Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
5
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
Намерени са
10891
резултата от
1232
текста в
11
страници с корен от думите : '
Орган
'.
На страница
5
:
1000
резултата в
92
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са
орган
изирани, не притежават
орган
и, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни
орган
и, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите.
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза.
И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите.
Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За целта е необходимо още и нещо друго.
към текста >>
Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно
орган
изирано астрално тяло.
Онези органи, от които човекът се нуждае, когато иска да вижда в духовния свят, в който той се намира през нощта със своя Аз и със своето астрално тяло, могат естествено да бъдат изградени само в астралното тяло, съответно в Аза. И разликата между така наречения днешен нормален човек и изследователя ясновидец не е никоя друга освен тази, че през нощта, когато Азът и астралното тяло се излъчват от физическото тяло и етерното тяло, у нормалния човек астралното тяло и Азът не са устроени, не са организирани, не притежават органи, с които да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изградени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тяло са изградени очите и ушите. Ето защо първата задача, която трябва да си постави този, който иска да стане изследовател ясновидец, е тази, да направи всичко необходимо, което изгражда в неговото неорганизирано астрално тяло, съответно в неговия Аз духовни очи, духовни уши и т.н. но това не е още единственото, което е необходимо.
Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло.
Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За целта е необходимо още и нещо друго. Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък. Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато органите, т.е. духовните очи, духовните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло.
към текста >>
Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато
орган
ите, т.е.
но това не е още единственото, което е необходимо. Да предположим, че някой е стигнал до там, чрез средствата, които ще споменем накратко, да снабди своето астрално тяло и своя Аз с духовни очи и духовни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въпреки това той не би могъл още да вижда в духовния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За целта е необходимо още и нещо друго. Ако при днешните условия човек иска да се издигне до ясновиждане, до съзнателно ясновиждане в действителния смисъл, необходимо е да бъдат изградени духовните очи и духовните уши не само в неговото астрално тяло, а е необходимо, всичко онова, което е изградено пластично в това астрално тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло, както един печат се отпечатва в червения восък.
Същинското съзнателно ясновиждане започва едва тогава, когато органите, т.е.
духовните очи, духовните уши и т.н., които са образувани в неговото астрално тяло, се отпечатват в етерното тяло.
към текста >>
Докато се намират в човека, от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива, докато се намират във физическото тяло, астралното тяло и Азът са свързани със силите на това физическо тяло; и тези сили пречат на астралното тяло и на Аза да изградят собствени
орган
и.
Но за да съдействува в това направление, за етерното тяло съществува по-голяма трудност отколкото за астралното тяло. В течение на всеки 24 часа все пак Азът и астралното тяло у човека винаги се намират бихме могли да кажем поне веднъж в щастливото положение, да бъдат свободни от физическото тяло.
Докато се намират в човека, от сутринта, когато човек се събужда, до вечерта, когато той заспива, докато се намират във физическото тяло, астралното тяло и Азът са свързани със силите на това физическо тяло; и тези сили пречат на астралното тяло и на Аза да изградят собствени органи.
Астралното тяло и Азът са тънки духовно-душевни същности; те така да се каже следват чрез своята еластичност силите на физическото тяло и приемат неговата форма. Ето защо за нормалния човек и през нощта тези сили на физическото тяло се намират като действие в астралното тяло и в Аза; и, както ще чуете, човек може да освободи своето астрално тяло и своя аз от въздействието на физическото тяло само тогава, когато пристъпи към специални мероприятия, така щото астралното тяло може да образува своята собствена форма, т.е. своите духовни очи, своите духовни уши. Все пак човек се намира в щастливото положение, че поне веднъж на 24 часа неговото астрално тяло се освобождава от физическото тяло; той има следователно възможност да действува направо върху това астрално тяло така, щото то да не следва по-нататък през нощта еластичността на физическото тяло, а да се подчинява на своята собствена еластичност.
към текста >>
Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли
орган
и, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят.
Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло.
Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят.
Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>
И вместо да получи
орган
и, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз.
И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>
Да си представим, че един човек е неправилно
орган
изирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят.
Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят.
Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
към текста >>
Ако би изградил правилно своите
орган
и, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите
орган
и.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него.
Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи.
Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите
орган
и, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е
орган
изирал правилно своето вътрешно същество.
Понеже през следващите дни ще имаме голяма нужда от това понятие, моля Ви да обърнете внимание на това, че тук ние се намираме на една точка, където трябва да бъдем на ясно, че нещо, което се намира вън във физическия свят а сега ние говорим за духовния външен свят може да бъде до висока степен благоприятствуващо за човека, но може също така да бъде и до висока степен спъващо за него, според това, как той застава със своето собствено същество срещу този външен свят. Да си представим, че един човек е неправилно организирано астралното тяло се излага на заобикалящия го духовен свят. Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи.
Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество.
В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят. Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм. Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен
орган
изъм.
Този свят действува върху него. Ако би изградил правилно своите органи, духовният свят би се влял в него, би го обогатил с мировите тайни, но същият този свят би го атрофирал душевно, ако той би изградил лошо своите органи. Това е същият външен свят, който веднъж издига човека до най-високите върхове, другият път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препятствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В тези думи се крие много от ключа за разбиране на доброто, плодотворното и на злото, разрушаващото в света. От това можете да видите, че действието, което някои същества от окръжаващия свят имат върху нас, не е меродавно за същността на самия този свят.
Как ние заставаме срещу външния свят, от това ще зависи дали също то същество е благотворно, полезно или спъващо, дали то може да бъде за нас бог или дявол за нашия душевен организъм.
Моля Ви на това да обърнете особено внимание; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.
към текста >>
Днес не е необходимо да споменавам, какъв път хващат след смъртта и изминават до следващото раждане тези три члена на човешкото същество; искаме само ясно да си представим, че със смъртта е даден онзи момент, когато човекът се освобождава от физическото тяло и от всичко онова, което е изградено в това физическо тяло, освобождава се от физическите сетивни
орган
и, от мозъка, този
орган
на физически действуващ ум.
С това ние поставихме пред нашата душа, каква трябва да бъде подготовката за ясновидското изследване по отношение на астралното тяло и на Аза. И трябваше да изтъкнем, че ние хората се намираме в известно отношение в едно щастливо положение, че поне за определено време през всеки 24 часа нашето астрално тяло и нашият Аз се излъчват от физическото тяло и от етерното тяло. Обаче етерното тяло остава и през нощта във физическото тяло; то остава и тогава свързано с физическото тяло. От някои сказки, които съм държал преди години тук, знаем, че само при смъртта настъпва онзи момент, когато физическото тяло остава само за себе си, а етерното тяло заедно с астралното тяло и Аза се отделя от физическото тяло.
Днес не е необходимо да споменавам, какъв път хващат след смъртта и изминават до следващото раждане тези три члена на човешкото същество; искаме само ясно да си представим, че със смъртта е даден онзи момент, когато човекът се освобождава от физическото тяло и от всичко онова, което е изградено в това физическо тяло, освобождава се от физическите сетивни органи, от мозъка, този орган на физически действуващ ум.
Тогава Азът, астралното тяло и етерното тяло са заедно по подходящи за тях начин; тогава те могат да действуват заедно. Ето за що от момента на смъртта, макар и първо за кратко време, по отношение на изминалия на Земята живот настъпва действително ясновидство. Това често сме споменавали в посочените сказки. За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство. Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта.
към текста >>
Следователно за ясновидското изследване трябва да настъпи нещо, което може да бъде сравнено единствено с това, което иначе става с човека в момента на смъртта, т.е., ако човек иска да стане ясновиждащ в съзнателен смисъл, той трябва да стигне в своя живот до една степен на развитие, при която да бъде също така независим от своето физическо тяло и от употребата на
орган
ите на физическото тяло, както е независим от тях в момента на смъртта.
Можем да кажем, че нормално само в момента на смъртта е дадена възможност Азът, астралното тяло и етерното тяло да действуват задружно свободни от физическото тяло.
Следователно за ясновидското изследване трябва да настъпи нещо, което може да бъде сравнено единствено с това, което иначе става с човека в момента на смъртта, т.е., ако човек иска да стане ясновиждащ в съзнателен смисъл, той трябва да стигне в своя живот до една степен на развитие, при която да бъде също така независим от своето физическо тяло и от употребата на органите на физическото тяло, както е независим от тях в момента на смъртта.
към текста >>
/*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-
орган
ични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност.
Това е невъзможно при днешния стадий на развитието на човечеството. Който би вярвал, че подобни неща могат да се произведат чрез физически мероприятия, би се подал на огромна измама. Той би искал да проникне в духовните светове, и въпреки това да иска да остане при процедурите, при фактите на физическия свят, т.е. не би се издигнал до една истинска вяра и силата на духовните светове. Само вътрешните процеси, процеси на мощния, енергичен душевен живот могат да произведат това състояние *.
/*При тези описания трябва навсякъде да се има предвид, че с тях се разбират само психически, душевни процеси, които нямат нищо общо с патологически-органични прояви, както с такива нямат нищо общо и математическите формулирания, и които въпреки това са чисто духовна действителност.
Към обикновеното "ясновидство" те се отнасят както позитивът към негатива./. И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено.
към текста >>
Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива
орган
и, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили.
Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато тази чисто духовна сила е станала достатъчно мощна в нашата вътрешност, тогава можем да изживеем онези моменти, при които ставаме господари над нашето етерно тяло, когато това етерно тяло не приема формата, към която го принуждават еластичните сили на белите дробове или на черния дроб, а формата, която му налагаме от горе надолу чрез нашето астрално тяло. Тогава ние предаваме на нашето етерно тяло формата, която сме изработили в астралното тяло чрез медитация и съсредоточение; тогава ние отпечатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата степен на ясновидското изследване.
Първата степен, чрез която преобразяваме нашето астрално тяло така, че то добива органи, се нарича пречистване поради това, че астралното тяло се пречиства от силите на външния свят и се отдава на вътрешните сили.
Но онази степен, при която астралното тяло може да отпечати своята форма в етерното тяло, тази степен е свързана с това, че около нас настъпва духовна светлина, духовният свят около нас ни се разкрива, настъпва озарението.
към текста >>
Първата опитност, която настъпва чрез
орган
изирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *.
Това, което току що Ви описах, е свързано с определени опитности, през които човек минава и които са типични, които са едни и същи у всеки човек и всеки, който изминава пътя, които всеки изпитва, когато е узрял за това и когато обръща необходимото внимание на някои неща и процеси, намиращи се извън сетивната област.
Първата опитност, която настъпва чрез организирането на астралното тяло, която следователно настъпва като резултат от медитацията, съсредоточението и т.н., може да бъде изразена като едно изживяване на чувството, като едно изживяване на усещането, като едно изживяване, което, ако искаме да го опишем, бихме могли най-добре да го наречем едно протичащо в нас пълносъзнателно разцепление на цялата наша личност *.
/*Това, което тук наричаме "разцепление на личността" трябва строго да се различава от това, което някои мислители имат предвид като нещо патологично или съновидно и го назовават със същото име или също с името "Аз-двойник". Посоченото тук разцепление се извършва при пълна разсъдливост само в душата, съзнанието го обхваща така пълно, че това никак не пречи на ясносъзнателното пребиваване в обикновения Аз. При това този "Аз" не изгубва нищо от своята вътрешна крепкост и сплотеност./. В този момент, когато изживяваме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница. По-рано ти би могъл да се сравниш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено.
към текста >>
Помислете само, какво се казва с изразите мозък, сърце и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инструменти и
орган
и са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те.
Трябва да си помислим, че в нормалния живот човекът се намира вътре в своето физическо тяло. Онова, което се намира вътре във физическото тяло, е астралното тяло и Азът и това астрално тяло и този Аз се нагаждат към силите на физическото тяло; те се нагласяват така да се каже вътре във физическото тяло. Те приемат формата на черния дроб, формата на сърцето, формата на физическия мозък и т.н. така е и с етерното тяло, докато то се намира вътре във физическото тяло. То приема формата на физическия мозък, формата на сърцето и т.н.
Помислете само, какво се казва с изразите мозък, сърце и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инструменти и органи са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те.
Нека се запитаме само, какво представлява цялото човешко изкуство, цялото човешко творение, пред онова изкуство и техника, които са необходими, за да се изгради един такъв чуден инструмент какъвто е сърцето, какъвто е мозъкът и т.н. Какво е в състояние да направи човекът на съвременната степен на неговото развитие в областта на изкуството, на техниката в сравнение с онова божествено изкуство и с онази божествена техника, които са изградили нашето тяло и които заради това ни вземат под тяхна закрила, докато се намираме вътре във физическото тяло. Следователно в дневния живот с физическото тяло ние сме отдадени на творчеството на боговете. Нашето етерно тяло, нашето астрално тяло са нагодени във форми, които боговете са създали. Но когато станем свободни и самостоятелни, работата стои другояче.
към текста >>
2.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни
орган
и, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума.
Днес нашата задача ще бъде, да се запознаем с някои особености, които се предлагат на наблюдателя на висшите светове.
Тук преди всичко трябва да обърнем внимание на това, че при възлизането в свръхсетивната област, към нашия обикновен свят, който изживяваме с нашите сетивни органи, се прибавят други светове, от които на първо място ще назовем два, светове, които стоят зад тези, които възприемаме със сетивата и разбираме с ума.
Ще посочим някои изпъкващи характерни особености, които могат да ни покажат разликата между нашия обикновен свят и двата следващи по-висши светове. Най-близкият свят, който се крие зад нашия свят, се нарича, както всички знаете, астралният свят, а онзи, който е още по-дълбоко скрит зад този, наричаме на нашия обикновен език страна на духовете или духовен свят. Астралният свят можем да на речем още страна на душите или душевен свят. Ако искаме да дадем едно от многото различия, което ще бъде на първо място важно за нас за по-нататъшното разглеждане, можем да кажем: в нашия физически свят царува като един от всеобщите закони този на раждането и умирането. Навсякъде в нашия физически свят ние намираме смяна на раждане и смърт, възникване и умиране.
към текста >>
3.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи
орган
и, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята.
От много неща може да се види, че ученията, които днес могат да бъдат открити по един оригинален първичен начин, могат да се намерят по съответен начин в древни времена, стига само да можем да разчетем изразите. Все пак бива да изпускате изпредвид, че би било съвършено погрешно да помислим, какво сме изчерпили нещата, когато днес се опитваме да хвърлим светлина върху източната мъдрост чрез това, което днес можем да добием в западния свят, като кажем: ние намираме на изток това или онова като мнение за развитието на света; и така говорим ние днес. Но ние намираме това по същия начин и у Ферекид от Сирос, според мене, намираме го и в египетската епоха, в епохата на халдейските маги, в древно-индийската епоха. Ако бихме считали това за единствено възможното, тогава бихме могли да кажем: "следователно днес ние намираме една мъдрост, която е съществувала в най-различни форми навсякъде, където хората са се стремили към една мъдрост: една и съща мъдрост навсякъде! " Срещу това твърдение в неговата абстрактна форма не би могло ни най-малко да се възрази, защото фактически нещата стоят така; но трябва да кажем, че това е само една част от истината.
Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята.
Ако е напълно правилно да се каже, че постоянно едни и същи мъдрости се явяват в най-различни форми, съществува обаче едно развитие на тези мъдрости; и просто казано не е правилно да се каже, че още през древно-индийската епоха е съществувало същото онова, което днес съществува. Това би било също така неправилно да се каже, както не би било правилна да се каже, че когато растението образува своите цветове, това е едно и също нещо, както когато то развива своя корен. Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството.
към текста >>
4.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват
орган
и на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н.
Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле. Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията!
Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н.
Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща.
към текста >>
Друга
орган
изация имаха хората на другото течение на народа.
Тя се състои в това, че течението, което се движеше повече на север, включваше в себе си такива хора, които бяха повече склонни да употребяват техните външни сетива и външното наблюдение, които бяха повече склонни да насочват своя поглед към килима или булото на окръжаващия свят. Тези хора, които тръгнаха повече към север, имаха такива посветени, които им показва ха пътя към онези духовни светове, наричани светове на горните богове, на онези богове, които намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. От такова естество бяха онези същества, които са били обожавани като богове на северните германци. Один, Тор и т.н. са имена на такива богове, на такива божествено-духовни същества, които намираме, когато проникнем зад булото на сетивния свят.
Друга организация имаха хората на другото течение на народа.
Тези народи, които потеглиха към южните области, от древна Атлантида към Азия, имаха повече заложби да се потопяват, да се вглъбяват в своя душевен живот, в своята вътрешност. Бихме могли да кажем но приемете тези думи без осъдителен привкус се верните народи имаха повече талант да се вглеждат повече вън в света, а южните народи имаха повече талант да се вглъбяват повече в своя собствен душевен живот и да търсят духовния свят през булото на своя собствен душевен живот. Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта.
към текста >>
Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите
орган
и по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен
орган
изъм и, понеже телесният
орган
изъм е само произведение на духовния
орган
изъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен
орган
изъм.
Но това, което става по този начин, съществува, за да може човекът да напредва в своето развитие по един напълно определен начин. Що е следователно всъщност човекът на определена епоха? Той е онова, което са направили от него силите на света, които живеят в неговата околност. Ние сме резултат на това, което силите на света са образували от нас. Според това, как тези сили на света проникват в нас, ние сме формирани.
Онзи, който диша здрав въздух, образува не само своите органи по съответния начин, но и онзи, който приема този или онзи вид духовен живот, образува своя духовен организъм и, понеже телесният организъм е само произведение на духовния организъм, такъв човек образува по съответен начин и своя телесен организъм.
Човекът постоянно се развива. Ето защо ще Ви бъде понятно, че у всички народности на това северно течение, понеже в тях се вливаха предимно силите на външния свят, получиха развитие и техните външни телесни качества, всичко онова, което можа да формира човека отвън. Чрез външните сили бе развито това, което може да бъде виждано в действено възприемано у човека и външно. Ето за що ние намираме, че у тези народи са развити не само войнствените качества, но също така и един все по-усъвършенствуващ се инструмент за проникването на външния свят. Под въздействието на външните сили самият мозък става все по-съвършен.
към текста >>
Отначало разделени, както оплодяващите се мъжки и женски
орган
и на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно.
Можем да охарактеризираме разликата между двете течения на народите като кажем: че вярното течение на народите работи, за да ни представи един човек, който в своето външно тяло ни показва един образ и подобие на духа; за другото течение на народите беше важно да развият невидимо показващата се душа, следователно онова, което може да бъде почувствувано само, когато насочим погледа на вътре. Така северното течение на народите създаде образа и подобието на божеството, както този образ и подобие се явяват външно; а южното течение на народите създаде душевния образ и подобие на божеството, душевният образ и подобие на божеството, който работи и тъче невидимо във вътрешността.
Отначало разделени, както оплодяващите се мъжки и женски органи на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно.
И после, когато настъпи подходящият момент, двете тези течения трябваше да се оплодят взаимно. Можем да разгледаме едното или другото течение на народите, навсякъде ще намерим потвърдено това, което току що бе казано, ще намерим това потвърдено и външно, исторически.
към текста >>
5.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки
орган
изъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна.
От това, което бе казано тук в последните две сказки, можете да разберете, че в развитието на човечеството съществуват определени факти на които едва ли се обръща внимание във външния живот, но поради тяхно то пренебрегване много от това, което става в духовните основи на това развитие, остава криво разбрано. От заключението на вчерашната сказка можете да видите, че това, което може да се нарече мистично изживяване на Христа, изживяването, което човек може да има когато чрез потопяване, чрез вглъбяване в своята вътрешност прониква своите душевни изживявания с това, което нарекохме Христова субстанция, че това не е съществувало винаги, но че то се е развило в течение на времето. Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това. Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите.
Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна.
От атлантската катастрофа насам хората съществено са се изменили. И ако в съвременни я цикъл на човечеството за външната опитност в живота всичко се отнася до това, когато влиза в едно въплъщение човекът да възприема света чрез инструментите, които стоят на негово разположение в трите обвивки, във физическото, етерното и астралното тяло, то от промените, през които минава организмът на тези обвивки, ще зависи, как той ще възприема света в последователните епохи. Не съществува един абсолютен верен възглед за всички времена. Хората могат да виждат света само така, както отговаря на техния организъм.
към текста >>
И ако в съвременни я цикъл на човечеството за външната опитност в живота всичко се отнася до това, когато влиза в едно въплъщение човекът да възприема света чрез инструментите, които стоят на негово разположение в трите обвивки, във физическото, етерното и астралното тяло, то от промените, през които минава
орган
измът на тези обвивки, ще зависи, как той ще възприема света в последователните епохи.
Може да се види, че историческото събитие на слизането на Христа беше необходимо като една предпоставка за присъствието на мистичния Христос в душата, така щото не може да се каже, че мистичното изживяване на Христа е било винаги възможно за човешката душа и във Времената преди идването на Христа. Един Майстер Екхарт и други подобни личности с техните мистични изживявания са възможни само в християнското летоброене, но не и преди това. Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите. Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна. От атлантската катастрофа насам хората съществено са се изменили.
И ако в съвременни я цикъл на човечеството за външната опитност в живота всичко се отнася до това, когато влиза в едно въплъщение човекът да възприема света чрез инструментите, които стоят на негово разположение в трите обвивки, във физическото, етерното и астралното тяло, то от промените, през които минава организмът на тези обвивки, ще зависи, как той ще възприема света в последователните епохи.
Не съществува един абсолютен верен възглед за всички времена. Хората могат да виждат света само така, както отговаря на техния организъм.
към текста >>
Хората могат да виждат света само така, както отговаря на техния
орган
изъм.
Това никак не ще разбере предварително едно абстрактно мислене, а ще го разбере само едно конкретно, духовно-реалистично мислене, което изследва фактите. Също и това, което бе казано върху названията луциферически същества и Христовото Същество е разбираемо само, когато се подложи, че в течение на хилядолетия преди Христа и на столетията след Христа е станала една коренна промяна на целия човешки организъм, промяна наистина недоловима за външните сетива и за външния ум, но за това пък не по-малко действителна. От атлантската катастрофа насам хората съществено са се изменили. И ако в съвременни я цикъл на човечеството за външната опитност в живота всичко се отнася до това, когато влиза в едно въплъщение човекът да възприема света чрез инструментите, които стоят на негово разположение в трите обвивки, във физическото, етерното и астралното тяло, то от промените, през които минава организмът на тези обвивки, ще зависи, как той ще възприема света в последователните епохи. Не съществува един абсолютен верен възглед за всички времена.
Хората могат да виждат света само така, както отговаря на техния организъм.
към текста >>
Но всички сили за
орган
изирането на физическо то тяло, за сглобяването и хармонизирането на частите на физическото тяло се намират в етерното тяло.
А сега нека си представим най-коренната промяна в човешката природа, която е станала от атлантската катастрофа насам, през първата велика култура на човечеството в следатлантската епоха, в древна Индия и древна Персия, през Египто-халдейската и Гръко-латинската културни епохи до нашето време. Вие знаете, че преди атлантската катастрофа съчетанието на отделните членове на човешката природа е било различно от това в следващите времена. Съвместното действие на етерното тяло и на физическото тяло не е било преди великата атлантска катастрофа такова, каквото е било по-късно Етерното тяло на главата например, е било много по-силно развито в сравнение на физическата глава и е било по-слабо свързано с нея. Развитието напред се изразява именно в това, че връзката между етерното тяло и физическото тяло става все по-здрава и двете тела стават все по-подобни едно на друго.
Но всички сили за организирането на физическо то тяло, за сглобяването и хармонизирането на частите на физическото тяло се намират в етерното тяло.
Следователно можем да кажем: в атлантското човечество положението беше такова, че чрез етерното тяло, което в областта на главата значително се е простирало навън от физическата глава, действуваха като отвън силите, които изграждаха физическото тяло. След това тези сили се прибираха в пространството на физическото тяло и днес те действуват оживява що и възбуждащо повече отвътре. Но това трябваше тепърва да се образува. Стана едно бавно вмъкване на етерното тяло във физическото. И когато искаме да разберем древната Индийска култура, трябва да ни бъде ясно, че тогава устройството на човешкото същество е било различно от това през Египто-халдейската епоха.
към текста >>
Обаче в хората на Гръцко-латинската епоха беше постигнато едно пълно проникване на етерно то тяло и физическото тяло, така щото за ясновиждащото съзнание на никое място на човешкия
орган
изъм етерното тяло не се простираше извън физическото.
Следователно можем да кажем: в атлантското човечество положението беше такова, че чрез етерното тяло, което в областта на главата значително се е простирало навън от физическата глава, действуваха като отвън силите, които изграждаха физическото тяло. След това тези сили се прибираха в пространството на физическото тяло и днес те действуват оживява що и възбуждащо повече отвътре. Но това трябваше тепърва да се образува. Стана едно бавно вмъкване на етерното тяло във физическото. И когато искаме да разберем древната Индийска култура, трябва да ни бъде ясно, че тогава устройството на човешкото същество е било различно от това през Египто-халдейската епоха.
Обаче в хората на Гръцко-латинската епоха беше постигнато едно пълно проникване на етерно то тяло и физическото тяло, така щото за ясновиждащото съзнание на никое място на човешкия организъм етерното тяло не се простираше извън физическото.
У древните индийци не е било още така. Там ясновиждащото съзнание навсякъде би видяло, как в областта на физическата глава етерното тяло още се е простирало извън тази глава. Това е било причина, щото принадлежащия на древния индийски народ да вижда света различно от този на египетския народ. Човекът от Гръцко-латинската епоха, човекът принадлежащ на гръцко-латинските народи е виждал вече по същество така, както ние днес виждаме, той е виждал света разпрострян като килим от цветове, тонове и форми и т.н. Но целият този свят за индийския дух от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим.
към текста >>
С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е
орган
изирано етерното тяло.
Но целият този свят за индийския дух от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим. Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж. Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло.
С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло.
А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата. Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин. Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето. Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло.
към текста >>
А
орган
изацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата.
Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж. Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло.
А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата.
Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин. Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето. Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло. Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена.
към текста >>
Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че
орган
изацията на човешкото същество се изменя по посочения начин.
Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена. Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука. Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло. А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата.
Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин.
Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето. Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло. Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така щото ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло.
към текста >>
Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият
орган
изъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена.
А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата. Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин. Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето. Действително ние живеем днес в една епоха, когато най-тясното проникване между етерното тяло и физическото тяло е вече минало; днес ние вече отново живеем в обратната посока на развитието. Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло.
Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена.
Така щото ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло. Ние се намираме вътре в този процес на развитие; и някои от най-тънките болестни явления на съвремието биха били по-добре разбрани, ако хората знаеха това. Но всичко това отговаря на великите космически закони. Човекът не би могъл да достигне целта на своето развитие, ако не би минал по този начин през един вид кръстосване на членовете на неговия организъм. Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от божествено-духовните същества, които се намират в духовния свят и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически организъм.
към текста >>
Човекът не би могъл да достигне целта на своето развитие, ако не би минал по този начин през един вид кръстосване на членовете на неговия
орган
изъм.
Ние живеем в една епоха, когато етерното тяло бавно излиза от физическото тяло. Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така щото ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло. Ние се намираме вътре в този процес на развитие; и някои от най-тънките болестни явления на съвремието биха били по-добре разбрани, ако хората знаеха това. Но всичко това отговаря на великите космически закони.
Човекът не би могъл да достигне целта на своето развитие, ако не би минал по този начин през един вид кръстосване на членовете на неговия организъм.
Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от божествено-духовните същества, които се намират в духовния свят и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически организъм. В миналото, когато етерното тяло се простираше вън от физическото тяло, в това етерно тяло постоянно се вливаха теченията, които човекът чувствуваше съзнателно и които изживяваше като космически откровения. Човекът чувствуваше това като нещо, което се разкриваше на неговата вътрешност. Това, което се вливаше като течения от духовния свят в неговото етерно тяло, то същото работеше за изграждането на физическото тяло.
към текста >>
Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от божествено-духовните същества, които се намират в духовния свят и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически
орган
изъм.
Нормалното развитие на човечеството ще бъде това, че етерното тяло постепенно ще излезе от физическото тяло; и ще дойдат времена, когато човешкият организъм отново ще изглежда така, както е изглеждал в прадревни времена. Така щото ние отново ще чувствуваме, как етерното тяло се простира извън физическото тяло. Ние се намираме вътре в този процес на развитие; и някои от най-тънките болестни явления на съвремието биха били по-добре разбрани, ако хората знаеха това. Но всичко това отговаря на великите космически закони. Човекът не би могъл да достигне целта на своето развитие, ако не би минал по този начин през един вид кръстосване на членовете на неговия организъм.
Но всичко, което е вътре в нас, е проникнато от цялата заобикаляща ни среда; то е проникнато от божествено-духовните същества, които се намират в духовния свят и които изпращат своите течения в нас, както физическите елементи на земята изпращат своите течения в нашия физически организъм.
В миналото, когато етерното тяло се простираше вън от физическото тяло, в това етерно тяло постоянно се вливаха теченията, които човекът чувствуваше съзнателно и които изживяваше като космически откровения. Човекът чувствуваше това като нещо, което се разкриваше на неговата вътрешност. Това, което се вливаше като течения от духовния свят в неговото етерно тяло, то същото работеше за изграждането на физическото тяло.
към текста >>
Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите
орган
и.
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят. От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло.
Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи.
Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята. Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи. Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите". Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината. Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "духовното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш духовното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението".
към текста >>
Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни
орган
и.
Ако охарактеризирахме сега от външната страна това, което бе казано тук през после дните дни, можем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят. От древните времена на предиатлантското развитие човекът беше донесъл със себе си едно наследство; луциферическите влияния, които се вливаха в неговото етерно тяло. Че тези луциферически влияния се затъмниха, че по времето, когато се яви Христос, човекът не долавяше вече нищо от тях, ако не беше посветен до висока степен, това се обяснява с обстоятелството, че етерното тяло се бе прибрало все повече и повече във физическото тяло, беше станало едно с него и все повече се научи да си служи с физическите органи. Ето защо божественото Същество, което трябваше да се яви на Земята, беше необходимо да се яви в една физическа възприемаема форма, да се въплъти физически, както други физически същества на Земята.
Тогавашното човечество можеше да има разбиране само за един бог явяващ се в тяло, защото беше свикнало да нарича истина онова, което можеше да се вижда с помощта на физическите сетивни органи.
Това трябваше да бъде така в човечеството, за да могат онези, които бяха около Христа, да говорят за потвърждаването на това, което беше станало: "ние сложихме ръцете си в неговите рани и нашите пръсти в неговите белези, оставени от гвоздеите". Тази сетивна сигурност трябваше да живее в хората като едно чувство, като едно чувство, което, когато то е налице, допринасяше за доказване на истината. Един човек от древната индийска епоха не би отдал никакво значение на това, той би казал: "духовното, възприето по сетивен път, не ми казва много нещо; ако искаш да възприемеш духовното, ти трябва да се издигнеш до определена степен на посвещението". Следователно разбирането за Христа трябваше да се развие, както всичко в света.
към текста >>
Поради това, че етерното тяло се прибра във физическото тяло, то изгуби способността да възприема висшите светове със своите етерни
орган
и.
Но това, което човекът имаше в своето етерно тяло като действие на Луцифер, което той донеса със себе си от прадревни времена, когато неговото етерно тяло не живееше още напълно във физическото тяло, когато това етерно тяло се простираше още навън и с външните си части приемаше влиянията на Луцифер, то изчезна, постепенно бе изразходвано.
Поради това, че етерното тяло се прибра във физическото тяло, то изгуби способността да възприема висшите светове със своите етерни органи.
Така, поглеждайки в определена епоха в миналото, ние можем да кажем за прадедите на човека: тези прадеди са виждали още във висшите светове; това, което са виждали, е било запазено в писмените документи. По този начин можем да говорим за една прадревна мъдрост. Обаче по-късно тази мъдрост не можеше вече да бъде възприемана направо, защото колкото повече етерното тяло се прибираше във физическото тяло, толкова повече човекът имаше възможност да си служи само с физическите органи, със своите физически сетива и със своя физически ум, а ясновиждащата сила бе парализирана. Тогава възможността за виждане в духовния свят съществуваше само у посветения, който се издигаше до свръхсетивните светове чрез системно обучение.
към текста >>
Обаче по-късно тази мъдрост не можеше вече да бъде възприемана направо, защото колкото повече етерното тяло се прибираше във физическото тяло, толкова повече човекът имаше възможност да си служи само с физическите
орган
и, със своите физически сетива и със своя физически ум, а ясновиждащата сила бе парализирана.
Но това, което човекът имаше в своето етерно тяло като действие на Луцифер, което той донеса със себе си от прадревни времена, когато неговото етерно тяло не живееше още напълно във физическото тяло, когато това етерно тяло се простираше още навън и с външните си части приемаше влиянията на Луцифер, то изчезна, постепенно бе изразходвано. Поради това, че етерното тяло се прибра във физическото тяло, то изгуби способността да възприема висшите светове със своите етерни органи. Така, поглеждайки в определена епоха в миналото, ние можем да кажем за прадедите на човека: тези прадеди са виждали още във висшите светове; това, което са виждали, е било запазено в писмените документи. По този начин можем да говорим за една прадревна мъдрост.
Обаче по-късно тази мъдрост не можеше вече да бъде възприемана направо, защото колкото повече етерното тяло се прибираше във физическото тяло, толкова повече човекът имаше възможност да си служи само с физическите органи, със своите физически сетива и със своя физически ум, а ясновиждащата сила бе парализирана.
Тогава възможността за виждане в духовния свят съществуваше само у посветения, който се издигаше до свръхсетивните светове чрез системно обучение.
към текста >>
Това, което се изработва вътре във физическото тяло, то съпътствува развитието и когато в бъдещите въплъщения човекът ще живее в такива
орган
изми, в които етерното тяло ще бъде до известна степен освободено от физическото тяло, той ще живее в съзнанието един вид като спомен чрез частично освободено тяло.
То трябва да снабдява физическото тяло със сили не само тогава, когато се намира вътре в това физическо тяло, но през всяко време; то ще трябва да го снабдява и тогава, когато частично ще бъде извън физическото тяло. Ако го оставите празно, ако не му дадете нищо при неговото излизане, то не ще може да въздействува върху физическото тяло; защото тогава то не ще има силата, необходима за такова въздействие от вън. След като е минало през физическото тяло, етерното тяло трябва да добие своите сили вътре в това физическо тяло. От там трябва да му бъдат дадени тези сили, за да може, когато се намира вън, да действува върху физическото тяло. Задачата на съвременното човечество е да приеме в себе си това, което може да бъде прието само при дейността вътре във физическото тяло.
Това, което се изработва вътре във физическото тяло, то съпътствува развитието и когато в бъдещите въплъщения човекът ще живее в такива организми, в които етерното тяло ще бъде до известна степен освободено от физическото тяло, той ще живее в съзнанието един вид като спомен чрез частично освободено тяло.
към текста >>
Сега нещата се обърнаха В бъдеще отвън ще лъчезари силата на Луцифер, а във вътрешността ще живее Христос Човешкият
орган
изъм ще трябва отново да бъде подложен на влия ние от две страни.
Човекът е бил повлиян вече от Христа, още преди Христос да се яви на Земята. Още когато Заратустра сочеше към Слънцето и показваше там Аура-Маздао, Силата Христова лъчезареше надолу към Земята. А от другата страна лъчезареше вътре в душата силата на Луцифер.
Сега нещата се обърнаха В бъдеще отвън ще лъчезари силата на Луцифер, а във вътрешността ще живее Христос Човешкият организъм ще трябва отново да бъде подложен на влия ние от две страни.
Древния индиец чувствуваше от едната страна "Това си Ти", а от друга страна "Аз съм Цялото"; той чувствуваше, че това, което вижда във външния свят, а същият свят, както този, който виждаше вътре в себе си. В древна Индия това се чувствуваше като една отвлечена истина; но човек ще има на земята това като едно конкретно изживяване в душата, когато времената ще се изпълнят за това, когато чрез съответните подготовления ще се яви отново в нова форма това, което се беше проявило в древна индия, като един вид предвестник, то ще оживее отново. Такъв е ходът на развитието на човечеството в следатлантската епоха.
към текста >>
Това намираме ние вън; когато държим
орган
а на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха.
Днес не можем да разгледаме подробно всичко, което може да се каже върху сетивните възприятия и смисъла на модерната наука. Но не е нужно да се интересуваме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприема външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща различните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако размислите върху това, ще Ви стане ясно, че що се отнася до цялостната същност на сетивните възприятия съществува все пак една огромна разлика. Сравнете, например, слуха, усещането на слуха със сетивното възприятие на зрението. Що се отнася за слуха, когато потърсим във външния свят съответните факти, за нас е достатъчно ясно, че за това, което чуваме, съществува едно движение на материята, равномерно движещият се въздух.
Това намираме ние вън; когато държим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха.
Но вътрешното изживяване на слуха и движещият се вън въздух са две съвършено различни неща. Когато вземете сетивото на зрението можете да видите, че нещата не стоят така просто, както при слуха. Модерната физика е опростила за себе си нещата. Тя разсъждава по аналогичен начин: "трябва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За реалистичния мислител голямата разлика е тази, че много лесно можем да се убедим за това, което трепти във външния свят по отношение на ухото.
към текста >>
Тогава човекът е бил още така
орган
изиран, че той е чувствувал не само това, което действува за днешното грубо сетиво но осезанието, но и това, което днес се е оттеглило вече във вътрешността.
Не е било обаче така в древната индийска епоха.
Тогава човекът е бил още така организиран, че той е чувствувал не само това, което действува за днешното грубо сетиво но осезанието, но и това, което днес се е оттеглило вече във вътрешността.
Той можел да чувствува това, което другият е хранел вътре в себе си като мисли и чувства спрямо него. В душата му се явявало също така едно изживяване, каквото днес Вие имате чрез сетивото на осезанието, предизвикано от симпатията или антипатията, която живеела в другия. Той чувствувал това, което ставало физически-душевно. В замяна на това, обаче, това, което днес наричаме наш вътрешен живот на чувствата, не е било развито по един такъв вътрешен начин; то е било още повече свързано с външния свят. Човекът не се беше още оттеглил така в своята вътрешност, не се беше прибрал в своята вътрешност както днес.
към текста >>
Чрез това, че в онези древни времена човекът е стоял със своя
орган
изъм в съвършено други отношения към светлината, например.
Днес даже може да се стигне до там, че човек да бъде заобиколен от обстоятелствата, които не биха могли да бъдат по-добри отколкото са; но понеже неговият вътрешен душевен живот е откъснат от окръжаващия свят, чрез начина, по който се поставя към света, той ще изпитва може би вътрешно страдание, без да има оправдана причина за това. Това би било невъзможно през времето на древната индийска епоха. Тогава това, което ставаше във вътрешността, беше така, че то беше един много по-верен огледален образ на това, което ставаше в окръжаващата среда. Човекът живееше със своето чувство повече в окръжаващата го среда. Чрез какво се е получило това?
Чрез това, че в онези древни времена човекът е стоял със своя организъм в съвършено други отношения към светлината, например.
Светлината, която ни облива, има не само своята външна физическа страна, но всичко, което е физическо, съдържа в себе си и нещо душевно и духовно. Но човешкото развитие протече така, че душевното и духовното от външния свят се оттегли все повече от тези изживявания на човека, все повече стана възприемаемо само физическото. Човекът възприемаше сега светлината в нейното действие върху окото. В прадревни времена той я възприемаше така, като че тя се вливаше в неговия организъм от всички страни като един флуид и в проникващата го със своите струи светлина той чувствуваше нейната душа. Днес душата на светлината спира пред човешката кожа.
към текста >>
В прадревни времена той я възприемаше така, като че тя се вливаше в неговия
орган
изъм от всички страни като един флуид и в проникващата го със своите струи светлина той чувствуваше нейната душа.
Чрез какво се е получило това? Чрез това, че в онези древни времена човекът е стоял със своя организъм в съвършено други отношения към светлината, например. Светлината, която ни облива, има не само своята външна физическа страна, но всичко, което е физическо, съдържа в себе си и нещо душевно и духовно. Но човешкото развитие протече така, че душевното и духовното от външния свят се оттегли все повече от тези изживявания на човека, все повече стана възприемаемо само физическото. Човекът възприемаше сега светлината в нейното действие върху окото.
В прадревни времена той я възприемаше така, като че тя се вливаше в неговия организъм от всички страни като един флуид и в проникващата го със своите струи светлина той чувствуваше нейната душа.
Днес душата на светлината спира пред човешката кожа. Организмът на древния индиец беше още облят, проникнат със струите на това, което живее като душа в светлината. И човекът имаше възприятие за това, което изпълва със своите струи светлината като душа на светлината. То беше носител на това, което можеше да бъде възприемано като симпатия и антипатия в други същества, които днес заедно с душата на светлината са се оттеглили от човека. Днес Вие вдишвате и издишвате вашето дихание.
към текста >>
Орган
измът на древния индиец беше още облят, проникнат със струите на това, което живее като душа в светлината.
Светлината, която ни облива, има не само своята външна физическа страна, но всичко, което е физическо, съдържа в себе си и нещо душевно и духовно. Но човешкото развитие протече така, че душевното и духовното от външния свят се оттегли все повече от тези изживявания на човека, все повече стана възприемаемо само физическото. Човекът възприемаше сега светлината в нейното действие върху окото. В прадревни времена той я възприемаше така, като че тя се вливаше в неговия организъм от всички страни като един флуид и в проникващата го със своите струи светлина той чувствуваше нейната душа. Днес душата на светлината спира пред човешката кожа.
Организмът на древния индиец беше още облят, проникнат със струите на това, което живее като душа в светлината.
И човекът имаше възприятие за това, което изпълва със своите струи светлината като душа на светлината. То беше носител на това, което можеше да бъде възприемано като симпатия и антипатия в други същества, които днес заедно с душата на светлината са се оттеглили от човека. Днес Вие вдишвате и издишвате вашето дихание. Вие познавате вашето дишане най-много по неговите механически въздействия. Когато действува така, че се охлажда, Вие виждате вашето дихание по неговото оводняване.
към текста >>
Тук отново имаме един пример, как и в самите външни изживявания се показва трансформирането на човешкия
орган
изъм в течение на развитието.
Ето защо древният индиец не би нарекъл в същност просто въздух това, кое то се вдишва и издишва, а би го нарекъл огнен въздух, защото го възприемаше в различни степени на огнено лъчезарене. Но с това Ви е дадена и възможността да разберете, че за древния индиец цялата окръжаваща го среда на атмосферата е била нещо различно от това, което тя е за съвременния човек. Днешният човек вижда въздуха прозрачен, той не вижда окръжаващата съдържателност на въздуха. Когато едно въздушно течение минава през пространството, той го възприема само благодарение на съпротивлението, което то му предлага. Съзнанието на древните индийци виждаше да минават през въздуха огнени маси.
Тук отново имаме един пример, как и в самите външни изживявания се показва трансформирането на човешкия организъм в течение на развитието.
Това са интимните процеси на развитието на човечеството. И ние никога не можем да разберем това, което е написано във Ведите, ако не знаем, как са употребявани там думите. Когато четем във Ведите думите и не знаем, че тези думи са означавали това, което е било тогава виждано, те изгубват тогава всякакъв смисъл и ние тълкуваме напълно погрешно. Винаги, когато пристъпваме към старите документи, трябва да вземаме предвид самите действителности.
към текста >>
Това състояние ще бъде постигнато така, че човекът ще го изживява съзнателно, като знае, че неговото етерно тяло излиза навън и той може да си служи с
орган
ите на етерното тяло, както си служи с тези на физическото тяло.
Когато вървите някъде по улицата и във Вас изниква мисълта за един човек, който в този момент не можете да виждате физически, и вървите по-нататък и след известно време срещате този човек; защо във вашето съзнание се е появила мисълта за този човек, преди да сте го видели? Защото въз действието идващо от него е проникнало във Вашето подсъзнание и след това се е появило като завършена мисъл във вашето съзнание. Днес хората притежават само една рудиментарна част от това, което в далечното минало е било съществено. По-рано е съществувала една по-интимна връзка между вътрешното чувство. Това са само подробности от нещата, които често съм излагал пред Вас, като съм казвал: човечество то се е развило от старото, смътно ясновиждане до днешното сетивно съзнание и ще се врасне в едно пълносъзнателно ясновидско състояние.
Това състояние ще бъде постигнато така, че човекът ще го изживява съзнателно, като знае, че неговото етерно тяло излиза навън и той може да си служи с органите на етерното тяло, както си служи с тези на физическото тяло.
към текста >>
Гръцкото съзнание искало да каже: наистина нещо подобно прониква до нас от древни времена, но човешкият
орган
изъм е отишъл толкова напред в своето развитие, че той не подхожда вече на този род ясновиждане, че това ясновиждане не го ползва вече нищо.
от един център, където са откривали чрез ясновидство тайнствени отношения, недостъпни за човешкия обикновен поглед, е било казано на бащата, че когато добие син, този син ще донесе нещастие, че той ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Той наистина добива син и се старае сега да направи онова, което да попречи на осъществяването на предсказанието от оракула. Синът бива отнесен и захвърлен в една друга област. Синът узнава оракула, т.е. в неговата душа прониква нещо, което може да се узнае само чрез ясновиждане.
Гръцкото съзнание искало да каже: наистина нещо подобно прониква до нас от древни времена, но човешкият организъм е отишъл толкова напред в своето развитие, че той не подхожда вече на този род ясновиждане, че това ясновиждане не го ползва вече нищо.
Поради промененото вече съзнание Оедип изтълкувал ора кула така, че вместо да избегне нещастието, със своите действия той допринася именно за неговото изпълнение. Т.е. човекът не може да си служи вече правилно с това, което е ясновиждащо съзнание; духовният свят се е оттеглил от него; старото ясновидство не му служи вече за нищо. Но имало е също съзнание и за това, че тези неща отново ще се обърнат, че това, което идва от такива светове, ще стане нещо за човечеството, че върху това, което идва от такива светове, само за известно време ще се разпростре едно було върху изживяването. И за това хората са имали съзнание, и това е било изразено от създаващите митове сили на развитието на човечеството. Христовото събитие беше в развитието на човечеството миродавно за това, че двете сили, принципът на Луцифер и Христовият Принцип ще преминат един над друг.
към текста >>
6.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите
орган
и, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло.
В първата културна епоха на следатлантското време, у древния индийски народ, етерното тяло се простираше още далече над физическото тяло, а не както днес.
Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло.
Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата. Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло. Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше.
към текста >>
Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с
орган
ите на етерното тяло.
В първата културна епоха на следатлантското време, у древния индийски народ, етерното тяло се простираше още далече над физическото тяло, а не както днес. Древният индиец още можеше да си служи със своето етерно тяло и с неговите органи, като не се отдаваше на живота на физическото тяло, а се отдаваше на етерното тяло, когато така да се каже забравяше, че се намира във физическото тяло. Когато правеше това, той чувствуваше като че е повдигнат извън себе си; като че е измъкнат както мечът от ножницата.
Като долавяше това, той чувствуваше също нещо и от онова, което може да се опише така: аз виждам не чрез очите, чувам не чрез ушите, мисля не чрез физическия апарат на ума, а си служа с органите на етерното тяло.
Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът.
към текста >>
Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни
орган
и, това виждаше той.
Това правеше той. Но тогава пред него заставаше живата мъдрост; не мисли, които хората могат да мислят или са мислили, а мисли, според които боговете са създали навън света. Това, което днес наричаме мисли, което изработваме като мисли с инструмента на мозъка, това стоящият в духовния живот индиец въобще не познаваше. Да умува, да размишлява, да мисли с ума, това той съвсем не е вършил, но у него беше така, че той се излъчваше от физическото тяло и виждаше в етерното тяло. Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът.
Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той.
Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни.
към текста >>
Ако бяхме
орган
изирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика.
Около него беше, като един моментален дар на божествения свят, целият космически сбор от мислите на Боговете, от които бе произлязъл светът. Как Боговете са мислили в първичните образи за всички неща, това стоеше пред неговите етерни сетивни органи, това виждаше той. Той нямаше нужда да мисли логически. Защо ние трябва да мислим логически? Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли.
Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика.
Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава?
към текста >>
Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с
орган
ите на етерното тяло, както това можеха древните индийци.
Така сред персийското развитие са си представяли царството зад килима на сетивния свят като една поредица от същества, намиращи се на различни степени, поредица от духовни същества, които стигаха нагоре до Ормузд. Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство. Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец. Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните индийци. При тях етерното тяло беше се прибрало вече значително във физическото тяло.
Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните индийци.
Органите, с които хората от древно-персийския народ си служиха, бяха онези органи, които първоначално бяха изградени в онази част на човешкото същество, която днес наричаме Сетивно тяло /Тяло на усещанията/. Вие знаете, че в цялостния човек трябва да различаваме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло или сетивно /усещащо/ тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа, после това, което наричаме Духов но Себе, Дух-живот и накрая Човек-Дух.
към текста >>
Орган
ите, с които хората от древно-персийския народ си служиха, бяха онези
орган
и, които първоначално бяха изградени в онази част на човешкото същество, която днес наричаме Сетивно тяло /Тяло на усещанията/.
Обаче в момента, когато не се вижда пълното съзвучие, пълната съгласуваност между духовното царство, което се намира чрез външния път, и духовното царство, което се намира по вътрешния път, тогава до висока степен зависи от човека, как той вижда вътрешното царство. Но за хората от древна Персия цялата природа също беше станала нещо различно от това, което тя беше за древния индиец. Хората от древно-персийското човечество не притежаваше вече тази особеност, именно техните етерни тела да се простират значително навън от физическите тела, какъвто беше случаят у древните индийци. При тях етерното тяло беше се прибрало вече значително във физическото тяло. Ето защо древните персийци не можеха вече да си служат с органите на етерното тяло, както това можеха древните индийци.
Органите, с които хората от древно-персийския народ си служиха, бяха онези органи, които първоначално бяха изградени в онази част на човешкото същество, която днес наричаме Сетивно тяло /Тяло на усещанията/.
Вие знаете, че в цялостния човек трябва да различаваме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло или сетивно /усещащо/ тяло, сетивна душа, разсъдъчна душа, съзнателна душа, после това, което наричаме Духов но Себе, Дух-живот и накрая Човек-Дух.
към текста >>
През древно-индийския период то разви етерното тяло и неговите
орган
и; през древно-персийския период то си служеше със сетивното тяло и го разви, а през египто-халдейския период бе развита сетивната душа, т.е.
Но човечеството върви напред в своето развитие и с времето развива нови членове.
През древно-индийския период то разви етерното тяло и неговите органи; през древно-персийския период то си служеше със сетивното тяло и го разви, а през египто-халдейския период бе развита сетивната душа, т.е.
предимно един вътрешен член. Докато сетивното тяло беше насочено навън, сетивната душа е насочена навътре. Следователно хората се отдалечават още повече от това, което са божествено-духовните светове. Те живеят един вътрешен живот в душата и по отношение на това, което не е в човека, трябва да ограничат този живот в рамките на това, което сетивата възприемат. Така от една страна все повече и повече се разкрива царството на сетивния свят, а от друга страна душевния живот все повече и повече става самостоятелен.
към текста >>
7.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Като Бодисатва, Буда трябваше, естествено, да се въплъти в едно човешко тяло, което е така
орган
изирано, както са били
орган
изирани тогавашните човешки тела.
Като Бодисатва, Буда трябваше, естествено, да се въплъти в едно човешко тяло, което е така организирано, както са били организирани тогавашните човешки тела.
Той се въплъти в едно тяло, което му даваше възможност да вижда дълбоко в астралните основи на съществуванието. Още като дете, той можеше да вижда всички онези астрални Същества, които дебнат зад бурните и диви страсти, зад изгарящото и алчно сладострастие. Но той беше предпазен от ужасяващата поквареност на физическия свят, от характерните за този свят мъки и страдания. Поддавайки се на своите предразсъдъци, родителите му считаха, че така ще е най-добре за детето: То израсна затворено в двореца, далеч от болките и страданията на света. Обаче чрез тази изолация, вътрешната сила на виждане се прояви в още по-голяма степен.
към текста >>
8.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Да си ясновидец означава, че можеш да си служиш с
орган
ите на своето етерно тяло.
Да си ясновидец означава, че можеш да си служиш с органите на своето етерно тяло.
Ако човек си служи само с органите на своето астрално тяло, той може да достига до най-дълбоките тайни, обаче не може да ги „вижда". Едва когато това, което е изживявано в астралното тяло, си създава, така да се каже, един „отпечатък" в етерното тяло, може да настъпи ясновидство. Също и старото смътно ясновидство възникна поради това, че етерното тяло, което все още не се беше прибрало напълно във физическото тяло, имаше органи, с които древното човечество можеше да си служи. Следователно, какво беше изгубило човечеството в течение на времето? То беше изгубило способността да си служи с органите на етерното тяло.
към текста >>
Ако човек си служи само с
орган
ите на своето астрално тяло, той може да достига до най-дълбоките тайни, обаче не може да ги „вижда".
Да си ясновидец означава, че можеш да си служиш с органите на своето етерно тяло.
Ако човек си служи само с органите на своето астрално тяло, той може да достига до най-дълбоките тайни, обаче не може да ги „вижда".
Едва когато това, което е изживявано в астралното тяло, си създава, така да се каже, един „отпечатък" в етерното тяло, може да настъпи ясновидство. Също и старото смътно ясновидство възникна поради това, че етерното тяло, което все още не се беше прибрало напълно във физическото тяло, имаше органи, с които древното човечество можеше да си служи. Следователно, какво беше изгубило човечеството в течение на времето? То беше изгубило способността да си служи с органите на етерното тяло. То постепенно трябваше да се задоволи с това, да си служи само с органите на физическото тяло и после да изживява в очертанията на астралното тяло откровенията на физическото тяло под формата на мисли, усещания, чувства и представи.
към текста >>
Също и старото смътно ясновидство възникна поради това, че етерното тяло, което все още не се беше прибрало напълно във физическото тяло, имаше
орган
и, с които древното човечество можеше да си служи.
Да си ясновидец означава, че можеш да си служиш с органите на своето етерно тяло. Ако човек си служи само с органите на своето астрално тяло, той може да достига до най-дълбоките тайни, обаче не може да ги „вижда". Едва когато това, което е изживявано в астралното тяло, си създава, така да се каже, един „отпечатък" в етерното тяло, може да настъпи ясновидство.
Също и старото смътно ясновидство възникна поради това, че етерното тяло, което все още не се беше прибрало напълно във физическото тяло, имаше органи, с които древното човечество можеше да си служи.
Следователно, какво беше изгубило човечеството в течение на времето? То беше изгубило способността да си служи с органите на етерното тяло. То постепенно трябваше да се задоволи с това, да си служи само с органите на физическото тяло и после да изживява в очертанията на астралното тяло откровенията на физическото тяло под формата на мисли, усещания, чувства и представи. Всичко това мина през душата на Буда. Той си каза: „Да, хората са изгубили способността да си служат с органите на своето етерно тяло.
към текста >>
То беше изгубило способността да си служи с
орган
ите на етерното тяло.
Да си ясновидец означава, че можеш да си служиш с органите на своето етерно тяло. Ако човек си служи само с органите на своето астрално тяло, той може да достига до най-дълбоките тайни, обаче не може да ги „вижда". Едва когато това, което е изживявано в астралното тяло, си създава, така да се каже, един „отпечатък" в етерното тяло, може да настъпи ясновидство. Също и старото смътно ясновидство възникна поради това, че етерното тяло, което все още не се беше прибрало напълно във физическото тяло, имаше органи, с които древното човечество можеше да си служи. Следователно, какво беше изгубило човечеството в течение на времето?
То беше изгубило способността да си служи с органите на етерното тяло.
То постепенно трябваше да се задоволи с това, да си служи само с органите на физическото тяло и после да изживява в очертанията на астралното тяло откровенията на физическото тяло под формата на мисли, усещания, чувства и представи. Всичко това мина през душата на Буда. Той си каза: „Да, хората са изгубили способността да си служат с органите на своето етерно тяло. В своите астрални тела те изживяват само това, което идва от външния свят чрез сетивата на физическото тяло."
към текста >>
То постепенно трябваше да се задоволи с това, да си служи само с
орган
ите на физическото тяло и после да изживява в очертанията на астралното тяло откровенията на физическото тяло под формата на мисли, усещания, чувства и представи.
Ако човек си служи само с органите на своето астрално тяло, той може да достига до най-дълбоките тайни, обаче не може да ги „вижда". Едва когато това, което е изживявано в астралното тяло, си създава, така да се каже, един „отпечатък" в етерното тяло, може да настъпи ясновидство. Също и старото смътно ясновидство възникна поради това, че етерното тяло, което все още не се беше прибрало напълно във физическото тяло, имаше органи, с които древното човечество можеше да си служи. Следователно, какво беше изгубило човечеството в течение на времето? То беше изгубило способността да си служи с органите на етерното тяло.
То постепенно трябваше да се задоволи с това, да си служи само с органите на физическото тяло и после да изживява в очертанията на астралното тяло откровенията на физическото тяло под формата на мисли, усещания, чувства и представи.
Всичко това мина през душата на Буда. Той си каза: „Да, хората са изгубили способността да си служат с органите на своето етерно тяло. В своите астрални тела те изживяват само това, което идва от външния свят чрез сетивата на физическото тяло."
към текста >>
Той си каза: „Да, хората са изгубили способността да си служат с
орган
ите на своето етерно тяло.
Също и старото смътно ясновидство възникна поради това, че етерното тяло, което все още не се беше прибрало напълно във физическото тяло, имаше органи, с които древното човечество можеше да си служи. Следователно, какво беше изгубило човечеството в течение на времето? То беше изгубило способността да си служи с органите на етерното тяло. То постепенно трябваше да се задоволи с това, да си служи само с органите на физическото тяло и после да изживява в очертанията на астралното тяло откровенията на физическото тяло под формата на мисли, усещания, чувства и представи. Всичко това мина през душата на Буда.
Той си каза: „Да, хората са изгубили способността да си служат с органите на своето етерно тяло.
В своите астрални тела те изживяват само това, което идва от външния свят чрез сетивата на физическото тяло."
към текста >>
Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен
орган
на мисленето".
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира". Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка!
Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето".
Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира. Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."
към текста >>
Този
орган
на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира.
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира". Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка! Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето".
Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира.
Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."
към текста >>
Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен
орган
на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара.
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира". Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка! Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето". Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира.
Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара.
И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."
към текста >>
Следователно, това, което се поражда у човека като последица от миналите му инкарнации, образува „името и формата", индивидуалността, чиито вътрешен израз сега е Манас и петте сетивни
орган
а, или така наречените „шест
орган
а".
После Буда каза на своите ученици приблизително следното: „Когато в миналите времена хората бяха надарени с ясновидство и се вглеждаха в света, намиращ се зад физическото съществувание, всички те виждаха в известно отношение едно и също; защото обективният свят е еднакъв за всички. Но когато над света се разпростира мракът на незнанието, всеки човек започна да се различава от другите поради своите индивидуални заложби. Това правеше от него едно същество, с една или друга „форма" на душата. Всеки имаше определено име, което го различаваше от другите, всеки имаше една „Ахамкара".
Следователно, това, което се поражда у човека като последица от миналите му инкарнации, образува „името и формата", индивидуалността, чиито вътрешен израз сега е Манас и петте сетивни органа, или така наречените „шест органа".
към текста >>
Нека отбележим добре, че Буда не казва: Окото е образувано не просто от вътрешните сили на
орган
изма; а той казва: В окото е вградено нещо, което се е намирало в Линга шарира и е било донесено от миналите прераждания.
Нека отбележим добре, че Буда не казва: Окото е образувано не просто от вътрешните сили на организма; а той казва: В окото е вградено нещо, което се е намирало в Линга шарира и е било донесено от миналите прераждания.
Ето защо окото не вижда ясно; то би виждало другояче живота, ако не беше вътрешно проникнато от последиците на миналите прераждания. Ето защо и ухото не чува ясно, а смътно; то също е заглушавано от последиците на миналите прераждания. Следователно, в сетивната дейност се намесва желанието да видим, чуем, вкусим. Накратко: във всичко, което застава пред съвременния човек, се промъква нещо, което идва от миналите прераждания под формата на това, което наричаме „желание".
към текста >>
„Съприкосновението с външния свят" както и цялата „привързаност към света" възниква благодарение на споменатите „шест
орган
а".
Защото човек се усеща откъснат от останалия свят, само защото иска да има повече наслади, отколкото светът му предлага. Ето защо в душата се пробужда съзнанието, че тя е нещо различно от света. Ако би бил доволен от това, което светът му предлага, той не би се разграничавал от него. Той просто би усещал как неговият живот продължава във външния свят. Човекът никога не би познавал това, което наричаме „съприкосновение" със света; понеже не би бил разделен от света, той не би могъл да влезе и в съприкосновение с него.
„Съприкосновението с външния свят" както и цялата „привързаност към света" възниква благодарение на споменатите „шест органа".
Обаче на свой ред тази привързаност към външния свят ражда болката, страданието, грижите и скръбта.
към текста >>
Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с
орган
ите на своето етерно тяло.
Третото учение е това: Как да се премахне страданието от света? Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите.
Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло.
Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято помощ външните сетивни органи ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят. Защото единствено това, което се поражда в астралното тяло чрез включването на най-дълбоките му сили в акта на сетивното наблюдение, до което стигаме чрез ангажирането на физическото тяло, единствено то може да помогне засега на човека и да му гарантира познанието; този вид познание е един вид подарък за човека. Ето приблизително как изглеждаше учението на Буда.
към текста >>
Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято помощ външните сетивни
орган
и ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят.
Естествено, то може да бъде премахнато, ако се премахне „причината", ако се угаси жаждата за съществувание, понеже тя идва от незнанието." Вече казахме: От ясновиждащото познание хората са преминали към едно незнание и тъкмо то им закрива духовния свят. Незнанието поражда жаждата за съществувание! А жаждата за съществувание на свой ред е причината за страданията и болките, за грижите и скърбите. Жаждата за съществувание трябва да изчезне от света, ако искаме от света да изчезнат страданията, болките, скърбите и грижите. Старото познание е изчезнало от света; хората вече не могат да си служат с органите на своето етерно тяло.
Обаче за човека все пак е възможно едно ново познание, онова познание, което човек усвоява, когато изцяло се потапя в онова, което неговото астрално тяло може да му даде чрез най-дълбоките си сили, с чиято помощ външните сетивни органи ни позволяват да наблюдаваме видимия физически свят.
Защото единствено това, което се поражда в астралното тяло чрез включването на най-дълбоките му сили в акта на сетивното наблюдение, до което стигаме чрез ангажирането на физическото тяло, единствено то може да помогне засега на човека и да му гарантира познанието; този вид познание е един вид подарък за човека. Ето приблизително как изглеждаше учението на Буда.
към текста >>
9.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Буда насочваше своя поглед навътре и казваше: „Когато човек напредне, от неговото незнание постепенно възникват „шестте
орган
и", под формата на петте сетивни
орган
и и Манас."
Заратустра учеше как Бог и Космосът да бъдат духовно разбрани в техните външни проявления.
Буда насочваше своя поглед навътре и казваше: „Когато човек напредне, от неговото незнание постепенно възникват „шестте органи", под формата на петте сетивни органи и Манас."
към текста >>
Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако самата светлина не беше изградила окото като част от човешкия
орган
изъм.
Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от великия Космос.
Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако самата светлина не беше изградила окото като част от човешкия организъм.
„Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте. Това е една дълбока истина. По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили. Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили. Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие.
към текста >>
По сходен начин изграждат
орган
и и всички духовни сили.
Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от великия Космос. Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако самата светлина не беше изградила окото като част от човешкия организъм. „Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте. Това е една дълбока истина.
По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили.
Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили. Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие. Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити.
към текста >>
Вътрешните човешки
орган
и са по-късен израз на определени божествено-духовни сили.
Обаче всичко, което се намира в човека, е родено от великия Космос. Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако самата светлина не беше изградила окото като част от човешкия организъм. „Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте. Това е една дълбока истина. По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили.
Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили.
Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие. Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити. Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи.
към текста >>
Всяка вътрешна част на човешкия
орган
изъм има своето външно съответствие.
Ние не бихме притежавали едно чувствително към светлината око, ако самата светлина не беше изградила окото като част от човешкия организъм. „Окото е създадено от светлината за светлината", казва Гьоте. Това е една дълбока истина. По сходен начин изграждат органи и всички духовни сили. Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили.
Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие.
Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити. Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи. Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека.
към текста >>
Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките
орган
и.
Вътрешните човешки органи са по-късен израз на определени божествено-духовни сили. Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие. Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити.
Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи.
Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека. Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас. А Буда насочваше вниманието към силите, които ca вътре в нас. Да, Заратустра говореше за онези сили и Същества, подчинени на Амшаспандите наричани още двадесет и осемте Изарди или Изеди -, които работеха върху неговото вътрешно устройство. Следователно, Заратустра също говореше за духовния Космос, но от към неговите външни закономерности.
към текста >>
Заратустра учеше, как зад сетивните
орган
и на човека стоят създателите на човека.
Всяка вътрешна част на човешкия организъм има своето външно съответствие. Силите, които наблюдаваме у човека, първоначално са били вън, в Космоса. И Заратустра имаше задачата да насочи вниманието към външния свят, към обкръжението на човека. Ето защо той говори за Амшаспандите, за великите Духове, от които изброява шест, макар и те да са дванадесет, но другите шест остават скрити. Тези Същества действуват отвън като създатели на човешките органи.
Заратустра учеше, как зад сетивните органи на човека стоят създателите на човека.
Заратустра насочваше вниманието тъкмо към тези Духове, към тези сили, които са вън от нас. А Буда насочваше вниманието към силите, които ca вътре в нас. Да, Заратустра говореше за онези сили и Същества, подчинени на Амшаспандите наричани още двадесет и осемте Изарди или Изеди -, които работеха върху неговото вътрешно устройство. Следователно, Заратустра също говореше за духовния Космос, но от към неговите външни закономерности. И докато Буда отправяше поглед към същинската мисловна субстанция, към самото възникване на мислите от човешката душа, Заратустра отправяше поглед към т.н.
към текста >>
Когато човешкият зародиш расте в майчиното тяло, Азът се свързва с другите съставни части на човешкия
орган
изъм още през третата седмица, макар че Азовите въздействия се проявяват постепенно едва през последните месеци преди раждането.
Може и да Ви се стори странно, че великата ложа-майка изпраща една душа, която всъщност не притежава самостоятелен и напреднал в своето развитие Аз. Защото същият Аз предназначен и задържан за Исус от Евангелието на Лука беше даден като един вид дар за тялото на Йоан Кръстител; така че между душевната същност на Исус от Евангелието на Лука и Аза на Йоан Кръстител поначало съществуваше една извънредна близост.
Когато човешкият зародиш расте в майчиното тяло, Азът се свързва с другите съставни части на човешкия организъм още през третата седмица, макар че Азовите въздействия се проявяват постепенно едва през последните месеци преди раждането.
Едва тогава Азът се превръща в една вътрешна и действена сила. Нормално, когато Азът привежда в движение човешкия зародиш, става дума за такъв Аз, който идва от предишни инкарнации. Обаче тук, при Йоан, имаме пред себе си един Аз, който е в непосредствена връзка с Натановия Исус. Ето защо в Евангелието на Лука майката на Исус се отправя към майката на Йоан, намираща се в шестия месец от своята бременност, и това, което нормално собственият Аз предизвиква в съответната личност, тук то се предизвиква от зародиша на другата майка. Детето на Елисавета трепва в майчината утроба, когато до него се приближава жената, носеща в себе си детето Исус; защото силата на Аза е тази, която се влива в детето на другата майка (Лука 1,39-44).
към текста >>
10.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки
орган
изъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло. Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности. Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди. Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло.
Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
към текста >>
При нормални условия, докато човешкото физическо тяло израства в майчиния
орган
изъм, се пробужда вътрешната сила на Аза.
Когато това същество се прероди, то трябваше да се свърже с тялото на детето, което се роди на Захария и Елисавета. От самото Евангелие знаем, че можем да приемем Йоан Кръстител като преродения Илия (Матей 17, 10-13). Обаче тук ние сме изправени пред една индивидуалност, която в предишните си инкарнации не беше свикнала да развива своите заложби чрез нормалните сили на живота.
При нормални условия, докато човешкото физическо тяло израства в майчиния организъм, се пробужда вътрешната сила на Аза.
Но в предишните си инкарнации индивидуалността на Илия не беше навлизала до такава степен във физическото тяло. Азът беше раздвижван не чрез своите собствени сили, а от вън. Това трябваше да се случи също и сега. Сега Азът на това същество е по-близо до Земята, сега той е свързан в много по-голяма степен със Земята, отколкото съществата, ръководещи Илия в миналото. Сега трябваше да се осъществи преходът и връзката между двете направления тези на Буда и на Заратустра.
към текста >>
11.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
След като бъде отхвърлена физическата майчина обвивка, това което се ражда в този момент е всъщност само физическото тяло, така че тази част от човешкия
орган
изъм, която се формира през първите седем години, е имен но физическото тяло.
След като бъде отхвърлена физическата майчина обвивка, това което се ражда в този момент е всъщност само физическото тяло, така че тази част от човешкия организъм, която се формира през първите седем години, е имен но физическото тяло.
В отделните лекции върху възпитанието винаги съм изтъквал, колко важен е този факт за възпитателя. После, когато се отхвърля етерната майчина обвивка, се формира и освобождава етерното тяло; когато към четиринадесетата година се отхвърля астралната майчина обвивка, освобождава се астралното тяло. Ако държим да сме точни, ние можем да вникнем в човешкото същество, само като изходим от описанията, да дени в моята „Теософия"*9. Там са описани всички свръхсетивни части на човека. Виждаме например, как към жизненото или етерно тяло се прибавя „сетивното тяло", така че ако трябва да сме точни всъщност до двадесет и първата година само сетивното тяло или „тялото на усещанията" е напълно свободно по отношение на външния свят.
към текста >>
Негов създател е всеединният Бог, който крепи световете, а този, който го получи в името на цялото човечество беше не друг, а Натановият Исус и по-точно: Неговият
орган
изъм, неговото тяло, което беше подготвено да поеме в себе си зародишния кълн от висшите светове.
И така, след кръщението в Йордан, Натановият Исус е завладян от Христовото Същество. Ето какво означават думите, записани в по-старите евангелски източници: „Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих", или: сега е роден Синът на Небето, Христос.
Негов създател е всеединният Бог, който крепи световете, а този, който го получи в името на цялото човечество беше не друг, а Натановият Исус и по-точно: Неговият организъм, неговото тяло, което беше подготвено да поеме в себе си зародишния кълн от висшите светове.
„Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих", така се казва в по-старите евангелски източници, и така трябва да бъде фактически записано в Евангелията.
към текста >>
12.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Днес етерното тяло е навлязло до най-голяма степен във физическия
орган
изъм и е най-плътно свързано с неговите процеси.
Въпреки голямата отдалеченост във времето, все пак бихме могли да сравним тялото на един древен индиец с тялото на един съвременен човек.
Днес етерното тяло е навлязло до най-голяма степен във физическия организъм и е най-плътно свързано с неговите процеси.
към текста >>
Ето защо тогава беше твърде важно, дали някой произнася думи, пълни с обич или омраза, понеже те пряко засягаха всички процеси в човешкия
орган
изъм.
Когато например древният индиец изпитваше омраза към някого и изговаряше една пълна с омраза дума, тази дума просто убождаше другия: Тя стигаше чак до физическата структура на човешкото същество. Накратко: Душата действуваше върху етерното тяло, а етерното тяло върху физическото. Днес тази сила е отнета от етерното тяло. А когато от друга страна беше изговаряна една или друга нежна дума, изпълнена с обич, тя се отразяваше благотворно и стоплящо върху другия човек, съответно върху неговото физическо тяло.
Ето защо тогава беше твърде важно, дали някой произнася думи, пълни с обич или омраза, понеже те пряко засягаха всички процеси в човешкия организъм.
Колкото повече етерното тяло проникваше навътре във физическото, толкова по-слаби ставаха този род въздействия. Днес не е така. Днес една произнесена дума действува преди всичко върху душата и рядко са случаите, когато една изпълнена с омраза дума би наранила човека физически, или друга, изпълнена с обич дума, би ощастливила човека. В началото на Следатлантската епоха, онези особени въздействия, които днес все още долавяме в нашето сърце при една обидна или ласкава дума, бяха изключително силни. Ето защо с тези въздействия можеха да бъдат постигани съвсем други душевни състояния, различни от днешните.
към текста >>
Следователно, днес вече не са възможни такива непосредствени въздействия върху човешката душа, които да стигат чак до
орган
ичните процеси на физическото тяло.
Следователно, днес вече не са възможни такива непосредствени въздействия върху човешката душа, които да стигат чак до органичните процеси на физическото тяло.
Обаче в известен смисъл това отново ще стане възможно, защото ние се приближаваме към онова бъдеще, когато духовните въздействия отново ще проявят своята огромна, първична сила. Още днес ние можем да посочим как ще изглеждат тези неща в бъдеще. В сегашния етап от еволюцията на човечеството ние не можем да сторим много, за да премине направо в една друга душа чак до нейното физическо тяло всичко онова, което носим в собствената си душа като обич, добри намерения и мъдрост. Днес трябва само да сме вътрешно убедени, че рано или късно, ние сами ще упражняваме подобен род въз действия. И тези духовни въздействия са вече факт.
към текста >>
Приблизително подобна душевна
орган
изация позволяваща взаимодействието между две човешки души съществуваше например и в древноегипетската култура.
Душевните въздействия, така характерни за древна Индия, постепенно отпадат.
Приблизително подобна душевна организация позволяваща взаимодействието между две човешки души съществуваше например и в древноегипетската култура.
Колкото по-назад се връщаме в очертанията на древноегипетската култура, толкова по-ясно виждаме възможността за непосредствени въздействия от една душа върху друга душа.
към текста >>
През Древноперсийската култура душата започва, ако мога така да се изразя, все повече и повече да се затваря в се бе си, респективно да има все по-ограничена власт над физическия
орган
изъм, понеже тя трябваше да развие това, което наричаме себесъзнание.
През Древноперсийската културна епоха тези въздействия не бяха вече толкова силни. Защото тази епоха имаше друга задача: тя беше призвана да даде първия тласък към завладяването на физическия свят. По отношение на онези качества, които току-що описах, египтяните са много по-близо до древните индийци, отколкото персийците.
През Древноперсийската култура душата започва, ако мога така да се изразя, все повече и повече да се затваря в се бе си, респективно да има все по-ограничена власт над физическия организъм, понеже тя трябваше да развие това, което наричаме себесъзнание.
Ето защо направлението, съхранило духовната власт над физическия свят, трябваше да се слее с едно друго културно течение, ориентирано предимно към вътрешното вглъбяване, към себе съзнанието; и един вид уравновесяване между тези две направления ние откриваме в гръцко-латинската култура. За нас тя е четвъртата следатлантска културна епоха. Сега човечеството беше навлязло толкова навътре във физическия свят, че настъпи един вид равновесие между материалните и духовните сили. С други думи: През четвъртата следатлантска културна епоха Духът и душата имаха същата власт над тялото, каквато имаше и тялото над душата. Човечеството беше стигнало до един вид равновесие между двата принципа.
към текста >>
Всичко свързано с тялото, с физическата
орган
изация, се материализира още повече.
Но сега човечеството отново трябва да мине през един вид космическо изпитание, за да се издигне отново в духовните светове. Нещата стоят така, че от гръцко-латинската епоха насам, човечеството всъщност се потопи още по-дълбоко във физическата материя.
Всичко свързано с тялото, с физическата организация, се материализира още повече.
В нашата пета следатлантска културна епоха, човекът слезе под линията на равновесието и на първо време можеше да се издига единствено в областта на своите вътрешни изживявания, изграждайки едно съзнание ла духовния свят с по-скоро теоретичен характер. На първо време човекът трябваше да укрепне вътрешно.
към текста >>
Както това не е доказателство срещу здравословната сила на планинския въздух, така не е и доказателство срещу спиритуалната мъдрост, когато тя проникне в даден човешки
орган
изъм и предизвика някакво преходно объркване.
Да, само малцина са в състояние да разгърнат спиритуалните истини според своята свободна воля, сякаш те са един вид „четвърто семе". Това са онези, които започват да усещат антропософския елемент като една жива истина, навлязла в душата като подвижна и жива сила; онези, които същевременно олицетворяват сегашното състояние на бъдещата активност, характерна за духовните истини в следващите епохи. Впрочем никой, който благодарение на своите вътрешни сили и своето доверие в духовния свят не е сам проникнат от съзидателната стихия на спиритуалната мъдрост, не може да се доближи до тази мъдрост чрез каквито и да са външни средства. Защото нима е доказателство срещу действената сила на спиритуалната мъдрост, това че у мнозина тя не поражда днес едни или други физически последици? Напротив, бихме могли да кажем: За нас, именно доказателство за здравословната сила на спиритуалната мъдрост е, че тя често причинява негативни последици у прекалено грубите физически тела, с които влиза в допир; както например едно градско дете с крехко физическо здраве, астенизирано от градския въздух, който то диша от самото си раждане, далеч няма да се почувствува здраво, ако попадне всред острия и режещ планински въздух, а може би ще се разболее наистина.
Както това не е доказателство срещу здравословната сила на планинския въздух, така не е и доказателство срещу спиритуалната мъдрост, когато тя проникне в даден човешки организъм и предизвика някакво преходно объркване.
Защото тя се натъква на определени наследствени качества, които човешките тела носят от хилядолетия; тя се натъква на не що, което е непригодно за нея.
към текста >>
В нашата епоха той би се натъкнал на такъв вид човешки
орган
изми, които са навлезли прекомерно навътре във физическата материя.
Хората, макар и бавно, отново ще завоюват това, което те трябваше да изгубят: Господството на духовно-душевния свят над материята. Това господство започна да пропада още от времето на древноиндийската култура. През гръцко-латинската епоха все още имаше хора, запазили като един вид наследство от миналото такава конфигурация на етерното тяло, че то над хвърляше очертанията на физическото тяло и правеше човека достъпен за определени душевно-духовни въздействия. Ето защо Христос Исус трябваше да се яви тъкмо по това време. Ако би се явил през нашата съвременна епоха, той не би могъл да действува така, както в началото на нашето летоброене и не би могъл да се превърне в онзи велик образец, когото всички познаваме.
В нашата епоха той би се натъкнал на такъв вид човешки организми, които са навлезли прекомерно навътре във физическата материя.
Днес самият той би се оказал инкарниран в такова човешко физическо тяло, което не позволява духовни въздействия върху физическия организъм!
към текста >>
Днес самият той би се оказал инкарниран в такова човешко физическо тяло, което не позволява духовни въздействия върху физическия
орган
изъм!
Това господство започна да пропада още от времето на древноиндийската култура. През гръцко-латинската епоха все още имаше хора, запазили като един вид наследство от миналото такава конфигурация на етерното тяло, че то над хвърляше очертанията на физическото тяло и правеше човека достъпен за определени душевно-духовни въздействия. Ето защо Христос Исус трябваше да се яви тъкмо по това време. Ако би се явил през нашата съвременна епоха, той не би могъл да действува така, както в началото на нашето летоброене и не би могъл да се превърне в онзи велик образец, когото всички познаваме. В нашата епоха той би се натъкнал на такъв вид човешки организми, които са навлезли прекомерно навътре във физическата материя.
Днес самият той би се оказал инкарниран в такова човешко физическо тяло, което не позволява духовни въздействия върху физическия организъм!
към текста >>
Защото днес е невъзможен такъв физически
орган
изъм, който би позволил на Буда развитието, което той осъществи през своята епоха, физическото устройство на човешките тела непрекъснато се променя.
Ние вече говорихме за мисията на Буда. Той възвести за пръв път това, което познаваме като великото учение за любовта и състраданието, и всичко свързано с тях, описано под формата на т.н. „осемстепенен път". Мислите ли, че ако Буда би се появил днес, той щеше да проповядва както тогава? Не!
Защото днес е невъзможен такъв физически организъм, който би позволил на Буда развитието, което той осъществи през своята епоха, физическото устройство на човешките тела непрекъснато се променя.
Трябваше да бъде улучен тъкмо онзи момент, за да слезе Буда в подходящото физическо тяло и да посочи на хората осемстепенния път. Днес човечеството е призвано да се включи в този осемстепенен път. Може и да звучи странно, но е така: Всичко, което човечеството впоследствие постигна в своите философски и морални системи, е само първоначално и слабо усилие за овладяването на това, което Буда вече изнесе пред своите съвременници.
към текста >>
Степента на развитие е свързана именно с изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят: един от първите свръхсетивни
орган
и, с които ще си служат хората в бъдеще.
Припомнете си от моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? ", че изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят е тясно свързано с осемстепенния път. След време хората ще са в състояние да развиват шестнадесетлистния лотосов цвят тъкмо чрез осемстепенния път. Двете неща са вътрешно свързани. И за този, който умее да вниква в общочовешката еволюция, съществува един сигурен знак, с чиято помощ може да отгатне докъде е стигнало човечеството в своето развитие.
Степента на развитие е свързана именно с изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят: един от първите свръхсетивни органи, с които ще си служат хората в бъдеще.
С изграждането на този орган ще се постигне и известна власт от страна на душевно-духовния свят; духовният свят ще се разпорежда с материята! И само този, който се подложи на строго езотерично обучение, има право да твърди, че е на път да се включи в осемстепенния път. Останалите могат само да го „изучават", което естествено също е от полза и може да се превърне в стимул за по-нататъшно развитие.
към текста >>
С изграждането на този
орган
ще се постигне и известна власт от страна на душевно-духовния свят; духовният свят ще се разпорежда с материята!
", че изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят е тясно свързано с осемстепенния път. След време хората ще са в състояние да развиват шестнадесетлистния лотосов цвят тъкмо чрез осемстепенния път. Двете неща са вътрешно свързани. И за този, който умее да вниква в общочовешката еволюция, съществува един сигурен знак, с чиято помощ може да отгатне докъде е стигнало човечеството в своето развитие. Степента на развитие е свързана именно с изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят: един от първите свръхсетивни органи, с които ще си служат хората в бъдеще.
С изграждането на този орган ще се постигне и известна власт от страна на душевно-духовния свят; духовният свят ще се разпорежда с материята!
И само този, който се подложи на строго езотерично обучение, има право да твърди, че е на път да се включи в осемстепенния път. Останалите могат само да го „изучават", което естествено също е от полза и може да се превърне в стимул за по-нататъшно развитие.
към текста >>
Така ние виждаме, как общо взето духовният свят може да се прояви единствено у онези, които вече са започнали просто
орган
ически да се свързват с това, което им се дава като спиритуална мъдрост.
Така ние виждаме, как общо взето духовният свят може да се прояви единствено у онези, които вече са започнали просто органически да се свързват с това, което им се дава като спиритуална мъдрост.
Доколкото осем степенният път става лично изживяване на душата, дотолкова той се намесва и във физическия организъм, И сега идват нашите умни съвременници, изповядващи материализма, идват и казват: „Ние също имаме някои наблюдения; ние познавахме този или онзи, който започна своето езотерично развитие, т.е. органически възприе спиритуалната мъдрост, обаче умря на петдесет години; следователно, тя изобщо не е допринесла за удължаването на живота му."
към текста >>
Доколкото осем степенният път става лично изживяване на душата, дотолкова той се намесва и във физическия
орган
изъм, И сега идват нашите умни съвременници, изповядващи материализма, идват и казват: „Ние също имаме някои наблюдения; ние познавахме този или онзи, който започна своето езотерично развитие, т.е.
Така ние виждаме, как общо взето духовният свят може да се прояви единствено у онези, които вече са започнали просто органически да се свързват с това, което им се дава като спиритуална мъдрост.
Доколкото осем степенният път става лично изживяване на душата, дотолкова той се намесва и във физическия организъм, И сега идват нашите умни съвременници, изповядващи материализма, идват и казват: „Ние също имаме някои наблюдения; ние познавахме този или онзи, който започна своето езотерично развитие, т.е.
органически възприе спиритуалната мъдрост, обаче умря на петдесет години; следователно, тя изобщо не е допринесла за удължаването на живота му."
към текста >>
орган
ически възприе спиритуалната мъдрост, обаче умря на петдесет години; следователно, тя изобщо не е допринесла за удължаването на живота му."
Така ние виждаме, как общо взето духовният свят може да се прояви единствено у онези, които вече са започнали просто органически да се свързват с това, което им се дава като спиритуална мъдрост. Доколкото осем степенният път става лично изживяване на душата, дотолкова той се намесва и във физическия организъм, И сега идват нашите умни съвременници, изповядващи материализма, идват и казват: „Ние също имаме някои наблюдения; ние познавахме този или онзи, който започна своето езотерично развитие, т.е.
органически възприе спиритуалната мъдрост, обаче умря на петдесет години; следователно, тя изобщо не е допринесла за удължаването на живота му."
към текста >>
Точно това подсказва евангелистът Лука: Днес Христос донася в света един Аз, който прониква човешкото физическо, етерно и астрално тяло по такъв начин, че упражнява оздравителните си въздействия върху целия телесен
орган
изъм.
И човечеството започна да развива своето Азово съзнание, именно за да разбере Христос, започвайки от възвръщането на това, което някога беше изгубило в хода на времето. В лицето на отделни представители на старото човечество трябваше да бъде показано как Азът, напълно инкарниран в един човек, в Христос Исус, ще разгръща един ден своята сила във всички хора.
Точно това подсказва евангелистът Лука: Днес Христос донася в света един Аз, който прониква човешкото физическо, етерно и астрално тяло по такъв начин, че упражнява оздравителните си въздействия върху целия телесен организъм.
Този факт трябваше да бъде показан, за да е ясно: Когато занапред, в бъдещите хилядолетия, хората овладеят цялата сила на Христовия Аз, тогава човешките Азове ще пораждат същите могъщи въздействия, каквито в миналото Христос упражняваше върху човечеството. Това трябваше да бъде показано във всички области на живота; но то можа да бъде показано единствено всред представителите на тогавашното човечество.
към текста >>
относителната независимост на етерното тяло, етерният
орган
изъм през онази епоха се проявяваше по такъв драстичен начин, че душевните недостатъци, описвани от евангелиста Лука като болести, всъщност представляваха един вид обсебване.
През епохата, когато Христос се яви на Земята, неговото обкръжение беше пълно с хора, чиито грехове и най-вече характерови отклонения, произтичащи от душевни недостатъци в миналото се проявяваха под формата на болести. Всичко онова, което фактически лежи в астралното тяло като недостатък, като прегрешение, и се проявява като болест, в Евангелието на Лука е наречено обсебване: а именно, когато човекът привлича в своето астрално тяло чужди Духове, когато добрите му качества престават да определят неговия човешки облик. При онези индивиди, които все още бяха съхранили старото съотношение между етерното и физическото тяло, т.е.
относителната независимост на етерното тяло, етерният организъм през онази епоха се проявяваше по такъв драстичен начин, че душевните недостатъци, описвани от евангелиста Лука като болести, всъщност представляваха един вид обсебване.
към текста >>
Те знаят, че кръвта може да тече през тях, само ако тя се движи правилно из целия
орган
изъм; те знаят, че биха изсъхнали, ако бъдат отделени от останалия
орган
изъм.
И той потвърждава това като простира лечебните си сили чак до сферата на онези болести, които се коренят във физическото тяло. Но, за да бъдат отстранени този вид болести, необходимо е да се познават тайнствените влияния, които прескачат от физическото тяло на един човек към физическото тяло на друг човек. Ако искаме да от правим едни или други духовни въздействия, не можем да разглеждаме човека като нещо затворено в своята кожа. Вярно е, че нашите пръсти са по-умни от нас.
Те знаят, че кръвта може да тече през тях, само ако тя се движи правилно из целия организъм; те знаят, че биха изсъхнали, ако бъдат отделени от останалия организъм.
Така и човекът би трябвало да знае ако правилно вниква в особеностите на своето тяло -, че според физическата си организация той принадлежи на цялото човечество и че никой не може да отдели своето индивидуално физическо здраве от здравето на цялото човечество. Днес хората признават по-грубите въздействия, но за по-фините въздействия нямат никаква представа, просто защото не познават фактите. Четете осма глава, където се казва:
към текста >>
Така и човекът би трябвало да знае ако правилно вниква в особеностите на своето тяло -, че според физическата си
орган
изация той принадлежи на цялото човечество и че никой не може да отдели своето индивидуално физическо здраве от здравето на цялото човечество.
И той потвърждава това като простира лечебните си сили чак до сферата на онези болести, които се коренят във физическото тяло. Но, за да бъдат отстранени този вид болести, необходимо е да се познават тайнствените влияния, които прескачат от физическото тяло на един човек към физическото тяло на друг човек. Ако искаме да от правим едни или други духовни въздействия, не можем да разглеждаме човека като нещо затворено в своята кожа. Вярно е, че нашите пръсти са по-умни от нас. Те знаят, че кръвта може да тече през тях, само ако тя се движи правилно из целия организъм; те знаят, че биха изсъхнали, ако бъдат отделени от останалия организъм.
Така и човекът би трябвало да знае ако правилно вниква в особеностите на своето тяло -, че според физическата си организация той принадлежи на цялото човечество и че никой не може да отдели своето индивидуално физическо здраве от здравето на цялото човечество.
Днес хората признават по-грубите въздействия, но за по-фините въздействия нямат никаква представа, просто защото не познават фактите. Четете осма глава, където се казва:
към текста >>
И тогава ще видим, как пред нас застава третият начин на действие, характерен за Христос Исус и обхващащ целия човешки
орган
изъм.
Ето колко дълбоко трябва да проникваме в нещата, за да обхванем Кармата, която свързва двама души.
И тогава ще видим, как пред нас застава третият начин на действие, характерен за Христос Исус и обхващащ целия човешки организъм.
Именно с оглед на този факт следва да разглеждаме и по-висшата деятелност на Христос, според както е представена тя в Евангелието на Лука.
към текста >>
И тогава хората ще овладеят това, което е скрито в религиозните първоизточници, с такава интензивност и с такава сила, че то действително ще се разпростре върху всички съставни части на човешкия
орган
изъм.
В същото време Лука посочва и великия идеал на човечеството: Вгледайте се във вашето бъдеще; днес вашият Аз според степента на неговото развитие е твърде слаб. Обаче постепенно той ще извоюва пълно господство над астралното, етерното и физическото тяло, и ще ги преобрази напълно. Пред вас се изправя великият идеал на Христос, показващ на човечеството бъдещата власт, която Азът ще упражнява над астралното, етерното и физическото тяло. Ето какви истини са залегнали в основата на Евангелията; те можеха да бъдат описани само от онези, които не се опираха на външни документи, а черпеха от опитностите на онези, които бяха „самовидци" и „служители на Слово то". Бавно и постепенно човечеството ще се издигне до това, което лежи зад Евангелията.
И тогава хората ще овладеят това, което е скрито в религиозните първоизточници, с такава интензивност и с такава сила, че то действително ще се разпростре върху всички съставни части на човешкия организъм.
към текста >>
13.
9. Девета лекция, 25 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Вярно е, че той отдавна беше включил в своя та
орган
изация и Аза, обаче през онези времена Азът все още играеше една напълно подчинена роля.
Но това, което става сега погледнато от една по-висша гледна точка е относително нещо твърде малко спрямо онова, което настъпи с идването на Христос Исус. През онази епоха еволюцията на човечеството беше на такова равнище, че все още съществуваха, така да се каже, последните издънки от една прадревна еволюционна степен, носеща в себе си дори следи от предишното планетарно въплъщение на нашата Земя. Човекът развиваше предимно своето физическо, етерно и астрално тяло.
Вярно е, че той отдавна беше включил в своя та организация и Аза, обаче през онези времена Азът все още играеше една напълно подчинена роля.
До идване то на Христос Исус себесъзнателният Аз беше покрит от трите обвивки: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло.
към текста >>
То не ни говори за някакво учение; то ни говори за онова Същество, което нахлу както в планетарното тяло на Земята, така и във всеки човешки
орган
изъм.
Ето как взаимно свързани са нещата и едва сега ние вникваме в Евангелието на Лука.
То не ни говори за някакво учение; то ни говори за онова Същество, което нахлу както в планетарното тяло на Земята, така и във всеки човешки организъм.
Тук сме изправени пред един факт, който в окултизма може да бъде изразен по следния начин: чрез мъдростта, Бодисатвите, които се издигат до степента Буда, могат да спасят земните хора само по отношение на техния Дух, те обаче никога не могат да спасят целия човек. Защото целият човек може да бъде спасен единствено, ако неговия организъм се изпълни не само от мъдростта, но и от топлата сила на любовта. Мисията на Христос беше да спаси душите чрез неудържимите потоци на любовта, който сам той донесе на Земята. Мисията на всеки Бодисатва и всеки Буда беше да пробуди в човешкото сърце мъдростта на любовта, мисията на Христос беше да донесе на човечеството силата на любовта. Нека да сме наясно с тази важна разлика.
към текста >>
Защото целият човек може да бъде спасен единствено, ако неговия
орган
изъм се изпълни не само от мъдростта, но и от топлата сила на любовта.
Ето как взаимно свързани са нещата и едва сега ние вникваме в Евангелието на Лука. То не ни говори за някакво учение; то ни говори за онова Същество, което нахлу както в планетарното тяло на Земята, така и във всеки човешки организъм. Тук сме изправени пред един факт, който в окултизма може да бъде изразен по следния начин: чрез мъдростта, Бодисатвите, които се издигат до степента Буда, могат да спасят земните хора само по отношение на техния Дух, те обаче никога не могат да спасят целия човек.
Защото целият човек може да бъде спасен единствено, ако неговия организъм се изпълни не само от мъдростта, но и от топлата сила на любовта.
Мисията на Христос беше да спаси душите чрез неудържимите потоци на любовта, който сам той донесе на Земята. Мисията на всеки Бодисатва и всеки Буда беше да пробуди в човешкото сърце мъдростта на любовта, мисията на Христос беше да донесе на човечеството силата на любовта. Нека да сме наясно с тази важна разлика.
към текста >>
14.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Някой би могъл да постави въпроса: „Но защо, след като будисткото духовно направление е така
орган
ически вплетено в християнското учение, никъде там, в християнското учение, не се загатва за великия закон на Кармата, за онова кармическо изплащане, което настъпва в хода на последователните инкарнации?
Някой би могъл да постави въпроса: „Но защо, след като будисткото духовно направление е така органически вплетено в християнското учение, никъде там, в християнското учение, не се загатва за великия закон на Кармата, за онова кармическо изплащане, което настъпва в хода на последователните инкарнации?
" Но би било едно голямо недоразумение, ако смятаме, че това, което сме длъжни да проумеем чрез закона на Кармата, липсва в Евангелието на Лука. Напротив, то е там, в самото Евангелие. Само че трябва да сме наясно: Потребностите на човешките души са различни през отделните епохи и че великите мисионери на мировата еволюция не винаги имат задачата да изразяват абсолютната истина под една или друга абстрактна форма. Защото в подобен случай, намиращи се на различна степен от своето развитие, хората не биха я разбрали; ето защо великите мисионери трябва да се обръщат към хората така, че за всяка епоха да намират подходящата изразна форма. В това, което човечеството получи чрез импулса на великия Буда, се съдържа като мъдрост всичко, което заедно с учението за любовта и състраданието, и трансформирането му в т.н.
към текста >>
Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият
орган
изъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки.
Тук ние се докосваме до нещо, което занапред ще се превърне в съдържание на съвременната естествена наука, стига тя да бъде поне отчасти инспирирана от Антропософията, колкото и странно да изглежда това на пръв поглед. Сега бих искал да засегна макар и само бегло един въпрос, който показва до каква дълбока степен Антропософията може да осветли проблемите, стоящи пред естествената наука.
Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият организъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки.
С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие. Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с голяма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек.
към текста >>
С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият
орган
изъм възниква от тяхното взаимодействие.
Тук ние се докосваме до нещо, което занапред ще се превърне в съдържание на съвременната естествена наука, стига тя да бъде поне отчасти инспирирана от Антропософията, колкото и странно да изглежда това на пръв поглед. Сега бих искал да засегна макар и само бегло един въпрос, който показва до каква дълбока степен Антропософията може да осветли проблемите, стоящи пред естествената наука. Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият организъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки.
С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие.
Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с голяма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек.
към текста >>
Преди епохата на Христос Исус,
орган
ите които човек използваше, бяха изградени само с помощта на зародишните сили; едва после се прибави и това, което наричаме непорочно или девствено раждане, и то не зависи вече от зародишните сили.
Благодарение на факта, че наистина стана това, което описвам сега пред Вас, след появяването на Христос настъпи една голяма промяна с човешките способности. По-рано човекът можеше да си служи само с онези способности, които придобиваше по бащина или майчина линия. Когато се намираме между раждането и смъртта, ние развиваме качества и способности, свързани с физическото, етерното и астрално тяло.
Преди епохата на Христос Исус, органите които човек използваше, бяха изградени само с помощта на зародишните сили; едва после се прибави и това, което наричаме непорочно или девствено раждане, и то не зависи вече от зародишните сили.
Естествено, тези неща могат да бъдат силно деформирани, ако човек е материалистично настроен. Но ако се отдаде на топлината, идваща от Христовия Принцип, те могат да бъдат облагородени и пренесени в следващите инкарнации под все по-висша и по-висша форма.
към текста >>
15.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
За това е бил избран именно древноеврейският народ, който е можел да предложи такава телесност,
орган
изирана чак до най-фините мозъчни влакна по такъв начин, че това, което наричаме познание за света, да се осъществява без влиянието на древното ясновидство.
За да стане това възможно, цялата история на древноеврейския народ е трябвало да протече именно така, както е протекла. Акаша хрониката ни разкрива, че това, което се съдържа в Стария Завет, действително съвпада с историческите факти. В древноеврейския народ всичко е трябвало да се насочва така, че в края на краищата, да завърши в личността на Исус от Витлеем. Но за това са били необходими особени условия. Било е необходимо, от общия сбор на културите от следатлантското време да бъде взето това, което повече от всичко е било способно да развива в човечеството сили за това, човечеството да може да постави нещо на мястото на древните ясновидски способности.
За това е бил избран именно древноеврейският народ, който е можел да предложи такава телесност, организирана чак до най-фините мозъчни влакна по такъв начин, че това, което наричаме познание за света, да се осъществява без влиянието на древното ясновидство.
Това е трябвало да бъде мисията на този народ. Действително, в прародителя на този народ, в Авраам, била избрана такава индивидуалност, че нейната телесност е била подходящия инструмент за разсъдъчното мислене. Във всичко, което преди това е било велико и значително, още присъствало последействието на древното ясновиждане. Но сега трябвало да бъде избрана личност, чиито мозък бил във висша степен предназначен да не позволява да проникват и да се намесват ясновидски имагинации и интуиции, бил предназначен за чисто разсъдъчно разглеждане на нещата. Но за това е бил необходим особено устроен мозък и е трябвало да бъде избрана личност, която е притежавала този мозък.
към текста >>
Последната, обаче, е свързана с физическия инструмент; защото всичко, което трябва да излезе навън, е свързано с напълно определена
орган
изация на физическото тяло.
Сега става дума за това, от характерната особеност на дадения човек, Авраам, да се направи заключение за мисията на целия народ. Било необходимо, духовната конституция на Авраам да бъде прехвърлена и към другите.
Последната, обаче, е свързана с физическия инструмент; защото всичко, което трябва да излезе навън, е свързано с напълно определена организация на физическото тяло.
Древните религии, формирани на основата на сумрачното ясновиждане, не е трябвало да придават толкова голяма роля на това, дали отделните части на мозъка са формирани по един или друг начин; но разбирането на Йехова е било строго свързано с конституцията на физическия мозък. Пренасянето на такива качества е можело да става само по пътя на физическото наследяване вътре в народ, свързан с кръвното родство.
към текста >>
В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е
орган
изирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло.
Благодарение на тази преданост на Авраам към Яхве, става възможно действителното продължение на това, което досега са създавали боговете. Това, което представлява физическото човечество, се е раждало от Вселената. Знаем, как човешката телесност на Земята, е свързана с числото, мярката и теглото с всички закони, които царят в звездните светове. Човек е роден от звездните светове; той носи в себе си законите на звездните светове. Законите на звездните светове е трябвало, така да се каже, в продължение на поколенията на древноеврейския народ да се вписват в струящата от Авраам кръв.
В древноеврейския народ всичко е трябвало да бъде подредено по такъв начин, че да продължи да струи и по-нататък в духа на звездния ред потокът от закономерности, който е организирал от Вселената човешкото физическо тяло, съгласно пропорциите за число, мярка и тегло.
Намираме това в изречението, което в Библията толкова чудовищно е изкривено[3]. Там това означава, че Бог иска да направи израилтяните толкова многобройни, като звездите в небето. Но всъщност там се има предвид, че Бог иска да позволи, в начина, по който се размножават и разпространяват по Земята, да действат законите и числовите съотношения, както те господстват в звездите на небето. В своето размножение еврейският народ е трябвало да бъде синхронизиран с числовата хармония на звездите.
към текста >>
За да се получи телесността в тази ѝ
орган
изация в Исаак, тук се принася в жертва последната ясновидска способност, дарът на Овена – двулистният лотосов цвят.
Но за да се запази от смесване с нещо друго, е бил необходим отказ от каквото и да е сумрачно древно ясновиждане, отказ от всякакви имагинации и интуиции, от всякакво проникване на такива откровения, каквито съществуват във всички останали религии от древните времена чак до халдейската и египетската. Следвало е да се откажат от всякакви дарове от духовния свят. Последният дар от духовния свят, който още остава, когато всички предишни са скрити, се обозначава в мистичната символика с Овен. Двата рога на Овена означават жертва на двулистния лотосов цвят[4]. Принася се в жертва последният ясновидски дар, след като предишните са били оставени още по-рано.
За да се получи телесността в тази ѝ организация в Исаак, тук се принася в жертва последната ясновидска способност, дарът на Овена – двулистният лотосов цвят.
към текста >>
[4] В GA 10 „Как се постигат познания за висшите светове“, в главата „Върху някои от действията на посвещението“, Щайнер говори за „лотосовите цветове“, наричани още „колела“ или „чакри“, като
орган
и в астралното тяло, свързани с развитието на свръхсетивното възприятие.
[4] В GA 10 „Как се постигат познания за висшите светове“, в главата „Върху някои от действията на посвещението“, Щайнер говори за „лотосовите цветове“, наричани още „колела“ или „чакри“, като органи в астралното тяло, свързани с развитието на свръхсетивното възприятие.
към текста >>
16.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Но тази способност е трябвало да бъде сменена от способността на човека, която днес е най-важна: дейността на разума, разбирането на външния свят с физическите сетивни
орган
и, накратко – животът във физическия външен свят.
Опирайки се на общата логика, можем да твърдим, че в древна Атлантида хората в общи линии са гледали в духовния свят. Даже ако само посветените са можели да имат висши преживявания, все пак всеки е имал поне понятие за духовния свят, тъй като в определени междинни състояния всеки човек от атлантското време още е можел да гледа в духовната област.
Но тази способност е трябвало да бъде сменена от способността на човека, която днес е най-важна: дейността на разума, разбирането на външния свят с физическите сетивни органи, накратко – животът във физическия външен свят.
