Търсене в текстове за 'Орган'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 963 резултата от 387 текста с която и да е от думите за : 'Орган'.

1. 00. УВОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”.
Тези думи се крие гледната точка, от която трябва да разглеждаме научните трудове на Гьоте. При него не се касае за откриването на нови факти, а за една нова гледна точка, за един определен начин да се разглежда природата. Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н. Обаче като душа оживяваща всички тези подробности ние трябва да разгледаме величествения възглед за природата, който носи тези открития, трябва да обгърнем с поглед в учението за организмите преди всичко едно велико откритие, поставящо в сянка всички открития: Откритието на същността на самия организъм. Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор. Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”. Обаче такива изказвания на Гьоте не са насочени против принципната възможност да познаем същността на нещата, а в него Гьоте проявява достатъчна предпазливост, като не иска да отсъжда прибързано върху физико-механическите условия, които стоят на основата на организма, тъй като знаеше добре, че такива въпроси могат да бъдат разрешени само в течение на времето.
към текста >>

2. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Забравяше се напълно, че при организма трябва преди всичко да се държи сметка, че тук външното явление се владее от един вътрешен принцип, че във всеки орган действа цялото.
Забравяше се напълно, че при организма трябва преди всичко да се държи сметка, че тук външното явление се владее от един вътрешен принцип, че във всеки орган действа цялото. Външното явление, външното разположение на членовете един до друг може да бъде разгледано и след разрушаването на живота, защото то продължава да съществува още известно време. Обаче това, което имаме пред нас от един мъртъв организъм, в действителност не е вече никакъв организъм. Изчезнал е онзи принцип, който прониква всички подробности, всички отделни части. Срещу онова разглеждане, което разрушава живота, за да познае живота, Гьоте поставя възможноста и нуждата от едно по-висше разглеждане. Ние виждаме това вече в едно писмо от времето прекарано в Щрасбург, датирано от 14 юли 1770 година, където той говори за една пеперуда: "Бедното животно трепери в мрежата, изтрива си най-хубавите цветове; и когато го улавяме неповредено, то лежи вцепенено и безжизнено; трупът не е цялото животно, към него принадлежи още нещо, една главна част и при случай, както и при всеки друг една съществена главна част: животът..."От същия възглед са се родили и думите от "Фауст":
към текста >>

На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма. На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”. Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места.
към текста >>

Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган.
Но също така и единството на строежа на всички листа се показа скоро достатъчно нагледно. Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган. На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч. Трябваше да се направи още една малка крачка, за да се открие, че и цветните листенца, тичинките и близалцето са също метаморфозирани листа. До това можаха да доведат изследванията на английския ботаник Хил, който по онова време бяха общоизвестни и имаха за обект превръщането на отделните цветни органи в други. Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми. Сега става вече въпрос за живото понятие, което свързва назад и напред тези форми.
към текста >>

3. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото животинско цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия.
При него природата е използувала едно същество това, което при животните беше разпръснала върху множество класи и раздели. Тази мисъл въздейства неимоверно плодотворно върху следващата немска философия. Нека тук споменем описанието, което по-късно Окаен даде за същата представа, за нейното изяснение. Той казва* /*Окаен, Учебник по Натурфилософия, 2.издание, Йена 1831 г, стр.589./: “Животинското царство е само едно животно, т.е. изображението на животинското с всички негови органи всеки за себе си едно цяло. Едно отделно животно се ражда, когато един отделен орган се отделя от общото животинско цяло и въпреки това изпълнява съществените животински действия. Животинското царство е само раздробеното най-висше животно: човекът. Съществува само едно човешко съсловие, само един човешки род, само един човешки вид, именно защото той е цялото животинско царство”.
към текста >>

Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин.
Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план. Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин. Така се ражда едно хармонично взаимодействие на отделните органи и системи, създава се една хармония, която прави от човека най-съвършеното същество, съединяващо в себе си съвършенствата на всички останали създания. Тези мисли са образували също съдържанието на разговорите на Гьоте с Хердер и Хердер ги изразява по следния начин: че човешкия род, трябва да се счита “като едно велико сливане на по-нисши органически сили, които трябваше да стигнат в него до образуването на човечеството”. А на друго място: “И така ние можем да приемем, че човекът е едно средно създание между животните, т.е. той е изработената форма, в която се събират чертите на всички видове около него в най-фина съвкупност.*/*Хердер,Философия на историята на човечеството./
към текста >>

Отначало никой не притежава необходимия орган да го разбере, освен Лодер, с когото Гьоте беше работил заедно, и Хердер.
Поради Кампер бе прибавен и споменатия латински превод. Мерк трябваше да изпрати съчинението на Зьомеринг. Този последният го получи през януари 1785 година. Оттам то стигна до Кампер. Ако сега хвърлим един поглед върху начина, по който е била приета студията на Гьоте, ние се натъкваме на една твърде неутешителна картина. Отначало никой не притежава необходимия орган да го разбере, освен Лодер, с когото Гьоте беше работил заедно, и Хердер. Мерк се радва на студията, обаче не е убеден в истинността на твърдението. Съобщавайки за получаването на студията, Зьомеринг пише в своето писмо до Мерк: "Още Блуменбах е имал главната идея." В параграфа, който започва: "Не ще има никакво съмнение" той казва "тъй като останалите (граници) се срастват", жалко само, че тези граници никога не са съществували: Аз имам пред себе си само челюсти от тримесечни зародиши до възрастни и върху никоя от тях не може да се види отпред някаква граница. А да се обяснява въпросът чрез напора на костите една към друга? Да, ако природата работеше като един столар с клин и чук! " На 13 февруари 1785 година Гьоте пише на Мерк: "От Зьомеринг аз имам едно много леко писмо.
към текста >>

С това беше доказано че всички членове на едно органическо цяло са тъждествени според идеята и че "вътрешно неоформени" органически маси се проявяват външно по различен начин, че е едно и също нещо това, което на по-ниска степен съществува и действа като нерв на гръбначния стълб, а на по-висока степен съществува и действа като сетивен нерв и се разтваря за външния свят като сетивен орган, който възприема и обхваща външния свят.
Това беше едно откритие имащо извънредно голямо значение. С това беше доказано че всички членове на едно органическо цяло са тъждествени според идеята и че "вътрешно неоформени" органически маси се проявяват външно по различен начин, че е едно и също нещо това, което на по-ниска степен съществува и действа като нерв на гръбначния стълб, а на по-висока степен съществува и действа като сетивен нерв и се разтваря за външния свят като сетивен орган, който възприема и обхваща външния свят. С това всяко живо същество бе показана в неговата формираща се, изграждаща се от вътре сила; едва сега то бе разбрано като действително живо. Гьотевите основни идеи стигнаха сега до един завършек и по отношение на образуването на животните. Дошло беше времето за разработването на тези основни идеи, въпреки че той от по-рано имаше плана за това, както ни доказва кореспонденцията на Гьоте с Фр. Х. Якоби. Когато през април 1790 година последва херцога в лагера от Шлесвиг, той беше там /Браслау/ зает предимно със своите проучвания относно образуването на животните.
към текста >>

4. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

При организма възприемаемите за сетивата отношения, например форма, големина, цвят, топлинни отношения на един орган, се явяват не обусловени от отношенията от същия род.
Но не така е стоял до Гьоте въпросът с явленията на органическия свят. При организма възприемаемите за сетивата отношения, например форма, големина, цвят, топлинни отношения на един орган, се явяват не обусловени от отношенията от същия род. Например за растението не може да се каже, че големината, формата, положението и т.н. на корена обуславят сетивно-възприемаемите отношения при листа или при цвета. Едно тяло, при което би бил този случаят, не би бил един организъм, а една машина. Напротив трябва да се признае, че всички сетивни отношения при едно живо същество не се явяват като последствие на други сетивно-възприемаеми отношения*/*Тази е именно противоположността на организма спрямо машината. При последната всичко е взаимодействие на частите.
към текста >>

Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието.
Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието. Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин. Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е.
към текста >>

Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин.
Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието. Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин. Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е. еднакъв според формиращия принцип, различен във външната форма.
към текста >>

Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение.
Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието. Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин. Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е. еднакъв според формиращия принцип, различен във външната форма. При растението вътрешното единство се разпростира един вид в ширина, изявява своя живот в разнообразието, изгубва се в това разнообразие, така че то не добива, както ще видим това по-късно при животното, едно конкретно съществуване надарено с известна самостоятелност, което да стои като жизнен център срещу разнообразието на органите и да ги използува като посредници с външния свят.
към текста >>

Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми.
Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието. Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин. Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е. еднакъв според формиращия принцип, различен във външната форма. При растението вътрешното единство се разпростира един вид в ширина, изявява своя живот в разнообразието, изгубва се в това разнообразие, така че то не добива, както ще видим това по-късно при животното, едно конкретно съществуване надарено с известна самостоятелност, което да стои като жизнен център срещу разнообразието на органите и да ги използува като посредници с външния свят.
към текста >>

Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е.
Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието. Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин. Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е. еднакъв според формиращия принцип, различен във външната форма. При растението вътрешното единство се разпростира един вид в ширина, изявява своя живот в разнообразието, изгубва се в това разнообразие, така че то не добива, както ще видим това по-късно при животното, едно конкретно съществуване надарено с известна самостоятелност, което да стои като жизнен център срещу разнообразието на органите и да ги използува като посредници с външния свят.
към текста >>

Животът на растението се диференцира в един завършващ орган, същинския плод, и в семето; в първия се съединени един вид всички моменти на явлението, той е чисто явление, отчуждава се от живота, превръща се в мъртъв продукт.
В образуването на плода се явява последното разширение. Животът на растението се диференцира в един завършващ орган, същинския плод, и в семето; в първия се съединени един вид всички моменти на явлението, той е чисто явление, отчуждава се от живота, превръща се в мъртъв продукт. В семето всички вътрешни, съществени моменти на живота на растението са концентрирани. От него се ражда едно ново растение. То е станало почти напълно идейно, явлението у него е сведено до един минимум.
към текста >>

Ето защо всеки орган получава една, така да се каже, приготвена за себе си храна от предидущия.
Животът на растението се подържа чрез обмяната на веществата. По отношение на тази обмяна на веществата се явява една съществена разлика между онези органи които са по-близко до корена, т.е. до органа, който способства за приемането на храната от земята, и онези, които приемат хранителните вещества минали вече през други органи. Първите се явяват като непосредствено зависими от заобикалящата ги външна неорганична среда, вторите напротив като зависими от предшестващите ги органични части. Ето защо всеки орган получава една, така да се каже, приготвена за себе си храна от предидущия.
към текста >>

То има един център, на който служи всеки орган.
Естествено при живота на животното се явява нещо различно. Тук животът не се изгубва, не се изчерпва във външната форма, а се отделя от телесната част и употребява тялото само като инструмент. Той не се проявява вече само като способност да изгради един организъм от вътре, а се проявява в един организъм като нещо, което е различно от организма и има власт над него. Животното се явява като един затворен в себе си свят, като един микрокосмос до много по-висока степен отколкото растението. То има един център, на който служи всеки орган.
към текста >>

"Така всяка уста е сръчна да хване храната, която на тялото подхожда; дали е слаба или беззъба или с мощно съзъбена челюст; във всеки случай тя е сръчен орган доставящ храна на другите членове.
"Така всяка уста е сръчна да хване храната, която на тялото подхожда; дали е слаба или беззъба или с мощно съзъбена челюст; във всеки случай тя е сръчен орган доставящ храна на другите членове. Също така всеки крак, дали е дълъг или къс, се движи напълно хармонично в смисъла на животното и неговите нужди"*(* От: "Метаморфози на животните".)
към текста >>

При растението във всеки орган се съдържа цялото растение, обаче жизненият принцип никъде не съществува като определен център, тъждествеността на органите лежи в образуването им според същите закони.
При растението във всеки орган се съдържа цялото растение, обаче жизненият принцип никъде не съществува като определен център, тъждествеността на органите лежи в образуването им според същите закони.
към текста >>

При животното всеки орган се явява като идващ от онзи център, центърът образува всички органи съобразно своята същност.
При животното всеки орган се явява като идващ от онзи център, центърът образува всички органи съобразно своята същност. Следователно формата на животното е основата за неговото външно съществуване. Обаче тя е определена от вътре. Следователно начинът на живот трябва да се насочва според онези вътрешни формиращи принципи. От друга страна вътрешното образуване е неограничено в себе си, свободно; то може да се приспособи в известни граници към външните влияния; въпреки това, това образуване е определено от вътрешното естество на типа, а не чрез механични въздействия отвън.
към текста >>

Извеждането на формите на един организъм от заобикалящия външен свят чрез чиста причинност би било отхвърлено от Гьоте също така, както той направи с теологичния принцип, според който формата на един орган е сведена до една външна цел, на която той трябва да служи.
Извеждането на формите на един организъм от заобикалящия външен свят чрез чиста причинност би било отхвърлено от Гьоте също така, както той направи с теологичния принцип, според който формата на един орган е сведена до една външна цел, на която той трябва да служи.
към текста >>

Който така разбира нещата, той поставя първо един сетивен орган като нещо начално и извежда останалото от него по сетивен начин.
Без тях светът е за нас само един лабиринт от факти. Това често е било криво разбрано. Твърди се, че понятието за метаморфозата в смисъла на Гьоте е само един образ, който всъщност се е изградил в нашия ум чрез абстракция. Счита се, че на Гьоте е било неясно, че понятието за превръщането на листата в органи на цвета има смисъл само тогава, когато последните, например тичинките, са били някога действителни листа. Обаче това поставя възгледите на Гьоте с главата надолу. Който така разбира нещата, той поставя първо един сетивен орган като нещо начално и извежда останалото от него по сетивен начин. Гьоте никога не е разбирал нещата така. При него онова, което по време е първото, то съвсем не е първото по идеята, по принципа. Тичинките са сродни с истинските листа не защото никога не са били такива; не, а защото идейно, по тяхната същност са сродни, те се явяват веднъж като истински листа. Сетивното превръщане е само последствие на идейното сродство, а не обратно.
към текста >>

Според него при обектите на опитността идеята е един орган, който трябва да обхване като необходима връзка това, което иначе би било възприемано само в едно сляпо редуване едно до друго и едно след друго.
Според него при обектите на опитността идеята е един орган, който трябва да обхване като необходима връзка това, което иначе би било възприемано само в едно сляпо редуване едно до друго и едно след друго. Обаче от това, че идеята не може да прибави нищо ново към обекта, следва, че самият този последен, по неговата собствена същност, е нещо идейно; че въобще емпиричната действителност трябва да има две страни: Едната, според които тя е нещо особено, индивидуално, другата, според която тя е нещо идейно-общо.
към текста >>

5. 06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

То е орган на схващането.
Мисленето има по отношение на идеите същото значение, каквото окото има за светлината, ухото по отношение на звука. То е орган на схващането.
към текста >>

Другата половина на същото са идеите, които също така са предмет на опитността, разбира се на една по-висша опитност, чийто орган е мисленето.
Другата половина на същото са идеите, които също така са предмет на опитността, разбира се на една по-висша опитност, чийто орган е мисленето. Идеите също са постижими за един индуктивен метод.
към текста >>

6. 09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

То е ни повече ни по-малко орган на възприемането, както окото и ухото.
Всяко обгръщане, подреждане, групиране на сетивните факти не би имало никаква обективна стойност. Познанието има смисъл само тогава, когато считаме дадената на сетивната форма като незавършена, когато то е за нас нещо половинчато, което крие в себе си нещо още по-висше, което обаче не е вече сетивно възприемаемо. Ето защо и мисленето не трябва да бъде схващано така, като че то прибавя нещо към съдържанието на действителността. То е ни повече ни по-малко орган на възприемането, както окото и ухото. Както окото възприема цветове, а ухото звуци, така и мисленето възприема идеи. Ето защо идеализмът може много добре да се съедини с принципа на емпиричното изследване. Идеята не е съдържание на субективното мислене, а резултат на изследването. Когато заставаме с отворени сетива пред действителността, тя се явява срещу нас. Тя ни се явява в онази форма, която не можем да считаме за нейна истинска форма, едва тогава, когато поставяме в движение нашето мислене.
към текста >>

Като чуваме този глас отвън, като осъзнаваме, че стоим срещу една половинчатост, срещу една същност, която ни скрива своята по-добра част, ние долавяме вътре в нас дейността на онзи орган, чрез който добиваме осветление върху онази страна на действителността, чрез която сме в състояние да доведем половинчатостта до пълнота.
Това, което видяхме по-нататък е: Непосредствено даденото ни оставя незадоволен и в неговата характеризирана форма. То застава срещу нас като едно изискване, като една загадка, която трябва да бъде разрешена. То ни казва: Ето аз съм тук; но така, както заставам срещу тебе, аз не съм в моята истинска форма. Като чуваме този глас отвън, като осъзнаваме, че стоим срещу една половинчатост, срещу една същност, която ни скрива своята по-добра част, ние долавяме вътре в нас дейността на онзи орган, чрез който добиваме осветление върху онази страна на действителността, чрез която сме в състояние да доведем половинчатостта до пълнота. Ние осъзнаваме, че това, което не виждаме, не чуваме, трябва да го допълним чрез мисленето. Мисленето е призвано да разреши загадката, която ни поставя възприятието.
към текста >>

То не е производител, а орган на схващането.
Поради това идеята е на всички места на света, във всички съзнания една и съща. Че съществуват различни съзнания и всяко едно мисли идеята, представя си я, това не изменя нищо в нещата. Идейното съдържание на света е построено на самото себе си, то е съвършено в себе си. Ние не го създаваме, а само се стараем да го схванем. Мисленето не го създава, а го възприема. То не е производител, а орган на схващането. Както различни очи виждат един и същ предмет, така различни съзнания мислят едно и също мисловно съдържание. Разнообразните съзнания мислят едно и също нещо; те се приближават само към едното от различни страни. Ето защото се явява за тях разнообразно изменено. Обаче това изменение не е никакво различие на обектите, а само едно схващане под други зрителни ъгли. Различието на човешките мнения е също така обяснимо както различието на един пейзаж за двама наблюдатели намиращи се на различни места.
към текста >>

7. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Същото и в думите: "И най-малкият човек може да бъде пълен, когато той се движи в пределите на своите способности и сръчности." – Необходимостта, човек да се издигне до ръководните идеи на своя народ и на своята епоха, е изразена в думите: "Нека всеки се запита, с какъв орган той може във всеки случай да действа и ще действа в своята епоха", и "Но човек трябва да знае, къде стои той и накъде искат да вървят другите”.
Сега отново можем да докажем казаното тук върху моралната наука чрез изказвания на Гьоте*/*Сентенции в проза, цит. на др. място, стр.462, 463, 443, 487, 455, 460/ Когато той казва: "Разумният свят трябва да се разглежда като един велик безсмъртен индивид, който безспирно произвежда необходимото и чрез това става даже господар и над случайното", това може да се обясни само от отношението, в което ние виждаме човека с историческото развитие. Намекът за един положителен индивидуален субстрат /основа/ на действието се намира в думите: "Безусловната дейност, от какъвто и род да е тя, накрая банкрутира. Същото и в думите: "И най-малкият човек може да бъде пълен, когато той се движи в пределите на своите способности и сръчности." – Необходимостта, човек да се издигне до ръководните идеи на своя народ и на своята епоха, е изразена в думите: "Нека всеки се запита, с какъв орган той може във всеки случай да действа и ще действа в своята епоха", и "Но човек трябва да знае, къде стои той и накъде искат да вървят другите”.
към текста >>

8. 12. ГЬОТЕ И МАТЕМАТИКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Гьоте назовава това отношение с думите: "математиката е, както диалектиката, един орган на вътрешното по-висше разбиране; в нейното упражнение тя е едно изкуство както и красноречието”.
Нещата на действителността, доколкото те са величина и число, позволяват след това прилагането на математическите истини. Следователно решителна грешка е да се вярва, че с математическите съждения можем да обхванем цялата природа. Природата не е именно само количество; тя е също и качество, а математиката има работа само с първото. Следователно математическото третиране на нещата и това, което се занимава с чисто качественото, трябва да работят ръка за ръка. Те ще се срещнат при обекта, от който всяко едно обхваща една страна. Гьоте назовава това отношение с думите: "математиката е, както диалектиката, един орган на вътрешното по-висше разбиране; в нейното упражнение тя е едно изкуство както и красноречието”. И за двете нищо няма стойност освен формата; съдържанието им е безразлично. Дали математиката изчислява пфениги или гвинеи, дали реториката защищава нещо истинно или погрешно, и за двете това е все едно* /*Сентенции в проза, цитир. на др. място, стр.405/. И: "Кой не признава, че математиката, като един от най-чудесните човешки органи, е ползувала много физиката от една страна* /* Очерк на една теория на цветовете, 724; Ест.Н.ІІІ, стр.277./.
към текста >>

9. 16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Сега аз мога да отида по-нататък и да изследвам процесите, които са станали от въпросната вещ по пътя до моя сетивен орган, за да опосредстват за мене усещането на червения цвят.
И Джон Стюарт Мил, който никога не се насочва към самата същност на нещата, а в полза на една овладяна теория поставя всичко с главата надолу, нито един момент не би се поколебал да обясни нещата също така. Обаче това е съвсем неправилно. Понятието за едно инертно тяло се ражда чрез едно чисто построение за понятия. Когато наричам това, което е разпростряно в пространството "тела", аз мога да си представя такива тела, чиито изменения притежаващи червения цвят? Тогава ще констатирам, че в отговор на моя въпрос ми се явяват механически, химически или други процеси. Сега аз мога да отида по-нататък и да изследвам процесите, които са станали от въпросната вещ по пътя до моя сетивен орган, за да опосредстват за мене усещането на червения цвят. Тук като такава посредници не могат да ми се представят освен процеси на движение или електрически токове или химически изменения. Същия резултат би трябвало да получа ако бих искал да изследвам по-нататъшното посредничество от сетивния орган до централното място в мозъка. Това, което е опосредствувано по целия този път, е въпросното възприятие на червено. Как това възприятие се представя в определена вещ, която стои на пътя от възбуждането до възприятието, това зависи единствено от естеството на тази вещ. Усещането съществува на всяко място, от възбудителя до мозъка, обаче не като такова, не разяснено, а така както това отговаря на естеството на предмета, който се намира на онова място.
към текста >>

Същия резултат би трябвало да получа ако бих искал да изследвам по-нататъшното посредничество от сетивния орган до централното място в мозъка.
Понятието за едно инертно тяло се ражда чрез едно чисто построение за понятия. Когато наричам това, което е разпростряно в пространството "тела", аз мога да си представя такива тела, чиито изменения притежаващи червения цвят? Тогава ще констатирам, че в отговор на моя въпрос ми се явяват механически, химически или други процеси. Сега аз мога да отида по-нататък и да изследвам процесите, които са станали от въпросната вещ по пътя до моя сетивен орган, за да опосредстват за мене усещането на червения цвят. Тук като такава посредници не могат да ми се представят освен процеси на движение или електрически токове или химически изменения. Същия резултат би трябвало да получа ако бих искал да изследвам по-нататъшното посредничество от сетивния орган до централното място в мозъка. Това, което е опосредствувано по целия този път, е въпросното възприятие на червено. Как това възприятие се представя в определена вещ, която стои на пътя от възбуждането до възприятието, това зависи единствено от естеството на тази вещ. Усещането съществува на всяко място, от възбудителя до мозъка, обаче не като такова, не разяснено, а така както това отговаря на естеството на предмета, който се намира на онова място.
към текста >>

Аз мога да включа по воля още много неща по пътя от възбудителя до възприемателния орган: При това във всяка едно от тези неща ще става само онова, което може да стане по силата на неговата природа.
От това следва обаче една истина, която е в състояние да хвърли светлина върху цялата теоретическа основа на физиката и физиологията. Какво научавам аз от изследването на една вещ, която е обхваната от един процес, който в моето съзнание се явява като усещане? Аз не научавам повече, а само начина, как въпросната вещ отговаря на действието, което изхожда от усещането, или с други думи: Как се проявява едно усещане в някой предмет на пространствено-временния свят. Не само че един такъв пространствено-временен процес не е причината, която събужда в мене усещането, а напротив, истината е съвършено друга: Пространствено-временният процес е следствието на усещането в една пространствено-временно разпростряна вещ. Аз мога да включа по воля още много неща по пътя от възбудителя до възприемателния орган: При това във всяка едно от тези неща ще става само онова, което може да стане по силата на неговата природа. Затова пък усещането остава онова, което се проявява във всички тези процеси.
към текста >>

Проследявайки възприятието от неговото възбуждане до възприемателния орган, ние не изследваме нищо друго освен постоянното преминаване от едно възприятие към друго.
Нима ние ги изследваме с други средства освен с помощта на сетивата? Нима мога аз да изследвам моите сетива с други средства освен пак само също с тези сетива? Нима периферният край на нервите, нима нагъванията на мозъка ми са дадени чрез нещо друго освен чрез сетивното възприятие? Всичко това е еднакво субективно и еднакво обективно, ако това различаване въобще би могло да се приеме като оправдано. Сега ние можем да обхванем нещата още по-точно. Проследявайки възприятието от неговото възбуждане до възприемателния орган, ние не изследваме нищо друго освен постоянното преминаване от едно възприятие към друго. "Червеното" съществува за нас като онова нещо, заради което въобще ние устройваме цялото изследване. То ни насочва към неговия възбудител. В този последния ние наблюдаваме и други усещания освен тези, които са свързани с усещането на червено. Това са процеси на движение. Тези процеси на движение се явяват след това като по-нататъшни процеси на движение между възбудителя и сетивния орган и т.н.
към текста >>

Тези процеси на движение се явяват след това като по-нататъшни процеси на движение между възбудителя и сетивния орган и т.н.
Проследявайки възприятието от неговото възбуждане до възприемателния орган, ние не изследваме нищо друго освен постоянното преминаване от едно възприятие към друго. "Червеното" съществува за нас като онова нещо, заради което въобще ние устройваме цялото изследване. То ни насочва към неговия възбудител. В този последния ние наблюдаваме и други усещания освен тези, които са свързани с усещането на червено. Това са процеси на движение. Тези процеси на движение се явяват след това като по-нататъшни процеси на движение между възбудителя и сетивния орган и т.н. Обаче всичко това са също така възприемани усещания. И те не представляват нищо друго освен една метаморфоза на процесите, които, доколкото въобще са достъпни за сетивното наблюдение, се разтварят без остатък във възприятия.
към текста >>

Казахме, че всяко нещо вмъкнато в междинното пространство между възбудител и възприемателен орган дава едно усещане, изразява едно усещане по начин, който е съобразен с неговата природа.
Заради удобство ние трябваше да си служим с един начин на изразяване, който не може да бъде доведен в съгласие с настоящия резултат. Казахме, че всяко нещо вмъкнато в междинното пространство между възбудител и възприемателен орган дава едно усещане, изразява едно усещане по начин, който е съобразен с неговата природа. Строго взето това нещо не е нищо друго освен сборът от онези процеси, под които то се представя.
към текста >>

Когато имаме едно възприятие, ние можем да проследим процесите от възбудителя до нашия централен орган; тук никъде не ще намерим една точка, където от обективността на невъзприеманото бихме искали да посочим към субективността на възприятието.
Но нашите забележки ни показаха и нещо друго. Видяхме, че не можем да говорим за един субективен характер на възприятията. Когато имаме едно възприятие, ние можем да проследим процесите от възбудителя до нашия централен орган; тук никъде не ще намерим една точка, където от обективността на невъзприеманото бихме искали да посочим към субективността на възприятието. С това е опроверган субективният характер на света на възприятията. Светът на възприятието съществува като основа на себе си съдържание, което предварително няма още нищо общо със субекта и обекта.
към текста >>

10. 16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

За да се прояви нещо, което е основано в същността на природата, за това е необходима предпоставката да съществува една поводна причина, един орган, в който да се изяви току-що казаното.
За да се прояви нещо, което е основано в същността на природата, за това е необходима предпоставката да съществува една поводна причина, един орган, в който да се изяви току-що казаното. Вечните неуловими закони на природата биха властвували наистина, даже когато те никога не биха се изявили в един човешки дух, обаче тяхното явление като такова не би било възможно. Те биха съществували само по същество, но не и като явление. Така би било също и със света на светлината и на цвета, ако срещу тях не би застанало никакво възприемащо око. Цветът не трябва да се извежда по маниера на Шопенхауер от окото, що се касае за неговата същност, но в окото трябва да бъде доказана възможността за явяването на цвета. Окото не обуславя цвета, но то е причината за неговото явление.
към текста >>

11. 16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Един възприемателен орган може да възприема и двата.
Искаме да се абстрахираме напълно от това, че може би във всяка една от тези светещи точки имаме пред себе си нещо извънредно сложно, което поставя на нашия дух една задача. Искаме да се абстрахираме също така от качеството на конкретните елементи на сетивния свят, които имаме пред себе си и да вземем под внимание единствено обстоятелството, че имаме пред себе си два разделени един от друг, т.е. явяващи се разделени за сетивата елементи. Два фактора, които всеки един за себе си, са способни да направят впечатление върху нашите сетива: Това е всичко, като предполагаме. По-нататък искаме да предположим, че съществуването на единия от тези фактори не изключва съществуването на другия. Един възприемателен орган може да възприема и двата.
към текста >>

12. 17_д. ПЕТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

И от факта, че едно движение действа върху един сетивен орган и чрез това върху мозъка, следва според математическия и механичен метод само, че външният свят причинява в мозъка определени процеси на движение, не обаче, че мозъкът възприема конкретните звуци, цветове, топлинни явления.Това разбра също и Дю Боа Реймонд.
Невъзможно е да се хвърля един "жив мост" от факта: на това място в пространството царува определен процес на движение на безцветната материя, да другия факт: Човекът вижда на това място червено. От движение може да бъде изведено само пак движение. И от факта, че едно движение действа върху един сетивен орган и чрез това върху мозъка, следва според математическия и механичен метод само, че външният свят причинява в мозъка определени процеси на движение, не обаче, че мозъкът възприема конкретните звуци, цветове, топлинни явления.Това разбра също и Дю Боа Реймонд. Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
към текста >>

Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
Невъзможно е да се хвърля един "жив мост" от факта: на това място в пространството царува определен процес на движение на безцветната материя, да другия факт: Човекът вижда на това място червено. От движение може да бъде изведено само пак движение. И от факта, че едно движение действа върху един сетивен орган и чрез това върху мозъка, следва според математическия и механичен метод само, че външният свят причинява в мозъка определени процеси на движение, не обаче, че мозъкът възприема конкретните звуци, цветове, топлинни явления.Това разбра също и Дю Боа Реймонд. Нека прочетем стр.35 от неговата книга "Граници на природознанието" /5то издание/: "каква мислима връзка съществува между определени движения на определени атома в моя мозък от една страна, а от друга страна първоначалните факти, които за мене не мога да бъдат дефинирани, но не могат и да бъдат отречени: аз чувствам болка, чувствам радост; усещам сладко, мирише уханието на роза, чувам звук на орган, виждам червено..... И на стр.34: "движението може да произведе само движение." Ето защо Дю Боа Реймонд е на мнение, че тук трябва да се отбележи една граница на природознанието.
към текста >>

13. 18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА' GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Нищо друго освен да проповядват същността на нещата, която самите тези неща изговарят, когато духът им се предлага като говорим орган.
Това, което наблюдаваме на нещата, е само една част от нещата. Това, което избликва нагоре в нашия дух, когато той застава срещу нещата, то е другата част. Същите неща са тези, които ни говорят отвън, и същите, които говорят вътре в нас. Едва когато съпоставим езикът навъншния свят с този на нашата вътрешност, ние имаме пълната действителност. Какво са искали всички истински философи на всички времена? Нищо друго освен да проповядват същността на нещата, която самите тези неща изговарят, когато духът им се предлага като говорим орган.
към текста >>

14. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

В известно отношение прав е Хамерлинг, когато мисли: "Определени възбуди създават мириса в нашия обонятелен орган”.
Всичко се превръща в нещо друго, щом познаем, че с това, което създава самотворчески в познанието, организацията на човешката душа не се отдалечава от действителността, но че в живота, който развива преди всяко познание, тя си изобразява един свят, който не е действителният. Човешката душа е така поставена в света, че поради нейната собствена същина тя прави нещата различни от това, което те са в действителност. В известно отношение прав е Хамерлинг, когато мисли: "Определени възбуди създават мириса в нашия обонятелен орган”. Следователно розата не мирише, когато някой не я мирише..... Ако това не ти е ясно, любезни читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава недей чети нито ред по-нататък; “остави тази книга и всички други книги, които говорят за философски неща, остави ги непрочетени; защото тогава на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисли." Как се явява сетивният свят, когато човек застава непосредствено пред него, това зависи от същината на неговата душа. Но не следва ли тогава, че той произвежда това явление на света чрез своята душа? Но едно безпристрастно наблюдение показва, как недействителният характер навъншният сетивен свят произхожда от това, че когато застава непосредствено пред нещата, човекът подтиска в себе си това, което действително им принадлежи. Когато след това разгърне своя самотворчески вътрешен живот, когато остави да възлезе от глъбините на неговата душа това, което дреме в тези глъбини, тогава към това, което е видял със сетивата, той прибавя нещо друго, което превръща полудействителното в нещо напълно действително в познанието. Присъщо е на същината на душата, да заличи, да угаси при първото виждане на нещата нещо, което принадлежи на тяхната действителност.
към текста >>

15. 04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА GA_2 Светогледа Гьоте

Недоразвития орган на едно животно, който може да няма и най-малкото значение за неговите органически функции, е за опитността равностоен на най-важния орган на животинското тяло.
Никой от предметите, които идват и отиват, нямат никаква работа с другите. На тази степен фактите, които възприемаме, които изживяваме вътрешно, са абсолютно безразлични едни от други. Тук светът е едно разнообразие от съвършено равностойни неща. Никое нещо, никое събитие не може да прояви претенция, че играе по-голяма роля в процесите на света в сравнения с някой друг член на света на опитността. Ако трябва да ни стене ясно, че този или онзи факт има по-голямо значение от някой друг, ние трябва не само просто да наблюдаваме нещата, а да ги поставяме вече в мислено отношение. Недоразвития орган на едно животно, който може да няма и най-малкото значение за неговите органически функции, е за опитността равностоен на най-важния орган на животинското тяло. Това по-голямо или по-малко значение ни става ясно едва тогава, когато размишляваме върху отношенията на отделните членове на наблюдението, когато обработим опитността. За опитността (опита) намиращият се на по-ниска степен организъм на охлюва е равностоен на най-високо развитото животно. Разликата в съвършенството на организмите ни се явява едва тогава, когато обхванем с понятия даденото разнообразие и го преработим. Равностойни в това отношение са и културата на ескимо са и тази на образования европеец; значението на Цезар за историческото развитие на човечеството се явява за чистата опитност не по-голямо от това на един от неговите войници. В историята на литературата Гьоте не стои по-високо от Готшед, когато се касае само за фактите на чистата опитност.
към текста >>

16. 06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

Мисленето е един орган на човека, който е определен да наблюдава нещо по-висше от това, което сетивата предлагат.
Естествената наука от стария стил се доближава до това изискване. По-новата наука наистина желае това, поставя една пълна теория на опитността, за да я пристъпи веднага, когато предприеме първата стъпка в действителната наука. Ние би трябвало да се откажем напълно от нашето мислене, ако бихме искали да се придържаме към чистата опитност. Ние понижаваме мисленето, когато му отнемаме възможността да възприема в самото себе си същности които са недостъпни за сетивата. В действителността трябва да съществува освен сетивните качества още един фактор, който бива обхванат от мисленето. Мисленето е един орган на човека, който е определен да наблюдава нещо по-висше от това, което сетивата предлагат. На мисленето е достъпна онази страна на действителността, за която едно същество надарено само със сетива не би изпитвало никога нищо. То не съществува само за да предъвква сетивността, а за да проникне онова, което е скрито за това последното. Възприятието на сетивата доставя само една страна на действителността. Другата страна е мислителното схващане на света. Обаче в първия момент мисленето ни се явява като нещо съвършено чуждо на възприятието.
към текста >>

17. 06_в. ПОЗНАНИЕТО GA_2 Светогледа Гьоте

Тук виждаме съвсем ясно, че нашият дух не трябва да бъде считан като един резервоар на идейния свят, който съдържа в себе си мислите, а като орган, който възприема тези мисли.
Човекът се намира пред два свята, чиято връзка той трябва да установи. Единият свят е опитността, за което той знае, че тя съдържа само половината от действителността; другият е мисленето, което е завършено в себе си, в което трябва да се влее онази външна опитност на действителността, ако искаме да се получи един задоволителен възглед за света. Ако светът би бил обитаван само от същества имащи сетива, неговата същност (неговото идейно съдържание) би останала винаги скрита; наистина законите биха царували над мировите процеси, но те не биха се изявили. Ако трябва да стане това последното, тогава между формата на явлението и закона трябва да се яви едно същество, което е надарено както с органи, чрез които възприема онази сетивна, зависима от законите форма на действителността, така и със способността да възприема и самите закони. На едно такова същество трябва да се яви от едната страна сетивният свят, от другата страна идейната същност на този свят и то трябва да съедини чрез собствена дейност двата фактора на действителността. Тук виждаме съвсем ясно, че нашият дух не трябва да бъде считан като един резервоар на идейния свят, който съдържа в себе си мислите, а като орган, който възприема тези мисли. Той е също така възприемателен орган, както окото и ухото. Мисълта не се отнася към нашия дух по начин различен от този на светлината към окото, на звука към ухото. Без съмнение, никому не хрумна да счита цвета като нещо, което се отпечатва на окото като нещо трайно оставащо в него, което се задържа в него. Обаче този възглед преобладава при духа. За всеки предмет в съзнанието трябва да се образува една мисъл, която след това остава в него, за да бъде извлечена после при нужда.
към текста >>

Той е също така възприемателен орган, както окото и ухото.
Единият свят е опитността, за което той знае, че тя съдържа само половината от действителността; другият е мисленето, което е завършено в себе си, в което трябва да се влее онази външна опитност на действителността, ако искаме да се получи един задоволителен възглед за света. Ако светът би бил обитаван само от същества имащи сетива, неговата същност (неговото идейно съдържание) би останала винаги скрита; наистина законите биха царували над мировите процеси, но те не биха се изявили. Ако трябва да стане това последното, тогава между формата на явлението и закона трябва да се яви едно същество, което е надарено както с органи, чрез които възприема онази сетивна, зависима от законите форма на действителността, така и със способността да възприема и самите закони. На едно такова същество трябва да се яви от едната страна сетивният свят, от другата страна идейната същност на този свят и то трябва да съедини чрез собствена дейност двата фактора на действителността. Тук виждаме съвсем ясно, че нашият дух не трябва да бъде считан като един резервоар на идейния свят, който съдържа в себе си мислите, а като орган, който възприема тези мисли. Той е също така възприемателен орган, както окото и ухото. Мисълта не се отнася към нашия дух по начин различен от този на светлината към окото, на звука към ухото. Без съмнение, никому не хрумна да счита цвета като нещо, което се отпечатва на окото като нещо трайно оставащо в него, което се задържа в него. Обаче този възглед преобладава при духа. За всеки предмет в съзнанието трябва да се образува една мисъл, която след това остава в него, за да бъде извлечена после при нужда. Върху този въпрос е създадена една особена теория, като че мислите, за които нямаме съзнание в момента, са запазени в нашия дух; само че те се намират под прага на съзнанието.
към текста >>

Съдържанието на мислите е такова, че за да се изяви му е необходим един духовен орган, но броят на надарените с този духовен орган същества е безразличен.
За всеки предмет в съзнанието трябва да се образува една мисъл, която след това остава в него, за да бъде извлечена после при нужда. Върху този въпрос е създадена една особена теория, като че мислите, за които нямаме съзнание в момента, са запазени в нашия дух; само че те се намират под прага на съзнанието. Тези приключенски възгледи се разпадат в нищо веднага, когато помислим, че светът на идеите е един свят определен от самия него. Какво общо има това определено чрез самото себе си съдържание с множеството се определя така, защото винаги една част от съдържанието е независима от другата. Нещата са съвършено ясни. Съдържанието на мислите е такова, че за да се изяви му е необходим един духовен орган, но броят на надарените с този духовен орган същества е безразличен. Следователно неопределено много надарени с дух индивиди могат да стоят срещу едно и също съдържание на мислите. Следователно духът възприема мислителното съдържание на света, като един възприемателен орган. Съществува само едно мислително съдържание на света. Нашето съзнание не е способността да ражда и да съхранява мисли, както многократно се вярва, а да възприема мислите (идеите). Гьоте е изразил сполучливо това с думите: "Идеята е вечна и неделима; фактът, че употребяваме множественото число, съвсем не изменя това положение.
към текста >>

Следователно духът възприема мислителното съдържание на света, като един възприемателен орган.
Тези приключенски възгледи се разпадат в нищо веднага, когато помислим, че светът на идеите е един свят определен от самия него. Какво общо има това определено чрез самото себе си съдържание с множеството се определя така, защото винаги една част от съдържанието е независима от другата. Нещата са съвършено ясни. Съдържанието на мислите е такова, че за да се изяви му е необходим един духовен орган, но броят на надарените с този духовен орган същества е безразличен. Следователно неопределено много надарени с дух индивиди могат да стоят срещу едно и също съдържание на мислите. Следователно духът възприема мислителното съдържание на света, като един възприемателен орган. Съществува само едно мислително съдържание на света. Нашето съзнание не е способността да ражда и да съхранява мисли, както многократно се вярва, а да възприема мислите (идеите). Гьоте е изразил сполучливо това с думите: "Идеята е вечна и неделима; фактът, че употребяваме множественото число, съвсем не изменя това положение. Всичко, което виждаме и за което говорим, са прояви на идеята; ние изказваме понятия и в това отношение самата идея е едно понятие”.
към текста >>

18. 07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Считаше се, че всеки орган си има своето определение предначертано; тук всяко питане би искало да се отнася само за това: коя е целта на този или онзи орган, защо съществува това или онова?
Дълго време науката е спирала пред органическото. Тя считаше своите методи за недостатъчни да разберат живота и неговите явления. Даже вярваше въобще, че всяка закономерност, каквато е тази действаща в неорганическата природа, престава тук. Това, което се допускаше в неорганическия свят, че едно явление ни става обяснимо, когато познаваме неговите естествени предварителни условия, тук просто се отричаше. Хората си представяха организма устроен целесъобразно според определен план на твореца. Считаше се, че всеки орган си има своето определение предначертано; тук всяко питане би искало да се отнася само за това: коя е целта на този или онзи орган, защо съществува това или онова?
към текста >>

За него беше ненаучен този начин на разглеждане на нещата, който се интересуваше само от целесъобразността на един орган, т.е.
Гьоте е протестирал решително срещу подобен ненаучен похват. Той никога не можеше да разбере, защо нашето мислене не ще бъде достатъчно да запита при едно живо същество: от къде произлиза то, вместо за какво служи то. Това беше присъщо на неговата природа, която постоянно го подтикваше да гледа всяко същество в неговото вътрешно съвършенство. За него беше ненаучен този начин на разглеждане на нещата, който се интересуваше само от целесъобразността на един орган, т.е. от неговата полза за нещо друго. Какво общо може да има това с вътрешната същност на една вещ? За него никога не беше важно това, за което то служи; а само това, как то се развива. Той иска да разглежда един обект не като завършена вещ, а в неговото ставане, в неговото развитие, за да познае, от какъв произход е той. Към Спиноза го привличаше особено това, че този не приемаше възгледа за външната целесъобразност на органите и организмите.
към текста >>

Ние сме наистина в състояние да кажем: Под впечатлението на това или онова състояние на нещата един вид трябваше да се развие така, че да се развие по-особено този или онзи орган; обаче съдържателната част, специфично-органичното не може да бъде извлечено отвъншните условия.
видяхме, че в неорганическата природа един процес бива обяснен, когато показваме неговото закономерно възникване от други сетивни действителности, когато го извличаме от предмети, които принадлежат както и той самият на сетивния свят. Обаче как днешната органика (наука за организмите, биология) прилага принципа на приспособяването и борбата за съществуване, която и двата не можем да подложим на съмнение като израз на едно състояние на нещата? Съвременните естественици вярва, че могат да извлекат характера на определен вид растения или животни отвъншните условия, в които те са живели, както например затоплянето на едно тяло се обяснява от падащите върху него слънчеви лъчи. Забравя се обаче напълно, че по своите пълни със съдържание определения този характер не може никога да се счита като последствие на тези условия. Условията могат да имат едно определящо влияние, но те не са една съдържаща причина. Ние сме наистина в състояние да кажем: Под впечатлението на това или онова състояние на нещата един вид трябваше да се развие така, че да се развие по-особено този или онзи орган; обаче съдържателната част, специфично-органичното не може да бъде извлечено отвъншните условия. Едно органическо същество би имало съществените свойства а, в, с; но в своето развитие то е попаднало под влиянието на определени външни условия.
към текста >>

19. 03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ. GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Това възбуждение на нервното окончание трябва да стигне чрез нерва до централния орган и тук само може да се извърши това, от което, въз основа на чието механическите процеси в мозъка, се предизвиква усещането.
Към доводите на физиката трябва да прибавим и доводите на физиологията. Първата изучава явленията, извършващи се вън от нашия организъм и отговарящи на възприятията; втората се стреми да изучава процесите и собственото тяло на човека, които стават през време, когато в нас е предизвикало известно усетно качество. Физиологията учи, че епидермисът е съвършено нечувствителен към раздразненията на външния свят. Така например, за да могат въздействията на външния свят да възбудят окончанията на нашите осезателни нерви в периферията на нашето тяло, процесът на трептенията трябва да бъде продължителен отначало през епидермиса. При усещането на слуха или зрението, външният процес на движението преди да стигне до нерва се изменя освен това в цяла редица предавателни органи на сетивата. Това възбуждение на нервното окончание трябва да стигне чрез нерва до централния орган и тук само може да се извърши това, от което, въз основа на чието механическите процеси в мозъка, се предизвиква усещането.
към текста >>

20. 04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Рудиментарният орган на животното, нямащ, може би, при по-късната, осветена вече от познанието степен на познанието, никакво значение за неговото развитие и живот, има еднакво право на внимание, както и най-благородната и необходима част на организма.
Такова начало може да бъде направено само с непосредствено дадения образ на света, т.е. с този образ на света, който стои пред човека, преди той да го е подложил на някакъв начин на процеса на познанието, преди той да е направил и най-малкото изказване върху него, преди да е предприел и най-малкото негово определение чрез мисленето. Това, което тогава преминава покрай нас и ние преминаваме покрай него, това е един лишен от всякаква връзка и все пак неразделен на индивидуални части образ на света/1/, в който нищо не е отделено едно от друго, нищо не е обусловено едно от друго и нищо не се определя едно от друго, това е непосредствено даденото. /*1 Разделянето на индивидуални части от съвършено слято дадения образ на света е вече акт на мислителната дейност/. На тази степен на съществуванието ако можем да употребим този израз нито един предмет, нито едно събитие не се явява по-важно, по-значително от друго. Рудиментарният орган на животното, нямащ, може би, при по-късната, осветена вече от познанието степен на познанието, никакво значение за неговото развитие и живот, има еднакво право на внимание, както и най-благородната и необходима част на организма. До момента на всяка познавателна дейност в образи на света нищо не се явява като субстанция, нищо като случайност, нищо като причина или действие; противоположностите на материята и духа, на тялото и душата, още не са създадени. Но за намиращия се на тази степен образ на света ние трябва да се въздържаме от всяко друго сказуемо. Този образ на света ни може да бъде разбираем нито като субективен или обективен, нито като случаен или необходим; дали той е вещ в себе си или просто представа, това не бива да решаваме на тази степен. Както вече видяхме, познанията на физиката и физиологията, съблазняващи ни да подведем даденото под една от посочените категории, не могат да бъдат поставени начело на теорията на познанието.
към текста >>

21. 06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Аз намирам това най-ясно изразено във "Встъпителните лекции в Наукоучението, четени през есента на 1813 година в Берлинския университет"/1/: "Това учение предполага един съвършено нов сетивен орган, разриващ един нов свят, който за обикновения човек никак не съществува".
Който наблюдава само света на обектите, той не познава, че "Азът" още само ги създава. Обаче който наблюдава "Аза" в неговия акт на построението, той вижда основанието на готовия образ на света; той знае, благодарение на какво възниква този образ; за него той се явява като следствие, за което му са дадени предпоставки. Обикновеното съзнание вижда само това, което е положено, което така или иначе е определено. На него му липсва разбирането на първичните положения, на основите: защо е положено именно така, а не иначе. Да добие знание за тези първични положения, в това се състои задачата на едно съвършено ново чувство. Аз намирам това най-ясно изразено във "Встъпителните лекции в Наукоучението, четени през есента на 1813 година в Берлинския университет"/1/: "Това учение предполага един съвършено нов сетивен орган, разриващ един нов свят, който за обикновения човек никак не съществува". Или: "Сега е ясно определен светът на новото сетиво и чрез него самото това сетиво; той е виждане на първичните положения, на която се основава съждението: нещо е; основание на битието, което именно поради това, че е такова, не само е, но е битието"/2/.
към текста >>

22. 06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ GA_4 Философия на свободата

Вярно е, че за мен няма възприятие без съответния сетивен орган.
Същото се отнася за нервната проводимост и мозъчния процес, както и за процеса в самата душа, чрез който от хаоса на многообразните усещания трябва да се построяват неща. Ако приема първото мисловно кръгово движение за вярно и премина още веднъж съставките на моя акт на познанието, той ще се окаже тъкан от представи, които обаче като такива не могат да въздействат една на друга. Не мога да кажа, че представата ми за обекта въздейства на представата ми за окото и че от това взаимодействие произтича представата за цвета. Но това не ми е и нужно. Защото описаният ход на мисълта проявява пълната си невъзможност веднага щом ми стане ясно, че моите сетивни органи и техните дейности, моите нервни и душевни процеси също могат да ми бъдат дадени само чрез възприятието. Вярно е, че за мен няма възприятие без съответния сетивен орган. Но също така няма сетивен орган без възприятие. От моето възприятие за маса мога да премина към окото, което я вижда, към кожните нерви, които я опипват; но какво става в тях отново мога да узная само от възприятието. И тогава скоро забелязвам, че в процеса, протичащ в окото, няма следа от сходство с онова, което възприемам като цвят. Цветовото си възприятие не мога да унищожа с това, че показвам процеса в окото, който протича в него по време на възприятието. В нервните и мозъчните процеси също не откривам цвета; аз само свързвам нови възприятия в рамките на организма ми с първото, което наивният човек пренася извън своя организъм.
към текста >>

Но също така няма сетивен орган без възприятие.
Ако приема първото мисловно кръгово движение за вярно и премина още веднъж съставките на моя акт на познанието, той ще се окаже тъкан от представи, които обаче като такива не могат да въздействат една на друга. Не мога да кажа, че представата ми за обекта въздейства на представата ми за окото и че от това взаимодействие произтича представата за цвета. Но това не ми е и нужно. Защото описаният ход на мисълта проявява пълната си невъзможност веднага щом ми стане ясно, че моите сетивни органи и техните дейности, моите нервни и душевни процеси също могат да ми бъдат дадени само чрез възприятието. Вярно е, че за мен няма възприятие без съответния сетивен орган. Но също така няма сетивен орган без възприятие. От моето възприятие за маса мога да премина към окото, което я вижда, към кожните нерви, които я опипват; но какво става в тях отново мога да узная само от възприятието. И тогава скоро забелязвам, че в процеса, протичащ в окото, няма следа от сходство с онова, което възприемам като цвят. Цветовото си възприятие не мога да унищожа с това, че показвам процеса в окото, който протича в него по време на възприятието. В нервните и мозъчните процеси също не откривам цвета; аз само свързвам нови възприятия в рамките на организма ми с първото, което наивният човек пренася извън своя организъм. Аз само преминавам от едно възприятие към друго.
към текста >>

23. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Без функциониращото мислене рудиментарният орган на животното, който не е от значение за неговия живот, ни се струва равностоен на най-важната част на тялото.
Нека само се вгледаме в света на възприятието: Той ни се представя като проста паралелност в пространството и последователност във времето, като струпване от единичности без връзка помежду им. Никое от нещата, които се появяват и се оттеглят от сцената на възприемането, няма някаква забележима непосредствена връзка с друго, която да бъде възприемана. Тук светът представлява разнообразие от равностойни обекти. Нито един от тях не играе по-голяма роля от другия в световния гмеж. Речем ли да си изясним дали един факт има по-голямо значение от друг, ние трябва да се допитаме до нашето мислене. Без функциониращото мислене рудиментарният орган на животното, който не е от значение за неговия живот, ни се струва равностоен на най-важната част на тялото. Отделните факти проявяват своето значение за себе си и за останалите части на света едва когато мисленето прокара нишките си от една същност към друга. Това е съдържателната дейност на мисленето. Защото само чрез едно съвсем определено конкретно съдържание аз мога да зная защо охлювът се намира на по-низша степен на организация в сравнение с лъва. Простото съзиране, възприятието, не ми дава никакво съдържание, което би могло да ме осведоми за съвършенството на организацията.
към текста >>

Продължавам нататък и изследвам процесите, установени от мен по пътя от предмета до моя сетивен орган.
Нека приемем, че в съзнанието ми се появява определено възприятие, например за червено. При по-нататъшното разглеждане се оказва, че възприятието стои във взаимовръзка с други възприятия, например с определена фигура, с топлинни и осезателни възприятия. Тази взаимовръзка означавам като обект на сетивния свят. Сега мога да се запитам: какво още - освен посоченото - се намира в онзи пространствен отрязък, в който ми се явяват горните възприятия. В тази част на пространството установявам механични, химически и други процеси. Продължавам нататък и изследвам процесите, установени от мен по пътя от предмета до моя сетивен орган. Мога да открия двигателни процеси в еластична среда, които по своята същност да нямат ни най-малко общо с първоначалните възприятия. Същия резултат получавам, когато изучавам по-нататъшното предаване от сетивния орган към мозъка. Във всяка от тези области аз добивам нови възприятия; но онова, което като спойка пронизва раздалечените в пространството и времето възприятия, е мисленето. На мен трептенията на въздуха, които предават звука, са ми дадени като възприятия точно както и самият звук. Но мисленето подрежда едно до друго всички тези възприятия и ги показва в техните взаимоотношения.
към текста >>

Същия резултат получавам, когато изучавам по-нататъшното предаване от сетивния орган към мозъка.
Тази взаимовръзка означавам като обект на сетивния свят. Сега мога да се запитам: какво още - освен посоченото - се намира в онзи пространствен отрязък, в който ми се явяват горните възприятия. В тази част на пространството установявам механични, химически и други процеси. Продължавам нататък и изследвам процесите, установени от мен по пътя от предмета до моя сетивен орган. Мога да открия двигателни процеси в еластична среда, които по своята същност да нямат ни най-малко общо с първоначалните възприятия. Същия резултат получавам, когато изучавам по-нататъшното предаване от сетивния орган към мозъка. Във всяка от тези области аз добивам нови възприятия; но онова, което като спойка пронизва раздалечените в пространството и времето възприятия, е мисленето. На мен трептенията на въздуха, които предават звука, са ми дадени като възприятия точно както и самият звук. Но мисленето подрежда едно до друго всички тези възприятия и ги показва в техните взаимоотношения. Ние не можем да твърдим, че извън пряко възприеманото има друго освен онова, което бива опознавано посредством идейните (разкриваеми чрез мисленето) взаимовръзки на възприятията. Следователно излизащата извън чисто възприеманото връзка на обектите на възприемането със субекта на възприемането, е чисто идейна, тоест изразима само чрез понятия.
към текста >>

24. 08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ GA_4 Философия на свободата

Ако не съществуваше око, към възприятието за механично разтърсване в близост до него нямаше да се присъедини възприятието за светлинен ефект; без наличието на орган на слуха нямаше да има звуково възприятие и т. н.
Същият натиск мога да възприема чрез окото като светлина, чрез ухото като тон. Един електрически удар възприемам чрез окото като светлина, чрез ухото като звук, чрез кожните нерви като тласък, чрез органа на обонянието като мирис на фосфор. Какво следва от този факт? Само едно: Аз възприемам един електрически удар (респ. натиск) и после светлинен ефект или тон, или съответно даден мирис и т. н. Ако не съществуваше око, към възприятието за механично разтърсване в близост до него нямаше да се присъедини възприятието за светлинен ефект; без наличието на орган на слуха нямаше да има звуково възприятие и т. н. С какво право може да се каже, че без органи на възприятието целият процес не би бил налице? Ако от обстоятелството, че един електрически процес предизвиква светлина в окото, някой заключава, че усещаното от нас като светлина е само механичен двигателен процес извън нашия организъм, той забравя, че преминава само от едно възприятие към друго, а не към нещо извън възприятието. Точно както може да се каже, че окото възприема един механичен двигателен процес в близост до себе си като светлина, така може да се твърди, че една закономерна промяна в даден обект се възприема от нас като двигателен процес. Ако по периферията на въртящ се диск нарисувам един кон дванайсет пъти, и то точно в положенията, които тялото му заема по време на бягане, чрез завъртане на диска аз мога да предизвикам илюзията за движение. Необходимо е само да гледам през един отвор, и то така, че в съответните интервали от време да виждам последователните положения на коня.
към текста >>

25. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

Защото, макар интуитивно изживяваното мислене да представлява - от една страна - деен процес, протичащ в човешкия Дух, в същото време то - от друга страна - е духовно възприятие, схващано без сетивен орган.
Обозначението „действителност" не може да се намира извън мисленето. Следователно не бива да се твърди например, че сетивният начин на възприемане бил единствената гаранция за действителността. Това, което се явява като възприятие, човекът просто трябва да очаква по житейския си път. Би могло само да се постави въпросът дали от гледната точка, следваща единствено от интуитивно изживяваното мислене, е правомерно да се очаква, че освен сетивното, човекът може да възприема също и нещо духовно? Това очакване е правомерно. Защото, макар интуитивно изживяваното мислене да представлява - от една страна - деен процес, протичащ в човешкия Дух, в същото време то - от друга страна - е духовно възприятие, схващано без сетивен орган. То е възприятие, в което действащ е самият възприемащ и е самодейност, която същевременно бива възприемана. При интуитивно изживяваното мислене човекът и като възприемащ бива пренасян в един духовен свят. Онова, което в този свят му се явява като възприятие така, както духовният свят се явява на собственото му мислене, човекът опознава като свят на духовните възприятия. Спрямо мисленето този свят на възприятията би имал същото отношение, както светът на сетивните възприятия спрямо сетивността. Докато го изживява, светът на духовните възприятия не може да бъде нещо чуждо за човека, понеже при интуитивното мислене той вече има едно изживяване, което носи чисто духовен характер.
към текста >>

26. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма.
С разбирането на идеалистите, приписващи на истината самостоятелна стойност, искащи да и придадат един „чист, по-висш произход“ от този на инстинктите, Ницшевият стремеж няма нищо общо. Той смята човешките възгледи за резултат на природни сили, както естествоизпитателят обяснява устройството на окото от взаимодействието на природни сили. Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма. Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието. Ако все още има естествоизпитатели и философи, които отричат всяко творение на природата според цели, но се придържат към нравствения идеализъм и виждат в историята осъществяването на божествена воля, на идеален ред на нещата, това представлява инстинктивна половинчатост. На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития. Когато човек вярва, че преследва идеал, който не произлиза от действителността, той вярва в това само защото не познава инстинкта, от който произлиза този идеал.
към текста >>

Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието.
С разбирането на идеалистите, приписващи на истината самостоятелна стойност, искащи да и придадат един „чист, по-висш произход“ от този на инстинктите, Ницшевият стремеж няма нищо общо. Той смята човешките възгледи за резултат на природни сили, както естествоизпитателят обяснява устройството на окото от взаимодействието на природни сили. Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма. Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието. Ако все още има естествоизпитатели и философи, които отричат всяко творение на природата според цели, но се придържат към нравствения идеализъм и виждат в историята осъществяването на божествена воля, на идеален ред на нещата, това представлява инстинктивна половинчатост. На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития. Когато човек вярва, че преследва идеал, който не произлиза от действителността, той вярва в това само защото не познава инстинкта, от който произлиза този идеал.
към текста >>

27. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Недоразвитият орган на един организъм, който може би е без значение за развитието на живота, стои там точно със същата претенция за внимание, както и най-развитата част на организма, докато ние просто наблюдаваме обективните факти.
Хората със слаби познавателни инстинкти не се осмеляват от изграждащата понятия сила на личността си да придават значение на световните явления. Те искат пред сетивата им да пристъпи „закономерността на природата“ като обективен факт. Един субективен, оформен според организацията на човешкия дух световен образ им се струва без стойност. Но простото наблюдение на световните събития ни предоставя само един световен образ без връзка и без детайли. На обикновения наблюдател на нещата никой обект или събитие не му се струва по-важно и значимо от друго. Недоразвитият орган на един организъм, който може би е без значение за развитието на живота, стои там точно със същата претенция за внимание, както и най-развитата част на организма, докато ние просто наблюдаваме обективните факти. Причина и следствие са следващи едно след друго явления, които преливат едно в друго, без нещо да е разделено, докато ние просто наблюдаваме. Когато с нашето мислене направим така, че преливащите едно в друго явления да се отделят и мисловно едно след друго да се свържат, може да се види една закономерна взаимовръзка. Мисленето обявява едното явление за причина, а другото за следствие. Ние виждаме една дъждовна капка да пада върху почвата и да образува вдлъбнатинка. Същество, което не може да мисли, няма да види тук причина и следствие, а само последователност от явления.
към текста >>

28. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Защото представата е само следствието, което „нещото в себе си“ упражнява върху моя орган на познание.
Цялото човешко познание, според мнението на Шопенхауер, произлиза от два корена: от живота на представата и от възприемането на волята, която действа в нас. „Нещото в себе си“ се намира отвъд света на нашата представа. Защото представата е само следствието, което „нещото в себе си“ упражнява върху моя орган на познание. Аз познавам само въздействията на нещата, но не и самите неща. И тези въздействия са именно моите представи. Не познавам слънце и земя, само едно око, което вижда слънце, и една ръка, която чувства земя. Човекът знае единствено, „че светът, който го обкръжава, е там само като представа, това означава, само във връзка с друго, с представяното, което е той самият“. (Шопенхауер, „Светът като воля и представа“) Но човек не си представя просто света, а също така действа в него.
към текста >>

29. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Чрез жестовете му говори ма-гичното“ („Раждането на трагедията“, § I) В това дионисиево състояние човек се самозабравя, повече не се чувства като индивидуалност, а като орган на всеобщата световна воля.
Епосът, пластиката са достижение на аполо-новото изкуство. Лириката и музиката произлизат от дионисиевия импулс. Дионисиево настроеният човек се прониква с мировия дух и чрез своите действия проявява неговата същност. Той самият става произведение на изкуството. „Пеейки и танцувайки, човек се изразява като член на една по-висша общност: той е забравил да върви и да говори и е на път да се издигне с танц в ефира. Чрез жестовете му говори ма-гичното“ („Раждането на трагедията“, § I) В това дионисиево състояние човек се самозабравя, повече не се чувства като индивидуалност, а като орган на всеобщата световна воля. В празничните игри, провеждани в прослава на бог Дионис, Ницше вижда дионисиевото изразяване на човешкия дух. Той си представя, че драматическото изкуство при гърците е възникнало от такива игри. Извършено е по-висше обединение между дионисиевото и аполоновото начало. В античната драма се създава аполоново отражение на дионисиево възбудения човек.
към текста >>

30. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

От един възглед относно неговия "Аз", който му представя този Аз като негова същност, човекът се издига до един такъв, който му по казва този Аз само като орган, в който действа Мировото същество.
От един възглед относно неговия "Аз", който му представя този Аз като негова същност, човекът се издига до един такъв, който му по казва този Аз само като орган, в който действа Мировото същество. В кръга на представите изложени в посоченото съчинение това означава: "Когато човек може да стигне дотам, че да чувства себе си принадлежащ на Бога, както ръката принадлежи на човека, той трябва да се задоволи с това и да не търси по-нататък." /54та глава/. Това не ще означава, че човек трябва да спре в определена точка на неговото развитие, но, когато е стигнал толкова далеч, той не трябва по-нататък, в смисъла на горните думи, да прави изследвания относно значението на ръката, а да използва ръката, за да служи тя на тялото, на което принадлежи.
към текста >>

31. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Този процес упражнява едно действие върху моя сетивен орган; моята нервна система превежда полученото впечатление до моя мозък.
Обаче един знак не е нужно да има някакво подобие с това, за което то служи като знак. Отношението между двете се ограничава в това, че същият обект, който произвежда своето въздействие при същите обстоятелства, предизвиква същия знак и че следователно различните знаци отговарят винаги на различните въздействия..... Когато ягодови плодове от определен вид образуват същевременно червен пигмент и захар, тогава в нашето усещане винаги ще се намерят заедно при ягоди от тази форма и червеният цвят и сладкият вкус." /виж Хелмхолц: фактите на възприятието, стр.12 и след./. Аз описах подобно този начин на мислене в моята книга "Философия на свободата" /Берлин, Философско-антропософско издателство/ и в книгата "Загадки на философията", 1918 г. Нека следваме стъпка по стъпка хода на мислите, който е свойствен на този възглед. Вън в пространството се предполага един процес. Този процес упражнява едно действие върху моя сетивен орган; моята нервна система превежда полученото впечатление до моя мозък. Сега аз имам усещането на "червено". Казва се сега: Следователно усещането на червено не съществува вън; то е вътре в мене. Всички наши усещания са само знаци навъншни процеси, за чието действително качество ние не знаем нищо. Ние живеем и тъчем в нашите усещания и не знаем нищо за техния произход. В смисъла на този начин на мислене можем да кажем: Ако не бихме имали око, не би съществувал никакъв цвят; тогава нищо не би превърнало неизвестния нам процес в усещането на "червено".
към текста >>

32. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

При сетивното познание инструментът/сетивният орган/ и предметът, "отражението" стоят един срещу друг.
При сетивното познание инструментът/сетивният орган/ и предметът, "отражението" стоят един срещу друг. "При естественото познание трябва да бъдат налице две неща: Предметът или отражението, който трябва да бъде познат и видян от очите; и окото или познавателят, което вижда и познава предмета. И тъй, съпостави тези две неща: Дали познанието идва от предмета в окото; или дали съждението и познанието се разлива от окото в предмета." /Златната дръжка,9.гл./. Сега Вайгел си казва: Ако познанието би се вливало от предмета /отражението/ в окото, тогава от същия предмет би трябвало във всички очи да се получи същото и съвършено познание. Но това не е така, а всеки вижда според способността на неговите очи. Само очите, а не отражението, могат да бъдат виновни за това, че от един и същ предмет могат да се получат различни представи.
към текста >>

Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него.
Това, което звучи срещу нас от съчиненията на Гьорлицкия обущар Яков Бьоме /1575-1624 г./ е като едно възкликване на Природата, която, достигнала върха на своето ставане /развитие/, се удивлява на своята същност. Пред нас се явява един човек, чиито думи имат крила, изтъкан от изпълващо с блаженство чувство, че вижда да просиява в себе си знанието на висша Мъдрост. Яков Бьоме описва своето състояние като едно благочестие, което иска да бъде само мъдрост, и като една мъдрост, която иска да живее само в благочестие: "Когато воювах и се борех с подкрепата на Бога, в моята душа изгря една чудесна светлина, която беше напълно чужда на дивата природа и в която аз познах, що е Бог и що е човекът и що възнамерява Бог да стори с човек". Яков Бьоме не се чувствува вече като отделна личност, която изказва своите познания; той се чувства като орган на всемирния дух, който говори в него. Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам. На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам. Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината.
към текста >>

Както е вярно, че целият човек има един живот, вярно е също, че всеки орган си има своя собствен живот.
Когато говорим в смисъла на Яков Бьоме, ние можем да дадем следния отговор. Първичното същество не живее своето съществувание в себе си. Многообразието на света участвува в това съществуване. Както човешкото тяло живее своя живот не като отделен член, а като множество членове /органи/, така и Първичното Същество. И както човешкият живот е разлят в това множество от членове /органи/, така и Първичното същество е разлято в многообразието на нещата. Както е вярно, че целият човек има един живот, вярно е също, че всеки орган си има своя собствен живот. И както не противоречи на целия хармоничен живот на човека, че неговата ръка се обръща срещу собственото тяло и го наранява, също така не е невъзможно нещата на света, които живеят живота на Първичното същество по свой собствен начин, да се обърнат един срещу други. Следователно, разделяйки се на различни животи, Първичният живот дарява на всеки живот способността да се обърне срещу Цялото. Злото не извира от доброто, а от начина, по който доброто живее. Както светлината може да свети само тогава, когато прониква тъмнината, така и Доброто може да съществува само тогава, когато прониква своята противоположност. Светлината лъчезари от "първичната основа" на тъмнината; доброто се ражда от "първичната основа" на безразличието.
към текста >>

33. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Който стига до такова виждане, той е развил в себе си един нов орган.
Той може да се търси само в това, което действително е трайно, което гледа назад към миналото и напред към бъдещето.Това виждане в посока назад и напред е именно следващата степен на познанието. То е Духът, който се изявява в сетивния свят. Той няма нищо общо със сетивния свят. Той не възниква и не се разрушава както сетивните явления. Който живее в сетивния свят, той има скрит в себе си този Дух, който прониква с погледа в илюзорното естество на сетивния свят; той го има в себе си като изявяваща се действителност. Който стига до такова виждане, той е развил в себе си един нов орган. С него е станало нещо както с растението, което първо има зелени листа и след това покарва от себе си един или друг обагрен цвят. Несъмнено: Силите, от които се развива цветът, са лежали скрити в растението още преди възникването на цвета, но те стават действителност едва сега. Също и в човека, който живее само един сетивен живот, лежат скрити божествено-духовните сили, но те се проявяват едва в миста.
към текста >>

34. ВЪВЕДЕНИЕ GA_9 Теософия

Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек".
Когато Йохан Готлиб Фихте през есента на 1813 година изнася своето "учение" като зрял плод на един живот, посветен в служба на истината, в началото на своята реч, той произнася следните думи: "Това учение предоставя един изцяло нов вътрешен орган на възприятие, чрез който е даден един нов свят, който просто не съществува за отделния човек". И тогава в едно сравнение, той показва колко неразбираемо трябва да е това учение за онзи, който иска да го прецени с представите на обикновените сетива: "Нека си представим един свят, казва той, слепородени, които не познават нищо друго за нещата и за техните отношения, освен това, което те могат да на пипат. Идете при тях и започнете да им говорите за цветовете и за всички явления, които могат да се видят само с очите и да се възприемат само посредством светлината. Тогава ще се случи едно от двете: Или това, за което им говорите за тях е нищо и това е най- щастливия случай, защото така скоро ще забележите грешката си; или, ако не сте в състояние да им отворите очите, то тогава трябва да прекратите напразните приказки".
към текста >>

35. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

У човека той е относително най-големия орган в целия организъм.
Цялото тяло на човека е устроено така, че то намира в органа на Духа, в мозъка, своята връхна точка. Строежът на човешкия мозък може да се разбере само тогава, когато той се разгледа с оглед на неговата задача. Тя се състои в това, че мозъкът е телесната основа на мислещия Дух. Това се потвърждава от едно сравнително изследване на животинския свят. У земноводните главния мозък е още малък за разлика от гръбначните; при бозайниците той става по-голям. У човека той е относително най-големия орган в целия организъм.
към текста >>

Физическите органи са "слепи" за нея, както и за онзи орган, чрез който животът може да се възприема като такъв.
Относно възприемането на Сетивната Душа трябва да се каже същото, което бе казано по-горе по отношение на етерното тяло. Физическите органи са "слепи" за нея, както и за онзи орган, чрез който животът може да се възприема като такъв. Но така както чрез този орган се възприема етерното тяло, чрез един още по-висш орган може да се възприеме по свръхсетивен начин и вътрешния свят на усещанията. Човекът усеща по този начин не само впечатленията от физическия и жизнен свят, той съзерцава усещанията. За наблюдател с такъв възприемателен орган, сетивният свят на другите хора става обективна действителност. Не трябва да смесваме животът на нашите усещания с този на другите хора.
към текста >>

Но така както чрез този орган се възприема етерното тяло, чрез един още по-висш орган може да се възприеме по свръхсетивен начин и вътрешния свят на усещанията.
Относно възприемането на Сетивната Душа трябва да се каже същото, което бе казано по-горе по отношение на етерното тяло. Физическите органи са "слепи" за нея, както и за онзи орган, чрез който животът може да се възприема като такъв. Но така както чрез този орган се възприема етерното тяло, чрез един още по-висш орган може да се възприеме по свръхсетивен начин и вътрешния свят на усещанията. Човекът усеща по този начин не само впечатленията от физическия и жизнен свят, той съзерцава усещанията. За наблюдател с такъв възприемателен орган, сетивният свят на другите хора става обективна действителност. Не трябва да смесваме животът на нашите усещания с този на другите хора.
към текста >>

За наблюдател с такъв възприемателен орган, сетивният свят на другите хора става обективна действителност.
Относно възприемането на Сетивната Душа трябва да се каже същото, което бе казано по-горе по отношение на етерното тяло. Физическите органи са "слепи" за нея, както и за онзи орган, чрез който животът може да се възприема като такъв. Но така както чрез този орган се възприема етерното тяло, чрез един още по-висш орган може да се възприеме по свръхсетивен начин и вътрешния свят на усещанията. Човекът усеща по този начин не само впечатленията от физическия и жизнен свят, той съзерцава усещанията. За наблюдател с такъв възприемателен орган, сетивният свят на другите хора става обективна действителност. Не трябва да смесваме животът на нашите усещания с този на другите хора.
към текста >>

Който притежава гореспоменатия орган за "съзерцаване" на Сетивната Душа, той ще я види като ограничена от тялото.
И понеже етерното тяло е животът на физическото тяло, то Сетивната Душа зависи и от него по един коствен начин. Само при едно добре устроено и правилно функциониращо око са възможни адекватните възприятия на цветовете. Така тялото влияе на Сетивната Душа като определя и ограничава нейната дейност. Тази дейност живее вътре в душата посредством границите, поставени от тялото. Тялото, следователно, е изградено от минерални вещества, оживено е от етерното тяло, като самото то ограничава Сетивната Душа. Който притежава гореспоменатия орган за "съзерцаване" на Сетивната Душа, той ще я види като ограничена от тялото.
към текста >>

36. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

Както някога душата е предала на Духа впечатленията от външния свят, за да получат те елемента "трайност", така сега тя като орган на Духа превръща предоставените и от него способности в действия, които в своите последици също придобиват елемента трайност.
Но физическия свят, в който прониква човешкият Дух, не му е непознат. В него са отпечатани следите от миналите действия. Нещо от този свят му принадлежи и носи отпечатъка на неговото същество. Между тях има определено родство. Както някога душата е предала на Духа впечатленията от външния свят, за да получат те елемента "трайност", така сега тя като орган на Духа превръща предоставените и от него способности в действия, които в своите последици също придобиват елемента трайност. Така душата фактически е влята в тези действия. В последиците от своите действия, душата на човека живее един втори, самостоятелен живот. Това ни кара да вникваме в начина, по който съдбата се проявява в живота. Например, нещо "сполетява" човека. Най-напред той е склонен да разглежда това събитие, което го "сполита", като някаква "случайност".
към текста >>

37. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ GA_9 Теософия

Дали човек може да се увери в действителността на един предмет или на едно същество, зависи от това дали той притежава подходящия орган за тяхното възприемане, подходящо сетиво.
Дали човек може да се увери в действителността на един предмет или на едно същество, зависи от това дали той притежава подходящия орган за тяхното възприемане, подходящо сетиво.
към текста >>

38. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

И за да не бъде смущаван в наблюдението си, той може да "отваря" единия или другия орган, а респективно да "затваря" останалите.
Ето как "ясновидецът" притежава, така да се каже, три вида органи за трите вида цветове. И за да не бъде смущаван в наблюдението си, той може да "отваря" единия или другия орган, а респективно да "затваря" останалите. Разбира се, възможно е той да е развил само единия от тези органи, който съответствува на първия вид цветове. Тогава той ще вижда само една аура, а другите две ще останат невидими за него. В друг случай някой може да възприема първите две аури, но не и третата. Най-висшата "ясновидска дарба" се състои в това, човек да възприема и трите аури, като за целите на духовното изследване, той да насочва вниманието си към всяка една от тях.
към текста >>

39. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Духовният възприемателен орган, намиращ се в близост до ларинкса, позволява да се вникне с ясновиждащ поглед в начина на мислене, характерен за другите хора, както и да се разбират истинските закони на природните явления.
Духовният възприемателен орган, намиращ се в близост до ларинкса, позволява да се вникне с ясновиждащ поглед в начина на мислене, характерен за другите хора, както и да се разбират истинските закони на природните явления. Органът в близост до сърцето позволява на ясновиждащото познание да вникне в душевното състояние на другите душевни същества и който го е развил в достатъчна степен, може да се добере също и до скритите сили в животинския и растителен свят. Сетивният орган разположен в пъпната област възприема душевните способности и таланти, като наред с това той вниква в значението, което имат животните, растенията, металите, атмосферните явления и т. н. за природния свят. Органът в близост до ларинкса има 16 "листа" или "лъчи"; този до сърцето 12; а този до пъпа 10.
към текста >>

Сетивният орган разположен в пъпната област възприема душевните способности и таланти, като наред с това той вниква в значението, което имат животните, растенията, металите, атмосферните явления и т. н.
Духовният възприемателен орган, намиращ се в близост до ларинкса, позволява да се вникне с ясновиждащ поглед в начина на мислене, характерен за другите хора, както и да се разбират истинските закони на природните явления. Органът в близост до сърцето позволява на ясновиждащото познание да вникне в душевното състояние на другите душевни същества и който го е развил в достатъчна степен, може да се добере също и до скритите сили в животинския и растителен свят. Сетивният орган разположен в пъпната област възприема душевните способности и таланти, като наред с това той вниква в значението, което имат животните, растенията, металите, атмосферните явления и т. н. за природния свят. Органът в близост до ларинкса има 16 "листа" или "лъчи"; този до сърцето 12; а този до пъпа 10.
към текста >>

Ясновидецът, разполагащ с този духовно-душевен орган, усеща как от фигурите, които той възприема, се излъчва душевна топлина и душевен хлад.
Ясновидецът, разполагащ с този духовно-душевен орган, усеща как от фигурите, които той възприема, се излъчва душевна топлина и душевен хлад. Нека да си представим, че един ясновидец е развил сам 16-листния, но не и 12-листния лотосов цвят. В този случай той би свързал доброжелателната мисъл само с гореописаните фигури. Ако е развил и двата свръхсетивни органа, той забелязва също и онова излъчване на тази мисъл, което оприличихме на душевна топлина. Между другото ще отбележим, че в хода на окултното обучение никога едното сетиво не се развива без другото, така че примерът има само илюстративна стойност. Благодарение на 12-листния лотосов цвят, ясновидецът стига и до едно много по-дълбоко разбиране за същността на природните процеси.
към текста >>

Ако човек днес действува по един начин, а утре по друг, той никога няма да развие този свръхсетивен орган.
На Второ Място окултният ученик се стреми да внесе същата последователност и ред в своите действия. Това качество наричаме "контрол на действията". Всяка непоследователност и дисхармония в поведението деформират лотосовия цвят за който става дума. Когато окултният ученик предприеме определено действие, той задължително ще го постави в логическа връзка със своето дотогавашно поведение. Ако човек днес действува по един начин, а утре по друг, той никога няма да развие този свръхсетивен орган.
към текста >>

Четвъртото качество; стремежът към освобождаване, спомага за узряването на етерния орган в близост до сърцето.
Вече говорихме за 6-те добродетели, от които се състои Третото душевно качество. Те са свързани с 12-листния лотосов цвят в сърдечната област. Към него, както споменахме, трябва да се насочат жизнения поток на етерното тяло. Четвъртото качество; стремежът към освобождаване, спомага за узряването на етерния орган в близост до сърцето. Когато това качество се превърне в душевен навик, човек се освобождава от всичко, което е свързано единствено с неговите лични особености. Той престава да съди за нещата от своя гледна точка. Ограничаващите рамки на неговия Аз изчезват. Тайните на духовния свят започват да проникват навътре в него и това всъщност е истинското освобождаване. Защото тези ограничаващи рамки непрекъснато ни принуждават да се отнасяме към нещата и съществата единствено от личната гледна точка.
към текста >>

40. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Когато окултният ученик постигне това равнище на Азовия живот, или още по времето, когато се издига към висшето съзнание, за него става ясно как може да пробуди духовните възприемателни способности в сърдечната област, респективно свръхсетивния етерен орган и как чрез него да насочва етерните потоци, за които става дума в предишните глави.
Когато окултният ученик постигне това равнище на Азовия живот, или още по времето, когато се издига към висшето съзнание, за него става ясно как може да пробуди духовните възприемателни способности в сърдечната област, респективно свръхсетивния етерен орган и как чрез него да насочва етерните потоци, за които става дума в предишните глави. Тази нова способност за духовни възприятия е елемент от една по-високо организирана "субстанция", която се излъчва от споменатия етерен орган и всред чудесен блясък прониква в подвижните лотосови цветове и в други разклонения на вече развитото етерно тяло. Сега то започва да свети и сияе в околния духовен свят и го прави видим за висшите сетива, както и Слънчевата светлина прави видими физическите предмети. Как точно се пораждат тези духовно-възприемателни способности в сърдечната област, може да бъде разбрано само бавно и постепенно в хода на индивидуалното развитие.
към текста >>

Тази нова способност за духовни възприятия е елемент от една по-високо организирана "субстанция", която се излъчва от споменатия етерен орган и всред чудесен блясък прониква в подвижните лотосови цветове и в други разклонения на вече развитото етерно тяло.
Когато окултният ученик постигне това равнище на Азовия живот, или още по времето, когато се издига към висшето съзнание, за него става ясно как може да пробуди духовните възприемателни способности в сърдечната област, респективно свръхсетивния етерен орган и как чрез него да насочва етерните потоци, за които става дума в предишните глави. Тази нова способност за духовни възприятия е елемент от една по-високо организирана "субстанция", която се излъчва от споменатия етерен орган и всред чудесен блясък прониква в подвижните лотосови цветове и в други разклонения на вече развитото етерно тяло. Сега то започва да свети и сияе в околния духовен свят и го прави видим за висшите сетива, както и Слънчевата светлина прави видими физическите предмети. Как точно се пораждат тези духовно-възприемателни способности в сърдечната област, може да бъде разбрано само бавно и постепенно в хода на индивидуалното развитие.
към текста >>

В действителност "Азът", който поражда въпросния духовно-възприемателен орган, не се намира в човешкото физическо тяло, а извън него.
Практически духовният свят се превръща в обект на познание единствено за този който чрез своето етерно тяло съумее да пренесе еволюционно новите възприемателни способности във външния свят и по такъв начин да осветли неговите процеси и закономерности. Следователно, ясното съзнание за един процес от духовния свят може да възникне единствено при условие, че човек сам го обгръща с духовна светлина. В действителност "Азът", който поражда въпросния духовно-възприемателен орган, не се намира в човешкото физическо тяло, а извън него. Етерният сърдечен орган е само мястото, където човек разпалва духовна светлина. Ако този орган би възникнал на друго място, получените духовни възприятия не биха имали никаква връзка с физическия свят. Обаче човекът е длъжен да се отнася всички духовни процеси именно към физическия свят и чрез самия себе си да ги включва в него. Етерният сърдечен орган е онзи, с чиято помощ висшият Аз прави от низшия Аз свой послушен инструмент.
към текста >>

Етерният сърдечен орган е само мястото, където човек разпалва духовна светлина.
Практически духовният свят се превръща в обект на познание единствено за този който чрез своето етерно тяло съумее да пренесе еволюционно новите възприемателни способности във външния свят и по такъв начин да осветли неговите процеси и закономерности. Следователно, ясното съзнание за един процес от духовния свят може да възникне единствено при условие, че човек сам го обгръща с духовна светлина. В действителност "Азът", който поражда въпросния духовно-възприемателен орган, не се намира в човешкото физическо тяло, а извън него. Етерният сърдечен орган е само мястото, където човек разпалва духовна светлина. Ако този орган би възникнал на друго място, получените духовни възприятия не биха имали никаква връзка с физическия свят. Обаче човекът е длъжен да се отнася всички духовни процеси именно към физическия свят и чрез самия себе си да ги включва в него. Етерният сърдечен орган е онзи, с чиято помощ висшият Аз прави от низшия Аз свой послушен инструмент.
към текста >>

Ако този орган би възникнал на друго място, получените духовни възприятия не биха имали никаква връзка с физическия свят.
Практически духовният свят се превръща в обект на познание единствено за този който чрез своето етерно тяло съумее да пренесе еволюционно новите възприемателни способности във външния свят и по такъв начин да осветли неговите процеси и закономерности. Следователно, ясното съзнание за един процес от духовния свят може да възникне единствено при условие, че човек сам го обгръща с духовна светлина. В действителност "Азът", който поражда въпросния духовно-възприемателен орган, не се намира в човешкото физическо тяло, а извън него. Етерният сърдечен орган е само мястото, където човек разпалва духовна светлина. Ако този орган би възникнал на друго място, получените духовни възприятия не биха имали никаква връзка с физическия свят. Обаче човекът е длъжен да се отнася всички духовни процеси именно към физическия свят и чрез самия себе си да ги включва в него. Етерният сърдечен орган е онзи, с чиято помощ висшият Аз прави от низшия Аз свой послушен инструмент.
към текста >>

Етерният сърдечен орган е онзи, с чиято помощ висшият Аз прави от низшия Аз свой послушен инструмент.
Следователно, ясното съзнание за един процес от духовния свят може да възникне единствено при условие, че човек сам го обгръща с духовна светлина. В действителност "Азът", който поражда въпросния духовно-възприемателен орган, не се намира в човешкото физическо тяло, а извън него. Етерният сърдечен орган е само мястото, където човек разпалва духовна светлина. Ако този орган би възникнал на друго място, получените духовни възприятия не биха имали никаква връзка с физическия свят. Обаче човекът е длъжен да се отнася всички духовни процеси именно към физическия свят и чрез самия себе си да ги включва в него. Етерният сърдечен орган е онзи, с чиято помощ висшият Аз прави от низшия Аз свой послушен инструмент.
към текста >>

Обаче възможността да ги задоволи ще липсва, просто защото сетивния орган на вкуса е изчезнал.
По време на човешкия физически живот, тези астрални форми не могат да бъдат възприемани отчетливо, защото физическия живот просто ги заглушава. Например силното желание, насочено към даден предмет поражда едно отражение, освен формите, които са самото желание предизвикани в астралния свят. Ако обаче желанието бъде задоволено чрез постигането на този предмет, или ако е налице поне възможността за такова задоволяване, отражението ще бъде твърде неясно. То ще се прояви в пълния размер едва след смъртта на човека, когато душата в съответствие със своята природа продължава да изгаря в това желание, но без да може да го задоволи, понеже липсват както предмета, така и физическите сетива. Човекът, отдаден предимно на сетивните изживявания, ще изпитва например гастрономически удоволствия. Обаче възможността да ги задоволи ще липсва, просто защото сетивния орган на вкуса е изчезнал. Като последица идва това, че желанието поражда един особено активен астрален образ, който измъчва душата. Тази опитност чрез астралните образи на низшите желания след смъртта наричаме "изживявания в царството на душите". Те изчезват, когато душата се пречисти от всички желания, характерни за физическия свят. Едва тогава душата се издига в една по-висша област, която наричаме "духовен свят". Дори и съвсем слабо проявени по време на физическия живот, тези астрални образи все пак съществуват и съпровождат човека, подобно опашките на една комета.
към текста >>

41. ПОСЛЕСЛОВ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Възприемайки даден цвят, човек ангажира само своя зрителен орган, до като познавателният процес в свръхсетивния свят ангажира целия човек.
Всеки трябва ясно да разграничава двете същества, но и правилно да регулира техните взаимодействия. Той съвсем не се превръща в излишен за живота индивид, отдавайки се "по цял ден" на окултни проучвания. Впрочем нека добавим, че висшите опитности хвърлят своята светлина върху цялата същност на човека и го правят още по-усърден и действен, а не го отклоняват от непосредствените му земни задачи. Описанията в тази книга са замислени според факта, че познавателният процес насочен към свръхсетивния свят, практически ангажира целия човек. Възприемайки даден цвят, човек ангажира само своя зрителен орган, до като познавателният процес в свръхсетивния свят ангажира целия човек. Той се превръща "цял в око и ухо". Ето защо, когато описваме свръхсетивните познавателни процеси, говорим за цялостно преобразяване на човека; обикновеният човек не може да служи за мярка; той трябва да се превърне в нещо съвсем друго.
към текста >>

42. РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Защото тази способност не би намерила никакъв орган, чрез който да прояви своята дейност.
Тя не можеше да употреби тази част във външния телесен свят. Тази част от нейната сила се насочи сега към вътрешността на човека. Тя не можеше да се прояви навън; ето защо стана свободна за да гради вътрешните органи. И тук в развитието на човечеството настъпва една важна точка. По-рано това, което наричаме дух, способността на мисленето, не можеше да намери място в човека. Защото тази способност не би намерила никакъв орган, чрез който да прояви своята дейност. Душата беше използвала всичките си сили навън, за да изгражда тялото. Сега обаче душевната сила, която не намира никаква употреба навън, може да влезе във връзка със силата на духа; и чрез това свързване в тялото се развиват онези органи, които по-късно правят от човека мислещо същество. Така човекът можа да употреби една част от силата, която по-рано използваше за възпроизвеждането на своите себеподобни, за усъвършенстване на своето собствено същество. Силата, чрез която човечеството си образува мислещ мозък, е същата, чрез която в древни времена човекът се самооплождаше. Мисленето бе изкупено чрез еднополовостта.
към текста >>

Той трябваше да си извоюва мъдростта чрез работата на сетивата и на мисловния орган.
Благодарение на това те можеха да бъдат ръководители на неразвитото още младо човечество. Те бяха носители на една “прадревна мъдрост”, до разбирането на която човечеството се издига едва сега, по посочения околен път. Те се различаваха от това, което се нарича “човек” чрез факта, че бяха озарени от мъдростта, както ние от слънчевата светлина. Тази мъдрост се вливаше на лъчи в тях като свободен дар “свише”. “Човекът” беше в друго положение. Той трябваше да си извоюва мъдростта чрез работата на сетивата и на мисловния орган. Тя не се вливаше в него като свободен дар. Той трябваше да я желае. Само когато в човека живееше горещото желание за мъдрост, тогава той си я изработваше чрез сетивата и мисловния орган. Така в човешката душа трябваше да се събуди нов подтик, горещото желание, копнежът за знание. Човешката душа не можеше да притежава това желание в предишните степени от своето развитие.
към текста >>

