Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
187
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
безсмърт
'.
На страница
2
:
240
резултата в
87
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съдържание
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Изкушението чрез Луцифер: първоначално Луцифер показва на човека крехката неустойчивост на човешката фигура; а после нейната
безсмърт
на същност под формата на животински образ, включващ Лъв, Телец, Орел и Дракон.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 Човешката фигура като най-надежден изходен пункт на окултното развитие, защото тук влиянията на Луцифер и Ариман са застъпени в най-слаба степен. „После образът" на човешката фигура и неговото изживяване в етерното тяло. Срещата със смъртта и с Луцифер. Изживяването на смъртта.
Изкушението чрез Луцифер: първоначално Луцифер показва на човека крехката неустойчивост на човешката фигура; а после нейната безсмъртна същност под формата на животински образ, включващ Лъв, Телец, Орел и Дракон.
Споменът за Азът и живата връзка с Христовия Импулс означават опора и помощ. Евангелските разкази за изкушението. При Христос не може да се говори за „посвещение"; Той е „Посветителят". 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 Изходна точка за първата степен от посвещението: познание за „троичния човек".
към текста >>
2.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е
безсмърт
но, докато самото тяло е смъртно.
И после Луцифер посочва, как би направил човека, ако беше действувал сам, без своите врагове. В това, на което Луцифер обръща внимание откривайки начина, по който сам би изградил човека има нещо извънредно примамливо и изкусяващо. Луцифер би казал на човека: Огледай се само, и виж какво остава от теб, след като се разпадне човешката фигура. Когато човешката фигура се разпадне и когато ако позволите този израз човекът духовно обръща своята кожа, т.е. когато самата фигура му е напълно отнета, тогава човек забелязва две важни неща.
Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно.
Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята. С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него. Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление. Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен.
към текста >>
С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е
безсмърт
но в самия него.
Когато човешката фигура се разпадне и когато ако позволите този израз човекът духовно обръща своята кожа, т.е. когато самата фигура му е напълно отнета, тогава човек забелязва две важни неща. Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно. Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята.
С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него.
Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление. Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен. Тогава, щом човек обърне поглед към самия себе си, той не е вече никакъв човек. Действително човекът не е вече никакъв човек. Окултната символика винаги е прибягвала до определени образи, за да ни открие какво мисли напр.
към текста >>
Обаче щом човек вникне в този
безсмърт
ен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека
безсмърт
ен.
Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно. Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята. С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него. Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление.
Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен.
Тогава, щом човек обърне поглед към самия себе си, той не е вече никакъв човек. Действително човекът не е вече никакъв човек. Окултната символика винаги е прибягвала до определени образи, за да ни открие какво мисли напр. за горния човек. В хода на времето тези образи винаги са искали да говорят нещо на човека, но малцина са разбирали техния загадъчен език, езика на тези пълни със значение имагинации.
към текста >>
Лошото е, че срещу цената на
безсмърт
ието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел.
Човекът не притежава вече никакво човешко лице, той е по-скоро подобен на бик или на лъв. Установява се съвсем ясно макар и това, което ще кажа, да не е сполучливо (а нещата в свръхсетивния свят често изглеждат гротескни) че когато жената погледне към себе си, тя се усеща по-скоро като лъв, а мъжът по-скоро като бик, като телец. Да, така е, и всичко това трябва да бъде понесено, превъзмогнато. И сега към тези два преплитащи се един в друг образи на мъжът, който е оголил и разкрил лъвската си природа, и на жената, която не е открила напълно качествата си на телец се прибавя образът на една птица, която винаги е била назовавана с името "орел". Но всичко това не е най-лошото.
Лошото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел.
Но това е само горния човек. А по-надолу ни очаква един див звяр, един дракон. Точно това обстоятелство е давало повод за всички драконови легенди и саги. Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния свят те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела. А по един определен начин, какъвто го знаете от историята за грехопадението, тя загатва тъкмо това, че към човека принадлежи също и един див звяр.
към текста >>
Този звяр принадлежи към цялостния човешки образ, и по своята същност представлява това, за което човек трябва да си каже: Наистина, Луцифер ти обеща
безсмърт
ие, и то с пълно основание.
Но това е само горния човек. А по-надолу ни очаква един див звяр, един дракон. Точно това обстоятелство е давало повод за всички драконови легенди и саги. Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния свят те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела. А по един определен начин, какъвто го знаете от историята за грехопадението, тя загатва тъкмо това, че към човека принадлежи също и един див звяр.
Този звяр принадлежи към цялостния човешки образ, и по своята същност представлява това, за което човек трябва да си каже: Наистина, Луцифер ти обеща безсмъртие, и то с пълно основание.
Обаче това безсмъртие е възможно само срещу цената на формата, само срещу цената на фигурата. И сега изведнъж става ясно, че в хода на Земното развитие се стига до една подобна вътрешна фигура, само защото Луцифер е действувал по определен начин в хода на това Земно развитие. Сега става ясно, че под влиянието на Луцифер, това Земно развитие е отрупвало човека с все по-големи дарове от свръхсетивния свят. Защото цялата мъдрост, и всичко, което тя обхваща, идва от Луцифер. Едва при тази своя среща с Луцифер, човек разбира колко много му е задължен той, колко много е задължен на Луцифер.
към текста >>
Обаче това
безсмърт
ие е възможно само срещу цената на формата, само срещу цената на фигурата.
А по-надолу ни очаква един див звяр, един дракон. Точно това обстоятелство е давало повод за всички драконови легенди и саги. Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния свят те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела. А по един определен начин, какъвто го знаете от историята за грехопадението, тя загатва тъкмо това, че към човека принадлежи също и един див звяр. Този звяр принадлежи към цялостния човешки образ, и по своята същност представлява това, за което човек трябва да си каже: Наистина, Луцифер ти обеща безсмъртие, и то с пълно основание.
Обаче това безсмъртие е възможно само срещу цената на формата, само срещу цената на фигурата.
И сега изведнъж става ясно, че в хода на Земното развитие се стига до една подобна вътрешна фигура, само защото Луцифер е действувал по определен начин в хода на това Земно развитие. Сега става ясно, че под влиянието на Луцифер, това Земно развитие е отрупвало човека с все по-големи дарове от свръхсетивния свят. Защото цялата мъдрост, и всичко, което тя обхваща, идва от Луцифер. Едва при тази своя среща с Луцифер, човек разбира колко много му е задължен той, колко много е задължен на Луцифер. Но сега нещата стават още по-заплетени и свързани едно с друго.
към текста >>
Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга
безсмърт
ието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
Знаете ли, всичко, което аз сега Ви описвам, всичко, за което Ви говоря, създава едно извънредно подвижно и променливо впечатление. В този смисъл, за да обхванем и съзерцаваме едно впечатление, наложително е да задържим около себе си определено духовно присъствие. В противен случай впечатлението бързо отлита. И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна реалност, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си. В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда.
Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
Впечатлението от тези неща, скъпи приятели, е наистина безутешно. Това е преди всичко страшно и чудовищно впечатление. Към него се прибавя и обстоятелството, според което същинската задача на окултните учители се състоеше в това, да предупреждават хората, ако те изобщо стигаха до свръхсетивни впечатления, че на тези първи впечатления независимо дали те са мъчителни или ощастливяващи никога не трябва да се гледа като на нещо решително и меродавно. Правилното разрешение на този въпрос изисква едно търпеливо изчакване, което рано или късно ще доведе този душевен експеримент до там, че окултният кандидат да получи едно лишено от всякаква утеха и надежди впечатление. За да стига все отново и отново до подобни впечатления, човек се нуждае от цялата си смелост и от пределната мобилизация на своите сили.
към текста >>
3.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Онова, което можеш да извоюваш чрез мен, е
безсмърт
ието." Вече знаем, че онази човешка фигура се явява като нещо грозно, като нещо отвратително.
А сега нека за малко да прекъснем тази тема и отново да се върнем към онази среща, за която стана дума вчера. Тогава ние трябваше да кажем: Човекът среща първо Луцифер. Преди всичко Луцифер ни показа точно това видяхме вчера какви сме станали самите ние в поредицата от земни инкарнации, и от вчера помним, че Луцифер ни посочи един направо отвратителен образ. С други думи, чрез Луцифер човек трябва да се научи да познава какъв е станал самия той по време на Земното развитие. А сега нещата се свеждат до това, че ако окултният кандидат мисли правилно, той не би позволил на Луцифер да каже: "Ето, пред теб се намира твоята слаба и неустойчива фигура, която ти имаш от Боговете.
Онова, което можеш да извоюваш чрез мен, е безсмъртието." Вече знаем, че онази човешка фигура се явява като нещо грозно, като нещо отвратително.
Но сега ни облъхва едно далечно предчувствие: Нима при този път на посвещение, Христос не би ни помогнал да променим и поправим човешката фигура, нима Той би се задоволил само с онази помощ, за която стана дума вчера? Да, така е, но сега възниква необходимостта от едно твърдо и неотклонно решение: човек трябва да остане верен на този Христов Импулс, да не се отклонява от него нито за миг, да се свързва все повече и повече с този Христов Импулс. И последователите на по-новите Мистерии добре знаят, че всъщност не съществува такова средство, което да отклони човека от Христовият Импулс. Но позволете ми сега да Ви припомня, че в предишните лекции трябваше да отнесем горния човек към света на звездите. Обаче тогава ние допълнихме и това, че онази фигура, която Старият Завет познава като Яхве или Йехова спрямо горния човек трябваше да представлява един вид дългосрочно изплащане на това, което човекът беше вече изгубил на тази Земя, на това, което той имаше от Луната.
към текста >>
Първият път при прекрачването на прага Луцифер се опита да внуши на човека: "От Боговете ти получи едно немощно и тленно тяло, от мен обаче, ти получи
безсмърт
ието." И ако в този миг окултният кандидат се огледа наоколо, той ще види онзи звяр, за който стана дума вчера.
Окултният кандидат застава наистина пред нещо забележително. Когато той направи първата стъпка в посвещението, се сблъсква с Луцифер и ние помним, че тази среща носеше белезите на нещо противно и отблъскващо. Сега, когато окултният кандидат се доближава към Духа на Венера, той отново се среща с Луцифер. Но сега Луцифер се представя под съвсем друг образ. Наистина ние знаем, че той е същото, предишното Същество, но все пак то се явява пред нас в два различни образа.
Първият път при прекрачването на прага Луцифер се опита да внуши на човека: "От Боговете ти получи едно немощно и тленно тяло, от мен обаче, ти получи безсмъртието." И ако в този миг окултният кандидат се огледа наоколо, той ще види онзи звяр, за който стана дума вчера.
Този зловещ образ ние наричаме "Пазачът на прага". Но сега, при навлизането във втората степен на посвещението, се оказва, че Луцифер може да разгърне и съвсем други сили. Ако не бихме могли да разгърнем в себе си силите на отделяне, силите, които се съдържат в нашите жлези, в нашите съдове, ние не бихме могли да станем някакви човеци, изключено би било да станем човеци. Движението, осъществяващо кръвта и движението, осъществяващо дишането не са в състояние да ни поддържат като живи същества. Тук трябва да се включи и движението, осъществяващо жлезите, което се управлява от Луцифер, от Духа на Венера.
към текста >>
4.
Съдържание
GA_138 За инициацията
Вечност и
безсмърт
ие и връзката им с принципа на Христос.
Времевите понятия се изгубват. Копнеж към изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост. По-нататъшна стъпка на инициацията: спомен за своя физически облик. Чувстване на Аза като раздвоен и напредък в по-висш духовен свят. Преживяване на истината за всички посветени.
Вечност и безсмъртие и връзката им с принципа на Христос.
Превод от немски: Мария Пашова ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. . . . . . . . . . . . 102 Пътят в свръхсетивните светове е различен за всяка душа. В мистерийните игри се показват аспекти на първите стъпки към инициацията.
към текста >>
5.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по
безсмърт
ие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие.
Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят. Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта. От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи.
И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по безсмъртие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие.
Затова ужасът може да стане толкова голям и може да се появи изпълване със страх от духовния свят, тъй като трябва да се породи мисълта: Ти навлизаш в една нереална неопределеност, не знаеш дали там можеш да се съхраниш, защото това, за което знаеш, е изгубено за теб! Към инициацията спада това, че намиращото се в скритите основи на душата като битийни елементи трябва да бъде изведено и доведено до съзнанието още по време на сетивния живот. Това става отчасти чрез средствата, описани в „Как се постигат познания за висшите светове“, като от основите на душата в съзнанието се извеждат преживявания, които в същото време излизат като сгъстен, усилен душевен живот. Този усилен душевен живот, за който човек иначе нищо не знае, може да премине в духовния свят. Оттам човек се подготвя чрез медитации, концентрации, чрез това, което в „Пазачът на прага“ е наречено „мисловно силно поведение на душата“, за това да вземе нещо със себе си в духовния свят, да може да бъде нещо там.
към текста >>
Да си
безсмърт
ен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие.
Този спомен е възможен и се появява чрез инициацията и чрез него можете отново да издърпате в отвъдната страна нишките за загадката на смъртта. Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят. Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното.
Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие.
Това е истинското определение на човешкото безсмъртие. Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо. Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени. Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва след инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена. Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия.
към текста >>
Това е истинското определение на човешкото
безсмърт
ие.
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят. Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие.
Това е истинското определение на човешкото безсмъртие.
Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо. Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени. Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва след инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена. Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия. Защото тогава чувствате какво е монада, едно затворено в себе си, носещо само себе си същество.
към текста >>
6.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и
безсмърт
ни.
Въпросът не може да бъде поставен по друг начин, освен: Как става така, че вечността се появява веднъж като миг, че вечното се проявява веднъж като преходно, и че дадено същество приема образа на преходното в света? Това не произлиза от нещо друго, освен оттам, че сетивното ни битие, навсякъде където се проявява, е изпълнено същевременно и с луциферически същества. И докато се намесва луциферическата същност, дотогава вечността ще бъде превръщана в преходност. Следователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие. Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот.
Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни.
Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там. Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества. И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността. Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото. Следователно вечност и преходност се явяват като съвместно действие на същества от различен вид.
към текста >>
С това се опитахме да хвърлим известна светлина върху понятията времево, преходност, момент и вечност, от една страна, смъртност и
безсмърт
ие, от друга страна.
Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави. Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се разбира много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота. Изхождайки от две различни гледни точки, ви показах, така да се каже, начини за достигане до Христос и се опитах да дам известна светлина по въпроса за Христовата същност. Всичко, което казах, може да бъде казано и без тези два начина и тогава също е валидно и разбираемо. Ала е необходимо да се отнасяме обективно към фактите и да ги обхванем съвсем неповлияни от направленията на вероизповеданията като космически факти.
С това се опитахме да хвърлим известна светлина върху понятията времево, преходност, момент и вечност, от една страна, смъртност и безсмъртие, от друга страна.
И понятията преходност и времево се свързаха с луциферическия принцип. С Христовия принцип се съединяват понятия като вечност, безсмъртие. Някой може да смята, че това би могло да бъде най-малкото някакво обезценяване на луциферическия принцип, отхвърляне при всички обстоятелства, като при луциферическия принцип се указва към времевото, преходното, към концентрирането върху една точка. За днес бих искал да кажа само, че човек няма право при всички обстоятелства да разглежда Носителя на светлината като нещо, от което би трябвало да се бои, че трябва да отхвърли Луцифер като нещо, от което трябва да се отърве при всички обстоятелства. Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния свят.
към текста >>
С Христовия принцип се съединяват понятия като вечност,
безсмърт
ие.
Изхождайки от две различни гледни точки, ви показах, така да се каже, начини за достигане до Христос и се опитах да дам известна светлина по въпроса за Христовата същност. Всичко, което казах, може да бъде казано и без тези два начина и тогава също е валидно и разбираемо. Ала е необходимо да се отнасяме обективно към фактите и да ги обхванем съвсем неповлияни от направленията на вероизповеданията като космически факти. С това се опитахме да хвърлим известна светлина върху понятията времево, преходност, момент и вечност, от една страна, смъртност и безсмъртие, от друга страна. И понятията преходност и времево се свързаха с луциферическия принцип.
С Христовия принцип се съединяват понятия като вечност, безсмъртие.
Някой може да смята, че това би могло да бъде най-малкото някакво обезценяване на луциферическия принцип, отхвърляне при всички обстоятелства, като при луциферическия принцип се указва към времевото, преходното, към концентрирането върху една точка. За днес бих искал да кажа само, че човек няма право при всички обстоятелства да разглежда Носителя на светлината като нещо, от което би трябвало да се бои, че трябва да отхвърли Луцифер като нещо, от което трябва да се отърве при всички обстоятелства. Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния свят. В сетивното битие човекът чувства: Живея във времевото и копнея за вечността; живея в мига и възжелавам вечността. В духовното съществува чувството: Живея във вечното и копнея за мига.
към текста >>
7.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Той е искал да представи как се приема накрая
безсмърт
ието на Фауст в по-висшите светове.
Ще се убедите, че е съвсем естествено за отделната душа, когато обмисля взаимовръзките в живота, да се запита за съпоставката на поемата за Фауст и модерната душа. Не виждаме ли във Фауст житейския практик на нашето време, който има преди всичко един практически идеал? Да погледнем Гьоте в неговата практическа дейност: можем да проследим как той говори на Екерман, своя верен секретар. Гьоте е бил подтикнат да представи духовното развитие на Фауст. Към него идва духовното съдържание на Сикстинската Мадона от Рафаело; той успява да го схване в по-късните години от живота си, например при първото си посещение в Дрезден все още не го е схванал.
Той е искал да представи как се приема накрая безсмъртието на Фауст в по-висшите светове.
Виждаме го как се бори с проблема си така, че веднъж е казал на Екерман: Забележително е как през света вървят демонични сили и оставят да възникват фигури като Рафаело от една непозната свръхсетивност; как човек не може да завърши един образ като Рафаело, ако не вземе под внимание неговия произход от свръхсетивното. Човек може да има усещане за това как Гьоте се е борил с едно постепенно преминаване на ентелехията, с преминаването на образите в по-висшите светове, докато накрая привършва образа на един човек, когото е представил същевременно като житейски практик за идващото столетие. Конрад Бурдах твърди за филологията нещо забележително. Който е чел неговото изследване, има чувството: странно е как чистата филология е могла да направи един паралелен портрет на Фауст от по-ранните векове. Старите образи само се представят в модерна форма, както Гьоте го е направил.
към текста >>
8.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за
безсмърт
ието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа!
Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия. Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет! Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане. Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук!
И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа!
Представете си живо това драматично усилване, представете си как всеки от синовете доразвива постигнатото от своя по-малък брат и тогава Вие ще се досетите за естеството на силите, съдържащи се в Библията. Ако заменим досегашното сладникаво-сантиментално разглеждане на библейските текстове с едно такова художествено-драматично проникване, тогава Библията от само себе си се превръща в нещо, което става за нас непрекъснат източник на религиозен копнеж. Ето как, чрез Библията, изкуството прераства в религия. И чак сега ние започваме да забелязваме твърде странни подробности. Вероятно мнозина от Вас ще си спомнят защото тази тема беше вече обсъждана тук, че в лекциите си върху Евангелието на Лука аз посочих, как целият величествен образ на Христос Исус всъщност е израснал от съединяването на две души, душите на двете деца, носещи името Исус.
към текста >>
Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за
безсмърт
ието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Както светлинните лъчи идват от различни посоки и се съединяват в един център, така и лъчите на посвещението, присъщи на различните народи, се фокусираха в кръвта на древноеврейския народ. Да, в хода на общочовешката еволюция душевните сили трябваше да се фокусират именно там, в кръвта на древноеврейския народ. Изключително важно е да осмислим този окултен факт и само тогава ще разберем защо Евангелието на Марко още в самото си начало се опира на Стария Завет. Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните народи? Ние допълнително ще се спрем на този въпрос.
Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят. Нека да насоча Вашето внимание към една подробност. Опитайте се да проследите онези места в Стария Завет, където става дума как божественият елемент просветва в човешкия живот. Колко често се разказва, например при Тобия, как той изпраща своя син да свърши някаква работа и как пред него застава, в привидно човешки облик, Архангел Рафаил. (Тоб.5) На други места се описва как от висшите Йерархии идват други свръхсетивни Същества.
към текста >>
Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за
безсмърт
ието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
Да, в хода на общочовешката еволюция душевните сили трябваше да се фокусират именно там, в кръвта на древноеврейския народ. Изключително важно е да осмислим този окултен факт и само тогава ще разберем защо Евангелието на Марко още в самото си начало се опира на Стария Завет. Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните народи? Ние допълнително ще се спрем на този въпрос. Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
Нека да насоча Вашето внимание към една подробност. Опитайте се да проследите онези места в Стария Завет, където става дума как божественият елемент просветва в човешкия живот. Колко често се разказва, например при Тобия, как той изпраща своя син да свърши някаква работа и как пред него застава, в привидно човешки облик, Архангел Рафаил. (Тоб.5) На други места се описва как от висшите Йерархии идват други свръхсетивни Същества. Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят.
към текста >>
В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно
безсмърт
ие.
Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят. В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят. Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния свят са регламентирани тъкмо по този начин. Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент.
В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие.
И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий. Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях. А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог. Да, един такъв преход от едното събитие в другото издава цялото вътрешно величие, цялост на Стария Завет. В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен.
към текста >>
Това непрекъснато усилване на мисълта за
безсмърт
ието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог. Да, един такъв преход от едното събитие в другото издава цялото вътрешно величие, цялост на Стария Завет. В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен. И в целия ход на Стария Завет непрекъснато се засилва съзнанието, че поради самата си природа, човешката душа все повече и повече напредва в своето духовно развитие. Пасивното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа.
Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
Същото виждаме и у пророците. Забележете само как предсказанията на всеки следващ пророк стават все по-интимни, все по-интровертни: Отново същият драматизъм на една непрекъсната възходяща градация! Колкото по-назад в миналото се връщаме, толкова повече чуваме да се говори за истории, отнасящи се главно до външния свят; и колкото по-напред отиваме във времето, толкова повече пророците говорят за вътрешната сила, за вътрешната увереност, за свързаността с духовно-божествения свят. И така, нещата се засилват все повече и повече, докато стигнем момента, в който Старият Завет свършва и започва Новият Завет. Евангелието на Марко има пряко отношение към тази важна подробност.
към текста >>
Следователно, казва ни се: Погледнете древните пророци и вижте как у тях възниква едно ново отношение към божествения свят, една нова убеденост в
безсмърт
ието, и после сравнете всичко това с образа на Йоан Кръстител: Как той идва на света и започва да говори за едно такова душевно развитие, което ще отведе човека до осъзнаването на неговата греховност.
Чуйте гласа на този, който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен, прави направете пътеките за Него.“ (1,2-3). Ето как звучи основният лайтмотив, който пронизва цялото повествование на Стария Завет, що се отнася до идването на Христос Исус. А по-нататък в Евангелието на Марко става ясно и при добро желание всеки може да разбере това от самите думи: Да, сега един, а именно Кръстителят, отново говори по същия начин, както някога говореха пророците. И колко завършен, колко величествен изглежда образът на Кръстителя, когато го описваме именно по този начин: Древните пророци наистина посочваха как един Божий вестител, в пълна самотност, очертава пътя, по който Христос Исус ще се включи в мировото развитие. А после Евангелието на Марко продължава: „И яви се Йоан Кръстител в самота, за да проповядва кръщение и вникване в човешката греховност“ (1,4); защото точно така трябва да бъдат преведени тези думи, ако искаме да възпроизведем техния истински смисъл.
Следователно, казва ни се: Погледнете древните пророци и вижте как у тях възниква едно ново отношение към божествения свят, една нова убеденост в безсмъртието, и после сравнете всичко това с образа на Йоан Кръстител: Как той идва на света и започва да говори за едно такова душевно развитие, което ще отведе човека до осъзнаването на неговата греховност.
Ето как ние стигаме до величествения образ на Йоан Кръстител. И ако после се обърнем към чудния образ на самия Христос Исус: никъде другаде, освен в Евангелието на Марко, не го срещаме в толкова прости и същевременно грандиозни очертания, никъде другаде не се докосваме така непосредствено до неговия непрекъснато нарастващ драматизъм. Настойчиво Ви моля да се замислите върху това! За какво става дума тук? Става дума за следното: Ние сме подканени да насочим поглед към образа на Йоан Кръстител: Сега трябва и да имаме предвид, че можем да вникнем в този образ само ако вземем под внимание древните юдейски пророци, чиито глас отново оживя в него.
към текста >>
9.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Едва пред лицето на смъртта, говорейки за
безсмърт
ието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания.
А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта.
Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания.
Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят? И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент? Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял? Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда. И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло.
към текста >>
Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за
безсмърт
ието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят?
Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания.
Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят?
И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент? Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял? Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда. И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло. Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда.
към текста >>
Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за
безсмърт
ието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда.
Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят? И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент? Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял? Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда. И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло.
Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда.
Тук аз имам предвид основното душевно настроение. Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен разум; да, всичко това понякога откриваме и у Буда. И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния свят или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмосфера. Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително следното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати? “ „Не би трябвало да отговори Сона, ако струните не са обтегнати, аз не бих могъл да свиря както трябва.“ „Добре казва Буда на Сона а не би ли свирил добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати?
към текста >>
Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод
безсмърт
ието на душата.
“ „Когато нейните струни не са нито отпуснати, нито прекалено обтегнати“, отговаря Сона. „Но същото казва Буда важи и за човека. Човекът не може да напредва в познанието, нито ако е прекалено силно отдаден на сетивния свят, нито ако постъпва като отшелник и бяга от живота. Средното положение е най-доброто както за струните на лютнята, така и за настроенията на човешката душа.“ Този разговор между Буда и неговия ученик Сона би могъл да възникне също и между Сократ и неговите ученици, защото, както знаем, той апелира към разума.
Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
Отново се налага да подчертая, че до истината се стига само ако диференцираме нещата по този начин. Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката еволюция напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са израз на едно и също нещо. Разбира се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно. Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство. Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота.
към текста >>
Казахме още, че произлизайки от древноеврейския народ те бяха развили едно изключително силно съзнание за
безсмърт
ния Аз.
За него образите бяха както действителност, така и обяснение на нещата. Мнозинството от хората, които се събираха около Христос Исус, все още притежаваха последни останки от древното ясновидство; тези души бяха изпратени тук, за да чуят, макар и в образи, това, което можеше да бъде казано за произхода на света и човечеството. И Христос Исус говореше на тези хора както би могло да се говори на хора, които разполагат с последните останки на древното ясновидство и до голяма степен формират душевния си живот именно с помощта на това остатъчно ясновидство. А какви бяха доверените ученици на Христос Исус? Вече казахме, че техният брой се определя от седемте сина на майката на Макавеите и от петте сина на Мататий.
