Търсене в текстове за 'безсмърт'

39. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека.
Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука. Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд. Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека. Непосредственият повод на смъртта на така обичания от Гьоте Виланд го е накарал да се изкаже по един популярен начин спрямо един човек като Фалк, който проявяваше разбиране за това. И това, което той каза тогава, е извънредно забележително, когато разглеждаме въпроса за значението на Духовната наука за нашето съвремие.
към текста >>

Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи.
От тази изходна точка Гьоте навлезе във всички области на естествената наука и следователно беше добре запознат с научния начин на мислене от неговото време. Даже той изпревари така много своето време, че дарвинисти, които искаха да изтълкуват Гьоте в смисъла на Дарвин, днес могат да твърдят: Гьоте е един предтеча на Дарвин. Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи. И това, което Гьоте можа да каже на своето време, би могъл да си го каже всъщност всеки човек. И други изследователи, които се стремяха да осъществят по научен начин познавателни нужди за живота, се намираха в същото положение. Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда". Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети? Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775 година?
към текста >>

Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети?
Даже той изпревари така много своето време, че дарвинисти, които искаха да изтълкуват Гьоте в смисъла на Дарвин, днес могат да твърдят: Гьоте е един предтеча на Дарвин. Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи. И това, което Гьоте можа да каже на своето време, би могъл да си го каже всъщност всеки човек. И други изследователи, които се стремяха да осъществят по научен начин познавателни нужди за живота, се намираха в същото положение. Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда". Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети? Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775 година? Днес хората се позовават на неща така, че трябва да се учудят, ако онези, които се позовават на Кант действително са прочели тези неща! Днес нещата стоят вече различно от това, което са били преди едно или едно и половина столетия по-рано. Беше една нужда на епохата, да се говори върху нещата на духовния живот по определен начин, който не искаше да има нищо общо с науката, защото хората чувствуваха, че се говори за нещо, което не се намира в никакво противоречие с това, което може да се твърди от науката. Всеки, който остави да му подействува науката от края на осемнадесетия и началото на деветнадесетия век, ще почувствува, когато приема научните неща само чрез популярните описания, че би могъл да говори така, както е говорил Гьоте: Убежденията, които съм си съставил за един духовен живот, в никоя точка не са в противоречие с това, което днес се предлага като наука.
към текста >>

40. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И тук няма никаква опорна точка за едно безсмъртие.
Човекът е по-несръчен, тъй като животното предварително е имало онова обяснение, което човекът трябва да има с духа едва след раждането, животното предварително се е справило с него. Така в неговия душевен живот животното се наслаждава на това, изпитва това, което може да му бъде предадено по наследство; а това значи, че душевният живот на животното сочи в миналото. И в момента, когато виждаме как душевното изживяване на животното потъва в смъртта, изчезва в смъртта, ние виждаме това, което животното може да изживее за себе си като вид, как то изчезва заедно с него в смъртта. Всичко, което у животното е индивидуално, когато то изживява нещо душевно, то го изживява като нещо, което му е било предадено от миналото. Душевният живот се изчерпва в живота. И тук няма никаква опорна точка за едно безсмъртие. Напротив ние виждаме, че това, което животното изживява душевно, отново и отново живее по-нататък в живота на вида. Ето защо, когато говорим от гледището на Духовната наука, ние говорим за една видова душа у животното, която постоянно възкръсва отново във вида, постоянно живее по-нататък във вида. И никой, който иска да живее с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение. Това, което духът твори в животинския вид и род, това виждаме ние да се изживява в отделната животинска индивидуалност. Но ние виждаме също, че това изживяване сочи към миналото и че в момента, когато миналото е изчерпено, когато душевното изживяване клони към смъртта, то трябва да свърши, че с това започва неговият залез.
към текста >>

става индивидуална, толкова повече можем логически да говорим за това, че виждаме, как безсмъртната част на човека изкристализирва душевно от телесния живот.
Така душевният живот на човека се разпада на два члена, които трябва точно да различаваме един от друг; веднъж в това, което той изживява като нещо душевно както едно животно. Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват. Но това, което е собствено обяснение с духа, то не принадлежи на органите, то е нещо, което човекът е приел в своето етерно тяло независимо от органите. Ето защо това е нещо, което не отпраща човека в миналото, което е наследено, а което е непосредствено семе за по-нататъшен живот. Колкото повече виждаме, че вътрешността на човека се освобождава от органите, т.е. става индивидуална, толкова повече можем логически да говорим за това, че виждаме, как безсмъртната част на човека изкристализирва душевно от телесния живот. Така ние се научаваме да чувствуваме, че тази безсмъртна част расте в човека, докато по отношение на наследеното той изживява миналото. Така в човека израства нещо срещу бъдещето, за което трябва да кажем, че то не може да бъде прието в наследствената линия. Но това проличава също, когато наблюдаваме безпристрастно душевния живот у човека и животното.
към текста >>

Така ние се научаваме да чувствуваме, че тази безсмъртна част расте в човека, докато по отношение на наследеното той изживява миналото.
Това, което е получил от вида, от човешкия вид, него изживява той като една същност на миналото, която отива към смъртта, когато духът се оттегля от органите, когато органите се вдървяват, започват да изсъхват. Но това, което е собствено обяснение с духа, то не принадлежи на органите, то е нещо, което човекът е приел в своето етерно тяло независимо от органите. Ето защо това е нещо, което не отпраща човека в миналото, което е наследено, а което е непосредствено семе за по-нататъшен живот. Колкото повече виждаме, че вътрешността на човека се освобождава от органите, т.е. става индивидуална, толкова повече можем логически да говорим за това, че виждаме, как безсмъртната част на човека изкристализирва душевно от телесния живот. Така ние се научаваме да чувствуваме, че тази безсмъртна част расте в човека, докато по отношение на наследеното той изживява миналото. Така в човека израства нещо срещу бъдещето, за което трябва да кажем, че то не може да бъде прието в наследствената линия. Но това проличава също, когато наблюдаваме безпристрастно душевния живот у човека и животното.
към текста >>

Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността.
Така ние виждаме, как едно наблюдение на живота навсякъде ни доказва истинността на гореспоменатите думи на Гьоте. Животинският душевен живот е такъв, който ние виждаме затворен в един кръг на животинските органи. Ние виждаме навсякъде органите като майстори, които духът е изградил, за да може животното да живее себе си душевно според мярката на органите и да си служи с тях според тази мярка. И ние виждаме, как човекът влиза в съществуването безпомощен по отношение на това, за което неговите органи не му дават никакво направление, което той трябва да отпечати в своето душевно изживяване от самия живот. Но именно в това последното ние намираме това, което съставлява кандидатурата на човека за безсмъртието, което е вечно, защото то не може да бъде приписано на наследствеността. Това именно е разбирал Гьоте в изречението: Животното е поучавано от неговите органи: но човекът има предимството, че може отново да поучава своите органи. И който разбира по един правилен начин това последно изречение, че в течение на своето съществуване човекът е способен отново да поучава своите органи, той ще каже: В окръжността на душевния живот, където се представя, как човекът поучава своите органи, се показва връзката, която човекът сключва с духа и която трябва да бъде неразрушима, защото тя не се изчерпва и не идва от миналото, а сочи към бъдещето и е семе на това бъдеще. Чрез тази връзка човекът може действително да постигне това, което ще образува вътрешно в неговото душевно изживяване силата, чрез която той може да побеждава старата смърт в постоянно нови съществувания.
към текста >>

41. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Обаче там, където гледаме духа, който се явява нов във всяка форма в духа в него, там ние трябва да кажем: Ние имаме работа с вечното, безсмъртното битие, с духа, с който можем да се свържем в еманципираната човешка душа.
Как можем да го обясним? Гьоте го е поставил така грубо в две стихотворения, които непосредствено следват едно след друго. В действителност ние можем да събудим чувството в нашето сърце, когато насочим поглед към духа в материалното битие. Ако духът би искал да се задържи постоянно в материалното битие, ако не би искал да строши всяка форма, той би трябвало да се разпадне. В момента, когато съзираме духа в тялото, ние трябва да кажем: Той трябва да се разпадне в нищо! Обаче там, където гледаме духа, който се явява нов във всяка форма в духа в него, там ние трябва да кажем: Ние имаме работа с вечното, безсмъртното битие, с духа, с който можем да се свържем в еманципираната човешка душа. Тук ние трябва именно да кажем:
към текста >>

когато обхванем с поглед безсмъртното вечно в едно същество.
когато обхванем с поглед безсмъртното вечно в едно същество.
към текста >>

42. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така и един учен с църковни разбирания искаше също да пише върху въпроса за безсмъртието.
Това бяха изрази, които Галилей трябваше да слуша в своето време. Така и един учен с църковни разбирания искаше също да пише върху въпроса за безсмъртието. Как се пишеше тогава? Хората вземаха това, което искаха да третират, от учението на църквата и освен това вземаха и всичко, което смятаха, че могат да цитират от Аристотел, за да могат да докажат съответния въпрос така или така, както искаха да го докажат. Тогава съответният човек, който беше член на един свещенически съюз, беше събрал най-различни извадки с цел да покаже по въпроса за безсмъртието това, което е било истинското мнение на Аристотел. Това отново е една истина: Понеже духовниците трябваше да представят книги на своите началници, тогава началникът на този човек му казва: Това е опасно, не ще бъде одобрено, защото извлеченията от Аристотел биха могли да докажат и противното. Тогава авторът пише обратно: Ако би се касаело само за това, да се докаже още по-ясно, че Аристотел е мислил нещо, което е приемливо, тогава той би го доказал чрез един друг цитат.
към текста >>

Тогава съответният човек, който беше член на един свещенически съюз, беше събрал най-различни извадки с цел да покаже по въпроса за безсмъртието това, което е било истинското мнение на Аристотел.
Това бяха изрази, които Галилей трябваше да слуша в своето време. Така и един учен с църковни разбирания искаше също да пише върху въпроса за безсмъртието. Как се пишеше тогава? Хората вземаха това, което искаха да третират, от учението на църквата и освен това вземаха и всичко, което смятаха, че могат да цитират от Аристотел, за да могат да докажат съответния въпрос така или така, както искаха да го докажат. Тогава съответният човек, който беше член на един свещенически съюз, беше събрал най-различни извадки с цел да покаже по въпроса за безсмъртието това, което е било истинското мнение на Аристотел. Това отново е една истина: Понеже духовниците трябваше да представят книги на своите началници, тогава началникът на този човек му казва: Това е опасно, не ще бъде одобрено, защото извлеченията от Аристотел биха могли да докажат и противното. Тогава авторът пише обратно: Ако би се касаело само за това, да се докаже още по-ясно, че Аристотел е мислил нещо, което е приемливо, тогава той би го доказал чрез един друг цитат. Защото и това би могло да се направи! Накратко казано, Аристотел е бил употребяван и злоупотребяван по всякакъв начин.
към текста >>

43. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>

44. ХVІІІ. Апокалипсисът GA_92 Езотерична космология

Чрез Християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии - например онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или "второто раждане" - бяха дадени на целия свят.
В хода на тези лекции много пъти бе казвано, че Християнството бележи повратната точка на човешката еволюция. Всички религии имат своето основание и са частично проявление на Логоса, но никоя не е променила света така дълбоко както Християнството. Онези, които "не са видели", са онези, които не са познавали Мистериите. Чрез Християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии - например онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или "второто раждане" - бяха дадени на целия свят.
към текста >>

45. Съдържание GA_93 Легендата за храма

Философският камък /безсмъртието/ и мистичният пентаграм в учението на Калиостро.
Свободното зидарство на висшите степени. Съчетаният ритуал на Мемфис и Мизраим. Калиостро и висшите степени. Философският камък /безсмъртието/ и мистичният пентаграм в учението на Калиостро. Френската революция и граф Сен Жермен. Разликата между постeпенното посвещение във висшите степени и демократичното придобиване на знание при Йоановото масонство. Четири учебни метода в ритуалите на Мемфис и Мизраим. Същественото в окултните институции са формите. Новото знание за атома.
към текста >>

Значението на окултното знание: Посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието.
Значението на окултното знание: Посредник за осъзнаване на непрекъснатия живот, безсмъртието. Всемирният закон за развитието на съзнанието. Задачата на нашата епоха да проникне минералния свят с човешкия дух. Одухотворените природни царства като бъдещето душевно съдържание на човека, почиващо на закона на еволюцията и инволюцията. Бъдещето въздействие на човешкия дух до атома. Връзка на атома, мисълта и електричеството.
към текста >>

46. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

А Атма или Духът-човек има окултна връзка с нещо, което се разпростира през цялото човешко същество, именно Акаша или безсмъртната част на човешкото същество.
Ако след това преминем към висшия манас или Дух-себе, то е свързано по същия начин със сърцето и циркулацията на кръвта. Будхи или Живот-дух има окултна връзка с ларинкса, и хранопровода. А Атма или Духът-човек има окултна връзка с нещо, което се разпростира през цялото човешко същество, именно Акаша или безсмъртната част на човешкото същество.
към текста >>

Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.
Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата. Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето. Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида. Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс. Зевс обаче е един от онези водачи, които бяха преминали своето обучение другаде, не на Земята. Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.
към текста >>

47. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

«Една от тайните, принадлежащи на висшите степени на нашия орден, се състои в това, да се даде на подходящо подготвения брат практически средства за издигане истинския храм на Соломон вътре в човека; това означава, че нашият орден дава възможност на посветения и избрания брат практически средства, които му дават възможност да придобие доказателства за чисто безсмъртие още през настоящия земен живот.»
«Една от тайните, принадлежащи на висшите степени на нашия орден, се състои в това, да се даде на подходящо подготвения брат практически средства за издигане истинския храм на Соломон вътре в човека; това означава, че нашият орден дава възможност на посветения и избрания брат практически средства, които му дават възможност да придобие доказателства за чисто безсмъртие още през настоящия земен живот.»
към текста >>

«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени.
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот. Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача. Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие. Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>

48. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Това общо взето е изразено в едно от изреченията, които ви прочетох, в което се казваше, че чрез Свободното масонство всеки е в състояние да се убеди в безсмъртието.
нар. философска. Това е египетската херметическа дисциплина. Тя е повече теоретична. Третият вид е т. нар. мистична дисциплина, която се базира предимно върху вътрешното развитие и което, ако се приложи правилно, би довело преди всичко до подходящо боравене с Философския камък, именно до побеждаване на смъртта. Това общо взето е изразено в едно от изреченията, които ви прочетох, в което се казваше, че чрез Свободното масонство всеки е в състояние да се убеди в безсмъртието. Това зависи обаче, както Кабала казва, дали той иска това или не. Четвъртият вид обучение е кабалистичното. То се състои в опознаване принципите на световната хармония в тяхната истина и реалност, десетте основни../пропуск/.
към текста >>

49. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Човек не може да достигне до онова, което обикновено е известно като безсмъртие, ако не е до известна степен запознат с окултните науки.
Човек не може да достигне до онова, което обикновено е известно като безсмъртие, ако не е до известна степен запознат с окултните науки. Плодовете на окултната наука, разбира се, проправят своя път вън в света по много различни канали. Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участват в живота на едно религиозно общество, имат известен дял в това знание и се подготвят за постигане на безсмъртие. Но по-различно е човек да получи познанието за това безсмъртие с пълно съзнание в конкретното изживяване и с чувството, че принадлежи на духовния свят.
към текста >>

Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участват в живота на едно религиозно общество, имат известен дял в това знание и се подготвят за постигане на безсмъртие.
Човек не може да достигне до онова, което обикновено е известно като безсмъртие, ако не е до известна степен запознат с окултните науки. Плодовете на окултната наука, разбира се, проправят своя път вън в света по много различни канали. Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участват в живота на едно религиозно общество, имат известен дял в това знание и се подготвят за постигане на безсмъртие. Но по-различно е човек да получи познанието за това безсмъртие с пълно съзнание в конкретното изживяване и с чувството, че принадлежи на духовния свят.
към текста >>

Но по-различно е човек да получи познанието за това безсмъртие с пълно съзнание в конкретното изживяване и с чувството, че принадлежи на духовния свят.
Човек не може да достигне до онова, което обикновено е известно като безсмъртие, ако не е до известна степен запознат с окултните науки. Плодовете на окултната наука, разбира се, проправят своя път вън в света по много различни канали. Голямо количество окултно знание съществува в различните религии и всички онези, които дълбоко и искрено участват в живота на едно религиозно общество, имат известен дял в това знание и се подготвят за постигане на безсмъртие. Но по-различно е човек да получи познанието за това безсмъртие с пълно съзнание в конкретното изживяване и с чувството, че принадлежи на духовния свят.
към текста >>

Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят.
Трудно е да се разбере това правило. Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити. Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие.
към текста >>

Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична.
Трудно е да се разбере това правило. Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити. Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят. Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие. Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви. Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
към текста >>

Всеки, който държи в тайна собственото си участие, чрез това си осигурява безсмъртие.
С това исках само да ви покажа какво са искали тези тайни общества. За тях е било важно в света да останат да съществуват резултатите от техните действия, а тяхната личност да остане напълно непозната. И това ни довежда до сърцевината на тайните. Много помаловажно е било нещо да се пази в тайна; същественото е било да се запази в тайна собственото участие в работата. Всеки, който държи в тайна собственото си участие, чрез това си осигурява безсмъртие. Следователно правилото е ясно и недвусмислено: Толкова, колкото сам вложиш в света, толкова съзнание ще ти върне светът. Това е свързано с най-великите всемирни закони.
към текста >>

50. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще даде основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта.
Човекът и растението са противоположни едно на друго, но са сродни. Докато животинското – а всичко, което се изразява в астралното тяло е животинско, – пресича двата принципа на живота. Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще даде основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем се разпада при смъртта на човека. Но колкото повече човек се усъвършенства и пречиства отвътре, толкова по-стабилен става той и толкова по-малко ще загива. Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека. В този смисъл е вярно, че колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към силите на живота – с това не се има предвид ..(неразбираем текст) и животинските страсти, – толкова повече човекът спечелва безсмъртието.
към текста >>

Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека.
Човекът и растението са противоположни едно на друго, но са сродни. Докато животинското – а всичко, което се изразява в астралното тяло е животинско, – пресича двата принципа на живота. Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще даде основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем се разпада при смъртта на човека. Но колкото повече човек се усъвършенства и пречиства отвътре, толкова по-стабилен става той и толкова по-малко ще загива. Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека. В този смисъл е вярно, че колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към силите на живота – с това не се има предвид ..(неразбираем текст) и животинските страсти, – толкова повече човекът спечелва безсмъртието.
към текста >>

В този смисъл е вярно, че колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към силите на живота – с това не се има предвид ..(неразбираем текст) и животинските страсти, – толкова повече човекът спечелва безсмъртието.
Докато животинското – а всичко, което се изразява в астралното тяло е животинско, – пресича двата принципа на живота. Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще даде основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем се разпада при смъртта на човека. Но колкото повече човек се усъвършенства и пречиства отвътре, толкова по-стабилен става той и толкова по-малко ще загива. Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека. В този смисъл е вярно, че колкото по-естествено е развитието и колкото повече то е насочено към силите на живота – с това не се има предвид ..(неразбираем текст) и животинските страсти, – толкова повече човекът спечелва безсмъртието.
към текста >>

51. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни.
Така вътрешното Слово оживява в апостолите; така то разстла своето влияние навън от тях. Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса. Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни. След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
към текста >>

Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса. Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни. След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
към текста >>

Сега човекът все още е подвластен на смъртта, понеже неговото етерно тяло все още не е достигнало безсмъртие.
Всеки човек ще постигне тази точка в средата на 6-та коренна раса. Сега човекът все още е подвластен на смъртта, понеже неговото етерно тяло все още не е достигнало безсмъртие. Християнството съдържа тайната, как човек постепенно може да развие себе си до възкресение на етерното тяло. Тук третият велик празник е свързан с другите два християнски празника.
към текста >>

52. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Дори когато оформената материя външно се разпадне, онова, на което от древни времена царското изкуство е давало форма, в пирамидите, храмовете и черквите, остава безсмъртно.
И отново трябва да ви кажа нещо, което ще изглежда фантастично на непосветения поради това, че идеята е обземаща и всеобхващаща. Онова, което човекът отпечатва като форма, произтичаща от неговата душа върху материята на настоящия земен кръг, е вечно, то няма да премине. Дори когато оформената материя външно се разпадне, онова, на което от древни времена царското изкуство е давало форма, в пирамидите, храмовете и черквите, остава безсмъртно. Каквото човешкият дух е отпечатъл в материята остава като продължаваща да действа в света сила. Това е напълно ясно на онези, които са посветени в такива неща. Кьолнската готическа катедрала например ще се разруши, ала от огромно значение е, че атомите някога са били, са участвали в тази форма. Самата тази форма е незагиващото нещо, което занапред ще участва в напредващия еволюционен процес на човечеството, както живата сила в растението участва в еволюцията на природата! Художникът, който рисува една картина днес, който отпечатва върху мъртвата материя с кръвта на душата си, също така създава нещо, което рано или късно ще бъде разпръснато в хиляди атоми.
към текста >>

53. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането.
Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането. Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят. Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове. Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор. Те извънредно много почитали числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
към текста >>

Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот.
/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки. Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане. И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот. Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот. И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия дух наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи".
към текста >>

Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла.
Аз обаче ще се опитам и ще опиша донякъде и ще ви дам пример. Човекът напълно се възобновява всеки 7 години; след известно време обаче той отпада и бавно се разпада. Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля. Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина. Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие. Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла.
към текста >>

Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие.
Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля. Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина. Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие. Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла.
към текста >>

54. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>

55. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Чрез християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии например онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или “второто раждане” бяха дадени на целия свят.
В хода на тези лекции много пъти бе казвано, че християнството бележи повратната точка на човешката еволюция. Всички религии имат своето основание и са частично проявление на Логоса, но никоя не е променила света така дълбоко както християнството. Онези, които “не са видели”, са онези, които не са познавали Мистериите. Чрез християнството определени фундаментални учения на древните Мистерии например онези, занимаващи се с морала, безсмъртието на душата чрез Възкресението или “второто раждане” бяха дадени на целия свят.
към текста >>

56. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Не напразно, както често съм казвал, Теософското общество е основано през последната третина на 19-ти век.2 Начинът, по който то търси духовността, се отличава съществено от другите стремежи, които също искат да получат доказателства за безсмъртието на човека.
Не напразно, както често съм казвал, Теософското общество е основано през последната третина на 19-ти век.2 Начинът, по който то търси духовността, се отличава съществено от другите стремежи, които също искат да получат доказателства за безсмъртието на човека. Има голяма разлика в търсенето на вечното, както се среща в Теософското общество, и търсенето на вечното в други, насочени към духа течения. В действителност теософското движение не е нищо друго освен популярната форма на разпръснатите в света тайни окултни братства от изминалите столетия. Вече споменах, че най-изтъкнатото, най-великото братство в Европа е основано през 14-ти век като розенкройцерско братство. Това розенкройцерско братство, опазило културата на Европа, всъщност е изворът, произходът на всички останали братства. В това братство окултната мъдрост се е съхранявала тайно и строго.
към текста >>

Когато му се демонстрира появата на умрял човек, той получава ясно доказателство за безсмъртието на човешката душа.
Какво узнава човекът, който взима участие в спиритически сеанс? Да предположим – всичко друго се изключва, – че имаме работа с истински откровения. Когато му се демонстрира появата на умрял човек, той получава ясно доказателство за безсмъртието на човешката душа. Той има материално доказателство, могъл е да се убеди, че мъртвите са тук, в някакъв свят, и дори могат да се призоват в нашия свят. Но при това се показва, че не става въпрос за знанието, че знанието не е най-главното. Нека приемем, че всички вие се убедите, че чрез спиритически сеанс можем да призовем в това общество някой починал. Тогава бихте узнали, че човешката душа е безсмъртна. Но въпросът е следният: Има ли такова знание истинско значение във висш смисъл за действителния висш човешки живот?
към текста >>

Тогава бихте узнали, че човешката душа е безсмъртна.
Да предположим – всичко друго се изключва, – че имаме работа с истински откровения. Когато му се демонстрира появата на умрял човек, той получава ясно доказателство за безсмъртието на човешката душа. Той има материално доказателство, могъл е да се убеди, че мъртвите са тук, в някакъв свят, и дори могат да се призоват в нашия свят. Но при това се показва, че не става въпрос за знанието, че знанието не е най-главното. Нека приемем, че всички вие се убедите, че чрез спиритически сеанс можем да призовем в това общество някой починал. Тогава бихте узнали, че човешката душа е безсмъртна. Но въпросът е следният: Има ли такова знание истинско значение във висш смисъл за действителния висш човешки живот? Първоначално се вярва, че е така. Вярва се, че хората се издигат на по-висока степен, когато знаят, че съществува безсмъртие. Но тук е точката, където духовно-научният възглед съвсем определено се дистанцира от такъв възглед, който само ясно представя видимо доказателство за безсмъртието.
към текста >>

Вярва се, че хората се издигат на по-висока степен, когато знаят, че съществува безсмъртие.
Но при това се показва, че не става въпрос за знанието, че знанието не е най-главното. Нека приемем, че всички вие се убедите, че чрез спиритически сеанс можем да призовем в това общество някой починал. Тогава бихте узнали, че човешката душа е безсмъртна. Но въпросът е следният: Има ли такова знание истинско значение във висш смисъл за действителния висш човешки живот? Първоначално се вярва, че е така. Вярва се, че хората се издигат на по-висока степен, когато знаят, че съществува безсмъртие. Но тук е точката, където духовно-научният възглед съвсем определено се дистанцира от такъв възглед, който само ясно представя видимо доказателство за безсмъртието.
към текста >>

Но тук е точката, където духовно-научният възглед съвсем определено се дистанцира от такъв възглед, който само ясно представя видимо доказателство за безсмъртието.
Нека приемем, че всички вие се убедите, че чрез спиритически сеанс можем да призовем в това общество някой починал. Тогава бихте узнали, че човешката душа е безсмъртна. Но въпросът е следният: Има ли такова знание истинско значение във висш смисъл за действителния висш човешки живот? Първоначално се вярва, че е така. Вярва се, че хората се издигат на по-висока степен, когато знаят, че съществува безсмъртие. Но тук е точката, където духовно-научният възглед съвсем определено се дистанцира от такъв възглед, който само ясно представя видимо доказателство за безсмъртието.
към текста >>

Той се състои в това, че на определени кръгове е била предложена възможността да се представят видими доказателства за безсмъртието чрез един вид галванизация на някои починали.
За да се въведе спиритическото движение, се е наложило да се извършат определени процедури. Тези процедури, направени в образованите страни, произлизат от американски окултисти или ложи. В тези ложи се решава пътят на спиритизма. Той се състои в това, че на определени кръгове е била предложена възможността да се представят видими доказателства за безсмъртието чрез един вид галванизация на някои починали.
към текста >>

Те е трябвало да докажат безсмъртието.
Това означава, че астралните трупове на някои мъртви хора на астралния план първоначално били изпратени в спиритическите кръгове във физическия свят. Те е трябвало да докажат безсмъртието. Можем да се запитаме: Има ли окултистът на Земята правото да накара мъртвите да се проявят? Разбира се, за този, който работи окултно, няма граница между мъртвото и живото. Той може да потърси мъртвите в астралния свят и в девахана. Ако иска, може наистина – както разказах – да внесе в спиритическите кръгове доказателството за безсмъртието. Моля да си отбележите този факт и да го имате предвид.
към текста >>

Ако иска, може наистина – както разказах – да внесе в спиритическите кръгове доказателството за безсмъртието.
Това означава, че астралните трупове на някои мъртви хора на астралния план първоначално били изпратени в спиритическите кръгове във физическия свят. Те е трябвало да докажат безсмъртието. Можем да се запитаме: Има ли окултистът на Земята правото да накара мъртвите да се проявят? Разбира се, за този, който работи окултно, няма граница между мъртвото и живото. Той може да потърси мъртвите в астралния свят и в девахана. Ако иска, може наистина – както разказах – да внесе в спиритическите кръгове доказателството за безсмъртието. Моля да си отбележите този факт и да го имате предвид. Който не е опитен в тези неща, за него те не са напълно разбираеми. За окултистите обаче е нещо друго. Но се установява, че този вид за убеждаване в безсмъртието не само е безсмислен, но в известно отношение извънредно вреден. Този начин човекът да получи осезаемо доказателство, без да стане по-добър, в сетивния свят за безсмъртието, не само е безполезен, но дори е доста вреден, и то поради следните причини.
към текста >>

Но се установява, че този вид за убеждаване в безсмъртието не само е безсмислен, но в известно отношение извънредно вреден.
Той може да потърси мъртвите в астралния свят и в девахана. Ако иска, може наистина – както разказах – да внесе в спиритическите кръгове доказателството за безсмъртието. Моля да си отбележите този факт и да го имате предвид. Който не е опитен в тези неща, за него те не са напълно разбираеми. За окултистите обаче е нещо друго. Но се установява, че този вид за убеждаване в безсмъртието не само е безсмислен, но в известно отношение извънредно вреден. Този начин човекът да получи осезаемо доказателство, без да стане по-добър, в сетивния свят за безсмъртието, не само е безполезен, но дори е доста вреден, и то поради следните причини. Представете си, че хората, получили доказателство за безсмъртието по този начин, се откажат от копнежа да се вживеят в духовния свят. Те стават материалисти също и по отношение на духовния свят. Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си навици не са нищо повече от материалисти. Вярват в духовния свят, но мислят, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни.
към текста >>

