Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
10
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
Намерени са
10891
резултата от
1232
текста в
11
страници с корен от думите : '
Орган
'.
На страница
10
:
1000
резултата в
60
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната
орган
изация на човека, астралното тяло и азът излизат навън.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън.
Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него.
към текста >>
Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната
орган
изация.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън.
Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация.
Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него. Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи.
към текста >>
Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната
орган
изация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън. Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили.
Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение.
Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.). Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него. Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи. Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
към текста >>
Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и
орган
изира астралното тяло, всъщност действа заедно с него.
Може обаче да се каже, че в съня, поне при горната организация на човека, астралното тяло и азът излизат навън. Наблюдението може да покаже, че при някои хора може би астралното тяло и азът прекалено силно се свързват с главовата и дихателната организация. Те се захващат прекалено силно за тях, и то точно астралното тяло го прави, като изхожда от своите болестотворни сили. Тогава може да е необходимо да се въздейства на човека така, че астралното тяло отново да бъде изведено от главовата и дихателната организация, да бъде изтикано навън, така че по определен начин те да се разделят, за да настъпи нормалното съотношение. Това става при приемането на много малки количества фосфор или сяра (високи потенции - бел. пр.).
Малки количества фосфор или сяра въздействат така, че изгонват прекалено силно вмъкналото се астрално тяло във физическото и етерното тяло, сярата - повече астралното тяло, фосфорът - повече аза, който обаче, понеже прониква и организира астралното тяло, всъщност действа заедно с него.
Тук можем директно да прозрем човека, когато настъпи някоя болест, в която се проявява симптом, подтикващ го да спи. Когато просто имаме един болестен комплекс, който освен другите симптоми води човека до сънливо състояние, тогава е необходимо да се работи по начина, както казах, с фосфор и сяра.
към текста >>
Тогава ще се подейства върху навлизането на астралното тяло във физическия
орган
изъм.
Настъпи ли другото състояние, което произхожда от обмяната на веществата и циркулацията и се състои в това, че астралното тяло с аза прекалено слабо навлизат във физическото тяло, че трябва да им се каже: «Моля, заповядайте, господа, вие трябва да станете по-дейни, по-активни в човека» - тогава е необходимо въздействието на не много силно разредения арсеник.
Тогава ще се подейства върху навлизането на астралното тяло във физическия организъм.
към текста >>
Можем и да кажем: С простите правила за единия или другия полюс не е направено нищо, защото нередовността в едната част на човека веднага има противоположното действие и продължава в противоположната нередовност в другата част на човешкия
орган
изъм.
Във фосфорното и сярното въздействие и в това на арсена имаме две противоположности.
Можем и да кажем: С простите правила за единия или другия полюс не е направено нищо, защото нередовността в едната част на човека веднага има противоположното действие и продължава в противоположната нередовност в другата част на човешкия организъм.
Нередовността в горния човек скоро се проявява и като нередовност в долния човек. И това взаимодействие на две нередовности е нещо - извинете, сега ще употребя един израз не за живота, а, бих казал, за клиничното разглеждане, - което принадлежи към най-интересното; това нередовно взаимодействие, където двете дейности не се обединяват, а едно прекалено слабо силово действие горе предизвиква прекалено силно долу, или обратното, много силно долу предизвиква много слабо горе. Нещата са не само полярно противоположни по отношение на положението и посоката, но също и по отношение на интензивността. Това е сложното в човешката природа, това взаимодействие. Когато се прозре, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен смисъл силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите.
към текста >>
Видим ли външно арсен, всъщност виждаме края на един процес във външния свят, чието начало се намира вътре в човека, така че никога не можем да опознаем някакво вещество от външния свят, ако същевременно не знаем как то действа в човешкия
орган
изъм.
И за това можем да помогнем с антимона. Въздействието на антимона, което повече или по-малко, както вярвам, съвсем е забравено от обикновената външна медицина - в древните времена са го знаели, - действа по начин, който хората днес не го разбират напълно, който почива главно в това, че въздействията му се преместват много активно вътре в човека и се създава един вид равновесие. Действително е много интересно да се наблюдава противоположното въздействие на фосфора, арсена и антимона по отношение на ставащото чрез тях в човека. Също и това, което стига във външния свят до определен покой във веществото, показва своята истинска природа тогава, когато действа в човека. Защото едва там виждаме какво още живее, докато навън виждаме само това, което, бих казал, е създадено от мировия процес.
Видим ли външно арсен, всъщност виждаме края на един процес във външния свят, чието начало се намира вътре в човека, така че никога не можем да опознаем някакво вещество от външния свят, ако същевременно не знаем как то действа в човешкия организъм.
Съществува една химия, но също и една антихимия. И химията означава разглеждането само от едната страна на една същност, която има предна и задна страна, необходимо е обаче дадената същност да се разглежда и от другата страна и едва с обединяването на двата аспекта ще опознаем цялата същност. Ако това, което живее в дадено вещество, първо сме го разгледали, като наблюдаваме веществото, т.е. разгледали сме го от едната му страна, след това е необходимо да го разгледаме и от другата страна, т.е. как то действа в човешкия организъм.
към текста >>
как то действа в човешкия
орган
изъм.
Видим ли външно арсен, всъщност виждаме края на един процес във външния свят, чието начало се намира вътре в човека, така че никога не можем да опознаем някакво вещество от външния свят, ако същевременно не знаем как то действа в човешкия организъм. Съществува една химия, но също и една антихимия. И химията означава разглеждането само от едната страна на една същност, която има предна и задна страна, необходимо е обаче дадената същност да се разглежда и от другата страна и едва с обединяването на двата аспекта ще опознаем цялата същност. Ако това, което живее в дадено вещество, първо сме го разгледали, като наблюдаваме веществото, т.е. разгледали сме го от едната му страна, след това е необходимо да го разгледаме и от другата страна, т.е.
как то действа в човешкия организъм.
Не само да имаме една химия, но също и една антихимия. И едва от взаимодействието между химия и антихимия се поражда познанието за това, което действително се намира в същността. Утре ще продължим да говорим по-нататък за това.
към текста >>
От безразлични животински помощни
орган
и светлината си създава един
орган
, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.»
[2] Виж «Гьотевите природонаучни произведения», издадени от Рудолф Щайнер в Кюшнеровата «Немска национална литература» (Събр. съч. la-e), том III, Проект за учение за цветовете. Първи том, първа дидактична част. Въведение, стр. 88: «Окото дължи съществуването си на светлината.
От безразлични животински помощни органи светлината си създава един орган, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.»
към текста >>
2.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Болестите в областта на гръдния кош и циркулацията в известно отношение са много по-различни както от болестите на
орган
ите на главата, нервно-сетивната същност на човека, така и от същинските веществообменни болести, макар, от друга страна, да са взаимосвързани.
Болестите в областта на гръдния кош и циркулацията в известно отношение са много по-различни както от болестите на органите на главата, нервно-сетивната същност на човека, така и от същинските веществообменни болести, макар, от друга страна, да са взаимосвързани.
Организацията на главата трябва да се разглежда отделно, защото, както видяхме, тя е пропускаема за етерната, астралната и азовата същност. Гръдните органи не са вече пропускаеми за етерното, а само за астралната и азовата същност. В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното тяло. И тази взаимна дейност е едно единство. Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден организъм, а взаимодействие на етерното и физическото.
към текста >>
Орган
изацията на главата трябва да се разглежда отделно, защото, както видяхме, тя е пропускаема за етерната, астралната и азовата същност.
Болестите в областта на гръдния кош и циркулацията в известно отношение са много по-различни както от болестите на органите на главата, нервно-сетивната същност на човека, така и от същинските веществообменни болести, макар, от друга страна, да са взаимосвързани.
Организацията на главата трябва да се разглежда отделно, защото, както видяхме, тя е пропускаема за етерната, астралната и азовата същност.
Гръдните органи не са вече пропускаеми за етерното, а само за астралната и азовата същност. В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното тяло. И тази взаимна дейност е едно единство. Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден организъм, а взаимодействие на етерното и физическото. Каквото става там и се отнася особено до гръдния кош, всъщност е растителен процес.
към текста >>
Гръдните
орган
и не са вече пропускаеми за етерното, а само за астралната и азовата същност.
Болестите в областта на гръдния кош и циркулацията в известно отношение са много по-различни както от болестите на органите на главата, нервно-сетивната същност на човека, така и от същинските веществообменни болести, макар, от друга страна, да са взаимосвързани. Организацията на главата трябва да се разглежда отделно, защото, както видяхме, тя е пропускаема за етерната, астралната и азовата същност.
Гръдните органи не са вече пропускаеми за етерното, а само за астралната и азовата същност.
В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното тяло. И тази взаимна дейност е едно единство. Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден организъм, а взаимодействие на етерното и физическото. Каквото става там и се отнася особено до гръдния кош, всъщност е растителен процес. Само че този растителен процес е доста скрит, много модифициран чрез всичко останало в човешкия организъм, което е свързано с него.
към текста >>
В гръдните
орган
и работят вътрешно свързани физическото и етерното тяло.
Болестите в областта на гръдния кош и циркулацията в известно отношение са много по-различни както от болестите на органите на главата, нервно-сетивната същност на човека, така и от същинските веществообменни болести, макар, от друга страна, да са взаимосвързани. Организацията на главата трябва да се разглежда отделно, защото, както видяхме, тя е пропускаема за етерната, астралната и азовата същност. Гръдните органи не са вече пропускаеми за етерното, а само за астралната и азовата същност.
В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното тяло.
И тази взаимна дейност е едно единство. Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден организъм, а взаимодействие на етерното и физическото. Каквото става там и се отнася особено до гръдния кош, всъщност е растителен процес. Само че този растителен процес е доста скрит, много модифициран чрез всичко останало в човешкия организъм, което е свързано с него. Но това, за което става въпрос в гръдните органи, е растителен процес, който там взаимодейства с всичко, идващо от астралната и азовата същност на човека - това трябва особено да се вземе под внимание.
към текста >>
Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден
орган
изъм, а взаимодействие на етерното и физическото.
Болестите в областта на гръдния кош и циркулацията в известно отношение са много по-различни както от болестите на органите на главата, нервно-сетивната същност на човека, така и от същинските веществообменни болести, макар, от друга страна, да са взаимосвързани. Организацията на главата трябва да се разглежда отделно, защото, както видяхме, тя е пропускаема за етерната, астралната и азовата същност. Гръдните органи не са вече пропускаеми за етерното, а само за астралната и азовата същност. В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното тяло. И тази взаимна дейност е едно единство.
Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден организъм, а взаимодействие на етерното и физическото.
Каквото става там и се отнася особено до гръдния кош, всъщност е растителен процес. Само че този растителен процес е доста скрит, много модифициран чрез всичко останало в човешкия организъм, което е свързано с него. Но това, за което става въпрос в гръдните органи, е растителен процес, който там взаимодейства с всичко, идващо от астралната и азовата същност на човека - това трябва особено да се вземе под внимание.
към текста >>
Само че този растителен процес е доста скрит, много модифициран чрез всичко останало в човешкия
орган
изъм, което е свързано с него.
Гръдните органи не са вече пропускаеми за етерното, а само за астралната и азовата същност. В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното тяло. И тази взаимна дейност е едно единство. Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден организъм, а взаимодействие на етерното и физическото. Каквото става там и се отнася особено до гръдния кош, всъщност е растителен процес.
Само че този растителен процес е доста скрит, много модифициран чрез всичко останало в човешкия организъм, което е свързано с него.
Но това, за което става въпрос в гръдните органи, е растителен процес, който там взаимодейства с всичко, идващо от астралната и азовата същност на човека - това трябва особено да се вземе под внимание.
към текста >>
Но това, за което става въпрос в гръдните
орган
и, е растителен процес, който там взаимодейства с всичко, идващо от астралната и азовата същност на човека - това трябва особено да се вземе под внимание.
В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното тяло. И тази взаимна дейност е едно единство. Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден организъм, а взаимодействие на етерното и физическото. Каквото става там и се отнася особено до гръдния кош, всъщност е растителен процес. Само че този растителен процес е доста скрит, много модифициран чрез всичко останало в човешкия организъм, което е свързано с него.
Но това, за което става въпрос в гръдните органи, е растителен процес, който там взаимодейства с всичко, идващо от астралната и азовата същност на човека - това трябва особено да се вземе под внимание.
към текста >>
Вчера казах, че астралното е същинският причинител на болестите в човека, така че в гръдната област е налице непрекъснат повод да въздейства истински разболяващото, защото в човешкия гръден
орган
това разболяващо трябва непрекъснато да стои във взаимодействие с оздравяването.
Вчера казах, че астралното е същинският причинител на болестите в човека, така че в гръдната област е налице непрекъснат повод да въздейства истински разболяващото, защото в човешкия гръден орган това разболяващо трябва непрекъснато да стои във взаимодействие с оздравяването.
Нормалното човешко състояние в тази област трябва да бъде осъществено само когато човек непрекъснато се люшка насам-натам, когато чрез мощните сили на здравия човек постоянно биват парализирани наличните разболяващи сили и обратното: нахлуващото здраве, което може да доведе до прекалено силна вегетация, непрекъснато се сблъсква в етерното с ограниченията от страна на астралността, с това, което, ако надвиши мярката, ако обхване тялото много силно, ще доведе до разболяването. Този факт, отнасящ се до човешките органи в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм. Този резултат на ритъма се влияе, от една страна, от всичко, което става в главата, и от друга страна, се влияе от всичко, което става в обмяната на веществата. Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни органи има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни органи. Във времето, когато човешките познавателни възможности напълно се отдалечават от съзерцателното схващане на нещата, проявяващо се най-много и най-гениално във Виенската медицинска школа, означавана като нихилистична, с което всъщност се казва, че трябва да се остане при патологията, че не може да се стигне до терапия, посоката на съвременната медицина довежда дотам, постепенно да се премахне терапията, да не може нищо да се направи с нея.
към текста >>
Този факт, отнасящ се до човешките
орган
и в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм.
Вчера казах, че астралното е същинският причинител на болестите в човека, така че в гръдната област е налице непрекъснат повод да въздейства истински разболяващото, защото в човешкия гръден орган това разболяващо трябва непрекъснато да стои във взаимодействие с оздравяването. Нормалното човешко състояние в тази област трябва да бъде осъществено само когато човек непрекъснато се люшка насам-натам, когато чрез мощните сили на здравия човек постоянно биват парализирани наличните разболяващи сили и обратното: нахлуващото здраве, което може да доведе до прекалено силна вегетация, непрекъснато се сблъсква в етерното с ограниченията от страна на астралността, с това, което, ако надвиши мярката, ако обхване тялото много силно, ще доведе до разболяването.
Този факт, отнасящ се до човешките органи в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм.
Този резултат на ритъма се влияе, от една страна, от всичко, което става в главата, и от друга страна, се влияе от всичко, което става в обмяната на веществата. Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни органи има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни органи. Във времето, когато човешките познавателни възможности напълно се отдалечават от съзерцателното схващане на нещата, проявяващо се най-много и най-гениално във Виенската медицинска школа, означавана като нихилистична, с което всъщност се казва, че трябва да се остане при патологията, че не може да се стигне до терапия, посоката на съвременната медицина довежда дотам, постепенно да се премахне терапията, да не може нищо да се направи с нея. Виждаме, че нейните особено гениални постижения, от друга страна, са в областта на диагнозата на гръдните органи, където преди всичко може да се стигне до познание, но има малко полза от него, защото трябва да се опознаят и другите части на човека. Затова всъщност е направено много малко само с голото познание на случващото се в човешкия дихателен и циркулационен организъм, ако не се допълни с другото.
към текста >>
Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни
орган
и има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни
орган
и.
Вчера казах, че астралното е същинският причинител на болестите в човека, така че в гръдната област е налице непрекъснат повод да въздейства истински разболяващото, защото в човешкия гръден орган това разболяващо трябва непрекъснато да стои във взаимодействие с оздравяването. Нормалното човешко състояние в тази област трябва да бъде осъществено само когато човек непрекъснато се люшка насам-натам, когато чрез мощните сили на здравия човек постоянно биват парализирани наличните разболяващи сили и обратното: нахлуващото здраве, което може да доведе до прекалено силна вегетация, непрекъснато се сблъсква в етерното с ограниченията от страна на астралността, с това, което, ако надвиши мярката, ако обхване тялото много силно, ще доведе до разболяването. Този факт, отнасящ се до човешките органи в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм. Този резултат на ритъма се влияе, от една страна, от всичко, което става в главата, и от друга страна, се влияе от всичко, което става в обмяната на веществата.
Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни органи има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни органи.
Във времето, когато човешките познавателни възможности напълно се отдалечават от съзерцателното схващане на нещата, проявяващо се най-много и най-гениално във Виенската медицинска школа, означавана като нихилистична, с което всъщност се казва, че трябва да се остане при патологията, че не може да се стигне до терапия, посоката на съвременната медицина довежда дотам, постепенно да се премахне терапията, да не може нищо да се направи с нея. Виждаме, че нейните особено гениални постижения, от друга страна, са в областта на диагнозата на гръдните органи, където преди всичко може да се стигне до познание, но има малко полза от него, защото трябва да се опознаят и другите части на човека. Затова всъщност е направено много малко само с голото познание на случващото се в човешкия дихателен и циркулационен организъм, ако не се допълни с другото. Естествено, не твърдя, че с това е направено прекалено малко, но чрез познанието, постигнато със стетоскопа и т.н., е направено достатъчно само тогава, когато се прибави и познанието за целия човек и от съвсем друга страна се приближим към това, чрез което можем да поставим една такава диагноза. Иначе резултатите от такава диагноза са всъщност само интересни научни факти.
към текста >>
Виждаме, че нейните особено гениални постижения, от друга страна, са в областта на диагнозата на гръдните
орган
и, където преди всичко може да се стигне до познание, но има малко полза от него, защото трябва да се опознаят и другите части на човека.
Нормалното човешко състояние в тази област трябва да бъде осъществено само когато човек непрекъснато се люшка насам-натам, когато чрез мощните сили на здравия човек постоянно биват парализирани наличните разболяващи сили и обратното: нахлуващото здраве, което може да доведе до прекалено силна вегетация, непрекъснато се сблъсква в етерното с ограниченията от страна на астралността, с това, което, ако надвиши мярката, ако обхване тялото много силно, ще доведе до разболяването. Този факт, отнасящ се до човешките органи в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм. Този резултат на ритъма се влияе, от една страна, от всичко, което става в главата, и от друга страна, се влияе от всичко, което става в обмяната на веществата. Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни органи има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни органи. Във времето, когато човешките познавателни възможности напълно се отдалечават от съзерцателното схващане на нещата, проявяващо се най-много и най-гениално във Виенската медицинска школа, означавана като нихилистична, с което всъщност се казва, че трябва да се остане при патологията, че не може да се стигне до терапия, посоката на съвременната медицина довежда дотам, постепенно да се премахне терапията, да не може нищо да се направи с нея.
Виждаме, че нейните особено гениални постижения, от друга страна, са в областта на диагнозата на гръдните органи, където преди всичко може да се стигне до познание, но има малко полза от него, защото трябва да се опознаят и другите части на човека.
Затова всъщност е направено много малко само с голото познание на случващото се в човешкия дихателен и циркулационен организъм, ако не се допълни с другото. Естествено, не твърдя, че с това е направено прекалено малко, но чрез познанието, постигнато със стетоскопа и т.н., е направено достатъчно само тогава, когато се прибави и познанието за целия човек и от съвсем друга страна се приближим към това, чрез което можем да поставим една такава диагноза. Иначе резултатите от такава диагноза са всъщност само интересни научни факти. Когато се говори за подобни неща, изхождайки от по-късното време, трябва да се говори малко радикално, но зад радикалното се крие истината за нещата.
към текста >>
Затова всъщност е направено много малко само с голото познание на случващото се в човешкия дихателен и циркулационен
орган
изъм, ако не се допълни с другото.
Този факт, отнасящ се до човешките органи в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм. Този резултат на ритъма се влияе, от една страна, от всичко, което става в главата, и от друга страна, се влияе от всичко, което става в обмяната на веществата. Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни органи има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни органи. Във времето, когато човешките познавателни възможности напълно се отдалечават от съзерцателното схващане на нещата, проявяващо се най-много и най-гениално във Виенската медицинска школа, означавана като нихилистична, с което всъщност се казва, че трябва да се остане при патологията, че не може да се стигне до терапия, посоката на съвременната медицина довежда дотам, постепенно да се премахне терапията, да не може нищо да се направи с нея. Виждаме, че нейните особено гениални постижения, от друга страна, са в областта на диагнозата на гръдните органи, където преди всичко може да се стигне до познание, но има малко полза от него, защото трябва да се опознаят и другите части на човека.
Затова всъщност е направено много малко само с голото познание на случващото се в човешкия дихателен и циркулационен организъм, ако не се допълни с другото.
Естествено, не твърдя, че с това е направено прекалено малко, но чрез познанието, постигнато със стетоскопа и т.н., е направено достатъчно само тогава, когато се прибави и познанието за целия човек и от съвсем друга страна се приближим към това, чрез което можем да поставим една такава диагноза. Иначе резултатите от такава диагноза са всъщност само интересни научни факти. Когато се говори за подобни неща, изхождайки от по-късното време, трябва да се говори малко радикално, но зад радикалното се крие истината за нещата.
към текста >>
Защото и в такава взаимовръзка трябва да се разглежда проявяващото се като болестен процес в човешкия гръден
орган
изъм, което в крайна сметка произлиза от нередовното взаимодействие между астралното и етерното.
Обръщам вниманието само върху интересния факт, че виенският лекар и професор Мориц Бенедикт[3] веднъж стига до необичайната за него идея да се кандидатира за държавен съветник и аргументира това, като казва, че именно лекарските му възгледи го принуждават да направи такава крачка, защото при него идват толкова пациенти, на които той никога не би могъл да им предпише необходимото, което трябва да им предпише, а именно по-добро облекло, жилище, добри условия за дишане и др.п. Те обаче могат да бъдат получени само по пътя на социалната дейност. Затова той е трябвало като лекар да застане в социалната дейност. Виждате едно фактическо отблъсване на това, за което всъщност става въпрос. Зад всички тези неща стои именно това, което трябва да се има особено предвид по отношение на този член на човешкото същество.
Защото и в такава взаимовръзка трябва да се разглежда проявяващото се като болестен процес в човешкия гръден организъм, което в крайна сметка произлиза от нередовното взаимодействие между астралното и етерното.
Тук не можем да направим нищо без едно познание, което следва да навлезе в надсетивното. И трябва да се каже следното.
към текста >>
Но тя действа тогава не от главата, а от останалия
орган
изъм.
Процесът на дишането, протичащ между външния и вътрешния свят, всъщност е един процес, който изобщо не може да се разбере, ако не се стигне до разбирането на астралността. Особеното взаимодействие между кислорода и въглерода, което се появява там, е непрекъснато взаимодействие на астралното и етерното. Само ви моля да имате предвид, че човекът обикновено прекарва една трета от живота си, като с една голяма част от своето астрално тяло се намира извън етерното тяло, именно по време на съня. И тук виждате особената намеса на астралното в човешкото здраве, защото от само себе си се разбира, че астралността действа в човека и по време на съня.
Но тя действа тогава не от главата, а от останалия организъм.
По време на съня астралността разгръща дейност, която трябва да остане там по правилния начин, дори когато излизащото от главата астрално тяло се намира по време на съня извън човека.
към текста >>
Същинският сън, както ще видим, е силно свързан с веществообмяната и има по-малко значение за гръдните
орган
и, отколкото за нещо друго.
Виждате, че чрез опознаването на взаимодействието между етерното и астралното при здравето и болестта в човешките гърди се посочва и един друг ритъм в човека. А това е ритъмът между будност и сън.
Същинският сън, както ще видим, е силно свързан с веществообмяната и има по-малко значение за гръдните органи, отколкото за нещо друго.
А това друго е извънредно трудно за наблюдаване. Може би ще си спомните, доколкото вече сте били тук, какви интересни комплекси от симптоми се получиха при прилагането на лекарствата, с които последния път тук се направиха експерименти[4]. Доктор Шайдегер демонстрира това на дъската. Ще си спомните обаче, че тези симптоматични комплекси се състоят от много детайли и е необходимо известно умение, за да се обединят съответно отделните симптоми. Появява се например следната трудност: За да се прецени правилно болничното състояние, е необходимо да се обединят например симптомите, които се проявяват в горния човек.
към текста >>
Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали
орган
ични, когато са преминали в процесите на
орган
изма.
Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата. Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт. Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н. Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад.
Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма.
Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси. Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип. Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм. Това, от една страна, е от съвсем особено значение.
към текста >>
Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в
орган
ичните процеси, и то именно в ритмично-
орган
ичните процеси.
Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт. Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н. Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма.
Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси.
Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип. Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм. Това, от една страна, е от съвсем особено значение. Душевните процеси не бива да се изпускат от очи, ако искаме да разберем аномалиите в човешкия ритмичен организъм, а именно това, което става в гръдните му органи.
към текста >>
Те водят до нарушаване на ритъма в
орган
изма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н.
И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт. Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н. Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма. Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси.
Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н.
Това трябва да го схванем като основен принцип. Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм. Това, от една страна, е от съвсем особено значение. Душевните процеси не бива да се изпускат от очи, ако искаме да разберем аномалиите в човешкия ритмичен организъм, а именно това, което става в гръдните му органи. Към този организъм можем да причислим и принадлежащото в известна степен към периферията на този ритмичен организъм - ритъма на храненето и изхвърлянето.
към текста >>
Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия
орган
изъм, и то в ритмичния
орган
изъм.
Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма. Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси. Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип.
Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм.
Това, от една страна, е от съвсем особено значение. Душевните процеси не бива да се изпускат от очи, ако искаме да разберем аномалиите в човешкия ритмичен организъм, а именно това, което става в гръдните му органи. Към този организъм можем да причислим и принадлежащото в известна степен към периферията на този ритмичен организъм - ритъма на храненето и изхвърлянето. Защото цялата ритмична система се схваща едва когато се имат предвид ритъмът на храненето и този на отделянето, изхвърлянето.
към текста >>
Душевните процеси не бива да се изпускат от очи, ако искаме да разберем аномалиите в човешкия ритмичен
орган
изъм, а именно това, което става в гръдните му
орган
и.
Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси. Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип. Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм. Това, от една страна, е от съвсем особено значение.
Душевните процеси не бива да се изпускат от очи, ако искаме да разберем аномалиите в човешкия ритмичен организъм, а именно това, което става в гръдните му органи.
Към този организъм можем да причислим и принадлежащото в известна степен към периферията на този ритмичен организъм - ритъма на храненето и изхвърлянето. Защото цялата ритмична система се схваща едва когато се имат предвид ритъмът на храненето и този на отделянето, изхвърлянето.
към текста >>
Към този
орган
изъм можем да причислим и принадлежащото в известна степен към периферията на този ритмичен
орган
изъм - ритъма на храненето и изхвърлянето.
Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип. Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм. Това, от една страна, е от съвсем особено значение. Душевните процеси не бива да се изпускат от очи, ако искаме да разберем аномалиите в човешкия ритмичен организъм, а именно това, което става в гръдните му органи.
Към този организъм можем да причислим и принадлежащото в известна степен към периферията на този ритмичен организъм - ритъма на храненето и изхвърлянето.
Защото цялата ритмична система се схваща едва когато се имат предвид ритъмът на храненето и този на отделянето, изхвърлянето.
към текста >>
Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият
орган
изъм не се храни по съответния начин.
И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото.
Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин.
Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм. Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят. Тук имате забележителния факт, че за това, което е затворено в човешкия гръден кош, отчасти и в коремната кухина, когато ритъмът продължава нататък, имаме извънредно важния факт, че в това пространство се разиграват въздействия от горния човек, въздействия от долния човек и въздействия от външния свят, така че при прецизното познание на този тракт от човешкото същество действително стигаме до констатацията, че вътре има въздействия, и на това място не можем да премахнем причините, а трябва да ги търсим на друго място, за да можем там да ги премахнем по съответния начин. Затова е ясно, че тази област от човешкото същество е място за изучаването изобщо на същността на болестта, но когато разглеждаме това място, изследванията трябва да продължат към другите области. Трябва да изходим от това място и оттам да навлезем в другите области.
към текста >>
Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния
орган
изъм.
действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото. Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин.
Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм.
Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят. Тук имате забележителния факт, че за това, което е затворено в човешкия гръден кош, отчасти и в коремната кухина, когато ритъмът продължава нататък, имаме извънредно важния факт, че в това пространство се разиграват въздействия от горния човек, въздействия от долния човек и въздействия от външния свят, така че при прецизното познание на този тракт от човешкото същество действително стигаме до констатацията, че вътре има въздействия, и на това място не можем да премахнем причините, а трябва да ги търсим на друго място, за да можем там да ги премахнем по съответния начин. Затова е ясно, че тази област от човешкото същество е място за изучаването изобщо на същността на болестта, но когато разглеждаме това място, изследванията трябва да продължат към другите области. Трябва да изходим от това място и оттам да навлезем в другите области.
към текста >>
Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни
орган
и, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят.
Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим. Ще е погрешно, ако нещата се тълкуват така, че имаме предвид, когато от време на време си легнем гладни или дори ако за по-дълго време го правим. Това не е лошото. Лошото е, когато гладуването и жаждата са постоянни и са предизвикани от това, че веществообмяната не е в ред и затова останалият организъм не се храни по съответния начин. Влиянията от глада и жаждата в това отношение са изцяло причина за смущенията в дихателно-циркулационния организъм.
Оставим ли настрана тези въздействия върху човешките гръдни органи, като трето нещо имаме влиянията от външния свят, защото чрез дишането човекът е свързан именно с външния свят и в него навлизат влиянията на външния свят.
Тук имате забележителния факт, че за това, което е затворено в човешкия гръден кош, отчасти и в коремната кухина, когато ритъмът продължава нататък, имаме извънредно важния факт, че в това пространство се разиграват въздействия от горния човек, въздействия от долния човек и въздействия от външния свят, така че при прецизното познание на този тракт от човешкото същество действително стигаме до констатацията, че вътре има въздействия, и на това място не можем да премахнем причините, а трябва да ги търсим на друго място, за да можем там да ги премахнем по съответния начин. Затова е ясно, че тази област от човешкото същество е място за изучаването изобщо на същността на болестта, но когато разглеждаме това място, изследванията трябва да продължат към другите области. Трябва да изходим от това място и оттам да навлезем в другите области.
към текста >>
Поставим ли го в проникнатия със слънце въздух, действаме върху ритмичния му
орган
изъм.
Това е извънредно важен факт, защото, когато го вземем под внимание, ние си изграждаме възгледа, че в тропиците има извънредно дълбока свързаност между етерно-земното и извънземната астралност, докато на полюсите астралното се отблъсва по определен начин. Това наблюдение може да бъде извънредно ползотворно, понеже, ако се проследи връзката по-нататък, се стига до следното: Да приемем, че поставяме някой болен човек в условия, където светлината действа извънредно, където въздухът блести, проникнат със светлина. Тогава можем да кажем: Ние го преместваме в една област, където земното, което действа върху него, се отблъсва, където той ще бъде изложен на влиянията на извънземното. Защото в силния слънчев елемент лежи това, което Земята повече не използва, което се отблъсва. Болният идва в областта на това извънземно влияние.
Поставим ли го в проникнатия със слънце въздух, действаме върху ритмичния му организъм.
Действаме по превъзходен начин върху ритмичния му организъм. И то действаме така, че поради това, че ритъмът се регулира от само себе си чрез излагането на светлината, смущенията във веществообмяната се регулират директно от ритъма.
към текста >>
Действаме по превъзходен начин върху ритмичния му
орган
изъм.
Това наблюдение може да бъде извънредно ползотворно, понеже, ако се проследи връзката по-нататък, се стига до следното: Да приемем, че поставяме някой болен човек в условия, където светлината действа извънредно, където въздухът блести, проникнат със светлина. Тогава можем да кажем: Ние го преместваме в една област, където земното, което действа върху него, се отблъсва, където той ще бъде изложен на влиянията на извънземното. Защото в силния слънчев елемент лежи това, което Земята повече не използва, което се отблъсва. Болният идва в областта на това извънземно влияние. Поставим ли го в проникнатия със слънце въздух, действаме върху ритмичния му организъм.
Действаме по превъзходен начин върху ритмичния му организъм.
И то действаме така, че поради това, че ритъмът се регулира от само себе си чрез излагането на светлината, смущенията във веществообмяната се регулират директно от ритъма.
към текста >>
Същинските
орган
ични причини лежат в самия човек.
Това е връзката, която ни показва на какво почиват слънчевите и въздушните бани. И ако видим, че някой е особено податлив на паразити, тогава ще му препоръчаме такова лечение. Не е необходимо да сме почитатели на теорията за бацилите, а да сме наясно, че в наличието на паразитите се вижда, че във въпросния болен има дълбоки причини, за да се натрупат бацили и да се задържат в него. Те никога не са истинските причинители на болестта, а винаги са само показателите, че в пациента се намират причините за болестта. Затова изследването на бацилите е наистина важно, но само като основа на познанието.
Същинските органични причини лежат в самия човек.
Срещу тези органични причини, които лежат в самия човек, се действа чрез това от извънземния Космос, което протича към Земята и я обгръща, но не се поглъща изцяло от Земята. Нещо прекомерно е то, едно свръхслънце, свръхсветлина и т.н. Там, където Земята не само кълни и избуява, а започва да блести, където съдържа и светлина, която е повече от необходимото за покълването и израстването, имаме нещо, което действа особено благоприятно в тази посока.
към текста >>
Срещу тези
орган
ични причини, които лежат в самия човек, се действа чрез това от извънземния Космос, което протича към Земята и я обгръща, но не се поглъща изцяло от Земята.
И ако видим, че някой е особено податлив на паразити, тогава ще му препоръчаме такова лечение. Не е необходимо да сме почитатели на теорията за бацилите, а да сме наясно, че в наличието на паразитите се вижда, че във въпросния болен има дълбоки причини, за да се натрупат бацили и да се задържат в него. Те никога не са истинските причинители на болестта, а винаги са само показателите, че в пациента се намират причините за болестта. Затова изследването на бацилите е наистина важно, но само като основа на познанието. Същинските органични причини лежат в самия човек.
Срещу тези органични причини, които лежат в самия човек, се действа чрез това от извънземния Космос, което протича към Земята и я обгръща, но не се поглъща изцяло от Земята.
Нещо прекомерно е то, едно свръхслънце, свръхсветлина и т.н. Там, където Земята не само кълни и избуява, а започва да блести, където съдържа и светлина, която е повече от необходимото за покълването и израстването, имаме нещо, което действа особено благоприятно в тази посока.
към текста >>
Нещо друго особено благоприятно действащо в тази посока е следното: Открием ли при някой пациент, че страда от паразити поради нередовен циркулационен
орган
изъм, при всички обстоятелства е добре - разбира се, като се съобразяваме с всички други обстоятелства, каквито ще срещнем при следните разглеждания - да го поставим в жизнени условия на по-голяма надморска височина от обичайните в живота му, да го изпратим на лечение високо в планината.
Нещо друго особено благоприятно действащо в тази посока е следното: Открием ли при някой пациент, че страда от паразити поради нередовен циркулационен организъм, при всички обстоятелства е добре - разбира се, като се съобразяваме с всички други обстоятелства, каквито ще срещнем при следните разглеждания - да го поставим в жизнени условия на по-голяма надморска височина от обичайните в живота му, да го изпратим на лечение високо в планината.
Благоприятното влияние на високата планина - което в други случаи може да е вредно, понеже всичко полезно може да бъде и вредно, за това говорихме вчера - в такива случаи е полезно. Още нещо трябва да имаме предвид. Не бива да забравяме какво се представя пред нас в някои явления, които се предизвикват изкуствено от нас, или ако хората бъдат изложени на тяхното влияние, те трябва първо да се преценят от нас. Когато кажа изкуствено предизвикани явления, за тази област те са такива, при които ние не ползваме просто плодовете на природата, както те са ни дадени вън, а когато ги варим, или приготвяме така, че да ги внесем в човешкия организъм, като първо ги изгаряме, а после използваме пепелта или др.п. Тук подлагаме земното на един процес, който всъщност получава извънземни влияния.
към текста >>
Когато кажа изкуствено предизвикани явления, за тази област те са такива, при които ние не ползваме просто плодовете на природата, както те са ни дадени вън, а когато ги варим, или приготвяме така, че да ги внесем в човешкия
орган
изъм, като първо ги изгаряме, а после използваме пепелта или др.п.
Нещо друго особено благоприятно действащо в тази посока е следното: Открием ли при някой пациент, че страда от паразити поради нередовен циркулационен организъм, при всички обстоятелства е добре - разбира се, като се съобразяваме с всички други обстоятелства, каквито ще срещнем при следните разглеждания - да го поставим в жизнени условия на по-голяма надморска височина от обичайните в живота му, да го изпратим на лечение високо в планината. Благоприятното влияние на високата планина - което в други случаи може да е вредно, понеже всичко полезно може да бъде и вредно, за това говорихме вчера - в такива случаи е полезно. Още нещо трябва да имаме предвид. Не бива да забравяме какво се представя пред нас в някои явления, които се предизвикват изкуствено от нас, или ако хората бъдат изложени на тяхното влияние, те трябва първо да се преценят от нас.
Когато кажа изкуствено предизвикани явления, за тази област те са такива, при които ние не ползваме просто плодовете на природата, както те са ни дадени вън, а когато ги варим, или приготвяме така, че да ги внесем в човешкия организъм, като първо ги изгаряме, а после използваме пепелта или др.п.
Тук подлагаме земното на един процес, който всъщност получава извънземни влияния. Сваряването, изгарянето извеждат свареното или изгореното навън от земното. Когато поднесем на човека нещо варено или изгорено, упражняваме вътрешно влияние върху него по подобен начин, както би действала върху него по-силната слънчева светлина или климатът на географската височина. Трябва да насочим погледа си и натам, където сме в състояние, от една страна, да си кажем, че това е един човек, който в определено отношение трябва първо да промени своето хранене, и второ, да му предпишем някакво лекарство. Имаме смущения в ритмичната система.
към текста >>
И затова в електричните и магнетичните полета трябва да видим борци срещу неритмичните човешки процеси и би трябвало да се развие една терапия, при която в близост до човешкия
орган
изъм да се постави - не да се положи върху човека - силен магнит, например при силна аритмия или друго силно смущение, или нещо слабо, появило се в човешката ритмична система - при слабото дори е по-добре, - да се постави просто по-близо или по-далеч, като трябва да се изпробва.
Ние правим малък крадец от магнита. Той си присвоява това, което Земята желае, защото вътрешно притежава силата да го задържи за себе си. Всички електрични и магнетични полета в околността на Земята са нещо, което сме откраднали от Земята за човешките нужди, като подмамваме природата сама да открадне там, където задържаме извънземното горе. Там ние имаме нещо крайно извънземно, което дори по хитър начин го задържаме над Земята, въпреки че Земята иска да го получи с всичката си сила, с която разполага, за да действа отвътре навън. Ние обаче не й позволяваме да действа отвътре навън, ние го задържаме.
И затова в електричните и магнетичните полета трябва да видим борци срещу неритмичните човешки процеси и би трябвало да се развие една терапия, при която в близост до човешкия организъм да се постави - не да се положи върху човека - силен магнит, например при силна аритмия или друго силно смущение, или нещо слабо, появило се в човешката ритмична система - при слабото дори е по-добре, - да се постави просто по-близо или по-далеч, като трябва да се изпробва.
Разстоянието трябва да се узнае чрез изпробване. Искам да ви кажа как най-добре можем да приложим тук научните изследвания, не толкова, за да ви посоча един интересен факт, понеже той още не е напълно узрял за външната наука, а да насоча вниманието ви към нещо, като при това отново трябва да се съобразим с един съвсем друг мисловен комплекс.
към текста >>
Но винаги трябва да сме наясно, че това са само най-долните свързани с физическата
орган
изация излъчвания.
Мориц Бенедикт описва особено интересни резултати. При лъчите на тези чувствителни личности, които са съвсем различни, отколкото при други хора, асиметрията силно се увеличава. Излъчването от лявата страна на човека е различно от излъчването на дясната. Също и излъчването на главата е съвсем различно. Наистина днес вече е поставено началото - макар и да се приема много скептично - да се наблюдава излъчването на човека също и при физически демонстрации.
Но винаги трябва да сме наясно, че това са само най-долните свързани с физическата организация излъчвания.
С това още не сме пристъпили в областта на свръхсетивното, което твърдят някои хора, искащи удобно да навлязат в свръхсетивното. От друга страна, тук е направено едно начало да се стигне до терапевтичен резултат.
към текста >>
Трябва да се изпробва да се постави силен магнит на гърба на човек с начален стадий на така наречената туберкулоза, да се остави човекът да бъде облъчен от магнитно поле, то да се направи още по-въздействащо, като магнитът се движи от горе надолу и обратно, така че целият гръден
орган
изъм да бъде облъчен от магнитното поле.
Трябва да се изпробва да се постави силен магнит на гърба на човек с начален стадий на така наречената туберкулоза, да се остави човекът да бъде облъчен от магнитно поле, то да се направи още по-въздействащо, като магнитът се движи от горе надолу и обратно, така че целият гръден организъм да бъде облъчен от магнитното поле.
При това, докато прилагаме магнитното поле, не е необходимо същевременно светлинно поле, това само би пречило.
към текста >>
Ако с поставянето на полюсите върху човешкия
орган
изъм оставим да потече електричество, нещата са съвсем различни, отколкото ако се създаде електрическо поле и човекът се постави в него, без през него директно да минава ток от единия до другия полюс.
Това са неща, които същевременно ни показват колко сериозно днес трябва да се приеме фактът, че в гърдите на човека имаме всъщност само въздействия, за които, ако искаме да ги лекуваме, трябва да се обърнем към обкръжението, да приложим нещо, което принадлежи на външния свят - светлина и климатични влияния, като човекът се изпрати високо в планината, и всичко друго, което можем да приложим като магнитното поле. Същото е и с електрическото поле, само че трябва да се има предвид начинът на лекуването с електрическото поле.
Ако с поставянето на полюсите върху човешкия организъм оставим да потече електричество, нещата са съвсем различни, отколкото ако се създаде електрическо поле и човекът се постави в него, без през него директно да минава ток от единия до другия полюс.
Тук трябва също да се правят опити, които ще са много важни. При известни обстоятелства може да има благоприятни въздействия, ако токът между полюсите протече през човека. Но тогава ще действа преди всичко това, което преминава от обмяната на веществата върху ритмичната система. Ако електрическият ток протича през човека от единия до другия полюс, когато самият човек затвори кръга на електрическото въздействие, няма да бъде повлияно нищо друго освен веществообмяната. Поставим ли обаче човека в електрическо поле, ще забележим, че навсякъде, от всички остри места в него, от пръстите на ръцете, краката и т.н.
към текста >>
3.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното тяло - този път искам да употребя този израз, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните
орган
и, именно от последните, че то е здраво свързано с тях.
Вчера казах, че определени симптоматични комплекси се обединяват в явленията на заспиването и събуждането. Първоначално е важно да се разгледат преди всичко симптомите, които се обединяват в процеса на заспиването, и там трябва да кажем следното.
Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното тяло - този път искам да употребя този израз, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните органи, именно от последните, че то е здраво свързано с тях.
Залепването за астралното тяло е видимо за духовния изследовател поради това, че когато би следвало да настъпи заспиването, физическите и другите органи продължават да функционират, както функционират в будно състояние, докато при нормалния човек тяхната дейност замира.
към текста >>
Залепването за астралното тяло е видимо за духовния изследовател поради това, че когато би следвало да настъпи заспиването, физическите и другите
орган
и продължават да функционират, както функционират в будно състояние, докато при нормалния човек тяхната дейност замира.
Вчера казах, че определени симптоматични комплекси се обединяват в явленията на заспиването и събуждането. Първоначално е важно да се разгледат преди всичко симптомите, които се обединяват в процеса на заспиването, и там трябва да кажем следното. Проблеми при заспиването винаги насочват към факта, че астралното тяло - този път искам да употребя този израз, който всички вие много добре познавате - не може да се отдели от физическите и етерните органи, именно от последните, че то е здраво свързано с тях.
Залепването за астралното тяло е видимо за духовния изследовател поради това, че когато би следвало да настъпи заспиването, физическите и другите органи продължават да функционират, както функционират в будно състояние, докато при нормалния човек тяхната дейност замира.
към текста >>
И тук трябва да кажем, че всичко, което по определен начин показва неволно функциониране на
орган
изма, е вторично явление, предизвикано от проблематичното заспиване.
Това, естествено, е случаят, за който вчера говорих, че обикновено човек не може да се осведоми както трябва за значението на проблематичното заспиване. Затова е необходимо да свикнем да обгръщаме с поглед явленията, които в будно състояние са предизвикани от проблематичното заспиване.
И тук трябва да кажем, че всичко, което по определен начин показва неволно функциониране на организма, е вторично явление, предизвикано от проблематичното заспиване.
Всяко неволно трепване на устните, всяко неволно мигане, твърде припряното движение на пръстите и др.п., именно нещо, което не е израз на вътрешен процес, следователно всяко неспокойствие у човека е вторично будно явление, дължащо се на проблематичното заспиване. Разбира се, този процес най-често се вижда, когато се проявява силно. Ако такова неспокойствие се появи при вътрешните органи, тогава е необходимо да си изработим определен усет и наистина да схванем взаимовръзката на някои явления. Тук искам да отбележа, че можем например да чуем някои шумове в артериите, отляво и отдясно на гърлото при болни от хлороза[1] хора, които слизат надолу. Тези шумове, които преди са били наричани монахински шумове - не знам дали сега още ги наричат така, - могат да се забележат при всеки човек, когато силно завърти главата си наляво и надясно, когато предизвика силна проява на астралността, те винаги се пораждат тогава, когато иначе волево движение се извърши неволно.
към текста >>
Ако такова неспокойствие се появи при вътрешните
орган
и, тогава е необходимо да си изработим определен усет и наистина да схванем взаимовръзката на някои явления.
Това, естествено, е случаят, за който вчера говорих, че обикновено човек не може да се осведоми както трябва за значението на проблематичното заспиване. Затова е необходимо да свикнем да обгръщаме с поглед явленията, които в будно състояние са предизвикани от проблематичното заспиване. И тук трябва да кажем, че всичко, което по определен начин показва неволно функциониране на организма, е вторично явление, предизвикано от проблематичното заспиване. Всяко неволно трепване на устните, всяко неволно мигане, твърде припряното движение на пръстите и др.п., именно нещо, което не е израз на вътрешен процес, следователно всяко неспокойствие у човека е вторично будно явление, дължащо се на проблематичното заспиване. Разбира се, този процес най-често се вижда, когато се проявява силно.
Ако такова неспокойствие се появи при вътрешните органи, тогава е необходимо да си изработим определен усет и наистина да схванем взаимовръзката на някои явления.
Тук искам да отбележа, че можем например да чуем някои шумове в артериите, отляво и отдясно на гърлото при болни от хлороза[1] хора, които слизат надолу. Тези шумове, които преди са били наричани монахински шумове - не знам дали сега още ги наричат така, - могат да се забележат при всеки човек, когато силно завърти главата си наляво и надясно, когато предизвика силна проява на астралността, те винаги се пораждат тогава, когато иначе волево движение се извърши неволно. Следователно всеки път астралността се напряга прекалено силно, прекалено силно се ангажира и се притиска към органа, когато обикновено волево изпълнявано движение, едно зависимо от аза движение, се изпълнява неволно, когато човекът е неспокоен вътре в себе си. Чрез такива недиректни наблюдения може изобщо да се насочи вниманието към неспокойствието на вътрешните органи.
към текста >>
Следователно всеки път астралността се напряга прекалено силно, прекалено силно се ангажира и се притиска към
орган
а, когато обикновено волево изпълнявано движение, едно зависимо от аза движение, се изпълнява неволно, когато човекът е неспокоен вътре в себе си.
Всяко неволно трепване на устните, всяко неволно мигане, твърде припряното движение на пръстите и др.п., именно нещо, което не е израз на вътрешен процес, следователно всяко неспокойствие у човека е вторично будно явление, дължащо се на проблематичното заспиване. Разбира се, този процес най-често се вижда, когато се проявява силно. Ако такова неспокойствие се появи при вътрешните органи, тогава е необходимо да си изработим определен усет и наистина да схванем взаимовръзката на някои явления. Тук искам да отбележа, че можем например да чуем някои шумове в артериите, отляво и отдясно на гърлото при болни от хлороза[1] хора, които слизат надолу. Тези шумове, които преди са били наричани монахински шумове - не знам дали сега още ги наричат така, - могат да се забележат при всеки човек, когато силно завърти главата си наляво и надясно, когато предизвика силна проява на астралността, те винаги се пораждат тогава, когато иначе волево движение се извърши неволно.
Следователно всеки път астралността се напряга прекалено силно, прекалено силно се ангажира и се притиска към органа, когато обикновено волево изпълнявано движение, едно зависимо от аза движение, се изпълнява неволно, когато човекът е неспокоен вътре в себе си.
Чрез такива недиректни наблюдения може изобщо да се насочи вниманието към неспокойствието на вътрешните органи.
към текста >>
Чрез такива недиректни наблюдения може изобщо да се насочи вниманието към неспокойствието на вътрешните
орган
и.
Разбира се, този процес най-често се вижда, когато се проявява силно. Ако такова неспокойствие се появи при вътрешните органи, тогава е необходимо да си изработим определен усет и наистина да схванем взаимовръзката на някои явления. Тук искам да отбележа, че можем например да чуем някои шумове в артериите, отляво и отдясно на гърлото при болни от хлороза[1] хора, които слизат надолу. Тези шумове, които преди са били наричани монахински шумове - не знам дали сега още ги наричат така, - могат да се забележат при всеки човек, когато силно завърти главата си наляво и надясно, когато предизвика силна проява на астралността, те винаги се пораждат тогава, когато иначе волево движение се извърши неволно. Следователно всеки път астралността се напряга прекалено силно, прекалено силно се ангажира и се притиска към органа, когато обикновено волево изпълнявано движение, едно зависимо от аза движение, се изпълнява неволно, когато човекът е неспокоен вътре в себе си.
Чрез такива недиректни наблюдения може изобщо да се насочи вниманието към неспокойствието на вътрешните органи.
към текста >>
неправилно задържане на астралното тяло в човешките
орган
и, голяма роля играе всичко, приготвено като лекарство чрез варене на корени и овъгляване - превръщане на нещо растително в пепел чрез изгаряне.
При такова проблематично заспиване винаги е налице едно недостъпно за външното наблюдение смущение, което е различно от всичко, което вчера казах например за светлината, магнитното и електрическото поле. Всичко, което съответства на проблематичното заспиване, е далеч от тези неща. Тук се налага да се дадат лекарства. Така че, ако е налице комплекс от симптоми, като следствие от проблематичното заспиване, е необходимо да се вземат лекарства от растителен произход, при които първо трябва да се извършат процеси като варене, изгаряне и т.н. Където има проблематично заспиване и болести в гръдния кош на човека, т.е.
неправилно задържане на астралното тяло в човешките органи, голяма роля играе всичко, приготвено като лекарство чрез варене на корени и овъгляване - превръщане на нещо растително в пепел чрез изгаряне.
Всичко, което се намира още като сила в отварата от корени или в растителната пепел, тук играе особено важна роля. А казаното вчера играе много важна роля при проблематичното събуждане.
към текста >>
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в
орган
ите.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите.
Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм. Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато.
към текста >>
Това проблематично навлизане на астралното тяло в
орган
ите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия
орган
изъм.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите.
Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм.
Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато. Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления.
към текста >>
И затова при хора, които показват смущения в гръдния си
орган
изъм и същевременно имат такива физически вторични явления, е от особено голяма важност да се лекуват с магнитно или електрическо поле, като искам да отбележа нещо като отговор на поставения ми вчера въпрос относно разликата между лечението с постоянен и променлив ток.
Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера. Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато. Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления.
И затова при хора, които показват смущения в гръдния си организъм и същевременно имат такива физически вторични явления, е от особено голяма важност да се лекуват с магнитно или електрическо поле, като искам да отбележа нещо като отговор на поставения ми вчера въпрос относно разликата между лечението с постоянен и променлив ток.
Имаме ли работа със слабовати пациенти, при които е ясно, че смущенията идват повече от слабост в храносмилането и др.п. смущения, произлизащи от долната част на средния човек, тогава е по-добре да се използва променлив ток. Ясно ли е обаче, че смущенията идват от горния човек, тогава е по-добре да се използва постоянен ток. Разликата не е много голяма и ако в съответния случай се прави едното, а в друг случай другото, в това отношение не е особено голяма грешка.
към текста >>
Понеже се намираме в областта, където всичко почива всъщност на ритъма, на ритмичното функциониране в човешкия
орган
изъм, ще разберете, че там има нещо, което при преценката на болния или здравия човек не може достатъчно да се види, и то е, че в такова лечение трябва да липсва всякакъв фанатизъм.
Виждате, че точно в тази област на човешкото здраве и болест има важни основания за обща диета, понеже съществува един, бих казал, субтилен преход от въздействия, които са повече от динамичен вид и се прилагат отвън върху човека, както и влияния, които идват от приготвените от самия човек, първо изменените растителни вещества.
Понеже се намираме в областта, където всичко почива всъщност на ритъма, на ритмичното функциониране в човешкия организъм, ще разберете, че там има нещо, което при преценката на болния или здравия човек не може достатъчно да се види, и то е, че в такова лечение трябва да липсва всякакъв фанатизъм.
В лекарското изкуство действително трябва да липсва всякакъв фанатизъм. А при онзи фанатизъм, който например се проявява във фанатичното придържане към суровоядството, да се яде само сурова храна като диета, трябва да имате предвид следното. Суровата храна, т.е. не сварени растения, особено това, което в растението отива повече надолу към корените, има съвсем определено следствие за целия човешки организъм, и то е, че в организацията бавно се действа срещу здравето на дихателната система. Чрез такъв фанатизъм като суровоядството може дълго време незабелязано да се разрушава в човека, понеже човешкият организъм не се разрушава така лесно, но с времето фанатичното суровоядство ще се прояви в ясно изразен задух или нещо подобно.
към текста >>
не сварени растения, особено това, което в растението отива повече надолу към корените, има съвсем определено следствие за целия човешки
орган
изъм, и то е, че в
орган
изацията бавно се действа срещу здравето на дихателната система.
Виждате, че точно в тази област на човешкото здраве и болест има важни основания за обща диета, понеже съществува един, бих казал, субтилен преход от въздействия, които са повече от динамичен вид и се прилагат отвън върху човека, както и влияния, които идват от приготвените от самия човек, първо изменените растителни вещества. Понеже се намираме в областта, където всичко почива всъщност на ритъма, на ритмичното функциониране в човешкия организъм, ще разберете, че там има нещо, което при преценката на болния или здравия човек не може достатъчно да се види, и то е, че в такова лечение трябва да липсва всякакъв фанатизъм. В лекарското изкуство действително трябва да липсва всякакъв фанатизъм. А при онзи фанатизъм, който например се проявява във фанатичното придържане към суровоядството, да се яде само сурова храна като диета, трябва да имате предвид следното. Суровата храна, т.е.
не сварени растения, особено това, което в растението отива повече надолу към корените, има съвсем определено следствие за целия човешки организъм, и то е, че в организацията бавно се действа срещу здравето на дихателната система.
Чрез такъв фанатизъм като суровоядството може дълго време незабелязано да се разрушава в човека, понеже човешкият организъм не се разрушава така лесно, но с времето фанатичното суровоядство ще се прояви в ясно изразен задух или нещо подобно.
към текста >>
Чрез такъв фанатизъм като суровоядството може дълго време незабелязано да се разрушава в човека, понеже човешкият
орган
изъм не се разрушава така лесно, но с времето фанатичното суровоядство ще се прояви в ясно изразен задух или нещо подобно.
Понеже се намираме в областта, където всичко почива всъщност на ритъма, на ритмичното функциониране в човешкия организъм, ще разберете, че там има нещо, което при преценката на болния или здравия човек не може достатъчно да се види, и то е, че в такова лечение трябва да липсва всякакъв фанатизъм. В лекарското изкуство действително трябва да липсва всякакъв фанатизъм. А при онзи фанатизъм, който например се проявява във фанатичното придържане към суровоядството, да се яде само сурова храна като диета, трябва да имате предвид следното. Суровата храна, т.е. не сварени растения, особено това, което в растението отива повече надолу към корените, има съвсем определено следствие за целия човешки организъм, и то е, че в организацията бавно се действа срещу здравето на дихателната система.
Чрез такъв фанатизъм като суровоядството може дълго време незабелязано да се разрушава в човека, понеже човешкият организъм не се разрушава така лесно, но с времето фанатичното суровоядство ще се прояви в ясно изразен задух или нещо подобно.
към текста >>
И така, тази система няма да я разберем изцяло и затова трябва да се върнем още веднъж към същото, ако в първата част на разглежданията ни - които са повече патологично-терапевтични, докато следващите ще са терапевтично-патологични - не се съобразим със съществуващия в човешкия
орган
изъм процес, който много често напълно се изплъзва от външното наблюдение и остава ненаблюдаван, като уврежда човешкото здраве.
И така, тази система няма да я разберем изцяло и затова трябва да се върнем още веднъж към същото, ако в първата част на разглежданията ни - които са повече патологично-терапевтични, докато следващите ще са терапевтично-патологични - не се съобразим със съществуващия в човешкия организъм процес, който много често напълно се изплъзва от външното наблюдение и остава ненаблюдаван, като уврежда човешкото здраве.
В публичните лекции, където говорих за езикознанието[2] - не можах да го направя в главата за естествената наука, там също би било важно, - говорих за това, че в основата се намират своеобразните процеси, които при половата зрялост се разгръщат повече извън организма, а по времето между раждането и смяната на зъбите - когато човекът се учи да говори - те се разгръщат навътре, т.е. процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия организъм. Това са процесите, които при детето трябва грижливо да се наблюдават. Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм. Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето.
към текста >>
В публичните лекции, където говорих за езикознанието[2] - не можах да го направя в главата за естествената наука, там също би било важно, - говорих за това, че в основата се намират своеобразните процеси, които при половата зрялост се разгръщат повече извън
орган
изма, а по времето между раждането и смяната на зъбите - когато човекът се учи да говори - те се разгръщат навътре, т.е.
И така, тази система няма да я разберем изцяло и затова трябва да се върнем още веднъж към същото, ако в първата част на разглежданията ни - които са повече патологично-терапевтични, докато следващите ще са терапевтично-патологични - не се съобразим със съществуващия в човешкия организъм процес, който много често напълно се изплъзва от външното наблюдение и остава ненаблюдаван, като уврежда човешкото здраве.
В публичните лекции, където говорих за езикознанието[2] - не можах да го направя в главата за естествената наука, там също би било важно, - говорих за това, че в основата се намират своеобразните процеси, които при половата зрялост се разгръщат повече извън организма, а по времето между раждането и смяната на зъбите - когато човекът се учи да говори - те се разгръщат навътре, т.е.
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия организъм. Това са процесите, които при детето трябва грижливо да се наблюдават. Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм. Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно.
към текста >>
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия
орган
изъм.
И така, тази система няма да я разберем изцяло и затова трябва да се върнем още веднъж към същото, ако в първата част на разглежданията ни - които са повече патологично-терапевтични, докато следващите ще са терапевтично-патологични - не се съобразим със съществуващия в човешкия организъм процес, който много често напълно се изплъзва от външното наблюдение и остава ненаблюдаван, като уврежда човешкото здраве. В публичните лекции, където говорих за езикознанието[2] - не можах да го направя в главата за естествената наука, там също би било важно, - говорих за това, че в основата се намират своеобразните процеси, които при половата зрялост се разгръщат повече извън организма, а по времето между раждането и смяната на зъбите - когато човекът се учи да говори - те се разгръщат навътре, т.е.
процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия организъм.
Това са процесите, които при детето трябва грижливо да се наблюдават. Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм. Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно. Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във възпитанието, понеже нещата се проявяват външно.
към текста >>
Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия
орган
изъм.
И така, тази система няма да я разберем изцяло и затова трябва да се върнем още веднъж към същото, ако в първата част на разглежданията ни - които са повече патологично-терапевтични, докато следващите ще са терапевтично-патологични - не се съобразим със съществуващия в човешкия организъм процес, който много често напълно се изплъзва от външното наблюдение и остава ненаблюдаван, като уврежда човешкото здраве. В публичните лекции, където говорих за езикознанието[2] - не можах да го направя в главата за естествената наука, там също би било важно, - говорих за това, че в основата се намират своеобразните процеси, които при половата зрялост се разгръщат повече извън организма, а по времето между раждането и смяната на зъбите - когато човекът се учи да говори - те се разгръщат навътре, т.е. процесите, които протичат между астралното, етерното и физическото тяло на човека, като ученето да говорим и всички свързани с ученето да говорим промени в човешкия организъм. Това са процесите, които при детето трябва грижливо да се наблюдават.
Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм.
Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно. Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във възпитанието, понеже нещата се проявяват външно. Една много по-важна промяна се извършва при другия процес, който протича между смяната на зъбите и половата зрялост, който лежи непосредствено в средата и се състои в това, че същинският аз, който се ражда едва през 21-та година в смисъла, както обикновено го споменавам, т.е. в екзотеричното, в напълно екзотеричното, че този аз се ражда и навътре, също както астралното тяло в говоренето.
към текста >>
Азът, като свойствен на човешкия
орган
изъм, върши нещо съвсем особено.
Сега трябва да премислите следното. Заложеното в човека по отношение на неговия аз почти не се има предвид.
Азът, като свойствен на човешкия организъм, върши нещо съвсем особено.
Всичко друго в човека, физическото в човека - то най-вече, ще се върнем още на това, - етерното и астралното, което навън стои във връзка с непосредствено външното обкръжение на човека само чрез кислорода, са части на човешката същност, които много силно са свързани с човешката вътрешност. От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното тяло. То има много силен афинитет към физическото и особено към етерното тяло. Но при аза не е така. И тук, в отношението на аза, именно в неговото отношение към външния свят, се вижда истински дълбоката разлика между човека и животното.
към текста >>
От човешкия
орган
изъм азът взима в съня почти само астралното тяло.
Сега трябва да премислите следното. Заложеното в човека по отношение на неговия аз почти не се има предвид. Азът, като свойствен на човешкия организъм, върши нещо съвсем особено. Всичко друго в човека, физическото в човека - то най-вече, ще се върнем още на това, - етерното и астралното, което навън стои във връзка с непосредствено външното обкръжение на човека само чрез кислорода, са части на човешката същност, които много силно са свързани с човешката вътрешност.
От човешкия организъм азът взима в съня почти само астралното тяло.
То има много силен афинитет към физическото и особено към етерното тяло. Но при аза не е така. И тук, в отношението на аза, именно в неговото отношение към външния свят, се вижда истински дълбоката разлика между човека и животното. С храната ние поемаме вещества, които във външния свят са си просто вещества. Вътре в човека те трябва да се променят.
към текста >>
Ако имате една външна субстанция - схематично представено, - тя има определени сили, които трябва да се разделят, декомбинират, ако в човешкия
орган
изъм би следвало да се прекомбинират.
Вътре в човека те трябва да се променят. Кой извършва тази промяна, това основно изменение на външните субстанции вътре в човека? Кой го прави? Това в действителност го прави азът. Само азът е достатъчно силен, бих казал, да протегне пипалата си в силите на външните субстанции.
Ако имате една външна субстанция - схематично представено, - тя има определени сили, които трябва да се разделят, декомбинират, ако в човешкия организъм би следвало да се прекомбинират.
към текста >>
Когато внесете някаква хранителна субстанция в човешкия
орган
изъм, тя първо се намира вътре в него.
Етерното и астралното тяло заобикалят в известна степен субстанциите, те нямат сила да проникнат вътре в субстанциите, те само ги заобикалят. Само азът може наистина да проникне в самите субстанции.
Когато внесете някаква хранителна субстанция в човешкия организъм, тя първо се намира вътре в него.
Азът обаче прескача целия човешки организъм и прониква директно в хранителната субстанция. Поражда се взаимодействие между вътрешните сили на храната и аза на човека. Тук проникват едно в друго външният свят по отношение на химията и физиката и вътрешният свят на човека по отношение на анти химията и анти физиката. Това е най-същественото.
към текста >>
Азът обаче прескача целия човешки
орган
изъм и прониква директно в хранителната субстанция.
Етерното и астралното тяло заобикалят в известна степен субстанциите, те нямат сила да проникнат вътре в субстанциите, те само ги заобикалят. Само азът може наистина да проникне в самите субстанции. Когато внесете някаква хранителна субстанция в човешкия организъм, тя първо се намира вътре в него.
Азът обаче прескача целия човешки организъм и прониква директно в хранителната субстанция.
Поражда се взаимодействие между вътрешните сили на храната и аза на човека. Тук проникват едно в друго външният свят по отношение на химията и физиката и вътрешният свят на човека по отношение на анти химията и анти физиката. Това е най-същественото.
към текста >>
Тогава азът трябва да навлезе в
орган
изацията така, както астралното тяло трябва да навлезе при ученето да се говори.
При детето азът е винаги този, който действа от горния човек и преработва веществата до това време, което описах. Естествено имам предвид инструментите на аза. Азът е всъщност нещо единно. Но инструментите на аза, полярността на аза, т.е. долната същност на аза, която се среща с горната, се поставя в правилни съотношения едва в споменатото време.
Тогава азът трябва да навлезе в организацията така, както астралното тяло трябва да навлезе при ученето да се говори.
към текста >>
Ще видите техния външен израз в търсенето на човешкия
орган
изъм на съзвучието, установяващата се едва по време на живота хармония между веществата, които трябва да се приемат, и вътрешната човешка
орган
изация.
Като имате това предвид, наблюдавайте всички явления, които се показват при децата от осмата, деветата година до дванадесетата, тринадесетата година, точно тези явления, които са така важни да се наблюдават в предучилищната възраст. Разгледайте въпросните явления от тази гледна точка.
Ще видите техния външен израз в търсенето на човешкия организъм на съзвучието, установяващата се едва по време на живота хармония между веществата, които трябва да се приемат, и вътрешната човешка организация.
Наблюдавайте внимателно как, ако главата не иска съвсем да приеме по това време вътрешните сили на веществата, ако се съпротивлява, това се проявява в детското главоболие в деветата, десетата, единадесетата година. Наблюдавайте как се появяват странични явления в нарушението на обмяната на веществата, сравнително лежащи навън смущения на обмяната на веществата в отделянето на стомашната киселина и т.н., вижте всичко това и ще разберете, че има деца, които непрекъснато боледуват от това недостатъчно проникване на аза отдолу и отгоре.
към текста >>
Опасността, която се съдържа в това, ако мога така да кажа, свързване, закачване на аза отдолу в човешкия
орган
изъм, тази опасност е особено голяма наистина за почти всички хора и особено за културните народи в нашето съвремие, когато те са деца, и затова всъщност при всеки човек, ако не е непременно със здрава селска кръв, трябва да се обръща внимание на тези неща.
Опасността, която се съдържа в това, ако мога така да кажа, свързване, закачване на аза отдолу в човешкия организъм, тази опасност е особено голяма наистина за почти всички хора и особено за културните народи в нашето съвремие, когато те са деца, и затова всъщност при всеки човек, ако не е непременно със здрава селска кръв, трябва да се обръща внимание на тези неща.
Относно тези неща все още съществува определена разлика между селската кръв и останалото (градското) население. В това отношение разликата трябва да се има предвид. Останалото население има силна склонност към смущения, които произлизат от това неправилно свързване на аза в организма, който основно се уврежда, преди този аз да се свърже, именно склонност към опасностите, появяващи се при това свързване, съединяване на аза. От страна на дихателната система и от системата на главата женският пол е още по-склонен за това своеобразно лабилно равновесие. По отношение на гръдната си организация мъжкият пол е не по-стабилен, но все още по-груб, по-малко чувствителен.
към текста >>
Останалото население има силна склонност към смущения, които произлизат от това неправилно свързване на аза в
орган
изма, който основно се уврежда, преди този аз да се свърже, именно склонност към опасностите, появяващи се при това свързване, съединяване на аза.
Опасността, която се съдържа в това, ако мога така да кажа, свързване, закачване на аза отдолу в човешкия организъм, тази опасност е особено голяма наистина за почти всички хора и особено за културните народи в нашето съвремие, когато те са деца, и затова всъщност при всеки човек, ако не е непременно със здрава селска кръв, трябва да се обръща внимание на тези неща. Относно тези неща все още съществува определена разлика между селската кръв и останалото (градското) население. В това отношение разликата трябва да се има предвид.
Останалото население има силна склонност към смущения, които произлизат от това неправилно свързване на аза в организма, който основно се уврежда, преди този аз да се свърже, именно склонност към опасностите, появяващи се при това свързване, съединяване на аза.
От страна на дихателната система и от системата на главата женският пол е още по-склонен за това своеобразно лабилно равновесие. По отношение на гръдната си организация мъжкият пол е не по-стабилен, но все още по-груб, по-малко чувствителен. Същите смущения могат да се появят и при него, но по-слабо. Женският пол е по-чувствителен към всичко, което се появява там, и това, което описах като стремеж за правилното свързване на аза (от горната и долната система), довежда или до здравия човек или до туберкулозата[4]. Туберкулозата е прякото продължение на всичко, което става неправилно по този начин след седмата година.
към текста >>
По отношение на гръдната си
орган
изация мъжкият пол е не по-стабилен, но все още по-груб, по-малко чувствителен.
Опасността, която се съдържа в това, ако мога така да кажа, свързване, закачване на аза отдолу в човешкия организъм, тази опасност е особено голяма наистина за почти всички хора и особено за културните народи в нашето съвремие, когато те са деца, и затова всъщност при всеки човек, ако не е непременно със здрава селска кръв, трябва да се обръща внимание на тези неща. Относно тези неща все още съществува определена разлика между селската кръв и останалото (градското) население. В това отношение разликата трябва да се има предвид. Останалото население има силна склонност към смущения, които произлизат от това неправилно свързване на аза в организма, който основно се уврежда, преди този аз да се свърже, именно склонност към опасностите, появяващи се при това свързване, съединяване на аза. От страна на дихателната система и от системата на главата женският пол е още по-склонен за това своеобразно лабилно равновесие.
По отношение на гръдната си организация мъжкият пол е не по-стабилен, но все още по-груб, по-малко чувствителен.
Същите смущения могат да се появят и при него, но по-слабо. Женският пол е по-чувствителен към всичко, което се появява там, и това, което описах като стремеж за правилното свързване на аза (от горната и долната система), довежда или до здравия човек или до туберкулозата[4]. Туберкулозата е прякото продължение на всичко, което става неправилно по този начин след седмата година. Тя се проявява едва по-късно, но е усилване на това, което в предишна възраст не е било забелязано в този смисъл.
към текста >>
В циркулационната система изцяло имаме уравновесяването между веществообмяната и ритмичната система, докато в дихателния
орган
изъм имаме уравновесяването между ритмичния
орган
изъм и нервно-сетивната система.
Трябва да посочим и нещо, което е особено важно да се отличи. Когато разглеждаме циркулационната система, трябва да отличаваме същинската циркулация, която е сбор от движения, от това, което е тясно свързано с циркулацията, което в известна степен се намесва, прониква в тази циркулация от страна на веществообмяната.
В циркулационната система изцяло имаме уравновесяването между веществообмяната и ритмичната система, докато в дихателния организъм имаме уравновесяването между ритмичния организъм и нервно-сетивната система.
Ако разглеждаме средния човек, гръдния човек, трябва да вземем под внимание, че този гръден човек е полярно организиран в две посоки. Чрез дишането той е насочен към главата; чрез циркулацията е организиран към двигателно-веществообменната система. Всичко, което е в самата веществообмяна или в това, което дълбоко е свързано с веществообмяната, в движенията на човека - което има голямо значение особено през първата възходяща част от живота, - всичко това навлиза като веществообменни сили в циркулационните сили. И това навлизане, изместване нагоре трябва да се включи отново, да се прояви така, че в процеса, който описах, имаме работа с включването на това, което азът извършва в обмяната на веществата, изобщо със възприемането на веществата, с обхващането на вътрешните сили на веществото. Имаме работа с издигане нагоре чак в главовата (нервно-сетивната) система чрез циркулацията и дишането, и това трябва правилно да се организира в споменатото време между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
Ако разглеждаме средния човек, гръдния човек, трябва да вземем под внимание, че този гръден човек е полярно
орган
изиран в две посоки.
Трябва да посочим и нещо, което е особено важно да се отличи. Когато разглеждаме циркулационната система, трябва да отличаваме същинската циркулация, която е сбор от движения, от това, което е тясно свързано с циркулацията, което в известна степен се намесва, прониква в тази циркулация от страна на веществообмяната. В циркулационната система изцяло имаме уравновесяването между веществообмяната и ритмичната система, докато в дихателния организъм имаме уравновесяването между ритмичния организъм и нервно-сетивната система.
Ако разглеждаме средния човек, гръдния човек, трябва да вземем под внимание, че този гръден човек е полярно организиран в две посоки.
Чрез дишането той е насочен към главата; чрез циркулацията е организиран към двигателно-веществообменната система. Всичко, което е в самата веществообмяна или в това, което дълбоко е свързано с веществообмяната, в движенията на човека - което има голямо значение особено през първата възходяща част от живота, - всичко това навлиза като веществообменни сили в циркулационните сили. И това навлизане, изместване нагоре трябва да се включи отново, да се прояви така, че в процеса, който описах, имаме работа с включването на това, което азът извършва в обмяната на веществата, изобщо със възприемането на веществата, с обхващането на вътрешните сили на веществото. Имаме работа с издигане нагоре чак в главовата (нервно-сетивната) система чрез циркулацията и дишането, и това трябва правилно да се организира в споменатото време между смяната на зъбите и половата зрялост. Свързването на аза със силите на външните вещества трябва да се издигне чрез циркулацията и дишането до правилното включване в главовата система.
към текста >>
Чрез дишането той е насочен към главата; чрез циркулацията е
орган
изиран към двигателно-веществообменната система.
Трябва да посочим и нещо, което е особено важно да се отличи. Когато разглеждаме циркулационната система, трябва да отличаваме същинската циркулация, която е сбор от движения, от това, което е тясно свързано с циркулацията, което в известна степен се намесва, прониква в тази циркулация от страна на веществообмяната. В циркулационната система изцяло имаме уравновесяването между веществообмяната и ритмичната система, докато в дихателния организъм имаме уравновесяването между ритмичния организъм и нервно-сетивната система. Ако разглеждаме средния човек, гръдния човек, трябва да вземем под внимание, че този гръден човек е полярно организиран в две посоки.
Чрез дишането той е насочен към главата; чрез циркулацията е организиран към двигателно-веществообменната система.
Всичко, което е в самата веществообмяна или в това, което дълбоко е свързано с веществообмяната, в движенията на човека - което има голямо значение особено през първата възходяща част от живота, - всичко това навлиза като веществообменни сили в циркулационните сили. И това навлизане, изместване нагоре трябва да се включи отново, да се прояви така, че в процеса, който описах, имаме работа с включването на това, което азът извършва в обмяната на веществата, изобщо със възприемането на веществата, с обхващането на вътрешните сили на веществото. Имаме работа с издигане нагоре чак в главовата (нервно-сетивната) система чрез циркулацията и дишането, и това трябва правилно да се организира в споменатото време между смяната на зъбите и половата зрялост. Свързването на аза със силите на външните вещества трябва да се издигне чрез циркулацията и дишането до правилното включване в главовата система. Това е именно този много сложен процес, с който трябва да се занимаем и трябва действително да го изследваме, за да се опитаме да обхванем неговото повлияване във външния храносмилателен тракт там, където са веществата, които са все още много подобни на външното, където веществата още слабо са обхванати от вътрешното.
към текста >>
Имаме работа с издигане нагоре чак в главовата (нервно-сетивната) система чрез циркулацията и дишането, и това трябва правилно да се
орган
изира в споменатото време между смяната на зъбите и половата зрялост.
В циркулационната система изцяло имаме уравновесяването между веществообмяната и ритмичната система, докато в дихателния организъм имаме уравновесяването между ритмичния организъм и нервно-сетивната система. Ако разглеждаме средния човек, гръдния човек, трябва да вземем под внимание, че този гръден човек е полярно организиран в две посоки. Чрез дишането той е насочен към главата; чрез циркулацията е организиран към двигателно-веществообменната система. Всичко, което е в самата веществообмяна или в това, което дълбоко е свързано с веществообмяната, в движенията на човека - което има голямо значение особено през първата възходяща част от живота, - всичко това навлиза като веществообменни сили в циркулационните сили. И това навлизане, изместване нагоре трябва да се включи отново, да се прояви така, че в процеса, който описах, имаме работа с включването на това, което азът извършва в обмяната на веществата, изобщо със възприемането на веществата, с обхващането на вътрешните сили на веществото.
Имаме работа с издигане нагоре чак в главовата (нервно-сетивната) система чрез циркулацията и дишането, и това трябва правилно да се организира в споменатото време между смяната на зъбите и половата зрялост.
Свързването на аза със силите на външните вещества трябва да се издигне чрез циркулацията и дишането до правилното включване в главовата система. Това е именно този много сложен процес, с който трябва да се занимаем и трябва действително да го изследваме, за да се опитаме да обхванем неговото повлияване във външния храносмилателен тракт там, където са веществата, които са все още много подобни на външното, където веществата още слабо са обхванати от вътрешното. Защото какво е първото обхващане на веществата? Какво прави там азът, когато първо обхваща външните вещества?
към текста >>
Вътрешният храносмилателен
орган
изъм, който се простира извън стените на червата, който води до кръвта, е все още отслабено вкусово усещане.
Първото обхващане на външните сили на веществата от аза става, като се придружава от вкусовите възприятия, от вкуса при обработването на външните вещества, така че то се проявява субективно във вкуса. Това е първото обхващане на вътрешните сили. След това то продължава навътре. Също и вкусовите усещания продължават навътре.
Вътрешният храносмилателен организъм, който се простира извън стените на червата, който води до кръвта, е все още отслабено вкусово усещане.
Там то намалява. И в това се състои дейността на главата по отношение на вкусовите усещания. Главата ги парализира, потиска ги. Тя се обявява срещу вкусовите усещания. Този процес трябва правилно да протича.
към текста >>
Всичко, което здравият
орган
изъм може да смели, не е лекарство.
Всичко, което здравият организъм може да смели, не е лекарство.
Лекарство е нещо, което, внесено в организма в нормалното му състояние, той не може да смели, т.е. нещо, което трябва да се смели в анормалния човешки организъм. Ние предизвикваме анормалния човешки организъм да смели нещо, което не се смила в здравия човешки организъм. Лечението е всъщност продължаване на смилането, но именно едно смилане, което постепенно се премества във вътрешността на човешкия организъм.
към текста >>
Лекарство е нещо, което, внесено в
орган
изма в нормалното му състояние, той не може да смели, т.е.
Всичко, което здравият организъм може да смели, не е лекарство.
Лекарство е нещо, което, внесено в организма в нормалното му състояние, той не може да смели, т.е.
нещо, което трябва да се смели в анормалния човешки организъм. Ние предизвикваме анормалния човешки организъм да смели нещо, което не се смила в здравия човешки организъм. Лечението е всъщност продължаване на смилането, но именно едно смилане, което постепенно се премества във вътрешността на човешкия организъм.
към текста >>
нещо, което трябва да се смели в анормалния човешки
орган
изъм.
Всичко, което здравият организъм може да смели, не е лекарство. Лекарство е нещо, което, внесено в организма в нормалното му състояние, той не може да смели, т.е.
нещо, което трябва да се смели в анормалния човешки организъм.
Ние предизвикваме анормалния човешки организъм да смели нещо, което не се смила в здравия човешки организъм. Лечението е всъщност продължаване на смилането, но именно едно смилане, което постепенно се премества във вътрешността на човешкия организъм.
към текста >>
Ние предизвикваме анормалния човешки
орган
изъм да смели нещо, което не се смила в здравия човешки
орган
изъм.
Всичко, което здравият организъм може да смели, не е лекарство. Лекарство е нещо, което, внесено в организма в нормалното му състояние, той не може да смели, т.е. нещо, което трябва да се смели в анормалния човешки организъм.
Ние предизвикваме анормалния човешки организъм да смели нещо, което не се смила в здравия човешки организъм.
Лечението е всъщност продължаване на смилането, но именно едно смилане, което постепенно се премества във вътрешността на човешкия организъм.
към текста >>
Лечението е всъщност продължаване на смилането, но именно едно смилане, което постепенно се премества във вътрешността на човешкия
орган
изъм.
Всичко, което здравият организъм може да смели, не е лекарство. Лекарство е нещо, което, внесено в организма в нормалното му състояние, той не може да смели, т.е. нещо, което трябва да се смели в анормалния човешки организъм. Ние предизвикваме анормалния човешки организъм да смели нещо, което не се смила в здравия човешки организъм.
Лечението е всъщност продължаване на смилането, но именно едно смилане, което постепенно се премества във вътрешността на човешкия организъм.
към текста >>
Нека да продължим една степен по-нататък, където имаме недостатъчно навлизане на аза в циркулационния
орган
изъм и ще видим как това недостатъчно навлизане на аза в циркулацията може да се подпомогне например чрез Ferrum muriaticum,[8] т.е.
Нека да продължим една степен по-нататък, където имаме недостатъчно навлизане на аза в циркулационния организъм и ще видим как това недостатъчно навлизане на аза в циркулацията може да се подпомогне например чрез Ferrum muriaticum,[8] т.е.
издигналото се до чисто минералното състояние лекарство. Когато стигнем след това до дихателния организъм, т.е. издигнем се още една степен по-високо, там можем да подпомогнем аза с растителни киселини; продължим ли към системата на главата - чрез чистите метали, които трябва да се приложат не като чисти метали, защото там те изобщо нямат достъп до човешкия организъм, а в техните най-фини сили.[9] Затова през миналите години съм казвал, че човешкият организъм изобщо не се оставя да бъде лекуван алопатично чрез металите, а той сам хомеопатизира, раздробява металите, когато стига от веществообмяната до главовия организъм. Този организъм, естествено, се подкрепя, когато сами извършим потенцирането.
към текста >>
Когато стигнем след това до дихателния
орган
изъм, т.е.
Нека да продължим една степен по-нататък, където имаме недостатъчно навлизане на аза в циркулационния организъм и ще видим как това недостатъчно навлизане на аза в циркулацията може да се подпомогне например чрез Ferrum muriaticum,[8] т.е. издигналото се до чисто минералното състояние лекарство.
Когато стигнем след това до дихателния организъм, т.е.
издигнем се още една степен по-високо, там можем да подпомогнем аза с растителни киселини; продължим ли към системата на главата - чрез чистите метали, които трябва да се приложат не като чисти метали, защото там те изобщо нямат достъп до човешкия организъм, а в техните най-фини сили.[9] Затова през миналите години съм казвал, че човешкият организъм изобщо не се оставя да бъде лекуван алопатично чрез металите, а той сам хомеопатизира, раздробява металите, когато стига от веществообмяната до главовия организъм. Този организъм, естествено, се подкрепя, когато сами извършим потенцирането.
към текста >>
издигнем се още една степен по-високо, там можем да подпомогнем аза с растителни киселини; продължим ли към системата на главата - чрез чистите метали, които трябва да се приложат не като чисти метали, защото там те изобщо нямат достъп до човешкия
орган
изъм, а в техните най-фини сили.[9] Затова през миналите години съм казвал, че човешкият
орган
изъм изобщо не се оставя да бъде лекуван алопатично чрез металите, а той сам хомеопатизира, раздробява металите, когато стига от веществообмяната до главовия
орган
изъм.
Нека да продължим една степен по-нататък, където имаме недостатъчно навлизане на аза в циркулационния организъм и ще видим как това недостатъчно навлизане на аза в циркулацията може да се подпомогне например чрез Ferrum muriaticum,[8] т.е. издигналото се до чисто минералното състояние лекарство. Когато стигнем след това до дихателния организъм, т.е.
издигнем се още една степен по-високо, там можем да подпомогнем аза с растителни киселини; продължим ли към системата на главата - чрез чистите метали, които трябва да се приложат не като чисти метали, защото там те изобщо нямат достъп до човешкия организъм, а в техните най-фини сили.[9] Затова през миналите години съм казвал, че човешкият организъм изобщо не се оставя да бъде лекуван алопатично чрез металите, а той сам хомеопатизира, раздробява металите, когато стига от веществообмяната до главовия организъм.
Този организъм, естествено, се подкрепя, когато сами извършим потенцирането.
към текста >>
Този
орган
изъм, естествено, се подкрепя, когато сами извършим потенцирането.
Нека да продължим една степен по-нататък, където имаме недостатъчно навлизане на аза в циркулационния организъм и ще видим как това недостатъчно навлизане на аза в циркулацията може да се подпомогне например чрез Ferrum muriaticum,[8] т.е. издигналото се до чисто минералното състояние лекарство. Когато стигнем след това до дихателния организъм, т.е. издигнем се още една степен по-високо, там можем да подпомогнем аза с растителни киселини; продължим ли към системата на главата - чрез чистите метали, които трябва да се приложат не като чисти метали, защото там те изобщо нямат достъп до човешкия организъм, а в техните най-фини сили.[9] Затова през миналите години съм казвал, че човешкият организъм изобщо не се оставя да бъде лекуван алопатично чрез металите, а той сам хомеопатизира, раздробява металите, когато стига от веществообмяната до главовия организъм.
Този организъм, естествено, се подкрепя, когато сами извършим потенцирането.
към текста >>
Колкото по-дълбоко лежи центърът на смущенисто, колкото по-далеч лежи той от главовата
орган
изация, ще прилагаме толкова по-ниски потенции.
Ще видите обаче - ще се върнем към това от друга страна, - че още от това можем да извлечем нещо относно потенцирането. Защото е необходимо да си създадем представа за същинския център на смущението.
Колкото по-дълбоко лежи центърът на смущенисто, колкото по-далеч лежи той от главовата организация, ще прилагаме толкова по-ниски потенции.
Ако констатираме, че той е близо до главовата организация, ще трябва да се приложат високи потенции. Естествено това, което идва твърде близо до главовата организация, може да се прояви чрез всевъзможни симптоми.
към текста >>
Ако констатираме, че той е близо до главовата
орган
изация, ще трябва да се приложат високи потенции.
Ще видите обаче - ще се върнем към това от друга страна, - че още от това можем да извлечем нещо относно потенцирането. Защото е необходимо да си създадем представа за същинския център на смущението. Колкото по-дълбоко лежи центърът на смущенисто, колкото по-далеч лежи той от главовата организация, ще прилагаме толкова по-ниски потенции.
Ако констатираме, че той е близо до главовата организация, ще трябва да се приложат високи потенции.
Естествено това, което идва твърде близо до главовата организация, може да се прояви чрез всевъзможни симптоми.
към текста >>
Естествено това, което идва твърде близо до главовата
орган
изация, може да се прояви чрез всевъзможни симптоми.
Ще видите обаче - ще се върнем към това от друга страна, - че още от това можем да извлечем нещо относно потенцирането. Защото е необходимо да си създадем представа за същинския център на смущението. Колкото по-дълбоко лежи центърът на смущенисто, колкото по-далеч лежи той от главовата организация, ще прилагаме толкова по-ниски потенции. Ако констатираме, че той е близо до главовата организация, ще трябва да се приложат високи потенции.
Естествено това, което идва твърде близо до главовата организация, може да се прояви чрез всевъзможни симптоми.
към текста >>
Човешкият
орган
изъм не е просто това, което рисуваме с щрихи, това е само твърдото.
Ако там правилно изходите от гледната точка на азовото обхващане на външните вещества, тогава ще можете да прозрете симптомите. Спомнете си казаното през последните дни, което вече съм обяснявал.
Човешкият организъм не е просто това, което рисуваме с щрихи, това е само твърдото.
Човешкият организъм е също организирана течност, организиран въздух, организирана топлина. И азът трябва да навлезе и в тези различни части на организацията. Особено важно и деликатно е навлизането на аза в топлинните съотношения на тялото. Азът трябва да навлезе там по следния начин.
към текста >>
Човешкият
орган
изъм е също
орган
изирана течност,
орган
изиран въздух,
орган
изирана топлина.
Ако там правилно изходите от гледната точка на азовото обхващане на външните вещества, тогава ще можете да прозрете симптомите. Спомнете си казаното през последните дни, което вече съм обяснявал. Човешкият организъм не е просто това, което рисуваме с щрихи, това е само твърдото.
Човешкият организъм е също организирана течност, организиран въздух, организирана топлина.
И азът трябва да навлезе и в тези различни части на организацията. Особено важно и деликатно е навлизането на аза в топлинните съотношения на тялото. Азът трябва да навлезе там по следния начин.
към текста >>
И азът трябва да навлезе и в тези различни части на
орган
изацията.
Ако там правилно изходите от гледната точка на азовото обхващане на външните вещества, тогава ще можете да прозрете симптомите. Спомнете си казаното през последните дни, което вече съм обяснявал. Човешкият организъм не е просто това, което рисуваме с щрихи, това е само твърдото. Човешкият организъм е също организирана течност, организиран въздух, организирана топлина.
И азът трябва да навлезе и в тези различни части на организацията.
Особено важно и деликатно е навлизането на аза в топлинните съотношения на тялото. Азът трябва да навлезе там по следния начин.
към текста >>
И това се проявява, когато отпечатъкът на аза, който имаме в главата, изцяло прониква детския
орган
изъм с топлина.
Най-напред, когато човекът се роди, имаме отражението, отпечатъка на аза. Вече казах, че отражението на аза е в главата. Там имаме отпечатъка на аза. Той действа само в детска възраст. Към това азът трябва, бих казал, от долу нагоре да даде битието, съществуването, оттам трябва да се намеси.