Само когато в човека живееше горещото желание за мъдрост, тогава той си я изработваше чрез сетивата и мисловния орган.
Тази мъдрост се вливаше на лъчи в тях като свободен дар “свише”. “Човекът” беше в друго положение. Той трябваше да си извоюва мъдростта чрез работата на сетивата и на мисловния орган. Тя не се вливаше в него като свободен дар. Той трябваше да я желае. Само когато в човека живееше горещото желание за мъдрост, тогава той си я изработваше чрез сетивата и мисловния орган. Така в човешката душа трябваше да се събуди нов подтик, горещото желание, копнежът за знание. Човешката душа не можеше да притежава това желание в предишните степени от своето развитие. Нейните инстинкти бяха насочени само към формирането на един собствен сънищен живот; а не към опознаването на един външен свят, към знание. Подтикът към знание се ражда едва с разделянето на половете.
към текста >>

43. ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Преди всичко слуховият орган беше този, върху който силно въздействуваше всяко трептене на околната среда.
Ние не можем да определим този душевен живот като същински вътрешен живот. Телесните и душевните дейности и свойства не бяха още строго отделени едни от други. Душата още съизживяваше външния природен живот. Преди всичко слуховият орган беше този, върху който силно въздействуваше всяко трептене на околната среда. Всяко движение на въздуха, всяка реакция на околната среда бяха “чувани”. Вятърът и водата с техните движения говореха на човека с един “красноречив език”. Това беше възприемане на тайнствените вътрешни движения в природата, които проникваха и отзвучаваха в човешката душа. Неговата дейност беше ехо на тези въздействия. Той превръщаше звуковите възприятия в своя дейност.
към текста >>

44. ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА GA_11 Из Хрониката Акаша

Едно такова същество всъщност изцяло беше един слухов орган.
Въздействията на камъните, растенията, животните, които по това време съществуваха също само като астрални (душевни) форми, бяха чувствани като вътрешни душевни изживявания. При свързването им със Земната материя към това изживяване бе прибавено нещо съвършено ново. Външните материални процеси упражняваха въздействие върху самата душа, която сама беше облечена в една материална дреха. Отначало това бяха само двигателните процеси на този материален свят, които предизвикваха движения във вътрешността на самото етерно Земно тяло. Както днес ние възприемаме трептенето на въздуха като звук, така тези етерни същества възприемаха раздвижванията в заобикалящите ги етерни вещества. Едно такова същество всъщност изцяло беше един слухов орган. Това сетиво се разви първо. От това ние виждаме, че отделният сегашен слухов орган се образува едва по-късно.
към текста >>

От това ние виждаме, че отделният сегашен слухов орган се образува едва по-късно.
Външните материални процеси упражняваха въздействие върху самата душа, която сама беше облечена в една материална дреха. Отначало това бяха само двигателните процеси на този материален свят, които предизвикваха движения във вътрешността на самото етерно Земно тяло. Както днес ние възприемаме трептенето на въздуха като звук, така тези етерни същества възприемаха раздвижванията в заобикалящите ги етерни вещества. Едно такова същество всъщност изцяло беше един слухов орган. Това сетиво се разви първо. От това ние виждаме, че отделният сегашен слухов орган се образува едва по-късно.
към текста >>

Тя достави материала, от който постепенно се разви нашият слухов орган.
Трябва да си представим, че светът на усещането на тези предшественици на човека беше един съвсем общ, неопределен свят. Само две от нашите днешни форми на усещането бяха вече обособени: Слуховото усещане и осезанието. Чрез изменението както на тялото, така и на физическата околна среда не цялата човешка форма беше вече годна да бъде, така да се каже, “ухо”. Една обособена част на тялото остана годна от сега нататък да съизживява сътресенията, които бяха от фино естество. Тя достави материала, от който постепенно се разви нашият слухов орган. Но като орган на осезанието по-нататък остана цялото останало тяло.
към текста >>

Но като орган на осезанието по-нататък остана цялото останало тяло.
Трябва да си представим, че светът на усещането на тези предшественици на човека беше един съвсем общ, неопределен свят. Само две от нашите днешни форми на усещането бяха вече обособени: Слуховото усещане и осезанието. Чрез изменението както на тялото, така и на физическата околна среда не цялата човешка форма беше вече годна да бъде, така да се каже, “ухо”. Една обособена част на тялото остана годна от сега нататък да съизживява сътресенията, които бяха от фино естество. Тя достави материала, от който постепенно се разви нашият слухов орган. Но като орган на осезанието по-нататък остана цялото останало тяло.
към текста >>

45. ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Вярно е, че човешкият орган на ума бе образуван под чистото ръководство на Лунните богове, обаче тези богове бяха оставили образуваното да дреме; те нямаха никакъв интерес да си служат с него.
Така човекът беше поставен под двойно ръководство. В неговата долна част той стои под властта на Лунните богове, а в неговата развита личност той стои под ръководството на онези същества, които се обхващат с името “Луцифер”, което е името на техния регент. Луциферическите богове завършват тяхното собствено развитие, като си служат с пробудените човешки умствени способности. Те не можеха да стигнат по-рано до тази степен. С това обаче те същевременно дават на човека заложбата за свободата и за различаването на “доброто” и “злото”. Вярно е, че човешкият орган на ума бе образуван под чистото ръководство на Лунните богове, обаче тези богове бяха оставили образуваното да дреме; те нямаха никакъв интерес да си служат с него. Те притежаваха собствените си умствени способности. Луциферическите същества имаха интерес да развият човешкия ум, да го насочат към Земните неща заради самите себе си. С това те станаха учители на човека за всичко онова, което може да бъде извършено чрез човешкия ум. Но те не можеха да бъдат нищо по-нататък, освен подбудителите. Те не можеха да развият ума в себе си, а именно само в човека.
към текста >>

46. ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

На Сатурн те бяха дали на човешкия предшественик един вид орган на ума.
Към средата на петия Слънчев кръг “Синовете на огъня” се бяха развили дотам, че сега можеха да внесат в етерното тяло способността, която по-рано упражняваха чрез физическото тяло на човека. Сега те заменят “Духовете на личността” в тяхната работа върху това етерно тяло, което чрез това става подбудител на размножителна дейност. – В това време те оставят физическото тяло на “Синовете на сумрака” (Ангели в християнството, Лунар Питрис в теософията). Междувременно последните бяха придобили смътно образно съзнание, каквото човекът ще има на Луната. На Сатурн те бяха дали на човешкия предшественик един вид орган на ума. Сега те по-нататък усъвършенстват физическите инструменти (органи) на човешкия дух, с които той ще си служи съзнателно в по-късните степени на развитието. Благодарение на това на Слънцето от половината на петия кръг нататък чрез човешкото тяло могат, още по-добре отколкото това беше възможно на Сатурн, да се изявяват Серафимите.
към текста >>

47. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган.
След смъртта Азът е потопен в този свят заедно с духовния плод, който той носи със себе си от сетивния свят. Този плод е все още свързан с онази част от астралното тяло, която е останала след периода на пречистването. От астралното тяло отпада само онази част, която след смъртта насочва своите желания и страсти към физическия живот. Потопяването на Аза в духовния свят заедно с това, което той е извлякъл от сетивния свят може да се сравни със заравянето на едно семе в плодородната почва. Както това семе привлича различни вещества и сили от своята околна среда, за да се развие в едно ново растение, така и Азът израства и се развива в духовния свят. В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган. Окото възприема светлината. Обаче без светлина не би съществувало никакво око. Същества, които живеят в тъмнина, не изграждат никакви зрителни органи. Така целият телесен човек е създаден от скритите сили на това, което неговите телесни органи са в състояние да възприемат, физическо то тяло е изградено от силите на физическия свят, етерното тяло от тези на етерния свят, астралното тяло от силите на астралния свят. Когато Азът пристъпи в духовния свят, той се оказва всред онези сили, които са останали скрити и недостъпни за физическото възприятие.
към текста >>

48. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

(Естествено трябва да сме наясно, че подобно наименование се отнася към Действителния обект, както например израза „крило", когато говорим за „белодробните крила".) По точно определен начин на медитиране, върху астралното тяло се въздействува така, че се образува един или друг духовно-душевен орган, един или друг „лотосов цвят".
В съответствие с формата на, отделните духовно-душевни органи, до която свръхсетивното съзнание имагинативно се приближава; можем да ги сравним с „лотосовите цветове". (Естествено трябва да сме наясно, че подобно наименование се отнася към Действителния обект, както например израза „крило", когато говорим за „белодробните крила".) По точно определен начин на медитиране, върху астралното тяло се въздействува така, че се образува един или друг духовно-душевен орган, един или друг „лотосов цвят". След всичко казано в тази книга, излишно е да се подчертава, че не трябва да си представяме тези „наблюдателни органи" като нещо, което е сетивен отпечатък на действителен обект. Тези органи са именно свръхсетивни и се състоят в точно определена душевна дейност. Те съществуват само дотолкова и до тогава, докато продължава тази душевна дейност. Въпросните органи не съществуват в човека като нещо, което може да се види по сетивен път, също както около човека няма никаква „мъгла", когато той например мисли. Който на всяка цена държи да си представи свръхсетивното по сетивен път, той неизбежно попада в недоразумения.
към текста >>

Всяка правилна медитация, която се практикува с оглед на имагинативното познание, оказва своето въздействие върху даден орган.
Тези органи са именно свръхсетивни и се състоят в точно определена душевна дейност. Те съществуват само дотолкова и до тогава, докато продължава тази душевна дейност. Въпросните органи не съществуват в човека като нещо, което може да се види по сетивен път, също както около човека няма никаква „мъгла", когато той например мисли. Който на всяка цена държи да си представи свръхсетивното по сетивен път, той неизбежно попада в недоразумения. Макар че тази забележка беше излишна, тя трябваше да бъде направена, защото винаги се намират устремени към свръхсетивния свят хора, които не желаят да си го представят по друг, освен по сетивен начин; а и винаги се намират противници на свръхсетивното познание, които вярват, че духовният изследовател говори за „лотосови цветове" като за фини и достъпни за сетивата форми. Всяка правилна медитация, която се практикува с оглед на имагинативното познание, оказва своето въздействие върху даден орган. (В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно. За тяхното развитие се изисква много търпение и постоянство. Ако човек притежава само онова търпение, което се изисква от обикновените условия на живота, той няма да постигне много. Защото трябва да измине дълго, много дълго време, докато органите бъдат така развити, че ученикът да получи с тях възприятия от духовния свят.
към текста >>

" са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно.
Въпросните органи не съществуват в човека като нещо, което може да се види по сетивен път, също както около човека няма никаква „мъгла", когато той например мисли. Който на всяка цена държи да си представи свръхсетивното по сетивен път, той неизбежно попада в недоразумения. Макар че тази забележка беше излишна, тя трябваше да бъде направена, защото винаги се намират устремени към свръхсетивния свят хора, които не желаят да си го представят по друг, освен по сетивен начин; а и винаги се намират противници на свръхсетивното познание, които вярват, че духовният изследовател говори за „лотосови цветове" като за фини и достъпни за сетивата форми. Всяка правилна медитация, която се практикува с оглед на имагинативното познание, оказва своето въздействие върху даден орган. (В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно. За тяхното развитие се изисква много търпение и постоянство. Ако човек притежава само онова търпение, което се изисква от обикновените условия на живота, той няма да постигне много. Защото трябва да измине дълго, много дълго време, докато органите бъдат така развити, че ученикът да получи с тях възприятия от духовния свят. В този момент за него настъпва това, което наричаме озарение, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни упражнения с цел изграждане на органите. (Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят.
към текста >>

Ученикът осъзнава, че приблизително в областта до физическото сърце, той има нов център в своето етерно тяло, който постепенно се оформя като един етерен орган.
Ученикът осъзнава, че приблизително в областта до физическото сърце, той има нов център в своето етерно тяло, който постепенно се оформя като един етерен орган. От него поемат всевъзможни потоци и движения към различните части на човешкото тяло. Най-важните потоци се насочват към лотосовите цветове, проникват през отделните им листа и излизат навън като се разливат в околното пространство като лъчи. Колкото по-развит е даден човек, толкова по-голям е ореолът около него, в който тези потоци могат да бъдат възприемани. Дори при правилно обучение, центърът в областта на сърцето не се изгражда веднага. Той трябва да бъде подготвен.
към текста >>

При неправилно развитие въпросният орган би могъл да се образува от самото начало в областта на сърцето.
Най-важните потоци се насочват към лотосовите цветове, проникват през отделните им листа и излизат навън като се разливат в околното пространство като лъчи. Колкото по-развит е даден човек, толкова по-голям е ореолът около него, в който тези потоци могат да бъдат възприемани. Дори при правилно обучение, центърът в областта на сърцето не се изгражда веднага. Той трябва да бъде подготвен. Най-напред се образува предварителен център в главата, той слиза в областта на гръкляна и накрая се разполага в близост до физическото сърце. При неправилно развитие въпросният орган би могъл да се образува от самото начало в областта на сърцето. В този случай съществува опасността вместо до спокоен и обективен поглед в свръх сетивния свят, човек да стигне до мечтателство и фантастност. По-нататък ученикът трябва да постигне независимост на особените етерни потоци и формации от физическото тяло, както и способност да си служи с тях самостоятелно. Така лотосовите цветове се превръщат за него в инструменти, с чиято помощ той привежда етерното тяло в движение. Преди да стане това, необходимо е в цялата сфера на етерното тяло да се образуват специални потоци и лъчения, които го обгръщат като в една фина мрежа, превръщайки го в самостоятелно същество. След този етап, осъществяваните в етерното тяло потоци и движения могат безпрепятствено да влязат в досег с външния духовно- душевен свят и да се свържат с него така, че външните духовно-душевни процеси да се слеят с вътрешните, с тези на човешкото етерно тяло.
към текста >>

49. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Ето защо този орган още при своето възникване е така пластичен, че човек да може сам да го формира като инструмент на своето мислене, с оглед на неговата превъплъщаваща се същност.
И следва третото нещо, по-малко известно; човек го научава чрез самия себе си, благодарение на това, което носи дълбоко в своя вътрешен свят от едно прераждане в друго. Става дума за характерния живот вътре в самия свят на мислите. С формирането на мозъка се осъществява и неговото предназначение да служи като инструмент на мисленето. Ето защо този орган още при своето възникване е така пластичен, че човек да може сам да го формира като инструмент на своето мислене, с оглед на неговата превъплъщаваща се същност. Непосредствено след раждането на човека, мозъкът е такъв, какъвто трябва да бъде според силите, унаследени от родители, прародители и т.н. Но в своето мислене човек трябва да даде израз и на своята собствена същност, разбирана като резултат от миналите земни превъплъщения. Ето защо той трябва да преобрази особеностите на своя мозък през онзи период, когато след раждането е станал физически независим от своите родители, прародители и т.н.
към текста >>

50. ПЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Човек може да развие един или друг свръхсетивен наблюдателен орган на етерното тяло по такъв начин, че да изживява един или друг свръхсетивен факт; ако иска да се насочи към трети свръх сетивен факт, той трябва отново да развие у себе си нов наблюдателен орган.
И той ще я намери само тогава, когато в хода на едно продължително вътрешно развитие, което още повече укрепва душевния живот, стигне до там, че в определен момент установява: това ограничение вече не съществува. Но тогава забелязва, че причината, поради която е бил прикован към една или друга подробност на свръхсетивния свят, лежи в собствената му душа. Човек започва да разбира, че виждането в свръхсетивния свят се различава от сетивните възприятия и по това, че в последния случай целият видим свят е такъв, само ако очите са здрави и функционират нормално. Ако с очите виждаме един предмет, с тях ще видим и друг. В свръхсетивния свят не е така. Човек може да развие един или друг свръхсетивен наблюдателен орган на етерното тяло по такъв начин, че да изживява един или друг свръхсетивен факт; ако иска да се насочи към трети свръх сетивен факт, той трябва отново да развие у себе си нов наблюдателен орган. Спрямо подобно развитие човек има усещането, сякаш съответният орган се пробужда за определена част от свръхсетивния свят. Все едно, че етерното тяло е потънало в някакво сънно състояние спрямо свръхсетивния свят и сега започва да се пробужда поотделно за всяка негова част. Действително можем да говорим за сънно и будно състояние в етерния свят. Само че тук сън и будност не са ритмично променящи се състояния, както в сетивния живот. Като състояния те съществуват у човека едновременно.
към текста >>

Спрямо подобно развитие човек има усещането, сякаш съответният орган се пробужда за определена част от свръхсетивния свят.
Но тогава забелязва, че причината, поради която е бил прикован към една или друга подробност на свръхсетивния свят, лежи в собствената му душа. Човек започва да разбира, че виждането в свръхсетивния свят се различава от сетивните възприятия и по това, че в последния случай целият видим свят е такъв, само ако очите са здрави и функционират нормално. Ако с очите виждаме един предмет, с тях ще видим и друг. В свръхсетивния свят не е така. Човек може да развие един или друг свръхсетивен наблюдателен орган на етерното тяло по такъв начин, че да изживява един или друг свръхсетивен факт; ако иска да се насочи към трети свръх сетивен факт, той трябва отново да развие у себе си нов наблюдателен орган. Спрямо подобно развитие човек има усещането, сякаш съответният орган се пробужда за определена част от свръхсетивния свят. Все едно, че етерното тяло е потънало в някакво сънно състояние спрямо свръхсетивния свят и сега започва да се пробужда поотделно за всяка негова част. Действително можем да говорим за сънно и будно състояние в етерния свят. Само че тук сън и будност не са ритмично променящи се състояния, както в сетивния живот. Като състояния те съществуват у човека едновременно. Докато човек не е постигнал опитност чрез своето етерно тяло, това тяло непрекъснато спи.
към текста >>

51. СЕДМА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Обаче никога не можем да изведем несъвършенствата на етерното тяло от непълното развитие на един или друг сетивен орган.
Тези подробности могат да бъдат забелязани и в човешкото етерно тяло. В сетивния свят и неговите природни закони ръката, която върши неморално деяние, се разглежда точно както и ръката, извършваща едно добро дело. Обаче отделни части от човешкото етерно тяло остават неразвити, ако не са налице съответствуващите им морални чувства. Несъвършеното изграждане на етерните органи можем да изведем от моралните качества по същия начин, както в сетивния свят обясняваме природните процеси чрез природни закони. Обаче никога не можем да изведем несъвършенствата на етерното тяло от непълното развитие на един или друг сетивен орган. Не трябва да забравяме, че за различните светове са валидни различни видове закономерност. Даден човек може да има непълно развит телесен орган; съответствуващата му част от етерното му тяло обаче може да бъде не само нормално развита, а дори толкова съвършена, колкото не съвършен е телесният орган.
към текста >>

Даден човек може да има непълно развит телесен орган; съответствуващата му част от етерното му тяло обаче може да бъде не само нормално развита, а дори толкова съвършена, колкото не съвършен е телесният орган.
В сетивния свят и неговите природни закони ръката, която върши неморално деяние, се разглежда точно както и ръката, извършваща едно добро дело. Обаче отделни части от човешкото етерно тяло остават неразвити, ако не са налице съответствуващите им морални чувства. Несъвършеното изграждане на етерните органи можем да изведем от моралните качества по същия начин, както в сетивния свят обясняваме природните процеси чрез природни закони. Обаче никога не можем да изведем несъвършенствата на етерното тяло от непълното развитие на един или друг сетивен орган. Не трябва да забравяме, че за различните светове са валидни различни видове закономерност. Даден човек може да има непълно развит телесен орган; съответствуващата му част от етерното му тяло обаче може да бъде не само нормално развита, а дори толкова съвършена, колкото не съвършен е телесният орган.
към текста >>

52. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Ако вземем и най-простия принцип на движение в тях, да чувстват, да се каят, накратко казано, за да намерят своя път във физическата и в моралната област... Ако това, което мисли в моя мозък, не е една част на този вътрешен орган и следователно на цялото тяло, защо тогава моята кръв се нагорещява, когато седейки спокойно в моето легло аз изработвам плана на моите дела или преследвам един отвлечен ход на мисълта".
Душата е само един неказващ нищо израз, на който нямаме никаква представа и който може да употребява една тесногръда глава, за да назове онази част в нас, която мисли. Ако вземем и най-простия принцип на движение в тях, да чувстват, да се каят, накратко казано, за да намерят своя път във физическата и в моралната област... Ако това, което мисли в моя мозък, не е една част на този вътрешен орган и следователно на цялото тяло, защо тогава моята кръв се нагорещява, когато седейки спокойно в моето легло аз изработвам плана на моите дела или преследвам един отвлечен ход на мисълта". /виж, Дьо ла Матри, "Човекът, една машина". Философска библиотека. Том 68./ В кръговете, в които тези духове действаха /към които принадлежат също и Дидро, Кабанис и др./, Волтер донесе ученията на Лок /Волтер, 1694-1778 г./. Самият Волтер никога не беше стигнал до последните изводи на споменатите философи. Но той се остави да бъде подбуден от мислите на Лок; и в неговите блестящи и замайващи съчинения може да се почувства много от тези подбуди.
към текста >>

53. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Гьоте е именно на мнение, че в субективната познавателна способност на човека се изразява не само духът като такъв, но че самата духовна природа е тази, която си е създало в човека един орган, чрез който тя прави да се разкрият нейните тайни.
Но той не е сторил това. В горецитираната студия той казва: "Входът беше този, който ми хареса; аз не можах да се осмеля да навляза в лабиринта; за това ми пречеше ту поетическата дарба, ту човешкият ум и аз никъде не се чувствах подобрен". Обаче веднъж той рязко е изказал противоположността в една бележка, която бе публикувана едва от Ваймарското Гьотево издание от неговото наследство /Ваймарско издание, раздел 2. Том ХІ, стр. 377/: Основната грешка на Кант, мисли Гьоте, се състои в това, че той "разглежда" самата субективна познавателна способност като обект и рязко разграничава точката, където субективното се среща с обективното, но прави това не съвсем правилно". Гьоте е именно на мнение, че в субективната познавателна способност на човека се изразява не само духът като такъв, но че самата духовна природа е тази, която си е създало в човека един орган, чрез който тя прави да се разкрият нейните тайни. Човекът съвсем не говори върху природата; а природата говори в човека върху себе си. Това е убеждението на Гьоте. Така Гьоте може да каже: - Щом "станеше дума" за спора върху Кантовия възглед за света, "аз можах да застана на онази страна, която най-много прави чест на човека, и аплодирах напълно на всички приятели, които твърдяха заедно с Кант, че въпреки цялото наше познание да е свързано с опита, то все пак не произхожда изцяло от опита". Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата.
към текста >>

Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен.
В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа. Той си отбелязва: "Някой успя да повдигне булото на богинята от Саис, но какво видя той? Той видя чудо на чудесата самия себе си". Новалис изразява, как той чувства духовната тайна зад сетивния свят и човешкото себесъзнание като орган, чрез който тази тайна казва: - Това съм аз, когато изразява това чувство с думите: "Фактически светът на духовете е отворен за нас, той е винаги явен. Ако внезапно бихме станали талкова еластични, колкото би било нужно, ние бихме се видели сред този свят".
към текста >>

54. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Там той изисква за онзи, който иска да стигне до един светоглед, "един съвършено нов вътрешен сетивен орган, чрез който се дава един нов свят, съвсем несъществуващ за обикновения човек".
Фихте не разполагаше с тази фантазия. Ето защо той остана през целия си живот на положението, да сочи към Аза и да казва, как този Аз трябва да добие едно съдържание от мисли; обаче самият той не можеше да му даде едно такова съдържание. Ние ясно виждаме това от лекциите, които той е държал в 1813 година в Берлинския Университет. /Посмъртни съчинения. Том 1/. Там той изисква за онзи, който иска да стигне до един светоглед, "един съвършено нов вътрешен сетивен орган, чрез който се дава един нов свят, съвсем несъществуващ за обикновения човек". Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново сетиво. Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема. Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане. Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност? Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа.
към текста >>

Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема.
Ние ясно виждаме това от лекциите, които той е държал в 1813 година в Берлинския Университет. /Посмъртни съчинения. Том 1/. Там той изисква за онзи, който иска да стигне до един светоглед, "един съвършено нов вътрешен сетивен орган, чрез който се дава един нов свят, съвсем несъществуващ за обикновения човек". Обаче Фихте не стига по-далече от това изискване за едно ново сетиво. Той не развива това, което един такъв сетивен орган трябва да възприема. Шелинг вижда и мислите, които неговата фантазия поставя пред душата му, резултатите на това по-висше сетиво, което той нарича интелектуално виждане. Него, който следователно виждаше в това, което духът му казва върху природата, едно произведение, което дъхът създава, трябваше да го интересува преди всичко въпросът: Как това, което произхожда от духа, може все пак да бъде действителната, царуващата в природата закономерност? Той се обръща с остри изрази срещу онези, които вярват, че ние "само пренасяме нашите идеи върху природата", защото "те нямат никакво предчувствие за това, какво е и трябва да бъде за нас природата,... защото ние не искаме природата да съвпадне случайно със законите на нашия дух /нещо като посредством един трети/, а тя самата не само да изрази, а да осъществи по необходимост и първично законите на нашия дух и да бъде не само дотолкова природа и да се нарича природа, доколкото тя върши това:... Природата трябва да бъде видимият дух, духът на невидимата природа. Следователно тук, в абсолютна тъждественост на духа в нас и на природата вън от нас, трябва да бъде решен проблемът, как е възможна една природа вън от нас". Следователно природа и дух не са въобще две различни същности, а една и съща същност в две различни форми.
към текста >>

Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството.
От света човекът оставя настрана всичко, което сетивата казват за него, и запазва само онова, което чистото мислене доставя. В създаването на произведението на изкуството и в наслаждението от него се явява вътрешното проникване на идеята с това, което се открива на сетивата. Следователно, за възгледа на Шелинг природата, изкуството и светогледът /философията/ стоят така едни срещу други, че природата предлага готовите, външни произведения, светогледът произвеждащите идеи, а изкуството и двете в едно хармонично задружно действие. Художествената дейност стои по средата между творящата природа, която произвежда, без да знае по идеите, на основата на които тя твори, и мислещия дух, който знае тези идеи, без обаче да може с тяхна помощ да създаде нещата. Шелинг изразява това в изречението: "Идеалистичният свят на изкуство то и действителният свят на обектите са следователно произведения на една и съща дейност; срещата и на двете /на съзнателната и несъзнателната/ без съзнание дава действителния свят, със съзнание естетическия свят. Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството.
към текста >>

55. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Ако искаме да обясним един орган на едно животно от нашето настояще, ние трябва да погледнем назад към прадедите, които са развили този орган при условията, в които те са живели.
Така за Хекел се свързва заедно това, което днес става в света на организмите, с това, което е станало в далечни минали времена. Ако искаме да обясним един орган на едно животно от нашето настояще, ние трябва да погледнем назад към прадедите, които са развили този орган при условията, в които те са живели. Това, което в минали времена е възникнало от естествени причини, се наследило до днес. Чрез историята на рода се обяснява развитието на индивида. Следователно в развитието на рода /филогенеза/ се намират причините на индивидуалното развитие /онтогенеза/. Хекел изразява този факт в един биогенетичен основен закон с думите: "Кратката онтогенеза или развитие на индивида е едно бързо и съкратено повторение, една сгъстена рекапитулация на дългата филогенеза или развитие на вида".
към текста >>

Вече не се търси целта на един орган; търсят се причините, от които той се е развил; една форма не сочи към целта, към която тя се стреми, а към причината, от която тя е произлязла.
С това от царството на организмите е отстранено всяко обяснение в смисъла на определени цели, всяка телеология в стария смисъл. Вече не се търси целта на един орган; търсят се причините, от които той се е развил; една форма не сочи към целта, към която тя се стреми, а към причината, от която тя е произлязла. Начинът на обяснение на органическото е станал еднакъв с този на неорганическото. Ние не търсим водата като цел в кислорода; и ние не търсим също така човека като цел в сътворението. Ние изследваме произхода, фактическите причини на съществата. Дуалистичното схващане, което обяснява, че органичното и не органичното трябва да се обясняват според два различни принципа, се превръща в един монистичен начин на мислене, в монизма, който има за цялата природа само един начин на обяснение.
към текста >>

във всички форми на съществуването, където за него не съществува още никакъв орган, никакъв мозък.
Той би дошъл с мислителните необходимости. Хекел се позовава на това, което е видял. "Всеки природоизследовател, който подобно на мене години наред е наблюдавал жизнената дейност на едноклетъчните протисти, е положително убеден, че и те също притежават една душа; също и тази клетъчна душа се състои от множество усещания, представи и волеви действия; усещането, мисленето и волението на нашите човешки души се различават само по степен от тях". Идеалистът приписва на материята дух, защото не може да си представи, че от лишена от дух материя може да се роди дух. Той вярва, че трябва да отречем духа, ако не допуснем, че той съществува, преди да се е проявил, т.е. във всички форми на съществуването, където за него не съществува още никакъв орган, никакъв мозък. За мониста съвсем не съществува един такъв ход на идеите. Той не говори за едно съществуване, което като такова да не се представи и външно. Той не приписва на нещата два вида свойства: Такива, които действително съществуват на тях и се проявяват на тях, и такива, които са скрити в тях, за да се проявят на една по-висока степен, до която нещата се развиват. За него съществува това, което той наблюдава, и нищо по-нататък. И когато наблюдаваното се развива по-нататък и в течение на своето развитие се издига по-високо, тогава по-късните форми съществуват едва в момента, в който те действително се показват.
към текста >>

56. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
Това, което важи за едното сетиво, то важи естествено и за другото. Също и усещанията на осезанието се оказват като халюцинации. Анатомът Хенле изразява същия възглед в своите "Антропологически лекции" /1876 г./: "Всичко, чрез което вярваме, че са ни осведомили за един външен свят, са форми на съзнанието, към които външният свят се отнася само като възбуждащи причини, като възбуждане на сетивата в смисъла на физиологията. Външният свят няма цветове, няма звуци, няма вкусове; това, което той има действително, ние го научаваме по околен път или никак не узнаваме за него; що е това, чрез което той възбужда едно сетиво, за него заключаваме само от поведението му спрямо другите сетива, както например виждаме тона, т.е. трептенията на диапазона с очите и ги чувстваме с пръстите; същността на някои възбуди, които се откриват само на едно сетиво, например възбудата на обонятелното сетиво, и до днес е недостъпна за нас. Броят на свойствата на материята се навежда според остротата на сетивата; когато едно сетиво липсва, за съответния човек е незаменимо изгубена една група от свойства; който би имал едно сетиво повече, той би притежавал един орган за схващане на качества, които ние предчувстваме също така малко, както слепият цвета".
към текста >>

Всеки орган на едно същество се е родил чрез това, че съответното същество се е приспособило към условията, при които то живее.
Спенсер си представя процеса на познанието на естественонаучен начин. Всеки орган на едно същество се е родил чрез това, че съответното същество се е приспособило към условията, при които то живее. Към човешките условия на живот принадлежи това, че човекът се ориентира в света мислейки. Неговият орган на познанието се ражда чрез приспособяване на неговия мислителен живот към условията на външния свят. Когато човек изказва нещо върху една вещ или един процес, това не означава нищо друго, освен че той се приспособява към заобикалящия свят. Всички истини са се родили по този път на приспособяването. Обаче това, което се добива чрез приспособяването, може да се предаде по наследство на потомците.
към текста >>

Неговият орган на познанието се ражда чрез приспособяване на неговия мислителен живот към условията на външния свят.
Спенсер си представя процеса на познанието на естественонаучен начин. Всеки орган на едно същество се е родил чрез това, че съответното същество се е приспособило към условията, при които то живее. Към човешките условия на живот принадлежи това, че човекът се ориентира в света мислейки. Неговият орган на познанието се ражда чрез приспособяване на неговия мислителен живот към условията на външния свят. Когато човек изказва нещо върху една вещ или един процес, това не означава нищо друго, освен че той се приспособява към заобикалящия свят. Всички истини са се родили по този път на приспособяването. Обаче това, което се добива чрез приспособяването, може да се предаде по наследство на потомците. Нямат право онези, които твърдят, че на човекът е присъщо по неговата природа едно дадено завинаги разположение към общите истини. Това, което се явява като такова разположение, то не е съществувало някога при неговите прадеди, а е било добито чрез приспособяване и се е предало по наследство на потомците.
към текста >>

Същият орган, който се е разширил на стеблото като лист и е приел една извънредно разнообразна форма, се свива сега в чашката, разширява се във венчелистчета отново, свива се в половите органи, за да се разшири за последен път като плод".
Без съмнение за сравнителната история на развитието на светогледите не е безинтересно наблюдението, че тук Спенсер стига от наблюдението на развитието на мировите явления до една мисъл подобна на тази, която и Гьоте е изказал въз основа на своите идеи върху развитието на живота. Той описва развитието, растежа на растението така: "Растението може да расте, да цъфти или да носи плодове, но това са винаги все същите органи, които изпълняват предписанието на природата в множество определения и често под изменени форми. Същият орган, който се е разширил на стеблото като лист и е приел една извънредно разнообразна форма, се свива сега в чашката, разширява се във венчелистчета отново, свива се в половите органи, за да се разшири за последен път като плод". Да си представим тази представа пренесена върху целия миров процес и ще стигнем до Спенсеровото свиване и разпръскване на веществото.
към текста >>

57. СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ GA_18_2 Загадки на философията

Действителността си е създала в човешкото мислене един орган, чрез който то може да пресъздаде себе си, да се пресъздаде духовно и мисли, в един идеен образ.
Това, което можем да знаем, е едно действително неразмътено представяне на действителното. "Цялостта на нещата има една систематична организация и вътрешна логическа последователност. Природата и историята имат едно устройство и развитие, чиято същност отговаря в голяма част на общите логически отношения на понятията. Общите свойства и отношения на мислителните понятия, с които се занимава логиката, трябва да важат също и за особено отличителния случай, че техен обект е цялостта на битието наред с неговите главни форми. Тъй като най-общото мислене решава в един широк обхват върху това, което трябва да бъде и както трябва да бъде, тогава най-главните принципи и главните форми на логиката трябва да добият меродавно значение също и за всяка действителност и за нейните форми"/Курс по философия стр. 11/. Действителността си е създала в човешкото мислене един орган, чрез който то може да пресъздаде себе си, да се пресъздаде духовно и мисли, в един идеен образ. Природата е проникната навсякъде от една всеобща закономерност, която чрез само себе си, е в право, по отношение на която не може да бъде упражнена някаква критика. Какъв смисъл би имало, да се упражни критика по отношение значението на мисленето, на органа на природата. Лудост е да се припише на природата, че тя си създава един орган, чрез който се отразява непълно или с празноти. Ето защо редът и закономерността вън в действителността трябва да отговарят на логическия ред и закономерност на човешкото мислене. "Идейната система на нашите мисли образът на действителната система на обективната действителност; завършеното знание има във формата на мисли същата форма, която нещата имат във формата на действителното съществуване".
към текста >>

Лудост е да се припише на природата, че тя си създава един орган, чрез който се отразява непълно или с празноти.
Общите свойства и отношения на мислителните понятия, с които се занимава логиката, трябва да важат също и за особено отличителния случай, че техен обект е цялостта на битието наред с неговите главни форми. Тъй като най-общото мислене решава в един широк обхват върху това, което трябва да бъде и както трябва да бъде, тогава най-главните принципи и главните форми на логиката трябва да добият меродавно значение също и за всяка действителност и за нейните форми"/Курс по философия стр. 11/. Действителността си е създала в човешкото мислене един орган, чрез който то може да пресъздаде себе си, да се пресъздаде духовно и мисли, в един идеен образ. Природата е проникната навсякъде от една всеобща закономерност, която чрез само себе си, е в право, по отношение на която не може да бъде упражнена някаква критика. Какъв смисъл би имало, да се упражни критика по отношение значението на мисленето, на органа на природата. Лудост е да се припише на природата, че тя си създава един орган, чрез който се отразява непълно или с празноти. Ето защо редът и закономерността вън в действителността трябва да отговарят на логическия ред и закономерност на човешкото мислене. "Идейната система на нашите мисли образът на действителната система на обективната действителност; завършеното знание има във формата на мисли същата форма, която нещата имат във формата на действителното съществуване". Въпреки тази обща съгласуваност между мислене и действителност, все пак за първото съществува възможността то да се издигне над последната. Мисленето продължава в идеята действията, които му са били наложени от действителността. В действителността всяко тяло е делимо, обаче само до определена граница.
към текста >>

58. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Какво се изменя сега, ако вместо човека, който гледа в своята душа, анатомът гледа в мозъка, телесният орган на душата?
И фактът, че ти си една част от този свят, ти дава възможност да виждаш в тебе това, което той вижда в себе си". Фехнер си представя, че мировият дух има към мировата материя същото отношение както човешкият дух към човешкото тяло. Той си казва сега: Човекът говори за себе си, когато говори за своето тяло, и той говори също за себе си, когато говори за своя дух. Анатомът, който изследва безредицата от мозъчни нишки, има пред себе си органа, от който някога са бликали мили и фантазии. Когато човекът беше още жив, този човек, чийто мозък сега анатомът разглежда, пред неговата душа не стояха мозъчните нишки и тяхната телесна дейност, а един свят от представи. Какво се изменя сега, ако вместо човека, който гледа в своята душа, анатомът гледа в мозъка, телесният орган на душата? Не е ли това същото същество, същият човек, който е разглеждан и в единия и в другия случай? Съществото е същото, смята Фехнер, а само гледището се е променило. Анатомът гледа отвън това, което по-рано човекът е гледал от вътре. Това е също както когато гледаме един кръг веднъж отвън, и веднъж от вътре. В първия случай той се явява възкръснал, във втория празен.
към текста >>

Така той започва своите разглеждания върху света с думите като тези: "Определени дразнения раждат мириса в нашия обонятелен орган.
Бихме искали да кажем, че Хамерлинг предчувства в глъбините на душата един духовен център на тежестта, който затвърдява себесъзнателния Аз в мировия живот. Ето защо той би искал да вижда в този Аз нещо, което гарантира неговото съществуване повече отколкото мислителните построения на философите на новото време. Той вижда една главна грешка на новите светогледи в мнението: "Че в новата философия се критикарства така много за Аза", и би искал да обясни това "от страх пред една душа, пред едно душевно битие или даже пред нещо душевно". Хамерлинг посочва пълнозначителното това, за което се касае: "В мисълта за Аза играят вътре моменти на чувството... Това, което духът не е изживял, той не е способен също да го мисли..." За Хамеринг всеки по-висш светоглед зависи от това, да бъде чувствано самото мислене, да бъде то изживявано. Пред възможността за проникване в онези глъбини на душата, в които могат да се добият живите представи, които чрез носещата сила на себе съзнателния Аз водят до познанието на душевната същност, за Хамерлинг се изчерпват произхождащите от по-новото развитие на светогледите понятия, които превръщат образа на света в едно голо море от представи. Така той започва своите разглеждания върху света с думите като тези: "Определени дразнения раждат мириса в нашия обонятелен орган. Следователно розата не мирише, не ухае, когато някой я мирише. Определени трептения на въздуха раждат в нашето ухо звука. Следователно звукът не съществува без ухото. Следователно изстрелът на пушката не би гърмял, ако някой не го чуваше". Чрез силата на по-новото развитие на светогледите такива представи са станали една толкова здрава част на мисленето, че Хамерлинг прибавя към цитираното обяснение думите: "Ако това не ти е ясно, мили читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава не чети по-нататък тези редове; остави непрочетени тази и всички други книги, които разглеждат философските въпроси; защото ти липсва необходимата за това способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисълта".
към текста >>

59. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

В известен смисъл оправдано е това, което Хамерлинг мисли: "Определени дразнения създават миризма в нашия обонятелен орган.
Всичко се изменя, щом познаем, че с това, което организацията на човешката душа създава самотворчески в познанието, тя не се отдалечава от действителността, а в живота, който развива преди всяко познание, тя си представя като по вълшебство един свят, който не е действителният. Човешката душа е така поставена в света, че поради нейната собствена същност тя прави нещата различни от това, което те са в действителност. В известен смисъл оправдано е това, което Хамерлинг мисли: "Определени дразнения създават миризма в нашия обонятелен орган. Следователно розата не мирише, когато никой не а мирише... Щом това не ти е ясно, драги читателю, и щом твоят ум настръхва против този факт както един плашлив кон, тогава не чети нито ред по-нататък: Остави непрочетената тази и всички други книги, които говорят за философски неща; защото на тебе ти липсва необходимата способност да схванеш и да задържиш в мисли по без пристрастен начин един факт". /виж стр. 66 и следв. на този том/. Как се явява сетивният свят, когато човекът стои непосредствено пред него, това зависи без съмнение от същността на неговата душа.
към текста >>

60. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Хистерикът притежава „излишък" от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната" и се превръщат в „резонансен орган" за всякакъв род външни въздействия.
Същата динамика на процесите откриваме и при т.нар. хистерия. Хистерикът притежава „излишък" от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната" и се превръщат в „резонансен орган" за всякакъв род външни въздействия. В случая Азовата организация също с прекалено слаба, за да се интегрира в действителния свят, за да го понесе, като вместо това се задоволява с въображаеми и илюзорни заместители. Хистеричната предразположба се проявява най-често в пубертета, когато отношенията между етерното тяло и астралното тяло все още не са достатъчно „консолидирани". Колко повече Азът укрепва (най-вече след 21 година) толкова по-успешно той се бори срещу неовладяните „излишъци" от етерни сили, както и срещу „безредиците и напрежението", идващи от астралното тяло.
към текста >>

61. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Ясно е, че при такъв състав на висшия държавен орган, чрез правните норми на първо място се проявяват различните стопански интереси.
Един типичен пример за сливане между икономическия и правовия живот ни дава Австрия с конституцията си от 60-те години на 19-ия век. Депутатите в Държавния съвет бяха избрани от четирите основни сили на стопанския живот, от едрите собственици, от търговските камари, от градовете, пазарите и индустриалните зони, и от селските общини. Ясно е, че при такъв състав на висшия държавен орган, чрез правните норми на първо място се проявяват различните стопански интереси. Несъмнено, в разпадането на Австрия се намесват и центробежните сили на отделните националности. От друга страна обаче вярно е, че ако в случая правната система бе развила своята дейност успоредно със стопанската система, тя щеше да формира и такъв социален организъм от правното съзнание на хората, в които би бил възможен съвместния живот на различни национални общности.
към текста >>

62. 09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят GA_23 Същност на социалния въпрос

Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато благодарение на това, че върху тях се осъществява контрол от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а благодарение на това, че всяка от двете системи има свое собствено законодателство и управление, които си взаимодействат свободно и пълнокръвно.
Стопанският живот може да устои и просперира, единствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм според своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот. Това политически-активно звено трябва да има много по-пълна автономност и да съществува наред със стопанския живот, както и в природния организъм дихателната система функционира наред със системата „глава"*. Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато благодарение на това, че върху тях се осъществява контрол от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а благодарение на това, че всяка от двете системи има свое собствено законодателство и управление, които си взаимодействат свободно и пълнокръвно. Защото ако политическата система иска да поеме икономическата, това означава, че тя ще я унищожи, а и икономическата система напълно изгубва своите жизнени сили, ако тя се политизира.
към текста >>

63. Статия 01: Необходимост на епохата GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество.
Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество. И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни един на друг възрастни индивиди), така не е възможно и духовния живот да се администрира според законите, регулациите и контролните средства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие. Духовният живот изисква самостоятелна администрация, ръководена от най-добрите налични образователни умове. Само при такова самоуправление е възможно дремещите индивидуални способности в човешкото общество да се подхранват истински в полза на социалния живот.
към текста >>

64. Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната сфера.
Това, което даден човек е длъжен да знае и да е способен да работи във всеки отделен етап от живота, трябва да се решава от самата човешка природа. Както държавният, така и икономическият живот ще трябва да се приспособят към природата на човека. Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната сфера.
към текста >>

65. Статия 16: Корените на социалния живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Всеки, който си представя образ за функцията на клетките или на даден орган в човешкото тяло, както ни го представят естествените науки, а след това продължи да си представя социални клетки или социални органи, като по този начин опитва да разбере устройството и условията за живот социалното тяло, много скоро ще изпадне в напразна главоблъсканица от аналогии.
В книгата „Същност на социалния въпрос“ направих сравнение между социалния организъм и природното тяло на човека. Но изтъкнах и колко подвеждащо може да бъде, когато подобна идея се приложи за нещо различно. Всеки, който си представя образ за функцията на клетките или на даден орган в човешкото тяло, както ни го представят естествените науки, а след това продължи да си представя социални клетки или социални органи, като по този начин опитва да разбере устройството и условията за живот социалното тяло, много скоро ще изпадне в напразна главоблъсканица от аналогии.
към текста >>

66. 02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Неговото внимание е съсредоточено преди всичко върху един орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око".
Но когато се поставя на полето на това научно изследване на природата духовният изследовател не може да възприеме същото отношение. Неговото внимание е съсредоточено преди всичко върху един орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око". Това съсредоточаване, което подготвя духовния орган да влезе в действие, трябва освен това да съзира вътрешните закони на това действие, със същата точност, както математикът вижда целостта на една задача, или ученият данните на неговия опит. Тази предварителна работа, извършена от изследователя върху неговата собствена личност, е съществена когато се касае за духовно изследване. Той трябва да постъпи тук със същата точност, както математикът или естественикът пристъпва към работа, защото както те си служат със своите очи или със своите уши за възприемането на сетивното, така и той използва това духовно око, за да възприема свръх сетивните факти.
към текста >>

Това съсредоточаване, което подготвя духовния орган да влезе в действие, трябва освен това да съзира вътрешните закони на това действие, със същата точност, както математикът вижда целостта на една задача, или ученият данните на неговия опит.
Но когато се поставя на полето на това научно изследване на природата духовният изследовател не може да възприеме същото отношение. Неговото внимание е съсредоточено преди всичко върху един орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око". Това съсредоточаване, което подготвя духовния орган да влезе в действие, трябва освен това да съзира вътрешните закони на това действие, със същата точност, както математикът вижда целостта на една задача, или ученият данните на неговия опит. Тази предварителна работа, извършена от изследователя върху неговата собствена личност, е съществена когато се касае за духовно изследване. Той трябва да постъпи тук със същата точност, както математикът или естественикът пристъпва към работа, защото както те си служат със своите очи или със своите уши за възприемането на сетивното, така и той използва това духовно око, за да възприема свръх сетивните факти.
към текста >>

67. 04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО GA_25 Философия, космология, религия

Същевременно имаме виждането на това, което е вътрешночовешкият организъм в неговата съвкупност, а също и всеки орган поотделно: Белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н.
Имагинативната опитност, която имаме в етерния свят, е тази на една всемирна дейност, на една съвкупност от свръхсетивни факти. При Инспирацията ние не чувстваме само просто тези движещи се дейности, които преминават от една форма в друга; в този вълнуващ се свят на етерните ритми ние чувстваме да се приближават, като носени от един всемирен океан, истински действащи същества. Ние призоваваме вътрешно Слънцето, Луната, планетите, неподвижните звезди, а също и земите неща: минерали, растения и всичко това къпещо се във всемирния етер. Така чувстваме ние астралния Космос. Там ние намираме под формата на същества и в неговата духовна природа това, което възприемаме в сетивния свят под една външна форма. Същевременно имаме виждането на това, което е вътрешночовешкият организъм в неговата съвкупност, а също и всеки орган поотделно: Белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н. Защото всички форми и самия живот на човешкия организъм не са дело на физическия Космос, а това на духовни същества слънчеви, лунни, животински, растителни, които одушевяват и пропиват с дух физическото и етерното и чиято дейност произвежда живота и формите на човешкия организъм. Ние разбираме, как този организъм приема форма и живот само тогава, когато се издигаме до Инспирацията. Всичко това остава скрито за обикновеното съзнание и не би било възприемаемо за него освен ако бихме искали не само да виждаме с очите, да чуваме с ушите и да вкусваме с вкусовите органи, но освен това и ако дишането вдишване и издишване би станало едно възприятие, чрез което целият наш организъм би чувствал как въздухът прониква в него и след това го напуска.
към текста >>

68. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА GA_25 Философия, космология, религия

Той иска да направи от нея един орган на планетарното движение, иска да направи от нея един образ на съзвездията; той е нейният постоянен разрушител.
Така през време на земния живот будният човек носи в себе си, в своята глава, една латентна, дремеща смърт. Стремежът да умре е винаги налице, защото астралният организъм постоянно иска да одухотвори главата. Той иска да направи от нея един орган на планетарното движение, иска да направи от нея един образ на съзвездията; той е нейният постоянен разрушител.
към текста >>

В познанието на йога той правеше от своя мозък един орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него.
Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно висше познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението. Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност посредством това което Космосът записваше в тяхното дишане. От белите дробове древният индийски йога правеше да се издигнат в неговия мозък съжденията на морално естествени, или естествено моралния човек. В познанието на йога той правеше от своя мозък един орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него. Присъдата на Космоса върху нашите дела е твърде реална дейността на нашия астрален организъм.
към текста >>

69. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване.
За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване. Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на лошо изработена обмяна на веществата. Този поглед, който възприема аномалиите в равновесието между асимилацията и дисимилацията, е също така необходим на онзи, който иска да лекува болните, както и за възпитателя.
към текста >>

70. 03. 4. Върху образната природа на човека GA_26 Мистерията на Михаил

В своята същност един сетивен орган е твърде малко образ, той е повече откровение на самия себе си, както минералът.
А образната природа не се изявява в човека по еднообразен начин. В своята същност един сетивен орган е твърде малко образ, той е повече откровение на самия себе си, както минералът. Ние можем да разберем по-добре сетивните органи с помощта на природните закони. Ние разглеждаме само чудесното устройство на човешкото око. Ние можем да разберем приблизително това устройство с помощта на природните закони. Подобно е положението и с другите сетивни органи, въпреки че нещата не са така явни и очебийни както при окото. Това иде от там, че в тяхното образуване сетивните органи са стигнали до определена завършеност.
към текста >>

71. 65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

За тях е, като че бихме искали да накара ме един човек, който има един парализиран орган, да употреби този орган.
Именно ръководните личности в духовния живот на епохата не знаят първо, какво иска тя /Антропософията/. С това са задържани и широки кръгове, които следват тези ръководители. Ръководителите живеят в едно душевно съдържание, което постепенно е отвикнало напълно да употребява духовните сили. За тях е, като че бихме искали да накара ме един човек, който има един парализиран орган, да употреби този орган. Защото по-висшите познавателни сили бяха парализирани, осакатени във времето от 16-то столетие до втората половина на 19-то столетие. И човечеството остана без никакво съзнание за това; то считаше едно странната употреба на насоченото към сетивния свят познание като един особен напредък.
към текста >>

72. 1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Ако гледаме на човешко то същество само от основата на едно такова познаване на човека, ние забелязваме, как можем да проникнем с погледа както в цялостния човек така и в един отделен орган само тогава, когато знаем, как в него действуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът.
Духът се развива сред човешкото същество не на основата на съграждащата дейност на материята, а на основата на разграждащата. Там, където в човека трябва да действува духът, там материята трябва да се оттегли от своята дейност. Още раждането на мисленето сред етерното тяло почива не на продължението на етерната същност, а на едно разграждане на същата. Съзнателното мислене става не в процеси на формирането и растежа, а в такива на разрушението на формата и на увяхването, на умиране то, които постоянно стават в етерните процеси. В съзнателното мислене от телесното изграждане се отделят мислите и се превръщат като душевни образувания в човешки изживявания. Ако гледаме на човешко то същество само от основата на едно такова познаване на човека, ние забелязваме, как можем да проникнем с погледа както в цялостния човек така и в един отделен орган само тогава, когато знаем, как в него действуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът. Има органи, в които действува предимно Азът; има такива, в които Азът действува само малко, а напротив преобладава физическата организация.
към текста >>

Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или един орган или редица органи, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност.
Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или един орган или редица органи, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност.
към текста >>

73. 2. Защо се разболява човек? GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото.
Чувствуването, което при здравото състояние се изживява като откъснато от физическия организъм, при болното изживяване се свързва именно с този физически организъм. Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство. Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния. Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло. То е един свръхсетивен организъм сред сетивния. Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
към текста >>

Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние.
Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство. Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния. Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло. То е един свръхсетивен организъм сред сетивния. Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
към текста >>

74. 10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси.
Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка. Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна. Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник. Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси.
към текста >>

75. 11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи.
Азовият организъм не може да овладее големи количества пикочна киселина; те трябва да попаднат в дейността на астралното тяло; малките количества пикочна киселина преминават в азовия организъм и образуват тогава основата за формирането на неорганичното в смисъла на този организъм. В здравия организъм трябва да царува правилната икономия в разпределението на пикочна киселина за отделните области. За всичко, което е нервно-сетивен организъм, трябва да бъде доставено само такова количество пикочна киселина, колкото може да бъде използувано от дейността на Аза. За организма на обмяната на веществата и крайниците тази дейност трябва да бъде подтисната; астралната дейност трябва да може да се разгърне в изобилното отделяне на пикочната киселина. Тъй като астралното тяло е прокарващо пътя за дейността на Аза в органите, правилно разпределеното отлагане на пикочната киселина трябва да се счита като едно важно звено на човешкото здраве. Защото в него се изразява, дали съществува правилното отношение между азовия организъм и астрално то тяло в някой орган или система от органи.
към текста >>

Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие.
Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие. Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница.
към текста >>

Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница.
Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие. Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница.
към текста >>

Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм.
Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм. Тогава астралното тяло започва с това, въпреки всичко да отделя по-нататък пикочна киселина. И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън. Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е. такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност. Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси.
към текста >>

76. 12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган.
При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм. Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния. Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган.
към текста >>

Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите.
Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите. Приемат се солни вещества. Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние.
към текста >>

Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние.
Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите. Приемат се солни вещества. Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние.
към текста >>

Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област.
Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае. Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис).
към текста >>

77. 13. За същността на боледуването и на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа.
В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва. После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота. То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно. Поражда се удоволствие, приятно чувство. Трябва да бъдем само наясно върху факта, че удоволствието надвишаващо определена мярка при будното състояние се превръща обратно в болка, а болката преминава в удоволствие.
към текста >>

Един орган се разболява, когато не може да се развие полагащата му се етерна дейност.
Един орган се разболява, когато не може да се развие полагащата му се етерна дейност. Да вземем например дейността на обмяната на веществата, която се продължава в целия организъм от процеса на храносмилането. Ако произведенията на обмяната на веществата са пренесени навсякъде без остатък в дейността и изграждането на веществата на организма, това е един признак за факта, че етерното тяло работи по подходящия начин. Ако обаче в пътя на обмяната на веществата се отлагат вещества, които не преминават в дейността на организма, тогава етерното тяло е понижено в неговата дейност. Онези физически процеси, които иначе са възбуждани от астралното тяло, обаче служат на организма само в тяхната област и преминават в тази на етерната дейност. По този начин възникват процеси, които дължат тяхното съществувание на преобладаването на астралното тяло.
към текста >>

78. 14. За начина на мислене в терапията GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган.
Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия.
към текста >>

Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган.
Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия. Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно. За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин.
към текста >>

Да предположим, че един орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на организма.
Всичко това показва, че силициевата киселина се стреми към периферията на тялото, обаче, когато стигне там прекалено изобилно, смущава нормалното формиране чрез една чужда склонност към формиране. Смущението се явява също така към вътрешната страна на формирането в неговия завършек. Човек чувствува неспособност да управлява двигателната система, чувствува болки в ставите. Всичко това може да премине след това във възпалителни процеси, които възникват там, където чуждото формира що действие на силициевата киселина се проявява много силно. Това ни насочва да се досетим, каква лечителна сила може да развие силициевата киселина в човешкия организъм. Да предположим, че един орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на организма. Тогава ще забележим, че във функциите на този орган се явява едно смущение. Ако сме в състояние да отнемем свръхчувствителността чрез внасянето в организма на силициева киселина, тогава ще можем да оправим болестното състояние.
към текста >>

Тогава ще забележим, че във функциите на този орган се явява едно смущение.
Смущението се явява също така към вътрешната страна на формирането в неговия завършек. Човек чувствува неспособност да управлява двигателната система, чувствува болки в ставите. Всичко това може да премине след това във възпалителни процеси, които възникват там, където чуждото формира що действие на силициевата киселина се проявява много силно. Това ни насочва да се досетим, каква лечителна сила може да развие силициевата киселина в човешкия организъм. Да предположим, че един орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на организма. Тогава ще забележим, че във функциите на този орган се явява едно смущение. Ако сме в състояние да отнемем свръхчувствителността чрез внасянето в организма на силициева киселина, тогава ще можем да оправим болестното състояние.
към текста >>

Ще се касае само за това, да повлияем върху органическата дейност на тялото така, че внасянето на силициева киселина да действува около заболелия орган, а не да повлияем върху целия организъм чрез едно общо действие в смисъла на гореописаното.
Ще се касае само за това, да повлияем върху органическата дейност на тялото така, че внасянето на силициева киселина да действува около заболелия орган, а не да повлияем върху целия организъм чрез едно общо действие в смисъла на гореописаното. Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в организма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други органи.
към текста >>

Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в организма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други органи.
Ще се касае само за това, да повлияем върху органическата дейност на тялото така, че внасянето на силициева киселина да действува около заболелия орган, а не да повлияем върху целия организъм чрез едно общо действие в смисъла на гореописаното. Чрез комбинирането на силициевата киселина с други средства можем да направим така, че при внасянето в организма силициевата киселина да стигне именно до онзи орган, към който искаме да я насочим, и от там отново да благоприятствуваме нейното изхвърляне (отделяне), без тя да подействува вредно върху други органи.
към текста >>

Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи.
Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи. Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа. Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство. Първото е за предпочитане, защото по правило натрупването на силициевата киселина на дадено място предизвиква нейна та липса на друго място. Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра. Ще разберем защо това е така , когато прочетем за действието на сярата в организма на едно друго място на тази книга.
към текста >>

79. 15. Метод на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Ще се забележи, че целият организъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия организъм предизвикана чрез физическия и етерния организъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото.
Тогава последствието е анормалната дейност на сърцето. Тогава в процеса на обмяната на веществата трябва да внесем например соли на сярната киселина. Тези соли действуват върху етерния организъм на мозъка така, че предизвикват в него една сила на привличане към астралното тяло. Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива, сферата на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто. Тогава ще бъде вероятно необходимо да бъдат подсилени и подкрепени чрез една медна сол в действието, което те трябва да добият отново върху кръвообращателната система. Ще се забележи, че целият организъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия организъм предизвикана чрез физическия и етерния организъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото. Организмът има тенденцията да изправи своята липса. Ето защо той се възстановява отново, когато изкуствено регулираме някаква неправилност за определено време така, че срещу един вътрешно предизвикан процес водим борба чрез един подобен процес, който произвеждаме от вън.
към текста >>

80. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности.
По това време бях на около десетгодишна възраст и все още не можех да пиша правописно и граматически правилно. От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище. Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения. Тържествеността на латинския език и на литургията беше елемент, в който момчешката ми душа обичаше да живее. Поради факта, че до десетата си година участвах интензивно в тази църковна служба, често бях в обкръжението на толкова ценения от мен свещеник.
към текста >>

81. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове.
Нямаше училищно образование. Беше прочел много мистически книги, наистина, но това, което говореше, беше съвсем неповлияно от тях. То беше резултат от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост. Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае. Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове. Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата. На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата. Виждах някои хора, които понякога се присъединяваха към нашия разговор, да се смеят, когато с този „посветен“ вървяхме по улиците на Виена. В това нямаше нищо чудно. Защото начинът му на изразяване не беше разбираем от само себе си.
към текста >>

82. XI. За мистиката и мистиците GA_28 Моят жизнен път

Като наблюдател на духовното човек знае, че субективното престава да функционира, когато самата душа се превърне във възприятиен орган на духовния свят.
В собственото си вътрешно същество да придам на този душевен конфликт яснота, която след това да ме изведе над него, не представляваше голяма трудност. Защото истинското виждане на духовното хвърля светлина върху сферата на приложимост на идеите и поставя пред субективното неговите граници. Като наблюдател на духовното човек знае, че субективното престава да функционира, когато самата душа се превърне във възприятиен орган на духовния свят.
към текста >>

83. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте.
Защото преди да ми я предложат във Ваймар, в изданието на Кюршнер вече се беше появило всичко, характеризиращо моята гледна точка. И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте. Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище. Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят. Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>

84. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“.
Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение. То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор. Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления. Но при все това то вече не беше в състояние да се издържа финансово единствено въз основа на своето съдържание. Така че, наред с другите неща, беше станало и орган на „Свободното литературно общество“. Това прибавяше известен брой абонаменти към иначе вече недостатъчния им брой. Но въпреки всичко, когато ми предаваха „Списанието“, нещата стояха така, че беше необходимо да бъдат привлечени всички абонати, дори и ненадеждните, за да се събере минимумът за неговата издръжка. Можех да поема седмичника само в случай, че същевременно предприема някаква дейност, изглеждаща подходяща за увеличаване на абонаментите. Това беше дейността на „Свободното литературно общество“. Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това общество да бъде адекватно представено.
към текста >>

85. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

В един орган особено силно проличава, къде астралното тяло или Азът действат градивно: в окото, в твърдото, силно излъчване на погледа на холерика.
Това е типът на потиснатия растеж при холерика. При него можем да видим как тази сила на Аза действа от Духа, така че вътрешната същност на човека известява за себе си чрез външния вид. Разгледайте физиономията на холерика! Сравнете го с флегматика! Колко размити са чертите му; колко невярно ще е да кажете, че онази форма на челото би била подходяща за холерика. В един орган особено силно проличава, къде астралното тяло или Азът действат градивно: в окото, в твърдото, силно излъчване на погледа на холерика. По правило виждаме, как тази ярка вътрешна светлина, която поглъща всичко изпълнено със светлина, понякога се изразява в черни, антрацитеночерни очи, според един определен закон, а именно поради това, че той не предоставя на астралното тяло възможността да оцвети тъкмо онова, което Азовата сила на холерика привлича навътре и което при други хора се оцветява по един или друг начин. Погледнете човека и всичките му жестове. Опитният наблюдател може да разбере от сто метра, дали някой е холерик. Твърдата крачка, така да се каже, издава холерика. В походката също откриваме израза на здравата Азова сила.
към текста >>

86. 1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924 GA_39 Писма до членовете

14. Печатен орган на Обществото е седмичното списание "Гьотеанум", в чиито притурки се публикуват и официалните съобщения на Антропософското общество.
14. Печатен орган на Обществото е седмичното списание "Гьотеанум", в чиито притурки се публикуват и официалните съобщения на Антропософското общество. Това разширено издание на "Гьотеанум" се доставя само на членовете на Антропософското общество.
към текста >>

87. 14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина GA_39 Писма до членовете

По своята природа сетивният орган е най-малко от всичко образ, а най-много е вид проявление на себе си, такъв каквото е минерала.
Образната природа на човека не се проявява само по един начин. По своята природа сетивният орган е най-малко от всичко образ, а най-много е вид проявление на себе си, такъв каквото е минерала. Човешките сетивни органи ни доближават до естествените закони. Нека човек само посъзерцава чудесното устройство на окото, което може да разбере чрез естествените закони. Същото е и с другите органи, въпреки че често това не е толкова явно. Това е така, защото сетивните органи в своето устройство показват определена компактност. Те са подредени в организма като завършени образувания и като такива спомагат за възприемането на външния свят.
към текста >>

88. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Виждаш следователно, че твоят духовен живот може де бъде разрушен от това, което е сетивен орган!
Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието. При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство. Това показва, че всичко, което се явява като духовен живот, израства от мозъка. И щом не вярваш това, тогава обърни се към този, който може да ти покаже, как при определени болести определени части на мозъка се престанали да функционират и определени способности не могат да бъдат вече упражнявани от човека. Така щото определени части на мозъка са били вече изхабени и духовният живот е заличен. Виждаш следователно, че твоят духовен живот може де бъде разрушен от това, което е сетивен орган! Защо тогава говориш още за духовни същества, които се намират зад сетивните неща?
към текста >>

89. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Следователно когато едно същество произвежда работа на основата на своето съзнание, съответният орган се уморява.
Кога животното или човекът се уморяват? Когато една работа се подбужда не от организма, нито от жизнения процес, а от външния свят, т.е. от света, с който едно живо същество може да влезе в отношение чрез своите органи. Следователно когато едно същество произвежда работа на основата на своето съзнание, съответният орган се уморява. По себе си в жизнения процес не се намира нищо, което би могло да бъде причина за едно уморяване. Така жизненият процес, всичките жизнени органи трябва да дойдат в контакт с нещо, което никак не им принадлежи, когато трябва да се уморят.
към текста >>

90. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган.
На Астралното тяло ние приписваме способността, че онова, което например при кристала произвежда неговата форма, следователно духовното, се превръща вътре в самото същество в сила образуваща орган. И когато виждаме, че в едно животинско същество от вътрешната организация се изграждат сетивните органи, функциите на животинската душа, ние казваме: Докато у минерала духът се изчерпва с образуването на формата, у животното той е вътрешно жив, живее вътрешно. Този вътрешен живот, това съществуване на духа в самата животинска организация ние наричаме дейност на Астралното тяло. Обаче у човека говорим за това, че това Астрално тяло е проникнато още и от едно тяло на Аза, и след малко ще видим, какво значение има за човешкия живот това тяло на Аза.
към текста >>

91. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика.
Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми? Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми? И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота. Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват. След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството. По отношение на действието, което описахме, тези сили приключват своето действие.
към текста >>

Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично.
Но към всичко това се прибавя още и фактът: че денят на раждането на Галилей и денят на смъртта на Микеланджело се падат в същата година: на 18 февруари 1564 година почива Микеланджело и в същата година, близо на същия ден, 15 февруари, се ражда Галилей, който откри за човечеството законите на механиката и физиката. Това е наистина един извънредно интересен факт, защото той ни показва, че човекът осъществява онова общение с духа, благодарение на което е в състояние да отпечати в нещата законите, които след това биват открити, да стори това по един непосредствен начин, без да прибегне към помощта на ума, на понятието, въобще на интелигентността. Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./. Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното. Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник.
към текста >>

Но същественото зависи винаги от това, как един член или орган се използува в целостта на едно същество или на един предмет.
Ако въпросът би се касаел само за материалното, тогава би трябвало да бъде съвършено безразлично, дали едно колело се използува като играчка за деца или се използува за устройството на един часовник. Но същественото зависи винаги от това, как един член или орган се използува в целостта на едно същество или на един предмет. Същественото не е в това, как се отнася човешката кръв към кръвта на маймуната и тем подобни, а как съответните органи са поставени в служба на цялостния организъм. Как тук това, което е истина, се докосва с изследването на официалната наука, ни показва най-добре отношението на Гьоте към естествената наука. В епохата на Гьоте по отношение на природните неща беше вече във възход един корав материализъм и точно най-изпъкващите естествоизпитатели, които искаха, да установят разликата между човека и животното, се позоваваха при това на нещо чисто материално. Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва. Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост.
към текста >>

92. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Както човешкият свят се намира във връзка с окръжаващия свят и както човеците имат своите органи, за да живеят и се развиват, така и Съществата, който са действителни, си създават в растителната покривка един орган, за да възприемат самите себе си.
Суеверие е и от страна на естествената наука, когато се казва, че растенията възприемат. Духовните Същества, които принадлежат на действието на Земята и на Слънцето, те възприемат чрез органите на растенията и всички органи, от които се нуждаят, за да ги съберат към центъра на Земята, те ги насочват поради това към този център на Земята. Следователно, това, което трябва да виждаме зад растителната покривка, са духовните същества, които обкръжават земята и които имат своите органи в растенията. Твърде забележително е в нашата епоха, че именно Естествената наука се насочва към това, да признае те зи неща, изнесени от Духовната наука. Защото това не е нищо друго освен едно признание, че нашата физическа Земя е само една част от цялата Земя, че и съставеното от газове слънчево кълбо е само една част от цялото Слънце, и че нашето Слънце, така както то ни се явява физически, е само една част от духовно-душевните Същества, които влизат във взаимодействие с духовно-душевните Същества на Земята. Както човешкият свят се намира във връзка с окръжаващия свят и както човеците имат своите органи, за да живеят и се развиват, така и Съществата, който са действителни, си създават в растителната покривка един орган, за да възприемат самите себе си. Суеверие е казах аз -, когато хората вярват, че растението като такова възприема или пък като отделно растение има един вид душа. Това е едно също такова суеверие, както когато бихме говорили за душата на едно око. Въпреки че благодарение на едно чудно, но понятно за Духовната наука съчетание на фактите официалната наука през цялото 19-то столетие е насочвала учените да признаят това, което току що бе казано, в действителност работата стои така, че в тази област официалната наука е твърде малко ориентирана, тя се намира в такова положение и днес. Защото това, което науката е открила до сега върху сетивния живот на растенията, е без остатък едно потвърждение на това, което аз казах сега върху духа и неговото действие в растителното царство, но хората на официалната наука не могат да го разберат като такова. Това можем да видим от следния пример.
към текста >>

И за нещо подобно растението служи като орган на целия земен организъм.
Ето защо трябва да кажем: Такива неща, каквито срещаме при мухоловката, ние не трябва да ги схващаме по друг начин, освен че цялото устройство на растението не съществува за това, за да обуслови една вътрешна душевна същност, а това, което става тук, се произвежда отвън. И за нещо подобно растението служи като орган на целия земен организъм. Как растенията принадлежат от една страна на Аза на Земята, от друга страна на аурата на Земята на астралното тяло, на света на усещанията и на чувствата на Земята -, това показа по особен начин именно изследването на 19-то столетие. Ние сме действително благодарни на онези природоизпитатели какъвто е например Готлиб Хаберландт, които изнасят фактите сухо, факти които те са проучили, а не както Раул Франсе и други да правят от това чисто външни изводи. Ако един такъв човек би се задоволил само да изнесе нещата, такива каквито са, бихме могли действително да му бъдем благодарни; но ако иска да направи от това изводи относно душевния живот на едно отделно растение, той би могъл също така да направи извод за душевен живот и на отделния косъм или на отделния зъб. Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки органи. Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки.
към текста >>

По този начин растението има в себе си един орган, който винаги му дава възможност да се насочва в своето главно направление към центъра на Земята.
Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки. Тези клетки са чудно устроени, те са устроени така, че в тяхната вътрешност има като едно халтаво ядро. Особеното е, че клетъчната стена остава нечувствителна за ядрото само на едно място. Ако това ядро се придвижи някъде другаде, клетъчната стена е докосната от него и последствието от това е, че растението отново го връща на предишното положение. Такива скорбялни клетки се намират при всички растения, които в тяхното главно направление сочат към центъра на Земята. По този начин растението има в себе си един орган, който винаги му дава възможност да се насочва в своето главно направление към центъра на Земята. Това е разбира се чудесно нещо, което е било открито от различни изследователи в течение на 19-то столетие и което се показва най-добре, когато нещата са изнесени просто. Когато например Хаберландт счита, че тук имаме работа с един вид сетивно усещане на растението, все пак той различава нещата така ясно, че ние трябва да му бъдем благодарни особено много именно за това сухо и трезво изложение.
към текста >>

Накратко казано, бих могъл сега да започна и да ви разяснявам част по част цялата ботаника на 19-то столетие, и вие ще намерите част по част доказателства за това, как растителната покривка на Земята е сетивният орган, чрез който се гледат Духът на Земята и Духът на Слънцето.
А сега само за да покажем, как Духовната наука може фактически да бъде потвърдена от естествената наука на 19-то столетие, можем да споменем още следното. Онези слушатели, които по-рано са присъствували на държаните тук сказки, ще си спомнят за казаното, че в земния свят съществуват растения, които са неуместни, които не принадлежат на нашия земен свят. Такова едно растение е например белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие. Ето защо белият имел не може да расте в земята, а трябва да се корени в други растения. Естествената наука ни показва, че белият имел няма онези особени скорбелни клетки, които позволяват на растенията да се ориентират към центъра на Земята. Накратко казано, бих могъл сега да започна и да ви разяснявам част по част цялата ботаника на 19-то столетие, и вие ще намерите част по част доказателства за това, как растителната покривка на Земята е сетивният орган, чрез който се гледат Духът на Земята и Духът на Слънцето.
към текста >>

Точно начинът, как един такъв човек като Гьоте прави изследвания в света на растенията, когато минава над Бренер и гледа със съвършено други очи подбела, как той изглежда, как Духът на Земята действува и оформява листата, това ни показва, как можем да говорим за един общ дух на Земята, който само се изразява в разнообразните растения като в един свой особен орган.
Точно начинът, как един такъв човек като Гьоте прави изследвания в света на растенията, когато минава над Бренер и гледа със съвършено други очи подбела, как той изглежда, как Духът на Земята действува и оформява листата, това ни показва, как можем да говорим за един общ дух на Земята, който само се изразява в разнообразните растения като в един свой особен орган. Това, което е физическо, е дух. Ние постоянно имаме задачата да проследим духа по един правилен начин. Който проследява растението така, как то израства от общия Дух на Земята, той намира Духа на Земята, който Гьоте е имал вече предвид, когато накара своя Фауст да призове Духа протъкаващ Земята и действуващ в нея, който Дух казва за себе си:
към текста >>

93. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Докато първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти.
Това, което иде срещу нас, то отговаря на една строго обективна духовна закономерност. Ние я приемаме, защото би било безсмислие да не я приемем. Това, което идва към нас от лоното на духовните светове, дали светът ни кори или ни хвали, дали ни връхлита нещо радостно или мъчително: ние го приемаме като едно пълно с мъдрост преживяване и протъкаване на света. Това е нещо, което отново бавно и постепенно трябва да стане цялостен принцип на нашето същество. Когато то стане такъв принцип за нас, нашата воля започва да бъде обучавана, школувана. Докато първо нашите чувства трябва да бъдат преорганизирани, сега е преорганизирана нашата воля, тя става независима от нашата личност и чрез това се превръща в един орган за възприемане на духовните факти.
към текста >>

94. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка?
Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно. Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка? И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
към текста >>

95. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото нашата епоха няма така да се каже никакъв подходящ орган, за да разбере, че онези описания, които изглеждат като външни физически изживявания, са дадени именно затова, за да покажат, че във времето, за което е описано това, съответната душа минава през едно вътрешно развитие. т.е.
Такива описания трябва да се дават напълно резервирано в нашето днешно време. Защото нашата епоха няма така да се каже никакъв подходящ орган, за да разбере, че онези описания, които изглеждат като външни физически изживявания, са дадени именно затова, за да покажат, че във времето, за което е описано това, съответната душа минава през едно вътрешно развитие. т.е. издига се по особен начин до своята мисия. Така ние виждаме как това, което древните египтяни нямаха: това вдъхновяваше на Мойсея с човешката сила не Аза, с центъра на човешките душевни сили, беше меродавно именно за него. Ето защо можем да кажем: В мисията на египетския народ беше заложено да основе още веднъж една култура с мисията на старото ясновидство. Всичко, което египетската култура ни е предала като най-добро, е произлязло от особената форма на ясновидските сили, които египетските жреци-мъдреци и египетските ръководители са имали. Обаче мировият час за тази мисия беше вече минала, човечеството трябваше да бъде призовано за развитието на онази душевна сила, която трябваше да замести за дълго време в развитието на човечеството старото смътно ясновидство.
към текста >>

96. Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Тогава човекът бе в състояние на преход от хермафродитност към състояние на половост, в положение на преход от състояние да бъдеш способен да виждаш без външен физически сетивен орган към това да виждаш с физическото око.
Какво бе онова, което бе показвано на учениците на Мистериите в Одисеята? Негов израз е самият Одисей. Нека се върнем за момент към средата на Лемурийското време. Тогава човекът бе в състояние на преход от хермафродитност към състояние на половост, в положение на преход от състояние да бъдеш способен да виждаш без външен физически сетивен орган към това да виждаш с физическото око. До средата на Лемурия всеки човек имаше едно око, след това то бе заменено с две външни физически очи. Ученикът на ранните гръцки Мистерии бе пренасян именно в тази фаза от еволюцията. Той трябваше да изживее прехода от първата половина на Лемурия към втората половина на Лемурия, във времето от средата на Лемурия до появата на второто око. Циклопите бяха хора от ранно-лемурийско време. Одисей позна тези хора на астрален план.
към текста >>

97. ІV. Инволюция и Еволюция GA_92 Езотерична космология

Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо.
За да я разберем чрез аналогията, нека разледаме определено явление, което вече всъщност не принадлежи към физическия живот - органите, които сега са станали безполезни, недоразвити организми, от които естественикът не може да направи нищо. Такива са двигателните органи на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка. Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно. Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо. Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук. Потоците от студ предизвикваха впечатление със зелени и сини нюанси и с ясни, звънливи звуци.
към текста >>

Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната.
Такива са двигателните органи на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка. Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно. Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо. Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук. Потоците от студ предизвикваха впечатление със зелени и сини нюанси и с ясни, звънливи звуци.
към текста >>

Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган.
Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно. Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо. Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук. Потоците от студ предизвикваха впечатление със зелени и сини нюанси и с ясни, звънливи звуци.
към текста >>

В древни времена тази жлеза бе орган за възприемане на външния свят и още може да се види близо до върха на главата на новороденото, където меката материя напомня естеството на човешкото тяло в древни времена.
Епифизната жлеза има определена връзка с лимфната система. В древни времена тази жлеза бе орган за възприемане на външния свят и още може да се види близо до върха на главата на новороденото, където меката материя напомня естеството на човешкото тяло в древни времена.
към текста >>

98. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

То би умряло, защото то не е нищо друго освен един малък орган на Земята и на въздуха.
Всеобщо, и преди всичко в съвременността, хората отъждестяват себе си с тялото. (В своите "Етики" Спиноза казва, че основната и фундаментална идея на човека е идеята за тялото в действие.) Ученикът трябва да развие идеята, че в сумата от всички неща неговото тяло само по себе си не е по-важно от което и да е друго тяло, било то тялото на животно, маса или парче мрамор. Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло. Сама ръката би била като прах и пепел. Какво би било тялото на човека без почвата, на която да си почива, без въздуха, който диша? То би умряло, защото то не е нищо друго освен един малък орган на Земята и на въздуха. Ето защо ученикът трябва да се потопява във всяко друго същество и да идентифицира себе си с Духа на Земята.
към текста >>

99. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво. Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>

100. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
към текста >>

Той още е неразвит астрален орган, който един ден ще се развие в две антени или крила.
Двулистният лотосов цвят лежи зад челото, в корена на носа. Той още е неразвит астрален орган, който един ден ще се развие в две антени или крила. Техен символ може вече да бъде видян в рогата, традиционно представяни на главата на Мойсей.
към текста >>

Сърцето ще бъде мозъкът на гръдния кош – един орган на познанието.
Вляво и вдясно той е симетричен, представящ настоящето и бъдещето. Тези две симетрични части обаче нямат еднаква стойност. Защо обикновено човек има за силна ръка дясната? Дясната ръка, която е по-активната от двете днес, е предопределена впоследствие да атрофира. Лявата ръка ще остане, когато двете "крила" на челото бъдат развити. Сърцето ще бъде мозъкът на гръдния кош – един орган на познанието.
към текста >>

Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

101. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид. Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>

Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид. Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>

Той нямаше разсъдъчна способност и епифизата – орган от огромна важност в онези времена – бе единственият му "мозък".
Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен характер. Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила. Колкото по-далеч отиваме в миналото, толкова повече откриваме душата на човека живееща не вътре в него, а около него. Ние стигаме до точката където сетивните органи съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия. Движенията на това същество – което не можем да наречем истински "човек" в нашия смисъл на думата – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване. Той нямаше разсъдъчна способност и епифизата – орган от огромна важност в онези времена – бе единственият му "мозък".
към текста >>

102. ХV. Еволюцията на планетите и Земята GA_92 Езотерична космология

И същото може да се каже за всеки сетивен орган.
Помислете за човешкото око. То е много сложен механизъм, един вид "тъмна стая" със зеницата като прозорец и кристалина като оптична леща. Цялото тяло на човека е съставено от множество физически органи, не по-малко фини и сложни. Ухото е като клавесин с клавиши и нишки вместо струни. И същото може да се каже за всеки сетивен орган.
към текста >>

103. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, се разделя и чрез това се поражда една двойственост в човешкото формиране.
Онова, което въздействаше в женската натура като семе, беше мъжкото и то беше духовното, мъдростта. Жената даваше веществеността, духът даваше формата. Изграждането на физическото поле е реализирана мъдрост. В женската натура работеше мъдростта. Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса. Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, се разделя и чрез това се поражда една двойственост в човешкото формиране. Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид. Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло. Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него духовност. Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за оплодяване става възможна само чрез другия пол. Появяват се два индивида, единият с физическа женственост, а другият с физическа мъжественост.
към текста >>

Женският ларинкс е останал като рудиментарен орган.
Ето защо мъжът се променя, когато той достигне пуберитета. Промяната на гласа не е нищо друго, освен израз на предишната връзка между органите на говора и сексуалността. Вие вече също ще можете да схванете каквото казва свободният масон: – Само мъжът изобщо е призван да произнесе изгубеното слово и да го възстанови; само мъжката форма на ларинкса е в положение да каже и да знае онова, което може отново да се постигне посредством изгубеното слово. Като го разберем така, ще узнаем защо на жената не беше позволено новото да премине през нейните уста. Комично е, когато учени обясняват причината, че жените не са били приемани, защото те всичко ще избърборят. Женският ларинкс е останал като рудиментарен орган. Мъжкият ларинкс е този, който ще се оформи като орган на бъдещето.
към текста >>

Мъжкият ларинкс е този, който ще се оформи като орган на бъдещето.
Промяната на гласа не е нищо друго, освен израз на предишната връзка между органите на говора и сексуалността. Вие вече също ще можете да схванете каквото казва свободният масон: – Само мъжът изобщо е призван да произнесе изгубеното слово и да го възстанови; само мъжката форма на ларинкса е в положение да каже и да знае онова, което може отново да се постигне посредством изгубеното слово. Като го разберем така, ще узнаем защо на жената не беше позволено новото да премине през нейните уста. Комично е, когато учени обясняват причината, че жените не са били приемани, защото те всичко ще избърборят. Женският ларинкс е останал като рудиментарен орган. Мъжкият ларинкс е този, който ще се оформи като орган на бъдещето.
към текста >>

104. Бележки. GA_93 Легендата за храма

на периодичното списание "Свинкс" /официален орган на германското Теософско общество с редактор Хюбе-Шлайден/, той е открил процеса за производство на целулоза и е работил заедно с лекаря Франц Хартман.
/*18/ – Карл Келнер, 1851-1905, австрийски откривател и голям бизнесмен. Според Хюго Гьоринг в януарското издание, 1895 г. на периодичното списание "Свинкс" /официален орган на германското Теософско общество с редактор Хюбе-Шлайден/, той е открил процеса за производство на целулоза и е работил заедно с лекаря Франц Хартман. Келнер е бил Върховен почетен общ велик майстор на Мемфис и Мизраим ритуал във Великобритания и Германия и се е подписвал като такъв за "историческото издание на великия Орифламе" през 1904 г.
към текста >>

С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят.
Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин. Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата. В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория. Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят. По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство. Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на животни и на човека; това е перспектива за в бъдеще. Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, например един часовник. Понастоящем човекът не ще е в състояние да демонстрира нещо, взето от живата природа без помощта на съществата, които стоят зад природата – дотогава, докато това не ще бъде свещена работа, която той ще извършва".
към текста >>

105. ІV. Инволюция и Еволюция. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо.
За да я разберем чрез аналогията, нека разгледаме определено явление, което вече всъщност не принадлежи към физическия живот органите, които сега са станали безполезни, недоразвити организми, от които естественикът не може да направи нищо. Такива са двигателните органи на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка. Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно. Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо. Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук. Потоците от студ предизвикваха впечатление със зелени и сини нюанси и с ясни, звънливи звуци.
към текста >>

Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната.
Такива са двигателните органи на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка. Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно. Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо. Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук. Потоците от студ предизвикваха впечатление със зелени и сини нюанси и с ясни, звънливи звуци.
към текста >>

Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган.
Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно. Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо. Този орган съществуваше в човека през неговия начален период на развитие, в дните когато полу-течната, полу-парна Земя беше още обединена с Луната. Човекът се движеше през полу-течния, полу-газообразен елемент като риба, ориентирайки се с този орган. Неговите възприятия бяха от зрително, алегорично естество. Потоците от топлина извикваха в него впечатлението за ослепително червено и за мощен звук. Потоците от студ предизвикваха впечатление със зелени и сини нюанси и с ясни, звънливи звуци.
към текста >>

В древни времена тази жлеза бе орган за възприемане на външния свят и още може да се види близо до върха на главата на новороденото, където меката материя напомня естеството на човешкото тяло в древни времена.
Епифизната жлеза има определена връзка с лимфната система. В древни времена тази жлеза бе орган за възприемане на външния свят и още може да се види близо до върха на главата на новороденото, където меката материя напомня естеството на човешкото тяло в древни времена.
към текста >>

106. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

То би умряло, защото то не е нищо друго освен един малък орган на Земята и на въздуха.
Всеобщо, и преди всичко в съвременността, хората отъждествяват себе си с тялото. (В своите “Етики” Спиноза казва, че основната и фундаментална идея на човека е идеята за тялото в действие.) Ученикът трябва да развие идеята, че в сумата от всички неща неговото тяло само по себе си не е по-важно от което и да е друго тяло, било то тялото на животно, маса или парче мрамор. Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло. Сама ръката би била като прах и пепел. Какво би било тялото на човека без почвата, на която да си почива, без въздуха, който диша? То би умряло, защото то не е нищо друго освен един малък орган на Земята и на въздуха. Ето защо ученикът трябва да се потопява във всяко друго същество и да идентифицира себе си с Духа на Земята.
към текста >>

107. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво. Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>

108. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
към текста >>

Той още е неразвит астрален орган, който един ден ще се развие в две антени или крила.
Двулистният лотосов цвят лежи зад челото, в корена на носа. Той още е неразвит астрален орган, който един ден ще се развие в две антени или крила. Техен символ може вече да бъде видян в рогата, традиционно представяни на главата на Мойсей.
към текста >>

Сърцето ще бъде мозъкът на гръдния кош – един орган на познанието.
Вляво и вдясно той е симетричен, представящ настоящето и бъдещето. Тези две симетрични части обаче нямат еднаква стойност. Защо обикновено човек има за силна ръка дясната? Дясната ръка, която е по-активната от двете днес, е предопределена впоследствие да атрофира. Лявата ръка ще остане, когато двете “крила” на челото бъдат развити. Сърцето ще бъде мозъкът на гръдния кош – един орган на познанието.
към текста >>

Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>

109. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид. Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>

Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид. Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>

Той нямаше разсъдъчна способност и епифизата – орган от огромна важност в онези времена – бе единственият му “мозък”.
Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен характер. Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила. Колкото по-далеч отиваме в миналото, толкова повече откриваме душата на човека живееща не вътре в него, а около него. Ние стигаме до точката където сетивните органи съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия. Движенията на това същество – което не можем да наречем истински “човек” в нашия смисъл на думата – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване. Той нямаше разсъдъчна способност и епифизата – орган от огромна важност в онези времена – бе единственият му “мозък”.
към текста >>

110. ХV. Еволюцията на планетите и Земята. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

И същото може да се каже за всеки сетивен орган.
Помислете за човешкото око. То е много сложен механизъм, един вид “тъмна стая” със зеницата като прозорец и кристалина като оптична леща. Цялото тяло на човека е съставено от множество физически органи, не по-малко фини и сложни. Ухото е като клавесин с клавиши и нишки вместо струни. И същото може да се каже за всеки сетивен орган.
към текста >>

111. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но не става въпрос за това дали има право, а затова, че му липсва орган за възприемането на светлината и багрите.
Един сляпороден, който се намира между нас, би имал право да ни обяви от своята гледна точка за фантазьори, когато му говорим за светлина и багри. За него това никога не е било истина. Той ще отговори, че нещата не могат да бъдат докоснати. Той няма нужда да вярва каквото му се казва. И въпреки това няма право. Но не става въпрос за това дали има право, а затова, че му липсва орган за възприемането на светлината и багрите. В момента, когато получи такъв орган, около него ще се разкрие нов свят. Истинската антропософия никога няма да предположи някакъв друг свят, тя схваща света само по друг начин. Това, което теософите наричат висши светове, е около нас, също както светът на багрите е около слепия. Ако той бъде опериран, ще може да се ползва от очите си. Антропософията не твърди нищо по-различно, когато казва, че е възможно да се изградят вътрешните очи.
към текста >>

В момента, когато получи такъв орган, около него ще се разкрие нов свят.
За него това никога не е било истина. Той ще отговори, че нещата не могат да бъдат докоснати. Той няма нужда да вярва каквото му се казва. И въпреки това няма право. Но не става въпрос за това дали има право, а затова, че му липсва орган за възприемането на светлината и багрите. В момента, когато получи такъв орган, около него ще се разкрие нов свят. Истинската антропософия никога няма да предположи някакъв друг свят, тя схваща света само по друг начин. Това, което теософите наричат висши светове, е около нас, също както светът на багрите е около слепия. Ако той бъде опериран, ще може да се ползва от очите си. Антропософията не твърди нищо по-различно, когато казва, че е възможно да се изградят вътрешните очи.
към текста >>

112. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят.
Когато проследим еволюцията по-нататък, стигаме до Старата Луна. Старото Слънце е преминало в пралая и се появява наново като Старата Луна. На нея се развиват и другите три сетива. При това останалите се специализират, което означава, че се разпределят върху отделни органи. Можете буквално да проследите как физическото тяло се отваря като орган за външния свят. При това симпатичната нервна система вече се е изградила на Старото Слънце. По време на живота върху Старата Луна развитието на другите органи също продължава постепенно, но нека да се ограничим до сетивата. На Луната се прибавя вкусовото сетиво, а на Земята – най-младото сетиво: обонянието. Ако днес изследвате сетивата, можете да си кажете, че обонянието е най-младото сетиво, което напоследък се е образувало в човека. Вкусовото сетиво е развито още през лунното време и вече веднъж е преобразувано.
към текста >>

Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху слуховия му орган.
Когато се усещате вътре в кожата си, можете да почувствате, като че ли съществата от всички страни работят върху тялото ви. Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества. Да слуша са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества. Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху слуховия му орган. Със слуховия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
към текста >>