Този начин човекът да получи осезаемо доказателство, без да стане по-добър, в сетивния свят за безсмъртието, не само е безполезен, но дори е доста вреден, и то поради следните причини.
Ако иска, може наистина – както разказах – да внесе в спиритическите кръгове доказателството за безсмъртието. Моля да си отбележите този факт и да го имате предвид. Който не е опитен в тези неща, за него те не са напълно разбираеми. За окултистите обаче е нещо друго. Но се установява, че този вид за убеждаване в безсмъртието не само е безсмислен, но в известно отношение извънредно вреден. Този начин човекът да получи осезаемо доказателство, без да стане по-добър, в сетивния свят за безсмъртието, не само е безполезен, но дори е доста вреден, и то поради следните причини. Представете си, че хората, получили доказателство за безсмъртието по този начин, се откажат от копнежа да се вживеят в духовния свят. Те стават материалисти също и по отношение на духовния свят. Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си навици не са нищо повече от материалисти. Вярват в духовния свят, но мислят, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни. Оказва се, че тези, които пристъпват в камалока с такива материалистически мисловни навици, още по-трудно свикват да познават нещата, отколкото материалистите.
към текста >>

Представете си, че хората, получили доказателство за безсмъртието по този начин, се откажат от копнежа да се вживеят в духовния свят.
Моля да си отбележите този факт и да го имате предвид. Който не е опитен в тези неща, за него те не са напълно разбираеми. За окултистите обаче е нещо друго. Но се установява, че този вид за убеждаване в безсмъртието не само е безсмислен, но в известно отношение извънредно вреден. Този начин човекът да получи осезаемо доказателство, без да стане по-добър, в сетивния свят за безсмъртието, не само е безполезен, но дори е доста вреден, и то поради следните причини. Представете си, че хората, получили доказателство за безсмъртието по този начин, се откажат от копнежа да се вживеят в духовния свят. Те стават материалисти също и по отношение на духовния свят. Според знанието си са спиритуалисти, според мисловните си навици не са нищо повече от материалисти. Вярват в духовния свят, но мислят, че могат да го видят със сетивни средства, а не с духовни. Оказва се, че тези, които пристъпват в камалока с такива материалистически мисловни навици, още по-трудно свикват да познават нещата, отколкото материалистите. Материалистите обикновено вярват, че сънуват, това е обичайното, когато се премине оттатък.
към текста >>

57. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос.
На такъв мистериен ученик му е ставало ясно, че всички царства на природата – минералното, растителното и животинското царство всъщност съдържат в себе си дремещия Бог и че човекът е призван да изживее в себе си Възкресението на този Бог, да усети душата си като част от божествеността. Навсякъде навън човекът може да възприеме неща, от които трябва да събуди дремещото божество. В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини. Някои от великите хора, изживели това, са казвали: Само чрез това, че е посвещаван, човекът се издига над миналото и земното към вечното. Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с думата «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога.
към текста >>

Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи.
Теософското движение е правилно разбрано, ако осъзнаем, че живият дух на Елена Петровна Блаватска следва да действа в нас за доброто и напредъка на човечеството. Тогава няма да казваме само с ленива сантименталност, че този дух е безсмъртен и празнува нов рожден ден, а сами ще допринесем той да живее и работи там, където трябва да работи. Защото единственото лично желание на основателката наистина е членовете на теософското движение да станат живо изразно средство за духа, който тя самоотвержено постави в служба на това движение и колкото членовете на този дух разбират самоотвержеността и колкото повече се научават да разбират, че съществува задължение към познанието, толкова повече ще осъществяват духа на Елена Петровна Блаватска. Човек чува хората винаги да казват: «Важното са любовта и състраданието». Разбира се, че любовта и състраданието са главното нещо, но само познанието може да оплоди любовта и състраданието. Съществува склонност към удобството и тя съвсем не се среща рядко също и сред тези, които вярват, че се стремят към духа. Да се казва «любов» може да се научи за една секунда.
към текста >>

Породил се е сам, съвършен в своята същност и в проявлението си, видим и обхващащ пълнотата на видимото, един жив организъм, в който съществуват всички останали смъртни и безсмъртни организми, сетивното отражение на обхващания само в мисли и представи Бог.» Тимей, 92 C, преведен от Константин Ритер.
18) «Тимей»: В този диалог, произведение на Платон в късна възраст, се описва взаимовръзката на пространството с мировата душа: Всичко одушевено е част от мировата душа, чрез която са се породили също и закономерните движения на звездите. Обобщаващо това означава, че е показано как е създаден този свят. Породил се е сам, съвършен в своята същност и в проявлението си, видим и обхващащ пълнотата на видимото, един жив организъм, в който съществуват всички останали смъртни и безсмъртни организми, сетивното отражение на обхващания само в мисли и представи Бог.» Тимей, 92 C, преведен от Константин Ритер.
към текста >>

58. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

В него се намира заложбата на безсмъртния човек, на човека-дух, или атма, духът-живот или будхи и духът-себе, или манас.
В него се намира заложбата на безсмъртния човек, на човека-дух, или атма, духът-живот или будхи и духът-себе, или манас.
към текста >>

59. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа.
Когато християнството се появява в течение на развитието, то носи този идеал в себе си в най-висока степен. Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа. Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой. С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос. Слънчев герой бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот.
към текста >>

60. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Божеството ще носи безсмъртната одежда, когато Земята достигне своя край и отделните хора ще са изтъкали тъканта ѝ, издигайки се нагоре през своите отделни въплъщения в живота им между раждане и смърт.
Божеството ще носи безсмъртната одежда, когато Земята достигне своя край и отделните хора ще са изтъкали тъканта ѝ, издигайки се нагоре през своите отделни въплъщения в живота им между раждане и смърт.
към текста >>

61. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Азът е бил още празно пространство, готов да приеме това, което днес е най-дълбоката вътрешност на човека, безсмъртната човешка същност, преминаваща през всички прераждания, която заедно със Земята може да премине в друго планетно съществуване.
Когато погледнем достатъчно назад в хода на развитието на човечеството, стигаме до времето в нашето земно развитие, което наричаме лемурийската епоха. Знаете, че се връщаме назад през атлантската епоха в древната лемурийска епоха. Там намираме четиричленния, можем да кажем, полуживотинския човек, човека, който се състои от четирите същности – физическо, етерно, астрално тяло и заложбата за аза, но който още не е в състояние да направи и най-малкото за своите три обвивки. Защото силата, необходима на човека, за да работи върху обвивките си в посочения смисъл, е трябвало първо да навлезе в този носител на същинската човешка природа. Това, което днес означавате като ваш аз, което душата ви обгръща, вашата най-дълбока природа, съдържаща вече нещо преобразувано от трите човешки обвивки, по онова време още не е съществувало, тогава то е искало да навлезе в развитието. Азът е бил още празно пространство, готов да приеме това, което днес е най-дълбоката вътрешност на човека, безсмъртната човешка същност, преминаваща през всички прераждания, която заедно със Земята може да премине в друго планетно съществуване. То се потапя тогава долу в човешкото устройство. Преди е било в лоното на Бога, представлявало е част от божествената природа. Вече съм давал образен пример как някога се е извършило одушевяването на човека, изливането на божествените капки в отделните човешки обвивки. Казах, че ако се вземе чаша вода, капките вътре в течната водна маса са много.
към текста >>

62. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тези посветени са станали безсмъртни като етерни човеци.
Ако бихте могли да изследвате такъв човек в цялата му същност, бихте открили, че такъв посветен в мистериите на духа е предвестник на това, което става в Христос Исус за цялото човечество. Но при такова посвещение будхи се събужда в такъв посветен само вътрешно, и то в етерното тяло. Така във всички древни времена преди Р. Хр. е имало посветени на духа, в които Синът, Христос се е събудил вътрешно. Христос е прониквал не до физическото тяло, но в етерното тяло. Тези посветени са станали безсмъртни като етерни човеци.
към текста >>

63. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Колкото повече човекът развива по-висшата си същност, толкова повече развива съзнанието за своето безсмъртие.
В началното време човекът не е умирал. Той е бил като член, който изсъхва и след това отново израства, както ноктите отпадат от пръстите и отново растат. Сегашното умиране и ново раждане е настъпило, за да можем да имаме днешното азово съзнание. Егоизмът и смъртта са двете страни на едно и също нещо. Висшето на човешката природа е призвано отново да преодолее егоизма, да се издигне до божественото и с това да надмогне смъртта. Колкото повече човекът развива по-висшата си същност, толкова повече развива съзнанието за своето безсмъртие. В момента, когато човекът е станал егоистичен, е станал и личност. Животното няма личност, понеже като аз има групова душа, която не слиза от астралния план. Личността е това, което от страна на аза пронизва трите тела – физическо, етерно и астрално. Това може да е неясно, сянкообразно – и ако случаят е такъв, съответният човек е слаба личност.
към текста >>

64. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Архитектите са само жреци на онази небесна дъщеря, която с безсмъртна ръка въплъщава своите идеи в камъка.» (виж речта, държана при тържественото встъпване в длъжност за учебната 1880/81 г.
62. Хайнрих фон Ферстел, 1828-1883, професор по архитектура във Виена. Цитираните думи «архитектурните стилове не са измислени» буквално гласят: «Най-голямото заблуждение на нашия век се състои в убеждението, че художественият израз на един народ, който наистина може да е само резултат на всички външни обстоятелства и влияния, може да се преобразува и установява чрез личната воля, чрез енергичните усилия на отделни лица или дори с предписанията на компетентните ведомства. Под смазващата тежест на заблужденията, под които архитектурата е изпаднала по този начин, най-после си пробива път убеждението, че архитектурните стилове изобщо не могат да бъдат измислени... следователно също и изкуството може да дължи своето пораждане и развитие само на естествени процеси. Архитектите са само жреци на онази небесна дъщеря, която с безсмъртна ръка въплъщава своите идеи в камъка.» (виж речта, държана при тържественото встъпване в длъжност за учебната 1880/81 г. на избрания ректор на Техническия университет във Виена, Хайнрих, барон от Ферстел, професор по архитектура, на 9 октомври 1890 г., Виена). Реч на новоизбрания ректор Хайнрих, барон от Ферстел, стр. 39 и сл.
към текста >>

65. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Телата изсъхвали, и през цялото време възниквали нови съзнанието се запазвало благодарение съзнанието на груповата душа, така че в действителност съществувало някакво безсмъртие.
Ако вие бихте попитали човека на Старата Луна за неговите преживявания, то те биха се указали за него тези същите, които са били и в неговите най-далечни прадеди. Всичко, това живеело, предавайки съзнанието, което се простира само от раждането до смъртта, бил подготвен от индивидуализацията на човешкия род, и от тук се развила също и възможността за такова раждане и такава смърт, каквито са те сега. Понеже хората от Старата Луна, които се предвижвали плавайки и реейки се, сякаш увисвали от обкръжаващата среда, в които отивали техните кръвоносни влакна. Ако такова същество умирало, то не била смърт на душата, а само един вид атрофиране на един орган а съзнанието се съхранявало горе, сякаш едната ръка на тялото ви изсъхва, и другата израства вместо нея. така тези хора с тяхното сумрачно съзнание възприемали умирането само като постепенно изсъхване на своето тяло. Телата изсъхвали, и през цялото време възниквали нови съзнанието се запазвало благодарение съзнанието на груповата душа, така че в действителност съществувало някакво безсмъртие.
към текста >>

Само сега, с просветляването на сегашното съзнание човекът загубва предишното сумрачно безсмъртие, тъй като невъзможността да се погледне извън границите на раждането и смъртта е тясно свързана със съществуването на половете.
След това възникнала сегашната кръв, която сега се произвежда в самото тяло на човека, и това вървяло ръка за ръка с възникване на двата пола, което обусловило необходимостта от един забележителен процес: кръвта поражда непрекъсната борба между живота и смъртта, и същество, произвеждащо в себе си червена кръв, само се явява арена на това постоянно сражение, понеже червената кръв се използва и се превръща в синя кръв, във вещество на смъртта. С възникване на преобразуването на кръвта, вътре в човека се появило и затъмнение на съзнанието извън раждането и смъртта. Само сега, с просветляването на сегашното съзнание човекът загубва предишното сумрачно безсмъртие, тъй като невъзможността да се погледне извън границите на раждането и смъртта е тясно свързана със съществуването на половете. С това по много интимен начин е свързано и още нещо.
към текста >>

66. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Нека сега се върнем към първото състояние Сатурн, когато човекът беше едно духовно-душевно същество, което винаги имаше едно и също тяло, което знаеше, че е безсмъртно и непрестанно преобразуваше тялото си.
Нека сега се върнем към първото състояние Сатурн, когато човекът беше едно духовно-душевно същество, което винаги имаше едно и също тяло, което знаеше, че е безсмъртно и непрестанно преобразуваше тялото си. Това състояние е съхранено в едно същество, което е своеобразно в своя комунален живот, и което, ако го разглеждаме като групова душа, в някои отношения е по-високопоставено от човека. Имам предвид пчелата. Пчелният кошер не отделната пчела има едно духовно същество, което в някои отношения съвпада на по-нисшо ниво с човешкото същество на някогашния Сатурн, което на по-висше ниво човекът ще достигне едва на Венера. Тялото на пчелата е изостанало на нивото на Стария Сатурн. Трябва да направим разлика между пчелния кошер и отделната пчела.
към текста >>

67. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Видяхме, че той притежаваше известна безсмъртност на Стария Сатурн поради това, че дирижираше тялото си от вън, че части от тялото му се отчупваха и се сменяха с нови, така че човекът не преминаваше през смърт и умиране.
Двойственост, върху която човекът може много да разсъждава през живота се е следната: вчера разгледахме различни състояния, през които човекът е минал, преди да стане обитател на днешната земя. Видяхме, че той притежаваше известна безсмъртност на Стария Сатурн поради това, че дирижираше тялото си от вън, че части от тялото му се отчупваха и се сменяха с нови, така че човекът не преминаваше през смърт и умиране. Но съзнанието му тогава не беше като днешното му съзнание, то беше притъпено, сумрачно съзнание. Едва на нашата земя човекът извоюва едно съзнание, което е свързано със себесъзнанието. Едва тук той се превърна в същество, което знаеше нещо за себе си и можеше да се различава от предметите. За това то не трябваше просто да дирижира тялото отвън, а да се вмъкне в това тяло на промеждутъци де свикне се него, да го нарече "Аз". Само поради това, че човекът се вмъкна изцяло в тялото си, той можа да достигне пълното си съзнание.
към текста >>

Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно.
Само поради това, че човекът се вмъкна изцяло в тялото си, той можа да достигне пълното си съзнание. Но сега той дели и участта на тялото. По-рано, когато се намираше над него, това не беше така. Едва когато беше постигнал тази степен на съзнанието, той встъпи във връзка със смъртта. В момента, когато тялото му се разпада, то чувства, че Азът му престава, тъй като го е идентифицирал с тялото. Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно. Човекът никога не би могъл да стигне до по-висока степен на безсмъртие, ако не я изкупи чрез смъртта, ако не познае двойствеността живот смърт. Докато човек не се беше запознал със смъртта, светът още не беше открит за него, тъй като за свят, който се е превърнал в откровение, е нужна двойствеността между живота и смъртта. Така ние можем стъпка по стъпка да проследим двойственостите в живота. Във физиката ще намерите отрицателно и положително електричество, в магнетизма привличащи и отблъскващи сили, всичко се явява в двойствено ст. Числото две е число на проявлението, на откровението.
към текста >>

Човекът никога не би могъл да стигне до по-висока степен на безсмъртие, ако не я изкупи чрез смъртта, ако не познае двойствеността живот смърт.
Но сега той дели и участта на тялото. По-рано, когато се намираше над него, това не беше така. Едва когато беше постигнал тази степен на съзнанието, той встъпи във връзка със смъртта. В момента, когато тялото му се разпада, то чувства, че Азът му престава, тъй като го е идентифицирал с тялото. Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно. Човекът никога не би могъл да стигне до по-висока степен на безсмъртие, ако не я изкупи чрез смъртта, ако не познае двойствеността живот смърт. Докато човек не се беше запознал със смъртта, светът още не беше открит за него, тъй като за свят, който се е превърнал в откровение, е нужна двойствеността между живота и смъртта. Така ние можем стъпка по стъпка да проследим двойственостите в живота. Във физиката ще намерите отрицателно и положително електричество, в магнетизма привличащи и отблъскващи сили, всичко се явява в двойствено ст. Числото две е число на проявлението, на откровението.
към текста >>

68. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

И когато човекът превъзмогне себичността, той ще достигне безсмъртие.
За окултиста кръвта е израз на огъня, на просветленото от огъня вещество. Както физическото тяло на човека е израз на земята, етерното на водата, астралното на въздуха, така Азът, който още не е окован в егоизма е израз на огъня. Затова казваме за това ще говорим и утре , че кръвта е намерила смъртта посредством егоизма. Азът на човека "изгаря в собствения си огън", от самия себе си. Това е окултен израз. И когато човекът превъзмогне себичността, той ще достигне безсмъртие. Човешкият групов Аз изгаря в собствения си огън. Когато изминат 500 години, той изгаря и създава от самия себе си нова форма. В окултизма това се представя така, че груповият Аз принципно живее 500 години, след това изгаря и бива одухотворен от собствения си огън, и това бе наречено "птицата Феникс". В това се състои фактическата обосновка на красивата легенда за птицата Феникс. Птицата Феникс е груповата душа с качествата четирите типа, която през поколенията изгаря и се възобновява едно поколение смятано в 75 лунни години.
към текста >>

Ако човечеството трябва отново да бъде отведено в духовното, и ако трябва да бъде изразено противоположното на жената, която внесе в света смъртното, то онова, което отново трябва да донесе безсмъртието на човечеството, трябва да бъде изразено обратно.
Това, което ви съобщих като един факт за отношението на по-висшите светове към но-нисшите, беше направен опит да се изрази символично в учението за еволюцията чрез една игра на думи. Когато хората встъпиха в земното си съществуване, те слязоха от едно духовно състояние в едно сетивно чрез Ева. В Ева виждаха онова състояние, когато духовното човечество стана физическо, и оттам грешно. Ако човечеството трябва отново да бъде отведено в духовното, и ако трябва да бъде изразено противоположното на жената, която внесе в света смъртното, то онова, което отново трябва да донесе безсмъртието на човечеството, трябва да бъде изразено обратно. Името трябва да се преобърне. Затова Божият Ангел се обръща към Мария с думите: "Аве, Мария! " От Ева става Аве. Това преобръщане има символичен характер. Какво би казала една повече или по-малко обърната филология не е от значение.
към текста >>

69. Съдържание GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Всичко, което не може да влезе в областта на безсмъртието и отпада, е представено с помощта на коня: Символа на интелигентността.
Скритите душевни последици от 7-те следатлантски култури ще се проявят през 7-те бъдещи епохи. Книгата записана в човешките души, съдържаща приносите на всяка една от културните епохи. Всичко, което не може да влезе в областта на безсмъртието и отпада, е представено с помощта на коня: Символа на интелигентността. Призивът Аз Съм облечени в бели дрехи. Преобразяване на Слънцето и Луната; одухотворяване на човечеството.
към текста >>

70. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Една обща групова душа-Аз обхващаше целия народ и онези, които прозираха нещата, казваха: това, което съставлява действително нашата най-вътрешна същност, нашата безсмъртна същност, то не живее само в отделния човек, а в целия народ.
Това е още по-ясно изразено у народа, който изповядва Стария Завет. Там всеки отделен човек се е чувствувал като член на народа. У този народ е било така, че когато отделният човек изговаряше обикновената ду ма "Аз", той не говореше във висшия смисъл за себе си, а чувствуваше нещо по-дълбоко, когато казваше: Аз и Отец Авраам сме едно. Защото той имаше определено съзнание, което се простираше чак до Авраама, което преминаваше през всички поколения от Авраама до всеки отделен член на Еврейския народ. Това, което беше родствено по кръв, беше включено в един Аз. Една обща групова душа-Аз обхващаше целия народ и онези, които прозираха нещата, казваха: това, което съставлява действително нашата най-вътрешна същност, нашата безсмъртна същност, то не живее само в отделния човек, а в целия народ.
към текста >>

Там той се чувствува подслонен в груповата душа като в нещо безсмъртно.
Всички отделни членове принадлежат към този общ Аз. Ето защо и на всеки един от членовете на този на род беше ясно, че когато умре, той се съединява с една невидима същност, която се простира нагоре до Отца Авраама. Отделният индивид действително е чувствувал, че той се възнася в лоното на Авраама. Там той се чувствува подслонен в груповата душа като в нещо безсмъртно. Груповата душа на целия народ не можеше да слезе на физическото поле. Там те виждаха само отделните човешки форми. Но за тях тези форми не бяха действителността, а действителността беше в духовния свят. Те предчувствуваха, че това, което тече през кръвта, е Божественото. И понеже трябваше да виждат Бога в Йехова, наричаха това Божествено: Яхве, или призоваваха също неговата Лице: Михаел.
към текста >>

71. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

А четвъртата епоха ни показва това, което е най-важно, това, което човекът е добил в Четвъртата културна епоха на нашия цикъл чрез Христа Исуса и неговото идване духовния живот, безсмъртието на Аза.
А четвъртата епоха ни показва това, което е най-важно, това, което човекът е добил в Четвъртата културна епоха на нашия цикъл чрез Христа Исуса и неговото идване духовния живот, безсмъртието на Аза. Тук ни се показва, че всичко, което не е годно за безсмъртието, което е обречено на смърт, отпада, това именно трябва да ни се покаже за тази четвърта епоха.
към текста >>

Тук ни се показва, че всичко, което не е годно за безсмъртието, което е обречено на смърт, отпада, това именно трябва да ни се покаже за тази четвърта епоха.
А четвъртата епоха ни показва това, което е най-важно, това, което човекът е добил в Четвъртата културна епоха на нашия цикъл чрез Христа Исуса и неговото идване духовния живот, безсмъртието на Аза. Тук ни се показва, че всичко, което не е годно за безсмъртието, което е обречено на смърт, отпада, това именно трябва да ни се покаже за тази четвърта епоха.
към текста >>

Те се явяват сега под символа на онези, които са облечени в бели дрехи, които са получили дрехата на безсмъртието, на вечния духовен живот.
Тези, които са разбирали наричащия се "Аз Съм" и неговия зов, това са онези, които са победили смъртта. Те са одухотворили ума, интелигентността. И сега това, което те са станали, не може вече да бъде символизирано чрез коня. Трябва да се яви нов символ за онези, които са разбирали да следват зова на този, който има 7-те духове Божии и 7-те звезди. Те се явяват сега под символа на онези, които са облечени в бели дрехи, които са получили дрехата на безсмъртието, на вечния духовен живот.
към текста >>

72. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

”. Човекът все още не разчиташе на своето себесъзнание, той се усещаше безсмъртен в лоното на Бога, приемаше всичко това като нещо самопонятно.
Тогавашният човек никога не си казваше: „Ето, сега аз умирам! ”, или: „Ето, сега аз изпадам в безсъзнание! ”. Човекът все още не разчиташе на своето себесъзнание, той се усещаше безсмъртен в лоното на Бога, приемаше всичко това като нещо самопонятно. Нека да си представим следното: Да си представим как вечер лягаме да спим, как астралното тяло се раздвижва и напуска физическото тяло и всичко това става по време на пълнолуние. Следователно, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото, астралното тяло се движи над тях и всичко това става при пълнолуние. Обаче положението не е такова, че тук ясновидецът да вижда някакъв астрален облак; всъщност той вижда, как от астралното тяло тръгват потоци към физическото тяло и тези потоци са силите, които през нощта премахват умората и възстановяват във физическото тяло изразходваната през деня енергия, така че на другата сутрин то да се чувствува бодро и свежо. Но същевременно ясновидецът вижда и духовни потоци, тръгващи от Луната и как тези потоци пронизват астралните същества. Бихме могли да видим още, как фактически от Луната тръгват духовни потоци, които пронизват и укрепват астралното тяло, като повлияват онази негова дейност, която то упражнява спрямо физическото тяло.
към текста >>

73. Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане. GA_106 Египетски митове и мистерии

Представи си как човекът, прикован към Земните скали, е прикован също и към физическото тяло и как сега в еволюцията възниква нещо, което гризе неговото безсмъртие!
Нека сега да обхванем с поглед цялата картина, която посветеният обясняваше на египтянина: Азово-съзнателният човек е прикован към Земното тяло. Представи си как човекът, прикован към Земните скали, е прикован също и към физическото тяло и как сега в еволюцията възниква нещо, което гризе неговото безсмъртие! Представи си функциите, които са породили черния дроб: те са възникнали чрез това, че тялото беше приковано към скалите на Земята. Тъкмо там астралното тяло дълбае, гризе.
към текста >>

74. 3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909 GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното.
То в начало бе у Бога. Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното. А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст. Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:
към текста >>

А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното. А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст. Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:
към текста >>

Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени.
Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени. Човек трябва да се подготви по най-разнообразен начин. А когато стигне до великата опитност, чрез която си казва: сега аз чувствувам в себе си нещо, което гледа към моя обикновен Аз така, както този обикновен Аз гледа към външните сетивни неща. Сега аз съм едно второ същество в първото. Сега аз се издигнах в онези области, където съм съединен с божествените същества..., когато човек е достигнал тази опитност, идват после и други степени, които той трябва да премине. Тези степени са от различно естество в сравнение с предишните, предварителните, ...но и те трябва за бъдат преминати.
към текста >>

С това ние охарактеризирахме най-важното събитие в развитието на отделния човек: новораждането на това, което е безсмъртното в обикновения Аз.
С това ние охарактеризирахме най-важното събитие в развитието на отделния човек: новораждането на това, което е безсмъртното в обикновения Аз. То е свързано с най-великото събитие, на което ще посветим следващите часове.
към текста >>

75. 4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

че практикува упражненията /за които ще говорим по-нататък/, които все повече одухотворяват неговата душа, правят я възприемчива за духа и я водят към онзи момент, когато тя ще роди в себе си безсмъртния висш Аз.
Да предположим, че в течение на едно въплъщение един човек тръгва в пътя на духовното познание, т.е. че практикува упражненията /за които ще говорим по-нататък/, които все повече одухотворяват неговата душа, правят я възприемчива за духа и я водят към онзи момент, когато тя ще роди в себе си безсмъртния висш Аз. Преди да дойде този момент, човекът минава през множество опитности. Но въпреки това недей те мисли, че той може да ускори някак събитията отнасящи се за неговото духовно развитие. Той може да мине през тези опитности само като се въоръжи с търпение и постоянство. Целта на този, който предприема едно окултно развитие, е да направи да се роди в него висшият Аз; но може би той ще достигне само една от подготвителните степени. Да предположим, че достигайки само една такава подготвителна степен, той умира и след това отново се преражда.
към текста >>

76. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Тя трябва да действува не върху това, което е преходния аз, живеещ между раждането и смъртта; тя трябва да проникне по-дълбоко до онзи Аз, който е безсмъртен и минава от едно съществувание в друго.
И така, не родителите бяха съгрешили, нито земната личност, която обикновено казва на себе си: Аз. Но това, което бе направило този човек сляп в този живот, имаше своите причини в един предидущ живот. Той беше сляп, защото делата на божествения принцип в него изявяват чрез неговата слепота това, което те са били по-рано. Кармата, законът на причините и следствията, е ясно показвана тук от самия Христос Исус. Но как трябва да се упражни лечебната сила в този случай на болест? Тя трябва да действува не върху това, което е преходния аз, живеещ между раждането и смъртта; тя трябва да проникне по-дълбоко до онзи Аз, който е безсмъртен и минава от едно съществувание в друго. Тук отново виждаме как Христовата сила се е повишила. До сега тя беше действувала само върху това, което се предлага в настоящето; но сега тя действува върху това, което ще надживее смъртта и ще продължава да живее от един живот в друг. Тук Христос действува като представител на "Аз Съм". Вливайки своята, сила в "Аз Съм", Богът. Христос изявявайки се на Бога в човека, той дава на човека силата да се изцели от вътре чрез самия себе си.
към текста >>

77. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

От онова време насам нещо ново може да се яви в етерното тяло, над което смъртта няма власт, нещо живо, безсмъртно.
От онова време насам нещо ново може да се яви в етерното тяло, над което смъртта няма власт, нещо живо, безсмъртно. Докато на Земята все още човекът ще изпада в илюзията на смъртта, това нещо ще избегне тази илюзия, ще бъде спасено от земните сили на разлагане. И това, което хората добиват по този начин чрез действието на Христа, се отразява в цялото всемирно пространство /с по-голяма или по-малка сила, според хората/, за да образува една лъчезареща сила. От тази сила около Земята ще се образува една сфера, която ще стане едно слънце. От оживотворените чрез Христовото действие етерни тела в атмосферата на Земята се образува една духовна сфера, а това не е друго освен отражението на Христовата светлина в земната атмосфера. Така отразената Христова светлина, последствие от неговото идване на Земята, това Христос нарича Святия Дух!
към текста >>

78. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

През каква опитност трябваше да мине той, за да се убеди, че в тялото на Исуса от Назарет издъхващо на кръста, наистина се намираше безсмъртният дух на Христа?
Какво е могъл да знае Павел, който е получил един вид юдейско посвещение? Той е могъл, да има знание за това, което учете тайното учение на евреите: този, когото Заратустра беше видял в Аура Маздао и Мойсей в горящата къпина, в гръмотевицата и светкавицата на Синай, когато Яхве му говореше, беше слязъл на земята чак до едно човешко тяло, за да може тази земя да се обнови. Но Павел беше също под влиянието на своята епоха и на юдейския закон. Той беше присъствувал на събитието на Голгота и не можа да познае в разпнатия носителя на Христа. Събитията, на които беше свидетел, не можеха да го убедят, че този, който той очакваше според юдейското учение, се беше въплътил в Исуса от Назарет. През каква опитност трябваше да мине той, за да се убеди, че в тялото на Исуса от Назарет издъхващо на кръста, наистина се намираше безсмъртният дух на Христа?
към текста >>

Когато Буда дойде на света, раждането му е предсказано на неговата майка Майа и предсказано бе, че това дете ще стане Буда, спасителят, ръководител на хората към безсмъртие, свобода, светлина!
Видяхме, че шестстотин години преди явяването на Христа на Земята, всичко, което беше станало по-рано, бе събрано във великото съзнание на Буда, който чувствуваше цялото изгубено духовно съкровище. Когато Буда дойде на света, раждането му е предсказано на неговата майка Майа и предсказано бе, че това дете ще стане Буда, спасителят, ръководител на хората към безсмъртие, свобода, светлина! Легендата за Буда разказва, че когато бил на дванадесет години, родителите му го изгубили и след това го намерили под едно дърво, заобиколен от певците и мъдреците на древността; той ги учеше. Шестстотин години след Буда, същият разказ се явява в Евангелието на Лука, макар и под една друга форма.
към текста >>

И тези чувства остават; те са безсмъртни в нас; ние продължаваме да живеем с тях в този свят.
Когато истината става по този начин една вътрешна топлина, тя действува като една лечителна сила върху духа, душата и тялото. И тези чувства остават; те са безсмъртни в нас; ние продължаваме да живеем с тях в този свят. Ние не сме само научили нещо, ние сме станали по-живи чрез това, което сме научили. Ако от тези сказки ние извлечем чувства от такова естество, Духовната наука ще бъде тогава за нас един източник на живот, който ни прониква като жива субстанция. Без да се отдалечавате от външния живот, тя ще стане един вид отражение на тези върховни сили, за които говорихме през тези дни. Без съмнение, смъртта е трябвало да проникне в света, но идеята, която си съставяме обикновено за нея, не е точна, и само Христос ни научи да я познаваме в нейния истински облик. Чрез това смъртта стана семе на един по-висш живот.
към текста >>

79. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното.
И в течение на годините се постарахме да считаме това, което се вливаше в нас, като един дар на духовните светове. Постарахме да направим от това съдържание на Духовната наука един инструмент, за да разберем все по-добре и по-добре тази централна точка на прогреса на човечеството, да разберем Христа и кръста. Когато познаем действителността на Христовия Принцип, тогава разбираме, че този Христов Принцип е една Сила, една жива Сила, която отначало на нашето летоброене е свързана с живота на хората на Земята, откакто този Христов Принцип се свързва с един човек в тялото на Исуса от Назарет. От тогава той е при нас хората, действува между нас и ние можем да станем участници в това действие, когато се постараем да използуваме всички онези средства, с които разполага ме, за да разберем този Христов Принцип; да го разберем така, че да направим от него живот на нашата собствена душа. Но тогава, когато разберем така този Христов Принцип, че да знаем, той е в човечеството, той е тук, че можем да отидем при него, можем да черпим живата вода от този извор, тогава ние имаме онази вяра, която може да чака, може да чака за всичко, което трябва да узрее в лоното на времето, което трябва да узрее, когато имаме търпение. От преходното, сред което можем да обхванем Христовия Принцип, за нас ще узрее непреходното, вечното, безсмъртното. От лоното на времето за нас човеците ще се роди това, което е над времето. Когато стоим на тази твърда точка, тогава, изхождайки от нея, ние имаме не една сляпа вяра, а една вяра проникната от истина и познание и ще си кажем: ще стане това, което трябва да стане; и нищо не ще ни препятствува да вложим нашите най-добри сили за това, за което вярваме, че то трябва да стане. Вярата от едната страна, това е истинския плод на кръста; тя е това, което винаги ни казва: погледни твоите несполуки, те са винаги привидна смърт на твоето творчество! От твоите несполуки погледни към кръста и си спомни, че на кръста беше изворът на вечния живот, който побеждава временната смърт не само за себе си, но и за всички човеци. И ние получаваме смелост в живота от две представи.
към текста >>

80. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека.
Ето защо не трябва да Ви учудва, че потомците на южните народи имаха богове, които принадлежаха, така да се каже, към подземните богове, които владеят повече душевния живот. Достатъчно е само да си представите египетския бог Озирис. Озирис е онова божество, кое то човек намира, когато е преминал през вратата на смъртта. Той е богът, който не може да живее във външния сетивен свят. Само в древни времена Озирис е живял във външния свят; и когато настъпиха новите времена, той бе като победен от съществата на сетивния свят, от злия Сет. От тогава той живее в онзи свят, в който човек навлиза след смъртта, следователно в един свят, който може да бъде намерен само, когато човек се потопява в онова, което в него е безсмъртното, вечното, което преминава от едно прераждане в друго, в това, което е вътрешен живот на човека. Ето защо хората чувствуваха предимно този вътрешен живот свързан с Озирис.
към текста >>

81. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Сега работата чувствително се усложнява и Вие трябва да сравнявате безсмъртния Аз и различните му степени тук на Земята.
Следователно, когато наблюдаваме сегашната инкарнация на един човек, ние поставяме въпроса: къде точно е бил неговият Аз в предишната инкарнация? И тогава, за да стигнете до неговата предишна инкарнация, Вие трябва да навлезете в света на Девакана*4. Тогава трябва да установите кой от Азовете винаги е принадлежал на съответния човек през миналите инкарнации. Сега работата чувствително се усложнява и Вие трябва да сравнявате безсмъртния Аз и различните му степени тук на Земята. В такъв случай, когато се търси прераждането на един Аз в предишни тела, твърде лесно могат да бъдат допуснати грешки. Следователно, издигайки се в по-висшите светове, съвсем не е така лесно да свързваме отделните свръхсетивни съставни части, които принадлежат на една личност, с онова, което е отбелязано в хрониката Акаша като негови минали инкарнации.
към текста >>

82. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Тогава безсмъртната част от първоначалната майка на Натановия Исус се спусна долу и преобрази онази майка, която беше подслонена в дома на Натановия Йосиф, превръщайки я отново в девица, така че душата на онази майка, която Исус изгуби, му беше отново върната при кръщението от Йоан.
И чак сега, в лицето на Исус от Назарет, ние имаме пред себе си едно цялостно същество с могъща вътрешна сила, обединяваща всичко, което познаваме като духовен екстракт от ученията на Буда и Заратустра. Тази вътрешна сила на Исус беше призвана за велики дела. Обаче с нея трябваше да настъпи нещо коренно различно, отколкото с онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан. И ние ще видим, че по-късно тя прие в себе си индивидуалността на Христос. Тогава безсмъртната част от първоначалната майка на Натановия Исус се спусна долу и преобрази онази майка, която беше подслонена в дома на Натановия Йосиф, превръщайки я отново в девица, така че душата на онази майка, която Исус изгуби, му беше отново върната при кръщението от Йоан. Следователно, майката, която остана при него, носи в себе си душата на неговата истинска майка, наречена в Библията „благословената Мария" (Лука 1, 28).
към текста >>

83. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Отрича безсмъртието на душата, отрича законът да е даден от Бог и да е свързан с евреите, за което е отлъчен от еврейската общност.
[2] Бенедикт де Спиноза – 1632-1677, холандски философ от еврейски произход, с рождено име Барух Спиноза, застъпник на рационализма във философията, т.е. на тезата, че истината е достъпна чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вярата. Отрича безсмъртието на душата, отрича законът да е даден от Бог и да е свързан с евреите, за което е отлъчен от еврейската общност. Произведението „Етика“ е от 1677 г.
към текста >>

84. Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен живот, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като плод на Дървото на живота, плод, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния живот.
Трите семена символизират за нас тъгата по плодовете на Дървото на живота. Легендата ни разказва, че в дървесината на Кръста се съдържало това, което произлизало от Дървото на живота. В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен живот, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като плод на Дървото на живота, плод, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния живот.
към текста >>

Без да изпадаме в илюзии, можем – макар и не като историци, а като чувстващи хора – можем да усетим в стоящата пред нас рождественска елха нещо като символ на тази светлина, който ще се издигне от дълбините на душата ни, за да добие тя безсмъртие в духовното битие.
Без да изпадаме в илюзии, можем – макар и не като историци, а като чувстващи хора – можем да усетим в стоящата пред нас рождественска елха нещо като символ на тази светлина, който ще се издигне от дълбините на душата ни, за да добие тя безсмъртие в духовното битие. Вглеждайки се в себе си, благодарение на антропософското духовно течение се чувстваме проникнати от силата, която ни позволява да съзерцаваме духовния свят. Гледаме външния символ, който стои пред нас като коледна елха, и можем да си кажем: нека тя бъде за нас символ на това, което ще свети и пламеней в нашите души, издигайки ни в духовния свят!
към текста >>

85. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В зависимост от това, дали едно човешко същество живее на това или онова място на земята, неговата душа, тази безсмъртна душа, не влиза пряко в контакт с тези енергии, а само косвено безсмъртната душа на човека е относително независима от земните условия.
Тук е Източната част, там Западната. Енергиите, които се предават от земята е нещо, което принадлежи на жизнения организъм на земята. В зависимост от това, дали едно човешко същество живее на това или онова място на земята, неговата душа, тази безсмъртна душа, не влиза пряко в контакт с тези енергии, а само косвено безсмъртната душа на човека е относително независима от земните условия. Душата е само изкуствено зависима от земните условия, както показахме днес. Чрез заобиколния път през това друго същество обаче, това същество, което завзема човека преди раждане и трябва да го остави преди смърт, тези различни енергии работят особено силно. Тези енергии действуват в расовите типове и географските разграничения специално влияят в човешките същества.
към текста >>

86. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Тези три иден Кант нарече Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарече правилно Бог, добродетел и безсмъртие.
Три идеи постепенно са възникнали в течение на еволюирането през последните векове, идеи, които, по начина, по който те са навлезли в човешкия живот, са по същина абстрактни. Кант ги е наименувал погрешно, докато Гьоте ги е именувал правилно. Тези три иден Кант нарече Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарече правилно Бог, добродетел и безсмъртие. Когато човек види нещата, които са скрити зад тези три думи, става ясно, че те са точно същите, като онези, който съвременният човек възприема по-абстрактно, но които са се възприемали по-конкретно до ХІV-ХV-тото столетие. В древния атавистичен смисъл те са били възприемани също и по-материално. Хората са експериментирали по древния начин всъщност по онова време те са търсили чрез алхимичните експерименти да наблюдават процесите, които са показвали работата на Бога в процеса. Те са се опитвали да произведат Философския Камък.
към текста >>

Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт.
Зад всички тези неща се крие нещо конкретно. Този Философски Камък трябваше да даде на човешките същества възможността да станат добродетелни, обаче това се е възприемало по-материално. Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт. Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека.
към текста >>

Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие.
Този Философски Камък трябваше да даде на човешките същества възможността да станат добродетелни, обаче това се е възприемало по-материално. Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт. Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека. Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука. Това е друга форма да се изрази абстрактното мислене, с което такива неща се разглеждат днес.
към текста >>

Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека.
Той е трябвало да доведе човешките същества да изживеят безсмъртието, да ги сложи в известно отношение с вселената, чрез което те биха преживели вътре у себе си онова, което става отвъд раждане и смърт. Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека. Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука. Това е друга форма да се изрази абстрактното мислене, с което такива неща се разглеждат днес.
към текста >>

Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука.
Всички съвременни измити идеи, с които хората днес се стремят да схванат древните неща, вече не съвпадат с онова, което се е възнамерявало по онова време. Тези неща просто са станали, абстрактни и съвременното човечество говори от абстрактни идеи. Те желаят да разберат Бога чрез абстрактна теология; добродетелта също така се счита за нещо чисто абстрактно. Колкото е по-абстрактна идеята, толкова по-добре съвременното човечество обича да я използува, когато говори за тези неща, дори за безсмъртие. Човек почва да си мисли, кое може да бъде безсмъртно в човека. Аз говорих за това в моята първа лекция в Базел, като казах, че науката, която се занимава днес философски с въпроса за безсмъртието, е една изпустяла наука, една недохранена наука. Това е друга форма да се изрази абстрактното мислене, с което такива неща се разглеждат днес.
към текста >>

Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща. Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли.
към текста >>

За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща. Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли. Въпросът е само по какъв начин тази тайна се разбира.
към текста >>

Също така ще се направят усилия от тези школи да се сведе проблема за безсмъртието в материалистични канали.
Също така ще се направят усилия от тези школи да се сведе проблема за безсмъртието в материалистични канали. Този проблем за безсмъртието може да бъде въведен в материалистични канали по същия начин чрез експлоатиране на космични съзвездия. Човек, разбира се, чрез това не постига онова, което често, се твърди да е безсмъртие, а едно съвсем по-различно безсмъртие. Човек се подготвя дотогава, докато е възможно да влияе върху физическото тяло, за да продължи живота си изкуствено да претърпи душевни опитности, които ще му дадат възможност да остане в ложата на едно братство, дори и след смъртта си, да помага там чрез енергиите, които има на разположение. Безсмъртието в тези кръгове се нарича просто продължението на живота.
към текста >>

Този проблем за безсмъртието може да бъде въведен в материалистични канали по същия начин чрез експлоатиране на космични съзвездия.
Също така ще се направят усилия от тези школи да се сведе проблема за безсмъртието в материалистични канали. Този проблем за безсмъртието може да бъде въведен в материалистични канали по същия начин чрез експлоатиране на космични съзвездия. Човек, разбира се, чрез това не постига онова, което често, се твърди да е безсмъртие, а едно съвсем по-различно безсмъртие. Човек се подготвя дотогава, докато е възможно да влияе върху физическото тяло, за да продължи живота си изкуствено да претърпи душевни опитности, които ще му дадат възможност да остане в ложата на едно братство, дори и след смъртта си, да помага там чрез енергиите, които има на разположение. Безсмъртието в тези кръгове се нарича просто продължението на живота.
към текста >>

Човек, разбира се, чрез това не постига онова, което често, се твърди да е безсмъртие, а едно съвсем по-различно безсмъртие.
Също така ще се направят усилия от тези школи да се сведе проблема за безсмъртието в материалистични канали. Този проблем за безсмъртието може да бъде въведен в материалистични канали по същия начин чрез експлоатиране на космични съзвездия. Човек, разбира се, чрез това не постига онова, което често, се твърди да е безсмъртие, а едно съвсем по-различно безсмъртие. Човек се подготвя дотогава, докато е възможно да влияе върху физическото тяло, за да продължи живота си изкуствено да претърпи душевни опитности, които ще му дадат възможност да остане в ложата на едно братство, дори и след смъртта си, да помага там чрез енергиите, които има на разположение. Безсмъртието в тези кръгове се нарича просто продължението на живота.
към текста >>

Безсмъртието в тези кръгове се нарича просто продължението на живота.
Също така ще се направят усилия от тези школи да се сведе проблема за безсмъртието в материалистични канали. Този проблем за безсмъртието може да бъде въведен в материалистични канали по същия начин чрез експлоатиране на космични съзвездия. Човек, разбира се, чрез това не постига онова, което често, се твърди да е безсмъртие, а едно съвсем по-различно безсмъртие. Човек се подготвя дотогава, докато е възможно да влияе върху физическото тяло, за да продължи живота си изкуствено да претърпи душевни опитности, които ще му дадат възможност да остане в ложата на едно братство, дори и след смъртта си, да помага там чрез енергиите, които има на разположение. Безсмъртието в тези кръгове се нарича просто продължението на живота.
към текста >>

Тези неща са действително възможни, обаче ако някой ги въведе в материалистични канали, ако абстрактните идеи за Бога, добродетелта и безсмъртието се превърнат в конкретните идеи на злато, здраве и продължение на живота, ако някои от гледна точка на групово-егоистичен смисъл експлоатира онова, което аз ви изтъкнах като големите проблеми на Петата Следатлантска епоха.
Вие може да видите и външни знаци на тези неща. Не зная дали някой от вас е обърнал внимание на книгата, която за известно време предизвика сензация, книга, която също бе издадена на Запад и носи заглавието "Тревогата при умирането" /Der Unfug des Sterbeus/. Тези неща всички се движат в това направление. Те са само началото. Онова, което е отишло още по-нататък от началото внимателно се пази за груповия егоизъм, пази се много езотерично. Тези неща са действително възможни, обаче ако някой ги въведе в материалистични канали, ако абстрактните идеи за Бога, добродетелта и безсмъртието се превърнат в конкретните идеи на злато, здраве и продължение на живота, ако някои от гледна точка на групово-егоистичен смисъл експлоатира онова, което аз ви изтъкнах като големите проблеми на Петата Следатлантска епоха. Онова, което по един мъгляв начин се нарича "космично чувство" от проф. д-р по теология, д-р по философия, ако то бъде представено от мнозина и за нещастие от мнозина по егоистичен начин като космично знание.
към текста >>

От същите братства, които желаят да поставят злато, здраве и продължение на живота, на мястото на Бог, добродетел и безсмъртие, прави се усилието да не се работи с процесите сутрин и вечер, а с нещо съвсем по-различно.
От същите братства, които желаят да поставят злато, здраве и продължение на живота, на мястото на Бог, добродетел и безсмъртие, прави се усилието да не се работи с процесите сутрин и вечер, а с нещо съвсем по-различно. Аз ви обърнах внимание миналия път, че импулсът на Мистерията на Голгота искат да се елеминира от света, като се въведе друг импулс от Запада, импулс на Антихрист. От направлението Изток Христовият импулс, какъвто се появява в ХХ-тото столетие, се мъчат да бъде парализиран, като отправят, вниманието, интереса настрани от Христос, Който се появява в Етера.
към текста >>

Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота.
Въпросът, който стои пред човечеството е дали да овладее за себе си енергиите на космоса по един двоен неправилен начин или......./липсва няколко реда текст/.........Ще има борба пред знаещите в космоса. Някои ще насочват използуването на сутрешните и вечерните процес, както вече казах; на Запад процесът по пладне ще се предпочита, изключвайки сутришните и вечерните процеси; а в Изтока среднощните процеси ще бъдат използувани. Веществата не ще се изготвят вече според силата на химическото привличане и отблъскване; ще се знае, че различни вещества ще се произвеждат в зависимост от това, дали се изготвят чрез сутришни или вечерни процеси, или с обедни или среднощни процеси. Ще бъде известно, че такива вещества работят по напълно различен начин върху троичността на Бог, добродетел и безсмъртие злато, здраве и продължение на живота. От сътрудничеството на онова, което идва от Риби и Дева няма да се получи нещо зловредно. Чрез това човек ще може да постигне в известен смисъл онова, което развързва механизма на живота от човешкото същество, но по никакъв начин не ще даде никаква форма на власт и сила на една група над друга. От космическите енергии, които ще се получават от това направление ще възникнат странни машини, но само такива, които ще облекчат човешкото същество от работа, защото те ще имат вътре у себе си известна енергия на интелигентност. Космически ориентирана духовна наука ще трябва да се занимае с това, щото всички големи изкушения, които ще произлязат от тези механизирани зверове, които самият човек ще създава, да не упражнят зловредно влияние върху човешкото същество.
към текста >>

87. Лекция първа GA_126 Окултна история

И тук той чува за единствения земен човек, който е останал безсмъртен, тогава, когато всички останали хора от следатлантската епоха са достигнали до съзнанието за своята смъртност.
Всички тези събития, и ние ще видим, когато ще обясняваме мита, какви дълбочини се крият в тях, довели до това, че Енкиду в това време умрял. Гилгамеш сега е сам. В Главата му идва мисъл, която страшно терзае неговата душа. Под впечатлението от това, което е преживял, до него сега идва мисълта, че човекът е... смъртен. Мисълта, на която той по-рано не обръщал внимание, се появява в целия си ужас пред неговата душа. И тук той чува за единствения земен човек, който е останал безсмъртен, тогава, когато всички останали хора от следатлантската епоха са достигнали до съзнанието за своята смъртност. Той чува за безсмъртния Ксисуфр10, който живее далеч на Запад. И ето, за да проникне в загадката на живота и смъртта, той хваща трудния път на Запад.
към текста >>

Той чува за безсмъртния Ксисуфр10, който живее далеч на Запад.
Гилгамеш сега е сам. В Главата му идва мисъл, която страшно терзае неговата душа. Под впечатлението от това, което е преживял, до него сега идва мисълта, че човекът е... смъртен. Мисълта, на която той по-рано не обръщал внимание, се появява в целия си ужас пред неговата душа. И тук той чува за единствения земен човек, който е останал безсмъртен, тогава, когато всички останали хора от следатлантската епоха са достигнали до съзнанието за своята смъртност. Той чува за безсмъртния Ксисуфр10, който живее далеч на Запад. И ето, за да проникне в загадката на живота и смъртта, той хваща трудния път на Запад.
към текста >>

Тогава той пита Ксисуфр откъде той има знание за своята вечна основа, защо е проникнат от съзнанието за своето безсмъртие?
Тогава той пита Ксисуфр откъде той има знание за своята вечна основа, защо е проникнат от съзнанието за своето безсмъртие? Тогава Ксисуфр му отговаря: "Ти можеш също да станеш такъв, но тогава ще трябва да преживееш след мен всичко, което аз преживях по пътя на преодоляване на страха, ужаса и самотата, през които трябваше да премина. Когато бог Еа реши да даде да загине, в това, което ние наричаме атлантска катастрофа, всичко това в човечеството, което не трябваше да живее по-нататък, той ми заповяда да се отделя на нещо като кораб. Със себе си трябваше да взема животни, които трябваше да останат, и тези индивидуалности, които наистина се наричат Учители. На този кораб преживях великата катастрофа". Така говореше Ксисуфр на Гилгамеш: "Това, което беше изпитано тогава, ти ще можеш да преживееш само вътрешно.
към текста >>

Но да достигнеш съзнанието за безсмъртието с това, ти ще можеш, ако не спиш седем нощи и шест дни".
Тогава Ксисуфр му отговаря: "Ти можеш също да станеш такъв, но тогава ще трябва да преживееш след мен всичко, което аз преживях по пътя на преодоляване на страха, ужаса и самотата, през които трябваше да премина. Когато бог Еа реши да даде да загине, в това, което ние наричаме атлантска катастрофа, всичко това в човечеството, което не трябваше да живее по-нататък, той ми заповяда да се отделя на нещо като кораб. Със себе си трябваше да взема животни, които трябваше да останат, и тези индивидуалности, които наистина се наричат Учители. На този кораб преживях великата катастрофа". Така говореше Ксисуфр на Гилгамеш: "Това, което беше изпитано тогава, ти ще можеш да преживееш само вътрешно. Но да достигнеш съзнанието за безсмъртието с това, ти ще можеш, ако не спиш седем нощи и шест дни".
към текста >>

Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду.
Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро. Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни. И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду. Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха. Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду.
към текста >>

88. Лекция пета GA_126 Окултна история

Амеша Спента - Безсмъртни Свети) - в учението на Заратустра шест божества от най-близкото обкръжение на Ахура-Мазда.
2. Амшаспанди (новоперс. от авест. Амеша Спента - Безсмъртни Свети) - в учението на Заратустра шест божества от най-близкото обкръжение на Ахура-Мазда. В химните на Заратустра - Хати, Амшаспандите носят имена, съответстващи на високите добродетели, почитани в зороастрийския Иран:
към текста >>

Амеретат - Безсмъртие.
Амеретат - Безсмъртие.
към текста >>

Съпоставянето на тази забележка с извадката от лекцията от 10 октомври 1907 г., посочена по-горе, ни позволява да заключим, че "антиподите" на шестте Амшаспанди, тоест духовни същества, които противникът на Ахура-Мазда Ариман противопоставил на Безсмъртните Свети, управляват тъмната страна на годината, но под върховния контрол на Амшаспандите, обкръжаващи Ахура-Мазда.
Цикълът на Луната означава графика на работата на Изардите, цикълът на Слънцето - графика на водачеството на Амшаспандите." (GA 101, 1987. с. 17-23). Обаче в петата лекция на "Окултна история" става реч все пак за дванадесетичността на самите Амшаспанди, а не само на техните функции. Проблемът отпада благодарение на уговорката, направена от Рудолф Щайнер по повод Амшаспандите в лекцията от 31 декември 1913 г.: "Те са шест на брой, или ако прибавим към тях и техните антиподи, можем да кажем - дванадесет на брой и регулират извездите, които са подчинени на Амшаспандите и са 26 до 31 на брой. ..." (GA 149, с. 42). Съпоставянето на тази забележка с извадката от лекцията от 10 октомври 1907 г., посочена по-горе, ни позволява да заключим, че "антиподите" на шестте Амшаспанди, тоест духовни същества, които противникът на Ахура-Мазда Ариман противопоставил на Безсмъртните Свети, управляват тъмната страна на годината, но под върховния контрол на Амшаспандите, обкръжаващи Ахура-Мазда.
към текста >>

89. Лекция шеста GA_126 Окултна история

В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят.
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека. А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия инстинкт все пак в голямата си част нещо правилно.
към текста >>

90. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

През 1851 година проблемът за безсмъртието на душата бе решен от Виденман в смисъла на прераждането.
Излъчванията на неговото етерно тяло инспирираха съчинението на Е.П.Блаватска „Разбулената Изида”. Влиянието на Кристиян Розенкройц невидимо действуваше и върху Лесинг и тъкмо то го вдъхнови да напише своята книга „Възпитанието на човешкия род” (1780 г.). Поради нарастващия прилив на материализма ставаше все по-трудно хората да бъдат инспирирани в смисъла на розенкройцерството. След това в деветнадесетото столетие настъпи върховата точка на материализма. Така много неща можаха да бъдат дадени само частично. През 1851 година проблемът за безсмъртието на душата бе решен от Виденман в смисъла на прераждането. Неговото съчинение бе наградено. Още към 1850 година Дросбах писа в смисъла на прераждането от психологична гледна точка.
към текста >>

91. Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Интересно е, че именно в онова време, към края на четиридесетте години, едно научно дружество предложи награда за най-добрия философски труд върху безсмъртието на душата.
Този нов елемент се прояви също и по един външен, екзотеричен начин. Например в живота на Лесинг можем да открием инспирацията, идваща от това Същество. Разбира се, това не може да бъде доказано външно. Но целият начин на мислене при Лесинг е такъв, че този, който е запознат с нещата, ясно може да долови този розенкройцерски импулс. Или например в деветнадесетото столетие, което беше до такава висока степен неподатливо за такива идеи като Карма, прераждане и така нататък, този импулс също действуваше по екзотеричен начин. Интересно е, че именно в онова време, към края на четиридесетте години, едно научно дружество предложи награда за най-добрия философски труд върху безсмъртието на душата. Между изпратените разработки беше и съчинението на Виденман, което получи наградата. В това съчинение Виденман се застъпваше за приемането на повтарящите се земни съществувания на душата. Естествено, в него не се говореше за прераждането така, както това става днес чрез Духовната наука, но интересен е фактът, че тогава се роди едно съчинение, в което се говореше за прераждането и то беше отличено с награда. Също и други тогавашни психолози се изказаха за повтарящите се земни съществувания на душата. Следователно, никога нишката на вярата в прераждането и Кармата не се беше прекъсвала.
към текста >>

92. Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет.
Ето защо истински антропософ е не този, който познава теоретически ученията, а само този, който знае да тълкува своя живот и живота на другите хора в смисъла, който беше посочен днес. Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен живот. Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет. Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер. Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно. Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си живот, дори и когато косата му е побеляла. И това съзнание, че непрестанно и непрестанно можем да вървим напред, ще преобрази целия ни сегашен духовен живот.
към текста >>

Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно.
Ето защо истински антропософ е не този, който познава теоретически ученията, а само този, който знае да тълкува своя живот и живота на другите хора в смисъла, който беше посочен днес. Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен живот. Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет. Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер. Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно. Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си живот, дори и когато косата му е побеляла. И това съзнание, че непрестанно и непрестанно можем да вървим напред, ще преобрази целия ни сегашен духовен живот.
към текста >>

93. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

съчинението "Прераждане, или разширение на въпроса за безсмъртието по емпиричен път според познатите природни закони".
Към стр...: Виденман... Дросбах: Максимилиян Дросбах написа в 1849 г. съчинението "Прераждане, или разширение на въпроса за безсмъртието по емпиричен път според познатите природни закони". Без назоваване на своето име той обяви една награда за най-доброто развитие на написаните в тази книга мисли на стойност 40 златни дуката. Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието като повторение на земния живот", Виена 1851 г., което получи наградата. Малкото съчинение бе издадено отново заедно с една статия на Ц. С. Пихт "Изникването на идеята за прераж- дането при лекаря и философа Густав Виденман към 1850 г. " в издателство Щутгарт 1961
към текста >>

Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието като повторение на земния живот", Виена 1851 г., което получи наградата.
Към стр...: Виденман... Дросбах: Максимилиян Дросбах написа в 1849 г. съчинението "Прераждане, или разширение на въпроса за безсмъртието по емпиричен път според познатите природни закони". Без назоваване на своето име той обяви една награда за най-доброто развитие на написаните в тази книга мисли на стойност 40 златни дуката. Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието като повторение на земния живот", Виена 1851 г., което получи наградата. Малкото съчинение бе издадено отново заедно с една статия на Ц. С. Пихт "Изникването на идеята за прераж- дането при лекаря и философа Густав Виденман към 1850 г. " в издателство Щутгарт 1961
към текста >>

1912 г.: Смъртта и безсмъртието в светлината на Духовната наука и Същност на вечността и природата на човешката душа в светлината на Духовната наука.
Към стр...: публични лекции: Виена 6 и 7. ІІ. 1912 г.: Смъртта и безсмъртието в светлината на Духовната наука и Същност на вечността и природата на човешката душа в светлината на Духовната наука. Лекциите не са напечатани.
към текста >>

94. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Едно малко литературно общество връчи своята награда това стана към 50-те години на миналия век на най-добрата книга, третираща проблема за безсмъртието на душата.
Има и много други случаи. Едно малко литературно общество връчи своята награда това стана към 50-те години на миналия век на най-добрата книга, третираща проблема за безсмъртието на душата. Това беше едно забележително събитие в немския духовен живот! Впрочем то остана незабелязано По същото време беше наградена и книгата на Виденман*15, доказваща безсмъртието на човешката душа с оглед на повтарящите се земни съществувания разбира се, по един несъвършен начин, както и следваше да се очаква през 50-те години на миналия век, когато мисловните форми все още не бяха достатъчно напреднали.
към текста >>

Впрочем то остана незабелязано По същото време беше наградена и книгата на Виденман*15, доказваща безсмъртието на човешката душа с оглед на повтарящите се земни съществувания разбира се, по един несъвършен начин, както и следваше да се очаква през 50-те години на миналия век, когато мисловните форми все още не бяха достатъчно напреднали.
Има и много други случаи. Едно малко литературно общество връчи своята награда това стана към 50-те години на миналия век на най-добрата книга, третираща проблема за безсмъртието на душата. Това беше едно забележително събитие в немския духовен живот! Впрочем то остана незабелязано По същото време беше наградена и книгата на Виденман*15, доказваща безсмъртието на човешката душа с оглед на повтарящите се земни съществувания разбира се, по един несъвършен начин, както и следваше да се очаква през 50-те години на миналия век, когато мисловните форми все още не бяха достатъчно напреднали.
към текста >>

Съвсем правилни са и изводите на Виденман в неговата наградена книга върху безсмъртието на душата и свързаните с него реинкарнации.
Тази необходимост се роди у него поради обстоятелството, че той прие в сферата на своята душа, в своя чувствен свят думите на Христос Исус за побратимяването на всички хора по света, над всички националности, над всички расови различия, за превръщането на цялото човечество в един величествен и общ организъм. Ето защо е интересно да видим, как и при втората личност, за която споменах, при Дросбах, мисленето не поема по пътя на будизма, а по един универсален космически път, макар и по един несъвършен начин, понеже естествено-научните идеи през първата половина на 19 век все още не бяха приели съответните мисловни форми. Дросбах изхожда от тогавашните естествено-научни идеи и разглежда душата в космически измерения. И той не може да си я представи по друг начин, освен че, така да се каже, зародишът преминава през една външна форма, за да се появи по-късно в други външни форми, или казано по друг начин да се реинкарнира. При Дросбах тази идея звучи донякъде фантастично, защото той смята, че преобразяването трябва да засегне целия свят, докато Лесинг обхваща с мисълта си кратки, но несъмнено напълно възможни периоди от време. Съвсем правилни са и изводите на Виденман в неговата наградена книга върху безсмъртието на душата и свързаните с него реинкарнации.
към текста >>

95. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване.
А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26. Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос. Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване. Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа. Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта. И Соловьов нагледно показва, как официалната наука непрекъснато доказва, че всъщност смъртта се разпростира върху всичко. Следователно, ако се обърнем към външната природа, тя отговаря на всички въпроси, отнасящи се до нашето познание, само по един начин: смъртта е тук, смъртта съществува! Обаче в душите ни живее копнежът за безсмъртие. Защо?
към текста >>

Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта.
А втората личност, която бих искал да назова всред поредицата от онези, които предусещаха това, което занапред ще стане достояние на всеки християнин, е споменаваният вече по други поводи Владимир Соловьов*26. Соловьов също обръща вниманието ни към две основни сили в човешката природа, всред които, като посредник, трябва да стои личният Христос. Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване. Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа. Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта. И Соловьов нагледно показва, как официалната наука непрекъснато доказва, че всъщност смъртта се разпростира върху всичко. Следователно, ако се обърнем към външната природа, тя отговаря на всички въпроси, отнасящи се до нашето познание, само по един начин: смъртта е тук, смъртта съществува! Обаче в душите ни живее копнежът за безсмъртие. Защо? Защото в душите ни живее копнежът за усъвършенствуване!
към текста >>

Обаче в душите ни живее копнежът за безсмъртие. Защо?
Той казва: Има две неща, към които се стреми човешка та душа: безсмъртието и мъдростта или нравственото усъвършенствуване. Обаче нито една от тях не е предварително заложена в човешката природа. Защото човешката природа носи белезите на природния свят, а той води не до безсмъртие, а до смъртта. И Соловьов нагледно показва, как официалната наука непрекъснато доказва, че всъщност смъртта се разпростира върху всичко. Следователно, ако се обърнем към външната природа, тя отговаря на всички въпроси, отнасящи се до нашето познание, само по един начин: смъртта е тук, смъртта съществува! Обаче в душите ни живее копнежът за безсмъртие. Защо? Защото в душите ни живее копнежът за усъвършенствуване!
към текста >>

Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов.
И за да се убедим, че това е така, нека да се вслушаме в думите на Соловьов. Както на червената роза казва Соловьов е присъщ червения цвят, така и на човешката душа е присъщ копнежът за усъвършенствуване. Обаче един стремеж към усъвършенствуване без копнежа към безсмъртие, е абсолютна лъжа на самото съществувание, смята Соловьов. Такъв стремеж би бил напълно безсмислен, ако душата би завършвала своя жизнен път както това става с всички живи същества в природния свят със смъртта. Обаче навсякъде в природния свят ние чуваме: Смъртта е тук, смъртта съществува! Ето защо, в смисъла на споменатия философ, човешката душа е принудена да се издигне над природното съществувание, за да намери отговор на своя въпрос на друго място. И Соловьов продължава: Вземете например природоизследователите: Какво отговарят те по въпроса за връзките между човешката душа и природния свят? Тук цари един чисто механически порядък, казват те, и човекът е включен в него.
към текста >>

А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието?
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят. Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта. Само онази сила, която надхвърля природата и съществува като един реален факт, както и самата природа: личният, историческият Христос, точно Той е, който дава не теоретичен, а действителен отговор!
към текста >>

Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание.
Следователно ,вярата трябва да бъде премахната и заместена с някакво знание. През Средновековието докосването до висшите светове се наричаше „вяра“ и тя беше нещо напълно оправдано. Тъкмо тази е основната черта на протестантството, че наред с вярата, то смяташе за оправдано също и знанието. Така вярата се явява като нещо, което блика от човешката душа, и редом до него е поставено знанието, което следва да е достъпно до всички. Интересно е още да се види, как един философ, когото мнозина смятат за един от най-великите, не можа да се издигне над понятието за вярата: Кант*27. Защото неговото понятие за вярата се състои в следното: Всичко онова, което човекът може да постигне относно такива неща като Бог, безсмъртие и т.н., трябва да просветне в него идвайки от съвсем други области; обаче само чрез една нравствена вяра, а не чрез знание.
към текста >>

96. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

А втория Адам, Христос, Павел разглежда като онзи, който притежава нетленното, безсмъртно тяло.
А втория Адам, Христос, Павел разглежда като онзи, който притежава нетленното, безсмъртно тяло. И сега Павел предполага, че в резултат на едно продължително християнско развитие хората постепенно ще стигнат до там, че на мястото на първия Адам ще поставят втория Адам, че вместо тленното тяло на първия Адам ще „облекат“ нетленното тяло на втория Адам, Христос. И така, от онези които се наричат истински християни, Павел изисква пълно скъсване с предишните им възгледи. Както първото, тленното тяло произлиза от Адам, така и от втория Адам, от Христос трябва да произлезе нетленното тяло; така че всеки християнин би трябвало да си каже: понеже произлизам от Адам, аз разполагам с едно тленно тяло, каквото имаше и Адам; и когато вървя по верния път към Христос, аз получавам от Христос от втория Адам едно безсмъртно, нетленно тяло. Ето прозрението, от което беше озарен Павел при Събитието от Дамаск. Или с други думи: Какво иска да каже Павел?
към текста >>

Както първото, тленното тяло произлиза от Адам, така и от втория Адам, от Христос трябва да произлезе нетленното тяло; така че всеки християнин би трябвало да си каже: понеже произлизам от Адам, аз разполагам с едно тленно тяло, каквото имаше и Адам; и когато вървя по верния път към Христос, аз получавам от Христос от втория Адам едно безсмъртно, нетленно тяло.
А втория Адам, Христос, Павел разглежда като онзи, който притежава нетленното, безсмъртно тяло. И сега Павел предполага, че в резултат на едно продължително християнско развитие хората постепенно ще стигнат до там, че на мястото на първия Адам ще поставят втория Адам, че вместо тленното тяло на първия Адам ще „облекат“ нетленното тяло на втория Адам, Христос. И така, от онези които се наричат истински християни, Павел изисква пълно скъсване с предишните им възгледи. Както първото, тленното тяло произлиза от Адам, така и от втория Адам, от Христос трябва да произлезе нетленното тяло; така че всеки християнин би трябвало да си каже: понеже произлизам от Адам, аз разполагам с едно тленно тяло, каквото имаше и Адам; и когато вървя по верния път към Христос, аз получавам от Христос от втория Адам едно безсмъртно, нетленно тяло. Ето прозрението, от което беше озарен Павел при Събитието от Дамаск. Или с други думи: Какво иска да каже Павел? Нека да си послужим със следната проста схема /виж рисунката /.
към текста >>

97. 11. БЕЛЕЖКИ GA_131 От Исус към Христос

„Прераждане или опит за разрешаване на въпроса за безсмъртието по емпиричен път с оглед на установените природни закони.“
*14. Максимилиан Дросбах, 1810-1884. „Прераждане или опит за разрешаване на въпроса за безсмъртието по емпиричен път с оглед на установените природни закони.“
към текста >>

*15. Густав Виденман, 1812-1876, немски лекар и философ „Размисли върху безсмъртието като повторение на земния живот“.
*15. Густав Виденман, 1812-1876, немски лекар и философ „Размисли върху безсмъртието като повторение на земния живот“.
към текста >>

98. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества.
Следователно, когато се потопим в нашата собствена душа и постигнем там една душевна атмосфера, близка до „резигнацията" и „неприемането на жертвата", ние установяваме, че в определен момент от еволюцията нека засега да се ограничим само с разглеждането на Стария Сатурн определени божествено-духовни Същества успяват да извоюват вечност и безсмъртие, понеже изпитват индиферентност и резигнация както към космическата жертва на Престолите, така и към безкористната всеотдайност на другите свръхсетивни Същества. И така, ако на Стария Сатурн възниква времето, сега виждаме, че през епохата на Старото Слънце, определени процеси и събития се освобождават от времето, стават неподвластни на времето. Аз вече казах и моля това да бъде добре запомнено че вечността не започва на Старото Слънце; нейната подготовка се извършва още през епохата на Стария Сатурн. Обаче изразяването на тези отношения с ясни и точни понятия става възможно едва през епохата на Старото Слънце. На Стария Сатурн разграничаването между „време" и „вечност" би било просто немислимо, понеже нашите понятия не са достатъчно прецизни, за да предприемем подобна характеристика.
към текста >>

И така, ние получихме известна представа за резигнацията на Боговете и техния отказ да приемат жертвата на Престолите в хода на старото Слънчево развитие; ние получихме известна представа и за начина, по който Боговете извоюваха своето безсмъртие.
И така, ние получихме известна представа за резигнацията на Боговете и техния отказ да приемат жертвата на Престолите в хода на старото Слънчево развитие; ние получихме известна представа и за начина, по който Боговете извоюваха своето безсмъртие. Но какви са по-нататъшните последици от всичко това?
към текста >>

Обаче другите Херувими отблъскват жертвата и по този начин те преминават от „тленност" в „безсмъртие", от „преходност" в „непреходност".
Колкото повече напредва развитието на Старата Луна, толкова по-отчетливо изпъкват последиците от резигнацията. Защото, ако резигнацията не би съществувала, ако в духовния свят се намираха само онези Херувими, които приемат отправяната към тях жертва, тогава те казано образно щяха да включат уханието и дима на жертвата в своята собствена субстанция, т.е. щяха да включат в себе си и част от качествата на жертвата. Нека да допуснем, че тези Херувими биха поискали да извършат едно или друго действие. Тогава, външно погледнато, би се получило следното: Всичко, което нерезигнираните Херувими биха извършили с жертвената субстанция, щеше да намери видим израз в промяната на въздушните маси. Обаче другите Херувими отблъскват жертвата и по този начин те преминават от „тленност" в „безсмъртие", от „преходност" в „непреходност". Но самата жертвена субстанция е все още налице, тя е, така да се каже, изтръгната от силите, които иначе биха били приети от Херувимите, и сега вече тя не е принудена да следва техните подтици, техните импулси. И какво става с тази жертвена субстанция?
към текста >>

Ето как в прехода от Старото Слънце към Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално!
Ето как в прехода от Старото Слънце към Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално! от възходящото развитие на Херувимите, да се отделят от безсмъртните Същества! И сега, вниквайки в по-дълбоките причини за „изоставането", ние виждаме, че всъщност първичната вина за изоставането ако изобщо тук е уместно да се говори за първична вина далеч не следва да бъде приписвана на тези Същества, които изостават. Ето какво трябва да запомним! Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция. Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата.
към текста >>

от възходящото развитие на Херувимите, да се отделят от безсмъртните Същества!
Ето как в прехода от Старото Слънце към Старата Луна, наред с безсмъртието на Херувимите, други свръхсетивни Същества получават уникалната възможност да се отделят и то радикално! от възходящото развитие на Херувимите, да се отделят от безсмъртните Същества! И сега, вниквайки в по-дълбоките причини за „изоставането", ние виждаме, че всъщност първичната вина за изоставането ако изобщо тук е уместно да се говори за първична вина далеч не следва да бъде приписвана на тези Същества, които изостават. Ето какво трябва да запомним! Защото ако Херувимите бяха приели жертвата, луциферическите Същества нямаше да изостанат; те просто не биха разполагали с никаква възможност да се въплътят в жертвената субстанция. Първопричината за преждевременната самостоятелност на луциферическите Същества е в резигнацията на Боговете, в отблъскването на жертвата. Следователно, според мъдрото ръководство на света, Боговете сами трябваше да създадат своите врагове!
към текста >>

Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто.
Нека да си представим, че на определено място трябва да се издигне една подпорна колона, но идва някой и без никакви обяснения заявява: Не, тази подпорна колона не трябва да стои тук! Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква триъгълна конструкция, но идва някой и пита: А защо този триъгълник има само три ъгъла? Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла! Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда. Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода. Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто. Боговете не се отдръпнаха от злото, понеже единствено то можеше да издигне човека до свободата. Ако Боговете биха отблъснали злото, светът щеше да се превърне в една монотонна и пуста арена на живота. Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода, като за тази цел те трябваше да извоюват за себе си силата, която гарантира обратното превръща не на злото в добро. А тази сила може да бъде придобита само като последица от отказа, от резигнацията.
към текста >>

Това, което е нарисувано в земната картина, е валидно за целия Космос: определени сили се противопоставят на безсмъртните божествени сили.
Аз често давам следния пример: Ако един обитател на Марс би слязъл на Земята, вероятно щеше да намери редица интересни забележителности, макар че едва ли би могъл да ги разбере както трябва. Ако обаче би погледнал „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи от една космическа гледна точка, която е еднакво важна както за Марс, така и за Земята -следователно, една гледна точка валидна за цялата Слънчева система-,тогава от „Тайната вечеря" той би извлякъл истинския смисъл на Земята, истинската мисия на Земята. Това, което е нарисувано в земната картина, е валидно за целия Космос: определени сили се противопоставят на безсмъртните божествени сили. Докато от една страна имаме Христос, седнал всред апостолите, който съвсем скоро ще преодолее земната смърт и, следователно, ще постигне триумфа на безсмъртието, от друга страна ние заставаме пред онзи неповторим момент, когато Боговете изобщо се отделят от времето, постигат пълна победа над времето, или с други думи, стават безсмъртни. Ето какво можем да усетим в сърцата си, когато съзерцаваме „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. И Ви моля да не възразявате, че ако някой човек с наивна и проста душа съзерцава „Тайната вечеря", той едва ли ще стигне до знание то за всички тези неща. Впрочем той няма и защо да стига до това знание! Защото една от най-шеметните тайни на човешката душа се състои в следното: Разумът никога не може да обясни това, което душата чувствува!
към текста >>

Докато от една страна имаме Христос, седнал всред апостолите, който съвсем скоро ще преодолее земната смърт и, следователно, ще постигне триумфа на безсмъртието, от друга страна ние заставаме пред онзи неповторим момент, когато Боговете изобщо се отделят от времето, постигат пълна победа над времето, или с други думи, стават безсмъртни.
Аз често давам следния пример: Ако един обитател на Марс би слязъл на Земята, вероятно щеше да намери редица интересни забележителности, макар че едва ли би могъл да ги разбере както трябва. Ако обаче би погледнал „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи от една космическа гледна точка, която е еднакво важна както за Марс, така и за Земята -следователно, една гледна точка валидна за цялата Слънчева система-,тогава от „Тайната вечеря" той би извлякъл истинския смисъл на Земята, истинската мисия на Земята. Това, което е нарисувано в земната картина, е валидно за целия Космос: определени сили се противопоставят на безсмъртните божествени сили. Докато от една страна имаме Христос, седнал всред апостолите, който съвсем скоро ще преодолее земната смърт и, следователно, ще постигне триумфа на безсмъртието, от друга страна ние заставаме пред онзи неповторим момент, когато Боговете изобщо се отделят от времето, постигат пълна победа над времето, или с други думи, стават безсмъртни. Ето какво можем да усетим в сърцата си, когато съзерцаваме „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. И Ви моля да не възразявате, че ако някой човек с наивна и проста душа съзерцава „Тайната вечеря", той едва ли ще стигне до знание то за всички тези неща. Впрочем той няма и защо да стига до това знание! Защото една от най-шеметните тайни на човешката душа се състои в следното: Разумът никога не може да обясни това, което душата чувствува! Нима цветето познава законите, според които то израства нагоре към Слънцето?
към текста >>

99. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Аз не зная такъв.“ И след това „признание“ същият този мъж можа да каже: „Как искате да докажете безсмъртието?
Такъв възглед трябва да има този, който притежава цялата смелост да изповядва научното вероизповедание на нашето време. Неправилно би било да се приема, че тук се твърди, че по-издигнатите сред нововерците, в обикновения смисъл на думата, са лишени от смелост личности. Смелост, неописуемо голяма смелост означава естественонаучният възглед да воюва срещу противопоставящите се сили на деветнадесетото столетие.5 Но тази смелост е по-висша в сравнение с логическото мислене. Такова логическо мислене обаче липсва точно на естествоизпитателите, които искат да си изградят един светоглед от знанията в своята област. Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата? Аз не зная такъв.“ И след това „признание“ същият този мъж можа да каже: „Как искате да докажете безсмъртието? Вярвам, че при този въпрос, повече от при който и да било друг въпрос, желанието е баща на мисълта, защото не зная никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за безсмъртието.“ Какво би казал ученият господин, ако застане пред някой оратор, който твърди: „Аз не зная нищо за химическите факти. Затова отричам химическите закони, защото не познавам никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за тези закони.“ Но професорът ще отвърне: „Какво ни засяга твоето невежество в химията; първо се захвани с химия, а после говори.“ Професор Ладенбург не познава субстрат на душата; следователно той не трябва да безпокои света с резултатите от своето невежество.
към текста >>

Вярвам, че при този въпрос, повече от при който и да било друг въпрос, желанието е баща на мисълта, защото не зная никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за безсмъртието.“ Какво би казал ученият господин, ако застане пред някой оратор, който твърди: „Аз не зная нищо за химическите факти.
Неправилно би било да се приема, че тук се твърди, че по-издигнатите сред нововерците, в обикновения смисъл на думата, са лишени от смелост личности. Смелост, неописуемо голяма смелост означава естественонаучният възглед да воюва срещу противопоставящите се сили на деветнадесетото столетие.5 Но тази смелост е по-висша в сравнение с логическото мислене. Такова логическо мислене обаче липсва точно на естествоизпитателите, които искат да си изградят един светоглед от знанията в своята област. Не е ли тогава безутешно, че в една лекция, изнесена на последното събрание на естествоизпитателите от бреславския химик Алберт Ладенбург, се съдържа следното изречение: „Познаваме ли някакъв субстрат на душата? Аз не зная такъв.“ И след това „признание“ същият този мъж можа да каже: „Как искате да докажете безсмъртието? Вярвам, че при този въпрос, повече от при който и да било друг въпрос, желанието е баща на мисълта, защото не зная никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за безсмъртието.“ Какво би казал ученият господин, ако застане пред някой оратор, който твърди: „Аз не зная нищо за химическите факти. Затова отричам химическите закони, защото не познавам никакъв научно подкрепен факт, на който да можем да се позовем за тези закони.“ Но професорът ще отвърне: „Какво ни засяга твоето невежество в химията; първо се захвани с химия, а после говори.“ Професор Ладенбург не познава субстрат на душата; следователно той не трябва да безпокои света с резултатите от своето невежество.
към текста >>

100. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Ала едва при човека, който сам е причина за своето прераждане, установихме, че смъртта е гаранция за безсмъртието и че думата смърт може да се използва в това си значение само за човека; или пък че когато използваме думата смърт в общия смисъл, трябва да подчертаваме как умира човекът, как – животното и растението, и че по отношение на животното и растението би трябвало да използваме някоя съвсем нова дума.
Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система. Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване. При животните е различно. При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н. Ала едва при човека, който сам е причина за своето прераждане, установихме, че смъртта е гаранция за безсмъртието и че думата смърт може да се използва в това си значение само за човека; или пък че когато използваме думата смърт в общия смисъл, трябва да подчертаваме как умира човекът, как – животното и растението, и че по отношение на животното и растението би трябвало да използваме някоя съвсем нова дума.
към текста >>

101. Съдържание GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Изкушението чрез Луцифер: първоначално Луцифер показва на човека крехката неустойчивост на човешката фигура; а после нейната безсмъртна същност под формата на животински образ, включващ Лъв, Телец, Орел и Дракон.
Човешката фигура като най-надежден изходен пункт на окултното развитие, защото тук влиянията на Луцифер и Ариман са застъпени в най-слаба степен. „После образът" на човешката фигура и неговото изживяване в етерното тяло. Срещата със смъртта и с Луцифер. Изживяването на смъртта. Изкушението чрез Луцифер: първоначално Луцифер показва на човека крехката неустойчивост на човешката фигура; а после нейната безсмъртна същност под формата на животински образ, включващ Лъв, Телец, Орел и Дракон. Споменът за Азът и живата връзка с Христовия Импулс означават опора и помощ.
към текста >>

102. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно.
И после Луцифер посочва, как би направил човека, ако беше действувал сам, без своите врагове. В това, на което Луцифер обръща внимание откривайки начина, по който сам би изградил човека има нещо извънредно примамливо и изкусяващо. Луцифер би казал на човека: Огледай се само, и виж какво остава от теб, след като се разпадне човешката фигура. Когато човешката фигура се разпадне и когато ако позволите този израз човекът духовно обръща своята кожа, т.е. когато самата фигура му е напълно отнета, тогава човек забелязва две важни неща. Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно. Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята. С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него. Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление. Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен.
към текста >>

С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него.
Когато човешката фигура се разпадне и когато ако позволите този израз човекът духовно обръща своята кожа, т.е. когато самата фигура му е напълно отнета, тогава човек забелязва две важни неща. Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно. Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята. С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него. Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление. Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен. Тогава, щом човек обърне поглед към самия себе си, той не е вече никакъв човек. Действително човекът не е вече никакъв човек.
към текста >>

Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен.
Първо, че това, което остава, всъщност е годно за свръхсетивния свят, че в известен смисъл то е сродно със свръхсетивното, че е безсмъртно, докато самото тяло е смъртно. Това е един силен аргумент, едно силно изкушение и Луцифер го държи здраво в ръцете си. Първоначално човекът беше близо до идеята, че е образ и подобие на Бога, а след това го виждаме неустойчив, смъртен и свързан със Земята. С помощта на Луцифер човекът вижда това, което е безсмъртно в самия него. Точно тук е изкушението, това е примамливото впечатление. Обаче щом човек вникне в този безсмъртен елемент, щом той елиминира триединната външна фигура, тогава той вижда самия себе си, и разбира срещу каква цена Луцифер е направил човека безсмъртен. Тогава, щом човек обърне поглед към самия себе си, той не е вече никакъв човек. Действително човекът не е вече никакъв човек.
към текста >>

Лошото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел.
Но всичко това не е най-лошото. Лошото е, че срещу цената на безсмъртието, някой би се решил да стане телец, лъв или орел. Но това е само горния човек. А по-надолу ни очаква един див звяр, един дракон. Точно това обстоятелство е давало повод за всички драконови легенди и саги. Религиозната символика е завещала на човека тези четири образа като в свръхсетивния свят те са твърде откъслечни а именно образът на човека, на лъва, на телеца и на орела. А по един определен начин, какъвто го знаете от историята за грехопадението, тя загатва тъкмо това, че към човека принадлежи също и един див звяр.
към текста >>

Този звяр принадлежи към цялостния човешки образ, и по своята същност представлява това, за което човек трябва да си каже: Наистина, Луцифер ти обеща безсмъртие, и то с пълно основание.
Този звяр принадлежи към цялостния човешки образ, и по своята същност представлява това, за което човек трябва да си каже: Наистина, Луцифер ти обеща безсмъртие, и то с пълно основание. Обаче това безсмъртие е възможно само срещу цената на формата, само срещу цената на фигурата.
към текста >>

Обаче това безсмъртие е възможно само срещу цената на формата, само срещу цената на фигурата.
Този звяр принадлежи към цялостния човешки образ, и по своята същност представлява това, за което човек трябва да си каже: Наистина, Луцифер ти обеща безсмъртие, и то с пълно основание. Обаче това безсмъртие е възможно само срещу цената на формата, само срещу цената на фигурата.
към текста >>

Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
Знаете ли, всичко, което аз сега Ви описвам, всичко, за което Ви говоря, създава едно извънредно подвижно и променливо впечатление. В този смисъл, за да обхванем и съзерцаваме едно впечатление, наложително е да задържим около себе си определено духовно присъствие. В противен случай впечатлението бързо отлита. И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна реалност, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си. В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда. Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
към текста >>

103. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Онова, което можеш да извоюваш чрез мен, е безсмъртието." Вече знаем, че онази човешка фигура се явява като нещо грозно, като нещо отвратително.
А сега нещата се свеждат до това, че ако окултният кандидат мисли правилно, той не би позволил на Луцифер да каже: "Ето, пред теб се намира твоята слаба и неустойчива фигура, която ти имаш от Боговете. Онова, което можеш да извоюваш чрез мен, е безсмъртието." Вече знаем, че онази човешка фигура се явява като нещо грозно, като нещо отвратително. Но сега ни облъхва едно далечно предчувствие: Нима при този път на посвещение, Христос не би ни помогнал да променим и поправим човешката фигура, нима Той би се задоволил само с онази помощ, за която стана дума вчера? Да, така е, но сега възниква необходимостта от едно твърдо и неотклонно решение: човек трябва да остане верен на този Христов Импулс, да не се отклонява от него нито за миг, да се свързва все повече и повече с този Христов Импулс. И последователите на по-новите Мистерии добре знаят, че всъщност не съществува такова средство, което да отклони човека от Христовият Импулс.
към текста >>