Бавно и постепенно това се развивало в дохристиянските времена, така че можем да кажем, че в древноиндийския народ още е имало, всъщност, богат остатък от древното ясновиждане. Това, на което са учили свещените Риши, също е било наследство от древното време, било е прадревната мъдрост. Също и във втората културна епоха на следатлантското време, в персийската епоха, още е съществувало това, което са знаели учениците и адептите на Заратустра, опирайки се на наследството от древното ясновиждане. Подобна на това е също халдейската астрономия, пронизана от древната мъдрост, а също и това, което е било при древните египтяни. Науката, която разчита на следатлантските способности на човека, оставала още съвсем неразбираема както за египтяните, така и за халдейците.
към текста >>
Днешният
орган
изъм не е годен вече за това.
При египетския или халдейски ясновидец работата е стояла по съвсем друг начин. Едновременно със своите вдъхновения, получавани по съвсем други пътища, той е получавал и логическите закони. Затова не се е нуждаел и от никаква особена логика. Ако е бил преминал обучение, в духовни интуиции му се давали вече готовите закони.
Днешният организъм не е годен вече за това.
Той се е развил по-нататък, защото човечеството се придвижва напред.
към текста >>
Ако точно се вземе предвид тази разлика, само тогава става напълно разбираемо какво означава, че в дохристиянското време все още са съществували остатъци от древното ясновидство, с единственото изключение на древноеврейския народ, който изначално е бил избран за това, да развие такъв човешки
орган
изъм, който да е предразположен да повери външния физически свят на мярката, числото и така нататък, и постепенно да се издигне от физическия свят към познаването на духовния, който се обединява в образа на Яхве или Йехова.
Ако точно се вземе предвид тази разлика, само тогава става напълно разбираемо какво означава, че в дохристиянското време все още са съществували остатъци от древното ясновидство, с единственото изключение на древноеврейския народ, който изначално е бил избран за това, да развие такъв човешки организъм, който да е предразположен да повери външния физически свят на мярката, числото и така нататък, и постепенно да се издигне от физическия свят към познаването на духовния, който се обединява в образа на Яхве или Йехова.
Същественото е било, че в Авраам е бил избран човек, чиито мозък е имал съответното устройство, и той е могъл да стане прародител на целия народ, който наследява от него тези качества. Интуициите, които се надигат отвътре, не само трябва да се приемат, но трябва да се разглеждат и като дар, идващ отвън. Всичко, което произлиза от Авраам, е било първоначално получено не отвътре, а преди всичко като откровение, отвън. По този начин е дадено нещо извънредно важно за различаване на цялата предразположеност на този народ от останалите народи на древността; той радикално се отличава от останалите народи.
към текста >>
От вече казаното можете да разберете, че в Авраам е бил избран човек, който е бил така
орган
изиран, че в необходимия момент от потомците му да може да се роди Исус.
Ако разбираме нещата от вътрешната им страна, много скоро се оказва, че това не е само фанатизирано ругаене, но зад него в действителност е скрито висше значение и дълбок смисъл. Но този смисъл може да се разбере, само ако се отчете особения стремеж на древноеврейския народ.
От вече казаното можете да разберете, че в Авраам е бил избран човек, който е бил така организиран, че в необходимия момент от потомците му да може да се роди Исус.
Но за това е трябвало да се развият присъстващите зачатъци в Авраам. Трябва да си изясним, че за развитието на тези зачатъци е било необходимо винаги нещо да бъде отхвърлено. Видяхме вече как е бил отхвърлен Йосиф. Но и преди вече нещо е било отхвърлено, например, Исав, прародителят на идумеите, тъй като в него също оставало нещо от древното наследство. Трябвало е да се запази само това, което е било разположено в ясно определената посока.
към текста >>
Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си
орган
изация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя Бог.
В това отново виждаме удивителната мисия на еврейското племе, че всичко е трябвало да му се дава по такъв начин, че да го получава вследствие обратно, като дар. Като дар отвън е приел Авраам целия еврейски народ в Исаак; от друга страна – Мойсей и народът му отново получават обратно от потомците на Исмаил това, което по-рано е било отхвърлено.
Народът е трябвало да развие в изолация само собствената си организация, а това, което по-рано е изтръгнал, да го приеме обратно, но вече като дар от своя Бог.
Така Яков по-късно отново се примирява с Исав, вследствие на което еврейският народ отново получил обратно това, което някога отделил от себе си в Исав.
към текста >>
17.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той изобразил силите, които е могъл да развие Христос за
орган
изма на цялото човечество.
Вторият бил посветен в чувството. Той изобразил Христос Исус от страна на чувството, така да се каже, като лекар, като лечител. Третият бил посветен във волята, в магията.
Той изобразил силите, които е могъл да развие Христос за организма на цялото човечество.
И, накрая, четвъртият бил посветен именно от четвъртия клас, при когото силите действали хармонично заедно, взаимодействайки си една с друга. Той изобразил предимно човешката работа на Христос Исус. Той не видял нито цялата сила на мъдростта и жертвеността, нито могъщата магическа сила на волята на Христос Исус; но той видял, как в Христос Исус хармонично се съчетавали три сили – мислене, чувство и воля. Той изобразил Човека Христос Исус.
към текста >>
Това, което сега е необходимо за по-нататъшната
орган
изация на тази мисия, доколкото не могат да го произведат отвътре, им се дава от египетското посвещение отвън.
И сега виждаме забележителен спектакъл. Виждаме, как тези, които са били мисионери на външното мислене съгласно мярката и числото – вече не по предишния път, а чрез Йосиф търсят те именно външната връзка, търсят в отражението в Египет това, което не могат да произведат от самите себе си. Сега те се отправят натам и приемат това, потомците на Авраам приемат в Египет това, от което се нуждаят. Оттук това може да достигне до тях. След това си заминават.
Това, което сега е необходимо за по-нататъшната организация на тази мисия, доколкото не могат да го произведат отвътре, им се дава от египетското посвещение отвън.
Мойсей привнася това отвън, свързвайки египетската култура с тази особена мисия на Авраам. И сега виждаме, как от поколение на поколение се предава това, което представлява човешкото разбиране от външния свят, познанието от външния свят съгласно мярката, теглото и числото. Навлязъл е нов елемент. Той се разпространява чрез кръвното родство и може да се предава само така, защото е свързан с това, което трябва да преминава по наследство. Това е второто течение.
към текста >>
18.
Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Числото „седем“ често се споменава, когато говорим за антропософската мъдрост и разбирането на света, в което също се изразява определена закономерност, защото развитието се осъществява в седморно
орган
изиран ход на времето.
Тъй като за проблема Христос се говори именно в течение на последните години, ще отбележа, че Немската секция завърши своя първи седемгодишен цикъл. Когато тя беше основана преди седем години, в нея имаше около десет клона. Сега броят им нарасна, те са повече от четиридесет.
Числото „седем“ често се споменава, когато говорим за антропософската мъдрост и разбирането на света, в което също се изразява определена закономерност, защото развитието се осъществява в седморно организиран ход на времето.
Да си спомним за това, което вече видяхме в развитието на нашата Земя; тя преминава през седем планетарни състояния. Така и в малкото, зад всеки отделен факт от мировото развитие, както и зад такова движение, каквото е духовнонаучното, живее законът на числото „седем“. Този, който се вгледа по-дълбоко в нашето движение, ще види, че разигравайки се в определено отношение напълно закономерно, в него завърши седемгодишен кръгооборот и сега се намираме в решаваща точка, където се повтаря това, което е било заложено преди седем години, но се повтаря на по-високо ниво и в същото време, като кръгооборот се завръща в самото себе си; това може да стане благодарение на това, че работихме наистина в духовен смисъл, не работихме произволно и случайно, а закономерно.
към текста >>
Ако сега, като млад клон[1], така да се каже, се стремите по съответния начин да укрепнете в духовния живот, добре е да се види как да се подобри
орган
изацията на цялата работа.
Ако сега искаме да прокараме нещо в света и в него да се въплъти духовна закономерност, навсякъде трябва да се изпълнява този велик закон.
Ако сега, като млад клон[1], така да се каже, се стремите по съответния начин да укрепнете в духовния живот, добре е да се види как да се подобри организацията на цялата работа.
Защото чрез това младият клон ще осъзнае, какво трябва да се постигне в хода на развитие. Ние точно се придържахме към този ход в немското движение: в течение на първите четири години събрахме всичко необходимо, изобщо да достигнем разбиране на света, от който изхожда духовната наука. Тук първо изложихме седемчленната природа на човека, учението за кармата и прераждането, великите космически закони, развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, законите на отделния жизнен път, така че сега това присъства в нашата литература и в работата на различните клонове. Това стана в течение на първите четири години.
към текста >>
Обикновено трите сили
орган
ически са свързани: човек мисли, усеща и желае в личността.
Някои от вас са обръщали внимание на книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове? “ и са прочели какво става, когато човек развива мисленето, чувстването и волята в духовните светове. Настъпва това, което се нарича „разкъсване на личността“.
Обикновено трите сили органически са свързани: човек мисли, усеща и желае в личността.
Но при своето развитие към висшите светове, тези три сили се откъсват една от друга. Ако обикновено представляват сили, сега, когато човек се развива към висшите светове, те се превръщат в самостоятелни същества. Възникват три самостоятелни същества: мислещо същество, чувстващо същество и желаещо същество. В това се крие опасността, човек да стане разкъсан в душевния си живот. Ако при стъпването си на пътя на висшето познание човек не върви по правилния начин, може да стане така, че той да извиси мисленето си във висшите области.
към текста >>
В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си
орган
изация имала мозък, подходящ в най-голяма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка.
Човечеството е трябвало да достигне способността за възприемане посредством мозъка. За целта е трябвало да бъде избрана личност, притежаваща подходящ мозък, най-малко предразположен към ясновидска интуиция, но да може да използва мозъка си. Тук отново имаме едно от местата, когато четенето в Акаша хрониката потвърждава фактите от Библията. Това, което е в Библията, е буквално вярно.
В действителност била избрана личност, която благодарение на физическата си организация имала мозък, подходящ в най-голяма степен да обезпечи това, което правило възможна духовната работа чрез мозъка.
Тази личност бил Авраам. Той бил избран за изпълнение на тази мисия, която трябвало да доведе хората до възприемане на външния свят чрез физическия им мозък. Това била личност, която най-малко е била предразположена за възприемане на каквито и да е интуиции, но която логически изследвала външните явления съгласно мярката, числото и теглото. Една по-древна традиция разглежда Авраам като изобретател на математиката, и тя е по-права, отколкото подозира днес външният свят.
към текста >>
В Авраам новата народна
орган
изация е трябвало да бъде подредена като звездите на небето.
Авраам има син Исаак и внук Яков. Виждаме, как от последния възникват дванадесетте колена на юдейския народ. Тези дванадесет колена копират закономерностите на дванадесетте знака на Зодиака.
В Авраам новата народна организация е трябвало да бъде подредена като звездите на небето.
Така виждаме, как духовната наука извлича от документите на Библията истинския смисъл, и тогава получаваме правилна представа за този най-дълбок документ на човечеството. Трябвало е да се откажем от това, което представлява древното ясновиждане. Съществуването на човека повече не е трябвало да протича така, че погледът му да е отвърнат от външния свят, а погледът му е трябвало да прониква във външният свят и да го изследва. Тази мисия била дар, който е трябвало да бъде даден на човечеството отвън. Авраам е имал мисията да предаде способността на мозъка си на своите потомци.
към текста >>
19.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Трябвало е да стане, например, също и това, Заратустра да се въплъти в тяло, което със своята физическа
орган
изация му е предлагало възможност в това въплъщение да може да развие именно тези способности, които е притежавал само по силата на високото си издигане от въплъщение във въплъщение.
Но не само това духовно течение е трябвало да бъде възродено, за да се влее в нова форма в християнството, а също и друго духовно течение. Благодарение на това тук е трябвало да се срещнат различни неща.
Трябвало е да стане, например, също и това, Заратустра да се въплъти в тяло, което със своята физическа организация му е предлагало възможност в това въплъщение да може да развие именно тези способности, които е притежавал само по силата на високото си издигане от въплъщение във въплъщение.
Защото трябва да кажем и следното: ако толкова висока индивидуалност се спусне и влезе в неподходящо тяло (което би могло да стане поради това, че тази индивидуалност не може да си намери подходящо тяло), тя не би могла да прояви способностите, които духовно-душевно притежава, поради липсата на този инструмент. За да се проявят такива способности, каквито е притежавал Заратустра, е трябвало да има мозък с определени заложби; тоест, трябвало е да се въплъти в такова тяло, чиито унаследени от предците качества, го правят инструмента, предназначен за тези способности. Трябвало е не само да се осигури това, детето Исус, описано в Евангелието от Матей да притежава толкова висока духовно-душевна организация, за да може да оказва мощното въздействие, което е трябвало да се осъществи, но да се осигури и това, тази душа да се въплъти в съвършена физическа организация, която би се предавала по наследство. Заратустра е трябвало да намери тук подходящ физически мозък.
към текста >>
Трябвало е не само да се осигури това, детето Исус, описано в Евангелието от Матей да притежава толкова висока духовно-душевна
орган
изация, за да може да оказва мощното въздействие, което е трябвало да се осъществи, но да се осигури и това, тази душа да се въплъти в съвършена физическа
орган
изация, която би се предавала по наследство.
Но не само това духовно течение е трябвало да бъде възродено, за да се влее в нова форма в християнството, а също и друго духовно течение. Благодарение на това тук е трябвало да се срещнат различни неща. Трябвало е да стане, например, също и това, Заратустра да се въплъти в тяло, което със своята физическа организация му е предлагало възможност в това въплъщение да може да развие именно тези способности, които е притежавал само по силата на високото си издигане от въплъщение във въплъщение. Защото трябва да кажем и следното: ако толкова висока индивидуалност се спусне и влезе в неподходящо тяло (което би могло да стане поради това, че тази индивидуалност не може да си намери подходящо тяло), тя не би могла да прояви способностите, които духовно-душевно притежава, поради липсата на този инструмент. За да се проявят такива способности, каквито е притежавал Заратустра, е трябвало да има мозък с определени заложби; тоест, трябвало е да се въплъти в такова тяло, чиито унаследени от предците качества, го правят инструмента, предназначен за тези способности.
Трябвало е не само да се осигури това, детето Исус, описано в Евангелието от Матей да притежава толкова висока духовно-душевна организация, за да може да оказва мощното въздействие, което е трябвало да се осъществи, но да се осигури и това, тази душа да се въплъти в съвършена физическа организация, която би се предавала по наследство.
Заратустра е трябвало да намери тук подходящ физически мозък.
към текста >>
Това, което се е развивало тук като съвсем подходящата физическа
орган
изация, е приносът, който е трябвало да внесе в християнството древноеврейският народ.
Това, което се е развивало тук като съвсем подходящата физическа организация, е приносът, който е трябвало да внесе в християнството древноеврейският народ.
По пътя на чисто физическата наследственост, в него е трябвало да се създаде подходящо тяло с най-съвършените външни физически органи. За това в течение на много поколения е трябвало да се извърши голяма подготовка, за да могат да се предадат по наследство подходящите качества на тялото, което се е родило тук в началото на нашето летоброене.
към текста >>
По пътя на чисто физическата наследственост, в него е трябвало да се създаде подходящо тяло с най-съвършените външни физически
орган
и.
Това, което се е развивало тук като съвсем подходящата физическа организация, е приносът, който е трябвало да внесе в християнството древноеврейският народ.
По пътя на чисто физическата наследственост, в него е трябвало да се създаде подходящо тяло с най-съвършените външни физически органи.
За това в течение на много поколения е трябвало да се извърши голяма подготовка, за да могат да се предадат по наследство подходящите качества на тялото, което се е родило тук в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Затова това, което било дадено на Авраам като мисия, е свързано с физическото наследяване от едно поколение към друго; тоест, че тази съвършена
орган
изация на физическия мозък на Авраам е трябвало да преминава по наследство към потомците му от поколение на поколение.
Това, което той давал на своите ученици, било по-висше ясновидско съзерцание от това, което имали останалите хора. Това не било свързано с физическия инструмент; това се пренасяло от учител към ученик. Ученикът на свой ред ставал учител, пренасяйки това отново към своя ученик, и така нататък. Но сега не ставало дума за учение, за някакъв вид ясновидско съзерцание, а за нещо, свързано с инструмента на физическия мозък. Нещо такова може да преминава в по-късните времена, само ако се наследява физически.
Затова това, което било дадено на Авраам като мисия, е свързано с физическото наследяване от едно поколение към друго; тоест, че тази съвършена организация на физическия мозък на Авраам е трябвало да преминава по наследство към потомците му от поколение на поколение.
Доколкото мисията му се е състояла именно в това, физическият му мозък да става все по-съвършен, той и е трябвало да става все по-съвършен от поколение на поколение.
към текста >>
В цялата
орган
ична структура на развиващия се от век на век народ, е трябвало да се формира отражение на числото и мярката в небесата.
И така, имаме дванадесет съзвездия. Отражение на това е трябвало да се прояви в дванадесетте колена, произлезли от Авраам, за да съществуват и се предават през поколенията съответните способности, които са били заложени в Авраам като структура, като устройство на мозъка му.
В цялата органична структура на развиващия се от век на век народ, е трябвало да се формира отражение на числото и мярката в небесата.
Но в Библията това се тълкува така: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато в действителност това място трябва да гласи: „Твоите потомци по кръвна линия трябва така да бъдат подредени, че разположението им да е отражение на законите на звездите в небето“. Да, Библията е дълбока! Но това, което днес се предлага като Библия, е оцветено от съвременния мироглед. Тук се казва: „Твоите потомци трябва да бъдат многобройни като звездите в небето“, докато, всъщност, се казва: „В потомството ти всичко трябва да е толкова подредено, че, например, дванадесетте следващи колена, да съответстват на дванадесетичността на съзвездията в небето“.
към текста >>
Такива хора винаги е имало и при тях се е проявявало родство на определени физически
орган
и с древните
орган
и за ясновиждане.
Ясновидските способности са били вкоренени в душата им. Човек е бил тясно свързан с духовни същности, които му се откривали вътре в неговото същество. Но при определени хора, в резултат на упадъка, това се изразявало по такъв начин, че връзката им с духовния външен свят се осъществявала в по-нисша форма. Докато ясновидците са били свързани с целия духовен универсум повече с интуиция и инспирация, са съществували по-нисши човешки типове, хора, които са развивали тази древна връзка с обкръжаващия свят, бидейки в упадък. Те са били несамостоятелни и нежелаещи да развиват своя аз, но са нямали вече и древните ясновидски способности на нужната висота.
Такива хора винаги е имало и при тях се е проявявало родство на определени физически органи с древните органи за ясновиждане.
Сега ще се докоснем до истина, която ще звучи малко странно. Това, което би могло да бъде наречено древно ясновиждане, това проблясване на мировите тайни вътре в душата на човека, е трябвало по някакъв начин да влиза в душата. Трябва да си представяме, че са ставали прониквания в човека. Древният човек не е усещал тези прониквания, но, когато проникванията са ставали и са проблясвали в него, той ги е възприемал като свои инспирации. Така че в човека се вливали определени течения от обкръжението; по-късно те се преобразували.
към текста >>
[2] Това е известният в науката биогенетичен закон, формулиран от Е.Хекел и Ф.Мюлер: Онтогенезата (развитието на индивида от оплодена яйцеклетка, спора или зародиш до неговата смърт) е кратко и бързо повторение на филогенезата (процесът на историческото развитие на определена група
орган
изми)
[2] Това е известният в науката биогенетичен закон, формулиран от Е.Хекел и Ф.Мюлер: Онтогенезата (развитието на индивида от оплодена яйцеклетка, спора или зародиш до неговата смърт) е кратко и бързо повторение на филогенезата (процесът на историческото развитие на определена група организми)
към текста >>
20.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Още в течение на първите векове християните усещали, че могат да внесат нещо ново в
орган
изма на християнското развитие, че могат да го допълнят с това, което наистина приижда към тях от Христовия Дух.
Но именно възникването на този празник може да ни покаже, че и днес имаме пълното право да кажем: християнството не се е появило изведнъж от една или друга догма, от една или друга институция, за да се предават от поколение на поколение догмата или институцията, а имаме право да се позоваваме на думите на Христа, че Той е с нас, че във всичките дни ще ни изпълва с Духа Си. Усещайки се изпълнени с този Дух, можем да се смятаме призвани за постоянно, никога непрекъсващо развитие на християнския Дух. Призвани сме именно чрез антропософското духовно развитие да продължаваме не мъртвото, застинало християнство, а да развиваме християнството за бъдещето, постоянно обновяващо се и пораждащо от самото себе си нова мъдрост и познание. Ние никога не говорим за съществувалия Христос, а винаги за вечно живия Христос. Можем да си спомняме за вечно живия, вечно дейния Христос, за работещия в нас Христос особено тогава, когато говорим за празника Рождество на Христос Исус.
Още в течение на първите векове християните усещали, че могат да внесат нещо ново в организма на християнското развитие, че могат да го допълнят с това, което наистина приижда към тях от Христовия Дух.
към текста >>
Наистина, този Дух на Вселената си сътворява сетивни
орган
и, чрез които през лятото той може сам себе си да види.
Къде можем да видим този Дух на Вселената, който е възвестявал още Заратустра, като е съзерцавал Слънцето, когато ни свети само с външните физически слънчеви лъчи? Виждаме Духа на Вселената, ако успеем да научим, къде той сам себе си вижда.
Наистина, този Дух на Вселената си сътворява сетивни органи, чрез които през лятото той може сам себе си да види.
Той си сътворява органи за външно възприемане. Нека се научим да разбираме, какво покрива Земята напролет като зелен растителен покров, пременяващ Земята с нов облик! Какво е това? Огледало за мировия Дух на Слънцето! Когато Слънцето ни изпраща своите физически лъчи, Мировият Дух гледа надолу към Земята.
към текста >>
Той си сътворява
орган
и за външно възприемане.
Къде можем да видим този Дух на Вселената, който е възвестявал още Заратустра, като е съзерцавал Слънцето, когато ни свети само с външните физически слънчеви лъчи? Виждаме Духа на Вселената, ако успеем да научим, къде той сам себе си вижда. Наистина, този Дух на Вселената си сътворява сетивни органи, чрез които през лятото той може сам себе си да види.
Той си сътворява органи за външно възприемане.
Нека се научим да разбираме, какво покрива Земята напролет като зелен растителен покров, пременяващ Земята с нов облик! Какво е това? Огледало за мировия Дух на Слънцето! Когато Слънцето ни изпраща своите физически лъчи, Мировият Дух гледа надолу към Земята. Това, което външно избива тук в растежа на растенията, в цветовете и листата, е не нещо друго, а цветно подобие на чистия, целомъдрен миров Дух, който вижда самия себе си отразен в своето собствено произведение, на което той позволява да израсте от земята.
към текста >>
Външните сетивни
орган
и на мировия Дух се съдържат в растителния покров.
Нека се научим да разбираме, какво покрива Земята напролет като зелен растителен покров, пременяващ Земята с нов облик! Какво е това? Огледало за мировия Дух на Слънцето! Когато Слънцето ни изпраща своите физически лъчи, Мировият Дух гледа надолу към Земята. Това, което външно избива тук в растежа на растенията, в цветовете и листата, е не нещо друго, а цветно подобие на чистия, целомъдрен миров Дух, който вижда самия себе си отразен в своето собствено произведение, на което той позволява да израсте от земята.
Външните сетивни органи на мировия Дух се съдържат в растителния покров.
към текста >>
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни
орган
и на мировия Дух“.
През есента, когато растителната покривка изчезва, виждаме как намалява външната сила на слънцето, как се отдалечава ликът на мировия Дух. При правилна подготовка, усещаме Духа, пулсиращ във Вселената, в самите нас. И сега можем да следваме мировия Дух, когато той губи външния си облик. Когато взорът ни не може да почива върху растителната покривка, усещаме, как в нас се пробужда Духът в степента, в която той се оттегля от външните мирови явления. Пробудилият се Дух става наш водач в дълбините, където се оттегля духовният живот, там, където предаваме на Духа семената за следващата пролет.
Там се учим да виждаме със своя духовен поглед и да си казваме: „Когато външният живот постепенно става невидим за външните сетива, когато есенната тъга се прокрадва в душата ни, душата следва Духа в мъртвите скали, за да извлече от тях силите, които през пролетта ще покрият Земята с нови сетивни органи на мировия Дух“.
към текста >>
21.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ставаше дума за личност, която трябвало в някакъв град да проведе събрание в някаква
орган
изация; но простият разпит установил, че въпросният човек именно в посоченото време се намирал на друго място, в Берлин.
Но той стана опитен изследовател на документи, който може да използва всички средства на историческото изследване за да установи каква е истината в отдавна отминалите времена. Кой ако не той, трябваше да изследва, що за измяна е било това, за което става дума в тези документи, които са му били предадени от много важна особа? Той прие да ги изследва с всички средства на историческото изследване и обвини в публична статия множество хора в тежки деяния. Това доведе и до шумен процес. Та на този процес един от най-важните документи се оказа груб фалшификат!
Ставаше дума за личност, която трябвало в някакъв град да проведе събрание в някаква организация; но простият разпит установил, че въпросният човек именно в посоченото време се намирал на друго място, в Берлин.
към текста >>
Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния
орган
: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност!
И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха. Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител! “, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност.
Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност!
към текста >>
22.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тази светлина и цвят са съществували в заобикалящата го среда, ала не са могли да протичат в него поради това че
орган
ите способни да ги приемат не са били още разтворени.
Знаем, че е имало време, когато всяко човешко същество е могло да вижда духовния свят, ала също знаем, че и ще дойде времето, когато духовният свят отново ще протече в душите ни, така както светлина и цвят струят в очите на един сляп човек, който след като е бил опериран възвръща своето зрение.
Тази светлина и цвят са съществували в заобикалящата го среда, ала не са могли да протичат в него поради това че органите способни да ги приемат не са били още разтворени.
към текста >>
23.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
В човешкия
орган
изъм целият
орган
изъм телесен и духовен той се явява между всичко, което се изразява външно в
орган
а на главата и всичко, което се изразява външно в
орган
ите на движението, ръцете и краката.
Има, разбира се, навсякъде контрасти в космоса, но човек трябва да разбере как да ги открива по правилен начин. Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята. С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосмоса, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосмоса? Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система? Да, има.
В човешкия организъм целият организъм телесен и духовен той се явява между всичко, което се изразява външно в органа на главата и всичко, което се изразява външно в органите на движението, ръцете и краката.
Всичко, което е изразено в човешкото същество в този контраст между глава и органи на движението съответствува на контраста или полярността, която възниква в космоса между слънце и земя. Ние скоро ще видим как това е съвместимо със съответствието между слънцето и сърцето. Тук обаче, което трябва да подчертаем е, че в човешкото същество, от една страна има главата, а, от друга, това, което наричаме органи на движението.
към текста >>
Всичко, което е изразено в човешкото същество в този контраст между глава и
орган
и на движението съответствува на контраста или полярността, която възниква в космоса между слънце и земя.
Първият контраст в космоса, който е значителен за човешкия живот, е този между слънцето и земята. С различните наши проучвания на земната еволюция видяхме как слънцето се е отделило, от нашата земя, как двете са станали независими тела в пространството, но можем също да попитаме: Как контрастът между слънце и земя в макрокосмоса, във великия свят, се повтаря в човека, микрокосмоса? Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система? Да, има. В човешкия организъм целият организъм телесен и духовен той се явява между всичко, което се изразява външно в органа на главата и всичко, което се изразява външно в органите на движението, ръцете и краката.
Всичко, което е изразено в човешкото същество в този контраст между глава и органи на движението съответствува на контраста или полярността, която възниква в космоса между слънце и земя.
Ние скоро ще видим как това е съвместимо със съответствието между слънцето и сърцето. Тук обаче, което трябва да подчертаем е, че в човешкото същество, от една страна има главата, а, от друга, това, което наричаме органи на движението.
към текста >>
Тук обаче, което трябва да подчертаем е, че в човешкото същество, от една страна има главата, а, от друга, това, което наричаме
орган
и на движението.
Има ли в самото човешко същество един контраст, който съответствува на контраста между слънце и земя в нашата планетна система? Да, има. В човешкия организъм целият организъм телесен и духовен той се явява между всичко, което се изразява външно в органа на главата и всичко, което се изразява външно в органите на движението, ръцете и краката. Всичко, което е изразено в човешкото същество в този контраст между глава и органи на движението съответствува на контраста или полярността, която възниква в космоса между слънце и земя. Ние скоро ще видим как това е съвместимо със съответствието между слънцето и сърцето.
Тук обаче, което трябва да подчертаем е, че в човешкото същество, от една страна има главата, а, от друга, това, което наричаме органи на движението.
към текста >>
Ето защо трябва да виждаме съществуването на кометата като космичен прототип на женския
орган
изъм.
Същият този контраст може да се намери в нашия слънчев космос. Ако вземем нашата земя и слънцето като представляващи нормалните еволюционни степени, кометата не е достигнала до тази нормална степен. Тя съответствува в нашия космос на женското в човешкото същество.
Ето защо трябва да виждаме съществуването на кометата като космичен прототип на женския организъм.
Лунното съществуване пък е двойникът на мъжкото съществуване. Това ще бъде ясно на вас от казаното преди. Отпреди ние знаем, че Луната е парче, от Земята, което е трябвало да бъде отделено от нея. Ако бе останало със Земята, Земята не би могла да напредне в своята еволюция, Луната е трябвало да бъде отделена поради гъстотата и. Контрастът между Комета и Луна вън в космоса е следователно прототипът на женското и мъжкото в човешкото същество.
към текста >>
Различните членове на човешкия
орган
изъм са разбира се, един до друг и обикновеният материалистичен анатом ще ги сметне, че са на еднаква степен на развитие.
Този въпрос е крайно интересен, защото ни показва, че дали разглеждаме едно земно същество такова като човека или цялата вселена, не трябва просто да мислим за един член един до друг с други, както ни се явяват те в пространството; ако правим това ние се отдаваме на една ужасна илюзия.
Различните членове на човешкия организъм са разбира се, един до друг и обикновеният материалистичен анатом ще ги сметне, че са на еднаква степен на развитие.
Но за онзи, който изучава истината на нещата, има разлики, дотолкова, доколкото едно нещо е достигнало известна точка на еволюция, а друго не е макар че е направило известен напредък а още по-друго е преминало отвъд тази точка. Ще дойде време, когато целият човешки организъм ще бъде проучван в тези насоки; само тогава ще съществува в истински смисъл една окултна анатомия. Както вече съм казал, неща, намиращи се едно до друго, могат да бъдат на различни степени на еволюция, а органите в човешкото тяло могат да се разберат само, когато човек знае, че всеки един от тях е на твърде различна степен на еволюция.
към текста >>
Ще дойде време, когато целият човешки
орган
изъм ще бъде проучван в тези насоки; само тогава ще съществува в истински смисъл една окултна анатомия.
Този въпрос е крайно интересен, защото ни показва, че дали разглеждаме едно земно същество такова като човека или цялата вселена, не трябва просто да мислим за един член един до друг с други, както ни се явяват те в пространството; ако правим това ние се отдаваме на една ужасна илюзия. Различните членове на човешкия организъм са разбира се, един до друг и обикновеният материалистичен анатом ще ги сметне, че са на еднаква степен на развитие. Но за онзи, който изучава истината на нещата, има разлики, дотолкова, доколкото едно нещо е достигнало известна точка на еволюция, а друго не е макар че е направило известен напредък а още по-друго е преминало отвъд тази точка.
Ще дойде време, когато целият човешки организъм ще бъде проучван в тези насоки; само тогава ще съществува в истински смисъл една окултна анатомия.
Както вече съм казал, неща, намиращи се едно до друго, могат да бъдат на различни степени на еволюция, а органите в човешкото тяло могат да се разберат само, когато човек знае, че всеки един от тях е на твърде различна степен на еволюция.
към текста >>
Както вече съм казал, неща, намиращи се едно до друго, могат да бъдат на различни степени на еволюция, а
орган
ите в човешкото тяло могат да се разберат само, когато човек знае, че всеки един от тях е на твърде различна степен на еволюция.
Този въпрос е крайно интересен, защото ни показва, че дали разглеждаме едно земно същество такова като човека или цялата вселена, не трябва просто да мислим за един член един до друг с други, както ни се явяват те в пространството; ако правим това ние се отдаваме на една ужасна илюзия. Различните членове на човешкия организъм са разбира се, един до друг и обикновеният материалистичен анатом ще ги сметне, че са на еднаква степен на развитие. Но за онзи, който изучава истината на нещата, има разлики, дотолкова, доколкото едно нещо е достигнало известна точка на еволюция, а друго не е макар че е направило известен напредък а още по-друго е преминало отвъд тази точка. Ще дойде време, когато целият човешки организъм ще бъде проучван в тези насоки; само тогава ще съществува в истински смисъл една окултна анатомия.
Както вече съм казал, неща, намиращи се едно до друго, могат да бъдат на различни степени на еволюция, а органите в човешкото тяло могат да се разберат само, когато човек знае, че всеки един от тях е на твърде различна степен на еволюция.
към текста >>
Кометата работи върху физическото и етерното тяло на човека по такъв начин, че те фактически създават
орган
и, деликатни
орган
и, които са подходящи за по-нататъшното развитие на Аза на Аз-съзнанието, така както то се е развило особено след внедряването на Христовия Импулс в земята.
Ето как въздействието на кометата сега се изразява: Когато човешкото Аз направи една стъпка напред, тогава, за да може целият човек да напредне, физическото и етерното тяло трябва съответно да се трансформират. Ако Азът трябва да мисли по-различно през 19-тото столетие от начина, по който е мислел през 18-тото столетие, трябва да има нещо, което да променя външния израз на Аза във физическото и етерното тяло и това нещо е кометата!
Кометата работи върху физическото и етерното тяло на човека по такъв начин, че те фактически създават органи, деликатни органи, които са подходящи за по-нататъшното развитие на Аза на Аз-съзнанието, така както то се е развило особено след внедряването на Христовия Импулс в земята.
От тогава насетне значението на появяването на кометата е, че Азът, както се развива от степен към степен, получава физически и етерни органи, които може да използува.
към текста >>
От тогава насетне значението на появяването на кометата е, че Азът, както се развива от степен към степен, получава физически и етерни
орган
и, които може да използува.
Ето как въздействието на кометата сега се изразява: Когато човешкото Аз направи една стъпка напред, тогава, за да може целият човек да напредне, физическото и етерното тяло трябва съответно да се трансформират. Ако Азът трябва да мисли по-различно през 19-тото столетие от начина, по който е мислел през 18-тото столетие, трябва да има нещо, което да променя външния израз на Аза във физическото и етерното тяло и това нещо е кометата! Кометата работи върху физическото и етерното тяло на човека по такъв начин, че те фактически създават органи, деликатни органи, които са подходящи за по-нататъшното развитие на Аза на Аз-съзнанието, така както то се е развило особено след внедряването на Христовия Импулс в земята.
От тогава насетне значението на появяването на кометата е, че Азът, както се развива от степен към степен, получава физически и етерни органи, които може да използува.
към текста >>
24.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Това бе дадено за човека чрез факта, че една специална индивидуалност Авраам, бе подбрана, притежаваща в специална степен такава
орган
изация на физическия мозък, чрез която бе възможно да се получи съзнание за духовния свят без старите способности.
През моето последно посещение ние видяхме как в края на първото хилядолетие се появява нещо като компенсация за загубеното зрение в духовните светове.
Това бе дадено за човека чрез факта, че една специална индивидуалност Авраам, бе подбрана, притежаваща в специална степен такава организация на физическия мозък, чрез която бе възможно да се получи съзнание за духовния свят без старите способности.
В Духовната Наука следователно първата част на Кали Юга наричаме периода на Авраам онзи период, в който човек наистина загуби пряко виждане в по-висшите духовни светове, но през който нещо като съзнание за Бога се събужда в него. Това постепенно прераства в неговото Аз така че той все повече схваща този Бог като свързан с неговото Аз-съзнание. С човешкото Аз-съзнание. Бог се появява като Световното Аз в онази епоха, първото хилядолетие от Кали Юга, което ние можем да наречем при неговото приключване епохата на Авраам.
към текста >>
25.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Като пример на това може да вземете изпълнената с мъдрост
орган
изация на един мравуняк.
Човек се издига до истинско човешко достойнство, само когато схване от дълбочините взаимоотношението, което лежи в основата на духовното. Хората не трябва да си затварят очите пред онова, което небесните знаци им показват. Мъдростта трябва да запали и да освети своята връзка между малкото и голямото.
Като пример на това може да вземете изпълнената с мъдрост организация на един мравуняк.
Там цялото има значение, всяка мравка се усеща член на цялото. Човешките същества обаче регулират своя социален живот според това, какво всеки отделен индивид смята полезно за себе си. Те тичат един около друг безчувствено, без разбиране. Човешкият живот наистина е глупав в много отношения.
към текста >>
26.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази
орган
изираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек.
Да си поставим въпроса: защо постигането на самопознание е така трудно? Човекът е твърде сложно същество. Ако възнамеряваме да говорим истината за неговия вътрешен живот, за живота на душата му, в самото начало още не трябва да гледаме на него като на нещо просто и елементарно.
По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек.
Преди да изследваме естеството на самопознанието, пред нас се явяват два аспекта на живота на човешката душа. Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния живот на човека има два полюса. Тези два полюса стават очевидни, когато наблюдаваме едно лице, поставено в две противоположни положения. Да предположим, че наблюдаваме някого изцяло потънал в съзерцание на някаква поразителна красота или силно впечатляващо природно явление.
към текста >>
От азбучните понятия на Антропософията знаем, че в будно състояние четирите съставки на човешкото същество физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз са
орган
ически и активно преплетени и че при спане физическото и етерното тяло остават в леглото, докато астралното тяло и Азът се изливат в обширния свят, граничащ пряко с физическото ни съществувание.
Ние можем да навлезем по-дълбоко в тези неща и тогава идваме в сфери, в които можем да разберем нашите постъпки, само като призовем на помощ достиженията на езотеричното изследване. Тук ни среща друга поляризация тази на спане и будно състояние.
От азбучните понятия на Антропософията знаем, че в будно състояние четирите съставки на човешкото същество физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз са органически и активно преплетени и че при спане физическото и етерното тяло остават в леглото, докато астралното тяло и Азът се изливат в обширния свят, граничащ пряко с физическото ни съществувание.
Към тези факти може да се подходи също от различни гледни точки. Можем да запитаме: какво има да се каже относно съзерцаването на света, образуването на умствени картини, мисленето и относно волята и нейните импулси по време на будност от една страна, и по време на сън, от друга.
към текста >>
Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на
орган
изма.
Тези факти могат да бъдат разглеждани и в друга светлина. При по-задълбочено разследване разбираме, че в обикновено будното състояние на физическия живот човекът по принцип има много малка власт и контрол над своята воля. Волята твърде много се отдръпва от ежедневния живот. Съобразете само колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, е наистина резултат на вашето собствено мислене и образуване на умствени картини. Когато някой почука на вратата и вие казвате "влез", това не може да се нарече решение на вашето собствено мислене и воля.
Ако сте гладни и сядате на масата, това не може да се нарече решение на волята ви, защото това е предизвикано от вашето състояние, от нуждите на организма.
Опитайте се да си представите вашия ежедневен живот и ще откриете колко малко волята ви е повлиявана пряко от центъра на вашето същество. Защо е така? Езотеричните учения ни доказват, че по отношение на своята воля човек действително спи през деня, т.е. човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята.
към текста >>
Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия
орган
изъм и го ободрява.
човек изобщо не живее в същински смисъл в своите волеви импулси. Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини.
Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява.
Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята. Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация. Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал. Животът на волята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта.
към текста >>
Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия
орган
изъм е от природата на волята.
Можем да си съставим по-добри и по-добри понятия и умствени картини, можем да станем по-високо нравствени, по-културни индивиди, обаче не можем нищо да направим по отношение на волята. Чрез култивиране на по-добри мисли ние можем да въздействуваме непряко върху волята, но що се отнася до самия живот, ние не можем да въздействуваме върху нея пряко. Това е защото в будния живот през деня нашата воля търпи въздействие само по косвен път, именно посредством съня. Когато спите, вие не мислите, не си създавате умствени картини. Волята обаче се събужда, прониква отвън в нашия организъм и го ободрява.
Ние сутрин се чувствуваме засилени, защото това, което е проникнало в нашия организъм е от природата на волята.
Това, че не осъзнаваме тази дейност на волята, ни става разбираемо, като си припомним, че цялата понятийна дейност престава, когато спим. Следователно, предлагаме този намек за по-нататъшно съзерцание, за по-нататъшна медитация. Колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече ще намирате потвърждение на истината в думите, че човек спи по отношение на волята си, когато е буден и спи по отношение на мисловния живот, когато е заспал. Животът на волята спи през деня; животът на мисълта спи през нощта. Човек не съзнава, че неговата воля не спи през нощта, защото той разбира само как да се събужда в своя мисловен живот.
към текста >>
Можем това да скицираме, като нарисуваме областта на сърцето тук и покажем непрекъснатите потоци от тук към мозъка, втичащи се в главата около
орган
а известен на анатомията като пинеална жлеза.
Животът на човешката душа, както е представен тук, първо от външно, екзотерично наблюдение; и след това от наблюдението по-мистичен характер, се разкрива чрез по-дълбоко езотерично изследване. Процесите, които бяха описани в техния по-външен аспект, могат също да бъдат възприети в човек в чрез ясновидство. Когато днес човек стои пред нас в будно състояние и ние го наблюдаваме с очите на ясновидството, виждаме да текат непрекъснато лъчи светлина от сърцето към главата.
Можем това да скицираме, като нарисуваме областта на сърцето тук и покажем непрекъснатите потоци от тук към мозъка, втичащи се в главата около органа известен на анатомията като пинеална жлеза.
към текста >>
Тези течения, които в спящия човек идват отвън от космичното пространство, от Макрокосмоса и се втичат във вътрешния
орган
изъм на физическото тяло и на етерното тяло, лежащи в леглото, тези течения при тяхното изследване разкриват нещо твърде забележително.
Тези течения се надигат поради това, че човешката кръв, която е физическа субстанция, постоянно се превръща в етерна субстанция. В областта на сърцето става постоянно превръщане на кръвта в тази фина етерна субстанция, която тече нагоре към главата и тече светейки около пинеалната жлеза. Този процес етеризацията на кръвта, се забелязва в човешкото същество през цялото време на неговия буден живот. Различно е сега обаче при спящото човешко същество. Окултният наблюдател може да забележи, когато едно човешко същество спи, едно постоянно течение отвън навътре към мозъка, а също и в обратна посока от мозъка към сърцето.
Тези течения, които в спящия човек идват отвън от космичното пространство, от Макрокосмоса и се втичат във вътрешния организъм на физическото тяло и на етерното тяло, лежащи в леглото, тези течения при тяхното изследване разкриват нещо твърде забележително.
Лъчите в различните индивиди варират твърде много. Спящите индивиди драстично се различават един от друг и тези, които са малко безсъдържателни, ако знаеха как лошо се издават при езотерично наблюдение, когато заспиват на публични събрания, биха се постарали да не допускат това!
към текста >>
27.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ето какво е положението: това същество, което държи властта напълно в подсъзнателното, е крайно зависимо от земята като цялостен
орган
изъм.
То следователно изчезва малко преди смъртта, винаги трябва да спаси себе си. То винаги има подтика да нареди живота на човешкото същество по такъв начин, че то да може да надделее смъртта. Ще бъди ужасно за еволюцията на човешкото същество обаче, ако това същество, което има притежание на човека по такъв начин, би било в състояние да победи смъртта, ако то би могло да умре с човека и по този начин да влезе в духовните светове, в които човек влиза след смърт. То винаги трябва да се сбогува с човека, преди той да влезе в духовния свят след смъртта си. В някои случаи това е много трудно за това същество и произлизат всевъзможни усложнения.
Ето какво е положението: това същество, което държи властта напълно в подсъзнателното, е крайно зависимо от земята като цялостен организъм.
Земята не е никак съществото, описано от геолозите, минералозите и палеонтолозите; Нашата земя е едно напълно живо същество. Човекът вижда само неговия скелет, защото геологът, минералогът и палеонтологът описват само неговата минерална природа, а това е земният скелет. Ако знаете само това, това би било да знаете толкова, че ако влезете в тази стая и чрез някои специални подреждания на вашата способност за зрение, не бихте могли да видите нищо от тази прекрасна компания, а само кости, само скелетните система. Представете си че някои влиза през вратата и на тези столове седят само скелети /това не значи, че вие ще имате само кокали, това не очаквам от вас но ще предположим, че човекът има способността да вижда само кости той ще е снабден с някакъв вид рентгенов апарат/. Това е точно онова, което геолозите виждат от земята.
към текста >>
Тази земя обаче не се състои само от скелет, а е жив
орган
изъм и тази земя изпраща от своя център към всяка точка на повърхността си, към всяка територия специални енергии.
Човекът вижда само неговия скелет, защото геологът, минералогът и палеонтологът описват само неговата минерална природа, а това е земният скелет. Ако знаете само това, това би било да знаете толкова, че ако влезете в тази стая и чрез някои специални подреждания на вашата способност за зрение, не бихте могли да видите нищо от тази прекрасна компания, а само кости, само скелетните система. Представете си че някои влиза през вратата и на тези столове седят само скелети /това не значи, че вие ще имате само кокали, това не очаквам от вас но ще предположим, че човекът има способността да вижда само кости той ще е снабден с някакъв вид рентгенов апарат/. Това е точно онова, което геолозите виждат от земята. Те виждат само скелета.
Тази земя обаче не се състои само от скелет, а е жив организъм и тази земя изпраща от своя център към всяка точка на повърхността си, към всяка територия специални енергии.
Представете си повърхността на земята /вж рисунката/:
към текста >>
Енергиите, които се предават от земята е нещо, което принадлежи на жизнения
орган
изъм на земята.
Тук е Източната част, там Западната.
Енергиите, които се предават от земята е нещо, което принадлежи на жизнения организъм на земята.
В зависимост от това, дали едно човешко същество живее на това или онова място на земята, неговата душа, тази безсмъртна душа, не влиза пряко в контакт с тези енергии, а само косвено безсмъртната душа на човека е относително независима от земните условия. Душата е само изкуствено зависима от земните условия, както показахме днес. Чрез заобиколния път през това друго същество обаче, това същество, което завзема човека преди раждане и трябва да го остави преди смърт, тези различни енергии работят особено силно. Тези енергии действуват в расовите типове и географските разграничения специално влияят в човешките същества.
към текста >>
28.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Вчера ви обърнах внимание на факта, че цялата земя по същина трябва да се счита за един
орган
изъм отвътре на който протичат различни енергии върху жителите по различните територии.
Този остров се отличава от останалата част на земята по известни начини. Всяка област на земята се различава от другите чрез някои характеристики; това не е нищо специално. Днес ще подчертая само относително силните разлики между Ирландия и другите области на земята. В еволюцията на земята, както сме видели в моята книга "Окултната наука" човек може да се върне назад във времето и различни влияния, различни случки подтвърждават онова, което може да бъде събрано като факти от духовния свят. Вие знаете от Окултната наука какви неща са съществували, когато говорим за Лемурийско време, какво се е развило от Лемурийско време насам, как са се развили различните неща.
Вчера ви обърнах внимание на факта, че цялата земя по същина трябва да се счита за един организъм отвътре на който протичат различни енергии върху жителите по различните територии.
Това протичане има специално влияние върху двойника, към който също ви обърнах внимание вчера. В изминалите времена човешките същества, които са били запознати с Ирландия, изразиха специалните характеристики на Ирландия в приказки за феи и легенди. Искам да ви подчертая, че една езотерична легенда бе известна, която, изразяваше същината на Ирландия по отношение на земния организъм. Казваше се в нея, че човечеството някога е било изгонено от рая, защото в рая Люцифер бе заблудил човечеството, което след това изгонване било разпространено по останалата част на света. Останалата част от света обаче вече е съществувала когато човечеството е било изхвърлено от рая.
към текста >>
Искам да ви подчертая, че една езотерична легенда бе известна, която, изразяваше същината на Ирландия по отношение на земния
орган
изъм.
В еволюцията на земята, както сме видели в моята книга "Окултната наука" човек може да се върне назад във времето и различни влияния, различни случки подтвърждават онова, което може да бъде събрано като факти от духовния свят. Вие знаете от Окултната наука какви неща са съществували, когато говорим за Лемурийско време, какво се е развило от Лемурийско време насам, как са се развили различните неща. Вчера ви обърнах внимание на факта, че цялата земя по същина трябва да се счита за един организъм отвътре на който протичат различни енергии върху жителите по различните територии. Това протичане има специално влияние върху двойника, към който също ви обърнах внимание вчера. В изминалите времена човешките същества, които са били запознати с Ирландия, изразиха специалните характеристики на Ирландия в приказки за феи и легенди.
Искам да ви подчертая, че една езотерична легенда бе известна, която, изразяваше същината на Ирландия по отношение на земния организъм.
Казваше се в нея, че човечеството някога е било изгонено от рая, защото в рая Люцифер бе заблудил човечеството, което след това изгонване било разпространено по останалата част на света. Останалата част от света обаче вече е съществувала когато човечеството е било изхвърлено от рая. Следователно се прави разлика така се казва в тази приказка, в тази легенда между рая с Люцифер в него и останалата част на земята, в която човечеството беше изпъдено. По-различно е с Ирландия обаче. Тя не принадлежи в същия смисъл на останалата земя, защото преди Люцифер да бе стъпил в рая едно изображение на рая се бе оформило на земята и това изображение бе станало Ирландия.
към текста >>
Не трябва да се обърква онова, което наистина се развива вътре в човешкото същество с характеристиките на земния
орган
изъм в определена територия.
Вие навярно ще си кажете, че в този случай най-добрите човешки същества трябва да са в Ирландия. Да, това е така, но не в света. Във всяка област разни хора влизат и имат потомци и пр. Следователно не е човек само продукт на парчето земя, върху което той стои. Може да бъде така че силите, изкачващи се от земята да противодействуват на характера на човешките същества там.
Не трябва да се обърква онова, което наистина се развива вътре в човешкото същество с характеристиките на земния организъм в определена територия.
В такъв случай човек просто ще отвори себе си отново за света на илюзиите. Току-що казах обаче, че Ирландия е една специална, земя, което можем да кажем това и днес. От типа би трябвало да изкочи един фактор, сред множеството фактори, които биха могли днес да доведат до един плодоносен път към социални и политически идеи. Такива фактори трябва да се имат предвид. Това, което току-що казах за Ирландия е един фактор.
към текста >>
29.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен
орган
изъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища.
Това засилване и отслабване на волята са импулси, които протичат не само в основата на областта на мъртвите, а също така и в човешкото царство тук на земята, не разбира се в нашите мисли на обикновеното съзнание, но във всичко, което ние тук изпитваме като волеви импулси и също като импулси на чувствата. Разбира се, странен факт е, че човекът, в своето обикновено съзнание като едно физическо земно лице, преживява ясно само своите сетивни възприятие и своите мисли. Будно съзнание съществува само във възприятия и мислене. Чувствата се само като че сънуват, а при волята обикновено общо взето се спи.
Никой човек не знае какво точно става, когато той просто си повдигне ръката, това ще рече, когато волята работи в неговия телесен организъм, не знае това по начина, по който той....../липсва малко текст/.......законът на чувствата, макар..... нещо малко по-ясен в съзнанието, отколкото законът за волята, той все още е тъмен; не е по-ясен, отколкото картините, които имаме в нашите сънища.
Страсти, емоции, чувства всъщност само са сънуват; те не се преживяват в светлината на съзнанието, което живее в сетивните възприятия и умствените картини, а нашата воля изобщо не се преживява съзнателно. Във всичко, което в будния ни живот е като сънища и сън, живеят мъртвите. Те живеят с душите, които са въплътени във физически тела на земята. Те живеят в тях точно така, както ние живеем в растителния свят, с изключение, че ние не сме вътрешно привързани към растителния свят, както са мъртвите към нашите чувства, емоции и волеви импулси. Те непрекъснато живеят във всичко това.
към текста >>
Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си
орган
изиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии.
Така както тук на земята животинската област стои като трета област над минералната и растителната, така отвъд прага ние възприемаме като трета област областта на известни йерархии, една област със същества, които никога не преживяват земни въплъщения, но с които ние влизаме в отношения между смърт и едно ново раждане. Тази област на йерархиите е отвъд прага същото нещо като онова, което ни дава между смърт и ново раждане напълно интензивното преживяване за нашето Аз. През първите две области ние изпитваме, преживяваме "другият", чрез йерархиите ние преживяваме себе си. Може дори да се каже, че като едно духовно същество вътре в йерархиите човек преживява себе си като син, като едно дете на йерархиите. Той знае себе си такъв, какъвто е свързан към другите човешки души, както вече го описах, той знае себе си същевременно и като дете на йерархиите.
Така както човек усеща себе си тук, когато възприема себе си в космоса, като едно сливане на външните природни енергии и на заобикалящия космос, така отвъд прага той усеща себе си организиран като духовно същество чрез участие на различните йерархии.
към текста >>
Докато тук нашето Аз потъва в един физически
орган
изъм, така че то е един екстракт от останалата природа, там нашата духовност потъва в йерархиите и е екстракт от тях.
Тук, ако наблюдаваме себе си като човешки същества това положително не трябва да породи гордост в нас ние виждаме т.нар. по-нисша област на природата и нас самите поставени на върха на тези области на природата. Преминаваме през портата на смъртта и там откриваме, че ние сме на най-ниското равнище на областите на йерархиите, ала като сливане на импулсите от йерархиите. Там обаче спояването идва отгоре, докато тук то се изкачва от долу.
Докато тук нашето Аз потъва в един физически организъм, така че то е един екстракт от останалата природа, там нашата духовност потъва в йерархиите и е екстракт от тях.
Може също да се каже, че там ние се обличаме в нашата духовност, докато тук се обличаме с нашата телесна природа, когато преминаваме през портата на раждането.
към текста >>
идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на
орган
изации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война.
Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде. Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони. Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите. Социализмът е крайност в едно направление. На другия полюс е крайността, която всички т.нар.
идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война.
Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с чудовището, което те желаят да убият. Има твърде много добра воля в тези неща. Тя е само онова, което може да изскочи от материалистичното съзнание на времето, онова, което произтича като резултати бих искал да кажа като политически връх на цялата същина на света.
към текста >>
Това е, което трябва да се изрази при съставяне на закони и формираме на политически
орган
изации, защото това дава основата за сградата на социалните условия.
Това обаче ще доведе точно до противоположното на желаната цел. Важното развитие, което трябва да се разпространи по земята е едно разбиране за съдбата.
Това е, което трябва да се изрази при съставяне на закони и формираме на политически организации, защото това дава основата за сградата на социалните условия.
Всичко, което не е съвместимо с духовната еволюция на човечеството, просто ще се разпадне; то ще се срине или ще се износи. Всичко това е тясно свързано с онова, което знаците на времето обявяват днес.
към текста >>
Само тогава една международна
орган
изация ще бъде създадена, която ще означава разпространяване на истинското Християнство по цялата земя.
Изискванията на времето обаче трябва да се съблюдават внимателно от лица, които желаят да се занимават с духовната еволюция на човечеството. Трябва да бъде разбрано, че по пътя, по който предимно се върви днес, Христос ще бъде загубен. Той може да бъде спечелен като законен цар и господар на земята, само чрез издигането на човечеството до духовност. Ето в какво трябва да сме сигурни: Христос трябва да се търси не така както различните вери Го търсят днес, вери които по забележителен начин вече са се поддали на всеки възможен компромис при тълкуването на Христос тук и там те дори вече са се уговорили за това как да празнуват Христос като бог на клането. Христос трябва да бъде търсен там, където Той всъщност може да бъде намерен, когато човешките същества дойдат до разбирането на областта на съдбата като една реалност, в която Христос ще бъде намерен, както казахме днес.
Само тогава една международна организация ще бъде създадена, която ще означава разпространяване на истинското Християнство по цялата земя.
към текста >>
Представете си какво всички тези
орган
изации /признавам създадени от искрена добра воля/ биха казали, ако вие им предложехте такава програма!
Само за момент трябва да размислите, за да осъзнаете, че ние не сме достигнали тази цел. Помислете си какво би станало, ако вие предложихте на всички хора, които сега говорят, че желаят да установят мир по целия свят и кой не говори за това! да им предложите програма, която да направи Христос достъпен за цялото човечество. Тогава ще дойде мир, траен мир, дотолкова, доколкото това е изобщо възможно на земята.
Представете си какво всички тези организации /признавам създадени от искрена добра воля/ биха казали, ако вие им предложехте такава програма!
Ние дори вече преживяхме една "програма за мир", издадена от "Христовия представител на земята". Вътре в тази програма обаче вие много не ще намерите Христос. Зная, че тези неща не се взимат достатъчно сериозно понастоящем. И ако не се вземат сериозно, човечеството не ще бъде в състояние да върви по един здравословен път. Така както е необходимост Мистерията на Голгота да бъде схваната на едно духовно равнище, така също е необходимост човешките същества да разберат ясно знаците на времето, да виждат в Духовната Наука нещо, без което даже външната социална структура на бъдещето не може да се създаде.
към текста >>
Това не е задължение, разбира се, но доколкото се отнася до мене, няма никаква
орган
изация, защото няма нищо, което да не може да бъде казано, ако само действителността и истината се казват.
Принуден съм да направя тези две стъпки. Дайте ми малко време обаче и аз съм сигурен, че други начини и средства ще се открият, чрез които да се позволи да се даде на всеки неговите духовно-научни права. Духовно-научното движение обаче не трябва да бъде прекъсвано от неща, които нямат нищо общо с него. Следователно предимно онези, които принадлежат най-истинно и честно на нашето движение, са тези, които трябва да разберат, че тези конференции в обикновен смисъл повече не могат да стават и че аз освобождавам всекиго от каквито и да било задължения. Всеки навсякъде може да извести това, което той желае.
Това не е задължение, разбира се, но доколкото се отнася до мене, няма никаква организация, защото няма нищо, което да не може да бъде казано, ако само действителността и истината се казват.
За да се установи истината обаче и двете изисквания трябва да бъдат изпълнени. Много съм наскърбен, че трябва да взема тези мерки. Аз зная обаче, че приятелите, които стоят най-близо до нашето движение, напълно ще възприемат тази необходимост и ще се съгласят с нея.
към текста >>
30.
Съдържание
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Орган
и на духовно възприятие.
Органи на духовно възприятие.
Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
към текста >>
Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите
орган
и.
Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи.
Четене в хрониката Акаша.
към текста >>
31.
3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
През целия си живот той е зает със съсипване на този чудесен физически
орган
изъм, поддавайки се на своите желания, подтици, страсти и различни форми на наслада.
Защо би го имало този ефект? Защото в същия момент човекът би станал съзнателен за съвършенството на своето физическо и етерно тяло, сравнени с онова, което е той като душевно същество. Възможно е също да формираме идея за това чрез обикновено разсъждение. Всеки, който с помощта на физическата наука направи чисто външно изследване на удивителната структура на човешкото сърце или мозък, или на всяка отделна част на човешкия скелет, ще може да почувства колко безкрайно мъдри и съвършени са подредбата и устройството на физическото тяло. Вземайки една отделна кост, например бедрената кост, която съчетава най-голям носещ капацитет с най-малък разход на усилие, или чрез съзерцаване на удивителното устройство на сърцето или на мозъка, е възможно да имаме слабо понятие за онова, което би изживял някой, ако видеше мъдростта, от която е било породено това устройство, и ако после сравнеше с него това, което е човекът като душевно същество по отношение на страстите и желанията!
През целия си живот той е зает със съсипване на този чудесен физически организъм, поддавайки се на своите желания, подтици, страсти и различни форми на наслада.
Навсякъде в живота може да се наблюдава дейност, разрушителна за чудесната структура на човешкото сърце или мозък. Всичко това би дошло живо пред душата на човека, ако той се спуснеше съзнателно във физическото и етерното си тяло. А несъвършенството на душата, сравнено с перфектната структура на обвивките, би имало непреодолимо парализиращ ефект върху него, ако той можеше да сравни онова, което е в душата му, с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от неговото физическо и етерно тяло. Следователно той е защитен от спускане в тях съзнателно и е отклонен, при събуждане, към гоблена на сетивния свят разгърнат около него; той не може да погледне в своето най-вътрешно същество.
към текста >>
Както кръвта тече в жива циркулация от сърцето към
орган
ите и от
орган
ите отново обратно към сърцето, така и Слънцето се разкриваше като центърът на живи духовни потоци, течащи напред-назад между Слънцето и планетите.
Те виждаха Слънцето не като физическа, а като духовна реалност, и виждаха Слънчевия Дух. Физическият ефект на заслепяване бе затъмнен от земната субстанция, понеже тя бе станала прозрачна и позволяваше да преминат само на духовните сили на Слънцето. Но нещо друго от огромно значение бе свързано с това виждане на Слънцето. Фактът, за който вчера бе дадено само едно абстрактно указание, тогава се разкриваше в цялата си истина, а именно, че има живо взаимодействие между планетите и Слънцето, тъй като постоянно текат потоци напред-назад от планетите към Слънцето и от Слънцето към планетите. Духовно се разкриваше нещо, което може да се сравни с кръвообращението в човешкото тяло.
Както кръвта тече в жива циркулация от сърцето към органите и от органите отново обратно към сърцето, така и Слънцето се разкриваше като центърът на живи духовни потоци, течащи напред-назад между Слънцето и планетите.
Слънчевата система се разкрива като духовна система на живи реалности, външното проявление на които е не повече от символ. Всичко, проявявано от отделните планети, насочва към великата духовна опитност, описана току-що, както един часовник посочва времето на явленията във външния живот.
към текста >>
Той трябва безстрашно и без изпадане в обърканост да премине това духовно Същество, което също ни показва колко сме нищожни, и че трябва да развием нови
орган
и, ако се стремим да проникнем в Макрокосмоса.
Така ние виждаме, че ако човек желае да намери духа, който е зад външния свят и го обхваща, той трябва да прекоси в пълно съзнание една област, за която в нормалния живот е несъзнателен; той трябва да прекоси съзнателно самия поток, който в ежедневния живот му отнема съзнанието. Ако след това той се остави да бъде повлиян от чувства, запалени от кръговрата на самата природа, или от понятия и идеи като споменатите по-горе, ако, накратко, постига истинско себе-развитие, той постепенно става способен на безстрашно приближаване към духовната Сила, която отначало е невидима. Точно както Вътрешният Пазач на Прага е невъзприемаем за обикновеното съзнание, така също е и този втори пазач, Големия Пазач на Прага, който стои пред духовния Макрокосмос. Той става все по-възприемаем за онзи, преминал нужната подготовка и проправя пътя му в духовния Макрокосмос.
Той трябва безстрашно и без изпадане в обърканост да премине това духовно Същество, което също ни показва колко сме нищожни, и че трябва да развием нови органи, ако се стремим да проникнем в Макрокосмоса.
Ако някой доближеше този Голям Пазач на Прага съзнателно, но още неподготвен, щеше да бъде обхванат от страх и отчаяние.
към текста >>
32.
5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние чухме вчера как човек би могъл да се ориентира във вътрешната
орган
изация на своето астрално тяло, ако можеше при събуждане да се спусне съзнателно в това астрално тяло; и ние можахме да формираме идея какво означава да се премине Малкия Пазач на Прага.
Ние чухме вчера как човек би могъл да се ориентира във вътрешната организация на своето астрално тяло, ако можеше при събуждане да се спусне съзнателно в това астрално тяло; и ние можахме да формираме идея какво означава да се премине Малкия Пазач на Прага.
Всъщност казаното вчера бе доста хипотетично, тъй като в нормалния живот моментът никога не идва, когато човек просто може при събуждане да проникне съзнателно в своето вътрешно същество. В най-добрия случай той може да се подготви с мистично задълбочаване за съзнателно навлизане в своите външни телесни обвивки. Какво означава това, и подготовката с която е свързано, ще стане ясно едва в хода на тези лекции. За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации. Това може и се случва на определени индивиди.
към текста >>
Ние имаме в себе си животинското царство, защото притежаваме астрално тяло, което по определен начин прониква външното ни, физическо тяло със сила и енергия; имаме в себе си растителното царство, защото притежаваме етерно или жизнено тяло, за което може да се каже нещо подобно; имаме в себе си минералното царство, защото вземаме минерални субстанции в себе си и ги оставяме да преминават през нашия
орган
изъм.
Когато погледнем навън в света днес, пред нас застават три природни царства: животинско, растително и минерално царство. Ние имаме тези три царства също и вътре в себе си.
Ние имаме в себе си животинското царство, защото притежаваме астрално тяло, което по определен начин прониква външното ни, физическо тяло със сила и енергия; имаме в себе си растителното царство, защото притежаваме етерно или жизнено тяло, за което може да се каже нещо подобно; имаме в себе си минералното царство, защото вземаме минерални субстанции в себе си и ги оставяме да преминават през нашия организъм.
Когато се издигнем достатъчно в духовния свят за да стигнем до своето първо въплъщение, докато изживяваме физическото тяло отвътре ние осъзнаваме, че по онова време Земята току-що бе достигнала точката на своето развитие, когато минералното царство в неговата настояща форма се появи за пръв път и следователно беше възможно за нас да преминем през своето първо физическо въплъщение, защото можехме да вземем в себе си минерална субстанция.
към текста >>
33.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
И така, тези различни членове на човешкия
орган
изъм и устройство са били формирани от различни духовни светове.
И така, тези различни членове на човешкия организъм и устройство са били формирани от различни духовни светове.
За да разберем това, ние ще направим добре ако си припомним прекрасната, дълбоко мъдра мисъл на Гьоте: "Окото е оформено от светлината за светлината. Окото дължи съществуването си на светлината. От недиференцираните животински органи светлината произвежда орган, който да си кореспондира с нея; и така окото е оформено от светлината за светлината, така че вътрешната светлина да може да се срещне с външната." Шопенхауер, а също и Кант, искаха да представят целия свят като човешка идея; тази философия се опитва да изтъкне, че без око ние нямаше да възприемаме светлина, че без око около нас би имало тъмнина. Това, разбира се, е вярно, но работата е там, че то е едностранна истина. Ако не бъде прибавена и другата страна, едностранната истина се счита за цялата истина от което няма нищо по-гибелно.
към текста >>
От недиференцираните животински
орган
и светлината произвежда
орган
, който да си кореспондира с нея; и така окото е оформено от светлината за светлината, така че вътрешната светлина да може да се срещне с външната." Шопенхауер, а също и Кант, искаха да представят целия свят като човешка идея; тази философия се опитва да изтъкне, че без око ние нямаше да възприемаме светлина, че без око около нас би имало тъмнина.
И така, тези различни членове на човешкия организъм и устройство са били формирани от различни духовни светове. За да разберем това, ние ще направим добре ако си припомним прекрасната, дълбоко мъдра мисъл на Гьоте: "Окото е оформено от светлината за светлината. Окото дължи съществуването си на светлината.
От недиференцираните животински органи светлината произвежда орган, който да си кореспондира с нея; и така окото е оформено от светлината за светлината, така че вътрешната светлина да може да се срещне с външната." Шопенхауер, а също и Кант, искаха да представят целия свят като човешка идея; тази философия се опитва да изтъкне, че без око ние нямаше да възприемаме светлина, че без око около нас би имало тъмнина.
Това, разбира се, е вярно, но работата е там, че то е едностранна истина. Ако не бъде прибавена и другата страна, едностранната истина се счита за цялата истина от което няма нищо по-гибелно. Да кажем нещо невярно не е най-лошото, което може да се случи, понеже светът скоро сам ще го поправи; но е наистина сериозно, ако едностранната истина се разглежда като абсолютна истина и се отстоява това разглеждане. Това, че без око ние нямаше да можем да виждаме светлина, е едностранна истина. Но ако светът беше останал завинаги изпълнен с мрак, ние не би трябвало да имаме очи.
към текста >>
Ако вземете в правилния смисъл думите, че "окото е формирано от светлината, за светлината", вие ще може да си кажете, че в светлината трябва да има нещо, което разбира се не можем да видим с очите си, но което е развило очите от
орган
изма, който отначало е нямал очи.
Но ако светът беше останал завинаги изпълнен с мрак, ние не би трябвало да имаме очи. Когато някои животни са живели дълги епохи в тъмни пещери, те губят зрението си и техните очи закърняват. От една страна е вярно, че без очи нямаше да можем да виждаме светлина, но от друга страна е еднакво вярно, че очите са били оформени от светлината, за светлината. Винаги е крайно необходимо да се гледа на истините не само от едната страна, а също и от другата. Грешката на повечето философи не е в това, че те казват нещо грешно в много случаи техните твърдения не могат да бъдат отхвърлени, защото отстояват истини а че изказват твърдения, дължащи се на това, че нещата са били погледнати само от една страна.
Ако вземете в правилния смисъл думите, че "окото е формирано от светлината, за светлината", вие ще може да си кажете, че в светлината трябва да има нещо, което разбира се не можем да видим с очите си, но което е развило очите от организма, който отначало е нямал очи.
Зад светлината има нещо скрито. Нека тук да кажем: Формиращата окото сила се съдържа във всеки лъч на слънчевата светлина. От това можем да осъзнаем, че всичко около нас съдържа силите, които са ни създали. Точно както нашите очи са били създадени от нещо в светлината, така и всичките ни органи са били оформени от нещо, което лежи в основата на всичко, което виждаме навън в света само като външна повърхност.
към текста >>
Точно както нашите очи са били създадени от нещо в светлината, така и всичките ни
орган
и са били оформени от нещо, което лежи в основата на всичко, което виждаме навън в света само като външна повърхност.
Грешката на повечето философи не е в това, че те казват нещо грешно в много случаи техните твърдения не могат да бъдат отхвърлени, защото отстояват истини а че изказват твърдения, дължащи се на това, че нещата са били погледнати само от една страна. Ако вземете в правилния смисъл думите, че "окото е формирано от светлината, за светлината", вие ще може да си кажете, че в светлината трябва да има нещо, което разбира се не можем да видим с очите си, но което е развило очите от организма, който отначало е нямал очи. Зад светлината има нещо скрито. Нека тук да кажем: Формиращата окото сила се съдържа във всеки лъч на слънчевата светлина. От това можем да осъзнаем, че всичко около нас съдържа силите, които са ни създали.
Точно както нашите очи са били създадени от нещо в светлината, така и всичките ни органи са били оформени от нещо, което лежи в основата на всичко, което виждаме навън в света само като външна повърхност.
към текста >>
Онзи достигнал Посвещение разпознава, че ако съществуваха само Елементарният Свят и Светът на Духа, човешкият
орган
на интелигентността никога не би могъл да възникне.
Онзи достигнал Посвещение разпознава, че ако съществуваха само Елементарният Свят и Светът на Духа, човешкият орган на интелигентността никога не би могъл да възникне.
Светът на Духа е наистина възвишен свят, но силите, оформили физическият орган на мисленето, трябва да са се влели в човека от още по-висш свят, за да може интелигентността да се прояви външно, във физическия свят.
към текста >>
Светът на Духа е наистина възвишен свят, но силите, оформили физическият
орган
на мисленето, трябва да са се влели в човека от още по-висш свят, за да може интелигентността да се прояви външно, във физическия свят.
Онзи достигнал Посвещение разпознава, че ако съществуваха само Елементарният Свят и Светът на Духа, човешкият орган на интелигентността никога не би могъл да възникне.
Светът на Духа е наистина възвишен свят, но силите, оформили физическият орган на мисленето, трябва да са се влели в човека от още по-висш свят, за да може интелигентността да се прояви външно, във физическия свят.
към текста >>
Първообразите и градителите на нашия
орган
на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност. За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там. В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа. Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект.
Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>
Ако попитаме: Как се развива
орган
ът, който ни позволява да имаме ясновидско съзнание?
Още по-висш свят е възможно да се опише само чрез развиване на духовна способност, издигаща се над физическия интелект. Има една по-висша форма на съзнание, а именно ясновидското съзнание.
Ако попитаме: Как се развива органът, който ни позволява да имаме ясновидско съзнание?
отговорът е, че трябва да има светове от които да се излъчват силите, необходими за развитието на това ясновидско съзнание. Като всичко друго, то трябва да се оформи от по-висш свят. Първият вид ясновидско съзнание, което трябва да се развие, е образно съзнание, имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава само чиста фантазия само докато органът за него не бъде формиран от силите, лежащи дори отвъд Света на Разума. Веднага щом допуснем съществуването на ясновидско съзнание, ние трябва също да допуснем и съществуването на свят от който се излъчват силите, позволяващи да се развие органа за него.
към текста >>
Това имагинативно съзнание остава само чиста фантазия само докато
орган
ът за него не бъде формиран от силите, лежащи дори отвъд Света на Разума.
Има една по-висша форма на съзнание, а именно ясновидското съзнание. Ако попитаме: Как се развива органът, който ни позволява да имаме ясновидско съзнание? отговорът е, че трябва да има светове от които да се излъчват силите, необходими за развитието на това ясновидско съзнание. Като всичко друго, то трябва да се оформи от по-висш свят. Първият вид ясновидско съзнание, което трябва да се развие, е образно съзнание, имагинативно съзнание.
Това имагинативно съзнание остава само чиста фантазия само докато органът за него не бъде формиран от силите, лежащи дори отвъд Света на Разума.
Веднага щом допуснем съществуването на ясновидско съзнание, ние трябва също да допуснем и съществуването на свят от който се излъчват силите, позволяващи да се развие органа за него. Това е Светът на Първообразите (Urbilderwelt). Всичко, което може да възникне като истинска имагинация, е отражение на Света на Първообразите.
към текста >>
Веднага щом допуснем съществуването на ясновидско съзнание, ние трябва също да допуснем и съществуването на свят от който се излъчват силите, позволяващи да се развие
орган
а за него.
Ако попитаме: Как се развива органът, който ни позволява да имаме ясновидско съзнание? отговорът е, че трябва да има светове от които да се излъчват силите, необходими за развитието на това ясновидско съзнание. Като всичко друго, то трябва да се оформи от по-висш свят. Първият вид ясновидско съзнание, което трябва да се развие, е образно съзнание, имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава само чиста фантазия само докато органът за него не бъде формиран от силите, лежащи дори отвъд Света на Разума.
Веднага щом допуснем съществуването на ясновидско съзнание, ние трябва също да допуснем и съществуването на свят от който се излъчват силите, позволяващи да се развие органа за него.
Това е Светът на Първообразите (Urbilderwelt). Всичко, което може да възникне като истинска имагинация, е отражение на Света на Първообразите.
към текста >>
34.
7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Силите на този свят са строителите на човешкия
орган
на интелигентност.
Имената може грубо да се считат за обозначения на длъжности. Ако говорим за Духовете на Волята или за Духовете на Мъдростта, това е донякъде както ако говорим тук на Земята за съветник, висш съветник или нещо подобно; човекът може да е бил най-напред това и после нещо друго. В духовните Йерархии едно и също Същество може веднъж да е било Дух на Мъдростта, по друго време Дух на Волята и т.н., понеже Съществата се развиват през степени, през различни категории. Докато оставаме в Света на Духа, те ни се разкриват като Серафими или Херувими, или от някаква категория, от която може да бъдат. Но от момента в който се запознаем с развиващото се Същество, от момента в който преминем отвъд званието на длъжността към представа за самото действително Същество, ние сме се извисили в още по-висше царство, в Света на Разума (Vernunftreich).
Силите на този свят са строителите на човешкия орган на интелигентност.
към текста >>
Ние ще покажем, че силите, които формират
орган
ите за имагинативно съзнание в човека, идват от Света на Първообразите, точно както силите от Света на Разума са онези, които позволяват на човека на физически план да бъде способен на интелигентна преценка.
Сега нашата задача ще бъде да говорим за първия свят, разкриван на човека когато в него се пробуди ясновидското съзнание. Това е светът на Имагинацията.
Ние ще покажем, че силите, които формират органите за имагинативно съзнание в човека, идват от Света на Първообразите, точно както силите от Света на Разума са онези, които позволяват на човека на физически план да бъде способен на интелигентна преценка.
Нашата следваща задача ще бъде да обясним връзката между първата степен на висшето познание и духовния Свят на Първообразите. След това ще преминем към описване световете на Инспирацията и Интуицията и към показване как, в крак с нашата съвременна култура, човек може да израсне във висшите светове, как може да стане гражданин на онези светове, в които той е най-нисшето същество, точно както е най-висшето същество в царствата, заобикалящи го тук на физически план. Тук той гледа надолу към растенията, животните, минералите; в отвъдните светове той може да погледне нагоре към Съществата над него. Като следва своя път в Макрокосмоса с наново пробудени способности, в полезрението му непрекъснато навлизат нови Същества и реалности.
към текста >>
35.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Сетивното възприятие възниква поради факта, че окото ни възпира част от светлината от Елементарния Свят, ухото ни възпира част от звука, другите ни
орган
и възпират част от огъня или топлината; онова, което не бива възпирано, се влива в нас.
Причината е, че когато Азът преминава от Макрокосмоса в Микрокосмоса, се създава един вид преграда срещу вливащите се духовни сили, срещу всичко, което наричаме Елементарен Свят. Нещо бива възпирано с резултата, че се влива само част от Елементарния Свят. Ако видим синя повърхност пред себе си, тогава, чрез тази синя повърхност се вливат всички тези сили, с изключение на една част от Елементарния Свят. Частта от Елементарния Свят, която бива възпирана, стига до нашето съзнание като огледален образ, отражение, и това отражение е синия цвят. Елементите на огъня, въздуха, водата и земята (духовно разбирани като принадлежащи на Елементарния Свят) текат през окото с изключение на онова, което всъщност виждаме.
Сетивното възприятие възниква поради факта, че окото ни възпира част от светлината от Елементарния Свят, ухото ни възпира част от звука, другите ни органи възпират част от огъня или топлината; онова, което не бива възпирано, се влива в нас.
към текста >>
Така че това, което виждаме или чуваме, е което ние не пропускаме; а което пропускаме е онова, формирало физическия
орган
изъм на окото например.
С други думи, окото не е оформено от онова, което е отразено, а от онова, което идва до нас със светлината и то е част от Елементарния Свят. Освен това нещо друго се влива от Света на Духа, всъщност от всички светове, за които говорихме. Съответно ние можем да кажем: В този определен момент определени сили биват възпирани от окото, и също от другите сетива; онова, което не се влива е нас, което бива възпирано, е сбора от нашите сетивни впечатления.
Така че това, което виждаме или чуваме, е което ние не пропускаме; а което пропускаме е онова, формирало физическия организъм на окото например.
Ние възпираме определени сили и позволяваме на други да преминат тези последните бидейки сили на Елементарния Свят. Ако погледнем очната ябълка в огледалото, тогава ние също виждаме само онова, което тя не пропуска. Така в Елементарния Свят има сили, които са оформили зрителното ни сетиво, а също и другите ни сетива. Като сетивни същества ние сме оформени от Елементарния Свят; светът, който виждаме когато сме способни да погледнем в Елементарния Свят, е светът който е изградил нашите сетива.
към текста >>
На вътрешната "стена" на нашия зрителен
орган
има нещо като второ огледало, защото там, от по-далечен свят, се вливат други сили с изключение на онези, които биват отразени.
На вътрешната "стена" на нашия зрителен орган има нещо като второ огледало, защото там, от по-далечен свят, се вливат други сили с изключение на онези, които биват отразени.
Там самите елементални сили биват възпирани и отразени; те престават да действат и само силите на Света на Духа са онези, които протичат и не биват отразени. Това са силите, които формират например зрителния нерв. Точно както окото има свой зрителен нерв, така и ухото има свой слухов нерв от силите, вливащи се от Света на Духа. От там струят силите на Същества, които са строителите на цялата ни нервна система. Нашите нерви са подредени съгласно законите на планетарния свят отвън, тъй като планетарният свят е външния израз на духовни реалности и духовни светове.
към текста >>
В своите сетивни
орган
и ние сме произведение на Елементарния Свят и усещайки дейността и функционирането на своите сетива, ние усещаме Елементарния Свят.
По какъв начин сме способни ние в обикновения живот да бъдем съзнателни за нещо? Чрез това да бъдем способни да го възпрем. Ние ставаме съзнателни за част от Елементарния Свят възпирайки я.
В своите сетивни органи ние сме произведение на Елементарния Свят и усещайки дейността и функционирането на своите сетива, ние усещаме Елементарния Свят.
Ние сме произведение на Света на Духа и усещаме този свят но само в отражение когато усещаме света, свързан с нашите нерви. Какво знае човек за Елементарния Свят? Колкото е отразено за него чрез сетивата: светлина, звуци и т.н. Какво знае човек за Света на Духа? Точно онова, което неговите нерви отразяват за него.
към текста >>
За нас е възможно да имаме сетивни
орган
и например очи само допускайки Елементарния Свят в себе си и тогава задържайки го.
За нас е възможно да имаме сетивни органи например очи само допускайки Елементарния Свят в себе си и тогава задържайки го.
Можем да имаме нервна система само допускайки Света на Духа в себе си и тогава задържайки го; можем да имаме мозък и разсъдъчна способност само допускайки в себе си Света на Разума и тогава задържайки го; посредством това се формира мозъкът. Ако ще се формират по-висши органи, за нас трябва да е възможно да задържаме един още по-висш свят. Ние трябва да бъдем способни да изпратим нещо към него, както в своя мозък изпращаме онова, което възпира Света на Разума. Така човек трябва да направи нещо, ако желае да се развива по верния път. Той трябва да извлича сили от по-висш свят, ако в правилния смисъл желае да се развие до по-висша степен.
към текста >>
Ако ще се формират по-висши
орган
и, за нас трябва да е възможно да задържаме един още по-висш свят.
За нас е възможно да имаме сетивни органи например очи само допускайки Елементарния Свят в себе си и тогава задържайки го. Можем да имаме нервна система само допускайки Света на Духа в себе си и тогава задържайки го; можем да имаме мозък и разсъдъчна способност само допускайки в себе си Света на Разума и тогава задържайки го; посредством това се формира мозъкът.
Ако ще се формират по-висши органи, за нас трябва да е възможно да задържаме един още по-висш свят.
Ние трябва да бъдем способни да изпратим нещо към него, както в своя мозък изпращаме онова, което възпира Света на Разума. Така човек трябва да направи нещо, ако желае да се развива по верния път. Той трябва да извлича сили от по-висш свят, ако в правилния смисъл желае да се развие до по-висша степен. Той трябва да направи нещо за да възпира силите от Света на Първообразите, които в противен случай просто преминават през него. Той самият трябва да създаде отразяващ инструмент за тази цел.
към текста >>
Ако желае да постигне по-висше познание, той трябва да направи нещо, за да създаде за себе си по-висши
орган
и.
Той трябва да извлича сили от по-висш свят, ако в правилния смисъл желае да се развие до по-висша степен. Той трябва да направи нещо за да възпира силите от Света на Първообразите, които в противен случай просто преминават през него. Той самият трябва да създаде отразяващ инструмент за тази цел. Системата на Духовната Наука, започваща с имагинативно познание, създава такъв инструмент по начина, по който днешният човек може и би трябвало да прави това. Онова, което човекът обикновено възприема и познава, е външния физически свят.
Ако желае да постигне по-висше познание, той трябва да направи нещо, за да създаде за себе си по-висши органи.
Той трябва да причини един свят, по-висш от Света на Разума, да спре вътре в него, и той прави това развивайки нов вид активност, която може да се изправи пред Света на Първообразите и, за начало, да го възпира. Той поражда новата активност учейки се да преминава през вътрешни изживявания, които не се случват в ежедневния живот. Типично изживяване от този род е описано в книгата "Въведение в Тайната Наука" (глава V). То се причинява чрез представа за Розовия Кръст. Как трябва да подходим, за да имаме като истинско изживяване вътре в себе си тази мисловна картина на Розовия Кръст?
към текста >>
През целия
орган
изъм тече зеленият сок.
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод.
През целия организъм тече зеленият сок.
А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши.
към текста >>
Работейки така върху себе си, човек съзнателно надгражда онова, което иначе външният свят е завършил в него без помощта му, формирайки неговия мозък от Света на Разума, нервната му система от Света на Духа, сетивните му
орган
и от Елементарния Свят.
Не е нужно символите да бъдат само картинни; те също може да се състоят от думи, в които са събрани дълбоки космически истини. Когато космическите истини са събрани в символични сентенции, там ние имаме сила, посредством която можем да оформим субстанцията на душата.
Работейки така върху себе си, човек съзнателно надгражда онова, което иначе външният свят е завършил в него без помощта му, формирайки неговия мозък от Света на Разума, нервната му система от Света на Духа, сетивните му органи от Елементарния Свят.
Той самият изгражда органи, по-висши от мозъка, органи които не са външно видими за нормалното съзнание, защото лежат в област отвъд физическата. Точно както очите са били оформени от Елементарния Свят, нервите от Света на Духа, мозъкът от Света на Разума, така и от Света на Първообразите се образуват и оформят по-висши органи, органи които постепенно ни позволяват да проникваме в по-висшия свят и да гледаме в него. Тези органи просто представляват развитие и продължение на дейността, пренесена от по-ниска степен. Тези висши органи на възприятие се появяват под формата на духовни цветове, напъпващи от човека и затова наречени "лотосови цветове", или също духовни "колела" или "чакри".
към текста >>
Той самият изгражда
орган
и, по-висши от мозъка,
орган
и които не са външно видими за нормалното съзнание, защото лежат в област отвъд физическата.
Не е нужно символите да бъдат само картинни; те също може да се състоят от думи, в които са събрани дълбоки космически истини. Когато космическите истини са събрани в символични сентенции, там ние имаме сила, посредством която можем да оформим субстанцията на душата. Работейки така върху себе си, човек съзнателно надгражда онова, което иначе външният свят е завършил в него без помощта му, формирайки неговия мозък от Света на Разума, нервната му система от Света на Духа, сетивните му органи от Елементарния Свят.
Той самият изгражда органи, по-висши от мозъка, органи които не са външно видими за нормалното съзнание, защото лежат в област отвъд физическата.
Точно както очите са били оформени от Елементарния Свят, нервите от Света на Духа, мозъкът от Света на Разума, така и от Света на Първообразите се образуват и оформят по-висши органи, органи които постепенно ни позволяват да проникваме в по-висшия свят и да гледаме в него. Тези органи просто представляват развитие и продължение на дейността, пренесена от по-ниска степен. Тези висши органи на възприятие се появяват под формата на духовни цветове, напъпващи от човека и затова наречени "лотосови цветове", или също духовни "колела" или "чакри".
към текста >>
Точно както очите са били оформени от Елементарния Свят, нервите от Света на Духа, мозъкът от Света на Разума, така и от Света на Първообразите се образуват и оформят по-висши
орган
и,
орган
и които постепенно ни позволяват да проникваме в по-висшия свят и да гледаме в него.
Не е нужно символите да бъдат само картинни; те също може да се състоят от думи, в които са събрани дълбоки космически истини. Когато космическите истини са събрани в символични сентенции, там ние имаме сила, посредством която можем да оформим субстанцията на душата. Работейки така върху себе си, човек съзнателно надгражда онова, което иначе външният свят е завършил в него без помощта му, формирайки неговия мозък от Света на Разума, нервната му система от Света на Духа, сетивните му органи от Елементарния Свят. Той самият изгражда органи, по-висши от мозъка, органи които не са външно видими за нормалното съзнание, защото лежат в област отвъд физическата.
Точно както очите са били оформени от Елементарния Свят, нервите от Света на Духа, мозъкът от Света на Разума, така и от Света на Първообразите се образуват и оформят по-висши органи, органи които постепенно ни позволяват да проникваме в по-висшия свят и да гледаме в него.
Тези органи просто представляват развитие и продължение на дейността, пренесена от по-ниска степен. Тези висши органи на възприятие се появяват под формата на духовни цветове, напъпващи от човека и затова наречени "лотосови цветове", или също духовни "колела" или "чакри".
към текста >>
Тези
орган
и просто представляват развитие и продължение на дейността, пренесена от по-ниска степен.
Не е нужно символите да бъдат само картинни; те също може да се състоят от думи, в които са събрани дълбоки космически истини. Когато космическите истини са събрани в символични сентенции, там ние имаме сила, посредством която можем да оформим субстанцията на душата. Работейки така върху себе си, човек съзнателно надгражда онова, което иначе външният свят е завършил в него без помощта му, формирайки неговия мозък от Света на Разума, нервната му система от Света на Духа, сетивните му органи от Елементарния Свят. Той самият изгражда органи, по-висши от мозъка, органи които не са външно видими за нормалното съзнание, защото лежат в област отвъд физическата. Точно както очите са били оформени от Елементарния Свят, нервите от Света на Духа, мозъкът от Света на Разума, така и от Света на Първообразите се образуват и оформят по-висши органи, органи които постепенно ни позволяват да проникваме в по-висшия свят и да гледаме в него.
Тези органи просто представляват развитие и продължение на дейността, пренесена от по-ниска степен.
Тези висши органи на възприятие се появяват под формата на духовни цветове, напъпващи от човека и затова наречени "лотосови цветове", или също духовни "колела" или "чакри".
към текста >>
Тези висши
орган
и на възприятие се появяват под формата на духовни цветове, напъпващи от човека и затова наречени "лотосови цветове", или също духовни "колела" или "чакри".
Когато космическите истини са събрани в символични сентенции, там ние имаме сила, посредством която можем да оформим субстанцията на душата. Работейки така върху себе си, човек съзнателно надгражда онова, което иначе външният свят е завършил в него без помощта му, формирайки неговия мозък от Света на Разума, нервната му система от Света на Духа, сетивните му органи от Елементарния Свят. Той самият изгражда органи, по-висши от мозъка, органи които не са външно видими за нормалното съзнание, защото лежат в област отвъд физическата. Точно както очите са били оформени от Елементарния Свят, нервите от Света на Духа, мозъкът от Света на Разума, така и от Света на Първообразите се образуват и оформят по-висши органи, органи които постепенно ни позволяват да проникваме в по-висшия свят и да гледаме в него. Тези органи просто представляват развитие и продължение на дейността, пренесена от по-ниска степен.
Тези висши органи на възприятие се появяват под формата на духовни цветове, напъпващи от човека и затова наречени "лотосови цветове", или също духовни "колела" или "чакри".
към текста >>
Във всеки, който практикува такива упражнения, за ясновидското съзнание може действително да станат видими нови
орган
и.
Във всеки, който практикува такива упражнения, за ясновидското съзнание може действително да станат видими нови органи.
Например, един такъв се разтваря като колело или цвете в средата на челото. Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен орган. Точно както съществува физически сетивен орган, за да доведе света около нас до нашето съзнание, така съществуват и духовни сетивни органи, за да доведат до съзнанието ни света, който не може да бъде видян с обикновени физически очи. Тези т.нар. лотосови цветове са сили и системи от сили, които се развиват от човешката душа.
към текста >>
Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен
орган
.
Във всеки, който практикува такива упражнения, за ясновидското съзнание може действително да станат видими нови органи. Например, един такъв се разтваря като колело или цвете в средата на челото.
Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен орган.
Точно както съществува физически сетивен орган, за да доведе света около нас до нашето съзнание, така съществуват и духовни сетивни органи, за да доведат до съзнанието ни света, който не може да бъде видян с обикновени физически очи. Тези т.нар. лотосови цветове са сили и системи от сили, които се развиват от човешката душа.
към текста >>
Точно както съществува физически сетивен
орган
, за да доведе света около нас до нашето съзнание, така съществуват и духовни сетивни
орган
и, за да доведат до съзнанието ни света, който не може да бъде видян с обикновени физически очи.
Във всеки, който практикува такива упражнения, за ясновидското съзнание може действително да станат видими нови органи. Например, един такъв се разтваря като колело или цвете в средата на челото. Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен орган.
Точно както съществува физически сетивен орган, за да доведе света около нас до нашето съзнание, така съществуват и духовни сетивни органи, за да доведат до съзнанието ни света, който не може да бъде видян с обикновени физически очи.
Тези т.нар. лотосови цветове са сили и системи от сили, които се развиват от човешката душа.
към текста >>
Втори
орган
от този род може да се оформи в областта на ларингса, друг близо до сърцето и т.н.
Втори орган от този род може да се оформи в областта на ларингса, друг близо до сърцето и т.н.
Тези духовни сетивни органи думата неминуемо подразбира противоречие, но няма по-добър израз в съвременния език, създаден за физическия свят тези духовни сетивни органи могат да бъдат развити с търпелива и енергична практика на потопяване в символични мисловни картини, които не са картини на нищо във външния свят, и които в това отношение се различават от мисловните картини на обикновеното съзнание с това, че не отразяват нищо външно, а работят в душата и пораждат сили, които могат да възпират Света на Първообразите точно както очите, нервите и мозъкът възпират другите светове около нас.
към текста >>
Тези духовни сетивни
орган
и думата неминуемо подразбира противоречие, но няма по-добър израз в съвременния език, създаден за физическия свят тези духовни сетивни
орган
и могат да бъдат развити с търпелива и енергична практика на потопяване в символични мисловни картини, които не са картини на нищо във външния свят, и които в това отношение се различават от мисловните картини на обикновеното съзнание с това, че не отразяват нищо външно, а работят в душата и пораждат сили, които могат да възпират Света на Първообразите точно както очите, нервите и мозъкът възпират другите светове около нас.
Втори орган от този род може да се оформи в областта на ларингса, друг близо до сърцето и т.н.
Тези духовни сетивни органи думата неминуемо подразбира противоречие, но няма по-добър израз в съвременния език, създаден за физическия свят тези духовни сетивни органи могат да бъдат развити с търпелива и енергична практика на потопяване в символични мисловни картини, които не са картини на нищо във външния свят, и които в това отношение се различават от мисловните картини на обикновеното съзнание с това, че не отразяват нищо външно, а работят в душата и пораждат сили, които могат да възпират Света на Първообразите точно както очите, нервите и мозъкът възпират другите светове около нас.
към текста >>
Всеки, притежаващ способността за ясновидско виждане, може да възприеме тези висши сетивни
орган
и в човека.
Но да стигнем до тази точка не е достатъчно.
Всеки, притежаващ способността за ясновидско виждане, може да възприеме тези висши сетивни органи в човека.
Но самите тези органи сега трябва да бъдат развити по-нататък. Досега те са били оформени от свят, по-висш от световете, от които е изградено нашето човешко устройство. Тук идва вторият етап, подготовката за истинско виждане. Системата, възприета от процеса на подготовката е, че всеки, достигнал имагинативно познание посредством развитието на лотосовите цветове и е съзнателен за това, че го е постигнал, сега преминава към нещо доста по-трудно, към по-висок етап на вътрешната работа и усилия.
към текста >>
Но самите тези
орган
и сега трябва да бъдат развити по-нататък.
Но да стигнем до тази точка не е достатъчно. Всеки, притежаващ способността за ясновидско виждане, може да възприеме тези висши сетивни органи в човека.
Но самите тези органи сега трябва да бъдат развити по-нататък.
Досега те са били оформени от свят, по-висш от световете, от които е изградено нашето човешко устройство. Тук идва вторият етап, подготовката за истинско виждане. Системата, възприета от процеса на подготовката е, че всеки, достигнал имагинативно познание посредством развитието на лотосовите цветове и е съзнателен за това, че го е постигнал, сега преминава към нещо доста по-трудно, към по-висок етап на вътрешната работа и усилия.
към текста >>
Първият етап се състои в изработването на голямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните
орган
и с търпение и издръжливост.
Първият етап се състои в изработването на голямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните органи с търпение и издръжливост.
На следващия етап, след като човекът е придобил определено умение в представянето на такива символи, той трябва да стигне до там да бъде способен да изключи картините от съзнанието си и да се съсредоточи само върху силата вътре в него, която ги е създала. Във формирането на картината на Розовия Кръст ние вземаме под внимание растението и човека, и едва след това изграждаме символа. Сега ние отстраняваме от съзнанието си този символ, също и онзи на Жезъла на Меркурий, съсредоточавайки се върху дейността, която самите ние сме упражнили в изграждането на картините. Това означава, че ние насочваме вниманието си към своята собствена дейност, игнорирайки произведението и. Това е дори по-трудно.
към текста >>
Тогава ние действително можем да изживеем момента, когато не само притежаваме висши
орган
и или лотосови цветове, а виждаме блясваща пред нас нова реалност, за която дотогава сме нямали и понятие; ние сме стигнали до етапа, където имаме ново поле на виждане и получаваме своето първо проникновение в Света на Духа.
Ако след практикуване на това дълго време ние почувстваме нещо като кипене и въртене вътре в себе си, е бил направен определен напредък.
Тогава ние действително можем да изживеем момента, когато не само притежаваме висши органи или лотосови цветове, а виждаме блясваща пред нас нова реалност, за която дотогава сме нямали и понятие; ние сме стигнали до етапа, където имаме ново поле на виждане и получаваме своето първо проникновение в Света на Духа.
към текста >>
Този метод първо създава
орган
ите, в които Светът на Първообразите бива възпиран и силите му използвани за създаването на онези
орган
и, които са нужни на човека, и след това той бива отведен чрез Имагинативно и Инспиративно познание в Света на Духа, в който сега е способен да се взира.
Ние описахме път на познание, различаващ се донякъде от онзи, който бива следван когато човек само става съзнателен за навлизането или излизането от Света на Духа, когато заспива или се събужда.
Този метод първо създава органите, в които Светът на Първообразите бива възпиран и силите му използвани за създаването на онези органи, които са нужни на човека, и след това той бива отведен чрез Имагинативно и Инспиративно познание в Света на Духа, в който сега е способен да се взира.
Но когато е достигнал степента на Интуитивно Познание, той може също да израсне в Елементарния Свят по такъв начин, че да не влиза в него неподготвен, а напълно подготвен, виждайки го пред себе си като заключителна опитност. Определено, този път е труден за много хора, защото изисква много себеотрицание. Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи. Но в началото той не може да вижда с тези органи. Много често се случва днес някои хора да не искат да вървят по сигурен път, а преди всичко бързо да видят нещо, да имат бърз успех.
към текста >>
Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите
орган
и.
Ние описахме път на познание, различаващ се донякъде от онзи, който бива следван когато човек само става съзнателен за навлизането или излизането от Света на Духа, когато заспива или се събужда. Този метод първо създава органите, в които Светът на Първообразите бива възпиран и силите му използвани за създаването на онези органи, които са нужни на човека, и след това той бива отведен чрез Имагинативно и Инспиративно познание в Света на Духа, в който сега е способен да се взира. Но когато е достигнал степента на Интуитивно Познание, той може също да израсне в Елементарния Свят по такъв начин, че да не влиза в него неподготвен, а напълно подготвен, виждайки го пред себе си като заключителна опитност. Определено, този път е труден за много хора, защото изисква много себеотрицание.
Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи.
Но в началото той не може да вижда с тези органи. Много често се случва днес някои хора да не искат да вървят по сигурен път, а преди всичко бързо да видят нещо, да имат бърз успех. Успехът със сигурност ще дойде, но той трябва да бъде постигнат с упражняване на определено себеотрицание. Първо трябва да работим върху себе си дълго време, за да намерим малко по малко входа към висшите светове; и наистина онова, което виждаме най-напред от Света на Разума и от Света на Духа, е много безцветна гледка. Едва когато се върнем от тези области в Елементарния Свят, когато сме далеч напреднали с Интуитивното Познание едва тогава всичко придобива цвят и живина, защото тогава всичко е наситено с Елементарния Свят и неговите въздействия.
към текста >>
Но в началото той не може да вижда с тези
орган
и.
Ние описахме път на познание, различаващ се донякъде от онзи, който бива следван когато човек само става съзнателен за навлизането или излизането от Света на Духа, когато заспива или се събужда. Този метод първо създава органите, в които Светът на Първообразите бива възпиран и силите му използвани за създаването на онези органи, които са нужни на човека, и след това той бива отведен чрез Имагинативно и Инспиративно познание в Света на Духа, в който сега е способен да се взира. Но когато е достигнал степента на Интуитивно Познание, той може също да израсне в Елементарния Свят по такъв начин, че да не влиза в него неподготвен, а напълно подготвен, виждайки го пред себе си като заключителна опитност. Определено, този път е труден за много хора, защото изисква много себеотрицание. Човек трябва най-напред да се упражнява дълго време със символи и да чака, докато се оформят необходимите органи.
Но в началото той не може да вижда с тези органи.
Много често се случва днес някои хора да не искат да вървят по сигурен път, а преди всичко бързо да видят нещо, да имат бърз успех. Успехът със сигурност ще дойде, но той трябва да бъде постигнат с упражняване на определено себеотрицание. Първо трябва да работим върху себе си дълго време, за да намерим малко по малко входа към висшите светове; и наистина онова, което виждаме най-напред от Света на Разума и от Света на Духа, е много безцветна гледка. Едва когато се върнем от тези области в Елементарния Свят, когато сме далеч напреднали с Интуитивното Познание едва тогава всичко придобива цвят и живина, защото тогава всичко е наситено с Елементарния Свят и неговите въздействия. Тези неща могат да бъдат описани само от гледна точка на Интуитивното Познание.
към текста >>
Освен това, само когато се радваме изграждайки такива символи, когато работим с търпение и постоянство върху развитието на
орган
ите, ние можем да забележим определен напредък; но въпреки, че в началото виждаме само малко от висшите светове, това е сигурен път и такъв, който ни защитава от илюзии.
Освен това, само когато се радваме изграждайки такива символи, когато работим с търпение и постоянство върху развитието на органите, ние можем да забележим определен напредък; но въпреки, че в началото виждаме само малко от висшите светове, това е сигурен път и такъв, който ни защитава от илюзии.
Наградата идва едва по-късно, но това е път, който е защита срещу празната фантазия. Ако сме изминали пътя си до степента на Имагинативно Познание, ние вече стоим в света, който е непосредствено над нашия; и чувстваме, че сме вчленили в себе си нещо от един по-висш свят. След това постепенно се издигаме до по-висши и по-висши степени и накрая постигаме истинско разбиране на висшите светове.
към текста >>
Точно както нашият физически
орган
изъм е бил изграден от висшите светове, така и ние изграждаме своя "духовен човек".
Опитах се да изясня, че в Микрокосмоса, в нервната система, в мозъка, хората са огледални образи на дейностите на Съществата на Макрокосмоса. Беше показано, че преди ние да започнем да работим върху себе си за да развием висши способности, вече е била упражнена друга дейност за нашето развитие като човешки същества. Ние осъзнахме, че ние всъщност само продължаваме работата, която вече е била приложена спрямо нас.
Точно както нашият физически организъм е бил изграден от висшите светове, така и ние изграждаме своя "духовен човек".
Ние се издигаме над своето обикновено себе, напредвайки в развитието си. Никой, който взема понятието за еволюцията сериозно, не може да се съмнява, че такова по-нататъшно развитие е възможно. Онези които вярват, че онова, което понастоящем го има, е възникнало от предишни етапи на съществуване до сегашния, трябва също да признаят, че развитието може да върви напред. Но понеже човекът е станал съзнателно същество, той трябва също да поеме съзнателно развитието си в свои ръце. И той може да върви в пълно съзнание по пътя на развитието, който беше описан.
към текста >>
36.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Най-напред би трябвало да се развият
орган
ите на духовно възприятие, и едва след известен период на себеотрицание той щеше да бъде способен да се издигне от един вид сенчесто, едва забележимо възприятие до истински опитности.
Говорейки вчера за т.нар. Розенкройцерски път в духовните светове, беше казано, че това е най-подходящия път за съвременния човек и най в съгласие със законите на еволюцията на човечеството. Ние описахме как, възприемайки определени критерии за своя душевен живот, човек се издига до имагинативно познание, познание чрез инспирация и интуитивно познание. Ако на негово разположение нямаше нищо друго освен методите, които той преднамерено прилага към душата си, издигането през тези три степени би било като посоченото вчера.