Със слуховия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
Когато се усещате вътре в кожата си, можете да почувствате, като че ли съществата от всички страни работят върху тялото ви. Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества. Да слуша са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества. Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху слуховия му орган. Със слуховия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
към текста >>

Също така можахме да покажем как черният дроб е много по-млад орган от далака.
При това открихме, че сетивните органи съществуват само защото ги изграждат други същества. Също така можахме да говорим за вътрешната същност, която се изгражда от околността. Физическата наука не е в състояние да разбере тези неща. Тя може да покаже какви структурни разлики има между окото и ухото, но никога не може да покаже разликата във възрастта на окото и ухото. Това може да направи само окултната наука, която вижда зад външните явления. Също така можахме да покажем как черният дроб е много по-млад орган от далака. Там се вижда, че далакът вече е съществувал, когато етерното тяло е било свързано с физическото, докато черният дроб се е прибавил едва с астралното тяло, когато се появяват човешките страсти. Това е нещо, което отново намира чудесен израз в легендата за Прометей. Лешоядът, кълвящ черния дроб на окования върху скалата Прометей, има дълбоко значение.
към текста >>

113. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

По всяко време в човека се образува някой орган, а паралелно с това в природата се образуват определени конфигурации.
Докато в земното развитие се образува винаги по нещо ново в човека, също и навън в природата се образува нещо ново около него. Най-напред на Старото Слънце се поражда устройството на човешкото око. Първо се образува етерното тяло и то изгражда човешкото физическо око. Както от водата се образува лед при замръзване, така и физическите органи са се образували от финото етерно тяло. Вътре в човека се образуват физическите органи, вън Земята се втвърдява. По всяко време в човека се образува някой орган, а паралелно с това в природата се образуват определени конфигурации. Когато в човека се заражда окото, в минералното царство се образува хризолитът.
към текста >>

Когато през атлантическата епоха се образува физическият орган за мисловните комбинации, навън се втвърдява оловото; то преминава от течно в твърдо състояние.
Когато през атлантическата епоха се образува физическият орган за мисловните комбинации, навън се втвърдява оловото; то преминава от течно в твърдо състояние. Същите сили действат както при втвърдяването на оловото, така и при организма на разума. Човекът се разбира, едва когато може да се разберат взаимните връзки между човека и природните сили.
към текста >>

С това е във връзка и отношението между оникса и слуховия орган.
В тази интуиция на Гьоте е залегнал резултатът на окултно познание. С това е във връзка и отношението между оникса и слуховия орган. Окултно отношение има между органа на вкуса и топаза, на обонянието и ясписа, на осезанието като топлоусещане към карнеола, продуктивната сила на мисловните представи и благородния гранат (карбункел). Той се употребява като символ за продуктивната мисловно-представна способност, която възниква в човека по същото време, както гранатът в природата.
към текста >>

114. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Каквото тук се проявява външно, е само симптом и ако този външен симптом би могъл да бъде отстранен, болестта би се преместила върху друг орган и би се проявила под нова форма.
Също както храносмилането съответства на мисловната дейност, така сърдечната и кръвната дейност съответстват на волевия и чувствения живот, така че всичко, което има влияние върху кръвта чрез определени вещества, чрез известен вид хранителни средства, предизвиква съответствие във волевата дейност. Това се вижда, особено когато се наблюдава обратното. Днес многократно чувате, че отдавна е преодоляна гледната точка, че някой може да лекува чрез мисли, че например някоя личност, обзета от религиозна лудост или от мания за преследване, не може да бъде излекувана чрез съответните противоположни мисли. Каквото тук се проявява външно, е само симптом и ако този външен симптом би могъл да бъде отстранен, болестта би се преместила върху друг орган и би се проявила под нова форма. Каквото материалистическото лечителство е изследвало, окултистът го знае отдавна. Никога не би хрумнало на някой окултист да иска да лекува някоя маниакална представа чрез противоположна представа. Нещо друго е обаче, когато със средствата на окултизма се навлезе много по-дълбоко, именно там, където в основата лежи същинската причина. Предположете, че даден човек се разболее в сферата на волята и на чувствата, тогава това се дължи на известни нарушения на определени органи. При това не става въпрос само за сърцето, а за някои други неща в тази връзка.
към текста >>

115. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Самоотвержеността ще стане качество на кръвта, а мисловният орган ще се премести в сърцето.
Следователно това, което първоначално му е било вдъхнато, ще действа преобразуващо върху нещо, което е още по-дълбоко свързано с неговото същество. Словото ще стане творящо при приготвянето на кръвта. Самата кръв на човека ще бъде преобразувана. Ще може да поражда само чисти, безкористни чувства. Ще има човешки род, който ще твори чрез словото. Самоотвержеността ще стане качество на кръвта, а мисловният орган ще се премести в сърцето. Тук имаме едно от двете развития, които ще последват християнството.
към текста >>

Но човекът, както днес си създава най-висшето, словото, някога, когато сърцето стане духовния му орган, ще действа творчески чрез самото слово.
Епохата, в която господства егоизмът, се представлява чрез Юда Искариотски. Който наблюдава мировите събития непредубедено, вижда как сексуалността в човека е в състояние да го предаде като дух, да го унищожи. Но човекът, както днес си създава най-висшето, словото, някога, когато сърцето стане духовния му орган, ще действа творчески чрез самото слово.
към текста >>

116. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Топлинният орган на човека горе в главата.
Същност на излагането на окултни факти. Развитието на Земята, минаващо през Стария Сатурн, Старото Слънце и Луната. Описание на Старата Луна. Начало на земното състояние. Топлинният орган на човека горе в главата. Земята като светлинно същество. Нервната система. Сгъстяване на Земята до вода. Пораждане на органичните вещества. Външният огън и пепелта.
към текста >>

117. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

В бъдеще ларинксът няма да произвежда само думи, а ще стане творческият репродуциращ орган, който ще създава подобни на човека същества.
Когато ви говоря, моите мисли са в мен. Аз ги обличам с думи. Те идват от ларинкса, произвеждат звукови вълни и чрез това моите мисли се представят пред вашата душа. Ларинксът е апаратът, който предизвиква въздушните вълни, за да изведе навън това, което е в душата. Когато някой изнамери апарат, чрез който вълните биха могли да се втвърдяват, тогава бихте могли да съберете моите мисли, моите думи. В бъдеще ларинксът няма да произвежда само думи, а ще стане творческият репродуциращ орган, който ще създава подобни на човека същества.
към текста >>

118. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Един такъв орган се намира в мозъка, един сантиметър под мястото на челото, където се срещат веждите.
Нямате ли сетива, светът не съществува за вас. В момента, когато се дадат указания на човека, които да събудят дремещите в душата му сили, астралното му тяло получава духовни или душевни сетивни органи, които се наричат лотосови цветове. Това не са цветя, както и крилата на белия дроб не са крила. Всеки знае, че соколът има крила, изглеждащи различно от крилата на белите дробове. Лотосовите цветове са органи, които се движат в един вид кръгово движение. Един такъв орган се намира в мозъка, един сантиметър под мястото на челото, където се срещат веждите. Когато интензивно се мисли за тази точка със същевременното изговаряне на определени думи, се получава един вид просветване, появява се светлина и тя става видима за ясновидеца отвън. Сетивният орган започва да се движи кръгообразно. Казва се, че колелото се върти, че оживява. При обикновените хора не съществува такъв орган на това място или най-многото той се намира там в зачатък. Чрез обучението това проблясване се поражда, когато астралното тяло се намира извън физическото тяло.
към текста >>

Сетивният орган започва да се движи кръгообразно.
Това не са цветя, както и крилата на белия дроб не са крила. Всеки знае, че соколът има крила, изглеждащи различно от крилата на белите дробове. Лотосовите цветове са органи, които се движат в един вид кръгово движение. Един такъв орган се намира в мозъка, един сантиметър под мястото на челото, където се срещат веждите. Когато интензивно се мисли за тази точка със същевременното изговаряне на определени думи, се получава един вид просветване, появява се светлина и тя става видима за ясновидеца отвън. Сетивният орган започва да се движи кръгообразно. Казва се, че колелото се върти, че оживява. При обикновените хора не съществува такъв орган на това място или най-многото той се намира там в зачатък. Чрез обучението това проблясване се поражда, когато астралното тяло се намира извън физическото тяло. Получава се впечатление за въртящо се колело, което ясновидецът може да наблюдава отвън. Това колело се нарича свастика.
към текста >>

При обикновените хора не съществува такъв орган на това място или най-многото той се намира там в зачатък.
Лотосовите цветове са органи, които се движат в един вид кръгово движение. Един такъв орган се намира в мозъка, един сантиметър под мястото на челото, където се срещат веждите. Когато интензивно се мисли за тази точка със същевременното изговаряне на определени думи, се получава един вид просветване, появява се светлина и тя става видима за ясновидеца отвън. Сетивният орган започва да се движи кръгообразно. Казва се, че колелото се върти, че оживява. При обикновените хора не съществува такъв орган на това място или най-многото той се намира там в зачатък. Чрез обучението това проблясване се поражда, когато астралното тяло се намира извън физическото тяло. Получава се впечатление за въртящо се колело, което ясновидецът може да наблюдава отвън. Това колело се нарича свастика.
към текста >>

Свастиката е образът на този сетивен орган и всички повече или по-малко остроумни обяснения в някои теософски книги са безмислици.
Този знак, както изобщо истинските символи не могат да се обясняват спекулативно. Те не са произволно измислени, а човекът действително ги вижда на духовното или астралното поле. Свастиката е образът на този сетивен орган и всички повече или по-малко остроумни обяснения в някои теософски книги са безмислици.
към текста >>

В близост до ларинкса се намира шестнадесетлистният лотосов цвят, един орган, от който до много голяма степен зависи човешкото развитие.
В близост до ларинкса се намира шестнадесетлистният лотосов цвят, един орган, от който до много голяма степен зависи човешкото развитие. В близост до сърцето е дванадесетлистният лотосов цвят, по-надолу десетлистният и така нататък.
към текста >>

При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите.
Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, например чрез въздействията от страна на светлината и звука. Наблюдавайте едното като физически, другото като духовен процес с напълно същото времетраене. Не бива да вярвате, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи. Това са изключително интимни процеси, упражняване в мисли, които имат способността да развият такива органи. При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите. Когато човекът мисли за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло. Всичко е систематически и на човек му се иска да каже, технически определено.
към текста >>

Познай себе си означава: «Оплоди се чрез мъдростта в теб, разгледай душата като женски орган и се оплоди.
Това е израз за оплождането. Познай себе си означава: «Оплоди се чрез мъдростта в теб, разгледай душата като женски орган и се оплоди. Искаш ли да постигнеш самопознанието, потърси в теб, там ще познаеш всички твои грешки. Искаш ли да опознаеш твоето висше себе, търси извън теб, защото там мировото познание е самопознание. В Слънцето е всичко, понеже всичко е слънце.» Ние трябва да напуснем себе си. Веднъж ми казаха: «Ти разказваш за развитието и други подобни, ние обаче искаме издигане на душата, на чувствата.» Който говори така, сам си е враг. Не поради това, че се взираме в нас, а чрез това, че опознаваме света частица по частица, ставаме самоотвержени и можем да стигнем до самопознанието и до божественото познание.
към текста >>

119. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

То е реалният идеал на Свещения Граал – един орган, който човекът ще има, когато се одухотвори неговата репродукционна сила.»
След това учителят казва на ученика: «Погледни как растението невинно разтваря цветната си чашка към слънчевия лъч – свещеното любовно копие. В невинната целувка на слънчевия лъч, свещеното любовно копие, към което се разтваря цветната чашка на растението, се посочва идеалът на бъдещето, когато човекът отново ще преобрази своите органи до невинността на растението. Сега човекът се е развил нагоре до степента, където е проникнат от страсти. По-нататък човекът ще се развие до онази степен, когато той ще преобрази своите страсти, когато отново ще бъде целунат от духовния слънчев лъч, когато отново ще създава себеподобни на по-висша степен и репродукционната сила бъде одухотворена. В тайните школи това се нарича Свещеният Граал. То е реалният идеал на Свещения Граал – един орган, който човекът ще има, когато се одухотвори неговата репродукционна сила.»
към текста >>

120. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му.
Растенията се отнасят към Земята приблизително така, както млякото към човека и животното. Когато животното, например телето бозае от кравата, това е приятно усещане за кравата. Същото усещане изпитва цялата Земя, когато откъснете едно растение или цвете. Защото това, което Земята изпраща към Слънцето, което тя извежда навън, е под друга форма същото, което се съдържа в млякото. Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му. Земята чувства по различен начин, когато се откъсне едно растение без корените – тогава тя изпитва приятно усещане – и когато растението се изтръгне заедно с корените. Не трябва да се преценява това морално, а по същество.
към текста >>

121. Развитие на Земята и човека GA_98 Природни и духовни същества

Около средата от развитието на човечеството там се е протягал навън един вид топлинен орган, пламъци като пипала, като една етерна латерна – циклопското око.
Днес пулсира в нас като топлината на кръвта ни. Това е остатък от първата човешка заложба. Това, което се представя като потоци топлина, в течение на времето отново се преобразува. Горе, в главата, детето има едно меко място. Това е отворът, който човекът е имал там в древните времена. Около средата от развитието на човечеството там се е протягал навън един вид топлинен орган, пламъци като пипала, като една етерна латерна – циклопското око.
към текста >>

Не е било обаче око, а топлинен орган.
Не е било обаче око, а топлинен орган. Човекът е употребявал този орган, за да се ориентира. По това време той живее в по-топли и по-студени течни елементи. Този орган му е казвал коя околност е полезна или вредна за него. Този орган е преобразуване на един орган от огненото състояние на Земята. От него трябва да си представим излизащи силови линии към сърцето, едно обособяване, без да са съществували още другите органи, така че то е изглеждало като един вид латерна, от която излизат пипала като лъчи надолу, превърнали се по-късно в кръвоносните съдове.
към текста >>

Човекът е употребявал този орган, за да се ориентира.
Не е било обаче око, а топлинен орган. Човекът е употребявал този орган, за да се ориентира. По това време той живее в по-топли и по-студени течни елементи. Този орган му е казвал коя околност е полезна или вредна за него. Този орган е преобразуване на един орган от огненото състояние на Земята. От него трябва да си представим излизащи силови линии към сърцето, едно обособяване, без да са съществували още другите органи, така че то е изглеждало като един вид латерна, от която излизат пипала като лъчи надолу, превърнали се по-късно в кръвоносните съдове. Това е човекът от топлина.
към текста >>

Този орган му е казвал коя околност е полезна или вредна за него.
Не е било обаче око, а топлинен орган. Човекът е употребявал този орган, за да се ориентира. По това време той живее в по-топли и по-студени течни елементи. Този орган му е казвал коя околност е полезна или вредна за него. Този орган е преобразуване на един орган от огненото състояние на Земята. От него трябва да си представим излизащи силови линии към сърцето, едно обособяване, без да са съществували още другите органи, така че то е изглеждало като един вид латерна, от която излизат пипала като лъчи надолу, превърнали се по-късно в кръвоносните съдове. Това е човекът от топлина.
към текста >>

Този орган е преобразуване на един орган от огненото състояние на Земята.
Не е било обаче око, а топлинен орган. Човекът е употребявал този орган, за да се ориентира. По това време той живее в по-топли и по-студени течни елементи. Този орган му е казвал коя околност е полезна или вредна за него. Този орган е преобразуване на един орган от огненото състояние на Земята. От него трябва да си представим излизащи силови линии към сърцето, едно обособяване, без да са съществували още другите органи, така че то е изглеждало като един вид латерна, от която излизат пипала като лъчи надолу, превърнали се по-късно в кръвоносните съдове. Това е човекът от топлина.
към текста >>

122. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г.
19. Буквално: «Окото дължи своето съществуване на светлината. От безразличен животински помощен орган светлината извайва един подобен на нея орган; и така окото се формира от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.» В «Гьотевите естественонаучни произведения», издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в Кюршнеровата «Немска национална литература», 5 тома 1883-97, препечатана Дорнах 1975 г. в Събр. съч. том III, «Проект на една теория на цветовете», Въведение стр. 89.
към текста >>

123. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Този образ се е потопил като печат в червен восък, в етерното тяло, и една част на етерното тяло практически е изработила орган вътре в човешкото ухо това са трите полуокръжни канала.
Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина. Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло. Както печата се потапя в разтопения червен восък, така астралното тяло прониква в етерното, и това пластично изработвало формите на физическото тяло. Така образа на триизмерното пространство, е изработил някои органи в напълно определено място на физическото тяло. Първоначално в астралното тяло това е бил образа на три перпендикулярни една на друга линии. Този образ се е потопил като печат в червен восък, в етерното тяло, и една част на етерното тяло практически е изработила орган вътре в човешкото ухо това са трите полуокръжни канала. У всеки вас ги има. Ако те бъдат повредени, човек няма да може да се ориентира в триизмерното пространство. Ще получи световъртеж, и няма да може да стои прав. Така образите на астралното тяло са свързани със силите на етерното тяло и органите на физическото тяло. Цялото физическото тяло на човека с неговите изваяни форми не е нещо различно, от следствие, възникнало от образите на астралното тяло и архитектоничните сили на етерното тяло.
към текста >>

Три полуокръжни канала е такъв физически орган като носа.
Три полуокръжни канала е такъв физически орган като носа. Всичките носове се различават един от друг, но вие можете да намерите сходство между носовете на родители и деца. Ако вие бихте могли да видите тези три каналчета, то бихте открили, че тук има също такива разлики и сходства, както при носовете, и че човек може по тези каналчета да прилича на майката или на бащата. Не се онаследява дълбоко духовното, вечното, което преминава през човешките въплъщения. За основата на това, което наричаме талант, характерните способности, им служи не мозъка на човека. Логиката е една и съща в математиката, във философията и в практическия живот.
към текста >>

Различията в способностите стават ясни когато логиката започва да се прилага в области, които имат свой орган на познание, например, тези три полуокръжни канала.
Всичките носове се различават един от друг, но вие можете да намерите сходство между носовете на родители и деца. Ако вие бихте могли да видите тези три каналчета, то бихте открили, че тук има също такива разлики и сходства, както при носовете, и че човек може по тези каналчета да прилича на майката или на бащата. Не се онаследява дълбоко духовното, вечното, което преминава през човешките въплъщения. За основата на това, което наричаме талант, характерните способности, им служи не мозъка на човека. Логиката е една и съща в математиката, във философията и в практическия живот. Различията в способностите стават ясни когато логиката започва да се прилага в области, които имат свой орган на познание, например, тези три полуокръжни канала. Така способността към математиката особено се проявява точно в тези хора, в които са развити тези органи. За пример може да послужи семейството на Бернули, което е давало добри математици един след друг. Индивидуалността може да понесе на земята колкото си иска музикални или други способности, но ако нужните зародиши ги няма по рождение в човешкото тяло, което може да и даде необходимите и форми и органи, тези способности не се развиват.
към текста >>

124. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Случва се и частично отделяне на етерното тяло от физическото, когато някой орган отича.
Случва се и частично отделяне на етерното тяло от физическото, когато някой орган отича. Ако, например, когато изтръпва ръката, ясновиждащият може да наблюдава, как етерната част, съответствуваща на ръката, увисва като ръкавица. По същия начин "увисва" частите на етерния мозък, когато човек е под хипноза. От това, че етерното тяло действа с физически дребнички иглички, в изтръпналия член възниква чувство на бодежи.
към текста >>

125. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Друг пример ни дават някои животни, които преселването им в тъмни пещери заставило зрителният орган да закърнее.
Друг пример ни дават някои животни, които преселването им в тъмни пещери заставило зрителният орган да закърнее. При тях веществата, които до сега са подхранвали очите, преминали в други части на тялото, защото, техните очи вече не е необходимо да гледат нещо. Техните очи, по този начин, деградирали, и във всички следващи поколения ще се раждат животни с атрофирали очи. Те сами са обусловили обратното развитие на тези органи със своето преселение, и съдбата на следващите поколения е била определена от това, което са направили тези същества в миналото. Те сами са подготвили своята по-нататъшна съдба.
към текста >>

126. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това е физически орган, който би трябвало да се унаследява.
Математическият талант също изисква нещо напълно определено. За да бъде математик, е нужен не особен строеж на мозъка, както много предполагат. Мисленето, логиката при математиците са същите, както при другите. Всичко зависи от трите полуокръжни канала в ухото, които са разположени един спрямо друг, така, че приемат посоките на трите пространствени измерения. Особеното им развитие обуславя математическия талант. Това е физически орган, който би трябвало да се унаследява. Така ние виждаме че в семейство Бернули са се въплътили осем видни математика.
към текста >>

127. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

На Юпитер у хората ще се появи много по-развит, психичен орган.
Това, че човекът може да премине през тези седем планетарни състояния, представлява и смисъла на развитието. Всяко планетарно въплъщение е свързано с развитието на едно от седемте състояния на съзнанието, и благодарение на това, което става на всяка планета, се формират физически органи за такова състояние на съзнанието. На Юпитер у хората ще се появи много по-развит, психичен орган. На Венера ще се появи такъв орган, който ще позволи на човека да развие съзнанието на сегашния посветен, пребиваващ на ниво Девакан. На Венера ще има това спиритуално съзнание, което днес има посветеният, намирайки се във висшата сфера на Девакан, в света на ума.
към текста >>

На Венера ще се появи такъв орган, който ще позволи на човека да развие съзнанието на сегашния посветен, пребиваващ на ниво Девакан.
Това, че човекът може да премине през тези седем планетарни състояния, представлява и смисъла на развитието. Всяко планетарно въплъщение е свързано с развитието на едно от седемте състояния на съзнанието, и благодарение на това, което става на всяка планета, се формират физически органи за такова състояние на съзнанието. На Юпитер у хората ще се появи много по-развит, психичен орган. На Венера ще се появи такъв орган, който ще позволи на човека да развие съзнанието на сегашния посветен, пребиваващ на ниво Девакан. На Венера ще има това спиритуално съзнание, което днес има посветеният, намирайки се във висшата сфера на Девакан, в света на ума.
към текста >>

128. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

само такова физическо тяло, каквото ние имаме днес с крака, ръце и глава и с внедрени в него орган на сетивата, можело да стане носител на "Аз" на четвъртата степен, на Земята.
Те били тогава на тази степен, на която сега се намират хората. Да проявят дейността на своя "Аз" те можели, при описаните от мен обстоятелства, съвършено различно, отколкото нашата днес. Това са били предците на нашето сегашно човечество хората на Сатурн. Те озарявали повърхността на планетата с лъчите на своя "Аз" във физическата телесност, която се образувала на повърхността на Сатурн. Така те се погрижили физическото тяло да се подготви да стане в последствие носител на "Аза". само такова физическо тяло, каквото ние имаме днес с крака, ръце и глава и с внедрени в него орган на сетивата, можело да стане носител на "Аз" на четвъртата степен, на Земята. Зародишът на това трябвало да се заложи в него на Сатурн. Тези същества, притежаващи "Аз" на Сатурн, се наричат още духове на Егоизма.
към текста >>

129. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако такова същество умирало, то не била смърт на душата, а само един вид атрофиране на един орган а съзнанието се съхранявало горе, сякаш едната ръка на тялото ви изсъхва, и другата израства вместо нея.
Старата двуполовост има още една особена черта. Ако вие бихте попитали човека на Старата Луна за неговите преживявания, то те биха се указали за него тези същите, които са били и в неговите най-далечни прадеди. Всичко, това живеело, предавайки съзнанието, което се простира само от раждането до смъртта, бил подготвен от индивидуализацията на човешкия род, и от тук се развила също и възможността за такова раждане и такава смърт, каквито са те сега. Понеже хората от Старата Луна, които се предвижвали плавайки и реейки се, сякаш увисвали от обкръжаващата среда, в които отивали техните кръвоносни влакна. Ако такова същество умирало, то не била смърт на душата, а само един вид атрофиране на един орган а съзнанието се съхранявало горе, сякаш едната ръка на тялото ви изсъхва, и другата израства вместо нея. така тези хора с тяхното сумрачно съзнание възприемали умирането само като постепенно изсъхване на своето тяло. Телата изсъхвали, и през цялото време възниквали нови съзнанието се запазвало благодарение съзнанието на груповата душа, така че в действителност съществувало някакво безсмъртие.
към текста >>

130. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Всичко, което днес се отнася към размножаването и е свързано с това влечение, в бъдеще ще премине към друг орган.
Самото тяло ще стане по-леко и по-тънко. Днес това изглежда глупава идея, но това е точно и известно от духовните закони, подобно на това както по законите на астрономията се изчисляват бъдещите слънчеви и лунни затъмнения. И преди всичко човекът ще започне да въздейства преобразуващо на възпроизводителната сила. Много не са в състояние да си представят, че някога ще се появи друга сила на размножаване, от сегашната. Но тя ще се появи, и начинът на размножаване ще се измени. Всичко, което днес се отнася към размножаването и е свързано с това влечение, в бъдеще ще премине към друг орган. Орган, който вече днес се подготвя за това, за да стане в бъдеще орган за размножаване,това е ларинкса на човека. Днес ларинксът може да произвежда въздушни колебания, може само да предава с въздуха това, което е заложено в думата, така че колебанията съответстват на думата. В последствие от ларинкса ще излиза не само дума в нейната ритмична форма, а тази дума ще бъде озарена от човека, ще е проникната от самата материя. Днес думите са само въздушна вълна, в бъдеще човекът ще произвежда от ларинкса, като слово, вътрешно същество по свое подобие. При това човекът ще излиза от човека, човекът ще произнася човек.
към текста >>

Орган, който вече днес се подготвя за това, за да стане в бъдеще орган за размножаване,това е ларинкса на човека.
Днес това изглежда глупава идея, но това е точно и известно от духовните закони, подобно на това както по законите на астрономията се изчисляват бъдещите слънчеви и лунни затъмнения. И преди всичко човекът ще започне да въздейства преобразуващо на възпроизводителната сила. Много не са в състояние да си представят, че някога ще се появи друга сила на размножаване, от сегашната. Но тя ще се появи, и начинът на размножаване ще се измени. Всичко, което днес се отнася към размножаването и е свързано с това влечение, в бъдеще ще премине към друг орган. Орган, който вече днес се подготвя за това, за да стане в бъдеще орган за размножаване,това е ларинкса на човека. Днес ларинксът може да произвежда въздушни колебания, може само да предава с въздуха това, което е заложено в думата, така че колебанията съответстват на думата. В последствие от ларинкса ще излиза не само дума в нейната ритмична форма, а тази дума ще бъде озарена от човека, ще е проникната от самата материя. Днес думите са само въздушна вълна, в бъдеще човекът ще произвежда от ларинкса, като слово, вътрешно същество по свое подобие. При това човекът ще излиза от човека, човекът ще произнася човек. И тогава раждането на човека ще се състои в неговото произнасяне от друг човек.
към текста >>

Защото сърцето днес още не е завършило своето развитие, и се явява орган на бъдещето, понеже то трябва да стане сърдечен мускул, който се съкращава произволно.
Самият човек не може сега произволно да се разпорежда със своето сърце: ако той се изплаши, сърцето започва да бие по-бързо, защото чувството въздейства на кръвта, а кръвта ускорява сърцебиенето. Но това, което днес човекът изтърпява непроизволно, той ще го подчини на своята воля по-късно, на по-висока степен на развитие. Той по своя воля ще предизвиква движението на кръвта си и ще управлява биенето на сърцето си, както мускулите на ръката. Сърцето с неговия специфичен строеж е препятствие за съвременната наука. То има напречно разположени мускулни влакна, които имат освен това само произволно съкращаващи се мускули. Защо? Защото сърцето днес още не е завършило своето развитие, и се явява орган на бъдещето, понеже то трябва да стане сърдечен мускул, който се съкращава произволно. От това вече, днес в строежа на сърцето се проявяват съответните загадки.
към текста >>

131. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение.
Казват му: Погледни на чашката на цветето, която приема в себе си слънчевия лъч. Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение. За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша.
към текста >>

Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество.
Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение. За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша. В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде Светия Граал на бъдещето.
към текста >>

Този орган ще бъде ларинксът.
За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша. В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде Светия Граал на бъдещето.
към текста >>

Изминавайки пътя на розенкройцерското ученичество, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек.
Изминавайки пътя на розенкройцерското ученичество, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек. Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си. Този орган се създава бавно. Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на кислород. Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло.
към текста >>

Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си.
Изминавайки пътя на розенкройцерското ученичество, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек. Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си. Този орган се създава бавно. Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на кислород. Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло. за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта.
към текста >>

Този орган се създава бавно.
Изминавайки пътя на розенкройцерското ученичество, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек. Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си. Този орган се създава бавно. Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на кислород. Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло. за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта. Цялото човечество тогава ще притежава съзнанието, което сега се придобива от посветения, издигайки се във висшите светове.
към текста >>

Ако вие медитивно вникнете в този орган, ако се потопите в него, то няма да бъде просто размисъл върху тази точка от вашето тяло; вие ще узнаете по този начин съответстващата и част във външния свят.
Вие вече знаете за мястото на челото, над горната част на носа; то се явява израз на нещо определено, което някога е било извън човека, а после е влязло вътре в него. Ако вие медитивно вникнете в този орган, ако се потопите в него, то няма да бъде просто размисъл върху тази точка от вашето тяло; вие ще узнаете по този начин съответстващата и част във външния свят. Също и ларинкса, и силите, които са го изградили, вие ще познаете по такъв път. Вие ще познаете макрокосмоса "потопявайки се" в своето собствено тяло.
към текста >>

132. 1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това, което кръвта получи, се вля в сърцето и го превърна в съвършено различен орган.
Топлите течения са позволили в сърцето да навлезе огън, направили са така, че в него да пламне ентусиазъм, докато другата част на човешката природа е била повлияна от студения север. Идващите от север течения са развили човешкото чело (в други записки: мозък) до такава степен, че човекът можа да се превърне в мислител, в сетивен наблюдател. Главата на атлантеца беше формирана съвсем различно от главата на днешния човек. Именно това, което предизвикаха силите на дванадесетте течения от север, превърна човека в мислител. А топлото течение от юг го дари с чувствата, с усещанията и по този начин с днешната му сетивност. Това, което кръвта получи, се вля в сърцето и го превърна в съвършено различен орган. От това, че кръвта, хранещия човека сок, и цялата циркулация на кръвта, изцяло се измениха, трябваше да се промени и външното хранене на тялото. Така ние можем да кажем: по онова време върху човека се работеше от две страни. Физическото му тяло беше преобразувано така, че от една страна да може да се превърне в носител на мозъка, а от друга страна на тялото да може да се доставя кръвта, от която преобразения по този начин човек се нуждаеше.
към текста >>

133. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

За всеки орган, който се намира в човешкото тяло окултистът може да посочи съществата, които са го построили от вън.
Виждате също колко сложна постройка е човекът, какви същества се трудят за да може да бъде построен човека, това сложно същество. Шест категории духове трябва да са налице, за да може да бъде построена разбиращата му глава. И 28 до 31 по-нисши духа трябва да са налице за да станат възможни трупът му и всички негови функции. Това е една прекрасна връзка между човека и духовния свят. Така ще разберете, че не е достатъчно прозрението за отношението на човека към безкрайното, че не е достатъчно само да бърборим, как човекът е роден от духовния свят, а че е необходимо да изследваме търпеливо как точно е станало това. За всеки орган, който се намира в човешкото тяло окултистът може да посочи съществата, които са го построили от вън. Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния. Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано. Срещу всичко може да се приведе нещо противно.
към текста >>

134. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако тогава хората можеха да виждат както виждат днес, на това място те щяха да видят един орган подобен на светещо тяло, чиито лъчи обгръщаха човека и постепенно се изгубваха във външния свят.
Вие всички знаете, че след раждането на малкото дете черепът на главата му се затваря постепенно. На това място се намираше в прадревни времена връзката с външния свят. Ако тогава хората можеха да виждат както виждат днес, на това място те щяха да видят един орган подобен на светещо тяло, чиито лъчи обгръщаха човека и постепенно се изгубваха във външния свят. Те щяха да видят нещо подобно на вълшебна латерна, която е неправилно да се нарече око, защото този орган не беше око. Но през онези пра-прадревни епохи той беше възприемателен и чувстващ орган на човека, и с него той беше в състояние да наблюдава без усилия това, което наричаме астрален свят, той можеше да наблюдава не само телата, но и душите и това, което е живееше в тези души около него.
към текста >>

Те щяха да видят нещо подобно на вълшебна латерна, която е неправилно да се нарече око, защото този орган не беше око.
Вие всички знаете, че след раждането на малкото дете черепът на главата му се затваря постепенно. На това място се намираше в прадревни времена връзката с външния свят. Ако тогава хората можеха да виждат както виждат днес, на това място те щяха да видят един орган подобен на светещо тяло, чиито лъчи обгръщаха човека и постепенно се изгубваха във външния свят. Те щяха да видят нещо подобно на вълшебна латерна, която е неправилно да се нарече око, защото този орган не беше око. Но през онези пра-прадревни епохи той беше възприемателен и чувстващ орган на човека, и с него той беше в състояние да наблюдава без усилия това, което наричаме астрален свят, той можеше да наблюдава не само телата, но и душите и това, което е живееше в тези души около него.
към текста >>

Но през онези пра-прадревни епохи той беше възприемателен и чувстващ орган на човека, и с него той беше в състояние да наблюдава без усилия това, което наричаме астрален свят, той можеше да наблюдава не само телата, но и душите и това, което е живееше в тези души около него.
Вие всички знаете, че след раждането на малкото дете черепът на главата му се затваря постепенно. На това място се намираше в прадревни времена връзката с външния свят. Ако тогава хората можеха да виждат както виждат днес, на това място те щяха да видят един орган подобен на светещо тяло, чиито лъчи обгръщаха човека и постепенно се изгубваха във външния свят. Те щяха да видят нещо подобно на вълшебна латерна, която е неправилно да се нарече око, защото този орган не беше око. Но през онези пра-прадревни епохи той беше възприемателен и чувстващ орган на човека, и с него той беше в състояние да наблюдава без усилия това, което наричаме астрален свят, той можеше да наблюдава не само телата, но и душите и това, което е живееше в тези души около него.
към текста >>

Този орган се сви в жлезата, която сега е скрита в черепната кутия.
Този орган се сви в жлезата, която сега е скрита в черепната кутия. Днес човекът е съхранил в душата си един остатък от този древен орган, с помощта на който можеше да изживява духовните светове наоколо това е копнежа за световете, вратата към които вече е затворена за него, вратата в собствената му глава. Остана копнежът по тези светове, а възможността да се гледа в тях се изгуби. Копнежът, който все още живее в човешките души се изразява в религиите. Преди човекът виждаше в областите на духа топли, чувствени същества около себе си, а днес се вижда заобиколен с физически, контурни фигури.
към текста >>

Днес човекът е съхранил в душата си един остатък от този древен орган, с помощта на който можеше да изживява духовните светове наоколо това е копнежа за световете, вратата към които вече е затворена за него, вратата в собствената му глава.
Този орган се сви в жлезата, която сега е скрита в черепната кутия. Днес човекът е съхранил в душата си един остатък от този древен орган, с помощта на който можеше да изживява духовните светове наоколо това е копнежа за световете, вратата към които вече е затворена за него, вратата в собствената му глава. Остана копнежът по тези светове, а възможността да се гледа в тях се изгуби. Копнежът, който все още живее в човешките души се изразява в религиите. Преди човекът виждаше в областите на духа топли, чувствени същества около себе си, а днес се вижда заобиколен с физически, контурни фигури.
към текста >>

Тъй като би могло да ни стори противоречие, това, че жената, която е съхранила този орган, поднася външните предмети към него и успява да ги види и разпознае с него, а знаем, че външните предмети могат да се възприемат само с настоящите очи.
Ние бихме разбрали техния дълбок смисъл едва, когато ги разглеждаме от гледна точка на истинската духовна наука. Слушайки подобни легенди, ние можем да вярваме, че обяснението, което се базира на спомена за едно действително състояние на човечеството, е достатъчно дълбоко. Но в действителност то е още по-дълбоко. В тези легенди най-същественото не е единствено какво се казва, а и както се казва. Ако наистина изследваме ядрото на мъдростта в тези легенди, то ние ще видим, че едно привидно противоречие отпада от само себе си. Тъй като би могло да ни стори противоречие, това, че жената, която е съхранила този орган, поднася външните предмети към него и успява да ги види и разпознае с него, а знаем, че външните предмети могат да се възприемат само с настоящите очи. Точно тук обаче е скрита най-дълбоката мистерийна истина, с която трябва да се занимаем по-обстойно. Само тогава бихме могли да хвърлим един поглед в събитията, в които е замесено човечеството. Ние ще видим колко приложима на практика и в ежедневието е тази истина извлечена от дълбините на мистерийната мъдрост.
към текста >>

Ако наблюдавате човека от окултна гледна точка, вие ще можете да кажете за всеки орган, дали се намира в процес на умиране и се стреми към смъртта, и в бъдеще няма да принадлежи към човешкото тяло, или се намира в своята младост и в бъдеще ще става все по-голям и развит.
Днешните възпроизводителни органи се намират напротив в процес на умиране. Те все повече ще се втвърдяват и ще се отделят от човешкото тяло. Ние бихме разбрали правилно човешкото тяло единствено когато знаем, че то е съставено от умираща част и от такава, намираща се в развитие и как те се отнасят една към друга. Човешкото тяло съдържа нещо, което непрестанно се стреми към смъртта, и нещо, което непрестанно разцъфва в нов живот. Ако наблюдавате човека от окултна гледна точка, вие ще можете да кажете за всеки орган, дали се намира в процес на умиране и се стреми към смъртта, и в бъдеще няма да принадлежи към човешкото тяло, или се намира в своята младост и в бъдеще ще става все по-голям и развит. Вие можете да наблюдавате в човешкото тяло органи, които вече са свити в природата и във функцията си, които изпълняват много малка функция. Такъв орган е жлезата на върха на главата. Някога тя извършваше мощна дейност и сега се е снишила до нивото на един почти маловажен орган. Определени органи са достигнали почти прага на смъртта, след която ще бъдат оживени по нов начин. Други съвършено умират, те изчезват във тази си форма от физическия план и се появяват в друг вид.
към текста >>

Такъв орган е жлезата на върха на главата.
Те все повече ще се втвърдяват и ще се отделят от човешкото тяло. Ние бихме разбрали правилно човешкото тяло единствено когато знаем, че то е съставено от умираща част и от такава, намираща се в развитие и как те се отнасят една към друга. Човешкото тяло съдържа нещо, което непрестанно се стреми към смъртта, и нещо, което непрестанно разцъфва в нов живот. Ако наблюдавате човека от окултна гледна точка, вие ще можете да кажете за всеки орган, дали се намира в процес на умиране и се стреми към смъртта, и в бъдеще няма да принадлежи към човешкото тяло, или се намира в своята младост и в бъдеще ще става все по-голям и развит. Вие можете да наблюдавате в човешкото тяло органи, които вече са свити в природата и във функцията си, които изпълняват много малка функция. Такъв орган е жлезата на върха на главата. Някога тя извършваше мощна дейност и сега се е снишила до нивото на един почти маловажен орган. Определени органи са достигнали почти прага на смъртта, след която ще бъдат оживени по нов начин. Други съвършено умират, те изчезват във тази си форма от физическия план и се появяват в друг вид.
към текста >>

Някога тя извършваше мощна дейност и сега се е снишила до нивото на един почти маловажен орган.
Ние бихме разбрали правилно човешкото тяло единствено когато знаем, че то е съставено от умираща част и от такава, намираща се в развитие и как те се отнасят една към друга. Човешкото тяло съдържа нещо, което непрестанно се стреми към смъртта, и нещо, което непрестанно разцъфва в нов живот. Ако наблюдавате човека от окултна гледна точка, вие ще можете да кажете за всеки орган, дали се намира в процес на умиране и се стреми към смъртта, и в бъдеще няма да принадлежи към човешкото тяло, или се намира в своята младост и в бъдеще ще става все по-голям и развит. Вие можете да наблюдавате в човешкото тяло органи, които вече са свити в природата и във функцията си, които изпълняват много малка функция. Такъв орган е жлезата на върха на главата. Някога тя извършваше мощна дейност и сега се е снишила до нивото на един почти маловажен орган. Определени органи са достигнали почти прага на смъртта, след която ще бъдат оживени по нов начин. Други съвършено умират, те изчезват във тази си форма от физическия план и се появяват в друг вид.
към текста >>

Остане ли един орган на по-ранно стъпало, ще бъде предизвикано неправомерно омекотяване или втвърдяване, резултат от което е нещастен живот.
А сега помислете, как всичко казано, е свързано с човешкото щастие или страдание, как равновесието на целия човешки живот зависи от това, органите му да са приели подходящия вид в определения етап на развитие. Остане ли един орган на по-ранно стъпало, ще бъде предизвикано неправомерно омекотяване или втвърдяване, резултат от което е нещастен живот. Всеки орган трябва да достигне определената форма на едно определено стъпало на живота. Скритите, не изцяло видимите органи също биха могли да изостават или избързват в развитието си. Туберкулозата е нещо, което в бъдеще няма да представлява заплаха за хората, тя е само едно прекалено ранно проявление на едно състояние, което след време ще е правомерно. Днес това състояние е болестно, след време ще бъде здравословно. Тези болести на културата се различа ват от обичайните болести, които се срещат и при животните.
към текста >>

Всеки орган трябва да достигне определената форма на едно определено стъпало на живота.
А сега помислете, как всичко казано, е свързано с човешкото щастие или страдание, как равновесието на целия човешки живот зависи от това, органите му да са приели подходящия вид в определения етап на развитие. Остане ли един орган на по-ранно стъпало, ще бъде предизвикано неправомерно омекотяване или втвърдяване, резултат от което е нещастен живот. Всеки орган трябва да достигне определената форма на едно определено стъпало на живота. Скритите, не изцяло видимите органи също биха могли да изостават или избързват в развитието си. Туберкулозата е нещо, което в бъдеще няма да представлява заплаха за хората, тя е само едно прекалено ранно проявление на едно състояние, което след време ще е правомерно. Днес това състояние е болестно, след време ще бъде здравословно. Тези болести на културата се различа ват от обичайните болести, които се срещат и при животните.
към текста >>

През древните времена тя все още имаше онзи орган на върха на главата си.
Не чувате ли отзвука на тази истина в монголската приказка за жената, която напразно търси изгубеното си дете? През древните времена тя все още имаше онзи орган на върха на главата си. Той и носи нещастие. Безутешно броди тя по света, не намира това, което й отговаря, което и принадлежи. Какви истини са закодирали водачите на човечеството в тези обикновени народни сказания.
към текста >>

135. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние.
Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе. Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис. Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис. В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние. Тук имате органът на езика и начина на образното представяне на напредващото органическо развитие на хората.
към текста >>

Ако вземете сетивото на слуха: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото.
Той самостоятелно ще се въздигне до онази способност за наблюдение, която е притежавал първоначално. В далечното минало той беше ясновиждащ, трябваше да слезе до физическото възприятие за да стане самостоятелен и отново ще се изкачи до ясновиждането. Забележително е как това съвпада с цялата човешка конституция. Вие знаете или поне тези от вас, които са слушали предишните лекции, знаете, че сказанието отнася даряването на човека с нервната система, и изобщо със способността да възприема околните неща така, както ги възприема днешният човек, до нахлуването на божествените сили през портите на сетивата. Във сетивата си вие обаче имате една много особена разлика, която е отразена по грандиозен начин в легендата. Ако вземете сетивото на слуха: негов инструмент е един единствен орган, локализиран в ухото. Ако вземете сетивото на зрението: неговият инструмент е локализиран в окото. Ако вземете сетивото на обонянието: инструментът му е локализиран в лигавиците на носа, вкусът е в езика и небцето. Но ако вземем сетивото на чувстването, сетивото за топлината, къде е локализираното? То се разпростира върху цялото тяло. То се различава значително от останалите, локализираните сетива.
към текста >>

Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек.
Ако вземем този смисъл на сказанието, че чрез отделните органи на сетивата влизат силите на боговете. Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото. Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н. Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек. Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията.
към текста >>

Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му.
Ние би трябвало да си кажем: силите, които живеят в света на звуците навлизат в човека през ухото. Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н. Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек. Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията. Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека. Човекът го притежаваше по времето на древна Лемурия, горещата огнена земя. Той можеше да го използва, този орган му посочваше къде може да отиде, с него човекът можеше да усеща, дали температурата е поносима или не.
към текста >>

Този орган беше едно продължение на човека навън.
Силите, които живеят в света на светлината навлизат в човека през окото и т.н. Но силите, които живеят в оживяващата и проникващата всичко топлина, те изпълват целия човек, техен възприемащ ги орган е целият човек. Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията. Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека. Човекът го притежаваше по времето на древна Лемурия, горещата огнена земя. Той можеше да го използва, този орган му посочваше къде може да отиде, с него човекът можеше да усеща, дали температурата е поносима или не. Днес този орган се е свил и се е преобразил в жлезата на върха на главата (Zirbeldruese).
към текста >>

Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека.
Когато в началото на своето развитие човекът излезе от лоното на божеството, това беше съвсем различно. Тогава човекът още не притежаваше сетива за възприемане на околния свят. Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията. Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека. Човекът го притежаваше по времето на древна Лемурия, горещата огнена земя. Той можеше да го използва, този орган му посочваше къде може да отиде, с него човекът можеше да усеща, дали температурата е поносима или не. Днес този орган се е свил и се е преобразил в жлезата на върха на главата (Zirbeldruese). В бъдеще това, което е разпределено в цялото тяло, ще се появи преобразено на още по-високо ниво, то ще бъде локализира но в един съвсем определен друг орган.
към текста >>

Той можеше да го използва, този орган му посочваше къде може да отиде, с него човекът можеше да усеща, дали температурата е поносима или не.
Най-напред в него се образува онзи своеобразен чувствен орган, който неправилно бихме нарекли око, този орган се образува от излъчванията и вливането в горните слоеве на съществото му. Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията. Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека. Човекът го притежаваше по времето на древна Лемурия, горещата огнена земя. Той можеше да го използва, този орган му посочваше къде може да отиде, с него човекът можеше да усеща, дали температурата е поносима или не. Днес този орган се е свил и се е преобразил в жлезата на върха на главата (Zirbeldruese). В бъдеще това, което е разпределено в цялото тяло, ще се появи преобразено на още по-високо ниво, то ще бъде локализира но в един съвсем определен друг орган.
към текста >>

Днес този орган се е свил и се е преобразил в жлезата на върха на главата (Zirbeldruese).
Този орган беше едно продължение на човека навън. Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията. Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека. Човекът го притежаваше по времето на древна Лемурия, горещата огнена земя. Той можеше да го използва, този орган му посочваше къде може да отиде, с него човекът можеше да усеща, дали температурата е поносима или не. Днес този орган се е свил и се е преобразил в жлезата на върха на главата (Zirbeldruese). В бъдеще това, което е разпределено в цялото тяло, ще се появи преобразено на още по-високо ниво, то ще бъде локализира но в един съвсем определен друг орган.
към текста >>

В бъдеще това, което е разпределено в цялото тяло, ще се появи преобразено на още по-високо ниво, то ще бъде локализира но в един съвсем определен друг орган.
Днес можете да го забележите в мекото място на черепа на детето, откъдето той се подаваше, като една дупка, която беше отворена и която приемаше теченията. Този орган представляваше тогава локализираното топлинно сетиво, което сега е разпределено по цялото тяло на човека. Човекът го притежаваше по времето на древна Лемурия, горещата огнена земя. Той можеше да го използва, този орган му посочваше къде може да отиде, с него човекът можеше да усеща, дали температурата е поносима или не. Днес този орган се е свил и се е преобразил в жлезата на върха на главата (Zirbeldruese). В бъдеще това, което е разпределено в цялото тяло, ще се появи преобразено на още по-високо ниво, то ще бъде локализира но в един съвсем определен друг орган.
към текста >>

Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото сетиво за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган.
В мита това е отразено в царуването на Сутур в южните области, в Лемурия. Силата на огъня е представена в образа на Сутур. В мита вие виждате един намека за това, как Сутур попада под властта на другите богове Азите, чиято власт се влива в хората чрез локализираните сетива. Но Сутур ще се върне отново и ще управлява на мястото на Азите. Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото сетиво за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган. Сказанието предава по прекрасен начин това, което отговаря на фактите, и което познаваме от Духовната наука. Какво е това, което човекът запази от онзи древен огнен свят, от заобикалящите го огън и топлина? Това не е самият Сутур. Тъй като за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер. Той е онзи остатък от древното чувствено сетиво, което трябваше да изживее съдбата на цялото човешко тяло, което е изцяло преплетено с човешката съдба, това е синът на Сутур Локи.
към текста >>

Тъй като за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер.
Но Сутур ще се върне отново и ще управлява на мястото на Азите. Човекът ще се завърне към прасилите на огъня и неговото сетиво за топлина вече няма да е разпределено в цялото тяло, а ще бъде отново локализирано в един орган. Сказанието предава по прекрасен начин това, което отговаря на фактите, и което познаваме от Духовната наука. Какво е това, което човекът запази от онзи древен огнен свят, от заобикалящите го огън и топлина? Това не е самият Сутур. Тъй като за да оживи областта, където се намираше Сутур, човекът имаше нужда от стария си орган, от чувствения орган, който изникваше от главата му като фенер. Той е онзи остатък от древното чувствено сетиво, което трябваше да изживее съдбата на цялото човешко тяло, което е изцяло преплетено с човешката съдба, това е синът на Сутур Локи. Локи е вързан в трикратния възел на човешката глава, човешкия труп и членовете му, така че не може да се движи и затова е изложен на човешките страдания и мъки.
към текста >>

136. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше първият орган, с който човекът започна да възприема физически.
А сега тази част от човешкото тяло, която беше призвана да служи на Аза, трябваше да има център. Тя действително получи център. Първият център в това все още меко човешко тяло се образува от това, че в насочената нагоре част се сливаха всички течения. Оттам преминаваха най-различни течения, които трябва да си представяте като зачатъци на нервната и кръвната системи. Те всички се събираха горе в мощни огнени езици, които изскачаха на върха на главата но когато тялото беше още съвършено меко. Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше първият орган, с който човекът започна да възприема физически. Ако той се доближеше нещо опасно, то органът възприемаше това и така човекът чувстваше, че не бива да се приближава. С помощта на този орган той можеше да се ориентира. Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на дълги разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза. Същевременно този орган се намираше в определена връзка с органите, които наричаме лимфни и които са родствени с теченията в човешкото тяло, които са свързани с бели те кръвни телца. Благото и страданието на човека, който за предпочитане все още имаше бели кръвни телца зависеше от това, което възприема този орган.
към текста >>

С помощта на този орган той можеше да се ориентира.
Първият център в това все още меко човешко тяло се образува от това, че в насочената нагоре част се сливаха всички течения. Оттам преминаваха най-различни течения, които трябва да си представяте като зачатъци на нервната и кръвната системи. Те всички се събираха горе в мощни огнени езици, които изскачаха на върха на главата но когато тялото беше още съвършено меко. Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше първият орган, с който човекът започна да възприема физически. Ако той се доближеше нещо опасно, то органът възприемаше това и така човекът чувстваше, че не бива да се приближава. С помощта на този орган той можеше да се ориентира. Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на дълги разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза. Същевременно този орган се намираше в определена връзка с органите, които наричаме лимфни и които са родствени с теченията в човешкото тяло, които са свързани с бели те кръвни телца. Благото и страданието на човека, който за предпочитане все още имаше бели кръвни телца зависеше от това, което възприема този орган. Така това беше един център, в който се събираше всичко, което беше оформено в уширението на небето.
към текста >>

Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на дълги разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза.
Оттам преминаваха най-различни течения, които трябва да си представяте като зачатъци на нервната и кръвната системи. Те всички се събираха горе в мощни огнени езици, които изскачаха на върха на главата но когато тялото беше още съвършено меко. Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше първият орган, с който човекът започна да възприема физически. Ако той се доближеше нещо опасно, то органът възприемаше това и така човекът чувстваше, че не бива да се приближава. С помощта на този орган той можеше да се ориентира. Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на дълги разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза. Същевременно този орган се намираше в определена връзка с органите, които наричаме лимфни и които са родствени с теченията в човешкото тяло, които са свързани с бели те кръвни телца. Благото и страданието на човека, който за предпочитане все още имаше бели кръвни телца зависеше от това, което възприема този орган. Така това беше един център, в който се събираше всичко, което беше оформено в уширението на небето.
към текста >>

Същевременно този орган се намираше в определена връзка с органите, които наричаме лимфни и които са родствени с теченията в човешкото тяло, които са свързани с бели те кръвни телца.
Те всички се събираха горе в мощни огнени езици, които изскачаха на върха на главата но когато тялото беше още съвършено меко. Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше първият орган, с който човекът започна да възприема физически. Ако той се доближеше нещо опасно, то органът възприемаше това и така човекът чувстваше, че не бива да се приближава. С помощта на този орган той можеше да се ориентира. Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на дълги разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза. Същевременно този орган се намираше в определена връзка с органите, които наричаме лимфни и които са родствени с теченията в човешкото тяло, които са свързани с бели те кръвни телца. Благото и страданието на човека, който за предпочитане все още имаше бели кръвни телца зависеше от това, което възприема този орган. Така това беше един център, в който се събираше всичко, което беше оформено в уширението на небето.
към текста >>

Благото и страданието на човека, който за предпочитане все още имаше бели кръвни телца зависеше от това, което възприема този орган.
Онзи орган, който човекът притежаваше, и чиито последен остатък е жлезата на върха на главата, беше първият орган, с който човекът започна да възприема физически. Ако той се доближеше нещо опасно, то органът възприемаше това и така човекът чувстваше, че не бива да се приближава. С помощта на този орган той можеше да се ориентира. Не бива да си го представяте като първоначално око от една такава представа биха произлезли всевъзможни заблуди а си го представете като един вид топлинен орган, с който човекът можеше да различава на дълги разстояния топлинни или студени състояния, и такива, които могат да му навредят или да са му от полза. Същевременно този орган се намираше в определена връзка с органите, които наричаме лимфни и които са родствени с теченията в човешкото тяло, които са свързани с бели те кръвни телца. Благото и страданието на човека, който за предпочитане все още имаше бели кръвни телца зависеше от това, което възприема този орган. Така това беше един център, в който се събираше всичко, което беше оформено в уширението на небето.
към текста >>

137. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Когато човекът в далечното минало превърна сърцето си в днешния орган, тогава възникна лъвът: двете бяха образувани от едни и същи сили.
Естествено, за да се разбере правилно развитието на света е необходимо то да се разглежда от окултна гледна точка. Така например окултистът знае, че човекът не би имал сърце като днешното, ако навън в природата не съществуваше лъвът. Нека се пренесем в едно по-далечно минало, когато не съществуваха лъвове. Хората съществуваха, тъй като човекът е най-древното същество, но той имаше съвсем различно сърце от днешното. Навсякъде в природата съществуват взаимоотношения, които не винаги са пределно ясни. Когато човекът в далечното минало превърна сърцето си в днешния орган, тогава възникна лъвът: двете бяха образувани от едни и същи сили. Това е същото както ако вие екстрахирате съществото на лъва и оформите от него с божествена сръчност човешкото сърце. Вероятно мислите, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така. Не бива да забравяте, че, когато нещо се поставя в отношение към друго, то действува по съвсем различен начин, отколкото ако е свободно. Може да се каже и обратното: ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето, и желаете да сътворите същество, което да отговаря на тази есенция, без да е подчинено на силите на организма, то вие ще получите лъва. Всички свойства на смелостта, на дръзновението, или както казва окултистът, "кралските" качества в човека произхождат от връзката с лъва, а Платон, който беше посветен, пренесе кралската душа в сърцето.
към текста >>

Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане.
Ще прозвучи гротескно, ако опишем тогавашния човек. Главата се образува постепенно и ще продължи да се развива. В човека днес съществуват органи, които, така да се каже, са до стигнали до крайната фаза в развитието си. По-късно те вече няма да са част от човешкото тяло. Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето. Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане. Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми. Поради това, че залата се изпълва и във въздуха се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви. Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми. Това, което днес човекът създава по този начин, се нарича създаване в минералното царство.
към текста >>

Точно както хората в бъдеще ще изговарят същества, така и предшествениците на човечеството, боговете, бяха надарени с един орган, с когото изговориха всички съществуващи днес неща.
Точно както хората в бъдеще ще изговарят същества, така и предшествениците на човечеството, боговете, бяха надарени с един орган, с когото изговориха всички съществуващи днес неща. Те изговориха всички хора, всички животни и всичко останало. Всички те, в буквален смисъл са изговорените от божеството думи.
към текста >>

В това далечно време, творящата сила на човека ще се е пречистила, ще бъде изчистена, тогава негов възпроизводителен орган ще бъде ларинксът.
Слънцето се измества, и то очертавайки спирала, така че земята се движи с него по една сложна орбита. Същото се отнася и за луната, която се движи редом със земята. Тези движения са много по-сложни отколкото това се допуска в елементарната астрономия. Тук виждате какво е значението на спиралата за небесните тела. Тези небесни тела представляват образа, с който човекът някога ще се идентифицира. В това далечно време, творящата сила на човека ще се е пречистила, ще бъде изчистена, тогава негов възпроизводителен орган ще бъде ларинксът. Това, което човекът ще е развил като пречистено змийско тяло вече няма да протича надолу нагоре, а ще действува отгоре. Преобразуваният ларинкс в нас ще се превърне в потира, който се нарича Светия Граал. И както едното ще бъде пречистено, така ще се пречисти и останалото, което е свързано с този възпроизводителен орган: той ще се превърне в есенция на световната сила, на великата световна есенция. Този световен дух в неговата есенция бива представян в образа на гълъба, който е изправен срещу светия Граал. Тук гълъбът е символ на одухотвореното оплождане, което ще се прояви в космоса, когато човекът се идентифицира по този начин със света.
към текста >>

И както едното ще бъде пречистено, така ще се пречисти и останалото, което е свързано с този възпроизводителен орган: той ще се превърне в есенция на световната сила, на великата световна есенция.
Тук виждате какво е значението на спиралата за небесните тела. Тези небесни тела представляват образа, с който човекът някога ще се идентифицира. В това далечно време, творящата сила на човека ще се е пречистила, ще бъде изчистена, тогава негов възпроизводителен орган ще бъде ларинксът. Това, което човекът ще е развил като пречистено змийско тяло вече няма да протича надолу нагоре, а ще действува отгоре. Преобразуваният ларинкс в нас ще се превърне в потира, който се нарича Светия Граал. И както едното ще бъде пречистено, така ще се пречисти и останалото, което е свързано с този възпроизводителен орган: той ще се превърне в есенция на световната сила, на великата световна есенция. Този световен дух в неговата есенция бива представян в образа на гълъба, който е изправен срещу светия Граал. Тук гълъбът е символ на одухотвореното оплождане, което ще се прояви в космоса, когато човекът се идентифицира по този начин със света. Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на светия Граал.
към текста >>

138. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Нашето физическо тяло ни показва съвършено мъдро строителство във всеки най-малък свой орган.
Някои от вас със сигурност са чували моите изложения относно това, че така както е развит днес човека физическото тяло е най-разработено, най-пълно развитата част. Само не бива да смесваме "най-разработеното и най-пълно развита" с "от по-висше естество". Със сигурност етерното и астралното тяло са от по-висше естество от физическото, но те ще достигнат съвършенство в развитието си едва в бъдеще. По своята природа физическото тяло е най-съвършения член на човека. Този, който изследва физическото тяло не само анатомично и физикално, а прониквайки в същността и сърцето му, той изумен ще се изправи пред необозримата мъдрост, която се съдържа в него. Нашето физическо тяло ни показва съвършено мъдро строителство във всеки най-малък свой орган. Ако например вземете от него само една малка част от бедрената кост, то ще се уверите, че тя не е масивна маса, а е налице един мъдър строеж, вълшебно съставен от малки греди. Ако изследвате как са свързани помежду си тези фини греди, вие ще откриете, че всичко е построено така, че са най-малък разход на вещество да се постигне най-голяма сила, за да могат тези две колони на бедрената кост да носят горната част на тялото. Дори и най-съвършеното инженерно изкуство днес не би било в състояние да построи с такава мъдрост един мост или някакво скеле, където с толкова минимален разход на материал да се постигне такава издръжливост на натиск. Човешката мъдрост куцука далеч, далеч след мъдростта, с която е изградено физическото тяло на човека. Така е с всички части на физическото тяло.
към текста >>

Астралното ни тяло, в което е включена Чувстващата душа това е първия орган на душата ни е на височината на растението.
Нека сега разгледаме отношението, в което душата ни, това означава Чувстващата ни душа, Разсъдъчната ни душа, Съзнаващата ни душа и включения в нея Дух-Себе или Манас, се намира към етерното тяло. Самото ни етерно тяло се намира на нивото на животното. Долу (пише на дъската виж схемата: от долу нагоре) на височината на човека имаме физическото тяло. Първоначално ще пропуснем етерното тяло (виж точките в схемата). Астралното ни тяло, в което е включена Чувстващата душа това е първия орган на душата ни е на височината на растението. Следва Разсъдъчната душа. Всичко това се намира на нивото на растението. По-нататък имаме Азът или Съзнаващата душа, в който е включен Духът-Себе или Манас, доколкото днес може да се открие у човека.
към текста >>

139. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Посредством реалния символ тя бива така преобразявана, че може да приеме в себе си по-висшия орган.
Най-напред вие ще усетите сумрачна тъмнина. Ще се взирате в тъмнината, и постепенно тя ще започне да просветлява и ще се оцвети във виолетово, след това в цвят индиго, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено и обратно, при което се осъществява известно отразяване на развитието, докато отново стигнете до виолет. При проследяването на тези оцветени линии през вас ще преминат усещания от качествата на цветовите нюанси до морални усещания. Ако не възприемате тази линия просто като тебеширена или графитна линия, а ако се вгледате в черното, и се опитате да изправите пред душата си тъмнината, ако при виолета си пред ставите отдаването, и така преминете нататък и през останалите цветове през синьото, зеленото, оранжевото, и ако при червеното извикате пред душата си чувството на радост, то душата ви ще е преминала през цялата скала на усещанията, които най-напред са усещания за цветове, а след това се превръщат в морални усещания. Поради това, че в душата се отразява формата на жезъла на Меркурий под формата на усещания, във вас ще се внесе нещо, което дава на душата способността да развие по-висшите си органи. Посредством реалния символ тя бива така преобразявана, че може да приеме в себе си по-висшия орган.
към текста >>

140. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Човешкото сърце също ще преживее връх в развитието си в бъдеще, когато ще се превърне в коренно различен орган.
Всяко същество трябва да използва физическо тяло, ако желае да се яви на земята. Но човешкото тяло в бъде ще се променя все повече и повече. По отношение на човешките органи ние можем да различим такива във възходящо и в низходящо развитие. Една част от човешките органи е в низходящо развитие, и в хода на времето, което между другото се пресмята в хилядолетия, човекът ще ги отхвърли. Други органи се намират в процес на образуване, в бъдеще те ще постигнат една по-висока степен на развитие, например ларинкса, той се намира едва в началото на развитието си. Човешкото сърце също ще преживее връх в развитието си в бъдеще, когато ще се превърне в коренно различен орган. Докато други органи вече са преминали връхната точка в развитието си, ще изсъхнат и ще се отделят от човешката природа, в сърцето имаме един орган, който се намира едва в началото на развитието си.
към текста >>

Докато други органи вече са преминали връхната точка в развитието си, ще изсъхнат и ще се отделят от човешката природа, в сърцето имаме един орган, който се намира едва в началото на развитието си.
Но човешкото тяло в бъде ще се променя все повече и повече. По отношение на човешките органи ние можем да различим такива във възходящо и в низходящо развитие. Една част от човешките органи е в низходящо развитие, и в хода на времето, което между другото се пресмята в хилядолетия, човекът ще ги отхвърли. Други органи се намират в процес на образуване, в бъдеще те ще постигнат една по-висока степен на развитие, например ларинкса, той се намира едва в началото на развитието си. Човешкото сърце също ще преживее връх в развитието си в бъдеще, когато ще се превърне в коренно различен орган. Докато други органи вече са преминали връхната точка в развитието си, ще изсъхнат и ще се отделят от човешката природа, в сърцето имаме един орган, който се намира едва в началото на развитието си.
към текста >>

Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда.
Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса. Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха. С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха. Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата. Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда. Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето.
към текста >>

Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал.
Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето. Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч. Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал. Това е един реален идеал. Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството.
към текста >>

141. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Циклопен топлинен орган.
Мировото развитие чрез Сатурн, Слънцето и Земята. Повторение на предишните състояния в началото на земното развитие. Човек като първороден преди животното, растението и минерала. Земята като топлинен организъм. Циклопен топлинен орган. Установяване на светлината и въздуха. Въздушна система и нервна субстанция. Водните образувания посредством тона, музиката на сферите. Образуване на белтъка чрез "танца на веществата". За клетката.
към текста >>

142. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И черният дроб е този орган, който съдържа в себе си най-много от всичко тези сили, които трябва да бъдат преодолени от човека.
При описанието на еволюцията на човечеството през периода на Сатурн ви беше показано, че под действието на силите на Сатурн за първи път в своите зародиши са се появили човешки органи на чувствата. Сатурн продължава и сега още да действа на човек, и сред човешките органи, вътре в телесните органи, силите на Сатурн имат интензивно и голямо влияние върху черния дроб. Но тъй като човекът се намира на пътя към това,че все повече и повече да израства зад пределите на всичко сатурническо, то той трябва да се издигне над тези сили, които се коренят в неговия черен дроб. В черния дроб действително се коренят тези сили на човека, над които той трябва да се издигне, но които са били необходими за да дойде до своята съвременна форма и вид. И черният дроб е този орган, който съдържа в себе си най-много от всичко тези сили, които трябва да бъдат преодолени от човека. Вие можете да проверите това с едно явление, с един външен факт. Така например, може да се убедите, че в периода преди раждане и в часа след раждането, черният дроб има най-голям размер съотнесен към останалото тяло. След това той постепенно намалява. Ако бихте искали да покажете относителната величина на черния дроб спрямо тялото, то бихте могли да кажете че в началото е равна 1:18, в последствие става 1:36. Частта на черния дроб се намалява наполовина, така че по пътя на чисто естественото развитие, човекът преодолява вече тези сили, които се коренят в черния дроб.
към текста >>

В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато общуване с външния свят.
Когато човек получава на Земята право на все по-високо и по-високо духовно развитие, то той получава заедно с това, като външен физически израз тази способност, да преодолява силите на черния дроб. В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват белите дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистично всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той се намира в непрекъснато общуване с външния свят. В белите дробове се извършва процес на горене. Синьо-червената, богата на въглероден двуокис кръв постъпва и се съединява с кислорода, превръща се в червена, жизненоспособна кръв. Както в горящия огън веществата се съединяват с кислорода, така и белите дробове имат място в процеса на изгаряне. Дишането в известен смисъл е процес на изгаряне, и заедно с този процес на дишане и изгаряне, на човека му е дадено право на все по-високо развитие. Човекът е построен от тези сили, които са намерили своя последен завършек в черния дроб.
към текста >>

143. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък.
Представете си току-що родено дете, което отгоре на главата си има съвсем меко място. Представете си, че това място е напълно открито и че отвън в този отвор влиза топлинен поток. Но си представете този топлинен поток не плътно материален, както топлината в потока кръв, а по-скоро като силови потоци слизащи надолу и образуващи свой център, там където сега се намира нашето сърце, и имащи кръговрат в силовите потоци, а не в кръвоносните съдове. Тогава ще имате първия топлинен човешки зачатък. От топлинния човешки зачатък в по-късно развитие се е образувало човешкото сърце с неговите кръвоносни съдове, образувала се е циркулацията на кръвта. Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък. Много по-късно в развитието на Земята, човек още е имал този орган. На това място на главата, което е меко при детето, ни показва топлинния орган, който се възвисил от човека, още когато не е можел да вижда своето обкръжение. Когато човекът е бил още морски човек, когато още не е можел да има такива възприятия, както сега, когато той още е плувал в морето, тогава преди всичко е трябвало да знае обкръжаващата температура, да знае, дали може да се движи в едно или друго направление. С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи. Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха.
към текста >>

Много по-късно в развитието на Земята, човек още е имал този орган.
Представете си, че това място е напълно открито и че отвън в този отвор влиза топлинен поток. Но си представете този топлинен поток не плътно материален, както топлината в потока кръв, а по-скоро като силови потоци слизащи надолу и образуващи свой център, там където сега се намира нашето сърце, и имащи кръговрат в силовите потоци, а не в кръвоносните съдове. Тогава ще имате първия топлинен човешки зачатък. От топлинния човешки зачатък в по-късно развитие се е образувало човешкото сърце с неговите кръвоносни съдове, образувала се е циркулацията на кръвта. Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък. Много по-късно в развитието на Земята, човек още е имал този орган. На това място на главата, което е меко при детето, ни показва топлинния орган, който се възвисил от човека, още когато не е можел да вижда своето обкръжение. Когато човекът е бил още морски човек, когато още не е можел да има такива възприятия, както сега, когато той още е плувал в морето, тогава преди всичко е трябвало да знае обкръжаващата температура, да знае, дали може да се движи в едно или друго направление. С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи. Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око.
към текста >>

На това място на главата, което е меко при детето, ни показва топлинния орган, който се възвисил от човека, още когато не е можел да вижда своето обкръжение.
Но си представете този топлинен поток не плътно материален, както топлината в потока кръв, а по-скоро като силови потоци слизащи надолу и образуващи свой център, там където сега се намира нашето сърце, и имащи кръговрат в силовите потоци, а не в кръвоносните съдове. Тогава ще имате първия топлинен човешки зачатък. От топлинния човешки зачатък в по-късно развитие се е образувало човешкото сърце с неговите кръвоносни съдове, образувала се е циркулацията на кръвта. Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък. Много по-късно в развитието на Земята, човек още е имал този орган. На това място на главата, което е меко при детето, ни показва топлинния орган, който се възвисил от човека, още когато не е можел да вижда своето обкръжение. Когато човекът е бил още морски човек, когато още не е можел да има такива възприятия, както сега, когато той още е плувал в морето, тогава преди всичко е трябвало да знае обкръжаващата температура, да знае, дали може да се движи в едно или друго направление. С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи. Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око. Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно.
към текста >>

С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи.
От топлинния човешки зачатък в по-късно развитие се е образувало човешкото сърце с неговите кръвоносни съдове, образувала се е циркулацията на кръвта. Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък. Много по-късно в развитието на Земята, човек още е имал този орган. На това място на главата, което е меко при детето, ни показва топлинния орган, който се възвисил от човека, още когато не е можел да вижда своето обкръжение. Когато човекът е бил още морски човек, когато още не е можел да има такива възприятия, както сега, когато той още е плувал в морето, тогава преди всичко е трябвало да знае обкръжаващата температура, да знае, дали може да се движи в едно или друго направление. С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи. Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око. Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно. Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек. Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете.
към текста >>

Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха.
Този орган, който дълго време е съществувал в човешкото развитие и който след това е изчезнал, е бил светлинен и топлинен орган, проявил се тогава само в първия зачатък. Много по-късно в развитието на Земята, човек още е имал този орган. На това място на главата, което е меко при детето, ни показва топлинния орган, който се възвисил от човека, още когато не е можел да вижда своето обкръжение. Когато човекът е бил още морски човек, когато още не е можел да има такива възприятия, както сега, когато той още е плувал в морето, тогава преди всичко е трябвало да знае обкръжаващата температура, да знае, дали може да се движи в едно или друго направление. С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи. Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око. Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно. Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек. Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете. Такъв е бил първоначално този орган.
към текста >>

Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек.
Когато човекът е бил още морски човек, когато още не е можел да има такива възприятия, както сега, когато той още е плувал в морето, тогава преди всичко е трябвало да знае обкръжаващата температура, да знае, дали може да се движи в едно или друго направление. С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи. Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око. Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно. Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек. Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете. Такъв е бил първоначално този орган.
към текста >>

Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете.
С помощта на този орган, приличащ на фенер, той е можел да разбира в какво направление може да се движи. Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око. Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно. Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек. Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете. Такъв е бил първоначално този орган.
към текста >>

Такъв е бил първоначално този орган.
Човекът е имал още този орган и през третия период на Лемурийската епоха. Веднъж ви бях споменал, че легендите за циклопите, хората с едно око, се отнасят за тази форма на човешкото око. Това не е било точно око, и когато се изобразява във вид на око, то това не е вярно. Това е било един вид топлинен орган, който показвал в каква посока може да върви човек. Това бил фуниеобразен орган, който се разширявал надолу в първия зачатък на сърцето и който е бил обкръжен от един вид пипала, така човекът е имал горе нещо като цвете. Такъв е бил първоначално този орган.
към текста >>

Онова, което е било в своя зачатък само топлинен орган започва сега да свети.
И така, ние имаме Земята във второто състояние на нейното развитие. Паралелно с това се развиват всички останали аспекти. Ние имаме сега Земя, която се състои от топлина,от въздух и която вътрешно е осветена. И това действително се отразява на човешкото развитие, на образуването на човека. Онова, което е било в своя зачатък само топлинен орган започва сега да свети. Преди няколко десетилетия вие бихте се учудили, че има светещи същества. Сега това вече не е толкова учудващо, тъй като в естествените науки вече е известно, че далече в дълбините на морето, където не проникват никакви слънчеви лъчи, има същества, които светят, които сами разпространяват около себе си светлина. Така и човекът тогава започнал да свети.
към текста >>

Разбира се, сърцето не е било тогава такъв орган, какъвто е сега.
Ако вие вземете под внимание краткия преглед на земното развитие, който направих, ще видите, че човекът като земно същество, какъвто се явява сега, има своя изходна точка, всъщност, сърце. Разбира се, сърцето не е било тогава такъв орган, какъвто е сега. Този вид е придобило много по-късно: но зачатъкът на сърцето е възникнал от огъня. След това към него се присъединило породената от въздуха дихателна система. По-късно се включила протоплазмата в органите, която е направила всичко жива материя под влиянието на мировия звук, сгъстил различните субстанции до белтъчини. В края на този период от земното развитие, когато Земята е била още съединена с лунната субстанция, станало уплътняване на водното състояние до земно, и малко преди отделянето на Луната е настъпило това, което сега се нарича обикновено минерално царство, появило се твърдото от течното. И твърдото земно, всъщност, възникнало в самия край на тази епоха.
към текста >>

Отвън навътре ставало създаване на онова, което имаме в себе си: първо нашия физически зачатък, който намира своя завършек във висшия орган сърце, след това нашата нервна система със зачатък органите на дишане, след това тези органи, които се образуват в живия организъм както системата от жлези.
Отвън навътре ставало създаване на онова, което имаме в себе си: първо нашия физически зачатък, който намира своя завършек във висшия орган сърце, след това нашата нервна система със зачатък органите на дишане, след това тези органи, които се образуват в живия организъм както системата от жлези. След това се присъединява костната система, твърдите вещества, които са проникнати от пепелта, и човек става осъзнаващо себе си същество. Такъв е хода на развитието в границите на нашето земно въплъщение. Заедно с това ние почти сме достигнали края на Атлантската епоха.
към текста >>

Но вие видяхте, как това, съставя,всъщност, мисията на земното развитие, това, което служи на човека за изразяване на любовта, в началото е било заложено във вид на онова, което открихме като топлинен орган; това се проявява първо.
Но вие видяхте, как това, съставя,всъщност, мисията на земното развитие, това, което служи на човека за изразяване на любовта, в началото е било заложено във вид на онова, което открихме като топлинен орган; това се проявява първо. Преди органичното е било духовно под формата на силови линии; органичното се е присъединило по-късно под въздействието на удивителната музика на сферите, и едва след това всичко се пронизва с минерална субстанция, с плътно вещество под действието на словото или мислите. Най-плътното се появява след всичко. Човекът се е развил от духовното, както видяхме ние, когато разглеждаме хода на земното развитие. Своето начало и произход човек има, както това винаги е показвало истинското разглеждане на света, не от материята, а от духа; и материята е влязла в човешкото същество само под въздействието на духовни сили. Това все повече и повече се разкрива при подобни изследвания.
към текста >>

144. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.
Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи. Но както окото - като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.
към текста >>

145. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Тогава става ясно, как разболяването на един орган води след себе си разболяването на един друг.
Тогава той ще види съответствието, което съществува между определени органи, например между сляпото черво и въздухопроводната тръба, които в тяхната първоначална форма бяха срастнати в човешкото тяло. Всичко, което е днес човекът, се е получило чрез развиването на онази първична форма, чрез разделянето на нейните части по най-разнообразен начин. Органи, които днес стоят отделени един от друг, по-рано са би сраснати. Но всички те са запазили тяхното сродство. Това сродство се проявява често пъти при болести. Тогава става ясно, как разболяването на един орган води след себе си разболяването на един друг. Тук тези, които ще изучават медицина, ще могат да открият някои неща, за които днешната медицина, която, между другото казано, е само сбор от бележки, даже и не сънува. Тогава медицината действително ще научи някои неща върху истинската природа на човека. Казвам всичко това, за да изтъкна, колко различна е била формата на първите хора от тези на днешните! Само постепенно в тази човешка форма се включват твърдите части.
към текста >>

146. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Да разгледаме човешкото сърце; днес то е един физически орган.
Да разгледаме човешкото сърце; днес то е един физически орган. Но то се е сгъстило от един етерен орган. Това днешно човешко сърце е получило своята заложба в миналото, когато човекът е минал през състоянието на груповата душа отговаряща на лъва. Следователно сърцето е рогът на лъвската глава, защо то когато етерното тяло беше стигнало до там, човекът да се яви с груповата душа символизира на чрез лъвската глава, тогава се е образувала заложбата, която по-късно е станала човешкото физическо сърце. От тази заложба на човека-лъв се е родила днешната физическа заложба на сърцето. Докато ние свързваме раждането на етерното тяло с превръщането на една глава в друга, ние схващаме физическото тяло като прибавяне на един рог към друг.
към текста >>

Но то се е сгъстило от един етерен орган.
Да разгледаме човешкото сърце; днес то е един физически орган. Но то се е сгъстило от един етерен орган. Това днешно човешко сърце е получило своята заложба в миналото, когато човекът е минал през състоянието на груповата душа отговаряща на лъва. Следователно сърцето е рогът на лъвската глава, защо то когато етерното тяло беше стигнало до там, човекът да се яви с груповата душа символизира на чрез лъвската глава, тогава се е образувала заложбата, която по-късно е станала човешкото физическо сърце. От тази заложба на човека-лъв се е родила днешната физическа заложба на сърцето. Докато ние свързваме раждането на етерното тяло с превръщането на една глава в друга, ние схващаме физическото тяло като прибавяне на един рог към друг. Фактически човешкото етерно тяло се състои от "глави", а човешкото физическо тяло от "рога".
към текста >>

147. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

За първите 4 степени човекът образува 4 глави и на всяка една от тези глави отговаря по един физически орган или един рог.
Когато разглеждаме човешката външна форма като едно сгъстяване на неговата етерна част, тогава в Четвъртата Атлантска епоха имаме 4-те рога отговарящи на 4-те глави на груповите души. Но сега за после дните 3 атлантски епохи за физическото тяло започват да се образуват двойни части. За всяка една степен, когато трябва да се образува по-нататък една нова глава на груповата душа, се образуват двойни физически органи, а именно мъжки и женски. За първите 4 степени човекът образува 4 глави и на всяка една от тези глави отговаря по един физически орган или един рог. Следователно на 4-те глави отговарят 4 рога. Но сега за следващите 3 епохи имаме образувани 3 глави, които са невидими, защото човешката форма ги приема вътре в себе си, те не се извяват външно. Тези 3 глави са видими само за ясновидеца. Това са 3 етерни глави, главните човешки глави, а помежду две, които са като сенки до първите, като двойни сенки.
към текста >>

148. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но все пак в душата ще е останал един неизяснен въпрос, а именно въпросът: Защо това, което във физическото тяло се явява като един или друг орган, се нарича всъщност "рог"?
Ние проследихме развитието на Земята до там, че видяхме, как след различните важни събития, ознаменува ни чрез отварянето на 7-те печата, чрез прозвучаването на 7-те тръби, в бъдеще Земята преминава в един вид духовно състояние заедно с всички нейни същества. Изключение ще направят само онези, които ще откажат да приемат Христовия Принцип, като с това "отказване" трябва да разбираме едно енергично, зложелателно и неразумно противопоставяне. Естествено, когато Земята ще е приела своята астрална, своята духовна форма, тогава и тези същества не ще могат да съществуват в едно грубо материално вещество, а за времето, което ще последва прозвучаването на тръбите, за времето ознаменувано чрез изливането на чашите на гнева те също ще преминат в астрални форми; обаче тяхната понижена природа, онова, което им е свойствено поради това, че те не са приели Христовия Принцип, всичко това ще се изрази в астралното така, че всъщност те ще носят онази животинска форма, която бе охарактеризирана като звярът със 7-те глави и 10-те рога. От всичко, което бе казано, вие навярно сте схванали, какво е отношението между това, което ние наричаме "глави", и това, което наричаме "рога". Но все пак в душата ще е останал един неизяснен въпрос, а именно въпросът: Защо това, което във физическото тяло се явява като един или друг орган, се нарича всъщност "рог"?
към текста >>

Искам да обясня това като взема примера с един орган, искам да обясня, как става, че онзи човек, който не приема в себе си Христовия Принцип, се явява фактически с рога, когато Земята ще бъде одухотворена.
Искам да обясня това като взема примера с един орган, искам да обясня, как става, че онзи човек, който не приема в себе си Христовия Принцип, се явява фактически с рога, когато Земята ще бъде одухотворена. Вземете органа на човешкия ларинкс (гръклян) и на въздухопроводната тръба.
към текста >>

149. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание.
На това физическо тяло трябва да бъде приписан фактът, че човекът има желания и склонности, които са свързани с обикновения живот. Ние описахме, какво изживява човекът след смъртта. Да вземем един човек, който обича особено много някое вкусно ядене. През време на земния живот той може да си достави това удоволствие, обаче не и след смъртта. Но желанието не престава да съществува и да действува; защото то има своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание. Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия свят, който са напуснали. Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта. С това в тях се поражда онази изгаряща жажда. Така е с всички желания, които са останали в човека след неговата смърт и които са насочени към физическия свят, защото могат да бъдат задоволени само чрез физическите органи. Така е винаги след смъртта.
към текста >>

Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта.
Да вземем един човек, който обича особено много някое вкусно ядене. През време на земния живот той може да си достави това удоволствие, обаче не и след смъртта. Но желанието не престава да съществува и да действува; защото то има своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. Обаче понеже сега му липсва физическият орган, липсва му също и възможността да задоволи това желание. Такива хора насочват погледа си от Кама-лока надолу към физическия свят, който са напуснали. Те гледат там това, което сега още би могло да им достави удоволствие между всичко, което се намира долу на физическия свят, но не могат да му се наслаждават, защото не притежават физически орган за целта. С това в тях се поражда онази изгаряща жажда. Така е с всички желания, които са останали в човека след неговата смърт и които са насочени към физическия свят, защото могат да бъдат задоволени само чрез физическите органи. Така е винаги след смъртта. Всеки път след смъртта човек вижда своето физическо тяло да се разпада и чрез това, че от това физическо тяло му остава нещо, то го тласка още към обикновения свят на нашето физическо поле. И докато не е отвикнал от тези желания в духовния свят, за него ще продължава периодът на огъня на желанията.
към текста >>

150. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Междувременно тя се беше трансформирала в един всеобхватен, мощен сетивен орган.
Докато Луната се отделяше от Земята, в долната част на човешката форма все повече и повече се развиха признаци от животинското царство. А когато Луната се отдели напълно, долната част на човека представляваше една животинска, грозна форма, докато в горната част бяха последните останки от една светлинна форма, в която отвън се вливаха силите на Слънцето. За човеците оставаше това, че светлинните Същества продължаваха да действуват в тях. Човекът, чиято особена светлинна форма се извисяваше над течната Земя се придвижваше, плувайки в първичното море. Какво представляваше тази светлинна форма? Междувременно тя се беше трансформирала в един всеобхватен, мощен сетивен орган. Когато Луната се отдели от Земята, трансформацията беше завършена. Плувайки в първичното море, човекът можеше да възприеме с този орган, дали до него се приближава някое опасно същество. С негова помощ той възприемаше също топлината и студа. По-късно този орган атрофира; днес той е епифизата. През онези далечни времена, носейки се и плувайки в течните Земни маси, човекът използваше този орган като един вид фенер.
към текста >>

Плувайки в първичното море, човекът можеше да възприеме с този орган, дали до него се приближава някое опасно същество.
За човеците оставаше това, че светлинните Същества продължаваха да действуват в тях. Човекът, чиято особена светлинна форма се извисяваше над течната Земя се придвижваше, плувайки в първичното море. Какво представляваше тази светлинна форма? Междувременно тя се беше трансформирала в един всеобхватен, мощен сетивен орган. Когато Луната се отдели от Земята, трансформацията беше завършена. Плувайки в първичното море, човекът можеше да възприеме с този орган, дали до него се приближава някое опасно същество. С негова помощ той възприемаше също топлината и студа. По-късно този орган атрофира; днес той е епифизата. През онези далечни времена, носейки се и плувайки в течните Земни маси, човекът използваше този орган като един вид фенер. Днес при съвсем малките деца ние откриваме една мека част на главата; тук би трябвало да търсим мястото, където някога въпросният орган се е издавал навън в мировото пространство.
към текста >>

По-късно този орган атрофира; днес той е епифизата.
Какво представляваше тази светлинна форма? Междувременно тя се беше трансформирала в един всеобхватен, мощен сетивен орган. Когато Луната се отдели от Земята, трансформацията беше завършена. Плувайки в първичното море, човекът можеше да възприеме с този орган, дали до него се приближава някое опасно същество. С негова помощ той възприемаше също топлината и студа. По-късно този орган атрофира; днес той е епифизата. През онези далечни времена, носейки се и плувайки в течните Земни маси, човекът използваше този орган като един вид фенер. Днес при съвсем малките деца ние откриваме една мека част на главата; тук би трябвало да търсим мястото, където някога въпросният орган се е издавал навън в мировото пространство.
към текста >>

През онези далечни времена, носейки се и плувайки в течните Земни маси, човекът използваше този орган като един вид фенер.
Междувременно тя се беше трансформирала в един всеобхватен, мощен сетивен орган. Когато Луната се отдели от Земята, трансформацията беше завършена. Плувайки в първичното море, човекът можеше да възприеме с този орган, дали до него се приближава някое опасно същество. С негова помощ той възприемаше също топлината и студа. По-късно този орган атрофира; днес той е епифизата. През онези далечни времена, носейки се и плувайки в течните Земни маси, човекът използваше този орган като един вид фенер. Днес при съвсем малките деца ние откриваме една мека част на главата; тук би трябвало да търсим мястото, където някога въпросният орган се е издавал навън в мировото пространство.
към текста >>

Днес при съвсем малките деца ние откриваме една мека част на главата; тук би трябвало да търсим мястото, където някога въпросният орган се е издавал навън в мировото пространство.
Когато Луната се отдели от Земята, трансформацията беше завършена. Плувайки в първичното море, човекът можеше да възприеме с този орган, дали до него се приближава някое опасно същество. С негова помощ той възприемаше също топлината и студа. По-късно този орган атрофира; днес той е епифизата. През онези далечни времена, носейки се и плувайки в течните Земни маси, човекът използваше този орган като един вид фенер. Днес при съвсем малките деца ние откриваме една мека част на главата; тук би трябвало да търсим мястото, където някога въпросният орган се е издавал навън в мировото пространство.
към текста >>

Горе формата остана осветлена от един орган, който човекът носеше като един вид фенер върху главата си.
Тогавашният човек беше едно животно, което за пръв път можеше да се придвижва върху островите, които изникваха всред водата. В горната си част човекът ставаше все по-фин, и фактически най-отгоре остана цветната форма. Горе формата остана осветлена от един орган, който човекът носеше като един вид фенер върху главата си. Бихме могли да получим вярна представа за тогавашната форма на човека, ако си представим горната му част като етерна, а долната - като подобна на животно. В по-старите изображения на Зодиака все още виждаме знака на Стрелеца долу в животинска форма, докато в горната част на Зодиака преобладава човешката форма. Тези знаци бележат степента на развитие, характерна за човека, както например кентавърът отразява една действително еволюционна степен на човека: долу кон, горе човек. Ние би трябвало да приемаме коня не буквално, а като представител на животинската природа. Този беше и художественият принцип в предишните времена: тези, които искаха да създават художествени форми, се доверяваха на описанията от страна на ясновидците, или самите те можеха да виждат в духовния свят.
към текста >>

Формированието над гръбначния стълб, днешната област на главата, също се сгъсти и по-късно се превърна в човешкия мозък: това беше напълно преобразен светещ орган.
После настъпи времето, когато в областта на гръбначния стълб чрез силите на Луната се обособиха нервните снопчета. Формированието над гръбначния стълб, днешната област на главата, също се сгъсти и по-късно се превърна в човешкия мозък: това беше напълно преобразен светещ орган. Към него се присъедини гръбначния стълб, от който тръгваха нервните снопчета, и към този гръбначен стълб се присъедини „долният човек”, такъв, какъвто вече беше описан. За египетския ученик беше ясно: Ако на Земята искаше да се въплъти което и да е същество, то трябваше да приеме съответната човешка форма.
към текста >>

Това е онзи орган, онзи фенер, който първоначално беше извън човешкото тяло, за да се превърне после в един вътрешен орган, разположен в мозъка.
Озирис, като Дух, често пъти е посещавал Земята и се е въплъщавал като човек. И тогава хората усещаха: „Един Бог е слязъл долу! ”, но тогава той беше в човешка форма. Всяко висше Същество, което посещаваше Земята, приемаше формата, която човекът имаше в дадения момент. Тогава човешката форма беше така устроена, че все още се виждаше онова светещо тяло, онова чудно украшение на главата, фенерът на Озирис, образно представян като чудното око на Полифем. Това е онзи орган, онзи фенер, който първоначално беше извън човешкото тяло, за да се превърне после в един вътрешен орган, разположен в мозъка. В първичното изкуство всички символи са взети от действителни форми.
към текста >>

151. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Това, което описахме като чашообразна форма или форма, наподобяваща цвете, като светещ орган, беше изцяло етерна, пронизана от светлина форма, и само най-долната част на човека беше такава, че тя действително пронизваше водната Земя, също както изостаналите в своето развитие риби.
В прадревните времена, след отделянето на Слънцето, не съществуваха никакви животински форми. Когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше един вид животни, които се намираха на степента на днешните риби. Когато казваме, че човешките стъпала отговарят на рибите и когато разглеждаме човешките стъпала във връзка с рибите, какво означава това всъщност? Това означава, че тогава бяха изостанали в своето развитие такива форми, които - също като рибите - плуваха във водната Земя, и че тогава физически възприемани от човека бяха само стъпалата. Останалите части от човешкото тяло съществуваха само във фина етерна форма. Това, което описахме като чашообразна форма или форма, наподобяваща цвете, като светещ орган, беше изцяло етерна, пронизана от светлина форма, и само най-долната част на човека беше такава, че тя действително пронизваше водната Земя, също както изостаналите в своето развитие риби. После се появиха и по-висши животни, споменът за които е запазен чрез образа за водолея, човекът, чието тяло е видимо нагоре до подбедриците. Следователно, човекът изгражда себе си по такъв начин, че на всяка еволюционна степен той отхвърля определени животински форми, за да се издига все по-високо над тях. И когато Луната започна да се отделя, той беше толкова напреднал, че долната му половина, свързана с низшата природа вече беше физически оформена, докато горната му половина продължаваше да се видоизменя непрекъснато.
към текста >>

152. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност.
В древна Индия хората не се тревожеха за това, как събитията, разиграващи се в духовния свят, намират своя израз във физическия план, как протича, тъй да се каже, кореспонденцията между Боговете и човеците. Обаче за Египет беше необходимо нещо друго: не само ученикът да вижда Боговете чрез своето посвещение, но също и да вижда как тези Богове движат ръцете си, за да изработят звездната писменост, как са възникнали всички физически форми. В своите мистерийни школи - изградени напълно по образеца на индийските - древните египтяни допълнително научаваха как духовните сили кореспондират с физическия свят. Сега те трябваше да се справят с нова учебна дисциплина. В Индия ученикът беше насочван към духовните сили чрез ясновиждането; в Египет към това допълнително се посочваше връзката между духовните събития и физическите процеси. За всеки орган на физическото тяло се посочваше, на каква духовна работа отговаря той; как, примерно, сърцето отговаря на определена духовна активност. И основателят на школата, която показваше не само духовното, но и неговата деятелност във физическия свят, основателят на тази школа беше великият посветен: Хермес Трисмегистос. Така в негово лице ние имаме трижди великия Тот, първият, който показа на хората целия физически свят като един вид писменост на Боговете. Така ние виждаме, как нашите следатлантски култури стъпка по стъпка влагат своите импулси в общочовешката еволюция. В очите на египтяните Хермес беше един пратеник на Боговете. Той им даде това, което можеше да бъде разчетено като дело на Боговете във физическия свят.
към текста >>

153. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Така например един определен орган възникна поради това, че изобщо Азът слезе на Земята.
Поради факта, че постепенно Азът ставаше все по-самостоятелен, той промени също и астралното тяло. Ние вече казахме, че започнаха да се обособяват и човеците. Онова, което наричаме апокалиптични животни, са типове, при които надмощие имаше една или друга по-висша съставна част. Азът имаше надмощие при „човеците-човек” Всички органи са нагодени към по-висшите съставни части на човека. Докато Азът завладяваше астралното тяло, в човека и в животните, които се отделиха по-късно, се образуваха определени органи. Така например един определен орган възникна поради това, че изобщо Азът слезе на Земята. На Старата Луна никакъв Аз не беше свързан с еволюцията на човечеството. Определени органи имат пряка връзка с тази еволюция: жлъчката и черният дроб. Жлъчката е физически израз на астралното тяло. Тя не е свързана с Аза, обаче Азът действа върху астралното тяло и, изхождайки от астрално-то тяло, силите се насочват към жлъчката.
към текста >>

154. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

В момента, когато първоначалното движение спира и топлинните яйца остават в състояние на покой, възникват заложбите на онзи орган в човешкото тяло, който по-късно след като кръвната циркулация е вече факт има свойството да осигурява този "покой" за всички процеси във физическото тяло: и това е сърцето.
Сега нека да се спрем на този момент, когато всички тези кълбовидни формации се струпват на Стария Сатурн. За този момент древните посветени казват следното. На този Стар Сатурн възникват първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло. В своя първоначален вид, те са извлечени именно от топлината, като това топлинно тяло вече съдържа в себе си зародишните кълнове на всички по-късни органи. В момента, когато първоначалното движение спира и топлинните яйца остават в състояние на покой, възникват заложбите на онзи орган в човешкото тяло, който по-късно след като кръвната циркулация е вече факт има свойството да осигурява този "покой" за всички процеси във физическото тяло: и това е сърцето. Първите заложби на сърцето възникват там, където движението спира и се възцарява обратното състояние състоянието на покой. Ето защо сърцето е онзи орган, който след като спре да бие води до затихване на всички функции във физическото тяло.*39
към текста >>

Ето защо сърцето е онзи орган, който след като спре да бие води до затихване на всички функции във физическото тяло.*39
За този момент древните посветени казват следното. На този Стар Сатурн възникват първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло. В своя първоначален вид, те са извлечени именно от топлината, като това топлинно тяло вече съдържа в себе си зародишните кълнове на всички по-късни органи. В момента, когато първоначалното движение спира и топлинните яйца остават в състояние на покой, възникват заложбите на онзи орган в човешкото тяло, който по-късно след като кръвната циркулация е вече факт има свойството да осигурява този "покой" за всички процеси във физическото тяло: и това е сърцето. Първите заложби на сърцето възникват там, където движението спира и се възцарява обратното състояние състоянието на покой. Ето защо сърцето е онзи орган, който след като спре да бие води до затихване на всички функции във физическото тяло.*39
към текста >>

За всеки орган от човешкото тяло древните езици имаха точно определено име.
За всеки орган от човешкото тяло древните езици имаха точно определено име. Те определяха сърцето като Лъва в човешкото тяло. В древните Мистерии питаха: Ако искаме да определим онази област, където възникнаха първите наченки на човешкото сърце, към коя част от Зодиака следва да насочим нашия поглед? И отговаряха: Към сферата на съзвездието Лъв, където действуваха съответните Престоли, Серафими и Херувими. Да, човекът обективираше заложбите на своите органи там, в Космоса, и вътрешната област на Лъва той я отнасяше към зодиакално съзвездие Лъв.
към текста >>

155. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

"Занапред ще възникне един физически орган вътре в структурата на днешния мозък, и той ще бъде орган на реинкарнационната памет.
"Занапред ще възникне един физически орган вътре в структурата на днешния мозък, и той ще бъде орган на реинкарнационната памет. С него правилно ще си служат само онези хора, които в предишната си инкарнация са стигнали до духовно-научните идеи... У тези, които не си служат с този орган, ще възникнат конкретни нервни заболявания, и то много по-лоши от всички, които вече познаваме". (Лекция от 1 Май 1913, "Предварителните степени от Мистерията на Голгота", Събр. Съч. № 152).
към текста >>

С него правилно ще си служат само онези хора, които в предишната си инкарнация са стигнали до духовно-научните идеи... У тези, които не си служат с този орган, ще възникнат конкретни нервни заболявания, и то много по-лоши от всички, които вече познаваме".
"Занапред ще възникне един физически орган вътре в структурата на днешния мозък, и той ще бъде орган на реинкарнационната памет. С него правилно ще си служат само онези хора, които в предишната си инкарнация са стигнали до духовно-научните идеи... У тези, които не си служат с този орган, ще възникнат конкретни нервни заболявания, и то много по-лоши от всички, които вече познаваме". (Лекция от 1 Май 1913, "Предварителните степени от Мистерията на Голгота", Събр. Съч. № 152).
към текста >>

156. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Чрез това той доказва, че астралното тяло желае наслади, които са вредни за един така мъдро устроен орган, какъвто е сърцето.
Преди две години аз показах съвършенство толкова по-удивително, колкото по-отблизо го проучваме. Чудесното устройство на сърцето и на човешкия мозък могат да задоволят не само най-големите интелектуални изисквания, ако ги изучаваме от гледището на анатомията, но и да по вдигнат естетическите и морални чувства на онзи, който пристъпва към това изучаване с цялата си чувствителност. Астралното тяло не е достигнало още тази степен на съвършенство. То е носител на радостите и страданията, на инстинктите, желанията и т.н., и трябва да признаем, че по отношение на своите наслади, на своите желания човекът се отнася по едни начин, който малко благоприятствува живота на сърцето и на мозъка. Чрез своя стремеж към наслаждения човекът консумира неща, които, като кафето, са между другото отрова за сърцето. Чрез това той доказва, че астралното тяло желае наслади, които са вредни за един така мъдро устроен орган, какъвто е сърцето. Години наред сърцето устоява на тези отрови, които човек консумира чрез своето астрално желание за наслада. Това Ви показва, че физическото тяло е много по-съвършено отколкото астралното тяло, въпреки че в бъдеще астралното тяло трябва да бъде много по-съвършено от физическото. Днес физическото тяло е по-съвършено развито отколкото астралното. Това се дължи на обстоятелството, че физическото тяло е действително най-старият елемент на човешката природа. То е било дълго обработвано в миналото, преди създаването на Земята.
към текста >>

157. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

" Но Гьоте казва с пълно право: "ако нямаше светлина, никога не би се появил един орган чувствителен на светлината, едно око." Окото е образувано чрез светлината.
Аз често съм цитирал тези хубави думи на Гьоте, които почиват на едно дълбоко познание на розенкройцерското посвещение: "окото е образувано чрез светлината за светлината." Без съмнение, Шопенхауер е прав, когато казва: без окото не би съществувала светлина, но от къде иде окото? " Но Гьоте казва с пълно право: "ако нямаше светлина, никога не би се появил един орган чувствителен на светлината, едно око." Окото е образувано чрез светлината. Можете да констатирате това чрез следния пример: ако животните биват затворени в тъмни пещери, очите престават с времето да виждат, вследствие липсата на светлина. Ако Христос трябваше да влее в един човек силата, която да направи чувствителни на светлината очи първоначално слепи, това показва, че в Христа живееше духовната сила, която се намира в светлината. И, това нещо е показано в Евангелието на Йоана. Действително изцелението на сляпородения е предшествувано от главата, където е казано /гл. VIІІ, ст. 12/:
към текста >>

158. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Това, което е първо необходимо за човека ставащ ясновидец, за да проникне нагоре във висшите светове, е способността да вижда, да познава, да изживява без помощта на външните сетива, следователно без помощта на онези органи които са изградени в нашето тяло като очи, като уши и т.н., но също така и без онзи орган, който служи особено на нашия интелект, на нашия ум.
Много от тези неща аз вече съм изнасял пред Вас в един или друг цикъл от сказки; същественото ще разгледаме днес. Това, което е първо необходимо за човека ставащ ясновидец, за да проникне нагоре във висшите светове, е способността да вижда, да познава, да изживява без помощта на външните сетива, следователно без помощта на онези органи които са изградени в нашето тяло като очи, като уши и т.н., но също така и без онзи орган, който служи особено на нашия интелект, на нашия ум. Както не можем да виждаме свръхсетивните светове с физическите очи, както не можем да ги чуваме с физическите уши, също така ние не можем да познаем нещо от тях чрез ума, доколкото този ум е свързан с органа на физическия мозък. Следователно човек трябва да се освободи от онази дейност, която упражнява, когато си служи със своите физически сетива и със своя физически мозък.
към текста >>

Днес не е необходимо да споменавам, какъв път хващат след смъртта и изминават до следващото раждане тези три члена на човешкото същество; искаме само ясно да си представим, че със смъртта е даден онзи момент, когато човекът се освобождава от физическото тяло и от всичко онова, което е изградено в това физическо тяло, освобождава се от физическите сетивни органи, от мозъка, този орган на физически действуващ ум.
С това ние поставихме пред нашата душа, каква трябва да бъде подготовката за ясновидското изследване по отношение на астралното тяло и на Аза. И трябваше да изтъкнем, че ние хората се намираме в известно отношение в едно щастливо положение, че поне за определено време през всеки 24 часа нашето астрално тяло и нашият Аз се излъчват от физическото тяло и от етерното тяло. Обаче етерното тяло остава и през нощта във физическото тяло; то остава и тогава свързано с физическото тяло. От някои сказки, които съм държал преди години тук, знаем, че само при смъртта настъпва онзи момент, когато физическото тяло остава само за себе си, а етерното тяло заедно с астралното тяло и Аза се отделя от физическото тяло. Днес не е необходимо да споменавам, какъв път хващат след смъртта и изминават до следващото раждане тези три члена на човешкото същество; искаме само ясно да си представим, че със смъртта е даден онзи момент, когато човекът се освобождава от физическото тяло и от всичко онова, което е изградено в това физическо тяло, освобождава се от физическите сетивни органи, от мозъка, този орган на физически действуващ ум. Тогава Азът, астралното тяло и етерното тяло са заедно по подходящи за тях начин; тогава те могат да действуват заедно. Ето за що от момента на смъртта, макар и първо за кратко време, по отношение на изминалия на Земята живот настъпва действително ясновидство. Това често сме споменавали в посочените сказки. За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство. Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта.
към текста >>

159. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето".
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира". Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка! Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето". Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира. Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."
към текста >>

Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира.
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира". Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка! Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето". Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира. Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."
към текста >>

Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара.
Отбележете само, каква фина разлика изяснява Буда на своите ученици: Разликата между обективното мислене, което има предвид само „обекта", и онова мислене, което се намира под влиянието на силите, произхождащи от „Линга шарира". Замислете се още как формирате Вашите мнения, но попитайте се дали те са възникнали в резултат на симпатии или в резултат на една обективна преценка! Всичко, което човек взема за истина, не защото мисли обективно, а защото е донесъл стари спомени от своите минали инкарнации, всичко това за Буда образува един „вътрешен орган на мисленето". Този орган на мисленето е съвкупността от онова, което човек мисли,понеже в своите минали инкарнации е имал това или онова изживяване, което е оставило своите следи в неговата Линга шарира. Следователно, Буда виждаше в човека един вид вътрешен орган на мисленето, който беше образуван от съвкупността на Самскара. И сега той си каза: „Едва тази мисловна субстанция поражда у съвременния човек неговата индивидуалност, наричана от будизма „име и форма" или Намарупа. Тя е идентична с онова, което друго философско направление определя като Ахамкара."
към текста >>

160. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

С изграждането на този орган ще се постигне и известна власт от страна на душевно-духовния свят; духовният свят ще се разпорежда с материята!
", че изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят е тясно свързано с осемстепенния път. След време хората ще са в състояние да развиват шестнадесетлистния лотосов цвят тъкмо чрез осемстепенния път. Двете неща са вътрешно свързани. И за този, който умее да вниква в общочовешката еволюция, съществува един сигурен знак, с чиято помощ може да отгатне докъде е стигнало човечеството в своето развитие. Степента на развитие е свързана именно с изграждането на шестнадесетлистния лотосов цвят: един от първите свръхсетивни органи, с които ще си служат хората в бъдеще. С изграждането на този орган ще се постигне и известна власт от страна на душевно-духовния свят; духовният свят ще се разпорежда с материята! И само този, който се подложи на строго езотерично обучение, има право да твърди, че е на път да се включи в осемстепенния път. Останалите могат само да го „изучават", което естествено също е от полза и може да се превърне в стимул за по-нататъшно развитие.
към текста >>

161. Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност!
И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха. Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител! “, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност. Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност!
към текста >>

162. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

От недиференцираните животински органи светлината произвежда орган, който да си кореспондира с нея; и така окото е оформено от светлината за светлината, така че вътрешната светлина да може да се срещне с външната." Шопенхауер, а също и Кант, искаха да представят целия свят като човешка идея; тази философия се опитва да изтъкне, че без око ние нямаше да възприемаме светлина, че без око около нас би имало тъмнина.
И така, тези различни членове на човешкия организъм и устройство са били формирани от различни духовни светове. За да разберем това, ние ще направим добре ако си припомним прекрасната, дълбоко мъдра мисъл на Гьоте: "Окото е оформено от светлината за светлината. Окото дължи съществуването си на светлината. От недиференцираните животински органи светлината произвежда орган, който да си кореспондира с нея; и така окото е оформено от светлината за светлината, така че вътрешната светлина да може да се срещне с външната." Шопенхауер, а също и Кант, искаха да представят целия свят като човешка идея; тази философия се опитва да изтъкне, че без око ние нямаше да възприемаме светлина, че без око около нас би имало тъмнина. Това, разбира се, е вярно, но работата е там, че то е едностранна истина. Ако не бъде прибавена и другата страна, едностранната истина се счита за цялата истина от което няма нищо по-гибелно. Да кажем нещо невярно не е най-лошото, което може да се случи, понеже светът скоро сам ще го поправи; но е наистина сериозно, ако едностранната истина се разглежда като абсолютна истина и се отстоява това разглеждане. Това, че без око ние нямаше да можем да виждаме светлина, е едностранна истина. Но ако светът беше останал завинаги изпълнен с мрак, ние не би трябвало да имаме очи.
към текста >>

Онзи достигнал Посвещение разпознава, че ако съществуваха само Елементарният Свят и Светът на Духа, човешкият орган на интелигентността никога не би могъл да възникне.
Онзи достигнал Посвещение разпознава, че ако съществуваха само Елементарният Свят и Светът на Духа, човешкият орган на интелигентността никога не би могъл да възникне. Светът на Духа е наистина възвишен свят, но силите, оформили физическият орган на мисленето, трябва да са се влели в човека от още по-висш свят, за да може интелигентността да се прояви външно, във физическия свят.
към текста >>

Светът на Духа е наистина възвишен свят, но силите, оформили физическият орган на мисленето, трябва да са се влели в човека от още по-висш свят, за да може интелигентността да се прояви външно, във физическия свят.
Онзи достигнал Посвещение разпознава, че ако съществуваха само Елементарният Свят и Светът на Духа, човешкият орган на интелигентността никога не би могъл да възникне. Светът на Духа е наистина възвишен свят, но силите, оформили физическият орган на мисленето, трябва да са се влели в човека от още по-висш свят, за да може интелигентността да се прояви външно, във физическия свят.
към текста >>

Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
Това е светът, в който има Духовни Същества, способни да изпратят надолу своята сила във физическия свят, за да може един образ-сянка на Духовното да се създаде във физическия свят в човешката интелектуална дейност. Допреди епохата на материализма никой не би използвал думата "разум" за мислене; мисленето бе наричано интелект, интелигентност. За "разум" (Vernunft) би се говорило когато онези, които бяха Посветени, се издигаха в един свят, по-висш дори от Света на Духа и имаха пряко възприятие там. В немския език думата "разум" е свързана с думата "възприятие" (Vernehmen), с онова което е директно схващано, възприемано като идващо от един свят, още по-висш от онзи, означен като Света на Духа. Смътен образ на този свят съществува в сенчестия човешки интелект. Първообразите и градителите на нашия орган на интелекта трябва да се търсят в Света на Разума.
към текста >>

163. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Силите на този свят са строителите на човешкия орган на интелигентност.
Имената може грубо да се считат за обозначения на длъжности. Ако говорим за Духовете на Волята или за Духовете на Мъдростта, това е донякъде както ако говорим тук на Земята за съветник, висш съветник или нещо подобно; човекът може да е бил най-напред това и после нещо друго. В духовните Йерархии едно и също Същество може веднъж да е било Дух на Мъдростта, по друго време Дух на Волята и т.н., понеже Съществата се развиват през степени, през различни категории. Докато оставаме в Света на Духа, те ни се разкриват като Серафими или Херувими, или от някаква категория, от която може да бъдат. Но от момента в който се запознаем с развиващото се Същество, от момента в който преминем отвъд званието на длъжността към представа за самото действително Същество, ние сме се извисили в още по-висше царство, в Света на Разума (Vernunftreich). Силите на този свят са строителите на човешкия орган на интелигентност.
към текста >>

164. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

На вътрешната "стена" на нашия зрителен орган има нещо като второ огледало, защото там, от по-далечен свят, се вливат други сили с изключение на онези, които биват отразени.
На вътрешната "стена" на нашия зрителен орган има нещо като второ огледало, защото там, от по-далечен свят, се вливат други сили с изключение на онези, които биват отразени. Там самите елементални сили биват възпирани и отразени; те престават да действат и само силите на Света на Духа са онези, които протичат и не биват отразени. Това са силите, които формират например зрителния нерв. Точно както окото има свой зрителен нерв, така и ухото има свой слухов нерв от силите, вливащи се от Света на Духа. От там струят силите на Същества, които са строителите на цялата ни нервна система. Нашите нерви са подредени съгласно законите на планетарния свят отвън, тъй като планетарният свят е външния израз на духовни реалности и духовни светове.
към текста >>

Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен орган.
Във всеки, който практикува такива упражнения, за ясновидското съзнание може действително да станат видими нови органи. Например, един такъв се разтваря като колело или цвете в средата на челото. Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен орган. Точно както съществува физически сетивен орган, за да доведе света около нас до нашето съзнание, така съществуват и духовни сетивни органи, за да доведат до съзнанието ни света, който не може да бъде видян с обикновени физически очи. Тези т.нар. лотосови цветове са сили и системи от сили, които се развиват от човешката душа.
към текста >>

Точно както съществува физически сетивен орган, за да доведе света около нас до нашето съзнание, така съществуват и духовни сетивни органи, за да доведат до съзнанието ни света, който не може да бъде видян с обикновени физически очи.
Във всеки, който практикува такива упражнения, за ясновидското съзнание може действително да станат видими нови органи. Например, един такъв се разтваря като колело или цвете в средата на челото. Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен орган. Точно както съществува физически сетивен орган, за да доведе света около нас до нашето съзнание, така съществуват и духовни сетивни органи, за да доведат до съзнанието ни света, който не може да бъде видян с обикновени физически очи. Тези т.нар. лотосови цветове са сили и системи от сили, които се развиват от човешката душа.
към текста >>

Втори орган от този род може да се оформи в областта на ларингса, друг близо до сърцето и т.н.
Втори орган от този род може да се оформи в областта на ларингса, друг близо до сърцето и т.н. Тези духовни сетивни органи думата неминуемо подразбира противоречие, но няма по-добър израз в съвременния език, създаден за физическия свят тези духовни сетивни органи могат да бъдат развити с търпелива и енергична практика на потопяване в символични мисловни картини, които не са картини на нищо във външния свят, и които в това отношение се различават от мисловните картини на обикновеното съзнание с това, че не отразяват нищо външно, а работят в душата и пораждат сили, които могат да възпират Света на Първообразите точно както очите, нервите и мозъкът възпират другите светове около нас.
към текста >>

165. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят.
Това е нещо, което се получава в хода на развитието, за което говорихме вчера. В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата. Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата. Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето. Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят. Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене. В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина. Умът се движи от една представа към друга и след логическо обмисляне и размишление стига до онова, наричано "познание". Различно е, когато искаме да разпознаем истината във връзка с истински символи или емблеми. Те са пред нас като предмети, но мисленето, което употребяваме за тях, не може да бъде сбъркано с обикновено мозъчно мислене.
към текста >>

Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене.
В обикновения живот ние имаме чувството, че мислим с главата. Това, разбира се, е образно изразено, защото ние мислим с духовните органи, лежащи в основата на мозъка; но е общоприето, че мислим с главата. Ние имаме съвсем различно усещане за мисленето, което става възможно когато сме направили малък напредък. Чувството тогава е като че ли онова, което досега е било определяно в главата, сега се локализира в сърцето. Това не означава физическото сърце, а духовният орган, който се развива в областта на сърцето, 12-листният лотосов цвят. Този орган се превръща в нещо като орган на мисленето в онзи, който постига вътрешно развитие, и това мислене на сърцето е много различно от обикновеното мислене. В обикновеното мислене всеки знае, че е необходимо размишление, за да се стигне до отделната истина. Умът се движи от една представа към друга и след логическо обмисляне и размишление стига до онова, наричано "познание". Различно е, когато искаме да разпознаем истината във връзка с истински символи или емблеми. Те са пред нас като предмети, но мисленето, което употребяваме за тях, не може да бъде сбъркано с обикновено мозъчно мислене. Дали те са истинни или лъжливи е ясно направо, без да е необходимо някакво размишление, както в случая на обикновеното мислене.
към текста >>

166. 10. Десета лекция. Преобразуване на духовните сили и етапи в еволюцията на физическите органи. Четене в хрониката Акаша. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Защото тя е нещо много по-духовно от логиката на главата, и сърцето не е в същата степен физическия орган за мисленето на сърцето, какъвто е мозъкът за мисленето на главата.
За логиката на главата ние имаме инструмент в своя физически мозък. Това е известно на всеки от обикновената наука. Разбира се, не можем да кажем в същия смисъл, че в своето физическо сърце имаме инструмент за логиката на сърцето. Защото тя е нещо много по-духовно от логиката на главата, и сърцето не е в същата степен физическия орган за мисленето на сърцето, какъвто е мозъкът за мисленето на главата. Все пак физическото сърце ни дава една аналогия. Когато мисленето на сърцето променя времето в пространство, цялото ни същество трябва да се движи; ние трябва да бъдем въвлечени в постоянно движение. Такова е определеното изживяване на някой, който преминава от обикновената памет към по-висшата форма на паметта, притежавана от духовния изследовател. Докато в акта на спомнянето обикновения човек гледа назад към миналото, духовният изследовател има вътрешната опитност, че в действителност се движи назад във времето по същия начин, както иначе се движи в пространството. И това съзнание се изразява външно в изживяването на нашата кръв, която също трябва да бъде в постоянно движение, ако ще продължаваме да живеем.
към текста >>

Така сърцето се разкрива като орган, посочващ основата, която е съществувала в човека преди органът на мисленето на бъде формиран.
Нашият мозък е бил формиран от Света на Разума, а нашето духовно сърце на бъдещето ще бъде оформено от Света на Първообразите; както чухме, настоящото ни сърце е било формирано от Света на Духа. Така сърцето се разкрива като орган, посочващ основата, която е съществувала в човека преди органът на мисленето на бъде формиран. Мозъкът, следователно, може да е бил създаден само на по-късен етап от сърцето. Всичко това ни дава една съвсем различна представа за външната телесна природа на човека. Няколкото органа не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият орган и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа. Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг. Когато мозъкът се появи и премина към развитие, сърцето също продължи да се развива.
към текста >>

Няколкото органа не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият орган и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа.
Нашият мозък е бил формиран от Света на Разума, а нашето духовно сърце на бъдещето ще бъде оформено от Света на Първообразите; както чухме, настоящото ни сърце е било формирано от Света на Духа. Така сърцето се разкрива като орган, посочващ основата, която е съществувала в човека преди органът на мисленето на бъде формиран. Мозъкът, следователно, може да е бил създаден само на по-късен етап от сърцето. Всичко това ни дава една съвсем различна представа за външната телесна природа на човека. Няколкото органа не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият орган и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа. Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг. Когато мозъкът се появи и премина към развитие, сърцето също продължи да се развива. Сърцето, каквото е то днес, ни дава сведения за две преобразувания, а мозъкът само за едно. Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария орган от двата, като по-стар предшественик на мозъка. Всеки, който поставя сърцето на едно ниво с мозъка, е като някой, който слага един човек на 40 години до друг на 15 и казва: Тези двамата стоят един до друг, така че аз ще изучавам заедно и ще формирам идея за онова, което са те, просто гледайки ги отстрани.
към текста >>

Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг.
Нашият мозък е бил формиран от Света на Разума, а нашето духовно сърце на бъдещето ще бъде оформено от Света на Първообразите; както чухме, настоящото ни сърце е било формирано от Света на Духа. Така сърцето се разкрива като орган, посочващ основата, която е съществувала в човека преди органът на мисленето на бъде формиран. Мозъкът, следователно, може да е бил създаден само на по-късен етап от сърцето. Всичко това ни дава една съвсем различна представа за външната телесна природа на човека. Няколкото органа не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият орган и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа. Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг. Когато мозъкът се появи и премина към развитие, сърцето също продължи да се развива. Сърцето, каквото е то днес, ни дава сведения за две преобразувания, а мозъкът само за едно. Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария орган от двата, като по-стар предшественик на мозъка. Всеки, който поставя сърцето на едно ниво с мозъка, е като някой, който слага един човек на 40 години до друг на 15 и казва: Тези двамата стоят един до друг, така че аз ще изучавам заедно и ще формирам идея за онова, което са те, просто гледайки ги отстрани. Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под внимание периодът на тяхното развитие.
към текста >>

Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария орган от двата, като по-стар предшественик на мозъка.
Всичко това ни дава една съвсем различна представа за външната телесна природа на човека. Няколкото органа не са всички еднакво развити; мозъкът е по-късно образувание от сърцето; сърцето е по-старият орган и е трябвало да бъде развит в определено отношение, преди мозъкът да може да стъпи на тази основа. Но един орган не спира да се развива, когато съществува друг. Когато мозъкът се появи и премина към развитие, сърцето също продължи да се развива. Сърцето, каквото е то днес, ни дава сведения за две преобразувания, а мозъкът само за едно. Ние не можем да разберем сърцето, приравнявайки го с мозъка и считайки ги за еднакво развити, а само схващайки го като по-стария орган от двата, като по-стар предшественик на мозъка. Всеки, който поставя сърцето на едно ниво с мозъка, е като някой, който слага един човек на 40 години до друг на 15 и казва: Тези двамата стоят един до друг, така че аз ще изучавам заедно и ще формирам идея за онова, което са те, просто гледайки ги отстрани. Това би било чиста глупост, защото за да ги разберем поотделно, трябва да бъде взет под внимание периодът на тяхното развитие. За да разберем единия, жизнения период от 15 години трябва да бъде взет като основен фактор, както и жизнения период от 40 години в случая на другия. Може би момчето на 15 е синът на 40-годишния баща. Абсурдно е този фактор да не се взема в предвид, въпреки че съвременната анатомия е попаднала в капан.
към текста >>

Никой, който преминава през истинско развитие, не постига нищо значително посредством обикновеното разсъдъчно мислене, защото не е възможно отвън да се открие кой орган е по-стар и кой е по-млад; успех може да се постигне само от онзи, който влиза в духовните светове и се учи как да различава нещата там.
Никой, който преминава през истинско развитие, не постига нищо значително посредством обикновеното разсъдъчно мислене, защото не е възможно отвън да се открие кой орган е по-стар и кой е по-млад; успех може да се постигне само от онзи, който влиза в духовните светове и се учи как да различава нещата там. Когато гледа назад със своята пространствена памет, той няма нужда да отива много далеч, за да намери наченките на мозъка; но за да намери произхода на сърцето, той трябва да отиде много по-назад. Човешкият физически организъм може да бъде разбран само тогава, когато е обяснен от Духовната Наука.
към текста >>

Това означава, че ние трябва да си представим един човек на бъдещето, който ще има съвсем различен външен вид; неговите мозък и сърце ще бъдат напълно преобразени, и той ще е развил един нов орган.
Така ние гледаме от настоящия човек, които има сърце и мозък, към един, който има само сърце, още не и мозък, и между двете е състоянието на Пралайя. Когато един ден в бъдещето по-висшето състояние бъде постигнато, по-висшето състояние, което днес се постига в духа от ясновиждащия изследовател, ние ще можем да разберем, че то ще се изразява също и в тялото, че човекът ще има също и съвсем различен външен вид. Ясновиждащият изследовател днес още не е способен да промени телесното си устройство. Ако един Бог слезе, той трябва да се появи в човешко тяло от настоящата епоха. Онова, което трябва да постигнем с духовно развитие, трябва да бъде постигнато в невидимите членове на нашето същество; но на един бъдещ етап онова, което се постига духовно, ще се изразява също и физически. Това означава, че ние трябва да си представим един човек на бъдещето, който ще има съвсем различен външен вид; неговите мозък и сърце ще бъдат напълно преобразени, и той ще е развил един нов орган. Също както сега мозъкът лежи над сърцето, преобразеното сърце на бъдещето ще има ново положение по отношение на мозъка. Но между тези две състояния отново ще има Пралайя. Настоящото съществуване на човека трябва да бъде заличено физически, и трябва да последва ново състояние.
към текста >>

167. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Според вчерашната лекция човешкото сърце е много древен орган.
И накрая ние ще попитаме: Има ли нещо в човека, което сочи към бъдещето? Според вчерашната лекция човешкото сърце е много древен орган. В изцяло различна форма той вече е съществувал на Старата Луна и на Земята просто е бил преобразуван. На Старата Луна още не е имало мозък; но сърцето е съществувало и освен това е имало в себе си основата за едно бъдещо преобразуване. Също както цветът носи в себе си семето на плода, така и сърцето на Старата Луна е носело в себе си земното сърце.
към текста >>

Един такъв орган е ларингсът.
Има ли днес органи в човешкото тяло, които сочат пророчески към бъдещето? Действително има такива органи. Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-голямо съвършенство и след западането на други органи ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек. Един такъв орган е ларингсът. Днес той едва е стъпил на пътя към по-висше развитие. Той се разкрива в зародишен етап и ще стане нещо съвсем различно в идващото време. Ако изучим ларинкса в неговото отношение към белия дроб, можем да кажем, че по определен начин той предполага ларинкса, той се развива на основата на съществуването на ларинкса. Но в същото време ние осъзнаваме, че човекът е още на несъвършена степен по отношение на онова, което поражда в своя ларингс. Къде може да се намери най-голямото човешко съвършенство днес?
към текста >>

Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили.
В хода на инкарнациите човек може да принадлежи на различни народи и да използва различни езици, различни езикови средства. Следователно е ясно, че речта не е така обвързана с Аза, както е мисленето. Говорът не е свързан с нашата истинска индивидуалност, с онова, което съставлява истинската ни човешка стойност. Говорът е нещо, което имаме съвместно с други човешки същества; то идва до нас от външни условия. Въпреки това не може да се отрече, че словото е нещо, в което нашето най-вътрешното себе, духът, изразява себе си. Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили. Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство. Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност.
към текста >>

Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности.
Говорът е нещо, което имаме съвместно с други човешки същества; то идва до нас от външни условия. Въпреки това не може да се отрече, че словото е нещо, в което нашето най-вътрешното себе, духът, изразява себе си. Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили. Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство. Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност. Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло.
към текста >>

Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека.
Въпреки това не може да се отрече, че словото е нещо, в което нашето най-вътрешното себе, духът, изразява себе си. Отсенките на чувствата и очертанията на мислите са пренесени в звуковете на думите; така че ние притежаваме в своя ларингс орган, чрез който, с нашата индивидуалност, ние сме дял и част от нещо, изработено от духа, а не от нещо, което самите ние сме изработили. Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство. Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност. Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло. От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци.
към текста >>

Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето.
Ако словото не беше изработено от духа, духът на човека не би могъл да се изразява с това средство. Ако ларингсът не беше способен да улови в песен тона, предаден от духа, човешката душа нямаше да може да изрази себе си в песента. Ларингсът е орган, който изразява духовни дейности, но не индивидуализирани духовни дейности. Ларингсът се разкрива на духовния изследовател като орган, чрез който човекът е причислен към групова душа, която той още не може да доведе от етап на индивидуализация; но ларингсът ще се развие до точката, където евентуално ще може да бъде вместилище на индивидуалните дейности на човека. В бъдеще човекът така ще преобразува своя ларингс, че посредством него ще може да дава израз на собствената си индивидуална същност. Това е само пророческо насочване към процес, който трябва да наречем образуване на зародишен орган, който ще бъде преобразен едва в бъдещето. Ако обърнем внимание на това, ние ще намерим за разбираемо, че като индивиди ние нямаме власт върху онова, което поражда нашия ларингс, че то ни е дадено по милост, и че първо трябва да се сраснем с него със своята индивидуалност. Също както със собствената си Азовост ние сме пуснали корени в себе си, така със своя ларингс ние сме вкоренени в Макрокосмоса като цяло. От Макрокосмоса в нас още се влива онова, което ни прави човеци.
към текста >>

168. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Вие добре помните старата максима: човек узнава, че притежава даден орган в тялото си едва когато започне да изпитва болки, свързани с него.
Вие добре помните старата максима: човек узнава, че притежава даден орган в тялото си едва когато започне да изпитва болки, свързани с него. Това е популярен израз, но в него е скрит дълбок смисъл. Защо в нормалното си съзнание човек не стига до своите телесни органи? Защото то спи и не прониква достатъчно интензивно в астралното тяло. Но ако съзнанието се потопи в астралното тяло, възниква болката и едва от болката човек узнава, че притежава един или друг телесен орган. Да, много от общоизвестните изрази крият в себе си дълбоки истини, защото те са останки от онези древни форми на съзнание, които позволяваха на човека да вижда в духовния свят и да знае за него много повече от нашите мъчително постигнати разкрития.
към текста >>

Но ако съзнанието се потопи в астралното тяло, възниква болката и едва от болката човек узнава, че притежава един или друг телесен орган.
Вие добре помните старата максима: човек узнава, че притежава даден орган в тялото си едва когато започне да изпитва болки, свързани с него. Това е популярен израз, но в него е скрит дълбок смисъл. Защо в нормалното си съзнание човек не стига до своите телесни органи? Защото то спи и не прониква достатъчно интензивно в астралното тяло. Но ако съзнанието се потопи в астралното тяло, възниква болката и едва от болката човек узнава, че притежава един или друг телесен орган. Да, много от общоизвестните изрази крият в себе си дълбоки истини, защото те са останки от онези древни форми на съзнание, които позволяваха на човека да вижда в духовния свят и да знае за него много повече от нашите мъчително постигнати разкрития.
към текста >>

169. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ариманическите влияния се проявяват под равнището на онова съзнание, което регистрира болката; те поразяват даден орган без да си служат с болката; ариманическите поражения на етерното тяло направо превръщат съответния орган в нещо неизползваемо.
Всичко, което приписваме на Ариман, е заложено, макар и косвено, още в Луцифер; но ако луциферическите влияния са достатъчно силни и директно пораждат ариманическите сили, за самият Ариман трябва да кажем, че той е много по-коварен. Ариман е спотаен много по-дълбоко: Не само в грешките на астралното тяло, а направо в грешките и деформациите на етерното тяло! Ариманическите влияния се проявяват под равнището на онова съзнание, което регистрира болката; те поразяват даден орган без да си служат с болката; ариманическите поражения на етерното тяло направо превръщат съответния орган в нещо неизползваемо.
към текста >>

И чак тогава се оказва, че съответният телесен орган е поразен от влиянието на Ариман, или с други думи: етерното тяло е навлязло много по-дълбоко в този орган, отколкото е редно; органът е прекалено силно завладян от етерното тяло.
Нека да предположим, че в дадена инкарнация преобладават ариманическите влияния. Съответният човек умира, а след живота си между смъртта и новото раждане, се инкарнира отново. И чак тогава се оказва, че съответният телесен орган е поразен от влиянието на Ариман, или с други думи: етерното тяло е навлязло много по-дълбоко в този орган, отколкото е редно; органът е прекалено силно завладян от етерното тяло. В този случай, тъкмо поради дефектния строеж на съответния орган, човекът е органически „подведен" и се заплита още по-дълбоко в най-различни заблуждения, а те са истинската стихия на Ариман. И сега, носейки в себе си ариманически поразения орган, в който етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко, човекът би затънал още по-навътре в това, към което се стреми Ариман: в илюзиите, в Майя! И понеже нищо от това, което външният свят „продуцира" като Майя, не може да бъде пренесено от човека в духовния свят, става така, че духовният свят все повече и повече се отдръпва от нас. Защото там цари единствено истината, а не илюзиите! И така, колкото повече се заплитаме в предизвиканите от Ариман илюзии, толкова по-безнадеждно се изгубва ме всред илюзиите на сетивно-физическия свят.
към текста >>

В този случай, тъкмо поради дефектния строеж на съответния орган, човекът е органически „подведен" и се заплита още по-дълбоко в най-различни заблуждения, а те са истинската стихия на Ариман.
Нека да предположим, че в дадена инкарнация преобладават ариманическите влияния. Съответният човек умира, а след живота си между смъртта и новото раждане, се инкарнира отново. И чак тогава се оказва, че съответният телесен орган е поразен от влиянието на Ариман, или с други думи: етерното тяло е навлязло много по-дълбоко в този орган, отколкото е редно; органът е прекалено силно завладян от етерното тяло. В този случай, тъкмо поради дефектния строеж на съответния орган, човекът е органически „подведен" и се заплита още по-дълбоко в най-различни заблуждения, а те са истинската стихия на Ариман. И сега, носейки в себе си ариманически поразения орган, в който етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко, човекът би затънал още по-навътре в това, към което се стреми Ариман: в илюзиите, в Майя! И понеже нищо от това, което външният свят „продуцира" като Майя, не може да бъде пренесено от човека в духовния свят, става така, че духовният свят все повече и повече се отдръпва от нас. Защото там цари единствено истината, а не илюзиите! И така, колкото повече се заплитаме в предизвиканите от Ариман илюзии, толкова по-безнадеждно се изгубва ме всред илюзиите на сетивно-физическия свят.
към текста >>

И сега, носейки в себе си ариманически поразения орган, в който етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко, човекът би затънал още по-навътре в това, към което се стреми Ариман: в илюзиите, в Майя!
Нека да предположим, че в дадена инкарнация преобладават ариманическите влияния. Съответният човек умира, а след живота си между смъртта и новото раждане, се инкарнира отново. И чак тогава се оказва, че съответният телесен орган е поразен от влиянието на Ариман, или с други думи: етерното тяло е навлязло много по-дълбоко в този орган, отколкото е редно; органът е прекалено силно завладян от етерното тяло. В този случай, тъкмо поради дефектния строеж на съответния орган, човекът е органически „подведен" и се заплита още по-дълбоко в най-различни заблуждения, а те са истинската стихия на Ариман. И сега, носейки в себе си ариманически поразения орган, в който етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко, човекът би затънал още по-навътре в това, към което се стреми Ариман: в илюзиите, в Майя! И понеже нищо от това, което външният свят „продуцира" като Майя, не може да бъде пренесено от човека в духовния свят, става така, че духовният свят все повече и повече се отдръпва от нас. Защото там цари единствено истината, а не илюзиите! И така, колкото повече се заплитаме в предизвиканите от Ариман илюзии, толкова по-безнадеждно се изгубва ме всред илюзиите на сетивно-физическия свят.
към текста >>

Работата е там, че в мига, когато опасността да се заплетем прекалено дълбоко в мрежите на сетивно-физическия свят е вече налице, в мига когато са ни окончателно „отнети подемните сили, които биха ни издигнали в духовния свят, в същия този миг съответният орган започва да се разрушава: Настъпва или парализа, или функционална слабост.
Сега обаче настъпва противоположното действие, каквото имаме и в лицето на болката при луциферическите болести. Работата е там, че в мига, когато опасността да се заплетем прекалено дълбоко в мрежите на сетивно-физическия свят е вече налице, в мига когато са ни окончателно „отнети подемните сили, които биха ни издигнали в духовния свят, в същия този миг съответният орган започва да се разрушава: Настъпва или парализа, или функционална слабост. Или с други думи, настъпва един разпаден процес.
към текста >>

Следователно, ясно виждаме, какво се получава, когато един телесен орган е обхванат от разпаден процес: под маската на разрушението започват своята работа преизпълнените с милост и грижа свръхсетивни Същества.
Следователно, ясно виждаме, какво се получава, когато един телесен орган е обхванат от разпаден процес: под маската на разрушението започват своята работа преизпълнените с милост и грижа свръхсетивни Същества. Те просто ни отнемат един или друг телесен орган, за да открием отново пътя към духовния свят. И всъщност, ако не се случи друго, от свръхсетивните Същества ние получаваме разрушени, или болни органи, именно за да не затънем прекомерно в ариманическите илюзии, в Майя, а да открием отново пътя към духовния свят.
към текста >>

Те просто ни отнемат един или друг телесен орган, за да открием отново пътя към духовния свят.
Следователно, ясно виждаме, какво се получава, когато един телесен орган е обхванат от разпаден процес: под маската на разрушението започват своята работа преизпълнените с милост и грижа свръхсетивни Същества. Те просто ни отнемат един или друг телесен орган, за да открием отново пътя към духовния свят. И всъщност, ако не се случи друго, от свръхсетивните Същества ние получаваме разрушени, или болни органи, именно за да не затънем прекомерно в ариманическите илюзии, в Майя, а да открием отново пътя към духовния свят.
към текста >>

Впрочем черният дроб е онзи телесен орган, който максимално подвежда човека и го вкарва в илюзии по отношение на сетивния физически свят.
Древните саги и митове винаги са били наясно с тази първична мъдрост и са я изразявали по забележителен начин. Да си припомним историята с Прометей и неговия черен дроб. Впрочем черният дроб е онзи телесен орган, който максимално подвежда човека и го вкарва в илюзии по отношение на сетивния физически свят. От друга страна обаче, черният дроб е органа, който истински ни обвързва със Земята. В пълно и величествено съответствие с този факт, гръцката митология ни показва как онзи човек, който даде на хората силата да се справят с живота в условията на физическия земен свят, а именно Прометей, е прикован на скалата, и един орел кълве неговия черен дроб. Ето как Прометей е наказан от Зевс. Орелът кълве неговия черен дроб, и то не за да му причини някаква остра болка; защото в този случай митът не би бил в съответствие с истинските причини на събитията. А митовете винаги са в съгласие, дори и с най-незначителни физиологически подробности и факти!
към текста >>

170. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието.
Ето един характерен случай: В една от своите предишни инкарнации, даден човек може да се потопи в усещания, чувства и т.н., които да формират у него едно трайно безлюбие към неговите близки. (Нека нагледно да си представим, как той приема в себе си транскармическия субстрат на безлюбието; как сякаш тръгва по низходящата линия, умножавайки злото, за да натрупа достатъчно сили, които ще реализира по-късно във възходящата линия на живота) И така, виждаме как даден човек става жертва на определени влияния и поражда в себе си безлюбието. После той пренася безлюбието и в следващата си инкарнация под формата на определени кармически последици, на определени кармически тенденции в структурата на своята „вътрешна организация". Сега вече ние можем да предприемем нещо, и то на две равнища: на съзнателно равнище, но също така и на несъзнателно равнище; просто защото съвременната ни култура не е достатъчно напреднала, за да се справя съзнателно с подобни факти. В абстрактната си загриженост за този човек, ние ще поискаме да отстраним онези качества в неговата „организация", които идват от безлюбието. Ние ще му предложим контрасредства срещу онези белези в неговата „външна организация", които са само външен израз на безлюбието; но с това далеч няма да отстраним цялото безлюбие от душата му; ние атакуваме само външния орган на безлюбието. Ако не направим нищо друго, ние или сме свършили работата на половина, или пък изобщо не сме постигнали нищо. Може би сме помогнали на човека външно, физически; в душевен смисъл обаче, ние изобщо не сме му помогнали. Отстранявайки телесния корелат на безлюбието, ние лишаваме този човек от възможността да го изживее, в резултат на което, той ще го съхрани в своята вътрешна организация за следващата инкарнация. Да предположим, как поради безлюбие към човека, голям брой хора упорито търсят възможността да се заразят от някаква инфекция или да попаднат в огнище на епидемия. Да допуснем още, че бихме могли да предприемем известни мерки срещу епидемията.
към текста >>

171. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

За жалост, нещата често опират до там и аз непрекъснато обръщам внимание на това, че тъкмо Антропософията не бива да изпада в подобна грешка че би било тесногръдие да отричаме възможността за откриване на специфично лечебно средство срещу болестните поражения в един или друг телесен орган.
За жалост, нещата често опират до там и аз непрекъснато обръщам внимание на това, че тъкмо Антропософията не бива да изпада в подобна грешка че би било тесногръдие да отричаме възможността за откриване на специфично лечебно средство срещу болестните поражения в един или друг телесен орган. Често се изтъква, че самият организъм разполага с необходимите лечебни сили, за да си помогне; но дори и да е вярна констатацията на терапевтичния нихилизъм, според който лечебният процес се ръководи от собствените лечебни сили, това не изключва възможността да се търсят специфични средства за подпомагане на лечебния процес. Тук е в сила един паралелизъм, който лесно може да бъде обяснен от антропософска гледна точка.
към текста >>

172. 2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика. GA_121 Отделните души на народите

Помислете само, че хората не биха могли да се обръщат към себе си с името „Аз“, ако тези Духове на формата вече не бяха формирали човешкия мозък, превръщайки го в този орган, какъвто го знаем днес.
Онези, които вярват, че могат да се справят с по-висшите светове, боравейки с няколко понятия, се заблуждават твърде много. Вярно е, че ако се издига в по-висшите светове макар и с повърхностни понятия -, човекът намира там Архангелите. Обаче той трябва да различава, дали това са Същества, които са стигнали до архангелската степен по нормален път, или такива, които би трябвало да се намират на тази степен през Слънчевото състояние на Земята. Ето как в една и съща област заедно с Духовете на Народите, или Архангелите, действуват и други Същества, които са, така да се каже, от ранга на Архангелите, но са надарени със съвършено други, по-силно изразени качества, с такива качества, каквито иначе имат Духовете на Формата и които им позволяват да се намесват дълбоко в човешката природа. Защото какво са направили за човека тези Духове на Формата в хода на Земната епоха? Помислете само, че хората не биха могли да се обръщат към себе си с името „Аз“, ако тези Духове на формата вече не бяха формирали човешкия мозък, превръщайки го в този орган, какъвто го знаем днес. Следователно, въпреки че стоят само на архангелската степен, тези Същества упражняват своите въздействия чак до физическото формиране на органите. Те влизат в един вид състезание с Духовете на Народите и то върху онзи терен, където действуват именно Духовете на Народите.
към текста >>

173. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието.
Нашето сегашно предметно съзнание се основава на това, че първо са били изградени органите. Като чисто физични органи нашите сетивни органи са били изградени още през време на старата Сатурнова епоха; окото е било изградено като една "камера обскура", каквато използуват фотографите. Нашите сетивни органи са съставени според законите на физиката. Но такива физични апарати не могат да възприемат. През време на старата Лунна епоха тези органи са били овътрешнени. Следователно, когато разглеждаме окото, трябва да кажем: На стария Сатурн то е било така изградено, че е било най-много един физичен апарат; за Лунната степен чрез падащата отвън светлина то е било преобразувано в един възприемателен орган, в един орган на съзнанието. Същественото в онази дейност, която е била извършена през време на старото Лунно състояние, е, че органите така да се каже са изтеглени навън от съществата. През време на Земната работа същественото е, че например светлината действува върху растенията, подържа развитието на растенията. Ние виждаме резултатът от това действие на светлината във външната растителност. Светлината не е действувала по този начин на Старата Луна; тя е изтеглила органите навън. И това, което човекът е възприемал тогава, е било тази работа над неговите органи.
към текста >>

174. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Това е така, като че той се образуваше като орган на Елохимите, на Архаите и т.н., в чиито тела бе съществувал като техен член.
Като трети момент трябва да си представим след това преминаването на човека до Съзнателната душа, така щото целият процес, който ни описва Генезисът, трябва да си го представим така, че в този ден трети на сътворението долу на Земята чрез действието на жизнения етер се развива зелената растителност, растителното царство както описахме това във формата на видове. Земята докарва из себе си разбира се само така, че това може да бъде възприето само по свръхсетивен начин основата на растителния живот, а горе в етера тъче това, което можем да наречем Съзнателна душа във връзка със Сетивната душа и с Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Така тъче в окръжността на Земното развитие душевно-духовният човек. Той се намира един вид в субстанцията на различните духовни същества. До тогава той няма всъщност никакъв самостоятелен живот, никакво самостоятелно съществуване. Това е така, като че той се образуваше като орган на Елохимите, на Архаите и т.н., в чиито тела бе съществувал като техен член. Ето защо естествено е, че ни се разказва за тези Същества защото само те са всъщност индивидуалности през това време на Земното развитие -, защото със съдбата на тези Същества ни се описва и съдбата на човешката заложба. Но, ако човекът действително трябваше някога да стъпи на Земята и да я насели, трябва както лесно можете да си представите това да настъпи нещо, което можем да наречем едно постепенно сгъстяване, втвърдяване на човека. Това душевно-духовно естество трябва постепенно да се облече в едно тяло. Следователно накрая на това, което в Библията е описано като ден трети не сътворението, ние имаме един душевно-духовен човек в неговата заложба, така както днес говорим за Съзнателната душа, Разсъдъчната или Чувствуваща душа и Сетивната душа. Всичко това трябва един вид да се облече в една външна дреха.
към текста >>

175. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Всичко, което атлантецът виждаше, когато насочваше своя ясновиждащ поглед в пространството, у еврейския народ се измести навътре и се прояви във вътрешността на тялото като орган на съзнанието, като съзнание за Яхве или Йехова.
Ето защо се налага да обобщим: В човешките физически тела на еврейския народ, чиито наследствени качества се предаваха чрез кръвното родство от поколение на поколение, действува всичко онова, което като външно виждане вече беше надживяло своята епоха, и за да намери своя истински елемент, трябваше да потърси друга арена на действие. Това, което даваше на атлантците силата да виждат в пространството и в духовните области, което у туранците деградира под формата на низше ясновидство, всичко това се промени и у този малък народ тръгна в съвсем друга посока. Всичко, което у атлантските народи беше от божествено-духовно естество, у еврейския народ се насочи към вътрешния, телесен свят на неговите представители; то започна да формира органи и поради тази причина можа да проблесне в кръвта на еврейския народ като божествено съзнание именно вътре, във вътрешността на тялото. Всичко, което атлантецът виждаше, когато насочваше своя ясновиждащ поглед в пространството, у еврейския народ се измести навътре и се прояви във вътрешността на тялото като орган на съзнанието, като съзнание за Яхве или Йехова. Този народ намери обитаващия и разпръснат в пространството Бог, съединен със своята собствена кръв; този народ намери себе си и се видя изцяло проникнат от разпръснатия в пространството Бог, и той вече знаеше: Този Бог живее в моя вътрешен свят, в моето тяло, в пулсациите на моята кръв.
към текста >>

176. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган.
И така, Авраам е онзи, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на божествената мъдрост, на астралното виждане, но вече по един чисто човешки начин, а именно под формата на човешкото мислене. Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него. Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган. Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето. Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от органите на физическото тяло. Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството. Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
към текста >>

Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето.
И така, Авраам е онзи, който пръв пробуди един вътрешен отблясък на божествената мъдрост, на астралното виждане, но вече по един чисто човешки начин, а именно под формата на човешкото мислене. Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него. Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган. Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето. Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от органите на физическото тяло. Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството. Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
към текста >>

Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
Аврам или Авраам, както беше наречен по-късно, фактически притежаваше както окултното изследване винаги е твърдяло една съвършено друга физическа организация, за разлика от всички останали около него. Хората около него далеч не разполагаха с необходимите качества, за да развият у себе си вътрешното мислене, с помощта на един специален орган. Те можеха да развиват мисленето, само когато бяха свободни от тялото и, така да се каже, пробуждаха отделни сили в своето етерно тяло; но когато се намираха вътре във физическото тяло, те все още не разполагаха с необходимия за мисленето орган, фактически Авраам е първият, който изгради по един образцов начин физическия инструмент на мисленето. Ето защо той с право се смята за откривател на аритметиката, науката за мисленето, основаваща се предимно върху един от органите на физическото тяло. Поради своята вътрешна сигурност, аритметиката е наука, което се доближава до нещата, които могат да бъдат осъзнати по пътя на ясновидството. Обаче аритметиката се опира на един физически орган.
към текста >>

И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог.
Тук ние се докосваме до една дълбока връзка между външните сили, които дотогава подхранваха ясновидството, и това, което отсега нататък трябваше да служи на мисленето. Ето защо Авраам с право е посочван като откривател на аритметиката. И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог. По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>

И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
И в негово лице ние виждаме онази личност, в която за пръв път беше „посаден" физическият орган на мисленето, онзи орган, с чиято помощ сега човекът можа да се издигне до идея та за един Бог. По-рано човекът стигаше до Бога и до божественото съществувание единствено по пътя на ясновидството. През старите времена цялото познание за Бога и за божествения свят, идваше единствено от ясновидството. Но за да се издигне до Бога с помощта на мисленето, човекът се нуждаеше от подходящия физически инструмент. Тъкмо той беше вложен за пръв път във физическия организъм на Авраам. И понеже тук става дума именно за физически орган, той изцяло промени нагласата към физически възприемания обективен свят, както и самите субективни възгледи на човека.
към текста >>

физическият орган, трябваше да бъде съхранен чрез физическата наследственост в хода на отделните поколения.
По-рано в окултните школи мисълта за Бога се пораждаше от божествената мъдрост и тя можеше да бъде предавана на онези, които също бяха в състояние да имат възприятия в своето етерно тяло, независимо от органите на физическото тяло. Ако обаче един физически инструмент трябва да бъде предаден на друг човек, за тази цел съществува само едно средство: Неговото наследяване. Следователно, това, което беше най-важно и най-съществено за Авраам, т.е. физическият орган, трябваше да бъде съхранен чрез физическата наследственост в хода на отделните поколения. И така, за нас става ясно, защо цялата наследственост и пренасянето на физическите качества чрез кръвта на поколенията, беше нещо толкова важно за еврейския народ.
към текста >>

Обаче това, което у Авраам беше първоначално една физическа предразположба, а именно формирането на един физически орган за обхващане на божествения свят, трябваше най-напред да укрепне.
Обаче това, което у Авраам беше първоначално една физическа предразположба, а именно формирането на един физически орган за обхващане на божествения свят, трябваше най-напред да укрепне. Предавайки се от поколение на поколение, то проникваше все по-навътре в човешката природа и я обхващаше все по-дълбоко. Или, с други думи: Това, което Авраам долови като мисия на еврейския народ, трябваше да се усъвършенствува и в хода на поколенията да постигне един завършен и цялостен вид. Но понеже става дума за физически орган, всичко това можеше да бъде постигнато единствено чрез наследствеността.
към текста >>

Но понеже става дума за физически орган, всичко това можеше да бъде постигнато единствено чрез наследствеността.
Обаче това, което у Авраам беше първоначално една физическа предразположба, а именно формирането на един физически орган за обхващане на божествения свят, трябваше най-напред да укрепне. Предавайки се от поколение на поколение, то проникваше все по-навътре в човешката природа и я обхващаше все по-дълбоко. Или, с други думи: Това, което Авраам долови като мисия на еврейския народ, трябваше да се усъвършенствува и в хода на поколенията да постигне един завършен и цялостен вид. Но понеже става дума за физически орган, всичко това можеше да бъде постигнато единствено чрез наследствеността.
към текста >>

177. 4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание.
От всичко онова, за което стана дума вчера, ясно се вижда, че съществува многозначителна, огромна разлика между познанието за духовния свят през всички предходни епохи, и онзи вид познание за божествено-духовния свят, към който се стремеше еврейския народ, с оглед на своите особени качества, с оглед на особената си вътрешна организация. Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание. Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
към текста >>

„външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него.
Вече обърнахме внимание на факта, че в лицето на своя родоначалник Авраам еврейският народ получи една особена нагласа, една особена вътрешна организация, изразяваща се в това, че в човешкия организъм беше вложен един физически инструмент, един физически орган, с чиято помощ човек можеше доколкото му се удаваше да се издигне не до някакво предчувствие, а до определено познание за божествено-духовния свят, и то именно чрез сетивното познание. Винаги и навсякъде е съществувало познание за божествено-духовния свят. Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него. Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност. Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло.
към текста >>

Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло.
Обаче това, бих казал, вечно познание се постигаше по пътя на мистерийното посвещение. Ние трябва да разграничаваме това познание, което беше възможно по силата на известни особености в човешкото развитие и с цената на, бих казал, на някои изкуствени мерки, от онова познание за духовния свят, което за определена епоха се явява като нещо нормално, макар и в началото да изглежда като особена мисия на един или друг народ. За старата Атлантска епоха нормално беше тъкмо астрално-ясновиждащото възприемане на божествено-духовния свят; обаче за епохата, през която се издигна еврейският народ, нормално, т.е. „външно" или „екзотерично" е онова духовно познание, което се осъществява с помощта на един особен физически орган и чрез онази познавателна способност, която е свързана с него. Ние вече посочихме: народът на Авраам стигна до това познание по такъв начин, сякаш чувстваше божественото битие като напълно слято със своята вътрешна същност. Следователно, благодарение на този орган стана възможно едно вътрешно познание, едно цялостно обхващане на божествения свят там, вътре в очертанията на собственото тяло.
към текста >>

Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание.
Лесно е да си представите, че за Авраам беше необходимо още нещо. Той се научи да вниква в божествено-духовния свит по един твърде специфичен начин: чрез един физически орган, чрез физическото познание. По този начин той се научи да познава ръководещия миров Бог. Поставяйки се в центъра на общочовешката еволюция, за него беше извънредно важно да установи, че Богът, който се изявява в колективното съзнание на народа, е същият, който Мистериите през всички времена са признавали като Бог-творец и създател. Следователно, Авраам трябваше да отъждестви своя Бог с Бога на Мистериите, а това беше възможно само при едно точно определено условие. Да, при едно точно определено условие, той трябваше да е напълно уверен, че същите сили, които говорят в колективното съзнание на народа, са идентични с онези сили, които се проявяват и в Мистериите, макар и в една по-висша форма. Искаме ли да вникнем в тази увереност, налага се да разгледаме един важен факт от еволюцията на човечеството.
към текста >>

178. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Докато Евангелието на Матей ни описва онази божествено-духовна сила, която от една страна поражда у Авраам вътрешния орган на съзнанието за Яхве; макар че от друга страна тя е същата сила, която в продължение на 42 поколения подготвя една строго определена наследствена линия в рамките на физическото и етерното тяло.
В лицето на Натановия Исус трябваше да бъде посочено онова, което човекът има не от земните, а от небесните източници. И така, Евангелието на Лука ни описва божествено-духовното Същество, което е проникнало в астралното тяло и в Аза на Натановия Исус. Докато Евангелието на Матей ни описва онази божествено-духовна сила, която от една страна поражда у Авраам вътрешния орган на съзнанието за Яхве; макар че от друга страна тя е същата сила, която в продължение на 42 поколения подготвя една строго определена наследствена линия в рамките на физическото и етерното тяло.
към текста >>

179. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

За да охарактеризираме посвещението при есеите от тази гледна точка, следва да заявим: Когато един есей напредваше през описаните четиридесет и две степени, постигайки едно по-пълно познание за своята истинска същност, за своя истински Аз и изобщо за всичко, позволяващо на човека да вижда чрез външните, унаследени органи, тогава той се издигаше през съответните четиридесет и две степени до онова божествено-духовно Същество, наречено Яхве или Йехова, което взе участие във формирането на описания от мен орган, появил се за пръв път в организма на Авраам; тъкмо него виждаше по духовен път Авраам и тъкмо това беше съществено за онези времена.
За да охарактеризираме посвещението при есеите от тази гледна точка, следва да заявим: Когато един есей напредваше през описаните четиридесет и две степени, постигайки едно по-пълно познание за своята истинска същност, за своя истински Аз и изобщо за всичко, позволяващо на човека да вижда чрез външните, унаследени органи, тогава той се издигаше през съответните четиридесет и две степени до онова божествено-духовно Същество, наречено Яхве или Йехова, което взе участие във формирането на описания от мен орган, появил се за пръв път в организма на Авраам; тъкмо него виждаше по духовен път Авраам и тъкмо това беше съществено за онези времена. С други думи, всеки от есеите насочваше поглед към вътрешната човешка същност, породена от действията на това божествено-духовно Същество. Следователно, подобно посвещение имаше за цел познанието за вътрешната човешка същност.
към текста >>

180. Лекция втора GA_126 Окултна история

Обаче по-младата душа е можела да му служи, така да се каже, като орган за ясновиждане, което му помогнало да отвоюва обратно за родния град съкровището на храма.
Управлението на такива светилища е било свързано с определени тайни и в древни времена много войни са се разигравали така, че храмовите жреци от единия град се отвеждали в плен от съседния град; с жреците от храма съседният град като че похищавал най-важните тайни на другия град. Пред вас е реално събитие, което отговаря на образа, че богинята на града Ищар, душа на народа на Урук, се похищава от съседния град. Жреците от храма, управители на тайните на храма, били взети в плен, защото съседите им се надявали по такъв начин да завладеят свещените тайни, а чрез това - и силата на дадения град. Това е реалната обратна страна на събитията. При този строеж на душата, на който Гилгамеш се е намирал в началото, той не можел сам да възприема такива неща, защото той не можел да прониква с поглед в тези отношения. Обаче по-младата душа е можела да му служи, така да се каже, като орган за ясновиждане, което му помогнало да отвоюва обратно за родния град съкровището на храма. Тогава до съзнанието на Гилгамеш определено достигнало, че в преходно време в човешкия живот съществува нещо, като това, което се изобразява в легендата за слепия и куция, които поотделно са безпомощни, но които заедно се движат напред, благодарение на това, че слепият взима куция на раменете си, а куцият помага на слепия със своята възможност да вижда. В Гилгамеш и Енкиду ние виждаме пренесено в духовното такова взаимодействие на хора със съвършено различни способности. Ние се срещаме с това на всяка крачка, особено в историческите събития от древните времена.
към текста >>

181. Съдържание GA_128 Окултна физиология

Върху същността и понятието за орган; свръхсетивния организъм.
Върху същността и понятието за орган; свръхсетивния организъм. Разглеждане на етерното тяло и на въздействията на астралното тяло и на Аза. Различия във взаимодействията на силовите системи. Физическото тяло като силова система. Понятието за цялостния орган. Наличието на съпротива като повод за себе-осъзнаване; отделянето като вътрешно съпротивление.
към текста >>

Понятието за цялостния орган.
Върху същността и понятието за орган; свръхсетивния организъм. Разглеждане на етерното тяло и на въздействията на астралното тяло и на Аза. Различия във взаимодействията на силовите системи. Физическото тяло като силова система. Понятието за цялостния орган. Наличието на съпротива като повод за себе-осъзнаване; отделянето като вътрешно съпротивление. Изживяването на Аза чрез промените в кръвта. Фигурата на човека и човешките способности. Образуващите кожата, напиращи отвътре навън, формообразуващи сили; съпротива срещу веществата, приети чрез храната, чрез преобразяване на тяхната подвижност: сили на движението. Противоположност между главно-гръбначномозъчната нервна система и симпатиковата нервна система: функции на епифизата и на хипофизата.
към текста >>

Сърцето като централен орган.
От живота към изживяването: отделянето в лимфната система предизвиква появата на смътно съзнание. Азово съзнание чрез разтваряне навън. Аз, кръв, процеса на образуване на жлъчка противопоставящ се на хранителник. Сърцето, разтварящо се навън чрез белия дроб. Отделяне на въглената киселина и на уринните субстанции. Сърцето като централен орган. Планетна система и вътрешна планетарна система; метали и органи. Солите и лесно окисляващите се вещества като регулиращи средства. Активността на растителните вещества. Превръщане на по-ранни в по-късни органни форми; възходящо и низходящо развитие. Значение на мъжкото и на женското участие във възникването на човешкия образ.
към текста >>

182. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят.
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това костно образование. И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък. Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните. Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого. И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо. И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции.
към текста >>

Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е.
А сега да разгледаме двата органа от тази гледна точка. В такъв случай кой от двата органа да разглеждаме като по-млад? Това е въпросът, който можем да си поставим сега. Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е. трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган. С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен. т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка.
към текста >>

трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган.
А сега да разгледаме двата органа от тази гледна точка. В такъв случай кой от двата органа да разглеждаме като по-млад? Това е въпросът, който можем да си поставим сега. Без съмнение не този орган, който представлява изведената форма, а този, който представлява изходната форма. Т.е. трябва да си представим, че гръбначният мозък стои на първото стъпало, той е по-младият, а главният мозък стои на второто стъпало; той е преминал през стъпалото на гръбначния мозък, представлява преобразен гръбначен мозък и следователно трябва да се разглежда като по-стар орган. С други думи, ако обхванем с поглед тази нова двойственост, представяща ни се в човека като главен и гръбначен мозък, то можем да кажем: всички сили, довели до образуването на главния мозък, би трябвало да представляват по-стари сили в човека, тъй като на едно по-ранно стъпало те са формирали първоначално предпоставката за гръбначния мозък и след това са продължили да действуват до преустройството на гръбначния мозък в главен. т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма.
към текста >>

един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен.
т.е., образувано е нещо подобно на втори придатък, при което съвременният гръбначен мозък не е бил все още така развит, че да достигне и второто стъпало, но е останал на степента на развитие на гръбначен мозък. Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това? един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен. Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е. можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък. Но по отношение на този гръбначен мозък се появяват две възможности. Първо можем да приемем, че в себе си той съдържа силата, нужни му, за да се превърне в главен мозък. В такъв случай гръбначният мозък би бил в състояние да се развие в прогресивно направление и да стане подобен на днешния главен мозък.
към текста >>

можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък.
По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това? един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен. Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е. можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък. Но по отношение на този гръбначен мозък се появяват две възможности. Първо можем да приемем, че в себе си той съдържа силата, нужни му, за да се превърне в главен мозък. В такъв случай гръбначният мозък би бил в състояние да се развие в прогресивно направление и да стане подобен на днешния главен мозък. Или, друга та възможност е, той изобщо да не притежава предпоставка да достигне до това второ стъпало. При това положение той се намира по пътя на регресивното си развитие, изложен е на упадък, преопределен да се раз вие до първото стъпало и да не достигне второто.
към текста >>

Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме.
По-нататък ще видим какви факти от окултното изследване са залегнали в това твърдение. Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме. Виждаме например, ако вземем за сравнение змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността. При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява към главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно. Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация. Засега това е само едно външно заключение, основано на сравнение, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
към текста >>

Ето как този своеобразен, странен, хаотичен живот, който ние живеем насън, сочи, че в основата на инструмента на будния дневен живот, за какъвто инструмент с право приемаме главния мозък, е залегнал тайнствен орган , представляващ може би негово по-старо образование, от което той се е развил, и което образование и днес проявява себе си тогава, когато новообразуванието мълчи.
Ако трябва да го представим схематично, то бихме могли да нарисуваме как в главния мозък, в мозъка на представите от будния дневен живот, се намира, невидим за външното възприятие, загадъчен, стар гръбначен мозък, който по някакъв начин е спотаен вътре. Засега бих желал да кажа съвсем хипотетично, че този гръбначен мозък започва да функционира, когато човек спи и сънува, и тогава той функционира така активно, както е обичайно това за гръбначния мозък изобщо, а именно проявявайки себе си по силата на необходимостта. Но тъй като е вклинен в главния мозък, той осъществява себе си не чрез действия, а чрез образи и чрез действията на тези образи, тъй като на сън ние действуваме само чрез образи, нали? Ето как този своеобразен, странен, хаотичен живот, който ние живеем насън, сочи, че в основата на инструмента на будния дневен живот, за какъвто инструмент с право приемаме главния мозък, е залегнал тайнствен орган , представляващ може би негово по-старо образование, от което той се е развил, и което образование и днес проявява себе си тогава, когато новообразуванието мълчи. Тук се проявява някогашната предпоставка на главния мозък; тук този стар гръбначен мозък извежда на бял свят всичко, на което е способен от затвореното пространство, в което е разположен като при това не постига истински действия, а само изгражда образи.
към текста >>

Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот. Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата. По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало. По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи. От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура. Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование. Човешката аура, в която физическия човек е разположен като ядро, се представя на ясновидското око в различни цветове.
към текста >>

183. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия.
За да разгледаме всички тези системи, за да можем чрез външния метод на наблюдение да добием същевременно и основа за окултния начин на наблюдение, първоначално ще се придържаме към онази система, която при всеки човек се явява централна за целия организъм: ще се придържаме към сърдечно-съдовата система. При това за сега ще разгледаме как кръвта, след като е била употребена, се опреснява в белия дроб, т.е. от синя се превръща в червена, връща се обратно към сърцето и отново напуска сърцето като червена кръв, за да бъде оползотворена от организма. Имайте предвид, че всичко, което възнамерявам да нарисувам, ще бъде представено съвсем схематично, т.е. тук става дума само за схеми. Да си припомним накратко, че човешкото сърце е орган, който в същност се състои от 4-ри части, от 4-ри камери, ограничени една от друга чрез вътрешни стени, че можем да отделим 2 по-големи кухини, 2-те сърдечни камери, както се наричат те обикновено, докато горните се наричат предсърдия. Днес все още не искам да говоря за клапи те, а съвсем схематично ще обхвана най-важните дейности на тези органи. Виждаме отначало, че кръвта, след като е нахлула от лявото предсърдие в лявата камера, се оттича през една голяма артерия и бива отведена из целия организъм. А сега да обърнем внимание на това, че тази кръв първо се разпределя между отделните органи на тялото, след това бива употребена от организма, при което се превръща в тъй нар. синя кръв и като такава се връща отново към дясното предсърдие, оттам нахлува в дясната камера на сърцето, за да премине оттук отново в белия дроб, отново да се обнови и отново да поеме своя път през тялото.
към текста >>

Тук действително достигаме до резултат, до който може да ни доведе повърхностното външно наблюдение, а именно, че в големия кръг на кръвообращение е включен орган, който ние наричаме слезка, и че също така е включен черния дроб и освен това и онзи орган, който събира излъчената от черния дроб жлъчка.
Изключително важно е да обърнем внимание именно на този факт. Чрез него получаваме важна представа, превръщаща се в основа, която да ни помогне да се изкачим към висините на окултното познание, но само ако си поставим въпроса: съществували нещо подобно, което по идентичен начин, както горните органи са включени в малкия кръг, да е включено в кръга на кръвообращение, снабдяващ останалия организъм? Тук действително достигаме до резултат, до който може да ни доведе повърхностното външно наблюдение, а именно, че в големия кръг на кръвообращение е включен орган, който ние наричаме слезка, и че също така е включен черния дроб и освен това и онзи орган, който събира излъчената от черния дроб жлъчка. /Виж рис. № 4/
към текста >>

Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса.
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента. И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена.
към текста >>

На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта.
Дори в тази система, която служи главно за произвеждане на храносмилателни процеси, ние виждаме нещо тайнствено, нещо като концентриране на целия външен свят във няколко вътрешни органа, в няколко вътрешни инструмента. И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена.
към текста >>

Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката.
И ако разгледаме по-отблизо тези органи: черен дроб, жлъчка и слезка, можем да кажем: слезката е тази, която първа се излага на кръвния ток. Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс.
към текста >>

Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган.
Слезката представлява странно образование: сред богато кръвоснабдена тъкан са разположени множество малки зрънца, които, сравнени с останалата тъканна маса, изглеждат като бели зрънца. Ако разгледаме сравнително кръвта и слезката, то слезката изглежда като сито, през което кръвта се прецежда, за да се предложи на един орган, който в известен смисъл представлява концентрирана част на микрокосмоса. Слезката освен това се намира и във връзка с черния дроб. На следващото стъпало виждаме как кръвта се предлага на черния дроб, и как черният дроб от своя страна излъчва жлъчката като трети елемент, която жлъчка се съхранява в особен орган, смесва се след това с храната и оттам с преобразуваните хранителни вещества достига до кръвта. Как кръвта предлага себе си на тези три органа можем да си представим само по следния начин: първият орган, който се противопоставя на кръвта, е слезката, вторият е черния дроб и третият, който е в много сложно взаимоотношение с цялата кръвоносна система, е жлъчката. Тъй като жлъчката бива подложена на храната и взема участие в смилането на същата, тя се счита за особен орган. По тази причина окултистите на всички времена са давали на тези органи определени имена. При това ви моля най-настоятелно засега да не си мислите нищо особено във връзка с тези имена, но да ги възприемете като имена, с които са назовани въпросните органи, и да се абстрахирате от факта, че имената на тези органи означават и нещо друго в микрокосмоса. По-късно ще видим защо са избрани именно тези имена. Тъй като слезката е изложена първа на кръвния ток то, погледнато съвсем външно, за сравнение, бихме могли да кажем -, на древните окултисти им се е струвало, че е най-подходящо тя да бъде означена с името на небесното тяло, което, според наблюденията на древните окултисти, първо от Слънчевата система е излагало себе си на Вселената; ето защо те нарекли слезката сатурнова или вътрешния Сатурн в човека; по подобен начин черния дроб означили като вътрешен Юпитер и жлъчката като вътрешен Марс. Засега да не си мислим нищо друго във връзка с тези имена, освен това, че сме ги избрали поради, засега хипотетичния възглед, че външните светове, достъпни иначе за нашите сетива, са концентрирани в тези органи и ни се противопоставят също като вътрешни светове, тъй като в лицето на планетите ни се противопоставят външните светове.
към текста >>

Всички познавате твърдението на официалната наука, че орган на съзнанието е нервната система с всичко, което принадлежи към нея.
В известно отношение този вътрешен свят можем да го означим като свят на несъзнателното, в противовес на съзнателния свят, с който се запознахме чрез живота на главния мозък. И по-добре ще разберем това, кое то е залегнало в съзнателното и в несъзнателното, като извикаме на помощ нещо друго. Всички познавате твърдението на официалната наука, че орган на съзнанието е нервната система с всичко, което принадлежи към нея.
към текста >>

184. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган.
И наистина, когато успее да разгледа от другата страна този свой вътрешен свят и то вече с обърнатия навътре ясновидски поглед човек вижда нещо съвсем различно. И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма.
към текста >>

На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот.
И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс.
към текста >>

Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили.
Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката. Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение.
към текста >>

И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма.
И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката. Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение. За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща като светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в живота.
към текста >>

Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката.
Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката. Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение. За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща като светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в живота. Този ритъм се отличава подчертано от другите ритми, които наблюдаваме в живота около себе си.
към текста >>

Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток.
Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично. Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие.
към текста >>

И този орган е слезката!
Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично. Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност. Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие. Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах.
към текста >>

Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган.
Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта! Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие. Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган. И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна.
към текста >>

Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие.
И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо. Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие. По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм. В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е. наблюдаваме едно изолиране, поставяне на човешката личност в независимо спрямо външния свят положение. Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от въздействието на Сатурн. Изобщо това е първоначалната идея по отношение на Сатурн; дадено същество да бъде изолирано от света, да бъде индивидуализирано, така че да може да развие ритмичност в себе си и чрез себе си.
към текста >>

По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм.
Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие. По отношение на другата посока кръвта в лицето на слезката имаме орган, който в известна степен отстранява външното човешко своеволие, отклонява го и го връща към ритъма, и тъй да се каже сега едва оформя човека според същността си, трябва главният инструмент на тази същност кръвта, да може да извършва функцията си по правилен начин чрез собствения кръвен ритъм. В известна степен човекът, доколкото е носител на собственото си кръвообращение, трябва да бъде обособен в самия себе си, изолиран от това, което се случва навън, от това, което по неритмичен начин протича във външния свят, но в този външен свят, в който човека е и вграден, поради това, че взима храната си от него. Т.е. наблюдаваме едно изолиране, поставяне на човешката личност в независимо спрямо външния свят положение. Всяко подобно индивидуализиране, поставяне на дадено същество в независимо положение, окултизмът нарича сатурново, нещо, предизвикано от въздействието на Сатурн. Изобщо това е първоначалната идея по отношение на Сатурн; дадено същество да бъде изолирано от света, да бъде индивидуализирано, така че да може да развие ритмичност в себе си и чрез себе си. Няма да се спирам на това, че съвременната астрономия причислява към нашата Слънчева система извън орбитата на Сатурн планетите Уран и Нептун.
към текста >>

Първият орган, на който се натъкваме, и който, тъй да се каже, обработва нещата, разположени извън нас, така, както всичко в нашата Слънчева система навътре от орбитата на Сатурн бива обработено от сатурновите сили, органът, който превръща всичко в ритъм, в закономерността на човека, този орган е слезката.
Първият орган, на който се натъкваме, и който, тъй да се каже, обработва нещата, разположени извън нас, така, както всичко в нашата Слънчева система навътре от орбитата на Сатурн бива обработено от сатурновите сили, органът, който превръща всичко в ритъм, в закономерността на човека, този орган е слезката. Това, което се съдържа в слезката, изолира нашето кръвообращение от всички външни влияния, превръща ги в себе си в равномерен ритъм, в система, имаща свой собствен ритъм.
към текста >>

185. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло.
Такова възражение спада, разбира се, към онези, напълно оправдани от съвременна гледна точка възражения, които възражения трябва да бъдат направени, тъй като известни затруднения изпитват и онези, които, съвсем частно търсейки, пристъпват такъв духовнонаучния мироглед. В първата публична лекция само най-общо можахме да споменем, как нашите съвременници, носещи своето школувано от научните методи съзнание се натъкват на трудности, когато се опитват да разберат нещата от окултните подземия на същност та на света. По принцип, в хода на лекциите, така да се каже сами ще видим, как едно подобно възражение постепенно само ще отпадне. Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера. Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза. И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е.
към текста >>

И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е.
В първата публична лекция само най-общо можахме да споменем, как нашите съвременници, носещи своето школувано от научните методи съзнание се натъкват на трудности, когато се опитват да разберат нещата от окултните подземия на същност та на света. По принцип, в хода на лекциите, така да се каже сами ще видим, как едно подобно възражение постепенно само ще отпадне. Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера. Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза. И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си.
към текста >>

Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм.
Но днес още, като предварителна бележка, искам да ви обърна внимание на това, че отстраняването на слезката от човешкия организъм е напълно съвместимо с всичко, което бе разисквано вчера. Ако наистина искате да се възкачите до духовнонаучните истини, трябва постепенно да приемете, че това, което ние наричаме човешки организъм, погледнат отвън -, това, което възприемаме от него чрез външните сетива, което виждаме в него субстанциално, или, може би по-добре казано, материално, че това не е целия човек, но че в основата на човека като физически организъм това тепърва ще трябва да бъде изложено са залегнали по-висши, свръхсетивни човешки тела – етерно или жизнено, астрално тяло, Аз -, и че в лицето на физическия организъм виждаме само най-външния, физическия израз на съответното устройство, на съответните процеси, протичащи в етерното, астралното и в Аза. И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него.
към текста >>

Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е.
И когато се спираме на такъв орган като слезката, то в духовно научен смисъл искаме да кажем, че в основата си нещата протичат не само във външната, физическа слезка, но че това, което протича във физическата слезка представлява само физически израз на съответните процеси, протичащи например в етерното или в астралното тяло. И бихме могли да кажем: колкото повече даден орган представлява непосредствен израз на духовното, толкова по-малко решаваща роля играе физическата форма на органа, т.е. това, което имаме пред себе си физически-субстанциално. Също както движението на махалото, което движение представлява само физически израз на гравитационната сила, така и един физически орган представлява само физически израз на свръхсетивните въздействия на силата и формата, но с тази разлика, че при такива сили като гравитационната, снемането на махалото, на външния израз, води до отпадане на вътрешния, гравитационния ритъм. Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката.
към текста >>

При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган.
Това явно е така в неодушевената, неорганична природа, но не е така в одушевената, органична природа. Ако един цялостен организъм нямаше други първопричини, за които ще говорим по-късно, то нямаше да е необходимо с отстраняването на физическия орган да секнат и духовните влияния, защото този физически орган с физическата си същност представлява само слаб израз на съответния вид духовни въздействия т.е. ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили. Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание. Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада към онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата. Изобщо вие ще стигнете до този извод: ако при подобни разисквания човек пристъпи към това, което Духовната Наука ни разкрива, с онова познание, което е събрал от съвременната наука, то могат да възникнат противоречие след противоречие, така че човек изобщо да не може да намери изход.
към текста >>

Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили.
ако разгледаме човека по отношение на неговата слезка, то на първо място се сблъскваме с физическата слезка, но след това и с една система от силови въздействия, която система в лицето на физическата слезка само външно изразява себе си. И когато бъде отстранена слезката, тези си лови въздействия, вградени в цялостния организъм, са все още налице. И тези въздействия изобщо не спират, не тъй както се преустановяват някои духовни дейности в човека, когато например бъде отстранен мозъка или части от него. При определени обстоятелства дори е възможно заболяването на даден орган да представлява много по-голямо препятствие за продължаването на духовните въздействия, отколкото изваждането на съответния орган. Такъв пример е и случая при тежко заболяване на слезката. Когато при дадено тежко заболяване е възможно да бъде отстранен органа, то при определени обстоятелства отстраняването представлява по-малка пречка за разгръщането на духовните въздействия, отколкото самия орган, който вътрешно е заболял и който се явява непрестанен смутител на залегналото в основата на органа разгръщане на духовните сили. Ето защо споменатото възражение спада към онези възражения, които човек положително прави, когато все още не е проникнал по-дълбоко в истинската същност на духовнонаучното познание. Това е съвсем понятно възражение, но то същевременно спада към онези възражения, които изчезват от само себе си, ако човек намери достатъчно време и търпение, за да проникне по-дълбоко в нещата. Изобщо вие ще стигнете до този извод: ако при подобни разисквания човек пристъпи към това, което Духовната Наука ни разкрива, с онова познание, което е събрал от съвременната наука, то могат да възникнат противоречие след противоречие, така че човек изобщо да не може да намери изход. И ако прибърза с преценките, човек не може да достигне до друг извод, освен до този, че Духовната Наука е някакво безумие, което в ни най-малка степен не се съгласува с данните на официалната наука. Ако човек обаче има време и се отдаде на нещата с търпение, то се вижда, че не съществува никакво противоречие, в ни най-малка степен, между това, което идва от духовната наука, и това, което дава официалната наука.
към текста >>

При това такъв орган като слезката действува най-външно.
И така можем да кажем: в лицето на органите, с които се сблъскват хранителните вещества във вътрешността на човека, имаме инструменти, чрез които човекът се противопоставя на собствения живот на хранителните вещества сега вече "живот" в по-широк смисъл – така че и привидно безжизнената природа със своите закони на движение бива затворена в тази вътрешност. Собственият ритъм, който хранителните вещества съдържат в себе си, и който ритъм се противопоставя на човешкия, трябва да бъде променен. При това такъв орган като слезката действува най-външно. Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи. И след като по този начин сме поели хранителните продукти и сме ги предоставили на дейността на тези органи, ние имаме вече нещо в себе си, което може да бъде поето от онази органна система, която се явява носител, инструмент на нашия Аз. Преди дадено външно хранително вещество да бъде поето от кръвта ни, така че тази наша кръв да добие способността да бъде инструмент на нашия Аз в смисъла, в който това беше вече изложено, всички собствени закономерности на външния свят трябва да бъдат отстранени и кръвта трябва да приеме хранителните вещества във вид, който да съответствува на собствената природа на човешкия организъм.
към текста >>

До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки.
през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха. Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния. Доколкото кръвта протича през сърцето, преобразените хранителни сокове действуват чак до самото сърце. До самото сърце, доколкото през него протича кръвта, стига и действието на въздуха, нахлуващ в кръвта ни непосредствено от външния свят, така че в лицето на сърцето имаме орган, в който си дават среща две системи, в които човекът е втъкан, за които е прикрепен в две посоки. Нещата с човешкото сърце стоят така, че можем да кажем: от едната му страна е прикачен целият вътрешен човешки организъм, чрез сърцето, е свързан с ритъма, с вътрешната подвижност на външния свят. Срещат ли се такива две системи, е възможно, от тяхното взаимодействие да произлезе непосредствена хармония. Бихме могли да си представим, че тези две системи така да се каже системата на големия свят, който, изпращайки ни кислород или въздуха изобщо, се стреми към нас и системата на собствения вътрешен свят, на малкия свят, който преобразява за нас хранителните вещества така че тези две системи постигат в кръвта, минаваща през сърцето, хармонично равновесие. Ако това беше така, то човекът би бил впрегнат в два свята, създаващи неговото вътрешно равновесие. В хода на лекциите ще видим че светът не стои в такова отношение спрямо човешкото същество, при което да ни оставя съвсем пасивни, светът не разпраща два вида сили, в чието насрещно действие човекът да е разпънат.
към текста >>

Тъй както Азът в духовно отношение изисква като предпоставка назованите три тела на човека, така и физическия орган, кръвната система, представляваща отражение на Аза, в известен смисъл, физически, изисква като предпоставка отраженията на астралното и на етерното тяло. Т.е.
От това сега виждаме, че инструмента на нашия Аз, в нашата кръвна система, изразяваща своя ритъм чрез сърцето, е дадено нещо, което в известен смисъл с целия си вид, с цялата си вътрешна природа и същност бива определено от вътрешният свят на човека, и което първо трябва да бъде грижливо положено в този вътрешен свят на човека, за да може да живее така, както прави това сега. Вече често споменавам, че в човешката кръвна система трябва да виждаме физическия инструмент на нашия Аз. Знаем вече, че нашият Аз, такъв, какъвто е, е възможен само защото е изграден върху основата на физическото тяло, на етерно и на астрално тяло. Не е мислим Аз, свободно витаещ из света като човешки Аз. Човешкият Аз в рамките на света, в рамките на нашия свят, предполага като основа астрално, етерно и физическо тяло. Тъй както Азът в духовно отношение изисква като предпоставка назованите три тела на човека, така и физическия орган, кръвната система, представляваща отражение на Аза, в известен смисъл, физически, изисква като предпоставка отраженията на астралното и на етерното тяло. Т.е. кръвната система може да се развие само върху основа та на нещо друго. Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене. Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата.
към текста >>

Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло.
Човешкият Аз в рамките на света, в рамките на нашия свят, предполага като основа астрално, етерно и физическо тяло. Тъй както Азът в духовно отношение изисква като предпоставка назованите три тела на човека, така и физическия орган, кръвната система, представляваща отражение на Аза, в известен смисъл, физически, изисква като предпоставка отраженията на астралното и на етерното тяло. Т.е. кръвната система може да се развие само върху основа та на нещо друго. Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене. Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят. Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес. Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес.
към текста >>

Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване.
Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване. Така в себе си ние имаме един орган намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен. На него се противопоставя друг един орган на мозъка. Тези два органа са физически-сетивния израз на двете течения в човешкото етерно тяло, те са, тъй да се каже, последните белези за това, че такива течения съществуват в етерното тяло. Тези течения така силно се сгъстяват, че посягат на човешката телесна субстанция и я сгъстяват до формирането на тези органи.
към текста >>

Така в себе си ние имаме един орган намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен.
Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване. Така в себе си ние имаме един орган намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен. На него се противопоставя друг един орган на мозъка. Тези два органа са физически-сетивния израз на двете течения в човешкото етерно тяло, те са, тъй да се каже, последните белези за това, че такива течения съществуват в етерното тяло. Тези течения така силно се сгъстяват, че посягат на човешката телесна субстанция и я сгъстяват до формирането на тези органи.
към текста >>