Първият път при прекрачването на прага Луцифер се опита да внуши на човека: "От Боговете ти получи едно немощно и тленно тяло, от мен обаче, ти получи безсмъртието." И ако в този миг окултният кандидат се огледа наоколо, той ще види онзи звяр, за който стана дума вчера.
Окултният кандидат застава наистина пред нещо забележително. Когато той направи първата стъпка в посвещението, се сблъсква с Луцифер и ние помним, че тази среща носеше белезите на нещо противно и отблъскващо. Сега, когато окултният кандидат се доближава към Духа на Венера, той отново се среща с Луцифер. Но сега Луцифер се представя под съвсем друг образ. Наистина ние знаем, че той е същото, предишното Същество, но все пак то се явява пред нас в два различни образа. Първият път при прекрачването на прага Луцифер се опита да внуши на човека: "От Боговете ти получи едно немощно и тленно тяло, от мен обаче, ти получи безсмъртието." И ако в този миг окултният кандидат се огледа наоколо, той ще види онзи звяр, за който стана дума вчера. Този зловещ образ ние наричаме "Пазачът на прага".
към текста >>

104. Съдържание GA_138 За инициацията

Вечност и безсмъртие и връзката им с принципа на Христос.
Времевите понятия се изгубват. Копнеж към изживяване във вечно превръщащото се луциферическо влияние в преходност и времевост. По-нататъшна стъпка на инициацията: спомен за своя физически облик. Чувстване на Аза като раздвоен и напредък в по-висш духовен свят. Преживяване на истината за всички посветени. Вечност и безсмъртие и връзката им с принципа на Христос.
към текста >>

105. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по безсмъртие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие.
Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят. Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта. От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи. И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по безсмъртие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие. Затова ужасът може да стане толкова голям и може да се появи изпълване със страх от духовния свят, тъй като трябва да се породи мисълта: Ти навлизаш в една нереална неопределеност, не знаеш дали там можеш да се съхраниш, защото това, за което знаеш, е изгубено за теб!
към текста >>

Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие.
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят. Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие. Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо. Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени. Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва след инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена. Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия.
към текста >>

Това е истинското определение на човешкото безсмъртие.
Когато човекът преминава през смъртта, той няма същите сили, които придобива чрез инициацията, но в известен смисъл получава сили, когато се освобождава от тялото си, тъй като други същества му помагат в свръхсетивния свят. Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие. Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо. Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени. Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва след инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена. Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия. Защото тогава чувствате какво е монада, едно затворено в себе си, носещо само себе си същество.
към текста >>

106. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни.
Въпросът не може да бъде поставен по друг начин, освен: Как става така, че вечността се появява веднъж като миг, че вечното се проявява веднъж като преходно, и че дадено същество приема образа на преходното в света? Това не произлиза от нещо друго, освен оттам, че сетивното ни битие, навсякъде където се проявява, е изпълнено същевременно и с луциферически същества. И докато се намесва луциферическата същност, дотогава вечността ще бъде превръщана в преходност. Следователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие. Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни. Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там. Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества. И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността. Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
към текста >>

С това се опитахме да хвърлим известна светлина върху понятията времево, преходност, момент и вечност, от една страна, смъртност и безсмъртие, от друга страна.
С това се опитахме да хвърлим известна светлина върху понятията времево, преходност, момент и вечност, от една страна, смъртност и безсмъртие, от друга страна. И понятията преходност и времево се свързаха с луциферическия принцип. С Христовия принцип се съединяват понятия като вечност, безсмъртие. Някой може да смята, че това би могло да бъде най-малкото някакво обезценяване на луциферическия принцип, отхвърляне при всички обстоятелства, като при луциферическия принцип се указва към времевото, преходното, към концентрирането върху една точка. За днес бих искал да кажа само, че човек няма право при всички обстоятелства да разглежда Носителя на светлината като нещо, от което би трябвало да се бои, че трябва да отхвърли Луцифер като нещо, от което трябва да се отърве при всички обстоятелства. Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния свят.
към текста >>

С Христовия принцип се съединяват понятия като вечност, безсмъртие.
С това се опитахме да хвърлим известна светлина върху понятията времево, преходност, момент и вечност, от една страна, смъртност и безсмъртие, от друга страна. И понятията преходност и времево се свързаха с луциферическия принцип. С Христовия принцип се съединяват понятия като вечност, безсмъртие. Някой може да смята, че това би могло да бъде най-малкото някакво обезценяване на луциферическия принцип, отхвърляне при всички обстоятелства, като при луциферическия принцип се указва към времевото, преходното, към концентрирането върху една точка. За днес бих искал да кажа само, че човек няма право при всички обстоятелства да разглежда Носителя на светлината като нещо, от което би трябвало да се бои, че трябва да отхвърли Луцифер като нещо, от което трябва да се отърве при всички обстоятелства. Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния свят. В сетивното битие човекът чувства: Живея във времевото и копнея за вечността; живея в мига и възжелавам вечността. В духовното съществува чувството: Живея във вечното и копнея за мига.
към текста >>

107. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Той е искал да представи как се приема накрая безсмъртието на Фауст в по-висшите светове.
Ще се убедите, че е съвсем естествено за отделната душа, когато обмисля взаимовръзките в живота, да се запита за съпоставката на поемата за Фауст и модерната душа. Не виждаме ли във Фауст житейския практик на нашето време, който има преди всичко един практически идеал? Да погледнем Гьоте в неговата практическа дейност: можем да проследим как той говори на Екерман, своя верен секретар. Гьоте е бил подтикнат да представи духовното развитие на Фауст. Към него идва духовното съдържание на Сикстинската Мадона от Рафаело; той успява да го схване в по-късните години от живота си, например при първото си посещение в Дрезден все още не го е схванал. Той е искал да представи как се приема накрая безсмъртието на Фауст в по-висшите светове. Виждаме го как се бори с проблема си така, че веднъж е казал на Екерман: Забележително е как през света вървят демонични сили и оставят да възникват фигури като Рафаело от една непозната свръхсетивност; как човек не може да завърши един образ като Рафаело, ако не вземе под внимание неговия произход от свръхсетивното. Човек може да има усещане за това как Гьоте се е борил с едно постепенно преминаване на ентелехията, с преминаването на образите в по-висшите светове, докато накрая привършва образа на един човек, когото е представил същевременно като житейски практик за идващото столетие.
към текста >>

108. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа!
Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия. Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет! Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане. Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук! И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа! Представете си живо това драматично усилване, представете си как всеки от синовете доразвива постигнатото от своя по-малък брат и тогава Вие ще се досетите за естеството на силите, съдържащи се в Библията. Ако заменим досегашното сладникаво-сантиментално разглеждане на библейските текстове с едно такова художествено-драматично проникване, тогава Библията от само себе си се превръща в нещо, което става за нас непрекъснат източник на религиозен копнеж. Ето как, чрез Библията, изкуството прераства в религия. И чак сега ние започваме да забелязваме твърде странни подробности.
към текста >>

Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните народи? Ние допълнително ще се спрем на този въпрос. Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове. Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
към текста >>

Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните народи? Ние допълнително ще се спрем на този въпрос. Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове. Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
към текста >>

В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие.
Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят. В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят. Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния свят са регламентирани тъкмо по този начин. Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие. И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий. Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях. А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
към текста >>

Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
Да, един такъв преход от едното събитие в другото издава цялото вътрешно величие, цялост на Стария Завет. В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен. И в целия ход на Стария Завет непрекъснато се засилва съзнанието, че поради самата си природа, човешката душа все повече и повече напредва в своето духовно развитие. Пасивното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа. Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
към текста >>

Следователно, казва ни се: Погледнете древните пророци и вижте как у тях възниква едно ново отношение към божествения свят, една нова убеденост в безсмъртието, и после сравнете всичко това с образа на Йоан Кръстител: Как той идва на света и започва да говори за едно такова душевно развитие, което ще отведе човека до осъзнаването на неговата греховност.
А после Евангелието на Марко продължава: „И яви се Йоан Кръстител в самота, за да проповядва кръщение и вникване в човешката греховност“ (1,4); защото точно така трябва да бъдат преведени тези думи, ако искаме да възпроизведем техния истински смисъл. Следователно, казва ни се: Погледнете древните пророци и вижте как у тях възниква едно ново отношение към божествения свят, една нова убеденост в безсмъртието, и после сравнете всичко това с образа на Йоан Кръстител: Как той идва на света и започва да говори за едно такова душевно развитие, което ще отведе човека до осъзнаването на неговата греховност. Ето как ние стигаме до величествения образ на Йоан Кръстител.
към текста >>

109. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания.
А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят? И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент? Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял?
към текста >>

Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят?
Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици. Само веднъж той се показва в тази светлина и това става тогава, когато той застава пред смъртта. Едва пред лицето на смъртта, говорейки за безсмъртието на душата, Сократ говори като посветен от най-висш ранг; и все пак той се изразява по такъв начин, че всичко, което казва, може да бъде разбрано само ако човек се потопи в целостта на своите лични изживявания. Ето защо, припомняйки си Платоновия диалог за безсмъртието на душата, ние сме така дълбоко покъртени в нашите сърца, защото там Сократ казва: Нима цял живот не се стремях да постигна чрез философията именно това, да се освободя от сетивния свят? И нима сега, когато на душата ми предстои да се откъсне от всички сетивни връзки, тя не би трябвало с радост да пристъпи в душевния елемент? Нима не би трябвало с радост да пристъпя в онзи свят, към който вътрешно винаги съм се стремил, към който философски съм се стремял?
към текста >>

Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда.
Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда. И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло. Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда. Тук аз имам предвид основното душевно настроение. Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен разум; да, всичко това понякога откриваме и у Буда.
към текста >>

Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
Този разговор между Буда и неговия ученик Сона би могъл да възникне също и между Сократ и неговите ученици, защото, както знаем, той апелира към разума. Това, което току-що ви разказах, е един типичен „Сократов разговор“, проведен между Буда и неговия ученик Сона; но все пак подобен разговор срещаме твърде рядко, както и при Сократ рядко срещаме „будистки“ разговор, в какъвто той се впуска малко преди смъртта си по повод безсмъртието на душата.
към текста >>

Казахме още, че произлизайки от древноеврейския народ те бяха развили едно изключително силно съзнание за безсмъртния Аз.
А какви бяха доверените ученици на Христос Исус? Вече казахме, че техният брой се определя от седемте сина на майката на Макавеите и от петте сина на Мататий. Казахме още, че произлизайки от древноеврейския народ те бяха развили едно изключително силно съзнание за безсмъртния Аз. Те действително бяха първите, които Христос Исус избра, апелирайки към онези сили, които занапред ще живеят във всяка душа и които ще са отличителен признак за една нова степен от общочовешката еволюция. На мнозинството Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че тези хора все още могат да си служат с древното ясновидство; на учениците си Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че те са първите, проявяващи разбиране за онези неща, които днес ние разкриваме за висшите светове. Следователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици. Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството. Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция.
към текста >>

110. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

В този разговор става дума за безсмъртието на душата.
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят.
към текста >>

И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие.
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят. Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>

Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието.
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят. Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>

По-нататък Вие навсякъде откривате как Той говори за това, че космическите сили проникват в човешката индивидуалност, как Той всъщност има предвид космическите сили, когато говори за безсмъртието и същественото отново е в това, че става дума за тази връзка именно при появяването на Христос като „Син Давидов“, защото Бог е Бог на живите, а не на мъртвите: Бог на Авраам, на Исаак и на Яков (12, 26-27.), тъй като Авраам, Исаак и Яков живеят под различна форма във всеки от потомците, понеже Бог живее в тяхната индивидуалност.
По-нататък Вие навсякъде откривате как Той говори за това, че космическите сили проникват в човешката индивидуалност, как Той всъщност има предвид космическите сили, когато говори за безсмъртието и същественото отново е в това, че става дума за тази връзка именно при появяването на Христос като „Син Давидов“, защото Бог е Бог на живите, а не на мъртвите: Бог на Авраам, на Исаак и на Яков (12, 26-27.), тъй като Авраам, Исаак и Яков живеят под различна форма във всеки от потомците, понеже Бог живее в тяхната индивидуалност. Обаче това е подчертано още по-силно, когато Той загатва какви сили дремят в човека, очаквайки своето пробуждане. Там се казва, че не става дума просто за физическия син на Давид, защото самият Давид говори за „Бога“, а не за „физическия син“ (12, 35-37). Когато търсим влиянието на космическия Христос, винаги говорим за „Бога“ в човешката индивидуалност, за това, което трябваше да покълне от Давидовия род.
към текста >>

111. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели.
Веднъж на мене ме направи особено силно впечатление, как един човек, който не беше особено умен, обаче постоянно говореше за Канит, Шопенхауер и т.н., изнасяше сказки върху тях, когато аз изнасях сказки във Виена върху същността на безсмъртието ми възрази по един самомнителен и суетен начин: Тук на Земята обаче хората не могат да знаят нищо върху безсмъртието, тъй като ние изпитваме това когато сме умрели. Бих могъл да ме кажа: Така както е предразположен, той не ще се отличава по отношение на своята душа и след смъртта. Това е един голям предразсъдък да се вярва, че душите стават съвсем мъдри веднага щом са минали през вратата на смъртта. Например след смъртта ние не можем да свържем отношения с други същества, ако не сме свързали такива отношения тук на Земята преди смъртта. Тези отношения, които са свързани тук, действуват продължително време по-нататък. Не може толкова лесно една душа да се осведоми веднага за намиращите се в другия свят души, защото няма и не може да има никакви отношения към тях.
към текста >>

112. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

11. Утре при откритата лекция: Става дума за лекцията „Смърт и безсмъртие в светлината на Духовната наука“, държана на 16.
11. Утре при откритата лекция: Става дума за лекцията „Смърт и безсмъртие в светлината на Духовната наука“, държана на 16. Януари 1912 година в Цюрих. От тази лекция няма стенограма.
към текста >>

Картината сама по себе си е един свят, един цялостен свят на изкуството и би трябвало да направи безсмъртен своя създател, даже и ако той не беше нарисувал нищо друго освен нея“
Хес разказва: Така например при „Мадоната на свети Сикст“ от Рафаел, която още по-рано ми беше позната от медни гравюри и копия, се възхищавах на обхващащия световете поглед на детето и дълбокомисленото девическо лице и същност на майката на това божествено дете; Гьоте само с няколко думи опресни моите по-раншни чувства, като пристъпващ пред картината каза: „Вижте тук как с най-голямото майсторство в света са изобразени едновременно дете, Бог, майка и девица в божествено просветление. Картината сама по себе си е един свят, един цялостен свят на изкуството и би трябвало да направи безсмъртен своя създател, даже и ако той не беше нарисувал нищо друго освен нея“
към текста >>

113. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Несъмнено Азът и астралното тяло гарантират свободата и безсмъртието на човека.
И тази гледка ни дава пълната сигурност: Да, все пак човечеството няма да загине, а ще продължи да живее и по-нататък като един духовен екстракт от Земята, дори и когато един ден физическата част на Земята ще отпадне, също както човешкият труп периодически отпада от живота в хода на реинкарнациите. Несъмнено Азът и астралното тяло гарантират свободата и безсмъртието на човека. Но така човекът би живял сам за себе си. Наистина, той би стигнал до Бъдещия Юпитер, но изобщо не би подхождал на тамошния живот, ако всичко онова, което е постигнато на Земята, премине на Бъдещия Юпитер, без да носи в себе си силата на Христовия Импулс, която беше поверена на Земята.
към текста >>

114. Съдържание GA_155 Христос и човешката душа

Смисълът на безсмъртието и пренасянето на човешката индивидуалност отвъд смъртта чрез пълнотата на човешкото съзнание и любовта.
Най-дълбокото изживяване на човешката душа чрез двата религиозни дара: Изкушението и грехопадението и Мистерията на Голгота. Подготвителното християнско настроение. Основният характер на Стария Завет, Волята и на езическите мистерийни центрове Мъдростта. Помрачаването на душата и изискването „Човеко, познай себе си". Смисълът на безсмъртието и пренасянето на човешката индивидуалност отвъд смъртта чрез пълнотата на човешкото съзнание и любовта.
към текста >>

115. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

За да направим напълно ясно това, нека проучим смисъла на безсмъртието.
Днес постоянно намираме, че философи искат да се издигнат до Божественото чрез чиста философия. Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото. Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената. Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо? Ако възприемете целия смисъл на това, за което говорихме току-що днес, вие ще можете именно да си кажете: това, което се открива най-напред на земния човек в неговата душа между раждането и смъртта, то именно е твърде слабо в неговите сили, за да може да възприеме нещо, което отива отвъд Земното и което води в Божествено-духовното. За да направим напълно ясно това, нека проучим смисъла на безсмъртието.
към текста >>

Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие.
Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие. Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание.
към текста >>

Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената.
Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие. Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание. Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл.
към текста >>

Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание.
Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие. Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание. Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл. Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие. Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта".
към текста >>

Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл.
Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание. Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл. Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие. Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри!
към текста >>

Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие.
Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество. Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание. Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл. Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие. Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта.
към текста >>

И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие.
Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта. И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие. И колко не сигурни са даже и днес още много хора. Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
към текста >>

Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта. И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие. И колко не сигурни са даже и днес още много хора. Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
към текста >>

Достатъчно е да изречем само една дума, скъпи мои приятели, и ние ще познаем, как трябва да се постави човекът по отношение на своето безсмъртие: тази дума е думата Любов.
Достатъчно е да изречем само една дума, скъпи мои приятели, и ние ще познаем, как трябва да се постави човекът по отношение на своето безсмъртие: тази дума е думата Любов. Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Волята. Любовта не е нещо, което можем да научим чрез Мъдростта. Любовта живее в областта на чувствата, но ние знаем и трябва да признаем, че у нас не би могла да съществува човешката душа такава, каквато тя трябва да бъде, ако тази човешка душа не би била изпълнена с Любов. Да, когато човек отиде до там да проникне в същността на душата, тогава разбира, че нашата човешка душа, не би могла да бъде повече човешка душа, ако не би могла да обича. Сега да си представим, че минаваме през Портата на смъртта така, че изгубваме нашата човешка индивидуалност и се сливаме с едно Всемирно Същество.
към текста >>

Скъпи мои приятели, ако би трябвало да се обясни на човека смисълът на Земята, тогава би трябвало той да бъде осветлен за смисъла на неговото безсмъртие така, че да си представя своето същество неразделно свързано с Любовта; нито Волята, нито Мъдростта могат да дадат на човека това, от което се нуждае; само Любовта може да даде на човека това, от което той се нуждае.
Скъпи мои приятели, ако би трябвало да се обясни на човека смисълът на Земята, тогава би трябвало той да бъде осветлен за смисъла на неговото безсмъртие така, че да си представя своето същество неразделно свързано с Любовта; нито Волята, нито Мъдростта могат да дадат на човека това, от което се нуждае; само Любовта може да даде на човека това, от което той се нуждае. Какво следователно беше тогава затъмнено в хода на развитието на човека върху Земята? Да вземем евреина или да вземем езичника: затъмнено беше съзнанието, което преминава отвъд смъртта. Съзнание между раждането и смъртта; тъмнина отвъд раждането и смъртта, нищо не остава от съзнанието, което е извън земното тяло. „Познай себе си" стоеше пред входа на гръцкото светилище: най-свещеното изискване към човечеството отправено от гръцкото светилище...но човекът можеше да си даде само отговора: ,Да, когато моята душа остава така свързана с моето тяло, такъв, какъвто съм като земен човек, аз не мога да позная себе си в онази индивидуалност, която може да обича отвъд смъртта. Това аз не мога да сторя!
към текста >>

С това беше сложено началото, щото силите, които човекът беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам, тези сили, чрез които му бе скрито неговото безсмъртие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота.
Езичникът трябваше да бъде просветен, той трябваше да излъчи своята душа навън от тялото, за да застане пред Съществото, което е Христос. Той не би могъл да предположи, че Христос ще слезе на Земята; той можеше само да знае, че Христос е извън Земята. Това обаче, което беше извън Земята, дойде на Земята и прие едно човешко тяло. В Христос Исус стоеше като човек пред човеците онова Същество, което иначе стоеше по-рано пред освободената от тялото душа в мистерийните школи. И какво стана благо дарение на това? С това беше сложено началото, щото силите, които човекът беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам, тези сили, чрез които му бе скрито неговото безсмъртие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота. С побеждаването на смъртта при Голгота се родиха силите, които можеха отново да запалят загубените сили в човешката душа. И човешкият път по време на Земното развитие ще бъде по-нататък такъв, че приемайки все повече и повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта: това значи, че човекът като една безсмъртна индивидуалност ще може да застане пред своя Бог. Ето защо едва след Мистерията на Голгота станаха верни думите: „Обичай Бога повече от всичко, а твоя ближен колкото себе си".
към текста >>

И човешкият път по време на Земното развитие ще бъде по-нататък такъв, че приемайки все повече и повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта: това значи, че човекът като една безсмъртна индивидуалност ще може да застане пред своя Бог.
Това обаче, което беше извън Земята, дойде на Земята и прие едно човешко тяло. В Христос Исус стоеше като човек пред човеците онова Същество, което иначе стоеше по-рано пред освободената от тялото душа в мистерийните школи. И какво стана благо дарение на това? С това беше сложено началото, щото силите, които човекът беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам, тези сили, чрез които му бе скрито неговото безсмъртие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота. С побеждаването на смъртта при Голгота се родиха силите, които можеха отново да запалят загубените сили в човешката душа. И човешкият път по време на Земното развитие ще бъде по-нататък такъв, че приемайки все повече и повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта: това значи, че човекът като една безсмъртна индивидуалност ще може да застане пред своя Бог. Ето защо едва след Мистерията на Голгота станаха верни думите: „Обичай Бога повече от всичко, а твоя ближен колкото себе си".
към текста >>

116. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие".
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях. Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел. Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
към текста >>

Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен.
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях. Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел. Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта. А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
към текста >>

За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за безсмъртието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание.
За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за безсмъртието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание. И тъй като трябваше да определи индивидуалното съзна ние като нещо зависимо от дълга и греха, той можеше естествено да каже: когато след смъртта човешкото съзнание е замъглено от дълга и греха или от последствията на дълга и греха, когато следователно след смъртта съзнанието е нарушено от дълга и греха, това означава, че грехът и дългът действително умъртвяват човека, умъртвяват човека душа и като дух. Естествено твърде далеч е от това материалистичното съзнание на нашето време, също и съзнанието на много философски изследователи на настоящето, които са доволни да говорят или да могат да говорят за едно продължаване на живота на човешката душа след смъртта, докато човешкото безсмъртие би могло да бъде идентифицирано само с едно съзнателно съществуване на човешката душа след смъртта.
към текста >>

Естествено твърде далеч е от това материалистичното съзнание на нашето време, също и съзнанието на много философски изследователи на настоящето, които са доволни да говорят или да могат да говорят за едно продължаване на живота на човешката душа след смъртта, докато човешкото безсмъртие би могло да бъде идентифицирано само с едно съзнателно съществуване на човешката душа след смъртта.
За апостол Павел беше още непоклатимо като скала схващането, че за безсмъртието може да се говори само при запазване на индивидуалното съзнание. И тъй като трябваше да определи индивидуалното съзна ние като нещо зависимо от дълга и греха, той можеше естествено да каже: когато след смъртта човешкото съзнание е замъглено от дълга и греха или от последствията на дълга и греха, когато следователно след смъртта съзнанието е нарушено от дълга и греха, това означава, че грехът и дългът действително умъртвяват човека, умъртвяват човека душа и като дух. Естествено твърде далеч е от това материалистичното съзнание на нашето време, също и съзнанието на много философски изследователи на настоящето, които са доволни да говорят или да могат да говорят за едно продължаване на живота на човешката душа след смъртта, докато човешкото безсмъртие би могло да бъде идентифицирано само с едно съзнателно съществуване на човешката душа след смъртта.
към текста >>

117. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата.
Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
към текста >>

Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност.
Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
към текста >>

Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата?
Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
към текста >>

Следователно онова, което става сега по един толкова потресаващ начин, за Хекел е доказателство в под крепа на неговата теза, че не може да се говори за безсмъртие на душата.
Следователно онова, което става сега по един толкова потресаващ начин, за Хекел е доказателство в под крепа на неговата теза, че не може да се говори за безсмъртие на душата.
към текста >>

118. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с безсмъртния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви.
„Колкото повече размишлявам върху тези дълги и монотонни безсмислици, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато един прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безсмислие, винаги се намира цял легион от глупави литератори и лекомислени читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша красота, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл. Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с безсмъртния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви. Ако това е било намерението на г-н Гьоте, тогава той е спечелил състезанието.
към текста >>

119. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи. Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия. Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума. По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания. Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно. Той е непочтена дейност и само на месарите се разрешава да я упражняват.
към текста >>

По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи. Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия. Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума. По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания. Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно. Той е непочтена дейност и само на месарите се разрешава да я упражняват.
към текста >>

В противовес на това на никой, който е материалист и не вярва в безсмъртието на душата, не се полагат никакви граждански или други права, каквито има обикновеният човек, и той бива обявяван, така да се каже, за безправен.
По-нататък се разказва, че основна черта на утопийците е проявата на религиозна търпимост. Доколкото не престъпва законите, всеки може да се присъедини към която и да било секта и да изповядва всякакви религиозни възгледи. Така било постановено още от Утоп основателя на Утопия, всеки обаче е длъжен да вярва в едно върховно същество, наричано от тях Митра. Разказващият се опитал да въведе там и християнството, което било посрещнато много приветливо и реално признато за най-добрата религия. Пълна религиозна търпимост цари значи там всеки може да вярва в каквото си иска. В противовес на това на никой, който е материалист и не вярва в безсмъртието на душата, не се полагат никакви граждански или други права, каквито има обикновеният човек, и той бива обявяван, така да се каже, за безправен.
към текста >>

120. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек.
Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа? Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен. А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност. Не е пълноценен човек. И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек. След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек. Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята красота и хармоничност. То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек. Само този, който е бил посветен в Мистериите, само този, при когото бяха развити силите на познанието, превишаващи нормалните за тази епоха, само на него се откриваха преживяванията на душата в живота между смъртта и новото раждане. Платон е бил посветен в Мистериите, Аристотел – не.
към текста >>

След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек.
Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен. А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност. Не е пълноценен човек. И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек. След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек. Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята красота и хармоничност. То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек. Само този, който е бил посветен в Мистериите, само този, при когото бяха развити силите на познанието, превишаващи нормалните за тази епоха, само на него се откриваха преживяванията на душата в живота между смъртта и новото раждане. Платон е бил посветен в Мистериите, Аристотел – не. Затова Платон трябва да се разбира по-съвсем друг начин отколкото Аристотел, издигнал се до върховете на мисленето, но за когото духовния свят е бил затворен.
към текста >>

121. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта.
Това е отзвук от инициацията в последната третина от живота между смъртта и новото раждане. Ние се раждаме като същества, попиващи в себе си своето обкръжение, тъй като пренасяме във физическия живот това, което дълго време духовно-душевно сме правили в другия свят. Човек постепенно враства във физическия живот – ние разбираме това, хвърляйки поглед към нещата, към които той е привикнал в духовния свят. Пред вас е поставена една от мислите на духовната наука, подобна на много други, които в близките столетия и хилядолетия трябва да навлезе в духовния живот на човечеството. Мислите трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората. Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта. Винаги се мисли: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот? – това за човека е най-важно. Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот. За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден. Мислите на хората ще тръгнат в тази посока.
към текста >>

Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот.
Пред вас е поставена една от мислите на духовната наука, подобна на много други, които в близките столетия и хилядолетия трябва да навлезе в духовния живот на човечеството. Мислите трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората. Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта. Винаги се мисли: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот? – това за човека е най-важно. Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот. За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден. Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот. С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот.
към текста >>

С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот.
Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот. За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден. Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот. С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот. Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното. Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата. Църквата явно е била в голямо затруднение. В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана. Професорите по философия само фино са продължили това, и писателите-философи също.
към текста >>

Когато се научат така да разглеждат този въпрос, тогава ще намерят правилното отношение към втората половина на въпроса за безсмъртието на душата, когато си изяснят, че този земен живот има значение за отвъдния живот, че човек от отвъдния свят се стреми към Земята, за да премине през земен живот, че земният живот му е нужен.
Те само са били погрешно убедени, че мислят непредвзето. По други въпроси работата е стояла по същия начин, по въпроси, за които тук вече сме давали примери. Трябва да си изясним, че насоката на мислите, насоката на човешкия мироглед коренно трябва да бъде променена от духовната наука. Земният живот ще ни се представи в своето истинско значение, само когато бъде осъзнато, че той представлява продължение на живота в духовния свят. И той може да бъде разбран правилно само изхождайки от такива позиции. Когато се научат така да разглеждат този въпрос, тогава ще намерят правилното отношение към втората половина на въпроса за безсмъртието на душата, когато си изяснят, че този земен живот има значение за отвъдния живот, че човек от отвъдния свят се стреми към Земята, за да премине през земен живот, че земният живот му е нужен. Тогава, изхождайки от тези предпоставки, по съвсем друг начин ще се осветли въпросът за истинските ценности на земния живот, съвсем различно, отколкото това е било достъпно досега.
към текста >>

122. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И този, който в охарактеризирания днес смисъл чака, какво ново ще му донесе животът всяка следваща година, което досега е било скрито от него, той ще запали в своята душа живото, а не абстрактното, не мъртвото съзнание за безсмъртието, така необходимо за бъдещето.
Казах вече миналия път: това не е противостоене на Мировата Мъдрост, на Божествената Мъдрост. Божествената Мъдрост трябва да даде тези знамения на човечеството, тъй като човек трябва да стане не същество-автомат, а самостоятелно същество. Работата не е да се пита: защо човечеството е въвлечено във всичко това? Какво трябва да се направи за благото на човечеството – ето как трябва да се постави въпросът – и става дума за действия във връзка с великите, универсални, етични импулси. Това е, което ни задължава седмица след седмица, час след час, минута след минута да се откриваме за това, което се случва. И този, който в охарактеризирания днес смисъл чака, какво ново ще му донесе животът всяка следваща година, което досега е било скрито от него, той ще запали в своята душа живото, а не абстрактното, не мъртвото съзнание за безсмъртието, така необходимо за бъдещето. Този, който знае, че всяка следваща година от живота ще му открие нещо ново от съкровените неща, знае също така, че животът след смъртта също ще му открие нови съкровени неща; за него е невъзможно съмнението в наличието на друго, извънтелесно развитие. Животът след смъртта за него е реалност, истинска реалност. И за него това ще стане не личен, егоистичен факт, както това толкова често се проявява днес, а общочовешки принцип.
към текста >>

Тъй като работата не е само във вярата в безсмъртието, работата е в това, че безсмъртното може да стане плодотворно в много области, в които то трябва да стане плодотворно.
Но никой не пита, какво днес казва Гьоте за предполагаемия закон. Но и това ще дойде. Умрелите ще станат живеещи с нас, наши съграждани. Ако се възприеме душевната настройка, че всяка нова година може да открие на душата нещо ново съкровено, тогава ще се отиде и по-далеч: тогава ще се узнае, какво значи: с цялото развитие на Земята да се извърши велик преход през портата на смъртта. Тогава умрелите ще стана живи, мощни съветници. Тъй като работата не е само във вярата в безсмъртието, работата е в това, че безсмъртното може да стане плодотворно в много области, в които то трябва да стане плодотворно. Сила е нужна на човек, за да пробие покрова, който днес го отделя от това, което му прегражда духовния свят и още крие в себе си пътя към духовния свят, пътя към това, което носи в себе си духовния свят.
към текста >>

123. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Непрекъснато трябва да се говори по централните теми: душа, безсмъртие, Бог и т.н.
Ние непрекъснато се натъкваме на този факт Вие също бихте го потвърдили, ако наблюденията Ви са точни ако в тесните специалности се обръщаме към редовите антропософи, нещата веднага им доскучават! Непрекъснато трябва да се говори по централните теми: душа, безсмъртие, Бог и т.н. Несъмнено, по този начин ще задоволим егоистичните религиозни потребности, обаче едва ли ще предложим на душите онова, от което занапред те остро ще се нуждаят, а именно: Да станат адекватни в условията на действителния свят. Ето защо следва да сме много внимателни, когато търсим връзките между духовно-научното познание и тесните научни дисциплини.
към текста >>

124. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието.
От Делези научаваме и нещо друго: Имаше някога един адвокат, свързан с всевъзможни застрахователни и финансови централи. Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията. Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата. И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга.
към текста >>

Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата.
От Делези научаваме и нещо друго: Имаше някога един адвокат, свързан с всевъзможни застрахователни и финансови централи. Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията. Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата. И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга.
към текста >>

И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени.
От Делези научаваме и нещо друго: Имаше някога един адвокат, свързан с всевъзможни застрахователни и финансови централи. Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията. Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата. И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга.
към текста >>

На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат.
Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията. Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата. И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга.
към текста >>

125. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

№ 72 "Свобода-Безсмъртие-Социален живот"
*41. Включена в Събр. Съч. № 72 "Свобода-Безсмъртие-Социален живот"
към текста >>

126. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но че е възможно да се постигне действително знание за факти, отнасящи се до безсмъртната вечност в човешката природа, изплъзващи се на сетивното възприятие, това в много отношения в най-широки кръгове се смята за нещо фантастично, за мечтателство, и то точно там, където хората вярват, че изграждат съждения, опирайки се на правилния съвременен научен начин на мислене.
Днес твърде много хора са убедени, че в душата могат да се изграждат основаващи се на вярата представи за областта на вечността. Но че е възможно да се постигне действително знание за факти, отнасящи се до безсмъртната вечност в човешката природа, изплъзващи се на сетивното възприятие, това в много отношения в най-широки кръгове се смята за нещо фантастично, за мечтателство, и то точно там, където хората вярват, че изграждат съждения, опирайки се на правилния съвременен научен начин на мислене.
към текста >>

Тогава резултатите ще се появят в такава форма и ще може да се види, че духовният изследовател не спекулира дали душата е безсмъртна, дали тя преминава през раждане и смърт, а самият изследователски път го довежда до вечното в човешката душа, до това, което преминава през раждания и смърт.
Исках да покажа тези пресмятания, за да видите как целият вътрешен душевен живот трябва да излезе от абстракцията, да се потопи в живата действителност, мислите и представите сами да станат живи. В моята книга «За загадката на човека»,18 излязла преди две години, различавам действителни от недействителни представи. Накратко, това, за което става въпрос, е, че духовният изследовател трябва да посочи, че познавателните средства, които употребява, първо трябва да се събудят, да се изградят, и душата му трябва първо да се преобрази, за да може да вижда в духовния свят. Тогава резултатите ще се появят в такава форма и ще може да се види, че духовният изследовател не спекулира дали душата е безсмъртна, дали тя преминава през раждане и смърт, а самият изследователски път го довежда до вечното в човешката душа, до това, което преминава през раждания и смърт. Пътят на изследването му показва какво живее в човека като вечност. Следователно той търси обекта, нещото, самата същност. Достигне ли се същността, могат да се опознаят свойствата на дадено същество, както при розата се опознава баграта. Оттам често изглежда, като че ли духовният изследовател само твърди, че нещата изглеждат така, защото когато дава доказателства, винаги трябва да посочва по какъв път се достига до тях. В известна степен той трябва да започне там, където другата наука свършва.
към текста >>

И наистина дори за хора, убедени в безсмъртието на човешката душа, духовно-то изследване довежда до съзнанието увереността, че не се говори само общо взето за безсмъртието, а чрез разбирането на вечното в човешката душа става разбираем и самият човешки живот.
Исках да изложа тези примери, за да видите, че не се говори неопределено, а действително могат да се придобият напълно определени възгледи въз основа на детайлите, които се проявяват в протичането на живота. И наистина дори за хора, убедени в безсмъртието на човешката душа, духовно-то изследване довежда до съзнанието увереността, че не се говори само общо взето за безсмъртието, а чрез разбирането на вечното в човешката душа става разбираем и самият човешки живот. Всички особени процеси, които се наблюдават, когато човек има разбиране за душевното протичане на живота, за протичането на душевния живот в човека, всичките чудни събития стават ясни, когато се знае, че имаме работа с повтарящ се земен живот и с повтарящ се духовен живот. В духовния свят - казвам това само като допълнение - човек влиза в отношения не само с близки по съдба хора, преминали през портата на смъртта, но и с други духовни същества така, както тук стои в отношения с трите царства - минералното, растителното и животинското царство. Духовният изследовател говори за отделни духове, отделни духовни същества, за конкретен индивидуализиран духовен свят, както тук говорим за индивидуализирани растения, животни и човешки същества, доколкото между раждането и смъртта те са физически същества. Това, което преди всичко може да разтърси човека - трудно е да се говори за нещата така, че по нов начин да излязат навън от мрачните духовни дълбини, - се представя, когато самото познание навлиза в човешката душа по определен начин. От казаното досега видяхте, че е възможно да се постигне познание за духовния свят.
към текста >>

127. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

И според това дали човекът живее на едно или друго място на Земята, влиза във взаимна връзка с тези земни сили, но не неговата душа, не тази безсмъртна душа, която само индиректно се свързва с тях.
Представете си така повърхността на Земята (виж рис.), тук източната страна, тук западната, само да се обхване големината с очи. Силите, които се излъчват от Земята, са нещо, което принадлежи към живия организъм на Земята. И според това дали човекът живее на едно или друго място на Земята, влиза във взаимна връзка с тези земни сили, но не неговата душа, не тази безсмъртна душа, която само индиректно се свързва с тях. Безсмъртната душа на човека е много независима от земните условия, тя изкуствено се прави зависима от земните условия по начина, който показах днес. Но по околен път чрез това друго същество, което от момента на раждането навлиза в човека и преди смъртта отново трябва да го напусне, чрез това друго същество действат особено силно различните сили, навлизащи в човека в зависимост от типа на расата и географските особености. Следователно двойникът, който човекът носи в себе си, е този, върху който действат особено географските и другите диференцирани сили.
към текста >>

Безсмъртната душа на човека е много независима от земните условия, тя изкуствено се прави зависима от земните условия по начина, който показах днес.
Представете си така повърхността на Земята (виж рис.), тук източната страна, тук западната, само да се обхване големината с очи. Силите, които се излъчват от Земята, са нещо, което принадлежи към живия организъм на Земята. И според това дали човекът живее на едно или друго място на Земята, влиза във взаимна връзка с тези земни сили, но не неговата душа, не тази безсмъртна душа, която само индиректно се свързва с тях. Безсмъртната душа на човека е много независима от земните условия, тя изкуствено се прави зависима от земните условия по начина, който показах днес. Но по околен път чрез това друго същество, което от момента на раждането навлиза в човека и преди смъртта отново трябва да го напусне, чрез това друго същество действат особено силно различните сили, навлизащи в човека в зависимост от типа на расата и географските особености. Следователно двойникът, който човекът носи в себе си, е този, върху който действат особено географските и другите диференцирани сили.
към текста >>

128. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, добродетелност и безсмъртие.
Три идеи постепенно кристализират в течение на развитието през последните столетия, които така, както се разпространяват между хората, са абстрактни идеи. Кант ги назовава по погрешен начин144, Гьоте - по правилен145. Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, добродетелност и безсмъртие. Когато се разгледат нещата, стоящи зад тези три думи, се вижда, че те са същите, които днешният човек схваща повече абстрактно, докато до 14, 15 век са се схващали конкретно, но в древния атавистичен смисъл са се мислили и по-материално. Правят се експерименти по древния начин, правят се опити в алхимичните експерименти да се наблюдават такива процеси, които да покажат действието на Бог в тях. Правят се опити да се създаде камъкът на мъдреците.
към текста >>

Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта.
Зад всички тези неща стои нещо конкретно. Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат добродетелни, но той се е мислел повече като материален. Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта. Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо. Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието. Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека.
към текста >>

Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието.
Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат добродетелни, но той се е мислел повече като материален. Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта. Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо. Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието. Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека. В първата лекция в Базел146 казах, че онази наука, която като философска наука днес се занимава с въпроси като безсмъртието, е премаляла от глад наука, недохранена наука. Това е само друга форма на израза за абстрактността, която се прилага към такива неща.
към текста >>

Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека.
Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта. Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо. Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието. Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека. В първата лекция в Базел146 казах, че онази наука, която като философска наука днес се занимава с въпроси като безсмъртието, е премаляла от глад наука, недохранена наука. Това е само друга форма на израза за абстрактността, която се прилага към такива неща.
към текста >>

В първата лекция в Базел146 казах, че онази наука, която като философска наука днес се занимава с въпроси като безсмъртието, е премаляла от глад наука, недохранена наука.
Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо. Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието. Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека. В първата лекция в Базел146 казах, че онази наука, която като философска наука днес се занимава с въпроси като безсмъртието, е премаляла от глад наука, недохранена наука. Това е само друга форма на израза за абстрактността, която се прилага към такива неща.
към текста >>

Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща. Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл. Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна.
към текста >>

Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие.
Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща. Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл. Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна. Златото стои материално в такова съотношение с другите вещества, както в мислите мисълта за Бог стои по отношение на другите мисли. Въпросът е само как да се схване тази тайна.
към текста >>

Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна.
Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна. Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации. Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие. Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение. Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота.
към текста >>

Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации.
Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна. Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации. Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие. Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение. Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота.
към текста >>

Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие.
Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна. Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации. Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие. Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение. Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота.
към текста >>

Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота.
Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна. Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации. Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие. Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение. Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота.
към текста >>

Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
За всички тези неща виждате външни знаци. Не знам дали някои между вас са забелязали известната книга, идваща от Запад и носеща заглавието «Нелепостта на умирането»147. Всички тези неща протичат в тази посока. Те са само в началото, понеже това, което е по-далеч от началото, днес още се пази за груповия егоизъм, държи се езотерично. Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
към текста >>

Но от същата страна, която иска да постави златото, здравето и продължаването на живота на мястото на Бог, добродетелност и безсмъртие, от същата страна има стремеж не да се работи със сутрешните и вечерните процеси, а със съвсем друго.
От това можете да разберете, че когато човек не е в състояние да съдейства на случващото се, може само да говори за тези неща. Но от същата страна, която иска да постави златото, здравето и продължаването на живота на мястото на Бог, добродетелност и безсмъртие, от същата страна има стремеж не да се работи със сутрешните и вечерните процеси, а със съвсем друго. И последния път обърнах вниманието към това, че от една страна импулсът на Мистерията на Голгота следва да бъде отдалечен от света, като от Запад се въведе другият импулс, един вид антихрист; че от Изток следва да се парализира Христовият импулс така, както се проявява през 20-то столетие, като интересът се отклони от етерното появяване на Христос.
към текста >>

Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота.
Да се завоюва космическото за човечеството или по два неправилни начина, или по един правилен начин, е това, което предстои на човечеството. То ще доведе до истинско обновление на астрологията, която е атавистична в древната си форма и не може да продължи да съществува в тази древна форма. Знаещите за космоса ще воюват, като едните ще прилагат сутрешните и вечерните процеси по начина, който вече споменах: на Запад предимно обедните процеси, на Изток среднощните процеси. Ще се създадат субстанции не само според химическите сили на притегляне и отблъсване, а ще се знае, че една друга субстанция се поражда в зависимост от това дали се произвежда сутрин, на обяд или среднощ. Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота. От взаимното действие на идващото от Риби и Дева няма да може да се направи нищо погрешно. Там ще се постигне това, което от известна страна ще освободи механиката на живота от човека, но не може да стане причина за никакво господство и власт на една група над другите. Космическите сили, които ще се вземат от тази страна, ще създадат странни машини, но само такива, които ще могат да отнемат работата от хората, понеже ще носят в себе си известна интелигентност. И една духовна наука, съобразяваща се с космическото, ще има грижата да не позволи на всичките големи изкушения, които ще произлязат от тези машинни животни, които човекът сам ще създаде, да упражняват вредно влияние върху хората.
към текста >>

129. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

«Мисли за смъртта и безсмъртието», Щутгарт, 1903 г., глава «Критични мисли за безсмъртието», стр.
58. Виж Людвиг Фойербах, 1804 - 1872, немски философ. «Мисли за смъртта и безсмъртието», Щутгарт, 1903 г., глава «Критични мисли за безсмъртието», стр. 134: «Дали човекът е назависим от това, с което се храни? »
към текста >>

140. Виж лекциите «Човешката душа в сферата на свръхестественото и връзката й с тялото» (от 18 октомври 1917 г.) и «Духовнонаучни (антропософски) изследователски резултати за вечното в човешката душа и за същността на свободата» от (23 ноември 1917 г.) в «Свобода, безсмъртие, социален живот.
140. Виж лекциите «Човешката душа в сферата на свръхестественото и връзката й с тялото» (от 18 октомври 1917 г.) и «Духовнонаучни (антропософски) изследователски резултати за вечното в човешката душа и за същността на свободата» от (23 ноември 1917 г.) в «Свобода, безсмъртие, социален живот. За връзката на душевно-духовната същност с физическото тяло на човека» (10 лекции, Базел и Берн, 1917/18 г.), Събр. съч. 72. - Виж също и лекцията от 15 ноември (Санкт Гален) в този том.
към текста >>

196, буквално, «Противно на това изискването на практическия разум е основано върху задължението: нещо (най-доброто) да се направи обект на волята ми, за да го изпълня с всичките си сили; като при това обаче трябва да взема за предпоставка условията, следователно Бог, свобода и безсмъртие, понеже не мога да ги докажа чрез спекулативния си разум, макар и да не мога и да ги опровергая.»
144. В «Критика на практическия разум», 1788 г., 1 част, 2 том, 2 главен отдел, глава VIII: За одобрение на нуждите на чистия разум, стр. 256 и сл.; Reclam, 1945 г., стр. 196, буквално, «Противно на това изискването на практическия разум е основано върху задължението: нещо (най-доброто) да се направи обект на волята ми, за да го изпълня с всичките си сили; като при това обаче трябва да взема за предпоставка условията, следователно Бог, свобода и безсмъртие, понеже не мога да ги докажа чрез спекулативния си разум, макар и да не мога и да ги опровергая.»
към текста >>

145. В неговите «дневници», септември 1807 г., 7 част, буквално: «Касае се човек постоянно да си спомня за трите си идеални изисквания: Бог, безсмъртие, благочестивост и те да му бъдат възможно гарантирани.»
145. В неговите «дневници», септември 1807 г., 7 част, буквално: «Касае се човек постоянно да си спомня за трите си идеални изисквания: Бог, безсмъртие, благочестивост и те да му бъдат възможно гарантирани.»
към текста >>

130. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто.
Това наистина е възможно, но е много по-трудно от казаното преди. Първото може лесно да се постигне; другото, наистина да се влезе в контакт с отделния мъртъв, е напълно възможно, но е по-трудно, защото изисква ангажимент от този, който търси такъв контакт. За този особен контакт е необходимо човек наистина да се подложи на известно обучение. Защото относно контактуването с духовния свят съществува важен закон. Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна, е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви. Когато само общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, изобщо не може да става дума, че може да навлезе нещо нечисто. Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система. Мъртвият навлиза в инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и нервна система, и това може да възбуди низши инстинкти. Общуването може да бъде опасно само за този, който не се е научил да се владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите, а не защото е грешно, когато общуването се извършва по правилния начин. Естествено, ние трябва да изключим методите на модерния спиритизъм.
към текста >>

131. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Този, който иска да предаде на детето идеята за безсмъртието чрез образа на пеперудата, която от гъсеница се превръща в пеперуда, но сам не вярва в това безсмъртие, не може да го поднесе също и на детето.
А това, че днес цари такова объркване, такъв хаос, произлиза от факта, че човечеството е достигнало до начин на мислене, за който вярва, че уж се справя с житейската практика, но всъщност се намира много далеч от истинската действителност. Свързване с истинската действителност в едно енергично мислене, което развива толкова мощни сили, че може да проникне в действителността, това е, което човечеството трябва да получи като идеал от духовната наука. Затова обаче трябва да започнем от малкото. Трябва да развием у детето съзнание не за абстрактните понятия, а за реалността, за това, което то може да си представи. Първо самите ние трябва да имаме връзка с него. Този, който иска да предаде на детето идеята за безсмъртието чрез образа на пеперудата, която от гъсеница се превръща в пеперуда, но сам не вярва в това безсмъртие, не може да го поднесе също и на детето. Но който се намира в областта на духовната наука, знае, че пеперудата е действителна, създадена от световния дух картина на безсмъртието. Ние сами вярваме в този образ и не подбираме нищо друго освен това, в което сами вярваме, понеже го знаем или се стремим да го опознаем. Поради това се стремим да се потопим в действителността, стремим се да преодолеем егоизма, който иска да има абстракции в мисленето. Ние се стремим да проникнем в духа на действителността и чрез това да намерим пътищата, необходими на бъдещото човечество, а те са особено необходими, понеже най-често биват напускани от онези, които се считат за практични хора. Те не са практични, а са обеднели и чрез бруталност налагат на човечеството своята нищета.
към текста >>

Но който се намира в областта на духовната наука, знае, че пеперудата е действителна, създадена от световния дух картина на безсмъртието.
Свързване с истинската действителност в едно енергично мислене, което развива толкова мощни сили, че може да проникне в действителността, това е, което човечеството трябва да получи като идеал от духовната наука. Затова обаче трябва да започнем от малкото. Трябва да развием у детето съзнание не за абстрактните понятия, а за реалността, за това, което то може да си представи. Първо самите ние трябва да имаме връзка с него. Този, който иска да предаде на детето идеята за безсмъртието чрез образа на пеперудата, която от гъсеница се превръща в пеперуда, но сам не вярва в това безсмъртие, не може да го поднесе също и на детето. Но който се намира в областта на духовната наука, знае, че пеперудата е действителна, създадена от световния дух картина на безсмъртието. Ние сами вярваме в този образ и не подбираме нищо друго освен това, в което сами вярваме, понеже го знаем или се стремим да го опознаем. Поради това се стремим да се потопим в действителността, стремим се да преодолеем егоизма, който иска да има абстракции в мисленето. Ние се стремим да проникнем в духа на действителността и чрез това да намерим пътищата, необходими на бъдещото човечество, а те са особено необходими, понеже най-често биват напускани от онези, които се считат за практични хора. Те не са практични, а са обеднели и чрез бруталност налагат на човечеството своята нищета.
към текста >>

132. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Всъщност съществува егоистична вяра в безсмъртието.
Съществува ли истински взаимен живот с мъртвите в религиозните общества? Всъщност съществува егоистична вяра в безсмъртието. Това не бива да се критикува, а да се оплодотвори животът на мъртвите, а това ще стане едва чрез духовната наука.
към текста >>

Но човек вече може да се проникне от мисълта, че в човечеството ще трябва да се появи живото съзнание, че ние сме заедно с мъртвите, че човекът няма да развива само егоистичен стремеж към безсмъртие, а жив стремеж, който да се изживее в дейността, в делото.
Днес това изглежда като фантастика, като полулудост. Но то ще стане реалност. Ще дойдат времена, в които хората, които са свързани на Земята, за да свършат нещо разумно, имащо значение за земното развитие, няма да се обръщат към живите, а към мъртвите. Днес още не може да се обясни формата, която ще получат в бъдеще дори политическите организации. Засега това може да остане още само тайна. Но човек вече може да се проникне от мисълта, че в човечеството ще трябва да се появи живото съзнание, че ние сме заедно с мъртвите, че човекът няма да развива само егоистичен стремеж към безсмъртие, а жив стремеж, който да се изживее в дейността, в делото.
към текста >>

133. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

12. утре ще обясня това и в откритата лекция: Берн, 30 ноември 1917 г.: „Духовнонаучни разултати относно идеите за свободата и социално-етичния живот“, в „Свобода – безсмъртие – социален живот“, в Събр.
12. утре ще обясня това и в откритата лекция: Берн, 30 ноември 1917 г.: „Духовнонаучни разултати относно идеите за свободата и социално-етичния живот“, в „Свобода – безсмъртие – социален живот“, в Събр. съч. 72.
към текста >>

„Свръхсетивният човек и въпросите за свободата на волята и безсмъртието според изследванията на духовната наука“.
63. в откритата лекция в Щутгарт: На 24 април 1918 г. „Свръхсетивният човек и въпросите за свободата на волята и безсмъртието според изследванията на духовната наука“. Лекцията е публикувана в списанието „Училище за човека“, брой 9/1961 г., в Събраните съчинения не е публикувана.
към текста >>

134. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Разбира се, именно отците на църквата са могли да констатират, че сред езичниците също е имало много хора, които са били убедени в безсмъртието.
Разбира се, именно отците на църквата са могли да констатират, че сред езичниците също е имало много хора, които са били убедени в безсмъртието. Но какво се е имало предвид при това? В древните времена при това се е имало предвид, че смъртта в сетивния свят вече е свръхсетивно явление. Към времето на Мистерията на Голгота мирогледът вече е бил така изкривен, че смъртта са започнали да я разглеждат като сетивно явление и по този начин силите на смъртта се разпространили също и в целия останал сетивен свят. Смъртта трябва да се разглежда вътре в сетивния свят като чужд елемент. Едва тогава може да бъде създадена чиста наука за природния порядък.
към текста >>

Тук се добавят разсъжденията на някои древни философи за безсмъртието.
Тук се добавят разсъжденията на някои древни философи за безсмъртието. Те се обърнали към проблема за безсмъртието в човека и са били прави, отричайки безсмъртието, доколкото предполагали, че смъртта се намира в сетивния свят. Но те са говорили това, изхождайки от упадъчен мироглед; защото ако не са изхождали от него, то е трябвало да кажат: смърт не съществува в сетивния свят, само изглежда, че тя принадлежи на сетивния свят. Постепенно в тях се е формирала такава представа за сетивния свят, че в него се съдържа смъртта. По такъв начин са били изкривени и всички останали неща. Естествено, ако си представяме, че смъртта се намира в сетивния свят, ще бъдат изкривени и всички останали неща.
към текста >>

Те се обърнали към проблема за безсмъртието в човека и са били прави, отричайки безсмъртието, доколкото предполагали, че смъртта се намира в сетивния свят.
Тук се добавят разсъжденията на някои древни философи за безсмъртието. Те се обърнали към проблема за безсмъртието в човека и са били прави, отричайки безсмъртието, доколкото предполагали, че смъртта се намира в сетивния свят. Но те са говорили това, изхождайки от упадъчен мироглед; защото ако не са изхождали от него, то е трябвало да кажат: смърт не съществува в сетивния свят, само изглежда, че тя принадлежи на сетивния свят. Постепенно в тях се е формирала такава представа за сетивния свят, че в него се съдържа смъртта. По такъв начин са били изкривени и всички останали неща. Естествено, ако си представяме, че смъртта се намира в сетивния свят, ще бъдат изкривени и всички останали неща. Но ако за изходна гледна точка се вземе упадъчният мироглед, тогава трябва да се каже: трябва да намерим някъде нещо, което би противоречило на смъртта, трябва да се обърнем към свръхсетивното, което противоречи на смъртта.
към текста >>

Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер.
Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер. Не е важно, как хората наричат едни или други неща, важно е какво действително стои зад техните представи. И така, имаме луциферически свят. Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни. Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер. Такъв е бил истинският смисъл на техните думи.
към текста >>

Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни.
Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер. Не е важно, как хората наричат едни или други неща, важно е какво действително стои зад техните представи. И така, имаме луциферически свят. Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни. Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер. Такъв е бил истинският смисъл на техните думи.
към текста >>

Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа.
И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна. Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид. И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта. Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа. Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер. Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
към текста >>

Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта. Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа. Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер. Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
към текста >>

135. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но тогава никога няма да успеем да стигнем до правилното заключение за раждането и смъртта и за безсмъртието, защото тогава разглеждаме не душата, която е безсмъртна, а просто образ.
Освен това говорих за нещо, което е само сянка на свръхсетивното; представих това като прозрачно отражение, образ. Тук също предстои да се направи избор: или проникваме в свръхсетивното, – тогава лице в лице, естествено по духовен начин, се срещаме с Луцифер, или оставаме при неистината и разглеждаме сянката на душевното като действителност. Но тогава никога няма да успеем да стигнем до правилното заключение за раждането и смъртта и за безсмъртието, защото тогава разглеждаме не душата, която е безсмъртна, а просто образ. Това е, което в този бегъл обзор исках да поставя пред вашите души. С тези мисли ще свържем утрешното ни разглеждане.
към текста >>

136. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят.
И коя е характерната особеност на новата цивилизация? Характерното за напредъка на тази цивилизация е, че всичко, което дадоха например Коперник и Галилей, всичко което бе тъй високо оценено всичко то е нещо, което човек трябва да отхвърли след смъртта си, нещо което остава негово земно притежание. И когато човек продължи да се развива в модерната цивилизация, той постига именно тази цел, тук, между раждането и смъртта да изживява това, което има значение само за Земята. Съвременният човек добре знае, че всичко, което институциите предлагат като висше знание, има своята стойност само за земния живот. В нашите редовни училища ние занимаваме децата с това, което представлява модерната цивилизация, осведомяваме ги за тяхното земно битие, но все още не им позволяваме да открият своя безсмъртен душевен свят.
към текста >>

137. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

Безсмъртието и нераждаемостта.
Обектът на познанието чрез посвещението: самият познаващ човек. Дисциплината на мисловния живот.Природа и образуване на медитацията за постигане на Имагинация, Инспирация и Интуиция. Упражнение за ретроспекция. Етерното тяло е едно тяло на времето. Трансформация на паметта. Безсмъртието и нераждаемостта. Обединение на физическата и моралната подредба на света.
към текста >>

Неговото учение за безсмъртието на душата.
Разположението на човешката душа пред Христос. Принципът на Отца. Понятия за грях и болест. Лечители. Мистерийни учения за Христос, съобщението за неговата бъдеща поява. Свързването на учениците с Христос след неговата смърт. Неговото учение за безсмъртието на душата. Нашите днешни мисли са мъртви: те възкръсват чрез живия, лечителски дух, Светия Дух.
към текста >>

138. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

От много векове насам, европейското човечество гледа вечността само от една страна, от страната на безсмъртието.
От много векове насам, европейското човечество гледа вечността само от една страна, от страната на безсмъртието. Тя винаги е поставяла този единствен въпрос: какво става с душата, когато напусне тялото при смъртта? Това тук, разбира се, е правото на егоистичните хора, защото точно поради егоистични мотиви хората се интересуват от това, какво ще последва, когато пристигне смъртта. Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от времето, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви. Хората по-малко се интересуват от това, което е било преди раждането. Те си казват: това, което сме тук сега, това сме ние.
към текста >>

Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от времето, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви.
От много векове насам, европейското човечество гледа вечността само от една страна, от страната на безсмъртието. Тя винаги е поставяла този единствен въпрос: какво става с душата, когато напусне тялото при смъртта? Това тук, разбира се, е правото на егоистичните хора, защото точно поради егоистични мотиви хората се интересуват от това, какво ще последва, когато пристигне смъртта. Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от времето, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви. Хората по-малко се интересуват от това, което е било преди раждането. Те си казват: това, което сме тук сега, това сме ние. Това, което е предшествало, има стойност само за познанието. Но не могат да се получат наистина верни познания, ако човек не направлява своите познания върху това, което съдържа нашето съществувание преди раждането или, още по-точно, преди зачатието.
към текста >>

Не трябва да говорим само за безсмъртието, трябва да говорим също ще е малко трудно да се преведе това – нераждаемостта; защото вечността е съставена от безсмъртието и нераждаемостта.
В модерните езици, имаме нужда от една дума, чрез която единствената вечност да се допълва. Не трябва да говорим само за безсмъртието, трябва да говорим също ще е малко трудно да се преведе това – нераждаемостта; защото вечността е съставена от безсмъртието и нераждаемостта. И познанието чрез посвещение открива нераждаемостта пред безсмъртието.
към текста >>

И познанието чрез посвещение открива нераждаемостта пред безсмъртието.
В модерните езици, имаме нужда от една дума, чрез която единствената вечност да се допълва. Не трябва да говорим само за безсмъртието, трябва да говорим също ще е малко трудно да се преведе това – нераждаемостта; защото вечността е съставена от безсмъртието и нераждаемостта. И познанието чрез посвещение открива нераждаемостта пред безсмъртието.
към текста >>

Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно.
Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно. Човек знае какво ще бъде след това. Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта. Човек има опитност с безсмъртието. Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието.
към текста >>

Човек има опитност с безсмъртието.
Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно. Човек знае какво ще бъде след това. Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта. Човек има опитност с безсмъртието. Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието.
към текста >>

". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент.
Бих искал да го подчертая още веднъж: веднъж щом нещата са намерени чрез изследването, всеки човек, който се приближава към тях, без предразсъдъци, може да ги разбере с обикновения здрав разум, по същия начин, по който той може да контролира чрез обикновения здрав разум това, което астрономите, това, което биолозите казват за света. И човек ще открие тогава, че този контрол е първата степен на познанието чрез посвещение. Че човешкото същество не е устроено предвид една неистина и грешка, а предвид истината, трябва най-напред човек да има от познанието чрез посвещение едно впечатление за истината; тогава, такова, колкото съдбата го прави възможно, човек би могъл да продължава да прониква все по-напред в духовния свят още от този живот. Трябва, в модерната епоха също, и даже под една висша форма, да бъде изпълнено изискването, изписано от фронтона на гръцкия храм:"Човеко, опознай себе си! ". Това, разбира се, не означаваше, че е трябвало да се прониква в човешката вътрешност, а означаваше, пробуждането към търсене същността на безсмъртие=тяло; същността на нераждаемостта=безсмъртен дух и медитация между Земята, временното и духа=душевния елемент. Защото истинският, истинният човек е съставен от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата, само духът може да опознае духа. Ето защо, трябва да се опитвате, вие самите да намерите духа активни в себе си, за да може духът да бъде също опознат в света.
към текста >>

139. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие.
Той им говори тогава като великия оздравител, като лечителят, който беше еди утешител, познаващ тази тайна: хората някога имаха спомен за самия него, защото бяха с него в свръхсетивните светове в предиземното съществувание. И той можеше сега да им каже: някога аз ви дадох способността да си спомняте вашето свръхсетивно, предиземно съществувание. Сега ви давам, ако ме приемете във вашите души, ако ме приемете във вашите сърца, силата да преминавате вратата на смъртта със съзнанието за безсмъртие. И тогава вие няма да познавате само Отца Ex Deo nascimur вие ще усетите Сина, този, с когото можете да умрете и да останете при това живи In Christo morimur.
към текста >>

140. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И затова искат да направят самата Земя безсмъртна, така че тя да не се разпръсне на прах в мировото пространство.
И действително, колкото и парадоксално да звучи - човек трябва да се учудва, понеже ариманичните същества са извънредно умни, те винаги са на мнение, това може съвсем правилно да се констатира, че ще са в състояние да примамят толкова много хора по този начин в своя род, че Земята някога да се насели само от такива ариманични подчовешки същества. И затова искат да направят самата Земя безсмъртна, така че тя да не се разпръсне на прах в мировото пространство.
към текста >>

141. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Аз мога да искам да дам на детето нещо картинно относно безсмъртието на човешката душевна същност; да му го дам образно, а не научно.
Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила. И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време. Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във времето между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава? » Саморазбиращото се авторитетно отношение води до невидимото в отношенията между възпитателя и детето! Искам да го онагледя с един пример. Аз мога да искам да дам на детето нещо картинно относно безсмъртието на човешката душевна същност; да му го дам образно, а не научно. Научното всъщност не съществува за детето до половата зрялост. Трябва да вплета едно в друго природа и дух и ще кажа на детето нещо, което ще оформя като художествена картина: «Виж пашкула на пеперудата. Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина.
към текста >>

142. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Да речем, аз искам през деветата, десетата година да му създам представа за безсмъртието на човешката душа.
Този пример особено го предпочитам. Да допуснем, че искаме да импулсираме детето морално-религиозно. Това е добре да стане по правилния начин в деветата, десетата година. Около деветата, десетата година е правилно да го направим. При възпитанието, което имам предвид, можем да узнаем от развитието на детето какво да му поднасяме всяка година, всеки месец. Да речем, аз искам през деветата, десетата година да му създам представа за безсмъртието на човешката душа. Мога интелектуално да говоря на детето, но то не само няма да получи впечатление, а дори душевно ще посърне, защото, ако му проповядвам само интелектуално относно морално-религиозното, в него няма да навлезе нищо душевно! Душевното почива на невидимите неща, които трябва да действат между учителя и детето. Аз мога да предам на детето картинно, чрез символи, художествено като картина, какво следва да изживее то относно безсмъртието на душата. Мога да му кажа: «Погледни пашкула на пеперудата, пеперудата пробива този пашкул, полита навън в слънчевата светлина. Така става и с човешката душа.
към текста >>

Аз мога да предам на детето картинно, чрез символи, художествено като картина, какво следва да изживее то относно безсмъртието на душата.
Около деветата, десетата година е правилно да го направим. При възпитанието, което имам предвид, можем да узнаем от развитието на детето какво да му поднасяме всяка година, всеки месец. Да речем, аз искам през деветата, десетата година да му създам представа за безсмъртието на човешката душа. Мога интелектуално да говоря на детето, но то не само няма да получи впечатление, а дори душевно ще посърне, защото, ако му проповядвам само интелектуално относно морално-религиозното, в него няма да навлезе нищо душевно! Душевното почива на невидимите неща, които трябва да действат между учителя и детето. Аз мога да предам на детето картинно, чрез символи, художествено като картина, какво следва да изживее то относно безсмъртието на душата. Мога да му кажа: «Погледни пашкула на пеперудата, пеперудата пробива този пашкул, полита навън в слънчевата светлина. Така става и с човешката душа. Тя се намира в човешкия организъм, както пеперудата в пашкула. Когато човекът пристъпи през портата на смъртта, душата напуска организма и се движи в духовния свят.
към текста >>

Можем като учители да се чувстваме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата.
Само че можем да поднесем това на детето по два начина. Можем като учители да се чувстваме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата. За него аз формирам един образ, опитвам се да изградя тази картина.»
към текста >>

Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата.
Да, ако си създам образа само за детето, а себе си чувствам като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето. Но аз бих могъл с моите душевни усещания да се отнеса към детето по друг начин, бих могъл да си кажа: «Самият аз вярвам на този образ. Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата. Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен. Сам Бог е искал да ми покаже това с измъкващата се от пашкула пеперуда.»
към текста >>

Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен.
Да, ако си създам образа само за детето, а себе си чувствам като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето. Но аз бих могъл с моите душевни усещания да се отнеса към детето по друг начин, бих могъл да си кажа: «Самият аз вярвам на този образ. Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата. Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен. Сам Бог е искал да ми покаже това с измъкващата се от пашкула пеперуда.»
към текста >>

143. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

То дори извършва отделни култове, понеже е станало егоистично и иска да има застраховка за безсмъртието на собствения си аз.
Само че къртицата може да живее и без музеите - те нямат много общо с нея, но човекът е вътрешно свързан с надсетивния свят, той е зависим от него. Човечеството трябва отново да осъзнае това. Някога е имало смътно, потиснато съзнание за тези неща, в които са прониквали лъчите на древните мистерии, но с древните методи. Тези древни мистерии не са били само едностранчиви култови места. Склонност към едностранчиви култови места има всъщност едва по-новото човечество. То дори извършва отделни култове, понеже е станало егоистично и иска да има застраховка за безсмъртието на собствения си аз. Тя може да бъде дадена, тя е факт. Но човекът днес е склонен да отделя всичко едно от друго. По времето на Парацелз не е било така, тогава лечителството е било служба към Бог.
към текста >>

144. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува безсмъртие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да живее.
Има два начина да бъде изживяна антропософията. Разбира се, съществуват и много други междинни степени, но аз искам да посоча двете крайности. Единият начин е този: Човекът сяда на своя стол, взема една книга и започва да чете, намира я за много интересна, намира че е много утешително за човека да съществува някакъв миров Дух, да съществува безсмъртие, и че е много добре, ако след смъртта тялото умира, а душата продължава да живее. Човекът се успокоява от един такъв светоглед, приема го, както може би приема абстрактните географски понятия и намира, че антропософията дава много по-голяма утеха отколкото географията. Да, това е единият начин: Човекът става от стола си, но фактически остава седнал, той е прочел една статия и изпитва определено задоволство от нея. Или още по-добре: Прочел е не статията, а една лекция.
към текста >>

145. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането.
Ето как антропософските истини, антропософското познание трябва да се влеят като една реална сила в човешкото сърце. И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето живо познание отново ни изправя пред това, което някога беше толкова живо представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона. Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия. И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество. Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането. Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят. Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света. Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задоволяваме с твърдението: Човекът има Дух. – Какво означава за нас твърдението: Човекът има Дух?
към текста >>

146. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2] постави на това място следното: «Пей, безсмъртна душо, за освобождението на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
И тогава ще разберете, че във времената, когато още са усещали това, което се простира от другата страна на Прага, което действително тъче и живее в светещия облак, което живее и действа в сгъстяващата се мъгла, в тези времена например художниците са се намирали в съвсем друго положение, отколкото в следващите времена. Тогава и онова, което те са познавали като духовно, им е носило цвета така, че този цвят да легне на съответното място на платното. Поетът, съзнавайки, че в него говори божественото, духовното, е можел да изрече[1]: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев», или: «Музо, запей ми за този герой многоопитен, който.... »; така започват поемите на Омир. Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2] постави на това място следното: «Пей, безсмъртна душо, за освобождението на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
към текста >>

147. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

И докато тук земното човешко око е приковано в преходното и смъртното, там отвъд в духовния свят след третия ден бавно се пробужда безсмъртната човешка душа.
Сега вие трябва да си припомните, че преди да мине през Портата на смъртта, т.е. докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са сродни с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента. Обаче след смъртта, щом се оттегли от Земята и проникне в световния етер, там човекът продължава да изживява вече самия себе си, а не света. Тогава той вижда как става все по-голям, докато накрая, негов става сякаш целия Космос. И в този необятен Космос, човекът възприема и изживява себе си в продължение на три дена след своята смърт. И докато тук земното човешко око е приковано в преходното и смъртното, там отвъд в духовния свят след третия ден бавно се пробужда безсмъртната човешка душа. Неуверено и плахо се появява тя там, три дни след смъртта и подема своя нов живот в духовния свят.
към текста >>

148. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Проблемът на безсмъртието и импулсът за странстване като начин за разрешаването му.
Египетско-халдейската епоха. Гилгамеш и Еабани – двойствеността на човешкото самосъзнание в третия следатлантски период. Начало на преживяване на обособяване на душевно-духовното от физическо-етерното. Гилгамеш осъзнава в кой момент от историческото развитие се намира чрез инспирация от Еабани след смъртта му. Проблемът на безсмъртието и импулсът за странстване като начин за разрешаването му. Луната като обиталище на първите велики учители на земното човечество. Съзнанието за единството на човечеството и Космоса в мистериите на Ефес. Прераждането на Гилгамеш и Еабани като последователи на мистериите в Ефес.
към текста >>

149. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му.
Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега. Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
към текста >>

Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш.
Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем. Мистериите, в които се е съхранявало това, което е можело да се каже относно безсмъртието в онези дни на Земята, неохотно са откривали своите тайни на Гилгамеш. Мистериите все още са имали собствени традиции, и в техните традиции се е съхранявало също в значителна степен живото знание, съществувало на Земята в атлантските времена, когато древната, първоначална мъдрост е управлявала сред хората.
към текста >>

Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата.
Но носителите на тази първоначална мъдрост, които някога са странствали по Земята в качеството им на духовни същества, много отдавна се отделили от нея и основали космическа колония на Луната, така, че са чисти детинщини да се счита, че Луната е мъртво, обледенено тяло, както описват това съвременните физици. Луната е, преди всичко, космическо местообитание на тези духовни същества, които са били първите велики учители на земното човечество, - същества, които някога донесли на земното човечество първородната мъдрост и които, когато Луната напуснала Земята и си намерила място в планетарната система, също се отделили и си устроили обиталище на Луната. Този, който в наши дни чрез имагинативно възприятие може да достигне истинско познание за Луната, получава също познание и за духовните същества от тази космическа колония, които са били някога учители по древна мъдрост на човечеството на Земята. Това, на което са учили, се е съхранявало в мистериите, също както и импулсите, чрез които човек сам можел да стигне до определена връзка с тази древна мъдрост. Личността, която в епоса се именува Гилгамеш, не е имала обаче жива връзка с мистериите на Мала Азия. Но благодарение на свръхсетивното въздействие на приятеля си, който в следсмъртното си съществуване е бил още свързан с него, в Гилгамеш възниква вътрешен импулс да търси път в света, по който би могъл да стигне до преживяване безсмъртието на душата.
към текста >>

Затова импулсът за странстване по Земята, за да се придобие чрез това нещо, което би помогнало да се реши проблема с безсмъртието, е имал за Гилгамеш дълбок смисъл.
Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание. /*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух. В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи. Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила. А в този период, с който сега се занимаваме, тя още не е отмряла. Затова импулсът за странстване по Земята, за да се придобие чрез това нещо, което би помогнало да се реши проблема с безсмъртието, е имал за Гилгамеш дълбок смисъл.
към текста >>

Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието.
Но въпреки това, - и в това е особената черта на тази личност, - той все още притежавал способност чрез връзка с духа на своя умрял приятел да прониква в духовния свят или, в краен случай, да получава съобщения оттам. Но това все пак са различни неща – чрез средствата на посвещението да имаш непосредствено виждане в духовния свят или да получаваш съобщения от личности от задгробния свят. Въпреки това може определено да се твърди, че у Гилгамеш останало нещо от прозрението за природата на безсмъртието. Оставям засега настрана преживяванията, през които преминава човек след смъртта; и в онези дни те не са играли значителна роля в съзнанието на последващата инкарнация; във вътрешната структура на живота те се проявяват много силно, но не и в съзнанието.
към текста >>

Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>

В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена. В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно. Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>

150. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Нероденост, безсмъртие.
Участие на съществата от духовната Вселена в човешката карма. Поглед върху връзките на човека със същността на Земята. Пространствено той носи в себе си природните същества; по време той носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Модерната интелигентност и нейната издръжливост. Два примера за пресъхването на младите сили чрез материалистическия интелектуализъм. Знанието за отношенията към висшите йерархии дава конкретния човешки живот и издръжливост в духовното
към текста >>

151. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици.
Но при по-голяма част от хората днес тази интелектуалност е повлияна от онези въплъщения, които са станали в първите 7-8 столетия от основаването на християнството. Тогава все повече и повече в човешката душа изчезва чувството за това, което от предземния живот идва в земния живот. Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.
към текста >>

Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.
Хората всъщност започнаха да се интересуват все повече и повече от това, което следва след смъртта, а все по-малко да се интересуват от това, което е предхождало земния живот. Аз често пъти съм изразявал този факт, като съм казвал: - Ние нямаме едно всеобхватно название за вечността, а само за половината вечност, която всъщност започва и никога не свършва. Да, за тази част от човешката вечност /виж рис. стрелката/ ние имаме думата «безсмъртие»; но за другата половина на вечността, която никога не е започвала, ние нямаме думата «нероденост», както са имали древните езици. Това ние нямаме. Обаче вечността обхваща именно безсмъртието и неродеността /предрождението/.
към текста >>

152. Съдържание GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството.
Личното безсмъртие е една истина само откакто Съзнателната душа бавно и постепенно е проникнала човечеството. Съвместното действие на интелигентността на Слънцето и на планетните интелигентности. След това в 9-то столетие заедно със слизането на космическата интелигентност между хората разделяне на съпринадлежащите космически сили; слънчевата интелигентност на Михаил и планетните интелигентности се озовават в опозиция. Вътре в тази опозиция вселенският събор от 869 година като сигнал за нещо чудовищно, което става в духовния свят: разделяне на Ангелите, които ръководят човешките души и чрез това се внася безредие в човешката карма; от тук и хаосът, който царува в по-новата история. С проникването на Михаил в господството на Земята и в тези, които са вървели с него се събужда силата, чрез която отново се внася ред в кармата.
към текста >>

153. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля», мисълта за безсмъртието би станала все по-неясна и по-неясна.
Но въпреки това, ако под тази форма, която по онова време им е била присъща, техните възгледи бяха станали господстващи в Европа, то тогава в хората от европейската цивилизация би се развило само едно слабо чувство за аза. Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля», мисълта за безсмъртието би станала все по-неясна и по-неясна. Хората все повече и повече биха насочвали поглед върху общо взето останалото от живелия тук на Земята човек, което витае наоколо в сферата под Луната. Хората биха чувствали духовността на Земята като тяхна разширена атмосфера, те биха се чувствали единни със Земята, но не като отделни от Земята, индивидуални хора; защото хората, които охарактеризирах, чрез това «нещо мисли в мен» всъщност се чувстваха вътрешно свързани със Земята. Те не се чувстваха в същата степен като индивидуалности, както бяха започнали да се чувстват хората в останалата част на Европа, макар и по един неясен начин.
към текста >>

В определена общност, да речем в общността на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие.
Защото под призраци на умрелите се е разбирало именно това, което аз сега охарактеризирах. Тогава хората все още можеха да се враснат в онова, което са изучавали. В определена общност, да речем в общността на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие. Те са учели, че когато по отношение на мисленето се приема съществуването на една всеобща земна душа, това е един погрешен, еретически възглед и са били обучавани да се борят срещу такъв възглед. Но в определени моменти, когато са се съветвали сами със себе си, те са чувствали обективното въздействие на мислите, останали от умрелите[3] и тогава са си казвали: - Дали е напълно правилно да върша това, което върша? Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан.
към текста >>

Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени мисли да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното безсмъртие, да полемизират с Аверое[4] или с други мислители от онова първо течение, което днес охарактеризирах.
Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени мисли да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното безсмъртие, да полемизират с Аверое[4] или с други мислители от онова първо течение, което днес охарактеризирах. Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество. Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата. В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най-важните писатели-схоластици. Те полемизираха срещу него, срещу онова, което беше останало като учение.
към текста >>

154. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие.
когато мине през вратата на смъртта, тогава това, което той е имал като интелигентност, се връща обратно в общата интелигентност, протича обратно. Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие.
към текста >>

Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие.
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес.
към текста >>

Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие.
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност.
към текста >>

Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека.
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
към текста >>

В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес.
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те?
към текста >>

Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик.
Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората.
към текста >>

Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето.
към текста >>

Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те?
В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето. Така би се отговорило космологически.
към текста >>

Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие.
Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие. Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците. И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
към текста >>

Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците.
Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие. Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците. И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
към текста >>

Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие. Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците. И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
към текста >>

155. Забележки към текста GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството!
«Това вечно обвинение на християнството искам да напиша на всички стени, там където само има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Аз изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството ... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството! Защо не по-добре след последния му! Още днес? Преобръщане на всички ценности! » (откъс 62).
към текста >>

156. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

- На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем!
Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други. Тази знаменита сентенция на Изида гласи: - Аз съм тази, която беше, която е и която ще бъде, никой смъртен не е повдигнал досега булото ми. - На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем! - Другите само са приели сентенцията.
към текста >>

Когато действително открием безсмъртното в нас, духовно-божественото, тогава ние можем да пристъпим към една такава тайна без да я профанираме.
Когато действително открием безсмъртното в нас, духовно-божественото, тогава ние можем да пристъпим към една такава тайна без да я профанираме. Към такава тайна не бива да пристъпваме с едно незначително доверие към собствената божественост на нашето същество.
към текста >>

157. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние имаме думата «безсмъртие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва след смъртта.
Когато мислите се насочват така, както се опитах да ви представя, тогава човек категорично бива насочен към двете страни на вечния живот на човешката душа. Всъщност, изхождайки от човешките надежди, в модерните езици ние имаме само една дума за половината вечност, която сега започва и никога не свършва. Ние имаме думата «безсмъртие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва след смъртта. Но имаше времена в човешкото развитие, когато и още нещо друго интересуваше човека. Днес повече егоистично мислещият човек си казва: - Това, което идва след смъртта ме интересува, понеже искам да знам, дали ще живея и след смъртта; това, което е било преди раждането или преди зачатието, не ме интересува. - Защото той, човекът е вече тук, затова не мисли така за предземния живот както за живота след смъртта. Но към вечността на човешката душа принадлежат и двете страни - безсмъртието и неродеността. Древните мистерийни езици на хората, които според епохата все още виждаха свръхсетивния свят, имаха съответната дума за неродеността.
към текста >>

Но към вечността на човешката душа принадлежат и двете страни - безсмъртието и неродеността.
Всъщност, изхождайки от човешките надежди, в модерните езици ние имаме само една дума за половината вечност, която сега започва и никога не свършва. Ние имаме думата «безсмъртие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва след смъртта. Но имаше времена в човешкото развитие, когато и още нещо друго интересуваше човека. Днес повече егоистично мислещият човек си казва: - Това, което идва след смъртта ме интересува, понеже искам да знам, дали ще живея и след смъртта; това, което е било преди раждането или преди зачатието, не ме интересува. - Защото той, човекът е вече тук, затова не мисли така за предземния живот както за живота след смъртта. Но към вечността на човешката душа принадлежат и двете страни - безсмъртието и неродеността. Древните мистерийни езици на хората, които според епохата все още виждаха свръхсетивния свят, имаха съответната дума за неродеността. Ние отново трябва да си изнамерим една такава дума чрез това, че насочим мислите си в тази посока. Чрез това обаче ще бъдем доведени също и до съвсем по-различна закономерност от природната закономерност, която се проявява в човека; ние ще бъдем доведени до човешката съдба.
към текста >>

158. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго.
Обаче междувременно настъпи нещо много важно. Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм. И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>

Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм. И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>

159. Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» GA_245 Указания за езотеричното обучение

Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно.
Един древен посветен многократно изтъквал пред учениците си: Вие ще имате познание за безсмъртието на душата едва тогава, когато с еднаква готовност приемете както тази душа да бъде унищожена след смъртта, така и тя да живее вечно. Докато желаете да живеете вечно, вие няма да добиете представа за състоянието след смъртта. - Както в този важен случай, така е с всички истини. Докато човек има и най-малкото желание нещата да бъдат така или иначе, за него няма да изгрее чистата ясна светлина на Истината. Например, ако някой най-дълбоко в себе си има скритото желание, в него да преобладават добрите качества, то в моментите на самонаблюдение това желание ще му изиграе такава игра, че няма да му позволи да получи истинско познание за себе си.
към текста >>

160. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах GA_245 Указания за езотеричното обучение

Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
Само че е удобно, вместо да се продължи по пътя, който е необходим за висшето познание - понеже душевните страдания стават все по-големи - по-лесно е вместо човек да се стреми да преодолее тези душевни страдания, да се лекува. Човек оставя да му предпишат нещо, вместо да продължи по-нататък по пътя. Разбира се, че това е по-удобно. Но чрез това не се постига познанието. За модерния човек е така, че също и това потъване в болката, в страданието става един вътрешен душевен път, така че всичко се разиграва душевно и тялото първоначално не участва, доколкото то остава устойчиво и силно и подходящо за външния свят, както това е днес при човека. Поради това обаче, че човек започва да изживява своите познания като нещо, което означава страдание, той пристъпва днес в онези области на духовния живот, от които някога са били извлечени големите религиозни истини, онези истини, които настройват религиозно чрез впечатленията от висшия свръхсетивния свят, от света в който се корени нашето безсмъртие, тези истини не могат да бъдат постигнати без болезнени вътрешни изживявания.
към текста >>

161. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието.
От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието. То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото? Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини. Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук.
към текста >>

След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини.
От много векове насам европейското човечество е разглеждало вечността винаги само от едната страна, от страната на безсмъртието. То винаги единствено е питало: Какво става с душата, когато след смъртта напусне тялото? Да, това е егоистичното право на хората, тъй като хората по егоистични причини се интересуват за това, какво ще последва, когато настъпи смъртта. След малко ще видим, че можем да говорим и за безсмъртието; но за безсмъртието най-вече се говори по егоистични причини. Хората по-малко се интересуват за това, което е било преди раждането. Те си казват: Важното е, че сме тук. Миналото, което е било преди това, има само познавателна стойност. Обаче човек не може да придобие истинска познавателна стойност, ако не насочи познанието си към това, което се съдържа в нашето съществуване преди раждането, съответно преди зачатието.
към текста >>

Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността.
В съвременния език ние се нуждаем от дума, чрез която вечното да бъде изцяло обхванато. Би трябвало да говорим не само за безсмъртност, ние би трябвало да говорим също - това е малко трудно за превеждане - и за нероденост, защото вечността се състои от безсмъртност и нероденост, и инициационното познание открива неродеността преди безсмъртността.
към текста >>

И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване.
И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване. Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието. Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието.
към текста >>

Човек изживява безсмъртието.
И това не е философска спекулация, дадена от познанието на посвещението за безсмъртието, а е опитност, - бих желал да кажа - предварителна опитност, предварително изживяване. Човек узнава как това ще стане по-късно. Той не изживява пълната реалност, а изживява една реална картина, която в известна степен се покрива с пълната реалност на умирането. Човек изживява безсмъртието. Това е едно изживяване, което бива въведено в познанието.
към текста >>

» Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата.
Бих желал да подчертая още веднъж: Ако нещата бъдат изследвани, тогава всеки, ако се отнесе към тях с непреду-беден ум, може да ги разбере с обикновения здрав човешки разсъдък. Също както със здравия човешки разум може да се провери това, което казват за света астронавтите, биолозите. И тогава ще се открие, че тази проверка представлява първото стъпало на инициационното познание. И понеже човек не се привлича от неистината и заблуждението, а от истината, той трябва първо да има едно истинно впечатление от инициационното познание и след това, доколкото съдбата прави това възможно, ще може още в този земен живот да прониква все повече и повече в духовния свят. Също и в по-новото време, и то по един по-висш начин трябва да се изпълни това, което като призив е стояло над гръцкия храм: «Човеко, познай себе си! » Разбира се, това не е имало предвид навлизане в човешката вътрешност, а е призив да се изследва цялостната човешка същност; същността на безсмъртието = тялото, същността на неродеността = безсмъртният Дух и същността на посредника между Земята, между временното и Духа = Душата. Защото истинският, действителният човек се състои от тяло, душа и дух. Тялото може да опознае тялото, душата може да опознае душата и само Духът може да опознае Духа. Затова човек трябва да направи опит сам да намери Духа, който действа в него, за да може да опознае също Духа, който действа в света.
към текста >>

162. 1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват.
Ако се върнем назад в имагинация към предисторическите епохи на общочовешкото духовно развитие, ще намерим, че по отношение на духовното познание, хората бяха в относително щастливо положение. Повечето човешки същества, всъщност всички, знаеха за духовния свят чрез непосредствено виждане. Точно както човекът на съвременността вижда минералите, растенията и животните и долавя тоновете и цветовете, така и хората някога в миналото усещаха духовния свят; той беше конкретна реалност за тях. Така че в онези стари времена, когато напълно будното съзнание за външния, материален свят беше замъглено по време на сънуването или на дълбокия сън, фактически нямаше никой, който да не би бил свързан с мъртвия, стоял близо до него по време на живота. В будно състояние човек можеше да общува с живите; по време на сън или сънуване, с мъртвите. Учение за безсмъртието на душата би било толкова излишно в тези прастари времена, както би било в наши дни да започнем да доказваме, че растенията съществуват. Само си представете какво би се случило в днешно време, ако някой се захване да доказва, че растенията съществуват! Точно такова отношение щеше да бъде възприето в прадревните времена, ако някой сметнеше за необходимо да доказва, че душата също живее и след смъртта.
към текста >>

163. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души.
Когато ясновидството във всичките му различни форми се развива в наивни, лековерни, суеверни хора, често се случва тяхната свободна воля да бъде пожертвана. Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души.
към текста >>

164. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
Всички усилия на представителите на различните религиозни общности клонят съвсем решително в посоката да прикриват факта, че има духовен свят, към който принадлежи най-вътрешната ядка на нашето същество, което е предопределено да се проявява в повтарящи се Земни животи, и в интервалите между тях да преминава в изцяло духовна форма на съществуване; те се опитват да скрият това чрез предоставяне на хората утехата, че животът на душата, изразяващ се в мисленето, чувстването и волята, въпреки всичко е достатъчно безсмъртен.
към текста >>

Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля.
А сега помислете за следното. Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля. Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер. И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола. Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала. Най-възвишените идеали добиват чувствен характер. Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария.
към текста >>

165. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
На 23 август 1794 година той обясни на Гьоте същността, която лежи на основата на неговия дух, със следните думи: "Вие вземате заедно цялата природа, за да получите светлина върху отделните неща; вие търсете в цялостността на нейните форми на проявите обяснителната основа за индивида. От простата организация се издигате стъпка по стъпка до повече сложната, за да изградите накрая най-сложната от всички, да го изградите генетично от материалите на цялата сграда на природата. Чрез това, че го пресъздавате един вид от природата, вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника". В това пресъздаване се крие ключът за разбиране светогледа на Гьоте. Ако искаме да се издигнем до първообразите на нещата, до това, което не се променя във вечните промени, тогава трябва да разгледаме не това, което е завършено, защото то не отговаря вече напълно на идеята, която се изразява в него, а трябва да се върнем към това, което става, което се развива, трябва да подслушваме природата в нейното творчество. Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения. Аз проникнах първо несъзнателно и от вътрешен подтик неуморно до първообразното, до типичното". Следователно Гьотевите първо образи не са празни схеми, а са тласкащи, работещи зад явленията сили.
към текста >>

Безсмъртно се стреми, тъй както смътно той стремил се.
Безсмъртно се стреми, тъй както смътно той стремил се.
към текста >>

На безсмъртността се наслаждавай".
На безсмъртността се наслаждавай".
към текста >>

166. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането.
Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането. А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот.
към текста >>

Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде прозрян по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването преди раждането и за съществуването след смъртта, за предрождението и за безсмъртието.
Всичко, което Духовната Наука донася, е във вътрешна хармония едно с друго. Тя го донася от една страна, за да може животът, в който се намираме, да бъде прозрян по-дълбоко, за да се научим да насочваме нашия поглед към живите доказателства, за съществуването преди раждането и за съществуването след смъртта, за предрождението и за безсмъртието. А от друга страна в човешката воля бива вложено това, което е свръхсетивен елемент в човека.
към текста >>

Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта.
Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно. Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта. Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас.
към текста >>

167. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Но затова пък в своята Месиада той каза: „Пей, ти моя безсмъртна душа, за спасението на грешния човек.“ Още в самото начало той искаше да се опре на една по-висша сила.
Но ето че много по-късно, в една епоха на все по-засилващ се материализъм, Клопщок верен на своя истински художествен усет не се осмели да призове Боговете и да каже „Пей, о музо! “, понеже хората бяха изгубили връзката си с духовния свят. Да, в 18 век Клопщок не се осмели да изрече тези думи. Но затова пък в своята Месиада той каза: „Пей, ти моя безсмъртна душа, за спасението на грешния човек.“ Още в самото начало той искаше да се опре на една по-висша сила. Ето как изглежда донякъде стеснителната изповед за нещо, което древните смятаха за напълно естествено:Пей, музо, за гнева на Ахила Пелеев!
към текста >>

168. ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Отгоре, спускайки се от духовния всемир, се носи акордьорът на този инструмент: птицата Феникс, безсмъртната човешка душа.
Този музикален инструмент е изграден въз основа на лунната същност на човека. И както знаем, във всички стари представи за човека той е бил представян с образа на дърво или растение. Достатъчно е само да си помислите за мировия ясен. Този начин на разглеждане има своя корен много назад във времето. Трябва само да си представите: петте звезди - Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий - се спускат на небосклона по посока Дървото на човека и опъват върху него лирата, така че то се превръща в музикален инструмент. Отгоре, спускайки се от духовния всемир, се носи акордьорът на този инструмент: птицата Феникс, безсмъртната човешка душа.
към текста >>

Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за безсмъртната душа.
В тази китайска легенда се крие многозначителен смисъл. И човекът остава встрани, защото самият той е музиката, защото в легендата не се говори тъкмо за основното. В нея се говори за това, което съставлява цялостния музикален инструмент. В известен смисъл е така, сякаш някой майстори цигулка и говори за дървесния материал, за струните, за магаренцето на цигулката, но за нея самата и дума не казва. Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за безсмъртната душа. Но човекът остава встрани, тъкмо защото цялото, от което той се състои, води всъщност към самия човек. В основата на това лежи дълбокото съзнание за взаимовръзката на същинската музика със самата човешка природа.
към текста >>

169. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Безсмъртие и свобода.
7 март 67 Вечното в човешката душа. Безсмъртие и свобода. 5-та лекция
към текста >>

170. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Сега нека да се върнем към първото Сатурново състояние, когато човешкото същество е било душевно-духовно същество, което винаги е имало едно и също тяло, това същество се е осъзнавало за безсмъртно на едно по-ниско равнище и непрекъснато е изменяло тялото си.
Сега нека да се върнем към първото Сатурново състояние, когато човешкото същество е било душевно-духовно същество, което винаги е имало едно и също тяло, това същество се е осъзнавало за безсмъртно на едно по-ниско равнище и непрекъснато е изменяло тялото си. Това състояние, също така е запазено физически за нас в едно странно същество, което разглеждано като цялостна групова душа, стои по-високо от човека в известно отношение. Това е пчелата. Когато проучвате целия кошер, то Вие откривате нещо съвсем по-различно от една отделна пчела. Целият кошер има духовен живот, който по някой начин съответствува на живота на Сатурн, но на един по-нисш стадий, който пък на Венера ще достигне един по-висок стадий. Тялото на пчелата, обаче, е останало на нивото на Стария Сатурн.
към текста >>

171. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Видяхме, че на Сатурн и на Слънцето, той е имал известно безсмъртие, поради това, че е направлявал своето тяло отвън, че е откъснал части от него и е прибавил нови, така че не е схващал нещо да остарява и умира.
Има една много важна двойственост в живота, върху която човек е добре да поразсъждава. Вчера разгледахме известени състояния, които човек преминава преди да стане жител на нашата настояща Земя. Видяхме, че на Сатурн и на Слънцето, той е имал известно безсмъртие, поради това, че е направлявал своето тяло отвън, че е откъснал части от него и е прибавил нови, така че не е схващал нещо да остарява и умира. Човешкото съзнание по онова време, не е било такова каквото е днес, но е било замъглено, притъпено. Хората за първи път на Земята правят усилие, за да се сдобият, да се доберат до едно съзнание, което е свързано със себе-съзнание. Тук за първи път, човек е станал същество, което знае нещо за себе си и може да различи себе си от останалите предмети. За да достигне до това, било е не само необходимо да направлява себе си отвън, но и се е налагало да се вмъкне в това тяло, да се види, че е там и да каже "Аз" за него. Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание.
към текста >>

Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/. Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот.
към текста >>

Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание.
Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/. Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот.
към текста >>

Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище.
Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/. Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот.
към текста >>

172. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха. Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация. Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>

173. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Вземете това, което засяга човека най-дълбоко: Въпросът за безсмъртието, и се замислете как днес почти всичко, дори и в областта на вероизповеданията, е насочено да пробуди човешкия егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Извънредно характерно, например, за днешните вероизповедания е, че свещениците разчитат преди всичко на човешкия егоизъм. Вземете това, което засяга човека най-дълбоко: Въпросът за безсмъртието, и се замислете как днес почти всичко, дори и в областта на вероизповеданията, е насочено да пробуди човешкия егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Егоизмът подтиква човека да мине през Портата на смъртта не като някакво безлично същество, а като се опира на своя Аз. Но това не е нищо друго, освен един изтънчен егоизъм. И тъкмо към този егоизъм апелира днес – и то в огромни мащаби всяко вероизповедание, когато разглежда въпроса за безсмъртието. Ето защо по принцип религиозната проповед се обръща към човека по такъв начин, сякаш тя забравя за началото на нашия земен живот и обсъжда само неговия край, сякаш има пред себе си само смъртта, а не и раждането на човека.
към текста >>

И тъкмо към този егоизъм апелира днес – и то в огромни мащаби всяко вероизповедание, когато разглежда въпроса за безсмъртието.
Извънредно характерно, например, за днешните вероизповедания е, че свещениците разчитат преди всичко на човешкия егоизъм. Вземете това, което засяга човека най-дълбоко: Въпросът за безсмъртието, и се замислете как днес почти всичко, дори и в областта на вероизповеданията, е насочено да пробуди човешкия егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Егоизмът подтиква човека да мине през Портата на смъртта не като някакво безлично същество, а като се опира на своя Аз. Но това не е нищо друго, освен един изтънчен егоизъм. И тъкмо към този егоизъм апелира днес – и то в огромни мащаби всяко вероизповедание, когато разглежда въпроса за безсмъртието. Ето защо по принцип религиозната проповед се обръща към човека по такъв начин, сякаш тя забравя за началото на нашия земен живот и обсъжда само неговия край, сякаш има пред себе си само смъртта, а не и раждането на човека.
към текста >>

174. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо.
Какво се има в предвид с това, вече посочвах нееднократно, също и във връзка с въпроса на възпитанието. По отношение на въпроса за възпитанието казах следното. Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо. Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния свят. Такива сравнения действуват образно. Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в смисъла на естествено-научния светоглед. Защото с какво настроение обикновено посрещат хората от днешното образование едно такова сравнение, когато го направят веднъж? Хората от днешното време, когато почти са израснали са много умни, изключително умни.
към текста >>

Да, виждате ли, своеобразното е именно това, че хората от днешната умност идват и казват: Ако поискаме да употребим една такава картина, как: безсмъртната душа позволява да се сравни с пеперудата, която излита от пашкула, то тогава ние сме умните, ние разбира се знаем, че това, което направихме е един образ.
Към една лекция, която изнесох веднъж преди седмици, се включи и един държавно-научно дружество, и за лекцията и свързаното с нея се изказа един университетски професор, значи естествено един умен съвременен мъж, нали така. Той беше сметнал, че възгледите, които бях застъпил не само в онази лекция, а и във всичките ми книги са инфантилни, което означава, че се намират на едно детински стъпало в развитието на човечеството. Виждате ли, много добре разбирам една такава присъда от страна на един умен човек от съвремието. И особено добре го разбирам, когато той е именно професор в университета. Разбирам го поради тази причина, че в науката, която се има впредвид, не се съдържа никакъв действително картинен живот, и всичко, което бъде разбрано, или казано по-добре не бъде разбра но се намира за детинско. Да, виждате ли, своеобразното е именно това, че хората от днешната умност идват и казват: Ако поискаме да употребим една такава картина, как: безсмъртната душа позволява да се сравни с пеперудата, която излита от пашкула, то тогава ние сме умните, ние разбира се знаем, че това, което направихме е един образ. Ние сме отвъд това, което съдържа един такъв образ. Но детето е детинско, за него сравняваме това, което знаем в понятия, с тази картина, но самите ние не вярваме в него. Тайната се крие в това, че тогава и детето няма да повярва. Тайната се крие в това, че детето ще бъде истински обзето от този образ, само ако вярва в него. И затова именно ние трябва да върнем истинското духовнонаучно настроение, да не виждаме в природата само онези призрачни неща, за които говори естествознанието, а отново да видим картинното, имагинативното.
към текста >>

Онова, което излита от пашкула и в което виждаме пеперудата, наистина е един поставен от божественото светоустройство образ на безсмъртието на душата.
Ние сме отвъд това, което съдържа един такъв образ. Но детето е детинско, за него сравняваме това, което знаем в понятия, с тази картина, но самите ние не вярваме в него. Тайната се крие в това, че тогава и детето няма да повярва. Тайната се крие в това, че детето ще бъде истински обзето от този образ, само ако вярва в него. И затова именно ние трябва да върнем истинското духовнонаучно настроение, да не виждаме в природата само онези призрачни неща, за които говори естествознанието, а отново да видим картинното, имагинативното. Онова, което излита от пашкула и в което виждаме пеперудата, наистина е един поставен от божественото светоустройство образ на безсмъртието на душата. И пеперудата не би съществувала, ако не съществуваше безсмъртната душа. Защото не може да съществува образ а това е именно образ ако в основата му не лежи истината. Така е в цялата природа. Това, което ни дава естествознанието е призрак. До природата можем да се приближим само когато знаем, че тя е образ на нещо друго.
към текста >>

И пеперудата не би съществувала, ако не съществуваше безсмъртната душа.
Но детето е детинско, за него сравняваме това, което знаем в понятия, с тази картина, но самите ние не вярваме в него. Тайната се крие в това, че тогава и детето няма да повярва. Тайната се крие в това, че детето ще бъде истински обзето от този образ, само ако вярва в него. И затова именно ние трябва да върнем истинското духовнонаучно настроение, да не виждаме в природата само онези призрачни неща, за които говори естествознанието, а отново да видим картинното, имагинативното. Онова, което излита от пашкула и в което виждаме пеперудата, наистина е един поставен от божественото светоустройство образ на безсмъртието на душата. И пеперудата не би съществувала, ако не съществуваше безсмъртната душа. Защото не може да съществува образ а това е именно образ ако в основата му не лежи истината. Така е в цялата природа. Това, което ни дава естествознанието е призрак. До природата можем да се приближим само когато знаем, че тя е образ на нещо друго.
към текста >>

175. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието.
А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието. Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието. Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора? В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта.
към текста >>

Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието.
А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието. Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието. Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора? В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта.
към текста >>

Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора?
А важен за всяко развитие на духовната култура в бъдещето ще бъде един въпрос: въпросът за безсмъртието. Ще трябва да сме наясно, че всъщност една голяма част от човечеството разбира това безсмъртие именно от времето, когато много хора стигаха до отричане на безсмъртието. Какво всъщност живее в повечето хора, които днес още искат да научат за безсмъртието водени от поднивата на обичайните религии, какво живее в тези хора? В тях живее поривът да знаят нещо за това, което става с душата, когато човекът премине през портите на смъртта.
към текста >>

Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта?
Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта? Човекът съзнава: той е един Аз. В този Аз живее мисленето му, чувстването и волението му. За него е непоносима мисълта, че този Аз може да се унищожи. Човекът се интересува преди всичко от това, че може да го пренесе през смъртта, и какво се случва с Аза след смъртта. Този интерес идва в основни линии оттам, че, поне разглежданите от нас религиозни системи, когато говорят за безсмъртието, за вечността на ядката на човешкото същество, съблюдават главно въпроса: какво става с човешката душа, когато човекът премине през портата на смъртта?
към текста >>

Този интерес идва в основни линии оттам, че, поне разглежданите от нас религиозни системи, когато говорят за безсмъртието, за вечността на ядката на човешкото същество, съблюдават главно въпроса: какво става с човешката душа, когато човекът премине през портата на смъртта?
Когато попитаме за интереса, който хората изпитват към въпроса за безсмъртието, или по-добре казано, към въпроса за вечността на ядката на човешкото същество, то ние не получаваме друг отговор освен: главното в интереса към вечността на ядката на човешкото същество е свързано с това: какво става с човека, когато прекрачи прага на смъртта? Човекът съзнава: той е един Аз. В този Аз живее мисленето му, чувстването и волението му. За него е непоносима мисълта, че този Аз може да се унищожи. Човекът се интересува преди всичко от това, че може да го пренесе през смъртта, и какво се случва с Аза след смъртта. Този интерес идва в основни линии оттам, че, поне разглежданите от нас религиозни системи, когато говорят за безсмъртието, за вечността на ядката на човешкото същество, съблюдават главно въпроса: какво става с човешката душа, когато човекът премине през портата на смъртта?
към текста >>

А сега вие трябва да почувствате, че въпроса за безсмъртието, ако бъде поставен така, придава един извънредно егоистичен привкус.
А сега вие трябва да почувствате, че въпроса за безсмъртието, ако бъде поставен така, придава един извънредно егоистичен привкус. В основни линии егоистичен нагон е този, който влива в човека интереса да знае какво ще се случи с ядката на съществото му, когато прекрачи портата на смъртта. И ако хората от съвремието биха упражнявали повече от вас истинско самопознание, те биха се замислили и не биха се отдавали на толкова големи илюзии, както сега, хората щяха да видят, колко силно се намесва егоизма в интереса към съдбата на душата след смъртта.
към текста >>

В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа.
Така че въпроса за възпитанието е въпрос за обучението на учителите, и докато той не започне да се разглежда като такъв, във възпитанието няма да може да се случи нещо благодатно. Виждате, че разглеждано от една по-висша духовна гледна точка всичко изглежда така свързано, че едното действително следва другото. Днес се желае и човешките дейности, вътрешните дейности да се развиват паралелно като отделните предмети. Човекът ще учи човекознание, след това религия нещата нямат много общо помежду си. В действителност, както видяхте, това, което наблюдаваме у човека граничи с въпроса за безсмъртието, с въпроса за вечната същност на човешката природа. А ние трябва да свържем въпроса за вечната същност на човешката природа с непосредственото наблюдение на човека. Това движение на душевното изживяване, трябва да намери място най-вече в педагогиката. Тогава ще се развият съвсем различни вътрешни способности от тези, които се развиват днес в местата за обучение на учителите. А това е от особена важност.
към текста >>

176. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

А по отношение на най-интимния духовен живот: религиозният живот ще изисква светогледа на бъдещето от човека, това той да си заработи безсмъртието, да остави душата си да бъде действена, за да може тя на дело да приеме в себе си божественото, Христовия импулс.
А по отношение на най-интимния духовен живот: религиозният живот ще изисква светогледа на бъдещето от човека, това той да си заработи безсмъртието, да остави душата си да бъде действена, за да може тя на дело да приеме в себе си божественото, Христовия импулс.
към текста >>

177. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на безсмъртието.
Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на безсмъртието. Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “безсмъртието”. Аз казах: За непосредственото разглеждане в този случай изплува образът на излизащата от какавидата пеперуда. Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на душата от физическото тяло.
към текста >>

Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “безсмъртието”.
Казаха ми, че вчера е предизвикал негодувание образът, с чиято помощ на детето се дава понятие за това, как човекът може да стане съпричастен на безсмъртието. Аз казах да стане съпричастен не на “вечността”, но на “безсмъртието”. Аз казах: За непосредственото разглеждане в този случай изплува образът на излизащата от какавидата пеперуда. Този образ трябваше да онагледи не нещо друго, а онова, което след това беше прибавено като излизане на душата от физическото тяло.
към текста >>

Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието.
Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието. Естествено в логичен смисъл това не е правилно понятие. Но става дума за следното: Какво понятие да поднесем на детето, какъв образ да внесем в детската душа, за да не я приближим твърде рано до логиката. От това, което ние чрез този образ, да кажем във възрастта от 8-9 години, поднасяме на детето, от това израства по-късно именно правилното понятие за безсмъртието.
към текста >>

От това, което ние чрез този образ, да кажем във възрастта от 8-9 години, поднасяме на детето, от това израства по-късно именно правилното понятие за безсмъртието.
Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието. Естествено в логичен смисъл това не е правилно понятие. Но става дума за следното: Какво понятие да поднесем на детето, какъв образ да внесем в детската душа, за да не я приближим твърде рано до логиката. От това, което ние чрез този образ, да кажем във възрастта от 8-9 години, поднасяме на детето, от това израства по-късно именно правилното понятие за безсмъртието.
към текста >>

178. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Като физически ходещ по Земята, човекът би могъл да си пожелае да бъде безсмъртен като физически човек само ако се откаже да има азово съзнание.
Това, което започва от човешката глава и оттам се излъчва в целия организъм, е чисто физически процес, който в момента, когато настъпи смъртта, се излива в целия организъм. Този момент, който се намира в човешката глава или поне изхожда централно оттам, винаги съществува. Той бива само парализиран от виталния процес, произлизащ от останалия организъм. Човекът постоянно носи в себе си силите, които го довеждат до смъртта, и той не би бил никакъв аз, ако не би носил в себе си силите на умирането. Като физически ходещ по Земята, човекът би могъл да си пожелае да бъде безсмъртен като физически човек само ако се откаже да има азово съзнание. Обръщам вниманието ви на това, че е необходимо да се изработи известна задълбочена способност за наблюдение на външното потвърждение на тези неща и би било много плодоносно, ако се напишат повече дисертации върху влиянието на подмладяващите мерки, които въздействат върху духовно-душевната нагласа на човека срещу това; като естествено не се казва нищо срещу такива подмладяващи мерки, защото човекът носи копнежа в себе си да продължи живота си поне с няколко години, макар и за сметка на малко слабоумие. Тези неща, които действително съществуват, които също се пренебрегват, както например по-голямото издишано количество азот в сравнение с вдишаното, тези неща наистина трябва да има предвид този, който иска да се занимава по подходящия начин с болестните и лечебните процеси. Защото в същата степен, в която се разглеждат детайлите в човешката организация, човек се доближава до познанието на процесите, които се проявяват като болестни процеси, които не са нищо друго освен превръщане на фините процеси в по-груби. Това, което казах, е само превръщане на тези фини процеси в по-груби. Но трябва да кажем, че срещу действащия в човека физически процес, проникващия в него физически процес, се противодейства толкова дълго, колкото е възможно от страна на аза, който обаче е обвързан с тази противоположна работа, с тези реакции.
към текста >>

179. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век.
Но, добавя Вайсман, съществува цял един свят от органически същества, при които никога не ще открием мъртви трупове: това са едноклетъчните. Наистина, тези същества само се делят, при тях няма мъртви трупове. Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н. Така тези същества се преобразяват, без никога да се образуват мъртви трупове. Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век. Защо те бяха считани за безсмъртни? Защото между тях не се намират мъртви трупове и защото само виждането на мъртвия труп може да даде идеята за смъртта. Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са безсмъртни.
към текста >>

Защо те бяха считани за безсмъртни?
Но, добавя Вайсман, съществува цял един свят от органически същества, при които никога не ще открием мъртви трупове: това са едноклетъчните. Наистина, тези същества само се делят, при тях няма мъртви трупове. Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н. Така тези същества се преобразяват, без никога да се образуват мъртви трупове. Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век. Защо те бяха считани за безсмъртни? Защото между тях не се намират мъртви трупове и защото само виждането на мъртвия труп може да даде идеята за смъртта. Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са безсмъртни.
към текста >>

Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са безсмъртни.
Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н. Така тези същества се преобразяват, без никога да се образуват мъртви трупове. Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век. Защо те бяха считани за безсмъртни? Защото между тях не се намират мъртви трупове и защото само виждането на мъртвия труп може да даде идеята за смъртта. Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са безсмъртни.
към текста >>

180. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека.
Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли. А това е необходимо. Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека. Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне. Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба. Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта.
към текста >>

Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне.
Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли. А това е необходимо. Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека. Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне. Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба. Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта. Смъртта постоянно присъства в него.
към текста >>

За това той трябва да разбере на научно ниво в какво се състои неговото собствено безсмъртие.
Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля. За това той трябва да разбере на научно ниво в какво се състои неговото собствено безсмъртие.
към текста >>

181. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Вярвам ли в безсмъртието?
Приблизително такива са днес хората. Те повтарят древните приказки. Съвсем безсъзнателно те подражават на това, което се е казвало в древността, даже и ако му противоречат. Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така? Вярвам ли в безсмъртието? Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо. Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма. Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието.
към текста >>

Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо.
Те повтарят древните приказки. Съвсем безсъзнателно те подражават на това, което се е казвало в древността, даже и ако му противоречат. Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така? Вярвам ли в безсмъртието? Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо. Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма. Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието.
към текста >>

Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма.
Съвсем безсъзнателно те подражават на това, което се е казвало в древността, даже и ако му противоречат. Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така? Вярвам ли в безсмъртието? Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо. Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма. Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието.
към текста >>

Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието.
Тези хора вярват: трябва първо да дочакаме края, а след това ще видим, ще бъда ли нещо или не, ще съществувам ли или не. Хората разсъждават по този начин, нали така? Вярвам ли в безсмъртието? Ако не вярвам в безсмъртието, а то е всичко, от това може да ми стане по-лошо. Ако повярвам в безсмъртието, а се окаже, че всъщност го няма, от това вреда няма. Така че по-добре е да се вярва в безсмъртието.
към текста >>

182. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.
Тези хора произхождат от тези първи хора на Земята, които още нещо са знаели за вечната душа, за душата, която преминава през различни земни животи. Те са знаели нещо за това. В днешно време хората са изгубили това знание. Онези хора, които още не са се докоснали тясно с европейската цивилизация, употребявайки опиум, са се докарвали до състояние, да почувстват малко вечността на душата. Макар и това да е страшно, те отново и отново са вкарвали в себе си болестотворното начало, болестта. Доколкото здравото тяло в днешно време, не бидейки подложено на чисто духовни усилия, съвсем не е в състояние да узнае нещо за безсмъртието на душата, посочените хора постепенно са подлагали своето тяло на разрушение, за да пробие душевното начало постепенно навън.
към текста >>

183. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Със Самият Себе Си Христос ни изяви безсмъртното начало; бидейки облечен в Своето безсмъртно начало, той странства в течение на четиридесет дни.
След това оттук възникнало християнското учение - то е изначалното християнско учение, към което се присъединило това, за което ви разказах миналия понеделник, - и така, оттук след това възникнало следното християнско учение: когато Христос бил погребан, в гробницата се намирал само трупът, който изчезнал. Със Самият Себе Си Христос ни изяви безсмъртното начало; бидейки облечен в Своето безсмъртно начало, той странства в течение на четиридесет дни. Ние Го видяхме. А на Павел Той се яви доста по-късно. Той винаги пребивава тук.
към текста >>

184. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

«Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието.
«Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». «Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието. Кант е болест за науката. Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>

185. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата. Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка.
към текста >>

Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата. Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея. Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка. Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа!
към текста >>

186. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Празникът протичал така: вземали изображение на вечната, безсмъртна част от човека, духовно-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена.
Празникът протичал така: вземали изображение на вечната, безсмъртна част от човека, духовно-душевната част, потапяли го във водоем или морска вода, ако е ставало край брега, и го оставяли там за три дена. Потапянето на образа бил съпровождан от хората с погребално пеене, с песни на скръбта. Потапянето на образа е било свързано с обред, извършван в семеен или приятелски кръг, сякаш някой умира - това е бил истински помен.
към текста >>

Защото с него всички древни религии са говорили на човека за безсмъртието на душата.
В древността времето на празника е било по-различно, отколкото сега. Сега празника Пасха хората празнуват през пролетта, когато имат много друга работа, ако са селски жители. Древният празник Пасха, празникът на Адонис, се празнувал по време, когато реколтата е била прибрана, когато е завършвало брането на гроздето, когато е започвала зимната почивка; тогава са искали да се пробудят за духа. Тогава извършвали празника на Адонис. Този празник на Адонис - в различните места този Адонис са го именували най-различно - се празнувал навсякъде, където са съществували древните религии. Защото с него всички древни религии са говорили на човека за безсмъртието на душата.
към текста >>

Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло. За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения. Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
към текста >>

Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката душа.
Но виждате ли, работата стои така, че всичко, намиращо се на Земята, е ориентирано не към самата Земя, а към небето. Удивляват се, ако на Пасха още вали сняг. Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката душа.
към текста >>

187. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека. Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
към текста >>

Но Кант изобщо не е искал познания от такъв вид, просто е искал от несъвършенството на човека да изведе доказателство, че човек е длъжен да вярва в безсмъртието.
Виждате, господа, това съществено се отличава от тези научни обозрения, които ви давам по въпроса, кое в човека продължава да живее по-нататък, след като той е преминал през смъртта! Но Кант изобщо не е искал познания от такъв вид, просто е искал от несъвършенството на човека да изведе доказателство, че човек е длъжен да вярва в безсмъртието.
към текста >>

В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието.
Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на практическия разум». В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието. Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме. Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието! Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия». Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка.
към текста >>

Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието!
Ето така Кант е написал втората книга - «Критика на практическия разум». В нея той казва, че ние, като хора, сме длъжни да вярваме в Бога, в свободата и безсмъртието. Ние не можем да знаем за това, но сме длъжни да вярваме. Само си представете колко безчовечно е това: първо беше доказано, че знанието е нищо, второ, че човек е длъжен да вярва в Бога, за когото той нищо не може да знае, да вярва в свободата и в безсмъртието! Всъщност Кант е бил велик реакционер. Хората обичат красивите думи, затова те нарекли Кант «всесъкрушаващия». Да, той изцяло е «съкрушил» знанието, обаче така, както ако беше съкрушил, счупил играчка. Но светът, въпреки философията му, си остава! Остава и вярата, на която той оказал твърде съществена поддръжка.
към текста >>

НАГОРЕ

4.9445269107819