Казахме още, че произлизайки от древноеврейския народ те бяха развили едно изключително силно съзнание за безсмъртния Аз.
Те действително бяха първите, които Христос Исус избра, апелирайки към онези сили, които занапред ще живеят във всяка душа и които ще са отличителен признак за една нова степен от общочовешката еволюция. На мнозинството Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че тези хора все още могат да си служат с древното ясновидство; на учениците си Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че те са първите, проявяващи разбиране за онези неща, които днес ние разкриваме за висшите светове. Следователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици. Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството. Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция.
към текста >>
10.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
В този разговор става дума за
безсмърт
ието на душата.
Следователно от тях ние трябва да очакваме най-висшето разбиране за Мистерията на Голгота. И какво разбиране трябва да очакваме от тях? Това е вложено с един фин композиционен усет в Евангелието на Марко и ние го откриваме най-вече с приближаването към неговия край. фактът, че тези избрани ученици можаха да стигнат до едно по-висше разбиране отколкото водачите на старозаветният народ изпъква особено ясно пред нас, стига да търсим точното обяснение на нещата. Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27).
В този разговор става дума за безсмъртието на душата.
Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят.
към текста >>
И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има
безсмърт
ие.
Това е вложено с един фин композиционен усет в Евангелието на Марко и ние го откриваме най-вече с приближаването към неговия край. фактът, че тези избрани ученици можаха да стигнат до едно по-висше разбиране отколкото водачите на старозаветният народ изпъква особено ясно пред нас, стига да търсим точното обяснение на нещата. Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя.
И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие.
Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят. Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот. Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг разговор.
към текста >>
Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи
безсмърт
ието.
фактът, че тези избрани ученици можаха да стигнат до едно по-висше разбиране отколкото водачите на старозаветният народ изпъква особено ясно пред нас, стига да търсим точното обяснение на нещата. Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие.
Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието.
Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят. Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот. Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг разговор. Там Христос Исус трябва да отговори по въпросите на брака (10, 1-12).
към текста >>
По-нататък Вие навсякъде откривате как Той говори за това, че космическите сили проникват в човешката индивидуалност, как Той всъщност има предвид космическите сили, когато говори за
безсмърт
ието и същественото отново е в това, че става дума за тази връзка именно при появяването на Христос като „Син Давидов“, защото Бог е Бог на живите, а не на мъртвите: Бог на Авраам, на Исаак и на Яков (12, 26-27.), тъй като Авраам, Исаак и Яков живеят под различна форма във всеки от потомците, понеже Бог живее в тяхната индивидуалност.
“ Виждащите не го познават. Обаче слепецът, който физически не вижда, Го познава. Тъй че тук Евангелието иска да посочи колко слепи са другите и че този е трябвало първо да ослепее, за да Го види. Изобщо акцентът пада върху слепотата, а не върху изцелението. Веднага се вижда колко ограничено може да бъде разбирането за Христос.
По-нататък Вие навсякъде откривате как Той говори за това, че космическите сили проникват в човешката индивидуалност, как Той всъщност има предвид космическите сили, когато говори за безсмъртието и същественото отново е в това, че става дума за тази връзка именно при появяването на Христос като „Син Давидов“, защото Бог е Бог на живите, а не на мъртвите: Бог на Авраам, на Исаак и на Яков (12, 26-27.), тъй като Авраам, Исаак и Яков живеят под различна форма във всеки от потомците, понеже Бог живее в тяхната индивидуалност.
Обаче това е подчертано още по-силно, когато Той загатва какви сили дремят в човека, очаквайки своето пробуждане. Там се казва, че не става дума просто за физическия син на Давид, защото самият Давид говори за „Бога“, а не за „физическия син“ (12, 35-37). Когато търсим влиянието на космическия Христос, винаги говорим за „Бога“ в човешката индивидуалност, за това, което трябваше да покълне от Давидовия род. Нека да посочим още едно място потърсете го към края на Марковото Евангелие, едно място, което лесно може да остане незабелязано, ако не го разберем както трябва, едно място, което разтърсва душата. То е там, където се говори как Христос бива предаден на светските власти, които търсят основания за Неговото осъждане.
към текста >>
11.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на
безсмърт
ието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху
безсмърт
ието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели.
Често пъти можем да видим, че тези мъртви копнеят да слушат това, което прониква от тук при тях. Именно в първите времена след смъртта е необходимо това нещо, за да можем да влезем в отношение с една душа. Ние не можем да влезем току така, в отношение с кое да е същество. В тази област съществува голяма измама, голяма заблуда. Когато някой вярва, че е достатъчно само един човек да умре, за да влезе той във връзка, да влезе в допир с целия духовен свят, това е една голяма грешка.
Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели.
Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта. Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта. Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях.
към текста >>
12.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
11. Утре при откритата лекция: Става дума за лекцията „Смърт и
безсмърт
ие в светлината на Духовната наука“, държана на 16.
„Донесете дъската за писане! Аз трябва да си отбележа, Че някой може да се смее, постоянно, И въпреки това да е мерзавец най-малкото Аз съм уверен, че в Дания възможно е това.“
11. Утре при откритата лекция: Става дума за лекцията „Смърт и безсмъртие в светлината на Духовната наука“, държана на 16.
Януари 1912 година в Цюрих. От тази лекция няма стенограма. 12. Десетте заповеди: 2, Мойсей 20. 13. Става дума за Рудолф Шобер. Сравни четвърта глава на автобиографията „Моят жизнен път“ (1923-25), Събр.
към текста >>
Картината сама по себе си е един свят, един цялостен свят на изкуството и би трябвало да направи
безсмърт
ен своя създател, даже и ако той не беше нарисувал нищо друго освен нея“
Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел. Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание. „ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр. 284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827). Хес разказва: Така например при „Мадоната на свети Сикст“ от Рафаел, която още по-рано ми беше позната от медни гравюри и копия, се възхищавах на обхващащия световете поглед на детето и дълбокомисленото девическо лице и същност на майката на това божествено дете; Гьоте само с няколко думи опресни моите по-раншни чувства, като пристъпващ пред картината каза: „Вижте тук как с най-голямото майсторство в света са изобразени едновременно дете, Бог, майка и девица в божествено просветление.
Картината сама по себе си е един свят, един цялостен свят на изкуството и би трябвало да направи безсмъртен своя създател, даже и ако той не беше нарисувал нищо друго освен нея“
43. Волтер (1694-1778), влиятелен писател и философ на възраждането, който се изказва по много политически въпроси и такива на изкуството през своето време и със своите произведения упражнява изключително голямо влияние. 44. Новалис (1772-1801), всъщност Фридрих фон Харденберг, произведения: „Хайнрих фон Офтердинген“; „Химни на нощта“; „Фрагменти“. Сравни също четирите лекции, които като единични издания съдържат отделни изказвания „Коледната мистерия. Новалис, ясновидец и вестител на Христос“, Дорнах 1980. 45. Матей, 23, 40.
към текста >>
13.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Несъмнено Азът и астралното тяло гарантират свободата и
безсмърт
ието на човека.
После пукнатината отново се затвори. Поради земните трусове и бури плащаниците бяха разхвърляни около празния гроб, както е описано и в Евангелието на Йоан. И когато извличаме тези подробности направо от Петото Евангелие, независимо от описанията им в Евангелието на Йоан, ние действително се изпълваме с един дълбок, сърцераздирателен трепет. Следователно, в етерното тяло се вмъква и нещо друго: Онова, което нахлу в Земната пукнатина, успя да проникне в етерната субстанция на просветващата, проблясваща Христова кръв и по този начин тя стана видима в етерното тяло; така че както казах преди малко ние ясно усещаме: след смъртта етерното тяло се разширява и ние го виждаме като един вид небосвод, побрал в себе си всички неща на света, и в това разширяващо се етерно тяло навлиза като една основна субстанция тялото, обезкръвеното тяло на Христос Исус, което беше погълнато от Земната пукнатина, пронизвайки Земята от край до край, за да се появи сега в обширната панорама на оживотвореното от Него етерно тяло. И тази гледка ни дава пълната сигурност: Да, все пак човечеството няма да загине, а ще продължи да живее и по-нататък като един духовен екстракт от Земята, дори и когато един ден физическата част на Земята ще отпадне, също както човешкият труп периодически отпада от живота в хода на реинкарнациите.
Несъмнено Азът и астралното тяло гарантират свободата и безсмъртието на човека.
Но така човекът би живял сам за себе си. Наистина, той би стигнал до Бъдещия Юпитер, но изобщо не би подхождал на тамошния живот, ако всичко онова, което е постигнато на Земята, премине на Бъдещия Юпитер, без да носи в себе си силата на Христовия Импулс, която беше поверена на Земята. Отделните човешки същества едва ли биха преминали на Бъдещия Юпитер по-обогатени, отколкото са били през Лемурийската епоха, но те биха преминали на Юпитер съвсем обеднели, ако нямаха възможност да се по топят в протъканата от Христос сфера на Земята. И тази бедност, тази нищета, би пораждала следното усещане: Всъщност Земният живот е обречен, и тази бедност би съпровождала човека в живота между смърт та и новото раждане като едно тежко проклятие, докато всичко онова, което Христовият Импулс е направил от духовната част на Земята, дава на душата по пътя между смъртта и новото раждане, блаженото усещане: Да, след Мистерията на Голгота всичко, което душата може да изживее, прониква в духовната атмосфера и това става възможно само чрез Христовия Импулс!
към текста >>
14.
Съдържание
GA_155 Христос и човешката душа
Смисълът на
безсмърт
ието и пренасянето на човешката индивидуалност отвъд смъртта чрез пълнотата на човешкото съзнание и любовта.
Двете крайни точки от развитието на човешката душа на Земята: Свободната воля и разбирането на Божественото. Най-дълбокото изживяване на човешката душа чрез двата религиозни дара: Изкушението и грехопадението и Мистерията на Голгота. Подготвителното християнско настроение. Основният характер на Стария Завет, Волята и на езическите мистерийни центрове Мъдростта. Помрачаването на душата и изискването „Човеко, познай себе си".
Смисълът на безсмъртието и пренасянето на човешката индивидуалност отвъд смъртта чрез пълнотата на човешкото съзнание и любовта.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Гаранцията, която се дава чрез действителността на световния порядък и несигурността на нашите идеали. Отношението на Христос към човешката душа. „Не аз, а Христос в мен". 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
към текста >>
15.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
За да направим напълно ясно това, нека проучим смисъла на
безсмърт
ието.
Днес постоянно намираме, че философи искат да се издигнат до Божественото чрез чиста философия. Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото. Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената. Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо? Ако възприемете целия смисъл на това, за което говорихме току-що днес, вие ще можете именно да си кажете: това, което се открива най-напред на земния човек в неговата душа между раждането и смъртта, то именно е твърде слабо в неговите сили, за да може да възприеме нещо, което отива отвъд Земното и което води в Божествено-духовното.
За да направим напълно ясно това, нека проучим смисъла на безсмъртието.
Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие. Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно.
към текста >>
Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото
безсмърт
ие.
Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото. Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената. Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо? Ако възприемете целия смисъл на това, за което говорихме току-що днес, вие ще можете именно да си кажете: това, което се открива най-напред на земния човек в неговата душа между раждането и смъртта, то именно е твърде слабо в неговите сили, за да може да възприеме нещо, което отива отвъд Земното и което води в Божествено-духовното. За да направим напълно ясно това, нека проучим смисъла на безсмъртието.
Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие.
Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание.
към текста >>
Много хора говорят днес преди всичко за
безсмърт
ие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената.
Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената. Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо? Ако възприемете целия смисъл на това, за което говорихме току-що днес, вие ще можете именно да си кажете: това, което се открива най-напред на земния човек в неговата душа между раждането и смъртта, то именно е твърде слабо в неговите сили, за да може да възприеме нещо, което отива отвъд Земното и което води в Божествено-духовното. За да направим напълно ясно това, нека проучим смисъла на безсмъртието. Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие.
Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената.
Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание. Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл.
към текста >>
Безсмърт
ието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание.
Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие. Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно.
Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание.
Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл. Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие. Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта".
към текста >>
Представете си една
безсмърт
на човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова
безсмърт
ие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл.
Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание.
Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл.
Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие. Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри!
към текста >>
Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето
безсмърт
ие.
Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание. Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл.
Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие.
Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта.
към текста >>
И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето
безсмърт
ие.
Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта.
И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие.
И колко не сигурни са даже и днес още много хора. Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие. Достатъчно е да изречем само една дума, скъпи мои приятели, и ние ще познаем, как трябва да се постави човекът по отношение на своето безсмъртие: тази дума е думата Любов. Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Волята. Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Мъдростта.
към текста >>
Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето
безсмърт
ие.
Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта. И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие. И колко не сигурни са даже и днес още много хора.
Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
Достатъчно е да изречем само една дума, скъпи мои приятели, и ние ще познаем, как трябва да се постави човекът по отношение на своето безсмъртие: тази дума е думата Любов. Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Волята. Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Мъдростта. Любовта живее в областта на чувствата, но ние знаем и трябва да признаем, че у нас не би могла да съществува човешката душа такава, каквато тя трябва да бъде, ако тази човешка душа не би била изпълнена с Любов. Да, когато човек отиде до там да проникне в същността на душата, тогава разбира, че нашата човешка душа, не би могла да бъде повече човешка душа, ако не би могла да обича.
към текста >>
Достатъчно е да изречем само една дума, скъпи мои приятели, и ние ще познаем, как трябва да се постави човекът по отношение на своето
безсмърт
ие: тази дума е думата Любов.
О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта. И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие. И колко не сигурни са даже и днес още много хора. Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
Достатъчно е да изречем само една дума, скъпи мои приятели, и ние ще познаем, как трябва да се постави човекът по отношение на своето безсмъртие: тази дума е думата Любов.
Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Волята. Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Мъдростта. Любовта живее в областта на чувствата, но ние знаем и трябва да признаем, че у нас не би могла да съществува човешката душа такава, каквато тя трябва да бъде, ако тази човешка душа не би била изпълнена с Любов. Да, когато човек отиде до там да проникне в същността на душата, тогава разбира, че нашата човешка душа, не би могла да бъде повече човешка душа, ако не би могла да обича. Сега да си представим, че минаваме през Портата на смъртта така, че изгубваме нашата човешка индивидуалност и се сливаме с едно Всемирно Същество.
към текста >>
Скъпи мои приятели, ако би трябвало да се обясни на човека смисълът на Земята, тогава би трябвало той да бъде осветлен за смисъла на неговото
безсмърт
ие така, че да си представя своето същество неразделно свързано с Любовта; нито Волята, нито Мъдростта могат да дадат на човека това, от което се нуждае; само Любовта може да даде на човека това, от което той се нуждае.
Тогава ние бихме били вътре в това Божество, ние бихме принадлежали на Него. Ние не бихме могли повече да обичаме Бога, защото бихме били вътре в самия Него. Любовта не би имала никакъв смисъл, ако ние бихме били вътре в Бога. Ние трябва да признаем, че ако не бихме могли да пренесем нашата индивидуалност през Портата на смъртта, то в смъртта ние би трябвало да изгубим Любов та, че Любовта би трябвало да престане в момента, в който индивидуалността престава да съществува. Едно същество може да обича едно друго същество само тогава, когато е отделено от него; ако искаме да пренесем през Портата на смъртта нашата Любов към Бога, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта и нашата индивидуалност, тогава трябва да пренесем през Портата на смъртта онова, което запалва в нас Любовта.
Скъпи мои приятели, ако би трябвало да се обясни на човека смисълът на Земята, тогава би трябвало той да бъде осветлен за смисъла на неговото безсмъртие така, че да си представя своето същество неразделно свързано с Любовта; нито Волята, нито Мъдростта могат да дадат на човека това, от което се нуждае; само Любовта може да даде на човека това, от което той се нуждае.
Какво следователно беше тогава затъмнено в хода на развитието на човека върху Земята? Да вземем евреина или да вземем езичника: затъмнено беше съзнанието, което преминава отвъд смъртта. Съзнание между раждането и смъртта; тъмнина отвъд раждането и смъртта, нищо не остава от съзнанието, което е извън земното тяло. „Познай себе си" стоеше пред входа на гръцкото светилище: най-свещеното изискване към човечеството отправено от гръцкото светилище...но човекът можеше да си даде само отговора: ,Да, когато моята душа остава така свързана с моето тяло, такъв, какъвто съм като земен човек, аз не мога да позная себе си в онази индивидуалност, която може да обича отвъд смъртта. Това аз не мога да сторя!
към текста >>
С това беше сложено началото, щото силите, които човекът беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам, тези сили, чрез които му бе скрито неговото
безсмърт
ие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота.
Езичникът трябваше да бъде просветен, той трябваше да излъчи своята душа навън от тялото, за да застане пред Съществото, което е Христос. Той не би могъл да предположи, че Христос ще слезе на Земята; той можеше само да знае, че Христос е извън Земята. Това обаче, което беше извън Земята, дойде на Земята и прие едно човешко тяло. В Христос Исус стоеше като човек пред човеците онова Същество, което иначе стоеше по-рано пред освободената от тялото душа в мистерийните школи. И какво стана благо дарение на това?
С това беше сложено началото, щото силите, които човекът беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам, тези сили, чрез които му бе скрито неговото безсмъртие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота.
С побеждаването на смъртта при Голгота се родиха силите, които можеха отново да запалят загубените сили в човешката душа. И човешкият път по време на Земното развитие ще бъде по-нататък такъв, че приемайки все повече и повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта: това значи, че човекът като една безсмъртна индивидуалност ще може да застане пред своя Бог. Ето защо едва след Мистерията на Голгота станаха верни думите: „Обичай Бога повече от всичко, а твоя ближен колкото себе си". Воля бе дадена от горящата къпина, Воля бе да дена чрез десетте Божи заповеди. Мъдростта бе даде на чрез мистерийните центрове.
към текста >>
И човешкият път по време на Земното развитие ще бъде по-нататък такъв, че приемайки все повече и повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта: това значи, че човекът като една
безсмърт
на индивидуалност ще може да застане пред своя Бог.
Това обаче, което беше извън Земята, дойде на Земята и прие едно човешко тяло. В Христос Исус стоеше като човек пред човеците онова Същество, което иначе стоеше по-рано пред освободената от тялото душа в мистерийните школи. И какво стана благо дарение на това? С това беше сложено началото, щото силите, които човекът беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам, тези сили, чрез които му бе скрито неговото безсмъртие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота. С побеждаването на смъртта при Голгота се родиха силите, които можеха отново да запалят загубените сили в човешката душа.
И човешкият път по време на Земното развитие ще бъде по-нататък такъв, че приемайки все повече и повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта: това значи, че човекът като една безсмъртна индивидуалност ще може да застане пред своя Бог.
Ето защо едва след Мистерията на Голгота станаха верни думите: „Обичай Бога повече от всичко, а твоя ближен колкото себе си". Воля бе дадена от горящата къпина, Воля бе да дена чрез десетте Божи заповеди. Мъдростта бе даде на чрез мистерийните центрове. Любовта обаче бе дадена, когато Бог стана човек в Христос Исус. И гаранцията, че ние можем да обичаме след смъртта, и гаранцията, че може да бъде основана една общност от хора на Любовта, чрез придобитите отново сили на нашата душа, така както тя е поставена между човека и Бога и между всички хора помежду им тази гаранция произхожда от Мистерията на Голгота.
към текста >>
16.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „
безсмърт
ие".
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях. Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел.
Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие".
Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено. За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за безсмъртието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание.
към текста >>
Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно
безсмърт
ие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско
безсмърт
ие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е
безсмърт
ен.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях. Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел. Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време.
Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен.
Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено. За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за безсмъртието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание. И тъй като трябваше да определи индивидуалното съзна ние като нещо зависимо от дълга и греха, той можеше естествено да каже: когато след смъртта човешкото съзнание е замъглено от дълга и греха или от последствията на дълга и греха, когато следователно след смъртта съзнанието е нарушено от дълга и греха, това означава, че грехът и дългът действително умъртвяват човека, умъртвяват човека душа и като дух. Естествено твърде далеч е от това материалистичното съзнание на нашето време, също и съзнанието на много философски изследователи на настоящето, които са доволни да говорят или да могат да говорят за едно продължаване на живота на човешката душа след смъртта, докато човешкото безсмъртие би могло да бъде идентифицирано само с едно съзнателно съществуване на човешката душа след смъртта.
към текста >>
За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за
безсмърт
ието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание.
Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за безсмъртието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание.
И тъй като трябваше да определи индивидуалното съзна ние като нещо зависимо от дълга и греха, той можеше естествено да каже: когато след смъртта човешкото съзнание е замъглено от дълга и греха или от последствията на дълга и греха, когато следователно след смъртта съзнанието е нарушено от дълга и греха, това означава, че грехът и дългът действително умъртвяват човека, умъртвяват човека душа и като дух. Естествено твърде далеч е от това материалистичното съзнание на нашето време, също и съзнанието на много философски изследователи на настоящето, които са доволни да говорят или да могат да говорят за едно продължаване на живота на човешката душа след смъртта, докато човешкото безсмъртие би могло да бъде идентифицирано само с едно съзнателно съществуване на човешката душа след смъртта. Сега възниква без съмнение една трудност особено за антропософския светоглед. И за да разберем тази трудност, е достатъчно само да обърнем внимание на взаимосвързаните отношения между понятията „дълг", „грях" и „Карма". Някои антропософи слагат край на съмненията, като просто казват:"Ние вярваме в Кармата, а това означава: едно прегрешение, което един човек извършва в някое прераждане, се носи от същия човек с неговата Карма и се пренася в по-късни времена; но също в течение на преражданията настъпва едно изравняване".
към текста >>
Естествено твърде далеч е от това материалистичното съзнание на нашето време, също и съзнанието на много философски изследователи на настоящето, които са доволни да говорят или да могат да говорят за едно продължаване на живота на човешката душа след смъртта, докато човешкото
безсмърт
ие би могло да бъде идентифицирано само с едно съзнателно съществуване на човешката душа след смъртта.
Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено. За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за безсмъртието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание. И тъй като трябваше да определи индивидуалното съзна ние като нещо зависимо от дълга и греха, той можеше естествено да каже: когато след смъртта човешкото съзнание е замъглено от дълга и греха или от последствията на дълга и греха, когато следователно след смъртта съзнанието е нарушено от дълга и греха, това означава, че грехът и дългът действително умъртвяват човека, умъртвяват човека душа и като дух.
Естествено твърде далеч е от това материалистичното съзнание на нашето време, също и съзнанието на много философски изследователи на настоящето, които са доволни да говорят или да могат да говорят за едно продължаване на живота на човешката душа след смъртта, докато човешкото безсмъртие би могло да бъде идентифицирано само с едно съзнателно съществуване на човешката душа след смъртта.
Сега възниква без съмнение една трудност особено за антропософския светоглед. И за да разберем тази трудност, е достатъчно само да обърнем внимание на взаимосвързаните отношения между понятията „дълг", „грях" и „Карма". Някои антропософи слагат край на съмненията, като просто казват:"Ние вярваме в Кармата, а това означава: едно прегрешение, което един човек извършва в някое прераждане, се носи от същия човек с неговата Карма и се пренася в по-късни времена; но също в течение на преражданията настъпва едно изравняване". И сега започва трудността. Антропософите тогава лесно казват:"Как може това да се свърже с приетото като християнско понятие например за прощаването на греховете чрез Христос?
към текста >>
17.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в
безсмърт
ието на душата.
Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе.
Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата.
Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред? Следователно онова, което става сега по един толкова потресаващ начин, за Хекел е доказателство в под крепа на неговата теза, че не може да се говори за безсмъртие на душата. Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване.
към текста >>
Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в
безсмърт
ието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност.
Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата.
Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност.
Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред? Следователно онова, което става сега по един толкова потресаващ начин, за Хекел е доказателство в под крепа на неговата теза, че не може да се говори за безсмъртие на душата. Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване. Обаче въпреки всичко онова, което нашето време поражда като беди и разочарования, то ще доведе все пак и до едно задълбочаване на душата, до едно отвръщане от материализма.
към текста >>
Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за
безсмърт
ие на душата?
Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност.
Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата?
Как може да цари тук някакъв по-висш ред? Следователно онова, което става сега по един толкова потресаващ начин, за Хекел е доказателство в под крепа на неговата теза, че не може да се говори за безсмъртие на душата. Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване. Обаче въпреки всичко онова, което нашето време поражда като беди и разочарования, то ще доведе все пак и до едно задълбочаване на душата, до едно отвръщане от материализма. И с цената на известни душевни усилия ние отново трябва да стигнем до едно безпристрастно изследване на света, до едно ново познание, което допълва сетивните събития, така че да има поне малка група хора, която може да предположи: всички страдания, всички болки, през които хората минават днес на физическото поле, в целия напредък на човечеството те са само едната страна на една друга, на една свръхсетивна страна на нещата.
към текста >>
Следователно онова, което става сега по един толкова потресаващ начин, за Хекел е доказателство в под крепа на неговата теза, че не може да се говори за
безсмърт
ие на душата.
Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
Следователно онова, което става сега по един толкова потресаващ начин, за Хекел е доказателство в под крепа на неговата теза, че не може да се говори за безсмъртие на душата.
Всички тези неща са свързани с това, скъпи мои приятели, че днес хората не могат да стигнат до никаква яснота относно дълбоката връзка между света, които стои пред техните сетива и пред техните физически разум, и свръхсетивния свят и щом стигнат до тези неща, те изпадат в едно пълно мисловно объркване. Обаче въпреки всичко онова, което нашето време поражда като беди и разочарования, то ще доведе все пак и до едно задълбочаване на душата, до едно отвръщане от материализма. И с цената на известни душевни усилия ние отново трябва да стигнем до едно безпристрастно изследване на света, до едно ново познание, което допълва сетивните събития, така че да има поне малка група хора, която може да предположи: всички страдания, всички болки, през които хората минават днес на физическото поле, в целия напредък на човечеството те са само едната страна на една друга, на една свръхсетивна страна на нещата. Ние вече описахме доста подробности от тази свръхсетивна страна. През следващите дни ще добавим и други гледни точки.
към текста >>
18.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с
безсмърт
ния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви.
За неблагородната дикция и за плачевното стихоплетство аз няма да кажа повече нищо: от това, което читателят видя, той има достатъчно доказателства, че г-н авторът не може да се сравни по отношение на вербалната конструкция дори с един от незначителните поети на старата школа.“ „Самият Мефистофел признава, че Фауст бил обсебен от Дявола още преди да сключи договора с него. Ние обаче сме убедени, че той принадлежи не на ада, а на лудницата, с всичко, което е негово, с ръце и крака, с глава и задни части. Много поети са ни завещавали истински образци на сублимни галимации и високопарни безсмислици, обаче аз бих определил Гьотевите галимации като един нов род популярна галимация, понеже тя е съчинена в най-просташки и вулгарен стил...“ „Колкото повече размишлявам върху тези дълги и монотонни безсмислици, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато един прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безсмислие, винаги се намира цял легион от глупави литератори и лекомислени читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша красота, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл.
Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с безсмъртния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви.
Ако това е било намерението на г-н Гьоте, тогава той е спечелил състезанието. „Възможно е „Фауст“ да крие някои добри намерения; обаче един добър поет не бива да ги поднася по толкова нескопосан начин: след като разбира от изкуство, той трябва да ги поднася и илюстрира по съвсем друг начин. Не би могло да се намери един по-добър повод за поетично творчество и човек трябва да се сърди на онзи поет, който не се е справил със своята задача.“ „Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от един прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция. Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота.
към текста >>
19.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Утопийците вярват в
безсмърт
ието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума.
Нали преди туй овцете са я носи ли? Не върви да се перчиш с нещо, което природата първоначално е дала на овцете! Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи. Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия.
Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума.
По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания. Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно. Той е непочтена дейност и само на месарите се разрешава да я упражняват.
към текста >>
По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава
безсмърт
на душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания.
Не върви да се перчиш с нещо, което природата първоначално е дала на овцете! Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи. Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия. Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума.
По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания.
Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно. Той е непочтена дейност и само на месарите се разрешава да я упражняват. Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи.
към текста >>
В противовес на това на никой, който е материалист и не вярва в
безсмърт
ието на душата, не се полагат никакви граждански или други права, каквито има обикновеният човек, и той бива обявяван, така да се каже, за безправен.
По-нататък се разказва, че основна черта на утопийците е проявата на религиозна търпимост. Доколкото не престъпва законите, всеки може да се присъедини към която и да било секта и да изповядва всякакви религиозни възгледи. Така било постановено още от Утоп основателя на Утопия, всеки обаче е длъжен да вярва в едно върховно същество, наричано от тях Митра. Разказващият се опитал да въведе там и християнството, което било посрещнато много приветливо и реално признато за най-добрата религия. Пълна религиозна търпимост цари значи там всеки може да вярва в каквото си иска.
В противовес на това на никой, който е материалист и не вярва в безсмъртието на душата, не се полагат никакви граждански или други права, каквито има обикновеният човек, и той бива обявяван, така да се каже, за безправен.
Там има една секта, смятаща животните за същества, чието тяло както при хората се обитава от душа. Има жреци, които в специални мистерийни църкви поучават хората и им показват култове. Празници се честват в края и в началото на годината. Музикалните инструменти донякъде се отличават от тези на не утопийците. Те са особено пригодни да възпроизвеждат в тонове онова, което човешката душа изпитва при различните си настроения и т.н.
към текста >>
20.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И, по същество, това е
безсмърт
ието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек.
Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа? Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен. А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност. Не е пълноценен човек.
И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек.
След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек. Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята красота и хармоничност. То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек. Само този, който е бил посветен в Мистериите, само този, при когото бяха развити силите на познанието, превишаващи нормалните за тази епоха, само на него се откриваха преживяванията на душата в живота между смъртта и новото раждане. Платон е бил посветен в Мистериите, Аристотел – не.
към текста >>
След смъртта той е само част от човека; той е
безсмърт
ен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек.
Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен. А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност. Не е пълноценен човек. И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек.
След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек.
Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята красота и хармоничност. То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек. Само този, който е бил посветен в Мистериите, само този, при когото бяха развити силите на познанието, превишаващи нормалните за тази епоха, само на него се откриваха преживяванията на душата в живота между смъртта и новото раждане. Платон е бил посветен в Мистериите, Аристотел – не. Затова Платон трябва да се разбира по-съвсем друг начин отколкото Аристотел, издигнал се до върховете на мисленето, но за когото духовния свят е бил затворен.
към текста >>
21.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за
безсмърт
ието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта.
Това е отзвук от инициацията в последната третина от живота между смъртта и новото раждане. Ние се раждаме като същества, попиващи в себе си своето обкръжение, тъй като пренасяме във физическия живот това, което дълго време духовно-душевно сме правили в другия свят. Човек постепенно враства във физическия живот – ние разбираме това, хвърляйки поглед към нещата, към които той е привикнал в духовния свят. Пред вас е поставена една от мислите на духовната наука, подобна на много други, които в близките столетия и хилядолетия трябва да навлезе в духовния живот на човечеството. Мислите трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората.
Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта.
Винаги се мисли: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот? – това за човека е най-важно. Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот. За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден. Мислите на хората ще тръгнат в тази посока.
към текста >>
Тази страна на проблема за
безсмърт
ието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за
безсмърт
ието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот.
Пред вас е поставена една от мислите на духовната наука, подобна на много други, които в близките столетия и хилядолетия трябва да навлезе в духовния живот на човечеството. Мислите трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората. Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта. Винаги се мисли: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот? – това за човека е най-важно.
Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот.
За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден. Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот. С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот.
към текста >>
С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за
безсмърт
ието в смисъла на това, в каква степен
безсмърт
ието е продължаване на земния живот.
Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот. За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден. Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот.
С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот.
Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното. Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата. Църквата явно е била в голямо затруднение. В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана. Професорите по философия само фино са продължили това, и писателите-философи също.
към текста >>
Когато се научат така да разглеждат този въпрос, тогава ще намерят правилното отношение към втората половина на въпроса за
безсмърт
ието на душата, когато си изяснят, че този земен живот има значение за отвъдния живот, че човек от отвъдния свят се стреми към Земята, за да премине през земен живот, че земният живот му е нужен.
Те само са били погрешно убедени, че мислят непредвзето. По други въпроси работата е стояла по същия начин, по въпроси, за които тук вече сме давали примери. Трябва да си изясним, че насоката на мислите, насоката на човешкия мироглед коренно трябва да бъде променена от духовната наука. Земният живот ще ни се представи в своето истинско значение, само когато бъде осъзнато, че той представлява продължение на живота в духовния свят. И той може да бъде разбран правилно само изхождайки от такива позиции.
Когато се научат така да разглеждат този въпрос, тогава ще намерят правилното отношение към втората половина на въпроса за безсмъртието на душата, когато си изяснят, че този земен живот има значение за отвъдния живот, че човек от отвъдния свят се стреми към Земята, за да премине през земен живот, че земният живот му е нужен.
Тогава, изхождайки от тези предпоставки, по съвсем друг начин ще се осветли въпросът за истинските ценности на земния живот, съвсем различно, отколкото това е било достъпно досега. Едно нещо особено ще ви обърне внимание върху това, колко важно е да се замислите над въпроса за стойността на земния живот. Малцина могат да различат един от друг два момента, а именно: човек мисли и човек има мисли. Но тези два момента са съществено различни. Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли.
към текста >>
22.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И този, който в охарактеризирания днес смисъл чака, какво ново ще му донесе животът всяка следваща година, което досега е било скрито от него, той ще запали в своята душа живото, а не абстрактното, не мъртвото съзнание за
безсмърт
ието, така необходимо за бъдещето.
Казах вече миналия път: това не е противостоене на Мировата Мъдрост, на Божествената Мъдрост. Божествената Мъдрост трябва да даде тези знамения на човечеството, тъй като човек трябва да стане не същество-автомат, а самостоятелно същество. Работата не е да се пита: защо човечеството е въвлечено във всичко това? Какво трябва да се направи за благото на човечеството – ето как трябва да се постави въпросът – и става дума за действия във връзка с великите, универсални, етични импулси. Това е, което ни задължава седмица след седмица, час след час, минута след минута да се откриваме за това, което се случва.
И този, който в охарактеризирания днес смисъл чака, какво ново ще му донесе животът всяка следваща година, което досега е било скрито от него, той ще запали в своята душа живото, а не абстрактното, не мъртвото съзнание за безсмъртието, така необходимо за бъдещето.
Този, който знае, че всяка следваща година от живота ще му открие нещо ново от съкровените неща, знае също така, че животът след смъртта също ще му открие нови съкровени неща; за него е невъзможно съмнението в наличието на друго, извънтелесно развитие. Животът след смъртта за него е реалност, истинска реалност. И за него това ще стане не личен, егоистичен факт, както това толкова често се проявява днес, а общочовешки принцип. Ние преминаваме през портата на смъртта и донасяме със себе си много неща от жизнените си наблюдения, които не са били обработени по време на земния живот. Но това има още едно значение за Земята.
към текста >>
Тъй като работата не е само във вярата в
безсмърт
ието, работата е в това, че
безсмърт
ното може да стане плодотворно в много области, в които то трябва да стане плодотворно.
Но никой не пита, какво днес казва Гьоте за предполагаемия закон. Но и това ще дойде. Умрелите ще станат живеещи с нас, наши съграждани. Ако се възприеме душевната настройка, че всяка нова година може да открие на душата нещо ново съкровено, тогава ще се отиде и по-далеч: тогава ще се узнае, какво значи: с цялото развитие на Земята да се извърши велик преход през портата на смъртта. Тогава умрелите ще стана живи, мощни съветници.
Тъй като работата не е само във вярата в безсмъртието, работата е в това, че безсмъртното може да стане плодотворно в много области, в които то трябва да стане плодотворно.
Сила е нужна на човек, за да пробие покрова, който днес го отделя от това, което му прегражда духовния свят и още крие в себе си пътя към духовния свят, пътя към това, което носи в себе си духовния свят. Видите ли, днешният начин на мислене е повече или по-малко предназначен да можем по този път да развием здрава сила и да успеем да проникнем към Духа. Вече е настъпил моментът, когато хората в ясно съзнание трябва да се добират до нещо, тъй като трябва да се научат сами да разбират това. Затова и се дават знаци на душите на хората, за да могат да разберат: това в никакъв случай не трябва да се допуска, това абсолютно трябва да бъде победено. Защото това трябва да бъде победено от човешките души, затова и се е проявило сред тях, за да бъде победено.
към текста >>
23.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Непрекъснато трябва да се говори по централните теми: душа,
безсмърт
ие, Бог и т.н.
Обаче ако тя продължава и по-нататък, ако нашата студентска младеж непрекъснато бъде измъчвана с тези едностранчиви методи, произлизащи от една прекалено тясна специализация, тогава нещастията, идващи от бедните и чужди на реалния свят понятия, ще стават все по-големи и по-големи. Навсякъде в държавните и градски институции ще се настанят хора, които нямат представа от тези неща и ще искат да ги ръководят със закони, понеже понятията им са твърде бедни, за да обхванат действителния свят. Хората просто нямат предчувствие, колко бедни са техните понятия и колко по-богат от тези понятия е действителният свят! Ceгa на преден план идва следното: така наречените "специалисти" не бива да узурпират тесните научни дисциплини, нито пък да бъдат задоволявани субективните, егоистични потребности в антропософията, а тези два полюса да бъдат свързани правилно, или с други думи да сме в състояние да оплодим едното чрез другото. Ние непрекъснато се натъкваме на този факт Вие също бихте го потвърдили, ако наблюденията Ви са точни ако в тесните специалности се обръщаме към редовите антропософи, нещата веднага им доскучават!
Непрекъснато трябва да се говори по централните теми: душа, безсмъртие, Бог и т.н.
Несъмнено, по този начин ще задоволим егоистичните религиозни потребности, обаче едва ли ще предложим на душите онова, от което занапред те остро ще се нуждаят, а именно: Да станат адекватни в условията на действителния свят. Ето защо следва да сме много внимателни, когато търсим връзките между духовно-научното познание и тесните научни дисциплини. Аз вече посочих колко полезна е книгата на д-р Боос*46, озаглавена "Договорът в областта на общия труд според швейцарското право" След като сега книгата може да се купи навсякъде, отново бих искал да изтъкна нейното значение, понеже тя е истински образец за прокарване на мостове между антропософското духовно-научно познание и една съвсем специална област, каквато е правото. Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване. Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи.
към текста >>
24.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на
безсмърт
ието.
Естествено, хората всеки ден слушат прекрасни отзиви за западната демокрация. Но ако трябва да им се каже истината, те следва да научат имената на тези 55 души, които според Делези владеят и експлоатират Франция. Усетът за реалните факти трябва да се пробуди и по отношение на действителния свят! От Делези научаваме и нещо друго: Имаше някога един адвокат, свързан с всевъзможни застрахователни и финансови централи. Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията.
Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието.
Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата. И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга.
към текста >>
Те си въобразяваха, че тяхната
безсмърт
на дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата.
Усетът за реалните факти трябва да се пробуди и по отношение на действителния свят! От Делези научаваме и нещо друго: Имаше някога един адвокат, свързан с всевъзможни застрахователни и финансови централи. Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията. Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа.
Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата.
И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга. Подробности от този вид също са част от действителния свят и е много добре те да стават достояние на по вече хора. Ако човек приеме антропософския светоглед, той по-лесно би могъл да изгради у себе си известен усет за истината, докато според материалистичното образование на днешното време в което се изливат безбройните канали на пресата вниманието на обществеността трябва да се насочва не към действителните факти, а към всевъзможни лозунги, обещания и т.н.
към текста >>
И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата
безсмърт
ни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени.
От Делези научаваме и нещо друго: Имаше някога един адвокат, свързан с всевъзможни застрахователни и финансови централи. Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията. Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата.
И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени.
На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга. Подробности от този вид също са част от действителния свят и е много добре те да стават достояние на по вече хора. Ако човек приеме антропософския светоглед, той по-лесно би могъл да изгради у себе си известен усет за истината, докато според материалистичното образование на днешното време в което се изливат безбройните канали на пресата вниманието на обществеността трябва да се насочва не към действителните факти, а към всевъзможни лозунги, обещания и т.н. И когато някой като Делези се пробуди и започне да описва нещата такива, каквито са – колко хора узнават за тях?
към текста >>
На свой ред те го приеха в света на "
безсмърт
ните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от
безсмърт
ието,стана защитник на този безкористен адвокат.
Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията. Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата. И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени.
На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат.
Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга. Подробности от този вид също са част от действителния свят и е много добре те да стават достояние на по вече хора. Ако човек приеме антропософския светоглед, той по-лесно би могъл да изгради у себе си известен усет за истината, докато според материалистичното образование на днешното време в което се изливат безбройните канали на пресата вниманието на обществеността трябва да се насочва не към действителните факти, а към всевъзможни лозунги, обещания и т.н. И когато някой като Делези се пробуди и започне да описва нещата такива, каквито са – колко хора узнават за тях? Колко хора чуват за тях?
към текста >>
25.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
№ 72 "Свобода-
Безсмърт
ие-Социален живот"
Ариманическата школа, чиито първи прояви във физическия свят са ислямът и книгопечатането, подготвя материалистическото светоусещане на днешното човечество, изразяващо се в подчертан интелектуализъм, разцвет на банковото дело и индустриализацията, подем на откривателството в областта на материалния свят. Р. Щайнер говори за "грандиозни магически изкуства", за "технологическо магьосничество", към което бихме могли да причислим някои съвременни открития като новите енергийни източници, тоталния компютърен контрол, трансплантацията на органи,генното инженерство и т.н. *39. Фридрих Вилхем Вебер, 1813-1894 *40. Давид Фридрих Щраус, 1808-1874, философ и теолог *41. Включена в Събр. Съч.
№ 72 "Свобода-Безсмъртие-Социален живот"
*42. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели, Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низши еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р. Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни Духове, макар че подобни имена са "крайно неподходящи".
към текста >>
26.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но че е възможно да се постигне действително знание за факти, отнасящи се до
безсмърт
ната вечност в човешката природа, изплъзващи се на сетивното възприятие, това в много отношения в най-широки кръгове се смята за нещо фантастично, за мечтателство, и то точно там, където хората вярват, че изграждат съждения, опирайки се на правилния съвременен научен начин на мислене.
Той вярва, че изглежда глупав или наивен пред самия себе си. Това са нещата, които трябва да се вземат под внимание, когато говорим днес за антропософски ориентираната духов-на наука. Този, който говори за нея, изхождайки от познанията на тази наука, познава стотиците, дори хилядите възражения, които днес, разбира се, трябва да се появят. Той познава възраженията, защото днешните хора не само се съмняват в отделните истини и резултатите на духовната наука, а изобщо не вярват, че може да се достигне до познание в областта, в която се разпростира антропософски ориентираната духовна наука. Днес твърде много хора са убедени, че в душата могат да се изграждат основаващи се на вярата представи за областта на вечността.
Но че е възможно да се постигне действително знание за факти, отнасящи се до безсмъртната вечност в човешката природа, изплъзващи се на сетивното възприятие, това в много отношения в най-широки кръгове се смята за нещо фантастично, за мечтателство, и то точно там, където хората вярват, че изграждат съждения, опирайки се на правилния съвременен научен начин на мислене.
Тази вечер няма да имаме нищо общо с фантастика и мечтателство, а с област, където, бих казал, според първите предпоставки, човекът или особено човекът на науката се страхува да пристъпи. Бих искал само накратко да кажа, че антропософски ориентираната духовна наука не желае да бъде преценявана като сектантство. Който вярва, че тя се представя като ново вероизповедание, ще я разбере съвсем погрешно. Тя не желае да бъде вероизповедание. Както се представя днес, тя представлява необходим резултат точно на това, което естественонаучното развитие е донесло като мирогледни представи, като всеобщи, дори популярни представи на широки кръгове от хора.
към текста >>
Тогава резултатите ще се появят в такава форма и ще може да се види, че духовният изследовател не спекулира дали душата е
безсмърт
на, дали тя преминава през раждане и смърт, а самият изследователски път го довежда до вечното в човешката душа, до това, което преминава през раждания и смърт.
Кант-Лапласовата теория17, приемаща, че някога е съществувала мъглявина, която се пресмята въз основа на сегашното състояние на Земята, е изградена според същия метод. Пресмятането е напълно правилно, възприятията са напълно правилни, само че пред духовния изследовател се представя, че някога, когато тази цялата прамъглявина би трябвало да е съществувала, Земята още не е била родена, цялата Слънчева система още не е съществувала. Исках да покажа тези пресмятания, за да видите как целият вътрешен душевен живот трябва да излезе от абстракцията, да се потопи в живата действителност, мислите и представите сами да станат живи. В моята книга «За загадката на човека»,18 излязла преди две години, различавам действителни от недействителни представи. Накратко, това, за което става въпрос, е, че духовният изследовател трябва да посочи, че познавателните средства, които употребява, първо трябва да се събудят, да се изградят, и душата му трябва първо да се преобрази, за да може да вижда в духовния свят.
Тогава резултатите ще се появят в такава форма и ще може да се види, че духовният изследовател не спекулира дали душата е безсмъртна, дали тя преминава през раждане и смърт, а самият изследователски път го довежда до вечното в човешката душа, до това, което преминава през раждания и смърт.
Пътят на изследването му показва какво живее в човека като вечност. Следователно той търси обекта, нещото, самата същност. Достигне ли се същността, могат да се опознаят свойствата на дадено същество, както при розата се опознава баграта. Оттам често изглежда, като че ли духовният изследовател само твърди, че нещата изглеждат така, защото когато дава доказателства, винаги трябва да посочва по какъв път се достига до тях. В известна степен той трябва да започне там, където другата наука свършва.
към текста >>
И наистина дори за хора, убедени в
безсмърт
ието на човешката душа, духовно-то изследване довежда до съзнанието увереността, че не се говори само общо взето за
безсмърт
ието, а чрез разбирането на вечното в човешката душа става разбираем и самият човешки живот.
Човекът може да изживее трайна промяна на насоката на волята си и по други жизнени пътища. Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен живот. При конкретното духовно изследване се вижда колко често настъпващото при смъртта е важно именно за средата на следващия живот. Ако смъртта настъпи спонтанно отвътре поради болест или старост, тя има значение повече за живота между смъртта и ново раждане, отколкото за следващия земен живот. Исках да изложа тези примери, за да видите, че не се говори неопределено, а действително могат да се придобият напълно определени възгледи въз основа на детайлите, които се проявяват в протичането на живота.
И наистина дори за хора, убедени в безсмъртието на човешката душа, духовно-то изследване довежда до съзнанието увереността, че не се говори само общо взето за безсмъртието, а чрез разбирането на вечното в човешката душа става разбираем и самият човешки живот.
Всички особени процеси, които се наблюдават, когато човек има разбиране за душевното протичане на живота, за протичането на душевния живот в човека, всичките чудни събития стават ясни, когато се знае, че имаме работа с повтарящ се земен живот и с повтарящ се духовен живот. В духовния свят - казвам това само като допълнение - човек влиза в отношения не само с близки по съдба хора, преминали през портата на смъртта, но и с други духовни същества така, както тук стои в отношения с трите царства - минералното, растителното и животинското царство. Духовният изследовател говори за отделни духове, отделни духовни същества, за конкретен индивидуализиран духовен свят, както тук говорим за индивидуализирани растения, животни и човешки същества, доколкото между раждането и смъртта те са физически същества. Това, което преди всичко може да разтърси човека - трудно е да се говори за нещата така, че по нов начин да излязат навън от мрачните духовни дълбини, - се представя, когато самото познание навлиза в човешката душа по определен начин. От казаното досега видяхте, че е възможно да се постигне познание за духовния свят.
към текста >>
27.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И според това дали човекът живее на едно или друго място на Земята, влиза във взаимна връзка с тези земни сили, но не неговата душа, не тази
безсмърт
на душа, която само индиректно се свързва с тях.
Представете си, че влизате през вратата и върху тези столове виждате да седят само скелети, не че нямате нищо друго освен кости, но да приемем, че човекът има способността да вижда само костите, както се виждат с рентгенов апарат. Толкова и геологията вижда от Земята, тя вижда само костния скелет. Земята има не само скелет, а е жив организъм и от центъра си излъчва особени сили към всяка точка, всяка територия на повърхността си. Представете си така повърхността на Земята (виж рис.), тук източната страна, тук западната, само да се обхване големината с очи. Силите, които се излъчват от Земята, са нещо, което принадлежи към живия организъм на Земята.
И според това дали човекът живее на едно или друго място на Земята, влиза във взаимна връзка с тези земни сили, но не неговата душа, не тази безсмъртна душа, която само индиректно се свързва с тях.
Безсмъртната душа на човека е много независима от земните условия, тя изкуствено се прави зависима от земните условия по начина, който показах днес. Но по околен път чрез това друго същество, което от момента на раждането навлиза в човека и преди смъртта отново трябва да го напусне, чрез това друго същество действат особено силно различните сили, навлизащи в човека в зависимост от типа на расата и географските особености. Следователно двойникът, който човекът носи в себе си, е този, върху който действат особено географските и другите диференцирани сили. Това е особено важно. Утре ще видим как се въздейства върху този двойник от различните точки на Земята и какви са последствията.
към текста >>
Безсмърт
ната душа на човека е много независима от земните условия, тя изкуствено се прави зависима от земните условия по начина, който показах днес.
Толкова и геологията вижда от Земята, тя вижда само костния скелет. Земята има не само скелет, а е жив организъм и от центъра си излъчва особени сили към всяка точка, всяка територия на повърхността си. Представете си така повърхността на Земята (виж рис.), тук източната страна, тук западната, само да се обхване големината с очи. Силите, които се излъчват от Земята, са нещо, което принадлежи към живия организъм на Земята. И според това дали човекът живее на едно или друго място на Земята, влиза във взаимна връзка с тези земни сили, но не неговата душа, не тази безсмъртна душа, която само индиректно се свързва с тях.
Безсмъртната душа на човека е много независима от земните условия, тя изкуствено се прави зависима от земните условия по начина, който показах днес.
Но по околен път чрез това друго същество, което от момента на раждането навлиза в човека и преди смъртта отново трябва да го напусне, чрез това друго същество действат особено силно различните сили, навлизащи в човека в зависимост от типа на расата и географските особености. Следователно двойникът, който човекът носи в себе си, е този, върху който действат особено географските и другите диференцирани сили. Това е особено важно. Утре ще видим как се въздейства върху този двойник от различните точки на Земята и какви са последствията. Необходимо е да свържете това, което казах днес, с утрешното, понеже едното почти не може да се разбере без другото.
към текста >>
28.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и
безсмърт
ие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, добродетелност и
безсмърт
ие.
Първоначално определено знание всред хората е необходимо да се оттегли - знание, което днес се означава с неразбираемите думи алхимия, астрология и т. н., - необходимо е определено знание да бъде проспано, за да няма човекът повече възможност да черпи душевност от наблюдението на природата, а да разчита само на себе си. За да събуди силите в себе си, е необходимо първоначално определени истини да се появят в абстрактна форма, която отново да трябва да приеме духовен образ. Три идеи постепенно кристализират в течение на развитието през последните столетия, които така, както се разпространяват между хората, са абстрактни идеи. Кант ги назовава по погрешен начин144, Гьоте - по правилен145.
Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, добродетелност и безсмъртие.
Когато се разгледат нещата, стоящи зад тези три думи, се вижда, че те са същите, които днешният човек схваща повече абстрактно, докато до 14, 15 век са се схващали конкретно, но в древния атавистичен смисъл са се мислили и по-материално. Правят се експерименти по древния начин, правят се опити в алхимичните експерименти да се наблюдават такива процеси, които да покажат действието на Бог в тях. Правят се опити да се създаде камъкът на мъдреците. Зад всички тези неща стои нещо конкретно. Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат добродетелни, но той се е мислел повече като материален.
към текста >>
Би следвало хората да стигнат и до
безсмърт
ие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта.
Когато се разгледат нещата, стоящи зад тези три думи, се вижда, че те са същите, които днешният човек схваща повече абстрактно, докато до 14, 15 век са се схващали конкретно, но в древния атавистичен смисъл са се мислили и по-материално. Правят се експерименти по древния начин, правят се опити в алхимичните експерименти да се наблюдават такива процеси, които да покажат действието на Бог в тях. Правят се опити да се създаде камъкът на мъдреците. Зад всички тези неща стои нещо конкретно. Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат добродетелни, но той се е мислел повече като материален.
Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта.
Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо. Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието. Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека.
към текста >>
Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за
безсмърт
ието.
Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат добродетелни, но той се е мислел повече като материален. Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта. Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо.
Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието.
Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека. В първата лекция в Базел146 казах, че онази наука, която като философска наука днес се занимава с въпроси като безсмъртието, е премаляла от глад наука, недохранена наука. Това е само друга форма на израза за абстрактността, която се прилага към такива неща. Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща.
към текста >>
Хората са спекулирали какво би могло да е
безсмърт
но в човека.
Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта. Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо. Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието.
Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека.