На него се противопоставя друг един орган на мозъка.
Такива свръхсетивни реалности, такива свръхсетивни течения в човешкия организъм изразяват себе си чрез това, че си формират физически-сетивен орган, който орган засега трябва да разглеждаме като техен метод за онагледяване. Така в себе си ние имаме един орган намиращ се в средния мозък, който представлява физически-сетивен израз на това, което се стреми да формира себе си като престава-спомен. На него се противопоставя друг един орган на мозъка. Тези два органа са физически-сетивния израз на двете течения в човешкото етерно тяло, те са, тъй да се каже, последните белези за това, че такива течения съществуват в етерното тяло. Тези течения така силно се сгъстяват, че посягат на човешката телесна субстанция и я сгъстяват до формирането на тези органи.
към текста >>

Така че в действителност получаваме впечатлението, сякаш от единия орган към другия протичат ярките етерни светлинни течения и се изливат в етерното тяло на човека.
Така че в действителност получаваме впечатлението, сякаш от единия орган към другия протичат ярките етерни светлинни течения и се изливат в етерното тяло на човека. Тези органи действително са налице в човешкия организъм: единият орган е шишарковидното тяло или епифизата (corpus pinedle бел. пр.), другият е тъй нар. мозъчен придатък или хипофиза. Тук на едно съвсем определено място във физическия организъм виждате външния физически израз на взаимодействието между душевното и телесното. /Виж рис.
към текста >>

Тези органи действително са налице в човешкия организъм: единият орган е шишарковидното тяло или епифизата (corpus pinedle бел.
Така че в действителност получаваме впечатлението, сякаш от единия орган към другия протичат ярките етерни светлинни течения и се изливат в етерното тяло на човека. Тези органи действително са налице в човешкия организъм: единият орган е шишарковидното тяло или епифизата (corpus pinedle бел. пр.), другият е тъй нар. мозъчен придатък или хипофиза. Тук на едно съвсем определено място във физическия организъм виждате външния физически израз на взаимодействието между душевното и телесното. /Виж рис. № 16/.
към текста >>

186. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган.
Днес моята задача ще бъде, преди да сме продължили нашите разисква ния, да си изясним някои понятия, които ще ни бъдат необходими в следващите ни изложения. Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган. Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си. И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган. И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм. Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др. подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер.
към текста >>

И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган.
Днес моята задача ще бъде, преди да сме продължили нашите разисква ния, да си изясним някои понятия, които ще ни бъдат необходими в следващите ни изложения. Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган. Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си. И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган. И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм. Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др. подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер. Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв орган като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система. Нека в това, което ще нарисувам тук, да си представим една физически невидима силова система.
към текста >>

И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм.
Днес моята задача ще бъде, преди да сме продължили нашите разисква ния, да си изясним някои понятия, които ще ни бъдат необходими в следващите ни изложения. Особено важно ще бъде да постигнем разбира не върху значението на това, което в духовно-научен, антропософски смисъл наричаме физически орган или по-скоро физически израз на даден орган. Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си. И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган. И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм. Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др. подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер. Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв орган като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система. Нека в това, което ще нарисувам тук, да си представим една физически невидима силова система. Това би била силова система, видима единствено за свръхсетивния поглед.
към текста >>

Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв орган като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система.
Защото вие видяхте, че за слезката казахме неща, според които физическата слезка дори може да бъде отстранена или може да стане ненужна, без това, което в антропософски смисъл наричаме "слезка" да преустанови дейността си. И така, трябва да кажем: след като сме изключили такъв един физически орган, отстранили сме го, в организма остава дейността, вътрешната подвижност, характерни за този орган. И оттук още виждаме и аз много ви моля да си създадете понятие за следното -, че всичко физическо видимо, всичко физически осезаемо в такъв един орган, но това не важи за всеки един орган, всичко това можем мислено да го отстраним, и все пак ще остане функцията, дейността на органа, така че всичко, което остава, трябва да го причислим към свръх сетивната същност на човешкия организъм. Но когато в смисъла на нашата Духовна Наука говорим за такива органи като слезка, черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и др. подобни, изговаряйки тези имена, ние съвсем не говорим за това, което се вижда физически, но говорим за силови системи, които всъщност носят свръхсетивен характер. Ето защо, говорейки в духовнонаучен смисъл, именно при такъв орган като слезка та трябва да си представим преди всичко една външно-физически невидима силова система. Нека в това, което ще нарисувам тук, да си представим една физически невидима силова система. Това би била силова система, видима единствено за свръхсетивния поглед. Такава свръхсетивна силова система бихме видели на пример в областта на нашата слезка. И ако си представим, че в действителния, застанал пред нас човешки организъм тази свръхсетивна силова система е изпълнена със сетивна материя, то трябва да се запитаме: как да си представим отношението на тези свръхсетивна силова система спрямо сетивната материя. /Виж рис.
към текста >>

И така трябва да си представим, че подобна свръхсетивна силова система се намира в такова отношение спрямо сетивния орган, че сетивната материя, материята на физическия свят се вмества, бива привлечена от силовите точки и се разполага по хода на силовите линии.
Вярвам, че няма да ви е трудно да си представите, че през пространството преминават сили, които засега са сетивно неуловими. Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е чувал нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух. Тогава човек наистина ще осъзнае, че в бутилката има нещо невидимо за самия него, което задържа водата. Опитайте се да разширите това понятие и няма да е трудно да си представите пространството изпълнено от силови системи, носещи именно свръхсетивен характер, с такава свръхсетивна природа, че не само не можем да ги разрежем с нож, но също така не могат и да бъдат докоснати, когато например дадена материя, да кажем бъбреците, положени в подобна силова система, заболяват. И така трябва да си представим, че подобна свръхсетивна силова система се намира в такова отношение спрямо сетивния орган, че сетивната материя, материята на физическия свят се вмества, бива привлечена от силовите точки и се разполага по хода на силовите линии. Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме анатомически.
към текста >>

Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме анатомически.
Вярвам, че няма да ви е трудно да си представите, че през пространството преминават сили, които засега са сетивно неуловими. Трябва само да си спомним следното: който например никога досега не е чувал нищо за реалното присъствие на въздуха в дадено шише, той ще бъде доста учуден, когато поставим върху масата празна бутилка, сложим в нея фуния и чрез енергично изсипване на вода във фунията задържим водата във фунията, така че водата да не може да се излее в шишето, тъй като в него има въздух. Тогава човек наистина ще осъзнае, че в бутилката има нещо невидимо за самия него, което задържа водата. Опитайте се да разширите това понятие и няма да е трудно да си представите пространството изпълнено от силови системи, носещи именно свръхсетивен характер, с такава свръхсетивна природа, че не само не можем да ги разрежем с нож, но също така не могат и да бъдат докоснати, когато например дадена материя, да кажем бъбреците, положени в подобна силова система, заболяват. И така трябва да си представим, че подобна свръхсетивна силова система се намира в такова отношение спрямо сетивния орган, че сетивната материя, материята на физическия свят се вмества, бива привлечена от силовите точки и се разполага по хода на силовите линии. Едва чрез вместването на физическата материя в свръхсетивната силова система органът се превръща във физически, така че можем да кажем: причината, поради която на мястото на слезката виждаме един физически-сетивен орган е тази, че там силовите системи изпълват пространството по строго определен начин и така привличат материята, че същата се разполага по начин, както виждаме това във външния орган слезката, когато я разглеждаме анатомически.
към текста >>

Ако мислено премахнем физическия орган, ако си представим физическата материя отстранена, то пред нас ще остане етерната силова система, след това астралната силова система, която прониква в етерната силова система по строго определен начин.
Астралното тяло може да се присъедини едва след като са подготвени физическия организъм със своята предпоставка, а така също и етерния организъм със своята предпоставка. Астралното тяло е това , което изисква като предпоставка другите две тела. И след това идва човешкия Аз, така че човешкото същество се състои от тези 4-ри члена. Сега можем да си представим, че още в етерното тяло съществуват опреде лени силови системи, които привличат към себе си хранителните вещества и след това ги вграждат във физическия организъм по точно определен начин. Но можем също така да и представим, че такава една си лова система се определя не само от етерно тяло, но също така и от астрално тяло, което изпраща своите сили в системата. Ако мислено премахнем физическия орган, ако си представим физическата материя отстранена, то пред нас ще остане етерната силова система, след това астралната силова система, която прониква в етерната силова система по строго определен начин. Да, и можем да си представим, че при това от Аза изхождат лъчения.
към текста >>

Може да има органи, които са включени в цялостния организъм, така че най-същественото в тях да се състои в това, че етерните течения са все още слабо диференцирани; тогава, ако изследваме пространството, в което се намира даден орган, ще открием, че етерния елемент на човешкото тяло в тази част от пространството е твърде слабо диференциран в себе си, съдържа малко силови системи, но че за сметка на това слабите сили на етерното тяло са повлияни от мощни астрални сили.
Може да има органи, които са включени в цялостния организъм, така че най-същественото в тях да се състои в това, че етерните течения са все още слабо диференцирани; тогава, ако изследваме пространството, в което се намира даден орган, ще открием, че етерния елемент на човешкото тяло в тази част от пространството е твърде слабо диференциран в себе си, съдържа малко силови системи, но че за сметка на това слабите сили на етерното тяло са повлияни от мощни астрални сили.
към текста >>

И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло.
И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло. И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло. От това виждате, че различните органи в човека имат съвсем различна стойност. Има такива органи, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза. От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз. Другите органни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.
към текста >>

И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло.
И когато физическата материя се вгради в такъв един орган, етерното тяло ще упражнява притегателната си сила в слаба степен и главната притегателна сила върху съответния орган ще бъде приложена от астралното тяло. И така дадените вещества ще бъдат притеглени в съответния орган от астралното тяло. От това виждате, че различните органи в човека имат съвсем различна стойност. Има такива органи, за които трябва да кажем, че биват определени предимно от силовите системи на етерното тяло; има други, които в по-силна степен биват определени от теченията или от силите на астралното тяло, докато пък други биват определени от теченията на Аза. От всичко изложено до тук в лекциите бихте могли да си кажете, че например тази органна система, която ръководи кръвта ни, зависи твърде много от лъчения, изхождащи от нашия Аз, така че човешката кръв е свързана най-вече с течения и лъчения на човешкия Аз. Другите органни системи и тяхното съдържание биват определени по най-различен начин от свръхсетивните елементи на човешката природа.
към текста >>

При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло.
които в слаба степен биват повлияни от по-висшите елементи на човешкото устройство, но затова пък в по-силна степен от вътрешните закони на физическото тяло, са предимно онези органни системи, които в широк смисъл изпълняват ролята на отделителни органи на жлезисти органи или на отделителни органи изобщо. Всички отделителни органи , органи, които директно излъчват веществата в човешкия организъм, са предопределени за това отделяне т.е. за процес, който има своето значение единствено в рамките на физическия свят главно от силите на физическия организъм. Където в човешкия организъм има органи, предназначени да отделят веществата във физическия организъм, там такива органи, когато заболеят или бъдат отстранени, т.е. престанат да действуват в точно определени отношения, водят до разпад на организма, така че същият, когато му отнемат такива органи, вече не може да се развива по съответния начин. При такъв един орган, какъвто е слезката, за коя то вчера казахме, че поради заболяване или друг вид отпадане на дейността и, съответните и функции биват по-слабо повлияни, отколкото става това при други органи, при нея виждате, че тя бива особено силно повлияна от свръхсетивните елементи на човешката природа, от етерното тяло, а също така и от астралното тяло. При други органи виждате, че преобладава физическата силова система. Щитовидната жлеза например, която при особени заболявания се увеличава до формирането на тъй нар. гуша, може да влияе крайно вредно върху целия организъм, но тя не може да стане напълно ненужна, и то защото изявява своите въздействия по такъв начин, че физическият процес, който тя повлиява във физическия свят, е твърде съществен за цялостната дейност на човешкия организъм. Може да има такива органи, които в силна степен за висят от останалите свръхсетивни силови системи на човешкото устройство, които органи обаче са впрегнати във физическия организъм и чрез неговите сили отделят вещества.
към текста >>

Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците. Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм. По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство. Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение. Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>

Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците. Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм. По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство. Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение. Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>

физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците. Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм. По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство. Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение. Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>

Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
Такъв орган е например черния дроб, а така също и бъбреците. Това са органи, които също като слезката са зависими от свръхсетивните тела на човешкия организъм, от етерното и от астралното тяло, които органи обаче са впримчени от силите на физическия организъм, и в дейността си са снижени до нивото на силите на физическия организъм. По тази причина при тях в много по-силна степен е важно да бъдат здрави като физически органи в човешкия организъм, отколкото при други органи, например при слезката, при която нещата са поставени така, че физическото влиза в слаба степен в съображение и преобладават влиянията от другите елементи на човешкото устройство. Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение. Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган.
към текста >>

И така, добихме понятие за цялостния орган.
И така, добихме понятие за цялостния орган. Органът като такъв може да бъде разгледан като свръхсетивна силова система; но в органа, чрез общия процес на изхранване, биват отлагани и физически-сетивни вещества. Друго понятие, което трябва да си изясним, е следното; какво означава за човека приемането било приемането на вещества, било то приемането, осъществено чрез душевната ни дейност, например в процеса на възприемане и какво означава отделянето на дадено вещество?
към текста >>

Тук, на това място, където сега можем да използуваме този израз ненужните части на веществото биват отделени от нужните части, тук имате пред себе си такъв един сблъсък, какъвто ви представих в груби черти при сблъскването с външния предмет: така да се каже целият веществен поток, приближавайки се към органа, се натъква на съпротивление; той не може да остане същия, той трябва да се промени; сякаш самият орган му казва: такъв, какъвто си, не можеш да останеш, трябва да се промениш.
Тук, на това място, където сега можем да използуваме този израз ненужните части на веществото биват отделени от нужните части, тук имате пред себе си такъв един сблъсък, какъвто ви представих в груби черти при сблъскването с външния предмет: така да се каже целият веществен поток, приближавайки се към органа, се натъква на съпротивление; той не може да остане същия, той трябва да се промени; сякаш самият орган му казва: такъв, какъвто си, не можеш да останеш, трябва да се промениш. Представете си, че та кова едно вещество попадне в черния дроб; тогава ще му кажат: трябва да се промениш. Т.е. противопоставя му се съпротивление, даденото вещество трябва да бъде употребено под формата на друго вещество, и затова то трябва да отдели известни части от себе си. В нашия организъм нещата са така поставени, че веществото забелязва: тук има съпротива! Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи. И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество.
към текста >>

Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно.
Защото дали дадено хранително вещество или кислороден поток ще преминат през човешкия организъм, навлизайки от едната страна и напускайки от другата, или ще рефлектират в себе си, това няма да допринесе нищо за вътрешното изживяване на човешкия организъм. Че това е така, можете да разберете от следното: когато приведем нервната си система в състояние, в което представата се завръща към себе си, ние всъщност извеждаме нервната си система извън вътрешното изживяване на човешкия организъм. Т.е. няма разлика, дали поради пълно рефлектиране или поради директно преминаване човешкият организъм няма да бъде докоснат от теченията, навлизащи в него отвън. Това, което дава възможност на човешкия организъм да се изживее в себе си, това е отделянето. Ако разгледате този орган, който определихме като централен за човешкия организъм, кръвния орган, ако наблюдавате, как от една страна той непрекъснато опреснява кръвта чрез поемане на кислород, и ако видите в кръвния орган инструмента на човешкия Аз, то бихте могли да си кажете: ако кръвта преминаваше непроменена през човешкия организъм, то тя не би могла да бъде орган на човешкия Аз, който Аз в най-най-силна степен представлява това, което дава възможност на човека да изживява себе си вътрешно. Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин.
към текста >>

За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес.
Само благодарение на това, че кръвта претърпява промени в себе си и се завръща обратно като друга, т.е. осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин. За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес. И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо.
към текста >>

И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма.
осъществява се отделяне на променената кръв, само поради това е възможно човекът не само да притежава свой Аз, но и да го изживява с помощта на сетивно-физическия инструмент. По този начин получихме представа за понятието отделяне. А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин. За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес. И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа.
към текста >>

Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата?
А сега трябва да се запитаме: как стоят нещата с онзи вид отделяне, който вид преди известно време определихме като принадлежащ на най-външните очертания на човешкия организъм? Няма да ни бъде трудно да си представим, че целият организъм на човека трябва така да действува, че това отделяне в периферията да се извършва именно по този начин. За това е необходимо на общите течения и човешкия организъм да се противопостави един орган, който орган е свързан именно с този най-всеобхватен отделителен процес. И този орган, който, както лесно можете да си представите, е кожата в най-широкия смисъл с всичко, което спада към нея, е същевременно и това, което за най-непосредствения човешки поглед наричаме същественото в човешката форма. И така, ако си представим, че човешкия организъм може да изживее себе си в най-външните контури само благодарение на това, че противопоставя органа на кожата на общите течения, то в своеобразното оформяне на кожата трябва да видим един от изразите на най-вътрешната сила на човешкия организъм. Сега ще трябва да се запитаме: как да си представим такъв орган като кожата? Как трябва да си представим кожата с всичко, което принадлежи към нея? Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н.
към текста >>

187. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес.
Ако разгледаме кожата така, както си я представяме, състояща се от няколко слоя, опъната по цялата повърхност на тялото, то ще открием, че действително в кожата навлизат нежни кръвоносни съдове, така че трябва да кажем: чрез тези нежни кръвоносни съдове, навлизащи в кожата, Азът има възможност да изпраща своите сили, и чрез кръвта чак до кожата да даде израз на човешката същност. Освен това знаем, че на всичко, което определяме като съзнание, физически инструмент представлява нервната система. И доколкото формите на телесната повърхност представляват израз на цялата човешка заложба, трябва и нервите да достигнат до кожните очертания, за да може човекът да намери израз на самия себе си в очертанията на кожата. Ето защо успоредно на нежните кръвоносни съдове, разположени сред кожните слоеве, виждаме да преминават нервните окончания, наричани обикновено макар и не съвсем оправдано телца за допир, тъй като се счита, че с помощта на тези телца за допир, чрез чувството за допир, човек възприема външния свят, тъй както през очите и ушите възприема светлината и звука. Това обаче не е така и ние ще видим по-късно как стоят нещата. Така в кожата ние откриваме нещо, което е израз, или физически орган на човешкия Аз но виждаме също така и онова, което е израз на човешкото съзна ние, виждаме го да се простира в кожата под формата на фини нерви с техните разклонения после трябва да потърсим израза на това, което изобщо може да бъде разгледано като инструмент на жизнения процес. Последният път още по определен начин обърнахме внимание на този инструмент на жизнения процес при обсъждане акта на отделяне. И в това отделяне, в лицето на което видяхме един вид препятствие, трябва дотолкова да виждаме израз на жизнения процес, доколкото всяко едно живо същество, което иска да съществува в този свят, има нужда да затвори себе си, да ограничи себе си от околния свят. Това себе-затваряне може да се осъществи само ако съществото изживее препятствието в себе си. Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези. Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност.
към текста >>

И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг.
Това изживяване на препятствието в себе си се осъществява чрез органите на отделяне които в най-широк смисъл можем да определим като жлези. Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност. Така трябва да предположим, че подобни отделителни органи, каквито виждаме разпръснати из целия организъм, трябва да има и в кожата. И те принадлежат на кожата; защото в кожата ние откриваме отделителни органи, различни видове жлези, които в рамките на кожата извършват тази отделителна дейност т.е. този жизнен процес. И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг. На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг. Това не е едно и също. За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така. Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг. В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е.
към текста >>

На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг.
Жлезите, представляват отделни органи и доколкото са такива, в тях възниква онова препятствие, предизвикващо вътрешна съпротива, необходима, за да може дадено същество да се затвори в своята вътрешност. Така трябва да предположим, че подобни отделителни органи, каквито виждаме разпръснати из целия организъм, трябва да има и в кожата. И те принадлежат на кожата; защото в кожата ние откриваме отделителни органи, различни видове жлези, които в рамките на кожата извършват тази отделителна дейност т.е. този жизнен процес. И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг. На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг. Това не е едно и също. За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така. Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг. В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е. от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия.
към текста >>

Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг.
този жизнен процес. И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг. На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг. Това не е едно и също. За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така. Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг. В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е. от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия. Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото. Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма. С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е.
към текста >>

Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие.
Когато разглеждаме кожата, отделяща последна човека от външния свят и когато погледнем хранителните вещества, осъществяващи това външно отграничаване, което отграничаване само за себе си действително дава на човека телесната му повърхност, но което никога не би могло да даде човешката форма, то става ясно, че този начин, на изхранване на кожата, е най-младия в човешкия организъм и че в начина, по който би ват изхранвани костите, трябва да виждаме процес, който спрямо изхранването на кожата е в отношение, сходно на отношението в което поставихме процеса на формиране на главния мозък спрямо процеса на формиране на гръбначния мозък. Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие. След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите. Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса. Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот.
към текста >>

188. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Едва след като сме обхванали всичко това, можем да видим в кръвта един твърде значителен орган.
Заключавайки от всичко това, ще можем да кажем: така в човешкия организъм имаме процеси, които биват стимулирани от кръвния процес, доколкото същият стои във връзка с външния свят, и който представляват физически-сетивни процеси от външния свят. Но има ме също така и такива процеси, които от другата страна достигат до кръвната система и се включват в нея, след като са били филтрирани в най-висша степен. Едва след като сме обхванали всичко това, можем да видим в кръвта един твърде значителен орган. И тя ще ни се представи от друга страна обърнала цялата си същност към нисшия, най-ниско разположен живот, който ние виждаме около себе си и който е почти само субстанция, материя, непрекъснато склонна да предизвиква външни, физико-химични процеси, за да може да бъде инструмент на Аза.
към текста >>

Нужно е да различим, каква е задачата на кръвта като такава, но при това трябва да ни е ясно, че тя трябва да бъде изхранва на така, както всеки друг орган, че трябва да я разглеждаме като всеки друг орган, който трябва да бъде изхранван.
Тогава ще можем да се намесим тъкмо с това, което може да предизвика в човека външни импресии, със съответното регулиране на външни те впечатления, на тези външни впечатления, които в случая предизвикват физико-химични процеси, ще се намесим с това, което можем да внесем във физическия организъм отвън. С това имаме предвид не чак толкова душевно-духовните впечатления, които можем да внесем но може и това -, колкото имаме предвид всичко онова, което можем да предизвикаме чрез регулиране на дихателния процес, охрана на дихателния процес, а също така и охрана на процеси на взаимообмен на човешкия организъм с външния свят чрез кожата. След това обаче, отново в кръвния организъм, можем да видим от друга страна и най-фините органични процеси. И по отношение на този кръвен организъм трябва да бъдем наясно, че в него се осъществява, тъй да се каже, третото стъпало по пътя на превръщането на хранителните вещества в по-фини субстанции. Ако кръвният организъм предизвикващ под влияние на външните впечатления онези фини процеси на солеобразуване, на набъбване и топлообразуване във физико-химичните си преобразования бива опре делен от самите душевни процеси, то от другата страна ние бихме могли за запитаме: чрез какво този процес бива определен като кръвен процес от вътрешната му страна? Нужно е да различим, каква е задачата на кръвта като такава, но при това трябва да ни е ясно, че тя трябва да бъде изхранва на така, както всеки друг орган, че трябва да я разглеждаме като всеки друг орган, който трябва да бъде изхранван. Но от друга страна в нея трябва да виждаме органа, застанал на най-високо стъпало на органичната дейност. За тази дейност влиза в съображение предимно това, което описахме като вътрешна опора на човешкия живот. Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли. Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли.
към текста >>

Може обаче да настъпи и обратният случай; случаят, когато вътрешната подвижност на даден орган т.е.
Може обаче да настъпи и обратният случай; случаят, когато вътрешната подвижност на даден орган т.е. в този случай на кръвния орган, тъй като тази вътрешна подвижност има за цел да разгръща свой собствен живот когато тази вътрешна подвижност премине определена граница, разгърне твърде силно този собствен живот. Между срещаните се отклонения в човека това е далеч по-важния вариант, тъй като преди всичко той влиза в съображение в случаите на заболяване. Много рядко имаме работа с противоположното, най-често става дума за това, че определени части от вътрешното устройство са слабо защитени и поради това биват твърде силно възбуждани. Когато кръвта изяви себе си в най-силна степен възбудена, когато покаже тенденция да развие чрезмерно тази дейност, на това ние трябва да се противопоставим. Това ние можем да сторим, като въведем отвън съответните подвижности. Т.е.
към текста >>

в този случай на кръвния орган, тъй като тази вътрешна подвижност има за цел да разгръща свой собствен живот когато тази вътрешна подвижност премине определена граница, разгърне твърде силно този собствен живот.
Може обаче да настъпи и обратният случай; случаят, когато вътрешната подвижност на даден орган т.е. в този случай на кръвния орган, тъй като тази вътрешна подвижност има за цел да разгръща свой собствен живот когато тази вътрешна подвижност премине определена граница, разгърне твърде силно този собствен живот. Между срещаните се отклонения в човека това е далеч по-важния вариант, тъй като преди всичко той влиза в съображение в случаите на заболяване. Много рядко имаме работа с противоположното, най-често става дума за това, че определени части от вътрешното устройство са слабо защитени и поради това биват твърде силно възбуждани. Когато кръвта изяви себе си в най-силна степен възбудена, когато покаже тенденция да развие чрезмерно тази дейност, на това ние трябва да се противопоставим. Това ние можем да сторим, като въведем отвън съответните подвижности. Т.е. чрез терапевтичното внасяне на такива субстанции, които водят до образуване на соли, до отлагане на соли, ние ще предизвикаме такъв процес.
към текста >>

189. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Това става, като бива образувана тъкмо от този орган, който принадлежи към 7-те органа на вътрешната планетарна система, които оживяват вътрешния живот на човека, за да може той като вътрешен живот да посрещне вътрешния живот.
Жлъчката трябва да е в състояние да излезе насреща на храносмилателния поток под формата на жива субстанция. Това става, като бива образувана тъкмо от този орган, който принадлежи към 7-те органа на вътрешната планетарна система, които оживяват вътрешния живот на човека, за да може той като вътрешен живот да посрещне вътрешния живот. От жлъчката ние достигаме до самия черен дроб и отново откриваме черния дроб във връзка със слезката. Ако обхванем с поглед тези органи, черен дроб, жлъчка, слезка така става ясно и от досегашните разисквания, защото в това отношение, опитно, слезката бе разгледана вече доста подробно, то ще трябва да кажем: те са тези (органи), които непосредствено се противопоставят на хранителния поток и които така го преобразяват, че същият добива способността да изкачи по-високата степен на човешкото устройство, но също така и способността да снабдява органите, отварящи себе си навън. Навън се отварят: сърцето чрез белия дроб, дори самият храносмилателен канал, но преди всичко органите на главата, служещи като сетивни органи.
към текста >>

И видяхме, че именно в лицето на жлъчката имаме този орган, който осъществява връзката Аза с най-плътния материал, отлагащ се в човека чрез процеса на храносмилане.
За днешния човек, запознат с подобни неща от закостенелите писания на Средновековието, в които той не вижда нищо друго освен пъстри суеверия, звучи съвсем странно, че съответствието между дейностите на органите от вътрешната планетарна система и определени външни субстанции, притежаващи противоположна подвижност, не само е било изследвано от окултната наука през хилядолетията, било е изследвано задълбочено и основно, но и че безбройните изследвания, извършени по ясновидски път, следва, че например вътрешният Юпитер, когато прекали във функциите си, може да бъде възпрян, като му се противопостави онази външна подвижност, намираща израз в металната субстанция на калая. Вътрешната подвижност на жлъчката можем да преодолеем чрез това, което намира израз в металната субстанция на желязото. Всъщност изобщо не би трябвало да се учудвате, че именно жлъчката може да бъде преодоляна чрез желязото. Защото желязото е единствения метал, който ние трябва да притежаваме в кръвта си, т.е. който принадлежи на инструмента на Аза. И видяхме, че именно в лицето на жлъчката имаме този орган, който осъществява връзката Аза с най-плътния материал, отлагащ се в човека чрез процеса на храносмилане. По същия начин слезката-Сатурн има своето съответствие в оловото; сърцето Слънце в златото; Меркурий носи самото си име: т.е. металът живак съответствува на белите дробове, а на бъбреците съответствува металът мед.
към текста >>

прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу към жлъчката под формата на смътен живот, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб.
И така, както показахме, че съществуват две кръвообращения, така също имаме и възходящо действие на лимфната система по посока на главата, т.е. приписваме едно смътно съзнание и на горните части на човешкия организъм. По тази причина на това, което описахме като включен в нас долен кръвоток, съответствува в известен смисъл това, което е включено горе, в горния кръвоток. И виждаме, че някои от тези метали, намиращи се на Земята, имат съответно родство с елементи, които ние причислихме към горната кръвна организация. Това, което например от белия дроб се отваря към гръкляна, т.е. прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу към жлъчката под формата на смътен живот, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб. Тези неща, разбира се, трудно могат да бъдат отграничени едно от друго; но все пак бих желал да набележа някои от тях.
към текста >>

Ние изтъкваме това чрез отделни примери: например, че главният мозък ни се представи като по-стар, а гръбначният мозък като по-млад орган, и че главният мозък някога е бил гръбначен мозък и е произлязъл от него.
В такъв случай Антропософията изобщо би трябвало да мълчи, след като не желае да говори за неща, които хората днес все още не искат да приемат и които те разглеждат като безсмислие. Но ако продължим и проследим животинската природа във въздействието и върху човешкия организъм, то скоро бихме попаднали в спор с отделните лагери. Нещо обаче сте разбрали: че човешкия организъм представлява сложна система от отделни органи и инструменти, намиращи се на различни стъпала на развитието, на съвсем различни стъпала на развитието, които по най-разнообразен начин са свързани с цялостния организъм. Това, което действува във физическото устройство на човека, такова, каквото го виждаме с външното око и пипаме с ръка, за да бъдат организирани по съответния начин хранителните вещества, да бъдат подредени съобразно органите, това вече не може да бъде видяно с външно око; то обаче се разкрива на духовното око на ясновидеца. Всичко, което ни се представи в човешкия организъм, трябва да бъде разгледано като система, в която се проявяват по-младото и по-старото. Ние изтъкваме това чрез отделни примери: например, че главният мозък ни се представи като по-стар, а гръбначният мозък като по-млад орган, и че главният мозък някога е бил гръбначен мозък и е произлязъл от него. След това видяхме, как нашата сложна храносмилателна система и кръвната система представляват една система, която е по-стара и която е преобразена; в лимфната система, която не може да приема вещества отвън, но може да разтвори себе си само навътре, по посока на продукцията на веществата във вътрешните тъкани, ние виждаме именно по-младата система в сравнение с цялостната храносмилателно-кръвна система, така, както в лицето на гръбначния мозък имаме по-млад орган в сравнение с главния мозък. Това отново е една много важна гледна точка. Когато днес разглеждаме лимфната система с всичко, което принадлежи към нея, то пред себе си имаме нещо, което, ако не беше останало за творено, но ако би се разтворило към ново стъпало в процеса на развитие, би прогресирало по подобен начин, както гръбначният мозък е еволюирал до главен мозък и би се развило до храносмилателна и кръвна система. Така храносмилателно-кръвната система представлява преобразена от веществата и тъканите на тялото лимфна система, при което веществата едва в тялото придобиват отново формата, която имат във вътрешността, докато лимфната система служи за поемане на произведените вътре вещества. В лицето на лимфната система и в това, което спада към нея, имаме една по-проста храносмилателна система и една по-проста посредническа система за съзнанието.
към текста >>

След това видяхме, как нашата сложна храносмилателна система и кръвната система представляват една система, която е по-стара и която е преобразена; в лимфната система, която не може да приема вещества отвън, но може да разтвори себе си само навътре, по посока на продукцията на веществата във вътрешните тъкани, ние виждаме именно по-младата система в сравнение с цялостната храносмилателно-кръвна система, така, както в лицето на гръбначния мозък имаме по-млад орган в сравнение с главния мозък.
Но ако продължим и проследим животинската природа във въздействието и върху човешкия организъм, то скоро бихме попаднали в спор с отделните лагери. Нещо обаче сте разбрали: че човешкия организъм представлява сложна система от отделни органи и инструменти, намиращи се на различни стъпала на развитието, на съвсем различни стъпала на развитието, които по най-разнообразен начин са свързани с цялостния организъм. Това, което действува във физическото устройство на човека, такова, каквото го виждаме с външното око и пипаме с ръка, за да бъдат организирани по съответния начин хранителните вещества, да бъдат подредени съобразно органите, това вече не може да бъде видяно с външно око; то обаче се разкрива на духовното око на ясновидеца. Всичко, което ни се представи в човешкия организъм, трябва да бъде разгледано като система, в която се проявяват по-младото и по-старото. Ние изтъкваме това чрез отделни примери: например, че главният мозък ни се представи като по-стар, а гръбначният мозък като по-млад орган, и че главният мозък някога е бил гръбначен мозък и е произлязъл от него. След това видяхме, как нашата сложна храносмилателна система и кръвната система представляват една система, която е по-стара и която е преобразена; в лимфната система, която не може да приема вещества отвън, но може да разтвори себе си само навътре, по посока на продукцията на веществата във вътрешните тъкани, ние виждаме именно по-младата система в сравнение с цялостната храносмилателно-кръвна система, така, както в лицето на гръбначния мозък имаме по-млад орган в сравнение с главния мозък. Това отново е една много важна гледна точка. Когато днес разглеждаме лимфната система с всичко, което принадлежи към нея, то пред себе си имаме нещо, което, ако не беше останало за творено, но ако би се разтворило към ново стъпало в процеса на развитие, би прогресирало по подобен начин, както гръбначният мозък е еволюирал до главен мозък и би се развило до храносмилателна и кръвна система. Така храносмилателно-кръвната система представлява преобразена от веществата и тъканите на тялото лимфна система, при което веществата едва в тялото придобиват отново формата, която имат във вътрешността, докато лимфната система служи за поемане на произведените вътре вещества. В лицето на лимфната система и в това, което спада към нея, имаме една по-проста храносмилателна система и една по-проста посредническа система за съзнанието. Това, което е по-сложно от лимфната система, и което се разтваря не само навътре, но и навън, това ние срещаме в преобразената лимфна система, т.е.
към текста >>

Гръбначно-мозъчната система днес ни се представя така, сякаш в нея можем да видим един орган в процес на низходящо развитие; така че в онези органи, представляващи ни предишни стадии, имаме пред себе си по-късно формирани органни системи, намиращи се в процес на низходящо развитие.
Ето защо ще трябва да кажем: трябва да си представим, че външната обвивка на човека, както изглежда днес, представлява продукта на преобразения от залегнали в основата и органи, че е преминала през процес на преобразование, тъй като главният мозък е преобразен гръбначен мозък, и както храносмилателно-кръвната ни система с всичко, което принадлежи към нея, е преобразена лимфна система. И именно във всичко, което разгледахме като главен мозък, виждаме преобразената гръбначно-мозъчна система. Гръбначно-мозъчната система днес ни се представя така, сякаш в нея можем да видим един орган в процес на низходящо развитие; така че в онези органи, представляващи ни предишни стадии, имаме пред себе си по-късно формирани органни системи, намиращи се в процес на низходящо развитие. Това трябва да отнесем и спрямо лимфната система. В това, което ни се представя в човека като долен човек в пространствен смисъл в противоречие между лимфната система и храносмилателно-кръвната система имаме това, което преобразява лимфната система до храносмилателно-кръвна система. Но трябва да сме наясно, че самата кръвна система е една толкова сложна, разположена навътре органна система, външният вид на която дори показва, че представлява продукт на преобразувания от едно предишно състояние, че представлява продукт на двойно преобразуване. Това обаче, което ни показва, че преобразуванието се е извършило само в смисъл на отваряне навън, това е храносмилателният канал. Ето защо можем да кажем: ако изместим храносмилателният канал по-навътре, то тази органна система ще се окаже затворена във вътрешността, на която израз е днешната лимфна дейност, при която от вътрешната продукция се взима само онова, което бива излъчено от тъканите.
към текста >>

190. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Във фините извивки на предния дял на мозъка се намира един орган, който се е формирал там едва през 14., 15. век.
Във фините извивки на предния дял на мозъка се намира един орган, който се е формирал там едва през 14., 15. век. Това е една органическа форма, съответстваща на чисто интелектуалния живот. Това е една органическа форма, съответствуваща на чисто интелектуалния живот, характерен за тези столетия. Лесно можем да си представим, че е невъзможно да възникне едно такова образувание, без да настъпят, макар и малки, съответните изменения в целия човешки организъм. Всъщност човешката организация непрекъснато се променя, обаче тези промени могат да бъдат проследени само чрез Хрониката Акаша. Измененията в етерното тяло могат да бъдат констатирани най-добре именно там.
към текста >>

191. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза.
Това, което представяме по този начин като човешки духовен живот първо чрез едно външно екзотерично разглеждане, а след това чрез едно донякъде мистично разглеждане на живота, се получава от по-дълбокото окултно изследване. И тогава ни се показва онова, което сега описахме вече външно като процеси, което ясновидството може да установи също и при човека. Когато днес човекът стои пред нас в будно състояние и ясновидското око го наблюдава, то констатира, че от сърцето към главата непрекъснато се движат определен светлинни лъчи. Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза. От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата. Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата. Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек. Но различно е положението при спящия човек. При спящия човек положението е такова, че ако тук бихме имали областта на мозъка и тук областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна и отиващо към сърцето.
към текста >>

Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това.
Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година. Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността. И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот. Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот. И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората. Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това. От устата на озарения ще се разливат не само учения, а неговите учения ще вливат в човешките души морални импулси, морални подтици. Такива думи още не могат да бъдат изговорени от един физически ларинкс. Сега те могат да съществуват само в моралните светове.
към текста >>

192. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Щом бурята, този орган Божи, над него прогърми:
Щом бурята, този орган Божи, над него прогърми:
към текста >>

193. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

Хистерикът притежава „излишък“ от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната“ и се превръщат в „резонансен орган“ за всякакъв род външни въздействия.
Същата динамика на процесите откриваме и при т.нар. хистерия. Хистерикът притежава „излишък“ от етерни сили, които не могат да бъдат включени във „веществообмяната“ и се превръщат в „резонансен орган“ за всякакъв род външни въздействия. В случая Азовата организация също е прекалено слаба, за да се интегрира в действителния свят, за да го понесе, като вместо това се задоволява с въображаеми и илюзорни заместители. Хистеричната предразположба се проявява най-често в пубертета, когато отношенията между етерното тяло и астралното тяло все още не са достатъчно „консолидирани“. Колко повече Азът укрепва (най-вече след 21 година) толкова по-успешно той се бори срещу неовладяните „излишъци“ от етерни сили, както и срещу „безредиците и напрежението“, идващи от астралното тяло.
към текста >>

194. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти.
Отговор: Днешната медицинска наука не знае абсолютно нищо съществено за закономерните взаимовръзки в по-висшите светове. Но що се касае до цитираното твърдение на същата, в него се крие известна истина. Онова, което се нарича душевна болест и като такава е заболяване на физически орган, може да има непосредствен произход във физическите факти. Едно погрешно чувство, една неправилна мисъл имат своя вреден резултат първоначално в по-висшите светове, а те могат да въздействат върху физическия свят само косвено. Който обаче говори само за законите на физическия свят и не познава други, ще направи грешка, ако приеме някакво влияние на духа върху мозъка. Съвременната медицина е напълно права от нейна гледна точка. В нейния смисъл умопомрачението може да е следствие от болен мозък. Взаимовръзката между мозък и мисъл не се намира обаче във физическия свят.
към текста >>

195. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре.
Например сте свикнали да виждате едно определено цвете в една градина на определено място. И ако някоя безсъвестна ръка откъсне цветето, ще изпитате болка. Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка. Така е с цялото човешко същество. Защо човекът изпитва болка? Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре. Това е точно така, както когато розата в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка. Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят. И това се усеща като телесна болка. Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето. Той ще ги срещне в бъдещето.
към текста >>

Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят.
Когато нямате нещо, което обичате, когато то ви липсва, тогава изпитвате болка. Така е с цялото човешко същество. Защо човекът изпитва болка? Когато етерното тяло и астралното тяло на един орган се вместват на едно и също място във физическото тяло и когато този орган бъде разрязан и е наранен, тогава те не могат да се наместят добре. Това е точно така, както когато розата в градината на определеното място бъде отрязана от безразсъдната ръка. Когато един орган е наранен, етерното тяло и астралното тяло не откриват това, което търсят. И това се усеща като телесна болка. Така и мислите, които човек има, оказват въздействие върху бъдещето. Той ще ги срещне в бъдещето. Напротив, те ще му липсват и той няма да открие нищо, когато ги потърси на едно определено място, ако не е изпратил към следващата си инкарнация вяра и познавателни сили. И тази липса на нещо на определено място ще се усеща като болка и мъка.
към текста >>

196. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган.
Сега за нашето по-нататъшно разглеждане ще бъде полезно, преди да проследим по същия начин както до сега резултатите на окултното изследване, когато така да се каже сравним по-нататък от гледна точка на Окултизма Луната, планетите и неподвижната звезда. Необходимо е, когато предприемаме едно такова разглеждане, да си усвоим първо правилните представи върху това, което съществува при самия човек, а именно при физическото тяло на човека, и което никак не се взема под внимание от обикновената материалистична анатомия и физиология на нашата съвременна наука. Нали, днешният обикновен анатом, какво прави той, когато изследва физическото тяло? Той изследва една част да речем черния дроб, по-нататък друга част нервната и мозъчна маса, като стоящи една до друга субстанции; той изследва и двете тези части така, именно както поставяме две неща едно до друго и ги сравняваме едно с друго чисто външно. Обикновеният външен материалистичен анатом или физиолог не взема под внимание, че когато имаме пред нас едно парче от веществото на мозъка и една част от веществото на черния дроб, ние имаме въобще коренно различни неща. При едната част на човешкото тяло ние имаме нещо, върху което по-висшите тела, свръхсетивните членове на човека, работят съвършено различно отколкото върху един друг орган. Например когато имаме едно парче от веществото на мозъка, в това вещество на мозъка всичко е така, че цялата негова структура, цялата форма не би могла да се роди, ако това вещество не би било обработено не само от етерното тяло, а също и от едно астрално тяло. Човешкото астрално тяло прониква и обработва веществото на мозъка и във веществото на мозъка, в някое нервно вещество не съществува нищо, в което да не работят заедно етерното тяло и астралното тяло. Вземете напротив една голяма част на черния дроб: вие ще трябва да си представите, че наистина астралното тяло прониква също в черния дроб, но че то не върши нищо, не взема никакво участие във вътрешната организация на черния дроб, че напротив в организацията, в структурата на черния дроб взема едно напълно съществено участие етерното тяло. При човека различните органи са съвършено различни неща. Една част от черния дроб е нещо, което можем да проучим само тогава, когато знаем, че в неговата структура главно участие взема етерното тяло с неговите сили че астралното тяло прониква наистина черния дроб както водата прониква гъбата обаче не взема никакво особено участие в неговата вътрешна структура, в образуването на черния дроб.
към текста >>

Можем да кажем: това, което представлява вече един орган при човека, черният дроб или далакът, зависи от по-висшите членове, които действуват в него.
При човека различните органи са съвършено различни неща. Една част от черния дроб е нещо, което можем да проучим само тогава, когато знаем, че в неговата структура главно участие взема етерното тяло с неговите сили че астралното тяло прониква наистина черния дроб както водата прониква гъбата обаче не взема никакво особено участие в неговата вътрешна структура, в образуването на черния дроб. Ние не можем да си представим едно парче от мозъчното вещество по друг начин освен така, че в него взема участие главно астралното тяло, а етерното тяло взема само слабо участие. А в цялата структура на кръвоносната система чак до устройството на сърцето главно участие взема Азът на човека, докато този Аз като такъв няма никакво участие в организацията на нервното вещество, да не говорим пък за другите органи. И така, когато разглеждаме физическото тяло на човека в смисъла на действителния Окултизъм, а не в смисъла на чисто схематичния окултизъм, ние имаме в неговите различни органи неща, същности от съвършено различна стойност, от съвършено различно естество, въобще от съвършено различна природа. Можем да кажем: това, което представлява вече един орган при човека, черният дроб или далакът, зависи от по-висшите членове, които действуват в него. Черният дроб и далакът са напълно различни органи; в устройството на далака астралното тяло взема по един твърде особен начин силно участие, докато то няма почти никакво участие в устройството на черния дроб. Всички тези неща трябва да бъдат проучени някога и това в едно не съвсем далечно време, те трябва да бъдат изследвани от физиолози и анатомисти, защото в материалистичното описание на човешките, животинските и растителни органи ще излязат постепенно наяве факти, които не ще имат никакъв смисъл, когато нещата се поставят само така едни до други както се поставят грахови и бобови зърна, както прави това днес официалната анатомия физиология. Как нещо в света или при човека стои в отношение с духа, това определя въобще неговата същност. И както това е при човека, така е то и в небесната система. Една луна е нещо съвършено различно от една планета или от една неподвижна звезда.
към текста >>

Това е така, както когато човекът минавайки през вратата на смъртта не би напуснал своя труп, своето мъртво физическо тяло, а би го сглобил под формата на някой орган и чрез някаква сила, която още би имал себе си, би влачил със себе си този труп.
Това, което се получава като впечатление за окултния поглед, което имаме като хора по отношение на целия сбор от луни на една планетна система единия път, и впечатлението, което предизвиква върху нас едно човешко физическо тяло, което е било вече напуснато от неговото етерно тяло, от неговото астрално тяло и т.н. другият път: Това е едно и също нещо. От това се получава окултното познание, че в постоянното образуване на луните планетната система образува своя труп, образува го постепенно с раждането на луните. Всички луни на една планетна система са това, което непрестанно се прибавя като труп на планетната система. Разликата в сравнение с човека е тази, че човекът, от момента, когато той преминава със своето същество в състоянието, в което се намира планетната система, когато тя образува своите луни той отделя тогава своя труп, напуска го,... обаче планетната система запазва вътре в себе си своя труп, кондензира го в умиращите луни. Това е така, както когато човекът минавайки през вратата на смъртта не би напуснал своя труп, своето мъртво физическо тяло, а би го сглобил под формата на някой орган и чрез някаква сила, която още би имал себе си, би влачил със себе си този труп. В своите луни планетната система фактически влече със себе си своя собствен труп, който наистина постоянно се променя, един труп, който се намира в процес на ставане, в процес на развитие.
към текста >>

197. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Човешкото сърце е един твърде комплициран орган.
Да, всичко това е така. Но забележете сега, че човекът притежава като наследство от пред-Земните епохи не само онези сили, които формират според описаният от нас начин неговия мозък, но и наследство от сили на миналото, които сега действуват не в неговия мозък, а в неговото сърце. Човешкото сърце е един твърде комплициран орган. Както в мозъка ние откриваме не само Земни сили, но и сили от миналите планетарни състояния на Земята макар и за външните цели да ползваме само това, което идва от Земята така стоят нещата и по отношение на сърцето. Човек осигурява своя живот чрез Земния въздух и Земните хранителни елементи, които той приема от силите на Земята. Но за да възприеме това, което определихме като "скрито, неизговорено слово", човек трябва да прибегне не до своя мозък, а до носителя на по-висшите му душевни заложби, до своето сърце.
към текста >>

Това, което във физическият план имаме като обикновен душевен живот, е зависимо от анатомичния сърдечен орган.
Ако разчита на своя мозък, окултистът трудно може да улови духовната светлина. Но ако той здраво свърже по-висшите тела на своето същество със сърцето, тогава ще съзре напиращата, преливаща духовна светлина, ще я съзре с освободените си от мозъка душевни сили. И тогава той започва да разбира, че по-висшите свръхсетивни човешки сили бликат не от мозъка, а от сърцето. Това, което сърцето подготвя, е израстването на тези по-висши свръхсетивни сили, и то така, че човекът да разгърне не един душевен живот като инструмент на сърцето, а душевен живот, свързан с много по-висше сърдечно устройство. Това, което във физическият план имаме като обикновен душевен живот, е зависимо от анатомичния сърдечен орган. Но ако човек успее да освободи от сърцето по-висшите тела на своето същество, тогава той ще се научи да усеща един душевен живот, свързан не с физическия сърдечен мускул и с кръвта, а с едно по-висше сърдечно устройство, с един по-висш сърдечен организъм. И когато човек възпита душата си да изживява неговите сърдечни сили които са много по-висши от тези на физическото сърце тогава той на-истина се отваря за "скритото, неизговорено слово", което го заобикаля отвсякъде.
към текста >>

Мозъкът е много по-достъпен за Земните сили и затова много по-лесно се превръща в един земен физически орган, отколкото сърцето, което е по-трудно достъпно за Земните сили.
Но дори и хора, които днес са несъмнено честно привлечени към теософския импулс, дори и те не винаги знаят, че в тях несъзнавано вече действува известен елемент на ясновиждане; нещата при тях са сходни с тези при философите, които се добират до смътните мисловни образи чрез несъзнавано ясновиждащия си мозък, без при това да знаят същинските източници на своето мислене. Мозъкът е много по-достъпен за Земните сили и затова много по-лесно се превръща в един земен физически орган, отколкото сърцето, което е по-трудно достъпно за Земните сили. От тук идва и обстоятелството, че хората особено в нашата епоха изследват Земните закони предимно с външното си мозъчно знание и по този начин така усилват Земната част на мозъка, че напълно разрушават надземния, свръхсетивния мозък в себе си. Но в сравнение с мозъка, сърцето е много по-трудно и слабо достъпно за действието на Земните сили. Ето защо когато говорим за теософия, ние по-лесно намираме достъп до човешката душа, отколкото с помощта на философията. И ако хората не пренасят в областта на чисто материалните интереси онова, което може по този начин да се открие на сърцето им, те винаги ще са възприемчиви към теософските истини.
към текста >>

198. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Замислете се за миг, че основният орган на главата е мозъкът.
А сега нека обърнем поглед към втория човек. Ние ще разберем най-добре този втори човек, по следния начин. Замислете се за миг, че основният орган на главата е мозъкът. Обаче човекът притежава още нещо, което е твърде подобно на мозъка, но в значителна степен се различава от този главов мозък. Фактически човек притежава един вид втори мозък. Това е гръбначният мозък, разположен вътре в гръбначния стълб.
към текста >>

Но замислете се още и за това, че може би едната ръка е замислена като съвсем друг орган; така едва ли ще считате за абсурдно, когато говорим за два различни придатъка.
А сега погледнете на човека така, сякаш е поставен успоредно на Земната повърхност, при което неговият гръбначен мозък би поел функциите на главния мозък. В този миг ние виждаме нещо забележително, а именно, че в ляво и дясно имаме един вид придатъци, които впрочем доста се различават от двустранните формирования на ръцете. Но замислете се и върху тази възможност, че в определени епохи човекът не е бил така напреднал в своята симетрия както днес, когато двете ръце са напълно еднакви; представете си напр. че едната ръка е получила по-друго устройство. В днешно време хората искат по един съвсем немотивиран начин да премахнат доминиращата роля на дясната ръка, да премахнат деснячеството и да въведат наред с него левичарството. Но замислете се още и за това, че може би едната ръка е замислена като съвсем друг орган; така едва ли ще считате за абсурдно, когато говорим за два различни придатъка.
към текста >>

Когато ръката прави един жест, нима тя не изразява нещо, нима не се превръща в един фин орган?
Замислете се за нещо съвсем елементарно. Когато ръката прави един жест, нима тя не изразява нещо, нима не се превръща в един фин орган? И нима в нея не се проявява най-дълбоката същност на човешкия характер? И замисляйки се върху човешката култура, представете си, че ръцете на човека биха били формирани с чисто практически цели, за катерене, плуване, изобщо за придвижване. Представете си още, че света би бил формиран така, сякаш ни освобождава от задължението да се научим да ходим. /В основата си, ние първоначално трябва да изучим съвсем нецелесъобразни движения, състоящи се в едно махаловидно придвижване на двата крака. Но човек не обръща внимание на това, че първоначално движенията на неговите крака са нецелесъобразни, за разлика от животното, което пристъпва със своите крайници така, че още от първия си ден постига една съвършена организация на движенията.
към текста >>

слънчевия сплит, като един вид мозък на третия човек, обособяващ се като особен орган на този трети човек, като един трети мозък: Точно това представлява слънчевия сплит.
А сега нека се обърнем към третия човек, но така, сякаш отново търсим в него нещо като един друг вид мозък. Всички вие добре знаете, че наред с двете нервни системи (на главния и на гръбначния мозък), в човека съществува и една трета нервна система (т.н. слънчев сплит), която изпраща своите разклонения както към долната част на човека, така и успоредно на гръбначния мозък в посока нагоре. Това е една добре обособена нервна система, макар и съставена, така да се каже, от един особен неразвит, неизграден мозък. Когато се издигнем над областта "Везни", ние срещаме една забележителна ганглийна система, т.е. слънчевия сплит, като един вид мозък на третия човек, обособяващ се като особен орган на този трети човек, като един трети мозък: Точно това представлява слънчевия сплит.
към текста >>

199. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Окултното изживяване не зависи от това дали един сетивен орган функционира или не, защото то изобщо е независимо от сетивните органи.
Ако това, за което говорим, е светлина или цвят, тогава то наистина е измама; обаче то е по-скоро един тон, за който съвсем точно знаем, че той изобщо не е породен в ухото или чрез ухото. Възможно е също така, то да се прояви като едно по-друго впечатление, но във всички случаи това впечатление е съвсем различно от каквато и да е външна, сетивна импресия. Изобщо окултистът трябва да свикне и постоянно да преодолява външния, сетивен свят, защото напр. Окултизмът е валиден също и за слепите, които никога през живота си не са имали външно-сетивно впечатление за физическата светлина. Повечето призрачни образи, които хората виждат, са само фантастично променени и извлечени от паметовото богатство сетивни впечатления. Окултното изживяване не зависи от това дали един сетивен орган функционира или не, защото то изобщо е независимо от сетивните органи.
към текста >>

200. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

По отношение на "кръвта", съответното движение израства в органите, които ние още от преди свикнахме да отнасяме към средния човек, и особено в онзи орган, който е така да се каже същинското "бойно поле" на Слънчевия Дух.
По отношение на "кръвта", съответното движение израства в органите, които ние още от преди свикнахме да отнасяме към средния човек, и особено в онзи орган, който е така да се каже същинското "бойно поле" на Слънчевия Дух. Но ние трябва да свържем движението №4, което има своя център в средния човек, с най-важните сили на този среден човек, т.е. да свържем "движението, осъществяващо кръвта" със знака на Слънцето. Тук нещата се отнасят най-вече до подвижната сила на Слънчевия Дух. Защото като неподвижна звезда, Слънцето действува върху целия среден човек, но върху движението, което зависи предимно от средния човек, върху "движението, осъществяващо кръвта", Слънцето действува като една друга планета. И в случай, че аз употребя знаците, с които си служат днешните астрономи за целите на този лекционен курс не се налага да прибягваме до старата терминология, която беше променена от Кеплер1 тогава движението №5 ще означим с Меркурий, движението №6 с Венера, движението №7 с Луна "Движението, осъществяващо размножението" е локализирано в долния човек, и то всъщност е нещо, което съвпада с влиянията на Лунния Дух, който чрез тези части на човешката фигура нахлува в долния човек и причинява своеобразната вътрешна подвижност на долния човек.
към текста >>

201. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Който е имал напредък в тази област, ще каже: Да, мозъкът, а също и лежащото в основата му етерност, всъщност е най-непохватният духовен орган, който човек носи в себе си.
На физическите ръце съответстват елементарни части. Но независимо от факта, че в ръцете, в движенията се дава израз на това, което съответства на елементарната част, тези етерни органи в етерното тяло са истински духовни органи. По-висша, много по-интуитивна, по-духовна дейност се извършва в органите, намиращи израз в ръцете и техните функции, отколкото в етерния мозък. Който е имал напредък в тази област, ще каже: Да, мозъкът, а също и лежащото в основата му етерност, всъщност е най-непохватният духовен орган, който човек носи в себе си. Защото веднага щом се задейства в етерната част на мозъка, той ще трябва относително скоро да почувства това чуждо тяло на мозъка. Духовните дейности обаче, които са свързани с органите, лежащи в основата на ръцете и приемащи несъвършен израз в ръцете и техните функции, служат на далеч по-висше, по-духовно познание и наблюдение. Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове. Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи. По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък.
към текста >>

Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи.
По-висша, много по-интуитивна, по-духовна дейност се извършва в органите, намиращи израз в ръцете и техните функции, отколкото в етерния мозък. Който е имал напредък в тази област, ще каже: Да, мозъкът, а също и лежащото в основата му етерност, всъщност е най-непохватният духовен орган, който човек носи в себе си. Защото веднага щом се задейства в етерната част на мозъка, той ще трябва относително скоро да почувства това чуждо тяло на мозъка. Духовните дейности обаче, които са свързани с органите, лежащи в основата на ръцете и приемащи несъвършен израз в ръцете и техните функции, служат на далеч по-висше, по-духовно познание и наблюдение. Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове. Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи. По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения.
към текста >>

И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган.
Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове. Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи. По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения. Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека. Не се става значително по-богат чрез това, че чувстваш: мозъкът ти иска да излъчва и да почувства етерната част на мозъка. Случаят е такъв, но не това е действително даващото тон, значимо изживяване. Значителното изживяване започва с това, че човек чувства как се разпростира и към други партии от партитурата и си създава вътрешна връзка със света.
към текста >>

Дори и да е парадоксално, това е така, че може да се каже: Най-несръчният орган за духовно изследване е мозъкът, тъй като е най-малко способен на усъвършенстване.
Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения. Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека. Не се става значително по-богат чрез това, че чувстваш: мозъкът ти иска да излъчва и да почувства етерната част на мозъка. Случаят е такъв, но не това е действително даващото тон, значимо изживяване. Значителното изживяване започва с това, че човек чувства как се разпростира и към други партии от партитурата и си създава вътрешна връзка със света. Дори и да е парадоксално, това е така, че може да се каже: Най-несръчният орган за духовно изследване е мозъкът, тъй като е най-малко способен на усъвършенстване. Затова пък когато се разглеждат други, привидно подчинени органи, се отварят съвсем различни перспективи.
към текста >>

202. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека.
Виждаме я със сетивните очи, изследваме я с принадлежащата на сетивния свят наука, за да обясним нейните функции. Това обяснение на ръката в рамките на сетивното битие няма да различава съществено дали имаме работа с ръка, която замахва да извърши морално или неморално деяние. Както е оформена ръката, доколкото тя може да бъде обяснена в сетивното битие, в това, в което влагаме в обяснението на ръката, не можем да намесваме факта дали тази ръка замахва обикновено да извършва морални или неморални действия. По съвсем друг начин стоят нещата с елементарното тяло на човека. Това елементарно тяло, например някоя част на същото, се явява за ясновиждащото съзнание оформено несъвършено. И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека. В елементарното тяло се отпечатва моралното качество на човека вече по един определен начин. Но още по-ясно, още по-интензивно се отпечатва то в астралното тяло. Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове. С това не възниква недоразумение, бих искал още веднъж да отбележа, че култивирането на по-висшия организъм на човека, на по-висшите тела, ако можем да кажем така, на елементарното, на астралното тяло, в своето съвършенство или несъвършенство нямат работа със съвършеното или несъвършеното култивиране на физическото тяло. Човек може да има по рождение някой закърнял орган, а съответният етерен орган би могъл при определени условия да се развие дори по-добре.
към текста >>

Човек може да има по рождение някой закърнял орган, а съответният етерен орган би могъл при определени условия да се развие дори по-добре.
И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека. В елементарното тяло се отпечатва моралното качество на човека вече по един определен начин. Но още по-ясно, още по-интензивно се отпечатва то в астралното тяло. Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове. С това не възниква недоразумение, бих искал още веднъж да отбележа, че култивирането на по-висшия организъм на човека, на по-висшите тела, ако можем да кажем така, на елементарното, на астралното тяло, в своето съвършенство или несъвършенство нямат работа със съвършеното или несъвършеното култивиране на физическото тяло. Човек може да има по рождение някой закърнял орган, а съответният етерен орган би могъл при определени условия да се развие дори по-добре. Следователно каквото не би било приложимо за сетивното битие, а именно че моралните качества намират точно отражение във формите на физическото тяло, е вярно за това, което от човека принадлежи на свръхсетивните светове.
към текста >>

203. 16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Защото когато се нуждае от определен вид способности, тогава не е достатъчно, че той си ги е добил, а трябва също да знае, как трябва да бъде устроен необходимият за това физически орган.
Сега ние се нуждаем от нещо повече. Сега ние имаме нужда от способността да виждаме онова, което се намира в духовния свят и което не може да бъде подготвено от нас тук. Когато човек влиза в живота чрез раждането, неговият мозък е неразвит. Човек трябва да го обработи първо според това което е добил от минали прераждания, в минали земни съществувания. Защото когато се нуждае от определен вид способности, тогава не е достатъчно, че той си ги е добил, а трябва също да знае, как трябва да бъде устроен необходимият за това физически орган.
към текста >>

204. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато е израснал до сферата на Луната, тогава духовното, което принадлежи на Луната става един орган в него и след смъртта то ще бъде за него същото нещо, което тук на Земята е мозъкът за нас като физически човеци.
Тук на Земята ние стоим върху една точка на земната повърхност и имаме нашите органи вътре в нас, а небесните тела съществуват вън от нас. След смъртта е точно обратното. Човекът израства тогава до космически размери. Когато е израснал до сферата на Луната, тогава духовното, което принадлежи на Луната става един орган в него и след смъртта то ще бъде за него същото нещо, което тук на Земята е мозъкът за нас като физически човеци. Така след смъртта за нас всяка планета става един орган, когато израстваме в нейната сфера. Слънцето става в нас сърце. Както тук на Земята носим в нас физическото сърце, така носим в нас тогава духовната част на Слънцето. Разликата се състои само в това, че тук като човеци ние сме пълни човеци само тогава, когато след развитието на зародиша сме образували вече всички наши органи те са така да се каже всички едновременно в нас. След смъртта ние получаваме тези органи постепенно един след друг.
към текста >>

Така след смъртта за нас всяка планета става един орган, когато израстваме в нейната сфера.
Тук на Земята ние стоим върху една точка на земната повърхност и имаме нашите органи вътре в нас, а небесните тела съществуват вън от нас. След смъртта е точно обратното. Човекът израства тогава до космически размери. Когато е израснал до сферата на Луната, тогава духовното, което принадлежи на Луната става един орган в него и след смъртта то ще бъде за него същото нещо, което тук на Земята е мозъкът за нас като физически човеци. Така след смъртта за нас всяка планета става един орган, когато израстваме в нейната сфера. Слънцето става в нас сърце. Както тук на Земята носим в нас физическото сърце, така носим в нас тогава духовната част на Слънцето. Разликата се състои само в това, че тук като човеци ние сме пълни човеци само тогава, когато след развитието на зародиша сме образували вече всички наши органи те са така да се каже всички едновременно в нас. След смъртта ние получаваме тези органи постепенно един след друг. Тогава в това отношение ние сме външно погледнато, напълно подобни на едно растително същество, което също образува своите органи един след друг.
към текста >>

Например един орган, който може да бъде сравнен с нашите бели дробове и нашият гръклян, ние го получаваме на Марс и т.н.
Слънцето става в нас сърце. Както тук на Земята носим в нас физическото сърце, така носим в нас тогава духовната част на Слънцето. Разликата се състои само в това, че тук като човеци ние сме пълни човеци само тогава, когато след развитието на зародиша сме образували вече всички наши органи те са така да се каже всички едновременно в нас. След смъртта ние получаваме тези органи постепенно един след друг. Тогава в това отношение ние сме външно погледнато, напълно подобни на едно растително същество, което също образува своите органи един след друг. Например един орган, който може да бъде сравнен с нашите бели дробове и нашият гръклян, ние го получаваме на Марс и т.н.
към текста >>

205. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука.
към текста >>

206. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент.
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент. И ако назоваваме това вътрешно сетиво с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия. В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното сетиво, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара. Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво. Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
към текста >>

Ние знаем, че днешното човешко око е било, така да се каже потенциално заложено още на Стария Сатурн, обаче то се развива едва след атрофията на онзи орган на топлината, чиито останки днес имаме в лицето на епифизната жлеза; а развива се, следователно, много по-късно.
Следователно, от Манас се обособява например силовата субстанция, която образува окото. При една по-ранна степен, когато физическото тяло на човека все още не е съществувало в сегашната му форма така си представя нещата философията Санкхия душата се намира именно в онези чисти сили, които образуват окото, просто е потопена в тези сили. Ние знаем, че днешното човешко око е било, така да се каже потенциално заложено още на Стария Сатурн, обаче то се развива едва след атрофията на онзи орган на топлината, чиито останки днес имаме в лицето на епифизната жлеза; а развива се, следователно, много по-късно. Но силите, от които то се е разбило, са съществували в свръхсетивна форма още много преди този момент и душата е живеела именно в тези сили. Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване. Чрез силите на сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване. Душата изпраща, ако мога така да се изразя, своите пипала през сетивните органи и се свързва изключително силно с външното съществуване. Именно тази силова връзка, схващана като сбор от сили, като действителен сбор от сили, ние свързваме с астралното тяло на човека.
към текста >>

207. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници. Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава. Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето! Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>

208. Скрити сили на душевния живот GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Човек вижда самия свой вътрешен орган.
Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло. Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет. Това действително е нещо, което може да настъпи. Човек може да извърви пътя от външния предмет до точката, където в иначе абсолютно тъмното помещение той не трябва да допуска в себе си никакви други сетивни възприятия възприема как изглежда окото в една духовна картина. Човек вижда самия свой вътрешен орган. Тогава наистина е пристъпил в региона на съзидателните сили във физическия свят. Творческият физически свят се възприема така, че първо се възприема собствената физическа организация. Човек обратно изминава пътя към самия себе си. Кой е изпратил такива сили в нашето око, че ние да виждаме нашето око, като че ли излизат светлинни лъчи, които съвсем точно отговарят на същността на виждането? Тогава виждаме окото ограничено от вид жълто сияние; ние виждаме окото затворено в самите нас.
към текста >>

209. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен.
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека. Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво). Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен. Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната). Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние. Чувствителност по отношение на собствения темперамент.
към текста >>

210. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Физическото сърце на човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята.
Това е важно, това е пълно със значение. И тук трябва да изтъкнем особено, че за едно окултно наблюдение става разбираемо изживяването относно физическото тяло с физическото сърце. Физическото сърце на човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята. Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше един вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята. А именно отношението между Слънцето и Земята трябва да бъде обгърнато с поглед така, че при това да разберем напълно, как Земята, каквато тя е днес, се храни отначало от действията на Слънцето и ги преработва. Това, което Земята приема в себе си като действия на Слънцето, като сили на Слънцето в нейното твърдо основно вещество, това, което тя приема в нейната въздушна и водна обвивка, в нейната атмосфера и хидросфера, в нейните променящи се топлинни отношения, което тя приема в обливащата я светлина, което тя самата приема в онова, което сега не е физически възприемаемо като дял на Земята в хармонията на сферите, това което Земята приема като жизнени сили, които тя получава направо от Слънцето, всичко това стои във връзка с вътрешните сили, които действуват в човешкото сърце от кръвообращението. В същност всички тези сили действуват върху кръвообращението и от него върху сърцето.
към текста >>

Тази външна теория прави днес от сърцето една помпа, която помпи кръв през цялото тяло, така че според официалната теория трябва да виждаме в сърцето един орган, който регулира кръвообращението.
Всичко, което е външна теория в това отношение, е основно погрешно. Тази външна теория прави днес от сърцето една помпа, която помпи кръв през цялото тяло, така че според официалната теория трябва да виждаме в сърцето един орган, който регулира кръвообращението. Обратното е вярно. Кръвообращението е това, което е първоначално, а в своето движение сърцето дава един отзвук на това, което става в движение то на кръвта. Кръвта движи сърцето, а не обратно сърцето да движи кръвта. Но целият този организъм, който е описан тук и който се концентрира в дейността на сърцето, целият този организъм не е нищо друго освен човешкият микрокосмичен огледален образ на онези микрокосмически действия, които Земята получава направо от Слънцето. Това, което Земята има от Слънцето, се отразява отново в това, което кръвта има да върши със сърцето.
към текста >>

Обаче косвено като орган на възприятието той е свързан със Слънцето, като възприема например светлината, цветовете.
Не така стои например работата с мозъка. Някои от съответствията на мозъка бяха споменати вече вчера. Мозъкът на човека има непосредствено много малко работа с това, което са действията на Слънцето върху Земята. Непосредствено казвам аз. Обаче косвено като орган на възприятието той е свързан със Слънцето, като възприема например светлината, цветовете. Но това е именно възприятие. Обаче непосредствено в неговото устройство, в неговата външна подвижност, в целия негов вътрешен живот мозъкът има много малко работа с действията на Слънцето върху Земята; той има работа с всичко това, което се влъчва върху нашата земя от това което се намира вън от нашата слънчева система. Човешкият мозък има работа с космическите отношения на цялото звездно небе, но не с по-тесните отношения на нашата слънчева система. Във всеки случай в едно по-тясно отношение с Луната стои това, което трябва да наречем мозъчно вещество, обаче само дотолкова тя не е зависима от Слънцето, доколкото тя е запазила своята независимост от Слънцето. Така щото следователно това, което става в нашия мозък, отговаря на действията, които се намират вън от онези сили, които имат в нашето сърце тяхното човешко микрокосмическо копие.
към текста >>

211. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи.
Чрез това през време на езотеричното развитие физическите сетивни органи се чувствуват един вид осъдени на бездействие. В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в човека. Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него. Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм. Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото. Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината.
към текста >>

Тогава срещу нас застават като вмъкнати, като вдълбани в организма намиращите се в етерното тяло сили, които са организирали нашия слухов орган.
Нещо особено се получава с изключването на слуха. За целта трябва да стигнем до там, да постигнем едно такова отвличане, че макар и в близост да съществува нещо, което може да бъде чувано, ние да не го чуваме вече. Следователно трябва по воля да постигнем заличаването на слуха. Тогава срещу нас застават като вмъкнати, като вдълбани в организма намиращите се в етерното тяло сили, които са организирали нашия слухов орган. Тогава можем да открием нещо знаменателно. Тези неща принадлежат фактически на все по-високо и по-високо криещите се тайни. Ето защо не ще бъде трудно да кажем, че не веднага може да бъде проникнато с погледа всичко това, което може да бъде казано относно тези изживявания относно такива сетива каквото е слуховото сетиво.
към текста >>

Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>

Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили. Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>

Ето защо можем да кажем макар и това да е парадоксално казано: в нашия слухов орган една много по-тънка организация е била покварена на Земята.
Земята, че те не са го направили по-съвършен, а по-несъвършен; защото тези обливащи земята етерни сили могат да действуват върху ухото само чрез това, че те работят във въздуха и постоянно срещат една съпротива във въздуха. Ето защо можем да кажем макар и това да е парадоксално казано: в нашия слухов орган една много по-тънка организация е била покварена на Земята.
към текста >>

И тогава за развиващия се антропософ на тази степен става обяснимо чрез собствено изживяване, че той е донесъл вече със себе си на Земята ухото, целия слухов орган, когато е изминал път от старата Луна до Земята; той разбира, че на Старата Луна този слухов орган е бил много по-съвършен отколкото на Земята.
И тогава за развиващия се антропософ на тази степен става обяснимо чрез собствено изживяване, че той е донесъл вече със себе си на Земята ухото, целия слухов орган, когато е изминал път от старата Луна до Земята; той разбира, че на Старата Луна този слухов орган е бил много по-съвършен отколкото на Земята. Той се научава да чувствува по самото ухо, че, бихме могли да кажем ето видите ли, понякога трябва да употребим парадоксални изрази бихме могли следователно да кажем, че по отношение на ухото човек би могъл да изпадне в меланхолия, защото ухото принадлежи към органите, които в цялото тяхно устройство свидетелствуват за минали съвършенства. И който постига постепенно да има посочените изживявания, ще разбере окултиста, който без съмнение черпи своите познания от много по-дълбоки сили, когато този окултист му казва: на Старата Луна ухото имаше едно много по-голямо значение за човека отколкото то има днес.
към текста >>

Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм. Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
към текста >>

Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна.
За онези, които слушаха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено сетиво на говора. Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна. На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в сетиво на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше един вид да обикалят старата Луна. Какви движения правеха лунните човешки същества, как те са се оправяли, това диктуваше сетивото на говора върху старата Луна. Човек се научава постепенно да познава този вид изживявания на сетивото на говора, когато постепенно усвои едно усещане за вътрешната стойност на гласните и съгласните е усещана в мантрическите изречения. Но все пак това е само един слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния човек в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
към текста >>

212. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И ние се научаваме постепенно да чувствуваме даже съвсем ясно, че върху тази част на нашето етерно тяло са действували творящо Същества, които се сменят така да се каже едни други в различните времена, през които минаваме от пролетта към есента; ние забелязваме, че върху мозъчната част на нашето етерно тяло са работили времената, така че нашият етерен мозък е в известно отношение един сложен орган.
Това е, което искам да Ви скицирам с няколко черти, обични приятели. Ако се представим скицирано човека, можем да си представим, че това етерно тяло, за което сега току-що говорих, е чувствувано така а имен но чувствувано е все по-малко отивайки нагоре, но изгубвайки се в неопределеност -, че то върви заедно с времето. И ние се научаваме постепенно да чувствуваме даже съвсем ясно, че върху тази част на нашето етерно тяло са действували творящо Същества, които се сменят така да се каже едни други в различните времена, през които минаваме от пролетта към есента; ние забелязваме, че върху мозъчната част на нашето етерно тяло са работили времената, така че нашият етерен мозък е в известно отношение един сложен орган. Той е бил един вид съчетан в неговата цялост от различните духовни Същества, които разгръщат техните способности в редуващите се времена. Сега ние добиваме едно понятие за едно много важно учение и се научаваме да чувствуваме постепенно това учение в неговата истина за учението, което е било развивано особено в школите на Заратустра.
към текста >>

213. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Може да се случи дори така, че главната задача в живота да се свежда до следното: Човекът да изследва по какъв начин действа едно или друго растение в организма, защото едно растение действа главно върху един орган, друго растение – върху друг орган и т.н.
Не е особено благоприятно, когато мистикът е същевремено и материалист, т.е. когато той вътрешно изживява не духовното, спиритуалното, а материалното. Защото мистикът в полето на материализма е човек, който притежава, например, изключително фино усещане за здравословното състояние, в което се оказваме, след като сме погълнали едно или друго вещество. Има разлика, когато сме погълнали сока на едно или друго растение, има разлика в нашите очаквания, относно това, какви ще са последиците за нашия организъм. Следователно, когато в своите вътрешни изживявания човек израства заедно с материята, той става мистик в полето на материята. Може да се случи дори така, че главната задача в живота да се свежда до следното: Човекът да изследва по какъв начин действа едно или друго растение в организма, защото едно растение действа главно върху един орган, друго растение – върху друг орган и т.н. И така, да си мистик в полето на материализма е едно предисловие, за да бъдат проучвани лечебните сили на отделните субстанции. – Да, човек може да е мистик в полето на материята, но може да е мистик и в полето на идеализма. Един обикновен мистик или един гностичен идеалист не може да бъде истински мистик в полето на идеализма. Мистик в полето на идеализма е този, който има душевната способност да извлича от скритите извори на своя вътрешен живот не друго, а идеалите на цялото човечество, да ги вижда като цел на Боговете и като такива да ги държи неотклонно пред своята душа. Един от мистиците в полето на идеализма беше например Майстер Екхарт.
към текста >>

214. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

С помощта на друг апарат той трябва да регистрира впечатлението, което добива, така че да се установи интервалът между подадения сигнал към сетивния орган и самото му осъзнаване.
Днес в обикновените книги можете да прочетете как за това се правят опити в лабораториите. Изработват се определени апарати и после се полагат усилия да се направи някакво впечатление – студентът е опитното зайче. С помощта на друг апарат той трябва да регистрира впечатлението, което добива, така че да се установи интервалът между подадения сигнал към сетивния орган и самото му осъзнаване. Изминава определено време. В това време все още не изживяваме синия цвят, ако се касае за синьо впечатление, но в това време вече изживяваме моралното впечатление от цвета. Той вече действа в нас. И така, вливането на душата в синьото, удоволствието от това вече живее в нас. Душевната същност на цвета всъщност действа от по-рано, само че остава в несъзнаваното.
към текста >>

215. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ако вземем главния мозък на човека, той като физически орган, е нещо завършено /съвършено/; това става явно поради факта, че в главния мозък тези цветни потоци са съвсем използвани.
Това са силите, изграждащи физическото тяло, силите, които не само строят органите на тялото, но и действат в тези органи, в това, което в течение на живота изпълняват тези органи. Но органите на човека имат съвсем различно предназначение. Да вземем два такива органа, като червата и главния мозък. Външната анатомия изучава тъканите и всичко, подлежащо на изучаване, като еднозначно, като равностойно. Но те не са равностойни, те са съвсем различни. Ако вземем главния мозък на човека, той като физически орган, е нещо завършено /съвършено/; това става явно поради факта, че в главния мозък тези цветни потоци са съвсем използвани. Когато съзерцаваме етерното тяло на човешкия главен мозък, ние го виждаме сравнително бледо оцветен, тъй като цветовете са използвани за изграждането на главния мозък. Когато съзерцаваме червата, ние виждаме струящи цветове, изумително преливащи, ярко проблясващи, тъй като червата действително са по-груб орган от главния мозък, тук не е вложено толкова много от духовното, силите още се пазят в етерното тяло, използвана е само малка част. Затова етерното тяло на главния мозък е бледо, а етерното тяло на червата сияе в изумителни цветове и е прекрасно.
към текста >>

Когато съзерцаваме червата, ние виждаме струящи цветове, изумително преливащи, ярко проблясващи, тъй като червата действително са по-груб орган от главния мозък, тук не е вложено толкова много от духовното, силите още се пазят в етерното тяло, използвана е само малка част.
Да вземем два такива органа, като червата и главния мозък. Външната анатомия изучава тъканите и всичко, подлежащо на изучаване, като еднозначно, като равностойно. Но те не са равностойни, те са съвсем различни. Ако вземем главния мозък на човека, той като физически орган, е нещо завършено /съвършено/; това става явно поради факта, че в главния мозък тези цветни потоци са съвсем използвани. Когато съзерцаваме етерното тяло на човешкия главен мозък, ние го виждаме сравнително бледо оцветен, тъй като цветовете са използвани за изграждането на главния мозък. Когато съзерцаваме червата, ние виждаме струящи цветове, изумително преливащи, ярко проблясващи, тъй като червата действително са по-груб орган от главния мозък, тук не е вложено толкова много от духовното, силите още се пазят в етерното тяло, използвана е само малка част. Затова етерното тяло на главния мозък е бледо, а етерното тяло на червата сияе в изумителни цветове и е прекрасно.
към текста >>

216. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Когато тук, във физическия свят, говорим с човека, ние знаем: ако нещо говорим на другия човек, това изхожда от нашия орган на речта, това звучи от нас и се насочва към другия човек.
Когато тук, във физическия свят, говорим с човека, ние знаем: ако нещо говорим на другия човек, това изхожда от нашия орган на речта, това звучи от нас и се насочва към другия човек. И когато ни отговаря или нещо сам ни съобщава, това звучи от неговия орган на речта и е насочено към нас. Всичко е съвсем различно, когато съзерцаващото съзнание е обърнато към конкретен починал. Трябва да привикнем към точно обратното. Когато съобщаваме нещо на починалия, когато нещо го питаме, когато му говорим, тогава трябва – колкото и странно да звучи – да се научим да чуваме това, звучащо от него към нас, изхождащо от него и насочено към нас. За да можем да съобщим нещо на починалия, ние трябва да бъдем способни така да се отключим и така да живеем в него, че той да каже нашия въпрос, че когато питаме, той да пита, че от него да прозвучи това, което му съобщаваме.
към текста >>

И когато ни отговаря или нещо сам ни съобщава, това звучи от неговия орган на речта и е насочено към нас.
Когато тук, във физическия свят, говорим с човека, ние знаем: ако нещо говорим на другия човек, това изхожда от нашия орган на речта, това звучи от нас и се насочва към другия човек. И когато ни отговаря или нещо сам ни съобщава, това звучи от неговия орган на речта и е насочено към нас. Всичко е съвсем различно, когато съзерцаващото съзнание е обърнато към конкретен починал. Трябва да привикнем към точно обратното. Когато съобщаваме нещо на починалия, когато нещо го питаме, когато му говорим, тогава трябва – колкото и странно да звучи – да се научим да чуваме това, звучащо от него към нас, изхождащо от него и насочено към нас. За да можем да съобщим нещо на починалия, ние трябва да бъдем способни така да се отключим и така да живеем в него, че той да каже нашия въпрос, че когато питаме, той да пита, че от него да прозвучи това, което му съобщаваме. И когато той ни отговаря, когато той иска да ни съобщи нещо, тогава това звучи от нашата душа, изправя се в нашата душа, така че имаме чувството: това изхожда от нас.
към текста >>

217. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Днес на много хора им изглежда абсурдно да се говори, че първоначално душата е също такъв недиференциран орган, какъвто е организмът на нисше същество, което изгражда сетива от своята субстанция; че душата може да изгради от своята субстанция душевно диференцирани духовни органи и душевни понятия, с които да навлезе в духовния свят.
Говоря само по елементарен начин как се развива това сетиво на осезанието. Но за да се употребят тези изрази в по-съвършен смисъл, може да се каже, че от затвореността в себе си човек развива духовни очи и уши чрез постоянна вътрешна работа. Днес на много хора им изглежда абсурдно да се говори, че първоначално душата е също такъв недиференциран орган, какъвто е организмът на нисше същество, което изгражда сетива от своята субстанция; че душата може да изгради от своята субстанция душевно диференцирани духовни органи и душевни понятия, с които да навлезе в духовния свят.
към текста >>

Точно колкото Земята е орган на моето вървене или оставяне на следи, толкова малко, колкото тя сама ги образува, толкова малко и мозъкът е орган, създаващ процесите на мисленето и представянето.
Онзи, който се научи да познава душевния живот чрез такива душевни органи, душевни очи и уши, каквито описах поне принципно, който наистина открие този душевен живот, знае, че да се говори, че мозъкът произвежда мисленето, е същото, както ако се каже: Аз вървя по размекнат път и оставям следите си; тези следи вижда някой, който иска да си ги обясни. Как си ги обяснява той? Той си ги обяснява, като казва: Долу в Земята се намират сили, които трептят и чрез това произвеждат следите. Но това съвсем не се отнася до силите в Земята, които произвеждат тези следи, защото съм ги оставил аз, моите следи могат точно да се покажат! Така физиолозите днес обясняват, че това, което става в мозъка, произлиза от мозъка, понеже съответства нещо в нервната система на всяко мислене, представяне и чувстване. Точно колкото Земята е орган на моето вървене или оставяне на следи, толкова малко, колкото тя сама ги образува, толкова малко и мозъкът е орган, създаващ процесите на мисленето и представянето. И както аз не мога да ходя, ако няма земна основа - не мога да ходя по въздуха, а се нуждая от фундамент, когато искам да вървя, - така и мозъкът е необходим, но не защото произвежда душевността, а защото душевността се нуждае от фундамент, върху който да се прояви, докато човекът живее в тяло между раждането и смъртта. Следователно тя няма нищо общо с всичко останало.
към текста >>

218. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Така както днес не може просто да се отдели някой важен орган на човека, за да не загине целия човешки организъм, така и в бъдеще, когато Земята ще стои в растителното царство, няма да може да се причини страдание на някаква отделна група хора, без да се причини страдание на цялото.
Затова това мислене може да се спиритуализира само чрез усилията на духовната опозиция. Такава е перспективата в бъдеще: спиритуално мислещите хора трябва да преодолеят народната култура, да я преодолеят до нейното пълно унищожение. Затова ви демонстрирах, че Бентам, който, изхождайки от народната култура, стигна до основополагащата постановка, че благото на земята се състои в най-голямото щастие за болшинството хора, има ожесточени противници в лицето на спиритуално мислещите хора в своята собствена страна, които казват: това е чисто дяволска дефиниция, защото такова определение може да се даде, ако не мислиш за нищо друго, освен за днешния ден. Ако макар и малко помислиш за бъдещото развитие, ще стане ясно, че тази мисъл е съвсем непоносима: щастие за най-голям брой хора, доколкото е вярно противоположното: щастието за най-малък брой хора би трябвало да е злото. Но зло и щастие никак не са съвместими едно с друго; защото в бъдеще, вследствие на това, че човек ще се почувства стоящ в растителното царство, той ще се почувства член на цялото човечество и такова противопоставяне ще бъде невъзможно. Така както днес не може просто да се отдели някой важен орган на човека, за да не загине целия човешки организъм, така и в бъдеще, когато Земята ще стои в растителното царство, няма да може да се причини страдание на някаква отделна група хора, без да се причини страдание на цялото. В бъдеще ние ще стигнем до такова състояние на развитие. И доколкото от Бентам е дадена дефиниция за щастие, която няма бъдеще, а е ориентирана само към настоящето, тя трябва да бъде преодоляна от тези, които се стремят към духовността.
към текста >>

219. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Толкова спектрални, както дъгата, толкова призрачни, както дъгата – само че това не се забелязва – са всички природни процеси; те не се намират там, където се явяват за окото, ухото или друг сетивен орган, а са резултат от взаимодействието на други процеси, духовни процеси.
Да, има нещо: например, дъгата; дъгата наистина е образ на природно явление. Ако отидете там, където се намира дъгата, вие съвсем свободно ще преминете през нея; тя е само резултат от взаимодействие на различни процеси. Толкова спектрални, както дъгата, толкова призрачни, както дъгата – само че това не се забелязва – са всички природни процеси; те не се намират там, където се явяват за окото, ухото или друг сетивен орган, а са резултат от взаимодействието на други процеси, духовни процеси. Ние ходим по земята и си мислим, че там долу има материя; в действителност възприемаме само силите, както при дъгата, и когато си мислим, че стъпваме по нещо твърдо, то това е Ариман, който изпраща отдолу своите сили.
към текста >>

220. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но главата е станала в определен смисъл наш орган на мисленето.
Но главата е станала в определен смисъл наш орган на мисленето. Следователно нашият орган на мисленето е станал именно онова, което има животински произход, ако можем да се изразим така. Само че то има един особен, странен животински произход. Ако вземете днес една човешка глава, Вие не ще видите може би веднага при нея това, което сочи в миналото към животинска форма. Обаче ако я разгледате по-внимателно ще познаете все пак, ако знаете само правилно да тълкувате формата на органите на главата, как те са преобразени органи на животинското.
към текста >>

Следователно нашият орган на мисленето е станал именно онова, което има животински произход, ако можем да се изразим така.
Но главата е станала в определен смисъл наш орган на мисленето. Следователно нашият орган на мисленето е станал именно онова, което има животински произход, ако можем да се изразим така. Само че то има един особен, странен животински произход. Ако вземете днес една човешка глава, Вие не ще видите може би веднага при нея това, което сочи в миналото към животинска форма. Обаче ако я разгледате по-внимателно ще познаете все пак, ако знаете само правилно да тълкувате формата на органите на главата, как те са преобразени органи на животинското.
към текста >>

221. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това трябва да бъде свързано с един ритмичен орган, затова ударът е нанесен в сърцето.
Това трябва да бъде свързано с един ритмичен орган, затова ударът е нанесен в сърцето.
към текста >>

222. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи.
Този образ на пламъка, който носите в себе си във Вашите очи, изчезва постепенно. Гьоте, който винаги се изказва нагледно върху тези неща, казва: образът отзвучава, постепенно изчезва. Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите. Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи. Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер.
към текста >>

И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия живот.
Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер. И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия живот. Касае се само за това, впечатлението да бъде достатъчно дълбоко, да обхване етерното тяло и етерното тяло не го задържа, а го предава навън в етера на света, записва го там, отбелязва го там. Недейте вярва, че когато си спомняте за неща, това е само един процес, който става вътре във Вас. Наистина, когато имате едно изживяване, Вие не може те винаги да си го запишете в бележника, въпреки че днес много хора вършат това с много от техните изживявания, Вие не можете винаги да си го запишете в бележника и след това отново да го прочетете от там. Обаче това, за което си спомняте, Вие го записвате в етера на света и етерът на света го извиква отново във Вас, когато трябва да си спомните за него, извиква го във Вас като един отпечатък. Спомнянето не е никак само една лична работа, спомнянето е едно обяснение с всемира.
към текста >>

Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер.
Аз вече често пъти съм говорил върху безсмислието, че съществуват сетивни и двигателни нерви. Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра. Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници. Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото. Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>

Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници.
Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра. Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници. Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото. Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>

Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото.
Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници. Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото. Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>

223. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Следователно: от окото нервът отива до централния орган, след това от централния орган той отново отива до някой орган.
Бих искал, без да проявявам нескромност, да обясня с един пример, какво искам да кажа. В една от моите последни книги "Загадки на душата" аз обърнах вниманието върху това, и съм го изказвал често пъти в моите сказки, каква безсмислица се преподава в днешната физиология, следователно също в естествената наука: безсмислицата, че в човека съществуват два вида нерви: двигателни нерви, които лежат на основата на волята, и сетивни нерви, които лежат на основата на възприятията, на усещанията. Но откакто съществува телеграфията, хората са използували образа на тази телеграфия. Следователно: от окото нервът отива до централния орган, след това от централния орган той отново отива до някой орган. Ние виждаме да се движи тук нещо като един член, като един орган, от този орган изхожда телеграфната жица, от окото да речем, до централния орган, това поставя в действие двигателния нерв и тогава бива изпълнено движението.
към текста >>

Ние виждаме да се движи тук нещо като един член, като един орган, от този орган изхожда телеграфната жица, от окото да речем, до централния орган, това поставя в действие двигателния нерв и тогава бива изпълнено движението.
Бих искал, без да проявявам нескромност, да обясня с един пример, какво искам да кажа. В една от моите последни книги "Загадки на душата" аз обърнах вниманието върху това, и съм го изказвал често пъти в моите сказки, каква безсмислица се преподава в днешната физиология, следователно също в естествената наука: безсмислицата, че в човека съществуват два вида нерви: двигателни нерви, които лежат на основата на волята, и сетивни нерви, които лежат на основата на възприятията, на усещанията. Но откакто съществува телеграфията, хората са използували образа на тази телеграфия. Следователно: от окото нервът отива до централния орган, след това от централния орган той отново отива до някой орган. Ние виждаме да се движи тук нещо като един член, като един орган, от този орган изхожда телеграфната жица, от окото да речем, до централния орган, това поставя в действие двигателния нерв и тогава бива изпълнено движението.
към текста >>

224. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж").
В течение на годината (1919) пред Светото Римско Папство бе повдигнат въпросът дали учението, наречено теософско, е в съгласие с учението на Католическата църква, и дали е позволено да се принадлежи към теософско общество, да се посещават теософски срещи и да се четат теософски книги и списания. Отговорът във всички случаи беше "не", не на всичко. Това е духът на противодействието, на противоречието, и йезуитът Цимерман го интерпретира по-особено с прилагането на това вето на Светото Римско Папство също и спрямо Антропософията. Не е нужно да излагам пред вас трудовете на Цимерман в подробности. Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е дъхът на противоречивия дух. Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж"). Последователите на Щайнер, нарекъл своята Теософия "Антропософия" след своето напускане, наскоро се оплакаха, че той е станал непродуктивен, че няма нови "виждания", че винаги изнася лекции върху същите неща, че скоро ще трябва да се хвърли в нещо ново, и т.н." Това проправя пътя за друга статия, занимаваща се по същия интелигентен начин с "Троичния социален организъм". Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит? Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква. Той говори само като член на Католическата църква. Казаното от него представлява мнението на Католическата църква.
към текста >>

225. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Всичко което конструира например ръката като орган на нашата душевност, а не като я прави просто орган захващане, или орган за ходене, а я превръща именно в орган за свободно проявление на душевните импулси, всичко това ние дължим на планетарните въздействия.
Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н. Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е. в силите на планетарната система, ние например не притежаваме посоката на изправения гръбначен стълб, според която главата е разположена в посока горе. По-скоро притежаваме това, което управлява животното в смисъла на неговите насочващи сили. Всичко което конструира например ръката като орган на нашата душевност, а не като я прави просто орган захващане, или орган за ходене, а я превръща именно в орган за свободно проявление на душевните импулси, всичко това ние дължим на планетарните въздействия. А всичко, което ни помага да бъдем човеци, дори и в най-долните степени на животинската организация, него ние дължим на констелацията на Луната спрямо останалите планети.
към текста >>

226. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Знаем също, че в основата си, Старият Сатурн даде на физическото тяло първите заложби, за да развие то един вид универсален сетивен орган, който впоследствие продължи да се развива през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята.
Изправим ли се пред космическото развитие на човечеството и пред съответствуващите му небесни тела както нещата са представени в моята книга „Въведение в Тайната Наука“ ние виждаме как космическото развитие минава през епохите на Сатурн, Слънце, Луна, и как после навлиза в сегашния етап на своята еволюция. Знаем също, че в основата си, Старият Сатурн даде на физическото тяло първите заложби, за да развие то един вид универсален сетивен орган, който впоследствие продължи да се развива през епохите на Старото Слънце, Старата Луна и Земята. Ние знаем, че по време на Слънчевото развитие се стигна до етерното тяло на човека; че по време на Лунното развитие бяха създадени първите заложби за изграждане на астралното тяло, и че едва Земното развитие създаде условия за разгръщане на човешкия Аз.
към текста >>

227. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Обикновено се приема, че този сетивен свят е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от ухото, и т.н.
Представете си нашето будно съзнание. Представете си как ние разполагаме със сбора от всички външни сетивни впечатления, и как от тях се изгражда онази сетивна панорама, всред която прекарваме своя земен живот. Обикновено се приема, че този сетивен свят е идентичен с предметите и съществата, намиращи се в природата; поради своя един или друг цвят, един предмет се отпечатва в зрителния орган; друг предмет или същество вибрира, поражда шумове и звуци, в резултат на което се възприема от ухото, и т.н. Нека обаче погледнем сериозно в тоталния свят на сетивните впечатления и се запитаме как изглеждат нещата в действителност.
към текста >>

228. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса. Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване. Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера. Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи.
към текста >>

229. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И само благодарение на това, че етерното тяло пронизва окото, то продължава да е един жив и действуващ орган.
С негова помощ обаче ние се включваме във външния свят. Нека вземем например окото. Нашето етерно тяло пронизва от край до край органа, наречен от нас „око“. Етерното тяло е живо и по определен начин то оживява самото око. Обаче там етерното тяло влиза в досег с нещо субстанционално, с нещо, което е много близо до умирането, до смъртта. И само благодарение на това, че етерното тяло пронизва окото, то продължава да е един жив и действуващ орган. Но само по себе си ако се абстрахираме от пронизващата и оживотворяваща мощ на етерното тяло окото си остава един чисто физикален апарат.
към текста >>

230. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Какъвто и въпрос да си зададем, ние трябва да апелираме за помощ от Космоса: Защо например човек има този или онзи орган?
Вие разбирате, че ако проучваме човека и връзките му с Космоса, ние ще стигнем не само до всички подробности на неговото формообразуване – предмет на упоритата ни работа през последните години но и до убеждението, че той сам формира себе си, че изгражда очите, ушите, стомаха и т.н. под формата на различни вдлъбнатини или сакове. Ако продължим нататък и стигнем до вътрешните органи, ще установим как те се изграждат от целия Космос. Изобщо, ако искаме да разберем човека, ние непрекъснато трябва да призоваваме Космоса и неговата помощ. Какъвто и въпрос да си зададем, ние трябва да апелираме за помощ от Космоса: Защо например човек има този или онзи орган? Неговите бели дробове например те могат да бъдат разбрани само ако си представим човешкия ембрион и сакоподобните образувания, които се изпълват с определен вид материална субстанция, после те се отварят навън, и накрая се обособяват като самостоятелен вътрешен орган. Ние научаваме какво представляват белите дробове или който и да е друг орган само ако ги разглеждаме като образувани от един сак, от неговия вътрешен и сляп край. А при орган като стомаха, сакът не се отваря навън, а се вдлъбва навътре. Бели дробове, сърце, бъбреци навсякъде се започва с една сакообразна вдлъбнатина, после сакът уплътнява стените си прекъсва непосредствените си връзки с външния свят и постепенно се превръща в един или друг самостоятелен вътрешен орган.
към текста >>

Неговите бели дробове например те могат да бъдат разбрани само ако си представим човешкия ембрион и сакоподобните образувания, които се изпълват с определен вид материална субстанция, после те се отварят навън, и накрая се обособяват като самостоятелен вътрешен орган.
Вие разбирате, че ако проучваме човека и връзките му с Космоса, ние ще стигнем не само до всички подробности на неговото формообразуване – предмет на упоритата ни работа през последните години но и до убеждението, че той сам формира себе си, че изгражда очите, ушите, стомаха и т.н. под формата на различни вдлъбнатини или сакове. Ако продължим нататък и стигнем до вътрешните органи, ще установим как те се изграждат от целия Космос. Изобщо, ако искаме да разберем човека, ние непрекъснато трябва да призоваваме Космоса и неговата помощ. Какъвто и въпрос да си зададем, ние трябва да апелираме за помощ от Космоса: Защо например човек има този или онзи орган? Неговите бели дробове например те могат да бъдат разбрани само ако си представим човешкия ембрион и сакоподобните образувания, които се изпълват с определен вид материална субстанция, после те се отварят навън, и накрая се обособяват като самостоятелен вътрешен орган. Ние научаваме какво представляват белите дробове или който и да е друг орган само ако ги разглеждаме като образувани от един сак, от неговия вътрешен и сляп край. А при орган като стомаха, сакът не се отваря навън, а се вдлъбва навътре. Бели дробове, сърце, бъбреци навсякъде се започва с една сакообразна вдлъбнатина, после сакът уплътнява стените си прекъсва непосредствените си връзки с външния свят и постепенно се превръща в един или друг самостоятелен вътрешен орган.
към текста >>

Ние научаваме какво представляват белите дробове или който и да е друг орган само ако ги разглеждаме като образувани от един сак, от неговия вътрешен и сляп край.
под формата на различни вдлъбнатини или сакове. Ако продължим нататък и стигнем до вътрешните органи, ще установим как те се изграждат от целия Космос. Изобщо, ако искаме да разберем човека, ние непрекъснато трябва да призоваваме Космоса и неговата помощ. Какъвто и въпрос да си зададем, ние трябва да апелираме за помощ от Космоса: Защо например човек има този или онзи орган? Неговите бели дробове например те могат да бъдат разбрани само ако си представим човешкия ембрион и сакоподобните образувания, които се изпълват с определен вид материална субстанция, после те се отварят навън, и накрая се обособяват като самостоятелен вътрешен орган. Ние научаваме какво представляват белите дробове или който и да е друг орган само ако ги разглеждаме като образувани от един сак, от неговия вътрешен и сляп край. А при орган като стомаха, сакът не се отваря навън, а се вдлъбва навътре. Бели дробове, сърце, бъбреци навсякъде се започва с една сакообразна вдлъбнатина, после сакът уплътнява стените си прекъсва непосредствените си връзки с външния свят и постепенно се превръща в един или друг самостоятелен вътрешен орган.
към текста >>

А при орган като стомаха, сакът не се отваря навън, а се вдлъбва навътре.
Ако продължим нататък и стигнем до вътрешните органи, ще установим как те се изграждат от целия Космос. Изобщо, ако искаме да разберем човека, ние непрекъснато трябва да призоваваме Космоса и неговата помощ. Какъвто и въпрос да си зададем, ние трябва да апелираме за помощ от Космоса: Защо например човек има този или онзи орган? Неговите бели дробове например те могат да бъдат разбрани само ако си представим човешкия ембрион и сакоподобните образувания, които се изпълват с определен вид материална субстанция, после те се отварят навън, и накрая се обособяват като самостоятелен вътрешен орган. Ние научаваме какво представляват белите дробове или който и да е друг орган само ако ги разглеждаме като образувани от един сак, от неговия вътрешен и сляп край. А при орган като стомаха, сакът не се отваря навън, а се вдлъбва навътре. Бели дробове, сърце, бъбреци навсякъде се започва с една сакообразна вдлъбнатина, после сакът уплътнява стените си прекъсва непосредствените си връзки с външния свят и постепенно се превръща в един или друг самостоятелен вътрешен орган.
към текста >>

Бели дробове, сърце, бъбреци навсякъде се започва с една сакообразна вдлъбнатина, после сакът уплътнява стените си прекъсва непосредствените си връзки с външния свят и постепенно се превръща в един или друг самостоятелен вътрешен орган.
Изобщо, ако искаме да разберем човека, ние непрекъснато трябва да призоваваме Космоса и неговата помощ. Какъвто и въпрос да си зададем, ние трябва да апелираме за помощ от Космоса: Защо например човек има този или онзи орган? Неговите бели дробове например те могат да бъдат разбрани само ако си представим човешкия ембрион и сакоподобните образувания, които се изпълват с определен вид материална субстанция, после те се отварят навън, и накрая се обособяват като самостоятелен вътрешен орган. Ние научаваме какво представляват белите дробове или който и да е друг орган само ако ги разглеждаме като образувани от един сак, от неговия вътрешен и сляп край. А при орган като стомаха, сакът не се отваря навън, а се вдлъбва навътре. Бели дробове, сърце, бъбреци навсякъде се започва с една сакообразна вдлъбнатина, после сакът уплътнява стените си прекъсва непосредствените си връзки с външния свят и постепенно се превръща в един или друг самостоятелен вътрешен орган.
към текста >>

„В биологията проблемите най-често възникват тогава, когато се спори за функцията на един орган.
„В биологията проблемите най-често възникват тогава, когато се спори за функцията на един орган. Общо взето, предпоставките за тази функция са неизвестни, за тях все още се гадае.“
към текста >>

„Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“
„Необходимо е да разберем как възникват тези строго специфични качества, как от отделните елементи се изгражда целият орган, защо той се намира точно в тези съотношения с другите органи, как се поддържа специфичността на неговите клетки с помощта на хемостатичните и хемодинамичните фактори, как се постига оптималната интензивност на неговите функции с помощта на централната и периферната нервна система, какви са особеностите на изхранването, които гарантират своевременната секреция, кои въздействия се оказват вредни за настъпването на преходни или трайни функционални смущения.“
към текста >>

231. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Той правеше от своето етерно тяло един орган способен да възприема този свят на боговете.
Човешкото същество потопяваше погледа си в световете на боговете, които предшестваха неговия собствен свят. Боговете му показваха своята определеност и докато той потопяваше погледа си в световете на боговете, можеше да възприема предопределеността на боговете. Той можеше да каже: аз зная откъде идвам, зная с кой свят съм свойствено свързан. Това идваше от факта, че човек можеше да има изходната точка на своята перспектива на самия себе си. Той правеше от своето етерно тяло един орган способен да възприема този свят на боговете. Това, модерният човек не може да го прави. Той може да взе ме изходната точка на своята перспектива само в главата и тя е външна за най-духовната част от етерното тяло. Етерното тяло на главата е нещо хаотично, не е така устроено, както е етерното тяло на останалата част от организма. Ето защо в наши дни, човекът вижда точно физическия свят, по по-прецизен начин от някога но не вижда вече боговете, намиращи се отзад. Но в настоящата епоха, той се подготвя за това по определен начин.
към текста >>

232. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

"/…/ Активният човек е един цялостен човек: в човека на разсъждението, един изолиран орган иска да действа без тялото и против него"* /* Ибид/.
"/…/ Активният човек е един цялостен човек: в човека на разсъждението, един изолиран орган иска да действа без тялото и против него"* /* Ибид/.
към текста >>

233. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Така вие усещате тогава че се свиват във вас вашето космическо съществувание, вашият слънчев и лунен орган.
Когато човешкото същество приближава към земния живот, то има още, знаем това, Слънцето и Луната в себе си. Но малко по малко, Слънцето и Луната се ограничават, свиват се. Имате тогава едно чувство, подобно на това, което изпитвате, ако усещате вашите бели дробове да се свиват във вас. Така вие усещате тогава че се свиват във вас вашето космическо съществувание, вашият слънчев и лунен орган. После, не що се отделя от Слънцето и нещо от Луната. На мястото, на което сте имали преди това Слънцето и Луната в себе си, сега имате пред себе си нещо, което е един вид образ на Слънцето и на Луната. Виждате най-напред пред себе си, светещи, искрящи, две гигантски топки; едната от тези топки е одухотвореното Слънце, другата одухотворената Луна: едната свети с ясна светлина, другата със слаб блясък, с една по-вътрешна топлина, с един стоплящ огън и пазещ, така да се каже, повече егоистично в себе си светлина та.
към текста >>

Съединявайки в един единствен орган двата образа на Слънцето и Луната, ние създаваме нашата форма за бъдещите инкарнации.
Съединявайки в един единствен орган двата образа на Слънцето и Луната, ние създаваме нашата форма за бъдещите инкарнации. Ние си казваме: ти не можеш да се раздробиш в части от целия свят; ти не можеш, все пак, да станеш един слънчев човек и заедно с това до теб, един лунен човек. Трябва да станеш едно единно същество. Но после, за да може да се усети този единен характер, тогава се ражда това единно човешко око, получено от Слънцето и от Луната. Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е метаморфозата във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на единното око получено от Слънцето и от Луната.
към текста >>

234. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност. Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането. Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера. Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах. Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта. Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие. Но в момента, в който той изпитва това душата преминава, така да се каже, земно-телесния елемент, изпитва чрез същите сили своите връзки с останалата част на човечеството.
към текста >>

И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята.
Тогава ние даваме на езика форми, каквито даваме на човешкия език само в междуметията, където казваме "Ах! "/Ah/, когато сме учудени, или казваме "Аз", когато искаме да отведем вниманието върху самите нас. Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско знание. И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята. Ние самите ставаме цветя и цъфтим, така да се каже, с цветята. И докато ние проникваме в цветето лале с нашите душевни сили, ние изразяваме в имагинацията за лалето, това, което се изразява тук на Земята в конфигурация на душата. Ние растем отново и влизаме в това, което е духовно във всички неща.
към текста >>

235. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Далакът като орган на духа-себе във взаимовръзката със сярата.
Същност на външното храносмилане: умъртвяване на етерната и астралната същност в храната. Новооживяване на хранителните вещества чрез човешкото етерно тяло и заземяването им чрез кислорода по пътя към сърцето. Астрализиране чрез бъбреците и формиране на органите във взаимодействието с главовата (нервно-сетивната) система и азота. Обхващане на цялото от аза с помощта на системата на черния дроб и жлъчката. Далакът като орган на духа-себе във взаимовръзката със сярата. Културни и физиологични промени.
към текста >>

236. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието.
В обикновения живот всичко това е потопено в едно общо смътно усещане на живота, но човекът не е здрав през целия си живот и понякога има възможността да почувства отделните си органи. Накратко казано, по време на будното си състояние в земния си живот между раждането и смъртта, усещайки се в своето същество, човекът се чувства свързан с физическото си тяло, с всичко, което е обгърнато от неговата кожа. В този момент обаче, когато човекът не е свързан със своя физически земен живот, във времената, когато е съществувал духовно-душевно преди слизането му във физическото земно битие, той не чувства своето физическо тяло или неговите членове като своя вътрешност, но и тогава има нещо вътрешно. Вече ви споменах как душата изживява вътрешно картинни образи по времето между заспиването и събуждането, макар и тези образи да не се осъзнават. Но в състоянието, в което е душата, преди от духовно-душевното битие да слезе долу във физическото земно съществуване, тя има съзнанието за съвсем друг вътрешен живот. Това съзнание за съвсем друга вътрешност е само покрито, само е забулено чрез това, че в нашето физическо земно битие физическото ни тяло става и орган на познанието. То помрачава душевното виждане навътре, което се проявява, когато душата е свободна от тялото. Това обаче, което душата изживява като своя вътрешност, сега не е затвореното вътре в кожата на физическото тяло, а е организацията на Космоса. И колкото е истина, че тук, във физическото земно битие, човекът като земен човек е свързан със своите бели дробове, стомах, сърце, с всички останали телесни органи, толкова е истина, че в свръхсетивното битие той е свързан с това, което иначе изглежда за нашите очи, за останалите ни сетивни органи като външния свят на Космоса. Това, което за нас е външен свят в земното битие, става вътрешен свят, когато се намираме в извънземното битие. И от свръхсетивното съществуване ние поглеждаме надолу към земното битие, в което се намираме между смъртта и новото раждане.
към текста >>

237. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако имахме само уста, стомах, черва, сърце и бели дробове, не бихме притежавали твърди органи, а самият стомах щеше да е преливащ и подвижен в себе си орган, също белите дробове и сърцето.
Този астрален организъм, доколкото получава своите импулси от бъбречната система, сега се намира във връзка с главовата сетивна система, която е като едно покривало отгоре. И бъбречната, и главовата (нервно-сетивната система) действат непрекъснато така, че това, което чрез сърдечната дейност е течно, преливащо, се формира в обособените органи. Ако имахме само уста, стомах, черва, сърце и бели дробове, не бихме притежавали твърди органи, а самият стомах щеше да е преливащ и подвижен в себе си орган, също белите дробове и сърцето. Всичко това не би могло да бъде твърдо. Тези органи се изграждат от страна на бъбреците и на помощ им идва идващото от главата.
към текста >>

В продължение на седем-осем години един орган, като например стомахът, би бил напълно унищожен.
Органите трябва да се изграждат не само по време на детството, а непрекъснато, защото те непрекъснато биват разрушавани. В продължение на седем-осем години един орган, като например стомахът, би бил напълно унищожен. Неговата субстанция напълно изчезва и отново се обновява. Трябва да съществуват постоянно формиращи сили, които да обновяват тези органи. В детството трябва много повече да се работи върху тях. По-късно обаче тези формиращи сили все още са налице.
към текста >>

По правило сърцето е този орган, който заедно с белите дробове пренася външните субстанции в нашата собствена етерност.
Всмукването чрез лимфните съдове е нещо, което още принадлежи към сърцето. По правило сърцето е този орган, който заедно с белите дробове пренася външните субстанции в нашата собствена етерност. Оттам бъбречната система ги пренася в нашата астралност. А чернодробната система с отделянето на жлъчката пренася цялото в нашия собствен аз. Чернодробната система с жлъчката се среща само при висшето животинско царство, не и при нисшите животни, при тях в телесната им субстанция не е открита дори жлъчна киселина. Чернодробната система с нейното своеобразно устройство на портатната вена и т.н. - това може и анатомично да се види - провежда цялото така, че то да се обхване от аза.
към текста >>

За един орган като далака обикновената физиология и медицина не може да каже много.
За един орган като далака обикновената физиология и медицина не може да каже много. Във всички учебници срещате забележката, че днес не може още нищо да се каже относно далака. Ще го намерите навсякъде, само да потърсите. Това не е и за чудене. Виждате ли, геният на езика тук е всъщност по-мъдър от науката в тази област. В този случай английският езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския език е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2].
към текста >>

Сплин е извънредно добро наименование, което насочва точно към духовното, за което далакът е съответният орган.
Това вече навлиза напълно в духовното. Само че е така, че човек трябва да го понесе. Повечето хора не могат да понасят истински духовното и поради това чрез дейността на далака те не се поощряват за занимания в духовността, в спиритуалното, а стават «spleenig»[3] особени, налудничави. Те биват настроени именно надолу. «Spleen» не е нищо друго освен дух, който, вместо да отива в главата, се заплита в червата. Сплин е извънредно добро наименование, което насочва точно към духовното, за което далакът е съответният орган.
към текста >>

238. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Вземете един орган като сърцето (виж рис.
Вземете един орган като сърцето (виж рис. 13, светло). И там приблизително след седем, осем години се извършва такава подмяна. Сърцето се обновява. Става ново. Това, което виждате при ноктите на пръстите си, че растат навън, постоянно растат, след като се отрежат, това е така при целия човек, т.е.
към текста >>

Той диагностицира така, че предпочита отвън да очертае контурите на сърцето, на това, което е готов физически орган.
Той диагностицира така, че предпочита отвън да очертае контурите на сърцето, на това, което е готов физически орган. Не става въпрос толкова да се види външния готов орган, защото той е просто един орган, който винаги се променя и подменя. И това подменяне е вътрешно подвижно и ако го начертая, е всъщност все едно, че чертая светкавица, то се намира в непрекъсната подвижност. Ако искам да разбера човека, трябва да го обхвана в неговата подвижност. А тази подвижност днес я намирам само когато разбера целия свят и въз основа на това също и човека. Това се представя пред нас; всичко трябва да премине в подвижно познание.
към текста >>

Не става въпрос толкова да се види външния готов орган, защото той е просто един орган, който винаги се променя и подменя.
Той диагностицира така, че предпочита отвън да очертае контурите на сърцето, на това, което е готов физически орган. Не става въпрос толкова да се види външния готов орган, защото той е просто един орган, който винаги се променя и подменя. И това подменяне е вътрешно подвижно и ако го начертая, е всъщност все едно, че чертая светкавица, то се намира в непрекъсната подвижност. Ако искам да разбера човека, трябва да го обхвана в неговата подвижност. А тази подвижност днес я намирам само когато разбера целия свят и въз основа на това също и човека. Това се представя пред нас; всичко трябва да премине в подвижно познание. Преди всичко още в училище трябва да започнем с подвижността.
към текста >>

239. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Когато забележим, че човекът страда например от главоболие, трябва да си кажем, че може би трябва да лекуваме някой вътрешен орган, не само главата, а също и някой орган, лежащ далеч от главата.
Когато забележим, че човекът страда например от главоболие, трябва да си кажем, че може би трябва да лекуваме някой вътрешен орган, не само главата, а също и някой орган, лежащ далеч от главата. В пространствения организъм, който носим, всичко е взаимосвързано.
към текста >>

И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и.
Но така е и с етерния времеви организъм, който е особено динамичен в ранната детска възраст на човека, но остава в движение и през целия живот и в него има сили, които действат например по следния начин. Да предположим, че някой като тридесет и пет годишен има възможността да навлезе в нова жизнена ситуация. Ако той е дорасъл за тази жизнена ситуация, така че да е в състояние да постъпи правилно, може да си спомни, че някога, може би като дванадесетгодишен или като осемгодишен е научил най-важното от това, което му предлага възможността сега лесно да се справи в тази ситуация. И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и. Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган. Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл. Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
към текста >>

Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган.
Но така е и с етерния времеви организъм, който е особено динамичен в ранната детска възраст на човека, но остава в движение и през целия живот и в него има сили, които действат например по следния начин. Да предположим, че някой като тридесет и пет годишен има възможността да навлезе в нова жизнена ситуация. Ако той е дорасъл за тази жизнена ситуация, така че да е в състояние да постъпи правилно, може да си спомни, че някога, може би като дванадесетгодишен или като осемгодишен е научил най-важното от това, което му предлага възможността сега лесно да се справи в тази ситуация. И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и. Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган. Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл. Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство. При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата. Така духовната наука, както се има предвид тук, антропософската наука за духа е това, което може да даде основата за истинското, действително изкуство за възпитанието.
към текста >>

Ако детето се наблюдава правилно по един фин, не груб начин - най-добре, докато е още кърмаче, но и до смяната на зъбите, се разбира, че то изцяло представлява един сетивен орган.
В душата се проявяват друг вид паметни сили. Детето започва да се отнася по друг начин към своето обкръжение. И ако можем да наблюдаваме духовно, а не само физически, трябва да кажем и че това, което виждаме в душата на детето от приблизително седмата до четиринадесетата година, е било преди това в неговия физически организъм, било е още дейност, която е свързана със смяната на зъбите, но също и с различни други процеси в човешкия организъм, и която през седмата година престава да се проявява по физически начин, а започва да действа душевно. Можем следователно да кажем, че ако искаш да прецениш това, което действа като особени сили в душевността на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, трябва да погледнеш какво е действало физически в детето от раждането му до смяната на зъбите. Тук работят душевните сили, които още във физическия организъм се проявяват душевно-духовно. Ако детето се наблюдава правилно по един фин, не груб начин - най-добре, докато е още кърмаче, но и до смяната на зъбите, се разбира, че то изцяло представлява един сетивен орган. По фин начин детето е един вид опипващо око. Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има един вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ. То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така. Искам да го кажа образно. Да вземем кърмачето.
към текста >>

То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така.
Можем следователно да кажем, че ако искаш да прецениш това, което действа като особени сили в душевността на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, трябва да погледнеш какво е действало физически в детето от раждането му до смяната на зъбите. Тук работят душевните сили, които още във физическия организъм се проявяват душевно-духовно. Ако детето се наблюдава правилно по един фин, не груб начин - най-добре, докато е още кърмаче, но и до смяната на зъбите, се разбира, че то изцяло представлява един сетивен орган. По фин начин детето е един вид опипващо око. Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има един вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ. То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така. Искам да го кажа образно. Да вземем кърмачето. Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган. То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган. Цялата му организация има сетивна природа и тя се излъчва в целия организъм на детето.
към текста >>

Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган.
По фин начин детето е един вид опипващо око. Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има един вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ. То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така. Искам да го кажа образно. Да вземем кърмачето. Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган. То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган. Цялата му организация има сетивна природа и тя се излъчва в целия организъм на детето. Поради това до седмата си година детето е предразположено вътрешно да отразява всичко протичащо в неговото обкръжение и да се разгръща според него. Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество. И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето.
към текста >>

То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган.
Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има един вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ. То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така. Искам да го кажа образно. Да вземем кърмачето. Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган. То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган. Цялата му организация има сетивна природа и тя се излъчва в целия организъм на детето. Поради това до седмата си година детето е предразположено вътрешно да отразява всичко протичащо в неговото обкръжение и да се разгръща според него. Който с това сетиво, което фино се изгражда, когато човек същевременно може да изследва, да наблюдава духовнонаучно едно дете как то отнася към себе си всеки жест, който прави някой в неговото обкръжение, как вътрешно го повтаря и само иска да го направи, как детето изцяло живее в това, което хората в неговото обкръжение правят, той вижда, че до смяната на зъбите детето е подражателно същество. И от това подражание произлиза най-важната дарба за първия жизнен период на детето. Появява се човешкият говор, който изцяло почива на факта, че детето се вживява в това, което хората в неговото обкръжение представляват и вършат, и чрез подражанието то вътрешно се напасва на случващото се около него и изгражда говора.
към текста >>

Когато се казва, че детето е изцяло сетивен орган до седмата си година, трябва да се разбира, че след смяната на зъбите, след седмата година принципът на сетивното схващане пристъпва повече към повърхността на човешката организация и се отдръпва от вътрешността.
Когато се казва, че детето е изцяло сетивен орган до седмата си година, трябва да се разбира, че след смяната на зъбите, след седмата година принципът на сетивното схващане пристъпва повече към повърхността на човешката организация и се отдръпва от вътрешността. Но при детето е още така, че сетивните впечатления не могат да навлязат още в сетивните органи, подреждайки и регулирайки. Виждаме, че от смяната на зъбите до половата зрялост детето иска да се отдаде душевно на цялата си сетивна организация, но още не взима от вътре навън участие в тази сетивна организация. Участието в сетивната организация отвътре прави хората интелектуални. Такива интелектуални хора ставаме едва след половата зрялост. Всъщност едва тогава сме предразпложени да преценяваме света с интелекта по правилен начин.
към текста >>

240. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган.
Когато се викне на детето, трябва да помислим, че то още не е организирано като възрастния. Възрастният има своите сетивни органи на повърхността на своя организъм. Той владее това, което му предават сетивните органи със своя интелект. От вътре навън той противопоставя на сетивните впечатления напълно развитата воля. Детето е изцяло отдадено на външния свят. То е, ако мога така да се изразя не образно, а съвсем реално, изцяло сетивен орган. Искам съвсем ясно да кажа: Нека наблюдаваме едно кърмаче. Погледнем ли го с външното познание, ни се струва, като че ли то чувства, разглежда света точно както възрастния човек, само неговият интелект и волята му още не са така изградени както при възрастния. Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето. Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете.
към текста >>

Вътрешно детето е изцяло сетивен орган.
Възрастният чувства вкуса само с езика и небцето. Това, което при възрастния се намира вече на повърхността на организма, при детето то пронизва организма много по-дълбоко навътре. Детето в известна степен става изцяло вкусово усещане, когато възприема храната, става изцяло светлинно усещане, когато проникнат в очите му светлината и цветовете. Не говоря само образно, това е реалност. Когато детето е изложено на светлината, тя вибрира не само през нервната му система, а вибрира в дишането, в кръвоносната система, вибрира през целия организъм така, както светлината действа в окото на възрастния. Вътрешно детето е изцяло сетивен орган. И както окото е отдадено на света, изцяло живее в светлината, така детето изцяло живее в своето обкръжение. То носи духа в себе си, за да поеме с целия си организъм това, което живее в неговото физическо обкръжение. Затова, когато викнем на детето, неговият организъм се поставя в напълно определена дейност. Чрез това, че го навикваме, вътре в детето нещо вибрира много по-силно, отколкото при възрастния, който има противопоставящи се сили, раздвижващи се вътре в него. И това, което като стрес се отразява на душевно-духовния живот на детето, се пренася непосредствено върху телесната организация.
към текста >>

Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение. Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява. Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи. Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>

Детето сега не е повече изцяло сетивен орган, но макар то да е преместило сетивните си усещания на повърхността, цялата му душа е вътре в тях.
Не защото нещата му изглеждат добри или лоши сами по себе си според интелекта, а защото възпитателят ги намира за такива. Това е, за което става въпрос при истинското правилно възпитание. Става въпрос, че всичко морално и религиозно трябва да се даде на детето в периода от смяната на зъбите до половата зрялост от хората. Човешкото отношение на учителя, на възпитателя е това, за което става въпрос. Каквото вярваме, че ще предадем на детето, като апелираме към способността му за преценка, му го поднасяме така, че всъщност много неща се убиват вътрешно в детето. Детето сега не е повече изцяло сетивен орган, но макар то да е преместило сетивните си усещания на повърхността, цялата му душа е вътре в тях. А от интелектуалното не произлиза нищо, чрез което сетивата се регулират органично, правят се закономерни, а то може да се отдаде на саморазбиращия се авторитет, на възпитаващата личност точно когато всичко му се поднесе в одушевени образи.
към текста >>

241. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин.
Само когато се разгледат нещата в смисъла на този образ, се изгражда правилна представа за духовността и ролята на тялото при човешкото мислене. Накратко, в земното битие няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване. По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н. В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин. Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган. Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет. Точно това е характерното, че по време на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено възприятие.
към текста >>

Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган.
Само когато се разгледат нещата в смисъла на този образ, се изгражда правилна представа за духовността и ролята на тялото при човешкото мислене. Накратко, в земното битие няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване. По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н. В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин. Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган. Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет. Точно това е характерното, че по време на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено възприятие.
към текста >>

Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет.
Накратко, в земното битие няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване. По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н. В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин. Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган. Никога не можем да кажем, че възприемаме някой вътрешен орган, както възприемаме някой външен предмет. Точно това е характерното, че по време на земното съществуване ние не познаваме телесната си вътрешност чрез непосредствено възприятие.
към текста >>

242. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Както простиращото се надолу ухо го преобразуваме в апарат за ориентиране и вървене, така, но не толкова силно, преобразуваме и говорния и певческия орган.
В това, че на Земята можем да вървим, ние се нагаждаме към гравитационната земна сила. Това е тежестта, преобразуваното ухо, както казах. По подобен начин чувстваме, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване. Тук, на тази Земя, ние първо нагаждаме нашите говорни органи на човешкия говор. В заложбата между смъртта и новото раждане ние поемаме в нас Логоса, Мировото слово, Мировия говор и от този мирови говор е формиран и целият ни говорен апарат. Както простиращото се надолу ухо го преобразуваме в апарат за ориентиране и вървене, така, но не толкова силно, преобразуваме и говорния и певческия орган. При ухото остава само вярно отражение, бих казал, на това, което се е образувало в духовния свят в предземното съществуване; при говорния орган нещата се намират по средата. Ние се учим да говорим едва на Земята. Но това всъщност е една илюзия. В действителност Мировият говор образува нашия ларинкс и всичките ни говорни и певчески органи. Само че ние забравяме Мировия Логос, когато се приближаваме към Земята и преминаваме през ембрионалния живот.
към текста >>

При ухото остава само вярно отражение, бих казал, на това, което се е образувало в духовния свят в предземното съществуване; при говорния орган нещата се намират по средата.
Това е тежестта, преобразуваното ухо, както казах. По подобен начин чувстваме, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване. Тук, на тази Земя, ние първо нагаждаме нашите говорни органи на човешкия говор. В заложбата между смъртта и новото раждане ние поемаме в нас Логоса, Мировото слово, Мировия говор и от този мирови говор е формиран и целият ни говорен апарат. Както простиращото се надолу ухо го преобразуваме в апарат за ориентиране и вървене, така, но не толкова силно, преобразуваме и говорния и певческия орган. При ухото остава само вярно отражение, бих казал, на това, което се е образувало в духовния свят в предземното съществуване; при говорния орган нещата се намират по средата. Ние се учим да говорим едва на Земята. Но това всъщност е една илюзия. В действителност Мировият говор образува нашия ларинкс и всичките ни говорни и певчески органи. Само че ние забравяме Мировия Логос, когато се приближаваме към Земята и преминаваме през ембрионалния живот. А това, което е навлязло в несъзнателното, го опресняваме тук, когато си усвоим човешкия говор.
към текста >>

Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум.
И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята. Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание. Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване. Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът. О, не, не е така. Достатъчен е здравият човешки разум и човек ще разбере, че ухото всъщност е небесен орган, това ще го разбере със здравия си човешки разум. Такъв факт може да се открие само чрез ясновидското изследване, но когато вече е открит, той може да бъде прозрян. Само че е необходимо човек да осмисли и да почувства нещата. А познанието, постигнато чрез разбирането със здравия човешки разум на даденото от духовния свят, не ясновиждането, а познанието, то изгражда духовните очи след смъртта. Ясновидецът също трябва да си изгради тези духовни очи, като и другият човек. Това, което се постига чрез имагинативното съзнание, което се съзерцава, изчезва за съзнанието след няколко дни.
към текста >>

243. Съдържание GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Човешкото сърце като уравновесяващ орган за дихателния и кръвноциркулаторен ритъм.
Летните и зимни действия се неутрализират взаимно в будността и съня на човека. Човешкото сърце като уравновесяващ орган за дихателния и кръвноциркулаторен ритъм. Природна необходимост и човешка свобода. Духовното познание е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
към текста >>

244. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В нашия пространствен организъм ние съвсем не можем произволно да отдалечим един или друг орган, например не можем да отдалечим част от нашето лице, без да разкъсаме самото тяло; по същия начин ние не сме в състояние да отделим от човека нещо, което протича в едната или друга посока на времето.
В нашия пространствен организъм ние съвсем не можем произволно да отдалечим един или друг орган, например не можем да отдалечим част от нашето лице, без да разкъсаме самото тяло; по същия начин ние не сме в състояние да отделим от човека нещо, което протича в едната или друга посока на времето.
към текста >>

245. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят.
Нека да си представим, че сме успели да се абстрахираме от целия външен свят, доколкото той е съставен от цветове, звуци, ухания и т.н., и сме насочили вниманието си изключително върху процесите, които се разиграват в самите сетивни органи. Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание. Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото. Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят. Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете. Така можем да изброим всички сетива. Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
към текста >>

Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт.
И тогава изведнъж забелязваме, че дихателният процес, т.е. вдишването, проникването и разпределянето на въздуха в човешкия организъм, както и издишването, действуват в целия организъм. Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата. И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм. Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>

Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм. Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>

246. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

За тази цел ние трябва да си изработим нов духовен слухов орган, едно ново духовно ухо за незатихващото откровение на Логоса, за незатихващото му откровение в самото човешко същество.
И в нея ще намерим записани всички подробности от развитието на човечеството. Само че тогава, скъпи мои приятели, ние ще трябва да пожертвуваме нещо от себе си в името на човечеството и неговото развитие. Да, тогава нашата съзерцаваща душа ще се свърже с онази духовна сила, която постоянно тласка човечеството напред по неговия път. И именно защото човечеството е в едно непрекъснато развитие, пред нас блясва истинската задача: всяка нова епоха трябва да изживява по свой начин както Мистерията на Голгота, така и Мистерията на Коледата. Едва тогава ние ще се извисим до непосредственото усещане за онзи Дух, който си избра Исусовото човешко тяло, за да се роди във Витлеем; онзи Дух, който обеща: И ето, аз съм с вас през всичките дни до края на света. За тази цел ние трябва да си изработим нов духовен слухов орган, едно ново духовно ухо за незатихващото откровение на Логоса, за незатихващото му откровение в самото човешко същество. Нека да се вслушаме в инспирациите на този човешки Бог, както и на времето хората се научиха да се вслушват в инспирациите на „Годишния Бог".
към текста >>

247. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Но в случай, че разгледаме слуховия орган като продължение на ухото в посока към мозъка, ние също стигаме до едно относително цяло.
А дали те действуват и в пространството около човека? Да, в известен смисъл те действуват и вън от него. Моля да не бъда разбран погрешно. Нещата винаги са относителни. Ако вникнем в процесите на човешкото ухо, ще установим, че те представляват едно относително цяло. Но в случай, че разгледаме слуховия орган като продължение на ухото в посока към мозъка, ние също стигаме до едно относително цяло. Ако съединим външното и вътрешното ухо, ние отново стигаме до едно по-голямо относително цяло, което вече принадлежи към главата, а тя на свой ред принадлежи на целия организъм. Стремежът към един цялостен и всеобхватен възглед, включващ в себе си всички сили и закони, действуващи в човешкия организъм, винаги ни води до подобни резултати.
към текста >>

248. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче в средата между „горе" и „долу" се намира онзи човешки орган, който в най-голяма степен се стреми към равновесие, защото както отгоре, така и отдолу, той е пронизван от противоположни природни сили.
В човешкия организъм обаче противоположните процеси се разпределят равномерно и постигат взаимно равновесие. Да, при човека противоположните процеси протичат успоредно, наслояват се и действуват едновременно. Но равновесието, до което стигат те, не може да ни стане ясно, ако не разделим „средната" или ритмична система на човека на още две части. Става дума за дихателния ритъм и за кръвноциркулаторния ритъм. Така ние говорим за „горна" и „долна" ритмична система. Обаче в средата между „горе" и „долу" се намира онзи човешки орган, който в най-голяма степен се стреми към равновесие, защото както отгоре, така и отдолу, той е пронизван от противоположни природни сили.
към текста >>

Онзи орган в човешкото тяло, който представлява същинската арена на равновесието, е сърцето.
Онзи орган в човешкото тяло, който представлява същинската арена на равновесието, е сърцето. Динамичните взаимодействия между „горе" и „долу" намират тук своята уравновесеност и хармония. Само че човешкото сърце далеч не е онази помпа, както си го представя днешната физиология. Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на човека. Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм. В дадена географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване.
към текста >>

Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на човека.
Онзи орган в човешкото тяло, който представлява същинската арена на равновесието, е сърцето. Динамичните взаимодействия между „горе" и „долу" намират тук своята уравновесеност и хармония. Само че човешкото сърце далеч не е онази помпа, както си го представя днешната физиология. Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на човека. Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм. В дадена географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване. При човека положението е точно такова. Човекът носи в себе си част от природата. Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата.
към текста >>

249. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта. По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят. В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този човек. В течение на живота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние. Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното. Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
към текста >>

250. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И нашият мислителен орган е само нещо такова, което черпи от космическия резервоар с мисле-сили, което приема в себе си мислите.
Мислите са разпространени по цялата Вселена. Мислите - това са тези сили, които управляват хода на нещата. И нашият мислителен орган е само нещо такова, което черпи от космическия резервоар с мисле-сили, което приема в себе си мислите. Така, че не трябва да говорим за мислите така, че те, видите ли, са нещо принадлежащо само на човека. За мислите ние трябва да говорим изхождайки от съзнанието за това, че мислите са мирови сили, господстващи във Вселената и разпространени по целия Космос. Но това не значи, че мислите просто така витаят наоколо: те винаги са носени от някакви същества, които ги изработват. И, което е най-важното, това е, че те биват носени не винаги от едни и същи същества, не винаги от еднакви същества.
към текста >>

251. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Впрочем във вчерашната си открита лекция аз казах, че сърцето на човека представлява един подсъзнателен сетивен орган.
Впрочем във вчерашната си открита лекция аз казах, че сърцето на човека представлява един подсъзнателен сетивен орган. Само благодарение на сърцето главата възприема онези физически процеси, които се разиграват в гърдите и долната част на тялото. Както чрез очите ние възприемаме външните процеси в сетивния свят, така и човешкото сърце фактически е сетивния орган по отношение на споменатите функции. Чрез сърцето главата – и по-точно малкият мозък – подсъзнателно възприема как кръвта се подхранва от преработените хранителни средства, как функционират бъбреците, черният дроб и така нататък. За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра.
към текста >>

Както чрез очите ние възприемаме външните процеси в сетивния свят, така и човешкото сърце фактически е сетивния орган по отношение на споменатите функции.
Впрочем във вчерашната си открита лекция аз казах, че сърцето на човека представлява един подсъзнателен сетивен орган. Само благодарение на сърцето главата възприема онези физически процеси, които се разиграват в гърдите и долната част на тялото. Както чрез очите ние възприемаме външните процеси в сетивния свят, така и човешкото сърце фактически е сетивния орган по отношение на споменатите функции. Чрез сърцето главата – и по-точно малкият мозък – подсъзнателно възприема как кръвта се подхранва от преработените хранителни средства, как функционират бъбреците, черният дроб и така нататък. За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък. Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”.
към текста >>

За “горния човек” сърцето е един сетивен орган.
Впрочем във вчерашната си открита лекция аз казах, че сърцето на човека представлява един подсъзнателен сетивен орган. Само благодарение на сърцето главата възприема онези физически процеси, които се разиграват в гърдите и долната част на тялото. Както чрез очите ние възприемаме външните процеси в сетивния свят, така и човешкото сърце фактически е сетивния орган по отношение на споменатите функции. Чрез сърцето главата – и по-точно малкият мозък – подсъзнателно възприема как кръвта се подхранва от преработените хранителни средства, как функционират бъбреците, черният дроб и така нататък. За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък. Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”. През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се мисли днес, а целия човек и най-вече неговите чувства. И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
към текста >>

И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра.
Впрочем във вчерашната си открита лекция аз казах, че сърцето на човека представлява един подсъзнателен сетивен орган. Само благодарение на сърцето главата възприема онези физически процеси, които се разиграват в гърдите и долната част на тялото. Както чрез очите ние възприемаме външните процеси в сетивния свят, така и човешкото сърце фактически е сетивния орган по отношение на споменатите функции. Чрез сърцето главата – и по-точно малкият мозък – подсъзнателно възприема как кръвта се подхранва от преработените хранителни средства, как функционират бъбреците, черният дроб и така нататък. За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък. Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”. През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се мисли днес, а целия човек и най-вече неговите чувства. И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
към текста >>

Ако някога науката отново достигне действителните истини за тези неща, хората ще са удивени – макар че тогава изследванията няма да се извършват по онзи груб начин, както това става с помощта на днешните инструменти – как по един съвсем друг начин ще се установи, че човешката кръв е друга, че човешкото храносмилане е друго, в зависимост от това, дали навън е Януари или Септември, така че сърцето – като сетивен орган – ще се превърне в един чуден барометър за протичането на годината в човешкия двигателно-веществообменен организъм.
Само за абстрактно мислещия човек процесите в нашия организъм са едни и същи през цялата година. Ако някога науката отново достигне действителните истини за тези неща, хората ще са удивени – макар че тогава изследванията няма да се извършват по онзи груб начин, както това става с помощта на днешните инструменти – как по един съвсем друг начин ще се установи, че човешката кръв е друга, че човешкото храносмилане е друго, в зависимост от това, дали навън е Януари или Септември, така че сърцето – като сетивен орган – ще се превърне в един чуден барометър за протичането на годината в човешкия двигателно-веществообменен организъм. Ето в какво беше възпитаван ученикът на Митра: Да възприема в самия себе си годишния ход чрез организацията на сърцето, чрез науката на сърцето, с чиято помощ той вниква в процесите на метаморфозиралите хранителни средства и в поглъщането им от кръвта. И в това, което бива възприемано по този начин, вътре в човека, във вътрешните движения на човека намира израз целият годишен кръговрат на външната природа.
към текста >>

И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки, животните и животинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган.
И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки, животните и животинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган. Човекът носи в себе си животинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си мислим. И всичко онова, което някогашният ученик на Митра можеше да възприеме чрез сърцето, чрез своята наука на сърцето, всичко то не може да бъде представено по друг начин, освен чрез бика. И силите, които действуваха чрез двигателно-веществообменния човек и които можеха да бъдат само възпирани от горния човек, тези сили бяха представяни чрез всичко онова, което фигурираше около бика като скорпион, като змия. И в своята незавършеност същинският човек е седнал отгоре и излъчва примитивна мощ докато с Михаиловия меч пробожда гърлото на бика. Обаче какво точно бива победено, според както то е изобразено в хода на годината, това знаеше само онзи, който беше преминал през съответното обучение.
към текста >>

252. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Лъвът е именно изцяло гръден орган.
Лъвът е именно изцяло гръден орган. Той е действително животното, което в неговата външна форма, в начина на неговия живот изразява напълно ритмичната система. Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове.
към текста >>

Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става никаква птица; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното естество, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното естество, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една птица.
Естествено, колкото и високо да повдигнем кравата, тя не става никаква птица; обаче когато същевременно бихме могли да пропуснем из предвид главата като физически орган първо като я пренесем във въздуха, който е непосредствено близо до Земята, като я пренесем във въздушно-влажното, и когато едновременно бихме могли да приведем това в едно преобразуване на нейната етерна форма, която сега би била подходяща за влажното естество, и след това бихме я издигнали по-нататък и бихме я довели до астралното естество, тогава там високо горе кравата би се превърнала в една птица. Астрално тя би се превърнала в птица.
към текста >>

253. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Обаче до пълното съзнание може да го доведе само духовното виждане и аз мога да Ви опиша това духовно виждане само така: Онзи, който познава тази тайна за човека от днешната наука на посвещението, а именно, че всъщност най-главният, най-същественият орган, който се нуждае от физическо вещество, е главата, за да обработи това физическо вещество с духовните сили, и който знае по-нататък, че в човешката система на крайниците и на обмяната на веществата същественото е духовното вещество, което се нуждае от физическите сили, от силите на тежестта, на притеглянето, от силите на равновесието и от другите физически сили, за да съществува, онзи, който прозира по този начин духовно тайната на човека и след това насочи поглед обратно върху човешкото земно съществувание, той чувствува самия себе си бидейки човек като извънредно голям длъжник по отношение на Земята.
Който насочва поглед върху здравия и болния човек, ще може много скоро да разбере това различаване, ако въобще иска да има работа с истината, а не с външното явление. Това, което действува тук, поради кое то човекът се чувствува благодарение на факта, че той е едно така устроено същество, както аз го представих, то остава първо именно в подсъзнанието при обикновеното днешно съзнание. То съществува вече там. Там то се явява като един вид настроение, като жизнено настроение на човека. Обаче до пълното съзнание може да го доведе само духовното виждане и аз мога да Ви опиша това духовно виждане само така: Онзи, който познава тази тайна за човека от днешната наука на посвещението, а именно, че всъщност най-главният, най-същественият орган, който се нуждае от физическо вещество, е главата, за да обработи това физическо вещество с духовните сили, и който знае по-нататък, че в човешката система на крайниците и на обмяната на веществата същественото е духовното вещество, което се нуждае от физическите сили, от силите на тежестта, на притеглянето, от силите на равновесието и от другите физически сили, за да съществува, онзи, който прозира по този начин духовно тайната на човека и след това насочи поглед обратно върху човешкото земно съществувание, той чувствува самия себе си бидейки човек като извънредно голям длъжник по отношение на Земята. Защото от една страна той трябва да си каже: за да мога да поддържам моето човешко същество, аз се нуждая от определени условия, обаче чрез тези условия аз ставам всъщност длъжник на Земята. Аз непрестанно извличам нещо от Земята. Човек стига именно до там, да си каже: Това, което нося в себе си като духовно вещество през време на земното съществувание, от него се нуждае всъщност Земята. Когато мина през смъртта, аз би трябвало да го оставя на Земята, защото за нейното възобновяване Земята непрестанно се нуждае от духовно вещество. Но човекът не може да стори това, защото през времето след смъртта не би могъл да измине своя човешки път.
към текста >>

254. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на гърдите.
И преминавайки по-нататък към Лунната метаморфоза на Земята, едвам тогава, понеже Луната /старата Луна/ представлява водната /течната/ метаморфоза, понеже Луната е течна и едвам в по-късно време добива роговидна консистенция от сега нататък човекът се нуждае от другите органи по-надолу от гърдите. Образува се заложбата на храносмилателната система. През време на старата Слънчева епоха имаме въздухообразно състояние на материята, провълнувано и просветлено от светлината, човекът се нуждае също за своето хранене само от един дихателен апарат, който е затворен надолу; човекът се състои от орган на главата и орган на гърдите. Сега през време на Лунната епоха той си присъединява храносмилателния апарат, храносмилателната система. С това обаче човекът става едно същество състоящо се от глава, гърди и долно тяло. И понеже всичко в старата Луна е още течно вещество, човекът има чрез тази Лунна епоха израстъци, с които се движи плувайки през водата. За ръце и крака може да се говори едвам през време на Земната епоха, когато действува гравитационната сила и оформя онова, което се поставя преди всичко в посоките на притегателната сила, крайниците. Това принадлежи следователно едвам на Земната епоха.
към текста >>

И през време на Земната епоха, когато човекът развива своите крайници, притеглянето и земния магнетизъм, тогава също костенурките, нека вземем тях като представители издават тяхната глава от черупката си вече като един орган на крайниците отколкото като глава.
И през време на Земната епоха, когато човекът развива своите крайници, притеглянето и земния магнетизъм, тогава също костенурките, нека вземем тях като представители издават тяхната глава от черупката си вече като един орган на крайниците отколкото като глава. И така ние можем също да разберем, как при земноводните животни и при влечугите тази глава е устроена недодялано. Тя е всъщност действително така устроена, че имаме напълно чувството както е също правилно тук от устата се влиза веднага направо в стомаха. Тук няма много посредничество.
към текста >>

И главата е първият орган, който се образува в човешкия зародиш в една форма, която е вече подобна на по-късната човешка форма.
И това отново е свързано с обстоятелството, което аз често съм Ви обяснявал, че след като е напуснал Земя та минавайки през вратата на смъртта, човекът всъщност разпилява своята глава, че тогава неговият останал организъм, естествено що се отнася за неговите сили, а нещо се отнася за неговата материя, бива преобразуван в глава на следващото земно съществувание. Следователно човекът се стреми всъщност към главата, когато се стреми надолу към Земята. И главата е първият орган, който се образува в човешкия зародиш в една форма, която е вече подобна на по-късната човешка форма. Фактът, че всичко това е така, е свързан с обстоятелството, че това образуване на главата е вътрешно свързано с това, което действува и тъче в летящия свят, чрез който човекът е всъщност привлечен от свръхсетивното в сетивното съществувание.
към текста >>

В средата на човешката глава в мозъка съществува един орган имащ формата на пирамида, епифизната жлеза.
Ако проследим еволюцията на Земята топлинната метаморфоза, въздухообразната метаморфоза, водната /течната/ метаморфоза, минералната, земната метаморфоза -; човешката глава е минала през всички тези метаморфози, минала е през минералната метаморфоза първо външно в разпадащия се, обаче всъщност все още проникнат от известна жизненост скелет на главата. Но тази човешка глава е минала през земната минерална метаморфоза по един много по-явен начин. В средата на човешката глава в мозъка съществува един орган имащ формата на пирамида, епифизната жлеза. Тази епифизна жлеза намираща се близо до четирихълмовото тяло и до зрителния хълм отделя от себе си така наречения мозъчен пясък, лимоненожълти камъчета, които лежат подобно на купчинки на единия край на епифизната жлеза и които действително са минералното в човешката глава. Ако те не се намираха там, ако човекът нямаше в себе си този мозъчен пясък, това минерално естество, тогава той става един идиот или един кретен. Епифизната жлеза е относително голяма при нормалните хора. При кретените са намерени вече епифизни жлези имащи големината на конопеното семе. Такива жлези не могат да отделят никакъв мозъчен пясък.
към текста >>

255. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган.
По тяхната природа тези Ундини се различават от Гномите. Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган. Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание.
към текста >>

Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението.
Вие ще намерите навсякъде писано от материалистичната наука: растението се корени в почвата, отгоре то развива своите листа, накрая цвета, в цвета тичинките, след това плодното коленце и след това по правило се получава прашец от тичинките на друго растение и плодното коленце бива оплодено. Чрез това се ражда семето на новото растение. Така е описано това навсякъде. Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението. И това не може да се счита по друг начин, докато хората остават в областта само на материалното, защото там наистина този процес изглежда действително като едно оплождане. Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е. размножението на растението, ние трябва да имаме съзнанието, че първо от това, което великите химици. Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на растението, идейната форма на растението, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите. Там долу се намира тази форма на растението.
към текста >>

Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган!
Удините пренасят действията на химическия етер в растенията, Силфите пренасят действията на светлинния етер, духовете на огъня пренасят действията на топлинния етер в цвета на растенията. И прашецът на растенията, прашецът от цвета на растенията, той представлява така да се каже малкото корабче, което служи на духовете на огъня за пренасяне на топлината в семето. Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце. И това, което се образува тук в плодното коленце, то е в цялост мъжкият принцип, който идва от Космоса. Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган! В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе. Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението. Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението.
към текста >>

256. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган.
Обгърнете с поглед първо кръвта съвсем отделно от останалия човешки организъм, как тя тече през артериите, обгърнете с поглед формата, да речем следователно, системата на артериите и това, което се присъединява към нея като система на мускулите, като костна система и така нататък, следователно това, което е твърдо образуване, и това, което тече като течно вещество през него. Останете при течното състояние, при кръвта; в човешкия организъм съществуват също и други течности, но останете при кръвта. В тази течаща течност, какви процеси стават непрестанно в нея? В нея непрестанно стават процеси. Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган. В какво се превръща то там? То се превръща в импулс на възпалителните явления. Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната кръв. Това, което се явява като възпаление, това са процеси проникнали на неподходящи места, т.е. на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв.
към текста >>

257. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите.
Обаче когато последната долна част на неговата земна форма е изгубена, вече се е развило нещо, което, бих могъл да кажа, е една чудесна духовна форма, която в себе си е едно копие на цялата мирова сфера и която е същевременно образецът на бъдещата глава, която човекът ще носи на себе си. Тук човекът е втъкан в една дейност, в която участвуват не само Съществата на по-нисшите йерархии, а и тези на най-висшата йерархия Серафими, Херувими и Престоли. Какво става тук? Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата. Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите. Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници. Обаче в момента, в който ние мислим не само с главата, а започваме да мислим например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата. Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги мислим само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
към текста >>

Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги мислим само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата. Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите. Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници. Обаче в момента, в който ние мислим не само с главата, а започваме да мислим например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата. Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги мислим само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
към текста >>

258. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Постепенно стигаме до познанието, че всяко кристалообразно, намиращо се вътре в Земята, представлява един космически сетивен орган на Земята.
Да си спомним очите на насекомите, тези фасетни очи, които са разделени на множество сектори и които разлагат на множество отделни части всичко, което се приближава отвън към тях. Ако пожелаем, можем да си представим - и трябва да си представим, - че съществуващите безброй кварцови и други подобни образувания на повърхността на Земята сякаш са очи на Земята, предназначени вътрешно да се отразява и вътрешно да се възприема космическото обкръжение. Постепенно стигаме до познанието, че всяко кристалообразно, намиращо се вътре в Земята, представлява един космически сетивен орган на Земята.
към текста >>

259. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници. Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си. След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници. Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата. А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно. Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>

260. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И ако вие бихте протегнали орган, какъвто сте имали по това време - което, впрочем, така е и било, - сравнявайки го с днешните палци, би могло дотолкова да го протегнете, че той съвсем би изчезнал и ръката също би могла да се протегне дотолкова, че съвсем да се изтъни и т.н.
В Лунното битие въобще не е съществувала никаква възможност да се считаме затворени вътре в своята кожа. Такива мебели, каквито сега ни заобикалят, към които можеш да се приближиш и да ги опипаш, тогава не са съществували. Всичко съществуващо по това време е било природен резултат. И ако вие бихте протегнали орган, какъвто сте имали по това време - което, впрочем, така е и било, - сравнявайки го с днешните палци, би могло дотолкова да го протегнете, че той съвсем би изчезнал и ръката също би могла да се протегне дотолкова, че съвсем да се изтъни и т.н. Сега, докосвайки една дъска, вие не усещате, че тази дъска ви принадлежи. Вземайки нещо тогава, просто сте усещали, че то ви принадлежи; така, както въздушната маса все още ни принадлежи днес. Така че собствената организация се усещала фактически само като частица от цялостната Лунно-планетарна организация.
към текста >>

Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди.
Когато той повторно преживявал това, чувствал всичко, което може да бъде преживяно тук, издигайки се от Земята към етерните простори. Но докато той се движел към етерните простори, след като висините го приемели и го отнасяли в сините етерни далечини, там, навън, той чувствал как от края на пространствения свят в него прониквало нещо, което отново го оживявало, което днес бихме нарекли астрално; нещо, което се преживявало вътрешно и било свързано с човешкото същество много по-значително, много по-енергично, но което въпреки това не е могло да се възприема така силно, както днес се възприемат подобни неща; обаче то се свързвало с човешката душа така, както днес би се свързало с вътрешното човешко усещане, изпитвано, когато човек се подлага на обливане, освежаващо обливане със слънчева светлина в степен, в каквато той вътрешно се пронизва с неговите оживяващи, заставящи го да усети своята организация във всички детайли елементи; само че това усещане е било много по-енергично, силно, оживяващо. Защото ако само малко се загледате, вие ще можете да усетите, когато свободно се излагате на слънце, когато позволявате на слънцето да ви прониже, но не така, че да ви стане неприятно, неприятно във вътрешното усещане, когато така се изложите на слънце, давайки именно на светлината и топлината му приятно да пронижат вашето тяло, вашия организъм, тогава ще почувствате: всеки отделен ваш орган го усещате малко по-различно, отколкото преди. Вие наистина ще дойдете до такова състояние, в което можете вътрешно да опишете себе си.
към текста >>

По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание.
Днес режат трупове и по тях съставят анатомични атласи. Това не изисква особено внимание, макар и да трябва да признаем, че на някои студенти и толкова им липсва. Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да почувства как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н. Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това. Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет. По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание. Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества. Този елемент в основата на своето съвършенство е наследство от природата. Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се. Ученикът усещал в себе си навсякъде вливането на формиращата и образуваща го астрална светлина. Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо.
към текста >>

Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек.
Ако ни се прииска да направим сравнение с нещо съвременно, бихме могли да кажем: ако човек, имайки пред себе си роза и вдишвайки аромата й, с вътрешна правдивост и честност би могъл да каже: божественото добро, разстилащо се по цялата земна планета, тече също и в розата и когато розата съобщава на моя обонятелен орган своя елемент, тогава аз вдъхвам живеещото в планетите божествено добро; ако днес човек би могъл с вътрешна честност да каже тези думи, вдъхвайки розата, тогава би преживял нещо, подобно на бледа сянка на това, което в онова време се познавало вътрешно като съвършено жизнения елемент на отделния човек. И това, скъпи мои приятели, е било преживяване на живота на Слънцето, предшестващ нашата Земя. Следователно ученикът е можел да преживява живота на Слънцето и живота на Луната, каквито те са били, преди живота на нашата Земя.
към текста >>

261. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима.
В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете. И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка. Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима. Той усещал дима. И в този дим той усещал вървящите срещу него насреща велики Богове, Кабирите; той чувствал в това как димът се формирал и как формите, които се образували тук, се приближавали отвън към издиханието, така че това издихание усещало: тук има изпъкналост, тук -ъгловатост, а тук - нещо ме хваща. Цялата божествена фигура на Кабира се осезавала в словото, облечено в издихание. Чрез речта, която е излизала от сърцето, самотракийският мъдрец е осезавал слизащите към него чрез жертвения дим Кабири, както бяха наричани великите Богове. И това е било някакво живо взаимодействие между Логоса в човека и Логоса навън, в мировото пространство.
към текста >>

262. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос.
1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество. И те виждали, как всичко живо на Земята е черпело сили за своето съществуване от това летливо-течно белтъчно вещество, което било разпространено над Земята; и също, всичко живеело в това вещество. Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис. на стр. 35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос. И по такъв начин, в силициевия диоксид, съдържащ се в земната белтъчна атмосфера, е имало навсякъде имагинации, - конкретно, външно откриваеми.
към текста >>

263. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ако човек иска да знае тайните на Космоса, тогава той трябва да стане с цялото си същество и в голяма степен сетивен орган.
Какво в действителност знае човек за света в наши дни? Той знае, да кажем, че цветът на цикорията е син, че розата е червена, небето-синьо и т.н. Но тези факти не оказват силно и проникновено впечатление върху него. Това са само съобщения за нашето близко обкръжение. Ако човек иска да знае тайните на Космоса, тогава той трябва да стане с цялото си същество и в голяма степен сетивен орган. Благодарение на хипнотичното влияние на статуята на Слънцето цялото същество на ученика се съсредоточавало в циркулацията на кръвта. Той се учил да се познава като слънчево същество, когато преживявал вътре в себе си това хипнотично влияние. Той се учил да познава себе си като лунно същество, преживявайки хипнотичното влияние на лунната статуя. И тогава той би могъл да разкаже от тези вътрешни преживявания, които е получил, как Слънцето и Луната действат върху човешкото същество, също както ние сега можем да кажем от опита на нашето зрение, как действа розата върху нас, или от опита на нашия слух да кажем за действието на звука ми-бемол и т.н. Така учениците в тези мистерии преживявали чак до следатлантските времена, как човек е включен в Космоса.
към текста >>

Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми.
Представете си, че тук имаме издишан въздух, в който са запечатани някакви думи, произнесени от човек (виж рис. на стр. 44, дясната част, светло-синя с червена линия). В същото време когато това дихание, оформено в думи, се устремява от гърдите навън, ритмическата вибрация се спуска надолу и преминава по целия течен елемент, проникващ човешкия организъм (жълто, вода). Така, че в момента на говора човек има на нивото на гръкляна, неговия речеви орган, въздушни ритми. Но заедно с речта става и вълнообразно издигане и кипене на цялото течно тяло в човешкото същество. Течността, намираща се в човека под речевата зона, започва да се движи и вибрира в резонанс. Ето какво означава всъщност това, че когато говорим, речта ни е съпроводена от чувство. Ако водният елемент в човешкото същество не вибрира в резонанс по подобен начин, речта ще излиза от него неутрално, индеферентно, човек няма да пронизва речта си с чувство. А нагоре, по направление на главата, се издига топлинен елемент (червено), и думите, които отпечатваме във въздуха, съпровождат устремяващите се нагоре вълни топлина, които пронизват главата и дават на нашите думи възможност да се съпровождат от мисъл.
към текста >>

264. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И това може да се види по аналогичен начин за всеки орган, - това, по какъв начин той е включен в цялата космическа система.
Такава е всъщност разликата между ръцете и краката. Краката неизменно са подчинени на центростремителните сили на Земята, тогава когато ръцете са така само в определено положение, зависят, така да се каже, от положението. Човек може да ги извади от сферата на ориентираните към Земята сили и да ги разположи в средоточието на тези сили, които наричаме етерни, - сили, вливащи се вътре от периферията. И това може да се види по аналогичен начин за всеки орган, - това, по какъв начин той е включен в цялата космическа система.
към текста >>

Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките).
В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека. А в противоположно направление действат сили, втичащи се в него от всички страни, - етерните сили. Вижте, например, черния дроб или белия дроб: ще ги разберете само тогава, когато знаете, че в тях съвместно действат сили, идващи от центъра на Земята, и сили, идващи от всички направления от Вселената. След това също имаме определени органи, които са пронизани от астралното тяло или от аза, докато други са по-малко проникнати от тези висши членове. В състояние на сън човешкото същество, разбира се, като цяло няма в себе си астрално тяло и аз. Сега си представете, че някой орган, да кажем, белите дробове, при някакви обстоятелства твърде силно се подложат на въздействието на силите, идващи отвсякъде от космическото цяло (стрелките). Дробът в резултат заболява, защото са необходими определена хармония и равновесие между това, което действа в дроба от центъра на Земята и това, което се влива в него от обкръжението. Ако ви се отдаде да намерите минерални субстанции, които да осигурят на дроба противовес на излишно силната дейност на етерните сили, тогава вие ще успеете да укротите тяхната прекомерна активност. Но може да се случи и обратното. Етерните сили могат да станат прекалено слаби, а физическите сили, действащи от центъра на Земята, съответно, да станат твърде силни. В този случай вие трябва да преровите цялото царство на растенията, за да намерите нещо, което да усили етерните сили в органа, в който те са отслабнали; тогава вие ще имате лекарство за този случай.
към текста >>

Само ако изследвате абсцеса на дроба, тогава ще можете да намерите причината за него, когато ще знаете, че в подобен случай астралното тяло се внедрява в дроба по-мощно, отколкото е необходимо; това, което следва да направите е, да премахнете от дроба астралното тяло, което твърде силно е завладяло този орган.
Ако имате нормален, здрав черен дроб, то това е черен дроб, в който стават природни процеси. Но ако във вашия черен дроб има абсцес, това е също черен дроб, в който стават природни процеси. Различието никога не може да бъде намерено чрез изследване на физическото тяло. Всичко, което можете да постигнете чрез изследването на физическото тяло, това е да констатирате факта, че едната картина в случая се отличава от другата. За причината предизвикала това вие нищо не можете да научите. Само ако изследвате абсцеса на дроба, тогава ще можете да намерите причината за него, когато ще знаете, че в подобен случай астралното тяло се внедрява в дроба по-мощно, отколкото е необходимо; това, което следва да направите е, да премахнете от дроба астралното тяло, което твърде силно е завладяло този орган. От всичко това става ясно, че няма действителна възможност да се говори за здраве и болест при човешките същества на основата на факти, докато не отидем по-нататък от физическото тяло и не включим в нашето разглеждане също и висшите членове на човешкото същество. Само тогава отново ще добием фармакологията, когато отидем отвъд физическото тяло, защото природата на болестта не може да се определи ако изхождаме само от него.
към текста >>

265. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Ние мислим с един орган, който съвсем не е подчинен на земната тежест, а мислим независимо от земната тежест.
Значи мозъкът плува в мозъчната вода и олеква толкова, че всъщност тежи само 20 грама. Мозъкът, който иначе тежи всъщност 1500 грама, натиска само с 20 грама върху своята основа. А сега помислете само, колко силно човекът има тенденцията в един от неговите важни органи да се освободи от Земята, поради това, че нашият мозък плува в мозъчната вода. Ние мислим с един орган, който съвсем не е подчинен на земната тежест, а мислим независимо от земната тежест. На мислителния орган е отнета земната тежест.
към текста >>

На мислителния орган е отнета земната тежест.
Значи мозъкът плува в мозъчната вода и олеква толкова, че всъщност тежи само 20 грама. Мозъкът, който иначе тежи всъщност 1500 грама, натиска само с 20 грама върху своята основа. А сега помислете само, колко силно човекът има тенденцията в един от неговите важни органи да се освободи от Земята, поради това, че нашият мозък плува в мозъчната вода. Ние мислим с един орган, който съвсем не е подчинен на земната тежест, а мислим независимо от земната тежест. На мислителния орган е отнета земната тежест.
към текста >>

266. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Целият организъм на човека изхожда от главата, а всичко останало, което се влива по-късно във формата на човека, е само добавъчен орган към човешкия зародиш.
Целият организъм на човека изхожда от главата, а всичко останало, което се влива по-късно във формата на човека, е само добавъчен орган към човешкия зародиш. Първо като физическа форма човекът всъщност е глава; останалото е добавъчен орган. Това, което по-късно в живота поемат тези добавъчни органи като хранене, дишане и др., в първия зародишен период на човека то съвсем не става от вътрешността на човешкия зародиш, а отвън от тялото на майката чрез органи, които по- късно отпадат, които по-късно съвсем не съществуват в човека.
към текста >>

Първо като физическа форма човекът всъщност е глава; останалото е добавъчен орган.
Целият организъм на човека изхожда от главата, а всичко останало, което се влива по-късно във формата на човека, е само добавъчен орган към човешкия зародиш. Първо като физическа форма човекът всъщност е глава; останалото е добавъчен орган. Това, което по-късно в живота поемат тези добавъчни органи като хранене, дишане и др., в първия зародишен период на човека то съвсем не става от вътрешността на човешкия зародиш, а отвън от тялото на майката чрез органи, които по- късно отпадат, които по-късно съвсем не съществуват в човека.
към текста >>

Останалото е добавъчен орган.
Това, което е първо в човекът, то изцяло е глава. Останалото е добавъчен орган. Не ще преувеличим, ако изкажем изречението: - Отначало човекът е глава, останалото всъщност е добавъчен орган. И понеже онова, което отначало е добавъчен орган, израства, добива значение за човека, по-късно в живота ние не различаваме главата от останалия организъм.
към текста >>

Не ще преувеличим, ако изкажем изречението: - Отначало човекът е глава, останалото всъщност е добавъчен орган.
Това, което е първо в човекът, то изцяло е глава. Останалото е добавъчен орган. Не ще преувеличим, ако изкажем изречението: - Отначало човекът е глава, останалото всъщност е добавъчен орган. И понеже онова, което отначало е добавъчен орган, израства, добива значение за човека, по-късно в живота ние не различаваме главата от останалия организъм.
към текста >>

И понеже онова, което отначало е добавъчен орган, израства, добива значение за човека, по-късно в живота ние не различаваме главата от останалия организъм.
Това, което е първо в човекът, то изцяло е глава. Останалото е добавъчен орган. Не ще преувеличим, ако изкажем изречението: - Отначало човекът е глава, останалото всъщност е добавъчен орган. И понеже онова, което отначало е добавъчен орган, израства, добива значение за човека, по-късно в живота ние не различаваме главата от останалия организъм.
към текста >>

Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките.
Нашите представи обаче имат своя орган в сивото вещество /виж рис.11/, което има съвършено друго образуване на клетките. Там вътре мъждукат представите, които изчезват както сънищата. Те мъждукат, блещукат, защото там долу е онова, което са впечатленията.
към текста >>

267. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Тук не можеше да се изходи от някой отделен орган или нещо подобно, а аз бях насочен към цялата индивидуалност на Фридрих Ницше.
Когато човек види подобно нещо, това в най-дълбокия смисъл може да възбуди вниманието към кармическите взаимовръзки. Но тук в кармическите връзки то бе осветено с една друга светлина. Тук не можеше да се изходи от някой отделен орган или нещо подобно, а аз бях насочен към цялата индивидуалност на Фридрих Ницше.
към текста >>

268. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
Тази ритмична система в човека не се изразява в едно спокойно състояние, а в постоянна и непрекъсната подвижност и тази разлика трябва точно да се има предвид. Ние най-добре разглеждаме главата на човека като една завършена, затворена, спокойна форма, ние разглеждаме също и нейната вътрешност, например отделните части в мозъка, как те стоят спокойно една до друга. Ние не научаваме нищо за главата, когато например чрез анатомията или физиологията се запознаваме с кръвообращението в главата, защото това, което кръвообращението извършва в главата, съвсем не се отнася към главата, то се отнася само към това, което главата използва като ритъм. В това отношение главата е точно такава, каквото е кръвообращението. По отношение на това, което можем да видим, когато повдигнем една част от костния строеж на главата и погледнем там кръвообращението, виждаме, че то съвсем не се отнася към главата, а главата трябва да бъде разглеждана като почиващ орган, където едното лежи до другото.
към текста >>

269. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

- Всъщност то го напуска през всичко, което е сетивен орган.
Нека да разгледаме сега заспиващия човек. Това, което нарисувах тук, остава да лежи в леглото. Какво става с астралното тяло и с аза? Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщност през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в определен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека. Така че можем да кажем, като първоначално се абстрахираме от аза: - При заспиването астралното тяло напуска човека през главата. - Всъщност то го напуска през всичко, което е сетивен орган. Тъй като сетивните органи са концентрирани предимно в главата, главната маса на астралното тяло излиза през главата. Но в известен смисъл - понеже сетивото на топлината например е разпределено навсякъде, а също и сетивото на осезанието – навсякъде се разпространяват лъчи, които слабо се излъчват, но се създава впечатлението, че при заспиване астралното тяло се излъчва през човешката главата. Също и азът, който - ако се изразя сега пространствено - е по-голям от астралното тяло и не е напълно затворен вътре, излиза от човека. Това е заспиващият човек.
към текста >>

270. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Защото същият род виждане, което трябва да развием, за да виждаме духовното, което стои не зад цялостния човек, а зад отделните органи - зад един орган стои светът на Юпитер, зад друг орган светът на Венера и т.
Ние трябва да работим, така да се каже, със силите на кармата, за да проникнем в тайните, за които се касае. В първи том на този труд първо ще бъдат издадени само наченките в това отношение. Този труд ще бъде продължен и тогава ще преминем по-нататък от това, което отначало е развито само в елементарна форма, към онова, което точно от тази страна, от медицинско-патологична страна може да даде едно човешко познание, едно познание за човека. Това ще бъде възможно само благодарение на факта, че в лицето на госпожа д-р Ита Вегман имаме една личност, която в своите медицински проучвания е приела нещата така, че при нея те се развиват по един самопонятен начин към онова, което е духовен възглед за човешката същност. Но тук, в течение на това изследване, в разглеждането на органологията на човека, която виждаме в духовна перспектива, се получават нещата, които водят също до кармическите връзки. Защото същият род виждане, което трябва да развием, за да виждаме духовното, което стои не зад цялостния човек, а зад отделните органи - зад един орган стои светът на Юпитер, зад друг орган светът на Венера и т. н., - разбиранията, които трябва да бъдат развити тук, те водят именно до това, което се представя като възможност да стигнем зад човешките личности, в техните минали земни съществувания. Защото в настоящия земен живот човекът стои пред нас ограничен от неговата кожа. Когато придобием способността да виждаме в отделните органи на човека, тогава се разширява това, което е затворено в кожата, като всеки орган сочи към една друга област в света, указвайки пътищата навън в Макрокосмоса. Тогава навън човекът се закръгля и от това се нуждаем ние - от този човек, който отново се изгражда духовно, след като е била преодоляна настоящата форма, която е ограничана от кожата. Когато проследим навън това, което физически е нещо съвършено различно, от това, което си представят днешният анатом и днешният физиолог, това ще ни даде възгледи, които отговарят също и на вижданията в миналите земни съществувания на човека.
към текста >>

Когато придобием способността да виждаме в отделните органи на човека, тогава се разширява това, което е затворено в кожата, като всеки орган сочи към една друга област в света, указвайки пътищата навън в Макрокосмоса.
Това ще бъде възможно само благодарение на факта, че в лицето на госпожа д-р Ита Вегман имаме една личност, която в своите медицински проучвания е приела нещата така, че при нея те се развиват по един самопонятен начин към онова, което е духовен възглед за човешката същност. Но тук, в течение на това изследване, в разглеждането на органологията на човека, която виждаме в духовна перспектива, се получават нещата, които водят също до кармическите връзки. Защото същият род виждане, което трябва да развием, за да виждаме духовното, което стои не зад цялостния човек, а зад отделните органи - зад един орган стои светът на Юпитер, зад друг орган светът на Венера и т. н., - разбиранията, които трябва да бъдат развити тук, те водят именно до това, което се представя като възможност да стигнем зад човешките личности, в техните минали земни съществувания. Защото в настоящия земен живот човекът стои пред нас ограничен от неговата кожа. Когато придобием способността да виждаме в отделните органи на човека, тогава се разширява това, което е затворено в кожата, като всеки орган сочи към една друга област в света, указвайки пътищата навън в Макрокосмоса. Тогава навън човекът се закръгля и от това се нуждаем ние - от този човек, който отново се изгражда духовно, след като е била преодоляна настоящата форма, която е ограничана от кожата. Когато проследим навън това, което физически е нещо съвършено различно, от това, което си представят днешният анатом и днешният физиолог, това ще ни даде възгледи, които отговарят също и на вижданията в миналите земни съществувания на човека.
към текста >>

271. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Вие знаете може би, че далакът винаги е бил считан като един проблематичен орган.
Сега някой може да каже: - Това, което твърдиш тук, е резултат на окултното виждане, на окултното изследване; но може ли да се докаже то, да се провери със средствата на съвременната естествена наука? - То може да бъде проверено; това могат да сторят много повече хора, отколкото обикновено се мисли. Но съществува също и едно външно доказателство за този факт. В нашия биологически изследователски институт в Щутгарт ние получихме едно забележително външно доказателство. Там бяха направени изследвания върху функцията на далака. Вие знаете може би, че далакът винаги е бил считан като един проблематичен орган. Разказва се за един строг университетски изпит, при който професорът казъл на кандидатите, задавайки въпроса: - Можете ли да ми кажете нещо за далака? - Кандидатът помисля и жалко заеква: - Забравих това. - Тогава професорът казва: - Жалко! - Никой човек никога не е знаел това, вие сте били единственият, а сте го забравили. -
към текста >>

272. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Това, което се крие във всеки орган, може да бъде разбрано само тогава, когато съответният орган бива разбран от Космоса.
Това е, което наистина трябва да бъде разбрано в един по-дълбок смисъл, че онова, което човекът носи в себе си, е било изработено от него през времето, когато е бил в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Това, което човекът възприема външно от своя организъм, е толкова малко! Това, което се крие във всеки орган, може да бъде разбрано само тогава, когато съответният орган бива разбран от Космоса. Да вземем най-благородния орган, човешкото сърце. Днешният естественик сецира ембриото, вижда от него, как сърцето постепенно се разраства; по-нататък не мисли върху това. Обаче тази външна пластична форма, човешкото сърце, така както то е индивидуално при отделния човек, е резултат на онова, което той е изработил заедно с боговете между смъртта и едно ново раждане. Минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане, човекът първо трябва да работи в онази насока, която от Земята върви към Лъва, към съзвездието на Лъва в Зодиака. Тази посока, това течение от Земята към съзвездието Лъв е изпълнена със сила.
към текста >>

Да вземем най-благородния орган, човешкото сърце.
Това е, което наистина трябва да бъде разбрано в един по-дълбок смисъл, че онова, което човекът носи в себе си, е било изработено от него през времето, когато е бил в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Това, което човекът възприема външно от своя организъм, е толкова малко! Това, което се крие във всеки орган, може да бъде разбрано само тогава, когато съответният орган бива разбран от Космоса. Да вземем най-благородния орган, човешкото сърце. Днешният естественик сецира ембриото, вижда от него, как сърцето постепенно се разраства; по-нататък не мисли върху това. Обаче тази външна пластична форма, човешкото сърце, така както то е индивидуално при отделния човек, е резултат на онова, което той е изработил заедно с боговете между смъртта и едно ново раждане. Минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане, човекът първо трябва да работи в онази насока, която от Земята върви към Лъва, към съзвездието на Лъва в Зодиака. Тази посока, това течение от Земята към съзвездието Лъв е изпълнена със сила. В тази посока трябва да работи човекът, за да може като зародиш в него да се породи сърцето; там вътре има космически сили.
към текста >>

И всеки отделен орган така бива изработен от ширините и далечините на Вселената.
За онзи, който прониква в тези неща, начинът по който днешната естествена наука схваща звездите като безразлични, неутрални физически маси, без да вижда моралното, се явява като нещо безбожно. И когато човекът минава през областта на Слънцето, тези морално-религиозни сили са обхванати от етерните сили. И едва когато човекът стига близо до Земята, близо до топлината, до областта на огъня, там на това, което е така приготвено се прибавят последните необходими стадии. Там започват да действат силите, които след това изграждат физическия зародиш за човека, който като духовно-душевно същество слиза надолу. И всеки отделен орган така бива изработен от ширините и далечините на Вселената. В себе си ние носим едно звездно небе. Ние сме свързани със света на растенията, който ни изхранва не само чрез просената каша, която сме вкарали в стомаха и която е готова да бъде обработена в нашия организъм, а сме свързани със силите на целия Космос.
към текста >>

Напротив, един такъв орган като черния дроб, като белия дроб, се изграждат в близост до земното съществуване.
А черният дроб се образува съвсем близо до земната област; той има още малко общо с това, което са ширините на Космоса. Чрез науката на посвещението постепенно се научаваме да познаваме човека така, че да си кажем: - Сърцето съвсем не би могло да бъде в човека, ако то не би било приготвено, ако не би било вътрешно изградено от цялото обкръжение в Космоса. Напротив, един такъв орган като черния дроб, като белия дроб, се изграждат в близост до земното съществуване. По отношение на белия дроб, на черния дроб човекът изглежда космически подобен на близостта на Земята, по отношение на сърцето той е едно далечно космическо същество. От човека ни става ясен целият Космос. - Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите. Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена. Човекът е цялата Вселена, свита, навита.
към текста >>

273. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло.
Всичко, което е вътре в нашата кожа, ние наричаме нашето себе, нашия Аз. Всичко, което е извън нашата кожа, наричаме свят. И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света. Точно обратното е в живота на слънчевата сфера. Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас. И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло. В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн. Това в известна степен е нашата глава в слънчевото съществуване. Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества.
към текста >>

274. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека.
Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния живот, но в земния живот тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими. Когато вървим из света или работим с нашите ръце, тогава в тази тайнствена дейност лежи дейността на Престоли, Херувими, Серафими. Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя живот след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане. Там те остават помощници. Пълна заблуда е да се вярва, че морално-душевното идва от главата. Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека. Главата повече или по-малко всъщност е огледало на външния свят и ако имахме само главата, не бихме знаели нищо друго, освен нещо за външния свят. В главата просто се оглежда външният свят. Изживяванията на главата са само отражения на външния свят. Това, което живее в нас като нравствени импулси, като душевни импулси, не идва от главата, а идва от същата област, където се намира обмяната на веществата и двигателната система, но не от физическата част на веществообмяната-крайници, а от духовно-душевното на системата веществообмяна-крайници, където живеят Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>

275. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган.
Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало. Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало. Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи. Онова, което лунните Същества записват в човешкото същество в последната фаза на неговото слизане от Вселената на Земята, то ако щете вярвайте или недейте вярва това то е записано в онази част на нашето човешко същество, което наричаме духовната страна на нашата система на обмяната на веществата и на крайниците. Ето защо то почива изцяло в подсъзнанието, но то е там, преминава в растежа, преминава в здравето и преминава именно в онова, което бих могъл да нарека излечимост на един човек, когато той се разболява на Земята. Естествено това е една важна работа да познаем, коя е същността на болестта, обаче още по-важна работа е да познаем, как можем да се излекуваме. Свръхсетивното познание е вече едно съществено помощно средство при познаване същността на болестта; обаче това е познанието на онова, което е записано по този начин в растежа, в силите на храненето, в силите на дишането от акашовите записи на лунните същества.
към текста >>

276. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Нашият интелект, който ни служи да схващаме законите на сетивния свят, се носи от един специален орган, от мозъка.
Но когато той е прозрял и усвоил геометричните теории, толкова повече ще оцени тази древна книга[3], която най-напред е поставила тези закони пред човешкия дух. Така е и с Теософията. Нейните източници не са в документите и не се основават на предания. Техният извор е в действителните духовни светове. Там човек трябва да ги намери и да ги схване, като развие своите собствени духовни сили, както схваща математиката, когато се стреми да развие силите на своя интелект. Нашият интелект, който ни служи да схващаме законите на сетивния свят, се носи от един специален орган, от мозъка. За схващане законите на духовните светове ние също така имаме нужда от съответните органи. Как са се развили нашите физически органи? - Като върху тях са работили външни сили: силите на Слънцето, силите на звука. Така е произлязло окото, така е възникнало ухото - от неоформени, неутрални органи, които най-напред не са позволявали да проникне в тях сетивният свят, и по-късно само бавно са се отворили. Така ще се отворят и нашите духовни органи, ако върху тях работят съответните сили.
към текста >>

277. Обяснения към двете предходни главни упражнения GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора.
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро». Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>

Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора.
Втори такъв израз е «То мисли». Това «То мисли» по подобен начин, както току-що беше описано за «Аз съм», изразява силата, чрез която от висшите светове е изградена формата на човешкия орган на говора. Когато мисленето някога не се е изживявало в човешко тяло, а още в един по-висш душевен свят, тогава оттам то е действало, за да вчлени в човешкото тяло все още несъществуващия орган на говора. Когато езотеричният ученик напълно се потопи и потъне с мисъл, чувство и воля в «То мисли» и при това концентрира съзнанието си в областта на ларинкса, тогава той изживява творческата душевна сила, която действайки от висшите светове се проявява в сътворяването на органите на говора. Когато има отбелязаното по-горе търпение и постоянство, той ще изживее как от «То мисли» излизат лъчения, които са като изходната точка на една духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свято благоговение и същевременно с една сила, която му казва: «Това, което аз като човек искам, постепенно ще става все по-мъдро». Той ще придобие предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила тече през Вселената и подрежда всички неща по маса, число и тежест.
към текста >>

278. Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация GA_245 Указания за езотеричното обучение

В себе си човекът има един орган, който при вдишване се изпълва с въздух и при издишване остава празен.
В хода на неговото вътрешно развитие на ученика ще бъдат давани определени упражнения, чрез които да извае своя духовен човек. Дихателни упражнения той трябва да предприема според указанията на своя учител. Тези дихателни упражнения са за това, да го водят към одухотворяване. В себе си човекът има един орган, който при вдишване се изпълва с въздух и при издишване остава празен.
към текста >>

При вдишване въздухът навлиза в този орган до най-фините разклонения.
При вдишване въздухът навлиза в този орган до най-фините разклонения. Този орган е белият дроб. Във въздуха живее Духът на човека. Когато вдишва, човекът вдишва своя Дух и когато издишва, той издишва своя Дух. Духът на човека все повече се развива. Така на смени Духът на човека се намира ту вътре в човека, ту вън в света.
към текста >>

Този орган е белият дроб.
При вдишване въздухът навлиза в този орган до най-фините разклонения. Този орган е белият дроб. Във въздуха живее Духът на човека. Когато вдишва, човекът вдишва своя Дух и когато издишва, той издишва своя Дух. Духът на човека все повече се развива. Така на смени Духът на човека се намира ту вътре в човека, ту вън в света. Чрез вдишването и издишването се подпомага растежът на духовния човек.
към текста >>

Човекът не е имал винаги такъв орган за вдишване на въздух.
Много е важно какво дава човек на своя Дух при издишването. Чрез тези мисли се изгражда неговият Дух. Чрез всяка мисъл, която той поверява на издишания дъх, която той излива навън, човек изгражда своя Дух. Човекът не е имал винаги такъв орган за вдишване на въздух. Ако се върнем на предходните планети, ще видим, че на Старата Луна са живели същества, които са вдишвали огън, а не въздух. Както сега човекът вдишва кислород и издишва въглена киселина, така те са вдишвали огън и са издишвали студ.
към текста >>

Както сега на Земята човек сам подготвя своята топлина чрез своя топлинен орган, какъвто е сърцето с кръвообращението, така по-късно той ще има вътре в себе си въздушен орган, който ще снабдява организма с това, което ние днес поемаме от въздуха; както днес топлинният орган ни снабдява с топлина, която по-рано на Луната съществата са всмуквали и вдишвали от околния свят.
Ще дойде време, когато хората няма да вдишват и издишват въздух. Както сега на Земята човек сам подготвя своята топлина чрез своя топлинен орган, какъвто е сърцето с кръвообращението, така по-късно той ще има вътре в себе си въздушен орган, който ще снабдява организма с това, което ние днес поемаме от въздуха; както днес топлинният орган ни снабдява с топлина, която по-рано на Луната съществата са всмуквали и вдишвали от околния свят. В бъдеще хората сами ще могат да си изработват необходимия им въздух вътре в тях самите. Когато това бъде достигнато, тогава те няма да поемат въздуха от обкръжението, няма да е необходимо да живеят във въздуха. На по-късна степен, на Юпитер, хората ще живеят в светлината и ще вдишват светлина, както те сега вдишват въздух и както на Старата Луна са вдишвали топлина.
към текста >>

279. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент.
Ние всички сме постъпили в езотеричното училище, за да развием вътре в себе си известни органи, които да ни направят способни, сами да изживяваме висшите светове. Как човек развива органи в себе си? Всички наши органи са породени от наша предишна дейност. Да онагледим това с един пример: Било е време, когато всички ние не сме имали очи. Тогава човекът се е движел, като се е носел и плувал в едно воднисто праморе. За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент. Това е тъй наречената шишарковидна жлеза /епифиза/. Намира се горе в средата на главата, обърната малко навътре. Може да се види при някои животни, като се отвори черепната обвивка. С този орган прадревният човек е могъл да възприема дали приближава полезно или вредно нещо. Преди всичко обаче това е бил орган за възприемане на топлина и студ.
към текста >>