Най-напред би трябвало да се развият органите на духовно възприятие, и едва след известен период на себеотрицание той щеше да бъде способен да се издигне от един вид сенчесто, едва забележимо възприятие до истински опитности.
към текста >>
Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива
орган
ите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове.
Досега ние не сме говорили за въздействието на укрепващите сили на съня върху онзи, който се подлага на този процес на духовно развитие. Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи.
Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове.
Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосмоса. На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези органи правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане. Когато действително е постигнато имагинативно познание, то вече позволява на човека да има определено проникновение във висшия свят.
към текста >>
На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези
орган
и правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане.
Досега ние не сме говорили за въздействието на укрепващите сили на съня върху онзи, който се подлага на този процес на духовно развитие. Ако през развитието я нямаше помощта на съня, човек щеше да се нуждае от много дълго време, преди да бъде способен да забележи фините изживявания, които възникват в резултат на посочените методи. Но понеже неговият живот постоянно преминава от будност в сън, силите на съня му идват на помощ докато развива органите на висше възприятие, споменати вчера като лотосови цветове. Въпреки, че отначало не е възможно да се възприеме нищо посредством лотосовите цветове, въпреки това по време на сън на човека се предават сили от висшите светове, от Макрокосмоса.
На тези сили се дължи, че рано или късно, след като се е обръщал отново и отново към символите и е укрепнал така себе си вътрешно, че душевният му живот да е много обогатен, тези органи правят възможни истински опитности за духовния свят, с някаква степен на виждане.
Когато действително е постигнато имагинативно познание, то вече позволява на човека да има определено проникновение във висшия свят.
към текста >>
Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните
орган
и, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата.
Сега започва една дейност, която е важно да се има в предвид във връзка с разграничаването на истинни и лъжливи картини. Тя може да бъде наречена само мислене на сърцето. Това е нещо, което се получава в хода на развитието, за което говорихме вчера. В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата.
Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата.
Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето. Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят. Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене. В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина.
към текста >>
Това не означава физическото сърце, а духовният
орган
, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят.
Това е нещо, което се получава в хода на развитието, за което говорихме вчера. В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата. Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата. Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето.
Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят.
Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене. В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина. Умът се движи от една представа към друга и след логическо обмисляне и размишление стига до онова, наричано "познание". Различно е, когато искаме да разпознаем истината във връзка с истински символи или емблеми. Те са пред нас като предмети, но мисленето, което употребяваме за тях, не може да бъде сбъркано с обикновено мозъчно мислене.
към текста >>
Този
орган
се превръща в нещо като
орган
на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене.
В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата. Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата. Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето. Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят.
Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене.
В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина. Умът се движи от една представа към друга и след логическо обмисляне и размишление стига до онова, наричано "познание". Различно е, когато искаме да разпознаем истината във връзка с истински символи или емблеми. Те са пред нас като предмети, но мисленето, което употребяваме за тях, не може да бъде сбъркано с обикновено мозъчно мислене. Дали те са истинни или лъжливи е ясно направо, без да е необходимо някакво размишление, както в случая на обикновеното мислене.
към текста >>
37.
10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Защото тя е нещо много по-духовно от логиката на главата, и сърцето не е в същата степен физическия
орган
за мисленето на сърцето, какъвто е мозъкът за мисленето на главата.
За логиката на главата ние имаме инструмент в своя физически мозък. Това е известно на всеки от обикновената наука. Разбира се, не можем да кажем в същия смисъл, че в своето физическо сърце имаме инструмент за логиката на сърцето.
Защото тя е нещо много по-духовно от логиката на главата, и сърцето не е в същата степен физическия орган за мисленето на сърцето, какъвто е мозъкът за мисленето на главата.
Все пак физическото сърце ни дава една аналогия. Когато мисленето на сърцето променя времето в пространство, цялото ни същество трябва да се движи; ние трябва да бъдем въвлечени в постоянно движение. Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от обикновената памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател. Докато в акта на спомнянето обикновения човек гледа назад към миналото, духовният изследовател има вътрешната опитност, че в действителност се движи назад във времето по същия начин, както иначе се движи в пространството. И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата кръв, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем.
към текста >>
Преди да достигне степента на логиката на сърцето, трябва да бъде разгърната логиката на главата посредством
орган
ите на мозъка и гръбнака.
Никой етап на човешкото развитие не може да бъде пропуснат; трябва да бъде преминат всеки един от тях. Така, за да бъде възможно развитието на човека в бъдещето, за да може той един ден да бъде способен да се доближи до онова, което в настоящето стои пред душата му като идеал, той първо трябваше да се развие до настоящата степен.
Преди да достигне степента на логиката на сърцето, трябва да бъде разгърната логиката на главата посредством органите на мозъка и гръбнака.
Мозъкът и гръбнакът са били формирани от силите, вливащи се в човека от Света на Разума; всичко друго бе задържано. Това беше възможно, защото човекът бе успял в изключването от чудесното образувание на своя мозък на всички сили от другите светове, допускайки само онези на Света на Разума. Също както сега ние трябва да работим с мозъка като основа, така и по-рано трябваше работата на Света на Разума да бъде извършена. Мозъкът като инструмент и дейността на Света на Разума предполагаха работата на света, който е непосредствено под него. Тук ние гледаме назад към нещо, което се е развило под влиянието на Света на Духа, когато Светът на Разума още изобщо не беше активен.
към текста >>
Така сърцето се разкрива като
орган
, посочващ основата, която е съществувала в човека преди
орган
ът на мисленето на бъде формиран.
Нашият мозък е бил формиран от Света на Разума, а нашето духовно сърце на бъдещето ще бъде оформено от Света на Първообразите; както чухме, настоящото ни сърце е било формирано от Света на Духа.
Така сърцето се разкрива като орган, посочващ основата, която е съществувала в човека преди органът на мисленето на бъде формиран.
Мозъкът, следователно, може да е бил създаден само на по-късен етап от сърцето. Всичко това ни дава една съвсем различна представа за външната телесна природа на човека. Няколкото органа не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият орган и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа. Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг. Когато мозъкът се появи и премина към развитие, сърцето също продължи да се развива.
към текста >>
Няколкото
орган
а не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият
орган
и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа.
Нашият мозък е бил формиран от Света на Разума, а нашето духовно сърце на бъдещето ще бъде оформено от Света на Първообразите; както чухме, настоящото ни сърце е било формирано от Света на Духа. Така сърцето се разкрива като орган, посочващ основата, която е съществувала в човека преди органът на мисленето на бъде формиран. Мозъкът, следователно, може да е бил създаден само на по-късен етап от сърцето. Всичко това ни дава една съвсем различна представа за външната телесна природа на човека.
Няколкото органа не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият орган и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа.
Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг. Когато мозъкът се появи и премина към развитие, сърцето също продължи да се развива. Сърцето, каквото е то днес, ни дава сведения за две преобразувания, а мозъкът само за едно. Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария орган от двата, като по-стар предшественик на мозъка. Всеки, който поставя сърцето на едно ниво с мозъка, е като някой, който слага един човек на 40 години до друг на 15 и казва: Тези двамата стоят един до друг, така че аз ще изучавам заедно и ще формирам идея за онова, което са те, просто гледайки ги отстрани.
към текста >>
Но един
орган
не спира да се развива, когато съществува друг.
Нашият мозък е бил формиран от Света на Разума, а нашето духовно сърце на бъдещето ще бъде оформено от Света на Първообразите; както чухме, настоящото ни сърце е било формирано от Света на Духа. Така сърцето се разкрива като орган, посочващ основата, която е съществувала в човека преди органът на мисленето на бъде формиран. Мозъкът, следователно, може да е бил създаден само на по-късен етап от сърцето. Всичко това ни дава една съвсем различна представа за външната телесна природа на човека. Няколкото органа не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият орган и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа.
Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг.
Когато мозъкът се появи и премина към развитие, сърцето също продължи да се развива. Сърцето, каквото е то днес, ни дава сведения за две преобразувания, а мозъкът само за едно. Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария орган от двата, като по-стар предшественик на мозъка. Всеки, който поставя сърцето на едно ниво с мозъка, е като някой, който слага един човек на 40 години до друг на 15 и казва: Тези двамата стоят един до друг, така че аз ще изучавам заедно и ще формирам идея за онова, което са те, просто гледайки ги отстрани. Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под внимание периодът на тяхното развитие.
към текста >>
Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария
орган
от двата, като по-стар предшественик на мозъка.
Всичко това ни дава една съвсем различна представа за външната телесна природа на човека. Няколкото органа не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият орган и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа. Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг. Когато мозъкът се появи и премина към развитие, сърцето също продължи да се развива. Сърцето, каквото е то днес, ни дава сведения за две преобразувания, а мозъкът само за едно.
Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария орган от двата, като по-стар предшественик на мозъка.
Всеки, който поставя сърцето на едно ниво с мозъка, е като някой, който слага един човек на 40 години до друг на 15 и казва: Тези двамата стоят един до друг, така че аз ще изучавам заедно и ще формирам идея за онова, което са те, просто гледайки ги отстрани. Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под внимание периодът на тяхното развитие. За да разберем единия, жизнения период от 15 години трябва да бъде взет като основен фактор, както и жизнения период от 40 години в случая на другия. Може би момчето на 15 е синът на 40-годишния баща. Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната анатомия е попаднала в капан.
към текста >>
Тя не знае, че различните
орган
и трябва да се разглеждат различно, защото са на различна степен на развитие.
Всеки, който поставя сърцето на едно ниво с мозъка, е като някой, който слага един човек на 40 години до друг на 15 и казва: Тези двамата стоят един до друг, така че аз ще изучавам заедно и ще формирам идея за онова, което са те, просто гледайки ги отстрани. Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под внимание периодът на тяхното развитие. За да разберем единия, жизнения период от 15 години трябва да бъде взет като основен фактор, както и жизнения период от 40 години в случая на другия. Може би момчето на 15 е синът на 40-годишния баща. Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната анатомия е попаднала в капан.
Тя не знае, че различните органи трябва да се разглеждат различно, защото са на различна степен на развитие.
Докато сме без анатомия, която да изучава различните органи не просто в пространствено съпоставяне, а според стойността им на по-стари или по-млади образувания, ние няма да разберем много за истинското естество на човека. Духовната Наука трябва да даде ключа за разбиране на онова, което ни се разкрива от обикновената наука, ако ще се постига истинно познание.
към текста >>
Докато сме без анатомия, която да изучава различните
орган
и не просто в пространствено съпоставяне, а според стойността им на по-стари или по-млади образувания, ние няма да разберем много за истинското естество на човека.
Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под внимание периодът на тяхното развитие. За да разберем единия, жизнения период от 15 години трябва да бъде взет като основен фактор, както и жизнения период от 40 години в случая на другия. Може би момчето на 15 е синът на 40-годишния баща. Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната анатомия е попаднала в капан. Тя не знае, че различните органи трябва да се разглеждат различно, защото са на различна степен на развитие.
Докато сме без анатомия, която да изучава различните органи не просто в пространствено съпоставяне, а според стойността им на по-стари или по-млади образувания, ние няма да разберем много за истинското естество на човека.
Духовната Наука трябва да даде ключа за разбиране на онова, което ни се разкрива от обикновената наука, ако ще се постига истинно познание.
към текста >>
Никой, който преминава през истинско развитие, не постига нищо значително посредством обикновеното разсъдъчно мислене, защото не е възможно отвън да се открие кой
орган
е по-стар и кой е по-млад; успех може да се постигне само от онзи, който влиза в духовните светове и се учи как да различава нещата там.
Никой, който преминава през истинско развитие, не постига нищо значително посредством обикновеното разсъдъчно мислене, защото не е възможно отвън да се открие кой орган е по-стар и кой е по-млад; успех може да се постигне само от онзи, който влиза в духовните светове и се учи как да различава нещата там.
Когато гледа назад със своята пространствена памет, той няма нужда да отива много далеч, за да намери наченките на мозъка; но за да намери произхода на сърцето, той трябва да отиде много по-назад. Човешкият физически организъм може да бъде разбран само тогава, когато е обяснен от Духовната Наука.
към текста >>
Човешкият физически
орган
изъм може да бъде разбран само тогава, когато е обяснен от Духовната Наука.
Никой, който преминава през истинско развитие, не постига нищо значително посредством обикновеното разсъдъчно мислене, защото не е възможно отвън да се открие кой орган е по-стар и кой е по-млад; успех може да се постигне само от онзи, който влиза в духовните светове и се учи как да различава нещата там. Когато гледа назад със своята пространствена памет, той няма нужда да отива много далеч, за да намери наченките на мозъка; но за да намери произхода на сърцето, той трябва да отиде много по-назад.
Човешкият физически организъм може да бъде разбран само тогава, когато е обяснен от Духовната Наука.
към текста >>
Това означава, че ние трябва да си представим един човек на бъдещето, който ще има съвсем различен външен вид; неговите мозък и сърце ще бъдат напълно преобразени, и той ще е развил един нов
орган
.
Така ние гледаме от настоящия човек, които има сърце и мозък, към един, който има само сърце, още не и мозък, и между двете е състоянието на Пралайя. Когато един ден в бъдещето по-висшето състояние бъде постигнато, по-висшето състояние, което днес се постига в духа от ясновиждащия изследовател, ние ще можем да разберем, че то ще се изразява също и в тялото, че човекът ще има също и съвсем различен външен вид. Ясновиждащият изследовател днес още не е способен да промени телесното си устройство. Ако един Бог слезе, той трябва да се появи в човешко тяло от настоящата епоха. Онова, което трябва да постигнем с духовно развитие, трябва да бъде постигнато в невидимите членове на нашето същество; но на един бъдещ етап онова, което се постига духовно, ще се изразява също и физически.
Това означава, че ние трябва да си представим един човек на бъдещето, който ще има съвсем различен външен вид; неговите мозък и сърце ще бъдат напълно преобразени, и той ще е развил един нов орган.
Също както сега мозъкът лежи над сърцето, преобразеното сърце на бъдещето ще има ново положение по отношение на мозъка. Но между тези две състояния отново ще има Пралайя. Настоящото съществуване на човека трябва да бъде заличено физически, и трябва да последва ново състояние.
към текста >>
38.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Ние трябва да мислим за тази топлина, проникваща човека и неговия
орган
изъм, като за резултат на духовна активност, във връзка с първото планетарно въплъщение на нашата Земя, когато дух и топлина са работили заедно от Макрокосмоса.
Но по време на епохата на Стария Сатурн не е съществувало нищо твърдо; нямало е нищо освен недиференцирана топлина, пронизваща пространството. Възможно е тя да се опише само преминавайки от понятието за външна топлина към такова за вътрешна топлина, душевна топлина. Когато има висш идеал, душата ни грее с топлина; но това действа чак във физическото и ние ставаме също и физически топли. Кръвта се затопля и се движи различно. За чувствителния наблюдател е съвсем явно, че топлината, изживяна в душевния живот, работи чак във физическото устройство.
Ние трябва да мислим за тази топлина, проникваща човека и неговия организъм, като за резултат на духовна активност, във връзка с първото планетарно въплъщение на нашата Земя, когато дух и топлина са работили заедно от Макрокосмоса.
към текста >>
Според вчерашната лекция човешкото сърце е много древен
орган
.
И накрая ние ще попитаме: Има ли нещо в човека, което сочи към бъдещето?
Според вчерашната лекция човешкото сърце е много древен орган.
В изцяло различна форма той вече е съществувал на Старата Луна и на Земята просто е бил преобразуван. На Старата Луна още не е имало мозък; но сърцето е съществувало и освен това е имало в себе си основата за едно бъдещо преобразуване. Също както цветът носи в себе си семето на плода, така и сърцето на Старата Луна е носело в себе си земното сърце.
към текста >>
Има ли днес
орган
и в човешкото тяло, които сочат пророчески към бъдещето?
Има ли днес органи в човешкото тяло, които сочат пророчески към бъдещето?
Действително има такива органи. Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-голямо съвършенство и след западането на други органи ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек. Един такъв орган е ларингсът. Днес той едва е стъпил на пътя към по-висше развитие. Той се разкрива в зародишен етап и ще стане нещо съвсем различно в идващото време.
към текста >>
Действително има такива
орган
и.
Има ли днес органи в човешкото тяло, които сочат пророчески към бъдещето?
Действително има такива органи.
Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-голямо съвършенство и след западането на други органи ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек. Един такъв орган е ларингсът. Днес той едва е стъпил на пътя към по-висше развитие. Той се разкрива в зародишен етап и ще стане нещо съвсем различно в идващото време. Ако изучим ларинкса в неговото отношение към белия дроб, можем да кажем, че по определен начин той предполага ларинкса, той се развива на основата на съществуването на ларинкса.
към текста >>
Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-голямо съвършенство и след западането на други
орган
и ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек.
Има ли днес органи в човешкото тяло, които сочат пророчески към бъдещето? Действително има такива органи.
Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-голямо съвършенство и след западането на други органи ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек.
Един такъв орган е ларингсът. Днес той едва е стъпил на пътя към по-висше развитие. Той се разкрива в зародишен етап и ще стане нещо съвсем различно в идващото време. Ако изучим ларинкса в неговото отношение към белия дроб, можем да кажем, че по определен начин той предполага ларинкса, той се развива на основата на съществуването на ларинкса. Но в същото време ние осъзнаваме, че човекът е още на несъвършена степен по отношение на онова, което поражда в своя ларингс.
към текста >>
Един такъв
орган
е ларингсът.
Има ли днес органи в човешкото тяло, които сочат пророчески към бъдещето? Действително има такива органи. Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-голямо съвършенство и след западането на други органи ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек.
Един такъв орган е ларингсът.
Днес той едва е стъпил на пътя към по-висше развитие. Той се разкрива в зародишен етап и ще стане нещо съвсем различно в идващото време. Ако изучим ларинкса в неговото отношение към белия дроб, можем да кажем, че по определен начин той предполага ларинкса, той се развива на основата на съществуването на ларинкса. Но в същото време ние осъзнаваме, че човекът е още на несъвършена степен по отношение на онова, което поражда в своя ларингс. Къде може да се намери най-голямото човешко съвършенство днес?
към текста >>
Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс
орган
, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили.
В хода на инкарнациите човек може да принадлежи на различни народи и да използва различни езици, различни езикови средства. Следователно е ясно, че речта не е така обвързана с Аза, както е мисленето. Говорът не е свързан с нашата истинска индивидуалност, с онова, което съставлява истинската ни човешка стойност. Говорът е нещо, което имаме съвместно с други човешки същества; то идва до нас от външни условия. Въпреки това не може да се отрече, че словото е нещо, в което нашето най-вътрешното себе, духът, изразява себе си.
Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили.
Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство. Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност.
към текста >>
Ларингсът е
орган
, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности.
Говорът е нещо, което имаме съвместно с други човешки същества; то идва до нас от външни условия. Въпреки това не може да се отрече, че словото е нещо, в което нашето най-вътрешното себе, духът, изразява себе си. Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили. Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство. Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента.
Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности.
Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност. Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло.
към текста >>
Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като
орган
, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека.
Въпреки това не може да се отрече, че словото е нещо, в което нашето най-вътрешното себе, духът, изразява себе си. Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили. Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство. Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности.
Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека.
В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност. Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло. От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци.
към текста >>
Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен
орган
, който ще бъде преобразен едва в бъдещето.
Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство. Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност.
Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето.
Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност. Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло. От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци.
към текста >>
Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в
орган
изъм, чиито център е сърцето; но този
орган
изъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса.
Чрез своето сърце ние правим себе си хора; чрез ларингса Макрокосмосът ни прави хора.
Когато в ново прераждане израстваме в Микрокосмоса, ние растем в организъм, чиито център е сърцето; но този организъм, това телесно устройство бива непрекъснато поддържано от Макрокосмоса, в него струят силите на Макрокосмоса.
Посредством ларингса от Макрокосмоса в нас се влива нещо, което е върховно проявление на духа. Там ние сме свързани с Макрокосмоса. Ние не само приемаме в себе си влияния от Макрокосмоса, но в определен смисъл ние също и ги връщаме, макар още да нямаме индивидуален контрол над тях. Ние сме родени в народен език; ние досега нямаме индивидуален контрол върху вроденото в народния дух. От тук следва, че една голяма истина се съдържа в казаното в самото начало на Библията: че земната еволюция на човека е чакала, докато за него може да бъде създадена превъзходната структура на неговия дихателен апарат ларингсът, създаден от духа, дарен от самия Бог.
към текста >>
39.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Специфичната вътрешна
орган
изация при човека като условие за приемането на Аза.
Карма и животинско царство. Различното отношение на будизма и християнството към животните.
Специфичната вътрешна организация при човека като условие за приемането на Аза.
Изоставането на определени свръхсетивни Същества като необходима предпоставка за напредъка на други свръхсетивни Същества. Обособяването на природните царства в хода на еволюцията. Отделянето на Луната и възникването на животинското царство. Животинските „групови души". Намесата на Луцифер.
към текста >>
Последиците от някои впечатления; липсата на съпротивителни сили от страна на физическото тяло при някои неосъзнати спомени в ранна детска възраст като възможни причини за по-късни душевни разстройства (нервни и душевни заболявания) Примери за това, как се проявяват определени качества и действия в предразположбите и конституцията на човека през следващия му живот: Егоистично то поведение води до слаба телесна
орган
изация; повърхностното отношение води до лъжливост в следващата инкарнация и до нарушения в изграждането на вътрешните
орган
и през още по-следващата инкарнация.
Различните възгледи за болестта и здравето, факти и мнения, свързани с официалната медицина; неразпознаване на истинските духовни причини. Болестта в природните царства и в човека: 1) Минерали: Липсва възможност за боледуване. 2) Растения: Боледуват само при външни увреждания; лечебните сили на етерното тяло. 3) Животни: В посока от низшите към висшите животни явен спад на лечебните сили поради нарастващата зависимост на етерното тяло спрямо физическото и астралното тяло. 4) Човек: Кармически болестни зависимости; въздействия от страна на индивидуалния морален и интелектуален живот върху етерното тяло, а чрез него върху физическото тяло и върху здравословното състояние през следващия живот.
Последиците от някои впечатления; липсата на съпротивителни сили от страна на физическото тяло при някои неосъзнати спомени в ранна детска възраст като възможни причини за по-късни душевни разстройства (нервни и душевни заболявания) Примери за това, как се проявяват определени качества и действия в предразположбите и конституцията на човека през следващия му живот: Егоистично то поведение води до слаба телесна организация; повърхностното отношение води до лъжливост в следващата инкарнация и до нарушения в изграждането на вътрешните органи през още по-следващата инкарнация.
към текста >>
Разрушителни процеси в
орган
ите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси.
Преодоляване на луциферическите и ариманически въздействия чрез болестта. Болката като възпитател. Ариманическото въздействие като последица от луциферическото; колебанията на човека между двата вида въздействия. За необходимостта от изграждане на човешкия характер в хода на окултното развитие. Моралът и здравата разсъдъчна способност като средства против луциферическите и ариманическите изкушения.
Разрушителни процеси в органите като защитно средство против прекомерно силните ариманически процеси.
Истинността на окултните източници: Митът за Прометей и легендата за Рая. Изоставането на луциферическите Същества по време на Старата Луна и на ариманическите Същества по време на Старото Слънце. Изкушението на Ангелои през епохата на Старата Луна чрез ариманическите Същества; изкушението на човека през епохата на Земята чрез луциферическите Същества; последиците от двата вида изкушения. Природните катаклизми като градушка, вулканични изригвания, земетресения като необходими „коректури" в Земните ритмични процеси чрез старите Лунни сили. Същност и проблеми на пропедевтичните средства.
към текста >>
Кармически последици от различните душевни изживявания при жената и мъжа; мъжкият
орган
изъм като следствие от прекомерно емоционални изживявания през миналата инкарнация в женско тяло; женският
орган
изъм като следствие от прекомерно интелектуални и материалистично оцветени изживявания през миналата инкарнация в мъжко тяло.
Как съвременните хигиенни средства премахват определени кармически възможности за изправяне на грешките от миналите инкарнации. Душевното опустошение в резултат на физическите удобства. Търсене на нови ценности; спиритуалните възгледи като „мода".
Кармически последици от различните душевни изживявания при жената и мъжа; мъжкият организъм като следствие от прекомерно емоционални изживявания през миналата инкарнация в женско тяло; женският организъм като следствие от прекомерно интелектуални и материалистично оцветени изживявания през миналата инкарнация в мъжко тяло.
Различната степен на свързване с физическия организъм, която показват мъжа и жената, както и последиците от този факт за проникването в духовните светове. Повърхностният характер на съвременната наука и невъзможността да свързваме отделните факти. Последиците от луциферическото влияние върху човека през Лемурийската епоха; засилената връзка с материалния свят и загубата на спомен за духовния свят. Смъртта като кармическа последица от раждането. Принципната разлика между човешката и животинската смърт.
към текста >>
Различната степен на свързване с физическия
орган
изъм, която показват мъжа и жената, както и последиците от този факт за проникването в духовните светове.
Как съвременните хигиенни средства премахват определени кармически възможности за изправяне на грешките от миналите инкарнации. Душевното опустошение в резултат на физическите удобства. Търсене на нови ценности; спиритуалните възгледи като „мода". Кармически последици от различните душевни изживявания при жената и мъжа; мъжкият организъм като следствие от прекомерно емоционални изживявания през миналата инкарнация в женско тяло; женският организъм като следствие от прекомерно интелектуални и материалистично оцветени изживявания през миналата инкарнация в мъжко тяло.
Различната степен на свързване с физическия организъм, която показват мъжа и жената, както и последиците от този факт за проникването в духовните светове.
Повърхностният характер на съвременната наука и невъзможността да свързваме отделните факти. Последиците от луциферическото влияние върху човека през Лемурийската епоха; засилената връзка с материалния свят и загубата на спомен за духовния свят. Смъртта като кармическа последица от раждането. Принципната разлика между човешката и животинската смърт.
към текста >>
40.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
„жизнени духове", които впрочем не представляват някаква завършена индивидуалност, подобна на човешкия Аз, но които все пак действуват в животинския
орган
изъм по приблизително същия начин, както душата.
Разбира се, ние следва да сме спокойни: изтъкнатите духовни водачи на западноевропейското развитие никога не са застъпвали теза, според която на животните може да се гледа като на „автоматични същества". Подобна теза не е застъпвал и Декарт, макар че в много учебници по философия бихте срещнали подобно твърдение. Но това изобщо не е вярно. Наистина, на животните той не приписва такава душевна природа, способна да се развие до там, че да изведе от Азовото съзнание доказателства за съществуването на Бога; все пак той допуска, че животното е пропито от т.н.
„жизнени духове", които впрочем не представляват някаква завършена индивидуалност, подобна на човешкия Аз, но които все пак действуват в животинския организъм по приблизително същия начин, както душата.
Колко характерно е, че хората успяха да разберат Декарт по такъв абсурден начин! Това просто ни показва, че през изтеклите столетия на нашата западноевропейска култура набра сили именно тенденцията, според която животните не са нищо друго, освен „автоматични същества", и хората виждаха „потвърждения" за тези свои възгледи навсякъде около себе си.
към текста >>
Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка
орган
изация".
Човекът изобщо не е пропилял онези заложби, които днес животните проявяват под формата на техните готови умения; той също ги прилага, но в съвсем друга област. Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и осата майсторски изграждат своите гнезда. Същите сили, които животните използват по този начин, човек съсредоточава в самия себе си.
Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка организация".
Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда. Обаче човекът съсредоточава същите градивни сили в самия себе си, в своя мозък, в своята нервна система и т.н. Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят.
към текста >>
Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна
орган
изация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда.
Човекът изобщо не е пропилял онези заложби, които днес животните проявяват под формата на техните готови умения; той също ги прилага, но в съвсем друга област. Животните ги влагат в техните външни умения; бобърът и осата майсторски изграждат своите гнезда. Същите сили, които животните използват по този начин, човек съсредоточава в самия себе си. Така той постига това, което обикновено определяме като „висшето човешко устройство" или „висшата човешка организация".
Обстоятелството, че днес човекът ходи изправен, че има своя по-високо развит мозък и че изобщо притежава много по-съвършена вътрешна организация, всичко това той дължи на определени сили; и те са не други, а същите сили, с чиято помощ бобъра и осата изграждат своите гнезда.
Обаче човекът съсредоточава същите градивни сили в самия себе си, в своя мозък, в своята нервна система и т.н. Ето защо засега човекът не разполага с излишни сили, за да гради по същия начин във външния свят.
към текста >>
Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна
орган
изация.
Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация.
Ние имаме ако позволите този израз гнездото на бобъра вътре в себе си, и не можем да разгърнем във външния свят изразходваните вече градивни сили.
към текста >>
Единствено поради тази причина, че така той можа да изгради своята вътрешна
орган
изация, че така той стана носител на това, което днес е „Азът", преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация.
Защо впрочем човекът трябваше да насочи навътре в себе си онези сили, които различните животински видове прилагаха изцяло във външния свят?
Единствено поради тази причина, че така той можа да изгради своята вътрешна организация, че така той стана носител на това, което днес е „Азът", преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация.
Защото друг вид организация не би могла да се превърне в такъв носител на Азът; дали Азовата индивидуалност ще се прояви или не в условията на физическия свят, изцяло зависи от външната организация на човешкото същество. Ако външната организация не би съответствувала на Азовата индивидуалност, не би се получило нищо. Всичко е замислено с тази цел: Външната организация да се привежда в съответствие с Азовата индивидуалност. Ние вече знаем съществените подробности от еволюцията, които имат отношение към обсъждания факт.
към текста >>
Защото друг вид
орган
изация не би могла да се превърне в такъв носител на Азът; дали Азовата индивидуалност ще се прояви или не в условията на физическия свят, изцяло зависи от външната
орган
изация на човешкото същество.
Защо впрочем човекът трябваше да насочи навътре в себе си онези сили, които различните животински видове прилагаха изцяло във външния свят? Единствено поради тази причина, че така той можа да изгради своята вътрешна организация, че така той стана носител на това, което днес е „Азът", преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация.
Защото друг вид организация не би могла да се превърне в такъв носител на Азът; дали Азовата индивидуалност ще се прояви или не в условията на физическия свят, изцяло зависи от външната организация на човешкото същество.
Ако външната организация не би съответствувала на Азовата индивидуалност, не би се получило нищо. Всичко е замислено с тази цел: Външната организация да се привежда в съответствие с Азовата индивидуалност. Ние вече знаем съществените подробности от еволюцията, които имат отношение към обсъждания факт.
към текста >>
Ако външната
орган
изация не би съответствувала на Азовата индивидуалност, не би се получило нищо.
Защо впрочем човекът трябваше да насочи навътре в себе си онези сили, които различните животински видове прилагаха изцяло във външния свят? Единствено поради тази причина, че така той можа да изгради своята вътрешна организация, че така той стана носител на това, което днес е „Азът", преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация. Защото друг вид организация не би могла да се превърне в такъв носител на Азът; дали Азовата индивидуалност ще се прояви или не в условията на физическия свят, изцяло зависи от външната организация на човешкото същество.
Ако външната организация не би съответствувала на Азовата индивидуалност, не би се получило нищо.
Всичко е замислено с тази цел: Външната организация да се привежда в съответствие с Азовата индивидуалност. Ние вече знаем съществените подробности от еволюцията, които имат отношение към обсъждания факт.
към текста >>
Всичко е замислено с тази цел: Външната
орган
изация да се привежда в съответствие с Азовата индивидуалност.
Защо впрочем човекът трябваше да насочи навътре в себе си онези сили, които различните животински видове прилагаха изцяло във външния свят? Единствено поради тази причина, че така той можа да изгради своята вътрешна организация, че така той стана носител на това, което днес е „Азът", преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация. Защото друг вид организация не би могла да се превърне в такъв носител на Азът; дали Азовата индивидуалност ще се прояви или не в условията на физическия свят, изцяло зависи от външната организация на човешкото същество. Ако външната организация не би съответствувала на Азовата индивидуалност, не би се получило нищо.
Всичко е замислено с тази цел: Външната организация да се привежда в съответствие с Азовата индивидуалност.
Ние вече знаем съществените подробности от еволюцията, които имат отношение към обсъждания факт.
към текста >>
Обаче тогава тази външна
орган
изация на човешкото същество не беше достатъчно напреднала, за да стане носител на индивидуалния човешки Аз.
Да, ние знаем, че предишното планетарно въплъщение на нашата Земя е известно под името Старата Луна; то, на свой ред, беше предшествувано от епохата на Старото Слънце, а преди него беше първото планетарно въплъщение на Земята, известно като Старият Сатурн. Така изглежда ходът на нашата планетарна еволюция: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и днешната Земя. Когато епохата на Старата Луна беше към своя край, по отношение на външния свят, човекът беше издигнат до своята „животинско-човешка степен".
Обаче тогава тази външна организация на човешкото същество не беше достатъчно напреднала, за да стане носител на индивидуалния човешки Аз.
Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, стана възможно Азът да се въплъти в човешкия организъм. За тази цел, много от процесите на нашата Земя трябваше да протекат по точно определен начин.
към текста >>
Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, стана възможно Азът да се въплъти в човешкия
орган
изъм.
Да, ние знаем, че предишното планетарно въплъщение на нашата Земя е известно под името Старата Луна; то, на свой ред, беше предшествувано от епохата на Старото Слънце, а преди него беше първото планетарно въплъщение на Земята, известно като Старият Сатурн. Така изглежда ходът на нашата планетарна еволюция: Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и днешната Земя. Когато епохата на Старата Луна беше към своя край, по отношение на външния свят, човекът беше издигнат до своята „животинско-човешка степен". Обаче тогава тази външна организация на човешкото същество не беше достатъчно напреднала, за да стане носител на индивидуалния човешки Аз.
Едва в хода на Земното развитие, предшествувано от епохите на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, стана възможно Азът да се въплъти в човешкия организъм.
За тази цел, много от процесите на нашата Земя трябваше да протекат по точно определен начин.
към текста >>
Ако Слънцето би останало свързано със Земята, тогава към Земята щяха да останат приковани съвсем други, много по-експлозивни сили и последицата би била тази, че цялото развитие на Земята щеше да се отличава с такава бързина и експлозивност, че човешкият
орган
изъм нямаше да разполага с нормални условия за своята еволюция.
Ако Слънцето би останало свързано със Земята, тогава към Земята щяха да останат приковани съвсем други, много по-експлозивни сили и последицата би била тази, че цялото развитие на Земята щеше да се отличава с такава бързина и експлозивност, че човешкият организъм нямаше да разполага с нормални условия за своята еволюция.
Ето защо беше необходимо Земята да навлезе в по-бавно темпо, а силите и да станат „по-плътни". Всичко това можа да се осъществи само чрез обстоятелството, че стремителните, буйните и експлозивни сили се отделиха от планетарното тяло на Земята. Силите на Слънцето отслабиха своята мощ най-вече, защото сега те упражняваха своето действие върху Земята „отвън".
към текста >>
Ето как Земята отхвърли определен вид сили, ето как Земята остана в небесното пространство между Слънцето и Луната, подбирайки правилното темпо и изобщо цялата подходяща среда за човешкия
орган
изъм,и то с далечната цел: един ден той действително да приеме в себе си Азът, носителят на индивидуалността; Азът преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация!
Ето как Земята отхвърли определен вид сили, ето как Земята остана в небесното пространство между Слънцето и Луната, подбирайки правилното темпо и изобщо цялата подходяща среда за човешкия организъм,и то с далечната цел: един ден той действително да приеме в себе си Азът, носителят на индивидуалността; Азът преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация!
За да се осъществят тези невидими, но грандиозни процеси в човешката организация, беше необходима помощ от Космоса: Отделяне на Слънцето, а после отделяне и на Луната.
към текста >>
За да се осъществят тези невидими, но грандиозни процеси в човешката
орган
изация, беше необходима помощ от Космоса: Отделяне на Слънцето, а после отделяне и на Луната.
Ето как Земята отхвърли определен вид сили, ето как Земята остана в небесното пространство между Слънцето и Луната, подбирайки правилното темпо и изобщо цялата подходяща среда за човешкия организъм,и то с далечната цел: един ден той действително да приеме в себе си Азът, носителят на индивидуалността; Азът преминаващ от една инкарнация в друга инкарнация!
За да се осъществят тези невидими, но грандиозни процеси в човешката организация, беше необходима помощ от Космоса: Отделяне на Слънцето, а после отделяне и на Луната.
към текста >>
Тук може би някой ще възрази: „Ако аз бих бил на мястото на Господа Бог, щях да постъпя по друг начин; аз веднага бих подготвил такива условия, при които човешкият
орган
изъм да започне своето нормално развитие.
Тук може би някой ще възрази: „Ако аз бих бил на мястото на Господа Бог, щях да постъпя по друг начин; аз веднага бих подготвил такива условия, при които човешкият организъм да започне своето нормално развитие.
Защо беше нужно първо да се отделя Слънцето, а после и Луната?
към текста >>
Да, обаче подобен начин на мислене е прекалено абстрактен и не държи сметка, че когато в мировия ред трябва да възникне един толкова сложен
орган
изъм, какъвто е човешкият, за всяка от неговите съставни части са необходими строго специфични условия, така че едни или други човешки предположения могат да изглеждат и съвсем нереалистични.
Да, обаче подобен начин на мислене е прекалено абстрактен и не държи сметка, че когато в мировия ред трябва да възникне един толкова сложен организъм, какъвто е човешкият, за всяка от неговите съставни части са необходими строго специфични условия, така че едни или други човешки предположения могат да изглеждат и съвсем нереалистични.
Абстрактното мислене може да си позволи всичко, но след като сме приели антропософската Наука за Духа, ние трябва да се научим да мислим конкретно.
към текста >>
И тогава всеки от нас ще потвърди: Човешкият
орган
изъм съвсем не е нещо просто; той включва физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека.
И тогава всеки от нас ще потвърди: Човешкият организъм съвсем не е нещо просто; той включва физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека.
Тези три съставни части най-напред трябваше да бъдат поставени в известно равновесие, така че да изградят своите точни съотношения. А това беше възможно само с помощта на един троичен процес: Първо трябваше да се изгради единният Космос, включващ в себе си Земята, Слънцето и Луната; после трябваше да настъпи една промяна в човешкото етерно тяло, целяща да укроти прекалено напористите му и експлозивни сили, защото в противен случай неукротеното етерно тяло би опропастило цялата еволюция и това стана с отделянето на Слънцето; и на трето място трябваше да се отдели и Луната, понеже иначе астралното тяло би умъртвило човешкия организъм. Тези три процеса трябваше да настъпят с оглед на това, че човекът е изграден от три съставни части.
към текста >>
А това беше възможно само с помощта на един троичен процес: Първо трябваше да се изгради единният Космос, включващ в себе си Земята, Слънцето и Луната; после трябваше да настъпи една промяна в човешкото етерно тяло, целяща да укроти прекалено напористите му и експлозивни сили, защото в противен случай неукротеното етерно тяло би опропастило цялата еволюция и това стана с отделянето на Слънцето; и на трето място трябваше да се отдели и Луната, понеже иначе астралното тяло би умъртвило човешкия
орган
изъм.
И тогава всеки от нас ще потвърди: Човешкият организъм съвсем не е нещо просто; той включва физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека. Тези три съставни части най-напред трябваше да бъдат поставени в известно равновесие, така че да изградят своите точни съотношения.
А това беше възможно само с помощта на един троичен процес: Първо трябваше да се изгради единният Космос, включващ в себе си Земята, Слънцето и Луната; после трябваше да настъпи една промяна в човешкото етерно тяло, целяща да укроти прекалено напористите му и експлозивни сили, защото в противен случай неукротеното етерно тяло би опропастило цялата еволюция и това стана с отделянето на Слънцето; и на трето място трябваше да се отдели и Луната, понеже иначе астралното тяло би умъртвило човешкия организъм.
Тези три процеса трябваше да настъпят с оглед на това, че човекът е изграден от три съставни части.
към текста >>
Вече видяхме, че всъщност отделянето на Слънцето и на Луната от Земята настъпи, за да може човешкият
орган
изъм, вътрешната човешка
орган
изация да се издигнат до онази своя степен в хода на Земното развитие, която им позволява да развият в себе си индивидуални Азови сили.
Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-голяма яснота на въпросите, които обсъждаме. Нека отново да подчертая: Всички процеси, всички факти в хода на Земното развитие са взаимно свързани.
Вече видяхме, че всъщност отделянето на Слънцето и на Луната от Земята настъпи, за да може човешкият организъм, вътрешната човешка организация да се издигнат до онази своя степен в хода на Земното развитие, която им позволява да развият в себе си индивидуални Азови сили.
Вътрешната човешка организация трябваше да бъде променена, да бъде пречистена. И точно за тази цел настъпиха грандиозните духовно-космически процеси; отделянето на Слънцето и на Луната станаха заради човека и, напълно естествено, тези катаклизми в цялата Слънчева система, се отразиха на другите три природни царства и преди всичко на животинското царство, което се намира най-близо до нас. Ако искаме да вникнем в същността на тези въздействия, които претърпя животинското царство поради отделянето на Слънцето и на Луната, тогава антропософското, или духовнонаучно изследване ни води до следните важни открития:
към текста >>
Вътрешната човешка
орган
изация трябваше да бъде променена, да бъде пречистена.
Антропософското разглеждане ще ни доведе до още по-голяма яснота на въпросите, които обсъждаме. Нека отново да подчертая: Всички процеси, всички факти в хода на Земното развитие са взаимно свързани. Вече видяхме, че всъщност отделянето на Слънцето и на Луната от Земята настъпи, за да може човешкият организъм, вътрешната човешка организация да се издигнат до онази своя степен в хода на Земното развитие, която им позволява да развият в себе си индивидуални Азови сили.
Вътрешната човешка организация трябваше да бъде променена, да бъде пречистена.
И точно за тази цел настъпиха грандиозните духовно-космически процеси; отделянето на Слънцето и на Луната станаха заради човека и, напълно естествено, тези катаклизми в цялата Слънчева система, се отразиха на другите три природни царства и преди всичко на животинското царство, което се намира най-близо до нас. Ако искаме да вникнем в същността на тези въздействия, които претърпя животинското царство поради отделянето на Слънцето и на Луната, тогава антропософското, или духовнонаучно изследване ни води до следните важни открития:
към текста >>
Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна
орган
изация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване.
Когато Слънцето се отдели от планетарното тяло на Земята, човекът вече беше постигнал определена степен от своята еволюция.
Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна организация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване.
Ето защо Лунните сили също трябваше да бъдат изнесени вън от планетарното тяло на Земята. Напредъкът във вътрешната човешка организация стана възможен благодарение на следния факт: Още по времето, когато Луната беше включена в планетарното тяло на Земята, човекът постигна такива „форми", които можеха да станат още по-гъвкави и пластични; защото можеше да се случи и така, че твърдата, ригидна вътрешна организация да вземе такива размери, че отделянето на Луната щеше да се окаже напълно ненужно. А сега, важното е да разберем, че на тази степен, характеризираща се с все още гъвкава и пластична организация, се намираха само предшествениците на човека.
към текста >>
Напредъкът във вътрешната човешка
орган
изация стана възможен благодарение на следния факт: Още по времето, когато Луната беше включена в планетарното тяло на Земята, човекът постигна такива „форми", които можеха да станат още по-гъвкави и пластични; защото можеше да се случи и така, че твърдата, ригидна вътрешна
орган
изация да вземе такива размери, че отделянето на Луната щеше да се окаже напълно ненужно.
Когато Слънцето се отдели от планетарното тяло на Земята, човекът вече беше постигнал определена степен от своята еволюция. Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна организация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване. Ето защо Лунните сили също трябваше да бъдат изнесени вън от планетарното тяло на Земята.
Напредъкът във вътрешната човешка организация стана възможен благодарение на следния факт: Още по времето, когато Луната беше включена в планетарното тяло на Земята, човекът постигна такива „форми", които можеха да станат още по-гъвкави и пластични; защото можеше да се случи и така, че твърдата, ригидна вътрешна организация да вземе такива размери, че отделянето на Луната щеше да се окаже напълно ненужно.
А сега, важното е да разберем, че на тази степен, характеризираща се с все още гъвкава и пластична организация, се намираха само предшествениците на човека.
към текста >>
А сега, важното е да разберем, че на тази степен, характеризираща се с все още гъвкава и пластична
орган
изация, се намираха само предшествениците на човека.
Когато Слънцето се отдели от планетарното тяло на Земята, човекът вече беше постигнал определена степен от своята еволюция. Но ако човекът би застинал на тази степен, която беше постигнал по времето, когато Луната все още беше свързана със Земята, той съвсем нямаше да напредне до сегашното равнище на своята вътрешна организация, а щеше да деградира, щеше да изпита един вид разорение и вътрешно опустошаване. Ето защо Лунните сили също трябваше да бъдат изнесени вън от планетарното тяло на Земята. Напредъкът във вътрешната човешка организация стана възможен благодарение на следния факт: Още по времето, когато Луната беше включена в планетарното тяло на Земята, човекът постигна такива „форми", които можеха да станат още по-гъвкави и пластични; защото можеше да се случи и така, че твърдата, ригидна вътрешна организация да вземе такива размери, че отделянето на Луната щеше да се окаже напълно ненужно.
А сега, важното е да разберем, че на тази степен, характеризираща се с все още гъвкава и пластична организация, се намираха само предшествениците на човека.
към текста >>
Човешкият
орган
изъм ставаше все по-плътен и по-груб.
Човешкият организъм ставаше все по-плътен и по-груб.
Разбира се, човекът не приличаше на същество, изградено от дървесина или нещо подобно - това би била една твърде неточна представа. И все пак, въпреки значителната си плътност, той беше много по-гъвкав и по-нежен от днешния човешки организъм; но за тогавашната епоха човешкият организъм беше толкова плътен, че по-духовните му съставни части, които в интервала между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната периодически бяха ту свързани с физическото тяло, ту живееха извън него, накрая стигнаха до там, че когато отново „слизаха" и търсеха подходящо тяло за своето поредно въплъщение, намираха само такива груби, втвърдени тела, в които те не можеха да се вмъкнат и да ги ползват за свои обиталища.
към текста >>
И все пак, въпреки значителната си плътност, той беше много по-гъвкав и по-нежен от днешния човешки
орган
изъм; но за тогавашната епоха човешкият
орган
изъм беше толкова плътен, че по-духовните му съставни части, които в интервала между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната периодически бяха ту свързани с физическото тяло, ту живееха извън него, накрая стигнаха до там, че когато отново „слизаха" и търсеха подходящо тяло за своето поредно въплъщение, намираха само такива груби, втвърдени тела, в които те не можеха да се вмъкнат и да ги ползват за свои обиталища.
Човешкият организъм ставаше все по-плътен и по-груб. Разбира се, човекът не приличаше на същество, изградено от дървесина или нещо подобно - това би била една твърде неточна представа.
И все пак, въпреки значителната си плътност, той беше много по-гъвкав и по-нежен от днешния човешки организъм; но за тогавашната епоха човешкият организъм беше толкова плътен, че по-духовните му съставни части, които в интервала между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната периодически бяха ту свързани с физическото тяло, ту живееха извън него, накрая стигнаха до там, че когато отново „слизаха" и търсеха подходящо тяло за своето поредно въплъщение, намираха само такива груби, втвърдени тела, в които те не можеха да се вмъкнат и да ги ползват за свои обиталища.
към текста >>
С отделянето на Луната отново стана възможно по-нататъшното пречистване на човешкия
орган
изъм, така че телата отново можеха да приемат завръщащите се души.
С отделянето на Луната отново стана възможно по-нататъшното пречистване на човешкия организъм, така че телата отново можеха да приемат завръщащите се души.
Тези души слизаха все по-близо до Земята и в хода на Атлантската епоха те отново можеха да проникват в човешките тела. Но въпреки това, някои организми изостанаха в своето развитие по време на споменатия критичен период, и макар че продължаваха да се размножават, те не бяха в състояние да поемат в себе си слизащите човешки души. Да, те се оказаха прекалено груби за тази цел. Следователно, наред с онези организми, които по-късно можаха да се усъвършенствуват, останаха и такива от критичния Земен период. Те се превърнаха в предшественици на по-груби организми и така се стигна до там, че наред с организмите, които успяха да станат носители на човешките индивидуалности, се размножаваха и такива организми, които не успяха да станат носители на човешките индивидуалности и представляваха, така да се каже, потомци на онези организми, които бяха напуснати от човешките души през епохата, когато Слънцето беше вече отделено от планетарното тяло на Земята, а Луната беше все още вързана със Земята.
към текста >>
Но въпреки това, някои
орган
изми изостанаха в своето развитие по време на споменатия критичен период, и макар че продължаваха да се размножават, те не бяха в състояние да поемат в себе си слизащите човешки души.
С отделянето на Луната отново стана възможно по-нататъшното пречистване на човешкия организъм, така че телата отново можеха да приемат завръщащите се души. Тези души слизаха все по-близо до Земята и в хода на Атлантската епоха те отново можеха да проникват в човешките тела.
Но въпреки това, някои организми изостанаха в своето развитие по време на споменатия критичен период, и макар че продължаваха да се размножават, те не бяха в състояние да поемат в себе си слизащите човешки души.
Да, те се оказаха прекалено груби за тази цел. Следователно, наред с онези организми, които по-късно можаха да се усъвършенствуват, останаха и такива от критичния Земен период. Те се превърнаха в предшественици на по-груби организми и така се стигна до там, че наред с организмите, които успяха да станат носители на човешките индивидуалности, се размножаваха и такива организми, които не успяха да станат носители на човешките индивидуалности и представляваха, така да се каже, потомци на онези организми, които бяха напуснати от човешките души през епохата, когато Слънцето беше вече отделено от планетарното тяло на Земята, а Луната беше все още вързана със Земята.
към текста >>
Следователно, наред с онези
орган
изми, които по-късно можаха да се усъвършенствуват, останаха и такива от критичния Земен период.
С отделянето на Луната отново стана възможно по-нататъшното пречистване на човешкия организъм, така че телата отново можеха да приемат завръщащите се души. Тези души слизаха все по-близо до Земята и в хода на Атлантската епоха те отново можеха да проникват в човешките тела. Но въпреки това, някои организми изостанаха в своето развитие по време на споменатия критичен период, и макар че продължаваха да се размножават, те не бяха в състояние да поемат в себе си слизащите човешки души. Да, те се оказаха прекалено груби за тази цел.
Следователно, наред с онези организми, които по-късно можаха да се усъвършенствуват, останаха и такива от критичния Земен период.
Те се превърнаха в предшественици на по-груби организми и така се стигна до там, че наред с организмите, които успяха да станат носители на човешките индивидуалности, се размножаваха и такива организми, които не успяха да станат носители на човешките индивидуалности и представляваха, така да се каже, потомци на онези организми, които бяха напуснати от човешките души през епохата, когато Слънцето беше вече отделено от планетарното тяло на Земята, а Луната беше все още вързана със Земята.
към текста >>
Те се превърнаха в предшественици на по-груби
орган
изми и така се стигна до там, че наред с
орган
измите, които успяха да станат носители на човешките индивидуалности, се размножаваха и такива
орган
изми, които не успяха да станат носители на човешките индивидуалности и представляваха, така да се каже, потомци на онези
орган
изми, които бяха напуснати от човешките души през епохата, когато Слънцето беше вече отделено от планетарното тяло на Земята, а Луната беше все още вързана със Земята.
С отделянето на Луната отново стана възможно по-нататъшното пречистване на човешкия организъм, така че телата отново можеха да приемат завръщащите се души. Тези души слизаха все по-близо до Земята и в хода на Атлантската епоха те отново можеха да проникват в човешките тела. Но въпреки това, някои организми изостанаха в своето развитие по време на споменатия критичен период, и макар че продължаваха да се размножават, те не бяха в състояние да поемат в себе си слизащите човешки души. Да, те се оказаха прекалено груби за тази цел. Следователно, наред с онези организми, които по-късно можаха да се усъвършенствуват, останаха и такива от критичния Земен период.
Те се превърнаха в предшественици на по-груби организми и така се стигна до там, че наред с организмите, които успяха да станат носители на човешките индивидуалности, се размножаваха и такива организми, които не успяха да станат носители на човешките индивидуалности и представляваха, така да се каже, потомци на онези организми, които бяха напуснати от човешките души през епохата, когато Слънцето беше вече отделено от планетарното тяло на Земята, а Луната беше все още вързана със Земята.
към текста >>
И така, ние виждаме, как наред с човека израсна и едно друго царство от
орган
изми, които запазвайки своя лунен характер станаха неспособни да приемат в себе си човешките индивидуалности.
И така, ние виждаме, как наред с човека израсна и едно друго царство от организми, които запазвайки своя лунен характер станаха неспособни да приемат в себе си човешките индивидуалности.
По същество, тъкмо тези организми са предшествениците на днешните животни. Би могло да изглежда твърде странно, че тези „по-груби" същества все пак проявяват определени способности, чрез които в света наблюдаваме например мъдро изградените леговища на бобъра. Но този факт е лесно разбираем, стига да не си представяме нещата прекалено опростени, а да запомним ясно: Тъкмо тези същества, които не бяха поели в себе си една или друга човешка душа, изградиха външните контури на животинската „архитектура", както и едно строго специфично устройство на нервната система и т.н., така че те се оказаха в пълно съзвучие със законите на Земята. Защото онези същества, които не бяха способни да приемат в себе си човешки души, оставаха непрекъснато свързани със Земята. Наистина и другите организми, които по-късно се усъвършенствуваха и започнаха да приемат в себе си човешките индивидуалности, бяха заедно със Земята; обаче поради това, че трябваше да понесат съответните промени, свързани с отделянето на Луната, те изгубиха тъкмо онези качества, които бяха натрупали до този момент.
към текста >>
По същество, тъкмо тези
орган
изми са предшествениците на днешните животни.
И така, ние виждаме, как наред с човека израсна и едно друго царство от организми, които запазвайки своя лунен характер станаха неспособни да приемат в себе си човешките индивидуалности.
По същество, тъкмо тези организми са предшествениците на днешните животни.
Би могло да изглежда твърде странно, че тези „по-груби" същества все пак проявяват определени способности, чрез които в света наблюдаваме например мъдро изградените леговища на бобъра. Но този факт е лесно разбираем, стига да не си представяме нещата прекалено опростени, а да запомним ясно: Тъкмо тези същества, които не бяха поели в себе си една или друга човешка душа, изградиха външните контури на животинската „архитектура", както и едно строго специфично устройство на нервната система и т.н., така че те се оказаха в пълно съзвучие със законите на Земята. Защото онези същества, които не бяха способни да приемат в себе си човешки души, оставаха непрекъснато свързани със Земята. Наистина и другите организми, които по-късно се усъвършенствуваха и започнаха да приемат в себе си човешките индивидуалности, бяха заедно със Земята; обаче поради това, че трябваше да понесат съответните промени, свързани с отделянето на Луната, те изгубиха тъкмо онези качества, които бяха натрупали до този момент.
към текста >>
Наистина и другите
орган
изми, които по-късно се усъвършенствуваха и започнаха да приемат в себе си човешките индивидуалности, бяха заедно със Земята; обаче поради това, че трябваше да понесат съответните промени, свързани с отделянето на Луната, те изгубиха тъкмо онези качества, които бяха натрупали до този момент.
И така, ние виждаме, как наред с човека израсна и едно друго царство от организми, които запазвайки своя лунен характер станаха неспособни да приемат в себе си човешките индивидуалности. По същество, тъкмо тези организми са предшествениците на днешните животни. Би могло да изглежда твърде странно, че тези „по-груби" същества все пак проявяват определени способности, чрез които в света наблюдаваме например мъдро изградените леговища на бобъра. Но този факт е лесно разбираем, стига да не си представяме нещата прекалено опростени, а да запомним ясно: Тъкмо тези същества, които не бяха поели в себе си една или друга човешка душа, изградиха външните контури на животинската „архитектура", както и едно строго специфично устройство на нервната система и т.н., така че те се оказаха в пълно съзвучие със законите на Земята. Защото онези същества, които не бяха способни да приемат в себе си човешки души, оставаха непрекъснато свързани със Земята.
Наистина и другите организми, които по-късно се усъвършенствуваха и започнаха да приемат в себе си човешките индивидуалности, бяха заедно със Земята; обаче поради това, че трябваше да понесат съответните промени, свързани с отделянето на Луната, те изгубиха тъкмо онези качества, които бяха натрупали до този момент.
към текста >>
И така: след като Луната се отдели от Земята, на Земята останаха определени
орган
изми, които продължиха да се размножават според предишните условия, когато Луната беше все още свързана със Земята.
И така: след като Луната се отдели от Земята, на Земята останаха определени организми, които продължиха да се размножават според предишните условия, когато Луната беше все още свързана със Земята.
Тези организми останаха прекалено груби; те се подчиняваха на предишните закономерности и се „втвърдиха" до такава степен, че дори и след отделянето на Луната, те не бяха способни за никакви вътрешни промени. Те продължаваха механичното си размножение в рамките на своя втвърден, ригиден характер. Другите организми, които станаха носители на човешките индивидуалности, трябваше да се променят и да изоставят своето механично размножение. Да, те се промениха по такъв начин, че в тях можеха да действуват онези Същества, които междувременно просто не бяха „слизали" на Земята и сега за пръв път им предстоеше да се свържат с нея.
към текста >>
Тези
орган
изми останаха прекалено груби; те се подчиняваха на предишните закономерности и се „втвърдиха" до такава степен, че дори и след отделянето на Луната, те не бяха способни за никакви вътрешни промени.
И така: след като Луната се отдели от Земята, на Земята останаха определени организми, които продължиха да се размножават според предишните условия, когато Луната беше все още свързана със Земята.
Тези организми останаха прекалено груби; те се подчиняваха на предишните закономерности и се „втвърдиха" до такава степен, че дори и след отделянето на Луната, те не бяха способни за никакви вътрешни промени.
Те продължаваха механичното си размножение в рамките на своя втвърден, ригиден характер. Другите организми, които станаха носители на човешките индивидуалности, трябваше да се променят и да изоставят своето механично размножение. Да, те се промениха по такъв начин, че в тях можеха да действуват онези Същества, които междувременно просто не бяха „слизали" на Земята и сега за пръв път им предстоеше да се свържат с нея.
към текста >>
Другите
орган
изми, които станаха носители на човешките индивидуалности, трябваше да се променят и да изоставят своето механично размножение.
И така: след като Луната се отдели от Земята, на Земята останаха определени организми, които продължиха да се размножават според предишните условия, когато Луната беше все още свързана със Земята. Тези организми останаха прекалено груби; те се подчиняваха на предишните закономерности и се „втвърдиха" до такава степен, че дори и след отделянето на Луната, те не бяха способни за никакви вътрешни промени. Те продължаваха механичното си размножение в рамките на своя втвърден, ригиден характер.
Другите организми, които станаха носители на човешките индивидуалности, трябваше да се променят и да изоставят своето механично размножение.
Да, те се промениха по такъв начин, че в тях можеха да действуват онези Същества, които междувременно просто не бяха „слизали" на Земята и сега за пръв път им предстоеше да се свържат с нея.
към текста >>
Когато душите, които бяха напуснали Земята, започнаха отново да се връщат и да завладяват предназначените за тях тела, те подложиха на коренно преизграждане целия
орган
изъм, нервната система, мозъка и т.н.
Когато душите, които бяха напуснали Земята, започнаха отново да се връщат и да завладяват предназначените за тях тела, те подложиха на коренно преизграждане целия организъм, нервната система, мозъка и т.н.
Те на сочиха всичките си сили в това вътрешно преизграждане. Обаче другите тела, които останаха втвърдени и не подвижни, не претърпяха никакви съществени промени. И тъкмо тези тела бяха завладени сега от съвсем други Същества, застинали в свои много отдавнашни еволюционни степени; те изобщо не бяха напреднали до там, че да упражняват едни или други въздействия в съответните вътрешни процеси на организмите, а действуваха от вън като „души на животинските видове". По този начин, онези организми, които след отделянето на Луната бяха подходящи за целта, вече можеха да приемат в себе си човешките души; а те на свой ред формираха организмите в посока на едно съвършено човешко устройство. И така, при отделянето на Луната, в Земните условия останаха груби, втвърдени организми, които не можеха да претърпят никакво развитие.
към текста >>
И тъкмо тези тела бяха завладени сега от съвсем други Същества, застинали в свои много отдавнашни еволюционни степени; те изобщо не бяха напреднали до там, че да упражняват едни или други въздействия в съответните вътрешни процеси на
орган
измите, а действуваха от вън като „души на животинските видове".
Когато душите, които бяха напуснали Земята, започнаха отново да се връщат и да завладяват предназначените за тях тела, те подложиха на коренно преизграждане целия организъм, нервната система, мозъка и т.н. Те на сочиха всичките си сили в това вътрешно преизграждане. Обаче другите тела, които останаха втвърдени и не подвижни, не претърпяха никакви съществени промени.
И тъкмо тези тела бяха завладени сега от съвсем други Същества, застинали в свои много отдавнашни еволюционни степени; те изобщо не бяха напреднали до там, че да упражняват едни или други въздействия в съответните вътрешни процеси на организмите, а действуваха от вън като „души на животинските видове".
По този начин, онези организми, които след отделянето на Луната бяха подходящи за целта, вече можеха да приемат в себе си човешките души; а те на свой ред формираха организмите в посока на едно съвършено човешко устройство. И така, при отделянето на Луната, в Земните условия останаха груби, втвърдени организми, които не можеха да претърпят никакво развитие. Сега те бяха завладени от онези изостанали души, които изобщо не можеха да проникват в една или друга човешка индивидуалност, а оставаха застинали на своята лунна степен и се придържаха само към лунните закономерности; те бяха това, което днес наричаме „групови животински души".
към текста >>
По този начин, онези
орган
изми, които след отделянето на Луната бяха подходящи за целта, вече можеха да приемат в себе си човешките души; а те на свой ред формираха
орган
измите в посока на едно съвършено човешко устройство.
Когато душите, които бяха напуснали Земята, започнаха отново да се връщат и да завладяват предназначените за тях тела, те подложиха на коренно преизграждане целия организъм, нервната система, мозъка и т.н. Те на сочиха всичките си сили в това вътрешно преизграждане. Обаче другите тела, които останаха втвърдени и не подвижни, не претърпяха никакви съществени промени. И тъкмо тези тела бяха завладени сега от съвсем други Същества, застинали в свои много отдавнашни еволюционни степени; те изобщо не бяха напреднали до там, че да упражняват едни или други въздействия в съответните вътрешни процеси на организмите, а действуваха от вън като „души на животинските видове".
По този начин, онези организми, които след отделянето на Луната бяха подходящи за целта, вече можеха да приемат в себе си човешките души; а те на свой ред формираха организмите в посока на едно съвършено човешко устройство.
И така, при отделянето на Луната, в Земните условия останаха груби, втвърдени организми, които не можеха да претърпят никакво развитие. Сега те бяха завладени от онези изостанали души, които изобщо не можеха да проникват в една или друга човешка индивидуалност, а оставаха застинали на своята лунна степен и се придържаха само към лунните закономерности; те бяха това, което днес наричаме „групови животински души".
към текста >>
И така, при отделянето на Луната, в Земните условия останаха груби, втвърдени
орган
изми, които не можеха да претърпят никакво развитие.
Когато душите, които бяха напуснали Земята, започнаха отново да се връщат и да завладяват предназначените за тях тела, те подложиха на коренно преизграждане целия организъм, нервната система, мозъка и т.н. Те на сочиха всичките си сили в това вътрешно преизграждане. Обаче другите тела, които останаха втвърдени и не подвижни, не претърпяха никакви съществени промени. И тъкмо тези тела бяха завладени сега от съвсем други Същества, застинали в свои много отдавнашни еволюционни степени; те изобщо не бяха напреднали до там, че да упражняват едни или други въздействия в съответните вътрешни процеси на организмите, а действуваха от вън като „души на животинските видове". По този начин, онези организми, които след отделянето на Луната бяха подходящи за целта, вече можеха да приемат в себе си човешките души; а те на свой ред формираха организмите в посока на едно съвършено човешко устройство.
И така, при отделянето на Луната, в Земните условия останаха груби, втвърдени организми, които не можеха да претърпят никакво развитие.
Сега те бяха завладени от онези изостанали души, които изобщо не можеха да проникват в една или друга човешка индивидуалност, а оставаха застинали на своята лунна степен и се придържаха само към лунните закономерности; те бяха това, което днес наричаме „групови животински души".
към текста >>
Тъкмо космическите процеси ни отвеждат пред двата вида
орган
изми.
Ето как, с оглед на космическите процеси, пред нас се очертава ясната разлика между човека и животното.
Тъкмо космическите процеси ни отвеждат пред двата вида организми.
Ако бихме били задържани в еволюционната степен на съществата, разположени непосредствено под човека, днес ние би трябвало да кръжим с нашия Аз около Земята, понеже физическото тяло би се оказало прекалено плътно и грубо, за да го приеме в себе си. Да, ние не бихме могли да се спуснем безпрепятствено, и въпреки че станахме по-съвършени същества, би трябвало да останем в сферата на „груповите животински души". Но понеже нашите организми се пречистиха и развиха, ние можахме да се „вмъкнем" в тях и да ги употребим като наши обиталища; с други думи, чрез тях ние можахме да се въплътим и да „слезем" на Земята. Душите на животинските видове, или „груповите животински души" не изпитваха подобен стремеж. Те направляваха животните от висотата на духовния свят.
към текста >>
Но понеже нашите
орган
изми се пречистиха и развиха, ние можахме да се „вмъкнем" в тях и да ги употребим като наши обиталища; с други думи, чрез тях ние можахме да се въплътим и да „слезем" на Земята.
Ето как, с оглед на космическите процеси, пред нас се очертава ясната разлика между човека и животното. Тъкмо космическите процеси ни отвеждат пред двата вида организми. Ако бихме били задържани в еволюционната степен на съществата, разположени непосредствено под човека, днес ние би трябвало да кръжим с нашия Аз около Земята, понеже физическото тяло би се оказало прекалено плътно и грубо, за да го приеме в себе си. Да, ние не бихме могли да се спуснем безпрепятствено, и въпреки че станахме по-съвършени същества, би трябвало да останем в сферата на „груповите животински души".
Но понеже нашите организми се пречистиха и развиха, ние можахме да се „вмъкнем" в тях и да ги употребим като наши обиталища; с други думи, чрез тях ние можахме да се въплътим и да „слезем" на Земята.
Душите на животинските видове, или „груповите животински души" не изпитваха подобен стремеж. Те направляваха животните от висотата на духовния свят.
към текста >>
Следва логичният въпрос: А как втвърдените
орган
изми на животните, намиращи се под нашата еволюционна степен, са слезли на Земята?
Следва логичният въпрос: А как втвърдените организми на животните, намиращи се под нашата еволюционна степен, са слезли на Земята?
към текста >>
Обаче физическите
орган
изми, които не споделиха тази съдба и останаха свързани със Земята, не приеха в себе си луциферическите влияния.
Ако се замислим над този факт, лесно ще разберем, как откъсвайки се от Земята ние сме поели в себе си и луциферическите влияния.
Обаче физическите организми, които не споделиха тази съдба и останаха свързани със Земята, не приеха в себе си луциферическите влияния.
Те трябваше да споделят с нас своята земна съдба, обаче не можаха да споделят с нас своята небесна съдба. И когато после отново се завърнахме на Земята, луциферическите влияния бяха вътре в нас, но не и в тях, а това от друга страна направи възможно да живеем в едно физическо тяло, и то по все по-независим от него начин. Обаче другите същества, които не бяха приели в себе си луциферическите влияния, представляваха всъщност това, което ние бяхме направили от тях, и по-точно самите наши астрални тела в периода между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната, следователно всичко това, от което ние успяхме да се освободим.
към текста >>
В тях просто се оглежда нашата собствена
орган
изация, и то в онази степен от нашето развитие, когато можехме да усещаме болката, но не и чрез преодоляването и да я превръщаме в спасително средство за цялото човечество.
А животните тях ние сме изоставили като същества, които вече са притежавали способността да изпитват болка, но не и способността да се издигат чрез болката. Такава е съдбата на животните.
В тях просто се оглежда нашата собствена организация, и то в онази степен от нашето развитие, когато можехме да усещаме болката, но не и чрез преодоляването и да я превръщаме в спасително средство за цялото човечество.
Така в хода на Земното развитие, ние обременихме животните с нашите най-отвратителни качества и сега те са навсякъде около нас като живи свидетелства за пътя ни към съвършенството. Ако не бяхме предизвикали изоставането на животните, ние нямаше да разполагаме със сегашната сила и чистота на нашето астрално тяло.
към текста >>
41.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Следователно, растението, със своето физическо и етерно тяло ни се представя не само като един
орган
изъм, чието етерно тяло носи в себе си основните принципи на здравето, доколкото те са необходими за израстването и развитието, а като
орган
изъм с подчертан излишък от такива сили, които веднага метаморфозират в неудържими лечебни сили, в случай че се появят външни увреждащи фактори.
И така, в лицето на етерното и физическото тяло на растението, ние имаме пред себе си нещо, което може да отговори на външните увреждащи фактори с вътрешна лечебна сила. Да, пред нас е един изключително важен факт.
Следователно, растението, със своето физическо и етерно тяло ни се представя не само като един организъм, чието етерно тяло носи в себе си основните принципи на здравето, доколкото те са необходими за израстването и развитието, а като организъм с подчертан излишък от такива сили, които веднага метаморфозират в неудържими лечебни сили, в случай че се появят външни увреждащи фактори.
Откъде всъщност идват тези лечебни сили?
към текста >>
Ако отрежем някои техни части или
орган
и, ще установим, че те не изпитват особено мъчителни усещания.
Нека да слезем до най-низшите животински видове, например до тритоните.
Ако отрежем някои техни части или органи, ще установим, че те не изпитват особено мъчителни усещания.
Органите се възстановяват изключително бързо и животното много скоро добива първоначалния си вид. В случая се извършва нещо подобно на това, което наблюдаваме при растенията: бурната манифестация на лечебни сили в етерното тяло. Кой би твърдял, че ако се опитаме да пробудим тези сили в етерното тяло на човека или животното, ще увредим тяхното здраве?
към текста >>
Орган
ите се възстановяват изключително бързо и животното много скоро добива първоначалния си вид.
Нека да слезем до най-низшите животински видове, например до тритоните. Ако отрежем някои техни части или органи, ще установим, че те не изпитват особено мъчителни усещания.
Органите се възстановяват изключително бързо и животното много скоро добива първоначалния си вид.
В случая се извършва нещо подобно на това, което наблюдаваме при растенията: бурната манифестация на лечебни сили в етерното тяло. Кой би твърдял, че ако се опитаме да пробудим тези сили в етерното тяло на човека или животното, ще увредим тяхното здраве?
към текста >>
И тъй като етерното тяло е „архитекта" на новия физически
орган
изъм, етерните сили направо се „отпечатват" в структурата на физическото тяло.
Този екстракт на етерното тяло съдържа в концентриран вид всички въздействия от един безпътен живот, всичко, което е проникнало в човека като последици от доброто или злото, от правилното или погрешно мислене, от съответните чувства, действия и т.н. Да, всичко това се съдържа в етерното тяло и човекът го носи със себе си до мига на следващата инкарнация. И понеже животното изобщо не разполага с такива индивидуални опитност, напълно естествено е, че то не може да пренесе нищо отвъд Портата на смъртта. Когато чрез поредното си ново раждане човек отново „слиза" на Земята, екстрактът от предишното му етерно тяло се влива в новото етерно тяло. Ето защо по време на новата си инкарнация, човек има в етерното тяло всички последици от своя предишен живот.
И тъй като етерното тяло е „архитекта" на новия физически организъм, етерните сили направо се „отпечатват" в структурата на физическото тяло.
Как всъщност протича този процес?
към текста >>
И понеже етерното тяло има спонтанната сила да възпроизвежда заложените в него процеси, лесно ще разберем, че в строежа на новия физически
орган
изъм то влага онова, което носи със себе си от предишните инкарнации.
Духовнонаучното изследване показва, че по формата на човешкото тяло, в което даден индивид прекарва сегашната си инкарнация, можем приблизително да съдим за постъпките и действията му в предишния живот. Ясно е, че при животното не можем да говорим за прераждане на една или друга животинска индивидуалност; в случая откриваме само общото астрално тяло на съответния животински вид, което ограничава лечебните сили на етерното тяло в отделното животно. При човека обаче откриваме, как последиците от предишния живот импрегнират не само неговото астрално тяло, но и неговото етерно и физическо тяло.
И понеже етерното тяло има спонтанната сила да възпроизвежда заложените в него процеси, лесно ще разберем, че в строежа на новия физически организъм то влага онова, което носи със себе си от предишните инкарнации.
Сега вече напълно разбираме, как нашите постъпки от предишния живот определят здравословното ни състояние в следващия живот, и как в подробностите на нашето здраве можем да търсим кармичните следствия от един или друг предишен живот. До същия извод можем да стигнем и по друг начин.
към текста >>
Дори и в обикновения живот, Вие лесно ще доловите огромната разлика между въздействията на нашите съзнателни опитности и тези, които имаме чрез нашата физическа
орган
изация.
Дори и в обикновения живот, Вие лесно ще доловите огромната разлика между въздействията на нашите съзнателни опитности и тези, които имаме чрез нашата физическа организация.
Сега стигаме до един крайно интересен факт, който може да бъде разбран както по чисто антропософски път, така и с помощта на обикновеното мислене. В хода на своя живот човек натрупва много опитности, които той съзнателно свързва със своя Аз. В него те се превръщат в представи, после той преработва тези представи и т.н. Но помислете само колко безкрайно много изживявания, опитности и впечатления просто не израстват до равнището на представи, не стигат до съзнанието и въпреки това играят голяма роля в душевния живот на човека. Нима не Ви се е случвало, някой да се обърне към Вас с думите: „Днес те видях; ти също ме погледна!
към текста >>
И тук се натъкваме на забележителния факт, че когато едно усещане предизвиква ясна и точна, съзнателна представа, то среща един вид съпротива при опита си да проникне в дълбините на човешкия
орган
изъм, докато ако то не предизвиква у нас една или друга съзнателна представа, горната съпротива липсва и усещането нахлува навътре както си ще.
В този случай усещането прониква направо във физическото тяло.
И тук се натъкваме на забележителния факт, че когато едно усещане предизвиква ясна и точна, съзнателна представа, то среща един вид съпротива при опита си да проникне в дълбините на човешкия организъм, докато ако то не предизвиква у нас една или друга съзнателна представа, горната съпротива липсва и усещането нахлува навътре както си ще.
Да, човешкият живот е много по-богат от нашата съзнателна представа за него. Зад несъзнателните усещания е спотаено нещо, което също идва от външния свят и прониква в нас без да можем да му попречим ни най-малко.
към текста >>
В нашия живот има един период от време, изключително богат на този род впечатления, които оказват най-живо и силно въздействие върху човешкия
орган
изъм, но без да оставят дори и следа от спомени.
В нашия живот има един период от време, изключително богат на този род впечатления, които оказват най-живо и силно въздействие върху човешкия организъм, но без да оставят дори и следа от спомени.
През цялото време от раждането до появата на първите спомени, всички ние изпитваме безброй богати впечатления, които остават в нас и ни променят в една или друга степен. Те действуват също както и съзнателните впечатления, само че пред тях не застава никаква преграда, докато споменът за съзнателните представи се вмъква в душевния живот и служи като един вид препятствие. И тъкмо тези несъзнателни впечатления проникват най-дълбоко в човека. Дори обикновеният живот многократно потвърждава, че съществуват моменти, когато този втори вид впечатления се проявяват с пълна сила. Наглед някои събития от човешкия живот изглеждат съвсем необясними.
към текста >>
И доколкото тези тенденции идват от егоистичната същност на вече екскарнирания човек, те ще се проявят в следващата му инкарнация под формата на един слаб
орган
изъм.
Ако искаме да вникнем още по-дълбоко в смисъла на тези понятия, трябва да напомним: Това, което осъществяваме в живота като действия, след като минем през Портата на смъртта, се превръща в могъщи афекти и тези афекти, които сега не могат да бъдат удържани от никакви земни представи и от никакво физическо съзнание защото тук изобщо няма нужда от мозък биват изживени с помощта на друг, по-дълбок вид съзнание и, накратко, пренасят последиците от нашите минали действия в следващата инкарнация. Ето защо няма да се учудите, ако разберете, че ако един човек в предишната си инкарнация е мислил, чувствувал и действувал само егоистично, и види след смъртта плодовете на своите егоистични мисли, чувства и воля, ще се изпълни с ярост срещу самия себе си. Така стоят нещата в действителност. Човек сам поражда тенденциите, които в новата инкарнация ще насочи срещу себе си.
И доколкото тези тенденции идват от егоистичната същност на вече екскарнирания човек, те ще се проявят в следващата му инкарнация под формата на един слаб организъм.
(Тук изразът „слаб организъм" се отнася до вътрешната същност, а не до външното впечатление, което даден човек прави на другите.) Нека повторим: един слаб организъм може да бъде кармически свързан с егоистичните действия на човека в неговата предишна инкарнация. Но да продължим нататък.
към текста >>
(Тук изразът „слаб
орган
изъм" се отнася до вътрешната същност, а не до външното впечатление, което даден човек прави на другите.) Нека повторим: един слаб
орган
изъм може да бъде кармически свързан с егоистичните действия на човека в неговата предишна инкарнация.
Ако искаме да вникнем още по-дълбоко в смисъла на тези понятия, трябва да напомним: Това, което осъществяваме в живота като действия, след като минем през Портата на смъртта, се превръща в могъщи афекти и тези афекти, които сега не могат да бъдат удържани от никакви земни представи и от никакво физическо съзнание защото тук изобщо няма нужда от мозък биват изживени с помощта на друг, по-дълбок вид съзнание и, накратко, пренасят последиците от нашите минали действия в следващата инкарнация. Ето защо няма да се учудите, ако разберете, че ако един човек в предишната си инкарнация е мислил, чувствувал и действувал само егоистично, и види след смъртта плодовете на своите егоистични мисли, чувства и воля, ще се изпълни с ярост срещу самия себе си. Така стоят нещата в действителност. Човек сам поражда тенденциите, които в новата инкарнация ще насочи срещу себе си. И доколкото тези тенденции идват от егоистичната същност на вече екскарнирания човек, те ще се проявят в следващата му инкарнация под формата на един слаб организъм.
(Тук изразът „слаб организъм" се отнася до вътрешната същност, а не до външното впечатление, което даден човек прави на другите.) Нека повторим: един слаб организъм може да бъде кармически свързан с егоистичните действия на човека в неговата предишна инкарнация.
Но да продължим нататък.
към текста >>
И тогава този човек ще донесе в следващата си инкарнация не само един слаб
орган
изъм, а (както ни показва Науката за Духа) и един неправилно, дефектно изграден
орган
изъм с несъмнено увредени вътрешни
орган
и, макар и в техните най-фини структури.
Нека да предположим, че в една от своите инкарнации даден човек показва особена склонност към лъжата. Тази склонност идва от подсъзнанието и блика от най-дълбоките и тъмни пластове на душата. Защото ако човек би се подчинил само на своите висши морални императиви, той изобщо нямаше да лъже; към лъжата го тласкат само онези афекти и чувства, които идват от подсъзнанието. А там вече има нещо животинско! Ако даден човек е бил лъжец, след смъртта неговите действия, произтекли на времето от склонността му да лъже, отново ще породят бурни афекти и неумолимата тенденция да работи срещу самия себе си.
И тогава този човек ще донесе в следващата си инкарнация не само един слаб организъм, а (както ни показва Науката за Духа) и един неправилно, дефектно изграден организъм с несъмнено увредени вътрешни органи, макар и в техните най-фини структури.
Всичко това води началото си от предишната склонност към лъжа!
към текста >>
Антропософската Наука за Духа показва: В рамките на дадена инкарнация, един безсмислен и празен живот, непознаващ нито преданост, нито обич, има тази особеност, че през следващата инкарнация той се проявява в склонността да се лъже; а склонността да се лъже метаморфозира по време на по-следващата инкарнация в неправилно изградени вътрешни
орган
и!
Тук ние трябва да се върнем още по-назад.
Антропософската Наука за Духа показва: В рамките на дадена инкарнация, един безсмислен и празен живот, непознаващ нито преданост, нито обич, има тази особеност, че през следващата инкарнация той се проявява в склонността да се лъже; а склонността да се лъже метаморфозира по време на по-следващата инкарнация в неправилно изградени вътрешни органи!
към текста >>
При низшите животински видове етерното тяло донякъде запазва своите лечебни сили, така че след евентуалното им отстраняване, отделни части и
орган
и на тези животни могат да бъдат напълно възстановени; обаче колкото по-нагоре се издигаме в животинското царство, толкова повече астралното тяло ограничава лечебните сили на етерното тяло.
Растението не притежава астрално тяло, следователно при него не съществуват вътрешни предпоставки за боледуване; в случая болестта е нещо външно, а и лечебните сили на етерното тяло са все още незасегнати.
При низшите животински видове етерното тяло донякъде запазва своите лечебни сили, така че след евентуалното им отстраняване, отделни части и органи на тези животни могат да бъдат напълно възстановени; обаче колкото по-нагоре се издигаме в животинското царство, толкова повече астралното тяло ограничава лечебните сили на етерното тяло.
И понеже животните не се прераждат, т.е. не влизат от една инкарнация в друга инкарнация, свойствата на тяхното етерно тяло не зависят от каквито и да е морални, интелектуални или индивидуални, качества, а само от общата характеристика на съответния животински вид. Докато при човекът не е така: в неговото етерно тяло действуват Азовите изживявания, които той има от раждането до смъртта.
към текста >>
42.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Основаната от Дител и доразвита от Шкода „изчакваща терапия" се състои в това, че болният се поставя при такива условия, които в максимална степен подпомагат спонтанните лечебни сили на
орган
изма; а ролята на лекаря едва ли се свежда до друго, освен да бди върху протичането на болестта и да бъде на мястото си, когато на стъпващите усложнения изискват една чисто човешка намеса и помощ.
Основаната от Дител и доразвита от Шкода „изчакваща терапия" се състои в това, че болният се поставя при такива условия, които в максимална степен подпомагат спонтанните лечебни сили на организма; а ролята на лекаря едва ли се свежда до друго, освен да бди върху протичането на болестта и да бъде на мястото си, когато на стъпващите усложнения изискват една чисто човешка намеса и помощ.
Общо взето, лекарят ако мога така да се изразя вижда как болестта идва, след което изчаква спонтанните лечебни сили на организма, докато например треската спадне и лечението привърши от само себе си.
към текста >>
Общо взето, лекарят ако мога така да се изразя вижда как болестта идва, след което изчаква спонтанните лечебни сили на
орган
изма, докато например треската спадне и лечението привърши от само себе си.
Основаната от Дител и доразвита от Шкода „изчакваща терапия" се състои в това, че болният се поставя при такива условия, които в максимална степен подпомагат спонтанните лечебни сили на организма; а ролята на лекаря едва ли се свежда до друго, освен да бди върху протичането на болестта и да бъде на мястото си, когато на стъпващите усложнения изискват една чисто човешка намеса и помощ.
Общо взето, лекарят ако мога така да се изразя вижда как болестта идва, след което изчаква спонтанните лечебни сили на организма, докато например треската спадне и лечението привърши от само себе си.
към текста >>
Да, в случая беше подсказана идеята, че има нещо, което е извън човешките възможности, и ако тази идея бъде отнесена към човешкия
орган
изъм, тя ни отвежда единствено до закона на Кармата и до участието на Кармата в протичането на човешкия живот.
Да, в случая беше подсказана идеята, че има нещо, което е извън човешките възможности, и ако тази идея бъде отнесена към човешкия организъм, тя ни отвежда единствено до закона на Кармата и до участието на Кармата в протичането на човешкия живот.
Ако внимателно проследим протичането на една болест а непредубеденият поглед лесно ще установи как веднага след появата на болестта бликват спонтанните лечебни сили и формират целия бъдещ оздравителен процес, като в един случай настъпва пълно оздравяване, а в друг случай то е невъзможно ще се видим принудени да търсим много по-дълбоките причини и закономерности на болестната симптоматика.
към текста >>
Можем ли да приемем, че още с раждането си, човек носи известни предпоставки, които предопределят, грубо казано, двете основни тенденции: в един случай сам да активира лечебните сили на своя
орган
изъм, а в друг да не може да постигне това, въпреки всичките си усилия.
Накратко: можем ли да търсим тези по-дълбоки закономерности в предишния земен живот на човека? Ето същественият въпрос за нас!
Можем ли да приемем, че още с раждането си, човек носи известни предпоставки, които предопределят, грубо казано, двете основни тенденции: в един случай сам да активира лечебните сили на своя организъм, а в друг да не може да постигне това, въпреки всичките си усилия.
към текста >>
Ето как в ново роденото физическо тяло се промъква стремежът да постъпваме с целия
орган
изъм, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло по такъв начин, че да изключим каквато и да е възможност от действия, мотивирани от афекти, гняв, страх, омраза, завист и т.н.; така човек наистина става по-съвършен и се издига до там, че може да предприема действия, които всъщност са кармично изправяне на предишните му постъпки.
Тази основна мисъл се превръща в съставна част на човешката индивидуалност; минавайки през зачатието и раждането, тази мисъл нахлува като една реална сила и се намесва в изграждането на новото тяло.
Ето как в ново роденото физическо тяло се промъква стремежът да постъпваме с целия организъм, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло по такъв начин, че да изключим каквато и да е възможност от действия, мотивирани от афекти, гняв, страх, омраза, завист и т.н.; така човек наистина става по-съвършен и се издига до там, че може да предприема действия, които всъщност са кармично изправяне на предишните му постъпки.
Така под влиянието на един разум, далеч превъзхождащ неговия обикновен разум, човек се прониква от стремежа към все по-пълно съвършенство в дадена област и към кармично възмездие на своите минали действия.
към текста >>
Сега животът на съзнанието преминава в една друга форма: сега всички онези неща, които в живота между раждането и смъртта са били обект на морална или интелектуална оценка, се устремяват към дълбините на човешкото същество и проникват в онези свръхсетивни формиращи сили, които след периода на Камалока ще подготвят троичната човешка обвивка и изобщо ще
орган
изират следващата инкарнация.
Дори и днес, в своето обикновено съзнание, човек е все още изложен както на луциферическите изкушения, бликащи от страстите и афектите на неговото астрално тяло, така и на ариманическите изкушения, под формата на погрешни съждения за външния свят. Доколкото се намира в една от своите поредни инкарнации, човешкият живот има следната особеност: Човешките представи се издигат като една бариера, която пречи на Луцифер и Ариман да проникнат по-дълбоко в човешката същност; обаче това, което човек върши, се превръща в обект на морална или интелектуална оценка. Доколкото между раждането и смъртта човек нарушава морала, следвайки Луцифер, или допуска грешки спрямо логиката и здравото мислене, следвайки Ариман, тези неща остават в рамките на обикновения душевен живот. Обаче след като мине през Портата на смъртта, човек остава без своите представи; те просто изчезват, защото до този миг са били свързани с физическия инструмент на мозъка.
Сега животът на съзнанието преминава в една друга форма: сега всички онези неща, които в живота между раждането и смъртта са били обект на морална или интелектуална оценка, се устремяват към дълбините на човешкото същество и проникват в онези свръхсетивни формиращи сили, които след периода на Камалока ще подготвят троичната човешка обвивка и изобщо ще организират следващата инкарнация.
Сега всички грешки и заблуждения, породени от изкушенията на Ариман, се превръщат в болестотворни сили и те започват да атакуват човека чрез неговото етерно тяло; докато отклоненията в моралния живот се превръщат в болестотворни причини, които имат своята отправна точка предимно в астралното тяло.
към текста >>
И когато за напред тези неща бъдат проумяни от хора, чието лекарско изкуство ще се определя от техния антропософски мироглед, лечебните въздействия, насочени към съответния човешки
орган
изъм, ще бъдат много по-неуловими и нежни, отколкото са те днес.
Ако разглеждаме болестите по този начин, ние ясно ще видим, как в симптоматологията на една болест преобладават луциферическите влияния, а в симптоматологията на друга болест ариманическите.
И когато за напред тези неща бъдат проумяни от хора, чието лекарско изкуство ще се определя от техния антропософски мироглед, лечебните въздействия, насочени към съответния човешки организъм, ще бъдат много по-неуловими и нежни, отколкото са те днес.
към текста >>
В известен смисъл, ние вече можем да вникнем в „
орган
изацията" на определен вид болести.
В известен смисъл, ние вече можем да вникнем в „организацията" на определен вид болести.
Да вземем например белодробният възпалителен процес, пневмонията. Тя е кармична последица, възникваща през периода на Камалока, когато човек се вижда изправен пред панорамата от образи на своя минал живот, протекъл в подчертана склонност към сетивни наслади, към една, бих казал, потребност от сетивен, от чувствен живот. Нека обаче да не смесваме това, което се разиграва в човешкото съзнание през периода на Камалока, с човешкото съзнание през следващата инкарнация. Тези две неща нямат нищо общо. В сегашната си инкарнация, човек няма спомен за своите опитности в света на Камалока.
към текста >>
Коренно различни изглеждат нещата, когато се обърнем към онази болест, която днес наричаме „белодробна туберкулоза"; при нея ставаме свидетели на твърде своеобразни процеси, при които спонтанните лечебни сили на
орган
изма изграждат един вид твърди калциеви образувания, ограничаващи като в клетка вредните въздействия на болестта.
Коренно различни изглеждат нещата, когато се обърнем към онази болест, която днес наричаме „белодробна туберкулоза"; при нея ставаме свидетели на твърде своеобразни процеси, при които спонтанните лечебни сили на организма изграждат един вид твърди калциеви образувания, ограничаващи като в клетка вредните въздействия на болестта.
Човек може да има такива образувания в своите бели дробове и много повече хора ги носят у себе си, отколкото обикновено си мислим; това са онези хора, при които туберкулозния бял дроб е успял да се самоизлекува. Там, където този процес е осъществен, имаме нагледен пример за битката, която човешкото същество води срещу действията на ариманическите сили. В случая сме изправени пред един защитен процес, обърнат срещу външния свят, пред една атака срещу това, което чрез външния материален свят ограничава нашата самостоятелност.
към текста >>
Всичко, което стопля или охлажда човешкия
орган
изъм, принадлежи към областта на Луцифер.
Днес, по един твърде безкритичен начин се прилагат различни лечебни методи и въздействия, например студените душове или електротерапията. Тук само ще отбележа, че антропософската Духовна Наука е в състояние предварително да хвърли светлина относно прилагането на един или друг лечебен метод, най-вече ако се научим да разбираме дали си имаме работа с една луциферическа, или с една ариманическа болест. Например: Никога не трябва да се прилага електротерапия при болести от луциферически характер; тя трябва да се прилага само при ариманическите болести. Защото луциферическите болести никога не могат да бъдат облекчени със средства, които нямат нищо общо с Луцифер; в случая става дума за принципите на електричеството: понеже електричеството спада към областта на ариманическите Същества, което естествено съвсем не означава, че те си служат само със силите на електричеството. Съществува, например, една твърде специална област на луциферическите сили, която се отнася най-общо казано до топлината и до всичко, свързано с нея.
Всичко, което стопля или охлажда човешкия организъм, принадлежи към областта на Луцифер.
Навсякъде, където присъствуват топлината и студът, ние сме пред болести от луциферически тип.
към текста >>
Да предположим, че в сегашната си инкарнация даден човек поради структурата на своя
орган
изъм и поради своята неизразходвана Карма може да преодолее болестта и още в този живот да осъществи напредък в развитието си.
Виждаме, следователно, как Кармата действува и в боледуването, и в преодоляването на болестта. Сега вече не ни изглежда странно, че именно в областта на Кармата са заложени лечимостта и нелечимостта на даде на болест. Ако Вие приемете, че целта и то тъкмо кармическата цел на боледуването е да направи човека по-съвършен, стигаме до извода: След като човек влиза в новата си инкарнация, ръководен от своите опитности в света на Камалока и носещ в себе си готовността да се разболее от определена болест, същевременно той развива и онези вътрешни лечебни сили, необходими за неговото утвърждаване и изобщо за цялостната му еволюция.
Да предположим, че в сегашната си инкарнация даден човек поради структурата на своя организъм и поради своята неизразходвана Карма може да преодолее болестта и още в този живот да осъществи напредък в развитието си.
В този случай възможността да бъде излекуван има своя по-дълбок смисъл. Болестта от стъпва и тържествувайки над нея, човек се зарежда с много по-съвършени сили от тези, с които е разполагал преди. Да, ако поради своята Карма той разполага с необходимите сили и ако предишната му съдба сега го поставя при благоприятни обстоятелства, улеснявайки го да бъде полезен за себе си и за другите, тогава на оздравяването не може да попречи нищо; човекът се е възползвал от болестта и е направил огромна крачка напред в своето развитие.
към текста >>
Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си
орган
изъм с помощта на преодоляната болест!
И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш. Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта. Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили! Сега ти трябва да преминеш в един друг свят, където няма да бъдеш смущаван от твоето физическо тяло и изобщо от земните условия; там ти свободно ще преработиш всичко, което си придобил чрез болестта! " С други думи: тази индивидуалност трябва да потърси смъртта, за да преработи между смъртта и новото раждане онова, което тук, в живота между раждането и смъртта не подлежи на по-нататъшно развитие.
Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с помощта на преодоляната болест!
за целите и задачите на следващия живот, на следващата инкарнация. В този смисъл, появата на една болест можем да сравним с един вид „авансово заплащане", чиито пълен размер се допълва едва след като душата мине през Портата на смъртта и осъществи там своите неотложни задачи.
към текста >>
43.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Изобщо, Дител можа да докаже: при така нареченото „изчакващо третиране", една болест като пневмонията протича по такъв начин, че в определено време
орган
измът сам развива собствените си оздравителни сили, стига само да сме го поставили при необходимите условия.
Самият Шкода каза по този повод следните забележителни думи: „Ние можем да диагностицираме една болест, да я опишем или обясним, но не разполагаме със средства, за да я лекуваме".
Изобщо, Дител можа да докаже: при така нареченото „изчакващо третиране", една болест като пневмонията протича по такъв начин, че в определено време организмът сам развива собствените си оздравителни сили, стига само да сме го поставили при необходимите условия.
И той можа статистически да докаже, че при „изчакващото третиране" оздравяват и умират същия брой хора, както и в случаите, когато се прилагат съответните лекарства. Изразът „терапевтичен нихилизъм" беше донякъде оправдан за онази епоха; защото напълно вярно беше: Лекарите от тази школа се оказваха безсилни пред убеждението на пациентите, че лекарството, рецептата, задължително са някъде тук! Да, пациентите не се поддаваха на никакви обяснения, техните близки също, така че последователите на тази школа обикновено се измъкваха от положението, като предписваха минимални дозировки на „гуми арабици", които според тях би следвало да имат абсолютно същото действие, както това на дотогава прилаганите лечебни средства. Ето как ние стигаме до важния извод, че дори съвременният строг на учен свят на неумолимите и точни факти се приближава до това, което наричаме „кармически закономерности" И тук ние сме длъжни да отговорим на въпроса: Какво всъщност представлява „самолечението"? Или по-скоро: защо настъпва то?
към текста >>
Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката
орган
изация.
След като цяла медицинска школа, на чиито връх стояха прочути корифеи, стигна до там, че въведе понятието „самолечение", необходима е малко логика, за да уточним: „Следователно, в хода на болестта се пробужда нещо, което я преодолява! " Следващата крачка напред би ни отвела до проучването на по-дълбоките причини за настъпването на една или друга болест. Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от еволюцията на цялото човечество. Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и лоши постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество.
Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация.
Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия организъм. И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите мисли и постъпки в по-дълбоките области на организма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи. Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това, резултатите от тези действия да потънат в нашия собствен организъм.
към текста >>
Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия
орган
изъм.
След като цяла медицинска школа, на чиито връх стояха прочути корифеи, стигна до там, че въведе понятието „самолечение", необходима е малко логика, за да уточним: „Следователно, в хода на болестта се пробужда нещо, което я преодолява! " Следващата крачка напред би ни отвела до проучването на по-дълбоките причини за настъпването на една или друга болест. Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от еволюцията на цялото човечество. Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и лоши постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество. Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация.
Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия организъм.
И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите мисли и постъпки в по-дълбоките области на организма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи. Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това, резултатите от тези действия да потънат в нашия собствен организъм.
към текста >>
И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите мисли и постъпки в по-дълбоките области на
орган
изма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи.
" Следващата крачка напред би ни отвела до проучването на по-дълбоките причини за настъпването на една или друга болест. Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от еволюцията на цялото човечество. Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и лоши постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество. Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация. Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия организъм.
И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите мисли и постъпки в по-дълбоките области на организма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи.
Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това, резултатите от тези действия да потънат в нашия собствен организъм.
към текста >>
Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това, резултатите от тези действия да потънат в нашия собствен
орган
изъм.
Ние се опитахме да покажем, че в протичането на болестта се намесват определени кармически закономерност които произтичат от еволюцията на цялото човечество. Ние посочихме, как всичко, което човек предприема в обикновения си живот като добри и лоши постъпки, като обмислени и безразсъдни действия, всичко, което изживява като едни или други душевни вълнения, как всичко това не прониква в дълбините на човешкото същество. Стана дума и за причините, поради които всичко, което в обикновения живот подлежи на морални, интелектуални и душевни преценки, остава в най-повърхностните пластове на живота и не навлиза в областта на по-дълбоко разположените сили, определящи човешката организация. Съществува един вид препятствие срещу нахлуването на нашата неморалност в по-дълбоките области на човешкия организъм. И тази защитна преграда срещу нахлуването на нашите мисли и постъпки в по-дълбоките области на организма, се постига благодарение на обстоятелството, че между раждането и смъртта ние съпровождаме нашите действия и душевни вълнения с ясни и точни съзнателни представи.
Съпровождайки нашите действия с ясни и точни представи, ние наистина издигаме защитна преграда срещу това, резултатите от тези действия да потънат в нашия собствен организъм.
към текста >>
Те не могат да бъдат върнати обратно в рамките на нашите съзнателни представи; в случая тази бариера на представите липсва и въпросните изживявания потъват в
орган
изма, за да се включат към другите му градивни сили.
После обърнахме внимание върху значението на онези изживявания, които човек е забравил безвъзвратно.
Те не могат да бъдат върнати обратно в рамките на нашите съзнателни представи; в случая тази бариера на представите липсва и въпросните изживявания потъват в организма, за да се включат към другите му градивни сили.
Спряхме се и на болести, които, ако мога така да се изразя, остават на повърхността: Неврозата, неврастенията и т.н. В този смисъл могат да бъдат обяснени и хистеричните състояния. Казахме; че техните причини следва да бъдат търсени именно в забравените представи, които са изтласкани от комплекса на съзнанието и вмъквайки се в по-дълбоките пластове на душевния живот, се проявяват под формата на болест.
към текста >>
А това, което той забравя, продължава да е в един вид тясна връзка с невидимите сили на човешкия
орган
изъм, продължава да го формира и усъвършенствува.
Многократно сме изтъквали и огромното значение на онзи период, включващ времето от раждането до забележителния миг, когато човек вече може да си спомня своите изживявания.
А това, което той забравя, продължава да е в един вид тясна връзка с невидимите сили на човешкия организъм, продължава да го формира и усъвършенствува.
Следователно, виждаме как един цял комплекс от представи, една цяла поредица от изживявания трябва най-напред да потъне в дълбините на нашето същество, за да може после да упражни върху него своите градивни функции.
към текста >>
Сега се променя самият характер на предишните му душевни изживявания и те метаморфозират в градивни, в
орган
изиращи сили.
И друг път съм споменавал, че това „потъване" е най-силно, когато човек минава през Портата на смъртта и продължава своя път между смъртта и поредното си ново раждане.
Сега се променя самият характер на предишните му душевни изживявания и те метаморфозират в градивни, в организиращи сили.
Сега, в живота между смъртта и новото раждане, душевните опитности наистина метаморфозират в пластични сили, в градивни сили, и те вземат активно участие в строежа на тялото, където ще се осъществи следващата инкарнация. Да, сега в градивните сили, човек има всъщност резултата от всичко онова, което по-рано беше съдържание на неговия душевен живот, а в определени случаи и съдържание на неговия съзнателен представен живот.
към текста >>
И когато после тези действия поемат по току-що очертания от нас път и метаморфозират в градивни сили, те лягат в основата на бъдещата физическо-етерна
орган
изация на човешкото същество като причини за съответните луциферически болести.
В своя съзнателен живот дълбоко проникнат от Аза човек непрекъснато се люшка между двете основни тенденции в света: Между луциферическата и ариманическата тенденция. Ако човек допуска грешки, чиито причини са в качествата на неговото астрално тяло, в неговите афекти, страсти и т.н., луциферическите сили са тези, които подхранват човешките действия.
И когато после тези действия поемат по току-що очертания от нас път и метаморфозират в градивни сили, те лягат в основата на бъдещата физическо-етерна организация на човешкото същество като причини за съответните луциферически болести.
към текста >>
Те също метаморфозират в градивни сили и до голяма степен формират онзи физическо-етерен
орган
изъм, който човек сам подготвя за своята следваща инкарнация.
Ариманическите сили, на които е подложен всеки човек, идват по-скоро от страна на външния свят.
Те също метаморфозират в градивни сили и до голяма степен формират онзи физическо-етерен организъм, който човек сам подготвя за своята следваща инкарнация.
И доколкото влиянията на Ариман се намесват в тези градивни сили, с право можем да говорим за болестни предразположби от ариманически характер. Тук аз прибягнах и до помощта на твърде очебийни примери, защото те дават по-ясна и конкретна представа за нещата. Спомняте си за примера с онзи човешки индивид, който в предишния си живот, да предположим, е черпил сили за своите действия от едно крайно недостатъчно доверие в себе си, от една себенеувереност, така че неговият Аз е бил не съсредоточен в себе си, а разпилян в несъществени и ненужни подробности. След смъртта, такъв човек развива една строго определена тенденция, която в следващата инкарнация ще му позволи да направи своя Аз по-силен и по-съвършен. С други думи: той ще търси такива обстоятелства, при които ще трябва да се бори срещу огромни препятствия, а това неизбежно ще засили и укрепи Азовите му сили.
към текста >>
Естествено, в човешкия
орган
изъм нещата са много сложни и интимно свързани; но Вие ще успеете да ги разберете, само.
Естествено, в човешкия организъм нещата са много сложни и интимно свързани; но Вие ще успеете да ги разберете, само.
ако ги разглеждате по този начин.
към текста >>
От всичко, казано до тук, е ясно: Когато имаме пред себе си човешки
орган
изъм, изграден от живите и формообразуващи сили на една душа, която се инкарнира с определени тенденции, изискващи преодоляването на едно или друго препятствие, тази тенденция закономерно отвежда човека до възможността да се разболее, но в същото време и до възможността да се бори срещу болестта, защото няма друга причина за появата на болестта, освен да бъдат създадени предпоставките за тържествуването на лечебния процес.
От всичко, казано до тук, е ясно: Когато имаме пред себе си човешки организъм, изграден от живите и формообразуващи сили на една душа, която се инкарнира с определени тенденции, изискващи преодоляването на едно или друго препятствие, тази тенденция закономерно отвежда човека до възможността да се разболее, но в същото време и до възможността да се бори срещу болестта, защото няма друга причина за появата на болестта, освен да бъдат създадени предпоставките за тържествуването на лечебния процес.