В първата лекция в Базел146 казах, че онази наука, която като философска наука днес се занимава с въпроси като безсмъртието, е премаляла от глад наука, недохранена наука. Това е само друга форма на израза за абстрактността, която се прилага към такива неща. Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща. Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
към текста >>
В първата лекция в Базел146 казах, че онази наука, която като философска наука днес се занимава с въпроси като
безсмърт
ието, е премаляла от глад наука, недохранена наука.
Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо. Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието. Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека.
В първата лекция в Базел146 казах, че онази наука, която като философска наука днес се занимава с въпроси като безсмъртието, е премаляла от глад наука, недохранена наука.
Това е само друга форма на израза за абстрактността, която се прилага към такива неща. Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща. Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл. Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции.
към текста >>
Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и
безсмърт
ие, също се говори в абстрактен смисъл.
Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека. В първата лекция в Базел146 казах, че онази наука, която като философска наука днес се занимава с въпроси като безсмъртието, е премаляла от глад наука, недохранена наука. Това е само друга форма на израза за абстрактността, която се прилага към такива неща. Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща.
Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна.
към текста >>
Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и
безсмърт
ие.
Това е само друга форма на израза за абстрактността, която се прилага към такива неща. Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща. Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл. Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции.
Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие.
И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна. Златото стои материално в такова съотношение с другите вещества, както в мислите мисълта за Бог стои по отношение на другите мисли. Въпросът е само как да се схване тази тайна.
към текста >>
Също и проблемът за
безсмърт
ието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна.
Нужно е само това знание да се скрие от другите, които не могат да взимат участие, и вече се притежава най-доброто средство да се владеят големи маси хора. Не е необходимо да се говори за тези неща, а само например да се произведе някакъв нов деликатес. Тогава за този нов деликатес, който е препариран по съответния начин, трябва само да се намери начин за пласирането му, когато тези неща се схващат материалистически. Но човек трябва да е наясно, че във всичко материално се крие духовно въздействие. Зад тайните на живота достига само този, който знае, че не съществува нищо материално в истинския смисъл на думата, а всичко е духовно.
Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна.
Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации. Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие. Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение. Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота. За всички тези неща виждате външни знаци.
към текста >>
Този проблем за
безсмърт
ието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации.
Не е необходимо да се говори за тези неща, а само например да се произведе някакъв нов деликатес. Тогава за този нов деликатес, който е препариран по съответния начин, трябва само да се намери начин за пласирането му, когато тези неща се схващат материалистически. Но човек трябва да е наясно, че във всичко материално се крие духовно въздействие. Зад тайните на живота достига само този, който знае, че не съществува нищо материално в истинския смисъл на думата, а всичко е духовно. Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна.
Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации.
Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие. Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение. Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота. За всички тези неща виждате външни знаци. Не знам дали някои между вас са забелязали известната книга, идваща от Запад и носеща заглавието «Нелепостта на умирането»147.
към текста >>
Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно
безсмърт
ието, но се постига друго
безсмърт
ие.
Тогава за този нов деликатес, който е препариран по съответния начин, трябва само да се намери начин за пласирането му, когато тези неща се схващат материалистически. Но човек трябва да е наясно, че във всичко материално се крие духовно въздействие. Зад тайните на живота достига само този, който знае, че не съществува нищо материално в истинския смисъл на думата, а всичко е духовно. Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна. Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации.
Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие.
Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение. Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота. За всички тези неща виждате външни знаци. Не знам дали някои между вас са забелязали известната книга, идваща от Запад и носеща заглавието «Нелепостта на умирането»147. Всички тези неща протичат в тази посока.
към текста >>
Безсмърт
ие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота.
Зад тайните на живота достига само този, който знае, че не съществува нищо материално в истинския смисъл на думата, а всичко е духовно. Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна. Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации. Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие. Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение.
Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота.
За всички тези неща виждате външни знаци. Не знам дали някои между вас са забелязали известната книга, идваща от Запад и носеща заглавието «Нелепостта на умирането»147. Всички тези неща протичат в тази посока. Те са само в началото, понеже това, което е по-далеч от началото, днес още се пази за груповия егоизъм, държи се езотерично. Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
към текста >>
Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и
безсмърт
ие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота. За всички тези неща виждате външни знаци. Не знам дали някои между вас са забелязали известната книга, идваща от Запад и носеща заглавието «Нелепостта на умирането»147. Всички тези неща протичат в тази посока. Те са само в началото, понеже това, което е по-далеч от началото, днес още се пази за груповия егоизъм, държи се езотерично.
Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
Това, което професор, д-р теол., д-р фил. мъгляво нарича «космическо чувство», от мнозина - за съжаление също и от мнозина в егоистичен смисъл - се проповядва на хората като космическо познание. Докато столетия наред науката поглежда само това, което действа едно до друго на Земята, не хвърля поглед към най-важното, което се проявява в процесите на извънземното, тъкмо през петия следатлантски период става въпрос за използване на силите, идващи от космоса. И също както за редовния професор по биология е от особена важност днес да има възможно най-силния микроскоп, възможно най-точните лабораторни методи и т. н., сега се касае дали определени процеси се извършват сутрин, на обяд или вечер, дали това, което е направено сутринта, бива излагано някак си на влиянието на вечерта или космическото влияние се изключва от сутринта до вечерта и се парализира.
към текста >>
Но от същата страна, която иска да постави златото, здравето и продължаването на живота на мястото на Бог, добродетелност и
безсмърт
ие, от същата страна има стремеж не да се работи със сутрешните и вечерните процеси, а със съвсем друго.
се предоставят на духовнонаучните изследователи, но те трябва да бъдат предоставени, ако човечеството не иска съвсем да навлезе в упадъка. Сегашните лабораторни изследвания трябва да бъдат заменени с такива, при които например, когато става въпрос за доброто, което следва да се постигне в близко бъдеще, така да се постигне, че определени процеси, извършващи се сутрин, да се прекъсват през деня и да се остави космическият поток отново да протече през тях вечерта и това да се запази ритмически до сутринта. Така че процесите да протичат по такъв начин, че определени космически влияния винаги да бъдат прекъсвани по време на деня и да бъдат внасяни само сутрин и вечер. За това ще са необходими най-различни мероприятия. От това можете да разберете, че когато човек не е в състояние да съдейства на случващото се, може само да говори за тези неща.
Но от същата страна, която иска да постави златото, здравето и продължаването на живота на мястото на Бог, добродетелност и безсмъртие, от същата страна има стремеж не да се работи със сутрешните и вечерните процеси, а със съвсем друго.
И последния път обърнах вниманието към това, че от една страна импулсът на Мистерията на Голгота следва да бъде отдалечен от света, като от Запад се въведе другият импулс, един вид антихрист; че от Изток следва да се парализира Христовият импулс така, както се проявява през 20-то столетие, като интересът се отклони от етерното появяване на Христос. От тази страна, откъдето ще има стремеж да се представи антихристът за Христос, ще се използва това, което може да действа особено чрез най-материалните сили, но чрез най-материалните сили да действа именно духовно. От тази страна ще има стремеж преди всичко да се използва електричеството и именно земният магнетизъм, за да се предизвикат въздействия над цялата Земя. Показах ви как земни сили се издигат в това, което наричам човешкия двойник. Тази тайна ще се разкрие.
към текста >>
Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и
безсмърт
ие -злато, здраве и продължаване на живота.
Там се използват силите, идващи от Стрелец. Да се завоюва космическото за човечеството или по два неправилни начина, или по един правилен начин, е това, което предстои на човечеството. То ще доведе до истинско обновление на астрологията, която е атавистична в древната си форма и не може да продължи да съществува в тази древна форма. Знаещите за космоса ще воюват, като едните ще прилагат сутрешните и вечерните процеси по начина, който вече споменах: на Запад предимно обедните процеси, на Изток среднощните процеси. Ще се създадат субстанции не само според химическите сили на притегляне и отблъсване, а ще се знае, че една друга субстанция се поражда в зависимост от това дали се произвежда сутрин, на обяд или среднощ.
Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота.
От взаимното действие на идващото от Риби и Дева няма да може да се направи нищо погрешно. Там ще се постигне това, което от известна страна ще освободи механиката на живота от човека, но не може да стане причина за никакво господство и власт на една група над другите. Космическите сили, които ще се вземат от тази страна, ще създадат странни машини, но само такива, които ще могат да отнемат работата от хората, понеже ще носят в себе си известна интелигентност. И една духовна наука, съобразяваща се с космическото, ще има грижата да не позволи на всичките големи изкушения, които ще произлязат от тези машинни животни, които човекът сам ще създаде, да упражняват вредно влияние върху хората. Към всичко това трябва да се прибави, че е необходимо хората да се подготвят, като повече не смятат действителностите за илюзии, а знаят, че наистина ще се появи духовно схващане за света, духовно разбиране на света.
към текста >>
29.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
«Мисли за смъртта и
безсмърт
ието», Щутгарт, 1903 г., глава «Критични мисли за
безсмърт
ието», стр.
56. Има се предвид предишната лекция в този том от 6 ноември. 57. Има се предвид лекцията «Антропософия и природна наука. Духовнонаучни резултати от изследването на природата и човека като природно същество» от 12 ноември 1917 г., Цюрих, отпечатана в «Допълване на днешните науки чрез антро-пософията (8 лекции, Цюрих, 1917/18 г.), Събр. съч. 73. 58. Виж Людвиг Фойербах, 1804 - 1872, немски философ.
«Мисли за смъртта и безсмъртието», Щутгарт, 1903 г., глава «Критични мисли за безсмъртието», стр.
134: «Дали човекът е назависим от това, с което се храни? » 59. За психоанализата виж предишните лекции в този том, 10 и 11 ноември 1917 г. - Сравни също лекцията «Антропософия и социална наука. Духовнонаучни резултати и заключения относно право, морал и социални форми на живот» от 14 ноември 1917 г.
към текста >>
140. Виж лекциите «Човешката душа в сферата на свръхестественото и връзката й с тялото» (от 18 октомври 1917 г.) и «Духовнонаучни (антропософски) изследователски резултати за вечното в човешката душа и за същността на свободата» от (23 ноември 1917 г.) в «Свобода,
безсмърт
ие, социален живот.
съч. 169. (На този така наречен мотор на Кели също и Елена Блаватска посвещава една глава от «Тайната доктрина. Синтез на науката, религията и философията»), 3 тома, 1887 - 1897, том 1, 3. част, отдел IX, «Идващата сила».) - Виж също № 107 на «Приноси към пълно издание на Рудолф Щайнер», Дорнах, Архангеловден, 1991 г.: «Апаратът на Щрадер - Модел, скици, сведения». 139. Виж лекцията от 19 ноември в този том.
140. Виж лекциите «Човешката душа в сферата на свръхестественото и връзката й с тялото» (от 18 октомври 1917 г.) и «Духовнонаучни (антропософски) изследователски резултати за вечното в човешката душа и за същността на свободата» от (23 ноември 1917 г.) в «Свобода, безсмъртие, социален живот.
За връзката на душевно-духовната същност с физическото тяло на човека» (10 лекции, Базел и Берн, 1917/18 г.), Събр. съч. 72. - Виж също и лекцията от 15 ноември (Санкт Гален) в този том. 141. В по-ранните издания стои образование (Erziehung) вместо създаване (Erzeugung). Стенограмата е неясна на това място; става въпрос за смислова корекция.
към текста >>
196, буквално, «Противно на това изискването на практическия разум е основано върху задължението: нещо (най-доброто) да се направи обект на волята ми, за да го изпълня с всичките си сили; като при това обаче трябва да взема за предпоставка условията, следователно Бог, свобода и
безсмърт
ие, понеже не мога да ги докажа чрез спекулативния си разум, макар и да не мога и да ги опровергая.»
Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята» (14 лекции, Дорнах, 1917 г.), Събр. съч. 177. 143. Гьоте, «Фауст» II, 2 акт, лаборатория. 144. В «Критика на практическия разум», 1788 г., 1 част, 2 том, 2 главен отдел, глава VIII: За одобрение на нуждите на чистия разум, стр. 256 и сл.; Reclam, 1945 г., стр.
196, буквално, «Противно на това изискването на практическия разум е основано върху задължението: нещо (най-доброто) да се направи обект на волята ми, за да го изпълня с всичките си сили; като при това обаче трябва да взема за предпоставка условията, следователно Бог, свобода и безсмъртие, понеже не мога да ги докажа чрез спекулативния си разум, макар и да не мога и да ги опровергая.»
145. В неговите «дневници», септември 1807 г., 7 част, буквално: «Касае се човек постоянно да си спомня за трите си идеални изисквания: Бог, безсмъртие, благочестивост и те да му бъдат възможно гарантирани.» 146. Това се отнася до лекцията от 18 ноември 1917 г. 147. Избрани есета на Prentice Mulford, преведени от английски и редактирани от сър Галахад (псевдоним за Берта Екщайн-Динер), Мюнхен, недатирана (1909 г.). 148. Лекция от 19 ноември в този том. Виж също лекцията от 16 ноември в Санкт Гален.
към текста >>
145. В неговите «дневници», септември 1807 г., 7 част, буквално: «Касае се човек постоянно да си спомня за трите си идеални изисквания: Бог,
безсмърт
ие, благочестивост и те да му бъдат възможно гарантирани.»
съч. 177. 143. Гьоте, «Фауст» II, 2 акт, лаборатория. 144. В «Критика на практическия разум», 1788 г., 1 част, 2 том, 2 главен отдел, глава VIII: За одобрение на нуждите на чистия разум, стр. 256 и сл.; Reclam, 1945 г., стр. 196, буквално, «Противно на това изискването на практическия разум е основано върху задължението: нещо (най-доброто) да се направи обект на волята ми, за да го изпълня с всичките си сили; като при това обаче трябва да взема за предпоставка условията, следователно Бог, свобода и безсмъртие, понеже не мога да ги докажа чрез спекулативния си разум, макар и да не мога и да ги опровергая.»
145. В неговите «дневници», септември 1807 г., 7 част, буквално: «Касае се човек постоянно да си спомня за трите си идеални изисквания: Бог, безсмъртие, благочестивост и те да му бъдат възможно гарантирани.»
146. Това се отнася до лекцията от 18 ноември 1917 г. 147. Избрани есета на Prentice Mulford, преведени от английски и редактирани от сър Галахад (псевдоним за Берта Екщайн-Динер), Мюнхен, недатирана (1909 г.). 148. Лекция от 19 ноември в този том. Виж също лекцията от 16 ноември в Санкт Гален. 149. Лекцията от 6 ноември в този том.
към текста >>
30.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено
безсмърт
ие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто.
Това наистина е възможно, но е много по-трудно от казаното преди. Първото може лесно да се постигне; другото, наистина да се влезе в контакт с отделния мъртъв, е напълно възможно, но е по-трудно, защото изисква ангажимент от този, който търси такъв контакт. За този особен контакт е необходимо човек наистина да се подложи на известно обучение. Защото относно контактуването с духовния свят съществува важен закон. Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви.
Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто.
Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система. Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти. Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин. Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм.
към текста >>
31.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Този, който иска да предаде на детето идеята за
безсмърт
ието чрез образа на пеперудата, която от гъсеница се превръща в пеперуда, но сам не вярва в това
безсмърт
ие, не може да го поднесе също и на детето.
А това, че днес цари такова объркване, такъв хаос, произлиза от факта, че човечеството е достигнало до начин на мислене, за който вярва, че уж се справя с житейската практика, но всъщност се намира много далеч от истинската действителност. Свързване с истинската действителност в едно енергично мислене, което развива толкова мощни сили, че може да проникне в действителността, това е, което човечеството трябва да получи като идеал от духовната наука. Затова обаче трябва да започнем от малкото. Трябва да развием у детето съзнание не за абстрактните понятия, а за реалността, за това, което то може да си представи. Първо самите ние трябва да имаме връзка с него.
Този, който иска да предаде на детето идеята за безсмъртието чрез образа на пеперудата, която от гъсеница се превръща в пеперуда, но сам не вярва в това безсмъртие, не може да го поднесе също и на детето.
Но който се намира в областта на духовната наука, знае, че пеперудата е действителна, създадена от световния дух картина на безсмъртието. Ние сами вярваме в този образ и не подбираме нищо друго освен това, в което сами вярваме, понеже го знаем или се стремим да го опознаем. Поради това се стремим да се потопим в действителността, стремим се да преодолеем егоизма, който иска да има абстракции в мисленето. Ние се стремим да проникнем в духа на действителността и чрез това да намерим пътищата, необходими на бъдещото човечество, а те са особено необходими, понеже най-често биват напускани от онези, които се считат за практични хора. Те не са практични, а са обеднели и чрез бруталност налагат на човечеството своята нищета.
към текста >>
Но който се намира в областта на духовната наука, знае, че пеперудата е действителна, създадена от световния дух картина на
безсмърт
ието.
Свързване с истинската действителност в едно енергично мислене, което развива толкова мощни сили, че може да проникне в действителността, това е, което човечеството трябва да получи като идеал от духовната наука. Затова обаче трябва да започнем от малкото. Трябва да развием у детето съзнание не за абстрактните понятия, а за реалността, за това, което то може да си представи. Първо самите ние трябва да имаме връзка с него. Този, който иска да предаде на детето идеята за безсмъртието чрез образа на пеперудата, която от гъсеница се превръща в пеперуда, но сам не вярва в това безсмъртие, не може да го поднесе също и на детето.
Но който се намира в областта на духовната наука, знае, че пеперудата е действителна, създадена от световния дух картина на безсмъртието.
Ние сами вярваме в този образ и не подбираме нищо друго освен това, в което сами вярваме, понеже го знаем или се стремим да го опознаем. Поради това се стремим да се потопим в действителността, стремим се да преодолеем егоизма, който иска да има абстракции в мисленето. Ние се стремим да проникнем в духа на действителността и чрез това да намерим пътищата, необходими на бъдещото човечество, а те са особено необходими, понеже най-често биват напускани от онези, които се считат за практични хора. Те не са практични, а са обеднели и чрез бруталност налагат на човечеството своята нищета. В това трудно положение ще дойде помощ, когато човечеството потърси духа и чрез духа – действителността.
към текста >>
32.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Всъщност съществува егоистична вяра в
безсмърт
ието.
Който сериозно се занимава с духовно изследване, може да говори за тези неща в такъв тесен кръг. Аз, който повече от тридесет години пиша също и за Гьоте, не исках да пиша за Гьоте по външен филоложки, философски или някакъв друг научен начин, а от много дълго време чрез отношението си към Гьоте исках да предложа възможност, като в книгите си изразя това, което Гьоте иска да каже на човечеството в определена област, която ми е близка. Не към мъртвия Гьоте исках да се обърна и да го изследвам, а чрез оставеното от Гьоте да намеря пътя към живия Гьоте. Към Гьоте, който говори в душите ни, когато знаем, че мъртвите са живи също като нас, че живеят в същия свят, в който живеем самите ние, само че се разхождаме в тела, а мъртвите сред нас се намират в духа. Съществува ли истински взаимен живот с мъртвите в религиозните общества?
Всъщност съществува егоистична вяра в безсмъртието.
Това не бива да се критикува, а да се оплодотвори животът на мъртвите, а това ще стане едва чрез духовната наука. Защото чрез духовната наука хората ще намерят пътя към тези, с които са били кармично свързани и които са преминали отвъд в другия свят, и още са обвързани с хиляди нишки със света. Защото в това, което се случва тук, на Земята, действат не само импулсите на живите. Човекът не престава да работи за света, когато премине през портата на смъртта. Ние сме будни само отчасти.
към текста >>
Но човек вече може да се проникне от мисълта, че в човечеството ще трябва да се появи живото съзнание, че ние сме заедно с мъртвите, че човекът няма да развива само егоистичен стремеж към
безсмърт
ие, а жив стремеж, който да се изживее в дейността, в делото.
Днес това изглежда като фантастика, като полулудост. Но то ще стане реалност. Ще дойдат времена, в които хората, които са свързани на Земята, за да свършат нещо разумно, имащо значение за земното развитие, няма да се обръщат към живите, а към мъртвите. Днес още не може да се обясни формата, която ще получат в бъдеще дори политическите организации. Засега това може да остане още само тайна.
Но човек вече може да се проникне от мисълта, че в човечеството ще трябва да се появи живото съзнание, че ние сме заедно с мъртвите, че човекът няма да развива само егоистичен стремеж към безсмъртие, а жив стремеж, който да се изживее в дейността, в делото.
Да се осъзнае, че духовното познание иска да постави отделния човешки стремеж в целокупността от стремежи на Земята, това реших, че е особено подходящо да се обсъди при този случай, когато са се събрали нашите приятели, за да намерят духовнонаучните отговори на някои житейски въпроси. Да осъзнаем, че не става дума само за тесногръди човешки душевни потребности, а че днес е въпрос за съдбата на земната култура сериозно да се свържем с грижата за духовната наука. Да доведем това до съзнанието си не е високомерие, не е лудост, то може да стане в пълно смирение, но трябва да стане, понеже днес трябва да има хора, които наистина да прозрат сериозността на човешките стремежи на Земята. Задълбочите ли се в духовната наука така, ще откриете, че колкото и да е малка една такава човешка група, тя може да даде своя принос за това, което следва да стане, трябва да стане в човешкото развитие, ако Земята върви към своята цел! -----------------------------
към текста >>
33.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
12. утре ще обясня това и в откритата лекция: Берн, 30 ноември 1917 г.: „Духовнонаучни разултати относно идеите за свободата и социално-етичния живот“, в „Свобода –
безсмърт
ие – социален живот“, в Събр.
9. в моята книга „Теософия“: „Теософия. Въведение в свръхсетивното познание за света и за човешкото предопределение“ (1904 г.), Събр. съч. 9, глава: „Трите свята“. 11. споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята: „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и ново раждане“, Събр. съч. 153, в лекцията от 13 април 1914 г.
12. утре ще обясня това и в откритата лекция: Берн, 30 ноември 1917 г.: „Духовнонаучни разултати относно идеите за свободата и социално-етичния живот“, в „Свобода – безсмъртие – социален живот“, в Събр.
съч. 72. 18. В откритата лекция вчера: Берн, 28 ноември 1917 г.: „Действието на душевните сили в човека и неговата връзка с вечната му същност. Духовнонаучни разултати относно същността на човека“, в Събр. съч. 72. 22. може да се напише на четвърт страница: Aдолф фон Харнак, 1851–1930, дословно казва: „Нашите извори за оповестяването на Исус – с изключение на няколко важни изречения при апостол Павел – са трите Евангелия.
към текста >>
„Свръхсетивният човек и въпросите за свободата на волята и
безсмърт
ието според изследванията на духовната наука“.
115, събрани лекции от 1909, 1910 и 1911 г. 46. Рихард Вагнер, 1813–1883. Времето тук се превръща в пространство: Думи на Гурнеманц в Първо действие на „Парсифал“. 54. словото от Евангелието: „Не ги търсете ...“: Лука 17, 20. 63. в откритата лекция в Щутгарт: На 24 април 1918 г.
„Свръхсетивният човек и въпросите за свободата на волята и безсмъртието според изследванията на духовната наука“.
Лекцията е публикувана в списанието „Училище за човека“, брой 9/1961 г., в Събраните съчинения не е публикувана. 67. Питагор, 582–493 преди Христос. Тук има една представа за музиката на сферите: Възможно е стенографът да е съкратил изказванията на Рудолф Щайнер на това място. С „Тук ...“ сигурно се имат предвид изложените преди космически закони на Платоновата световна година. Сравни също и с лекцията от 23 август 1906 г., в „Пред портата на Теософията“, Събр.
към текста >>
34.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Разбира се, именно отците на църквата са могли да констатират, че сред езичниците също е имало много хора, които са били убедени в
безсмърт
ието.
Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации. От това зависи извънредно много, за да можем да кажем: нищо няма да разбереш в сетивния свят, ако не си подготвен за това, което в сетивния свят е чужд елемент, доколкото той се намира в духовни връзки. Към наследствените взаимовръзки следва да се подходи с духовен, свръхсетивен поглед. Но разсъдъкът, който преобразува сетивното, даже свръхсетивното, духовното, в разбираемо за разсъдъка морално, противостои на духа на Христа, на духа на Мистерията на Голгота. Това се отнася за наследствеността и смъртта.
Разбира се, именно отците на църквата са могли да констатират, че сред езичниците също е имало много хора, които са били убедени в безсмъртието.
Но какво се е имало предвид при това? В древните времена при това се е имало предвид, че смъртта в сетивния свят вече е свръхсетивно явление. Към времето на Мистерията на Голгота мирогледът вече е бил така изкривен, че смъртта са започнали да я разглеждат като сетивно явление и по този начин силите на смъртта се разпространили също и в целия останал сетивен свят. Смъртта трябва да се разглежда вътре в сетивния свят като чужд елемент. Едва тогава може да бъде създадена чиста наука за природния порядък.
към текста >>
Тук се добавят разсъжденията на някои древни философи за
безсмърт
ието.
Но какво се е имало предвид при това? В древните времена при това се е имало предвид, че смъртта в сетивния свят вече е свръхсетивно явление. Към времето на Мистерията на Голгота мирогледът вече е бил така изкривен, че смъртта са започнали да я разглеждат като сетивно явление и по този начин силите на смъртта се разпространили също и в целия останал сетивен свят. Смъртта трябва да се разглежда вътре в сетивния свят като чужд елемент. Едва тогава може да бъде създадена чиста наука за природния порядък.
Тук се добавят разсъжденията на някои древни философи за безсмъртието.
Те се обърнали към проблема за безсмъртието в човека и са били прави, отричайки безсмъртието, доколкото предполагали, че смъртта се намира в сетивния свят. Но те са говорили това, изхождайки от упадъчен мироглед; защото ако не са изхождали от него, то е трябвало да кажат: смърт не съществува в сетивния свят, само изглежда, че тя принадлежи на сетивния свят. Постепенно в тях се е формирала такава представа за сетивния свят, че в него се съдържа смъртта. По такъв начин са били изкривени и всички останали неща. Естествено, ако си представяме, че смъртта се намира в сетивния свят, ще бъдат изкривени и всички останали неща.
към текста >>
Те се обърнали към проблема за
безсмърт
ието в човека и са били прави, отричайки
безсмърт
ието, доколкото предполагали, че смъртта се намира в сетивния свят.
В древните времена при това се е имало предвид, че смъртта в сетивния свят вече е свръхсетивно явление. Към времето на Мистерията на Голгота мирогледът вече е бил така изкривен, че смъртта са започнали да я разглеждат като сетивно явление и по този начин силите на смъртта се разпространили също и в целия останал сетивен свят. Смъртта трябва да се разглежда вътре в сетивния свят като чужд елемент. Едва тогава може да бъде създадена чиста наука за природния порядък. Тук се добавят разсъжденията на някои древни философи за безсмъртието.
Те се обърнали към проблема за безсмъртието в човека и са били прави, отричайки безсмъртието, доколкото предполагали, че смъртта се намира в сетивния свят.