С този орган прадревният човек е могъл да възприема дали приближава полезно или вредно нещо.
Тогава човекът се е движел, като се е носел и плувал в едно воднисто праморе. За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент. Това е тъй наречената шишарковидна жлеза /епифиза/. Намира се горе в средата на главата, обърната малко навътре. Може да се види при някои животни, като се отвори черепната обвивка. С този орган прадревният човек е могъл да възприема дали приближава полезно или вредно нещо. Преди всичко обаче това е бил орган за възприемане на топлина и студ. Когато Слънцето е огрявало Земята, човекът наистина не го е виждал, обаче епифизата го е насочвала към мястото на воднистото море, където Слънцето е стопляло водата. И тази топлина му е доставяла чувство на голямо блаженство. На такива места във водата човекът е оставал дълго време и е идвал чак до повърхността, където слънчевите лъчи са могли да го срещат. И поради това че слънчевите лъчи са падали направо върху неговото тяло, са се образували нашите очи.
към текста >>

Преди всичко обаче това е бил орган за възприемане на топлина и студ.
За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент. Това е тъй наречената шишарковидна жлеза /епифиза/. Намира се горе в средата на главата, обърната малко навътре. Може да се види при някои животни, като се отвори черепната обвивка. С този орган прадревният човек е могъл да възприема дали приближава полезно или вредно нещо. Преди всичко обаче това е бил орган за възприемане на топлина и студ. Когато Слънцето е огрявало Земята, човекът наистина не го е виждал, обаче епифизата го е насочвала към мястото на воднистото море, където Слънцето е стопляло водата. И тази топлина му е доставяла чувство на голямо блаженство. На такива места във водата човекът е оставал дълго време и е идвал чак до повърхността, където слънчевите лъчи са могли да го срещат. И поради това че слънчевите лъчи са падали направо върху неговото тяло, са се образували нашите очи. Следователно за да възникнат очите, са били необходими две неща: трябвало е първо Слънцето да свети надолу към Земята и от друга страна, хората е трябвало да доплуват до затоплените от Слънцето места и да се изложат на Слънцето.
към текста >>

Ако по онова време хората не са правили това, а са си казвали: Аз искам да развивам само това, което вече се намира вътре в мене, те са щели да развият все по-голяма епифиза като един чудовищен орган, обаче никога не биха получили очи.
Когато Слънцето е огрявало Земята, човекът наистина не го е виждал, обаче епифизата го е насочвала към мястото на воднистото море, където Слънцето е стопляло водата. И тази топлина му е доставяла чувство на голямо блаженство. На такива места във водата човекът е оставал дълго време и е идвал чак до повърхността, където слънчевите лъчи са могли да го срещат. И поради това че слънчевите лъчи са падали направо върху неговото тяло, са се образували нашите очи. Следователно за да възникнат очите, са били необходими две неща: трябвало е първо Слънцето да свети надолу към Земята и от друга страна, хората е трябвало да доплуват до затоплените от Слънцето места и да се изложат на Слънцето. Ако по онова време хората не са правили това, а са си казвали: Аз искам да развивам само това, което вече се намира вътре в мене, те са щели да развият все по-голяма епифиза като един чудовищен орган, обаче никога не биха получили очи.
към текста >>

Всеки орган, който има минало, ще има и бъдеще.
Всеки орган, който има минало, ще има и бъдеще. В бъдеще епифизата също ще бъде важен орган. И лицата, които са в езотеричните училища, вече работят за нейното изграждане. Упражненията, които получаваме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата. И когато въздействието стане достатъчно силно, то минава от епифизата в лимфните съдове и оттам в кръвта. Но в бъдеще изградена епифиза ще имат не само лицата, които правят сега окултни упражнения, а всички хора.
към текста >>

В бъдеще епифизата също ще бъде важен орган.
Всеки орган, който има минало, ще има и бъдеще. В бъдеще епифизата също ще бъде важен орган. И лицата, които са в езотеричните училища, вече работят за нейното изграждане. Упражненията, които получаваме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата. И когато въздействието стане достатъчно силно, то минава от епифизата в лимфните съдове и оттам в кръвта. Но в бъдеще изградена епифиза ще имат не само лицата, които правят сега окултни упражнения, а всички хора. И при хората, които ще образуват злата раса, тя ще бъде орган за най-лошите и най-страшните импулси и ще е толкова голяма, че ще съставлява най-голямата част на тялото.
към текста >>

И при хората, които ще образуват злата раса, тя ще бъде орган за най-лошите и най-страшните импулси и ще е толкова голяма, че ще съставлява най-голямата част на тялото.
В бъдеще епифизата също ще бъде важен орган. И лицата, които са в езотеричните училища, вече работят за нейното изграждане. Упражненията, които получаваме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата. И когато въздействието стане достатъчно силно, то минава от епифизата в лимфните съдове и оттам в кръвта. Но в бъдеще изградена епифиза ще имат не само лицата, които правят сега окултни упражнения, а всички хора. И при хората, които ще образуват злата раса, тя ще бъде орган за най-лошите и най-страшните импулси и ще е толкова голяма, че ще съставлява най-голямата част на тялото. Както много мушици в далечината изглеждат като рояк мухи, така и самата Земя, гледана от Всемира тогава би могла да се види като една голяма жлеза, защото много жлезоподобни тела ще се движат по нея. Обаче при лицата, които изградят своята епифиза по правилен начин, тя ще бъде един много благороден и съвършен орган.
към текста >>

Обаче при лицата, които изградят своята епифиза по правилен начин, тя ще бъде един много благороден и съвършен орган.
Упражненията, които получаваме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата. И когато въздействието стане достатъчно силно, то минава от епифизата в лимфните съдове и оттам в кръвта. Но в бъдеще изградена епифиза ще имат не само лицата, които правят сега окултни упражнения, а всички хора. И при хората, които ще образуват злата раса, тя ще бъде орган за най-лошите и най-страшните импулси и ще е толкова голяма, че ще съставлява най-голямата част на тялото. Както много мушици в далечината изглеждат като рояк мухи, така и самата Земя, гледана от Всемира тогава би могла да се види като една голяма жлеза, защото много жлезоподобни тела ще се движат по нея. Обаче при лицата, които изградят своята епифиза по правилен начин, тя ще бъде един много благороден и съвършен орган.
към текста >>

280. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Донякъде както моята ръка, ако имаше съзнание, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувствали онези древни хора, макар да не са го изразявали.
Ясното себесъзнание, от което днес ние като нормални хора сме проникнати, е липсвало в онези древни времена. Човекът, тъй да се каже, не се разграничавал от външния свят. Донякъде както моята ръка, ако имаше съзнание, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувствали онези древни хора, макар да не са го изразявали. Чувствали са се като членове на цялата Вселена. Не са отделяли собственото си човешко същество от заобикалящия ги свят. Да си представим, че един такъв древен човек е вървял покрай реката. Ако днес вървим надолу по течението на реката, ние като днешни умни хора имаме, разбира се, чувството: ние крачим и се движим надолу; това няма нищо общо с реката. - Древният човек не е чувствал така.
към текста >>

281. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера. Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя. Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>

И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас.
Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя. Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>

Най-съвършен от всички е нашият орган на мисленето, мозъкът и черепът, и там борбата за която говоря е най-силна, точно защото тази човешка глава, този човешки мозък, е оформен такъв, какъвто е; и той е оформен така, защото на това място в нашето тяло Луцифер, а също и Ариман, са имали най-голям успех в изтръгването на минералната субстанция от нас.
Но силата на процеса варира в различните части на нашия организъм. Ние сме разнообразно устроени; някои от нашите органи са по-съвършени от другите. Най-съвършен от всички е нашият орган на мисленето, мозъкът и черепът, и там борбата за която говоря е най-силна, точно защото тази човешка глава, този човешки мозък, е оформен такъв, какъвто е; и той е оформен така, защото на това място в нашето тяло Луцифер, а също и Ариман, са имали най-голям успех в изтръгването на минералната субстанция от нас. Физическата субстанция там е по-одухотворена от където и да е другаде. Образуването на нашия череп се дължи на факта, че той е там, където най-много е било изтръгнато от нас. Оттук следва защо именно чрез главата ние можем да се освободим от нашия организъм в най-висока степен. Ние можем да се извисяваме нагоре в мислите, можем да различаваме доброто и злото. И поради самата тази причина, Луцифер и Ариман там имат най-голям успех в изтръгването на субстанциалността; в т.н.
към текста >>

най-благороден орган на човека те са способни да изтръгват най-много от минерализираната субстанция.
Физическата субстанция там е по-одухотворена от където и да е другаде. Образуването на нашия череп се дължи на факта, че той е там, където най-много е било изтръгнато от нас. Оттук следва защо именно чрез главата ние можем да се освободим от нашия организъм в най-висока степен. Ние можем да се извисяваме нагоре в мислите, можем да различаваме доброто и злото. И поради самата тази причина, Луцифер и Ариман там имат най-голям успех в изтръгването на субстанциалността; в т.н. най-благороден орган на човека те са способни да изтръгват най-много от минерализираната субстанция. Тази алхимия, чрез която минералната субстанция се прехвърля в Осмата Сфера, се случва през цялото време зад кулисите на нашето съществуване. За начало, аз просто съобщавам сведения; потвържденията ще се очертават все по-ясно като продължим нашето изследване.
към текста >>

282. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес. Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган. Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес. Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката. В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/.
към текста >>

283. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо.
Духовно-душевното прониква формиращо в обикновеното духовно-физическо-сетивно изживяване стигайки до организма на сетивата; тогава то прави да проблесне в сетивата това, което е външна физическо-материална действителност и в сетивата се среща външната физическо-материална действителност с вътрешното духовно-душевно съществувание и става онова пълно с тайнственост свързване, което създава толкова много грижи на физиологията и на психологията. Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо. Тогава духовно-душевното спира и се задържа във вътрешността на човека, и когато това духовно-душевно иска да се обясни с материалния свят, тогава в прозаичната действителност не са приети времето и пространството, тогава пространството и времето биват претопени в човешкото виждане. Така е на единия полюс. Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане. Тук, без да докосва почвата на физическо-прозаичното съществуване, душата живее в свобода, в една свобода обаче, която не може да проникне надолу в тази прозаична действителност.
към текста >>

284. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят.
Виждате ли, нещо подобно се разиграва и във външната природа, когато, примерно, наблюдавате един зелен скъпоценен камък. Само че зеленият скъпоценен камък не се обръща към Вашата душевна фантазия, а апелира към концентрираната фантазия, скрита във Вашето око, защото това око, това човешко око с неговите кръвоносни съдове и нервни окончания е формирано от силите на фантазията, то чисто и просто е последицата от една активна, действена фантазия. И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят. Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят. В същия миг, когато виждате зелените, червени, сини или жълти скъпоценни камъни, Вие фактически поглеждате назад в праминалото. Когато възприемаме едни или други цветове, ние не виждаме нещо, което съществува в същия този момент; когато възприемаме едни или други цветове, ние отправяме поглед назад към най-далечните перспективи на времето. Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също както и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си. Именно защото сме отдалечени от съответния факт, ние трябва да го виждаме в перспектива.
към текста >>

285. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ако спрем вниманието си на един такъв орган, какъвто е окото, ще установим, че там са разположени извънредно фини кръвоносни съдове.
Ако спрем вниманието си на един такъв орган, какъвто е окото, ще установим, че там са разположени извънредно фини кръвоносни съдове. Ще установим още, че в окото става една среща между кръвната циркулация и нервните разклонения на зрителния нерв. Да, в областта на кръвната циркулация, която подхранва зрителния нерв, се осъществява един чуден художествен процес.
към текста >>

286. Съдържание GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Ухото като отразяващ орган за тоновото усещане.
Слуховият процес разгледан окултно. Днешното усещане на терцата между по-ранното усещане на квинтата и бъдещето усещане на октавата. Ухото като отразяващ орган за тоновото усещане. Музикалното се изживява чрез целия човек. Вътрешното разчленение на октавата. Септимовата музика на атлантеца като религиозно изживяване. Квинтовата музика на следващите епохи като изживяване на вдишване и издишване. Скалата на петте тона.
към текста >>

287. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И всички останали сетива трябва в бъдеще тепърва да достигат стъпалото на развитие на ухото, защото в ухото имаме един физически орган, който стои на най-високото стъпало на развитие.
Ухо и ларинкс се отнасят помежду си много по-различно от всички други органи. Ухото само трепти, то представлява нещо като пиано. В него има известен брой влакънца, всяко от които отговаря на определен тон. То променя незначително или изобщо не променя това, което става навън, което влиза в него. Всички останали сетивни органи, например очите, променят впечатленията от околната среда. И всички останали сетива трябва в бъдеще тепърва да достигат стъпалото на развитие на ухото, защото в ухото имаме един физически орган, който стои на най-високото стъпало на развитие.
към текста >>

288. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване.
Привидно отдалечени, нещата са свързани по забележителен начин. Например сърцето е един неволеви мускул, а мислим, че физически то е движещото. Другите мускули, например тези на ръката, са подчинени на волята. Окултистът никога не е твърдял, че сърцето е движещият мотор на кръвта. Той вижда в движението на кръвта причината за движението на сърцето. Той разглежда сърцето като орган, който едва в бъдеще ще преживее своето усъвършенстване. В бъдеще движението на кръвта ще става все по-волево. Затова сърдечният мускул изглежда по този начин и структурата му съответства на структурата на волевите мускули. Едва по-късно човекът ще привежда волево сърцето си в действие подобно на някой мускул на ръката. Сърцето върви по един особен път на развитие, това Хегел някога вече го е отбелязал.
към текста >>

289. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание.
Изглежда, че днес в поставянето на въпроси не присъства нещо особено хомеопатично! На първо място, нали така, тук няма много какво да се добави, освен това, което е налице и при която и да е друга човешка способност. Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съзнание при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло. Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания. Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото. Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание.
към текста >>

290. ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Също това с потъналия в земята орган е нещо изключително духовито!
Също това с потъналия в земята орган е нещо изключително духовито! Но това ще създаде една определена трудност, тъй като относителната неутралност на тръбите на органа спрямо външния въздух ще престане да съществува в мига, в който действително потопим органа в земята. И през зимата той ще звучи съвсем различно, отколкото през лятото. Следователно през зимата с него ще трябва да се борави и да се настройва по друг начин, отколкото през лятото. Така ще се усещат преди всичко зимата и лятото по един твърде интензивен начин. И още някои неща трябва да се вземат под внимание.
към текста >>

Защото - г-н д-р Томастик ще ми даде право - ако възникне потребността някой майстор на органи днес да му направи такъв един орган, какъвто е неговият идеал, тогава май човек ще трябва да почака до следващата инкарнация.
Това е във връзка с развитието на петата следатлантска епоха. И в общи линии тази пета следатлантска епоха е немузикална. Интелектуалното и теоретичното, което се проявява особено в 19 век, е нещо напълно немузикално. И това, че музикалните инструменти са в упадък, е във връзка с вътрешната характерна същност на петата следатлантска епоха. И естествено не е толкова лесно да ги върнем на тяхната предишна висота. Защото - г-н д-р Томастик ще ми даде право - ако възникне потребността някой майстор на органи днес да му направи такъв един орган, какъвто е неговият идеал, тогава май човек ще трябва да почака до следващата инкарнация. Не вярвам, че днес някой майстор на органи прави такива неща, каквито бяха изложени в неговата интересна лекция. И е много хубаво сравнението, което г-н д-р Томастик направи, че ако на някой фабрикант му бъде предоставено да прави музикалните инструменти, това е все едно художникът да даде на фабриканта да му прави боите. Но това е идеалът на днешните художници - те вече си набавят боите от фабриканта, вече не си правят боите сами. Те изпадат във все по-голяма зависимост от производителя на бои за рисуване, както и музикантите са изпаднали в зависимост от майстора на органи, на цигулки и т. н.
към текста >>

291. ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Нещата стоят именно така, че ухото е онзи орган, който отделя тона от въздуха, така че докато изживяваме тона като такъв, ние го приемаме като резонанс, като отражение.
Тонът, една мелодия или някоя хармония се изживяват всъщност от целия човек. И това изживяване идва чрез ухото до съзнанието по един забележителен начин. Тоновете, с които обикновено си имаме работа, имат за медиум въздуха. И когато например свирим на духов инструмент, тогава елементът, в който тонът живее, е точно въздухът. Но това, което преживяваме в тона, няма нищо общо с въздуха. Нещата стоят именно така, че ухото е онзи орган, който отделя тона от въздуха, така че докато изживяваме тона като такъв, ние го приемаме като резонанс, като отражение. Ухото всъщност е онзи орган, който отразява живеещия във въздуха тон във вътрешността на човека, но така, че въздушният елемент е отделен, и тогава тонът, докато го чуваме, живее в етерния елемент. Така ухото служи именно затова, ако мога да се изразя така, да преодолее звученето на тона във въздуха и да отрази вътре в нас чистото етерно изживяване на тона. Ухото е един рефлекторен апарат за тоновото изживяване.
към текста >>

Ухото всъщност е онзи орган, който отразява живеещия във въздуха тон във вътрешността на човека, но така, че въздушният елемент е отделен, и тогава тонът, докато го чуваме, живее в етерния елемент.
И това изживяване идва чрез ухото до съзнанието по един забележителен начин. Тоновете, с които обикновено си имаме работа, имат за медиум въздуха. И когато например свирим на духов инструмент, тогава елементът, в който тонът живее, е точно въздухът. Но това, което преживяваме в тона, няма нищо общо с въздуха. Нещата стоят именно така, че ухото е онзи орган, който отделя тона от въздуха, така че докато изживяваме тона като такъв, ние го приемаме като резонанс, като отражение. Ухото всъщност е онзи орган, който отразява живеещия във въздуха тон във вътрешността на човека, но така, че въздушният елемент е отделен, и тогава тонът, докато го чуваме, живее в етерния елемент. Така ухото служи именно затова, ако мога да се изразя така, да преодолее звученето на тона във въздуха и да отрази вътре в нас чистото етерно изживяване на тона. Ухото е един рефлекторен апарат за тоновото изживяване.
към текста >>

Сетивното изживяване при музикалното изживяване е вече съществено по-вглъбено, отколкото за другите изживявания, защото за него ухото е всъщност само един рефлекторен орган.
Става въпрос за това, да се разбере по-дълбоко как е изразено цялостното тоново изживяване в човека. То е изградено така, трябва да кажа това още веднъж, че всички понятия за него са напълно объркващи. Човекът е едно тричленно същество - нервно-сетивен човек, ритмичен човек, крайников веществообменен човек. Това е вярно във всяко друго отношение, но за музикалното изживяване не е напълно вярно. За музикалното изживяване не е налице сетивното изживяване в същия смисъл, както за другите изживявания. Сетивното изживяване при музикалното изживяване е вече съществено по-вглъбено, отколкото за другите изживявания, защото за него ухото е всъщност само един рефлекторен орган. Ухото не свързва човека по същия начин с външния свят, както го свързва например окото. Окото го свързва с външния свят за всички форми на видимото, също и за видимите форми на изкуството. Окото е от значение също за художника, не само за наблюдаващия природата. Ухото е от значение за музиканта само дотолкова, доколкото то е в състояние да изживява, без да стои в такава връзка с външния свят, както например окото. Ухото е от значение за музикалното чрез това, че е изключително рефлекторен апарат.
към текста >>

Защото ухото не се разглежда като непосредствен сетивен орган, а само като посредник навътре, не като връзка с външния свят - възприемането на инструменталната музика е един много сложен процес, за който още има какво да кажем.
Окото го свързва с външния свят за всички форми на видимото, също и за видимите форми на изкуството. Окото е от значение също за художника, не само за наблюдаващия природата. Ухото е от значение за музиканта само дотолкова, доколкото то е в състояние да изживява, без да стои в такава връзка с външния свят, както например окото. Ухото е от значение за музикалното чрез това, че е изключително рефлекторен апарат. Така че трябва да кажем: За музикалното изживяване трябва да разглеждаме човека като човек-нерви. Защото ухото не се разглежда като непосредствен сетивен орган, а само като посредник навътре, не като връзка с външния свят - възприемането на инструменталната музика е един много сложен процес, за който още има какво да кажем. Като сетивен орган ухото няма непосредствено значение, то има значение само като рефлекторен орган.
към текста >>

Като сетивен орган ухото няма непосредствено значение, то има значение само като рефлекторен орган.
Окото е от значение също за художника, не само за наблюдаващия природата. Ухото е от значение за музиканта само дотолкова, доколкото то е в състояние да изживява, без да стои в такава връзка с външния свят, както например окото. Ухото е от значение за музикалното чрез това, че е изключително рефлекторен апарат. Така че трябва да кажем: За музикалното изживяване трябва да разглеждаме човека като човек-нерви. Защото ухото не се разглежда като непосредствен сетивен орган, а само като посредник навътре, не като връзка с външния свят - възприемането на инструменталната музика е един много сложен процес, за който още има какво да кажем. Като сетивен орган ухото няма непосредствено значение, то има значение само като рефлекторен орган.
към текста >>

Те са тук, защото човекът е сетивно същество и неговото ухо като сетивен орган също има значение, но то няма това значение, което му приписваме по отношение на света.
За музикалното изживяване трябва да кажем: Човек-нерви, ритмичен човек, човек-крайници. Сетивните възприятия не играят роля на придружаващи явления. Те са тук, защото човекът е сетивно същество и неговото ухо като сетивен орган също има значение, но то няма това значение, което му приписваме по отношение на света. Обмяната на веществата не е налице по същия начин, тя е съпровождащо явление. Има веществообменни явления, но те нямат никакво значение. Напротив, има значение всичко онова, което живее в крайниците като възможност за движение. Това има огромно значение за музикалното преживяване, защото с музикалното преживяване свързваме танцовите движения. И едно добро музикално изживяване се дължи на това, че човек трябва да се овладее, да удържи движенията си.
към текста >>

Тогава азът живее в нас, възрастните хора, като придобива влияние върху нас чрез сетивата или като завладява астралното, и придобива влияние над нашето дишане с изключение на същинската азова сфера, на главата, където физическото тяло става орган на аза.
Когато разглеждаме зрелия човек, виждаме, че азът въздейства духовно непосредствено върху физическото чрез окото, като най-напред той пропуска астралното и етерното, а по-късно отново се включва във вътрешността на човешкия организъм. Първо изнасяме астралното и етерното отвътре навън. Така че можем да кажем: Азът живее по един двойнствен начин в нас. Най-напред той живее в нас, докато сме на земята като човеци. Азът е слязъл във физическия свят и така ни е изградил от физическото, както и от етерното и астралното. Тогава азът живее в нас, възрастните хора, като придобива влияние върху нас чрез сетивата или като завладява астралното, и придобива влияние над нашето дишане с изключение на същинската азова сфера, на главата, където физическото тяло става орган на аза. Само в движенията на нашите крайници, когато ги движим, имаме същата дейност на природата или на света в нас, която имаме в нас, когато сме ембриони. Другото е насложено. Когато вървите или когато танцувате, във вас все още се осъществява същата дейност, която се е осъществявала, когато сте били ембриони. Всички други дейности, особено дейността на главата, са дошли по-късно, когато са били спрени слизащите надолу духовни течения.
към текста >>

292. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Представете си целия човек, изживяващ музикалното, като човешки дух: изживявайки мелодичното, имате главата на този дух; изживявайки хармоничното, имате гърдите, средния орган на духа; изживявайки ритмичното, имате крайниците на духа.
Представете си целия човек, изживяващ музикалното, като човешки дух: изживявайки мелодичното, имате главата на този дух; изживявайки хармоничното, имате гърдите, средния орган на духа; изживявайки ритмичното, имате крайниците на духа.
към текста >>

293. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И нашият мисловен орган е само нещо, което черпи от космическия резервоар на мисловните сили, който приема мислите.
Ние не бихме разбрали нищо за нещата, ако тези мисли бяха само в главите на хората. Онзи, който вярва, че мислите са само в главите на хората, страда от същия предразсъдък като някой, който вярва, че глътката вода, с която той утолява жаждата си, е произлязла от неговия език, а не се е изляла в устата му от стомната. Така смешно е да се твърди, че мислите се пораждат в главата на човека, както е смешно да се каже - когато утолявам жаждата с глътка вода, която имам в стомната, - че водата е възникнала в моята уста. Мислите се простират в света. Мислите са управляващите сили в нещата. И нашият мисловен орган е само нещо, което черпи от космическия резервоар на мисловните сили, който приема мислите. Ние не трябва да говорим за мислите така, сякаш са нещо, което принадлежи само на човека. Трябва да говорим за мислите така, че да сме наясно: Мислите са като световногосподстващи сили, които са разпрострени навсякъде в космоса. Но тези мисли не летят свободно насам-натам, а винаги са носени, преработвани от някои същества. И което е най-важното, те не са винаги носени от едни и същи същества.
към текста >>

294. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

41. това Хегел някога вече го е отбелязал: За сърцето като орган се изказва Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) в съчинението си „Система на философията“, Втора част, „Натурфилософията“, в добавка към §354 (Юбилейно издание, Щутгарт 1929 г., Том 9, стр. 600-606).
41. това Хегел някога вече го е отбелязал: За сърцето като орган се изказва Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831) в съчинението си „Система на философията“, Втора част, „Натурфилософията“, в добавка към §354 (Юбилейно издание, Щутгарт 1929 г., Том 9, стр. 600-606).
към текста >>

295. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Понастоящем ларинкса е в началото на своето развитие, но в бъдеще той ще бъде трансформиран в един одухотворен орган на възпроизвеждането.
Би прозвучало гротескно, наистина, ако бихте чули описание на хората от онова време. Само постепенно се е развила главата, а и ще продължава да се развива. Хората също така днес имат органи, които са дошли до края на своето развитие и в бъдеще те не ще бъдат повече част от човешкото тяло. Има други пък, които ще се трансформират. Един такъв пример е ларинкса, който положително има огромно бъдеще във връзка със сърцето. Понастоящем ларинкса е в началото на своето развитие, но в бъдеще той ще бъде трансформиран в един одухотворен орган на възпроизвеждането. Бихте могли да имате някаква представа за тези тайни, ако си изясните онова, което човек постига днес чрез своя ларинкс.
към текста >>

Така както хората в бъдеще ще могат да възсъздадат хора чрез изговор, така също предшествениците на човечеството Боговете, бяха надарени с един орган, чрез който те са се изразили създали са всички неща, които са около нас днес.
По-късно ще възникнат не само минерални, но и растителни трептения, защото хората ще прогресират и ще започнат да въздействуват и върху растителното царство. Те ще изговарят "растения". Следващата стъпка е, че хората ще могат да изговарят "чувствуващи същества". При най-високото /развитие/ стъпало на развитието си, хората ще възпроизвеждат подобните си чрез ларинкса. Сега човек може да изрази само съдържанието на душата си чрез ларинкса, но по-късно ще изрази, ще възсъздаде себе си. Така както хората в бъдеще ще могат да възсъздадат хора чрез изговор, така също предшествениците на човечеството Боговете, бяха надарени с един орган, чрез който те са се изразили създали са всички неща, които са около нас днес. Те са, които са създали всички хора, животни и всичко друго, което е проявено. В буквалния смисъл всички вие сте думи, изговорени от божествените същества.
към текста >>

По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган.
Модерната астрономия се подържа от два постулата на Коперник, но един трети не е взет предвид. Коперник е казал, че Слънцето, също така се движи, то напредва по една спирала, така че Земята, следвайки Слънцето, се движи в едва сложна крива. Същото важи и за Луната, която се движи около Земята. Тези движения са далеч по-сложни, отколкото това се приема от елементарната астрономия. Тук виждаме как спиралата има значение за небесните тела, а те описват една форма, с която един ден хората, ще се идентифицират. По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган. Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу. Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал. Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал.
към текста >>

Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган.
Тези движения са далеч по-сложни, отколкото това се приема от елементарната астрономия. Тук виждаме как спиралата има значение за небесните тела, а те описват една форма, с която един ден хората, ще се идентифицират. По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган. Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу. Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал. Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобразен като гълъб, срещу Светия Граал. Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати.
към текста >>

296. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако вникнете дори и съвсем повърхностно в дейността на един сетивен орган, веднага ще установите присъствието на двете противоположности.
Ако се задълбочите в Гьотевото учение за цветовете*38, и по-специално в неговата философско-дидактическа част, Вие ще установите, че навлизайки в по-дълбоката природа на зрителното възприятие той стига именно до проявленията на симпатията и антипатията. Ако вникнете дори и съвсем повърхностно в дейността на един сетивен орган, веднага ще установите присъствието на двете противоположности. В рамките на сетивната дейност, антипатичното начало е свързано със самия познавателен процес, с нервната система, а симпатичното начало е свързано с волевия процес, с кръвоносната система.
към текста >>

Цялото ни зрение, целият ни слух са пронизани от прекалено фини чувства, обаче ние не ги долавяме; колкото сетивният орган е по-капсулиран и отделен от тялото, толкова по-слабо достигат тези чувства до нашето съзнание.
Как изглеждат впрочем телесните проявления на чувствата? Вие ще ги срещнете навсякъде в човешкото тяло, където по един или друг начин в съприкосновение влизат нервните и кръвоносните пътища. И навсякъде, където се докосват нервните и кръвоносни пътища, практически възникват чувствата. Само че в областта на сетивата, както нервите, така и кръвта са толкова префинени, че ние просто не успяваме да доловим наличните там чувства. Цялото ни зрение, целият ни слух са пронизани от прекалено фини чувства, обаче ние не ги долавяме; колкото сетивният орган е по-капсулиран и отделен от тялото, толкова по-слабо достигат тези чувства до нашето съзнание. При зрението например, при дейността на окото, ние почти не усещаме чувствените вълни от симпатия и антипатия, защото окото, вместено в очната кухина, е до значителна степен откъснато от останалия организъм. Тук нервите, както и кръвоносните съдове, са устроени твърде фино. Ето защо чувствените усещания в окото са до голяма степен подтиснати.
към текста >>

297. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето.
Сега Вие се доближавате до истинския образ на човешкото тяло. Представете си за миг, че ходите и наред с това наблюдавате света. Но представете си още, че не долната част на тялото Ви разполага с крака, а главата и че тя е, която би трябвало да си служи с тях. В този случай Вашите съзерцания и Вашата воля биха се слели в едно цяло, а резултатът би бил следния: Вие бихте могли да ходите само спящи. Доколкото главата Ви е поставена на раменете, тя се крепи и носи от цялото тяло; тя е в покой дори и когато се движите с останалите части на Вашето тяло. И главата трябва да е в покой; в противен случай тя не би могла да бъде орган на мисленето. Тя трябва да бъде изтръгната от спящата воля, защото в мига, когато я приведете в движение, когато смутите нейното относително спокойствие, тя веднага би изпаднала в сън. Тя предоставя волевата активност на тялото, а самата тя, главата, обитава тялото и живее в него, сякаш се намира, ако мога така да кажа, в един движещ се файтон, като се оставя да бъде разхождана от него. Единствено благодарение на това, че главата се оставя да бъде носена от тялото и проявява своята активност в условията на външно спокойствие и неподвижност, човекът е буден и може да предприема своите волеви действия. Вярна представа за образа на човешкото тяло се постига само с помощта на подобни духовно-научни съзерцания.
към текста >>

298. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вярно е, че има връзка между „дразнене", „сетивен орган" и „усещане", но как протича целия процес днешната наука и днешната психология изобщо не са в състояние да обяснят.
Но ако приемем описанията на днешните психолози, ние изобщо няма да стигнем до точна представа за същността на усещането. Произнасяйки се върху усещането, те казват: Там, във външния свят протича определен физически процес и неговите вибрации или трептения стигат до нашите сетивни органи като предизвикват един или друг вид дразнене. Психолозите охотно говорят за „дразнене", но с това те не ни казват нищо. Вярно е, че има връзка между „дразнене", „сетивен орган" и „усещане", но как протича целия процес днешната наука и днешната психология изобщо не са в състояние да обяснят.
към текста >>

299. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете.
Те просто не забелязват огромната разлика между това, да означим като „Аз" сбора от нашите лични изживявания, и от друга страна умението да възприемем отсрещния човек като един индивидуален и неповторим „Аз". А тук става дума за две съвсем различни духовно-душевни действия. В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен. Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз". Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението. Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете. Докато в известен смисъл „окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват. Има огромна разлика между възприемането на моя собствен „Аз" и възприемането на чуждите „Азове". Защото възприемането на собствения „Аз" е предимно волев процес, докато възприемането на чуждия „Аз" е предимно познавателен процес.
към текста >>

Докато в известен смисъл „окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват.
А тук става дума за две съвсем различни духовно-душевни действия. В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен. Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз". Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението. Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете. Докато в известен смисъл „окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват. Има огромна разлика между възприемането на моя собствен „Аз" и възприемането на чуждите „Азове". Защото възприемането на собствения „Аз" е предимно волев процес, докато възприемането на чуждия „Аз" е предимно познавателен процес.
към текста >>

А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек.
Обаче нещата не спират до тук. Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности. Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек. Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание". Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля.
към текста >>

С помощта на гореспоменатия сетивен орган Вие трябва да възприемате мислите като съществуващи за самите себе си.
По този повод психолозите също имат твърде гротескни представи. Хората днес са до такава степен повлияни от близостта между „език" и „мислене", че ги приемат като равнозначни. Обаче това е абсурдно. Защото благодарение на „мисловното сетиво", Вие сте в състояние да обективирате мислите по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език, с помощта на членоразделната реч. Членоразделната реч е само „посредник" на мислите. С помощта на гореспоменатия сетивен орган Вие трябва да възприемате мислите като съществуващи за самите себе си. И ако някога изградим евритмични знаци за всички звуци, достатъчно е човек да извърши съответните евритмични движения*47, за да разчетете в тях неговите мисли по същия начин, както правите това с помощта на говоримия език. Накратко: „мисловното сетиво" е нещо съвсем различно от говоримия език.
към текста >>

За всяко едно от тях ние разполагаме с определен сетивен орган.
После идва ред на слуховите, топлинни, зрителни, вкусови и мирисни усещания. За всяко едно от тях ние разполагаме с определен сетивен орган. Следва „сетивото за равновесие". Благодарение на един вътрешен усет, ние много добре знаем, кога да се наклоним в дясно или ляво, напред или назад, за да останем в изправено положение. Когато този сетивен орган е повреден, ние „губим" равновесие и залитаме; в този случай ние не можем да постигнем равновесие, също както не можем да разграничаваме цветовете при някакъв дефект в зрението.
към текста >>

Когато този сетивен орган е повреден, ние „губим" равновесие и залитаме; в този случай ние не можем да постигнем равновесие, също както не можем да разграничаваме цветовете при някакъв дефект в зрението.
После идва ред на слуховите, топлинни, зрителни, вкусови и мирисни усещания. За всяко едно от тях ние разполагаме с определен сетивен орган. Следва „сетивото за равновесие". Благодарение на един вътрешен усет, ние много добре знаем, кога да се наклоним в дясно или ляво, напред или назад, за да останем в изправено положение. Когато този сетивен орган е повреден, ние „губим" равновесие и залитаме; в този случай ние не можем да постигнем равновесие, също както не можем да разграничаваме цветовете при някакъв дефект в зрението.
към текста >>

300. 10. Десета лекция, 01.09.1919 GA_293 Общото човекознание

С други думи, ако човек си представи някакъв орган обърнат навътре и изостанал в своето развитие, би могъл да разбере и строежа на гръбначните прешлени.
„прешленна" теория за произхода на черепа. Какво имаше предвид той? Той просто приложи идеята за метаморфозата по отношение на човешкото тяло. Както знаем, гръбначният стълб е разположен от костни прешлени, лежащи един върху друг. Намирайки се във Венеция, Гьоте разглежда черепа на един овен и открива, че черепните кости не са нищо друго, освен метаморфоза на гръбначните прешлени. С други думи, ако човек си представи някакъв орган обърнат навътре и изостанал в своето развитие, би могъл да разбере и строежа на гръбначните прешлени. Този факт направил поразително впечатление върху Гьоте, защото той веднага стигна до заключение то а то се оказа решаващо за по-нататъшния му живот, че черепът е преформиран и напреднал в развитието си гръбначен стълб.
към текста >>

301. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло, гърдите стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло.
Частта на гръдния кош. Човекът е съставен от астрално тяло. Кое е най-подобно до астралното тяло? Веществообменния човек. За Аза не би могло да се посочи нищо във физическия човек. Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло, гърдите стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло. Ще трябва да се научим да не разглеждаме човека така както това се прави днес, когато се изследват труповете в клиниката, когато се изследват части от плътта или нещо подобно, без значение дали в гърдите или в главата. Ще трябва да се научим да си казваме: Глава-човек, Гърди-човек и Веществообмяна-човек са поставени в различни взаимоотношения към космоса, изразяват картинно различни скрити зад тях неща. Това ще разшири днешния чисто антропологически анализ към антропоморфията. Разглеждани чисто физически органи те в гръдния кош и органите в главата са равностойни. Дали правите дисекция на черния дроб или мозъка, от физическа гледна точка едното е материя като другото.
към текста >>

302. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време.
Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време. В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура. Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години.
към текста >>

303. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Цялото дете представлява един сетивен орган.
Ние разбираме детето само ако го разглеждаме така, както в по-късния човек разглеждаме окото или ухото. Цялото дете представлява един сетивен орган. Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно. И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
към текста >>

Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>

Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>

Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>

Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят?
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание. Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>

Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие. Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект. За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>

Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила.
И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме. Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>

304. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Цялото дете представлява един сетивен орган.
Ние разбираме детето само ако го разглеждаме така, както в по-късния човек разглеждаме окото или ухото. Цялото дете представлява един сетивен орган. Кръвта се движи през неговото тяло по много по-интензивен начин, отколкото това става по-късно. И тъкмо с помощта на една по-фина физиология ние забелязваме на какво почива изграждането на сетивните органи, например на окото.
към текста >>

Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>

Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно.
Окото се развива благодарение на обстоятелството, че в най-първите години от живота на човека в него преобладава кръвта, преобладава кръвообращението. По-късно все повече започва да преобладава нервният живот на сетивата, а развитието по посока от кръвообращението към нервния живот представлява развитието на сетивния живот на човека. Човек може да си изгради една фина способност за наблюдението на това, как постепенно кръвният живот в него преминава в нервния живот. Ала тъй както е с отделното сетиво, така е и с целия човек. Детето трябва да спи така продължително, защото цялото то е един сетивен орган, защото то все още не би могло да понесе външния свят с неговата ослепителност и с неговите шумове. Тъй както окото трябва да се затвори, когато в него нахлуе ослепителната слънчева светлина, така този сетивен орган – детето, защото цялото дете представлява един сетивен орган, – детето трябва да се затвори спрямо света, то трябва да наблюдава, то трябва да говори вътрешно. Всеки изговорен звук възниква от един вътрешен жест.
към текста >>

Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето.
Ако вече притежаваме една физиология, по-фина от тази, която имаме днес, то за всяка възраст ние бихме открили не само пасивното, но и активното. Но това активно е особено оживено в този голям сетивен орган, какъвто представлява детето. Ето защо детето живее в заобикалящата го среда така, както в по-късна възраст нашето око живее в заобикалящата го среда. Нашето око е особено оформено, изхождайки от общото устройство на главата, то – бих желал да кажа – лежи в една особена вдлъбнатина, за да може да участвува в живота на външния свят. По същия начин детето участвува в живота на външния свят, живее изцяло във външния свят, то все още не е на себе си, все още не усеща себе си, живее изцяло с външния си свят.
към текста >>

Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят?
Днес в рамките на нашата цивилизация ние с право развиваме едно познание, което изцяло живее в нас. Ние вярваме, че обхващаме външния свят. Ала всички мисли, чрез които и чрез чиято логика ние признаваме познанието, всички те изцяло живеят извън нас. А детето живее изцяло извън себе си. Можем ли да вярваме, че с нашето интелектуално познание някога ще се доближим до това, което детето, този изцяло сетивен орган, съпреживява с външния свят? Никога не бихме могли. На това ние само можем да се надяваме, изхождайки от познанието, което изцяло може да излезе вън от самото себе си и което изцяло може да потъне в същността на живота. Това познание е само интуитивно познание, не интелектуалното познание, чрез които ние оставаме вътре в самите себе си, където ние за всяка една идея питаме дали тя е също и логична? Това е едно познание, което и чрез Духа нахлува в дълбините на самия живот, това е интуитивното познание. Ние съзнателно трябва да придобием интуитивно познание и едва тогава ще бъдем така практични, че заедно с Духа да можем да вършим това, което трябва да стане с детето засега през първите години от неговия живот.
към текста >>

Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие.
Ала по-късно, когато детето постепенно завърши смяната на зъбите, когато на мястото на зъбите, които са унаследени, се появяват другите, формирани, изхождайки от първия жизнен период, тогава за целия живот на детето настъпва следното: Детето не е вече само сетивен орган, но то вече отдава себе си на нещо, което е в по-силна степен душевно от всяко едно сетивно възприятие. Тогава, тъкмо във възрастта на основното училище, за детето настъпва следното обстоятелство: детето започва да възприема от околната среда не само това, което наблюдава, но и това, което живее в наблюдавания обект. За детето настъпва възрастта, която трябва да бъде изградена предимно върху основата на онзи авторитет, в който детето започва да живее спрямо възпитаващата и обучаващата го околна среда.
към текста >>

Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила.
И така, какво е станало с детето? Приблизително между 7-та и 14-15-та година детето от сетивен орган се е превърнало изцяло в душа, все още не в Дух, без все още да поставя тежестта върху логическата връзка, върху интелектуалния елемент: в противен случай душата му вътрешно би се вкаменила. За детето между 7-та и 14-та година е много по-важно да можем да го научим на нещо по един път, изпълнен с обич, а не да му го доказваме. Много по-ценно е дадено учение да бъде изпълнено с душевност, отколкото с логика, защото детето все още не се нуждае от логика, детето има нужда от нас, то се нуждае от нашата човечност.
към текста >>

305. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Например малкото дете е все още изцяло сетивен орган, всъщност то е само глава, както вече разясних това.
Ако човекът има тези понятия, които аз можах да набележа чрез някои насоки – чрез тяхното приложение, което ще ни се представи през следващите дни, ще бъдат изяснени и подробности – ако човек има тези елементарни насоки, тогава очите му ще се отворят за всичко онова, което изплува пред нас в детската природа. Защото детската природа все още не е така устроена. Например малкото дете е все още изцяло сетивен орган, всъщност то е само глава, както вече разясних това.
към текста >>

Вкусовият орган се простира през целия организъм.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния. Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът. Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>

306. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

В първата възраст до смяната на зъбите – вече както казах – детето изцяло е един сетивен орган.
Тези три системи се развиват в човека по такъв начин, че всяка една от тях има свое собствено време и че върховата точка в развитието на всяка една от тях попада в различни жизнени периоди. В първата възраст до смяната на зъбите – вече както казах – детето изцяло е един сетивен орган. То е в известен смисъл изцяло глава; и цялото му развитие изхожда от нервно-сетивната система. В нея са разположени изходните начала за формиращите сили в целия организъм. Бидейки главен актьор нервно-сетивната система пронизва целия организъм; всички впечатления от външния свят влияят върху целия организъм, докато в по-късния живот те влияят върху периферията на сетивната система физически, но по-надълбоко в тялото те действуват само душевно.
към текста >>

То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган.
Ала детето, което расте редом с възрастния, представлява имитатор и на най-слабите физически проявления на възпитателя. То насочва себе си изцяло според физиологичното изражение, според това, което то възприема от начина, по който възрастният разговаря, изпълнен с грижа, чувствува изпълнения с грижа човек, защото детето е изцяло сетивен орган. Между възрастния и детето се разиграват невеществени взаимодействия. Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие. Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата. В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния. Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата.
към текста >>

307. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган.
Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата. Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл. Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение. И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека. Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека. Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи.
към текста >>

308. Съдържание GA_312 Духовна наука и медицина

Сърцето като уравновесяващ орган между горе и долу.
Учение за сърцето. Сърцето като уравновесяващ орган между горе и долу. Полярността на човешкия организъм. Физиогномия на болестта. Хистерията като израз на превеса на вещество обмените процеси. Неврастения за превеса на сетивните процеси. Туберкулоза: диспозиция и инфекция.
към текста >>

309. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Чрез трупа започват да виждат, че когато действува тази или онази болест, без значение как се назовава, то този или онзи орган претърпява тази или онази промяна.
В основата си то започва от един единствен, изключително решаващ труд на 18 век "de sedibus et causis morborum per anatomen indugatis" на Моргани, лекар от Падуа, чрез когото се появява нещо съвсем ново, нещо, което съществено въвежда материалистичното течение в медицината. Тези неща трябва да бъдат обективно характеризирани, не чрез симпатии и антипатии. Защото това, което се появява чрез този труд, това е насочване на погледа върху последиците от болестта в човешкия организъм. Решаваща става находката в починалия труп. Всъщност едва от този момент нататък може да се каже: решаваща става находката в починалия труп. Чрез трупа започват да виждат, че когато действува тази или онази болест, без значение как се назовава, то този или онзи орган претърпява тази или онази промяна. И започват да изследват тази или онази промяна именно от трупната находка. Всъщност едва тук започва патологоанатомията, докато всичко преди съществува в медицината, почива на известно продължение на древния ясновидски елемент.
към текста >>

Именно в това се съзира идеала, да бъдат изследвани промените на клетката в тъканта на даден орган, и от промените на клетката да бъде разбрана болестта.
се по явява "Клетъчната патология" на Вирхов. Всъщност между тези два труда трябва да видим огромния скокообразен обрат в новото медицинско мислене, между "Патологоанатомия"-та 1842 г. от Рокитански и "Клетъчната патология" -1858 година от Вирхов. Чрез тази клетъчна патология всичко, което се появява в човека, в основата си бива отдавано на промени в клетъчната функция. В основата си официалният светоглед разглежда като идеал възможността, всичко да бъде построено върху промени в клетката. Именно в това се съзира идеала, да бъдат изследвани промените на клетката в тъканта на даден орган, и от промените на клетката да бъде разбрана болестта. Лесно е разбира се с този атомистичен начин на разглеждане, защото в основата си, бих желал да кажа това е ясно като на длан. Така всичко може да бъде подредено по лесно разбираем начин. И въпреки целия напредък на новата наука всъщност тази нова наука винаги изхожда от това, по възможност всичко да разбере по лесен начин и да не взема впредвид, че същността на природата и същността на вселената изобщо представляват нещо изключително сложно.
към текста >>

310. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

При това сърцето се оформя като (орган на застоя) между нещо, което от сега нататък бих желал да наричам ниско разположена функция на организма, приемането на храната, обработката на храната и високо разположените функции на организма, към най-ниските към които бих желал да причисля дишането.
Разбира се, биха могли да бъдат подбрани и други изрази, но в хода на времето, ние ще се разбираме все по-добре. Тук се осъществява едно взаимодействие, на първо време между втечнените хранителни вещества и това, което във въздухообразен вид бива прието от организма чрез дишането. Това взаимодействие трябва да бъде точно изследвано. Това взаимодействие се осъществява от взаимопроникващите се сили. И това, което се взаимопрониква, то бих желал да кажа преди своето взаимопроникване, се застоява в сърцето. При това сърцето се оформя като (орган на застоя) между нещо, което от сега нататък бих желал да наричам ниско разположена функция на организма, приемането на храната, обработката на храната и високо разположените функции на организма, към най-ниските към които бих желал да причисля дишането. Включен е един застоен орган и същественото при това е, че сърдечната дейност представлява последица от взаимодействието между втечнените хранителни вещества, т.е. между хранителната течност и приетия отвън въздух. Всичко онова, което намира израз в сърцето, което може да бъде разгледано като последица и засега трябва да бъде прието откъм механистичната му страна. Единственото надеждно начало, положено, за да бъде разбрана поне тази механистична основа на сърдечната дейност но не повече това начало е положено от един австрийски лекар д-р Карл Шмидт, лекар в северния Щайермарк, който публикува съобщение във "Виенски медицински седмичник" 1892 г. бр. 15 по въпроса за сърдечния удар и пулсовата крива.
към текста >>

Включен е един застоен орган и същественото при това е, че сърдечната дейност представлява последица от взаимодействието между втечнените хранителни вещества, т.е.
Тук се осъществява едно взаимодействие, на първо време между втечнените хранителни вещества и това, което във въздухообразен вид бива прието от организма чрез дишането. Това взаимодействие трябва да бъде точно изследвано. Това взаимодействие се осъществява от взаимопроникващите се сили. И това, което се взаимопрониква, то бих желал да кажа преди своето взаимопроникване, се застоява в сърцето. При това сърцето се оформя като (орган на застоя) между нещо, което от сега нататък бих желал да наричам ниско разположена функция на организма, приемането на храната, обработката на храната и високо разположените функции на организма, към най-ниските към които бих желал да причисля дишането. Включен е един застоен орган и същественото при това е, че сърдечната дейност представлява последица от взаимодействието между втечнените хранителни вещества, т.е. между хранителната течност и приетия отвън въздух. Всичко онова, което намира израз в сърцето, което може да бъде разгледано като последица и засега трябва да бъде прието откъм механистичната му страна. Единственото надеждно начало, положено, за да бъде разбрана поне тази механистична основа на сърдечната дейност но не повече това начало е положено от един австрийски лекар д-р Карл Шмидт, лекар в северния Щайермарк, който публикува съобщение във "Виенски медицински седмичник" 1892 г. бр. 15 по въпроса за сърдечния удар и пулсовата крива. В тази разработка не се съдържа много нещо, но трябва да кажем, че поне един човек, изхождайки от медицинската си практика, е забелязал, че при сърцето имаме работа, не с обикновена помпа, а с едно застойно устройство.
към текста >>

В крайна сметка сърцето е сетивен орган, и дори ако не осъзнаваме непосредствено това, което е сетивната дейност на сърцето, ако това, което става в сърцето, спада към подсъзнателните сетивни дейности, то сърцето именно затова съществува, за да възприема в известна степен горните дейности, и да може да чувствува долуразположените дейности на човека.
Но човек си остава при механистичното разбиране, когато всичко, което е сърдечната дейност, го разбира като последица от тези взаимопроникващи се, бих желал сега да ги нарека течения, водните течения и въздухообразните течения. Защото какво, в крайна сметка, представлява сърцето? В крайна сметка сърцето е сетивен орган, и дори ако не осъзнаваме непосредствено това, което е сетивната дейност на сърцето, ако това, което става в сърцето, спада към подсъзнателните сетивни дейности, то сърцето именно затова съществува, за да възприема в известна степен горните дейности, и да може да чувствува долуразположените дейности на човека. Тъй, както Вие, скъпи приятели, с очите си възприемате външните цветни процеси, по същия начин, само че чрез смътното си подсъзнание, чрез сърцето възприемате онова, което протича в долната част на тялото ви. В крайна сметка сърцето е сетивен орган за вътрешни възприятия. И трябва да бъде разглеждано като такъв.
към текста >>

В крайна сметка сърцето е сетивен орган за вътрешни възприятия.
Но човек си остава при механистичното разбиране, когато всичко, което е сърдечната дейност, го разбира като последица от тези взаимопроникващи се, бих желал сега да ги нарека течения, водните течения и въздухообразните течения. Защото какво, в крайна сметка, представлява сърцето? В крайна сметка сърцето е сетивен орган, и дори ако не осъзнаваме непосредствено това, което е сетивната дейност на сърцето, ако това, което става в сърцето, спада към подсъзнателните сетивни дейности, то сърцето именно затова съществува, за да възприема в известна степен горните дейности, и да може да чувствува долуразположените дейности на човека. Тъй, както Вие, скъпи приятели, с очите си възприемате външните цветни процеси, по същия начин, само че чрез смътното си подсъзнание, чрез сърцето възприемате онова, което протича в долната част на тялото ви. В крайна сметка сърцето е сетивен орган за вътрешни възприятия. И трябва да бъде разглеждано като такъв.
към текста >>

В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство.
Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>

311. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Тук в силна степен се проявява нещо, което засега хипотетично ще наречем "сила", разположена в цялото растение, която сила се проявява когато попречим на растението да използува своя нормално оформен орган за определените му функции.
Но появяващата се тук разлика има основно значение. Разгледайте например нещо, което ни е много близко, обикновената, тъй наречената бяла акация (popinia pseu doacacia). Ако на тази акация отрежете листата от листните им дръжки, то се появява нещо интересно, а именно, че листните дръжки търпят промени чрез метаморфоза и след това тези възлести листни дръжки поемат функциите на листата. Тук в силна степен се проявява нещо, което засега хипотетично ще наречем "сила", разположена в цялото растение, която сила се проявява когато попречим на растението да използува своя нормално оформен орган за определените му функции. Виждате ли тук бих желал да кажа все още съществува остатък от това, което в силна степен откриваме в обикновеното, развиващо се растение, проявяващо се в това, че ако, да кажем, даден човек е препятствуван да използува едната си ръка или едната си длан за някакви функции на другата ръка или длан стават по-силни, по-яки, а също и физически по-големи и т.н. Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до познание на възможностите на даден лечебен метод. И така, в природата извън човека нещата отиват много далече. Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити. Листата отсъствуват.
към текста >>

От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган.
Виждате ли тук бих желал да кажа все още съществува остатък от това, което в силна степен откриваме в обикновеното, развиващо се растение, проявяващо се в това, че ако, да кажем, даден човек е препятствуван да използува едната си ръка или едната си длан за някакви функции на другата ръка или длан стават по-силни, по-яки, а също и физически по-големи и т.н. Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до познание на възможностите на даден лечебен метод. И така, в природата извън човека нещата отиват много далече. Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити. Листата отсъствуват. От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган. Листата закърняват. Листните дръжки се извиват и се превръщат в подпорен орган, подпират се: растенията с видоизменени листни дръжки при които листата закърняват (виж рис. 6). Това насочва вниманието ни към вътрешните формообразуващи сили в растението, съдействуващи за това, растението по многообразен начин да може да се приспособява към определения от околната среда начин на живот. Само че именно при нисшите организми силите, действуващи там вътре, ни се представят по много интересен начин.
към текста >>

Листните дръжки се извиват и се превръщат в подпорен орган, подпират се: растенията с видоизменени листни дръжки при които листата закърняват (виж рис. 6).
И така, в природата извън човека нещата отиват много далече. Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити. Листата отсъствуват. От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган. Листата закърняват. Листните дръжки се извиват и се превръщат в подпорен орган, подпират се: растенията с видоизменени листни дръжки при които листата закърняват (виж рис. 6). Това насочва вниманието ни към вътрешните формообразуващи сили в растението, съдействуващи за това, растението по многообразен начин да може да се приспособява към определения от околната среда начин на живот. Само че именно при нисшите организми силите, действуващи там вътре, ни се представят по много интересен начин.
към текста >>

И така, за да говорим конкретно, да вземем, но само като пример, някакъв орган да кажем белия дроб или нещо подобно: при такива органи би се установило, че сме им отнели формообразуващи принципи, за да използуваме тези принципи за своята духовно-душевна дейност.
А сега си представете, че по повод на нещо, което ние наричаме болест (по този въпрос ще говоря по-късно по един по-точен начин), въвеждаме в организма това, което сме му отнели. Или представете си, че тези формообразуващи сили, съществуващи в природата извън човека, които сили ние сме отнели от нашия организъм, тъй като ги използуваме за духовно душевна дейност, представете си, че прилагайки дадено растение или нещо подобно, под формата на лечебно средство, ние връщаме организма тези сили и го свързваме с това, което в момента му липсва. Ние помагаме на организма, като му даваме това, което първоначално сме му отнели, за да можем да бъдем хора. Тук вече виждате да просветлява нещо, което бихме могли да наречем лечебен процес: извикваме на помощ онези сили от външната природа, които ние, като нормални хора, нямаме, и които прилагаме, за да може нещо в нас да стане по-силно, отколкото е при нормалния човек. И така, за да говорим конкретно, да вземем, но само като пример, някакъв орган да кажем белия дроб или нещо подобно: при такива органи би се установило, че сме им отнели формообразуващи принципи, за да използуваме тези принципи за своята духовно-душевна дейност. Ако от растителното царство вземем именно онези сили, които сме отнели от белия дроб, и ако при някакво нарушение в белодробната система ги въведем в човека, то с това ние помагаме на белодробната дейност. Виждате, тук би възникнал въпросът: кои сили в природата извън човека са подобни на силите, залегнали в основата на човешките органи, които сили са били извлечени за целта на духовно-душевната дейност? Тук виждате път, по който от обикновения опитен метод в терапията може да се достигне до един вид рацио в терапията. Тук, наред със заблужденията, възцарили се по повод на нервната система, които заблуждения се отнасят до човешката природа, съществува и едно друго значително заблуждение, което днес ще засегна, но което по-късно искам да разгледам по-отблизо, заблуждение относно природата извън човека. Виждате ли, в материалистичната епоха постепенно се стига до представата за и един вид еволюция на външните същества, от тъй нареченото най-просто до най-сложното.
към текста >>

312. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Съществува фактът, че в момента, когато във Вас възникват мисли за определен орган, или по-добре казано мисли, свързани с някакъв определен орган, тогава в този орган се появява определена дейност.
Сега към това обърнете внимание и на нещо друго. От обикновената практика Вие навярно знаете, че съществува един факт, отново един факт, който обаче не е достатъчно оценен, и за една здрава наука въпросът се свежда тъкмо до оценката на този факт. Съществува фактът, че в момента, когато във Вас възникват мисли за определен орган, или по-добре казано мисли, свързани с някакъв определен орган, тогава в този орган се появява определена дейност. Изследвайте тук отново съществува богата област за бъдещите докторски дисертации изследвайте веднъж връзката на определени възникващи в човека мисли да кажем с отделянето на слюнка, с отделянето на сокове в червата, с отделянето на мляко, с отделянето на урина, на семенната течност, изследвайте как тук възникват определени мисли, чието възникване върви успоредно с тези органични явления.
към текста >>

Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици.
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека. Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата. Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици. Динамично те действително не съществуват в Космосът.
към текста >>

И ако тук настъпи някакво смущение, то това смущение, на което изобщо не съответствува никакъв орган, и което смущение ние не можем да понесем просто така, без увреждане на здравето.
Така ние сме принудени, възприемайки светлината, непосредствено да я преработваме и отпадъчните продукти отново да ги отделяме. И ако тук настъпи някакво смущение, то това смущение, на което изобщо не съответствува никакъв орган, и което смущение ние не можем да понесем просто така, без увреждане на здравето. Така, когато разглеждаме птицата с нейния маломерен главен мозък, ние трябва да сме наясно, че в Макрокосмоса тази птица представлява отражение на нашето по-финно устройство. Ето защо, ако искате да изследвате човека по отношение на неговото по-фино устройство, отразено в неговото по-грубо устройство, и слязло надолу под нивото на птицата, тогава именно, скъпи приятели, трябва да изследвате процеси те в птичия свят макроскопски. Само че, бих желал да кажа в скоби би било действително едно твърде тъжно обстоятелство в живота на човек, ако в своя етерен организъм той имаше същата свое образност, както птиците, такава каквато те имат в своя физически организъм, защото етерният организъм не може по този начин да бъде отделен от външния свят. При отлагането да кажем на метаморфозиралата светлина, ако имаме за това и съответните обонятелни органи, при съвместното съществуване на хората, би се получило нещо съвсем ужасно. Но както казах, това остава в скоби.
към текста >>

И ако искаме да установим връзката между някакво лечебно средство и даден орган, тогава трябва да тръгнем от общата характеристика, която изградихме днес, и да преминем към специалната характеристика в следващите лекции.
И ако искаме да установим връзката между някакво лечебно средство и даден орган, тогава трябва да тръгнем от общата характеристика, която изградихме днес, и да преминем към специалната характеристика в следващите лекции.
към текста >>

Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен смисъл да се развият противоположните полюси в долната част.
Всъщност едно сравнително изследване би трябвало ясно да посочи това взаимоотношение. Вие бихте могли просто външно да питате знаете, колко често се поставя въпросът: за какво изобщо съществува такова едно образование, което е отворено навън, както е червеобразният придатък при човека? Често се поставя този въпрос. Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен смисъл да се развият противоположните полюси в долната част. И колкото повече в животинската редица предния мозък приема формата, която след това се развива при човека, толкова повече се оформя червото именно в онази посока, водеща до отлагане на хранителните остатъци. Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата представляват точен обратен образ на мозъка. За да може човекът от една страна да бъде обременен от физическата дейност за целите на мисленето, от друга страна той трябва да натовари своя организъм с това, за което съществува предпоставка за натоварване, поради наличието на оформено дебело черво и на оформен пикочен мехур. Така появяващата се именно в човешкия физически свят най-висша душевно-духовна дейност, доколкото същата е свързана със съвършеното оформяне на главния мозък, същевременно е свързано и с принадлежащото към него оформяне на дебелото черво. Това е изключително значителна връзка, връзка хвърляща невероятно много светлина върху цялото творение на природата.
към текста >>

Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата представляват точен обратен образ на мозъка.
Всъщност едно сравнително изследване би трябвало ясно да посочи това взаимоотношение. Вие бихте могли просто външно да питате знаете, колко често се поставя въпросът: за какво изобщо съществува такова едно образование, което е отворено навън, както е червеобразният придатък при човека? Често се поставя този въпрос. Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен смисъл да се развият противоположните полюси в долната част. И колкото повече в животинската редица предния мозък приема формата, която след това се развива при човека, толкова повече се оформя червото именно в онази посока, водеща до отлагане на хранителните остатъци. Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата представляват точен обратен образ на мозъка. За да може човекът от една страна да бъде обременен от физическата дейност за целите на мисленето, от друга страна той трябва да натовари своя организъм с това, за което съществува предпоставка за натоварване, поради наличието на оформено дебело черво и на оформен пикочен мехур. Така появяващата се именно в човешкия физически свят най-висша душевно-духовна дейност, доколкото същата е свързана със съвършеното оформяне на главния мозък, същевременно е свързано и с принадлежащото към него оформяне на дебелото черво. Това е изключително значителна връзка, връзка хвърляща невероятно много светлина върху цялото творение на природата. Защото, макар да звучи малко парадоксално, сега Вие можете да кажете: защо всъщност хората имат червеобразен придатък? Можете да си отговорите: за да могат по съответния начин да разсъждават човешки.
към текста >>

313. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове.
Погледнете ананаса, как се стреми да превърне ствола в най-очебийното, или някое друго растение! Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове. Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло. Други растения имат стремежа да изживеят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.
към текста >>

С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е. което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е. до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека. Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението. С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
към текста >>

314. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес.
И така става дума за това, тези невеществени елементи между солевия, фосфорния и меркуриалния елемент действително да бъдат вместени в целия Космос, в тежестта, в светлината и в противоположността между двете, т.е. в уравновесяването между двете. Само че виждате ли, в тази пълна противоположност по странен начин е вместена цялата сърдечна дейност при човека. Това бих казал е ужасното в съвременния природонаучен светоглед, че независимо от онази помпена система, с която сравняват сърцето и чиято несъстоятелност аз вече Ви изложих, днес всички бива така представено, като че ли сърцето се изчерпва с една дейност, в известен смисъл ограничена от кожата на съответното същество. Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото. Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес. И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения. Когато разглеждате сърцето на човека, то в него бих казал взет в основата си, се отразява целия световен процес. Човекът всъщност е индивидуализиран само като духовно-душевно същество. Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява израз не само на това, което става в човека, но е израз и на онази борба, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.
към текста >>

315. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Към сърцето и от едната и от другата страна, като към истински орган на застой и напластяване, се стреми цялото човешко създание.
Винаги е необходимо, поне при поставянето на диагноза, да си припомним, че нещата стоят така; при диагнозата винаги да се връщаме към онова, което именно в процеса на създаване на човека посочва истинската причина. В тази връзка следното е от изключителна важност: можем да кажем, че целият органически процес бива изместен, както процеса в горния човек, започвайки най-отдолу, през долната част на тялото, бива изместен по посока на сърцето. Към сърцето и от едната и от другата страна, като към истински орган на застой и напластяване, се стреми цялото човешко създание. Това изместване обаче се осъществява в различни възрасти. Вникнем ли в явленията, т.е. добием ли поглед върху тези явления, появяващи се именно в юношеска възраст, предвид всичко това, което по някакъв начин е свързано с човека, това накрая довежда до пневмония или плеврит в юношеска възраст: ако обобщим всичко това, което се намесва в този процес, откриваме, че това е един изместен процес, същия процес, който в още по-ранна възраст изявява себе си чрез хидроцефалията. Просто хидроцефалията бива леко изместена по посока надолу в човешкото устройство и тук тя създава предразположение към пневмония или плевритни явления, но също така и към това, което в детска възраст е свързано с тези явления. Но нещата стоят така, че и тези явления в детска възраст имат своите противоположни процеси в по-късна възраст, така че по-късно те отново настъпват, но в своята полярна противоположност.
към текста >>

316. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган.
Представете си, че тук протича определен процес: между всичко онова, което да кажем по нервен път се разпространява във вашите обонятелни органи и това ухание на липи. И ако насочите вниманието си към този процес на възприемане на липовото ухание, то пред себе си ще имате в известен смисъл разтварянето на вътрешността, на обонятелната Ви способност по посока на липовото ухание, липовия аромат, и ще трябва да кажете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за нещо външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъществяват нещо съвместно. И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре. Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление, на Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното тяло, въздействува върху астралното тяло, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес. Самият обонятелен процес доказва, че тук взема участие астралното тяло. Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган. И в действителност в този, разпространяващ се сладникав мирис на липовия цвят, ни е дадено взаимодействието на растително-етерния елемент със заобикалящите ни, изпълващ световното пространство астрален елемент. Ето защо в лицето на обонянието имаме процес, протичащ по такъв начин, че чрез него ние взимаме участие в това, което е сродно между флората и извънтелурическия астрален елемент.
към текста >>

Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи.
Ако вземе някакъв вкус, да вземем, за да бъде отново нещо сродно на споменатото, да вземем например вкуса на захарното питие или вкуса на сладкото грозде. Тук имаме нещо подобно. Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи. Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес. Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването. Обонянието се осъществява повече по повърхността. Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването.
към текста >>

Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес.
Ако вземе някакъв вкус, да вземем, за да бъде отново нещо сродно на споменатото, да вземем например вкуса на захарното питие или вкуса на сладкото грозде. Тук имаме нещо подобно. Но тук става дума за един процес, протичащ в нашия вкусов орган, противоположен на процесите, протичащи в обонятелните ни органи. Вие знаете, колко близко сроден е вкусовият орган с обонятелния орган, и по тази причина Вие би трябвало да имате представа и за това, колко близко сроден и по отношение на цялото естествено протичане е онова, което се извършва в процеса на вкусване, с това, което протича в обонятелния процес. Но още сега трябва да сте наясно, че вкусването в по-силна степен представлява един вътрешно-органичен процес, отколкото помирисването. Обонянието се осъществява повече по повърхността. Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е.
към текста >>

Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
към текста >>

317. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Особено важно е да обърнем внимание на третия орган, свързан в най-широк смисъл с външната метеорология черния дроб.
Особено важно е да обърнем внимание на третия орган, свързан в най-широк смисъл с външната метеорология черния дроб. Макар привидно черният дроб да е затворен в човешкия организъм, въпреки това той в силна степен принадлежи на външния свят. И тази принадлежност към външния свят Вие можете да установите чрез това, че в известна степен живота на черния дроб е поставен в зависимост от характеристиката на водата в дадена местност. Всъщност винаги би трябвало да бъде изследван състава на водата на дадена местност, за да можем правилно да преценим състоянието на черния дроб на хората, населяващи тази местност. Стимулиращо значение за развитието на черния дроб има вкуса* (*вкуса липсва в стенограмата и е допълнено по смисъл), което има еднакво значение, когато става в излишък, с изграждането на черния дроб, едно твърде силно, твърде изявено наслаждение на храната е равнозначно на изграждането на черния дроб в човека. Вътрешното наслаждение бих желал да кажа продължението на това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което продължава приятното, симпатичното или антипатичното, или също така не приятното възприемане на храната по посока към вътрешността, това е, което води до израждане на черния дроб.
към текста >>

което е повече навътре разположено, отколкото споменатите 4-ри орган ни системи.
С всичко това поне посочихме, какво представляват връзките на човека с метерологичния процес. Едва зад метеорологичния процес, разположен във външния свят и сякаш скрит от нас чрез него, лежи астрономическият процес, и във вътрешността на човека също е разположен астрономическия процес. Разположеното зад всичко това, което Вие установявате като метеорологично във вътрешността и във външността на човека защото метеорологичното във вътрешността на човека се изчерпва с това, което носи характера на белия дроб, на черния дроб, на пикочния мехур и на сърцето; във външния свят то се изчерпва в твърдата почва, във въздушния, воден и топлинен елемент разположеното зад всичко това това са формообразуващите процеси в растенията и в минералния свят. И тези формообразуващи процеси в растителния и в минералния свят, тъй близко стоящи до извънтелурическото, до астрономическото, те са в известна степен винаги полярно противоположни на онова, което в човека лежи зад този метеорологичен процес, т.е. което е повече навътре разположено, отколкото споменатите 4-ри орган ни системи. И тъй като връзката на всичко това, което външно е в растението и в камъка, с онова, което в човека и разположеното зад белия дроб, черния дроб и т.н. не е така близка, то по тази причина изследването на лечебните процеси, произхождащи от тази област, естествено значително по-трудно. Но рационален път откриваме именно, когато си изясним, че по един определен начин, вътре в себе си, човекът непрекъснато носи склонността да извежда органичната тенденция, противоположното от това, което протича външно. Да вземем конкретния пример. Да вземем за пример процесите на силициевата киселина.
към текста >>

318. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

свързан с черния дроб, тогава ние отново би трябвало да стигнем до друг един орган на човека.
Ето защо е напълно валидна мисълта; ако нямаше дъждовни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята. Дъждовните червеи вземат значително участие във формообразуващия процес на Земята. Целият свят на дъждовните червеи, заедно, образуват някакси нещо, което излиза извън рамките на формирането на черупката на стридата, и което, тъй както и черупката на стридата, има отношение към цялата Земя. По този начин се достигане до образуването на стридната черупка, но до всичко онова, което е в орната почва и в подобни нея неща, и сродното, което произлиза от нея. Вие, разбира се, ще поставите условието, че ако търсим процеса, разположен в човека още по към вътрешността, отколкото процеса, свързан с химическите или, т.е. свързан с черния дроб, тогава ние отново би трябвало да стигнем до друг един орган на човека. Този друг орган на човека е именно белият дроб, и белият дроб трябва да бъде разглеждан по двояк начин в човешкия организъм. Първо, това органът, извършващ дихателния процес. Но колкото и странно да звучи бих желал да кажа само външно погледнато белият дроб е органът, извършващ дихателния процес. Той е същевременно и органът, който вътрешно, дълбоко вътрешно в човека, регулира почвообразуващия процес. Ако проследим отвън навътре, изхождайки от хранителния и храносмилателния процес, през бъбречно образуващия, чернодробно образуващия процес, нагоре до белодробнообразуващия процес, т.е.
към текста >>

Този друг орган на човека е именно белият дроб, и белият дроб трябва да бъде разглеждан по двояк начин в човешкия организъм.
Дъждовните червеи вземат значително участие във формообразуващия процес на Земята. Целият свят на дъждовните червеи, заедно, образуват някакси нещо, което излиза извън рамките на формирането на черупката на стридата, и което, тъй както и черупката на стридата, има отношение към цялата Земя. По този начин се достигане до образуването на стридната черупка, но до всичко онова, което е в орната почва и в подобни нея неща, и сродното, което произлиза от нея. Вие, разбира се, ще поставите условието, че ако търсим процеса, разположен в човека още по към вътрешността, отколкото процеса, свързан с химическите или, т.е. свързан с черния дроб, тогава ние отново би трябвало да стигнем до друг един орган на човека. Този друг орган на човека е именно белият дроб, и белият дроб трябва да бъде разглеждан по двояк начин в човешкия организъм. Първо, това органът, извършващ дихателния процес. Но колкото и странно да звучи бих желал да кажа само външно погледнато белият дроб е органът, извършващ дихателния процес. Той е същевременно и органът, който вътрешно, дълбоко вътрешно в човека, регулира почвообразуващия процес. Ако проследим отвън навътре, изхождайки от хранителния и храносмилателния процес, през бъбречно образуващия, чернодробно образуващия процес, нагоре до белодробнообразуващия процес, т.е. до това, което формира белия дроб вътрешно независимо от това, че функционално белият дроб лежи в основата на дишането и ако изследваме този процес, протичащ тук, тогава ще видим, че това е противоположния полюс на процеса, разиграващ се в стридата с образуване на черупката и.
към текста >>

319. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Нещата стоят така, че можем да кажем: в състояние сме да открием реакции за тях ще говорим по-късно, които отново да стимулират етерното тяло, снижило активността си по отношение на дадена орган на система, ако това етерно тяло като цяло е все още здраво, и тези реакции ако е позволено така да се изразя могат да разгърнат неговата универсална активност в тази посока.
Не е необходимо да Ви разяснявам цялата същност на възпалителните процеси с техните различни специфични прояви в органите. Това е нещо, за което мога да кажа, че е известно. Но не е известно тъкмо онова, което сякаш като единен процес лежи над всички възпалителни процеси. Този единен процес може да бъде най-добре характеризиран, ако кажем: всичко, което представлява действително възпаление, било то някакво ограничено възпаление, или някакво голямо възпаление, което благодарение на възпалителния си характер след това води до образуването на язва, при всичко това духовно-научното изследване бих желал да кажа може да наблюдава, как цялото етерно тяло на човека е в състояние на активност, и при това все още може да се разчита нещо да бъде направено, та забавената в известно отношение функция на етерното тяло да бъде възстановена до нейното нормално разпределение, така че цялото етерно тяло на човека да функционира в здрава насока. Всъщност това представлява само отклоняване дейността на етерното тяло в съвсем определени посоки, докато здравото тяло разпростира своите функции във всички съответни направления на организма. Нещата стоят така, че можем да кажем: в състояние сме да открием реакции за тях ще говорим по-късно, които отново да стимулират етерното тяло, снижило активността си по отношение на дадена орган на система, ако това етерно тяло като цяло е все още здраво, и тези реакции ако е позволено така да се изразя могат да разгърнат неговата универсална активност в тази посока.
към текста >>

320. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Виждате ли, хората си мислят: окото е око, органът е орган, белият дроб е бял дроб, черният дроб е черен дроб и т.н.
На публични лекции често съм подчертавал това, което днес тук бих желал да подчертая по един по-точен начин. Виждате ли, хората си мислят: окото е око, органът е орган, белият дроб е бял дроб, черният дроб е черен дроб и т.н. Това обаче не е вярно. Окото на човека представлява орган, който и при животното се проявява като око, само че тук то е преобразено поради факта, че в човека е включен и Азът. Същото е и при всички останали органи. И това, което става в органа, но което при болният човек играе най-важна роля, за него много по-важно е това проникване с Аза, отколкото това, което се разиграва в органа в дадено животно, който орган не е проникнат от Аз. Ето на това се обръща твърде малко внимание, и хората са така устроени, че в тази област не пропускат непрекъснато да повтарят следното: ето това тук е нож, ножът е нож и след като едното аз описвам като нож, но този начин на неговото възникване аз определям и другото като нож.
към текста >>

Окото на човека представлява орган, който и при животното се проявява като око, само че тук то е преобразено поради факта, че в човека е включен и Азът.
На публични лекции често съм подчертавал това, което днес тук бих желал да подчертая по един по-точен начин. Виждате ли, хората си мислят: окото е око, органът е орган, белият дроб е бял дроб, черният дроб е черен дроб и т.н. Това обаче не е вярно. Окото на човека представлява орган, който и при животното се проявява като око, само че тук то е преобразено поради факта, че в човека е включен и Азът. Същото е и при всички останали органи. И това, което става в органа, но което при болният човек играе най-важна роля, за него много по-важно е това проникване с Аза, отколкото това, което се разиграва в органа в дадено животно, който орган не е проникнат от Аз. Ето на това се обръща твърде малко внимание, и хората са така устроени, че в тази област не пропускат непрекъснато да повтарят следното: ето това тук е нож, ножът е нож и след като едното аз описвам като нож, но този начин на неговото възникване аз определям и другото като нож. Да, но скъпи приятели, след като единият нож е кухненски, а другият е бръснарски, в такъв случай е невъзможно да останем на твърдение, че ножът е нож. По същият начин стоят нещата, когато дойде някой и каже: човешкото око и животинското око и двете могат да бъдат обяснени по един и същи начин.
към текста >>

И това, което става в органа, но което при болният човек играе най-важна роля, за него много по-важно е това проникване с Аза, отколкото това, което се разиграва в органа в дадено животно, който орган не е проникнат от Аз.
На публични лекции често съм подчертавал това, което днес тук бих желал да подчертая по един по-точен начин. Виждате ли, хората си мислят: окото е око, органът е орган, белият дроб е бял дроб, черният дроб е черен дроб и т.н. Това обаче не е вярно. Окото на човека представлява орган, който и при животното се проявява като око, само че тук то е преобразено поради факта, че в човека е включен и Азът. Същото е и при всички останали органи. И това, което става в органа, но което при болният човек играе най-важна роля, за него много по-важно е това проникване с Аза, отколкото това, което се разиграва в органа в дадено животно, който орган не е проникнат от Аз. Ето на това се обръща твърде малко внимание, и хората са така устроени, че в тази област не пропускат непрекъснато да повтарят следното: ето това тук е нож, ножът е нож и след като едното аз описвам като нож, но този начин на неговото възникване аз определям и другото като нож. Да, но скъпи приятели, след като единият нож е кухненски, а другият е бръснарски, в такъв случай е невъзможно да останем на твърдение, че ножът е нож. По същият начин стоят нещата, когато дойде някой и каже: човешкото око и животинското око и двете могат да бъдат обяснени по един и същи начин. Глупост е, от едно външно разглеждане да искаме да изведем принципът за обяснения на дадено нещо, и това няма да ни доведе до нищо, особено когато, основавайки се на външното разглеждане, се опитваме да изградим някакво изследване. Подобно изследване, основаващо се на животинската същност, пречи на човека, след това по правилен начин да изследва определени отношения при човека, защото тези отношения изпъкват истински пред душевния поглед на човека само ако осъзнаваме следното: тъкмо най-периферно разположените органи при човека са в най-силна степен проникнати от Аза и са оформени от него.
към текста >>

321. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Ето защо в един окултен физиологичен цикъл аз казах, че когато отстраним слезката, етерното тяло много лес но я замества етерната слезка, или това е един орган, който най-лесно може да бъде заместен от етерния обратен образ в човека.
По този начин ще достигнете до тези изключително важни родства. Но по този начин Вие ще достигнете и до едно разбиране на човека, което и не бихте могли да получите по друг начин, защото всъщност човекът може да бъде разбран напълно, ако изхождаме от извън човешкото, а него от своя страна може да разберем като изхождаме от човешкото. Двете неща трябва да могат да бъдат изследвани заедно. А сега ще Ви помоля, да не помислите за излишно, ако днес допълня още нещо, което би трябвало да ви помогне много при следващите разглеждания, а именно своеобразното функциониране на слезката в човешкия организъм. Функционирането на слезката в човешкия организъм е нещо, което в силна степен е насочено към духовната страна. Ето защо в един окултен физиологичен цикъл аз казах, че когато отстраним слезката, етерното тяло много лес но я замества етерната слезка, или това е един орган, който най-лесно може да бъде заместен от етерния обратен образ в човека. Само че слезката е по-слабо свързана със същинската вещество обмяна, отколкото другите органи в долната част на човешкото тяло. Слезката е слабо свързана със същинската веществообмяна, но в силна степен е свързана с регулирането на вещество обмяната. Какво всъщност представлява слезката? На духовно научното изследване слезката се представя в ролята на нещо, което е призвано да осъществява непрекъсната хармония между грубата веществообмяна и между всичко онова, което протича в човека по-одухотворено и по-одушевено. Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека.
към текста >>

Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека.
Ето защо в един окултен физиологичен цикъл аз казах, че когато отстраним слезката, етерното тяло много лес но я замества етерната слезка, или това е един орган, който най-лесно може да бъде заместен от етерния обратен образ в човека. Само че слезката е по-слабо свързана със същинската вещество обмяна, отколкото другите органи в долната част на човешкото тяло. Слезката е слабо свързана със същинската веществообмяна, но в силна степен е свързана с регулирането на вещество обмяната. Какво всъщност представлява слезката? На духовно научното изследване слезката се представя в ролята на нещо, което е призвано да осъществява непрекъсната хармония между грубата веществообмяна и между всичко онова, което протича в човека по-одухотворено и по-одушевено. Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека. Хора, които ядат непрекъснато, предизвикват в себе си една такава дейност на своите системи, която се различава от тази дейност на хората, които оставят промеждутъци между храненията. Това може да се наблюдава особено добре при разпокъсаната дейност на слезката у деца, когато същите непрекъснато дъвчат нещо; в такъв случай се развива една силно разпокъсана дейност на слезката. Можем също така да наблюдаваме как, ако не последва приемане на храна, известно време след заспиване, слезката изпада в силна степен в състояние на определен покой. Разбира се слезката изпада в определен покой по свой собствен начин. Слезката представ-лява орган за възприемане на хранителния ритъм у по-одухотворения човек, и сферата на подсъзнателното тя казва на човека, какво противодействие трябва да разгърне, за да бъде поне смекчено вредното влияние на неритмичното приемане на храна.
към текста >>

Слезката представ-лява орган за възприемане на хранителния ритъм у по-одухотворения човек, и сферата на подсъзнателното тя казва на човека, какво противодействие трябва да разгърне, за да бъде поне смекчено вредното влияние на неритмичното приемане на храна.
Слезката, както в основата си всички органи един повече, а друг по-малко представлява в силна степен един мощен подсъзнателен сетивен орган, и тя изключително силно реагира на ритъма на приемането на храна от човека. Хора, които ядат непрекъснато, предизвикват в себе си една такава дейност на своите системи, която се различава от тази дейност на хората, които оставят промеждутъци между храненията. Това може да се наблюдава особено добре при разпокъсаната дейност на слезката у деца, когато същите непрекъснато дъвчат нещо; в такъв случай се развива една силно разпокъсана дейност на слезката. Можем също така да наблюдаваме как, ако не последва приемане на храна, известно време след заспиване, слезката изпада в силна степен в състояние на определен покой. Разбира се слезката изпада в определен покой по свой собствен начин. Слезката представ-лява орган за възприемане на хранителния ритъм у по-одухотворения човек, и сферата на подсъзнателното тя казва на човека, какво противодействие трябва да разгърне, за да бъде поне смекчено вредното влияние на неритмичното приемане на храна. По този начин дейността на слезката бива насочена по-слабо към веществообмяна на човека, отколкото към ритмичните процеси, и взима участие в ритмичните процеси, в онзи ритъм, за които е необходимо да протича между приемането на вещества и същинския дихателен ритъм. Между дихателния ритъм и не особено склонното към ритъм приемане на храна е включен един междинен ритъм и това е същият ритъм, който е опосреднен от слезката. Чрез дихателният ритъм човекът е предразположен да живее в хармония със строгия космически ритъм. Чрез неравномерното приемане на храна, човек кът непрекъснато нарушава този строг космически ритъм. А слезката представлява една посредница.
към текста >>

322. 16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Истинско непознаване на цялата човешка същност е да се счита, че слезката представлява един подчинен орган.
Ще видите, че постепенно в лекцията ще изплуват въпросите, които Вие бяхте добри да ми поставите. Ставаше дума само за следното да се изгради основа за един рационален отговор на тези въпроси. Днес бих желал да направя връзка с това, до което достигнахме вчера. Вчера можех да Ви обърна внимание на факта, с какво голямо значение са функциите на слезката в човешкия организъм. Тъкмо за тези функции може да се каже, че съществено регулират подсъзнателния душевен живот. Истинско непознаване на цялата човешка същност е да се счита, че слезката представлява един подчинен орган. Ала това заблуждение, това недоразумение може да възникне поради обстоятелството, че много лесно функциите на слезката могат да бъдат поети от обикновената етерна слезка, тъй като слезката представлява един силно одухотворен орган, а също така могат да бъдат привлечени и други органи, които да поемат функциите на слезката. Но Вие ще можете да се убедите, как действието на слезката става все по-странно, когато тя бъде повдигната от сферата на подсъзнателното до сферата на съзнанието. И именно при слезката по странен начин достигнахме до наблюдението на определен лечебен метод, станал интересен в по-ново време. Странното е само, че тук ние изхождаме от действието на слезката. Вие можете да се убедите, че леки масажи в областта на слезката действуват уравновесяващо върху инстинктивната дейност на човека.
към текста >>

Ала това заблуждение, това недоразумение може да възникне поради обстоятелството, че много лесно функциите на слезката могат да бъдат поети от обикновената етерна слезка, тъй като слезката представлява един силно одухотворен орган, а също така могат да бъдат привлечени и други органи, които да поемат функциите на слезката.
Ставаше дума само за следното да се изгради основа за един рационален отговор на тези въпроси. Днес бих желал да направя връзка с това, до което достигнахме вчера. Вчера можех да Ви обърна внимание на факта, с какво голямо значение са функциите на слезката в човешкия организъм. Тъкмо за тези функции може да се каже, че съществено регулират подсъзнателния душевен живот. Истинско непознаване на цялата човешка същност е да се счита, че слезката представлява един подчинен орган. Ала това заблуждение, това недоразумение може да възникне поради обстоятелството, че много лесно функциите на слезката могат да бъдат поети от обикновената етерна слезка, тъй като слезката представлява един силно одухотворен орган, а също така могат да бъдат привлечени и други органи, които да поемат функциите на слезката. Но Вие ще можете да се убедите, как действието на слезката става все по-странно, когато тя бъде повдигната от сферата на подсъзнателното до сферата на съзнанието. И именно при слезката по странен начин достигнахме до наблюдението на определен лечебен метод, станал интересен в по-ново време. Странното е само, че тук ние изхождаме от действието на слезката. Вие можете да се убедите, че леки масажи в областта на слезката действуват уравновесяващо върху инстинктивната дейност на човека. Когато извършваме леки масажи в областта на слезката по определен начин човекът добива по-добри инстинкти, т.е.
към текста >>

По този път човекът се отклонява от познанието за духовното в материалното, човекът се отклонява от възможността правилно да изследва формообразуващите влияния и преди всичко човекът губи възможността да прозре, как всъщност всеки орган в човека притежава двойна задача, едната по отношение ориентирането в посока към съзнанието и другата в противоположната страна – ориентиране към чистия органичен процес.
Именно, защото се препятствува възгледа, че навсякъде с материалното са свързани духовни влияния, така че тъкмо в материалното да бъдат търсени духовните влияния, по тези причини се препятствуват много неща, които не би трябвало да бъдат препятствувани за изграждането на един здрав възглед за човешкия живот. Ако аз съм материалист, то аз никога не мога да припиша на материята всички тези свойства, които ние обсъдихме в тези разглеждания. Да се приписват на материята именно тези или онези свойства, която тя притежава, това днес се разглежда като нелепост. Или хората се отклоняват именно от познанието на материалното. Хората не говорят вече за фосфорни явления, за солеобразни явления и т.н., защото всичко това се счита за глупост. По този път човекът се отклонява от познанието за духовното в материалното, човекът се отклонява от възможността правилно да изследва формообразуващите влияния и преди всичко човекът губи възможността да прозре, как всъщност всеки орган в човека притежава двойна задача, едната по отношение ориентирането в посока към съзнанието и другата в противоположната страна – ориентиране към чистия органичен процес.
към текста >>

323. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

В преодоляването на нещо, което ние не понасяме, в неговата преодоляност е заложено възстановяването на един или друг разрушен орган, или, ако имаме предвид етерната същност, дори на един нов орган казано не просто като сравнение, но в прекия смисъл, органообразуващата сила е заложена не в нещо друго, но в преодоляването на анти-апетита.
И всичко, което препятствува тази здрава природа на човека, всичко то бих желал да кажа би трябвало да бъде провеждано с известна предпазливост. Защото, ако човекът бъде предоставен на самия себе си, имам предвид не само по отношение на това, което е съзнателно в него, но по отношение на всичко, което органически действува в него, тогава в него всъщност биха възникнали всякакви възможни апетити и анти-апетити. За човека съвсем не е чак толкова важно, в този смисъл да обръща внимание на тези апетити и анти-апетити, както обикновено става това. Защото, ако човек успее, имам предвид не само спрямо субективния апетит, но по отношение на цялото телесно устройство нещо, което той всъщност не понася, да се научи да го понася, т.е. ако в по-широк смисъл преодолее даден анти-апетит имам предвид това, разширено изцяло върху дадена органна система тогава, той печели повече за своето телесно устройство отколкото, ако през всичкото това време Вие лишавате от това, което съответствува на неговия анти-апетит. В преодоляването на нещо, което ние не понасяме, в неговата преодоляност е заложено възстановяването на един или друг разрушен орган, или, ако имаме предвид етерната същност, дори на един нов орган казано не просто като сравнение, но в прекия смисъл, органообразуващата сила е заложена не в нещо друго, но в преодоляването на анти-апетита. От една известна точка нататък робуването на апетитите не служи на органите, но ги хипертрофира, води ги към израждане, така че, ако стигнем твърде далече спрямо това, което организмът чрез своето увреждане желае да държи настрана от себе си, в такъв случай ние увреждаме телесното устройство. Ако обаче опитаме да приучим човека постепенно към това, което сякаш му се струва неподходящо, тогава ние постоянно укрепваме неговото устройство.
към текста >>

И тук трябва да кажем, че укрепването на даден човешки орган, изобщо на някакъв орган във филогенетичната редица винаги произлиза от преодоляването на някаква антипатия.
Всичко, което в това отношение би било необходимо да знаем, нашата модерна естествена наука е скрила от нас. Защото този външен принцип на борбата за съществувание и на естествения подбор, наистина представлява нещо много външно и повърхностно. Рукс го пренася и върху борбата на органите на човека. Но това наистина е нещо много външно и повърхностно. Тези неща добиват някакво значение едва когато действително можем да наблюдаваме това, което протича вътрешно. И тук трябва да кажем, че укрепването на даден човешки орган, изобщо на някакъв орган във филогенетичната редица винаги произлиза от преодоляването на някаква антипатия. Оформянето на органите се дължи на преодоляването на антипатии, докато израстването на едни вече наличен орган се дължи на подчиняването на симпатиите. Само че това не бива да преминава една определена точка. Симпатиите и антипатиите съществуват не само на върха на езика и в окото, но целият организъм е пронизан от симпатии и антипатии. Всеки орган има своите симпатии и антипатии.
към текста >>