Лечението настъпва едва тогава, когато цялостната Карма подпомага даден човек, чрез превъзмогването на съответната болест, да натрупа такива сили, които през оставащите години до смъртта, ще му позволят да осъществи действителен напредък в условията на физическия свят. С други думи: когато нещата са напреднали до там, че всред условията на физическия свят човек стига до точката, при която болестта го връхлита, тогава той започва да си служи тъкмо с онези сили бликащи от самия лечебен процес с които по-рано изобщо не е разполагал. Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя организъм по-съвършен чрез силите, идващи от превъзмогването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна организация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и влага в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят. И тогава, след като тези натрупани сили са останали неизразходвани в условията на физическия свят, той ще ги употреби едва след като мине през Портата на смъртта; да, тогава той ще се опита да ги включи след като не е успял да ги включи в процесите на физическия свят не другаде, а в подготовката на следващото си физическо тяло, когато новата инкарнация отново ще го свали в земния живот.
към текста >>
Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя
орган
изъм по-съвършен чрез силите, идващи от превъзмогването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна
орган
изация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и влага в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят.
От всичко, казано до тук, е ясно: Когато имаме пред себе си човешки организъм, изграден от живите и формообразуващи сили на една душа, която се инкарнира с определени тенденции, изискващи преодоляването на едно или друго препятствие, тази тенденция закономерно отвежда човека до възможността да се разболее, но в същото време и до възможността да се бори срещу болестта, защото няма друга причина за появата на болестта, освен да бъдат създадени предпоставките за тържествуването на лечебния процес. Лечението настъпва едва тогава, когато цялостната Карма подпомага даден човек, чрез превъзмогването на съответната болест, да натрупа такива сили, които през оставащите години до смъртта, ще му позволят да осъществи действителен напредък в условията на физическия свят. С други думи: когато нещата са напреднали до там, че всред условията на физическия свят човек стига до точката, при която болестта го връхлита, тогава той започва да си служи тъкмо с онези сили бликащи от самия лечебен процес с които по-рано изобщо не е разполагал.
Често обаче неговата цялостна Карма е поставена така, че въпреки намерението си да направи своя организъм по-съвършен чрез силите, идващи от превъзмогването на болестта нещата тук са изключително сложни човек допуска и податливи, уязвими места в своята физическо-етерна организация, и тогава ще се получи следното: Онези сили, които човек едновременно извлича от лечебния процес, но и влага в него, ще го укрепят само до известна степен, но не и до там, че да напредва в условията на физическия свят.
И тогава, след като тези натрупани сили са останали неизразходвани в условията на физическия свят, той ще ги употреби едва след като мине през Портата на смъртта; да, тогава той ще се опита да ги включи след като не е успял да ги включи в процесите на физическия свят не другаде, а в подготовката на следващото си физическо тяло, когато новата инкарнация отново ще го свали в земния живот.
към текста >>
хронични състояния, често съпровождани от един вид обща отпадналост и линеене на целия
орган
изъм.
А сега, с оглед на изнесените духовнонаучни факти, нека потърсим обяснение и за онези болести, които не водят нито до истинско оздравяване, нито до смъртен изход, а до т. нар.
хронични състояния, често съпровождани от един вид обща отпадналост и линеене на целия организъм.
Тук ставаме свидетели на нещо, чието точно разбиране е от огромна важност за много хора. За какво става дума? Когато лечебният процес напредне и се прояви в човешките обвивки, респ. в етерното и в астралното тяло, болестта, в известен смисъл, е преодоляна, но не напълно; а това означава, че кармическото уравновесяване на миналото е вече факт само на равнището между етерното тяло и физическото тяло, но дисхармонията между етерното тяло и астралното тяло продължава. Да, тя продължава; и тогава човек се люшка между стремежа да се излекува и пълната невъзможност да постигне какъвто и да е лечебен успех.
към текста >>
Ако в тези случаи човек би бил в състояние да изолира онази част от своя
орган
изъм, която е донякъде подобрена в хода на лечебния процес, оставяйки я да живее сама за себе си, и ако би могъл да присъедини останалата част към здравия
орган
изъм, тогава всичко, което така да се каже, бушува в кръвта и не е в пълен ред, остава настрана, а той би си помогнал твърде много.
Когато лечебният процес напредне и се прояви в човешките обвивки, респ. в етерното и в астралното тяло, болестта, в известен смисъл, е преодоляна, но не напълно; а това означава, че кармическото уравновесяване на миналото е вече факт само на равнището между етерното тяло и физическото тяло, но дисхармонията между етерното тяло и астралното тяло продължава. Да, тя продължава; и тогава човек се люшка между стремежа да се излекува и пълната невъзможност да постигне какъвто и да е лечебен успех. При подобни случаи, от голяма важност е човек максимално да се възползва от всичко, което е постигнал в хода на лечението. Обаче практически, това рядко се случва, защото тъкмо при болестите, които се превръщат в хронически, човек попада като в омагьосан кръг.
Ако в тези случаи човек би бил в състояние да изолира онази част от своя организъм, която е донякъде подобрена в хода на лечебния процес, оставяйки я да живее сама за себе си, и ако би могъл да присъедини останалата част към здравия организъм, тогава всичко, което така да се каже, бушува в кръвта и не е в пълен ред, остава настрана, а той би си помогнал твърде много.
Обаче нещата не са устроени така. Надигат се всевъзможни пречки и най-вече простото обстоятелство, че хронично болният непрекъснато живее под влиянието на хроничната болест, както и това, че ако мога така да се изразя той никога не може напълно да забрави горното обстоятелство, а и никога не стига до там, да „отдели" болната част от своя организъм и да я третира сама по себе си; на против, той непрекъснато мисли за „другата" част и непрекъснато „дразни" здравата част на своя организъм. Това е един твърде особен процес. И за да го осветля пред Вас от окултна гледна точка, бих искал да Ви опиша какво вижда ясновидецът, когато се изправи пред едно лице, което е прекарало дадена болест, но е недоизлекувано и носи признаците на това, което наричаме „хроническо състояние". Впрочем същото настъпва и в случаите, когато липсва остър болестен пристъп, а болестта от самото начало приема хронично развитие.
към текста >>
Надигат се всевъзможни пречки и най-вече простото обстоятелство, че хронично болният непрекъснато живее под влиянието на хроничната болест, както и това, че ако мога така да се изразя той никога не може напълно да забрави горното обстоятелство, а и никога не стига до там, да „отдели" болната част от своя
орган
изъм и да я третира сама по себе си; на против, той непрекъснато мисли за „другата" част и непрекъснато „дразни" здравата част на своя
орган
изъм.
Да, тя продължава; и тогава човек се люшка между стремежа да се излекува и пълната невъзможност да постигне какъвто и да е лечебен успех. При подобни случаи, от голяма важност е човек максимално да се възползва от всичко, което е постигнал в хода на лечението. Обаче практически, това рядко се случва, защото тъкмо при болестите, които се превръщат в хронически, човек попада като в омагьосан кръг. Ако в тези случаи човек би бил в състояние да изолира онази част от своя организъм, която е донякъде подобрена в хода на лечебния процес, оставяйки я да живее сама за себе си, и ако би могъл да присъедини останалата част към здравия организъм, тогава всичко, което така да се каже, бушува в кръвта и не е в пълен ред, остава настрана, а той би си помогнал твърде много. Обаче нещата не са устроени така.
Надигат се всевъзможни пречки и най-вече простото обстоятелство, че хронично болният непрекъснато живее под влиянието на хроничната болест, както и това, че ако мога така да се изразя той никога не може напълно да забрави горното обстоятелство, а и никога не стига до там, да „отдели" болната част от своя организъм и да я третира сама по себе си; на против, той непрекъснато мисли за „другата" част и непрекъснато „дразни" здравата част на своя организъм.
Това е един твърде особен процес. И за да го осветля пред Вас от окултна гледна точка, бих искал да Ви опиша какво вижда ясновидецът, когато се изправи пред едно лице, което е прекарало дадена болест, но е недоизлекувано и носи признаците на това, което наричаме „хроническо състояние". Впрочем същото настъпва и в случаите, когато липсва остър болестен пристъп, а болестта от самото начало приема хронично развитие.
към текста >>
И ясновиждащото съзнание констатира как тези състояния непрекъснато възникват в астралното тяло и как непрекъснато напират към полуболната и към полуздравата част на
орган
изма, така че възниква не едно стабилно, а едно крайно лабилно равновесие.
И така, ясновиждащото съзнание установява, как в повечето случаи настъпва едно твърде лабилно равновесие между етерното тяло и физическото тяло, един безпорядък на жизнените сили, при който все пак може да се живее. Поради този непрекъснат безпорядък от страна на етерното и физическото тяло, съответният човек често изпада във възбудни състояния.
И ясновиждащото съзнание констатира как тези състояния непрекъснато възникват в астралното тяло и как непрекъснато напират към полуболната и към полуздравата част на организма, така че възниква не едно стабилно, а едно крайно лабилно равновесие.
Без тази астрална възбуда, здраво словното състояние би било много по-добро.
към текста >>
Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и
орган
изиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част.
Аз моля да обърнете внимание на обстоятелството, че в случая астралната формация съвпада не със съзнанието, а с вътрешното душевно напрежение, което обаче пациентът не иска да признае пред себе си.
Понеже при тези случаи липсва задържащата роля на представите, подобни афекти, душевни сътресения, състояния на досада, неудовлетвореност и т.н., се проявяват не като съзнателни сили, а като жизнени, като пластични и организиращи сили, които потъват в дълбините на човешкото същество, за да дразнят от там както полуболната, така и полуздравата му част.
И ако съответният пациент би могъл, благодарение на силната си воля, благодарение на една по-рафинирана култура на душата, поне за известно време да забрави своето здравословно състояние, той би могъл да извлече от това както задоволство, така и сила, за да повтори този опит. Да, ако би могъл да забрави здравословното си състояние, той би апелирал и към своята воля с призива: „Сега аз не искам да се тревожа за моето състояние! "; и ако би приложил освободените по този начин душевни сили в осъществяването на някакви духовни цели, които го издигат и изобщо осмислят живота му, тогава всички онези сили, които се проявяват в душевната област като неразположеност, дискомфорт, чувство на болка, натиск, изтръпване и т.н., се освобождават и той ще изпита явно облекчение. Защото ако човек не се ангажира с тези чувства, силите свързани с тях се освобождават и могат да бъдат употребени вече по друг начин. Обаче съвсем не е достатъчно, някой да каже, че отсега нататък чисто и просто няма да обръща внимание на своите неприятни усещания; защото ако освободените душевни сили не бъдат включени в осъществяването на духовни цели, предишните състояния ще се върнат много скоро.
към текста >>
Но ако освободените душевни сили бъдат изразходвани в активни духовни занимания, скоро ще установим, че по един твърде сложен начин постигаме това, което
орган
измът сам би постигнал преодолявайки болестния процес и без нашата намеса.
Но ако освободените душевни сили бъдат изразходвани в активни духовни занимания, скоро ще установим, че по един твърде сложен начин постигаме това, което организмът сам би постигнал преодолявайки болестния процес и без нашата намеса.
Естествено, пациентът трябва да внимава и да не прибягва до средства, които отново ще го върнат към неговата болест. Ако например той страда от слабост в очите, и за да се откъсне от тази мисъл, се отдавана усилено четене, ясно е, че така той няма да постигне своята крайна цел. Едва ли е нужно да търсим подробни „доказателства" в защита на горната теза; всеки сам може да забележи по себе си, че ако успее да забрави за известно време едно или друго свое неразположение, ще изпита трайно облекчение, особено ако забравянето е съпроводено с определени занимания. Следователно, става дума за едно позитивно, здравословно забравяне!
към текста >>
Ако допуснем, че всичко, което в живота между раждането и смъртта подлежи на морална, душевна и интелектуална оценка, не може да проникне толкова дълбоко в
орган
изма, че да се превърне в причина за едно или друго
орган
ично заболяване, следва да приемем, че между смъртта и новото раждане то постига тъкмо това и създава предпоставките за болестта; същественото обаче е друго: Че е напълно възможно целият този процес, изграден върху кармическите причини и следствия, да бъде превърнат в един съзнателен процес, в един процес на човешкото съзнание!
И сега Вие стигате до мисълта, че човек далеч не е безпомощен пред кармическите последици от неговите злодеяния в предишния му живот, доколкото те се проявяват под формата на болести.
Ако допуснем, че всичко, което в живота между раждането и смъртта подлежи на морална, душевна и интелектуална оценка, не може да проникне толкова дълбоко в организма, че да се превърне в причина за едно или друго органично заболяване, следва да приемем, че между смъртта и новото раждане то постига тъкмо това и създава предпоставките за болестта; същественото обаче е друго: Че е напълно възможно целият този процес, изграден върху кармическите причини и следствия, да бъде превърнат в един съзнателен процес, в един процес на човешкото съзнание!
към текста >>
Въпросът може да бъде поставен и по друг начин: Нима не е възможно, след като болестите са един вид кармически последици от минали изживявания и постъпки, след като, следователно, са духовни метаморфози на последните, да предположим също а духовните факти говорят достатъчно ясно в полза на такова предположение че продуктът на метаморфозата, болестта, може да бъде избегнат, и то избегнат до такава степен, че вместо лечебния процес, вместо това, което се надига от
орган
изма и се проявява като болест, с други думи, като една строга педагогическа мярка, да породим в себе си духовната противоположност, духовния еквивалент на всичко това; така че ако сме достатъчно умни, да превърнем болестта в един духовен процес и да осъществим педагогическата мярка не чрез болестта, а така да се каже, чрез силите на нашата собствена душа?
Въпросът може да бъде поставен и по друг начин: Нима не е възможно, след като болестите са един вид кармически последици от минали изживявания и постъпки, след като, следователно, са духовни метаморфози на последните, да предположим също а духовните факти говорят достатъчно ясно в полза на такова предположение че продуктът на метаморфозата, болестта, може да бъде избегнат, и то избегнат до такава степен, че вместо лечебния процес, вместо това, което се надига от организма и се проявява като болест, с други думи, като една строга педагогическа мярка, да породим в себе си духовната противоположност, духовния еквивалент на всичко това; така че ако сме достатъчно умни, да превърнем болестта в един духовен процес и да осъществим педагогическата мярка не чрез болестта, а така да се каже, чрез силите на нашата собствена душа?
към текста >>
Тази слабост на душата, която се очерта приживе, доведе съответното лице до там, че в живота между смъртта и новото раждане, то трябваше да подготви своя бъдещ
орган
изъм за заразяването с дребна шарка в относително късен период от следващата си инкарнация.
Нека да приемем, че на определена възраст даден човек се заразява от „дребна шарка", морбили, а ние имаме задачата да вникнем в кармическите закономерности на този случай. И тогава ние ще установим, че заразяването с дребна шарка е кармическа последица от един предишен живот, който бихме могли да опишем по следния начин: През миналата инкарнация въпросната личност не се е интересувала особено от външния свят, не в грубо-егоистичен смисъл, но все пак е предпочитала да се занимава със себе си; следователно, една личност, която е размишлявала много, но не върху външните събития, а в рамките на своя интимен душевен свят. Днес Вие несъмнено ще срещнете много хора, които вярват, че могат да решат световните загадки с помощта на самовглъбяване и безкрайно ровене в едни или други подробности. Личността, за която аз конкретно говоря, искаше да разбере живота не като се вслушва в съветите на другите, а с безплодно мъдруване относно това, как следва да постъпи при едни или други обстоятелства.
Тази слабост на душата, която се очерта приживе, доведе съответното лице до там, че в живота между смъртта и новото раждане, то трябваше да подготви своя бъдещ организъм за заразяването с дребна шарка в относително късен период от следващата си инкарнация.
към текста >>
В този случай новите душевни сили биха предотвратили дребната шарка, правейки я излишна, защото в
орган
изма вече е налице нещо, с което себевъзпитанието постига същото кармическо уравновесяване на неправилните тенденции от миналия живот.
Да предположим сега, че още преди разболяването от дребна шарка, тази личност би предприела нещо, за да подобри своя нравствен облик, например да изработи такава душевна нагласа, която да я предпазва от всякакви илюзии и самоизмами.
В този случай новите душевни сили биха предотвратили дребната шарка, правейки я излишна, защото в организма вече е налице нещо, с което себевъзпитанието постига същото кармическо уравновесяване на неправилните тенденции от миналия живот.
И ако ние обхванем докрай тази проблематика, както и всички частни случаи, от посочената гледна точка, ще установим, че официалните данни напълно потвърждават и то до най-малките подробности всичко, което беше казано тук. Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести. Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде голям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани. И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са органичното себевъзпитание в този възрастов период.
към текста >>
И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са
орган
ичното себевъзпитание в този възрастов период.
Да предположим сега, че още преди разболяването от дребна шарка, тази личност би предприела нещо, за да подобри своя нравствен облик, например да изработи такава душевна нагласа, която да я предпазва от всякакви илюзии и самоизмами. В този случай новите душевни сили биха предотвратили дребната шарка, правейки я излишна, защото в организма вече е налице нещо, с което себевъзпитанието постига същото кармическо уравновесяване на неправилните тенденции от миналия живот. И ако ние обхванем докрай тази проблематика, както и всички частни случаи, от посочената гледна точка, ще установим, че официалните данни напълно потвърждават и то до най-малките подробности всичко, което беше казано тук. Ако размислите върху моите обяснения на „дребната шарка", ще разберете защо тя принадлежи към обичайните и широко разпространени детски болести. Защото споменатите душевни качества наистина се срещат у твърде голям брой хора, а в определени епохи, те са особено подчертани.
И когато една такава личност се инкарнира, тя се стреми по възможно най-бързия начин да направи съответната кармическа коректура, още повече, че в периода между раждането и обичайните детски болести, по правило изобщо не може да се говори за себевъзпитание; ето защо вместо него идват детските болести: те са органичното себевъзпитание в този възрастов период.
към текста >>
Ето защо този, който иска да работи за Антропософията, открива в нея неимоверно могъщи оздравителни сили, защото антропософското разбиране за човечеството и света изпълва душите и ги прави независими от физическия
орган
изъм.
И многозначително тук е, че когато издигнем този процес като една висша максима на живота, когато душата го приеме за свое кредо, той започва да излива върху нас своите могъщи оздравителни сили. Но в наши дни изобщо не е за учудване, колко повърхностни са опитите да влияем върху душата. И ако човек обхване епохата от антропософска гледна точка, лесно ще разбере защо толкова много медици, толкова много лекари стават материалисти и нямат никакво доверие в силите на душата. Това стана така, защото мнозинството от хората изобщо не се занимават с неща, които притежават живи и плодотворни сили. Те впрочем липсват и на цялата съвременна литература.
Ето защо този, който иска да работи за Антропософията, открива в нея неимоверно могъщи оздравителни сили, защото антропософското разбиране за човечеството и света изпълва душите и ги прави независими от физическия организъм.
Нека добавя само, че не трябва да смесваме това, което се открои в началото на Антропософското Движение, с това, което то действително може да бъде. Днес в Антропософското Движение се намесват много неща, които са типични за външния свят, а това означава, че мнозина, в желанието си да станат антропософи, внасят в нашите среди и голяма част от неразбирането и антипатията на външния свят спрямо Антропософията. Така всред нас попадат влияния от мрачната страна на нашата епоха. И когато тази мрачна страна се прояви у някого, хората казват: Да, това идва от Антропософията.
към текста >>
Преди всичко, налага се да отговорим на следния въпрос: Каква всъщност е разликата между една болест, за която съществуват външни причини и друга болест, причината за която лежи изцяло в самия
орган
изъм?
Но да се върнем към основната тема на днешната лекция. Когато разглеждаме как кармическите нишки минават по този начин от една инкарнация в друга, ние стигаме само до едната страна на истината. Ако човек има усет за нещата, у него възникват безкрайно много въпроси, част от които ще се опитаме да осветлим в рамките на настоящия лекционен цикъл.
Преди всичко, налага се да отговорим на следния въпрос: Каква всъщност е разликата между една болест, за която съществуват външни причини и друга болест, причината за която лежи изцяло в самия организъм?
В последния случай мнозина смятат, че напълно решават въпроса, като казват: Но да, болестта идва от само себе си и тук външна причина не съществува. Обаче нещата не са толкова прости. От една страна, наистина е оправдано да твърдим, че за определени болести, човек носи предразположбата в самия себе си. От друга страна, за много болести е съвсем ясно, че в основата им лежат външни причини; разбира се, не за всичко, което ни сполетява, но има фрапантни случаи, когато например счупваме крак и т.н. Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на лошите жилищни условия в големите градове.
към текста >>
По-късно хората започнаха да вярват: Болестите идват от жизнените сокове на
орган
изма, а днес те заявяват: В крайна сметка, болестите идват от бацилите!
Външните причини са несъмнени също и при болестни състояния, дължащи се на резки атмосферни промени, както и на лошите жилищни условия в големите градове. Сега пред нас се отваря ново поле за размисъл. За внимателния наблюдател е ясно, че съвременните направления в медицината отдавна са стигнали до извода, че болестотворните причини следва да търсим във външния свят, особено в бацилите; нещо, за което един духовен човек, Трьолс Лунд, с право каза: „Днес болестите идват от бацилите, както до скоро се твърдеше, че идват от Бога, от Дявола и т.н! " Да, през 13 век се казваше: Болестите идват от Бога. През 15 век се казваше: Болестите идват от Дявола!
По-късно хората започнаха да вярват: Болестите идват от жизнените сокове на организма, а днес те заявяват: В крайна сметка, болестите идват от бацилите!
Ето как се променят човешките представи в хода на времето.
към текста >>
44.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Обаче нещата са замислени така, че когато се прераждаме, ние имаме съвсем точни основания и поводи свързани с нашата вътрешна
орган
изация да се насочим към тази или онази родителска двойка, към тази или онази географска област, към този или онзи народ.
Обаче нещата са замислени така, че когато се прераждаме, ние имаме съвсем точни основания и поводи свързани с нашата вътрешна организация да се насочим към тази или онази родителска двойка, към тази или онази географска област, към този или онзи народ.
Дори когато става дума за наследствени черти, които нямат нищо общо с патологията, тази важна подробност не бива да се забравя.
към текста >>
Разбира се, впечатленията от друг род имат по-различна съдба, понеже този човек, примерно, носи в себе си подходящо изградени
орган
и, позволяващи на конкретните впечатления и опитности да се превърнат в индивидуални способности.
Да предположим, че през живота си между раждането и смъртта, даден човек е имал възможност да получи твърде богати музикални впечатления. В настоящата инкарнация обаче, тези музикални впечатления са минали, така да се каже, покрай него, чисто и просто, защото не е разполагал с добър музикален слух.
Разбира се, впечатленията от друг род имат по-различна съдба, понеже този човек, примерно, носи в себе си подходящо изградени органи, позволяващи на конкретните впечатления и опитности да се превърнат в индивидуални способности.
Ето за що ще сме напълно прави, ако кажем, че един човек разполага с такива впечатления и опитности в своя живот, каквито му позволяват неговите заложби от миналата инкарнация и тъкмо тези опитности той може да превърне в способности и таланти; а други впечатления и опитности не могат да бъдат превърнати в способности, понеже, поради неговата цялостна Карма, не разполага със съответните заложби. Обаче получените впечатления остават, натрупват се, и през живота между смъртта и новото раждане метаморфозират в една специална нагласа, която ще се прояви едва в следващата инкарнация. И точно тази нагласа насочва човекът в следващата инкарнация и го кара да търси своето физическо тяло в такова семейство, чиито наследствени признаци отговарят на неговите индивидуални заложби. Следователно, ако някой получи изобилие от музикални впечатления, но поради липсата на музикален слух, на музикално ухо, не може да ги превърне в музикални способности, тъкмо тази пречка ще предизвика и стремежа да се роди в такова семейство, където ще „наследи" добър музикален
към текста >>
Знаем, че при заспиване, ако мога така да се изразя, в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, а астралното тяло и Азът са извън физическото тяло и етерното тяло; пробуждането се състои в това, че астралното тяло и Азът отново навлизат в етерно-физическия човешки
орган
изъм.
Знаем, че при заспиване, ако мога така да се изразя, в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, а астралното тяло и Азът са извън физическото тяло и етерното тяло; пробуждането се състои в това, че астралното тяло и Азът отново навлизат в етерно-физическия човешки организъм.
Всяка сутрин, в мига на пробуждането, със своите астрално тяло и Аз, човекът отново се потопява в своите физическо и етерно тяло. А какво на стъпва в човешките изживявания, които се разиграват при заспиването и пробуждането?
към текста >>
Тогава в човешкия
орган
изъм по необходимост трябва да настъпи известно смущение.
Разбира се, необходима е една нормална степен за проникването на астралното тяло в етерното и физическото тяло. Да предположим, че тази норма бъде нарушена в една или друга посока.
Тогава в човешкия организъм по необходимост трябва да настъпи известно смущение.
Защото нормалният и здрав облик на днешния човек зависи от точно определените взаимоотношения между различните му съставни части, такива каквито са те в неговото будно състояние. В мига, когато астралното тяло покаже някакви отклонения, когато например се опита да проникне по-дълбоко в етерното и физическото тяло, настъпва, както казахме, някакво смущение. Предишните ми лекции напълно потвърждават този факт. Но там ние разгледахме целия проблем от друга гледна точка. И така, кога настъпва въпросното смущение?
към текста >>
Виждаме, с други думи, как тъкмо „последействията" от нашите предишни мисли, усещания и чувства тласкат астралното тяло към нещо, което по-късно причинява смущения и разстройства в човешкия
орган
изъм.
Виждаме, с други думи, как тъкмо „последействията" от нашите предишни мисли, усещания и чувства тласкат астралното тяло към нещо, което по-късно причинява смущения и разстройства в човешкия организъм.
Но какво точно настъпва при тези смущения? Когато астралното тяло навлиза в етерното и физическото тяло по-дълбоко, отколкото е необходимо за нормалния човек, то прави нещо съвършено подобно на това, което сутрин при пробуждането правим и ние, когато нашият Аз навлиза в обвивките на етерното и физическото тяло. Пробуждането се състои в това, че Азът и астралното тяло се „вмъкват" в етерното и физическото тяло. И какво се получава, когато астралното тяло навлезе по-дълбоко в етерното и физическото тяло като резултат на изживяванията от предишната инкарнация отколкото е редно?
към текста >>
Следователно, ако сме в присъствието на един човек, чието астрално тяло е обладано от стремежа да проникне по-дълбоко в етерно-физическия
орган
изъм, отколкото е необходимо, ще установим, че за астралното тяло настъпват същите процеси, каквито иначе наблюдаваме у Азът при пробуждането.
Получава се това, което иначе става при всяко пробуждане, когато сутрин Азът и астралното тяло проникват в етерното и физическото тяло, правейки възможни нашите сетивни възприятия. Както цялото будно състояние е последица от навлизането на Азовия човек в етерното и физическото тяло, така и в разглеждания случай настъпва нещо, което е проявление на астралното тяло, изобщо на това, което вършим като Азови човеци.
Следователно, ако сме в присъствието на един човек, чието астрално тяло е обладано от стремежа да проникне по-дълбоко в етерно-физическия организъм, отколкото е необходимо, ще установим, че за астралното тяло настъпват същите процеси, каквито иначе наблюдаваме у Азът при пробуждането.
към текста >>
И до какво се свежда прекомерното навлизане на астралното тяло в етерно-физическия
орган
изъм на човека?
И до какво се свежда прекомерното навлизане на астралното тяло в етерно-физическия организъм на човека?
До нещо, което направо ще отъждествим със самата същност на боледуването! Да, когато нашето астрално тяло върши същото, което ние иначе вършим в мига на пробуждането, а именно да прониква в етерното и физическото тяло; когато астралното тяло, което по правило не трябва да притежава съзнание в сегашната еволюционна степен на земния човек, се стреми към съзнание в очертанията на етерното и физическото тяло, когато то напира да се пробуди в нашето тяло, тогава ние се разболяваме. Болестта се свежда до една абнормна будност на нашето астрално тяло. Какво всъщност правим в нашето обикновено и нормално будно състояние? Ние сме будни за процесите и събитията в обикновения живот.
към текста >>
Строго погледнато, всяко екстремно проникване на астралното тяло в етерно-физическия
орган
изъм, е болест.
Обаче от всичко това далеч не следва, че болката винаги придружава болестта.
Строго погледнато, всяко екстремно проникване на астралното тяло в етерно-физическия организъм, е болест.
Но от друга страна, боледуването не се изчерпва само в това; боледуването може да навлезе в съвсем други измерения и изобщо да няма нищо общо с болката. За мнозина този извод е непонятен, защото повечето хора се стремят не да бъдат здрави, а да бъдат необезпокоявани от болката; и когато са необезпокоявани от болката, те се смятат за здрави. А това не във всички случаи е така, макар че хората упорито вярват: не изпитваме болка, следователно сме здрави!
към текста >>
Да предположим, че поради изживяванията от своите минали инкарнации, даден човек предизвиква в своя
орган
изъм не само такива разстройства, които карат астралното тяло да навлиза по един екстремен начин в етерното и физическото тяло, а направо кара етерното тяло да навлиза по един прекален, абнормен начин във физическото тяло.
Да предположим, че поради изживяванията от своите минали инкарнации, даден човек предизвиква в своя организъм не само такива разстройства, които карат астралното тяло да навлиза по един екстремен начин в етерното и физическото тяло, а направо кара етерното тяло да навлиза по един прекален, абнормен начин във физическото тяло.
Лесно може да се стигне до там, че да се наруши също и нормалната връзка между етерното тяло и физическото тяло, която е характерна за днешните хора; с други думи, до едно прекомерно навлизане на етерното тяло във физическото тяло. В случаят астралното тяло няма никаква намеса; чисто и просто последиците от предишната инкарнация водят до една по-тясна свързаност между етерното и физическото тяло.
към текста >>
Вие добре помните старата максима: човек узнава, че притежава даден
орган
в тялото си едва когато започне да изпитва болки, свързани с него.
Вие добре помните старата максима: човек узнава, че притежава даден орган в тялото си едва когато започне да изпитва болки, свързани с него.
Това е популярен израз, но в него е скрит дълбок смисъл. Защо в нормалното си съзнание човек не стига до своите телесни органи? Защото то спи и не прониква достатъчно интензивно в астралното тяло. Но ако съзнанието се потопи в астралното тяло, възниква болката и едва от болката човек узнава, че притежава един или друг телесен орган. Да, много от общоизвестните изрази крият в себе си дълбоки истини, защото те са останки от онези древни форми на съзнание, които позволяваха на човека да вижда в духовния свят и да знае за него много повече от нашите мъчително постигнати разкрития.
към текста >>
Защо в нормалното си съзнание човек не стига до своите телесни
орган
и?
Вие добре помните старата максима: човек узнава, че притежава даден орган в тялото си едва когато започне да изпитва болки, свързани с него. Това е популярен израз, но в него е скрит дълбок смисъл.
Защо в нормалното си съзнание човек не стига до своите телесни органи?
Защото то спи и не прониква достатъчно интензивно в астралното тяло. Но ако съзнанието се потопи в астралното тяло, възниква болката и едва от болката човек узнава, че притежава един или друг телесен орган. Да, много от общоизвестните изрази крият в себе си дълбоки истини, защото те са останки от онези древни форми на съзнание, които позволяваха на човека да вижда в духовния свят и да знае за него много повече от нашите мъчително постигнати разкрития.
към текста >>
Но ако съзнанието се потопи в астралното тяло, възниква болката и едва от болката човек узнава, че притежава един или друг телесен
орган
.
Вие добре помните старата максима: човек узнава, че притежава даден орган в тялото си едва когато започне да изпитва болки, свързани с него. Това е популярен израз, но в него е скрит дълбок смисъл. Защо в нормалното си съзнание човек не стига до своите телесни органи? Защото то спи и не прониква достатъчно интензивно в астралното тяло.
Но ако съзнанието се потопи в астралното тяло, възниква болката и едва от болката човек узнава, че притежава един или друг телесен орган.
Да, много от общоизвестните изрази крият в себе си дълбоки истини, защото те са останки от онези древни форми на съзнание, които позволяваха на човека да вижда в духовния свят и да знае за него много повече от нашите мъчително постигнати разкрития.
към текста >>
45.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ето как Кармата разгръща своята дейност, ето как ние попадаме под властта на Луцифер, ето как луциферическите сили ни тласкат към болестите, които ще срещнем през една от следващите ни инкарнации; едва сега разбираме, че добрите сили прибавят болката към
орган
ичното увреждане, за да разполагаме в нейно лице с едно могъщо възпитателно средство, лежащо под прага на нашето обикновено съзнание.
Ето как Кармата разгръща своята дейност, ето как ние попадаме под властта на Луцифер, ето как луциферическите сили ни тласкат към болестите, които ще срещнем през една от следващите ни инкарнации; едва сега разбираме, че добрите сили прибавят болката към органичното увреждане, за да разполагаме в нейно лице с едно могъщо възпитателно средство, лежащо под прага на нашето обикновено съзнание.
Сега вече знаем: Навсякъде, където към болестта се прибавя и болка, ние сме изправени пред луциферическите сили, които са предизвикали тази болест. Болката е признак, че в основата си, тези болести са предизвикани от Луцифер.
към текста >>
Ариманическите влияния се изразяват в следното: сега човекът е не само изложен на егоистични инстинкти и страсти, на суета и високомерие; сега в човешкия
орган
изъм, станал вече арена на неудържим егоизъм, се формират
орган
и, които ни принуждават да виждаме света в погрешен и изкривен вид.
Ариманическите влияния се изразяват в следното: сега човекът е не само изложен на егоистични инстинкти и страсти, на суета и високомерие; сега в човешкия организъм, станал вече арена на неудържим егоизъм, се формират органи, които ни принуждават да виждаме света в погрешен и изкривен вид.
Ариман проникна в нас, като си послужи с изградения от нас погрешен образ на външния свят. Сега вече човекът е изложен на съвсем други опасности: Не само на вътрешните изкушения, а на всевъзможни заблуди и съзнателни лъжи, свързани с неговите съждения и оценки относно външния сетивен свят. Да, Ариман действува отвън, но само след като сме му дали възможност да се приближи до нас.
към текста >>
Ариманическите влияния се проявяват под равнището на онова съзнание, което регистрира болката; те поразяват даден
орган
без да си служат с болката; ариманическите поражения на етерното тяло направо превръщат съответния
орган
в нещо неизползваемо.
Всичко, което приписваме на Ариман, е заложено, макар и косвено, още в Луцифер; но ако луциферическите влияния са достатъчно силни и директно пораждат ариманическите сили, за самият Ариман трябва да кажем, че той е много по-коварен. Ариман е спотаен много по-дълбоко: Не само в грешките на астралното тяло, а направо в грешките и деформациите на етерното тяло!
Ариманическите влияния се проявяват под равнището на онова съзнание, което регистрира болката; те поразяват даден орган без да си служат с болката; ариманическите поражения на етерното тяло направо превръщат съответния орган в нещо неизползваемо.
към текста >>
И чак тогава се оказва, че съответният телесен
орган
е поразен от влиянието на Ариман, или с други думи: етерното тяло е навлязло много по-дълбоко в този
орган
, отколкото е редно;
орган
ът е прекалено силно завладян от етерното тяло.
Нека да предположим, че в дадена инкарнация преобладават ариманическите влияния. Съответният човек умира, а след живота си между смъртта и новото раждане, се инкарнира отново.
И чак тогава се оказва, че съответният телесен орган е поразен от влиянието на Ариман, или с други думи: етерното тяло е навлязло много по-дълбоко в този орган, отколкото е редно; органът е прекалено силно завладян от етерното тяло.
В този случай, тъкмо поради дефектния строеж на съответния орган, човекът е органически „подведен" и се заплита още по-дълбоко в най-различни заблуждения, а те са истинската стихия на Ариман. И сега, носейки в себе си ариманически поразения орган, в който етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко, човекът би затънал още по-навътре в това, към което се стреми Ариман: в илюзиите, в Майя! И понеже нищо от това, което външният свят „продуцира" като Майя, не може да бъде пренесено от човека в духовния свят, става така, че духовният свят все повече и повече се отдръпва от нас. Защото там цари единствено истината, а не илюзиите! И така, колкото повече се заплитаме в предизвиканите от Ариман илюзии, толкова по-безнадеждно се изгубва ме всред илюзиите на сетивно-физическия свят.
към текста >>
В този случай, тъкмо поради дефектния строеж на съответния
орган
, човекът е
орган
ически „подведен" и се заплита още по-дълбоко в най-различни заблуждения, а те са истинската стихия на Ариман.
Нека да предположим, че в дадена инкарнация преобладават ариманическите влияния. Съответният човек умира, а след живота си между смъртта и новото раждане, се инкарнира отново. И чак тогава се оказва, че съответният телесен орган е поразен от влиянието на Ариман, или с други думи: етерното тяло е навлязло много по-дълбоко в този орган, отколкото е редно; органът е прекалено силно завладян от етерното тяло.
В този случай, тъкмо поради дефектния строеж на съответния орган, човекът е органически „подведен" и се заплита още по-дълбоко в най-различни заблуждения, а те са истинската стихия на Ариман.
И сега, носейки в себе си ариманически поразения орган, в който етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко, човекът би затънал още по-навътре в това, към което се стреми Ариман: в илюзиите, в Майя! И понеже нищо от това, което външният свят „продуцира" като Майя, не може да бъде пренесено от човека в духовния свят, става така, че духовният свят все повече и повече се отдръпва от нас. Защото там цари единствено истината, а не илюзиите! И така, колкото повече се заплитаме в предизвиканите от Ариман илюзии, толкова по-безнадеждно се изгубва ме всред илюзиите на сетивно-физическия свят.
към текста >>
И сега, носейки в себе си ариманически поразения
орган
, в който етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко, човекът би затънал още по-навътре в това, към което се стреми Ариман: в илюзиите, в Майя!
Нека да предположим, че в дадена инкарнация преобладават ариманическите влияния. Съответният човек умира, а след живота си между смъртта и новото раждане, се инкарнира отново. И чак тогава се оказва, че съответният телесен орган е поразен от влиянието на Ариман, или с други думи: етерното тяло е навлязло много по-дълбоко в този орган, отколкото е редно; органът е прекалено силно завладян от етерното тяло. В този случай, тъкмо поради дефектния строеж на съответния орган, човекът е органически „подведен" и се заплита още по-дълбоко в най-различни заблуждения, а те са истинската стихия на Ариман.
И сега, носейки в себе си ариманически поразения орган, в който етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко, човекът би затънал още по-навътре в това, към което се стреми Ариман: в илюзиите, в Майя!
И понеже нищо от това, което външният свят „продуцира" като Майя, не може да бъде пренесено от човека в духовния свят, става така, че духовният свят все повече и повече се отдръпва от нас. Защото там цари единствено истината, а не илюзиите! И така, колкото повече се заплитаме в предизвиканите от Ариман илюзии, толкова по-безнадеждно се изгубва ме всред илюзиите на сетивно-физическия свят.
към текста >>
Работата е там, че в мига, когато опасността да се заплетем прекалено дълбоко в мрежите на сетивно-физическия свят е вече налице, в мига когато са ни окончателно „отнети подемните сили, които биха ни издигнали в духовния свят, в същия този миг съответният
орган
започва да се разрушава: Настъпва или парализа, или функционална слабост.
Сега обаче настъпва противоположното действие, каквото имаме и в лицето на болката при луциферическите болести.
Работата е там, че в мига, когато опасността да се заплетем прекалено дълбоко в мрежите на сетивно-физическия свят е вече налице, в мига когато са ни окончателно „отнети подемните сили, които биха ни издигнали в духовния свят, в същия този миг съответният орган започва да се разрушава: Настъпва или парализа, или функционална слабост.
Или с други думи, настъпва един разпаден процес.
към текста >>
Следователно, ясно виждаме, какво се получава, когато един телесен
орган
е обхванат от разпаден процес: под маската на разрушението започват своята работа преизпълнените с милост и грижа свръхсетивни Същества.
Следователно, ясно виждаме, какво се получава, когато един телесен орган е обхванат от разпаден процес: под маската на разрушението започват своята работа преизпълнените с милост и грижа свръхсетивни Същества.
Те просто ни отнемат един или друг телесен орган, за да открием отново пътя към духовния свят. И всъщност, ако не се случи друго, от свръхсетивните Същества ние получаваме разрушени, или болни органи, именно за да не затънем прекомерно в ариманическите илюзии, в Майя, а да открием отново пътя към духовния свят.
към текста >>
Те просто ни отнемат един или друг телесен
орган
, за да открием отново пътя към духовния свят.
Следователно, ясно виждаме, какво се получава, когато един телесен орган е обхванат от разпаден процес: под маската на разрушението започват своята работа преизпълнените с милост и грижа свръхсетивни Същества.
Те просто ни отнемат един или друг телесен орган, за да открием отново пътя към духовния свят.
И всъщност, ако не се случи друго, от свръхсетивните Същества ние получаваме разрушени, или болни органи, именно за да не затънем прекомерно в ариманическите илюзии, в Майя, а да открием отново пътя към духовния свят.
към текста >>
И всъщност, ако не се случи друго, от свръхсетивните Същества ние получаваме разрушени, или болни
орган
и, именно за да не затънем прекомерно в ариманическите илюзии, в Майя, а да открием отново пътя към духовния свят.
Следователно, ясно виждаме, какво се получава, когато един телесен орган е обхванат от разпаден процес: под маската на разрушението започват своята работа преизпълнените с милост и грижа свръхсетивни Същества. Те просто ни отнемат един или друг телесен орган, за да открием отново пътя към духовния свят.
И всъщност, ако не се случи друго, от свръхсетивните Същества ние получаваме разрушени, или болни органи, именно за да не затънем прекомерно в ариманическите илюзии, в Майя, а да открием отново пътя към духовния свят.
към текста >>
Ако например един човек е засегнат от болест на черния дроб, при която липсват болки, антропософското духовнонаучно изследване показва, че тук имаме работа с предшествуващи ариманически влияния, които са довели до определено засягане на чернодробните функции, защото в противен случай, силите, които тласкат етерното тяло към екстремно нахлуване във физическия
орган
изъм, биха ни потопили още по-дълбоко в света на илюзиите, в света на Майя.
Ако например един човек е засегнат от болест на черния дроб, при която липсват болки, антропософското духовнонаучно изследване показва, че тук имаме работа с предшествуващи ариманически влияния, които са довели до определено засягане на чернодробните функции, защото в противен случай, силите, които тласкат етерното тяло към екстремно нахлуване във физическия организъм, биха ни потопили още по-дълбоко в света на илюзиите, в света на Майя.
към текста >>
Впрочем черният дроб е онзи телесен
орган
, който максимално подвежда човека и го вкарва в илюзии по отношение на сетивния физически свят.
Древните саги и митове винаги са били наясно с тази първична мъдрост и са я изразявали по забележителен начин. Да си припомним историята с Прометей и неговия черен дроб.
Впрочем черният дроб е онзи телесен орган, който максимално подвежда човека и го вкарва в илюзии по отношение на сетивния физически свят.
От друга страна обаче, черният дроб е органа, който истински ни обвързва със Земята. В пълно и величествено съответствие с този факт, гръцката митология ни показва как онзи човек, който даде на хората силата да се справят с живота в условията на физическия земен свят, а именно Прометей, е прикован на скалата, и един орел кълве неговия черен дроб. Ето как Прометей е наказан от Зевс. Орелът кълве неговия черен дроб, и то не за да му причини някаква остра болка; защото в този случай митът не би бил в съответствие с истинските причини на събитията. А митовете винаги са в съгласие, дори и с най-незначителни физиологически подробности и факти!
към текста >>
От друга страна обаче, черният дроб е
орган
а, който истински ни обвързва със Земята.
Древните саги и митове винаги са били наясно с тази първична мъдрост и са я изразявали по забележителен начин. Да си припомним историята с Прометей и неговия черен дроб. Впрочем черният дроб е онзи телесен орган, който максимално подвежда човека и го вкарва в илюзии по отношение на сетивния физически свят.
От друга страна обаче, черният дроб е органа, който истински ни обвързва със Земята.
В пълно и величествено съответствие с този факт, гръцката митология ни показва как онзи човек, който даде на хората силата да се справят с живота в условията на физическия земен свят, а именно Прометей, е прикован на скалата, и един орел кълве неговия черен дроб. Ето как Прометей е наказан от Зевс. Орелът кълве неговия черен дроб, и то не за да му причини някаква остра болка; защото в този случай митът не би бил в съответствие с истинските причини на събитията. А митовете винаги са в съгласие, дори и с най-незначителни физиологически подробности и факти! Орелът кълве черния дроб и Прометей не изпитва никаква болка!
към текста >>
Трябва да сме наясно, че Съществата, които правят нашите
орган
и, така да се каже, неупотребими, когато ние попадаме под влиянията на Ариман, принадлежат към „добрите сили" чиито противник е именно Ариман.
И така, виждаме как в нашия живот от една страна действуват луциферическите Същества, а от друга страна онези свръхсетивни Същества, чиито противник е Луцифер.
Трябва да сме наясно, че Съществата, които правят нашите органи, така да се каже, неупотребими, когато ние попадаме под влиянията на Ариман, принадлежат към „добрите сили" чиито противник е именно Ариман.
към текста >>
Ако от една страна твърдим, че телесните
орган
и се разрушават от благотворни духовни сили и Същества, и ако днес стигаме до извода, че целият ход на Земното развитие трябва да бъде коригиран с помощта на сили, идващи от Старата Луна, логично стигаме и до следващия въпрос: Как точно трябва да постъпим ние, като Земни човеци, за да внесем на свой ред корекции спрямо вредните последици от силите на Старата Луна?
Нека обаче да изтъкнем, че тези неща обясняват само едната страна от човешкото съществувание, от съществуванието на Земята и изобщо на Космоса.
Ако от една страна твърдим, че телесните органи се разрушават от благотворни духовни сили и Същества, и ако днес стигаме до извода, че целият ход на Земното развитие трябва да бъде коригиран с помощта на сили, идващи от Старата Луна, логично стигаме и до следващия въпрос: Как точно трябва да постъпим ние, като Земни човеци, за да внесем на свой ред корекции спрямо вредните последици от силите на Старата Луна?
към текста >>
Ясно е, че за нас, като Земни човеци е немислимо да желаем вулканични изригвания или земетресения, нито пък сами да разрушаваме едни или други телесни
орган
и, само за да помагаме в коректурите на старите Лунни Същества.
Ясно е, че за нас, като Земни човеци е немислимо да желаем вулканични изригвания или земетресения, нито пък сами да разрушаваме едни или други телесни органи, само за да помагаме в коректурите на старите Лунни Същества.
Но вече сравнително лесно ще извикаме в душата си една мисъл, според която: „Ако някъде избухне една епидемия, тя внася нещо, от което човекът има нужда; тя внася нещо, което той сам търси, за да поправи своя грешка, свой недостатък". Лесно ще допуснем още, че човекът сам се оставя да бъде въвлечен в определени ситуации, само за да бъде наранен, да изпита болка и страдание, така че преодолявайки ги, да се издигне в своето развитие. А как стои въпросът с хигиенните и санитарни мерки? Някой спокойно би могъл да попита: „Добре, но след като епидемиите вършат толкова добрини на хората, не са ли напълно излишни всякакви профилактични и терапевтични мерки? " А друг би могъл да настоява, че срещу природните бедствия не бива да се предприема нищо, мотивирайки се добре с нещата, които изложих вчера и днес пред Вас.
към текста >>
А сега е необходимо да се подготвим за следващите теми и по-специално да вникнем по какъв начин „благотворните" влияния увреждат телесните
орган
и, за да не попаднем в примката на Майя от една страна, и как, от друга страна, да осмислим нашите действия, когато решим да отхвърлим „благотворните" влияния и да предприемем санитарни и хигиенни мерки срещу болестите.
В следващата лекция ние ще видим, че това,поне при определени предпоставки, съвсем не е така.
А сега е необходимо да се подготвим за следващите теми и по-специално да вникнем по какъв начин „благотворните" влияния увреждат телесните органи, за да не попаднем в примката на Майя от една страна, и как, от друга страна, да осмислим нашите действия, когато решим да отхвърлим „благотворните" влияния и да предприемем санитарни и хигиенни мерки срещу болестите.
към текста >>
Все пак, сега ние знаем: Именно „благотворните" сили са тези, които правят нашите
орган
и „неупотребими", защото това е противодействие спрямо Ариман; следователно тези, които не биха насърчили всичко онова, което можем да наречем „благотворни противодействия срещу ариманическите сили", би трябвало да окачествим като „вредители" за човечеството.
Ние ще установим също, че тук стигаме до една точка, която се оказва критична за човека: когато едно привидно противоречие се стоварва върху него с непосилна тежест и в този момент ариманическите сили могат да го завладеят с цялата си мощ. Никога досега възможността да се поддадем на илюзии не е била толкова голяма.
Все пак, сега ние знаем: Именно „благотворните" сили са тези, които правят нашите органи „неупотребими", защото това е противодействие спрямо Ариман; следователно тези, които не биха насърчили всичко онова, което можем да наречем „благотворни противодействия срещу ариманическите сили", би трябвало да окачествим като „вредители" за човечеството.
Защото хигиенните средства и другите подобни на тях, несъмнено биха ограничили тези „благотворни противодействия".
към текста >>
46.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества.
GA_120 Откровенията на Кармата
По този начин всички ние носим дълбоко в нашия
орган
изъм кармическите действия на предишните инкарнации.
По този начин всички ние носим дълбоко в нашия организъм кармическите действия на предишните инкарнации.
И ние можем точно да посочим коя негова част е засегната: в горния случай това е етерното тяло.
към текста >>
А това може да се осъществи, само ако в неговия
орган
изъм проникнат много по-дълбоки въздействия отколкото са обикновените коригиращи средства на разума, с които разполагаме в една инкарнация.
Там ние виждаме отклоненията, които сме допуснали поради луциферическите влияния в една от предишните инкарнации. А в периода между смъртта и новото раждане настъпва една цялостна метаморфоза, при която вътрешните душевни изживявания се превръщат в обективни външни фактори, и тогава Ариман ни пресреща от нашето собствено етерно тяло. Всичко това ни показва как Луцифер е този, който привлича Ариман към нашето собствено етерно тяло. Грешката от миналата инкарнация е от луциферическо естество; но резултатите от описаната метаморфоза са такива, че равносметката за тях ще ни бъде дадена от Ариман през следващата инкарнация. Сега нещата се свеждат до това, човекът да отстрани от себе си дефектите на своето етерно тяло.
А това може да се осъществи, само ако в неговия организъм проникнат много по-дълбоки въздействия отколкото са обикновените коригиращи средства на разума, с които разполагаме в една инкарнация.
към текста >>
Много вероятно е да проявите терапевтични въздействия също и тогава, когато антропософските, духовнонаучни истини се превърнат в
орган
ична и неразделна част от душата Ви; в този случай антропософските истини изпълват цялата Ви личност и започват да се излъчват спонтанно и във всички посоки от душата Ви.
Много вероятно е да проявите терапевтични въздействия също и тогава, когато антропософските, духовнонаучни истини се превърнат в органична и неразделна част от душата Ви; в този случай антропософските истини изпълват цялата Ви личност и започват да се излъчват спонтанно и във всички посоки от душата Ви.
С помощта на тези антропософски истини, които така стремително и вълнуващо изпълват живота ни между раждането и смъртта, и които по същество са познания от свръхсетивните светове, Вие може да упражните много по-дълбоки въздействия, отколкото с помощта на обикновения разум. След като с логичните доводи не постигате нищо, обърнете се към антропософските истини: Ако сторите това с достатъчно търпение, Вие ще упражните върху страдащия човек толкова могъщи импулси, че Вие, така да се каже, само в рамките на една инкарнация, ще извършите това, което иначе би настъпило по съвсем обиколни пътища едва през следващата инкарнация, а именно: Ще съумеете да пренесете едно полезно действие от Разсъдъчната Душа към етерното тяло. Защото истините, отговарящи на физическия свят, далеч не са в състояние да преодолеят пропастта между Сетивната Душа и астралното тяло, между Разсъдъчната Душа и етерното тяло, както и пропастта между Съзнаващата Душа и физическото тяло.
към текста >>
Всички тези неща проникват навътре в пластичните, градивни сили на
орган
изма.
Докато в друг случай, истините обхващат цялата вътрешна същност на човека и Вие усещате, как в продължение на десет години се променя цялата му физиономия; по формата и линиите на челото му, Вие отгатвате неговата вътрешна борба. Или още по жестовете му забелязвате колко спокоен е станал той.
Всички тези неща проникват навътре в пластичните, градивни сили на организма.
Ако истините, които човек приема в себе си, обхващат не само физическото му тяло, след десет години той просто става друг човек. Тук промяната се извършва в една нормална посока, също както и заложбите се реализират в рамките на нормалния човешки живот. Несъмнено, за десет години човек така или иначе променя своя лицев израз; обаче ако тази промяна не е свързана с преодоляването на тежки вътрешни изпитания, с преодоляването на вътрешната пропаст, тя е само последица от чисто външни причини. В този случай това не е онази вътрешна сила, която гради и преобразява човешкото същество. Следва да е напълно ясно: Върху градивните сили, които разгръщаме през периода между раждането и смъртта, могат да действуват само онези духовни импулси, чиято дълбока свързаност с човешката душа, е реален и неоспорим факт.
към текста >>
" Този призив е в същото време и наше собствено решение, така че в следващата инкарнация ние следваме една точно определена тенденция, според която изграждаме новия си
орган
изъм по такъв начин, че да заличим несъвършенството.
Да предположим, че в една от нашите инкарнации, влиянието на Луцифер върху нас е било особено силно и част от нашата вътрешна същност е станала много по-несъвършена, отколкото е била преди това. А после, в света на Кама лока, ние виждаме всичко и ясно долавяме един могъщ призив: „Ти трябва да направиш всичко възможно, за да за личиш това несъвършенство!
" Този призив е в същото време и наше собствено решение, така че в следващата инкарнация ние следваме една точно определена тенденция, според която изграждаме новия си организъм по такъв начин, че да заличим несъвършенството.
към текста >>
Да, що се отнася до вътрешната
орган
изация, двете половини на живота са коренно различни.
Да, що се отнася до вътрешната организация, двете половини на живота са коренно различни.
Да предположим, че еволюцията на човечеството се нуждае от такива личности, които биха се справили със своята мисия, само ако не им се налага да посрещат атаките на външния свят през втората половина на живота; в тези случаи те трябва да умрат преждевременно. Такива неща, несъмнено, стават и те не са рядкост. В предишните ни срещи аз имах възможност да загатна пред Вас за една индивидуалност, която в своите последователни инкарнации се явява като велик пророк, после като именит художник, и последния път като велик поет; тази индивидуалност винаги умираше преждевременно, защото това, което тя можеше да постигне в името на човечеството, беше възможно само ако нейните инкарнации бяха насилствено прекъсвани, така че да не навлезе във втората половина от живота. Ето как сложно се преплитат индивидуалната човешка Карма и общата Карма на човечеството.
към текста >>
Пред погледа на окултният изследовател стои целия ход на Кармата и той трябва да знае: С помощта на определени кармически сили, ние винаги можем да се намесим в нашата „вътрешна
орган
изация", така че чрез нея да подготвим съвършено друг кармически резултат в следващата инкарнация.
И тези усложнения са от такова естество, че е изключено да попаднем на два еднакви случая. Когато изследваме човешкия живот, и по специално взаимодействията между Луцифер и Ариман в конкретен случай, ние винаги откриваме свързващата нишка между тях. Обаче тук ние сме длъжни да правим ясното разграничаване между т.нар. „вътрешен" и „външен" човек. Дори и днес ние трябваше да разграничим това, което се разиграва в Разсъдъчната Душа (или Разбиращата Душа), от нейните действия в етерното тяло.
Пред погледа на окултният изследовател стои целия ход на Кармата и той трябва да знае: С помощта на определени кармически сили, ние винаги можем да се намесим в нашата „вътрешна организация", така че чрез нея да подготвим съвършено друг кармически резултат в следващата инкарнация.
към текста >>
После той пренася безлюбието и в следващата си инкарнация под формата на определени кармически последици, на определени кармически тенденции в структурата на своята „вътрешна
орган
изация".
Ето един характерен случай: В една от своите предишни инкарнации, даден човек може да се потопи в усещания, чувства и т.н., които да формират у него едно трайно безлюбие към неговите близки. (Нека нагледно да си представим, как той приема в себе си транскармическия субстрат на безлюбието; как сякаш тръгва по низходящата линия, умножавайки злото, за да натрупа достатъчно сили, които ще реализира по-късно във възходящата линия на живота) И така, виждаме как даден човек става жертва на определени влияния и поражда в себе си безлюбието.
После той пренася безлюбието и в следващата си инкарнация под формата на определени кармически последици, на определени кармически тенденции в структурата на своята „вътрешна организация".
Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни култура не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти. В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието. Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието. Ако не направим нищо друго, ние или сме свършили работата на половина, или пък изобщо не сме постигнали нищо. Може би сме помогнали на човека външно, физически; в душевен смисъл обаче, ние изобщо не сме му помогнали.
към текста >>
В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „
орган
изация", които идват от безлюбието.
Ето един характерен случай: В една от своите предишни инкарнации, даден човек може да се потопи в усещания, чувства и т.н., които да формират у него едно трайно безлюбие към неговите близки. (Нека нагледно да си представим, как той приема в себе си транскармическия субстрат на безлюбието; как сякаш тръгва по низходящата линия, умножавайки злото, за да натрупа достатъчно сили, които ще реализира по-късно във възходящата линия на живота) И така, виждаме как даден човек става жертва на определени влияния и поражда в себе си безлюбието. После той пренася безлюбието и в следващата си инкарнация под формата на определени кармически последици, на определени кармически тенденции в структурата на своята „вътрешна организация". Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни култура не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти.
В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието.
Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието. Ако не направим нищо друго, ние или сме свършили работата на половина, или пък изобщо не сме постигнали нищо. Може би сме помогнали на човека външно, физически; в душевен смисъл обаче, ние изобщо не сме му помогнали. Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация. Да предположим, как поради безлюбие към човека, голям брой хора упорито търсят възможността да се заразят от някаква инфекция или да попаднат в огнище на епидемия.
към текста >>
Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна
орган
изация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния
орган
на безлюбието.
Ето един характерен случай: В една от своите предишни инкарнации, даден човек може да се потопи в усещания, чувства и т.н., които да формират у него едно трайно безлюбие към неговите близки. (Нека нагледно да си представим, как той приема в себе си транскармическия субстрат на безлюбието; как сякаш тръгва по низходящата линия, умножавайки злото, за да натрупа достатъчно сили, които ще реализира по-късно във възходящата линия на живота) И така, виждаме как даден човек става жертва на определени влияния и поражда в себе си безлюбието. После той пренася безлюбието и в следващата си инкарнация под формата на определени кармически последици, на определени кармически тенденции в структурата на своята „вътрешна организация". Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни култура не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти. В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието.
Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието.
Ако не направим нищо друго, ние или сме свършили работата на половина, или пък изобщо не сме постигнали нищо. Може би сме помогнали на човека външно, физически; в душевен смисъл обаче, ние изобщо не сме му помогнали. Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация. Да предположим, как поради безлюбие към човека, голям брой хора упорито търсят възможността да се заразят от някаква инфекция или да попаднат в огнище на епидемия. Да допуснем още, че бихме могли да предприемем известни мерки срещу епидемията.
към текста >>
Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна
орган
изация за следващата инкарнация.
Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни култура не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти. В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието. Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието. Ако не направим нищо друго, ние или сме свършили работата на половина, или пък изобщо не сме постигнали нищо. Може би сме помогнали на човека външно, физически; в душевен смисъл обаче, ние изобщо не сме му помогнали.
Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация.
Да предположим, как поради безлюбие към човека, голям брой хора упорито търсят възможността да се заразят от някаква инфекция или да попаднат в огнище на епидемия. Да допуснем още, че бихме могли да предприемем известни мерки срещу епидемията. В този случай ние бихме попречили на човешкото тяло да даде израз на безлюбието; но не бихме направили нищо, за да отстраним вътрешните извори на безлюбието. Нещата трябва да са подредени така, че след като отстраняваме физическия израз или органа на безлюбието, ние следва да поемем и задължението да подхванем човешката душа по такъв начин, че тя да пресуши тези извори на безлюбието. Лесно е да предвидим, че физическият израз, или органът на безлюбието ще бъде напълно умъртвена това, което, примерно хората предприемат като ваксинация срещу шарката.
към текста >>
Нещата трябва да са подредени така, че след като отстраняваме физическия израз или
орган
а на безлюбието, ние следва да поемем и задължението да подхванем човешката душа по такъв начин, че тя да пресуши тези извори на безлюбието.
Може би сме помогнали на човека външно, физически; в душевен смисъл обаче, ние изобщо не сме му помогнали. Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация. Да предположим, как поради безлюбие към човека, голям брой хора упорито търсят възможността да се заразят от някаква инфекция или да попаднат в огнище на епидемия. Да допуснем още, че бихме могли да предприемем известни мерки срещу епидемията. В този случай ние бихме попречили на човешкото тяло да даде израз на безлюбието; но не бихме направили нищо, за да отстраним вътрешните извори на безлюбието.
Нещата трябва да са подредени така, че след като отстраняваме физическия израз или органа на безлюбието, ние следва да поемем и задължението да подхванем човешката душа по такъв начин, че тя да пресуши тези извори на безлюбието.
Лесно е да предвидим, че физическият израз, или органът на безлюбието ще бъде напълно умъртвена това, което, примерно хората предприемат като ваксинация срещу шарката. Обаче духовнонаучното изследване показва следното: Обривите, пустулите на едрата шарка се появяват в такъв период от време, когато възниква всеобща склонност към неистов егоизъм, към безлюбие. Да, точно тогава се надигат и обривите по тялото. Ето как стоят нещата! В Антропософията и без друго сме длъжни да се борим за истината.
към текста >>
Лесно е да предвидим, че физическият израз, или
орган
ът на безлюбието ще бъде напълно умъртвена това, което, примерно хората предприемат като ваксинация срещу шарката.
Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация. Да предположим, как поради безлюбие към човека, голям брой хора упорито търсят възможността да се заразят от някаква инфекция или да попаднат в огнище на епидемия. Да допуснем още, че бихме могли да предприемем известни мерки срещу епидемията. В този случай ние бихме попречили на човешкото тяло да даде израз на безлюбието; но не бихме направили нищо, за да отстраним вътрешните извори на безлюбието. Нещата трябва да са подредени така, че след като отстраняваме физическия израз или органа на безлюбието, ние следва да поемем и задължението да подхванем човешката душа по такъв начин, че тя да пресуши тези извори на безлюбието.
Лесно е да предвидим, че физическият израз, или органът на безлюбието ще бъде напълно умъртвена това, което, примерно хората предприемат като ваксинация срещу шарката.
Обаче духовнонаучното изследване показва следното: Обривите, пустулите на едрата шарка се появяват в такъв период от време, когато възниква всеобща склонност към неистов егоизъм, към безлюбие. Да, точно тогава се надигат и обривите по тялото. Ето как стоят нещата! В Антропософията и без друго сме длъжни да се борим за истината.
към текста >>
Накратко: ако от една страна умъртвяваме физическия корелат, „
орган
ът" на безлюбието, от друга страна би трябвало да поемем задължението, според което едно спиритуално възпитание ще неутрализира грубо замислената материалистическа процедура на „ваксинацията" при този човек.
Всички знаем: В наши дни е модерно да се говори за „ваксини" и „ваксинации". Но да не забравяме и нещо друго: че тъкмо всред най-добрите духове на нашата съвременност е налице едно дълбоко отвращение към всякакви „ваксинации"; тук вътрешният усет влиза в пълно съзвучие с външните факти.
Накратко: ако от една страна умъртвяваме физическия корелат, „органът" на безлюбието, от друга страна би трябвало да поемем задължението, според което едно спиритуално възпитание ще неутрализира грубо замислената материалистическа процедура на „ваксинацията" при този човек.
Да, точно в това се състои необходимото противодействие. Иначе бихме свършили работата наполовина. Ние ще я свършим докрай, само ако съответният човек в една от следващите си инкарнации сам изгради по някакъв начин въпросното противодействие. Защото чисто симптоматологичното отстраняване на обривите при шарката, се отнася само до външната страна на Кармата. Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа.
към текста >>
Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя
орган
изъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа.
Накратко: ако от една страна умъртвяваме физическия корелат, „органът" на безлюбието, от друга страна би трябвало да поемем задължението, според което едно спиритуално възпитание ще неутрализира грубо замислената материалистическа процедура на „ваксинацията" при този човек. Да, точно в това се състои необходимото противодействие. Иначе бихме свършили работата наполовина. Ние ще я свършим докрай, само ако съответният човек в една от следващите си инкарнации сам изгради по някакъв начин въпросното противодействие. Защото чисто симптоматологичното отстраняване на обривите при шарката, се отнася само до външната страна на Кармата.
Ако от една страна пледираме за хигиена, от друга страна следва да усетим ясното чувство за дълг: Ето, на този човек, който боледува и преизгражда своя организъм, ние трябва да предложим и нещо за неговата душа.
Ваксинацията никога няма да навреди на този, който в по-късните си години съумее да получи едно наистина спиритуално възпитание. Ние прекалено накланяме везните към външната симптоматика, защото не придаваме никаква стойност на вътрешните процеси. И не случайно, мнозина казват: „Там, където хигиената прекалява, се раждат само слаби индивиди". Разбира се, подобно твърдение е неоправдано; обаче, както видяхте, същественото тук е да не се залавяме с едната задача, без да сме наясно с другата.
към текста >>
47.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Логично е да си представим, че много епидемии и общи болестотворни причинители се дължат просто на обстоятелството, че хората, които търсят тези епидемии и болести, всъщност искат да се освободят от това, което те кармически привличат към себе си, какъвто е случая с „
орган
ът на безлюбието" при епидемиите от шарка.
Сега за Вас е напълно ясно: Ако от една страна ние сме в състояние да елиминираме „вредните" условия, където човек би постигнал кармическото изкупление, подобни условия веднага ще възникнат, само че под друга форма. Елиминирайки определени условия, ние само създаваме необходимостта от възникване на същите условия под друга форма.
Логично е да си представим, че много епидемии и общи болестотворни причинители се дължат просто на обстоятелството, че хората, които търсят тези епидемии и болести, всъщност искат да се освободят от това, което те кармически привличат към себе си, какъвто е случая с „органът на безлюбието" при епидемиите от шарка.
Ако наистина отстраним само външната симптоматология на тази болест, истинските причини за безлюбието остават непокътнати и човешките души би трябвало да търсят кармическото разплащане по друг начин в сегашната или в следващата инкарнация. Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното: Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния. Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав. С една дума, постигаме следното: След като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път.
към текста >>
Всичко, което в живота между раждането и смъртта е неин подчертано душевен, подчертано емоционален характер, се стреми да проникне по-дълбоко в
орган
изма, да го насити и импрегнира.
Ние добре знаем, че през периода между смъртта и новото раждане, нашите душевни изживявания подготвят необходимото физическо тяло за следващата инкарнация на душата.
Всичко, което в живота между раждането и смъртта е неин подчертано душевен, подчертано емоционален характер, се стреми да проникне по-дълбоко в организма, да го насити и импрегнира.
Ето защо жената, чиито впечатления са преизпълнени с душевни и емоционални сили, пренася житейските опитности много по-дълбоко в своя психичен живот. Мъжът може да има по-богати опитности, по-големи научни прозрения: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при жената. В женската душа се отпечатват в сумарен вид опитностите от целия обкръжаващ свят. По този начин изживяванията показват и една подчертана тенденция да оказват влияние върху физическата структура на организма. Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки организъм.
към текста >>
По този начин изживяванията показват и една подчертана тенденция да оказват влияние върху физическата структура на
орган
изма.
Ние добре знаем, че през периода между смъртта и новото раждане, нашите душевни изживявания подготвят необходимото физическо тяло за следващата инкарнация на душата. Всичко, което в живота между раждането и смъртта е неин подчертано душевен, подчертано емоционален характер, се стреми да проникне по-дълбоко в организма, да го насити и импрегнира. Ето защо жената, чиито впечатления са преизпълнени с душевни и емоционални сили, пренася житейските опитности много по-дълбоко в своя психичен живот. Мъжът може да има по-богати опитности, по-големи научни прозрения: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при жената. В женската душа се отпечатват в сумарен вид опитностите от целия обкръжаващ свят.
По този начин изживяванията показват и една подчертана тенденция да оказват влияние върху физическата структура на организма.
Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки организъм. Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния организъм, това означава създаването на един мъжки организъм. Мъжкият организъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята. С други думи, женските опитности в една инкарнация имат тази последица, че в следващата инкарнация водят до възникването на един мъжки организъм. Пред Вас е една кармическа закономерност, която лежи отвъд областта на морала.
към текста >>
Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки
орган
изъм.
Всичко, което в живота между раждането и смъртта е неин подчертано душевен, подчертано емоционален характер, се стреми да проникне по-дълбоко в организма, да го насити и импрегнира. Ето защо жената, чиито впечатления са преизпълнени с душевни и емоционални сили, пренася житейските опитности много по-дълбоко в своя психичен живот. Мъжът може да има по-богати опитности, по-големи научни прозрения: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при жената. В женската душа се отпечатват в сумарен вид опитностите от целия обкръжаващ свят. По този начин изживяванията показват и една подчертана тенденция да оказват влияние върху физическата структура на организма.
Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки организъм.
Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния организъм, това означава създаването на един мъжки организъм. Мъжкият организъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята. С други думи, женските опитности в една инкарнация имат тази последица, че в следващата инкарнация водят до възникването на един мъжки организъм. Пред Вас е една кармическа закономерност, която лежи отвъд областта на морала. Ето защо в окултизма се казва: „Мъжът е Кармата на жената!
към текста >>
Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния
орган
изъм, това означава създаването на един мъжки
орган
изъм.
Ето защо жената, чиито впечатления са преизпълнени с душевни и емоционални сили, пренася житейските опитности много по-дълбоко в своя психичен живот. Мъжът може да има по-богати опитности, по-големи научни прозрения: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при жената. В женската душа се отпечатват в сумарен вид опитностите от целия обкръжаващ свят. По този начин изживяванията показват и една подчертана тенденция да оказват влияние върху физическата структура на организма. Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки организъм.
Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния организъм, това означава създаването на един мъжки организъм.
Мъжкият организъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята. С други думи, женските опитности в една инкарнация имат тази последица, че в следващата инкарнация водят до възникването на един мъжки организъм. Пред Вас е една кармическа закономерност, която лежи отвъд областта на морала. Ето защо в окултизма се казва: „Мъжът е Кармата на жената! " Всъщност мъжкият организъм в една по-късна инкарнация е последица от съответните женски опитности в една от предишните инкарнации.
към текста >>
Мъжкият
орган
изъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята.
Мъжът може да има по-богати опитности, по-големи научни прозрения: Но при него опитностите, като цяло, изобщо не проникват толкова дълбоко в душевния живот, както става при жената. В женската душа се отпечатват в сумарен вид опитностите от целия обкръжаващ свят. По този начин изживяванията показват и една подчертана тенденция да оказват влияние върху физическата структура на организма. Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки организъм. Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния организъм, това означава създаването на един мъжки организъм.
Мъжкият организъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята.
С други думи, женските опитности в една инкарнация имат тази последица, че в следващата инкарнация водят до възникването на един мъжки организъм. Пред Вас е една кармическа закономерност, която лежи отвъд областта на морала. Ето защо в окултизма се казва: „Мъжът е Кармата на жената! " Всъщност мъжкият организъм в една по-късна инкарнация е последица от съответните женски опитности в една от предишните инкарнации. С риск да си навлека неприятни чувства от страна на някои от присъствуващите (имам предвид, че съвременните мъже изпитват непонятен страх от това, че ще се инкарнират като жени), аз съм длъжен да говоря за тези неща съвсем обективно.
към текста >>
С други думи, женските опитности в една инкарнация имат тази последица, че в следващата инкарнация водят до възникването на един мъжки
орган
изъм.
В женската душа се отпечатват в сумарен вид опитностите от целия обкръжаващ свят. По този начин изживяванията показват и една подчертана тенденция да оказват влияние върху физическата структура на организма. Следователно, специфично женските изживявания носят в себе си тенденцията, която ще им позволи в следващата инкарнация активно да формират бъдещия човешки организъм. Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния организъм, това означава създаването на един мъжки организъм. Мъжкият организъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята.
С други думи, женските опитности в една инкарнация имат тази последица, че в следващата инкарнация водят до възникването на един мъжки организъм.
Пред Вас е една кармическа закономерност, която лежи отвъд областта на морала. Ето защо в окултизма се казва: „Мъжът е Кармата на жената! " Всъщност мъжкият организъм в една по-късна инкарнация е последица от съответните женски опитности в една от предишните инкарнации. С риск да си навлека неприятни чувства от страна на някои от присъствуващите (имам предвид, че съвременните мъже изпитват непонятен страх от това, че ще се инкарнират като жени), аз съм длъжен да говоря за тези неща съвсем обективно. И така, как стои въпросът с опитностите на мъжа?
към текста >>
" Всъщност мъжкият
орган
изъм в една по-късна инкарнация е последица от съответните женски опитности в една от предишните инкарнации.
Обаче едно по-дълбоко проникване в тялото, едно по-активно формиране на телесния организъм, това означава създаването на един мъжки организъм. Мъжкият организъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята. С други думи, женските опитности в една инкарнация имат тази последица, че в следващата инкарнация водят до възникването на един мъжки организъм. Пред Вас е една кармическа закономерност, която лежи отвъд областта на морала. Ето защо в окултизма се казва: „Мъжът е Кармата на жената!
" Всъщност мъжкият организъм в една по-късна инкарнация е последица от съответните женски опитности в една от предишните инкарнации.
С риск да си навлека неприятни чувства от страна на някои от присъствуващите (имам предвид, че съвременните мъже изпитват непонятен страх от това, че ще се инкарнират като жени), аз съм длъжен да говоря за тези неща съвсем обективно. И така, как стои въпросът с опитностите на мъжа?
към текста >>
При мъжкия
орган
изъм, нашият „вътрешен човек" е много по-дълбоко вплетен в материята, много по-силно „вкопчен" в нея, отколкото при жената.
Нека да продължим предишните си размишления.
При мъжкия организъм, нашият „вътрешен човек" е много по-дълбоко вплетен в материята, много по-силно „вкопчен" в нея, отколкото при жената.
Жената до голяма степен запазва част от духовния свят извън своето тяло; тази част остават така да се каже, неинкарнирана; жената не потъва толкова навътре в материята, тя запазва тялото си по-меко, по-гъвкаво. Характерен признак на женската природа е, че тя запазва за себе си свободна, неинкарнирана духовна сила, вмъква се много по-предпазливо в материята, и преди всичко запазва своя мозък, така да се каже, мек. Ето защо няма нищо чудно, че жените проявяват едно трайно влечение към новото, особено ако то е в духовната област. Едно окултно движение, чиито източници са в духовния свят, винаги намира повече привърженици всред жените, отколкото всред мъжете: това не е случайност, а напълно отговаря на по-дълбоките и закономерни връзки между нещата.
към текста >>
Логичната последица от всичко това е, че при една такава инкарнация, през която човек не прониква дълбоко в своя душевен свят, след смъртта той не пробужда в себе си и стремежът да се потопи особено дълбоко в онзи
орган
изъм, който той ще обитава през следващата си инкарнация.
Впрочем, не е толкова лесно да приемем, че тъкмо интелектът е нещо, което не се докосва до вътрешния свят на човека. Материалистическото светоусещане изобщо няма представа за живота на душата.
Логичната последица от всичко това е, че при една такава инкарнация, през която човек не прониква дълбоко в своя душевен свят, след смъртта той не пробужда в себе си и стремежът да се потопи особено дълбоко в онзи организъм, който той ще обитава през следващата си инкарнация.
Необходимата за тази цел сила не е пренесена от предишната инкарнация и човекът не „потъва" дълбоко в своето ново тяло. С една дума, налице са всички условия, за да може този човек да изгради в следващата си инкарнация не друго, а едно женско тяло. Ето защо в окултизма е вярно и другото твърдение: „Жената е Кармата на мъжа! "
към текста >>
И така, виждаме как точно в тази област, която няма нищо общо с морала, човекът фактически подготвя своя телесен
орган
изъм за следващата си инкарнация.
И така, виждаме как точно в тази област, която няма нищо общо с морала, човекът фактически подготвя своя телесен организъм за следващата си инкарнация.
И понеже тези неща се отразяват не само върху нашите душевни изживявания, но и върху нашите действия, ние трябва да обобщим: Доколкото в една от инкарнациите си човекът има мъжки или женски опитности, това определя и неговото поведение в една или друга посока през следващата инкарнация, понеже женските опитности пораждат стремежа към изграждане на мъжки организъм, и обратно: мъжките опитности пораждат стремежа към изграждане на женски организъм. Само в редки случаи сме свидетели как инкарнацията в един и същ пол може да се повтори; това може да се получи най-много седем пъти. По правило, всеки мъжки организъм се стреми да се прероди като женски, и обратно. Всякакви лични предпочитания тук отпадат: защото нещата опират не до желанията, каквито са те в сетивно-физическия свят, а до тенденциите, които човек разгръща в периода между смъртта и новото си раждане. Да, тук влизат в сила много по-висши основания, от филистерския ужас на един днешен мъж, че би могъл да се прероди като жена.
към текста >>
И понеже тези неща се отразяват не само върху нашите душевни изживявания, но и върху нашите действия, ние трябва да обобщим: Доколкото в една от инкарнациите си човекът има мъжки или женски опитности, това определя и неговото поведение в една или друга посока през следващата инкарнация, понеже женските опитности пораждат стремежа към изграждане на мъжки
орган
изъм, и обратно: мъжките опитности пораждат стремежа към изграждане на женски
орган
изъм.
И така, виждаме как точно в тази област, която няма нищо общо с морала, човекът фактически подготвя своя телесен организъм за следващата си инкарнация.
И понеже тези неща се отразяват не само върху нашите душевни изживявания, но и върху нашите действия, ние трябва да обобщим: Доколкото в една от инкарнациите си човекът има мъжки или женски опитности, това определя и неговото поведение в една или друга посока през следващата инкарнация, понеже женските опитности пораждат стремежа към изграждане на мъжки организъм, и обратно: мъжките опитности пораждат стремежа към изграждане на женски организъм.
Само в редки случаи сме свидетели как инкарнацията в един и същ пол може да се повтори; това може да се получи най-много седем пъти. По правило, всеки мъжки организъм се стреми да се прероди като женски, и обратно. Всякакви лични предпочитания тук отпадат: защото нещата опират не до желанията, каквито са те в сетивно-физическия свят, а до тенденциите, които човек разгръща в периода между смъртта и новото си раждане. Да, тук влизат в сила много по-висши основания, от филистерския ужас на един днешен мъж, че би могъл да се прероди като жена. Ясно виждате, колко много неща се определят кармически от живота в предишната инкарнация.
към текста >>
По правило, всеки мъжки
орган
изъм се стреми да се прероди като женски, и обратно.
И така, виждаме как точно в тази област, която няма нищо общо с морала, човекът фактически подготвя своя телесен организъм за следващата си инкарнация. И понеже тези неща се отразяват не само върху нашите душевни изживявания, но и върху нашите действия, ние трябва да обобщим: Доколкото в една от инкарнациите си човекът има мъжки или женски опитности, това определя и неговото поведение в една или друга посока през следващата инкарнация, понеже женските опитности пораждат стремежа към изграждане на мъжки организъм, и обратно: мъжките опитности пораждат стремежа към изграждане на женски организъм. Само в редки случаи сме свидетели как инкарнацията в един и същ пол може да се повтори; това може да се получи най-много седем пъти.
По правило, всеки мъжки организъм се стреми да се прероди като женски, и обратно.
Всякакви лични предпочитания тук отпадат: защото нещата опират не до желанията, каквито са те в сетивно-физическия свят, а до тенденциите, които човек разгръща в периода между смъртта и новото си раждане. Да, тук влизат в сила много по-висши основания, от филистерския ужас на един днешен мъж, че би могъл да се прероди като жена. Ясно виждате, колко много неща се определят кармически от живота в предишната инкарнация.
към текста >>
Ние видяхме, как женският
орган
изъм е кармическа последица от изживяванията на мъжа, а мъжкият
орган
изъм кармическа последица от изживяванията на жената; и накрая показахме, че смъртта е продължение на кармическото действие, започнало с раждането.
Днес ние разгледахме кармичните закономерности в две напълно неутрални области и Вие ще се убедите, че от тях ще извлечем необходимите изводи, за да продължим нашата тема в следващите лекции.
Ние видяхме, как женският организъм е кармическа последица от изживяванията на мъжа, а мъжкият организъм кармическа последица от изживяванията на жената; и накрая показахме, че смъртта е продължение на кармическото действие, започнало с раждането.
към текста >>
48.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия
орган
изъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него.
Сега ще се опитаме да потърсим от една страна отговор на въпроса за по-дълбоката същност на материалния свят и от друга отговор на въпроса за истинската същност на душевния живот. Днес трябва да се доберем до още по-дълбоко познание за естеството на душевните и материални сили. В предишните лекции споменахме, че душевните сили могат, малко или много, да проникват дълбоко в материята.
Да, вчера ние посочихме най-характерната особеност на мъжкия организъм, а именно, че душевните сили потъват и се отпечатват прекалено дълбоко в материалното човешко тяло; докато при жената, душевните сили по-скоро се въздържат, не потъват толкова дълбоко в тялото и в известен смисъл са независими от него.
Видяхме също, че голяма част от кармическите процеси зависят именно от проникването на душевните сили в човешкото тяло. Видяхме още, как един болестен процес, който настъпва в една инкарнация, идва като кармическа последица от определени грешки и недостатъци, които душата е имала в предишното си въплъщение; още тогава тя носи в себе си следите от своите изживявания, импулси и действия, за да поеме през периода между смъртта и новото раждане тенденцията, според която всичко онова, което по-рано е било само едно или друго душевно качество, сега се устремява към физическа реализация под формата на един или друг телесен признак. Когато човешкото същество е пропито от душевни сили, които са поели в себе си влиянията на Луцифер или Ариман, това внася смут в материалната структура на човешкото тяло. Тук са скрити истинските причини за боледуването. Ето защо бихме могли да обобщим: В болното човешко тяло се проявява онази смутена и разстроена част от душата, която в миналото се е поддала на вредните луциферически и ариманически влияния; и в мига, когато бихме премахнали тези влияния от душата, би настъпило това, което наричаме здраве: нормалното и естествено взаимопроникване на душата и тялото.
към текста >>
Следователно, фактът че човешкия
орган
изъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации.
Нека да разгледаме материалната страна на човешкото тяло. Ако поради кармическите процеси, в него не би била „импрегнирана" такава „субстанция на любовта", която е вече проникната от Луцифер и Ариман, човешко то тяло щеше да поема само една чиста субстанция на любовта и ние нямаше да я усещаме като опорочаваща по отношение на изтъканата от светлина физическа материя. Ако в материята би се вливала само любов, човешкото тяло нямаше да бъде засегнато; изтъканата от светлина материя можа да бъде засегната, и не успя да остане в първоначално замисления вид, само защото в нея се вля една любов, която беше протькана от луциферически и ариманически сили.
Следователно, фактът че човешкия организъм застава пред нас не в първоначално замисления вид, се дължи само на луциферическите и ариманически влияния, които нахлуваха в човека през неговите поредни инкарнации.
Ако нещата бяха поели в първоначално определената посока, около нас щеше да има, ако мога така да се изразя, само здрава човешка материя; но понеже се намесиха Ариман и Луцифер, човешкото тяло позна болестта и страданието.
към текста >>
Ако Вие го внесете по правилния начин в човешкия
орган
изъм, ще имате и специфичното лекарство за тази или онази болест.
Навън тя е чиста. Така че всяка външна субстанция се различава коренно от субстанциите, които човекът носи в себе си. Навън субстанциите са винаги по-други, отколкото у човека, защото при него те са подложени на луциферическите и ариманическите влияния. Тази е причината, поради която за всяко от веществата, които човек може малко или много да поквари в себе си, навън в природния свят той открива и неговото съответствие под формата на една чиста, неопетнена от човека материална субстанция. Това, което съществува навън като неопетнени от човека субстанции, представлява, под една или друга форма, външното лечебно средство срещу съответния болестен процес.
Ако Вие го внесете по правилния начин в човешкия организъм, ще имате и специфичното лекарство за тази или онази болест.
към текста >>
За жалост, нещата често опират до там и аз непрекъснато обръщам внимание на това, че тъкмо Антропософията не бива да изпада в подобна грешка че би било тесногръдие да отричаме възможността за откриване на специфично лечебно средство срещу болестните поражения в един или друг телесен
орган
.
За жалост, нещата често опират до там и аз непрекъснато обръщам внимание на това, че тъкмо Антропософията не бива да изпада в подобна грешка че би било тесногръдие да отричаме възможността за откриване на специфично лечебно средство срещу болестните поражения в един или друг телесен орган.
Често се изтъква, че самият организъм разполага с необходимите лечебни сили, за да си помогне; но дори и да е вярна констатацията на терапевтичния нихилизъм, според който лечебният процес се ръководи от собствените лечебни сили, това не изключва възможността да се търсят специфични средства за подпомагане на лечебния процес. Тук е в сила един паралелизъм, който лесно може да бъде обяснен от антропософска гледна точка.
към текста >>
Често се изтъква, че самият
орган
изъм разполага с необходимите лечебни сили, за да си помогне; но дори и да е вярна констатацията на терапевтичния нихилизъм, според който лечебният процес се ръководи от собствените лечебни сили, това не изключва възможността да се търсят специфични средства за подпомагане на лечебния процес.
За жалост, нещата често опират до там и аз непрекъснато обръщам внимание на това, че тъкмо Антропософията не бива да изпада в подобна грешка че би било тесногръдие да отричаме възможността за откриване на специфично лечебно средство срещу болестните поражения в един или друг телесен орган.
Често се изтъква, че самият организъм разполага с необходимите лечебни сили, за да си помогне; но дори и да е вярна констатацията на терапевтичния нихилизъм, според който лечебният процес се ръководи от собствените лечебни сили, това не изключва възможността да се търсят специфични средства за подпомагане на лечебния процес.
Тук е в сила един паралелизъм, който лесно може да бъде обяснен от антропософска гледна точка.
към текста >>
49.
1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Докато спи, неговото астрално тяло и неговият Аз напускат етерно-физическия
орган
изъм, така че той, бих казал, оставя етерното и физическото тяло да лежат в леглото, а астралното тяло и Азът, така да се каже, „витаят“ отгоре.
Представете си какво е положението, когато днешният човек заспива.
Докато спи, неговото астрално тяло и неговият Аз напускат етерно-физическия организъм, така че той, бих казал, оставя етерното и физическото тяло да лежат в леглото, а астралното тяло и Азът, така да се каже, „витаят“ отгоре.
Представете си още, как в съзнанието на този човек се пробужда следната мисъл: „Да, аз съм един Аз! “ и това пробуждане в духовното тяло би изглеждало както всяка обикновена мисъл в ясното дневно съзнание. Каква забележителна гледка би представлявал такъв един човек! В определен момент той би усещал: „Ето, аз се намирам тук“, а може би там някъде долу, далеч от първоначалното място: „А ето тук е моето физическо и моето етерно тяло; те се намират на „друго“ място, но фактически ми принадлежат, макар и с моите по-висши тела, аз да съм извън тях или, казано иначе, да се „нося“ над тях“. Когато днес човекът става достатъчно съзнателен в своето астрално тяло, намирайки се извън своето физическо и етерно тяло, той не може друго колкото и да е напреднал -, освен да се придвижва напълно свободно натам или насам в своето астрално тяло и да действува независимо от своето физическо тяло тук или там по света, обаче в този случай той не би могъл да извърши никакво конкретно действие чрез своето физическо и етерно тяло.
към текста >>
50.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Естествено, сега всеки един от Вас би могъл да си помисли: Несъмнено трябва да допуснем, че работата върху това етерно, или жизнено тяло, не може да бъде констатирана с помощта на външните сетивни
орган
и, да бъде видяна с физическите очи, а всичко това влиза, така да каже, в компетенцията на ясновиждащото съзнание *12.
Естествено, сега всеки един от Вас би могъл да си помисли: Несъмнено трябва да допуснем, че работата върху това етерно, или жизнено тяло, не може да бъде констатирана с помощта на външните сетивни органи, да бъде видяна с физическите очи, а всичко това влиза, така да каже, в компетенцията на ясновиждащото съзнание *12.
Обаче когато дейността на тези Същества, наричани от нас Духове на Народите, се проявява в ежедневния живот на хората, все пак налага се от друга страна да бъдат посочени някои факти, които ясно личат във външния свят и представляват един вид отпечатък, един вид отражение от дейността на тези Архангелски Същества, или Духове на Народите. Освен това тези Същества би трябвало да имат и съответното физическо тяло, което да съществува под една или друга форма. Да, тази физическа форма, както цялата работа, цялата дейност на тези Същества би трябвало да бъдат поне загатнати в света, обитаван от човека, защото в крайна сметка човешкото тяло е пряко свързано с работата на тези духовни Същества.
към текста >>
Всъщност от етерната аура зависи само онази част на външния свят, която е свързана с основния
орган
изиращ принцип на живота.
Обикновено хората го произнасят като една абстрактна истина. И когато трябва да навлязат в някои конкретни подробности, те просто го забравят и предпочитат да останат в сферата на материалистичното съзнание, фактически онова, което застава толкова тайнствено пред нас, когато, проучваме земите на този или онзи народ, е именно етерната аура на съответната географска област. Това, което физическите очи виждат в зелената растителна покривка на Земята, в особената конфигурация на терена и т.н., е общо взето само Майя, илюзия; то е по-скоро едно сгъстяване на всичко онова, което действува в етерната аура.
Всъщност от етерната аура зависи само онази част на външния свят, която е свързана с основния организиращ принцип на живота.
към текста >>
Тук етерното тяло на народа не може да разпростре навътре своята
орган
изираща сила.
Архангелите се подчиняват на духовните закони и не могат да се намесват в областта на физическите закони. Следователно, влиянието на Архангелите не се простира до там, където са в сила чисто физическите закони, обуславящи примерно формата на планинските вериги, почвения състав и т.н. Да, Архангелите не са толкова напреднали в своето развитие, че да се намесват направо в чисто физическите отношения. И понеже не могат да вършат това, за определен период от време, те са принудени, бих казал, да странствуват над Земята и да се въплъщават в това, което наричаме конфигурация на терена като в един вид физическо тяло, следователно в това, което е подчинено на физическите закономерности.
Тук етерното тяло на народа не може да разпростре навътре своята организираща сила.
Ето защо народите търсят подходящата за тях територия и от бракосъчетанието на етерното тяло, което междувременно е повлияно от определени духовно-душевни сили, и физическата географска област възниква онзи вълшебен полъх, който витае около всеки народ и този полъх може да бъде усетен от всеки човек, дори и без да е ясновидец, а от човека, разполагащ с ясновиждащо съзнание този полъх около съответния народ, около съответната страна, може да бъде видян съвсем ясно и точно.
към текста >>
Помислете само, че хората не биха могли да се обръщат към себе си с името „Аз“, ако тези Духове на формата вече не бяха формирали човешкия мозък, превръщайки го в този
орган
, какъвто го знаем днес.
Онези, които вярват, че могат да се справят с по-висшите светове, боравейки с няколко понятия, се заблуждават твърде много. Вярно е, че ако се издига в по-висшите светове макар и с повърхностни понятия -, човекът намира там Архангелите. Обаче той трябва да различава, дали това са Същества, които са стигнали до архангелската степен по нормален път, или такива, които би трябвало да се намират на тази степен през Слънчевото състояние на Земята. Ето как в една и съща област заедно с Духовете на Народите, или Архангелите, действуват и други Същества, които са, така да се каже, от ранга на Архангелите, но са надарени със съвършено други, по-силно изразени качества, с такива качества, каквито иначе имат Духовете на Формата и които им позволяват да се намесват дълбоко в човешката природа. Защото какво са направили за човека тези Духове на Формата в хода на Земната епоха?
Помислете само, че хората не биха могли да се обръщат към себе си с името „Аз“, ако тези Духове на формата вече не бяха формирали човешкия мозък, превръщайки го в този орган, какъвто го знаем днес.
Следователно, въпреки че стоят само на архангелската степен, тези Същества упражняват своите въздействия чак до физическото формиране на органите. Те влизат в един вид състезание с Духовете на Народите и то върху онзи терен, където действуват именно Духовете на Народите.
към текста >>
Следователно, въпреки че стоят само на архангелската степен, тези Същества упражняват своите въздействия чак до физическото формиране на
орган
ите.
Вярно е, че ако се издига в по-висшите светове макар и с повърхностни понятия -, човекът намира там Архангелите. Обаче той трябва да различава, дали това са Същества, които са стигнали до архангелската степен по нормален път, или такива, които би трябвало да се намират на тази степен през Слънчевото състояние на Земята. Ето как в една и съща област заедно с Духовете на Народите, или Архангелите, действуват и други Същества, които са, така да се каже, от ранга на Архангелите, но са надарени със съвършено други, по-силно изразени качества, с такива качества, каквито иначе имат Духовете на Формата и които им позволяват да се намесват дълбоко в човешката природа. Защото какво са направили за човека тези Духове на Формата в хода на Земната епоха? Помислете само, че хората не биха могли да се обръщат към себе си с името „Аз“, ако тези Духове на формата вече не бяха формирали човешкия мозък, превръщайки го в този орган, какъвто го знаем днес.
Следователно, въпреки че стоят само на архангелската степен, тези Същества упражняват своите въздействия чак до физическото формиране на органите.
Те влизат в един вид състезание с Духовете на Народите и то върху онзи терен, където действуват именно Духовете на Народите.
към текста >>
Импулсирани от техния собствен Аз, от техния собствен душевен
орган
изъм, те проникват във физическото тяло и привеждат в движение неговите специфични сили.
Вчера аз посочих, че съществуват и други сили, Пра-началата, или Духовете на Личността, които в хода на Земната епоха са израз на това, което наричаме Дух на Времето.
Импулсирани от техния собствен Аз, от техния собствен душевен организъм, те проникват във физическото тяло и привеждат в движение неговите специфични сили.
Следователно, ние трябва да предположим, че когато в определен момент констатираме действията, присъщи за един Дух на Времето, тогава настъпва нещо, чрез което цялото човечество постига един голям напредък в своето развитие и този напредък е свързан с известно влияние върху физическите сили, постигнато в рамките на нашата Земна епоха. За да си представите всичко това, необходимо е само да размислите, че за да възникнат едни или други събития в Духа на Времето, действително са необходими физически предпоставки. Биха ли могли, примерно, Кеплер, Коперник или Перикъл да живеят в други епохи, различни от тези, в които са се родили? Личностите винаги израстват в строго определени периоди от време, които биват конфигурирани и организирани чрез физическата деятелност на по-висшите Същества. Тук става дума за физически отношения и ние не трябва да си ги представяме като някакви груби материал ни изделия, а като определени конфигурации във физическата цялост на нашата Земя.
към текста >>
Личностите винаги израстват в строго определени периоди от време, които биват конфигурирани и
орган
изирани чрез физическата деятелност на по-висшите Същества.
Вчера аз посочих, че съществуват и други сили, Пра-началата, или Духовете на Личността, които в хода на Земната епоха са израз на това, което наричаме Дух на Времето. Импулсирани от техния собствен Аз, от техния собствен душевен организъм, те проникват във физическото тяло и привеждат в движение неговите специфични сили. Следователно, ние трябва да предположим, че когато в определен момент констатираме действията, присъщи за един Дух на Времето, тогава настъпва нещо, чрез което цялото човечество постига един голям напредък в своето развитие и този напредък е свързан с известно влияние върху физическите сили, постигнато в рамките на нашата Земна епоха. За да си представите всичко това, необходимо е само да размислите, че за да възникнат едни или други събития в Духа на Времето, действително са необходими физически предпоставки. Биха ли могли, примерно, Кеплер, Коперник или Перикъл да живеят в други епохи, различни от тези, в които са се родили?
Личностите винаги израстват в строго определени периоди от време, които биват конфигурирани и организирани чрез физическата деятелност на по-висшите Същества.
Тук става дума за физически отношения и ние не трябва да си ги представяме като някакви груби материал ни изделия, а като определени конфигурации във физическата цялост на нашата Земя. Понякога дадена конфигурация изпъква съвсем отчетливо; друг път, когато Духът на Времето засили своята активност, възниква друга физическа констелация. Размислете само върху това, че когато хората бяха достатъчно напреднали и разполагаха с шлифовани стъкла, случайно играещи деца в една шлифовъчна работилница ги съчетаха по такъв начин, че се получи оптическата характеристика на далекогледа, или с други думи: откривателят на далекогледа трябваше просто да превърне резултата от детинската игра в един технически инструмент.
към текста >>
Те активират не външните сетивни впечатления, а спокойното наблюдение, чрез което човекът сам проследява процесите във физическия свят; те раздвижват вътрешната конфигурация на човешкия
орган
изъм, вътрешния порядък на мозъка и дават определена насока на мисленето.
Ето как онези Същества, които сами са отхвърлили своето развитие, и то не през епохата на Старото Слънце, а през епохата на Старата Луна, сега се проявяват като Духове на Личността, обаче не с естествените и нормални за тях качества, предизвикващи интуиции и епохални идеи всред хората, а именно като изостанали Духове на Формата.
Те активират не външните сетивни впечатления, а спокойното наблюдение, чрез което човекът сам проследява процесите във физическия свят; те раздвижват вътрешната конфигурация на човешкия организъм, вътрешния порядък на мозъка и дават определена насока на мисленето.
Ето защо през различните епохи човешкото мислене винаги е било насърчавано „отвътре“, така че всяка епоха поражда определен начин на мислене. Тук се проявяват изостаналите Духове на Формата, притежаващи качествата на Духовете на Личността, те проникват във вътрешната природа на човека и пораждат определен начин на мислене, пораждат една строго определена форма на понятията и т.н.
към текста >>
Истинското познаване на един народ изисква от нас да се вслушваме в тези сили и старателно да проверяваме участието на всеки един от споменатите фактори в живия
орган
изъм на народа.
Обаче тази подробност може да бъде наблюдавана и при всички останали народи, защото при тях също възниква това чудно взаимодействие на споменатите три сили: Нормалния Дух на Народа или Архангел, абнормния Архангел и това, което действува вътрешно в абнормния Дух на Времето, който се проявява именно вътрешно не като Дух на Времето, и накрая идва това, което истинският Дух на Времето връчва като едно интимно послание на този или онзи народ.
Истинското познаване на един народ изисква от нас да се вслушваме в тези сили и старателно да проверяваме участието на всеки един от споменатите фактори в живия организъм на народа.
Ето защо за хората, които не се съобразяват с окултните сили в общочовешката еволюция, става все по-трудно да дефинират понятието „народ“. Опитайте се да намерите някъде из литературата по този въпрос дефиниция на понятието „народ“ и ще установите всевъзможни дефиниции, които нямат нищо общо помежду си. И това трябва да е така, защото едната дефиниция дава предпочитание на влиянията, идващи от нормалния Архангел, другата дефиниция се ръководи по-скоро от влиянията, идващи от абнормния Архангел, а третата дефиниция се съобразява главно с индивидуалните качества, които са налице у един или друг представител на съответния народ. Всеки човек, който се заема с дефиниции, има различни предпочитания и включва в своите дефиниции коренно различни фактори. Благодарение на Духовната наука ние знаем, че далеч не е нужно тези дефиниции да са винаги погрешни; само че те винаги са потопени в илюзия, в Майя.
към текста >>
51.
4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите.
GA_121 Отделните души на народите
Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на Волята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на Волята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна
орган
изация на човека е постигната именно в резултат на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите.
Ако искаме да вникнем в съотношенията между човешките раси, които са действителната основа, от която произлизат отделните народностни общности, трябва да имаме предвид, че човекът, такъв какъвто стои пред нас, фактически е едно твърде сложно устроено същество и е могъл да вникне в сегашния си вид само чрез съвместните усилия на много, много Същества, чиято арена на действие се простира из целия Космос. От описанията, дадени в „Хрониката Акаша“, както и в много от нашите лекции върху еволюцията на човека, ние знаем, че нашата Земя преди да навлезе в сегашното си планетарно състояние е преминала през три други планетарни състояния. В хода на тези три планетарни състояния бяха заложени и постепенно развити до сегашната си степен трите съставни части на човека: Физическо тяло, етерното, или жизненото тяло, и астралното тяло. Едва през сегашното планетарно въплъщение човекът можа да приеме в себе си четвъртата съставна част, Аза. Тези четири съставни части на неговото същество ни показват всичко онова, което е станало в хода на трите или четири досегашни планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Сатурн, Слънце, Луна и самата Земя.
Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на Волята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на Волята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна организация на човека е постигната именно в резултат на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите.
Ние видяхме, че за възникването на човека бяха необходими не само действията на много Същества и различни природни сили, беше необходимо и нещо друго, а именно, че в съответните епохи дадени Същества се отказаха от нормалния ход на своята еволюция, изостанаха в своето развитие, само и само за да се намесят макар и по друг начин в изграждането на човешката организация.
към текста >>
Ние видяхме, че за възникването на човека бяха необходими не само действията на много Същества и различни природни сили, беше необходимо и нещо друго, а именно, че в съответните епохи дадени Същества се отказаха от нормалния ход на своята еволюция, изостанаха в своето развитие, само и само за да се намесят макар и по друг начин в изграждането на човешката
орган
изация.
От описанията, дадени в „Хрониката Акаша“, както и в много от нашите лекции върху еволюцията на човека, ние знаем, че нашата Земя преди да навлезе в сегашното си планетарно състояние е преминала през три други планетарни състояния. В хода на тези три планетарни състояния бяха заложени и постепенно развити до сегашната си степен трите съставни части на човека: Физическо тяло, етерното, или жизненото тяло, и астралното тяло. Едва през сегашното планетарно въплъщение човекът можа да приеме в себе си четвъртата съставна част, Аза. Тези четири съставни части на неговото същество ни показват всичко онова, което е станало в хода на трите или четири досегашни планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Сатурн, Слънце, Луна и самата Земя. Ако проследите с поглед всички онези Същества, чиито съвместни действия често сме описвали, всички онези Духове на Волята, или Престоли, Духове на Мъдростта, Духове на Движението, Духове на Формата, Духове на Личността, Архангели, Ангели, както и Йерархиите, разположени над Духовете на Волята, или Престолите, а именно Херувимите и Серафимите, Вие ще се съгласите, че днешната телесна и душевно-духовна организация на човека е постигната именно в резултат на тези продължителни и сложни действия от страна на Йерархиите.
Ние видяхме, че за възникването на човека бяха необходими не само действията на много Същества и различни природни сили, беше необходимо и нещо друго, а именно, че в съответните епохи дадени Същества се отказаха от нормалния ход на своята еволюция, изостанаха в своето развитие, само и само за да се намесят макар и по друг начин в изграждането на човешката организация.
към текста >>
ние ще стигнем до следния отговор: Техният дар за човека, това е Азовата
орган
изация!