И това се проявява, когато отпечатъкът на аза, който имаме в главата, изцяло прониква детския организъм с топлина.
Това има нещо общо с изпълването с топлина на човешкия организъм. Това затопляне обаче протича в низходяща крива. Доколкото затоплянето изхожда от главата, то е най-силно при раждането и след това намалява.
към текста >>
Това има нещо общо с изпълването с топлина на човешкия
орган
изъм.
Вече казах, че отражението на аза е в главата. Там имаме отпечатъка на аза. Той действа само в детска възраст. Към това азът трябва, бих казал, от долу нагоре да даде битието, съществуването, оттам трябва да се намеси. И това се проявява, когато отпечатъкът на аза, който имаме в главата, изцяло прониква детския организъм с топлина.
Това има нещо общо с изпълването с топлина на човешкия организъм.
Това затопляне обаче протича в низходяща крива. Доколкото затоплянето изхожда от главата, то е най-силно при раждането и след това намалява.
към текста >>
Предположете, че това не става правилно, че провеждането на вътрешните субстанциални сили на външните вещества в човешкия
орган
изъм е твърде слабо.
Предположете, че това не става правилно, че провеждането на вътрешните субстанциални сили на външните вещества в човешкия организъм е твърде слабо.
Предположете, че то е твърде слабо, не се проявява с необходимата интензивност, азовите сили не доставят достатъчно топлина на останалия организъм. Низходящата крива на дейността на главата оставя тялото да изстине. Това се проявява първо в периферията. Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака. Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците.
към текста >>
Предположете, че то е твърде слабо, не се проявява с необходимата интензивност, азовите сили не доставят достатъчно топлина на останалия
орган
изъм.
Предположете, че това не става правилно, че провеждането на вътрешните субстанциални сили на външните вещества в човешкия организъм е твърде слабо.
Предположете, че то е твърде слабо, не се проявява с необходимата интензивност, азовите сили не доставят достатъчно топлина на останалия организъм.
Низходящата крива на дейността на главата оставя тялото да изстине. Това се проявява първо в периферията. Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака. Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците. Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява.
към текста >>
В измръзването на ръцете и краката имаме образи за протичащото в целия човешки
орган
изъм.
Низходящата крива на дейността на главата оставя тялото да изстине. Това се проявява първо в периферията. Моля да наблюдавате как хора, в които се проявява това понижено затопляне, произлизащо от всичко, което описах, имат студени ръце и крака. Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците. Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява.
В измръзването на ръцете и краката имаме образи за протичащото в целия човешки организъм.
И тогава се научаваме да тълкуваме симптомите така, че от това да произлезе познанието за целия човек. Дълбоко показателно е, че когато човек има студени ръце и крака, азът не навлиза правилно в по-късна възраст. Когато се наблюдават такива неща, когато човек изобщо се занимае с това, което науката за духа може да каже от нейните изследвания, тогава се стига до опознаването на човешкия организъм. С подценяването на тези неща постепенно се изгубва взаимовръзката и действителното прозиране на човешкия организъм. Но съобразим ли се със сведенията на науката за духа, получаваме достъп до човешкия организъм.
към текста >>
Когато се наблюдават такива неща, когато човек изобщо се занимае с това, което науката за духа може да каже от нейните изследвания, тогава се стига до опознаването на човешкия
орган
изъм.
Това е очевидно, понеже можете да почувствате как процесът, който чрез отпечатъка на аза се извършва в детството от горе надолу, не среща това, което идва от страна на действащия аз, от аза, който трябва да се развие и да пренесе топлината до външната периферия на крайниците. Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява. В измръзването на ръцете и краката имаме образи за протичащото в целия човешки организъм. И тогава се научаваме да тълкуваме симптомите така, че от това да произлезе познанието за целия човек. Дълбоко показателно е, че когато човек има студени ръце и крака, азът не навлиза правилно в по-късна възраст.
Когато се наблюдават такива неща, когато човек изобщо се занимае с това, което науката за духа може да каже от нейните изследвания, тогава се стига до опознаването на човешкия организъм.
С подценяването на тези неща постепенно се изгубва взаимовръзката и действителното прозиране на човешкия организъм. Но съобразим ли се със сведенията на науката за духа, получаваме достъп до човешкия организъм. Човек навлиза в него с представите си.
към текста >>
С подценяването на тези неща постепенно се изгубва взаимовръзката и действителното прозиране на човешкия
орган
изъм.
Това е нещо, което ви показва как, ако картинно си представяме, ако образно имаме предвид как в човека взаимодействат различните сили отгоре и отдолу, как тогава действително имаме картинни образи и в това, което се проявява. В измръзването на ръцете и краката имаме образи за протичащото в целия човешки организъм. И тогава се научаваме да тълкуваме симптомите така, че от това да произлезе познанието за целия човек. Дълбоко показателно е, че когато човек има студени ръце и крака, азът не навлиза правилно в по-късна възраст. Когато се наблюдават такива неща, когато човек изобщо се занимае с това, което науката за духа може да каже от нейните изследвания, тогава се стига до опознаването на човешкия организъм.
С подценяването на тези неща постепенно се изгубва взаимовръзката и действителното прозиране на човешкия организъм.
Но съобразим ли се със сведенията на науката за духа, получаваме достъп до човешкия организъм. Човек навлиза в него с представите си.
към текста >>
Но съобразим ли се със сведенията на науката за духа, получаваме достъп до човешкия
орган
изъм.
В измръзването на ръцете и краката имаме образи за протичащото в целия човешки организъм. И тогава се научаваме да тълкуваме симптомите така, че от това да произлезе познанието за целия човек. Дълбоко показателно е, че когато човек има студени ръце и крака, азът не навлиза правилно в по-късна възраст. Когато се наблюдават такива неща, когато човек изобщо се занимае с това, което науката за духа може да каже от нейните изследвания, тогава се стига до опознаването на човешкия организъм. С подценяването на тези неща постепенно се изгубва взаимовръзката и действителното прозиране на човешкия организъм.
Но съобразим ли се със сведенията на науката за духа, получаваме достъп до човешкия организъм.
Човек навлиза в него с представите си.
към текста >>
от търговския съветник Емил Молт за децата на работниците и служителите на цигарената фабрика Валдорф в Щутгарт,
орган
изирано и ръководено от Рудолф Щайнер.
[3] Основано през 1919 г.
от търговския съветник Емил Молт за децата на работниците и служителите на цигарената фабрика Валдорф в Щутгарт, организирано и ръководено от Рудолф Щайнер.
към текста >>
[4] Туберкулозата е инфекциозно заболяване, което може да се развие в почти всички
орган
и и системи на човешкия
орган
изъм, но най-често - в 90% от случаите - се локализира в белите дробове.
[4] Туберкулозата е инфекциозно заболяване, което може да се развие в почти всички органи и системи на човешкия организъм, но най-често - в 90% от случаите - се локализира в белите дробове.
Доскоро се е смятало, че е преодоляна, но в последно време тя се засилва. - Бел. пр.
към текста >>
4.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в
орган
ите астралното тяло, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
Ще продължим тези разглеждания до описанието на същността на лечебните средства, които комбинирахме и които ще се разпространяват от наша страна. Няма да бъде възможно да говорим правилно за това, което в известна степен трябва да се знае и владее относно тези лечебни средства, ако не прибавим общата подготовка. Тя трябва първо да бъде изградена. Поради това нека и днес да разгледаме неща, които могат да ни въведат в специфичността на човешкото същество, образуваща се от взаимодействията на аза, астралното, етерното и физическото тяло.
Вече споменахме как при въпросния човек чрез определено арсеново въздействие можем да включим в органите астралното тяло, което по-силно, отколкото е обичайно, повежда със себе си и аза.
към текста >>
Чрез това, че астралното тяло се свързва по-силно с
орган
ите, се усилва и минерализиращият процес на
орган
ите, така че може да се каже: Забележи ли се, че
орган
ите като такива прекалено силно витализират, че развиват в себе си твърде силни жизнени сили, в известна степен етерно се разрастват, тогава средството, което може да действа лечебно, е внасянето на арсен.
Чрез това, че астралното тяло се свързва по-силно с органите, се усилва и минерализиращият процес на органите, така че може да се каже: Забележи ли се, че органите като такива прекалено силно витализират, че развиват в себе си твърде силни жизнени сили, в известна степен етерно се разрастват, тогава средството, което може да действа лечебно, е внасянето на арсен.
към текста >>
Трябва да сме наясно, че човешкият
орган
изъм притежава като силова система същото, което се намира в метала.
Това, което става вътрешно в човека, би могло да се означи чрез един външен процес, който, така да се каже, е сроден с човешкия процес. Когато искаме да покажем този афинитет на астралното тяло именно с етерното тяло и оттам и с физическото тяло, можем да го означим като арсенизиране. В човека непрекъснато се извършва леко арсенизиране, което е особено силно в момента на събуждането.
Трябва да сме наясно, че човешкият организъм притежава като силова система същото, което се намира в метала.
към текста >>
Когато вземете това арсенизиране - бих могъл да кажа и астрализиране - на човешкия
орган
изъм, ще забележите, че ако то стане много силно, се проявява като известно затопляне в стомашната област, дори се появява известна лекота при храненето и храносмилането се облекчава, но ако то стане много лесно, в известен смисъл е съмнително, понеже всяко такова улеснение в човека отново предизвиква реакции, затруднения, понеже всичко това е свързано с определено минерализиране на човека.
Наистина има сродство между човека и неговото земно-космично обкръжение, като в човека протичат някои процеси, които навън стигат до своя завършек например при металите. Когато се говори за арсенизиране на човешкото същество, не бива да се мисли, че там арсенът въздейства непосредствено, а че човешкото същество действа така в себе си, както навън действа арсенът. Чрез това ще се стигне до разбиране как може да се помогне при такива въздействия в човека.
Когато вземете това арсенизиране - бих могъл да кажа и астрализиране - на човешкия организъм, ще забележите, че ако то стане много силно, се проявява като известно затопляне в стомашната област, дори се появява известна лекота при храненето и храносмилането се облекчава, но ако то стане много лесно, в известен смисъл е съмнително, понеже всяко такова улеснение в човека отново предизвиква реакции, затруднения, понеже всичко това е свързано с определено минерализиране на човека.
И тук наистина имаме насока как да се правят изследванията. Те трябва да се правят по правилния начин, да се вземат под внимание всички останали неща, така че при хора, които силно астрализират, т.е. в органичните им процеси протича арсенизиране, в случай на смърт труповете не се подават лесно на изгниване, за разлика от хора, при които астралното тяло е било слабо свързано с органите. Това действително е нещо, което би трябвало да се наблюдава. То се вижда в екстремни ситуации, където трупове на отровени с арсеник хора имат склонността да се мумифицират.
към текста >>
в
орган
ичните им процеси протича арсенизиране, в случай на смърт труповете не се подават лесно на изгниване, за разлика от хора, при които астралното тяло е било слабо свързано с
орган
ите.
Когато се говори за арсенизиране на човешкото същество, не бива да се мисли, че там арсенът въздейства непосредствено, а че човешкото същество действа така в себе си, както навън действа арсенът. Чрез това ще се стигне до разбиране как може да се помогне при такива въздействия в човека. Когато вземете това арсенизиране - бих могъл да кажа и астрализиране - на човешкия организъм, ще забележите, че ако то стане много силно, се проявява като известно затопляне в стомашната област, дори се появява известна лекота при храненето и храносмилането се облекчава, но ако то стане много лесно, в известен смисъл е съмнително, понеже всяко такова улеснение в човека отново предизвиква реакции, затруднения, понеже всичко това е свързано с определено минерализиране на човека. И тук наистина имаме насока как да се правят изследванията. Те трябва да се правят по правилния начин, да се вземат под внимание всички останали неща, така че при хора, които силно астрализират, т.е.
в органичните им процеси протича арсенизиране, в случай на смърт труповете не се подават лесно на изгниване, за разлика от хора, при които астралното тяло е било слабо свързано с органите.
Това действително е нещо, което би трябвало да се наблюдава. То се вижда в екстремни ситуации, където трупове на отровени с арсеник хора имат склонността да се мумифицират. Те се мумифицират, съхраняват се, не се разлагат лесно.
към текста >>
Това все пак ще бъде нещо, което може да ни накара да проследим тайнствените действия на човешкия
орган
изъм.
Сега става въпрос как да постъпим, когато този процес на арсенизиране, съответно астрализиране действа прекалено силно в човека, когато човекът, така да се каже, приживе бива мумифициран? Човек трябва да си изгради способността за наблюдение на подобно нещо. Как може да се противодейства, когато човекът се мумифицира прекалено силно приживе? Тук бих искал да се изразя радикално: Тогава за известно време трябва да превърнем целия човек в зъб.
Това все пак ще бъде нещо, което може да ни накара да проследим тайнствените действия на човешкия организъм.
Ще превърнем целия човек в зъб. Като се съобразим с целия организъм, ще се опитаме по някакъв начин да внесем в него лъчистите сили на магнезия, като приготвим подходящ препарат. Това е, което се проявява като описаната от професор Рьомер[1] лъчистата сила на магнезия, предизвикана в целия организъм, и от една страна, то действително посочва съотношението, което съществува между астралното тяло, включващо и аза, и от друга страна, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Като се съобразим с целия
орган
изъм, ще се опитаме по някакъв начин да внесем в него лъчистите сили на магнезия, като приготвим подходящ препарат.
Човек трябва да си изгради способността за наблюдение на подобно нещо. Как може да се противодейства, когато човекът се мумифицира прекалено силно приживе? Тук бих искал да се изразя радикално: Тогава за известно време трябва да превърнем целия човек в зъб. Това все пак ще бъде нещо, което може да ни накара да проследим тайнствените действия на човешкия организъм. Ще превърнем целия човек в зъб.
Като се съобразим с целия организъм, ще се опитаме по някакъв начин да внесем в него лъчистите сили на магнезия, като приготвим подходящ препарат.
Това е, което се проявява като описаната от професор Рьомер[1] лъчистата сила на магнезия, предизвикана в целия организъм, и от една страна, то действително посочва съотношението, което съществува между астралното тяло, включващо и аза, и от друга страна, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Това е, което се проявява като описаната от професор Рьомер[1] лъчистата сила на магнезия, предизвикана в целия
орган
изъм, и от една страна, то действително посочва съотношението, което съществува между астралното тяло, включващо и аза, и от друга страна, етерното и физическото тяло.
Как може да се противодейства, когато човекът се мумифицира прекалено силно приживе? Тук бих искал да се изразя радикално: Тогава за известно време трябва да превърнем целия човек в зъб. Това все пак ще бъде нещо, което може да ни накара да проследим тайнствените действия на човешкия организъм. Ще превърнем целия човек в зъб. Като се съобразим с целия организъм, ще се опитаме по някакъв начин да внесем в него лъчистите сили на магнезия, като приготвим подходящ препарат.
Това е, което се проявява като описаната от професор Рьомер[1] лъчистата сила на магнезия, предизвикана в целия организъм, и от една страна, то действително посочва съотношението, което съществува между астралното тяло, включващо и аза, и от друга страна, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното тяло с аза имат слаба склонност да проникнат
орган
ите и те, доколкото са подвластни на физическите и етерните въздействия, са оставени на самите себе си.
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното тяло с аза имат слаба склонност да проникнат органите и те, доколкото са подвластни на физическите и етерните въздействия, са оставени на самите себе си.
Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните органични процеси. Вътрешните органични процеси започват да развиват своята мощна витална сила. Те не получават влияния отвън; проникването на хранителните вещества със силите на аза отслабва. Поради това астралното тяло бива ангажирано само в една посока. То не може правилно да премине към етерното тяло.
към текста >>
Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните
орган
ични процеси.
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното тяло с аза имат слаба склонност да проникнат органите и те, доколкото са подвластни на физическите и етерните въздействия, са оставени на самите себе си.
Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните органични процеси.
Вътрешните органични процеси започват да развиват своята мощна витална сила. Те не получават влияния отвън; проникването на хранителните вещества със силите на аза отслабва. Поради това астралното тяло бива ангажирано само в една посока. То не може правилно да премине към етерното тяло. Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила.
към текста >>
Вътрешните
орган
ични процеси започват да развиват своята мощна витална сила.
Нека да се опитаме да разгледаме противоположното състояние в човека, при което астралното тяло с аза имат слаба склонност да проникнат органите и те, доколкото са подвластни на физическите и етерните въздействия, са оставени на самите себе си. Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните органични процеси.
Вътрешните органични процеси започват да развиват своята мощна витална сила.
Те не получават влияния отвън; проникването на хранителните вещества със силите на аза отслабва. Поради това астралното тяло бива ангажирано само в една посока. То не може правилно да премине към етерното тяло. Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила. Такива са нещата.
към текста >>
Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки
орган
ични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила.
Това е състояние, което се проявява чрез факта, че няма правилно съотношение между това, което би трябвало да съществува като обмен, като хранителен обмен при човека и неговото обкръжение, и вътрешните органични процеси. Вътрешните органични процеси започват да развиват своята мощна витална сила. Те не получават влияния отвън; проникването на хранителните вещества със силите на аза отслабва. Поради това астралното тяло бива ангажирано само в една посока. То не може правилно да премине към етерното тяло.
Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила.
Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят. И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза. И сега си представете, че тук астралното тяло и азът не се включват правилно и етерното и физическото тяло остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления.
към текста >>
И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия
орган
изъм, а именно на астралното тяло и аза.
То не може правилно да премине към етерното тяло. Става разрастване на физическата и етерната дейност, което първоначално се проявява в появата на диария, свързана с такива явления, при които често се открива кръв в изпражненията, дори вътрешната витална дейност става толкова силна, че от стените на червата се отцепват малки органични частици тъкан, които се откриват в изпражненията, които дори стават течни като лимфа, ясно показващи, че виталната сила вътре избуява, без да се възпрепятства от астрализиращата сила. Такива са нещата. Накрая и белтъкът се повлича и се изхвърля, без да бъде преработен по правилния начин. Това са състояния, които могат да се появят.
И същественото там е това, което трябва да действа във физическото и етерното тяло на човека, за да се извършат полусъзнателните движения, необходими в човешкия организъм, а именно на астралното тяло и аза.
И сега си представете, че тук астралното тяло и азът не се включват правилно и етерното и физическото тяло остават самостоятелни, тогава се пораждат нервозни напъни в червата, характерни за такива явления. И колкото повече от обикновената диария стигате до дизентерията и др.п., колкото повече описвате това болестно състояние, толкова повече ще виждате, че трябва да описвате така, че във всички тези явления да се види противоположната картина на арсенизирането или астрализирането. Навсякъде се представя противоположната картина на астрализирането или аресенизирането. И понеже астралното тяло силно участва, сега сами ще стигнете до извода, че като противоположно средство трябва да се употреби това, което идва от арсена, че трябва да се противодейства на тези състояния именно чрез арсенизиране.
към текста >>
Това, което може да се наблюдава в човека при арсенизирането, при астрализирането - бих казал втвърдяването, мумифицирането на физическия
орган
изъм, - всъщност е точно същият процес, който протича при образуването на скалите на Земята.
Това, което може да се наблюдава в човека при арсенизирането, при астрализирането - бих казал втвърдяването, мумифицирането на физическия организъм, - всъщност е точно същият процес, който протича при образуването на скалите на Земята.
Навсякъде, където Земята образува скалите, тя е в известен смисъл отровена с арсеник,[2] или се намира в началото на отравянето с арсеник. Противно на това сега си представете, че на външната астралност, заобикаляща навсякъде Земята, се удаде - това го загатнах в последния цикъл лекции - в известен смисъл като избягва земната повърхност, избягва това, което външната астралност трябва да извърши при пораждането на цветовете на растенията, при израстването на растенията от Земята към горния свят, следователно удаде се на външната астралност да проникне под почвата, да игнорира Земята и да стигне до водата, тогава в такива области Земята получава дизентерия. Когато външната космическа астралност въздейства върху подземните води, или може да въздейства, в такъв случай Земята получава дизентерия. И наистина това, което описвам, действително е един процес, който има реални основания, много реални основания и трябва да се вземе под внимание. Защото той обяснява взаимовръзката на това, което протича под Земята с проявления, каквото е например дизентерията, която често трябва да се изучава и наблюдава върху човека така, че в нея да се вижда един вид въздействие на подземното, именно на лежащото във водата.
към текста >>
Най-същественото ще е да се вземе под внимание, че астралното тяло е много ангажирано в случая и при лечението ще е необходимо да се приложат средни дози, средни потенции, понеже астралното тяло в своето въздействие е зависимо от средната част на човешкия
орган
изъм.[3]
Навсякъде, където Земята образува скалите, тя е в известен смисъл отровена с арсеник,[2] или се намира в началото на отравянето с арсеник. Противно на това сега си представете, че на външната астралност, заобикаляща навсякъде Земята, се удаде - това го загатнах в последния цикъл лекции - в известен смисъл като избягва земната повърхност, избягва това, което външната астралност трябва да извърши при пораждането на цветовете на растенията, при израстването на растенията от Земята към горния свят, следователно удаде се на външната астралност да проникне под почвата, да игнорира Земята и да стигне до водата, тогава в такива области Земята получава дизентерия. Когато външната космическа астралност въздейства върху подземните води, или може да въздейства, в такъв случай Земята получава дизентерия. И наистина това, което описвам, действително е един процес, който има реални основания, много реални основания и трябва да се вземе под внимание. Защото той обяснява взаимовръзката на това, което протича под Земята с проявления, каквото е например дизентерията, която често трябва да се изучава и наблюдава върху човека така, че в нея да се вижда един вид въздействие на подземното, именно на лежащото във водата.
Най-същественото ще е да се вземе под внимание, че астралното тяло е много ангажирано в случая и при лечението ще е необходимо да се приложат средни дози, средни потенции, понеже астралното тяло в своето въздействие е зависимо от средната част на човешкия организъм.[3]
към текста >>
Особено подходящи явления, от които да се изведат важни изводи за някои вътрешни действия в човешкия
орган
изъм, са тези, които се проявяват като дифтерия.
Особено подходящи явления, от които да се изведат важни изводи за някои вътрешни действия в човешкия организъм, са тези, които се проявяват като дифтерия.
Тези явления, които се проявяват като дифтерия, би трябвало съвсем точно да се изучат, преди всичко заради извеждането на лечебни методи. Струва ми се, че и днес съществува изхождащото повече от материалистическите възгледи мнение, че дифтерията би трябвало да се лекува локално, възможно повече да се въздейства локално на дифтерията, макар, че именно в това отношение има и многобройни противоположни мнения.
към текста >>
Същественото при пораждането на дифтерията и всичко сродно с нея е, че трябва да прибавим някои допълнения към това, което разглеждахме в предишния курс,[4] понеже тогава още не можехме детайлно да се занимаем с взаимодействията между четирите същности на човешкия
орган
изъм.
Същественото при пораждането на дифтерията и всичко сродно с нея е, че трябва да прибавим някои допълнения към това, което разглеждахме в предишния курс,[4] понеже тогава още не можехме детайлно да се занимаем с взаимодействията между четирите същности на човешкия организъм.
При други обстоятелства посочих, че ученето да говори при детето е придружавано от всякакви органични процеси. Детето се учи да говори. Докато го прави, докато в дихателния му организъм се разиграва нещо особено, протича нещо съвсем полярно в циркулационния му организъм, който поема в себе си процесите на обмяната на веществата.
към текста >>
При други обстоятелства посочих, че ученето да говори при детето е придружавано от всякакви
орган
ични процеси.
Същественото при пораждането на дифтерията и всичко сродно с нея е, че трябва да прибавим някои допълнения към това, което разглеждахме в предишния курс,[4] понеже тогава още не можехме детайлно да се занимаем с взаимодействията между четирите същности на човешкия организъм.
При други обстоятелства посочих, че ученето да говори при детето е придружавано от всякакви органични процеси.
Детето се учи да говори. Докато го прави, докато в дихателния му организъм се разиграва нещо особено, протича нещо съвсем полярно в циркулационния му организъм, който поема в себе си процесите на обмяната на веществата.
към текста >>
Докато го прави, докато в дихателния му
орган
изъм се разиграва нещо особено, протича нещо съвсем полярно в циркулационния му
орган
изъм, който поема в себе си процесите на обмяната на веществата.
Същественото при пораждането на дифтерията и всичко сродно с нея е, че трябва да прибавим някои допълнения към това, което разглеждахме в предишния курс,[4] понеже тогава още не можехме детайлно да се занимаем с взаимодействията между четирите същности на човешкия организъм. При други обстоятелства посочих, че ученето да говори при детето е придружавано от всякакви органични процеси. Детето се учи да говори.
Докато го прави, докато в дихателния му организъм се разиграва нещо особено, протича нещо съвсем полярно в циркулационния му организъм, който поема в себе си процесите на обмяната на веществата.
към текста >>
Също и там имаме работа с един астрализиращ процес и ясно ще можем да видим как, ако тук имаме границата между дихателната същност и циркулационната същност (виж рис.11), става обмен между това, което като астрализиране се издига от долу нагоре (жълто) и
орган
ите, които отгоре пресрещат това астрализиране и се засилват в тяхната способност на говоренето.
При друг случай посочих как това, което при половото узряване се проявява в отношенията на човека с външния свят, протича вътрешно при ученето на детето да говори, в известна степен този напор на астралното тяло, който се проявява при половото узряване на човека отвътре навън, протича от долу нагоре при астрализирането; в посоката от долу нагоре се развива всъщност способността да се научим да говорим.
Също и там имаме работа с един астрализиращ процес и ясно ще можем да видим как, ако тук имаме границата между дихателната същност и циркулационната същност (виж рис.11), става обмен между това, което като астрализиране се издига от долу нагоре (жълто) и органите, които отгоре пресрещат това астрализиране и се засилват в тяхната способност на говоренето.
Каквото трябва особено да ни интересува, същевременно протича долу. Защото това, което протича същевременно долу, се стреми да се издигне нагоре.
към текста >>
Но всеки процес в човешкия
орган
изъм, който в известен момент протича, така да се каже, нормално, може да се появи и ненормално.
При дифтерията действително съществува голяма опасност от заразяване. Защо тя е толкова голяма? Тя е така голяма, защото дифтеричните явления се появяват в непосредствена връзка с появата на детския говор; затова те се проявяват в най-силна степен при двегодишни до четиригодишни деца. Опасността да се появи по-късно намалява.
Но всеки процес в човешкия организъм, който в известен момент протича, така да се каже, нормално, може да се появи и ненормално.
Този процес, който всъщност е процес в детството, може да се появи и в друга възраст, макар в определена модификация, метаморфоза. Когато дифтерията се появи в по-късна възраст, имаме случай, че нещо инфантилно действа в човека. Основният характер на инфантилността е, както знаете - при външното споделяне на духовно-научните факти е необходимо да се говори повече за физическото, - че външният процес на детското, инфантилното е подражанието, наистина подражанието. Търси се подражанието. Самият организъм е подтикван да стане подражател, когато го засегне дифтерията.
към текста >>
Самият
орган
изъм е подтикван да стане подражател, когато го засегне дифтерията.
Но всеки процес в човешкия организъм, който в известен момент протича, така да се каже, нормално, може да се появи и ненормално. Този процес, който всъщност е процес в детството, може да се появи и в друга възраст, макар в определена модификация, метаморфоза. Когато дифтерията се появи в по-късна възраст, имаме случай, че нещо инфантилно действа в човека. Основният характер на инфантилността е, както знаете - при външното споделяне на духовно-научните факти е необходимо да се говори повече за физическото, - че външният процес на детското, инфантилното е подражанието, наистина подражанието. Търси се подражанието.
Самият организъм е подтикван да стане подражател, когато го засегне дифтерията.
Заразяването произлиза всъщност от това, че човек става подражател. В това подражаване лежи нещо от лека чувствителност. Наистина може да се забележи лека чувствителност в това подражание. Когато нещата се изследват духовнонаучно, се открива, че там азът играе известна роля в заразяването с дифтерията. И поради това, също и развитието и появата на гъбичките, паразитното, е заразно, защото човешкият организъм пресреща нещата със своя порив за подражание.
към текста >>
И поради това, също и развитието и появата на гъбичките, паразитното, е заразно, защото човешкият
орган
изъм пресреща нещата със своя порив за подражание.
Самият организъм е подтикван да стане подражател, когато го засегне дифтерията. Заразяването произлиза всъщност от това, че човек става подражател. В това подражаване лежи нещо от лека чувствителност. Наистина може да се забележи лека чувствителност в това подражание. Когато нещата се изследват духовнонаучно, се открива, че там азът играе известна роля в заразяването с дифтерията.
И поради това, също и развитието и появата на гъбичките, паразитното, е заразно, защото човешкият организъм пресреща нещата със своя порив за подражание.
Щом той - ще се изразя грубо - някъде зърне отровата на дифтерията, се настройва да я приеме, да подражава. Оттам, ако е възможно, ако състоянието е в началото на заболяването, би имало благоприятно въздействие психическото отклоняване, подкрепата чрез душевна утеха. Само че при толкова силно навлизащи в организма процеси с това може да се направи много по-малко, отколкото когато се потърси специфичното, което въздейства противоположно на протичащия там процес. Не ми е известно да съществуват лечебни заведения, където поне по емпирично изпробващ начин да се потърси нещо специфично именно срещу дифтеричните явления.[5] То може да се потърси например при цинобъра,[6] потенциран до средните степени. Във въздействията на цинобъра могат да се потърсят противодействията за всички явления, които изложих сега.
към текста >>
Само че при толкова силно навлизащи в
орган
изма процеси с това може да се направи много по-малко, отколкото когато се потърси специфичното, което въздейства противоположно на протичащия там процес.
Наистина може да се забележи лека чувствителност в това подражание. Когато нещата се изследват духовнонаучно, се открива, че там азът играе известна роля в заразяването с дифтерията. И поради това, също и развитието и появата на гъбичките, паразитното, е заразно, защото човешкият организъм пресреща нещата със своя порив за подражание. Щом той - ще се изразя грубо - някъде зърне отровата на дифтерията, се настройва да я приеме, да подражава. Оттам, ако е възможно, ако състоянието е в началото на заболяването, би имало благоприятно въздействие психическото отклоняване, подкрепата чрез душевна утеха.
Само че при толкова силно навлизащи в организма процеси с това може да се направи много по-малко, отколкото когато се потърси специфичното, което въздейства противоположно на протичащия там процес.
Не ми е известно да съществуват лечебни заведения, където поне по емпирично изпробващ начин да се потърси нещо специфично именно срещу дифтеричните явления.[5] То може да се потърси например при цинобъра,[6] потенциран до средните степени. Във въздействията на цинобъра могат да се потърсят противодействията за всички явления, които изложих сега. Още според външния си образ цинобърът показва своето противоположно въздействие. Но външният образ обяснява нещо само тогава, когато се придружи с вътрешно прозиране. Древното учение за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно прозрение, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала.
към текста >>
Това са области на патологично-терапевтичното разглеждане, които изцяло стоят в известна взаимовръзка и могат да покажат своеобразното отношение на аза и астралното тяло към другите
орган
и, към обхващането на другите
орган
и, към изключването от другите
орган
и, или проявяване на свръхсилни въздействия на астралността в потока от долу нагоре.
Важно е обаче да може да се схване вътрешното действие, което всъщност се показва при всяко външно явление в света. Тогава не този, който засяда в мистичното и прибавя всевъзможни мистични измислици към проблема, а този, който напълно запазва здравия си разсъдък при такива неща, ще трябва да си каже: Червеното на цинобъра е нещо, което по определен начин изразява противоположното действие на възникването на гъбите; това, което е повече безцветно, може да се обхване от гъбичките. Когато твърде силното астрализиране на земната повърхност играе роля при възникването на гъбите, то именно при цинобъра имаме обратно въздействие, противоположно въздействие срещу астрализирането, и оттам зачервяването. Навсякъде, където има зачервяване в природния процес, там е налице силно противоположно въздействие срещу астрализирането. Обобщено в морална форма бихме казали: докато розата се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането.
Това са области на патологично-терапевтичното разглеждане, които изцяло стоят в известна взаимовръзка и могат да покажат своеобразното отношение на аза и астралното тяло към другите органи, към обхващането на другите органи, към изключването от другите органи, или проявяване на свръхсилни въздействия на астралността в потока от долу нагоре.
към текста >>
Нещо много особено е как човешкият аз, когато го разглеждаме в човека духовно, физически,
орган
ично и действащ минерализиращо, представлява, бих казал, един вид носител на фосфора.
Нещо много особено е как човешкият аз, когато го разглеждаме в човека духовно, физически, органично и действащ минерализиращо, представлява, бих казал, един вид носител на фосфора.
Този аз пренася фосфора по такъв начин, че стига до периферията на органичната човешка същност. Пренасянето на фосфора, проникването с фосфор на човешкия организъм е дейност на аза. Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на органичното човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през организма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора. Към задачата на аза принадлежи осуетяването да станат самостоятелни дори и следи от фосфора, които са необходими тогава, когато следва да настъпи това, което би настъпило в голям мащаб, ако на аза не се удаде да осуети самостоятелното освобождаване на внесения в организма фосфор. Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия организъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес.
към текста >>
Този аз пренася фосфора по такъв начин, че стига до периферията на
орган
ичната човешка същност.
Нещо много особено е как човешкият аз, когато го разглеждаме в човека духовно, физически, органично и действащ минерализиращо, представлява, бих казал, един вид носител на фосфора.
Този аз пренася фосфора по такъв начин, че стига до периферията на органичната човешка същност.
Пренасянето на фосфора, проникването с фосфор на човешкия организъм е дейност на аза. Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на органичното човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през организма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора. Към задачата на аза принадлежи осуетяването да станат самостоятелни дори и следи от фосфора, които са необходими тогава, когато следва да настъпи това, което би настъпило в голям мащаб, ако на аза не се удаде да осуети самостоятелното освобождаване на внесения в организма фосфор. Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия организъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес. В тези лекции ви казах, че когато човекът пристъпи в света, когато се въплъщава това от него, което първо е било духовно-душевно, тогава се създават отпечатъците на етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>
Пренасянето на фосфора, проникването с фосфор на човешкия
орган
изъм е дейност на аза.
Нещо много особено е как човешкият аз, когато го разглеждаме в човека духовно, физически, органично и действащ минерализиращо, представлява, бих казал, един вид носител на фосфора. Този аз пренася фосфора по такъв начин, че стига до периферията на органичната човешка същност.
Пренасянето на фосфора, проникването с фосфор на човешкия организъм е дейност на аза.
Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на органичното човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през организма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора. Към задачата на аза принадлежи осуетяването да станат самостоятелни дори и следи от фосфора, които са необходими тогава, когато следва да настъпи това, което би настъпило в голям мащаб, ако на аза не се удаде да осуети самостоятелното освобождаване на внесения в организма фосфор. Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия организъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес. В тези лекции ви казах, че когато човекът пристъпи в света, когато се въплъщава това от него, което първо е било духовно-душевно, тогава се създават отпечатъците на етерното, астралното тяло и аза. Казах ви, че всичко, което е отпечатък на аза, всъщност лежи в динамични системи, в системи от движения, които стигат до равновесие.
към текста >>
Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на
орган
ичното човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през
орган
изма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора.
Нещо много особено е как човешкият аз, когато го разглеждаме в човека духовно, физически, органично и действащ минерализиращо, представлява, бих казал, един вид носител на фосфора. Този аз пренася фосфора по такъв начин, че стига до периферията на органичната човешка същност. Пренасянето на фосфора, проникването с фосфор на човешкия организъм е дейност на аза.
Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на органичното човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през организма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора.
Към задачата на аза принадлежи осуетяването да станат самостоятелни дори и следи от фосфора, които са необходими тогава, когато следва да настъпи това, което би настъпило в голям мащаб, ако на аза не се удаде да осуети самостоятелното освобождаване на внесения в организма фосфор. Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия организъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес. В тези лекции ви казах, че когато човекът пристъпи в света, когато се въплъщава това от него, което първо е било духовно-душевно, тогава се създават отпечатъците на етерното, астралното тяло и аза. Казах ви, че всичко, което е отпечатък на аза, всъщност лежи в динамични системи, в системи от движения, които стигат до равновесие. Това е нещо, което особено на това място от нашите разглеждания трябва основно да се вземе под внимание.
към текста >>
Към задачата на аза принадлежи осуетяването да станат самостоятелни дори и следи от фосфора, които са необходими тогава, когато следва да настъпи това, което би настъпило в голям мащаб, ако на аза не се удаде да осуети самостоятелното освобождаване на внесения в
орган
изма фосфор.
Нещо много особено е как човешкият аз, когато го разглеждаме в човека духовно, физически, органично и действащ минерализиращо, представлява, бих казал, един вид носител на фосфора. Този аз пренася фосфора по такъв начин, че стига до периферията на органичната човешка същност. Пренасянето на фосфора, проникването с фосфор на човешкия организъм е дейност на аза. Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на органичното човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през организма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора.
Към задачата на аза принадлежи осуетяването да станат самостоятелни дори и следи от фосфора, които са необходими тогава, когато следва да настъпи това, което би настъпило в голям мащаб, ако на аза не се удаде да осуети самостоятелното освобождаване на внесения в организма фосфор.
Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия организъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес. В тези лекции ви казах, че когато човекът пристъпи в света, когато се въплъщава това от него, което първо е било духовно-душевно, тогава се създават отпечатъците на етерното, астралното тяло и аза. Казах ви, че всичко, което е отпечатък на аза, всъщност лежи в динамични системи, в системи от движения, които стигат до равновесие. Това е нещо, което особено на това място от нашите разглеждания трябва основно да се вземе под внимание.
към текста >>
Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия
орган
изъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес.
Нещо много особено е как човешкият аз, когато го разглеждаме в човека духовно, физически, органично и действащ минерализиращо, представлява, бих казал, един вид носител на фосфора. Този аз пренася фосфора по такъв начин, че стига до периферията на органичната човешка същност. Пренасянето на фосфора, проникването с фосфор на човешкия организъм е дейност на аза. Това пренасяне на фосфора до най-външните граници, до периферията на органичното човешко същество, се осъществява от аза по един, бих казал, извънредно изкусен начин, като до известна граница, която е необходимо да се спазва, азът може да пренася фосфора през организма, като го свързва химически с други вещества, и така осуетява химичната самостоятелност на фосфора. Към задачата на аза принадлежи осуетяването да станат самостоятелни дори и следи от фосфора, които са необходими тогава, когато следва да настъпи това, което би настъпило в голям мащаб, ако на аза не се удаде да осуети самостоятелното освобождаване на внесения в организма фосфор.
Ако фосфорът би станал самостоятелен и би предизвикал интензивно въздействие върху човешкия организъм, тогава би се появил съвсем друг особен процес.
В тези лекции ви казах, че когато човекът пристъпи в света, когато се въплъщава това от него, което първо е било духовно-душевно, тогава се създават отпечатъците на етерното, астралното тяло и аза. Казах ви, че всичко, което е отпечатък на аза, всъщност лежи в динамични системи, в системи от движения, които стигат до равновесие. Това е нещо, което особено на това място от нашите разглеждания трябва основно да се вземе под внимание.
към текста >>
И тези фини въздействия се регулират чрез това, че в човешкото тяло в известна степен има един вид свободно витаещи и стоящи във връзка с движението на
орган
изма, също и с вътрешното движение, телца.
Това, за което става въпрос, са извънредно фини въздействия, действително много фини въздействия.
И тези фини въздействия се регулират чрез това, че в човешкото тяло в известна степен има един вид свободно витаещи и стоящи във връзка с движението на организма, също и с вътрешното движение, телца.
Това са кръвните телца. С тези кръвни телца трябва да се сблъска това, което прави азът, като въздейства в подвижността, също например в подвижността на вътрешната топлина. Тези кръвни телца в голямата си част са така устроени, че още в своята форма показват как са пресметнати да привеждат движения в равновесие. Бих казал, че това, което прави азът, като се намесва в подвижността на човешкия организъм, достига границата на кръвните телца и там трябва да бъде спряно, там трябва да се осъществи най-вътрешната обмяна между човешкия аз и целия човешки организъм. Там протича и това, което бих искал да нарека най-скритата борба между непрекъснатото фосфоризиране на човека, и това, което лежи в изграждащите кръвни процеси.
към текста >>
Бих казал, че това, което прави азът, като се намесва в подвижността на човешкия
орган
изъм, достига границата на кръвните телца и там трябва да бъде спряно, там трябва да се осъществи най-вътрешната обмяна между човешкия аз и целия човешки
орган
изъм.
Това, за което става въпрос, са извънредно фини въздействия, действително много фини въздействия. И тези фини въздействия се регулират чрез това, че в човешкото тяло в известна степен има един вид свободно витаещи и стоящи във връзка с движението на организма, също и с вътрешното движение, телца. Това са кръвните телца. С тези кръвни телца трябва да се сблъска това, което прави азът, като въздейства в подвижността, също например в подвижността на вътрешната топлина. Тези кръвни телца в голямата си част са така устроени, че още в своята форма показват как са пресметнати да привеждат движения в равновесие.
Бих казал, че това, което прави азът, като се намесва в подвижността на човешкия организъм, достига границата на кръвните телца и там трябва да бъде спряно, там трябва да се осъществи най-вътрешната обмяна между човешкия аз и целия човешки организъм.
Там протича и това, което бих искал да нарека най-скритата борба между непрекъснатото фосфоризиране на човека, и това, което лежи в изграждащите кръвни процеси. Ако фосфорът би бил внесен свободно в човека, тогава кръвните телца биха били унищожени чрез фосфоризирането. Това е, което картинно може да ни въведе в своеобразното обменно действие на аза, което е нещо духовно, нещо изцяло духовно, но чрез кръвните телца стои в непрекъсната обмяна с нещо физическо. Кръвта е съвсем особен сок[8] също и в тази посока, както не само Гьоте, но една древна поговорка казва. Кръвта е съвсем особен сок, тя е мястото, където външното физическо в човека влиза във взаимоотношения с духовното, което тя първо-начално носи в себе си, с аза, и където може да има най-много разрушения, когато именно азът встъпва по неправилен начин в тези обменни взаимодействия.
към текста >>
Истинското фосфорно отравяне е нещо много трудно за преодоляване, което може да се победи само когато се опитаме да повлияем целия
орган
изъм по много строг начин, за да започне силно взаимодействие между астралността и етерното, което може да се постигне, когато срещу фосфорното отравяне се действа, като на много места на човешкото тяло се апликират силно изсмукващи пластири и др.п.
Те се държат, така да се каже, заедно. Това го правят първо и във физическото тяло, когато имаме фосфорно отравяне. Развива се всичко, което може да се развие чрез взаимодействието на астралното с етерното тяло и което се появява тогава, когато след смъртта тази ретроспектива се появи чрез етерното тяло. Оттам, чрез тази приложена още в началото сила при отравянето с фосфор, след също толкова време, колкото би траела такава ретроспекция, ще настъпи подобрение, после отмаляване, оттичане, оттегляне. След оттичането отново още по-силно започва именно абнормното действие на аза.
Истинското фосфорно отравяне е нещо много трудно за преодоляване, което може да се победи само когато се опитаме да повлияем целия организъм по много строг начин, за да започне силно взаимодействие между астралността и етерното, което може да се постигне, когато срещу фосфорното отравяне се действа, като на много места на човешкото тяло се апликират силно изсмукващи пластири и др.п.
Тогава положително ще се постигнат реакции. Но в такъв случай човек трябва да е наясно, да чувства до каква степен може да стигне.
към текста >>
Виждате, че физическият
орган
изъм е ангажиран в най-силна степен, когато азът навлиза в него чрез всичко, което може да се нарече фосфоризиране на човека.
Виждате, че физическият организъм е ангажиран в най-силна степен, когато азът навлиза в него чрез всичко, което може да се нарече фосфоризиране на човека.
Но когато азът навлезе разрушаващо във физическия организъм, тогава по необходимост трябва да се появи полярната противоположност, тогава трябва да пострада и това, което азът нормално извършва, когато нормално навлиза в човешкия организъм. При много силното фосфоризиране ще се появят състояния на безсъние, които се дължат на прекалено силното участие на астралното тяло и аза. Това можете да разберете от всичко, което казах.[9] Ще намерите главоболие, делириум, сънливост. И при отравянето с фосфор срещате всички тези и - най-често преди парализата -също анемични състояния, които естествено се появяват и при това, което казах за взаимодействията с кръвта. А това, което стои по средата, което се появява при фосфоризирането, когато стане нападението на кръвните телца от аза и отново бъде отблъснато, когато се появи такова люшкане, то се проявява в явленията на жълтеницата, както изобщо в жълтеничните явления се вижда преплитане на психичното и физичното.
към текста >>
Но когато азът навлезе разрушаващо във физическия
орган
изъм, тогава по необходимост трябва да се появи полярната противоположност, тогава трябва да пострада и това, което азът нормално извършва, когато нормално навлиза в човешкия
орган
изъм.
Виждате, че физическият организъм е ангажиран в най-силна степен, когато азът навлиза в него чрез всичко, което може да се нарече фосфоризиране на човека.
Но когато азът навлезе разрушаващо във физическия организъм, тогава по необходимост трябва да се появи полярната противоположност, тогава трябва да пострада и това, което азът нормално извършва, когато нормално навлиза в човешкия организъм.
При много силното фосфоризиране ще се появят състояния на безсъние, които се дължат на прекалено силното участие на астралното тяло и аза. Това можете да разберете от всичко, което казах.[9] Ще намерите главоболие, делириум, сънливост. И при отравянето с фосфор срещате всички тези и - най-често преди парализата -също анемични състояния, които естествено се появяват и при това, което казах за взаимодействията с кръвта. А това, което стои по средата, което се появява при фосфоризирането, когато стане нападението на кръвните телца от аза и отново бъде отблъснато, когато се появи такова люшкане, то се проявява в явленията на жълтеницата, както изобщо в жълтеничните явления се вижда преплитане на психичното и физичното.
към текста >>
Докато във физическата и етерната основа на човешкия
орган
изъм имаме, бих казал, основно синтезиране, в дейността на аза и астралното тяло имаме анализиране, което също изцяло принадлежи към нормалните дейности на човешкото същество и се изразява със своите своеобразности така силно, че трябва да се намесим в това анализиране съответно ограничавайки го.
Бих искал да кажа, че когато имаме предвид тези възгледи, стигаме до саморазбиращи се диетични правила. Знаем ли, че азът на човека действа прекалено силно, така че като следствие се появява нередовност в стомаха, но същевременно и свръхвиталност като абнормни диарии и др.п., е необходимо да се противодейства с диета по съответния начин. Същинският азов процес и този на астралното тяло в човека представляват един вид анализиране, раздробяване на това, което във външния свят е синтетично.
Докато във физическата и етерната основа на човешкия организъм имаме, бих казал, основно синтезиране, в дейността на аза и астралното тяло имаме анализиране, което също изцяло принадлежи към нормалните дейности на човешкото същество и се изразява със своите своеобразности така силно, че трябва да се намесим в това анализиране съответно ограничавайки го.
Когато азът стане прекалено силен анализатор по отношение на фосфорните соли, той ги анализира, разпада ги до фосфора и тогава анализът започва да предизвиква нарушения в човешкия организъм. Това е точката, до която най-силно може да действа анализирането, която посочих още в лекциите от миналата година, където се анализира до желязото.
към текста >>
Когато азът стане прекалено силен анализатор по отношение на фосфорните соли, той ги анализира, разпада ги до фосфора и тогава анализът започва да предизвиква нарушения в човешкия
орган
изъм.
Бих искал да кажа, че когато имаме предвид тези възгледи, стигаме до саморазбиращи се диетични правила. Знаем ли, че азът на човека действа прекалено силно, така че като следствие се появява нередовност в стомаха, но същевременно и свръхвиталност като абнормни диарии и др.п., е необходимо да се противодейства с диета по съответния начин. Същинският азов процес и този на астралното тяло в човека представляват един вид анализиране, раздробяване на това, което във външния свят е синтетично. Докато във физическата и етерната основа на човешкия организъм имаме, бих казал, основно синтезиране, в дейността на аза и астралното тяло имаме анализиране, което също изцяло принадлежи към нормалните дейности на човешкото същество и се изразява със своите своеобразности така силно, че трябва да се намесим в това анализиране съответно ограничавайки го.
Когато азът стане прекалено силен анализатор по отношение на фосфорните соли, той ги анализира, разпада ги до фосфора и тогава анализът започва да предизвиква нарушения в човешкия организъм.
Това е точката, до която най-силно може да действа анализирането, която посочих още в лекциите от миналата година, където се анализира до желязото.
към текста >>
5.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Тук трябва да се запознаем с факта, че човешкият
орган
изъм е във висша степен сложен, така че неговото разсъдъчно разглеждане довежда действително до възможно най-големите трудности, особено тогава, когато се опитаме да поставим този човешки
орган
изъм отново в съотношение с външния свят.
Да речем, при имагинативното наблюдение на някоя болнична картина, изобщо на някой симптоматичен комплекс, често се случва да получим непосредствено интуитивно познание за лечебното средство и след това, което се разбира от само себе си, да се изкушим да размислим върху нещата според преценките на научното познание и да стигнем до заключението, че нещата са погрешни, че не е възможно да е така. Това е съвсем обикновено явление, с което често се сблъсква този, който изобщо може да прави окултни изследвания, не само по отношение на терапията. Когато размислим по-задълбочено и проследим нещата по-нататък, едва тогава стигаме до убеждението, колко те са наистина правилни. Нещата, които се констатират чрез имагинативното изследване с последващата интуиция, са винаги правилните, ако те почиват на добри познавателни сили. Но преценката във всеки случай трябва първо да се издигне до това, което се опознава по този начин.
Тук трябва да се запознаем с факта, че човешкият организъм е във висша степен сложен, така че неговото разсъдъчно разглеждане довежда действително до възможно най-големите трудности, особено тогава, когато се опитаме да поставим този човешки организъм отново в съотношение с външния свят.
Нещо такова се изправя особено силно насреща, когато строго се има предвид посоченото вече в тези лекции, а именно функцията на азота в човешкия организъм. Азотът, както казахме, се намира в по-голямо количество в издишания въздух, отколкото във вдишания. Материалистическото мислене не може да стигне до друга преценка, освен да каже, че разликата не е съществена. Това се дължи на факта, че материалистическите възгледи относно човека изобщо не могат да стигнат до функцията на азота. Тя става ясна, когато имаме предвид следното.
към текста >>
Нещо такова се изправя особено силно насреща, когато строго се има предвид посоченото вече в тези лекции, а именно функцията на азота в човешкия
орган
изъм.
Това е съвсем обикновено явление, с което често се сблъсква този, който изобщо може да прави окултни изследвания, не само по отношение на терапията. Когато размислим по-задълбочено и проследим нещата по-нататък, едва тогава стигаме до убеждението, колко те са наистина правилни. Нещата, които се констатират чрез имагинативното изследване с последващата интуиция, са винаги правилните, ако те почиват на добри познавателни сили. Но преценката във всеки случай трябва първо да се издигне до това, което се опознава по този начин. Тук трябва да се запознаем с факта, че човешкият организъм е във висша степен сложен, така че неговото разсъдъчно разглеждане довежда действително до възможно най-големите трудности, особено тогава, когато се опитаме да поставим този човешки организъм отново в съотношение с външния свят.
Нещо такова се изправя особено силно насреща, когато строго се има предвид посоченото вече в тези лекции, а именно функцията на азота в човешкия организъм.
Азотът, както казахме, се намира в по-голямо количество в издишания въздух, отколкото във вдишания. Материалистическото мислене не може да стигне до друга преценка, освен да каже, че разликата не е съществена. Това се дължи на факта, че материалистическите възгледи относно човека изобщо не могат да стигнат до функцията на азота. Тя става ясна, когато имаме предвид следното. Знаете, че има различни теории за храненето и че при интерпретацията на храненето изследователите стоят на диаметрално противоположни позиции относно задачата на приетите с храната белтъчини в човешкия организъм.
към текста >>
Знаете, че има различни теории за храненето и че при интерпретацията на храненето изследователите стоят на диаметрално противоположни позиции относно задачата на приетите с храната белтъчини в човешкия
орган
изъм.
Нещо такова се изправя особено силно насреща, когато строго се има предвид посоченото вече в тези лекции, а именно функцията на азота в човешкия организъм. Азотът, както казахме, се намира в по-голямо количество в издишания въздух, отколкото във вдишания. Материалистическото мислене не може да стигне до друга преценка, освен да каже, че разликата не е съществена. Това се дължи на факта, че материалистическите възгледи относно човека изобщо не могат да стигнат до функцията на азота. Тя става ясна, когато имаме предвид следното.
Знаете, че има различни теории за храненето и че при интерпретацията на храненето изследователите стоят на диаметрално противоположни позиции относно задачата на приетите с храната белтъчини в човешкия организъм.
Защо на човешкия организъм са му нужни белтъчини? Както казах, по отношение на отговорите на този въпрос изследователите стоят на диаметрално противоположни становища. Едни казват, че целият строеж на човешките белтъчни организми е константен, че тук има нещо постоянно, поне относително константно, и че приетият белтък подлежи на бързо разпадане и има малко значение за изграждащите, пластичните сили на белтъка в човешкия организъм.
към текста >>
Защо на човешкия
орган
изъм са му нужни белтъчини?
Азотът, както казахме, се намира в по-голямо количество в издишания въздух, отколкото във вдишания. Материалистическото мислене не може да стигне до друга преценка, освен да каже, че разликата не е съществена. Това се дължи на факта, че материалистическите възгледи относно човека изобщо не могат да стигнат до функцията на азота. Тя става ясна, когато имаме предвид следното. Знаете, че има различни теории за храненето и че при интерпретацията на храненето изследователите стоят на диаметрално противоположни позиции относно задачата на приетите с храната белтъчини в човешкия организъм.
Защо на човешкия организъм са му нужни белтъчини?
Както казах, по отношение на отговорите на този въпрос изследователите стоят на диаметрално противоположни становища. Едни казват, че целият строеж на човешките белтъчни организми е константен, че тук има нещо постоянно, поне относително константно, и че приетият белтък подлежи на бързо разпадане и има малко значение за изграждащите, пластичните сили на белтъка в човешкия организъм.
към текста >>
Едни казват, че целият строеж на човешките белтъчни
орган
изми е константен, че тук има нещо постоянно, поне относително константно, и че приетият белтък подлежи на бързо разпадане и има малко значение за изграждащите, пластичните сили на белтъка в човешкия
орган
изъм.
Това се дължи на факта, че материалистическите възгледи относно човека изобщо не могат да стигнат до функцията на азота. Тя става ясна, когато имаме предвид следното. Знаете, че има различни теории за храненето и че при интерпретацията на храненето изследователите стоят на диаметрално противоположни позиции относно задачата на приетите с храната белтъчини в човешкия организъм. Защо на човешкия организъм са му нужни белтъчини? Както казах, по отношение на отговорите на този въпрос изследователите стоят на диаметрално противоположни становища.
Едни казват, че целият строеж на човешките белтъчни организми е константен, че тук има нещо постоянно, поне относително константно, и че приетият белтък подлежи на бързо разпадане и има малко значение за изграждащите, пластичните сили на белтъка в човешкия организъм.
към текста >>
Двете теории, които се появяват в най-разнообразни форми и показват един вид диаметрална противоположност, не достигат това, за което всъщност става въпрос, понеже те преценяват едностранно белтък и белтък, без да вземат под внимание целия човешки
орган
изъм.
Другите се придържат към становището, което именно в съвремието се смята за нещо остаряло, че белтъчините в тялото на човека постоянно се разграждат и отново се изграждат от приетия белтък.
Двете теории, които се появяват в най-разнообразни форми и показват един вид диаметрална противоположност, не достигат това, за което всъщност става въпрос, понеже те преценяват едностранно белтък и белтък, без да вземат под внимание целия човешки организъм.
към текста >>
В човешкия
орган
изъм имаме противоположността между образуването на главата, т.е.
В човешкия организъм имаме противоположността между образуването на главата, т.е.
нервно-сетивното изграждане, и изграждането, произлизащо от веществообменно-двигателната система. Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах. Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили. Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове.
към текста >>
Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки
орган
изъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия
орган
изъм, там преобладават определени сили.
В човешкия организъм имаме противоположността между образуването на главата, т.е. нервно-сетивното изграждане, и изграждането, произлизащо от веществообменно-двигателната система. Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах.
Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили.
Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове. Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно. И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
към текста >>
Ако имаме работа с гръдния
орган
изъм, там са белите дробове.
В човешкия организъм имаме противоположността между образуването на главата, т.е. нервно-сетивното изграждане, и изграждането, произлизащо от веществообменно-двигателната система. Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах. Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили.
Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове.
Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно. И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
към текста >>
Белите дробове са
орган
, който - понеже целият човешки
орган
изъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно.
нервно-сетивното изграждане, и изграждането, произлизащо от веществообменно-двигателната система. Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах. Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили. Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове.
Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно.
И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
към текста >>
Следствието на това ще е, че докато те стават все по-подобни на главата, ще започнат сами да приемат мисловните сили,
орган
ичните сили на мисленето, ще се стремят все повече да се превърнат в
орган
на мисленето.
Белите дробове са метаморфоза на изграждането на главата и понеже са изостанала метаморфоза на главовото изграждане, са именно подходящи за своята функция - дишането, докато, ако същите сили, които при белите дробове са изостанали и които ги правят подходящи за дишането, продължат развитието си, ще направят белите дробове все по-подобни на главата.
Следствието на това ще е, че докато те стават все по-подобни на главата, ще започнат сами да приемат мисловните сили, органичните сили на мисленето, ще се стремят все повече да се превърнат в орган на мисленето.
И ако стремежът да се превърнат в мисловен орган се засили, като приемат силите, които в главата са на правилното място, те ще бъдат предразположени към белодробна туберкулоза.
към текста >>
И ако стремежът да се превърнат в мисловен
орган
се засили, като приемат силите, които в главата са на правилното място, те ще бъдат предразположени към белодробна туберкулоза.
Белите дробове са метаморфоза на изграждането на главата и понеже са изостанала метаморфоза на главовото изграждане, са именно подходящи за своята функция - дишането, докато, ако същите сили, които при белите дробове са изостанали и които ги правят подходящи за дишането, продължат развитието си, ще направят белите дробове все по-подобни на главата. Следствието на това ще е, че докато те стават все по-подобни на главата, ще започнат сами да приемат мисловните сили, органичните сили на мисленето, ще се стремят все повече да се превърнат в орган на мисленето.
И ако стремежът да се превърнат в мисловен орган се засили, като приемат силите, които в главата са на правилното място, те ще бъдат предразположени към белодробна туберкулоза.
към текста >>
Тя може да се разбере от тенденцията на дишането да стане мисловен
орган
в туберкулозните бели дробове.
Белодробната туберкулоза може да бъде разбрана само като по този начин се изхожда от целия човек.
Тя може да се разбере от тенденцията на дишането да стане мисловен орган в туберкулозните бели дробове.
към текста >>
Главата е напреднал извън степента на белите дробове дихателен
орган
, който задържа дишането и на мястото на възприемането на въздуха чрез дишането възприема етерните сили чрез сетивата.
В главата дишането е метаморфозирало и всички функции на мисленето до обработването на възприятията не са нищо друго освен все по-прогресивно формиране на развитието на дишането.
Главата е напреднал извън степента на белите дробове дихателен орган, който задържа дишането и на мястото на възприемането на въздуха чрез дишането възприема етерните сили чрез сетивата.
Сетивното възприемане не е нищо друго освен префинен, т.е. продължаващ в етерното дихателен процес. Главата диша, белите дробове дишат. Но още нещо диша в човека, което е още по-предишна степен в това метаморфозиращо развитие. Това е черният дроб.
към текста >>
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките
орган
и, някои човешки
орган
и са всъщност дихателни
орган
и.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи.
Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи. Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия.
към текста >>
Всички човешки
орган
и, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни
орган
и.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи.
Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи.
Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия. Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло.
към текста >>
Но доколкото са дихателни
орган
и, те имат стремежа да дишат.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи. Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи.
Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат.
Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия. Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло. И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията.
към текста >>
Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия
орган
изъм, за всеки
орган
и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи. Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи. Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането.
Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия.
Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло. И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията. То работи в човека в общото дишане според антипатията и симпатията. Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното тяло.
към текста >>
И така стигате до последната точка на разглеждането, което ви посочва, че това, което в човека изобщо се намира като белтъчини, доколкото принадлежи към
орган
и като гореописаните, е свързано главно с дишането и се проявява навън чрез дишането.
И така стигате до последната точка на разглеждането, което ви посочва, че това, което в човека изобщо се намира като белтъчини, доколкото принадлежи към органи като гореописаните, е свързано главно с дишането и се проявява навън чрез дишането.
Но всичко, което се проявява навън, се проявява също и навътре. Ако трябва да го покажа схематично, бих го изобразил така: Имате ли в човека някой съдържащ белтък орган, принадлежащ към тази органична група, която посочих, той се проявява навън, като развива дихателна дейност (виж рис.13, червено).
към текста >>
Ако трябва да го покажа схематично, бих го изобразил така: Имате ли в човека някой съдържащ белтък
орган
, принадлежащ към тази
орган
ична група, която посочих, той се проявява навън, като развива дихателна дейност (виж рис.13, червено).
И така стигате до последната точка на разглеждането, което ви посочва, че това, което в човека изобщо се намира като белтъчини, доколкото принадлежи към органи като гореописаните, е свързано главно с дишането и се проявява навън чрез дишането. Но всичко, което се проявява навън, се проявява също и навътре.
Ако трябва да го покажа схематично, бих го изобразил така: Имате ли в човека някой съдържащ белтък орган, принадлежащ към тази органична група, която посочих, той се проявява навън, като развива дихателна дейност (виж рис.13, червено).
към текста >>
Затова
орган
ите на главата са най-малко съдържащите дух
орган
и.
Но докато той диша навън, навътре разгръща друга, полярна на дишането дейност, освобождаваща духа дейност, освобождаваща душевното дейност. Освобождаваща душата дейност - като дишате навън, а докато разгръщате дишането навън, развивате навътре духовно-душевна дейност, която естествено не се нуждае от пространство, а дори напротив, можем да употребим израза: Тя непрекъснато изчезва в пространството, непрекъснато излиза от триизмерното пространство. Но тази дейност се проявява във вътрешността и общо взето свойството на човешкия белтък е, че тази дейност се разгръща предимно навътре. Това, което в главата функционира като вътрешна дейност, навлиза отвън през сетивата.
Затова органите на главата са най-малко съдържащите дух органи.
Те приемат духа отвън, като го привличат чрез сетивата. Главата е най-недуховният орган в човека.
към текста >>
Главата е най-недуховният
орган
в човека.
Освобождаваща душата дейност - като дишате навън, а докато разгръщате дишането навън, развивате навътре духовно-душевна дейност, която естествено не се нуждае от пространство, а дори напротив, можем да употребим израза: Тя непрекъснато изчезва в пространството, непрекъснато излиза от триизмерното пространство. Но тази дейност се проявява във вътрешността и общо взето свойството на човешкия белтък е, че тази дейност се разгръща предимно навътре. Това, което в главата функционира като вътрешна дейност, навлиза отвън през сетивата. Затова органите на главата са най-малко съдържащите дух органи. Те приемат духа отвън, като го привличат чрез сетивата.
Главата е най-недуховният орган в човека.
към текста >>
А най-духовните
орган
и са тези, които принадлежат към системата на черния дроб.
Противно на това човешката духовност започва - именно с развитието му в тялото започва развитието на духа навътре, на реалния, не на абстрактния дух - в белодробната система и той работи отвътре навън, насреща на дишането.
А най-духовните органи са тези, които принадлежат към системата на черния дроб.
Те са органите, които в посока навътре развиват най-много духовна дейност. Това е и обяснението защо главовите хора могат да станат материалисти, понеже с главата може да се преработва само външната духовност и човек е изкушен да вярва, че всичко, което се развива като дух, е възприето отвън, от сетивния свят. Затова ако човек е истински интелектуалист, той става същевременно и материалист. Колкото повече човек е мислител, мислител с главата, толкова повече има възможност да стане материалист. Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество мисли с лежащите назад органи, тогава материализмът престава да е правилен за съзнанието.
към текста >>
Те са
орган
ите, които в посока навътре развиват най-много духовна дейност.
Противно на това човешката духовност започва - именно с развитието му в тялото започва развитието на духа навътре, на реалния, не на абстрактния дух - в белодробната система и той работи отвътре навън, насреща на дишането. А най-духовните органи са тези, които принадлежат към системата на черния дроб.
Те са органите, които в посока навътре развиват най-много духовна дейност.
Това е и обяснението защо главовите хора могат да станат материалисти, понеже с главата може да се преработва само външната духовност и човек е изкушен да вярва, че всичко, което се развива като дух, е възприето отвън, от сетивния свят. Затова ако човек е истински интелектуалист, той става същевременно и материалист. Колкото повече човек е мислител, мислител с главата, толкова повече има възможност да стане материалист. Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество мисли с лежащите назад органи, тогава материализмът престава да е правилен за съзнанието.
към текста >>
Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество мисли с лежащите назад
орган
и, тогава материализмът престава да е правилен за съзнанието.
А най-духовните органи са тези, които принадлежат към системата на черния дроб. Те са органите, които в посока навътре развиват най-много духовна дейност. Това е и обяснението защо главовите хора могат да станат материалисти, понеже с главата може да се преработва само външната духовност и човек е изкушен да вярва, че всичко, което се развива като дух, е възприето отвън, от сетивния свят. Затова ако човек е истински интелектуалист, той става същевременно и материалист. Колкото повече човек е мислител, мислител с главата, толкова повече има възможност да стане материалист.
Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество мисли с лежащите назад органи, тогава материализмът престава да е правилен за съзнанието.
към текста >>
Количеството отделен азот е мащаб за вътрешната работа на човешките
орган
и в посока на духовността.
Дейността, проявяваща се в дишането, също се показва навън в отделянето на въглерода, във въглеродния диоксид. Дейността обаче, която при това се упражнява навътре, дейността на одухотворяването, е свързана с азота. И когато се употребява азотът, той се отделя именно при одухотворяването.
Количеството отделен азот е мащаб за вътрешната работа на човешките органи в посока на духовността.
От това можете да разберете, че този, който не вярва на такава духовност, естествено няма да е наясно за приемането на азота в човешкия организъм.
към текста >>
От това можете да разберете, че този, който не вярва на такава духовност, естествено няма да е наясно за приемането на азота в човешкия
орган
изъм.
Дейността, проявяваща се в дишането, също се показва навън в отделянето на въглерода, във въглеродния диоксид. Дейността обаче, която при това се упражнява навътре, дейността на одухотворяването, е свързана с азота. И когато се употребява азотът, той се отделя именно при одухотворяването. Количеството отделен азот е мащаб за вътрешната работа на човешките органи в посока на духовността.
От това можете да разберете, че този, който не вярва на такава духовност, естествено няма да е наясно за приемането на азота в човешкия организъм.
към текста >>
Със своите въздействия в човешкия
орган
изъм етерното тяло се сблъсква с дишането.
Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето. Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването. В този процес на одухотворяването, т.е. в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло. Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло.
Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането.
Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло. Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането. Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили.
към текста >>
Етерните сили се проявяват физически във водния
орган
изъм, където предимно е заето етерното тяло.
в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло. Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло. Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода.
Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло.
Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането. Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили. Тези взаимодействия на водните и въздушните сили протичат непрекъснато в организма. Естествено никоя страна не потиска изцяло другата. С въздуха човекът винаги вдишва следи от водни пари.
към текста >>
Във въздушния
орган
изъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането.
Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло. Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло.
Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането.
Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили. Тези взаимодействия на водните и въздушните сили протичат непрекъснато в организма. Естествено никоя страна не потиска изцяло другата. С въздуха човекът винаги вдишва следи от водни пари. Така етерното навлиза в дишането.
към текста >>
Тези взаимодействия на водните и въздушните сили протичат непрекъснато в
орган
изма.
Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки. Човекът е почти две трети вода. Етерните сили се проявяват физически във водния организъм, където предимно е заето етерното тяло. Във въздушния организъм, изграден от въздуха в човека, се проявяват силите на дишането. Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили.
Тези взаимодействия на водните и въздушните сили протичат непрекъснато в организма.
Естествено никоя страна не потиска изцяло другата. С въздуха човекът винаги вдишва следи от водни пари. Така етерното навлиза в дишането. Дихателната дейност навлиза и в същинските храносмилателни органи. Доколкото са изградени от белтък, те също дишат.
към текста >>
Дихателната дейност навлиза и в същинските храносмилателни
орган
и.
Така можем да видим и това, което става между астралното и етерното тяло като взаимодействия между въздушните и водните сили. Тези взаимодействия на водните и въздушните сили протичат непрекъснато в организма. Естествено никоя страна не потиска изцяло другата. С въздуха човекът винаги вдишва следи от водни пари. Така етерното навлиза в дишането.
Дихателната дейност навлиза и в същинските храносмилателни органи.
Доколкото са изградени от белтък, те също дишат. Така че едното винаги навлиза в другото и всъщност нямаме нищо друго освен предоминиране на едната или другата дейност в някой орган. Никога нямаме само едностранчиво работа с това, което можем да опишем. Когато твърдим за някой орган, че е дихателен орган, когато твърдим това например за белите дробове, тогава казваме нещо погрешно. Винаги, макар и в минимална степен, вътре е и другата дейност.
към текста >>
Така че едното винаги навлиза в другото и всъщност нямаме нищо друго освен предоминиране на едната или другата дейност в някой
орган
.
Естествено никоя страна не потиска изцяло другата. С въздуха човекът винаги вдишва следи от водни пари. Така етерното навлиза в дишането. Дихателната дейност навлиза и в същинските храносмилателни органи. Доколкото са изградени от белтък, те също дишат.
Така че едното винаги навлиза в другото и всъщност нямаме нищо друго освен предоминиране на едната или другата дейност в някой орган.
Никога нямаме само едностранчиво работа с това, което можем да опишем. Когато твърдим за някой орган, че е дихателен орган, когато твърдим това например за белите дробове, тогава казваме нещо погрешно. Винаги, макар и в минимална степен, вътре е и другата дейност. Храненето протича предимно чрез дейността, която се проявява в етерно-водното и във физически-твърдото. Главното при храненето и храносмилането се извършва в етер-но-течното и физическо-твърдото, най-важното при дихателната дейност се извършва в астрално-въздушното и най-важното на азовата дейност, същинската духовна дейност, се извършва в топлинните отношения във връзка именно с аза.
към текста >>
Когато твърдим за някой
орган
, че е дихателен
орган
, когато твърдим това например за белите дробове, тогава казваме нещо погрешно.
Така етерното навлиза в дишането. Дихателната дейност навлиза и в същинските храносмилателни органи. Доколкото са изградени от белтък, те също дишат. Така че едното винаги навлиза в другото и всъщност нямаме нищо друго освен предоминиране на едната или другата дейност в някой орган. Никога нямаме само едностранчиво работа с това, което можем да опишем.
Когато твърдим за някой орган, че е дихателен орган, когато твърдим това например за белите дробове, тогава казваме нещо погрешно.
Винаги, макар и в минимална степен, вътре е и другата дейност. Храненето протича предимно чрез дейността, която се проявява в етерно-водното и във физически-твърдото. Главното при храненето и храносмилането се извършва в етер-но-течното и физическо-твърдото, най-важното при дихателната дейност се извършва в астрално-въздушното и най-важното на азовата дейност, същинската духовна дейност, се извършва в топлинните отношения във връзка именно с аза. Духовната дейност във физическия организъм е взаимодействие на аза с топлинните условия, с всички организации, където топлината може да действа във физическото. Азът винаги трябва да е свързан с топлината, винаги трябва да действа от топлината.
към текста >>
Духовната дейност във физическия
орган
изъм е взаимодействие на аза с топлинните условия, с всички
орган
изации, където топлината може да действа във физическото.
Никога нямаме само едностранчиво работа с това, което можем да опишем. Когато твърдим за някой орган, че е дихателен орган, когато твърдим това например за белите дробове, тогава казваме нещо погрешно. Винаги, макар и в минимална степен, вътре е и другата дейност. Храненето протича предимно чрез дейността, която се проявява в етерно-водното и във физически-твърдото. Главното при храненето и храносмилането се извършва в етер-но-течното и физическо-твърдото, най-важното при дихателната дейност се извършва в астрално-въздушното и най-важното на азовата дейност, същинската духовна дейност, се извършва в топлинните отношения във връзка именно с аза.
Духовната дейност във физическия организъм е взаимодействие на аза с топлинните условия, с всички организации, където топлината може да действа във физическото.
Азът винаги трябва да е свързан с топлината, винаги трябва да действа от топлината. Когато положим някой болен в леглото и го покрием с одеяло, това означава, че отправяме апел към аза, да се възползва по съответния начин от затоплянето.
към текста >>
същинският белтъчен
орган
изъм на човека.
Това обаче веднага хвърля светлина изобщо върху храненето на човека. Храненето е взаимодействие между течностите в тъканта, изобщо течното, в което предимно се извършва храносмилането и изхвърлянето на ненужното, и това, което в релативно отношение остава извънредно стабилно, което само по време на растежа е лабилно, а после става стабилно и във втората половина на живота се извършва един вид разграждане, т.е.
същинският белтъчен организъм на човека.
В течността на тъканите протича непрекъснато приемане и разрушаване на намиращия се в храната белтък. И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни органи. Те остават стабилни затова, защото навътре отделят, освобождават духовно-душевна дейност. В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към спокойствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност полученото чрез хранителния процес. Затова отчасти е суеверие, отчасти правилно, когато се казва: «Човекът се изгражда от приетите от него хранителни вещества.» Суеверие е, понеже чрез това, че човекът изобщо е човек, изграждащите сили още от началото се съдържат в неговите белтъчини, а от друга страна, на другия полюс човекът разгръща дейност, която представлява непрекъсната атака върху стабилността на собственото му белтъчно изграждане, така че може да се каже: Не е правилно да се вярва, че само приемането на хранителни средства поддържа човешкия живот.
към текста >>
И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни
орган
и.
Това обаче веднага хвърля светлина изобщо върху храненето на човека. Храненето е взаимодействие между течностите в тъканта, изобщо течното, в което предимно се извършва храносмилането и изхвърлянето на ненужното, и това, което в релативно отношение остава извънредно стабилно, което само по време на растежа е лабилно, а после става стабилно и във втората половина на живота се извършва един вид разграждане, т.е. същинският белтъчен организъм на човека. В течността на тъканите протича непрекъснато приемане и разрушаване на намиращия се в храната белтък.
И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни органи.
Те остават стабилни затова, защото навътре отделят, освобождават духовно-душевна дейност. В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към спокойствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност полученото чрез хранителния процес. Затова отчасти е суеверие, отчасти правилно, когато се казва: «Човекът се изгражда от приетите от него хранителни вещества.» Суеверие е, понеже чрез това, че човекът изобщо е човек, изграждащите сили още от началото се съдържат в неговите белтъчини, а от друга страна, на другия полюс човекът разгръща дейност, която представлява непрекъсната атака върху стабилността на собственото му белтъчно изграждане, така че може да се каже: Не е правилно да се вярва, че само приемането на хранителни средства поддържа човешкия живот. Просто не е правилно, а е правилно и че протичането на живата игра между силите в течностите на тъканите поддържа живота. Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в тялото хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини.
към текста >>
Когато разглеждате всичко, което се разиграва в стоящите назад
орган
и в човека, в белите дробове и черния дроб - главата също стои назад, - и когато се обърнете от
орган
ите, обърнати назад и разгледате тези, които, бих искал да кажа, повече са включени в течностите на тъканите, в тази дейност ще имате като пра
орган
обгърнатото от белите дробове сърце.
Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в тялото хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини. Най-същественото в процеса, който възбуждате чрез приемането на храната, е, че също и там трябва да разглеждате самия процес. Може да се случи например на някой възрастен човек да не му въздействат вещества, за които знаем, че много добре въздействат върху децата, понеже детето се намира в процес на пластично израстване и поради това се нуждае от въпросните вещества, от приемането навътре и разгръщането на силите на веществата навътре. Ако знаете, че някакво вещество действа добре при детето, съвсем не е задължително то да действа така и при израсналия човек. При него може много повече да се налага да се поощрят силите му, стремящи се към покой в течностите на тъканите, там да се внесе стимул за дейност.
Когато разглеждате всичко, което се разиграва в стоящите назад органи в човека, в белите дробове и черния дроб - главата също стои назад, - и когато се обърнете от органите, обърнати назад и разгледате тези, които, бих искал да кажа, повече са включени в течностите на тъканите, в тази дейност ще имате като праорган обгърнатото от белите дробове сърце.
Това сърце на човека е изградено изцяло от дейността на тъканната течност и неговата дейност не е нищо друго освен рефлекс на вътрешната дейност на тази тъканна течност.
към текста >>
Така можем да кажем, че в сърдечната дейност и в сърцето лежи най-далеч напредналото
орган
изиране на това, което е противоположно на дишането и на освобождаването на духовното в човека.
Така можем да кажем, че в сърдечната дейност и в сърцето лежи най-далеч напредналото организиране на това, което е противоположно на дишането и на освобождаването на духовното в човека.
Там лежи това, което може да се нарече полярна метаморфоза, в противоположност на преобразяващата метаморфоза. Когато разглеждаме главата, белия и черния дроб, имаме различни степени на метаморфозиращото преобразуване. Щом разглеждаме сърцето в отношенията му с белите дробове, трябва да говорим за полярна метаморфоза, трябва да говорим за това, че в своето изграждане сърцето е полярно противоположно на белите дробове. И всички органи, които са повече разположени напред, за което матката например е показателен пример, от своя страна са степени на преобразяването на сърцето. Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен орган.
към текста >>
И всички
орган
и, които са повече разположени напред, за което матката например е показателен пример, от своя страна са степени на преобразяването на сърцето.
Така можем да кажем, че в сърдечната дейност и в сърцето лежи най-далеч напредналото организиране на това, което е противоположно на дишането и на освобождаването на духовното в човека. Там лежи това, което може да се нарече полярна метаморфоза, в противоположност на преобразяващата метаморфоза. Когато разглеждаме главата, белия и черния дроб, имаме различни степени на метаморфозиращото преобразуване. Щом разглеждаме сърцето в отношенията му с белите дробове, трябва да говорим за полярна метаморфоза, трябва да говорим за това, че в своето изграждане сърцето е полярно противоположно на белите дробове.
И всички органи, които са повече разположени напред, за което матката например е показателен пример, от своя страна са степени на преобразяването на сърцето.
Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен орган. Матката не е нищо друго освен преобразено сърце. От този начин на разглеждане на нещата можем да извлечем необходимото за разбирането на организацията на човека.
към текста >>
Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен
орган
.
Така можем да кажем, че в сърдечната дейност и в сърцето лежи най-далеч напредналото организиране на това, което е противоположно на дишането и на освобождаването на духовното в човека. Там лежи това, което може да се нарече полярна метаморфоза, в противоположност на преобразяващата метаморфоза. Когато разглеждаме главата, белия и черния дроб, имаме различни степени на метаморфозиращото преобразуване. Щом разглеждаме сърцето в отношенията му с белите дробове, трябва да говорим за полярна метаморфоза, трябва да говорим за това, че в своето изграждане сърцето е полярно противоположно на белите дробове. И всички органи, които са повече разположени напред, за което матката например е показателен пример, от своя страна са степени на преобразяването на сърцето.
Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен орган.
Матката не е нищо друго освен преобразено сърце. От този начин на разглеждане на нещата можем да извлечем необходимото за разбирането на организацията на човека.
към текста >>
От този начин на разглеждане на нещата можем да извлечем необходимото за разбирането на
орган
изацията на човека.
Когато разглеждаме главата, белия и черния дроб, имаме различни степени на метаморфозиращото преобразуване. Щом разглеждаме сърцето в отношенията му с белите дробове, трябва да говорим за полярна метаморфоза, трябва да говорим за това, че в своето изграждане сърцето е полярно противоположно на белите дробове. И всички органи, които са повече разположени напред, за което матката например е показателен пример, от своя страна са степени на преобразяването на сърцето. Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен орган. Матката не е нищо друго освен преобразено сърце.
От този начин на разглеждане на нещата можем да извлечем необходимото за разбирането на организацията на човека.
към текста >>
Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия
орган
изъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в лоши жилища и т.н.
Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия организъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в лоши жилища и т.н.
Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н. А какво трябва да направим, ако искаме да противодействаме на това.
към текста >>
Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен
орган
, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н.
Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия организъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в лоши жилища и т.н.
Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н.
А какво трябва да направим, ако искаме да противодействаме на това.
към текста >>
Външните сетивни възприятия обаче продължават да действат в целия човешки
орган
изъм в отлагането на солите.
Ако искаме да противодействаме на превръщането на белия дроб в глава, трябва преди всичко да обмислим, че там има намаляване, повяхване на астралната дейност, а азовата дейност е прекалено силна. Следователно азовата дейност започва да надделява над астралната дейност. На това може да се противостои. Всичко, което особено силно поощрява азовата дейност, са именно сетивните възприятия отвън.
Външните сетивни възприятия обаче продължават да действат в целия човешки организъм в отлагането на солите.
Те не се регулират по правилния начин при това, което показва склонност към туберкулозата. Затова трябва да се помогне от тази страна и да се опита в правилния момент да се противодейства на това, което белите дробове повече не са в състояние да направят, с доста силни разтривки със сол. Разтривките със сол, направени външно, въздействат на образуващите се отвътре втвърдяващи процеси.
към текста >>
Естествено такава дейност с разтривките със сол трябва да се направи така, че
орган
измът да стане склонен вътрешно да приеме това, което иска да навлезе отвън.
Естествено такава дейност с разтривките със сол трябва да се направи така, че организмът да стане склонен вътрешно да приеме това, което иска да навлезе отвън.
Могат да се вземат и солени бани, по-концентрирани солени бани, но организмът трябва да се направи склонен да преработи вътрешно всичко това, да противопостави нещо отвътре навън. Може да имате следното съображение, то ще последва от обсъденото тук миналата година. Искаме ли да поощрим организма да развие отвътре дейност, която да регулира във взаимодействията някои външни организационни сили, тогава ще приложим живак в малки хомеопатични дози. В такъв случай живакът е важно лечебно, регулиращо средство. Именно тук трябва да се има предвид това, което общо взето се наблюдава при дозирането.
към текста >>
Могат да се вземат и солени бани, по-концентрирани солени бани, но
орган
измът трябва да се направи склонен да преработи вътрешно всичко това, да противопостави нещо отвътре навън.
Естествено такава дейност с разтривките със сол трябва да се направи така, че организмът да стане склонен вътрешно да приеме това, което иска да навлезе отвън.
Могат да се вземат и солени бани, по-концентрирани солени бани, но организмът трябва да се направи склонен да преработи вътрешно всичко това, да противопостави нещо отвътре навън.
Може да имате следното съображение, то ще последва от обсъденото тук миналата година. Искаме ли да поощрим организма да развие отвътре дейност, която да регулира във взаимодействията някои външни организационни сили, тогава ще приложим живак в малки хомеопатични дози. В такъв случай живакът е важно лечебно, регулиращо средство. Именно тук трябва да се има предвид това, което общо взето се наблюдава при дозирането. Като обобщите това, което представих, можете да си кажете: Най-близкото до външната природа е веществообменно-двигателната система.
към текста >>
Искаме ли да поощрим
орган
изма да развие отвътре дейност, която да регулира във взаимодействията някои външни
орган
изационни сили, тогава ще приложим живак в малки хомеопатични дози.
Естествено такава дейност с разтривките със сол трябва да се направи така, че организмът да стане склонен вътрешно да приеме това, което иска да навлезе отвън. Могат да се вземат и солени бани, по-концентрирани солени бани, но организмът трябва да се направи склонен да преработи вътрешно всичко това, да противопостави нещо отвътре навън. Може да имате следното съображение, то ще последва от обсъденото тук миналата година.
Искаме ли да поощрим организма да развие отвътре дейност, която да регулира във взаимодействията някои външни организационни сили, тогава ще приложим живак в малки хомеопатични дози.
В такъв случай живакът е важно лечебно, регулиращо средство. Именно тук трябва да се има предвид това, което общо взето се наблюдава при дозирането. Като обобщите това, което представих, можете да си кажете: Най-близкото до външната природа е веществообменно-двигателната система. Ако в нея нещо липсва, ако трябва да се направи нещо там, необходимо е да се вземат ниски потенции. Премине ли се към средния човек, трябва да се вземат средни потенции.
към текста >>
За това, което смятаме, че действа на главовата
орган
изация и оттам се разпростира в целия
орган
изъм, се изисква високо потенциране и особено благоприятно то ще действа там, където вярваме, че ще постигнем нещо със силициеви съединения.
За това, което смятаме, че действа на главовата организация и оттам се разпростира в целия организъм, се изисква високо потенциране и особено благоприятно то ще действа там, където вярваме, че ще постигнем нещо със силициеви съединения.
Силициевите съединения изискват действително най-силно разреждане, поради собствената си натура, понеже винаги се стремят към главата и към периферията на тялото, което също принадлежи към образуването на главата (нервно-сетивната система). А ако имаме други причини и приложим например съединенията на калция, най-често правим правилното, като употребим ниските потенции. Основанието за потенцирането изхожда от констатацията дали е необходимо да въздействаме във веществообменно-двигателния, ритмичния или главовия (нервно-сетивния) организъм, като естествено имаме предвид, че главовият организъм от своя страна подсилва и от другата страна. Например можем да стигнем до заключението, че човекът има заболели крака от глезена надолу, което всъщност е скрита болест на главата, тя произлиза от главата. Тогава няма да лекуваме от страна на веществообмяната, а от страна на главата и ще приложим високи потенции от това лекарство, което може би е добро в ниски потенции, когато знаем, че искаме да лекуваме от страна на веществообмяната.
към текста >>
Основанието за потенцирането изхожда от констатацията дали е необходимо да въздействаме във веществообменно-двигателния, ритмичния или главовия (нервно-сетивния)
орган
изъм, като естествено имаме предвид, че главовият
орган
изъм от своя страна подсилва и от другата страна.
За това, което смятаме, че действа на главовата организация и оттам се разпростира в целия организъм, се изисква високо потенциране и особено благоприятно то ще действа там, където вярваме, че ще постигнем нещо със силициеви съединения. Силициевите съединения изискват действително най-силно разреждане, поради собствената си натура, понеже винаги се стремят към главата и към периферията на тялото, което също принадлежи към образуването на главата (нервно-сетивната система). А ако имаме други причини и приложим например съединенията на калция, най-често правим правилното, като употребим ниските потенции.
Основанието за потенцирането изхожда от констатацията дали е необходимо да въздействаме във веществообменно-двигателния, ритмичния или главовия (нервно-сетивния) организъм, като естествено имаме предвид, че главовият организъм от своя страна подсилва и от другата страна.
Например можем да стигнем до заключението, че човекът има заболели крака от глезена надолу, което всъщност е скрита болест на главата, тя произлиза от главата. Тогава няма да лекуваме от страна на веществообмяната, а от страна на главата и ще приложим високи потенции от това лекарство, което може би е добро в ниски потенции, когато знаем, че искаме да лекуваме от страна на веществообмяната. Тези неща изцяло могат да бъдат доведени до една рационалност, до обхващане с разума и дори е необходимо това да се направи. Конкретното ще бъде правилно, ако човек вникне в точното наблюдение на това, което показват опитите. Насоките трябва да се търсят така, както показах.
към текста >>
Виждате къде лежат заблужденията, които трябва да се избегнат и да се стигне до правилното, ако човешкият
орган
изъм се разглежда така отвътре.
Виждате къде лежат заблужденията, които трябва да се избегнат и да се стигне до правилното, ако човешкият организъм се разглежда така отвътре.
Представете си, че някой казва: «Тук има една болест, която ще лекувам с живак.» И той постигне някакво въздействие. Не е нужно болестта да има нещо общо с чумата или сифилиса, но той си представя, че щом живакът лекува, тя има общо със сифилистични процеси. Не е нужно да е така. Също така по-точно ще разберете това, което казах през миналата година, когато говорих за «душевните болести». Когато преди няколко дни говорих за размекването на мозъка, естествено имах предвид паралитичните заболявания, но когато се каже «парализа», всъщност не се говори така образно.
към текста >>
Разбира се, възниква въпросът: Как се отнася казаното миналата година, че същинските причини на физическите заболявания трябва да се търсят в деформациите на
орган
ите?
Не е нужно болестта да има нещо общо с чумата или сифилиса, но той си представя, че щом живакът лекува, тя има общо със сифилистични процеси. Не е нужно да е така. Също така по-точно ще разберете това, което казах през миналата година, когато говорих за «душевните болести». Когато преди няколко дни говорих за размекването на мозъка, естествено имах предвид паралитичните заболявания, но когато се каже «парализа», всъщност не се говори така образно. Човек винаги има чувството, че там минава покрай външния симптоматичен комплекс.
Разбира се, възниква въпросът: Как се отнася казаното миналата година, че същинските причини на физическите заболявания трябва да се търсят в деформациите на органите?
Това е вярно. И то е толкова вярно, че винаги, когато се обхващат само физическите симптоми, не се стига всъщност до нищо, нищо не се получава. Подобни физически комплекси водят до съвсем различни болестни причини. Именно при така наречените душевноболни трябва да се търси деформацията на органите, някой неправилно функциониращ орган и да се запита: Защо той не функционира правилно? Защото са увредени стабилните сили в изграждането на белтъка, не вариращите, а стабилните.
към текста >>
Именно при така наречените душевноболни трябва да се търси деформацията на
орган
ите, някой неправилно функциониращ
орган
и да се запита: Защо той не функционира правилно?
Човек винаги има чувството, че там минава покрай външния симптоматичен комплекс. Разбира се, възниква въпросът: Как се отнася казаното миналата година, че същинските причини на физическите заболявания трябва да се търсят в деформациите на органите? Това е вярно. И то е толкова вярно, че винаги, когато се обхващат само физическите симптоми, не се стига всъщност до нищо, нищо не се получава. Подобни физически комплекси водят до съвсем различни болестни причини.
