Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
6
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
Намерени са
6194
резултата от
1392
текста в
7
страници в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Смисъл
'.
На страница
6
:
1000
резултата в
238
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И когато след това проследим, как са устроени в тяхната карма най-умните в материалистичен
смисъл
хора на настоящето, откриваме, че тези хора в един минал земен живот най често са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия.
И когато след това проследим, как са устроени в тяхната карма най-умните в материалистичен смисъл хора на настоящето, откриваме, че тези хора в един минал земен живот най често са имали работа с космологичното заблуждение в черната магия.
Това е една много важна връзка.
към текста >>
2.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И те в определен
смисъл
ни показаха, как самите тези трудности могат да се получат от това, че някоя личност не намира пътя между смъртта и едно ново раждане, за да преживее онова, което е необходимо за изтъкаването на кармата чрез участие в събитията на звездния свят.
Разглежданията, които проведохме тук, за да разбираме все по-добре какво значи това, че настоящето стои под знака на господството на Михаил, ни доведоха последния път дотам да покажем колко особено може да действа кармата на хората.
И те в определен смисъл ни показаха, как самите тези трудности могат да се получат от това, че някоя личност не намира пътя между смъртта и едно ново раждане, за да преживее онова, което е необходимо за изтъкаването на кармата чрез участие в събитията на звездния свят.
към текста >>
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен
смисъл
беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен
смисъл
, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
Тази индивидуалност - Агрипа, името от онова време няма особено значение за въпроса, - тази индивидуалност, която беше въплътена тогава, събра, така да се каже, в себе си всичко, което гръцкият скептицизъм беше създал, събра го в своята личност и в известен смисъл беше една личност, която, ако не вземем думата в презрителен смисъл, а само като технически термин, бихме нарекли даже циник; тя беше циник не по отношение на възгледа за живота, там той беше скептик, но циник по отношение на начина, по който беше приела нещата на света, а именно така, че всъщност на драго сърце се шегуваше за много важни неща.
И тогава християнството мина покрай него, без да остави никаква следа. Когато той мина през вратата на смъртта, остана едно настроение, което не беше толкова резултат на неговия скептицизъм - защото това беше един философски възглед, него човек не занася много далече след смъртта, - но онова, което се таи във вътрешните навици на душата и на духа, онова лекомислено приемане на важни събития в живота, да се радва, когато нещо, което изглежда важно не се оказва важно: това беше основното настроение. И това основно настроение бе пренесено в живота след смъртта.
към текста >>
И когато съответната личност, Агрипа, навлезе в тази област, стана така, че пред него много ясно изникна
смисъл
ът на едно минало въплъщение, което е било особено характерно за него и сега ретроспективно след смъртта прави голямо впечатление, защото в това въплъщение на съответната индивидуалност може да се види още много нещо от начина, по който от древните мистерии произлязоха култовете на Предна Азия и Африка.
И когато съответната личност, Агрипа, навлезе в тази област, стана така, че пред него много ясно изникна смисълът на едно минало въплъщение, което е било особено характерно за него и сега ретроспективно след смъртта прави голямо впечатление, защото в това въплъщение на съответната индивидуалност може да се види още много нещо от начина, по който от древните мистерии произлязоха култовете на Предна Азия и Африка.
към текста >>
В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен
смисъл
, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията.
Виждате ли, това произведе една съвсем особена конфигурация на духа при съответната личност.
В живота, който след това този човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме тази индивидуалност да изработва своята карма особено в областта на Меркурий, така че не във вътрешен смисъл, но като надареност с външна интелигентност тя получава широк поглед за отношенията.
към текста >>
Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има
смисъл
само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало.
Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство. Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог. Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение. Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога.
Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало.
Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
към текста >>
3.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в
смисъл
а, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Това учение беше свързано с едно проникващо познание на констелациите на звездите в смисъла, в който в древни времена хората имаха астрософия или астрология.
Тази индивидуалност, за която говоря, затова можа да приеме тогава всичко това в нейното въплъщение като жена, защото имаше един вид приятел и учител в лицето на една мъжка личност, която беше посветена в много неща от тези предноазиатски учения, именно в халдейската астрология.
към текста >>
В мисленето си, което той строго насочва в
смисъл
а на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
към текста >>
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв
смисъл
в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот.
Той показваше най-различни ненормалности, защото този живот беше повторението на един затворнически живот. В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик. Такова впечатление правеше също и Вайнингер.
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот.
И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
към текста >>
4.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние можем да говорим, че е имало християни в
смисъл
а, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам.
Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
към текста >>
Ако искаме да говорим в този
смисъл
за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството.
Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството. Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството. Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам. Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност.
Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството.
Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
към текста >>
И така ние можем да кажем: Въпреки че в
смисъл
а, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като предтеча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извънредно трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него предишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс.
Не че той искаше да осъди или да критикува онова, което продължаваше да живее като платонизъм. От само себе си се разбира, че душата на Платон пренасяше в следващите епохи част по част все повече и повече онова, което се намираше в нея. Но тъкмо Платон, който още беше свързан с всички мистерии на древността, за когото можах да кажа, че неговото учение за идеите имаше в себе си един вид персийски елемент, тъкмо на Платон му беше трудно, когато беше изминал необходимото време - а при него това беше доста продължително време, - да слезе в едно ново въплъщение, беше му трудно да влезе в християнската култура, в която все пак трябваше да влезе.
И така ние можем да кажем: Въпреки че в смисъла, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като предтеча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извънредно трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него предишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс.
И освен това Платон беше изцяло грък с целия ориенталски елемент, който гърците имаха и който римляните съвсем нямаха. В известно отношение Платон беше една душа, която възнесе философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено. Навсякъде има душа и навсякъде в тези диалози има платоническа любов, така както тя трябва да бъде разбрана в истинския смисъл, която също издава и ориенталския си произход.
към текста >>
Навсякъде има душа и навсякъде в тези диалози има платоническа любов, така както тя трябва да бъде разбрана в истинския
смисъл
, която също издава и ориенталския си произход.
От само себе си се разбира, че душата на Платон пренасяше в следващите епохи част по част все повече и повече онова, което се намираше в нея. Но тъкмо Платон, който още беше свързан с всички мистерии на древността, за когото можах да кажа, че неговото учение за идеите имаше в себе си един вид персийски елемент, тъкмо на Платон му беше трудно, когато беше изминал необходимото време - а при него това беше доста продължително време, - да слезе в едно ново въплъщение, беше му трудно да влезе в християнската култура, в която все пак трябваше да влезе. И така ние можем да кажем: Въпреки че в смисъла, както аз току-що казах, трябва да считаме Платон като предтеча на християнството, цялата душевна насока на Платон беше такава, че, когато вече беше узрял да слезе отново на Земята, на него му беше извънредно трудно да намери един организъм, едно тяло, за да внесе в него предишната духовност, за да се яви тя сега с християнска отсенка, с християнски нюанс. И освен това Платон беше изцяло грък с целия ориенталски елемент, който гърците имаха и който римляните съвсем нямаха. В известно отношение Платон беше една душа, която възнесе философията чак във висшето поетическо царство и неговите диалози са нещо художествено.
Навсякъде има душа и навсякъде в тези диалози има платоническа любов, така както тя трябва да бъде разбрана в истинския смисъл, която също издава и ориенталския си произход.
към текста >>
А в съществото на Платон се крие определена трудност да приеме християнството, защото в определен
смисъл
той представлява именно връхната точка на предихристиянския светоглед и това, че същинското платоново същество не можеше да се потопи лесно в християнството, се показа също и във външните неща.
А в съществото на Платон се крие определена трудност да приеме християнството, защото в определен смисъл той представлява именно връхната точка на предихристиянския светоглед и това, че същинското платоново същество не можеше да се потопи лесно в християнството, се показа също и във външните неща.
Защото какво се потопи тогава в християнството тук в сетивния свят? Неоплатонизмът. Но този неоплатонизъм беше нещо съвършено различно от действителния платонизъм. Вярно е, че се разви, нали, един вид платонизиращ гнозис и т. н., но всъщност не беше възможно непосредствената платонова същност да бъде приета в християнството. И така за Платон беше също трудно да се потопи в света, изхождайки от цялата активност, която носеше в своето същество като Платон и която трябваше сега да внесе в следствията.
към текста >>
И така той се прероди в 10-то столетие през Средновековието в лицето на монахинята Хросвита, онази забравена, но величествена личност на 10-то столетие, която всъщност беше приела християнството в един действително платонически
смисъл
, която всъщност внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност.
И така той се прероди в 10-то столетие през Средновековието в лицето на монахинята Хросвита, онази забравена, но величествена личност на 10-то столетие, която всъщност беше приела християнството в един действително платонически смисъл, която всъщност внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност.
Тя принадлежеше към манастира Гандерсхайм в близост до Брауншвайг и внесе извънредно много от платонизма в средноевропейската същност. В онова време това всъщност можеше да стори само една жена. Ако платоновото същество не би се явило с женския колорит, то не би могло да приеме християнството в това време. Но също така и римлянството, което се намираше тогава в цялото образование, трябваше да бъде прието, бих искал да кажа, по принуждение. Така ние виждаме тази монахиня Хросвита да се развива и става онази забележителна личност, която пише драми на латински в стила на Теренций, в стила на римския поет Теренций, които драми действително имат извънредно голямо значение.
към текста >>
Но от друга страна именно в Шрьоер в края на 19-то столетие се появява един свят от факти, който в невероятно дълбок
смисъл
действа изясняващо за това, което може да отговори на въпроса: - Как да внесем духовност в живота на настоящето?
Така вие виждате, как в действителност протича историята на света. Тя протича така, че се вижда: Онова, което имаме в настоящето, излиза на повърхността наистина с пречки, с препятствия, но от друга страна също добре подготвено. И всъщност, когато четете това чудесно, подобно на химн описание на женското същество при Карл Юлиус Шрьоер, когато вземете неговата хубава статия, която той написа като добавка към неговата История на литературата, «Немската поезия на 19-то столетие»[8], а именно статията «Гьоте и жените», - когато вземете всичко това, тогава вие ще си кажете: - В тази статия действително се намира нещо от чувството за стойността на жената и за същността на жената, което е отзвук на онова, което е живяло в Хросвита като нейна собствена същност. Тези две предишни въплъщения, те именно са в такова чудесно съзвучие при Шрьоер, че после прекъсването на това съзвучие става несъмнено трагично завладяващо.
Но от друга страна именно в Шрьоер в края на 19-то столетие се появява един свят от факти, който в невероятно дълбок смисъл действа изясняващо за това, което може да отговори на въпроса: - Как да внесем духовност в живота на настоящето?
към текста >>
5.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние знаем, защото аз често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия
смисъл
наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на човечеството.
Ние знаем, защото аз често насочвах вниманието, как, когато премине през вратата на смъртта, човекът навлиза в световете на звездите, как онова, което външно във физическия смисъл наричаме звезди, са само външни знаци за духовни светове, които гледат надолу към нас, които обаче действат навсякъде в развитието на човечеството.
към текста >>
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в
смисъл
а на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
Само тогава, когато това дело, великото мощно проникване със силата на Михаил, с волята на Михаил - който не е нищо друго, освен онова, което предхожда волята на Христос, силата на Христос, за да посади по правилен начин тази сила на Христос в земния живот - само тогава, когато тази сила на Михаил ще може действително да удържи победа над демоническо-драконското, което вие също добре познавате, и когато всички вие, които по този начин в светлината на антропософската мъдрост сте приели в себе си мисълта за Михаил, когато сте приели и запазили с вярно сърце и вътрешна любов тази мисъл за Михаил, когато се опитвате да направите тазгодишното Михаиловско свещено настроение изходна точка на онова, което тази мисъл за Михаил можа не само да разкрие в душата, но и да го оживи във всички ваши дела, - тогава вие ще бъдете верни служители на тази мисъл за Михаил, тогава ще можете да бъдете благородни помощници на онова, което в смисъла на Михаил иска да се прояви чрез антропософията в земното развитие.
към текста >>
Но това е, което днес чрез думите би искало да говори на вашата душа: Да приемете тази мисъл за Михаил в
смисъл
а на онова, което едно вярно на Михаил сърце може да чувства, когато Михаил се яви облечен в одеждата на лъчезарната светлина на Слънцето, Михаил, който първо показва и сочи онова, което трябва да стане, за да може тази одежда на Михаил, тази дреха от светлина да се превърне в думите, които са думи на Христос, мировите думи, които могат да превърнат мировия Логос в Логос на човечеството.
Че това е така, мои мили приятели, за целта аз се опитах да преодолея състоянието си, за да кажа днес пред вас с няколко думи това, да го кажа поне така накратко. Днес моите сили не ще стигат за нещо повече.
Но това е, което днес чрез думите би искало да говори на вашата душа: Да приемете тази мисъл за Михаил в смисъла на онова, което едно вярно на Михаил сърце може да чувства, когато Михаил се яви облечен в одеждата на лъчезарната светлина на Слънцето, Михаил, който първо показва и сочи онова, което трябва да стане, за да може тази одежда на Михаил, тази дреха от светлина да се превърне в думите, които са думи на Христос, мировите думи, които могат да превърнат мировия Логос в Логос на човечеството.
към текста >>
6.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И наистина до смъртта си той следваше теософията в този
смисъл
.
След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло.
И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл.
И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
7.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Въпросите за дълбокия
смисъл
на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
към текста >>
8.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Именно този е
смисъл
ът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя.
Казва се, че в последно време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата! А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах.
Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя.
Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос. Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото. Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос. Едва тогава върху този зародиш действа целият заобикалящ го Космос и тогава човекът действително бива образуван от Космоса, така че в него може да навлезе духовно-душевната му същност, която идва от минали земни съществувания.
към текста >>
Този е
смисъл
а на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос.
А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя.
Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос.
Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото. Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос. Едва тогава върху този зародиш действа целият заобикалящ го Космос и тогава човекът действително бива образуван от Космоса, така че в него може да навлезе духовно-душевната му същност, която идва от минали земни съществувания.
към текста >>
Смисъл
ът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос.
В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя. Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос. Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото.
Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос.
Едва тогава върху този зародиш действа целият заобикалящ го Космос и тогава човекът действително бива образуван от Космоса, така че в него може да навлезе духовно-душевната му същност, която идва от минали земни съществувания.
към текста >>
9.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен
смисъл
, отколкото може да ги има обикновеното съзнание.
Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки.
Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание.
В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
към текста >>
Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете
смисъл
а, който тази писменост иска да изрази.
Обаче как тези неща са свързани едни с други, това става ясно едва тогава, когато на мястото на външното предчувстващо наблюдение застане науката на посветените, онази наука на посветените, която действително може да разкрие вътрешните връзки. Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи.
Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази.
На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота. И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
към текста >>
Онова, което човек изживява, е нещо, което в известен
смисъл
израства от него.
Да, мои мили приятели, това обаче разширява погледа дълбоко в мировите връзки. Понеже, когато човекът минава през вратата на смъртта, той първо се е отделил от своето физическо тяло. Той живее в своята азова организация, в своето астрално тяло, в своето етерно тяло. Но след няколко дни етерното тяло се отделя от астралното тяло и от аза.
Онова, което човек изживява, е нещо, което в известен смисъл израства от него.
Отначало то е малко, след това става все по-голямо и по-голямо. Това е неговото етерно тяло. То расте навън в ширините на пространството, израства и се разширява до звездния свят; така му се явява то. Обаче в това израстване то така изтънява, че след няколко дни изчезва за човека. Но при това има и нещо друго.
към текста >>
Това е, което наистина трябва да бъде разбрано в един по-дълбок
смисъл
, че онова, което човекът носи в себе си, е било изработено от него през времето, когато е бил в Космоса между смъртта и едно ново раждане.
Това е, което наистина трябва да бъде разбрано в един по-дълбок смисъл, че онова, което човекът носи в себе си, е било изработено от него през времето, когато е бил в Космоса между смъртта и едно ново раждане.
Това, което човекът възприема външно от своя организъм, е толкова малко! Това, което се крие във всеки орган, може да бъде разбрано само тогава, когато съответният орган бива разбран от Космоса. Да вземем най-благородния орган, човешкото сърце. Днешният естественик сецира ембриото, вижда от него, как сърцето постепенно се разраства; по-нататък не мисли върху това. Обаче тази външна пластична форма, човешкото сърце, така както то е индивидуално при отделния човек, е резултат на онова, което той е изработил заедно с боговете между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
10.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но този заобикалящ ни духовен свят не е в същия
смисъл
предметен, обективен, както на Земята, а този заобикалящ ни духовен свят е съставен от същества; всичко живее и то живее по духовен начин.
Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/. Те ни свързват с онова, което е духовен външен свят. И бих искал да кажа, че както тук на Земята говорим за това, което ни заобикаля - планини, реки, гори, ливади и т. н., така там ние говорим за това, при което ни довеждат съществата на втората йерархия. Това там е нашето обкръжение.
Но този заобикалящ ни духовен свят не е в същия смисъл предметен, обективен, както на Земята, а този заобикалящ ни духовен свят е съставен от същества; всичко живее и то живее по духовен начин.
Между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме не само същества и неща, а се научаваме да познаваме същества и делата, които те извършват помежду си. Ние самите се чувстваме вплетени в тези дела и отдадени на тях.
към текста >>
И така, това остана една задача, която трябваше да се изпълнява в известен
смисъл
под повърхността на антропософското течение, която първоначално трябваше да се уговори с духовния свят.
И така се получи, че тези корифеи на предшестващото теософско движение постоянно подчертаваха: - Наука трябва да има, науката на съвремието трябва да се има предвид, нещата са на добър път, но тук са направени само първите крачки. Едва когато се тръгне от тези първи крачки, тогава ще се дойде до това, което трябва. - То е правилно, но нищо особено не се получи при това. И което беше замислено, се превърна в доста теоретично нещо. Бяха оповестени «Практически упражнения върху кармата» но никой човек тогава не би разбрал нещо от това, най-малко корифеите на Теософското общество.
И така, това остана една задача, която трябваше да се изпълнява в известен смисъл под повърхността на антропософското течение, която първоначално трябваше да се уговори с духовния свят.
Но днес - както и често през развитието на антропософското движение - трябва да спомена онова заглавие, което всъщност трябваше да има най-първата антропософска лекция пред членовете на обществото - «Практически упражнения върху кармата». Аз си спомням, колко бяха изплашени тогава корифеите, че се появи едно такова дръзко заглавие.
към текста >>
Аз често съм насочвал вниманието към това, как чрез мистерията на Голгота земното развитие най-после получи своя истински
смисъл
; как всичко онова, което предхождаше Мистерията на Голгота, - точно за едно задълбочено наблюдение - е една подготовка за Мистерията на Голгота.
Днес бих искал да започна с нещо, което лежи като духовност в земните събития, в земното човечество. В цялото земно развитие ние имаме заложено това, което се извърши като Мистерията на Голгота.
Аз често съм насочвал вниманието към това, как чрез мистерията на Голгота земното развитие най-после получи своя истински смисъл; как всичко онова, което предхождаше Мистерията на Голгота, - точно за едно задълбочено наблюдение - е една подготовка за Мистерията на Голгота.
И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради слабостта на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на човечеството, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие. Това, което християнството донесе на човечеството, - ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето. Но импулсът - също и за всичко, което може да направи антропософията - лежи в Мистерията на Голгота.
към текста >>
Такива възгледи първо трябва да се придобият, когато се започне да се изучава конкретната същност на кармата и когато чрез това стане ясно, че например в двора на Харун ал Рашид живееха хора, които външно, - понеже им бяха дадени съответните физически тела и образование, - живееха в
смисъл
а на прехода между осмото и деветото столетие, но бяха прераждания на стари посветени в мистериите.
Такива възгледи първо трябва да се придобият, когато се започне да се изучава конкретната същност на кармата и когато чрез това стане ясно, че например в двора на Харун ал Рашид живееха хора, които външно, - понеже им бяха дадени съответните физически тела и образование, - живееха в смисъла на прехода между осмото и деветото столетие, но бяха прераждания на стари посветени в мистериите.
Когато духовният поглед се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други народи - и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време. Една такава личност живееше в двора на Харун ал Рашид, която поради това трябваше да скрие в най-дълбоката си вътрешност онова, което се намираше в него от стари инкарнации, когато е бил посветен. Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и след нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид. И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор. Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там.
към текста >>
И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария
смисъл
- просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор.
Такива възгледи първо трябва да се придобият, когато се започне да се изучава конкретната същност на кармата и когато чрез това стане ясно, че например в двора на Харун ал Рашид живееха хора, които външно, - понеже им бяха дадени съответните физически тела и образование, - живееха в смисъла на прехода между осмото и деветото столетие, но бяха прераждания на стари посветени в мистериите. Когато духовният поглед се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други народи - и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време. Една такава личност живееше в двора на Харун ал Рашид, която поради това трябваше да скрие в най-дълбоката си вътрешност онова, което се намираше в него от стари инкарнации, когато е бил посветен. Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и след нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид.
И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор.
Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там. Освен това, тогава Багдад беше всъщност център на обширна научна и художествена дейност, която съществуваше в царството на халифите. И всичко, което трябваше да се организира там, се извършваше всъщност от тази личност, която притежаваше много силна инициативност. Такива индивидуалности имат наистина голямо значение в по-нататъшното развитие на човечеството.
към текста >>
И в известен
смисъл
ние виждаме душата на Харун ал Рашид от Азия да се развива след смъртта си по-нататък, от Запад да въздейства на новата европейска цивилизация по начина, по който това можеше да стане, основавайки дори много от по-новия материализъм.
И тогава тя отново се появява по начина, по който можеше да се появи според епохата: Тази индивидуалност се появява като лорд Бако от Верулам[6], основателят на новата научност. Бако от Верулам даде голям тласък точно на новото европейско мислене в Англия. Вие можете да кажете: - Да, той се отличава съществено от личността на Харун ал Рашид! - Но той е същата индивидуалност! Защото онова, което външно се представя като разлика, принадлежи само на външния свят.
И в известен смисъл ние виждаме душата на Харун ал Рашид от Азия да се развива след смъртта си по-нататък, от Запад да въздейства на новата европейска цивилизация по начина, по който това можеше да стане, основавайки дори много от по-новия материализъм.
към текста >>
Самият Харун ал Рашид, който в известен
смисъл
минава през Африка и Южна Европа, като достига до Англия, за да действа към Средна Европа; Амос Комениус, който идва в Средна Европа за да пресрещне другия в това, което той изгражда.
Също и той стана велик организатор, но неговата организация беше от друг характер. И действително, една голяма драма, една мощна драма е това, но по различно време - не бива погрешно да се разбира, но това беше свързано със световноисторическата карма - Амос Комениус и лорд Бейкън от Верулам бяха поели различни пътища. След това се случи така, че в последно време отново, ако мога да си послужа с тривиалния израз, те се срещнаха в Средна Европа. И много от това, което цивилизацията трябваше да намери, се прояви по този начин в нея, че онова, което в езотерично отношение лежи в дейността на Амос Комениус, се свързва със силата, която се намира в техниката, свърза се с всичко, което се намира в онова, което беше основано чрез Бако от Верулам. Един от чудните примери в световната история е това, което произлиза от тези две души, които живяха и твориха през прехода от осми до девети век в двора на Харун ал Рашид.
Самият Харун ал Рашид, който в известен смисъл минава през Африка и Южна Европа, като достига до Англия, за да действа към Средна Европа; Амос Комениус, който идва в Средна Европа за да пресрещне другия в това, което той изгражда.
към текста >>
11.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В този
смисъл
оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение.
Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност. Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума. Всички думи, които бъдат разменени между нас, винаги да ни довеждат все по-близко един до друг.
В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение.
Да се разделим в този смисъл само в пространството, но да останем дълбоко свързани сърдечно-духовно!
към текста >>
Да се разделим в този
смисъл
само в пространството, но да останем дълбоко свързани сърдечно-духовно!
Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност. Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума. Всички думи, които бъдат разменени между нас, винаги да ни довеждат все по-близко един до друг. В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение.
Да се разделим в този смисъл само в пространството, но да останем дълбоко свързани сърдечно-духовно!
към текста >>
12.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Не е така, като че е копиран земният живот, но в основата на образа на Щрадер от моите мистерийни драми лежи земният живот на един човек, който беше изключително интересен за мен, понеже той се беше издигнал от относително прости условия най-напред до един свещеник, след това захвърли свещеническите одежди и стана преподавател в един външен рационалистичен
смисъл
.
Искам да потвърдя с един пример това, което казах тук. Може би някой от милите приятели познават моите мистерийни драми и знаят, че между другите образи там описах образа на Щрадер. Този Щрадер е художествено описан въз основа на една жива личност, сега тя вече е починала[4], но тогава беше жива.
Не е така, като че е копиран земният живот, но в основата на образа на Щрадер от моите мистерийни драми лежи земният живот на един човек, който беше изключително интересен за мен, понеже той се беше издигнал от относително прости условия най-напред до един свещеник, след това захвърли свещеническите одежди и стана преподавател в един външен рационалистичен смисъл.
Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно. В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея.
към текста >>
13.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В известен
смисъл
това остава и през целия останал живот.
Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разгледаме следното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове. Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия ембрион още преди раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през ембрионалния период е по-скоро несъвършена.
В известен смисъл това остава и през целия останал живот.
Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области. То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили.
към текста >>
В известен
смисъл
тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение.
И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите. Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,. Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите.
В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение.
Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта. Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие.
към текста >>
14.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в
смисъл
а, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало.
И ние намираме една личност, върху която култовите церемонии на посвещението в хибернийските мистерии имат много силно влияние, въздействат върху душевността й и може да се каже, че чрез това, което тази личност изживява, тя така се изпълва с вътрешни впечатления, че всъщност с цялата си душа забравя Земята. След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще.
Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало.
Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето. Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен. Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния.
към текста >>
15.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Самата форма ни го показва: Трупът не е никаква реалност, не е истина, той е само остатък от една истина, той има
смисъл
, само когато душата и духът живеят в него.
Какво е характерното, когато човек погледне един труп? Този труп лежи пред нас. Ние си казваме: - В това нещо е живяла една човешка душа, един човешки дух. Тази човешка душа, този дух вече ги няма. Като една черупка на душата и на духа лежи тук това, което е един човешки труп, но той същевременно ни доказва, че всичко, което е извънчовешки свят, никога не би могло да създаде тази форма, че тази форма е могла да произлезе само от най вътрешната духовно-душевна човешка същност, че това е остатък от нещо, което вече го няма.
Самата форма ни го показва: Трупът не е никаква реалност, не е истина, той е само остатък от една истина, той има смисъл, само когато душата и духът живеят в него.
В изоставената форма той сега е загубил прекалено много и такъв, какъвто е сега, той ни показва, че са го обитавали душа и дух.
към текста >>
Тя няма никакъв
смисъл
(без духа и душата) и човешката мисъл, както тя обхваща външната природа, също като един труп няма никакъв
смисъл
.
Сега можем да насочим нашия душевен поглед към мисловния живот. Той ще ни изглежда - но от една друга гледна точка, - също като че ли е нещо подобно на труп. Човешкото мислене, когато непредубедено го наблюдаваме в самите нас, може да съществува само по себе си също толкова малко, колкото човешката форма в трупа.
Тя няма никакъв смисъл (без духа и душата) и човешката мисъл, както тя обхваща външната природа, също като един труп няма никакъв смисъл.
Защото външната природа винаги е нещо, което изцяло може да се обхване от мисълта, но тя не може да произведе мислите. Иначе нямаше да има никаква логика, която независимо от всички природни закони да вижда, какво мисловно е правилно и какво е погрешно. Когато тук в земния свят схванем мисълта и я прозрем истински, тя би трябвало да ни изглежда като един труп, като един душевен труп, също както ни изглежда като физически труп това, което е останало от човека, когато човекът премине през портата на смъртта. Ние разбираме формата на човека, само ако я разглеждаме като остатък на това, което един жив човек е изоставил със смъртта си. Представете си, че има само един единствен човек на Земята и той умира.
към текста >>
16.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И това, което в тези древни времена е било лечителство, това изцяло е получавано в този
смисъл
от меркуриевите мистерии.
Но в онези древни времена за съзнанието на хората, което всъщност беше само едно тъпо, съноподобно съзнание долу при хората слизаха също и други същества, същества, които изобщо не са обитавали Земята. Естествено, това, което се казва за такива неща е не само парадокс, но дори и пълна безсмислица за хора, които изцяло са отдадени на днешната материалистична наука. Но тази «безсмислица» е истината. Древните мъдреци от мистериите са знаели, че само свръхсетивните същества от Меркурий могат да им дадат обяснение за оздравителните процеси. Затова тези меркуриеви мистерии бяха така устроени, че чрез един подходящ култ, обитатели от Меркурий действително са можели да слизат долу до олтара на меркуриевите храмове и чрез извършването на култовата служба жреците на меркуриевите мистерии са могли да получават съобщения от така слезлите духовни същества.
И това, което в тези древни времена е било лечителство, това изцяло е получавано в този смисъл от меркуриевите мистерии.
Отделните същества, които не са били винаги едни и същи, но хората са ги възприемали като едно и също същество, са били наричани бог Меркурий. Старата мистерийна медицина е била приемана по такъв начин, че се е казвало: - Бог Меркурий е съобщил това на своя лекар-жрец. И с това се е лекувало.
към текста >>
След като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, след като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен
смисъл
той всъщност повече не е цял човек.
Ако искаме да разберем това, трябва да посочим една особеност на цялата човешка същност. Тук на Земята човекът винаги ни изглежда като една цялост. Той наистина трябва да е голям престъпник, че да бъде обезглавен и тогава след обезглавяването той няма да изглежда като цяло в своето физическо тяло. Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло. Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера.
След като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, след като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен смисъл той всъщност повече не е цял човек.
Защото човекът е идентичен със своите зли дела, злото е част от неговото собствено същество. Ако някой е изключителен злодей и няма нищо добро в себе си, той би трябвало да изостави в лунната сфера своя цял човек, той изобщо не би могъл да продължи нататък, защото в същата степен, в която сме зли, ние изоставяме част от нашето собствено същество в сферата на Луната. Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в сферата на Венера пристъпваме като осакатен човек.
към текста >>
Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен
смисъл
в сферата на Венера пристъпваме като осакатен човек.
Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло. Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера. След като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, след като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен смисъл той всъщност повече не е цял човек. Защото човекът е идентичен със своите зли дела, злото е част от неговото собствено същество. Ако някой е изключителен злодей и няма нищо добро в себе си, той би трябвало да изостави в лунната сфера своя цял човек, той изобщо не би могъл да продължи нататък, защото в същата степен, в която сме зли, ние изоставяме част от нашето собствено същество в сферата на Луната.
Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в сферата на Венера пристъпваме като осакатен човек.
към текста >>
В сферата на Венера действително цари най-чистата любов в духовен
смисъл
.
В сферата на Венера действително цари най-чистата любов в духовен смисъл.
Венера е елемента на най-чистата любов и чрез космическата любов от сферата на Венера в слънчевата сфера се пренася това, което по този начин е останало от човека.
към текста >>
Физическата наука има
смисъл
само относно Земята, защото само на Земята има физическа субстанция.
А да се види космически една звезда, означава същото, каквото се чувства като породено от любовта на човека докосване. Така, когато поглеждаме към звездите, ние усещаме любовта на божествено-духовните същества. Ние трябва да се запознаем с това, че звездите са само знаци за присъствието на боговете във Всемира. Нашата физическа наука ще трябва много да учи, ако иска от нейните илюзии да достигне до истината. Но хората изобщо няма да достигнат до самопознание и няма да опознаят своето собствено същество, преди - що се отнася до извънземния Космос - изцяло да преобразят физическата наука в една духовна наука.
Физическата наука има смисъл само относно Земята, защото само на Земята има физическа субстанция.
към текста >>
Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия
смисъл
, както това се върши днес.
Нека разгледаме един човек и да оставим неговата карма да подейства върху нас. Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мироглед, насреща на днешния болен мироглед, той не само достига до други понятия и представи за света и човека, но също и до други чувства и усещания. Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин.
Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес.
Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят. Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
към текста >>
17.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен
смисъл
по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята. Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното.
От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното.
Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот. И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително. Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят.
към текста >>
Но броенето в духовния свят всъщност няма
смисъл
.
И към тези хора, с които сме свързани кармично, се присъединяват и останалите, които повече или по-малко също се свързват с нас в едно единство. Защото всичко е съвсем различно, когато от физическо-сетивния свят се пристъпи в духовния свят. За някой, който не е свикнал да има такива представи, някои неща са парадоксални. Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание. Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят.
Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл.
Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук. Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята. И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство.
към текста >>
В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този
смисъл
, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма. И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето. И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели.
В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване.
Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка. Преминем ли в слънчевото съществуване, идваме при Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ние сме всред съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма.
към текста >>
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен
смисъл
като особена способност.
Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
към текста >>
Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически
смисъл
, този човешки живот истински се задълбочава.
Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане. Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава.
Тогава той бива обогатен; едва тогава той се появява в цялата своя действителност; едва тогава се опознава в действителност човека и човешкия живот.
към текста >>
18.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен
смисъл
ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент.
Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат. И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него. Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност. При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек.
Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент.
И това, което сме имали заедно с него в миналото, то формира нашите чувства, оформя нашите усещания към него. И определящите са тези усещания, тези чувства, а не дали той е хубав или грозен, дали е благосклонен или злонамерен човек. Точно когато съвсем ясно и определено се изпитва такова нещо и когато е възможно духовнонаучното изследване да освети нещо подобно, то ще намери усещането за оправдано чрез това, което самото то може да каже за една формирана в миналото карма. И ние ще намерим потвърждение на това, което казвам още чрез някои други факти.
към текста >>
И няма никакъв
смисъл
да кажем, че правата е най-късият път между две точки, понеже тя фактически е най-дългата.
Но когато вие наблюдавате вашите бели дробове или черния дроб в духовния свят, то те са огромни и въпреки това те са части от нещо малко. Там ние трябва да се научим да мислим по друг начин. В духовния свят правата съвсем не е най-късото растояние, а най-дългото, понеже когато ние идваме от една точка до друга в духовния свят, това става по съвсем друг начин. Във физическия свят всичко става педантично: този път е дълъг, този път е по-дълъг, онзи е най-късия - правата. В духовния свят не е така, а да вървим направо, имаме големи затруднения, понеже всеки крив път е по-къс от правия път.
И няма никакъв смисъл да кажем, че правата е най-късият път между две точки, понеже тя фактически е най-дългата.
към текста >>
Защото в известен
смисъл
Гарибалди е самата истина.
Когато го разглеждах, бях отведен отново в областта на ирландските мистерии. Също и този Гарибалди е една душа, в която се крие една индивидуалност, минала през мистериите на Хиберния и докато до известна степен той е бил един вид ирландски посветен, се е преселил на Изток, дори в областта на Райн, където е действал заедно с други. Но в живота на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице пред нас застава една личност, чийто живот трудно може да се обясни.
Защото в известен смисъл Гарибалди е самата истина.
Според цялата своя дълбока душевност, според своята душевна нагласа, той беше републиканец. И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия. Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел. Това първоначално изглежда невероятно. Как е възможно този републиканец да направи Виктор Емануел цар на Италия?
към текста >>
19.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия
смисъл
на думата представлява връщане в предишни земни животи.
Гледната точка на обикновения външен мироглед е главата. Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот. Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява.
И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи.
Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот. Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо. И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
В известен
смисъл
той беше един вид полицейски слуга.
Двете индивидуалности отново се родиха в средата на Средновековието и то сега като брачна двойка. Някогашният собственик на робите отново беше роден като мъж, надзирателят беше жена. Този мъж в средата на Средновековието, който беше прероденият някогашен собственик на робите, заемаше в едно село не особено приятен пост.
В известен смисъл той беше един вид полицейски слуга.
Всичко, което се случваше в тази селска община, беше стоварвано на гърба му. Положението му всъщност беше много лошо. И когато се потърси, защо беше така, се разбира, че тези селски жители в по-голямата си част бяха робите, които той по-рано беше притежавал и които беше третирал по такъв жесток начин чрез своя надзирател. Кармически сега беше устроено така, че някогашният собственик на роби отново беше висш чиновник, но пък беше станал селски полицай, върху когото всичко се стоварваше и с това то беше стоварвано и върху жена му. Но поради това, че тази жена изстрадваше всичко, което родените сега като селяни някогашни роби стоварваха върху мъжа, се осъществяваше кармата също и между тази съпруга, която беше някогашният надзирател и притежателя на робите.
към текста >>
Когато в магически
смисъл
той отново погледне кармическото развитие, трябва да се опре на гледната точка на поредицата изминали земни животи.
Да се стои в поредицата изминали земни животи, това ориенталецът вижда като основния зид на сградата, а да се остава така при аза, както той е заключен между раждането и смъртта, това той вижда като фасада. Не видяхме ли днес, че когато гледа в духовното, човекът отново поглежда в миналото?
Когато в магически смисъл той отново погледне кармическото развитие, трябва да се опре на гледната точка на поредицата изминали земни животи.
Тогава азът ще се разшири, тогава азът няма да бъде вече егоистичен. Ориенталецът казва, че европеецът може да намира аза само във времето между раждането и смъртта; това той нарича егоизма на европееца. Затова той казва, че европеецът, изобщо западната цивилизация има само фасада без фундамент и ако западната цивилизация така продължава да остава да стои при аза, който живее между раждането и смъртта, би могла да настъпи ситуацията, - понеже фасадата няма основи, - отделните камъни от фасадата да изпадат. Всъщност в много души на ориенталските хора, понеже те предимно живеят с картини, с имагинации, се поражда тази картина с падащите камъни от фасадата, която няма основа. Точно разбирането на тези неща довежда извън фасадата без основи.
към текста >>
Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния
смисъл
, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното.
Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас. Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците. Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена. От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация. Необходима е добра воля, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност.
Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното.
И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме. Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед.
към текста >>
И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк
смисъл
.
Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците. Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена. От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация. Необходима е добра воля, за да се проникне в духовния свят, за да се приеме отново духовността в човешките сърца, в човешката душевност. Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното.
И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл.
Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме. Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед. Нека ние, които заминаваме, да се сбогуваме с нашите приятели от вроцлавския клон така, че да им кажем: - Ние искаме да си спомняме за това, което ни беше позволено да изработим за нашите души и за душите на другите хора заедно с вас.
към текста >>
20.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Никъде в тях не е казано и до най-малка степен нещо, което да не е чист резултат на изграждащата се Антропософия... Който чете тези частни печатни издания, може да ги взема в пълния
смисъл
като това, което има да каже Антропософията.
Никъде в тях не е казано и до най-малка степен нещо, което да не е чист резултат на изграждащата се Антропософия... Който чете тези частни печатни издания, може да ги взема в пълния смисъл като това, което има да каже Антропософията.
Ето защо без колебание... можахме първоначално да приемем една такава форма, тези печатни издания да се разпространяват само в кръга на членовете на Антропософското Общество. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мене издания могат да се намерят някои грешки.
към текста >>
21.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен
смисъл
една дързост.
Колкото по-добре бъде разбрано това, толкова по-благотворно ще бъде то за Антропософското Движение. И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение.
И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост.
Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение. В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество.
към текста >>
В известен
смисъл
съществува също едно обещание спрямо духовния свят.
Колкото по-добре бъде разбрано това, толкова по-благотворно ще бъде то за Антропософското Движение. И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение. И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост. Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение.
В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят.
Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество.
към текста >>
През 12-то столетие се разцъфтя Школата на Шартр, а през 13-то столетие започна и в ордена на доминиканците мощното действие за схоластиката в
смисъл
а на аристотелизма.
Това, което Аланус аб Инсулис внесе в Цистерцинския орден, то премина после върху доминиканците, които култивираха именно интелекта свързвайки се с Аристотел.
През 12-то столетие се разцъфтя Школата на Шартр, а през 13-то столетие започна и в ордена на доминиканците мощното действие за схоластиката в смисъла на аристотелизма.
Онези, които като велики учители на Школата от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят, бяха там още известно време заедно със слизащите за земното въплъщение доминиканци, които след като слязоха на Земята основаха аристотелизма. Ето защо ние трябва да насочим поглед върху едно междинно време, когато като в един велик небесен събор преминалите през вратата на смъртта велики учители от Шартр бяха заедно с онези, които като доминиканци трябваше да развият аристотелизма след слизането си на Земята. Тогава в духовния свят бе сключен великият "небесен договор". Онези, които под ръководството на Аланус аб Инсулис бяха възлезли в духовния свят, казаха на слизащите на Земята аристотелци: сега на Земята не е нашето време; ние трябва да действуваме първо от тук от духовния свят върху Земята. Ние съвсем не можем да слезем в близкото време в някакви въплъщения на Земята.
към текста >>
Обаче тъй като днес всичко зависи от свободната воля, то и за да настъпи това а именно за да могат да слязат на Земята двете свързани помежду си партии и да произведат едно ново одухотворение на културата на 20-ия век зависи също от това, дали Антропософското Общество ще развие всеотдайно и в истинския
смисъл
Антропософията.
С това искам да покажа, как духовните движения проникват в съвременността. Обаче това, което днес прониква само като през малки прозорци, трябва в бъдеще да се превърне в едно единство чрез онази връзка между ръководители на Школата от Шартр и ръководителите на схоластиката, когато настъпи духовното обновление в края на 20-то столетие, което ще изведе нагоре в духовното също и интелектуалното. За да настъпи това, хората не трябва да проиграват 20-то столетие!
Обаче тъй като днес всичко зависи от свободната воля, то и за да настъпи това а именно за да могат да слязат на Земята двете свързани помежду си партии и да произведат едно ново одухотворение на културата на 20-ия век зависи също от това, дали Антропософското Общество ще развие всеотдайно и в истинския смисъл Антропософията.
към текста >>
22.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския
смисъл
.
Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл.
Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила. Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството.
към текста >>
И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен
смисъл
това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
Когато отидем сега назад в развитието на човечеството и запитаме: коя е най-близката епоха на Михаел, която е предхождала настоящата? ние стигаме до онази епоха, която е намерила своя завършек с онези космополитни дела, които са станали на основата на тогавашния най-ценен гръцки духовен живот, разнесен в Азия чрез походите на Александър Велики. Ние виждаме тук, как на основата на древното развитие на цивилизацията се е развил стремежът да бъде разнесено при източните народи, да бъде разнесено в Египет онова, което е било постигнато като духовна култура в Гърция в малката Гърция да бъде то разпространено по един космополитен начин между народите, които са били достъпни за това. Става извънредно важното събитие, че от тази епоха на Михаел се разгръща космополитното разпространение на онова, което е било постигнато за човечеството от гръцкия народ.
И когато в северна Африка се разцъфтява градът Александрия, в определен смисъл това разцъфтяване е едно увенчание на тогавашната епоха на Михаел.
към текста >>
Между тези две епохи на Михаел се пада онова събитие, което дава същинския
смисъл
на земното развитие: Тайната на Голгота!
Това беше предидущата епоха на Михаел. След това идват на власт другите шест Архангели. И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел. Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие.
Между тези две епохи на Михаел се пада онова събитие, което дава същинския смисъл на земното развитие: Тайната на Голгота!
към текста >>
Обаче като изгубваше това, което имаше като външна форма и основаваше като външна култура, по-новият арабизъм се превърна в модерната естествена наука, превърна се в това, което Амос Комениус основа за света в един педагогически
смисъл
.
Това, което стана външно-физически във войните, то бе отблъснато чрез царете на франките и другите европейци. Ние виждаме, как явяващите се с голяма ударна сила походи на арабите и разпространяваната от тях мохамеданска култура биват пресечени на запад, как те не могат да проникнат по-нататък; виждаме как мохамеданизмът изчезва за Западна Европа.
Обаче като изгубваше това, което имаше като външна форма и основаваше като външна култура, по-новият арабизъм се превърна в модерната естествена наука, превърна се в това, което Амос Комениус основа за света в един педагогически смисъл.
И така стана, че в 17-то столетие земната интелигентност се разпространи така да се каже окупирана от арабизма.
към текста >>
И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е
смисъл
а на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре".
Не вярвам, че бихте считали един човек с ума си, ако би Ви казал нещо подобно. Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията. Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър. Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете. Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите".
И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре".
Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове. Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин". /стр. 157/.
към текста >>
23.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Защото в
смисъл
а на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления.
Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята. Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята.
към текста >>
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в
смисъл
а на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател! Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух.
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения!
към текста >>
24.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен
смисъл
.
Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл.
Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото.
към текста >>
Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен
смисъл
едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото.
Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл.
Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото.
към текста >>
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен
смисъл
, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван.
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван.
Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа. И този президиум е онова, което бих могъл да нарека един инициативен президиум, един президиум, който вижда своите задачи в това, което върши. Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н. Това, което президиумът ще възнамерява, то се намира в това, което не е никакъв устав, което е приело само формата на устав, а всъщност е само един разказ на това, което искаме да направим. Всичко беше различно от това, което иначе става при общества.
към текста >>
От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински
смисъл
.
От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл.
Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра. Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи.
към текста >>
Искам да кажа, че сега сме включили в Антропософското Движение едно езотерично движение в по-тесен
смисъл
, което е разделено на няколко секции.
Искам да кажа, че сега сме включили в Антропософското Движение едно езотерично движение в по-тесен смисъл, което е разделено на няколко секции.
Преди всичко съществува общата секция, която ще съдържа езотеричното за всички човешки души След това имаме педагогическата секция с нещата ще се запознаете още допълнително и имаме медицинската секция. Имаме две секции на изкуството, едната за изобразителните изкуства, другата за музикалните изкуства и за изкуствата на словото. Имаме една секция по естествените науки. Имаме една секция по астрономия и математики. Върху тези неща аз ще направя допълнителни съобщения при подходящ случай.
към текста >>
25.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И така стана тогава, че Аристотел и Александър настояваха от една страна, като казваха: това, което е било основано по-рано, то трябва да бъде насочено и влято в най-строгия
смисъл
на думата в господството на Михаел.
И така стана тогава, че Аристотел и Александър настояваха от една страна, като казваха: това, което е било основано по-рано, то трябва да бъде насочено и влято в най-строгия смисъл на думата в господството на Михаел.
Защото те знаеха, че господството на Михаел в света ще започне отново в 19-то столетие.
към текста >>
26.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Както показва самата конфигурация на замъка на Артус, групата на 12-те под ръководството на цар Артус беше в превъзходния
смисъл
една Михаелова група, една Михаелова група от онова време, когато Михаел още управляваше космическата Интелигентност.
Да, ние ще разберем това, което беше там, само тогава, ако се върнем към това, което аз току що изнесох. Хората не чувствуваха интелигентността в себе си. Те не казваха: аз си изработвам моите мисли, моите интелигентни мисли а чувствуваха интелигентостта като едно откровение и търсеха откровенията чрез една такава група, каквато аз описах, съставено от 12 плюс 13-ия. Така те приемаха интелигентността в себе си, онази интелигентност, от която се нуждаеха, за да образуват цивилизаторските импулси. И те отново се чувствуваха под ръководството на онова Същество, което можем да назовем с неговото християно-еврейско име Михаел.
Както показва самата конфигурация на замъка на Артус, групата на 12-те под ръководството на цар Артус беше в превъзходния смисъл една Михаелова група, една Михаелова група от онова време, когато Михаел още управляваше космическата Интелигентност.
към текста >>
Цялата легенда на Граала диша
смисъл
а на това, което аз току що изказах.
И така в древните времена, които обаче се простират чак до онези времена, когато отвъд Азия стана Тайната на Голгота, ние имаме в тези древни времена, когато правилно застанем в това, което става, имаме от една страна буйния стремеж да бъде осигурено космическото господство на Михаел върху Интелигентността чрез принципа на Артус, а от друга страна от Испания имаме от принципа на Граала стремежа, да се държи сметка за това, че в бъдеще интелигентността трябва да бъде намерена на Земята, че тя не се разлива вече от небето.
Цялата легенда на Граала диша смисъла на това, което аз току що изказах.
към текста >>
И това, което стои пред нас като велика проблема на нашата епоха, се обединява в едно: чрез господството на Михаел християнството трябва да бъде схванато в един по-дълбок
смисъл
.
И така, поставяйки едно до друго тези две течения, ние намираме великата проблема, която е била поставена в миналото, бих могъл да кажа, чрез онова, което стоеше исторически пред хората: последействията на принципа на Артус и последействията на принципа на Граала. Поставена беше проблемата: как не само един човек като Парцивал, а също и самият Михаел ще намери пътя от своите артусови-покровители, които искат да осигурят неговото космическо господство, към своите граалови покровители, които искат да му проправят пътя вътре в сърцата, в душите на хората, за да може той да обхване там интелигентността?
И това, което стои пред нас като велика проблема на нашата епоха, се обединява в едно: чрез господството на Михаел християнството трябва да бъде схванато в един по-дълбок смисъл.
към текста >>
Сега ние не можем да кажем, че рицарите на цар Артус не са воювали за Христос и за
смисъл
а на Христовия Импулс.
Сега ние не можем да кажем, че рицарите на цар Артус не са воювали за Христос и за смисъла на Христовия Импулс.
Само че в тях царуваше настроението, че те търсиха Христос още в Слънцето и не искаха да престанат да търсят Христовото Същество в Слънцето. Това беше настроението, което царуваше в тях и чрез което те чувствуваха, че пренасят небето долу на Земята, че водят техните Михаелови борби за действуващия от слънчевите лъчи Христос. Но в един друг смисъл действуваше с пълно съзнание Христовия Импулс сред течението на Граала, а именно в смисъла, че той беше слязъл на Земята, че трябва да бъде носен от сърцата на хората, че така да се каже той съединява най-духовното естество на Слънцето със земното развитие на хората.
към текста >>
Но в един друг
смисъл
действуваше с пълно съзнание Христовия Импулс сред течението на Граала, а именно в
смисъл
а, че той беше слязъл на Земята, че трябва да бъде носен от сърцата на хората, че така да се каже той съединява най-духовното естество на Слънцето със земното развитие на хората.
Сега ние не можем да кажем, че рицарите на цар Артус не са воювали за Христос и за смисъла на Христовия Импулс. Само че в тях царуваше настроението, че те търсиха Христос още в Слънцето и не искаха да престанат да търсят Христовото Същество в Слънцето. Това беше настроението, което царуваше в тях и чрез което те чувствуваха, че пренасят небето долу на Земята, че водят техните Михаелови борби за действуващия от слънчевите лъчи Христос.
Но в един друг смисъл действуваше с пълно съзнание Христовия Импулс сред течението на Граала, а именно в смисъла, че той беше слязъл на Земята, че трябва да бъде носен от сърцата на хората, че така да се каже той съединява най-духовното естество на Слънцето със земното развитие на хората.
към текста >>
Така щото, бих могъл да кажа, когато говореха за Христос, те виждаха Христовия Импулс действуващ сред земното развитие според
смисъл
а на възгледа на Граала, но същевременно виждаха в Христос разливащия се надолу към Земята слънчев Импулс.
Това беше времето, в което именно тези учители от Шартр застъпваха Християнството така, че техните ученици виждаха навсякъде в Христос, който се беше явил в Исуса от Назарет, висшето слънчево Същество.
Така щото, бих могъл да кажа, когато говореха за Христос, те виждаха Христовия Импулс действуващ сред земното развитие според смисъла на възгледа на Граала, но същевременно виждаха в Христос разливащия се надолу към Земята слънчев Импулс.
към текста >>
И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския
смисъл
това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго.
Обаче междувременно настъпи нещо много важно. Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът. Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм.
И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго.
Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото. Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>
Когато един от учителите схоластици беше слязъл от духовния свят на Земята, за да разпространява след това аристотелството в християнския
смисъл
, не беше още възможно така искаше Кармата да бъде съединено с душата в пълния
смисъл
онова, което беше по-дълбокото съдържание на принципа на Граала.
Тук станаха някои важни неща.
Когато един от учителите схоластици беше слязъл от духовния свят на Земята, за да разпространява след това аристотелството в християнския смисъл, не беше още възможно така искаше Кармата да бъде съединено с душата в пълния смисъл онова, което беше по-дълбокото съдържание на принципа на Граала.
Поради тази причина тълкуването на Граала от Волфрам фон Ешенбах можа да бъде произведено относително по-късно. Тогава един друг, който слезе по-късно, донесе съответното и в доминиканския орден един по-стар и един по-млад доминиканец преговаряха върху пълната връзка между аристотелството и онова, което беше повече едно природосъобразно Християнство, каквото то живееше в кръга на Артус. След това и индивидуалностите, които бяха на Земята като доминикански учители, минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят. И сега стана онова действително велико споразумение между ръководството на самия Михаел, който гледаше сега надолу към намиращата се вече на Земята Интелигентност, който обаче сега събра своите последователи: духовни същества на свръхсетивния свят, голям брой елементарни същества и много, много обезплътени човешки души, които едно вътрешно душевно влечение насочваше към едно възобновяване на християнството. Това не можа още да стане във физическия свят, защото не бяха се изпълнили още времената за това.
към текста >>
27.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
В известен
смисъл
представляваше една дързост да се стигне през седмиците преди Коледното Тържество до решението, аз самият да поема председателството на Антропософското Общество, както то беше сега наново основано от Гьотеанума.
И след това от Антропософското Общество се развиха някои неща, които не стояха в органическата, вътрешна жизнена сила на това, което представлява духовно Антропософското Движение. Всичко това аз обясних през време на Коледното Тържество, тук бих искал да спомена само за него.
В известен смисъл представляваше една дързост да се стигне през седмиците преди Коледното Тържество до решението, аз самият да поема председателството на Антропософското Общество, както то беше сега наново основано от Гьотеанума.
Защото до сега беше така, че аз стоях само изцяло на задния план като учител сред Антропософското Движение и официално не приемах никаква служба. Трудно е, с всичко онова, което е възложено в духовния свят като задължение на учащия, с всички отговорности по отношение на духовния свят да се поеме външното администриране на Обществото тъкмо в нашето време, което има задача да администрира духовното благо, мъдростното благо на Антропософията. Обаче това трябваше да стане. Но това беше едно дръзновение дотолкова, доколкото бяха поставени естествено пред евентуалността да бъде изгубено чрез това също и нещо от онези духовни течения, които искат днес да се влеят от духовния свят в човешкия свят и приемането на които е задача на Антропософското Движение.
към текста >>
Може би никога аз не съм чувал да се изказва с такава честна вътрешна откровеност това, което всъщност всеки, който днес изхождайки от "здравия човешки ум" отхвърля познанието на свръхсетивния свят и говори в общоприетия
смисъл
за границата на познанието, би трябвало да твърди, ако е честен, вътрешно честен; защото човек или трябва да се откаже от днешния възглед, или трябва да твърди това; друго нещо не е вътрешно честно.
Може би никога аз не съм чувал да се изказва с такава честна вътрешна откровеност това, което всъщност всеки, който днес изхождайки от "здравия човешки ум" отхвърля познанието на свръхсетивния свят и говори в общоприетия смисъл за границата на познанието, би трябвало да твърди, ако е честен, вътрешно честен; защото човек или трябва да се откаже от днешния възглед, или трябва да твърди това; друго нещо не е вътрешно честно.
към текста >>
28.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Така щото научаваме: няма никакъв исторически
смисъл
да говорим за днешния орден на йезуитите така, че да го приписваме на Игнациус де Лоайола.
Това е нещо извънредно фрапиращо но същевременно извънредно поясняващо. Защото вземете искрящата историческа светлина, която се разпространява тук: орденът на йезуитите продължи да съществува по-нататък; обаче този, който го беше подържал до определен момент, беше станал съвършено друг, той се яви като индивидуалност на Емануел Сведенборг, така щото чрез одухотворението на Емануел Сведенборг орденът на йезуитите е ръководен чрез съвършено други импулси, различни от тези на неговия първи основател. Ние виждаме именно в историческото развитие основателите на нещо, онези личности, които са били дълбоко свързани с нещо, когато проследим протичането на Кармата, ние ги виждаме, как те се отделят от тези движения и ги предават на съвършено други сили.
Така щото научаваме: няма никакъв исторически смисъл да говорим за днешния орден на йезуитите така, че да го приписваме на Игнациус де Лоайола.
Официалната история прави това. Обаче вътрешното познание не може да прави това, защото ние виждаме, как индивидуалностите се отделят от техните движения.
към текста >>
Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя
смисъл
за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие.
Така някои исторически явления се приписват според външното протичане на този или онзи основател; обаче когато познаем по-късния земен живот на основателя, ние знаем, че той отдавна са е отделил от явлението, което е основал исторически, тогава, както изложихме, цялата история изгубва своя смисъл за много неща, когато искаме да намерим истинските окултни факти, които стоят зад тези явления в кармическото развитие.
Това е едното.
към текста >>
29.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния живот на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия
смисъл
.