Следователно, ако искаме да разберем човека, такъв какъвто стои той днес пред нас, ние трябва да насочим поглед към една чудно замислена и сложно устроена тъкан. Ние трябва да сме наясно, че можем да проследим възникването на човека, само ако се научим да разграничаваме отделните нишки в тази обща тъкан, само ако се научим да се вслушваме в работата на различните духовни Същества. И тогава ние стигаме до убеждението: Най-главното Същество, което има значение за днешния човек, е онова, което му даде възможността да се обръща към себе си с думата „Аз“, възможността да изгради съзнанието за своя Аз. И ние знаем, че най-напред тази възможност беше дадена от Духовете на Формата, от онези Същества, които наричахме Власти, Ексузиаи. Ако се вслушаме в работата на тези Същества, която те вършат в името на човека и се запитаме: Какво постигнаха тези Същества със своя нормален ход на развитие?
ние ще стигнем до следния отговор: Техният дар за човека, това е Азовата организация!
Или с други думи: Ако се замислим върху тяхната същинска природа, ние идваме до убеждението, че главната им задача е да доведат човека до неговия Аз. Обаче това, което тези Същества вършат в човека, става актуално едва в определена възраст.
към текста >>
Да, той заплаща това с факта, че след изтичането на средната третина общо взето тя се определя само от нормалните Духове на Формата започва низходящият път, упадъкът, в резултат на което настъпва разпад в етерната и астралната
орган
изация, така че жизненият път на човека се дели на три периода: На един възходящ, среден и низходящ период.
Фактически чрез тези абнормни Духове на Формата човешкото развитие се изтегля навън във физическия свят и това става още през периода между раждането и 20-та година; този период обхваща приблизително първата третина от нашия земен живот. Нека да обобщим: Първата третина на нашия земен живот се ръководи не от легитимните духовни Същества, а от други, абнормни духовни Същества, и тъкмо поради тяхната намеса, ние хората нямаме онази форма, която бихме имали, ако нашето раждане ставаше в 20-годишната ни възраст. И човекът заплаща това с факта, че той прекарва една третина от своя живот времето от раждането до 20-та година под могъщото влияние на тези абнормни духовни Същества, фактически цялото израстване на човека протича под влиянието на абнормните Същества.
Да, той заплаща това с факта, че след изтичането на средната третина общо взето тя се определя само от нормалните Духове на Формата започва низходящият път, упадъкът, в резултат на което настъпва разпад в етерната и астралната организация, така че жизненият път на човека се дели на три периода: На един възходящ, среден и низходящ период.
През време на земния си живот човекът става човек едва в средния период, а в последната третина той трябва да върне обратно това, което е получил в първата, възходящата третина. Ако човекът би останал единствено под влиянието на нормалните Духове на Формата, тогава всичко онова, което днес става до 20-та година, би имало съвсем друг облик, съвсем друга форма. Всичко би протичало по съвсем друг начин, така че всички фрагменти от днешното развитие на човека, свързани с първата от трите жизнени епохи, представляват общо взето един процес, в който прозират много неща от по-късните жизнени епохи. По този начин през втората епоха от живота си, човекът се превръща в едно много по-материално същество, отколкото би бил иначе. Защото в последния случай човекът поне до този момент от своя живот би напредвал само през поредица от духовни състояния и би слязъл до сегашното материално състояние в онзи момент от развитието, през който той минава едва в 20-та или 21-та година, когато той сам би установил своята свързаност със Земята.
към текста >>
И тогава ще посочим как подосновата на дадена област, как самата почва излъчва своята същност нагоре и пронизва човешкия
орган
изъм от край до край, така че човекът става напълно зависим от земната почва.
След малко ние ще вникнем още по-добре в тези отношения.
И тогава ще посочим как подосновата на дадена област, как самата почва излъчва своята същност нагоре и пронизва човешкия организъм от край до край, така че човекът става напълно зависим от земната почва.
Следователно, в този смисъл ние можем да посочим определени територии, определени точки от Земята, които еволюционно и исторически са свързани с човешката мъдрост. Върху тези отношения ние ще се спрем по-късно. Сега аз искам да ги опиша в техния абстрактен вид.
към текста >>
По-късно тяхното влияние постепенно намалява; обаче те се отпечатват в човешкия
орган
изъм извънредно силно.
Тук например, на следващата рисунка, Вие имате една точка, която се намира във вътрешността на Африка. В тази точка, от Земята се надигат всички онези сили, които могат да обхванат човека най-вече в неговата детска възраст.
По-късно тяхното влияние постепенно намалява; обаче те се отпечатват в човешкия организъм извънредно силно.
Следователно, онази точка от Земята, където живее човекът, действува най-силно в рамките на детската възраст и предопределя този вид хора, които остават изцяло зависими от Земните сили и по-късно целият им живот протича по такъв начин, че съответната точка трайно формира първите детски признаци на тяхната природа. Така изглежда приблизителната характеристика на всички онези хора относно тяхната расова принадлежност, които получават детерминиращите сили за своето развитие, бих казал, направо от Земята. Това, което наричаме черна раса, се определя главно от тези свойства.
към текста >>
Ако после Вие се отправите по-нататък към Азия, ще попаднете на една точка от Земната повърхност, където Земните сили отпечатват в човешкия
орган
изъм особените качества на младежката възраст, придавайки им трайния характер на расовата принадлежност.
Ако после Вие се отправите по-нататък към Азия, ще попаднете на една точка от Земната повърхност, където Земните сили отпечатват в човешкия организъм особените качества на младежката възраст, придавайки им трайния характер на расовата принадлежност.
И расите, за които говорим в този случай, са жълтата и кафявата раса.
към текста >>
Ако продължим по-нататък в посока от Изток на Запад, ние ще открием една друга точка от Земната повърхност, намираща се в Европа, която отпечатва в човешкия
орган
изъм качествата на следващия възрастов период, така че сега Земните сили имат отношение не към детските, не към младежките качества, а към тези на зрялата възраст.
Ако продължим по-нататък в посока от Изток на Запад, ние ще открием една друга точка от Земната повърхност, намираща се в Европа, която отпечатва в човешкия организъм качествата на следващия възрастов период, така че сега Земните сили имат отношение не към детските, не към младежките качества, а към тези на зрялата възраст.
към текста >>
Африканската линия съответствува на онези Земни сили, които отпечатват в човешкия
орган
изъм качествата, присъщи за ранната детска възраст, азиатската точка съответствува на онези сили, които отпечатват в човешкия
орган
изъм младежките качества, а качествата на зрялата възраст човекът получава в европейската точка.
По този начин човекът се оказва обхванат от силите, които са от решаващо значение за него, така че, свързвайки тези точки, ние получаваме една забележително протичаща линия. Тя е актуална и за нашето време.
Африканската линия съответствува на онези Земни сили, които отпечатват в човешкия организъм качествата, присъщи за ранната детска възраст, азиатската точка съответствува на онези сили, които отпечатват в човешкия организъм младежките качества, а качествата на зрялата възраст човекът получава в европейската точка.
Това е просто една типична закономерност. И понеже в хода на своите реинкарнации всички хора минават през различните раси, всъщност никой не е ощетен, макар и мнозина да твърдят, че европейците имат някакви предимства пред черната и жълтата раса. Тук истината често пъти е напълно скрита, обаче Вие виждате, че с помощта на Тайната наука все пак стигаме до забележителни познания.
към текста >>
И тук ние се докосваме до онези сили много моля да не се изопачава това, което ще кажа, понеже нещата се отнасят не до конкретни личности, а до физическите
орган
изиращи сили, които не са идентични с ядрото на човешката личност и представляват естествената жизнена среда за естественото развитие на човека докосваме се до онези сили, които имат много общо с умирането на човека, с онези негови качества, които принадлежат към последната третина от живота му.
Ако продължим въпросната линия в посока на Запад, ние ще се окажем в Америка, т.е. в онези области, където действуват силите, имащи отношение към качествата, които са характерни за възрастта след средната третина от човешкия живот.
И тук ние се докосваме до онези сили много моля да не се изопачава това, което ще кажа, понеже нещата се отнасят не до конкретни личности, а до физическите организиращи сили, които не са идентични с ядрото на човешката личност и представляват естествената жизнена среда за естественото развитие на човека докосваме се до онези сили, които имат много общо с умирането на човека, с онези негови качества, които принадлежат към последната третина от живота му.
Тази закономерно протичаща линия е една реалност, една истина; тя е една действителна крива, израз на закономерните действия, упражнявани върху човека от страна на нашата Земя. Силите, които определят човешките раси, следват точно тази линия. Индианското население измря не защото това се харесваше на европейците, а защото то трябваше да завладее онези сили, които по-късно го изличиха от лицето на Земята. От особеностите на тази линия зависи всичко онова, което става в рамките на съответната раса и което е предизвикано от силите, намиращи се извън влиянието на нормалните Духове на Формата. Там, където се проявяват расовите признаци, свръхестествените сили действуват именно по този начин.
към текста >>
52.
5. Пета лекция, 11. Юни 1910. Духовните Йерархии и тяхното проявление във физическия свят. Мисията на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
GA_121 Отделните души на народите
Засега човекът не разполага с такива
орган
и, които биха му позволили да вижда това, което се простира отвъд онези сили на светлината, които ние обозначаваме и с името Духове на Формата; да, засега той не разполага с такива
орган
и, които биха му позволили да надзърне в това, което е втъкано в светлината.
Засега човекът не разполага с такива органи, които биха му позволили да вижда това, което се простира отвъд онези сили на светлината, които ние обозначаваме и с името Духове на Формата; да, засега той не разполага с такива органи, които биха му позволили да надзърне в това, което е втъкано в светлината.
Всичко, което на нашата Земя обуславя процесите на разпад и свързване, всичко, което се проявява на Земята като химически сили, е втъкано още тук, в светлината, и това е главната арена, където се изявяват Духовете на Движението. Научавайки се да възприема част от това, което иначе вижда под формата на Майя, а именно под формата на разпадни и градивни химически процеси, човекът фактически се вслушва в Духовете на Движението, в тяхната „музика на сферите“, за коя то говорят питагорейските и другите окултни школи. Това е същото, за което говори и Гьоте, който описва Слънцето не като някакъв генератор на светлина, а го описва с думите: „В братски сфери по древному се Слънцето надпява и своя път предначертай завършва то със гръм небесен.“
към текста >>
Във втората Йерархия работят онези сили, които живеят около нас в етерния елемент, а в първата Йерархия откриваме силите, които пулсират в самия човешки
орган
изъм.
Следователно, в третата Йерархия са представени онези природни сили, които са най-могъщи: те формират самата земна твърд.
Във втората Йерархия работят онези сили, които живеят около нас в етерния елемент, а в първата Йерархия откриваме силите, които пулсират в самия човешки организъм.
към текста >>
И всеки път онези Същества, които нарекохме Същества на Йерархиите, трябваше да си взаимодействуват по нов начин, само и само да бъдат изпълнени задачите на трите последователни планетарни въплъщения на нашата Земя, само и само да бъде подпомогнат човекът в изграждането на това, което днес представлява неговата цялостна
орган
изация.
А представа за мисията на Слънчевото състояние Вие ще получите, ако разглеждате това, което наричаме човешко етерно тяло, като нещо пряко свързано с чувствата. Аз вече споменах, че етерното тяло възниква през епохата на Старото Слънце. Обаче последствието от този факт се свежда до това, че по-късно човекът можа да развие вътрешната сила на чувствата. И когато накрая се обърнем към Лунното състояние, ние виждаме, че с него са свързани човешкото астрално тяло и човешките мисли. Нека да обобщим: За да се развият тези сили на вътрешния и на външния човек физическото, етерното и астралното тяло; респективно волята, чувствата и мисленето по такъв начин, че днешният човек да ги трансформира в своя вътрешен и външен свят, за тази цел бяха необходими онези космически мисии, присъщи за всяко едно от планетарните въплъщения на нашата Земя.
И всеки път онези Същества, които нарекохме Същества на Йерархиите, трябваше да си взаимодействуват по нов начин, само и само да бъдат изпълнени задачите на трите последователни планетарни въплъщения на нашата Земя, само и само да бъде подпомогнат човекът в изграждането на това, което днес представлява неговата цялостна организация.
към текста >>
53.
6. Шеста лекция, 12. Юни 1910, сутрин. Петте основни раси на човечеството.
GA_121 Отделните души на народите
Силите на Венера бушуват дълбоко там, в подсъзнателния
орган
изъм и обуславят типичните за тези народи расови качества.
Както в етиопските земи е представено онова човечество, което е свързано главно със „системата жлези“, така и тук абнормните Духове на Формата модифицират народните маси по заобиколния път чрез дихателната система. Защото по заобиколния път чрез дихателната система може да се действува направо в нервната система. В рамките на нервната система имаме онзи „готварски казан“, където се приготовляват особените признаци, малко или много характерни за жълтокожото човечество. И процесите, които се осъществяват тук, намират своя израз главно в онази част от нервната система, която наричаме слънчев сплит, следователно не в структурите на висшата нервна система, а в онези тайнствени два нервни ствола, които са разположени успоредно на гръбначния мозък. Или с други думи: Чрез дишането се постига намеса в онази част от нервната система, която все още няма отношение към висшата духовна дейност.
Силите на Венера бушуват дълбоко там, в подсъзнателния организъм и обуславят типичните за тези народи расови качества.
към текста >>
А сега можем да проследим нещата още по-нататък и да видим как Духовете и Съществата, имащи своя център в Юпитер, упражняват своите действия в човешкия
орган
изъм.
А сега можем да проследим нещата още по-нататък и да видим как Духовете и Съществата, имащи своя център в Юпитер, упражняват своите действия в човешкия организъм.
За да проникнат непосредствено в нервната система, те си избират второто място за настъпление, намиращо във всичко онова, което представляват човешките сетива; защото другото място за настъпление в нервната система, респективно в слънчевия сплит, е локализирано в дихателната система. Или с други думи, настъплението, започващо от Юпитер, минава по заобиколния път на сетивните възприятия и се разклонява в онези части на нервната система, които са центрирани в главния мозък и в гръбначния мозък. Следователно, при расите, принадлежащи към Юпитеровото човечество, тук се вливат онези сили, които формират особените качества на расата. Такъв е малко или много случаят при арийските, предноазиатски и европейски народи, които причисляваме към кавказската раса. Тук на преден план идва онази разновидност на общото човечество, която произлиза от абнормните Духове на Формата и то главно поради обстоятелството, че абнормните Духове на Формата, които можем да обозначим като Духове на Юпитер, упражняват своите действия в областта на сетивата.
към текста >>
54.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Ритмичното проникване на въздуха през нашите дихателни
орган
и, които пораждат от него думите и говора, има своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете.
Ние знаем, че Азът пулсира в кръвта на физическото тяло и че на вътрешния свят съответствува един външен свят; всеки Микрокосмос има своето съответствие в Макрокосмоса. Както казах, Один дава на човека силата на говора, силата на руните и постига това по страничния път на дишането: тези действия на Один имат своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете.
Ритмичното проникване на въздуха през нашите дихателни органи, които пораждат от него думите и говора, има своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете.
Както можем да усетим в самите себе си как силата на Один превръща въздуха в думи, така трябва да виждаме и неговото присъствие навън, в поривите на вятъра. И това действително виждаше онзи, който все още притежаваше древните северно-германски качества, към които принадлежеше и една определена степен на ясновидство. Навсякъде в поривите на вятъра той виждаше Один, виждаше го и тогава, когато чрез своето дишане Один формираше говора. И всичко това заставаше пред погледа на северния човек като едно единно цяло. Както това, което живее в нас и формира говора имам предвид северното формиране, северната организация на говора -, нахлува в Аза и поражда пулсирането на кръвта, така и това, което вече е формирано като говор, има своето макрокосмическо съответствие в светкавиците и гръмотевиците.
към текста >>
Както това, което живее в нас и формира говора имам предвид северното формиране, северната
орган
изация на говора -, нахлува в Аза и поражда пулсирането на кръвта, така и това, което вече е формирано като говор, има своето макрокосмическо съответствие в светкавиците и гръмотевиците.
Ритмичното проникване на въздуха през нашите дихателни органи, които пораждат от него думите и говора, има своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете. Както можем да усетим в самите себе си как силата на Один превръща въздуха в думи, така трябва да виждаме и неговото присъствие навън, в поривите на вятъра. И това действително виждаше онзи, който все още притежаваше древните северно-германски качества, към които принадлежеше и една определена степен на ясновидство. Навсякъде в поривите на вятъра той виждаше Один, виждаше го и тогава, когато чрез своето дишане Один формираше говора. И всичко това заставаше пред погледа на северния човек като едно единно цяло.
Както това, което живее в нас и формира говора имам предвид северното формиране, северната организация на говора -, нахлува в Аза и поражда пулсирането на кръвта, така и това, което вече е формирано като говор, има своето макрокосмическо съответствие в светкавиците и гръмотевиците.
към текста >>
55.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ
орган
изъм.
Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собствено ст. И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната култура беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество. Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор. В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето.
Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм.
Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз. Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз. Обаче той чувствуваше този Бог все още свързан с общия Дух на племето, с това, което живее в Груповата душа. И за тази Групова душа ние откриваме израза „Зиф“. Това име е предназначено за съпругата на Тор.
към текста >>
Така например душевната
орган
изация на западните народи беше устроена с оглед на това, че те не разполагаха с ясни, непосредствени спомени за своите предишни ясновидчески изживявания от духовния свят.
Следователно, необходими бяха твърде много нюанси, защото отделните народи трябваше да преминат през различни степени на Аза. Ние бихме открили истинските двигатели на историята, ако разполагахме с достатъчно време, за да проследим как нейните същински сили се разклоняват в различни посоки и действуват по различни начини.
Така например душевната организация на западните народи беше устроена с оглед на това, че те не разполагаха с ясни, непосредствени спомени за своите предишни ясновидчески изживявания от духовния свят.
Обаче по съвсем друг начин трябваше да се развие по-късно в северно-германските земи онова, което произлезе непосредствено от първичното ясновидство, чиито сили се вляха в междувременно еволюиралата Сетивна душа. Ето от къде идва и характерното вътрешно спокойствие, което представлява само един далечен отзвук от древните ясновидчески опитности на северно-германските хора. Задачата пред южно-германските народи се очерта по-скоро в областта на Съзнателната душа. А Гръцко-латинската епоха беше ангажирана в изграждането на Разсъдъчната душа. Обаче освен да работи с импулсите на Разсъдъчната душа, тя имаше възможността да добави и чудните опитности, свързани с древното ясновидство на северно-германските народи.
към текста >>
Ето тъкмо тази двойнственост внася Соловьов в своето понятие за Христос и изрично подчертава: понятието за Христос има смисъл само тогава, когато приемем наличието на една божествена и на една човешка природа, и то не като някаква абстракция, а като едно
орган
ическо единство.
Ето тъкмо тази двойнственост внася Соловьов в своето понятие за Христос и изрично подчертава: понятието за Христос има смисъл само тогава, когато приемем наличието на една божествена и на една човешка природа, и то не като някаква абстракция, а като едно органическо единство.
Соловьов разбира и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на волята. Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на волята. В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и воля, в която се потопяват божествените чувства, мислене и воля. Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура.
към текста >>
56.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
Този величествен процес, при който земните тела сякаш се отваряха за оплождащите сили, изливащи се от Небето, е
орган
ически вплетен в същината на северно-германската митология.
Този величествен процес, при който земните тела сякаш се отваряха за оплождащите сили, изливащи се от Небето, е органически вплетен в същината на северно-германската митология.
И съзнанието за него е запазено толкова дълго време, че самият Тацит го заварва при южните германи през периода, когато правеше своите изследвания, описани по-късно в неговата „Германия“. Никой не би могъл да разбере описанията, които Тацит дава за богинята Нертус, ако не знае, че този процес някога действително е съществувал. Припомнете си, как колесницата на богинята Нертус се носи над водите. По-късно това се запазва като ритуал. Обаче в по-предишни времена то можеше да бъде наблюдавано.
към текста >>
Ето защо той трябваше да се свърже с
орган
ите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство.
И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си. Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции. Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп. В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло.
Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство.
И това намира израз в брака между Фрайр и Герд, дъщерята на великаните. Тя е отнета от физическите сили на самата Земна еволюция. Ние виждаме как тези представи все още отразяват слизането на божествено-духовните сили в сетивния физически свят. Колко прекрасен е образът на Фрайр и колко умело си служи Фрайр с това, което позволява на човека да изживява тук на Земята онова, в което е бил възпитан чрез своите минали ясновидски възприятия. Конят, с който разполага Фрайр, се нарича Блутхуф*27 и това идва да покаже, че именно кръвта е решаващият фактор за развитието на Аза.
към текста >>
Обаче в по-далечно бъдеще ще се появят все по-голям брой човешки същества с добре развити
орган
и на етерното тяло, което ще им позволи да развият една нова степен на ясновидство, каквато днес е възможна само чрез продължително окултно обучение.
Съвременните духовно-научни изследвания ясно показват, че след изтичането на епохата Кали Юга приблизително от 3100 пр.Хр. до 1899 сл.Хр. у човека ще се пробудят нови способности. Първоначално те ще се проявят само в отделни индивиди. Например ще има такива хора, които в хода на своята нормална еволюция ще започнат да виждат нещо от това, което днес може да се твърди единствено въз основа на духовно-научните изследвания.
Обаче в по-далечно бъдеще ще се появят все по-голям брой човешки същества с добре развити органи на етерното тяло, което ще им позволи да развият една нова степен на ясновидство, каквато днес е възможна само чрез продължително окултно обучение.
И защо това трябва да е така? Как ще изглежда етерното тяло на тези човешки същества? Ще има например хора, чиито усещания бих могъл да опиша приблизително по следния начин. Например даден човек ще извърши определена постъпка във външния свят и изведнъж ще бъде заставен да обърне внимание на някаква малка подробност. Пред погледа му ще се появи някакъв образ, подобен на съновидение и първоначално човекът няма да може да го разбере.
към текста >>
57.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Астрално тяло лежи в основата на сетивната
орган
изация и чувствата, „животинско“
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“
към текста >>
Азова
орган
изация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки“ качества
Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки“ качества
към текста >>
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия
орган
изъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:
към текста >>
Ето защо разрушаването на Земната етерна обвивка директно причинява разпад в човешките общности, независимо дали става дума за разводи или неразрешими конфликти в обществени
орган
изации, съсловия, политически партии и религиозни движения.
Всеки вид междучовешки връзки възникват в потоците на етерното, или жизнено тяло.
Ето защо разрушаването на Земната етерна обвивка директно причинява разпад в човешките общности, независимо дали става дума за разводи или неразрешими конфликти в обществени организации, съсловия, политически партии и религиозни движения.
към текста >>
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни
орган
и, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни
орган
и, пробуждайки в тях един етерен живот.
Щайнер, описани главно в „Хрониката на Акаша“ (Събр. Съч. №11) и „Въведение в Тайната наука“ (Събр. Съч. №13). От Полярната епоха насам, развитието на Земята представлява един непрекъснат процес на сгъстяване Самата Полярна епоха Рудолф Щайнер описва така: „Земята представлява едно огромно кълбо, което е съставено от безброй малки етерни кълба етерните човеци -, което е обгърнато от една астрална обвивка, също както днешната Земя е обгърната от своята атмосфера. В тази астрална обвивка (атмосфера) живеят астралните човеци и там те упражняват определени въздействия върху своите етерни отпечатъци.
Астралните човешки души създават в етерните отпечатъци съответни органи, пробуждайки в тях един етерен живот.
В рамките на цялата Земя нямаше друга разновидност на материята освен финия жизнен етер.“
към текста >>
58.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите
орган
и.
Какво всъщност ни се описва в това, което наричаме антропософско учение?
Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи.
Когато иска да преведе на езиците на физическия свят това, което вижда в духовния свят, той може да го изрази в образи; обаче в такива образи, че, в зависимост от способността на ясновидеца да описва нещата, те да могат да събудят една представа за това, което самият ясновидец е видял в духовните светове. Тогава се получава нещо, което не бива да се смесва с никое описание на неща или събития от физическия-сетивен свят; получава се нещо, при което човек постоянно трябва да има съзнанието, че има работа с един съвършено друг свят, с един свят, който наистина стои на основата на сетивния свят, но който в същинския смисъл ни най-малко не се покрива с представите, впечатленията и възприятията на обикновения сетивен свят.
към текста >>
И в течение на сказките ние ще се убедим достатъчно, колко погрешно би било, ако бихме искали да отнесем думите от първите части на Генезиса /Битието/ към наша или събития, които едно външно око може да види, които можем да изживеем, когато с нашите външни сетивни
орган
и обгърнем с поглед заобикалящия ни свят.
Ако искаме да обрисуваме пред душата си произхода на нашия сетивен свят, включително и на човека, ние не можем да останем с нашия начин да си образоваме представи сред сетивния свят. Всички науки, които искат да стигнат до произхода на нещата и не донасят със себе си нищо освен представи, които са взети от сетивния свят, всички такива науки не могат да стигнат до първоначалния произход на сетивното съществуване. Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин. Това, което се нарича Генезис, Сътворението на Света, не започва с описанието на нещо сетивно, не започва с описанието на нещо, което очите биха могли да видят във външния физически свят.
И в течение на сказките ние ще се убедим достатъчно, колко погрешно би било, ако бихме искали да отнесем думите от първите части на Генезиса /Битието/ към наша или събития, които едно външно око може да види, които можем да изживеем, когато с нашите външни сетивни органи обгърнем с поглед заобикалящия ни свят.
Ето защо, докато все още с думите "Небе и Земя" свързваме нещо, което съдържа някакъв остатък от сетивно видимото, ние не ще сме стигнали там, където целят първите части на Битието. Днес едва ли е възможно да се хвърли светлина в света, за който загатваме тук, по друг начин освен чрез антропософското учение. Но с помощта на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.
към текста >>
Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една
орган
ическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното.
В какво се състои впрочем цялата особеност на тези първични думи? Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен език.
Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното.
Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.
към текста >>
Да си представим, че имаме пред нас духовни Същества, които обръщат лицата си към нас и които работят там с помощта на топлината, на въздуха и на водата, за да
орган
изират небесни тела чрез силата на тяхното духовно-душевно естество.
И не само това трябва да изплува пред нашата душа, но трябва да имаме съзнанието, че в цялото това развитие, което наричаме развитие на Сатурн, на Слънцето и на Луната, направляващи, ръководещи, а също и носители на цялото развитие са били духовни Същества; че това, което наричаме топлина, въздухообразен, течен елемент, е винаги един външен израз, външна дреха за духовните Същества, които са действителността на развитието. Също и тогава, когато насочим поглед върху онова състояние, което съществуваше при отделяне на слънчевото естество от земното естество и си го представяме като един материален образ, също и тогава трябва да имаме съзнанието, че във всичко това, което си обрисувахме пред душата като образ на елементарната вода, въздух, огън, че във всичко това имаме само изразено средство за тъчащата духовност. Тази тъчаща духовност, тези духовни Същества бяха минали през трите предидущи степени Сатурнова, Слънчева и Лунна степен и се бяха издигнали до този момент, който току що охарактеризирах, бяха стигнали определена степен на развитие в тяхното съществуване. Нека поставил пред нашата душа този образ от тъчащи в себе си топлинен, въздухообразен или газообразен и огнен елементи като едно мощно небесно кълбо, което се разделя в един слънчев и един земен елемент; но нека си представим, че всичко това, което имаме в тази елементарна-веществена форма на представата, е само средство за нещо духовно. Да си представим, че от материалната мантия, която е изтъкана от течен, въздухообразен и огнен елемент, ни гледат лицата на духовни същества, които тъкат там вътре, които изявяват в този елемент представен за нас, за вашата душа, чрез материални представи.
Да си представим, че имаме пред нас духовни Същества, които обръщат лицата си към нас и които работят там с помощта на топлината, на въздуха и на водата, за да организират небесни тела чрез силата на тяхното духовно-душевно естество.
Нека си представим този образ!
към текста >>
Призовете този образ, който се опитах да обрисувам, пред душите си, това живо тъкане на нещо духовно в нещо материално и призовете пред душата си вътрешната душевна сила, която произвежда тъкането,
орган
изирането в материята и за момент се абстрахирайте от всичко останало: Тогава ще имате пред себе си това, което живееше в душата на един древноеврейски мъдрец, когато звуците Берешит проникваха тази душа.
Призовете този образ, който се опитах да обрисувам, пред душите си, това живо тъкане на нещо духовно в нещо материално и призовете пред душата си вътрешната душевна сила, която произвежда тъкането, организирането в материята и за момент се абстрахирайте от всичко останало: Тогава ще имате пред себе си това, което живееше в душата на един древноеврейски мъдрец, когато звуците Берешит проникваха тази душа.
Бет, първата буква на тази дума, извикваше тъкането на материята, материалното тъкане на черупката, на мантията; вторият съставен звук Реш, извикваше лицевото естество на духовните Същества, които тъчаха в тази мантия, и Шит, третият звук, третата буква извикваше пробождащата сила, която се възмогна отвътре, за да се изяви.
към текста >>
Следователно вместо размислещата човешка душа си представяме една космическа
орган
изация от Същества, които произвеждат по същия начин /само че тяхното мислене е нещо космическо/ два такива комплекса: един комплекс имащ характера на представите, т.е.
Едното, което този човек размисля, да бъде образът на някаква дейност или на никакъв външен предмет или същество; този образ се явява в полето на съзнанието не чрез някакво външно виждане, не чрез външно възприятие, а чрез размисъл, чрез творческа дейност на душата. А това, което трябва да се яви като втори комплекс от представи при един така събуждащ се човек, да бъде едно горещо желание, нещо което човекът може да иска с цялата си заложба и разположение на душата. Така ние имаме един елемент от рода на представите и един такъв от рода на горещото желание, които се явяват пред нашата душа чрез външна размисъл. А сега вместо човешката душа, която размисля в себе си, представете си онова, което в Битието се нарича Елохими. Вместо единичната човешка душа представете си една група от размислящи духовни Същества, които обаче по същия начин произвеждат от тяхната вътрешност чрез размисъл, чрез мислене два комплекса, които бих могъл да сравня с това, което току що ви описах: с нещо имащо напълно характера на представите, с един комплекс от представи и един комплекс от горещо желание.
Следователно вместо размислещата човешка душа си представяме една космическа организация от Същества, които произвеждат по същия начин /само че тяхното мислене е нещо космическо/ два такива комплекса: един комплекс имащ характера на представите, т.е.
един такъв комплекс, който изявява нещо, който се проявява навън, който се показва навън; и един друг комплекс, който е от рода на горещото желание, който живее чрез вътрешно раздвижване, нещо възбуждащо се и движещо се вътрешно, нещо проникнато от вътрешно възбуждане. Следователно представяме си онези космически Същества, които са наречени Елохими, представя ме си ги "мислещи". И нека си представим тона "мислене" при думата: "създадоха", "бара". След това да си представим, че чрез това творческо мислене се раждат два такива комплекса: един комплекс, който клони повече към това, да бъде нещо изявяващо се навън, нещо проявяващо се навън, и един друг комплекс, нещо вътрешно движещо се, нещо вътрешно живеещо; тогава ще имаме приблизително онези два преставни комплекса, които са възникнали в душата на древноеврейския мъдрец, които в Библията са преведени с "Небесата и Земята", които изпълвали със своята звучност неговата душа: "ха-шамаим" в "ха-арец". Да се постараем колкото е възможно повече да забравим това, което съвременния човек си представя при думите небе и земя; да се постараем да поставим пред душата си двата представни комплекса: комплекса на това, което се проявява навън, което се изявява, комплексът на това, което напира да произведе някакво действие навън, и онзи друг комплекс на вътрешно раздвижване, на това, което иска да изживее себе си във вътрешността, което живо се раздвижва във вътрешността: тогава ще имаме смисъла на думата "ха-шамаим" и на другата дума "ха-арец" и заедно с това и самите Елохими, в течение на сказките ние ще се запознаем още по-точно с тях и ще преведем тяхното име на наш антропософски език; но сега искаме да се опитаме да проникнем до известна степен в смисъла на първичните думи,самите Елохими, що за същество, който иска да си състави една представа за това, което е живяло в душата на древноеврейски мъдрец, когато е употребявал тази дума, трябва да бъде наясно, че през онова време е съществувало едно напълно живо разбиране за това, че нашето Земно развитие има определен смисъл, определена цел.
към текста >>
59.
3. СКАЗКА ТРЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Но когато разглеждаме тези Елохими, ние не трябва да си ги представяме подобни на човеци, защото именно тази беше тяхната цел, да създадат човека, да му дадат съществуване чрез тяхната особена
орган
изация, която имат сега в тяхното мислене.
С това ние още по-ясно поставихме пред погледа си това, което мислеха Елохимите. Обаче ние никога не ще можем да си го представим по един правилен начин, ако не държим постоянно в съзнанието си, че всичко това, което назоваваме като елементарно съществуване, въздух, вода и топлина, е също външна форма на изразяване на духовни Същества. Не е много правилно да се каже: дреха; то трябва да се схваща по-скоро като едно изявяване. Следователно всичко, което наричаме по този начин като въздух, вода, топлина, е всъщност майя, илюзия, то съществува първо за външния поглед даже и на душевните очи. В действителност, когато вникнем в неговата истинска същност, то е нещо душевно-духовно, то е външна изява на душевно-духовно естество на Елохимите.
Но когато разглеждаме тези Елохими, ние не трябва да си ги представяме подобни на човеци, защото именно тази беше тяхната цел, да създадат човека, да му дадат съществуване чрез тяхната особена организация, която имат сега в тяхното мислене.
Следователно ние не трябва да си ги представяме в човешка форма; но в известно отношение при тези Елохими трябва да имаме предвид вече един вид разделяне в тяхното същество. Когато днес говорим за човека, ние не можем да го разберем, ако не разделим неговото същество на едно телесно, едно душевно и едно духовно естество. И вие знаете, колко много се занимаваме на антропософското поле, за да се запознаем по-точно с действеността и същността на тази троица на човека, неговото тяло, неговата душа и неговия дух. Да правим тази разлика, да познаем едно същество в тази троичност, ние сме принудени да вършим това едва при човека. И естествено бихме направили най-голяма грешка, ако бихме си представили същността на Съществата преди човека както тази на човека; но и при тях трябва да различим един вид телесно естество и един вид духовно естество.
към текста >>
Например не ще ни хрумне да локализираме същинското духовно естество на човека в ръката или в крака, а казваме: телесното естество е вложено главно в туловището, в краката, в ръцете; духовното има своите
орган
и в главата, в мозъка това са неговите инструменти.
Когато днес говорим за човека, ние не можем да го разберем, ако не разделим неговото същество на едно телесно, едно душевно и едно духовно естество. И вие знаете, колко много се занимаваме на антропософското поле, за да се запознаем по-точно с действеността и същността на тази троица на човека, неговото тяло, неговата душа и неговия дух. Да правим тази разлика, да познаем едно същество в тази троичност, ние сме принудени да вършим това едва при човека. И естествено бихме направили най-голяма грешка, ако бихме си представили същността на Съществата преди човека както тази на човека; но и при тях трябва да различим един вид телесно естество и един вид духовно естество. Обаче когато при човека правите разликата между неговото телесно естество и неговото духовно естество, трябва да имате съзнанието, че и във външната форма, в която ви се представя човекът, неговото същество обитава по различен начин.
Например не ще ни хрумне да локализираме същинското духовно естество на човека в ръката или в крака, а казваме: телесното естество е вложено главно в туловището, в краката, в ръцете; духовното има своите органи в главата, в мозъка това са неговите инструменти.
Следователно при външната форма на човека ние правим такава разлика, че считаме определени части повече като израз на тялото, а определени други части повече като израз на духовното. Нещо подобно трябва да сторим и по отношение на Елохимите, макар и не по същия, но по един подобен начин. Всъщност цялото тъкане и вълнуване, за което говорих, ще бъде правилно разбрано само тогава, когато го схващаме като тяло на духовно-душевно естество на Елохимите. Следователно всичко, което ни се представя като елементарно тъкане на въздухообразното, на топлинното, на течнообразното, е външната телесност на Елохимите. Обаче ние трябва да разпределим по различен начин частите на Елохимите в тези елементарни членове: трябва да си представим, че по-грубата част на Елохимите е свързана с течното и с въздухообразното.
към текста >>
От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата,
орган
изирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури.
Обикновено те се наричат етерни състояния и като първо в тези по-тънки състояния винаги сме различавали светлинното. Следователно, когато от топлинното състояние слизаме надолу към по-гъстото състояние, стигаме до газообразното, ако се издигнем по-нагоре стигаме до светлинното състояние. Ако се издигнем още по-нагоре от светлинното състояние, стигаме до едно още по-тънко етерно състояние. Тогава ние стигаме вече до нещо, което не е дадено непосредствено в обикновения сетивен свят. В сетивния сват ни е даден само един отблясък, едно отражение от това, което можем да наречем като по-тънко етерно състояние по отношение на светлинния етер.
От окултна гледна точка можем да говорим за това, че силите в този по-тънък етер са едни и същи както онези, които регулират химическите процеси, които направляват съчетанията на веществата, организирането на материята така, както това може да бъде изразено, когато върху една плоча поставяме ситен прах, след това докосваме плочата теглейки с един лък и получаваме така наречените Кладниеви звукови фигури.
Това, което грубият сетивен звук произвежда в праха, то става въобще в пространството. Пространството е диференцирано в себе си, пронизано е като вълни от такива сили, които са по-тънки от светлинните сили и които в духовната област представляват това, което в сетивната област е звукът. Така щото можем да говорим за химическия или звуков етер като за един по-тънък елемент, когато отиваме нагоре от топлината към светлината и от там до този по-тънък етер, който съдържа силите диференциращи, разделящи и съчетаващи материята, но който всъщност има отново, звуково естество. Сетивният звук, който чува сетивното ухо, е само един външен израз на този звуков етер, а именно един израз преминал през въздуха. Това ни довежда близо до този по-тънък елемент, който се намира над светлината.
към текста >>
Но от къде е
орган
изирана човешката форма?
Така ние трябва да си представим същността на Елохимите разпростряна над целия Космос, да си представим този Космос като тяло: това, което е елементарно съществуване в "тоху-ва-боху", като най-нисшата форма на тялото; топлинния елемент като нещо по-висше; като форма на най-висшето духовно естество "ха-шимаим", което се е отделило и сега действува творящо отвън върху цялото оформяне на "тоху-ва-боху". Сега вие можете да кажете: С това ти ни описа, че чрез космически изговореното светлозарно Слово тоху-ва-боху, това вълнуване едно през друго на елементарното съществуване, е било подредено, било е направено това, което по-късно е станало.
Но от къде е организирана човешката форма?
Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината".
към текста >>
Нашата форма е
орган
изирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество.
Така ние трябва да си представим същността на Елохимите разпростряна над целия Космос, да си представим този Космос като тяло: това, което е елементарно съществуване в "тоху-ва-боху", като най-нисшата форма на тялото; топлинния елемент като нещо по-висше; като форма на най-висшето духовно естество "ха-шимаим", което се е отделило и сега действува творящо отвън върху цялото оформяне на "тоху-ва-боху". Сега вие можете да кажете: С това ти ни описа, че чрез космически изговореното светлозарно Слово тоху-ва-боху, това вълнуване едно през друго на елементарното съществуване, е било подредено, било е направено това, което по-късно е станало. Но от къде е организирана човешката форма? Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там.
Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество.
Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим.
към текста >>
Винаги по-нисшито е
орган
изирано от по-висшето.
Така ние трябва да си представим същността на Елохимите разпростряна над целия Космос, да си представим този Космос като тяло: това, което е елементарно съществуване в "тоху-ва-боху", като най-нисшата форма на тялото; топлинния елемент като нещо по-висше; като форма на най-висшето духовно естество "ха-шимаим", което се е отделило и сега действува творящо отвън върху цялото оформяне на "тоху-ва-боху". Сега вие можете да кажете: С това ти ни описа, че чрез космически изговореното светлозарно Слово тоху-ва-боху, това вълнуване едно през друго на елементарното съществуване, е било подредено, било е направено това, което по-късно е станало. Но от къде е организирана човешката форма? Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество.
Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето.
Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>
Така ха-арец бе
орган
изирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите.
Сега вие можете да кажете: С това ти ни описа, че чрез космически изговореното светлозарно Слово тоху-ва-боху, това вълнуване едно през друго на елементарното съществуване, е било подредено, било е направено това, което по-късно е станало. Но от къде е организирана човешката форма? Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето.
Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите.
Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>
Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го
орган
изира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината".
Но от къде е организирана човешката форма? Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите.
Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината".
Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>
Така тоху-ва-боху е
орган
изирана, изведена е от безредието на елементите.
Не може да съществува никаква такава човешка форма, каквато ние имаме която ходи на два крака, която употребява ръцете, както ние ги употребяваме -, без тя да бъде в силите заложени в мозъка и лъчезарещи от там. Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината".
Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите.
Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим. Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>
Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е
орган
изирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува
орган
изиращо от
орган
ите на духа, които се намират в ха-шамаим.
Нашата форма е организирана от най-висшите духовни сили, които се излъчват от нашето духовно естество. Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите.
Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим.
Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>
Една
орган
изиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
Винаги по-нисшито е организирано от по-висшето. Така ха-арец бе организирана като тяло на Елохимите за нисшето от по-висшата телесна част, от ха-шамаим и от действуващото в него душевно естество на Елохимите. Следователно най-висшето духовно естество на Елохимите завладява това, което се беше отделило, и го организира, както е изразено в думите: "Светлината изявяваща се чрез космическото Слово се влива в тъмнината". Така тоху-ва-боху е организирана, изведена е от безредието на елементите. Ако си представите в ха-шамаим така да се каже главата на Елохимите и в елементарните състояния, които са останали след отделянето на ха-шамаим, тялото и крайниците, и сега чрез силата на главата е организирана туловището и крайниците, елементарното, тогава ще имате фактическия процес тогава ще имате един вид човекът увеличен до размерите на Космоса; и в това Космоса той действува организиращо от органите на духа, които се намират в ха-шамаим.
Една организиращ себе си макрокосмически човек, това трябва да си обрисуваме като картина пред душата, когато се представим всички онези излъчвания на сили, които се разливат надолу от ха-шамаим към ха-арец.
към текста >>
Чрез какво може да бъде тя
орган
изирана и превърната в човешка форма?
Нека се запитаме: чрез какво човекът, според Духовната наука, а не според дилетантната днешна наука, чрез какво човекът е станал такъв, какъвто той е днес? Чрез какво е получил той своята определена форма, която го различава от всички останали живи същества от околната среда; кое го прави всъщност човек? Какво тъче през тази човешка форма? Ако човек не си слага никаква превръзка пред очите, извънредно лесно е да се каже, кое прави от човека човек: Това, което той има и всички останали същества около него в земното съществуване нямат говорът, който се изразява в звуци, това го прави човек. Представете си животинската форма!
Чрез какво може да бъде тя организирана и превърната в човешка форма?
Какво трябва да се внесе в нея, за да стане тя човешка форма? Нека поставим въпроса така: Да си представим една животинска форма и че трябва да провикнем тази форма с нещо, да я проникнем с едно дихание. Какво би трябвало да съдържа това дихание, щото чрез него тази форма да започне да говори? Тя би трябвало да се чувствува вътрешно така организирана, че да може да излъчва от себе си звучност, глас. Именно звучността създава от животинската форма човешката форма.
към текста >>
Тя би трябвало да се чувствува вътрешно така
орган
изирана, че да може да излъчва от себе си звучност, глас.
Представете си животинската форма! Чрез какво може да бъде тя организирана и превърната в човешка форма? Какво трябва да се внесе в нея, за да стане тя човешка форма? Нека поставим въпроса така: Да си представим една животинска форма и че трябва да провикнем тази форма с нещо, да я проникнем с едно дихание. Какво би трябвало да съдържа това дихание, щото чрез него тази форма да започне да говори?
Тя би трябвало да се чувствува вътрешно така организирана, че да може да излъчва от себе си звучност, глас.
Именно звучността създава от животинската форма човешката форма. Следователно, как можем да чувствуваме Космоса образно? Как можем да почувствуваме това, което аз описах пред вашата душа в образи, построих подробно образ по образ от елементарното състояние? Как можем да почувствуваме формата на макрокосмическия човек, да го почувствуваме вътрешно? Когато започнем да чувствуваме, как звукът преминава във форма.
към текста >>
60.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Върху този въпрос ще се разберем най-добре, когато го поставим така: Биха ли могли очи, каквито са обикновените очи, биха ли могли въобще сетивни
орган
и, каквито са днешните сетивни
орган
и, да проследят външно по смисъл това, което е съобщено в сътворението в шест дни?
Върху този въпрос ще се разберем най-добре, когато го поставим така: Биха ли могли очи, каквито са обикновените очи, биха ли могли въобще сетивни органи, каквито са днешните сетивни органи, да проследят външно по смисъл това, което е съобщено в сътворението в шест дни?
Защото събитията, фактите, които ни се съобщават, протичат главно в сферата на това, което можем да наречем елементарно съществуване. Така щото следователно, за да виждаме тези процеси, би била необходима определена степен на ясновидско познание, на ясновидско възприятие. Напълно е вярно, че Библията ни разказва за възникването на сетивния свят от свръхсетивния, и че фактите, които тя поставя на върха, на челно място, са свръхсетивни факти, макар и те да се намират с една степен по-горе от нашите обикновени сетивни факти, които са произлезли от тези други току що охарактеризирани факти. Следователно с всичко това, което всъщност вписваме в смисъла на сътворението в шест дни, ние поглеждаме в известно отношение в една ясновидска област. Това, което е съществувало по-рано, възниква отново в етерна форма и в елементарна форма.
към текста >>
Обаче законите, които царуваха в тази планета от топлина, това следователно, което произвеждаше диференцирането,
орган
изираше тъкането едно в друго, бяха същите закони, които днес царуват в гъстото, в твърдото минерално царство.
Така следователно ние трябва да очакваме, да видим възникващо по един нов начин това, което през време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване се е развило постепенно. Ето защо, нека първо се запитаме: Какви са били особените състояния, в които е било потопено развитието на тези три планетарни форми? Можем да кажем ..../липсва малко текст/.... ната наука" всичко е било в един вид минерално състояние. Това, което е съществувало там като първа заложба на човека, което е съставлявало въобще цялата маса на Стария Сатурн, е било в един вид минерално състояние. При това не трябва да си представяме днешната минерална форма; защото старият Сатурн не съществуваше още в течна или твърда форма, а беше съставен само от тъчаща едно в друго топлина.
Обаче законите, които царуваха в тази планета от топлина, това следователно, което произвеждаше диференцирането, организираше тъкането едно в друго, бяха същите закони, които днес царуват в гъстото, в твърдото минерално царство.
Следователно, когато казваме: старият Сатурн, а също и човекът се намираха в едно минерално състояние, трябва да имаме съзнанието, че това не е било едно минерално състояние като днешното, с твърди форми, а едно състояние сред тъчащата топлина, обаче с минерални закони. След това идва Слънчевото състояние. Това състояние ние трябва да схващаме все още така, че от масата на Слънцето още не беше се отделило нищо подобно на това, което по-късно стана Земя. Всичко съставляваше едно общо тяло, в което беше включена и днешната Земя, едно общо космическо тяло беше това през стария Слънчев период. В сравнение е предишния Сатурн, в това старо Слънце се беше образувала една газообразна маса, така щото освен тъчащата едно в друго топлина имаме и една газообразна или въздухообразна форма, която се струи едно през друго, съчетава се закономерно едно през друго.
към текста >>
61.
5. СКАЗКА ПЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това е онази чудесна хармония, на която загатнах вчера, където това, което ние самите можем да кажем, е било открито от ясновидски
орган
и, които са ни говорили преди хилядолетия.
Ние виждаме това потвърдено, когато проявим волята правилно да го разберем. Чудно е, как това, което изследваме независимо от всеки религиозен документ, ние намираме потвърдено чрез Генезиса. Мога да ви уверя, че начинът, по който в моята "Тайна наука" Земното развитие бе описано като едно повторение на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, че това описание съвсем нарочно и съвестно бе държано настрана всичко онова, което би могло да бъде взето някакси от Генезисът. Там са описани само онези резултати, които могат да бъдат намерени независимо от всеки външен документ. Но когато после сравните това намерено независимо от документите с Генезисът, тогава ще откриете, че този Генезис, това Битие, стои пред нас като един документ, който ни казва същото нещо, което и ние открили чрез нашето изследване.
Това е онази чудесна хармония, на която загатнах вчера, където това, което ние самите можем да кажем, е било открито от ясновидски органи, които са ни говорили преди хилядолетия.
Следователно, когато разглеждаме повече по-тънките елементи на нашето Земно развитие, тогава в това, което е наречено трите първи дни на сътворението, ние виждаме едно последователно действие на топлина, светлина, звуков етер и жизнен етер, а в това, което е възбудено в себе си, което е оживено в себе си, виждаме едновременно да се развиват състоянията на сгъстяване от топлината въздухът, после водата /течното състояние/ и земното или твърдо състояние, по начини, който вече ви описах. Така тъкат едни в други състоянията на сгъстяване и на разредяване и по този начин ние добиваме един единен миров образ на нашето Земно развитие. И когато говорим така за по-гъстите състояния, за топлина, въздух, вода, земя, или за по-разредените състояния, за светлинен, звуков, жизнен етер, ние имаме работа с форми на изява, с външни одежди на духовно-душевни Същества. От тези духовно-душевни Същества в смисъла на Генезиса на първо място пред нашите душевни очи застават Елохимите. И в смисъла на нашата антропософска мъдрост за нас трябва да възникне въпросът: какво естество са били всъщност Елохимите, какви същества са били те?
към текста >>
62.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Библията познава представата, че по-рано Елохимите бяха един вид членове на една група и след това се обединиха в едно единство, така щото по-рано работеха като членове на една група за едно общо дело, а след това са управлявани от един общ
орган
изъм.
Нещо действително съществуваше едва тогава, когато те създадоха общото произведение. Но в самата тази работа те се развиха по-високо, доведоха своето единство до действителност, така щото сега не бяха само седем, в седморката беше едно цяло и сега ние можем да говорим за едно "Елохимство", което се изявява по седморен начин. Това Елохимство трябваше първо за развие. То е това, до което Елохимите се издигнаха чрез своята работа. Библията познава това.
Библията познава представата, че по-рано Елохимите бяха един вид членове на една група и след това се обединиха в едно единство, така щото по-рано работеха като членове на една група за едно общо дело, а след това са управлявани от един общ организъм.
И това действително единство на Елохимите, в което Елохимите активно действуват като членове, като органи, Библията нарича "Явех-Елохим".
към текста >>
И това действително единство на Елохимите, в което Елохимите активно действуват като членове, като
орган
и, Библията нарича "Явех-Елохим".
Но в самата тази работа те се развиха по-високо, доведоха своето единство до действителност, така щото сега не бяха само седем, в седморката беше едно цяло и сега ние можем да говорим за едно "Елохимство", което се изявява по седморен начин. Това Елохимство трябваше първо за развие. То е това, до което Елохимите се издигнаха чрез своята работа. Библията познава това. Библията познава представата, че по-рано Елохимите бяха един вид членове на една група и след това се обединиха в едно единство, така щото по-рано работеха като членове на една група за едно общо дело, а след това са управлявани от един общ организъм.
И това действително единство на Елохимите, в което Елохимите активно действуват като членове, като органи, Библията нарича "Явех-Елохим".
към текста >>
63.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Видите ли, на първата степен на ясновиждането това съвсем не са изрази за външни действителни духовни същества, а това, което се явява първо е ако мога така да се изразя един вид
орган
ическо съзнание; то е едно образно представяне, едно прожектиране навън в пространството на това, което става в самия наш
орган
изъм.
Обаче през време на стария Лунен период образите, които се явяваха, бяха главно нещо съвършено различно от предметите на нашето земно съзнание; такива са те и при начинающето ясновиждане. При действителното начинаещо ясновиждане ясновидецът съвсем не вижда първо външни духовни същества: той вижда образа. И ние трябва да се запитаме: Какво означават тези образи, които възникват там? Видите ли, на първата степен на ясновиждането това съвсем не са изрази за външни духовни същества: той вижда образи. И ние трябва да се запитаме: Какво означават тези образи, които възникват там?
Видите ли, на първата степен на ясновиждането това съвсем не са изрази за външни действителни духовни същества, а това, което се явява първо е ако мога така да се изразя един вид органическо съзнание; то е едно образно представяне, едно прожектиране навън в пространството на това, което става в самия наш организъм.
И когато ясновидецът започва да развива в себе си силите, тогава той може за да посочим сега един действителен пример да чувствува така, като че възприема далече вън в пространството две ярко светещи кълба. Ако ясновидецът би казал сега: Там вън се намират накъде две същества, той по всяка вероятност би си представил нещо погрешно. Във всеки случай в начало това не е правилното състояние на нещата; то ще бъде нещо съвършено друго. То ще бъде така, че ясновидството прожектира навън сили в пространството, които работят в самия него, и възприема две кълба. А тези две кълба могат да представляват например това, което работи в астралното тяло на ясновидеца и произвежда вътрешно силата на виждането в неговите две очи.
към текста >>
То е един вид
орган
ическо съзнание, едно прожектираме навън в пространството на собствената вътрешност.
Това е най-погрешното, в което човек може да изпадне. То едва ли би могло да бъде нещо друго, освен едно ехо от един вътрешен процес. И докато по правило това, което се явява като цветни образи, като формени образи, представлява почти чисти процеси на собствената вътрешност, по правило гласовете се празна работа, нещо несъществено, което става в душата. И най-добре е, когато всеки, който започва да възприема гласове, да храни отначало най-голямо недоверие към съдържанието на тези гласове. Както виждате, началото на това образно възприятие трябва при всички обстоятелства да се приема с голяма предпазливост.
То е един вид органическо съзнание, едно прожектираме навън в пространството на собствената вътрешност.
Но като нещо съвършено нормално това съзнание е съществувало през време на старото Лунно развитие като такова органическо съзнание Самите хора на старата Луна едва ли са възприемали и нещо друго освен това, което тогава е ставало в тях.
към текста >>
Но като нещо съвършено нормално това съзнание е съществувало през време на старото Лунно развитие като такова
орган
ическо съзнание Самите хора на старата Луна едва ли са възприемали и нещо друго освен това, което тогава е ставало в тях.
То едва ли би могло да бъде нещо друго, освен едно ехо от един вътрешен процес. И докато по правило това, което се явява като цветни образи, като формени образи, представлява почти чисти процеси на собствената вътрешност, по правило гласовете се празна работа, нещо несъществено, което става в душата. И най-добре е, когато всеки, който започва да възприема гласове, да храни отначало най-голямо недоверие към съдържанието на тези гласове. Както виждате, началото на това образно възприятие трябва при всички обстоятелства да се приема с голяма предпазливост. То е един вид органическо съзнание, едно прожектираме навън в пространството на собствената вътрешност.
Но като нещо съвършено нормално това съзнание е съществувало през време на старото Лунно развитие като такова органическо съзнание Самите хора на старата Луна едва ли са възприемали и нещо друго освен това, което тогава е ставало в тях.
към текста >>
Всички
орган
и, които човек притежава, са образувани чрез силите на заобикалящия го свят, от този заобикалящ го свят.
Аз съм припомнял важните думи, които Гьоте е казал: Окото е образувано от светлината за светлината. Тези думи трябва да се разбират много дълбоко.
Всички органи, които човек притежава, са образувани чрез силите на заобикалящия го свят, от този заобикалящ го свят.
И повърхностна философия е тази, който подчертава само една страна на истината, когато се казва: Без окото човекът не би възприемал никаква светлина. Защото другата важна страна на истината е тази: Без светлина никога не бе могло да се развие едно око и също така без звук не би могло да се развие никакво ухо. От една по-дълбока гледна точка всеки кантианизъм е една повърхностност, защото той дава само едната страна на истината. Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи. През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели участие в развитието на нашите светове, е била изграждането на органите.
към текста >>
Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните
орган
и.
Тези думи трябва да се разбират много дълбоко. Всички органи, които човек притежава, са образувани чрез силите на заобикалящия го свят, от този заобикалящ го свят. И повърхностна философия е тази, който подчертава само една страна на истината, когато се казва: Без окото човекът не би възприемал никаква светлина. Защото другата важна страна на истината е тази: Без светлина никога не бе могло да се развие едно око и също така без звук не би могло да се развие никакво ухо. От една по-дълбока гледна точка всеки кантианизъм е една повърхностност, защото той дава само едната страна на истината.
Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи.
През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели участие в развитието на нашите светове, е била изграждането на органите. Първо трябва да бъдат изградени органите и след това те могат да възприемат. Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите. Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката.
към текста >>
През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели участие в развитието на нашите светове, е била изграждането на
орган
ите.
Всички органи, които човек притежава, са образувани чрез силите на заобикалящия го свят, от този заобикалящ го свят. И повърхностна философия е тази, който подчертава само една страна на истината, когато се казва: Без окото човекът не би възприемал никаква светлина. Защото другата важна страна на истината е тази: Без светлина никога не бе могло да се развие едно око и също така без звук не би могло да се развие никакво ухо. От една по-дълбока гледна точка всеки кантианизъм е една повърхностност, защото той дава само едната страна на истината. Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи.
През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели участие в развитието на нашите светове, е била изграждането на органите.
Първо трябва да бъдат изградени органите и след това те могат да възприемат. Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите. Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат.
към текста >>
Първо трябва да бъдат изградени
орган
ите и след това те могат да възприемат.
И повърхностна философия е тази, който подчертава само една страна на истината, когато се казва: Без окото човекът не би възприемал никаква светлина. Защото другата важна страна на истината е тази: Без светлина никога не бе могло да се развие едно око и също така без звук не би могло да се развие никакво ухо. От една по-дълбока гледна точка всеки кантианизъм е една повърхностност, защото той дава само едната страна на истината. Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи. През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели участие в развитието на нашите светове, е била изграждането на органите.
Първо трябва да бъдат изградени органите и след това те могат да възприемат.
Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите. Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени.
към текста >>
Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени
орган
ите.
Защото другата важна страна на истината е тази: Без светлина никога не бе могло да се развие едно око и също така без звук не би могло да се развие никакво ухо. От една по-дълбока гледна точка всеки кантианизъм е една повърхностност, защото той дава само едната страна на истината. Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи. През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели участие в развитието на нашите светове, е била изграждането на органите. Първо трябва да бъдат изградени органите и след това те могат да възприемат.
Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите.
Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени. Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието.
към текста >>
Като чисто физични
орган
и нашите сетивни
орган
и са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите.
От една по-дълбока гледна точка всеки кантианизъм е една повърхностност, защото той дава само едната страна на истината. Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи. През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели участие в развитието на нашите светове, е била изграждането на органите. Първо трябва да бъдат изградени органите и след това те могат да възприемат. Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите.
Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите.
Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени. Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието. Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата.
към текста >>
Нашите сетивни
орган
и са съставени според законите на физиката.
Светлината, която протъкава и изпълва със своите вълни пространството на вселената, е причината за очните органи. През време на старата Лунна епоха главната работа на Съществата, които са взели участие в развитието на нашите светове, е била изграждането на органите. Първо трябва да бъдат изградени органите и след това те могат да възприемат. Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите. Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите.
Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката.
Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени. Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието. Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата. През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията.
към текста >>
През време на старата Лунна епоха тези
орган
и са били овътрешнени.
Първо трябва да бъдат изградени органите и след това те могат да възприемат. Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите. Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат.
През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени.
Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието. Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата. През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията. Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност. Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън.
към текста >>
Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен
орган
, в един
орган
на съзнанието.
Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите. Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени.
Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието.
Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата. През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията. Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност. Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън. И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи.
към текста >>
Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че
орган
ите така да се каже са изтеглени навън от съществата.
Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени. Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието.
Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата.
През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията. Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност. Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън. И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи. Следователно това е било едно възприемане на образи, които обаче изглеждали като че изпълват мировото пространство.
към текста >>
Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила
орган
ите навън.
През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени. Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието. Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата. През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията. Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност.
Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън.
И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи. Следователно това е било едно възприемане на образи, които обаче изглеждали като че изпълват мировото пространство. В действителност те не са били нищо друго освен изрази за работата на елементарното съществуване над органите на човека. Как се е образувал той самият, как от самото му същество така да се каже са се развили възприемащите очи, тази работа над самия него, неговото собствено развитие, това е възприемал човекът през време на старата Лунна епоха. Така за него външният свят е бил един вътрешен свят, защото целият външен свят е работел над неговата вътрешност.
към текста >>
И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите
орган
и.
Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието. Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата. През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията. Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност. Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън.
И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи.
Следователно това е било едно възприемане на образи, които обаче изглеждали като че изпълват мировото пространство. В действителност те не са били нищо друго освен изрази за работата на елементарното съществуване над органите на човека. Как се е образувал той самият, как от самото му същество така да се каже са се развили възприемащите очи, тази работа над самия него, неговото собствено развитие, това е възприемал човекът през време на старата Лунна епоха. Така за него външният свят е бил един вътрешен свят, защото целият външен свят е работел над неговата вътрешност. И за себе си той не е различавал външното от вътрешното.
към текста >>
В действителност те не са били нищо друго освен изрази за работата на елементарното съществуване над
орган
ите на човека.
През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията. Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност. Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън. И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи. Следователно това е било едно възприемане на образи, които обаче изглеждали като че изпълват мировото пространство.
В действителност те не са били нищо друго освен изрази за работата на елементарното съществуване над органите на човека.
Как се е образувал той самият, как от самото му същество така да се каже са се развили възприемащите очи, тази работа над самия него, неговото собствено развитие, това е възприемал човекът през време на старата Лунна епоха. Така за него външният свят е бил един вътрешен свят, защото целият външен свят е работел над неговата вътрешност. И за себе си той не е различавал външното от вътрешното. Той съвсем не е възприемал Слънцето като нещо външно. Тогавашният човек не е отделял Слънцето от себе си, а е чувствувал в себе си развитието на своите очи.
към текста >>
64.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това е така, като че той се образуваше като
орган
на Елохимите, на Архаите и т.н., в чиито тела бе съществувал като техен член.
Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез действието на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство както описахме това във формата на видове. Земята докарва из себе си разбира се само така, че това може да бъде възприето само по свръхсетивен начин основата на растителния живот, а горе в етера тъче това, което можем да наречем Съзнателна душа във връзка със Сетивната душа и с Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Така тъче в окръжността на Земното развитие душевно-духовният човек. Той се намира един вид в субстанцията на различните духовни същества. До тогава той няма всъщност никакъв самостоятелен живот, никакво самостоятелно съществуване.
Това е така, като че той се образуваше като орган на Елохимите, на Архаите и т.н., в чиито тела бе съществувал като техен член.
Ето защо естествено е, че ни се разказва за тези Същества защото само те са всъщност индивидуалности през това време на Земното развитие -, защото със съдбата на тези Същества ни се описва и съдбата на човешката заложба. Но, ако човекът действително трябваше някога да стъпи на Земята и да я насели, трябва както лесно можете да си представите това да настъпи нещо, което можем да наречем едно постепенно сгъстяване, втвърдяване на човека. Това душевно-духовно естество трябва постепенно да се облече в едно тяло. Следователно накрая на това, което в Библията е описано като ден трети не сътворението, ние имаме един душевно-духовен човек в неговата заложба, така както днес говорим за Съзнателната душа, Разсъдъчната или Чувствуваща душа и Сетивната душа. Всичко това трябва един вид да се облече в една външна дреха.
към текста >>
65.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни
орган
и.
Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние. Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние.
Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи.
През време когато преминавайки от Лемурийската в Атлантската епоха се разви онова състояние на мъгла в окръжността на Земята и мъглите все повече и повече се сгъстяваха, тогава бе преобразено и това, което по-рано беше в етерно състояние, то бе превърнато в състоянието което се приближаваше до това, което днес познаваме. Етерното стана все повече и повече физическо, и колкото и чудно да звучи това, /защото самата Духовна наука днес в много отношения е проникната от материалистични възгледи/: растенията видими за едно външно око се развиха много по-късно от времето, което е посочено с така наречения ден трети на сътворението. Те се развиха едва към Атлантската епоха. Геологическите условия, които са необходими за днешните растения, не трябва да се търсят в много далечни времена.
към текста >>
Така, както то е съществувало тогава, то естествено не съществува днес; но ние все пак можем да го сравним с определени членове на днешната човешка
орган
изация.
Но сега трябва да вземем предвид, че това има като последствие нещо много важно. Какво е всъщност това, което тогава напусна Земята и отиде в мировото пространство? С други думи: Къде намираме ние днес това в човека? В кои членове на човешкото същество трябва да търсим това, което тогава напусна Земята и отиде в мировото пространство?
Така, както то е съществувало тогава, то естествено не съществува днес; но ние все пак можем да го сравним с определени членове на днешната човешка организация.
Нека във връзка с това разгледаме човека. Днешният човек е съставен от познатите нам членове: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и носител на Аза. Знаем, че от тези четири членове през време на нощното сънно състояние в леглото се намират изоставени от другите членове физическото тяло и етерното тяло, когато говорим за древните времена, които са описани в Библията за втория и до третия ден, тогава ние не можем да говорим още за физическото и етерно тяло така, каквито те са днес. Те се образуваха едва по-късно от веществото на Земята. Това, което съществуваше тогава от човека, днес то принадлежи главно на това, което през време на нощното сънно състояние се отделя от по-грубите членове на човешката природа, това което наричаме астралната същност на човека.
към текста >>
66.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Това "мъжко и женско" е най-
орган
иченият превод в Библията.
Едно диференциране, едно сгъстяване към физическото настъпи по-късно под влиянието на Явех-Елохим. Можете вече да доловите с вашето предчувствие, че човекът създаден от Елохимите не беше още разделен на мъжки и женски род, както днес, а той съдържаше и двата пола, мъжкия и женския, в себе си, половете не бяха разделени. Следователно онзи човек, който се роди в смисъла, както Библията ни казва това чрез Елохимите: "Да направим човека", не е бил още диференциран, а е бил едновременно мъж и жена. Чрез това сътворение на Елохимите се роди човекът мъж-жена. Това е значението, първоначалното значение на това, което е преведено така изопачено в модерните библии: "И Елохимите създадоха човека, мъж и жена го създадоха".
Това "мъжко и женско" е най-органиченият превод в Библията.
Тук ние нямаме работа с нещо мъжко и женско в днешния смисъл, а с недиференцирания човек, с човека, който съдържаше в себе си и мъжкия и женския пол. Аз зная много добре, че множество тълкуватели на Библията са се обърнали срещу това тълкуване и са се опитали да превърнат в насмешка това, което много правилно са казали вече по-стари тълкуватели. Те се опитват да се противопоставят на това тълкуване, според което човекът създаден от Елохимите е бил едновременно мъж и жена в едно същество, че следователно образът и подобието на Елохимите, това, което се е родило по образа на Елохимите, е човекът мъж-жена. Такива тълкуватели, които се надигат срещу това, бих искал да ги запитам, на какво се опират те всъщност. Те не могат да се опират на ясновидско изследване; защото това изследване никога не ще каже нещо друго, освен това, което току що ви казах.
към текста >>
67.
Съдържание
GA_123 Евангелието на Матей
За връзката между макрокосмическите тайни и човешкия
орган
изъм.
Особености на посвещението в есейската общност. Числото 7 и числото 12.
За връзката между макрокосмическите тайни и човешкия организъм.
Опасните страни на окултното развитие. Родословието на Христос Исус според Евангелието на Лука и според Евангелието на Матей.
към текста >>
68.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
За целта, всеки народ е така устроен, дори и в детайлите на своята физическа
орган
изация, че да вложи своя дял по един естествен и правилен начин.
Официалната история описва чисто външните факти. В своите абстрактни описания тя поставя един народ до друг и изобщо не търси връзките между тях. В този случай всички фундаментални събития и факти остават съвсем на заден план за онзи, който иска да разбере еволюцията на човечеството, а най-вече обстоятелството, че нито един народ няма същата задача, която стои пред втори или трети народ, а всеки народ има своята специална мисия, своята специална задача. Всеки народ се бори за увеличаване на общото благо, което Земята трябва да получи в хода на общочовешката еволюция и всеки народ влага своя дял, а той винаги е различен и строго определен. Всеки народ има своята специална мисия.
За целта, всеки народ е така устроен, дори и в детайлите на своята физическа организация, че да вложи своя дял по един естествен и правилен начин.
С други думи: телата на хората,принадлежащи към даден народ, показват такова устройство, както във физическото тяло, така и в етерното тяло и в астралното тяло*4, и такова взаимно съчетаване, че те да се окажат най-подходящият инструмент за подготовката на онзи дял, който всеки народ има да прибави към общото благо на човечеството. Но какъв дял трябваше да внесе тъкмо еврейският народ и как екстрактът на този еврейски дял прие форма в тялото на Исус от Назарет?
към текста >>
69.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни
орган
изиращи действия, насочени към вътрешността на тялото.
Едно друго разклонение прекоси Африка и внесе там туранския елемент. А там, където се срещнаха северното разклонение, поело от Атлантида към Азия, и другото разклонение, поело от Атлантида към Африка, възникна една своеобразна смесица, от която по-късно произлезе еврейският народ. С този народ се случи нещо особено. Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ. Да, то пое в една съвсем друга посока.
Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото.
Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото. У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото. Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
към текста >>
Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна,
орган
изираща сила във вътрешните области на тялото.
А там, където се срещнаха северното разклонение, поело от Атлантида към Азия, и другото разклонение, поело от Атлантида към Африка, възникна една своеобразна смесица, от която по-късно произлезе еврейският народ. С този народ се случи нещо особено. Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ. Да, то пое в една съвсем друга посока. Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото.
Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото.
У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото. Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
към текста >>
У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите
орган
изиращи сили по отношение на тялото.
С този народ се случи нещо особено. Всичко онова, което описахме като един вид упадък на старото астрално-етерно ясновидство, и което сред определени народи се превърна в нещо лошо навлизайки, като външно ясновидство, в своята последна фаза, всичко то се насочи в посока навътре у онези хора, които образуваха еврейския народ. Да, то пое в една съвсем друга посока. Вместо да се прояви външно, като остатък от низшето астрално ясновидство на атлантското човечество, у този народ то се прояви като мощни организиращи действия, насочени към вътрешността на тялото. Това, което във външния свят се превърна в нещо упадъчно и поради обстоятелството, че остана консервативно, се пропи с ариманически елемент, сега у този народ то напредна в правилната посока, пулсирайки като активна, организираща сила във вътрешните области на тялото.
У представителите на еврейския народ то не се прояви като упадъчно ясновидство, а прояви своите организиращи сили по отношение на тялото.
Всичко, което у туранците се превърна в нещо упадъчно, у еврейския народ действуваше творчески и съзидателно.
към текста >>
Всичко, което у атлантските народи беше от божествено-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира
орган
и и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като божествено съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото.
Ето защо се налага да обобщим: В човешките физически тела на еврейския народ, чиито наследствени качества се предаваха чрез кръвното родство от поколение на поколение, действува всичко онова, което като външно виждане вече беше надживяло своята епоха, и за да намери своя истински елемент, трябваше да потърси друга арена на действие. Това, което даваше на атлантците силата да виждат в пространството и в духовните области, което у туранците деградира под формата на низше ясновидство, всичко това се промени и у този малък народ тръгна в съвсем друга посока.
Всичко, което у атлантските народи беше от божествено-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира органи и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като божествено съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото.
Всичко, което атлантецът виждаше, когато насочваше своя ясновиждащ поглед в пространството, у еврейския народ се измести навътре и се прояви във вътрешността на тялото като орган на съзнанието, като съзнание за Яхве или Йехова. Този народ намери обитаващия и разпръснат в пространството Бог, съединен със своята собствена кръв; този народ намери себе си и се видя изцяло проникнат от разпръснатия в пространството Бог, и той вече знаеше: Този Бог живее в моя вътрешен свят, в моето тяло, в пулсациите на моята кръв.
към текста >>
Всичко, което атлантецът виждаше, когато насочваше своя ясновиждащ поглед в пространството, у еврейския народ се измести навътре и се прояви във вътрешността на тялото като
орган
на съзнанието, като съзнание за Яхве или Йехова.
Ето защо се налага да обобщим: В човешките физически тела на еврейския народ, чиито наследствени качества се предаваха чрез кръвното родство от поколение на поколение, действува всичко онова, което като външно виждане вече беше надживяло своята епоха, и за да намери своя истински елемент, трябваше да потърси друга арена на действие. Това, което даваше на атлантците силата да виждат в пространството и в духовните области, което у туранците деградира под формата на низше ясновидство, всичко това се промени и у този малък народ тръгна в съвсем друга посока. Всичко, което у атлантските народи беше от божествено-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира органи и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като божествено съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото.
Всичко, което атлантецът виждаше, когато насочваше своя ясновиждащ поглед в пространството, у еврейския народ се измести навътре и се прояви във вътрешността на тялото като орган на съзнанието, като съзнание за Яхве или Йехова.
Този народ намери обитаващия и разпръснат в пространството Бог, съединен със своята собствена кръв; този народ намери себе си и се видя изцяло проникнат от разпръснатия в пространството Бог, и той вече знаеше: Този Бог живее в моя вътрешен свят, в моето тяло, в пулсациите на моята кръв.
към текста >>
70.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Тук, на Земята, е невъзможно да бъдат непосредствено възприети проявленията на живота или на хармонията на сферите, обаче може да бъде възприето онова, което действува в цялата
орган
изация на човешкото същество.
И така, ние виждаме, че двата най-висши вида етер, жизненият етер и звуковият етер, въпреки че се излъчват от Слънцето и принадлежат към неговите най-висши еманации, не се изявяват непосредствено в условията на Земния свят. Тук ние сме изправени пред нещо, което въпреки че се излъчва от Слънцето остава скрито за обикновеното възприятие. От всичко, което живее в звуковия етер и в жизнения етер, на Земята може да бъде възприето само нещо, което е скрито във вътрешността на човешкото тяло.
Тук, на Земята, е невъзможно да бъдат непосредствено възприети проявленията на живота или на хармонията на сферите, обаче може да бъде възприето онова, което действува в цялата организация на човешкото същество.
към текста >>
Нормално човекът може да възприема нещата, едва когато отново се вмъкне във физическото си и етерното си тяло и употребява външните
орган
и на етерното тяло в служба на мисленето, а външните
орган
и на физическото тяло за целите на сетивните възприятия.
Когато нощем сме извън нашето физическо тяло, тогава нашето астрално тяло е пронизано и оживотворено от „хармониите на сферите", от онова, което иначе се носи в етера, в звуковия етер. Когато посипем някакъв прах върху метална плоча и предизвикаме вибрации в нея с помощта на цигулков лък, те се предават също и на праха, образувайки т. нар. Кладниеви фигури. По същия начин нощно време хармониите на сферите навлизат в човека и го изпълват със своите „вибрации", внасяйки отново ред и хармония в безредието, което човекът е създал през деня със своите сетивни възприятия. А това, което живее и пулсира в жизнения етер, то навлиза в телата ни също и по време на съня, само че човекът е лишен от възприятие за този вътрешен живот на своите обвивки, докато се намира извън своето физическо и етерно тяло.
Нормално човекът може да възприема нещата, едва когато отново се вмъкне във физическото си и етерното си тяло и употребява външните органи на етерното тяло в служба на мисленето, а външните органи на физическото тяло за целите на сетивните възприятия.
към текста >>
Искаме ли да преведем неговите думи на съвременен език, бихме могли да кажем, че той се обръщаше към учениците си примерно по следния начин: Когато поглеждате нагоре към Слънцето, вие възприемате неговата благотворна топлина и светлина, които струят към Земята; но развивайки по-висшите възприемателни
орган
и, вие сте в състояние да възприемете самото Слънчево Същество, което се намира зад физическото Слънце; тогава вие възприемате звуковия етер.
И онзи, който по неповторим и величествен начин твърдеше, че зад Слънчевите въздействия, така, както те струят към Земята под формата на светлина и топлина, има и нещо друго, а именно звукова деятелност, жизнена деятелност, проявяващи се в човешкия живот като едва доловим полъх, беше именно Заратустра или Зороастър.
Искаме ли да преведем неговите думи на съвременен език, бихме могли да кажем, че той се обръщаше към учениците си примерно по следния начин: Когато поглеждате нагоре към Слънцето, вие възприемате неговата благотворна топлина и светлина, които струят към Земята; но развивайки по-висшите възприемателни органи, вие сте в състояние да възприемете самото Слънчево Същество, което се намира зад физическото Слънце; тогава вие възприемате звуковия етер.
към текста >>
Докато при туранските народи, наследствените сили от миналото служеха за изграждане на външните ясновиждащи
орган
и, при еврейския народ те се насочиха на вътре, за да подобрят вътрешната телесна
орган
изация, така че еврейският народ беше наистина избран да усеща и чувствува в своя телесен
орган
изъм всичко онова, което иначе, през Атлантската епоха, беше разпростряно зад физическите предмети.
Ето в какво се състои тайната на еврейския народ.
Докато при туранските народи, наследствените сили от миналото служеха за изграждане на външните ясновиждащи органи, при еврейския народ те се насочиха на вътре, за да подобрят вътрешната телесна организация, така че еврейският народ беше наистина избран да усеща и чувствува в своя телесен организъм всичко онова, което иначе, през Атлантската епоха, беше разпростряно зад физическите предмети.
Яхве или Йехова, както съзнателно го произнася еврейският народ, е кон центрираният в една точка „велик Дух", който за старото ясновидство стоеше зад всички неща и Същества. Преданието сочи и факта, че родоначалникът на древноеврейския народ именно като родоначалник получи тази вътрешна организация по един твърде специален начин.
към текста >>
Преданието сочи и факта, че родоначалникът на древноеврейския народ именно като родоначалник получи тази вътрешна
орган
изация по един твърде специален начин.
Ето в какво се състои тайната на еврейския народ. Докато при туранските народи, наследствените сили от миналото служеха за изграждане на външните ясновиждащи органи, при еврейския народ те се насочиха на вътре, за да подобрят вътрешната телесна организация, така че еврейският народ беше наистина избран да усеща и чувствува в своя телесен организъм всичко онова, което иначе, през Атлантската епоха, беше разпростряно зад физическите предмети. Яхве или Йехова, както съзнателно го произнася еврейският народ, е кон центрираният в една точка „велик Дух", който за старото ясновидство стоеше зад всички неща и Същества.
Преданието сочи и факта, че родоначалникът на древноеврейския народ именно като родоначалник получи тази вътрешна организация по един твърде специален начин.
към текста >>
Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази
орган
изираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка.
Бащата на Авраам прибягва до хитрост и показва на Нимрод едно чуждо дете; а неговото собствено дете, Авраам, бива отгледано в една пещера, фактът, че Авраам действително е първият, който насочва старите ясновидчески сили навътре, за да развие там онази организираща сила, която ще го издигне до вътрешното съзнание за Бога; трансформацията на целия сбор от сили: Ето за какво говори легендата, когато разказва, че в продължение на три години, там в пещерата, по силата на Божията благодат, детето сукало мляко от пръста на дясната си ръка.
Тъкмо това себе-изхранване, тази интровертираност на силите, които по-рано осигуряваха ясновидството, са представени от легендата по един чуден начин в лицето на родоначалника Авраам. Когато се докоснем до истинската същност на подобни легенди, ние си казваме: Да, за нас е ясно, че древните разказвачи не са можели да изразят това, което е скрито зад легендите, освен с помощта на образи. И тези образи бяха в състояние да пробудят ако не съзнанието, то поне чувство на преклонение пред великите събития и факти. А за онези времена това беше достатъчно.
към текста >>
Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа
орган
изация, за разлика от всички останали около него.
И така, Авраам е онзи, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на божествената мъдрост, на астралното виждане, но вече по един чисто човешки начин, а именно под формата на човешкото мислене.
Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него.
Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган. Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето. Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от органите на физическото тяло. Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството. Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
към текста >>
Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален
орган
.
И така, Авраам е онзи, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на божествената мъдрост, на астралното виждане, но вече по един чисто човешки начин, а именно под формата на човешкото мислене. Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него.
Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган.
Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето. Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от органите на физическото тяло. Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството. Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
към текста >>
Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето
орган
, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето.
И така, Авраам е онзи, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на божествената мъдрост, на астралното виждане, но вече по един чисто човешки начин, а именно под формата на човешкото мислене. Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него. Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган.
Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето.
Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от органите на физическото тяло. Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството. Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
към текста >>
Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от
орган
ите на физическото тяло.
И така, Авраам е онзи, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на божествената мъдрост, на астралното виждане, но вече по един чисто човешки начин, а именно под формата на човешкото мислене. Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него. Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган. Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето.
Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от органите на физическото тяло.
Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството. Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
към текста >>
Обаче аритметиката се опира на един физически
орган
.
Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него. Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган. Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето. Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от органите на физическото тяло. Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството.
Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
към текста >>
И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият
орган
на мисленето, онзи
орган
, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог.
Тук ние се докосваме до една дълбока връзка между външните сили, които дотогава подхранваха ясновидството, и това, което отсега нататък трябваше да служи на мисленето. Ето защо Авраам с право е посочван като откривател на аритметиката.
И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог.
По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>
Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия
орган
изъм на Авраам.
Ето защо Авраам с право е посочван като откривател на аритметиката. И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог. По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент.
Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам.
И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>
И понеже тук става дума именно за физически
орган
, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог. По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам.
И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>
По-рано в окултните школи мисълта за Бога се пораждаше от божествената мъдрост и тя можеше да бъде предавана на онези, които също бяха в състояние да имат възприятия в своето етерно тяло, независимо от
орган
ите на физическото тяло.
По-рано в окултните школи мисълта за Бога се пораждаше от божествената мъдрост и тя можеше да бъде предавана на онези, които също бяха в състояние да имат възприятия в своето етерно тяло, независимо от органите на физическото тяло.
Ако обаче един физически инструмент трябва да бъде предаден на друг човек, за тази цел съществува само едно средство: Неговото наследяване. Следователно, това, което беше най-важно и най-съществено за Авраам, т.е. физическият орган, трябваше да бъде съхранен чрез физическата наследственост в хода на отделните поколения. И така, за нас става ясно, защо цялата наследственост и пренасянето на физическите качества чрез кръвта на поколенията, беше нещо толкова важно за еврейския народ.
към текста >>
физическият
орган
, трябваше да бъде съхранен чрез физическата наследственост в хода на отделните поколения.
По-рано в окултните школи мисълта за Бога се пораждаше от божествената мъдрост и тя можеше да бъде предавана на онези, които също бяха в състояние да имат възприятия в своето етерно тяло, независимо от органите на физическото тяло. Ако обаче един физически инструмент трябва да бъде предаден на друг човек, за тази цел съществува само едно средство: Неговото наследяване. Следователно, това, което беше най-важно и най-съществено за Авраам, т.е.
физическият орган, трябваше да бъде съхранен чрез физическата наследственост в хода на отделните поколения.
И така, за нас става ясно, защо цялата наследственост и пренасянето на физическите качества чрез кръвта на поколенията, беше нещо толкова важно за еврейския народ.
към текста >>
Обаче това, което у Авраам беше първоначално една физическа предразположба, а именно формирането на един физически
орган
за обхващане на божествения свят, трябваше най-напред да укрепне.
Обаче това, което у Авраам беше първоначално една физическа предразположба, а именно формирането на един физически орган за обхващане на божествения свят, трябваше най-напред да укрепне.
Предавайки се от поколение на поколение, то проникваше все по-навътре в човешката природа и я обхващаше все по-дълбоко. Или, с други думи: Това, което Авраам долови като мисия на еврейския народ, трябваше да се усъвършенствува и в хода на поколенията да постигне един завършен и цялостен вид. Но понеже става дума за физически орган, всичко това можеше да бъде постигнато единствено чрез наследствеността.
към текста >>
Но понеже става дума за физически
орган
, всичко това можеше да бъде постигнато единствено чрез наследствеността.
Обаче това, което у Авраам беше първоначално една физическа предразположба, а именно формирането на един физически орган за обхващане на божествения свят, трябваше най-напред да укрепне. Предавайки се от поколение на поколение, то проникваше все по-навътре в човешката природа и я обхващаше все по-дълбоко. Или, с други думи: Това, което Авраам долови като мисия на еврейския народ, трябваше да се усъвършенствува и в хода на поколенията да постигне един завършен и цялостен вид.
Но понеже става дума за физически орган, всичко това можеше да бъде постигнато единствено чрез наследствеността.
към текста >>
И за да може онова същество, което живя като индивидуалност на Заратустра, да получи едно възможно най-добре развито физическо тяло, съдържащо и онези
орган
и, които са необходими за мисловното обхващане на Бога с инструментариума на човешкото физическо тяло, наложително беше, щото физическите качества, вложени в Авраам, да постигнат една връхна точка в своето развитие.
И за да може онова същество, което живя като индивидуалност на Заратустра, да получи едно възможно най-добре развито физическо тяло, съдържащо и онези органи, които са необходими за мисловното обхващане на Бога с инструментариума на човешкото физическо тяло, наложително беше, щото физическите качества, вложени в Авраам, да постигнат една връхна точка в своето развитие.
Те трябваше вътрешно да укрепнат и чрез наследствеността да осигурят на Заратустра онова физическо тяло, от което той действително се нуждаеше. Но когато физическото тяло на един човек напредва към съвършенство и става, така да се каже, употребимо за целите, стоящи пред Заратустра, тогава е необходимо и нещо друго, а не само усъвършенствуването на физическото тяло. Естествено, невъзможно е изолираното усъвършенствуване на физическото тяло, взето само за себе си. Постепенно, чрез физическата наследственост, трябваше да бъдат усъвършенствувани и неговите три обвивки. Следователно това, което можеше да бъде дадено на физическия, етерния и астралния човек, той трябваше да го получи в хода на поколенията.
към текста >>
Докато отделният човек, за да постигне известно съвършенство на своето физическо тяло, минава през период от седем години, то за цялостната
орган
изация и усъвършенствуване на физическото тяло в общочовешки смисъл са необходими седем поколения.
Ние често сме посочвали как първият период след раждането обхваща времето до шестата, седмата година: През този период се развива главно физическото тяло. Развитието на етерното тяло става от шестата, седмата до четиринадесетата, петнадесетата година. После докъм двайсет и първата, двайсет и втората година настъпва развитието на астралното тяло. Тук е в сила една закономерност, основаваща се на числото седем. Но подобна закономерност съществува не само за отделния човек, но и за развитието на цялото човечество и неговите външни „обвивки" в хода на поколенията и ние тепърва ще вникваме в дълбоките тайни на тези закономерности.
Докато отделният човек, за да постигне известно съвършенство на своето физическо тяло, минава през период от седем години, то за цялостната организация и усъвършенствуване на физическото тяло в общочовешки смисъл са необходими седем поколения.
Обаче унаследяването не протича така, че качествата да се предават директно от един човек на друг, или от едно поколение на друго. Наследствените качества, за които става дума, не се предават непосредствено от бащата на сина или от майката на дъщерята, а от бащата на внука, следователно през едно поколение, т.е. на второто, четвъртото и т.н. С други думи наследствеността не се проявява непосредствено. Тук ние се изправяме пред един процес, който се опира на числото седем, но понеже наследствеността винаги прескача едно поколение, фактически ние се изправяме пред числото четиринадесет.
към текста >>
Следователно, заложеното като физическа
орган
изация у родоначалника Авраам, трябваше да мине през три пъти по седем, съответно три пъти по четиринадесет поколения; едва в този случай цялостният процес можеше да обхване физическото, етерното и астралното тяло.
Физическите качества, заложени в тялото на Авраам, можеха да стигнат своята върхова точка едва след четиринадесет поколения. За да бъдат обаче обхванати от този процес както етерното, така и астралното тяло, тогава развитието което за определения човек протича от седмата до четиринадесетата година трябваше да включи следващите седем, съответно четиринадесет поколения. И това, което за отделния човек представлява едно развитие в рамките на седем години респективно до четиринадесетата година то трябваше да мине през четиринадесет поколения.
Следователно, заложеното като физическа организация у родоначалника Авраам, трябваше да мине през три пъти по седем, съответно три пъти по четиринадесет поколения; едва в този случай цялостният процес можеше да обхване физическото, етерното и астралното тяло.
На кратко: за да стигнат до пълно съвършенство, физическите заложби на Авраам трябваше да минат през три пъти по четиринадесет поколения и да обхванат както физическото, така и етерното, и астралното тяло.
към текста >>
71.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна
орган
изация.
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание. Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е.
към текста >>
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна
орган
изация, изразяваща се в това, че в човешкия
орган
изъм беше вложен един физически инструмент, един физически
орган
, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
към текста >>
„външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически
орган
и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание. Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е.
„външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност. Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло.
към текста >>
Следователно, благодарение на този
орган
стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло.
Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него. Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност.
Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло.
към текста >>
Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически
орган
, чрез физическото познание.
Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо.
Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание.
По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог. Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател. Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие. Да, при едно точно определено условие, той трябваше да е напълно уверен, че същите сили, които говорят в колективното съзнание на народа, са идентични с онези сили, които се проявяват и в Мистериите, макар и в една по-висша форма. Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от еволюцията на човечеството.
към текста >>
72.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една
орган
изираща, жива, животворна сила.
Ние видяхме: Когато се роди т. нар. Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия. Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят. Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа.
До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила.
Ето как Буда навлезе в организма на Натановия Исус, според описанията на Лука, за да намери своята нова степен.
към текста >>
Ето как Буда навлезе в
орган
изма на Натановия Исус, според описанията на Лука, за да намери своята нова степен.
Натанов Исус, описан в Евангелието на Лука а той е съвсем различен от Соломоновия Исус от Евангелието на Матей тогава съществото на Буда, въплътено в етерното тяло, проникна, така да се каже, и в астралното тяло на този Натанов Исус, за когото ни говори Евангелието на Лука. Да повторим: След своята инкарнация като Гаутама Буда, въпросното същество не беше тук, за да подпомага едно или друго учение; въпросният Буда беше тук, за да упражнява своите непосредствени въздействия. Той се превърна в една реална сила, която действуваше в нашия физически свят с оглед на процесите в духовния свят. Нещо съвършено различно е да действуваш с помощта на някакво учение, от това да действуваш чрез живата сила, чрез силата на растежа. До момента когато един Бодисатва става Буда, той е Учител; от този момент нататък той е една организираща, жива, животворна сила.
Ето как Буда навлезе в организма на Натановия Исус, според описанията на Лука, за да намери своята нова степен.
към текста >>
След като Авраам беше избран да изиграе една толкова важна роля в еволюцията на човечеството, наложително се оказа в неговия вътрешен
орган
изъм да проникне онова, което атлантското човечество възприемаше като Дух всепроникващия и оживотворяващ Дух.
След като Авраам беше избран да изиграе една толкова важна роля в еволюцията на човечеството, наложително се оказа в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което атлантското човечество възприемаше като Дух всепроникващия и оживотворяващ Дух.
Всичко това стана за пръв път при Авраам, и по този начин за пръв път можа да настъпи една промяна в духовното виждане на човека. Впрочем, за да настъпи тя, необходима беше намесата на едно божествено-духовно Същество. Едно божествено-духовно Същество вложи, така да се каже, в организма на Авраам зародиша на всички организми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията.
към текста >>
Едно божествено-духовно Същество вложи, така да се каже, в
орган
изма на Авраам зародиша на всички
орган
изми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията.
След като Авраам беше избран да изиграе една толкова важна роля в еволюцията на човечеството, наложително се оказа в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което атлантското човечество възприемаше като Дух всепроникващия и оживотворяващ Дух. Всичко това стана за пръв път при Авраам, и по този начин за пръв път можа да настъпи една промяна в духовното виждане на човека. Впрочем, за да настъпи тя, необходима беше намесата на едно божествено-духовно Същество.
Едно божествено-духовно Същество вложи, така да се каже, в организма на Авраам зародиша на всички организми, които трябваше да произлязат от него в редицата на поколенията.
към текста >>
Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия
орган
изъм, в неговата вътрешна
орган
изация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух.
Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух.
Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам. Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят.
към текста >>
Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната
орган
изация на Авраам.
Следователно, тогавашните есеи казваха: Това, което всъщност можа да формира еврейският народ, за да стане той носител на Христовата мисия, първоначално възникна като една заложба чрез онова тайнствено Същество, което може да бъде намерено само когато се издигнем през цялата верига от поколения чак до Авраам; въпросната заложба беше вложена в неговия организъм, в неговата вътрешна организация, за да упражнява по-нататък своите въздействия всред представителите на еврейския народ като един вид народностен Дух.
Следователно, искаме ли да разберем тази последна тайна от еволюцията на човечеството, ние трябва да се издигнем до този Дух, който вложи въпросната заложба, и да го търсим там, където той все още не беше проникнал във вътрешната организация на Авраам.
Ето защо есеите казваха: Ако човек иска да се издигне до този инспириращ Дух на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, тогава като есей или терапевт, той трябва да претърпи определено развитие, за да се пречисти от всичко онова, което след Авраам е проникнало в човешката душа. Есеите знаеха: Духовната същност, която човек носи в себе си, както и всички духовни Същества, които се намесват в общочовешката еволюция, могат да бъдат видени в тяхната чистота само в духовния свят; според начина, по който те живеят в нас, те са опетнени от силите на физическия сетивен свят.
към текста >>
Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна
орган
изация, се нуждаеше от четиридесет и две поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло.
Ето какво проповядваха есеите. Ето какво проповядваше и един от тях, Йешуа бен Пандира, под влияние на инспириращия го Бодисатва.
Според есейското учение, онова Същество, което инспирира Авраам, за да приеме той божественото ядро в своята вътрешна организация, се нуждаеше от четиридесет и две поколения, за да слезе напълно в едно човешко тяло.
Сега вече след като знаем това ние се добираме и до източника, от който бликна познанието, озарило автора на Матеевото Евангелие. Сега вече разбираме защо евангелистът Матей трябваше да проследи тъкмо тези четиридесет и две поколения (Матей! , 1-17). А Исус, синът на Пандира, беше онзи, който обърна внимание на есеите преди всичко върху следното. Той живееше в едно столетие, когато веригата на четиридесет и двете поколения трябваше да бъде прекъсната; и това щеше да стане след около едно столетие.
към текста >>
Обаче ясновиждащото съзнание е длъжно да постигне следното: без да си служи с физическото и етерното тяло, то трябва да „вижда" единствено със свръхсетивните
орган
и на астралното тяло и Аза.
И какво трябва да се случи с човека днес а същото е било валидно и по времето на Христос Исус когато той се издига до ясновидството в неговия най-висш смисъл? Когато днес, със своето астрално тяло и своя Аз човекът напуска физическото и етерното тяло, нормално е той да изпадне в безсъзнателно състояние.
Обаче ясновиждащото съзнание е длъжно да постигне следното: без да си служи с физическото и етерното тяло, то трябва да „вижда" единствено със свръхсетивните органи на астралното тяло и Аза.
В този случай ясновиждащото съзнание става част от звездния свят и възприема това, което се намира там; то не само вижда, то просто се присъединява към звездния свят. Както съзнанието на есеите се издига нагоре през интервалите от време според закономерностите на числото седем, така и човекът трябва да преодолее определени степени, които ще му позволят да възприема мировото пространство като ясновидец.
към текста >>
Когато се потопява във вътрешността на своя
орган
изъм, той е изложен само на опасността да бъде завладян именно от силите на своя вътрешен
орган
изъм, от желанията, страстите и всичко онова, което е скрито в дъното на душата и за което обикновено човек не мисли, за което той просто не подозира; понеже общоприетото възпитание не му позволява да вникне в тези сили.
По сходен начин човек трябва да се издигне в своя живот, ако иска да узнае какви тайни лежат в основата на целия Космос.
Когато се потопява във вътрешността на своя организъм, той е изложен само на опасността да бъде завладян именно от силите на своя вътрешен организъм, от желанията, страстите и всичко онова, което е скрито в дъното на душата и за което обикновено човек не мисли, за което той просто не подозира; понеже общоприетото възпитание не му позволява да вникне в тези сили.
Той просто няма възможност да бъде обхванат от тях, понеже в мига на пробуждането погледът му веднага бива отклонен към външния свят. И така, потъвайки в своя вътрешен свят, човекът е застрашен, така да се каже, от низшите инстинкти и най-егоистичните сили на собствената си природа, докато „разширявайки се" в целия Космос, пред него възниква една друга опасност. Тази опасност можем да опишем по следния начин: Ако в мига на заспиване човек не изпада в безсъзнание, а бих казал заспива съзнателно, така че в астралното си тяло и Аза да разполага с един вид инструмент за възприемане на духовния свят, тогава го настига другата опасност: Той е за слепен, също като човек, който гледа право в Слънцето. Той е заслепен от могъщото величие на това, което вижда и преди всичко, от необичайната и сложна обърканост на своите впечатления.
към текста >>
73.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез
орган
ите, формирани у него след луциферическите влияния.
Фактически онези Мистерии, които водеха своите ученици по пътя на посвещението, разгледано вчера от нас като познание за великите тайни на космическото пространство, искаха да издигнат човека над всичко земно, или по-добре казано, над това, в което той се превърна след своите земни инкарнации.
Те поучаваха как човекът може да гледа на света, когато го възприема не чрез органите, формирани у него след луциферическите влияния.
Как изглежда Вселената за ясновиждащия поглед, след като човек се освободи от възприятията, постигнати чрез физическото и етерното тяло, след като се освободи от всичко, което напира към него от земния свят? Ето какъв беше на първо време големият въпрос пред учениците на Мистериите. А да не забравяме, че човекът се намираше в подобно състояние, и то по напълно естествен начин, още преди земните си инкарнации, още преди да се превърне в „земния Адам", за когото ни говори Библията, и особено Евангелието на Лука. Следователно, съществуват само две възможности, чрез които човекът може да бъде едно божествено-духовно същество. Едната възможност е във висшето посвещение на Мистериите; другата възможност е неосъществима в сегашната степен на Земната еволюция тя беше налице в една от елементарните степени от съществуванието на човека: а именно преди слизането на божествения човек през Лемурийската епоха до онова, което Библията нарича „земен човек", защото „Адам" означава онзи „земен човек", който е изгубил чистата си божествено-духовна природа и е привлякъл земни елементи за изграждането на своето тяло.
към текста >>
Следователно, ако се пренесем зад онези времена, които Библията свързва с Авраам, ние ще установим, че цялата душевна структура, цялата душевна
орган
изация на човека е била съвсем друга, в сравнение с днешната, и това се отнася особено за паметта.
Следователно, ако се пренесем зад онези времена, които Библията свързва с Авраам, ние ще установим, че цялата душевна структура, цялата душевна организация на човека е била съвсем друга, в сравнение с днешната, и това се отнася особено за паметта.
И ако се пренесем още по-назад в миналото, и стигнем до Атлантската епоха, ние трябва да заявим: Тогава паметта беше коренно различна. Преди всичко, тя обхващаше не само, както днес, личните изживявания в рамките на отделния човешки живот, но проникваше и зад раждането, разпростирайки се върху изживяванията на бащата, дядото и т.н. Паметта беше като нещо, което чрез кръвта се носеше през поколенията и едва по-късно тя се сви, ограничавайки се в рамките на индивидуалния човешки живот.
към текста >>
Докато Евангелието на Матей ни описва онази божествено-духовна сила, която от една страна поражда у Авраам вътрешния
орган
на съзнанието за Яхве; макар че от друга страна тя е същата сила, която в продължение на 42 поколения подготвя една строго определена наследствена линия в рамките на физическото и етерното тяло.
В лицето на Натановия Исус трябваше да бъде посочено онова, което човекът има не от земните, а от небесните източници. И така, Евангелието на Лука ни описва божествено-духовното Същество, което е проникнало в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус.
Докато Евангелието на Матей ни описва онази божествено-духовна сила, която от една страна поражда у Авраам вътрешния орган на съзнанието за Яхве; макар че от друга страна тя е същата сила, която в продължение на 42 поколения подготвя една строго определена наследствена линия в рамките на физическото и етерното тяло.
към текста >>
А учението за вътрешната душевна
орган
изация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер.
Както показва духовно-научното изследване, след смъртта на Йешуа бен Пандира, в лицето на ученика Матай силен тласък получи учението, третиращо подготовката на кръвта за идващия Исус от Матеевото Евангелие.
А учението за вътрешната душевна организация, което е свързано със старото назирейство, беше продължено от другия голям ученик на Йешуа бен Пандира, от Нецер.
Нецер беше предопределен да основе една малка колония. В Палестина съществуваха множество такива колонии и всяка една от тях полагаше грижи за отделен клон на есейството. Последователите на Нецер бяха групирани най-вече в една тайнствена колония, разположена около мястото, което по-късно Библията нарече с името Назарет. Там в Назарет, или Нецерет, ученикът на Йешуа бен Пандира основа една колония, чиито членове живееха в строга тайна; те поддържаха духа на старото назирейство. С оглед на процесите, за които ще говоря допълнително, за Исус от Евангелието на Матей след бягството в Египет и след завръщането оттам нямаше по-подходяща атмосфера от тази на назирейството.
към текста >>
И така, изграждането на физическото и етерното тяло за новата инкарнация на Заратустра трябваше да привърши в онази етерно-физическа
орган
изация, която беше подготвена в рамките на наследствената линия, започваща с Авраам.
Припомнете си, как аз многократно съм описвал пред Вас, че в индивидуалното си развитие от раждането до седмата година човекът развива предимно физическото тяло, през следващите седем години, т.е. от смяната на зъбите до половата зрелост той развива предимно етерното тяло, и едва после идва ред за свободното разгръщане на астралното тяло.
И така, изграждането на физическото и етерното тяло за новата инкарнация на Заратустра трябваше да привърши в онази етерно-физическа организация, която беше подготвена в рамките на наследствената линия, започваща с Авраам.
Обаче след като Заратустра стигна до крайната точка на развитие, имам предвид развитието на етерното тяло, оказа се че това, което е подготвено за него, е вече недостатъчно, и той трябваше да пристъпи към развитието на астралното тяло. И тогава настъпва онова чудно и величествено събитие, без разбирането на което ние изобщо не сме в състояние да проникнем в Мистерията на Христос Исус. До дванадесетата си година Заратустровата индивидуалност живя във физическото и етерното тяло на Исус от Евангелието на Матей; защото при тази индивидуалност, а отчасти и поради климатичните особености, периодът, за който в нашите географски области са нужни четиринадесет, петнадесет години, в случая настъпва по-рано. До дванадесетата година беше постигнато всичко, което е възможно в съответно подготвеното физическо и етерно тяло на соломоновата наследствена линия. И тогава фактически Заратустровата индивидуалност напусна това физическо и етерно тяло, за което първоначално се говори в Евангелието на Матей и премина в Исус от Евангелието на Лука.
към текста >>
74.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Неговото съзнание угасва в мига на заспиването, когато астралното тяло и Азът напускат етерно-физическия
орган
изъм, така че той наистина се носи из Макрокосмоса, само че не знае нищо за тази част от своето съществувание.
Осветеният обаче знае! Както е известно, през денонощието човекът разполага с две основни състояния на съзнанието: будност и сън. Ние многократно сме описвали как при заспиването, Азът и астралното тяло се отделят от физическото и етерното тяло. Така със своите Аз и астрално тяло, човекът се разлива из целия Космос, за да извлече оттам онези сили, от които се нуждае за своя дневен буден живот, фактически от заспиването до пробуждането, човекът е разлят из целия обкръжаващ го свят. Обаче той не знае нищо за това.
Неговото съзнание угасва в мига на заспиването, когато астралното тяло и Азът напускат етерно-физическия организъм, така че той наистина се носи из Макрокосмоса, само че не знае нищо за тази част от своето съществувание.
към текста >>
И цялото посвещение се свежда до следното: Навлизайки в Макрокосмоса, човекът да се окаже с подготвен и здрав
орган
изъм, който да устои пред напора на свръхсетивния свят.