Именно при така наречените душевноболни трябва да се търси деформацията на органите, някой неправилно функциониращ орган и да се запита: Защо той не функционира правилно?
Защото са увредени стабилните сили в изграждането на белтъка, не вариращите, а стабилните. Следователно има нещо в болния, което непрекъснато се стреми да разруши органа в неговото първоначално пластично изграждане и оттам не е добре, ако човек отклонява вниманието си към ставащото в тъканните течности, което представлява другия полюс на веществообмяната. С това, което представлява веществообмяната в организма, няма да се стигне доникъде, ако се изхожда от симптомите. Затова пък ще е особено важно познанието за душевните болести да се търси в отделителните процеси. Там винаги ще могат да се открият наистина важни опорни точки.
към текста >>
Следователно има нещо в болния, което непрекъснато се стреми да разруши
орган
а в неговото първоначално пластично изграждане и оттам не е добре, ако човек отклонява вниманието си към ставащото в тъканните течности, което представлява другия полюс на веществообмяната.
Това е вярно. И то е толкова вярно, че винаги, когато се обхващат само физическите симптоми, не се стига всъщност до нищо, нищо не се получава. Подобни физически комплекси водят до съвсем различни болестни причини. Именно при така наречените душевноболни трябва да се търси деформацията на органите, някой неправилно функциониращ орган и да се запита: Защо той не функционира правилно? Защото са увредени стабилните сили в изграждането на белтъка, не вариращите, а стабилните.
Следователно има нещо в болния, което непрекъснато се стреми да разруши органа в неговото първоначално пластично изграждане и оттам не е добре, ако човек отклонява вниманието си към ставащото в тъканните течности, което представлява другия полюс на веществообмяната.
С това, което представлява веществообмяната в организма, няма да се стигне доникъде, ако се изхожда от симптомите. Затова пък ще е особено важно познанието за душевните болести да се търси в отделителните процеси. Там винаги ще могат да се открият наистина важни опорни точки. Да се изследва какво е състоянието на отделителните процеси при някой душевноболен е извънредно важно, защото миналата година посочих, че при някои форми на душевни заболявания има склонност за създаване на имагинации и инспирации. Това означава именно освобождаване на духовността вътре в човека.
към текста >>
С това, което представлява веществообмяната в
орган
изма, няма да се стигне доникъде, ако се изхожда от симптомите.
И то е толкова вярно, че винаги, когато се обхващат само физическите симптоми, не се стига всъщност до нищо, нищо не се получава. Подобни физически комплекси водят до съвсем различни болестни причини. Именно при така наречените душевноболни трябва да се търси деформацията на органите, някой неправилно функциониращ орган и да се запита: Защо той не функционира правилно? Защото са увредени стабилните сили в изграждането на белтъка, не вариращите, а стабилните. Следователно има нещо в болния, което непрекъснато се стреми да разруши органа в неговото първоначално пластично изграждане и оттам не е добре, ако човек отклонява вниманието си към ставащото в тъканните течности, което представлява другия полюс на веществообмяната.
С това, което представлява веществообмяната в организма, няма да се стигне доникъде, ако се изхожда от симптомите.
Затова пък ще е особено важно познанието за душевните болести да се търси в отделителните процеси. Там винаги ще могат да се открият наистина важни опорни точки. Да се изследва какво е състоянието на отделителните процеси при някой душевноболен е извънредно важно, защото миналата година посочих, че при някои форми на душевни заболявания има склонност за създаване на имагинации и инспирации. Това означава именно освобождаване на духовността вътре в човека.
към текста >>
Тази склонност е там, защото
орган
ът е увреден.
Тази склонност е там, защото органът е увреден.
Ако органът не е увреден, а нормално образуван, той пак образува имагинация, но тя остава несъзнателна. Когато обаче органът е увреден, тогава не се стига до правилното изграждане на тази имагинация. От една страна, органът е увреден и поради това се поражда склонност за изграждане на имагинация, а от друга страна, имагинацията не се покрива чрез органа и се проявява като халюцинация и т.н. Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието. Пораждат се халюцинации и визии.
към текста >>
Ако
орган
ът не е увреден, а нормално образуван, той пак образува имагинация, но тя остава несъзнателна.
Тази склонност е там, защото органът е увреден.
Ако органът не е увреден, а нормално образуван, той пак образува имагинация, но тя остава несъзнателна.
Когато обаче органът е увреден, тогава не се стига до правилното изграждане на тази имагинация. От една страна, органът е увреден и поради това се поражда склонност за изграждане на имагинация, а от друга страна, имагинацията не се покрива чрез органа и се проявява като халюцинация и т.н. Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието. Пораждат се халюцинации и визии. От друга страна, органът е повреден и поради това се поражда копнеж за правилни имагинации.
към текста >>
Когато обаче
орган
ът е увреден, тогава не се стига до правилното изграждане на тази имагинация.
Тази склонност е там, защото органът е увреден. Ако органът не е увреден, а нормално образуван, той пак образува имагинация, но тя остава несъзнателна.
Когато обаче органът е увреден, тогава не се стига до правилното изграждане на тази имагинация.
От една страна, органът е увреден и поради това се поражда склонност за изграждане на имагинация, а от друга страна, имагинацията не се покрива чрез органа и се проявява като халюцинация и т.н. Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието. Пораждат се халюцинации и визии. От друга страна, органът е повреден и поради това се поражда копнеж за правилни имагинации. Само чрез това, че тези неща се прозрат по този начин отвътре, те се и обясняват.
към текста >>
От една страна,
орган
ът е увреден и поради това се поражда склонност за изграждане на имагинация, а от друга страна, имагинацията не се покрива чрез
орган
а и се проявява като халюцинация и т.н.
Тази склонност е там, защото органът е увреден. Ако органът не е увреден, а нормално образуван, той пак образува имагинация, но тя остава несъзнателна. Когато обаче органът е увреден, тогава не се стига до правилното изграждане на тази имагинация.
От една страна, органът е увреден и поради това се поражда склонност за изграждане на имагинация, а от друга страна, имагинацията не се покрива чрез органа и се проявява като халюцинация и т.н.
Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието. Пораждат се халюцинации и визии. От друга страна, органът е повреден и поради това се поражда копнеж за правилни имагинации. Само чрез това, че тези неща се прозрат по този начин отвътре, те се и обясняват.
към текста >>
Така че ако имаме работа с някой
орган
и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки
орган
изъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран
орган
така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието.
Тази склонност е там, защото органът е увреден. Ако органът не е увреден, а нормално образуван, той пак образува имагинация, но тя остава несъзнателна. Когато обаче органът е увреден, тогава не се стига до правилното изграждане на тази имагинация. От една страна, органът е увреден и поради това се поражда склонност за изграждане на имагинация, а от друга страна, имагинацията не се покрива чрез органа и се проявява като халюцинация и т.н.
Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието.
Пораждат се халюцинации и визии. От друга страна, органът е повреден и поради това се поражда копнеж за правилни имагинации. Само чрез това, че тези неща се прозрат по този начин отвътре, те се и обясняват.
към текста >>
От друга страна,
орган
ът е повреден и поради това се поражда копнеж за правилни имагинации.
Ако органът не е увреден, а нормално образуван, той пак образува имагинация, но тя остава несъзнателна. Когато обаче органът е увреден, тогава не се стига до правилното изграждане на тази имагинация. От една страна, органът е увреден и поради това се поражда склонност за изграждане на имагинация, а от друга страна, имагинацията не се покрива чрез органа и се проявява като халюцинация и т.н. Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието. Пораждат се халюцинации и визии.
От друга страна, органът е повреден и поради това се поражда копнеж за правилни имагинации.
Само чрез това, че тези неща се прозрат по този начин отвътре, те се и обясняват.
към текста >>
6.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Няма да можем да разчитаме, че жълтата тинтява ще упражни силно въздействие на това, което в човешкия
орган
изъм произхожда от
орган
изацията на главата, като непосредствено идващо от главовата система въздействие, именно като физически външни въздействия, а ще очакваме от него, че ще действа предимно върху това, което от страна на главата поощрява дишането.
Нека да изложим в детайли съображенията, за да видите как се стига до тях. Нека да разгледаме корените на жълтата тинтява, Gentiana lutea L., и да си кажем следното: Жълтата тинтява е растение, което навън се изявява в много цветове. Следователно в корените ще имаме сили, които много силно са насочени към цъфтежоподобното, с други думи самите коренови сили са малко слаби. Жълтата тинтява се изразходва в цветовете и листата. Въпреки това цялото оформяне на цветовете показва, че кореновите сили са все още налице.
Няма да можем да разчитаме, че жълтата тинтява ще упражни силно въздействие на това, което в човешкия организъм произхожда от организацията на главата, като непосредствено идващо от главовата система въздействие, именно като физически външни въздействия, а ще очакваме от него, че ще действа предимно върху това, което от страна на главата поощрява дишането.
И понеже в организма винаги има полярно действие, трябва да си представим, че когато се употребят корените на жълтата тинтява, храносмилателните органи стигат до усилено дишане във вчера изложения смисъл. Ние поощряваме стомаха и червата към засилено дишане, но сега трябва да помислим, че в тези лекции узнахме как за поощряването на дихателната дейност трябва да преработим растителната субстанция, това означава да сварим корените. За отварата трябва да употребим корените. Виждате, че цялото може правилно да се проследи. Първоначално се разглежда външното.
към текста >>
И понеже в
орган
изма винаги има полярно действие, трябва да си представим, че когато се употребят корените на жълтата тинтява, храносмилателните
орган
и стигат до усилено дишане във вчера изложения смисъл.
Нека да разгледаме корените на жълтата тинтява, Gentiana lutea L., и да си кажем следното: Жълтата тинтява е растение, което навън се изявява в много цветове. Следователно в корените ще имаме сили, които много силно са насочени към цъфтежоподобното, с други думи самите коренови сили са малко слаби. Жълтата тинтява се изразходва в цветовете и листата. Въпреки това цялото оформяне на цветовете показва, че кореновите сили са все още налице. Няма да можем да разчитаме, че жълтата тинтява ще упражни силно въздействие на това, което в човешкия организъм произхожда от организацията на главата, като непосредствено идващо от главовата система въздействие, именно като физически външни въздействия, а ще очакваме от него, че ще действа предимно върху това, което от страна на главата поощрява дишането.
И понеже в организма винаги има полярно действие, трябва да си представим, че когато се употребят корените на жълтата тинтява, храносмилателните органи стигат до усилено дишане във вчера изложения смисъл.
Ние поощряваме стомаха и червата към засилено дишане, но сега трябва да помислим, че в тези лекции узнахме как за поощряването на дихателната дейност трябва да преработим растителната субстанция, това означава да сварим корените. За отварата трябва да употребим корените. Виждате, че цялото може правилно да се проследи. Първоначално се разглежда външното. Човек си казва, че корените на жълтата тинтява имат горчив вкус, силен аромат, това е нещо, което въздейства силно на астралното.
към текста >>
Сигурно си спомняте, че съм посочвал как в преработването на захарта при човешкия
орган
изационен процес лежи силно импулсиране на азовата дейност.
Виждате, че цялото може правилно да се проследи. Първоначално се разглежда външното. Човек си казва, че корените на жълтата тинтява имат горчив вкус, силен аромат, това е нещо, което въздейства силно на астралното. Значи имаме работа със силно въздействие върху астралната същност в храносмилателните области на човека. Корените на жълтата тинтява обаче съдържат и захар.
Сигурно си спомняте, че съм посочвал как в преработването на захарта при човешкия организационен процес лежи силно импулсиране на азовата дейност.
Това можете да го изследвате и външно статистически, като вземете под внимание, че например народи, които слабо развиват азовата дейност, като източно-европейските, руския народ, при които азът не се изтъква напред, като народ годишно употребяват минимално количество захар, за разлика от англичаните, при които азът развива изключително активна дейност и изобщо колкото повече отивате на Запад, толкова повече е количеството на консумираната годишно захар. Нужно е такива неща да се имат предвид, ако изобщо искаме да стигнем до познание за света.
към текста >>
Виждате как можем да опишем какво става в човешкия
орган
изъм и веднага забелязваме, че се засилва астралната дейност, че дихателната подвижност на стомаха и червата се поощрява така, че можем да кажем, че червата развиват подвижна дейност и стомахът укрепва.
Освен това корените на жълтата тинтява са богати на не-наситени мазнини. Ненаситените мазнини са нещо, което, премине ли в храносмилането, силно въздейства върху вътрешното дишане, защото усилва вътрешната подвижност на стомаха и червата.
Виждате как можем да опишем какво става в човешкия организъм и веднага забелязваме, че се засилва астралната дейност, че дихателната подвижност на стомаха и червата се поощрява така, че можем да кажем, че червата развиват подвижна дейност и стомахът укрепва.
Цялото въздейства така, че се появява това, което изобщо се получава при засилването на астралното тяло. Всичко действа така, че минерализиращите процеси стигат само до степента да укрепят органите и чрез това да ги засилят. Това е слабото въздействие на аза чрез съдържащата се там захар. Бихме могли да кажем, че когато се употребява отвара от корените на жълтата тинтява, се усилва активната дейност на астралното тяло и чрез захарното съдържание на корените се подтиква аза да помогне. Чрез това обаче, че и азът помага, се появява една опасност.
към текста >>
Всичко действа така, че минерализиращите процеси стигат само до степента да укрепят
орган
ите и чрез това да ги засилят.
Освен това корените на жълтата тинтява са богати на не-наситени мазнини. Ненаситените мазнини са нещо, което, премине ли в храносмилането, силно въздейства върху вътрешното дишане, защото усилва вътрешната подвижност на стомаха и червата. Виждате как можем да опишем какво става в човешкия организъм и веднага забелязваме, че се засилва астралната дейност, че дихателната подвижност на стомаха и червата се поощрява така, че можем да кажем, че червата развиват подвижна дейност и стомахът укрепва. Цялото въздейства така, че се появява това, което изобщо се получава при засилването на астралното тяло.
Всичко действа така, че минерализиращите процеси стигат само до степента да укрепят органите и чрез това да ги засилят.
Това е слабото въздействие на аза чрез съдържащата се там захар. Бихме могли да кажем, че когато се употребява отвара от корените на жълтата тинтява, се усилва активната дейност на астралното тяло и чрез захарното съдържание на корените се подтиква аза да помогне. Чрез това обаче, че и азът помага, се появява една опасност. Защото когато азът зашиба долу като с камшик, отново се поражда полярна реакция в главата и можем да забележим, че такива пациенти получават главоболие като странично явление. Въпреки това имаме средството, което изцяло действа в посоките, които показах.
към текста >>
При омайничето имаме етерични масла, относно които още от началото можем да кажем, че действат върху тези области на
орган
изма, които не са разположени чак до червата и в червата, както областите, за които говорихме при корените на жълтата тинтява, а че имаме повече работа с това, което още се случва в стомаха, дори може би в хранопровода.
Да направим също отвара от корените. Извънредно интересно е това, което казах за корените на жълтата тинтява. Естествено пак трябва да се има предвид, че понеже имаме работа с корените, имаме и взаимодействие със силите на главата. Само че при корените на омайничето имаме тръпчиво-горчив вкус. Вкусът е извънредно остър.
При омайничето имаме етерични масла, относно които още от началото можем да кажем, че действат върху тези области на организма, които не са разположени чак до червата и в червата, както областите, за които говорихме при корените на жълтата тинтява, а че имаме повече работа с това, което още се случва в стомаха, дори може би в хранопровода.
После трябва да се съобразим и с най-важното, че при корените на омайничето имаме нишесте, следователно в известна степен се апелира към силите, които преработват по по-интензивен начин, отколкото трябва да се направи при захарта, защото, когато трябва да преработва нишестето, агресивната сила е повече преместена назад. Захарта трябва да бъде извлечена най-напред. Виждате, че процесите наистина трябва да се проследяват. В омайничето имаме и дъбилни вещества, танини, и това трябва да се има предвид, когато искаме да преценим нещо според лечебните му свойства. Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща на танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката на аза, отколкото на астралното тяло.
към текста >>
И оттам, понеже имаме засилване на азовата импулсивност, имаме работа с това, което става в долния човешки
орган
изъм.
Захарта трябва да бъде извлечена най-напред. Виждате, че процесите наистина трябва да се проследяват. В омайничето имаме и дъбилни вещества, танини, и това трябва да се има предвид, когато искаме да преценим нещо според лечебните му свойства. Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща на танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката на аза, отколкото на астралното тяло. Тук имаме засилване на азовата импулсивност.
И оттам, понеже имаме засилване на азовата импулсивност, имаме работа с това, което става в долния човешки организъм.
Това, което става там чрез аза, е изцяло полярно въздействие в сравнение с импулсирането на главата. Тук имаме работа с това, което бих искал да нарека външно (първоначално) храносмилане, атакуване на субстанциите още в стомаха, още преди те да са преминали в сферата на чревната дейност. Импулсира се, ако мога така да кажа, това, което като нервно-сетивен апарат (нервно-сетивна организация) се намира в червата - нали всичко е разпростряно в целия човешки организъм, - импулсира се именно нервно-сетивната дейност в храносмилателните органи и там имаме преобладаване на азовото действие.
към текста >>
Импулсира се, ако мога така да кажа, това, което като нервно-сетивен апарат (нервно-сетивна
орган
изация) се намира в червата - нали всичко е разпростряно в целия човешки
орган
изъм, - импулсира се именно нервно-сетивната дейност в храносмилателните
орган
и и там имаме преобладаване на азовото действие.
Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща на танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката на аза, отколкото на астралното тяло. Тук имаме засилване на азовата импулсивност. И оттам, понеже имаме засилване на азовата импулсивност, имаме работа с това, което става в долния човешки организъм. Това, което става там чрез аза, е изцяло полярно въздействие в сравнение с импулсирането на главата. Тук имаме работа с това, което бих искал да нарека външно (първоначално) храносмилане, атакуване на субстанциите още в стомаха, още преди те да са преминали в сферата на чревната дейност.
Импулсира се, ако мога така да кажа, това, което като нервно-сетивен апарат (нервно-сетивна организация) се намира в червата - нали всичко е разпростряно в целия човешки организъм, - импулсира се именно нервно-сетивната дейност в храносмилателните органи и там имаме преобладаване на азовото действие.
към текста >>
А това, което можем да излекуваме, се получава, когато се запитаме: «На какво само е изложен човешкият
орган
изъм, когато всичко това не е в ред?
Имаме и нещо, което влияе върху азовата дейност - нишесте. И накрая имаме нещо, което чрез физическото си действие прониква навсякъде, където се налага, ако се импулсира за това: в корените на ириса имаме смоли. Чрез всичко това азът започва особено интензивна дейност. И може да се забележи, че тази интензивна дейност на аза, тази активност на аза засилва уриноотделянето и действа пургативно. Това са външните прояви на азовата дейност.
А това, което можем да излекуваме, се получава, когато се запитаме: «На какво само е изложен човешкият организъм, когато всичко това не е в ред?
» Защото имаме ли асцит, воднянка и подобни явления, в чая от корените на ириса имаме средството да се преборим с асцита и подобните състояния.
към текста >>
И понеже всички неща, които човек може да изброи, действително ги има, оттам можете да си кажете: Тази билкова запарка действа особено добре върху дихателната дейност на вътрешните
орган
и.
Имате своеобразния вкус в запарката, който би могъл да се нарече стоплящ вкус. Този вкус е малко горчив. Но имате и това, което доказва как нещо действа навън - ароматния мирис, етеричните масла. Имате и нещо, което, ако се прибави, засилва още повече това, което не проявява физическото си действие така скоро както другите продукти, а едва когато премине от стомаха в червата. В тревистата част на майораната има всякакви соли.
И понеже всички неща, които човек може да изброи, действително ги има, оттам можете да си кажете: Тази билкова запарка действа особено добре върху дихателната дейност на вътрешните органи.
Тя предизвиква известна дихателна дейност във вътрешните органи. Това се изразява с факта, че тази запарка причинява изпотяване, че вътрешната органична дейност се им-пулсира като дишане. Тя действа потогонно и чрез това действа като реакция, засилвайки дейността на вътрешните органи. Със запарка на билката майорана могат да се лекуват простудни заболявания, но от друга страна, и слабост на матката.
към текста >>
Тя предизвиква известна дихателна дейност във вътрешните
орган
и.
Този вкус е малко горчив. Но имате и това, което доказва как нещо действа навън - ароматния мирис, етеричните масла. Имате и нещо, което, ако се прибави, засилва още повече това, което не проявява физическото си действие така скоро както другите продукти, а едва когато премине от стомаха в червата. В тревистата част на майораната има всякакви соли. И понеже всички неща, които човек може да изброи, действително ги има, оттам можете да си кажете: Тази билкова запарка действа особено добре върху дихателната дейност на вътрешните органи.
Тя предизвиква известна дихателна дейност във вътрешните органи.
Това се изразява с факта, че тази запарка причинява изпотяване, че вътрешната органична дейност се им-пулсира като дишане. Тя действа потогонно и чрез това действа като реакция, засилвайки дейността на вътрешните органи. Със запарка на билката майорана могат да се лекуват простудни заболявания, но от друга страна, и слабост на матката.
към текста >>
Това се изразява с факта, че тази запарка причинява изпотяване, че вътрешната
орган
ична дейност се им-пулсира като дишане.
Но имате и това, което доказва как нещо действа навън - ароматния мирис, етеричните масла. Имате и нещо, което, ако се прибави, засилва още повече това, което не проявява физическото си действие така скоро както другите продукти, а едва когато премине от стомаха в червата. В тревистата част на майораната има всякакви соли. И понеже всички неща, които човек може да изброи, действително ги има, оттам можете да си кажете: Тази билкова запарка действа особено добре върху дихателната дейност на вътрешните органи. Тя предизвиква известна дихателна дейност във вътрешните органи.
Това се изразява с факта, че тази запарка причинява изпотяване, че вътрешната органична дейност се им-пулсира като дишане.
Тя действа потогонно и чрез това действа като реакция, засилвайки дейността на вътрешните органи. Със запарка на билката майорана могат да се лекуват простудни заболявания, но от друга страна, и слабост на матката.
към текста >>
Тя действа потогонно и чрез това действа като реакция, засилвайки дейността на вътрешните
орган
и.
Имате и нещо, което, ако се прибави, засилва още повече това, което не проявява физическото си действие така скоро както другите продукти, а едва когато премине от стомаха в червата. В тревистата част на майораната има всякакви соли. И понеже всички неща, които човек може да изброи, действително ги има, оттам можете да си кажете: Тази билкова запарка действа особено добре върху дихателната дейност на вътрешните органи. Тя предизвиква известна дихателна дейност във вътрешните органи. Това се изразява с факта, че тази запарка причинява изпотяване, че вътрешната органична дейност се им-пулсира като дишане.
Тя действа потогонно и чрез това действа като реакция, засилвайки дейността на вътрешните органи.
Със запарка на билката майорана могат да се лекуват простудни заболявания, но от друга страна, и слабост на матката.
към текста >>
Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна
орган
изация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните
орган
и и в това, което се свързва с храносмилателните
орган
и, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни
орган
и.
Всичко това ще стане още по-ясно, когато преминем към действието на цветовете. Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в растението, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L. Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла.
Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи.
Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане. Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот. И така, дихателните органи се импулсират. Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания.
към текста >>
Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия
орган
изъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни
орган
и, не чак толкова в главовите
орган
и, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане.
Всичко това ще стане още по-ясно, когато преминем към действието на цветовете. Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в растението, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L. Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи.
Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане.
Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот. И така, дихателните органи се импулсират. Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания.
към текста >>
И така, дихателните
орган
и се импулсират.
Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи. Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане. Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот.
И така, дихателните органи се импулсират.
Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания.
към текста >>
Нека да си помислим как можем да въздействаме особено на главовата
орган
изация.
Виждате, че навсякъде става въпрос да се прозре от начина на действие на лечебните средства това, което може да се съдържа в тях като лечебна сила.
Нека да си помислим как можем да въздействаме особено на главовата организация.
Какво зависи от главовата организация?
към текста >>
Какво зависи от главовата
орган
изация?
Виждате, че навсякъде става въпрос да се прозре от начина на действие на лечебните средства това, което може да се съдържа в тях като лечебна сила. Нека да си помислим как можем да въздействаме особено на главовата организация.
Какво зависи от главовата организация?
към текста >>
От главовата
орган
изация зависи противоположната й страна, храносмилането, от главовата
орган
изация зависи именно по-грубото храносмилане, това по-грубо храносмилане, което е причина за толкова много тежки болести.
От главовата организация зависи противоположната й страна, храносмилането, от главовата организация зависи именно по-грубото храносмилане, това по-грубо храносмилане, което е причина за толкова много тежки болести.
Затова трябва да сме наясно, че можем съществено да повлияем главата от страна на по-грубото храносмилане и че ако чрез нещо, което внасяме в човека - като въздействаме на храносмилането, -изобщо стигаме дотам нещата да навлязат в известна степен в главата, наистина да разгърнат дейност от страна на главата, естествено трябва да имаме предвид всичко възможно, което довежда дотам, да препарираме растителното, което искаме да внесем в организма, така, че да въздейства в главата. И това ще го наблюдаваме, особено когато употребяваме семена. Според своята природа семената са много подходящи да въздействат върху грубото храносмилане. Но след като директно въздействат на грубото храносмилане, те предизвикват реакции върху главата. Много е трудно обаче въздействието от храносмилането да се насочи и внесе чак в главата.
към текста >>
Затова трябва да сме наясно, че можем съществено да повлияем главата от страна на по-грубото храносмилане и че ако чрез нещо, което внасяме в човека - като въздействаме на храносмилането, -изобщо стигаме дотам нещата да навлязат в известна степен в главата, наистина да разгърнат дейност от страна на главата, естествено трябва да имаме предвид всичко възможно, което довежда дотам, да препарираме растителното, което искаме да внесем в
орган
изма, така, че да въздейства в главата.
От главовата организация зависи противоположната й страна, храносмилането, от главовата организация зависи именно по-грубото храносмилане, това по-грубо храносмилане, което е причина за толкова много тежки болести.
Затова трябва да сме наясно, че можем съществено да повлияем главата от страна на по-грубото храносмилане и че ако чрез нещо, което внасяме в човека - като въздействаме на храносмилането, -изобщо стигаме дотам нещата да навлязат в известна степен в главата, наистина да разгърнат дейност от страна на главата, естествено трябва да имаме предвид всичко възможно, което довежда дотам, да препарираме растителното, което искаме да внесем в организма, така, че да въздейства в главата.
И това ще го наблюдаваме, особено когато употребяваме семена. Според своята природа семената са много подходящи да въздействат върху грубото храносмилане. Но след като директно въздействат на грубото храносмилане, те предизвикват реакции върху главата. Много е трудно обаче въздействието от храносмилането да се насочи и внесе чак в главата. Затова е добре да се направи много концентрирана отвара от семената, ако пациентът може да я понесе.
към текста >>
Това е директно въздействие върху нервно-сетивната дейност, скрита в храносмилателните
орган
и.
Свържете ли всичко това с разглежданията, които направихме в тези дни, ще видите, че то действа извънредно усилващо върху азовата дейност.
Това е директно въздействие върху нервно-сетивната дейност, скрита в храносмилателните органи.
Въздейства се особено върху слабата сетивно-нервна дейност, която лежи скрита в храносмилателните органи, лежи разпростряна в храносмилателните органи в много слабо изграждаща се метаморфоза. Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна метаморфоза на нашето външно сетивно възприятие. Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма. Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи.
към текста >>
Въздейства се особено върху слабата сетивно-нервна дейност, която лежи скрита в храносмилателните
орган
и, лежи разпростряна в храносмилателните
орган
и в много слабо изграждаща се метаморфоза.
Свържете ли всичко това с разглежданията, които направихме в тези дни, ще видите, че то действа извънредно усилващо върху азовата дейност. Това е директно въздействие върху нервно-сетивната дейност, скрита в храносмилателните органи.
Въздейства се особено върху слабата сетивно-нервна дейност, която лежи скрита в храносмилателните органи, лежи разпростряна в храносмилателните органи в много слабо изграждаща се метаморфоза.
Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна метаморфоза на нашето външно сетивно възприятие. Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма. Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи. Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека.
към текста >>
Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните
орган
и.
Това е директно въздействие върху нервно-сетивната дейност, скрита в храносмилателните органи. Въздейства се особено върху слабата сетивно-нервна дейност, която лежи скрита в храносмилателните органи, лежи разпростряна в храносмилателните органи в много слабо изграждаща се метаморфоза. Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна метаморфоза на нашето външно сетивно възприятие. Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма.
Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи.
Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека. Човекът започва да има възприятия в своите храносмилателни органи и това действа срещу всичко, проявяващо се като насрещен полюс при започването на една вътрешна дейност, която също може да бъде възприета, но се състои предимно във вътрешно възприемане, когато нашият организъм започне да се проявява много изригващо. Поради това, че можем да го възприемем много силно, когато развива такава органична дейност, че ние всъщност сами се възприемаме, то действа потискащо, значи оздравяващо върху такава дейност, която представлява възприемане отвътре навън, развива се сетивно-нервна дейност, която всъщност става метаморфозирано подобна на външното възприемане, така че ако се появяват стомашни болки, колики, газове, с това средство можем да работим ползотворно по съответния начин.
към текста >>
Човекът започва да има възприятия в своите храносмилателни
орган
и и това действа срещу всичко, проявяващо се като насрещен полюс при започването на една вътрешна дейност, която също може да бъде възприета, но се състои предимно във вътрешно възприемане, когато нашият
орган
изъм започне да се проявява много изригващо.
Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна метаморфоза на нашето външно сетивно възприятие. Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма. Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи. Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека.
Човекът започва да има възприятия в своите храносмилателни органи и това действа срещу всичко, проявяващо се като насрещен полюс при започването на една вътрешна дейност, която също може да бъде възприета, но се състои предимно във вътрешно възприемане, когато нашият организъм започне да се проявява много изригващо.
Поради това, че можем да го възприемем много силно, когато развива такава органична дейност, че ние всъщност сами се възприемаме, то действа потискащо, значи оздравяващо върху такава дейност, която представлява възприемане отвътре навън, развива се сетивно-нервна дейност, която всъщност става метаморфозирано подобна на външното възприемане, така че ако се появяват стомашни болки, колики, газове, с това средство можем да работим ползотворно по съответния начин.
към текста >>
Поради това, че можем да го възприемем много силно, когато развива такава
орган
ична дейност, че ние всъщност сами се възприемаме, то действа потискащо, значи оздравяващо върху такава дейност, която представлява възприемане отвътре навън, развива се сетивно-нервна дейност, която всъщност става метаморфозирано подобна на външното възприемане, така че ако се появяват стомашни болки, колики, газове, с това средство можем да работим ползотворно по съответния начин.
Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма. Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи. Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека. Човекът започва да има възприятия в своите храносмилателни органи и това действа срещу всичко, проявяващо се като насрещен полюс при започването на една вътрешна дейност, която също може да бъде възприета, но се състои предимно във вътрешно възприемане, когато нашият организъм започне да се проявява много изригващо.
Поради това, че можем да го възприемем много силно, когато развива такава органична дейност, че ние всъщност сами се възприемаме, то действа потискащо, значи оздравяващо върху такава дейност, която представлява възприемане отвътре навън, развива се сетивно-нервна дейност, която всъщност става метаморфозирано подобна на външното възприемане, така че ако се появяват стомашни болки, колики, газове, с това средство можем да работим ползотворно по съответния начин.
към текста >>
Във всеки сетивен
орган
имаме външно въздействие и вътрешна реакция.
Възприятията, когато се появяват несъзнателно, могат веднага да предизвикат отбранителни движения. Наблюдавайте тази взаимовръзка между възприемане и отбрана и пренесете това върху вътрешната дейност на тъканните течности. Вие извършвате тази външна възприемателна дейност там, като в известна степен плувате във въздуха. Нарисувам ли това схематично, бих казал: Ако тук (виж рис.15, стр. 123, светло) си представим въздуха, в който се намираме, проникнат от светлина и т.н., имаме външното възприятие (червено), разгръщащо се в тази посока, а вътрешната реакция - в тази посока (синьо).
Във всеки сетивен орган имаме външно въздействие и вътрешна реакция.
Това трябва да се разглежда така, че, ако се изисква една външна абстрактна представа, да не си представяме, че тук се извършва центробежна и центростремителна нервна дейност, както го правят по-новите материалистични възгледи. Защото тази интерпретация не е по умна от това да се каже, че ако се натисне еластична топка, тя заема първоначалното си състояние чрез друга сила, различна от силата на натиска в нейната противна реакция, в нейното обръщане. Не по-умно е да се говори за моторни нерви, както и да се обяснява еластичността на една топка, като в нейната вътрешност се допуска някакъв център, който се противопоставя навън, когато сме натиснали навътре. Всъщност не е нищо по-различно от възстановяването на първоначалното състояние, това е действието, което се появява и за което не се нуждаем от никакви особени нерви, понеже цялото - действие и противодействие - е вложено в астралността и в азовата същност.
към текста >>
Тогава се поражда един вид тенденция за свиване, за въздействие в посока на
орган
изма, която тук искам да посоча както действието при сетивното възприемане.
Представете си, че целият процес протича по заобикол-ния път през етерната дейност в тъканната течност (виж рис.16, стр. 124, жълто). При нормални условия един сетивен процес естествено не протича в тъканната течност, но той може да бъде предизвикан чрез това, което поясних.
Тогава се поражда един вид тенденция за свиване, за въздействие в посока на организма, която тук искам да посоча както действието при сетивното възприемане.
Но това (червено) е един процес, който в определена степен нахлува срещу насочената навън сила в тъканната течност (виолетово). Тя се активира и действа насреща. Следователно ние внасяме в тъканната течност един сетивен процес, една метаморфоза на сетивен процес. Извънредно интересно е да се наблюдава как в тъканната течност се внася една метаморфоза на външния сетивен процес. Трябва обаче да се наблюдава къде в нормалния живот се появява нещо подобно, че да се поражда един вид метаморфоза на сетивния процес във вътрешността на човека, един сгъстяващ се в известна степен сетивен процес в тъканната течност.
към текста >>
Тези неща са примери как да се схване цялата дейност и творчество на човешкия
орган
изъм и взаимовръзката му с това, което се намира във външния свят.
Тези неща са примери как да се схване цялата дейност и творчество на човешкия организъм и взаимовръзката му с това, което се намира във външния свят.
Разгледайте това, което ви представих, разгледайте го, бих казал, точно, като си кажете: «В отварата на семената от ким има смола и восък, следователно нещо, което чрез своята плътност предизвиква особено силни физически въздействия. Чрез това смолата и восъкът стават извънредно подобни, само че сгъстени навътре, на това, което въздейства отвън върху сетивата.»
към текста >>
Ще видите как по този начин се прозира цялата
орган
изация.
В тези семена има и етерични масла и слузеста захар, галактоза. Това е нещо, което импулсира реакциите на аза. Тук е събрано всичко, което имате и в сетивния процес - въздействие отвън, реакция отвътре чак в аза. Метаморфозирате ли този процес чрез това, че не поемате сетивно възприятие, а премествате взаимодействията навътре в силовата система на тъканната течност, тогава имате това, което предизвиква вътрешен сетивен процес. Защото такъв е процесът на лактацията.
Ще видите как по този начин се прозира цялата организация.
към текста >>
Това са наблюденията, които трябва да се направят, ако искате да разглеждате външното с неговите веществени действия вътре в
орган
изма.
Това са наблюденията, които трябва да се направят, ако искате да разглеждате външното с неговите веществени действия вътре в организма.
Нека да разгледаме минерално-металните лекарства. Там особено лесно ще можем да прозрем това, което вече научихме от действието на растението. Но ще трябва да си кажем, че с минералното става нещо, когато то продължава да действа в растителния процес. А това, което е станало в минерализирането и е минало през вегетабилизирането, е преформиране на минералните сили. Нещо в лечебния процес почива на преформирането на минералните сили.
към текста >>
Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки
орган
изъм.
Например ще си кажем: Как трябва да действа някое минерално-метално средство? Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека. Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни. Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища. В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока.
Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм.
Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността.
към текста >>
Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в
орган
изма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло.
Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека. Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни. Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища. В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм.
Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло.
Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата.
към текста >>
Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой
орган
и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността.
Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност.
Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността.
И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата. Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива.
към текста >>
И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в
орган
изма, които ще влияят върху обрива на кожата.
Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността.
И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата.
Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива.
към текста >>
В оловото имате например нещо, което по извънредно силен начин действа върху нервно-сетивната дейност и оттам като вторично следствие - върху вътрешната дихателна дейност, но също и върху тази вътрешна дихателна дейност, която например се разиграва във външните периферни
орган
и.
Може да се каже, че по този начин можем да изследваме изобщо различните метални и минерални субстанции.
В оловото имате например нещо, което по извънредно силен начин действа върху нервно-сетивната дейност и оттам като вторично следствие - върху вътрешната дихателна дейност, но също и върху тази вътрешна дихателна дейност, която например се разиграва във външните периферни органи.
Ако приложим олово, можем силно да въздействаме, ако е необходимо да предизвикаме нещо, като току-що описаното, когато приложим оловото като мехлем или също ако го предпишем. Но трябва да сме наясно, че когато го предпишем, действаме така, че чрез дейността на храносмилателните органи, които се импулсират, предизвикваме реакцията на горния човек. Когато в горния човек приложим някакви предпазливо приготвени мехлеми с олово, ние действаме директно върху тази горна система. И когато имаме именно хора, които страдат от слабост на главата, следователно горният човек при тях не развива правилна нервно-сетивна дейност и няма правилно дишане, можем да постигнем много с такова лечение с олово, като внимаваме да не доведем до натравяне. При всичките неща, които в известна степен можем да почерпим от това, което разгледахме през последните дни и също през последния семинар, става въпрос да сме наясно за следното.
към текста >>
Но трябва да сме наясно, че когато го предпишем, действаме така, че чрез дейността на храносмилателните
орган
и, които се импулсират, предизвикваме реакцията на горния човек.
Може да се каже, че по този начин можем да изследваме изобщо различните метални и минерални субстанции. В оловото имате например нещо, което по извънредно силен начин действа върху нервно-сетивната дейност и оттам като вторично следствие - върху вътрешната дихателна дейност, но също и върху тази вътрешна дихателна дейност, която например се разиграва във външните периферни органи. Ако приложим олово, можем силно да въздействаме, ако е необходимо да предизвикаме нещо, като току-що описаното, когато приложим оловото като мехлем или също ако го предпишем.
Но трябва да сме наясно, че когато го предпишем, действаме така, че чрез дейността на храносмилателните органи, които се импулсират, предизвикваме реакцията на горния човек.
Когато в горния човек приложим някакви предпазливо приготвени мехлеми с олово, ние действаме директно върху тази горна система. И когато имаме именно хора, които страдат от слабост на главата, следователно горният човек при тях не развива правилна нервно-сетивна дейност и няма правилно дишане, можем да постигнем много с такова лечение с олово, като внимаваме да не доведем до натравяне. При всичките неща, които в известна степен можем да почерпим от това, което разгледахме през последните дни и също през последния семинар, става въпрос да сме наясно за следното. Тук преди всичко има една голяма противоположност. Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото.
към текста >>
Също и оловото въздейства върху това от главовия
орган
изъм, което е разположено навън.
Тук преди всичко има една голяма противоположност. Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото. По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи. Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени. Среброто и оловото са полярни поради това, че среброто въздейства непосредствено на веществообменно-двигателната система и то напълно периферно, силно въздейства върху това от веществообменно-двигателната система, което е разположено навън.
Също и оловото въздейства върху това от главовия организъм, което е разположено навън.
Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган.
към текста >>
Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен
орган
.
Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото. По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи. Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени. Среброто и оловото са полярни поради това, че среброто въздейства непосредствено на веществообменно-двигателната система и то напълно периферно, силно въздейства върху това от веществообменно-двигателната система, което е разположено навън. Също и оловото въздейства върху това от главовия организъм, което е разположено навън.
Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган.
към текста >>
Поради това то действа импулсиращо върху всичко, което представлява другата метаморфоза, в изграждането на главата, белите дробове, черния дроб, следователно тези
орган
и, които в известна степен обгръщат другата
орган
изация на човека така, както белият дроб обгръща сърцето и с това показва праобраза на това, което в известно отношение представлява циркулационния човек.
Като противоположност, идващото от оловото въздейства върху нервно-сетивната дейност на главата и върху дихателната дейност, която се импулсира от тази страна.
Поради това то действа импулсиращо върху всичко, което представлява другата метаморфоза, в изграждането на главата, белите дробове, черния дроб, следователно тези органи, които в известна степен обгръщат другата организация на човека така, както белият дроб обгръща сърцето и с това показва праобраза на това, което в известно отношение представлява циркулационния човек.
към текста >>
Храносмилателната и сексуалната
орган
изация са обградени от горния заден човек.
Имаме белите дробове, обгръщащи сърцето, имаме в известна степен белите дробове, обхващащи, заграждащи с дихателната същност циркулационната същност. Но и когато разглеждаме човека по отношение на изграждането на мозъка му, белодробното изграждане и чернодробното изграждане, когато разглеждаме целия горен заден човек, имаме продължаващо дишане, обхващащо циркулационните съдове заедно със сърцето.
Храносмилателната и сексуалната организация са обградени от горния заден човек.
Организацията е такава, че горният заден човек обгръща долния преден човек. Когато това дълбоко се прозре и разбере във взаимното му действие, в дейността на горния заден човек спрямо долния преден човек, което главно се изживява във взаимните отношения между сърце и бели дробове, когато правилно разглеждаме и вътре в този взаимен живот изследваме ритмичното, а след това изследваме нервно-сетивната дейност въз основа на това, което е горе и отзад, което естествено има своя насрещен полюс в предния долен човек, и когато наблюдаваме веществообменно-дивигателните процеси в предния долен човек, а след това ги изследваме в другото им изграждане при горния заден човек, тогава пред нас имаме целия човек и по този начин можем да го овладеем съответно и в другите му процеси.
към текста >>
Орган
изацията е такава, че горният заден човек обгръща долния преден човек.
Имаме белите дробове, обгръщащи сърцето, имаме в известна степен белите дробове, обхващащи, заграждащи с дихателната същност циркулационната същност. Но и когато разглеждаме човека по отношение на изграждането на мозъка му, белодробното изграждане и чернодробното изграждане, когато разглеждаме целия горен заден човек, имаме продължаващо дишане, обхващащо циркулационните съдове заедно със сърцето. Храносмилателната и сексуалната организация са обградени от горния заден човек.
Организацията е такава, че горният заден човек обгръща долния преден човек.
Когато това дълбоко се прозре и разбере във взаимното му действие, в дейността на горния заден човек спрямо долния преден човек, което главно се изживява във взаимните отношения между сърце и бели дробове, когато правилно разглеждаме и вътре в този взаимен живот изследваме ритмичното, а след това изследваме нервно-сетивната дейност въз основа на това, което е горе и отзад, което естествено има своя насрещен полюс в предния долен човек, и когато наблюдаваме веществообменно-дивигателните процеси в предния долен човек, а след това ги изследваме в другото им изграждане при горния заден човек, тогава пред нас имаме целия човек и по този начин можем да го овладеем съответно и в другите му процеси.
към текста >>
7.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Всичко, което пространствено стои във връзка с душевно-духовната същност на човека, за което изобщо може да се говори по отношение на пространството, е отрова в човешкия
орган
изъм, така че оттам трябва да се изведе значението на понятието отрова.
Ако това е земната повърхност, познатите ни оловни въздействия протичат от Земята навън към Космоса (рис.17, стрелки); полярно противоположните въздействия навлизат от всички страни, нямат център за своите излъчвания, не са централни сили, а са сили, излъчващи се от периферията навътре (червено). Тези периферни сили имат общо с изграждането на духовно-душевната същност в човека и тяхната област трябва всъщност да бъде напусната преди всичко тогава, когато човекът се подготвя да слиза в земната сфера. В земната сфера оловото е призовано да прояви своите противоположни сили, които там стават отравящи сили. Това изобщо е универсална тайна, на която не се обръща достатъчно внимание.
Всичко, което пространствено стои във връзка с душевно-духовната същност на човека, за което изобщо може да се говори по отношение на пространството, е отрова в човешкия организъм, така че оттам трябва да се изведе значението на понятието отрова.
Затова имаме работа със силен стимул, подтик, почти разпалване на азовите сили, отпечатващи се в човешката натура. И всичко, което се появява при оловните отравяния, има тенденцията изцяло да разруши образа на човека, доколкото той е един аз, да го лиши от човешкото. Действително всички възможни симптоми, които предизвикват човека постепенно телесно да премине в нищото - естествено преди това човек умира, - чак до загубването на гласа и т.н., до безсъзнание, замайване и др., показват, че там основно биват унищожавани вродените изграждащи сили на човека. Този горен човек обаче е полярно противоположен на долния човек - виждате, че човешкото изграждане се разрушава от страна на горния човек. Каквото в големи количества действа разрушаващо от страна на горния (нервно-сетивния) човек, в малки количества, в разреждания (потенциране) действа изграждащо отдолу, изхождайки от страната на долния човек (веществообмяната).
към текста >>
Защото ако, от една страна, не бива или поне не би трябвало да се подценява принципът на хомеопатията, която има богат опит, от друга страна, е така, че хората, свикнали да не се водят само от опита - хомеопатите винаги са повече феноменалисти от алопатите, които винаги намесват всякакви предразсъдъци в логиката на своето лечение, - именно когато човек иска да намеси всякакви съображения и предразсъдъци за човешкия
орган
изъм, няма да може лесно да разбере формулирането, че това, което в големи количества разболява, в малки количества лекува.
Тук искам да включа, че непрекъснатата кавга между хомеопатията и алопатията би престанала, ако разчленяването на човека на съставните му части се разглежда така, както то се дава от науката за духа.
Защото ако, от една страна, не бива или поне не би трябвало да се подценява принципът на хомеопатията, която има богат опит, от друга страна, е така, че хората, свикнали да не се водят само от опита - хомеопатите винаги са повече феноменалисти от алопатите, които винаги намесват всякакви предразсъдъци в логиката на своето лечение, - именно когато човек иска да намеси всякакви съображения и предразсъдъци за човешкия организъм, няма да може лесно да разбере формулирането, че това, което в големи количества разболява, в малки количества лекува.
Защото фактите не се изясняват напълно чрез това формулиране. Фактите се изясняват тогава, когато се каже: Това, което в големи количества действа разболяващо в долния човек, в малки количества (потенцирано), когато се доведе до въздействие от страна на горния човек, лекува, и обратното. Следователно преформирането на хоме-опатичното правило е това, което единствено е подходящо да примири противниците.
към текста >>
Тогава ще преместим азовата дейност във физическия
орган
изъм и ако, от една страна, човекът бива излекуван телесно, от друга страна, той бива отслабен душевно във всичко, което също следва да действа от долу нагоре, да действа и
орган
ично.
След това отклонение, като отново се върна към едно лекарство, при което се цели да се постигне нещо чрез определено преработване на олово и пчелен мед, можете да видите как, изхождайки отдолу, в силно разреждане, чрез оловото се противодейства на разрушаващата човешкия образ сила. Това лежи в действието на оловото и ние ще се опитаме да засилим тази изграждаща азова сила в човека.
Тогава ще преместим азовата дейност във физическия организъм и ако, от една страна, човекът бива излекуван телесно, от друга страна, той бива отслабен душевно във всичко, което също следва да действа от долу нагоре, да действа и органично.
И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен смисъл човекът се довежда до изграждането на човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието на оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите на изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното тяло сили, най-вече изхождащите от аза сили. Може да се каже: Лекува се това, което човекът си е спечелил или всъщност недостатъчно спечелил, навлизайки в живота, но човекът бива отслабен по отношение на това, което той следва да изработва за себе си органично, докато се намира в живота. Срещу последното се действа обаче, т.е. усилват се излъчващите се от аза сили чрез това, което се прибавя като въздействия от страна на пчелния мед. Както виждате, и при приготвянето на такова лекарство става въпрос главно да се прозре това, което става всъщност с човека.
към текста >>
Може да се каже: Лекува се това, което човекът си е спечелил или всъщност недостатъчно спечелил, навлизайки в живота, но човекът бива отслабен по отношение на това, което той следва да изработва за себе си
орган
ично, докато се намира в живота.
След това отклонение, като отново се върна към едно лекарство, при което се цели да се постигне нещо чрез определено преработване на олово и пчелен мед, можете да видите как, изхождайки отдолу, в силно разреждане, чрез оловото се противодейства на разрушаващата човешкия образ сила. Това лежи в действието на оловото и ние ще се опитаме да засилим тази изграждаща азова сила в човека. Тогава ще преместим азовата дейност във физическия организъм и ако, от една страна, човекът бива излекуван телесно, от друга страна, той бива отслабен душевно във всичко, което също следва да действа от долу нагоре, да действа и органично. И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен смисъл човекът се довежда до изграждането на човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието на оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите на изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното тяло сили, най-вече изхождащите от аза сили.
Може да се каже: Лекува се това, което човекът си е спечелил или всъщност недостатъчно спечелил, навлизайки в живота, но човекът бива отслабен по отношение на това, което той следва да изработва за себе си органично, докато се намира в живота.
Срещу последното се действа обаче, т.е. усилват се излъчващите се от аза сили чрез това, което се прибавя като въздействия от страна на пчелния мед. Както виждате, и при приготвянето на такова лекарство става въпрос главно да се прозре това, което става всъщност с човека.
към текста >>
На човек му се иска да каже, че чрез оловните действия в човека като
орган
изъм се внедряват онези сили, които искат просто да го разпръснат в света.
Нека от тази гледна точка да разгледаме металите- искам по-добре да кажа металността, - ако разгледаме металността от тази гледна точка, имаме това, което току-що характеризирах като излъчване под различна форма. То може да се появява в крайната форма на излъчването, разрушението на земното в космическото пространство. Това е така, особено при действията на оловото.
На човек му се иска да каже, че чрез оловните действия в човека като организъм се внедряват онези сили, които искат просто да го разпръснат в света.
Чрез оловните въздействия е налице тенденцията на това разпръсване навън в света и затова оловните въздействия най-добре могат да се разглеждат като излъчвания. Такива излъчващи действия се появяват под друга форма при другите метали, например при магнезия. Те много ясно се забелязват и на това почива именно действието на магнезия в зъбите. В човешкия организъм трябва да се стигне до металните въздействия и това също става. Но излъчванията могат и да метаморфозират.
към текста >>
В човешкия
орган
изъм трябва да се стигне до металните въздействия и това също става.
Това е така, особено при действията на оловото. На човек му се иска да каже, че чрез оловните действия в човека като организъм се внедряват онези сили, които искат просто да го разпръснат в света. Чрез оловните въздействия е налице тенденцията на това разпръсване навън в света и затова оловните въздействия най-добре могат да се разглеждат като излъчвания. Такива излъчващи действия се появяват под друга форма при другите метали, например при магнезия. Те много ясно се забелязват и на това почива именно действието на магнезия в зъбите.
В човешкия организъм трябва да се стигне до металните въздействия и това също става.
Но излъчванията могат и да метаморфозират. Ако излъчването започне да метаморфозира, то става нещо, което искам да означа по следния начин: Лъчът е вече само посока, но каквото става, е всъщност отклонение около линията на посоката, едно осцилиране, трептене, спираловидно движение.
към текста >>
При здравия човек тези лъчащи действия са налице в излъчванията на сетивните
орган
и като остатъци от предрождението, отпреди земното съществуване.
Такива въздействия трябва да се наблюдават при здравия и болния човек.
При здравия човек тези лъчащи действия са налице в излъчванията на сетивните органи като остатъци от предрождението, отпреди земното съществуване.
Те винаги са налице. Това, което се излъчва в сетивните органи, са всъщност следствия от оловните въздействия, при които оловото не се намира повече там. И тези излъчвания всъщност се откриват при цялата сетивна дейност в целия организъм. Нервната дейност, т.е. функционалността в нервите почива главно на отслабването на сетивната дейност в тази посока, т.е.
към текста >>
Това, което се излъчва в сетивните
орган
и, са всъщност следствия от оловните въздействия, при които оловото не се намира повече там.
Такива въздействия трябва да се наблюдават при здравия и болния човек. При здравия човек тези лъчащи действия са налице в излъчванията на сетивните органи като остатъци от предрождението, отпреди земното съществуване. Те винаги са налице.
Това, което се излъчва в сетивните органи, са всъщност следствия от оловните въздействия, при които оловото не се намира повече там.
И тези излъчвания всъщност се откриват при цялата сетивна дейност в целия организъм. Нервната дейност, т.е. функционалността в нервите почива главно на отслабването на сетивната дейност в тази посока, т.е. при един по-слаб лъч.
към текста >>
И тези излъчвания всъщност се откриват при цялата сетивна дейност в целия
орган
изъм.
Такива въздействия трябва да се наблюдават при здравия и болния човек. При здравия човек тези лъчащи действия са налице в излъчванията на сетивните органи като остатъци от предрождението, отпреди земното съществуване. Те винаги са налице. Това, което се излъчва в сетивните органи, са всъщност следствия от оловните въздействия, при които оловото не се намира повече там.
И тези излъчвания всъщност се откриват при цялата сетивна дейност в целия организъм.
Нервната дейност, т.е. функционалността в нервите почива главно на отслабването на сетивната дейност в тази посока, т.е. при един по-слаб лъч.
към текста >>
Когато обаче имаме трептенето, люлеенето, осцилирането, когато в известна степен излъчването може да се установи само според посоката, тогава имаме работа с това, което функционал-но лежи в основата на всяко дишане, изобщо на всяка ритмична дейност в човешкия
орган
изъм.
Когато обаче имаме трептенето, люлеенето, осцилирането, когато в известна степен излъчването може да се установи само според посоката, тогава имаме работа с това, което функционал-но лежи в основата на всяко дишане, изобщо на всяка ритмична дейност в човешкия организъм.
Ритмичната дейност почива върху такова люлеене на движението, за разлика от лъчащото, повече консолидиращо се в себе си движение. Такова движение има в обкръжението на металите или на металността главно например при калая. Оттам произлиза благотворното въздействие на калая във висока потенция, в доста висока потенция върху всичко, което засяга ритмичната система. Това излъчващо се трептящо движение обаче може да се модифицира и по-нататък. Третото модифициране е от особено важно значение, то задържа в известна степен латентно посоката, а също и трептението.
към текста >>
Когато имаме работа с първата метаморфоза, въздействието се простира над всичко, което
орган
ично засяга аза; при втората метаморфоза имаме
орган
ично действие върху всичко, свързано с астралното тяло, и при третата метаморфоза
орган
ичното действие се простира над всичко, свързано с етерното тяло (виж рис.19).
На тези сили почива всъщност действащото в човешката обмяна на веществата. А между металите именно желязото развива тези сили особено силно. Оттам желязото в кръвта застава насреща на взаимодействията на веществата като третата метаморфоза на излъчванията, на радиацията.
Когато имаме работа с първата метаморфоза, въздействието се простира над всичко, което органично засяга аза; при втората метаморфоза имаме органично действие върху всичко, свързано с астралното тяло, и при третата метаморфоза органичното действие се простира над всичко, свързано с етерното тяло (виж рис.19).
към текста >>
Където причините не лежат в нещо друго в останалия
орган
изъм, там се прилага златото.
При нормалния човек естествено е така, че всичко, което действа от горния човек надолу, се уравновесява от действията, идващи от долния към горния човек. И това равновесие се проявява особено в областта на сърцето. Но когато този баланс е нарушен, металът, който може да донесе равновесието е златото, Aurum. То отново привежда в равновесие загръщащото и това, което се намира в средата. Златото ще трябва да се приложи тогава, когато при човека се открият нарушения в циркулацията и дишането, при които няма друга причина за дисхармонията като странично следствие.
Където причините не лежат в нещо друго в останалия организъм, там се прилага златото.
Забележи ли се обаче, че причините изхождат от друга част, не от границата между долния и горния човек, тогава трябва да си кажем: От вътрешността на човека не идват достатъчно такива загръщащи процеси насреща на проявяващия се там повече етерно-духовен процес. Ако дейността, която откривате там, лежи повече към вътрешността, в храносмилателните процеси извън чревната стена - и то ясно казано, отвъд стените на червата, - вие ще подпомогнете процеса на загръщането, като приложите мед, Cuprum. Това ни води до начините, по които можем да употребим медта, която също е включена в нашите лекарства. Тя се препоръчва в случаи на недохранване, което се проявява особено в нарушения на циркулацията, като следствие на недохранването. Имаме ли работа с циркулационни смущения, които не могат да бъдат разглеждани като резултат от недохранването, тогава ще дадем злато, Aurum; имаме ли работа с нарушения в циркулацията, които се дължат на недохранването, ще приложим Cuprum.
към текста >>
Можем обаче да имаме работа и със същинския радиационен процес, който се намира по най-разнообразен начин в човешкия
орган
изъм.
Можем обаче да имаме работа и със същинския радиационен процес, който се намира по най-разнообразен начин в човешкия организъм.
От една страна, го имаме при всичко, което се излъчва навън през кожата, което има в себе си тази насока на излъчването; имаме го и при всичко, което отделя урината, действа изпразващо в човешкото същество. Точно както при образуването на гаструлата, външното се обръща навътре в ембрионалния процес, така и тук, при това излъчване, имаме работа с нещо, което също действа през кожата навън и то в известна степен се обръща, така че в отделянето на урината, в изпразването на червата в известна степен поема противоположна посока. Докато при полярността обикновено имаме работа с това, което се проявява в обратната посока, тук имаме работа с това, което по определен начин е противоположно и въпреки това е от същия вид. Не бива никъде да се схематизира относно света. Ако се изхожда от теории, винаги се пораждат заблуждения.
към текста >>
Тук напълно имаме една космологично-
орган
ична полярност.
Искам да започна с един много характерен въпрос, който някой постави и който почива на нещо действително. Някой попита дали има нещо вярно в широкоразпространеното мнение в народа - това наистина почива на нещо реално, което не е достатъчно наблюдавано и затова често се игнорира, - че когато някои жени са в менструация, цветята в тяхното обкръжение увяхват, че те излъчват сили, които действат върху цветята така, че ако ги докоснат, те увяхват. Достатъчно ще бъде, ако погледнете как разгледахме човека, и ще разберете причината за това явление. Спомнете си, че това, което действа в цветето и води до цъфтеж, се стреми отдолу, от Земята нагоре. А това, което в човека следва тази сила на цветята, се стреми от горе надолу.
Тук напълно имаме една космологично-органична полярност.
Трябва само да си представите, че този нормален стремеж нагоре при цъфтенето на растенията е противоположен на това в човека, което се стреми от горе надолу (виж рис.21).
към текста >>
Това е още един процес, в който продължава разигралото се в
орган
изма.
Поставен е въпрос как стоят нещата с това - във въпроса вече се посочва, - което предизвика такова учудване и радост в клиниките, а именно млечната инжекция при бленорея[8]. Че в голям брой от случаите това е свързано с лактацията, можете да го разберете от казаното през тези дни относно образуването на кърмата. Достатъчно е само да си представите какво казахме за лактацията, как тя е също сетивен процес, но слязъл дълбоко надолу. Изложих какво се е появило като анормалност там и, разбира се, в отделения продукт остават сили с определена насоченост.
Това е още един процес, в който продължава разигралото се в организма.
Когато инжектирате, можете да противодействате естествено на един почиващ на подобни неща процес. Това е нещо, при което емпиричната случайност действително е довела до особено прозрение, защото това се дължи на емпирична случайност, именно на изпробването. Изобщо разглеждането на метаморфозите на процеса е от извънредно голяма важност. Ако човекът не може да прозре как процесите метаморфозират, той няма да може правилно да прецени и най-простите неща.
към текста >>
Нещо ставащо в
орган
изма, нещо, което непрекъснато протича вътре в
орган
изма при взаимодействията между нервно-сетивната система и обмяната на веществата, се измества повече към повърхността.
Поставен е въпросът на какво всъщност се дължат простудите, всички видове неща, които се обхващат с доста мъглявото понятие на простудните заболявания. Така е обаче, че сетивната дейност също и там, макар по друг начин, отколкото в изложеното преди, се премества в дейността на дишането. Секретите, които се появяват, са само реакция на това.
Нещо ставащо в организма, нещо, което непрекъснато протича вътре в организма при взаимодействията между нервно-сетивната система и обмяната на веществата, се измества повече към повърхността.
Това протича непрекъснато във вътрешността.
към текста >>
Помислете обаче, че ако през времето, когато цялото мускуло-образуване още не е преминало в
орган
ично видимото (виж рис.22, червено) - и всъщност е така, само че е много слабо и при образуването на хрущяла, където образуването на костите е още недиференцирано (светло), - когато в това състояние на недиференциране, този процес същевременно се обхване при диференцирането от полярността, естествено тогава трудно констатирате метаморфозата.
Има и други въпроси, на които искам да отговоря. Мускулните и костните сили се проявяват така, че това може да се характеризира, като се каже: Дейността в мускулните сили се разгръща изцяло в движението, а костните сили стигат до спокойствие и умиране, понеже костите са - сега не генетично, а идеално - всъщност преобразени мускули, не генетично, но идеално те са изцяло преобразени мускули. Да се търси генетична връзка между костите и мускулите, дори между хрущялите и костите няма смисъл и с право някои хора посочват трудностите, които се появяват, ако някой иска да намери генетична връзка. Например Бунге[9] показва трудностите, които се появяват, ако се търси връзката между хрущяли и кости, но той естествено не посочва откъде идва тази връзка, тази трудност. Тя идва оттам, че съществува една метаморфоза.
Помислете обаче, че ако през времето, когато цялото мускуло-образуване още не е преминало в органично видимото (виж рис.22, червено) - и всъщност е така, само че е много слабо и при образуването на хрущяла, където образуването на костите е още недиференцирано (светло), - когато в това състояние на недиференциране, този процес същевременно се обхване при диференцирането от полярността, естествено тогава трудно констатирате метаморфозата.
към текста >>
» Вижте, това е въпрос, който води до много дълбоките основи на цялата човешка
орган
изация.
Искам накратко да засегна още един въпрос - други въпроси, които бяха поставени, опирайки се на този въпрос, ще бъдат по-добре обсъдени накрая на следващия час, - един въпрос, който има известно принципно значение: «Възможно ли е човек да произвежда от самия себе си бром, морфин, йод, хинин, арсен и други лекарства (вещества), без да ги е взимал отвън?
» Вижте, това е въпрос, който води до много дълбоките основи на цялата човешка организация.
Не е възможно да се произведат веществата, но могат да бъдат произведени процесите. Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна на етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото тяло. И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане. Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността. Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща.
към текста >>
Това са сили, които имат значение в целия човешки
орган
изъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек.
Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна на етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото тяло. И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане. Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността. Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща. Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия.
Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек.
Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно. Първо, имате действието на магнезия, което обаче престава там, където стоят зъбите. Магнезиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница. Трябва да им дадем усилен импулс, за да действат по-нататък, да проникнат в целия човек. И това е въз-можно, ако вземем магнезиев сулфат, защото под формата на сол той провежда излъчването на магнезия навътре до силите на главата.
към текста >>
8.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В човека те са силите, образуващи пластично
орган
ите, докато другите сили, изграждащите сили са тези, които изтласкват
орган
ите от духовно-етерния във физическия свят.
В човека те са силите, образуващи пластично органите, докато другите сили, изграждащите сили са тези, които изтласкват органите от духовно-етерния във физическия свят.
Това е един процес, който можем почти да докоснем с ръка при разглеждането на полярността между изтласкващите сили на магнезия и силите на флуора, които закръглят. И това е процес, който се проявява навсякъде. При зъбите той протича от долу нагоре и горе се закръгля, но той протича и отпред назад, отзад напред и от горе надолу, закръгляйки се долу. И вие можете, пак искам да кажа, да го докоснете с ръце, когато си представите, че с тенденцията да се избута напред отвън навътре нещо кръгло, се образува нещо и срещу него застава от долу нагоре[1] един образуващ кълбо процес (виж рис.24, червено).
към текста >>
То се овътрешнява така (виж рис.26, оранжево), че когато преминаваме към духовно-душевното в човека, към
орган
ите на духовно-душевното, към сетивните
орган
и, този втвърдяващ процес го имаме одухотворен, наистина одухотворен, станал духовен във възприятието.
То се овътрешнява така (виж рис.26, оранжево), че когато преминаваме към духовно-душевното в човека, към органите на духовно-душевното, към сетивните органи, този втвърдяващ процес го имаме одухотворен, наистина одухотворен, станал духовен във възприятието.
Това е слизащият надолу процес, който довежда до образуването на органа (виж рис.23, стр. 152 и схемата на стр. 155). Тогава в най-долния край на възприемателния процес намираме предметното възприятие (виж също там). Продължи ли това да се изгражда, развива ли се по-нататък, тогава възприятието в посока на втвърдяването, ако стане съзнателно при втвърдяването, се превръща в имагинация. Когато имагинацията продължи да се развива и стане съзнателна при отделителния, разпределящия процес, тя се превръща в инспирация, инспириране.
към текста >>
Това е слизащият надолу процес, който довежда до образуването на
орган
а (виж рис.23, стр.
То се овътрешнява така (виж рис.26, оранжево), че когато преминаваме към духовно-душевното в човека, към органите на духовно-душевното, към сетивните органи, този втвърдяващ процес го имаме одухотворен, наистина одухотворен, станал духовен във възприятието.
Това е слизащият надолу процес, който довежда до образуването на органа (виж рис.23, стр.
152 и схемата на стр. 155). Тогава в най-долния край на възприемателния процес намираме предметното възприятие (виж също там). Продължи ли това да се изгражда, развива ли се по-нататък, тогава възприятието в посока на втвърдяването, ако стане съзнателно при втвърдяването, се превръща в имагинация. Когато имагинацията продължи да се развива и стане съзнателна при отделителния, разпределящия процес, тя се превръща в инспирация, инспириране. А когато инспирирането продължи да се развива в посока на изграждащия процес и там се сблъска с изграждащия, образуващия процес, прозре образуването, тогава то се превръща в интуиция (виж също там).
към текста >>
Оттук ще видите, че при спането, регенерацията, ново-изграждането в човешкия
орган
изъм действа в обратна посока това, в което човек навлиза, когато се издигне в познанието.
Оттук ще видите, че при спането, регенерацията, ново-изграждането в човешкия организъм действа в обратна посока това, в което човек навлиза, когато се издигне в познанието.
Ще видите, че това, което достигаме в имагинацията, наистина са същите сили, които без нашето съзнание се проявяват в растежа, в пластичните явления на растежа. Ако се издигнем до инспирацията, достигаме силите, които отвън навътре инспирират човека при дишането, проникват и изграждат човека при дишането и действат в известна степен преработващо, формиращо там, в пластичните сили. А когато се издигнем до интуицията, сме се издигнали всъщност до представителя на същността, която от външния свят навлиза в нашите пластични форми като субстанциална същност.
към текста >>
Виждате, че тук схващаме човека като изграждащ се, формиращ се от Космоса и когато приложим познанията, които имаме по някакъв начин от анатомията или физиологията и ги обясним с това, което ни е дадено тук, тогава започваме да разбираме
орган
ите и техните функции.
Виждате, че тук схващаме човека като изграждащ се, формиращ се от Космоса и когато приложим познанията, които имаме по някакъв начин от анатомията или физиологията и ги обясним с това, което ни е дадено тук, тогава започваме да разбираме органите и техните функции.
Тук имаме сведение за разбирането на органите и техните функции, така че в това, което винаги действа пластично при човека, което, бих казал, пластицира, формира човека нормално, от друга страна - нека да вземем на помощ вчерашната лекция, - живее в консонантните движения, които предизвикват именно несъзнателни имагинационни сили, както казах вчера, един вид проникване на организма. Там прозирате как консонантното евритмизиране обхваща недостатъчно активните изграждащи сили, неправилните пластични сили в човека и ги превежда в правилното формиране.
към текста >>
Тук имаме сведение за разбирането на
орган
ите и техните функции, така че в това, което винаги действа пластично при човека, което, бих казал, пластицира, формира човека нормално, от друга страна - нека да вземем на помощ вчерашната лекция, - живее в консонантните движения, които предизвикват именно несъзнателни имагинационни сили, както казах вчера, един вид проникване на
орган
изма.
Виждате, че тук схващаме човека като изграждащ се, формиращ се от Космоса и когато приложим познанията, които имаме по някакъв начин от анатомията или физиологията и ги обясним с това, което ни е дадено тук, тогава започваме да разбираме органите и техните функции.
Тук имаме сведение за разбирането на органите и техните функции, така че в това, което винаги действа пластично при човека, което, бих казал, пластицира, формира човека нормално, от друга страна - нека да вземем на помощ вчерашната лекция, - живее в консонантните движения, които предизвикват именно несъзнателни имагинационни сили, както казах вчера, един вид проникване на организма.
Там прозирате как консонантното евритмизиране обхваща недостатъчно активните изграждащи сили, неправилните пластични сили в човека и ги превежда в правилното формиране.
към текста >>
Или: «едно момче на дванадесет години и осем месеца, със силно недоразвит ръст,
орган
ично без показатели, но с глисти, интелигентно, но духовно бързо се уморява».
Или: «едно момче на дванадесет години и осем месеца, със силно недоразвит ръст, органично без показатели, но с глисти, интелигентно, но духовно бързо се уморява».
Един извънредно интересен комплекс от симптоми, насочващ, че имагинативните сили не са достатъчни, че пластичните органови сили избуяват, понеже липсват вътрешни пластични сили, душевно-пластични сили. Душевно-пластичните сили са тези, които унищожават паразитите. Няма нищо чудно, че когато те са недостатъчни, човек има глисти. Нека момчето да евритмизира консонантно и така ще имаме насрещното лекарство.
към текста >>
Един извънредно интересен комплекс от симптоми, насочващ, че имагинативните сили не са достатъчни, че пластичните
орган
ови сили избуяват, понеже липсват вътрешни пластични сили, душевно-пластични сили.
Или: «едно момче на дванадесет години и осем месеца, със силно недоразвит ръст, органично без показатели, но с глисти, интелигентно, но духовно бързо се уморява».
Един извънредно интересен комплекс от симптоми, насочващ, че имагинативните сили не са достатъчни, че пластичните органови сили избуяват, понеже липсват вътрешни пластични сили, душевно-пластични сили.
Душевно-пластичните сили са тези, които унищожават паразитите. Няма нищо чудно, че когато те са недостатъчни, човек има глисти. Нека момчето да евритмизира консонантно и така ще имаме насрещното лекарство.
към текста >>
Това е едно вече-навън-действие на пластичните сили, които не могат да останат вътре в
орган
изма, излъчват се навън, така че напускат човека, вместо да действат във вътрешността.
Тук имате ставни деформации.
Това е едно вече-навън-действие на пластичните сили, които не могат да останат вътре в организма, излъчват се навън, така че напускат човека, вместо да действат във вътрешността.
Те се обръщат назад в най-голяма степен точно чрез прилагането на консонантната евритмия. Защото в консонантната евритмия вие призовавате действените, обективно действените имагинации, които коригират деформациите. В бъдеще - това е посочено съвсем правилно още в поставянето на въпроса - хората изобщо ще са предразположени по най-разнообразни начини към деформации, понеже те няма повече да могат да образуват нормалния си образ с неволевите, инстинктивните си действени сили.
към текста >>
Тогава е необходимо терапевтично да се помогне на процеса на консонантното евритмизиране, който действа така, че чрез тази имагинация импулсира именно вътрешното дишане, идващо отвън навътре, от другата страна на чревните стени към навътре лежащите
орган
и: бели дробове, бъбреци, черен дроб и т.н.
Казвал съм, че може да бъде необходимо да се подкрепи нещо подобно, ако се прояви по особено силен начин, както при деформирането на ставите, което обсъдихме сега.
Тогава е необходимо терапевтично да се помогне на процеса на консонантното евритмизиране, който действа така, че чрез тази имагинация импулсира именно вътрешното дишане, идващо отвън навътре, от другата страна на чревните стени към навътре лежащите органи: бели дробове, бъбреци, черен дроб и т.н.
Когато се евритмизира консонантно, тогава особено задната част на главата, белите дробове, черният дроб и бъбреците започват да искрят, да разпръсват искри, което действително е нещо, показващо реакцията, духовно-душевната реакция на това, което е направено отвън като консонантно евритмизиране. В тези органи целият човек става светещо същество и срещу движенията, които се изпълняват, се появяват светлинни движения вътре в организма, които се пораждат особено при някои консонантни движения, искам да кажа светлинен образ на отделителните процеси на бъбреците. В процеса, който се поражда чрез консонантното евритмизиране, получаваме картина на целия отделителен процес на бъбреците. Той въздейства отвъд на несъзнателните имагинации и целият процес, където тази област започва да свети така, е същият процес, който описах като стоящ под влиянието на медта, Cuprum, това е същият процес. И тук може да се каже именно на лекаря, че съществуват хора, които имат такива болести.
към текста >>
В тези
орган
и целият човек става светещо същество и срещу движенията, които се изпълняват, се появяват светлинни движения вътре в
орган
изма, които се пораждат особено при някои консонантни движения, искам да кажа светлинен образ на отделителните процеси на бъбреците.
Казвал съм, че може да бъде необходимо да се подкрепи нещо подобно, ако се прояви по особено силен начин, както при деформирането на ставите, което обсъдихме сега. Тогава е необходимо терапевтично да се помогне на процеса на консонантното евритмизиране, който действа така, че чрез тази имагинация импулсира именно вътрешното дишане, идващо отвън навътре, от другата страна на чревните стени към навътре лежащите органи: бели дробове, бъбреци, черен дроб и т.н. Когато се евритмизира консонантно, тогава особено задната част на главата, белите дробове, черният дроб и бъбреците започват да искрят, да разпръсват искри, което действително е нещо, показващо реакцията, духовно-душевната реакция на това, което е направено отвън като консонантно евритмизиране.
В тези органи целият човек става светещо същество и срещу движенията, които се изпълняват, се появяват светлинни движения вътре в организма, които се пораждат особено при някои консонантни движения, искам да кажа светлинен образ на отделителните процеси на бъбреците.
В процеса, който се поражда чрез консонантното евритмизиране, получаваме картина на целия отделителен процес на бъбреците. Той въздейства отвъд на несъзнателните имагинации и целият процес, където тази област започва да свети така, е същият процес, който описах като стоящ под влиянието на медта, Cuprum, това е същият процес. И тук може да се каже именно на лекаря, че съществуват хора, които имат такива болести. Вчера отново ми бяха показани тези болестни форми, като от известна страна ми донесоха извънредно харесвани рисунки, за които бях запитан дали са особено окултни. Те наистина са окултни по определен начин, но е извънредно трудно да се говори на хората за тези неща, защото те са обективно фиксирани бъбречни излъчвания, обективно фиксиран отделителен процес.
към текста >>
Те отчасти се припокриват, но ако си представим един вътрешен
орган
, в който действат и двата процеса, тогава трябва да се придържаме повече към втората интерпретация, отвън, от космическото, от етерното, а вътре, физически-минералното, центъра в
орган
а.
[1] Тези посоки трябва да се мислят не спрямо Земята и небето, а повече от етерно-духовното към физически-материалното.
Те отчасти се припокриват, но ако си представим един вътрешен орган, в който действат и двата процеса, тогава трябва да се придържаме повече към втората интерпретация, отвън, от космическото, от етерното, а вътре, физически-минералното, центъра в органа.
– Бел. пр.
към текста >>
9.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния
орган
изъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр.
съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р.
Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр.
съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>
Статии върху троичното устройство на социалния
орган
изъм (Събр.
съч. 21). „Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23).
Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр.
съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт.
към текста >>
10.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Обаче в болния човек, или в заболелия
орган
изъм нима там бихме могли да търсим нещо друго освен също причинно-свързани и необходими природни процеси?
Нещата са поставени така, че естественонаучната ориентация на медицинското обучение дава на младия медик определени възгледи за природните процеси, които се разиграват в човешкото тяло. Но когато по-късно пристъпи с тези възгледи в областта на патологията. Младия медик едва ли е в състояние да си изгради едно правилно отношение към различните патологични процеси. Според мен в нашето време все повече и повече се засилва убеждението: да, ние сме свикнали да обясняваме природните процеси и техните вътрешни съотношения с принципа на причиността, на каузалността. Според този принцип, в здравия човек ние постоянно трябва да търсим причинната зависимост.
Обаче в болния човек, или в заболелия организъм нима там бихме могли да търсим нещо друго освен също причинно-свързани и необходими природни процеси?
към текста >>
Така че ние сме принудени да кажем: Това, което съществува в болестта като един съвсем явен причинно-обусловен природен процес, е нещо което по отношение на здравия
орган
изъм е абнормно, и излиза извън рамките на причинната зависимост.
Така че ние сме принудени да кажем: Това, което съществува в болестта като един съвсем явен причинно-обусловен природен процес, е нещо което по отношение на здравия организъм е абнормно, и излиза извън рамките на причинната зависимост.
Накратко, когато навлезем в областта на медицината, ние веднага се изпълваме с несигурност и скептицизъм спрямо нашият собствен естественонаучен светоглед, който би трябвало да лежи в основата на нашето модерно медицинско мислене. При много медици всичко това води до един скептицизъм, до един вид нихилизъм спрямо терапията. Аз познавам редица известни професори и то когато Виенския медицински факултет беше в своя разцвет, които всъщност бяха терапевтични нихилисти. Те казваха: Ако сме изправени пред една болест и те избираха такава болест, при която все пак можеше да се приложи подобно мислене например едно белодробно възпаление, единственото което можем да направим, е да го оставим на неговото собствено развитие, и чрез смекчаващи, стимулиращи и т.н. Външни мерки, да насочим това развитие по един правилен път до настъпването на кризата и затишието, което идва след нея.
към текста >>
Тук ние трябва да си изградим една много точна представа за това, какво всъщност е хипотезата, и то хипотезата, която иска да реши проблемите на
орган
ичният живот, след като го е извлякла навън от не
орган
ичната материя.
И тъкмо в това е същността на Антропософията, че с нея може да се прониква навсякъде, че навсякъде могат да издирят подходящи мисловни и емоционални форми, така че тя е в състояние да извлича сили дори от противоположни и враждебни възгледи, дори от материализма, който това е неумолимо изискване на нашата епоха, трябва да бъде преодолян основно. Но аз бих желал да насоча Вашето внимание и към нещо друго. В хода на редица лекции тук в Дорнах, Вие сте разбрали, че ние се стремим към една феноменология в науката; чули сте също, че трябва да се стремим към една свободна от хипотезите химия. Обаче когато се налага да изнасяме известни важни подробности относно медицината и медицинската практика, възниква една трудност. Тя се състои в това, че за повечето хора нашите обяснения имат стойност на хипотези.
Тук ние трябва да си изградим една много точна представа за това, какво всъщност е хипотезата, и то хипотезата, която иска да реши проблемите на органичният живот, след като го е извлякла навън от неорганичната материя.
И така, какво представлява една хипотеза? Нека вземем един съвсем прост случай от обикновения живот. Да приемем, че аз съм излязъл на улицата и че там виждам един човек. После аз продължавам, загубвам този човек от погледа си, и на първо време не мога да допусна, че той изчезва и потъва в земята. По-скоро аз се оглеждам и виждам една къща.
към текста >>
И в двата случая, и в двата вида
орган
изации, ние по необходимост трябва да допуснем един закономерен и съобразен с природата
орган
ичен процес.
От подобни схващания аз моля да си направите извода, как за състоятелната хипотеза е необходимо тъкмо едно "продължаване" на мисловния процес, и как една несъстоятелна хипотеза се обгражда с ясни и логично издържани мисловни конструкции. И сега, ако трябва да се върнем към нашата тема, ние бихме казали следното: От една страна, пред себе си ние имаме т.н. нормален човек; от друга страна болния човек.
И в двата случая, и в двата вида организации, ние по необходимост трябва да допуснем един закономерен и съобразен с природата органичен процес.
И все пак, как се отнася единия процес към другия? Виждате ли, ние сме сериозно затруднени в естествения преход от единия процес към другия, именно поради откъсването на физиологията от патологията и терапията, което в нашата епоха стана едно твърде разпространено явление. Освен това съвременният медик не може да се ориентира в духовните области, тъй като те изобщо са изключени от заниманията му с физиологията и патологията. И все пак, макар и първоначално в една абстрактна форма, ние можем да противопоставим тези два природни процеса, физиологичният и патологичният, като известни крайни форми на патологичното, и по този начин да се издигнем до нови и обогатяващи представи. Защото едва ли трябва още с първите стъпки в една наука, да се търси безусловната необходимост, която цари в нея.
към текста >>
Дори и в микроскопическото изследване при тази болестна картина, ние виждаме как
орган
иката или поне това което изглежда като
орган
ика, се променя по такъв начин, че постепенно започва да разрушава целия
орган
изъм.
Защото едва ли трябва още с първите стъпки в една наука, да се търси безусловната необходимост, която цари в нея. Това което нарича ме научна истина и закономерност, или пък вътрешна необходимост то може да се появи само в хода на научното дирене. И нещата стоят така, независимо с какъв природен процес или феномен се залавяме да работим. Нека вземем един екстремен случай от човешката патология. Един такъв екстремен случай, който създава извънредно големи затруднения пред съвременната медицина, ние имаме в лицето на тумора, на карциномния "неопластичен" процес.
Дори и в микроскопическото изследване при тази болестна картина, ние виждаме как органиката или поне това което изглежда като органика, се променя по такъв начин, че постепенно започва да разрушава целия организъм.
На първо време ние можем да си кажем само това, че тук от неизвестните дълбочини на телесната сфера възниква един процес, който се намира в нашите обичайни физиологични процеси и започва да ги смущава, да ги разрушава.
към текста >>
Обаче ние можем да погледнем също и една друга крайност на патологичния
орган
изъм, и да се уверим как в известен смисъл там настъпва едно интензивно разрастване на нормалната физиологична дейност и как тя също прераства в нещо абнормно.
Обаче ние можем да погледнем също и една друга крайност на патологичния организъм, и да се уверим как в известен смисъл там настъпва едно интензивно разрастване на нормалната физиологична дейност и как тя също прераства в нещо абнормно.
Аз далеч не бих искал да си играя с изразите "нормален" и "абнормен", обаче в началната част на тези лекции, това просто е необходимо. Защото по-нататък ако тези проучвания бъдат продължени, ще се окаже, че "нормалното" не може току така да участвува и в т.н.
към текста >>
Когато сме изправени пред нормалната човешка
орган
изация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно.
Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли.
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили.
към текста >>
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако
орган
измът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля.
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>
С други думи, един такъв
орган
изъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите.
С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания.
Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>
Така че в този човешки
орган
изъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на
орган
изиращи сили.
Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания.
Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили.
В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>
В тумора ние имаме един процес, който се обособява в
орган
изма един процес, който
орган
изира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в
орган
изма.
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили.
В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма.
От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>
От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което
орган
изма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне
орган
изма.
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма.
От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>
Ако се опитам да представя нещата схематично, аз трябва да кажа следното: Ако с този бял кръг (рис.1) обхващам нормалния строеж на човешкия
орган
изъм, тогава възникването на един карцином аз трябва да отбележа ето така (червено); т.е.
Ако се опитам да представя нещата схематично, аз трябва да кажа следното: Ако с този бял кръг (рис.1) обхващам нормалния строеж на човешкия организъм, тогава възникването на един карцином аз трябва да отбележа ето така (червено); т.е.
по този начин аз загатвам за определени растежни сили, които вместо да се разпределят навсякъде, се струпват в точно определено място. Ако искам да представя това, което става на другия полюс, при манията разбира се пак схематично, аз трябва да нарисувам тази фигура (синьо) като нещо, което се излъчва от организма, като нещо което иска да се устреми към сферата на духовно-душевното.
към текста >>
Ако искам да представя това, което става на другия полюс, при манията разбира се пак схематично, аз трябва да нарисувам тази фигура (синьо) като нещо, което се излъчва от
орган
изма, като нещо което иска да се устреми към сферата на духовно-душевното.
Ако се опитам да представя нещата схематично, аз трябва да кажа следното: Ако с този бял кръг (рис.1) обхващам нормалния строеж на човешкия организъм, тогава възникването на един карцином аз трябва да отбележа ето така (червено); т.е. по този начин аз загатвам за определени растежни сили, които вместо да се разпределят навсякъде, се струпват в точно определено място.
Ако искам да представя това, което става на другия полюс, при манията разбира се пак схематично, аз трябва да нарисувам тази фигура (синьо) като нещо, което се излъчва от организма, като нещо което иска да се устреми към сферата на духовно-душевното.
към текста >>
Ако се стигне само до един задържан в своето развитие неопластичен процес, тогава един или друг
орган
защото това, което става не се извършва във въздуха или пък в небитието, се свързва, така да се каже, с онази сила, която иначе би се насочила навътре към неопластичния процес, превръщайки се там в нещо самостоятелно и еманципирано; т.е.
Вие можете да си представите тези екстремни случаи, които току що описах, в едно много по-смекчено състояние. Нека да си представим, че не се стига до карцином, до неоплазма, а до един задържан в своето развитие неопластичен процес.
Ако се стигне само до един задържан в своето развитие неопластичен процес, тогава един или друг орган защото това, което става не се извършва във въздуха или пък в небитието, се свързва, така да се каже, с онази сила, която иначе би се насочила навътре към неопластичния процес, превръщайки се там в нещо самостоятелно и еманципирано; т.е.
свързва се с това, което е нормалната сила в този или онзи орган, и по този начин ние се изправяме пред едно или друго заболяване както е прието да се назовават днес нещата в медицината на този или онзи орган. А сега нека приемем, че предразположбата към мания спре на половината път.
към текста >>
свързва се с това, което е нормалната сила в този или онзи
орган
, и по този начин ние се изправяме пред едно или друго заболяване както е прието да се назовават днес нещата в медицината на този или онзи
орган
.
Вие можете да си представите тези екстремни случаи, които току що описах, в едно много по-смекчено състояние. Нека да си представим, че не се стига до карцином, до неоплазма, а до един задържан в своето развитие неопластичен процес. Ако се стигне само до един задържан в своето развитие неопластичен процес, тогава един или друг орган защото това, което става не се извършва във въздуха или пък в небитието, се свързва, така да се каже, с онази сила, която иначе би се насочила навътре към неопластичния процес, превръщайки се там в нещо самостоятелно и еманципирано; т.е.
свързва се с това, което е нормалната сила в този или онзи орган, и по този начин ние се изправяме пред едно или друго заболяване както е прието да се назовават днес нещата в медицината на този или онзи орган.
А сега нека приемем, че предразположбата към мания спре на половината път.
към текста >>
Засегнатия индивид далеч не е принуден чрез абнормното в своята
орган
изация-, да прекрачва в духовно-душевните области, какъвто би бил случаят с една продуктивна и неудържима мания, при която цялото мислено се определя от емоциите.
Засегнатия индивид далеч не е принуден чрез абнормното в своята организация-, да прекрачва в духовно-душевните области, какъвто би бил случаят с една продуктивна и неудържима мания, при която цялото мислено се определя от емоциите.
към текста >>
душевни заболявания подчертавам този израз: "Така наречените" който могат да се проявят под всевъзможни форми и начини; от
орган
ично обусловените илюзии до
орган
ично недоказуемите хистерни състояния и т.н.
Да, всичко това спира на половината път, и в този случай ние имаме работа с различните форми на т.н.
душевни заболявания подчертавам този израз: "Така наречените" който могат да се проявят под всевъзможни форми и начини; от органично обусловените илюзии до органично недоказуемите хистерни състояния и т.н.
към текста >>
По едни напълно инстинктивен начин, Шелинг успя да се измъкне от абстрактно-логичното философско изследване и да се приближи до едно истинско и дълбоко вникване в
орган
ичния живот.
По едни напълно инстинктивен начин, Шелинг успя да се измъкне от абстрактно-логичното философско изследване и да се приближи до едно истинско и дълбоко вникване в органичния живот.
Дори той предприе издаването на едно списание, което третираше основни здравни и медицински въпроси.
към текста >>
11.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката
орган
изация, към състоянията на здраве и болест.
Ако обаче един наш съвременник се доближи до Антропософията и се опита да развие своите духовни сили, своето духовно търсене, той ще види, че всъщност тези две изречения го връщат назад към прадревната инспирация. Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение. Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни.
Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест.
Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание.
към текста >>
7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния
орган
изъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия
орган
изъм като сили на растежа.
Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е.
7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
към текста >>
Това, което преди 7-та година е имало важни
орган
изиращи функции в нашия
орган
изъм, след 7-та година ние го имаме като познание.
Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание.
Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация.
към текста >>
Преди това то е имало важни
орган
изиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество.
Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание.
Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество.
Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация?
към текста >>
Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия
орган
изъм.
Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество.
Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм.
И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст.
към текста >>
И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен
орган
изъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм.
И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили.
Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация. Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско.
към текста >>
Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна
орган
изация.
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация.
Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят.
към текста >>
Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна
орган
изация?
Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност. Обаче тази творческа дейност ние не можем да изнесем навън, ние можем само да я съзерцаваме вътре в нашата телесна организация.
Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация?
Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят. Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме.
към текста >>
Ние донася ме със себе си
орган
изиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме.
Но какво всъщност става, когато както твърди един гениален човек като Шелинг тази творческа дейност се развихри и нашата телесна организация? Виждате ли, самата гениалност се основава на това, че човекът съхранява известни черти от своето детство до по-късната възраст. Никога не са гениални тези хора, които така или иначе остаряват, които в определена възраст приемат остаряването като нещо естествено; гениални са тези хора, които внасят в по-късната си възраст нещо творческо, нещо позитивно детско. Да, това са онези позитивни и детски елементи, онези творчески елементи, които ако ми позволите този не твърде изискан израз просто нямат време да се изявят навън, защото познавателните сили ги обръщат и тласкат обратно навътре. Те всъщност са онова наследство, което ние донасяме със себе си, когато чрез раждането идваме във физическия свят.