Но те са говорили това, изхождайки от упадъчен мироглед; защото ако не са изхождали от него, то е трябвало да кажат: смърт не съществува в сетивния свят, само изглежда, че тя принадлежи на сетивния свят. Постепенно в тях се е формирала такава представа за сетивния свят, че в него се съдържа смъртта. По такъв начин са били изкривени и всички останали неща. Естествено, ако си представяме, че смъртта се намира в сетивния свят, ще бъдат изкривени и всички останали неща. Но ако за изходна гледна точка се вземе упадъчният мироглед, тогава трябва да се каже: трябва да намерим някъде нещо, което би противоречило на смъртта, трябва да се обърнем към свръхсетивното, което противоречи на смъртта.
към текста >>
Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност,
безсмърт
ният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер.
Но те са говорили това, изхождайки от упадъчен мироглед; защото ако не са изхождали от него, то е трябвало да кажат: смърт не съществува в сетивния свят, само изглежда, че тя принадлежи на сетивния свят. Постепенно в тях се е формирала такава представа за сетивния свят, че в него се съдържа смъртта. По такъв начин са били изкривени и всички останали неща. Естествено, ако си представяме, че смъртта се намира в сетивния свят, ще бъдат изкривени и всички останали неща. Но ако за изходна гледна точка се вземе упадъчният мироглед, тогава трябва да се каже: трябва да намерим някъде нещо, което би противоречило на смъртта, трябва да се обърнем към свръхсетивното, което противоречи на смъртта.
Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер.
Не е важно, как хората наричат едни или други неща, важно е какво действително стои зад техните представи. И така, имаме луциферически свят. Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни. Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер. Такъв е бил истинският смисъл на техните думи.
към текста >>
Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем
безсмърт
ни.
Естествено, ако си представяме, че смъртта се намира в сетивния свят, ще бъдат изкривени и всички останали неща. Но ако за изходна гледна точка се вземе упадъчният мироглед, тогава трябва да се каже: трябва да намерим някъде нещо, което би противоречило на смъртта, трябва да се обърнем към свръхсетивното, което противоречи на смъртта. Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер. Не е важно, как хората наричат едни или други неща, важно е какво действително стои зад техните представи. И така, имаме луциферически свят.
Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни.
Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер. Такъв е бил истинският смисъл на техните думи. Последействието на тези сили, които, както показах, са действали в човешкото съзнание, се забелязва и днес. Какво би трябвало да кажете, ако сериозно възприемете думите, които ви казвам, изхождайки от мъдростта на инициацията? Вие трябва да кажете: човек има начало и край.
към текста >>
Вследствие на това, желаейки да бъдат
безсмърт
ни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа.
И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна. Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид. И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта.
Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа.
Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер. Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях. От всички тези неща предпазва истинската вярност към Мистерията на Голгота. Тя осигурява истинския поглед, придобит по свръхсетивен начин, истинския възглед за фактите на раждането и смъртта в света. Посредством такъв истински възглед хората трябва да бъдат излекувани от лъжливия, упадъчен възглед.
към текста >>
Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за
безсмърт
ие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта. Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа. Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер.
Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
От всички тези неща предпазва истинската вярност към Мистерията на Голгота. Тя осигурява истинския поглед, придобит по свръхсетивен начин, истинския възглед за фактите на раждането и смъртта в света. Посредством такъв истински възглед хората трябва да бъдат излекувани от лъжливия, упадъчен възглед. Затова Исус Христос е Лечител и Спасител. Затова Той действа изцеляващо, – доколкото хората не просто поради своята безполезност са избрали пътя на упадъчния мироглед, а са стигнали до него в хода на своята еволюция, по силата на своята природа, – затова Той в действителност е не само учител, но и изцелител на човечеството.
към текста >>
35.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но тогава никога няма да успеем да стигнем до правилното заключение за раждането и смъртта и за
безсмърт
ието, защото тогава разглеждаме не душата, която е
безсмърт
на, а просто образ.
Имате избор – или искате да достигнете истината и тогава трябва да се запознаете с това, което като ариманически-свръхсетивно се влива в света, – или трябва да се примирите с неистината. Ако изповядвате неистината, тогава казвате: призрачното познание за природата ни дава знание за действителната природа, – добре, тогава оставате при това, което е угодно на Ариман, който желае лъжата и който живее с лъжата. Той може да живее само с тази тайна лъжа; и за него нищо не може да бъде по-приятно от това, лъжата, която се съдържа във възгледа, че призрачното познание за природата е истинското познание за природата, да се разпространява. Освен това говорих за нещо, което е само сянка на свръхсетивното; представих това като прозрачно отражение, образ. Тук също предстои да се направи избор: или проникваме в свръхсетивното, – тогава лице в лице, естествено по духовен начин, се срещаме с Луцифер, или оставаме при неистината и разглеждаме сянката на душевното като действителност.
Но тогава никога няма да успеем да стигнем до правилното заключение за раждането и смъртта и за безсмъртието, защото тогава разглеждаме не душата, която е безсмъртна, а просто образ.
Това е, което в този бегъл обзор исках да поставя пред вашите души. С тези мисли ще свържем утрешното ни разглеждане. Това е много важна мисъл: в нашата епоха на съзнателната душа човек трябва да направи избор, той трябва да се стреми към истината; тогава той трябва да бъде готов мъжествено да се срещне с духовното. Или да избере отказ от духовното и да остане при илюзиите и неистината. Академията Гондишапур, която искаше да отнеме на човека стремежа към истината, искаше да го избави от усилията за по-нататъшно развитие, искаше да му открие това, което самата тя е получила като откровение по ариманическия път.
към текста >>
36.
10. Десета лекция, 15 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя
безсмърт
ен душевен свят.
Защото това, с което се гордеят хората от 15 век насам, това което има колосална стойност за така наречения образован свят, то е нещо, което след смъртта угасва напълно. И коя е характерната особеност на новата цивилизация? Характерното за напредъка на тази цивилизация е, че всичко, което дадоха например Коперник и Галилей, всичко което бе тъй високо оценено всичко то е нещо, което човек трябва да отхвърли след смъртта си, нещо което остава негово земно притежание. И когато човек продължи да се развива в модерната цивилизация, той постига именно тази цел, тук, между раждането и смъртта да изживява това, което има значение само за Земята. Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот.
В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят.
Интелектуализмът може да бъде правилно разбран от душата по следния начин. Когато сутрин човек се пробуди, в него нахлуват сетивните образи. Той само забелязва, че те прерастват като една фина мрежа в света на мислите, така че той живее практически в образите. Вечер при заспиване, тези образи изчезват веднага. Обаче илюзията от тези сетивни образи е нещо много важно, защото само това, което Азът успее да извлече от нея само то преминава отвъд смъртта.
към текста >>
37.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Безсмърт
ието и нераждаемостта.
Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек. Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция. Упражнение за ретроспекция. Етерното тяло е едно тяло на времето. Трансформация на паметта.
Безсмъртието и нераждаемостта.
Обединение на физическата и моралната подредба на света. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. Животът между смъртта и едно ново раждане от гледна точка на инспирацията. Процесът на завръщането. Слизането към новото раждане.
към текста >>
Неговото учение за
безсмърт
ието на душата.
Разположението на човешката душа пред Христос. Принципът на Отца. Понятия за грях и болест. Лечители. Мистерийни учения за Христос, съобщението за неговата бъдеща поява. Свързването на учениците с Христос след неговата смърт.
Неговото учение за безсмъртието на душата.
Нашите днешни мисли са мъртви: те възкръсват чрез живия, лечителски дух, Светия Дух. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. Отразена опитност на движенията на планетите и на констелациите на неподвижните звезди по време на съня. Етерното възприемане на сърцето. Окото на Слънцето, окото на човека.
към текста >>
38.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
От много векове насам, европейското човечество гледа вечността само от една страна, от страната на
безсмърт
ието.
Това е предварително съществуващият живот на нашето същество от душа и от дух. Преди това, ние сме го видели в етера издигайки се отново до нашето раждане. Сега, ние гледаме отвъд раждането или, по-скоро, отвъд зачатието, в света на душата и на духа и постигаме това да се възприемем такива, каквито сме били преди да слезем от световете на духа и да се облеем с едно физическо тяло минавайки през наследствената линия. Тези неща, за познанието чрез посвещение не са философски истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих. И така, първото нещо, което срещаме, когато проникнем в духовния свят, е истината за предварителното съществувание на човешката душа, по-точно, на човешкия дух и сега се учим да гледаме директно това, което е вечно.
От много векове насам, европейското човечество гледа вечността само от една страна, от страната на безсмъртието.
Тя винаги е поставяла този единствен въпрос: какво става с душата, когато напусне тялото при смъртта? Това тук, разбира се, е правото на егоистичните хора, защото точно поради егоистични мотиви хората се интересуват от това, какво ще последва, когато пристигне смъртта. Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от времето, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви. Хората по-малко се интересуват от това, което е било преди раждането. Те си казват: това, което сме тук сега, това сме ние.
към текста >>
Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за
безсмърт
ието, но в по-голяма част от времето, се говори за
безсмърт
ие то само от егоистични мотиви.
Тези неща, за познанието чрез посвещение не са философски истини, които се изработват чрез мисълта, това са опитности, но опитности, които трябва най-напред да бъдат постигнати от факта, че човек се при готвя за тях по начина, който посочих. И така, първото нещо, което срещаме, когато проникнем в духовния свят, е истината за предварителното съществувание на човешката душа, по-точно, на човешкия дух и сега се учим да гледаме директно това, което е вечно. От много векове насам, европейското човечество гледа вечността само от една страна, от страната на безсмъртието. Тя винаги е поставяла този единствен въпрос: какво става с душата, когато напусне тялото при смъртта? Това тук, разбира се, е правото на егоистичните хора, защото точно поради егоистични мотиви хората се интересуват от това, какво ще последва, когато пристигне смъртта.
Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от времето, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви.
Хората по-малко се интересуват от това, което е било преди раждането. Те си казват: това, което сме тук сега, това сме ние. Това, което е предшествало, има стойност само за познанието. Но не могат да се получат наистина верни познания, ако човек не направлява своите познания върху това, което съдържа нашето съществувание преди раждането или, още по-точно, преди зачатието. В модерните езици, имаме нужда от една дума, чрез която единствената вечност да се допълва.
към текста >>
Не трябва да говорим само за
безсмърт
ието, трябва да говорим също ще е малко трудно да се преведе това – нераждаемостта; защото вечността е съставена от
безсмърт
ието и нераждаемостта.
Хората по-малко се интересуват от това, което е било преди раждането. Те си казват: това, което сме тук сега, това сме ние. Това, което е предшествало, има стойност само за познанието. Но не могат да се получат наистина верни познания, ако човек не направлява своите познания върху това, което съдържа нашето съществувание преди раждането или, още по-точно, преди зачатието. В модерните езици, имаме нужда от една дума, чрез която единствената вечност да се допълва.
Не трябва да говорим само за безсмъртието, трябва да говорим също ще е малко трудно да се преведе това – нераждаемостта; защото вечността е съставена от безсмъртието и нераждаемостта.
И познанието чрез посвещение открива нераждаемостта пред безсмъртието. Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност. Това може да се получи от факта, че сега ориентираме упражненията за медитация и концентрация повече в посока на упражнения за волята. Бих искал сега да представя на вашата душа, в качеството на пример, едно просто упражнение на волята, което ще ви позволи да изучите принципа, който влиза тук като сумарна линия. В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света.
към текста >>
И познанието чрез посвещение открива нераждаемостта пред
безсмърт
ието.
Те си казват: това, което сме тук сега, това сме ние. Това, което е предшествало, има стойност само за познанието. Но не могат да се получат наистина верни познания, ако човек не направлява своите познания върху това, което съдържа нашето съществувание преди раждането или, още по-точно, преди зачатието. В модерните езици, имаме нужда от една дума, чрез която единствената вечност да се допълва. Не трябва да говорим само за безсмъртието, трябва да говорим също ще е малко трудно да се преведе това – нераждаемостта; защото вечността е съставена от безсмъртието и нераждаемостта.
И познанието чрез посвещение открива нераждаемостта пред безсмъртието.
Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност. Това може да се получи от факта, че сега ориентираме упражненията за медитация и концентрация повече в посока на упражнения за волята. Бих искал сега да представя на вашата душа, в качеството на пример, едно просто упражнение на волята, което ще ви позволи да изучите принципа, който влиза тук като сумарна линия. В обикновения живот, ние сме свикнали да мислим с хода на света. Оставям нещата да идват към нас такива, каквито се създават.
към текста >>
Това тук не е философска спекулация върху
безсмърт
ието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно.
Но после, човек е пак така изцяло в една познавателна опитност, която вече не е свързана с тялото, която може да се обърне свободно към тялото, за да бъде отново в сетивния свят чак до смъртта, но който знае сега напълно какво значи да бъдеш действително, да бъдеш в своя дух и своята душа действително, вън от тялото си. Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре. Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие. Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно.
Човек знае какво ще бъде след това. Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта. Човек има опитност с безсмъртието. Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието. Е, добре, опитах се да ви опиша как човек се издига чрез имагинация към инспирацията и към интуицията и как човек опознава чрез това, най-напред самия себе си в пълната реалност на човешкото същество.
към текста >>
Човек има опитност с
безсмърт
ието.
Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие. Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят. Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно. Човек знае какво ще бъде след това. Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта.
Човек има опитност с безсмъртието.
Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието. Е, добре, опитах се да ви опиша как човек се издига чрез имагинация към инспирацията и към интуицията и как човек опознава чрез това, най-напред самия себе си в пълната реалност на човешкото същество. Той се научава да се опознава в своето тяло, именно толкова дълго, колкото е в своето тяло. Трябва да се освободи от тялото в своето духовно-душевно същество, само тогава човек освобождава цялото човешко същество. Защото с това, което човек знае чрез тялото си, чрез сетивата си, чрез това, което се прибавя към опитността на сетивата под формата на мисъл и чрез това, което е, все пак, свързано с тялото, всъщност, с нервносетивната система за обикновената мисъл, човек познава само една част от човешкото същество.
към текста >>
". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на
безсмърт
ие=тяло; същността на нераждаемостта=
безсмърт
ен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент.
Опознава пълната цялостност на човека само когато има желанието да се издигне към познанието, което идва именно от науката за посвещението. Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света. И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение. Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот. Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си!
". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент.
Защото истинският, истинният човек е съставен от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата, само духът може да опознае духа. Ето защо, трябва да се опитвате, вие самите да намерите духа активни в себе си, за да може духът да бъде също опознат в света.
към текста >>
39.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за
безсмърт
ие.
И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма. Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание.
Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие.
И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur. Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото. В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира. Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта.
към текста >>
40.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И затова искат да направят самата Земя
безсмърт
на, така че тя да не се разпръсне на прах в мировото пространство.
И там чака Ариман, там ариманичните власти чакат в някоя инкарнация хората да пропаднат чрез карма, причинена от инстинктите, нагоните и страстите, да пропаднат, да им хареса едно такова същество така, че в някой земен живот да си кажат: «Не искам да се завърна отново в духовния свят, искам, след като съм напуснал физическото си тяло, от което човек отново се издига в един надсетивен живот, да се въплътя в такова подсетивно същество. Така ще остана съединен със Земята. Няма повече да умирам, ще остана свързан със Земята. Аз избирам да бъда едно подсетивно същество.» И действително, колкото и парадоксално да звучи - човек трябва да се учудва, понеже ариманичните същества са извънредно умни, те винаги са на мнение, това може съвсем правилно да се констатира, че ще са в състояние да примамят толкова много хора по този начин в своя род, че Земята някога да се насели само от такива ариманични подчовешки същества.
И затова искат да направят самата Земя безсмъртна, така че тя да не се разпръсне на прах в мировото пространство.
Така в нашето земно обкръжение действително имаме две армии, армията във въздуха, която иска да направи човека морален, но да го издигне нагоре от Земята, и ариманичните същества непосредствено под земната повърхност, които искат да смъкнат човека надолу, да го задържат винаги свързан със Земята. Тези два вида същества са в минералното, растителното, животинското царство и в обикновеното физическо човешко царство. Доколкото човекът не живее прекалено в нагони, страсти и жадувания, там те трябва заедно да се понасят. Относно минералното царство, бих казал, че тази божествена същност, която например в християнската религия е наречена Бог Отец, в прадревни времена е установила мира по отношение на минералите, растенията, животните и външно животинско-физическия човек. В минералите, растенията, животните и в онази животинска природа на човека, която не се издига нагоре в душевността, където човекът не може да се зарази чрез своите нагони, страсти и желания, в прастарите времена е установен мир чрез Бог Отец.
към текста >>
41.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Аз мога да искам да дам на детето нещо картинно относно
безсмърт
ието на човешката душевна същност; да му го дам образно, а не научно.
Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила. И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време. Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във времето между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава? » Саморазбиращото се авторитетно отношение води до невидимото в отношенията между възпитателя и детето! Искам да го онагледя с един пример.
Аз мога да искам да дам на детето нещо картинно относно безсмъртието на човешката душевна същност; да му го дам образно, а не научно.
Научното всъщност не съществува за детето до половата зрялост. Трябва да вплета едно в друго природа и дух и ще кажа на детето нещо, което ще оформя като художествена картина: «Виж пашкула на пеперудата. Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина.
към текста >>
42.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Да речем, аз искам през деветата, десетата година да му създам представа за
безсмърт
ието на човешката душа.
Този пример особено го предпочитам. Да допуснем, че искаме да импулсираме детето морално-религиозно. Това е добре да стане по правилния начин в деветата, десетата година. Около деветата, десетата година е правилно да го направим. При възпитанието, което имам предвид, можем да узнаем от развитието на детето какво да му поднасяме всяка година, всеки месец.
Да речем, аз искам през деветата, десетата година да му създам представа за безсмъртието на човешката душа.
Мога интелектуално да говоря на детето, но то не само няма да получи впечатление, а дори душевно ще посърне, защото, ако му проповядвам само интелектуално относно морално-религиозното, в него няма да навлезе нищо душевно! Душевното почива на невидимите неща, които трябва да действат между учителя и детето. Аз мога да предам на детето картинно, чрез символи, художествено като картина, какво следва да изживее то относно безсмъртието на душата. Мога да му кажа: «Погледни пашкула на пеперудата, пеперудата пробива този пашкул, полита навън в слънчевата светлина. Така става и с човешката душа.
към текста >>
Аз мога да предам на детето картинно, чрез символи, художествено като картина, какво следва да изживее то относно
безсмърт
ието на душата.
Около деветата, десетата година е правилно да го направим. При възпитанието, което имам предвид, можем да узнаем от развитието на детето какво да му поднасяме всяка година, всеки месец. Да речем, аз искам през деветата, десетата година да му създам представа за безсмъртието на човешката душа. Мога интелектуално да говоря на детето, но то не само няма да получи впечатление, а дори душевно ще посърне, защото, ако му проповядвам само интелектуално относно морално-религиозното, в него няма да навлезе нищо душевно! Душевното почива на невидимите неща, които трябва да действат между учителя и детето.
Аз мога да предам на детето картинно, чрез символи, художествено като картина, какво следва да изживее то относно безсмъртието на душата.
Мога да му кажа: «Погледни пашкула на пеперудата, пеперудата пробива този пашкул, полита навън в слънчевата светлина. Така става и с човешката душа. Тя се намира в човешкия организъм, както пеперудата в пашкула. Когато човекът пристъпи през портата на смъртта, душата напуска организма и се движи в духовния свят. Само че можем да поднесем това на детето по два начина.
към текста >>
Можем като учители да се чувстваме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за
безсмърт
ието на душата.
Мога да му кажа: «Погледни пашкула на пеперудата, пеперудата пробива този пашкул, полита навън в слънчевата светлина. Така става и с човешката душа. Тя се намира в човешкия организъм, както пеперудата в пашкула. Когато човекът пристъпи през портата на смъртта, душата напуска организма и се движи в духовния свят. Само че можем да поднесем това на детето по два начина.
Можем като учители да се чувстваме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата.
За него аз формирам един образ, опитвам се да изградя тази картина.» Да, ако си създам образа само за детето, а себе си чувствам като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето. Но аз бих могъл с моите душевни усещания да се отнеса към детето по друг начин, бих могъл да си кажа: «Самият аз вярвам на този образ. Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата. Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен.
към текста >>
Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за
безсмърт
ието на душата.
Само че можем да поднесем това на детето по два начина. Можем като учители да се чувстваме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата. За него аз формирам един образ, опитвам се да изградя тази картина.» Да, ако си създам образа само за детето, а себе си чувствам като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето. Но аз бих могъл с моите душевни усещания да се отнеса към детето по друг начин, бих могъл да си кажа: «Самият аз вярвам на този образ.
Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата.
Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен. Сам Бог е искал да ми покаже това с измъкващата се от пашкула пеперуда.» Едва когато мога да повярвам в моите образи по този начин, едва тогава се проявява тази своеобразна невидима надсетивна връзка между мен и детето. И изградя ли моето собствено схващане с такова душевно задълбочаване и го представя на детето, тогава този образ остава за цял живот в детето и се развива и по-нататък. Това, което постигаме, ако между смяната на зъбите и половата зрялост преподаваме по образен начин, е, че на детето не се дават готови понятия, към които то да се придържа и които да са възможно точни.
към текста >>
Безсмърт
ието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен.
Можем като учители да се чувстваме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата. За него аз формирам един образ, опитвам се да изградя тази картина.» Да, ако си създам образа само за детето, а себе си чувствам като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето. Но аз бих могъл с моите душевни усещания да се отнеса към детето по друг начин, бих могъл да си кажа: «Самият аз вярвам на този образ. Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата.
Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен.
Сам Бог е искал да ми покаже това с измъкващата се от пашкула пеперуда.» Едва когато мога да повярвам в моите образи по този начин, едва тогава се проявява тази своеобразна невидима надсетивна връзка между мен и детето. И изградя ли моето собствено схващане с такова душевно задълбочаване и го представя на детето, тогава този образ остава за цял живот в детето и се развива и по-нататък. Това, което постигаме, ако между смяната на зъбите и половата зрялост преподаваме по образен начин, е, че на детето не се дават готови понятия, към които то да се придържа и които да са възможно точни. Дадем ли на детето готови понятия, е подобно да стегнем ръцете му с един уред, така че да не може да се развива свободно.
към текста >>
43.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
То дори извършва отделни култове, понеже е станало егоистично и иска да има застраховка за
безсмърт
ието на собствения си аз.
Само че къртицата може да живее и без музеите - те нямат много общо с нея, но човекът е вътрешно свързан с надсетивния свят, той е зависим от него. Човечеството трябва отново да осъзнае това. Някога е имало смътно, потиснато съзнание за тези неща, в които са прониквали лъчите на древните мистерии, но с древните методи. Тези древни мистерии не са били само едностранчиви култови места. Склонност към едностранчиви култови места има всъщност едва по-новото човечество.
То дори извършва отделни култове, понеже е станало егоистично и иска да има застраховка за безсмъртието на собствения си аз.
Тя може да бъде дадена, тя е факт. Но човекът днес е склонен да отделя всичко едно от друго. По времето на Парацелз не е било така, тогава лечителството е било служба към Бог. Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност. Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят.
към текста >>
44.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува
безсмърт
ие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да живее.
Да, тези неща засягат дори физическата организация. И бихме могли да добавим: Ако правилно се вгледаме в духовната, душевната и физическа организация на човека, ние ще се убедим, как на всички тези три равнища, на които той се намира днес – впрочем далечната цел на всичко това е добра, а именно: постигането на неговата свобода – как на всички тези три равнища достъпът на човека към духовния свят е прекъснат, как той вече няма в себе си онези духовни сили, с които би могъл да разполага по-рано. И Вие виждате как поради това трайно омаломощаване на живота му, как поради надмощието на Дракона в него, човекът е лишен от възможността да изживее в себе си победоносната сила на Духа. Има два начина да бъде изживяна антропософията. Разбира се, съществуват и много други междинни степени, но аз искам да посоча двете крайности.
Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува безсмъртие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да живее.
Човекът се успокоява от един такъв светоглед, приема го, както може би приема абстрактните географски понятия и намира, че антропософията дава много по-голяма утеха отколкото географията. Да, това е единият начин: Човекът става от стола си, но фактически остава седнал, той е прочел една статия и изпитва определено задоволство от нея. Или още по-добре: Прочел е не статията, а една лекция. Но има и един друг начин да се оставим под въздействието на антропософията: Когато например се изправяме пред идеята за Михаил и неговата битка с Дракона, но я приемаме така, че стигаме до вътрешно преобразяване, и превръщаме тази идея във важно, решаващо изживяване, тъй че всеки, след като е прочел нещо, да стане от стола си като съвсем нов човек. Естествено, между тези две крайности има всевъзможни други нюанси.
към текста >>
45.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за
безсмърт
ието, своето съзнание за живота преди раждането.
Сега Михаил отново тържествува над Дракона. Ето как антропософските истини, антропософското познание трябва да се влеят като една реална сила в човешкото сърце. И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето живо познание отново ни изправя пред това, което някога беше толкова живо представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона. Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия. И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество.
Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането.
Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят. Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света. Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задоволяваме с твърдението: Човекът има Дух. – Какво означава за нас твърдението: Човекът има Дух? За нас “Духът” се изпълва със значение едва тогава, когато Духът започне да ни говори в конкретните подробности, когато всеки миг Духът конкретно се открива за нас, когато той може да ни дари с утеха, надежда и радост.
към текста >>
46.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2] постави на това място следното: «Пей,
безсмърт
на душо, за освобождението на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
Обхванете това в цялото му значение. Обхванете издигащата се мъгла с бледо-жълтите ариманически фигури, оформяща се в облаци, а в това, което се образува като светлинен поток над облаците - стремящите се надолу луциферически същества, и тогава ще имате картина на ариманическото и луциферическото в природата. И тогава ще разберете, че във времената, когато още са усещали това, което се простира от другата страна на Прага, което действително тъче и живее в светещия облак, което живее и действа в сгъстяващата се мъгла, в тези времена например художниците са се намирали в съвсем друго положение, отколкото в следващите времена. Тогава и онова, което те са познавали като духовно, им е носило цвета така, че този цвят да легне на съответното място на платното. Поетът, съзнавайки, че в него говори божественото, духовното, е можел да изрече[1]: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев», или: «Музо, запей ми за този герой многоопитен, който.... »; така започват поемите на Омир.
Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2] постави на това място следното: «Пей, безсмъртна душо, за освобождението на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
Подобно на изразяването на поета от древността - той е бил в състояние да облече това в думи и с него да започне своите творения, така и художниците от времената на Леонардо и Рафаело са могли да кажат, усещайки по такъв начин: «Рисувай, о, Музо, рисувай, о, божествена сила, води ръката ми, вложи душа в ръката ми така, че да можеш да водиш четката в моята ръка». Действително работата се заключава в това, да се постигне тази свързаност на човека с духовното във всички жизнени ситуации и особено във важните жизнени ситуации. Следователно ще запомним, че от една страна, в наследствеността и в приспособяването приближаваме човешкото до ариманическото и луциферическото, а от друга страна, и в съзерцанието на природата можем да доведем луциферическото и ариманическото до външната природа. Утре ще продължим по-нататък нашите разглеждания, изхождайки от тази гледна точка. [1] Поетът... е можел да изрече: Омир, 9 в.
към текста >>
47.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
И докато тук земното човешко око е приковано в преходното и смъртното, там отвъд в духовния свят след третия ден бавно се пробужда
безсмърт
ната човешка душа.
Сега вие трябва да си припомните, че преди да мине през Портата на смъртта, т.е. докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са сродни с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента. Обаче след смъртта, щом се оттегли от Земята и проникне в световния етер, там човекът продължава да изживява вече самия себе си, а не света. Тогава той вижда как става все по-голям, докато накрая, негов става сякаш целия Космос. И в този необятен Космос, човекът възприема и изживява себе си в продължение на три дена след своята смърт.
И докато тук земното човешко око е приковано в преходното и смъртното, там отвъд в духовния свят след третия ден бавно се пробужда безсмъртната човешка душа.
Неуверено и плахо се появява тя там, три дни след смъртта и подема своя нов живот в духовния свят. Окултният кандидат, т.е. кандидатът за окултно обучение, или кандидатът за Посвещение, изпитваше с цялото си тяло едно стремително вътрешно преобразяване. И най-забележителното впечатление, най-могъщия тласък върху човешкия живот в този решителен миг на древното Посвещение /ние ще по-кажем, че днес този начин е съвсем непригоден/, се изразяваше в това, че се пробуждаха такива душевни сили, които превръщаха ученика на Мистериите в ясновидец. Тези сили даваха на човека непосредствената сигурност: сега аз съм застанал не просто в сетивния свят, сега аз стоя в духовния свят.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Проблемът на
безсмърт
ието и импулсът за странстване като начин за разрешаването му.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. Египетско-халдейската епоха. Гилгамеш и Еабани – двойствеността на човешкото самосъзнание в третия следатлантски период. Начало на преживяване на обособяване на душевно-духовното от физическо-етерното. Гилгамеш осъзнава в кой момент от историческото развитие се намира чрез инспирация от Еабани след смъртта му.
Проблемът на безсмъртието и импулсът за странстване като начин за разрешаването му.
Луната като обиталище на първите велики учители на земното човечество. Съзнанието за единството на човечеството и Космоса в мистериите на Ефес. Прераждането на Гилгамеш и Еабани като последователи на мистериите в Ефес. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. Хибернийските и Ефеските мистерии.
към текста >>
49.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за
безсмърт
ието започнал да играе твърде значителна роля в живота му.
Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега. Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира.
Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му.
Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората. Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната.
към текста >>
Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно
безсмърт
ието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш.
Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем.
Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш.
Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората. Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост.
към текста >>
Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване
безсмърт
ието на душата.
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия.
Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата.
Впоследствие, в средните векове, ако човек е искал да узнае нещо за духовния свят, той е трябвало да се потопи в собственото си вътрешно същество. В най-новите времена биха казали, че е нужен още по вътрешен процес. Но в онази древност, за която говорим, за човека е било факт ясното и точно знание, че Земята не е просто купчина камъни, за която говорят книгите по геология, но че Земята е живо същество, - повече от това, живо същество, надарено с дух и душа; като дребна мушица, която пълзи по човека и може нещо да разбере за човешкото същество, пропълзявайки по носа или челото му или по косата му; както мушицата постига своите познания по такъв начин, правейки пътешествие по човека, така и в онези древни времена чрез странстване и опознаване на Земята с нейната различна конфигурация в различните региони, човек е достигал до проникване в духовния свят. И той е можел да прави това, независимо дали му е бил открит достъп в мистериите или не. Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание.
към текста >>
Затова импулсът за странстване по Земята, за да се придобие чрез това нещо, което би помогнало да се реши проблема с
безсмърт
ието, е имал за Гилгамеш дълбок смисъл.
Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание. /*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух. В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи. Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила. А в този период, с който сега се занимаваме, тя още не е отмряла.
Затова импулсът за странстване по Земята, за да се придобие чрез това нещо, което би помогнало да се реши проблема с безсмъртието, е имал за Гилгамеш дълбок смисъл.
И тъй, той се спуснал да странства. И това го довело до много важен резултат. Той дошъл в област, близка до тази, която сега наричаме Бургенланд; това е районът, за който много се говореше неотдавна и за който много се караха – ще принадлежи ли на Унгария или не. Социалните условия на страната, разбира се, силно са се изменили от тези отдалечени времена. Гилгамеш пристигнал и намерил там мистериен център, - главният жрец на мистериите се нарича в епоса Ксисутрос*./*Или Беросос, гърцизирана форма на шумерското име Зиусудър, - жрец на Бела във Вавилон, който около 280 г. пр.Р.X.
към текста >>
Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на
безсмърт
ието.
Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя. Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града. Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него. Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят.
Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието.
Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието. По такъв начин, пред вас тези две личности, които описах и които съвместно са довели до изразяване на духовната конституция на човека от третата следатлантска културна епоха, приблизително в средната точка на развитие, - тези две личности, които все още живеели по такъв начин, че цялостният им начин на живот сам по себе си е бил ярко доказателство за двойствеността на човешката природа. Единият от тях - Гилгамеш – осъзнавал тази двойственост, макар да бил един от първите преживели слизането на аз-съзнанието, слизането на аза във физическата и етерна природа на човека. Другият, по силата на това, че е преминал през малко инкарнации на Земята, е притежавал ясновидско познание, благодарение на което е знаел, че не съществува такова нещо, като материя, а всичко е духовно, и така нареченото материално е само друга форма на духовното. Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега.
към текста >>
Въпросът за
безсмърт
ието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена.
Този, когото епоса нарича Еабани, е бил близо до мистериите благодарение на своето пребиваване в извънземните области на Космоса; този, когото наричали Гилгамеш, преживял своего рода посвещение в следатлантски мистерии, което породило, обаче, само незрял плод. В резултат и двамата чувствали в съществото си нещо, което ги приближавало до първичните времена на земното човечество. И двамата могли да се запитат: как станахме такива? Каква роля сме играли в еволюцията на Земята? Нали сме станали такива благодарение на еволюцията на Земята; какъв път сме изминали?
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена.
В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята. Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса. Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции.
към текста >>
В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява
безсмърт
ието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
В резултат и двамата чувствали в съществото си нещо, което ги приближавало до първичните времена на земното човечество. И двамата могли да се запитат: как станахме такива? Каква роля сме играли в еволюцията на Земята? Нали сме станали такива благодарение на еволюцията на Земята; какъв път сме изминали? Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена.
В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята. Тайното знание, което се култивирало във всички мистерии на Азия, било преди всичко космическо знание; мистерийната мъдрост и учение разкривали източниците на земната еволюция във връзка с Космоса. Така,че в тези мистерии пред човека се откривал жив образ - такъв, който би могъл да се превърне в него в животворни идеи, - панорамен обзор на това, как се е развивала Земята и как във вренето и кипенето на субстанциите и силите на Земята, през всички слънчеви, лунни и земни периоди на еволюцията, човек се е развивал заедно с всички тези субстанции. Всичко това в най-жив образ се е поднасяло на човека.
към текста >>
50.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Нероденост,
безсмърт
ие.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година Участие на съществата от духовната Вселена в човешката карма. Поглед върху връзките на човека със същността на Земята. Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения.
Нероденост, безсмъртие.
Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм. Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година Намесата на порядъка на йерархиите и отражения на духовните същества в планетната система.
към текста >>
51.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
стрелката/ ние имаме думата «
безсмърт
ие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици.
Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството. Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот. Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис.
стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици.
Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/. Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване. Така ние можем да кажем, че това ясно съзнание, което действаше в хората до първите християнски столетия знаеше, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съзнание все повече намаля и хората все повече започнаха да се ограничават в това да казват: - Аз съществувам; това, което е било преди това, не ме интересува, другото е за мен сигурно. Това, което е предхождало земния живот не ме интересува; мен ме интересува това, което идва след смъртта.
към текста >>
Обаче вечността обхваща именно
безсмърт
ието и неродеността /предрождението/.
Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме.
Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.
Ние сме дошли в света като същества, при които раждането означава само едно преобразуване, също както излизаме от земния свят чрез това, че минаваме през смъртта, която не означава един край, а само едно преобразуване. Така ние можем да кажем, че това ясно съзнание, което действаше в хората до първите християнски столетия знаеше, че човекът е слязъл от духовния свят във физическото съществуване, това съзнание все повече намаля и хората все повече започнаха да се ограничават в това да казват: - Аз съществувам; това, което е било преди това, не ме интересува, другото е за мен сигурно. Това, което е предхождало земния живот не ме интересува; мен ме интересува това, което идва след смъртта. - Такова съзнание се възцарява все повече и повече. А това развитие се извърши в първите християнски столетия.
към текста >>
52.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Личното
безсмърт
ие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството.
Истинност на материализма само за физическия живот Потресаващото в кармата на хората, които не се издигат до духовното. Силата на Михаил създава физиономията и човешката форма. Настоящото в полето на материализма ще бъде доказано, че духът е творящ, така че тези хора ще трябва да го виждат. Стремеж на Ариман да действа в душите чрез временно проникване в човешките тела ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството.
Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности. След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигентност между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция. Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история. С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата. Забележки Към това издание
към текста >>
53.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля», мисълта за
безсмърт
ието би станала все по-неясна и по-неясна.
Човекът гледа назад към своето бавно увеличаващо се етерно тяло, той вижда, как неговите мисли се разпростират в Космоса. Това е съвсем същото, само че бих искал да кажа, представяно от една субективна гледна точка. Следователно вярно е това, което хората са чувствали и изживявали тогава. Те са чувствали кръговрата на живота по-дълбоко, отколкото той може да бъде почувстван днес. Но въпреки това, ако под тази форма, която по онова време им е била присъща, техните възгледи бяха станали господстващи в Европа, то тогава в хората от европейската цивилизация би се развило само едно слабо чувство за аза.
Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля», мисълта за безсмъртието би станала все по-неясна и по-неясна.
Хората все повече и повече биха насочвали поглед върху общо взето останалото от живелия тук на Земята човек, което витае наоколо в сферата под Луната. Хората биха чувствали духовността на Земята като тяхна разширена атмосфера, те биха се чувствали единни със Земята, но не като отделни от Земята, индивидуални хора; защото хората, които охарактеризирах, чрез това «нещо мисли в мен» всъщност се чувстваха вътрешно свързани със Земята. Те не се чувстваха в същата степен като индивидуалности, както бяха започнали да се чувстват хората в останалата част на Европа, макар и по един неясен начин. Обаче ние трябва да вземем под внимание наистина и следното: Само това духовно течение, за което говорих, знаеше, че когато човек умира, приетите от него мисли по време на земния живот се вълнуват и тъкат в космическия етер, който заобикаля Земята. И срещу този мироглед се водеше остра борба от онези личности, които произлязоха именно от ордена на доминиканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуалност и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуалност, а не към това, което се разтваря в общия космически етер.
към текста >>
В определена общност, да речем в общността на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално
безсмърт
ие.
Днес човек може да мисли най-голямата нелепост и да остане напълно спокоен, защото за човечеството, което вече се е развивало така продължително в Съзнателната душа, не настъпва никакво безпокойство от рода на горепосоченото, което би накарало някои хора да почувстват, какво става с човешките мисли, когато след смъртта те се разлеят в етерното обкръжение на Земята. Днес такива неща, които още можеха да бъдат изживени в 13-то, 14-то столетие, са напълно непознати. Тогава по-млади свещеници са отивали при по-възрастните и са изразявали вътрешните си терзания, които са изпитвали в борбата за постоянството на своето вероизповедание, като са казвали: - Измъчват ме призраците на умрелите. Защото под призраци на умрелите се е разбирало именно това, което аз сега охарактеризирах. Тогава хората все още можеха да се враснат в онова, което са изучавали.
В определена общност, да речем в общността на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие.
Те са учели, че когато по отношение на мисленето се приема съществуването на една всеобща земна душа, това е един погрешен, еретически възглед и са били обучавани да се борят срещу такъв възглед. Но в определени моменти, когато са се съветвали сами със себе си, те са чувствали обективното въздействие на мислите, останали от умрелите[3] и тогава са си казвали: - Дали е напълно правилно да върша това, което върша? Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан.
към текста >>
Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени мисли да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното
безсмърт
ие, да полемизират с Аверое[4] или с други мислители от онова първо течение, което днес охарактеризирах.
Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично. И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност? Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това. Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята личност. Тогава те вече поемат друг ход; те се разпростират, когато той умре.
Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени мисли да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното безсмъртие, да полемизират с Аверое[4] или с други мислители от онова първо течение, което днес охарактеризирах.
Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество. Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата. В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най-важните писатели-схоластици. Те полемизираха срещу него, срещу онова, което беше останало като учение.
към текста >>
54.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично
безсмърт
ие.
В Испания мавърските учени и преди всичко една такава личност като Аверое учеха, че интелигентността царува навсякъде, че целият свят, Космосът е изпълнен от всецаруващата интелигентност. Хората долу на Земята имат различни качества, но те нямат собствена лична интелигентност. Винаги, когато един човек действа на Земята, една капка от интелигентността, един лъч на интелигентността, идваща от всемирната интелигентност, се потопява в известна степен, в главата, в тялото на човека, изпълва го, така че когато един човек ходи по Земята, той има в себе си нещо като един вид част от общата космическа интелигентност. Когато после човекът умира, Табела 9 когато мине през вратата на смъртта, тогава това, което той е имал като интелигентност, се връща обратно в общата интелигентност, протича обратно.
Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие.
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека.
към текста >>
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично
безсмърт
ие.
Хората долу на Земята имат различни качества, но те нямат собствена лична интелигентност. Винаги, когато един човек действа на Земята, една капка от интелигентността, един лъч на интелигентността, идваща от всемирната интелигентност, се потопява в известна степен, в главата, в тялото на човека, изпълва го, така че когато един човек ходи по Земята, той има в себе си нещо като един вид част от общата космическа интелигентност. Когато после човекът умира, Табела 9 когато мине през вратата на смъртта, тогава това, което той е имал като интелигентност, се връща обратно в общата интелигентност, протича обратно. Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие.
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие.
Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес.
към текста >>
Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично
безсмърт
ие.
когато мине през вратата на смъртта, тогава това, което той е имал като интелигентност, се връща обратно в общата интелигентност, протича обратно. Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие. Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество.
Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие.
Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност.
към текста >>
Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното
безсмърт
ие на човека.
Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие. Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие.
Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека.
В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
към текста >>
В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично
безсмърт
ен и това, което Аверое учи, е ерес.
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека.
В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес.
Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те?
към текста >>
Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното
безсмърт
ие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик.
Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин.
Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик.
Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората.
към текста >>
Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал
безсмърт
ен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това
безсмърт
ие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това
безсмърт
ие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност.
Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето.
към текста >>
Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху
безсмърт
ието, какво биха ни отговорили те?
В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те?
Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически.
към текста >>
Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното
безсмърт
ие.
Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически.
Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие.
Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците. И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа. Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно.
към текста >>
Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично
безсмърт
ие и това лично
безсмърт
ие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците.
- Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически. Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие.
Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците.
И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа. Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно. Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния живот да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен живот, което е бил един самостоятелен земен живот.
към текста >>
Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха
безсмърт
ие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
Така би се отговорило космологически. Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие. Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците. И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения.
Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
Бихме могли да опишем това и напълно образно, имагинативно. Когато днес умира един човек, който действително е имал възможността през време на земния живот да проникне своята душа с интелигентност, с истинска интелигентност, тогава той минава през вратата на смъртта и поглежда назад към своя земен живот, което е бил един самостоятелен земен живот. В предишните столетия, след като е минавал през вратата на смъртта, човекът е поглеждал обратно към своя земен живот, виждал е, как етерното тяло се разтваря в Космоса, как след това той минава през душевната област, как изживява земните събития на своя живот в обратен ред. Тогава той е можел да си каже: - Така чрез Слънцето Михаил управлява онова, което беше мое. - Тази е именно голямата разлика.
към текста >>
55.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам
безсмърт
ното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството!
Понятието гений и понятието герой. ... Да направи от Исус един герой! И що за недоразумение е думата ! Нашето понятие, нашето културно понятие в света в който живее Исус няма никакъв смисъл. Казано със строгоста на психолога, тук по-скоро би била на място една съвсем друга дума, думата - Идиот.» (откъс 29).
«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството!
Защо не по-добре след последния му! Още днес? Преобръщане на всички ценности! » (откъс 62). «Ecce homo» и «Волята за власт», Лайпциг 1911 (том XV der GOA).
към текста >>
56.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
- На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем
безсмърт
ни, за да го повдигнем!
Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята. Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци. Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната. Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други. Тази знаменита сентенция на Изида гласи: - Аз съм тази, която беше, която е и която ще бъде, никой смъртен не е повдигнал досега булото ми.
- На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем!
- Другите само са приели сентенцията. Когато действително открием безсмъртното в нас, духовно-божественото, тогава ние можем да пристъпим към една такава тайна без да я профанираме. Към такава тайна не бива да пристъпваме с едно незначително доверие към собствената божественост на нашето същество. Тук в едри черти е скицирана нагласата, която все повече и повече би трябвало да се разпространи под влиянието на такива съзерцания, каквито бяха предишното и това, които след това би трябвало да подействат върху делата и живота на онези, които внасят тяхната карма в Антропософското общество по начина, който беше описан. [1] Григорий VII (Хилдебранд), папа 1073-1085.
към текста >>
Когато действително открием
безсмърт
ното в нас, духовно-божественото, тогава ние можем да пристъпим към една такава тайна без да я профанираме.
Ние можем да кажем: - Който чете съчиненията на Соловьов и вижда на задния фон религиозната монахиня с нейните чудесни видения, с нейната безкрайна отдаденост на същността на Христос, който вижда тази личност да излиза с най-горчивото чувство от събора, на който от нея бяха изнесени такива велики и важни неща, който открива като фон в душата и в сърцето на тази индивидуалност, така да се каже, два пъти християнството - в неговата рационалистична форма, но в инспирирана рационалистична форма, и след това в неговата визионерна форма - за него действително не се профанира нищо чрез снемането на булото от тайната. Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други. Тази знаменита сентенция на Изида гласи: - Аз съм тази, която беше, която е и която ще бъде, никой смъртен не е повдигнал досега булото ми. - На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем! - Другите само са приели сентенцията.
Когато действително открием безсмъртното в нас, духовно-божественото, тогава ние можем да пристъпим към една такава тайна без да я профанираме.
Към такава тайна не бива да пристъпваме с едно незначително доверие към собствената божественост на нашето същество. Тук в едри черти е скицирана нагласата, която все повече и повече би трябвало да се разпространи под влиянието на такива съзерцания, каквито бяха предишното и това, които след това би трябвало да подействат върху делата и живота на онези, които внасят тяхната карма в Антропософското общество по начина, който беше описан. [1] Григорий VII (Хилдебранд), папа 1073-1085. [2] Владимир Соловьов, 1853-1900. [3] Владимир Соловьов, «дванадесет лекции за богочовешкото», Щутгарт 1921.
към текста >>
57.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние имаме думата «
безсмърт
ие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва след смъртта.
Когато ние потърсим входната порта на антропософията чрез едно задушевно насочване на душата към смъртта и си изясним, че мисленето е един труп в сравнение с предземното мислене, тогава погледът ни към човека се разпростира извън земния живот и едва чрез това ние се подготвяме да възприемем антропософското учение, антропософската мъдрост. Само защото не се разглежда по правилен начин това, което още е в земния живот дори и като труп - а земният живот е мястото за това, - само затова така трудно се намира естественият път към антропософията. Днес мисленето се надценява, но то всъщност не се познава; то се познава само в неговото проявление като душевен труп. Когато мислите се насочват така, както се опитах да ви представя, тогава човек категорично бива насочен към двете страни на вечния живот на човешката душа. Всъщност, изхождайки от човешките надежди, в модерните езици ние имаме само една дума за половината вечност, която сега започва и никога не свършва.
Ние имаме думата «безсмъртие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва след смъртта.
Но имаше времена в човешкото развитие, когато и още нещо друго интересуваше човека. Днес повече егоистично мислещият човек си казва: - Това, което идва след смъртта ме интересува, понеже искам да знам, дали ще живея и след смъртта; това, което е било преди раждането или преди зачатието, не ме интересува. - Защото той, човекът е вече тук, затова не мисли така за предземния живот както за живота след смъртта. Но към вечността на човешката душа принадлежат и двете страни - безсмъртието и неродеността. Древните мистерийни езици на хората, които според епохата все още виждаха свръхсетивния свят, имаха съответната дума за неродеността.
към текста >>
Но към вечността на човешката душа принадлежат и двете страни -
безсмърт
ието и неродеността.
Всъщност, изхождайки от човешките надежди, в модерните езици ние имаме само една дума за половината вечност, която сега започва и никога не свършва. Ние имаме думата «безсмъртие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва след смъртта. Но имаше времена в човешкото развитие, когато и още нещо друго интересуваше човека. Днес повече егоистично мислещият човек си казва: - Това, което идва след смъртта ме интересува, понеже искам да знам, дали ще живея и след смъртта; това, което е било преди раждането или преди зачатието, не ме интересува. - Защото той, човекът е вече тук, затова не мисли така за предземния живот както за живота след смъртта.
Но към вечността на човешката душа принадлежат и двете страни - безсмъртието и неродеността.
Древните мистерийни езици на хората, които според епохата все още виждаха свръхсетивния свят, имаха съответната дума за неродеността. Ние отново трябва да си изнамерим една такава дума чрез това, че насочим мислите си в тази посока. Чрез това обаче ще бъдем доведени също и до съвсем по-различна закономерност от природната закономерност, която се проявява в човека; ние ще бъдем доведени до човешката съдба. Тази човешка съдба най-напред така застава пред душата, като че ли тя случайно ни засяга, като че ли случайно се проявява. Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща.
към текста >>
58.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното
безсмърт
ие на човека в християнския смисъл това лично
безсмърт
ие, което учителите от Шартр не застъпват така строго.
Обаче междувременно настъпи нещо много важно. Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм.
И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго.
Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците. Тук станаха някои важни неща. Когато един от учителите схоластици беше слязъл от духовния свят на Земята, за да разпространява след това аристотелството в християнския смисъл, не беше още възможно така искаше Кармата да бъде съединено с душата в пълния смисъл онова, което беше по-дълбокото съдържание на принципа на Граала. Поради тази причина тълкуването на Граала от Волфрам фон Ешенбах можа да бъде произведено относително по-късно.
към текста >>
Те говореха за личното
безсмърт
ие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм. И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото.
Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
Тук станаха някои важни неща. Когато един от учителите схоластици беше слязъл от духовния свят на Земята, за да разпространява след това аристотелството в християнския смисъл, не беше още възможно така искаше Кармата да бъде съединено с душата в пълния смисъл онова, което беше по-дълбокото съдържание на принципа на Граала. Поради тази причина тълкуването на Граала от Волфрам фон Ешенбах можа да бъде произведено относително по-късно. Тогава един друг, който слезе по-късно, донесе съответното и в доминиканския орден един по-стар и един по-млад доминиканец преговаряха върху пълната връзка между аристотелството и онова, което беше повече едно природосъобразно Християнство, каквото то живееше в кръга на Артус. След това и индивидуалностите, които бяха на Земята като доминикански учители, минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят.
към текста >>
59.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за
безсмърт
ието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно.
Не е малък броят на учениците, които може изцяло да са заобиколени от висши опитности, без да забележат това, защото поради бедността на техните представи те имат съвсем различни очаквания, отколкото са истинските опитности. Много хора нямат склонност към леност и нехайство във външния живот, обаче в живота на представите си никак не са разположени да се обогатяват и да си изграждат нови понятия. Трето правило: Аз постигам познание само за тези неща, към чието ДА и НЕ не изпитвам нито симпатия, нито антипатия. (Аз имам познание само за тези неща, към които нямам нито положително, нито отрицателно отношение.)
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно.
Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. - Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината. Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си. Четвърто правило:
към текста >>
60.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето
безсмърт
ие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека.
Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
Когато те са постигнати така, тогава могат да бъдат предадени на общото човешко съзнание. Хората днес се съпротивляват срещу такива истини по простата причина, че усещат, че нещата не са такива, както на тях им се иска да бъдат. Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг. Самата тази мисъл прави някои хора неспокойни в душата. А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка.
към текста >>
61.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на
безсмърт
ието.
Това е преекзистентният, предрожденият живот на нашата душа и нашия Дух. Преди това ние виждахме в етера назад до нашето раждане. Сега виждаме в духовно-душевния свят отвъд раждането, отвъд зачатието и достигаме до това да възприемаме какви сме били, преди да сме слезли от духовните светове и преди да сме приели физическо тяло по линия на наследствеността. За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега. И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното.
От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието.
То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото? Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини. Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук.
към текста >>
След малко ще видим, че можем да говорим и за
безсмърт
ието; но за
безсмърт
ието най-вече се говори по егоистични причини.
За инициационното познание тези неща не са философски истини, които човек измисля, те са опитности, ала опитности, които човек първо трябва да придобива, като се подготви за тях така, както посочих сега. И така първото нещо, което ни се явява, когато навлезем в духовния свят, е истината за преекзистенцията, за предсъществуването на човешката душа, съответно на човешкия Дух, и сега ние се учим да гледаме, непосредствено да съзерцаваме вечното. От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието. То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото? Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта.
След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини.
Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук. Миналото, което е било преди това, има само познавателна стойност. Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието. В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато.
към текста >>
Би трябвало да говорим не само за
безсмърт
ност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от
безсмърт
ност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди
безсмърт
ността.
Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук. Миналото, което е било преди това, има само познавателна стойност. Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието. В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато.
Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността.
Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духов-но-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора. Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята. Сега като конкретен пример бих желал да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума. - В обикновения живот ние сме свикнали да мислим съоб-разно протичането на събитията в света. Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват.
към текста >>
И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за
безсмърт
ието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване.