Ако заспива неподготвен и възприема онзи свят, в който пребивава докато спи, човекът остава под величествените и грандиозни впечатления, които обаче бихме могли да сравним с пълното заслепяване на неподготвеното човешко око, когато в него нахлува ярката Слънчева светлина. Да, в този случай човекът изживява едно космическо заслепяване, което умъртвява нещо в душата му.
И цялото посвещение се свежда до следното: Навлизайки в Макрокосмоса, човекът да се окаже с подготвен и здрав организъм, който да устои пред напора на свръхсетивния свят.
Но това е само едната страна: човекът да стане възприемчив за Макрокосмоса, за онзи свят, в който той пребивава всяка нощ, макар че спящото му съзнание не регистрира този факт.
към текста >>
в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата
орган
изация на един потомък от Соломоновия дом.
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом. Ние видяхме още, как в продължение на 12 години Заратустровата индивидуалност успя да развие в това момче Исус т.е.
в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом.
Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника. Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
към текста >>
По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като
орган
и.
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом. Ние видяхме още, как в продължение на 12 години Заратустровата индивидуалност успя да развие в това момче Исус т.е. в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло.
По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи.
После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника. Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
към текста >>
Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените
орган
и, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника.
Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
към текста >>
75.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
За да охарактеризираме посвещението при есеите от тази гледна точка, следва да заявим: Когато един есей напредваше през описаните четиридесет и две степени, постигайки едно по-пълно познание за своята истинска същност, за своя истински Аз и изобщо за всичко, позволяващо на човека да вижда чрез външните, унаследени
орган
и, тогава той се издигаше през съответните четиридесет и две степени до онова божествено-духовно Същество, наречено Яхве или Йехова, което взе участие във формирането на описания от мен
орган
, появил се за пръв път в
орган
изма на Авраам; тъкмо него виждаше по духовен път Авраам и тъкмо това беше съществено за онези времена.
За да охарактеризираме посвещението при есеите от тази гледна точка, следва да заявим: Когато един есей напредваше през описаните четиридесет и две степени, постигайки едно по-пълно познание за своята истинска същност, за своя истински Аз и изобщо за всичко, позволяващо на човека да вижда чрез външните, унаследени органи, тогава той се издигаше през съответните четиридесет и две степени до онова божествено-духовно Същество, наречено Яхве или Йехова, което взе участие във формирането на описания от мен орган, появил се за пръв път в организма на Авраам; тъкмо него виждаше по духовен път Авраам и тъкмо това беше съществено за онези времена.
С други думи, всеки от есеите насочваше поглед към вътрешната човешка същност, породена от действията на това божествено-духовно Същество. Следователно, подобно посвещение имаше за цел познанието за вътрешната човешка същност.
към текста >>
Следователно, главната опасност от едно такова навлизане във вътрешните области на човешкия
орган
изъм се изразява в неудържимото нарастване на егоизма.
Следователно, главната опасност от едно такова навлизане във вътрешните области на човешкия организъм се изразява в неудържимото нарастване на егоизма.
Сякаш един особен вид илюзия винаги обхваща всички, които и днес се стремят към навлизане в своя вътрешен свят чрез някакво езотерично обучение. В такъв случай у човека наистина се проявяват всевъзможни форми на егоизъм, и след като вече те са налице, по правило той просто не може да повярва, че те са действително разновидности на егоизма. Той би повярвал на всичко друго, но не и на факта, че те са разновидности на егоизма. Пътят към висшите светове винаги е бил описван по такъв начин, че дори за съвременния човек е ясно: превъзмогването на неимоверни пречки е нещо необходимо! И някои от онези хора, които в наши дни с готовност поемат пътя към висшите светове, но без да са наясно с необходимостта от усилията на превъзмогването и биха желали да съзерцават във висшите светове, но без да изживеят това, което в действителност ги издига там, за такива хора винаги е неприятно, когато установят как егоизмът просто блика от човешката природа.
към текста >>
Човекът вижда процесите в астралното тяло не чрез своя Аз; напротив, Азът си служи с
орган
ите на астралното тяло.
След като обозначаваме предметите от околния сетивен свят като „царство", с оглед на съвременния език а в Древноеврейския език това разграничение не е съществувало ние с право допълваме: там се намират минералното царство, растителното царство и животинското царство. В древноеврейския език всичко това е включено в едно царство и съответното понятие „Малхут" обединява тези три царства. Когато нашият поглед се насочва към сетивния свят и с помощта на Аза различава там животните, растенията и минералите, по същия начин и погледът на онзи, който се потопява в своя вътрешен свят, се насочва към всичко онова, което той може да възприеме в астралното тяло.
Човекът вижда процесите в астралното тяло не чрез своя Аз; напротив, Азът си служи с органите на астралното тяло.
И сега всичко, което човекът вижда, разполагайки с една по-различна възприемателна способност и включвайки своя Аз в онзи свят, с който е свързан чрез астралните органи, всичко това древноеврейският език обозначава с три израза. Както ние различаваме животинското, растителното и минералното царство, така и в древноеврейския език, когато човекът започне да навлиза в своето астрално тяло е налице една троичност: Нецах, Йезод, Ход.
към текста >>
И сега всичко, което човекът вижда, разполагайки с една по-различна възприемателна способност и включвайки своя Аз в онзи свят, с който е свързан чрез астралните
орган
и, всичко това древноеврейският език обозначава с три израза.
След като обозначаваме предметите от околния сетивен свят като „царство", с оглед на съвременния език а в Древноеврейския език това разграничение не е съществувало ние с право допълваме: там се намират минералното царство, растителното царство и животинското царство. В древноеврейския език всичко това е включено в едно царство и съответното понятие „Малхут" обединява тези три царства. Когато нашият поглед се насочва към сетивния свят и с помощта на Аза различава там животните, растенията и минералите, по същия начин и погледът на онзи, който се потопява в своя вътрешен свят, се насочва към всичко онова, което той може да възприеме в астралното тяло. Човекът вижда процесите в астралното тяло не чрез своя Аз; напротив, Азът си служи с органите на астралното тяло.
И сега всичко, което човекът вижда, разполагайки с една по-различна възприемателна способност и включвайки своя Аз в онзи свят, с който е свързан чрез астралните органи, всичко това древноеврейският език обозначава с три израза.
Както ние различаваме животинското, растителното и минералното царство, така и в древноеврейския език, когато човекът започне да навлиза в своето астрално тяло е налице една троичност: Нецах, Йезод, Ход.
към текста >>
Ако обаче човек не затваря сам очите си, достатъчно е да отправи поглед към вътрешното устройство на своя
орган
изъм, и там той ще открие своя Аз!
В известен смисъл Азът е най-висшата съставни, част на човешка; но такъв, какъвто е днес, Азът представлява, така да се каже, бебето измежду всичките четири съставни части. Макар и да съдържа в себе си най-висшите заложби на човешкото същество, според днешната си еволюционна степен, Азът стои на най-долното стъпало. За сметка на това, според днешната си еволюционна степен, физическото тяло е на най-горното стъпало, разбира се не благодарение на човека, а благодарение на непрекъснатите грижи от страна на божествено-духовните Същества по време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие. Дори астралното тяло също е по-съвършено от човешкия Аз. Следователно, ако първоначално насочим поглед към човешкия Аз, той изглежда като най-близък до нас и ние не случайно се идентифицираме с него.
Ако обаче човек не затваря сам очите си, достатъчно е да отправи поглед към вътрешното устройство на своя организъм, и там той ще открие своя Аз!
Помислете само: Колко далеч е човекът от тайните на физическото тяло!
към текста >>
То е център на емоциите и страстите; чрез емоциите на астралното тяло човекът изпитва всевъзможни наслади от неща, които директно разрушават съвършената
орган
изация на физическото тяло, въпреки че етерното тяло застава като едно препятствие пред тях.
Физическото тяло е изградено не само в хода на милиони години, но и благодарение на милиони божествено-духовни Същества, на които то дължи своята вътрешна структура. Между „най-горната" и „най-долната" съставна част са разположени астралното и етерното тяло. Спрямо физическото тяло, астралното тяло също е на по-ниско равнище.
То е център на емоциите и страстите; чрез емоциите на астралното тяло човекът изпитва всевъзможни наслади от неща, които директно разрушават съвършената организация на физическото тяло, въпреки че етерното тяло застава като едно препятствие пред тях.
Аз често съм споменавал как онези сърдечни отрови, до които човек прибягва поради желанията на астралното си тяло, твърде бързо биха подкопали неговото здраве и как той дължи своето здраве само на обстоятелството, че в цялостната си организация, човешкото сърце е така мъдро устроено, че десетилетия наред успява да отблъсква атаките на астралното тяло. Колкото по-дълбоко слизаме в тялото, толкова по-висши духовни сили са намесени в неговото формиране. Или с други думи: Тъкмо „най-младите" Богове, най-свежите божествено-духовни сили са тези, които ни дадоха нашия Аз; а древните Богове формираха онова съвършенство на „низшата" човешка природа, която човекът започва да проумява едва днес, без да знае, че дължи съвършеното си физическо тяло на най-висшите божествено-духовни сили и Същества.
към текста >>
Аз често съм споменавал как онези сърдечни отрови, до които човек прибягва поради желанията на астралното си тяло, твърде бързо биха подкопали неговото здраве и как той дължи своето здраве само на обстоятелството, че в цялостната си
орган
изация, човешкото сърце е така мъдро устроено, че десетилетия наред успява да отблъсква атаките на астралното тяло.
Физическото тяло е изградено не само в хода на милиони години, но и благодарение на милиони божествено-духовни Същества, на които то дължи своята вътрешна структура. Между „най-горната" и „най-долната" съставна част са разположени астралното и етерното тяло. Спрямо физическото тяло, астралното тяло също е на по-ниско равнище. То е център на емоциите и страстите; чрез емоциите на астралното тяло човекът изпитва всевъзможни наслади от неща, които директно разрушават съвършената организация на физическото тяло, въпреки че етерното тяло застава като едно препятствие пред тях.
Аз често съм споменавал как онези сърдечни отрови, до които човек прибягва поради желанията на астралното си тяло, твърде бързо биха подкопали неговото здраве и как той дължи своето здраве само на обстоятелството, че в цялостната си организация, човешкото сърце е така мъдро устроено, че десетилетия наред успява да отблъсква атаките на астралното тяло.
Колкото по-дълбоко слизаме в тялото, толкова по-висши духовни сили са намесени в неговото формиране. Или с други думи: Тъкмо „най-младите" Богове, най-свежите божествено-духовни сили са тези, които ни дадоха нашия Аз; а древните Богове формираха онова съвършенство на „низшата" човешка природа, която човекът започва да проумява едва днес, без да знае, че дължи съвършеното си физическо тяло на най-висшите божествено-духовни сили и Същества.
към текста >>
От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена
орган
изация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза.
После идва ред на слизането във физическото тяло. В пределите на физическото тяло, човекът така да се каже се запознава с най-древните божествено-духовни Същества, които са взели участие в неговото формиране. Припомнете си описанията от моите книги „Тайната Наука" и „Хрониката Акаша" и по-специално как първите наченки на физическото тяло са налице още по времето на Стария Сатурн. Тъкмо Престолите бяха онези Същества, които пренесоха в жертва своята собствена воля, своята собствена волева субстанция, за да възникнат първите наченки на физическото тяло. В по-нататъшното формиране на физическото тяло взеха участие и други висши Същества от следващите планетарни въплъщения на нашата Земя, а именно Старото Слънце и Старата Луна.
От моите мюнхенски лекции за „Библейското сътворение"*26, Вие помните, че тези висши духовни Същества остават свързани с човека през епохите на Сатурн, Слънце и Луна, за да постигнат още по-съвършена организация на човешкото физическо тяло, така че в днешния си вид то да стане опората на другите си три съставни части: етерното тяло, астралното тяло и Аза.
към текста >>
Така пред нас би застанала една стълбица с качествата на онези Същества, в чиято област навлиза всеки, който предприеме описаното слизане в дълбините на човешкия
орган
изъм.
Така пред нас би застанала една стълбица с качествата на онези Същества, в чиято област навлиза всеки, който предприеме описаното слизане в дълбините на човешкия организъм.
към текста >>
И когато този всестранен егоизъм бъде разгърнат до краен предел, той може да метаморфозира в желанието: Дано стана най-после независим от околния свят и дано успея по един магичен път да пораждам у самия себе си всичко онова, от което се нуждае моят физически
орган
изъм!
И когато този всестранен егоизъм бъде разгърнат до краен предел, той може да метаморфозира в желанието: Дано стана най-после независим от околния свят и дано успея по един магичен път да пораждам у самия себе си всичко онова, от което се нуждае моят физически организъм!
Ето едно желание, което лесно може да възникне у онези, които търсят посвещението. У тях може да възникне дори истинска омраза, че са зависими от своето обкръжение и че не са в състояние като с магическа пръчка да създават необходимите хранителни средства. Колкото и да е чудно, устременият към езотерично развитие човек става жертва на подобни желания, които макар и в миниатюрен вид възникват още с първите стъпки, за да се превърнат в нещо абсурдно, когато нараснат до краен предел. Човекът просто не знае, че в умален вид тези желания съвсем не му са чужди. Естествено, те не го обземат до такава степен все пак навиците са нещо много силно че да се поддаде на илюзията и да си каже: Аз бих могъл да си послужа с магия и да създам цялата храна, от която се нуждая и да живея без помощта на външните природни царства, без помощта на Малхут.
към текста >>
Всъщност тук Евангелието на Матей ни описва по един чуден начин навлизането в човешкия
орган
изъм под формата на това, което наричаме „историята с изкушението".
Това изкушение действително се появява. И за онзи, който трябва да го изпита в цялата му сила, то взема следната форма: Изкусителят застава пред Христос. Исус и му казва, че трябва да превърне камъните в хляб. Тази е най-висшата степен на изкушението.
Всъщност тук Евангелието на Матей ни описва по един чуден начин навлизането в човешкия организъм под формата на това, което наричаме „историята с изкушението".
към текста >>
76.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Оздравителните потоци от духовния свят се вливаха в неговия
орган
изъм.
Да приемем, че даден човек боледуваше; тогава той беше подлаган на определени въздействия, благодарение на които след време той проглеждаше в духовния свят.
Оздравителните потоци от духовния свят се вливаха в неговия организъм.
Тези космическо-душевни процеси бяха по същество идентични с лечебните процеси. Това, което днес хората говорят за т.нар. „храмово лечение", е пълно дилетантство. Всичко на този свят се развива, и душите също са направили крачка напред, минавайки от ясновиждане към неясновиждане. В предишните епохи обаче, ясновиждащите човешки способности можеха да бъдат усилвани до такава степен, че да разпознават оздравителните сили, идващи от духовния свят.
към текста >>
Следователно, през древността физическият
орган
изъм на човека беше така устроен, че позволяваше дори и при нормални условия едно частично отделяне на душата, по време на което човекът напускаше своето физическо тяло и, като ясновидец, се докосваше до богатствата на духовния свят.
Следователно, през древността физическият организъм на човека беше така устроен, че позволяваше дори и при нормални условия едно частично отделяне на душата, по време на което човекът напускаше своето физическо тяло и, като ясновидец, се докосваше до богатствата на духовния свят.
Обаче сгъстяването на физическото тяло, което впрочем е анатомически недоказуемо, беше съпроводено с обстоятелството, че човекът престана да е „богат духом". Или казано с други думи: Човекът „обедня", стана „просяк"; но благодарение на това, което Христос донесе на Земята, той вече можеше да изживява „Царствата небесни" вътре в самия себе си. Ето какво бихме могли да допълним относно процесите във физическото тяло.
към текста >>
77.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Човекът извлича своето астрално тяло и Аза от физическо-етерния си
орган
изъм и ги разлива в звездния свят, за да приеме от него определени сили; от тук идва и името „астрално тяло".
Нека още веднъж да си припомним, че посвещението има своите две страни. От една страна човекът навлиза във физическото и етерното тяло, където той, така да се каже, се запознава със своята вътрешна същност и се свързва с присъщите му съзидателни, творчески сили. От друга страна той излиза навън в духовния свят и, така да се каже, се разлива в Макрокосмоса. Вие добре знаете, че що се отнася до реалността а не до съзнанието тук ние сме изправени пред един процес, който настъпва всеки път в мига на заспиването.
Човекът извлича своето астрално тяло и Аза от физическо-етерния си организъм и ги разлива в звездния свят, за да приеме от него определени сили; от тук идва и името „астрално тяло".
Това, което човекът постига при тази разновидност на посвещението извличайки астралното тяло и Аза от физическо-етерния си организъм представлява не само един познавателен акт, обхващащ нашата Земя, но и едно разливане в Космоса, едно запознаване със звездния свят и неговите сили. Но всичко онова, до което човекът се докосваше при своето разливане в Космоса, всичко то след Йоановото Кръщение на Христос Исус се оказа тук, в непосредствена близост до земните хора. С други думи, сега то беше достатъчно не само по време на тяхното трансово или спящо съзнание, но и тогава, когато те бяха будни, т.е. когато с астралното си тяло и Аза навлизаха в достатъчна степен в своя физическо-етерен организъм. Ето защо сега човекът действително можеше да се свърже със звездните сили и да ги включи във физическите процеси на земния свят.
към текста >>
Това, което човекът постига при тази разновидност на посвещението извличайки астралното тяло и Аза от физическо-етерния си
орган
изъм представлява не само един познавателен акт, обхващащ нашата Земя, но и едно разливане в Космоса, едно запознаване със звездния свят и неговите сили.
Нека още веднъж да си припомним, че посвещението има своите две страни. От една страна човекът навлиза във физическото и етерното тяло, където той, така да се каже, се запознава със своята вътрешна същност и се свързва с присъщите му съзидателни, творчески сили. От друга страна той излиза навън в духовния свят и, така да се каже, се разлива в Макрокосмоса. Вие добре знаете, че що се отнася до реалността а не до съзнанието тук ние сме изправени пред един процес, който настъпва всеки път в мига на заспиването. Човекът извлича своето астрално тяло и Аза от физическо-етерния си организъм и ги разлива в звездния свят, за да приеме от него определени сили; от тук идва и името „астрално тяло".
Това, което човекът постига при тази разновидност на посвещението извличайки астралното тяло и Аза от физическо-етерния си организъм представлява не само един познавателен акт, обхващащ нашата Земя, но и едно разливане в Космоса, едно запознаване със звездния свят и неговите сили.
Но всичко онова, до което човекът се докосваше при своето разливане в Космоса, всичко то след Йоановото Кръщение на Христос Исус се оказа тук, в непосредствена близост до земните хора. С други думи, сега то беше достатъчно не само по време на тяхното трансово или спящо съзнание, но и тогава, когато те бяха будни, т.е. когато с астралното си тяло и Аза навлизаха в достатъчна степен в своя физическо-етерен организъм. Ето защо сега човекът действително можеше да се свърже със звездните сили и да ги включи във физическите процеси на земния свят.
към текста >>
когато с астралното си тяло и Аза навлизаха в достатъчна степен в своя физическо-етерен
орган
изъм.
Вие добре знаете, че що се отнася до реалността а не до съзнанието тук ние сме изправени пред един процес, който настъпва всеки път в мига на заспиването. Човекът извлича своето астрално тяло и Аза от физическо-етерния си организъм и ги разлива в звездния свят, за да приеме от него определени сили; от тук идва и името „астрално тяло". Това, което човекът постига при тази разновидност на посвещението извличайки астралното тяло и Аза от физическо-етерния си организъм представлява не само един познавателен акт, обхващащ нашата Земя, но и едно разливане в Космоса, едно запознаване със звездния свят и неговите сили. Но всичко онова, до което човекът се докосваше при своето разливане в Космоса, всичко то след Йоановото Кръщение на Христос Исус се оказа тук, в непосредствена близост до земните хора. С други думи, сега то беше достатъчно не само по време на тяхното трансово или спящо съзнание, но и тогава, когато те бяха будни, т.е.
когато с астралното си тяло и Аза навлизаха в достатъчна степен в своя физическо-етерен организъм.
Ето защо сега човекът действително можеше да се свърже със звездните сили и да ги включи във физическите процеси на земния свят.
към текста >>
78.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче Христос е тук и от него идва истинската утеха, истинското просветление: След като не сте вече в състояние да прониквате в духовния свят чрез
орган
ите на старото ясновидство, отсега нататък ще можете това чрез самите себе си, чрез вашия Аз, понеже „чрез самите себе си ще намерите Царствата небесни".
Те винаги подчертават, че отделните изрази и словоредът в Евангелията са съществували и по-рано. И те наистина биха могли да изтъкнат например, че съдържанието на „Блаженствата" е нещо отдавна познато. Обаче ние трябва да заострим вниманието си тъкмо върху това, което по-рано не е съществувало, върху това, което по-рано не можеше да бъде постигнато от човека, запазващ своето Азово съзнание; всичко то стана достояние на хората, единствено чрез Христовия Импулс. Ето кое е същественото! Аз разгледах отделните строфи на „Блаженствата" и посочих, че първата от тях следва да гласи: „Блажени просещите Дух", понеже с оглед на общочовешката еволюция „беден духом" е онзи, който вече не може да има свръхсетивни изживявания в смисъла на старото ясновидство.
Обаче Христос е тук и от него идва истинската утеха, истинското просветление: След като не сте вече в състояние да прониквате в духовния свят чрез органите на старото ясновидство, отсега нататък ще можете това чрез самите себе си, чрез вашия Аз, понеже „чрез самите себе си ще намерите Царствата небесни".
Така стоят не щата и с второто изречение „блажени страдащите...". Вие не трябва да се стремите към духовния свят по пътя на старото ясновидство, защото сега вече разполагате в вашия Аз. Обаче за тази цел Азът все повече и повече трябва да изпълни себе си с онази сила, която беше вложена в Христос по един неповторим начин.
към текста >>
79.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова
орган
изация.
И така, в случая с Христовото Събитие ние сме изправени пред един вид „слизане" от духовния свят, и то осъществено по възможно най-сложен начин. И ние съвсем не трябва да се учудваме, че за разбирането на това велико макрокосмическо събитие бяха необходими не само четирима евангелисти, но и много от апостолите.
Обаче четиримата евангелисти се постараха да разберат нещата в по-голяма степен, като евангелистите Матей и Лука се опитаха да покажат каква беше онази човешка личност, която трябваше да бъде подготвена да посрещне и приеме слизащия Слънчев Дух: Матей по отношение на нейното физическо и етерно тяло, а Лука по отношение на нейното астрално тяло и Азова организация.
Напротив, Марко не се интересува в такава степен от земната човешка личност, на която предстои да посрещне Слънчевия Дух. Той описва Слънчевата аура, светлинното тяло, духовната светлина, която идва от мировите пространства и изгражда тялото на Христос Исус. Ето защо той започва направо с Кръщението в реката Йордан, когато Слънчевият Дух, Христос, слиза от небето. А на свой ред евангелистът Йоан ни описва душевните особености на този Слънчев Дух, на Логоса, на Слънчевото Слово. Ето защо Евангелието на Йоан е най-интимното, най-съкровеното от четирите Евангелия.
към текста >>
И дори когато описва Слънчевия Дух, който слиза от небето, той има предвид главно това, което Исус извоюва като способности единствено поради факта, че те бяха изградени чрез физическо-етерната
орган
изация на Соломоновия Исус.
Матей е принуден да насочи своя поглед върху раждането на Соломоновия Исус и да проследи подготовката на онези сили, които са присъщи за физическото и етерното тяло, и как после тези обвивки ще бъдат отхвърлени от Заратустра, така че извоюваните от него качества във физическото и етерното тяло ще бъдат пренесени в Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука. После авторът на Матеевото Евангелие трябва да проследи нещо, което той първоначално не беше описал. Обаче той проследява главно това, на което се беше спрял в началото: съдбините на всичко онова, което под формата на заложби и качества беше преминало от Соломоновия Исус в Натановия Исус. Той се интересува много по-малко от елементарните свойства на астралното тяло и от Азовия носител на Натановия Исус, а главно от това, което се намира в неговия, в Соломоновия Исус, за да премине после в Натановия Исус.
И дори когато описва Слънчевия Дух, който слиза от небето, той има предвид главно това, което Исус извоюва като способности единствено поради факта, че те бяха изградени чрез физическо-етерната организация на Соломоновия Исус.
Естествено, всичко това проличава по-късно, в действията на Христос; но като даденост, тези способности бяха вече налице. Евангелистът Матей проследява с особена точност тъкмо тази част от Христовото Събитие, понеже за него тя беше по-важна от всичко друго.
към текста >>
А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив
орган
изъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман.
А в етерното тяло ние имаме пред себе си един жив организъм, изграден от най-фините субстанции на човешкото същество; само че то остава невидимо за човека, понеже неговият поглед е вече помрачен от намесата на Луцифер и Ариман.
Обаче в етерното тяло живее нещо, което по начало принадлежи на Слънцето. Там, в етерното тяло, продължава да звучи всичко онова, което пулсираше като хармония на сферите, всичко онова, което ясновидецът възприема от Боговете, независимо от преградата на физическия свят. Ето защо, относно етерното тяло, ние бихме допълнили: Там, в етерното тяло, живеят висшите Богове и по-точно онези, които са сродни със Слънчевите Богове.
към текста >>
Да,
орган
изиращият принцип на новите общности вече под формата на онзи жизнен етер, който внася порядък в живота се влива в тялото на Земята чрез Христовото дело.
Предишните форми на братство се изграждаха според кръвното родство. Мария е майката, и детето е нейна кръвна рожба. Обаче това, което чрез любовта може да свърже една душа с друга, то ще тържествува единствено поради саможертвата на Христос Исус. На ученика, когото Той „любеше", Христос посочва не кръвната майка, а в един изцяло духовен смисъл той му посочва своята собствена майка. Ето колко обновяващо прозвучава от кръста това, което човечеството отдавна беше изгубило: „Жено, ето сина ти" и „Ето майка ти" (Йоан 19, 26-27).
Да, организиращият принцип на новите общности вече под формата на онзи жизнен етер, който внася порядък в живота се влива в тялото на Земята чрез Христовото дело.
към текста >>
80.
13. Бележки
GA_123 Евангелието на Матей
*4 Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално"; Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително"; Астрално тяло лежи в основата на сетивната
орган
изация и чувствата, „животинско"; Азова
орган
изация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества.
*4 Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално"; Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително"; Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско"; Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества.
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:
към текста >>
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия
орган
изъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:
*4 Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество Антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части: Физическо тяло неживо, веществено, „минерално"; Етерно тяло или „жизнено тяло", „растително"; Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско"; Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни „човешки" качества.
Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално-морфологично троично устройство, включващо:
към текста >>
По аналогичен начин държавата, или социалният
орган
изъм, далеч не представлява едно единно цяло.
По аналогичен начин държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
В нея трябва ясно да се разграничават три различни сили:
към текста >>
81.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на
орган
изма.
Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
Действието им не достига нито физическото, нито етерното тяло, нито низшите части на организма.
За това пък от нивото на Властите ние намираме съществата, действащи върху човека отвън, чрез силите на природата, управляващи въздуха и светлината, различните форми на асимилация на хранителните субстанции в природните царства. Това, което намираме в светкавицата и гръмотевицата, дъжда и Слънцето, различните хранителни вещества, растящи в този или онзи регион, с една дума в разновидностите на земните условия и тяхното подреждане, ние ги придаваме на духовни същества, които откриваме между тези на Висшите Йерархии. Ако вдигнем поглед към Властите, ние откриваме тяхното дело не само в невидимите движения, каквито са например проявленията на Духа на времето, но и в светлината, тази светлина, която действа върху нас и върху растенията.
към текста >>
82.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
По такъв начин Гилгамеш, който бил отишъл напред, имал в лицето на Енкиду редом със себе си човек, който, благодарение на младата си душа и обусловената от това телесна
орган
изация, имал все още древното ясновидство.
При Гилгамеш работата стояла така, че от самото начало съществото, което е трябвало да се прояви чрез него и което е могло да се прояви чрез него само постепенно, водейки го към някакво посвещение, това същество винаги го е пазило. То го поставило на такова място, където той се учил да съди за своето собствено място в световната история. Благодарение на събития от свръхсетивен характер, които в мита, представен от мен вчера, се изправят пред нас в образи, на помощ му се дава другар, чиято дивост, нецивилизованост ни се показват с това, че той по своя външен облик е наполовина звяр. Говори се, че този другар е носил върху своето тяло животинска кожа. Това значи, че той, както хората в първобитно състояние, е бил покрит с косми, че неговата душа е била толкова млада, че е построила за себе си тяло, което представлявало човека още в диво състояние.
По такъв начин Гилгамеш, който бил отишъл напред, имал в лицето на Енкиду редом със себе си човек, който, благодарение на младата си душа и обусловената от това телесна организация, имал все още древното ясновидство.
За да може сам той да се ориентира, му бил даден този приятел. След това с помощта на този приятел му се отдало да направи някои неща като, да кажем, възвръщането на тази духовна сила, която е представена в мита в образа на богинята на Урук Ищар. Разказах ви, че богинята на града била похитена от съседния град и че затова двамата, Гилгамеш и Енкиду, започнали война срещу съседния град, победили царя на този съседен град и довели обратно богинята на града.
към текста >>
По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш
орган
изъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал.
Ако искаш да разбираш исторически правилно такива неща, които ни се изобразяват в тези древни митове, то е необходимо да се вниква вече в окултните им подоснови. Зад това похищение на богинята на града се крие нещо подобно на това, което се крие зад похищението на Елена, която Парис отвежда в Троя. Ние трябва да си даваме сметка, че това, което е изложено в моята малка творба "Кръвта - съвсем особен сок"12, се базира на реални основания. Там се посочва, че у древните народи е съществувало някакво общо съзнание, че човек е усещал не само своето лично "аз" в пределите на своята кожа, но че той е усещал себе си като член на племето, на градската община.
По такъв начин, както отделната човешка душа се усеща в качеството си на централен фактор за нашите палци, ръце и крака, които си принадлежат едни на други, за целия наш организъм, така се е чувствал човек в древните времена като член на груповата душа, към която той принадлежал.
Нещо подобно е съществувало в древните времена още в древните градски общини, даже в Гърция. Общият дух, Азът на народа, Азът на племето е живял и действал в отделните личности от народа. Но това, което от такъв общ Аз е могло да достига човешкото съзнание, е трябвало да бъде управлявано в мистериите, в тайните храмови центрове. Жреците на древните мистерии са управлявали общите духовни дела на града или племето. И се говори не само образно, но и в известен смисъл реално и точно, че такъв храм е бил действително обител на Аза на града, на груповата душа.
към текста >>
Обаче по-младата душа е можела да му служи, така да се каже, като
орган
за ясновиждане, което му помогнало да отвоюва обратно за родния град съкровището на храма.
Управлението на такива светилища е било свързано с определени тайни и в древни времена много войни са се разигравали така, че храмовите жреци от единия град се отвеждали в плен от съседния град; с жреците от храма съседният град като че похищавал най-важните тайни на другия град. Пред вас е реално събитие, което отговаря на образа, че богинята на града Ищар, душа на народа на Урук, се похищава от съседния град. Жреците от храма, управители на тайните на храма, били взети в плен, защото съседите им се надявали по такъв начин да завладеят свещените тайни, а чрез това - и силата на дадения град. Това е реалната обратна страна на събитията. При този строеж на душата, на който Гилгамеш се е намирал в началото, той не можел сам да възприема такива неща, защото той не можел да прониква с поглед в тези отношения.
Обаче по-младата душа е можела да му служи, така да се каже, като орган за ясновиждане, което му помогнало да отвоюва обратно за родния град съкровището на храма.
Тогава до съзнанието на Гилгамеш определено достигнало, че в преходно време в човешкия живот съществува нещо, като това, което се изобразява в легендата за слепия и куция, които поотделно са безпомощни, но които заедно се движат напред, благодарение на това, че слепият взима куция на раменете си, а куцият помага на слепия със своята възможност да вижда. В Гилгамеш и Енкиду ние виждаме пренесено в духовното такова взаимодействие на хора със съвършено различни способности. Ние се срещаме с това на всяка крачка, особено в историческите събития от древните времена.
към текста >>
Кентавърът, полуживотно, получовек, винаги е олицетворявал това, че при най-могъщите хора от древността, действително, по определен начин са се разделяли висшата духовност и това, което съединявало отделната личност с животинската
орган
изация.
И така, от всичко това се изясни, че Гилгамеш като личност всъщност бил не толкова издигнат, че да преживее пълно посвещение. Но все пак благодарение на това, че в епохата, в която той е действал, той не е могъл, така да се каже, да изявява своите собствени лични импулси, да съобщава на света това, което е било негова лична сила, той е могъл да даде съвсем особено да действа чрез него на едно от тези духовни същества, които ние причисляваме към категорията духове на Огъня, тоест архангели. Такова същество е действало чрез Гилгамеш, и устройството на живота във Вавилон, неговите движещи сили, чийто инструмент бил Гилгамеш, ние трябва да търсим в такъв дух на Огъня. По такъв начин, ние действително можем да си представим Гилгамеш в образ, който може да ни даде символа на древния кентавър. Древните символи много повече отговарят на действителността, отколкото обикновено се смята.
Кентавърът, полуживотно, получовек, винаги е олицетворявал това, че при най-могъщите хора от древността, действително, по определен начин са се разделяли висшата духовност и това, което съединявало отделната личност с животинската организация.
Подобно кентавър е въздействал Гилгамеш върху тези, които са могли да съдят за него, така въздейства той и сега на тези, които могат да съдят за него.
към текста >>
Авторът се старае наистина да разбере по какъв начин човек като самостоятелно душевно-духовно същество противостои на физическата телесна
орган
изация.
Забележително е, че днес този образ на кентавър изплува отново в областта на съвременното естественонаучно мислене. Неотдавна се появи книга, която изцяло иска да стои на почвата на естественонаучните факти, но която все пак в определено отношение взаимодейства с тези факти без предразсъдъци и затова не поставя все така безсмислено и дилетантски отгоре дъното, както правят тези, които наричат себе си монисти.
Авторът се старае наистина да разбере по какъв начин човек като самостоятелно душевно-духовно същество противостои на физическата телесна организация.
И тук човек, опиращ се на естественонаучни данни, достига до забележителен образ. Той навярно не е мислил за кентавъра, когато е рисувал този образ, но той говори за това какво се получава от естественонаучните представи във връзка с отношението между душата и тялото: това може да се сравни с ездата на ездач, възседнал кон. Не можем иначе да представим това, към което ни принуждава действителното разбиране на естественонаучните факти, от това да кажем: "Самостоятелна е тази душа, която използва тялото като инструмент, подобно на това, както конникът - своя кон". Кентавърът пак е тук. Работите ще тръгнат наистина скоро, и по-скоро, отколкото си мислят хората, и духовно научните представи трябва да станат привични за нашите съвременници под натиска на естественонаучните факти.
към текста >>
83.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката
орган
изация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата.
Наистина самата среда ние вече донякъде сме преминали. Тук трябва само накратко да повторим това, което се е казало по други поводи - че в гръко-римската културна епоха преимуществено достигнало развитие това, което ние наричаме разсъдъчна душа или душа на характера (Gemutsseele) и че ние сега се намираме в периода на развитие на съзнаващата душа; във вавилонско-египетския културен период се развила сетивната душа; по-рано в персийската епоха - тялото на усещанията или астралното тяло, и в най-древния индийски период на развитието - етерното тяло на човека; приспособяването на физическото тяло към нашите следатлантски земни условия станало още в последните епохи преди великата атлантска катастрофа.
Така че, ако сега преминем към това, да внесем тук и обозначението на другите членове на човешката организация, то ние можем да кажем: "азът" на човека се развива в нашата следатлантска епоха така, че развитието по време на индийския период е протичало главно в етерното тяло; по време на персийския - в астралното тяло; египетско-халдейския - в сетивната душа; гръцкия - в разсъдъчната душа; и в нашата култура - в съзнаващата душа, в петия член на човека, ако броим отделните членове на душата.
В шестия културен период хората ще се развият по-нататък, и душевното на човека по някакъв начин ще врасне в Манас; в седмия, последен следатлантски културен период развитието ще достигне своего рода врастване на човека в Духа-живот или Будхи; а това, което би могло да врасне в Атма, ще се развие чак в по-късно време, след великата катастрофа, с която ще завърши нашата следатлантска епоха. Тези неща са известни от цикъла за Апокалипсиса1. Но сега трябва да обърнем внимание на това, че в първия период, индийския, човек по отношение на своето развитие е бил по-ниско от това, в което живее "азът", че, всъщност, древноиндийската, доведическа култура е била, в основата си, инспирирана култура, тоест култура, която, като че се вливала в човешката душа без тази работа на "аза", която днес ние познаваме като работа на нашите мисли и нашите представи. Започвайки от египетския културен период, човек трябва, така да се каже, активно да се ползва от своя "аз". Той е длъжен посредством външните чувства да обърне своето "аз" по посока на външния свят, за да получава впечатления; той до някаква степен трябва да предприема собствено активно участие в придвижването напред.
към текста >>
Шестият обещава на човечеството, че то ще може да пренесе във висшите области това, което се придобива благодарение на външните впечатления, които "азът" получава чрез своите
орган
и на чувствата.
Това, което ние сме изработили чрез нашия "аз", това, което сме способни чрез нашата активност да приемем в себе си чрез впечатленията от външния свят, ние трябва да съумеем отначало да ги придобием по чисто човешки начин, но след това не трябва да се спираме на тази позиция, на която са спрели хората от гръко-римската епоха, разработвайки само човешкото, само чисто човешкото като такова. Това, което ние изработваме, трябва да го възнасяме нагоре и да го вкарваме в това, което трябва да дойде. Ние трябва, така да се каже, да държим направление нагоре, към това, което трябва да дойде по-късно към Манас или Духа-себе. Но него можем да очакваме чак в шестия културен период. Ние се намираме сега между четвъртия и шестия периоди.
Шестият обещава на човечеството, че то ще може да пренесе във висшите области това, което се придобива благодарение на външните впечатления, които "азът" получава чрез своите органи на чувствата.
В нашата пета културна епоха ние сме в състояние само, така да се каже, да атакуваме - всичко това, което ние придобиваме чрез външните впечатления и което достигаме чрез преработката на тези впечатления, да направим така, че то да може да получи направление нагоре. Ние живеем в това отношение наистина в преходна епоха и ако си спомните, какво беше казано вчера за действащата в Орлеанската Дева духовна сила, то ще видите, че вече в Орлеанската Дева е действало нещо от това, което се движи в противоположна посока, освен въздействията на висшите сили в догръцката епоха.
към текста >>
84.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки
орган
изъм,
орган
изъм като цяло.
По такъв начин всичко се прави по-човешко степен след степен. Въпреки това потока от висшите йерархии през всичкото време е налице. Чрез душите на вавилонското, халдейското и египетското население се изразяват духовете на Личността. Затова и тук в най-голяма степен се издига личността, а това, което човек още може да дава от слизащото отгоре, е най-чуждо на своя произход и става в най-голяма степен човешки-лично. По такъв начин, отивайки чак до вавилонско-египетския период, ние имаме продължаващо откровение на ангелите, архангелите и духовете на Личността.
Особено при персите, скъпи приятели, ние можем точно да проследим осъзнаването на това, че най-главните духове от йерархията на архангелите са въздействали там върху това, което ние можем да наречем човешки организъм, организъм като цяло.
Разбира се, ние не трябва да вземаме средностатистически човек от персите, ако искаме да проследим вливането на това, което е идвало от висшите йерархии. То е текло и към обикновения персиец, но са знаели как това става, могли са да проникват в същността на нещата само тези, които са били непосредствени ученици на инспиратора на древноперсийската култура, на самия Заратустра1. И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран.
към текста >>
И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия
орган
изъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия
орган
изъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека.
И те са знаели това действително; понеже може и да си спомните от многобройните изложения на учението на Заратустра, които аз сам вече съм давал, или също от това, което се предава екзотерично, че съгласно убежденията на древните перси пра-божественото, Зерван Акаран, се проявява чрез две противоположни сили - Ормузд и Ариман. Древните перси ясно са разбирали, че всичко, което се проявява в човек, произлиза от Макрокосмоса, и че явленията от Макрокосмоса, а именно движението и положението на звездите, има тайнствена връзка с това, което се съдържа в микрокосмоса, в човека. Затова учениците на Заратустра са виждали външен израз, образ на Зерван Акаран, на това, което живее вечно и твори като пра-същество през всички времена, в Зодиака; и думата Зодиак напомня за Зерван Акаран. И така, това са виждали те в Зодиака. Учениците на Заратустра са виждали как дванадесет сили идват по дванадесет направления от Зодиака, от които половината са обърнати към светлата страна, като че към осветената страна на Зодиака, която Слънцето преминава през деня; другата половина е обърната към тъмната страна на Зодиака, към Ариман, както те казвали.
И така, като идващи от дванадесет страни на Вселената и проникващи в човешкия организъм са си представяли персите макрокосмическите сили; тези сили се вливали в човешкия организъм, действали и работили в него, така че те са били в наличност, присъствали са в човека.
Ето защо това, което се развива посредством двенадесетичността, трябва да се открива от човешкия разум и микрокосмически; тоест това трябва да се изразява чрез двенадесетичността на Амшаспандите2 (архангелите) и в микрокосмоса, а именно - като окончателно проявление на тези дванадесет духовни макрокосмически същности, които вече са действали по-рано, които са подготвили това, което намерило окончателния си завършек по време на персийската култура.
към текста >>
Но се оказва, че междувременно човешката
орган
изация така се е придвижила в посока на физическото, че цялата дълбочина на Николай Кузански е могла да действа в Коперник само така, че възникнала именно [концепцията за] външната физическа мирова система; това, което живяло в Николай Кузански, било някак си филтрирано, духовното отхвърлено и превърнато във външно знание.
След това, както знаете, той се родил отново - при това в този случай много скоро - като Николай Коперник. Същата тази същност, която е била в Николай Кузански, действала по-нататък в Николай Коперник.
Но се оказва, че междувременно човешката организация така се е придвижила в посока на физическото, че цялата дълбочина на Николай Кузански е могла да действа в Коперник само така, че възникнала именно [концепцията за] външната физическа мирова система; това, което живяло в Николай Кузански, било някак си филтрирано, духовното отхвърлено и превърнато във външно знание.
Тук нагледно виждаме, колко малко време е трябвало да действа мощният импулс от 1250 година, където той е имал средоточие във времето. И това, което се вляло в нашата Земя в този пункт, на свой ред продължило да действа и по-нататък. То продължило да действа в тези две течения, от които едното е материалистично и ще става все по-материалистично, другото жадува духовното и особено се изразило в това, което ние знаем като откровение на розенкройцерството, което е текло най-интензивно, именно започвайки от този изходен пункт, макар че се е подготвяло и по-рано.
към текста >>
Последният от кръстоносните походи, осмият, бил
орган
изиран през 1270 г.
6. Няколко вълни мощни военни експедиции на Запада, предприети от началото на XI век за освобождение на Светите Земи от нахлулите там селджукски турци.
Последният от кръстоносните походи, осмият, бил организиран през 1270 г.
към текста >>
85.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Сърце, горно кръвообращение, обхващащо главния мозък и сетивните
орган
и, долно кръвообращение, обхващащо черния дроб, слезката и жлъчката.
Другата част на човешката двойственост, храносмилателен апарат: система за обработване на веществата, лимфна система, кръвоносна система.
Сърце, горно кръвообращение, обхващащо главния мозък и сетивните органи, долно кръвообращение, обхващащо черния дроб, слезката и жлъчката.
Промени в кръвта чрез сетивните впечатления и чрез дейността на слезката, черния дроб, жлъчката, като органи, представляващи уплътнени планетарни процеси: Сатурн, Юпитер и Марс. Нервна система: инструмент на астралното тяло, кръв: инструмент на Аза, нервната система диференцирана, кръвта единна. Отношението на външните впечатления и на душевните изживявания към кръвта и Аза. Непосредствено влияние на нервите върху Аза. Отстраняване на нервното въздействие от кръвта чрез упражнения за вътрешна концентрация; изключване на кръвта чрез отхвърляне на нервната дейност във вътрешността.
към текста >>
Промени в кръвта чрез сетивните впечатления и чрез дейността на слезката, черния дроб, жлъчката, като
орган
и, представляващи уплътнени планетарни процеси: Сатурн, Юпитер и Марс.
Другата част на човешката двойственост, храносмилателен апарат: система за обработване на веществата, лимфна система, кръвоносна система. Сърце, горно кръвообращение, обхващащо главния мозък и сетивните органи, долно кръвообращение, обхващащо черния дроб, слезката и жлъчката.
Промени в кръвта чрез сетивните впечатления и чрез дейността на слезката, черния дроб, жлъчката, като органи, представляващи уплътнени планетарни процеси: Сатурн, Юпитер и Марс.
Нервна система: инструмент на астралното тяло, кръв: инструмент на Аза, нервната система диференцирана, кръвта единна. Отношението на външните впечатления и на душевните изживявания към кръвта и Аза. Непосредствено влияние на нервите върху Аза. Отстраняване на нервното въздействие от кръвта чрез упражнения за вътрешна концентрация; изключване на кръвта чрез отхвърляне на нервната дейност във вътрешността.
към текста >>
Въздействие на сетивния свят и на вътрешния
орган
ичен свят върху кръвта.
Последици от душевните упражнения за концентрация.
Въздействие на сетивния свят и на вътрешния органичен свят върху кръвта.
Симпатиковата нервна система като посредник за въздействията от вътрешния свят, главно-гръбначномозъчната система посредник за въздействията от външния свят. Мистичното потъване в собствената вътрешност създава по-силна връзка между кръвта и симпатиковата нервна система. Същност на мистичното вглъбяване. Ритмизиращащата функция на слезката води до собствен вътрешен ритъм. Сатурновото влияние в Космоса.
към текста >>
Слезка.
Орган
ите като израз на духовни въздействия.
Слезка. Органите като израз на духовни въздействия.
Промени в ритъма на храната и приспособяването и към човешкото устройство чрез слезката, черния дроб и жлъчката; изолация посредством същите. Връзката с външния свят посредством дишането и кръвта. Среща на тези две планетарни силови системи в сърцето. Хармонизиране на системите чрез бъбречната система. Сърцето и кръвоносната система като център на организма.
към текста >>
Сърцето и кръвоносната система като център на
орган
изма.
Слезка. Органите като израз на духовни въздействия. Промени в ритъма на храната и приспособяването и към човешкото устройство чрез слезката, черния дроб и жлъчката; изолация посредством същите. Връзката с външния свят посредством дишането и кръвта. Среща на тези две планетарни силови системи в сърцето. Хармонизиране на системите чрез бъбречната система.
Сърцето и кръвоносната система като център на организма.
Вътрешната планетарна система и кръвта като инструмент на Аза; отношение на Аза към дишането и възприемането. Пренасяне на душевните изживявания върху етерното тяло. Формиране на паметовите представи. Значението на епифизата и хипофизата.
към текста >>
Върху същността и понятието за
орган
; свръхсетивния
орган
изъм.
Върху същността и понятието за орган; свръхсетивния организъм.
Разглеждане на етерното тяло и на въздействията на астралното тяло и на Аза. Различия във взаимодействията на силовите системи. Физическото тяло като силова система. Понятието за цялостния орган. Наличието на съпротива като повод за себе-осъзнаване; отделянето като вътрешно съпротивление.
към текста >>
Понятието за цялостния
орган
.
Върху същността и понятието за орган; свръхсетивния организъм. Разглеждане на етерното тяло и на въздействията на астралното тяло и на Аза. Различия във взаимодействията на силовите системи. Физическото тяло като силова система.
Понятието за цялостния орган.
Наличието на съпротива като повод за себе-осъзнаване; отделянето като вътрешно съпротивление. Изживяването на Аза чрез промените в кръвта. Фигурата на човека и човешките способности. Образуващите кожата, напиращи отвътре навън, формообразуващи сили; съпротива срещу веществата, приети чрез храната, чрез преобразяване на тяхната подвижност: сили на движението. Противоположност между главно-гръбначномозъчната нервна система и симпатиковата нервна система: функции на епифизата и на хипофизата.
към текста >>
Себе-осъзнаване на
орган
изма чрез отделянето на вещества във вътрешността на
орган
изма.
Кожата като израз на Аза и на човешкото съзнание. Кръвната система като носител на Аза в цялостното устройство. Разлика между жизнения процес и процеса на преместване на веществата.
Себе-осъзнаване на организма чрез отделянето на вещества във вътрешността на организма.
Организиращи сили на човешкото тяло като закони за формиране на кръвообращението; поместването на органите в него. Кръвната система като тази система сред органите която най-силно бива определяна от азовите изживявания. Костната система, най-стария вид хранителен процес в еволюцията: непроменяемостта на костната система; кръвната система като нейна противоположност: костната система, действуваща в смисъла на Аза, но неподлежаща на промени чрез него; кръвната система, възприемаща по подвижен начин азовите процеси. По въпроса за Френологията.
към текста >>
Орган
изиращи сили на човешкото тяло като закони за формиране на кръвообращението; поместването на
орган
ите в него.
Кожата като израз на Аза и на човешкото съзнание. Кръвната система като носител на Аза в цялостното устройство. Разлика между жизнения процес и процеса на преместване на веществата. Себе-осъзнаване на организма чрез отделянето на вещества във вътрешността на организма.
Организиращи сили на човешкото тяло като закони за формиране на кръвообращението; поместването на органите в него.
Кръвната система като тази система сред органите която най-силно бива определяна от азовите изживявания. Костната система, най-стария вид хранителен процес в еволюцията: непроменяемостта на костната система; кръвната система като нейна противоположност: костната система, действуваща в смисъла на Аза, но неподлежаща на промени чрез него; кръвната система, възприемаща по подвижен начин азовите процеси. По въпроса за Френологията.
към текста >>
Кръвната система като тази система сред
орган
ите която най-силно бива определяна от азовите изживявания.
Кожата като израз на Аза и на човешкото съзнание. Кръвната система като носител на Аза в цялостното устройство. Разлика между жизнения процес и процеса на преместване на веществата. Себе-осъзнаване на организма чрез отделянето на вещества във вътрешността на организма. Организиращи сили на човешкото тяло като закони за формиране на кръвообращението; поместването на органите в него.
Кръвната система като тази система сред органите която най-силно бива определяна от азовите изживявания.
Костната система, най-стария вид хранителен процес в еволюцията: непроменяемостта на костната система; кръвната система като нейна противоположност: костната система, действуваща в смисъла на Аза, но неподлежаща на промени чрез него; кръвната система, възприемаща по подвижен начин азовите процеси. По въпроса за Френологията.
към текста >>
Кръвта като най-независима
орган
на система и като пазител на другите системи.
Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли. Процеси на чувствуване и процеси на набъбване. Волеви процеси и процеси на затопляне.
Кръвта като най-независима органна система и като пазител на другите системи.
Червените кръвни телца. Своеобразност на кръвта. Терапевтични възможности.
към текста >>
Тъканта, залегнала в основата на всички
орган
ични образования: растителен процес.
Свръхсетивната силова система: човешката форма. Включване на хранителните вещества в жизнения процес; преобразяване на същите чрез вътрешната планетарна система.
Тъканта, залегнала в основата на всички органични образования: растителен процес.
От живота към изживяването: отделянето в лимфната система предизвиква появата на смътно съзнание. Азово съзнание чрез разтваряне навън. Аз, кръв, процеса на образуване на жлъчка противопоставящ се на хранителник. Сърцето, разтварящо се навън чрез белия дроб. Отделяне на въглената киселина и на уринните субстанции.
към текста >>
Сърцето като централен
орган
.
От живота към изживяването: отделянето в лимфната система предизвиква появата на смътно съзнание. Азово съзнание чрез разтваряне навън. Аз, кръв, процеса на образуване на жлъчка противопоставящ се на хранителник. Сърцето, разтварящо се навън чрез белия дроб. Отделяне на въглената киселина и на уринните субстанции.
Сърцето като централен орган.
Планетна система и вътрешна планетарна система; метали и органи. Солите и лесно окисляващите се вещества като регулиращи средства. Активността на растителните вещества. Превръщане на по-ранни в по-късни органни форми; възходящо и низходящо развитие. Значение на мъжкото и на женското участие във възникването на човешкия образ.
към текста >>
Планетна система и вътрешна планетарна система; метали и
орган
и.
Азово съзнание чрез разтваряне навън. Аз, кръв, процеса на образуване на жлъчка противопоставящ се на хранителник. Сърцето, разтварящо се навън чрез белия дроб. Отделяне на въглената киселина и на уринните субстанции. Сърцето като централен орган.
Планетна система и вътрешна планетарна система; метали и органи.
Солите и лесно окисляващите се вещества като регулиращи средства. Активността на растителните вещества. Превръщане на по-ранни в по-късни органни форми; възходящо и низходящо развитие. Значение на мъжкото и на женското участие във възникването на човешкия образ. Преобразяване на органната дейност чрез кръвта до процеси на затопляне, и под нейно влияние до състрадание.
към текста >>
Превръщане на по-ранни в по-късни
орган
ни форми; възходящо и низходящо развитие.
Отделяне на въглената киселина и на уринните субстанции. Сърцето като централен орган. Планетна система и вътрешна планетарна система; метали и органи. Солите и лесно окисляващите се вещества като регулиращи средства. Активността на растителните вещества.
Превръщане на по-ранни в по-късни органни форми; възходящо и низходящо развитие.
Значение на мъжкото и на женското участие във възникването на човешкия образ. Преобразяване на органната дейност чрез кръвта до процеси на затопляне, и под нейно влияние до състрадание. Превръщането на топлината в страдание като мисия на земята.
към текста >>
Преобразяване на
орган
ната дейност чрез кръвта до процеси на затопляне, и под нейно влияние до състрадание.
Планетна система и вътрешна планетарна система; метали и органи. Солите и лесно окисляващите се вещества като регулиращи средства. Активността на растителните вещества. Превръщане на по-ранни в по-късни органни форми; възходящо и низходящо развитие. Значение на мъжкото и на женското участие във възникването на човешкия образ.
Преобразяване на органната дейност чрез кръвта до процеси на затопляне, и под нейно влияние до състрадание.
Превръщането на топлината в страдание като мисия на земята.
към текста >>
86.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Тук това учение няма да бъде разгледано по начина, по който прави това официалната наука, а така, както то се разкрива пред духовния поглед; ето защо непрекъснато ще отклоняваме погледа си от външния образ на човека, от формата и жизнените функции на неговите
орган
и, и ще вникнем в духовните, свръхсетивните основи на
орган
ите, на формите на живот, на жизнени процеси.
И действително често "учението на живота" се нарича физиология.
Тук това учение няма да бъде разгледано по начина, по който прави това официалната наука, а така, както то се разкрива пред духовния поглед; ето защо непрекъснато ще отклоняваме погледа си от външния образ на човека, от формата и жизнените функции на неговите органи, и ще вникнем в духовните, свръхсетивните основи на органите, на формите на живот, на жизнени процеси.
И тъй като не възнамеряваме да разглеждаме дилетантски "Окултната физиология", както бихме могли да я наречем, то ще бъде необходимо за някои места по непринуден начин да обърнем вниманието на неща, които на страничния човек в началото биха се сторили твърде невероятни.
към текста >>
И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в
орган
ическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък.
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това костно образование.
И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък.
Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните.
към текста >>
Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните
орган
и, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден
орган
може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен
орган
в животинския свят.
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това костно образование. И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък. Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека.
Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят.
Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните. Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого. И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо. И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции.
към текста >>
Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на
орган
ите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните.
И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък. Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните.
Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните.
Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого. И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо. И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции. Това обаче не е вярно. В официалната наука това е нещо обичайно и е довело до появата на известни неточности, и това може да бъде коригирано, ако официалната наука си направи труда постепенно да започне да разглежда живите същества от дълбочините на свръхсетивното познание.
към текста >>
Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези
орган
и със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого.
Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните.
Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого.
И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо. И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции. Това обаче не е вярно. В официалната наука това е нещо обичайно и е довело до появата на известни неточности, и това може да бъде коригирано, ако официалната наука си направи труда постепенно да започне да разглежда живите същества от дълбочините на свръхсетивното познание.
към текста >>
И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи
орган
и, то би повярвал, че сходните
орган
и, изпълняват и сходни функции.
Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните. Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого. И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо.
И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции.
Това обаче не е вярно. В официалната наука това е нещо обичайно и е довело до появата на известни неточности, и това може да бъде коригирано, ако официалната наука си направи труда постепенно да започне да разглежда живите същества от дълбочините на свръхсетивното познание.
към текста >>
Гьоте например, изучавайки сходството във формата на
орган
ите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб.
Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости.
Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще разберем как трябва да си представим нещата научно.
към текста >>
А сега да разгледаме двата
орган
а от тази гледна точка.
А сега да разгледаме двата органа от тази гледна точка.
В такъв случай кой от двата органа да разглеждаме като по-млад? Това е въпросът, който можем да си поставим сега. Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е. трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган. С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен.
към текста >>
В такъв случай кой от двата
орган
а да разглеждаме като по-млад?
А сега да разгледаме двата органа от тази гледна точка.
В такъв случай кой от двата органа да разглеждаме като по-млад?
Това е въпросът, който можем да си поставим сега. Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е. трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган. С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен. т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък.
към текста >>
Без съмнение не този
орган
, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е.
А сега да разгледаме двата органа от тази гледна точка. В такъв случай кой от двата органа да разглеждаме като по-млад? Това е въпросът, който можем да си поставим сега.
Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е.
трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган. С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен. т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка.
към текста >>
трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар
орган
.
А сега да разгледаме двата органа от тази гледна точка. В такъв случай кой от двата органа да разглеждаме като по-млад? Това е въпросът, който можем да си поставим сега. Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е.
трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган.
С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен. т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма.
към текста >>
По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в
орган
ната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка.
Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е. трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган. С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен. т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък.
По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка.
Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това? един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен. Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е. можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък.
към текста >>
един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една
орган
на предпоставка от първи порядък в
орган
ната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен.
т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това?
един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен.
Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е. можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък. Но по отношение на този гръбначен мозък се появяват две възможности. Първо можем да приемем, че в себе си той съдържа силата, нужни му, за да се превърне в главен мозък. В такъв случай гръбначният мозък би бил в състояние да се развие в прогресивно направление и да стане подобен на днешния главен мозък.
към текста >>
Това означава, можем да имаме процес, който води
орган
а до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда
орган
а до деградация, до постепенното му отмиране, т.е.
Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това? един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен.
Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е.
можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък. Но по отношение на този гръбначен мозък се появяват две възможности. Първо можем да приемем, че в себе си той съдържа силата, нужни му, за да се превърне в главен мозък. В такъв случай гръбначният мозък би бил в състояние да се развие в прогресивно направление и да стане подобен на днешния главен мозък. Или, друга та възможност е, той изобщо да не притежава предпоставка да достигне до това второ стъпало.
към текста >>
можем да кажем: разглеждаме ли
орган
като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад
орган
, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък.
По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това? един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен. Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е.
можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък.
Но по отношение на този гръбначен мозък се появяват две възможности. Първо можем да приемем, че в себе си той съдържа силата, нужни му, за да се превърне в главен мозък. В такъв случай гръбначният мозък би бил в състояние да се развие в прогресивно направление и да стане подобен на днешния главен мозък. Или, друга та възможност е, той изобщо да не притежава предпоставка да достигне до това второ стъпало. При това положение той се намира по пътя на регресивното си развитие, изложен е на упадък, преопределен да се раз вие до първото стъпало и да не достигне второто.
към текста >>
Но дори само от сравнението на външната форма на този
орган
при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме.
По-нататък ще видим какви факти от окултното изследване са залегнали в това твърдение.
Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме.
Виждаме например, ако вземем за сравнение змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността. При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява към главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно. Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация. Засега това е само едно външно заключение, основано на сравнение, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
към текста >>
Ако искаме да проследим, само по отношение на външната
орган
изация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е.
Ако разгледаме този въпрос още по-дълбоко, ще се запитаме: добре, но как се изявява тази наша душевна дейност, за чието осъществяване ползуваме главния мозък? Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот. По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления. Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък.
Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е.
прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата. По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън. Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>
Ето как този своеобразен, странен, хаотичен живот, който ние живеем насън, сочи, че в основата на инструмента на будния дневен живот, за какъвто инструмент с право приемаме главния мозък, е залегнал тайнствен
орган
, представляващ може би негово по-старо образование, от което той се е развил, и което образование и днес проявява себе си тогава, когато новообразуванието мълчи.
Ако трябва да го представим схематично, то бихме могли да нарисуваме как в главния мозък, в мозъка на представите от будния дневен живот, се намира, невидим за външното възприятие, загадъчен, стар гръбначен мозък, който по някакъв начин е спотаен вътре. Засега бих желал да кажа съвсем хипотетично, че този гръбначен мозък започва да функционира, когато човек спи и сънува, и тогава той функционира така активно, както е обичайно това за гръбначния мозък изобщо, а именно проявявайки себе си по силата на необходимостта. Но тъй като е вклинен в главния мозък, той осъществява себе си не чрез действия, а чрез образи и чрез действията на тези образи, тъй като на сън ние действуваме само чрез образи, нали?
Ето как този своеобразен, странен, хаотичен живот, който ние живеем насън, сочи, че в основата на инструмента на будния дневен живот, за какъвто инструмент с право приемаме главния мозък, е залегнал тайнствен орган , представляващ може би негово по-старо образование, от което той се е развил, и което образование и днес проявява себе си тогава, когато новообразуванието мълчи.
Тук се проявява някогашната предпоставка на главния мозък; тук този стар гръбначен мозък извежда на бял свят всичко, на което е способен от затвореното пространство, в което е разположен като при това не постига истински действия, а само изгражда образи.
към текста >>
Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият
орган
проявява себе си чрез света на сънищата.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот.
Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата.
По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало. По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи. От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура. Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование. Човешката аура, в която физическия човек е разположен като ядро, се представя на ясновидското око в различни цветове.
към текста >>
По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб
орган
и.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот. Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата. По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало.
По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи.
От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура. Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование. Човешката аура, в която физическия човек е разположен като ядро, се представя на ясновидското око в различни цветове. Не бива да си мислим, че можем да си създадем представа за аурата, защото цветовете и са в непрестанно движение, в смисъла на появяване и изчезване, и поради това всяко едно изображение с бои може да бъде само приблизително, тъй както не можем да нарисуваме светкавицата, защото при такъв опит просто ще изобразим някаква скована пръчка, някаква скована фигура. Тъй както никога не можем да нарисуваме светкавицата, така не можем да изобразим и аурата, тъй като именно цветовете на аурата са невероятно лабилни и подвижни; ето защо за тях не можем да говорим по друг начин, освен най-много като ги олицетворяваме.
към текста >>
От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен
орган
изъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот. Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата. По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало. По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи.
От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура.
Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование. Човешката аура, в която физическия човек е разположен като ядро, се представя на ясновидското око в различни цветове. Не бива да си мислим, че можем да си създадем представа за аурата, защото цветовете и са в непрестанно движение, в смисъла на появяване и изчезване, и поради това всяко едно изображение с бои може да бъде само приблизително, тъй както не можем да нарисуваме светкавицата, защото при такъв опит просто ще изобразим някаква скована пръчка, някаква скована фигура. Тъй както никога не можем да нарисуваме светкавицата, така не можем да изобразим и аурата, тъй като именно цветовете на аурата са невероятно лабилни и подвижни; ето защо за тях не можем да говорим по друг начин, освен най-много като ги олицетворяваме.
към текста >>
Цветовете на аурата проявяват себе си по най-чудноват начин, различно, в зависимост от основния характер на целия човешки
орган
изъм.
Цветовете на аурата проявяват себе си по най-чудноват начин, различно, в зависимост от основния характер на целия човешки организъм.
Интересно е да обърнем внимание на образа на аурата, който се разкрива пред ясновидското око, когато погледнати отзад си представим черепната кутия и гръбначния стълб. Тогава съответната част на аурата се представя така, че не бихме могли да я опишем по друг начин, освен как то описахме целия човек, положен в своята аура. Дори ако трябва да си представим, че цветовете на аурата непрестанно вибрират, все пак бихме могли да посочим един особено ясно определен цвят, например за долните части на гръбначния стълб. Бихме могли да ги наречем зеленикави. И бихме могли да определим ясно още един цвят, за частите на главния мозък, който в някоя друга част на тялото не се изявява така красиво, и чийто основен тон е един вид виолетово синьо.
към текста >>
87.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
По време на нашите наблюдения непрекъснато ще се натъкваме на трудността да разглеждаме по-точно външно човешкия
орган
изъм и по този път да опознаем преходното, тленното в него.
По време на нашите наблюдения непрекъснато ще се натъкваме на трудността да разглеждаме по-точно външно човешкия организъм и по този път да опознаем преходното, тленното в него.
Но ще видим също така, че именно този път ще ни отведе до познание на трайното, на непреходното, на вечното в човешката природа. Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове. След като в известна степен сме проникнати от духовнонаучни понятия и усещания, вече лесно можем да възприемем мисълта, че човешкият организъм с невероятната си сложност представлява най-значителния израз, най-великото и най-значителното откровение на духовните сили, пронизващи и оживяващи света. Но ще е необходимо от външно то все повече и повече да проникваме във вътрешното.
към текста >>
Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки
орган
изъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове.
По време на нашите наблюдения непрекъснато ще се натъкваме на трудността да разглеждаме по-точно външно човешкия организъм и по този път да опознаем преходното, тленното в него. Но ще видим също така, че именно този път ще ни отведе до познание на трайното, на непреходното, на вечното в човешката природа.
Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове.
След като в известна степен сме проникнати от духовнонаучни понятия и усещания, вече лесно можем да възприемем мисълта, че човешкият организъм с невероятната си сложност представлява най-значителния израз, най-великото и най-значителното откровение на духовните сили, пронизващи и оживяващи света. Но ще е необходимо от външно то все повече и повече да проникваме във вътрешното.
към текста >>
След като в известна степен сме проникнати от духовнонаучни понятия и усещания, вече лесно можем да възприемем мисълта, че човешкият
орган
изъм с невероятната си сложност представлява най-значителния израз, най-великото и най-значителното откровение на духовните сили, пронизващи и оживяващи света.
По време на нашите наблюдения непрекъснато ще се натъкваме на трудността да разглеждаме по-точно външно човешкия организъм и по този път да опознаем преходното, тленното в него. Но ще видим също така, че именно този път ще ни отведе до познание на трайното, на непреходното, на вечното в човешката природа. Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове.
След като в известна степен сме проникнати от духовнонаучни понятия и усещания, вече лесно можем да възприемем мисълта, че човешкият организъм с невероятната си сложност представлява най-значителния израз, най-великото и най-значителното откровение на духовните сили, пронизващи и оживяващи света.
Но ще е необходимо от външно то все повече и повече да проникваме във вътрешното.
към текста >>
Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред
орган
ите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата. Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията. Днес ще трябва да хвърлим бегъл поглед върху другият елемент на човешката двойственост, който елемент в известна степен се намира извън областта, разгледана вчера. Дори най-повърхностният поглед върху втория елемент на човешкото същество може да ни убеди, че тази втора част в известно отношение представлява противоположност на първата. Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме костното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо.
Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред органите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
към текста >>
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните
орган
ни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера.
Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето. Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека. Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества.
към текста >>
Тези
орган
ни системи, системи от инструменти на човешкия
орган
изъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера.
Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето.
Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека. Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта.
към текста >>
Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия
орган
изъм на човека.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера. Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето.
Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека.
Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето.
към текста >>
Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в
орган
а, известен на всички като стомах.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера. Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето. Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека.
Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах.
Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар.
към текста >>
Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни
орган
и и биват отведени в човешкия
орган
изъм.
По-дълбоко в устройството на тази друга част на човешката природа ще проникнем, ако на първо време разграничим една от друга най-значителните органни системи и ги сравним първоначално външно с това, с което се запознахме вчера. Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето. Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека. Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах.
Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм.
Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв.
към текста >>
Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга
орган
на система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта.
Тези органни системи, системи от инструменти на човешкия организъм, идващи първи в съображение, са храносмилателния апарат и всичко, разположено между храносмилателния апарат и онова чудно образование, което ние лесно възприемаме като своеобразен център на цялото човешко същество, а именно сърцето. Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека. Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества.
Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта.
И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
И след това имаме трето звено на тази система от
орган
и самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки
орган
изъм, в чийто функционален център е разположено сърцето.
Повърхностният поглед още ни показва, че тези системи са инструменти, на първо време храносмилателният апарат както се казва на популярен език са предназначени да поемат веществата от външния земен свят и ги подготвят за по-нататъшна обработка във физическия организъм на човека. Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта.
И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето.
Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия
орган
изъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия
орган
изъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар.
Знаем, че този храносмилателен апарат започва от устата с тръбеста форма и продължава в органа, известен на всички като стомах. Повърхностното наблюдение ни учи, че от хранителните вещества, преминаващи през този канал към стомаха, известни непотребни части просто се отделят навън, докато други части се поемат от останалите храносмилателни органи и биват отведени в човешкия организъм. Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето.
Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар.
синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки
орган
изъм.
Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв.
Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия
орган
изъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система.
За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система.
При това за сега ще разгледаме как кръвта, след като е била употребена, се опреснява в белия дроб, т.е. от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма. Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия.
към текста >>
от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от
орган
изма.
За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система. При това за сега ще разгледаме как кръвта, след като е била употребена, се опреснява в белия дроб, т.е.
от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма.
Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия. Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи. Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм.
към текста >>
Да си припомним накратко, че човешкото сърце е
орган
, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия.
За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система. При това за сега ще разгледаме как кръвта, след като е била употребена, се опреснява в белия дроб, т.е. от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма. Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми.
Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия.
Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи. Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм. А сега да обърнем внимание на това, че тази кръв първо се разпределя между отделните органи на тялото, след това бива употребена от организма, при което се превръща в тъй нар. синя кръв и като такава се връща отново към дясното предсърдие, оттам нахлува в дясната камера на сърцето, за да премине оттук отново в белия дроб, отново да се обнови и отново да поеме своя път през тялото.
към текста >>
Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези
орган
и.
При това за сега ще разгледаме как кръвта, след като е била употребена, се опреснява в белия дроб, т.е. от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма. Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия.
Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи.
Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм. А сега да обърнем внимание на това, че тази кръв първо се разпределя между отделните органи на тялото, след това бива употребена от организма, при което се превръща в тъй нар. синя кръв и като такава се връща отново към дясното предсърдие, оттам нахлува в дясната камера на сърцето, за да премине оттук отново в белия дроб, отново да се обнови и отново да поеме своя път през тялото.
към текста >>
Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия
орган
изъм.
от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма. Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия. Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи.
Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм.
А сега да обърнем внимание на това, че тази кръв първо се разпределя между отделните органи на тялото, след това бива употребена от организма, при което се превръща в тъй нар. синя кръв и като такава се връща отново към дясното предсърдие, оттам нахлува в дясната камера на сърцето, за да премине оттук отново в белия дроб, отново да се обнови и отново да поеме своя път през тялото.
към текста >>
А сега да обърнем внимание на това, че тази кръв първо се разпределя между отделните
орган
и на тялото, след това бива употребена от
орган
изма, при което се превръща в тъй нар.
Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия. Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи. Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм.
А сега да обърнем внимание на това, че тази кръв първо се разпределя между отделните органи на тялото, след това бива употребена от организма, при което се превръща в тъй нар.
синя кръв и като такава се връща отново към дясното предсърдие, оттам нахлува в дясната камера на сърцето, за да премине оттук отново в белия дроб, отново да се обнови и отново да поеме своя път през тялото.
към текста >>
кръвоснабдява горните
орган
и на човека, и оттам тази употребена кръв се оттича обратно в дясното предсърдие; по този начин кръвта, тъй да се каже, минава през главния мозък; така богатата кръв става подобна на кръвта, оттичаща се от останалите части на
орган
изма, т.е.
Ако засега си представим това, то за основата на един окултен начин на наблюдение е много важно да до бавим, че много рано от главната артерия се отклонява един, да кажем, страничен поток, който отива в главния мозък, т.е.
кръвоснабдява горните органи на човека, и оттам тази употребена кръв се оттича обратно в дясното предсърдие; по този начин кръвта, тъй да се каже, минава през главния мозък; така богатата кръв става подобна на кръвта, оттичаща се от останалите части на организма, т.е.
Имаме един по-малък, страничен кръг на кръвообращение, който е включен главният мозък, отделен от другия, големия кръг на кръвообращение, който кръвоснабдява целия останал организъм.
към текста >>
Имаме един по-малък, страничен кръг на кръвообращение, който е включен главният мозък, отделен от другия, големия кръг на кръвообращение, който кръвоснабдява целия останал
орган
изъм.
Ако засега си представим това, то за основата на един окултен начин на наблюдение е много важно да до бавим, че много рано от главната артерия се отклонява един, да кажем, страничен поток, който отива в главния мозък, т.е. кръвоснабдява горните органи на човека, и оттам тази употребена кръв се оттича обратно в дясното предсърдие; по този начин кръвта, тъй да се каже, минава през главния мозък; така богатата кръв става подобна на кръвта, оттичаща се от останалите части на организма, т.е.
Имаме един по-малък, страничен кръг на кръвообращение, който е включен главният мозък, отделен от другия, големия кръг на кръвообращение, който кръвоснабдява целия останал организъм.
към текста >>
Чрез него получаваме важна представа, превръщаща се в основа, която да ни помогне да се изкачим към висините на окултното познание, но само ако си поставим въпроса: съществували нещо подобно, което по идентичен начин, както горните
орган
и са включени в малкия кръг, да е включено в кръга на кръвообращение, снабдяващ останалия
орган
изъм?
Изключително важно е да обърнем внимание именно на този факт.
Чрез него получаваме важна представа, превръщаща се в основа, която да ни помогне да се изкачим към висините на окултното познание, но само ако си поставим въпроса: съществували нещо подобно, което по идентичен начин, както горните органи са включени в малкия кръг, да е включено в кръга на кръвообращение, снабдяващ останалия организъм?
Тук действително достигаме до резултат, до който може да ни доведе повърхностното външно наблюдение, а именно, че в големия кръг на кръвообращение е включен орган, който ние наричаме слезка, и че също така е включен черния дроб и освен това и онзи орган, който събира излъчената от черния дроб жлъчка. /Виж рис. № 4/
към текста >>
Тук действително достигаме до резултат, до който може да ни доведе повърхностното външно наблюдение, а именно, че в големия кръг на кръвообращение е включен
орган
, който ние наричаме слезка, и че също така е включен черния дроб и освен това и онзи
орган
, който събира излъчената от черния дроб жлъчка.
Изключително важно е да обърнем внимание именно на този факт. Чрез него получаваме важна представа, превръщаща се в основа, която да ни помогне да се изкачим към висините на окултното познание, но само ако си поставим въпроса: съществували нещо подобно, което по идентичен начин, както горните органи са включени в малкия кръг, да е включено в кръга на кръвообращение, снабдяващ останалия организъм?
Тук действително достигаме до резултат, до който може да ни доведе повърхностното външно наблюдение, а именно, че в големия кръг на кръвообращение е включен орган, който ние наричаме слезка, и че също така е включен черния дроб и освен това и онзи орган, който събира излъчената от черния дроб жлъчка.
/Виж рис. № 4/
към текста >>
Ако се запитаме за функциите на тези
орган
и, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта.
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта.
По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката. Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно. Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества. Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм? Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък?
към текста >>
По-малко неща ни казва официалната наука за
орган
а, който е включен тук като трети, или за слезката.
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта.
По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката.
Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно. Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества. Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм? Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък? В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>
Разглеждайки тези
орган
и, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия
орган
изъм, но че от друга страна, като
орган
и, те са включени не напразно.
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката.
Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно.
Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества. Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм? Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък? В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>
Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия
орган
изъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези
орган
и вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества.
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката. Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно.
Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества.
Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм? Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък? В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>
Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три
орган
а вземат участие в цялостната дейност на човешкия
орган
изъм?
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката. Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно. Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества.
Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм?
Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък? В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>
Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези
орган
и са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези
орган
и не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък?
Ако се запитаме за функциите на тези органи, то официалната наука ни дава отговор, че черния дроб отначало приготвя жлъчката, че жлъчката се оттича в храносмилателния канал и съдействува за обработката на хранителните вещества така, че същите да могат да бъдат поети след това от лимфната система и да бъдат пренесени към кръвта. По-малко неща ни казва официалната наука за органа, който е включен тук като трети, или за слезката. Разглеждайки тези органи, трябва да обърнем внимание на това, че същите те изпълняват функцията да преобразуват хранителните вещества за човешкия организъм, но че от друга страна, като органи, те са включени не напразно. Защото доколкото хранителните вещества преминават в кръвта, за да бъдат подвозени чрез кръвта към човешкия организъм и непрекъснато да му доставят градивен материал, дотолкова тези органи вземат участие в цялата обработка на хранителните вещества. Тук възниква въпросът: можем ли още от пръв поглед, отвън, да направим извод за това, как тези три органа вземат участие в цялостната дейност на човешкия организъм?
Да насочим своя поглед засега върху един външен факт, а именно, че тези органи са включени в долния кръг на кръвообращение; тъй като мозъкът е включен в горния кръг на кръвообращение, и да видим, придържайки се засега действително само към този външен метод на наблюдение, който метод по-късно ще бъде задълбочен, дали тези органи не биха могли да изпълняват роля, подобна на тази на главния мозък?
В какво обаче може да се състои тази роля?
към текста >>
Да разгледаме отначало горните части на човешкия
орган
изъм.
Да разгледаме отначало горните части на човешкия организъм.
Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото. Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка?
към текста >>
Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия
орган
изъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните
орган
и нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото.
Да разгледаме отначало горните части на човешкия организъм. Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия.
Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото.
Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка? Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи. Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни.
към текста >>
Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните
орган
и на човешкия
орган
изъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на
орган
изма.
Да разгледаме отначало горните части на човешкия организъм. Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото.
Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма.
Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка? Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи. Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни. Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят.
към текста >>
Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия
орган
изъм се отваря чрез сетивните
орган
и към света, т.е.
Да разгледаме отначало горните части на човешкия организъм. Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото. Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма.
Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е.
чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка? Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи. Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни. Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят. Ако помислите по-внимателно, ще видите, че това не е чак толкова странно заключение.
към текста >>
чрез сетивните
орган
и отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните
орган
и към тази горна част на човешкия
орган
изъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността
орган
и слезка, черен дроб, жлъчка?
Да разгледаме отначало горните части на човешкия организъм. Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото. Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е.
чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка?
Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи. Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни. Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят. Ако помислите по-внимателно, ще видите, че това не е чак толкова странно заключение.
към текста >>
Докато по този начин горната част на човешкия
орган
изъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото
орган
и.
Това са частите, които чрез сетивата възприемат външните сетивни дразнения и обработват материала от сетивните възприятия. Ето защо можем да кажем: това, което се извършва в човешката глава, в горните части на човешкия организъм, представлява обработка на онези впечатления, които чрез сетивните органи нахлуват отвън и в голяма степен в импресиите отвън, във външните впечатления виждаме причината за всичко, протичащо в горните части на тялото. Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления на горните органи на човешкия организъм, външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй като променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма. Не е ли в такъв случай близка мисълта: след като горната част на човешкия организъм се отваря чрез сетивните органи към света, т.е. чрез сетивните органи отваря прозорци към външния свят, то това, което външният свят изпраща през сетивните органи към тази горна част на човешкия организъм не отговаря ли в известен смисъл на онова, което въздействува от разположените във вътрешността органи слезка, черен дроб, жлъчка?
Докато по този начин горната част на човешкия организъм се отваря навън, за да възприема влиянията отвън и докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи.
Така че можем да кажем: погледнем ли към заобикалящия ни свят, то този околен свят, чрез нашите сетива, упражнява въздействие върху горната част на тялото ни. Това, което нахлува през сетивата отвън трябва да си го представим сбито, сякаш събрано в някакъв център, така че всичко, което нахлува в нас от всички страни, трябва да го разглеждаме също като онова, което приижда от черния дроб, жлъчката и слезката а именно преработен външен свят. Ако помислите по-внимателно, ще видите, че това не е чак толкова странно заключение.
към текста >>
Представете си всички сетивни възприятия, които нахлуват отвън, и си ги представете сбити, концентрирани и формирани в
орган
и, и положени във вътрешността: по този начин, по посока навътре кръвта излага себе си на тези
орган
и: черен дроб, жлъчка и слезка по същия начин, както горната част на човешкия
орган
изъм излага себе си на външния свят, т. е.
Представете си всички сетивни възприятия, които нахлуват отвън, и си ги представете сбити, концентрирани и формирани в органи, и положени във вътрешността: по този начин, по посока навътре кръвта излага себе си на тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка по същия начин, както горната част на човешкия организъм излага себе си на външния свят, т. е.
имаме пред себе си външния свят, окръжаващ горе нашите сетива, но концентриран в органи и положен във вътрешността на човека, така че можем да кажем: от една страна светът въздействува отвън, нахлува в нас, влиза в съприкосновение с кръвта ни чрез горните органи, въздействува върху кръвта ни, от друга страна микрокосмосът по тайнствен начин действува в органите, в които се е концентрирал, и там отново се среща с кръвта, която по същия начин предлага себе си. Ако трябва да изобразим нещата схематично, бихме могли да кажем: да си представим от една страна светът, въздействуващ от всички страни върху сетивата и върху кръвта като върху някакво табло, излагащо себе си на въздействията на този свят така получаваме устройството на горната част на тялото ни. И да си представим сега, че можем да концентрираме целия този свят, да го концентрираме в отделни органи, да получим нещо като извлек на този свят, и да го положим във вътрешността на тялото; така че всичко нахлуващо да въздействува върху кръвта от другата страна ето така ще получим схематизиран образ на външността и вътрешността на човешкия организъм, образ, получен по съвсем странен начин. Така в известен смисъл вече можем да кажем: главният мозък всъщност отговаря на вътрешното устройство, доколкото то изпълва гръдната и коремната кухина. Като че ли светът е вложен в нас.
към текста >>
имаме пред себе си външния свят, окръжаващ горе нашите сетива, но концентриран в
орган
и и положен във вътрешността на човека, така че можем да кажем: от една страна светът въздействува отвън, нахлува в нас, влиза в съприкосновение с кръвта ни чрез горните
орган
и, въздействува върху кръвта ни, от друга страна микрокосмосът по тайнствен начин действува в
орган
ите, в които се е концентрирал, и там отново се среща с кръвта, която по същия начин предлага себе си.
Представете си всички сетивни възприятия, които нахлуват отвън, и си ги представете сбити, концентрирани и формирани в органи, и положени във вътрешността: по този начин, по посока навътре кръвта излага себе си на тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка по същия начин, както горната част на човешкия организъм излага себе си на външния свят, т. е.
имаме пред себе си външния свят, окръжаващ горе нашите сетива, но концентриран в органи и положен във вътрешността на човека, така че можем да кажем: от една страна светът въздействува отвън, нахлува в нас, влиза в съприкосновение с кръвта ни чрез горните органи, въздействува върху кръвта ни, от друга страна микрокосмосът по тайнствен начин действува в органите, в които се е концентрирал, и там отново се среща с кръвта, която по същия начин предлага себе си.
Ако трябва да изобразим нещата схематично, бихме могли да кажем: да си представим от една страна светът, въздействуващ от всички страни върху сетивата и върху кръвта като върху някакво табло, излагащо себе си на въздействията на този свят така получаваме устройството на горната част на тялото ни. И да си представим сега, че можем да концентрираме целия този свят, да го концентрираме в отделни органи, да получим нещо като извлек на този свят, и да го положим във вътрешността на тялото; така че всичко нахлуващо да въздействува върху кръвта от другата страна ето така ще получим схематизиран образ на външността и вътрешността на човешкия организъм, образ, получен по съвсем странен начин. Така в известен смисъл вече можем да кажем: главният мозък всъщност отговаря на вътрешното устройство, доколкото то изпълва гръдната и коремната кухина. Като че ли светът е вложен в нас. /Виж рис № 5/
към текста >>
И да си представим сега, че можем да концентрираме целия този свят, да го концентрираме в отделни
орган
и, да получим нещо като извлек на този свят, и да го положим във вътрешността на тялото; така че всичко нахлуващо да въздействува върху кръвта от другата страна ето така ще получим схематизиран образ на външността и вътрешността на човешкия
орган
изъм, образ, получен по съвсем странен начин.
Представете си всички сетивни възприятия, които нахлуват отвън, и си ги представете сбити, концентрирани и формирани в органи, и положени във вътрешността: по този начин, по посока навътре кръвта излага себе си на тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка по същия начин, както горната част на човешкия организъм излага себе си на външния свят, т. е. имаме пред себе си външния свят, окръжаващ горе нашите сетива, но концентриран в органи и положен във вътрешността на човека, така че можем да кажем: от една страна светът въздействува отвън, нахлува в нас, влиза в съприкосновение с кръвта ни чрез горните органи, въздействува върху кръвта ни, от друга страна микрокосмосът по тайнствен начин действува в органите, в които се е концентрирал, и там отново се среща с кръвта, която по същия начин предлага себе си. Ако трябва да изобразим нещата схематично, бихме могли да кажем: да си представим от една страна светът, въздействуващ от всички страни върху сетивата и върху кръвта като върху някакво табло, излагащо себе си на въздействията на този свят така получаваме устройството на горната част на тялото ни.
И да си представим сега, че можем да концентрираме целия този свят, да го концентрираме в отделни органи, да получим нещо като извлек на този свят, и да го положим във вътрешността на тялото; така че всичко нахлуващо да въздействува върху кръвта от другата страна ето така ще получим схематизиран образ на външността и вътрешността на човешкия организъм, образ, получен по съвсем странен начин.
Така в известен смисъл вече можем да кажем: главният мозък всъщност отговаря на вътрешното устройство, доколкото то изпълва гръдната и коремната кухина. Като че ли светът е вложен в нас. /Виж рис № 5/
към текста >>
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни
орган
а, в няколко вътрешни инструмента.
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента.
И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта.
към текста >>
И ако разгледаме по-отблизо тези
орган
и: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток.
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента.
И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток.
Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката.
към текста >>
Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един
орган
, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса.
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента. И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца.
Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса.
Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена.
към текста >>
На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен
орган
, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта.
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента. И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб.
На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта.
Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена.
към текста >>
Как кръвта предлага себе си на тези три
орган
а можем да си представим само по следния начин: първият
орган
, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката.
И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта.
Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката.
Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс.
към текста >>
Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен
орган
.
Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката.
Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган.
По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс. Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове.
към текста >>
По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези
орган
и определени имена.
Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган.
По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена.
При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс. Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове. Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
към текста >>
При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните
орган
и, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези
орган
и означават и нещо друго в микрокосмоса.
Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена.
При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса.
По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс. Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове. Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
към текста >>
Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези
орган
и и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове.
Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс.
Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове.
Но още сега можем да кажем: тъй както външните светове се представят на сетивата ни, нахлувайки отвън и въздействувайки върху кръвта ни, така и вътрешните светове упражняват активност върху кръвта, като повлияват онова, за което е предназначена кръвоносната система.
към текста >>
Тази разлика се състои в следното: човекът за сега не знае нищо за то ва, което се разиграва в долната част на неговия
орган
изъм; т.е.
Тук обаче откриваме важна разлика между своеобразностите на главния мозък, за които говорихме вчера, и тази система от вътрешни светове.
Тази разлика се състои в следното: човекът за сега не знае нищо за то ва, което се разиграва в долната част на неговия организъм; т.е.
той не знае нищо за влиянията, които вътрешните светове или най-вътрешните планети упражняват върху него, докато именно най-характерното е, че външните светове въздействуват върху неговото съзнание.
към текста >>
Всички познавате твърдението на официалната наука, че
орган
на съзнанието е нервната система с всичко, което принадлежи към нея.
В известно отношение този вътрешен свят можем да го означим като свят на несъзнателното, в противовес на съзнателния свят, с който се запознахме чрез живота на главния мозък. И по-добре ще разберем това, кое то е залегнало в съзнателното и в несъзнателното, като извикаме на помощ нещо друго.
Всички познавате твърдението на официалната наука, че орган на съзнанието е нервната система с всичко, което принадлежи към нея.
към текста >>
Защото именно така, както нервната система се вгражда в
орган
изма ни и бива докосната или се намира поне в известно взаимоотношение с кръвоносната система, така в цялостната същност на човека се вгражда това, което наричаме астрално тяло и азово тяло на човека.
връзката, която днес схематично трябва да си представим. И виждаме, че нервната ни система навсякъде влиза в известни отношения с кръвоносната система, че навсякъде кръвта е устремена към нервната система. При това тук трябва да обърнем внимание на нещо, което официалната наука счита за установено. Тя счита за установено, че нервната система представлява цялостния регулатор на съзнателната дейност, на всичко, което определяме като душевен живот. За да достигнем до съзнанието, не можем да не кажем засега само набелязвайки нещата, за да ги потвърдим по-късно -, че за окултистите нервната система представлява само един вид основа на съзнанието.
Защото именно така, както нервната система се вгражда в организма ни и бива докосната или се намира поне в известно взаимоотношение с кръвоносната система, така в цялостната същност на човека се вгражда това, което наричаме астрално тяло и азово тяло на човека.
И дори външното наблюдение, с което често си служа в моите лекции, ни показва, че нервната система в известен смисъл представлява откровение на астралното тяло. Именно при това наблюдение виждаме, че на обикновените, неодушевените природни същества, с това, което ни предлагат за наблюдение, можем да припишем само физическо тяло. Ако след това от неодушевените, неорганични природни тела се изкачим към одушевените природни тела, към организмите, то трябва да си представим, че тези организми са пронизани от тъй нар. етерно или жизнено тяло, което тяло съдържа в себе си причините за жизнените явления. По-късно ще видим, че Антропософията и окултизмът не разглеждат етерното или жизненото тяло така, както в по-стари времена спекулативно се е говорило за жизнената сила; а тъкмо напротив когато Антропософията говори за етерното тяло, тя има предвид нещо, което е действително видимо за духовния поглед, т.е.
към текста >>
Ако след това от неодушевените, не
орган
ични природни тела се изкачим към одушевените природни тела, към
орган
измите, то трябва да си представим, че тези
орган
изми са пронизани от тъй нар.
Тя счита за установено, че нервната система представлява цялостния регулатор на съзнателната дейност, на всичко, което определяме като душевен живот. За да достигнем до съзнанието, не можем да не кажем засега само набелязвайки нещата, за да ги потвърдим по-късно -, че за окултистите нервната система представлява само един вид основа на съзнанието. Защото именно така, както нервната система се вгражда в организма ни и бива докосната или се намира поне в известно взаимоотношение с кръвоносната система, така в цялостната същност на човека се вгражда това, което наричаме астрално тяло и азово тяло на човека. И дори външното наблюдение, с което често си служа в моите лекции, ни показва, че нервната система в известен смисъл представлява откровение на астралното тяло. Именно при това наблюдение виждаме, че на обикновените, неодушевените природни същества, с това, което ни предлагат за наблюдение, можем да припишем само физическо тяло.
Ако след това от неодушевените, неорганични природни тела се изкачим към одушевените природни тела, към организмите, то трябва да си представим, че тези организми са пронизани от тъй нар.
етерно или жизнено тяло, което тяло съдържа в себе си причините за жизнените явления. По-късно ще видим, че Антропософията и окултизмът не разглеждат етерното или жизненото тяло така, както в по-стари времена спекулативно се е говорило за жизнената сила; а тъкмо напротив когато Антропософията говори за етерното тяло, тя има предвид нещо, което е действително видимо за духовния поглед, т.е. говори за една реалност, залегнала в основата на външното физическо тяло.
към текста >>
И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския
орган
изъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския
орган
изъм да бъде вградено астралното тяло.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло. Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението.
И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло.
И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система. Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза.
към текста >>
Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките
орган
и, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези
орган
и и системи от
орган
и са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от
орган
и в животинския
орган
изъм, макар и идентични на външен вид.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло. Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението. И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло. И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система.
Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид.
Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза. Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е.
към текста >>
Тъй както нервната система в
орган
изма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз.
И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система. Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза.
Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз.
В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие. Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни.
към текста >>
В човешкия
орган
изъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин.
Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система. Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза. Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз.
В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин.
Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие. Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система.
към текста >>
нервната система пронизва по такъв начин
орган
изма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие.
Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза. Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е.
нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие.
Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен.
към текста >>
Разглеждайки кръвта, протичаща през
орган
изма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия
орган
изъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно.
в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза. Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие.
Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно.
Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз.
към текста >>
Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през
орган
изма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел.
Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие. Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система.
Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел.
Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание.
към текста >>
Точно така, както кръвта пронизва целия
орган
изъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др.
Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание.
Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др.
подобни душевен живот. По този начин дори само това сравнително наблюдение ни показва, че в известна степен е оправда но да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.
към текста >>
А сега е необходимо да си припомним, че кръвта, протичаща по описания начин през
орган
изма, от една страна се излага на външния свят, подобно на табло излиза насреща на впечатленията от външния свят, а от друга страна се противопоставя на това, което нарекохме вътрешен свят.
А сега е необходимо да си припомним, че кръвта, протичаща по описания начин през организма, от една страна се излага на външния свят, подобно на табло излиза насреща на впечатленията от външния свят, а от друга страна се противопоставя на това, което нарекохме вътрешен свят.
Да, и точно така е и с нашия Аз. Отначало ние насочваме нашия Аз към външния свят, възприемаме външните впечатления. Това дава многообразно съдържание на нашия Аз; той се изпълва с впечатления, идващи отвън. След това обаче идват и мигове, в които Азът, тъй да се каже, се затваря в себе си, мигове, в които отдава на своята болка, на своето страдание, на скръбта и на радостта си, на вътрешните си чувства и т.н. когато остава да изплуват от паметта нещата, които сега възприема не чрез непосредствения допир с външния свят, а които той носи в себе си. Т.е.
към текста >>
Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия
орган
изъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа.
Разгледаме ли окото напр. виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око. Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв. Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло. В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия организъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа.
След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
към текста >>
Човешкият
орган
изъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи.
И ако по някакъв начин стане така, че върху нерва не се упражнява въздействие, то няма да е чудно, че човекът няма да може да изживее нищо особено чрез този нерв. Но да приемем, че въпреки прекъсната връзка между нерва и кръвта се упражни известно въздействие. Чрез външен експеримент това може да стане, като раздразним нерва например селток. Това външно въздействие върху нерва нас обаче не ни интересува. Има обаче още един начин за повлияване на нерва в състоянието, когато той не може да въздействува върху съответния кръвоток.
Човешкият организъм може да бъде приведен в това състояние, и това става по определен начин, чрез известни представи, известни идеи, усещания и чувства, които човекът е изживял и така ги е направил свои, и които, за да се извърши добре вътрешния експеримент, в същност би трябвало да представляват по-висши морални или интелектуални представи.
Когато човекът, чрез силна вътрешна душевна концентрация превръща такива представи, да кажем, в символи, тогава, ако това се извършва в будно състояние, той ангажира изцяло нерва и чрез тази вътрешна концентрация в известно отношение той ги оттегля от кръвотока. Защото ако човек просто се отдава на нормалните външни впечатления, то естествената връзка между нерви и кръвоток е налице. Ако обаче чрез силна вътрешна концентрация човек бъде дистанциран по този начин от всички външни впечатления, от това, чрез което външният свят въздействува върху нашия Аз, тогава в душата си човек има нещо, което възниква първоначално в съзнанието, което е съдържание на съзнанието, което ангажира нерва и което отделя нервната дейност от връзката и с кръвта. Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е. той бива освободен от обичаните изживявания на Аза.
към текста >>
Накратко, ще изучим функциите на кръвта и на
орган
ите, включени в кръвообращението, след като отговорим на въпроса: как би трябвало да действува този елемент на по-висшите светове, до които човек може да се извиси, след като същият той като че ли отпечатва себе си върху таблото на кръвта?
Чрез тези външни наблюдения засега успяхме да изключим цялата кръвна система, разглеждана досега като едно своеобразно табло, излагащо себе си от една страна на външни дразнения, от друга страна на вътрешните, да я изключим от това, което наричаме висш човек, и в което можем да се превърнем и ние, когато се освободим от самите себе си. Най-добре ще можем да изследваме цялата вътрешна природа на кръвната система, ако си служим не с общи изявления, но разгледаме реално съществуващото в човека, а именно свръхсетивния, невидим човек, до когото можем да извисим у самите себе си, ако достигнем до окончанията на нашите нерви и ако разгледаме човека такъв, какъвто се проявява до момента на съприкосновение с кръвта. Защото тогава ще успеем да стигнем до мисълта, че човекът всъщност може да живее във външния свят, че може да разлее себе си в целия този външен свят, че може да се разтвори във външния свят и може да заеме спрямо вътрешния човек, или спрямо това, което обикновено означаваме с това понятие, позиция, противоположна на досегашната.
Накратко, ще изучим функциите на кръвта и на органите, включени в кръвообращението, след като отговорим на въпроса: как би трябвало да действува този елемент на по-висшите светове, до които човек може да се извиси, след като същият той като че ли отпечатва себе си върху таблото на кръвта?
И ще видим целия живот на човешката кръв като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система към по-висшите светове. Защото това ще бъде задачата ни: по ясен начин да разгледаме целия видим, сетивен човек като отражение на онзи човек, пуснал своите корени в духовния свят и живеещ в него.
към текста >>
Тогава ще възприемем човешкия
орган
изъм като едно от най-верните отражения на Духа, населяващ целия свят, и по този начин особено добре ще вникнем в него.
Тогава ще възприемем човешкия организъм като едно от най-верните отражения на Духа, населяващ целия свят, и по този начин особено добре ще вникнем в него.
към текста >>
88.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто
орган
ичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в
орган
и.
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи.
Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката. И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот. Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е. като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия
орган
изъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните
орган
и, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката.
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи.
Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката.
И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот. Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е. като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е. не могат да предадат на кръвта въздействията, които да са възбудени отвън, в своето въздействие върху кръвта те могат да изразят единствено собствената си природа.
към текста >>
И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези
орган
и не се отварят подобно на сетивните
орган
и навън, а са заключени в
орган
изма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот.
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи. Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката.
И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот.
Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е. като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е. не могат да предадат на кръвта въздействията, които да са възбудени отвън, в своето въздействие върху кръвта те могат да изразят единствено собствената си природа. Наблюдавайки вътрешния свят, в който е концентриран външният свят, но преминал през вътрешна трансформация.
към текста >>
Всички тези
орган
и могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е.
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи. Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката. И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот.
Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е.
като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е. не могат да предадат на кръвта въздействията, които да са възбудени отвън, в своето въздействие върху кръвта те могат да изразят единствено собствената си природа. Наблюдавайки вътрешния свят, в който е концентриран външният свят, но преминал през вътрешна трансформация.
към текста >>
Или ако искаме да представим нещата по-малко схематично, бихме могли да кажем: да вземем човешката глава и да разгледаме преминаващата кръв, при което сетивните
орган
и ограждат кръвта отвън, а главният мозък чрез своята работа действуват преобразяващо върху кръвта, тъй както вътрешните
орган
и действуват преобразяващо върху нея.
Ако искаме отново да изразим нещата схематично и чрез права А В да изобразим кръвното табло (виж рис. №10), то всичко, което идва отвън, трябва да го представим преминало през вътрешна трансформация и нахлуващо от едната страна на кръвното табло, при което като че ли записваме себе си от тази страна на кръвното табло; докато всичко, което идва отвътре, нахлува от другата страна на кръвното табло и се записва върху нея.
Или ако искаме да представим нещата по-малко схематично, бихме могли да кажем: да вземем човешката глава и да разгледаме преминаващата кръв, при което сетивните органи ограждат кръвта отвън, а главният мозък чрез своята работа действуват преобразяващо върху кръвта, тъй както вътрешните органи действуват преобразяващо върху нея.
Защото тези три органа черен дроб , жлъчка и слезка действуват от друга страна върху кръвта, която ще нарисуваме така сякаш протича около органите. И така кръвта ще възприема излъчвания, влияния от вътрешните органи и като инструмент на Аза ще дава израз на вътрешния живот на тези органи в Аза, тъй както в живота на главния мозък се изявяват нещата от ограждащия ни свят. /Виж рис.№ 11/.
към текста >>
Защото тези три
орган
а черен дроб , жлъчка и слезка действуват от друга страна върху кръвта, която ще нарисуваме така сякаш протича около
орган
ите.
Ако искаме отново да изразим нещата схематично и чрез права А В да изобразим кръвното табло (виж рис. №10), то всичко, което идва отвън, трябва да го представим преминало през вътрешна трансформация и нахлуващо от едната страна на кръвното табло, при което като че ли записваме себе си от тази страна на кръвното табло; докато всичко, което идва отвътре, нахлува от другата страна на кръвното табло и се записва върху нея. Или ако искаме да представим нещата по-малко схематично, бихме могли да кажем: да вземем човешката глава и да разгледаме преминаващата кръв, при което сетивните органи ограждат кръвта отвън, а главният мозък чрез своята работа действуват преобразяващо върху кръвта, тъй както вътрешните органи действуват преобразяващо върху нея.
Защото тези три органа черен дроб , жлъчка и слезка действуват от друга страна върху кръвта, която ще нарисуваме така сякаш протича около органите.
И така кръвта ще възприема излъчвания, влияния от вътрешните органи и като инструмент на Аза ще дава израз на вътрешния живот на тези органи в Аза, тъй както в живота на главния мозък се изявяват нещата от ограждащия ни свят. /Виж рис.№ 11/.
към текста >>
И така кръвта ще възприема излъчвания, влияния от вътрешните
орган
и и като инструмент на Аза ще дава израз на вътрешния живот на тези
орган
и в Аза, тъй както в живота на главния мозък се изявяват нещата от ограждащия ни свят.
Ако искаме отново да изразим нещата схематично и чрез права А В да изобразим кръвното табло (виж рис. №10), то всичко, което идва отвън, трябва да го представим преминало през вътрешна трансформация и нахлуващо от едната страна на кръвното табло, при което като че ли записваме себе си от тази страна на кръвното табло; докато всичко, което идва отвътре, нахлува от другата страна на кръвното табло и се записва върху нея. Или ако искаме да представим нещата по-малко схематично, бихме могли да кажем: да вземем човешката глава и да разгледаме преминаващата кръв, при което сетивните органи ограждат кръвта отвън, а главният мозък чрез своята работа действуват преобразяващо върху кръвта, тъй както вътрешните органи действуват преобразяващо върху нея. Защото тези три органа черен дроб , жлъчка и слезка действуват от друга страна върху кръвта, която ще нарисуваме така сякаш протича около органите.
И така кръвта ще възприема излъчвания, влияния от вътрешните органи и като инструмент на Аза ще дава израз на вътрешния живот на тези органи в Аза, тъй както в живота на главния мозък се изявяват нещата от ограждащия ни свят.
/Виж рис.№ 11/.
към текста >>
Тук обаче трябва да сме наясно, че е необходимо още едно съвсем определено нещо, за да стане възможно влиянието на
орган
ите върху кръвта.
Тук обаче трябва да сме наясно, че е необходимо още едно съвсем определено нещо, за да стане възможно влиянието на органите върху кръвта.
Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система.
към текста >>
вътрешните
орган
и, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези
орган
и и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система.
Тук обаче трябва да сме наясно, че е необходимо още едно съвсем определено нещо, за да стане възможно влиянието на органите върху кръвта. Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е.
вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система.
Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система. Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока. Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме?
към текста >>
И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни
орган
и а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система.
Тук обаче трябва да сме наясно, че е необходимо още едно съвсем определено нещо, за да стане възможно влиянието на органите върху кръвта. Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта.
И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система.
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока. Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези
орган
и е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока.
Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система.
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока.
Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на
орган
изма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система.
И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система. Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока.
Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система.
И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на
орган
изма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност.
И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят. А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие. Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел. пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е. свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля.
Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност.
Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека.
към текста >>
Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните
орган
и на вътрешния свят на човека.
А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие. Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел. пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е. свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля. Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност.
Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека.
към текста >>
Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения
орган
изъм.
Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си.
Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
Това въздействува върху цялото устройство на човека и можем да кажем: вътрешното вглъбяване, този, всъщност, "мистичен път", е противоположен на другия път към микрокосмоса, тук инструментът на Аза, кръвта, не бива оттеглена от нервите, но точно обратното, бива тласната към нервите, към симпатиковата нервна система. И така, докато по време на описания вчера процес разхлабваме връзката между нерва и кръвта, чрез истинското мистично вглъбяване връзката между кръвта и симпатиковата нервна система става още по-здрава. Този е обратният физиологичен образ, когато кръвта бива тласната към симпатиковата нервна система; докато в първия случай, ако искаме да достигнем духовния свят, кръвта трябва да бъде оттеглена от нервите. Това, което се извършва при мистичното вглъбяване, е всъщност притискане на кръвта към вътрешната, симпатиковата нервна система.
към текста >>
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя
орган
изъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно!
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно!
Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така. Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети. В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви. Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система.
към текста >>
В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия
орган
изъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви.
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно! Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така. Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети.
В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви.
Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система. В случай те се виждат така, както вие разглеждате и други неща отвън. Но човек попада в съвсем раз лично положение, когато успее да стане ясновиждащ чрез симпатиковата нервна система по посока навътре. Тогава в никакъв случай не виждаме същото, което виждаме, гледайки навън; тогава виждаме именно нещото, за чието означаване ясновидците на всички времена са избрали тъй странни имена, които аз ви споменах във втората лекция.
към текста >>
Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са
орган
ите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система.
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно! Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така. Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети. В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви.
Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система.
В случай те се виждат така, както вие разглеждате и други неща отвън. Но човек попада в съвсем раз лично положение, когато успее да стане ясновиждащ чрез симпатиковата нервна система по посока навътре. Тогава в никакъв случай не виждаме същото, което виждаме, гледайки навън; тогава виждаме именно нещото, за чието означаване ясновидците на всички времена са избрали тъй странни имена, които аз ви споменах във втората лекция.
към текста >>
И тогава човек осъзнава, че действително на външния поглед, осъществен чрез главно-гръбначномозъчната нервна система, тези
орган
и се представят в мая, потънали в една външна илюзия, тъй като начина, по който те се представят навън, не разкрива тяхната действителна вътрешна същност.
И тогава човек осъзнава, че действително на външния поглед, осъществен чрез главно-гръбначномозъчната нервна система, тези органи се представят в мая, потънали в една външна илюзия, тъй като начина, по който те се представят навън, не разкрива тяхната действителна вътрешна същност.
И наистина, когато успее да разгледа от другата страна този свой вътрешен свят и то вече с обърнатия навътре ясновидски поглед човек вижда нещо съвсем различно. И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи.
към текста >>
Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на
орган
ите наистина имаме затворени части от външния свят.
И тогава човек осъзнава, че действително на външния поглед, осъществен чрез главно-гръбначномозъчната нервна система, тези органи се представят в мая, потънали в една външна илюзия, тъй като начина, по който те се представят навън, не разкрива тяхната действителна вътрешна същност. И наистина, когато успее да разгледа от другата страна този свой вътрешен свят и то вече с обърнатия навътре ясновидски поглед човек вижда нещо съвсем различно. И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед.
Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят.
Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито.
към текста >>
Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на
орган
изма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи.
И тогава човек осъзнава, че действително на външния поглед, осъществен чрез главно-гръбначномозъчната нервна система, тези органи се представят в мая, потънали в една външна илюзия, тъй като начина, по който те се представят навън, не разкрива тяхната действителна вътрешна същност. И наистина, когато успее да разгледа от другата страна този свой вътрешен свят и то вече с обърнатия навътре ясновидски поглед човек вижда нещо съвсем различно. И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят.
Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи.
И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили.
към текста >>
И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен
орган
.
И наистина, когато успее да разгледа от другата страна този свой вътрешен свят и то вече с обърнатия навътре ясновидски поглед човек вижда нещо съвсем различно. И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи.
И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган.
На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма.
към текста >>
На вътрешен поглед този
орган
действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот.
И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган.
На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот.
Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс.
към текста >>
Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като
орган
, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили.
Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито.
Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили.
И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката. Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение.
към текста >>
И дори само при вида на този
орган
стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма.
И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили.
И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма.
Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката. Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение. За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща като светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в живота.
към текста >>
Но външно можем да го проследим и в такъв един
орган
като слезката.
Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно.
Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката.
Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение. За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща като светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в живота. Този ритъм се отличава подчертано от другите ритми, които наблюдаваме в живота около себе си.
към текста >>
Но ето, че това, което ние подаваме на
орган
изма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на
орган
изма: то трябва да бъде превключено.
Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен. Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите. Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм. А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности.
Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено.
Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично. Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток.
към текста >>
По този начин и върху ритъма на външния му
орган
изъм бива упражнено определено влияние.
Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм. А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности. Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен.
По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние.
И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично. Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта!
към текста >>
И в
орган
изма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично.
А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности. Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние.
И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично.
Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе.
към текста >>
Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен
орган
, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток.
Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично.
Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток.
И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие.
към текста >>
И този
орган
е слезката!
Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично. Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток.
И този орган е слезката!
Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие. Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах.
към текста >>
Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки
орган
изъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие.
Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе.
Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие.
Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган. И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции.
към текста >>
Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този
орган
.
Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие. Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време.
Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган.
И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна.
към текста >>
И след като сте осъзнали, че човешкият
орган
изъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от
орган
и, но че всички
орган
и изпращат най-потайните си влияния до всички части на
орган
изма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия
орган
изъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо.
Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие. Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган.
И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо.
Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие.
към текста >>
Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на
орган
а, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна.
Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган. И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение.
Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна.
Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие. По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм. В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е. наблюдаваме едно изолиране, поставяне на човешката личност в независимо спрямо външния свят положение. Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от въздействието на Сатурн.
към текста >>
Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме
орган
, поставен в зависимост от външното човешко своеволие.
И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна.
Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие.
По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм. В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е. наблюдаваме едно изолиране, поставяне на човешката личност в независимо спрямо външния свят положение. Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от въздействието на Сатурн. Изобщо това е първоначалната идея по отношение на Сатурн; дадено същество да бъде изолирано от света, да бъде индивидуализирано, така че да може да развие ритмичност в себе си и чрез себе си.
към текста >>
По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме
орган
, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм.
Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие.
По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм.
В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е. наблюдаваме едно изолиране, поставяне на човешката личност в независимо спрямо външния свят положение. Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от въздействието на Сатурн. Изобщо това е първоначалната идея по отношение на Сатурн; дадено същество да бъде изолирано от света, да бъде индивидуализирано, така че да може да развие ритмичност в себе си и чрез себе си. Няма да се спирам на това, че съвременната астрономия причислява към нашата Слънчева система извън орбитата на Сатурн планетите Уран и Нептун.
към текста >>
В известен смисъл, в рамките на нашия
орган
изъм, слезката изпълнява подобна роля.
И така, ако си представим цялата Слънчева система, бихме могли да кажем, че навътре от орбитата на Сатурн Слънчевата система е така устроена, че навътре от тази орбита тя може да следва собствените си закони и може да бъде независима, изтръгвайки се по определен начин от околния свят и от неговите съзидателни сили. По тази причина окултистите на всички времена са виждали в лицето на сатурновите сили това, което Слънчевата система затваря в самата себе си, което дава възможност на Слънчевата система да разгърне собствен ритъм, различен от външния ритъм, от ритъма на света извън нашата Слънчева система.
В известен смисъл, в рамките на нашия организъм, слезката изпълнява подобна роля.
Действително при нашия организъм става дума не за отделяне от целия външен свят, не само от околната среда, доколкото тя съдържа нужните ни хранителни вещества и доколкото ние сами възприемаме нейните влияния.
към текста >>
Действително при нашия
орган
изъм става дума не за отделяне от целия външен свят, не само от околната среда, доколкото тя съдържа нужните ни хранителни вещества и доколкото ние сами възприемаме нейните влияния.
И така, ако си представим цялата Слънчева система, бихме могли да кажем, че навътре от орбитата на Сатурн Слънчевата система е така устроена, че навътре от тази орбита тя може да следва собствените си закони и може да бъде независима, изтръгвайки се по определен начин от околния свят и от неговите съзидателни сили. По тази причина окултистите на всички времена са виждали в лицето на сатурновите сили това, което Слънчевата система затваря в самата себе си, което дава възможност на Слънчевата система да разгърне собствен ритъм, различен от външния ритъм, от ритъма на света извън нашата Слънчева система. В известен смисъл, в рамките на нашия организъм, слезката изпълнява подобна роля.
Действително при нашия организъм става дума не за отделяне от целия външен свят, не само от околната среда, доколкото тя съдържа нужните ни хранителни вещества и доколкото ние сами възприемаме нейните влияния.
към текста >>
Първият
орган
, на който се натъкваме, и който, тъй да се каже, обработва нещата, разположени извън нас, така, както всичко в нашата Слънчева система навътре от орбитата на Сатурн бива обработено от сатурновите сили,
орган
ът, който превръща всичко в ритъм, в закономерността на човека, този
орган
е слезката.
Първият орган, на който се натъкваме, и който, тъй да се каже, обработва нещата, разположени извън нас, така, както всичко в нашата Слънчева система навътре от орбитата на Сатурн бива обработено от сатурновите сили, органът, който превръща всичко в ритъм, в закономерността на човека, този орган е слезката.
Това, което се съдържа в слезката, изолира нашето кръвообращение от всички външни влияния, превръща ги в себе си в равномерен ритъм, в система, имаща свой собствен ритъм.
към текста >>
Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките
орган
и, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека.
И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука. Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи.
Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека.
Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-чудо: концентрирането на цели светове в човешките органи, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека. Защото човекът се е родил от светове, тъй както микрокосмосът се е отделил от макрокосмоса. Защото от една страна чрез окултната мъдрост ние виждаме произхода, а от друга страна виждаме, че представите за този произход се съдържат в митовете и преданията, и че за това имат право онези окултисти, които виждат смисъл в митовете и преданията едва тогава, когато тези митове и предания са физиологически обосновани.
към текста >>
Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-чудо: концентрирането на цели светове в човешките
орган
и, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека.
Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи. Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека.
Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-чудо: концентрирането на цели светове в човешките органи, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека.
Защото човекът се е родил от светове, тъй както микрокосмосът се е отделил от макрокосмоса. Защото от една страна чрез окултната мъдрост ние виждаме произхода, а от друга страна виждаме, че представите за този произход се съдържат в митовете и преданията, и че за това имат право онези окултисти, които виждат смисъл в митовете и преданията едва тогава, когато тези митове и предания са физиологически обосновани.
към текста >>
Използувайки такъв метод на наблюдение съвсем независимо от изображенията у различните народи, директно насочвайки се към това, което ни предлага по-дълбокото изследване на духовното съдържание, така също и на човешките
орган
и -, дори ако вземем всички това за нещо много дребно, все пак ще се разкрие, какво чудно творение е човешкия
орган
изъм.
Днес поне набелязахме тези неща, защото те могат да ни помогнат да придобием онова страхопочитание, за което става дума първия път.
Използувайки такъв метод на наблюдение съвсем независимо от изображенията у различните народи, директно насочвайки се към това, което ни предлага по-дълбокото изследване на духовното съдържание, така също и на човешките органи -, дори ако вземем всички това за нещо много дребно, все пак ще се разкрие, какво чудно творение е човешкия организъм.
И именно в този цикъл от беседи ще се опитаме да осветлим тази вътрешна същност на човешкия организъм.
към текста >>
И именно в този цикъл от беседи ще се опитаме да осветлим тази вътрешна същност на човешкия
орган
изъм.
Днес поне набелязахме тези неща, защото те могат да ни помогнат да придобием онова страхопочитание, за което става дума първия път. Използувайки такъв метод на наблюдение съвсем независимо от изображенията у различните народи, директно насочвайки се към това, което ни предлага по-дълбокото изследване на духовното съдържание, така също и на човешките органи -, дори ако вземем всички това за нещо много дребно, все пак ще се разкрие, какво чудно творение е човешкия организъм.
И именно в този цикъл от беседи ще се опитаме да осветлим тази вътрешна същност на човешкия организъм.
към текста >>
89.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Днес ще бъдат продължени вчерашните разисквания върху значението на един от онези
орган
и, представляващи сякаш някаква вътрешна планетарна система в човека.
Днес ще бъдат продължени вчерашните разисквания върху значението на един от онези органи, представляващи сякаш някаква вътрешна планетарна система в човека.
А след това трябва да преминем към описанието на функциите на други органи и системи от органи в човека.
към текста >>
А след това трябва да преминем към описанието на функциите на други
орган
и и системи от
орган
и в човека.
Днес ще бъдат продължени вчерашните разисквания върху значението на един от онези органи, представляващи сякаш някаква вътрешна планетарна система в човека.
А след това трябва да преминем към описанието на функциите на други органи и системи от органи в човека.
към текста >>
Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия
орган
изъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера.
Такова възражение спада, разбира се, към онези, напълно оправдани от съвременна гледна точка възражения, които възражения трябва да бъдат направени, тъй като известни затруднения изпитват и онези, които, съвсем частно търсейки, пристъпват такъв духовнонаучния мироглед. В първата публична лекция само най-общо можахме да споменем, как нашите съвременници, носещи своето школувано от научните методи съзнание се натъкват на трудности, когато се опитват да разберат нещата от окултните подземия на същност та на света. По принцип, в хода на лекциите, така да се каже сами ще видим, как едно подобно възражение постепенно само ще отпадне.
Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера.
Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза. И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм.
към текста >>
Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки
орган
изъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически
орган
изъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия
орган
изъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза.
Такова възражение спада, разбира се, към онези, напълно оправдани от съвременна гледна точка възражения, които възражения трябва да бъдат направени, тъй като известни затруднения изпитват и онези, които, съвсем частно търсейки, пристъпват такъв духовнонаучния мироглед. В първата публична лекция само най-общо можахме да споменем, как нашите съвременници, носещи своето школувано от научните методи съзнание се натъкват на трудности, когато се опитват да разберат нещата от окултните подземия на същност та на света. По принцип, в хода на лекциите, така да се каже сами ще видим, как едно подобно възражение постепенно само ще отпадне. Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера.
Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза.
И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа.
към текста >>
И когато се спираме на такъв
орган
като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло.
Такова възражение спада, разбира се, към онези, напълно оправдани от съвременна гледна точка възражения, които възражения трябва да бъдат направени, тъй като известни затруднения изпитват и онези, които, съвсем частно търсейки, пристъпват такъв духовнонаучния мироглед. В първата публична лекция само най-общо можахме да споменем, как нашите съвременници, носещи своето школувано от научните методи съзнание се натъкват на трудности, когато се опитват да разберат нещата от окултните подземия на същност та на света. По принцип, в хода на лекциите, така да се каже сами ще видим, как едно подобно възражение постепенно само ще отпадне. Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера. Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза.
И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло.
И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е.
към текста >>
И бихме могли да кажем: колкото повече даден
орган
представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на
орган
а, т.е.
В първата публична лекция само най-общо можахме да споменем, как нашите съвременници, носещи своето школувано от научните методи съзнание се натъкват на трудности, когато се опитват да разберат нещата от окултните подземия на същност та на света. По принцип, в хода на лекциите, така да се каже сами ще видим, как едно подобно възражение постепенно само ще отпадне. Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера. Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза. И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло.
И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е.
това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си.
към текста >>
Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически
орган
представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм.
Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера. Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза. И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално.
Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм.
Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него.
към текста >>
Това явно е така в неодушевената, не
орган
ична природа, но не е така в одушевената,
орган
ична природа.
Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза. И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм.
Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа.
Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган.
към текста >>
Ако един цялостен
орган
изъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия
орган
да секнат и духовните влияния, защото този физически
орган
с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е.
И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа.
Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е.
ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката.
към текста >>
И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния
орган
изъм, са все още налице.
това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си.
И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице.
И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили. Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание.
към текста >>
При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден
орган
да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния
орган
.
Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него.
При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган.
Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили. Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание. Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада към онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата. Изобщо вие ще стигнете до този извод: ако при подобни разисквания човек пристъпи към това, което Духовната Наука ни разкрива, с онова познание, което е събрал от съвременната наука, то могат да възникнат противоречие след противоречие, така че човек изобщо да не може да намери изход.
към текста >>
Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен
орган
а, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия
орган
, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на
орган
а разгръщане на духовните сили.
ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката.
Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили.
Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание. Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада към онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата. Изобщо вие ще стигнете до този извод: ако при подобни разисквания човек пристъпи към това, което Духовната Наука ни разкрива, с онова познание, което е събрал от съвременната наука, то могат да възникнат противоречие след противоречие, така че човек изобщо да не може да намери изход. И ако прибърза с преценките, човек не може да достигне до друг извод, освен до този, че Духовната Наука е някакво безумие, което в ни най-малка степен не се съгласува с данните на официалната наука. Ако човек обаче има време и се отдаде на нещата с търпение, то се вижда, че не съществува никакво противоречие, в ни най-малка степен, между това, което идва от духовната наука, и това, което дава официалната наука.
към текста >>
И докато разбира се, имаме възгледа, че тези хранителни вещества представляват мъртви материи, или най-много материи от живота, както това се предполага за растенията и за останалите хранителни продукти, докато човек възприема така нещата, би могло да се приеме, че единственото необходимо нещо е, външното вещество, прието от
орган
изма като хранителен продукт, да бъде обработено от това, което по най-мъдър начин наричаме храносмилане.
Изхождах от това, което вчера бе казано в тази връзка, защото като такава, това е в основата си най-лесно разбираемата функция от всички други, които слезката изпълнява. И макар че е най-лесно разбираема, тя не е най-важната и не тази, която да представлява най-главното. Защото винаги бихме могли да кажем: ако човек постепенно успее да установи истински ритъм в приемането на храна, то от тази гледна точка дейността на слезката постепенно ще се окаже излишна. Оттук още се вижда, че това, което казахме вчера, е най-маловажното. Много по-важно е друго: че в своето изхранване ние се противопоставяме на външните вещества, на външните хранителни продукти, на техния състав и на начина, по който те се намират в околната среда.
И докато разбира се, имаме възгледа, че тези хранителни вещества представляват мъртви материи, или най-много материи от живота, както това се предполага за растенията и за останалите хранителни продукти, докато човек възприема така нещата, би могло да се приеме, че единственото необходимо нещо е, външното вещество, прието от организма като хранителен продукт, да бъде обработено от това, което по най-мъдър начин наричаме храносмилане.
към текста >>
И така, като внасяме външните хранителни вещества в
орган
изма си и така да се каже ги включваме в нашата вътрешна подвижност, това съвсем не означава, че хранителните вещества се подават без съпротива на тези процеси, напротив отначало те се опитват да разгърнат собствените си закони, собствения си ритъм и собствени вътрешни форми на движение.
Та нали в основата си хранителните продукти не представляват тухли, които да позволяват по всевъзможен начин да бъдат използувани за постройката, която трябва да изградят. Тухлите позволяват да бъдат вградени по всякакъв начин в плана на строителя, тъй като по отношение на строежа те представляват инертна в себе си маса. Но не е така с хранителните вещества по отношение на човека. Защото всичко субстанциално, намиращо се в нашето обкръжение, притежава известни вътрешни сили и своя вътрешна закономерност. И това е същественото за едно вещество, че има свои вътрешни закономерности, вътрешна подвижност.
И така, като внасяме външните хранителни вещества в организма си и така да се каже ги включваме в нашата вътрешна подвижност, това съвсем не означава, че хранителните вещества се подават без съпротива на тези процеси, напротив отначало те се опитват да разгърнат собствените си закони, собствения си ритъм и собствени вътрешни форми на движение.
И ако човешкият организъм желае да постави на свое разположение хранителните вещества, той трябва да унищожи в тези вещества собствената им подвижност, да унищожи свойствената за веществата вътрешна подвижност. Той трябва да ги разгради, и не само да ги превърне в индиферентен материал, но той трябва да работи активно срещу свойствената на веществата собствена вътрешна подвижност. Че веществата притежават собствена закономерност, това човек може да почувствува много скоро, след като например приеме през устата някоя силна отрова. Много скоро той ще се убеди, че собствената закономерност на веществата взима връх над него, и че именно тя налага себе си.
към текста >>
И ако човешкият
орган
изъм желае да постави на свое разположение хранителните вещества, той трябва да унищожи в тези вещества собствената им подвижност, да унищожи свойствената за веществата вътрешна подвижност.
Тухлите позволяват да бъдат вградени по всякакъв начин в плана на строителя, тъй като по отношение на строежа те представляват инертна в себе си маса. Но не е така с хранителните вещества по отношение на човека. Защото всичко субстанциално, намиращо се в нашето обкръжение, притежава известни вътрешни сили и своя вътрешна закономерност. И това е същественото за едно вещество, че има свои вътрешни закономерности, вътрешна подвижност. И така, като внасяме външните хранителни вещества в организма си и така да се каже ги включваме в нашата вътрешна подвижност, това съвсем не означава, че хранителните вещества се подават без съпротива на тези процеси, напротив отначало те се опитват да разгърнат собствените си закони, собствения си ритъм и собствени вътрешни форми на движение.
И ако човешкият организъм желае да постави на свое разположение хранителните вещества, той трябва да унищожи в тези вещества собствената им подвижност, да унищожи свойствената за веществата вътрешна подвижност.
Той трябва да ги разгради, и не само да ги превърне в индиферентен материал, но той трябва да работи активно срещу свойствената на веществата собствена вътрешна подвижност. Че веществата притежават собствена закономерност, това човек може да почувствува много скоро, след като например приеме през устата някоя силна отрова. Много скоро той ще се убеди, че собствената закономерност на веществата взима връх над него, и че именно тя налага себе си.
към текста >>
Но така, както отровата има своя вътрешна закономерност, чрез която предприема атаката срещу
орган
изма, така е и с всяко едно вещество, с всеки хранителен продукт, който приемаме.
Но така, както отровата има своя вътрешна закономерност, чрез която предприема атаката срещу организма, така е и с всяко едно вещество, с всеки хранителен продукт, който приемаме.
Това не е нещо безразлично, веществото проявява собствената си природа, собствената си същност; то, така да се каже, притежава своя собствен ритъм. И човекът трябва да се противопостави на този ритъм, при което вътрешното устройство на човека трябва не просто да преработва някакви индиферентни градивни материали, но преди всичко трябва да бъде преодоляна собствената природа на тези градивни материали.
към текста >>
И така можем да кажем: в лицето на
орган
ите, с които се сблъскват хранителните вещества във вътрешността на човека, имаме инструменти, чрез които човекът се противопоставя на собствения живот на хранителните вещества сега вече "живот" в по-широк смисъл – така че и привидно безжизнената природа със своите закони на движение бива затворена в тази вътрешност.
И така можем да кажем: в лицето на органите, с които се сблъскват хранителните вещества във вътрешността на човека, имаме инструменти, чрез които човекът се противопоставя на собствения живот на хранителните вещества сега вече "живот" в по-широк смисъл – така че и привидно безжизнената природа със своите закони на движение бива затворена в тази вътрешност.
Собственият ритъм, който хранителните вещества съдържат в себе си, и който ритъм се противопоставя на човешкия, трябва да бъде променен. При това такъв орган като слезката действува най-външно. Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи.
към текста >>
При това такъв
орган
като слезката действува най-външно.
И така можем да кажем: в лицето на органите, с които се сблъскват хранителните вещества във вътрешността на човека, имаме инструменти, чрез които човекът се противопоставя на собствения живот на хранителните вещества сега вече "живот" в по-широк смисъл – така че и привидно безжизнената природа със своите закони на движение бива затворена в тази вътрешност. Собственият ритъм, който хранителните вещества съдържат в себе си, и който ритъм се противопоставя на човешкия, трябва да бъде променен.
При това такъв орган като слезката действува най-външно.
Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи. И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз. Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм.
към текста >>
Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати
орган
и, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от
орган
и, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от
орган
изма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти.
И така можем да кажем: в лицето на органите, с които се сблъскват хранителните вещества във вътрешността на човека, имаме инструменти, чрез които човекът се противопоставя на собствения живот на хранителните вещества сега вече "живот" в по-широк смисъл – така че и привидно безжизнената природа със своите закони на движение бива затворена в тази вътрешност. Собственият ритъм, който хранителните вещества съдържат в себе си, и който ритъм се противопоставя на човешкия, трябва да бъде променен. При това такъв орган като слезката действува най-външно.
Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти.
И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи. И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз. Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм. Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
към текста >>
Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия
орган
изъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези
орган
и.
И така можем да кажем: в лицето на органите, с които се сблъскват хранителните вещества във вътрешността на човека, имаме инструменти, чрез които човекът се противопоставя на собствения живот на хранителните вещества сега вече "живот" в по-широк смисъл – така че и привидно безжизнената природа със своите закони на движение бива затворена в тази вътрешност. Собственият ритъм, който хранителните вещества съдържат в себе си, и който ритъм се противопоставя на човешкия, трябва да бъде променен. При това такъв орган като слезката действува най-външно. Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества.
Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи.
И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз. Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм. Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
към текста >>
И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези
орган
и, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази
орган
на система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз.
Собственият ритъм, който хранителните вещества съдържат в себе си, и който ритъм се противопоставя на човешкия, трябва да бъде променен. При това такъв орган като слезката действува най-външно. Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи.
И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз.
Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм. Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
към текста >>
Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия
орган
изъм.
При това такъв орган като слезката действува най-външно. Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи. И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз.
Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм.
Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива
орган
и, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи. И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз. Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм.
Ето защо можем да кажем: в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката и в обратното им действие върху стомаха имаме такива органи, които приспособяват законите на външния свят, от който външен свят ние взимаме нужните ни хранителни вещества, към вътрешното устройство, към вътрешния ритъм на човека.
към текста >>
Този жив обмен с външния свят се препятствува именно от това, не на законите на външния свят, доколкото ние навлизаме във взаимоотношение с външния свят чрез хранителните продукти, се противопоставят трите
орган
ни системи: черен дроб, жлъчка, слезка.
Тази човешка природа обаче, като цяло с всичките и части, не само се противопоставя на вътрешния свят, но тази човешка природа трябва да се намира в постоянна кореспонденция, в непрекъснат жив обмен с външния свят.
Този жив обмен с външния свят се препятствува именно от това, не на законите на външния свят, доколкото ние навлизаме във взаимоотношение с външния свят чрез хранителните продукти, се противопоставят трите органни системи: черен дроб, жлъчка, слезка.
Чрез тях външната закономерност бива снета от тази страна. И ако човешкият организъм беше изложен само на тези органни системи, то той би се откъснал напълно от света, би представлявал като система от органи едно напълно изолирано в себе си същество. Ето защо е необходимо и нещо друго: тъй както от една страна човек се нуждае от такива органни системи, чрез които външният свят да бъде преобразен по начин, че да съответствува на вътрешния свят на човека, така човек трябва да бъде в състояние, чрез инструмента на своя аз непосредствено да се противопоставя на външния свят, непосредствено да поставя организма си, който иначе би представлявал едно затворено в себе си същество, в постоянен обмен с външния свят. Докато кръвта от една страна влиза в такова взаимоотношение с външния свят, че получава от този външен свят само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния свят във взаимоотношение, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този външен свят. Това става когато кръвта протича през белия дроб и влиза в съприкосновение с външния въздух.
към текста >>
И ако човешкият
орган
изъм беше изложен само на тези
орган
ни системи, то той би се откъснал напълно от света, би представлявал като система от
орган
и едно напълно изолирано в себе си същество.
Тази човешка природа обаче, като цяло с всичките и части, не само се противопоставя на вътрешния свят, но тази човешка природа трябва да се намира в постоянна кореспонденция, в непрекъснат жив обмен с външния свят. Този жив обмен с външния свят се препятствува именно от това, не на законите на външния свят, доколкото ние навлизаме във взаимоотношение с външния свят чрез хранителните продукти, се противопоставят трите органни системи: черен дроб, жлъчка, слезка. Чрез тях външната закономерност бива снета от тази страна.
И ако човешкият организъм беше изложен само на тези органни системи, то той би се откъснал напълно от света, би представлявал като система от органи едно напълно изолирано в себе си същество.
Ето защо е необходимо и нещо друго: тъй както от една страна човек се нуждае от такива органни системи, чрез които външният свят да бъде преобразен по начин, че да съответствува на вътрешния свят на човека, така човек трябва да бъде в състояние, чрез инструмента на своя аз непосредствено да се противопоставя на външния свят, непосредствено да поставя организма си, който иначе би представлявал едно затворено в себе си същество, в постоянен обмен с външния свят. Докато кръвта от една страна влиза в такова взаимоотношение с външния свят, че получава от този външен свят само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния свят във взаимоотношение, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този външен свят. Това става когато кръвта протича през белия дроб и влиза в съприкосновение с външния въздух. Там кръвта бива опреснена от кислорода на външния въздух и това така я преобразява, че след това вече нищо не може да и се противопостави и да я отслаби, и по този начин кислородът от въздуха действително така докосва инструмента на човешкия Аз, както това съответствува на най-интимната му природа и същина. И сега виждаме странния факт пред себе си, че най-благородния инструмент, с който разполага човекът, кръвта, представляваща инструмент на неговия Аз, се възправя пред нас подобно на същество, което получава всичката си храна т.е.
към текста >>
Ето защо е необходимо и нещо друго: тъй както от една страна човек се нуждае от такива
орган
ни системи, чрез които външният свят да бъде преобразен по начин, че да съответствува на вътрешния свят на човека, така човек трябва да бъде в състояние, чрез инструмента на своя аз непосредствено да се противопоставя на външния свят, непосредствено да поставя
орган
изма си, който иначе би представлявал едно затворено в себе си същество, в постоянен обмен с външния свят.
Тази човешка природа обаче, като цяло с всичките и части, не само се противопоставя на вътрешния свят, но тази човешка природа трябва да се намира в постоянна кореспонденция, в непрекъснат жив обмен с външния свят. Този жив обмен с външния свят се препятствува именно от това, не на законите на външния свят, доколкото ние навлизаме във взаимоотношение с външния свят чрез хранителните продукти, се противопоставят трите органни системи: черен дроб, жлъчка, слезка. Чрез тях външната закономерност бива снета от тази страна. И ако човешкият организъм беше изложен само на тези органни системи, то той би се откъснал напълно от света, би представлявал като система от органи едно напълно изолирано в себе си същество.
Ето защо е необходимо и нещо друго: тъй както от една страна човек се нуждае от такива органни системи, чрез които външният свят да бъде преобразен по начин, че да съответствува на вътрешния свят на човека, така човек трябва да бъде в състояние, чрез инструмента на своя аз непосредствено да се противопоставя на външния свят, непосредствено да поставя организма си, който иначе би представлявал едно затворено в себе си същество, в постоянен обмен с външния свят.
Докато кръвта от една страна влиза в такова взаимоотношение с външния свят, че получава от този външен свят само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния свят във взаимоотношение, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този външен свят. Това става когато кръвта протича през белия дроб и влиза в съприкосновение с външния въздух. Там кръвта бива опреснена от кислорода на външния въздух и това така я преобразява, че след това вече нищо не може да и се противопостави и да я отслаби, и по този начин кислородът от въздуха действително така докосва инструмента на човешкия Аз, както това съответствува на най-интимната му природа и същина. И сега виждаме странния факт пред себе си, че най-благородния инструмент, с който разполага човекът, кръвта, представляваща инструмент на неговия Аз, се възправя пред нас подобно на същество, което получава всичката си храна т.е. всичко, което живее във външния свят грижливо филтрирана чрез досега характеризираните органни системи.
към текста >>
всичко, което живее във външния свят грижливо филтрирана чрез досега характеризираните
орган
ни системи.
Ето защо е необходимо и нещо друго: тъй както от една страна човек се нуждае от такива органни системи, чрез които външният свят да бъде преобразен по начин, че да съответствува на вътрешния свят на човека, така човек трябва да бъде в състояние, чрез инструмента на своя аз непосредствено да се противопоставя на външния свят, непосредствено да поставя организма си, който иначе би представлявал едно затворено в себе си същество, в постоянен обмен с външния свят. Докато кръвта от една страна влиза в такова взаимоотношение с външния свят, че получава от този външен свят само онова, на което е отнета собствената закономерност, от друга страна тя влиза с външния свят във взаимоотношение, което и позволява в известен смисъл да влезе в съвсем непосредствен контакт с този външен свят. Това става когато кръвта протича през белия дроб и влиза в съприкосновение с външния въздух. Там кръвта бива опреснена от кислорода на външния въздух и това така я преобразява, че след това вече нищо не може да и се противопостави и да я отслаби, и по този начин кислородът от въздуха действително така докосва инструмента на човешкия Аз, както това съответствува на най-интимната му природа и същина. И сега виждаме странния факт пред себе си, че най-благородния инструмент, с който разполага човекът, кръвта, представляваща инструмент на неговия Аз, се възправя пред нас подобно на същество, което получава всичката си храна т.е.
всичко, което живее във външния свят грижливо филтрирана чрез досега характеризираните органни системи.
По този начин кръвта напълно придобива способността да стане израз на вътрешното устройство на човека, на неговия вътрешен ритъм. Влизайки обаче в непосредствен досег с външния свят, с онова вещество от външния свят, което може да бъде възприето от външната закономерност и подвижност на организма, без да трябва да бъде предварително разградено, по този начин човешкият организъм става нещо не затворено в себе си, а нещо, което същевременно влиза и в пълно съприкосновение с външния свят.
към текста >>
Влизайки обаче в непосредствен досег с външния свят, с онова вещество от външния свят, което може да бъде възприето от външната закономерност и подвижност на
орган
изма, без да трябва да бъде предварително разградено, по този начин човешкият
орган
изъм става нещо не затворено в себе си, а нещо, което същевременно влиза и в пълно съприкосновение с външния свят.
Това става когато кръвта протича през белия дроб и влиза в съприкосновение с външния въздух. Там кръвта бива опреснена от кислорода на външния въздух и това така я преобразява, че след това вече нищо не може да и се противопостави и да я отслаби, и по този начин кислородът от въздуха действително така докосва инструмента на човешкия Аз, както това съответствува на най-интимната му природа и същина. И сега виждаме странния факт пред себе си, че най-благородния инструмент, с който разполага човекът, кръвта, представляваща инструмент на неговия Аз, се възправя пред нас подобно на същество, което получава всичката си храна т.е. всичко, което живее във външния свят грижливо филтрирана чрез досега характеризираните органни системи. По този начин кръвта напълно придобива способността да стане израз на вътрешното устройство на човека, на неговия вътрешен ритъм.
Влизайки обаче в непосредствен досег с външния свят, с онова вещество от външния свят, което може да бъде възприето от външната закономерност и подвижност на организма, без да трябва да бъде предварително разградено, по този начин човешкият организъм става нещо не затворено в себе си, а нещо, което същевременно влиза и в пълно съприкосновение с външния свят.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия
орган
изъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е.
Така и от тази гледна точка, в лицето на човешкото кръвно тяло виждаме нещо съвсем чудно. В това тяло виждаме действително, истинско изразено средство за човешкия Аз, който от една страна е обърнал лице към външния свят, от друга страна се е насочил към собствения си вътрешен живот. Тъй както видяхме, че чрез нервната си система човек се насочва към впечатленията от външния свят, т.е. през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха.
Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е.
можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце. До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки. Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки организъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят.
към текста >>
И лесно можем да си представим къде лежи тази
орган
на система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния.
В това тяло виждаме действително, истинско изразено средство за човешкия Аз, който от една страна е обърнал лице към външния свят, от друга страна се е насочил към собствения си вътрешен живот. Тъй както видяхме, че чрез нервната си система човек се насочва към впечатленията от външния свят, т.е. през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха. Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света.
И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния.
Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце. До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки. Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки организъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят. Срещат ли се такива две системи, е възможно, от тяхното взаимодействие да произлезе непосредствена хармония. Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие.
към текста >>
До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме
орган
, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки.
през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха. Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце.
До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки.
Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки организъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят. Срещат ли се такива две системи, е възможно, от тяхното взаимодействие да произлезе непосредствена хармония. Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие. Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие. В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат.
към текста >>
Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки
орган
изъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят.
Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце. До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки.
Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки организъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят.
Срещат ли се такива две системи, е възможно, от тяхното взаимодействие да произлезе непосредствена хармония. Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие. Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие. В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат. Не е така.
към текста >>
Все повече и повече ще опознаваме като същност на човека дадеността, за него същия винаги да остава поле за вътрешната му дейност, така че чак до вътрешността на неговите
орган
и му се предоставя възможност сам да осъществи уравновесяването, сам да постигне вътрешно равновесие.
Срещат ли се такива две системи, е възможно, от тяхното взаимодействие да произлезе непосредствена хармония. Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие. Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие. В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат. Не е така.
Все повече и повече ще опознаваме като същност на човека дадеността, за него същия винаги да остава поле за вътрешната му дейност, така че чак до вътрешността на неговите органи му се предоставя възможност сам да осъществи уравновесяването, сам да постигне вътрешно равновесие.
Така в самия човешки организъм трябва да търсим уравновесяването на тези две планетарни системи, хармонизирането на двете органни системи. Трябва да си кажем: хармонизирането на тези две органни системи не е дадено предварително чрез разположените вън от човека закономерности, и чрез закономерностите, заложени в собствения му вътрешен организъм, но това хармонизиране трябва да бъде осъществено чрез собствена органна система. Става дума сега не за съзнанието, но за процеси, протичащи съвсем не съзнателно в рамките на човешките органни системи. Това уравновесяване между двете системи слезка, черен дроб, жлъчка от едната страна и белодробната система от друга спрямо протичащата през сърцето кръв също е предизвикано. И то се предизвиква чрез това, че в човешкия организъм, в най-тясна връзка с кръвообращението, е включена бъбречната система.
към текста >>
Така в самия човешки
орган
изъм трябва да търсим уравновесяването на тези две планетарни системи, хармонизирането на двете
орган
ни системи.
Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие. Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие. В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат. Не е така. Все повече и повече ще опознаваме като същност на човека дадеността, за него същия винаги да остава поле за вътрешната му дейност, така че чак до вътрешността на неговите органи му се предоставя възможност сам да осъществи уравновесяването, сам да постигне вътрешно равновесие.
Така в самия човешки организъм трябва да търсим уравновесяването на тези две планетарни системи, хармонизирането на двете органни системи.
Трябва да си кажем: хармонизирането на тези две органни системи не е дадено предварително чрез разположените вън от човека закономерности, и чрез закономерностите, заложени в собствения му вътрешен организъм, но това хармонизиране трябва да бъде осъществено чрез собствена органна система. Става дума сега не за съзнанието, но за процеси, протичащи съвсем не съзнателно в рамките на човешките органни системи. Това уравновесяване между двете системи слезка, черен дроб, жлъчка от едната страна и белодробната система от друга спрямо протичащата през сърцето кръв също е предизвикано. И то се предизвиква чрез това, че в човешкия организъм, в най-тясна връзка с кръвообращението, е включена бъбречната система.
към текста >>
Трябва да си кажем: хармонизирането на тези две
орган
ни системи не е дадено предварително чрез разположените вън от човека закономерности, и чрез закономерностите, заложени в собствения му вътрешен
орган
изъм, но това хармонизиране трябва да бъде осъществено чрез собствена
орган
на система.
Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие. В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат. Не е така. Все повече и повече ще опознаваме като същност на човека дадеността, за него същия винаги да остава поле за вътрешната му дейност, така че чак до вътрешността на неговите органи му се предоставя възможност сам да осъществи уравновесяването, сам да постигне вътрешно равновесие. Така в самия човешки организъм трябва да търсим уравновесяването на тези две планетарни системи, хармонизирането на двете органни системи.
Трябва да си кажем: хармонизирането на тези две органни системи не е дадено предварително чрез разположените вън от човека закономерности, и чрез закономерностите, заложени в собствения му вътрешен организъм, но това хармонизиране трябва да бъде осъществено чрез собствена органна система.
Става дума сега не за съзнанието, но за процеси, протичащи съвсем не съзнателно в рамките на човешките органни системи. Това уравновесяване между двете системи слезка, черен дроб, жлъчка от едната страна и белодробната система от друга спрямо протичащата през сърцето кръв също е предизвикано. И то се предизвиква чрез това, че в човешкия организъм, в най-тясна връзка с кръвообращението, е включена бъбречната система.
към текста >>
Става дума сега не за съзнанието, но за процеси, протичащи съвсем не съзнателно в рамките на човешките
орган
ни системи.
В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат. Не е така. Все повече и повече ще опознаваме като същност на човека дадеността, за него същия винаги да остава поле за вътрешната му дейност, така че чак до вътрешността на неговите органи му се предоставя възможност сам да осъществи уравновесяването, сам да постигне вътрешно равновесие. Така в самия човешки организъм трябва да търсим уравновесяването на тези две планетарни системи, хармонизирането на двете органни системи. Трябва да си кажем: хармонизирането на тези две органни системи не е дадено предварително чрез разположените вън от човека закономерности, и чрез закономерностите, заложени в собствения му вътрешен организъм, но това хармонизиране трябва да бъде осъществено чрез собствена органна система.
Става дума сега не за съзнанието, но за процеси, протичащи съвсем не съзнателно в рамките на човешките органни системи.
Това уравновесяване между двете системи слезка, черен дроб, жлъчка от едната страна и белодробната система от друга спрямо протичащата през сърцето кръв също е предизвикано. И то се предизвиква чрез това, че в човешкия организъм, в най-тясна връзка с кръвообращението, е включена бъбречната система.
към текста >>
И то се предизвиква чрез това, че в човешкия
орган
изъм, в най-тясна връзка с кръвообращението, е включена бъбречната система.
Все повече и повече ще опознаваме като същност на човека дадеността, за него същия винаги да остава поле за вътрешната му дейност, така че чак до вътрешността на неговите органи му се предоставя възможност сам да осъществи уравновесяването, сам да постигне вътрешно равновесие. Така в самия човешки организъм трябва да търсим уравновесяването на тези две планетарни системи, хармонизирането на двете органни системи. Трябва да си кажем: хармонизирането на тези две органни системи не е дадено предварително чрез разположените вън от човека закономерности, и чрез закономерностите, заложени в собствения му вътрешен организъм, но това хармонизиране трябва да бъде осъществено чрез собствена органна система. Става дума сега не за съзнанието, но за процеси, протичащи съвсем не съзнателно в рамките на човешките органни системи. Това уравновесяване между двете системи слезка, черен дроб, жлъчка от едната страна и белодробната система от друга спрямо протичащата през сърцето кръв също е предизвикано.
И то се предизвиква чрез това, че в човешкия организъм, в най-тясна връзка с кръвообращението, е включена бъбречната система.
към текста >>
В бъбречната система имаме това, което хармонизира външните влияния, произтичащи от непосредственото докосване на кръвта до въздуха с онези влияния, идващи от самата вътрешност на човешкия
орган
изъм, където хранителните вещества едва тогава са били подготвени, когато им е била отнета собствената природа.
В бъбречната система имаме това, което хармонизира външните влияния, произтичащи от непосредственото докосване на кръвта до въздуха с онези влияния, идващи от самата вътрешност на човешкия организъм, където хранителните вещества едва тогава са били подготвени, когато им е била отнета собствената природа.
И така, в лицето на бъбречната система имаме една уравновесяваща система, разположена между горе описаните две органни системи, чрез която организмът бива поставен в положението да отделя излишъка, който би получил при нехармоничното взаимодействие между другите две системи. По този начин като че ли на цялото вътрешно устройство на органите на храносмилателния апарат включително и на онези органи, които трябва да причислим към него и които разгледахме: черен дроб, жлъчка и слезка на тях противопоставихме това, за което тези органи развиват подготвителната си дейност: кръвната система. Същевременно откъм другата страна, на кръвната система противопоставихме онези органи, чрез които първо си противодействуваха на едностранчивата изолация, а освен това и се осъществява уравновесяването между споменатите вътрешни системи и това, което нахлува отвън. И ако ще видим по-нататък, че това е напълно оправдано си представим кръвната система с нейния център сърцето в средата на организма, то включени към тази сърдечно-кръвна система виждаме системата на слезката, черния дроб и жлъчката от една страна и свързана с нея от другата страна белодробната система и бъбречната система. Ще изтъкнем тепърва колко невероятно интересна е взаимовръзката между белодробната система и бъбречната система.
към текста >>
И така, в лицето на бъбречната система имаме една уравновесяваща система, разположена между горе описаните две
орган
ни системи, чрез която
орган
измът бива поставен в положението да отделя излишъка, който би получил при нехармоничното взаимодействие между другите две системи.
В бъбречната система имаме това, което хармонизира външните влияния, произтичащи от непосредственото докосване на кръвта до въздуха с онези влияния, идващи от самата вътрешност на човешкия организъм, където хранителните вещества едва тогава са били подготвени, когато им е била отнета собствената природа.
И така, в лицето на бъбречната система имаме една уравновесяваща система, разположена между горе описаните две органни системи, чрез която организмът бива поставен в положението да отделя излишъка, който би получил при нехармоничното взаимодействие между другите две системи.
По този начин като че ли на цялото вътрешно устройство на органите на храносмилателния апарат включително и на онези органи, които трябва да причислим към него и които разгледахме: черен дроб, жлъчка и слезка на тях противопоставихме това, за което тези органи развиват подготвителната си дейност: кръвната система. Същевременно откъм другата страна, на кръвната система противопоставихме онези органи, чрез които първо си противодействуваха на едностранчивата изолация, а освен това и се осъществява уравновесяването между споменатите вътрешни системи и това, което нахлува отвън. И ако ще видим по-нататък, че това е напълно оправдано си представим кръвната система с нейния център сърцето в средата на организма, то включени към тази сърдечно-кръвна система виждаме системата на слезката, черния дроб и жлъчката от една страна и свързана с нея от другата страна белодробната система и бъбречната система. Ще изтъкнем тепърва колко невероятно интересна е взаимовръзката между белодробната система и бъбречната система. Ако отново съвсем схематично нарисуваме онова от вътрешното човешко устройство, което е в известна вътрешна взаимовръзка помежду си, и чрез която взаимовръзка в лицето на сърцето и в принадлежащата към него кръвна система ще видим най-важния елемент.
към текста >>
По този начин като че ли на цялото вътрешно устройство на
орган
ите на храносмилателния апарат включително и на онези
орган
и, които трябва да причислим към него и които разгледахме: черен дроб, жлъчка и слезка на тях противопоставихме това, за което тези
орган
и развиват подготвителната си дейност: кръвната система.
В бъбречната система имаме това, което хармонизира външните влияния, произтичащи от непосредственото докосване на кръвта до въздуха с онези влияния, идващи от самата вътрешност на човешкия организъм, където хранителните вещества едва тогава са били подготвени, когато им е била отнета собствената природа. И така, в лицето на бъбречната система имаме една уравновесяваща система, разположена между горе описаните две органни системи, чрез която организмът бива поставен в положението да отделя излишъка, който би получил при нехармоничното взаимодействие между другите две системи.
По този начин като че ли на цялото вътрешно устройство на органите на храносмилателния апарат включително и на онези органи, които трябва да причислим към него и които разгледахме: черен дроб, жлъчка и слезка на тях противопоставихме това, за което тези органи развиват подготвителната си дейност: кръвната система.
Същевременно откъм другата страна, на кръвната система противопоставихме онези органи, чрез които първо си противодействуваха на едностранчивата изолация, а освен това и се осъществява уравновесяването между споменатите вътрешни системи и това, което нахлува отвън. И ако ще видим по-нататък, че това е напълно оправдано си представим кръвната система с нейния център сърцето в средата на организма, то включени към тази сърдечно-кръвна система виждаме системата на слезката, черния дроб и жлъчката от една страна и свързана с нея от другата страна белодробната система и бъбречната система. Ще изтъкнем тепърва колко невероятно интересна е взаимовръзката между белодробната система и бъбречната система. Ако отново съвсем схематично нарисуваме онова от вътрешното човешко устройство, което е в известна вътрешна взаимовръзка помежду си, и чрез която взаимовръзка в лицето на сърцето и в принадлежащата към него кръвна система ще видим най-важния елемент. /Виж рис.
към текста >>
Същевременно откъм другата страна, на кръвната система противопоставихме онези
орган
и, чрез които първо си противодействуваха на едностранчивата изолация, а освен това и се осъществява уравновесяването между споменатите вътрешни системи и това, което нахлува отвън.
В бъбречната система имаме това, което хармонизира външните влияния, произтичащи от непосредственото докосване на кръвта до въздуха с онези влияния, идващи от самата вътрешност на човешкия организъм, където хранителните вещества едва тогава са били подготвени, когато им е била отнета собствената природа. И така, в лицето на бъбречната система имаме една уравновесяваща система, разположена между горе описаните две органни системи, чрез която организмът бива поставен в положението да отделя излишъка, който би получил при нехармоничното взаимодействие между другите две системи. По този начин като че ли на цялото вътрешно устройство на органите на храносмилателния апарат включително и на онези органи, които трябва да причислим към него и които разгледахме: черен дроб, жлъчка и слезка на тях противопоставихме това, за което тези органи развиват подготвителната си дейност: кръвната система.
Същевременно откъм другата страна, на кръвната система противопоставихме онези органи, чрез които първо си противодействуваха на едностранчивата изолация, а освен това и се осъществява уравновесяването между споменатите вътрешни системи и това, което нахлува отвън.
И ако ще видим по-нататък, че това е напълно оправдано си представим кръвната система с нейния център сърцето в средата на организма, то включени към тази сърдечно-кръвна система виждаме системата на слезката, черния дроб и жлъчката от една страна и свързана с нея от другата страна белодробната система и бъбречната система. Ще изтъкнем тепърва колко невероятно интересна е взаимовръзката между белодробната система и бъбречната система. Ако отново съвсем схематично нарисуваме онова от вътрешното човешко устройство, което е в известна вътрешна взаимовръзка помежду си, и чрез която взаимовръзка в лицето на сърцето и в принадлежащата към него кръвна система ще видим най-важния елемент. /Виж рис. № 13 /.
към текста >>
И ако ще видим по-нататък, че това е напълно оправдано си представим кръвната система с нейния център сърцето в средата на
орган
изма, то включени към тази сърдечно-кръвна система виждаме системата на слезката, черния дроб и жлъчката от една страна и свързана с нея от другата страна белодробната система и бъбречната система.
В бъбречната система имаме това, което хармонизира външните влияния, произтичащи от непосредственото докосване на кръвта до въздуха с онези влияния, идващи от самата вътрешност на човешкия организъм, където хранителните вещества едва тогава са били подготвени, когато им е била отнета собствената природа. И така, в лицето на бъбречната система имаме една уравновесяваща система, разположена между горе описаните две органни системи, чрез която организмът бива поставен в положението да отделя излишъка, който би получил при нехармоничното взаимодействие между другите две системи. По този начин като че ли на цялото вътрешно устройство на органите на храносмилателния апарат включително и на онези органи, които трябва да причислим към него и които разгледахме: черен дроб, жлъчка и слезка на тях противопоставихме това, за което тези органи развиват подготвителната си дейност: кръвната система. Същевременно откъм другата страна, на кръвната система противопоставихме онези органи, чрез които първо си противодействуваха на едностранчивата изолация, а освен това и се осъществява уравновесяването между споменатите вътрешни системи и това, което нахлува отвън.
И ако ще видим по-нататък, че това е напълно оправдано си представим кръвната система с нейния център сърцето в средата на организма, то включени към тази сърдечно-кръвна система виждаме системата на слезката, черния дроб и жлъчката от една страна и свързана с нея от другата страна белодробната система и бъбречната система.
Ще изтъкнем тепърва колко невероятно интересна е взаимовръзката между белодробната система и бъбречната система. Ако отново съвсем схематично нарисуваме онова от вътрешното човешко устройство, което е в известна вътрешна взаимовръзка помежду си, и чрез която взаимовръзка в лицето на сърцето и в принадлежащата към него кръвна система ще видим най-важния елемент. /Виж рис. № 13 /.
към текста >>
По същата причина, поради която тези имена са били избрани за съответните действия, окултното познание вижда в сърцето и в принадлежащата му кръвна система нещо, което точно така оправдава името "Слънце" в човешкия
орган
изъм, както Слънцето навън в рамките на планетната система.
Веднъж вече обърнах внимание на това и по-нататък ще видим доколко подобно именуване е оправда но, че в окултизма действието на слезката се определя като сатурново действие, това на черния дроб като юпитерово, и това на жлъчката като марсово действие.
По същата причина, поради която тези имена са били избрани за съответните действия, окултното познание вижда в сърцето и в принадлежащата му кръвна система нещо, което точно така оправдава името "Слънце" в човешкия организъм, както Слънцето навън в рамките на планетната система.
А в белодробната система се съдържа онова, което окултизмът, съобразно същия принцип, именуване, е нарекъл Меркурий, и в бъбречната система също нещо, което по същия начин е заслужило името Венера. Така чрез тези системи в човешкия организъм, чрез техните имена без за сега да обосноваваме тези имена ние набелязахме нещо като вътрешна планетарна система. Тази вътрешна планетарна система ние допълнихме и чрез това, че успяхме да разгледаме произтичащата от самата човешка природа взаимовръзката, отнасяща се до другите две органни системи, намиращи се в известно отношение спрямо кръвната система. Едва след като по този начин разглеждахме нещата, получаваме пълна представа за това, което бихме могли да наречем същински вътрешен свят на човека. В хода на следващите лекции ще трябва да ви покажа, че окултистът действително има основание да представя отношението на Слънцето към Меркурий и към Венера по подобен начин, както трябва да си представим в човешкия организъм отношението между сърце, бял дроб и бъбреци.
към текста >>
Така чрез тези системи в човешкия
орган
изъм, чрез техните имена без за сега да обосноваваме тези имена ние набелязахме нещо като вътрешна планетарна система.
Веднъж вече обърнах внимание на това и по-нататък ще видим доколко подобно именуване е оправда но, че в окултизма действието на слезката се определя като сатурново действие, това на черния дроб като юпитерово, и това на жлъчката като марсово действие. По същата причина, поради която тези имена са били избрани за съответните действия, окултното познание вижда в сърцето и в принадлежащата му кръвна система нещо, което точно така оправдава името "Слънце" в човешкия организъм, както Слънцето навън в рамките на планетната система. А в белодробната система се съдържа онова, което окултизмът, съобразно същия принцип, именуване, е нарекъл Меркурий, и в бъбречната система също нещо, което по същия начин е заслужило името Венера.
Така чрез тези системи в човешкия организъм, чрез техните имена без за сега да обосноваваме тези имена ние набелязахме нещо като вътрешна планетарна система.
Тази вътрешна планетарна система ние допълнихме и чрез това, че успяхме да разгледаме произтичащата от самата човешка природа взаимовръзката, отнасяща се до другите две органни системи, намиращи се в известно отношение спрямо кръвната система. Едва след като по този начин разглеждахме нещата, получаваме пълна представа за това, което бихме могли да наречем същински вътрешен свят на човека. В хода на следващите лекции ще трябва да ви покажа, че окултистът действително има основание да представя отношението на Слънцето към Меркурий и към Венера по подобен начин, както трябва да си представим в човешкия организъм отношението между сърце, бял дроб и бъбреци.
към текста >>
Тази вътрешна планетарна система ние допълнихме и чрез това, че успяхме да разгледаме произтичащата от самата човешка природа взаимовръзката, отнасяща се до другите две
орган
ни системи, намиращи се в известно отношение спрямо кръвната система.
Веднъж вече обърнах внимание на това и по-нататък ще видим доколко подобно именуване е оправда но, че в окултизма действието на слезката се определя като сатурново действие, това на черния дроб като юпитерово, и това на жлъчката като марсово действие. По същата причина, поради която тези имена са били избрани за съответните действия, окултното познание вижда в сърцето и в принадлежащата му кръвна система нещо, което точно така оправдава името "Слънце" в човешкия организъм, както Слънцето навън в рамките на планетната система. А в белодробната система се съдържа онова, което окултизмът, съобразно същия принцип, именуване, е нарекъл Меркурий, и в бъбречната система също нещо, което по същия начин е заслужило името Венера. Така чрез тези системи в човешкия организъм, чрез техните имена без за сега да обосноваваме тези имена ние набелязахме нещо като вътрешна планетарна система.
Тази вътрешна планетарна система ние допълнихме и чрез това, че успяхме да разгледаме произтичащата от самата човешка природа взаимовръзката, отнасяща се до другите две органни системи, намиращи се в известно отношение спрямо кръвната система.
Едва след като по този начин разглеждахме нещата, получаваме пълна представа за това, което бихме могли да наречем същински вътрешен свят на човека. В хода на следващите лекции ще трябва да ви покажа, че окултистът действително има основание да представя отношението на Слънцето към Меркурий и към Венера по подобен начин, както трябва да си представим в човешкия организъм отношението между сърце, бял дроб и бъбреци.
към текста >>
В хода на следващите лекции ще трябва да ви покажа, че окултистът действително има основание да представя отношението на Слънцето към Меркурий и към Венера по подобен начин, както трябва да си представим в човешкия
орган
изъм отношението между сърце, бял дроб и бъбреци.
По същата причина, поради която тези имена са били избрани за съответните действия, окултното познание вижда в сърцето и в принадлежащата му кръвна система нещо, което точно така оправдава името "Слънце" в човешкия организъм, както Слънцето навън в рамките на планетната система. А в белодробната система се съдържа онова, което окултизмът, съобразно същия принцип, именуване, е нарекъл Меркурий, и в бъбречната система също нещо, което по същия начин е заслужило името Венера. Така чрез тези системи в човешкия организъм, чрез техните имена без за сега да обосноваваме тези имена ние набелязахме нещо като вътрешна планетарна система. Тази вътрешна планетарна система ние допълнихме и чрез това, че успяхме да разгледаме произтичащата от самата човешка природа взаимовръзката, отнасяща се до другите две органни системи, намиращи се в известно отношение спрямо кръвната система. Едва след като по този начин разглеждахме нещата, получаваме пълна представа за това, което бихме могли да наречем същински вътрешен свят на човека.
В хода на следващите лекции ще трябва да ви покажа, че окултистът действително има основание да представя отношението на Слънцето към Меркурий и към Венера по подобен начин, както трябва да си представим в човешкия организъм отношението между сърце, бял дроб и бъбреци.
към текста >>
Тъй както Азът в духовно отношение изисква като предпоставка назованите три тела на човека, така и физическия
орган
, кръвната система, представляваща отражение на Аза, в известен смисъл, физически, изисква като предпоставка отраженията на астралното и на етерното тяло. Т.е.
От това сега виждаме, че инструмента на нашия Аз, в нашата кръвна система, изразяваща своя ритъм чрез сърцето, е дадено нещо, което в известен смисъл с целия си вид, с цялата си вътрешна природа и същност бива определено от вътрешният свят на човека, и което първо трябва да бъде грижливо положено в този вътрешен свят на човека, за да може да живее така, както прави това сега. Вече често споменавам, че в човешката кръвна система трябва да виждаме физическия инструмент на нашия Аз. Знаем вече, че нашият Аз, такъв, какъвто е, е възможен само защото е изграден върху основата на физическото тяло, на етерно и на астрално тяло. Не е мислим Аз, свободно витаещ из света като човешки Аз. Човешкият Аз в рамките на света, в рамките на нашия свят, предполага като основа астрално, етерно и физическо тяло.
Тъй както Азът в духовно отношение изисква като предпоставка назованите три тела на човека, така и физическия орган, кръвната система, представляваща отражение на Аза, в известен смисъл, физически, изисква като предпоставка отраженията на астралното и на етерното тяло. Т.е.
кръвната система може да се развие само върху основа та на нещо друго. Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене. Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата.
към текста >>
Докато растението се развива просто върху основата на околната не
орган
ична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен
орган
изъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен
орган
изъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене.
Знаем вече, че нашият Аз, такъв, какъвто е, е възможен само защото е изграден върху основата на физическото тяло, на етерно и на астрално тяло. Не е мислим Аз, свободно витаещ из света като човешки Аз. Човешкият Аз в рамките на света, в рамките на нашия свят, предполага като основа астрално, етерно и физическо тяло. Тъй както Азът в духовно отношение изисква като предпоставка назованите три тела на човека, така и физическия орган, кръвната система, представляваща отражение на Аза, в известен смисъл, физически, изисква като предпоставка отраженията на астралното и на етерното тяло. Т.е. кръвната система може да се развие само върху основа та на нещо друго.
Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене.
Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят.
към текста >>
Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически
орган
, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като
орган
на човека, като
орган
на човешкото тяло.
Човешкият Аз в рамките на света, в рамките на нашия свят, предполага като основа астрално, етерно и физическо тяло. Тъй както Азът в духовно отношение изисква като предпоставка назованите три тела на човека, така и физическия орган, кръвната система, представляваща отражение на Аза, в известен смисъл, физически, изисква като предпоставка отраженията на астралното и на етерното тяло. Т.е. кръвната система може да се развие само върху основа та на нещо друго. Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене. Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз.
Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло.
И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят. Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес. Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните
орган
и той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят.
Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене. Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло.
Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят.
Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес. Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес. И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса? Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне. Да си поставим по-точно въпроса; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпроса.
към текста >>
Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в
орган
изма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес.
Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят. Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес.
Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес.
И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса? Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне. Да си поставим по-точно въпроса; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпроса.
към текста >>
Защото в човешкия
орган
изъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне.
Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят. Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес. Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес. И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса?
Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне.
Да си поставим по-точно въпроса; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпроса.
към текста >>
Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно
орган
изирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия
орган
изъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло.
За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане.
Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло.
По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата. И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция. В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност.
към текста >>
Казали са си: докато човекът мисли, чувствува и т.н., успоредно на това в неговите физически системи от
орган
и протичат определени процеси.
На тях се противопоставят други възгледи, приемащи че мислите, чувствата и т.н. просто биват продуцирани от физически-субстанциалните процеси. Спорът на тези два светогледа е играл във външния свят огромна роля в продължение на дълги времена но не и в полето на окултизма, за който този спор е спор на празни слова. И след като по някакъв начин не е могло да се излезе от това положение, в по-ново време се е появило друго едно разбиране, носещо странното название "психофизически паралелизъм". Ако мога да се изразя тривиално, то бих желал да кажа: тъй като не е могло да се намери някакъв изход от въпроса, кой от двата възгледа е верен дали духът въздействува върху телесните процеси, или телесните процеси влияят на духа, то в случая се приема, че това са два процеса, протичащи успоредно.
Казали са си: докато човекът мисли, чувствува и т.н., успоредно на това в неговите физически системи от органи протичат определени процеси.
И така възприемането: виждам червено би съответствувало на някакъв материален процес. Но не се казва нищо повече, освен това, че той съответствува. В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля. И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен. Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси.
към текста >>
Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-
орган
изираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси.
Казали са си: докато човекът мисли, чувствува и т.н., успоредно на това в неговите физически системи от органи протичат определени процеси. И така възприемането: виждам червено би съответствувало на някакъв материален процес. Но не се казва нищо повече, освен това, че той съответствува. В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля. И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен.
Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси.
Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения. До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят. От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е. към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н.
към текста >>
Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия
орган
изъм външно.
От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е. към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления.
Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно.
И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е. необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм. По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие. Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло.
към текста >>
И ако стигнем дори до най-финото в човешкия
орган
изъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е.
към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно.
И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е.
необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм. По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие. Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло. И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло.
към текста >>
необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия
орган
изъм.
ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно. И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е.
необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм.
По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие. Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло. И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло. И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят?
към текста >>
По този път първото свръхсетивно явление на човешкия
орган
изъм, което ни се разкрива, е етерното тяло.
и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно. И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е. необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм.
По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло.
Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие. Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло. И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло. И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят? Видяхме, че не можем да достигнем директно до физическия организъм.
към текста >>
Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния
орган
изъм на човека и на която той представлява копие.
За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно. И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е. необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм. По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло.
Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие.
Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло. И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло. И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят? Видяхме, че не можем да достигнем директно до физическия организъм. При това ни се противопоставят физическото и материалното.
към текста >>
И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния
орган
изъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло.
И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е. необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм. По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие. Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло.
И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло.
И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят? Видяхме, че не можем да достигнем директно до физическия организъм. При това ни се противопоставят физическото и материалното. Можем ли да достигнем до етерния организъм? Е, така непосредствено, както достигаме да душевния си живот, не можем да достигнем веднага до етерното тяло.
към текста >>
Видяхме, че не можем да достигнем директно до физическия
орган
изъм.
По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие. Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло. И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло. И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят?
Видяхме, че не можем да достигнем директно до физическия организъм.
При това ни се противопоставят физическото и материалното. Можем ли да достигнем до етерния организъм? Е, така непосредствено, както достигаме да душевния си живот, не можем да достигнем веднага до етерното тяло. Когато работим в душата си, става следното: отначало получаваме външни впечатления, външния свят въздействува върху сетивата, след това в душата си ние преработваме външните впечатления. Но ние правим и нещо повече: тези събрани впечатления ние ги натрупваме, съхраняваме ги в нас самите.
към текста >>
Можем ли да достигнем до етерния
орган
изъм?
Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло. И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло. И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят? Видяхме, че не можем да достигнем директно до физическия организъм. При това ни се противопоставят физическото и материалното.
Можем ли да достигнем до етерния организъм?
Е, така непосредствено, както достигаме да душевния си живот, не можем да достигнем веднага до етерното тяло. Когато работим в душата си, става следното: отначало получаваме външни впечатления, външния свят въздействува върху сетивата, след това в душата си ние преработваме външните впечатления. Но ние правим и нещо повече: тези събрани впечатления ние ги натрупваме, съхраняваме ги в нас самите. Помислете си малко за обикновеното явление паметта, спомнянето, когато си припомняте нещо, случило ви се преди години. В този случай на основата на външните впечатления, които вие сте обработили и които вие изваждате сега от подземията на вашата душа, и ние казваме съвсем просто в мен изплува споменът за някакво дърво или за някакво ухание.
към текста >>
След като имаме пред себе си нещо, което от душата ни отпечатва в етерното тяло представите-спомени, и ако от друга страна в лицето на етерното тяло виждаме най-близкия свръхсетивен израз на нашия
орган
изъм, то възниква въпросът: как се извършва това отпечатване?
Тук трябва да кажете: в душата си вие сте натрупали нещо, което е останало в резултат от външното впечатление в неговата душевна обработка и което е формирало във вас спомена. Тук обаче едно наблюдение над душевния живот, което наблюдение може да се извърши чрез съответното упражнение на душата ни показва, че в мига, когато нашият душевен живот е достигнал до там, че може да бъде съхранен под формата на представа спомени, нашите душевни изживявания не действуват само в нашия Аз. Отначало, чрез нашия Аз ние излизаме насреща на външния свят, поемаме в Аза си впечатления от него и ги обработваме в астралното тяло. Ако обаче ги обработвахме в астралното тяло, то ние веднага всичко бихме забравили. Когато правим изводи, ние работим в астралното тяло; когато обаче затвърждаваме впечатленията в себе си, така че след известно време, та дори и след няколко минути да можем да си спомним за тях тогава ние отпечатваме впечатленията, добити чрез нашия Аз и обработени чрез астралното ни тяло, в етерното ни тяло, така че в запаметените представи, изхождайки от Аза, чак до етерното тяло, ние сме отпечатали онова, което под формата на душевна дейност сме изживели в съприкосновението си с външния свят.
След като имаме пред себе си нещо, което от душата ни отпечатва в етерното тяло представите-спомени, и ако от друга страна в лицето на етерното тяло виждаме най-близкия свръхсетивен израз на нашия организъм, то възниква въпросът: как се извършва това отпечатване?
С други думи: след като човек обработва външните впечатления, превръща ги в представи-спомени и по този начин ги изтласква чак до етерното си тяло, как става така, че това, което отначало е било обработено в астралното тяло и след това се насочва към етерното тяло, действително бива внесено в етерното тяло? Как човек успява да го пренесе? Това пренасяне се осъществява по много странен начин. Ако засега застанали в самото етерно тяло на човека разгледаме съвсем схематично кръвта, преминаваща през сърцето, и възприемаме тази кръв като външен физически израз на човешкия Аз, то ще видим, как Азът работи във взаимообмен със света, възприема впечатленията и ги сгъстява до представи-спомени; и след това виждаме, че при това нашата кръв действително не само проявява активност, но виждаме, че тази наша кръв по своето течение, а именно по посока нагоре по-силно, а надолу по-слабо, навсякъде активира етерното тяло, така че навсякъде в етерното тяло виждаме да се разгръщат течения, имащи строго определен ход и които изглеждат, като че ли от сърцето нагоре се присъединяват към кръвта и отиват към главата. В главата те се събират, събират се приблизително така ако мога да си послужа с едно вътрешно сравнение както се събират електрическите токове, когато са насочени срещу даден връх, който е противопоставен на друг връх за изравняване на положителното и отрицателното електричество.
към текста >>
И по-точно те изхождат от долната част на гърдите, но също така лимфните съдове и от други
орган
и, и така се събират, като че ли се противопоставят на другите течения.
От тази гледна точка, разглеждайки нещата окултно с опитна душа, виждаме етерните сили, притиснати от мощно напрежение, тия етерни сили, възникнали чрез впечатленията, да се превръщат в определени представи, в представи-спомени, и които се стремят да се отпечатат в етерното тяло. И така, ще нарисуваме последните ръкави на етерните течения по посока на мозъка и тяхното уплътняване в себе си по такъв начин, че да можем да си представим следното: пред себе си виждаме мощно напрежение, което се събира в една точка и си казва: сега искам да вляза в етерното тяло! Така, сякаш положителното и отрицателното електричество трябва да се уравновесят. След това обаче виждаме, как от тази част на етерното тяло, която принадлежи на останалото телесно устройство, изтичат други етерни течения и се насочват срещу първите.
И по-точно те изхождат от долната част на гърдите, но също така лимфните съдове и от други органи, и така се събират, като че ли се противопоставят на другите течения.
И така, ако искаме да формираме представа-спомен, то в главния мозък виждаме противопоставени едно на друго две етерни течения едното отгоре, другото отдолу с възможно най-силно напрежение между тях, противопоставени едно на друго подобно на два електрически потока с най-мощно напрежение между тях. И когато между тези две течения настъпи уравновесяване, тогава представата се е превърнала в спомен и се е въплътила в етерното тяло. /Виж рис.№15/
към текста >>
Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия
орган
изъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен
орган
, който
орган
засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване.
Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване.
Така в себе си ние имаме един орган намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен. На него се противопоставя друг един орган на мозъка. Тези два органа са физически-сетивния израз на двете течения в човешкото етерно тяло, те са, тъй да се каже, последните белези за това, че такива течения съществуват в етерното тяло. Тези течения така силно се сгъстяват, че посягат на човешката телесна субстанция и я сгъстяват до формирането на тези органи.
към текста >>
Така в себе си ние имаме един
орган
намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен.
Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване.
Така в себе си ние имаме един орган намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен.
На него се противопоставя друг един орган на мозъка. Тези два органа са физически-сетивния израз на двете течения в човешкото етерно тяло, те са, тъй да се каже, последните белези за това, че такива течения съществуват в етерното тяло. Тези течения така силно се сгъстяват, че посягат на човешката телесна субстанция и я сгъстяват до формирането на тези органи.
към текста >>
На него се противопоставя друг един
орган
на мозъка.
Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване. Така в себе си ние имаме един орган намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен.
На него се противопоставя друг един орган на мозъка.
Тези два органа са физически-сетивния израз на двете течения в човешкото етерно тяло, те са, тъй да се каже, последните белези за това, че такива течения съществуват в етерното тяло. Тези течения така силно се сгъстяват, че посягат на човешката телесна субстанция и я сгъстяват до формирането на тези органи.
към текста >>
Тези два
орган
а са физически-сетивния израз на двете течения в човешкото етерно тяло, те са, тъй да се каже, последните белези за това, че такива течения съществуват в етерното тяло.
Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване. Така в себе си ние имаме един орган намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен. На него се противопоставя друг един орган на мозъка.
Тези два органа са физически-сетивния израз на двете течения в човешкото етерно тяло, те са, тъй да се каже, последните белези за това, че такива течения съществуват в етерното тяло.
Тези течения така силно се сгъстяват, че посягат на човешката телесна субстанция и я сгъстяват до формирането на тези органи.
към текста >>
Тези течения така силно се сгъстяват, че посягат на човешката телесна субстанция и я сгъстяват до формирането на тези
орган
и.
Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване. Така в себе си ние имаме един орган намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен. На него се противопоставя друг един орган на мозъка. Тези два органа са физически-сетивния израз на двете течения в човешкото етерно тяло, те са, тъй да се каже, последните белези за това, че такива течения съществуват в етерното тяло.
Тези течения така силно се сгъстяват, че посягат на човешката телесна субстанция и я сгъстяват до формирането на тези органи.
към текста >>
Така че в действителност получаваме впечатлението, сякаш от единия
орган
към другия протичат ярките етерни светлинни течения и се изливат в етерното тяло на човека.
Така че в действителност получаваме впечатлението, сякаш от единия орган към другия протичат ярките етерни светлинни течения и се изливат в етерното тяло на човека.
Тези органи действително са налице в човешкия организъм: единият орган е шишарковидното тяло или епифизата (corpus pinedle бел. пр.), другият е тъй нар. мозъчен придатък или хипофиза. Тук на едно съвсем определено място във физическия организъм виждате външния физически израз на взаимодействието между душевното и телесното. /Виж рис.
към текста >>
Тези
орган
и действително са налице в човешкия
орган
изъм: единият
орган
е шишарковидното тяло или епифизата (corpus pinedle бел.
Така че в действителност получаваме впечатлението, сякаш от единия орган към другия протичат ярките етерни светлинни течения и се изливат в етерното тяло на човека.
Тези органи действително са налице в човешкия организъм: единият орган е шишарковидното тяло или епифизата (corpus pinedle бел.
пр.), другият е тъй нар. мозъчен придатък или хипофиза. Тук на едно съвсем определено място във физическия организъм виждате външния физически израз на взаимодействието между душевното и телесното. /Виж рис. № 16/.
към текста >>
Тук на едно съвсем определено място във физическия
орган
изъм виждате външния физически израз на взаимодействието между душевното и телесното.
Така че в действителност получаваме впечатлението, сякаш от единия орган към другия протичат ярките етерни светлинни течения и се изливат в етерното тяло на човека. Тези органи действително са налице в човешкия организъм: единият орган е шишарковидното тяло или епифизата (corpus pinedle бел. пр.), другият е тъй нар. мозъчен придатък или хипофиза.
Тук на едно съвсем определено място във физическия организъм виждате външния физически израз на взаимодействието между душевното и телесното.
/Виж рис. № 16/. Това са нещата, които отначало исках да ви представя като принципно изложение, към което присъединих днешните наблюдения, и които утре ще продължим и ще присъединим към казаното преди.
към текста >>
Но тъй като тук става дума за входната порта от сетивното към свръхсетивното, то напълно понятно е, че за материалистичната наука тези
орган
и са крайно съмнителни, и че от официалната наука можете да получите за тези
орган
и само оскъдни сведения.
Важно е да запомним точно тези мисли, за да можем да правим изследванията си в областта на свръхсетивното и да можем да се питаме: налице ли е очаквания физически израз на свръхсетивното? Виждаме, че физическите съответствия на свръхсетивното са изцяло налице.
Но тъй като тук става дума за входната порта от сетивното към свръхсетивното, то напълно понятно е, че за материалистичната наука тези органи са крайно съмнителни, и че от официалната наука можете да получите за тези органи само оскъдни сведения.
към текста >>
90.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически
орган
или по-скоро физически израз на даден
орган
.
Днес моята задача ще бъде, преди да сме продължили нашите разисква ния, да си изясним някои понятия, които ще ни бъдат необходими в следващите ни изложения.
Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган.
Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си. И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган. И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм. Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др. подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер.
към текста >>
И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически
орган
, отстранили сме го, в
орган
изма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този
орган
.
Днес моята задача ще бъде, преди да сме продължили нашите разисква ния, да си изясним някои понятия, които ще ни бъдат необходими в следващите ни изложения. Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган. Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си.
И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган.
И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм. Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др. подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер. Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв орган като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система. Нека в това, което ще нарисувам тук, да си представим една физически невидима силова система.
към текста >>
И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един
орган
, но това не важи за всеки един
орган
, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на
орган
а, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия
орган
изъм.
Днес моята задача ще бъде, преди да сме продължили нашите разисква ния, да си изясним някои понятия, които ще ни бъдат необходими в следващите ни изложения. Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган. Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си. И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган.
И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм.
Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др. подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер. Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв орган като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система. Нека в това, което ще нарисувам тук, да си представим една физически невидима силова система. Това би била силова система, видима единствено за свръхсетивния поглед.
към текста >>
Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива
орган
и като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др.
Днес моята задача ще бъде, преди да сме продължили нашите разисква ния, да си изясним някои понятия, които ще ни бъдат необходими в следващите ни изложения. Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган. Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си. И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган. И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм.
Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др.
подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер. Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв орган като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система. Нека в това, което ще нарисувам тук, да си представим една физически невидима силова система. Това би била силова система, видима единствено за свръхсетивния поглед. Такава свръхсетивна силова система бихме видели на пример в областта на нашата слезка.
към текста >>
Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв
орган
като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система.
Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си. И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган. И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм. Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др. подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер.
Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв орган като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система.
Нека в това, което ще нарисувам тук, да си представим една физически невидима силова система. Това би била силова система, видима единствено за свръхсетивния поглед. Такава свръхсетивна силова система бихме видели на пример в областта на нашата слезка. И ако си представим, че в действителния, застанал пред нас човешки организъм тази свръхсетивна силова система е изпълнена със сетивна материя, то трябва да се запитаме: как да си представим отношението на тези свръхсетивна силова система спрямо сетивната материя. /Виж рис.
към текста >>
И ако си представим, че в действителния, застанал пред нас човешки
орган
изъм тази свръхсетивна силова система е изпълнена със сетивна материя, то трябва да се запитаме: как да си представим отношението на тези свръхсетивна силова система спрямо сетивната материя.
подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер. Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв орган като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система. Нека в това, което ще нарисувам тук, да си представим една физически невидима силова система. Това би била силова система, видима единствено за свръхсетивния поглед. Такава свръхсетивна силова система бихме видели на пример в областта на нашата слезка.
И ако си представим, че в действителния, застанал пред нас човешки организъм тази свръхсетивна силова система е изпълнена със сетивна материя, то трябва да се запитаме: как да си представим отношението на тези свръхсетивна силова система спрямо сетивната материя.
/Виж рис. № 17/.
към текста >>
И така трябва да си представим, че подобна свръхсетивна силова система се намира в такова отношение спрямо сетивния
орган
, че сетивната материя, материята на физическия свят се вмества, бива привлечена от силовите точки и се разполага по хода на силовите линии.
Вярвам, че няма да ви е трудно да си представите, че през пространството преминават сили, които засега са сетивно неуловими. Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е чувал нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух. Тогава човек наистина ще осъзнае, че в бутилката има нещо невидимо за самия него, което задържа водата. Опитайте се да разширите това понятие и няма да е трудно да си представите пространството изпълнено от силови системи, носещи именно свръхсетивен характер, с такава свръхсетивна природа, че не само не можем да ги разрежем с нож, но също така не могат и да бъдат докоснати, когато например дадена материя, да кажем бъбреците, положени в подобна силова система, заболяват.
И така трябва да си представим, че подобна свръхсетивна силова система се намира в такова отношение спрямо сетивния орган, че сетивната материя, материята на физическия свят се вмества, бива привлечена от силовите точки и се разполага по хода на силовите линии.
Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме анатомически.
към текста >>
Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система
орган
ът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен
орган
е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния
орган
слезката, когато я разглеждаме анатомически.
Вярвам, че няма да ви е трудно да си представите, че през пространството преминават сили, които засега са сетивно неуловими. Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е чувал нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух. Тогава човек наистина ще осъзнае, че в бутилката има нещо невидимо за самия него, което задържа водата. Опитайте се да разширите това понятие и няма да е трудно да си представите пространството изпълнено от силови системи, носещи именно свръхсетивен характер, с такава свръхсетивна природа, че не само не можем да ги разрежем с нож, но също така не могат и да бъдат докоснати, когато например дадена материя, да кажем бъбреците, положени в подобна силова система, заболяват. И така трябва да си представим, че подобна свръхсетивна силова система се намира в такова отношение спрямо сетивния орган, че сетивната материя, материята на физическия свят се вмества, бива привлечена от силовите точки и се разполага по хода на силовите линии.
Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме анатомически.
към текста >>
По този път можете да си представите различните
орган
и в човешкия
орган
изъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи.
По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи.
Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на организма, трябва да виждаме свръхсетивен организъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя. По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм. Защото изхранването на организма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните органи, които органи да вградят в себе си веществата. Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция. Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния организъм.
към текста >>
Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на
орган
изма, трябва да виждаме свръхсетивен
орган
изъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя.
По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи.
Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на организма, трябва да виждаме свръхсетивен организъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя.
По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм. Защото изхранването на организма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните органи, които органи да вградят в себе си веществата. Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция. Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния организъм.
към текста >>
По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на
орган
ите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния
орган
изъм.
По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи. Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на организма, трябва да виждаме свръхсетивен организъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя.
По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм.
Защото изхранването на организма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните органи, които органи да вградят в себе си веществата. Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция. Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния организъм.
към текста >>
Защото изхранването на
орган
изма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните
орган
и, които
орган
и да вградят в себе си веществата.
По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи. Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на организма, трябва да виждаме свръхсетивен организъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя. По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм.
Защото изхранването на организма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните органи, които органи да вградят в себе си веществата.
Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция. Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния организъм.
към текста >>
Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните
орган
ни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция.
По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи. Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на организма, трябва да виждаме свръхсетивен организъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя. По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм. Защото изхранването на организма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните органи, които органи да вградят в себе си веществата.
Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция.
Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния организъм.
към текста >>
Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния
орган
изъм.
По този път можете да си представите различните органи в човешкия организъм: първоначално свръхсетивно заложени и след това изпълнени с физическа материя под влиянието на различни свръхсетивни силови системи. Ето защо в тези силови системи, отлагащи физическа материя в различните точки на организма, трябва да виждаме свръхсетивен организъм, диференциран в себе си и по различен начин вграждащ в себе си физическа материя. По този начин придобивахме не само понятие за отношението на свръхсетивните силови системи към вградената материя на органите, но също така и друго едно понятие за изхранването на цялостния организъм. Защото изхранването на организма не се състои в нищо друго, а освен в това, че приетите хранителни вещества биват обработени по такъв начин, за да стане възможно отвеждането им до различните органи, които органи да вградят в себе си веществата. Как се отнася това общо понятие за изхранването, представящо ни се като притегателна сила на различните органни системи по отношение на хранителните вещества, към възникването на отделния човек, към ембрионалната история на отделния човек, развиваща се преди неговото раждане, това ще видим в следващата лекция.
Най-общото понятие за изхранването се състои в това, че по различен начин отделните хранителни вещества биват всмукани чрез свръхсетивния организъм.
към текста >>
Трябва да ни стане ясно, че етерното тяло на човека, представляващо следващия свръхсетивен елемент на човешкото устройство след физическото тяло, като такъв свръхсетивен елемент е тъй да се каже най-грубия; но то е залегнало като свръхсетивен праобраз на целия
орган
изъм, а също така трябва да разберем, че в себе си то е диференцирано и съдържа най-разнообразни силови системи, за да може по най-разнообразен начин да вгради в себе си получените чрез храната вещества.
Трябва да ни стане ясно, че етерното тяло на човека, представляващо следващия свръхсетивен елемент на човешкото устройство след физическото тяло, като такъв свръхсетивен елемент е тъй да се каже най-грубия; но то е залегнало като свръхсетивен праобраз на целия организъм, а също така трябва да разберем, че в себе си то е диференцирано и съдържа най-разнообразни силови системи, за да може по най-разнообразен начин да вгради в себе си получените чрез храната вещества.
към текста >>
Пред себе си обаче, след етерния
орган
изъм, който разглеждаме като най-близък праобраз на човешкия
орган
изъм, имаме по-висше тяло, тъй нареченото астрално тяло.
Пред себе си обаче, след етерния организъм, който разглеждаме като най-близък праобраз на човешкия организъм, имаме по-висше тяло, тъй нареченото астрално тяло.
Как се съгласуват тези неща, ще ни покажат лекциите. Астралното тяло може да се присъедини едва след като са подготвени физическия организъм със своята предпоставка, а така също и етерния организъм със своята предпоставка. Астралното тяло е това , което изисква като предпоставка другите две тела. И след това идва човешкия Аз, така че човешкото същество се състои от тези 4-ри члена. Сега можем да си представим, че още в етерното тяло съществуват опреде лени силови системи, които привличат към себе си хранителните вещества и след това ги вграждат във физическия организъм по точно определен начин.
към текста >>
Астралното тяло може да се присъедини едва след като са подготвени физическия
орган
изъм със своята предпоставка, а така също и етерния
орган
изъм със своята предпоставка.
Пред себе си обаче, след етерния организъм, който разглеждаме като най-близък праобраз на човешкия организъм, имаме по-висше тяло, тъй нареченото астрално тяло. Как се съгласуват тези неща, ще ни покажат лекциите.
Астралното тяло може да се присъедини едва след като са подготвени физическия организъм със своята предпоставка, а така също и етерния организъм със своята предпоставка.
Астралното тяло е това , което изисква като предпоставка другите две тела. И след това идва човешкия Аз, така че човешкото същество се състои от тези 4-ри члена. Сега можем да си представим, че още в етерното тяло съществуват опреде лени силови системи, които привличат към себе си хранителните вещества и след това ги вграждат във физическия организъм по точно определен начин. Но можем също така да и представим, че такава една си лова система се определя не само от етерно тяло, но също така и от астрално тяло, което изпраща своите сили в системата. Ако мислено премахнем физическия орган, ако си представим физическата материя отстранена, то пред нас ще остане етерната силова система, след това астралната силова система, която прониква в етерната силова система по строго определен начин.
към текста >>
Сега можем да си представим, че още в етерното тяло съществуват опреде лени силови системи, които привличат към себе си хранителните вещества и след това ги вграждат във физическия
орган
изъм по точно определен начин.
Пред себе си обаче, след етерния организъм, който разглеждаме като най-близък праобраз на човешкия организъм, имаме по-висше тяло, тъй нареченото астрално тяло. Как се съгласуват тези неща, ще ни покажат лекциите. Астралното тяло може да се присъедини едва след като са подготвени физическия организъм със своята предпоставка, а така също и етерния организъм със своята предпоставка. Астралното тяло е това , което изисква като предпоставка другите две тела. И след това идва човешкия Аз, така че човешкото същество се състои от тези 4-ри члена.
Сега можем да си представим, че още в етерното тяло съществуват опреде лени силови системи, които привличат към себе си хранителните вещества и след това ги вграждат във физическия организъм по точно определен начин.
Но можем също така да и представим, че такава една си лова система се определя не само от етерно тяло, но също така и от астрално тяло, което изпраща своите сили в системата. Ако мислено премахнем физическия орган, ако си представим физическата материя отстранена, то пред нас ще остане етерната силова система, след това астралната силова система, която прониква в етерната силова система по строго определен начин. Да, и можем да си представим, че при това от Аза изхождат лъчения.
към текста >>
Ако мислено премахнем физическия
орган
, ако си представим физическата материя отстранена, то пред нас ще остане етерната силова система, след това астралната силова система, която прониква в етерната силова система по строго определен начин.
Астралното тяло може да се присъедини едва след като са подготвени физическия организъм със своята предпоставка, а така също и етерния организъм със своята предпоставка. Астралното тяло е това , което изисква като предпоставка другите две тела. И след това идва човешкия Аз, така че човешкото същество се състои от тези 4-ри члена. Сега можем да си представим, че още в етерното тяло съществуват опреде лени силови системи, които привличат към себе си хранителните вещества и след това ги вграждат във физическия организъм по точно определен начин. Но можем също така да и представим, че такава една си лова система се определя не само от етерно тяло, но също така и от астрално тяло, което изпраща своите сили в системата.
Ако мислено премахнем физическия орган, ако си представим физическата материя отстранена, то пред нас ще остане етерната силова система, след това астралната силова система, която прониква в етерната силова система по строго определен начин.
Да, и можем да си представим, че при това от Аза изхождат лъчения.
към текста >>
Може да има
орган
и, които са включени в цялостния
орган
изъм, така че най-същественото в тях да се състои в това, че етерните течения са все още слабо диференцирани; тогава, ако изследваме пространството, в което се намира даден
орган
, ще открием, че етерния елемент на човешкото тяло в тази част от пространството е твърде слабо диференциран в себе си, съдържа малко силови системи, но че за сметка на това слабите сили на етерното тяло са повлияни от мощни астрални сили.
Може да има органи, които са включени в цялостния организъм, така че най-същественото в тях да се състои в това, че етерните течения са все още слабо диференцирани; тогава, ако изследваме пространството, в което се намира даден орган, ще открием, че етерния елемент на човешкото тяло в тази част от пространството е твърде слабо диференциран в себе си, съдържа малко силови системи, но че за сметка на това слабите сили на етерното тяло са повлияни от мощни астрални сили.
към текста >>
И когато физическата материя се вгради в такъв един
орган
, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния
орган
ще бъде приложена от астралното тяло.
И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло.
И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло. От това виждате, че различните органи в човека имат съвсем различна стойност. Има такива органи, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза. От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз. Другите органни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.
към текста >>
И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния
орган
от астралното тяло.
И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло.
И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло.
От това виждате, че различните органи в човека имат съвсем различна стойност. Има такива органи, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза. От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз. Другите органни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.
към текста >>
От това виждате, че различните
орган
и в човека имат съвсем различна стойност.
И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло. И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло.
От това виждате, че различните органи в човека имат съвсем различна стойност.
Има такива органи, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза. От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз. Другите органни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.
към текста >>
Има такива
орган
и, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза.
И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло. И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло. От това виждате, че различните органи в човека имат съвсем различна стойност.
Има такива органи, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза.
От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз. Другите органни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.
към текста >>
От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази
орган
на система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз.
И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло. И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло. От това виждате, че различните органи в човека имат съвсем различна стойност. Има такива органи, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза.
От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз.
Другите органни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.
към текста >>
Другите
орган
ни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.
И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло. И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло. От това виждате, че различните органи в човека имат съвсем различна стойност. Има такива органи, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза. От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз.
Другите органни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.
към текста >>
можете да си представите и следния случай, когато физическия
орган
изъм със своята силова система или дори върху азовата система.
Може обаче да настъпи и обратния случай, когато вземем физическото тяло за себе си, което тяло независимо от по-висшите елементи над него също представлява силова система. Защото то представлява нещо, съставено от всички онези вещества, приети от външния свят, които вещества са внесли вътрешната си сила в него, макар и преобразени. И така, физическото тяло също представлява силова система. Т.е.
можете да си представите и следния случай, когато физическия организъм със своята силова система или дори върху азовата система.
Не бива да си мислим, че етерната силова система бива впримчена от астралната или от азовата система, но е възможно също така да има органни системи, които в силна степен биват определени от страна на физическата силова система, така че в този случай определяща е физическата силова система. Такива органни системи, при които преобладава физическото тяло, т. е. които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези органни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни органи на жлезисти органи или на отделителни органи изобщо. Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е. за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм.
към текста >>
Не бива да си мислим, че етерната силова система бива впримчена от астралната или от азовата система, но е възможно също така да има
орган
ни системи, които в силна степен биват определени от страна на физическата силова система, така че в този случай определяща е физическата силова система.
Може обаче да настъпи и обратния случай, когато вземем физическото тяло за себе си, което тяло независимо от по-висшите елементи над него също представлява силова система. Защото то представлява нещо, съставено от всички онези вещества, приети от външния свят, които вещества са внесли вътрешната си сила в него, макар и преобразени. И така, физическото тяло също представлява силова система. Т.е. можете да си представите и следния случай, когато физическия организъм със своята силова система или дори върху азовата система.
Не бива да си мислим, че етерната силова система бива впримчена от астралната или от азовата система, но е възможно също така да има органни системи, които в силна степен биват определени от страна на физическата силова система, така че в този случай определяща е физическата силова система.
Такива органни системи, при които преобладава физическото тяло, т. е. които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези органни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни органи на жлезисти органи или на отделителни органи изобщо. Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е. за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм. Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е.
към текста >>
Такива
орган
ни системи, при които преобладава физическото тяло, т. е.
Може обаче да настъпи и обратния случай, когато вземем физическото тяло за себе си, което тяло независимо от по-висшите елементи над него също представлява силова система. Защото то представлява нещо, съставено от всички онези вещества, приети от външния свят, които вещества са внесли вътрешната си сила в него, макар и преобразени. И така, физическото тяло също представлява силова система. Т.е. можете да си представите и следния случай, когато физическия организъм със своята силова система или дори върху азовата система. Не бива да си мислим, че етерната силова система бива впримчена от астралната или от азовата система, но е възможно също така да има органни системи, които в силна степен биват определени от страна на физическата силова система, така че в този случай определяща е физическата силова система.
Такива органни системи, при които преобладава физическото тяло, т. е.
които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези органни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни органи на жлезисти органи или на отделителни органи изобщо. Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е. за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм. Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е. престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин.
към текста >>
които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези
орган
ни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни
орган
и на жлезисти
орган
и или на отделителни
орган
и изобщо.
Защото то представлява нещо, съставено от всички онези вещества, приети от външния свят, които вещества са внесли вътрешната си сила в него, макар и преобразени. И така, физическото тяло също представлява силова система. Т.е. можете да си представите и следния случай, когато физическия организъм със своята силова система или дори върху азовата система. Не бива да си мислим, че етерната силова система бива впримчена от астралната или от азовата система, но е възможно също така да има органни системи, които в силна степен биват определени от страна на физическата силова система, така че в този случай определяща е физическата силова система. Такива органни системи, при които преобладава физическото тяло, т. е.
които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези органни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни органи на жлезисти органи или на отделителни органи изобщо.
Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е. за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм. Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е. престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин. При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло.
към текста >>
Всички отделителни
орган
и ,
орган
и, които директно излъчват веществата в човешкия
орган
изъм, са предопределени за това отделяне т.е.
И така, физическото тяло също представлява силова система. Т.е. можете да си представите и следния случай, когато физическия организъм със своята силова система или дори върху азовата система. Не бива да си мислим, че етерната силова система бива впримчена от астралната или от азовата система, но е възможно също така да има органни системи, които в силна степен биват определени от страна на физическата силова система, така че в този случай определяща е физическата силова система. Такива органни системи, при които преобладава физическото тяло, т. е. които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези органни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни органи на жлезисти органи или на отделителни органи изобщо.
Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е.
за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм. Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е. престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин. При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло. При други органи виждате, че преобладава физическата силова система.
към текста >>
за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия
орган
изъм.
можете да си представите и следния случай, когато физическия организъм със своята силова система или дори върху азовата система. Не бива да си мислим, че етерната силова система бива впримчена от астралната или от азовата система, но е възможно също така да има органни системи, които в силна степен биват определени от страна на физическата силова система, така че в този случай определяща е физическата силова система. Такива органни системи, при които преобладава физическото тяло, т. е. които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези органни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни органи на жлезисти органи или на отделителни органи изобщо. Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е.
за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм.
Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е. престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин. При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло. При други органи виждате, че преобладава физическата силова система. Щитовидната жлеза например, която при особени заболявания се увеличава до формирането на тъй нар.
към текста >>
Където в човешкия
орган
изъм има
орган
и, предназначени да отделят веществата във физическия
орган
изъм, там такива
орган
и, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е.
Не бива да си мислим, че етерната силова система бива впримчена от астралната или от азовата система, но е възможно също така да има органни системи, които в силна степен биват определени от страна на физическата силова система, така че в този случай определяща е физическата силова система. Такива органни системи, при които преобладава физическото тяло, т. е. които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези органни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни органи на жлезисти органи или на отделителни органи изобщо. Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е. за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм.
Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е.
престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин. При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло. При други органи виждате, че преобладава физическата силова система. Щитовидната жлеза например, която при особени заболявания се увеличава до формирането на тъй нар. гуша, може да влияе крайно вредно върху целия организъм, но тя не може да стане напълно ненужна, и то защото изявява своите въздействия по такъв начин, че физическият процес, който тя повлиява във физическия свят, е твърде съществен за цялостната дейност на човешкия организъм.
към текста >>
престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на
орган
изма, така че същият, когато му отнемат такива
орган
и, вече не може да се развива по съответния начин.
Такива органни системи, при които преобладава физическото тяло, т. е. които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези органни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни органи на жлезисти органи или на отделителни органи изобщо. Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е. за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм. Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е.
престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин.
При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло. При други органи виждате, че преобладава физическата силова система. Щитовидната жлеза например, която при особени заболявания се увеличава до формирането на тъй нар. гуша, може да влияе крайно вредно върху целия организъм, но тя не може да стане напълно ненужна, и то защото изявява своите въздействия по такъв начин, че физическият процес, който тя повлиява във физическия свят, е твърде съществен за цялостната дейност на човешкия организъм. Може да има такива органи, които в силна степен за висят от останалите свръхсетивни силови системи на човешкото устройство, които органи обаче са впрегнати във физическия организъм и чрез неговите сили отделят вещества.
към текста >>
При такъв един
орган
, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други
орган
и, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло.
които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези органни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни органи на жлезисти органи или на отделителни органи изобщо. Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е. за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм. Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е. престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин.
При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло.
При други органи виждате, че преобладава физическата силова система. Щитовидната жлеза например, която при особени заболявания се увеличава до формирането на тъй нар. гуша, може да влияе крайно вредно върху целия организъм, но тя не може да стане напълно ненужна, и то защото изявява своите въздействия по такъв начин, че физическият процес, който тя повлиява във физическия свят, е твърде съществен за цялостната дейност на човешкия организъм. Може да има такива органи, които в силна степен за висят от останалите свръхсетивни силови системи на човешкото устройство, които органи обаче са впрегнати във физическия организъм и чрез неговите сили отделят вещества.
към текста >>
При други
орган
и виждате, че преобладава физическата силова система.
Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е. за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм. Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е. престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин. При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло.
При други органи виждате, че преобладава физическата силова система.
Щитовидната жлеза например, която при особени заболявания се увеличава до формирането на тъй нар. гуша, може да влияе крайно вредно върху целия организъм, но тя не може да стане напълно ненужна, и то защото изявява своите въздействия по такъв начин, че физическият процес, който тя повлиява във физическия свят, е твърде съществен за цялостната дейност на човешкия организъм. Може да има такива органи, които в силна степен за висят от останалите свръхсетивни силови системи на човешкото устройство, които органи обаче са впрегнати във физическия организъм и чрез неговите сили отделят вещества.
към текста >>
гуша, може да влияе крайно вредно върху целия
орган
изъм, но тя не може да стане напълно ненужна, и то защото изявява своите въздействия по такъв начин, че физическият процес, който тя повлиява във физическия свят, е твърде съществен за цялостната дейност на човешкия
орган
изъм.
Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е. престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин. При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло. При други органи виждате, че преобладава физическата силова система. Щитовидната жлеза например, която при особени заболявания се увеличава до формирането на тъй нар.
гуша, може да влияе крайно вредно върху целия организъм, но тя не може да стане напълно ненужна, и то защото изявява своите въздействия по такъв начин, че физическият процес, който тя повлиява във физическия свят, е твърде съществен за цялостната дейност на човешкия организъм.
Може да има такива органи, които в силна степен за висят от останалите свръхсетивни силови системи на човешкото устройство, които органи обаче са впрегнати във физическия организъм и чрез неговите сили отделят вещества.
към текста >>
Може да има такива
орган
и, които в силна степен за висят от останалите свръхсетивни силови системи на човешкото устройство, които
орган
и обаче са впрегнати във физическия
орган
изъм и чрез неговите сили отделят вещества.
престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин. При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло. При други органи виждате, че преобладава физическата силова система. Щитовидната жлеза например, която при особени заболявания се увеличава до формирането на тъй нар. гуша, може да влияе крайно вредно върху целия организъм, но тя не може да стане напълно ненужна, и то защото изявява своите въздействия по такъв начин, че физическият процес, който тя повлиява във физическия свят, е твърде съществен за цялостната дейност на човешкия организъм.
Може да има такива органи, които в силна степен за висят от останалите свръхсетивни силови системи на човешкото устройство, които органи обаче са впрегнати във физическия организъм и чрез неговите сили отделят вещества.
към текста >>
Такъв
орган
е например черния дроб, а така също и бъбреците.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците.
Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм. По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство. Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение. Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>
Това са
орган
и, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия
орган
изъм, от етерното и от астралното тяло, които
орган
и обаче са впримчени от силите на физическия
орган
изъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия
орган
изъм.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците.
Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм.
По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство. Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение. Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>
По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически
орган
и в човешкия
орган
изъм, отколкото при други
орган
и, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците. Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм.
По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство.
Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение. Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>
Така в лицето на слезката имаме
орган
, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен
орган
, т.е.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците. Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм. По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство.
Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е.
физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение. Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>
физическата част на този
орган
съставя малък дял от общото му значение.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците. Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм. По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство. Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е.
физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение.
Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>
Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен
орган
.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците. Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм. По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство. Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение.
Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>
И така, добихме понятие за цялостния
орган
.
И така, добихме понятие за цялостния орган.
Органът като такъв може да бъде разгледан като свръхсетивна силова система; но в органа, чрез общия процес на изхранване, биват отлагани и физически-сетивни вещества. Друго понятие, което трябва да си изясним, е следното; какво означава за човека приемането било приемането на вещества, било то приемането, осъществено чрез душевната ни дейност, например в процеса на възприемане и какво означава отделянето на дадено вещество?
към текста >>
Орган
ът като такъв може да бъде разгледан като свръхсетивна силова система; но в
орган
а, чрез общия процес на изхранване, биват отлагани и физически-сетивни вещества.
И така, добихме понятие за цялостния орган.
Органът като такъв може да бъде разгледан като свръхсетивна силова система; но в органа, чрез общия процес на изхранване, биват отлагани и физически-сетивни вещества.
Друго понятие, което трябва да си изясним, е следното; какво означава за човека приемането било приемането на вещества, било то приемането, осъществено чрез душевната ни дейност, например в процеса на възприемане и какво означава отделянето на дадено вещество?
към текста >>
Знаем също така, че през белите дробове от човешкия
орган
изъм се отделя въглената киселина; след като кръвта бъде изпратена от сърцето към белия дроб, за да се обнови, въглената киселина бива отделена.