Ние донася ме със себе си организиращи сили и чрез Антропософията ние можем, така да се каже, да ги съзерцаваме, да ги виждаме.
А един такъв човек като Шелинг чисто и просто успя да предусети всичко това, благодарение на своите здрави инстинкти.
към текста >>
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни
орган
изиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия
орган
изъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап.
Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
към текста >>
Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези
орган
изиращи сили.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап.
Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили.
Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето. Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>
Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата
орган
изация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап. Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили.
Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето.
Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето. Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>
А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в
орган
изма се задържат и складират прекалено много от тези
орган
изиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и не
орган
ичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в
орган
изма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап. Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето.
А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия
орган
изъм.
Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>
Ако следвате своеобразния ход на медицинската феноменология, която аз само бегло разкривам по време то на тези кратки лекции, Вие ще се убедите: Напълно е възможно, щото онези сили, които в дадена възрастова граница са длъжни да се трансформират в по-висши духовно-душевни сили, да изостанат и да се натрупат по един неправилен начин във физическата
орган
изация.
Ако следвате своеобразния ход на медицинската феноменология, която аз само бегло разкривам по време то на тези кратки лекции, Вие ще се убедите: Напълно е възможно, щото онези сили, които в дадена възрастова граница са длъжни да се трансформират в по-висши духовно-душевни сили, да изостанат и да се натрупат по един неправилен начин във физическата организация.
Така се получава това, за което Ви говорих вчера. Ако по време на зъбната смяна организиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки организъм. Но в противен случай, т.е. ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера. По този начин ние бихме могли да изследване процесът на боледуването в късната възраст, както направи това и д-р Трокслер през първата половина на 19-ти век.
към текста >>
Ако по време на зъбната смяна
орган
изиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки
орган
изъм.
Ако следвате своеобразния ход на медицинската феноменология, която аз само бегло разкривам по време то на тези кратки лекции, Вие ще се убедите: Напълно е възможно, щото онези сили, които в дадена възрастова граница са длъжни да се трансформират в по-висши духовно-душевни сили, да изостанат и да се натрупат по един неправилен начин във физическата организация. Така се получава това, за което Ви говорих вчера.
Ако по време на зъбната смяна организиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки организъм.
Но в противен случай, т.е. ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера. По този начин ние бихме могли да изследване процесът на боледуването в късната възраст, както направи това и д-р Трокслер през първата половина на 19-ти век. Тук се налага и неизбежното сравнение с детските болести, защото ясно е, че те не могат да имат същия произход, тъй като в детската възраст все още не се извършва никаква трансформация на етерните строителни сили. Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст.
към текста >>
ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава
орган
изиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера.
Ако следвате своеобразния ход на медицинската феноменология, която аз само бегло разкривам по време то на тези кратки лекции, Вие ще се убедите: Напълно е възможно, щото онези сили, които в дадена възрастова граница са длъжни да се трансформират в по-висши духовно-душевни сили, да изостанат и да се натрупат по един неправилен начин във физическата организация. Така се получава това, за което Ви говорих вчера. Ако по време на зъбната смяна организиращите сили се трансформират в духовно-душевни сили по един правилен ритъм, този правилен и нормален ритъм гарантира в по-късните години нормално функциониране на растежните сили, а от там и едни напълно нормална структура и едно нормално функциониране на целия човешки организъм. Но в противен случай, т.е.
ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера.
По този начин ние бихме могли да изследване процесът на боледуването в късната възраст, както направи това и д-р Трокслер през първата половина на 19-ти век. Тук се налага и неизбежното сравнение с детските болести, защото ясно е, че те не могат да имат същия произход, тъй като в детската възраст все още не се извършва никаква трансформация на етерните строителни сили. Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст. И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм.
към текста >>
Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната
орган
изираща сила в човешкия
орган
изъм.
ако това трансформиране и преобразяване се извърши в недостатъчна степен, тогава организиращите сили остават "долу" и се проявяват като онези новообразувания, като онези карциноматозни новообразувания, за които става дума вчера. По този начин ние бихме могли да изследване процесът на боледуването в късната възраст, както направи това и д-р Трокслер през първата половина на 19-ти век. Тук се налага и неизбежното сравнение с детските болести, защото ясно е, че те не могат да имат същия произход, тъй като в детската възраст все още не се извършва никаква трансформация на етерните строителни сили. Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст. И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна.
Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм.
За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е.
към текста >>
Там той може да установи как в детския
орган
изъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно.
Тук се налага и неизбежното сравнение с детските болести, защото ясно е, че те не могат да имат същия произход, тъй като в детската възраст все още не се извършва никаква трансформация на етерните строителни сили. Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст. И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка.
Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно.
И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания.
към текста >>
И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в
орган
изма бъде видян като същинска причина на тези заболявания.
Ако обаче изучим болестните причини, валидни за късната възраст, ние ще се доберем и до възможностите да говорим за болестните причини в детската възраст. И тогава ние, впрочем, ще стигнем до същите изводи, само че от обратната страна. Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно.
И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания.
И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е. задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията.
към текста >>
Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от
орган
изиращата сила, т.е.
Тогава ние ще открием, че причините за настъпването на детските болести са в твърде голямо присъствие на духовно-душевната организираща сила в човешкия организъм. За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание.
Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е.
задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло. Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат. За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател.
към текста >>
задържаната "долу"
орган
изираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от
орган
изираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло.
За онзи човек, който е постигнал известни възможности за съзерцание в тази насока, нещата изпъкват особено ясно, ако той насочи вниманието си върху феномените на скарлатината и дребната шарка. Там той може да установи как в детския организъм започват да бушуват онези духовно-душевни сили, които в случая действуват много по-мощно, отколкото е редно. И целият ход на тези заболявания може да бъде разбран само в мига, когато този духовно-душевен тътен в организма бъде видян като същинска причина на тези заболявания. И сега вече ние не сме далеч тук аз моля за най-сериозно внимание в моите думи, тъй като няма да на правя нито крачка нататък, дори и тя да е оправдана от досегашното обсъждане на нашата тема, защото това, което всъщност искам, е само да загатна колко напред може да се устреми човекът не сме далеч от това, да признаем нещо, което ще бъде от извънредно голямо значение за едно истинско познание. Ако сме доведени до там да проумеем, как при едно карциномно заболяване в късната възраст, започва да работи не друго, а излишъка от организиращата сила, т.е.
задържаната "долу" организираща сила, пораждаща, така да се каже, един изолиран остров от организираща енергия и сила, тогава ние на всяка цена ще си кажем: Ако зрялата възраст ни отпраща назад към ранното детство, то неизбежно и това ранно детство ще ни отпрати към времето преди зачатието, така ние ще бъдем отпратени назад към онова духовно-душевно развитие на човека, през което той е минал преди инкарнацията му в сегашното физическо тяло.
Един такъв човек е донесъл със себе си твърде много духовно-душевна сила от своя пред-земен живот, така че този излишък сега оживява и по същество той е, който поражда детските заболявания. И занапред само така, само чрез подобни духовно-душевни откровения, ние ще успеем да излезем от суетните и не плодотворни материалистични дебати, в които днес са затънали както физиологията, така и терапията. Дори и днес вече може да се види, че това, което Антропософията или Духовната наука изнася, съвсем не се основава на предположението, че духовният изследовател е твърде далеч и безнадеждно откъснат от физическата материя, че е дилетант в областта на физическите изследвания; напротив, аз бих добавил в скоби, че много от тези, които се имат за духовни изследователи, са тъкмо такива дилетанти, каквито не трябва да бъдат. За да стане един човек духовен изследовател, той трябва да навлезе в областта на физическите изследвания много по-дълбоко отколкото обикновения естествоизпитател. И ако той вникне в явленията сериозно и интензивно, самите те ще го въвлекат вече в духовно-душевните сфери, особено пък ако той трябва да се произнесе по въпросите на боледуването.
към текста >>
Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия
орган
изъм.
От друга страна, изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" е също така един абсурд. Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно.
Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм.
Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост. И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>
Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни
орган
изира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни
орган
изира в предишните мащаби, в предишната цялост.
Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно.
Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>
Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката
орган
изация.
Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е. чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа. И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят. Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното.
Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката организация.
Обаче всичко това не може да се извърши с помощта на съзнанието, защото то не може да проникне в този разграден процес, в този духовен процес.
към текста >>
И тук ние можем да прибавим: Докато при
орган
изиращите процеси естествено тук давам само една абстрактна схема ние запазваме устройството, или така да се каже, конструкцията на човешкия
орган
изъм (рис.
И тук ние можем да прибавим: Докато при организиращите процеси естествено тук давам само една абстрактна схема ние запазваме устройството, или така да се каже, конструкцията на човешкия организъм (рис.
2), в която духовно-душевното пулсиране като могъща организираща сила (рис. 3,
към текста >>
2), в която духовно-душевното пулсиране като могъща
орган
изираща сила (рис. 3,
И тук ние можем да прибавим: Докато при организиращите процеси естествено тук давам само една абстрактна схема ние запазваме устройството, или така да се каже, конструкцията на човешкия организъм (рис.
2), в която духовно-душевното пулсиране като могъща организираща сила (рис. 3,
към текста >>
червено),то при втория случай ние не позволяваме на
орган
изиращите и помрачаващи нашето съзнание сили да проникват в устройството на човешкия
орган
изъм, а се стремим да изтласкаме тези духовно-душевни сили навън (рис. 4).
червено),то при втория случай ние не позволяваме на организиращите и помрачаващи нашето съзнание сили да проникват в устройството на човешкия организъм, а се стремим да изтласкаме тези духовно-душевни сили навън (рис. 4).
към текста >>
Обаче с помощта на нашия Аз ние изобщо не можем да проумеем какво става всъщност тук, защото Аза е дълбоко свързан с
орган
изма.
Обаче с помощта на нашия Аз ние изобщо не можем да проумеем какво става всъщност тук, защото Аза е дълбоко свързан с организма.
Така ние се доближаваме до другата страна, където човекът започва да развива Духа, т.е. където започва да развива волева дейност в областите на Духа. И в проявите на волевата дейност, в проявите на волята, която остава не съзнавана, която е една дълбоко спяща и сънуваща воля, ние всъщност изтръгваме от нашата организация нещо духовно. Тази друга страна от човешкото същество е манията, тя е бушуващата страна, при която човекът става буен и див. И различните форми на т.н.
към текста >>
И в проявите на волевата дейност, в проявите на волята, която остава не съзнавана, която е една дълбоко спяща и сънуваща воля, ние всъщност изтръгваме от нашата
орган
изация нещо духовно.
Обаче с помощта на нашия Аз ние изобщо не можем да проумеем какво става всъщност тук, защото Аза е дълбоко свързан с организма. Така ние се доближаваме до другата страна, където човекът започва да развива Духа, т.е. където започва да развива волева дейност в областите на Духа.
И в проявите на волевата дейност, в проявите на волята, която остава не съзнавана, която е една дълбоко спяща и сънуваща воля, ние всъщност изтръгваме от нашата организация нещо духовно.
Тази друга страна от човешкото същество е манията, тя е бушуващата страна, при която човекът става буен и див. И различните форми на т.н. душевни заболявания (на немски "духовни") произлизат от обстоятелството, че тук, т.е. при телесните заболявания ние имаме един духовнодушевен елемент, който отказва да принадлежи повече към физическия организъм (рис.3), докато при т.н. душевни заболявания ние изтръгваме от физически-етерния свят нещо духовно, което впрочем би трябвало да е вътре в организма (рис.4).
към текста >>
при телесните заболявания ние имаме един духовнодушевен елемент, който отказва да принадлежи повече към физическия
орган
изъм (рис.3), докато при т.н.
където започва да развива волева дейност в областите на Духа. И в проявите на волевата дейност, в проявите на волята, която остава не съзнавана, която е една дълбоко спяща и сънуваща воля, ние всъщност изтръгваме от нашата организация нещо духовно. Тази друга страна от човешкото същество е манията, тя е бушуващата страна, при която човекът става буен и див. И различните форми на т.н. душевни заболявания (на немски "духовни") произлизат от обстоятелството, че тук, т.е.
при телесните заболявания ние имаме един духовнодушевен елемент, който отказва да принадлежи повече към физическия организъм (рис.3), докато при т.н.
душевни заболявания ние изтръгваме от физически-етерния свят нещо духовно, което впрочем би трябвало да е вътре в организма (рис.4). По този начин ние успяваме да осветлим от друга страна това, до което стигнахме вчера. А утре ще се убедим, че именно този ръководен принцип е в състояние да ни отведе до такива терапевтични постижения, които се потвърждават на всяка крачка в медицинската практика.
към текста >>
душевни заболявания ние изтръгваме от физически-етерния свят нещо духовно, което впрочем би трябвало да е вътре в
орган
изма (рис.4).
И в проявите на волевата дейност, в проявите на волята, която остава не съзнавана, която е една дълбоко спяща и сънуваща воля, ние всъщност изтръгваме от нашата организация нещо духовно. Тази друга страна от човешкото същество е манията, тя е бушуващата страна, при която човекът става буен и див. И различните форми на т.н. душевни заболявания (на немски "духовни") произлизат от обстоятелството, че тук, т.е. при телесните заболявания ние имаме един духовнодушевен елемент, който отказва да принадлежи повече към физическия организъм (рис.3), докато при т.н.
душевни заболявания ние изтръгваме от физически-етерния свят нещо духовно, което впрочем би трябвало да е вътре в организма (рис.4).
По този начин ние успяваме да осветлим от друга страна това, до което стигнахме вчера. А утре ще се убедим, че именно този ръководен принцип е в състояние да ни отведе до такива терапевтични постижения, които се потвърждават на всяка крачка в медицинската практика.
към текста >>
Ако размишляваме за причините на една телесна болест, в края на краищата ние трябва да стигнем до идеята за едно духовно смущение във физическия
орган
изъм.
Ако размишляваме за причините на една телесна болест, в края на краищата ние трябва да стигнем до идеята за едно духовно смущение във физическия организъм.
към текста >>
Човек, комуто липсва усета за съотношенията между духовните сили и физическия
орган
изъм, изобщо не трябва да се произнася за тези неща.
Разбира се, ние не трябва да си представяме тези неща абстрактно.
Човек, комуто липсва усета за съотношенията между духовните сили и физическия организъм, изобщо не трябва да се произнася за тези неща.
Но ако човек познава съотношенията между духовния и физическия свят, той може да се ориентира и да посочи един често срещан духовно-душевен факт, какъвто е например свръхорганизацията в един или друг орган. Да, във всички случаи, при които нямаме работа с някакво драстично външно действие, ние можем да се доберем до болестните причини тъкмо по този начин.
към текста >>
Но ако човек познава съотношенията между духовния и физическия свят, той може да се ориентира и да посочи един често срещан духовно-душевен факт, какъвто е например свръх
орган
изацията в един или друг
орган
.
Разбира се, ние не трябва да си представяме тези неща абстрактно. Човек, комуто липсва усета за съотношенията между духовните сили и физическия организъм, изобщо не трябва да се произнася за тези неща.
Но ако човек познава съотношенията между духовния и физическия свят, той може да се ориентира и да посочи един често срещан духовно-душевен факт, какъвто е например свръхорганизацията в един или друг орган.
Да, във всички случаи, при които нямаме работа с някакво драстично външно действие, ние можем да се доберем до болестните причини тъкмо по този начин.
към текста >>
А тъкмо при така наречените душевни заболявания, нещата се определят изключително много от това, че в един или друг вътрешен
орган
е налице извънредно слаба, извънредно недостатъчна
орган
изация.
Обратно, при душевните заболявания, при така наречените душевни заболявания, нещата са поставени така, че можем да сме напълно сигурни: Ако човек вярва, че може да извлече знание от съмнителната психопатологична феноменология, ако вярва, че може да спечели нещо от описанието на душевните абнормности а само по себе си то е твърде полезно тогава той остава в една пълна абстракция. Разбира се, с тези описания той може да предизвика сензации всред лаиците, защото винаги е любопитно, когато един неуравновесен или смахнат човек се отклонява от общоприетите норми на поведение. Да, в нашето време интересно е това, което е рядко, което е куриозно. Ако обаче човек застине на това ниво, той се обрича на пълна пасивност, на пълно безплодие. Той не може да добави абсолютно нищо към дилетантските представи, че ето душата в този момент е болна и трябва да се лекува с душевни или лекарствени средства.
А тъкмо при така наречените душевни заболявания, нещата се определят изключително много от това, че в един или друг вътрешен орган е налице извънредно слаба, извънредно недостатъчна организация.
към текста >>
Ако човек иска действително да разбере една меланхолия или една хипохондрия, които са преминали онази степен, която вече ги определя като несъмнени душевни заболявания, той изобщо не трябва да се задълбочава и да гадае в областта на душевното, а трябва да насочи поглед към коремната област на засегнатия болен, да проучи как се проявява там недостатъчната
орган
изация, как тази недостатъчна
орган
изация ако си послужим с един израз от химията причинява един вид "утайка", било то в стомаха, черния дроб, жлъчката и т.н.
Ако човек иска действително да разбере една меланхолия или една хипохондрия, които са преминали онази степен, която вече ги определя като несъмнени душевни заболявания, той изобщо не трябва да се задълбочава и да гадае в областта на душевното, а трябва да насочи поглед към коремната област на засегнатия болен, да проучи как се проявява там недостатъчната организация, как тази недостатъчна организация ако си послужим с един израз от химията причинява един вид "утайка", било то в стомаха, черния дроб, жлъчката и т.н.
Аз добре зная, че тези процеси съвсем не са така удобни за изследване, както ужасно грубите процеси защото и хистологията е нещо извънредно грубо към които се обръща днешната наука. Психолозите може и да са нещо полезно, но това което е истински необходимо, се състои в изискването, че т.н. душевни заболявания трябва да се свържат не с друго, а с телесните състояния на човека. Впрочем по този начин те ще стават и все по-малко интересни. Разбира се, много по-интересно е, когато при един хипохондрик ние ангажираме целия му духовно-душевен космос, отколкото да говорим, че в неговия организъм действува една недостатъчно организирана сила.
към текста >>
Разбира се, много по-интересно е, когато при един хипохондрик ние ангажираме целия му духовно-душевен космос, отколкото да говорим, че в неговия
орган
изъм действува една недостатъчно
орган
изирана сила.
Ако човек иска действително да разбере една меланхолия или една хипохондрия, които са преминали онази степен, която вече ги определя като несъмнени душевни заболявания, той изобщо не трябва да се задълбочава и да гадае в областта на душевното, а трябва да насочи поглед към коремната област на засегнатия болен, да проучи как се проявява там недостатъчната организация, как тази недостатъчна организация ако си послужим с един израз от химията причинява един вид "утайка", било то в стомаха, черния дроб, жлъчката и т.н. Аз добре зная, че тези процеси съвсем не са така удобни за изследване, както ужасно грубите процеси защото и хистологията е нещо извънредно грубо към които се обръща днешната наука. Психолозите може и да са нещо полезно, но това което е истински необходимо, се състои в изискването, че т.н. душевни заболявания трябва да се свържат не с друго, а с телесните състояния на човека. Впрочем по този начин те ще стават и все по-малко интересни.
Разбира се, много по-интересно е, когато при един хипохондрик ние ангажираме целия му духовно-душевен космос, отколкото да говорим, че в неговия организъм действува една недостатъчно организирана сила.
Много по-интересно също е, да търсим причините за хистерията в едни или други душевни изживявания, отколкото да говорим за веществообменни нарушения в половите органи. Но по този начин всичките ни усилия биха увиснали във въздуха.
към текста >>
Много по-интересно също е, да търсим причините за хистерията в едни или други душевни изживявания, отколкото да говорим за веществообменни нарушения в половите
орган
и.
Аз добре зная, че тези процеси съвсем не са така удобни за изследване, както ужасно грубите процеси защото и хистологията е нещо извънредно грубо към които се обръща днешната наука. Психолозите може и да са нещо полезно, но това което е истински необходимо, се състои в изискването, че т.н. душевни заболявания трябва да се свържат не с друго, а с телесните състояния на човека. Впрочем по този начин те ще стават и все по-малко интересни. Разбира се, много по-интересно е, когато при един хипохондрик ние ангажираме целия му духовно-душевен космос, отколкото да говорим, че в неговия организъм действува една недостатъчно организирана сила.
Много по-интересно също е, да търсим причините за хистерията в едни или други душевни изживявания, отколкото да говорим за веществообменни нарушения в половите органи.
Но по този начин всичките ни усилия биха увиснали във въздуха.
към текста >>
12.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката
орган
изация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е.
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е.
това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле. В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма. От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм. В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност. Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания.
към текста >>
това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия
орган
, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле.
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е.
това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле.
В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма. От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм. В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност. Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания. Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни.
към текста >>
В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в
орган
изма.
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е. това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле.
В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма.
От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм. В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност. Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания. Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека.
към текста >>
От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия
орган
изъм.
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е. това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле. В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма.
От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм.
В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност. Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания. Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина.
към текста >>
В резултат на това определени части и
орган
и от физическия
орган
изъм, които не са обхванати в достатъчна степен от
орган
изиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност.
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е. това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле. В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма. От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм.
В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност.
Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания. Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм.
към текста >>
Става дума за троичното устройство на човешкия
орган
изъм.
В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност. Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания. Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина.
Става дума за троичното устройство на човешкия организъм.
От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници. Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива. Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото. Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм.
към текста >>
Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия
орган
изъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива.
Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм. От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници.
Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива.
Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото. Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм. Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава. Така стоят нещата и с останалите системи. И когато един лекомислен професор по медицина, който изобщо няма сериозното намерение да навлиза в тези неща, а само да ги оклеветява пред света, когато с т.н.
към текста >>
Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия
орган
изъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото.
Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм. От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници. Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива.
Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото.
Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм. Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава. Така стоят нещата и с останалите системи. И когато един лекомислен професор по медицина, който изобщо няма сериозното намерение да навлиза в тези неща, а само да ги оклеветява пред света, когато с т.н. "стомашна система" той иска да дискредитира това, което ние определяме като система на вещество обмена, тогава той постъпва съвсем нелепо.
към текста >>
Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал
орган
изъм.
Става дума за троичното устройство на човешкия организъм. От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници. Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива. Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото.
Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм.
Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава. Така стоят нещата и с останалите системи. И когато един лекомислен професор по медицина, който изобщо няма сериозното намерение да навлиза в тези неща, а само да ги оклеветява пред света, когато с т.н. "стомашна система" той иска да дискредитира това, което ние определяме като система на вещество обмена, тогава той постъпва съвсем нелепо. По този начин той доказва, че няма разбирането за истинския функционален замисъл на тази подялба, а че се ограничава само във видимите пространствени съотношения.
към текста >>
Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия
орган
изъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава.
От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници. Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива. Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото. Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм.
Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава.
Така стоят нещата и с останалите системи. И когато един лекомислен професор по медицина, който изобщо няма сериозното намерение да навлиза в тези неща, а само да ги оклеветява пред света, когато с т.н. "стомашна система" той иска да дискредитира това, което ние определяме като система на вещество обмена, тогава той постъпва съвсем нелепо. По този начин той доказва, че няма разбирането за истинския функционален замисъл на тази подялба, а че се ограничава само във видимите пространствени съотношения.
към текста >>
Но веществообмена естествено действува и в мозъка макар и косвено така че ние сме в състояние да получим представа за нашите волеви импулси, които иначе биха се разиграли като несъзнаващи и спящи процеси дълбоко вътре в нашия
орган
изъм.
Тогава не само духовната наука, но и редица други научни дисциплини ще потвърдят, физически и емпирически ще потвърдят, че човешките чувства изобщо не зависят от нервно-сетивната система, а от ритмичната система, и че както представите и възприятията се осъществяват чрез нервно-сетивната система така и чувствата се осъществяват чрез ритмичната система; и че едва чрез взаимодействието между ритмичната и нервно-сетивната система с помощта на ликворния ритъм, който се предава на нервно-сетивната система тази нервно-сетивна система става носител на възприятно-представния живот, отличаващ се с това, че ние издигаме нашите чувства нагоре до представите, като по този начин денем сме в състояние да възприемаме притъпено-сънищния си чувствен живот. И като чувственият живот е непосредствено свързан с ритмичната система, така и волевият живот е непосредствено свързан с веществообмена.
Но веществообмена естествено действува и в мозъка макар и косвено така че ние сме в състояние да получим представа за нашите волеви импулси, които иначе биха се разиграли като несъзнаващи и спящи процеси дълбоко вътре в нашия организъм.
към текста >>
Вие разбирате, че в човешкия
орган
изъм ние имаме три различни системи, които участвуват по различен на чин в душевния живот.
Вие разбирате, че в човешкия организъм ние имаме три различни системи, които участвуват по различен на чин в душевния живот.
И тези системи са не само различни една от друга както вече казах, днес бих могъл само да скицирам тези нещатака че от една страна имаме нервно-сетивната система, а от друга функциите на веществообмена, на системата веществообмен крайници (рис.5).
към текста >>
градивните процеси в своя
орган
изъм.
Но този извод можем да стигнем и от това което предлага днешна емпирична физиология, стига да разсъждаваме здраво и логично. Общо взето, дори и днес съществуват достатъчно емпирични доказателства, или подобре казано емпирични потвърждения за същите истини, до които Антропософията се добира с помощта на своите специфични средства. Вземете на пример това, което съобщават някои физиолози относно физическите процеси в нервната система, които се разиграват едновременно и успоредно с възприятно-представната дейност. Тогава Вие ще се убедите, че нашите твърдения за връзките между мисленето и разградните процеси, са всъщност много добре подкрепени. После идва нашето твърдение че при волевите импулси, при осъществяването на волевите решения, човек ангажира не друго, а системата веществообмен-крайници, т.е.
градивните процеси в своя организъм.
Но Вие добре знаете, че всички отделни функции в човешкия организъм са най-тясно вплетени една в друга, че те са в постоянно взаимодействие. И ако се ориентираме правилно в нещата, ние трябва да заявим: Градивните процеси действуват в разградните процеси отдолу нагоре, разградните процеси действуват в градивните отгоре надолу. Ако следваме логичния ход на нещата, ние неизбежно ще стигнем и до уравновесяващата система, до ритмичните процеси, които вмъкват
към текста >>
Но Вие добре знаете, че всички отделни функции в човешкия
орган
изъм са най-тясно вплетени една в друга, че те са в постоянно взаимодействие.
Общо взето, дори и днес съществуват достатъчно емпирични доказателства, или подобре казано емпирични потвърждения за същите истини, до които Антропософията се добира с помощта на своите специфични средства. Вземете на пример това, което съобщават някои физиолози относно физическите процеси в нервната система, които се разиграват едновременно и успоредно с възприятно-представната дейност. Тогава Вие ще се убедите, че нашите твърдения за връзките между мисленето и разградните процеси, са всъщност много добре подкрепени. После идва нашето твърдение че при волевите импулси, при осъществяването на волевите решения, човек ангажира не друго, а системата веществообмен-крайници, т.е. градивните процеси в своя организъм.
Но Вие добре знаете, че всички отделни функции в човешкия организъм са най-тясно вплетени една в друга, че те са в постоянно взаимодействие.
И ако се ориентираме правилно в нещата, ние трябва да заявим: Градивните процеси действуват в разградните процеси отдолу нагоре, разградните процеси действуват в градивните отгоре надолу. Ако следваме логичния ход на нещата, ние неизбежно ще стигнем и до уравновесяващата система, до ритмичните процеси, които вмъкват
към текста >>
Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия
орган
изъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин.
градивните процеси в разградните и обратно. И ако изследваме нещата още по-нататък, не външно и механично, а според дълбоката същност на кръвната циркулация, според дишането, ние навсякъде ще открием особени процеси, особени протичания които са непостоянни, а малко или много прекъснати, ритмични. Сега аз не мога да се впускам в честотата и ритъма на тези прекъсвания те имат своя дълбок смисъл, важното е че тук ние навсякъде се срещаме с едно специализиране на тази ритмусова крива, която аз бих означил по следния начин (рис.6). Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес.
Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин.
Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи. Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм. Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече. Така в човешкия организъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си. Без това взаимодействие човешката организация не може да бъде разбрана.
към текста >>
Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия
орган
изъм.
И ако изследваме нещата още по-нататък, не външно и механично, а според дълбоката същност на кръвната циркулация, според дишането, ние навсякъде ще открием особени процеси, особени протичания които са непостоянни, а малко или много прекъснати, ритмични. Сега аз не мога да се впускам в честотата и ритъма на тези прекъсвания те имат своя дълбок смисъл, важното е че тук ние навсякъде се срещаме с едно специализиране на тази ритмусова крива, която аз бих означил по следния начин (рис.6). Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес. Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин. Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи.
Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм.
Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече. Така в човешкия организъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си. Без това взаимодействие човешката организация не може да бъде разбрана.
към текста >>
Човешкият
орган
изъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки
орган
и, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече.
Сега аз не мога да се впускам в честотата и ритъма на тези прекъсвания те имат своя дълбок смисъл, важното е че тук ние навсякъде се срещаме с едно специализиране на тази ритмусова крива, която аз бих означил по следния начин (рис.6). Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес. Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин. Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи. Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм.
Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече.
Така в човешкия организъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си. Без това взаимодействие човешката организация не може да бъде разбрана.
към текста >>
Така в човешкия
орган
изъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си.
Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес. Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин. Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи. Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм. Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече.
Така в човешкия организъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си.
Без това взаимодействие човешката организация не може да бъде разбрана.
към текста >>
Без това взаимодействие човешката
орган
изация не може да бъде разбрана.
Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин. Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи. Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм. Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече. Така в човешкия организъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си.
Без това взаимодействие човешката организация не може да бъде разбрана.
към текста >>
Когато чрез ритъма разградния процес на нервносетивната
орган
изация се намесва и започне да действува в системата веществообмен-крайници, тогава възниква нещо и то започва да противодействува спрямо веществообмена, спрямо този веществообмен то е като една отрова.
Но какво всъщност става при това взаимодействие? Разгледайте нещата още по-внимателно.
Когато чрез ритъма разградния процес на нервносетивната организация се намесва и започне да действува в системата веществообмен-крайници, тогава възниква нещо и то започва да противодействува спрямо веществообмена, спрямо този веществообмен то е като една отрова.
И обратно, когато градивните процеси естествено чрез ритмичната система се намесят в системата глава, там те започват да действуват като една отрова, като една интоксикация. И тъй като тези системи както вече загатнах са разположени в целия организъм, ние самите ставаме арена и свидетели на една непрекъсната интоксикация и дезинтоксикация, които обаче се превеждат в равновесие с помощта на ритмичните процеси. Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се касае за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата. И както неравномерно натоварените везни се накланят по чисто природни закони, така и самия живот доколкото той е в едно динамично, а не в едно статично равновесие може да се отклони в едната или другата посока. Така че лечението представлява не друго, а да разтоварим главата от прекалено силната интоксикация на веществообмена, да отнемем неговото интоксикиращо действие.
към текста >>
И тъй като тези системи както вече загатнах са разположени в целия
орган
изъм, ние самите ставаме арена и свидетели на една непрекъсната интоксикация и дезинтоксикация, които обаче се превеждат в равновесие с помощта на ритмичните процеси.
Но какво всъщност става при това взаимодействие? Разгледайте нещата още по-внимателно. Когато чрез ритъма разградния процес на нервносетивната организация се намесва и започне да действува в системата веществообмен-крайници, тогава възниква нещо и то започва да противодействува спрямо веществообмена, спрямо този веществообмен то е като една отрова. И обратно, когато градивните процеси естествено чрез ритмичната система се намесят в системата глава, там те започват да действуват като една отрова, като една интоксикация.
И тъй като тези системи както вече загатнах са разположени в целия организъм, ние самите ставаме арена и свидетели на една непрекъсната интоксикация и дезинтоксикация, които обаче се превеждат в равновесие с помощта на ритмичните процеси.
Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се касае за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата. И както неравномерно натоварените везни се накланят по чисто природни закони, така и самия живот доколкото той е в едно динамично, а не в едно статично равновесие може да се отклони в едната или другата посока. Така че лечението представлява не друго, а да разтоварим главата от прекалено силната интоксикация на веществообмена, да отнемем неговото интоксикиращо действие.
към текста >>
Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се касае за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически
орган
изъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата.
Но какво всъщност става при това взаимодействие? Разгледайте нещата още по-внимателно. Когато чрез ритъма разградния процес на нервносетивната организация се намесва и започне да действува в системата веществообмен-крайници, тогава възниква нещо и то започва да противодействува спрямо веществообмена, спрямо този веществообмен то е като една отрова. И обратно, когато градивните процеси естествено чрез ритмичната система се намесят в системата глава, там те започват да действуват като една отрова, като една интоксикация. И тъй като тези системи както вече загатнах са разположени в целия организъм, ние самите ставаме арена и свидетели на една непрекъсната интоксикация и дезинтоксикация, които обаче се превеждат в равновесие с помощта на ритмичните процеси.
Тук ако изобщо можем да сведем процесите на здравето до един естествен процес тук съвсем не се касае за това, че ние проникваме в един природен процес, какъвто бихме могли да си представим по един или друг едностранчив, по един разсъдъчен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да живеем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена надолу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата.
И както неравномерно натоварените везни се накланят по чисто природни закони, така и самия живот доколкото той е в едно динамично, а не в едно статично равновесие може да се отклони в едната или другата посока. Така че лечението представлява не друго, а да разтоварим главата от прекалено силната интоксикация на веществообмена, да отнемем неговото интоксикиращо действие.
към текста >>
И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически
орган
изъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки
орган
изъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп.
Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес. И Вие виждате, че ние навлизаме в този процес по такъв начин, че си изграждаме една жива представа, за това как се натрупват калиевите соли в кората на Ватула алба, как после от насочените надолу сили нещо се освобождава примерно както определени соли кристализират в един наситен разтвор, и накрая стигаме до онзи процес, който сякаш освобождава разтвора от солите; да, когато живо обхващаме всички тези неща, ние стигаме до образуването на белтъка, до процеса, който аз бих нарекъл албуминизиращ процес. Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека. И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при растението действуват отдолу нагоре. Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу.
И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически организъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки организъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп.
Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н. Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък. И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм. В организма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на организма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н.
към текста >>
Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия
орган
изъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н.
И Вие виждате, че ние навлизаме в този процес по такъв начин, че си изграждаме една жива представа, за това как се натрупват калиевите соли в кората на Ватула алба, как после от насочените надолу сили нещо се освобождава примерно както определени соли кристализират в един наситен разтвор, и накрая стигаме до онзи процес, който сякаш освобождава разтвора от солите; да, когато живо обхващаме всички тези неща, ние стигаме до образуването на белтъка, до процеса, който аз бих нарекъл албуминизиращ процес. Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека. И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при растението действуват отдолу нагоре. Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу. И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически организъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки организъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп.
Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н.
Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък. И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм. В организма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на организма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н. С други думи, ние можем да обхванем както това, което се разиграва навън в природата, така и това, което се разиграва във вътрешността на организма, и по този начин добиваме истинска представа за това как може да направляваме лечебните сили и въздействия.
към текста >>
Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на
орган
изма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното.
Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека. И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при растението действуват отдолу нагоре. Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу. И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически организъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки организъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп. Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н.
Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното.
От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък. И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм. В организма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на организма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н. С други думи, ние можем да обхванем както това, което се разиграва навън в природата, така и това, което се разиграва във вътрешността на организма, и по този начин добиваме истинска представа за това как може да направляваме лечебните сили и въздействия. От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че организма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество на ритмичната система, тогава те се насочват към периферията на тялото и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви.
към текста >>
И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия
орган
изъм.
Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу. И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически организъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки организъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп. Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н. Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък.
И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм.
В организма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на организма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н. С други думи, ние можем да обхванем както това, което се разиграва навън в природата, така и това, което се разиграва във вътрешността на организма, и по този начин добиваме истинска представа за това как може да направляваме лечебните сили и въздействия. От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че организма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество на ритмичната система, тогава те се насочват към периферията на тялото и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви. Така стигаме до определени възпалителни състояния на кожата, до обриви и т.н. И ако отново се обърнем към нашето растение, към Ветула алба, тогава ние откриваме противоположния процес в натрупването на калиеви соли в брезовата кора, което ни позволява да копира ме този свръхконсидация в кожния обрив именно с екстракт от брезова кора.
към текста >>
В
орган
изма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на
орган
изма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н.
И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически организъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки организъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп. Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н. Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък. И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм.
В организма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на организма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н.
С други думи, ние можем да обхванем както това, което се разиграва навън в природата, така и това, което се разиграва във вътрешността на организма, и по този начин добиваме истинска представа за това как може да направляваме лечебните сили и въздействия. От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че организма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество на ритмичната система, тогава те се насочват към периферията на тялото и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви. Така стигаме до определени възпалителни състояния на кожата, до обриви и т.н. И ако отново се обърнем към нашето растение, към Ветула алба, тогава ние откриваме противоположния процес в натрупването на калиеви соли в брезовата кора, което ни позволява да копира ме този свръхконсидация в кожния обрив именно с екстракт от брезова кора.
към текста >>
С други думи, ние можем да обхванем както това, което се разиграва навън в природата, така и това, което се разиграва във вътрешността на
орган
изма, и по този начин добиваме истинска представа за това как може да направляваме лечебните сили и въздействия.
Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н. Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък. И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм. В организма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на организма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н.
С други думи, ние можем да обхванем както това, което се разиграва навън в природата, така и това, което се разиграва във вътрешността на организма, и по този начин добиваме истинска представа за това как може да направляваме лечебните сили и въздействия.
От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че организма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество на ритмичната система, тогава те се насочват към периферията на тялото и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви. Така стигаме до определени възпалителни състояния на кожата, до обриви и т.н. И ако отново се обърнем към нашето растение, към Ветула алба, тогава ние откриваме противоположния процес в натрупването на калиеви соли в брезовата кора, което ни позволява да копира ме този свръхконсидация в кожния обрив именно с екстракт от брезова кора.
към текста >>
От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че
орган
изма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество на ритмичната система, тогава те се насочват към периферията на тялото и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви.
Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък. И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм. В организма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на организма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н. С други думи, ние можем да обхванем както това, което се разиграва навън в природата, така и това, което се разиграва във вътрешността на организма, и по този начин добиваме истинска представа за това как може да направляваме лечебните сили и въздействия.
От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че организма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество на ритмичната система, тогава те се насочват към периферията на тялото и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви.
Така стигаме до определени възпалителни състояния на кожата, до обриви и т.н. И ако отново се обърнем към нашето растение, към Ветула алба, тогава ние откриваме противоположния процес в натрупването на калиеви соли в брезовата кора, което ни позволява да копира ме този свръхконсидация в кожния обрив именно с екстракт от брезова кора.
към текста >>
По този начин ние подробно можем да изучим как се развиват растителните процес, минералните процеси, и така да получим представа както за силите, които действуват във външната природа, така и за тези, които действуват в човешкия
орган
изъм.
По този начин ние подробно можем да изучим как се развиват растителните процес, минералните процеси, и така да получим представа както за силите, които действуват във външната природа, така и за тези, които действуват в човешкия организъм.
С други думи, ние стигаме до едно израстване на медицинската и терапевтичната емпирия, до това, което Гьоте нарече не в интелектуален, а в един чисто свой смисъл "рационална степен на науката", ние стигаме до науката като терапия, до науката, която действително вниква в съотношенията между организма и природата. Разбира се, нещата не са толкова лесни, защото те трябва да се изучават в зависимост от отделните типове човешки личности, и едва тогава може да се пристъпи към изучаването на отделните тайни в природния свят. И далеч не трябва да се вярва, че ако например изследваме процесите в Ветула алба, ние вече сме проникнали в тайните на света. В други растителни видове, например при дивия кестен, растителните процеси са от съвършено друг порядък, и те в никакъв случай не позволяват такова общо третиране, каквото вършим сега; те изискват много посериозно и задълбочено изследване. Обаче тук аз бих искал да прибавя нещо, и то се отнася за уважаемите студенти по медицина.
към текста >>
С други думи, ние стигаме до едно израстване на медицинската и терапевтичната емпирия, до това, което Гьоте нарече не в интелектуален, а в един чисто свой смисъл "рационална степен на науката", ние стигаме до науката като терапия, до науката, която действително вниква в съотношенията между
орган
изма и природата.
По този начин ние подробно можем да изучим как се развиват растителните процес, минералните процеси, и така да получим представа както за силите, които действуват във външната природа, така и за тези, които действуват в човешкия организъм.
С други думи, ние стигаме до едно израстване на медицинската и терапевтичната емпирия, до това, което Гьоте нарече не в интелектуален, а в един чисто свой смисъл "рационална степен на науката", ние стигаме до науката като терапия, до науката, която действително вниква в съотношенията между организма и природата.
Разбира се, нещата не са толкова лесни, защото те трябва да се изучават в зависимост от отделните типове човешки личности, и едва тогава може да се пристъпи към изучаването на отделните тайни в природния свят. И далеч не трябва да се вярва, че ако например изследваме процесите в Ветула алба, ние вече сме проникнали в тайните на света. В други растителни видове, например при дивия кестен, растителните процеси са от съвършено друг порядък, и те в никакъв случай не позволяват такова общо третиране, каквото вършим сега; те изискват много посериозно и задълбочено изследване. Обаче тук аз бих искал да прибавя нещо, и то се отнася за уважаемите студенти по медицина. Този род изследвания не трябва да ги довежда до един ужас пред необхватното.
към текста >>
И ако това обучение се проведе по един правилен начин, то ще предизвика един много по-голям ентусиазъм, защото днешното обучение, макар и да изправя студента пред човека, пред болния човек, то не му предоставя нищо друго, освен
орган
и, но тези
орган
и не са така изолирани, така жестоко изтръгнати от целия
орган
изъм, а подвижни и живи; те могат да бъдат разбрани само в тяхната жива и жизнеутвърждаваща функция, само във взаимодействието им с другите
орган
и.
И далеч не трябва да се вярва, че ако например изследваме процесите в Ветула алба, ние вече сме проникнали в тайните на света. В други растителни видове, например при дивия кестен, растителните процеси са от съвършено друг порядък, и те в никакъв случай не позволяват такова общо третиране, каквото вършим сега; те изискват много посериозно и задълбочено изследване. Обаче тук аз бих искал да прибавя нещо, и то се отнася за уважаемите студенти по медицина. Този род изследвания не трябва да ги довежда до един ужас пред необхватното. Защото аз мога да им дам твърдото уверение, че тъкмо в този случай отпада всичко онова, което е изпитен баласт, отпада и самия тартор – екзаминатор, тъй като този път на обучение извежда човека до една истинска терапевтична патология, до една свързана с патологията терапия и освен всичко друго, медиците биха учили не по-дълго, а значително пократко време.
И ако това обучение се проведе по един правилен начин, то ще предизвика един много по-голям ентусиазъм, защото днешното обучение, макар и да изправя студента пред човека, пред болния човек, то не му предоставя нищо друго, освен органи, но тези органи не са така изолирани, така жестоко изтръгнати от целия организъм, а подвижни и живи; те могат да бъдат разбрани само в тяхната жива и жизнеутвърждаваща функция, само във взаимодействието им с другите органи.
към текста >>
Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия
орган
изъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията.
Успоредно с това трябва да се изучават и онези своеобразни вътрешни процеси, които се разиграват в отравянето и обезвреждането, в интоксикацията и дезинтоксикацията, и които периодически излизат от равновесие, защото външния свят е подчинил вътрешния, или обратно, но тъкмо поради това ние се доближаваме до патологията, или по-добре казано до терапевтичната патология и до свързаната с патологията терапия. Струма ми се, че по този начин аз успях да обърна вниманието Ви върху необходимостта от едно истинско оздравяване на медицинското обучение. Наред с това загатнах и за стремежа на Духовната наука да се намеси и да подобри това медицинско обучение. Знаете, че тази вечер лекциите са по въпросите на евритмията.
Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията.
Тогава ще дам и примери с отделни вещества. В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба. Тази вечер ще дам и други примери, без да забравям, че трябва да се държи сметка за едно общо и цялостно разбиране на човешкото същество. И в стремежа си да продължи своите специални изследвания медикът трябва да тръгва точно от тук. Той е длъжен да навлезе в специалните области, а това изисква една индивидуална преценка, и в този смисъл е наложително следното: наложително е от лаическите представи за медицинските принципи да израсне едно истинско познание за задачите на лекаря.
към текста >>
13.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия
орган
изъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие.
Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие.
Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена. Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система. Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област.
към текста >>
Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия
орган
изъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система.
Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие. Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена.
Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система.
Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство.
към текста >>
Тогава в
орган
ите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система.
Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена. Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система. Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област.
Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система.
Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф. Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество. Обаче ние трябва да се научим да преминаваме от физиологията и патологията към терапията по един нов начин; вчера преди обяд аз ви загатнах, че ние не трябва да изследваме само онова, което се извършва в човешкото същество, а трябва постоянно да го свързваме с това, което се извършва във външната природа. Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
към текста >>
И сега, ако вникнем в човешката
орган
изация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф.
Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство.
И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф.
Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество. Обаче ние трябва да се научим да преминаваме от физиологията и патологията към терапията по един нов начин; вчера преди обяд аз ви загатнах, че ние не трябва да изследваме само онова, което се извършва в човешкото същество, а трябва постоянно да го свързваме с това, което се извършва във външната природа. Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
към текста >>
Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка
орган
изация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество.
Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф.
Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество.
Обаче ние трябва да се научим да преминаваме от физиологията и патологията към терапията по един нов начин; вчера преди обяд аз ви загатнах, че ние не трябва да изследваме само онова, което се извършва в човешкото същество, а трябва постоянно да го свързваме с това, което се извършва във външната природа. Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
към текста >>
Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия
орган
изъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф. Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество. Обаче ние трябва да се научим да преминаваме от физиологията и патологията към терапията по един нов начин; вчера преди обяд аз ви загатнах, че ние не трябва да изследваме само онова, което се извършва в човешкото същество, а трябва постоянно да го свързваме с това, което се извършва във външната природа.
Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
към текста >>
В този случай човекът има, така да се каже, своята нормална
орган
изация.
Интересно е още да отбележим, че връзките между растителния свят и човека, с които Ви занимавах тази сутрин, могат да се разширят като обхват също и минералния свят. За тази цел обаче, е необходимо да при помним някои важни антропософски истини за човека. В човека действуват духовно-душевни сили, етерни сили и физически сили. Духовнодушевните сили действуват по такъв начин, че те могат да бъдат напълно проникнати от Азовото съзнание.
В този случай човекът има, така да се каже, своята нормална организация.
Но в друг случай Азовото съзнание може да отслабне, да отстъпи, да колабира. И тогава, когато духовно-душевните сили се сдобият с една самостоятелност и тръгват по свои собствени пътища, без да са проникнати от Аза по един правилен начин, тогава възникват различните форми на т.н. душевни заболявания. Обаче всичко, което действува в човека като духовно-душевни сили, както и всичко, което в Антропософията наричаме астралност е представено в душевния живот като нещо несъзнавано, като нещо съноподобно, докато това, което разбираме под Азовата дейност, а то именно е пълносъзнателния душевен живот има свой физически корелат, така да се каже "носител", с чиято помощ Аза действува във физическия живот. С други думи: Когато разглеждаме човека, ние не трябва да обръщаме поглед само към това, което например е неговата азова дейност, една чисто духовна дейност, а трябва да насочим погледа си към това, което е същинския носител на тази азова дейност е заложен не в главата, не в нервно-сетивната система, а в кръвта.
към текста >>
Но ако по определен начин ние променим силовата
орган
изация лежаща в основата на тази Азова дейност, тогава тази силова
орган
изация може да се обособи като нещо самостоятелно, да се обособи навън като самостоятелна физическа дейност, като един скелет от физически сили, изтеглен от духовно-душевната сфера, и въпреки това продължаващ да е едно отражение на духовно-душевната активност, което действува на физически план.
Но ако по определен начин ние променим силовата организация лежаща в основата на тази Азова дейност, тогава тази силова организация може да се обособи като нещо самостоятелно, да се обособи навън като самостоятелна физическа дейност, като един скелет от физически сили, изтеглен от духовно-душевната сфера, и въпреки това продължаващ да е едно отражение на духовно-душевната активност, което действува на физически план.
Така че тук всъщност се присъединява един вид двойник на Азовата дейност, който работи по сходен начин, само че навътре в дълбокото подсъзнание, т.е. само в пространството, с други думи само физически; да, така стоят нещата с този изключително всеотдаен инструмент на азовата дейност. А сега: Забележителното всъщност е, че ние можем да предизвикаме този процес. Тук неизбежно си припомняме особено в елементарните случаи начина по който Гьоте разбулва природните тайни. Да, ние можем да предизвикаме този процес, ако дадем на човека повече фосфор.
към текста >>
в случай че бъдат подсилени функциите, които фосфора върши в
орган
изма.
Аз вече описах какво може да настъпи при едно третиране на човека с по-големи количества фосфор, т.е.
в случай че бъдат подсилени функциите, които фосфора върши в организма.
Обаче онези сили, които са на вън в света, които са вложени в определените минерали, те съществуват под една свръхсетивна форма също и в човека; и там те също могат да проявяват своето действие. В известно отношение човекът представлява един микрокосмос. И ако тези сили, които иначе действуват като фосфорни сили във външната природа, пренасят своето действие в човешкия организъм, нещо което може да се получи в ранната детска възраст, тогава възниква заболяването, което наричаме рахит. По този начин, след като вникнем в съотношенията между човека и неговото обкръжение, ние стигаме до извода, че възникването на рахита в човешкия организъм, е един процес, сходен на този, какъвто имаме във външната природа под формата на фосфор. С това бих желал да загатна пред Вас следното: При дадени обстоятелства и в даден случай, който разглеждаме като антропософски ориентир спрямо връзките на човека с останалия свят, далеч не всички звена от доказателствената верига могат да изглеждат логични и свързани.
към текста >>
И ако тези сили, които иначе действуват като фосфорни сили във външната природа, пренасят своето действие в човешкия
орган
изъм, нещо което може да се получи в ранната детска възраст, тогава възниква заболяването, което наричаме рахит.
Аз вече описах какво може да настъпи при едно третиране на човека с по-големи количества фосфор, т.е. в случай че бъдат подсилени функциите, които фосфора върши в организма. Обаче онези сили, които са на вън в света, които са вложени в определените минерали, те съществуват под една свръхсетивна форма също и в човека; и там те също могат да проявяват своето действие. В известно отношение човекът представлява един микрокосмос.
И ако тези сили, които иначе действуват като фосфорни сили във външната природа, пренасят своето действие в човешкия организъм, нещо което може да се получи в ранната детска възраст, тогава възниква заболяването, което наричаме рахит.
По този начин, след като вникнем в съотношенията между човека и неговото обкръжение, ние стигаме до извода, че възникването на рахита в човешкия организъм, е един процес, сходен на този, какъвто имаме във външната природа под формата на фосфор. С това бих желал да загатна пред Вас следното: При дадени обстоятелства и в даден случай, който разглеждаме като антропософски ориентир спрямо връзките на човека с останалия свят, далеч не всички звена от доказателствената верига могат да изглеждат логични и свързани.
към текста >>
По този начин, след като вникнем в съотношенията между човека и неговото обкръжение, ние стигаме до извода, че възникването на рахита в човешкия
орган
изъм, е един процес, сходен на този, какъвто имаме във външната природа под формата на фосфор.
Аз вече описах какво може да настъпи при едно третиране на човека с по-големи количества фосфор, т.е. в случай че бъдат подсилени функциите, които фосфора върши в организма. Обаче онези сили, които са на вън в света, които са вложени в определените минерали, те съществуват под една свръхсетивна форма също и в човека; и там те също могат да проявяват своето действие. В известно отношение човекът представлява един микрокосмос. И ако тези сили, които иначе действуват като фосфорни сили във външната природа, пренасят своето действие в човешкия организъм, нещо което може да се получи в ранната детска възраст, тогава възниква заболяването, което наричаме рахит.
По този начин, след като вникнем в съотношенията между човека и неговото обкръжение, ние стигаме до извода, че възникването на рахита в човешкия организъм, е един процес, сходен на този, какъвто имаме във външната природа под формата на фосфор.
С това бих желал да загатна пред Вас следното: При дадени обстоятелства и в даден случай, който разглеждаме като антропософски ориентир спрямо връзките на човека с останалия свят, далеч не всички звена от доказателствената верига могат да изглеждат логични и свързани.
към текста >>
И така тук ние наистина се изправяме пред един болестотворен процес, който от друга страна се уравновесява от постоянния стремеж на
орган
изма към възникването на рахита.
Или с други думи: тъй като в мозъка е налице фосфорния процес, там в мозъка ние постоянно имаме едно състояние на постоянно възникващ рахит. И нашата мозъчна дейност се основава на това, че костите постоянно искат да растат, но след като черепната обвивка е вече изградена около човешкия мозък, настъпва една постоянна пречка пред това костно разрастване. В човешкия мозък ние имаме един постоянен стремеж към образуване на кости. Обаче този костен процес е ограничен и определен възрастов диапазон. После изграждането на кости спира.
И така тук ние наистина се изправяме пред един болестотворен процес, който от друга страна се уравновесява от постоянния стремеж на организма към възникването на рахита.
Но забележителното сега е, че на този ритъм у човека, се противопоставя един подобен ритъм, пулсиращ постоянно навън в света. И ако ние разберем извънредно голямото значение на фосфора за човешкия мозък, трябва да признаем: След като фосфора бъде приет, той се преработва горе в главата. После самият той предизвиква известни промени в човешкия организъм. Той следва онази посока, която съвпада с растежната посока на човека. Той се включва в тази растежна посока, в това растежно направление.
към текста >>
После самият той предизвиква известни промени в човешкия
орган
изъм.
Обаче този костен процес е ограничен и определен възрастов диапазон. После изграждането на кости спира. И така тук ние наистина се изправяме пред един болестотворен процес, който от друга страна се уравновесява от постоянния стремеж на организма към възникването на рахита. Но забележителното сега е, че на този ритъм у човека, се противопоставя един подобен ритъм, пулсиращ постоянно навън в света. И ако ние разберем извънредно голямото значение на фосфора за човешкия мозък, трябва да признаем: След като фосфора бъде приет, той се преработва горе в главата.
После самият той предизвиква известни промени в човешкия организъм.
Той следва онази посока, която съвпада с растежната посока на човека. Той се включва в тази растежна посока, в това растежно направление. И точно това включване редуцира неговата активност до определен минимум, разрежда го, и в това разреждане той действува по такъв начин, че задържания рахит на главата може вече да се превърне в носител на онези душевно-духовни процеси, които занапред ще трябва да се осъществяват чрез посредничеството на човешката глава. И сега, своеобразието изпъква именно в този момент, че ако вместо обичайните дози фосфор дадем на човека малки дози фосфор, ние постигаме нещо съвсем друго по отношение на фосфорните функции. Ако дадем на човешкия организъм тези малки дози, те започват да действуват в човека така, както действува фосфора в човешкия мозък; т.е.
към текста >>
Ако дадем на човешкия
орган
изъм тези малки дози, те започват да действуват в човека така, както действува фосфора в човешкия мозък; т.е.
После самият той предизвиква известни промени в човешкия организъм. Той следва онази посока, която съвпада с растежната посока на човека. Той се включва в тази растежна посока, в това растежно направление. И точно това включване редуцира неговата активност до определен минимум, разрежда го, и в това разреждане той действува по такъв начин, че задържания рахит на главата може вече да се превърне в носител на онези душевно-духовни процеси, които занапред ще трябва да се осъществяват чрез посредничеството на човешката глава. И сега, своеобразието изпъква именно в този момент, че ако вместо обичайните дози фосфор дадем на човека малки дози фосфор, ние постигаме нещо съвсем друго по отношение на фосфорните функции.
Ако дадем на човешкия организъм тези малки дози, те започват да действуват в човека така, както действува фосфора в човешкия мозък; т.е.
те действуват задържащо по отношение на рахита, в случай че той се появи, в детската възраст. И тогава в съвсем малки дози фосфора идва като едно лечебно средство против рахита. А в един по-дълбок смисъл фосфорът изобщо е лечебно средство против всичко онова, което се явява като Азов скелет, като физически Азов скелет (рис.7, жълто), който чрез боледуването е постигнал еманципация от истинската душевна дейност, така че сега той отново може да се върне към тази душевна дейност, т.е. отново да се вгради в сферата на нормалното.
към текста >>
Така че сега имаме право да заявим: Ако правилно разбираме това, което се извършва в едно или друго вещество, когато го внасяме в
орган
изма; ако правилно разбираме това как това вещество повлиява целия
орган
изъм, тогава ние се научаваме да разбираме, как може да противодействуваме на един процес, който протича абнормно.
това което е не "изгарящо", а "разтворимо" във вода, и което при охлаждане на водата има свойството да се отделя и утаява. Тези соли, карбонати и други соли действуват обратно и предизвикват една прекалено голяма свързаност на духовно-душевните сили, т.е. на Азовата дейност с т.н. "скелет", така че те не могат да се отделят, а така да се каже "нагнетяват" духовно-душевното. И тук Вие отново можете да приложите лечебно средство: Това постигате, ако намалите тази свързаност.
Така че сега имаме право да заявим: Ако правилно разбираме това, което се извършва в едно или друго вещество, когато го внасяме в организма; ако правилно разбираме това как това вещество повлиява целия организъм, тогава ние се научаваме да разбираме, как може да противодействуваме на един процес, който протича абнормно.
към текста >>
Защото онова, което е белодробната туберкулоза, изисква от нас да се противопоставяме на един процес, който в човешкия
орган
изъм е обратен на процеса, извършващ се когато дадена сол се разтваря в определен разтвор.
Веществата които имат характера на соли, т.е. определени водоразтворими вещества, са особено активни при онзи процес който лежи в основата на заболяванията, известни преди под името галопираща белодробна туберкулоза.
Защото онова, което е белодробната туберкулоза, изисква от нас да се противопоставяме на един процес, който в човешкия организъм е обратен на процеса, извършващ се когато дадена сол се разтваря в определен разтвор.
Да, нещата опират до това, че когато разширим познанието си върху цялото човешко същество, ние навлизаме в дълбоките взаимни връзки на човека с целия свят.
към текста >>
Нека да приемем, че поради болестната си
орган
изация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин.
Обаче по отношение на системата веществообмен-крайници, ние можем да породим един вид съзнание. И тогава ние можем да направим с помощта на масажа. В какво се състои масажът? Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато. Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло.
Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин.
И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н. С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ.
към текста >>
С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и
орган
ично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ.
Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин. И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н.
С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ.
Тази помощ идва най-вече от укрепването на духовно-душевните сили чрез повишената от масажа степен на съзнанието.
към текста >>
Защото онова, което ги пронизва като духовно-душевни сили, то е в
орган
ична зависимост с процесите на отделяне, с процесите на разпад.
Разбира се при масажиране на нозете и стъпалата, ще се получи нещо съвсем друго.
Защото онова, което ги пронизва като духовно-душевни сили, то е в органична зависимост с процесите на отделяне, с процесите на разпад.
Така че при смущение в тези процеси според обстоятелствата ние можем да помогнем с масаж на нозете и стъпалата. И сега Вие разбирате: Ако медицинската наука се обогати с подобни духовнонаучни възгледи, тогава тези неща не застават пред нас емпирично и случайно, а се устремяват съвсем съзнателно към едно сливане на физиологията, патологията и терапията. Аз си позволявам да обсъждам тези неща с Вас, само за да изтъкна някои основни направления. И аз добре зная колко фрапиращи могат да бъдат такива неща именно поради невъзможността да се обхванат всички детайли и подробности.
към текста >>
Нека да приемем, че тази Азова дейност в човешкия
орган
изъм става прекалено силна, че тя надхвърля своите естествени мащаби.
Нека вземем например едно заболяване, което създава големи грижи на лекарите: Захарната болест или диабетес мелитус. В този случай ние отново ще се натъкнем на връзката между духовно-душевните сили, между съзнателните, проникнатите от Аза духовно-душевни сили и физическия носител на тази Азова дейност. Но сега тук се прибавя и нещо друго.
Нека да приемем, че тази Азова дейност в човешкия организъм става прекалено силна, че тя надхвърля своите естествени мащаби.
Тогава се задвижват такива абнормни процеси на отделяне, които са присъщи на диабетика. В този случай ние имаме пред себе си, така да се каже, една прекалено усилена Азова дейност в самия организъм; т.е. Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в органичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика. А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу.
към текста >>
В този случай ние имаме пред себе си, така да се каже, една прекалено усилена Азова дейност в самия
орган
изъм; т.е.
Нека вземем например едно заболяване, което създава големи грижи на лекарите: Захарната болест или диабетес мелитус. В този случай ние отново ще се натъкнем на връзката между духовно-душевните сили, между съзнателните, проникнатите от Аза духовно-душевни сили и физическия носител на тази Азова дейност. Но сега тук се прибавя и нещо друго. Нека да приемем, че тази Азова дейност в човешкия организъм става прекалено силна, че тя надхвърля своите естествени мащаби. Тогава се задвижват такива абнормни процеси на отделяне, които са присъщи на диабетика.
В този случай ние имаме пред себе си, така да се каже, една прекалено усилена Азова дейност в самия организъм; т.е.
Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в органичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика. А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу. Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението. И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре.
към текста >>
Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в
орган
ичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика.
В този случай ние отново ще се натъкнем на връзката между духовно-душевните сили, между съзнателните, проникнатите от Аза духовно-душевни сили и физическия носител на тази Азова дейност. Но сега тук се прибавя и нещо друго. Нека да приемем, че тази Азова дейност в човешкия организъм става прекалено силна, че тя надхвърля своите естествени мащаби. Тогава се задвижват такива абнормни процеси на отделяне, които са присъщи на диабетика. В този случай ние имаме пред себе си, така да се каже, една прекалено усилена Азова дейност в самия организъм; т.е.
Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в органичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика.
А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу. Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението. И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре. Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло.
към текста >>
Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в
орган
изма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението.
Тогава се задвижват такива абнормни процеси на отделяне, които са присъщи на диабетика. В този случай ние имаме пред себе си, така да се каже, една прекалено усилена Азова дейност в самия организъм; т.е. Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в органичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика. А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу.
Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението.
И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре. Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло. Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност. То израства, така да се каже, срещу Азовата дейност, срещу астралната дейност. Това, което растението разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
към текста >>
Ако ние проучим как се получават етерични масла от определени растения, ще установим че тук имаме обратната дейност на тези, която се упражнява например от вмъкнатата дълбоко навътре в човешкия
орган
изъм Азова дейност, чрез която човек става диабетик.
И ако ние можем истински да наблюдаваме какво става в растението което расте в посока обратна на човека и изгражда своя Аз отгоре надолу тогава ще открием, как в растението възниква нещо, което чрез близостта си до процесите на горенето, може да се окаже във връзка тъкмо с тази вътрешна Азова дейност. Аз и преди съм обръщал вниманието Ви върху веществата, които могат да горят. И сега под формата на етеричните масла, Вие трябва да си представите такива субстанции, които могат да се извлекат от растението, те са летливи и могат да горят.
Ако ние проучим как се получават етерични масла от определени растения, ще установим че тук имаме обратната дейност на тези, която се упражнява например от вмъкнатата дълбоко навътре в човешкия организъм Азова дейност, чрез която човек става диабетик.
И ако ние дадем на човека по един правилен начин това, което се намира навън в света като нещо обратно на човека, тогава ще сме в състояние да се противопоставим на захарната болест. И в този случай ние трябва да препоръчаме бани с етерични масла или с определени растения, които сами създават етерични масла. По този начин силите, които растението разгръща в етеричните масла, започват да действуват отвън навътре срещу силите, които причиняват захарната болест. Така че с такива бани, ние наистина можем да помогнем на човека.
към текста >>
Аз привеждам тези примери само от гледна точка на принципите, върху които те се основават, обаче от всичко това, Вие можете да си направите заключението, как медицинската наука може да стане рационална и да послужи като пример, как могат да се обхванат процесите вътре в човека и процесите навън в природния свят, и как тези два вида процеси могат или взаимно да се подкрепят, или да си противодействуват, така че да е възможно нормализирането на един или друг болестен процес в човешкия
орган
изъм.
Тук аз привеждам само определен пример от една богата област, за която става дума тази пролет пак тук в Дорнах пред избрана аудитория от лекари специалисти.
Аз привеждам тези примери само от гледна точка на принципите, върху които те се основават, обаче от всичко това, Вие можете да си направите заключението, как медицинската наука може да стане рационална и да послужи като пример, как могат да се обхванат процесите вътре в човека и процесите навън в природния свят, и как тези два вида процеси могат или взаимно да се подкрепят, или да си противодействуват, така че да е възможно нормализирането на един или друг болестен процес в човешкия организъм.
Ако разширим този начин на мислене, ние стигаме до истинското познание на физическия човек и до неговите съотношения с духовно-душевния човек. Вие добре знаете каква огромна роля играе наследственото учение в съвременната медицина, само че то третира наследствения проблем по един крайно абстрактен начин. С помощта на официалната външна наука ние не можем да проникнем в това, което действително се разиграва в човешкото същество. Сега аз отново искам да изтъкна пред Вас твърде важния факт, до който ни отвежда антропософското изследване, а именно че човекът всъщност е изграден от целия останал свят както от земния свят, така и от извънземния свят, от Космоса. И в зависимост от това дали е мъж или жена, човекът е изграден по един съвсем различен начин.
към текста >>
Например женският
орган
изъм е така изграден от земния свят и от Космоса, че при него Земните сили са сравнително слабо застъпени.
Например женският организъм е така изграден от земния свят и от Космоса, че при него Земните сили са сравнително слабо застъпени.
В женският организъм действува предимно извънземното, космическото. До като при мъжкия организъм се развиват предимно онези сили, които са свързани със земния живот и земните отношения. В ежедневието тази разлика не се забелязва; тя влиза в съображение при това, което наричаме "размножение". При размножението, силите които действуват в женския организъм и които служат на размножението, фактически пренасят нещо от Космоса, за да го включат в човешкото същество. Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е организирано предимно в мъжкия организъм.
към текста >>
В женският
орган
изъм действува предимно извънземното, космическото.
Например женският организъм е така изграден от земния свят и от Космоса, че при него Земните сили са сравнително слабо застъпени.
В женският организъм действува предимно извънземното, космическото.
До като при мъжкия организъм се развиват предимно онези сили, които са свързани със земния живот и земните отношения. В ежедневието тази разлика не се забелязва; тя влиза в съображение при това, което наричаме "размножение". При размножението, силите които действуват в женския организъм и които служат на размножението, фактически пренасят нещо от Космоса, за да го включат в човешкото същество. Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е организирано предимно в мъжкия организъм. Но нека да спрем вниманието си върху най-същественото, което човекът развива в себе си в хода на Земното развитие, а именно Азовата дейност.
към текста >>
До като при мъжкия
орган
изъм се развиват предимно онези сили, които са свързани със земния живот и земните отношения.
Например женският организъм е така изграден от земния свят и от Космоса, че при него Земните сили са сравнително слабо застъпени. В женският организъм действува предимно извънземното, космическото.
До като при мъжкия организъм се развиват предимно онези сили, които са свързани със земния живот и земните отношения.
В ежедневието тази разлика не се забелязва; тя влиза в съображение при това, което наричаме "размножение". При размножението, силите които действуват в женския организъм и които служат на размножението, фактически пренасят нещо от Космоса, за да го включат в човешкото същество. Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е организирано предимно в мъжкия организъм. Но нека да спрем вниманието си върху най-същественото, което човекът развива в себе си в хода на Земното развитие, а именно Азовата дейност. В хода на Земното развитие тази Азова дейност се издига до своята най-висша степен.
към текста >>
При размножението, силите които действуват в женския
орган
изъм и които служат на размножението, фактически пренасят нещо от Космоса, за да го включат в човешкото същество.
Например женският организъм е така изграден от земния свят и от Космоса, че при него Земните сили са сравнително слабо застъпени. В женският организъм действува предимно извънземното, космическото. До като при мъжкия организъм се развиват предимно онези сили, които са свързани със земния живот и земните отношения. В ежедневието тази разлика не се забелязва; тя влиза в съображение при това, което наричаме "размножение".
При размножението, силите които действуват в женския организъм и които служат на размножението, фактически пренасят нещо от Космоса, за да го включат в човешкото същество.
Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е организирано предимно в мъжкия организъм. Но нека да спрем вниманието си върху най-същественото, което човекът развива в себе си в хода на Земното развитие, а именно Азовата дейност. В хода на Земното развитие тази Азова дейност се издига до своята най-висша степен. За да изгради тази Азова дейност в своя собствен духовно-душевен свят, на човека е било необходимо продължително развитие в условия съвсем различни от Земния свят. В нашия Земен свят тя е свързана с онова силово устройство, което наричаме "кръв".
към текста >>
Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е
орган
изирано предимно в мъжкия
орган
изъм.
Например женският организъм е така изграден от земния свят и от Космоса, че при него Земните сили са сравнително слабо застъпени. В женският организъм действува предимно извънземното, космическото. До като при мъжкия организъм се развиват предимно онези сили, които са свързани със земния живот и земните отношения. В ежедневието тази разлика не се забелязва; тя влиза в съображение при това, което наричаме "размножение". При размножението, силите които действуват в женския организъм и които служат на размножението, фактически пренасят нещо от Космоса, за да го включат в човешкото същество.
Обаче това, което човекът сваля в земния свят, е организирано предимно в мъжкия организъм.
Но нека да спрем вниманието си върху най-същественото, което човекът развива в себе си в хода на Земното развитие, а именно Азовата дейност. В хода на Земното развитие тази Азова дейност се издига до своята най-висша степен. За да изгради тази Азова дейност в своя собствен духовно-душевен свят, на човека е било необходимо продължително развитие в условия съвсем различни от Земния свят. В нашия Земен свят тя е свързана с онова силово устройство, което наричаме "кръв". Нека обобщим: Онова, което действува предимно в кръвта, онова което действува предимно като азова дейност, в хода на размножението то се получава от мъжа; а онези извънземни сили на човека, които тепърва ще трябва да бъдат проникнати от дейността на Аза, те идват по-скоро от страна на жената.
към текста >>
Едва когато вникнем в истинското взаимодействие на мъжкия и женския
орган
изъм, ние ще сме в състояние да си изградим верни представи за наследствените отношения.
Едва когато вникнем в истинското взаимодействие на мъжкия и женския организъм, ние ще сме в състояние да си изградим верни представи за наследствените отношения.
Работата е там, че женският зародиш притежава една значителна самостоятелност в женския организъм. И ние трябва да сме наясно, че когато имаме пред себе си един напълно оформен женски организъм, тогава извънземните сили действуват не в зародишната, а в останалата част на този женски организъм; да, след момента на зачатието те изобщо представат да действуват в женския организъм. Така че тъкмо женският зародиш, минавайки през зачатието, показва една значителна самостоятелност; с други думи това което за потомството се явява като посредник на азовата дейност, е пренесено по един самостоятелен, по един независим начин. И ако тези неща се знаят, те могат да се прилагат така, че явленията от външния свят да застанат като една илюстрация на това, което човек тепърва има да види в своето духовно съзерцание. Защото в духовното съзерцание, човекът стига до познанието: Да, в женския организъм е вложено нещо извънземно, а земното, това което е свързано с кръвта и което се предава от страна на мъжа, то постига по линията на женските зародишни сили една независимост; обособява се от останалия извънземен женски организъм и се развива по-нататък чрез зачатието.
към текста >>
Работата е там, че женският зародиш притежава една значителна самостоятелност в женския
орган
изъм.
Едва когато вникнем в истинското взаимодействие на мъжкия и женския организъм, ние ще сме в състояние да си изградим верни представи за наследствените отношения.
Работата е там, че женският зародиш притежава една значителна самостоятелност в женския организъм.
И ние трябва да сме наясно, че когато имаме пред себе си един напълно оформен женски организъм, тогава извънземните сили действуват не в зародишната, а в останалата част на този женски организъм; да, след момента на зачатието те изобщо представат да действуват в женския организъм. Така че тъкмо женският зародиш, минавайки през зачатието, показва една значителна самостоятелност; с други думи това което за потомството се явява като посредник на азовата дейност, е пренесено по един самостоятелен, по един независим начин. И ако тези неща се знаят, те могат да се прилагат така, че явленията от външния свят да застанат като една илюстрация на това, което човек тепърва има да види в своето духовно съзерцание. Защото в духовното съзерцание, човекът стига до познанието: Да, в женския организъм е вложено нещо извънземно, а земното, това което е свързано с кръвта и което се предава от страна на мъжа, то постига по линията на женските зародишни сили една независимост; обособява се от останалия извънземен женски организъм и се развива по-нататък чрез зачатието.
към текста >>
И ние трябва да сме наясно, че когато имаме пред себе си един напълно оформен женски
орган
изъм, тогава извънземните сили действуват не в зародишната, а в останалата част на този женски
орган
изъм; да, след момента на зачатието те изобщо представат да действуват в женския
орган
изъм.
Едва когато вникнем в истинското взаимодействие на мъжкия и женския организъм, ние ще сме в състояние да си изградим верни представи за наследствените отношения. Работата е там, че женският зародиш притежава една значителна самостоятелност в женския организъм.
И ние трябва да сме наясно, че когато имаме пред себе си един напълно оформен женски организъм, тогава извънземните сили действуват не в зародишната, а в останалата част на този женски организъм; да, след момента на зачатието те изобщо представат да действуват в женския организъм.
Така че тъкмо женският зародиш, минавайки през зачатието, показва една значителна самостоятелност; с други думи това което за потомството се явява като посредник на азовата дейност, е пренесено по един самостоятелен, по един независим начин. И ако тези неща се знаят, те могат да се прилагат така, че явленията от външния свят да застанат като една илюстрация на това, което човек тепърва има да види в своето духовно съзерцание. Защото в духовното съзерцание, човекът стига до познанието: Да, в женския организъм е вложено нещо извънземно, а земното, това което е свързано с кръвта и което се предава от страна на мъжа, то постига по линията на женските зародишни сили една независимост; обособява се от останалия извънземен женски организъм и се развива по-нататък чрез зачатието.
към текста >>
Защото в духовното съзерцание, човекът стига до познанието: Да, в женския
орган
изъм е вложено нещо извънземно, а земното, това което е свързано с кръвта и което се предава от страна на мъжа, то постига по линията на женските зародишни сили една независимост; обособява се от останалия извънземен женски
орган
изъм и се развива по-нататък чрез зачатието.
Едва когато вникнем в истинското взаимодействие на мъжкия и женския организъм, ние ще сме в състояние да си изградим верни представи за наследствените отношения. Работата е там, че женският зародиш притежава една значителна самостоятелност в женския организъм. И ние трябва да сме наясно, че когато имаме пред себе си един напълно оформен женски организъм, тогава извънземните сили действуват не в зародишната, а в останалата част на този женски организъм; да, след момента на зачатието те изобщо представат да действуват в женския организъм. Така че тъкмо женският зародиш, минавайки през зачатието, показва една значителна самостоятелност; с други думи това което за потомството се явява като посредник на азовата дейност, е пренесено по един самостоятелен, по един независим начин. И ако тези неща се знаят, те могат да се прилагат така, че явленията от външния свят да застанат като една илюстрация на това, което човек тепърва има да види в своето духовно съзерцание.
Защото в духовното съзерцание, човекът стига до познанието: Да, в женския организъм е вложено нещо извънземно, а земното, това което е свързано с кръвта и което се предава от страна на мъжа, то постига по линията на женските зародишни сили една независимост; обособява се от останалия извънземен женски организъм и се развива по-нататък чрез зачатието.
към текста >>
Защото медицинската наука е най-интимно свързана със социалния
орган
изъм.
Ето така непълни изглеждат и човешките знания в онези области, които съхраняват бъдещето на медицинската наука.
Защото медицинската наука е най-интимно свързана със социалния организъм.
И както светът на човека може да бъде социално оздравен, само ако в социалните идеи се промъкне и духовното познание, така и нашата медицина може да бъде оздравена, само ако духовното съзерцание успее да проникне във всички нейни разклонения.
към текста >>
14.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Новото изграждане на човешкия
орган
изъм след седмата година.
За възпитанието на деца с изоставащо развитие е необходимо познание на възпитателната практика със здрави деца. Как да разглеждаме симптомите и субстанционалната същност на боледуването. Същинските духовно-душевни сили и тяхното отношение към наследствеността. Синтетическите процеси в нервно-сетивната система и аналитическите процеси във веществообменната система.
Новото изграждане на човешкия организъм след седмата година.
Действието на индивидуалността. Поява на третото тяло: земната зрялост. Значението на водната, газообразна и топлинна част на организма.
към текста >>
Значението на водната, газообразна и топлинна част на
орган
изма.
Същинските духовно-душевни сили и тяхното отношение към наследствеността. Синтетическите процеси в нервно-сетивната система и аналитическите процеси във веществообменната система. Новото изграждане на човешкия организъм след седмата година. Действието на индивидуалността. Поява на третото тяло: земната зрялост.
Значението на водната, газообразна и топлинна част на организма.
към текста >>
Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия
орган
изъм.
Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята.
Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм.
Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
към текста >>
Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в
орган
ите, водят до епилепсия.
Непосредственото отношение на Аза към физическото. Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот. Вътрешната физикална същност на окото.
Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия.
Лечение на епилепсията с оглед познаването на този факт. Органът като правилно или неправилно включена мисъл. Несигурната воля в началото на инкарнацията; придобиване на моралност. Моралният дефект: остатъчни симптоми. Причини за моралната слепота.
към текста >>
Орган
ът като правилно или неправилно включена мисъл.
Непосредственото отношение на Аза към физическото. Косвеното отношение на астралното тяло към струящата светлина, към химизма, към всеобщия миров живот. Вътрешната физикална същност на окото. Азът и астралното тяло, неспособни да навлизат в органите, водят до епилепсия. Лечение на епилепсията с оглед познаването на този факт.
Органът като правилно или неправилно включена мисъл.
Несигурната воля в началото на инкарнацията; придобиване на моралност. Моралният дефект: остатъчни симптоми. Причини за моралната слепота. Клептоманията: причини и преобразяване.
към текста >>
Хидроцефалия: анамнеза, съхраняване на ембрионалната
орган
изация, наследствени влияния от страна на майката и бащата.
Представяне на болни деца.
Хидроцефалия: анамнеза, съхраняване на ембрионалната организация, наследствени влияния от страна на майката и бащата.
Надмощие на детски жизнени състояния в по-късни възрастови периоди. Едно момче с клептомания. Представяне на сулфуристично дете: анамнеза, отношение майка-дете, значение на преболедуването от дребна шарка на три години и половина; необходимост от наблюдение на сънищния живот.
към текста >>
Причината се търси в отказа на двигателно-веществообменната система да приеме силите, живеещи в
орган
изацията на главата; педагогическа терапия.
Обсъждане на случай със забавено душевно развитие.
Причината се търси в отказа на двигателно-веществообменната система да приеме силите, живеещи в организацията на главата; педагогическа терапия.
– Случай с епилепсия при
към текста >>
Терапия при десетгодишно момиче със загуба на паметта, свързана с отоци в областта на носа и гърлото като отражение на прекалено силната дейност на етерното тяло в долния
орган
изъм: предизвикаване на силни впечатления, ритмични повторения, медикаментозно лечение и лечебна евритмия – Пациентът, който вижда всичко в цветове: той не може да слезе във външния свят и живее в астралното тяло – Въздействието на звездите в хороскопа на албиноса
Терапия при десетгодишно момиче със загуба на паметта, свързана с отоци в областта на носа и гърлото като отражение на прекалено силната дейност на етерното тяло в долния организъм: предизвикаване на силни впечатления, ритмични повторения, медикаментозно лечение и лечебна евритмия – Пациентът, който вижда всичко в цветове: той не може да слезе във външния свят и живее в астралното тяло – Въздействието на звездите в хороскопа на албиноса
към текста >>
15.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
По същия начин всеки друг
орган
, всяка друга система от
орган
и, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос.
Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване.
По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос.
И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>
И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен
орган
изъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово).
Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос.
И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово).
Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>
Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната
орган
изация.
Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават.
Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация.
И как той се отпечатва там?
към текста >>
Виждате ли, нервно-сетивната система, както обикновено си я представяме, за тази нервно-сетивна система ние си мислим, че тя е локализирана най-вече в областта на главата; говорим ли за нервно-сетивна система, ние имаме предвид системата – глава; и това е още по-вярно, когато става дума за детето, защото при него градивната част на нервно-сетивната система излиза тъкмо от главата и после обхваща целия
орган
изъм.
Нека най-напред да разгледаме човека в неговата троичност: нервната система, ритмичната система и системата веществообмен-крайници.
Виждате ли, нервно-сетивната система, както обикновено си я представяме, за тази нервно-сетивна система ние си мислим, че тя е локализирана най-вече в областта на главата; говорим ли за нервно-сетивна система, ние имаме предвид системата – глава; и това е още по-вярно, когато става дума за детето, защото при него градивната част на нервно-сетивната система излиза тъкмо от главата и после обхваща целия организъм.
Тази система, тази нервно-сетивна система, е локализирана в главата. Тя представлява една синтетична система.
към текста >>
Тя обединява всички дейности на
орган
изма.
Да, тя е синтетична. И какво имам предвид?
Тя обединява всички дейности на организма.
Виждате ли, всъщност в главата по определен начин се съдържа целият човек. Когато говорим за дейността на черния дроб, и фактически трябва да говорим само за дейност на черния дроб – това, което аз виждам като черен дроб, е фиксираният чернодробен процес –, тогава тази чернодробна дейност, естествено, е съсредоточена изцяло в долната част на човешкото тяло. На всяка такава съвкупност от функции съответствува определена дейност в човешката глава.
към текста >>
Тук в долната част на тялото черният дроб е относително добре обособен от другите
орган
и, от бъбреците, стомаха и така нататък.
Ако представя тези неща схематично, получава се следното (Рис. 2): Ето тук е чернодробната дейност. На тази чернодробна дейност съответствува някаква дейност в човешката глава или в мозъка.
Тук в долната част на тялото черният дроб е относително добре обособен от другите органи, от бъбреците, стомаха и така нататък.
В мозъка всичко прелива едно в друго, там чернодробната дейност се слива с другите дейности, така че главата се явява като един голям обединител на всичко, което става в организма. Чрез тази синтетична дейност се осъществява един разпаден процес. Субстанциалното отпада.
към текста >>
В мозъка всичко прелива едно в друго, там чернодробната дейност се слива с другите дейности, така че главата се явява като един голям обединител на всичко, което става в
орган
изма.
Ако представя тези неща схематично, получава се следното (Рис. 2): Ето тук е чернодробната дейност. На тази чернодробна дейност съответствува някаква дейност в човешката глава или в мозъка. Тук в долната част на тялото черният дроб е относително добре обособен от другите органи, от бъбреците, стомаха и така нататък.
В мозъка всичко прелива едно в друго, там чернодробната дейност се слива с другите дейности, така че главата се явява като един голям обединител на всичко, което става в организма.
Чрез тази синтетична дейност се осъществява един разпаден процес. Субстанциалното отпада.
към текста >>
Точно както в главата имаме един синтетичен процес, така в целия останал
орган
изъм, особено в двигателно-веществообменната система, ние имаме един аналитичен процес.
Точно както в главата имаме един синтетичен процес, така в целия останал организъм, особено в двигателно-веществообменната система, ние имаме един аналитичен процес.
Тук всичко е разделено, тук, за разлика от главата, всичко е разделено. Ако в главата бъбречната дейност протича заедно с чревната дейност, напротив, в останалия организъм всичко е разделено, така че ако продължим по-нататък схематичното представяне, примерно на чернодробната дейност или на стомашната дейност, ние бихме могли да кажем, че там те са ясно разграничени една от друга; в главата те протичат заедно, там всичко се слива в едно цяло, всичко се синтезира. И това сливане – съпроводено в същото време от едно непрекъснато отпадане на субстанции, като че ли дъждът се излива от облаците – тази синтезираща дейност на главата лежи в основата на всяка една мисловна дейност. За да може човекът да мисли, за да се прояви и за да осъществи едно или друго действие, това което идва от духовно-душевния свят трябва да съхрани обединяващата си функция в посока към главата, чрез което настъпва едно синтетично разчленение на наследствената субстанция. Благодарение на това, в синтетично разчленената наследствена субстанция може да се види едно огледало.
към текста >>
Ако в главата бъбречната дейност протича заедно с чревната дейност, напротив, в останалия
орган
изъм всичко е разделено, така че ако продължим по-нататък схематичното представяне, примерно на чернодробната дейност или на стомашната дейност, ние бихме могли да кажем, че там те са ясно разграничени една от друга; в главата те протичат заедно, там всичко се слива в едно цяло, всичко се синтезира.
Точно както в главата имаме един синтетичен процес, така в целия останал организъм, особено в двигателно-веществообменната система, ние имаме един аналитичен процес. Тук всичко е разделено, тук, за разлика от главата, всичко е разделено.
Ако в главата бъбречната дейност протича заедно с чревната дейност, напротив, в останалия организъм всичко е разделено, така че ако продължим по-нататък схематичното представяне, примерно на чернодробната дейност или на стомашната дейност, ние бихме могли да кажем, че там те са ясно разграничени една от друга; в главата те протичат заедно, там всичко се слива в едно цяло, всичко се синтезира.
И това сливане – съпроводено в същото време от едно непрекъснато отпадане на субстанции, като че ли дъждът се излива от облаците – тази синтезираща дейност на главата лежи в основата на всяка една мисловна дейност. За да може човекът да мисли, за да се прояви и за да осъществи едно или друго действие, това което идва от духовно-душевния свят трябва да съхрани обединяващата си функция в посока към главата, чрез което настъпва едно синтетично разчленение на наследствената субстанция. Благодарение на това, в синтетично разчленената наследствена субстанция може да се види едно огледало. Следователно, Вие имате следното: ако при слизането на духовно-душевните сили главата смогне да организира своята синтезираща функция, тогава главата се превръща в огледало и там вътре се отразява външният свят и това дава мисленето, което ние обикновено наблюдаваме. Следователно, ние трябва да различаваме две мисловни функции: тази, която лежи зад възприемаемия свят, която изгражда мозъка – тя е нещо трайно – и другата мисловна функция, в която няма нищо реално, тя е само едно отражение, което при заспиване веднага угасва, а когато не размишляваме – веднага изчезва.
към текста >>
Следователно, Вие имате следното: ако при слизането на духовно-душевните сили главата смогне да
орган
изира своята синтезираща функция, тогава главата се превръща в огледало и там вътре се отразява външният свят и това дава мисленето, което ние обикновено наблюдаваме.
Тук всичко е разделено, тук, за разлика от главата, всичко е разделено. Ако в главата бъбречната дейност протича заедно с чревната дейност, напротив, в останалия организъм всичко е разделено, така че ако продължим по-нататък схематичното представяне, примерно на чернодробната дейност или на стомашната дейност, ние бихме могли да кажем, че там те са ясно разграничени една от друга; в главата те протичат заедно, там всичко се слива в едно цяло, всичко се синтезира. И това сливане – съпроводено в същото време от едно непрекъснато отпадане на субстанции, като че ли дъждът се излива от облаците – тази синтезираща дейност на главата лежи в основата на всяка една мисловна дейност. За да може човекът да мисли, за да се прояви и за да осъществи едно или друго действие, това което идва от духовно-душевния свят трябва да съхрани обединяващата си функция в посока към главата, чрез което настъпва едно синтетично разчленение на наследствената субстанция. Благодарение на това, в синтетично разчленената наследствена субстанция може да се види едно огледало.
Следователно, Вие имате следното: ако при слизането на духовно-душевните сили главата смогне да организира своята синтезираща функция, тогава главата се превръща в огледало и там вътре се отразява външният свят и това дава мисленето, което ние обикновено наблюдаваме.
Следователно, ние трябва да различаваме две мисловни функции: тази, която лежи зад възприемаемия свят, която изгражда мозъка – тя е нещо трайно – и другата мисловна функция, в която няма нищо реално, тя е само едно отражение, което при заспиване веднага угасва, а когато не размишляваме – веднага изчезва.
към текста >>
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда
орган
ите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури.
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури.
Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна. И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето. Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия живот.
към текста >>
И така, това, което в лицето на аналитично изградените
орган
и, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето.
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури. Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна.
И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето.
Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия живот.
към текста >>
Следователно, всичко онова, което представляват
орган
ите, лежи в основата на волевия живот.
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури. Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна. И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето.
Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия живот.
към текста >>
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните
орган
и е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост.
И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие. Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим. И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие. При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган. При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>
И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в
орган
ите, това е обусловено от цялото досегашно развитие.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост.
И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие.
Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим. И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие. При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган. При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>
Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг
орган
, този
орган
вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост. И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие.
Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим.
И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие. При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган. При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>
При възрастния човек, тъй като
орган
ите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг
орган
не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния
орган
.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост. И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие. Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим. И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие.
При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган.
При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>
При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен
орган
се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост. И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие. Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим. И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие. При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган.
При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>
По-фините болести всъщност са недостъпни за хистологията, те се коренят в течните части, които изпълват даден
орган
, например черен дроб, те се коренят в движението на течностите или дори в подвижността на газообразния елемент, който изпълва черния дроб.
Виждате ли, днешните болести, които се диагностицират в нашата съвременна патология, са само по-грубите болести.
По-фините болести всъщност са недостъпни за хистологията, те се коренят в течните части, които изпълват даден орган, например черен дроб, те се коренят в движението на течностите или дори в подвижността на газообразния елемент, който изпълва черния дроб.