Тогава човек се намира изцяло в едно познавателно изживяване, което вече не е свързано с тялото, което свободно може да се завръща в тялото, за да пребивава отново в сетивния свят до смъртта, и което сега добре знае, какво значи да бъдеш реален, действително да бъдеш духовно-душевно вън от тялото. Ако е разбрал това, човек има познавателна картина на това, което се случва, когато при смъртта се изоставя физическото тяло; тогава той знае, какво означава да се премине през портата на смъртта. Действителният процес, който става с човека, а именно че когато напусне тялото си, духовно-душевното преминава в един духовно-душевен свят, този факт човек изживява познавателно, когато се е издигнал до интуитивното познание, тоест когато знае какво означава да живее в света без тяло, което да му служи за опора. С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят.
И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване.
Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието. Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието. Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност.
към текста >>
Човек изживява
безсмърт
ието.
С това познание, когато го е превърнал в понятие, човек се завръща обратно в тялото. И същественото е, че той се научава да живее и без тялото, и с това добива познание, какво е положението, когато вече няма нужда от тялото, когато го напусне при смъртта и премине в един духовно-душевен свят. И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване. Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането.
Човек изживява безсмъртието.
Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието. Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност. Човек се учи да познава себе си в тялото, докато се намира в тялото. Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек. Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека.
към текста >>
» Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на
безсмърт
ието = тялото, същността на неродеността =
безсмърт
ният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата.
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите. И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание. И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят. Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си!
» Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата.
Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа. Затова човек трябва да направи опит сам да намери Духа, който действа в него, за да може да опознае също Духа, който действа в света.
към текста >>
62.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Учение за
безсмърт
ието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват.
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите.
Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват.
Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта. Човечеството постепенно изгуби тази способност за живеене във връзка с духовния свят. Разбира се, винаги имаше личности, които използваха всяка все още останала възможност да развият ясновидство. Но въпреки това ставаше все по и по-трудно.
към текста >>
63.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за
безсмърт
ие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души.
Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера. Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера. Когато ясновидството във всичките му различни форми се развива в наивни, лековерни, суеверни хора, често се случва тяхната свободна воля да бъде пожертвана.
Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души.
Можете да си представите от това колко дълбока бе загрижеността на онези, направили компромис със съгласието си чрез медиумизма всички видове истини за духовния свят да бъдат дадени на обществеността, когато откриха, че медуимите вярват в това, че им говорят мъртвите. Но окултистите знаеха, че случващото се между медиумите и живите хора е това, че потокът на свободната воля се влива в Осмата Сфера. Вместо да бъде създадена връзка с Вечността, медиумите свиделствуваха точно за онова, което непрекъснато изчезваше в Осмата Сфера. От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман!
към текста >>
64.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно
безсмърт
ен.
Човешкото същество умира, отива или в рая, или в ада и ние не се занимаваме повече с него. Според определени религиозни представители това е достатъчно; преминаващото в следващото прераждане не е важно. Целта е да се прикрие фактът, че духът в човека преминава в духовния свят и живее там до следващото превъплъщение. Може да се каже, че представителите на определени религиозни общности се стремят да не позволят на човека да разбере за жълтото (диаграмата) в своята същност, да му попречат да узнае каквото и да било за него. Тук те всъщност отново се подчиняват на определен и добре обоснован инстинкт, но който показва дори още по-ясно от инстинкта подбуждащ учените, че в нашето време наистина е загубил своята стойност.
Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
В своите действия и насока на мислене тези пастири на душите инстинктивно предпазват човека от влизане в контакт с определени същества. Човекът никога няма да проникне в света на своето истинско и най-вътрешно същество, ако не се запознае с определени същества – точно както по описания начин той се докосва до различни същества, когато желае и е наистина способен да премахне воала на природата. Но съществата, с които той се свързва в този различен свят, са от Луциферически порядък. Ако като резултат от определено учение, предадено му без нужната предпазливост, някой влезе в контакт с определени разрушителни същества зад воала на природата, той ще стане такъв да не цени нищо в света и скоро ще бъде явно, че унищожаването му е наистина приятно което не е нужно да бъде непременно унищожаване на външни същества. Много хора, на които това се е случило са показвали, че им е приятно да измъчват и подтискат другите души.
към текста >>
Ако духовният водач на човека му дава утехата за
безсмърт
ие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля.
Те също имат определени висши способности, по-слабо свързани с нашето мислене, отколкото с нашите чувства, и особено с нашата воля. Тук навлизаме в сфера на същества, свързани най-вече с нашата воля, но колкото и да е странно с най-благородните страни на нашата воля. Така ако влезем в този свят без да знаем нищо от онова, което знае Посветеният, а именно, че зад природния свят и също зад света на душата има духовен свят, когато изпълним нашата воля с идеали, когато развием възвишена, одухотворена воля, това ще прилича сякаш сме се съюзили точно с низшите качества на тези същества, в чиято сфера сме навлезли. Има загадъчна връзка на привличане между най-благородните черти на нашата воля и низшите пориви и желания на тези същества. А сега помислете за следното.
Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля.
Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер. И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола. Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала. Най-възвишените идеали добиват чувствен характер. Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария.
към текста >>
65.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и
безсмърт
ие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
На 23 август 1794 година той обясни на Гьоте същността, която лежи на основата на неговия дух, със следните думи: "Вие вземате заедно цялата природа, за да получите светлина върху отделните неща; вие търсете в цялостността на нейните форми на проявите обяснителната основа за индивида. От простата организация се издигате стъпка по стъпка до повече сложната, за да изградите накрая най-сложната от всички, да го изградите генетично от материалите на цялата сграда на природата. Чрез това, че го пресъздавате един вид от природата, вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника". В това пресъздаване се крие ключът за разбиране светогледа на Гьоте. Ако искаме да се издигнем до първообразите на нещата, до това, което не се променя във вечните промени, тогава трябва да разгледаме не това, което е завършено, защото то не отговаря вече напълно на идеята, която се изразява в него, а трябва да се върнем към това, което става, което се развива, трябва да подслушваме природата в нейното творчество.
Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
Аз проникнах първо несъзнателно и от вътрешен подтик неуморно до първообразното, до типичното". Следователно Гьотевите първо образи не са празни схеми, а са тласкащи, работещи зад явленията сили. Това е "по-висшата природа" в природата, която Гьоте иска да завладее. От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата. Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност.
към текста >>
Безсмърт
но се стреми, тъй както смътно той стремил се.
Защото туй, което да постигне може добрият човек, Не се постига в тясното пространство на живота. Затуй живее той все още след смъртта И действен е като че е още жив; Доброто дело, словото красиво,
Безсмъртно се стреми, тъй както смътно той стремил се.
Така и ти /художникът/ живеещ в неизмеримо време; На безсмъртността се наслаждавай". Това Гьотево стихотворение изразява много сполучливо неговите мисли върху тази, бих могъл да кажа, космическа мисия на художника. Кой като Гьоте е схванал изкуството в такава дълбочина, кой му е придал едно такова достойнство! Когато казва: "висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висшите произведения на природата от хората според истинските природни закони.
към текста >>
На
безсмърт
ността се наслаждавай".
Затуй живее той все още след смъртта И действен е като че е още жив; Доброто дело, словото красиво, Безсмъртно се стреми, тъй както смътно той стремил се. Така и ти /художникът/ живеещ в неизмеримо време;
На безсмъртността се наслаждавай".
Това Гьотево стихотворение изразява много сполучливо неговите мисли върху тази, бих могъл да кажа, космическа мисия на художника. Кой като Гьоте е схванал изкуството в такава дълбочина, кой му е придал едно такова достойнство! Когато казва: "висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висшите произведения на природата от хората според истинските природни закони. При тях всичко произволно, въобразено отпада: тук имаме необходимостта, тук е Бог". Това говори предостатъчно за цялата дълбочина на неговите възгледи.
към текста >>
66.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото
безсмърт
ие и за човешкото съществуване преди раждането.
Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот. И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване. Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането.
А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот. Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта. А сега да разгледаме евритмията. Ние поставяме в движение самото човешко тяло. Какво поставяме ние в движение?
към текста >>
Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде прозрян по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването преди раждането и за съществуването след смъртта, за предрождението и за
безсмърт
ието.
Духовната Наука иска да представи непосредствено също свръхсетивното, следователно тя трябва да създаде също от себе си едно такова изкуство. И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят. Душата на човека, свръхсетивната душа е тази, която в Евритмията преминава в движение. Живата проява на свръхсетивното е тази, която излиза наяве в евритмичните движения. Всичко, което Духовната Наука донася, е във вътрешна хармония едно с друго.
Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде прозрян по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването преди раждането и за съществуването след смъртта, за предрождението и за безсмъртието.
А от друга страна в човешката воля бива вложено това, което е свръхсетивен елемент в човека. Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски. Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове.
към текста >>
Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с
безсмърт
ната ядка в нас, която носим през смъртта.
Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта.
Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас. Това е внасянето на свръхсетивното в обикновеното съзнание, което трябва да бъде отново разширено, ако човечеството не трябва да потъне по-нататък в онова, в което е навлязло чрез това, че съзнанието се е свило до такава степен и живее всъщност още само в това, което протича между раждането и смъртта и най-много оставя да му се проповядва за това, което съществува в свръхсетивния свят Вие виждате, че навсякъде стигаме до Духовната Наука, когато говорим за най-важните културни нужди на настоящото време.
към текста >>
67.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Но затова пък в своята Месиада той каза: „Пей, ти моя
безсмърт
на душа, за спасението на грешния човек.“ Още в самото начало той искаше да се опре на една по-висша сила.
„Пей, о музо“ а това значи: о, Богиньо, за мъжа, за дългостранстващия Одисей“, така започва Одисеята. И това не е някаква фраза, а дълбоката вътрешна изповед на истинския епик, който разрешава на Богинята да говори вместо него; той не иска да говори от свое име, защото е приел в себе си фантазията, първородната рожба на космическите растежни сили, приел е в себе си една божествена сила, така че сега говори не той, а тя в него. Но ето че много по-късно, в една епоха на все по-засилващ се материализъм, Клопщок верен на своя истински художествен усет не се осмели да призове Боговете и да каже „Пей, о музо! “, понеже хората бяха изгубили връзката си с духовния свят. Да, в 18 век Клопщок не се осмели да изрече тези думи.
Но затова пък в своята Месиада той каза: „Пей, ти моя безсмъртна душа, за спасението на грешния човек.“ Още в самото начало той искаше да се опре на една по-висша сила.
Ето как изглежда донякъде стеснителната изповед за нещо, което древните смятаха за напълно естествено:Пей, музо, за гнева на Ахила Пелеев! Античните драматурзи ясно усещаха, как долните Богове се надигат към тях от Земните недра и как те се превръщат в инструмент на духовния свят. А майсторите на епоса усещаха как музите или Богините се спускат към тях, за да изкажат преценките си за човешките действия. Ето защо древните гърци категорично избягваха да излизат на сцената като участници в едно драматургично произведение, което би третира ло индивидуалната човешка проблематика. Древните гърци, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика.
към текста >>
68.
ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Отгоре, спускайки се от духовния всемир, се носи акордьорът на този инструмент: птицата Феникс,
безсмърт
ната човешка душа.
Този музикален инструмент е изграден въз основа на лунната същност на човека. И както знаем, във всички стари представи за човека той е бил представян с образа на дърво или растение. Достатъчно е само да си помислите за мировия ясен. Този начин на разглеждане има своя корен много назад във времето. Трябва само да си представите: петте звезди - Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий - се спускат на небосклона по посока Дървото на човека и опъват върху него лирата, така че то се превръща в музикален инструмент.
Отгоре, спускайки се от духовния всемир, се носи акордьорът на този инструмент: птицата Феникс, безсмъртната човешка душа.
В тази китайска легенда се крие многозначителен смисъл. И човекът остава встрани, защото самият той е музиката, защото в легендата не се говори тъкмо за основното. В нея се говори за това, което съставлява цялостния музикален инструмент. В известен смисъл е така, сякаш някой майстори цигулка и говори за дървесния материал, за струните, за магаренцето на цигулката, но за нея самата и дума не казва. Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за безсмъртната душа.
към текста >>
Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за
безсмърт
ната душа.
Отгоре, спускайки се от духовния всемир, се носи акордьорът на този инструмент: птицата Феникс, безсмъртната човешка душа. В тази китайска легенда се крие многозначителен смисъл. И човекът остава встрани, защото самият той е музиката, защото в легендата не се говори тъкмо за основното. В нея се говори за това, което съставлява цялостния музикален инструмент. В известен смисъл е така, сякаш някой майстори цигулка и говори за дървесния материал, за струните, за магаренцето на цигулката, но за нея самата и дума не казва.
Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за безсмъртната душа.
Но човекът остава встрани, тъкмо защото цялото, от което той се състои, води всъщност към самия човек. В основата на това лежи дълбокото съзнание за взаимовръзката на същинската музика със самата човешка природа. И г-н ван дер Палс каза съвсем точно: Който търси произхода на мелодията, той стига до голямо объркване, ако я търси някъде в днешно време. Този, който го търси, би трябвало да се върне назад в светите писания и никога не би стигнал до края на изследването си, защото мелодиите са нещо, което принадлежи към цялостното културно развитие на човека. Всъщност би трябвало да кажем: Неслучайно някой като Ницше[3], изхождайки от едно истински дълбоко усещане, пише като първи свой труд „Раждането на трагедията от духа на музиката“.
към текста >>
69.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Безсмърт
ие и свобода.
12 ноември 73 Допълване на днешната наука чрез антропософи- ята. 3-та лекция 23 ноември 72 (Духовно-научни резултати за човешката същност) (Работно заглавие) 1918 г. 7 март 67 Вечното в човешката душа.
Безсмъртие и свобода.
5-та лекция 28 март х (Животът в изкуството и изкуството в живота) 5 и 6 май 271 Изкуство и познание за изкуството. Изворите на фантазията в изкуството и изворите на свръхсетивното познание. 14 май 181 Земна смърт и вселенски живот.
към текста >>
70.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Сега нека да се върнем към първото Сатурново състояние, когато човешкото същество е било душевно-духовно същество, което винаги е имало едно и също тяло, това същество се е осъзнавало за
безсмърт
но на едно по-ниско равнище и непрекъснато е изменяло тялото си.
Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс. Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ. Той я означава като въздушно същество, както змията е земно същество, а рибата – водно. Защо птиците не са взети като символ за въздушни същества, ще се разкрива друг път.
Сега нека да се върнем към първото Сатурново състояние, когато човешкото същество е било душевно-духовно същество, което винаги е имало едно и също тяло, това същество се е осъзнавало за безсмъртно на едно по-ниско равнище и непрекъснато е изменяло тялото си.
Това състояние, също така е запазено физически за нас в едно странно същество, което разглеждано като цялостна групова душа, стои по-високо от човека в известно отношение. Това е пчелата. Когато проучвате целия кошер, то Вие откривате нещо съвсем по-различно от една отделна пчела. Целият кошер има духовен живот, който по някой начин съответствува на живота на Сатурн, но на един по-нисш стадий, който пък на Венера ще достигне един по-висок стадий. Тялото на пчелата, обаче, е останало на нивото на Стария Сатурн.
към текста >>
71.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Видяхме, че на Сатурн и на Слънцето, той е имал известно
безсмърт
ие, поради това, че е направлявал своето тяло отвън, че е откъснал части от него и е прибавил нови, така че не е схващал нещо да остарява и умира.
Двойнствеността на доброто и злото е необходимост в проявения свят. Има безкрайно много двойнственост. Те изпълват целия живот, но ние трябва да ги търсим на правилното място. Има една много важна двойственост в живота, върху която човек е добре да поразсъждава. Вчера разгледахме известени състояния, които човек преминава преди да стане жител на нашата настояща Земя.
Видяхме, че на Сатурн и на Слънцето, той е имал известно безсмъртие, поради това, че е направлявал своето тяло отвън, че е откъснал части от него и е прибавил нови, така че не е схващал нещо да остарява и умира.
Човешкото съзнание по онова време, не е било такова каквото е днес, но е било замъглено, притъпено. Хората за първи път на Земята правят усилие, за да се сдобият, да се доберат до едно съзнание, което е свързано със себе-съзнание. Тук за първи път, човек е станал същество, което знае нещо за себе си и може да различи себе си от останалите предмети. За да достигне до това, било е не само необходимо да направлява себе си отвън, но и се е налагало да се вмъкне в това тяло, да се види, че е там и да каже "Аз" за него. Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание.
към текста >>
Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си
безсмърт
ие /със себесъзнание/.
Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си.
Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот. Така, бихме могли да посочим двойнствености на всяка стъпка в живота. Във физиката, Вие откривате положително и отрицателно електричество, при магнетизма сили на привличане и отблъскване.
към текста >>
Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до
безсмърт
ие със себесъзнание.
Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание.
Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот. Така, бихме могли да посочим двойнствености на всяка стъпка в живота. Във физиката, Вие откривате положително и отрицателно електричество, при магнетизма сили на привличане и отблъскване. Всичко се проявява в двойственост.
към текста >>
Чрез смъртта човек придобива
безсмърт
ие на едно по-високо равнище.
Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/. Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание.
Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище.
Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот. Така, бихме могли да посочим двойнствености на всяка стъпка в живота. Във физиката, Вие откривате положително и отрицателно електричество, при магнетизма сили на привличане и отблъскване. Всичко се проявява в двойственост. ДВЕ, двойствеността е числото на явяването, на проявяването.
към текста >>
72.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Идеята за
безсмърт
ието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Предговор към българското издание. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха.
Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация. Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>
73.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Вземете това, което засяга човека най-дълбоко: Въпросът за
безсмърт
ието, и се замислете как днес почти всичко, дори и в областта на вероизповеданията, е насочено да пробуди човешкия егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Ние ще изпълним много по-добре нашата задача, ако хората разберат, че пред родителите наистина стоят отговорности и задължения, свързани с най-първите етапи от възпитанието. Многократно ще се налага след като децата са вече в училищна възраст да отстраняваме грешки и пропуски, допуснати още в първите две или три години от живота им. Посвещавайки се на Вашите задачи, нито за миг не забравяйте, че цялата днешна култура, включително и сферата на духовния живот, има в основата си егоизма на човечеството. Погледнете обективно в духовния живот на днешния човек, в неговия религиозен живот и се запитайте, дали цялата ни култура не се подхранва днес тъкмо от човешкия егоизъм. Извънредно характерно, например, за днешните вероизповедания е, че свещениците разчитат преди всичко на човешкия егоизъм.
Вземете това, което засяга човека най-дълбоко: Въпросът за безсмъртието, и се замислете как днес почти всичко, дори и в областта на вероизповеданията, е насочено да пробуди човешкия егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Егоизмът подтиква човека да мине през Портата на смъртта не като някакво безлично същество, а като се опира на своя Аз. Но това не е нищо друго, освен един изтънчен егоизъм. И тъкмо към този егоизъм апелира днес – и то в огромни мащаби всяко вероизповедание, когато разглежда въпроса за безсмъртието. Ето защо по принцип религиозната проповед се обръща към човека по такъв начин, сякаш тя забравя за началото на нашия земен живот и обсъжда само неговия край, сякаш има пред себе си само смъртта, а не и раждането на човека. Дори и нещата да не се изразяват така категорично, те изглеждат точно така.
към текста >>
И тъкмо към този егоизъм апелира днес – и то в огромни мащаби всяко вероизповедание, когато разглежда въпроса за
безсмърт
ието.
Погледнете обективно в духовния живот на днешния човек, в неговия религиозен живот и се запитайте, дали цялата ни култура не се подхранва днес тъкмо от човешкия егоизъм. Извънредно характерно, например, за днешните вероизповедания е, че свещениците разчитат преди всичко на човешкия егоизъм. Вземете това, което засяга човека най-дълбоко: Въпросът за безсмъртието, и се замислете как днес почти всичко, дори и в областта на вероизповеданията, е насочено да пробуди човешкия егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Егоизмът подтиква човека да мине през Портата на смъртта не като някакво безлично същество, а като се опира на своя Аз. Но това не е нищо друго, освен един изтънчен егоизъм.
И тъкмо към този егоизъм апелира днес – и то в огромни мащаби всяко вероизповедание, когато разглежда въпроса за безсмъртието.
Ето защо по принцип религиозната проповед се обръща към човека по такъв начин, сякаш тя забравя за началото на нашия земен живот и обсъжда само неговия край, сякаш има пред себе си само смъртта, а не и раждането на човека. Дори и нещата да не се изразяват така категорично, те изглеждат точно така. Ние живеем в една епоха, когато ако искаме да отклоним човечеството от наклонения път, по който то крачи днес сме длъжни да се изправим срещу този апел към човешкия егоизъм. Ние ще трябва все повече и повече да насочваме нашето съзнание към другия край на земния живот, а именно към раждането. Ще трябва да осмислим все по-ясно фактът, че в периода между смъртта и поредното си ново раждане, човек преминава през едно продължително развитие и че в хода на това развитие, той стига до определен момент, когато за духовния свят той, така да се каже, умира; и че за да продължи да живее в условията на духовния свят, той трябва да навлезе в съвсем други форми на съществувание.
към текста >>
74.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за
безсмърт
ието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо.
Колкото и невероятно да изглежда това на днешния човек, няма да се социализира, ако същевременно хората не се научат на имагинативни понятия, това означава, на понятия, които да формират човешката душа по съвсем различен начин, а не голите абстрактни понятия за причина и действие, сила и материал, материя и т.н., които идват от естествено-научния живот. С тези понятия, които идват от естествознанието и които днес са завладели всичко, дори и изкуството, с тези понятия в бъдеще няма да може да се започне ни що. В социалния живот бъдещето ние трябва да достигнем способността да разбираме света отново в образи. Какво се има в предвид с това, вече посочвах нееднократно, също и във връзка с въпроса на възпитанието. По отношение на въпроса за възпитанието казах следното.
Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо.
Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния свят. Такива сравнения действуват образно. Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в смисъла на естествено-научния светоглед. Защото с какво настроение обикновено посрещат хората от днешното образование едно такова сравнение, когато го направят веднъж? Хората от днешното време, когато почти са израснали са много умни, изключително умни.
към текста >>
Да, виждате ли, своеобразното е именно това, че хората от днешната умност идват и казват: Ако поискаме да употребим една такава картина, как:
безсмърт
ната душа позволява да се сравни с пеперудата, която излита от пашкула, то тогава ние сме умните, ние разбира се знаем, че това, което направихме е един образ.
Към една лекция, която изнесох веднъж преди седмици, се включи и един държавно-научно дружество, и за лекцията и свързаното с нея се изказа един университетски професор, значи естествено един умен съвременен мъж, нали така. Той беше сметнал, че възгледите, които бях застъпил не само в онази лекция, а и във всичките ми книги са инфантилни, което означава, че се намират на едно детински стъпало в развитието на човечеството. Виждате ли, много добре разбирам една такава присъда от страна на един умен човек от съвремието. И особено добре го разбирам, когато той е именно професор в университета. Разбирам го поради тази причина, че в науката, която се има впредвид, не се съдържа никакъв действително картинен живот, и всичко, което бъде разбрано, или казано по-добре не бъде разбра но се намира за детинско.
Да, виждате ли, своеобразното е именно това, че хората от днешната умност идват и казват: Ако поискаме да употребим една такава картина, как: безсмъртната душа позволява да се сравни с пеперудата, която излита от пашкула, то тогава ние сме умните, ние разбира се знаем, че това, което направихме е един образ.
Ние сме отвъд това, което съдържа един такъв образ. Но детето е детинско, за него сравняваме това, което знаем в понятия, с тази картина, но самите ние не вярваме в него. Тайната се крие в това, че тогава и детето няма да повярва. Тайната се крие в това, че детето ще бъде истински обзето от този образ, само ако вярва в него. И затова именно ние трябва да върнем истинското духовнонаучно настроение, да не виждаме в природата само онези призрачни неща, за които говори естествознанието, а отново да видим картинното, имагинативното.
към текста >>
Онова, което излита от пашкула и в което виждаме пеперудата, наистина е един поставен от божественото светоустройство образ на
безсмърт
ието на душата.
Ние сме отвъд това, което съдържа един такъв образ. Но детето е детинско, за него сравняваме това, което знаем в понятия, с тази картина, но самите ние не вярваме в него. Тайната се крие в това, че тогава и детето няма да повярва. Тайната се крие в това, че детето ще бъде истински обзето от този образ, само ако вярва в него. И затова именно ние трябва да върнем истинското духовнонаучно настроение, да не виждаме в природата само онези призрачни неща, за които говори естествознанието, а отново да видим картинното, имагинативното.
Онова, което излита от пашкула и в което виждаме пеперудата, наистина е един поставен от божественото светоустройство образ на безсмъртието на душата.
И пеперудата не би съществувала, ако не съществуваше безсмъртната душа. Защото не може да съществува образ а това е именно образ ако в основата му не лежи истината. Така е в цялата природа. Това, което ни дава естествознанието е призрак. До природата можем да се приближим само когато знаем, че тя е образ на нещо друго.
към текста >>
И пеперудата не би съществувала, ако не съществуваше
безсмърт
ната душа.
Но детето е детинско, за него сравняваме това, което знаем в понятия, с тази картина, но самите ние не вярваме в него. Тайната се крие в това, че тогава и детето няма да повярва. Тайната се крие в това, че детето ще бъде истински обзето от този образ, само ако вярва в него. И затова именно ние трябва да върнем истинското духовнонаучно настроение, да не виждаме в природата само онези призрачни неща, за които говори естествознанието, а отново да видим картинното, имагинативното. Онова, което излита от пашкула и в което виждаме пеперудата, наистина е един поставен от божественото светоустройство образ на безсмъртието на душата.
И пеперудата не би съществувала, ако не съществуваше безсмъртната душа.
Защото не може да съществува образ а това е именно образ ако в основата му не лежи истината. Така е в цялата природа. Това, което ни дава естествознанието е призрак. До природата можем да се приближим само когато знаем, че тя е образ на нещо друго. И така хората ще трябва да благоволят да виждат например и човешката глава като един образ на небесните тела.
към текста >>
75.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за
безсмърт
ието.
С това имате нещо, което трябва да навлезе именно в мисленето на учителите в бъдеще. Те трябва особено да приемат в себе си това раздвижено мислене, това несхематично мислене. Защото само когато приемат това несхематично мислене в себе си, те могат да се приближат до истината с душата си. Но те няма да се приближат до истината ако не са в състояние да обхванат това приближаване от една определена по-голяма гледна точка като проявление на епохата. Трябва да се преодолее предпочитанието, което все повече и повече се разви в настоящето, да се придържаме към детайлите на живота, ако се захванем с наука, това предпочитание трябва да се преодолее и да се стигне дотам, детайлите на живо та да се свържат с големите житейски въпроси.
А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието.
Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието. Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора? В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта. Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта? Човекът съзнава: той е един Аз.
към текста >>
Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това
безсмърт
ие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на
безсмърт
ието.