Онзи, който прониква по-дълбоко в духовните тайни на човечеството, който може да проучи тайните на духовния живот на човечеството с науката на посвещението, ще трябва да потвърди обаче един такъв възглед, като този на свети Августин, в най-дълбокия смисъл.
Това е така. Само че тогава се явява дълбоката потребност да трябва да познаем, как е живяла по-рано това, което чрез Тайната на Голгота е станало на Земята историческия Христов Импулс.
към текста >>
Обаче когато насочим поглед с духовните очи от онова място, където е стоял замъкът, когато насочим поглед върху морето, което стои така пред нас бушуващо и проблясващо в много цветове, когато насочим поглед там тук от една страна една планинска гугла, тук морето тогава получаваме впечатлението, че човек е способен там да приеме в себе си елементарната същност на природата и на Космоса в един особено дълбок
смисъл
.
Там става така, че на онова място, където сега съществуват само развалени от древния замък на цар Артус, ние виждаме, виждаме един вид мислено, как столетията, откакто течението на Артус е изходило от там, столетията са разрушили камък по камък, така щото днес едва ли би могло да се познае нещо повече от старите замъци, които са били обитавани от цар Артус и неговите сподвижници.
Обаче когато насочим поглед с духовните очи от онова място, където е стоял замъкът, когато насочим поглед върху морето, което стои така пред нас бушуващо и проблясващо в много цветове, когато насочим поглед там тук от една страна една планинска гугла, тук морето тогава получаваме впечатлението, че човек е способен там да приеме в себе си елементарната същност на природата и на Космоса в един особено дълбок смисъл.
И ако след това насочим духовния поглед в миналото, ние си представяме онзи момент, който е отдалечен с малко хилядолетия от нас в миналото, в който течението на Артус е започнало, тогава ние виждаме: хората, които са живеели там в замъка на Артус какъвто е случаят с всички тези окултни места са си избрали този момент, защото той им беше необходим за импулсите, от които се нуждаеха, за задачата, която те си бяха поставели, за всичко, което трябваше да направят в света, избрали са си това място с всичко онова, което ставаше там пред тях в природата. /Виж рис. №4 /.
към текста >>
Това ще им даде сила да работят по-нататък; защото онези, които днес са антропософи, които са антропософи в честния, истинския
смисъл
, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята.
Това е нещо потресающо, когато го описваме така, както то стои в непосредствения заден план на онова, което става външно в настоящето. Обаче то е нещо, което трябва да бъде внедрено под влиянието на Коледния Импулс от Гьотеанума в душите, в сърцата на онези, които се наричат антропософи.
Това ще им даде сила да работят по-нататък; защото онези, които днес са антропософи, които са антропософи в честния, истинския смисъл, ще изпитат един силен стремеж, да слязат отново скоро на Земята.
И в пророчеството на Михаел ние виждаме, предвиждаме, как множество антропософски души ще дойдат отново на
към текста >>
Защото днес човечеството е изправено пред една голяма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи напред в
смисъл
а на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос.
Ако се намерят такива честни антропософски души, които искат да внесат по този начин духовността в земния живот, тогава ще има едно движение нагоре. Ако не се намерят такива души, тогава упадъкът ще продължава да напредва. Световната война с всички нейни лоши последствия ще бъде само началото на нещо още по-лошо.
Защото днес човечеството е изправено пред една голяма евентуалност: пред евентуалността, да види как се сгромолясва в пропастта всичко, което е цивилизация, или да повдигне тази цивилизация чрез духовност, да я придвижи напред в смисъла на онова, което е вложено в Импулса н Михаел, който стои пред Импулса н Христос.
към текста >>
30.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Там трябваше да се каже и беше казано, че между нас трябва отново да живее езотериката в истинския
смисъл
на думата.
Върху тази важна за живота страна на живота, чрез тази страна, която доставя стойности на живота, искаше да обърне особено вниманието нашето Коледно Тържество, което основа отново Антропософското Общество.
Там трябваше да се каже и беше казано, че между нас трябва отново да живее езотериката в истинския смисъл на думата.
Ето защо това Коледно Тържество не трябваше да бъде един празник, на който са се събрали определен брой антропософи, то трябваше да продължи да живее в неговата действеност и в неговите импулси. Планира се едно ново устройство на един бюлетин той вече съществува и са излезли от печат вече първите три броя. Първо един бюлетин върху процесите в цялото Антропософско Общество, върху това, което става в Антропософското Общество. Това общество трябва да стане по този начин един жив духовен организъм. На мене винаги ми се е случвало при моите пътувания, че например хората в Хага казваха: но ние не знаем, какво става с хората във Виена, а принадлежим на едно и също Антропософско Общество!
към текста >>
31.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато разгледаме човека в антропософски
смисъл
, ние можем да знаем, че освен физическото и етерното тяло човекът има също едно астрално тяло и един Аз.
Когато разгледаме човека в антропософски смисъл, ние можем да знаем, че освен физическото и етерното тяло човекът има също едно астрално тяло и един Аз.
Обаче когато насочим поглед върху това астрално тяло и върху този Аз, ние не намираме никъде в ширините, които можем да наблюдаваме с нашите външни сетива даже когато, насочим поглед в света на звездите ние не можем да намерим нищо, което за външното наблюдение да бъде подобно на астралната и Азова същност на човека. Ние намираме именно само онова, което е подобно на физическата и на етерната същност. Нищо от това, което е видимо, което се изявява за нашите сетива, което се изявява за нашия ум в ширините на Вселената, нищо не ни показва съставните части, силите на астралното тяло и на човешкия Аз. Въпреки това в Луната и в Слънцето имаме нещо, което се очертава като врата в онзи свят, от който произхождат нашето астрално тяло и нашият Аз.
към текста >>
Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със
смисъл
и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат.
Обаче хората не винаги разглеждат това пълно с тайнственост нещо в неговите пълни със значение връзки. Помислете само: двама хора се срещат в определена възраст. Те не са се виждали по-рано. От момента, когато са се срещнали, в техния живот влиза нещо, което е свързано с тяхната общност. Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг.
Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат.
От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия. Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното. И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали. Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот. Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум.
към текста >>
Всичко, което съм извършил по един пълен със
смисъл
начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното.
Те не са се виждали по-рано. От момента, когато са се срещнали, в техния живот влиза нещо, което е свързано с тяхната общност. Те се опознават един друг и знаят, че сега ще имат много работа един с друг. Когато обаче такива хора погледнат в миналото на своя живот, който са прекарали от детството насам на Земята, оказва се, ако разглеждат нещата достатъчно без пристрастно, че всичко, което са вършили до момента, когато са се срещнали, всичко е било пълно със смисъл и всяка стъпка, която са направили от детството още, е била така насочена, за да стигнат именно на онова място, където и двамата да се срещат. От този момент, когато са се срещнали, те поглеждат назад и виждат, че изминалият до тогава земен живот е протекъл така, щото могат да си кажат: тази е моята изходна точка в далечното детство, обаче аз съм направил всяка стъпка така, че накрая моят път трябваше да ме доведе там, където да срещна другия.
Всичко, което съм извършил по един пълен със смисъл начин, всичко това е станало напълно несъзнателно; онова, което стана съзнателно, настъпи едва след срещата, обаче несъзнателното се свързва по един чудесен начин със съзнателното.
И има голяма разлика в тъкането на съдбата по отношение на онова, което сме устроили несъзнателно като наш земен път, за да срещнем другия, и онова което вършим след това, когато сме го срещнали. Той е тук пред нас, ние го виждаме, разбираме онова, което той говори и насочваме нашите действия според това, както той се проявява, както той застава срещу нас във външния живот. Ние водим с него един общ живот, който е достъпен за нашите сетива, за нашия ум. Обаче ние ще видим, как в този общ живот, достъпен за нашите сетива и за нашия ум, отново се намесва несъзнателно онова, което ни е ръководило в пътя до момента, когато сме се срещнали. Можем да запитаме: какво действува и живее в тези насоки, във всички тези сили с които се движим по посоката към другия?
към текста >>
Това е също така лишено от
смисъл
а, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук.
Физическото вещество се възобновява. За онези, които са седели тук преди 10 години, положението е такова, че те не трябва да си въобразяват: същите мускули и същите материални съставни части, които някога са седели върху тези столове тук, днес отново седят на тях. От всичко това не съществува вече нищо; обаче духовно-душевното естество съществува, то е отново тук. Същото е обаче, когато насочим поглед към небесните тела. Физическият наблюдател иска да гледа нещата само според физическото вещество и говори така, като че Луната, която се намира там горе, би била по физическия си състав същата, каквато е била по времето, когато се е отделила от Земята.
Това е също така лишено от смисъла, както ако бихте вярвали, че тези мускули, тези физически съставни части, които са седели тук на тези столове преди 10 години, седят и днес тук.
Без съмнение, при небесните тела веществата се сменят за по-продължително време, но все пак те се сменят. Физическата Луна, за която говори физическата Луна, не е нещо, за което може да се говори така, както обикновено се говори. Това, което е останало непроменено, това са духовно-душевните Същества, които на Земята са били някога съжители на хората. Онова, което представлява съществуването на Луната, върху което те живеят, то се е променило като физическо вещество, било е сменено от друго физическо вещество. Съществата от духовно-душевно естество, които съставляват всъщност действителното съществуването на Луната както Вашето духовно-душевно съществуване образува връзката на Вашето същество от преди 10 години с днешното тези духовно-душевни Същества са онези, които регистрират така да се каже нашето минало.
към текста >>
И в
смисъл
а на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание.
Заедно с едно запознанство той се запознава с цяла редица личности, които застават така обективно пред него, както пред него стои обективно физическият човек, с който се запознава. В цивилизации, в които хората още са предчувствували подобни неща, те са ги рисували. Помислете само, че съществуват стари картини, в които виждате една човешка форма, зад нея една втора по-висока, зад тази втората една трета малко по-висока. Това е нещо, което хората са искали да запазят чрез живописта като едно впечатление, което посветеният има чрез едно запознанство при което срещнатият човек застава пред него така, че той узнава не само за настоящия човек, но и за миналите земни съществувания на този човек. Така щото онова, което за обикновеното съзнание е само един вид чувство и усещане, за съзнанието на посветения то се явява в пълна нагледност.
И в смисъла на Духовната Наука можем да кажем, че нещата се представят фактически така: онова, което в един друг човек е кармически свързано с него и за посветения се явява като виждане, то се явява като едно смътно чувство, когато става дума не за съзнанието на един посветен, а за обикновено съзнание.
към текста >>
Естествено то беше в определен
смисъл
тук в света.
То ще бъде нищо, ако не намери своето продължение, ако е било само едно празненство, на което сме се порадвали малко; след това забравяме всичко и живеем по старите пътища. Тогава то няма никакво съдържание, нищо не се отразява обратно върху него. То получава своето съдържание само от живота върху различните области на Обществото, то е една действителност едва чрез това, което става чрез него, което непрестанно става чрез него в живота на Антропософското Общество. Коледното Тържество става действително едва чрез това, което става по-нататък от него. Да насочваме поглед към Коледното Тържество ни задължава вече известна отговорност в душата, да направим от него нещо действително, докато иначе то ще се оттегли от земното съществуване, ще върви в същата посока, която днес описах за лунната същност.
Естествено то беше в определен смисъл тук в света.
Дали ще бъде действено като Коледното Тържество за живота, зависи, дали то ще бъде продължено.
към текста >>
32.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
[1] Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен
смисъл
и същевременно подканя към най-дълбокото проникване.
[1] Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване.
Така тя е подходяща за всяка степен на образование и същевременно удовлетворява най-високите претенции.» Из «Лекции върху философията на историята». Трети раздел, 3 глава: Християнството, 9 том, страница 403 на цялостното издание, 3 издание Берлин 1848.
към текста >>
33.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В известен
смисъл
упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика.
През четвъртия месец като ново упражнение да бъде подето придобиването на така наречената позитивност. Тя се състои в следното: При всички събития, същества и неща постоянно да се търси намиращото се в тях добро, превъзходно, хубаво, красиво и пр. Това качество на душата най-добре е характеризирано в една персийска легенда за Христос Исус: Когато веднъж той вървял с Апостолите, видели край пътя да лежи умряло и разлагащо се куче; всички те се отвърнали от грозната гледка, само Христос Исус се спрял, разгледал замислен животното и казал: Какви чудно хубави зъби има това животно. Там, където другите видели само грозното, Той потърсил хубавото. Езотеричният ученик трябва така да се стреми да търси положителната страна във всяко явление, във всяко същество, и тогава скоро ще забележи, че под обвивката на грозното е скрито нещо хубаво, че дори и в престъпника се крие нещо добро, че и в лудия, и в безумния по някакъв начин е скрита божествената душа.
В известен смисъл упражнението е свързано с това, което се нарича въздържание от критика.
Тези неща не трябва да се схващат така, като че ли трябва да се нарича черното бяло, а бялото - черно. Има обаче разлика между следните два подхода: от една страна съждението, което произлиза само от собствената личност, преценявайки симпатията и антипатията според тази собствена личност и от друга страна становището, което благосклонно се поставя на мястото на непознатото явление или на непознатото същество и навсякъде се запитва: Как е стигнало то до там да бъде такова или да постъпва така? Едно такова становище само по себе стига до там, повече да се стреми да подпомогне несъвършеното, отколкото да го укорява и критикува. Неуместно е тук възражението, че житейските отношения изискват от много хора да укоряват и да съдят. Защото тези житейски отношения тогава са такива, че въпросното лице не може да премине едно правилно окултно обучение.
към текста >>
34.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в
смисъл
, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания.
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания.
Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила. Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила. Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си.
към текста >>
Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в
смисъл
а на тези правила.
Следващите правила[1] би трябвало да се разбират в смисъл, че всеки езотеричен ученик по възможност трябва да устрои живота си по такъв начин, че непрекъснато да се наблюдава, дали всъщност ръководи най-вече своя вътрешен живот съобразно езотеричните изисквания. Всяко езотерично обучение, особено когато се издига в по-висшите области, може да доведе само до вреда и объркване на ученика, ако той не спазва такива правила.
Напротив, никой не трябва да се плаши и да се отказва от такова обучение, ако се стреми да живее в смисъла на тези правила.
Не трябва също да се отчайва и да си казва, че изпълнява много лошо поставените изисквания. Достатъчно е, ако той вътрешно честно се стреми през целия си живот да не изпуска из погледа си тези правила. И тази честност преди всичко трябва да бъде честност пред самия себе си. В това отношение някой може да се заблуждава, като си казва: «Аз наистина искам чистосърдечно да се стремя.» - Обаче ако се провери по-от-близо, ще забележи, че на фона на всичко това дебне скрит егоизъм и рафинирана себичност. Точно такива чувства често си слагат маската на безкористен стремеж и заблуждават ученика.
към текста >>
Проверката обаче трябва да се разбира в правилен
смисъл
.
Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител.
Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл.
Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в състояние пряко да провери дали е живял или не Фридрих Велики. Може само да се провери дали заслужава доверие пътят, по който са дошли сведенията за Фридрих Велики. Проверката трябва да се постави на правилното място. По този начин човек трябва да се отнася с така наречената вяра в авторитети.
към текста >>
35.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Говоренето. Само което има
смисъл
и значение да излиза от устата на този, който се стреми към по-висше развитие.
Говоренето. Само което има смисъл и значение да излиза от устата на този, който се стреми към по-висше развитие.
Всяко говорене за самото говорене - например за убиване на времето - е вредно в този смисъл.
към текста >>
Всяко говорене за самото говорене - например за убиване на времето - е вредно в този
смисъл
.
Говоренето. Само което има смисъл и значение да излиза от устата на този, който се стреми към по-висше развитие.
Всяко говорене за самото говорене - например за убиване на времето - е вредно в този смисъл.
към текста >>
Точно при общуването говоренето постепенно трябва да се развие и да добие
смисъл
и значение.
Обикновеният начин на разговор, където всичко се говори безразборно, да се отбягва. При това човек не бива да се отказва от общуване със своите ближни.
Точно при общуването говоренето постепенно трябва да се развие и да добие смисъл и значение.
Човек да разговаря с всеки, но всяка дума и всеки отговор да са обмислени във всяко отношение. Никога да не се говори без причина! Охотно да се мълчи. Да се опитва да се говори нито прекалено много, нито прекалено малко. Най-напред спокойно да се изслушва и тогава казаното да се премисли и да се преработи.
към текста >>
36.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
При «Тя чувства» «Тя» означава «Световната душа», тоест не трябва да чувстваме това лично, а безлично, в
смисъл
а на Световната душа.
В горепосоченото «То мисли» това «То» е «Общото световно мислене» и в нашите думи трябва да го изживяваме безлично.
При «Тя чувства» «Тя» означава «Световната душа», тоест не трябва да чувстваме това лично, а безлично, в смисъла на Световната душа.
При «Той иска» «Той» означава «Бог», в чиято воля поставяме цялото наше същество.
към текста >>
Вдишване: произволно в горния
смисъл
Вдишване: произволно в горния смисъл
към текста >>
37.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Смисъл
а на този символ.
Смисъла на този символ.
към текста >>
38.
Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри)
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В окултен
смисъл
денят започва в шест часа следобед.
В окултен смисъл денят започва в шест часа следобед.
към текста >>
39.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това е, което лежи в
смисъл
а на Великден.
Това е, което лежи в смисъла на Великден.
Това е възкръсването на човека от приковаването му към преходното и материалното във вечните области на първообразите. Природата служи като символ за това. Както около Великден от Земята навсякъде избуява нов живот, след като зърното, семето се е пожертвало и е изгнило в Земята, за да даде възможност да възникне нов живот, така също трябва да умре всичко низше в човека. Той трябва да пожертва нисшата природа, за да може да се издигне до вечните първообрази на нещата. Затова Християнският свят празнува в това време пробуждането на природата от зимния сън, от смъртта, както и възкресението на Спасителя.
към текста >>
40.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В един скромен, в смирен
смисъл
все пак трябва да повишим нашето самочувствие, че действително сме били намерени за достойни да участваме в езотеричното училище.
В един скромен, в смирен смисъл все пак трябва да повишим нашето самочувствие, че действително сме били намерени за достойни да участваме в езотеричното училище.
До тук не сме достигнали по някаква случайност. Фактът, че сме го търсили и сме добили достъп, доказва, че този стремеж ни е изпълвал вече от няколко живота. Животът вън не може вече да ни задоволи, не можем да бъдем погълнати от него. Ако бихме могли, не бихме търсили пътя насам. Светът вън представлява пълен разцвет на петата следатлантска култура; наред с този разцвет настъпва зората на шестия Ден, на шестата подраса, на шестата култура.
към текста >>
По-рано нашият Аз е имал другояче устроен инструмент; тялото от четвъртата, атлантската коренна раса, която още не е познавала отделянето на слънцето от дъжда, която се е движила всред стелеща се мъгла, в известен
смисъл
е било другояче устроено, но нашият Аз е същият.
По-рано нашият Аз е имал другояче устроен инструмент; тялото от четвъртата, атлантската коренна раса, която още не е познавала отделянето на слънцето от дъжда, която се е движила всред стелеща се мъгла, в известен смисъл е било другояче устроено, но нашият Аз е същият.
Още по-различни са били телата на Лемурийската раса, особено в началните стадии, когато те са се движели носейки се във водния и въздушния елемент. Върху тях е работил същият Аз. Нашето физическо тяло е родено от Макрокосмоса; външният свят го е изградил; от нашето физическо тяло нашият Аз трябва да роди духовното тяло. Нашето духовно тяло се нарича Атма. Атма означава дъх (Atem).
към текста >>
41.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Въздух в днешния
смисъл
е нямало; Земята била обгърната в горещи пари.
Това налага мислено да отидем назад във времето и да се пренесем в Лемурийското време. Тогава нещата на Земята са изглеждали съвсем другояче. Което сега са твърди скали, някога е течало като вода.
Въздух в днешния смисъл е нямало; Земята била обгърната в горещи пари.
Много метали, които днес са твърди, там са били във форма на пара или са текли като вода. Парната атмосфера била проникната от етерни течения, както днес от въздушни течения. На тази Земя вече живеел човекът. Но той бил един вид риба-птица и се движел плувайки или носейки се в атмосферата. Тогава настъпва едно важно събитие в човешкото развитие - човекът си изгражда кожа и така се отделя от околния свят като едно самостоятелно същество.
към текста >>
Чак сега човекът може да оформи предните си крайници, ръцете и дланите, каквито са те днес, тоест да ги пригоди за работа в същинския
смисъл
на думата.
След известно време настъпва друго значително събитие. Човекът се изправя и с това дава определена насока на своя стремеж и на своето поведение. Преди това тялото на човека имало посока като при днешните животни.
Чак сега човекът може да оформи предните си крайници, ръцете и дланите, каквито са те днес, тоест да ги пригоди за работа в същинския смисъл на думата.
Чак сега човекът започва да работи самостоятелно и да развива индивидуална карма. Никое животно не може това. Само същество с изправена походка твори собствена карма. Това е предизвикано от едно второ специално етерно течение.
към текста >>
42.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Който следва едно окултно обучение, в известен
смисъл
е чакащ, търсещ.
Който следва едно окултно обучение, в известен смисъл е чакащ, търсещ.
Той чака някой ден да му се разкрие един нов свят освен света, който той сега възприема. Той чака да може един ден да си каже: Аз виждам един нов свят; между всички неща, които досега можех да възприемам в пространството, виждам изобилие от духовни същества, които преди това бяха скрити за мене.
към текста >>
Също така никога не е твърде рано за този, който още не прави такива упражнения, да се запознае със
смисъл
а на тези упражнения и да ги разбере.
Когато човекът вдишва, тогава в дейност встъпват силите на Аза, които го свързват с онези сили на Космоса, които се излъчват от сърцето навън. Когато издишва и след това задържа дишането, тогава встъпват в действие онези сили на Аза, които се съсредоточават навътре към сърцето и там му създават стабилен център и здрава опора. Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът постепенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз. Никой не бива да вярва, че може да предприеме самостоятелно такива упражнения, без да е получил указания за това. Всеки ще ги получи в подходящото време.
Също така никога не е твърде рано за този, който още не прави такива упражнения, да се запознае със смисъла на тези упражнения и да ги разбере.
Тогава по-късно те ще се окажат много плодоносни за него. Така и вие, мои сестри и братя, трябва да получавате все повече разбиране също и за неуловимите процеси във вас и в света и постепенно да израствате в бъдещите периоди на човешкото развитие.
към текста >>
43.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Разбираме ли, че това действие в един определен
смисъл
означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание.
Разбираме ли се днес правилно в тази празнична вечер.
Разбираме ли, че това действие в един определен смисъл означава един обет за нашата душа, едно тържествено обещание.
Нашият стремеж ни доведе тук на това място, от което виждаме надалеч към четирите посоки на света, където ни се позволява да издигнем този символ на духовния живот на новото време. Разбираме ли, че на днешния ден, че след като чувстваме душите си свързани с това, което символично положихме в Земята, ние се обричаме на това духовно течение на човешката еволюция признато от нас за правилно. Нека се опитаме, мили мои сестри и братя, да произнесем това душевно обричане: че в този миг ние искаме да се издигнем над всяка дребнавост в живота, над всичко това, което ни свързва, по необходимост свързва човека с живота на ежедневието. Да се опитаме в този миг да събудим в себе си мисълта за връзката на човешката душа със стремежа на преломния период на времето. Да се опитаме за момент да помислим, че след като сме извършили това, което днес вечерта искахме да изпълним, ние би трябвало да носим съзнанието в нас, да прозрем в далечни, далечни епохи, за да се убедим как мисията, чийто символ би трябвало да стане този строеж, ще бъде Величествената мисия на човечеството върху нашата планета.
към текста >>
И Словото се яви на човешките души и проговори на човешките души: Изпълнете земната еволюция със
смисъл
а на Земята!
И Словото се яви на човешките души и проговори на човешките души: Изпълнете земната еволюция със смисъла на Земята!
- Сега самото Слово е преминало в Земната аура, поето е от духовната аура на Земята.
към текста >>
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със
смисъл
а на съществуването и
смисъл
а на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа.
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа.
Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж.
към текста >>
Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал
смисъл
а на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж.
Във всички земни епохи и във всички човешки души действа от силната човешка воля, която се изпълва със смисъла на съществуването и смисъла на Земята, едно укрепване чрез космичната сила, която човечеството си измолва днес, неопределено насочващо погледа си към един Дух, в който се надява, но не иска да го познае, понеже Ариман пося в човешката душа един неосъзнат от нея ужас навсякъде там, където днес се говори за Духа. Нека почувстваме това в този миг, мили мои сестри и братя. Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души.
Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж.
В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването. Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа. Почувствайте какво ще изживее този, който правилно чуе тона на съзидателната духовност.
към текста >>
Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за
смисъл
а на съществуването.
Почувствайте това, така ще може да се въоръжите за вашата духовна работа и като носители на откровението на духовната светлина «със силата на мисълта ще свидетелствате и тогава, когато мрачният Ариман, който задушава мъдростта, иска да разпростре тъмнината на хаоса върху напълно будното виждане на Духа»[2]. Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък.
Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването.
Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването. Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа. Почувствайте какво ще изживее този, който правилно чуе тона на съзидателната духовност.
към текста >>
Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат
смисъл
а на съществуването.
Изпълнете, мили мои сестри и братя, вашите души с копнежа по действителното духовно познание, по истинската човешка любов, по силната воля. Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването.
Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването.
Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа. Почувствайте какво ще изживее този, който правилно чуе тона на съзидателната духовност.
към текста >>
Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен
смисъл
; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа.
Опитайте се да направите във вас жив онзи Дух, който може да се довери на речта на Световното Слово, която се носи насреща ни от световните далнини и от обширните простори, и която започва да звучи вътре в нашите души. Това е, което трябва да чувства тази вечер този, който е схванал смисъла на съществуването: човешките души са на края на своя стремеж. В смирение, не с високомерие, със себеотдаване и пожертвователност, не в самомнителност на вашето Себе чувствайте това, което трябва да стане със символа, на който днес поставихме основния камък. Чувствайте значението на познанието, с което трябва да се сдобием, за да знаем: в нашето време, в далечните пространства трябва да бъде пробита преградата, зад която се намират духовните същества, за да ги чуваме, когато те ни говорят за смисъла на съществуването. Навсякъде около нас човешките души трябва да възприемат смисъла на съществуването.
Чуйте как на различните духовни места, където се говори за Духовна наука, за религия и изкуство и се действа в техен смисъл; чуйте как все по-опустошени стават силите на стремежа на душите, почувствайте, че вие трябва да се научите да оплодявате тези души, тези стремежи на душите, като черпите от имагинациите, инспирациите и интуициите на Духа.
Почувствайте какво ще изживее този, който правилно чуе тона на съзидателната духовност.
към текста >>
Хората, които към старото «Отче наш» се научат да разбират
смисъл
а на молитвата от Петото Евангелие, ще могат въз основа на повратния момент на нашето време основно да познаят този
смисъл
.
Хората, които към старото «Отче наш» се научат да разбират смисъла на молитвата от Петото Евангелие, ще могат въз основа на повратния момент на нашето време основно да познаят този смисъл.
към текста >>
Ако започнем да учим да разбираме
смисъл
а на тези слова, ще потърсим да поемем зародишите, които трябва да разцъфнат, ако земната еволюция не бъде пресушена, ако тя продължи плодоносно да расте, за да може Земята чрез човешката воля да постигне поставената й в праначалото цел.
Ако започнем да учим да разбираме смисъла на тези слова, ще потърсим да поемем зародишите, които трябва да разцъфнат, ако земната еволюция не бъде пресушена, ако тя продължи плодоносно да расте, за да може Земята чрез човешката воля да постигне поставената й в праначалото цел.
към текста >>
Почувствайте тази вечер, че в човешката душа трябва да оживее мъдростта и
смисъл
ът на новото познание, на новата любов и на новата могъща сила.
Почувствайте тази вечер, че в човешката душа трябва да оживее мъдростта и смисълът на новото познание, на новата любов и на новата могъща сила.
Душите, които ще действат в разцвета и плода на бъдещата земна еволюция, ще трябва да разберат това, което ние днес за първи път искаме да въплътим в нашите души: отекващият макрокосмически глас на прадревната вечна молитва:
към текста >>
44.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
А великите истини също изискват в известен
смисъл
вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка.
Помислете наистина веднъж, че за някои ще изглежда фатално това, което вчера казах: а именно, че всичко се записва в това преобразуващо се астрално тяло, което в сърцето навлиза в етерното тяло, записва се всичко, което човек извършва като дейност, даже и това, което се възлага на някой друг. Самата тази мисъл прави някои хора неспокойни в душата.
А великите истини също изискват в известен смисъл вътрешна смелост на душата, която се е извисила дотам, че да си каже: Изживееш ли тези неща, тогава ще бъдеш готов да достигнеш познание чрез лишение и болка.
към текста >>
45.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия
смисъл
до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания.
На така любезната покана да говоря днес тук, ще отговоря, като съобщя някои неща за това, как чрез непосредствено изследване човек идва до онова духовно познание, чиито възпитателни последствия ще бъдат разяснени тук. Предварително отбелязвам, че днес ще говоря предимно за метода, по който изследването може да проникне в свръхсетивните светове.
Освен това като въведение трябва да кажа, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася в строгия смисъл до изследването на духовните, на свръхсетивните светове, а не до разбирането на свръхсетивните познания.
Свръхсе-тивните познания, когато бъдат изследвани и съобщени, могат да бъдат схванати от обикновения здрав човешки разум, стига само този здрав човешки разум да подходи обективно и да не се ръководи от това, което във външния свят се нарича доказателства, логически изводи и подобни. Само поради тези препятствия често се казва, че човек не би могъл да разбере резултатите от свръхсетивното изследване, ако самият той не може да стане изследовател на свръхсетивния свят.
към текста >>
Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в
смисъл
а на мисленето и чувстването на нашето време.
Това, което ще бъде съобщено тук, е предмет на така нареченото инициационно познание, познание на посвещението, на онова посвещение, което в по-древните времена на човешкото развитие е придобивано в по-друга форма, отколкото трябва да го придобиваме ние днес в нашата епоха.
Не трябва да възстановяваме отново старото - това вече съм го казвал в други лекции, - а да встъпим и да вървим по изследователския път към свръхсетивните светове в смисъла на мисленето и чувстването на нашето време.
И тук тъкмо по отношение на познанието на посвещението въпросът е преди всичко в това, човек да е в състояние да извърши принципна преориентация на цялото си душевно устройство.
към текста >>
Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния
смисъл
на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание.
Който притежава познанието на посвещението, се различава от този, който притежава другото познание в днешния смисъл на думата, не само по това, че неговото познание на посвещението е по-високо стъпало спрямо обикновеното познание.
Това познание се постига във всеки случай на основата на обикновеното познание; тази основа трябва да е налице; интелектуалното познание трябва да е напълно развито, когато човек иска да стигне до инициационното познание. Тогава обаче е необходима принципна преориентация, така че притежателят на инициационното познание трябва да започне да гледа на света от съвсем друга гледна точка, отколкото светът бива разглеждан без това познание на посвещението. Аз мога с една проста формула да изразя по какво инициационното познание принципно се различава от обикновеното познание. В обикновеното познание ние осъзнаваме нашето мислене, осъзнаваме, че придобиваме познания чрез своите вътрешни душевни изживявания, като субект на познанието. Ние мислим и вярваме, че познаваме нещо чрез мислите.
към текста >>
Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен
смисъл
.
За медитацията не трябва да се мисли «мистично», но за нея не трябва да се мисли също и повърхностно.
Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл.
Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава. Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот. В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата. Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот.
към текста >>
Така че за твърдия състав при човека можем да говорим само в един неопределен
смисъл
.
За какво става дума тук, ще разберем по-добре, когато ви обърна внимание, че като хора ние не сме тези яки, набити и твърди тела, които обикновено мислим, че сме. Ние сме съставени приблизително до 90 % от течност и твърдите съставни части от около 10 % са потопени в тази течност и плуват в нея.
Така че за твърдия състав при човека можем да говорим само в един неопределен смисъл.
Ние сме към 90 % вода, ако мога така да кажа. И в тази вода пулсира известна част въздух, а също и топлина.
към текста >>
Има
смисъл
да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие.
То не е пространствено тяло, то е времево тяло, тяло на времето. Поради това вие можете да опишете етерното тяло като пространствена форма само ако съзнавате, че при това вие вършите същото, както ако рисувате една светкавица. Когато рисувате светкавицата, вие естествено рисувате един миг; вие задържате този миг. Човешкото етерно тяло също може да бъде уловено пространствено, но това е само един миг от него. В действителност имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, едно етерно тяло, което постоянно е в движение.
Има смисъл да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие.
Това е първото нещо, което най-напред можем да открием като свръхсетивна заложба в себе си.
към текста >>
И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен
смисъл
първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си.
Симпатия и антипатия към природните явления и преди всичко симпатия и антипатия към другите хора. Във всичко това участва нашето тяло. Разбира се, ние влагаме в него тази симпатия и антипатия, които в голямата си част имат своето основание пряко във физическите процеси на нашето тяло. В мига, в който посветеният се издигне в свръхсетивния свят, той заживява в един свят, в който симпатията и антипатията, свързани с телесността, му стават все по-чужди и по-чужди по времето на пребиваване в свръхсетивната област. Той се е отдалечил и се е откъснал от това, с което е свързан чрез своята телесност.
И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си.
Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това. Това става от само себе си. Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност. Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък. Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения.
към текста >>
Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен
смисъл
да се гмурне, да се потопи в своята телесност.
В мига, в който посветеният се издигне в свръхсетивния свят, той заживява в един свят, в който симпатията и антипатията, свързани с телесността, му стават все по-чужди и по-чужди по времето на пребиваване в свръхсетивната област. Той се е отдалечил и се е откъснал от това, с което е свързан чрез своята телесност. И когато иска отново да поеме обикновения живот, той трябва в известен смисъл първо отново да се вмъква в обичайните симпатии и антипатии, което иначе става от само себе си. Когато се събуди сутрин, човек е навлязъл в своето тяло, разгръща същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, които е имал преди това. Това става от само себе си.
Но когато е пребивавал в свръхсетивния свят и отново иска да се завърне към своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да направи това с усилие, тогава трябва в известен смисъл да се гмурне, да се потопи в своята телесност.
Това откъсване от собствената телесност е едно от явленията, което показва, че е направен известен напредък. Общо взето появата на по-великодушни симпатии и антипатии е нещо, което постепенно става принадлежност на посветения.
към текста >>
То не се запомня в обикновения
смисъл
.
Нашият спомен, нашата памет е понякога малко по-добра, понякога малко по-лоша, но ние се сдобиваме с памет. Ние имаме изживявания и по-късно си спомняме за тях. С това, което изживяваме в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Може да го изживеем в неговото величие, в неговата красота, в неговата важност - но след като е било изживяно, то отминава. И ако трябва отново да застане пред душата, то трябва да бъде изживяно отново.
То не се запомня в обикновения смисъл.
То се запомня, то се отпечатва в паметта само тогава, когато човек с най-голямо усилие облече в понятия това, което вижда в свръхсетивния свят, когато пренесе със себе си своя разум в свръхсетивния свят. Това е съвсем трудно. Тъй като там, отвъд, човек трябва да мисли по същия начин, без неговото тяло да му помага при това мислене. Ето защо човек трябва предварително да е укрепил своите понятия, предварително да е придобил здрава логика в мисленето, та когато погледне отвъд, да не забравя постоянно тази логика. Примитивните ясновидци могат да видят някои неща, но тъкмо те забравят логиката, когато са отвъд.
към текста >>
46.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
През това време Рудолф Щайнер работеше още в тогавашното Теософско общество и употребяваше думите «теософия» и «теософски», но винаги в
смисъл
а на неговата още от началото антропософски ориентирана духовна наука.
Публикуваните тук текстове[1] са от учебното богатство на Езотеричното училище на Рудолф Щайнер. Това училище просъществува десет години, от 1904 до 1914, това значи до избухването на Първата световна война, която попречи на по-нататъшното му съществуване.
През това време Рудолф Щайнер работеше още в тогавашното Теософско общество и употребяваше думите «теософия» и «теософски», но винаги в смисъла на неговата още от началото антропософски ориентирана духовна наука.
(сравни с «Моят жизнен път», Събр. Съч. 28, Дорнах 1962). След още десет години, в началото на 1924 година, Рудолф Щайнер поиска да организира една Езо-терична школа, Висшата школа за духовна наука. Също както Езотеричното училище се състоеше от три различни класа, така и Свободната висша школа за духовна наука щеше да бъде изградена в три класа; «Моля не се плашете от тези три класа, мои мили приятели! Трите класа първоначално бяха вече в антропософското общество до 1914 година само че под една друга форма.»[2]
към текста >>
47.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
1. Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен
смисъл
и същевременно подканя към най-дълбокото проникване.
1. Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване.
Така тя е подходяща за всяка степен на образование и същевременно удовлетворява най-високите претенции.» Из «Лекции върху философията на историята». Трети раздел, 3 глава: Християнството, 9 том, страница 403 на цялостното издание, 3 издание Берлин 1848.
към текста >>
48.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но
смисъл
а на всяка тенденция е в това определени умения да се развият и наистина внушителното величие на методите, създадени от материалистичната наука, води началото си от тази тенденция на душите да се придържат здраво към външния, материален свят на сетивата.
От всичко това ще разберете, че колкото повече се приближаваме към нашия сегашен етап в еволюцията, толкова повече си имаме работа със западане на старите душевни сили и нарастване на склонността на човешката душа към наблюдение на външния, материален свят. След бавна и постепенна подготовка, това достигна своя връх през XIX век, фактически в средата на столетието. Колкото и малко това да се осъзнава днес от онези, които не се занимават с подобни неща, ще бъде ясно на бъдещите хора, че материалистическите тенденции на втората половина на XIX век са достигнали своя връх в средата на века; тогава беше, когато тези тенденции разгърнаха своята най-голяма сила.
Но смисъла на всяка тенденция е в това определени умения да се развият и наистина внушителното величие на методите, създадени от материалистичната наука, води началото си от тази тенденция на душите да се придържат здраво към външния, материален свят на сетивата.
към текста >>
По същата причина има пропаст между Платон и Аристотел, Аристотел е вече учен в съвременен
смисъл
.
Това досега не е било посочвано; първото споменаване за него е в моята книга. Неизбежно, по тази причина, е нужно да измине малко време, за да бъде възприето но това няма значение. При Платон още можем да почувстваме: тази философия все още дава отражение върху целия човек. Когато стигнем до Аристотел обаче, чувството е такова, като че ли си имаме работа с учен, изучаващ философия. Следователно да разберем Платон изисква по-дълбока проницателност, отколкото съвременният философ обикновено има на свое разположение.
По същата причина има пропаст между Платон и Аристотел, Аристотел е вече учен в съвременен смисъл.
Платон е последният философ в старогръцки смисъл; той е философ, чиито идеи са все още в известен смисъл напоени с живот. Докато съществува философия от този тип, връзката с духовния свят не се прекъсва, и наистина това продължи дълго време, всъщност през Средните Векове. Средновековието не разви философията до по-нататъшни степени, а просто възприе Аристотеловата философия; и след определен момент във времето това ставаше все по-добре. Платоновата философия също беше възприета по този начин.
към текста >>
Платон е последният философ в старогръцки
смисъл
; той е философ, чиито идеи са все още в известен
смисъл
напоени с живот.
Неизбежно, по тази причина, е нужно да измине малко време, за да бъде възприето но това няма значение. При Платон още можем да почувстваме: тази философия все още дава отражение върху целия човек. Когато стигнем до Аристотел обаче, чувството е такова, като че ли си имаме работа с учен, изучаващ философия. Следователно да разберем Платон изисква по-дълбока проницателност, отколкото съвременният философ обикновено има на свое разположение. По същата причина има пропаст между Платон и Аристотел, Аристотел е вече учен в съвременен смисъл.
Платон е последният философ в старогръцки смисъл; той е философ, чиито идеи са все още в известен смисъл напоени с живот.
Докато съществува философия от този тип, връзката с духовния свят не се прекъсва, и наистина това продължи дълго време, всъщност през Средните Векове. Средновековието не разви философията до по-нататъшни степени, а просто възприе Аристотеловата философия; и след определен момент във времето това ставаше все по-добре. Платоновата философия също беше възприета по този начин.
към текста >>
Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо човечеството като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони; човечеството трябва да узнае, че също както сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален
смисъл
, но също има и нещо от рода на дух и душа.
Бе казано, и това бе също признато и от езотериците: спешно е необходимо човечеството като цяло да осъзнае, че околният свят не е лишен от духовността, не е съставен само от материя, нито е резултат от чисто материални закони; човечеството трябва да узнае, че също както сме заобиколени от материя, също така сме заобиколени и от духовността, и че човекът не е само онова същество, което застава пред нас когато го погледнем в материален смисъл, но също има и нещо от рода на дух и душа.
Възможността за узнаване на това трябва да бъде запазена за човечеството. Върху това бе постигнато споразумение и това беше компромисът.
към текста >>
В определен
смисъл
, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Но езотериците на XIX век не бяха готови да предадат езотеричното знание, и следователно трябваше да бъде одобрен различен метод. Как той се появи е заплетена история. Особено в случаите при основаване на групи, аз често съм говорил за случилото се тогава. Езотериците казваха: Ние не желаем езотеричното знание да бъде направено общодостъпно, но съзнаваме, че материализмът на епохата трябва да бъде спрян.
В определен смисъл, езотериците се базираха на основателен принцип, и когато виждаме неведнъж отношението, възприемано днес спрямо езотеричното знание, можем да разберем и да съчувстваме на онези, които казваха по онова време, че не искат и да чуят за това то да бъде направено общоизвестно.
Трябва да осъзнаем също, че отново и отново може да се види как откритото съобщаване на езотерично знание води до беди, и че онези, които придобиват такова знание, самите те са причината за пречките и препятствията по пътя на неговото разпространение. В последните седмици често сме говорили за факта, че твърде малко се вземат под внимание тези спънки и трудности. Най-злочести преживявания се срещат, когато става въпрос за публикуването на езотерично знание. Помощ оказвана и при най-добро желание към хората дори тогава най-елементарните неща водят до бедствие! Трудно ще повярвате колко често се случва един съвет да бъде даден някому и той да не му се хареса.
към текста >>
В известен
смисъл
, медиумите бяха служителите на онези, които искаха по този начин на убедят хората в съществуването на духовен свят, защото при медиумите хората можеха да видят с физически очи произлизащото от духовния свят; медиумите причиняваха явление, което можеше да бъде показано нагледно на физически план.
Последствието беше в това, че бяха положени усилия да бъде намерен метод, чрез който да се насочи вниманието към духовния свят, и то по абсолютно същия начин, както в материалния свят се взема под внимание факта, че у един престъпник тилният дял не покрива изцяло съответната част на мозъка му. И така се стигна до това, че медиумизмът преднамерено се появи на сцената.
В известен смисъл, медиумите бяха служителите на онези, които искаха по този начин на убедят хората в съществуването на духовен свят, защото при медиумите хората можеха да видят с физически очи произлизащото от духовния свят; медиумите причиняваха явление, което можеше да бъде показано нагледно на физически план.
Медиумизмът беше средство за демонстриране на човечеството, че има духовен свят. Екзотериците и езотериците бяха обединени около поддържането на медиумството, с цел да се справят с тенденцията на времето.
към текста >>
Тази подкрепа на медиумизма, на спиритуализма, по тази причина беше също, в известен
смисъл
, един опит.
Само помислете за хора като Золнер, Уолис, Дьопрел, Круукс, Батълроу, Рохас, Оливър Лодж, Фламариън, Морсели, Шиапарели, Охоровитц, Джеймс и др. как те се убедиха в съществуването на духовен свят? Това стана, защото бяха очевидци на прояви на духовния свят. Но всичко, което може да бъде направено от духовния свят и от посветените, трябва преди всичко да бъде нещо от рода на опити в света на хората. Зрелостта на човечеството трябва винаги да бъде проверявана.
Тази подкрепа на медиумизма, на спиритуализма, по тази причина беше също, в известен смисъл, един опит.
Всичко, което екзотериците и езотериците съгласили се на този компромис можеха да кажат, беше: Какво ще произлезе от това тепърва ще се види. И какво, на практика, се получи?
към текста >>
49.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен
смисъл
.
Фихте събра всичко в азовостта; Шелинг разпростря азовостта върху всичко. Той не желаеше, както Фихте, да покаже че азовостта е всичко, а напротив, че всичко е азовост. И Шелинг имаше куража да заяви, не само че идеите на Аза са божествени, а също и цялата човешка духовна индивидуалност. Той направи божествен не само човешкия Разум, а също и от съдържанието на човешкия живот божествено, лично същество. Антропоморфизъм се нарича такова обяснение на света, което тръгвайки от човека си представя, че в основата на целия ход на света има едно същество, което ръководи този ход, както човек управлява своите собствени действия.
Онези, които предполагат един всеобщ космически Разум в основата на събитията, те също обясняват света в антропоморфен смисъл.
Защото тази космическа Интелигентност не е нищо друго освен човешкия Разум, направен всеобщ и всемирен. Когато Гьоте казва: "Хората никога не осъзнават колко антропоморфен е Той", неговото съзнание е завладяно от мисълта, че скрит антропоморфизъм се съдържа и в най-простото изказване, което правим за природата. Когато казваме "едно тяло се търкаля, защото друго го е ударило", ние формираме такава идея от нашия Аз. Удряме тяло и то се търкаля. Ако видим, че една топка бута напред друга и тази друга топка се търкаля напред, ние мислим за удрянето на втората от първата като аналогия на ударния ефект, който ние самите причиняваме.
към текста >>
50.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тя не е станала физическа, или по-добре казано, минерална в химически
смисъл
, допреди Земния период.
Обаче би било напълно погрешно да си представяме, че през епохата на Старата Луна нервната система е била подобна на това, което застава днес пред анатома или физиолога. В епохата на Старата Луна нервната система присъствала само като първообраз, като имагинация.
Тя не е станала физическа, или по-добре казано, минерална в химически смисъл, допреди Земния период.
Цялата разклонена нервна система, която сега имаме в нашето тяло, е продукт на Земята. През Земното развитие е била включена минерална материя в имагинативните първообрази на нашата нервна система, така както и в другите първообрази. Ето как е възникнала нашата сегашна нервна система.
към текста >>
Животът на човешкото същество между смъртта и новото раждане може да се узнае само чрез онова, което може да се изживее извън физическото тяло; следователно медиумите използвайки думата в нейния истински
смисъл
не могат да служат за тази цел.
В лекцията утре ще ви покажа защо непременно трябваше да възникне грешка, когато през XIX век бе направен опита със Спиритуализма. Посочвал съм ви по много начини, че ставаше въпрос за внушения, отправяни от живи хора, а се вярваше, че въздействията идват от мъртвите. Мъртвите могат да бъдат достигнати само чрез оттегляне в онези членове на човешкото душевно същество, които могат да се издигнат извън физическото тяло.
Животът на човешкото същество между смъртта и новото раждане може да се узнае само чрез онова, което може да се изживее извън физическото тяло; следователно медиумите използвайки думата в нейния истински смисъл не могат да служат за тази цел.
Повече за това утре, когато казаното ще бъде свързано също и с темата за живота след смъртта.
към текста >>
51.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" едно истинско духовно схващане е смесено с крайно материалистична насока съчетание, което не е лесно да се открие, защото едва ли имаше някой, който би могъл да забележи, че нещо изцяло материалистично се е прокраднало в едно духовно учение нещо, което бе материалистично не само в интелектуален
смисъл
, но и материалистично като противоположност на духовен възглед за света.
Разбира се, учението за членовете на човешкото същество, доктрината за Кармата и прераждането са истини. Но тук е вмъкнат материализъм във всички тези истини.
В книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" едно истинско духовно схващане е смесено с крайно материалистична насока съчетание, което не е лесно да се открие, защото едва ли имаше някой, който би могъл да забележи, че нещо изцяло материалистично се е прокраднало в едно духовно учение нещо, което бе материалистично не само в интелектуален смисъл, но и материалистично като противоположност на духовен възглед за света.
Имам предвид казаното в "Езотеричен Будизъм" за "Осмата Сфера". (Виж бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.)
към текста >>
Следователно трябва да имаме предвид нещо духовно, когато говорим за повторение на Старата Луна; минералното в сегашната Луна е било прибавено към духовното и не принадлежи на Луната, когато Луната се засяга в стария
смисъл
.
Това е истина от огромно значение, защото сега ще осъзнаете, че е било нужно Луната да бъде минерализирана, за да не работи по стария начин. И така, когато говорим за Луната като повторение на Старата Луна, трябва да говорим за небесно тяло, което е невидимо за физическите очи, което е част от духовния свят, макар и само от подсъзнателния духовен свят, доловим за зрителното ясновидство.
Следователно трябва да имаме предвид нещо духовно, когато говорим за повторение на Старата Луна; минералното в сегашната Луна е било прибавено към духовното и не принадлежи на Луната, когато Луната се засяга в стария смисъл.
към текста >>
52.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако той развие своите душевни способности достатъчно, за да е способен да вижда Третата Сфера, Лунната Сфера, тогава той прави далечен полет но не в пространствен
смисъл
.
Всичко в такива скици са изцяло, разбира се, във форма на диаграма; човек е задължен да нарисува отделни сфери, които могат само да бъдат наблюдавани всяка вътре в другите. Тъй като несъмнено сте схванали от нашето изучаване, че докато човек е вътре в материалния свят, прави своите наблюдения чрез сетивата и мисли с интелекта, той стои в Четвъртата Сфера, Земната Сфера.
Ако той развие своите душевни способности достатъчно, за да е способен да вижда Третата Сфера, Лунната Сфера, тогава той прави далечен полет но не в пространствен смисъл.
Той наблюдава, не от друго място, а говорейки физически, говорейки пространствено, от същото място. Тези седем сфери следователно би трябвало да се нарисуват една в друга. Те са последователни етапи и стадии на еволюцията и по принцип такава диаграма няма друга стойност, освен за да каже някой: човешките същества се развиват от раждането до седмата година в първи етап, от седмата до четиринайстата година във втори етап и т.н. Съществото, което се развива от първата до седмата си година не може да се счита за отделно от съществото, развиващо се от седмата до четиринайстата година. Също така не е правилно да се мисли за седемте последователни сфери на етапите на човешката еволюция като за отделени една от друга.
към текста >>
Осмата Сфера принадлежи на нашата физическа Земя в посочения
смисъл
.
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера. Следователно е било необходимо да се създаде противотежест от онези Духове, принадлежащи към йерархията на Духовете на Формата. Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в "пространството", така да се каже, на Осмата Сфера е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма Сфера. За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата).
Осмата Сфера принадлежи на нашата физическа Земя в посочения смисъл.
Ние сме обкръжени навсякъде от имагинации, с които целта е непрекъснато да се изтегля минералната материалност.
към текста >>
Всичко свързано с размножаването и наследствеността, всичко независимо от човека в
смисъл
, че той не може да го проникне със своето мислене, всичко, което е дарът на Луната в небесната твърд това в човека е което произлиза от принципа на Любовта, проникнал в процеса на размножаване и онаследяване.
Всичко свързано с размножаването и наследствеността, всичко независимо от човека в смисъл, че той не може да го проникне със своето мислене, всичко, което е дарът на Луната в небесната твърд това в човека е което произлиза от принципа на Любовта, проникнал в процеса на размножаване и онаследяване.
Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област. Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата, и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение. Тъй като каквото е наследствена субстанция на Земята не може да бъде изтръгнато от тях. Каквото е Луната в небесата, това в човека е наследствеността долу на Земята. Всичко обосновано с наследствеността, всичко не натоварено с мисленето, което е свързано вътрешно с физическата природа това е принципа на Яхве.
към текста >>
И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен
смисъл
.
Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина. И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си. Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго. Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили.
И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл.
Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност. Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели. Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
към текста >>
53.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако в общ
смисъл
, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори.
Ако в общ смисъл, без да навлизате в детайли прегледате това, което си позволих да представя пред вас в предходните лекции, ще осъзнаете че пътят на развитие, по който духовно-научното течение беше длъжно да поеме, налага определени и сериозни отговорности на онези, чувстващи се негови организатори.
Тъй като несъмнено сте разбрали от нашите скорошни разглеждания, че когато човек се опитва да намери своите ориентири към правилния път, пред него изникват големи трудности, различни от иначе срещаните в живота.
към текста >>
В известен
смисъл
, ние можем да кажем: старото ясновидство и също старото виждане на импулсите, произлизащи от планетите на Слънчевата система, бяха ограничени.
Защо, можем да се попитаме, Астрологията е престанала да играе тази важна роля? Това е защото погледът на човешките души трябваше да бъде отклонен, с цел Християнството да има време да пусне корени в Земното Битие. Точно както погледът на ясновидеца трябваше да бъде отклонен от имагинативния свят, така също трябваше и погледът да бъде отклонен от импулсите, произтичащи от планетите на нашата Слънчева система. Всичко, което е останало от Астрологията, се съдържа в стари традиции. Аз често съм говорил за това.
В известен смисъл, ние можем да кажем: старото ясновидство и също старото виждане на импулсите, произлизащи от планетите на Слънчевата система, бяха ограничени.
Човекът бе заточен във физически възприемаемия свят, във сетивата, чрез които щеше да възприема само случващото се на Земята. Това беше с цел импулсите на Мистерията на Голгота да могат да нараснат по сила и да се вкоренят в душите на хората, в чувствата на вярващите, така че хората да бъдат вътрешно задълбочени.
към текста >>
54.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Работата е там, че откриваме определени неща в истинския
смисъл
на думата, само когато можем да поставим правилните въпроси.
Тези неща са свързани с ред определени тайни на живота, с много особени тайни от живота.
Работата е там, че откриваме определени неща в истинския смисъл на думата, само когато можем да поставим правилните въпроси.
Не всеки въпрос е правилно поставен; трябва да изчакаме, докато станем способни, така да се каже, да поставяме въпросите по правилния начин.
към текста >>
55.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В края на лекцията вчера казах, че противниците на духовно-научното Движение се надигат, естествено в известен
смисъл
, от две страни.
В края на лекцията вчера казах, че противниците на духовно-научното Движение се надигат, естествено в известен смисъл, от две страни.
Те се надигат, от една страна, от областта на естествената наука, защото целият характер и отпечатък на нашето време са стигнали до определена точка, която задължително е такава, че всеки който има научна подготовка и си мисли, че на основата която има може, или би могъл, или трябва да развие светоглед, той се чувства принуден да възприеме такъв, който поради своята материалистична насоченост трябва неминуемо да бъде враждебен към Духовната Наука. Правилното мислене е крайно необходимо тук. Трябва да се осъзнае, че много индивидуалности, в които методите на съвременната материалистична наука която разпознаваме като необходимост са били насадени, просто не могат да не станат опоненти поради мислите, запалени в тях. Това, разбира се, не може да освободи никого от задължението да се бори с тази опозиция, където тя възниква. Но на нея ще се противодейства по правилния начин само когато това, което току-що казах, се взема в предвид.
към текста >>
Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в
смисъл
а на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
Затова не е желателно да се позволява да пробиват воала на хора, които имат още и най-слабата склонност да използват тези разрушителни сили много от които по такъв начин биха били предадени в ръцете на човечеството. Старанието трябва да бъде да се позволява да премахнат воала само на онези хора, чието обучение ги е довело до етапа, на който те няма да използват такива сили, след като онези същества им се представят. В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният.
Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили.
Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично. Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>
56.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Но каквото той понася, така да се каже в негова космическа вреда чрез въплътяването му в минерализирано тяло, е балансирано от преживяното между смъртта и новото раждане, когато той не е телесно, а изцяло душевно същество използвайки думата в нейния правилен
смисъл
.
На тази еволюция в минерализираните Земни тела се създава противовес от факта, че човек отново и отново преминава, без минерализирано тяло, през живота на душата между смъртта и новото раждане. Може да се каже, че човек трябва да изтърпи толкова много на Земята заради факта, че между раждането и смъртта той има минерализирано тяло.
Но каквото той понася, така да се каже в негова космическа вреда чрез въплътяването му в минерализирано тяло, е балансирано от преживяното между смъртта и новото раждане, когато той не е телесно, а изцяло душевно същество използвайки думата в нейния правилен смисъл.
към текста >>
Има го и това, че дори в един по-висш
смисъл
той има наистина огромна значимост.
Погледнато в този светлина, системата на материализма придобива голямо значение; но той трябва да си остане "метод", начин на изследване на физическия, материален свят.
Има го и това, че дори в един по-висш смисъл той има наистина огромна значимост.
В това, че човек наблюдава и също изследва чисто минералния свят, че е активен в този свят, той постепенно развива своята свободна воля. Понеже докато стои в минералния свят, стоящото в основата на този свят е забулено за него.
към текста >>
Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен
смисъл
нещо добро у себе си.