От съществено значение за душевния живот е дори топлинното състояние на даден орган.
към текста >>
От съществено значение за душевния живот е дори топлинното състояние на даден
орган
.
Виждате ли, днешните болести, които се диагностицират в нашата съвременна патология, са само по-грубите болести. По-фините болести всъщност са недостъпни за хистологията, те се коренят в течните части, които изпълват даден орган, например черен дроб, те се коренят в движението на течностите или дори в подвижността на газообразния елемент, който изпълва черния дроб.
От съществено значение за душевния живот е дори топлинното състояние на даден орган.
към текста >>
Следователно, ако става дума за някакъв дефект на волята в детския
орган
изъм, преди всичко трябва да попитаме: С кой
орган
, с каква
орган
на патология, с какво заболяване на
орган
а е свързан един такъв дефект на волята?
Следователно, ако става дума за някакъв дефект на волята в детския организъм, преди всичко трябва да попитаме: С кой орган, с каква органна патология, с какво заболяване на органа е свързан един такъв дефект на волята?
– Този е по-важният въпрос.
към текста >>
Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката
орган
изация.
Но помислете си само, как цялостното същество на човека участвува в неговото развитие. Ако вземем само първите седем години от живота, ние ще си имаме работа главно с наследствените дефекти. Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност. Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят.
Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация.
Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години. И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят. Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес.
към текста >>
Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия
орган
изъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години.
Но помислете си само, как цялостното същество на човека участвува в неговото развитие. Ако вземем само първите седем години от живота, ние ще си имаме работа главно с наследствените дефекти. Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност. Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят. Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация.
Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години.
И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят. Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят.
към текста >>
И това знание, което човек усвоява относно вътрешната
орган
изация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят.
Ако вземем само първите седем години от живота, ние ще си имаме работа главно с наследствените дефекти. Обаче ние не бива да разглеждаме един такъв наследствен дефект по онзи ужасяващ начин, който е присъщ на съвременната наука; защото в тези случаи ние се изправяме пред определена кармическа необходимост, а не пред някаква случайност. Поради своето неведение самите ние си избираме такова тяло в редицата на поколенията, чиито дефекти са заложени още в духовния свят. Следователно там, където има дефектни наследствени сили, там още преди зачатието е съществувало определено незнание за човешката организация. Или с други думи: още преди да слезем на Земята ние трябва да познаваме човешкия организъм съвсем точно; в противен случай ние ще го преобразуваме неправилно и изобщо няма да навлезем както трябва в нашите първи 7 години.
И това знание, което човек усвоява относно вътрешната организация между смъртта и новото раждане, е несъизмеримо с оскъдните трохи от знание, до които днешната физиология и хистология се добират във външния свят.
Обаче знанието, което ние имаме там и което после потъва в тялото и в резултат на това бива забравено, то не се обръща чрез сетивата към външния свят. Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това?
към текста >>
И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на познание за човешката
орган
изация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко знание, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят.
Това знание, то е нещо неизмеримо голямо. Обаче ние го повреждаме, ако в земния живот не проявяваме никакъв интерес към нашето обкръжение, или ако нещо възпрепятства този интерес. Представете си, че през някоя цивилизационна епоха хората биват затворени в някакви помещения, държани там от сутрин до вечер, така че да не могат да проявяват никакъв интерес към външния свят. Какви са последиците от това? Тази цивилизация изолира човека, тя издига стена между човешкото познание и външния свят.
И ако един човек премине през смъртта с една такава изолираност и внесе в духовния свят липса на познание за човешката организация, тогава след време един такъв човек ще слезе на Земята с много по-малко знание, отколкото онзи, чийто поглед е бил отворен за външния свят.
към текста >>
Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия
орган
изъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни.
И сега Вие вярвате, примерно, че движейки се в една или друга посока, това е нещо незначително. За обикновеното съзнание то може и да е незначително, обаче то съвсем не е незначително за онази сфера на обикновеното съзнание, където се гради подсъзнанието. Защото ако Вие вървите през света дори и само един ден и сте го наблюдавали внимателно, това е вече една важна предпоставка за опознаване на вътрешния свят на човека. Външният свят в земния живот – това е духовният вътрешен свят в извънземния живот. Ние допълнително ще говорим за въздействията на нашата цивилизация и защо, като резултат от тях, се раждат толкова много непълноценни деца.
Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни.
Да, ще бъдат избирани тъкмо такива хора, които ще предоставят некачествени тела. Докато тези, които биха предоставяли добри тела, ще остават стерилни. И действително, как при слизането от духовния свят възниква едно поколение – това зависи от цялостното развитие на дадена епоха. И когато разглеждаме едно дете, ние трябва да прозрем какво живее в него от предишния му земен живот. Длъжни сме да разберем, защо то си избира органи, които ще боледуват по силата на наследствеността, защо неговата недоразвита индивидуалност отново е решила да работи в това непълноценно тяло.
към текста >>
Длъжни сме да разберем, защо то си избира
орган
и, които ще боледуват по силата на наследствеността, защо неговата недоразвита индивидуалност отново е решила да работи в това непълноценно тяло.
Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни. Да, ще бъдат избирани тъкмо такива хора, които ще предоставят некачествени тела. Докато тези, които биха предоставяли добри тела, ще остават стерилни. И действително, как при слизането от духовния свят възниква едно поколение – това зависи от цялостното развитие на дадена епоха. И когато разглеждаме едно дете, ние трябва да прозрем какво живее в него от предишния му земен живот.
Длъжни сме да разберем, защо то си избира органи, които ще боледуват по силата на наследствеността, защо неговата недоразвита индивидуалност отново е решила да работи в това непълноценно тяло.
към текста >>
Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен
орган
, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един
орган
, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело.
Помислете си, какви възможности са дадени на детето до смяната на зъбите, понеже от духовния свят не винаги слиза това, което е напълно адекватно спрямо предлаганото тяло. Може да се окаже, примерно, че едно дете има добър модел, който е сполучливо разработен в областта на черния дроб. Но понеже индивидуалността не е способна да разбере това, което е заложено там вътре, през втория жизнен период то се възпроизвежда само отчасти, и тогава възниква един изразен дефект на волята. Ако вземем примера, при който черният дроб се изгражда непълноценно по отношение на чернодробния модел, тогава възниква един волев дефект, изразяващ се в следното: Детето има едни или други намерения, обаче то не достига до видими проявления на волята, и тогава волята, така да се каже, засяда в мислите. Детето е започнало да върши нещо, обаче веднага насочва усилията си в друга посока, волята засича.
Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен орган, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един орган, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело.
Да си представим следното: Като човек, аз съм така организиран, че бързайки за трамвая, тръгващ за Базел, съм вече на перона
към текста >>
Да си представим следното: Като човек, аз съм така
орган
изиран, че бързайки за трамвая, тръгващ за Базел, съм вече на перона
Може да се окаже, примерно, че едно дете има добър модел, който е сполучливо разработен в областта на черния дроб. Но понеже индивидуалността не е способна да разбере това, което е заложено там вътре, през втория жизнен период то се възпроизвежда само отчасти, и тогава възниква един изразен дефект на волята. Ако вземем примера, при който черният дроб се изгражда непълноценно по отношение на чернодробния модел, тогава възниква един волев дефект, изразяващ се в следното: Детето има едни или други намерения, обаче то не достига до видими проявления на волята, и тогава волята, така да се каже, засяда в мислите. Детето е започнало да върши нещо, обаче веднага насочва усилията си в друга посока, волята засича. Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен орган, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един орган, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело.
Да си представим следното: Като човек, аз съм така организиран, че бързайки за трамвая, тръгващ за Базел, съм вече на перона
към текста >>
И така, всеки
орган
изпълнява някаква посредническа функция.
– има такива хора – обаче в последния момент не мога да се кача във вагона, нещо ме спира и аз не мога да стъпя на стъпалото! – Виждате ли, понякога засечките на волята се проявяват по много странен начин. Но когато те се проявят, следва да имаме предвид, че винаги е налице някакъв малък дефект в черния дроб. Черният дроб винаги е посредникът при осъществяването на замислената идея в конкретно действие и това става чрез системата веществообмен-крайници.
И така, всеки орган изпълнява някаква посредническа функция.
към текста >>
И тук Вие се досещате защо индивидуалността на сина е избрала тъкмо този баща: защото тя не е знаела нищо за вътрешната
орган
изация на черния дроб.
Той само искал да даде израз на това, което определя съзнанието. И той стигнал толкова далеч, че за него станало напълно естествено да няма никаква представа за волята. В сравнително късна възраст му се родил син. Той, бащата, чрез системното игнориране на волята заложил в черния дроб не друго, а неспособност за превръщане на субективните намерения в действие. При сина всичко това вече се проявява като заболяване.
И тук Вие се досещате защо индивидуалността на сина е избрала тъкмо този баща: защото тя не е знаела нищо за вътрешната организация на черния дроб.
Така тя си избира една конституция, при която не се налага да се грижи за черния дроб. Защото черният дроб е бил лишен тъкмо от тази функция, която въпросният млад човек не е свалил от духовния свят при своето раждане. Следователно, Вие виждате: Ако искаме да разберем детето, ние сме длъжни много внимателно да вникваме също и в неговата карма.
към текста >>
16.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Вие видяхте, че в основата на мисленето, както то се проявява в повърхностния душевен живот, лежи една синтетична дейност, която има за цел изграждането и
орган
изацията на мозъка, и че в основата на волята лежи една аналитична дейност, една разграничителна дейност, която е присъща на двигателно-веществообменния човек.
Виждате ли, скъпи мои приятели, сега при детето ние трябва да проследим като една обща симптоматология как в своето развитие мисленето се отнася към развитието на волята. Вчера Вие вече видяхте, как тези неща могат да бъдат разглеждани само симптоматично.
Вие видяхте, че в основата на мисленето, както то се проявява в повърхностния душевен живот, лежи една синтетична дейност, която има за цел изграждането и организацията на мозъка, и че в основата на волята лежи една аналитична дейност, една разграничителна дейност, която е присъща на двигателно-веществообменния човек.
към текста >>
Защото в детския
орган
изъм мислите винаги навлизат откъслечно.
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност. Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите.
Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно.
Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си.
към текста >>
Защото ако изследваме нещата със средствата на Духовната наука, за които се говори вече повече от 20 години, ако си послужим с тези средства, ние никога няма да открием в това, което представлява човешката
орган
изация нещо, което би могло да произвежда мислите.
3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото. Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото. Тук сме изправени пред една хипотеза, граничеща с абсурд: някой да стига до подобни изводи за гърнето с мляко. Обаче по отношение на мисленето науката стига тъкмо до тази хипотеза и тя, несъмнено, е извънредно глупава.
Защото ако изследваме нещата със средствата на Духовната наука, за които се говори вече повече от 20 години, ако си послужим с тези средства, ние никога няма да открием в това, което представлява човешката организация нещо, което би могло да произвежда мислите.
Такова нещо просто не съществува. Както млякото трябва да бъде налято в гърнето, за да е там, така и мислите първо трябва да навлязат в човека, за да ги открием вътре в него.
към текста >>
Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и
орган
изира човешкото същество.
Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях. Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло.
Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един
орган
на разпада,
орган
, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
И така, ако аз отново нарисувам вчерашната схема (Рис. 4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите. – И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система.
Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
към текста >>
Етерното тяло с цялата си жизнеспособност е поставено в човека според това, как той със своята карма слиза на Земята и как може да включи етерното тяло в своята цялостна
орган
изация.
Обаче той започва да пресмята и когато изчислява обема на съда, той включва и тази долна част. Това е краен случай. Един съд за мляко може да бъде направен неудачно по хиляди начини. Например може да бъде направен така, че да се прекатури след един месец поради лошо направено дъно и млякото да изтече още на 27-мия ден. Става дума за това, че млякото в съда ще бъде такова, какъвто е съдът.
Етерното тяло с цялата си жизнеспособност е поставено в човека според това, как той със своята карма слиза на Земята и как може да включи етерното тяло в своята цялостна организация.
Ето какво трябва да осъзнаем ние.
към текста >>
До едно такова инстинктивно разбиране на детската душа ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката
орган
изация като цяло.
Но как да стигнем до едно такова инстинктивно разбиране?
До едно такова инстинктивно разбиране на детската душа ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката организация като цяло.
Тази мистерия, този интерес към човешката организация са неща напълно чужди на днешната цивилизация. За тях днешната цивилизация няма никаква представа. Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия. Ето защо е извънредно важно всред Вас, седящите тук, да няма фанатици, да няма хора, които поначало са фанатично настроени и не са в състояние да оценят цялата важност на онези неща, които следва да бъдат езотерично прилагани в практическия живот. Днес е невъзможно да се очертае достатъчно стеснения кръг, където да се обсъждат подобни теми, понеже човекът на днешната цивилизация не може да прозре, че в много случаи е необходимо да не се придържаме към някаква строго определена ръководна линия.
към текста >>
Тази мистерия, този интерес към човешката
орган
изация са неща напълно чужди на днешната цивилизация.
Но как да стигнем до едно такова инстинктивно разбиране? До едно такова инстинктивно разбиране на детската душа ние стигаме именно благодарение на това, че развиваме един все по-голям интерес към мистерията на човешката организация като цяло.
Тази мистерия, този интерес към човешката организация са неща напълно чужди на днешната цивилизация.
За тях днешната цивилизация няма никаква представа. Днешната цивилизация разглежда, примерно, един тежко душевно болен човек... [Празнота в стенограмата] Естествено, нещата протичат според съответните цивилизационни условия, така че те могат и да се различават от всичко онова, което ние се стремим да обясним с нашите антропософски понятия. Ето защо е извънредно важно всред Вас, седящите тук, да няма фанатици, да няма хора, които поначало са фанатично настроени и не са в състояние да оценят цялата важност на онези неща, които следва да бъдат езотерично прилагани в практическия живот. Днес е невъзможно да се очертае достатъчно стеснения кръг, където да се обсъждат подобни теми, понеже човекът на днешната цивилизация не може да прозре, че в много случаи е необходимо да не се придържаме към някаква строго определена ръководна линия. Обаче тези неща трябва да се знаят и разумно да се прилагат там, където това е възможно в съответните граници, включително и при непълноценните деца.
към текста >>
Тъкмо защото това, което е приел по време на инкарнацията е останало изцяло извън изживяванията на физическото и етерното тяло, тъкмо поради това той не е имал възможност да го „преработи”, в резултат на което се инкарнира без да има абсолютно никакво познание за вътрешната
орган
изация на човешкото тяло, той не може да навлезе във физическото и етерното тяло, част от него винаги остава извън тялото си, понеже не в състояние да се обслужва чрез физическото тяло, той се проявява като „луд”.
После би могла да последва и една друга инкарнация, при която съответният човек, сравнително млад, попада в затвора, така че остава напълно откъснат от света. По-късно той преминава през смъртта и навлиза в новия си живот. И ето, че сега го виждаме обвзет от неговата лудост.
Тъкмо защото това, което е приел по време на инкарнацията е останало изцяло извън изживяванията на физическото и етерното тяло, тъкмо поради това той не е имал възможност да го „преработи”, в резултат на което се инкарнира без да има абсолютно никакво познание за вътрешната организация на човешкото тяло, той не може да навлезе във физическото и етерното тяло, част от него винаги остава извън тялото си, понеже не в състояние да се обслужва чрез физическото тяло, той се проявява като „луд”.
Ние бихме могли да вникнем в неговите изживявания, в това, което е той самият, само ако напълно се абстрахираме от неговото физическо и етерно тяло, и насочим поглед към неговото астрално тяло и неговия Аз.
към текста >>
6), тук са някои от
орган
ите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното тяло и Азът напират в посока навътре.
А сега си представете че един такъв човек стои пред нас в своята детска възраст. Тук ние наблюдаваме тези непрекъснати опити на детето за навлизане във физическото и етерното тяло, следвани от непрекъснато отблъскване. Схематично бихме могли да си представим следния случай: тук са физическото и етерното тяло (Рис.
6), тук са някои от органите, чиито отклонения се дължат на споменатите причини: астралното тяло и Азът напират в посока навътре.
Навсякъде те напират навътре, обаче не го вършат по правилния начин и всеки път трябва да полагат известни усилия. Да предположим, че астралното тяло и Азът са длъжни да полагат усилия всеки път, когато те трябва да проникнат в черния дроб и стомаха. Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане. И детето непрекъснато се люшка насам-натам между засилващото се и отслабващо чернодробностомашно усещане.
към текста >>
когато астралното тяло и Азът спокойно овладяват отделните
орган
и.
Тези усилия имат една забележителна последица, а именно, че възниква нещо като един абнормен ритъм, усилията довеждат до това, че в съответния момент Азът набира сили, а после отново отслабва. Така при детето ние виждаме едно променливо чернодробно-стомашно усещане, и преди да бъде осъзнато, то се проявява именно като едно смътно чернодробно-стомашно усещане. И детето непрекъснато се люшка насам-натам между засилващото се и отслабващо чернодробностомашно усещане. Поради тази причина, детето не достига до там, че да използва своето тяло по така наречения нормален начин. Защото то може да бъде правилно използвано само в отсъствието на този абнормен ритъм, т.е.
когато астралното тяло и Азът спокойно овладяват отделните органи.
към текста >>
17.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И така, скъпи мои приятели, ние обсъдихме взаимните връзки между етерното, физическото, астралното тяло и Азовата
орган
изация, както те бяха представени при разглеждането на така наречените абнормни деца.
И така, скъпи мои приятели, ние обсъдихме взаимните връзки между етерното, физическото, астралното тяло и Азовата организация, както те бяха представени при разглеждането на така наречените абнормни деца.
От това, което изложих вчера относно своеобразния начин, по който етерното тяло може да бъде деформирано чрез едно неправилно включване в общата мисловна система на мировия етер, ние стигнахме до извода, че абнормните прояви могат да поемат в най-различни посоки. Ако вникнете в тези думи, вероятно в хода на лекциите Вие ще стигнете до убеждението: Ако изработим подходяща душевна нагласа у възпитателя, ние ще сме в състояние да открием конкретния лечебен метод при всяко дете. Обаче на първо място трябва да се знае същественото: Фактически цялата днешна психиатрия няма абсолютно никаква представа за възможните лечебни методи при така наречените душевни заболявания. Ако човек е наясно с нещата, той може да направи и крачката към конкретните лечебни методи. Все пак отделните подробности не са толкова важни, колкото основният принцип: в тази област ясната патология и ясната диагноза от само себе си прерастват в терапия.
към текста >>
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата
орган
изация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод.
Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на
орган
ично-етерните сили.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него.
Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили.
И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата
орган
изация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили.
И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло.
Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата
орган
изация от друга страна, се прекъсва.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън.
Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>
Начинът, по който Азовата
орган
изация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека. Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация.
към текста >>
Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната
орган
изация на човека.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход.
към текста >>
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата
орган
изация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни. Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода.
Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход. Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко.
към текста >>
7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата
орган
изация.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни. Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека. Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис.
7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация.
Ясновидецът непосредствено вижда този преход. Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко. И тъкмо тук, бих казал, започва едно изключително важно явление в човешкия живот.
към текста >>
Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата
орган
изация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход.
Обаче този преход, състоящ се в това, че астралното тяло и Азовата организация „захващат” физическото и етерното тяло, не е всичко.
И тъкмо тук, бих казал, започва едно изключително важно явление в човешкия живот.
към текста >>
Нека да вземем най-напред Азовата
орган
изация.
Нека да вземем най-напред Азовата организация.
Когато Азовата организация се завръща при пробуждането, тя не просто захваща етерното и физическото тяло, а в човешкото тяло тя захваща външния свят, силите на външния свят. Какво означава това?
към текста >>
Когато Азовата
орган
изация се завръща при пробуждането, тя не просто захваща етерното и физическото тяло, а в човешкото тяло тя захваща външния свят, силите на външния свят.
Нека да вземем най-напред Азовата организация.
Когато Азовата организация се завръща при пробуждането, тя не просто захваща етерното и физическото тяло, а в човешкото тяло тя захваща външния свят, силите на външния свят.
Какво означава това?
към текста >>
Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата
орган
изация, която има своя физически израз също и в топлинния
орган
изъм, за тях гравитацията е преодоляна.
Тази би била едната представа: пробуждайки се, с Аза ние обхващаме физическото тяло, тежкото физическо тяло, което е подвластно на Земната тежест, и сега с нашето физическо тяло ние сме подчинени на Земната тежест и поради това сме в непосредствено отношение спрямо физическата гравитация. Това е едната възможност. Все едно, че държейки книгата, с теглото на книгата аз влизам в непосредствено отношение с гравитацията. Това е едната представа; тя е неправилна, погрешна. Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация.
Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна.
Не съществува никаква възможност да встъпим в непосредствено отношение с гравитацията. Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото тяло. Ето за какво става дума. Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото тяло.
към текста >>
Когато ходите, с Азовата
орган
изация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото тяло.
Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация. Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна. Не съществува никаква възможност да встъпим в непосредствено отношение с гравитацията. Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото тяло. Ето за какво става дума.
Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото тяло.
към текста >>
Обаче доколкото с нашата Азова
орган
изация се вмъкваме в нашето етерно тяло, ние сме в директни отношения не с подемната сила, а с нашата Азова
орган
изация.
Обаче такъв натиск няма; фактически мозъкът плава в мозъчната течност. Ето защо, изпитвайки действието на подемната сила, мозъкът губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност. Тази изместена течност има тегло, което е приблизително 20 грама по-малко, отколкото е теглото на самия мозък, така че теглото на мозъка върху черепната основа е само 20 грама. Следователно, ние имаме един тежък мозък, който не упражнява натиск надолу, а притежава подемна сила. Ние живеем в тази подемна сила, нашето етерно тяло живее вътре в нея.
Обаче доколкото с нашата Азова организация се вмъкваме в нашето етерно тяло, ние сме в директни отношения не с подемната сила, а с нашата Азова организация.
Нашата човешка организация е свързана с всички Земни сили, с целия физически свят, и то с непосредствена, пряка връзка, а не косвено.
към текста >>
Нашата човешка
орган
изация е свързана с всички Земни сили, с целия физически свят, и то с непосредствена, пряка връзка, а не косвено.
Ето защо, изпитвайки действието на подемната сила, мозъкът губи от теглото си толкова, колкото тежи изместената от него течност. Тази изместена течност има тегло, което е приблизително 20 грама по-малко, отколкото е теглото на самия мозък, така че теглото на мозъка върху черепната основа е само 20 грама. Следователно, ние имаме един тежък мозък, който не упражнява натиск надолу, а притежава подемна сила. Ние живеем в тази подемна сила, нашето етерно тяло живее вътре в нея. Обаче доколкото с нашата Азова организация се вмъкваме в нашето етерно тяло, ние сме в директни отношения не с подемната сила, а с нашата Азова организация.
Нашата човешка организация е свързана с всички Земни сили, с целия физически свят, и то с непосредствена, пряка връзка, а не косвено.
към текста >>
А сега, нека да видим с какво е свързана нашата Азова
орган
изация?
А сега, нека да видим с какво е свързана нашата Азова организация?
На първо място, нашата Азова организация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното естество. Обаче, скъпи мои приятели, това, което физиците наричат материя, то чисто и просто не съществува. В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата организация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора. Или с други думи: всичко онова, което обхващаме с името „Земя”, представляват именно тези сили. Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата организация.
към текста >>
На първо място, нашата Азова
орган
изация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното естество.
А сега, нека да видим с какво е свързана нашата Азова организация?
На първо място, нашата Азова организация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното естество.
Обаче, скъпи мои приятели, това, което физиците наричат материя, то чисто и просто не съществува. В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата организация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора. Или с други думи: всичко онова, което обхващаме с името „Земя”, представляват именно тези сили. Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата организация. Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка.
към текста >>
В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата
орган
изация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора.
А сега, нека да видим с какво е свързана нашата Азова организация? На първо място, нашата Азова организация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното естество. Обаче, скъпи мои приятели, това, което физиците наричат материя, то чисто и просто не съществува.
В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата организация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора.
Или с други думи: всичко онова, което обхващаме с името „Земя”, представляват именно тези сили. Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата организация. Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка. После Азовата организация е свързана и с една част от общото топлинно състояние, с една част от общите топлинни сили, през които непрекъснато преминаваме, доколкото живеем в условията на физическия свят.
към текста >>
Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата
орган
изация.
А сега, нека да видим с какво е свързана нашата Азова организация? На първо място, нашата Азова организация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното естество. Обаче, скъпи мои приятели, това, което физиците наричат материя, то чисто и просто не съществува. В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата организация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора. Или с други думи: всичко онова, което обхващаме с името „Земя”, представляват именно тези сили.
Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата организация.
Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка. После Азовата организация е свързана и с една част от общото топлинно състояние, с една част от общите топлинни сили, през които непрекъснато преминаваме, доколкото живеем в условията на физическия свят.
към текста >>
Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата
орган
изация се намира в непосредствена връзка.
На първо място, нашата Азова организация е в отношение с гравитацията, със силата на тежестта, или иначе казано, със земното естество. Обаче, скъпи мои приятели, това, което физиците наричат материя, то чисто и просто не съществува. В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата организация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора. Или с други думи: всичко онова, което обхващаме с името „Земя”, представляват именно тези сили. Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата организация.
Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка.
После Азовата организация е свързана и с една част от общото топлинно състояние, с една част от общите топлинни сили, през които непрекъснато преминаваме, доколкото живеем в условията на физическия свят.
към текста >>
После Азовата
орган
изация е свързана и с една част от общото топлинно състояние, с една част от общите топлинни сили, през които непрекъснато преминаваме, доколкото живеем в условията на физическия свят.
Обаче, скъпи мои приятели, това, което физиците наричат материя, то чисто и просто не съществува. В действителност съществуват само сили, и силите са подобни на гравитацията – естествено, има и друг вид сили, електрически, магнитни и така нататък –, и с всички тях Азовата организация се намира в непосредствена връзка и това е така по време на будното състояние при нормалните хора. Или с други думи: всичко онова, което обхващаме с името „Земя”, представляват именно тези сили. Всичко онова, което обхващаме във връзка с водата, което се намира в равновесие, стои в непосредствена връзка с Азовата организация. Всичко, което е от въздушно естество – нима не е истина, че наред с обикновената механика ние изучаваме и хидромеханика, аеромеханика, понеже равновесните и метеорологичните процеси имат своите особени форми във въздуха – с всичко това Азовата организация се намира в непосредствена връзка.
После Азовата организация е свързана и с една част от общото топлинно състояние, с една част от общите топлинни сили, през които непрекъснато преминаваме, доколкото живеем в условията на физическия свят.
към текста >>
– Ние се пробуждаме и като Дух, с нашата Азова
орган
изация навлизаме в света на Земните сили.
Аз задрасках думата топлина, защото тя е само една част.
– Ние се пробуждаме и като Дух, с нашата Азова организация навлизаме в света на Земните сили.
Всъщност, нашата връзка с тях е не физически опосредствувана, не е физическа, а магическа. Но тя може да се осъществява само пространствено, ограничена е чисто пространствено от границите на нашия организъм. Ако Вие започнете да разбирате, че връзките на нашата Азова организация са не физически, а магически, ще сте направили голяма крачка напред.
към текста >>
Но тя може да се осъществява само пространствено, ограничена е чисто пространствено от границите на нашия
орган
изъм.
Аз задрасках думата топлина, защото тя е само една част. – Ние се пробуждаме и като Дух, с нашата Азова организация навлизаме в света на Земните сили. Всъщност, нашата връзка с тях е не физически опосредствувана, не е физическа, а магическа.
Но тя може да се осъществява само пространствено, ограничена е чисто пространствено от границите на нашия организъм.
Ако Вие започнете да разбирате, че връзките на нашата Азова организация са не физически, а магически, ще сте направили голяма крачка напред.
към текста >>
Ако Вие започнете да разбирате, че връзките на нашата Азова
орган
изация са не физически, а магически, ще сте направили голяма крачка напред.
Аз задрасках думата топлина, защото тя е само една част. – Ние се пробуждаме и като Дух, с нашата Азова организация навлизаме в света на Земните сили. Всъщност, нашата връзка с тях е не физически опосредствувана, не е физическа, а магическа. Но тя може да се осъществява само пространствено, ограничена е чисто пространствено от границите на нашия организъм.
Ако Вие започнете да разбирате, че връзките на нашата Азова организация са не физически, а магически, ще сте направили голяма крачка напред.
към текста >>
Това отново е само една част от топлинните сили; а именно с една част топлината действува върху физическия
орган
изъм, а с друга – върху етерния
орган
изъм.
А сега да преминем към астралното тяло: когато сме в будно състояние, астралното тяло непосредствено се свързва с определени сили, действуващи върху нас, а не чрез етерното тяло.
Това отново е само една част от топлинните сили; а именно с една част топлината действува върху физическия организъм, а с друга – върху етерния организъм.
После астралното тяло се намира в непосредствена връзка със силите на светлината. Обаче Вие трябва да знаете, че за Духовната наука те са нещо различно от това, което твърди за тях днешната физика. Няма да се задълбочаваме в теорията, но нима не е вярно, че в основата на това, което можем да възприемаме от осветения околен свят, лежи етерът, така че сме в правото си да заявим: Светлината е една етерна сила. Днес официалната наука говори за светлината като за нещо, което осветява пространството. Духовната наука говори за светлината така: тя нарича светлина също и това, което лежи в основата на другите сетивни възприятия, например светлината на звуковите възприятия.
към текста >>
Впрочем, нашата съвременна наука познава неживия химизъм, или в най-добрия случай, един донякъде
орган
ичен химизъм, обаче тя няма никаква представа за всеобщия, мировия химизъм.
Светлината действува върху етерното тяло. Обаче при събуждане ние не влизаме във връзка с тази светлина, която е вътре в нас, но с нейното посредничество ние се включваме във външно струящата светлина. Така стои и въпросът с външния, действуващ в света химизъм. В химизма ние също се включваме по един непосредствен начин. И това е особено важно, понеже то означава, че човекът, намиращ се в будно състояние, е включен в един вид космически химизъм.
Впрочем, нашата съвременна наука познава неживия химизъм, или в най-добрия случай, един донякъде органичен химизъм, обаче тя няма никаква представа за всеобщия, мировия химизъм.
Тъкмо в него се включваме ние, когато се пробуждаме. По същия начин се включваме и във всеобщия миров живот, в жизнения етер.
към текста >>
Аз имам предвид
орган
изацията на окото.
И това, което накратко споделих с Вас, трябва да бъде постигнато, когато човек, такъв, какъвто го описах, постепенно изгради от първото тяло своето второ тяло, а после и своето трето тяло. Всичко това трябва да бъде постигнато, като човек се потапя в себе си, пронизвайки своето собствено същество със земно-космическите начала. Той трябва да обхване света чрез самия себе си. Днес в нашата наука има една-единствена област, където всъщност физиката обяснява нещата така, както би било желателно и в много други области.
Аз имам предвид организацията на окото.
към текста >>
В действителност, тъкмо в окото Азовата
орган
изация и астралното тяло непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото.
Замислете се как изглежда окото за днешния физик: един чисто физически инструмент, изобразяван като леща, където светлината се пречупва, изгражда се образът на съответния предмет и така нататък, само че в този случай остава неясно как душевният елемент преминава в целия този физически апарат. Всичко това е много интересно. Но разглеждайки нещата от физикална гледна точка, разполагайки с цялата тази рисунка, човек се спъва и не може да продължи нататък, защото иска, но не може да премине чрез мозъка в душевния елемент. Разгледайте още веднъж тази забавна философска акробатика, всички тези интересни, но всъщност крайно глупави теории за психо-физическия паралелизъм или взаимодействие.
В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното тяло непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото.
Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън тялото, а и в хода на ембрионалното развитие израства като едно външно образувание. Така стоят нещата с окото, но това е в сила и за целия човек. Целият човек би трябвало да бъде разбиран вътрешно-физикално, духовно-физикално, така че към земните сили да бъдат прибавени подвижните сили на светлината. Необходимо е вътре в човешката организация да бъде опознато това, което обкръжаващият свят да дава на човека, това, което човекът непосредствено обхваща, физикално-конструираното.
към текста >>
Необходимо е вътре в човешката
орган
изация да бъде опознато това, което обкръжаващият свят да дава на човека, това, което човекът непосредствено обхваща, физикално-конструираното.
Разгледайте още веднъж тази забавна философска акробатика, всички тези интересни, но всъщност крайно глупави теории за психо-физическия паралелизъм или взаимодействие. В действителност, тъкмо в окото Азовата организация и астралното тяло непосредствено навлизат в това, което ние очертахме физически; вътре в окото те непосредствено обхващат физическото. Следователно, по отношение на окото не е трудно да стигнем до правилно разбиране на нещата, понеже виждаме своеобразното обособяване на окото, понеже окото е разположено почти извън тялото, а и в хода на ембрионалното развитие израства като едно външно образувание. Така стоят нещата с окото, но това е в сила и за целия човек. Целият човек би трябвало да бъде разбиран вътрешно-физикално, духовно-физикално, така че към земните сили да бъдат прибавени подвижните сили на светлината.
Необходимо е вътре в човешката организация да бъде опознато това, което обкръжаващият свят да дава на човека, това, което човекът непосредствено обхваща, физикално-конструираното.
към текста >>
Фактически, при абнормните състояния нещата стоят така, че даден
орган
– не непременно целият
орган
изъм – може да е в такова състояние, че човекът да няма никаква възможност непосредствено да се включи към външния свят чрез този
орган
.
Как стоят нещата при абнормните състояния?
Фактически, при абнормните състояния нещата стоят така, че даден орган – не непременно целият организъм – може да е в такова състояние, че човекът да няма никаква възможност непосредствено да се включи към външния свят чрез този орган.
Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят. И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9). При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят.
към текста >>
Един
орган
, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят.
Как стоят нещата при абнормните състояния? Фактически, при абнормните състояния нещата стоят така, че даден орган – не непременно целият организъм – може да е в такова състояние, че човекът да няма никаква възможност непосредствено да се включи към външния свят чрез този орган.
Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят.
И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9). При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят. Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там.
към текста >>
Вземете който и да е
орган
, например белия дроб (Рис. 9).
Как стоят нещата при абнормните състояния? Фактически, при абнормните състояния нещата стоят така, че даден орган – не непременно целият организъм – може да е в такова състояние, че човекът да няма никаква възможност непосредствено да се включи към външния свят чрез този орган. Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят. И какво се случва тогава?
Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9).
При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят. Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там. Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално тяло да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън. Белият дроб трябва да му предостави възможността за този преход.
към текста >>
При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия
орган
изъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят.
Как стоят нещата при абнормните състояния? Фактически, при абнормните състояния нещата стоят така, че даден орган – не непременно целият организъм – може да е в такова състояние, че човекът да няма никаква възможност непосредствено да се включи към външния свят чрез този орган. Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят. И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9).
При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят.
Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят. Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там. Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално тяло да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън. Белият дроб трябва да му предостави възможността за този преход. Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното тяло и Аза, и възпрепятствуват пробуждането на човека.
към текста >>
При епилептиката се случва това, че със своята Азова
орган
изация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях.
Вие виждате, как изглежда състоянието на епилептика, гледано отвътре. При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах. Какво всъщност се случва при епилептика?
При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях.
Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч.
към текста >>
Астралното тяло и Азовата
орган
изация ще бъдат притиснати, задържани там.
При епилепсията, особено в детска възраст, нещата стоят така, както ги описах. Какво всъщност се случва при епилептика? При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях. Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб.
Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там.
Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган.
към текста >>
Ето защо в такъв случай под повърхността на
орган
ите се получава един застой на Азовата
орган
изация и на астралното тяло.
Какво всъщност се случва при епилептика? При епилептиката се случва това, че със своята Азова организация и със своето астрално тяло той може да се потопи във физическото и етерното тяло, обаче от друга страна, той не може да ги напусне и да излезе във външния свят; остава заключен там вътре в тях. Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там.
Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло.
И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание.
към текста >>
Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой
орган
.
Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч.
Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган.
Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло. Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
към текста >>
При всеки гърч е налице един застой на Азовата
орган
изация и на астралното тяло вътре в някой
орган
.
Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение.
При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган.
Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло. Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл. Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата
орган
изация са ужасно притиснати към повърхността на даден
орган
, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло.
Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
Астралното тяло и Азовата
орган
изация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към
орган
ите.
Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло. Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата
орган
изация и астралното тяло не влизат в непосредствено отношение със силите на равновесието.
– Във всеки конкретен случай ние трябва, бих казал, да се ръководим от нашия инстинкт. На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване. Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях. Лесно може да се предположи, че ако пристъпите със загуба на съзнание са кратки, а главозамайванията продължителни, тук нещо липсва.
И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата организация и астралното тяло не влизат в непосредствено отношение със силите на равновесието.
Преди всичко, тук Вие трябва да проверите дали при съответното дете Азовата организация и астралното тяло създават правилни отношения със силите на равновесието. После го накарайте да се занимава с гимнастика или евритмия, да вдига гири (Рис. 10),
към текста >>
Преди всичко, тук Вие трябва да проверите дали при съответното дете Азовата
орган
изация и астралното тяло създават правилни отношения със силите на равновесието.
На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване. Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях. Лесно може да се предположи, че ако пристъпите със загуба на съзнание са кратки, а главозамайванията продължителни, тук нещо липсва. И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата организация и астралното тяло не влизат в непосредствено отношение със силите на равновесието.
Преди всичко, тук Вие трябва да проверите дали при съответното дете Азовата организация и астралното тяло създават правилни отношения със силите на равновесието.
После го накарайте да се занимава с гимнастика или евритмия, да вдига гири (Рис. 10),
към текста >>
Обикновено то не усеща достатъчно тази сила; но то трябва да навлезе навътре със своята Азова
орган
изация и тогава веднага ще забележи, че сте му закачили някаква тежест.
или нещо подобно, да прави упражнения, свързани с равновесието, и тези упражнения да се правят във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост. После му предложете и следното: Дайте му две еднакво тежки гири – те обаче трябва да са измерени с аптекарска точност – и го накарайте да прави различни упражнения с тях, включително и евритмични упражнения, и Вие вече ще сте направили нещо. След това, детето да вземе в лявата си ръка една гира, която е по-лека от дясната и нека отново да прави упражнения, после обратно: да вземе в дясната си ръка по-леката от двете гири и да продължи с упражненията. Сега привържете някаква тежест към крака му, която да не е прекалено голяма, за да може да ходи и да усеща силата, която тегли крака му надолу.
Обикновено то не усеща достатъчно тази сила; но то трябва да навлезе навътре със своята Азова организация и тогава веднага ще забележи, че сте му закачили някаква тежест.
После закачете тежестта на другия крак; подтикнете го да извършва движенията по-скоро мислено, да се пренася мислено в движенията, в протягането на лявата ръка, в протягането на дясната ръка, в протягането на двете ръце; накарайте го съзнателно да възприема тежестта, докато стои на единия си крак, а другия повдига във въздуха. Накратко, в случаите на главозамайване, Вие ще забележите: Детето не навлиза както трябва в земните сили; ето защо се налага да го принудите да извършва такива движения, при които то ще се учи да овладява и постига равновесието. По сходен начин трябва да се постъпва и при лечението на епилептичните и епилептоидни деца, за да се улесни тяхното включване в другите сили.
към текста >>
Добре би било, ако направим водния елемент по-забележим за детето, преди той да бъде приет в
орган
изма, опитвайки се да приготвяме храната така, че детето да я усеща много силно.
До тук нещата са ясни. Вие бихте могли да постигнете нещо при някои епилептици, при които сте установили нарушения в циркулаторната система, които всъщност се обуславят от обращението на соковете. Ако Вие забележите, че епилептичните припадъци, появяващи се гърчове, спазми или световъртеж, са свързани с усещане за гадене, това се обяснява с невъзможност за включване във водния елемент.
Добре би било, ако направим водния елемент по-забележим за детето, преди той да бъде приет в организма, опитвайки се да приготвяме храната така, че детето да я усеща много силно.
Външно бихме могли да постигнем нещо, ако научим детето да плува. Обучението по плуване е едно много добро средство при епилептиците; нужно е само да се вглеждаме с разбиране в това, което се проявява в този случай.
към текста >>
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата
орган
изация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена.
С това ние разгледахме факторите, които още в детска възраст въвеждат Азовата организация в онези елементи, в които тя трябва да бъде въведена.
Обаче тук ние вече навлизаме в онази област, където непосредствено към работата на педагога трябва да се включи и лекарят. Защото в тези случаи, когато епилептичните прояви са вече налице, ние можем да пристъпим към работа само с помощта на лечебните средства и ние не бива да се плашим от използването на лечебните средства. Доколкото епилептичните прояви са свързани с това, с което ще бъдат свързани, когато астралното тяло е ангажирано в своите главни задачи, т.е. когато по-горните етерни елементи възпрепятствуват проникването на астралното тяло във външния свят, тогава ние трябва да упражним въздействие върху тези елементи вътре в самия човек. И тук става дума за това, ние действително да намерим правилния път, но преди всичко сме длъжни да разберем, дали астралното тяло е ангажирано, или не.
към текста >>
Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия
орган
изъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път.
А сега стигаме до онова място, където епилептичните явления напълно логично преминават в друг вид явления. Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите. Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб. Следователно, тук имаме един мисловен дефект.
Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път.
Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи. И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна. Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система. Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система.
към текста >>
Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните
орган
и.
А сега стигаме до онова място, където епилептичните явления напълно логично преминават в друг вид явления. Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите. Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб. Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път.
Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи.
И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна. Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система. Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност.
към текста >>
И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия
орган
изъм, следователно изкривени могат да са и
орган
ите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна.
Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите. Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб. Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път. Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи.
И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна.
Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система. Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност. Моралността е нещо, което ние трябва да постигнем постепенно.
към текста >>
А това означава, че сега ние сме изправени пред нещо много важно: Сега, слизайки аморални от духовния свят, ние сме длъжни да развиваме в нашата воля усета за смисъл; ние навлизаме в
орган
ите с нашата воля, в нашата воля ние сме длъжни да развиваме усета за това, което ни пресреща във външния свят като морал.
Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност. Моралността е нещо, което ние трябва да постигнем постепенно. Това, което е било моралност в нашата предишна инкарнация, ние сме го изразходвали между смъртта и новото раждане, когато сме били ангажирани с мъдрото изграждане на нашето бъдещо тяло; тази моралност отдавна се е изпарила; ние винаги трябва отново да постигаме морала във всеки следващ земен живот.
А това означава, че сега ние сме изправени пред нещо много важно: Сега, слизайки аморални от духовния свят, ние сме длъжни да развиваме в нашата воля усета за смисъл; ние навлизаме в органите с нашата воля, в нашата воля ние сме длъжни да развиваме усета за това, което ни пресреща във външния свят като морал.
към текста >>
Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна
орган
изация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните.
И колко удивително е, как наред с изучаването на говора, в проговарянето, в детето се вливат и моралните импулси. Ето защо за нас е от огромно значение да знаем, какво представлява имитирането.
Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните.
Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия организъм, а не чрез отделните органи. И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите мисли, сега не можем да сторим същото с нашата воля. И всичко това се проявява в моралните дефекти. Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят. Ние сме длъжни да приемем морала на обкръжаващия ни свят.
към текста >>
Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия
орган
изъм, а не чрез отделните
орган
и.
И колко удивително е, как наред с изучаването на говора, в проговарянето, в детето се вливат и моралните импулси. Ето защо за нас е от огромно значение да знаем, какво представлява имитирането. Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните.
Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия организъм, а не чрез отделните органи.
И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите мисли, сега не можем да сторим същото с нашата воля. И всичко това се проявява в моралните дефекти. Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят. Ние сме длъжни да приемем морала на обкръжаващия ни свят. Обаче при определени обстоятелства ние не можем това, а именно когато нашата духовнодушевна организация се натрупва и засяда във физическата организация, когато ние не можем да пробием навътре с нашата духовно-душевна организация.
към текста >>
Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки
орган
изъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят.
Ето защо за нас е от огромно значение да знаем, какво представлява имитирането. Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните. Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия организъм, а не чрез отделните органи. И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите мисли, сега не можем да сторим същото с нашата воля. И всичко това се проявява в моралните дефекти.
Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят.
Ние сме длъжни да приемем морала на обкръжаващия ни свят. Обаче при определени обстоятелства ние не можем това, а именно когато нашата духовнодушевна организация се натрупва и засяда във физическата организация, когато ние не можем да пробием навътре с нашата духовно-душевна организация.
към текста >>
Обаче при определени обстоятелства ние не можем това, а именно когато нашата духовнодушевна
орган
изация се натрупва и засяда във физическата
орган
изация, когато ние не можем да пробием навътре с нашата духовно-душевна
орган
изация.
Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия организъм, а не чрез отделните органи. И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите мисли, сега не можем да сторим същото с нашата воля. И всичко това се проявява в моралните дефекти. Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят. Ние сме длъжни да приемем морала на обкръжаващия ни свят.
Обаче при определени обстоятелства ние не можем това, а именно когато нашата духовнодушевна организация се натрупва и засяда във физическата организация, когато ние не можем да пробием навътре с нашата духовно-душевна организация.
към текста >>
Представете си, че ембрионът е така разположен в
орган
изма, че е твърде притиснат и мозъкът се оказва недостатъчно развит в сравнение на останалите части на
орган
изма.
И така, каква е причината за основните нарушения? Естествено, всичко е обусловено от кармата; тук трябва да говорим за две страни на нещата, за качествата, с които човек се проявява, и за тяхната кармическа обусловеност.
Представете си, че ембрионът е така разположен в организма, че е твърде притиснат и мозъкът се оказва недостатъчно развит в сравнение на останалите части на организма.
Сега Вие установявате следното: поради недостатъчно развития мозък през детския период, Вие имате онези излъчвания от мозъка, които са особено важни между 7. и 14. година; те се оказват нарушени и застинали, и от това, което застива и се натрупва тук, възниква един вид отражение, засягащо функцията на далака. Какви са последиците? Последиците от този застой са тези, че детето не развива никаква вътрешна симпатия към моралната страна на нещата; липсва му симпатия към моралното.
към текста >>
Колко интересно е да се види, че моралните дефекти, свързани с кармата, са толкова могъщи сили, че кармическата аморалност неизбежно се проявява под формата на деформации във физическия
орган
изъм.
Следователно, ако внимателно проследяваме външните деформации, в тях винаги ще откриваме удивителни симптоми. Срещу шарлатанските занимания с френология може да се говори много, но за преценка на моралните дефекти, човек трябва да се обърне към истинската френология.
Колко интересно е да се види, че моралните дефекти, свързани с кармата, са толкова могъщи сили, че кармическата аморалност неизбежно се проявява под формата на деформации във физическия организъм.
към текста >>
Мозъчно-представната
орган
изация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага.
Ето как трябва да бъдат разбирани нещата, които обсъждахме вчера; и за тях не би трябвало предварително да се съди, както хората обикновено правят. Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на мислите и представите, и полюсът на волята. Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец.
Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага.
Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко. И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде. Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята! Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот. Помислете: животните, които повече от хората живеят в света на представите, биха гладували постоянно, ако нямаха инстинкта да си присвояват всичко.
към текста >>
И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната
орган
изация не граби всичко и отвсякъде.
Ето как трябва да бъдат разбирани нещата, които обсъждахме вчера; и за тях не би трябвало предварително да се съди, както хората обикновено правят. Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на мислите и представите, и полюсът на волята. Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец. Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага. Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко.
И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде.
Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята! Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот. Помислете: животните, които повече от хората живеят в света на представите, биха гладували постоянно, ако нямаха инстинкта да си присвояват всичко. Нека да се замислим върху тези неща. Това не бива да се промъква във волевата организация, то трябва да остане в областта на фините представи.
към текста >>
Волевата
орган
изация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот.
Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец. Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага. Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко. И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде. Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята!
Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот.
Помислете: животните, които повече от хората живеят в света на представите, биха гладували постоянно, ако нямаха инстинкта да си присвояват всичко. Нека да се замислим върху тези неща. Това не бива да се промъква във волевата организация, то трябва да остане в областта на фините представи. И аз бих казал следното: Ако астралната инфилтрация на нашия мозък, за която е напълно оправдано да си присвоя всичко, се промъкне в двигателно-веществообменната система или в ритмичната система, тогава във волята възниква като тенденция това, което трябва да си остане в мисловно-представната организация: възниква поривът да си присвояваме всичко. Това може да се прояви в напълно безобидна форма и тогава Вие забелязвате, че детето започва да прибира всичко и да си прави колекции.
към текста >>
Това не бива да се промъква във волевата
орган
изация, то трябва да остане в областта на фините представи.
И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде. Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята! Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот. Помислете: животните, които повече от хората живеят в света на представите, биха гладували постоянно, ако нямаха инстинкта да си присвояват всичко. Нека да се замислим върху тези неща.
Това не бива да се промъква във волевата организация, то трябва да остане в областта на фините представи.
И аз бих казал следното: Ако астралната инфилтрация на нашия мозък, за която е напълно оправдано да си присвоя всичко, се промъкне в двигателно-веществообменната система или в ритмичната система, тогава във волята възниква като тенденция това, което трябва да си остане в мисловно-представната организация: възниква поривът да си присвояваме всичко. Това може да се прояви в напълно безобидна форма и тогава Вие забелязвате, че детето започва да прибира всичко и да си прави колекции. Естествено, човек непрекъснато се бори с тези неща и ето защо те не вземат застрашителни размери. Добре е да забелязваме тези особености. Разбира се, обикновено детето не отива далече по този път, защото започва да яде бой.
към текста >>
И аз бих казал следното: Ако астралната инфилтрация на нашия мозък, за която е напълно оправдано да си присвоя всичко, се промъкне в двигателно-веществообменната система или в ритмичната система, тогава във волята възниква като тенденция това, което трябва да си остане в мисловно-представната
орган
изация: възниква поривът да си присвояваме всичко.
Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята! Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот. Помислете: животните, които повече от хората живеят в света на представите, биха гладували постоянно, ако нямаха инстинкта да си присвояват всичко. Нека да се замислим върху тези неща. Това не бива да се промъква във волевата организация, то трябва да остане в областта на фините представи.
И аз бих казал следното: Ако астралната инфилтрация на нашия мозък, за която е напълно оправдано да си присвоя всичко, се промъкне в двигателно-веществообменната система или в ритмичната система, тогава във волята възниква като тенденция това, което трябва да си остане в мисловно-представната организация: възниква поривът да си присвояваме всичко.
Това може да се прояви в напълно безобидна форма и тогава Вие забелязвате, че детето започва да прибира всичко и да си прави колекции. Естествено, човек непрекъснато се бори с тези неща и ето защо те не вземат застрашителни размери. Добре е да забелязваме тези особености. Разбира се, обикновено детето не отива далече по този път, защото започва да яде бой. Ние трябва внимателно да преценим, дали детето се поддава на тази склонност: да запазва и да събира всевъзможни неща.
към текста >>
18.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата
орган
изация.
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация.
И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата? Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите. Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове.
към текста >>
Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата
орган
изация в някои от
орган
ите.
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация. И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата?
Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите.
Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове. Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис. 11) със своето етерно тяло, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното тяло от една страна и астралното тяло и Аза от друга страна.
към текста >>
Повърхността на
орган
а не пропуска навън астралното тяло и Азовата
орган
изация.
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация. И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата? Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите.
Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация.
Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове. Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис. 11) със своето етерно тяло, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното тяло от една страна и астралното тяло и Аза от друга страна.
към текста >>
Те се натрупват вътре в
орган
а; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера.
Обаче правилният подход е възможен само, ако разглеждаме тези неща така, както започнахме вчера по отношение на епилептичните разстройства, вземайки предвид физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азовата организация. И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата? Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите. Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация.
Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера.
Това създава предпоставка за гърчове. Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис. 11) със своето етерно тяло, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното тяло от една страна и астралното тяло и Аза от друга страна.
към текста >>
Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден
орган
(Рис.
И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата? Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите. Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове.
Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис.
11) със своето етерно тяло, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното тяло от една страна и астралното тяло и Аза от друга страна.
към текста >>
Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата
орган
изация да заседнат в някой
орган
и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън
орган
а, извън физическото тяло.
Подобни, точно определени съотношения имаме и при така наречения „нормален човек”, казвам „така наречения”, понеже изразът „нормален човек” е абсолютно филистерски, предполагайки, че тук съществуват някакви граници. Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното.
Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло.
Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието.
към текста >>
Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден
орган
, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова
орган
изация и в резултат на тези застойни, излишни количества,
орган
ът става такъв, че започва да усеща астралността.
Подобни, точно определени съотношения имаме и при така наречения „нормален човек”, казвам „така наречения”, понеже изразът „нормален човек” е абсолютно филистерски, предполагайки, че тук съществуват някакви граници. Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното. Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло.
Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността.
Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието.
към текста >>
Ако в
орган
а се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността.
Подобни, точно определени съотношения имаме и при така наречения „нормален човек”, казвам „така наречения”, понеже изразът „нормален човек” е абсолютно филистерски, предполагайки, че тук съществуват някакви граници. Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното. Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло. Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността.
Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността.
Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка.
към текста >>
Орган
ът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата
орган
изация.
Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното. Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло. Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността.
Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация.
Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание.
към текста >>
Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова
орган
изация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете.
Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното. Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло. Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация.
Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете.
И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието.
към текста >>
Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за
орган
, който по начало е свързан със съзнанието.
Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието.
Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието.
Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието. Тогава настъпва повишеното съзнание, болката. Такава е същността на болката.
към текста >>
Ако имаме работа с
орган
, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива
орган
и, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка.
Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието.
Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка.
Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието. Тогава настъпва повишеното съзнание, болката. Такава е същността на болката.
към текста >>
Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите”
орган
и, а не
орган
ите, които „пробуждат” съзнанието.
Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание.
Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието.
Тогава настъпва повишеното съзнание, болката. Такава е същността на болката.
към текста >>
Дотук ние разгледахме онези форми на умопомрачение, включително и в детския
орган
изъм, които се вливат в епилептичната или епилептоидната патология и които ще обсъдим по-подробно, когато се спрем на конкретните случаи.
Дотук ние разгледахме онези форми на умопомрачение, включително и в детския организъм, които се вливат в епилептичната или епилептоидната патология и които ще обсъдим по-подробно, когато се спрем на конкретните случаи.
към текста >>
Може да се получи така, че повърхността на един
орган
не задържа Азовата
орган
изация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и
орган
ът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова
орган
изация не се натрупват в
орган
а, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11).
Но сега Вие лесно ще възразите, че нещата могат да бъдат представени и по друг начин.
Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11).
Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”. С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича. Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това. Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>
Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата
орган
изация и по отношение на тях
орган
ът „изтича”.
Но сега Вие лесно ще възразите, че нещата могат да бъдат представени и по друг начин. Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11).
Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”.
С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича. Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това. Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>
С имагинативното съзнание ние виждаме точно това:
орган
ът се разлива извън своите очертания, той изтича.
Но сега Вие лесно ще възразите, че нещата могат да бъдат представени и по друг начин. Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11). Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”.
С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича.
Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това. Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>
Един такъв изтичащ
орган
винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои
орган
и се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо.
Но сега Вие лесно ще възразите, че нещата могат да бъдат представени и по друг начин. Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11). Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”. С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича.
Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо.
Ние ще говорим и за това. Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>
Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата
орган
изация, така да се каже, чрез връщането им в
орган
а.
Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11). Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”. С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича. Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това.
Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>
И така, към какви форми, към какви външно доловими симптомо-комплекси води едно такова вътрешно устройства на
орган
изма?
И така, към какви форми, към какви външно доловими симптомо-комплекси води едно такова вътрешно устройства на организма?
Тук ние навлизаме в една област, където детската възраст предлага симптоми, различни от тези при възрастните. Тук ние се изправяме пред такива форми на умопомрачение, които в периода на човешкото развитие между раждането и половата зрялост се свеждат до разновидностите на хистеричното умопомрачение. В тези разновидности на хистеричното умопомрачение си дават среща всички неясноти от страна на официалната наука. Всичко в тази област е белязано с всевъзможни необективни мисловни щампи. И това започва още с първия поглед, който човек отправя към тези неща; тъй като според съвременните представи това хистерично умопомрачение се свърза малко или много с половия живот.
към текста >>
Работата е там, че до половата зрялост детето просто не може да има тази форма на умопомрачение, която му приписват, ако при хистерията се има предвид пола; по-скоро през първата епоха от живота, у детето може да се появи нещо, което описах като един вид излизане на астралното тяло и на Азовата
орган
изация извън границите на съответния
орган
.
Работата е там, че до половата зрялост детето просто не може да има тази форма на умопомрачение, която му приписват, ако при хистерията се има предвид пола; по-скоро през първата епоха от живота, у детето може да се появи нещо, което описах като един вид излизане на астралното тяло и на Азовата организация извън границите на съответния орган.
Само това може да се срещне при детето.
към текста >>
Тук Вие буквално виждате това, което се случва: изтичането на астралността и Азовата
орган
изация от даден
орган
или от група
орган
и.
В основата си, нещата които описваме, представляват определени симптомо-комплекси. Ако човек се научи да вниква в същността на една такава абнормност, тогава той може да я наблюдава непосредствено. И това се получава, когато духовно-научният мироглед проникне в практическата област на живота. Тук описанията трябва да станат непосредствени и живи, да се освободят от всякакви абстракции, и накрая да се стигне до там, че този, който прави описанията, да ги види в лицето на болния човек.
Тук Вие буквално виждате това, което се случва: изтичането на астралността и Азовата организация от даден орган или от група органи.
към текста >>
Тук нека отново да напомним, че Азовата
орган
изация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата
орган
изация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот.
Тук нека отново да напомним, че Азовата организация и астралното тяло посредством физическото тяло са свързани с така наречените четири елемента, че в етерното тяло Азовата организация и астралното тяло са повече свързани с по-висшите елементи, с една част от топлината, със светлината, химизма и всеобщия миров живот.
Следователно, ако разширим този начин на изразяване и прекрачим в духовната област, както това е ставало и порано при инстинктивното ясновидство, когато физическото не е било толкова ясно разграничавано от духовното, би трябвало да кажем: В тези случаи ние сме изправени пред една голяма душевна ранимост на детето. И като обобщаващо понятие, тази душевна ранимост на детето обхваща всичко, което се проявява тук. И ако тази душевна ранимост не може да бъде смекчена именно чрез лечебната педагогика, тогава по-късно при половото съзряване се проявяват съответно женската или мъжката разновидност на тази душевна ранимост. Женската разновидност приема облика на хистеричното, както обикновено го наричат; мъжката разновидност приема друг облик.
към текста >>
Навсякъде, където срещате такава противоположност на епилептичното и епилептоидното умопомрачение, Вие трябва да обръщате внимание на това, как протичат секретиращите функции на
орган
изма.
Навсякъде, където срещате такава противоположност на епилептичното и епилептоидното умопомрачение, Вие трябва да обръщате внимание на това, как протичат секретиращите функции на организма.
Особено внимание заслужава изпотяването при детето. Вие внимателно трябва да проверите, ако искате да научите детето на нещо, ако искате да породите някакви представи у него, дали в състоянията на изпотяване не бива изживявана всъщност тъкмо тази вътрешна ранимост. И тук съществува една голяма трудност. Обикновено Вие ще установите, че това, което предизвиква такива вътрешни състояния, веднага води до изпотяване. Това обикновено е така, но не винаги.
към текста >>
Всичко, което след случва при разширяване на астралното тяло и Азовата
орган
изация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното тяло и Азовата
орган
изация при настъпването на смъртта.
Вие внимателно трябва да проверите, ако искате да научите детето на нещо, ако искате да породите някакви представи у него, дали в състоянията на изпотяване не бива изживявана всъщност тъкмо тази вътрешна ранимост. И тук съществува една голяма трудност. Обикновено Вие ще установите, че това, което предизвиква такива вътрешни състояния, веднага води до изпотяване. Това обикновено е така, но не винаги. Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като израз на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни.
Всичко, което след случва при разширяване на астралното тяло и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното тяло и Азовата организация при настъпването на смъртта.
Когато имаме работа с натрупване или застой, тогава настъпва нещо, което е противоположно на умирането. При епилепсията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия организъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия. При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от тялото и с това е свързано споменатото разширяване на астралното тяло и Аза. Ето с какво си имаме работа.
към текста >>
При епилепсията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия
орган
изъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия.
Обикновено Вие ще установите, че това, което предизвиква такива вътрешни състояния, веднага води до изпотяване. Това обикновено е така, но не винаги. Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като израз на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни. Всичко, което след случва при разширяване на астралното тяло и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното тяло и Азовата организация при настъпването на смъртта. Когато имаме работа с натрупване или застой, тогава настъпва нещо, което е противоположно на умирането.
При епилепсията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия организъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия.
При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от тялото и с това е свързано споменатото разширяване на астралното тяло и Аза. Ето с какво си имаме работа.
към текста >>
Ако притежаваме усет за тези неща, постепенно стигаме до една важна подробност, която е необходима за наблюдението на такива случаи: Човек получава един вид обонятелен
орган
за това, което става в детето; той просто подушва това „изтичане” на живота.
Ако притежаваме усет за тези неща, постепенно стигаме до една важна подробност, която е необходима за наблюдението на такива случаи: Човек получава един вид обонятелен орган за това, което става в детето; той просто подушва това „изтичане” на живота.
И човек действително го подушва. И това вече принадлежи към езотеричната страна на тези неща: Да си изработим един обонятелен усет, който ни позволява да различаваме аурата на болните деца от аурата на нормалните деца. Напълно вярно е: в ауричното изпотяване на тези деца се усеща едва доловима трупна миризма. Както виждате, тук се проявяват дори и съпътствуващите признаци на умирането, а именно това изпотяване поради една или друга причина. Те могат да настъпят в хода на следващите три дни, т. е.
към текста >>
приблизително същия период от време, през който продължава и ретроспекцията след смъртта, съпровождана от уголемяване на астралното тяло и Азовата
орган
изация.
И човек действително го подушва. И това вече принадлежи към езотеричната страна на тези неща: Да си изработим един обонятелен усет, който ни позволява да различаваме аурата на болните деца от аурата на нормалните деца. Напълно вярно е: в ауричното изпотяване на тези деца се усеща едва доловима трупна миризма. Както виждате, тук се проявяват дори и съпътствуващите признаци на умирането, а именно това изпотяване поради една или друга причина. Те могат да настъпят в хода на следващите три дни, т. е.
приблизително същия период от време, през който продължава и ретроспекцията след смъртта, съпровождана от уголемяване на астралното тяло и Азовата организация.
към текста >>
Детето усеща, чувствува своеобразната конституция, изразяваща се в уголемяване и изтичане на астралното тяло и Азовата
орган
изация.
Фактически, в този комплекс от представи се разиграва цялото боледуване на детето.
Детето усеща, чувствува своеобразната конституция, изразяваща се в уголемяване и изтичане на астралното тяло и Азовата организация.
Самият този факт се отразява върху света на астралното тяло. Аз искам да направя нещо – обаче детето знае, че веднага ще се сблъска с външния свят, с факторите на външния свят. А там е болката, ранимостта; и то усеща: Всъщност аз не мога да го направя. – Обаче детето си казва: Все пак аз трябва да го направя! Заедно с моето астрално тяло аз трябва да изляза навън всред факторите на света.
към текста >>
Но все пак трябва да сме наясно: Ако се появи един абнормен симптом, от духовна гледна точка, това е нещо, което стои по-близо до духовния свят, отколкото поведението, което човек има, разполагайки със своя здрав
орган
изъм.
И ние работим най-добре за нашето самовъзпитание, когато проследяваме болестните симптоми с най-искрена загриженост, с най-искрен интерес. Тогава у нас се поражда чувството: Всъщност всеки симптом е нещо чудно! Обаче от друга страна не бива да тръбим: Умопомрачените са божествени хора. – В наши дни това не бива да се прави.
Но все пак трябва да сме наясно: Ако се появи един абнормен симптом, от духовна гледна точка, това е нещо, което стои по-близо до духовния свят, отколкото поведението, което човек има, разполагайки със своя здрав организъм.
И тази близост до духовния свят не може да намери адекватен израз в здравия човешки организъм. Стигнем ли до едно такова разбиране, ние ще започнем да обръщаме внимание и на интимните подробности, за които вече стана дума.
към текста >>
И тази близост до духовния свят не може да намери адекватен израз в здравия човешки
орган
изъм.
И ние работим най-добре за нашето самовъзпитание, когато проследяваме болестните симптоми с най-искрена загриженост, с най-искрен интерес. Тогава у нас се поражда чувството: Всъщност всеки симптом е нещо чудно! Обаче от друга страна не бива да тръбим: Умопомрачените са божествени хора. – В наши дни това не бива да се прави. Но все пак трябва да сме наясно: Ако се появи един абнормен симптом, от духовна гледна точка, това е нещо, което стои по-близо до духовния свят, отколкото поведението, което човек има, разполагайки със своя здрав организъм.
И тази близост до духовния свят не може да намери адекватен израз в здравия човешки организъм.
Стигнем ли до едно такова разбиране, ние ще започнем да обръщаме внимание и на интимните подробности, за които вече стана дума.
към текста >>
19.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Но за да Ви насоча към това, което Вие предварително трябва да знаете, аз бих искал схематично да представя тук общата човешка
орган
изация (Рис. 12).
Но за да Ви насоча към това, което Вие предварително трябва да знаете, аз бих искал схематично да представя тук общата човешка организация (Рис. 12).
За да бъде всичко още по-ясно, нека да изобразяваме Азовата организация в червено, астралната организация – във виолетово, етерната организация – в жълто и физическата организация – в бяло. Следователно, ако искаме да навлезем в нашата тема, нека да си представим нещата съвсем точно. А в човешката организация нещата не стоят така, че да е възможно, примерно, следното обяснение: Ето, тук е Азовата организация, тук е астралната организация, тук е етерната организация и така нататък –, а нещата стоят по следния начин: Представете си едно същество, което е организирано така, че Азовата организация се намира отвън; после, в посока навътре са разположени астралната организация, етерната организация и накрая физическата организация. Следователно, в случая бихме имали едно същество, чиято Азова организация се намира найотвън, а после в посока навътре напират астралната организация, етерната организация и най-навътре е разположена физическата организация.
към текста >>
За да бъде всичко още по-ясно, нека да изобразяваме Азовата
орган
изация в червено, астралната
орган
изация – във виолетово, етерната
орган
изация – в жълто и физическата
орган
изация – в бяло.
Но за да Ви насоча към това, което Вие предварително трябва да знаете, аз бих искал схематично да представя тук общата човешка организация (Рис. 12).
За да бъде всичко още по-ясно, нека да изобразяваме Азовата организация в червено, астралната организация – във виолетово, етерната организация – в жълто и физическата организация – в бяло.
Следователно, ако искаме да навлезем в нашата тема, нека да си представим нещата съвсем точно. А в човешката организация нещата не стоят така, че да е възможно, примерно, следното обяснение: Ето, тук е Азовата организация, тук е астралната организация, тук е етерната организация и така нататък –, а нещата стоят по следния начин: Представете си едно същество, което е организирано така, че Азовата организация се намира отвън; после, в посока навътре са разположени астралната организация, етерната организация и накрая физическата организация. Следователно, в случая бихме имали едно същество, чиято Азова организация се намира найотвън, а после в посока навътре напират астралната организация, етерната организация и най-навътре е разположена физическата организация.
към текста >>
А в човешката
орган
изация нещата не стоят така, че да е възможно, примерно, следното обяснение: Ето, тук е Азовата
орган
изация, тук е астралната
орган
изация, тук е етерната
орган
изация и така нататък –, а нещата стоят по следния начин: Представете си едно същество, което е
орган
изирано така, че Азовата
орган
изация се намира отвън; после, в посока навътре са разположени астралната
орган
изация, етерната
орган
изация и накрая физическата
орган
изация.
Но за да Ви насоча към това, което Вие предварително трябва да знаете, аз бих искал схематично да представя тук общата човешка организация (Рис. 12). За да бъде всичко още по-ясно, нека да изобразяваме Азовата организация в червено, астралната организация – във виолетово, етерната организация – в жълто и физическата организация – в бяло. Следователно, ако искаме да навлезем в нашата тема, нека да си представим нещата съвсем точно.
А в човешката организация нещата не стоят така, че да е възможно, примерно, следното обяснение: Ето, тук е Азовата организация, тук е астралната организация, тук е етерната организация и така нататък –, а нещата стоят по следния начин: Представете си едно същество, което е организирано така, че Азовата организация се намира отвън; после, в посока навътре са разположени астралната организация, етерната организация и накрая физическата организация.
Следователно, в случая бихме имали едно същество, чиято Азова организация се намира найотвън, а после в посока навътре напират астралната организация, етерната организация и най-навътре е разположена физическата организация.
към текста >>
Следователно, в случая бихме имали едно същество, чиято Азова
орган
изация се намира найотвън, а после в посока навътре напират астралната
орган
изация, етерната
орган
изация и най-навътре е разположена физическата
орган
изация.
Но за да Ви насоча към това, което Вие предварително трябва да знаете, аз бих искал схематично да представя тук общата човешка организация (Рис. 12). За да бъде всичко още по-ясно, нека да изобразяваме Азовата организация в червено, астралната организация – във виолетово, етерната организация – в жълто и физическата организация – в бяло. Следователно, ако искаме да навлезем в нашата тема, нека да си представим нещата съвсем точно. А в човешката организация нещата не стоят така, че да е възможно, примерно, следното обяснение: Ето, тук е Азовата организация, тук е астралната организация, тук е етерната организация и така нататък –, а нещата стоят по следния начин: Представете си едно същество, което е организирано така, че Азовата организация се намира отвън; после, в посока навътре са разположени астралната организация, етерната организация и накрая физическата организация.
Следователно, в случая бихме имали едно същество, чиято Азова организация се намира найотвън, а после в посока навътре напират астралната организация, етерната организация и най-навътре е разположена физическата организация.
към текста >>
Но в същото време си представете и едно друго подреждане, където Азовата
орган
изация е разположена най-навътре, а в посока навън, така да се каже, се излъчват астралната
орган
изация, етерната
орган
изация и накрая физическата
орган
изация (Рис.
Но в същото време си представете и едно друго подреждане, където Азовата организация е разположена най-навътре, а в посока навън, така да се каже, се излъчват астралната организация, етерната организация и накрая физическата организация (Рис.
12, ляво). И така, сега ние сме изправени пред две противоположно изградени същества. Ако сравните тези две противоположно изградени същества, Вие бихте могли да си кажете: Второто същество показва най-отвън една силна физическа организация, а в посока навътре то разполага етерната организация, следвана от изчезващите все по-навътре астрална организация и Азова организация. – Но сега, доколкото това е така, конфигурацията може донякъде да се промени. Конфигурацията при втория случай би могла да изглежда така: Тук горе бихме имали напълно изградената физическа организация, която – отваряйки се надолу – постепенно губи своите очертания.
към текста >>
Ако сравните тези две противоположно изградени същества, Вие бихте могли да си кажете: Второто същество показва най-отвън една силна физическа
орган
изация, а в посока навътре то разполага етерната
орган
изация, следвана от изчезващите все по-навътре астрална
орган
изация и Азова
орган
изация.
Но в същото време си представете и едно друго подреждане, където Азовата организация е разположена най-навътре, а в посока навън, така да се каже, се излъчват астралната организация, етерната организация и накрая физическата организация (Рис. 12, ляво). И така, сега ние сме изправени пред две противоположно изградени същества.
Ако сравните тези две противоположно изградени същества, Вие бихте могли да си кажете: Второто същество показва най-отвън една силна физическа организация, а в посока навътре то разполага етерната организация, следвана от изчезващите все по-навътре астрална организация и Азова организация.
– Но сега, доколкото това е така, конфигурацията може донякъде да се промени. Конфигурацията при втория случай би могла да изглежда така: Тук горе бихме имали напълно изградената физическа организация, която – отваряйки се надолу – постепенно губи своите очертания. После, отново в посока надолу, също изчезваща, имаме етерната организация, развита в по-силна степен, отколкото физическата, следвана от астралната организация и Азовата организация, така че ще имаме един вид сноп от нишки. Защото това, което тук схематично представяме като кълбо, може да изглежда също и така (Рис. 12, долу ляво).
към текста >>
Конфигурацията при втория случай би могла да изглежда така: Тук горе бихме имали напълно изградената физическа
орган
изация, която – отваряйки се надолу – постепенно губи своите очертания.
Но в същото време си представете и едно друго подреждане, където Азовата организация е разположена най-навътре, а в посока навън, така да се каже, се излъчват астралната организация, етерната организация и накрая физическата организация (Рис. 12, ляво). И така, сега ние сме изправени пред две противоположно изградени същества. Ако сравните тези две противоположно изградени същества, Вие бихте могли да си кажете: Второто същество показва най-отвън една силна физическа организация, а в посока навътре то разполага етерната организация, следвана от изчезващите все по-навътре астрална организация и Азова организация. – Но сега, доколкото това е така, конфигурацията може донякъде да се промени.
Конфигурацията при втория случай би могла да изглежда така: Тук горе бихме имали напълно изградената физическа организация, която – отваряйки се надолу – постепенно губи своите очертания.
После, отново в посока надолу, също изчезваща, имаме етерната организация, развита в по-силна степен, отколкото физическата, следвана от астралната организация и Азовата организация, така че ще имаме един вид сноп от нишки. Защото това, което тук схематично представяме като кълбо, може да изглежда също и така (Рис. 12, долу ляво).
към текста >>
После, отново в посока надолу, също изчезваща, имаме етерната
орган
изация, развита в по-силна степен, отколкото физическата, следвана от астралната
орган
изация и Азовата
орган
изация, така че ще имаме един вид сноп от нишки.
12, ляво). И така, сега ние сме изправени пред две противоположно изградени същества. Ако сравните тези две противоположно изградени същества, Вие бихте могли да си кажете: Второто същество показва най-отвън една силна физическа организация, а в посока навътре то разполага етерната организация, следвана от изчезващите все по-навътре астрална организация и Азова организация. – Но сега, доколкото това е така, конфигурацията може донякъде да се промени. Конфигурацията при втория случай би могла да изглежда така: Тук горе бихме имали напълно изградената физическа организация, която – отваряйки се надолу – постепенно губи своите очертания.
После, отново в посока надолу, също изчезваща, имаме етерната организация, развита в по-силна степен, отколкото физическата, следвана от астралната организация и Азовата организация, така че ще имаме един вид сноп от нишки.
Защото това, което тук схематично представяме като кълбо, може да изглежда също и така (Рис. 12, долу ляво).
към текста >>
Сега обаче искам да представя нещата още по-нагледно, като изобразя тази Азова
орган
изация ето тук, после астралната
орган
изация, етерната
орган
изация и накрая Азовата
орган
изация.
Сега обаче искам да представя нещата още по-нагледно, като изобразя тази Азова организация ето тук, после астралната организация, етерната организация и накрая Азовата организация.
И сега нека да прибавим другото същество, но по такъв начин, че Азовата организация, намираща се тук отвън, да бъде конфигурирана ето така; следователно, вместо да очертая един кръг, аз донякъде ще го видоизменя. Природните същества, изобщо мировите същества винаги са така устроени, че всичко онова, което е кълбовидно, сферично, подлежи на различни видоизменения. Сега, в посока навътре, към Азовата организация аз ще прибавя астралната организация, после етерната организация и накрая, съвсем в центъра – физическата организация (Рис. 12, дясно). И сега Вие имате едното, първото същество, намиращо израз в човешката глава.
към текста >>
И сега нека да прибавим другото същество, но по такъв начин, че Азовата
орган
изация, намираща се тук отвън, да бъде конфигурирана ето така; следователно, вместо да очертая един кръг, аз донякъде ще го видоизменя.
Сега обаче искам да представя нещата още по-нагледно, като изобразя тази Азова организация ето тук, после астралната организация, етерната организация и накрая Азовата организация.
И сега нека да прибавим другото същество, но по такъв начин, че Азовата организация, намираща се тук отвън, да бъде конфигурирана ето така; следователно, вместо да очертая един кръг, аз донякъде ще го видоизменя.
Природните същества, изобщо мировите същества винаги са така устроени, че всичко онова, което е кълбовидно, сферично, подлежи на различни видоизменения. Сега, в посока навътре, към Азовата организация аз ще прибавя астралната организация, после етерната организация и накрая, съвсем в центъра – физическата организация (Рис. 12, дясно). И сега Вие имате едното, първото същество, намиращо израз в човешката глава. Освен него, Вие имате второто същество, намиращо израз в двигателно-веществообменната система.
към текста >>
Сега, в посока навътре, към Азовата
орган
изация аз ще прибавя астралната
орган
изация, после етерната
орган
изация и накрая, съвсем в центъра – физическата
орган
изация (Рис.
Сега обаче искам да представя нещата още по-нагледно, като изобразя тази Азова организация ето тук, после астралната организация, етерната организация и накрая Азовата организация. И сега нека да прибавим другото същество, но по такъв начин, че Азовата организация, намираща се тук отвън, да бъде конфигурирана ето така; следователно, вместо да очертая един кръг, аз донякъде ще го видоизменя. Природните същества, изобщо мировите същества винаги са така устроени, че всичко онова, което е кълбовидно, сферично, подлежи на различни видоизменения.
Сега, в посока навътре, към Азовата организация аз ще прибавя астралната организация, после етерната организация и накрая, съвсем в центъра – физическата организация (Рис.
12, дясно). И сега Вие имате едното, първото същество, намиращо израз в човешката глава. Освен него, Вие имате второто същество, намиращо израз в двигателно-веществообменната система. И фактически, в организацията на главата ние имаме нещо, което приютява Аза, както и астралното тяло, а навън остават физическото тяло и етерното тяло, които дават облика на човешкото лице.
към текста >>
И фактически, в
орган
изацията на главата ние имаме нещо, което приютява Аза, както и астралното тяло, а навън остават физическото тяло и етерното тяло, които дават облика на човешкото лице.
Природните същества, изобщо мировите същества винаги са така устроени, че всичко онова, което е кълбовидно, сферично, подлежи на различни видоизменения. Сега, в посока навътре, към Азовата организация аз ще прибавя астралната организация, после етерната организация и накрая, съвсем в центъра – физическата организация (Рис. 12, дясно). И сега Вие имате едното, първото същество, намиращо израз в човешката глава. Освен него, Вие имате второто същество, намиращо израз в двигателно-веществообменната система.
И фактически, в организацията на главата ние имаме нещо, което приютява Аза, както и астралното тяло, а навън остават физическото тяло и етерното тяло, които дават облика на човешкото лице.
към текста >>
Напротив, двигателно-веществообменната система, е устроена така, че външно навсякъде в топлинните и осезателни възприятия на
орган
изма, навсякъде вибрира Азът, и после – започвайки от Аза – в посока навътре започва да вибрира астралното тяло, следвано от етерното тяло и накрая виждаме физическото тяло, представено в костите.
Напротив, двигателно-веществообменната система, е устроена така, че външно навсякъде в топлинните и осезателни възприятия на организма, навсякъде вибрира Азът, и после – започвайки от Аза – в посока навътре започва да вибрира астралното тяло, следвано от етерното тяло и накрая виждаме физическото тяло, представено в костите.
към текста >>
Така че в
орган
изацията на главата ние сме устроени центробежно, в посока от Аза навън към физическото; в двигателно-веществообменната система ние сме устроени центростремително, в посока от Аза навътре към физическото.
Така че в организацията на главата ние сме устроени центробежно, в посока от Аза навън към физическото; в двигателно-веществообменната система ние сме устроени центростремително, в посока от Аза навътре към физическото.
А в ритмическата система всичко непрекъснато прелива едно в друго, така че просто не знаем в коя посока протичат процесите: отвън навътре, или отвътре навън. Ритмическата система е наполовина глава, наполовина веществообмяна. Когато вдишваме, тя се приближава по-скоро до двигателно-веществообменната система, когато издишваме, тя се приближава по-скоро до системата глава. Между систолата и диасистолата нещата протичат така, че бихме казали: главова система – система веществообмен = издишване – вдишване. Следователно, Вие виждате: в себе си ние всъщност носим две напълно противоположни същества, които се уравновесяват чрез посредничеството на средната част на ритмическия организъм.
към текста >>
Следователно, Вие виждате: в себе си ние всъщност носим две напълно противоположни същества, които се уравновесяват чрез посредничеството на средната част на ритмическия
орган
изъм.
Така че в организацията на главата ние сме устроени центробежно, в посока от Аза навън към физическото; в двигателно-веществообменната система ние сме устроени центростремително, в посока от Аза навътре към физическото. А в ритмическата система всичко непрекъснато прелива едно в друго, така че просто не знаем в коя посока протичат процесите: отвън навътре, или отвътре навън. Ритмическата система е наполовина глава, наполовина веществообмяна. Когато вдишваме, тя се приближава по-скоро до двигателно-веществообменната система, когато издишваме, тя се приближава по-скоро до системата глава. Между систолата и диасистолата нещата протичат така, че бихме казали: главова система – система веществообмен = издишване – вдишване.
Следователно, Вие виждате: в себе си ние всъщност носим две напълно противоположни същества, които се уравновесяват чрез посредничеството на средната част на ритмическия организъм.
И какви са последиците от това? Те са изключително важни.
към текста >>
Обаче в
орган
изма нещата си взаимодействуват, и веднага щом нещо навлиза в едната Азова
орган
изация; то започва да вибрира и в другата Азова
орган
изация, веднага щом нещо навлиза в едната астрална
орган
изация, то започва да вибрира също и в другата астрална
орган
изация.
Представете си, че ние поемаме нещо чрез нашата глава, както това става, примерно, чрез посредничеството на говора на друг човек, ние поемаме нещо с главата, и първоначално то навлиза в Аза, в астралното тяло.
Обаче в организма нещата си взаимодействуват, и веднага щом нещо навлиза в едната Азова организация; то започва да вибрира и в другата Азова организация, веднага щом нещо навлиза в едната астрална организация, то започва да вибрира също и в другата астрална организация.
Ако това не беше така, скъпи мои приятели, ние не бихме имали никаква памет, защото всички впечатления, които получаваме от външния свят, имат своето отражение в двигателно-веществообменната система; ако аз имам едно впечатление от външния свят, то изчезва от главовата организация, която е устроена центростремително, в посока от физическото тяло към Аза. Азът трябва да се държи изправен, той не може часове наред да се ангажира с едно-единствено впечатление, иначе той би се идентифицирал с него. Обаче впечатленията остават в долния човек, и когато ние си спомняме, те отново могат да се изкачат нагоре към главата.
към текста >>
Ако това не беше така, скъпи мои приятели, ние не бихме имали никаква памет, защото всички впечатления, които получаваме от външния свят, имат своето отражение в двигателно-веществообменната система; ако аз имам едно впечатление от външния свят, то изчезва от главовата
орган
изация, която е устроена центростремително, в посока от физическото тяло към Аза.
Представете си, че ние поемаме нещо чрез нашата глава, както това става, примерно, чрез посредничеството на говора на друг човек, ние поемаме нещо с главата, и първоначално то навлиза в Аза, в астралното тяло. Обаче в организма нещата си взаимодействуват, и веднага щом нещо навлиза в едната Азова организация; то започва да вибрира и в другата Азова организация, веднага щом нещо навлиза в едната астрална организация, то започва да вибрира също и в другата астрална организация.
Ако това не беше така, скъпи мои приятели, ние не бихме имали никаква памет, защото всички впечатления, които получаваме от външния свят, имат своето отражение в двигателно-веществообменната система; ако аз имам едно впечатление от външния свят, то изчезва от главовата организация, която е устроена центростремително, в посока от физическото тяло към Аза.
Азът трябва да се държи изправен, той не може часове наред да се ангажира с едно-единствено впечатление, иначе той би се идентифицирал с него. Обаче впечатленията остават в долния човек, и когато ние си спомняме, те отново могат да се изкачат нагоре към главата.
към текста >>
Ако долната система, където Азовата
орган
изация лежи изцяло в периферията, е твърде слаба, впечатленията не се отпечатват достатъчно силно, и тогава това, което остава непотопено в Азовата
орган
изация, непрекъснато се излъчва нагоре към главата.
Ако размислите върху това, Вие бихте направили следния извод: Възможно е цялата долна система, която е напълно противоположна на горната система, да е прекалено слабо заложена в даден човек. Но така или иначе, впечатленията идват. Тези впечатления не се отпечатват достатъчно дълбоко в долната система. Азът получава някакво впечатление. Ако всичко е нормално, то се отпечатва в долната система и се извлича от там само чрез спомените.
Ако долната система, където Азовата организация лежи изцяло в периферията, е твърде слаба, впечатленията не се отпечатват достатъчно силно, и тогава това, което остава непотопено в Азовата организация, непрекъснато се излъчва нагоре към главата.
към текста >>
Една недостатъчно развита двигателно-веществообменна система е такава система, която възпрепятства нормалното натрупване на сяра в белтъчната субстанция на човешкия
орган
изъм.
И така, ние сме изправени пред една недостатъчно развита двигателно-веществообменна система. Какво означава това?
Една недостатъчно развита двигателно-веществообменна система е такава система, която възпрепятства нормалното натрупване на сяра в белтъчната субстанция на човешкия организъм.
към текста >>
В така
орган
изираната веществообменна система, функционираща според състава на субстанциите, се проявява тенденцията не да изтласква всичко нагоре, а напротив: Чрез излишъка от сяра впечатленията се абсорбират твърде силно, те просто се загнездват тук.
Но може да се получи и обратното. Двигателно-веществообменната система може да изпитва прекалено силно привличане към сярата: тогава белтъкът се насища с прекалено големи количества сяра. Тогава в белтъка имаме въглерод, кислород, азот, водород и в сравнение с тях прекалено много сяра.
В така организираната веществообменна система, функционираща според състава на субстанциите, се проявява тенденцията не да изтласква всичко нагоре, а напротив: Чрез излишъка от сяра впечатленията се абсорбират твърде силно, те просто се загнездват тук.
И все пак това е нещо различно от „натрупването” или „застоя” в повърхността на органите, за които стана дума миналия път. Застоят предизвиква гърчови състояния. Обаче тук ние сме изправени не пред застой, а пред едно „всмукване” на впечатления. И последиците от това са тези, че впечатленията изчезват. Ние се опитваме да обогатим детето с впечатления, обаче не постигаме нищо: определени впечатления, поради своите особени качества, просто изчезват в наситената със сяра белтъчна субстанция.
към текста >>
И все пак това е нещо различно от „натрупването” или „застоя” в повърхността на
орган
ите, за които стана дума миналия път.
Но може да се получи и обратното. Двигателно-веществообменната система може да изпитва прекалено силно привличане към сярата: тогава белтъкът се насища с прекалено големи количества сяра. Тогава в белтъка имаме въглерод, кислород, азот, водород и в сравнение с тях прекалено много сяра. В така организираната веществообменна система, функционираща според състава на субстанциите, се проявява тенденцията не да изтласква всичко нагоре, а напротив: Чрез излишъка от сяра впечатленията се абсорбират твърде силно, те просто се загнездват тук.
И все пак това е нещо различно от „натрупването” или „застоя” в повърхността на органите, за които стана дума миналия път.
Застоят предизвиква гърчови състояния. Обаче тук ние сме изправени не пред застой, а пред едно „всмукване” на впечатления. И последиците от това са тези, че впечатленията изчезват. Ние се опитваме да обогатим детето с впечатления, обаче не постигаме нищо: определени впечатления, поради своите особени качества, просто изчезват в наситената със сяра белтъчна субстанция. И само ако отново освободим тези впечатления от наситената със сяра белтъчна субстанция, ние ще внесем определено равновесие в духовно-душевно-физическия организъм.
към текста >>
И само ако отново освободим тези впечатления от наситената със сяра белтъчна субстанция, ние ще внесем определено равновесие в духовно-душевно-физическия
орган
изъм.
И все пак това е нещо различно от „натрупването” или „застоя” в повърхността на органите, за които стана дума миналия път. Застоят предизвиква гърчови състояния. Обаче тук ние сме изправени не пред застой, а пред едно „всмукване” на впечатления. И последиците от това са тези, че впечатленията изчезват. Ние се опитваме да обогатим детето с впечатления, обаче не постигаме нищо: определени впечатления, поради своите особени качества, просто изчезват в наситената със сяра белтъчна субстанция.
И само ако отново освободим тези впечатления от наситената със сяра белтъчна субстанция, ние ще внесем определено равновесие в духовно-душевно-физическия организъм.
Защото това изчезване на впечатленията в наситената със сяра белтъчна субстанция, фактически предизвиква едно крайно неудовлетворително душевно състояние, свързано с вътрешна възбуда. Една фина, нежна възбуда вътрешно разтърсва целия организъм.
към текста >>
Една фина, нежна възбуда вътрешно разтърсва целия
орган
изъм.
Обаче тук ние сме изправени не пред застой, а пред едно „всмукване” на впечатления. И последиците от това са тези, че впечатленията изчезват. Ние се опитваме да обогатим детето с впечатления, обаче не постигаме нищо: определени впечатления, поради своите особени качества, просто изчезват в наситената със сяра белтъчна субстанция. И само ако отново освободим тези впечатления от наситената със сяра белтъчна субстанция, ние ще внесем определено равновесие в духовно-душевно-физическия организъм. Защото това изчезване на впечатленията в наситената със сяра белтъчна субстанция, фактически предизвиква едно крайно неудовлетворително душевно състояние, свързано с вътрешна възбуда.
Една фина, нежна възбуда вътрешно разтърсва целия организъм.
към текста >>
Иначе човек би разбрал, че причината за това, което се случва, е в белтъчната субстанция на волевия
орган
изъм, която е прекалено богата на сяра.
Виждате ли, аз често съм казвал: Психоанализата е дилетантство, умножено на квадрат, защото психоаналитикът не познава нито душата, нито Духа, нито физическото тяло, нито етерното тяло, изобщо той няма никаква представа за процесите, които само описва. И понеже не може да направи нищо повече от това да описва, той казва: Нещата са изчезнали там долу, сега ние отново трябва да ги извадим на светло. – Колко забележително е, че материализмът не е в състояние да изследва свойствата на материята.