Да изходим засега от отделителния процес в широк смисъл на думата. Знаем, че от приетите хранителни продукти голяма част от съдържащите се в тях вещества биват отделяни.
Знаем също така, че през белите дробове от човешкия организъм се отделя въглената киселина; след като кръвта бъде изпратена от сърцето към белия дроб, за да се обнови, въглената киселина бива отделена.
След това имаме друг отделителен процес чрез бъбреците, но също така и процес на отделяне чрез кожата. В лицето на този, последния, процес, който схематично погледнато протича най-вече чрез потообразуването, но също така чрез всички останали процеси на отделяне през кожата, имаме такива отделяния, които се осъществяват в най-външните очертания, в най-външната периферия на тялото. Сега да се запитаме: какво означава всъщност отделителния процес за човека? Ще можем да си изясним отделителния процес само по следния начин. Ще видите, че без такива понятия, каквито ще добием днес, изобщо не е възможно да продължим разглеждането на човешкия организъм.
към текста >>
Ще видите, че без такива понятия, каквито ще добием днес, изобщо не е възможно да продължим разглеждането на човешкия
орган
изъм.
Знаем също така, че през белите дробове от човешкия организъм се отделя въглената киселина; след като кръвта бъде изпратена от сърцето към белия дроб, за да се обнови, въглената киселина бива отделена. След това имаме друг отделителен процес чрез бъбреците, но също така и процес на отделяне чрез кожата. В лицето на този, последния, процес, който схематично погледнато протича най-вече чрез потообразуването, но също така чрез всички останали процеси на отделяне през кожата, имаме такива отделяния, които се осъществяват в най-външните очертания, в най-външната периферия на тялото. Сега да се запитаме: какво означава всъщност отделителния процес за човека? Ще можем да си изясним отделителния процес само по следния начин.
Ще видите, че без такива понятия, каквито ще добием днес, изобщо не е възможно да продължим разглеждането на човешкия организъм.
За да насочим постепенно мислите си към същественото в природата на отделителния процес, бих желал предварително да ви изясня друго едно понятие, което обаче показва само едно твърде далечно сходство с процеса на отделяне, но което може да ни насочи към него, а именно понятието за осъзнава нето на собственото Себе. Помислете си само, че в основата си все пак можете да кажете, че един вид Себе-осъзнаване съществува: ако се движите непредпазливо през дадено пространство и се сблъскате с някакъв външен предмет, то вие ще кажете: ударих се. Това сблъскване е в основата си осъзнаване на собственото Себе. Това е Себе осъзнаване в смисъл, че събитието, което се е случило, всъщност се е превърнало във вътрешно събитие за вас. Защото какво представлява за вас сблъскването с даден чужд предмет?
към текста >>
Това е едно понятие, което аз, бих желал да кажа, развих в най-грубия му вид, за да мога от него да намеря прехода към друго ясно едно понятие, към отделянето в човешкия
орган
изъм.
Това е едно понятие, което аз, бих желал да кажа, развих в най-грубия му вид, за да мога от него да намеря прехода към друго ясно едно понятие, към отделянето в човешкия организъм.
Да си представим, че човешкият организъм поема в себе си в някоя органна система, дадено вещество, и органната система е така устроена, че чрез дейността си тя отделя нещо от веществото, което е поела, сепарира го, отнема го от общото вещество, така че чрез дейността на органа цялостното вещество се разпада сякаш на една фина, филтрира на част и на една по-груба част, която бива отделена. Т.е. извършва се диференциация на приетото вещество до едно употребимо вещество, което може да бъде поето от други органи, и от друго вещество, което бива отделено и след това изхвърлено. /Виж рис. № 18/.
към текста >>
Да си представим, че човешкият
орган
изъм поема в себе си в някоя
орган
на система, дадено вещество, и
орган
ната система е така устроена, че чрез дейността си тя отделя нещо от веществото, което е поела, сепарира го, отнема го от общото вещество, така че чрез дейността на
орган
а цялостното вещество се разпада сякаш на една фина, филтрира на част и на една по-груба част, която бива отделена. Т.е.
Това е едно понятие, което аз, бих желал да кажа, развих в най-грубия му вид, за да мога от него да намеря прехода към друго ясно едно понятие, към отделянето в човешкия организъм.
Да си представим, че човешкият организъм поема в себе си в някоя органна система, дадено вещество, и органната система е така устроена, че чрез дейността си тя отделя нещо от веществото, което е поела, сепарира го, отнема го от общото вещество, така че чрез дейността на органа цялостното вещество се разпада сякаш на една фина, филтрира на част и на една по-груба част, която бива отделена. Т.е.
извършва се диференциация на приетото вещество до едно употребимо вещество, което може да бъде поето от други органи, и от друго вещество, което бива отделено и след това изхвърлено. /Виж рис. № 18/.
към текста >>
извършва се диференциация на приетото вещество до едно употребимо вещество, което може да бъде поето от други
орган
и, и от друго вещество, което бива отделено и след това изхвърлено.
Това е едно понятие, което аз, бих желал да кажа, развих в най-грубия му вид, за да мога от него да намеря прехода към друго ясно едно понятие, към отделянето в човешкия организъм. Да си представим, че човешкият организъм поема в себе си в някоя органна система, дадено вещество, и органната система е така устроена, че чрез дейността си тя отделя нещо от веществото, което е поела, сепарира го, отнема го от общото вещество, така че чрез дейността на органа цялостното вещество се разпада сякаш на една фина, филтрира на част и на една по-груба част, която бива отделена. Т.е.
извършва се диференциация на приетото вещество до едно употребимо вещество, което може да бъде поето от други органи, и от друго вещество, което бива отделено и след това изхвърлено.
/Виж рис. № 18/.
към текста >>
Тук, на това място, където сега можем да използуваме този израз ненужните части на веществото биват отделени от нужните части, тук имате пред себе си такъв един сблъсък, какъвто ви представих в груби черти при сблъскването с външния предмет: така да се каже целият веществен поток, приближавайки се към
орган
а, се натъква на съпротивление; той не може да остане същия, той трябва да се промени; сякаш самият
орган
му казва: такъв, какъвто си, не можеш да останеш, трябва да се промениш.
Тук, на това място, където сега можем да използуваме този израз ненужните части на веществото биват отделени от нужните части, тук имате пред себе си такъв един сблъсък, какъвто ви представих в груби черти при сблъскването с външния предмет: така да се каже целият веществен поток, приближавайки се към органа, се натъква на съпротивление; той не може да остане същия, той трябва да се промени; сякаш самият орган му казва: такъв, какъвто си, не можеш да останеш, трябва да се промениш.
Представете си, че та кова едно вещество попадне в черния дроб; тогава ще му кажат: трябва да се промениш. Т.е. противопоставя му се съпротивление, даденото вещество трябва да бъде употребено под формата на друго вещество, и затова то трябва да отдели известни части от себе си. В нашия организъм нещата са така поставени, че веществото забелязва: тук има съпротива! Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи. И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество.
към текста >>
В нашия
орган
изъм нещата са така поставени, че веществото забелязва: тук има съпротива!
Тук, на това място, където сега можем да използуваме този израз ненужните части на веществото биват отделени от нужните части, тук имате пред себе си такъв един сблъсък, какъвто ви представих в груби черти при сблъскването с външния предмет: така да се каже целият веществен поток, приближавайки се към органа, се натъква на съпротивление; той не може да остане същия, той трябва да се промени; сякаш самият орган му казва: такъв, какъвто си, не можеш да останеш, трябва да се промениш. Представете си, че та кова едно вещество попадне в черния дроб; тогава ще му кажат: трябва да се промениш. Т.е. противопоставя му се съпротивление, даденото вещество трябва да бъде употребено под формата на друго вещество, и затова то трябва да отдели известни части от себе си.
В нашия организъм нещата са така поставени, че веществото забелязва: тук има съпротива!
Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи. И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество. Защото едно същество може да изживее себе си, само ако с живота си се натъкне на съпротивление. Така в лицето на отделителните процеси имаме важни процеси в човешкия живот, а именно такива процеси, чрез които живият организъм се затваря в самия себе си. Човекът не би бил затворено в себе си същество, ако не бяха налице такива отделителни процеси.
към текста >>
Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния
орган
изъм в най-различните
орган
и.
Тук, на това място, където сега можем да използуваме този израз ненужните части на веществото биват отделени от нужните части, тук имате пред себе си такъв един сблъсък, какъвто ви представих в груби черти при сблъскването с външния предмет: така да се каже целият веществен поток, приближавайки се към органа, се натъква на съпротивление; той не може да остане същия, той трябва да се промени; сякаш самият орган му казва: такъв, какъвто си, не можеш да останеш, трябва да се промениш. Представете си, че та кова едно вещество попадне в черния дроб; тогава ще му кажат: трябва да се промениш. Т.е. противопоставя му се съпротивление, даденото вещество трябва да бъде употребено под формата на друго вещество, и затова то трябва да отдели известни части от себе си. В нашия организъм нещата са така поставени, че веществото забелязва: тук има съпротива!
Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи.
И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество. Защото едно същество може да изживее себе си, само ако с живота си се натъкне на съпротивление. Така в лицето на отделителните процеси имаме важни процеси в човешкия живот, а именно такива процеси, чрез които живият организъм се затваря в самия себе си. Човекът не би бил затворено в себе си същество, ако не бяха налице такива отделителни процеси. Представете си само, че приетото хранително вещество или кислородният поток преминават през човешкия организъм като през тръба.
към текста >>
И благодарение на това, че в нашия
орган
изъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни
орган
и, е дадена и възможността, нашият
орган
изъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество.
Тук, на това място, където сега можем да използуваме този израз ненужните части на веществото биват отделени от нужните части, тук имате пред себе си такъв един сблъсък, какъвто ви представих в груби черти при сблъскването с външния предмет: така да се каже целият веществен поток, приближавайки се към органа, се натъква на съпротивление; той не може да остане същия, той трябва да се промени; сякаш самият орган му казва: такъв, какъвто си, не можеш да останеш, трябва да се промениш. Представете си, че та кова едно вещество попадне в черния дроб; тогава ще му кажат: трябва да се промениш. Т.е. противопоставя му се съпротивление, даденото вещество трябва да бъде употребено под формата на друго вещество, и затова то трябва да отдели известни части от себе си. В нашия организъм нещата са така поставени, че веществото забелязва: тук има съпротива! Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи.
И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество.
Защото едно същество може да изживее себе си, само ако с живота си се натъкне на съпротивление. Така в лицето на отделителните процеси имаме важни процеси в човешкия живот, а именно такива процеси, чрез които живият организъм се затваря в самия себе си. Човекът не би бил затворено в себе си същество, ако не бяха налице такива отделителни процеси. Представете си само, че приетото хранително вещество или кислородният поток преминават през човешкия организъм като през тръба.
към текста >>
Така в лицето на отделителните процеси имаме важни процеси в човешкия живот, а именно такива процеси, чрез които живият
орган
изъм се затваря в самия себе си.
противопоставя му се съпротивление, даденото вещество трябва да бъде употребено под формата на друго вещество, и затова то трябва да отдели известни части от себе си. В нашия организъм нещата са така поставени, че веществото забелязва: тук има съпротива! Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи. И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество. Защото едно същество може да изживее себе си, само ако с живота си се натъкне на съпротивление.
Така в лицето на отделителните процеси имаме важни процеси в човешкия живот, а именно такива процеси, чрез които живият организъм се затваря в самия себе си.
Човекът не би бил затворено в себе си същество, ако не бяха налице такива отделителни процеси. Представете си само, че приетото хранително вещество или кислородният поток преминават през човешкия организъм като през тръба.
към текста >>
Представете си само, че приетото хранително вещество или кислородният поток преминават през човешкия
орган
изъм като през тръба.
Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи. И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество. Защото едно същество може да изживее себе си, само ако с живота си се натъкне на съпротивление. Така в лицето на отделителните процеси имаме важни процеси в човешкия живот, а именно такива процеси, чрез които живият организъм се затваря в самия себе си. Човекът не би бил затворено в себе си същество, ако не бяха налице такива отделителни процеси.
Представете си само, че приетото хранително вещество или кислородният поток преминават през човешкия организъм като през тръба.
към текста >>
Последицата от това би била, ако
орган
ите не оказваха съпротива, че човешкият
орган
изъм не би се изживял в самия себе си, но би се изживявал като принадлежащ към целия околен свят.
Последицата от това би била, ако органите не оказваха съпротива, че човешкият организъм не би се изживял в самия себе си, но би се изживявал като принадлежащ към целия околен свят.
Но бихме могли също така да си представим, че в рамките на човешкия организъм, се установява най-грубата форма на съпротивление, така че веществото да се блъсне в една здрава преграда и отблъсквайки се, да се завърне към себе си . /Виж рис. № 19/. Това обаче няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм.
към текста >>
Но бихме могли също така да си представим, че в рамките на човешкия
орган
изъм, се установява най-грубата форма на съпротивление, така че веществото да се блъсне в една здрава преграда и отблъсквайки се, да се завърне към себе си .
Последицата от това би била, ако органите не оказваха съпротива, че човешкият организъм не би се изживял в самия себе си, но би се изживявал като принадлежащ към целия околен свят.
Но бихме могли също така да си представим, че в рамките на човешкия организъм, се установява най-грубата форма на съпротивление, така че веществото да се блъсне в една здрава преграда и отблъсквайки се, да се завърне към себе си .
/Виж рис. № 19/. Това обаче няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм.
към текста >>
Това обаче няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия
орган
изъм.
Последицата от това би била, ако органите не оказваха съпротива, че човешкият организъм не би се изживял в самия себе си, но би се изживявал като принадлежащ към целия околен свят. Но бихме могли също така да си представим, че в рамките на човешкия организъм, се установява най-грубата форма на съпротивление, така че веществото да се блъсне в една здрава преграда и отблъсквайки се, да се завърне към себе си . /Виж рис. № 19/.
Това обаче няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм.
към текста >>
Защото дали дадено хранително вещество или кислороден поток ще преминат през човешкия
орган
изъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия
орган
изъм.
Защото дали дадено хранително вещество или кислороден поток ще преминат през човешкия организъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм.
Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е. няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият организъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън. Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето. Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно. Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е.
към текста >>
Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия
орган
изъм. Т.е.
Защото дали дадено хранително вещество или кислороден поток ще преминат през човешкия организъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм.
Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е.
няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият организъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън. Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето. Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно. Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент.
към текста >>
няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият
орган
изъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън.
Защото дали дадено хранително вещество или кислороден поток ще преминат през човешкия организъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм. Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е.
няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият организъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън.
Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето. Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно. Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне.
към текста >>
Това, което дава възможност на човешкия
орган
изъм да се изживее в себе си, това е отделянето.
Защото дали дадено хранително вещество или кислороден поток ще преминат през човешкия организъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм. Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е. няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият организъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън.
Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето.
Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно. Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм?
към текста >>
Ако разгледате този
орган
, който определихме като централен за човешкия
орган
изъм, кръвния
орган
, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния
орган
инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия
орган
изъм, то тя не би могла да бъде
орган
на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно.
Защото дали дадено хранително вещество или кислороден поток ще преминат през човешкия организъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм. Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е. няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият организъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън. Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето.
Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно.
Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин.
към текста >>
А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия
орган
изъм?
Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето. Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно. Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне.
А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм?
Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин. За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес. И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата?
към текста >>
Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият
орган
изъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин.
Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно. Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм?
Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин.
За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес. И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея?
към текста >>
За това е необходимо на общите течения и човешкия
орган
изъм да се противопостави един
орган
, който
орган
е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес.
Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин.
За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес.
И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо.
към текста >>
И този
орган
, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма.
осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин. За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес.
И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма.
И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа.
към текста >>
И така, ако си представим, че човешкия
орган
изъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя
орган
а на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия
орган
изъм.
По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин. За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес. И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма.
И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм.
Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие.
към текста >>
Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв
орган
като кожата?
А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин. За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес. И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм.
Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата?
Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н.
към текста >>
Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че
орган
измът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие.
И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа.
Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие.
Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма. В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба. Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е.
към текста >>
Представете си, че фронталната кост например, е поставена в положение спрямо цялостния
орган
изъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната кост, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека.
как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят. Всички способности в човека са свързани с този човешки образ.
Представете си, че фронталната кост например, е поставена в положение спрямо цялостния организъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната кост, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека.
По този въпрос биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други органи са налице и различни способности. И така трябва да си създадем понятие за приспособеността на човешкия външен образ към цялостната вътрешна същност на човека. Заложеното в силите на подобно приспособяване няма нищо общо с това, което се простира до личната, определена от съзнанието, дейност на човека.
към текста >>
По този въпрос биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други
орган
и са налице и различни способности.
Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят. Всички способности в човека са свързани с този човешки образ. Представете си, че фронталната кост например, е поставена в положение спрямо цялостния организъм, различно от сегашното и си представете, че това различно положение на челната кост, тази промяна във формата ще предположи и съвсем други способности и сили в човека.
По този въпрос биха могли да се направят изследвания сред човечеството, при което ще стане ясно, че у хора с различно външно пластично оформяне на главата или на други органи са налице и различни способности.
И така трябва да си създадем понятие за приспособеността на човешкия външен образ към цялостната вътрешна същност на човека. Заложеното в силите на подобно приспособяване няма нищо общо с това, което се простира до личната, определена от съзнанието, дейност на човека.
към текста >>
Също така можем да кажем: всички системи от форми, залегнали в пластичното изграждане на нашия
орган
изъм, всичките са ни необходими на първо място, за да развием способностите си и силите си като хора.
Това трябва да са дейности, подобни на тези, които след това ще бъдат изпълнявани от машината. Така трябва да кажем: когато имаме машина пред себе си, то за нас тя е абсолютно механично обяснима. Но за да съществува машината на своето предназначение, трябва да си представим, че тя е осъществена благодарение на духовна дейност, която дейност е предначертала нейното предназначение. Тази духовна дейност след това се е оттеглила и няма нужда да бъде отново привлечена, ако искаме да обясним машината научно. Но тази дейност стои зад машината, тя е осъществила машината.
Също така можем да кажем: всички системи от форми, залегнали в пластичното изграждане на нашия организъм, всичките са ни необходими на първо място, за да развием способностите си и силите си като хора.
Но зад това пластично изграждане на човека е необходимо да съществуват пластични, формообразуващи сили, които сили не можем да открием в готовите изваяни форми, също така, както няма да открием в машината нейния конструктор. С тази идея ще ви стане кристално ясно и нещо друго. Мислителят-материалист би могъл да дойде и да каже: защо е необходимо да приемаме присъствието на интелигенти сили и същества зад това, което изгражда нашия физически свят? Можем да обясним физическия свят от само себе си, чрез собствените му закони: часовникът, машината могат да бъдат обяснени чрез собствените им закони. Тук обаче сме застанали в една точка, в която се допускат най-тежки грешки и от двете страни, където се греши и от антропософска страна например, а също и от тези, които са стъпили на основата на духовния светоглед.
към текста >>
Ако например от духовнонаучна гледна точка се оспори, че човешкият
орган
изъм, какъвто е пред нас да го разгледаме сега според неговата форма е обясним чисто механично или механистично чрез собствените му закони, то такъв възглед, разбира се, отива твърде далеч и е съвсем неоправдан.
Ако например от духовнонаучна гледна точка се оспори, че човешкият организъм, какъвто е пред нас да го разгледаме сега според неговата форма е обясним чисто механично или механистично чрез собствените му закони, то такъв възглед, разбира се, отива твърде далеч и е съвсем неоправдан.
Човешкият организъм е изцяло обясним чрез собствените му закони, така както и часовника. Но от това, че часовникът е обясним чрез собствените му закони, не следва, че зад часовника не е застанал изобретателя на часовника. И така, възражението, което би могло да се направи от материалистична страна, отпада чрез това, че трябва да признаем; тъй както е застанал пред нас човешкият организъм той трябва да бъде обяснен чрез собствените му закони.
към текста >>
Човешкият
орган
изъм е изцяло обясним чрез собствените му закони, така както и часовника.
Ако например от духовнонаучна гледна точка се оспори, че човешкият организъм, какъвто е пред нас да го разгледаме сега според неговата форма е обясним чисто механично или механистично чрез собствените му закони, то такъв възглед, разбира се, отива твърде далеч и е съвсем неоправдан.
Човешкият организъм е изцяло обясним чрез собствените му закони, така както и часовника.
Но от това, че часовникът е обясним чрез собствените му закони, не следва, че зад часовника не е застанал изобретателя на часовника. И така, възражението, което би могло да се направи от материалистична страна, отпада чрез това, че трябва да признаем; тъй както е застанал пред нас човешкият организъм той трябва да бъде обяснен чрез собствените му закони.
към текста >>
И така, възражението, което би могло да се направи от материалистична страна, отпада чрез това, че трябва да признаем; тъй както е застанал пред нас човешкият
орган
изъм той трябва да бъде обяснен чрез собствените му закони.
Ако например от духовнонаучна гледна точка се оспори, че човешкият организъм, какъвто е пред нас да го разгледаме сега според неговата форма е обясним чисто механично или механистично чрез собствените му закони, то такъв възглед, разбира се, отива твърде далеч и е съвсем неоправдан. Човешкият организъм е изцяло обясним чрез собствените му закони, така както и часовника. Но от това, че часовникът е обясним чрез собствените му закони, не следва, че зад часовника не е застанал изобретателя на часовника.
И така, възражението, което би могло да се направи от материалистична страна, отпада чрез това, че трябва да признаем; тъй както е застанал пред нас човешкият организъм той трябва да бъде обяснен чрез собствените му закони.
към текста >>
По-нататък обаче ще трябва да си изясним, че подобно ограничаване имаме не само в човешката кожа, но и в самия човешки
орган
изъм наблюдаваме затваряне на въздействуващата отвън активност и субстанциалност.
Схематично нарисувано, можем да си представим, че формообразуващите сили в човека протичат и се затварят във външната му форма, която сега е представена само чрез линията А-В. Ще видим, как ще ни е нужно отново това понятие, за да разберем какво става в тези най-вътрешни очертания на човека, изобщо в границите на кожата.
По-нататък обаче ще трябва да си изясним, че подобно ограничаване имаме не само в човешката кожа, но и в самия човешки организъм наблюдаваме затваряне на въздействуващата отвън активност и субстанциалност.
Само е необходимо да помислите върху казаното досега, и ще се убедите, че и във вътрешността на човека имаме такава затваряща се в себе си дейност, в която също така не участвуваме, както и не участвуваме и в пластичното изграждане на телесната ни повърхност.
към текста >>
Тук биват задържани нахлуващите в
орган
изма сили, залегнали в хранителните вещества и им се противопоставя нещо, противопоставя им се съпротивление, т.е.
Това са дейностите, осъществявани в черния дроб, жлъчката, слезката и т.н.
Тук биват задържани нахлуващите в организма сили, залегнали в хранителните вещества и им се противопоставя нещо, противопоставя им се съпротивление, т.е.
в тези органи бива преобразена външната подвижност на веществата. /Виж рис. № 21/.
към текста >>
в тези
орган
и бива преобразена външната подвижност на веществата.
Това са дейностите, осъществявани в черния дроб, жлъчката, слезката и т.н. Тук биват задържани нахлуващите в организма сили, залегнали в хранителните вещества и им се противопоставя нещо, противопоставя им се съпротивление, т.е.
в тези органи бива преобразена външната подвижност на веществата.
/Виж рис. № 21/.
към текста >>
Тези
орган
и, трябва да ги представим, че не се затварят подобно на кожата, но че чрез тях бива променена подвижността на веществата, по такъв начин, че хранителния поток, който се поема от страна на тези
орган
и /Виж рис.
И докато формообразуващите сили си ги представяме действуващи до кожата, и извън кожата нямаме вече нищо от тези формообразуващи сили, то при тези сили, които нахлуват в нашата вътрешност чрез потока на храната и на въздуха, при тези нахлуващи отвън течения не наблюдаваме пълно затваряне в себе си, но тук настъпва определено преобразуване.
Тези органи, трябва да ги представим, че не се затварят подобно на кожата, но че чрез тях бива променена подвижността на веществата, по такъв начин, че хранителния поток, който се поема от страна на тези органи /Виж рис.
№ 20/ по различен начин бива отведен по-нататък (б), след като му е било противопоставено даденото съпротивление. Т.е. тук имаме работа с преобразяване, и това се отнася преди всичко до онези органи, които определихме като вътрешна планетарна система в човека. Те променят външното движение на веществата. Това са сили, които, в противоположност на формообразуващите сили, изграждащи цялостно организма, могат да бъдат наречени сили на движението. В нашата вътрешна планетарна система тези сили, които преобразяват вътрешната подвижност на веществата, се превръщат след това в движение, така че тук можем да говорим за движещи сили в организма.
към текста >>
тук имаме работа с преобразяване, и това се отнася преди всичко до онези
орган
и, които определихме като вътрешна планетарна система в човека.
И докато формообразуващите сили си ги представяме действуващи до кожата, и извън кожата нямаме вече нищо от тези формообразуващи сили, то при тези сили, които нахлуват в нашата вътрешност чрез потока на храната и на въздуха, при тези нахлуващи отвън течения не наблюдаваме пълно затваряне в себе си, но тук настъпва определено преобразуване. Тези органи, трябва да ги представим, че не се затварят подобно на кожата, но че чрез тях бива променена подвижността на веществата, по такъв начин, че хранителния поток, който се поема от страна на тези органи /Виж рис. № 20/ по различен начин бива отведен по-нататък (б), след като му е било противопоставено даденото съпротивление. Т.е.
тук имаме работа с преобразяване, и това се отнася преди всичко до онези органи, които определихме като вътрешна планетарна система в човека.
Те променят външното движение на веществата. Това са сили, които, в противоположност на формообразуващите сили, изграждащи цялостно организма, могат да бъдат наречени сили на движението. В нашата вътрешна планетарна система тези сили, които преобразяват вътрешната подвижност на веществата, се превръщат след това в движение, така че тук можем да говорим за движещи сили в организма.
към текста >>
Това са сили, които, в противоположност на формообразуващите сили, изграждащи цялостно
орган
изма, могат да бъдат наречени сили на движението.
И докато формообразуващите сили си ги представяме действуващи до кожата, и извън кожата нямаме вече нищо от тези формообразуващи сили, то при тези сили, които нахлуват в нашата вътрешност чрез потока на храната и на въздуха, при тези нахлуващи отвън течения не наблюдаваме пълно затваряне в себе си, но тук настъпва определено преобразуване. Тези органи, трябва да ги представим, че не се затварят подобно на кожата, но че чрез тях бива променена подвижността на веществата, по такъв начин, че хранителния поток, който се поема от страна на тези органи /Виж рис. № 20/ по различен начин бива отведен по-нататък (б), след като му е било противопоставено даденото съпротивление. Т.е. тук имаме работа с преобразяване, и това се отнася преди всичко до онези органи, които определихме като вътрешна планетарна система в човека. Те променят външното движение на веществата.
Това са сили, които, в противоположност на формообразуващите сили, изграждащи цялостно организма, могат да бъдат наречени сили на движението.
В нашата вътрешна планетарна система тези сили, които преобразяват вътрешната подвижност на веществата, се превръщат след това в движение, така че тук можем да говорим за движещи сили в организма.
към текста >>
В нашата вътрешна планетарна система тези сили, които преобразяват вътрешната подвижност на веществата, се превръщат след това в движение, така че тук можем да говорим за движещи сили в
орган
изма.
Тези органи, трябва да ги представим, че не се затварят подобно на кожата, но че чрез тях бива променена подвижността на веществата, по такъв начин, че хранителния поток, който се поема от страна на тези органи /Виж рис. № 20/ по различен начин бива отведен по-нататък (б), след като му е било противопоставено даденото съпротивление. Т.е. тук имаме работа с преобразяване, и това се отнася преди всичко до онези органи, които определихме като вътрешна планетарна система в човека. Те променят външното движение на веществата. Това са сили, които, в противоположност на формообразуващите сили, изграждащи цялостно организма, могат да бъдат наречени сили на движението.
В нашата вътрешна планетарна система тези сили, които преобразяват вътрешната подвижност на веществата, се превръщат след това в движение, така че тук можем да говорим за движещи сили в организма.
към текста >>
В разглеждането на човешкия
орган
изъм сме напреднали дотолкова, че да можем да кажем: върху човешкия
орган
изъм действуват сили отвън, чиято дейност не можем да обхванем с хоризонта на нашето съзнание.
В разглеждането на човешкия организъм сме напреднали дотолкова, че да можем да кажем: върху човешкия организъм действуват сили отвън, чиято дейност не можем да обхванем с хоризонта на нашето съзнание.
Цялата тази дейност се разгръща под хоризонта на нашето съзнание, защото никой в нормално състояние на съзнанието не може да наблюдава дейността на своя черен дроб, на жлъч ката и на слезката си. Тъй като цялата ни нервна система е вградена в организма, то възниква въпросът: кое пречи нервната система да знае нещо за своите органни форми? Та нали всичко се осъществява там вътре, тези сили, които ни придават формата, се разиграва в нашия организъм, а също така и онези сили, които във вътрешната планетарна система преобразуват движението и подвижността на веществата. Защо става така, че ние нищо не знаем за това? Тъй както нашата главнои гръбначномозъчна нервна система в нормално състояние на съзнанието е предназначена за това, да отвежда външните впечатления до кръвта, т.е.
към текста >>
Тъй като цялата ни нервна система е вградена в
орган
изма, то възниква въпросът: кое пречи нервната система да знае нещо за своите
орган
ни форми?
В разглеждането на човешкия организъм сме напреднали дотолкова, че да можем да кажем: върху човешкия организъм действуват сили отвън, чиято дейност не можем да обхванем с хоризонта на нашето съзнание. Цялата тази дейност се разгръща под хоризонта на нашето съзнание, защото никой в нормално състояние на съзнанието не може да наблюдава дейността на своя черен дроб, на жлъч ката и на слезката си.
Тъй като цялата ни нервна система е вградена в организма, то възниква въпросът: кое пречи нервната система да знае нещо за своите органни форми?
Та нали всичко се осъществява там вътре, тези сили, които ни придават формата, се разиграва в нашия организъм, а също така и онези сили, които във вътрешната планетарна система преобразуват движението и подвижността на веществата. Защо става така, че ние нищо не знаем за това? Тъй както нашата главнои гръбначномозъчна нервна система в нормално състояние на съзнанието е предназначена за това, да отвежда външните впечатления до кръвта, т.е. да поема импресиите чрез такива физически процеси, че тези физически процеси да се отпечатват върху кръвта и чрез това да запишат себе си в инструмента на Аза, чрез което външните импресии биват предадени на инструмента на Аза, на кръвта така също и елементите на симпатиковата нервна система, която със своите възли и разклонения сякаш се разполага пред вътрешната планетарна система, са предназначени за това да не допускат до кръвта процесите във вътрешната планетарна система, но да ги задържат настрана от кръвта. Ето че чухте още нещо към това, което вече изложих: че симпатиковата нервна система има задача, противоположна на задачата на главно-гръбначномозъчната нервна система.
към текста >>
Та нали всичко се осъществява там вътре, тези сили, които ни придават формата, се разиграва в нашия
орган
изъм, а също така и онези сили, които във вътрешната планетарна система преобразуват движението и подвижността на веществата.
В разглеждането на човешкия организъм сме напреднали дотолкова, че да можем да кажем: върху човешкия организъм действуват сили отвън, чиято дейност не можем да обхванем с хоризонта на нашето съзнание. Цялата тази дейност се разгръща под хоризонта на нашето съзнание, защото никой в нормално състояние на съзнанието не може да наблюдава дейността на своя черен дроб, на жлъч ката и на слезката си. Тъй като цялата ни нервна система е вградена в организма, то възниква въпросът: кое пречи нервната система да знае нещо за своите органни форми?
Та нали всичко се осъществява там вътре, тези сили, които ни придават формата, се разиграва в нашия организъм, а също така и онези сили, които във вътрешната планетарна система преобразуват движението и подвижността на веществата.
Защо става така, че ние нищо не знаем за това? Тъй както нашата главнои гръбначномозъчна нервна система в нормално състояние на съзнанието е предназначена за това, да отвежда външните впечатления до кръвта, т.е. да поема импресиите чрез такива физически процеси, че тези физически процеси да се отпечатват върху кръвта и чрез това да запишат себе си в инструмента на Аза, чрез което външните импресии биват предадени на инструмента на Аза, на кръвта така също и елементите на симпатиковата нервна система, която със своите възли и разклонения сякаш се разполага пред вътрешната планетарна система, са предназначени за това да не допускат до кръвта процесите във вътрешната планетарна система, но да ги задържат настрана от кръвта. Ето че чухте още нещо към това, което вече изложих: че симпатиковата нервна система има задача, противоположна на задачата на главно-гръбначномозъчната нервна система. /Виж рис.№22/.
към текста >>
За да не възприемаме вътрешно всичко това, което протича във вътрешните ни
орган
и, тъй както сме застанали в света, целият този по ток от процеси трябва да бъде отстранен от кръвта чрез симпатиковата нервна система, точно така, както чрез другата нервна система в кръвта се внася поетото отвън.
Докато последната трябва да прави усилия, да пренася възможно по-добре външните впечатления до кръвта, чрез противоположно действуващата симпатикова нервна система непрекъснато трябва да бъде отблъсквано от кръвта като инструмент на Аза това, което представлява преобразената подвижност на приетите вещества. Ако разгледаме храносмилателния процес, то първо наблюдаваме приемане на хранителните вещества, след това отхвърляне на свойствената за хранителните вещества подвижност и преобразяване на тяхната подвижност чрез вътрешната планетарна система в човека. Т. е. от подвижността на веществата е създадена друг вид подвижност.
За да не възприемаме вътрешно всичко това, което протича във вътрешните ни органи, тъй както сме застанали в света, целият този по ток от процеси трябва да бъде отстранен от кръвта чрез симпатиковата нервна система, точно така, както чрез другата нервна система в кръвта се внася поетото отвън.
Ето ви задачата на симпатиковата нервна система да задържа вътрешните процеси в самите нас, да не им позволява да достигат до инструмента на Аза, до кръвта. И вчера още обърнах внимание на това, че външният и вътрешният живот на човека, изразяващи себе си чрез етерното тяло, се намират в състояние на противоположност и тази противоположност между външен и вътрешен живот създава напрежения, които, както вече видяхме, са най-силни в онези органи на мозъка, назовани от нас шишарковидно тяло и мозъчен придатък.
към текста >>
И вчера още обърнах внимание на това, че външният и вътрешният живот на човека, изразяващи себе си чрез етерното тяло, се намират в състояние на противоположност и тази противоположност между външен и вътрешен живот създава напрежения, които, както вече видяхме, са най-силни в онези
орган
и на мозъка, назовани от нас шишарковидно тяло и мозъчен придатък.
Ако разгледаме храносмилателния процес, то първо наблюдаваме приемане на хранителните вещества, след това отхвърляне на свойствената за хранителните вещества подвижност и преобразяване на тяхната подвижност чрез вътрешната планетарна система в човека. Т. е. от подвижността на веществата е създадена друг вид подвижност. За да не възприемаме вътрешно всичко това, което протича във вътрешните ни органи, тъй както сме застанали в света, целият този по ток от процеси трябва да бъде отстранен от кръвта чрез симпатиковата нервна система, точно така, както чрез другата нервна система в кръвта се внася поетото отвън. Ето ви задачата на симпатиковата нервна система да задържа вътрешните процеси в самите нас, да не им позволява да достигат до инструмента на Аза, до кръвта.
И вчера още обърнах внимание на това, че външният и вътрешният живот на човека, изразяващи себе си чрез етерното тяло, се намират в състояние на противоположност и тази противоположност между външен и вътрешен живот създава напрежения, които, както вече видяхме, са най-силни в онези органи на мозъка, назовани от нас шишарковидно тяло и мозъчен придатък.
към текста >>
Тук, на това място в мозъка са противопоставени два важни
орган
а.
Ако сега обедините казаното вчера и днес, то бихте могли да разберете, че всичко, нахлуващо отвън, се стреми за да осъществи възможно най-тесен контакт с кръвната циркулация да се обедини със своята противоположност, задържана в симпатиковата нервна система. Ето защо в шишарковидното тяло се намира мястото, където всичко, преминало през главно-гръбначномозъчната нервна система и достигнало до кръвта, се обединява с това, което идва в човека от другата страна, и мозъчният придатък като последен часовой има задачата да не допуска това, което е вътрешния човешки живот.
Тук, на това място в мозъка са противопоставени два важни органа.
Целият вътрешен живот остава под нашето съзнание; защото той действително би ни смущавал по най-ужасен начин, ако трябваше да съприживяваме всичките си процеси на изхранване; това бива задържано от съзнанието чрез симпатиковата нервна система. Само ако това взаимоотношение между двете нервни системи, изразено в състоянието на напрежение между шишарковидното тяло и мозъчният придатък, ако това отношение не е в ред, се появява нещо, което можем да наречем проблясване на едната страна в другата, смущаване на едната страна от другата. Това настъпва когато неравномерната дейност на храносмилателния апарат изяви себе си чрез осъзнаването на неприятни чувства. В този случай имаме едно все още твърде неопределено проблясване на човешкия вътрешен живот, който чрез вътрешната планетарна система и минавайки през вътрешен живот, достига до съзнанието. Също в състояние на силни афекти, гняв, яд и други подобни, които имат особено силно влияние върху човека и се коренят в съзнанието, наблюдаваме нахлуване в човешкия организъм откъм другата страна.
към текста >>
Също в състояние на силни афекти, гняв, яд и други подобни, които имат особено силно влияние върху човека и се коренят в съзнанието, наблюдаваме нахлуване в човешкия
орган
изъм откъм другата страна.
Тук, на това място в мозъка са противопоставени два важни органа. Целият вътрешен живот остава под нашето съзнание; защото той действително би ни смущавал по най-ужасен начин, ако трябваше да съприживяваме всичките си процеси на изхранване; това бива задържано от съзнанието чрез симпатиковата нервна система. Само ако това взаимоотношение между двете нервни системи, изразено в състоянието на напрежение между шишарковидното тяло и мозъчният придатък, ако това отношение не е в ред, се появява нещо, което можем да наречем проблясване на едната страна в другата, смущаване на едната страна от другата. Това настъпва когато неравномерната дейност на храносмилателния апарат изяви себе си чрез осъзнаването на неприятни чувства. В този случай имаме едно все още твърде неопределено проблясване на човешкия вътрешен живот, който чрез вътрешната планетарна система и минавайки през вътрешен живот, достига до съзнанието.
Също в състояние на силни афекти, гняв, яд и други подобни, които имат особено силно влияние върху човека и се коренят в съзнанието, наблюдаваме нахлуване в човешкия организъм откъм другата страна.
И накрая имаме и такъв случай, при който афектите, особено вътрешните душевни вълнения могат да повлияят по особено вреден начин на храносмилането, на дихателната система, а чрез това и на кръвната циркулация и всичко друго, разположено в подсъзнанието. Ето така тези две страни на човешката природа все пак могат да си влияят една на друга.
към текста >>
От целия протичащ душевен живот чрез симпатиковата нервна система бива задържано това, което представлява вътрешен живот на
орган
ите.
Отначало е една двойственост, имаща за инструменти главномозъчната и гръбначно мозъчната нервни системи, пренасящи външните впечатления до кръвта, до инструмента на Аза.
От целия протичащ душевен живот чрез симпатиковата нервна система бива задържано това, което представлява вътрешен живот на органите.
По цялото си протежение тези две страни са противопоставени една на друга. Те намират свой особен израз в лицето на двата органа, за които говорихме вчера. Ето от тази точка следващия път ще продължим нашите наблюдения.
към текста >>
Те намират свой особен израз в лицето на двата
орган
а, за които говорихме вчера.
Отначало е една двойственост, имаща за инструменти главномозъчната и гръбначно мозъчната нервни системи, пренасящи външните впечатления до кръвта, до инструмента на Аза. От целия протичащ душевен живот чрез симпатиковата нервна система бива задържано това, което представлява вътрешен живот на органите. По цялото си протежение тези две страни са противопоставени една на друга.
Те намират свой особен израз в лицето на двата органа, за които говорихме вчера.
Ето от тази точка следващия път ще продължим нашите наблюдения.
към текста >>
91.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ако разгледаме човешкото устройство точно в този смисъл, в който правихме това в досегашните лекции, ще е необходимо да кажем: човешкият
орган
изъм с различните си силови системи е този, който чрез кожата в известен смисъл се отграничава от външния свят.
От последната лекция стана ясно, че човекът като физическо устройство се отграничава от околния свят чрез своята кожа.
Ако разгледаме човешкото устройство точно в този смисъл, в който правихме това в досегашните лекции, ще е необходимо да кажем: човешкият организъм с различните си силови системи е този, който чрез кожата в известен смисъл се отграничава от външния свят.
С други думи, трябва да ни бъде ясно, че човешкият организъм представлява такава система от сили, която сама се определя по такъв начин, че придава на себе си точно тези очертания, чрез които се характеризира нашата кожа. Така в жизнените процеси на човека откриваме интересен факт, че във външните очертания на формата е изразена образно цялостната активност на силовите системи в организма. След като обаче кожата представлява такъв израз на организма, то би трябвало да предположим, че в рамките на самата кожа по някакъв начин можем да открием целия човек. Защото след като у човека, такъв, какъвто е, външно кожата, като граница на формата, изразява това, което човекът е вътрешно, то в кожата би трябвало да можем да открием всичко онова, което влиза в общото устройство на човека, то ще открием, до каква степен в кожата, в рамките на кожата, се съдържа това, което е залегнало в силовите системи на целия организъм.
към текста >>
С други думи, трябва да ни бъде ясно, че човешкият
орган
изъм представлява такава система от сили, която сама се определя по такъв начин, че придава на себе си точно тези очертания, чрез които се характеризира нашата кожа.
От последната лекция стана ясно, че човекът като физическо устройство се отграничава от околния свят чрез своята кожа. Ако разгледаме човешкото устройство точно в този смисъл, в който правихме това в досегашните лекции, ще е необходимо да кажем: човешкият организъм с различните си силови системи е този, който чрез кожата в известен смисъл се отграничава от външния свят.
С други думи, трябва да ни бъде ясно, че човешкият организъм представлява такава система от сили, която сама се определя по такъв начин, че придава на себе си точно тези очертания, чрез които се характеризира нашата кожа.
Така в жизнените процеси на човека откриваме интересен факт, че във външните очертания на формата е изразена образно цялостната активност на силовите системи в организма. След като обаче кожата представлява такъв израз на организма, то би трябвало да предположим, че в рамките на самата кожа по някакъв начин можем да открием целия човек. Защото след като у човека, такъв, какъвто е, външно кожата, като граница на формата, изразява това, което човекът е вътрешно, то в кожата би трябвало да можем да открием всичко онова, което влиза в общото устройство на човека, то ще открием, до каква степен в кожата, в рамките на кожата, се съдържа това, което е залегнало в силовите системи на целия организъм.
към текста >>
Така в жизнените процеси на човека откриваме интересен факт, че във външните очертания на формата е изразена образно цялостната активност на силовите системи в
орган
изма.
От последната лекция стана ясно, че човекът като физическо устройство се отграничава от околния свят чрез своята кожа. Ако разгледаме човешкото устройство точно в този смисъл, в който правихме това в досегашните лекции, ще е необходимо да кажем: човешкият организъм с различните си силови системи е този, който чрез кожата в известен смисъл се отграничава от външния свят. С други думи, трябва да ни бъде ясно, че човешкият организъм представлява такава система от сили, която сама се определя по такъв начин, че придава на себе си точно тези очертания, чрез които се характеризира нашата кожа.
Така в жизнените процеси на човека откриваме интересен факт, че във външните очертания на формата е изразена образно цялостната активност на силовите системи в организма.
След като обаче кожата представлява такъв израз на организма, то би трябвало да предположим, че в рамките на самата кожа по някакъв начин можем да открием целия човек. Защото след като у човека, такъв, какъвто е, външно кожата, като граница на формата, изразява това, което човекът е вътрешно, то в кожата би трябвало да можем да открием всичко онова, което влиза в общото устройство на човека, то ще открием, до каква степен в кожата, в рамките на кожата, се съдържа това, което е залегнало в силовите системи на целия организъм.
към текста >>
След като обаче кожата представлява такъв израз на
орган
изма, то би трябвало да предположим, че в рамките на самата кожа по някакъв начин можем да открием целия човек.
От последната лекция стана ясно, че човекът като физическо устройство се отграничава от околния свят чрез своята кожа. Ако разгледаме човешкото устройство точно в този смисъл, в който правихме това в досегашните лекции, ще е необходимо да кажем: човешкият организъм с различните си силови системи е този, който чрез кожата в известен смисъл се отграничава от външния свят. С други думи, трябва да ни бъде ясно, че човешкият организъм представлява такава система от сили, която сама се определя по такъв начин, че придава на себе си точно тези очертания, чрез които се характеризира нашата кожа. Така в жизнените процеси на човека откриваме интересен факт, че във външните очертания на формата е изразена образно цялостната активност на силовите системи в организма.
След като обаче кожата представлява такъв израз на организма, то би трябвало да предположим, че в рамките на самата кожа по някакъв начин можем да открием целия човек.
Защото след като у човека, такъв, какъвто е, външно кожата, като граница на формата, изразява това, което човекът е вътрешно, то в кожата би трябвало да можем да открием всичко онова, което влиза в общото устройство на човека, то ще открием, до каква степен в кожата, в рамките на кожата, се съдържа това, което е залегнало в силовите системи на целия организъм.
към текста >>
Защото след като у човека, такъв, какъвто е, външно кожата, като граница на формата, изразява това, което човекът е вътрешно, то в кожата би трябвало да можем да открием всичко онова, което влиза в общото устройство на човека, то ще открием, до каква степен в кожата, в рамките на кожата, се съдържа това, което е залегнало в силовите системи на целия
орган
изъм.
От последната лекция стана ясно, че човекът като физическо устройство се отграничава от околния свят чрез своята кожа. Ако разгледаме човешкото устройство точно в този смисъл, в който правихме това в досегашните лекции, ще е необходимо да кажем: човешкият организъм с различните си силови системи е този, който чрез кожата в известен смисъл се отграничава от външния свят. С други думи, трябва да ни бъде ясно, че човешкият организъм представлява такава система от сили, която сама се определя по такъв начин, че придава на себе си точно тези очертания, чрез които се характеризира нашата кожа. Така в жизнените процеси на човека откриваме интересен факт, че във външните очертания на формата е изразена образно цялостната активност на силовите системи в организма. След като обаче кожата представлява такъв израз на организма, то би трябвало да предположим, че в рамките на самата кожа по някакъв начин можем да открием целия човек.
Защото след като у човека, такъв, какъвто е, външно кожата, като граница на формата, изразява това, което човекът е вътрешно, то в кожата би трябвало да можем да открием всичко онова, което влиза в общото устройство на човека, то ще открием, до каква степен в кожата, в рамките на кожата, се съдържа това, което е залегнало в силовите системи на целия организъм.
към текста >>
Засега видяхме, че цялостният
орган
изъм, тъй както е застанал пред нас като обитател на Земята, носи в себе си инструмента на своя Аз в лицето на кръвната система, така че човекът е човек поради това, че таи в себе си Аз, и този Аз успява да прояви себе си чак до физическата система, успява в лицето на кръвта да си създаде свой инструмент.
Засега видяхме, че цялостният организъм, тъй както е застанал пред нас като обитател на Земята, носи в себе си инструмента на своя Аз в лицето на кръвната система, така че човекът е човек поради това, че таи в себе си Аз, и този Аз успява да прояви себе си чак до физическата система, успява в лицето на кръвта да си създаде свой инструмент.
След като телесната ни повърхност, нашите форми представляват съществена част от цялостното ни устройство, то трябва да кажем: това цялостно устройство би трябвало чрез кръвта да упражнява своето въздействие чак до кожата, за да може изобщо в нея да намери израз цялата човешка същност, доколкото същата носи физически характер. Ако разгледаме кожата така, както си я представяме, състояща се от няколко слоя, опъната по цялата повърхност на тялото, то ще открием, че действително в кожата навлизат нежни кръвоносни съдове, така че трябва да кажем: чрез тези нежни кръвоносни съдове, навлизащи в кожата, Азът има възможност да изпраща своите сили, и чрез кръвта чак до кожата да даде израз на човешката същност. Освен това знаем, че на всичко, което определяме като съзнание, физически инструмент представлява нервната система. И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата. Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука.
към текста >>
Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически
орган
на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес.
Ако разгледаме кожата така, както си я представяме, състояща се от няколко слоя, опъната по цялата повърхност на тялото, то ще открием, че действително в кожата навлизат нежни кръвоносни съдове, така че трябва да кажем: чрез тези нежни кръвоносни съдове, навлизащи в кожата, Азът има възможност да изпраща своите сили, и чрез кръвта чак до кожата да даде израз на човешката същност. Освен това знаем, че на всичко, което определяме като съзнание, физически инструмент представлява нервната система. И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата. Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука. Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата.
Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес.
Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне. И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят. Това себе-затваряне може да се осъществи само ако съществото изживее препятствието в себе си. Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези. Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност.
към текста >>
Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез
орган
ите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези.
Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата. Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес. Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне. И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят. Това себе-затваряне може да се осъществи само ако съществото изживее препятствието в себе си.
Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези.
Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност. Така трябва да предположим, че подобни отделителни органи, каквито виждаме разпръснати из целия организъм, трябва да има и в кожата. И те принадлежат на кожата; защото в кожата ние откриваме отделителни органи, различни видове жлези, които в рамките на кожата извършват тази отделителна дейност т.е. този жизнен процес. И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг.
към текста >>
Жлезите, представляват отделни
орган
и и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност.
Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес. Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне. И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят. Това себе-затваряне може да се осъществи само ако съществото изживее препятствието в себе си. Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези.
Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност.
Така трябва да предположим, че подобни отделителни органи, каквито виждаме разпръснати из целия организъм, трябва да има и в кожата. И те принадлежат на кожата; защото в кожата ние откриваме отделителни органи, различни видове жлези, които в рамките на кожата извършват тази отделителна дейност т.е. този жизнен процес. И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг. На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг.
към текста >>
Така трябва да предположим, че подобни отделителни
орган
и, каквито виждаме разпръснати из целия
орган
изъм, трябва да има и в кожата.
Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне. И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят. Това себе-затваряне може да се осъществи само ако съществото изживее препятствието в себе си. Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези. Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност.
Така трябва да предположим, че подобни отделителни органи, каквито виждаме разпръснати из целия организъм, трябва да има и в кожата.
И те принадлежат на кожата; защото в кожата ние откриваме отделителни органи, различни видове жлези, които в рамките на кожата извършват тази отделителна дейност т.е. този жизнен процес. И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг. На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг. Това не е едно и също.
към текста >>
И те принадлежат на кожата; защото в кожата ние откриваме отделителни
орган
и, различни видове жлези, които в рамките на кожата извършват тази отделителна дейност т.е.
И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят. Това себе-затваряне може да се осъществи само ако съществото изживее препятствието в себе си. Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези. Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност. Така трябва да предположим, че подобни отделителни органи, каквито виждаме разпръснати из целия организъм, трябва да има и в кожата.
И те принадлежат на кожата; защото в кожата ние откриваме отделителни органи, различни видове жлези, които в рамките на кожата извършват тази отделителна дейност т.е.
този жизнен процес. И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг. На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг. Това не е едно и също. За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така.
към текста >>
И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един
орган
към друг.
Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези. Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност. Така трябва да предположим, че подобни отделителни органи, каквито виждаме разпръснати из целия организъм, трябва да има и в кожата. И те принадлежат на кожата; защото в кожата ние откриваме отделителни органи, различни видове жлези, които в рамките на кожата извършват тази отделителна дейност т.е. този жизнен процес.
И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг.
На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг. Това не е едно и също. За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така. Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг. В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е.
към текста >>
На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един
орган
в друг.
Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност. Така трябва да предположим, че подобни отделителни органи, каквито виждаме разпръснати из целия организъм, трябва да има и в кожата. И те принадлежат на кожата; защото в кожата ние откриваме отделителни органи, различни видове жлези, които в рамките на кожата извършват тази отделителна дейност т.е. този жизнен процес. И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг.
На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг.
Това не е едно и също. За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така. Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг. В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е. от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия.
към текста >>
Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един
орган
на друг.
този жизнен процес. И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг. На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг. Това не е едно и също. За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така.
Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг.
В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е. от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия. Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото. Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма. С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е.
към текста >>
от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на
орган
изма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия.
На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг. Това не е едно и също. За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така. Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг. В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е.
от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия.
Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото. Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма. С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е. да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло. По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия организъм.
към текста >>
Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в
орган
изма.
За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така. Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг. В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е. от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия. Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото.
Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма.
С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е. да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло. По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия организъм. Сега обаче трябва да вземем предвид, че такива разчленения на човешкия организъм като кръвна система, нервна система, храносмилателна система и т. н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни.
към текста >>
По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия
орган
изъм.
от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия. Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото. Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма. С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е. да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло.
По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия организъм.
Сега обаче трябва да вземем предвид, че такива разчленения на човешкия организъм като кръвна система, нервна система, храносмилателна система и т. н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни. И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза. Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система. Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система.
към текста >>
Сега обаче трябва да вземем предвид, че такива разчленения на човешкия
орган
изъм като кръвна система, нервна система, храносмилателна система и т.
Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото. Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма. С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е. да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло. По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия организъм.
Сега обаче трябва да вземем предвид, че такива разчленения на човешкия организъм като кръвна система, нервна система, храносмилателна система и т.
н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни. И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза. Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система. Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи.
към текста >>
н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият
орган
изъм изпъква пред нас чрез своите две страни.
Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма. С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е. да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло. По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия организъм. Сега обаче трябва да вземем предвид, че такива разчленения на човешкия организъм като кръвна система, нервна система, храносмилателна система и т.
н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни.
И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза. Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система. Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи. Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм.
към текста >>
И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият
орган
изъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен
орган
изъм, представлява инструмент на Аза.
С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е. да обобщим нервната система като израз на астралното тяло, че това, което определяме като жлезиста система, представлява израз на етерното или жизнено тяло, и че същинският процес на изхранване и пренасяне трябва да бъде определен като израз на физическото тяло. По този начин в кожната система, чрез която човекът отграничава себе си по посока навън, действително откриваме всички отделни разчленения на човешкия организъм. Сега обаче трябва да вземем предвид, че такива разчленения на човешкия организъм като кръвна система, нервна система, храносмилателна система и т. н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни.
И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза.
Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система. Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи. Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм. Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм.
към текста >>
Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал
орган
изъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал
орган
изъм.
н., образуват чрез взаимните си връзки едно цяло, и че разглеждайки тези 4-ри системи на човешкото устройство в светлината на физическото тяло, човешкият организъм изпъква пред нас чрез своите две страни. И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза. Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система. Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи.
Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм.
Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм. По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв. Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е.
към текста >>
Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия
орган
изъм.
И действително ние го виждаме от двете му страни, и то така, че можем да кажем: в рамките на нашето земно съществувание човешкият организъм има смисъл само, след като, бидейки цялостен организъм, представлява инструмент на Аза. Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система. Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи. Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм.
Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм.
По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв. Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е. може да има в себе си инструмента на нашия Аз.
към текста >>
И така, можем да кажем: след като целият останал човешки
орган
изъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е.
Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм. Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм. По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв. Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество.
И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е.
може да има в себе си инструмента на нашия Аз. За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека. Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз. При тях явно това, което по отношение на другите системи изглежда сходно на човешкото устройство, е построено по различен начин в сравнение с човека. С други думи: във всички тези системи, предхождащи кръвната система, трябва да е налице това, което да приеме кръвта. Т.е.
към текста >>
За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият
орган
изъм на човека.
По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв. Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е. може да има в себе си инструмента на нашия Аз.
За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека.
Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз. При тях явно това, което по отношение на другите системи изглежда сходно на човешкото устройство, е построено по различен начин в сравнение с човека. С други думи: във всички тези системи, предхождащи кръвната система, трябва да е налице това, което да приеме кръвта. Т.е. трябва да имаме точно такава нервна система, която да може да приеме кръвната система в смисъла на човешката кръвна система; трябва да имаме такава система от жлези, която да е точно подготвена за човешкото кръвообращение, а също така и храносмилателната система трябва да е точно подготвена за кръвната система на човека. Но това отново означава, че и от другата страна на човешкия организъм, например в храносмилателната система, която описахме като изразител на същинското физическо тяло на човека, е необходимо да е заложен Аза.
към текста >>
Но това отново означава, че и от другата страна на човешкия
орган
изъм, например в храносмилателната система, която описахме като изразител на същинското физическо тяло на човека, е необходимо да е заложен Аза.
За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека. Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз. При тях явно това, което по отношение на другите системи изглежда сходно на човешкото устройство, е построено по различен начин в сравнение с човека. С други думи: във всички тези системи, предхождащи кръвната система, трябва да е налице това, което да приеме кръвта. Т.е. трябва да имаме точно такава нервна система, която да може да приеме кръвната система в смисъла на човешката кръвна система; трябва да имаме такава система от жлези, която да е точно подготвена за човешкото кръвообращение, а също така и храносмилателната система трябва да е точно подготвена за кръвната система на човека.
Но това отново означава, че и от другата страна на човешкия организъм, например в храносмилателната система, която описахме като изразител на същинското физическо тяло на човека, е необходимо да е заложен Аза.
Като че ли цялото храносмилане трябва така да бъде насочено и така да бъде разположен в организма, че в крайна сметка кръвта да може да се движи по своето правилно русло. Какво означава сега?
към текста >>
Като че ли цялото храносмилане трябва така да бъде насочено и така да бъде разположен в
орган
изма, че в крайна сметка кръвта да може да се движи по своето правилно русло.
Знаете, че на Земята редом с човека живеят и други същества, които видимо стоят в известно родство с човека, които обаче не са в състояние да дадат израз на човешкия Аз. При тях явно това, което по отношение на другите системи изглежда сходно на човешкото устройство, е построено по различен начин в сравнение с човека. С други думи: във всички тези системи, предхождащи кръвната система, трябва да е налице това, което да приеме кръвта. Т.е. трябва да имаме точно такава нервна система, която да може да приеме кръвната система в смисъла на човешката кръвна система; трябва да имаме такава система от жлези, която да е точно подготвена за човешкото кръвообращение, а също така и храносмилателната система трябва да е точно подготвена за кръвната система на човека. Но това отново означава, че и от другата страна на човешкия организъм, например в храносмилателната система, която описахме като изразител на същинското физическо тяло на човека, е необходимо да е заложен Аза.
Като че ли цялото храносмилане трябва така да бъде насочено и така да бъде разположен в организма, че в крайна сметка кръвта да може да се движи по своето правилно русло.
Какво означава сега?
към текста >>
Така трябва да кажем; това кръвообращение трябва да бъде поето от останалия
орган
изъм, останалият
орган
изъм трябва да го включим в себе си.
Така трябва да кажем; това кръвообращение трябва да бъде поето от останалия организъм, останалият организъм трябва да го включим в себе си.
Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта. Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е. силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз.
към текста >>
Това означава, че всички останали
орган
ни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта.
Така трябва да кажем; това кръвообращение трябва да бъде поето от останалия организъм, останалият организъм трябва да го включим в себе си.
Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта.
Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е. силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека.
към текста >>
Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия
орган
изъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е.
Така трябва да кажем; това кръвообращение трябва да бъде поето от останалия организъм, останалият организъм трябва да го включим в себе си. Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта.
Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е.
силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм.
към текста >>
силовите системи в човешкия
орган
изъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза.
Така трябва да кажем; това кръвообращение трябва да бъде поето от останалия организъм, останалият организъм трябва да го включим в себе си. Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта. Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е.
силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза.
По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм. Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е.
към текста >>
на най-ниско разположената
орган
на система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз.
Така трябва да кажем; това кръвообращение трябва да бъде поето от останалия организъм, останалият организъм трябва да го включим в себе си. Това означава, че всички останали органни системи трябва да бъдат отведени на място и в близост, където трябва да бъде разположена кръвта. Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е. силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е.
на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз.
С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм. Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е. на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната.
към текста >>
Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към
орган
ите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия
орган
изъм.
Тъканта на нашите кръвоносни съдове в главата например, или в друга част на нашия организъм, не би била така разположена, както е сега, ако на всякъде, където трябва да премине кръв, не биха отведени съответните необходими елементи; т.е. силовите системи в човешкия организъм, започвайки от храносмилателната система, трябва така да действуват, че да отнасят на съответните места целия хранителен материал и така да го оформят, така да го извайват, че на тези места чрез подобно оформяне на хранителния материал кръвната система да спазва точно формата на своето протичане, която тя притежава, и по този начин да може да бъде израз на Аза. По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека.
Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм.
Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е. на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния.
към текста >>
на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия
орган
изъм и да си кажем: от начина, по който там нашият
орган
изъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият
орган
изъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в
орган
изма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението.
По тази причина във всички импулси на нашия храносмилателен апарат, т.е. на най-ниско разположената органна система, трябва да бъде вложено онова, което превръща човека в Аз. С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм. Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е.
на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението.
Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта.
към текста >>
Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите
орган
ни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз.
Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е. на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния.
Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз.
При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта. В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз. И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре. Когато човек иска да се скрие в чувството за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията.
към текста >>
Колкото повече навлизаме в
орган
ите системи, толкова по-малко устройството на системите следва нашия Аз, толкова по-малко системите са склонни да се приспособяват към вътрешните изживявания на Аза.
Колкото повече навлизаме в органите системи, толкова по-малко устройството на системите следва нашия Аз, толкова по-малко системите са склонни да се приспособяват към вътрешните изживявания на Аза.
Що се отнася засега до нервната система, то ние знаем, че тя е изградена от определени нервни пътища, и че тези нервни пътища в своя ход показват нещо сравнително устойчиво спрямо кръвта. Докато кръвта е подвижна и под влияние на азовите изживявания може да бъде отвеждана от една част на тялото в друга чак до периферията, както става това в състояние на срам и страх, за нервните пътища трябва да кажем, че по техния ход трябва да действуват сили, които са сили на съзнанието, и че тези сили не могат да пренасят нервния материал от едно място на друго, както може да стане това с кръвта. Този материал на нервната система е вече много по-определен, отколкото материала на кръвта. Още по-подчертано е това при системата на жлезите, където виждаме жлези със съвсем определени функции на определени места в организма. Когато една жлеза трябва по някакъв начин да бъде активирана посредством влакно, подобно на нервното влакно, но тази жлеза трябва да бъде активирана точно на мястото, където се намира. Т.е.
към текста >>
Още по-подчертано е това при системата на жлезите, където виждаме жлези със съвсем определени функции на определени места в
орган
изма.
Колкото повече навлизаме в органите системи, толкова по-малко устройството на системите следва нашия Аз, толкова по-малко системите са склонни да се приспособяват към вътрешните изживявания на Аза. Що се отнася засега до нервната система, то ние знаем, че тя е изградена от определени нервни пътища, и че тези нервни пътища в своя ход показват нещо сравнително устойчиво спрямо кръвта. Докато кръвта е подвижна и под влияние на азовите изживявания може да бъде отвеждана от една част на тялото в друга чак до периферията, както става това в състояние на срам и страх, за нервните пътища трябва да кажем, че по техния ход трябва да действуват сили, които са сили на съзнанието, и че тези сили не могат да пренасят нервния материал от едно място на друго, както може да стане това с кръвта. Този материал на нервната система е вече много по-определен, отколкото материала на кръвта.
Още по-подчертано е това при системата на жлезите, където виждаме жлези със съвсем определени функции на определени места в организма.
Когато една жлеза трябва по някакъв начин да бъде активирана посредством влакно, подобно на нервното влакно, но тази жлеза трябва да бъде активирана точно на мястото, където се намира. Т.е. това, което е в системата на жлезите, е още по-определено и ние трябва да активираме жлезите там, където те се намират. Докато нервната дейност може да бъде проведена по хода на нервните влакна тук имаме и свързващи нишки, които съединяват помежду им отделните нервни възли -, жлезата може да бъде активирана за дейност само на това място, където се намира. Но много по-подчертан този процес на втвърдяване, този процес на вътрешна определеност, не: на вътрешна определяемост във всичко, което спада към храносмилателната система, чрез която човекът директно включва веществата в себе си, за да може да бъде физически-сетивно същество. Въпреки това във вграждането на веществата трябва да е на лице цялостна подготовка за инструмента на Аза, а също така и за другите инструменти.
към текста >>
И така, можем да кажем: ако разглеждаме човека за сега по отношение на най-ниско разположената система – храносмилателната система в най-всеобхватния смисъл на думата, чрез която веществата на
орган
изма биват пренесени до всички части на тялото то подреждането на тези вещества трябва да се извършва така, че оформянето, външното изграждане на човека да протече по начин, та накрая да стане възможно изразяването на Аза посредством човешкото устройство.
Когато една жлеза трябва по някакъв начин да бъде активирана посредством влакно, подобно на нервното влакно, но тази жлеза трябва да бъде активирана точно на мястото, където се намира. Т.е. това, което е в системата на жлезите, е още по-определено и ние трябва да активираме жлезите там, където те се намират. Докато нервната дейност може да бъде проведена по хода на нервните влакна тук имаме и свързващи нишки, които съединяват помежду им отделните нервни възли -, жлезата може да бъде активирана за дейност само на това място, където се намира. Но много по-подчертан този процес на втвърдяване, този процес на вътрешна определеност, не: на вътрешна определяемост във всичко, което спада към храносмилателната система, чрез която човекът директно включва веществата в себе си, за да може да бъде физически-сетивно същество. Въпреки това във вграждането на веществата трябва да е на лице цялостна подготовка за инструмента на Аза, а също така и за другите инструменти.
И така, можем да кажем: ако разглеждаме човека за сега по отношение на най-ниско разположената система – храносмилателната система в най-всеобхватния смисъл на думата, чрез която веществата на организма биват пренесени до всички части на тялото то подреждането на тези вещества трябва да се извършва така, че оформянето, външното изграждане на човека да протече по начин, та накрая да стане възможно изразяването на Аза посредством човешкото устройство.
За това са нужни много неща. Не само това, че хранителните вещества биват пренасяни по най-различен начин и биват отлагани в най-различните части на организма, но за това е нужно също така да бъдат извършени всички възможни приготовления за да бъде определена външна та форма на човешкото тяло. Сега е необходимо да си изясним следното. В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система. По лесно можете да си помислите, че тази кожа въпреки че съдържа в себе си всички тези системи има и една голяма грешка.
към текста >>
Не само това, че хранителните вещества биват пренасяни по най-различен начин и биват отлагани в най-различните части на
орган
изма, но за това е нужно също така да бъдат извършени всички възможни приготовления за да бъде определена външна та форма на човешкото тяло.
Докато нервната дейност може да бъде проведена по хода на нервните влакна тук имаме и свързващи нишки, които съединяват помежду им отделните нервни възли -, жлезата може да бъде активирана за дейност само на това място, където се намира. Но много по-подчертан този процес на втвърдяване, този процес на вътрешна определеност, не: на вътрешна определяемост във всичко, което спада към храносмилателната система, чрез която човекът директно включва веществата в себе си, за да може да бъде физически-сетивно същество. Въпреки това във вграждането на веществата трябва да е на лице цялостна подготовка за инструмента на Аза, а също така и за другите инструменти. И така, можем да кажем: ако разглеждаме човека за сега по отношение на най-ниско разположената система – храносмилателната система в най-всеобхватния смисъл на думата, чрез която веществата на организма биват пренесени до всички части на тялото то подреждането на тези вещества трябва да се извършва така, че оформянето, външното изграждане на човека да протече по начин, та накрая да стане възможно изразяването на Аза посредством човешкото устройство. За това са нужни много неща.
Не само това, че хранителните вещества биват пренасяни по най-различен начин и биват отлагани в най-различните части на организма, но за това е нужно също така да бъдат извършени всички възможни приготовления за да бъде определена външна та форма на човешкото тяло.
Сега е необходимо да си изясним следното. В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система. По лесно можете да си помислите, че тази кожа въпреки че съдържа в себе си всички тези системи има и една голяма грешка. Такава, каквато е на човека, тя притежава формата на човешкия организъм, сама по себе си обаче тя не би имала тази форма, сама по себе си, въпреки че има всички органни системи в себе си, тя в се пак не би била в състояние да придаде на човека собствените му очертания. Ако човекът притежаваше само това, което е налице в кожата, то той би се срутил в самия себе си; по този начин човекът не може да запази изправения си стоеж.
към текста >>
В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия
орган
изъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система.
Въпреки това във вграждането на веществата трябва да е на лице цялостна подготовка за инструмента на Аза, а също така и за другите инструменти. И така, можем да кажем: ако разглеждаме човека за сега по отношение на най-ниско разположената система – храносмилателната система в най-всеобхватния смисъл на думата, чрез която веществата на организма биват пренесени до всички части на тялото то подреждането на тези вещества трябва да се извършва така, че оформянето, външното изграждане на човека да протече по начин, та накрая да стане възможно изразяването на Аза посредством човешкото устройство. За това са нужни много неща. Не само това, че хранителните вещества биват пренасяни по най-различен начин и биват отлагани в най-различните части на организма, но за това е нужно също така да бъдат извършени всички възможни приготовления за да бъде определена външна та форма на човешкото тяло. Сега е необходимо да си изясним следното.
В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система.
По лесно можете да си помислите, че тази кожа въпреки че съдържа в себе си всички тези системи има и една голяма грешка. Такава, каквато е на човека, тя притежава формата на човешкия организъм, сама по себе си обаче тя не би имала тази форма, сама по себе си, въпреки че има всички органни системи в себе си, тя в се пак не би била в състояние да придаде на човека собствените му очертания. Ако човекът притежаваше само това, което е налице в кожата, то той би се срутил в самия себе си; по този начин човекът не може да запази изправения си стоеж. От това виждаме, че са необходими не само тези процеси на изхранване, които превръщат кожата във физическа система, но е необходимо да бъдат възможни и други многообразни хранителни процеси, които обуславят цялостната форма на човешкия организъм. И няма да ни бъде трудно да разберем, че като такива преобразувани хранителни процеси трябва да разглеждаме онези хранителни процеси, които произтичат в хрущялите и в костите.
към текста >>
Такава, каквато е на човека, тя притежава формата на човешкия
орган
изъм, сама по себе си обаче тя не би имала тази форма, сама по себе си, въпреки че има всички
орган
ни системи в себе си, тя в се пак не би била в състояние да придаде на човека собствените му очертания.
За това са нужни много неща. Не само това, че хранителните вещества биват пренасяни по най-различен начин и биват отлагани в най-различните части на организма, но за това е нужно също така да бъдат извършени всички възможни приготовления за да бъде определена външна та форма на човешкото тяло. Сега е необходимо да си изясним следното. В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система. По лесно можете да си помислите, че тази кожа въпреки че съдържа в себе си всички тези системи има и една голяма грешка.
Такава, каквато е на човека, тя притежава формата на човешкия организъм, сама по себе си обаче тя не би имала тази форма, сама по себе си, въпреки че има всички органни системи в себе си, тя в се пак не би била в състояние да придаде на човека собствените му очертания.
Ако човекът притежаваше само това, което е налице в кожата, то той би се срутил в самия себе си; по този начин човекът не може да запази изправения си стоеж. От това виждаме, че са необходими не само тези процеси на изхранване, които превръщат кожата във физическа система, но е необходимо да бъдат възможни и други многообразни хранителни процеси, които обуславят цялостната форма на човешкия организъм. И няма да ни бъде трудно да разберем, че като такива преобразувани хранителни процеси трябва да разглеждаме онези хранителни процеси, които произтичат в хрущялите и в костите. Какви са тези процеси?
към текста >>
От това виждаме, че са необходими не само тези процеси на изхранване, които превръщат кожата във физическа система, но е необходимо да бъдат възможни и други многообразни хранителни процеси, които обуславят цялостната форма на човешкия
орган
изъм.
Сега е необходимо да си изясним следното. В това, което нарекохме кожа, действително са представени всички системи на човешкия организъм, така че можем да стигнем до най-ниско разположената система, до храносмилателната система и можем да кажем: в кожата се излива всичко, което в най-висш смисъл принадлежи към физическата система на човека като изхранваща система. По лесно можете да си помислите, че тази кожа въпреки че съдържа в себе си всички тези системи има и една голяма грешка. Такава, каквато е на човека, тя притежава формата на човешкия организъм, сама по себе си обаче тя не би имала тази форма, сама по себе си, въпреки че има всички органни системи в себе си, тя в се пак не би била в състояние да придаде на човека собствените му очертания. Ако човекът притежаваше само това, което е налице в кожата, то той би се срутил в самия себе си; по този начин човекът не може да запази изправения си стоеж.
От това виждаме, че са необходими не само тези процеси на изхранване, които превръщат кожата във физическа система, но е необходимо да бъдат възможни и други многообразни хранителни процеси, които обуславят цялостната форма на човешкия организъм.
И няма да ни бъде трудно да разберем, че като такива преобразувани хранителни процеси трябва да разглеждаме онези хранителни процеси, които произтичат в хрущялите и в костите. Какви са тези процеси?
към текста >>
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия
орган
изъм и че в начина, по който би ват изхранвани костите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък.
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия организъм и че в начина, по който би ват изхранвани костите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък.
Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие. След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите. Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса.
към текста >>
Докато главният мозък ни се представи като по-стар
орган
, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие.
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия организъм и че в начина, по който би ват изхранвани костите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък.
Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие.
След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите. Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот.
към текста >>
Така подобно разглеждане на човешкия
орган
изъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система.
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия организъм и че в начина, по който би ват изхранвани костите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък. Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие. След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите.
Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система.
Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал.
към текста >>
И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в
орган
изма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата.
След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите. Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот.
И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата.
Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент.
към текста >>
Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до
орган
ите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия
орган
изъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал.
Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот. И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата.
Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал.
Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза.
към текста >>
По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един
орган
изъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент.
И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование.
По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент.
Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице.
към текста >>
Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия
орган
изъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза.
Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент.
Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза.
Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища.
към текста >>
Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия
орган
изъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост.
Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза.
Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост.
В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища. Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство.
към текста >>
Най-старата силова система в човешкия
орган
изъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство.
Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища.
Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство.
към текста >>
Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия
орган
изъм.
Формирането на трайните зъби около 7-та година е последното, което възниква в костната система. Израз на този факт вие виждате и в това, че в своето оформяне костната система достига своя завършек по време, когато азовите изживявания едва започват да стават подвижни. В периода на смяната на зъбите, това най-здраво и последно костно образувание, около 7-та година, на костния скелет е придадено вече най-същественото от неговата форма. След това костната система в същност само нараства и от този момент е в силна степен оттеглена от подвижността на Аза.
Тук могат да бъдат направени най-много грешки по отношение на храненето, по времето, когато се изгражда костната система, изхождаща от тъмните подземия и сили на нашия организъм.
Тук, чрез храненето могат да се извършат грешки спрямо костната система. По тази причина в тези години биват подготвяни онези заболявания на костите, като рахит и др. подобни, които се коренят в това, че процесите на хранене в тази година не са били направлявани по правилен начин. Ето така в нашата костна система виждаме да действува това, което е оттеглено от Аза.
към текста >>
Ето защо ако кръвта е засегната външно, то предварително трябва вече да е налице съществено заболяване на
орган
изма; на това се противопоставят всички душевни, всички азови процеси и действуват тъкмо върху това, което се разиграва в кръвната циркулация.
И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта. Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз. Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система. И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н. При смущения в кръвната система само материалистичните убеждения биха насочили вниманието главно върху храненето; защото храненето на кръвта се гради върху храненето на физическата система, на жлезистата система, на нервната система и т.н, и в основата си хранителните вещества, когато достигнат кръвта, са вече в силна степен филтрирани.
Ето защо ако кръвта е засегната външно, то предварително трябва вече да е налице съществено заболяване на организма; на това се противопоставят всички душевни, всички азови процеси и действуват тъкмо върху това, което се разиграва в кръвната циркулация.
към текста >>
92.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните
орган
ни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия
орган
изъм.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм.
В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието.
към текста >>
В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от
орган
и към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм.
В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство.
Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас.
към текста >>
Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие
орган
а на своя съзнателен азов живот, кръвообращението.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм. В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза.
Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението.
Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас.
към текста >>
Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния
орган
изъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм. В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението.
Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието.
В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта.
към текста >>
В човешкия
орган
изъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас.
В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието.
В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас.
Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия
орган
изъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия
орган
изъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност.
Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас.
Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност.
Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
И така днес, за да се приближим още към човешкия
орган
изъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния живот.
И така днес, за да се приближим още към човешкия организъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния живот.
От предходната лекция още знаем, как съзнателният живот на човека си служи с инструментите на кръвта и на нервната система. Но все още не сме могли да се спрем на по-фините процеси; защото това разглеждане на по-фините процеси е и нещо, това открито се признава което и днес още е склонно да шокира в силна степен външния свят, от който произлиза съществуващата днес наука. Но всеки, който действително е застанал на основата на истинския, истинен окултизъм, ще ви каже, че тенденцията на нашата наука е насочена така, че не след много десетилетия ще бъдат потвърдени и онези неща, които днес ние привеждаме, само че изхождайки единствено от окултните наблюдения. Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин година, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки бележки ще бъде казано в днешната лекция. Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра воля на уважаемите слушатели.
към текста >>
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия
орган
изъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата.
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата.
При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и воля. Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси. И тъкмо това е най-интересното. Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в организма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.
към текста >>
Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в
орган
изма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в
орган
изма можем да открием съответните материални процеси.
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата. При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и воля.
Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси.
И тъкмо това е най-интересното. Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в организма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.
към текста >>
Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в
орган
изма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата. При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и воля. Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси. И тъкмо това е най-интересното.
Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в организма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.
към текста >>
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия
орган
изъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс.
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс.
Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси?
към текста >>
Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в
орган
изма.
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс.
Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма.
Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси? Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна.
към текста >>
Какво се извършва в нашия
орган
изъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси?
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс. Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид".
Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси?
Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна. Когато обаче водата бъде охладена и във водата протече противоположния процес, тогава солта отново изкристализира от водата, извършва се повторно образуване на сол, отлагане на солта във водата. И когато разгледаме такава вода която е била топла, и когато направим така, че солта отново да изкристализира, тогава ще видим: там в течното се намира нещо твърдо, отново се отлага нещо твърдо: отлагане на сол.
към текста >>
Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия
орган
изъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в
орган
изма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна.
Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси?
Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна.
Когато обаче водата бъде охладена и във водата протече противоположния процес, тогава солта отново изкристализира от водата, извършва се повторно образуване на сол, отлагане на солта във водата. И когато разгледаме такава вода която е била топла, и когато направим така, че солта отново да изкристализира, тогава ще видим: там в течното се намира нещо твърдо, отново се отлага нещо твърдо: отлагане на сол.
към текста >>
Съвсем подобен процес протича и в нашия
орган
изъм когато мислим.
Както казах, аз поставих предпоставката, че чрез излагането на тези окултни резултати този, който приема фактите, регистрирани от науката, съвсем педантично и в чисто филистерски смисъл на думата, на първо време може да бъде шокиран.
Съвсем подобен процес протича и в нашия организъм когато мислим.
Съответния на мисленето процес представлява така да се каже процес на отлагане на солта, която произхожда от едно определено въздействие на нашата кръв и която сол, дразнейки, действува обратно върху нервната система, т.е. процес, който протича на границата между кръвта и нервната система. И точно както при наблюдението на водата във водната чаша можете да наблюдавате образуването на сол, изкристализираща от водата, така когато наблюдавате даден човек, намиращ се в задоволително състояние на мислене, можете да видите, как действително, свръхсетивно и съвсем точно, доловимо с ясновидски поглед, тук протича такъв процес. Ето така пред душата ни изплува този физически корелат на мисловния процес.
към текста >>
При чувствуването имаме работа не с подобно отлагане на изкристализиралата сол, и с обратния процес на разтваряне, но имаме работа с нещо, което протича в рамките на нашия
орган
изъм и което можем да наречем фини процеси, подобни на процеса, когато нещо точно се превръща в полутвърдо.
Сега да се запитаме: как се представя съответния корелат при процеса на чувствуване?
При чувствуването имаме работа не с подобно отлагане на изкристализиралата сол, и с обратния процес на разтваряне, но имаме работа с нещо, което протича в рамките на нашия организъм и което можем да наречем фини процеси, подобни на процеса, когато нещо точно се превръща в полутвърдо.
Представете си следното: нещо течно се втвърдява до такава степен, че получава определена форма, както например форма получава твърдият белтък, т.е. нещо подобно на коагулация, втвърдяване на нещо течно. Докато при мисловните процеси имаме работа именно с отделянето на нещо солеобразно, което се утаява от течното, при чувствуването имаме работа с прехода от едно вътрешно, почти течно състояние към състояние на набъбналост. В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно.
към текста >>
Всичко това са процеси, които
орган
измът провежда чрез целокупните сили, тогава, когато Азът действува, с помощта на инструмента на кръвта, от отлага нето на сол до набъбването и затоплянето, и които процеси отчасти протичат по такъв начин, че можем да кажем: тези процеси обхващат целия
орган
изъм, или също така: при това се обхваща предимно част от нашето устройство, при мисловния процес например – главния или гръбначния мозък.
Ето така до известна степен можем да характеризираме физическите корелати, протичащи при вътрешни , душевни процеси. Това, което току що ви характеризирах, разбира се не е нещо, което протича в най-груба та материя; това са изключително фини, точни процеси, процеси с такава нежна структура, за която ние обикновено изобщо не можем да си изградим представа. Но почти само с изключение на топлинните процеси, всички останали процеси, сравнени с подобни процеси във външния, физически свят, представляват нещо изключително фино.
Всичко това са процеси, които организмът провежда чрез целокупните сили, тогава, когато Азът действува, с помощта на инструмента на кръвта, от отлага нето на сол до набъбването и затоплянето, и които процеси отчасти протичат по такъв начин, че можем да кажем: тези процеси обхващат целия организъм, или също така: при това се обхваща предимно част от нашето устройство, при мисловния процес например – главния или гръбначния мозък.
Тези процеси, представляващи последици от въздействието на душевните процеси, са разпределени в човешкия организъм по най-разнообразен начин. Когато човек постепенно възприеме тези неща като факти, се стига до там, да трябва да признаем, че това, което наричаме мисли или чувства, представляват съвкупност от реални сили, имащи реални въздействия в рамките на физическото устройство и изразяващи себе си чрез такива реални въздействия; така че, изхождайки единствено от окултното наблюдение, трябва да говорим за реално въздействие на душата върху човешкия организъм. И постепенно, през следващите десетилетия, реалните въздействия на тези фини процеси в човешкия организъм ще открият себе си на науката, защото тези реални процеси ще станат изцяло достъпни за фините научни методи, също така за външното изследване. И тогава от само себе си ще престане тази съпротива, надигнала се днес срещу подобни твърдения, идващи от окултното познание, която съпротива днес произхожда не от научните факти, но от определени, изпълнени с предубеждения, теории, свързани с тези факти.
към текста >>
Тези процеси, представляващи последици от въздействието на душевните процеси, са разпределени в човешкия
орган
изъм по най-разнообразен начин.
Ето така до известна степен можем да характеризираме физическите корелати, протичащи при вътрешни , душевни процеси. Това, което току що ви характеризирах, разбира се не е нещо, което протича в най-груба та материя; това са изключително фини, точни процеси, процеси с такава нежна структура, за която ние обикновено изобщо не можем да си изградим представа. Но почти само с изключение на топлинните процеси, всички останали процеси, сравнени с подобни процеси във външния, физически свят, представляват нещо изключително фино. Всичко това са процеси, които организмът провежда чрез целокупните сили, тогава, когато Азът действува, с помощта на инструмента на кръвта, от отлага нето на сол до набъбването и затоплянето, и които процеси отчасти протичат по такъв начин, че можем да кажем: тези процеси обхващат целия организъм, или също така: при това се обхваща предимно част от нашето устройство, при мисловния процес например – главния или гръбначния мозък.
Тези процеси, представляващи последици от въздействието на душевните процеси, са разпределени в човешкия организъм по най-разнообразен начин.
Когато човек постепенно възприеме тези неща като факти, се стига до там, да трябва да признаем, че това, което наричаме мисли или чувства, представляват съвкупност от реални сили, имащи реални въздействия в рамките на физическото устройство и изразяващи себе си чрез такива реални въздействия; така че, изхождайки единствено от окултното наблюдение, трябва да говорим за реално въздействие на душата върху човешкия организъм. И постепенно, през следващите десетилетия, реалните въздействия на тези фини процеси в човешкия организъм ще открият себе си на науката, защото тези реални процеси ще станат изцяло достъпни за фините научни методи, също така за външното изследване. И тогава от само себе си ще престане тази съпротива, надигнала се днес срещу подобни твърдения, идващи от окултното познание, която съпротива днес произхожда не от научните факти, но от определени, изпълнени с предубеждения, теории, свързани с тези факти.
към текста >>
Когато човек постепенно възприеме тези неща като факти, се стига до там, да трябва да признаем, че това, което наричаме мисли или чувства, представляват съвкупност от реални сили, имащи реални въздействия в рамките на физическото устройство и изразяващи себе си чрез такива реални въздействия; така че, изхождайки единствено от окултното наблюдение, трябва да говорим за реално въздействие на душата върху човешкия
орган
изъм.
Ето така до известна степен можем да характеризираме физическите корелати, протичащи при вътрешни , душевни процеси. Това, което току що ви характеризирах, разбира се не е нещо, което протича в най-груба та материя; това са изключително фини, точни процеси, процеси с такава нежна структура, за която ние обикновено изобщо не можем да си изградим представа. Но почти само с изключение на топлинните процеси, всички останали процеси, сравнени с подобни процеси във външния, физически свят, представляват нещо изключително фино. Всичко това са процеси, които организмът провежда чрез целокупните сили, тогава, когато Азът действува, с помощта на инструмента на кръвта, от отлага нето на сол до набъбването и затоплянето, и които процеси отчасти протичат по такъв начин, че можем да кажем: тези процеси обхващат целия организъм, или също така: при това се обхваща предимно част от нашето устройство, при мисловния процес например – главния или гръбначния мозък. Тези процеси, представляващи последици от въздействието на душевните процеси, са разпределени в човешкия организъм по най-разнообразен начин.
Когато човек постепенно възприеме тези неща като факти, се стига до там, да трябва да признаем, че това, което наричаме мисли или чувства, представляват съвкупност от реални сили, имащи реални въздействия в рамките на физическото устройство и изразяващи себе си чрез такива реални въздействия; така че, изхождайки единствено от окултното наблюдение, трябва да говорим за реално въздействие на душата върху човешкия организъм.
И постепенно, през следващите десетилетия, реалните въздействия на тези фини процеси в човешкия организъм ще открият себе си на науката, защото тези реални процеси ще станат изцяло достъпни за фините научни методи, също така за външното изследване. И тогава от само себе си ще престане тази съпротива, надигнала се днес срещу подобни твърдения, идващи от окултното познание, която съпротива днес произхожда не от научните факти, но от определени, изпълнени с предубеждения, теории, свързани с тези факти.
към текста >>
И постепенно, през следващите десетилетия, реалните въздействия на тези фини процеси в човешкия
орган
изъм ще открият себе си на науката, защото тези реални процеси ще станат изцяло достъпни за фините научни методи, също така за външното изследване.
Това, което току що ви характеризирах, разбира се не е нещо, което протича в най-груба та материя; това са изключително фини, точни процеси, процеси с такава нежна структура, за която ние обикновено изобщо не можем да си изградим представа. Но почти само с изключение на топлинните процеси, всички останали процеси, сравнени с подобни процеси във външния, физически свят, представляват нещо изключително фино. Всичко това са процеси, които организмът провежда чрез целокупните сили, тогава, когато Азът действува, с помощта на инструмента на кръвта, от отлага нето на сол до набъбването и затоплянето, и които процеси отчасти протичат по такъв начин, че можем да кажем: тези процеси обхващат целия организъм, или също така: при това се обхваща предимно част от нашето устройство, при мисловния процес например – главния или гръбначния мозък. Тези процеси, представляващи последици от въздействието на душевните процеси, са разпределени в човешкия организъм по най-разнообразен начин. Когато човек постепенно възприеме тези неща като факти, се стига до там, да трябва да признаем, че това, което наричаме мисли или чувства, представляват съвкупност от реални сили, имащи реални въздействия в рамките на физическото устройство и изразяващи себе си чрез такива реални въздействия; така че, изхождайки единствено от окултното наблюдение, трябва да говорим за реално въздействие на душата върху човешкия организъм.
И постепенно, през следващите десетилетия, реалните въздействия на тези фини процеси в човешкия организъм ще открият себе си на науката, защото тези реални процеси ще станат изцяло достъпни за фините научни методи, също така за външното изследване.
И тогава от само себе си ще престане тази съпротива, надигнала се днес срещу подобни твърдения, идващи от окултното познание, която съпротива днес произхожда не от научните факти, но от определени, изпълнени с предубеждения, теории, свързани с тези факти.
към текста >>
За безсъзнателното, за костната система, ние казахме, че същата е предварително така
орган
изирана, че именно тя може да даде азовата основа за инструмента на съзнателния Аз.
Освен това ние обърнахме внимание на следното, а именно че това, което ние приемаме за съзнателна дейност на Аза, в основата си представлява само част от човешкото същество и че под прага на това, което по този начин се появява на хоризонта на нашето съзнание, се разиграват процеси, намиращи се под съзнанието и които като че ли биват държани настрана от съзнанието чрез симпатиковата нервна система. Разглеждайки нещата от различни страни , ние обърнахме внимание на това, че тези процеси, протичащи под съзнанието, също така се намират в известна взаимовръзка с нашия Аз.
За безсъзнателното, за костната система, ние казахме, че същата е предварително така организирана, че именно тя може да даде азовата основа за инструмента на съзнателния Аз.
Така азовото устройство израства от без съзнателното насреща на съзнателното азово устройство. За нас човекът като че ли се разделя на две части: от една страна върху устройството въздействува съзнателното азово устройство, а от другата страна в човека нахлува несъзнателното азово устройство (виж рис. № 24).
към текста >>
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия
орган
изъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други
орган
ни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот.
Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича.
към текста >>
Ако обаче от костната система преминем към другите
орган
ни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот.
Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система.
Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта.
към текста >>
Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на
орган
ите, които току що назовахме.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот. Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система.
Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме.
При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека.
към текста >>
При определени хора някои от
орган
ите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот. Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме.
При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието.
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система.
към текста >>
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в
орган
ите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот. Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието.
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот.
И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система. Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>
Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в
орган
ите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта.
Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича.
Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта.
За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система. Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>
Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите
орган
и, например принадлежащите към вътрешната планетарна система
орган
и, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези
орган
и, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система.
Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>
Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези
орган
и, които ние определихме като вътрешна планетарна система.
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека?
Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система.
Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи. И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система. В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека. И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система.
към текста >>
Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези
орган
и.
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека? Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система.
Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи.
И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система. В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека. И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието.
към текста >>
И особено, когато разглеждаме тези
орган
и съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези
орган
и, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система.
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека? Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система. Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи.
И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система.
В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека. И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система. Не бихме могли да кажем същото за нашата вътрешна планетарна система. От друга страна обаче именно нахлуването на въздействията от вътрешната планетарна система в сферата на ниските степени на съзнание, сочи, че тази вътрешна планетарна система има нещо общо с нашето астрално тяло; защото астралното тяло е носителя на съзнанието. А за това, че астралното тяло като носител на съзнанието не изживява съзнателно това, което става в тази вътрешна планетарна система, причината за това е в симпатиковата нервна система, която го задържа.
към текста >>
А в лицето на костната ни система в нашия
орган
изъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес.
А в лицето на костната ни система в нашия организъм е включено това от заобикалящата ни среда, което е могъл да ни даде световният процес.
И тъй като това се намира в зависимост от цялостната форма на физическото ни устройство, трябва да кажем: тази костна система дотолкова представлява основа за физическото ни тяло, доколкото то външно изпъква пред нас с физическите очертания на своята форма. В костната система е вложена една микрокосмическа или просто една космическа система, която по този начин е направила от нас физически изграден човек. Във вътрешната ни планетарна система е вложена една макрокосмическа астрална световна система. Азът, доколкото се проявява като съзнателен Аз, има за свой инструмент кръвната система; доколкото е предварително даден като форма, като образ, в основата му е залегнала космическа силова система, която тласка към азовото устройство, към здраво изграждане на Аза, и която система намира своя най-дълбок израз в костната система.
към текста >>
И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че
орган
измът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е.
Сега да разгледаме нещата от една друга гледна точка. Знаем, че всичко, което характеризирахме като мисловно в Аза, проявява себе си чрез един вид отлагане на сол, ако мога да си послужа с този израз. Защото вие разбирате, че подходящи изрази надали биха могли да бъдат намерени за всички тези неща, непознати за обикновеното човешко съзнание, представляващи се обаче на ясновидското съзнание като вид най-фини процеси на отлагане на сол.
И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е.
бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система. И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса. Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли.
към текста >>
Ето така по две линии в
орган
изма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в
орган
изма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни.
И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса. Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли. Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип.
Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни.
Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие. Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот. Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли. Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз.
към текста >>
Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия
орган
изъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли.
Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип. Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни. Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие. Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот.
Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли.
Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз. И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания.
към текста >>
Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други
орган
и имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания.
Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли. Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз. И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме.
Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания.
И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси.
към текста >>
Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия
орган
изъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин.
И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна.
Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм.
към текста >>
Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия
орган
изъм.
Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне.
Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм.
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво.
към текста >>
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните
орган
и и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм.
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия.
към текста >>
Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя
орган
изъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме.
костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме.
И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси.
към текста >>
И така, в нашия
орган
изъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия
орган
изъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието.
В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме.
И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието.
И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи.
към текста >>
И така, целият ни
орган
изъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот.
А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието.
И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот.
Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи. Ето защо можем да кажем: ако например чрез нашия храносмилателен канал приемем хранителни вещества отвън, то тези хранителни вещества носят в себе си това, което аз определих като външна подвижност.
към текста >>
Изключително значителен факт е, че нашият
орган
изъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в
орган
изма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво.
Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот.
Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво.
И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи. Ето защо можем да кажем: ако например чрез нашия храносмилателен канал приемем хранителни вещества отвън, то тези хранителни вещества носят в себе си това, което аз определих като външна подвижност. При това те преминават през вид пресяване, когато бъдат приети и смляни от стомаха и от това, което спада към него и след това бъдат преработени по особен начин от вътрешната планетарна система и се издигнат до едно ниво, от което могат да изхранват най-финия инструмент на човешкия организъм, кръвта.
към текста >>
И както бихте могли да си представите, чрез това, че
орган
измът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен
орган
изъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в
орган
изма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия.
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво.
И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия.
Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи. Ето защо можем да кажем: ако например чрез нашия храносмилателен канал приемем хранителни вещества отвън, то тези хранителни вещества носят в себе си това, което аз определих като външна подвижност. При това те преминават през вид пресяване, когато бъдат приети и смляни от стомаха и от това, което спада към него и след това бъдат преработени по особен начин от вътрешната планетарна система и се издигнат до едно ниво, от което могат да изхранват най-финия инструмент на човешкия организъм, кръвта.
към текста >>
И във всички
орган
ни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от
орган
и.
И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси.
И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи.
Ето защо можем да кажем: ако например чрез нашия храносмилателен канал приемем хранителни вещества отвън, то тези хранителни вещества носят в себе си това, което аз определих като външна подвижност. При това те преминават през вид пресяване, когато бъдат приети и смляни от стомаха и от това, което спада към него и след това бъдат преработени по особен начин от вътрешната планетарна система и се издигнат до едно ниво, от което могат да изхранват най-финия инструмент на човешкия организъм, кръвта.
към текста >>
При това те преминават през вид пресяване, когато бъдат приети и смляни от стомаха и от това, което спада към него и след това бъдат преработени по особен начин от вътрешната планетарна система и се издигнат до едно ниво, от което могат да изхранват най-финия инструмент на човешкия
орган
изъм, кръвта.
Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи. Ето защо можем да кажем: ако например чрез нашия храносмилателен канал приемем хранителни вещества отвън, то тези хранителни вещества носят в себе си това, което аз определих като външна подвижност.
При това те преминават през вид пресяване, когато бъдат приети и смляни от стомаха и от това, което спада към него и след това бъдат преработени по особен начин от вътрешната планетарна система и се издигнат до едно ниво, от което могат да изхранват най-финия инструмент на човешкия организъм, кръвта.
към текста >>
Но тъй като признахме стъпалообразното подреждане на човешките
орган
ни системи, сега лесно можем да си представим, че действително най-фината система например, кръвта, трябва да поеме в себе си най-пълно пресетите подвижности на хранителните вещества, и че когато нещо постъпва в кръвта, то ще съдържа в себе си най-малко от вътрешната подвижност на веществата, която те са имали при престоя в стомаха.
По този начин вътрешната планетарна система е тази, която първа предприема пресяването на хранителните вещества, които след това трябва да бъдат отведени до всички останали системи.
Но тъй като признахме стъпалообразното подреждане на човешките органни системи, сега лесно можем да си представим, че действително най-фината система например, кръвта, трябва да поеме в себе си най-пълно пресетите подвижности на хранителните вещества, и че когато нещо постъпва в кръвта, то ще съдържа в себе си най-малко от вътрешната подвижност на веществата, която те са имали при престоя в стомаха.
Когато веществата пребивават в стомаха, те все още притежават значителна част от собствената си природа и същност или от собствената си подвижност, но когато след това попаднат в кръвта, те трябва да се откажат от всичко това доколкото са хранителни вещества, които трябва да бъдат отведени нагоре до кръвта и при това се превръщат в нещо ново. Ето затова кръвта е тази, която най-старателно, вътрешно, пази всички свои процеси, провежда своите процеси в най-силна степен независимо от процесите на външния свят. Това е кръвта от едната страна. Но ние вече отбелязахме: тази кръв е като табло, което се обръща както е едната, така и с другата страна, табло, което е изложено на въздействия от две посоки. От една страна то е обърнато към подсъзнателните процеси в дълбоките области на човешкия организъм, откъдето нахлуват хранителните вещества, където те биват филтрирана чрез различните процеси и достигат до кръвта.
към текста >>
От една страна то е обърнато към подсъзнателните процеси в дълбоките области на човешкия
орган
изъм, откъдето нахлуват хранителните вещества, където те биват филтрирана чрез различните процеси и достигат до кръвта.
Но тъй като признахме стъпалообразното подреждане на човешките органни системи, сега лесно можем да си представим, че действително най-фината система например, кръвта, трябва да поеме в себе си най-пълно пресетите подвижности на хранителните вещества, и че когато нещо постъпва в кръвта, то ще съдържа в себе си най-малко от вътрешната подвижност на веществата, която те са имали при престоя в стомаха. Когато веществата пребивават в стомаха, те все още притежават значителна част от собствената си природа и същност или от собствената си подвижност, но когато след това попаднат в кръвта, те трябва да се откажат от всичко това доколкото са хранителни вещества, които трябва да бъдат отведени нагоре до кръвта и при това се превръщат в нещо ново. Ето затова кръвта е тази, която най-старателно, вътрешно, пази всички свои процеси, провежда своите процеси в най-силна степен независимо от процесите на външния свят. Това е кръвта от едната страна. Но ние вече отбелязахме: тази кръв е като табло, което се обръща както е едната, така и с другата страна, табло, което е изложено на въздействия от две посоки.
От една страна то е обърнато към подсъзнателните процеси в дълбоките области на човешкия организъм, откъдето нахлуват хранителните вещества, където те биват филтрирана чрез различните процеси и достигат до кръвта.
Всичко, което протича тук, бива отслабено от симпатиковата нервна система, така че да не достига до съзнанието. След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот. В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност. Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание. Нас ни огражда физическия свят.
към текста >>
В кръвта си ние трябва да имаме нещо, което е, и което действува подобно на непосредствените външни процеси, които процеси външно протичат точно така, както след това постепенно протичат и вътрешното в
орган
изма.
Сега вече можем да очакваме, че към кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата кръв то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност.
В кръвта си ние трябва да имаме нещо, което е, и което действува подобно на непосредствените външни процеси, които процеси външно протичат точно така, както след това постепенно протичат и вътрешното в организма.
Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят. И така в кръвта ще трябва да търсим такива процеси, в които веществата да действуват чрез физически-сетивния си характер, така, както са в макрокосмоса. И ние действително откриваме нещо, дадено ни чрез червените кръвни телца, което показва, че едва започнало да живее, то вече е на границата, зад която преминава в сферата на безжизненото. От друга страна в кръвта е включено нещо, което можем да наречем процес, лесно сравним с външния процес на изгаряне. Накратко, от една страна ние включихме в кръвта всичко онова което можем да опознаем и по физически път -, и което превръща човека във физически-сетивно същество чрез това, че в лицето на кръвта той има инструмент за своя Аз, който инструмент живее във физически-сетивния свят. Т.е.
към текста >>
Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не
орган
ични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят.
Сега вече можем да очакваме, че към кръвта се включва нещо, за което да кажем: в нашата кръв то ни изглежда така, както подземния на нашето същество, нито изглежда така, като че ли разгръща себе си под влиянието на външната макрокосмическа закономерност и подвижност. В кръвта си ние трябва да имаме нещо, което е, и което действува подобно на непосредствените външни процеси, които процеси външно протичат точно така, както след това постепенно протичат и вътрешното в организма.
Това означава: в нашата кръв трябва да съществуват физико-химични, не органични процеси; те са необходими, за да може Азът ни да участвува във физическия свят.
И така в кръвта ще трябва да търсим такива процеси, в които веществата да действуват чрез физически-сетивния си характер, така, както са в макрокосмоса. И ние действително откриваме нещо, дадено ни чрез червените кръвни телца, което показва, че едва започнало да живее, то вече е на границата, зад която преминава в сферата на безжизненото. От друга страна в кръвта е включено нещо, което можем да наречем процес, лесно сравним с външния процес на изгаряне. Накратко, от една страна ние включихме в кръвта всичко онова което можем да опознаем и по физически път -, и което превръща човека във физически-сетивно същество чрез това, че в лицето на кръвта той има инструмент за своя Аз, който инструмент живее във физически-сетивния свят. Т.е. стигайки чак до устройството на кръвта, физико-химичното изследване може да ни покаже, колко значителни, колко просветляващи могат да бъдат окултните постановки за това, което се разкрива пред нас при непосредствения поглед във физиологията на човека.
към текста >>
Заключавайки от всичко това, ще можем да кажем: така в човешкия
орган
изъм имаме процеси, които биват стимулирани от кръвния процес, доколкото същият стои във връзка с външния свят, и който представляват физически-сетивни процеси от външния свят.
Заключавайки от всичко това, ще можем да кажем: така в човешкия организъм имаме процеси, които биват стимулирани от кръвния процес, доколкото същият стои във връзка с външния свят, и който представляват физически-сетивни процеси от външния свят.
Но има ме също така и такива процеси, които от другата страна достигат до кръвната система и се включват в нея, след като са били филтрирани в най-висша степен. Едва след като сме обхванали всичко това, можем да видим в кръвта един твърде значителен орган. И тя ще ни се представи от друга страна обърнала цялата си същност към нисшия, най-ниско разположен живот, който ние виждаме около себе си и който е почти само субстанция, материя, непрекъснато склонна да предизвиква външни, физико-химични процеси, за да може да бъде инструмент на Аза.
към текста >>
НАГОРЕ