Пазителите на древните символи не смееха да направят езотеризма обществено достъпен и така прикриха тайните за хората. Учените си казваха не буквално разбира се, но някой може да го постави и по този начин ние правим голямо добро, ако отвеждаме хората само до воала и не отвъд него. Естествено, те правят това инстинктивно, но въпреки всичко го правят. Принципно казано, те изпълняват добра служба за човечеството, защото ако учените успееха в пронизването на воала, те щяха да запознаят човека със силите на онези разрушителни същества за които говорих вчера, същества в служба на Ариман. И последствието щеше да бъде, че още неподготвени хората щяха да получат сили, произлизащи от тази област, и щяха да бъдат способни да постигат много със свои средства но всичко щеше да е насочено към разрушение, към унищожаване на доброто.
Така че дори и неведението, в което човек е поставян чрез естествено-научния възглед за света, има в определен смисъл нещо добро у себе си.
Това е едната страна на въпроса. Но другата страна е тази:
към текста >>
Свещеническите Ордени, грижещи се за развитието на религиозния живот, следователно в известен
смисъл
бяха прави да внимават, когато се появяваха мистици сред тях, най-малкото защото тъмната страна на мистицизма не трябва да излиза на преден план.
Свещеническите Ордени, грижещи се за развитието на религиозния живот, следователно в известен смисъл бяха прави да внимават, когато се появяваха мистици сред тях, най-малкото защото тъмната страна на мистицизма не трябва да излиза на преден план.
Затова в известен смисъл те издигнаха прегради срещу навлизането в духовните светове. Само помислете как определени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа позволяваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези принципи бяха разбирани, изискваха външен, физически труд. Онези, които основаваха такива Ордени, си казваха:
към текста >>
Затова в известен
смисъл
те издигнаха прегради срещу навлизането в духовните светове.
Свещеническите Ордени, грижещи се за развитието на религиозния живот, следователно в известен смисъл бяха прави да внимават, когато се появяваха мистици сред тях, най-малкото защото тъмната страна на мистицизма не трябва да излиза на преден план.
Затова в известен смисъл те издигнаха прегради срещу навлизането в духовните светове.
Само помислете как определени религиозни Ордени говоря не за окултни, а за религиозни Ордени бяха свързвани с физически труд, с работа позволяваща да възникне в душата възхищение от природата, наслада от онова, което живее наоколо в света; само помислете как такива Ордени, ако тези принципи бяха разбирани, изискваха външен, физически труд. Онези, които основаваха такива Ордени, си казваха:
към текста >>
57.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, предшестващи Земния период, човекът не е придобил в този
смисъл
правилното отношение към другите хора; в известен
смисъл
, той е бил твърде близо до тях.
В етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, предшестващи Земния период, човекът не е придобил в този смисъл правилното отношение към другите хора; в известен смисъл, той е бил твърде близо до тях.
На Старата Луна условията били още такива, че волята на един имала пряко въздействие върху другия; той се чувствал повлиян от волята на ближния си. При това, този процес бил направляван и ръководен от Духовете на Висшите Йерархии.
към текста >>
Но някой, който днес говори в този
смисъл
, не е много интелигентен.
Сега може да попитате: Ако нещата стоят така, не е ли въпреки всичко по-благоразумно да правим като учените, които, макар че в това което казват стои Ариман, въпреки всичко не са съгласни да приемат неговата реалност? Или може би ще бъде по-добре да правим като свещениците на различните религиозни общности? Защото те представят нещата по такъв начин, че Луцифер е навсякъде, но не го признават. Те биха сметнали за греховно някой да осъзнае, че там вратата е отворена за Луцифер.
Но някой, който днес говори в този смисъл, не е много интелигентен.
Да се казва, че е по-разумно да се действа като учените и свещениците на разните религиозни организации, ще бъде същото като преднамерено да не предупредим някой, който трябва да прекоси част от пропаст върху тясна дъска, че го грози опасност. Очевидно е, че той трябва да бъде предупреден. Да се направи обратното е равнозначно да се каже: човекът несъмнено е в опасност, но е по-благоразумно да не му казваме нищо за това. Знаейки как са нещата а те трябва да се знаят опасността не става по-голяма или по-малка.
към текста >>
Те са като Тантал, в
смисъл
че след смъртта, през периода на Камалока, когато преживяват своя живот за една трета от неговото времетраене в обратен ред, всичко им се отнема.
Днес в света могат да се видят много такива образи. Всички те са материалистични души, които нямат желание да разберат духовния свят.
Те са като Тантал, в смисъл че след смъртта, през периода на Камалока, когато преживяват своя живот за една трета от неговото времетраене в обратен ред, всичко им се отнема.
Отново и отново те имат чувството: с каква цел направих това или онова? Тъй като виждат някой от духовете на разрушението да го отнася и тогава осъзнават, че всъщност са го направили напразно! Това, разбира се, е илюзия; но такива души изпитват мъките на Тантал, защото духовете на унищожението са всичко около тях. Те не осъзнават, че целият Земен живот от раждането до смъртта ще бъде без смисъл и цел, ако не е бил обхванат от Духовете на Висшите Йерархии. Но тези души не могат да видят
към текста >>
Те не осъзнават, че целият Земен живот от раждането до смъртта ще бъде без
смисъл
и цел, ако не е бил обхванат от Духовете на Висшите Йерархии.
Всички те са материалистични души, които нямат желание да разберат духовния свят. Те са като Тантал, в смисъл че след смъртта, през периода на Камалока, когато преживяват своя живот за една трета от неговото времетраене в обратен ред, всичко им се отнема. Отново и отново те имат чувството: с каква цел направих това или онова? Тъй като виждат някой от духовете на разрушението да го отнася и тогава осъзнават, че всъщност са го направили напразно! Това, разбира се, е илюзия; но такива души изпитват мъките на Тантал, защото духовете на унищожението са всичко около тях.
Те не осъзнават, че целият Земен живот от раждането до смъртта ще бъде без смисъл и цел, ако не е бил обхванат от Духовете на Висшите Йерархии.
Но тези души не могат да видят
към текста >>
Говорил съм в този
смисъл
по много случаи.
Говорил съм в този смисъл по много случаи.
Преди време в Берлин казах, че "Дружеството за Теософско Изкуство" (Един проект, който не се осъществи. бел. англ. пр.) би трябвало да бъде организация, която води свой собствен живот независимо от мен. Тази насока ще става все по-необходима. Опасността нещата да вървят добре само докато нещо идва от мен седмица след седмица трябва да бъде преодоляна.
към текста >>
Тялото вече не е негово в предишния
смисъл
.
Ако един човек има страх от наистина точно мислене и все пак желае да навлезе в духовния свят, е добре, той може и да успее да го направи пресича Прага и живее в царството на разрушителните сили. Когато се върне отново в своето тяло, той е влязъл в съюз с тези разрушителни същества и не знае нищо за това, защото не е развил своя собствен интелект по правилния начин. Тогава той ще чувства тези същества в себе си и вместо мисленето, вместо слуха на ушите си и виждането на очите си, започват да чуват и виждат всякакви скрити сили в низшия организъм.
Тялото вече не е негово в предишния смисъл.
При ново завръщане в тялото си той го намира изпълнено с всякакви видове съставни части. За него то е нещо ново.
към текста >>
58.
1. Увод
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
На тази степен изкуството се превръща в тълкувател на мировите тайни, както науката е тълкувателка в друг
смисъл
".
Който схваща нещата така, не ще добие никога яснота върху това, какво отношение има Гьотевата поезия към Гьотевата наука. Чрез това обаче и двете са криво разбрани. Световноисторическото значение на Гьоте се крие именно в това, че неговото изкуство произтича от първичния извор на битието, че то не носи в себе си нищо илюзорно, нищо субективно, а се явява като вестител на онази закономерност, която поетът е доловил вслушвайки се в дълбочините на природното действие от мировия Дух.
На тази степен изкуството се превръща в тълкувател на мировите тайни, както науката е тълкувателка в друг смисъл".
към текста >>
59.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
В Гьотевия
смисъл
идеите са също така обективни както цветовете и формите на нещата, но те са възприемаеми само за онзи, чиято способност за схващане нещата е нагласена за тази цел, както цветовете и формите съществуват само за виждащия, но не за слепия.
На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността". Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза. Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението. Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато, конкретно съдържание, пълножизнени и ненагледни. Ненагледни /видими/ естествено не за външните сетива, а само за онази висша способност на виждането, за която Гьоте говори в статията върху "Съзерцателната разсъдъчна способност".
В Гьотевия смисъл идеите са също така обективни както цветовете и формите на нещата, но те са възприемаеми само за онзи, чиято способност за схващане нещата е нагласена за тази цел, както цветовете и формите съществуват само за виждащия, но не за слепия.
Ако ние не застанем срещу обективното именно с един възприемащ дух, то не ни се разкрива. Без инстинктивната способност да възприемаме идеи, тези идеи остават за нас винаги едно затворено поле. Шилер е вникнал тук по-дълбоко от който и да е друг в устройството на Гьотевия гений.
към текста >>
Този е
смисъл
ът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
На 23 август 1794 година той обясни на Гьоте същността, която лежи на основата на неговия дух, със следните думи: "Вие вземате заедно цялата природа, за да получите светлина върху отделните неща; вие търсете в цялостността на нейните форми на проявите обяснителната основа за индивида. От простата организация се издигате стъпка по стъпка до повече сложната, за да изградите накрая най-сложната от всички, да го изградите генетично от материалите на цялата сграда на природата. Чрез това, че го пресъздавате един вид от природата, вие се стремите да проникнете в неговата скрита техника". В това пресъздаване се крие ключът за разбиране светогледа на Гьоте. Ако искаме да се издигнем до първообразите на нещата, до това, което не се променя във вечните промени, тогава трябва да разгледаме не това, което е завършено, защото то не отговаря вече напълно на идеята, която се изразява в него, а трябва да се върнем към това, което става, което се развива, трябва да подслушваме природата в нейното творчество.
Този е смисълът на Гьотевите думи в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност": "Когато в областта на моралното се издигнем чрез вяра в Бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първото същество, тогава в областта на интелектуалното би трябвало да бъде същият случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа станем достойни да участвуваме духовно в нейните произведения.
Аз проникнах първо несъзнателно и от вътрешен подтик неуморно до първообразното, до типичното". Следователно Гьотевите първо образи не са празни схеми, а са тласкащи, работещи зад явленията сили.
към текста >>
В същия
смисъл
, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде.
Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено. В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото. Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството".
В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде.
Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата". И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/".
към текста >>
Взет в този
смисъл
, художникът ни се явява като продължител на мировия дух; той продължава сътворението по-нататък там, където мировият дух, го изоставя от ръцете си.
Взет в този смисъл, художникът ни се явява като продължител на мировия дух; той продължава сътворението по-нататък там, където мировият дух, го изоставя от ръцете си.
Художникът ни се явява във вътрешното побратимяване с мировия Дух и изкуството ни се явява като продължение на природния процес. С това художникът се издига над обикновения действителен живот, и той ни възвисява нас, които се вглъбяваме в неговите творения, възвисява ни заедно със себе си. Той не твори за света, който свършва, а израства над този свят. Гьоте прави този негов възглед да бъде изказан от музата към художника със следните думи в неговото съчинение "Апотеоз на художника":
към текста >>
В този
смисъл
художественото творчество не е едно подражание на нещо вече съществуващо, а едно извиращо от човешката душа продължение на световния процес.
4. Сетивната действителност бива озарена в изкуството чрез това, че тя се явява така, като че би била дух.
В този смисъл художественото творчество не е едно подражание на нещо вече съществуващо, а едно извиращо от човешката душа продължение на световния процес.
Простото подражание на природното не създава нищо ново както и изобразяването на съществуващия вече дух. Ние не можем да чувствуваме като действително силен художник онзи, който прави върху наблюдателя впечатлението на вярно предаване на нещо действително, а онзи, който принуждава наблюдателя да върви заедно с него, когато в своите творения продължава творчески световните процеси.
към текста >>
60.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Струва ми се, че не само е подходящо, а е и напълно в
смисъл
на току що изказания Гьотев възглед, ако за изкуството се говори така, че да се разказват изживяванията, които човек може да има с него, които може би човек е имал често пъти с него, както на драго сърце разказваме преживяванията, които сме имали в живота с един добър приятел, или които още имаме.
Само от едно дълбоко разбиране на света и преди всичко от едно дълбоко чувствуване на изкуството Гьоте изказа думите: "комуто природата започва да разкрива нейната явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Без да станем чрез това непоетични, можем да прибавим към това изказване едно допълнение: комуто изкуството започва да разкрива своята тайна, той чувствува едно почти неудържимо отвращение против неговия най-недостоен тълкувател, естетично-научното разглеждане.
Струва ми се, че не само е подходящо, а е и напълно в смисъл на току що изказания Гьотев възглед, ако за изкуството се говори така, че да се разказват изживяванията, които човек може да има с него, които може би човек е имал често пъти с него, както на драго сърце разказваме преживяванията, които сме имали в живота с един добър приятел, или които още имаме.
към текста >>
Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в
смисъл
а на видението.
Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага. И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват. Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение.
Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението.
Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
към текста >>
В природата има нещо, което не е само растящ, развиващ се и разцъфтяващ се живот, на което естествено се радваме при една здрава душа, а освен това в природата съществува нещо, което в обикновения
смисъл
наричаме смърт на живота, разрушение.
Тези по-дълбоки тайни на простиращата се около нас природа се представят може би пред съвременното съзнание на човечеството даже твърде парадоксални, когато човек ги изкаже, но все пак има нещо, което именно от нашето време нататък прави този вид тайни, за които говоря, все по-популярни и по-популярни.
В природата има нещо, което не е само растящ, развиващ се и разцъфтяващ се живот, на което естествено се радваме при една здрава душа, а освен това в природата съществува нещо, което в обикновения смисъл наричаме смърт на живота, разрушение.
В природата съществува нещо, което непрестанно разрушава и побеждава един живот чрез друг. Който може да чувствува това, ще може да чувствува, когато пристъпва към човешката форма, към естествената човешка форма нека изберем имен но този отличен пример -, че тази човешка форма съдържа в нейните отделни части нещо пълно с тайнственост: че във всеки момент тази форма, която се осъществява във външния живот, бива умъртвена чрез един по-висш живот. Тази е тайната на всеки живот: непрестанно и навсякъде един по-нисш живот бива умъртвен чрез един по-висш. Тази човешка форма, която е проникната от човешката душа, от човешкия живот, е постоянно убивана чрез човешката душа, чрез човешкия живот, бива постоянно победена. А именно така, че можем да кажем: човешката форма като такава носи в себе си нещо, което би било съвсем различно, ако би била изоставена напълно на самата себе си, ако би могла да следва нейния собствен живот.
към текста >>
Обаче в по-дълбокия
смисъл
художниците са на път да открият такива тайни.
Докато светлите цветове, червените, жълтите, фактически ни атакуват, казват ни много нещо, сините цветове са такива, които предават на образа преминаването към формата. Чрез синьото ние вече навлизаме във формата, а именно в създаващата формите душа. Художниците бяха на път да открият, да направят такива открития, но често пъти са останали да стоя на половината път. Някои картини на Синьак ни се явяват така малко задоволяващи затова, въпреки че в други отношения те могат да бъдат задоволяващи, защото в тях винаги синьото е третирано по същия начин, както, да речем, жълтото или червеното, без да съществува някакво съзнание, че синият цветен ефект, поставен до жълтия, има съвършено друга валентност отколкото червеното до жълтото. Това изглежда да бъде нещо тривиално за всеки, който може да чувствува цветовете.
Обаче в по-дълбокия смисъл художниците са на път да открият такива тайни.
Синьото, виолетовото са цветове, които привеждат напълно образа от пълната изразителност във вътрешно перспективното. И напълно мислимо е, щото просто чрез използуването на синьото до другите цветове в една картина, се извежда навън една чудно интензивна перспектива, без да се рисува по някакъв начин. По този начин се стига по-нататък. Стига се до там да се познае, че рисуването действително може да бъде това, което бихме могли да наречем произведение на цвета. Когато някой успява да приведе предаването на цветовете в движение, че първо той има рисунката все тайнствено във воденето на цвета, той ще забележи, че може да постигне това особено при синия цвят, а може да го постигне по-малко при жълтото и червеното, защото не отговаря на тези цветове те да бъдат използувани така, че да се получи вътрешно движение, да се придвижим от една точка до друга.
към текста >>
Когато проникваме по такъв начин в природата, ние навлизаме в много по-висок
смисъл
в една истинска действителност, отколкото вярва обикновеното съзнание.
Моите неща не могат да станат популярни. Само онези, които са изживели нещо подобно, които са минали през същия случай, само те ще разберат в действителност моите работи. Гьоте имаше вече това чувствуване на изкуството. То излиза наяве особено художествено изразено в още малко разбраната втора част на неговата трагедия "Фауст". Гьоте притежава вече това чувствува не на изкуството, да търси сетивно-свръхсетивното чрез това, че частта на природата да бъде позната като това, което иска да стане едно цяло издигайки се над самото себе си, което метаморфоризирайки се става отново нещо друго и след това бивайки съединено с другото в едно произведение на природата бива убито чрез един по-висш живот.
Когато проникваме по такъв начин в природата, ние навлизаме в много по-висок смисъл в една истинска действителност, отколкото вярва обикновеното съзнание.
Това, в което проникваме, доставя обаче най-голямото доказателство за това, че изкуството няма нужда да копира просто сетивното или да изразява свръхсетивното, чисто духовното, чрез което би се заблудила към две страни, но че изкуството може да даде форма, може да изрази това, което е сетивно в свръхсетивното, свръхсетивно в сетивното. Ние сме може би в най-истинския смисъл на думата натуралисти именно чрез това, че познаваме сетивно-свръхсетивното и ставаме натуралисти именно по отношение на сетивно-свръхсетивното тъкмо затова, защото можем да го схванем само тогава, когато сме същевременно супер натуралисти. И, както вярвам, така в душата ще могат да се развият истински художествени изживявания, могат да се развият така, че да възбудят също художественото разбиране, художествената наслада. Но този начин човек ще може да развие по определен начин в самия себе си способността да живее художествено в изкуството. Без съмнение обаче именно едно такова интензивно по-дълбоко разглеждане на сетивно-свръхсетивното и неговото осъществяване чрез изкуството ще направи разбираемо Гьотевите дълбоко чувствувани, излезли от дълбоко разбиране на света думи, от които аз изходих, думите, които искат да изразят по един обхватен начин нашето отношение като човек към изкуството тогава, когато сме в състояние да схванем дълбоко изкуството в неговото отношение към истинската, също към свръхсетивната действителност.
към текста >>
Ние сме може би в най-истинския
смисъл
на думата натуралисти именно чрез това, че познаваме сетивно-свръхсетивното и ставаме натуралисти именно по отношение на сетивно-свръхсетивното тъкмо затова, защото можем да го схванем само тогава, когато сме същевременно супер натуралисти.
Гьоте имаше вече това чувствуване на изкуството. То излиза наяве особено художествено изразено в още малко разбраната втора част на неговата трагедия "Фауст". Гьоте притежава вече това чувствува не на изкуството, да търси сетивно-свръхсетивното чрез това, че частта на природата да бъде позната като това, което иска да стане едно цяло издигайки се над самото себе си, което метаморфоризирайки се става отново нещо друго и след това бивайки съединено с другото в едно произведение на природата бива убито чрез един по-висш живот. Когато проникваме по такъв начин в природата, ние навлизаме в много по-висок смисъл в една истинска действителност, отколкото вярва обикновеното съзнание. Това, в което проникваме, доставя обаче най-голямото доказателство за това, че изкуството няма нужда да копира просто сетивното или да изразява свръхсетивното, чисто духовното, чрез което би се заблудила към две страни, но че изкуството може да даде форма, може да изрази това, което е сетивно в свръхсетивното, свръхсетивно в сетивното.
Ние сме може би в най-истинския смисъл на думата натуралисти именно чрез това, че познаваме сетивно-свръхсетивното и ставаме натуралисти именно по отношение на сетивно-свръхсетивното тъкмо затова, защото можем да го схванем само тогава, когато сме същевременно супер натуралисти.
И, както вярвам, така в душата ще могат да се развият истински художествени изживявания, могат да се развият така, че да възбудят също художественото разбиране, художествената наслада. Но този начин човек ще може да развие по определен начин в самия себе си способността да живее художествено в изкуството. Без съмнение обаче именно едно такова интензивно по-дълбоко разглеждане на сетивно-свръхсетивното и неговото осъществяване чрез изкуството ще направи разбираемо Гьотевите дълбоко чувствувани, излезли от дълбоко разбиране на света думи, от които аз изходих, думите, които искат да изразят по един обхватен начин нашето отношение като човек към изкуството тогава, когато сме в състояние да схванем дълбоко изкуството в неговото отношение към истинската, също към свръхсетивната действителност.
към текста >>
61.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния
смисъл
, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека.
Така ние можем да обезмагьосваме това, което винаги застава пред нас като част в природата, което в природата е убито чрез един по-висш живот. Ние можем да намерим сетивно-свръхсетивното в самата природа, можем да оживим голата форма.
Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека.
Преди много години можах да добия веднъж един странен опит с един приятел, който стана скулптор. Той ми каза тогава двамата бяхме съвсем млади хора. Да, ето виж, би трябвало да произведем доброто пластично произведение на изкуството чрез това, като копираме точно всяка отделна гънка на повърхността. Трябва да призная, че този израз страшно ме раздразни, защото ми се струваше, че по този път би могло да се получи най-отвратителното в едно произведение на изкуството. Защото несъмнено, когато искаме да изработим от камък или от дърво това, което човекът има като форма, което убива в него живота чрез нещо по-висше, когато искаме да изработим това без този вътрешен живот, ние трябва да го оживим за себе си, трябва да накараме повърхността да каже това, което тя никога не може да каже при външния естествен човек.
към текста >>
И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен
смисъл
е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството.
Когато някой свързва своите обяснения с мислите на Гьоте, той бива упрекнат, които мислят че се приближават особено много до Гьоте, когато предават нещо от него, когато предават нещо от Гьоте, което те не разбират, тези хора вярват, че трябва да осъждат другите, които са положили усилия да проникнат в нещата. Ние можем да разберем такива прояви; това е един природосъобразен процес в човешкия живот и понякога трябва много да се радваме, когато това, което казваме, бива съдено по този начин. Бихме могли даже да приемем: ако казаното би било съдено по друг начин, тогава ние ще сме казали нещо излишно или глупаво, следователно това, което можах да избягна, искам да изнеса поне накрая. Аз вярвам фактически, че този, който пристъпва с разбиране към Гьоте, той ще намери вече в Гьотевото великодушен и разбиращ възглед върху изкуството това, макар и изразено по друг начин, което днес бе показано като сетивен-свръхсетивен елемент в изкуството. Даже самият израз е взет от Гьоте.
И аз вярвам, въпреки че съм напълно на мнение, че в определен смисъл е правилно, че онзи, комуто изкуството разкрива своите тайни, има известна изразена антипатия да влезе в едно умствено критикуване на изкуството или да навлезе в едно естетично-научно разглеждане, аз вярвам, че върху изкуството може да се говори само от гледна точка на живота, че върху изкуството се говори всъщност най-правилно, когато слушаме самия човек на изкуството.
Без съмнение тогава стигаме до там да имаме един странен опит. По правило хората на изкуството ругаят ужасно върху това, което други хора на изкуството произвеждат и когато изпитваме радост при произведенията на художниците, понякога не изпитваме радост от това, което художниците изказват върху техните произведения, защото понякога те живеят в илюзии относно техните собствени произведения. Но художникът трябва да твори от илюзии и именно това може да бъде онова, което дава правилния импулс за неговото художествено творчество. Макар и да допускам всичко това, и макар от една страна да разбирам напълно, че художникът действително е суров по отношение на всичко това, което се проявява като сприятеляване към него от страна на тези, които разглеждат изкуството естетично-научно или по друг начин, все пак вярвам, че не е съвсем ненужно да си образуваме чувствени представи върху изкуството. Аз вярвам, че изкуството постоянно трябва да напредва заедно с напредъка на душевния живот.
към текста >>
62.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Всички тези фактори отпадат в това, което в
смисъл
а на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание.
Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада.
Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание.
Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени.
към текста >>
Той намира, че бъбренето има своите основи в незнанието за
смисъл
а и стойността на отделните думи, че бъбривият човек стига до там да изкара думата от нейните здрави очертания и да я доведе до неяснота.
Езикът само като средство за разбирателството е понижение на неговата стойност. Езикът живее всъщност в неговата собствена същност там, когато поезията протича през него, когато през езика /говора/ тече това, което прониква от вътрешността на човека. Там действува самият дух на езика. Едвам поетът открива всъщност, къде се намира равнището на езика, той чувствува обикновения говор като едно пренебрегване на по-високото равнище на говора. Тук може да се почувствува, че един поет с тънък усет, какъвто беше Християн Моргенщерн, можа да стигне до там да забележи, че всъщност в посоката надолу е възприемаема една граница на говора, която е много разпространена, граница, която можем да наречем бъбренето, бръщолевенето.
Той намира, че бъбренето има своите основи в незнанието за смисъла и стойността на отделните думи, че бъбривият човек стига до там да изкара думата от нейните здрави очертания и да я доведе до неяснота.
Моргенщерн чувствува, че тук се изразява една дълбока тайна на живота. Той казва, че говорът си отмъщава при неяснотата. Тъй като той беше в състояние да хвърли мостове между поезията и ясновиждането, това е също така разбираемо, като че той намира родството на говора с тона, образа, архитектурата и т.н.
към текста >>
Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в
смисъл
на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина.
Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина.
Така щото като плод на правилните усилия в едно здраво бъдеще чрез светлината на ясновидството и чрез топлината на изкуството в бъдещето развитие на човечеството ще може да действува един пълен със значение импулс.
към текста >>
63.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Обаче за да се разбере това действително родство между художествената фантазия и ясновиждането, необходимо е да разгледаме това, което в тесния
смисъл
на думата разделя двете едно от друго, и това нещо от много голямо значение.
Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят. При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят. Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло. Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния свят. Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности.
Обаче за да се разбере това действително родство между художествената фантазия и ясновиждането, необходимо е да разгледаме това, което в тесния смисъл на думата разделя двете едно от друго, и това нещо от много голямо значение.
към текста >>
Двете почиват различно душевно устройство и душевно настроение: обаче този, който се стреми към свръхсетивното познание в
смисъл
а, в който то се разбира тук, той ще има особени опитности с изкуството.
Тук може да се види, колко принципно се различава това ясновидство от художественото творчество.
Двете почиват различно душевно устройство и душевно настроение: обаче този, който се стреми към свръхсетивното познание в смисъла, в който то се разбира тук, той ще има особени опитности с изкуството.
към текста >>
Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно
смисъл
а и стойността на отделната дума”.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен. Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще. Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното.
Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”.
За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия". Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
към текста >>
64.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия
смисъл
естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия
смисъл
научно разглеждане.
Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството. И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи.
Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
към текста >>
65.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
То не чува това, което се крие като
смисъл
в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф".
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят? Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор. Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене.
То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф".
Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства. Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
към текста >>
То дава форма на онова, което вече неоформено би дало
смисъл
, който искаме да свържем с него.
Нека насочим например погледа към поетическото изкуство. Поетическото изкуство изпъква ясно за този, който може да го чувствува само че когато искаме да охарактеризираме такива неща трябва винаги да имаме предвид, че с известен вариант са верни думите на Лихтенберг, че днес се пише с 90 процента повече "поезия" отколкото човечеството по лицето на Земята се нуждае за своето щастие и отколкото то въобще има действително изкуство -, истинското поетическо изкуство произтича от целия човек. И какво прави то? То не оставя при прозата: то оформя фразата, внася такт, ритъм в прозата. То прави нещо, което прозаичният човек намира като излишно в живота.
То дава форма на онова, което вече неоформено би дало смисъл, който искаме да свържем с него.
Когато при едно рецитиране, което е действително изкуство, си създаваме едно чувство за това, какво прави първо поетическия художник от призовото съдържание, ние отново стигаме до особения характер на чувствата. Ние не можем да чувствуваме като поезия простото съдържание, прозаичното съдържание на едно стихотворение. Ние чувствуваме като поезия това, как думите се редуват в ямби или в трохеи, как звуците се повтарят алитерации, в асонанси или в други рими. Ние чувствуваме много други неща, които са вложени в това, "Как" е оформен прозаичният материал. Това именно трябва да се съдържа в рецитирането.
към текста >>
И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв
смисъл
на художественото творчество.
И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество.
Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване. Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
към текста >>
Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския
смисъл
това, ние ще го пренесем също в правилния
смисъл
върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане.
Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта. Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас.
към текста >>
66.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И аз се стремях от сега нататък да говоря психологично върху изкуствата от онова настроение, което избягва в най-строгия
смисъл
да се вплъзне във философско формулиране.
Сега аз исках да говоря художествено върху изкуството. И отново знаех, че сега се намирам на другата страна на брега, отвъд който стоях в миналото с моята сказка "Гьоте като баща на една нова естетика". И сега аз говорих така, че грижливо трябваше да бъде избягнато преплъзгването във философско формулиране. Защото чувствувах като нещо, което веднага отнема от думите истинската стойност на изкуството, ако човек се вплъзне във философската характеристика. Нехудожественото на чистото понятие подкопаваше тогава силите, от които идва говоренето.
И аз се стремях от сега нататък да говоря психологично върху изкуствата от онова настроение, което избягва в най-строгия смисъл да се вплъзне във философско формулиране.
Днес аз искам отново да говоря върху психологията на изкуствата.
към текста >>
Той търсеше онова музикално отечество, онази музикална родина, която беше напуснал в пълния
смисъл
на думата при своето раждане, за да почерпи от нея музикалното на поезията.
И след това погледът бива насочен към края на живота на Новалис, който настъпи в 29 година на неговия живот. Новалис напусна безболезнено живота, но отдаден на елемента, който проникваше със своите тонове неговата поезия през целия му живот. Брат му трябваше да му свири на пияното през време, когато той умираше, и онзи елемент, който той беше донесъл със себе си, за да го направи да прозвучи през неговата поезия, трябваше отново да го приеме, когато чрез своето умиране той премина от прозаичната действителност в духовния свят. Новалис умря под звуците на пианото.
Той търсеше онова музикално отечество, онази музикална родина, която беше напуснал в пълния смисъл на думата при своето раждане, за да почерпи от нея музикалното на поезията.
към текста >>
Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстрактни философски форми, нито от такива, които в хербартски
смисъл
са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в
смисъл
а на Густав Фехнер, са една кост на външното наблюдение на природата.
Така, мисля аз, ние се вживяваме от действителността в психологията на изкуствата.
Пътят трябва да бъде един нежен, един вътрешен път и той не трябва да бъде проскелетиран чрез абстрактни философски форми, нито от такива, които в хербартски смисъл са взети от мисленето на ума, нито от такива, които в смисъла на Густав Фехнер, са една кост на външното наблюдение на природата.
към текста >>
67.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Защото тъкмо тогава в човешките души се утвърдиха същите представи, или поне приблизително същите представи, които са валидни и днес, макар и в недобър
смисъл
, след което бяха, така да се каже, унаследени от следващите поколения, какъвто е например случаят с римските понятия за правото, които вече не отговарят на нашия социален живот и така нататък.
Последния от тези моменти имаме в лицето на често споменавания 15 следхристиянски век. А преходния момент имаме в лицето на 8 предхристиянски век, като по този начин бихме могли да се върнем и още по-назад в миналото. В нашите кръгове често сме изтъквали, колко прав е всъщност един историк като Херман Грим*3 който твърди, че фактически цялостното разбиране, цялостното историческо разбиране на съвременния човек е възможно само до епохата на древния Рим.
Защото тъкмо тогава в човешките души се утвърдиха същите представи, или поне приблизително същите представи, които са валидни и днес, макар и в недобър смисъл, след което бяха, така да се каже, унаследени от следващите поколения, какъвто е например случаят с римските понятия за правото, които вече не отговарят на нашия социален живот и така нататък.
Но все пак, според начина, по който съвременният човек се вгражда в общия социален живот, той е запазил известно разбиране за всичко онова, което се простира назад до Римската епоха.
към текста >>
В душевен
смисъл
снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея.
Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода. Обаче тогава снежната мантия действително беше дрехата, която Земята обличаше, за да се разграничи от Космоса, за да развие един свой, самостоятелен живот в Космоса, понеже през есенните месеци, включително до времето на нашия Коледен празник, душата на Земята беше плътно свързана с планетарното тяло на Земята. Хората ясно усещаха: Ето, сега душата на Земята се съединява с тялото на Земята. И самият човек също трябваше да прибере своята душа в рамките на онези жизнени процеси, които се разиграваха в тялото на Земята. Под снежната мантия човекът усещаше, бих казал, как душата на Земята се прибира в тялото на Земята.
В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея.
Под снеговете той усещаше присъствието на елементарните Духове*8, които запазваха силата на заровените в почвата растителни семена до следващата пролет. И когато после настъпваше пролетта, той чувствуваше как Земята, така да се каже, просто издишва своята душа, как Земята се стреми да отвори душата си за Космоса и със своите чувства и усещания човекът вземаше непосредствено участие в това отваряне ца Земята за Космоса. Да, човекът пренасяше горе в Космоса всичко онова, което през зимния период той беше изградил у себе си като привързаност, като душевна привързаност към Земята.
към текста >>
В този
смисъл
, нашите усещания са значително притъпени.
Днешните хора все още нямат никаква представа за промените, настъпили след 15 век, когато започна и Петата следатлантска културна епоха. Ние отново започваме да растем и да излизаме извън очертанията на нашето физическо тяло, само че все още не забелязваме нищо. Ние просто фантазираме, когато се опитваме да вникнем в основното усещане на древните гърци, което те са изпитвали при вида на човешкото физическо тяло.
В този смисъл, нашите усещания са значително притъпени.
Нашата абстрактна представа за бързоногия Ахил не ни говори нищо. Че изобщо гърците можеха да имат толкова непосредствени, толкова неопровержими представи за вътрешната същност на Ахил всичко това е за нас нещо твърде смътно и отвлечено. По отношение на всяко едно изкуство, ние сме поставени така, че душевните сили обхващат физическото тяло само отчасти. Докато през последните столетия от предхристиянското време гърците усещаха как космическите мисли им се изплъзват и как могат да разгадаят мислите, само ако насочат своите размисли обратно към човека, то при днешните хора е налице е една пълна несигурност по отношение на мислите.
към текста >>
И в този
смисъл
антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род.
Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука.
И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род.
Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад. С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия. И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят.
към текста >>
С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен
смисъл
да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
Енергично да се застъпва за този възглед ето една от задачите на антропософската Духовна наука. И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род. Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад.
С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия.
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие.
към текста >>
68.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В епохата на абстракциите всичко добива друг
смисъл
.
О, и ние вече бихме могли да проследим по-нататъшното развитие на това усещане.
В епохата на абстракциите всичко добива друг смисъл.
Ние съвсем не искаме да върнем старите времена, а само да ги разберем. Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове? Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички. И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята? Всъщност в архитектурните форми на църквите се оглеждаше копнежът на душата по онези форми, които тя търсеше след напускането на физическото тяло.
към текста >>
Преди слизането на човека от духовно-душевния свят във физическия свят, тези три измерения нямаха никакъв
смисъл
.
И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло. А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството. Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд. В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така. Но тук, казва си физическото тяло, аз съм просто разпънато в трите измерения.
Преди слизането на човека от духовно-душевния свят във физическия свят, тези три измерения нямаха никакъв смисъл.
Обаче цветовете и хармонията на цветовете, мелодията, хармонията на звуците, всичко това има своя добър смисъл в духовния свят. През онези древни времена, когато такива усещания бяха нещо напълно естествено, човекът изпитваше една дълбока потребност да не носи в себе си това, което му е чуждо. Например той усещаше главата си като нещо, което му е дадено от духовния свят. Защото онова, което в миналите инкарнации представляваше останалата част от тялото му аз често съм изтъквал тази подробност в сегашната инкарнация се съсредоточаваше в рамките на неговата глава. Останалата част от тялото се превръща в глава именно през следващата инкарнация.
към текста >>
Обаче цветовете и хармонията на цветовете, мелодията, хармонията на звуците, всичко това има своя добър
смисъл
в духовния свят.
А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството. Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд. В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така. Но тук, казва си физическото тяло, аз съм просто разпънато в трите измерения. Преди слизането на човека от духовно-душевния свят във физическия свят, тези три измерения нямаха никакъв смисъл.
Обаче цветовете и хармонията на цветовете, мелодията, хармонията на звуците, всичко това има своя добър смисъл в духовния свят.
През онези древни времена, когато такива усещания бяха нещо напълно естествено, човекът изпитваше една дълбока потребност да не носи в себе си това, което му е чуждо. Например той усещаше главата си като нещо, което му е дадено от духовния свят. Защото онова, което в миналите инкарнации представляваше останалата част от тялото му аз често съм изтъквал тази подробност в сегашната инкарнация се съсредоточаваше в рамките на неговата глава. Останалата част от тялото се превръща в глава именно през следващата инкарнация. И древният човек усещаше как тази останала част от тялото без главата е подчинена на гравитацията, на силите, които опасват Земята.
към текста >>
Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то естетиката на облеклото, разглеждана в
смисъл
а на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и веселие от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането.
Виждате ли, човекът идва от духовните светове като носи със себе си, наред с всичко друго, и цвета на своите одежди, на своето облекло.
Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то естетиката на облеклото, разглеждана в смисъла на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и веселие от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането.
В художествената изработка на облеклото древните влагаха нещо от своя пренатален живот, т.е. от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния свят и така нататък. И нищо чудно, че по-късно, когато спомените за пренаталния живот угаснаха, изкуството да се обличаме красиво се изроди в пълно дилетантство. Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния свят. Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели.
към текста >>
Ето защо, ако бихте искали да вникнете в по-дълбокия
смисъл
на облеклото, Вие трябва да се пренесете доста назад в миналото.
Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния свят. Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели. Вие ще установите, че за тях изработката на облеклото всъщност е била едно велико изкуство, с чиято помощ те са включвали пренаталния живот в условията на земния живот, както и с помощта на архитектурното изкуство те са призовавали онзи живот, който настъпва след смъртта, онзи живот, който се стреми да се освободи от пространствения свят и който по онова време е намирал непосредствен израз в архитектурните форми. Дори и днес Вие бихте могли да се обърнете към определени прослойки от този или онзи народ, които все още са запазили своите народни носии и гледайки тези носии, Вие ще си кажете: Да, ето как всред тези народни маси са се събрали определен брой човешки души и сродството, което са изпитвали в пренаталния си живот, сега те превръщат в стил на обличане, в носия. В своето облекло те пресъздават спомена си от това, как са изглеждали на Небето.
Ето защо, ако бихте искали да вникнете в по-дълбокия смисъл на облеклото, Вие трябва да се пренесете доста назад в миналото.
Обаче от друга страна Вие ще се убедите, че през онези времена, когато повечето хора са били подвластни на художествения елемент, е имало дълбок смисъл в това, човек да застане пред Рафаеловите Магдалена или Мария. Вие знаете, че тяхното облекло е съвсем различно. И още нещо: за всички нарисувани от него Магдалени и Марии, Рафаел се придържа към почти еднакви цветове и форми на техните одежди, защото той все още имаше живото усещане, или поне пазеше живата традиция, според която духовно-душевните сили, които ние сваляме от Небето, намират своя израз също и в облеклото. Ето в какво се състои дълбокият смисъл на облеклото! Днешният човек смята, че основното предназначение на облеклото е да ни предпазва от студа.
към текста >>
Обаче от друга страна Вие ще се убедите, че през онези времена, когато повечето хора са били подвластни на художествения елемент, е имало дълбок
смисъл
в това, човек да застане пред Рафаеловите Магдалена или Мария.
Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели. Вие ще установите, че за тях изработката на облеклото всъщност е била едно велико изкуство, с чиято помощ те са включвали пренаталния живот в условията на земния живот, както и с помощта на архитектурното изкуство те са призовавали онзи живот, който настъпва след смъртта, онзи живот, който се стреми да се освободи от пространствения свят и който по онова време е намирал непосредствен израз в архитектурните форми. Дори и днес Вие бихте могли да се обърнете към определени прослойки от този или онзи народ, които все още са запазили своите народни носии и гледайки тези носии, Вие ще си кажете: Да, ето как всред тези народни маси са се събрали определен брой човешки души и сродството, което са изпитвали в пренаталния си живот, сега те превръщат в стил на обличане, в носия. В своето облекло те пресъздават спомена си от това, как са изглеждали на Небето. Ето защо, ако бихте искали да вникнете в по-дълбокия смисъл на облеклото, Вие трябва да се пренесете доста назад в миналото.
Обаче от друга страна Вие ще се убедите, че през онези времена, когато повечето хора са били подвластни на художествения елемент, е имало дълбок смисъл в това, човек да застане пред Рафаеловите Магдалена или Мария.
Вие знаете, че тяхното облекло е съвсем различно. И още нещо: за всички нарисувани от него Магдалени и Марии, Рафаел се придържа към почти еднакви цветове и форми на техните одежди, защото той все още имаше живото усещане, или поне пазеше живата традиция, според която духовно-душевните сили, които ние сваляме от Небето, намират своя израз също и в облеклото. Ето в какво се състои дълбокият смисъл на облеклото! Днешният човек смята, че основното предназначение на облеклото е да ни предпазва от студа. Разбира се, това донякъде е вярно, обаче по този начин никога не могат да възникнат каквито и да е художествени форми.
към текста >>
Ето в какво се състои дълбокият
смисъл
на облеклото!
В своето облекло те пресъздават спомена си от това, как са изглеждали на Небето. Ето защо, ако бихте искали да вникнете в по-дълбокия смисъл на облеклото, Вие трябва да се пренесете доста назад в миналото. Обаче от друга страна Вие ще се убедите, че през онези времена, когато повечето хора са били подвластни на художествения елемент, е имало дълбок смисъл в това, човек да застане пред Рафаеловите Магдалена или Мария. Вие знаете, че тяхното облекло е съвсем различно. И още нещо: за всички нарисувани от него Магдалени и Марии, Рафаел се придържа към почти еднакви цветове и форми на техните одежди, защото той все още имаше живото усещане, или поне пазеше живата традиция, според която духовно-душевните сили, които ние сваляме от Небето, намират своя израз също и в облеклото.
Ето в какво се състои дълбокият смисъл на облеклото!
Днешният човек смята, че основното предназначение на облеклото е да ни предпазва от студа. Разбира се, това донякъде е вярно, обаче по този начин никога не могат да възникнат каквито и да е художествени форми. Художествените форми възникват, само ако влезем в някакво отношение спрямо духовния свят, и ако действително искаме да ги открием, ние трябва да изградим такова отношение.
към текста >>
Аз често съм изтъквал, че няма никакъв
смисъл
от повърхностното възражение, според което е невъзможно да се получи така, че след смъртта, т.е.
Онази част от тялото, която в предишната инкарнация не е била глава, видоизменя своите сили и се превръща в глава едва през следващата инкарнация. Естествено, тогава тялото също е изпълнено с материални субстанции.
Аз често съм изтъквал, че няма никакъв смисъл от повърхностното възражение, според което е невъзможно да се получи така, че след смъртта, т.е.
след разрушаването на физическото тяло, от него отново да се появи главата. Да, и останалите възражения срещу антропософията са също толкова повърхностни. Естествено, възражението може да бъде направено. Обаче тук става дума за нещо съвсем друго: За силовите съотношения, които възникват в духовния свят.
към текста >>
69.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Да, в известен
смисъл
изкуството на обличането ни отвежда към времето „преди“ инкарнацията, а архитектурата във времето „след“ инкарнацията.
Да, в известен смисъл изкуството на обличането ни отвежда към времето „преди“ инкарнацията, а архитектурата във времето „след“ инкарнацията.
Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и постройки. Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния свят, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните принципи и как във всяка една от своите форми той остава израз на духовния свят. С това ние засегнахме онези изкуства, които имат нещо общо с пространствените форми и, следователно, с отношението, което човешката душа изгражда към света чрез физическото пространствено тяло.
към текста >>
В живописта просто няма никакъв
смисъл
да говорим, че нещо респективно душата се намира вътре или вън.
Обаче всъщност той изживява нещо, което е външно и което се намира в перспективата на цветовете. Сега вече няма никаква разлика между вътрешно и външно. Ние не можем да твърдим, както сме свикнали да правим това при архитектурата, че вглеждайки се в тялото душата би искала да създаде формите, от които се нуждае. В пластиката душата би искала, следвайки ваятелски оформената човешка фигура, да създаде съответните форми, така че човекът да заеме своето естествено място в настоящия пространствен свят. В живописта всичко това няма никакво значение.
В живописта просто няма никакъв смисъл да говорим, че нещо респективно душата се намира вътре или вън.
Живеейки в цветовете, душата непрекъснато пребивава в духовния свят. Това, което изживяваме в живописта, отговаря на свободното движение, което е присъщо на душата в Космоса. Когато, абстрахирайки се от несъвършенството на външните оцветители, ние виждаме един цветен образ, няма никакво значение дали го изживяваме вътрешно, или го разглеждаме външно.
към текста >>
А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски
смисъл
, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела. Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето.
А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество.
Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра. Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
70.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В известен
смисъл
чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия.
Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения усет и художественото творчество на хората. Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето. В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния свят и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа. Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството.
В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия.
Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера. Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав. И той е бил дълбоко убеден в това през всички епохи, които са носели отпечатъка на един истински художествен и религиозен подем. Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност. Но от друга страна аз нося нещо в моята човешка същност, което е образ на един съвсем друг свят, или на съвсем други светове, коренно различни от всичко онова, което изживявам тук между раждането и смъртта.
към текста >>
И в един много по-дълбок
смисъл
тук ще си послужа с един странен израз, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо.
Вживявайки се във всичко онова, което му се откриваше от същинските тайни на великото гръцко изкуство, той наистина се превърна в образец на класицизма. И чрез своето пътуване из Италия той действително се потопи в тайните на гръцкото изкуство. Да, пътуването из Италия беше един вид сбъдване на неговия копнеж. Защото в своето северно обкръжение той нямаше никаква възможност да постигне някакво съзвучие между божествено-духовните сили, които от една страна витаеха над него вата душа и сетивно-физическите възприятия, които от друга страна той получаваше чрез своя телесен организъм. В това, което бих казал успя да предусети за характера на гръцкото изкуство по време на пътуването си из Италия Гьоте искаше да хармонизира всичко онова, което го измъчваше във Ваймар.
И в един много по-дълбок смисъл тук ще си послужа с един странен израз, но аз просто не откривам друг, когато трябва да говоря за Гьотевото влечение към Италия всички ние оставаме с впечатлението за нещо героично-затрогващо.
към текста >>
И погледнете в този
смисъл
как Гьоте работи върху образа на Гьотц фон Берлихинген.
Нека накратко да проследим тези негови добросъвестни усилия. Той често подхваща една тема, която е прекалено сурова и земна и дори се чувствува задължен да не я променя много, а само да й предаде художествена форма.
И погледнете в този смисъл как Гьоте работи върху образа на Гьотц фон Берлихинген.
Той взема неговото чисто външно животоописание, неговата биография и започва да я пресъздава с истинско страхопочитание, да я драматизира и това се усеща дори в заглавието, защото първоначално то гласи: Историята на Готфрид Берлихинген, драматизирана с желязна ръка. Следователно, той взема една земна, физическа история и започва да я пресъздава с такова страхопочитание, че – променяйки повествованието съвсем леко накрая й придава драматична форма. Или с други думи, като художник, той не би искал да се отдалечава твърде много от Земята, а чисто и просто да я представи като един израз на духовно-божествения миров ред.
към текста >>
В известен
смисъл
Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте.
Последният четвъртък беше 150 рожден ден на Лудвиг Тик. Той е роден на 31 Май 1773. Неговата смърт се пада на 28 Април 1853.
В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте.
Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел. Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма. И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал.
към текста >>
Преди всичко нещата тук са схванати в техния дълбок, художествен
смисъл
.
Херман Грим, който в това, а и в някои други отношения както посочих в последната си статия, отпечатана в списанието Гьотеанум все още усещаше нещо от този жив Гьотев полъх, често повтаряше: Когато човек гледа римляните, те вече му изглеждат сродни с днешните хора. Дори и да носят своите тоги, те стъпват по същия начин, по който стъпва съвременният човек. Ако обаче погледнем гърците, ние усещаме: Да, сякаш в техните артерии все още струи част от кръвта на Боговете. Колко добре казано!
Преди всичко нещата тук са схванати в техния дълбок, художествен смисъл.
към текста >>
71.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И това, което й остана, е най-вече извисяването над прозаичия
смисъл
на думите, ритъма и мелодиката, както и възможността да борави с имагинации.
Но какво е останало днес от поезията на онези далечни времена? Поезията просто не би била поезия и в наши дни това до голяма степен е така ако земният човек би изгубил своята връзка с Космоса.
И това, което й остана, е най-вече извисяването над прозаичия смисъл на думите, ритъма и мелодиката, както и възможността да борави с имагинации.
Всъщност истинска поезия имаме само тогава, когато човекът от хвърля буквалното значение на думите. Поезията е в рецитацията и в декламацията, а не в написания текст. Ритъмът и имагинацията са тези, които вдъхват живот на думите. Те внасят нещо, което надхвърля основното значение на думите и ни карат да се досещаме за техния по-дълбок смисъл и той не може да бъде непосредствено разбран, защото разбирането е възможно само там, където си служим с основното значение на думите. За истинската поезия думите са само едно средство, а същественото се свежда до настроението, до атмосферата, в която винаги откриваме един отзвук от мировата хармония, от мировата мелодия, от мировата имагинация.
към текста >>
Те внасят нещо, което надхвърля основното значение на думите и ни карат да се досещаме за техния по-дълбок
смисъл
и той не може да бъде непосредствено разбран, защото разбирането е възможно само там, където си служим с основното значение на думите.
Поезията просто не би била поезия и в наши дни това до голяма степен е така ако земният човек би изгубил своята връзка с Космоса. И това, което й остана, е най-вече извисяването над прозаичия смисъл на думите, ритъма и мелодиката, както и възможността да борави с имагинации. Всъщност истинска поезия имаме само тогава, когато човекът от хвърля буквалното значение на думите. Поезията е в рецитацията и в декламацията, а не в написания текст. Ритъмът и имагинацията са тези, които вдъхват живот на думите.
Те внасят нещо, което надхвърля основното значение на думите и ни карат да се досещаме за техния по-дълбок смисъл и той не може да бъде непосредствено разбран, защото разбирането е възможно само там, където си служим с основното значение на думите.
За истинската поезия думите са само едно средство, а същественото се свежда до настроението, до атмосферата, в която винаги откриваме един отзвук от мировата хармония, от мировата мелодия, от мировата имагинация.
към текста >>
72.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
От моята Теософия Вие добре знаете, че когато в антропософски
смисъл
говорим за „духовни Същества“, ние имаме предвид точно опредени духовни Същества и едно от тях е именно геният на езика.
Днес бих желал да добавя още някои подробности към лекциите, които изнесох тук през последните дни. Аз често споменавах за гения на езика.
От моята Теософия Вие добре знаете, че когато в антропософски смисъл говорим за „духовни Същества“, ние имаме предвид точно опредени духовни Същества и едно от тях е именно геният на езика.
Всеки човек малко или много е потопен в такова Същество, с чиято помощ той черпи от духовния свят определени сили и тези сили му позволяват да подрежда и изразява своите мисли, които първоначално съществуват у него като едно мъртво наследство от духовния свят. Ето защо, погледнато антропософски, е напълно оправдано да търсим в езиковите образи известен смисъл, който идва направо от духовните светове и не зависи от човека.
към текста >>
Ето защо, погледнато антропософски, е напълно оправдано да търсим в езиковите образи известен
смисъл
, който идва направо от духовните светове и не зависи от човека.
Днес бих желал да добавя още някои подробности към лекциите, които изнесох тук през последните дни. Аз често споменавах за гения на езика. От моята Теософия Вие добре знаете, че когато в антропософски смисъл говорим за „духовни Същества“, ние имаме предвид точно опредени духовни Същества и едно от тях е именно геният на езика. Всеки човек малко или много е потопен в такова Същество, с чиято помощ той черпи от духовния свят определени сили и тези сили му позволяват да подрежда и изразява своите мисли, които първоначално съществуват у него като едно мъртво наследство от духовния свят.
Ето защо, погледнато антропософски, е напълно оправдано да търсим в езиковите образи известен смисъл, който идва направо от духовните светове и не зависи от човека.
към текста >>
И обратно, ако в този
смисъл
бихме искали да говорим за противоположността на красивото, ние би трябвало да посочим всичко онова, което укрива и не проявява себе си, всичко онова, което ограничава своята природа и не се манифестира в никакви външни форми.
И тогава би трябвало да кажем: Ето, тук е миловидното, а тук грозното. Обаче ние говорим именно за красивото и за грозното и черпейки сили от гения на езика, правим забележителна та разлика, обозначавайки първо едното, а после неговата противоположност. Ако се спрем на немския език а в другите езици също би трябвало да съществува подобен пример думата „красив“ е сродна с думата „блясък”*19. Онова, което е красиво, блести, или с други думи, то изнася своята вътрешна същност горе на повърхността. Тъкмо в това се състои същността на красивото, че то не се крие, а проявява своята вътрешна природа във видими, външни форми.
И обратно, ако в този смисъл бихме искали да говорим за противоположността на красивото, ние би трябвало да посочим всичко онова, което укрива и не проявява себе си, всичко онова, което ограничава своята природа и не се манифестира в никакви външни форми.
Следователно, говорейки за красивото, ние се обръщаме към нещо обективно. А говорейки за противоположността на красивото, би трябвало да потърсим такива изрази, според които тази противоположност укрива себе си и външно изглежда нещо различно от това, което е. Обаче в този случай ние се отклоняваме от обективното и се насочваме към субективното, достигайки същевременно до собственото си отношение към това, което укрива себе си, за да установим: Да, ние не можем да го обичаме, ние трябва да го мразим. Следователно всичко онова, което не ни открива своя истински лик, е самата противоположност на красивото. Обаче ние стигаме до този извод не благодарение на някакви дълбоки основания, а благодарение на нашите емоции, окачествявайки дадено същество или явление като заслужаващо омраза, само защото то укрива своята истинска природа.
към текста >>
Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи
смисъл
, за който аз говорих тук преди няколко дни.
А сега, нека да разгледаме, изхождайки от тази гледна точка, едно отделно изкуство, да кажем, живопис та. През последните дни ние вече се спряхме на това изкуство, доколкото в живописта, благодарение на цветовете, се проявява духовната същност на нещата. В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света. Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име. Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име.
Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни.
Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята. Едва когато се приближаваха до живите неща, хората им приписваха техните специфични цветове, понеже живите неща идват от царството на Духа. Древните назоваваха цветовете, характерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният свят намираше непосредствен израз в животинското царство.
към текста >>
Просто няма никакъв
смисъл
да се подражава на външната природа.
Впрочем Вие бихте могли да се пренесете и в още по древни времена, когато художественият усет е бил нещо вътрешно, а не външно. Тук изобщо не става дума за някаква живопис. И нали така, да нарисуваш едно дърво в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис, поради факта, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-истинска и по-красива! Природата винаги е по-пълна с живот.
Просто няма никакъв смисъл да се подражава на външната природа.
И истинският художник никога не прави това. Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината. Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за нещо съвсем друго. Естествено, художникът никога не рисува самото цвете, което, примерно стои до прозореца; той рисува светлината, която нахлува през прозореца, а цветето просто му позволява да я види по един или друг начин. Или иначе казано, художникът рисува оцветената светлина на Слънцето.
към текста >>
И за Ангелите от времето преди Тициан, а в известен
смисъл
и за самия Тициан, Вие бихте могли да попитате: Но нима това не са облаци?
В горната си част картината е донякъде застрашена от опасността да изглежда нехудожествена. И художниците след Тициан действително стават жертва на тази опасност. Разгледайте например как те изобразяват Ангелите. И така, след като се издигнем в небесните сфери ние стигаме до Ангелите. Но вижте сега колко внимателно се предпазват художниците от това да излязат извън цветовете.
И за Ангелите от времето преди Тициан, а в известен смисъл и за самия Тициан, Вие бихте могли да попитате: Но нима това не са облаци?
И ако вие не сте в състояние да сторите това, ако не съумеете да се задържите в неясното положение между битие и илюзия, ако изцяло навлезете в битието, в битието на Духа, тогава художественият елемент престава да съществува.
към текста >>
Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния
смисъл
и значение на добродетелността.