Иначе човек би разбрал, че причината за това, което се случва, е в белтъчната субстанция на волевия организъм, която е прекалено богата на сяра.
Качествата на физическата субстанция могат да бъдат обяснени само по духовнонаучен път.
към текста >>
Светлите коси говорят за излишък на сяра, тъмните коси говорят за повишено съдържание на желязо в човешкия
орган
изъм.
Преди всичко, човек трябва да опознае детето, длъжен е да го опознае. И така, аз се вглеждам в детето и забелязвам един от най-външните симптоми: цветът на косата. Ако детето има тъмна коса, аз няма да се питам дали то е богато на сяра; защото тъмната коса вече издава, че то е подчертано бедно на сяра. И ако при тъмнокосото дете има абнормни симптоми, аз ще търся причините в други области, предполагайки недостиг, а не излишък на сяра. Но ако имам русо или червенокосо дете, аз ще се ориентирам към излишък на сяра в белтъчната субстанция.
Светлите коси говорят за излишък на сяра, тъмните коси говорят за повишено съдържание на желязо в човешкия организъм.
Ето как ние можем да проследим така наречените духовно-душевни абнормности чак до физическите субстанции.
към текста >>
А сега, нека да си представим една такава огнебълваща планина, едно сяросъдържащо дете, което – бих казал – просто засмуква впечатленията в своя волеви
орган
изъм, така че те се загнездват там и не могат да мръднат навън.
А сега, нека да си представим една такава огнебълваща планина, едно сяросъдържащо дете, което – бих казал – просто засмуква впечатленията в своя волеви организъм, така че те се загнездват там и не могат да мръднат навън.
Ние много скоро ще забележим тази особеност при детето. Детето вероятно ще бъде подложено на депресивни, на меланхолни състояния. Тези скрити в него впечатления ще го измъчват. И ние сме длъжни да ги освободим, да ги изкараме на повърхността не психоаналитично в днешния смисъл на думата, а психоаналитично в истинския смисъл. Ние можем да постигнем това, ако установим, дали детските впечатления изчезват в по-силна или по-слаба степен.
към текста >>
По този начин някои неща се освобождават от прекалено силна абсорбация в
орган
изма.
Но виждате ли, ако тези неща се превърнат в едно общо правило, това вече има своите благотворни въздействия. В нашите Валдорфски училища часовете започват с някаква сентенция или мантра, чието ритмично повторение всеки ден се отразява върху живота на представите.
По този начин някои неща се освобождават от прекалено силна абсорбация в организма.
към текста >>
Много важно е никога да не се задоволяваме с формалното описание на едно явление – защото тук опираме само до симптомологията – а да се опитаме, както вече опитах, да вникнем във вътрешната структура на
орган
изма.
Нека да вземем обратния случай: Онези деца, които не абсорбират впечатленията, бедните на сяра деца, за които първата физическа мярка ще се свежда до максималното приемане на плодови храни, до създаването на навик, който ги кара да търсят суровите плодове. Ако нещата стигнат до някаква патологична степен, опитайте се да прибавите в храната и аромати, плодове с аромати. Защото в аромата се съдържа силен серен елемент. И ако тази патология се засили прекалено много, трябва директно да се пристъпи към лечение със сяра. Вие виждате, как от духовното разглеждане на нещата направо се преминава към терапията, която следва да се приложи във всеки отделен случай.
Много важно е никога да не се задоволяваме с формалното описание на едно явление – защото тук опираме само до симптомологията – а да се опитаме, както вече опитах, да вникнем във вътрешната структура на организма.
към текста >>
Вие виждате, че всички тези нередности са предизвикани от това, че така нареченият „долен човек” не влиза в правилни съотношения с така наречения „горен човек”, че впечатленията на главовата
орган
изация не са в резонанс с двигателновеществообменната система.
Вие виждате, че всички тези нередности са предизвикани от това, че така нареченият „долен човек” не влиза в правилни съотношения с така наречения „горен човек”, че впечатленията на главовата организация не са в резонанс с двигателновеществообменната система.
Но може да се получи и така, че като цяло Азовата организация, астралната и етерно-физическата организация да не са в добри съотношения помежду си, например когато физическата организация е прекалено плътна. Възможно е детето изобщо да не е в състояние да потопи своето астрално тяло в такава уплътнена физическа организация. Следователно, астралното тяло получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното тяло и най-вече във физическото тяло. Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо.
към текста >>
Но може да се получи и така, че като цяло Азовата
орган
изация, астралната и етерно-физическата
орган
изация да не са в добри съотношения помежду си, например когато физическата
орган
изация е прекалено плътна.
Вие виждате, че всички тези нередности са предизвикани от това, че така нареченият „долен човек” не влиза в правилни съотношения с така наречения „горен човек”, че впечатленията на главовата организация не са в резонанс с двигателновеществообменната система.
Но може да се получи и така, че като цяло Азовата организация, астралната и етерно-физическата организация да не са в добри съотношения помежду си, например когато физическата организация е прекалено плътна.
Възможно е детето изобщо да не е в състояние да потопи своето астрално тяло в такава уплътнена физическа организация. Следователно, астралното тяло получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното тяло и най-вече във физическото тяло. Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо. То съвсем не разбира какво се иска от него, т.е.
към текста >>
Възможно е детето изобщо да не е в състояние да потопи своето астрално тяло в такава уплътнена физическа
орган
изация.
Вие виждате, че всички тези нередности са предизвикани от това, че така нареченият „долен човек” не влиза в правилни съотношения с така наречения „горен човек”, че впечатленията на главовата организация не са в резонанс с двигателновеществообменната система. Но може да се получи и така, че като цяло Азовата организация, астралната и етерно-физическата организация да не са в добри съотношения помежду си, например когато физическата организация е прекалено плътна.
Възможно е детето изобщо да не е в състояние да потопи своето астрално тяло в такава уплътнена физическа организация.
Следователно, астралното тяло получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното тяло и най-вече във физическото тяло. Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо. То съвсем не разбира какво се иска от него, т.е. то добре разбира думите, обаче думите не стигат до краката; сякаш краката не искат да ги послушат.
към текста >>
Ние винаги следва да имаме предвид тази дълбока зависимост, която все още съществува между физически-етерната и душевно-духовната
орган
изация на детето.
И точно тук, при изоставащите деца, е възможен един непосредствен преход към лечебната евритмия. Ако имате пред себе си едно изоставащо дете, Вие трябва да активирате неговата двигателно-веществообменна система. Така Вие засилвате духовния елемент в детето. Накарайте го да прави евритмичните жестове на R, L, S, I и ще се убедите колко благотворно е тяхното въздействие. Ако имате работа с маниакално дете и вече знаете, че това е свързано с двигателно-веществообменната система, накарайте го да прави M, N, B, P, A, U и отново ще видите, как тези неща се отразяват върху неговия маниакален характер.
Ние винаги следва да имаме предвид тази дълбока зависимост, която все още съществува между физически-етерната и душевно-духовната организация на детето.
Тогава ние ще стигнем и до съответните лечебни методи.
към текста >>
20.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Естествено, те упражняват своето действие върху целия човешки
орган
изъм.
Преди всичко, насочвам вниманието Ви върху това, че то има много силно оформена долна половина на лицето: вижте само носа и формата на устата. Устата е леко отворена, което се отразява върху строежа на зъбите и това не бива да остава незабелязано, понеже тези неща са свързани с цялата душевнодуховна конституция. И тук не бива да правим обратния извод: че устата е леко отворена поради строежа на зъбите; този факт ни отвежда към главното, а именно, че горният човек не може напълно да овладее долния човек. Ако внимателно следите тези неща, Вие ще забележите много важни подробности. Представете си, че тук са съсредоточени силите на горния човек, на нервно-сетивния човек.
Естествено, те упражняват своето действие върху целия човешки организъм.
Защото в първия жизнен период тази част е най-силно развита и носи със себе си силите от ембрионалния период, а през ембрионалния период жизнените сили са развити в най-голяма степен. Всичко останало, така да се каже, зависи от тях. Докато долният човек се изгражда непосредствено от конституцията на майчиното тяло, всичко останало зависи косвено от онова, което се образува тук. Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници.
към текста >>
Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия
орган
изъм.
Докато долният човек се изгражда непосредствено от конституцията на майчиното тяло, всичко останало зависи косвено от онова, което се образува тук. Това, което се изгражда тук като челюстна система – защото и тя е част от системата-крайници – е изцяло включено в главовата система. Тук главовата система не е достатъчно силна, за да включи изцяло в себе си системата-крайници и поради тази причина външните сили оказват прекалено силно въздействие върху системата-крайници. При един правилно развит човек с хармонично изградена долна част на главата, Вие трябва да си представите, че в случая нервната система владее във възможно най-силна степен двигателно-веществообменната система. Тогава външните сили не упражняват толкова силни въздействия.
Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия организъм.
Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към тялото от прекалено интензивното въздействие на външните сили. Детето го приема с хумор. Веднъж г-ца д-р Б. го попита защо държи устата си отворена, а то отговорило: „За да влезе там една муха.” Всичко това се отнася към горната организация.
към текста >>
го попита защо държи устата си отворена, а то отговорило: „За да влезе там една муха.” Всичко това се отнася към горната
орган
изация.
Тогава външните сили не упражняват толкова силни въздействия. Ако главата е неспособна да овладее цялата останала система, тогава външните сили ще упражняват прекалено силни въздействия върху целия организъм. Вие ще го забележите особено по това, че ръцете и краката са несъразмерно големи, сякаш са допълнително прибавени към тялото от прекалено интензивното въздействие на външните сили. Детето го приема с хумор. Веднъж г-ца д-р Б.
го попита защо държи устата си отворена, а то отговорило: „За да влезе там една муха.” Всичко това се отнася към горната организация.
към текста >>
Тук (отпред) се намира предимно онази част на мозъка, цялата главова
орган
изация на човека, която получава своите субстанции, своите вещества от останалия
орган
изъм.
В известно отношение разглеждането на едно такова дете е много интересно. То е дори по-интересно от разглеждането на някои нормални деца, въпреки че те, общо взето, са по-приятни.
Тук (отпред) се намира предимно онази част на мозъка, цялата главова организация на човека, която получава своите субстанции, своите вещества от останалия организъм.
Тук се отлага това, което според своята субстанция, а не според своите сили, изцяло произлиза от хранителните вещества. Напротив, тук (отзад) започва това, което според своята субстанция произлиза не от хранителните вещества, а трябва да бъде прието чрез дишането, чрез сетивата и така нататък, изобщо това, което е от космически произход. Задната част на главата според своята субстанция е от космически произход.
към текста >>
Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния
орган
изъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата.
Никой не забелязва, че нещо не е в ред. И тази абнормност се проявява едва в хода на времето, когато детето е пораснало. Става това, което е можело да се очаква, а именно: то стига относително късно до овладяването на долната система от страна на горната система, т.е. до умението да говори и да ходи. Естествено, през първите години правилното възпитание би изисквало, например, следното: още в ранното детство, когато детето още не можело да ходи, някой би могъл да започне с това, просто да движи неговите крайници, следвайки евритмичните жестове, с една дума, да се приложи лечебната евритмия.
Ако би се започнало по този начин, тогава това, което се осъществява в крайниците, щеше да намери израз в нервно-сетивния организъм и докато всичко е все още податливо, то би се разширило чак до формата на главата.
Чрез тези евритмични движения, които прилагаме още в ранна възраст, ние бихме постигнали твърде много за формирането на главата и би трябвало да изпитаме голяма радост, ако имаме успех в това отношение. Тук на това място, където черепните кости са стеснени поради външния инсулт, е вече трудно да постигнем уголемяване на главата.
към текста >>
Имаме работа с едно втвърдяване на
орган
изма.
– то не го разбира – имам предвид, че според предшестващите кармически обстоятелства то наистина би могло да бъде гений. Но тук имаме една абнормност поради факта, че в сегашните условия, при които все пак е трябвало да се роди, то не е могло да изгради онези качества, с които би разполагало, ако бяха в сила предшестващите кармически обстоятелства. Всичко е предопределено от избора на родителите. В известен смисъл този избор е труден. И така, детето гледа на света според тежките условия, идващи от едно тяло, чиито сили – имам предвид силите на горния и силите на долния човек – не са в хармония, водят до втвърдяване.
Имаме работа с едно втвърдяване на организма.
Когато то се пробужда сутрин, астралното тяло и Азовата организация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия организъм. Там те сякаш се натъкват на някаква скала. И сега цялото внимание, с което ние се обръщаме към света, зависи от това, доколко правилно се включваме с нашата духовно-душевна същност в телесно-физическия организъм. При хората, които не могат да се включат, или се включват само повърхностно, първоначално се наблюдава една подчертана несръчност. Трябва да кажа, че един остатък от това недостатъчно включване, е налице при повечето от нашите съвременници.
към текста >>
Когато то се пробужда сутрин, астралното тяло и Азовата
орган
изация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия
орган
изъм.
Но тук имаме една абнормност поради факта, че в сегашните условия, при които все пак е трябвало да се роди, то не е могло да изгради онези качества, с които би разполагало, ако бяха в сила предшестващите кармически обстоятелства. Всичко е предопределено от избора на родителите. В известен смисъл този избор е труден. И така, детето гледа на света според тежките условия, идващи от едно тяло, чиито сили – имам предвид силите на горния и силите на долния човек – не са в хармония, водят до втвърдяване. Имаме работа с едно втвърдяване на организма.
Когато то се пробужда сутрин, астралното тяло и Азовата организация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия организъм.
Там те сякаш се натъкват на някаква скала. И сега цялото внимание, с което ние се обръщаме към света, зависи от това, доколко правилно се включваме с нашата духовно-душевна същност в телесно-физическия организъм. При хората, които не могат да се включат, или се включват само повърхностно, първоначално се наблюдава една подчертана несръчност. Трябва да кажа, че един остатък от това недостатъчно включване, е налице при повечето от нашите съвременници. Според мен, простете ми тази сурова преценка, днес повечето хора са във висша степен несръчни.
към текста >>
И сега цялото внимание, с което ние се обръщаме към света, зависи от това, доколко правилно се включваме с нашата духовно-душевна същност в телесно-физическия
орган
изъм.
В известен смисъл този избор е труден. И така, детето гледа на света според тежките условия, идващи от едно тяло, чиито сили – имам предвид силите на горния и силите на долния човек – не са в хармония, водят до втвърдяване. Имаме работа с едно втвърдяване на организма. Когато то се пробужда сутрин, астралното тяло и Азовата организация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия организъм. Там те сякаш се натъкват на някаква скала.
И сега цялото внимание, с което ние се обръщаме към света, зависи от това, доколко правилно се включваме с нашата духовно-душевна същност в телесно-физическия организъм.
При хората, които не могат да се включат, или се включват само повърхностно, първоначално се наблюдава една подчертана несръчност. Трябва да кажа, че един остатък от това недостатъчно включване, е налице при повечето от нашите съвременници. Според мен, простете ми тази сурова преценка, днес повечето хора са във висша степен несръчни. Хората не могат да станат сръчни. Трудно им е да станат сръчни.
към текста >>
Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата
орган
изация във физическата
орган
изация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха.
Трябва да кажа, че един остатък от това недостатъчно включване, е налице при повечето от нашите съвременници. Според мен, простете ми тази сурова преценка, днес повечето хора са във висша степен несръчни. Хората не могат да станат сръчни. Трудно им е да станат сръчни. Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност.
Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха.
Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система. Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен. Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите. Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система. Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер.
към текста >>
Астралното тяло и Азовата
орган
изация не могат да се промъкнат в мускулната система.
Когато гледам 80-те деца, посещаващи нашето Валдорфско училище, не бих казал, че по-голямата част от тях се отличават с някаква сръчност. Вие навсякъде ще забележите, че това вливане на астралното тяло и Азовата организация във физическата организация при повечето хора липсва, понеже ние живеем в разцвета на интелектуалната епоха. Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система. Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен. Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите.
Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система.
Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер. Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност. Наслагването на мускули върху костите е свързано с това, че на света съществуват всякакви първообрази. Ако човек дори само мислено се взира в първообразите, възниква едно взаимодействие между мускулната и костната система. И така, отсъствието на интерес при това дете е съществувало от самото начало.
към текста >>
не могат да овладеят своя физически
орган
изъм, за тях е уместно да създадем такива предпоставки, че те да развият възможно най-голям интерес към света.
Нещата опират до това, че при работата с едно такова дете е нужно да се действува в две посоки. От една страна, трябва да се погрижим детето да получава възможно най-малко впечатления, но те да се асоциират. От друга страна, всичко, което му се преподава, да съдържа малко на брой елементи, но така, че то да е прегледно. А нещата стават прегледни поради това, че човек ги прави такива и зорко следи – същото се отнася и за другите деца – дали това, което детето трябва да върши, се съпровожда от неща, които засилват неговото внимание. За онези деца, които не могат да излязат от своето тяло, нито могат да вмъкнат в него душевната си същност, т.е.
не могат да овладеят своя физически организъм, за тях е уместно да създадем такива предпоставки, че те да развият възможно най-голям интерес към света.
Да предположим, че започваме да рисуваме (Рис. 13). Преди всичко, нека да не бъдем прекалено критични, ако децата – простете ми грубия израз, но и това се случва в нашите Валдорфски училища – направят някоя свинщина. Ако внимаваме всичко да остава чисто и подредено след свършването на часа, това би бил един погрешен принцип. Ние трябва да следим за нещо съвсем друго, а именно: Каквото и действие да извършват децата, то да бъде съпровождано от нашето внимание. Учителят изцяло и живо трябва да присъствува в преподаването: при тези деца това е по-важно, отколкото при другите, и най-вече: чрез своето присъствие той да избягва всякаква разсеяност, всякакво отсъствие на мисли.
към текста >>
Вие ще се убедите, че
орган
измът е пластичен дори и когато детето е на 12., 13., 14. години.
Преди всичко, нека да не бъдем прекалено критични, ако децата – простете ми грубия израз, но и това се случва в нашите Валдорфски училища – направят някоя свинщина. Ако внимаваме всичко да остава чисто и подредено след свършването на часа, това би бил един погрешен принцип. Ние трябва да следим за нещо съвсем друго, а именно: Каквото и действие да извършват децата, то да бъде съпровождано от нашето внимание. Учителят изцяло и живо трябва да присъствува в преподаването: при тези деца това е по-важно, отколкото при другите, и най-вече: чрез своето присъствие той да избягва всякаква разсеяност, всякакво отсъствие на мисли. „Ето, сега ти вземаш четката, сега ти докосваш хартията.” – Ако човек съпровожда всяко едно движение по такъв начин, че държи детското внимание будно, той може да постигне много.
Вие ще се убедите, че организмът е пластичен дори и когато детето е на 12., 13., 14. години.
Ако следваме този път, бихме могли да се обърнем към детето с думите: „Виж, там има едно дърво; сега нарисувай дървото, което виждаш.” (Рис. 13). Ние сме изцяло потопени в нещата. „Сега погледни, там тича едно конче! ” – В този момент трябва да обърнем внимание на цветовете. – А сега срещу кончето се задава едно малко куче.
към текста >>
Обаче
орган
изацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца.
– „Да, казва се Маркиз.” – Ако така общувате с детето, то вече влиза в разговор, докато по-рано само ръмжеше. Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски. Сравнително бързо, то усвои и немски. От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло.
Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца.
Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация. То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти. – “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му. Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки.
към текста >>
Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната
орган
изация.
– „Да, казва се Маркиз.” – Ако така общувате с детето, то вече влиза в разговор, докато по-рано само ръмжеше. Изключително интересно е, че когато постъпи при нас, детето говореше само английски. Сравнително бързо, то усвои и немски. От този показателен пример Вие виждате, как езикът просто се излива в етерното и във физическото тяло. Обаче организацията на говора при това дете е по-втвърдена, отколкото при другите деца.
Ето защо в негово лице имаме един удивителен пример за това, как вътрешно е устроена говорната организация.
То не казва: „Ich bin gewesen.”, а „Ich habe gebeen.” – То е влязло в немския език с конфигурацията на английския. Подобен начин на изразяване сме наблюдавали много пъти. – “Geh aweg.” – И по това, как английският език се е вкоренил в него, Вие можете да видите, колко е втвърдено тялото му. Ако се замислим колко много говори сега това дете, ще разберем, че при него е трябвало да се преодоляват много повече пречки. Защото всичко, което то вече е усвоило, се вкоренява много силно в него.
към текста >>
Детето се нуждае от пластичността на
орган
изма, за да се пренесе в нещо, което различно от него.
Да предположим, че то прави евритмичните движения, съответствуващи на звуците R и L. R – това е въртене, тук нещо се върти, нещо е в непрекъснато вътрешно движение. Повечето от Вас, които вече са присъствували на евритмичния курс, вече знаят какво означава L. Помислете само какви формиращи сили се развиват в езика при произнасянето на L. Защото L е буквата, която означава прилепване към нещо, едно нещо се влива в друго нещо.
Детето се нуждае от пластичността на организма, за да се пренесе в нещо, което различно от него.
И сега, ако се замислите, че при едно такова дете процесът на вдишване, както казах, преобладава над процеса на издишване, Вие трябва да си кажете: Да, ние трябва да направим така, че процесът на издишване да бъде насърчен с възможно най-голямо участие от наша страна и това се случва в M. M е звукът на издишването. Ако го породим евритмично, тогава на помощ идва цялата система на крайниците. В звука N е вложено отстъплението към интелектуалния елемент. Така че трябва да правим RMLN.
към текста >>
Трябва да се задълбочим в евритмията, но от друга страна трябва да се вглеждаме и в телесната
орган
изация.
Но Вие виждате: Ако човек цялостно обхване един факт, той вече знае какво трябва да прави. Да, трябва да се познава и природата на звуците.
Трябва да се задълбочим в евритмията, но от друга страна трябва да се вглеждаме и в телесната организация.
И двете са неща, които могат да бъдат изучени, но които напълно липсват в днешната педагогика.
към текста >>
От всичко казано до тук, Вие виждате, че астралното тяло и Азовата
орган
изация не могат да проникнат в това физическо и етерно тяло.
От всичко казано до тук, Вие виждате, че астралното тяло и Азовата организация не могат да проникнат в това физическо и етерно тяло.
Нужна е помощ; тя може да бъде също и от терапевтично естество. И на какво трябва да се помогне? На нервната система, доколкото тя е в основата на астралното тяло и Азовата организация. Как можем да постигнем това? Първоначално трябва да се обърнем към нервната система.
към текста >>
На нервната система, доколкото тя е в основата на астралното тяло и Азовата
орган
изация.
От всичко казано до тук, Вие виждате, че астралното тяло и Азовата организация не могат да проникнат в това физическо и етерно тяло. Нужна е помощ; тя може да бъде също и от терапевтично естество. И на какво трябва да се помогне?
На нервната система, доколкото тя е в основата на астралното тяло и Азовата организация.
Как можем да постигнем това? Първоначално трябва да се обърнем към нервната система. И по какъв начин? Ние имаме главно три начина за терапевтично въздействие върху човека: перорално, инжекционно, чрез вани и обтривания. Ако давате на човека нещо през устата, върху какво действува то?
към текста >>
Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия
орган
изъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът.
Ние имаме главно три начина за терапевтично въздействие върху човека: перорално, инжекционно, чрез вани и обтривания. Ако давате на човека нещо през устата, върху какво действува то? Общо взето, върху системата на веществообмяната. Вие разчитате, че ще упражните непосредствено въздействие върху веществообмяната. Ако искате да въздействувате върху ритмичната система, Вие трябва да инжектирате; ако искате да въздействувате върху нервната система, Вие трябва да прилагате външни средства като бани, обтривания и така нататък.
Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът.
При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло. И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен. Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем. Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза.
към текста >>
Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната
орган
изация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза.
Едно лечебно средство, което има отношение към подвижността на астралното тяло, доколкото астралното тяло иска да се потопи в етерно-физическия организъм, и към формата на астралното тяло, е арсенът. При хора, провеждащи лечебен курс с арсен, може да се види, как тяхното астрално тяло просто се вмъква във физическото тяло. И за да може при такова дете, каквото обсъждаме тук, да постигнем съзвучие между астралното, етерното и физическото тяло, най-подходящи са ваните с арсен. Ако определено количество вода „Левико”, с определено процентно съдържание, се долее във ваната, това оказва силно въздействие върху нервната система и укрепва астралното тяло. И понеже тук става дума за прекалено слаби въздействия от страна на системата-глава върху останалите тела, ние трябва да ù помогнем.
Трябва да помогнем на този поток, който слиза от главата към долната организация и който е особено силен не само през първите години от живота, но и по-късно, между смяната на зъбите и половата зрелост, като в края на този период става дори по-мощен, отколкото през 7-та, 9-та и 11-та година; да, тъкмо на този поток трябва да помогнем при едно такова дете, за да се получи добро взаимодействие между веществообменната и нервната система, като за целта ще му препоръчаме да приема секрет от хипофиза.
Когато човек приема секрет от хипофиза – Вие знаете, че ние го произвеждаме – става така, че секретът се противопоставя на този поток и, тръгвайки от главата, действува хармонизиращо върху системата-крайници. Така че лечението ще включва Hypophysis cerebri, вани с арсен и лечебна евритмия, за която вече стана дума. Ако тези неща бъдат приложени заедно, при детето може да се очаква още по-голям напредък.
към текста >>
21.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на
орган
изма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло.
Любимото му животно беше лъвът. Още от този факт Вие виждате, че астралното му тяло, с което трябва да се потопи в етерното тяло, не е наред. Винаги има някакви остатъци. Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно.
За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло.
Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми. Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм. Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия
орган
изъм.
Винаги има някакви остатъци. Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно. За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло. Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми.
Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм.
Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Вие виждате: тъкмо в тази жизнена епоха, която наричаме първа жизнена епоха, тоест от раждането до смяната на зъбите, физическата
орган
изация не работи както трябва.
И така, разглеждайки това дете, Вие трудно можете да определите неговата възраст. Сега то е на 6 години и 9 месеца, приблизително на 7 години. Вие виждате, че то значително изостава в своето физическо развитие. Налице е леко уголемяване на главата. Като цяло, детето изостава.
Вие виждате: тъкмо в тази жизнена епоха, която наричаме първа жизнена епоха, тоест от раждането до смяната на зъбите, физическата организация не работи както трябва.
Тук Вие следва да си припомните това, което съм казвал относно физическата организация през първите седем години от живота. Фактически това е един унаследен организъм. Този организъм, с който детето разполага през първата епоха, е един унаследен организъм. Едва сега се проявява и неговата Азова организация, но и тя не е много склонна да се отклони от първоначалната си форма. Защото сега е в сила неговото етерно тяло и това етерно тяло е извънредно силно приспособено към модела от първите седем години.
към текста >>
Тук Вие следва да си припомните това, което съм казвал относно физическата
орган
изация през първите седем години от живота.
Сега то е на 6 години и 9 месеца, приблизително на 7 години. Вие виждате, че то значително изостава в своето физическо развитие. Налице е леко уголемяване на главата. Като цяло, детето изостава. Вие виждате: тъкмо в тази жизнена епоха, която наричаме първа жизнена епоха, тоест от раждането до смяната на зъбите, физическата организация не работи както трябва.
Тук Вие следва да си припомните това, което съм казвал относно физическата организация през първите седем години от живота.
Фактически това е един унаследен организъм. Този организъм, с който детето разполага през първата епоха, е един унаследен организъм. Едва сега се проявява и неговата Азова организация, но и тя не е много склонна да се отклони от първоначалната си форма. Защото сега е в сила неговото етерно тяло и това етерно тяло е извънредно силно приспособено към модела от първите седем години. Детето закъснява със смяната на зъбите.
към текста >>
Фактически това е един унаследен
орган
изъм.
Вие виждате, че то значително изостава в своето физическо развитие. Налице е леко уголемяване на главата. Като цяло, детето изостава. Вие виждате: тъкмо в тази жизнена епоха, която наричаме първа жизнена епоха, тоест от раждането до смяната на зъбите, физическата организация не работи както трябва. Тук Вие следва да си припомните това, което съм казвал относно физическата организация през първите седем години от живота.
Фактически това е един унаследен организъм.
Този организъм, с който детето разполага през първата епоха, е един унаследен организъм. Едва сега се проявява и неговата Азова организация, но и тя не е много склонна да се отклони от първоначалната си форма. Защото сега е в сила неговото етерно тяло и това етерно тяло е извънредно силно приспособено към модела от първите седем години. Детето закъснява със смяната на зъбите. При него тя още не е започнала.
към текста >>
Този
орган
изъм, с който детето разполага през първата епоха, е един унаследен
орган
изъм.
Налице е леко уголемяване на главата. Като цяло, детето изостава. Вие виждате: тъкмо в тази жизнена епоха, която наричаме първа жизнена епоха, тоест от раждането до смяната на зъбите, физическата организация не работи както трябва. Тук Вие следва да си припомните това, което съм казвал относно физическата организация през първите седем години от живота. Фактически това е един унаследен организъм.
Този организъм, с който детето разполага през първата епоха, е един унаследен организъм.
Едва сега се проявява и неговата Азова организация, но и тя не е много склонна да се отклони от първоначалната си форма. Защото сега е в сила неговото етерно тяло и това етерно тяло е извънредно силно приспособено към модела от първите седем години. Детето закъснява със смяната на зъбите. При него тя още не е започнала. Така че изоставането може да се наблюдава също и тук.
към текста >>
Едва сега се проявява и неговата Азова
орган
изация, но и тя не е много склонна да се отклони от първоначалната си форма.
Като цяло, детето изостава. Вие виждате: тъкмо в тази жизнена епоха, която наричаме първа жизнена епоха, тоест от раждането до смяната на зъбите, физическата организация не работи както трябва. Тук Вие следва да си припомните това, което съм казвал относно физическата организация през първите седем години от живота. Фактически това е един унаследен организъм. Този организъм, с който детето разполага през първата епоха, е един унаследен организъм.
Едва сега се проявява и неговата Азова организация, но и тя не е много склонна да се отклони от първоначалната си форма.
Защото сега е в сила неговото етерно тяло и това етерно тяло е извънредно силно приспособено към модела от първите седем години. Детето закъснява със смяната на зъбите. При него тя още не е започнала. Така че изоставането може да се наблюдава също и тук.
към текста >>
Ние сме изправени пред едно сравнително слабо астрално тяло и една слаба Азова
орган
изация, които не могат да се справят с унаследения
орган
изъм.
В началото нека да се спрем на обективните данни от прегледа.
Ние сме изправени пред едно сравнително слабо астрално тяло и една слаба Азова организация, които не могат да се справят с унаследения организъм.
Обаче унаследеният организъм също изостава в своето развитие. Че детето се е родило четири седмици по-късно, може да бъде поставено под съмнение. Ако е така, това може да бъде последица от факта, че ембрионалният период е продължил по-дълго и на десетия лунен месец развитието все още не е било завършено. И сега ще попитаме откъде идва всичко това? Едно от възможните обяснения откриваме в обстоятелството, че през първите четири месеца на бременността майката е участвувала в театрални постановки.
към текста >>
Обаче унаследеният
орган
изъм също изостава в своето развитие.
В началото нека да се спрем на обективните данни от прегледа. Ние сме изправени пред едно сравнително слабо астрално тяло и една слаба Азова организация, които не могат да се справят с унаследения организъм.
Обаче унаследеният организъм също изостава в своето развитие.
Че детето се е родило четири седмици по-късно, може да бъде поставено под съмнение. Ако е така, това може да бъде последица от факта, че ембрионалният период е продължил по-дълго и на десетия лунен месец развитието все още не е било завършено. И сега ще попитаме откъде идва всичко това? Едно от възможните обяснения откриваме в обстоятелството, че през първите четири месеца на бременността майката е участвувала в театрални постановки. Едно занимание, което определено е свързано с ентусиазъм и всеотдайност.
към текста >>
Вие виждате: астралното тяло е съвсем безсилно, през първите 4 години детето е апатично, то не развива нещо друго, освен чисто животинските инстинкти на физическия
орган
изъм, храни са лакомо и се научава да говори късно.
Сега въпросът се свежда до това, как да лекуваме едно такова дете, изоставащо в много области от своето развитие.
Вие виждате: астралното тяло е съвсем безсилно, през първите 4 години детето е апатично, то не развива нещо друго, освен чисто животинските инстинкти на физическия организъм, храни са лакомо и се научава да говори късно.
Да, и виждате ли, най-напред то произнася звука R.
към текста >>
Виждате ли – аз не зная дали всички от Вас присъствуваха на моите лекции, в които аз се опитах да говоря за същинското значение на човешкия мозък – но с оглед на цялостното си устройство, човешкият
орган
изъм съдържа в себе си два основни процеса: градивни и разпадни.
Виждате ли – аз не зная дали всички от Вас присъствуваха на моите лекции, в които аз се опитах да говоря за същинското значение на човешкия мозък – но с оглед на цялостното си устройство, човешкият организъм съдържа в себе си два основни процеса: градивни и разпадни.
Разпадът винаги е свързан с продукти на отделянето. Те представляват остатъчни продукти от разпадните процеси. Да вземем например главата: тук на преден план изпъкват именно разпадните процеси, защото единствено върху тях може да се поддържа интелектуално-душевната дейност на човека. Слабото астрално тяло обуславя и неравномерно протичащи разпадни процеси. Разпадните продукти не се отделят равномерно, те се отлагат в организма и се втвърдяват повече от необходимото.
към текста >>
Разпадните продукти не се отделят равномерно, те се отлагат в
орган
изма и се втвърдяват повече от необходимото.
Виждате ли – аз не зная дали всички от Вас присъствуваха на моите лекции, в които аз се опитах да говоря за същинското значение на човешкия мозък – но с оглед на цялостното си устройство, човешкият организъм съдържа в себе си два основни процеса: градивни и разпадни. Разпадът винаги е свързан с продукти на отделянето. Те представляват остатъчни продукти от разпадните процеси. Да вземем например главата: тук на преден план изпъкват именно разпадните процеси, защото единствено върху тях може да се поддържа интелектуално-душевната дейност на човека. Слабото астрално тяло обуславя и неравномерно протичащи разпадни процеси.
Разпадните продукти не се отделят равномерно, те се отлагат в организма и се втвърдяват повече от необходимото.
Въпреки че тук нямаме истинска хидроцефалия, все пак виждаме една глава, носеща в себе си един прекалено мек мозък. Сега да погледнем огледалния образ на мозъка, а именно: съдържанието на червата. Тук нещата също не са наред. Чревната дейност никога не може да е наред при такива обстоятелства. Особено при децата, неправилната мозъчна дейност винаги върви успоредно с неправилната чревна дейност.
към текста >>
Сега нещата опират до това, детето изобщо да добие усещане за своята физическа
орган
изация.
Сега нещата опират до това, детето изобщо да добие усещане за своята физическа организация.
Защото в това усещане, бих казал, се промъкват самите растежни сили на физическия организъм. Следователно, подходящи са такива евритмични упражнения, които ще го улеснят в усещането за неговата собствена физическа организация. За тази цел особено подходящ е звука E, понеже тук човек докосва самия себе си, както U и Ö. Звукът Ö се препоръчва за подобряване на регулацията. U и E карат детето да усеща по-добре самото себе си.
към текста >>
Защото в това усещане, бих казал, се промъкват самите растежни сили на физическия
орган
изъм.
Сега нещата опират до това, детето изобщо да добие усещане за своята физическа организация.
Защото в това усещане, бих казал, се промъкват самите растежни сили на физическия организъм.
Следователно, подходящи са такива евритмични упражнения, които ще го улеснят в усещането за неговата собствена физическа организация. За тази цел особено подходящ е звука E, понеже тук човек докосва самия себе си, както U и Ö. Звукът Ö се препоръчва за подобряване на регулацията. U и E карат детето да усеща по-добре самото себе си. Защото в този случай всичко, което води до обхващане на собствения организъм, може да подобри състоянието на детето.
към текста >>
Следователно, подходящи са такива евритмични упражнения, които ще го улеснят в усещането за неговата собствена физическа
орган
изация.
Сега нещата опират до това, детето изобщо да добие усещане за своята физическа организация. Защото в това усещане, бих казал, се промъкват самите растежни сили на физическия организъм.
Следователно, подходящи са такива евритмични упражнения, които ще го улеснят в усещането за неговата собствена физическа организация.
За тази цел особено подходящ е звука E, понеже тук човек докосва самия себе си, както U и Ö. Звукът Ö се препоръчва за подобряване на регулацията. U и E карат детето да усеща по-добре самото себе си. Защото в този случай всичко, което води до обхващане на собствения организъм, може да подобри състоянието на детето. Какво прилагахме още?
към текста >>
Защото в този случай всичко, което води до обхващане на собствения
орган
изъм, може да подобри състоянието на детето.
Защото в това усещане, бих казал, се промъкват самите растежни сили на физическия организъм. Следователно, подходящи са такива евритмични упражнения, които ще го улеснят в усещането за неговата собствена физическа организация. За тази цел особено подходящ е звука E, понеже тук човек докосва самия себе си, както U и Ö. Звукът Ö се препоръчва за подобряване на регулацията. U и E карат детето да усеща по-добре самото себе си.
Защото в този случай всичко, което води до обхващане на собствения организъм, може да подобри състоянието на детето.
Какво прилагахме още? Лечебна евритмия и говорни упражнения. Освен това включихме детето в група за рисуване. Естествено, то трябва да рисува, тъй като вече е в училищна възраст. И макар и бавно, то все пак напредва.
към текста >>
До тогава,
орган
измът не е достатъчно напреднал, за да отблъсква навътре астралната
орган
изация, така че определени
орган
и, като един вид стени, отблъскват навътре астралната
орган
изация.
Раждането протекло нормално, въпреки че през бременността майката е водила неразумен живот, свързан с употреба на алкохол. Развитието пред първите 3 години не показвало никакви отклонения. По-късно отново ще се върнем към този период. Но нещата едва ли са били точно такива, защото на 3-годишна възраст детето внезапно се разболяло с висока температура и гърч през нощта, който продължил кратко. Впоследствие гърчовете зачестили, по правило нощем, а после средно по един на всеки три месеца – това е доста характерно за гърчовете, които обсъждаме – като след 4-та година те изчезват.
До тогава, организмът не е достатъчно напреднал, за да отблъсква навътре астралната организация, така че определени органи, като един вид стени, отблъскват навътре астралната организация.
Тези пристъпи се съпровождат с пълна загуба на съзнание. После детето получава силни мускулни потрепвания в лявата половина на тялото, следвани от обръщане на очите вляво; накрая детето е много изтощено, честно повръща.
към текста >>
Виж виждате: на 3-та година стените на
орган
ите не пропускат астралната
орган
изация, в резултат на което се появяват гърчовете.
Виж виждате: на 3-та година стените на органите не пропускат астралната организация, в резултат на което се появяват гърчовете.
С гърчовете е свързана – по причини, които аз вече обясних – и загубата на съзнание. Но конкретният случай е такъв, че след известно време астралната организация въпреки всичко пробива до известна степен през стените, така че преди това детето изпитва едно подсъзнателно или полусъзнателно напрежение. Това напрежение продължава толкова дълго, колкото и гърчът. После детето се научава да го преодолява, но изпитва една вътрешна празнота в сравнение с предишното си състояние, и тази нерегулярност намира израз в мускулните спазми.
към текста >>
Но конкретният случай е такъв, че след известно време астралната
орган
изация въпреки всичко пробива до известна степен през стените, така че преди това детето изпитва едно подсъзнателно или полусъзнателно напрежение.
Виж виждате: на 3-та година стените на органите не пропускат астралната организация, в резултат на което се появяват гърчовете. С гърчовете е свързана – по причини, които аз вече обясних – и загубата на съзнание.
Но конкретният случай е такъв, че след известно време астралната организация въпреки всичко пробива до известна степен през стените, така че преди това детето изпитва едно подсъзнателно или полусъзнателно напрежение.
Това напрежение продължава толкова дълго, колкото и гърчът. После детето се научава да го преодолява, но изпитва една вътрешна празнота в сравнение с предишното си състояние, и тази нерегулярност намира израз в мускулните спазми.
към текста >>
Всичко, което постъпва в човешкия
орган
изъм отвън – тоест без да е възникнало вътре в
орган
изма – е всъщност отрова.
И тук трябва да имаме предвид следното.
Всичко, което постъпва в човешкия организъм отвън – тоест без да е възникнало вътре в организма – е всъщност отрова.
Следователно, ако тук Вие имате един организъм (Рис. 15) и едно изместване на астралната организация от дясно на ляво, тогава то, ако протича бързо, може да обхване и етерната организация, увличайки и физическата организация, като накрая в лявата телесна половина възниква една лека инфилтрация на отрови. Външното проявление на една такава отровна инфилтрация – това е парализата. Детето е подложено на масажи и след 3 месеца парализата е подобрена. Остава една лека слабост на крайниците, която може да се наблюдава и сега.
към текста >>
Следователно, ако тук Вие имате един
орган
изъм (Рис.
И тук трябва да имаме предвид следното. Всичко, което постъпва в човешкия организъм отвън – тоест без да е възникнало вътре в организма – е всъщност отрова.
Следователно, ако тук Вие имате един организъм (Рис.
15) и едно изместване на астралната организация от дясно на ляво, тогава то, ако протича бързо, може да обхване и етерната организация, увличайки и физическата организация, като накрая в лявата телесна половина възниква една лека инфилтрация на отрови. Външното проявление на една такава отровна инфилтрация – това е парализата. Детето е подложено на масажи и след 3 месеца парализата е подобрена. Остава една лека слабост на крайниците, която може да се наблюдава и сега.
към текста >>
15) и едно изместване на астралната
орган
изация от дясно на ляво, тогава то, ако протича бързо, може да обхване и етерната
орган
изация, увличайки и физическата
орган
изация, като накрая в лявата телесна половина възниква една лека инфилтрация на отрови.
И тук трябва да имаме предвид следното. Всичко, което постъпва в човешкия организъм отвън – тоест без да е възникнало вътре в организма – е всъщност отрова. Следователно, ако тук Вие имате един организъм (Рис.
15) и едно изместване на астралната организация от дясно на ляво, тогава то, ако протича бързо, може да обхване и етерната организация, увличайки и физическата организация, като накрая в лявата телесна половина възниква една лека инфилтрация на отрови.
Външното проявление на една такава отровна инфилтрация – това е парализата. Детето е подложено на масажи и след 3 месеца парализата е подобрена. Остава една лека слабост на крайниците, която може да се наблюдава и сега.
към текста >>
Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто тяло е вече отдавна изградено, тялото, което не служи за модел, детето е на 11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел” на
орган
изма е вече в упадък поради неразумния живот на майката през бременността и злоупотребата с алкохол.
Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто тяло е вече отдавна изградено, тялото, което не служи за модел, детето е на 11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел” на организма е вече в упадък поради неразумния живот на майката през бременността и злоупотребата с алкохол.
От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото тяло-модел е било изградено изключително неправилно. Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя организъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на ембриона. Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения.
към текста >>
Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя
орган
изъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на ембриона.
Виждате ли, при това дете – трябва да отчетем, че второто тяло е вече отдавна изградено, тялото, което не служи за модел, детето е на 11 години – ние отново сме изправени пред факта, че така нареченият „модел” на организма е вече в упадък поради неразумния живот на майката през бременността и злоупотребата с алкохол. От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото тяло-модел е било изградено изключително неправилно.
Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя организъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на ембриона.
Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения. Във всеки случай, сравнително рано детето е усетило потребност да говори, понеже астралната и Азовата организация фактически пробиват в областта на гърлото и устата. Потъването надолу винаги е съпроводено с трудности.
към текста >>
Във всеки случай, сравнително рано детето е усетило потребност да говори, понеже астралната и Азовата
орган
изация фактически пробиват в областта на гърлото и устата.
От всичко, което детето показва, с голяма вероятност можем да заключим, че първото тяло-модел е било изградено изключително неправилно. Напълно възможно е и раждането да е настъпило – това тук не е отбелязано – две седмици по-рано, понеже майката не е поддържала своя организъм в такова състояние, че той да осигури всестранно развитие на ембриона. Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения.
Във всеки случай, сравнително рано детето е усетило потребност да говори, понеже астралната и Азовата организация фактически пробиват в областта на гърлото и устата.
Потъването надолу винаги е съпроводено с трудности. Известна нервна възбудимост, проявяваща се външно, насочва донякъде към имитационния принцип, който е по-скоро свързан с вътрешните органични импулси на развитието през първите три години.
към текста >>
Известна нервна възбудимост, проявяваща се външно, насочва донякъде към имитационния принцип, който е по-скоро свързан с вътрешните
орган
ични импулси на развитието през първите три години.
Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения. Във всеки случай, сравнително рано детето е усетило потребност да говори, понеже астралната и Азовата организация фактически пробиват в областта на гърлото и устата. Потъването надолу винаги е съпроводено с трудности.
Известна нервна възбудимост, проявяваща се външно, насочва донякъде към имитационния принцип, който е по-скоро свързан с вътрешните органични импулси на развитието през първите три години.
към текста >>
Тогава тези
орган
и, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани.
После, след като детето е станало на 3 години – половината на първите 7 години, първата жизнена епоха – ние сме свидетели на ред обратни въздействия, възникващи когато пред първите 7 години Азът и астралното тяло, действащи от областта на главата, не могат да работят правилно.
Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани.
И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел. Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме.
към текста >>
Орган
ите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период.
После, след като детето е станало на 3 години – половината на първите 7 години, първата жизнена епоха – ние сме свидетели на ред обратни въздействия, възникващи когато пред първите 7 години Азът и астралното тяло, действащи от областта на главата, не могат да работят правилно. Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани. И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период.
Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период.
Но сега то не разполага с един съвързан модел. Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме. За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация. Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
към текста >>
Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато
орган
ите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата
орган
изация, включително и през стените на
орган
ите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме.
Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани. И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел.
Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме.
За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация. Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
към текста >>
За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната
орган
изация.
И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел. Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме.
За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация.
Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
към текста >>
Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната
орган
изация остава слаба: Азовата
орган
изация не се включва в нея по правилния начин.
Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период. Но сега то не разполага с един съвързан модел. Ето защо, тъкмо в тази важна възраст, 3 години, когато органите са готови да приемат съответната форма, моделът излиза извън строя; и тогава възниква следната предразположба: Астралното тяло, което сега иска да премине през цялата организация, включително и през стените на органите, не успява да го стори, в резултат на което се проявяват всички онези симптоми, които ние обсъждаме. За Вас би трябвало да е разбираемо и защо в този случай закономерно се появява разстройство в стомашната и чревната организация.
Това е така, защото ако това астрално тяло не въздейства правилно върху потоците, течащи от главата към крайниците, тогава чревната и въобще храносмилателната организация остава слаба: Азовата организация не се включва в нея по правилния начин.
към текста >>
Разгледайте сега тази слаба храносмилателна
орган
изация, а именно недостатъчните храносмилателни сили: Азовата
орган
изация не е достатъчно представена в тях.
Разгледайте сега тази слаба храносмилателна организация, а именно недостатъчните храносмилателни сили: Азовата организация не е достатъчно представена в тях.
Тази слаба храносмилателна организация не може да понесе това, което трябва да се разиграва тъкмо в храносмилането.
към текста >>
Тази слаба храносмилателна
орган
изация не може да понесе това, което трябва да се разиграва тъкмо в храносмилането.
Разгледайте сега тази слаба храносмилателна организация, а именно недостатъчните храносмилателни сили: Азовата организация не е достатъчно представена в тях.
Тази слаба храносмилателна организация не може да понесе това, което трябва да се разиграва тъкмо в храносмилането.
към текста >>
Нещата стоят така, че ако например разглеждаме едно растение, неговите корени ще действуват главно в
орган
изацията на главата, а листата ще действуват главно в ритмичната система (Рис. 16).
Нещата стоят така, че ако например разглеждаме едно растение, неговите корени ще действуват главно в организацията на главата, а листата ще действуват главно в ритмичната система (Рис. 16).
Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането. Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек. Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло.
към текста >>
Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна
орган
изация и всичко онова, което се развива в горния човек.
Нещата стоят така, че ако например разглеждаме едно растение, неговите корени ще действуват главно в организацията на главата, а листата ще действуват главно в ритмичната система (Рис. 16). Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането.
Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек.
Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло. Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло. Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие.
към текста >>
Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия
орган
изъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло.
Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането. Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек. Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло.
Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло.
Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие. От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият организъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност. Обаче тези нарушения са само един симптом, показващ, че тази нередност, която обсъждаме, се разпростира върху целия веществообмен. Тъкмо в тази нередност се състои и цялото заболяване; тази нередност поражда и отделните симптоми, така че, естествено, всеки нов пристъп може да се съпровожда от стомашни оплаквания.
към текста >>
От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият
орган
изъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност.
Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло. Ако астралното тяло навлезе както трябва в етерно-физическия организъм, тогава то „разтоварва” своята киселинност във физическото тяло. Но ако астралното тяло не навлезе както трябва, тогава то става ранимо, чувствително спрямо киселинното въздействие.
От тези подробности ясно може да се види, как всъщност функционира човешкият организъм, и при една такава нередност изобщо не е учудващо, че се появяват нарушения в стомашната дейност.
Обаче тези нарушения са само един симптом, показващ, че тази нередност, която обсъждаме, се разпростира върху целия веществообмен. Тъкмо в тази нередност се състои и цялото заболяване; тази нередност поражда и отделните симптоми, така че, естествено, всеки нов пристъп може да се съпровожда от стомашни оплаквания.
към текста >>
Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия
орган
изъм.
Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването?
Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм.
И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото. Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко. Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия. Сега идва въпросът, какво да правим при един такъв случай.
към текста >>
Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия
орган
изъм, денят протича по-леко.
Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването? Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм. И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото.
Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко.
Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия. Сега идва въпросът, какво да правим при един такъв случай.
към текста >>
Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната
орган
изация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия.
Защо тези симптоми настъпват 9 часа след заспиването? Защото точно тогава астралното тяло започва своя обратен път към физическото тяло и то започва да изпитва все по-големи трудност, непрекъснато бива отблъсквано и не може да се потопи в етерно-физическия организъм. И Вие бихте могли да си представите, как идват тези симптоми: извикването, скачането от леглото. Ако после неговото астрално тяло изцяло се потопи във физическия организъм, денят протича по-леко.
Силният метеоризъм възниква поради това, че астралното тяло не се включва достатъчно в чревната организация, а после относителната самостоятелност на астралното тяло поражда характерните черти на душевния живот: неспирното говорене, лесната възбудимост, както и живата фантазия.
Сега идва въпросът, какво да правим при един такъв случай.
към текста >>
При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен
орган
, който не пропуска астралното тяло; напротив, имаме една съвкупност от
орган
и, които са изградени по сходен начин.
При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен орган, който не пропуска астралното тяло; напротив, имаме една съвкупност от органи, които са изградени по сходен начин.
Оттук идва и леката склонност към деформации. Когато астралното тяло потъва навътре в организма, то се отклонява към лявата, по-слабата страна. В резултат на това възниква и опасност от левостранна парализа. В тази възраст, ако е лека, тя остава без големи последици.
към текста >>
Когато астралното тяло потъва навътре в
орган
изма, то се отклонява към лявата, по-слабата страна.
При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен орган, който не пропуска астралното тяло; напротив, имаме една съвкупност от органи, които са изградени по сходен начин. Оттук идва и леката склонност към деформации.
Когато астралното тяло потъва навътре в организма, то се отклонява към лявата, по-слабата страна.
В резултат на това възниква и опасност от левостранна парализа. В тази възраст, ако е лека, тя остава без големи последици.
към текста >>
Замислете се само: Както то изостава и остава малко в своето физическо тяло, в същата степен се уголемява и неговото астрално тяло, без да се постига никаква хармония с физическата
орган
изация.
Напротив, извънредно трудно е да лекуваме дете като предишното, защото в себе си, бих казал, то носи един малък демон.
Замислете се само: Както то изостава и остава малко в своето физическо тяло, в същата степен се уголемява и неговото астрално тяло, без да се постига никаква хармония с физическата организация.
В своето астрално тяло детето, без да знае, се проявява като един превъзходен актьор. Ако би било възможно едностранчиво обучение и ако, примерно, театралното обучение би се поверило не само на един човек, а на цял колектив, който да има специални задачи, тогава това дете, в което е скрито едно малко шило, би могло да се използва за представяне на звука R, или на сродни нему звуци. Въпреки привидното си спокойствие, то е извънредно подвижно. Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже.
към текста >>
Възпитанието трябва да се
орган
изира по такъв начин, който е противоположен на общоприетото.
И как да насочим възпитанието на това дете?
Възпитанието трябва да се организира по такъв начин, който е противоположен на общоприетото.
Обикновено, когато учителят преподава нещо, той обръща голямо внимание на това, да се получи едно драматично нарастване на повествованието. При това дете нарастването трябва да се редува с едно отслабване на напрежението. И този принцип следва да се разпростре върху всички форми на преподаване. Нека имаме търпението и правилно да насочваме детското внимание – детето няма представа какво се разиграва в неговото астрално тяло – така че този организъм да е отворен за всичко, което може да се роди от една будна фантазия.
към текста >>
Нека имаме търпението и правилно да насочваме детското внимание – детето няма представа какво се разиграва в неговото астрално тяло – така че този
орган
изъм да е отворен за всичко, което може да се роди от една будна фантазия.
И как да насочим възпитанието на това дете? Възпитанието трябва да се организира по такъв начин, който е противоположен на общоприетото. Обикновено, когато учителят преподава нещо, той обръща голямо внимание на това, да се получи едно драматично нарастване на повествованието. При това дете нарастването трябва да се редува с едно отслабване на напрежението. И този принцип следва да се разпростре върху всички форми на преподаване.
Нека имаме търпението и правилно да насочваме детското внимание – детето няма представа какво се разиграва в неговото астрално тяло – така че този организъм да е отворен за всичко, което може да се роди от една будна фантазия.
към текста >>
И когато доведете историята до нейната кулминация, когато се ориентирате в тази подсъзнателна астрална
орган
изация, тогава се опитайте да върнете нещата назад.
И така, измисляйте прекрасни, вълнуващи истории; в близост до това дете, превърнете се в един поет, преизпълнен с въображение и фантазия.
И когато доведете историята до нейната кулминация, когато се ориентирате в тази подсъзнателна астрална организация, тогава се опитайте да върнете нещата назад.
На първо време се опитайте да принизите и осмеете нещо от историята, каквото и да е то, така че да развалите удоволствието. На главния герой, от когото детето се възхищава, окачете някаква дрънкулка. Или кажете: Добре, щом върши такива подвизи, героят винаги ще е принуден да се секне! Или превърнете драматичната кулминация в нещо, което буди насмешка, а после продължавайте с историята, докато всичко се превърне в един въздушен балон; обаче не и така, че да разваляте радостта на детето; даже и като въздушен балон, историята трябва да носи радост на детето. И по време на цялата тази дейност, докато Вие смекчавате напрежението, астралното тяло непрекъснато показва тенденцията да се нагажда към физическото тяло.
към текста >>
И резултатът е този, че прекалено фантастният цялостен
орган
изъм, формиран още през ембрионалния период, може да претърпи едно обратно развитие.
Или кажете: Добре, щом върши такива подвизи, героят винаги ще е принуден да се секне! Или превърнете драматичната кулминация в нещо, което буди насмешка, а после продължавайте с историята, докато всичко се превърне в един въздушен балон; обаче не и така, че да разваляте радостта на детето; даже и като въздушен балон, историята трябва да носи радост на детето. И по време на цялата тази дейност, докато Вие смекчавате напрежението, астралното тяло непрекъснато показва тенденцията да се нагажда към физическото тяло. Ако имате достатъчно търпение да се занимавате с едно такова дете по такъв начин, че сам да станете поет, а после така да иронизирате повествованието, че нищо да не остане от него, тогава Вие ще постигнете следното: на деветата, десетата година детето ще се приближи до един растеж, нормален за тази възраст. Това е едно голямо постижение.
И резултатът е този, че прекалено фантастният цялостен организъм, формиран още през ембрионалния период, може да претърпи едно обратно развитие.
Благодарение на това, което вършите, много от симптомите ще изчезнат. Нашата безпомощност при такива явления се корени в това, че директно се заемаме със самите тях. Да отучим някого от R би било толкова невъзможно, колкото се оказа при един актьор от Ваймер, въпреки че той отдавна беше излязъл от детската възраст. Той никога не казваше Freunderl, а слагаше ударение на всяка сричка и непрекъснато отстояваше този принцип. Той казваше: Freun-derl, Köpf-chen, Kind-lein.
към текста >>
22.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Следователно, ясно проличава невъзможността на Азовата
орган
изация и астралното тяло да навлязат в етерно-физическия
орган
изъм.
При раждането си детето не показва никакви особености. Следователно, при раждането и непосредствено след него ние не отчитаме никакви особености, понеже ембрионалният период е протекъл нормално. Отклоненията започват след началото на белодробното дишане. Пъпната връв била увита около шията; в околоплодните води имало мекониум. Детето тежало 250 фунта; забележете, че 14 дни след раждането то получава гърчове.
Следователно, ясно проличава невъзможността на Азовата организация и астралното тяло да навлязат в етерно-физическия организъм.
И така, детето сгърчва ръцете си и посинява. Цианозата винаги означава невъзможност за навлизане във физическото тяло. Когато е силно подчертана, тя приема особени форми. Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата организация. Гърчът възниква по-късно.
към текста >>
Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата
орган
изация.
Детето тежало 250 фунта; забележете, че 14 дни след раждането то получава гърчове. Следователно, ясно проличава невъзможността на Азовата организация и астралното тяло да навлязат в етерно-физическия организъм. И така, детето сгърчва ръцете си и посинява. Цианозата винаги означава невъзможност за навлизане във физическото тяло. Когато е силно подчертана, тя приема особени форми.
Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата организация.
Гърчът възниква по-късно. През първата половин година развитието протича нормално. Естествено, то не е протичало съвсем нормално, но тогава нарушеното съотношение между главата и крайниците все още е било незабележимо. Детето е било кърмено. При раждането главата е била впечатляващо малка, което означава, че причината не следва да бъде търсена главно в някаква слабост на нервно-сетивната организация.
към текста >>
При раждането главата е била впечатляващо малка, което означава, че причината не следва да бъде търсена главно в някаква слабост на нервно-сетивната
орган
изация.
Причината не може да бъде друга, освен тази, че при раждането астралното тяло е било силно конфигурирано; такъв е бил случаят и с Гьоте, който се е родил съвсем син и едва по-късно е смогнал да приеме в себе си астралното тяло и Азовата организация. Гърчът възниква по-късно. През първата половин година развитието протича нормално. Естествено, то не е протичало съвсем нормално, но тогава нарушеното съотношение между главата и крайниците все още е било незабележимо. Детето е било кърмено.
При раждането главата е била впечатляващо малка, което означава, че причината не следва да бъде търсена главно в някаква слабост на нервно-сетивната организация.
От Септември започва едно бавно уголемяване на главата. Естествено, това е започнало по рано, но майката го е смятала за нещо нормално; до момента, когато за една седмица детето наддало с цели 380 грама. В средата на Декември обиколката на главата достигнала 49см. Детето било тихо, не плачело много, било апатично. Фонтанелата била силно напрегната.
към текста >>
Обаче не бихме казали, че и Азовата
орган
изация носи тези черти; случаят не е такъв.
Сега нещата се свеждат до следното: опирайки се на наличните факти – естествено, тук найважното е непосредственото наблюдение, но също и духовното съзерцание – да преминем към духовното разглеждане на случая. Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката. Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко.
Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв.
Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло. След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период. Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период. Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система.
към текста >>
През последните месеци от бременността Азовата
орган
изация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло.
Сега нещата се свеждат до следното: опирайки се на наличните факти – естествено, тук найважното е непосредственото наблюдение, но също и духовното съзерцание – да преминем към духовното разглеждане на случая. Впрочем, ние установяваме, че това дете носи в себе си едно астрално тяло – тогава и майката беше тук – което съвсем отчетливо и с невероятна яснота повтаря главните черти от астралното тяло на майката. Нещо толкова впечатляващо се среща твърде рядко. Обаче не бихме казали, че и Азовата организация носи тези черти; случаят не е такъв. Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие.
През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло.
След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период. Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период. Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно.
към текста >>
Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия
орган
изъм едва след известно време.
Азът все още е неразвит и наподобява онзи Аз, който децата обикновено имат през шестия, седмия месец на бременността, той е спрял в тази точка от своето развитие. През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло. След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период. Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период. Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система.
Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време.
Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно. Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната организация.
към текста >>
Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия
орган
изъм настъпва много по-късно.
През последните месеци от бременността Азовата организация сякаш не участвува поради извънредно силно развитото астрално тяло. След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период. Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период. Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време.
Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно.
Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната организация.
към текста >>
Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия
орган
изъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната
орган
изация.
След раждането, астралното тяло на детето запазва в себе си онези сили, които то е имало през ембрионалния период. Сега се замислете върху това, че главната ориентация на ембрионалния период продължава и през първите месеци от следембрионалното развитие, така че всъщност детското развитие през първите месеци извън майчиното тяло е много сходно с развитието през ембрионалния период. Това идва от факта, че радикалните телесни изменения, които детето претърпява, лежат преди всичко в дихателната система. Детето влиза във връзка с външния въздух, но то бавно се включва в тази връзка с външния въздух, така че тя обхваща целия организъм едва след известно време. Ние знаем, че тя оказва влияние върху него още в самото начало, обаче пълното обхващане на целия организъм настъпва много по-късно.
Поради продължаващото действие на ембрионалните сили никой не забелязва това, което по-късно се проявява като един вид „опустошение” на човешкия организъм, когато инфантилизмът напредва до такава степен, че всъщност ние сме изправени пред едно съхраняване на ембрионалната организация.
към текста >>
Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита
орган
изация на главата и едно малко тяло.
Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация на главата и едно малко тяло.
Впрочем, тази мощна организация на главата е последица от взаимодействието на космическите сили. Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили. Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили. Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси.
към текста >>
Впрочем, тази мощна
орган
изация на главата е последица от взаимодействието на космическите сили.
Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация на главата и едно малко тяло.
Впрочем, тази мощна организация на главата е последица от взаимодействието на космическите сили.
Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили. Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили. Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси. Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие.
към текста >>
Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата
орган
изация, като цяло е последица от действието на космическите сили.
Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация на главата и едно малко тяло. Впрочем, тази мощна организация на главата е последица от взаимодействието на космическите сили.
Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили.
Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили. Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси. Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие. Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период.
към текста >>
Вие трябва да си представите матката като
орган
, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили.
Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация на главата и едно малко тяло. Впрочем, тази мощна организация на главата е последица от взаимодействието на космическите сили. Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили. Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили.
Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили.
Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси. Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие. Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период. Те вземат надмощие над другите сили, които иначе детето ползва с оглед на земното си развитие, тоест за развитието на двигателно-веществообменната система. Последиците от това са напълно ясни.
към текста >>
Впрочем,
орган
изацията на главата напредва в своето развитие.
Впрочем, тази мощна организация на главата е последица от взаимодействието на космическите сили. Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили. Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили. Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси.
Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие.
Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период. Те вземат надмощие над другите сили, които иначе детето ползва с оглед на земното си развитие, тоест за развитието на двигателно-веществообменната система. Последиците от това са напълно ясни. Ако детето би останало по-дълго време в майчиното тяло – това е една абсурдна хипотеза – ако то би престояло там по-дълго от 10 лунарни месеца, тогава главата непрекъснато би нараствала, а крайниците биха останали недоразвити. Там са осигурени условия за развитие на извънземните, космическите сили.
към текста >>
Замислете се само колко голяма зависимост има между сърдечните заболявания и човешките крайници, и как
орган
изацията на крайниците веднага отслабва под влиянието на определени сърдечни заболявания, как сърдечното заболяване влошава работата на крайниците и състоянието на ставните тъкани и ставната течност.
Да, скъпи мои приятели, отношенията в живота са твърде сложни и е много трудно да се обхванат в тяхната цялост, но все пак, при един такъв случай е възможно да стигнем до някакво обобщение. И така, не е изминала и година от раждането и бащата умира от сърдечен пристъп. Тези неща винаги са свързани, те не идват случайно. При бащата отдавна е съществувало сърдечно заболяване.
Замислете се само колко голяма зависимост има между сърдечните заболявания и човешките крайници, и как организацията на крайниците веднага отслабва под влиянието на определени сърдечни заболявания, как сърдечното заболяване влошава работата на крайниците и състоянието на ставните тъкани и ставната течност.
Ние не бива да забравяме и следното: в наследствено отношение двигателно-веществообменната система е най-вече под влияние на бащата, докато главовата система се определя най-вече от майката. Замислете се само, как при определени обстоятелства се оказва невъзможно силите на бащиния организъм да се пренесат в крайниците на детето, така че развитието на главовата система се определя главно от майката. Сега ние си обясняваме защо майката е толкова привързана към детето в своята утроба; това е така, понеже детето е получило твърде малко наследствени сили от бащата; главното идва от страна на майката.
към текста >>
Замислете се само, как при определени обстоятелства се оказва невъзможно силите на бащиния
орган
изъм да се пренесат в крайниците на детето, така че развитието на главовата система се определя главно от майката.
И така, не е изминала и година от раждането и бащата умира от сърдечен пристъп. Тези неща винаги са свързани, те не идват случайно. При бащата отдавна е съществувало сърдечно заболяване. Замислете се само колко голяма зависимост има между сърдечните заболявания и човешките крайници, и как организацията на крайниците веднага отслабва под влиянието на определени сърдечни заболявания, как сърдечното заболяване влошава работата на крайниците и състоянието на ставните тъкани и ставната течност. Ние не бива да забравяме и следното: в наследствено отношение двигателно-веществообменната система е най-вече под влияние на бащата, докато главовата система се определя най-вече от майката.
Замислете се само, как при определени обстоятелства се оказва невъзможно силите на бащиния организъм да се пренесат в крайниците на детето, така че развитието на главовата система се определя главно от майката.
Сега ние си обясняваме защо майката е толкова привързана към детето в своята утроба; това е така, понеже детето е получило твърде малко наследствени сили от бащата; главното идва от страна на майката.
към текста >>
Сега момчето е пред нас и Ви моля да обърнете внимание, как тук (слепоочията) главовата
орган
изация е един вид притисната, а тук, отзад, нещата се променят.
Сега момчето е пред нас и Ви моля да обърнете внимание, как тук (слепоочията) главовата организация е един вид притисната, а тук, отзад, нещата се променят.
Духовното изследване показва изключително силно развити части на астралното тяло, най-вече тук вляво; иначе външно Вие няма да намерите други особености.
към текста >>
Вие виждате, че абнормното тук се състои в това, че в тази посока детето вече има една слаба
орган
изация, но тази слаба
орган
изация се проявява тогава, когато астралното тяло е включено в детския
орган
изъм, а не изключено от него.
До седмия месец кърмено редовно. Проходило на една година. Това е относително рано, но не е някакво изключение. Научило се да говори навреме. Развитието протичало нормално, на година и половина детето престанало да се напикава в леглото; случвало се много рядко, само през деня.
Вие виждате, че абнормното тук се състои в това, че в тази посока детето вече има една слаба организация, но тази слаба организация се проявява тогава, когато астралното тяло е включено в детския организъм, а не изключено от него.
Преди година и половина, когато е било на три години и половина – моля Ви да запомните тази подробност, понеже този момент е точно половината от седемгодишния период и е от голямо значение, както и съответствуващия момент през втората епоха между 7-та и 14-та година – детето получава пристъп с висока температура и главоболие, последвани от дребна шарка; още тогава е налице предразположеност към боледуване. От тогава детето е много раздразнително; по същото време майката преболедувала от грип и също станала раздразнителна. Налице е един паралелизъм между майката и детето. Апетитът на детето е винаги слаб, но въпреки това то е стегнато, енергично, с добре развита система на крайниците. Както знаете, субстанциално системата на крайниците се изгражда не от хранителните вещества, а от Космоса по обиколния път чрез дишането и сетивната дейност.
към текста >>
23.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Неговото астрално тяло не е проникнало навътре във волевата област, а малко или много е останало във интелектуалната сфера, което се изразява в това, че
орган
ите на волята остават недоразвити.
Следователно, ако Вие виждате една зелена повърхност, там далтонистът по отношение на червения цвят ще вижда една синя повърхност. Далтонистът по отношение на синия цвят ще нарисува гората с червени дървета. Както при далтонизма няма смисъл да се говори за цветове, така и във висшите светове няма смисъл да се говори за притежание и непритежание. Едно такова момче не може да навлезе във физическия свят до такава степен, че да е в състояние да свърже своите представи с това, което лежи в основите на собствеността. За него най-съществен е актът на откривателството, на изнамирането; за него найважно е усещането: „Това ме изненадва, това ме интересува.” И тук размахът на неговите представи свършва.
Неговото астрално тяло не е проникнало навътре във волевата област, а малко или много е останало във интелектуалната сфера, което се изразява в това, че органите на волята остават недоразвити.
Последицата е тази, че то насочва и прилага във волята това, което е добро само в областта на интелекта. Ако този недостатък се прояви само в областта на интелекта, децата стават малоумни; ако същият недостатък се прояви в областта на волята, децата стават клептомани.
към текста >>
При самия кварц силите действуват във всички посоки, но в ограничен размер, докато същите сили, вече разпределени в гнайса, действуват по-меко, разпространяват се из целия
орган
изъм и достигат по-лесно до периферията.
То усещаше светлината съвсем слабо, така че предпазването от нея имаше по-малко значение, отколкото бихме могли да предположим. И все пак остава в сила правилото, че такова дете трябва да се държи на тихо и тъмно, така че да получава от външния свят възможно най-малко впечатления; по този начин импулсът на волята се пробужда вътрешно и вече може да се противопостави на нервно-сетивната система. Това е едното средство, за което може да се мисли. Другото средство са онези активни вещества, които оказват влияние върху нервно-сетивната система. При такова дете вътрешно може да се приложи гнайс, преди всичко за да се избегне евентуалното шоково въздействие от директното прилагане на кварц; по този начин това, което лежи в основата на кварцовото действие, се разпределя по-равномерно.
При самия кварц силите действуват във всички посоки, но в ограничен размер, докато същите сили, вече разпределени в гнайса, действуват по-меко, разпространяват се из целия организъм и достигат по-лесно до периферията.
Във висока потенция гнайсът може да свърши добра работа. Налага се да укротим нервната възбудимост – в детството целият човек представлява една нервно-сетивна система – също и в областта на волята. Това се постига с бани, приготвени от полски мак. При такава симптоматика, каквато имаме тук, наблюдението на случая и възможната терапия вървят ръка за ръка. Клиничният случай винаги е индивидуален.
към текста >>
Това, което се натрупва в
орган
изма, трябва да се освободи по някакъв начин.
срещу 12. Юни настъпва криза – детето крещи, хленчи, уринира обилно, свива се при всяко издишване, получава спазми на левия крак, напрежение в лявата ръка, фонтанелите са напрегнати, рефлексите повишени. След горещи компреси и обвиване с мак детето заспало и на следващия ден се почувствувало добре. Апетитът и дефекацията се нормализирали. Ако не бихме искали да пречим на оздравяването, не би трябвало да избягваме такива кризи.
Това, което се натрупва в организма, трябва да се освободи по някакъв начин.
Естествено, необходима е и моменталната намеса, каквато виждаме от страна на г-жа д-р Вегман. След горещите компреси и обтриването с мак кризата отминава. Можем да дадем само един съвет: не бива да се оставяме да бъдем изненадани. В такива случаи всичко зависи от бързата намеса. Самият аз станах свидетел на следното: От една страна чувах, че нещата при детето вървят зле.
към текста >>
Сега обаче става дума за следното: тенденциите на
орган
изма към водния елемент, към течното, да се заменят с принципа на разпада.
Но сега да обсъдим лечението по-нататък. Защото ние видяхме, че само с един психолого-педагогически подход не можем да постигнем много. Да, от психологична гледна точка е възможно да постигнем подобрение с покой и затъмнение на помещенията.
Сега обаче става дума за следното: тенденциите на организма към водния елемент, към течното, да се заменят с принципа на разпада.
Водният елемент не предизвиква разпад, а се разлива по повърхността. Трябва да се обърнем към силите, които предизвикват разпад и това са именно силите на оловото. В оловото ние действително имаме едно много ефикасно средство, което отключва силите на разпада. Ето защо от медицинска гледна точка винаги, когато виждаме, че на мястото на разпадните сили възникват буйните градивни сили
към текста >>
И така, когато вкарвате в
орган
изма олово, Вие директно вкарвате в него мировия разпад.
Хората, разбиращи от тези неща, хилядолетия наред са обръщали внимание върху медицинското действие на оловото, само че с времето познанието за благотворните качества на оловото все повече и повече се замъглявало. Днес тези качества излизат наяве по друг повод, и то по един забележителен начин. Замислете се само, къде на Земята се намират най-мощните сили на разпада: там, където срещаме радия, там са най-мощните сили на разпада, там чрез една междинна трансформация, от радия се получава хелий; а при определени условия тази трансформация може да продължи още по-нататък. Следователно, тук Вие имате вътрешни взаимовръзки. А всред външния Космос, в лицето на оловото се подготвят възможно най-могъщите разцепващи сили; те се концентрират в субстанцията на оловото.
И така, когато вкарвате в организма олово, Вие директно вкарвате в него мировия разпад.
Замислете се върху това. Посредством инжекциите, Вие го вкарвате направо в кръвообръщението. В кръвообръщението Вие имате едно непосредствено отражение на цялото мироздание. Тези 25 920 години, през които Слънцето обикаля целия свят, имат своето съответствие в броя на сърдечните пулсации. По този начин ние директно вкарваме разпадните сили в организма.
към текста >>
По този начин ние директно вкарваме разпадните сили в
орган
изма.
И така, когато вкарвате в организма олово, Вие директно вкарвате в него мировия разпад. Замислете се върху това. Посредством инжекциите, Вие го вкарвате направо в кръвообръщението. В кръвообръщението Вие имате едно непосредствено отражение на цялото мироздание. Тези 25 920 години, през които Слънцето обикаля целия свят, имат своето съответствие в броя на сърдечните пулсации.
По този начин ние директно вкарваме разпадните сили в организма.
Добре известно е, че Космосът се нуждае от време, за да прояви своите действия и ако осмислим това, ще ни стане ясно, че тези неща могат да са от помощ.
към текста >>
Що се отнася до лечението на даден
орган
, тогава нещата стават много деликатни.
И сега, бих казал, можем да се радваме, че преодоляхме първата криза при детето, която наблюдавахме между 11-тия и 12-тия месец, когато се проявиха и описаните симптоми. Вероятно детето и занапред ще преминава през такива кризи, но това, в което можем да сме сигурни, е че лечението ще продължава да показва положителни резултати. Естествено, едно лечение би могло да предизвика и отрицателни явления. Обаче всичко се свежда до това да лекуваме в името на живота, а не в името на смъртта.
Що се отнася до лечението на даден орган, тогава нещата стават много деликатни.
към текста >>
Необходими са усет и дарба за наблюдение, както и ясно съзнание, че душевната патология включва определени симптоми, показващи какво точно се случва с детето и в какви съотношения се намират етерното тяло, астралното тяло, Азовата
орган
изация и така нататък.
Ето как аз Ви посочих принципно как да се отнасяме към душевното здраве на такива деца.
Необходими са усет и дарба за наблюдение, както и ясно съзнание, че душевната патология включва определени симптоми, показващи какво точно се случва с детето и в какви съотношения се намират етерното тяло, астралното тяло, Азовата организация и така нататък.
Защо казвам: и така нататък? Защото, както знаете, в човешкото същество ние различаваме:
към текста >>
4. Азова
орган
изация
4. Азова организация
към текста >>
В съвременната епоха човек стига само до Азовата
орган
изация, следователно няма защо да се грижим за Духа-Себе.
И сега тук е възможно някой да възрази: Добре, но човекът все още не е развил този Дух-Себе, засега това не ни засяга, въпреки че сме чели за него в книгите.
В съвременната епоха човек стига само до Азовата организация, следователно няма защо да се грижим за Духа-Себе.
Да, скъпи мои приятели, обаче това съвсем не е вярно. Хората вече са стигнали до Азовата организация, но далеч не всички същества, с които имаме работа, са се издигнали само до Аза. Ние имаме работа – особено когато се занимаваме с подрастващи деца – с такива същества, които са изпреварили днешния човек и са се издигнали до Духа-Себе. И ако искаме да постигнем нещо чрез Валдорфската педагогика, така че тя да оказва непосредствени и живи въздействия, тогава трябва да апелираме не само към хората, ангажирани с нея, а и към онези духовни същества, които са по-напреднали от човека, издигайки се до ДухаСебе. Тъкмо при подрастващите деца ние имаме работа с една точно определена разновидност на тези същества: със съществата, които обозначаваме като езикови гении.
към текста >>
Хората вече са стигнали до Азовата
орган
изация, но далеч не всички същества, с които имаме работа, са се издигнали само до Аза.
И сега тук е възможно някой да възрази: Добре, но човекът все още не е развил този Дух-Себе, засега това не ни засяга, въпреки че сме чели за него в книгите. В съвременната епоха човек стига само до Азовата организация, следователно няма защо да се грижим за Духа-Себе. Да, скъпи мои приятели, обаче това съвсем не е вярно.
Хората вече са стигнали до Азовата организация, но далеч не всички същества, с които имаме работа, са се издигнали само до Аза.
Ние имаме работа – особено когато се занимаваме с подрастващи деца – с такива същества, които са изпреварили днешния човек и са се издигнали до Духа-Себе. И ако искаме да постигнем нещо чрез Валдорфската педагогика, така че тя да оказва непосредствени и живи въздействия, тогава трябва да апелираме не само към хората, ангажирани с нея, а и към онези духовни същества, които са по-напреднали от човека, издигайки се до ДухаСебе. Тъкмо при подрастващите деца ние имаме работа с една точно определена разновидност на тези същества: със съществата, които обозначаваме като езикови гении. Ако човек би предоставил езиковото обучение на следващото поколение, той би опропастил всичко. В езика живее нещо толкова важно, колкото и в самия човек.
към текста >>
И в това, което езикът дава на хората, живеят такива същества, които в обикновения си живот са развили Духа-Себе в същата степен, в каквато човекът е развил своята Азова
орган
изация.
Ние имаме работа – особено когато се занимаваме с подрастващи деца – с такива същества, които са изпреварили днешния човек и са се издигнали до Духа-Себе. И ако искаме да постигнем нещо чрез Валдорфската педагогика, така че тя да оказва непосредствени и живи въздействия, тогава трябва да апелираме не само към хората, ангажирани с нея, а и към онези духовни същества, които са по-напреднали от човека, издигайки се до ДухаСебе. Тъкмо при подрастващите деца ние имаме работа с една точно определена разновидност на тези същества: със съществата, които обозначаваме като езикови гении. Ако човек би предоставил езиковото обучение на следващото поколение, той би опропастил всичко. В езика живее нещо толкова важно, колкото и в самия човек.
И в това, което езикът дава на хората, живеят такива същества, които в обикновения си живот са развили Духа-Себе в същата степен, в каквато човекът е развил своята Азова организация.
Тези същества ни инспирират, тези същества живеят в нас благодарение на факта, че ние говорим.
към текста >>
Те не искат да знаят нищо за онези същества, които са изградили Духа-Себе, също както и човекът е постигнал своята Азова
орган
изация.
Когато влизаме в училище с такива движения и жестове, които са адекватен израз на нашите душевни изживявания, те оказват необичайно силно въздействие върху детето. Те потвърждават също и това, че сме във връзка с онези духовни същества, които носят в себе си и Духа-Себе. Тези неща действуват обективно и не се налага да си служим с други външни средства. Но когато някъде цялото население е свикнало да държи ръцете си в джобовете и да не извършва с тях никакви движения, това означава само едно: тези хора искат да бъдат напуснати от Боговете, от онези Богове, които са разположени най-близко до духовния човек.
Те не искат да знаят нищо за онези същества, които са изградили Духа-Себе, също както и човекът е постигнал своята Азова организация.
И тогава първото, което се случва, е че хората занемаряват своя език. Тази е и голямата опасност за западната култура: езикът престава да служи на това, за което е предназначен и се изражда.
към текста >>
24.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Сега, ако проследим как се развиват интересите на това момче, ние ще установим, че те остават в главовата
орган
изация.
Сега, ако проследим как се развиват интересите на това момче, ние ще установим, че те остават в главовата организация.
Те не могат да се спуснат надолу в другите системи на неговия организъм.
към текста >>
Те не могат да се спуснат надолу в другите системи на неговия
орган
изъм.
Сега, ако проследим как се развиват интересите на това момче, ние ще установим, че те остават в главовата организация.
Те не могат да се спуснат надолу в другите системи на неговия организъм.
към текста >>
Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата
орган
изация до
орган
изацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си.
Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си.
Отсъствува дори и някакво далечно подобие на това, което имаме при един нормален човек. Напротив, когато погледът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост. Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници. И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
към текста >>
За такива деца, които още от ранна възраст ясно показват затруднение в пренасянето на процесите от системата на главата надолу в другите системи на
орган
изма – за въпросното момче е вече късно, но Вие ще имате и други подобни случаи – за такива деца е от полза, ако те се опитват да докосват с главата си своите стъпала.
За такива деца, които още от ранна възраст ясно показват затруднение в пренасянето на процесите от системата на главата надолу в другите системи на организма – за въпросното момче е вече късно, но Вие ще имате и други подобни случаи – за такива деца е от полза, ако те се опитват да докосват с главата си своите стъпала.
Ако Вие сами се опитате да го направите, ще се убедите, че това е една трудна процедура. Но при тези деца, показващи затруднения в това отношение, е от полза, ако ги накарате да целуват пръстите на краката си. Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни букви. И ние ще установим, че докато изписват букви със своя крак, те изпитват голяма радост. Това би могло да се окаже много полезно дори и при въпросното момче.
към текста >>
Процесът засяга целия
орган
изъм.
И така, наскоро имахме един типичен случай, едно 15-годишно момче с епилепсия. При него също имахме характерните симптоми, които вече разгледахме, само че то е с няколко години по-голямо. Тук трудността идва от това, че момчето се намира в прехода към половата зрелост. Не беше ли то кастрирано?
Процесът засяга целия организъм.
към текста >>
Защото половото съзряване е процес, който засяга целия
орган
изъм.
И тъй като момчето е кастрирано, ние сме свидетели на извънредно бурни явления, а именно реакции, предизвикани от една изкуствена намеса в половото развитие. При това момче преходът към половата зрелост протича много трудно.
Защото половото съзряване е процес, който засяга целия организъм.
За момчето кастрацията няма друго значение, освен че тя идва като едно противодействие срещу половото съзряване. При този младеж нека да имаме предвид следното: той се намира в такъв период, когато е необходимо да бъде лекуван така, както се лекуват деца в полова зрелост, а именно като внимателно им отваряме очите за всичко, което би могло да пробуди у тях интерес към процесите на околния свят. Преди всичко, трябва да се приложат методите на Валдорфската педагогика. Нека да го избавим от неговата вътрешна възбудимост и трайно да насочим вниманието му към навън, така че да пробудим интерес към външните неща и процеси.
към текста >>
Ето защо, ако силите на тези растения бъдат включени в ритмичния
орган
изъм, те допринасят за хармонията между астралното и етерното тяло.
Тъй като тук преобладава листната маса, липсва и свързаност със Земята. От друга страна, тук липсва също и интензивна свързаност с Космоса. При водораслите съществуват отношения главно към онова, което протича във водния и въздушния елемент, и то непосредствено в земната повърхност. Водораслите и гъбите са такива растения, които изцяло са потопени във взаимодействията между въздуха и водния елемент. Една важна особеност при тези растения е тази, че те показват едно силно привличане към съвсем незначителни количества сяра, която днес е широко разпространена, както във водата, така и във въздушния елемент.
Ето защо, ако силите на тези растения бъдат включени в ритмичния организъм, те допринасят за хармонията между астралното и етерното тяло.
А точно тя липсва при едно такова момче.
към текста >>
Нека да припомним, че тук имаме работа с едно смущение, произтичащо от това, че Азовата
орган
изация ангажира твърде силно астралното тяло и му пречи да се свърже с етерното тяло, и в случая е уместно да прибегнем до гъбите.
Нека да припомним, че тук имаме работа с едно смущение, произтичащо от това, че Азовата организация ангажира твърде силно астралното тяло и му пречи да се свърже с етерното тяло, и в случая е уместно да прибегнем до гъбите.
А към водораслите, които стоят по-близо до обикновените растения, ще прибегнем тогава, когато физическото тяло и етерното тяло отказват да пропуснат астралното тяло, когато дисхармонията произлиза от обстоятелството, че в етерното тяло възниква един вид съпротивление, а от страна на Азовата организация липсват достатъчно сили на привличане.
към текста >>
А към водораслите, които стоят по-близо до обикновените растения, ще прибегнем тогава, когато физическото тяло и етерното тяло отказват да пропуснат астралното тяло, когато дисхармонията произлиза от обстоятелството, че в етерното тяло възниква един вид съпротивление, а от страна на Азовата
орган
изация липсват достатъчно сили на привличане.
Нека да припомним, че тук имаме работа с едно смущение, произтичащо от това, че Азовата организация ангажира твърде силно астралното тяло и му пречи да се свърже с етерното тяло, и в случая е уместно да прибегнем до гъбите.
А към водораслите, които стоят по-близо до обикновените растения, ще прибегнем тогава, когато физическото тяло и етерното тяло отказват да пропуснат астралното тяло, когато дисхармонията произлиза от обстоятелството, че в етерното тяло възниква един вид съпротивление, а от страна на Азовата организация липсват достатъчно сили на привличане.
към текста >>
И така, ние имаме пред себе си едно момиче на 15 години, при което ясно проличава, че астралната
орган
изация не е достатъчно интензивно включена в цялостния
орган
изъм.
И така, ние имаме пред себе си едно момиче на 15 години, при което ясно проличава, че астралната организация не е достатъчно интензивно включена в цялостния организъм.
Това се вижда още от пръв поглед. Преди всичко, астралната организация се оказва твърде слаба, за да предпази Аза от онези изкушения, които възникват у човека, когато той яде и усеща храната прекалено вкусна, прекалено сладка и така нататък. Когато астралното тяло не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната. Тези явления имат дълга предистория, въпреки че, естествено, могат да настъпят и в по-късна възраст. Аз вече посочих, че между 3-та и 4-та година от живота на момичето вероятно е имало някакво усложнение.
към текста >>
Преди всичко, астралната
орган
изация се оказва твърде слаба, за да предпази Аза от онези изкушения, които възникват у човека, когато той яде и усеща храната прекалено вкусна, прекалено сладка и така нататък.
И така, ние имаме пред себе си едно момиче на 15 години, при което ясно проличава, че астралната организация не е достатъчно интензивно включена в цялостния организъм. Това се вижда още от пръв поглед.
Преди всичко, астралната организация се оказва твърде слаба, за да предпази Аза от онези изкушения, които възникват у човека, когато той яде и усеща храната прекалено вкусна, прекалено сладка и така нататък.
Когато астралното тяло не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната. Тези явления имат дълга предистория, въпреки че, естествено, могат да настъпят и в по-късна възраст. Аз вече посочих, че между 3-та и 4-та година от живота на момичето вероятно е имало някакво усложнение.
към текста >>
Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата
орган
изация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18).
И Вие ще се научите да разбирате целия човек, ако подходите към него, тръгвайки от вътрешната му същност. На първо време, Вие трябва да разберете, че двете фигури, двете представи са едно и също, че те просто не се различават една от друга. Те са различни само за външния поглед. Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо? Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото.
Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18).
Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията. Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност. Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>
Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен
орган
изъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност.
Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо? Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията.
Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност.
Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>
Защото като последица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния
орган
изъм.
Сега трябва да се помисли за прилагане на лечебна евритмия. Защо?
Защото като последица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм.
Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано. И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза. Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните органи бавно няма да се подчинят на останалия организъм. Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с душата си. Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета.
към текста >>
Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните
орган
и, е деформирано.
Сега трябва да се помисли за прилагане на лечебна евритмия. Защо? Защото като последица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм.
Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано.
И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза. Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните органи бавно няма да се подчинят на останалия организъм. Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с душата си. Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета. Ако установим, че въздействието е недостатъчно, ще преминем към високи потенции направо в кръвообращението и ангажирайки директно астралното тяло, ще се убедим, че по този начин постигаме резултати, които са невъзможни при вътрешното приемане.
към текста >>
Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните
орган
и бавно няма да се подчинят на останалия
орган
изъм.
Сега трябва да се помисли за прилагане на лечебна евритмия. Защо? Защото като последица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм. Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано. И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза.
Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните органи бавно няма да се подчинят на останалия организъм.
Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с душата си. Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета. Ако установим, че въздействието е недостатъчно, ще преминем към високи потенции направо в кръвообращението и ангажирайки директно астралното тяло, ще се убедим, че по този начин постигаме резултати, които са невъзможни при вътрешното приемане.
към текста >>
Вероятно е по-добре – и аз допълнително ще се спра на това – ако се опитаме да ограничим въздействията в рамките на астралното тяло и да не ги допускаме до Азовата
орган
изация.
Вероятно е по-добре – и аз допълнително ще се спра на това – ако се опитаме да ограничим въздействията в рамките на астралното тяло и да не ги допускаме до Азовата организация.
Ще постигнем това, ако поне веднъж седмично назначим вани с малки количества сяра.
към текста >>
Дори един повърхностен поглед показва, че при албиносите имаме работа с една
орган
изация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата.
Да, навсякъде при тези деца ние откриваме две основни явления. Много светли коси и лошо зрение, съпроводено от очни изменения. Тези две явления са феноменални.
Дори един повърхностен поглед показва, че при албиносите имаме работа с една организация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата.