Оформянето на органите се дължи на преодоляването на антипатии, докато израстването на едни вече наличен орган се дължи на подчиняването на симпатиите.
Защото този външен принцип на борбата за съществувание и на естествения подбор, наистина представлява нещо много външно и повърхностно. Рукс го пренася и върху борбата на органите на човека. Но това наистина е нещо много външно и повърхностно. Тези неща добиват някакво значение едва когато действително можем да наблюдаваме това, което протича вътрешно. И тук трябва да кажем, че укрепването на даден човешки орган, изобщо на някакъв орган във филогенетичната редица винаги произлиза от преодоляването на някаква антипатия. Оформянето на органите се дължи на преодоляването на антипатии, докато израстването на едни вече наличен орган се дължи на подчиняването на симпатиите. Само че това не бива да преминава една определена точка. Симпатиите и антипатиите съществуват не само на върха на езика и в окото, но целият организъм е пронизан от симпатии и антипатии. Всеки орган има своите симпатии и антипатии.
към текста >>

Всеки орган има своите симпатии и антипатии.
Тези неща добиват някакво значение едва когато действително можем да наблюдаваме това, което протича вътрешно. И тук трябва да кажем, че укрепването на даден човешки орган, изобщо на някакъв орган във филогенетичната редица винаги произлиза от преодоляването на някаква антипатия. Оформянето на органите се дължи на преодоляването на антипатии, докато израстването на едни вече наличен орган се дължи на подчиняването на симпатиите. Само че това не бива да преминава една определена точка. Симпатиите и антипатиите съществуват не само на върха на езика и в окото, но целият организъм е пронизан от симпатии и антипатии. Всеки орган има своите симпатии и антипатии.
към текста >>

Един орган развива антипатия срещу онова, което го е изградило до едно определено състояние.
Един орган развива антипатия срещу онова, което го е изградило до едно определено състояние. Този орган всъщност дължи своето изграждане, след като вече е готов, тъкмо на това, срещу което развива антипатия. Това е нещо, което ще ни отведе много дълбоко във филогенетиката, ако вземем предвид как действува външния свят, така, че вътрешността се съпротивлява срещу него, разтоварва себе си в акта на антипатия, и че тъкмо по този начин се осъществява непрекъснатото усъвършенствуване на телесното устройство. В царството на организма, на борбата за съществувание устоява този, който е най в състояние да преодолее вътрешната антипатия и да постави на нейно място органи. Всичко това принадлежи на процеса, осигуряващ по-нататъшната еволюция на органите. Разглеждайки всичко това, за нас се появява една опорна точка, от която отново можем да погледнем към въпроса за дозирането на лекарствените средства.
към текста >>

Този орган всъщност дължи своето изграждане, след като вече е готов, тъкмо на това, срещу което развива антипатия.
Един орган развива антипатия срещу онова, което го е изградило до едно определено състояние. Този орган всъщност дължи своето изграждане, след като вече е готов, тъкмо на това, срещу което развива антипатия. Това е нещо, което ще ни отведе много дълбоко във филогенетиката, ако вземем предвид как действува външния свят, така, че вътрешността се съпротивлява срещу него, разтоварва себе си в акта на антипатия, и че тъкмо по този начин се осъществява непрекъснатото усъвършенствуване на телесното устройство. В царството на организма, на борбата за съществувание устоява този, който е най в състояние да преодолее вътрешната антипатия и да постави на нейно място органи. Всичко това принадлежи на процеса, осигуряващ по-нататъшната еволюция на органите. Разглеждайки всичко това, за нас се появява една опорна точка, от която отново можем да погледнем към въпроса за дозирането на лекарствените средства.
към текста >>

324. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

И така, аз Ви моля, разгледайте сега един орган, например хранопровода.
Бих желал да кажа, вярвам, че ако хората биха изследвали това взаимодействие между антимонизиращия и албуминизиращия елемент, то тогава човек би придобил основни познания за процесите на болестта и на лечението. Защото какво всъщност представляват албуминизиращите процеси? Това са онези процеси, чрез които всички пластични сили в природата, всички формообразуващи сили в природата добиват плът за образуването на субстанции в човешкия, а също и в животинския организъм. Антимонизиращите сили са онези, които в известен смисъл, въздействувайки отвън, представляват пластичните ваятели, даващи форма на органообразуващата субстанция. Ето така антимоновите сили имат известно отношение към вътрешните организиращи сили на органите. И така, аз Ви моля, разгледайте сега един орган, например хранопровода. Хранопроводът е вътрешно организиран. В известна степен Вие можете да проследите неговата вътрешна структура, като на първо време не вземете предвид процеса, който протича в него начина, по който храносмилателната каша преминава по хода на хранопровода. Тук хранопроводът влиза в допир с онова, което нахлува в човешкия организъм. Или подхождайки абстрактно, ние можем да отделим вътрешните процеси в органа от онова, което става в органа, когато същият взаимодействува с внесеното в човека от вън. Това е едно важно разграничаване.
към текста >>

Там вътре в самия орган, там действува антимонизиращата сила на човека.
В известна степен Вие можете да проследите неговата вътрешна структура, като на първо време не вземете предвид процеса, който протича в него начина, по който храносмилателната каша преминава по хода на хранопровода. Тук хранопроводът влиза в допир с онова, което нахлува в човешкия организъм. Или подхождайки абстрактно, ние можем да отделим вътрешните процеси в органа от онова, което става в органа, когато същият взаимодействува с внесеното в човека от вън. Това е едно важно разграничаване. Това са два различни процеса. Там вътре в самия орган, там действува антимонизиращата сила на човека. Човекът всъщност представлява антимон, ако мислено извадим от него всичко онова, което бива въведено в него отвън. Той самият представлява антимон. Нещата се свеждат до следното: в нормалния жизнен процес вътрешната органообразуваща сила не бива да бъде претоварена с тези антимон-образуваща сила. В нормалния жизнен процес не бива да бъде въвеждана тази антимон-синтезираща сила, защото в такъв случай ние отравяме организма, ние го стимулираме в твърде силна степен. Но когато е необходимо да го стимулираме по-силно, тогава ние трябва да въведем в него нещо, което нормално не бива да навлиза в него.
към текста >>

325. 20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Махмурлукът настъпва, когато това, което при напиване с вино или с бира, или с шампанско, протича до приемането на веществата от лимфои кръвотворните процеси, когато това премине в тези процеси; тогава тези области в човешкия организъм, които всъщност са призвани да разтварят, се превръщат във вид сетивен орган, и вместо човекът да насочва своята главна сетивна дейност по посока на външния свят, да влиза в комуникация с външния свят, имащ пред себе си Земята с нейните процеси, това, което той е направил със себе си, го принуждава да възприема по посока навътре, защото в този случай той има вътре в себе си една дейност, стигнала твърде подобна на външната земна дейност.
Необходимо е да изследваме nux vomica при едно определено обстоятелство, и тогава ще достигнем до нейното въздействие, ще добием вътрешен поглед за нейното въздействие. Необходимо е да изследвате nux vomica при махмурлук, и тогава ще видите какво въздействие има тя. Всички останали въздействия могат да бъдат лесно пренебрегнати, ако наблюдаваме въздействието на nux vomica върху човека махмурлия. При махмурлук се извършва едно истинско обръщане на цялата човешка органична дейност. Та нали махмурлукът представлява продължение на процес, протичащ изцяло в първия тракт на храносмилателната дейност. Махмурлукът настъпва, когато това, което при напиване с вино или с бира, или с шампанско, протича до приемането на веществата от лимфои кръвотворните процеси, когато това премине в тези процеси; тогава тези области в човешкия организъм, които всъщност са призвани да разтварят, се превръщат във вид сетивен орган, и вместо човекът да насочва своята главна сетивна дейност по посока на външния свят, да влиза в комуникация с външния свят, имащ пред себе си Земята с нейните процеси, това, което той е направил със себе си, го принуждава да възприема по посока навътре, защото в този случай той има вътре в себе си една дейност, стигнала твърде подобна на външната земна дейност. Там отвъд неговата чревна дейност в сферата на лимфо и кръвотворната дейност, сега е разположена един вид земна дейност, един вид външен свят, един вътрешен външен свят. Човекът е превърнал себе си във вътрешен външен свят и възприема по един ужасен начин всичко, което е вътре в него, и което никак не го смущава, когато го въз приема отвън, защото неговата вътрешност не е пригодена към това, да се превръща в Земя, неговата вътрешност е призвана тъкмо на това, да се оттегля от тази Земя. В този случай, обаче човекът си изгражда вътре в себе си една истинска Земя, нещо, което всъщност би било много по-подходящо, ако можехме да го извадим изцяло навън и ако имахме наоколо хора, които сетивно да го възприемат, които биха могли да го възприемат отвън. Ала в този случай човекът има възможност да възприема със своята разположена повече към вътрешността вътрешност.
към текста >>

Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган.
Когато човек се разболее, то при него се проявяват субективни симптоми, симптоми на болка, и други симптоми на неговото състояние. Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган. Той се оттегля от този орган. Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза. По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган. Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното тяло, т.е. че Азът не взима участие в съвместното страдание на астралното и на етерното тяло.
към текста >>

Той се оттегля от този орган.
Когато човек се разболее, то при него се проявяват субективни симптоми, симптоми на болка, и други симптоми на неговото състояние. Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган. Той се оттегля от този орган. Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза. По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган. Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното тяло, т.е. че Азът не взима участие в съвместното страдание на астралното и на етерното тяло. Така на първо време хроничното заболяване на органа може да протича; острото се превръща в хронично.
към текста >>

По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган.
Когато човек се разболее, то при него се проявяват субективни симптоми, симптоми на болка, и други симптоми на неговото състояние. Тези симптоми, които могат да бъдат възприети най-ясно по време на остри заболявания, и които при хроничните заболявания всъщност се преобразяват, те са това, което духовно-душевния човек извършва, когато има в себе си наранявания на някакъв орган. Той се оттегля от този орган. Болката не е нищо друго, освен израз на оттеглилите се от физическото и от етерното тяло Аз и астралното тяло, което разбира се може да бъде свързано и с оттеглянето на етерното тяло; но същественото в болевото усещане е заложено в астралното тяло и в Аза. По правило Азът е все още достатъчно силен, за да възприеме целия противоположен процес, да възприеме субективния, съзнателния процес на това, което протича във физическия орган. Ако болестта стане хронична, тогава процесът постепенно се оттегля от Аза и последицата е, че това, което протича душевно, всъщност се ограничава само върху астралното тяло, т.е. че Азът не взима участие в съвместното страдание на астралното и на етерното тяло. Така на първо време хроничното заболяване на органа може да протича; острото се превръща в хронично. Имаме работа с оттеглящи се съзнателни психични симптоми. Когато искаме да се занимаваме със симптоматология, ние трябва да се занимаем с най-дълбоките нива на човека.
към текста >>

Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло.
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното тяло да вземат правилно участие в дейността на органа и в степен, в която това е необходимо. Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло. Необходимо е само това да продължи достатъчно дълго време, и то поема обратния път към душевното; това, което черният дроб изтласква по посока на душевното, и пред себе си ние имаме картината на депресията. И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка на ненормалното отношение спрямо астралното тяло, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
към текста >>

326. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

От безразлични животински помощни органи светлината си създава един орган, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.»
[2] Виж «Гьотевите природонаучни произведения», издадени от Рудолф Щайнер в Кюшнеровата «Немска национална литература» (Събр. съч. la-e), том III, Проект за учение за цветовете. Първи том, първа дидактична част. Въведение, стр. 88: «Окото дължи съществуването си на светлината. От безразлични животински помощни органи светлината си създава един орган, който й е сроден и така окото се образува от светлината за светлината, за да може вътрешната светлина да пресрещне външната.»
към текста >>

327. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Вчера казах, че астралното е същинският причинител на болестите в човека, така че в гръдната област е налице непрекъснат повод да въздейства истински разболяващото, защото в човешкия гръден орган това разболяващо трябва непрекъснато да стои във взаимодействие с оздравяването.
Вчера казах, че астралното е същинският причинител на болестите в човека, така че в гръдната област е налице непрекъснат повод да въздейства истински разболяващото, защото в човешкия гръден орган това разболяващо трябва непрекъснато да стои във взаимодействие с оздравяването. Нормалното човешко състояние в тази област трябва да бъде осъществено само когато човек непрекъснато се люшка насам-натам, когато чрез мощните сили на здравия човек постоянно биват парализирани наличните разболяващи сили и обратното: нахлуващото здраве, което може да доведе до прекалено силна вегетация, непрекъснато се сблъсква в етерното с ограниченията от страна на астралността, с това, което, ако надвиши мярката, ако обхване тялото много силно, ще доведе до разболяването. Този факт, отнасящ се до човешките органи в гръдния кош, е особено важен затова, защото е резултат на определен ритъм. Този резултат на ритъма се влияе, от една страна, от всичко, което става в главата, и от друга страна, се влияе от всичко, което става в обмяната на веществата. Оттам причината за равновесието в този необходим ритъм всъщност се намира извън гръдния кош и можем да кажем: В човешките гръдни органи има главно само въздействия; причините, които трябва да се премахнат, не се намират в самите гръдни органи. Във времето, когато човешките познавателни възможности напълно се отдалечават от съзерцателното схващане на нещата, проявяващо се най-много и най-гениално във Виенската медицинска школа, означавана като нихилистична, с което всъщност се казва, че трябва да се остане при патологията, че не може да се стигне до терапия, посоката на съвременната медицина довежда дотам, постепенно да се премахне терапията, да не може нищо да се направи с нея.
към текста >>

328. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно.
нервно-сетивното изграждане, и изграждането, произлизащо от веществообменно-двигателната система. Това е диаметрална противоположност, която лежи в човешката природа и трябва особено да се вземе под внимание. Защото изобщо не може да се разбере така важното за избирането на терапията постепенно изграждане на човека, без да се има предвид това, което описах. Изобщо не би могло да се разбере как например се отнасят белите дробове спрямо целия човешки организъм, ако не се изходи от изследване, което поставя въпроса по следния начин: Имаме ли работа с главовия организъм, там преобладават определени сили. Ако имаме работа с гръдния организъм, там са белите дробове. Белите дробове са орган, който - понеже целият човешки организъм носи в себе си същите сили, но в различна интензивност - също носи и силите на главовото образуване, но в по-слаба степен, по-малко интензивно. И ако се изследва как азът, астралното тяло и етерното тяло работят върху цялото пластично изграждане и разграждане, се стига до парадоксалното заключение: Изграждането на белите дробове е по-малко интензивно изграждане на главата, то е метаморфоза на главовото изграждане, изграждането на белите дробове остава на една предварителна степен, докато главата продължава да се развива по отношение на същите изграждащи, образуващи сили, които са и в белите дробове, но са изостанали.
към текста >>

Следствието на това ще е, че докато те стават все по-подобни на главата, ще започнат сами да приемат мисловните сили, органичните сили на мисленето, ще се стремят все повече да се превърнат в орган на мисленето.
Белите дробове са метаморфоза на изграждането на главата и понеже са изостанала метаморфоза на главовото изграждане, са именно подходящи за своята функция - дишането, докато, ако същите сили, които при белите дробове са изостанали и които ги правят подходящи за дишането, продължат развитието си, ще направят белите дробове все по-подобни на главата. Следствието на това ще е, че докато те стават все по-подобни на главата, ще започнат сами да приемат мисловните сили, органичните сили на мисленето, ще се стремят все повече да се превърнат в орган на мисленето. И ако стремежът да се превърнат в мисловен орган се засили, като приемат силите, които в главата са на правилното място, те ще бъдат предразположени към белодробна туберкулоза.
към текста >>

И ако стремежът да се превърнат в мисловен орган се засили, като приемат силите, които в главата са на правилното място, те ще бъдат предразположени към белодробна туберкулоза.
Белите дробове са метаморфоза на изграждането на главата и понеже са изостанала метаморфоза на главовото изграждане, са именно подходящи за своята функция - дишането, докато, ако същите сили, които при белите дробове са изостанали и които ги правят подходящи за дишането, продължат развитието си, ще направят белите дробове все по-подобни на главата. Следствието на това ще е, че докато те стават все по-подобни на главата, ще започнат сами да приемат мисловните сили, органичните сили на мисленето, ще се стремят все повече да се превърнат в орган на мисленето. И ако стремежът да се превърнат в мисловен орган се засили, като приемат силите, които в главата са на правилното място, те ще бъдат предразположени към белодробна туберкулоза.
към текста >>

Тя може да се разбере от тенденцията на дишането да стане мисловен орган в туберкулозните бели дробове.
Белодробната туберкулоза може да бъде разбрана само като по този начин се изхожда от целия човек. Тя може да се разбере от тенденцията на дишането да стане мисловен орган в туберкулозните бели дробове.
към текста >>

Главата е напреднал извън степента на белите дробове дихателен орган, който задържа дишането и на мястото на възприемането на въздуха чрез дишането възприема етерните сили чрез сетивата.
В главата дишането е метаморфозирало и всички функции на мисленето до обработването на възприятията не са нищо друго освен все по-прогресивно формиране на развитието на дишането. Главата е напреднал извън степента на белите дробове дихателен орган, който задържа дишането и на мястото на възприемането на въздуха чрез дишането възприема етерните сили чрез сетивата. Сетивното възприемане не е нищо друго освен префинен, т.е. продължаващ в етерното дихателен процес. Главата диша, белите дробове дишат. Но още нещо диша в човека, което е още по-предишна степен в това метаморфозиращо развитие. Това е черният дроб.
към текста >>

Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи. Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи. Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия. Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло. И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията. То работи в човека в общото дишане според антипатията и симпатията. Това е, което трябва да се разбере като вътрешна дейност на астралното тяло.
към текста >>

Ако трябва да го покажа схематично, бих го изобразил така: Имате ли в човека някой съдържащ белтък орган, принадлежащ към тази органична група, която посочих, той се проявява навън, като развива дихателна дейност (виж рис.13, червено).
И така стигате до последната точка на разглеждането, което ви посочва, че това, което в човека изобщо се намира като белтъчини, доколкото принадлежи към органи като гореописаните, е свързано главно с дишането и се проявява навън чрез дишането. Но всичко, което се проявява навън, се проявява също и навътре. Ако трябва да го покажа схематично, бих го изобразил така: Имате ли в човека някой съдържащ белтък орган, принадлежащ към тази органична група, която посочих, той се проявява навън, като развива дихателна дейност (виж рис.13, червено).
към текста >>

Главата е най-недуховният орган в човека.
Освобождаваща душата дейност - като дишате навън, а докато разгръщате дишането навън, развивате навътре духовно-душевна дейност, която естествено не се нуждае от пространство, а дори напротив, можем да употребим израза: Тя непрекъснато изчезва в пространството, непрекъснато излиза от триизмерното пространство. Но тази дейност се проявява във вътрешността и общо взето свойството на човешкия белтък е, че тази дейност се разгръща предимно навътре. Това, което в главата функционира като вътрешна дейност, навлиза отвън през сетивата. Затова органите на главата са най-малко съдържащите дух органи. Те приемат духа отвън, като го привличат чрез сетивата. Главата е най-недуховният орган в човека.
към текста >>

Така че едното винаги навлиза в другото и всъщност нямаме нищо друго освен предоминиране на едната или другата дейност в някой орган.
Естествено никоя страна не потиска изцяло другата. С въздуха човекът винаги вдишва следи от водни пари. Така етерното навлиза в дишането. Дихателната дейност навлиза и в същинските храносмилателни органи. Доколкото са изградени от белтък, те също дишат. Така че едното винаги навлиза в другото и всъщност нямаме нищо друго освен предоминиране на едната или другата дейност в някой орган. Никога нямаме само едностранчиво работа с това, което можем да опишем. Когато твърдим за някой орган, че е дихателен орган, когато твърдим това например за белите дробове, тогава казваме нещо погрешно. Винаги, макар и в минимална степен, вътре е и другата дейност. Храненето протича предимно чрез дейността, която се проявява в етерно-водното и във физически-твърдото. Главното при храненето и храносмилането се извършва в етер-но-течното и физическо-твърдото, най-важното при дихателната дейност се извършва в астрално-въздушното и най-важното на азовата дейност, същинската духовна дейност, се извършва в топлинните отношения във връзка именно с аза.
към текста >>

Когато твърдим за някой орган, че е дихателен орган, когато твърдим това например за белите дробове, тогава казваме нещо погрешно.
Така етерното навлиза в дишането. Дихателната дейност навлиза и в същинските храносмилателни органи. Доколкото са изградени от белтък, те също дишат. Така че едното винаги навлиза в другото и всъщност нямаме нищо друго освен предоминиране на едната или другата дейност в някой орган. Никога нямаме само едностранчиво работа с това, което можем да опишем. Когато твърдим за някой орган, че е дихателен орган, когато твърдим това например за белите дробове, тогава казваме нещо погрешно. Винаги, макар и в минимална степен, вътре е и другата дейност. Храненето протича предимно чрез дейността, която се проявява в етерно-водното и във физически-твърдото. Главното при храненето и храносмилането се извършва в етер-но-течното и физическо-твърдото, най-важното при дихателната дейност се извършва в астрално-въздушното и най-важното на азовата дейност, същинската духовна дейност, се извършва в топлинните отношения във връзка именно с аза. Духовната дейност във физическия организъм е взаимодействие на аза с топлинните условия, с всички организации, където топлината може да действа във физическото. Азът винаги трябва да е свързан с топлината, винаги трябва да действа от топлината.
към текста >>

Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен орган.
Така можем да кажем, че в сърдечната дейност и в сърцето лежи най-далеч напредналото организиране на това, което е противоположно на дишането и на освобождаването на духовното в човека. Там лежи това, което може да се нарече полярна метаморфоза, в противоположност на преобразяващата метаморфоза. Когато разглеждаме главата, белия и черния дроб, имаме различни степени на метаморфозиращото преобразуване. Щом разглеждаме сърцето в отношенията му с белите дробове, трябва да говорим за полярна метаморфоза, трябва да говорим за това, че в своето изграждане сърцето е полярно противоположно на белите дробове. И всички органи, които са повече разположени напред, за което матката например е показателен пример, от своя страна са степени на преобразяването на сърцето. Говоря за женската матка, понеже има и мъжка матка, която при мъжа съществува само като етерен орган. Матката не е нищо друго освен преобразено сърце. От този начин на разглеждане на нещата можем да извлечем необходимото за разбирането на организацията на човека.
към текста >>

Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н.
Това отново ще хвърли определена светлина - и ние виждаме как винаги преминаваме от действителното вътрешно разглеждане на човешкия организъм до терапията - как така нареченото преди Lungenschwindsucht (тенденция на белите дробове да се спаружат), което днес само изхождайки от някаква теория, е получило друго име - белодробна туберкулоза, действително се състои в това, че поради различните влияния, които могат да се задействат там и които всъщност всички се състоят в едно и също, човекът бива отклонен от извънземното и насочен към земното, към живота в лоши жилища и т.н. Всичките описания, които имате при белодробната туберкулоза, могат да се обобщят, като се каже, че човекът е отклонен от Слънцето и световното пространство и бива насочен към това, което го изолира от Слънцето и световното пространство, което го довежда до потискане, парализиране на радостта от извънземното, почиваща на приемането през сетивата, възприятията чрез сетивата, и че душата му, вътрешният му живот е спиран да се разпростре до сетивата и поради това слиза в белия дроб, така че белият дроб се стреми да стане мисловен орган, глава и действително тогава ясно показва и в неговото външно изграждане как иска да стане глава, как иска да приеме форма, в която може да се види как вкостеняващите в човешката глава сили се проявяват в белия дроб, как там се получават втвърдяванията на белия дроб и т.н. А какво трябва да направим, ако искаме да противодействаме на това.
към текста >>

Именно при така наречените душевноболни трябва да се търси деформацията на органите, някой неправилно функциониращ орган и да се запита: Защо той не функционира правилно?
Човек винаги има чувството, че там минава покрай външния симптоматичен комплекс. Разбира се, възниква въпросът: Как се отнася казаното миналата година, че същинските причини на физическите заболявания трябва да се търсят в деформациите на органите? Това е вярно. И то е толкова вярно, че винаги, когато се обхващат само физическите симптоми, не се стига всъщност до нищо, нищо не се получава. Подобни физически комплекси водят до съвсем различни болестни причини. Именно при така наречените душевноболни трябва да се търси деформацията на органите, някой неправилно функциониращ орган и да се запита: Защо той не функционира правилно? Защото са увредени стабилните сили в изграждането на белтъка, не вариращите, а стабилните. Следователно има нещо в болния, което непрекъснато се стреми да разруши органа в неговото първоначално пластично изграждане и оттам не е добре, ако човек отклонява вниманието си към ставащото в тъканните течности, което представлява другия полюс на веществообмяната. С това, което представлява веществообмяната в организма, няма да се стигне доникъде, ако се изхожда от симптомите. Затова пък ще е особено важно познанието за душевните болести да се търси в отделителните процеси. Там винаги ще могат да се открият наистина важни опорни точки.
към текста >>

Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието.
Тази склонност е там, защото органът е увреден. Ако органът не е увреден, а нормално образуван, той пак образува имагинация, но тя остава несъзнателна. Когато обаче органът е увреден, тогава не се стига до правилното изграждане на тази имагинация. От една страна, органът е увреден и поради това се поражда склонност за изграждане на имагинация, а от друга страна, имагинацията не се покрива чрез органа и се проявява като халюцинация и т.н. Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието. Пораждат се халюцинации и визии. От друга страна, органът е повреден и поради това се поражда копнеж за правилни имагинации. Само чрез това, че тези неща се прозрат по този начин отвътре, те се и обясняват.
към текста >>

329. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Във всеки сетивен орган имаме външно въздействие и вътрешна реакция.
Възприятията, когато се появяват несъзнателно, могат веднага да предизвикат отбранителни движения. Наблюдавайте тази взаимовръзка между възприемане и отбрана и пренесете това върху вътрешната дейност на тъканните течности. Вие извършвате тази външна възприемателна дейност там, като в известна степен плувате във въздуха. Нарисувам ли това схематично, бих казал: Ако тук (виж рис.15, стр. 123, светло) си представим въздуха, в който се намираме, проникнат от светлина и т.н., имаме външното възприятие (червено), разгръщащо се в тази посока, а вътрешната реакция - в тази посока (синьо). Във всеки сетивен орган имаме външно въздействие и вътрешна реакция. Това трябва да се разглежда така, че, ако се изисква една външна абстрактна представа, да не си представяме, че тук се извършва центробежна и центростремителна нервна дейност, както го правят по-новите материалистични възгледи. Защото тази интерпретация не е по умна от това да се каже, че ако се натисне еластична топка, тя заема първоначалното си състояние чрез друга сила, различна от силата на натиска в нейната противна реакция, в нейното обръщане. Не по-умно е да се говори за моторни нерви, както и да се обяснява еластичността на една топка, като в нейната вътрешност се допуска някакъв център, който се противопоставя навън, когато сме натиснали навътре. Всъщност не е нищо по-различно от възстановяването на първоначалното състояние, това е действието, което се появява и за което не се нуждаем от никакви особени нерви, понеже цялото - действие и противодействие - е вложено в астралността и в азовата същност.
към текста >>

Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността.
Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата. Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива.
към текста >>

Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган.
Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото. По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи. Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени. Среброто и оловото са полярни поради това, че среброто въздейства непосредствено на веществообменно-двигателната система и то напълно периферно, силно въздейства върху това от веществообменно-двигателната система, което е разположено навън. Също и оловото въздейства върху това от главовия организъм, което е разположено навън. Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган.
към текста >>

330. ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Те отчасти се припокриват, но ако си представим един вътрешен орган, в който действат и двата процеса, тогава трябва да се придържаме повече към втората интерпретация, отвън, от космическото, от етерното, а вътре, физически-минералното, центъра в органа.
[1] Тези посоки трябва да се мислят не спрямо Земята и небето, а повече от етерно-духовното към физически-материалното. Те отчасти се припокриват, но ако си представим един вътрешен орган, в който действат и двата процеса, тогава трябва да се придържаме повече към втората интерпретация, отвън, от космическото, от етерното, а вътре, физически-минералното, центъра в органа. – Бел. пр.
към текста >>

331. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Ако се стигне само до един задържан в своето развитие неопластичен процес, тогава един или друг орган защото това, което става не се извършва във въздуха или пък в небитието, се свързва, така да се каже, с онази сила, която иначе би се насочила навътре към неопластичния процес, превръщайки се там в нещо самостоятелно и еманципирано; т.е.
Вие можете да си представите тези екстремни случаи, които току що описах, в едно много по-смекчено състояние. Нека да си представим, че не се стига до карцином, до неоплазма, а до един задържан в своето развитие неопластичен процес. Ако се стигне само до един задържан в своето развитие неопластичен процес, тогава един или друг орган защото това, което става не се извършва във въздуха или пък в небитието, се свързва, така да се каже, с онази сила, която иначе би се насочила навътре към неопластичния процес, превръщайки се там в нещо самостоятелно и еманципирано; т.е. свързва се с това, което е нормалната сила в този или онзи орган, и по този начин ние се изправяме пред едно или друго заболяване както е прието да се назовават днес нещата в медицината на този или онзи орган. А сега нека приемем, че предразположбата към мания спре на половината път.
към текста >>

свързва се с това, което е нормалната сила в този или онзи орган, и по този начин ние се изправяме пред едно или друго заболяване както е прието да се назовават днес нещата в медицината на този или онзи орган.
Вие можете да си представите тези екстремни случаи, които току що описах, в едно много по-смекчено състояние. Нека да си представим, че не се стига до карцином, до неоплазма, а до един задържан в своето развитие неопластичен процес. Ако се стигне само до един задържан в своето развитие неопластичен процес, тогава един или друг орган защото това, което става не се извършва във въздуха или пък в небитието, се свързва, така да се каже, с онази сила, която иначе би се насочила навътре към неопластичния процес, превръщайки се там в нещо самостоятелно и еманципирано; т.е. свързва се с това, което е нормалната сила в този или онзи орган, и по този начин ние се изправяме пред едно или друго заболяване както е прието да се назовават днес нещата в медицината на този или онзи орган. А сега нека приемем, че предразположбата към мания спре на половината път.
към текста >>

332. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Но ако човек познава съотношенията между духовния и физическия свят, той може да се ориентира и да посочи един често срещан духовно-душевен факт, какъвто е например свръхорганизацията в един или друг орган.
Разбира се, ние не трябва да си представяме тези неща абстрактно. Човек, комуто липсва усета за съотношенията между духовните сили и физическия организъм, изобщо не трябва да се произнася за тези неща. Но ако човек познава съотношенията между духовния и физическия свят, той може да се ориентира и да посочи един често срещан духовно-душевен факт, какъвто е например свръхорганизацията в един или друг орган. Да, във всички случаи, при които нямаме работа с някакво драстично външно действие, ние можем да се доберем до болестните причини тъкмо по този начин.
към текста >>

А тъкмо при така наречените душевни заболявания, нещата се определят изключително много от това, че в един или друг вътрешен орган е налице извънредно слаба, извънредно недостатъчна организация.
Обратно, при душевните заболявания, при така наречените душевни заболявания, нещата са поставени така, че можем да сме напълно сигурни: Ако човек вярва, че може да извлече знание от съмнителната психопатологична феноменология, ако вярва, че може да спечели нещо от описанието на душевните абнормности а само по себе си то е твърде полезно тогава той остава в една пълна абстракция. Разбира се, с тези описания той може да предизвика сензации всред лаиците, защото винаги е любопитно, когато един неуравновесен или смахнат човек се отклонява от общоприетите норми на поведение. Да, в нашето време интересно е това, което е рядко, което е куриозно. Ако обаче човек застине на това ниво, той се обрича на пълна пасивност, на пълно безплодие. Той не може да добави абсолютно нищо към дилетантските представи, че ето душата в този момент е болна и трябва да се лекува с душевни или лекарствени средства. А тъкмо при така наречените душевни заболявания, нещата се определят изключително много от това, че в един или друг вътрешен орган е налице извънредно слаба, извънредно недостатъчна организация.
към текста >>

333. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле.
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е. това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле. В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма. От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм. В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност. Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания. Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни.
към текста >>

334. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос.
Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание. Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово). Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>

Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост. И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие. Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим. И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие. При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган. При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>

При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост. И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие. Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим. И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие. При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган. При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>

При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
Това, което слиза от духовния свят намира своя завършек чрез смяната на зъбите; то е било в сила през първите 7 години до смяната на зъбите и после до 20-та година, когато вече формирането на вътрешните органи е приключило и човекът е постигнал индивидуална и земна зрялост. И ако сега настъпи някаква абнормност в душевния живот, която съответно се отразява и в органите, това е обусловено от цялото досегашно развитие. Когато обаче след 21-та година се появи някаква абнормност в черния дроб или в друг орган, този орган вече е станал толкова самостоятелен и обособен, че душевният елемент на волята може да остане напълно независим. И тази независимост е толкова по-малка, колкото по-назад отиваме в детското развитие. При възрастния човек, тъй като органите имат вече определена насоченост, душевният живот е относително самостоятелен, и заболяването на един или друг орган не се отразява така силно върху душевния живот и то може да бъде лекувано именно като заболяване на съответния орган. При детето въздействията са все още взаимно свързани; един болен орган се отразява навътре чак до сферата на душевния живот.
към текста >>

По-фините болести всъщност са недостъпни за хистологията, те се коренят в течните части, които изпълват даден орган, например черен дроб, те се коренят в движението на течностите или дори в подвижността на газообразния елемент, който изпълва черния дроб.
Виждате ли, днешните болести, които се диагностицират в нашата съвременна патология, са само по-грубите болести. По-фините болести всъщност са недостъпни за хистологията, те се коренят в течните части, които изпълват даден орган, например черен дроб, те се коренят в движението на течностите или дори в подвижността на газообразния елемент, който изпълва черния дроб. От съществено значение за душевния живот е дори топлинното състояние на даден орган.
към текста >>

От съществено значение за душевния живот е дори топлинното състояние на даден орган.
Виждате ли, днешните болести, които се диагностицират в нашата съвременна патология, са само по-грубите болести. По-фините болести всъщност са недостъпни за хистологията, те се коренят в течните части, които изпълват даден орган, например черен дроб, те се коренят в движението на течностите или дори в подвижността на газообразния елемент, който изпълва черния дроб. От съществено значение за душевния живот е дори топлинното състояние на даден орган.
към текста >>

Следователно, ако става дума за някакъв дефект на волята в детския организъм, преди всичко трябва да попитаме: С кой орган, с каква органна патология, с какво заболяване на органа е свързан един такъв дефект на волята?
Следователно, ако става дума за някакъв дефект на волята в детския организъм, преди всичко трябва да попитаме: С кой орган, с каква органна патология, с какво заболяване на органа е свързан един такъв дефект на волята? – Този е по-важният въпрос.
към текста >>

Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен орган, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един орган, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело.
Помислете си, какви възможности са дадени на детето до смяната на зъбите, понеже от духовния свят не винаги слиза това, което е напълно адекватно спрямо предлаганото тяло. Може да се окаже, примерно, че едно дете има добър модел, който е сполучливо разработен в областта на черния дроб. Но понеже индивидуалността не е способна да разбере това, което е заложено там вътре, през втория жизнен период то се възпроизвежда само отчасти, и тогава възниква един изразен дефект на волята. Ако вземем примера, при който черният дроб се изгражда непълноценно по отношение на чернодробния модел, тогава възниква един волев дефект, изразяващ се в следното: Детето има едни или други намерения, обаче то не достига до видими проявления на волята, и тогава волята, така да се каже, засяда в мислите. Детето е започнало да върши нещо, обаче веднага насочва усилията си в друга посока, волята засича. Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен орган, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един орган, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело. Да си представим следното: Като човек, аз съм така организиран, че бързайки за трамвая, тръгващ за Базел, съм вече на перона
към текста >>

И така, всеки орган изпълнява някаква посредническа функция.
– има такива хора – обаче в последния момент не мога да се кача във вагона, нещо ме спира и аз не мога да стъпя на стъпалото! – Виждате ли, понякога засечките на волята се проявяват по много странен начин. Но когато те се проявят, следва да имаме предвид, че винаги е налице някакъв малък дефект в черния дроб. Черният дроб винаги е посредникът при осъществяването на замислената идея в конкретно действие и това става чрез системата веществообмен-крайници. И така, всеки орган изпълнява някаква посредническа функция.
към текста >>

335. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
И така, ако аз отново нарисувам вчерашната схема (Рис. 4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите. – И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система. Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
към текста >>

336. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Фактически, при абнормните състояния нещата стоят така, че даден орган – не непременно целият организъм – може да е в такова състояние, че човекът да няма никаква възможност непосредствено да се включи към външния свят чрез този орган.
Как стоят нещата при абнормните състояния? Фактически, при абнормните състояния нещата стоят така, че даден орган – не непременно целият организъм – може да е в такова състояние, че човекът да няма никаква възможност непосредствено да се включи към външния свят чрез този орган. Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят. И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9). При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят.
към текста >>

Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят.
Как стоят нещата при абнормните състояния? Фактически, при абнормните състояния нещата стоят така, че даден орган – не непременно целият организъм – може да е в такова състояние, че човекът да няма никаква възможност непосредствено да се включи към външния свят чрез този орган. Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят. И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9). При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят. Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там.
към текста >>

Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9).
Как стоят нещата при абнормните състояния? Фактически, при абнормните състояния нещата стоят така, че даден орган – не непременно целият организъм – може да е в такова състояние, че човекът да няма никаква възможност непосредствено да се включи към външния свят чрез този орган. Един орган, бих казал, може да застане като пречка, така че човекът да не намери пътя към външния свят. И какво се случва тогава? Вземете който и да е орган, например белия дроб (Рис. 9). При някои абнормни състояния белият дроб е така поставен в човешкия организъм, че човекът, пробуждайки се, не може да се включи във външния свят. Обаче сега си представете и нещо друго: Даден човек спи и по време на съня в белия дроб се случва нещо, което дезорганизира белия дроб, така че когато се пробуди, той сякаш потъва в белия дроб, и не може да излезе във външния свят. Тогава неговият Аз и астралното тяло са един вид пресовани в областта на белия дроб и не могат да се измъкнат от там. Защото положението трябва да е такова, че човекът със своето астрално тяло да се потапя, но после отново и без ограничения да излиза навън. Белият дроб трябва да му предостави възможността за този преход.
към текста >>

Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган.
Но замислете се, какво всъщност става, когато астралното тяло навлезе вътре, да кажем, в белия дроб, засяда там и не може да излезе обратно навън? То ще бъде притиснато към повърхността на белия дроб. Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло. Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
към текста >>

При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган.
Астралното тяло и Азовата организация ще бъдат притиснати, задържани там. Ето защо в такъв случай под повърхността на органите се получава един застой на Азовата организация и на астралното тяло. И във външния свят това се проявява като спазъм, като гърч. Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло. Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл. Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>

Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло. Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл. Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>

337. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис.
И какво установихме при всички форми на епилептични и епилептоидни разстройства при децата? Ние установихме един застой, едно натрупване на астралното тяло и Азовата организация в някои от органите. Повърхността на органа не пропуска навън астралното тяло и Азовата организация. Те се натрупват вътре в органа; там възниква сгъстена астрална и Азова атмосфера. Това създава предпоставка за гърчове. Защото при гърч, винаги имаме следното: Същността на гърча се състои в това, че ако тук се намира даден орган (Рис. 11) със своето етерно тяло, възниква едно точно определено отношение между физическото и етерното тяло от една страна и астралното тяло и Аза от друга страна.
към текста >>

Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло.
Подобни, точно определени съотношения имаме и при така наречения „нормален човек”, казвам „така наречения”, понеже изразът „нормален човек” е абсолютно филистерски, предполагайки, че тук съществуват някакви граници. Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното. Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло. Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието.
към текста >>

Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността.
Подобни, точно определени съотношения имаме и при така наречения „нормален човек”, казвам „така наречения”, понеже изразът „нормален човек” е абсолютно филистерски, предполагайки, че тук съществуват някакви граници. Да, вътре в определени граници съотношенията са променливи. Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното. Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло. Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието.
към текста >>

Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието.
Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието. Тогава настъпва повишеното съзнание, болката. Такава е същността на болката.
към текста >>

Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка.
Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието. Тогава настъпва повишеното съзнание, болката. Такава е същността на болката.
към текста >>

Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11).
Но сега Вие лесно ще възразите, че нещата могат да бъдат представени и по друг начин. Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11). Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”. С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича. Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това. Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>

Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо.
Но сега Вие лесно ще възразите, че нещата могат да бъдат представени и по друг начин. Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11). Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”. С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича. Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това. Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>

Работата е там, че до половата зрялост детето просто не може да има тази форма на умопомрачение, която му приписват, ако при хистерията се има предвид пола; по-скоро през първата епоха от живота, у детето може да се появи нещо, което описах като един вид излизане на астралното тяло и на Азовата организация извън границите на съответния орган.
Работата е там, че до половата зрялост детето просто не може да има тази форма на умопомрачение, която му приписват, ако при хистерията се има предвид пола; по-скоро през първата епоха от живота, у детето може да се появи нещо, което описах като един вид излизане на астралното тяло и на Азовата организация извън границите на съответния орган. Само това може да се срещне при детето.
към текста >>

Тук Вие буквално виждате това, което се случва: изтичането на астралността и Азовата организация от даден орган или от група органи.
В основата си, нещата които описваме, представляват определени симптомо-комплекси. Ако човек се научи да вниква в същността на една такава абнормност, тогава той може да я наблюдава непосредствено. И това се получава, когато духовно-научният мироглед проникне в практическата област на живота. Тук описанията трябва да станат непосредствени и живи, да се освободят от всякакви абстракции, и накрая да се стигне до там, че този, който прави описанията, да ги види в лицето на болния човек. Тук Вие буквално виждате това, което се случва: изтичането на астралността и Азовата организация от даден орган или от група органи.
към текста >>

Ако притежаваме усет за тези неща, постепенно стигаме до една важна подробност, която е необходима за наблюдението на такива случаи: Човек получава един вид обонятелен орган за това, което става в детето; той просто подушва това „изтичане” на живота.
Ако притежаваме усет за тези неща, постепенно стигаме до една важна подробност, която е необходима за наблюдението на такива случаи: Човек получава един вид обонятелен орган за това, което става в детето; той просто подушва това „изтичане” на живота. И човек действително го подушва. И това вече принадлежи към езотеричната страна на тези неща: Да си изработим един обонятелен усет, който ни позволява да различаваме аурата на болните деца от аурата на нормалните деца. Напълно вярно е: в ауричното изпотяване на тези деца се усеща едва доловима трупна миризма. Както виждате, тук се проявяват дори и съпътствуващите признаци на умирането, а именно това изпотяване поради една или друга причина. Те могат да настъпят в хода на следващите три дни, т. е.
към текста >>

338. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен орган, който не пропуска астралното тяло; напротив, имаме една съвкупност от органи, които са изградени по сходен начин.
При това дете имаме тази особеност, че ние не можем да посочим конкретен орган, който не пропуска астралното тяло; напротив, имаме една съвкупност от органи, които са изградени по сходен начин. Оттук идва и леката склонност към деформации. Когато астралното тяло потъва навътре в организма, то се отклонява към лявата, по-слабата страна. В резултат на това възниква и опасност от левостранна парализа. В тази възраст, ако е лека, тя остава без големи последици.
към текста >>

339. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили.
Характерното в този случай е, че имаме една мощно развита организация на главата и едно малко тяло. Впрочем, тази мощна организация на главата е последица от взаимодействието на космическите сили. Това, което първоначално се случва през ембрионалното състояние с главовата организация, като цяло е последица от действието на космическите сили. Матката осигурява онова място, където протичащите там процеси са защитени от земните сили. Вие трябва да си представите матката като орган, ограничаващ пространството, в което не се допускат земни влияния, така че това пространство остава свободно за действията на космическите сили. Ние имаме едно пространство, което е непосредствено свързано с Космоса и в което се разиграват космическите процеси. Впрочем, организацията на главата напредва в своето развитие. Когато човешките сили на майчиното тяло, доколкото те се приемат от детето, действуват върху детето, тогава двигателно-веществообменната система се ориентира в тези сили по такъв начин, че Вие виждате: космическите сили остават съхранени дори и в следембрионалния период. Те вземат надмощие над другите сили, които иначе детето ползва с оглед на земното си развитие, тоест за развитието на двигателно-веществообменната система. Последиците от това са напълно ясни.
към текста >>

340. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Що се отнася до лечението на даден орган, тогава нещата стават много деликатни.
И сега, бих казал, можем да се радваме, че преодоляхме първата криза при детето, която наблюдавахме между 11-тия и 12-тия месец, когато се проявиха и описаните симптоми. Вероятно детето и занапред ще преминава през такива кризи, но това, в което можем да сме сигурни, е че лечението ще продължава да показва положителни резултати. Естествено, едно лечение би могло да предизвика и отрицателни явления. Обаче всичко се свежда до това да лекуваме в името на живота, а не в името на смъртта. Що се отнася до лечението на даден орган, тогава нещата стават много деликатни.
към текста >>

341. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място.
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези възпитателни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца. От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина. Ние все още не сме настигнали Гьоте, който разглеждаше растителния свят и самия растеж на растенията по своя неповторим, донякъде елементарен начин. Гьоте се вглеждаше с особена радост в отклоненията и деформациите, които възникват в растителния свят. Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място. Тъкмо в обстоятелството, че в растителния свят са възможни такива аномалии, Гьоте вижда най-добрата изходна точка, която го доведе до неговата идея за прарастението. Защото той знае: идеята, която лежи зад формата на растението, се проявява особено ясно именно в такива аномалии; така че наблюдавайки системно растителния свят – естествено, необходимо е да се наблюдават различни растителни видове – наблюдавайки как възникват аномалиите при корените, стъблата, цветовете или плодовете, тогава зад аномалиите ние съзираме прарастението.
към текста >>

При тези обстоятелства, Ръководството на Гьотенума не можеше да се образува по друг начин, освен така, че на това Ръководство да се гледа като на един завършен авторитетен орган.
Може да Ви изглежда и малко невероятно, но след всичко, което се случи, Вие виждате: По времето на Коледното събрание въпросът за тази отговорност беше поставен с една изключителна строгост, която може би ужасно засегна някои от присъствуващите там личности. При тези обстоятелства, Ръководството на Гьотенума не можеше да се образува по друг начин, освен така, че на това Ръководство да се гледа като на един завършен авторитетен орган. Що се отнася до отделните неща, които могат да бъдат взети в съображение, това Ръководство просто трябва да бъде разглеждано като един завършен авторитетен орган. А дали занапред това ще бъде разбирано в рамките на антропософското движение?
към текста >>

Що се отнася до отделните неща, които могат да бъдат взети в съображение, това Ръководство просто трябва да бъде разглеждано като един завършен авторитетен орган.
Може да Ви изглежда и малко невероятно, но след всичко, което се случи, Вие виждате: По времето на Коледното събрание въпросът за тази отговорност беше поставен с една изключителна строгост, която може би ужасно засегна някои от присъствуващите там личности. При тези обстоятелства, Ръководството на Гьотенума не можеше да се образува по друг начин, освен така, че на това Ръководство да се гледа като на един завършен авторитетен орган. Що се отнася до отделните неща, които могат да бъдат взети в съображение, това Ръководство просто трябва да бъде разглеждано като един завършен авторитетен орган. А дали занапред това ще бъде разбирано в рамките на антропософското движение?
към текста >>

342. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло.
Сега имаме второто. Имаме пред себе си привличането на Аза и на астралното тяло от страна на етерното тяло. Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи. Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното. Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите. Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него. Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно.
към текста >>

343. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното.
Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис. №5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената. И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон. Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса. И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното. При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>

344. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган.
Нека по тази причина да приемем, че във физическото тяло на човека забелязваме даден процес, който не би трябвало да е тук, който е един болестотворен процес. На него му липсва Азът. Как можем да му помогнем, ако искаме да го излекуваме? Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава ние имаме в ръцете си лекарството. И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган. Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа. Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно. Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението. Тук нещата стоят по същия начин. Ако забележим, че в етерното тяло неща се разраства благодарение на самото етерно тяло, тогава ще открием: тук на етерното тяло липсва съответното въздействие от страна на астралното тяло; в този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и откриваме съответното лечебно средство.
към текста >>

Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис.
Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис. №6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес. Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло. Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той?
към текста >>

№6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси.
Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа. Да приемем, че тук вътре човек изживява даден болен орган /Виж рис. №6, средата/, който орган е болен по причина че по един болестен начин той дава израз на някакви външни процеси. Това бива изживяно в сомнамбулното състояние. При това бива описан вътрешния процес. Ако човекът се намира в полярно противоположното състояние, тогава сомнамбулизмът действува вътре в неговия Аз и в астралното му тяло, тогава, когато те са повече изнесени навън от физическото и от етерното тяло. Когато това, което бива изживяно под формата на елементарни духовни природни процеси, когато то преминава в сънища, тогава човекът изживява нещо, което е духовната същност на минералите, тогава той изживява съответния Дух на минерала; и какво сънува той? Той сънува своето лекарство.
към текста >>

За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е. където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът? В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област. А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря. За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>

Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган.
Но той не е спирал до лечението, интересувало го е и нещо друго. Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>

Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве.
Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>

345. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива.
Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта.
към текста >>

346. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса.
Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък. Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса. В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление. А в друг случай, когато взаимодействието между Земята и космоса е по-малко интензивно, вегетацията отстъпва, вегетацията сякаш се затваря по отношение на космоса, подобно на затварянето на очите. Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията определена територия отваря очи към космоса през пролетта и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата. И както чрез отварянето и затварянето на очите се обясняваме с външния свят, така и по отношение на космоса трябва да се търси обяснение посредством земното отваряне и затваряне на вегетацията.
към текста >>

347. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за възприятие.
Разглеждайки това внимателно, ще можете да си кажете: някога са се стремили да овладеят действителността, обръщайки се към самия човек. Доколкото за образите съществуват външните сетива, дотолкова за реалността съществува нещо съвсем друго. Затова в човека са се обърнали към това, което не се съдържа нито в образното възприятие, нито в простото преживяване на реалността – обърнали са се към недиференцирания дихателен процес. Чрез него човека отново е бил включен в целия космос. Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за възприятие. В известна степен се е казвало: човекът не може да се разбира нито като нервно-сетивен човек, нито като човек на обмяната на веществата. Като нервно-сетивен човек, той притежава такова съзнание, при което това, което е дадено в нервно-сетивния живот, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до съзнанието. Това взаимодействие на несъзнателно преживявана реалност и изтъненото до образ нервно-сетивно преживяване, древноиндийският мъдрец го е търсил в контролирания дихателен процес. Наистина ще разбереш повече древното, отколкото системата на Птолемей, само тогава, когато получиш представа за вселената, създавайки по този начин някакъв, макар и неопределен синтез, между това, което днес наричаме процес на познание, и това, което представлява реалността на размножителния процес.
към текста >>

348. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>

349. Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе.
Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе. Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на планетите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати. Но от това следва нещо изключително важно. Трябва да си представим, че благодарение на своята вертикала човек е свързан с траекторията на Слънцето. Но как можем сега да мислим за другата траектория, която също не притежава примка, а именно за траекторията на Луната? Естествено, в това, което вече посочихме, трябва – нужно е само без предразсъдъци да се разгледа образуването на Земята – да се търси съответствие на траекторията на Луната в линията, която преминава надолу по гръбнака на животното.
към текста >>

350. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

И така, трябва да си изясним, че ако в системата на обмяната на веществата имаме нещо в качеството му на орган, например черен дроб или някакъв друг орган, явно принадлежащ на системата на обмяната на веществата – винаги можем да кажем само „явно принадлежащ“, защото тези неща на свой ред се преплитат, – ако имаме такъв орган и търсим съответния орган, който, преобразувайки се чрез преобръщане е свързан с него в главовата организация, естествено, ще трябва да констатираме мощна деформация на споменатия орган, ако искаме да разберем неговата форма.
Това, което е в средата, средният член на човешката организация, следователно това, което е подчинено на ритмичния организъм, се намира в средата и до известна степен образува преход от радиалната структура към сфероидалната структура. Изхождайки от този принцип, сега морфологично можем да разберем цялата човешка организация. И така, трябва да си изясним, че ако в системата на обмяната на веществата имаме нещо в качеството му на орган, например черен дроб или някакъв друг орган, явно принадлежащ на системата на обмяната на веществата – винаги можем да кажем само „явно принадлежащ“, защото тези неща на свой ред се преплитат, – ако имаме такъв орган и търсим съответния орган, който, преобразувайки се чрез преобръщане е свързан с него в главовата организация, естествено, ще трябва да констатираме мощна деформация на споменатия орган, ако искаме да разберем неговата форма. Затова е толкова трудно математически да се разбира този въпрос. Но без да се приближим математически, изобщо няма да се справим. И като си помислиш – вземете това само като образа, – че при осъзнаване на човешката форма се получава нещо, сочещо към движенията на небесните тела, трябва да кажем, че ако искаш да събереш заедно всичко срещащо се в движенията на небесните тела, то трябва да бъде разбирано по подобен начин; и че това не се разиграва, както ако фактите ставаха по начин, към който се подхожда с геометрията, която обикновено взема предвид обикновеното пространство, и която, щом постъпва така, просто не може да взема предвид никакво обръщане наопаки. Още щом се заговори за такова обръщане наопаки, което направих, повече не може да се слага в сметките обикновеното пространство. Обикновеното пространство има място там, където образувам обем в обикновения смисъл.
към текста >>

Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека.
Но ще се натъкнете на определени трудности, когато дойдете до лемнискатата. Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за отражението и така нататък. В началото ще ви бъде доста трудно да си представите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, предизвикана от светлинната точка А. Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството. Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория. Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека. Тук, ако искате да търсите такава връзка, безусловно трябва да излезете от пространството. С други думи, колкото и странно, колкото и парадоксално да звучи това: ако искате с разбиране да преминете от някаква форма във вашата глава към разбиране на някаква форма в областта на метаболитната система, вие не можете да останете в пространството, а трябва да го напуснете. Трябва да излезете от самите себе си и да търсите нещо, което го няма в пространството, което не принадлежи на обикновеното пространство, както и това, което се намира между горния и долния клон на кривата на Касини. Това е не нещо друго, а друг израз за това, че трябва да си представяме метаморфозата като пълно обръщане.
към текста >>

351. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение.
Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси, учените се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа. Сърцето е вече само една истинска помпа, която смучи кръвта и я изтласква в организма. Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение. Хората вземат нещата от към лошата страна и правят по този начин от сърцето един механизъм, какъвто то е и днес за по-голяма част от физиолозите и лекарите.
към текста >>

352. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

За един сетивен орган като окото и ухото явно е, че впечатленията идват отвън.
Първо да наблюдаваме периферния аспект на човека, външната граница на неговото тяло. На първо място ние намираме там сетивата. Без съмнение, не всички тези сетива се намират на повърхността; знаем, че някои сетива се намират под тази повърхност, във вътрешния организъм. Но, общо взето, даже тези сетива, които ни осведомяват за нашите вътрешни усещания, имат една изходна точка, макар твърде неопределена, разлята, във вътрешния слой на кожата. В общи линии ние намираме всяка дейност на сетивата на повърхността на тялото. За един сетивен орган като окото и ухото явно е, че впечатленията идват отвън. Това, което става в действителност, е безкрайно сложно, но явно е на пръв поглед, че едно такова сетиво като окото или като ухото възприема нещата чрез впечатления идващи от вън.
към текста >>

Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет.
Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет. Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина. Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна. А от определена гледна точка именно така е за човека. Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съзнанието. И това, което човекът може да възприема по този начин, то е металът съдържащ се в Земята с неговите обособявания.
към текста >>

Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна.
Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет. Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина. Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна. А от определена гледна точка именно така е за човека. Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съзнанието. И това, което човекът може да възприема по този начин, то е металът съдържащ се в Земята с неговите обособявания.
към текста >>

А калаят отговаря на черния дроб, който е орган под влиянието на планетата Юпитер.
Представете си всичкото злато, което се намира в земните недра; то предава на вашето сърце смътното възприятие на заровеното в земята злато. Обаче този образ не е възприеман; отслабен, той се превръща в едно изцяло вътрешно усещане, в едно вътрешно впечатление, което човекът не може да изтълкува, а още по-малко да възприеме съзнателно. Същото е и за други органи. Например, бъбреците, когато те приемат впечатлението на всичката мед намираща се в Земята /Вероятно тук във френския превод има допусната някаква грешка, защото вместо "мед" стои думата "калай". А калаят отговаря на черния дроб, който е орган под влиянието на планетата Юпитер. Бележка на бълг. превод/. Това са несъзнателни впечатления, които се превеждат само в много общи чувства. Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно. От всичко това възниква само едно неясно впечатление. Ако съвременният човек имаше дарбата на имагинативното възприятие, той би познал това отношение между своето същество и металическата природа на Земята.
към текста >>

Всъщност всеки един от нашите органи е един сетивен орган и когато го използуваме за друго нещо, поне когато изглежда, че е така, това е само чрез пълномощие; в действителност той е един истински сетивен орган.
Бележка на бълг. превод/. Това са несъзнателни впечатления, които се превеждат само в много общи чувства. Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно. От всичко това възниква само едно неясно впечатление. Ако съвременният човек имаше дарбата на имагинативното възприятие, той би познал това отношение между своето същество и металическата природа на Земята. Всъщност всеки един от нашите органи е един сетивен орган и когато го използуваме за друго нещо, поне когато изглежда, че е така, това е само чрез пълномощие; в действителност той е един истински сетивен орган. Всички органи, които човек притежава, му служат да възприема нещо. Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разпределен в отделни органи надарени със специфично усещане.
към текста >>

Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разпределен в отделни органи надарени със специфично усещане.
Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно. От всичко това възниква само едно неясно впечатление. Ако съвременният човек имаше дарбата на имагинативното възприятие, той би познал това отношение между своето същество и металическата природа на Земята. Всъщност всеки един от нашите органи е един сетивен орган и когато го използуваме за друго нещо, поне когато изглежда, че е така, това е само чрез пълномощие; в действителност той е един истински сетивен орган. Всички органи, които човек притежава, му служат да възприема нещо. Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разпределен в отделни органи надарени със специфично усещане.
към текста >>

Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце.
Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен. По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема. Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо. Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание. И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.
към текста >>

Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.
По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема. Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо. Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание. И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.
към текста >>

Лекото отделяне, за което говорихме, между Аза и астралното тяло от една страна, физическото тяло и етерното тяло от друга страна; изворотърсачът не възприема само това, което го заобикаля, но чрез своето физическо тяло, превърнато по този начин в един сетивен орган, той възприема вътрешността на земята, без да има нужда да копае в нея дупки.
Следва много естествено, че това, което изворотърсачът може тогава да изрази, не се превежда по обикновен начин. Когато взема перо и пише нещо, той изразява течението на своите представи. Когато човек възприема металическите радиации на Земята благодарение на патологически състояния, той прибягва до друг начин на изразяване /мимоходом отбелязвам, че водата също може да бъде считана като един метал/. Тези лица могат да се обучават не само да възприемат несъзнателно, но също и в това, несъзнателни знаци да превеждат техните възприятия, например с помощта на една пръчка. Какво лежи на основата на това? Лекото отделяне, за което говорихме, между Аза и астралното тяло от една страна, физическото тяло и етерното тяло от друга страна; изворотърсачът не възприема само това, което го заобикаля, но чрез своето физическо тяло, превърнато по този начин в един сетивен орган, той възприема вътрешността на земята, без да има нужда да копае в нея дупки. Но когато възприема по този начин, той не може да се изрази на езика, който отговаря на обикновените представи. Той може да си служи само със знаци.
към текста >>

По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание. Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>

Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу.
Тук ние проникваме в една област, където връзката, която съединява човека с вселената, ни се явява още по -ясно отколкото можах да покажа това по-рано. Сказките, които завърших върху развитието на естествените науки, и особено вчерашната сказка, показват, че настоящата форма на тези науки позволява на човека да познае главно неживото, неодушевеното. Човек не познава себе си такъв, какъвто той е в действителност, той познава само своя мъртъв труп. Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу.
към текста >>

За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е.
За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е. на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота.
към текста >>

353. Съдържание GA_327 Биодинамично земеделие

Земната почва като действителен орган.
Земната почва като действителен орган. Селскостопанската индивидуалност. Живото взаимодействие. Отразените космически сили. Вътрешният живот. Космически химизъм.
към текста >>

354. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако се тръгне от наблюдението на почвата, трябва да се насочи вниманието, че повърхността на земята е орган в един организъм, който се проявява навсякъде в природния растеж, изобщо където е налице природен растеж, природен живот.
обаче днес те никак не се взимат под внимание. Ако се тръгне от наблюдението на почвата, трябва да се насочи вниманието, че повърхността на земята е орган в един организъм, който се проявява навсякъде в природния растеж, изобщо където е налице природен растеж, природен живот.
към текста >>

Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма.
Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма. И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси. Под диафрагмата са други органи. Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения. Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи нека употребим някакво наименование на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанството и растенията растат също в корема на стопанството.
към текста >>

355. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ние имаме задачата да се научим да виждаме, че всеки растителен вид е поставен в цялостния организъм на растителния свят, както отделният човешки орган е поставен в цялостния организъм на човека.
Ние имаме задачата да се научим да виждаме, че всеки растителен вид е поставен в цялостния организъм на растителния свят, както отделният човешки орган е поставен в цялостния организъм на човека. Човек трябва да гледа на отделното растение като на част от едно цяло. Когато нещата се разглеждат по този начин, тогава ще се види голямото значение на пеперудоцветните растения разбира се, тези неща се знаят, но е необходимо да се опознаят от духовна гледна точка, тъй като съществува голяма опасност в скоро време, особено където са загубени традициите, новото да бъде приложено по съвсем погрешни начини.
към текста >>

356. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Когато астралното тяло е свързано по-интензивно с физическото тяло или с някой орган на физическото тяло, отколкото е необходимата нормална връзка, когато следователно етерното тяло не е достатъчен буфер между тях, а астралното тяло прониква по-силно във физическото тяло, тогава по тази причина произлиза най-голямата част от болестите.
Нормална е точно определен вид връзка. Когато астралното тяло е свързано по-интензивно с физическото тяло или с някой орган на физическото тяло, отколкото е необходимата нормална връзка, когато следователно етерното тяло не е достатъчен буфер между тях, а астралното тяло прониква по-силно във физическото тяло, тогава по тази причина произлиза най-голямата част от болестите. Растението няма свое собствено астрално тяло. Оттук следва, че при растенията нямаме този специфичен начин на заболяване, както е при животните и хората. Този факт трябва напълно да бъде осъзнат.
към текста >>

357. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Когато се изреже най-благородният орган на животното, неговият мозък, в него се открива земно вещество.
Минаваме по-нататък. Какво се съдържа в главата? Земно вещество. Когато се изреже най-благородният орган на животното, неговият мозък, в него се открива земно вещество. В мозъка на човека също има земно вещество, само силите са космически, веществото е земно. За какво служи този мозък? Той служи за опора на Аза. Животното още не притежава Аз. Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза, животното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза.
към текста >>

358. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Само че не мога да се съглася с граф Кайзерлинг, че посоченото професионално общество трябва да бъде само изпълни телен орган.
Ето защо поздравявам с голяма радост, че по инициатива на граф Кайзерлинг. Земеделското професионално общество иска да се прикрепи към основаната в Дорнах Природонаучна секция. Тази Природонаучна секция както и другите, които сега се формират, води своето начало от Коледното събрание. Следователно от Дорнах ще произлиза вече това, което трябва да възниква и да се осъществява. Вече от самата Антропософия ще откриваме различни най-точни научни методи и направления. Само че не мога да се съглася с граф Кайзерлинг, че посоченото професионално общество трябва да бъде само изпълни телен орган. Вие ще се убедите, че от Дорнах се дават само един вид насоки, указания, които изискват от всеки човек на съответното свое място, ако иска да сътрудничи, да бъде сътрудник в пълния смисъл на думата. Даже ние трябва да получим от Вас основните положения на първоначалната работа, която трябва да извършим в Дорнах, и това ще се установи в края на моите лекции, в края на лекциите аз ще дам първите насоки. Насоките трябва да дадем въз основа на Вашите отговори, които ще получим. Следователно от самото начало имаме нужда от активни, от най-активни сътрудници, а не само от изпълнителни органи. Тъй като тези дни този въпрос беше многократно разискван с граф Кайзерлинг едно имение винаги е една индивидуалност и никога не е напълно еднакво с друго имение.
към текста >>

359. 17. Послеслов GA_327 Биодинамично земеделие

Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена.
Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните. Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена. И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос. Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
към текста >>

360. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Ръката му е необходима като инструмент, като орган.
Че за това на човека му е необходим мозъкът, е очевидно. От него той се нуждае, както се нуждае от ръката, за да хваща нещата в сетивния свят. Но въпреки това причина за хващането не е ръката, а самият той, съзнателният, отговорният за своята постъпка човек, който се означава като „Аз“. Понеже е един Аз, той има като свое притежание мисли, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях. Ръката му е необходима като инструмент, като орган. С това той е вече отговорно същество. Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание. На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените? Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими изживявания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря положително. Тогава могат да се поставят нови въпроси относно същностите в природата, на които Щайнер предлага обширни отговори.
към текста >>

Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината.
5. Препаратите за компост. За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност. Тя може да бъде повишена. За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези животински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично. Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината. Получените по този начин препарати се поставят в тора. С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.
към текста >>

361. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

В този смисъл съвсем точно е да наричаме почвата орган на този организъм.
За това явление Рудолф Щайнер употребява понятието „организъм“, с което установява, че навсякъде, където има растеж в природата, този природен процес се показва като едно подредено единство и като един организъм от по-висок вид. В този смисъл съвсем точно е да наричаме почвата орган на този организъм. Той констатира: „Едно земеделско стопанство наистина реализира своята същност в най-добрия смисъл на думата, когато може да се схване като един вид индивидуалност за себе си, една истински затворена в себе си индивидуалност.“ Всичко, което живее там, е последица от взаимни насрещни действия. Той нарича такова земеделско стопанство „вид индивидуалност“ най-напред като констатация на налични разнообразни фактически индивидуални различия. Но това, както ще видим по-късно, е само първият най-низш аспект на това понятие. Освен постоянно променящите се природни условия земеделските стопани играят важна роля със своите различни традиции и цели, структури на предприятията и начин на обработка.
към текста >>

Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени. Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване. Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
към текста >>

Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът.
Той постоянно се изразходва. В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка. Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото. Никой друг орган не е така зависим от снабдяване с кислород и захар както мозъкът. Ако притокът на кръв или кислород се прекъсне за няколко минути (спиране на дишането), стига се до неизлечими увреждания. Обратно на това, един крайник може да бъде отделен от снабдяване с кръв за един до два часа. Макар че животът на почвата не е изложен на разруха така бързо както мозъка, въпреки това се касае за сравними зависимости и процеси на живота. Щайнер отново подхваща този въпрос, особено в осма лекция. Във връзка с тази лекция темата ще се обсъди по-нататък.
към текста >>

362. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

(И тези произлизащи от атмосферното пространство въздействия съответстват в човешкия (етерен) организъм на въздействията, които произлизат от органите и се простират върху целия организъм, следователно не само в отделния орган).
(И тези произлизащи от атмосферното пространство въздействия съответстват в човешкия (етерен) организъм на въздействията, които произлизат от органите и се простират върху целия организъм, следователно не само в отделния орган).
към текста >>

363. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган.
Затова ловците го наричат „топчест елен“. Но типично като е при костите на крайниците, той първо се образува е от хрущял, който по-късно се преобразува в костна субстанция - едно пълно преобразуване на микроскопичната структура. Това непременно трябва да се спомене, защото рогата на елена израстват от челните кости, които както другите кости на черепа са „покривни кости“. При тях костната субстанция се отлага непосредствено в съединителната тъкан без хрущялна подготовка. По отношение произхода на костите това е голямо различие и оттук едно крайно поляризиране при изграждане на главата на рогачите. Тъй като това, което иначе е насочено към земята, израства от срещуположен орган. В животното живее голям излишък от сили, които изграждат крайниците.
към текста >>

364. 5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора GA_327 Биодинамично земеделие

Или другояче казано: да се намери видът растение и неговият орган, който най-ярко развива онези сили, които свързват растенията с въпросното минерално вещество, за да могат те здравословно да се развиват.
Разгледани са най-важните за растенията минерали и е потърсен видът лечебно растение, което има най-голямата способност да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за растението да го използва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве. Или другояче казано: да се намери видът растение и неговият орган, който най-ярко развива онези сили, които свързват растенията с въпросното минерално вещество, за да могат те здравословно да се развиват.
към текста >>

365. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Когато се изреже най-благородният орган на животното (и на човека), неговият мозък, в него се открива земно вещество, само силите са космически, веществото е земно.
«Какво се съдържа в главата? - Земно вещество. Когато се изреже най-благородният орган на животното (и на човека), неговият мозък, в него се открива земно вещество, само силите са космически, веществото е земно. За какво служи този мозък? Той служи за опора на Аза. Животното още не притежава Аз. Да запомним добре това: мозъкът служи за опора на Аза, животното още няма Аз, неговият мозък е на път към изграждане на Аза. При човека изграждането на Аза е отишло по-далече.
към текста >>

Той е най-отделеният от външния свят, най-еманципираният орган.
Във физическия организъм нищо не се намира толкова навътре както мозъка. Той е най-отделеният от външния свят, най-еманципираният орган. Въпреки това той е бил „отделен, отложен“? Това може да се разбере само ако се вземе предвид, че в Селскостопанския курс Щайнер говори от свръхсетивно съзерцание. Мозъкът е откъснат, отделен от живота, от надлежната част на етерното тяло и по този начин е станал минерален.
към текста >>

Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз.
Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи мислите, тоест да мисли. За нашето нормално съвременно състояние обаче към това е необходимо този процес да води до разграждане във физическия мозък. По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв. Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло. Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз. При това обаче човек осъзнава не самия мозък, а света както като сетивно възприятие, така и като мисъл, съответно двете свързани заедно като представа или действителност. Нервната система «е органна система, която чрез функциите на тялото има тенденцията да се разгражда и в края на краищата да става минерална.» Поради това, че стават кухи за живота, нервите стават пропускливи за Духа.[13]
към текста >>

366. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета.
към текста >>

Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло.
Астралното тяло самň по себе още не ни прави човек на Земята. Спомените на Рабиндранат Тагор за живота му: налагало му се е да търпи побои от всички. Възпитание посредством побоища. Природата на роба и природата на свободния човек. Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот. Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло. Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота. По какъв начин в новия човешки живот се внася това, което е присъствало в предишния живот. Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби.
към текста >>

367. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи. И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви. За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв. Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
към текста >>

Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви.
Обаче във всеки орган има и кръв, и нерви. Човешкото око би могло всъщност да се разглежда като цялостен човек, в него има и кръв, и нерви. Ако си представите окото отделно от главата (вж. рис.), тук по цялото око са разположени малки кръвоносни съдове. Много малки кръвоносни съдове се намират тук. Освен това тук се намират много нерви.
към текста >>

368. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Хората тогава още са изпитвали боязливо уважение към Сатурн, свързано с мисловния орган.
Разбира се, това е много важен въпрос, господа. Би било неправомерно да се каже, че тези древни представи са били едва ли не твърде детински; работата е в това, че тези хора са виждали нещо съвършено различно от това, което виждат съвременните хора. Съвременните хора могат наистина страшно добре да мислят. Древните хора не са можели да мислят така добре, както съвременните хора. Мисленето всъщност едва е възниквало. Хората тогава още са изпитвали боязливо уважение към Сатурн, свързано с мисловния орган. По тяхно мнение Сатурн е вредил на човека. Не е добре твърде много да се мисли. Сатурн винаги се е оценявал като мрачна планета. По тяхно мнение силите, идващи от Сатурн, са довеждали човека до явно изразена меланхолия, ако са действали в него твърде силно. И така, тези хора без особена охота са овладявали сатурновите сили; при тях в по-голяма степен са били развити образните представи.
към текста >>

369. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Всеки орган е осигурен с двустранна инервация; но активно действащото начало е астралното тяло.
От това виждате, че може съвсем точно да се научи как се извършват в човешкото тяло едни или други неща, как, от една страна, се осъществява активно вмешателство на астралното тяло: такова вмешателство прилича на това, все едно, да кажем, искам да въртя колело; натискам го тук и го въртя по-нататък. Ако го въртя в противоположно направление, то не върви. Така стои работата със сърцето, белите дробове и други органи. Всеки орган е осигурен с двустранна инервация; но активно действащото начало е астралното тяло.
към текста >>

370. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Следователно работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган.
Следователно работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган. Ако човек нямаше черен дроб, той нямаше да има и жлъчка, тъй като черният дроб постоян-но отделя жлъчка. Жлъчката се отделя от черния дроб, преминава в жлъчния мехур, оттук преминава в храносмилателните сокове, после в кръвта и се разнася по целия организъм. Така че можем да кажем: от дясната страна при човека се намира черният дроб, от него изтича жлъчка и постъпва в жлъчния мехур, оттук в кръвта и се разпространява по цялото тяло. Така че на човек черният му дроб служи за отделяне на жлъчка.
към текста >>

Оттук виждате колко полезно и колко вредно може да бъде в човека това, което прави кой да е орган от тялото му.
Той е принуден да го смесва с кръвта. Известни са ми много случаи, при които хора, просто вследствие от гнева си, са получавали вътрешно отравяне на кръвта. Човек може така да се разгневи - особено ако гневът идва бързо, - че поради този гняв се отделя прекалено много жлъчка, всъщност много цианид, а после жлъчка. Тогава човек получава в кръвта си страшно отровна смес и с това разрушава кръвта. Вследствие на гнева настъпва страшно отравяне на кръвта. Оттук виждате колко полезно и колко вредно може да бъде в човека това, което прави кой да е орган от тялото му. Защото всичко случващо се е свързано с душевното начало. Гневът е душевна проява, докато отделянето на жлъчка е физическа проява; но в човека няма нищо, което не е едновременно и душевно, и всичко душевно приема някаква физическа форма.
към текста >>

Ако човек приложи към някакъв орган прекалено голяма сила, този орган се разрушава.
Вие всички, господа, сте преживявали това, което се нарича пренапрежение; човек повдига нещо твърде тежко за него, при което мускулите се откъсват един от друг и се разрушават. Ако човек приложи към някакъв орган прекалено голяма сила, този орган се разрушава. Така е и с черния дроб. Ако той отново и отново отделя твърде много жлъчка, постепенно се сбръчква и става непригоден. Така че повечето заболявания на черния дроб, които човек получава, възникват от това, че поради преохлаждане на корема в човека възниква склонност да отделя твърде много жлъчка и черният му дроб се изтощава. Заболяванията на черния дроб възникват поради преохлаждане на корема, от сбръчкване на черния дроб. Разбира се, тук играят роля и всевъзможни други обстоятелства.
към текста >>

Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото.
Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб»1. Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото. След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber). Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява!
към текста >>

Представете си, господа, мозъкът на всеки от вас е забележителен орган.
При това той развива в себе си твърде малко лунни сили. Какво трябва да има човек в главата си? Трябва да има всичко това, което идва от Луната: въглена киселина от дишането, слуз от белите дробове - това човек трябва да насочва към главата, тоест тези сили, които постоянно се стремят тук, в главата, да образуват кристали. Сняг, господа, ето какво се стреми да се появи в нашата глава постоянно; само че ние отново и отново го топим. Но той иска да се образува. Представете си, господа, мозъкът на всеки от вас е забележителен орган. Когато господин Зеефелд е показвал на господин Бурле тези прекрасни снежни кристални фигури, това го е заинтересувало и той си е помислил: интересно, с какво е свързано това? А в същото време господин Бурле е фотографирал в себе си тези снежинки! Това е същото, както ако някой би правил мигновени фотографии, и това, което мимолетно би възниквало, отново би изчезвало при издишването през носа. Ако би било възможно много бързо да се фотографира това, което става в главата на господин Бурле или във вашите глави, биха се получили същите фотографии. Биха се получили късчета снежинки, ледени картини; те биха могли да се фотографират във вашето етерно тяло, и те биха били еднакви!
към текста >>

371. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това е лесно да се обясни: при младите пчели просто няма още орган, който жили, защото цялата им вътрешна организация още не се е формирала окончателно.
Вървим по-нататък: вие предполагате, че младите пчели не жилят. Това е лесно да се обясни: при младите пчели просто няма още орган, който жили, защото цялата им вътрешна организация още не се е формирала окончателно. Това се появява едва в определена възраст. Тук няма нищо особено и то не противоречи на това, което казах.
към текста >>

372. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Сърцето е орган, притежаващ много голям запас от съпротивителни сили и ако то не е поразено от наследствен порок или не е повредено на младини, ще са необходими дълги години, преди да се прояви патология.
Сърцето е орган, притежаващ много голям запас от съпротивителни сили и ако то не е поразено от наследствен порок или не е повредено на младини, ще са необходими дълги години, преди да се прояви патология. Но тук имаме работа с човек, който извънредно много яде и освен това употребява след храна порядъчно количество алкохол. По такъв начин „Азът“ се възбужда и циркулацията на кръвта много се усилва. Сърцето със своята пулсация не може да догони циркулацията. В този случай също става повсеместно отлагане на отрови, пикочна и други киселини. Сърцето още е достатъчно силно, но вече при наличието на подагра и ревматизъм.
към текста >>

373. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък.
Веднъж вече ви разказах за това[4]. Когато се излюпят личинките, те стават много лакоми. Вътре в гъсеницата те са много. Личинките са лакоми и това, с което се хранят, го изяждат от тялото на гъсеницата. Но ето какво предизвиква удивление - както казах, вече съм ви разказвал за това, - трябва само една личинка да изяде стомаха на гъсеницата и целият този вътрегъсеничен генезис на осата би бил приключен, животът би се прекратил. Ако би се оказал изяден такъв орган, като окото или този, който изпълнява функциите на сърце, или нещо, което поддържа храносмилането при гъсеницата, животът не би могъл да продължи по-нататък. Тази малка личинка на оса притежава някакъв разсъдък: тя не изяжда органите, които са необходими за по-нататъшната жизнена дейност на гъсеницата, а изяжда само тези тъкани, раняването на които дълго време остава без последствия. Животното не умира, макар и много силно да боледува. Но личинката на осата продължава и по-нататък да го изяжда отвътре.
към текста >>

374. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Сега разгледайте целия този процес поред и тогава ще можете да кажете: да допуснем, че ролята на реторта би изпълнявал човешкият черен дроб или, да кажем, някаква друга човешка или животинска тъкан (изобразява го на рисунка), някакъв орган в долната част на тялото на животното, черен дроб, далак или нещо от този род.
Сега разгледайте целия този процес поред и тогава ще можете да кажете: да допуснем, че ролята на реторта би изпълнявал човешкият черен дроб или, да кажем, някаква друга човешка или животинска тъкан (изобразява го на рисунка), някакъв орган в долната част на тялото на животното, черен дроб, далак или нещо от този род. През стомаха вкарвам там оксалова киселина. Ролята на глицерина изпълнява самото тяло. Тук, в моите черва, се намират заедно глицеринът и оксаловата киселина. Какво се случва? Погледнете устата на човека: оттам се отделя въглената киселина, а долу, от белите дробове, навсякъде в човешкото тяло към органите се влива на капчици мравчена киселина.
към текста >>

375. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Белите дробове - не само дихателен орган, но и важен орган за храненето.
За действието на арсена и алкохола в организма За отравяния на деца, употребяващи арсен с храната. Арсенът съвсем специфично действа върху астралното тяло; особено силно той действа на дишането. Отлагането на мазнини като следствие от действието на арсена. Следи от арсен има във всички хранителни продукти. Гласът на кастратите. Белите дробове - не само дихателен орган, но и важен орган за храненето. Повечето белодробни заболявания се дължат на това, че дробовете се хранят неправилно. Просвещение вместо прибягване до закона. Забраната за внос на алкохол. Човек сам произвежда в организма си алкохол, от който той има нужда за самоконсервиране. Виното се изработва чрез извънземното, слънчево начало.
към текста >>

376. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган!
А средната част на главния мозък е изходен пункт, източник на най-важните сетивни органи. В средния мозък се намира областта на четирихълмието, там се намира зрителният, очният нерв и други подобни; даже зрението може да отслабне поради прекомерна употреба на картофи, защото именно в средния мозък е разположен зрителният център. Някои възникващи в старостта очни болести произлизат поради това, че в детството си човек е ял твърде много картофи. При човека се появява слабост на зрението, слабост на очите. Действително нещата са така, че по-рано хората в Европа значително по-рядко са страдали от възрастово отслабване на зрението, отколкото сега. Причината за това е пак там, че освен всичко останало, въздействащо върху очите - такива въздействия като електрическата светлина и други подобни не са така силни, тъй като действат не отвътре, - именно прекомерната употреба на картофи е много вредна за очите, за очния нерв, тя влияе даже на възможностите на вкусовия орган - даже на вкусовия орган! Виждате ли, тук става следното. Да допуснем, че още в детството човек яде прекалено много картофи. В по-късна възраст при такъв човек много често се наблюдава, че той не знае дали достатъчно е ял, дали е сит, защото вкусът му е нарушен от употребата на картофи. В същото време човек, употребяващ не толкова много картофи, инстинктивно знае кога се е наситил. И така, инстинктът е свързан в по-голяма степен със средния мозък и се губи поради прекомерна употреба на картофи.
към текста >>

377. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Окото е най-финият сетивен орган от тези, посредством които ние имаме съприкосновение с външния свят.
По всичко вие можете да видите, че образуващото се тук, на повърхността - било то кожа или око, - е свързано с това, посредством което човек в най-голяма степен е свързан с външния свят. За човек, който се излежава в кревата, който не може да използва волята си за своето тяло, не може да се каже, че той здраво работи над своя «аз». Ако човек е подвижен, за него може да се каже, че «азът» му е силно изразен. По различен начин ни довеждат до съприкосновение с външния свят сетивните органи: обоняние, зрение и други подобни. Окото е най-финият сетивен орган от тези, посредством които ние имаме съприкосновение с външния свят. Може да се каже така: доколкото тук «азът» особено силно действа в тънките съдове - в ириса съдовете са изключително тънки, - по тях може да се види как целият «аз» работи по направление навътре, и следователно да се види здрав ли е човек или болен.
към текста >>

378. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Вижте само този изразителен орган при детето - носът.
Разглеждайки съвсем малкото дете скоро след раждането му, на вас ще ви бъде трудно да кажете, на баща си ли прилича или на майка си. Когато се роди детето, идват лели и чичовци. Едните казват: ах, същата като майка си, особено краката! Друг идва и казва: като две капки вода е с баща си. И действително: малкото дете развива физическото си тяло някак нерешително, неопределено, и едва по-късно става видно на кого прилича. Вижте само този изразителен орган при детето - носът. При малкото дете носът изглежда съвсем различно, отколкото в по-късна възраст. При някои това става едва в по-късна възраст, но като правило, при смяната на зъбите носът придобива присъщата му форма; впрочем своята истинска форма, своя нормален вид той придобива доста по-късно.
към текста >>

Виждате ли, господа, дробовете са не само орган на дишането, те са и важен орган за храненето; белите дробове трябва да са обезпечени с храна, за да може човек нормално да живее.
Тези органи стават съвсем вяли и отслабени. Особено слаби при такива деца са белите дробове. Понякога това носи след себе си нещастието, защото такива деца се оказват в състояние, когато накрая, доживявайки до двадесетата си година или даже по-рано, те вече не могат да дишат. Това става не само защото белите им дробове потъват в мазнина, но и защото са твърде вяли и безсилни. С дробовете става и нещо особено. Виждате ли, господа, дробовете са не само орган на дишането, те са и важен орган за храненето; белите дробове трябва да са обезпечени с храна, за да може човек нормално да живее. Много белодробни заболявания се появяват не от това, че дишането е нарушено, а поради това, че дробовете не се хранят нормално.
към текста >>

Вие не трябва да си представяте, че при човека главата е орган, който съществува сам за себе си, гърдите - орган, съществуващ сам за себе си; работата е там, че в човека, макар и троичен, всичко действа едно в друго.
Вие не трябва да си представяте, че при човека главата е орган, който съществува сам за себе си, гърдите - орган, съществуващ сам за себе си; работата е там, че в човека, макар и троичен, всичко действа едно в друго. Не само коремът на човека се нуждае от хранене, но и главата на човека също, и то особено се нуждае от хранене. Ако човек пие алкохол, неговият корем много добре преработва този алкохол; може да се каже, че две-три чашки алкохол човек напълно може да понесе. Не зная, може ли господин Мюлер да каже същото за себе си? Но вероятно вие можете да понесете неголямо количество алкохол?
към текста >>

379. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Това не влияе толкова на начина им на придвижване - веднъж вече съм ви говорил за това, - колкото на начина на вътрешната преработка на светлината и топлината; тези ивици са своеобразен орган на нервната система.
При рибите връзката на собственото им същество с обкръжаващата ги среда се проявява съвсем отчетливо. Надлъжните линии отстрани служат, за да се повиши по такъв фин начин чувствителността на рибите към светлината и топлината, намиращи се в обкръжението им. В резултат рибите стават особено чувствителни. Това не влияе толкова на начина им на придвижване - веднъж вече съм ви говорил за това, - колкото на начина на вътрешната преработка на светлината и топлината; тези ивици са своеобразен орган на нервната система.
към текста >>

380. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Виждате ли, като най-благороден орган в човека се смята окото.
Виждате ли, като най-благороден орган в човека се смята окото. Само помислете с каква лекота окото може да бъде изкарано навън. То е почти съвсем изолирано вътре в очната кухина. А течността, намираща се в окото - обяснявал съм ви това, - също представлява секрет. Например ушната кал може да ви убеди в това, че в различните органи, в органите на слуха, в ушите също има секрети, да ви убеди, че процесите на отделяне тук имат значение, защото ушната кал представлява външен секрет. Въобще в човека навсякъде имаме работа със секрети; от една страна, човек се изгражда, от друга - се руши и отделя.
към текста >>

Казах ви: хората разглеждат нервите и главния мозък като орган, подобен на останалите органи, такива като черния дроб и далака.
Какво следва оттук? Неотдавна вече ви говорих за това, какво може да бъде поучително в това отношение. Казах ви: хората разглеждат нервите и главния мозък като орган, подобен на останалите органи, такива като черния дроб и далака. Но това не е вярно, господа. Главният мозък - това е нещо отделено, това е секрет. Целият главен мозък, както казах, представлява секрет. И ако искаме да сравним главния мозък с нещо, трябва да го сравним не с червата, а с това, което е вътре в червата. Ако вземете парче черво, тук ще се намира стената на червото, а тук - съдържанието му (вж. рис.).
към текста >>

Или вземете следното: виждате ли, ако искаме главата да е здрава, което в края на краищата също не е безразлично за физическия човек тук, на земята, защото главата на човек трябва да е здрава, ако смятаме, че тя е най-важният му орган.
Или вземете следното: виждате ли, ако искаме главата да е здрава, което в края на краищата също не е безразлично за физическия човек тук, на земята, защото главата на човек трябва да е здрава, ако смятаме, че тя е най-важният му орган. И така, ако искаме да имаме здрава глава, посредством гърдите трябва да издигаме и доставяме в главата едно постоянно произвеждано в нас вещество, а именно - оксалова киселина. Здравата глава трябва да има определено количество оксалова киселина. Тази оксалова киселина ние произвеждаме в нас самите, подобно на това, както произвеждаме необходимия ни алкохол. Но и самата глава трябва правилно да работи, за да бъде произведена оксаловата киселина, оксалатът. Ако главата работи неправилно, оксаловата киселина си остава долу; в дадения случай се нарушава кръвоснабдяването на главата, а оксаловата киселина попада в урината и се отделя.
към текста >>

Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н.
И така, не само по цвета, а и по мътността или чистотата на урината би могло много да се съди. Ако разглежданата на просвет урина изглежда като буреносен летен ден с тъмни облаци, като вътре може да се открие каквото ти се ще и всичко бълбука, и така, ако всичко в урината е като бурен летен ден, тогава човек е в състояние, съпроводено от силна треска. По това, което тук става, може да се съди за заболяването. Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н.
към текста >>

381. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Така че, макар човек да има например своето кръвообращение от животинското царство, той може да има свой мисловен орган не от животинското царство.
Действително всичко у човека е било издигнато на по-високо ниво. Животното може да има само представи, но не и мисли. Животните образуват представи. Но мисловна дейност при животните отсъства. Човек има тази мисловна дейност. Така че, макар човек да има например своето кръвообращение от животинското царство, той може да има свой мисловен орган не от животинското царство. Може да се каже: човек мисли, чувства и има воля. Всичко това става по един свободен начин. То става по друг начин благодарение на факта, че човек ходи изправен и говори.
към текста >>

382. Съдържание GA_354 Сътворението на света и човека

При кучето обонятелният орган обхваща голяма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека този мозък е трансформиран в разсъдъчен.
Как е свързан с всеобщото възникване на природните същества фактът, че различните същества в природата миришат различно. Как се появява миризмата. В мировото пространство никъде не е пусто, навсякъде има материя или дух. Зодиакалната светлина. При кучето обонятелният орган обхваща голяма част от мозъка, разположен зад носа, а при човека този мозък е трансформиран в разсъдъчен. Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. От растенията срещу нас реално идват ароматите на небето. Върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета и в съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма. Човекът има природата в себе си като цяло. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос обаче е много загрубял.
към текста >>

383. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г. GA_354 Сътворението на света и човека

Интересно е, че орган просто няма, ако той не се използва.
Ако съвсем реално си представите всичко, което ви описвам, би трябвало да си кажете: да, тогава не са можели да живеят същества като днешните. Разбира се, такива същества, като съвременния слон и други подобни, даже човекът в неговия съвременен вид просто биха потънали, а освен това не биха могли да дишат. И доколкото те не биха могли да дишат, нямаше да имат дробове в техния съвременен вид. Органите се образуват в пълно съответствие с това как ще се използват. Интересно е, че орган просто няма, ако той не се използва. Така че дробовете са се развивали според това, доколко въздухът се е очиствал от серните и метални примеси, които са били в него в древното време.
към текста >>

Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие.
Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е. Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина. Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие. Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества. А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични.
към текста >>

Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлявали сетивен орган.
И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо. Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници. Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлявали сетивен орган. Те представлявали истински сетивни органи, съдействали Земята да бъде не само оживена, но и да чувства всичко благодарение на тези сетивни органи, които летели наоколо, които били тогавашните предшественици на птиците.
към текста >>

384. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите GA_354 Сътворението на света и човека