Тази троичност е била почитана от най-древни времена. И преди доста години аз лесно можах да разбера един мой познат, който се оплакваше, че му дошло до гуша от хора, говорещи за истинното, красивото и доброто, защото всеки, който има склонност към идеалистични фрази, веднага започва да се произнася за тях. Ако обаче се обърнем към миналите епохи, ще видим, че тези неща са били изживявани с едно дълбоко душевно съучастие. А сега, погледнете още веднъж Тициановата картина с необходимия художествен усет: горе е мъдростта, но тя не е само мъдрост, защото все още блести и свети, все още се намира в областта на художественото пресъздаване. В средната част Тициан поставя красотата, а в долната част – добродетелността.
Но тук ние трябва да се запитаме за вътрешния смисъл и значение на добродетелността.
На влизайки в тези детайли чрез гения на езика, ние достигаме до онази съзидателна сила, до онази душа на езика, която непрекъснато работи долу между хората. Но ако разглеждаме детайлите само външно, можем да заприличаме на участниците в една позната история: Веднъж един възрастен човек с недъгаво тяло слушал пасторската проповед в църквата. Пасторът си служел с повърхностни фрази и обяснявал на присъствуващите как всичко в света е добро, красиво и целесъобразно. После човекът изчакал пред църковната порта и когато проповедникът излязъл, му задал следния въпрос: Вие казахте, че според първоначалната си идея, всички неща са добри! Това отнася ли се и до мен, аз добре ли съм израснал?
към текста >>
Добродетелен в истинския
смисъл
на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт.
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния свят.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт.
Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна. Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
към текста >>
Целият
смисъл
на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид.
Човекът, който се ръководи от своите мисли и направлява живота си чрез интелекта, никога не може да бъде трагичен. Човекът, който живее изцяло добродетелно, също никога не може да бъде трагичен. Трагичен може да стане само онзи, който по един или друг начин е привличан от демоничното, а това означава от духовното. Една личност става трагична едва тогава, когато в нея се пробуди демоничното, независимо дали в добрите си или зли прояви. Днес ние живеем в епохата, в която човекът става все повече и повече свободен, в която човекът като демоничен човек е всъщност един анахронизъм.
Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид.
Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен. Ако се обърнете към старите трагични образи, например към трагичните Шекспирови образи, Вие веднага ще доловите вътрешно-демоничното, което закономерно води към трагичното. Трагичното е възможно само там, където човекът е един инструмент на демонично-духовните сили, където демонично-духовните сили буквално се излъчват от самия него, където човекът, бих казал, се превръща в медиум на демоничното. Ето защо в този смисъл трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване човечество ще трябва да се избави от демоничното. Но днес човечеството не прави това.
към текста >>
Ето защо в този
смисъл
трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване човечество ще трябва да се избави от демоничното.
Днес ние живеем в епохата, в която човекът става все повече и повече свободен, в която човекът като демоничен човек е всъщност един анахронизъм. Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид. Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен. Ако се обърнете към старите трагични образи, например към трагичните Шекспирови образи, Вие веднага ще доловите вътрешно-демоничното, което закономерно води към трагичното. Трагичното е възможно само там, където човекът е един инструмент на демонично-духовните сили, където демонично-духовните сили буквално се излъчват от самия него, където човекът, бих казал, се превръща в медиум на демоничното.
Ето защо в този смисъл трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване човечество ще трябва да се избави от демоничното.
Но днес човечеството не прави това. Тъкмо днес то потъва все по-дълбоко в демоничното.
към текста >>
Едва ли бихме могли да си представим нещо по-лошо от това, някой да твори не в горепосочения
смисъл
, а заради участието си в изложби.
Едва ли бихме могли да си представим нещо по-лошо от това, някой да твори не в горепосочения смисъл, а заради участието си в изложби.
Няма по-ужасно усещане от това да минаваш през една изложбена зала, в която са поставени примерно скулптури, но по такъв начин, че те нямат никаква връзка помежду си и стоят напълно произволно една от друга. И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл. Когато, все пак, художникът рисува на статива, бихме могли да си представим, че той гледа през прозореца и изобразява не що, което вижда в далечината, но нищо повече. Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече.
към текста >>
И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински
смисъл
.
Едва ли бихме могли да си представим нещо по-лошо от това, някой да твори не в горепосочения смисъл, а заради участието си в изложби. Няма по-ужасно усещане от това да минаваш през една изложбена зала, в която са поставени примерно скулптури, но по такъв начин, че те нямат никаква връзка помежду си и стоят напълно произволно една от друга.
И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл.
Когато, все пак, художникът рисува на статива, бихме могли да си представим, че той гледа през прозореца и изобразява не що, което вижда в далечината, но нищо повече. Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството. И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество.
към текста >>
73.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В духовен
смисъл
, ти можеш да присъствуваш не само в думите, но също и в образите, цветовете, тоновете.
Разбира се, необходими са и разяснения, но те не бива да са абстрактни, а преизпълнени с усещането за формите, образите, цветовете и така нататък.
В духовен смисъл, ти можеш да присъствуваш не само в думите, но също и в образите, цветовете, тоновете.
Едва по този начин може да възникне истинското художествено изживяване. Защото художественият елемент означава именно това: проявлението на свръхсетивния свят в условията на нашия физически свят.
към текста >>
Но всеки от нас, ако иска да бъде човек в истинския
смисъл
на тази дума, може и трябва да възстанови техните сестрински отношения.
Върху тези неща, допълвайки темата „Антропософия и изкуство“, аз ще говоря в следващата си лекция „Антропософия и поезия“. Днес аз се постарах да покажа, как антропософското познание, за разлика от интелектуалистичното познание, не умъртвява мислите и не ни превръща в механични коментатори и, следователно, в гробокопачи на изкуството, а непрекъснато подхранва и оживотворява източниците на художественото вдъхновение. Антроиософското познание ни превръща или в истински почитатели на изкуство то, или направо в творци, потвърждавайки основната истина, която днес е напълно забравена, а именно, че някога изкуството, религията и науката бяха неразделни сестри, които в хода на времето се отчуждиха и престанаха да се познават.
Но всеки от нас, ако иска да бъде човек в истинския смисъл на тази дума, може и трябва да възстанови техните сестрински отношения.
Учените не бива да гледат с високомерие на изкуството и да го принизяват дотолкова, доколкото са в състояние да го коментират. Те трябва да си кажат: Да, това, което ние обозначаваме с помощта на нашите мисли, поражда у нас живата потребност да го пресъздаваме и по съвсем друг начин като архитекти, скулптори, художници, музиканти, поети.
към текста >>
74.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване:
Смисъл
ът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
*22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи“, без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен.
към текста >>
75.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Отговорът на този въпрос, в
смисъл
а на Шопенхауер, гласи: Чрез съчетаване на Фата Моргана вън от нас и в нас, чрез обединяване на двете.
Да си зададем въпроса: Как възниква изкуството?
Отговорът на този въпрос, в смисъла на Шопенхауер, гласи: Чрез съчетаване на Фата Моргана вън от нас и в нас, чрез обединяване на двете.
Когато творецът, например скулпторът, иска да създаде идеализиран образ на Зевс, той търси един първообраз. Той не наблюдава някой отделен човек, за да намери първообраза, а наблюдава много хора. От един човек той взима едно, от друг - друго и т. н. Той запомня всичко, което е сила, което е благородно, което е забележително, и от него оформя един идеализиран образ на Зевс. Това е идеята в човека, която е придобита чрез съчетаване на онова, което ни открива светът, което се приближава към нас в отделни детайли.
към текста >>
Който разбира тази сентенция във висшия
смисъл
, той се учи да разпознава стойностното в нещата и още по-стойностното в света и малко по малко започва да усеща в себе си като стойностно познание копието на по-висшите светове, и също така чувства в музикалното картината на един по-висш свят.
Така чрез окултизма светът и преди всичко изкуствата стават разбираеми за нас. Всичко горе е, както долу.
Който разбира тази сентенция във висшия смисъл, той се учи да разпознава стойностното в нещата и още по-стойностното в света и малко по малко започва да усеща в себе си като стойностно познание копието на по-висшите светове, и също така чувства в музикалното картината на един по-висш свят.
към текста >>
От музиката говори на душата изконното й родство, от нея звучат в душата звуците на родината й в най-дълбок
смисъл
.
Както човешката душа е нещо в процес на развитие, така нейното отражение на земята е нещо леещо се. Дълбокото въздействие на музиката почива на това родство. Човешката душа се излива надолу от своята родина, девакана. Тя се устремява отново нагоре към него, а също така нейните сенки - звуците, хармониите. От това следва интимното въздействие на музиката върху душата.
От музиката говори на душата изконното й родство, от нея звучат в душата звуците на родината й в най-дълбок смисъл.
От прародината й, от духовния свят, оттам звучат към нас съзвучията на музиката и ни говорят утешително и възвисяващо във вълнуващи мелодии и хармонии.
към текста >>
76.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В този
смисъл
се разбират думите в Библията[2]: „Бог вдъхна дихание в човека и той стана жива душа.“
Ако един милион години по-рано е имало същества, които притежават физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането, те биха могли да почувстват тези носещи се горе азове. Но те би трябвало да кажат, че е невъзможна връзка с тях, защото тези носещи се горе души на усещането са още толкова фини и духовни, че не могат да се свържат с грубото тяло. Сега обаче душата горе е загрубяла, а тялото на усещането долу е станало по-фино. По този начин между двете вече е налице сродяване. Както сабята се вмъква в ножницата, така душата на усещането се вмъква в тялото на усещането.
В този смисъл се разбират думите в Библията[2]: „Бог вдъхна дихание в човека и той стана жива душа.“
към текста >>
Когато започне да се изпарява, в окултен
смисъл
то се превръща във Въздух.
След това окултистът отива нагоре към по-висшите и фини тела; над Въздуха той се издига към по-фини състояния. Ако искаме да си изясним това, трябва да разгледаме някой метал, например оловото. Оловото е окултна Земя. Ако се нажежи достатъчно, за да се разтопи, тогава то се превръща окултно във Вода.
Когато започне да се изпарява, в окултен смисъл то се превръща във Въздух.
Въздухът е това, което може да се получи от всяко тяло. Ако Въздухът се разшири още повече, той става все по-фин и тогава настъпва едно ново състояние. Окултистът го нарича Огън. Това е първото етерно състояние. Огънят е това, което се отнася към въздуха така, както водата към скалата.
към текста >>
Но това не е в
смисъл
а, в който се образува словото от звученето на душата отвътре навън.
Би могло да се възрази, че студенокръвното насекомо също звучи.
Но това не е в смисъла, в който се образува словото от звученето на душата отвътре навън.
Звуците, които издава насекомото, са чисто физически. Цвърченето на щурците, свистенето на крилете са външни звуци, те не са душата, която звучи. Става въпрос за звуковия израз на душата.
към текста >>
77.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Душата на Вагнер се опитва по свой начин да проникне в
смисъл
а на световните загадки.
Възгледът на Шопенхауер повлиява на Рихард Вагнер[1].
Душата на Вагнер се опитва по свой начин да проникне в смисъла на световните загадки.
Големите гении не търсят понятия, те търсят мястото, където да могат да се ослушат, за да чуят какво им говорят боговете. Рихард Вагнер е съгласен с Гьоте, който вижда в изкуството продължение на природата. В нашето материалистично време човек вижда по друг начин. Гьоте съзира в нещата и между тях това, което природата се е стремяла да изрази. Гьоте пише от Италия:[2] Когато заставам пред художествени творби, в които живее голямото изкуство, виждам, че нещо като Бог говори от тях.
към текста >>
Тук трябва отново да се занимаем с човешкото развитие в окултен
смисъл
.
Какви са обаче образците на музиката в духовния свят?
Тук трябва отново да се занимаем с човешкото развитие в окултен смисъл.
Как се осъществява това развитие, вече съм описвал по-рано и днес няма да се занимавам с него. И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят. Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности. Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението.
към текста >>
За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и
смисъл
и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
[2] Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей.
За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>
78.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Защото ако допусна например - не знам дали тези неща не се изживяват днес вече твърде субективно, - че господинът, който надълго и нашироко се разпростря върху темата за шумовете, е склонен да отговори в най-широк
смисъл
с „да“ на въпроса дали в тона може да бъде доловена мелодия, тогава аз го разбирам, напълно разбирам навлизането му в отделния тон[3] или пък в отделните звукове, които другите възприемат просто като шум, и как посредством потапянето му в дълбините на тона той несъмнено намира нещо в тоновете, които изграждат шума, което бива възприемано като музикално от него и което онзи, който не се потапя в тези дълбини на тона, дори не е в състояние да проследи.
Преди малко бе направена забележка по отношение на шумовете. На цялата дискусия за шумовете може да се отговори само ако първо бъде направена предпоставката, която изложих тук.
Защото ако допусна например - не знам дали тези неща не се изживяват днес вече твърде субективно, - че господинът, който надълго и нашироко се разпростря върху темата за шумовете, е склонен да отговори в най-широк смисъл с „да“ на въпроса дали в тона може да бъде доловена мелодия, тогава аз го разбирам, напълно разбирам навлизането му в отделния тон[3] или пък в отделните звукове, които другите възприемат просто като шум, и как посредством потапянето му в дълбините на тона той несъмнено намира нещо в тоновете, които изграждат шума, което бива възприемано като музикално от него и което онзи, който не се потапя в тези дълбини на тона, дори не е в състояние да проследи.
към текста >>
79.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Защото ритъмът, който възприемаме само като физически вторичен в организма, всъщност винаги е ритъм, който се разиграва в по-дълбок
смисъл
между астралното и етерното тяло.
Несъмнено това са външните откровения на нещата.
Защото ритъмът, който възприемаме само като физически вторичен в организма, всъщност винаги е ритъм, който се разиграва в по-дълбок смисъл между астралното и етерното тяло.
И накрая може да се каже, че с астралното тяло ние вдишваме, а с етерното тяло отправяме вдишания въздух отново навън, така че в действителност се осъществява едно ритмично взаимодействие между астралното и етерното тяло. И отделните видове хора живеят, така да се каже, по такъв начин, че при единия тип човек при удрянето на астралното тяло о етерното се получава един вид наслада, а при другите хора при удряне на етерното тяло о астралното се получава облекчение, преминаване в сангвиничното - осъществява се сангвиничното изживяване.
към текста >>
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв
смисъл
, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
И мисля, че същественото в по-нататъшното развитие на духовната наука ще бъде това, че желаейки да разбере изкуството, тя самата ще сътвори едно изкуство на разбирането, че ще изпълни с реалност и образност работата, а дейностите - с идеи и така това, което днес имаме като толкова суха, абстрактна наука, ще може да се доближи до изкуството. Но затова се нуждаем да превърнем например досега насочваната по един чисто сух научен начин педагогика в истинско, дорасло за задачата на времето възпитателно изкуство, както във Валдорфското училище усещаме това.
Тогава привеждаме онова, което по-рано е съществувало като педагогическа наука, в педагогическо изкуство и говорим за педагогиката в такъв смисъл, че под този термин всъщност разбираме възпитателно изкуство.
към текста >>
И тогава, ако продължим напълно в
смисъл
а на г-н Бауман, ще се придвижим към А и от тази страна ще преминем в червеното, за да навлезем веднага след това в светлите цветове.
Бих искал да отбележа следното по въпроса. Ако не описваме цветовата скала в абстрактна праволинейност, както сме свикнали в съвременната физика, а ако я опишем в кръг, както е според Гьотевото учение за цветовете и следователно имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово - ако отидем в тази посока (вж. рис.), ако опишем цветовата скала по този начин, тогава естествено ще сме принудени, довеждайки до съзнанието си изживените връзки между тон и цвят, да сложим У, О откъм синята страна.
И тогава, ако продължим напълно в смисъла на г-н Бауман, ще се придвижим към А и от тази страна ще преминем в червеното, за да навлезем веднага след това в светлите цветове.
към текста >>
Следователно се движим така, че когато тръгваме от синьото в
смисъл
а на съпровождащ цвят на отделния тон, излизаме извън цветовия елемент и после го докосваме отново отзад напред в кръга.
Следователно се движим така, че когато тръгваме от синьото в смисъла на съпровождащ цвят на отделния тон, излизаме извън цветовия елемент и после го докосваме отново отзад напред в кръга.
Това е причината, поради която тук повече не можем да установим паралел по същия начин, както в областта, в която тоновото и цветовото съвсем очевидно съвпадат. Получава се така поради това, че от тази страна на цветовата скала, където са синьото и виолетовото, имаме работа с излизане извън себе си с цвета. Заедно с усещането е налице и едно поглъщане от външния свят. При тона обаче в същността си това е излизане навън. Когато обаче преминем тук, изживяваме цветова атака: червеният и жълтият цвят нахлуват срещу нас.
към текста >>
В този
смисъл
е нарисуваното тук, зад тази завеса[2]: това е да можеш да рисуваш, изхождайки от цвета.
Това е причината, поради която тук повече не можем да установим паралел по същия начин, както в областта, в която тоновото и цветовото съвсем очевидно съвпадат. Получава се така поради това, че от тази страна на цветовата скала, където са синьото и виолетовото, имаме работа с излизане извън себе си с цвета. Заедно с усещането е налице и едно поглъщане от външния свят. При тона обаче в същността си това е излизане навън. Когато обаче преминем тук, изживяваме цветова атака: червеният и жълтият цвят нахлуват срещу нас.
В този смисъл е нарисуваното тук, зад тази завеса[2]: това е да можеш да рисуваш, изхождайки от цвета.
Ние се изживяваме в цвета. Така всъщност изхождаме от природата на тоновете. Това е причината, поради която се появява привидното несъответствие, върху което вчера ви обърнах внимание.
към текста >>
Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този
смисъл
е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т.
Действително тези неща са така и няма повече да се учудвате, че те определено са верни, ако вземете под внимание, че всичко тоново, звуково, което съществува във външния свят, ясно кореспондира на определени органи в нашия организъм.
Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т.
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща. Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там. И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен.
към текста >>
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен
смисъл
и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този
смисъл
, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща.
Действително тези неща са така и няма повече да се учудвате, че те определено са верни, ако вземете под внимание, че всичко тоново, звуково, което съществува във външния свят, ясно кореспондира на определени органи в нашия организъм. Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т.
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща.
Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там. И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен. При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява.
към текста >>
Бих искал да поговоря за начина на декламиране и на игра в театралното изкуство - те също в най-широк
смисъл
са претърпели история на развитие.
Аха, мимиката като телесно красноречие? Добре, щом това се е имало предвид, това е истинско окултно изказване. Но може би бихме могли също да направим още няколко забележки по въпроса, като предварително само ще отбележа част от онова, което трябва да бъде казано още в тази връзка в следващите часове и което тук може да се изложи само в афористична форма.
Бих искал да поговоря за начина на декламиране и на игра в театралното изкуство - те също в най-широк смисъл са претърпели история на развитие.
Достатъчно е само да си припомним факта, че Гьоте например е разучавал своята „Ифигения“ заедно с актьорите, използвайки диригентска палка, следователно е придавал на метрума много голямо значение. И вероятно хората от втората половина на 19-ти век биха описали това. което Гьоте окачествява като красиво в своето театрално изкуство, като един вид монотонно и еднообразно пеене или нещо подобно. Наистина на метрума е била придавана голяма стойност. И не би трябвало да си представяме, че когато например Гьоте е играл сам своя Орест, е подивявал по начина, по който някои актьори го правят сега на модерните сцени, както неведнъж съм виждал това.
към текста >>
Нещата стоят така, че днешната тонова система е възникнала от един в известен
смисъл
противоположен процес.
Нещата стоят така, че днешната тонова система е възникнала от един в известен смисъл противоположен процес.
Тя се е появила посредством различни наслоявания на тонови усещания. Нашите тонове не биха били непосредствено разбрани в други времеви епохи.
към текста >>
И като трето - но не като трети източник, а като вид обработка на нещата, - при Гьоте се прибавя и това, че той в най-широк
смисъл
е имал инстинктивно усещане за пътищата, които днес ние разкриваме пред света като духовно научни.
И като трето - но не като трети източник, а като вид обработка на нещата, - при Гьоте се прибавя и това, че той в най-широк смисъл е имал инстинктивно усещане за пътищата, които днес ние разкриваме пред света като духовно научни.
На много места в написаното от него можем да изживеем нещо забележително, което той разкрива за себе си по най-разнообразен начин, отчасти теоретично - така както го е направил в учението за цветовете, - отчасти аналогично теоретично - както в учението за тоновете, - но също така и в поеми живее по един забележителен начин онова, което инстинктивно се е намирало в долните пластове на Гьотевата душа във връзка с пътя. В тази именно връзка са интересни неговите поеми, които са останали само под формата на фрагменти, като например „Пандора“[12]. Ако „Пандора“ бе завършена, тя щеше да е нещо, написано изцяло от духовния свят. Това действително трябва да е било видяно в духовния свят.
към текста >>
Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без усет към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-научен
смисъл
.
Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без усет към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-научен смисъл.
към текста >>
Мориц Кариер[14] е бил смятан за голям естетик от много хора не само в Мюнхен, може би не за учен в изкуствознанието във вашия
смисъл
, но това няма никакво значение - бихме могли да приведем примери и от тази област.
Виждате ли, когато искаме да разберем как се им-пулсира схващането за изкуството посредством духовно-научното, трябва да усещаме разликата между отделните начини, по които някои естетици са писали за архитектура, пластика, музика и др.
Мориц Кариер[14] е бил смятан за голям естетик от много хора не само в Мюнхен, може би не за учен в изкуствознанието във вашия смисъл, но това няма никакво значение - бихме могли да приведем примери и от тази област.
По времето, когато Кариер естетикът живееше в Мюнхен, там се намираше и един художник. Аз също познавах един художник и веднъж с него започнахме да си говорим за Кариер. И той каза: „О, да, спомням си съвсем добре как, когато бяхме млади художници, млади неориентирани студенти, потънали изцяло в изкуството, си говорехме за Кариер и го бяхме нарекли „естетическия блажен мърморко“.
към текста >>
В този
смисъл
имам предвид, че когато човек вижда случващото се като музикален факт отвън и като вътрешно изживяване, това действително води до някакво разбиране.
В този смисъл имам предвид, че когато човек вижда случващото се като музикален факт отвън и като вътрешно изживяване, това действително води до някакво разбиране.
И когато той почувства случващото се в човека, тогава вярвам, че това е едно разбиране с повече усет към изкуството, отколкото разбирането на някоя музикална наука! И бих желал да допълня, че днес по разбираеми причини не бихме могли да се разпрострем достатъчно надалеч. Ако бяхме стигнали до имагинациите и описанията на имагинациите, щяхме да твърдим нещо подобно на това, което са твърдели гърците, когато са говорели за лирата на Аполон, а всъщност са имали предвид вътрешността на човека като жив музикален инструмент, който възпроизвежда хармониите и мелоса в космоса. Обикновено не сме дотолкова напреднали, че да можем да почувстваме какво е усещал гъркът при думата „космос“. Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената.
към текста >>
Един участник пита за по-дълбокия
смисъл
на приказката за Бременските градски музиканти и дали тя има нещо общо с връзките между човешките съставни части.
Един участник пита за по-дълбокия смисъл на приказката за Бременските градски музиканти и дали тя има нещо общо с връзките между човешките съставни части.
„Готов съм, разбира се, да се лиша от отговор днес, в случай че д-р Щайнер е твърде уморен“.
към текста >>
Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен
смисъл
?
Сега за казаното във връзка с декламацията на г-жа Щайнер.
Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен смисъл?
Да, тук трябва да кажа, че съгласно усещането ми в поставения въпрос се намесва порядъчно много еснафщина. Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял свят от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на човечеството, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа.
към текста >>
В този
смисъл
бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
[15] учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме на-празно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. - Цветовете са дела на светлината, дела и страдания.
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а-е, Том III, стр. 77.
към текста >>
80.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Дори вярвам с това да говоря напълно в
смисъл
а на д-р Томастик.
Ако аз самият направя някои забележки в тази връзка, бих го направил до известна степен в насоката, че по въпроса всъщност изобщо не би трябвало да се дискутира, затова пък той би могъл да се доразработи.
Дори вярвам с това да говоря напълно в смисъла на д-р Томастик.
От изключително голямо значение за излагането на идеите, които бяха поднесени в лекцията, е да стигнем до принципите, съгласно които трябва да се употребяват материалите за инструментите.
към текста >>
И в известен
смисъл
човек може да разбере още от външната конфигурация на някое дърво дали то е подходящо за по-нисък или за по-висок тон.
Не споменавам това, за да кажа някой куриоз -действителността понякога е много по-куриозна, отколкото човек си мисли, - а го споменавам затова, защото дървото, от което изработваме нашите инструменти, което сме взели от растенията, всъщност е образувано от тоновото на влагата - както от земната влага, от която израстват корените, така и от влагата на въздуха.
И в известен смисъл човек може да разбере още от външната конфигурация на някое дърво дали то е подходящо за по-нисък или за по-висок тон.
Така винаги дървесният материал от дърво, което има по-назъбени листа, ще е по-подходящ за по-висок тон, отколкото материал от дърво с такива листа (виж рис.).
към текста >>
Много от нещата, които бяха казани по един много одухотворен начин тук, могат да се установят също и в духовнонаучен
смисъл
.
Тъй като дървото е образувано от тона, самото то произвежда тонове. И оттук се извежда принципът, който още съм нямал повод да изведа, който обаче със сигурност ще разберете, ако можем да проследим по-нататък интересното изложение на д-р Томастик.
Много от нещата, които бяха казани по един много одухотворен начин тук, могат да се установят също и в духовнонаучен смисъл.
към текста >>
81.
ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Бих искал да добавя само още нещо: г-н ван дер Палс[1] с основание насочи вниманието върху това, че в китайската легенда[2] за „Лунната цигулка“ човекът отсъства от полагащото му се място в космоса в музикален
смисъл
.
Бих искал да добавя само още нещо: г-н ван дер Палс[1] с основание насочи вниманието върху това, че в китайската легенда[2] за „Лунната цигулка“ човекът отсъства от полагащото му се място в космоса в музикален смисъл.
Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската литература. Все пак човекът в известен смисъл намира своето място в едно, както може да се каже и за по-древните епохи, дълбоко чувствано, инстинктивно-ясновидско съзнавано единство с целия космос.
към текста >>
Все пак човекът в известен
смисъл
намира своето място в едно, както може да се каже и за по-древните епохи, дълбоко чувствано, инстинктивно-ясновидско съзнавано единство с целия космос.
Бих искал да добавя само още нещо: г-н ван дер Палс[1] с основание насочи вниманието върху това, че в китайската легенда[2] за „Лунната цигулка“ човекът отсъства от полагащото му се място в космоса в музикален смисъл. Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската литература.
Все пак човекът в известен смисъл намира своето място в едно, както може да се каже и за по-древните епохи, дълбоко чувствано, инстинктивно-ясновидско съзнавано единство с целия космос.
към текста >>
Слънчевото той още не е довел до пълно развитие, слънчевото не в
смисъл
на старата планета, както е в моята книга „Въведение в тайната наука“, а настоящото, светещо на небето Слънце.
Тези две съставни части на човека са поставени на преден план в човешката природа.
Слънчевото той още не е довел до пълно развитие, слънчевото не в смисъл на старата планета, както е в моята книга „Въведение в тайната наука“, а настоящото, светещо на небето Слънце.
към текста >>
Така пред нас имаме устройството на вътрешния човек в
смисъл
а на идеален, но много реален музикален инструмент в човека.
Така пред нас имаме устройството на вътрешния човек в смисъла на идеален, но много реален музикален инструмент в човека.
към текста >>
В тази китайска легенда се крие многозначителен
смисъл
.
В тази китайска легенда се крие многозначителен смисъл.
И човекът остава встрани, защото самият той е музиката, защото в легендата не се говори тъкмо за основното. В нея се говори за това, което съставлява цялостния музикален инструмент. В известен смисъл е така, сякаш някой майстори цигулка и говори за дървесния материал, за струните, за магаренцето на цигулката, но за нея самата и дума не казва. Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за безсмъртната душа. Но човекът остава встрани, тъкмо защото цялото, от което той се състои, води всъщност към самия човек.
към текста >>
В известен
смисъл
е така, сякаш някой майстори цигулка и говори за дървесния материал, за струните, за магаренцето на цигулката, но за нея самата и дума не казва.
В тази китайска легенда се крие многозначителен смисъл. И човекът остава встрани, защото самият той е музиката, защото в легендата не се говори тъкмо за основното. В нея се говори за това, което съставлява цялостния музикален инструмент.
В известен смисъл е така, сякаш някой майстори цигулка и говори за дървесния материал, за струните, за магаренцето на цигулката, но за нея самата и дума не казва.
Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за безсмъртната душа. Но човекът остава встрани, тъкмо защото цялото, от което той се състои, води всъщност към самия човек. В основата на това лежи дълбокото съзнание за взаимовръзката на същинската музика със самата човешка природа.
към текста >>
82.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но в същото време нещата не са предадени чисто образно или символично, а в напълно реален
смисъл
.
Разбирате, че когато човек представя нещо подобно, той трябва да използва думите по малко по-друг начин от този, по който те обикновено се използват в днешното прозаично време.
Но в същото време нещата не са предадени чисто образно или символично, а в напълно реален смисъл.
Нещата наистина стоят така, както ви ги представих, въпреки че понякога езикът трябва да бъде използван в по-голяма широта, отколкото този, който днес обикновено е в употреба. Исках да оформя днешната лекция тъкмо по този начин, за да отправя малък поздрав за тъй добрите постижения на нашите почитаеми певици[4], които ни радват тези дни. И така, скъпи мои приятели, утре ще присъстваме на изпълващия ни с толкова радост концерт с убеждения, дадени от антропософска гледна точка, както всичко тук трябва да бъде.
към текста >>
83.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
За музикалното изживяване не е налице сетивното изживяване в същия
смисъл
, както за другите изживявания.
Става въпрос за това, да се разбере по-дълбоко как е изразено цялостното тоново изживяване в човека. То е изградено така, трябва да кажа това още веднъж, че всички понятия за него са напълно объркващи. Човекът е едно тричленно същество - нервно-сетивен човек, ритмичен човек, крайников веществообменен човек. Това е вярно във всяко друго отношение, но за музикалното изживяване не е напълно вярно.
За музикалното изживяване не е налице сетивното изживяване в същия смисъл, както за другите изживявания.
Сетивното изживяване при музикалното изживяване е вече съществено по-вглъбено, отколкото за другите изживявания, защото за него ухото е всъщност само един рефлекторен орган. Ухото не свързва човека по същия начин с външния свят, както го свързва например окото. Окото го свързва с външния свят за всички форми на видимото, също и за видимите форми на изкуството. Окото е от значение също за художника, не само за наблюдаващия природата. Ухото е от значение за музиканта само дотолкова, доколкото то е в състояние да изживява, без да стои в такава връзка с външния свят, както например окото.
към текста >>
Така започна да има
смисъл
това, което в квинтовото време изобщо нямаше
смисъл
.
Тогава човек може да започне да чувства себе си като пеещ. Защото терцовото изживяване вглъбява цялото музикално усещане. По-рано в квинтовото време нямаше никаква възможност да се оцвети музикалното с участието на субективното. Участието на субективното, преди да навлезе терцовото изживяване, беше такова, че субективното се чувстваше отнесено, чувстваше се пренесено в обективното. Едва при терцовото изживяване стана така, че субективното се чувстваше почиващо в самото себе си и човекът започна да свързва своето усещане за съдбата, усещането за съдбата в обикновения живот с музикалното.
Така започна да има смисъл това, което в квинтовото време изобщо нямаше смисъл.
Мажор и минор нямаха още никакъв смисъл в квинтовото време. Човек не можеше още да говори за мажор. Разделянето на мажор и минор, тази забележителна взаимовръзка на човешката субективност, на същинския вътрешен чувствен живот, докато този чувствен живот е свързан със земната телесност, започва първо в хода на четвъртата следатлантска епоха и е свързано с терцовото изживяване. Тогава навлиза разликата между мажор и минор. Тогава започва връзката на субективно душевното с музикалното.
към текста >>
Мажор и минор нямаха още никакъв
смисъл
в квинтовото време.
Защото терцовото изживяване вглъбява цялото музикално усещане. По-рано в квинтовото време нямаше никаква възможност да се оцвети музикалното с участието на субективното. Участието на субективното, преди да навлезе терцовото изживяване, беше такова, че субективното се чувстваше отнесено, чувстваше се пренесено в обективното. Едва при терцовото изживяване стана така, че субективното се чувстваше почиващо в самото себе си и човекът започна да свързва своето усещане за съдбата, усещането за съдбата в обикновения живот с музикалното. Така започна да има смисъл това, което в квинтовото време изобщо нямаше смисъл.
Мажор и минор нямаха още никакъв смисъл в квинтовото време.
Човек не можеше още да говори за мажор. Разделянето на мажор и минор, тази забележителна взаимовръзка на човешката субективност, на същинския вътрешен чувствен живот, докато този чувствен живот е свързан със земната телесност, започва първо в хода на четвъртата следатлантска епоха и е свързано с терцовото изживяване. Тогава навлиза разликата между мажор и минор. Тогава започва връзката на субективно душевното с музикалното. И човекът може да нюансира музикалното; появява се колоритът в музиката.
към текста >>
84.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В известен
смисъл
, когато казвам: Аз гледам с окото си така - би трябвало при това да погледна окото, окото би трябвало да погледне назад, - тогава това би било извоюваното от душата квартово изживяване.
има да изживее в тези форми, което навлиза от интервалите в ритъма, поражда от само себе си инстинкта да се изпълни при квартата едно по възможност малко движение, не да се стои спокойно. Защото вижте, квартата е всъщност едно истинско възприемане, само едно възприемане на другата страна.
В известен смисъл, когато казвам: Аз гледам с окото си така - би трябвало при това да погледна окото, окото би трябвало да погледне назад, - тогава това би било извоюваното от душата квартово изживяване.
Квинтата е правилното имагинативно изживяване. Който изживява правилно квинтите, вече знае субективно какво е имагинацията. Който изживява сексти, знае какво е инспирация. И който изживява септими - ако го преживее, - знае какво е интуиция. Имам предвид, че формата на душевното състояние при септимовото изживяване е ясновидски същата, както при интуицията.
към текста >>
85.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
За тях не би имало никакъв
смисъл
да кажат: Аз правя музика.
Ако човек живее музикално само в септими без междинни интервали толкова естествено, както атлантците, той не би възприемал музикалното като нещо, което се случва на някого или в някой човек, а в този момент би бил вън от своето тяло, навън в космоса. Така беше при атлантците. Тяхното музикално изживяване се припокриваше с едно непосредствено религиозно изживяване. Тяхното септимово изживяване бе такова, че те не можеха да кажат, че сами имат нещо общо с възникването на септимовите интервали. Напротив, те чувстваха как богове, които странстват в света, се откриват в септими.
За тях не би имало никакъв смисъл да кажат: Аз правя музика.
За тях имаше смисъл само този израз: Аз живея в правената от боговете музика.
към текста >>
За тях имаше
смисъл
само този израз: Аз живея в правената от боговете музика.
Така беше при атлантците. Тяхното музикално изживяване се припокриваше с едно непосредствено религиозно изживяване. Тяхното септимово изживяване бе такова, че те не можеха да кажат, че сами имат нещо общо с възникването на септимовите интервали. Напротив, те чувстваха как богове, които странстват в света, се откриват в септими. За тях не би имало никакъв смисъл да кажат: Аз правя музика.
За тях имаше смисъл само този израз: Аз живея в правената от боговете музика.
към текста >>
За него тя е нещо празно в най-добрия
смисъл
на думата.
Това музикално изживяване бе още налице, макар и съществено отслабено, и в следатлантската епоха, в онази епоха, в която се живееше основно в квинтовите интервали. Не трябва да сравнявате това с днешното усещане на квинтите от хората. Днес човекът усеща квинтата така, че тя му дава впечатление за нещо незапълнено.
За него тя е нещо празно в най-добрия смисъл на думата.
Тя е станала празна, защото боговете са се отдръпнали от човека.
към текста >>
Само че терцата - това, което той изживяваше тогава - не е никаква терца в нашия
смисъл
.
В лемурийската епоха имаме едно музикално преживяване, което не може да съществува за слушателя в рамките на една октава. Този интервал надхвърля рамките на една октава, достига първия тон на следващата октава, а след това достига следващия тон на по-следващата октава. Човекът преживяваше нещо, което е трудно за описване. Но представа би могла да се получи, ако кажа: Човекът преживяваше секундата на следващата октава и терцата на по-следващата. Той изживяваше един вид обективна терца, а така също и двете терци, голяма и малка.
Само че терцата - това, което той изживяваше тогава - не е никаква терца в нашия смисъл.
Само защото възприемам примата в същата октава, тонът, който мисля в отношение със следващата прима, е терцовият тон. Но тъй като човекът можеше да изживява непосредствено интервалите, които за нас днес са такива, че можем да кажем: Прима в едната ок-тава, секунда в следващата октава, терца в третата октава, така този по-стар човек възприемаше един вид обективен мажор и обективен минор, не мажор и минор, изживявани вътрешно, а мажор и минор, които бяха усещани като израз на душевното изживяване на боговете. Хората от лемурийската епоха изживяваха - човек не може да каже радост и мъка, извисяване и потиснатост, а трябва да каже: Хората от лемурийската епоха изживяваха, чрез особеното възприемане на тези интервали, космическото ликуване на боговете и космическите жалби на боговете. Ние можем да погледнем назад към една земна епоха, изживявана действително от хората, в която във вселената беше проектирано онова, което човек изживява днес при мажор и минор. Каквото той днес преживява вътрешно, беше проектирано навън.
към текста >>
86.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и
смисъл
и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
39. Гьоте пише от Италия: Тези висши творения на изкуството същевременно са били създадени от човека като най-висшите природни творения, съобразно истински и природни закони: всичко произволно, самомнително рухва. Тук има необходимост, има Бог.“ „Пътуване в Италия“, Рим, 6 септември 1787 г. в своята книга за Винкелман: има се предвид следното място от главата „Красотата“: „Тъй като човекът е поставен в апогея на природата, той гледа на себе си като на цяла една природа, която още веднъж трябва да сътвори в себе си един апогей.
За тази цел той се издига, като се изпълва с всички съвършенства и добродетели, призовава избор, ред, хармония и смисъл и най-накрая се извисява до създаване на творби на изкуството, което заема бляскаво място до останалите му дела и произведения.
към текста >>
В този
смисъл
бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
83. учението за цветовете: „Защото всъщност се опитваме напразно да изразим същността на дадено нещо. Съзираме въздействия и една подробна история на тези въздействия при всички случаи би обхванала същността на това нещо. Напразно се мъчим да опишем характера на някой човек; но ако противно на това опишем всичките му постъпки и дела, ще се появи картината на неговия характер. – Цветовете са дела на светлината, дела и страдания.
В този смисъл бихме могли да очакваме от същите разяснение за същността на светлината.“ Естественонаучните съчинения на Гьоте, издадени и с коментар от Рудолф Щайнер в „Немска национална литература“ на Кюршнер (1884-97), 5 тома, Събр. съч.
1а–е, Том ІІІ, стр. 77.
към текста >>
87.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Затова пък са посочени местата, на които става въпрос за музиката в духовен
смисъл
(хармонии на сферите).
Списъкът съдържа всички места - доколкото можаха да бъдат намерени в огромните трудове на Рудолф Щайнер, - на които се разглеждат въпроси за музиката или за живота на музикантите. Не са споменати само онези изказвания, които засягат съдбата (кармата) на отделния музикант.
Затова пък са посочени местата, на които става въпрос за музиката в духовен смисъл (хармонии на сферите).
Там, където става дума за съвсем кратки споменавания на музиката, които се появявате подобно съдържание многократно в много лекции, е упомената само една от тези лекции.
към текста >>
излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-научен
смисъл
".
Накрая трябва да бъде споменато още едно кратко писмено изявление на Рудолф Щайнер: във философско-антропософско издателство, Берлин, през 1917 г.
излезе отпечатката на една лекция от Валтер Блуме (антропософски музикант, 1883-1933) със заглавие "Музикални разсъждения в духовно-научен смисъл".
Това съчинение се опира на изложения, които е направил Рудолф Щайнер в Дорнахската лекция от 29 декември 1914 г. ("Изкуството в светлината на мистерийната 123 мъдрост", 2-ра лекция) за мястото на музиката сред изкуствата и за връзката на гамите с човешките съставни части. Валтер Блуме се опитва да покаже как твърденията на Рудолф Щайнер могат да бъдат разяснени в отделните феномени на музикалното изживяване и на музикалните закономерности. Рудолф Щайнер добавя към това съчинение следните забележки (стр. 26): "Това приложение на духовно-научните познания за музиката е безукорно; трябва само да се избягва да разглеждаме някое друго изкуство точно по същия начин.
към текста >>
88.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в
смисъл
на мъдрост, на духовна яснота.
Символите и знаците не само в светската област, но и в теософския свят, често правят впечатлението на нещо производно, условно, което само "означава" нещо. Това не е правилно. Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци. Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма.
Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота.
Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица. Често в теософски писания и сказки се тълкуват митове и легенди, казва се, че "означават нещо". Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези символи. Какво разбираме под това, ще изясним чрез един пример.
към текста >>
Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад
смисъл
а, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези символи.
Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци. Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма. Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота. Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица. Често в теософски писания и сказки се тълкуват митове и легенди, казва се, че "означават нещо".
Задачата на предстоящите ни сказки ще бъде да достигнем зад смисъла, зад същността на такива значения, да признаем реалността на тези символи.
Какво разбираме под това, ще изясним чрез един пример.
към текста >>
Няма
смисъл
да се измислят условия значения за тези знаци.
От горното ние виждаме как стои въпросът по отношение на действителното значение на символа. Всички знаци и символи, които срещаме в Окултизма ни отправят към такива реалности и което е още по-важно, с течение на времето, човек получава указание за изполването на такива фигури. Те тогава са средството за постигане на знания, или ясновидство. Никой, който размишлява дълбоко върху Пентаграма, не може да не достигне успех, ако само има търпение. Той трябва да се потопи в Пентаграма, така да се каже: тогава той ще намери теченията в етерното тяло.
Няма смисъл да се измислят условия значения за тези знаци.
Човек трябва да ги постави пред вътрешните си очи: така те водят към окултни действителности. Това е случаят не само с това, което може да се намери в пределите на Теософията, но също така и при символите и знаците, съдържащи се в различни религиозни документи, защото тези документи се основават на Окултизма. Когато един пророк, или основателят на някоя религия говори за светлина, а с това има предвид мъдрост, то не е затова, защото смята това за остроумна метафора. Окултистът основава своето мислене върху факти. Следователно, не е важно за него да бъде остроумен, но истинен!
към текста >>
В
смисъл
а на истинското окултно изследване, тази неподвижност е само привидна.
Тя е изследвала, не само движението на Земята и другите планети, но също така и движението на самото Слънце. Тук човек идва до една определена точка в космическото пространство, която е нещо като духовен център, около който Слънцето, а заедно с него нашата Земя и всички планети се въртят. Различните тела, обаче, не се въртят еднакво бързо. Точно това съотношение на бързината на техните движения, едно спрямо друго, е което окултната астрономия е определила. Това произтича от факта, че когато наближаваме Марс, Венера и т.н., тези небесни тела се движат с дадена бързина, а цялото звездно небе, като че ли стои неподвижно.
В смисъла на истинското окултно изследване, тази неподвижност е само привидна.
В действителност, това звездно небе изминава определено разстояние за сто години и това разстояние, през което небесната твърд се придвижва е определено като основно число. Ако възприемете това движение и сравните планетните движения с него ще откриете, че движението на Сатурн е два пъти и половина това на Юпитер: Юпитеровото е пет пъти това на Марс, Марсовото два пъти това на Луната. Сатурновото движение, обаче, е 1200 пъти движението на цялата небесна купола.
към текста >>
89.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Онова, което в окултен
смисъл
, наричаме Земя, Вода и Въздух още не е съществувало на Сатурн.
След това: всичко газообразно наричано Въздух в Окултизма. Има едно още по-финно състояние Огън. Разбира се, днешните физици не приемат това, но окултистът знае, че Огънят може да бъде сравнен с Земята, Водата и Въздуха, че Огънят е първото етерно състояние, че е по-фин от Въздуха. Където намирате Огън, или Топлина, нещо присъствува, което е по-финно от Въздух. Ако трябва да си представим една субстанция по-финна от Топлина, ще дойдем до Светлината.
Онова, което в окултен смисъл, наричаме Земя, Вода и Въздух още не е съществувало на Сатурн.
Тези телесни състояния възникват на Слънцето, Луната и Земята. Най-гъстото състояние на Сатурн е било Топлина, или Огън. Човек е живял вътре в него, неговото тяло е било фактически един вид отразен образ. За да си представим това в по-големи подробности, би ни отвело твърде далеч.
към текста >>
90.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен
смисъл
.
Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез инволюция и еволюция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема. Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават инволюция и еволиция. Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр. Това е една еволюция. Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне.
Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен смисъл.
То е скрито вътре в семето, обвито, защото семето е взето от цялото растение, които е внедрило всички свои сили в семето. Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в растение, еволюция, а другия процес чрез който растението се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето инволюция.
към текста >>
Разбира се, това не трябва да се взема в буквалния
смисъл
, но вярно е, че той е бил мъчен до смърт.
В Августин Вие ще намерите някаква мистична същина. Никой не може да чете неговите "Изповеди", или пък другите му писания, без да почувствува дълбоката вътрешна същност в чувствата на този човек. Напредвайки, идваме до чудесни хора като Скот Еригена, един монах от Шотландия, наричан Шотландския Св. Йоан, който по-късно е живял в двора на Шарл Плешивия. Той не е бил в много добри отношения с Църквата и се разправя, че братята от неговия орден го измъчвали до смърт с карфици и игли.
Разбира се, това не трябва да се взема в буквалния смисъл, но вярно е, че той е бил мъчен до смърт.
Той е написал една очарователна книга, "Върху разделенията в Природата", която разкрива голямата дълбочина на мисълта, въпреки че от антропософска гледна точка, много неща и липсват.
към текста >>
Тогава само ще разглеждаме номеричната система по правилния начин в Питагоровия
смисъл
и можем да си вадим заключения, водещи от едно число към друго.
Така, че виждате как можем да размишляваме върху числото ТРИ. Не трябва да започнем да намотаваме педантично мисли около него, но трябва да търсим двойнствеността и троичността, които се /намират/ срещат навсякъде.
Тогава само ще разглеждаме номеричната система по правилния начин в Питагоровия смисъл и можем да си вадим заключения, водещи от едно число към друго.
Също така можем да кажем, че светлина и сянка се явяват в проявения свят, а зад тях лежи един трети скрит елемент.
към текста >>
В същия
смисъл
, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува като нещо, което все още и принадлежи.
Нека сега отново да погледнем назад към числото ЕДНО. Понеже сме разгледали други числа, онова, което сега ще кажем за числото ЕДНО, ще бъде правилно разбрано. Същността на числото ЕДНО е неговата неделимост. Разбира се, то може да бъде подразделено, например: 1/3, 2/3 и т.н., но това може да се постигне само мисловно. В света, особенно в Духовния свят, когато извадите двете трети, едната трета продължава да бъде част от тях.
В същия смисъл, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува като нещо, което все още и принадлежи.
В Питагоров смисъл, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен като държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено."
към текста >>
В Питагоров
смисъл
, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен като държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено."
Понеже сме разгледали други числа, онова, което сега ще кажем за числото ЕДНО, ще бъде правилно разбрано. Същността на числото ЕДНО е неговата неделимост. Разбира се, то може да бъде подразделено, например: 1/3, 2/3 и т.н., но това може да се постигне само мисловно. В света, особенно в Духовния свят, когато извадите двете трети, едната трета продължава да бъде част от тях. В същия смисъл, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува като нещо, което все още и принадлежи.
В Питагоров смисъл, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен като държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено."
към текста >>
По този начин Вие постигате онова, което в Питагоров
смисъл
се нарича "Разделението на Едното, така че останалото се запазва."
Не е възможно да се раздели червената светлина, от бялата, без да се задържат и останалите цветове. С това ние се докосваме до края на една всемирна тайна. Вие гледате на нещата по известен начин. Вие виждате например, едно червено парче плат, разпростряно на масата и същевременно Ви се струва, че зеленото е скрито вътре в него.
По този начин Вие постигате онова, което в Питагоров смисъл се нарича "Разделението на Едното, така че останалото се запазва."
към текста >>
Онези, които се предават напълно, по правилния начин в Питагоровия
смисъл
, на онова, което можем да наречем "изучаването на числата", ще се научат да разбират живота и светя чрез този символизъм на числата.
Онези, които се предават напълно, по правилния начин в Питагоровия смисъл, на онова, което можем да наречем "изучаването на числата", ще се научат да разбират живота и светя чрез този символизъм на числата.
Днешната сказка бе предназначена, да Ви даде грубо скицирани мисли.
към текста >>
91.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
В буквалния
смисъл
всички вие сте думи, изговорени от божествените същества.
Следващата стъпка е, че хората ще могат да изговарят "чувствуващи същества". При най-високото /развитие/ стъпало на развитието си, хората ще възпроизвеждат подобните си чрез ларинкса. Сега човек може да изрази само съдържанието на душата си чрез ларинкса, но по-късно ще изрази, ще възсъздаде себе си. Така както хората в бъдеще ще могат да възсъздадат хора чрез изговор, така също предшествениците на човечеството Боговете, бяха надарени с един орган, чрез който те са се изразили създали са всички неща, които са около нас днес. Те са, които са създали всички хора, животни и всичко друго, което е проявено.
В буквалния смисъл всички вие сте думи, изговорени от божествените същества.
към текста >>
"В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог беше Словото." Това съвсем не означава философско слово в умозрителен
смисъл
, Св.
"В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог беше Словото." Това съвсем не означава философско слово в умозрителен смисъл, Св.
Йоан с това е записал един първичен факт, който трябва да бъде взет буквално.
към текста >>
В известен
смисъл
сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации.
В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации.
Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя. Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал.
към текста >>
Така, както НИЕ СМЕ РОДЕНИ ОТ БОГА, така, в
смисъл
а на езотеричната мъдрост, НИЕ УМИРАМЕ В ХРИСТОС И.
Ние виждаме, че при проявения свят се прибавя едни втори елемент на живота, това е смъртта. Затова, че той отново е намерил живот в тази смърт, човек трябва да намери смъртта на сетивата в първичния източник на всичко, което живее. Това е Центърът на Цялото Космическо Развитие, защото ние е трябвало да измитаме смърт, за да спечелим съзнание. Ние можем да победим смъртта, когато открием нейното значение в мистерията на спасителя.
Така, както НИЕ СМЕ РОДЕНИ ОТ БОГА, така, в смисъла на езотеричната мъдрост, НИЕ УМИРАМЕ В ХРИСТОС И.
С. М. Ин Кристо Моримур.
към текста >>
92.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В този
смисъл
, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
В този смисъл, позволете ми най-напред да изразя сърдечната си благодарност към скъпия г-н Молт; правя това в името на добрия Дух, който трябва да измъкне човечеството от мъките и нищетата на тази трагична епоха, в името на добрия Дух, кой то чрез обучението и възпитанието трябва да издигне човечеството до една по-висока степен от неговото развитие; моята благодарност всъщност е насочена към онези добри Духове, които насърчиха скъпия г-н Молт*2 и му позволиха да предприе ме тук, с построяването на Валдорфското училище, нещо, което засяга по-нататъшното развитие на цялото човечество.
към текста >>
След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е
смисъл
.
След като днес хората са изгубили всяка сетивна и мисловна връзка с духовните светове, те често задават напълно абстрактни въпроси, които от гледна точка на духовното прозрение са лишени от какъвто и да е смисъл.
Често например, се задава въпросът за т.н. пренатално или предрожденно възпитание, с други думи, за възпитанието на детето по време на бременността; т.е. преди неговото физическо раждане. Днес има много хора, които вземат нещата абстрактно; а когато се отнасяме към нещата конкретно, въпросите в дадена област не могат да се задават произволно. Често съм прибягвал до следния пример: Виждаме на улицата някакви следи.
към текста >>
Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен
смисъл
наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst).
Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето. Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух. След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата. Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части.
Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst).
До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен свят на човека. Съзнаващата Душа (Bewusstseinsseele), Разсъдъчната Душа (Verstandesseele) и Сетивната Душа (Empfmdungsseele)*4.
към текста >>
И в духовен
смисъл
, задачата на възпитанието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса.
Ако наблюдавате израстващото дете с истинска непредубеденост, Вие на всяка цена ще констатирате следното: Тук, във физическите условия, духовно-душевните сили на детето все още не са свързани с неговите физическо-телесни форми.
И в духовен смисъл, задачата на възпитанието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса.
Те трябва да бъдат приведени в хармония, защото при новороденото дете, а и по-късно, хармония между тях липсва! Задачата на възпитателя е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
към текста >>
Това, което наричаме „дишане" в истинския
смисъл
на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне утробата на майката.
Нека сега да разгледаме тази задача по-конкретно. Между многото връзки, които човек поддържа с външния свят, най-важната е дишането. Веднага след раждането, ние вдишваме първата глътка въздух. В майчината утроба, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния свят.
Това, което наричаме „дишане" в истинския смисъл на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне утробата на майката.
Да, дишането означава много, твърде много за човешкото същество, понеже тук е представен онзи троичен организъм, онази троична система на физическия човек, за която Вие знаете от моите книги и лекции.*5
към текста >>
Обаче от една страна, веществообмяната е дълбоко свързана тъкмо с дишането; във веществообменен
смисъл
, дихателният процес е тясно вплетен в кръвната циркулация, защото чрез нея хранителните вещества достигат до всяка част на човешкото тяло.
Към тази троична система на физическия човек, на първо място ще поставим веществообмяната.
Обаче от една страна, веществообмяната е дълбоко свързана тъкмо с дишането; във веществообменен смисъл, дихателният процес е тясно вплетен в кръвната циркулация, защото чрез нея хранителните вещества достигат до всяка част на човешкото тяло.
Следователно, наред със своите собствени функции, дишането има задачи, които са в тясна връзка с веществообменната система*6. От друга страна, дишането е в зависимост и от нервно-сетивния живот на човека. Вдишвайки, ние непрекъснато тласкаме ликворната течност в посока към мозъка; издишвайки, ние връщаме тази течност обратно в тялото. Ето как ние пренасяме дихателния ритъм в областта на мозъка. И както от една страна, дишането е свързано с веществообмяната, така от друга страна то е свързано с нервно-сетивния живот.
към текста >>
В един по-висш
смисъл
, детето трябва да се научи да приема в душата си онзи дар, койтo му е даден благодарение на простия факт, че то е създадено, за да диша.
Ако внимателно наблюдаваме детето, ние ще установим: Детето все още не се е научило да диша по такъв начин, че да поддържа нервно-сетивния процес. Тук изпъква и по-деликатната същност на онова, което имаме да вършим в хода на възпитанието. Преди всичко, налага се да вникнем в човешката природа от антропологично-антропософска гледна точка. Най-важните възпитателни мерки се опират върху наблюдението на всичко онова, което дихателният процес успява да вмъкне и пренесе там, в рамките на нервно-сетивния живот.
В един по-висш смисъл, детето трябва да се научи да приема в душата си онзи дар, койтo му е даден благодарение на простия факт, че то е създадено, за да диша.
Вие виждате, как този дял от възпитанието се обръща към духовно-душевните сили: Благодарение на обстоятелството, че хармонизираме дишането с нервно-сетивния процес, ние просто вмъкваме духовно-душевните сили във физическия живот на детето. Накратко: Детето все още не може да диша правилно, и една от нашите задачи, е да го научим да диша правилно!
към текста >>
93.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако в същия
смисъл
погледнем на представката дейност и потвърдим нейния образен характер, неизбежно ще възникне въпросът: На какво, впрочем, са образ човешките представи?
Ако в същия смисъл погледнем на представката дейност и потвърдим нейния образен характер, неизбежно ще възникне въпросът: На какво, впрочем, са образ човешките представи?
Естествено, официалната наука не разполага с отговор на този въпрос; той може да бъде намерен само с помощта на антропософската Наука за Духа. В мисленето, и в частност, в представите, се отразяват онези изживявания, които сме имали преди раждането, респективно преди зачатието.
към текста >>
Ето как, в известен
смисъл
, разделихме човешкия душевен живот на две области: на образни представи, и на зародишна воля; впрочем между „образ" и „зародиш" минава една ясна граница.
Ето как, в известен смисъл, разделихме човешкия душевен живот на две области: на образни представи, и на зародишна воля; впрочем между „образ" и „зародиш" минава една ясна граница.
Тази граница се състои в цялостните изживявания на самия физически човек, който непрекъснато отхвърля пренаталните си опитности, за да породи образите на своите представи, а от друга страна не позволява на волята да се прояви докрай, запазвайки я в зародишно състояние. Но чрез какви сили така следва да попитаме се извършва всичко това?