Следователно, работата е там, че организацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им. В сравнително самостоятелното изграждане на очите, което дори в хора на ембрионалното развитие става в посока отвън навътре, ние също виждаме една самостоятелна сярна аура, която буквално изтласква очите от етерната към астралната област. Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното тяло, докато етерните сили остават на заден план.
към текста >>
Следователно, работата е там, че
орган
изацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им.
Да, навсякъде при тези деца ние откриваме две основни явления. Много светли коси и лошо зрение, съпроводено от очни изменения. Тези две явления са феноменални. Дори един повърхностен поглед показва, че при албиносите имаме работа с една организация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата.
Следователно, работата е там, че организацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им.
В сравнително самостоятелното изграждане на очите, което дори в хора на ембрионалното развитие става в посока отвън навътре, ние също виждаме една самостоятелна сярна аура, която буквално изтласква очите от етерната към астралната област. Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното тяло, докато етерните сили остават на заден план.
към текста >>
25.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния
орган
изъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в
орган
изма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва.
Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено.
Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва.
Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията.
към текста >>
Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината
орган
изация, така че в по-грубата
орган
изация ние не откриваме никакви следи.
Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено. Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва.
Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи.
Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло.
към текста >>
Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната
орган
изация, отколкото в долната
орган
изация.
Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено. Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва. Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи.
Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация.
Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло. Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава.
към текста >>
Паметта зависи от правилната
орган
изация на физическото и етерното тяло.
Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено. Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва. Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления.
Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло.
Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло. Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава. То се отлага в това, което остава в леглото. Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
към текста >>
Но ако това, което остава, е
орган
изирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната
орган
изация да окаже енергични въздействия долната
орган
изация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло. Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава. То се отлага в това, което остава в леглото.
Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
към текста >>
M, както казах, е онова, което привежда целия
орган
изъм в състояние на издишване, като по този начин става и една среща между астралната и етерната
орган
изация.
И така, ние се ръководим от възгледа, че формиращите сили, които се присъединяват към подвижността на астралното тяло, се противопоставят на M.
M, както казах, е онова, което привежда целия организъм в състояние на издишване, като по този начин става и една среща между астралната и етерната организация.
S усилва дейността на астралното тяло, но така, че то да остане при самото себе си, а после идва U. Тези подробности изникват непосредствено пред нашия поглед, тук ние само ги възпроизвеждаме. Компресите с Berberis vulgaris имат за цел да неутрализират причините за възпаление.
към текста >>
Или с други думи: То не може чрез Аза и астралното тяло да приведе в движение своите
орган
и.
Сега остава детето, едно неспокойно дете, което трудно се задържа на едно място. То не се е научило да говори и всъщност изостава във всичко, което е трябвало да усвои през първата епоха от живота. Фактически лесно е да разберем какво му липсва: то не е в състояние да имитира!
Или с други думи: То не може чрез Аза и астралното тяло да приведе в движение своите органи.
Детето е изключително мило, обаче копнежът на неговото физическо тяло към покой остава неосъществим. При него можем да започнем със звукова евритмия. Тогава то има шанс да напредне в развитието си. Аз мога да подскажа само главните насоки. Ако детето правилно изпълнява евритмичните упражнения, неговото астрално тяло ще се възбуди до такава степен, че ритъмът ще обхване и етерното му тяло.
към текста >>
Понеже идва ред и на терапевтичните въздействия, а именно, когато постигнем взаимодействието между това, което изтласква субстанциите на
орган
изма към периферията, центробежното – това винаги е хипофизата, обаче при детето нещата стоят така, че ние не можем да използваме хипофизата, както в случая при рахитичните деца – и противоположния, центростремителен принцип, използвайки това, което заедно с хипофизата има тенденцията да изгражда човешкия
орган
изъм, като за целта са подходящи Carbo vegetabilis и Carbo animalis.
Понеже идва ред и на терапевтичните въздействия, а именно, когато постигнем взаимодействието между това, което изтласква субстанциите на организма към периферията, центробежното – това винаги е хипофизата, обаче при детето нещата стоят така, че ние не можем да използваме хипофизата, както в случая при рахитичните деца – и противоположния, центростремителен принцип, използвайки това, което заедно с хипофизата има тенденцията да изгражда човешкия организъм, като за целта са подходящи Carbo vegetabilis и Carbo animalis.
Бихме могли да започнем с Carbo animalis и после да го редуваме с друго лекарство, като в първия случай разчитаме на формообразуващия принцип, присъщ на Carbo animalis, а във втория случай – на организационния принцип, изразяващ се в растежа и присъщ на Hypophysis cerebri.
към текста >>
Бихме могли да започнем с Carbo animalis и после да го редуваме с друго лекарство, като в първия случай разчитаме на формообразуващия принцип, присъщ на Carbo animalis, а във втория случай – на
орган
изационния принцип, изразяващ се в растежа и присъщ на Hypophysis cerebri.
Понеже идва ред и на терапевтичните въздействия, а именно, когато постигнем взаимодействието между това, което изтласква субстанциите на организма към периферията, центробежното – това винаги е хипофизата, обаче при детето нещата стоят така, че ние не можем да използваме хипофизата, както в случая при рахитичните деца – и противоположния, центростремителен принцип, използвайки това, което заедно с хипофизата има тенденцията да изгражда човешкия организъм, като за целта са подходящи Carbo vegetabilis и Carbo animalis.
Бихме могли да започнем с Carbo animalis и после да го редуваме с друго лекарство, като в първия случай разчитаме на формообразуващия принцип, присъщ на Carbo animalis, а във втория случай – на организационния принцип, изразяващ се в растежа и присъщ на Hypophysis cerebri.
към текста >>
То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова
орган
изация със своето астрално тяло, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност.
Сега трябва да обсъдим случая с момчето, което вижда всичко в цветове. Това е едно момче, което няма пари. Основният феномен при него е следният: то не може да се включи както трябва във външния свят, то остава затворено в себе си. Нека да Ви обясня този феномен.
То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова организация със своето астрално тяло, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност.
А това води след себе си следното: поради сблъсъците със своето астрално тяло, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек. Всичко това е свързано с виждането на цветовете. То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално тяло. При него положението е такова, че то може да бъде възпитавано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по идеалното, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят. Тъкмо при работата с това момче, чието обучение може да протича изцяло според методите на Валдорфската педагогика, всичко зависи от естественото доверие към него.
към текста >>
Ето защо това, което трябва да живее в долната част на човека и да е свързано с растежните сили, се оказва изместено в
орган
изацията на главата, в резултат на което виждаме, че растежът страда от липсата на желязо, докато всичко, което е свързано с овладяването на желязото, тоест сярата, е в излишък.
Това трябва да бъде обяснено за всеки случай поотделно. Хороскопите следва да бъдат интерпретирани индивидуално. Понеже става дума за сестри, такова подобие не е учудващо. Фактът, че при по-голямото дете има една по-силна опозиция, отколкото при по-малкото, се обяснява с възрастта, което също не е учудващо. Важното е, че тук се появява една съвсем очевидна констелация, и нейното интерпретиране показва следното: Марс, носителят на желязото, постига самостоятелност по отношение на размножителния принцип, по отношение на Луната, и най-вече отклонява всичко онова, което идва към човека благодарение на Венериния принцип, всичко онова, което е свързано с любовта; Марс не го допуска до своята собствена мисия, изтръгва го от своята собствена мисия и не му позволява да се свърже с това, което работи в размножението, а после и в растежа.
Ето защо това, което трябва да живее в долната част на човека и да е свързано с растежните сили, се оказва изместено в организацията на главата, в резултат на което виждаме, че растежът страда от липсата на желязо, докато всичко, което е свързано с овладяването на желязото, тоест сярата, е в излишък.
към текста >>
Фактически, при едно такова дете има силно излъчване на желязо от страна на двигателновеществообменния
орган
изъм.
Що се отнася до чисто терапевтичните въздействия, бих добавил само това, че след половата зрялост не може да се очаква особен ефект. Но в нашия случай аз бих Ви посъветвал внимателно да наблюдавате различията в реакциите, понеже едното дете е родено през 1909, а другото през 1921.
Фактически, при едно такова дете има силно излъчване на желязо от страна на двигателновеществообменния организъм.
Вие бихте могли да постигнете това силно излъчване на желязо като натрошите пирит на прах и го поръсите върху някаква повърхност, която ограничава излъчването на желязо, например стъкло – само че в този случай употребата му е невъзможна. Ето защо се опитайте да използвате чиста хартия, добре пропита с мазнина, например съвсем тънка пергаментова хартия, достатъчно тънка, за да прилепне към тялото. Обикновената хартия не е подходяща. После покрийте хартията с борова смола и поръсете върху нея пиритовия прах. По този начин излъчването на желязо се насочва в посока навътре.
към текста >>
26.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен
орган
, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място.
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези възпитателни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца. От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина. Ние все още не сме настигнали Гьоте, който разглеждаше растителния свят и самия растеж на растенията по своя неповторим, донякъде елементарен начин. Гьоте се вглеждаше с особена радост в отклоненията и деформациите, които възникват в растителния свят.
Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място.
Тъкмо в обстоятелството, че в растителния свят са възможни такива аномалии, Гьоте вижда най-добрата изходна точка, която го доведе до неговата идея за прарастението. Защото той знае: идеята, която лежи зад формата на растението, се проявява особено ясно именно в такива аномалии; така че наблюдавайки системно растителния свят – естествено, необходимо е да се наблюдават различни растителни видове – наблюдавайки как възникват аномалиите при корените, стъблата, цветовете или плодовете, тогава зад аномалиите ние съзираме прарастението.
към текста >>
Фактически, при всяка болест, изникваща отвътре, имаме работа с нещо духовно, обаче това се отнася също и за всяка болест, която се отключва от външни фактори, но се разразява във вътрешността на човешкия
орган
изъм.
Напълно естествено е, ако приемем този възглед за правилен, да продължим по-нататък и да поставим други въпроси.
Фактически, при всяка болест, изникваща отвътре, имаме работа с нещо духовно, обаче това се отнася също и за всяка болест, която се отключва от външни фактори, но се разразява във вътрешността на човешкия организъм.
Дори при една фрактура на крака онова, което става, е една реакция на „вътрешното” спрямо „външното” и за хирурзите би било добре, ако те се замислят върху този факт. В резултат на такива размишления, ние стигаме и до въпроса: Как всъщност да лекуваме едно дете с оглед на сложните съотношения между физическото и духовно-душевното? Тъкмо при детето те са дълбоко и интимно свързани и не бива да смятаме – каквото е общоприетото мнение – че ако предпишем на детето някаква лечебна субстанция, тя ще окаже само физическо въздействие. При детето една субстанция има много по-силно духовно въздействие отколкото при възрастния. Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „лошата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето.
към текста >>
Тук ние имаме един вид жива сила, която само е променила своята локализация в човешкия
орган
изъм.
В резултат на такива размишления, ние стигаме и до въпроса: Как всъщност да лекуваме едно дете с оглед на сложните съотношения между физическото и духовно-душевното? Тъкмо при детето те са дълбоко и интимно свързани и не бива да смятаме – каквото е общоприетото мнение – че ако предпишем на детето някаква лечебна субстанция, тя ще окаже само физическо въздействие. При детето една субстанция има много по-силно духовно въздействие отколкото при възрастния. Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „лошата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето. В майчиното мляко живее цялата майка.
Тук ние имаме един вид жива сила, която само е променила своята локализация в човешкия организъм.
До раждането на детето тази сила се проявява главно в онази област, която принадлежи към системата веществообмен-крайници, а след раждането тя се проявява главно в областта на ритмичната система. Следователно, тази сила се издига един етаж по-високо в човешкия организъм. Издигайки се един етаж повисоко, тя изгубва своето Азово съдържание, което действуваше главно през ембрионалния период, но запазва своето астрално съдържание. Когато същите сили, действуващи в майчиното мляко, се издигнат един етаж по-високо и достигнат главата, те изгубват също и астралното си съдържание, така че действието им се ограничава само в областта на физическата и етерната организация. С това се обяснява и вредното им въздействие върху майката, когато те се издигнат един етаж по-високо.
към текста >>
Следователно, тази сила се издига един етаж по-високо в човешкия
орган
изъм.
При детето една субстанция има много по-силно духовно въздействие отколкото при възрастния. Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „лошата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето. В майчиното мляко живее цялата майка. Тук ние имаме един вид жива сила, която само е променила своята локализация в човешкия организъм. До раждането на детето тази сила се проявява главно в онази област, която принадлежи към системата веществообмен-крайници, а след раждането тя се проявява главно в областта на ритмичната система.
Следователно, тази сила се издига един етаж по-високо в човешкия организъм.
Издигайки се един етаж повисоко, тя изгубва своето Азово съдържание, което действуваше главно през ембрионалния период, но запазва своето астрално съдържание. Когато същите сили, действуващи в майчиното мляко, се издигнат един етаж по-високо и достигнат главата, те изгубват също и астралното си съдържание, така че действието им се ограничава само в областта на физическата и етерната организация. С това се обяснява и вредното им въздействие върху майката, когато те се издигнат един етаж по-високо. Тогава виждаме и всички абнормни явления, които се проявяват при майката.
към текста >>
Когато същите сили, действуващи в майчиното мляко, се издигнат един етаж по-високо и достигнат главата, те изгубват също и астралното си съдържание, така че действието им се ограничава само в областта на физическата и етерната
орган
изация.
В майчиното мляко живее цялата майка. Тук ние имаме един вид жива сила, която само е променила своята локализация в човешкия организъм. До раждането на детето тази сила се проявява главно в онази област, която принадлежи към системата веществообмен-крайници, а след раждането тя се проявява главно в областта на ритмичната система. Следователно, тази сила се издига един етаж по-високо в човешкия организъм. Издигайки се един етаж повисоко, тя изгубва своето Азово съдържание, което действуваше главно през ембрионалния период, но запазва своето астрално съдържание.
Когато същите сили, действуващи в майчиното мляко, се издигнат един етаж по-високо и достигнат главата, те изгубват също и астралното си съдържание, така че действието им се ограничава само в областта на физическата и етерната организация.
С това се обяснява и вредното им въздействие върху майката, когато те се издигнат един етаж по-високо. Тогава виждаме и всички абнормни явления, които се проявяват при майката.
към текста >>
И така, в майчиното мляко ние все още имаме астрални формиращи сили с непосредствено духовно действие и трябва да се замислим каква отговорност поемаме върху себе си, когато препоръчваме спиране на кърменето и преминаване към друг вид захранване, като се има предвид, че днес вече никой не осъзнава, как точно духовните сили пронизват целия видим свят: как, издигайки се от корените към цветовете и плодовете, растението – съответно неговото въздействие върху човешкия
орган
изъм – става все по-духовно и по-духовно.
И така, в майчиното мляко ние все още имаме астрални формиращи сили с непосредствено духовно действие и трябва да се замислим каква отговорност поемаме върху себе си, когато препоръчваме спиране на кърменето и преминаване към друг вид захранване, като се има предвид, че днес вече никой не осъзнава, как точно духовните сили пронизват целия видим свят: как, издигайки се от корените към цветовете и плодовете, растението – съответно неговото въздействие върху човешкия организъм – става все по-духовно и по-духовно.
Това, което действува в корените, е възможно най-недуховно. Корените имат сравнително силна физическа и етерна връзка с цялото ни обкръжение, докато в цветовете започва един нов живот, изпълнен с копнеж към астралния свят. Израствайки нагоре, растението се одухотворява все повече и повече. И сега идва ред на въпроса: Какви са отношенията между корените и мировите закономерности?
към текста >>
После, ако ги изобразим на една плоскост, бихме могли да съставим нещо като географска карта: в единия ъгъл ще поставим наследствените болести, в другия ъгъл – смъртоносните болести и всичко бихме могли да подредим много нагледно; и след като разполагаме с такава „географска” карта на болестите, бихме могли да открием къде точно ще е мястото на едно дете с тази или онази вътрешна
орган
изация.
век погледът в същественото напълно угасна. През първата половина на 19. век се още имаше една бегла представа, която днес продължава да живее само в езика, в гения на езика. Бихме могли да охарактеризираме нещата по следния начин: Ако се замислим върху човешкия род, виждаме, че съществуват най-различни болести. Ако подходим абстрактно към тях, ние бихме могли да опишем тези различни болести.
После, ако ги изобразим на една плоскост, бихме могли да съставим нещо като географска карта: в единия ъгъл ще поставим наследствените болести, в другия ъгъл – смъртоносните болести и всичко бихме могли да подредим много нагледно; и след като разполагаме с такава „географска” карта на болестите, бихме могли да открием къде точно ще е мястото на едно дете с тази или онази вътрешна организация.
Би могло да се предположи още, че е възможно една предразположба към дадено заболяване да се изобрази схематично върху листове восъчна хартия, да се прибави името на детето и така всичко идва на мястото си.
към текста >>
Ако това животно по някакъв начин влезе в човека и измести неговата собствена
орган
изация, тогава той се изражда в посока на животинската
орган
изация, разболява се.
През първата половина на 19. век хората все още са си представяли, че там, където е трябвало да има една болест, винаги е можело да бъде посочено и името на някое животно. Съществувало е мнение, че животинското царство се вписва в природата на всички възможни болести. Всяко животно, ако го разглеждаме правилно, отговаря на някакво заболяване. За животното, така да се каже, болестта е състояние на здраве.
Ако това животно по някакъв начин влезе в човека и измести неговата собствена организация, тогава той се изражда в посока на животинската организация, разболява се.
През първата половина на 19. век подобни – впрочем доста упорити – представи имаха не само суеверните хора, но и личности като Хегел. Замислете се само, колко много се прояснява нашият поглед върху вътрешната същност на един човек, ако си кажем, че той прилича на лъв, на орел, на бик, или че има силно духовно излъчване. И още – когато, примерно, забелязвате, че етерното тяло е прекалено меко и има силен афинитет към физическата субстанция, тогава Вие откривате в човека такава организация, каквато е присъща на низшите природни царства. Това са основополагащи понятия, които Вие трябва да усвоите.
към текста >>
И още – когато, примерно, забелязвате, че етерното тяло е прекалено меко и има силен афинитет към физическата субстанция, тогава Вие откривате в човека такава
орган
изация, каквато е присъща на низшите природни царства.
За животното, така да се каже, болестта е състояние на здраве. Ако това животно по някакъв начин влезе в човека и измести неговата собствена организация, тогава той се изражда в посока на животинската организация, разболява се. През първата половина на 19. век подобни – впрочем доста упорити – представи имаха не само суеверните хора, но и личности като Хегел. Замислете се само, колко много се прояснява нашият поглед върху вътрешната същност на един човек, ако си кажем, че той прилича на лъв, на орел, на бик, или че има силно духовно излъчване.
И още – когато, примерно, забелязвате, че етерното тяло е прекалено меко и има силен афинитет към физическата субстанция, тогава Вие откривате в човека такава организация, каквато е присъща на низшите природни царства.
Това са основополагащи понятия, които Вие трябва да усвоите. А всичко, което ще Ви доведе, като възпитатели, до самовъзпитанието, се свежда приблизително до следното.
към текста >>
Там като препятствие за едно такова развитие е посочен човешкия
орган
изъм, в смисъл, че човек съсредоточава своите преценки изключително в сферата на своя Аз.
Там като препятствие за едно такова развитие е посочен човешкия организъм, в смисъл, че човек съсредоточава своите преценки изключително в сферата на своя Аз.
Замислете се какво всъщност означава концентрацията върху собствения Аз. Ние имаме нашето физическо тяло, което произлиза от Стария Сатурн и което е художествено формирано в продължение на четири величествени епохи. Ние имаме етерното тяло, художествено формирано в продължение на три епохи и астралното тяло, което е формирано в продължение на две епохи. Всички те не попадат в областта на земното съзнание, в областта на земното съзнание попада единствено Азът. Обаче в действителност това е само един отблясък на Аза, защото истинският Аз може да бъде видян единствено чрез ретроспекцията, насочена към една от предишните инкарнации.
към текста >>
Египтяните носеха своя свещен бръмбар, скарабея, който олицетворяваше връзката между Аза и
орган
изацията на главата.
Египтяните носеха своя свещен бръмбар, скарабея, който олицетворяваше връзката между Аза и организацията на главата.
Днешният човек носи Аза в прегръдките си и му се радва. За възпитателя е една извънредно полезна медитация да сравни този образ със своето обичайно поведение. И тогава човек стига до усещането, че плува всред вълните на астралния свят.
към текста >>
От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив
орган
изъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове.
Нещата, които обсъдихме, всъщност трябва да разглеждаме само като един вид корени, от които ще израснат плодовете на убежденията. Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една реалност. И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание. Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси.
От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове.
Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин. Както в човешкия организъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си. Обаче онзи, който предприема нещо във външния свят, трябва да търси взаимодействие с това, което тръгва от Секциите.
към текста >>
Както в човешкия
орган
изъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си.
И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание. Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси. От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове. Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин.
Както в човешкия организъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си.
Обаче онзи, който предприема нещо във външния свят, трябва да търси взаимодействие с това, което тръгва от Секциите.
към текста >>
При тези обстоятелства, Ръководството на Гьотенума не можеше да се образува по друг начин, освен така, че на това Ръководство да се гледа като на един завършен авторитетен
орган
.
Може да Ви изглежда и малко невероятно, но след всичко, което се случи, Вие виждате: По времето на Коледното събрание въпросът за тази отговорност беше поставен с една изключителна строгост, която може би ужасно засегна някои от присъствуващите там личности.
При тези обстоятелства, Ръководството на Гьотенума не можеше да се образува по друг начин, освен така, че на това Ръководство да се гледа като на един завършен авторитетен орган.
Що се отнася до отделните неща, които могат да бъдат взети в съображение, това Ръководство просто трябва да бъде разглеждано като един завършен авторитетен орган. А дали занапред това ще бъде разбирано в рамките на антропософското движение?
към текста >>
Що се отнася до отделните неща, които могат да бъдат взети в съображение, това Ръководство просто трябва да бъде разглеждано като един завършен авторитетен
орган
.
Може да Ви изглежда и малко невероятно, но след всичко, което се случи, Вие виждате: По времето на Коледното събрание въпросът за тази отговорност беше поставен с една изключителна строгост, която може би ужасно засегна някои от присъствуващите там личности. При тези обстоятелства, Ръководството на Гьотенума не можеше да се образува по друг начин, освен така, че на това Ръководство да се гледа като на един завършен авторитетен орган.
Що се отнася до отделните неща, които могат да бъдат взети в съображение, това Ръководство просто трябва да бъде разглеждано като един завършен авторитетен орган.
А дали занапред това ще бъде разбирано в рамките на антропософското движение?
към текста >>
27.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
За корелативния преход на тези жизнени отношения и
орган
ични болестни процеси.
Патологичните промени на физическото тяло. Проникване в човешкото тяло по пътя на едно пластично-художествено разглеждане, на едно музикално разглеждане и чрез вникването в Логоса /етерно тяло, астрално тяло и Аз/. Различни начини на взаимодействие между частите на човешкото същество и предизвиканите чрез това явления. Множество стадии на духовното изживяване, и чрез това разбиране на такива изключителни личности като Св. Терезия.
За корелативния преход на тези жизнени отношения и органични болестни процеси.
към текста >>
Зимните и летните сили в Макрокосмоса като създатели на сетивно-нервния, респективно на веществообмения
орган
изъм.
Преодоляване пасивността на мисленето чрез опознаване положението на човека в Космоса. Човешкият Аз между дишането на един ден и една платоническа космическа година. Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване.
Зимните и летните сили в Макрокосмоса като създатели на сетивно-нервния, респективно на веществообмения организъм.
Възприемане на света според мяра, число и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
към текста >>
28.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в
орган
изма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице.
Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън. В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин.
Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице.
Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>
Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван поглед, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия
орган
изъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия
орган
изъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван поглед още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото.
В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес. В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание. И двете, скъпи мои приятели, не просто така схематично, както Ви го представям аз сега, но обхванато дълбоко вътрешно-духовно, когато се превърната в професия, по правило предявяват претенции към човека. И единствено поради причината, че в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме излезли вън от духовното, а в областта на теологията сме излезли вън от конкретното, тъй като в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме се заплели в материализма, а в теологията, в абстракцията, по тази причина днес правилното съотношение остава изцяло скрито. Но ние трябва отново да достигнем до сънищата на това съотношение и то трябва да влезе отново в действие.
Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван поглед, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия организъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия организъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван поглед още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото.
към текста >>
29.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това, което са силите за изграждане на физическия
орган
изъм, а именно в първите 7 години от живота, това са същите сили, които се проявяват по-късно.
Това, което са силите за изграждане на физическия организъм, а именно в първите 7 години от живота, това са същите сили, които се проявяват по-късно.
Нали през първите 7 години от живота ние растем със същите сили, с които по-късно мислим; и по тази причина наистина е важно, и има значение, да подходим към определени явления, но не по предложения преди малко начин, но по един на истина съответствуващ начин. И всичко това се прави много по-малко с цел тези явления да бъдат разгледани като патологични, ние ще бъдем отведени в сферата на патологичното по-късно, изхождайки тъкмо от тези явления, но повече с целта чрез помощта на тези явления да бъде видян човешкия живот.
към текста >>
То трябва да бъде така видяно, че човек да придобие поглед, образни форми, които да бъдат разбрани с помощта на силите на Вселената, които сили от своя страна отново можем да открием във формите на целия човек, да ги открием отново във формите на отделните
орган
и.
Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат. Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили. То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел.
То трябва да бъде така видяно, че човек да придобие поглед, образни форми, които да бъдат разбрани с помощта на силите на Вселената, които сили от своя страна отново можем да открием във формите на целия човек, да ги открием отново във формите на отделните органи.
към текста >>
И отново в този случай лекарят открива, че всъщност са налице съществени
орган
ични изменения още в самата констистенция на сетивните
орган
и и на нервната субстанция.
И отново в този случай лекарят открива, че всъщност са налице съществени органични изменения още в самата констистенция на сетивните органи и на нервната субстанция.
На тях той обръща по-малко внимание, но той ще открие че са налице силни отклонения в по-фините жлези и в хормонообразуването, в онези жлези, които ние наричаме надбъбречни, и в жлезите, които тук, на шията, като едни малки жлези са скрити в щитовидната жлеза. И по-точно в такъв случай са налице промени в мозъчната хипофиза и в мозъчната епифиза. На това вече се обръща повече внимание, отколкото на измененията в нервната система и в цялата сетивна система.
към текста >>
Терезия според това Азово устройство и според астралното и тяло, биват пластично оформени определени физически
орган
и, и по-точно
орган
и, разположени в долната коремна област.
Това е възгледа за човешкото същество, който възглед трябва да проследим с разбиране, та наистина да бъдем въведени в основно-езотеричното, и който възглед ни просвещава изключително не само относно психологическите отклонения, но който може да ни просвети и относно физическите отклонения, относно физическата болест. Защото за да настъпят тези стадии, скъпи мои приятели, са необходими определени предпоставки, изразяващи се в съответната консистенция на Аза, който не влиза навътре, и на астралното тяло. Но ако консистенцията не е нежна, както при Св. Терезия ако е груба, тогава възниква следното. Поради нежността на нейното Азово устройство и поради нежността на астралното и тяло при Св.
Терезия според това Азово устройство и според астралното и тяло, биват пластично оформени определени физически органи, и по-точно органи, разположени в долната коремна област.
към текста >>
Терезия с цялата поезия на нейните откровения от една страна, и от друга страна обратния образ в лицето на заболелите
орган
и в долната коремна област, които няма да проявят себе си чрез едно изживяване в азовото устройство и в астралното тяло.
Но може да се случи Азовото устройство и астралното тяло да са доста груби и въпреки това да притежават тези особености. Тогава, тъй като Азовото устройство и астралното тяло са груби, все още има възможност тази личност да е доста нормална. В този случай обаче могат да се проявят само физическите корелати, и тогава налице е само едно физическо заболяване. Бихме желали да кажем: човек може да има конституцията на Св.
Терезия с цялата поезия на нейните откровения от една страна, и от друга страна обратния образ в лицето на заболелите органи в долната коремна област, които няма да проявят себе си чрез едно изживяване в азовото устройство и в астралното тяло.
към текста >>
30.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Първоначално в
орган
изма е болката, но в болката нахлува духовния свят и той прониква в болката.
От страната на обикновеното сетивно възприемане, на обикновеното мислене е разположено захващането на физическия свят. Духовният свят бива захванат по противоположен начин. Пътят към него минава през болката. Но в мига, когато физическото тяло окаже съпротива, е налице интензивната болка, и в мига, когато болката бъде уловена от духовния свят, когато духовния свят нахлуе, тогава болката се превръща в чувство на блаженство. Така е.
Първоначално в организма е болката, но в болката нахлува духовния свят и той прониква в болката.
Появява се един Херувим или Серафим, така се проявява имагинацията, забива своя меч, изтегля го навън, което означава, че чрез това, че изтегля вътрешностите му, човек става независим от физическото тяло, такова, каквото го имаме обикновено. Човек вече изживява не във вътрешностите, но човек е преминал към изживяването на духовното. Физическата болка се превръща в блаженство. Хората говорят за присъствието на Бога, или, ако могат да разграничават, за присъствието на духовния свят.
към текста >>
И това е причината, поради която възникват болести, най-малкото един определен вид болести, поради това, че етерното тяло не се захваща за
орган
ите, тогава, когато витализиращите изхранващи сили са вътре в етерното тяло.
Тя се въплъщава като Св. Терезия. При инкарнирането, преди да захване физическото тяло, бива захванато по един много интензивен начин етерното тяло. То става по-силно, вътрешно качествено по-интензивно, отколкото при обикновените хора. Тя притегля към себе си това вътрешно засилено, вътрешно качествено засилено етерно тяло. Това качествено засилено етерно тяло съответно излиза вън от физическото тяло, свързва се силно с астралното и с Аза, тъй като и те сами за себе си са силни, изхождайки от едно предишно прераждане.
И това е причината, поради която възникват болести, най-малкото един определен вид болести, поради това, че етерното тяло не се захваща за органите, тогава, когато витализиращите изхранващи сили са вътре в етерното тяло.
Но в мига, в който такива хора имат подобни изживявания от аспекта на физическото наблюдение на човека, тогава, когато изживява нето навлезе в третия стадий, с такива хора става така, че те истински се разболяват. Но етерното тяло е същевременно силно и все още успява да преодолее болестта още в статус насценди на разболяване то, така че процесът, който се разиграва, с процес, при който болестта се проявява в статус насценди, и от вътрешно силното етерно тяло изхожда същевременно една самопроявяваща се терапия. Целият процес представлява едно латентно разболяване и лекуване. Това спада към най-интересното в областта на човешкото развитие.
към текста >>
31.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Човекът преди всичко има своя физически
орган
изъм.
Човекът преди всичко има своя физически организъм.
Най-очебийното явление в този физически организъм е, че в рамките на този организъм в първия период на своя живот до смяната на млечните зъби, човекът получава своите постоянни зъби, които той подменя, сменявайки млечните зъби. Смяната на зъбите е най-крайния случай на нещо, което бива сменяно. Защото в действителност, материално, човекът носи в себе си онова, което е получил като физическо тяло в детството си, с раждането си, носи го само до смяната на зъбите. Ние непрекъснато изхвърляме физическа материя от своята форма. Процесът е по-сложен, отколкото, ако искаме да бъдем точни, бихме могли да си представим, при което бихме казали: между 7-та и 8-та година човек изхвърля цялата физическа материя от себе си и я подновява.
към текста >>
Най-очебийното явление в този физически
орган
изъм е, че в рамките на този
орган
изъм в първия период на своя живот до смяната на млечните зъби, човекът получава своите постоянни зъби, които той подменя, сменявайки млечните зъби.
Човекът преди всичко има своя физически организъм.
Най-очебийното явление в този физически организъм е, че в рамките на този организъм в първия период на своя живот до смяната на млечните зъби, човекът получава своите постоянни зъби, които той подменя, сменявайки млечните зъби.
Смяната на зъбите е най-крайния случай на нещо, което бива сменяно. Защото в действителност, материално, човекът носи в себе си онова, което е получил като физическо тяло в детството си, с раждането си, носи го само до смяната на зъбите. Ние непрекъснато изхвърляме физическа материя от своята форма. Процесът е по-сложен, отколкото, ако искаме да бъдем точни, бихме могли да си представим, при което бихме казали: между 7-та и 8-та година човек изхвърля цялата физическа материя от себе си и я подновява. Има нещо съвсем вярно в това, но е необходимо да разгледаме единствено самата смяна на зъбите и ще открием, че трябва да си представим нещо модифицирано.
към текста >>
И в останалия
орган
изъм определени части имат нужда от повече време за своето изхвърляне, отколкото други; и е ясно от това, че за зъбите просто важи: след като вече сме ги получили за втори път, то по отношение на това, дали ще ги имаме и в по-късна възраст, ние зависим от това, колко време ще издържи нещо, което вече е готово, тъй както за един нож, който притежаваме ние зависим от това, колко време ще издържи ножа.
Сега, след половото съзряване до началото на 20-та година човекът стига до там, да формира своето трето собствено тяло, погледнато външно, своето четвърто тяло. В по-късните години периодите на времето не са така строго разграничени, както са периодите на смяната на зъбите и на половата зрялост. Все повече субстанция изостава, втвърдява се в човека, превръща се в траен скелет. Наистина, постепенно все повече неща в човека се превръщат в траен скелет. Колкото по-стар става човек, толкова по-малко материя от костите бива отстранявана и подновявана.
И в останалия организъм определени части имат нужда от повече време за своето изхвърляне, отколкото други; и е ясно от това, че за зъбите просто важи: след като вече сме ги получили за втори път, то по отношение на това, дали ще ги имаме и в по-късна възраст, ние зависим от това, колко време ще издържи нещо, което вече е готово, тъй както за един нож, който притежаваме ние зависим от това, колко време ще издържи ножа.
Ножът не може да подновява своята материя. В съществената си част зъбите също не могат да правят това. Наистина, всичко е движение, съществува обновяване, но всичко вече се насочва към стадия на необновяването, и така в зъбите ние имаме нещо, в което жизненият процес се осъществява съществено по-бавно, отколкото в останалия човек, много по-бавно по отношение на интензитета, и по тази причина в обратното съотношение, що се отнася до качеството на трайността, те по-бързо се развалят, преди да се развалят другите части на човешката природа, които непрекъснато могат да подновяват себе си. Но ако зъбите бяха подчинени на същите закономерности, както много други части на човешката природа, тогава не би имало зъболекари. И ако другите части на човешката природа бяха подчинени на същите закони, както зъбите, то всички ние, в нашата модерна цивилизация, бихме умирали доста рано.
към текста >>
32.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в
орган
ите и не може да се свърже с тях.
Но може да настъпи и следното, етерното тяло от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното тяло и Аза и в будно състояние астралното тяло и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото тяло и в етерното тяло.
Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях.
Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре.
към текста >>
Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните
орган
и.
Сега имаме второто. Имаме пред себе си привличането на Аза и на астралното тяло от страна на етерното тяло.
Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи.
Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното. Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите.
към текста >>
Във всички възможни
орган
и остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с
орган
ите.
Сега имаме второто. Имаме пред себе си привличането на Аза и на астралното тяло от страна на етерното тяло. Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи.
Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите.
Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното. Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите. Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него.
към текста >>
Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към
орган
ите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически
орган
или етерен
орган
и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло.
Сега имаме второто. Имаме пред себе си привличането на Аза и на астралното тяло от страна на етерното тяло. Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи. Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното.
Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло.
Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите. Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него. Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно.
към текста >>
Нещо от по-висшите части остава излишно в
орган
ите.
Имаме пред себе си привличането на Аза и на астралното тяло от страна на етерното тяло. Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи. Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното. Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло.
Нещо от по-висшите части остава излишно в органите.
Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите. Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него. Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена.
към текста >>
Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване
орган
ите.
Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи. Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното. Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите.
Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите.
Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него. Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена.
към текста >>
Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща
орган
а, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него.
Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното. Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите.
Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него.
Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание.
към текста >>
И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени
орган
ни форми, сега настъпва погасяване на спомена.
Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите. Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него. Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно.
И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена.
Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание. Така например споменът прилепва към горните органи, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните органи, отсъствува от долните органи и обратно. В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на съзнанието. В едното състояние на съзнание той си спомня всичко онова, което се е случило в същото това състояние на съзнанието, в другото състояние си припомня нещата от второто състояние на съзнанието; но такъв човек никога не знае в едното състояние на съзнанието, какво е съдържанието на другото състояние на съзнанието.
към текста >>
Така например споменът прилепва към горните
орган
и, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните
орган
и, отсъствува от долните
орган
и и обратно.
Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание.
Така например споменът прилепва към горните органи, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните органи, отсъствува от долните органи и обратно.
В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на съзнанието. В едното състояние на съзнание той си спомня всичко онова, което се е случило в същото това състояние на съзнанието, в другото състояние си припомня нещата от второто състояние на съзнанието; но такъв човек никога не знае в едното състояние на съзнанието, какво е съдържанието на другото състояние на съзнанието. В тази област нещата слизат долу.
към текста >>
В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните
орган
и остават бездейни в спомена, участвуват долните
орган
и; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на съзнанието.
Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание. Така например споменът прилепва към горните органи, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните органи, отсъствува от долните органи и обратно.
В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на съзнанието.
В едното състояние на съзнание той си спомня всичко онова, което се е случило в същото това състояние на съзнанието, в другото състояние си припомня нещата от второто състояние на съзнанието; но такъв човек никога не знае в едното състояние на съзнанието, какво е съдържанието на другото състояние на съзнанието. В тази област нещата слизат долу.
към текста >>
Всичко това действува така, както действува не върху
орган
ични, а върху не
орган
ични същества, после то подтиска проявлението на астралното тяло и на Азовото устройство.
Да приемем, че човек повишава своята чувствителност по посока на сетивата, т.е. по посока на Азовото устройство; тогава човек става страшно чувствителен спрямо всичко, което нахлува през сетивата, спрямо живите багри, спрямо живите тонове. Но у хора, чийто физическо тяло е слабо поради кармични отношения, у такива хора настъпва точно противоположното, те не стават свръхчувствителни отвътре, но те стават нечувствителни спрямо физическото тяло, но затова пък всичко това, което във физическия свят е отвън, те възприемат с една гигантска сила откъм другата страна, от страната на волята. Те попадат под властта на тежестта, на топлината и студа.
Всичко това действува така, както действува не върху органични, а върху неорганични същества, после то подтиска проявлението на астралното тяло и на Азовото устройство.
Те са отвлечени от света; поради слабото физическо тяло те не се противопоставят със съответната интензивност на вътрешния свят, те са като част от външния свят, но в рамките на физическото Това е ясният обратен образ на стадия, който ние описахме като трети при светеца. Светецът преминава през болката, която в него се превръща в блаженство, и достига до изживяването на духовния свят в неговата чиста духовност. Това той нарича "покой в Бога" или "покой в духа". Този, който се развива по описания начин, той почива в скритите окултни сили на физическия свят, които сили обаче той не осъзнава; той не достига до покоя в Бога, до покоя в Духа, той достига до покой в окултните сили на света, на които тъкмо, като човек, самостоятелно би трябвало да се противопостави. Той развива обратния образ на третото състояние на светеца, патологичния обратен образ, и това е състоянието на слабоумие /идиотия/, в което състояние човешкото е погасено, при което човекът почива във външната природа, т.е.
към текста >>
При това той се изгражда едно етерно тяло, което желае да навлезе навсякъде, което не желае да навлезе по правилен начин в сърцето и в стомаха, и което се стреми да ги залее, което етерно тяло въвлича твърде мощно астралното тяло и Азовото устройство в
орган
ите, и още при раждането или най-малкото скоро след раждането ние виждаме да се оформят физиогномичните деформации, които могат да ни разтревожат.
Ала този трети стадий може да настъпи по два начина. В преобладаващите случаи човекът носи това като своя Карма, както видяхме от моето изложение. Още чрез това, което човекът при търсенето на състава на етерното тяло, преди да е навлязъл във физическото тяло, още тогава човекът навлиза в едно ненормално състояние.
При това той се изгражда едно етерно тяло, което желае да навлезе навсякъде, което не желае да навлезе по правилен начин в сърцето и в стомаха, и което се стреми да ги залее, което етерно тяло въвлича твърде мощно астралното тяло и Азовото устройство в органите, и още при раждането или най-малкото скоро след раждането ние виждаме да се оформят физиогномичните деформации, които могат да ни разтревожат.
Това ние наричаме вродена идиотия. Но такава не съществува. Има само кармична идиотия, която е свързана с цялостната съдба на човека. Това ние ще обсъдим по-точно, за да видим все пак как една инкарнация в подобен духовен мрак, при определени обстоятелства може да се постави дори благоприятно спрямо Кармата на човека, макар в рамките на самата инкарнация животът на такъв човек да е една окаяна несрета. Тук започва необходимостта, нещата да бъдат разгледани не просто от гледната точка на крайния живот, но или от гледна точка на вечния живот на човека.
към текста >>
33.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден
орган
ично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава.
И сега вземете това, което чрез едно последователно развити се изяви малко или повече в последно време, преди психоанализата, аналитичната психология да се бе намесила дилетантски и по един толкова ужасен начин, вземайки точно обратното на това, което преди бе съществувало като възглед: всеки грях има своята причина в болестта. Хората са били убедени, че когато имаме пред себе си престъпник, грешник, при което понятието за грях е било дефинирано доста външно, съобразно държавния кодекс, когато хората са се изправяли пред престъпника или грешника, те са виждали, че след смъртта е било възможно по определен начин да влязат в притежание на неговия мозък, на неговия череп и би могло да бъде изследвано неговото физическо устройство. Хората наистина биха открили дефектите, белезите. И те наистина в много отношения бяха открити, и тук хората напредвали по малко.
Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава.
Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта. Така върви развитието. То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този последен възглед, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха. Защото те знаят, според тяхното мнение е вярно, че: грехът идва от болестта. Те също така знаят, че в болния има някакъв веществен процес, с който трябва да се преборим, който трябва да отстраним, който трябва да изнесем навън, така както преди са се стремили да изнесат навън един елементарен духовен свят.
към текста >>
Едното течение изживява себе си в особен вид духовно творчество, другото течение живее паралелно в един вид житейско фантазиране, което не се изразява външно, но което се насочва навътре, защото е заложено в ритмичната система, която е наполовина вътрешна и която с долуразположените свои
орган
и изживява себе си отново по такъв начин, че се простира върху външния живот, и после отново отскача назад към вътрешността, поради което гениалната индивидуалност на Фердинанд Раймунд се съпровожда от една наистина патологична черта.
Но тези елементарни духове на страха не са просто само елементарни духове на страха, но, ако човек същевременно е донесъл със себе си и това, което Фердинанд Раймунд е донесъл в главата си под формата на душевно-духовни възгледи от предишни земни съществувания, които правят драмите му така интересни, тогава човек вижда как чрез въздействието на тези демони на страха, дошли по този начин, Кармата протича в една съвсем определена посока. Човек формено вижда как тези демони на страха се стремят към едно въздействие, стремят се към едно болестотворно въздействие в смисъла на Кармата. Те се изливат, бих желал да кажа, във фантастични имагинации, в достигащите до ясновидство имагинации, защото в основата на драмите на Раймунд е залегнало ясновидство, те се изливат в ясновидството и са причина за това, че и в живота си човек развива нещо фантастично. И по този начин в Кармата нахлува едно течение, една невероятно гениална дарба, която изживява себе си.
Едното течение изживява себе си в особен вид духовно творчество, другото течение живее паралелно в един вид житейско фантазиране, което не се изразява външно, но което се насочва навътре, защото е заложено в ритмичната система, която е наполовина вътрешна и която с долуразположените свои органи изживява себе си отново по такъв начин, че се простира върху външния живот, и после отново отскача назад към вътрешността, поради което гениалната индивидуалност на Фердинанд Раймунд се съпровожда от една наистина патологична черта.
И тази черта, тази патологична черта, изживяваща себе си в демоните на страха, тази черта се превръща в посредник за изживяването на Кармата.
към текста >>
34.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но това съвсем не е нещо, което по същия начин продължава във вътрешността на човешкия
орган
изъм.
Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено. Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене. Това има големи последици, важни последици и за останалата наука. Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения. Според нашата наука ние само можем да си представим, че в тези външни отношения възниква определена температура на възпламеняването, че е налице топлина на изгарянето.
Но това съвсем не е нещо, което по същия начин продължава във вътрешността на човешкия организъм.
Външно дадената субстанция може да се свърже с кислорода при определени температурни градуси и тогава е налице горене. Но не е нужна същата температура, за да се свърже всичко това във вътрешността, тук са на власт съвсем други закони. Казвам, че за външната наука това има опре делено значение, защото във външната наука се изграждат хипотези, които изглеждат доста правдоподобни. От отношенията, които съществуват сега на Земята се правят заключения за предишни, минали състояния. Известният йеменски физиолог Прайер направил нещо подобно.
към текста >>
Ние можем да тръгнем от днешните не
орган
ични огнени процеси и да достигнем до процеси, подобни на тези в днешния човешки
орган
изъм, където прие една естествено по-ниска температура се осъществяват същите процеси.
От отношенията, които съществуват сега на Земята се правят заключения за предишни, минали състояния. Известният йеменски физиолог Прайер направил нещо подобно. На него обичайната Кант-Лапласова теория му се сторила твърде глупава, и той се върнал назад към определени живи огнени процеси, от които би трябвало да е тръгнала еволюцията. И той си представил, че те би трябвало да са се извършили при тези температури, при които трябва да протичат днес съответните огнени процеси. Но това не е задължително.
Ние можем да тръгнем от днешните неорганични огнени процеси и да достигнем до процеси, подобни на тези в днешния човешки организъм, където прие една естествено по-ниска температура се осъществяват същите процеси.
Тогава и по отношение на хипотетичната представа за едно прасъстояние на Земята би се получило нещо съвсем различно.
към текста >>
Включвайки други
орган
ични процеси въглеродният двуокис в известен смисъл бива натрупан за целта на издишването.
Ала виждате ли, сега ние отново издишваме. Ние издишваме и в съществената си част ние издишваме въглероден двуокис.
Включвайки други органични процеси въглеродният двуокис в известен смисъл бива натрупан за целта на издишването.
Това човекът си го представя отново като някакъв вид пасивни реактивни процеси или нещо подобно. Хората изобщо нямат ясна представа за тези неща. Те просто изследват това, което може да бъде изследвано в тази насока с физически средства, но при това не си изграждат ясни представи. Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един пасивен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното тяло. Всичко това протича в елемента на течното, в онзи елемент, който имен но преди е бил наричан вода, когато всичко течно е било вода.
към текста >>
Така че по посока на сетивно-нервната система имаме един процес, който можем да определим като един фин дихателен процес, и който във фазата си на вдишване представлява само истинско приемане отвън; но това, което навлиза, не бива отделено отново навън, но то бива пренесено към по-грубия дихателен процес, то преминава във вдишването, по пътя на вдишването то продължава навлизането си в
орган
изма.
Но когато се качим нагоре в областите, които би ват регулирани предимно от главата, но които в един отслабен вид са налице в целия човек, там ние имаме по-фин дихателен процес, който обаче протичане във въздушния, а във топлинния елемент. Така че можем да кажем: нагоре ние достигаме до един по-фин процес, състоящ се в едно изключително фино приемане на топлина от макрокосмоса, вдишване на топлина и издишване на топлина. Но нещата стоят така, че когато проследяваме грубото вдишване и издишване, тогава човек се намира във взаимодействие с външния свят: вдишване, издишване, вдишване, издишване, навътре, навън, навътре, навън, такъв е процесът. Тук не е така; тук наистина нещо навлиза навътре, но не в същия смисъл излиза навън както при обикновеното дишане, но издишването навлиза в самия човек, превръща се в един вътрешен процес. Това, което бива издишано от нервно-сетивната система, се свързва с процеса на вдишване, с опосреденото чрез белия дроб вдишване.
Така че по посока на сетивно-нервната система имаме един процес, който можем да определим като един фин дихателен процес, и който във фазата си на вдишване представлява само истинско приемане отвън; но това, което навлиза, не бива отделено отново навън, но то бива пренесено към по-грубия дихателен процес, то преминава във вдишването, по пътя на вдишването то продължава навлизането си в организма.
към текста >>
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия
орган
изъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот.
По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването. Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло. Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания.
към текста >>
По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия
орган
изъм.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот.
По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм.
Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването. Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло. Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността.
към текста >>
Тъй както това, което дишането приема от нервно-сетивно-духовната дейност, преминава във вътрешна дейност, така и това от издишването, което под формата на активност остава във вътрешността на човека, представлява тази сума от сили, която формира веществообмяната, осъществяваща се в този елемент, който преди е бил наричан Земя, във всичко, което човешкият
орган
изъм почива на твърдостта /Виж рис. №4/.
Но можем да погледнем и надолу, към долуразположения човек, изхождайки от дихателния процес. Тъй като по посока нагоре спрямо процеса на вдишване достигаме до едно по-фино състояние, така по посока надолу спрямо процеса на издишване ние достигаме до едно по-силно огрубяване, и постепенно процесът, протичащ вътре в лицето на образуването на въглеродния двуокис, ние преминаваме надолу към процеса, разиграващ се в храносмилането. Тъй както нагоре трябва да свържем процеса на вдишване с този фин нервно-сетивен процес, преминаващ в духовното, така надолу трябва да свържем процеса на издишването с процеса на храносмилането, там, където човешката дейност постоянно преминава в областта на физическото, така че по посока надолу ние навлизаме там, където чрез физическото тяло бива осъществена вещество обмяната, модифицираното издишване. В известна степен това, което издишването оставя след себе си като дейност, като активност, това е, което създава веществообмяната.
Тъй както това, което дишането приема от нервно-сетивно-духовната дейност, преминава във вътрешна дейност, така и това от издишването, което под формата на активност остава във вътрешността на човека, представлява тази сума от сили, която формира веществообмяната, осъществяваща се в този елемент, който преди е бил наричан Земя, във всичко, което човешкият организъм почива на твърдостта /Виж рис. №4/.
към текста >>
Под формата на един чист светлинен
орган
изъм ние носим в себе си един светлинен
орган
изъм, който мисли.
Чрез протичането на това вдишване и издишване макрокосмичният химизъм бива предаден по-нататък и се превръща във вътрешен химизъм в човека, който вътрешен химизъм заменя външната лабораторна хи мия, заложена в процесите, които ние наблюдаваме във външната лаборатория. В човека съществува макро космичен химизъм, който бива отложен в него чрез това, че бива продължен този вътрешен дихателен процес, така че можем да кажем: тук бива отложен химизъм, а жизненият етер достига чак до този взаимообмен между издишване и веществообмяна и бива поет от човека. Така проследявайки процеса от горе надолу Вие имате следното: навлизане на светлината по пътищата на топлинния етер, стоп! Там, където нахлува дишането, там е стоп за светлината, светлината се разпростира, тя не бива приета по-нататък от човешкото устройство, тя може да се разпространява като светлина.
Под формата на един чист светлинен организъм ние носим в себе си един светлинен организъм, който мисли.
Ние проследяваме процеса до мястото, където вдишването граничи с издишването, до там достига внесения чрез нервно-сетивния процес химизъм. Сега, стоп на химизма! вътрешен химизъм, един химически организъм в нас, който чувствува.
към текста >>
вътрешен химизъм, един химически
орган
изъм в нас, който чувствува.
Така проследявайки процеса от горе надолу Вие имате следното: навлизане на светлината по пътищата на топлинния етер, стоп! Там, където нахлува дишането, там е стоп за светлината, светлината се разпростира, тя не бива приета по-нататък от човешкото устройство, тя може да се разпространява като светлина. Под формата на един чист светлинен организъм ние носим в себе си един светлинен организъм, който мисли. Ние проследяваме процеса до мястото, където вдишването граничи с издишването, до там достига внесения чрез нервно-сетивния процес химизъм. Сега, стоп на химизма!
вътрешен химизъм, един химически организъм в нас, който чувствува.
към текста >>
Но също така от другата страна в лицето на лимфообразуването ние откриваме не просто един физичен процес, но когато по лимфните пътища лимфата навлиза в
орган
изма ние виждаме, Йоханес Мюлер, известния физиолог, вече го е казал: какво е лимфата?
Тук участвува Кармата, идваща от предишния земен живот. Тя е, която просветва тук, и остава недостигаема за възприятието. Тук просветва Кармата. Този, който с духовен поглед изследва нервните пътища, тъй както са формираните в сетивата, той ще открие по тези пътища Кармата. Тя е, която нахлува тук.
Но също така от другата страна в лицето на лимфообразуването ние откриваме не просто един физичен процес, но когато по лимфните пътища лимфата навлиза в организма ние виждаме, Йоханес Мюлер, известния физиолог, вече го е казал: какво е лимфата?
Кръв без червени кръвни клетки; кръвта е лимфа с червени кръвни клетки. Това е общо казано, но то съдържа известна правилност; виждаме как лимфата навлиза в кръвта и чрез това подсигурява сегашния човек. Но в лимфата ние виждаме всичко онова, което още не се е превърнало в кръв, тук ние виждаме също така струенето и живота на създаващата се Карма. Там вътре в лимфния процес отново се образува Карма. Лимфните пътища представляват същевременно начало на кармичните пътища към бъдещето /Виж рис.
към текста >>
35.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ако човек продължи, той обхваща съзнателно вече и физическото си тяло, така че човек започва да живее в
орган
ите; ако човек съзнателно обхване това физическо тяло, тогава започват да изплуват угасналите, изчезналите същества, с изключение на земните, но като духовни същности.
Ако човек продължи, той обхваща съзнателно вече и физическото си тяло, така че човек започва да живее в органите; ако човек съзнателно обхване това физическо тяло, тогава започват да изплуват угасналите, изчезналите същества, с изключение на земните, но като духовни същности.
Там, където преди, с обикновеното си съзнание, човек е виждал Слънцето, което сега е помръкнало, замъглено, но което е присъствувало в рамките на общото духовно движение, там сега изплуват сборно съществата от втората йерархия. Сега човек започва да индивидуализира нещата в духовния свят. Отново изникват Луната, звездите, но сега те се появяват в своите духовни аспекти и сега те представляват духовни колонии или нещо подобно, така можем да ги наречем. Сега човек знае как е виждал навън, първоначално в обикновеното съзнание например, при други неща това отново е така, как е виждал Слънцето във физическия образ, и как вижда сега Слънцето като духовно същество, а така също и целия свят, след като съзнателно е обхванал физическото тяло, така също и в присъщата му духовност. Но сега човек знае също така, че с всеки един слънчев лъч денят сияйно нахлува в нас, и че с всеки слънчев лъч в нас нахлува и Духът.
към текста >>
И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния
орган
мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното.
Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис. №5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената. И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон. Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса.
И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното.
При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>
Да погледнем на там, където вчера трябваше да видим кака Кармата излиза навън, там в
орган
изма, където се намира лимфата, там в
орган
изма, където живее и се движи всичко онова, което все още не е нахлуло в кръвта.
Сега да погледнем към другата страна.
Да погледнем на там, където вчера трябваше да видим кака Кармата излиза навън, там в организма, където се намира лимфата, там в организма, където живее и се движи всичко онова, което все още не е нахлуло в кръвта.
Там ние откриваме излизащата Карма. Какви са тези пътища, по които Кармата излиза навън? За да разберем това, трябва в научно окултно отношение да се запознаем с лунните сили.
към текста >>
Така се осъществява нещо, което е свързване на лунните сили със слънчевите сили в лимфната област на човешкия
орган
изъм /Виж рис. №5/.
Как може да бъде изваян в него? Като от другата страна слънчевите сили бъдат вмъкнати толкова дълбоко, че образът да остане вътре в човека. Тогава образът остава вътре в човека, работи в него и така възниква ембрионалният живот. Оплождането не се състои в нищо друго, освен в това, че чрез него слънчевите сили биват въвлечени толкова дълбоко, дотам, където лунните сили захващат лимфата и чрез това образът, който иначе излиза навън, сега този образ захваща материята в човешкото тяло. Това, което иначе е образ, сега то нахлува до физическата форма.
Така се осъществява нещо, което е свързване на лунните сили със слънчевите сили в лимфната област на човешкия организъм /Виж рис. №5/.
към текста >>
36.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия
орган
изъм остава един остатък от разградни процеси.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице. Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека. Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването.
Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси.
Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>
отново не са приспособени към човешкия
орган
изъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза.
Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство. Когато астрално то тяло и Азът са потопени в това етерно тяло тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво. Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е.
отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза.
Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>
Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия
орган
изъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека.
Ако разширим наблюденията си до етерното тяло, то за етерното тяло получаваме, че по време на сън то може да осъществява само такива процеси, които иначе протичат в растителното царство. Когато астрално то тяло и Азът са потопени в това етерно тяло тези процеси непрекъснато биват изтласквани на едно по-високо ниво. Но когато протичат от заспиването до пробуждането, те протичат както в растителното царство, т.е. отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини.
Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека.
И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването. С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>
И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния
орган
, тогава това, което липсва на болния
орган
, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния
орган
.
Нека по тази причина да приемем, че във физическото тяло на човека забелязваме даден процес, който не би трябвало да е тук, който е един болестотворен процес. На него му липсва Азът. Как можем да му помогнем, ако искаме да го излекуваме? Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава ние имаме в ръцете си лекарството.
И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган.
Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа. Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно. Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението. Тук нещата стоят по същия начин. Ако забележим, че в етерното тяло неща се разраства благодарение на самото етерно тяло, тогава ще открием: тук на етерното тяло липсва съответното въздействие от страна на астралното тяло; в този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и откриваме съответното лечебно средство.
към текста >>
Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен
орган
/Виж рис.
Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа.
Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис.
№6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес. Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло. Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той?
към текста >>
№6, средата/, който
орган
е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси.
Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис.
№6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси.
Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес. Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло. Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той? Той сънува своето лекарство.
към текста >>
За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния
орган
, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е. където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът? В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област. А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря.
За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>
Тук той отново откривал болния
орган
, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този
орган
.
Но той не е спирал до лечението, интересувало го е и нещо друго. Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той?
Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган.
Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>
Благодарение на това, че се връща обратно към болния
орган
, той знаел какво е действието в състояние на здраве.
Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган.
Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве.
Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>
Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия
орган
изъм, как били разположени вътре.
Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве.
Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре.
Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>
Докато болният разказва за процесите в своите вътрешни
орган
и, до тогава неговите сънища са свързани с лечебните сили на външния свят, съответствуващи на болните
орган
и.
И тук достигаме до една област, където, тъй като тези неща не се разиграват в тази част на света, които са все още свързани помежду си, не в тази част на света, където светът вече е хвърлен в хаоса и блоковете му са разположени един до друг; тук достигаме до областта, където едното вече не представлява вече откровение на другото, но двете се разминават.
Докато болният разказва за процесите в своите вътрешни органи, до тогава неговите сънища са свързани с лечебните сили на външния свят, съответствуващи на болните органи.
Но тъй като поради болестта на материализма човекът не описва отвътре своите вътрешни органи, не разчупва организма по посока на другата страна и желае да описва външния свят, тъй както това става в материализма; тогава противоположното на сънищата, фалшивият спиритуализъм, започва да действува вече не като лекарство, но обратно, като по-силна болестотворна причина.
към текста >>
Но тъй като поради болестта на материализма човекът не описва отвътре своите вътрешни
орган
и, не разчупва
орган
изма по посока на другата страна и желае да описва външния свят, тъй както това става в материализма; тогава противоположното на сънищата, фалшивият спиритуализъм, започва да действува вече не като лекарство, но обратно, като по-силна болестотворна причина.
И тук достигаме до една област, където, тъй като тези неща не се разиграват в тази част на света, които са все още свързани помежду си, не в тази част на света, където светът вече е хвърлен в хаоса и блоковете му са разположени един до друг; тук достигаме до областта, където едното вече не представлява вече откровение на другото, но двете се разминават. Докато болният разказва за процесите в своите вътрешни органи, до тогава неговите сънища са свързани с лечебните сили на външния свят, съответствуващи на болните органи.
Но тъй като поради болестта на материализма човекът не описва отвътре своите вътрешни органи, не разчупва организма по посока на другата страна и желае да описва външния свят, тъй както това става в материализма; тогава противоположното на сънищата, фалшивият спиритуализъм, започва да действува вече не като лекарство, но обратно, като по-силна болестотворна причина.
към текста >>
И така, днес, в наше време, виждаме, когато сравним цялата, отнасяща се до човека медицина с това, с което тя напълно оправдано може да бъде сравнена: цивилизационната патология, цивилизационна та терапия, когато вземе нея, ние откриваме, че спиритизмът например в никакъв случай не представлява лечебно средство, не отговаря на съноподобното състояние на материализма, съответствуващ от своя страна на сомнамбулното описание на вътрешните
орган
и.
И така, днес, в наше време, виждаме, когато сравним цялата, отнасяща се до човека медицина с това, с което тя напълно оправдано може да бъде сравнена: цивилизационната патология, цивилизационна та терапия, когато вземе нея, ние откриваме, че спиритизмът например в никакъв случай не представлява лечебно средство, не отговаря на съноподобното състояние на материализма, съответствуващ от своя страна на сомнамбулното описание на вътрешните органи.
Когато даден процес, който всъщност трябва да обхване вътрешността, когато той пробие по посока на външния свят, такива патологични процеси можем да наблюдаваме при кожните обриви, където нещата съвсем не съответствуват на това, което Ви казах, тогава за погледа възниква това, което бива наблюдавано във вътрешността, по посока навън то възникване като здраве, но като една болест на отклонение. Ето защо лекарят всъщност би трябвало да знае, че материализмът представлява външния обрив, израз на едно болестно състояние, и така, лекарски, би трябвало да разглежда ме материализма.
към текста >>
Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния смисъл е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на
орган
изма, защото той не се извършва по този непосредствен начин.
Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния смисъл е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин.
Ние обръщаме внимание на това само в редки случаи, в отделни случаи, случаи, представляващи междинни стъпала между същинските болести и греха. Те от своя страна отново преминават в състояния, които само граничат с болестното. Но грехът и същинското боледуване, за днешната епоха на развитие те са така поставени, че са разделени едно от друго чрез две инкарнации. Нещата са били така поставени, че в един по-ранни епохи в развитието на човечеството понякога в границите на едно прераждане, под формата на причини и следствие, са могли да бъдат свързани грехът и болестта, които вече, поради напредналия процес на развитие на човечеството, бива разделено от преражданията: грях и болест. Грях в едното прераждане, болест, в другото.
към текста >>
37.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Виждате ли, това, което се стреми да действува в нашия дихателен
орган
изъм, при него нещата стоят по следния начин, с 24-часовото дишане за деня, чрез това, което е разположено там вътре между дишането и това, което съществува и това дишане под формата на цял един дихателен ритъм, чрез него ние всеки път се сблъскваме с онзи ритъм, съществуващ като дневно-нощен ритъм и свързан със Слънчевата същност, с нейното отношение спрямо земната същност.
А сега от тази космическа гледна точка да разгледаме това, което е разположено между човешкото дишане, т.е. между живото движение на Аза и протичането на една платоническа космическа година, т.е. живота и движението навън в Макрокосмоса.
Виждате ли, това, което се стреми да действува в нашия дихателен организъм, при него нещата стоят по следния начин, с 24-часовото дишане за деня, чрез това, което е разположено там вътре между дишането и това, което съществува и това дишане под формата на цял един дихателен ритъм, чрез него ние всеки път се сблъскваме с онзи ритъм, съществуващ като дневно-нощен ритъм и свързан със Слънчевата същност, с нейното отношение спрямо земната същност.
В ежедневния изгрев и залез на Слънцето, в преминаването на Слънцето по небосклона, в затъмнението на Слънцето чрез Земята, в това ежедневно движение на Слънцето е заложено това, с което ние се срещаме чрез нашия дихателен ритъм.
към текста >>
В човешкия
орган
изъм съществуват въздействия, на които човек изобщо не обръща внимание.
В човешкия организъм съществуват въздействия, на които човек изобщо не обръща внимание.
Вътрешно човекът пренася лятото в зимата, зимата, в лятото. Когато настъпи лято, ние внасяме в себе си това, което нашият организъм е изживял през зимата. През точката на пролетното равноденствие до Еньовден ние внасяме със себе си зимата, после това се уравновесява. Когато наближи есента, ние започваме да носим със себе си лятото по-нататък, носим го със себе си до Коледа, до 21 декември, после това отново се уравновесява. Така че тази смяна на топлина и студ ние непрекъснато носим в себе си по един уравновесяващ начин.
към текста >>
Когато настъпи лято, ние внасяме в себе си това, което нашият
орган
изъм е изживял през зимата.
В човешкия организъм съществуват въздействия, на които човек изобщо не обръща внимание. Вътрешно човекът пренася лятото в зимата, зимата, в лятото.
Когато настъпи лято, ние внасяме в себе си това, което нашият организъм е изживял през зимата.
През точката на пролетното равноденствие до Еньовден ние внасяме със себе си зимата, после това се уравновесява. Когато наближи есента, ние започваме да носим със себе си лятото по-нататък, носим го със себе си до Коледа, до 21 декември, после това отново се уравновесява. Така че тази смяна на топлина и студ ние непрекъснато носим в себе си по един уравновесяващ начин. Но какво правим ние при това?
към текста >>
38.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните
орган
и, запознавайки се с това, което, съответно на
орган
ите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител.
И тук, скъпи мои приятели, започва модерната мистерия, мистерията, която е голямото световно изпитание за истинската лечебна наука. И на края на курса върху пасторска медицина аз искам да подчертая точно това, за да може от него да произлезе нещо, което по един оздравителен начин да нахлуе в лекаря.
Да приемем, че постепенно, тъй както набелязах в този курс, лекарят изучи отделните лечебни процеси, опознавайки за целта дефектните органи, запознавайки се с това, което, съответно на органите и съдържайки в себе си Духа, действува навън в царството на Природата; така че да бъде в състояние да въведе Духа в човешкото тяло в ролята на лечител.
Лекарят се научава, как става това в единия случай, как, в другия случай. Всичко това в него се обединява до едно общо познание. Но да напредне в действителното познание, за лекаря това е нещо различно от това да напредне в днешното познание. Когато днес вземете в ръце някаква патологическа анатомия или някакво учение за лечебните средства и основно ги изучавате, накрая Вие сте напреднали в сравнение с началото само доколкото сте приели цялата тази работа в себе си, ако наистина сте я приели, но с всяка една глава Вие не напредвате във Вашето общо човешко поведение. А това е същността на цялостното познание, човек да напредне в своето цялостно човешко поведение.
към текста >>
39.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния
орган
изъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек.
Едно от завещанията на миналото столетие, което имаше най-тежки последствия, беше това, че познанието на човешкото същество не стои вече в центъра на природоизследването. Погълнати от неизброимите обекти на познанието хората забравиха самия познаващ субект или остави неговото изследване на специалистите, на които природопознанието бе определило едно по възможност най-изолирано работно пространство. Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество. Социалните напрежения и вълнения на последните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизследването.
Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек.
Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са благодат за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще. Не трябва да съществува никаква наука, която да не бъде поставена в някакво отношение с човека. Не трябва да има никаква наука, която да не бъде проследена до най-вътрешната същност на човека, където, когато е проследена до там, тя добива своя истински смисъл”.
към текста >>
Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и
орган
и, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас.
Тази нова методика на изследването царува също и в следващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”. Защото преди човек да пристъпи към работа, трябва да му са ясни пътя и целта. Но тъй като човекът не е само едно тяло, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизследването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество.
Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас.
В своите трудове Рудолф Щайнер е описал това духовно същество на човека и пътищата за неговото развитие. Точността на наблюдението, която досегашното природоизследване ни подари като негов резултат, тук е приложена върху изследването на духовното устройство на самия човек.
към текста >>
40.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Много уважаеми присъствуващи, също и в нашите тегловни отношения ние сме приети вече напълно обективно от света, без да можем да направим нещо чрез същата
орган
изация, чрез която стоим в цвета, в звука, в топлината и т.н.
Ние сме поставени във времето, както външните неща. Ние започваме нашия физически живот в определен момент, завършваме го също в определен момент. Ние стоим в пространството и времето така, че тези неща някак си преминават през нас, без първо ние да ги възприемаме. Другите неща ние трябва първо да ги възприемаме. Относно теглото – ето на, много уважаеми присъствуващи, тук трябва също да се съгласите, че то няма много работа с възприятието, което е подчинено малко на волята, защото някой, който би напълнял и тялото би стигнало до нежеланото тегло, би искал да избегна това просто чрез познанието, чрез възприемателната способност.
Много уважаеми присъствуващи, също и в нашите тегловни отношения ние сме приети вече напълно обективно от света, без да можем да направим нещо чрез същата организация, чрез която стоим в цвета, в звука, в топлината и т.н.
към текста >>
41.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от
орган
изацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице.
Математизирането първо се пробужда. Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука.
И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице.
И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в
орган
изацията на човека.
Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице.
И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека.
И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало
орган
изиращо в нас.
Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл.
Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас.
Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата
орган
изация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност.
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата. В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива. Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно.
И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност.
На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота. Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност. Ние се чувствуваме по опре делен начин добре или не добре. Ние се чувствуваме приятно или неприятно, също както имаме външно една възприема-телна способност чрез очите, така имаме и една вътрешна възприемател-на способност. Само че тази възприемателна способност е насочена върху целия организъм, поради което е смътна и неясна, но тя е налице.
към текста >>
Само че тази възприемателна способност е насочена върху целия
орган
изъм, поради което е смътна и неясна, но тя е налице.
И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност. На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота. Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност. Ние се чувствуваме по опре делен начин добре или не добре. Ние се чувствуваме приятно или неприятно, също както имаме външно една възприема-телна способност чрез очите, така имаме и една вътрешна възприемател-на способност.
Само че тази възприемателна способност е насочена върху целия организъм, поради което е смътна и неясна, но тя е налице.
Върху това ние ще има още да говорим. Сега искам само антиципирайки за нещо по-късно да кажа, че това сетиво на живота – ако мога да употребя тази тавтология – е твърде особено дейна в жизнеността на детето до момента на смяната на зъбите.
към текста >>
И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно
орган
изма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия
орган
изъм.
И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране. И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина.
И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм.
И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас. Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
към текста >>
При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава
орган
изиращо през време на нашите детски години като нещо духовно.
Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация. Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание.
При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно.
Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област. Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години.
към текста >>
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква
орган
изиращо до нашата 7-ма година.
Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години. Това, което работи в нас през време на нашите детски години, то е Дух. Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло.
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година.
Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
към текста >>
42.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И така Гьоте, който беше
орган
изиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието.
И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие.
Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене.
към текста >>
Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да
орган
изира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието.
Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено тяло работи в човешкия физически
орган
изъм.
Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят. Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека. Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това. Следователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите.
Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено тяло работи в човешкия физически организъм.
към текста >>
43.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или
орган
изираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят. Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят. Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света. Това е към едната страна.
към текста >>
Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава
орган
изация, с една преобладаващо здрава
орган
изация – но с една такава
орган
изация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли.
Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време. Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси. Има личности, които, когато първо са засегнати от тези болести, въпреки че иначе са напълно разумни, въпреки че могат да изпълняват до висока степен своите задължения, въпреки че могат да обгърнат напълно с поглед своето състояние, когато биват малко отдръпнати от това, което ги обвързва с външния свят, трябва да поставят тогава най-чудновати въпроси. Тези въпроси просто влизат в живота. Тези въпроси не могат да бъдат отхвърляни.
Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли.
За тях от тази модерна наука несъзнателно възникват тези въпроси. Такива явления се явяват особено при дами, които имат по-слаба натура от мъжете, които не приемат модерната наука от строго дисциплинираните литературни трудове, а повече от трудовете на непосветени и дилетанти, които усвояват резултатите на модерното мислене. И когато едно такова запознаване с модерното мислене се пада в периода на настъпващата полова зрялост или този на завършването на половата зрялост, когато такова запознаване става в по-силен размер през този период на половата зрялост, тогава при такива личности се явяват в голям размер такива състояния. Те се състоят в това, че съответната личност трябва да се запитате: но, от къде идва слънцето? И колкото и умни отговори да ни се дават, винаги от един въпрос възниква друг такъв.
към текста >>
И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните
орган
изми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните.
Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения. Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза. И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично. Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух.
И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните.
Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”. От неговата душа изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; проследявайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека. Проследявайки това движение на еволюциониращата същност, понеже не може да получи чрез Инспирация съдържанието, той изгубва това съдържание и трябва да живее в безсъдържателната идея за вечното възвръщане.
към текста >>
А онова, което искаше да влезе в този свят, което копнееше за Инспирацията, то угасна накрая, изпълни още години наред
орган
изма като нещо душевно-духовно без съдържание.
Когато човек гледаше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светоглед, при Ницшевата представа и при неговия свят от образи, когато след това човек застава пред този Ницше, пред тази развалина, пред тези жалки останки по отношение на физическия живот, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светоглед, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки живот искаше да проникне със своя поглед в света, който се разкрива на инспирацията. Нищо от този свят не се яви пред неговия поглед.
А онова, което искаше да влезе в този свят, което копнееше за Инспирацията, то угасна накрая, изпълни още години наред организма като нещо душевно-духовно без съдържание.
към текста >>
44.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от
орган
изма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията. Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло. И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание.
Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера.
Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно.
към текста >>
Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия
орган
изъм.
И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса.
Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм.
И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>
Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката
орган
изация.
Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация.
И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>
Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки
орган
изъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека.
Ние постепенно стигаме до там, да превърнем в образно мислене абстрактното, чисто идейното мислене. И тогава настъпва нещо, което мога да нарека само едно изживяващо мислене. Ние изживяваме образното мислене. Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това.
Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека.
Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот. Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в съзнанието, имагинативното мислене, животът на имагинациите. И без напредването до този живот на имагинациите модерната психология не ще може да напред не по-нататък. Единствено благодарение на това, че хората ще се издигнат до имагинации, ще може да се роди една психология, която ще се отърси от чистото буквоядство, която действително ще прогледне в човека.
към текста >>
Той вижда да възниква онова, което възниква в астрофобията, когато хората долавят нещо вътрешно и не знаят точно, как да се справят с него, когато това вътрешно долавя не стига до там, че са засегнати например храносмилателните
орган
и и тяхното храносмилане се разстройва.
Това ние виждаме преди всичко в болестните форми на агорафобията, на астрофобията, на клаустрофобията, болестни форми, които особено често се явяват в наше време. И въпреки, че тези болести могат да се наблюдават в тяхното психиатрическо състояние, за един по-тънък наблюдател се явява нещо съвършено друго. Той вижда агорафобията, астрофобията и т.н. да възникват в чисто душевната област в човешкото развитие, в развитието на човечеството, както видя да възниква по един болестен начин Инспирацията у Фридрих Ницше. По-тънкият наблюдател вижда да възниква преди всичко онова, което се явява като агорафобия, като страх от мястото, като страх от пространството, когато съответните хора не проявяват външно още никакъв признак и нямат нормални душевни прояви, нормални душевни състояния.
Той вижда да възниква онова, което възниква в астрофобията, когато хората долавят нещо вътрешно и не знаят точно, как да се справят с него, когато това вътрешно долавя не стига до там, че са засегнати например храносмилателните органи и тяхното храносмилане се разстройва.
Той се научава да познава онова, което би могло да се нарече страх от самота, клаустрофобия, когато хората не могат да бъдат сами, когато по един болестен начин те могат да бъдат винаги и навсякъде само, ако имат около себе си общество и т.н. Тези неща се явяват. Тези неща показват, как в настоящо време човечеството се стреми към Имагинация и как чрез Имагинацията може да се води борба с едно зло, което иначе би трябвало да бъде едно културно зло. Агорафобията, страхът при минаване през открито място – се проявява у някои хора по един страхотен начин. Тези хора израстват.
към текста >>
Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия
орган
изъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия
орган
изъм.
И така, от къде идват подобни състояния?
Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм.
Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване.
към текста >>
Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически
орган
изъм между смяната на зъбите и половата зрялост.
И така, от къде идват подобни състояния? Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм.
Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост.
И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване. Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е.
към текста >>
Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в
орган
изма.
И така, от къде идват подобни състояния? Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм. Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително.
Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма.
И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване. Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е. трябва да се научи да се потопява в тялото, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай. Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното естество.
към текста >>
Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия
орган
изъм.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека.
Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм.
О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено. Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина. Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката
орган
изация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека. Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм. О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено.
Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина.
Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките
орган
и, ще основем една действителна
орган
ология.
Обаче тези две сили, тези две способности, тази на Инспирацията и тази на Имагинацията, могат да се съединят. Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки.
По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология.
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното. Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките
орган
и, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология.
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка
орган
ология.
Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология. А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология.
Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния
орган
изъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока.
Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/.
към текста >>
И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния
орган
изъм.
Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока.
И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм.
Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго. Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека.
към текста >>
Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния
орган
изъм * /* Виж: Р.
Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм.
Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р.
Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго. Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека. Яснота в понятието за труд ще внесат онези, които знаят, какво се открива на човека чрез Инспирацията.
към текста >>
Този член на социалния
орган
изъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация.
Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/.
Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация.
И ние ще познаем не що друго. Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека. Яснота в понятието за труд ще внесат онези, които знаят, какво се открива на човека чрез Инспирацията.
към текста >>
Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния
орган
изъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека.
И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго.
Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека.
Яснота в понятието за труд ще внесат онези, които знаят, какво се открива на човека чрез Инспирацията.
към текста >>
Стоката трябва да бъде обхваната, да бъде схваната от задружно
орган
изирано множество от хора, от съдружие.
Стоката не може да бъде дефинирана, защото в тази връзка можем да дефинираме или да схващаме в понятия само онова, което засяга само един човек, което един човек може сам да обхване с неговата душа. Обаче стоката живее винаги във взаимоотношенията между много хора и много човешки типове. Стоката живее във взаимоотношенията между производители, консуматори и онзи, който посредствува между двамата. С бедните понятия за размяна и купуване, образувани под влиянието на една наука, която не вижда правилно границите на природознанието, с тези бедни понятия хората никога не ще схванат стоката. Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек предприема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо.
Стоката трябва да бъде обхваната, да бъде схваната от задружно организирано множество от хора, от съдружие.
Тя трябва да бъде схваната от сдружението, трябва да живее в сдружението. Едва когато се образуват сдружения, които преработват в себе си онова, което изхожда от производителя, търгуващия, консумиращия, едва тогава ще се роди, сега вече не от отделния човек, а чрез сдружението онова социално понятие, което като понятие за стоката трябва да живее в групата хора за един здрав стопански живот.
към текста >>
45.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува
орган
изиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да
орган
изира тялото.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото.
Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>
С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият
орган
ни прави способни да възприемаме звуците като такива.
Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора.
С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива.
И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта.
към текста >>
Само че то е повече разпростряно в човешкия
орган
изъм отколкото някои други по-локализирани сетива.
Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво.
Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива.
Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта. Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>
Ние се нуждаем от други
орган
и, от една друга
орган
изация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта.
Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен
орган
изъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора.
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора.
Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз. Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата. Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз. Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия. Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза.
към текста >>
Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше
орган
изиран именно за тази Инспирация.
И тогава по този път се стига също до там, че вместо съответният човек да се пренесе със своя живот до Аза на другия човек, той се пренася до азовете на индивидуализирани духовни същества, които ни заобикалят също така, както ни заобикалят съществата на сетивния свят. Това, което Ви описвам тук, то беше за древния източен мъдрец нещо самопонятно. Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят.
Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация.
Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност.
към текста >>
Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия
орган
изъм и да завладее физическото тяло.
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа. Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго.
Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството. Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после. Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е
орган
изиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа. Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после. Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
Обаче, когато искаме да постигнем съвсем определени резултати, какъвто беше резултатът да бъде описана същността на човешките сетива, следователно същността на една част от човешката
орган
изация, когато искаме да постигнем такива съвсем определени резултати, тогава се явяват трудностите да бъдат схванати имагинациите и да бъдат представени в резки очертания чрез думите.
След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност. Обаче който действително е изживял и може да проникне с цялото чувство на отговорност онова, което се получава, когато искаме да опишем пътищата, които сега западното човечество трябва да възприеме към Имагинацията, той знае, че е необходимо много нещо за да бъдат намерени именно правилните думи за едно такова описание. Като път за обучение това е относително просто за описване. То е сторено в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”.
Обаче, когато искаме да постигнем съвсем определени резултати, какъвто беше резултатът да бъде описана същността на човешките сетива, следователно същността на една част от човешката организация, когато искаме да постигнем такива съвсем определени резултати, тогава се явяват трудностите да бъдат схванати имагинациите и да бъдат представени в резки очертания чрез думите.
към текста >>
46.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно
орган
ически в останалия душевен живот.
Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път. Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството. За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията.
Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот.
Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил предопределен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин. Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния живот на запада.
към текста >>
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност
орган
изира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко.
След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така.
към текста >>
Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната
орган
изация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко. След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин.
Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят.
Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл.
към текста >>
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата
орган
изация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата
орган
изация.
След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така.
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора.
към текста >>
И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме
орган
изирани от външния свят.
И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора.
И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят.
Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
към текста >>
Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни
орган
изира.
Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух.
Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
към текста >>
Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид
орган
изация на сетивата.
Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата.
Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят. Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство. Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме. Ние имаме именно едно сетиво на движението. И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние.
към текста >>
Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е
орган
изирало човека изцяло и което е живяло
орган
изиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота.
Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието.
към текста >>
Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия
орган
изъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието.
Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието.
Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието.
А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
Но намираме една истинска
орган
ология и намираме преди всичко в нашата вътрешност истинската същност на онова, което е в равновесие, което е в движение, което е проникнато от живот.
Когато сме проникнали така до това, което живее в сетивото на равновесието, в сетивото но живота, в сетивото на движението, ние сме стигнали тогава до това, което първо поради неговата прозрачност изживява ме като истинска вътрешна същност на човека. От устройството на самите неща ние знаем: сега не може вече да се проникне по-надълбоко. Но тогава ние имаме също в достатъчно изобилие това, от което се нуждаем. Защото онова, което мъгливите мистици сънуват, него ние не намираме.
Но намираме една истинска органология и намираме преди всичко в нашата вътрешност истинската същност на онова, което е в равновесие, което е в движение, което е проникнато от живот.
Това намираме ние в нашата вътрешност.
към текста >>
Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го
орган
изира,
орган
изми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно.
Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм. Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>
Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия
орган
изъм.
Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено.
Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм.
Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>
Когато вдишваме въздух, този въз дух натиска върху нашата диафрагма, върху нашия
орган
изъм.
Що е всъщност процесът на възприятието? Процесът на възприятието не е именно нищо друго освен един изменен процес на дишане.
Когато вдишваме въздух, този въз дух натиска върху нашата диафрагма, върху нашия организъм.
Мозъчната вода е изтласкана през канала на гръбначния стълб на горе към мозъка. Чрез това се установява една връзка между дейността на мозъка и вдишването. И онова от процеса на вдишването, което се специализира по този начин в мозъка, то действува в дейността на сетивата като възприемане. Така щото – бих могъл да кажа – възприемането е един клон на вдишването. След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението.
към текста >>
47.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Яйцеклетката преди оплождането – член на
орган
изма; след оплождането – член на космоса.
Противоположност на нервно-сетивните процеси и процесите на обмяна на веществата, представите и процесите на оплождане. Ритмичните процеси като междинни. Подреден и неподреден космос. Главата и астрономическото; обмяната на веществата и метеорологическото. Паралелизъм на формирането на спомените и процесът на женските функции.
Яйцеклетката преди оплождането – член на организма; след оплождането – член на космоса.
Двойственост в човека на образните представи и преживяването на реалността като въпрос на теорията на познанието. Системата йога като древен път за решаването му. Библейската история за сътворението и ембрионалната ѝ интерпретация. Необходимост от саморазвитие на човека за преодоляване противоположността между астрономията и ембриологията.
към текста >>
Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката
орган
изация.
Винсенц Кнауер като късен реалист. XIII век като средната точка между два ледникови периода. Развитие на човешката разумност. Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура. Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период.
Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката организация.
Ритъмът в ледниковите периоди и в космическите процеси. Платоновата година във връзка с дишането на човека. Почитането на боговете преди и сега.
към текста >>
(Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката
орган
изация от времето на последния ледников период.
Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период. Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието. Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите.
(Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период.
Необходимост от неевклидовото пространство. Тенденциите за формиране при животното и човека във връзка със Слънцето. Чувствителният инструмент на организацията на човека като реагент за движенията в небесното пространство. Твърдата евклидова и вътрешно подвижната координатна система, различна от тази на Херман Минковски. Противоположността на вертикалите при растенията и човека.
към текста >>
Чувствителният инструмент на
орган
изацията на човека като реагент за движенията в небесното пространство.
Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите. (Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период. Необходимост от неевклидовото пространство. Тенденциите за формиране при животното и човека във връзка със Слънцето.
Чувствителният инструмент на организацията на човека като реагент за движенията в небесното пространство.
Твърдата евклидова и вътрешно подвижната координатна система, различна от тази на Херман Минковски. Противоположността на вертикалите при растенията и човека.
към текста >>
Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата
орган
изация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят.
Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви. Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление. Четири форми на кривата на Касини. Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние.
Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят.
Безкрайно отдалечена точка от права. Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще. Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека. В преподаването в университетите не достига формирането на непрекъснати представи.
към текста >>
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката
орган
изация.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация.
Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости. Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера. В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща. Същата противоположност в ембрионалния живот.
към текста >>
В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в
орган
изма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости. Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера.
В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща.
Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото. Привидната ненадеждност на духовнонаучния метод. Изменчивост от първи и втори порядък, например, при кривата на Касини.
към текста >>
Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната
орган
изация на самата Земя от космическото.
Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера. В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща. Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят.
Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото.
Привидната ненадеждност на духовнонаучния метод. Изменчивост от първи и втори порядък, например, при кривата на Касини. Прилагане към отразяването на светлината. Наред с радиалните механични сили (централните сили), трябва да се отчитат усукващите, срязващите и деформиращите периферни сили.
към текста >>
Контурът (формата на лемнискатата) в човешката
орган
изация.
Противоположност на радиус и сфера във формата на човека и в космоса. Човешката форма и развитието на човечеството като помощ за правилната интерпретация на космическите явления. Движението на неподвижните звезди. Движение и траектории на планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.
Контурът (формата на лемнискатата) в човешката организация.
Разликата във формата на лемнискатата при човека и животното. Прилагане на математиката към органичните форми с използване на принципа на изменчивостта от втори порядък. Формиране на облика на човешкия организъм и движението на планетите. планетната система е свързана с формата на човека, движението на неподвижните звезди – с душевно-духовното му развитие. Формата на движение на Земята в годишния цикъл като лемниската, независима от Слънцето и планетите.
към текста >>
Прилагане на математиката към
орган
ичните форми с използване на принципа на изменчивостта от втори порядък.
Човешката форма и развитието на човечеството като помощ за правилната интерпретация на космическите явления. Движението на неподвижните звезди. Движение и траектории на планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Контурът (формата на лемнискатата) в човешката организация. Разликата във формата на лемнискатата при човека и животното.
Прилагане на математиката към органичните форми с използване на принципа на изменчивостта от втори порядък.
Формиране на облика на човешкия организъм и движението на планетите. планетната система е свързана с формата на човека, движението на неподвижните звезди – с душевно-духовното му развитие. Формата на движение на Земята в годишния цикъл като лемниската, независима от Слънцето и планетите. Планетарните орбити като проекции на движението на Земята на небесния свод.
към текста >>
Формиране на облика на човешкия
орган
изъм и движението на планетите.
Движението на неподвижните звезди. Движение и траектории на планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Контурът (формата на лемнискатата) в човешката организация. Разликата във формата на лемнискатата при човека и животното. Прилагане на математиката към органичните форми с използване на принципа на изменчивостта от втори порядък.
Формиране на облика на човешкия организъм и движението на планетите.
планетната система е свързана с формата на човека, движението на неподвижните звезди – с душевно-духовното му развитие. Формата на движение на Земята в годишния цикъл като лемниската, независима от Слънцето и планетите. Планетарните орбити като проекции на движението на Земята на небесния свод.
към текста >>
Отношение към човешката
орган
изация над и под сърцето.
Хелиоцентричната система на Аристарх Самоски. Това е системата на 3-та следатлантска култура. Птолемеевата мирова система. Тя е ограничена от 4-ти културен период. Разликата между горни и долни планети спрямо Слънцето, като основа на птолемеевата система.
Отношение към човешката организация над и под сърцето.
Значение на птолемеевата система в историческото развитие на човечеството. Кеплер и привидното му връщане към хелиоцентричната система на египтяните. Характеристика на древната хелиоцентрична система и птолемеевата система. Процесът на абстрахиране във възгледите на Нютон. Противоположност на горни и долни спрямо Слънцето планети и противоположностите човек-животно и растение-минерал.
към текста >>
Представените досега факти сочат към връзка на движението на небесните тела с формата на човека и с останалия
орган
изъм.
Представените досега факти сочат към връзка на движението на небесните тела с формата на човека и с останалия организъм.
Необходимостта от предпазливост при определяне на движението на небесните тела. Примерът с образа на бягащия кон. Начин за разглеждане на коперниковата система и птолемеевата система. Лунната сфера като ротационна елипсоида и нейният аналог в структурата на яйцеклетката. Противоположността на Луната като светлинен образа и пребиваването вътре в субстанциалността на лунната сфера.
към текста >>
Земята и Луната заедно като единна
орган
изация.
Примерът с образа на бягащия кон. Начин за разглеждане на коперниковата система и птолемеевата система. Лунната сфера като ротационна елипсоида и нейният аналог в структурата на яйцеклетката. Противоположността на Луната като светлинен образа и пребиваването вътре в субстанциалността на лунната сфера. Конкретизация на представата за гравитацията.