Те трябва особено да приемат в себе си това раздвижено мислене, това несхематично мислене. Защото само когато приемат това несхематично мислене в себе си, те могат да се приближат до истината с душата си. Но те няма да се приближат до истината ако не са в състояние да обхванат това приближаване от една определена по-голяма гледна точка като проявление на епохата. Трябва да се преодолее предпочитанието, което все повече и повече се разви в настоящето, да се придържаме към детайлите на живота, ако се захванем с наука, това предпочитание трябва да се преодолее и да се стигне дотам, детайлите на живо та да се свържат с големите житейски въпроси. А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието.
Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието.
Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора? В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта. Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта? Човекът съзнава: той е един Аз. В този Аз живее мисленето му, чувстването и волението му.
към текста >>
Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за
безсмърт
ието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора?
Защото само когато приемат това несхематично мислене в себе си, те могат да се приближат до истината с душата си. Но те няма да се приближат до истината ако не са в състояние да обхванат това приближаване от една определена по-голяма гледна точка като проявление на епохата. Трябва да се преодолее предпочитанието, което все повече и повече се разви в настоящето, да се придържаме към детайлите на живота, ако се захванем с наука, това предпочитание трябва да се преодолее и да се стигне дотам, детайлите на живо та да се свържат с големите житейски въпроси. А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието. Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието.
Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора?
В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта. Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта? Човекът съзнава: той е един Аз. В този Аз живее мисленето му, чувстването и волението му. За него е непоносима мисълта, че този Аз може да се унищожи.
към текста >>
Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за
безсмърт
ието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта?
Трябва да се преодолее предпочитанието, което все повече и повече се разви в настоящето, да се придържаме към детайлите на живота, ако се захванем с наука, това предпочитание трябва да се преодолее и да се стигне дотам, детайлите на живо та да се свържат с големите житейски въпроси. А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието. Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието. Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора? В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта.
Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта?
Човекът съзнава: той е един Аз. В този Аз живее мисленето му, чувстването и волението му. За него е непоносима мисълта, че този Аз може да се унищожи. Човекът се интересува преди всичко от това, че може да го пренесе през смъртта, и какво се случва с Аза след смъртта. Този интерес идва в основни линии оттам, че, поне разглежданите от нас религиозни системи, когато говорят за безсмъртието, за вечността на ядката на човешкото същество, съблюдават главно въпроса: какво става с човешката душа, когато човекът премине през портата на смъртта?
към текста >>
Този интерес идва в основни линии оттам, че, поне разглежданите от нас религиозни системи, когато говорят за
безсмърт
ието, за вечността на ядката на човешкото същество, съблюдават главно въпроса: какво става с човешката душа, когато човекът премине през портата на смъртта?
Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта? Човекът съзнава: той е един Аз. В този Аз живее мисленето му, чувстването и волението му. За него е непоносима мисълта, че този Аз може да се унищожи. Човекът се интересува преди всичко от това, че може да го пренесе през смъртта, и какво се случва с Аза след смъртта.
Този интерес идва в основни линии оттам, че, поне разглежданите от нас религиозни системи, когато говорят за безсмъртието, за вечността на ядката на човешкото същество, съблюдават главно въпроса: какво става с човешката душа, когато човекът премине през портата на смъртта?
А сега вие трябва да почувствате, че въпроса за безсмъртието, ако бъде поставен така, придава един извънредно егоистичен привкус. В основни линии егоистичен нагон е този, който влива в човека интереса да знае какво ще се случи с ядката на съществото му, когато прекрачи портата на смъртта. И ако хората от съвремието биха упражнявали повече от вас истинско самопознание, те биха се замислили и не биха се отдавали на толкова големи илюзии, както сега, хората щяха да видят, колко силно се намесва егоизма в интереса към съдбата на душата след смъртта. Този вид душевно настроение се засили особено по времето на материалистичното изпитание през по следните три четири столетия. И всичко, което е обхванало така душата на човека като вътрешен на вик за усещане и мислене, не може да се превъзмогне с теории или учения, ако те имат само абстрактна форма.
към текста >>
А сега вие трябва да почувствате, че въпроса за
безсмърт
ието, ако бъде поставен така, придава един извънредно егоистичен привкус.
Човекът съзнава: той е един Аз. В този Аз живее мисленето му, чувстването и волението му. За него е непоносима мисълта, че този Аз може да се унищожи. Човекът се интересува преди всичко от това, че може да го пренесе през смъртта, и какво се случва с Аза след смъртта. Този интерес идва в основни линии оттам, че, поне разглежданите от нас религиозни системи, когато говорят за безсмъртието, за вечността на ядката на човешкото същество, съблюдават главно въпроса: какво става с човешката душа, когато човекът премине през портата на смъртта?
А сега вие трябва да почувствате, че въпроса за безсмъртието, ако бъде поставен така, придава един извънредно егоистичен привкус.
В основни линии егоистичен нагон е този, който влива в човека интереса да знае какво ще се случи с ядката на съществото му, когато прекрачи портата на смъртта. И ако хората от съвремието биха упражнявали повече от вас истинско самопознание, те биха се замислили и не биха се отдавали на толкова големи илюзии, както сега, хората щяха да видят, колко силно се намесва егоизма в интереса към съдбата на душата след смъртта. Този вид душевно настроение се засили особено по времето на материалистичното изпитание през по следните три четири столетия. И всичко, което е обхванало така душата на човека като вътрешен на вик за усещане и мислене, не може да се превъзмогне с теории или учения, ако те имат само абстрактна форма. Но трябва да бъде поставен въпросът: Може ли това да остане така?
към текста >>
В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за
безсмърт
ието, с въпроса за вечната същност на човешката природа.
Но той се намира напълно извън нея. Така че въпроса за възпитанието е въпрос за обучението на учителите, и докато той не започне да се разглежда като такъв, във възпитанието няма да може да се случи нещо благодатно. Виждате, че разглеждано от една по-висша духовна гледна точка всичко изглежда така свързано, че едното действително следва другото. Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети. Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си.
В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа.
А ние трябва да свържем въпроса за вечната същност на човешката природа с непосредственото наблюдение на човека. Това движение на душевното изживяване, трябва да намери място най-вече в педагогиката. Тогава ще се развият съвсем различни вътрешни способности от тези, които се развиват днес в местата за обучение на учителите. А това е от особена важност. С днешното разглеждане исках да ви покажа, че духовната наука трябва да прониква всичко, и че без нея не биха могли да се решат големите социални проблеми на съвремието.
към текста >>
76.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
А по отношение на най-интимния духовен живот: религиозният живот ще изисква светогледа на бъдещето от човека, това той да си заработи
безсмърт
ието, да остави душата си да бъде действена, за да може тя на дело да приеме в себе си божественото, Христовия импулс.
Тя се грижи за това! Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава. Да, правото на пенсиониране не се дава от правовата държава! Това е и причината, поради която толкова много хора я отричат. Тези неща се забелязват отново и отново.
А по отношение на най-интимния духовен живот: религиозният живот ще изисква светогледа на бъдещето от човека, това той да си заработи безсмъртието, да остави душата си да бъде действена, за да може тя на дело да приеме в себе си божественото, Христовия импулс.
В живота си съм получавал много, много писма, все от църковни люде, които казват, че Антропософията, или както я наричат в случая, в основите си е едно добро, но тя противоречи на обикновеното, чистото христово изповедание, че Христос е спасил душите, че ние можем да бъдем благословени в Христа, без да е нужно душата да прави нещо. "Чистата вяра в благословеността чрез Христа", от това вие нищо не можете да оставите. Хората вярват, че изричайки или написвайки нещо подобно, са особено хрисими. Те са егоистични, егоистични в основата си, те не желаят да направят нищо в душата си, а да оставят божественото да се погрижи затова, да пренесе душата приятно пенсионирана през портата на смъртта. Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето.
към текста >>
77.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на
безсмърт
ието.
Всичко това ти успяваш да проумееш. Човек, който в по-късния си живот по този начин може да извади нещо от дълбините на своя душевен живот, което едва тогава да разбере, за този човек всичко това представлява извор на жизнена сила. То непрекъснато го пронизва с жизнена сила. Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот. И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето.
Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на безсмъртието.
Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “безсмъртието”. Аз казах: За непосредственото разглеждане в този случай изплува образът на излизащата от какавидата пеперуда. Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на душата от физическото тяло. Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието. Естествено в логичен смисъл това не е правилно понятие.
към текста >>
Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “
безсмърт
ието”.
Човек, който в по-късния си живот по този начин може да извади нещо от дълбините на своя душевен живот, което едва тогава да разбере, за този човек всичко това представлява извор на жизнена сила. То непрекъснато го пронизва с жизнена сила. Когато усетим по този начин да се надига в душата ни нещо, което сме приели у себе си в едно по-ранно време, изхождайки от почитание, от авторитет и което едва сега разбираме, тогава трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че ако искаме да възпитаваме по правилен начин, ние трябва да имаме предвид не момента, но целия живот. И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето. Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на безсмъртието.
Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “безсмъртието”.
Аз казах: За непосредственото разглеждане в този случай изплува образът на излизащата от какавидата пеперуда. Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на душата от физическото тяло. Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието. Естествено в логичен смисъл това не е правилно понятие. Но става дума за следното: Какво понятие да поднесем на детето, какъв образ да внесем в детската душа, за да не я приближим твърде рано до логиката.
към текста >>
Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за
безсмърт
ието.
И към това трябва да се насочваме с всичко, на което трябва да научим детето. Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на безсмъртието. Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “безсмъртието”. Аз казах: За непосредственото разглеждане в този случай изплува образът на излизащата от какавидата пеперуда. Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на душата от физическото тяло.
Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието.
Естествено в логичен смисъл това не е правилно понятие. Но става дума за следното: Какво понятие да поднесем на детето, какъв образ да внесем в детската душа, за да не я приближим твърде рано до логиката. От това, което ние чрез този образ, да кажем във възрастта от 8-9 години, поднасяме на детето, от това израства по-късно именно правилното понятие за безсмъртието. И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на битието. Това е, което така невероятно трудно бива разбирано в нашето интелектуалистично време.
към текста >>
От това, което ние чрез този образ, да кажем във възрастта от 8-9 години, поднасяме на детето, от това израства по-късно именно правилното понятие за
безсмърт
ието.
Аз казах: За непосредственото разглеждане в този случай изплува образът на излизащата от какавидата пеперуда. Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на душата от физическото тяло. Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието. Естествено в логичен смисъл това не е правилно понятие. Но става дума за следното: Какво понятие да поднесем на детето, какъв образ да внесем в детската душа, за да не я приближим твърде рано до логиката.
От това, което ние чрез този образ, да кажем във възрастта от 8-9 години, поднасяме на детето, от това израства по-късно именно правилното понятие за безсмъртието.
И така, става дума за “какво”, става дума за едно жизнено възприемане на битието. Това е, което така невероятно трудно бива разбирано в нашето интелектуалистично време. Естествено е, че ние трябва да научим детето на нещо, различно от това, което в по-късна възраст ще произлезе от него. Иначе би било неправилно да характеризираме детето като несръчно, като палаво, каквото то действително е, ако искаме да характеризираме само възрастния човек. За този, който вижда живота, съществуват не само малки и пораснали деца, но съществуват и детски и възрастни представи и понятия.
към текста >>
78.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Като физически ходещ по Земята, човекът би могъл да си пожелае да бъде
безсмърт
ен като физически човек само ако се откаже да има азово съзнание.
Естествено тогава могат да съществуват и други органични причини. Това, което започва от човешката глава и оттам се излъчва в целия организъм, е чисто физически процес, който в момента, когато настъпи смъртта, се излива в целия организъм. Този момент, който се намира в човешката глава или поне изхожда централно оттам, винаги съществува. Той бива само парализиран от виталния процес, произлизащ от останалия организъм. Човекът постоянно носи в себе си силите, които го довеждат до смъртта, и той не би бил никакъв аз, ако не би носил в себе си силите на умирането.
Като физически ходещ по Земята, човекът би могъл да си пожелае да бъде безсмъртен като физически човек само ако се откаже да има азово съзнание.
Обръщам вниманието ви на това, че е необходимо да се изработи известна задълбочена способност за наблюдение на външното потвърждение на тези неща и би било много плодоносно, ако се напишат повече дисертации върху влиянието на подмладяващите мерки, които въздействат върху духовно-душевната нагласа на човека срещу това; като естествено не се казва нищо срещу такива подмладяващи мерки, защото човекът носи копнежа в себе си да продължи живота си поне с няколко години, макар и за сметка на малко слабоумие. Тези неща, които действително съществуват, които също се пренебрегват, както например по-голямото издишано количество азот в сравнение с вдишаното, тези неща наистина трябва да има предвид този, който иска да се занимава по подходящия начин с болестните и лечебните процеси. Защото в същата степен, в която се разглеждат детайлите в човешката организация, човек се доближава до познанието на процесите, които се проявяват като болестни процеси, които не са нищо друго освен превръщане на фините процеси в по-груби. Това, което казах, е само превръщане на тези фини процеси в по-груби. Но трябва да кажем, че срещу действащия в човека физически процес, проникващия в него физически процес, се противодейства толкова дълго, колкото е възможно от страна на аза, който обаче е обвързан с тази противоположна работа, с тези реакции.
към текста >>
79.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно
безсмърт
ни; тази идея за
безсмърт
ието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век.
Все пак, мъртвият труп ни дава доказателство, че организмът притежава нещо в себе си, което завършва със смъртта. Но, добавя Вайсман, съществува цял един свят от органически същества, при които никога не ще открием мъртви трупове: това са едноклетъчните. Наистина, тези същества само се делят, при тях няма мъртви трупове. Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н. Така тези същества се преобразяват, без никога да се образуват мъртви трупове.
Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век.
Защо те бяха считани за безсмъртни? Защото между тях не се намират мъртви трупове и защото само виждането на мъртвия труп може да даде идеята за смъртта. Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са безсмъртни. Този пример ни показва добре, как в нашата епоха идеите и чувствата не се намират вече във връзка със света. Схващането, което хората си съставят за организма, не им позволява да видят, че той е смъртен.
към текста >>
Защо те бяха считани за
безсмърт
ни?
Но, добавя Вайсман, съществува цял един свят от органически същества, при които никога не ще открием мъртви трупове: това са едноклетъчните. Наистина, тези същества само се делят, при тях няма мъртви трупове. Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н. Така тези същества се преобразяват, без никога да се образуват мъртви трупове. Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век.
Защо те бяха считани за безсмъртни?
Защото между тях не се намират мъртви трупове и защото само виждането на мъртвия труп може да даде идеята за смъртта. Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са безсмъртни. Този пример ни показва добре, как в нашата епоха идеите и чувствата не се намират вече във връзка със света. Схващането, което хората си съставят за организма, не им позволява да видят, че той е смъртен. Само външното доказателство, което мъртвият труп им доставя, им показва, че той може да умре.
към текста >>
Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са
безсмърт
ни.
Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н. Така тези същества се преобразяват, без никога да се образуват мъртви трупове. Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век. Защо те бяха считани за безсмъртни? Защото между тях не се намират мъртви трупове и защото само виждането на мъртвия труп може да даде идеята за смъртта.
Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са безсмъртни.
Този пример ни показва добре, как в нашата епоха идеите и чувствата не се намират вече във връзка със света. Схващането, което хората си съставят за организма, не им позволява да видят, че той е смъртен. Само външното доказателство, което мъртвият труп им доставя, им показва, че той може да умре. Без съмнение, ако човек не може вече да участвува чрез едно вътрешно движение в живота на организма, той изгубва също и смисъла на смъртта, което е в него; за да видим този смисъл, необходим е един външен признак. Това показва, че нашите идеи са станали чужди на действителността на фактите.
към текста >>
80.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното,
безсмърт
но начало в човека.
Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли. Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли. А това е необходимо.
Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека.
Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне. Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба. Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта.
към текста >>
Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно,
безсмърт
но начало не може да се стигне.
Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли. Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли. А това е необходимо. Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека.
Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне.
Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба. Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта. Смъртта постоянно присъства в него.
към текста >>
За това той трябва да разбере на научно ниво в какво се състои неговото собствено
безсмърт
ие.
Имаше такава идея. Когато умра - казваха си хората - църквата ще предостави «пенсия» на моята душа. Без да имат собствени знания, без тяхното съдействие, те ще получат «пенсия» под формата на вечно блаженство, нали така? Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля.
За това той трябва да разбере на научно ниво в какво се състои неговото собствено безсмъртие.
[1] Дюбоа-Раймонд, Емил: 1818-1896, неговата така наречена «Реч за незнанието», Ignorabimus-Rede е озаглавена: «За границите на познание на природата. Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.» [2] армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.). [3] има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543 г., осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561 г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254 г.
към текста >>
81.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Вярвам ли в
безсмърт
ието?
Приблизително такива са днес хората. Те повтарят древните приказки. Съвсем безсъзнателно те подражават на това, което се е казвало в древността, даже и ако му противоречат. Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така?
Вярвам ли в безсмъртието?
Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо. Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма. Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието. Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите. Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света.
към текста >>
Ако не вярвам в
безсмърт
ието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо.
Те повтарят древните приказки. Съвсем безсъзнателно те подражават на това, което се е казвало в древността, даже и ако му противоречат. Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така? Вярвам ли в безсмъртието?
Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо.
Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма. Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието. Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите. Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света. Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност.
към текста >>
Ако повярвам в
безсмърт
ието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма.
Съвсем безсъзнателно те подражават на това, което се е казвало в древността, даже и ако му противоречат. Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така? Вярвам ли в безсмъртието? Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо.
Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма.
Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието. Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите. Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света. Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност. Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек.
към текста >>
Така че по-добре е да се вярва в
безсмърт
ието.
Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така? Вярвам ли в безсмъртието? Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо. Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма.
Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието.
Обаче позволена ли е такава мисловна игра на футбол, когато работата е в това, че трябва да има яснота относно фактите. Тук трябва да кажем: още тук, на Земята, човек трябва да получи стимул към това, неговият «аз» след смъртта да може живо да вниква в света. Този стремеж у него основателно се подкопава от съвременната наука, като тя днес въобще не насочва вниманието на хората към това, как стои работата в действителност. Тя не дава това на хората, даже напротив, проявява заинтересованост човек да остава колкото се може по-глупав, така че след смъртта си да спи и да няма никакво понятие, каква е задачата му - да се проникне от тайните на цялото мироздание, на целия Космос, за да стане отново истински човек. Виждате ли, господа, ако човечество и по-нататък продължи да живее така, както живее днес, ако и по-нататък продължи да се грижи само за външното, в бъдеще ще се раждат хора, които въобще няма да могат с ръка да мръднат, тъй като на нищо не са се научили в периода до следващия живот.
към текста >>
82.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за
безсмърт
ието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.
Тези хора произхождат от тези първи хора на Земята, които още нещо са знаели за вечната душа, за душата, която преминава през различни земни животи. Те са знаели нещо за това. В днешно време хората са изгубили това знание. Онези хора, които още не са се докоснали тясно с европейската цивилизация, употребявайки опиум, са се докарвали до състояние, да почувстват малко вечността на душата. Макар и това да е страшно, те отново и отново са вкарвали в себе си болестотворното начало, болестта.
Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.
Съзерцавайки такива хора, може да се наблюдава нещо доста странно, доста своеобразно; те превръщат употребата на опиум в привичка и затова запазват състоянието си доста дълго време; но след известен период те стават съвсем бледни. Ако по-рано са имали нормален цвят на кожата, сега те бледнеят. За малаеца това е доста по-различно, отколкото за европееца. Малаецът, когато побледнее, действително изглежда като призрак, тъй като обикновено той е жълто-кафяв. После, след известно време, хората стават такива, сякаш около очите им е съвсем празно, сякаш имат кухини.
към текста >>
83.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Със Самият Себе Си Христос ни изяви
безсмърт
ното начало; бидейки облечен в Своето
безсмърт
но начало, той странства в течение на четиридесет дни.
Защо ръцете не се полагали на лицето или на нещо друго? В този случай той (Тома) също би усетил нещо. Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание. Така че може да се каже: в течение на четиридесет дни, един след друг учениците се убеждавали: Христос е още тук. След това оттук възникнало християнското учение - то е изначалното християнско учение, към което се присъединило това, за което ви разказах миналия понеделник, - и така, оттук след това възникнало следното християнско учение: когато Христос бил погребан, в гробницата се намирал само трупът, който изчезнал.
Със Самият Себе Си Христос ни изяви безсмъртното начало; бидейки облечен в Своето безсмъртно начало, той странства в течение на четиридесет дни.
Ние Го видяхме. А на Павел Той се яви доста по-късно. Той винаги пребивава тук. И днес ние също можем да кажем: Той винаги присъства тук. Обаче учениците, понеже силата на виждане в тях изчезнала, след изминаването на четиридесет дни вече не са Го виждали.
към текста >>
84.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
«Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и
безсмърт
ието.
«Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата».
«Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието.
Кант е болест за науката. Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма». ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето Падащите звезди и кометите.
към текста >>
85.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане
безсмърт
ен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата.
Обаче съзнанието, че християнството е живеело още в древното езичество, също било изгубено. Материализмът просто разрушил извънредно много от това, което вече било придобито от човечеството. В образната форма, в която всяка пролет се изобразявало възкресението на умиращия Богочовек, в тази образна форма древният мъдрец с цялата очевидност прозирал и своята собствена съдба. Той казвал: такъв трябва да стана и аз. Аз също трябва да развия в себе си знание, което ще ми позволи да си кажа, че смъртно в мен е само това, което е възникнало от силите на природата, а не възникнало по-късно в мен като вторично, което съм придобил със своите собствени човешки сили.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата.
Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка.
към текста >>
Тогава той в истинския смисъл става
безсмърт
ен.
Материализмът просто разрушил извънредно много от това, което вече било придобито от човечеството. В образната форма, в която всяка пролет се изобразявало възкресението на умиращия Богочовек, в тази образна форма древният мъдрец с цялата очевидност прозирал и своята собствена съдба. Той казвал: такъв трябва да стана и аз. Аз също трябва да развия в себе си знание, което ще ми позволи да си кажа, че смъртно в мен е само това, което е възникнало от силите на природата, а не възникнало по-късно в мен като вторично, което съм придобил със своите собствени човешки сили. В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата.
Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен.
Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа!
към текста >>
86.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Празникът протичал така: вземали изображение на вечната,
безсмърт
на част от човека, духовно-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена.
И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-духовното начало. Смятали така: това, което представлява духовно-душевното начало в човека, се съгласува с целия останал свят. Следва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента! И така, древният празник Пасха се е празнувал през есента. Празнуването е ставало по следния начин.
Празникът протичал така: вземали изображение на вечната, безсмъртна част от човека, духовно-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена.
Потапянето на образа бил съпровождан от хората с погребално пеене, с песни на скръбта. Потапянето на образа е било свързано с обред, извършван в семеен или приятелски кръг, сякаш някой умира - това е бил истински помен. Описаното винаги се е отбелязвало в този ден, който днес наричаме петък. Названието Страстен петък (Karfreitag) възникнало едва тогава, когато обичаят преминал в Средна Европа, в германските области. Думата «кар» произхожда от «кара», а кара означава скръб.
към текста >>
Защото с него всички древни религии са говорили на човека за
безсмърт
ието на душата.
В древността времето на празника е било по-различно, отколкото сега. Сега празника Пасха хората празнуват през пролетта, когато имат много друга работа, ако са селски жители. Древният празник Пасха, празникът на Адонис, се празнувал по време, когато реколтата е била прибрана, когато е завършвало брането на гроздето, когато е започвала зимната почивка; тогава са искали да се пробудят за духа. Тогава извършвали празника на Адонис. Този празник на Адонис - в различните места този Адонис са го именували най-различно - се празнувал навсякъде, където са съществували древните религии.
Защото с него всички древни религии са говорили на човека за безсмъртието на душата.
В първите християнски столетия празникът Пасха също се е извършвал по-различно, отколкото сега. Едва постепенно през III, IV в. възникнала сегашната форма. Но именно тогава хората вече не разбирали повече нищо, касаещо духовния свят, те съвсем нищо повече не разбирали, искали да виждат само природата, естеството. Само природа вече ги е занимавала.
към текста >>
Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за
безсмърт
ието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло. За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения.
Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
Оттук възникват много забележителни неща. Виждате ли, благодарение на това празникът Пасха се оказва свързан с всяка отделна човешка смърт. За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха. При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла. Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента.
към текста >>
Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за
безсмърт
ието на човешката душа.
Тези неща съставляват едно цяло. Но те са разделени с повече от половин година! Така съвременното разпределение на празниците през годината често не позволява да се разбере какво стои в основата им. Но виждате ли, работата стои така, че всичко, намиращо се на Земята, е ориентирано не към самата Земя, а към небето. Удивляват се, ако на Пасха още вали сняг.
Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката душа.
И ако тези неща се разглеждат именно така, празникът Пасха отново добива емоционално-смислово съдържание. Тогава хората, празнуващи Пасха, по време на Пасхата могат да си спомнят за това, което е свързано със самия човек. Тогава празникът Пасха добива сила, тогава се знае защо по време на този празник си спомняме и за себе си. Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне. Известно е само материалното.
към текста >>
87.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в
безсмърт
ието.
Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека.
Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
Виждате, господа, това съществено се отличава от тези научни обозрения, които ви давам по въпроса, кое в човека продължава да живее по-нататък, след като той е преминал през смъртта! Но Кант изобщо не е искал познания от такъв вид, просто е искал от несъвършенството на човека да изведе доказателство, че човек е длъжен да вярва в безсмъртието. Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен.
към текста >>
Но Кант изобщо не е искал познания от такъв вид, просто е искал от несъвършенството на човека да изведе доказателство, че човек е длъжен да вярва в
безсмърт
ието.
Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека. Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието. Виждате, господа, това съществено се отличава от тези научни обозрения, които ви давам по въпроса, кое в човека продължава да живее по-нататък, след като той е преминал през смъртта!
Но Кант изобщо не е искал познания от такъв вид, просто е искал от несъвършенството на човека да изведе доказателство, че човек е длъжен да вярва в безсмъртието.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен.
към текста >>
В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и
безсмърт
ието.
Той казва: не може да се знае за каквато и да е «власт в себе си». Но например аз не мога да създам слон. Следователно вярвам, че него може да го създаде някой друг, който може да направи повече, отколкото аз. Следователно аз вярвам в Бог. Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на практическия разум».
В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието.
Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме. Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието! Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия». Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка.
към текста >>
Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в
безсмърт
ието!
Следователно вярвам, че него може да го създаде някой друг, който може да направи повече, отколкото аз. Следователно аз вярвам в Бог. Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на практическия разум». В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието. Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме.
Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието!
Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия». Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка. Но светът, въпреки философията му, си остава! Остава и вярата, на която той оказал твърде съществена поддръжка.
към текста >>
НАГОРЕ