към текста >>
Защото в обикновения живот между раждането и смъртта, ние не бихме могли да си служим с представите, ако в известен
смисъл
не носехме в себе си същата сила, с която сме разполагали преди раждането.
Но когато антипатията нарасне достатъчно много, настъпва нещо особено.
Защото в обикновения живот между раждането и смъртта, ние не бихме могли да си служим с представите, ако в известен смисъл не носехме в себе си същата сила, с която сме разполагали преди раждането.
И когато днес като физически човеци Вие мислите и си служите с представи и понятия, вършите това не благодарение на някаква сила, намираща се вътре в телата Ви, а благодарение на една сила, която продължава да работи у Вас още от времето преди Вашето раждане. Мнозина може би смятат, че тази сила угасва в мига на зачатието; не, тя е вътре в нас и ние мислим благодарение на нея. Вътре в нас непрекъснато пулсира живият екстракт на нашите пренатални опитности, само че ние разполагаме със силата да ги отхвърляме, да ги отразяваме. Тази сила е спотаена във Вашата антипатия. Когато в момента Вие мислите, всяка Ваша мисъл, всяка Ваша представа се сблъсква с антипатията.
към текста >>
От друга страна, волята, симпатията, фантазията и имагинацията също проявяват своите действия, и то в известен
смисъл
извън човешкото тяло.
От друга страна, волята, симпатията, фантазията и имагинацията също проявяват своите действия, и то в известен смисъл извън човешкото тяло.
На волята е отредено да остане в зародишен вид и никога да не се прояви напълно, а да изчезва още в мига на своето възникване. Да, волята трябва да остане в зародишен вид, а зародишът да не стигне прекалено далеч в своето развитие: ето защо той трябва да загине още в мига на своето възникване. Тук ние стигаме до нещо изключително важно в човешката природа.
към текста >>
Вярно е, че „системата-глава" е застъпена предимно в областта на човешката глава, макар че в известен
смисъл
целият човек е, така да се каже, „глава".
Вярно е, че „системата-глава" е застъпена предимно в областта на човешката глава, макар че в известен смисъл целият човек е, така да се каже, „глава".
Знаем, че сетивните органи са съсредоточени в главата, но от друга страна сетивата за допир и топлина например са разположени по цялото тяло; когато усещаме топлината, ние целите сме в известен смисъл, „глава". Да, в главата ние сме „предимно" глава, а в останалите части от тялото сме глава „по край другото". Следователно, отделните части се преплитат така тясно, че далеч не сме в състояние да ги разделим една от друга, както биха пожелали мнозина педанти. С други думи: главата продължава и надолу, простира се и всред останалите части на тялото, но „най-подчертана" е горе, където и сме свикнали да я виждаме. По същият начин стоят нещата и със „системата-гърди", или т.н.
към текста >>
Знаем, че сетивните органи са съсредоточени в главата, но от друга страна сетивата за допир и топлина например са разположени по цялото тяло; когато усещаме топлината, ние целите сме в известен
смисъл
, „глава".
Вярно е, че „системата-глава" е застъпена предимно в областта на човешката глава, макар че в известен смисъл целият човек е, така да се каже, „глава".
Знаем, че сетивните органи са съсредоточени в главата, но от друга страна сетивата за допир и топлина например са разположени по цялото тяло; когато усещаме топлината, ние целите сме в известен смисъл, „глава".
Да, в главата ние сме „предимно" глава, а в останалите части от тялото сме глава „по край другото". Следователно, отделните части се преплитат така тясно, че далеч не сме в състояние да ги разделим една от друга, както биха пожелали мнозина педанти. С други думи: главата продължава и надолу, простира се и всред останалите части на тялото, но „най-подчертана" е горе, където и сме свикнали да я виждаме. По същият начин стоят нещата и със „системата-гърди", или т.н. „среден човек".
към текста >>
Ето как, дори от самото човешко тяло, ние стигаме до извода, че не само в телесен, но и в чисто душевен
смисъл
, човек произлиза от Космоса, и че при отделянето си от него, взема със себе си определени космически сили.
Ето как, дори от самото човешко тяло, ние стигаме до извода, че не само в телесен, но и в чисто душевен смисъл, човек произлиза от Космоса, и че при отделянето си от него, взема със себе си определени космически сили.
към текста >>
94.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче да се влага такъв
смисъл
в закона на Юлиус Роберт Майер, означава само, че е разбран крайно погрешно!
Общо взето, всичко това се дължи на една голяма заблуда, която нарасна през втората половина на 19 век, понеже беше превратно изтълкува но едно от най-забележителните постижения на съвременната физика. Вие добре знаете, че Юлиус Роберт Майер*22 е откривател на т.н. „закон за съхранение на енергията". Според този закон, сборът от всички налични енергии и сили в Космоса е постоянна величина, само че те непрекъснато се трансформират, така че напр. една сила се проявява веднъж като топлина, друг път като механична сила и т.н.
Обаче да се влага такъв смисъл в закона на Юлиус Роберт Майер, означава само, че е разбран крайно погрешно!
Защото основното тук е метаморфозата на силите, а не формулирането на някакъв абстрактен принцип за съхранение на енергията.
към текста >>
В известен
смисъл
, законът за съхранение на енергията не представлява пречка за разбирането на минералното, растителното и животинското царство, но стигне ли се до едно истинско познание на човешкото същество, нещата изцяло се променят.
Но какво представлява този закон за съхранение на енергията от културно-историческа гледна точка? Всъщност той е една голяма пречка за правилното разбиране на човешката природа. Ние никога не бихме стигнали до такова разбиране, ако смятаме, че в хода на еволюцията е невъзможно да се породят съвсем нов вид сили. Защото истинската природа на човека подсказва, че чрез него непрекъснато се пораждат нови сили. Впрочем в условията на физическия свят, човекът е единственото същество, в което се образуват нови сили а както по-късно ще чуем също и нови вещества, нови субстанции.
В известен смисъл, законът за съхранение на енергията не представлява пречка за разбирането на минералното, растителното и животинското царство, но стигне ли се до едно истинско познание на човешкото същество, нещата изцяло се променят.
към текста >>
Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен
смисъл
да си служи със своите „ръце".
Обаче всичко това изобщо не е вярно.
Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце".
На определена степен от земното си развитие, човекът трябваше да отдели висшите животински видове от своята собствена същност, която естествено тогава беше съвсем различна отколкото е тя днес; да, той трябваше да ги отхвърли от себе си, за да напредва в своето развитие. Бих желал да опиша това „отхвърляне" с помощта на следния пример: Представете си как разтворените в една течност вещества започват да се утаяват на дъното. В предишните степени на своето развитие, човекът беше свързан с животинския свят по същия начин и в хода на времето успя да отдели от себе си животинския свят като един вид утайка. А самите животни изобщо нямаше да имат своя днешен облик, ако човекът не беше положил тези продължителни усилия. Следователно, животинските видове, както и самата Земя, биха изглеждали по съвсем друг начин, ако не беше човека*27.
към текста >>
Особено ако четете последната глава от моята книга „Истина и наука", отнасяща се до човешката свобода, Вие ще установите, че там акцентът е поставен върху следното: това, което се извършва в човека, се различава от процесите във външната природа; в известен
смисъл
тя е тази,която се вмъква в него, така че процесите в човека са и космически, или с други думи, човешката душа е арена, където се разиграват не само човешки, но и космически процеси.
Особено ако четете последната глава от моята книга „Истина и наука", отнасяща се до човешката свобода, Вие ще установите, че там акцентът е поставен върху следното: това, което се извършва в човека, се различава от процесите във външната природа; в известен смисъл тя е тази,която се вмъква в него, така че процесите в човека са и космически, или с други думи, човешката душа е арена, където се разиграват не само човешки, но и космически процеси.
Естествено, в определени среди тези неща не могат да бъдат разбрани лесно. Обаче без да вникне в тях, човек не може да стане истински възпитател.
към текста >>
95.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
По друг повод, аз многократно съм изтъквал: Нашият непосредствен и личен предводител в духовния свят се на мира в Йерархията на Ангелои; над тази Йерархия е разположена Йерархията на Архангелои, която се включва в действие след като човек мине през Портата на смъртта, когато в известен
смисъл
не едно, а много духовни Същества, много Архангелои веднага поемат грижите за човешкия живот след смъртта на физическото тяло.
По друг повод, аз многократно съм изтъквал: Нашият непосредствен и личен предводител в духовния свят се на мира в Йерархията на Ангелои; над тази Йерархия е разположена Йерархията на Архангелои, която се включва в действие след като човек мине през Портата на смъртта, когато в известен смисъл не едно, а много духовни Същества, много Архангелои веднага поемат грижите за човешкия живот след смъртта на физическото тяло.
Тези не ща народът усеща съвсем ясно, защото той знае: за разлика от земния живот, протичащ малко или много под формата на едно въображаемо единство, животът след смъртта изглежда като едно многообразие, като едно „множество".
към текста >>
В този
смисъл
, негов учител се явява собственото му физическо тяло.
Както душата на човека е обвита от физическото тяло, така стоят нещата и с физическото тяло на животното; обаче до голяма степен, физическото тяло на животното е устроено по друг начин. Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло. Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра. Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н. Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище.
В този смисъл, негов учител се явява собственото му физическо тяло.
Ако наблюдаваме осите, пчелите и други от така наречените низши животни, ще установим, че това, което се крие във формите на тяхното физическо тяло, не се проявява със същата сила и при човешкото физическо тяло.
към текста >>
Впрочем официалната психология говори за „воля" само в най-общ и неясен
смисъл
.
Ето, представете си например, как Вие искате да извършите нещо, което съвсем реално вълнува душата Ви, обаче съвсем не знаете, какво точно лежи в основата му. И изведнъж блесва решението! Има ли някой, който да обясни как става всичко това?
Впрочем официалната психология говори за „воля" само в най-общ и неясен смисъл.
към текста >>
96.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в
смисъл
а на Гьотевото учение за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук.
Дори с помощта на едно повърхностно самонаблюдение, Вие лесно ще се убедите във верността на горното твърдение. Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах: Волята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов. Тук съвсем ясно виждате, как волята която иначе би останала под принудата на външния свят се преизпълва от чувства. Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства.
Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в смисъла на Гьотевото учение за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук.
А когато сетивната дейност прераства в антипатия, в отвращение, или обратно, ако тя, например, се свежда до жадното вдишване на едно приятно ухание, ясно е, че чувствата оказват влияние върху сетивните възприятия.
към текста >>
В този
смисъл
, ясно е че философията на Кант, която е навлязла навсякъде, въвежда човека в жестоки заблуждения"*42.
Защото тук човек е стъпил на здрава почва; тук се изхожда от възгледа, че макар и да е част от света, човекът не познава цялата действителност. Да, тези неща могат да се проследят с голяма точност в посочените две книги. Първоначално тази „цяла" действителност е скрита за него. Но той непрекъснато се развива, и благодарение на своята мисловна и наблюдателна способност, се доближава до истинската действителност. Едва сега човекът става владетел на света.
В този смисъл, ясно е че философията на Кант, която е навлязла навсякъде, въвежда човека в жестоки заблуждения"*42.
Защото, какво прави всъщност неговата философия? Тя издига следната догма: Ние можем да наблюдаваме света, който ни заобикаля, но практически в нас живее само отражението на този свят. Така Кант стига и до останалите си дедукции. Той не е наясно по въпроса, какво представлява обкръжението на човека, както то му се представя в неговите възприятия. Защото действителността не е в обкръжението, нито в сетивно възприемаемите явления; тя ни се открива само дотолкова, доколкото напредваме в нейното овладяване.
към текста >>
97.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В известен
смисъл
, всяка част, всяко звено от тази дейност, която Вие наричате „познание", е дълбоко свързана с всичко онова, което Вашият Аз върши; или с други думи: всичко, което Вашият Аз върши, е в пряка връзка с познавателната дейност.
Тази гледна точка също потвърждава голямата разлика между волята, чувствата и мислещото познание. Размислете върху следното: Когато опознавате нещата с помощта на мисленето, Вие трябва и да усещате ако мога така да се изразя, как образите под помагат Вашите понятия, за да живеете, малко или много, в светлина. С помощта на мисленето, Вие придобивате познания, обаче ясно чувствувате, как Вашият Аз е напълно ангажиран в тази познавателна дейност.
В известен смисъл, всяка част, всяко звено от тази дейност, която Вие наричате „познание", е дълбоко свързана с всичко онова, което Вашият Аз върши; или с други думи: всичко, което Вашият Аз върши, е в пряка връзка с познавателната дейност.
Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност. И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини. Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение! Представете си, че Вие казвате: „Този човек е добър! " Сега Вие формулирате едно съждение.
към текста >>
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския
смисъл
на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля).
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля).
Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля. Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля. При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>
Ако обаче това проникване би се извършило напълно съзнателно, тогава щеше да настъпи разбира се, в душевен
смисъл
-буквално едно душевно изгаряне.
При чувствата нещата не изглеждат така. Тук Азът прониква в самото тяло, не само в образите.
Ако обаче това проникване би се извършило напълно съзнателно, тогава щеше да настъпи разбира се, в душевен смисъл -буквално едно душевно изгаряне.
Ако в областта на чувствата, с Вас би се случило същото, което става с Вас в хода на мисленето, т.е. когато с Азът прониквате в породените от тялото образи, тогава Вие буквално бихте изгорели душевно. Вие просто не бихте могли да издържите това! Вие сте в състояние да понесете това проникване на Азът в сферата на чувствата, само сънувайки, т.е. в една понижена степен на съзнанието.
към текста >>
Ето защо всичко това е в известен
смисъл
притъпено и се изживява не като физиологически процес, а под формата на „чувство".
Представете си, че сънувате някакъв кошмар, съпроводен със задух. В този случай част от болестните взаимодействия между Вас и външния свят, между Вас и атмосферния въздух, просто се стремят да прерастват в нещо друго. Да, обаче напирайки към Вашето Азово съзнание, тези процеси нямат облика на една нормална, а на една абнормна, мъчителна представа: кошмарът! И ако човекът изживяваше своето дишане по напълно съзнателен начин, той щеше да изживява всяко вдишване и издишване, сякаш се намира в непрекъснат задух, в непрекъснат кошмар. Да, човекът би „чувствувал" тези процеси като едно непрекъснато изтезание.
Ето защо всичко това е в известен смисъл притъпено и се изживява не като физиологически процес, а под формата на „чувство".
към текста >>
98.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Освен това: там, където се простира човешката сетивна сфера а грубо казано, ние носим сетивата във външната страна на нашето тяло, там ние откриваме, поне в известен
смисъл
, чувствената воля и волевите чувства.
И така, усещането е нещо, което има връзка както с волевите чувства, така и с чувствената воля.
Освен това: там, където се простира човешката сетивна сфера а грубо казано, ние носим сетивата във външната страна на нашето тяло, там ние откриваме, поне в известен смисъл, чувствената воля и волевите чувства.
Нека да погледнем тази схематична рисунка: Откъм външната повърхност на човека моля Ви да не забравяте, че това е само една схема ние имаме сетивната сфера, където откриваме волевите чувства и чувствената воля. Но какво извършваме ние в тази телесна повърхност, доколкото там е разположена и сетивната сфера?
към текста >>
Така изглеждат нещата в пространствен
смисъл
.
Сега Вие ясно разбирате значението на всичко това: по отношение на една празна от към живот зона, ние сме будни, докато по отношение на нашата периферия ние спим, сънувайки, или сънуваме спейки. Ние сме напълно будни само в една междинна зона, разположена между „външния" и „вътрешния" свят.
Така изглеждат нещата в пространствен смисъл.
към текста >>
99.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
От всичко, за което става дума тук, Вие виждате: в известен
смисъл
нашият свят, и особено човешкият свят, е твърде сложно диференциран, макар че отделните му части са в непрекъснато взаимодействие.
От всичко, за което става дума тук, Вие виждате: в известен смисъл нашият свят, и особено човешкият свят, е твърде сложно диференциран, макар че отделните му части са в непрекъснато взаимодействие.
Ние изобщо не бихме могли да разберем душевната същност на човека, без да я подразделим на „мисли", „чувства" и „воля". Обаче тези душевни качества никъде не се срещат в своя чист вид; те винаги се преплитат и фактически застават пред нас като едно цяло. Така стоят нещата и с цялостния човек, дори и с неговата телесна природа.
към текста >>
В една от предишните лекции аз загатнах, че човекът е предимно „глава" в горната част на своето тяло, макар и в известен
смисъл
целият той може да бъде окачествен като „глава".
В една от предишните лекции аз загатнах, че човекът е предимно „глава" в горната част на своето тяло, макар и в известен смисъл целият той може да бъде окачествен като „глава".
Той е предимно „гърди" в гръдната част, макар и да имаме основания да говорим за „гръден човек", или за „човекът-гърди" (Brustmensch). Също и „човекът-крайници" (Gliedmassenmensch) е такъв предимно в областта на крайниците и веществообмяната, макар че тази част от неговата природа се проявява както в „главата", така и в „гърдите".
към текста >>
В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в
смисъл
, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен.
Днес хората не са склонни да правят строго разграничение между нещата. Когато мислим за „Азът", ние си представяме преди всичко нашата душевна същност и това ни задоволява напълно. Така постъпват и почти всички психолози. Те просто не забелязват огромната разлика между това, да означим като „Аз" сбора от нашите лични изживявания, и от друга страна умението да възприемем отсрещния човек като един индивидуален и неповторим „Аз". А тук става дума за две съвсем различни духовно-душевни действия.
В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен.
Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз". Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението. Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете. Докато в известен смисъл „окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват. Има огромна разлика между възприемането на моя собствен „Аз" и възприемането на чуждите „Азове".
към текста >>
Докато в известен
смисъл
„окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват.
А тук става дума за две съвсем различни духовно-душевни действия. В първия случай, когато влагам в сборното понятие „Аз" моите лични опитности, се стига до едно интимно, вътрешно изживяване; в другия случай, когато заставам срещу даден човек и давам израз на личното си отношение към него, в смисъл, че той също притежава един „Аз", подобен на моя, аз осъществявам определено взаимодействие между него и мен. Възприемането на моя собствен „Аз" не е равнозначно с възприемането на чуждия „Аз". Възприемането на чуждия „Аз" става благодарение на сетивото за Азът (Ich Sinn), както възприемането на цветовете става чрез зрението. Обаче природата не ни позволява така лесно да обективираме възприемателния орган за „Азовете", какъвто е случаят с „окото" като орган за възприемане на цветовете.
Докато в известен смисъл „окото" е извън човешкия организъм, възприемателният орган за „Азовете" на другите човешки същества е разпрострян над целия човек и е изграден от толкова фина субстанция, че хората просто не го забелязват.
Има огромна разлика между възприемането на моя собствен „Аз" и възприемането на чуждите „Азове". Защото възприемането на собствения „Аз" е предимно волев процес, докато възприемането на чуждия „Аз" е предимно познавателен процес.
към текста >>
Следователно, наред със „сетивото за равновесие" и „сетивото за движение", ние разполагаме и с едно друго сетиво, чрез което възприемаме общото телесно състояние в най-широкия
смисъл
на тази дума.
Освен „сетивото за равновесие" (Gleichgewichtsinn), ние разполагаме и със „сетиво за нашите собствени движения" или „двигателно сетиво" (Bewegungssinn), чрез което различаваме дали сме в покой или не, дали мускулите ни са в контракция и т.н.
Следователно, наред със „сетивото за равновесие" и „сетивото за движение", ние разполагаме и с едно друго сетиво, чрез което възприемаме общото телесно състояние в най-широкия смисъл на тази дума.
Ще го означим като „витално сетиво" (Lebenssinn) и ще напомним, че хората са твърде зависими от него. Те смътно усещат да ли са яли много или малко, дали са уморени или не и съответно изпитват чувства на задоволство, неразположеност и т.н.
към текста >>
Накратко: тези четири, сетива са в тесен
смисъл
на думата волеви сетива.
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието. Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят.
Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива.
При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво. Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи! В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
100.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки
смисъл
, а не антипатия и отвращение.
От зъбната смяна до половата зрелост, детето се интересува не от миналото, а от настоящето. Какво е характерното в този случай? Това, че ние възприемаме и се радваме на света не по анималистичен, а по специфично човешки начин. Детето от основното училище иска да се радва на света дори и в часовете на обучение.
Ето защо ние трябва да преподаваме по такъв начин, че да пробудим у детето наслада и то в най-висш човешки смисъл, а не антипатия и отвращение.
Несъмнено, в тази област педагогиката има твърде добри постижения. Но тук се крие и една опасност. Тя се състои в това, че стремежът да превърнем обучението в извор на радост и наслада, лесно може да прерасне в една чиста пародия. Прилагането на този принцип ще даде добри резултати, ако самият учител се издигне високо над филистерското отношение към живота. А това може да се постигне само ако той съхрани един жив усет към изкуството.
към текста >>
101.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
И в този
смисъл
, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани.
Само че тук те са останали недоразвити. При „останалия" човек те са развити правилно, докато тук са един вид задържани в своето развитие и фактически са само костни образувания, а не „крайници". Има и друга важна разлика: Ако разглеждате горната и долна челюст, Вие ще забележите, че в случая цялата работа се върши от костите. Но ако разгледате „нормалните" човешки крайници, Вие ще установите, че тук същественото се крие в мускулната тъкан и в кръвоносните съдове. До голяма степен, костите на ръцете, краката и ходилата са само допълнение на мускулната и кръвоносна система.
И в този смисъл, мускулите и кръвоносните съдове на горната и долна челюст разглеждани като „крайници" на главата са съвсем атрофирани.
Какво означава това?
към текста >>
102.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
В антропософски
смисъл
, „гърдите" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер.
В антропософски смисъл, „гърдите" са един самостоятелен организъм, който още от самото раждане има подчертан те лесно-душевен характер.
Гърдите не са просто „тяло", както главата; те са телесно-душевен организъм, а Духът витае извън тях в сънищно състояние. Ако внимателно наблюдаваме малките деца, ще установим, че техните гръдни органи са много по-будни и по-живи отколкото тези на главата. Би било погрешно, ако гледаме на човека като на същество, в което цари безредие и хаос.
към текста >>
Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия
смисъл
на тази дума е волята и част от „сърцето".
Ако нещата не протичаха по този начин, възпитанието и обучението щяха да са невъзможни. Защото, представете си, какво би се получило, ако трябваше да се срещнете с целия Дух на едно слизащото от Небето човешко същество. В този случай Вие бързо щяхте да се откажете от всяко възпитание, защото бихте се изправи ли пред задачата да възпитавате много по-умни и по-способни човешки същества от Вас самите. Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него.
Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето".
Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние. И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби. Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма.
към текста >>
В известен
смисъл
, Вие трябва да станете приятел на природата, понеже тъкмо тя ръководи детското развитие чрез дишането, храненето, движението и т.н.
Накратко: Възпитанието не бива да смущава правилното израстване на детето. Обучението, осъществявано от Вас, трябва да напредва успоредно с израстването. Тези неща са от голяма важност за децата в началните класове. До периода на зъбната смяна, формообразуването зависи от главата; после се пробуждат жизнените или етерни сили, така че полова та зрялост е завършека на един кратък жизнен цикъл, който зависи от „човекът-гьрди". Ето защо в началните класове, Вие няма да постигнете нищо, ако пропуснете този важен факт: докато Вие възпитавате и обучавате детето, то израства благодарение на своята гръдна система.
В известен смисъл, Вие трябва да станете приятел на природата, понеже тъкмо тя ръководи детското развитие чрез дишането, храненето, движението и т.н.
Да, Вие трябва да станете един добър приятел на самата природа. Обаче нима това е възможно, ако не познавате природата и законите на нейното развитие?
към текста >>
103.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Строго погледнато, нашият живот се състои в това, че през първите седем години главата формира дори физическите форми на тялото, а след тази възраст тя продължава да крепи човешкото тяло, но по-скоро в душевен и духовен
смисъл
.
Вчера споменах до каква степен нашата глава взема участие в индивидуалното човешко развитие и до каква степен формирането на човешкото тяло се ръководи от силите, вложени в главата. Ясно посочих, че седмата година слага край на това влияние от страна на главата. Трябва да сме наясно, какво точно става, когато човешката глава влиза във взаимодействие със „системата-гърди" и „системата-крайници". Човешката глава непрекъснато упражнява своето формиращо влияние.
Строго погледнато, нашият живот се състои в това, че през първите седем години главата формира дори физическите форми на тялото, а след тази възраст тя продължава да крепи човешкото тяло, но по-скоро в душевен и духовен смисъл.
към текста >>
В свръхсетивен
смисъл
, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят.
Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят. Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят.
В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят.
Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област. А когато главата показва явна тенденция към пораждане на животински форми, целият останал организъм настръхва и отказва да ги приеме; и тогава главата за да ги премахне изпитва нужда от това, което наричаме мигрена.
към текста >>
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен
смисъл
, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести.
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести.
Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси. Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид. Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят. Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм.
към текста >>
104.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия
смисъл
на думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина.
Нашите крайници са подчертано духовни; те са тази част от тялото, която в своята подвижност се храни от него и просто го разяжда. А предназначението на тялото е да осигури необходимите условия за човешкия живот след момента на раждането. Ако крайниците се движат недостатъчно или нецелесъобразно, тогава те не черпят достатъчно сили от тялото. В този случай гръдно-коремната система се оказва в удобното за нея положение да не бъде изразходвана от страна на крайниците. Така в нея остава един вид излишна, неизразходвана материя.
Тази неизразходвана материя импрегнира тялото с нещо, което в строгия смисъл на думата не е от духовно-душевно естество; да, импрегнира го все повече и повече с мазнина.
И когато тази мазнина се натрупва в човека по абнормен начин, тогава тя се явява като препятствие за духовно-душевния процес, който вече описахме като един всмукващ, разрушителен процес; тогава тя прегражда пътя на този процес към системата на главата.
към текста >>
Обаче не по-малко важно е да поставим въпроса: А какво става, когато работим в духовен
смисъл
, когато мислим, четем и т.н.?
Оттук нататък можем да стигнем до най-различни изводи относно човека. Ако например е ангажиран с физически труд или полага физически усилия, той движи своите крайници, а това означава, че той просто плува в самия духовен свят. Само че това е не Духът, който работи вътре в човека, а Духът, който е вън. Независимо дали сечете дърва или ходите, независимо дали Вашите физически усилия са полезни или безсмислени, Вие просто плувате в Духа, Вие сте в непрекъсната връзка с Духа. Този факт е много съществен.
Обаче не по-малко важно е да поставим въпроса: А какво става, когато работим в духовен смисъл, когато мислим, четем и т.н.?
към текста >>
Нека да помним, че евритмията, в своя дълбок
смисъл
, одухотворената физическа работа, и разнообразеното преподаване вливат свежест и живот във всяка интелектуална работа.
Нещата трябва да се разглеждат в техните взаимни връзки.
Нека да помним, че евритмията, в своя дълбок смисъл, одухотворената физическа работа, и разнообразеното преподаване вливат свежест и живот във всяка интелектуална работа.
към текста >>
105.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
носът) са в известен
смисъл
атрофирани, и то по такъв начин, че трудно може да се открие някаква прилика между носа и белите дробове.
Ето как в човешката глава е представен всъщност целия човек. Само че „гърдите" (т.е.
носът) са в известен смисъл атрофирани, и то по такъв начин, че трудно може да се открие някаква прилика между носа и белите дробове.
А такава прилика има. Човешкият нос е един вид метаморфозирал бял дроб. Носът подчертава физическата страна на дихателния процес. Обаче ако смятате белите дробове за по-малко одухотворен от носа, би представлявало огромно заблуждение. Белите дробове са устроени съвършено.
към текста >>
Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен
смисъл
, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето.
И сега Вие няма да се изненадате, че в мига, когато физическата глава е вече готова, т.е. с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид костна система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса. Да, налага се да съществува и един вид душевна костна система. И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с усет и разбиране за граматическите закони. Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби!
Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето.
Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
към текста >>
Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от
смисъл
.
Вече споменах: В горната си част човешкият торс има тенденцията да се превърне в „глава", докато в долната си част има тенденцията да се превърне в „крайници". И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част на торса и се насочва към периферията на тялото, е по същество „крайници". Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците". Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност. Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон.
Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл.
Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира. А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас. Трябва да знаем: как то през първите училищни години в детската душа вмъкваме онова, което е присъщо на зъбите преди седмата го дина, така и през последните години на основното образование, в детската душа вмъкваме онези сили, които произхождат от природата на „крайниците" и намират своя израз едва след настъпването на половата зрялост.
към текста >>
106.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
В известен
смисъл
е нещастие за човека, когато не си запази за цял живот определени младежки особености, нещо сангвинично.
На какво се основава поетът и изобщо духовната продуктивност? Как се разбира, че можеш да станеш поет? От това, че определени качества на юношеската и детска възраст съпровождат целия живот. Човек е толкова повече предразположен към поезия, колкото по-дълго остане млад.
В известен смисъл е нещастие за човека, когато не си запази за цял живот определени младежки особености, нещо сангвинично.
Важно за възпитателя е да може да бъде сангвиник при вземането на решения.
към текста >>
107.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
При други обстоятелства бях формулирал изречения, които бяха по-малко насочени към това да дадат някакъв особено дълбок
смисъл
, отколкото към задвижването на говорните органи по един органичен начин.
Р.Щ.: От голямо значение ще бъде, ако успоредно обърнем внимание и на немския език. Той има определено влияние, определено въздействие.
При други обстоятелства бях формулирал изречения, които бяха по-малко насочени към това да дадат някакъв особено дълбок смисъл, отколкото към задвижването на говорните органи по един органичен начин.
Аз искам без да се стеснявате да изговорите тези изречения; чрез по-честото им упражнение, ще направим еластични нашите говорни органи, това ще бъде гимнастика за тях. Г-жа Щайнер ще изговори правилно тези изречения и аз моля отделните участници след това да ги повторят. Тези изречения са насочени не към разбирането, не към съзнанието, а към гимнастика на говорните органи.
към текста >>
В истинския
смисъл
може да се говори за народностен темперамент.
Р.Щ.: Първото е правилно, второто не съвсем.
В истинския смисъл може да се говори за народностен темперамент.
Народите наистина имат свой темперамент, но отделният човек може да се открои от народния темперамент. Трябва да се обърне внимание на това, че отделната индивидуалност не може да се идентифицира с темперамента на целия народ. Например би било грешно отделния съвременен руснак да се отъждестви с темперамента на руския народ. Руският народ е меланхоличен, докато съвременният руснак е сангвиник. Всеки има възможност да стигне до собствения си темперамент.
към текста >>
108.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вие бихте казали: Но това няма
смисъл
; ние не сме учили китайски.
Би било добре всички тези обсъждания с децата да се разгледат като подготовка, за да могат децата да получат някаква наслада. След четивото не трябва изобщо да се дават повече обяснения. Нали би било безсмислено, ако искам да Ви изнасям нещо на китайски.
Вие бихте казали: Но това няма смисъл; ние не сме учили китайски.
Но ако всички Вие знаете китайски и аз започна да Ги говоря, би Ви станало най-малкото скучно, ако след това искам да Ви обясня всичко. Така трябва да се постъпи и с едно четиво: да се направи всичко, което може да доведе до удоволствие.
към текста >>
109.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Това, което говоря се отнася до смятането, тъй като в основата на смятането лежи осъзнатото собствено движение,
смисъл
ът на движението.
Р.Щ.: Аз обаче нямах предвид обучението по геометрия.
Това, което говоря се отнася до смятането, тъй като в основата на смятането лежи осъзнатото собствено движение, смисълът на движението.
Когато се задействува по този начин, се влияе възпламеняващо върху способностите. Изважда се нещо от подсъзнателното, което при едно такова дете не е искало да излезе. Въобще чрез двигателните упражнения се стимулират липсващите способности по смятане и геометрия. За геометрията може да се направи много чрез евритмията. Също и чрез упражнения с пръчка.
към текста >>
110.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Растителният свят в определен
смисъл
е един вид негатив на човека: това е допълнението.
Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера. Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек. Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми.
Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>
111.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен
смисъл
на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха.
В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха.
Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество. В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание. Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора.
към текста >>
Но за по-новото време е характерно третото да се пропуска, в известен
смисъл
третото действително да се превръща в Мая, в голямата измама за цивилизованото човечество на Запада, на Европа и на колониалните и наследници, Америка.
Но тя ги е обединила, и е пропуснала духовното. Защото социализма тя може да съотнесе само към икономическото, а демокрацията само към държавно-правовото. Към духовното би се съотнесъл индивидуализма. Свободата, тя е пропусната в думата Социалдемокрация, иначе би се казвало: индивидуална или индивидуалистична Социалдемокрация. Тогава в един такъв лозунг ще са изразени и трите неща като предизвикателство към хората.
Но за по-новото време е характерно третото да се пропуска, в известен смисъл третото действително да се превръща в Мая, в голямата измама за цивилизованото човечество на Запада, на Европа и на колониалните и наследници, Америка.
Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в смисъла на един голям културен въпрос. В това, което се съдържа в предизвикателствата на съвремието, всъщност съвсем не може да се дискутира. Това са исторически предизвикателства. Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен смисъл. Историческо предизвикателство е и демокрацията, но такива са и либерализмът, свободата, индивидуализмът, дори и това последно предизвикателство да се забелязва малко от модерното човечество.
към текста >>
Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в
смисъл
а на един голям културен въпрос.
Защото социализма тя може да съотнесе само към икономическото, а демокрацията само към държавно-правовото. Към духовното би се съотнесъл индивидуализма. Свободата, тя е пропусната в думата Социалдемокрация, иначе би се казвало: индивидуална или индивидуалистична Социалдемокрация. Тогава в един такъв лозунг ще са изразени и трите неща като предизвикателство към хората. Но за по-новото време е характерно третото да се пропуска, в известен смисъл третото действително да се превръща в Мая, в голямата измама за цивилизованото човечество на Запада, на Европа и на колониалните и наследници, Америка.
Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в смисъла на един голям културен въпрос.
В това, което се съдържа в предизвикателствата на съвремието, всъщност съвсем не може да се дискутира. Това са исторически предизвикателства. Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен смисъл. Историческо предизвикателство е и демокрацията, но такива са и либерализмът, свободата, индивидуализмът, дори и това последно предизвикателство да се забелязва малко от модерното човечество. А човечеството няма да има право на глас, ако не устрои социалния си организъм в смисъла на тричленението: на социализъм за икономическия живот, на демокрация за правовия и държавния живот, на свободата или индивидуализма за духовния живот.
към текста >>
Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен
смисъл
.
Тогава в един такъв лозунг ще са изразени и трите неща като предизвикателство към хората. Но за по-новото време е характерно третото да се пропуска, в известен смисъл третото действително да се превръща в Мая, в голямата измама за цивилизованото човечество на Запада, на Европа и на колониалните и наследници, Америка. Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в смисъла на един голям културен въпрос. В това, което се съдържа в предизвикателствата на съвремието, всъщност съвсем не може да се дискутира. Това са исторически предизвикателства.
Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен смисъл.
Историческо предизвикателство е и демокрацията, но такива са и либерализмът, свободата, индивидуализмът, дори и това последно предизвикателство да се забелязва малко от модерното човечество. А човечеството няма да има право на глас, ако не устрои социалния си организъм в смисъла на тричленението: на социализъм за икономическия живот, на демокрация за правовия и държавния живот, на свободата или индивидуализма за духовния живот.
към текста >>
А човечеството няма да има право на глас, ако не устрои социалния си организъм в
смисъл
а на тричленението: на социализъм за икономическия живот, на демокрация за правовия и държавния живот, на свободата или индивидуализма за духовния живот.
Това са нещата, от които трябва да се тръгне, ако разглеждаме духовната наука в смисъла на един голям културен въпрос. В това, което се съдържа в предизвикателствата на съвремието, всъщност съвсем не може да се дискутира. Това са исторически предизвикателства. Историческо предизвикателство е социализмът, той трябва да бъде разбран в правилен смисъл. Историческо предизвикателство е и демокрацията, но такива са и либерализмът, свободата, индивидуализмът, дори и това последно предизвикателство да се забелязва малко от модерното човечество.
А човечеството няма да има право на глас, ако не устрои социалния си организъм в смисъла на тричленението: на социализъм за икономическия живот, на демокрация за правовия и държавния живот, на свободата или индивидуализма за духовния живот.
към текста >>
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк
смисъл
?
Големият въпрос за бъдещето ще бъде: как ще трябва да се отнасяме с децата, ако трябва да ги възпитаваме така, че като възрастни да могат да намерят мястото си в социалното, демократичното и либералното в най-широк смисъл?
А един от най-важните социални въпроси за бъдещето, дори и за съвремието, е въпроса за възпитанието. В рамките на духовната наука за това възпитание се говори по начин, по който съвременното човечество трябва да го разбере, ако желае да си проправи път напред. В противен случай социалните предизвикателства ще останат хаотични, ако не се съблюдава най-огромния по същността си въпрос на съвремието: този на възпитанието. Ако желаете за се запознаете с големите посоки на това, което предстои на въпроса за възпитанието, е нужно само да посегнете към малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука". В тази книжка на нивото на повърхността на човешкото наблюдение е повдигнат един от най-съществените социални въпроси на съвремието: социалния въпрос за възпитанието.
към текста >>
Все по-съзнателно и по-съзнателно ще трябва да бъде ръководено всяко възпитание в тези години в
смисъл
а на едно чисто и красиво усещане за авторитет, което да се събуди в детето.
Вие знаете: от седмата година до половото съзряване, до 14, 15 година в детето живее силата, която може да се нарече дела по силата на авторитета. Детето не би могло да бъде споходено от по-голямо добро от това да осъществява това, което предприема затова, защото уважавани хора от обкръжението му казват: Това е правилно, това трябва да се направи. Нищо не е по-пагубно за детето от това, да се научи на собствена преценка прекалено рано преди половото съзряване. Усещането за авторитет между 7 и 14 година ще трябва да бъде развито в по-интензивен и усилен мащаб, отколкото в миналото.
Все по-съзнателно и по-съзнателно ще трябва да бъде ръководено всяко възпитание в тези години в смисъла на едно чисто и красиво усещане за авторитет, което да се събуди в детето.
Защото това, което трябва да бъде посято в детето през тези години има за задача да образува основата за това, което възрастните ще изживеят в социалния организъм като равноправието на хората. Равноправието на хората няма да присъства по друг начин, защото хората никога няма да съзреят за равноправието, ако в детството не им в тях не е посято чувството за авторитет. В миналото може и да е била достатъчна една съвсем малка степен на чувство за авторитет, в бъдеще тя няма да е достатъчна. И това чувство трябва да бъде силно вкоренено в детето, за да съзреят хората за това, което съвсем няма да може да бъде обсъждано като историческо предизвикателство, тъй като се явява като такова.
към текста >>
Навсякъде днес трябва да си изясним, колко отдалечени са делата на хората, представите им, че то трябва да се роди от това, което е
смисъл
а на живота.
И все пак, хората, които имат честни намерения за израстването на хората до действителния социален организъм трябва преди всичко да са наясно, че един истински социален организъм никога не може да възникне със социалистическата програма на обучение. Защото никога въведения в училището социализъм не може да бъде реализиран в живота. Само когато хората си изградят живота си върху един истински авторитет именно в училищното време, те ще съзреят за един социално справедлив съвместен живот.
Навсякъде днес трябва да си изясним, колко отдалечени са делата на хората, представите им, че то трябва да се роди от това, което е смисъла на живота.
към текста >>
Тъй като светогледа за Мая в известен
смисъл
остаря, над Ориента се спусна едно в известен
смисъл
пасивно себеотдаване на този светоглед един фатализъм, който се пренесе в Европа по най-ужасен начин чрез турцизма.
Това душевно настроение също трябва да бъде обгърнато с поглед. Това, че ориенталците обозначават външния свят като Мая това е древно. Това мистично схващане на света като Мая имаше своето огромно значение в древните времена. В съвремието то отсъствува. Имаше го преди.
Тъй като светогледа за Мая в известен смисъл остаря, над Ориента се спусна едно в известен смисъл пасивно себеотдаване на този светоглед един фатализъм, който се пренесе в Европа по най-ужасен начин чрез турцизма.
Фатализъм, оставяне да се случва това, което желае да се случи: пасивност на човешката воля.
към текста >>
Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в
смисъл
а на новия ред.
Пролетариатът се стреми натам. То има все още неупотребен мозък. Лимонът е все още неизтискан, тогава в мозъка се изкачва и нещо атавистично.
Затова пролетариатът разбира това, което ще се каже в смисъла на новия ред.
А днес нещата са поставени така, че в общи линии целия пролетариат би имал достъп до тези неща, само не и водачът, тъй като те са станали граждански. Те са по-големи еснафи от действителните еснафи. Те са превзели еснафството и са го развили до един вид висша култура. От другата страна съществува едно ужасно послушание. Това послушание ще трябва да бъде прекратено едва в бъдеще.
към текста >>
112.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен
смисъл
се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс.
Гръцкото душевно устройство е определено главно от това, че в Гърция в огромна степен присъствуваше това, което даваше тон за историческото развитие изобщо до средата на 15 век. Гръцката земя беше населена от една подчинена народност и от завоевателите, тези, които притежаваха земята, но и тези, които позовавайки се на кръвния си произход определят духовността на древна Гърция. Така че съвсем не можем да се ориентираме в душевното устройство на Древна Гърция, ако не обгърнем с поглед и това, че там се смяташе за оправдано да се разсъждава върху социалните взаимоотношения между хората така, както диктуваха това кръвните особености на арийския народ завоевател. Разбира се, съвременното човечество е надживяло нещата, които лежаха в основата при гърците.
За тях беше просто естествено да съществуват два вида хора, да съществуват хора, които в известен смисъл се покланят на Меркурий, и такива, които трябваше да почитат Зевс.
Тези две класи хора бяха строго разделени една от друга. Но относно света и боговете му се разсъждаваше така, както трябваше да разсъждава народа-завоевател подбуден от кръвния си произход. Всичко се определяше от това, което е възникнало вследствие на сблъсъка между народа-завоевател и подчинения народ. Този, който наблюдава по-внимателно нещата ще види, че дори и подтиквани от чувствата си, от това, което носим подсъзнателно в душите си да не си признаваме този аристократизъм на светогледа, то той продължава да живее в идеите ни, в понятията ни, особено когато завършим образованието си във висшето училище. Висшето училище, и по-точно гимназията, формира всичко, което спада към преподаването така, както то би било единствено един ренесанс, като един отзвук на гръцката култура.
към текста >>
Човекът предпочита много повече да е нещо безлично в
смисъл
а на римските правови понятия, отколкото да е личност.
Това води дотам, че днес, когато тези неща се намират в декадентност, в упадък, много хора изобщо не вярват в ценността на това, което имат като хора, а в ценността на това, което са постигнали в някаква йерархия от чиновници, в ценността на един или друг чиновнически пост.
Човекът предпочита много повече да е нещо безлично в смисъла на римските правови понятия, отколкото да е личност.
И сега, от 15 век насам несъзнателния, подсъзнателният стремеж на човека е да построи всичко на върха на личността. Това ни уверява, че по отношение на духовния си живот и по отношение на правовия живот ние сме изостанали от времето, че и по отношение на двете ни е нужно обновление, едно действително обновление. Това, което трябва да се обяви като обновление в човешките души е свързано с много по-дълбоки импулси на човешкото развитие изобщо.
към текста >>
В днешната история, която е една "fable convenue" това, както често съм казвал, в никакъв случай не се разглежда в правилен
смисъл
.
Така цялото сетивно наблюдение е това, което е. Дискусията започва в мига, когато ние създадем мислите си върху това сетивно наблюдение, при което го разглеждаме като едно или друго, интерпретираме го като едно или друго. Едва тогава започва трудността. И защо трудността започва тогава? Тя започва поради причината, че понятията, които ние като хора трябва да си създаваме от 15 век насам, са различни от по-ранните понятия на човечеството.
В днешната история, която е една "fable convenue" това, както често съм казвал, в никакъв случай не се разглежда в правилен смисъл.
Този, който има възможност да се спре върху понятията на човечеството преди средата на 15 век, той ще знае, че тези понятия на човечеството бяха изпълнени с вътрешна образност, че тези понятия всъщност бяха имагинации. Абстрактността на понятията съществува като такава, каквато е сега едва от средата на 15 век насам.
към текста >>
Естествознанието ни беше в известен
смисъл
изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
Той иска прафеномени, това означава, съпоставени външни наблюдения, защото той има усет затова, че понятийнообразуващите ни способности не могат да бъдат приложени не посредствено върху външната природа. Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност. А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване. Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло. И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души.
Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят мислите, които притежават от средата на 15 век върху духовния свят, в който се намираха преди да се облекат във физическо тяло.
към текста >>
А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш
смисъл
.
Паралелно с призрачния светоглед се движи и индустриализма. Още вчера насочих вниманието ви върху това. А основното в индустриализма е това, че машината носителя на индустриализма е прозрачна за духа. Следствието на това обаче е, че човешката воля, която се насочва върху машината, в действителност не се насочва към една реалност, не се насочва към действителност. Принципно машината е една химера за обхватната световна реалност.
А индустриализмът внася в живота ни нещо, което прави волята на човека в нещо безсмислено в по-висш смисъл.
Ще бъде дълбока намеса, ако някога по-новото човечество бъде въвлечено в убеждението, че машината и всичко, което следва от нея като индустриализъм прави волята на човека безсмислена. Днес вече сме достигнали до връхната точка на машинната производителност, тъй като една четвърт от това, което днес сме създали в света, не е резултат единствено на човешката воля, а и на машинната сила една четвърт от това! Това означава нещо извънредно. Човешката воля вече не живее само с чувства тук на земята.
към текста >>
И в това ориенталецът не вижда
смисъл
.
Виждате ли, ако например четете нещо като речите на Рабиндарат Тагор, то вие всъщност трябва да усетите в тези речи нещо, което би останало неразбираемо за европееца, ако той употребява обикновения европейски разум, обикновения европейски интелект. Това, което казва днес образования азиатец е подчинено на друг основен тон, тъй като за образования азиатец тази нагоденост на европейския дух към машината просто е нещо напълно неразбираемо, нещо безсмислено. За ориенталецът делата посредством машината, посредством индустриализма са нещо безсмислено. И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика.
И в това ориенталецът не вижда смисъл.
Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н. -, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината като работа, има една определена особеност. Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл. Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл. Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл.
към текста >>
Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има
смисъл
излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически
смисъл
.
За ориенталецът делата посредством машината, посредством индустриализма са нещо безсмислено. И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика. И в това ориенталецът не вижда смисъл. Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н. -, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината като работа, има една определена особеност.
Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл.
Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл. Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл. С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически смисъл. Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически смисъл! Космическият смисъл е отвън.
към текста >>
Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически
смисъл
.
И точно толкова безсмислена е за азиатеца без значение дали то се вярва в Европа или не родената от ерата на машините европейска политика. И в това ориенталецът не вижда смисъл. Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н. -, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината като работа, има една определена особеност. Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл.
Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл.
Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл. С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически смисъл. Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически смисъл! Космическият смисъл е отвън. И когато прекрачите една модерна фабрика, оборудвана с машини, то това е една дупка в космоса, която няма значение за космическото развитие.
към текста >>
Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически
смисъл
.
И в това ориенталецът не вижда смисъл. Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н. -, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината като работа, има една определена особеност. Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл. Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл.
Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл.
С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически смисъл. Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически смисъл! Космическият смисъл е отвън. И когато прекрачите една модерна фабрика, оборудвана с машини, то това е една дупка в космоса, която няма значение за космическото развитие. Когато навлезете в гората да събирате дърва, то това има космическо значение, надхвърлящо земното развитие.
към текста >>
С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически
смисъл
.
Когато образованият ориенталец говори, много добър израз намира това, че за него тази една четвърт от процесите в Ориента това се прави не от старите образовани хора, а всъщност само от окциденталните хора и техните имитатори, японците и т.н. -, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината като работа, има една определена особеност. Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл. Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл. Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл.
С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически смисъл.
Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически смисъл! Космическият смисъл е отвън. И когато прекрачите една модерна фабрика, оборудвана с машини, то това е една дупка в космоса, която няма значение за космическото развитие. Когато навлезете в гората да събирате дърва, то това има космическо значение, надхвърлящо земното развитие. Ако разгледате една модерна фабрика с всичко, което тя съдържа, то няма значение надхвърлящо земното развитие.
към текста >>
Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически
смисъл
!
-, че тази една четвърт от дейността на човека в съвремието е безсмислена дейност, тъй като ориенталецът, който притежава значителни атавистични способности за наблюдение знае, че всичко това, което човекът влага в машината като работа, има една определена особеност. Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл. Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл. Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл. С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически смисъл.
Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически смисъл!
Космическият смисъл е отвън. И когато прекрачите една модерна фабрика, оборудвана с машини, то това е една дупка в космоса, която няма значение за космическото развитие. Когато навлезете в гората да събирате дърва, то това има космическо значение, надхвърлящо земното развитие. Ако разгледате една модерна фабрика с всичко, което тя съдържа, то няма значение надхвърлящо земното развитие. В него се поставя човешката воля, без това да има космически смисъл.
към текста >>
Космическият
смисъл
е отвън.
Когато човек накара коня си, който е впрегнат в рало, да мине през полето, и работи с него, то тази дейност с коня, в който все още се намесва природната сила, то тази сила има смисъл излизащ извън непосредственото настояще, тази дейност има космически смисъл. Когато осата строи къщата си, то тази постройка има космически смисъл. Когато човек пали огън, удряйки два кремъчни камъни един в друг, когато произвежда искра, за да запали сламата и да се разгори огъня, то той е поставен във връзка с природата: това има космически смисъл. С модерния индустриализъм ние напуснахме този космически смисъл. Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически смисъл!
Космическият смисъл е отвън.
И когато прекрачите една модерна фабрика, оборудвана с машини, то това е една дупка в космоса, която няма значение за космическото развитие. Когато навлезете в гората да събирате дърва, то това има космическо значение, надхвърлящо земното развитие. Ако разгледате една модерна фабрика с всичко, което тя съдържа, то няма значение надхвърлящо земното развитие. В него се поставя човешката воля, без това да има космически смисъл. Помислете какво означава това.
към текста >>
В него се поставя човешката воля, без това да има космически
смисъл
.
Когато запалваме електрическата крушка в това вече няма космически смисъл! Космическият смисъл е отвън. И когато прекрачите една модерна фабрика, оборудвана с машини, то това е една дупка в космоса, която няма значение за космическото развитие. Когато навлезете в гората да събирате дърва, то това има космическо значение, надхвърлящо земното развитие. Ако разгледате една модерна фабрика с всичко, което тя съдържа, то няма значение надхвърлящо земното развитие.
В него се поставя човешката воля, без това да има космически смисъл.
Помислете какво означава това. То означава: от средата на 15 век насам ние имаме за задача да развием едно познание, което е призрачно, което не се докосва до действителността. Ние изпълняваме все повече и повече дейности, за които ни е нужна машина. Все повече и повече неща ние ще създаваме с индустрията, а това, което влагаме като воля в тази индустриална дейност, е без значение за световното развитие.
към текста >>
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак
смисъл
обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак
смисъл
за целостта на развитието на човечеството?
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството?
Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля.
към текста >>
Да, то има
смисъл
.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството?
Да, то има смисъл.
То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа.
към текста >>
То има
смисъл
а, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл.
То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата.
Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа.
към текста >>
И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг
смисъл
за човешката воля.
Пред човешката душа се изправя големият въпрос: Има ли все пак смисъл обстоятелството, че това е така, че познанията ни са призрачни, волята ни е в голямата си част безсмислена, има ли това все пак смисъл за целостта на развитието на човечеството? Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа.
И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля.
А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>
А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв
смисъл
, като извлечем
смисъл
а от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа.
Да, то има смисъл. То има смисъла, че ние като човечество можем да бъдем задържани така, да достигнем от призрачните познания до познанието за действителността, до онова познание за действителността, което не се спира пред наблюдението на природата, а навлиза в духовното, което е зад природата. Ако хората имаха духа в понятията си, то те можеха да се оставят на течението, нямаше да има нужда да се напрягат да завладеят духа сами. Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля.
А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа.
По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното. И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>
И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със
смисъл
желание да излезем от духа.
Тъй като хората останаха в по-ново време до понятия, които не съдържат в себе си духа, но съдържат възможностите да се достигне до духа, както казах, то в хората е налице поривът да излязат от абстрактното познание и да навлязат в реалното познание на духа. И откакто имаме индустриализма с неговата безсмисленост, ние трябва да търсим друг смисъл за човешката воля. А ние можем да го търсим само ако се издигнем до един светоглед, който да придаде на това, което е бизсмислено нека го наречем индустриализъм някакъв смисъл, като извлечем смисъла от духовното, като си кажем: ние си търсим задачи, които да произлизат от духа. По рано те не бяха нужни, тъй като волята можеше да вземе импулсите от духовното посредством инстинкта, по рано не беше нужно особено да се възвисяваме за да искаме да излезем от духа. Днес е наложително да се напрегнем особено ако желаем да достигнем духовното.
И на безсмисления индустриализъм ние трябва да противопоставим едно изпълнено със смисъл желание да излезем от духа.
към текста >>
В първия период на християнството, след времето, когато в земното развитие се състоя мистерията на Голгота, когато тя даде
смисъл
на земното развитие, то най-напред някои неща, които съществуваха от старото, трябваше да се оттеглят, за да бъдат по-късно отново извоювани от човечеството.
Причината се съдържа в следното.
В първия период на християнството, след времето, когато в земното развитие се състоя мистерията на Голгота, когато тя даде смисъл на земното развитие, то най-напред някои неща, които съществуваха от старото, трябваше да се оттеглят, за да бъдат по-късно отново извоювани от човечеството.
Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот. Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н. Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред?
към текста >>
В началото на развитието на християнството в известен
смисъл
се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н.
Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл. Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си. след това към това се прибави и живота след смъртта.
В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н.
Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането. Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи. Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят.
към текста >>
защото тези не ща могат да имат
смисъл
само, когато за тях се говори от гледна точка на духовната наука.
В днешната педагогика много се говори за това, че трябва да се развива индивидуалността, трябва да се разбере от природата коя способност подлежи на развитие. Всичко са само фрази!
защото тези не ща могат да имат смисъл само, когато за тях се говори от гледна точка на духовната наука.
В противен случай те си остават фрази. Затова в бъдеще ще е необходимо да си казваме: за една определена възраст е например наложително да се научи малко смятане. Затова трябва да се вземат два-три месеца, в които сутрин да се учи смятане. Не учебен план, в който всичко е едно през друго, а смятане за един определен период и след това нататък. И нещата да се поставят точно така, както в един определен момент природата изисква това!
към текста >>
113.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в
смисъл
а на естествено-научния светоглед.
Какво се има в предвид с това, вече посочвах нееднократно, също и във връзка с въпроса на възпитанието. По отношение на въпроса за възпитанието казах следното. Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо. Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния свят. Такива сравнения действуват образно.
Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в смисъла на естествено-научния светоглед.
Защото с какво настроение обикновено посрещат хората от днешното образование едно такова сравнение, когато го направят веднъж? Хората от днешното време, когато почти са израснали са много умни, изключително умни. Те съвсем и не помислят, че човек вероятно може да бъде умен и по друг начин, различен от начина, по който те със своите абстрактни понятия си представят, че са умни. Много е странно какви са хората по отношение на тази своя днешна умност!
към текста >>
Защото това, до което опират нещата, когато човекът работи е че той в известен
смисъл
се самоизхабява.
В обществото, което трябва да бъде общество на бъдещето, освен това по правилен начин трябва да управлява работата. Начинът по който днес хората разговарят за работата е едно безумие, защото принципно работата сама по себе си няма нищо общо с произвеждането на благата. Карл Маркс нарече стоката кристализирала работна сила. Това е чиста безсмислица, нищо друго.
Защото това, до което опират нещата, когато човекът работи е че той в известен смисъл се самоизхабява.
И сега вие можете да предизвикате това самоизхабяване по един или друг начин. Ако в банковата ви сметка или в портмонето ви има достатъчно, вие можете да спортувате и при това да се напрягате да употребите работната си сила в този спорт. Но вие можете и да сечете дърва или нещо да правите нещо друго. Работата може да съвсем същата, когато сечете дърва или спортувате. Нищо не зависи от това, колко работна сила употребявате, а от това за какво тя се прилага в социалния живот.
към текста >>
Държавното право трябва да възникне в
смисъл
а на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си.
Не е ли така, наблюдавайте нещо, което е напълно училищно от една страна и държавно от друга. Да, длъжен съм да ви призная, че смятам това за нещо ужасно! Но съвременните хора не забелязват това ужасно нещо, например това, което е държавното право.
Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си.
Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си. Нещата се решават, и след това се поместват в законниците. След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право. Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си. Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата.
към текста >>
114.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен
смисъл
, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука.
Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят.
Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука.
В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция. Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя. Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество. Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение.