Земята и Луната заедно като единна организация.
Различните субстанциалности на небесните тела и изражението им във формирането на човешката организация. Математическия проблем на трите тела: Слънце, Луна, Земя. Задържането на човешкото формиране на ранната степен и неговият космически корелат във въздействието на Луната. Процесът на минерализация на растенията като земно-слънчево действие. Идеалният център между човек-животно и растение-минерал във връзка със Слънцето, Луната и Земята.
към текста >>
Различните субстанциалности на небесните тела и изражението им във формирането на човешката
орган
изация.
Начин за разглеждане на коперниковата система и птолемеевата система. Лунната сфера като ротационна елипсоида и нейният аналог в структурата на яйцеклетката. Противоположността на Луната като светлинен образа и пребиваването вътре в субстанциалността на лунната сфера. Конкретизация на представата за гравитацията. Земята и Луната заедно като единна организация.
Различните субстанциалности на небесните тела и изражението им във формирането на човешката организация.
Математическия проблем на трите тела: Слънце, Луна, Земя. Задържането на човешкото формиране на ранната степен и неговият космически корелат във въздействието на Луната. Процесът на минерализация на растенията като земно-слънчево действие. Идеалният център между човек-животно и растение-минерал във връзка със Слънцето, Луната и Земята. Решение на проблема на трите тела във всеки отделен човек.
към текста >>
Метаморфозата на членовете на човешката
орган
изация.
Несъизмеримите числа сочат трудността от разбиране на небесните явления като обозримо единство.
Метаморфозата на членовете на човешката организация.
Пример за преобразуване на тръбните кости в черепни кости. Радиус и сфера. Необходимост при това за излизане от пространството. Кривата на Касини с две отклонения, кръг на делене, изменчивост от втори порядък. Конструкция на антипространството.
към текста >>
Сваляне на трите измерения в съзерцанието и в човешката
орган
изация.
Радиус и сфера. Необходимост при това за излизане от пространството. Кривата на Касини с две отклонения, кръг на делене, изменчивост от втори порядък. Конструкция на антипространството. Системата Млечен път и зодиакът като примери.
Сваляне на трите измерения в съзерцанието и в човешката организация.
Връзката на зрителния процес с бъбречната секреция. Пространството на долните планети и антипространството на горните планети. Точки с кривина и поле на действие, насочени навън и навътре. Точката на антипространството, която изчезва в далечината и намира своето продължение в центъра. Приложение към Луната и към звездния свят.
към текста >>
Сравнение на тези космически отношения със секрецията на бъбреците и с очния
орган
изъм.
Връзката на зрителния процес с бъбречната секреция. Пространството на долните планети и антипространството на горните планети. Точки с кривина и поле на действие, насочени навън и навътре. Точката на антипространството, която изчезва в далечината и намира своето продължение в центъра. Приложение към Луната и към звездния свят.
Сравнение на тези космически отношения със секрецията на бъбреците и с очния организъм.
към текста >>
48.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но така е ориентиран и целият човешки
орган
изъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна
орган
изация и, от друга страна, ориентирана навън
орган
изация на крайниците.
Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане. Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа. Тук се намира цял свят. Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят. Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на костната система.
Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците.
Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма.
към текста >>
Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия
орган
изъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност.
Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност. Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия. Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли? Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората.
Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност.
Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността. Тогава би била невъзможна ситуацията, когато от едната страна седи образован математик, който не се интересува от нещата, които изучава медикът, а от другата страна – медик, който нищо не разбира от това, как математикът преобразува формите, метаморфозира ги, но в чисто абстрактния елемент.
към текста >>
Тези клетки се развиват в останалия
орган
изъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи.
Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион? Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка.
Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи.
Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката? – Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките. Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения.
към текста >>
Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като
орган
ично същество.
Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката? – Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките. Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения. Тя съдържа в себе си ядро, което има малко по-различна структура, обкръжено от мембрана, необходима за изолация.
Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като органично същество.
Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки. И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм.
към текста >>
И от подобни клетки се изгражда всеки сложен
орган
изъм.
– Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките. Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения. Тя съдържа в себе си ядро, което има малко по-различна структура, обкръжено от мембрана, необходима за изолация. Тя е градивният материал на всичко това, което възниква като органично същество. Такива клетки са също и половите клетки, само че те са различно оформени – като женски и мъжки клетки.
И от подобни клетки се изгражда всеки сложен организъм.
към текста >>
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда
орган
измът?
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът?
Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал.
към текста >>
Той е приет в
орган
изма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество.
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие.
Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество.
Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката. И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части. Това са течната прозрачна част и другата част, образуваща своего рода скелет.
към текста >>
И така, изучавайки
орган
изма, се стига до клетката.
Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал.
И така, изучавайки организма, се стига до клетката.
И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части. Това са течната прозрачна част и другата част, образуваща своего рода скелет. Така че схематично клетката може да се представи примерно така: има скелет на клетката, а този скелет е потопен в субстанция, която е образувана по друг начин, отколкото скелетът на клетката (рис.6). И така, трябва да си представяме клетката като изградена от течна постоянна маса, нямаща своя форма, и от нейния скелет, имащ разнообразна по вид форма. Това сега се изследва.
към текста >>
Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския
орган
изъм.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие.
Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм.
След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите.
към текста >>
49.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка
орган
изация.
Сега трябва да се посочи едно изречение на Гьоте[1], което той е изказал, основавайки се на известно усещане, на познавателно усещане – така бих го нарекъл, което показва нещо изключително важно. Можете да прочетете това в „Изречения в проза“ на Гьоте и в моите коментари към изданието в „Deutschen National-Literatur“, където подробно коментирам това място. Гьоте там казва, че природните явления така обособено се разглеждат от човека, че стремежът е все повече и повече към такова отделно разглеждане на природните явления, че въобще да не се взема предвид човека.
Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка организация.
Така Гьоте посочва и начина на изследвания, на който днес се мръщят. Днес се търси обективност благодарение на това, че природата се изследва съвсем отделно от човека. Това особено се проявява в такива науки, като астрономията. В нея днес вече въобще не вземат предвид човека. Напротив, даже сме горди, че резултат от тези изглеждащи обективни факти е това, че човекът е само някаква прашинка съединила се със Земята, която се движи в пространството преди всичко около Слънцето, освен това се движи в пространството заедно със Слънцето, или по някакъв друг начин; и че работата въобще не опира до тази прашинка, странстваща по Земята, и трябва да се обръща внимание само на съществуващото извън човека, ако имаме предвид преди всичко великите небесни явления.
към текста >>
И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му
орган
изъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното. В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците. Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот.
И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот.
В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата. В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>
А това, че на определени зависими
орган
и влияе лунният живот, може да се изучава при явлението сомнамбулизъм.
Също така не трябва да се пропуска, – само че хората не правят по отношение на тези неща никакви разумни и точни наблюдения, ако предварително ги игнорират, – не трябва да се пропуска, че животът на човешката фантазия действително има извънредно голямо отношение към лунните фази. И ако някой би водил календар по отношение на прилива и отлива на своята фантазия, би могъл да забележи колко силно е свързана тя с цикъла на лунните фази.
А това, че на определени зависими органи влияе лунният живот, може да се изучава при явлението сомнамбулизъм.
Тук могат да се изучават интересни явления, които са скрити за нормалния човешки живот, но съществуват в дълбините на човешката природа, и в своята съвкупност показват, че лунният живот така е свързан с ритмичната система на човека, както слънчевият живот е свързан с нервно-сетивната система на човека.
към текста >>
50.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия
орган
изъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
Естествено, на този път може да се стъпи само ако се намираме на позициите на духовнонаучното разглеждане. И ще видите, че ако искаме някак да свържем астрономията с различните области на живота, ще открием, как чрез самата астрономия все повече и повече ще се въвличаме в духовнонаучното разглеждане. Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления. Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света. Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива.
И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
към текста >>
Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен
орган
за това, което идва тук от космоса.
Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък.
Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса.
В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление. А в друг случай, когато взаимодействието между Земята и космоса е по-малко интензивно, вегетацията отстъпва, вегетацията сякаш се затваря по отношение на космоса, подобно на затварянето на очите. Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията определена територия отваря очи към космоса през пролетта и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата. И както чрез отварянето и затварянето на очите се обясняваме с външния свят, така и по отношение на космоса трябва да се търси обяснение посредством земното отваряне и затваряне на вегетацията.
към текста >>
До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира,
орган
изира се и расте мозъкът.
В течение на денонощието намираме това, което чрез сетивата отива навътре, правейки себе си независимо от растежа, и душевно-духовно въздейства върху човека.
До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът.
Това вече е друго действие. Това е влиянието на годишния слънчев цикъл. Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот. Разглеждаме денонощието и намираме душевно-духовния живот на човека свързан с движението на Слънцето; разглеждаме смяната на годишните времена и откриваме живота на растежа на човека, телесно-физическото, свързани с движението на Слънцето. Можем да кажем: измененията, ставащи между Земята и Слънцето за 24 часа, оказват определени въздействия върху душевно-духовното в човека; ставащото между Земята и Слънцето в течение на годината оказва определено въздействие върху телесно-физическото на човека.
към текста >>
Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския
орган
изъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение.
Да разгледаме сега друг комплекс от факти. Вчера вече споменах за него. С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме определени представи, които също се отнасят към космическия живот.
Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение.
Процесът до известна степен се отскубва от космоса, но със своето протичане той подражава на лунните процеси. Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване.
към текста >>
Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия
орган
изъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления.
Да разгледаме сега друг комплекс от факти. Вчера вече споменах за него. С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме определени представи, които също се отнасят към космическия живот. Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение. Процесът до известна степен се отскубва от космоса, но със своето протичане той подражава на лунните процеси.
Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления.
Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация.
към текста >>
И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа
орган
изация.
Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното.
И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация.
Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука. Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото. И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
Ако сега сравним това, което става в женския
орган
изъм, – разбира се и в мъжкия
орган
изъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния
орган
изъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския
орган
изъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия
орган
изъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския
орган
изъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука.
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал
орган
ичен спомен.
И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука. Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото. И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си.
Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
Както споменът не може да съвпадне с неотдавнашното събитие във външния свят, така и това, което по-късно закономерно възниква в женският
орган
изъм като спомен за предишната космическа връзка на човешкия
орган
изъм с лунните фази, не може да съвпада по време с тези лунни фази, но по същество предното периодично събитие също реално е свързано с фазите на Луната.
До представи за тези неща не може да се стигне иначе, освен преминавайки от по-простото към по-сложното.
Както споменът не може да съвпадне с неотдавнашното събитие във външния свят, така и това, което по-късно закономерно възниква в женският организъм като спомен за предишната космическа връзка на човешкия организъм с лунните фази, не може да съвпада по време с тези лунни фази, но по същество предното периодично събитие също реално е свързано с фазите на Луната.
Виждате, че тук повече от духовно-душевна страна откриваме в човешкия организъм нещо, което изглежда като въздействие, но сега изхождащите от Луната действия са поставени в период от време. Процесът, за който става дума тук, обхваща примерно 28 дни.
към текста >>
Виждате, че тук повече от духовно-душевна страна откриваме в човешкия
орган
изъм нещо, което изглежда като въздействие, но сега изхождащите от Луната действия са поставени в период от време.
До представи за тези неща не може да се стигне иначе, освен преминавайки от по-простото към по-сложното. Както споменът не може да съвпадне с неотдавнашното събитие във външния свят, така и това, което по-късно закономерно възниква в женският организъм като спомен за предишната космическа връзка на човешкия организъм с лунните фази, не може да съвпада по време с тези лунни фази, но по същество предното периодично събитие също реално е свързано с фазите на Луната.
Виждате, че тук повече от духовно-душевна страна откриваме в човешкия организъм нещо, което изглежда като въздействие, но сега изхождащите от Луната действия са поставени в период от време.
Процесът, за който става дума тук, обхваща примерно 28 дни.
към текста >>
В по-фин смисъл физиологически наистина няма разлика между ставащото в тялото при появата на спомена по отношение на преживяването, към което води този спомен, и ставащото в тялото по време на месечните менструации при жените по отношение на това, което някога е изпитвал женският
орган
изъм съвместно с лунните фази.
И сега преминаваме към лунните влияния, към лунния живот. Това, което ви описах като първо, е, разбира се, духовно-душевното. То обаче много дълбоко се е скрило в тялото.
В по-фин смисъл физиологически наистина няма разлика между ставащото в тялото при появата на спомена по отношение на преживяването, към което води този спомен, и ставащото в тялото по време на месечните менструации при жените по отношение на това, което някога е изпитвал женският организъм съвместно с лунните фази.
Едното от тях само е по-силно, по-интензивно духовно-душевно преживяване, което е по-силно скрито в тялото. И така, за лунният живот:
към текста >>
Както Слънцето в годишното си въздействие отвън действа върху нас в продължение на годината, за да осъществи един външен процес, съответстващо на денонощното въздействие във вътрешното духовно-душевно същество, така и в космоса нещо работи в течение на един 28-годишен период, за да ни
орган
изира напълно отвън, подобно на това, както женската природа на човека вътрешно се
орган
изира духовно-душевно в течение на 28 денонощия – при жените това е повече забележимо, отколкото при мъжете, при които съответният ежедневен ритъм е отклонен повече в етерното.
Нужно е само да си спомните, че 28 години е времето на нашето пълно вътрешно израстване. След това ние, собствено, спираме да растем.
Както Слънцето в годишното си въздействие отвън действа върху нас в продължение на годината, за да осъществи един външен процес, съответстващо на денонощното въздействие във вътрешното духовно-душевно същество, така и в космоса нещо работи в течение на един 28-годишен период, за да ни организира напълно отвън, подобно на това, както женската природа на човека вътрешно се организира духовно-душевно в течение на 28 денонощия – при жените това е повече забележимо, отколкото при мъжете, при които съответният ежедневен ритъм е отклонен повече в етерното.
Така че можете да кажете: както по отношение на човека ежедневният слънчев живот се отнася към годишния слънчев живот, така 28-дневният лунен живот по отношение на целия човек се отнася към 28-годишния лунен живот – изобщо това по-скоро има отношение към човешката глава.
към текста >>
Тоест вие трябва да казвате, че този жив произход на елипсата от кръга (казах вече, че това го е получил още Кеплер) съответства на някакъв вътрешен процес във вашия собствен вътрешен
орган
изъм.
Да разгледаме сега предмета от друга гледна точка. Обърнете внимание на това, че в смисъла на Кеплер тази първа формула се отнася също и за Земята. Тогава не само Земята описва елипса, но също и вие, намирайки се на Земята, описвате заедно с нея елипси. И това, което става отвън, става вътре във вас във вътрешния процес.
Тоест вие трябва да казвате, че този жив произход на елипсата от кръга (казах вече, че това го е получил още Кеплер) съответства на някакъв вътрешен процес във вашия собствен вътрешен организъм.
И доколкото се движите по линии, преминаващи така, че радиус-векторът за равни интервали от време описва равни сектори, вие, разбира се, постоянно имате връзка с централното Слънце, определяте своето отношение към собственото Слънце. Да, вие описвате заедно с кривата във времето такъв отрязък, че постоянно се намирате във връзка със Слънцето. Ако искам да се изразя антропоморфично, би трябвало да кажа: трябва постоянно да внимавате да не се подхлъзнете, да не се движите твърде бързо, така че радиус-векторът ви да не описва твърде голяма плоскост. Той би трябвало постоянно да бъде в правилно отношение към Слънцето – външната точка, движеща се по елипса. Тук (според първия закон) движението, което сами правите, се характеризира като чиста линия в пространството.
към текста >>
51.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин
орган
изъм.
А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет. Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество. Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка. Представете си, колко назад можете да се придвижите тук.
Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм.
В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък. Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм. Тук навлизате в пълната неопределеност.
към текста >>
Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия
орган
изъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите
орган
и и така нататък.
Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка. Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката.
Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък.
Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм. Тук навлизате в пълната неопределеност. Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
към текста >>
Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния
орган
изъм.
Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък.
Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм.
Тук навлизате в пълната неопределеност. Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
към текста >>
Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния
орган
изъм.
В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък. Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм. Тук навлизате в пълната неопределеност.
Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
към текста >>
52.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Съвсем наложително е мислите за метаморфозите да се разпрострат също и за функционалното в
орган
изма.
Но ако се остави морфологичното и се премине повече към функционалното, в днешните представи на човека се съдържа много малко основание за по-нататъшно мислено проследяване на метаморфозите.
Съвсем наложително е мислите за метаморфозите да се разпрострат също и за функционалното в организма.
Началото на това е положено там, където в своята книга „За загадките на душата“[3] съобщих, засега само като ескиз, възгледа за тричленността на човешкото същество, доколкото това човешко същество се възприема като сбор и взаимодействие на функции. Макар и като ескиз изложих как трябва да различаваме в човека преди всичко тези функции, тези процеси, които можем да възприемаме като нервно-сетивни процеси; освен това, можем да възприемаме всички ритмични процеси в човешкия организъм като относително самостоятелни процеси; и пак като самостоятелни процеси можем да разглеждаме процесите на обмяна на веществата. Обърнах внимание върху това, че тези три вида процеси изчерпват, собствено, функционалното в човека. Всичко друго функционално в човешкия организъм е само разновидност на тези три процеса.
към текста >>
Макар и като ескиз изложих как трябва да различаваме в човека преди всичко тези функции, тези процеси, които можем да възприемаме като нервно-сетивни процеси; освен това, можем да възприемаме всички ритмични процеси в човешкия
орган
изъм като относително самостоятелни процеси; и пак като самостоятелни процеси можем да разглеждаме процесите на обмяна на веществата.
Но ако се остави морфологичното и се премине повече към функционалното, в днешните представи на човека се съдържа много малко основание за по-нататъшно мислено проследяване на метаморфозите. Съвсем наложително е мислите за метаморфозите да се разпрострат също и за функционалното в организма. Началото на това е положено там, където в своята книга „За загадките на душата“[3] съобщих, засега само като ескиз, възгледа за тричленността на човешкото същество, доколкото това човешко същество се възприема като сбор и взаимодействие на функции.
Макар и като ескиз изложих как трябва да различаваме в човека преди всичко тези функции, тези процеси, които можем да възприемаме като нервно-сетивни процеси; освен това, можем да възприемаме всички ритмични процеси в човешкия организъм като относително самостоятелни процеси; и пак като самостоятелни процеси можем да разглеждаме процесите на обмяна на веществата.
Обърнах внимание върху това, че тези три вида процеси изчерпват, собствено, функционалното в човека. Всичко друго функционално в човешкия организъм е само разновидност на тези три процеса.
към текста >>
Всичко друго функционално в човешкия
орган
изъм е само разновидност на тези три процеса.
Но ако се остави морфологичното и се премине повече към функционалното, в днешните представи на човека се съдържа много малко основание за по-нататъшно мислено проследяване на метаморфозите. Съвсем наложително е мислите за метаморфозите да се разпрострат също и за функционалното в организма. Началото на това е положено там, където в своята книга „За загадките на душата“[3] съобщих, засега само като ескиз, възгледа за тричленността на човешкото същество, доколкото това човешко същество се възприема като сбор и взаимодействие на функции. Макар и като ескиз изложих как трябва да различаваме в човека преди всичко тези функции, тези процеси, които можем да възприемаме като нервно-сетивни процеси; освен това, можем да възприемаме всички ритмични процеси в човешкия организъм като относително самостоятелни процеси; и пак като самостоятелни процеси можем да разглеждаме процесите на обмяна на веществата. Обърнах внимание върху това, че тези три вида процеси изчерпват, собствено, функционалното в човека.
Всичко друго функционално в човешкия организъм е само разновидност на тези три процеса.
към текста >>
Но цялата работа е в това, че всичко ставащо в
орган
изма следва да се разбира така: това, което изглежда, че съществува наред с другото, пак трябва да бъде свързано с това друго чрез метаморфозата.
Но цялата работа е в това, че всичко ставащо в организма следва да се разбира така: това, което изглежда, че съществува наред с другото, пак трябва да бъде свързано с това друго чрез метаморфозата.
Днес не сме склонни да разглеждаме нещата микроскопски, но по някакъв начин трябва отново да се върнем към детайлите, иначе поради недостатъците във всяко синтетично разглеждане на живота, навсякъде ще стигаме до проблеми, които сами по себе си са напълно разрешими, но се превръщат в неразрешими вследствие на нашите методологични предразсъдъци.
към текста >>
Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки
орган
изъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят. В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид.
Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно.
Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека. Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите. Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси. Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните
орган
и, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят. В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно. Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека.
Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите.
Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси. Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за
орган
изма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно. Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека. Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите. Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси.
Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
В основата на непосредствените
орган
ични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата.
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното възприятие. Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници. Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата. И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си.
В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата.
Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското органично функциониране.
към текста >>
Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското
орган
ично функциониране.
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното възприятие. Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници. Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата. И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си. В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата.
Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското органично функциониране.
към текста >>
Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в
орган
изма.
Но работата не е в това, че се спираме на процеса на обмяната на веществата.
Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в организма.
Такива разглеждания, имащи фундаментален характер, трябва да бъдат проведени някога, иначе в определени области няма да се придвижим напред. И кое е това, което от обмяната на веществата сочи навън, подобно на това, което от сетивния процес ни изпраща навътре към представата? Това е процесът на оплождане. Процесът на оплождане сочи в известно отношение в противоположно направление: от организма – навън. Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
към текста >>
Процесът на оплождане сочи в известно отношение в противоположно направление: от
орган
изма – навън.
Но работата не е в това, че се спираме на процеса на обмяната на веществата. Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в организма. Такива разглеждания, имащи фундаментален характер, трябва да бъдат проведени някога, иначе в определени области няма да се придвижим напред. И кое е това, което от обмяната на веществата сочи навън, подобно на това, което от сетивния процес ни изпраща навътре към представата? Това е процесът на оплождане.
Процесът на оплождане сочи в известно отношение в противоположно направление: от организма – навън.
Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
към текста >>
Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от
орган
изма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в организма. Такива разглеждания, имащи фундаментален характер, трябва да бъдат проведени някога, иначе в определени области няма да се придвижим напред. И кое е това, което от обмяната на веществата сочи навън, подобно на това, което от сетивния процес ни изпраща навътре към представата? Това е процесът на оплождане. Процесът на оплождане сочи в известно отношение в противоположно направление: от организма – навън.
Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
към текста >>
Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух,
орган
измът ни по определен начин е подложен на влияние.
Сега вече ще забележите, какво се проявява тук като някакъв вид метаморфоза, като нещо единно, стоящо в основата на тричленната природа на човека, което веднъж се образува по един определен начин, друг път – по друг. Можете в известна степен физиологично достатъчно добре да проследите в едното направление, а именно нагоре, какво, собствено, имаме тук. Някои от вас вече знаят[4], за какво става дума тук.
Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние.
Той е подложен на такова влияние, че посредством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре. Изобщо трябва да имате предвид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък. Нямаше да можем да живеем без тази плаваемост. Но не за това ще говорим сега, а само за това, че при вдишване мозъчната течност се устремява нагоре, а при издишване става движението ѝ надолу. Така че дихателният процес наистина се разиграва също и в нашия череп, разиграва се в нашата глава, и благодарение на това се създава процес, който представлява абсолютното взаимодействие на нервно-сетивните процеси с ритмичните процеси.
към текста >>
Виждате, как работят
орган
ите, за да се осъществява метаморфоза на функциите.
Виждате, как работят органите, за да се осъществява метаморфоза на функциите.
Тогава можем, в началото до известна степен хипотетично или, може би, само като постулат, да кажем: да, възможно е това да е в известна степен справедливо и по отношение на обмяната на веществата, и по отношение на оплождането. – Но с това не е толкова лесно да се справим, когато се разисква такова съотношение. Характерно е, че относително лесно ни се отдава в мислено проследяваните процеси да се осмислят съществуващите взаимоотношения между ритмичната система и нервно-сетивната система, но не сме в състояние да намерим толкова лесно проследима връзка между ритмичния процес и процесите на обмяна на веществата и оплождане. Можете да извикате на помощ всичко, което се намира на ваше разположение във физиологията, и колкото по-детайлно влезете в тези неща, толкова по-добре ще забележите това. Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така.
към текста >>
Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно
орган
изиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред.
Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така. Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят. Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи. Следователно, ориентирането идва отвътре.
Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред.
Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание. И в такъв случай от нашето вътрешно същество във външния свят излиза нещо, което може и да не съответства на този външен свят. Ако това не беше така, никога нямаше да изпадаме в заблуда. Тук от нашето вътрешно същество става известно преобразуване на външния свят.
към текста >>
Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни
орган
и (рис. 2).
Отначало външният свят ни е съвсем чужд. Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото.
Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2).
Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът. На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък. Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, неподреден преди всичко за нас.
към текста >>
Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните
орган
и, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните
орган
и.
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе? Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане.
Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи.
И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие. Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе. Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем. Но все пак трябва да допуснем: нещо, което може да стои в основата на разбирането, се съдържа също и в това, което тук съзерцаваме.
към текста >>
Онзиден говорихме за тези процеси, които до известна степен са вътрешно
орган
ично копиране на лунните процеси, за процесите в женския
орган
изъм.
Сега добавете към това разглеждане друго.
Онзиден говорихме за тези процеси, които до известна степен са вътрешно органично копиране на лунните процеси, за процесите в женския организъм.
В женския организъм имаме в определена степен сякаш смяна на фазите, на последователността на процесите, които протичат в течение на 28 денонощия, и които, разбира се, така, както сега стават, съвсем не са свързани с някакви процеси на Луната, но вътрешно отразяват лунните процеси. Посочих ви също и психофизиологичния факт, съществуващ в спомените на човека. Ако действително го анализираме и разгледаме вътрешния органичен процес, стоящ в основата на спомените при човека, е необходимо да го сравним като органичен процес с процеса на женските функции. Само че процесът на женските функции по-интензивно обхваща организма, отколкото се обхваща той, когато в спомените се задържа някакво външно преживяване. Това, което е израз на резултата от външните впечатления за тези 28 денонощия, в индивидуалния живот между раждането и смъртта вече отсъства, докато връзките между преживяването на външните процеси и спомените са повече кратковременни и присъстват вътре в индивидуалния живот между раждането и смъртта.
към текста >>
В женския
орган
изъм имаме в определена степен сякаш смяна на фазите, на последователността на процесите, които протичат в течение на 28 денонощия, и които, разбира се, така, както сега стават, съвсем не са свързани с някакви процеси на Луната, но вътрешно отразяват лунните процеси.
Сега добавете към това разглеждане друго. Онзиден говорихме за тези процеси, които до известна степен са вътрешно органично копиране на лунните процеси, за процесите в женския организъм.
В женския организъм имаме в определена степен сякаш смяна на фазите, на последователността на процесите, които протичат в течение на 28 денонощия, и които, разбира се, така, както сега стават, съвсем не са свързани с някакви процеси на Луната, но вътрешно отразяват лунните процеси.
Посочих ви също и психофизиологичния факт, съществуващ в спомените на човека. Ако действително го анализираме и разгледаме вътрешния органичен процес, стоящ в основата на спомените при човека, е необходимо да го сравним като органичен процес с процеса на женските функции. Само че процесът на женските функции по-интензивно обхваща организма, отколкото се обхваща той, когато в спомените се задържа някакво външно преживяване. Това, което е израз на резултата от външните впечатления за тези 28 денонощия, в индивидуалния живот между раждането и смъртта вече отсъства, докато връзките между преживяването на външните процеси и спомените са повече кратковременни и присъстват вътре в индивидуалния живот между раждането и смъртта. Но по отношение на психофизиологическото това е абсолютно същото процесуално преживяване на външните събития.
към текста >>
Ако действително го анализираме и разгледаме вътрешния
орган
ичен процес, стоящ в основата на спомените при човека, е необходимо да го сравним като
орган
ичен процес с процеса на женските функции.
Сега добавете към това разглеждане друго. Онзиден говорихме за тези процеси, които до известна степен са вътрешно органично копиране на лунните процеси, за процесите в женския организъм. В женския организъм имаме в определена степен сякаш смяна на фазите, на последователността на процесите, които протичат в течение на 28 денонощия, и които, разбира се, така, както сега стават, съвсем не са свързани с някакви процеси на Луната, но вътрешно отразяват лунните процеси. Посочих ви също и психофизиологичния факт, съществуващ в спомените на човека.
Ако действително го анализираме и разгледаме вътрешния органичен процес, стоящ в основата на спомените при човека, е необходимо да го сравним като органичен процес с процеса на женските функции.
Само че процесът на женските функции по-интензивно обхваща организма, отколкото се обхваща той, когато в спомените се задържа някакво външно преживяване. Това, което е израз на резултата от външните впечатления за тези 28 денонощия, в индивидуалния живот между раждането и смъртта вече отсъства, докато връзките между преживяването на външните процеси и спомените са повече кратковременни и присъстват вътре в индивидуалния живот между раждането и смъртта. Но по отношение на психофизиологическото това е абсолютно същото процесуално преживяване на външните събития. В книгата си „Въведение в тайната наука“[5] много отчетливо посочих това преживяване във външния свят.
към текста >>
Само че процесът на женските функции по-интензивно обхваща
орган
изма, отколкото се обхваща той, когато в спомените се задържа някакво външно преживяване.
Сега добавете към това разглеждане друго. Онзиден говорихме за тези процеси, които до известна степен са вътрешно органично копиране на лунните процеси, за процесите в женския организъм. В женския организъм имаме в определена степен сякаш смяна на фазите, на последователността на процесите, които протичат в течение на 28 денонощия, и които, разбира се, така, както сега стават, съвсем не са свързани с някакви процеси на Луната, но вътрешно отразяват лунните процеси. Посочих ви също и психофизиологичния факт, съществуващ в спомените на човека. Ако действително го анализираме и разгледаме вътрешния органичен процес, стоящ в основата на спомените при човека, е необходимо да го сравним като органичен процес с процеса на женските функции.
Само че процесът на женските функции по-интензивно обхваща организма, отколкото се обхваща той, когато в спомените се задържа някакво външно преживяване.
Това, което е израз на резултата от външните впечатления за тези 28 денонощия, в индивидуалния живот между раждането и смъртта вече отсъства, докато връзките между преживяването на външните процеси и спомените са повече кратковременни и присъстват вътре в индивидуалния живот между раждането и смъртта. Но по отношение на психофизиологическото това е абсолютно същото процесуално преживяване на външните събития. В книгата си „Въведение в тайната наука“[5] много отчетливо посочих това преживяване във външния свят.
към текста >>
Тук веднага се установява взаимоотношение с външния свят, така че наблюдавайки процеса на оплождане, стигаме до осъзнаването, че той вече няма отношение към вътрешните процеси в човешкия
орган
изъм.
Ако сега проследите функциите на яйцеклетката чак до оплождането, ще намерите, че тези функции до оплождането непременно са включени във вътрешния 28-дневен процес. Те до известна степен принадлежат на този процес. Но когато настъпва оплождането, тогава ставащото в яйцеклетката тутакси отпада в човека от тази вътрешна връзка.
Тук веднага се установява взаимоотношение с външния свят, така че наблюдавайки процеса на оплождане, стигаме до осъзнаването, че той вече няма отношение към вътрешните процеси в човешкия организъм.
Процесът на оплождане изтръгва яйцеклетката от чисто вътрешния процес и я извежда в областта на тези процеси, които съвместно принадлежат на вътрешното в човека и на космическото, където няма граници между ставащото в човешкото вътрешно и космическото. И затова всичко, което става след оплождането, което става при формирането на ембриона, трябва да го разглеждаме във връзка с външните космически процеси, а не във връзка с някаква гола механика на развитието, която се разглежда в самата яйцеклетка и в последователните стадии на развитието ѝ.
към текста >>
Ставащото в яйцеклетката до оплождането в определена степен е работа на
орган
ичния вътрешен процес в човека; ставащото след оплождането и вече благодарение на оплождането е нещо, чрез което човек се открива за космоса, чрез което се овладяват космическите влияния.
Помислете какво, собствено, имаме тук.
Ставащото в яйцеклетката до оплождането в определена степен е работа на органичния вътрешен процес в човека; ставащото след оплождането и вече благодарение на оплождането е нещо, чрез което човек се открива за космоса, чрез което се овладяват космическите влияния.
към текста >>
Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в
орган
за възприятие.
Разглеждайки това внимателно, ще можете да си кажете: някога са се стремили да овладеят действителността, обръщайки се към самия човек. Доколкото за образите съществуват външните сетива, дотолкова за реалността съществува нещо съвсем друго. Затова в човека са се обърнали към това, което не се съдържа нито в образното възприятие, нито в простото преживяване на реалността – обърнали са се към недиференцирания дихателен процес. Чрез него човека отново е бил включен в целия космос.
Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за възприятие.
В известна степен се е казвало: човекът не може да се разбира нито като нервно-сетивен човек, нито като човек на обмяната на веществата. Като нервно-сетивен човек, той притежава такова съзнание, при което това, което е дадено в нервно-сетивния живот, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до съзнанието. Това взаимодействие на несъзнателно преживявана реалност и изтъненото до образ нервно-сетивно преживяване, древноиндийският мъдрец го е търсил в контролирания дихателен процес. Наистина ще разбереш повече древното, отколкото системата на Птолемей, само тогава, когато получиш представа за вселената, създавайки по този начин някакъв, макар и неопределен синтез, между това, което днес наричаме процес на познание, и това, което представлява реалността на размножителния процес.
към текста >>
53.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Човек още се е усещал като член на цялата външна природа, както ръката ми би се чувствала член на моя
орган
изъм, ако имаше съзнание.
Виждаме, че едновременно с развитието на усета за тъмните цветове, се появяват и разсъдъчно-понятийните възможности. Тази епоха се простира примерно до трето хилядолетие, тоест от 747 г.пр.Хр. още около 2160 години назад, до началото на четвърто хилядолетие. Придвижвайки се по-нататък назад, стигаме до епоха, в която начинът на разглеждане на човека вече толкова се различава от днешния, че без помощта на духовнонаучни методи ще ни е извънредно трудно изобщо да разберем начина, по които в IV или V хилядолетие човечеството в действителност е разглеждало обкръжаващия свят. Това е било не само усещане, а и съпреживяване на външните събития, дълбоко потапяне във външните събития.
Човек още се е усещал като член на цялата външна природа, както ръката ми би се чувствала член на моя организъм, ако имаше съзнание.
към текста >>
То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя
орган
изъм.
И така, ако изцяло емпирично вземем просто фактите, – в науката обикновено също се вземат, само дето не се простират в толкова широки територии, – самият ни поглед се разширява до връзката, която описахме. В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората. Вече говорихме в тези лекции и отбелязахме, че в екваториалната зона днес съществува също по-различна духовна конфигурация, отколкото в полярните области. Когато се изследва, какво, собствено, действа тук, се открива, че действа особеното положение на Земята по отношение на Слънцето.
То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм.
Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен живот.
към текста >>
Акцентът е повече в човешкия
орган
изъм.
Помислете колко се удължава тази смяна, как се удължават денят и нощта, когато се приближаваме към полярната зона. Денят, така да се каже, се разтегля в година. Описах ви какво действа в детето от година в година, започвайки от раждането до смяната на зъбите, и как от него се изтръгва самостоятелното действие на душевното, отдадено на по-бързия ритъм на деня. В полярната зона, това не може да действа по същия начин. Там повече се проявява това, което засяга годината.
Акцентът е повече в човешкия организъм.
Човек не може да се освободи толкова от работата в организма.
към текста >>
Човек не може да се освободи толкова от работата в
орган
изма.
Денят, така да се каже, се разтегля в година. Описах ви какво действа в детето от година в година, започвайки от раждането до смяната на зъбите, и как от него се изтръгва самостоятелното действие на душевното, отдадено на по-бързия ритъм на деня. В полярната зона, това не може да действа по същия начин. Там повече се проявява това, което засяга годината. Акцентът е повече в човешкия организъм.
Човек не може да се освободи толкова от работата в организма.
към текста >>
54.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Сетивните ни
орган
и са така вградени в човешкия
орган
изъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия
орган
ичен живот (рис. 1).
По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот.
Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1).
Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия
орган
изъм, като нещо, което се обхваща от нашия
орган
изъм.
Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1).
Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм.
Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните
орган
и, ние преживяваме сферата на външния свят.
Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм.
Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят.
Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният
орган
, най-
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят.
Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
малко е свързано с вътрешния
орган
изъм.
малко е свързано с вътрешния организъм.
И напротив, извънредно тясно свързано с вътрешния ни организъм е това, което се проявява в живота на представите. По такъв начин, в процеса на представите вътре в познавателния ни живот имаме друга стихия, отколкото в процеса на сетивното възприятие. Обръщам ви внимание, че навсякъде разглеждам тези процеси така, както те съществуват на съвременния стадий от развитието на човечеството.
към текста >>
И напротив, извънредно тясно свързано с вътрешния ни
орган
изъм е това, което се проявява в живота на представите.
малко е свързано с вътрешния организъм.
И напротив, извънредно тясно свързано с вътрешния ни организъм е това, което се проявява в живота на представите.
По такъв начин, в процеса на представите вътре в познавателния ни живот имаме друга стихия, отколкото в процеса на сетивното възприятие. Обръщам ви внимание, че навсякъде разглеждам тези процеси така, както те съществуват на съвременния стадий от развитието на човечеството.
към текста >>
Сега животът на представите е свързан с нашия
орган
изъм повече, отколкото сетивния живот.
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто проследяване на процеси, – проследявайки в ретроспектива развитието отвъд границите на последния ледников период? Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата.
Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот.
Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма. Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм. И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>
Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в
орган
изма, отколкото независимо от
орган
изма.
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто проследяване на процеси, – проследявайки в ретроспектива развитието отвъд границите на последния ледников период? Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата. Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот.
Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма.
Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм. И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>
Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия
орган
изъм.
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто проследяване на процеси, – проследявайки в ретроспектива развитието отвъд границите на последния ледников период? Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата. Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот. Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма. Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния.
Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм.
И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>
И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до
орган
ичното преживяване.
Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата. Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот. Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма. Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм.
И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>
Това е един от
орган
ите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления.
Предполагайки всичко това, тоест осъзнавайки всичко това, можем, разбира се с всички ограничения, да кажем следното: да разгледаме човешкото око. Естествено, не мога да се впускам в елементарни подробности, които можете да намерите в съответния учебник. Да разгледаме човешкото око.
Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления.
И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи. Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията. Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите. Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си.
към текста >>
Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните
орган
и, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите.
Естествено, не мога да се впускам в елементарни подробности, които можете да намерите в съответния учебник. Да разгледаме човешкото око. Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления. И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи. Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията.
Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите.
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане.
към текста >>
Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски
орган
изъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда.
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане.
Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда.
На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, представлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа представлява това, което дава очертанията, което прави този неопределен живот да е определен, очертан. И в зрителния процес, ако го разглеждаме така, както направихме това днес, имаме не нещо друго, а метаморфоза на процеса на оплождане. И обратното.
към текста >>
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия
орган
ичен живот.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот.
Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека. От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот. Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него. Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>
Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен
орган
ичен живот на човека.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот.
Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека.
От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот. Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него. Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>
От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия
орган
ичен живот.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот. Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека.
От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот.
Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него. Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>
Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на
орган
измите.
Тук, разбира се, стигам до това, което причинява голямо затруднение на повечето хора по простата причина, че сега те не мислят в съответствие с действителността; защото те винаги са уверени, че може да се разчита на една безкрайна верига от концепции, като едно нещо логично следва след друго, като математически и логически се правят изводи безкрай. В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността. Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството. Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така.
Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите.
Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено. Бяха предложени такива теории. Получава се навик, всичко постигнато в някоя област на фактите, да се екстраполира върху цялата съвкупност на мировите явления.
към текста >>
Обаче въпросът е, възможно ли чрез такова изследване действително да се обхване съвкупността на човешкия
орган
изъм.
Така се стигна даже до там, изследвайки човека относно неговата морфология, физиология и така нататък, просто да се постави той в края на развитието на животинската верига.
Обаче въпросът е, възможно ли чрез такова изследване действително да се обхване съвкупността на човешкия организъм.
Следва да се поразмишлява за това, че при такова изследване просто се изпуска нещо, което чисто емпирично се изправя като нещо доста съществено. Можеше да се види, как последователите на Хекел просто брояха, колко кости има човек, колко мускули и така нататък, и колко ги има при еволюиралото животно. Ако се брои по такъв начин, е трудно да се постъпи другояче, освен да се постави човекът в края на животинската верига. Но работата стои малко по-различно, ако е съвсем очевидно, че линията на гръбнака на човека е разположена вертикално, докато при животното тя е разположена в общи линии хоризонтално. Това е изразено приблизително, но доста ясно.
към текста >>
При разглеждане на скелета, – ще се огранича тук с разглеждането на скелета, но това, което казвам за скелета, в още по-голяма степен важи за другите части на животинската и човешка
орган
изация , – ако разглеждате скелет на животно, виждате диференциацията на скелета, особено в главата; обръщате внимание на тази диференциация в черепа и я сравнявате с противоположния край на животното!
Но от това следва нещо друго. Разгледайте животинската форма, разгледайте и човешката форма. Ще изходим от животинската форма. Ще ви помоля това, което сега ще ви представя, да го допълните както трябва заради самите себе си, заради способността ви за съзерцание, с осмислено разглеждане на скелета на кой да е бозайник. Разглежданията, които се правят в това направление, обикновено са твърде бедни на конкретика, тоест твърде малко отговарят на действителността.
При разглеждане на скелета, – ще се огранича тук с разглеждането на скелета, но това, което казвам за скелета, в още по-голяма степен важи за другите части на животинската и човешка организация , – ако разглеждате скелет на животно, виждате диференциацията на скелета, особено в главата; обръщате внимание на тази диференциация в черепа и я сравнявате с противоположния край на животното!
Ако при това наистина постъпвате вътрешно морфологично, ще забележите характерните съзвучия и характерните разлики. Тук се предлага това направление в изследванията, което е необходимо да се следва колкото се може по-точно. Защото тук трябва да се види нещо, което въвежда по-дълбоко в действителността, отколкото днес сме приучени.
към текста >>
Схематично ще посоча как се формира животинската
орган
изация (рис. 2).
Схематично ще посоча как се формира животинската организация (рис. 2).
Ако се запитате откъде, собствено, произлиза характерната разлика между предната част и задната част, след изследвания на безкрайно много междинни членове, ще стигнете до нещо забележително. Ще стигнете до това да свържете диференциацията на предната и задната част с действието на Слънцето.Тук имате
към текста >>
Трябва да включим астрономията в това, което се изразява в този чувствителен инструмент – в
орган
изма.
думи, ако сме принудени да поставим в основата на образуването на животинската форма, било то въртенето на Слънцето около Земята, или движението на Земята около своята собствена ос, ще сме принудени да добавим друго движение на Земята или по-скоро на Слънцето, движение, свързано с образуването на човека и съединяващо се в резултат в единна равнодействаща с първото движение, стоящо в основата на образуването на животното. Това значи, че в проявяващото се в човека и в животното трябва да разгадаем основата за това, което представляват възможните взаимни движения на мировите тела. Трябва да извлечем астрономическите разглеждания от нещата, които проследяваме, когато оставаме само в сферата на наблюдението, даже ако действаме с помощта на телескоп или пресмятания, или механика.
Трябва да включим астрономията в това, което се изразява в този чувствителен инструмент – в организма.
Защото това, което действа в животното като формиращи сили и действат в човека формирайки го, явно сочи към движенията в небесното пространство.
към текста >>
55.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Избирало се е главно това, което се дава на познавателната способност, доколкото тази познавателна способност се опира на сетивните
орган
и и обработката на сетивните впечатления посредством разсъдъка, опира се на интерпретациите.
създавала представата за това, какви могат да бъдат действителните движения при съблюдаване на математическата фигуративност (Figuralität). Тук първо се стига до системата на Коперник, след това – до всички модификации, на които оттогава тя е била подложена.
Избирало се е главно това, което се дава на познавателната способност, доколкото тази познавателна способност се опира на сетивните органи и обработката на сетивните впечатления посредством разсъдъка, опира се на интерпретациите.
към текста >>
Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем определени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката
орган
изация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани ледниковите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека.
Обърнахме внимание, обаче, че такъв начин на разглеждане е недостатъчен за проникване в реалността на небесните явления по простата причина, че не удовлетворява даже математическия начин на действие, доколкото опитвайки се да изчисляваме, трябва в определен момент, в известна степен, да се прекратят изчисленията. Обърнах ви внимание, че числата, изразяващи отношенията на периодите на въртене на планетите, са несъизмерими числа, несъизмерими величини, което ни показва, че посредством изчисления не проникваме в собствената структура на небесните явления и някъде сме принудени да спрем. Но от това следва, че трябва да приложим друг начин на разглеждане, такъв начин на разглеждане, който не се ограничава с разглеждане само на това, което, да кажем, е преди всичко в човека, към което води външно-сетивното наблюдение, а на това, което стои в основата на човека като цяло, може би даже на това, което стои в основата на другите същества от природните царства на Земята.
Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем определени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката организация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани ледниковите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека.
Ако успеем да направим това, тези връзки ще ни посочат, как в действителност стои работата с движенията в небесното пространство. И тези неща трябва да ги проследим по-нататък.
към текста >>
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността:
орган
изирането на способността му да образува представи.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период.
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи.
Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
Вчера обърнахме внимание на това, че
орган
изацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи.
Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата.
Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата
орган
изация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване.
Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот.
Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
Всъщност, в нашата основна
орган
изация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот.
Нещо подобно се случва и в това, което е вътрешната промяна в нашия вече повече или по-малко независим от сетивния живот представен живот. Тук съществува нещо подобно. Ние преживяваме вътрешен ритъм от по-светли представни сили и по-тъмни представни сили, които прииждат и се оттичат в денонощно редуване. И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме.
Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот.
В основната си организация ние носим ритмичния живот. Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ.
към текста >>
В основната си
орган
изация ние носим ритмичния живот.
Нещо подобно се случва и в това, което е вътрешната промяна в нашия вече повече или по-малко независим от сетивния живот представен живот. Тук съществува нещо подобно. Ние преживяваме вътрешен ритъм от по-светли представни сили и по-тъмни представни сили, които прииждат и се оттичат в денонощно редуване. И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме. Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот.
В основната си организация ние носим ритмичния живот.
Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина.
към текста >>
И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята
орган
изация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят.
Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина.
И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят.
Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление. Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение. Скъпи приятели, бидейки възпитатели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения. Защото те ще ни дадат важни съвети, как да се отнасяме по съответния начин с децата при възпитанието и преподаването.
към текста >>
Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната
орган
изация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм. Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие.
Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
към текста >>
И така, във Вселената имаме всеобщ процес:
орган
ичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят.
Нима в растенията тук вече нямаме предварително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период? Разясних, че именно ритъмът на живота на представите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят. Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот. При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното растение на многогодишното.
И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят.
Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може. Тогава то ежегодно поражда нови растителни израстъци. Това е изключително важен факт за разбиране на мировите връзки. Няма да стигнем до разбиране на мировите явления, ако винаги разглеждаме само разположените едно до друго неща или ги поставяме на стъклото на микроскопа. Ще стигнем до разбиране на мировите явления тогава, когато успеем да разберем детайлите наистина свързано, изхождайки от великото цяло.
към текста >>
56.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Както би било неразумно да се обясняват явленията в магнитната стрелка, изхождайки от самата нея, също така неразумно е явленията, които стават в
орган
изма, да се обясняват чрез него или чрез определени връзки, които не принадлежат на всеобщността.
Както би било неразумно да се обясняват явленията в магнитната стрелка, изхождайки от самата нея, също така неразумно е явленията, които стават в организма, да се обясняват чрез него или чрез определени връзки, които не принадлежат на всеобщността.
Именно поради това, че желаейки да получим обяснения, толкова малко се насочваме към всеобщността, стигнахме до такъв начин на разглеждане в нашата наука, при който днес обширните връзки почти не се вземат предвид. Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление. И само запознавайки се с този съвсем необходим методически принцип, ще бъдем в състояние правилно да съдим за такива неща, като тези, на които вчера ви обърнах внимание. Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят пред нас в човешкия организъм.
към текста >>
Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят пред нас в човешкия
орган
изъм.
Както би било неразумно да се обясняват явленията в магнитната стрелка, изхождайки от самата нея, също така неразумно е явленията, които стават в организма, да се обясняват чрез него или чрез определени връзки, които не принадлежат на всеобщността. Именно поради това, че желаейки да получим обяснения, толкова малко се насочваме към всеобщността, стигнахме до такъв начин на разглеждане в нашата наука, при който днес обширните връзки почти не се вземат предвид. Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление. И само запознавайки се с този съвсем необходим методически принцип, ще бъдем в състояние правилно да съдим за такива неща, като тези, на които вчера ви обърнах внимание.
Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят пред нас в човешкия организъм.
към текста >>
Това е нужно да се разпространи върху целия човешки
орган
изъм.
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата. Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността.
Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм.
При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо. Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре. Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята. Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си представяте тази линия (рис. 2). Получавате в определена степен линията, от която изхожда това, което действа тук перпендикулярно на съответстващите повърхности (рис. 3).
към текста >>
Така и по отношение на всички
орган
и на човека трябва да се има предвид, че говорейки за
орган
изация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре.
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата. Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността. Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм. При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо.
Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре.
Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята. Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си представяте тази линия (рис. 2). Получавате в определена степен линията, от която изхожда това, което действа тук перпендикулярно на съответстващите повърхности (рис. 3).
към текста >>
По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на
орган
изма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
2, пунктира). Но как трябва да нарисувате това, което съответства на тази линия? Трябва някъде да нарисувате това като окръжност, или даже сфера, разположена на неопределено разстояние (рис. 4). Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната кост (рис. 3), спрямо черепната кост съответстват на всички линии, които по определен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4).
По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
към текста >>
Получавате определена връзка и можете да кажете: по отношение на строежа на човека, ориентиран перпендикулярно на земната повърхност, радиусът на Земята има такова космическо значение, както сферичната повърхност, космическата сферична повърхност по отношение на
орган
изацията на черепа.
Получавате определена връзка и можете да кажете: по отношение на строежа на човека, ориентиран перпендикулярно на земната повърхност, радиусът на Земята има такова космическо значение, както сферичната повърхност, космическата сферична повърхност по отношение на организацията на черепа.
към текста >>
По този начин в резултат ще получите същата противоположност, която в действителност, ако обръщате внимание на самочувствието на своя
орган
изъм и в същото време на външния опит, ще усетите като съдържаща се във вас самите.
По този начин в резултат ще получите същата противоположност, която в действителност, ако обръщате внимание на самочувствието на своя организъм и в същото време на външния опит, ще усетите като съдържаща се във вас самите.
Ще получите в резултат тази противоположност, ако вземете собственото си чувство, което всъщност е основано на това, че спокойно можете да се доверите на своята телесност в нормалния живот и че не ви се вие свят, а е установена връзка със силата на привличане, и след това сравните това в определен смисъл ваше собствено чувство с всичко това, което присъства във вашето съзнание по отношение на възприеманото около вас посредством сетивата чак до звездите.
към текста >>
Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни
орган
изация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин.
Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот.
Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>
И така, във всичко, което носим в главовата си
орган
изация, трябва да търсим резултат от небесното въздействие.
И така, във всичко, което носим в главовата си организация, трябва да търсим резултат от небесното въздействие.
По същия начин трябва да търсим във въздействията в обмяната ни на веществата това, което принадлежи на Земята, което в определена степен има тенденция към центъра на Земята. Тези две области на въздействие в човека се разделят, те по известен начин конструират две едностранчиви неща, а между тях посредничи средната област, ритмичната област, така че в ритмичната област всъщност имаме нещо, което ни е представено във взаимодействието на земното и небесното, ако можем да се изразим така.
към текста >>
Не може да се отрича, защото по същество това е очевидно за всеки, който без предубеждение разглежда нещата, че с нашата човешка
орган
изация такива, каквито сме в сегашната фаза на нашето мирово човешко развитие, сме приспособени по отношение на познавателните си възможности изключително към минералното царство.
Не може да се отрича, защото по същество това е очевидно за всеки, който без предубеждение разглежда нещата, че с нашата човешка организация такива, каквито сме в сегашната фаза на нашето мирово човешко развитие, сме приспособени по отношение на познавателните си възможности изключително към минералното царство.
Ако вземете този вид закономерности, който търсим в природата, ще стигнете до там, че да кажете: съвсем не сме всестранно приспособени към това, което ни обкръжава. Накратко казано, всъщност разбираме само минералното царство. Затова хората толкова силно се стараят и другите царства да ги обясняват със законите на минералното царство. И, накрая, в това се крие причината за объркването по отношение на механицизма и витализма. За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неопределена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие.
към текста >>
Ние си казваме: до известна степен по отношение на нашата главова
орган
изация сме
орган
изирани от небесната сфера.
Ако сега проследим, от една страна, минералното царство, а от друга страна, неговото отражение, т.е. нашето познание за минералното царство, отнасяйки познанието ни към небесната сфера именно съгласно предшестващото разглеждане, ще бъдем принудени по някакъв начин да приведем във връзка с небесната сфера също и областта, към която тази сфера на познание е приспособена – минералното царство.
Ние си казваме: до известна степен по отношение на нашата главова организация сме организирани от небесната сфера.
Значи и това, което стои в основата на силите на минералното царство, трябва да бъде организирано някак си от небесната сфера. И ако сравните това, което имате във вашата познавателна сфера като цялата съвкупност на познанието си за минералното царство, с това, което съществува отвън в минералното царство, ще си кажете: това, което съществува във вас, се отнася към това, което се намира отвън в минералното царство, както образът към реалността.
към текста >>
Значи и това, което стои в основата на силите на минералното царство, трябва да бъде
орган
изирано някак си от небесната сфера.
Ако сега проследим, от една страна, минералното царство, а от друга страна, неговото отражение, т.е. нашето познание за минералното царство, отнасяйки познанието ни към небесната сфера именно съгласно предшестващото разглеждане, ще бъдем принудени по някакъв начин да приведем във връзка с небесната сфера също и областта, към която тази сфера на познание е приспособена – минералното царство. Ние си казваме: до известна степен по отношение на нашата главова организация сме организирани от небесната сфера.
Значи и това, което стои в основата на силите на минералното царство, трябва да бъде организирано някак си от небесната сфера.
И ако сравните това, което имате във вашата познавателна сфера като цялата съвкупност на познанието си за минералното царство, с това, което съществува отвън в минералното царство, ще си кажете: това, което съществува във вас, се отнася към това, което се намира отвън в минералното царство, както образът към реалността.
към текста >>
И така, разглеждайки себе си в съответствие с това, което в самите нас е противоположно на
орган
изацията, която донася нашите знания, от заобикалящата сфера се насочваме към Земята.
Трябва да си представим тези отношения по-конкретно, отколкото просто като отношения между образ и реалност, и тук ще призовем на помощ това, за което вече говорихме. Обръщаме внимание на това, което стои в основата на нашата метаболитна система, и на действащите сили, съществуващи вътре и свързани със земното действие, с радиалността, на практика с радиуса.
И така, разглеждайки себе си в съответствие с това, което в самите нас е противоположно на организацията, която донася нашите знания, от заобикалящата сфера се насочваме към Земята.
Всички радиуси вървят по направление към центъра на Земята. Тук в радиалното имаме това, което интуитивно разпознаваме, благодарение на което реално се усещаме. Тук имаме не това, което ни изпълва с действието на образите, когато само осъзнаваме, а тук имаме това, което в нашето преживяване на самите себе си се проявява като реалност. Винаги, когато наистина преживяваме тази противоположност, навлизаме в това, което ни представя минералното царство. До известна степен от това, което е организирано за образа, сме доведени до това, което е организирано за реалността.
към текста >>
До известна степен от това, което е
орган
изирано за образа, сме доведени до това, което е
орган
изирано за реалността.
И така, разглеждайки себе си в съответствие с това, което в самите нас е противоположно на организацията, която донася нашите знания, от заобикалящата сфера се насочваме към Земята. Всички радиуси вървят по направление към центъра на Земята. Тук в радиалното имаме това, което интуитивно разпознаваме, благодарение на което реално се усещаме. Тук имаме не това, което ни изпълва с действието на образите, когато само осъзнаваме, а тук имаме това, което в нашето преживяване на самите себе си се проявява като реалност. Винаги, когато наистина преживяваме тази противоположност, навлизаме в това, което ни представя минералното царство.
До известна степен от това, което е организирано за образа, сме доведени до това, което е организирано за реалността.
С други думи: във връзка с причината, която стои в основата на нашето познание, сме доведени до всеобхватната сфера, която преди всичко схващаме като сфера; от друга страна, проследявайки всички излизащи от сферата радиуси и как те влизат в центъра на Земята, ние се насочваме към центъра на Земята като към полярна противоположност. Ако обмислим това в детайли, ще стигнем до мисленето, което е сътворило системата на Птолемей: там, навън, се намира синята сфера, на която има точка (рис. 5). За нея в определен смисъл трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята. Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята. Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно.
към текста >>
По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата
орган
изация за тази външна реалност.
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност.
По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност.
В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности. Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
към текста >>
В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически
орган
изирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности.
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност. По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност.
В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности.
Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
към текста >>
Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „
орган
ични свръхсили“.
[3] начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили – в първата лекция на първия естественонаучен курс (GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“) е въведена противоположността на централните сили с потенциал и универсалните сили без потенциал. В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения.
Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“.
Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили. Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални. ...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални.
към текста >>
Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „
Орган
ичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални.
В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения. Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“. Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили.
Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални.
...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални. ...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
към текста >>
...
Орган
ичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални.
Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“. Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили. Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални.
...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални.
...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
към текста >>
...Съществуват
орган
ични свръхсили на клетъчните
орган
и, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили. Той ги описва в „План на философската система“ (1907-9) и „Принос към натурфилософията“ (1876), със следните думи: „Органичните свръхсили, първо, не са материални, механични или енергийни сили..., второ, те не са съзнателен интелект..., трето, те не са индивидуални. ...Органичните свръхсили действат, първо, криволинейно (не праволинейно), усуквайки, срязвайки или деформирайки..., второ, разгръщат свръхсъзнателен интелект..., трето, са свръхиндивидуални.
...Съществуват органични свръхсили на клетъчните органи, на клетките, ...природните царства, небесните тела и вселената“
към текста >>
57.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В човешката природа характеризирахме важната, съществена противоположност между
орган
изацията на главата и
орган
изацията на системата на обмяната на веществата, към която трябва да се причисли и системата на крайниците.
Сега благодарение на предшестващите разглеждания ще бъдат създадени най-съществените предпоставки за разглеждане – естествено, от определена гледна точка – на някои небесни явления, а също и на някои физически явления.
В човешката природа характеризирахме важната, съществена противоположност между организацията на главата и организацията на системата на обмяната на веществата, към която трябва да се причисли и системата на крайниците.
При това е лесно разбираемо, че трябва да се абстрахираме от животинската организация. Видяхме, че, желаейки да включим човека в космоса, трябва да причислим системата на обмяна на веществата към земното, тоест към това, което действа върху човека в радиално направление. По-нататък видяхме, че към главовото образувание трябва да отнесем всичко това, което съответства на сферата, което, следователно, насочва линиите на своето действие от сферата към центъра на Земята така, както радиусът от своя страна насочва в съответствие с обкръжението си линиите на въздействие, изхождащи от него (рис. 4 и 3, с. 78 и 77).
към текста >>
При това е лесно разбираемо, че трябва да се абстрахираме от животинската
орган
изация.
Сега благодарение на предшестващите разглеждания ще бъдат създадени най-съществените предпоставки за разглеждане – естествено, от определена гледна точка – на някои небесни явления, а също и на някои физически явления. В човешката природа характеризирахме важната, съществена противоположност между организацията на главата и организацията на системата на обмяната на веществата, към която трябва да се причисли и системата на крайниците.
При това е лесно разбираемо, че трябва да се абстрахираме от животинската организация.
Видяхме, че, желаейки да включим човека в космоса, трябва да причислим системата на обмяна на веществата към земното, тоест към това, което действа върху човека в радиално направление. По-нататък видяхме, че към главовото образувание трябва да отнесем всичко това, което съответства на сферата, което, следователно, насочва линиите на своето действие от сферата към центъра на Земята така, както радиусът от своя страна насочва в съответствие с обкръжението си линиите на въздействие, изхождащи от него (рис. 4 и 3, с. 78 и 77). Това нагледно ни е представено в строежа на видимите тръбни кости и в строежа на сферообразните или сегментносферообразни кости на черепа.
към текста >>
Нека в началото да поставим въпроса: какво ни се представя съгласно емпиризма, съгласно наблюдението, тоест до определена степен съгласно видимото – можем само да се опитаме да запълним по някакъв начин това, което ни поднася видимото, с това, което ни предлага цялата човешка
орган
изация съгласно морфологията и развитието, – което преди всичко ни поднася видимото, когато разглеждаме звездите, които обикновено се наричат неподвижни?
Нека в началото да поставим въпроса: какво ни се представя съгласно емпиризма, съгласно наблюдението, тоест до определена степен съгласно видимото – можем само да се опитаме да запълним по някакъв начин това, което ни поднася видимото, с това, което ни предлага цялата човешка организация съгласно морфологията и развитието, – което преди всичко ни поднася видимото, когато разглеждаме звездите, които обикновено се наричат неподвижни?
Сега повтарям добре известни за повечето от вас факти, но трябва да си припомним това добре известно, доколкото, само съпоставяйки съответстващите резултати от наблюденията, ще можем да се придвижим към разбиране.
към текста >>
Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни
орган
и, са недостъпни за наблюдението ви.
Виждате ли, на човешкото наблюдение е много присъщо да се отнася съвсем различно към нашето собствено състояние, и към това, което не е наше собствено състояние, което, следователно, се разиграва извън нас. Достатъчно е само да си спомните колко голяма е разликата между това, как се отнасяте към някакъв обект от така наречения външен свят, и към обект, намиращ се във вашата собствена вътрешност, който в известна степен преживявате. Имайки пред себе си някакъв предмет, вие го гледате, наблюдавате го.
Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви.
Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят. Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение. Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления. Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в определена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение. Този принцип е широко използван.
към текста >>
Сега се пита, как, с оглед на обстоятелствата, този принцип може да се модифицира, отчитайки, че в човешката
орган
изация имаме действителна полярност: в радиален смисъл, ако можем да се изразим така, ние сме
орган
изирани като човек на обмяната на веществата, а в смисъла на сферата ние сме ориентирани като главов човек.
Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят. Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение. Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления. Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в определена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение. Този принцип е широко използван.
Сега се пита, как, с оглед на обстоятелствата, този принцип може да се модифицира, отчитайки, че в човешката организация имаме действителна полярност: в радиален смисъл, ако можем да се изразим така, ние сме организирани като човек на обмяната на веществата, а в смисъла на сферата ние сме ориентирани като главов човек.
Ако сега в основата на нашето собствено движение се постави това, че се държим по различен начин по отношение на радиуса и по отношение на сферата, това трябва да се забележи в появяващото ни се във външния свят.
към текста >>
Тогава бихте могли да впишете такава отворена лемниската в човешката природа, в човешката
орган
изация, и бихме могли да кажем: в човешката
орган
изация има такава отворена лемниската.
Тогава бихте могли да впишете такава отворена лемниската в човешката природа, в човешката организация, и бихме могли да кажем: в човешката организация има такава отворена лемниската.
И тогава възниква въпросът, има ли някакво значение да се говори за такава отворена лемниската в човешката природа.
към текста >>
Когато се издигате нагоре към главовата
орган
изация, трябва да направите голяма модификация на тази лемниската.
Ако вземете предвид, че гръбнакът има съвсем друга вътрешна структура от ребрата, и ако вземете предвид значението на това, че при описанието на линията ребро-гръбнак-ребро вътрешните отношения на развитие се отчитат, разбира се, не само количествено но и качествено, посредством лемнискатата, посредством образуването на примка ще разберете морфологията на цялата тази система.
Когато се издигате нагоре към главовата организация, трябва да направите голяма модификация на тази лемниската.
Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата. И ако изучавате цялата човешка фигура от гледна точка на противоположността на нервно-сетивната организация и организацията на обмяната на веществата, то долу ще получите лемниската с тенденция към отваряне, а горе – затворена лемниската. И, проследявайки пътя от центростремителните нерви през центъра до края на центробежните нерви, също ще получите лемнискати, само че много видоизменени лемнискати – едната им половина, преминаваща през примката, е изключително малка. Ако проследите това по съответния начин, навсякъде ще намерите тези лемнискати вписани по определен начин именно в природата на човека.
към текста >>
И ако изучавате цялата човешка фигура от гледна точка на противоположността на нервно-сетивната
орган
изация и
орган
изацията на обмяната на веществата, то долу ще получите лемниската с тенденция към отваряне, а горе – затворена лемниската.
Ако вземете предвид, че гръбнакът има съвсем друга вътрешна структура от ребрата, и ако вземете предвид значението на това, че при описанието на линията ребро-гръбнак-ребро вътрешните отношения на развитие се отчитат, разбира се, не само количествено но и качествено, посредством лемнискатата, посредством образуването на примка ще разберете морфологията на цялата тази система. Когато се издигате нагоре към главовата организация, трябва да направите голяма модификация на тази лемниската. Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата.
И ако изучавате цялата човешка фигура от гледна точка на противоположността на нервно-сетивната организация и организацията на обмяната на веществата, то долу ще получите лемниската с тенденция към отваряне, а горе – затворена лемниската.
И, проследявайки пътя от центростремителните нерви през центъра до края на центробежните нерви, също ще получите лемнискати, само че много видоизменени лемнискати – едната им половина, преминаваща през примката, е изключително малка. Ако проследите това по съответния начин, навсякъде ще намерите тези лемнискати вписани по определен начин именно в природата на човека.
към текста >>
И ако след това вземете при животното явно хоризонтално разположения гръбнак на животинската
орган
изация, ще намерите, че тази животинска
орган
изация се отличава от човешката
орган
изация по това, че лемнискатите, тези открити отдолу лемнискати или даже до известна степен затворените лемнискати при животното имат значително по-малки модификации, отколкото при човека, и особено, че плоскостите на тези лемнискати при животното винаги са паралелни, докато при човека те образуват остри ъгли една към друга.
И ако след това вземете при животното явно хоризонтално разположения гръбнак на животинската организация, ще намерите, че тази животинска организация се отличава от човешката организация по това, че лемнискатите, тези открити отдолу лемнискати или даже до известна степен затворените лемнискати при животното имат значително по-малки модификации, отколкото при човека, и особено, че плоскостите на тези лемнискати при животното винаги са паралелни, докато при човека те образуват остри ъгли една към друга.
към текста >>
По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че обикновената математика, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема предвид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към
орган
ичните образувания.
Тук стои огромно поле за дейност, което ни насочва към все по-нататъшно развитие на морфологичния елемент. Само ако стигнем до такива неща, ще разберем хората, които винаги са съществували, такива, като например Мориц Бенедикт[4], за който често съм споменавал, който в много области е имал прекрасни намерения и е имал доста плодотворни мисли. Той е съжалявал много – за това може да се прочете в неговите мемоари, – че има толкова малка възможност да се говори с лекари, изхождайки от математическа гледна точка, от математическия възглед.
По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че обикновената математика, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема предвид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към органичните образувания.
Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности. Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост.
към текста >>
Ако самият този принцип на вътрешната подвижност на подвижното се приложи до известна степен към природата и се опитаме да вкараме в уравненията това, което движи движението, е възможно математически да се проникне в
орган
ичното.
Ако самият този принцип на вътрешната подвижност на подвижното се приложи до известна степен към природата и се опитаме да вкараме в уравненията това, което движи движението, е възможно математически да се проникне в органичното.
Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на органичното. И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на неорганичното в органично.
към текста >>
Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на не
орган
ичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на
орган
ичното.
Ако самият този принцип на вътрешната подвижност на подвижното се приложи до известна степен към природата и се опитаме да вкараме в уравненията това, което движи движението, е възможно математически да се проникне в органичното.
Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на органичното.
И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на неорганичното в органично.
към текста >>
И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на не
орган
ичното в
орган
ично.
Ако самият този принцип на вътрешната подвижност на подвижното се приложи до известна степен към природата и се опитаме да вкараме в уравненията това, което движи движението, е възможно математически да се проникне в органичното. Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на органичното.
И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на неорганичното в органично.
към текста >>
Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия
орган
изъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите.
Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите.
Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа. Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето. Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята. Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите. Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката.
към текста >>
Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия
орган
изъм е формата на образа, основата на формата на образа.
Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите.
Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа.
Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето. Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята. Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите. Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката. И така, разполагаме се към планетата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория.
към текста >>
Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия
орган
изъм и тези явления в небето.
Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите. Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа.
Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето.
Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята. Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите. Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката. И така, разполагаме се към планетата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория. Тогава можем да подчиним на примката именно това, което повече се отнася до нашата глава, а това, което принадлежи повече на останалия ни организъм, – на траекторията разположена извън примката.
към текста >>
Тогава можем да подчиним на примката именно това, което повече се отнася до нашата глава, а това, което принадлежи повече на останалия ни
орган
изъм, – на траекторията разположена извън примката.
Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето. Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята. Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите. Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката. И така, разполагаме се към планетата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория.
Тогава можем да подчиним на примката именно това, което повече се отнася до нашата глава, а това, което принадлежи повече на останалия ни организъм, – на траекторията разположена извън примката.
към текста >>
58.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия
орган
изъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са представени от радиуса и сферата.
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия организъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са представени от радиуса и сферата.
Така че в човешкия организъм трябва да търсим тези три формиращи принципа (рис. 1): преди всичко сферата с нейното действие, насочено навътре, радиусът и примката, лемнискатата между тях. Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина. Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен представлява средната част на човешкия организъм. Ако съединим цялата конструкция, състояща се от двойки ребра и гръбначен стълб, в качеството си на формиращ принцип тук в основата стои лемниската, макар в гръбнака едната половина на лемнискатата да е много компресирана, а другата половина, състояща се от
към текста >>
Така че в човешкия
орган
изъм трябва да търсим тези три формиращи принципа (рис.
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия организъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са представени от радиуса и сферата.
Така че в човешкия организъм трябва да търсим тези три формиращи принципа (рис.
1): преди всичко сферата с нейното действие, насочено навътре, радиусът и примката, лемнискатата между тях. Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина. Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен представлява средната част на човешкия организъм. Ако съединим цялата конструкция, състояща се от двойки ребра и гръбначен стълб, в качеството си на формиращ принцип тук в основата стои лемниската, макар в гръбнака едната половина на лемнискатата да е много компресирана, а другата половина, състояща се от
към текста >>
Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия
орган
изъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина.
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия организъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са представени от радиуса и сферата. Така че в човешкия организъм трябва да търсим тези три формиращи принципа (рис. 1): преди всичко сферата с нейното действие, насочено навътре, радиусът и примката, лемнискатата между тях.
Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина.
Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен представлява средната част на човешкия организъм. Ако съединим цялата конструкция, състояща се от двойки ребра и гръбначен стълб, в качеството си на формиращ принцип тук в основата стои лемниската, макар в гръбнака едната половина на лемнискатата да е много компресирана, а другата половина, състояща се от
към текста >>
Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен представлява средната част на човешкия
орган
изъм.
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия организъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са представени от радиуса и сферата. Така че в човешкия организъм трябва да търсим тези три формиращи принципа (рис. 1): преди всичко сферата с нейното действие, насочено навътре, радиусът и примката, лемнискатата между тях. Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина.
Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен представлява средната част на човешкия организъм.
Ако съединим цялата конструкция, състояща се от двойки ребра и гръбначен стълб, в качеството си на формиращ принцип тук в основата стои лемниската, макар в гръбнака едната половина на лемнискатата да е много компресирана, а другата половина, състояща се от
към текста >>
Виждате, че ако свикнем с възможността нагледно да проследяваме подвижната в себе си лемниската, и ако си представяме формиращия принцип на тази подвижна в себе си лемниската, комбинирайки го със силите, които спрямо центъра на Земята са или сфероидални, или радиални, по този начин задаваме система от сили, която можем да мислим като стоящи в основата – но под „сили“ не следва да си представяме нещо хипотетично, а само това, което се изразява вътре във формирането, – на цялото формиране, на цялото формообразуване на човешкия
орган
изъм.
Виждате, че ако свикнем с възможността нагледно да проследяваме подвижната в себе си лемниската, и ако си представяме формиращия принцип на тази подвижна в себе си лемниската, комбинирайки го със силите, които спрямо центъра на Земята са или сфероидални, или радиални, по този начин задаваме система от сили, която можем да мислим като стоящи в основата – но под „сили“ не следва да си представяме нещо хипотетично, а само това, което се изразява вътре във формирането, – на цялото формиране, на цялото формообразуване на човешкия организъм.
към текста >>
Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия
орган
на познанието, в определено отношение към звездното небе.
Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе.
Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на планетите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати. Но от това следва нещо изключително важно. Трябва да си представим, че благодарение на своята вертикала човек е свързан с траекторията на Слънцето. Но как можем сега да мислим за другата траектория, която също не притежава примка, а именно за траекторията на Луната? Естествено, в това, което вече посочихме, трябва – нужно е само без предразсъдъци да се разгледа образуването на Земята – да се търси съответствие на траекторията на Луната в линията, която преминава надолу по гръбнака на животното.
към текста >>
Обаче е невъзможно от
орган
ичните формиращи принципи да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание.
Ако сравните, преди всичко, растителното същество с животното, ако съпоставите помежду им всички неща, които предлага наблюдението, ще откриете, че в животното няма изобщо нищо, което може да се разглежда като продължение на растителното образувание. Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си представим продължението му в многогодишното растение.
Обаче е невъзможно от органичните формиращи принципи да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание.
Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание. Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис. Тези неща не са толкова прости.
към текста >>
Въпреки това, в цялото растително образувание относно
орган
ичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода.
Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание. Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис. Тези неща не са толкова прости.
Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода.
Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува. С човека работата стои по същия начин. Но при растенията това трябва да служи на формирането.
към текста >>
59.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Съвсем не е произволно това, че включих тази система именно сега, след като вчера ви насочих към една определена идеална точка в историята на развитието на природните царства, а ще видим, че между тези факти съществува
орган
ична връзка.
И така, трябва да кажем: своеобразието се състои в това, че хелиоцентричният мироглед присъства в човешкото мислене, заменя се от системата на Птолемей и отново се отвоюва в петия следатлантски период. Работата стои така, че в действителност системата на Птолемей има решаващо значение по същество само за четвъртия следатлантски период.
Съвсем не е произволно това, че включих тази система именно сега, след като вчера ви насочих към една определена идеална точка в историята на развитието на природните царства, а ще видим, че между тези факти съществува органична връзка.
Но ще трябва да се занимаем малко по-подробно с приведените факти.
към текста >>
И те привеждали Юпитер, Сатурн и Марс във връзка с формирането на човешката глава, а Венера и Меркурий – с формирането на това, което се намира в човешката
орган
изация под сърцето.
На това различно поведение по отношение на Слънцето са се облягали в системата на Птолемей, и в това по същество се състои основанието за образуването на системата, доколкото тази мисловна конструкция са искали да я градят не просто посредством обединяване на емпирични данни за местата на планетите по линиите, а са искали да я изградят на нещо друго. В основата е стояло истинското познание. Това е невъзможно да се отрече, ако правилно се погледне към него в исторически план. Съвременният човек, естествено, казва: със система на Коперник сме отишли толкова далеч, че няма необходимост да се разсъждава за тези духовни личности. – Днешният човек не се занимава с това, но ако действително се заеме с него, ще стигне до това, което са си казвали привържениците на Птолемей: „Да, Марс, Юпитер и Сатурн се намират в по-различно отношение към човека, отколкото Меркурий и Венера; в човека на Юпитер, Сатурн и Марс съответства нещо друго, от това, което съответства на Меркурий и Венера“.
И те привеждали Юпитер, Сатурн и Марс във връзка с формирането на човешката глава, а Венера и Меркурий – с формирането на това, което се намира в човешката организация под сърцето.
По същество е по-добре вместо „глава“, да се каже: Юпитер, Сатурн и Марс са свързани с формирането на всичко това, което е разположено над сърцето, а Венера и Меркурий – с това, което в човека е разположено под сърцето. И така, привържениците на Птолемей са отнасяли към човека това, което са изразили в своята система.
към текста >>
От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката
орган
изация.
Това интензивно съпреживяване на вселената е било изгубено с течение на времето. И Птолемей е формирал преди всичко математически образ на света, който още е носил в себе си нещо от предишното чувство, но вече го е отделил, може да се каже, като качество. Последователите на Птолемей са чувствали в древните времена, а по-късно вече съвсем слабо, че със Слънцето става нещо различно, отколкото, например, с Юпитер. Слънцето изразява своето действие относително просто чрез сърцето; Юпитер вече, преминава като колело в главата, в което се проявява епицикълът; и в друг смисъл, характеризиран тук (рис. 1), Венера преминава под сърцето.
От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация.
Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа.
към текста >>
60.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Давайки тази насока, се опитах да ви посоча, че движенията на небесните тела в небесното пространство по някакъв начин трябва да бъдат съотнесени с това, което е формирано в човешкия
орган
изъм, в края на краищата, даже и в животинския и в растителния
орган
изъм.
Трябва преди всичко да се постави въпроса, който непосредствено произтича от наблюдаваните факти. В тези лекции поради недостиг на отделеното за тях време, аз, разбира се, няма да успея действително да демонстрирам и обсъдя всички подробности. Ще успея да дам само насоката.
Давайки тази насока, се опитах да ви посоча, че движенията на небесните тела в небесното пространство по някакъв начин трябва да бъдат съотнесени с това, което е формирано в човешкия организъм, в края на краищата, даже и в животинския и в растителния организъм.
Тук трябва да бъде заложена някаква връзка. Че такава връзка трябва да съществува, можем да се убедим от способа, по който разглеждахме фактите. Колкото по-нататък се задълбочите в тези факти, толкова повече ще видите тази връзка. Искам само да ви посоча пътя – ще повторя това още един път, – по който в края на краищата може да се стигне до резултат: човешките, животинските и растителните организми са така формирани, че при разглеждане на тези форми във вид на линии, както правихме това, например проследявайки в организма преминаването на лемнискатите в различните направления, се открива някакво сходство между това формообразуване и системите от линии, които могат да се прекарат при разглеждане на движенията на небесните тела. Но тогава възниква въпросът: от какво, собствено, е обусловена тази връзка?
към текста >>
Искам само да ви посоча пътя – ще повторя това още един път, – по който в края на краищата може да се стигне до резултат: човешките, животинските и растителните
орган
изми са така формирани, че при разглеждане на тези форми във вид на линии, както правихме това, например проследявайки в
орган
изма преминаването на лемнискатите в различните направления, се открива някакво сходство между това формообразуване и системите от линии, които могат да се прекарат при разглеждане на движенията на небесните тела.
Ще успея да дам само насоката. Давайки тази насока, се опитах да ви посоча, че движенията на небесните тела в небесното пространство по някакъв начин трябва да бъдат съотнесени с това, което е формирано в човешкия организъм, в края на краищата, даже и в животинския и в растителния организъм. Тук трябва да бъде заложена някаква връзка. Че такава връзка трябва да съществува, можем да се убедим от способа, по който разглеждахме фактите. Колкото по-нататък се задълбочите в тези факти, толкова повече ще видите тази връзка.
Искам само да ви посоча пътя – ще повторя това още един път, – по който в края на краищата може да се стигне до резултат: човешките, животинските и растителните организми са така формирани, че при разглеждане на тези форми във вид на линии, както правихме това, например проследявайки в организма преминаването на лемнискатите в различните направления, се открива някакво сходство между това формообразуване и системите от линии, които могат да се прекарат при разглеждане на движенията на небесните тела.
Но тогава възниква въпросът: от какво, собствено, е обусловена тази връзка? Каква възможност има да се демонстрира тази връзка като очевидна, като обоснована в себе си? За да се вникне в този въпрос, трябва да се сравни особеният вид съзерцание, който стои в основата на птолемеевата система, с вида съзерцание, който стои в основата на нашата днешна коперникова мирова система.
към текста >>
Този образ е това, което е станало с човека оттогава, когато птолемеевата мирова система са я възприемали като реалност: вътрешното преживяване, вътрешното чувство на
орган
изма, че се намираш вътре в Луната, – но после това съвсем е пропаднало и са започнали да се ограничават до светлинния образ.
Този образ е това, което е станало с човека оттогава, когато птолемеевата мирова система са я възприемали като реалност: вътрешното преживяване, вътрешното чувство на организма, че се намираш вътре в Луната, – но после това съвсем е пропаднало и са започнали да се ограничават до светлинния образ.
Човекът на петия следатлантски период не може да каже: аз се намирам вътре в Луната, Луната ме пронизва, – доколкото той не знае вече това, доколкото Луната за него е само малък светлинен диск или светлинно кълбо, или изобщо кълбо. От такова вътрешно възприятие е била конструирана системата на Птолемей. Към тези възприятия се връщаме и днес, ако разглеждаме нещата в правилната светлина, ако се отвоюва способността отново да се преживява цялата Луна. Напълно може да се разбере, обаче, че този, който изхожда от приетата днес представа за „Луна“, казва: не мога напълно да разбера, какво, собствено, отношение трябва да има между Луната и нещо в мен. В края на краищата, наистина е по-добре, когато хората отричат нещо изхождащо от Луната и влияещо на човека, отколкото когато създават по-този повод всякакви фантастични представи.
към текста >>
Но още щом представата отново се върне към реалността, че живеем вътре в Луната, тоест, че това, което може да бъде наречено Луна, е обединение от сили, което ни пронизва, тогава вече няма да се учудим, че това обединение на сили формирайки действа също в човека и в животното, и че това, което действа тук, пронизвайки ни, всъщност е нещо имащо работа с формирането на нашия
орган
изъм.
Човекът на петия следатлантски период не може да каже: аз се намирам вътре в Луната, Луната ме пронизва, – доколкото той не знае вече това, доколкото Луната за него е само малък светлинен диск или светлинно кълбо, или изобщо кълбо. От такова вътрешно възприятие е била конструирана системата на Птолемей. Към тези възприятия се връщаме и днес, ако разглеждаме нещата в правилната светлина, ако се отвоюва способността отново да се преживява цялата Луна. Напълно може да се разбере, обаче, че този, който изхожда от приетата днес представа за „Луна“, казва: не мога напълно да разбера, какво, собствено, отношение трябва да има между Луната и нещо в мен. В края на краищата, наистина е по-добре, когато хората отричат нещо изхождащо от Луната и влияещо на човека, отколкото когато създават по-този повод всякакви фантастични представи.
Но още щом представата отново се върне към реалността, че живеем вътре в Луната, тоест, че това, което може да бъде наречено Луна, е обединение от сили, което ни пронизва, тогава вече няма да се учудим, че това обединение на сили формирайки действа също в човека и в животното, и че това, което действа тук, пронизвайки ни, всъщност е нещо имащо работа с формирането на нашия организъм.
Следователно, това са такива представи, които отново трябва да отвоюваме за себе си. Трябва да ни е съвсем ясно, че видимото небе е винаги само фрагментарно откровение на действителното, изпълнено със субстанция мирово пространство.
към текста >>
Не следва да се мисли, че тук съществува някаква особена сила на притегляне, а че тази пронизваща Земята лунна сфера заедно със Земята образува единна
орган
изация, и в тези два процеса виждаме само двете страни на единен процес.
Следователно виждате, че трябва да мислим по различен начин за цялата конфигурация на диференцираното изпълване на мировото пространство, отколкото сме свикнали. Днес сме ориентирани според представата за гравитацията, като, например, казваме, че приливите и отливите са свързани с определени изхождащи от Луната гравитационни сили. Казваме, че тук от мировото тяло изхожда гравитационна сила и повдига водата. В смисъла на другата представа, би трябвало да се каже, че Луната пронизва също и Земята, и докато пронизва водната сфера на Земята, тук, в това място става издигане на водата; на друго място лунната сфера се проявява като светлинно явление.
Не следва да се мисли, че тук съществува някаква особена сила на притегляне, а че тази пронизваща Земята лунна сфера заедно със Земята образува единна организация, и в тези два процеса виждаме само двете страни на единен процес.
към текста >>
Те, естествено, взаимодействат помежду си, доколкото се пронизват една друга, и проявлението на това взаимодействие е нещо в оформения
орган
изъм.
земно кълбо. Естествено, по същество, сега трябва да си представям лунната сфера с друга консистенция и субстанциалност. Разбира се, мога да мисля това, което обемно е пронизано от тези две сфери, пронизано също от трета и четвърта сфера. И така, представям си това някак пронизано и от трета сфера: това може да е слънчевата сфера, която вътрешно качествено се отличава от лунната сфера. Тоест казвам, че като човек съм пронизан от слънчевата и лунната сфери.
Те, естествено, взаимодействат помежду си, доколкото се пронизват една друга, и проявлението на това взаимодействие е нещо в оформения организъм.
Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване. Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до определена степен знак, проява при определени отношения на границата на тези сфери. Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната представа относно строежа на нашата мирова система. Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото преди, с идеята, че човешката организация има работа с този строеж на мировата система. Докато се виждат небесните тела там навън, няма да могат да се извлекат напълно ясни представи за тези връзки.
към текста >>
Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва
орган
изма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване.
Естествено, по същество, сега трябва да си представям лунната сфера с друга консистенция и субстанциалност. Разбира се, мога да мисля това, което обемно е пронизано от тези две сфери, пронизано също от трета и четвърта сфера. И така, представям си това някак пронизано и от трета сфера: това може да е слънчевата сфера, която вътрешно качествено се отличава от лунната сфера. Тоест казвам, че като човек съм пронизан от слънчевата и лунната сфери. Те, естествено, взаимодействат помежду си, доколкото се пронизват една друга, и проявлението на това взаимодействие е нещо в оформения организъм.
Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване.
Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до определена степен знак, проява при определени отношения на границата на тези сфери. Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната представа относно строежа на нашата мирова система. Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото преди, с идеята, че човешката организация има работа с този строеж на мировата система. Докато се виждат небесните тела там навън, няма да могат да се извлекат напълно ясни представи за тези връзки. Но в момента, когато се премине към действителността, се добива ясна представа, макар, естествено, нещата да започват да стават малко объркани, доколкото съществуват толкова много сфери, с които си пронизан, така че всъщност целия този процес на пронизване на организма може да изглежда малко объркващо.
към текста >>
Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото преди, с идеята, че човешката
орган
изация има работа с този строеж на мировата система.
Тоест казвам, че като човек съм пронизан от слънчевата и лунната сфери. Те, естествено, взаимодействат помежду си, доколкото се пронизват една друга, и проявлението на това взаимодействие е нещо в оформения организъм. Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване. Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до определена степен знак, проява при определени отношения на границата на тези сфери. Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната представа относно строежа на нашата мирова система.
Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото преди, с идеята, че човешката организация има работа с този строеж на мировата система.
Докато се виждат небесните тела там навън, няма да могат да се извлекат напълно ясни представи за тези връзки. Но в момента, когато се премине към действителността, се добива ясна представа, макар, естествено, нещата да започват да стават малко объркани, доколкото съществуват толкова много сфери, с които си пронизан, така че всъщност целия този процес на пронизване на организма може да изглежда малко объркващо.
към текста >>
Но в момента, когато се премине към действителността, се добива ясна представа, макар, естествено, нещата да започват да стават малко объркани, доколкото съществуват толкова много сфери, с които си пронизан, така че всъщност целия този процес на пронизване на
орган
изма може да изглежда малко объркващо.
Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване. Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до определена степен знак, проява при определени отношения на границата на тези сфери. Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната представа относно строежа на нашата мирова система. Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото преди, с идеята, че човешката организация има работа с този строеж на мировата система. Докато се виждат небесните тела там навън, няма да могат да се извлекат напълно ясни представи за тези връзки.
Но в момента, когато се премине към действителността, се добива ясна представа, макар, естествено, нещата да започват да стават малко объркани, доколкото съществуват толкова много сфери, с които си пронизан, така че всъщност целия този процес на пронизване на организма може да изглежда малко объркващо.
към текста >>
Също така внимателно трябва да постъпваме, ако искаме да овладеем този проблем от друга страна, на която също вече съм ви обръщал внимание, а именно от страна на самия човешки
орган
изъм в сравнение със съществата на другите природни царства.
Също така внимателно трябва да постъпваме, ако искаме да овладеем този проблем от друга страна, на която също вече съм ви обръщал внимание, а именно от страна на самия човешки организъм в сравнение със съществата на другите природни царства.
Казах ви, че можем да си представим разклоняването, изхождайки от една идеална точка. На единия клон трябва да разположим света на растенията, на другия клон – света на животните. Ако мислено продължим развитието на растителния свят в реалното царство на природата, ще стигнем до минерализацията на растителното царство. Можем напълно да си представим това като реален процес, ако го разгледаме с един очевиден пример. Днес добиваме минерални каменни въглища и намираме в тях минерализирана растителност.
към текста >>
Това задържане в своята
орган
изация човекът фактически го дължи на противодействието на слънчевата светлина по обиколния път на Луната.
Това, което сега ви казах тук, може наистина непосредствено да се възприема от този, който постига възможност да възприема такива неща.
Това задържане в своята организация човекът фактически го дължи на противодействието на слънчевата светлина по обиколния път на Луната.
И благодарение на това, действието на слънчевата светлина, а именно нейното собствено качество – все пак и в двата случая това е слънчева светлина, – отслабва от това, че в лунното въздействие самото Слънце противостои на своето отражение. Ако самото то не се противопоставяше на въздействието на лунната светлина, тогава това, което е заложено в нас като формираща тенденция, би ни дало животинска форма. Така противодейства това, което представлява слънчево действие, на отразеното от Луната. Докато действа отрицателния процес, формирането спира и следствие от това е човешката форма.
към текста >>
НАГОРЕ