към текста >>
Нека си запишем тези три съставни части на цялостната човешка природа: Глава-човек или Нерви-сетива-човек, Гърди-човек или ритмически човек и накрая Органи-човек, разбира се в най-широк
смисъл
, или Веществообмяна-човек.
Нека си запишем тези три съставни части на цялостната човешка природа: Глава-човек или Нерви-сетива-човек, Гърди-човек или ритмически човек и накрая Органи-човек, разбира се в най-широк смисъл, или Веществообмяна-човек.
към текста >>
115.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Част от разглежданията, които сега провеждаме е и едно все по-дълбоко навлизане в историята на времето в
смисъл
а, как световните сили се намесват в хода на развитието на съвремието и как формират основата на човешкото ни тяло.
Част от разглежданията, които сега провеждаме е и едно все по-дълбоко навлизане в историята на времето в смисъла, как световните сили се намесват в хода на развитието на съвремието и как формират основата на човешкото ни тяло.
От вчерашното изложение видяхте, че ако желаем да вървим напред като човечество е все по-необходимо и по-необходимо скованите, абстрактни понятия, на които съвременния човек е свикнал да се превърнат в течащи, живи понятия. Особена светлина върху всички спадали към разглеждането ни факти хвърля това от човешките душевни сили, което наричаме интелигентност. Знаете, че съвременният човек особено се гордее с интелигентността си. Той я разглежда като това, което е постигнал в хода на времето като нещо особено отличително.
към текста >>
А в езотерически
смисъл
това е по-висшето понятие на спасението.
А в това новораждане, в това откриване на Христовата искрица, в това правилно и честно признание пред себе си: "Не аз, а Христос в мен", се съдържа възможносттта, интелекта да бъде спасен от изпада нето в заблудата и в злото.
А в езотерически смисъл това е по-висшето понятие на спасението.
Ние трябва да развием интелигентността си, тъй като не можем да останем лишени от интелигентност, но в стремежа си да развием интелигентността си ние сме поставени пред изкушението да се подведем по заблудата и по злото. Това изкушение може да се избегне единствено, когато си добием усещане за това, което Мистерията на Голгота е внесла в развитието на човечеството.
към текста >>
Смисъл
ът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението.
И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност. Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от човечеството, отколкото да го приближат до него. Религиозните общности залъгват човека с всевъзможни неща; но когато го залъгват с едно или друго, те не доближават до него Христовия импулс. Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота.
Смисълът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението.
Ако смисълът на Мистерията на Голгота бъде почувстван по този начин, то тогава развитието на Земята без Мистерията на Голгота ще бъде почувствано като лишено от смисъл.
към текста >>
Ако
смисъл
ът на Мистерията на Голгота бъде почувстван по този начин, то тогава развитието на Земята без Мистерията на Голгота ще бъде почувствано като лишено от
смисъл
.
И сега ние трябва да сме наясно с това, че този Христов импулс не бива да се превърне в догматика на някаква религиозна общност. Религиозните общности допринесоха в развитието си след средата на 15 век по-скоро за това да отстранят Христовия импулс от човечеството, отколкото да го приближат до него. Религиозните общности залъгват човека с всевъзможни неща; но когато го залъгват с едно или друго, те не доближават до него Христовия импулс. Нужно е човекът да усети, че всичко това, което може да му се открие или да се превърне за него в откровение в неговия вътрешен живот след Мистерията на Голгота е свързано с това, което се е случило със Земята след Мистерията на Голгота. Смисълът на Земята след Мистерията на Голгота може да се почувства, човек може да се съвземе и да си каже: развитието на Земята би било безсмислено, ако хората водени от интелигентността попаднат под въздействието на злото, на заблуждението.
Ако смисълът на Мистерията на Голгота бъде почувстван по този начин, то тогава развитието на Земята без Мистерията на Голгота ще бъде почувствано като лишено от смисъл.
към текста >>
Те са тук, за да покажат в известен
смисъл
резервите, другата страна на сериозността на нашето време.
Такива прояви трябва да се посочват.
Те са тук, за да покажат в известен смисъл резервите, другата страна на сериозността на нашето време.
Със сигурност не е необходимо да се познават ужасните извращения на така наречената напреднала култура, за да усетим наистина сериозността, на която трябва да се отдадем по отношение на съвремието. Самото познание на развитието на човечеството трябва да ни доведе до тази сериозност. Нека си пожелаем, сънят, в който човечеството вече се е потопило да премине в събуждане. Това достойно пробуждане може да бъде единствено обгръщането на сериозността на задачата, която предстои на съвременните хора, и препратката към опасностите на оставения сам на себе си, поемащ по пътя на ариманичността интелект. Това трябва да е импулсът, който ще ни проникне с тази сериозност.
към текста >>
116.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Той е изоставен от тях и в известен
смисъл
показва истинската си същност.
Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло. С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека. Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност.
Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека. Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството.
към текста >>
Като физически тела те бяха в известен
смисъл
много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното прозрение. Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните. Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло. Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела.
Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем. За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът. А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото тяло атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време на египетско-халдейската епоха. Днес в човешкото тяло съществуват язвени образувания, които се дължат просто на това, че една част от тялото получава склонността да стане такава, каквото е било цялото тяло по време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Ще са нужни някои други неща, за да може човекът, който е изгубил възможността да прониква в живия
смисъл
на света, отново да навлезе в света по този начин.
Колкото повече се стремим към бъдещето, толкова по-интензивно ще възниква копнежът отново да познаем живото. Но това живо няма да се разбере с обикновената интелигентност, която е прикована към трупа.
Ще са нужни някои други неща, за да може човекът, който е изгубил възможността да прониква в живия смисъл на света, отново да навлезе в света по този начин.
Днес вече е нужно да се знае колко много неща всъщност човекът е изгубил. Когато той премина от атлантската епоха в следатлантската, то той не умееше голяма част от нещата, на които е способен днес. Виждате ли, вие можете, всеки отделен човек, ако имате впредвид себе си, от един известен момент през детството си да казвате на себе си "Аз". Вие изричате това "Аз" сравнително без респект. Но това "Аз" не се изричаше винаги толкова безреспектно през развитието на човечеството.
към текста >>
В известен
смисъл
науката ще трябва да се пробуди в
смисъл
а на Гьоте, да премине от мъртвото към живото.
Поради тази причина в гьотеанизма е даден тона за това, което трябва да се търси в тази пета следатлантска епоха.
В известен смисъл науката ще трябва да се пробуди в смисъла на Гьоте, да премине от мъртвото към живото.
Това именно се има впредвид, когато отново и отново повтарям, че ние трябва да се научим да напускаме мъртвото абстрактно понятие и да навлизаме в живото конкретно. А това, което казах онзи ден и вчера, е в основата си пътя навътре към това живо конкретно понятие.
към текста >>
Днес ние сме принудени от особената конфигурация на културата ни в известен
смисъл
да оставяме отделните течения на светогледа ни да се разминават неорганически един до друг.
Навлизането в това понятие, в тази представа няма да е възможно, ако ние не благоволим да развием като едно единство това, което наричаме свой светоглед и свое схващане за живота.
Днес ние сме принудени от особената конфигурация на културата ни в известен смисъл да оставяме отделните течения на светогледа ни да се разминават неорганически един до друг.
Само си представете колко неорганически се разминават често религиозните светогледи на един човек и естественонаучния светоглед. Някои хора имат и едното и другото, но между тях няма мост. Да, той изпитва известна боязън, известен страх от това, да прокара мост помежду им. И на нас вече трябва да ни е ясно: това не може да остане така.
към текста >>
О, в известен
смисъл
е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби.
За какво задават днес хората много въпроси? Питат ли много за общите съдби на човечеството?
О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби.
Дори не съществува и понятие затова, как за толкова кратък период нещата в това отношение така се измениха. Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология. Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него!
към текста >>
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен
смисъл
свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора. Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма.
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството. Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща.
към текста >>
Те оставят най-добрите се волеви сили в известен
смисъл
да се скършат; те не желаят да ги проникнат, колкото и наложително да е това.
Това е, което бих желал да ви оставя, тъй като днес отново се сбогувам с вас за няколко седмици сега, когато ние трябва да се почувстваме под знака на съдействието на нашето атропософско или социално движение. Бих желал с все повече и повече разбиране да се прониква в това, което антропософски ориентираната Духовна наука трябва да влее в душите на хората, когато трябва да бъде постигнато нещо в областта на социалния въпрос. И едно нещо бих желал да оставя в сърцата ви, нещо което винаги съм повтарял в различни форми: става дума действително за това, да можем да приемем за вярна нишка за делото и стремежите на съвремието това, което придобиваме като антропософско познание, да имаме смелостта да го проникнем с Антропософия. Най-страшното е това, че хората от съвремието имат толкова малко смелост да проникнат в нещо, което е наистина наложително.
Те оставят най-добрите се волеви сили в известен смисъл да се скършат; те не желаят да ги проникнат, колкото и наложително да е това.
към текста >>
117.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен
смисъл
може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
към текста >>
Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен
смисъл
може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен
смисъл
има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът.
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава. Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия
смисъл
на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност. Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет.
към текста >>
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия
смисъл
на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и
смисъл
, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията.
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
118.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен
смисъл
може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
А сега, ако мога да си позволя да говоря за един възпитателен метод, който в известен смисъл може да бъде наречен нов, от друга страна бих желал да кажа, че в наше време много хора се стремят просто към нещо ново.
към текста >>
Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен
смисъл
може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
Ето защо аз чувствам дълбока благодарност особено към г-жа Макензи1, главния организатор на това събрание, и към целия комитет, който се отдаде на задачата да бъдат организирани лекциите тук.
Чувствувам тази дълбока благодарност, защото тъкмо по този начин става възможно нещо, което в известен смисъл може да се нарече ново да бъде изказано в една среда, осветена от онова достолепие на древността, което единствено може да одобри казаното.
към текста >>
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен
смисъл
има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ние виждаме например как в първия възрастов период на детето до смяната на зъбите, инстинктивно за детето, инстинктивно и за обкръжението на детето, се формира говорът.
Днес ние много мислим за това – аз няма да говоря за историческото развитие на езика, а само за процеса на проговарянето от детето – как всъщност детето се научава да говори, дали в известен смисъл има инстинкт да свиква със звученето, нахлуващо от обкръжението, или изхождайки от друга взаимовръзка с обкръжението, в него съществува стремежът да формира езика.
Ако обаче вникнем точно в живота на детето, забелязваме, че говорът, цялото изучаване на езика почива на подражанието на онова, което детето наблюдава в обкръжението чрез своите сетива, което то несъзнателно наблюдава. Целият живот на детето до седмата година представлява едно непрестанно подражание на това, което става наоколо. И в момента, в който детето възприеме нещо, било движение, било звук, в него възниква стремежът за вътрешен жест, за преживяване на това, което е било възприето с помощта на цялата детска вътрешност.
към текста >>
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия
смисъл
на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Можем да си послужим с един образ; това трябва да бъде само един образ, почиващ обаче на истината: съществуват хора, които в една определена своя възраст действуват благотворно върху своите близки. Те могат – ако мога така да се изразя – да благославят. Такива хора съществуват. Не е необходимо да говорят, необходимо е само да присъствуват със своята благославяща личност. Обикновено ние не наблюдаваме човека през целия му живот, иначе бихме забелязали следното: Как са били възпитавани такива хора в детството си, способни по-късно да благославят; може би са били възпитавани съзнателно от този или онзи, може би е станало интуитивно от страна на възпитателя и преподавателя.
Те са били така възпитавани, че като деца са се научили да уважават, научили са се като деца да се молят в най-широкия смисъл на думата, научили са се да поглеждат нагоре към нещо едва после те се оказват способни и да изискват нещо и отгоре.
Ако човек първо се е научил да поглежда нагоре, да уважава, да бъде изцяло обхванат от авторитета, след това той ще има способността да благославя, да действува отгоре надолу, сам да стане авторитет, да бъде естествен авторитет.
към текста >>
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия
смисъл
на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Как може да стане това конкретно през всичките учебни години от 7 до 14 годишна възраст – това ще изложа през следващите дни. Но преди всичко, това, което исках да изложа днес, е как духовната основа на възпитанието трябва да се изгражда не просто от един жизнен светоглед, но тази духовна основа трябва да се състои от един вътрешен живот.
Едва тогава, след като човекът е преодолял този авторитет, когато човекът е узрял полово и по този начин физиологически е добил отношение към външния свят, различно от физичното, едва тогава в своя душевен и телесен, в своя физически живот, в най-широкия смисъл на думата, той добива едно различно отпреди отношение към външния свят.
Едва сега във всичко изговорено човекът търси оценъчното, логичното: едва сега можем да се надяваме така да възпитаваме и да обучаваме човека, че да апелираме към неговия интелект. Това е изключително важно – да не започваме съзнателно или несъзнателно, да въздействуваме твърде рано върху интелекта, тъй както е обичайно това днес.
към текста >>
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и
смисъл
, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията.
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
119.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия
смисъл
на думата.
Към това, което вчера казах по отношение на по-старите пътища към духовно познание, днес под формата на един следващ пример, бих желал да прибавя пътя, по който тръгва аскетизмът в най-широкия смисъл на думата.
При това аз трябва да опиша един път, по който ние в наше време можем да тръгнем още по-малко, отколкото по пътя, който описах вчера. В наше време, в нашата цивилизация са на власт други настроения, други навици сред хората, в сравнение с онези времена, в които човекът е търсил едно по-висше духовно познание по пътя на аскетизма. По тази причина, тъй както трябваше да заместим пътя Йога с нещо по-духовно, с нещо по-душевно, така днес ще трябва да заместим пътя на аскетизма с един друг път. Ние по-лесно можем да постигнем разбиране по въпроса какво имаме предвид, когато говорим за един модерен път в духовния живот, ако изработим нашите понятия, разглеждайки въпроса какво всъщност се е целяло с такъв един метод като аскетизма.
към текста >>
Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен
смисъл
то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания.
Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
Когато желаем да проникнем в духовния свят – това проникване, разбира се, става по душевнодуховен път – тогава в известен
смисъл
трябва да превърнем целия наш организъм в едно око.
Когато желаем да проникнем в духовния свят – това проникване, разбира се, става по душевнодуховен път – тогава в известен смисъл трябва да превърнем целия наш организъм в едно око.
Този път не физически, тъй както става при окото, но душевно-духовно, ние трябва да направим целия си организъм прозрачен, да го направим душевно-духовно прозрачен. Той не бива да бъде повече препятствие за нашето общуване със света.
към текста >>
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен
смисъл
вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш?
Това, което древният аскет е постигал чрез умъртвяване, чрез парализиране на физическото тяло, това ние постигаме благодарение на обстоятелството, че в известен смисъл вземаме в собствени ръце нашето лично душевно развитие и че например в един определен момент от нашия живот ние си задаваме следния въпрос: Какви навици имаш?
Кои са твоите особености? Кои са твоите лоши черти? Какви симпатии и антипатии имаш? И след като човек постави всичко това напълно ясно пред душата си, той опитва, първоначално по един съвсем прост начин да си представи какво би представлявал самият той, ако носеше в себе си един друг вид антипатия, един друг вид симпатия, един друг вид съдържание на душевния живот.
към текста >>
Естествено в логичен
смисъл
това не е правилно понятие.
Едно възражение срещу този образ е следното: Какво произлиза всъщност от света чрез този образ; защото този образ беше представен именно, за да се противопостави на възражението, че излизането на пеперудата не е едно правилно понятие за безсмъртието.
Естествено в логичен смисъл това не е правилно понятие.
Но става дума за следното: Какво понятие да поднесем на детето, какъв образ да внесем в детската душа, за да не я приближим твърде рано до логиката. От това, което ние чрез този образ, да кажем във възрастта от 8-9 години, поднасяме на детето, от това израства по-късно именно правилното понятие за безсмъртието.
към текста >>
За този духовен възглед не съществуват в същия
смисъл
доказателства, тъй както съществуват те за чисто интелектуалното мислене.
Това което казвам тук, аз го казвам като един непосредствен възглед, който изплува от духовно възприемане.
За този духовен възглед не съществуват в същия смисъл доказателства, тъй както съществуват те за чисто интелектуалното мислене.
Но всеки, който непосредствено приеме този възглед, може да го подложи на изпитание със своя здрав човешки разум и преди всичко с това, което външната наука казва по този въпрос.
към текста >>
120.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Човек лесно може да каже: Човекът се развива в своя живот в
смисъл
а на своите заложби и в приспособяването си към околната среда; и той се развива по такъв начин, че постепенно в неговия живот се разгръщат заложените и придобитите сили.
Човек лесно може да каже: Човекът се развива в своя живот в смисъла на своите заложби и в приспособяването си към околната среда; и той се развива по такъв начин, че постепенно в неговия живот се разгръщат заложените и придобитите сили.
Но това не е достатъчно. От предходното изложение можем да видим, че човекът представлява едно тричленно същество, че неговото мислене е свързано с нервносетивната система в организма и то в смисъл на физическа зависимост от тази система. Чувствуването е свързано с ритмичната система, предимно с дихателната система и със системата на кръвообращението; а волевата система има за своя основа двигателната и веществообменната система.
към текста >>
От предходното изложение можем да видим, че човекът представлява едно тричленно същество, че неговото мислене е свързано с нервносетивната система в организма и то в
смисъл
на физическа зависимост от тази система.
Човек лесно може да каже: Човекът се развива в своя живот в смисъла на своите заложби и в приспособяването си към околната среда; и той се развива по такъв начин, че постепенно в неговия живот се разгръщат заложените и придобитите сили. Но това не е достатъчно.
От предходното изложение можем да видим, че човекът представлява едно тричленно същество, че неговото мислене е свързано с нервносетивната система в организма и то в смисъл на физическа зависимост от тази система.
Чувствуването е свързано с ритмичната система, предимно с дихателната система и със системата на кръвообращението; а волевата система има за своя основа двигателната и веществообменната система.
към текста >>
То е в известен
смисъл
изцяло глава; и цялото му развитие изхожда от нервно-сетивната система.
Тези три системи се развиват в човека по такъв начин, че всяка една от тях има свое собствено време и че върховата точка в развитието на всяка една от тях попада в различни жизнени периоди. В първата възраст до смяната на зъбите – вече както казах – детето изцяло е един сетивен орган.
То е в известен смисъл изцяло глава; и цялото му развитие изхожда от нервно-сетивната система.
В нея са разположени изходните начала за формиращите сили в целия организъм. Бидейки главен актьор нервно-сетивната система пронизва целия организъм; всички впечатления от външния свят влияят върху целия организъм, докато в по-късния живот те влияят върху периферията на сетивната система физически, но по-надълбоко в тялото те действуват само душевно.
към текста >>
При детето нещата стоят така, че в известен
смисъл
всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината.
Бихме могли да кажем: Зрелият човек е така организиран, че светлината със своите физически въздействия спира в окото и че по нататък в организма прониква само пронизаната от чувството представа за светлината.
При детето нещата стоят така, че в известен смисъл всяко едно кръвно телце бива вътрешно физически възбудено от светлината.
Във всеки случай човек не бива да разбира тези въздействия по такъв начин, сякаш те могат да бъдат доказани с груби физически методи. Детето е все още отдадено на въздействията на онези етерни есенции, които в по-късния живот действуват само върху повърхността на тялото, действуват само в сетивните органи, за да може човекът вътрешно да разгърне нещо съвсем различно. До смяната на зъбите детето представлява сетиво с целия си организъм; възрастният индивид е на повърхността си сетиво, а във вътрешността си душа. Трябва да съблюдаваме това в конкретните му подробности. Този възрастен човек, който е изправен пред едно съвсем малко дете, пред едно кърмаче, той като човек се превръща във възпитател на детето с цялото си вътрешно изживяване.
към текста >>
Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в
смисъл
а на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата.
Ако възрастният има някаква грижа, която е душевна и която намира израз в определени физически последици, то и детето, като имитатор, възприема тези физически последици и формира своя вътрешен свят, също както окото бива проникнато от светлинното въздействие. Детето възприема този вътрешен жест, тази вътрешна мимика, които намират израз в лепкавия език и в горчивия вкус на устата. В целия организъм на детето се оформя конституционален отпечатък на физическото изживяване у възрастния. Детето възприема издълженото бледо лице, което угрижения възрастен има, но то не може да приеме в себе си душевното съдържание на грижата, то само подражава на физическата последица от грижата. И резултатът е, че веднага физическата конституция на детето бива обхваната от духовните формообразуващи сили, имащи за седалище сетивнонервната система.
Вътрешните физически и по-фините органи биват изградени в смисъла на това, което детето е приело у себе си като физически отпечатък на грижата.
Така детето изгражда един организъм, предразположен към грижи, който по-късно лесно възприема жизнените впечатления като грижи, което друг вид конституция не би възприела по същия начин.
към текста >>
Ако искаме да бъдем възпитатели в правилния
смисъл
на думата, е необходимо да имаме подобни познания за по-фините жизнени въздействия.
Ето как чрез своя физически организъм детето се оформя като човек, изпълнен с грижи.
Ако искаме да бъдем възпитатели в правилния смисъл на думата, е необходимо да имаме подобни познания за по-фините жизнени въздействия.
За учителя и за възпитателя те представляват такова предварително условие, каквото за художника е способността да наблюдава въздействията на цветовете.
към текста >>
В противен случай той се превръща в едно отчуждено от света същество, в човек желаещ само онова, което е залегнало в
смисъл
а на неговите онаследени качества и което представлява противоположност на целия заобикалящ го свят.
В първия период от живота на детето наследствеността представлява най-важното; обаче по-късно все повече изпъква приспособяването на човека към света. Постепенно онаследените качества биват така преобразени, че човекът започва да носи в себе си не само това, което е онаследил от своите родители и от своите прадеди, но той се отваря, чрез всички свои сетива, чрез душата си, чрез целия си дух, за света на своето обкръжение.
В противен случай той се превръща в едно отчуждено от света същество, в човек желаещ само онова, което е залегнало в смисъла на неговите онаследени качества и което представлява противоположност на целия заобикалящ го свят.
към текста >>
Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен
смисъл
, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм.
Докато сменя зъбите си, детето се превръща от едно същество, изтъкано от наследственост, в едно мирово същество. Раждайки се на белия свят, човекът носи в себе си един онаследен организъм. В хода на първите седем години човекът надстроява върху него един нов организъм. Бидейки един физически процес, той е същевременно израз на въздействието на духовното в детето. И този, който е застанал до детето в ролята на възпитател, трябва да се опита да направлява и да ръководи този духовно-душевен елемент, така че той да не разгръща себе си в посоката на този организъм.
Или като възпитатели ние следва да знаем, какво трябва да се извърши у детето в духовно-душевен смисъл, за да може то да изгради върху онаследения един друг здрав организъм.
Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата.
към текста >>
121.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Казаното тук по отношение началото на възпитанието в основното училище трябва да бъде възприемано в този
смисъл
.
Както при детето около седмата година постепенно се осъществява смяната на зъбите, така и на една повисша степен се осъществява обрата във физическия, душевния и духовния организъм, за който говорех досега. Ето защо при възпитанието и преподаването трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че от едно подражаващо същество детето се превръща в същество, формиращо себе си чрез авторитета на възпитателя и преподавателя. Ето защо не бива да се извършва рязка промяна в отношението спрямо детето около седмата година, т.е. във възрастта, когато то идва при нас за възпитание в основното училище.
Казаното тук по отношение началото на възпитанието в основното училище трябва да бъде възприемано в този смисъл.
към текста >>
Всъщност ние възпитаваме, а преподаването в известен
смисъл
използуваме, за да възпитаваме.
Във възпитателното изкуство, за което става дума тук, всичко трябва да бъде изградено върху стремежа да се подкрепи именно това, което е заложено в детето. Ето защо цялото обучение трябва да бъде поставено в услуга на възпитанието.
Всъщност ние възпитаваме, а преподаването в известен смисъл използуваме, за да възпитаваме.
към текста >>
В известен
смисъл
обаче е напълно неестествено, когато в нашето съвремие на едно напреднало стъпало от човешката цивилизация, на 6 или на 7-годишна възраст пред детето бива поставена непосредствената задача подражателно да започне да изписва формата на писмените знаци както това се практикува днес.
В известен смисъл обаче е напълно неестествено, когато в нашето съвремие на едно напреднало стъпало от човешката цивилизация, на 6 или на 7-годишна възраст пред детето бива поставена непосредствената задача подражателно да започне да изписва формата на писмените знаци както това се практикува днес.
към текста >>
Това същество – растението, за детето то получава
смисъл
едва към10-та година.
Дори само външната разлика между момчетата и момичетата във възрастта между 9 и 10 години показва, че тук стигаме до един важен жизнен период. Той се изразява в това, че детето се научава да разграничава себе си от природата. Нещата стоят така, че – образно казано – преди този период просто не съществува никакво растение, а едно същество, което е зелено и има червени цветове, и вътре в него има един малък дух, тъй както и в детето има един малък дух.
Това същество – растението, за детето то получава смисъл едва към10-та година.
Само трябва да умеем да усетим това в детето. Ето защо едва около тази възраст урокът може да бъде така построен, че за заобикалящата среда да говорим като за един външен свят.
към текста >>
И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия
смисъл
на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението.
И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание.
Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива. Не е в природата на растението да бъде изтръгнато.
към текста >>
Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв
смисъл
.
По съвсем различен начин, и то малко по-късно, детето трябва да бъде запознато с животинския свят. Да се описват отделните животни – това отново е нещо съвсем неорганично. Защото в крайна сметка ние всъщност бихме могли да кажем: чиста случайност е, че лъвът е лъв, а камилата – камила. Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата.
Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл.
Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение.
към текста >>
А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в
смисъл
а на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния
смисъл
на думата.
Така ние сме в състояние да приближим детето по такъв начин към живота, че то да привикне да възприема цялото, а не винаги да преминава от малкото към това, което е в повече. Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен живот на детето. Когато детето придобие навика да прибавя, тогава именно възниква онази морална основа, която изгражда един предимно алчен стремеж.
А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата.
И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата. Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това. Някому това може да се стори смешно. Напълно разбираемо е, когато някой се надсмее над това, че при смятането трябва да тръгнем от сбора, а не от събираемото. Но когато обхванем с поглед действителните взаимовръзки в живота, тогава разбираме, че в действителното битие много често логически най-отдалечените неща са разположени най-близо едно до друго.
към текста >>
122.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в лошия
смисъл
– тогава неспокойствието на детето постепенно престава.
Това трябва да се осъществи с помощта на хумора. Защото ако в по-късна възраст имаме срещу себе си един холерик, който е бил такъв и на 8-9-10 години, тогава ние не можем да се справим с него чрез предупреждения: да му направим предупредителна забележка – това него изобщо не го впечатлява. Но ако го накараме да разкаже нещо, което аз самият съм разказал преди това, при което той трябва доста холерично да разиграе разказа – с мимика, тогава той ще трябва да се вживее в своя малък човек и тогава той постепенно успокоява този малък човек в себе си. Той го наглася към своя душевен елемент. И превръщайки сам себе си в холерик, заедно с холеричното дете, разбира, се постоянно владеейки себе си и с чувство за хумор, аз ще постигна това холеричното дете до мен да стане по-спокойно.
Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в лошия смисъл – тогава неспокойствието на детето постепенно престава.
Само трябва да имаме способността да не се запъхтяваме и задъхваме пред холеричното дете, да не провесваме глава, а да достигаме до един вид съпреживяване на това вътрешно лудуване. И Вие ще видите – детето ще става все по-мирно и по-мирно. Това изцяло парализира вътрешното лудуване.
към текста >>
Физическото устройство на главата става в известен
смисъл
частично меланхолично.
Нещата се свеждат до това, контактът между учителя и детето да е напълно потопен в един художествен елемент. Така много от нещата, които учителят трябва да извърши в даден момент по отношение индивидуалността на детето, добиват един вид интуитивен, инстинктивен характер. За да постигнем разбиране, нека вземем нещата по възможност конкретно. Да си представим, че пред себе си имаме дете, което ни създава педагогически затруднения по следния начин: Забелязваме, че възгледите които му поднасяме, усещанията, които се стремим да възбудим в него, представите, които искаме да му предадем, всички те предизвикват в системата на главата една толкова силна циркулация и една толкова силна нервна възбуда, че в известна степен това, което аз се опитвам да предам на детето, не може да премине от главата към останалия организъм.
Физическото устройство на главата става в известен смисъл частично меланхолично.
Детето се затруднява да пренесе от главата към останалия организъм това, което вижда, което чувствува, а също и това, което му са дава чрез други импулси. Наученото в известен смисъл остава в главата. То не успява да проникне надолу в останалия организъм. Ако преподаваме на детето с художествен усет, тогава всичко във възпитанието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока. Ако имам подобно дете пред себе си, аз ще му поднеса работата с цветове, живописния елемент по начин, съвсем различен от този при друго дете.
към текста >>
Наученото в известен
смисъл
остава в главата.
Така много от нещата, които учителят трябва да извърши в даден момент по отношение индивидуалността на детето, добиват един вид интуитивен, инстинктивен характер. За да постигнем разбиране, нека вземем нещата по възможност конкретно. Да си представим, че пред себе си имаме дете, което ни създава педагогически затруднения по следния начин: Забелязваме, че възгледите които му поднасяме, усещанията, които се стремим да възбудим в него, представите, които искаме да му предадем, всички те предизвикват в системата на главата една толкова силна циркулация и една толкова силна нервна възбуда, че в известна степен това, което аз се опитвам да предам на детето, не може да премине от главата към останалия организъм. Физическото устройство на главата става в известен смисъл частично меланхолично. Детето се затруднява да пренесе от главата към останалия организъм това, което вижда, което чувствува, а също и това, което му са дава чрез други импулси.
Наученото в известен смисъл остава в главата.
То не успява да проникне надолу в останалия организъм. Ако преподаваме на детето с художествен усет, тогава всичко във възпитанието и в преподаването се владее от художествения елемент и всичко инстинктивно ще бъде насочено в тази посока. Ако имам подобно дете пред себе си, аз ще му поднеса работата с цветове, живописния елемент по начин, съвсем различен от този при друго дете. И понеже това е толкова важно, при нас във Валдорфското училище от самото начало се обръща внимание на рисувателния елемент; но дори в рамките на рисуването ние можем да индивидуализираме работата си с детето именно когато детето трябва да прави нещата само.
към текста >>
Да приемем, че имам друго дете, при което виждам, че представите изобщо не се задържат в главата, а в известен
смисъл
преминават през главата като през сито и всичко потъва в тялото, така че детето не може да ги улови, защото главата му е като “сито”.
Да приемем, че имам друго дете, при което виждам, че представите изобщо не се задържат в главата, а в известен смисъл преминават през главата като през сито и всичко потъва в тялото, така че детето не може да ги улови, защото главата му е като “сито”.
Тя е с “дупки”, тя е пропусклива. Всичко потъва надолу. Че това при детето е така, че системата на циркулацията в останалия организъм се стреми да всмуче в себе си всичко, ето това е, което трябва да почувствуваме.
към текста >>
123.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този
смисъл
, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен
смисъл
механично.
Когато става дума за организация, хората днес обикновено мислят, че нещо трябва да бъде подредено и регламентирано.
Ако днес искам да говоря за организацията на Валдорфското училище, това няма да бъде и не може да бъде казано в този смисъл, защото всъщност човек може да организира само това, което е в известен смисъл механично.
Човек може да организира устройството на една фабрика, или на някаква друга институция, където частите на цялото трябва да бъдат скрепени помежду си от вложената вътре мисъл. Но помислете си само, колко абсурдно би било да изискваме да бъде организиран човешкия организъм. Той е организиран, той е тук и ние трябва да го приемем като организъм. Ние трябва да го проучим. Ние трябва да опознаем неговите функции като функции на един организъм, като функции на една организация.
към текста >>
В този
смисъл
едно училище като Валдорфското предварително представлява организация и то не може да бъде организирано чрез изработването на програма за това, как да бъде устроено училището: Параграф 1, параграф 2 и т.н.
В този смисъл едно училище като Валдорфското предварително представлява организация и то не може да бъде организирано чрез изработването на програма за това, как да бъде устроено училището: Параграф 1, параграф 2 и т.н.
Казах вече, аз съм предварително убеден – без никаква ирония – че ако днес се съберат 5 или 12 души, те ще могат да изработят една идеална училищна програма, в която нищо няма да има нужда от подобрение: Параграф 1, параграф 2, ... параграф 12 и т.н. – защото днес всички хора са умни, много умни. Но тогава възниква въпросът: Може ли това да се осъществи на практика? И скоро става ясно, че могат да бъдат подготвени много хубави програми, но на практика, когато училището бъде устроено, пред себе си ние всъщност вече имаме един завършен организъм.
към текста >>
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния
смисъл
на думата превърна училището в едно единно училище.
Ала към това се прибави един такъв момент, който в идеалния смисъл на думата превърна училището в едно единно училище.
Защото ние имахме една основна група деца от пролетарски родители, а децата на антропософските родители не бяха пролетарски деца, а произхождаха от всички възможни обществени слоеве, от най-висшите до най-нисшите. Така, поради социалната основа във Валдорфското училище, още в самото начало беше изключен всякакъв класов елемент. А тъкмо този беше стремежът и към него ние се стремяхме и сега – в съображение да влезе само, единствено само общочовешкото. За Валдорфското училище съществуват само педагогическо-дидактични основни правила, без оглед на това дали едно дете е дете на пролетарий, или е дете на самия бивш кайзер, след като то е пожелало да бъде прието във Валдорфското училище. Тук са в сила и ще бъдат в сила единствено основните педагогическо-дидактични правила.
към текста >>
Сега Валдорфското училище е в най-добрия
смисъл
на думата едно единно училище.
Чрез подобна организация ние все пак успяхме за кратко време да получим признаване на особения статут на Валдорфското училище, и то главно поради факта, че бързо нарастна броят на децата, които имахме в началото – около 200 – а сега ние имаме вече около 700 деца, но от всички класове (до 12 клас).
Сега Валдорфското училище е в най-добрия смисъл на думата едно единно училище.
За повечето класове и особено за долните, трябваше да разкрием паралелни класове, така че сега имаме 1а, 1б клас и т.н., тъй като постепенно децата станаха твърде много за един клас. По този начин Валдорфското училище се оказа изправено пред все по-големи задачи. Когато се опитваме да си представим цялата организация, изхождайки от живота, тогава едно дете, което идва при нас, просто ни дава един нов урок, който ние трябва да приемем и който ни показва един нов начин, за да можем чрез съответното изучаване на човека да се справим с организма, който е включил в себе си един нов член.
към текста >>
Ние нямаме часовата програма в обикновения
смисъл
на думата.
Ние устроихме Валдорфското училище по такъв начин, че засега основният урок се преподава сутрин. През лятото основният урок започва малко по-рано, а през зимата започва в около 8 – 8.15 часа. Този основен урок има своеобразието, че за него е премахнато това, което обикновено наричаме часова програма.
Ние нямаме часовата програма в обикновения смисъл на думата.
За този двучасов сутрешен урок, който за малките деца бива прекъснат от едно междучасие, първоначално се подбира определен материал и този материал следва да е приключен за 4 или 6 седмици.
към текста >>
Не в
смисъл
а първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност.
Опитваме се също така от това, което се оформя като урок по рисуване, да направим урок по ръчен труд.
Не в смисъла първо да караме децата да рисуват, а след това да бродират, но се стремим да оставим децата да боравят с цветовете, изхождайки наистина изцяло от цялата своя човешка същност.
Разбира се, изключително важно е първоначално да предизвикаме у детето правилното изживяване на цветовия елемент. Ако вземете малките бои, които обикновено могат да бъдат купени в магазина и оставите децата да рисуват с четка от палитрата – тогава децата няма да научат нищо. Необходимо е детето да се научи да живее с цветовете, не да взема готовите цветове от палитрата, но да взема разтворените във вода цветове. Тогава детето получава усещането как един цвят започва да живее до другия; то получава чувство за вътрешна хармония и за вътрешно изживяване на цветовете. И макар че всичко това понякога носи със себе си трудности – понякога видът на класа съвсем не е добър след като е бил преподаван урок по рисуване, защото всички деца не са особено сръчни и тази сръчност те усвояват трудно.
към текста >>
Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен
смисъл
детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си.
Помислете си само как децата съпреживяват Земята, когато изхождайки от своята вътрешност, рисувайки Крит или Пелопонес, или Северна Гърция, при всеки един цвят те имат и съответното усещане.
Тогава в тяхната душа оживява това, което е Гърция и в известен смисъл детето отново създава Гърция, тръгвайки от самото себе си.
По този начин човекът наистина приема в себе си света по един жив начин. И съвсем иначе оживяват нещата в детето, ако по този начин го оставим да съпреживява реалността, обичайната суха реалност на деня, а именно когато първоначално се научи художествено да изживява в простото рисуване елементите, онези, бих казал, цветни срички и думи, чрез които то изразява самото себе си.
към текста >>
124.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В известен
смисъл
между 10.
Всичко това означава много за този, който обхваща духа, душата и тялото, изхождайки от едно действително човекознание и който ги разглежда в тясно взаимодействие; защото в този акт на изоставане и по-точно в акта на преодоляването на притегателната сила на Земята чрез израстването, в него е заложена една основна истина на човешката природа. От друга страна отново имаме една основна истина в зависимостта, с която нещо от явленията в живота на човека настъпва в една или друга епоха от живота му. Това е така, защото определени космически, извънчовешки въздействия, които външният свят упражнява върху човека между 10. и 14. година действуват по-интензивно върху женския организъм, отколкото върху мъжкия.
В известен смисъл между 10.
и 14. година женският организъм започва да живее в свръхсетивния свят също и чрез физическата си същност.
към текста >>
В известен
смисъл
кръвообращението трябва да регулира себе си според целия свят, според Вселената.
Между 10., 12., 14. година женският организъм заживява именно като организъм в условията на духовния свят. През това време този организъм бива одухотворен. Така през този период при момичетата става нещо съвсем особено в развитието на кръвта. През тези години от живота кръвообращението – бих казал – се противопоставя на целия свят.
В известен смисъл кръвообращението трябва да регулира себе си според целия свят, според Вселената.
И дори наблюденията извършени само с външни средства, биха установили съвсем различни неща относно природата на момичетата в сравнение с природата на момчетата, когато измерят как между 10. и 14. година се променя съотношението между пулсовата честота и честотата на дихателните движения.
към текста >>
И в същия
смисъл
, в който момчето се превръща в загадка за самото себе си, в нещо на което се удивлява, за момичето в тези години външният свят се превръща в загадка.
Иначе стоят нещата при момичетата. И тъкмо сега, когато с пълно основание се стремим към това, което ще дойде занапред – пълното равенство, равноправието между двата пола в света, именно тогава трябва да имаме ясен, безпристрастен поглед за разграничаването. Само по този път може да се осъществи равенството, когато добием ясен безпристрастен поглед за разграничаването.
И в същия смисъл, в който момчето се превръща в загадка за самото себе си, в нещо на което се удивлява, за момичето в тези години външният свят се превръща в загадка.
Момичето е поело в себе си нещо свръхсетивно. Цялото човешко същество формира себе си несъзнателно в момичето. В 14 – 15-годишно момиче имаме пред себе си едно човешко същество, застанало учудено пред света; то открива загадката на света и би желало да открие реализацията на стойностите преди всичко в самия живот.
към текста >>
На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в
смисъл
а на съвременния живот и т.н.
Да, децата разказаха различни неща, които в основата си не бяха особено значими, но които бяха изиграли огромна роля в техните усещания, в техните чувства. После аз им говорих за различни неща, затова как животът поднася това или онова, което децата слушаха с изключително удоволствие и аз нямах нужда да правя друго, освен едно малко разместване на учителите за следващата учебна година. Когато открихме следващата година, аз възложих езиковото обучение на друг учител – направих малко разместване сред учителите. Освен това в учителския колектив постигнахме разбирателство върху обстоятелството, че в това училище изобщо трябва да се работи чрез този метод, при който оценката на нещата да възниква в хода на взаимодействието между учители и ученици. Но за да има човек сърце затова да постави в тази възраст младите дами и господа редом с учителя, който до този момент е бил авторитет за тях, за да има човек правилно отношение към този подход, за тази цел е необходимо нещо, което Валдорфските учители наистина често притежават: открито мнение за света въобще, способност да застанат като жители на Вселената в самата Вселена.
На немски език се казва: да имаш светоглед, а не просто тренирани методи на преподаване в смисъла на съвременния живот и т.н.
И човек не бива да подмята този въпрос из главата си, а да го носи в своята душевност – тогава той ще може да го съпреживее заедно с душевността на младежта. Повечето хора не забелязват това, ала от 3-4 до 5 века насам ние, западната цивилизация, вече сме свикнали с интелектуализма. Всичко, което днес ние мислим, е интелектуалистично оцветено. Неинтелектуалистични са само хората отвъд, в Азия и в Русия, включително Москва. Но всички, които живеят на запад от Москва, чак до Америка, всички те разсъждават интелектуалистично.
към текста >>
Ние ставаме истински възпитатели във физическо-практически
смисъл
едва когато сме в състояние да възприемем една духовна гледна точка.
Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи. Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед. Едва тогава разбираме какво всъщност протича в човека.
Ние ставаме истински възпитатели във физическо-практически смисъл едва когато сме в състояние да възприемем една духовна гледна точка.
към текста >>
Всемирната загадка не може да звучи така, че човек да приключи с нея: необходимо е, когато човек е стигнал до разрешението на Всемира, да бъде в състояние в известен
смисъл
да започне отново.
Виждате ли, трябва да има нещо, чрез което разрешението, т. нар. разрешение, да тласка човека да върви напред да продължава да работи.
Всемирната загадка не може да звучи така, че човек да приключи с нея: необходимо е, когато човек е стигнал до разрешението на Всемира, да бъде в състояние в известен смисъл да започне отново.
Ала това е възможно само ако човек се е поставил правилно спрямо тази всемирна загадка. Светът поставя много въпроси пред нас. В първия момент ние изобщо не можем да обхванем с поглед колко много въпроси поставя светът пред нас. Под въпроси аз имам предвид не само това, на което може да бъде отговорено теоретично, но и това, което ние трябва да извършим, участието на волята, участието на чувствата; всички подробности в живота, всичко се превръща във въпрос, когато казвам: Светът поставя пред нас много загадки. Какъв е всъщност истинският отговор на многото въпроси?
към текста >>
Дълбок
смисъл
виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта.
Учителят има нужда от една наука, благодарение на която той все още да бъде в състояние да обича хората, защото първоначално той трябва да обича своето собствено знание, своето собствено познание.
Дълбок смисъл виждаме в обстоятелството, че първоначално хората не са говорили просто за познание като за нещо, което човекът трябва да постигне, а са говорили за философия, за любов към мъдростта.
Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората.
към текста >>
От друга страна, след като казах, че в известен
смисъл
осъждам изнасянето на тези лекции, мога също така да кажа, че тези лекции върху възпитанието ми станаха изключително скъпи и че аз много, много благодаря на уважаемите слушатели за вниманието и интереса, с който те ги приеха.
От друга страна, след като казах, че в известен смисъл осъждам изнасянето на тези лекции, мога също така да кажа, че тези лекции върху възпитанието ми станаха изключително скъпи и че аз много, много благодаря на уважаемите слушатели за вниманието и интереса, с който те ги приеха.
към текста >>
125.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Обаче днес това социално развитие на човечеството се разглежда главно в материалистичен
смисъл
.
И тъй, ако искаме да разберем социалния живот, ако искаме да разберем стопанските отношения, които ежедневно се проявяват всяка сутрин още с първото ни кафе и подсказват каква сума да извадим от нашето портмоне, ние трябва да имаме един общ поглед върху социалното развитие на човечеството.
Обаче днес това социално развитие на човечеството се разглежда главно в материалистичен смисъл.
към текста >>
Е добре, Карл Маркс разполага с такова мислене, което не желае да допусне външния свят, поне не изцяло в
смисъл
а на съвременната наука, обаче той го е усвоил дори в една по-древна форма от тази на Хегеловата диалектика.
Е добре, Карл Маркс разполага с такова мислене, което не желае да допусне външния свят, поне не изцяло в смисъла на съвременната наука, обаче той го е усвоил дори в една по-древна форма от тази на Хегеловата диалектика.
В общи линии това е само една разновидност на естественонаучното мислене. И тогава, когато усвоява мисленето на съвременния човек, той попада в истинската си среда. Обаче като представител на естественонаучната епоха, той не можеше да започне със самата нея. Той беше немец, стоеше вътре в немския логично-диалектически начин на мислене. Но с него той не можеше да постави никакво начало, също както и един естественик не може да постави никакво начало, ако тръгва единствено от своето мислене.
към текста >>
126.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен
смисъл
– тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим!
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим!
Но човек има и едно друго усещане: Това, което израства в този суверенен духовен живот, вече не притежава силата да влияе по какъвто и да е начин върху другите две части. Духовният живот като че ли съществува сам за себе си и не може да бъде органически вплетен в правото и в икономиката.
към текста >>
Обаче преди всичко, за да стигнем в модерен
смисъл
до едно вярно съждение за социалния живот, ние трябва да се научим да мислим модерно.
Обаче преди всичко, за да стигнем в модерен смисъл до едно вярно съждение за социалния живот, ние трябва да се научим да мислим модерно.
Не възприемайте тези думи повърхностно, уважаеми дами и господа. Ние можем да го постигнем само ако се откажем от външния вид на социалните проявления и насочим поглед към дълбочините. Днес ние сме изправени пред един странен факт. Пред факта, че един човек, – колкото и да е умен, интелигентен, идеалистичен и практичен (бих желал три пъти да подчертая думата “практичен”) – че този човек изобщо не е в състояние, като отделен индивид да стигне до някакво правилно социално съждение. И аз бих казал, уважаеми дами и господа, че сме изправени пред една социална мистерия, а именно пред факта, че всяко индивидуално социално съждение е погрешно.
към текста >>
Смисъл
има само в това: Да се изграждат социални групи, от които може да се очаква частично решение относно социалните проблеми, тъй че хората, размишляващи заедно, да предлагат частично решение, валидно за определено място и определено време.
Добре, сега ние виждаме какво е необходимо: отново да дадем облик на това, което се разиграва тъкмо в стопанската, в икономическата област, но по такъв начин, че сега при съзнателното човечество то да е подобно на процесите в първоначалните социални групи. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз го нарекох “асоциации”, където социалните изводи не се правят от отделната личност, а възникват от съвместния живот в асоциацията и по-точно в онези асоциации, които потребители, производители и търговци изграждат заедно. Така отново имаме социални групи, от които сега – при пълно съзнание – идва решението, което не е по силите на отделната личност. Защото колкото и дълго човек да размишлява върху разрешаването на даден социален проблем, той стига до една или друга безсмислица.
Смисъл има само в това: Да се изграждат социални групи, от които може да се очаква частично решение относно социалните проблеми, тъй че хората, размишляващи заедно, да предлагат частично решение, валидно за определено място и определено време.
към текста >>
Меродавно стана онова, което имаше юридически
смисъл
.
Селянинът беше свързан със земята. Търговецът, занаятчията беше свързан с другия човек. Обаче ние не вникваме в естеството на тези връзки, в това каква стойност има един човек за другия, ако гледаме какво той купува или продава, или сам е изработил.
Меродавно стана онова, което имаше юридически смисъл.
Определящо за точната цена стана онова, което действуваше между човек и човека, което се разиграваше между града и обработваемата земя, което се договаряше между хората.
към текста >>
Обаче днес, след като природата, осигуряваща даровете Божии, до голяма степен е превърната в средства за производство, които човекът по един абстрактен начин е превърнал в един вид втора природа, днес ние се нуждаем от чистото поле на Духа именно заради средствата за производство, тъй като истинският
смисъл
, истинското съдържание за нас идва от Духа.
Докато Земята осигуряваше на човека неговата духовност, той нямаше нужда да воюва за нея в чистото поле на Духа. Докато чувството на човека към другия човек беше достатъчно силно, той нямаше нужда да се бори за нея.
Обаче днес, след като природата, осигуряваща даровете Божии, до голяма степен е превърната в средства за производство, които човекът по един абстрактен начин е превърнал в един вид втора природа, днес ние се нуждаем от чистото поле на Духа именно заради средствата за производство, тъй като истинският смисъл, истинското съдържание за нас идва от Духа.
към текста >>
Ето защо в своя най-дълбок
смисъл
социалният въпрос е един духовен въпрос: Как ние разпространяваме сред хората обединително действуващите духовни сили?
Ето защо в своя най-дълбок смисъл социалният въпрос е един духовен въпрос: Как ние разпространяваме сред хората обединително действуващите духовни сили?
Едва тогава ние ще открием мястото си в стопанските асоциации и едва там социалният въпрос може да бъде конкретно поставен – и винаги се налага да го казвам – частично разрешен.
към текста >>
Но какво се прибави към онова мислене, което разглеждаше социалния организъм изцяло в юридическо-диалектически
смисъл
, както и от гледна точка на обичайния морал?
Но какво се прибави към онова мислене, което разглеждаше социалния организъм изцяло в юридическо-диалектически смисъл, както и от гледна точка на обичайния морал?
Прибави се красивото, радващото човешкото милосърдие, човешкото състрадание. И тъкмо сега, когато социалният въпрос се превърна в един изгарящ световен въпрос, тъкмо сега навсякъде в Западна Европа ние виждаме как се появиха спестовните касички за Изтока. Това е хубаво, много хубаво! Срещу това не може да се възрази и аз бих искал да кажа, че колкото повече помощи за Изтока се събират, толкова е по-добре. Обаче всичко това идва от миналото, а не от бъдещето.
към текста >>
Ето какво трябва да почувствуваме в сърцето си като основен импулс, валиден за социалния организъм на нашата епоха, който фактически се превърна вече в един световен организъм, въпреки че той навсякъде бива разглеждан в тясно националистически
смисъл
.
Ето какво трябва да почувствуваме в сърцето си като основен импулс, валиден за социалния организъм на нашата епоха, който фактически се превърна вече в един световен организъм, въпреки че той навсякъде бива разглеждан в тясно националистически смисъл.
Днешното човечество трябва да е наясно: преди всичко то се нуждае от нещо, което да хвърля мост над пропастите, съществуващи в нашия социален ред.
към текста >>
127.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Много лесно е да останем неразбрани, когато казваме, че днес живеем в един преходен период, понеже в известен
смисъл
всеки период е преходен.
Много лесно е да останем неразбрани, когато казваме, че днес живеем в един преходен период, понеже в известен смисъл всеки период е преходен.
Естествено, ние винаги живеем в един или друг преходен период, какъвто е например преходът от миналото към бъдещето; тук не става дума просто за това, да знаем, че живеем в преходен период, – нещо напълно самопонятно – а става дума за следното: Да знаем в какво точно се състои преходът, какви са характерните черти на прехода. Тук следва да прибавим: Съвремието обхваща не само настоящата година, не дори и настоящето десетилетие, а един наистина продължителен период от време. В случая този период от време е подготвен още от 15. век, за да стигне до своята кулминация през 19. век. Ние се намираме в този период от време, обаче като цяло човечеството е постигнало твърде ограничено разбиране за своеобразието на този световноисторически момент.
към текста >>
Погледнете един представител на Средновековието: той далеч не е човек в днешния
смисъл
на думата, а по-скоро принадлежи на определено съсловие, на определена каста.
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото подсъзнание. По-рано човекът беше подчинен на определени условия и връзки, които определяха неговото мислене, неговото поведение.
Погледнете един представител на Средновековието: той далеч не е човек в днешния смисъл на думата, а по-скоро принадлежи на определено съсловие, на определена каста.
Той още не е човек, въпреки че примерно може да е християнин, благородник, поданик. Всичко, което той мисли, е белязано от благородниците, свещениците, владетелите. Едва в хода на последните векове той успя да се освободи от тези зависимости, В предишните епохи, когато ставаше дума за това индивидът социално да се включи в човешката общност, въпросът гласеше: Какво е “добро” от гледна точка на свещениците? Как да се отнасяш към другите хора в качеството си на свещеник? Как да се отнасяш към другите хора в качеството си на гражданин?
към текста >>
И занапред “добри” в социален
смисъл
ще са онези действия, които човек извършва, ако е движен от общочовешка любов.
“Доверие” – това е една златна дума, която занапред ще определя социалния живот. Другата златна дума – това е любовта към онова, което вършиш.
И занапред “добри” в социален смисъл ще са онези действия, които човек извършва, ако е движен от общочовешка любов.
към текста >>
Държавно-юридическият живот изисква хората да се отнасят помежду си в
смисъл
а на вече установената демокрация, където човекът има възможността да се споразумява относно това, за което всеки човек трябва да има своята лична преценка, относно това, за което не са нужни тясно специализирани познания.
Държавно-юридическият живот изисква хората да се отнасят помежду си в смисъла на вече установената демокрация, където човекът има възможността да се споразумява относно това, за което всеки човек трябва да има своята лична преценка, относно това, за което не са нужни тясно специализирани познания.
Има такава област от живота и това е държавно-юридическата област.
към текста >>
Остойностяването на труда ни отвежда – и то в най-дълбокия
смисъл
– направо в областта на правото, в областта на държавата и юриспруденцията.
Едно заблуждение е да си мислим, че ако шивачът ушие костюм за самия себе си, този костюм ще е по-евтин. Ако го изчислим в цифри, може и да изглежда, че струва по-евтино. Ако обаче го включим в общия баланс, ние ще видим: Не можем да изключим икономическите отношения, не можем да ушием за самите себе си една дреха, както и не можем да излезем от своята кожа. Дори и дрехата, която ушиваме за себе си трябва да бъде заплатена общо. Трудът е нещо, което човек упражнява заради другите и те не могат да бъдат степенувани според това, от какво работно време във фабриката се нуждае той.
Остойностяването на труда ни отвежда – и то в най-дълбокия смисъл – направо в областта на правото, в областта на държавата и юриспруденцията.
към текста >>
128.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото една истинска лекарска наука или изкуство ако мога да кажа така може да бъде постигната, само ако всички неща, влизащи в споменатия
смисъл
в съображение, бъдат разгледани истински за изграждането на такава една лекарска наука или изкуство.
Днес бих желал да дам само един вид въведение, един вид ориентировъчно наблюдение. Бих желал да изходя от това, че се стремя да изнеса главно всичко онова, което, изхождайки от духовно-научните наблюдения, в известна степен може да бъде дадено на лекарите. Не бих желал това, което ще се опитам да направя да бъде смесено с един медицински курс, каквото и ще бъде това но трябва да се вземе под внимание всичко онова, което от всяка гледна точка може да бъде важно за лекарите.
Защото една истинска лекарска наука или изкуство ако мога да кажа така може да бъде постигната, само ако всички неща, влизащи в споменатия смисъл в съображение, бъдат разгледани истински за изграждането на такава една лекарска наука или изкуство.
към текста >>
Четирите съставни части, които виждали във външния свят като изграждащи всяко физическо битие, били: земя, вода, въздух и огън, но огън в
смисъл
а на това, което днес ние наричаме просто топлина.
И ако засега трябва да характеризираме положението на Хипократовата медицина абстрактно, всъщност най-добре би било да кажем: с нея се преустановява старата, почиваща на атавистичното ясновидство, медицина. Външно изразено, но именно само външно изразено, можем да кажем: последователите на Хипократ търсят всяко заболяване в неправилното смесване на онези течни тела, които действуват съвместно в човешкия организъм. Те посочват, че в нормалния организъм течните тела се намират помежду си в определено съотношение, и че в болното тяло настъпва отклонение това тяхно съотношение на смесване. С кразия се образувало правилно смесване, с дискразия неправилно смесване. Разбира се, бил е търсен начин за въздействие върху неправилното смесване, за да бъде върнато то обратно към правилното смесване.
Четирите съставни части, които виждали във външния свят като изграждащи всяко физическо битие, били: земя, вода, въздух и огън, но огън в смисъла на това, което днес ние наричаме просто топлина.
За човешкия организъм специално, а така също и за животинския организъм, тези четири елемента са били виждани като черна жлъчка, жълта жлъчка, слуз и кръв. И са считали, че от кръвта, слузта, черната и жълтата жлъчка, от правилното им смесване би трябвало да функционира човешкият организъм. Но сега, когато съвременният човек, какъвто съществува и сред нас, научно подготвен, се сблъска с нещо подобно, най-първо той ще си помисли: след като се смесват кръв, слуз, жълта и черна жлъчка, то те се смесват съобразно това, което е вложено в тях като свойства, и което, така вложено като техни свойства, може да бъде установено от една по-нисша или по-висша химия.
към текста >>
Нашият физически организъм е в известен
смисъл
отрязък от целия организъм на Земята.
Нашият физически организъм е в известен смисъл отрязък от целия организъм на Земята.
Нашето етерно тяло, а също така археуса на Парацелзий представляват отрязък от това, което не принадлежи на Земята, т.е. което от всички страни на Космоса въздействува върху земното. И така, това което преди е било определя но просто като космично в човека, и което с хипократовата медицина залязва, това Парацелзий го обобщава в своите възгледи за етерния организъм, залегнал в основата на физическия. По-нататък той не продължава да изследва, в детайли той намеква, но не изследва, във връзка с какви извънземни сили е това, което всъщност действува в този археус.
към текста >>
И тук в известен
смисъл
е налице тежест, упражняваща натиск в определена посока.
Но в сравнение с човешкия скелет същия този фактор тежест откривате и когато разглеждате скелета на горните крайници с висящите на тях длани. Те създават впечатление за тежест и всичко при горилата е масивно; докато при човека всичко е разчленено, фино и нежно. Тук масата отстъпва. Именно в тази част в долната челюст и в горните крайници с пръстите, при човека масивността отстъпва назад, докато при горилата тъкмо тя изпъква на преден план. Който е изострил погледа си за тези отношения той ще може да открие същото, и в скелета на долните крайници и на ходилото.
И тук в известен смисъл е налице тежест, упражняваща натиск в определена посока.
Бих желал схематично, чрез тази линия, да начертая силата, която може да бъде видяна тя може да бъде видяна в долната челюст, в ръцете, в краката и в ходилата (виж рис.3). Ако разберете това, долната челюст,
към текста >>
че мускулът в известен
смисъл
е резултат от силите, съществуващи в земните вещества.
А сега във връзка с това, което току що Ви изложих, бих желал да Ви спомена следното. Ако приемем от костната система към мускулната система, то ще открием тази многозначителна разлика в същността на мускула, а именно, че мускулът в покой реагира алкално, ако имаме предвид неговото обикновено химическо действие; но при това можем да кажем само: подобно на алкално, защото при мускула в покой алкалната реакция не е така абсолютно ясно изразена, както са обикновено алкалните реакции. Точно така при мускула в движение се появява една не съвсем ясна кисела реакция. А сега помислете, че разбира се, по отношение на вещество обмяната мускулът е съставен от това, което човекът приема, т.е.
че мускулът в известен смисъл е резултат от силите, съществуващи в земните вещества.
Но когато човекът преминава във фаза на действие, ясно бива преодоляно това, което мускулът съдържа в себе си само поради факта, че е подвластен на обикновената веществообмяна. В мускула настъпват промени, които в крайна сметка, по отношение на обикновените вещество обменни промени, не могат да бъдат сравнени с нищо друго, освен със силите, формиращи костната система при човека. Тъй като при човека тези сили излизат извън онова, което той получава отвън, така както те се проникват от терестичния елемент и се обединява с него до една обикновена резултатна, така и в това, което по един действен начин се проявява във вещество обмяната, трябва да виждаме нещо, което и по химически път се намесва в земната химия. Бихме могли да кажем, че тук в земната механика и динамика нахлува нещо, което не можем да открием в земното. В лицето на веществообмяната виждаме, как в земната химия нахлува нещо, което не е земна химия, от което произлизат действия, различни от това, което би могло да се появи единствено под влияние на земната химия от тези наблюдения, които от една страна са наблюдения върху формата, а от друга страна са качествени наблюдения, ще трябва да изходим, когато искаме да открием това, което в действителност е залегнало в същността на човека.
към текста >>
Интересно ми беше например, че Трокслер, преподавал в Берн, още през първата половина на 19 век, настоятелно е посочвал, че в известен
смисъл
трябва да изследваме нормалността на болестта, и че по този начин поемаме път, който в крайна сметка ни отвежда до признаването на един свят, свързан с нашия, който се намесва в нашия свят, прониквайки единствено през неоправдани процеси, и че по този начин можем да достигнем до нещо във връзка с болестните прояви.
Бих желал да бъдат добре обосновани нещата, които ще кажа по отношение на специалните лечебни процеси: по възможност всички те да бъдат насочени към това, при всяко едно заболяване да бъде получена представа за връзката на т.н. абнормен процес, който също трябва да бъде природен процес, с тъй наречените нормални процеси, които от своя страна също не са нищо друго освен природни процеси и където въпреки всички се е повлиявал въпросът, този основен въпрос (това бих желал да го отбележа като кратко допълнение): как всъщност можем да обясним, че все пак болестните процеси са и природни процеси? Там винаги е би ла търсена възможността този въпрос да бъде премълчан.
Интересно ми беше например, че Трокслер, преподавал в Берн, още през първата половина на 19 век, настоятелно е посочвал, че в известен смисъл трябва да изследваме нормалността на болестта, и че по този начин поемаме път, който в крайна сметка ни отвежда до признаването на един свят, свързан с нашия, който се намесва в нашия свят, прониквайки единствено през неоправдани процеси, и че по този начин можем да достигнем до нещо във връзка с болестните прояви.
Помислете си за сега искам само грубо схематично да посоча, че примерно зад видимото съществува някакъв свят, който има за свои закони напълно оправдани неща, предизвикващи при нас болестните прояви в такъв случай през известни процеси, този свят би могъл да нахлува в нашия в тези закони, които в друг един свят биха били напълно оправдани, при нас предизвикват болест. В тази насока е желал да работи Трокслер. И колкото и неясно да се е изказвал в много отношения, все пак се забелязва, че е вървял по един път в медицината, по който е работил именно за известно оздравяване на медицинската наука. С един приятел веднъж проучихме, тъй като Трокслер е преподавал в Берн, как са гледали на него колегите му, и какво е направено чрез неговия импулс.
към текста >>
129.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако разгледате подробно процесите, идващи тук в съображение наистина е необходимо само да бъдат подробно разгледани то ще откриете, че съществува известна противоположност между всичко онова, заложено в дихателния процес в това, което в най-широк
смисъл
е храносмилателния процес.
Измислени са и най-различни интересни механични конструкции, които да обяснят това помпено устройство "сърце". Действително тези механични конструкции противоречат изцяло на ембриологията; но никой не е обърнал внимание на това, действително да постави под съмнение тази механична теория за сърцето, да я проконтролира още веднъж, но най-малкото да не е контролира в духа на традиционната наука. Това, което преди всичко трябва да имаме предвид при разглеждането на сърцето първоначално ще скицирам тези неща -, и това, което ще наложа през следващите дни, част по част ще бъде потвърждение на това, което съм принуден първоначално да дам под формата на гледни точки; това е, че сърцето изобщо не е нещо, което да може да бъде наречено активен организъм. Защото сърдечната дейност не е причината, но е последица. Ще разберете това изречение, само когато вникнете в полярността, съществуваща между всички онези дейности в човешкия организъм, свързани с приемането на храна, с по-нататъшната преработка на храната, с преминаването и, или директно, или чрез съдове, в кръвта и когато проследите бих желал да кажа тръгвайки отдолу-нагоре в организма преработката на храната до онова взаимодействие, съществуващо между кръвта, приела храната, и дишането, чрез което бива приет въздуха за дишане.
Ако разгледате подробно процесите, идващи тук в съображение наистина е необходимо само да бъдат подробно разгледани то ще откриете, че съществува известна противоположност между всичко онова, заложено в дихателния процес в това, което в най-широк смисъл е храносмилателния процес.
Тук нещо трябва да бъде уравновесено. Неща, които тук бих желал да кажа са жадни едно за друго, уталожват жаждата си едно на друго. Разбира се, биха могли да бъдат подбрани и други изрази, но в хода на времето, ние ще се разбираме все по-добре. Тук се осъществява едно взаимодействие, на първо време между втечнените хранителни вещества и това, което във въздухообразен вид бива прието от организма чрез дишането. Това взаимодействие трябва да бъде точно изследвано.
към текста >>
единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк
смисъл
на думата, до уравновесяването с дишането.
Ще разберем полярността на самия човек, само когато знаем, че човекът всъщност представлява такова дуалистично изградено същество, което чрез своята горна област възприема долната си област. Обаче трябва да прибавя следното: долу разположените дейности, т.е.
единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк смисъл на думата, до уравновесяването с дишането.
Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство.
към текста >>
Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен
смисъл
имате единия полюс на човешкото устройство.
Обаче трябва да прибавя следното: долу разположените дейности, т.е. единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк смисъл на думата, до уравновесяването с дишането. Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност.
Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство.
Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>
Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния
смисъл
на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство.
единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк смисъл на думата, до уравновесяването с дишането. Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство.
Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство.
В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>
в процеса на приемането на храна и в храносмилателния апарат в широк
смисъл
преобладава онова, което наричаме вътрешни химически или също така органически сили на приетата храна.
Да приемем, че в долното, т.е.
в процеса на приемането на храна и в храносмилателния апарат в широк смисъл преобладава онова, което наричаме вътрешни химически или също така органически сили на приетата храна.
В здравия организъм нещата трябва така да протичат, че всички онези сили, действуващи сами в хранителните вещества, присъщи на хранителните вещества, които сили в лабораториите изследваме в хранителните вещества, всички те трябва да бъдат преодолени чрез горното, така че изобщо да не влизат в съображение за вътрешната дейност на организма, да няма в тях никаква външна химия, никаква външна динамика, или нещо подобно, но всичко това да е преодоляно. Но може да се случи така, че горното да не е достатъчно силно в своето съответствие, за да може действително да овладее долното, в известен смисъл напълно да го обработи, бих могъл също така да кажа да го етеризира, така ще е по-точно казано. Тогава в човешкия организъм се извършва един непринадлежащ му, вземащ превес, процес, който иначе протича във външния свят, така, както не би трябвало да протича в човешкия организъм. Тъй като физическото тяло не се обхваща веднага и изцяло от подобни дисхармонии, такъв един процес се проявява първоначално в това, което можем да наречем функционално, в етерното тяло, в археуса. И ако трябва да си послужим с един обичаен израз, който произхожда бих желал да кажа само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза хистерия.
към текста >>
Но може да се случи така, че горното да не е достатъчно силно в своето съответствие, за да може действително да овладее долното, в известен
смисъл
напълно да го обработи, бих могъл също така да кажа да го етеризира, така ще е по-точно казано.
Да приемем, че в долното, т.е. в процеса на приемането на храна и в храносмилателния апарат в широк смисъл преобладава онова, което наричаме вътрешни химически или също така органически сили на приетата храна. В здравия организъм нещата трябва така да протичат, че всички онези сили, действуващи сами в хранителните вещества, присъщи на хранителните вещества, които сили в лабораториите изследваме в хранителните вещества, всички те трябва да бъдат преодолени чрез горното, така че изобщо да не влизат в съображение за вътрешната дейност на организма, да няма в тях никаква външна химия, никаква външна динамика, или нещо подобно, но всичко това да е преодоляно.
Но може да се случи така, че горното да не е достатъчно силно в своето съответствие, за да може действително да овладее долното, в известен смисъл напълно да го обработи, бих могъл също така да кажа да го етеризира, така ще е по-точно казано.
Тогава в човешкия организъм се извършва един непринадлежащ му, вземащ превес, процес, който иначе протича във външния свят, така, както не би трябвало да протича в човешкия организъм. Тъй като физическото тяло не се обхваща веднага и изцяло от подобни дисхармонии, такъв един процес се проявява първоначално в това, което можем да наречем функционално, в етерното тяло, в археуса. И ако трябва да си послужим с един обичаен израз, който произхожда бих желал да кажа само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза хистерия. Ще изберем като израз хистерия по-късно ще разберем, че този израз съвсем не е зле подбран като термин за твърде силното еманципиране на веществообменните процеси. Истинските хистерични прояви в тесния смисъл на думата не са нищо друго, освен доведената до кулминация дисхармонична веществообмяна.
към текста >>
Истинските хистерични прояви в тесния
смисъл
на думата не са нищо друго, освен доведената до кулминация дисхармонична веществообмяна.
Но може да се случи така, че горното да не е достатъчно силно в своето съответствие, за да може действително да овладее долното, в известен смисъл напълно да го обработи, бих могъл също така да кажа да го етеризира, така ще е по-точно казано. Тогава в човешкия организъм се извършва един непринадлежащ му, вземащ превес, процес, който иначе протича във външния свят, така, както не би трябвало да протича в човешкия организъм. Тъй като физическото тяло не се обхваща веднага и изцяло от подобни дисхармонии, такъв един процес се проявява първоначално в това, което можем да наречем функционално, в етерното тяло, в археуса. И ако трябва да си послужим с един обичаен израз, който произхожда бих желал да кажа само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза хистерия. Ще изберем като израз хистерия по-късно ще разберем, че този израз съвсем не е зле подбран като термин за твърде силното еманципиране на веществообменните процеси.
Истинските хистерични прояви в тесния смисъл на думата не са нищо друго, освен доведената до кулминация дисхармонична веществообмяна.
В действителност в достигащия чак до сексуалните симптоми хистеричен процес имаме залегнали нищо друго, освен подобни дисхармонии на вещество обмяната, които според природата си всъщност са външни процеси, които не би трябвало да протичат в човешкия организъм, т.е. процеси, спрямо които горното се оказва твърде слабо, за да ги овладее. Това е единия полюс.
към текста >>
както бихме казали, което протича в етерното, както уплътнявайки в известен
смисъл
своите сили посяга към органично-физическото, и как можем да говорим за това, че първоначално проявило то се като хистеричен белег, може да се добие физически образ в различните заболявания на долната част на тялото, в известна степен, и как от друга страна неврастенията може да добие физически образ под формата на заболявания на шията, на главата.
Същественото е да бъде обхваната с поглед цялата картина, физиономията на болестта. Тази физиономия по един определен начин винаги ще си дава клонящата в една или друга посока картина на неврастенията или на хистерията. Но разбира се, тези изрази трябва да бъдат разширени спрямо обичайната словесна практика. И така добихме достатъчно добра представа за това взаимодействие на горното с долното, и изхождайки от него, постепенно ще разберем, как това, което първоначално е само функционално, т.е.
както бихме казали, което протича в етерното, както уплътнявайки в известен смисъл своите сили посяга към органично-физическото, и как можем да говорим за това, че първоначално проявило то се като хистеричен белег, може да се добие физически образ в различните заболявания на долната част на тялото, в известна степен, и как от друга страна неврастенията може да добие физически образ под формата на заболявания на шията, на главата.
Да се изследва това бих желал да кажа отпечатване на първо начално функционалните явления на неврастенията и хистерията, това ще бъде изключително важно за бъдещата медицина. (Дисхармонията в целия храносмилателен процес, изобщо във всички процеси на долния организъм, ще бъде последица бих желал да кажа на органически превърналата се хистерия). Но това, което протича в даден организъм, то от своя страна въздействува обратно върху целия организъм. Не бива да се пропуска, че това което протича под формата на дисхармония, то от своя страна въздействува обратно върху целия организъм. А сега си представете, че нещо, което ако можехме да го наблюдаваме във функционалния му стадий, би било просто една хистерична проява, че то изобщо не прояви себе си функционално.
към текста >>
И тук имаме едно особено явление, при което нещо плава между болест и здраве, нещо действува отдолу върху горното, действува обратно върху горното, в известен
смисъл
заразява горното и се появява в обратния си образ.
Етерното тяло веднага го отпечатва във физическото тяло. То не проявява себе си като изразено заболяване някъде в долните органи, но е заложено вътре. Или да кажем в долните органи има нещо, което е като отпечатък на хистерията. Поради това, че се е отпечатало във физическото, то не се проявява психически под формата на хистерично явление, но същевременно не е и достатъчно силно, за да се изяви като някакво обременяващо човека заболяване, като физическа болест. Но все пак е достатъчно силно, за да действува в целия организъм.
И тук имаме едно особено явление, при което нещо плава между болест и здраве, нещо действува отдолу върху горното, действува обратно върху горното, в известен смисъл заразява горното и се появява в обратния си образ.
Това явление, при което първата физическа последица на хистерията в своето действие се появява в области, които обикновено, когато станат едностранливи, дисхармонични, са обект на неврастенията, това явление дава предразположението към туберкулоза. Виждате ли, това е интересна връзка. Предразположението към туберкулоза не представлява обратно въздействие на току що описаната дейност в долното върху горното. Тази странна взаимовръзка, възникваща поради това, че един не съвсем завършен процес, какъвто Ви го описах, въздействува обратно върху горното, това дава предразположението към туберкулоза. Не може да бъде открито нещо, което рационално да се справи с туберкулозата, ако не се върнем обратно към тези бих желал да кажа прастара предпоставка в човешкия организъм.
към текста >>
И трябва действително да бъдат употребени в рационален
смисъл
.
И така, и двете понятия: първичното възникване и заразяване са изцяло оправдани при туберкулозата.
И трябва действително да бъдат употребени в рационален смисъл.
Именно туберкулозните санаториуми са понякога развъдници на туберкулоза.
към текста >>
И именно при туберкулозата, като пример виждаме, как в известен
смисъл
различните процеси в човешкия организъм нахлуват един в друг.
Ако действително туберкулозно болните трябва да бъдат събрани в санаториум, то тези санаториуми, доколкото е възможно, трябва непрекъснато да бъдат затваряни и премествани. Всъщност след определен период от време всеки един туберкулозен санаториум би трябвало да бъде закриван. Защото това е своеобразното, че туберкулозно болните сами притежават най-голямата предразположеност към това, да бъдат заразявани, т.е. че тяхното заболяване, подлежащо иначе може би на подобрение, навярно ще се влоши, ако те продължават да бъдат в близост до по-тежко туберкулозно болни. Но засега аз исках да посоча само същността на туберкулозата.
И именно при туберкулозата, като пример виждаме, как в известен смисъл различните процеси в човешкия организъм нахлуват един в друг.
Процеси както бихте могли да си помислите, които непрекъснато трябва да се намират под влиянието на факта, че тук имаме работа с горното и с долното устройство. Тези устройства така си съответствуват помежду си, както позитивният образ и негативния образ са противопоставени един на друг. С помощта на тези бих казал най-очебийни явления, които за сега предлага туберкулозата, след като е налице подобна констатация на организма, по начина, както ги изложих, в техния по-нататъшен ход може да бъде изследвано, как изобщо трябва да се разглежда същността на болестта.
към текста >>
И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър
смисъл
именно в това, което временно намира израз в организма.
Но в другите явления, които Ви описах, също представляват отбрана, борба на организма срещу онова, което се надига в лицето на предразположението към туберкулоза. Болните в гърлото, болките в крайниците, те просто показват, че организмът не и позволява да протичат ония процеси, които, бидейки долни процеси, не могат да бъдат надмогнати от горното. От друга страна, ако предразположението към туберкулоза бъде забелязано навреме, е добре, ако например организмът бъде подкрепен чрез това, по масивен начин да бъде възбуден кашличния рефлекс, и особено в следващите лекции ще видим, как може да бъде направено това да бъдат предизвикани последиците, дори чрез определена диета това е възможно, както ще видим да бъдат предизвикани даже явленията на умора. Дори да настъпи на пример отслабване на тегло и това е само отбранително средство. Защото процесът, който се извършва, ако човек не отслабне на тегло, е може би тъкмо онова нещо в долното, което не може да бъде овладяно от горното, така че в случая организмът се отбранява чрез това, че отслабва на тегло, за да може да отсъствува временно това, което не може да бъде овладяно.
И така изключително важно е да бъдат изследвани в детайли подобни неща, а не, ако някой отслабва на тегло, безогледно да бъде подложен на усилващи диета, защото това отслабване може да има своя много добър смисъл именно в това, което временно намира израз в организма.
При този, който все още не е заболял от туберкулоза, но при когото туберкулозата е вероятна, са особено показателни нощните изпотявания. Защото нощните изпотявания не са нищо друго освен една дейност на организма, осъществяваща се по време на сън, която дейност всъщност би трябвало да протича в състояние на будност, под пълното влияние на духовно-физическата дейност. Това, което всъщност би трябвало да протича през деня при пълна будност, то не се осъществява и намира свой израз през нощта. Това явление е последица и същевременно е отбранително средство. Докато организмът е отбременен от своята духовна дейност, той си създава една дейност, намираща израз в нощните изпотявания.
към текста >>
В известен
смисъл
едно болестно явление задължително се съчетава с други болестни явления.
Виждате, как внимателното изследване на всички процеси, свързани с цялото израстване и развитие на здравия и болен човешки организъм, все пак ни довежда до това, да можем да кажем: съществува взаимовръзка и между болестните явления. Отслабването на тегло е първоначално болестно явление. Но в своето отношение спрямо туберкулозната предразположеност, т.е. спрямо вече макар и слабо активната туберкулоза, това отслабване на тегло е нещо, което трябва да съществува. И бих желал да кажа, че съществува идеална организация, съществува идеална организация на болестните явления.
В известен смисъл едно болестно явление задължително се съчетава с други болестни явления.
Това обуславя рационалността на следното, когато поради други обстоятелства в организма се появи нещо като реакция да останем при предразположението към туберкулоза но при това организмът не притежава нужната сила, за да предизвика тази реакция, тогава на организма трябва да му се помогне и реакцията да бъде така предизвикана, че едната болест да бъде последвана от друга. Древните лекари са изразили това бих казал чрез едно забележително лекарско педагогическо правило; те са казали: опасното, когато си лекар се състои в това, че лекарят трябва да бъде в състояние не само да пропъжда болестите, но трябва да може и да ги предизвиква. И в същата степен, в която лекарят може да лекува болестите, той може да ги предизвиква. Така древните, знаейки повече за тези взаимоотношения, изхождайки от своето атавистично ясновидство, в лицето на лекаря виждали същевременно и човека, който, ако е злонамерен, може не само да лекува хората, но може и да ги разболява. Това е свързано с необходимостта да бъдат предизвиквани известни болестни състояния, за да се установи правилното отношение спрямо други болестни състояния.
към текста >>
130.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В известен
смисъл
така би трябвало да разпознаваме същността на заболяването, че изхождайки от нея, да можем да си формираме мнение и за лечебния процес.
И особено в терапията почти не може да бъде открито нещо рационално, върху което да се гради практика с помощта на действителни принципи. Знаем, че тези недостатъци на медицинското мислене през 19 век довеждат дори до школата на медицинския нихилизъм, залагащ изцяло на диагнозата. Нихилизъм, който всъщност е напълно доволен, когато болестите бъдат разпознати и който общо се отнася доста скептично спрямо някакво рацио в лечението. А би трябвало, бих искал да кажа, ако по чисто разумен път поставяме изискванията спрямо медицината, все пак би трябвало да кажем, че заедно с диагнозата трябва да е дадено и нещо, което да ни насочи към лечението. Не бива да съществува само външната връзка между терапия и патология.
В известен смисъл така би трябвало да разпознаваме същността на заболяването, че изхождайки от нея, да можем да си формираме мнение и за лечебния процес.
Разбира се, това е свързано с въпроса: доколко изобщо е възможно в цялата взаимовръзка на природните процеси да има лечебни средства и лечебни процеси? Често се цитира един много интересен израз на Парацелзий: "Лекарят трябва да положи изпит пред природата". Но не бихме могли да кажем, че тъкмо по-новата парацелзиева литература би била в състояние да започне нещо особено с подобен израз, защото в такъв случай тя би трябвало да бъде в състояние да копира лечебните процеси от самата природа. Наистина, такъв опит се прави, когато се налице болестни процеси, срещу които природата се опитва да се бори сама. И в такъв случай нещата се свеждат до това, по отношение на лечебните и методи природата да бъде наблюдавана само в изключителни случаи, когато вече са налице увреждания и природата търси начин да си помогне, докато истинското наблюдение над природата е това наблюдение, при което се наблюдават нормални процеси.
към текста >>
И би трябвало да възникне въпросът: възможно ли е да бъдат наблюдавани нормалните процеси в природата, да бъде наблюдавано това, което в известен
смисъл
наричаме нормални процеси; та с тяхна помощ да добием някакъв възглед за лечебен подход.
Разбира се, това е свързано с въпроса: доколко изобщо е възможно в цялата взаимовръзка на природните процеси да има лечебни средства и лечебни процеси? Често се цитира един много интересен израз на Парацелзий: "Лекарят трябва да положи изпит пред природата". Но не бихме могли да кажем, че тъкмо по-новата парацелзиева литература би била в състояние да започне нещо особено с подобен израз, защото в такъв случай тя би трябвало да бъде в състояние да копира лечебните процеси от самата природа. Наистина, такъв опит се прави, когато се налице болестни процеси, срещу които природата се опитва да се бори сама. И в такъв случай нещата се свеждат до това, по отношение на лечебните и методи природата да бъде наблюдавана само в изключителни случаи, когато вече са налице увреждания и природата търси начин да си помогне, докато истинското наблюдение над природата е това наблюдение, при което се наблюдават нормални процеси.
И би трябвало да възникне въпросът: възможно ли е да бъдат наблюдавани нормалните процеси в природата, да бъде наблюдавано това, което в известен смисъл наричаме нормални процеси; та с тяхна помощ да добием някакъв възглед за лечебен подход.
Веднага ще забележите, че това е свързано с един малко съмнителен въпрос. Лечебните процеси в природата, по нормален начин, биха могли да бъдат наблюдавани, само ако болестните процеси в природата са нормални. И пред нас възниква въпросът: в природата като такава съществуват ли болестни процеси, за да можем да положим изпит пред природата и да се научим от нея да лекуваме?
към текста >>
Поради това, че целият останал организъм е в известен
смисъл
отделен от душевния живот и само нервната система действително, директно бива свързана с душевния живот, науката се вижда принудена да стовари всичко върху нервната система.
Поради това, че хората по този начин са започнали да разсъждават за нервната система, по тази причина е било погребано всичко, което би трябвало да знаем за нещата разположени в организма под нервната система, за това, какво става например при хистерията. Това което става при хистерията, вчера го характеризирахме чрез процеси във веществообмяната, които само биват възприети от нервите. На това би трябвало да се обърне внимание, вместо това причините за хистерията са били търсени само в един вид ранимост и сътресение на самата нервна система и всичко е било обяснявано с нервната система. Чрез това нямаме наяве още нещо. Не може да се отрече, че между по-отдалечените причини за хистерията съществуват и душевни причини мъка, преживени разочарования, някакви осъществими или неосъществими вътрешни вълнения изплуващи след това в хистерични прояви.
Поради това, че целият останал организъм е в известен смисъл отделен от душевния живот и само нервната система действително, директно бива свързана с душевния живот, науката се вижда принудена да стовари всичко върху нервната система.
Така възниква един определен възглед, който първо ни най-малко не се покрива с фактите и второ не дава никаква възможност душевното да бъде доближено до човешкия организъм.
към текста >>
При това те остават в един по-ранен стадий на развитие, в известен
смисъл
те биват парализирани на това стъпало на своето развитие.
Така всъщност би трябвало да притежават характера на по-ранни, примитивни клетъчни образования. Но в друго отношение те съвсем не са такива, защото те например нямат способност за размножаване: (нервните клетки), тъй както и кръвните клетки, са неделими, след като са се оформили морфологично, те не подлежат на размножаване. Следва, че в един сравнително по-ранен стадий на тях им е била отнета способността, присъща на клетките извън човека; тази способност на тях им е отнета.
При това те остават в един по-ранен стадий на развитие, в известен смисъл те биват парализирани на това стъпало на своето развитие.
Това, което бива парализирано в тях, то се отделя под формата на душевно-духовно. Така че в нашия душевно-духовен живот ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция. Това, обаче, може да бъде постигнато само благодарение на факта, че в себе си носим нервна субстанция, която сме умъртвили в един сравнително по-ранен стадий на развитие, или най-малкото сме я парализирали. Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност.
към текста >>
Но въпреки всичко това, все още не сме в състояние, в истинския
смисъл
да допринесем нещо за въпроса, който днес поставихме начело на нашето разглеждане: дали не можем да проследим лечебен процес в самата природа.
Ето защо ако в организма въведем това, което е заложено като сили в минерала, то възниква един нов въпрос. Ние вече успяхме да отговорим на един подобен въпрос: след като чрез духовно-душевното сме отнели на нашия организъм формообразуващите сили и ги въвеждаме в човешкия организъм чрез растителното, чрез животинското царство, то ние помагаме на организма. Но какво би станало, ако в човешкия организъм въведем другите сили, тези от низходящата еволюция, т.е. заложените в минералното царство? Това е въпросът, който днес бих желал да поставя и който въпрос в хода на разглежданията трябва да получи отговор.
Но въпреки всичко това, все още не сме в състояние, в истинския смисъл да допринесем нещо за въпроса, който днес поставихме начело на нашето разглеждане: дали не можем да проследим лечебен процес в самата природа.
Виждате ли, при подобен въпрос работата винаги се свежда до това, че определени процеси разкриват своята същност едва когато подходим към природата с правилни възгледи, а ние вече се опитахме, макар и систематично, да си изградим подобни възгледи по тези въпроси. До това се свеждат нещата.
към текста >>
Само че, виждате ли, в човешкия организъм съществуват два процеса те съществуват и в животинския организъм, но това в момента ни интересува по-малко, процеси, които, ако ги разглеждаме, въоръжени с идеите, добити от нас сега, в известен
смисъл
ще ни се представят като противоположни процеси.
Само че, виждате ли, в човешкия организъм съществуват два процеса те съществуват и в животинския организъм, но това в момента ни интересува по-малко, процеси, които, ако ги разглеждаме, въоръжени с идеите, добити от нас сега, в известен смисъл ще ни се представят като противоположни процеси.
И искам ясно да подчертая и моля, да имате предвид това, та всичко, което сега излагам да не бъде разбрано погрешно. А именно, че тези два противоположни процеса са не съвсем, но са в силна степен полярни процеси. Тези два процеса са: кръвотворението и млякообразуването, така както се проявяват в човешкия организъм. Кръвотворението и млякообразуването дори външно кръвотворението и млякообразуването се отличават съвсем съществено. Кръвотворението бих желал да кажа е разположено силно навътре, в скритата част на човешкия организъм.
към текста >>
И именно тук новата наука, разглеждайки кръвта, би могла да намери опора в нещо много важно, но всъщност и до днес не го е сторила в един действително разумен
смисъл
на думата.
Образуването на мляко е нещо, което в крайна сметка показва тенденция повече към повърхността. Но най-съществената разлика между кръвотворението и образуването на мляко все пак се състои в това, че когато разглеждаме самия човек, виждаме, че кръвотворението в силна степен носи в себе си способността да разгръща формообразуващи сили. Кръвта е тази, на която в рамките на цялото стопанство на човешкия организъм ако мога да употребя този еснафски израз трябва да признаем формообразуващи сили. Така кръвта, в известно отношение, все още притежава онези формообразуващи сили, които установихме в нисшия организъм. Кръвта притежава тези сили.
И именно тук новата наука, разглеждайки кръвта, би могла да намери опора в нещо много важно, но всъщност и до днес не го е сторила в един действително разумен смисъл на думата.
Науката би могла да намери опора в това, че главната съставна част на кръвта са червените кръвни клетки, които от своя страна отново не притежават размножителна способност, които отново притежават тази своеобразност, че не могат да се размножават. Това свойство е общо за тях и за нервните клетки. Но когато изтъкваме подобно общо свойство, въпросът винаги се свежда до това, дали причината, на която се дължи този факт, е обща и за двата случая. Причината не може да бъде една и съща, защото от кръвта формообразуващата сила не е отстранена в такава степен, в каквато тя е отстранена от нервната субстанция. нервната субстанция, залегнала именно в основата на представите, в силна степен се е лишила от своята вътрешна формообразуваща сила.
към текста >>
И както знаете от жизнените факти, вътрешната формообразуваща сила е тази, която в известен
смисъл
съществува и при млякото.
нервната субстанция, залегнала именно в основата на представите, в силна степен се е лишила от своята вътрешна формообразуваща сила. При човека нервната субстанция продължава своето оформяне през време на самия живот, продължително време след раждането и в зависимост от външните впечатления. По този начин тук вътрешната формообразуваща сила отстъпва назад пред способността за просто приспособяване към външните влияния. При кръвта нещата стоят по друг начин. Кръвта в силна степен е съхранила своята вътрешна формообразуваща сила.
И както знаете от жизнените факти, вътрешната формообразуваща сила е тази, която в известен смисъл съществува и при млякото.
Защото, ако тя не съществуваше при млякото, то ние не бихме могли да даваме на кърмачетата млякото именно като една здрава храна. Това, от което кърмачето има нужда, е млякото. В него съществува формообразуваща сила, подобна на тази в кръвта. Така по отношение на формообразуващата сила съществува известно подобие между кръвта и млякото.
към текста >>
Ако млякото беше в същия
смисъл
болно както кръвта, тогава то, в този вид, в който е, не би могло да бъде формообразуващо средство за самия човек, не би могло да бъде за човека едно, привнесено отвън, формообразуващо средство.
Млякото, притежаващо също така тази формообразуваща сила, няма нужда от това желязо. И възниква въпросът: защо кръвта се нуждае от желязо? Виждате ли, това е кардинален въпрос за цялата медицинска наука. Кръвта има нужда от желязо. Ние ще съберем материалите за фактите, които днес нахвърлих; засега искам да изтъкна, че кръвта е тази субстанция в човешкия организъм, която е болна просто поради своята същност, и която непрекъснато трябва да бъде лекувана чрез желязото.
Ако млякото беше в същия смисъл болно както кръвта, тогава то, в този вид, в който е, не би могло да бъде формообразуващо средство за самия човек, не би могло да бъде за човека едно, привнесено отвън, формообразуващо средство.
към текста >>
131.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И истинския
смисъл
на тази връзка може да бъде разбран едва след като са разгледани известни предварителни въпроси, така, както ще ги разгледаме днес, а може би отчасти и утре.
Разгледаното тук вчера след обяд бе положително изключително интересно. Но във връзка с въпроса, който сега ще разгледам, съм принуден отново да подчертая, че ще ни бъде даден метод, достатъчно добър, за да разкрие връзката между отделните лечебни средства и отделните болестни явления, но едва, когато в тези наши разглеждания предварително обсъдим определени въпроси. Тези предварителни въпроси ще ни дадат възможност в цялата им широта да обхванем с поглед познанията за онази връзка между човека и извън човешкото, т.е. да обхванем с поглед и онази извън човешка сфера, от която вземаме лечебните средства. Без разглеждането на тези предварителни въпроси не е възможно да говорим за връзката на отделните лечебни средства с отделните органи, по простата причина, че тази връзка не е съвсем проста, но е малко сложна.
И истинския смисъл на тази връзка може да бъде разбран едва след като са разгледани известни предварителни въпроси, така, както ще ги разгледаме днес, а може би отчасти и утре.
Тогава обаче ще се появи възможността действително да разгледаме конкретната връзка между отделните лечебни средства и по-точно лечебните методи и отделните органни заболявания. Но още днес, под формата на увод, особено бих желал да кажа нещо, което за сега ще ви помоля да приемете, по причина, че изхождайки от него, може да бъде хвърлена светлина върху много неща. И тъй като такива неща в началото естествено шокират, за това именно трябва да подчертая, че са малко шокиращи. И точно във връзка с казаното тук вчера след обяд искам да кажа искам да Ви помоля да погледнете върху другата страна на нещата.
към текста >>
Ние отлагаме въглерода, в известен
смисъл
, изхождайки от собствените сили, започваме растителния процес, при което поради същността на нашето горно устройство ние сме длъжни да се отбраняваме срещу този растителен процес.
с ритмичната си същност, и със своята веществообменна същност, чрез своята вещество обмяна влиза в известно негативно отношение спрямо това, което протича навън в природата, в растителния свят. Оставете да изплува следният факт пред думите Ви, че навън в природата, ако засега разглеждаме само растителния свят в рамките на тази природа, флората показва тенденции, в известна степен да концентрира въглерода, да превръща въглерода в основата на цялата флора. Бидейки обкръжени от растения, ние сме оградени от организми, от формообразувания, чиято същност почива на концентрирането на въглерода. Не забравяйте, че това, което лежи в основата на това образование, съществува и в човешкия организъм, но че в същността на човешкия организъм е да разтваря това образование, да го разрушава, и да поставя на негово място противоположното образова ние. Началото на този процес ние носим в себе си, в лицето на това, което тези дни аз нарекох долно устройство.
Ние отлагаме въглерода, в известен смисъл, изхождайки от собствените сили, започваме растителния процес, при което поради същността на нашето горно устройство ние сме длъжни да се отбраняваме срещу този растителен процес.
ние разрушаваме този процес, като на въглерода противопоставяме кислорода, превръщаме го във въглена киселина и по този начин изграждаме в себе си процес, противоположен на растителния.
към текста >>
Такива забрани имат
смисъл
най-много по отношение на хигиената в широк
смисъл
на думата.
Тази забрана е смешна, поради това, че всеки би трябвало да знае, че дори най-обикновената дифузна слънчева светлина за най-кратко време убива бацилите, убива туберкулозните бацили. Така, ако след известно време, след много кратко време изследвате храчката, то в нея няма да има туберкулозни бацили. Слънчевата светлина веднага убива бацилите. Така, дори ако предпоставката на обичайната медицина беше правил на, дори тогава тази забрана за плюенето би била нещо изключително смешно.
Такива забрани имат смисъл най-много по отношение на хигиената в широк смисъл на думата.
към текста >>
Но тъкмо по начина, по който в известен
смисъл
това, което лежи в основата на процеса на фауната и флората, може да стане самостоятелно, по същия начин и тази тенденция към минерализация може да стане самостоятелна в рамките на целия човек.
И така, става дума за следното, че човекът носи в себе си тенденцията да се минерализира.
Но тъкмо по начина, по който в известен смисъл това, което лежи в основата на процеса на фауната и флората, може да стане самостоятелно, по същия начин и тази тенденция към минерализация може да стане самостоятелна в рамките на целия човек.
Как може да се противодействува по друг начин, освен ако я разбие, като в известен смисъл непрекъснато забиваме в нея малки клинове. И тук пред Вас е областта, където трябва да извършите прехода от серумната терапия, през растителната терапия към минералната терапия, без което Вие не можете да минете. Защото единствено в отношението на минералите към това, което в човека само иска да се превърне в минерал, само в това отношение можете да откриете опорна точка, за да подкрепите всичко онова, което трябва да бъде подкрепяно в борбата на човека срещу тази минерализираща тенденция, срещу общия процес на склерозиране. И няма да Ви бъде достатъчно тази глава след това ще бъде подробно раз гледана ако просто въведете минерала в неговото външно състояние в човешкия организъм. В този случай настъпва нещо, което ни насочва към хомеопатичния принцип в някаква форма; насочва ни към това, че именно от минералното царство трябва да бъдат изведени онези сили, които са противоположни на активността на външното минерално царство.
към текста >>
Как може да се противодействува по друг начин, освен ако я разбие, като в известен
смисъл
непрекъснато забиваме в нея малки клинове.
И така, става дума за следното, че човекът носи в себе си тенденцията да се минерализира. Но тъкмо по начина, по който в известен смисъл това, което лежи в основата на процеса на фауната и флората, може да стане самостоятелно, по същия начин и тази тенденция към минерализация може да стане самостоятелна в рамките на целия човек.
Как може да се противодействува по друг начин, освен ако я разбие, като в известен смисъл непрекъснато забиваме в нея малки клинове.
И тук пред Вас е областта, където трябва да извършите прехода от серумната терапия, през растителната терапия към минералната терапия, без което Вие не можете да минете. Защото единствено в отношението на минералите към това, което в човека само иска да се превърне в минерал, само в това отношение можете да откриете опорна точка, за да подкрепите всичко онова, което трябва да бъде подкрепяно в борбата на човека срещу тази минерализираща тенденция, срещу общия процес на склерозиране. И няма да Ви бъде достатъчно тази глава след това ще бъде подробно раз гледана ако просто въведете минерала в неговото външно състояние в човешкия организъм. В този случай настъпва нещо, което ни насочва към хомеопатичния принцип в някаква форма; насочва ни към това, че именно от минералното царство трябва да бъдат изведени онези сили, които са противоположни на активността на външното минерално царство. Вниманието Ви беше насочено към този факт, и наистина само е нужно да хвърлим поглед върху съвсем оскъдното минерално съдържание на някой извор, който са лечебни.
към текста >>
Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен
смисъл
да се развият противоположните полюси в долната част.
Всъщност едно сравнително изследване би трябвало ясно да посочи това взаимоотношение. Вие бихте могли просто външно да питате знаете, колко често се поставя въпросът: за какво изобщо съществува такова едно образование, което е отворено навън, както е червеобразният придатък при човека? Често се поставя този въпрос.
Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен смисъл да се развият противоположните полюси в долната част.
И колкото повече в животинската редица предния мозък приема формата, която след това се развива при човека, толкова повече се оформя червото именно в онази посока, водеща до отлагане на хранителните остатъци. Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата представляват точен обратен образ на мозъка. За да може човекът от една страна да бъде обременен от физическата дейност за целите на мисленето, от друга страна той трябва да натовари своя организъм с това, за което съществува предпоставка за натоварване, поради наличието на оформено дебело черво и на оформен пикочен мехур. Така появяващата се именно в човешкия физически свят най-висша душевно-духовна дейност, доколкото същата е свързана със съвършеното оформяне на главния мозък, същевременно е свързано и с принадлежащото към него оформяне на дебелото черво. Това е изключително значителна връзка, връзка хвърляща невероятно много светлина върху цялото творение на природата.
към текста >>
132.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Прониквайки чрез тези разглеждания все по-дълбоко към онази специална област, където патологията трябва да нахлуе в терапията, при което в известен
смисъл
трябва да бъде хвърлен мост между двете, ще бъде необходимо да бъдат споменат най-различни неща, които по отношение на лечението могат да представляват само един вид идеал и който не могат навсякъде да бъдат преценени в целия обхват.
Прониквайки чрез тези разглеждания все по-дълбоко към онази специална област, където патологията трябва да нахлуе в терапията, при което в известен смисъл трябва да бъде хвърлен мост между двете, ще бъде необходимо да бъдат споменат най-различни неща, които по отношение на лечението могат да представляват само един вид идеал и който не могат навсякъде да бъдат преценени в целия обхват.
И все пак, ако има ме поглед върху всичко онова, влизащо в съображение при лечението на болния, от подробностите ще можем да изведем едно или друго и най-малкото ще знаем, как именно да преценяваме фрагментарните находки в болестта.
към текста >>
Късогледите хора са такива хора, които също в известен
смисъл
за държат своя Аз и своето астрално тяло на разстояние от физическото си тяло и именно късогледството е един от най-важните белези за това, че имаме работа с човек, чиято духовно-душевна същност не желае да навлезе в телесно-физическата същност.
След това би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е късоглед или далекоглед.
Късогледите хора са такива хора, които също в известен смисъл за държат своя Аз и своето астрално тяло на разстояние от физическото си тяло и именно късогледството е един от най-важните белези за това, че имаме работа с човек, чиято духовно-душевна същност не желае да навлезе в телесно-физическата същност.
След това бих желал да посоча нещо, което някога може би ще бъде приложимо, което би било изключително важно за лечението на болните и което както вярвам би могло да добие и практическо значение тогава, когато в отделните професионални съсловия нахлуе повече социално чувство. Би било изключително важно, ако зъболекарите прилагаха своите познания относно системата на зъбите и относно всичко, свързано с нея, т.е. относно съзъбието, храносмилателната система и всичко свързано с тях, по такъв начин, че в известен смисъл могат да дадат на своите пациенти един вид схема при всяко лечение. В тази схема да отбелязват активността на всичко, свързано с растежа на зъбите, дали е налице ранна склонност за образуване на зъбен кариес и други подобни, дали зъбите са се запазили до късна възраст. Разбира се съответните пациенти трябва да бъдат спечелени за това, но както казах, при наличието на известно социално чувство, това може би е постижимо.
към текста >>
относно съзъбието, храносмилателната система и всичко свързано с тях, по такъв начин, че в известен
смисъл
могат да дадат на своите пациенти един вид схема при всяко лечение.
След това би трябвало да се осведомим, дали съответния човек е късоглед или далекоглед. Късогледите хора са такива хора, които също в известен смисъл за държат своя Аз и своето астрално тяло на разстояние от физическото си тяло и именно късогледството е един от най-важните белези за това, че имаме работа с човек, чиято духовно-душевна същност не желае да навлезе в телесно-физическата същност. След това бих желал да посоча нещо, което някога може би ще бъде приложимо, което би било изключително важно за лечението на болните и което както вярвам би могло да добие и практическо значение тогава, когато в отделните професионални съсловия нахлуе повече социално чувство. Би било изключително важно, ако зъболекарите прилагаха своите познания относно системата на зъбите и относно всичко, свързано с нея, т.е.
относно съзъбието, храносмилателната система и всичко свързано с тях, по такъв начин, че в известен смисъл могат да дадат на своите пациенти един вид схема при всяко лечение.
В тази схема да отбелязват активността на всичко, свързано с растежа на зъбите, дали е налице ранна склонност за образуване на зъбен кариес и други подобни, дали зъбите са се запазили до късна възраст. Разбира се съответните пациенти трябва да бъдат спечелени за това, но както казах, при наличието на известно социално чувство, това може би е постижимо. Както ще видим през следващите дни, това е от изключителна важност за преценката на цялостното устройство на човека. Ако лекарят, имайки пред себе си отделният болестен случай за лечение, би могъл да изведе подобно обозначаване бих желал да кажа подобна здравна сигнатура на човека, изхождайки от зъбната находка, то това би било за него една изключително важна опорна точка.
към текста >>
Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен
смисъл
съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното.
След това би било изключително важно да опознаем ако мога така да кажа физическите симпатии и антипатии на пациента. От особено значение е да установим, дали даден човек, когото трябва да лекуваме, обича например сол или обича нещо друго. Би трябвало да разберем, какви храни обича особено силно съответното лице.
Ако обича всякакви солени храни, то имаме работа с човек, при когото връзката на Аза и на астралното тяло с физическото и етерното тяло е твърде силна, при когото в известен смисъл съществува твърде силен афинитет на духовно-душевното спрямо физическо-телесното.
За какъв силен афинитет говорим и при наличието на пристъпи на световъртеж, предизвикани от външни механични процеси, например при бързо завъртане на тялото. И така, трябва да се убедим, дали този човек получава лесно пристъпи на световъртеж, когато извършва механични движения със своето тяло. После трябва да се осведомим, това е доста общоизвестно, дали съществуват смущения в отделянето, да се осведомим за цялостната функция на жлезите у човека; защото там, където има смущения в отделянето, там винаги е налице нарушения в отношението на Аза и астралното тяло спрямо етерното и физическото тяло. Ето така Ви посочих отделните неща, които в основата си винаги трябва да ни бъдат известни, когато заставаме пред пациента. Тук бяха посочени отделни неща, но Вие ще видите, каква е тяхната насока, доколкото те се отнасят до устройството на самото тяло.
към текста >>
Днес, засега, ще Ви дам ярки примери, които в известен
смисъл
могат да ни покажат, по какъв начин светът извън човека по определен начин е разчленен на три и по какъв начин съответствува на тричленния човек.
Сега обаче става дума за това, да разберем, как можем да открием път към подробностите във връзката на човека със средата извън него. И тук разбира се, както вече казах това вчера по повод на друг един случай, не можем просто да повтаряме това, което са изказали древните лекари, макар че едно задълбочено вникване в древните медицински писания би могло да бъде полезно, но трябва да се осланяме на това например, с всички средства на модерната наука да проникнем в това взаимоотношение между човека и средата извън него. При това най-вече не бива да забравяме, че с химическото изследване на субстанциите, т.е. чрез един вид навлизане в това, което ни разкриват отделните субстанции в лабораторията, с това не можем да отидем много напред. Вече посочих, че всъщност това микроскопиране това микроскопиране би трябвало да бъде заменено с макроскопското наблюдение, с това, което получаваме при наблюдението на самия Космос.
Днес, засега, ще Ви дам ярки примери, които в известен смисъл могат да ни покажат, по какъв начин светът извън човека по определен начин е разчленен на три и по какъв начин съответствува на тричленния човек.
При това трябва да насочим погледа си преди всичко към нещата, проявяващи себе си като разтворими. Виждате ли, именно разтворимостта е последното свойство, което в процеса на развитие на нашата земна планета е имало особено значение. Това, което се е отложило в Земята в твърда форма, в своята значителна част в основата си може да бъде свързано с един космически процес на разтваряне, който процес е бил преодолян и умъртвен, при което са се отложили твърдите части. А да си мислим единствено за механичното отлагане на седименти и на тази основа да бъдат изграждани геогнозията и геологията това наистина е повърхностно. И така можем да кажем, че всичко, което живее в процеса на разтваряне, и което, доколкото протича във външната природа, в природата извън човека, представлява нещо, което човекът също така е отделил извън себе си.
към текста >>
В известен
смисъл
силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество.
Ето защо Ви моля да не се озадачавате, ако именно при това принципиално разглеждане изхождам от минералните лечебни средства, но във всеки случай бих желал да кажа изхождам от участието на активността на тези минерални лечебни средства в живота, в органичния живот. Така например Вие можете да получите една разширена представа за определени методи на лечение на долната част на човешкото тяло в неговото съотношение спрямо горната част, когато изследваме стридата; стридата, със способността и да образува черупка е нещо изключително интересно. Защото виждате ли, стридата именно изтласква своята въглекиселинна варовикова черупка от вътре навън. И когато от духовно научна гледна точка изследвате стридата при това из следване обаче трябва да извикат не на помощ духовната наука то Вие ще трябва да признаете, че тази стрида е едно действително много нисшо живо същество от животинския еволюционен ред, но че в цялостния Космос тя въпреки това заема относително високо място. Тя заема споменатото място поради факта, че това което човекът носи в себе си като мислене, тя го излъчва, отделя го от себе си.
В известен смисъл силите, формиращи черупката и протичащи по посока отвътре навън, сочат пътя, по който от стридата бива излъчено нещо, което след това, ако би се свързало с нейния органичен растеж, би създало от стридата едно много умно същество и би я превърнало в едно много висше животинско същество.
Всичко това бива отведено навън, бива излъчено. И в лицето на възникването на черупката на стридата вие можете формено, бих искал да кажа по един осезаем начин, да видите дейността на карбонатния варовик, на калциевия карбонат, тази дейност, която извежда вън от организма твърде силната духовно-душевна активност.
към текста >>
Ако всичко солеобразно в известен
смисъл
показва такива взаимоотношения, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от вътрешното развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи.
Когато откриете, че в долната част на тялото се проявява излишна духовно-душевна дейност, както именно е случая с определени заболявания, които ще характеризираме по-нататък, тогава вие ще трябва да посегнете към едно лечебно средство, което средство ще води началото си от черупките на стридите или други подобни и бих желал да кажа на субстанции, действуващи отвътре навън чрез тайнствените сили на карбонатния варовик. Или от това ще зависи нещо съществено за лечебния процес, така че трябва да сме наясно: в този процес на изтласкване по посока отвътре навън са заложени определени лечебни сили. Всичко това, което виждате, което е свързано с лечебните средства като калциевия карбонат или е свързано със сродни лечебни средства, всичко това може да бъде рационално изследвано, само ако го видим в подобна взаимовръзка. От друга страна полярно отношение спрямо всичко заложено в силите на калциевия карбонат има онова, кое то се съдържа в силите да кажем например на фосфора. Изразите, които употребявам, в тяхното действително значение, са наистина не по-малко научни от онова, което в наше време често фигурира под формата на наука.
Ако всичко солеобразно в известен смисъл показва такива взаимоотношения, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от вътрешното развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи.
Бих желал да кажа, че всичко онова, което е солеобразно, чрез процеса на своето възникване така е изтласкало от себе си невеществения елемент, че той вече не му е вътрешно присъщ.
към текста >>
И така, полярно противоположните на солта субстанции са тези, които в известен
смисъл
поемат невещественото, по-точно светлината, но поемат също така и другите невеществени елементи, топлината и подобни на нея, и ги превръща в своя вътрешна собственост.
Точно противоположното откриваме при фосфора. И по тази причина древните атавистични познания не съвсем необосновано са описвали фосфора като носител на светлината, защото съвсем правилно са виждали, че той действително носи невещественото, светлината. Това, което солта отстранява от себе си, фосфора го носи в себе си.
И така, полярно противоположните на солта субстанции са тези, които в известен смисъл поемат невещественото, по-точно светлината, но поемат също така и другите невеществени елементи, топлината и подобни на нея, и ги превръща в своя вътрешна собственост.
Но това обстоятелство се дължи лечебната сила на всичко, което е заложено във фосфора и което по някакъв начин е сродно на фосфора по отношение на лечебния процес. Ето защо фосфорът, който поема вътре в себе си невеществените елементи, е особено подходящ за случаите, когато астралното тяло и Аза недостигащи напълно до човека трябва да бъдат изтласкани обратно към човека.
към текста >>
Ето така, в известен
смисъл
, фосфорообразното и солеобразното са едно спрямо друго полярно противопоставени.
И така, при някакъв пациент имате заболяване за отделните заболявания ще говорим тепърва и установявате, че пациентът страда да кажем от чести и ярки сънища, т.е. астралното тяло обича да се отделя от физическото тяло и да се отдава на собствената си дейност. Ако освен това узнаете от пациента, че е склонен например органически към чести периферни възпаления, което от своя страна отново представлява доказателство, че астралното тяло и Азът не се разполагат по правилен начин във физическото тяло, тогава Вие ще можете да използувате силата, с която фосфорът задържа в себе си своите веществени елементи, за да накарате това астрално тяло и този Аз на човека да се занимават по-пълно с физическото тяло. Именно при тези хора, които имат неспокойни сънища, за най-различни болестни състояния, Вие ще може те да прилагате фосфора, тъй като същият е склонен по съответния начин да отвежда Аза и астралното тяло обратно във физическото и в етерното тяло.
Ето така, в известен смисъл, фосфорообразното и солеобразното са едно спрямо друго полярно противопоставени.
И насочвам вниманието Ви върху следното, че е необходимо да се обръща много повече внимание на това, какво място заемат тези субстанции в цялостния световен процес, а не на отделните специални имена, които да кажем, модерната химия е дала на отделните субстанции.
към текста >>
В известен
смисъл
този процес е налице и когато невещественото бива концентрирано и във фосфора.
И така, става дума за следното: да бъде изследвано силовото състояние, което именно по най-нагледен начин се съдържа във всичко с меркуриален характер. По тази причина ще откриете, че меркуриалният елемент е в значителна степен свързан с всичко онова, което е насочено към установяването на равновесие между дейностите, за които подходящ е фосфорният елемент и дейностите, за които е подходящ солеобразният елемент. Това че въздействието върху организма не противоречи на току що казаното, това ние ще видим, когато говорим специално за сифилистичните заболявания и за други подобни заболявания. Чрез разглеждането на фосфорния, на меркуриалния и на солеобразния елемент в известна степен Ви представих особено нагледните типове от областта на минералите. Но Вие видяхте, че още при солеобразния елемент трябва да говорим за органен процес, заложен във формирането на черупката на стридата, и стоящ в основата на това формиране.
В известен смисъл този процес е налице и когато невещественото бива концентрирано и във фосфора.
Но тъй като тук всичко бива насочено по посока навътре, затова не може така нагледно и външно да бъде демонстрирано. Сега нещата се свеждат до това, изхождайки от наблюдението над това явление, типично оформено във външния свят, да се премине към нещо, което бих желал да кажа в една друга епоха човекът е излъчил от себе си да се премине към растителния елемент.
към текста >>
Растителният елемент, както видяхме вчера от друга гледна точка, в известен
смисъл
представлява противоположност на това, което съществува като дейност в човешкия организъм.
Растителният елемент, както видяхме вчера от друга гледна точка, в известен смисъл представлява противоположност на това, което съществува като дейност в човешкия организъм.
Но и в самото растение ясно можем да различим три елемента. Това разграничаване на трите елемента става особено ясно, когато от една страна разгледате онова, което под формата на корен се развива по посока на земята и онова, което под формата на семена и плодове, на цветове избуява нагоре. Бих желал да кажа, скъпи приятели, че дори от външна страна можете да видите тази противоположност между растителния елемент и човека но не и животното в този случай. Да, тук дори съществува нещо изключително важно и значимо. Растението със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е.
към текста >>
И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен
смисъл
се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението.
Това разграничаване на трите елемента става особено ясно, когато от една страна разгледате онова, което под формата на корен се развива по посока на земята и онова, което под формата на семена и плодове, на цветове избуява нагоре. Бих желал да кажа, скъпи приятели, че дори от външна страна можете да видите тази противоположност между растителния елемент и човека но не и животното в този случай. Да, тук дори съществува нещо изключително важно и значимо. Растението със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е. с размножителните си органи се стреми нагоре.
И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението.
Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи. По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е. лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса. Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят.
към текста >>
В известен
смисъл
именно в лицето на имела се еманципира онзи елемент от растението, който е неземен.
По-нататък, от тази гледна точка, разглеждайте паразитирането върху растенията, и по-точно развитието на белия имел. Ето тук виждате нещо, което иначе остава все още органически свързано с растението разполагането на цветовите и семенни органи върху ствола, под формата на външно отделяне, като процес сам за себе си. Така че в лицето на белия имел трябва да виждате възкачване на нещо, което иначе съществува в процеса на формиране на цветове и семена, свързано с един вид отделяне от земните сили.
В известен смисъл именно в лицето на имела се еманципира онзи елемент от растението, който е неземен.
Ето така виждаме, как онова, което се стреми да се издигне над земята, и което встъпва във взаимодействие с извън земното, постепенно, чрез формирането на цветове и семена, се отделя от Земята; а в лицето на белия имел го виждаме да достига до една особено силна индивидуализирана еманципация. Ако съчетаете всичко това с формите при растенията, то Вие ще си кажете: ето тук, по отношение на растителния свят трябва да съществува значителна разлика, в зависимост от това, дали растението е склонно да развива повече кореновата система, т.е. да дава израз на своите растежни възможности предимно чрез образуването на коренова система и при това да развива малки и незабележими цветове. Такива растения са насочени повече към земния елемент. Растенията, еманципирани от земния елемент, са именно тези, които разтварят себе си в процеса на формиране на семена и цветове, и особено тези, които проявяват себе си като паразити в растителното царство.
към текста >>
Така че можем да кажем: в известен
смисъл
цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни.
Тук става ясно, че между тези различни тенденции в растежа на растението и това, което днес описах като три типа минерална активност в природата извън човека, съществува известна паралелност. Когато обхванем с поглед особено силно заложеното в еманципираната растителна дейност, и това, което след това кулминира във вътрешна активност на паразитите, то пред себе си имаме нещо, което в силна степен е склонно да поеме вътре в себе си невеществени елементи. Това, което под формата на невеществени елементи струят от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция.
Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни.
И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли. Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности. А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието. Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни.
към текста >>
което в известен
смисъл
намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е.
В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е.
което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е.
до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека. Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението. С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
към текста >>
Не в същия
смисъл
човекът е противопоставен на животното.
И това бих казал изключително нехайство в едно научно изложение действително заслужава повече внимание когато разглеждаме историята на науката. Но това което днес, накрая трябва да споменем принципно, и което утре или в следващите дни ще разгледаме, е следното: вие видяхте, че непосредственото активните върху човека процеси от природата извън него са не тези процеси, разположени на повърхността, но това са процесите, които трябва да бъдат изведени едва от по-дълбоката същност. По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност. Не е така при животното. Защото до половината животното вече е извършило този процес.
Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното.
В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса. И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
към текста >>
В известен
смисъл
спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса.
Но това което днес, накрая трябва да споменем принципно, и което утре или в следващите дни ще разгледаме, е следното: вие видяхте, че непосредственото активните върху човека процеси от природата извън него са не тези процеси, разположени на повърхността, но това са процесите, които трябва да бъдат изведени едва от по-дълбоката същност. По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност. Не е така при животното. Защото до половината животното вече е извършило този процес. Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното.
В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса.
И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
към текста >>
133.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но тъй като в известен
смисъл
трябва да Ви изясня нещо, което след това да бъде включено в специалните страници върху лечението, в днешния час то може да бъде разгледано в общи линии, и затова много неща изглеждат като не на мястото включени.
Всъщност съм загрижен във връзка с това, което днес трябва да изложа, защото дори да можех да отделя четвърт година, за да изложа тези неща, пак няма да бъде лесно да не бъдат приетите за фантазия.
Но тъй като в известен смисъл трябва да Ви изясня нещо, което след това да бъде включено в специалните страници върху лечението, в днешния час то може да бъде разгледано в общи линии, и затова много неща изглеждат като не на мястото включени.
И все пак ще се постарая, по начина, по който излагам нещата, да покажа, че всички тези неща са добре обосновани и дори по-добре, отколкото нещата, които днешната естествена наука е поставило за свои основи. Днес преди всичко бих желал да започна със следното, да Ви представя процеса на формиране на растението в неговата космическа взаимовръзка.
към текста >>
Нали обърнахте внимание на факта, че функционално в човека, в известен
смисъл
протича процес, обратен на този, който се проявява във формирането на растението.
Нали обърнахте внимание на факта, че функционално в човека, в известен смисъл протича процес, обратен на този, който се проявява във формирането на растението.
Ето защо, за да открием директната връзка между растителния свят и човека е необходимо, този процес на формиране на растението да бъде разгледан тук, макар и в общи линии. Разглеждайки растението, ще откриете, че в целия свой процес на изграждането категорично притежава две противоположни тенденции. Едната е насочена към земята. И още вчера набелязах, че при дървесните растителни видове, в лицето на ствола, земята в известен смисъл е изтеглена нагоре, така че при дървото цветовете с принадлежащите им листа така са вкоренени в ствола, както иначе обикновените тревисти растения или дори нисшите растения са вкоренени в земята. Това от една страна ни посочва тенденцията на растенията към Земята.
към текста >>
И още вчера набелязах, че при дървесните растителни видове, в лицето на ствола, земята в известен
смисъл
е изтеглена нагоре, така че при дървото цветовете с принадлежащите им листа така са вкоренени в ствола, както иначе обикновените тревисти растения или дори нисшите растения са вкоренени в земята.
Нали обърнахте внимание на факта, че функционално в човека, в известен смисъл протича процес, обратен на този, който се проявява във формирането на растението. Ето защо, за да открием директната връзка между растителния свят и човека е необходимо, този процес на формиране на растението да бъде разгледан тук, макар и в общи линии. Разглеждайки растението, ще откриете, че в целия свой процес на изграждането категорично притежава две противоположни тенденции. Едната е насочена към земята.
И още вчера набелязах, че при дървесните растителни видове, в лицето на ствола, земята в известен смисъл е изтеглена нагоре, така че при дървото цветовете с принадлежащите им листа така са вкоренени в ствола, както иначе обикновените тревисти растения или дори нисшите растения са вкоренени в земята.
Това от една страна ни посочва тенденцията на растенията към Земята. Но от друга страна растението се стреми да напусне Земята. То се стреми да напусне Земята сякаш не само с помощта на някаква механична сила, противопоставяща се на притегателната сила на Земята, но то се стреми да напусне Земята с цялата си същност, също и с вътрешния процес на формообразуване. Процесите в цвета са различни от процесите в корена. Процесите в цвета стават много по-зависими от извънземното, от извънтелурическото, отколкото процесите в корена.
към текста >>
В известен
смисъл
формообразуващите сили на растението следват един спирален ход около стеблото.
В известен смисъл формообразуващите сили на растението следват един спирален ход около стеблото.
Този спирален ход не може да бъде изведен от вътрешните сили на напрежение на самото растение, но той се дължи на взаимодействието на извънтелурическото, и по-точно в основата си се дължи на въздействието да кажем на привидното движение на Земята спрямо Слънцето защото това трябва да се вземе относително, т.е. на привиден ход на Слънцето. В известно отношение, изхождайки от опорната точка, по-добра от математическата на Галилей, можем напълно да изследваме хода на звездите, правейки заключение от хода на формообразуващите процеси в растението. Защото това, което извършват звездите, на него растението вярно подражава. Но веднага ще сбъркаме пътя, ако повярваме, че растението действува само този, изхождащ от Земята нагоре и зависим от Слънцето, формообразуващ процес; там преди всичко действуват звездите, до една резултатна, заедно с повлияното от слънцето движение на нашата планетарна система и то така, че в известен смисъл слънчевата сила изцяло би си присвоила растението и би го продължила до безкрая (виж рис.9), ако от своя страна на тази слънчева сила не биха се противопоставили т.нар.
към текста >>
Но веднага ще сбъркаме пътя, ако повярваме, че растението действува само този, изхождащ от Земята нагоре и зависим от Слънцето, формообразуващ процес; там преди всичко действуват звездите, до една резултатна, заедно с повлияното от слънцето движение на нашата планетарна система и то така, че в известен
смисъл
слънчевата сила изцяло би си присвоила растението и би го продължила до безкрая (виж рис.9), ако от своя страна на тази слънчева сила не биха се противопоставили т.нар.
В известен смисъл формообразуващите сили на растението следват един спирален ход около стеблото. Този спирален ход не може да бъде изведен от вътрешните сили на напрежение на самото растение, но той се дължи на взаимодействието на извънтелурическото, и по-точно в основата си се дължи на въздействието да кажем на привидното движение на Земята спрямо Слънцето защото това трябва да се вземе относително, т.е. на привиден ход на Слънцето. В известно отношение, изхождайки от опорната точка, по-добра от математическата на Галилей, можем напълно да изследваме хода на звездите, правейки заключение от хода на формообразуващите процеси в растението. Защото това, което извършват звездите, на него растението вярно подражава.
Но веднага ще сбъркаме пътя, ако повярваме, че растението действува само този, изхождащ от Земята нагоре и зависим от Слънцето, формообразуващ процес; там преди всичко действуват звездите, до една резултатна, заедно с повлияното от слънцето движение на нашата планетарна система и то така, че в известен смисъл слънчевата сила изцяло би си присвоила растението и би го продължила до безкрая (виж рис.9), ако от своя страна на тази слънчева сила не биха се противопоставили т.нар.
външни планетарни сили със своите спирали. Защото в действителност планетите се движат не по елипси, а по спирали.
към текста >>
Тъй наречените външни планети, към които трябва да причислим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун само астрономически се числят към нашата система; те са навлезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен
смисъл
са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, поканени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости тези външни планетарни сили предизвикват обратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, което иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена.
Днес всъщност цялата коперниканска представа за света би трябвало да бъде проверена и да бъде заменена с друга.
Тъй наречените външни планети, към които трябва да причислим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун само астрономически се числят към нашата система; те са навлезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен смисъл са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, поканени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости тези външни планетарни сили предизвикват обратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, което иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена.
И така, ако разглеждате развитието на растението от формирането на листата нагоре, то произходът му ще трябва да отдадете на онези сили, които възникват от съвместната дейност на слънчевия елемент с марсовия, юпитеровия и сатурновия елемент. Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера. Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените. Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната.
към текста >>
Когато имаме работа с едногодишни растения, в определено годишно време, с образуването на семето, този процес в известен
смисъл
бива прекъснат.
А сега разгледайте още по-пълно растителния процес.
Когато имаме работа с едногодишни растения, в определено годишно време, с образуването на семето, този процес в известен смисъл бива прекъснат.
Това се ме образуване трябва да бъде отнесено най-вече към извънземния елемент. То обаче бива прекратено и бива предадено на земния елемент; и през следващата година, в известен смисъл на едно по-ниско стъпало, трябва да бъде продължено това, което в предходната година е достигнало до определена по-висока степен. Така развитието на растението можете да наблюдавате един странен ход. Представете си, че това е земната повърхност, и тогава цялото растение е израснало на земята, насреща на извънземния елемент. Обаче това, което е било създадено в извънземния елемент, бива обратно положено в Земята, и кръговратът започва отначало (виж рис.10 ).
към текста >>
То обаче бива прекратено и бива предадено на земния елемент; и през следващата година, в известен
смисъл
на едно по-ниско стъпало, трябва да бъде продължено това, което в предходната година е достигнало до определена по-висока степен.
А сега разгледайте още по-пълно растителния процес. Когато имаме работа с едногодишни растения, в определено годишно време, с образуването на семето, този процес в известен смисъл бива прекъснат. Това се ме образуване трябва да бъде отнесено най-вече към извънземния елемент.
То обаче бива прекратено и бива предадено на земния елемент; и през следващата година, в известен смисъл на едно по-ниско стъпало, трябва да бъде продължено това, което в предходната година е достигнало до определена по-висока степен.
Така развитието на растението можете да наблюдавате един странен ход. Представете си, че това е земната повърхност, и тогава цялото растение е израснало на земята, насреща на извънземния елемент. Обаче това, което е било създадено в извънземния елемент, бива обратно положено в Земята, и кръговратът започва отначало (виж рис.10 ).
към текста >>
Така че трябва да си кажете: в известен
смисъл
от една страна в човека, функционално, имаме растителен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока надолу, и около него неговата материалност, която от своя страна показва тенденция отдолу нагоре.
Наблюдавайки човека след разискванията от предходните дни, ще откриете, че не можете да се справите със същността му, ако не си го представите полярно ориентиран. Защото от друга страна аз Ви показах, че това, което в растението расте отдолу нагоре, при човека расте отгоре надолу, така че в пола и отделителните процеси при човека цветният и семенният елемент отиват надолу, до като принципът на вкореняването се насочва нагоре. Само че при човека всичко това е функционално; при растението това представлява материален процес. Оттук виждате, че в човека имаме нещо противоположно на това, което е налице в растението. Но в човека имаме не просто противоположното, но в негово лице имаме носителя на противоположното.
Така че трябва да си кажете: в известен смисъл от една страна в човека, функционално, имаме растителен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока надолу, и около него неговата материалност, която от своя страна показва тенденция отдолу нагоре.
Така че това, което при растението всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната сфера и полагането в долната сфера, при човека се извършва непрекъснато. Тук процесите непрекъснато действува една тенденция отгоре надолу и отдолу нагоре. И в този обмен всъщност е залегнал здравият и болният човешки живот. И виждате ли, действително изобщо не можем да разберем сложните процеси в човека, ако не прозрем, че нещата наистина стоят така, както току що ги изложих, че от една страна е налице един носител, действуващ от Земята по посока нагоре, а от друга страна нещо се вмества в този носител, нещо, което действува отгоре надолу.
към текста >>
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен
смисъл
под сърцето.
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето.
Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи. Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел. прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи. Това има значение и за лечебния процес. По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно.
към текста >>
Сега обаче става дума за следното, добре да разберем това, което при растението в известен
смисъл
се явява отделно, и което при човека съставлява само едната страна на неговото устройство.
Сега обаче става дума за следното, добре да разберем това, което при растението в известен смисъл се явява отделно, и което при човека съставлява само едната страна на неговото устройство.
Вчера насочих вниманието Ви към трите, в известен смисъл присъщи на извън човешката природа, формообразуващи импулса, солевия формообразуващ импулс на меркуриалния формообразуващ импулс и формообразуващия импулс, състоящ се в това, че определени тела като фосфор или сяра съхраняват в себе си силите на невещественото, представляват носители на невещественото.
към текста >>
Вчера насочих вниманието Ви към трите, в известен
смисъл
присъщи на извън човешката природа, формообразуващи импулса, солевия формообразуващ импулс на меркуриалния формообразуващ импулс и формообразуващия импулс, състоящ се в това, че определени тела като фосфор или сяра съхраняват в себе си силите на невещественото, представляват носители на невещественото.
Сега обаче става дума за следното, добре да разберем това, което при растението в известен смисъл се явява отделно, и което при човека съставлява само едната страна на неговото устройство.
Вчера насочих вниманието Ви към трите, в известен смисъл присъщи на извън човешката природа, формообразуващи импулса, солевия формообразуващ импулс на меркуриалния формообразуващ импулс и формообразуващия импулс, състоящ се в това, че определени тела като фосфор или сяра съхраняват в себе си силите на невещественото, представляват носители на невещественото.
към текста >>
Това бих казал е ужасното в съвременния природонаучен светоглед, че независимо от онази помпена система, с която сравняват сърцето и чиято несъстоятелност аз вече Ви изложих, днес всички бива така представено, като че ли сърцето се изчерпва с една дейност, в известен
смисъл
ограничена от кожата на съответното същество.
И така става дума за това, тези невеществени елементи между солевия, фосфорния и меркуриалния елемент действително да бъдат вместени в целия Космос, в тежестта, в светлината и в противоположността между двете, т.е. в уравновесяването между двете. Само че виждате ли, в тази пълна противоположност по странен начин е вместена цялата сърдечна дейност при човека.
Това бих казал е ужасното в съвременния природонаучен светоглед, че независимо от онази помпена система, с която сравняват сърцето и чиято несъстоятелност аз вече Ви изложих, днес всички бива така представено, като че ли сърцето се изчерпва с една дейност, в известен смисъл ограничена от кожата на съответното същество.
Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото. Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес. И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения. Когато разглеждате сърцето на човека, то в него бих казал взет в основата си, се отразява целия световен процес. Човекът всъщност е индивидуализиран само като духовно-душевно същество.
към текста >>
И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен
смисъл
е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем. Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства.
И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>
И тъй като всичко, което става на Земята, в известен
смисъл
представлява въздействие на това, което е извънземно, то в земното трябва да открием именно въздействието на това, което се разиграва в Космоса.
И тъй като всичко, което става на Земята, в известен смисъл представлява въздействие на това, което е извънземно, то в земното трябва да открием именно въздействието на това, което се разиграва в Космоса.
Това довежда до там, не по един толкова абстрактен и фантастичен начин, в земните субстанции да бъдат търсени причините за тяхната конфигурация или за агрегатното им състояние, така, както прави това днешната молекулна физика или молекулно-атомната химия. В известен смисъл тази атомна химия прониква в това, в което не може да се проникне, във вътрешното устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за атома и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото познание на това, което протича във вътрешната структура на телата. Преди известно време се говореше за това, днес тези неща биват фотографирани, тъй както споменах в по-предишната лекция; в спиритическите кръгове също се правят снимки на духове. И тъй като днес природоизпитателите не са склонни да вярват на фотографиите на духове, то са длъжни да позволят на другите, които вникват в тези неща, да не вярват на техните фотографии на атоми, защото тези фотографии имат същата съдба, както и фотографиите на духове.
към текста >>
В известен
смисъл
тази атомна химия прониква в това, в което не може да се проникне, във вътрешното устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за атома и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото познание на това, което протича във вътрешната структура на телата.
И тъй като всичко, което става на Земята, в известен смисъл представлява въздействие на това, което е извънземно, то в земното трябва да открием именно въздействието на това, което се разиграва в Космоса. Това довежда до там, не по един толкова абстрактен и фантастичен начин, в земните субстанции да бъдат търсени причините за тяхната конфигурация или за агрегатното им състояние, така, както прави това днешната молекулна физика или молекулно-атомната химия.
В известен смисъл тази атомна химия прониква в това, в което не може да се проникне, във вътрешното устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за атома и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото познание на това, което протича във вътрешната структура на телата.
Преди известно време се говореше за това, днес тези неща биват фотографирани, тъй както споменах в по-предишната лекция; в спиритическите кръгове също се правят снимки на духове. И тъй като днес природоизпитателите не са склонни да вярват на фотографиите на духове, то са длъжни да позволят на другите, които вникват в тези неща, да не вярват на техните фотографии на атоми, защото тези фотографии имат същата съдба, както и фотографиите на духове.
към текста >>
така че в известен
смисъл
Сатурн да действува сам, тъй като нашата Земя по други причини е обособена, тогава, ако точно на това място на Земята е налице благоприятно предразположение за тези сатурнови сили, които в този случай са слабо повлияни от други извънземни сили, те повлияват в земната субстанция дадена структура, която е различна от това, което би повлиял например Марс при същите условия.
така че в известен смисъл Сатурн да действува сам, тъй като нашата Земя по други причини е обособена, тогава, ако точно на това място на Земята е налице благоприятно предразположение за тези сатурнови сили, които в този случай са слабо повлияни от други извънземни сили, те повлияват в земната субстанция дадена структура, която е различна от това, което би повлиял например Марс при същите условия.
В земните субстанции ние не виждаме нищо друго, освен продуктите на съвместното действие на звездните сили. Така че в този случай, който избрах сега, където Сатурн въздействува особено благоприятно на определени места на Земята и за продължително време, пред нас става явно въздействието в този продукт и е ясно, че тук имаме работа с възникването на олово.
към текста >>
Защото виждате ли, живачният елемент представлява изравняване между телурическото и в известен
смисъл
между надтелурическото.
По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия. С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението. Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението. Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване.
Защото виждате ли, живачният елемент представлява изравняване между телурическото и в известен смисъл между надтелурическото.
Но в действителност цялата ни Вселена е проникната от Дух. И тук бих желал да кажа, се установява един друг вид полярност. Ако тек си представите земното, а там извънземното, то в извънземното и земното имате противоположността между светлината и гравитационната сила. Но с това само имате възможността да погледнете на едно равновесно състояние между земното и извънземното.
към текста >>
Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен
смисъл
поглежда във външния свят.
Но и тук нещата стоят така, че древните наистина са ценели златото не заради ариманическата му стойност, но заради връзката му със Слънцето, заради връзката му с равновесието между Дух и материя. Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в мислите си, така и в това, което извършваме на Земята. Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е. това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете.
Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят.
Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература. Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е. съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е.
към текста >>
134.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
че целият човек е в известен
смисъл
и дете, и зрял човек, и старец, и че е така организиран, та тези три части, изграждащи неговото същество, всъщност от своя страна се съдържат във всеки един поотделно.
Вчера Ви обърнах внимание на някои неща, които трябва да бъдат разгледани като основни по отношение приспособяването на човека към телурическите и космични условия и които носят предимно пространствен характер. Но това, което е предимно пространствено, трябва да бъде свързано с това, което е във времето, защото никога не бива да забравяме, че човекът като същество трябва да бъде разглеждан в своята цялост, т.е.
че целият човек е в известен смисъл и дете, и зрял човек, и старец, и че е така организиран, та тези три части, изграждащи неговото същество, всъщност от своя страна се съдържат във всеки един поотделно.
Това, което днес ще получите по този начин, после ще трябва да бъде свързано със свръхсетивното, и едва тогава ще можем да се приближим към специалните наблюдения. Преди всичко Ви обръщам внимание на това, че тъй както по отношение на младежката възраст педагогиката е принудена да взима в съображение различията на възрастите, т.е. от раждането до смяната на млечните зъби, от смяната на зъбите до половата зрялост и по-нататък, т.е. всичко, което излиза извън пределите на медицината, по необходимост взима в предвид целия човек, т.е. човека от раждането до смъртта.
към текста >>
Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен
смисъл
живее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера.
Когато искаме да разгледаме цялостното състояние на човека, здрав или болен, важното се състои в това, че човекът в известен смисъл живее в две полярно-противоположни възрасти, и че в юношеството е изложен на различни влияния, че в юношеството е изложен повече на над слънчевите влияния, на влиянието на Сатурн, Юпитер и Марс, и че в по-късна възраст е изложен на под слънчевите влияния, на влиянията на Венера, Меркурий и на Луната, ако трябва да ги обознача според това, което казахме вчера.
Влиянието на Луната обаче се появява сравнително най-рано и най-ясно. Това отново ни навежда на мисълта, че при разглеждането на човека постоянно трябва да свързваме пространството с това, което се отнася до времето. Едва като сме сторили това можем в правилна светлина да разгледаме определени явления, възникващи в живота на човека. И при отделните подробности винаги по малко ще се докосваме до това, как да постъпваме, за да виждаме в правилна светлина обстоятелствата, отнасящи се до опознаването на човека. Виждате ли, това което въздействува върху човека, започва в основата си още преди раждането, всъщност още преди зачатието.
към текста >>
В известен
смисъл
ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот.
От такава една гледна точка е особено интересно да бъдат разгледани всички онези системи от органи, разположени между същинската полова система и отделителната от една страна и сърцето от друга. В тази система съществува най-силно подобие на това, към което всъщност се стреми клетъчният живот. Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния живот откриваме именно в тази област. Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката?
В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот.
На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно. И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма. Това е нещо, което всъщност би трябвало да знаем, че във всичко на нашата Земя има капковидна форма, без разлика дали е извън човека или в човека, е залегнала резултантната на две сили едната, която се стреми към живот, и другата, която изсмуква този живот.
към текста >>
И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен
смисъл
той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма.
Ако разгледаме целия човек с всички части на неговото устройство: най-голямо сходство между описаните части на човека и клетъчния живот откриваме именно в тази област. Това, обаче ни дава възможност да разберем следното. Това ни кара да се запитаме: но как всъщност стоят нещата при клетката? В известен смисъл ще кажем така, стигайки до крайност клетката своенравно разгръща своя живот; тя разгръща един своенравен живот. На този споен равен живот, който клетката последователно развива, непрекъснато се противопоставя нещо друго, нещо външно.
И това външно нещо, което се противопоставя, то отнема на клетката, на етерните сили на клетката, живота, и и оставя капкообразната форма, в известен смисъл той изсмуква живота и и оставя капкообразната форма.
Това е нещо, което всъщност би трябвало да знаем, че във всичко на нашата Земя има капковидна форма, без разлика дали е извън човека или в човека, е залегнала резултантната на две сили едната, която се стреми към живот, и другата, която изсмуква този живот.
към текста >>
Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв
смисъл
да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е вътрешното родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека.
Това изследване би могло да бъде започнато от съвсем характерни в това отношения неща. Днес аз ви говорих за това, че на една определена тенденция, която е преконцептивна (разположена преди зачатието бел. прев.) трябва да се противопостави осификацията, склерозата. Тази осификация и склероза имат обаче един съвършено обратен образ. Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне.
Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв смисъл да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е вътрешното родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека.
Също така можем да изследваме взаимоотношението между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая. И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото. Тази връзка, нея ще трябва да проследим чак до обикновения процес, протичащ благодарение на присъствието на желязото в кръвта, където този процес е в известен смисъл нормален. Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ. Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си.
към текста >>
Тази връзка, нея ще трябва да проследим чак до обикновения процес, протичащ благодарение на присъствието на желязото в кръвта, където този процес е в известен
смисъл
нормален.
Тази осификация и склероза имат обаче един съвършено обратен образ. Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне. Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв смисъл да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е вътрешното родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека. Също така можем да изследваме взаимоотношението между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая. И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото.
Тази връзка, нея ще трябва да проследим чак до обикновения процес, протичащ благодарение на присъствието на желязото в кръвта, където този процес е в известен смисъл нормален.
Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ. Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си. Само чрез това взаимно проникване и от другата страна чрез включването на извън човешкото добиваме възможността да достигнем до лечебните въздействия на лечебните средства. И ако действително един ден по този начин бъде разгледано човешкото същество, без съмнение за наблюдателя ще възникне един вид интуиция, която всъщност би имала особено голямо значение при всички диагнози. Защото действително става дума за това, да бъдат видени вкупом много неща.
към текста >>
135.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Разглеждайки земната флора, в известен
смисъл
можем да кажем, че ако това тук (вж.
Помислете си само, че ако правилно изведете докрай тази мисъл, тогава Вие съвсем подробно ще вникнете във връзката на човека с природата извън него. Вие поглеждате навън в природата извън човека. Да се придържаме засега към следното, че около себе си Вие имате цялата флора с всичките и отделни видове, и Вие възприемате тази флора с различните си сетива. Така Вие, гледайки навън, осъзнавайки флората с различни те си сетива, най-малкото можете да допускате едно взаимодействие между тази флора и всичко онова, което е разположено вън от тази земна сфера, в областта на планетарното, на астралното.
Разглеждайки земната флора, в известен смисъл можем да кажем, че ако това тук (вж.
рис.15) е земната повърхност, то тази флора ни насочва към атмосферния, към астралния елемент, но сега в смисъла, че се отправя към звездите, към извънтелурическото.
към текста >>
рис.15) е земната повърхност, то тази флора ни насочва към атмосферния, към астралния елемент, но сега в
смисъл
а, че се отправя към звездите, към извънтелурическото.
Помислете си само, че ако правилно изведете докрай тази мисъл, тогава Вие съвсем подробно ще вникнете във връзката на човека с природата извън него. Вие поглеждате навън в природата извън човека. Да се придържаме засега към следното, че около себе си Вие имате цялата флора с всичките и отделни видове, и Вие възприемате тази флора с различните си сетива. Така Вие, гледайки навън, осъзнавайки флората с различни те си сетива, най-малкото можете да допускате едно взаимодействие между тази флора и всичко онова, което е разположено вън от тази земна сфера, в областта на планетарното, на астралното. Разглеждайки земната флора, в известен смисъл можем да кажем, че ако това тук (вж.
рис.15) е земната повърхност, то тази флора ни насочва към атмосферния, към астралния елемент, но сега в смисъла, че се отправя към звездите, към извънтелурическото.
към текста >>
И ако насочите вниманието си към този процес на възприемане на липовото ухание, то пред себе си ще имате в известен
смисъл
разтварянето на вътрешността, на обонятелната Ви способност по посока на липовото ухание, липовия аромат, и ще трябва да кажете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за нещо външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъществяват нещо съвместно.
За сега абстрактно бихме могли да кажем: етерното стои по-близо до астралното, отколкото до физическото. И така, ние ще трябва да се спрем на това двойно родство, според което етерното от една страна е свързано с физическото, а от друга страна с астралното, и ще трябва да потърсим нещо, което в известна степен да ни въведе в това двойно родство. И сега, по възможност конкретно, бих желал да ви представя, как можете да навлезете в това двойно родство. Тръгнете някой път да кажем по някоя алея с липови дървета и се опитайте да си представите, как, минавайки по тази алея от липови дървета, Вие преминавате през уханието на цъфналите липи. Представете си, че тук протича определен процес: между всичко онова, което да кажем по нервен път се разпространява във вашите обонятелни органи и това ухание на липи.
И ако насочите вниманието си към този процес на възприемане на липовото ухание, то пред себе си ще имате в известен смисъл разтварянето на вътрешността, на обонятелната Ви способност по посока на липовото ухание, липовия аромат, и ще трябва да кажете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за нещо външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъществяват нещо съвместно.
И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре. Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление, на Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното тяло, въздействува върху астралното тяло, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес. Самият обонятелен процес доказва, че тук взема участие астралното тяло. Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган. И в действителност в този, разпространяващ се сладникав мирис на липовия цвят, ни е дадено взаимодействието на растително-етерния елемент със заобикалящите ни, изпълващ световното пространство астрален елемент.
към текста >>
И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен
смисъл
, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре.
И така, ние ще трябва да се спрем на това двойно родство, според което етерното от една страна е свързано с физическото, а от друга страна с астралното, и ще трябва да потърсим нещо, което в известна степен да ни въведе в това двойно родство. И сега, по възможност конкретно, бих желал да ви представя, как можете да навлезете в това двойно родство. Тръгнете някой път да кажем по някоя алея с липови дървета и се опитайте да си представите, как, минавайки по тази алея от липови дървета, Вие преминавате през уханието на цъфналите липи. Представете си, че тук протича определен процес: между всичко онова, което да кажем по нервен път се разпространява във вашите обонятелни органи и това ухание на липи. И ако насочите вниманието си към този процес на възприемане на липовото ухание, то пред себе си ще имате в известен смисъл разтварянето на вътрешността, на обонятелната Ви способност по посока на липовото ухание, липовия аромат, и ще трябва да кажете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за нещо външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъществяват нещо съвместно.
И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре.
Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление, на Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното тяло, въздействува върху астралното тяло, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес. Самият обонятелен процес доказва, че тук взема участие астралното тяло. Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган. И в действителност в този, разпространяващ се сладникав мирис на липовия цвят, ни е дадено взаимодействието на растително-етерния елемент със заобикалящите ни, изпълващ световното пространство астрален елемент. Ето защо в лицето на обонянието имаме процес, протичащ по такъв начин, че чрез него ние взимаме участие в това, което е сродно между флората и извънтелурическия астрален елемент.
към текста >>
Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен
смисъл
е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган.
Представете си, че тук протича определен процес: между всичко онова, което да кажем по нервен път се разпространява във вашите обонятелни органи и това ухание на липи. И ако насочите вниманието си към този процес на възприемане на липовото ухание, то пред себе си ще имате в известен смисъл разтварянето на вътрешността, на обонятелната Ви способност по посока на липовото ухание, липовия аромат, и ще трябва да кажете: тук се извършва определен процес, чрез който нещо от вътрешността се отваря за нещо външно и двете страни, поради своето вътрешно родство, осъществяват нещо съвместно. И трябва да си кажете: това, което чрез липовия аромат се разпръсква навън, и което без съмнение почива на известно взаимодействие на флората с цялото извънземно обкръжение, на тази флора, разтваряща себе си по посока на извънземното обкръжение, това в известен смисъл, чрез самото обонятелно възприемане, бива отведено навътре. Ето тук, по един вътрешен път, тъй като Вие възприемате това явление, на Вас без съмнение Ви е дадено нещо, което, изхождайки от етерното тяло, въздействува върху астралното тяло, защото без него Вие не бихте могли да възприемате; иначе това би бил просто един жизнен процес. Самият обонятелен процес доказва, че тук взема участие астралното тяло.
Но това, което Ви разкрива родството с външния свят, същевременно Ви показва, че възникването на това ухание, на този сладникав мириз, излъчващ се от липовия цвят, в известен смисъл е сроден, полярен процес спрямо това, което протича във вашия обонятелен орган.
И в действителност в този, разпространяващ се сладникав мирис на липовия цвят, ни е дадено взаимодействието на растително-етерния елемент със заобикалящите ни, изпълващ световното пространство астрален елемент. Ето защо в лицето на обонянието имаме процес, протичащ по такъв начин, че чрез него ние взимаме участие в това, което е сродно между флората и извънтелурическия астрален елемент.
към текста >>
Ето така, в известен
смисъл
, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване.
И така, вземете сега заедно мириса и вкуса. В момента, в който Вие чрез помирисване и вкусване се изправяте срещу флората, Вие всъщност навлизате в онези отношения, които етерният елемент осъществява в двете посоки, към астралния и към физическия елемент Вие истински навлизате в етерното, т.е. в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса. Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент.
Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване.
Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина конкретно да проникнем в Духа. Защото действително, каква полза, ако хората все си говорят за това, че трябва да обхванем божественото в човека, след като под това божествено те разбират най-много нещо съвсем абстрактно божествено. Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен смисъл можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и живее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре. Така изключително важно е за нашето време, да се издигнем над просто абстрактното, над мистичното.
към текста >>
Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен
смисъл
можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и живее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре.
в негови отпечатък, когато насочите вниманието си към мириса и вкуса. Там, където в човека има процес на помирисване и на вкусване, там в основата си имаме едно, намиращо се във физическия свят, откровение на етерното, в неговата връзка спрямо астралния и физически елемент. Ето така, в известен смисъл, ние самите се намираме на повърхността на човека, когато по този начин изследваме процесите на помирисване и вкусване. Но виждате ли, днес наистина става дума за това, най-после, за целите на оплодяването на действителната наука от страна на духовната наука, да се изкачим над абстрактно-мистичното и наистина конкретно да проникнем в Духа. Защото действително, каква полза, ако хората все си говорят за това, че трябва да обхванем божественото в човека, след като под това божествено те разбират най-много нещо съвсем абстрактно божествено.
Този подход в разглеждането ще стане едва тогава плодотворен, когато можем да се спрем на конкретните явления, когато в този конкретен смисъл можем да наблюдаваме навлизането на процесите навътре, когато например в лицето на помирисването и вкусването наистина видим това, което е сродно на човека и живее, когато разглеждаме етерното, как то навлиза навътре, и как в този може би най-груб горен сетивен процес, виждаме непосредствено нахлуването на външните процеси навътре.
Така изключително важно е за нашето време, да се издигнем над просто абстрактното, над мистичното.
към текста >>
Когато задържим вниманието си върху помирисването и вкусването, в известен
смисъл
се сливат външното и вътрешното.
И така, вземете това, което току що казахме: повече към повърхността е разположено обонянието (виж рис.16) и повече към вътрешността на човека е разположен вкуса (всичко това по отношение на флората, по отношение на растенията) и двете, бих казал, протичащи в сферата на етерното, доколкото етерното разтваря себе си във физическото, т.е. излизайки навън, по посока на всичко онова, което се осъществява във флората в лицето на разпрашването, на ароматизирането, или избягването на аромата чрез вкусването, т.е. насочвайки навътре всичко онова, което във външния свят води да втвърдяване.
Когато задържим вниманието си върху помирисването и вкусването, в известен смисъл се сливат външното и вътрешното.
към текста >>
Да насочим сетивото си към ароматното във флората, към всичко онова, чрез което флората в известен
смисъл
спасява себе си от процеса на втвърдяване, чрез което флората се стреми да преодолее в себе си растителния елемент и чрез което растението, в известен
смисъл
простете ми лаическия израз все още се стреми да изнесе своята духовност в атмосферата, така че чрез ароматното вещество атмосферата да носи в себе си нещо от растителната същност.
Но в природата един процес винаги преминава в друг.
Да насочим сетивото си към ароматното във флората, към всичко онова, чрез което флората в известен смисъл спасява себе си от процеса на втвърдяване, чрез което флората се стреми да преодолее в себе си растителния елемент и чрез което растението, в известен смисъл простете ми лаическия израз все още се стреми да изнесе своята духовност в атмосферата, така че чрез ароматното вещество атмосферата да носи в себе си нещо от растителната същност.
В известен смисъл в това, навън ухае, в него се съдържат схемите на самите растения. Вземете това, какво всъщност се извършва там навън, когато растението разпраща своите ароматични схеми, не позволявайки да се достигне до напълно плътни растителни форми, когато излъчва от цвета нещо, което цветът наистина би желал да бъде, но което се изплъзва от този цветен процес, което съхранява себе си в едно ефирно състояние. Това именно не е нищо друго освен един задържан процес на изгаряне. Когато си представите това ароматизиране метаморфозирано, ще стигнете до там, да кажете: това ароматизиране представлява всъщност един задържан процес на изгаряне. От една страна имате изгарянето, а от друга страна имате ароматизирането на растителния свят: тогава в това виждате две метаморфози на едно нещо.
към текста >>
В известен
смисъл
в това, навън ухае, в него се съдържат схемите на самите растения.
Но в природата един процес винаги преминава в друг. Да насочим сетивото си към ароматното във флората, към всичко онова, чрез което флората в известен смисъл спасява себе си от процеса на втвърдяване, чрез което флората се стреми да преодолее в себе си растителния елемент и чрез което растението, в известен смисъл простете ми лаическия израз все още се стреми да изнесе своята духовност в атмосферата, така че чрез ароматното вещество атмосферата да носи в себе си нещо от растителната същност.
В известен смисъл в това, навън ухае, в него се съдържат схемите на самите растения.
Вземете това, какво всъщност се извършва там навън, когато растението разпраща своите ароматични схеми, не позволявайки да се достигне до напълно плътни растителни форми, когато излъчва от цвета нещо, което цветът наистина би желал да бъде, но което се изплъзва от този цветен процес, което съхранява себе си в едно ефирно състояние. Това именно не е нищо друго освен един задържан процес на изгаряне. Когато си представите това ароматизиране метаморфозирано, ще стигнете до там, да кажете: това ароматизиране представлява всъщност един задържан процес на изгаряне. От една страна имате изгарянето, а от друга страна имате ароматизирането на растителния свят: тогава в това виждате две метаморфози на едно нещо. Бих желал да кажа: в процеса на ароматизиране просто ни е даден процеса на изгаряне на едно различно стъпало.
към текста >>
В растението по посока нагоре Ви е дадено ароматизирането, което в известен
смисъл
представлява един задържащ процес на изгаряне и който би могъл да Ви отведе до началото на процеса на изгаряне; защото процесите на цъфтеж са именно просто процеси на изгаряне, т.е.
Сега си представете, че в лицето на растението Ви е дадена една странна метаморфоза.
В растението по посока нагоре Ви е дадено ароматизирането, което в известен смисъл представлява един задържащ процес на изгаряне и който би могъл да Ви отведе до началото на процеса на изгаряне; защото процесите на цъфтеж са именно просто процеси на изгаряне, т.е.
те се включват там. По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол. А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол. Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е. когато тези растения съдържат соли, то същите представляват нещо, което в самото растение е прекрачило прага на растителната същност, където растението е отпечатало собствените си схеми в собствената си същност.
към текста >>
Ето тук имате рацио по отношение на лечебните средства; ето тук, бих желал да кажа в известен
смисъл
започва да просветлява по отношение на флората, защото вникваме в това, което тук става.
те се включват там. По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол. А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол. Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е. когато тези растения съдържат соли, то същите представляват нещо, което в самото растение е прекрачило прага на растителната същност, където растението е отпечатало собствените си схеми в собствената си същност.
Ето тук имате рацио по отношение на лечебните средства; ето тук, бих желал да кажа в известен смисъл започва да просветлява по отношение на флората, защото вникваме в това, което тук става.
И винаги трябва да подчертавам, че нещата се свеждат именно до това конкретно вникване.
към текста >>
Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този
смисъл
да анатомизира (да анализира морфологически бел.
За да продължим по-нататък е нужно да си припомним следното. Там, където е възможно, единствено поради по-висши опортюнистични причини, бих желал това, което трябва да разгледам, все пак да го свържа с обичайното днес, за да бъдете в състояние да хвърлите мост между това, което духовната наука може да Ви даде и това, което представлява външната наука. Разбира се това, което ще разясня в следващите изречения бих могъл да го характеризирам и по един по-подчертан духовно научен начин; но искам да направя връзка с обичайните представи на днешната наука, представи, които вече съществуват.
Физиологът и днес говори на основата на това, с което разполага, от което духовният учен не се нуждае по причина, че не му е необходимо в същия този смисъл да анатомизира (да анализира морфологически бел.
прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес.
към текста >>
Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен
смисъл
започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес.
прев.) нещата; но нека установим връзката с това. Няма нужда да приемаме вредата, извършена от други по пътя на анатомизирането, но все пак трябва да се съобразяваме с факта, че вече съществува и е дала своите резултати. Тази вреда ще изчезне само тогава, когато естествената наука бъде оплодена от духовната наука. И така да проверим, какво близко родство, каква близка връзка съществува между процеса, протичащ в окото и процеса, протичащ в обонянието и по-точно във вкуса, между проникването на обонятелния нерв в останалата органична субстанция и разпростирането на зрителния нерв в окото. Тук съществува едно тъй близко родство, че ако характеризираме вътрешността на зрителния процес, надали бихме могли да не потърсим аналогии с вкусовия процес.
Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес.
Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото. Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е.
към текста >>
Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен
смисъл
е матаморфозирал вкусовия процес.
Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна.
Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес.
Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус. Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>
Или в известен
смисъл
над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
че организмът действува вътре в окото. Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е. кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес. Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус.
Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>
Или в известен
смисъл
процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре.
Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу?
към текста >>
Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен
смисъл
да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен
смисъл
се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване.
Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието. Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека. Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
към текста >>
И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен
смисъл
един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието.
Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат.
И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието.
Това, което имаме в организма като продължение на вкуса, това е подложено на същия вид разцепване. Подложили сме го на същия вид разцепване, като от една страна имаме храносмилане, насочено към това, да отделя чрез червото, да отделя фекалните остатъци, а от друга страна имаме отделянето през бъбреците, чрез уринирането. Ето тук имате точно съответствие между долното у човека и горното у човека. Имате точно нещо, което се разполага като две полярни противоположности, и което се разцепва на вкус и обоняние, и което се разцепва на обикновено храносмилане под формата на по-интимната бъбречна дейност, на това, което принадлежи на по-интимната бъбречна дейност.
към текста >>
Виждате ли, тук в известен
смисъл
имаме възможността, това, което протича във вътрешността на организма, ограничено от кожата да го разглеждаме като поставен във вътрешността външен елемент.
Виждате ли, тук в известен смисъл имаме възможността, това, което протича във вътрешността на организма, ограничено от кожата да го разглеждаме като поставен във вътрешността външен елемент.
Защото с помощта на всичко онова, което е продължение по посока нагоре, ние попадаме повече във външния свят; тук човекът разтваря себе си за външния свят. Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16). При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи.
към текста >>
Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен
смисъл
, но в друг един
смисъл
, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16).
Виждате ли, тук в известен смисъл имаме възможността, това, което протича във вътрешността на организма, ограничено от кожата да го разглеждаме като поставен във вътрешността външен елемент. Защото с помощта на всичко онова, което е продължение по посока нагоре, ние попадаме повече във външния свят; тук човекът разтваря себе си за външния свят.
Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16).
При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес.
към текста >>
Човекът се старае, в известен
смисъл
да обърне зрителния процес, да го отведе обратно в организма.
До къде ще достигнем сега, ако отново потърсим вътрешния процес? Нали, в лицето на представите, изхождайки от зрението, имаме нещо, което излиза навън чрез зрението, и което в известна степен отново се отразява към вътрешността в лицето на мисленето.
Човекът се старае, в известен смисъл да обърне зрителния процес, да го отведе обратно в организма.
Ето защо полярно противоположния му процес ще се състои в това, не да се опитваме, това, което е процес, да бъде отвеждано навътре, но да бъде отведено навън. И това е: храносмилателния процес получава своето продължение в лицето на отделителния процес (вж. рис. 16), който с това се превръща в обратен образ на представите. Ето така, от една по-интимна гледна точка видяхте това, което преди няколко дни Ви посочих повече с помощта на сравнителната анатомия, когато насочих вниманието Ви и към това, как просто устройството на човека и по-точно появата на чревната флора по определен начин ни сочи, какво вътрешно родство съществува между тъй наречените духовни способности на човека и неговия регулиран или не регулиран отделителен процес. Ето това сега го имате представено от една друга негова страна.
към текста >>
Тук виждате, как всичко външно, в известен
смисъл
може отново да се появи във вътрешността.
Тук става едно обръщане на зрението навътре, а тук (долу) става обръщане навън. Ето защо тук (горе) ще трябва да признаем родството на процесите със солеобразуването, а тук (долу!) родството на процесите с превръщането в огън или с изгарянето, с огъня (вж. рис.16). И така, ако отведете онова, което е подходящо аромата и задържания процес на изгаряне в растенията в долната част на тялото, то Вие ще помогнете на долната част на тялото. Ако това, което в растението е призвано да задържи солевия процес или в растението да го отведе по посока навътре, ако това го отведете в горния човек, то Вие ще подпомогнете процесите в горния човек. Всичко това ще трябва да бъде разгледано поотделно.
Тук виждате, как всичко външно, в известен смисъл може отново да се появи във вътрешността.
И колкото по-дълбоко навлизаме в човек, толкова повече трябва да търсим външното във вътрешността на човека. Именно в това, което се разиграва в храносмилателните органи, и по-точно в бъбреците, трябва да търсим нещо, което е много, много сродно с ароматния процес и процеса на изгаряне, само че представлява противоположния полюс. И не това, което се разиграва в устройството на човека започвайки от белия дроб, горе през гръкляна и главата, трябва да търсим нещо, което вътрешно е сродно с всичко онова, което в растението клони към солевия процес, което изобщо в човешката природа клони към солевия процес. И човек би желал да каже, това не означава, че човек би желал да каже, но човек може да каже: ако познаваме различните начини, според които растенията натрупват в себе си соли, тогава само е необходимо да потърсим съответствуващото в човешкото устройство. В общи линии днес ние го потърсихме, в подробностите му ще го потърсим в следващите лекции.
към текста >>
А ето тук откривате, че между всичко онова, което е разположено в горния човек, в областта на обонянието или на вкуса, органично разгледано, се включва и един процес, който в един по-дълбок
смисъл
е важен жизнен процес за човека; това е дихателният процес, който се включва тук (вж. рис.16).
А ето тук откривате, че между всичко онова, което е разположено в горния човек, в областта на обонянието или на вкуса, органично разгледано, се включва и един процес, който в един по-дълбок смисъл е важен жизнен процес за човека; това е дихателният процес, който се включва тук (вж. рис.16).
На този дихателен процес също така можем да потърсим полярно принадлежащия му процес. Това трябва да бъде онзи процес, който в известна степен се отделя от храносмилателния процес, доколкото храносмилателният процес довежда до отделителния процес и представлява полярно противоположния на органичния процес на представите. Това е всичко онова, което се разиграва в лимфния и в кръвния процес, респективно това, което от храносмилането бива изтласкано навътре, т.е. което е залегнало в органи като лимфните жлези и т.н., във всички органи, вземащи участие в кръвотворението. И така, тук виждате два полярни процеса, единият отделен от храносмилането, другият отделен от тези, разположени повече по посока навън сетивни процеси, това, и което в известен смисъл е залегнало зад сетивните процеси, дишането, и което е разположено пред храносмилането, доколкото това храносмилане след това довежда до отделяне, до процес на кръвотворение, на лимфообразуване.
към текста >>
И така, тук виждате два полярни процеса, единият отделен от храносмилането, другият отделен от тези, разположени повече по посока навън сетивни процеси, това, и което в известен
смисъл
е залегнало зад сетивните процеси, дишането, и което е разположено пред храносмилането, доколкото това храносмилане след това довежда до отделяне, до процес на кръвотворение, на лимфообразуване.
А ето тук откривате, че между всичко онова, което е разположено в горния човек, в областта на обонянието или на вкуса, органично разгледано, се включва и един процес, който в един по-дълбок смисъл е важен жизнен процес за човека; това е дихателният процес, който се включва тук (вж. рис.16). На този дихателен процес също така можем да потърсим полярно принадлежащия му процес. Това трябва да бъде онзи процес, който в известна степен се отделя от храносмилателния процес, доколкото храносмилателният процес довежда до отделителния процес и представлява полярно противоположния на органичния процес на представите. Това е всичко онова, което се разиграва в лимфния и в кръвния процес, респективно това, което от храносмилането бива изтласкано навътре, т.е. което е залегнало в органи като лимфните жлези и т.н., във всички органи, вземащи участие в кръвотворението.
И така, тук виждате два полярни процеса, единият отделен от храносмилането, другият отделен от тези, разположени повече по посока навън сетивни процеси, това, и което в известен смисъл е залегнало зад сетивните процеси, дишането, и което е разположено пред храносмилането, доколкото това храносмилане след това довежда до отделяне, до процес на кръвотворение, на лимфообразуване.
Странно е, как, изхождайки от процеса, навлязохме в целия човек, докато днес обикновено човекът бива разглеждан, като се тръгне от наличните органи. Тук ние се опитваме да опознаем този човек, да проникнем в него, изхождайки от процеса и от цялата връзка на човека със света извън него. И действително ние откриваме връзки, действително представляващи непосредствен образ на цялата етерна активност в човека, защото в днешния час ние всъщност изследвахме етерната активност в човека. И двата процеса отново се срещат, дихателният процес с кръвотворния процес, и тяхната среща се осъществява в човешкото сърце. Виждате, целият външен свят, доколкото включва и външността на човека, ни се представя като една двойственост, натрупваща се в човешкото сърце, стремяща се към един вид уравновесяване чрез него.
към текста >>
Когато поглед на в собственото си сърце, то в него в известен
смисъл
откривам обратното небе, полярно противоположното: доколкото ето тук имате периферното, бих желал да кажа тази отдалечена в безкрайността точка, свитият кръг го откриваме в човешкото сърце.
Какво от тази околност въздействува? Какво мога да открия в себе си, което да е сродно с нея и да е със същия характер?
Когато поглед на в собственото си сърце, то в него в известен смисъл откривам обратното небе, полярно противоположното: доколкото ето тук имате периферното, бих желал да кажа тази отдалечена в безкрайността точка, свитият кръг го откриваме в човешкото сърце.
Ето тук вътре е целият свят. Ако трябва да си послужим с един груб образ, то просто бихме могли да попитаме: да си представим, че човекът е застанал и гледа нашироко около себе си света; той е застанал на една планина, вижда широката околност на света, и поставете едно съвсем малко джудженце в човешкото сърце и се опитайте да си представите, какво вижда там вътре това джудже, тогава там вътре ще видите обърнат цялостния образ на света, синтезиран.
към текста >>
136.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Така например вече значително отдалечени са зрението и храносмилането, макар че сега под храносмилане, в тесния
смисъл
на думата, разбирам това, което се извършва между сдъвкването на храната в устата и нейното преработване от чревните жлези.
Трябва да си представим процеса, разиграващ се външно, заедно с процеса, протичащ в човешкия организъм. И тези два процеса се приближават най-плътно един до друг там, където става дума за обонянието и за вкуса. Относно всичко, касаещо другите сетива, те са по-силно отдалечени един от друг.
Така например вече значително отдалечени са зрението и храносмилането, макар че сега под храносмилане, в тесния смисъл на думата, разбирам това, което се извършва между сдъвкването на храната в устата и нейното преработване от чревните жлези.
Или тази област всъщност бих желал да причисля към областта на изпразването, било то изпразване в организма, чрез което веществата биват поети, било то изпразване навън, това, което бих желал да определя като отделяне; т.е. онова, което е разположено отвъд жлезите, вече бих желал да го определя като отделяне.
към текста >>
Той в известен
смисъл
си присвоява онова, което разкрива себе си във вкуса; той от своя страна скрива в организма онова, което разкрива себе си във вкуса.
В други случаи това се включва в самите субстанции на извън човешката природа и тогава ние го виждаме. Разглеждайки това, което е видимо в своите форми и т.н. ние всъщност имаме пред себе си формообразуващия принцип, който в обонятелния процес разкрива себе си именно субстанциално. Бих желал да кажа, че тази същност, разкриваща себе си в обонянието, би трябвало да бъде проследена навън в растителния свят, в света на скалите, и тогава ще открием, че същият принцип, проявяващ се в обонянието, навън проявява себе си и във формообразуващите процеси. Противоположният полюс след това е тъкмо храносмилателният процес.
Той в известен смисъл си присвоява онова, което разкрива себе си във вкуса; той от своя страна скрива в организма онова, което разкрива себе си във вкуса.
От изключително значение е да посочим как сме били принудени да описваме досега природата извън човека така, както тя е заложена повече в областта на несъзнателното. Защото виждате, че тези взаимовръзки, които ние успяхме да установим, изхождайки от цялата Вселена, те са налице и в Човека. Човекът принадлежи на сатурновия, юпитеровия и други елементи. Но тази принадлежност се крие изключително в дълбините на човешкото устройство и човек би желал да каже, ако това може би не е твърде възмутително за съвременния начин на мислене, че в човека астрономическият елемент се превръща в най-безсъзнателното, в човека той е най-дълбоко разположен в организма процес.
към текста >>
Само че има органи, които в известен
смисъл
, вътрешно по определен начин отново разтварят човешкия организъм.
Само че има органи, които в известен смисъл, вътрешно по определен начин отново разтварят човешкия организъм.
И тези органи, които по определен начин отново разтварят човешкия организъм, те го свързват повече с онова, което се развива по-близко до нашата Земя, те го свързват в най-широк смисъл повече с метеорологичния елемент. И ако в лечебния процес не се ограничавам просто да разглеждаме лечебните субстанции, но проследяваме в лечебните процеси, тогава трябва да хвърлим поглед и върху връзките, съществуващи между човека и метеорологичния процес в най-широк смисъл на думата. Сега вече можем да различим онова в човешкия организъм, което е свързано повече с астрологичния процес. Тук, обаче трябва да бъде включен един по-фин метод на наблюдение. В първия миг ще Ви прозвучи шокиращо начина, по който трябва да бъде извършено това разделение, но с течение на времето Вие ще видите, че именно това разделение е най-добрата основа за лекуването.
към текста >>
И тези органи, които по определен начин отново разтварят човешкия организъм, те го свързват повече с онова, което се развива по-близко до нашата Земя, те го свързват в най-широк
смисъл
повече с метеорологичния елемент.
Само че има органи, които в известен смисъл, вътрешно по определен начин отново разтварят човешкия организъм.
И тези органи, които по определен начин отново разтварят човешкия организъм, те го свързват повече с онова, което се развива по-близко до нашата Земя, те го свързват в най-широк смисъл повече с метеорологичния елемент.
И ако в лечебния процес не се ограничавам просто да разглеждаме лечебните субстанции, но проследяваме в лечебните процеси, тогава трябва да хвърлим поглед и върху връзките, съществуващи между човека и метеорологичния процес в най-широк смисъл на думата. Сега вече можем да различим онова в човешкия организъм, което е свързано повече с астрологичния процес. Тук, обаче трябва да бъде включен един по-фин метод на наблюдение. В първия миг ще Ви прозвучи шокиращо начина, по който трябва да бъде извършено това разделение, но с течение на времето Вие ще видите, че именно това разделение е най-добрата основа за лекуването. Когато разгледаме онези органи, разтварящи себе си повече за метеорологичния процес, общо в човешкия организъм можем да видим, че това, което е разположено по към вътрешността, клони повече към метеорологичния процес.
към текста >>
И ако в лечебния процес не се ограничавам просто да разглеждаме лечебните субстанции, но проследяваме в лечебните процеси, тогава трябва да хвърлим поглед и върху връзките, съществуващи между човека и метеорологичния процес в най-широк
смисъл
на думата.
Само че има органи, които в известен смисъл, вътрешно по определен начин отново разтварят човешкия организъм. И тези органи, които по определен начин отново разтварят човешкия организъм, те го свързват повече с онова, което се развива по-близко до нашата Земя, те го свързват в най-широк смисъл повече с метеорологичния елемент.
И ако в лечебния процес не се ограничавам просто да разглеждаме лечебните субстанции, но проследяваме в лечебните процеси, тогава трябва да хвърлим поглед и върху връзките, съществуващи между човека и метеорологичния процес в най-широк смисъл на думата.
Сега вече можем да различим онова в човешкия организъм, което е свързано повече с астрологичния процес. Тук, обаче трябва да бъде включен един по-фин метод на наблюдение. В първия миг ще Ви прозвучи шокиращо начина, по който трябва да бъде извършено това разделение, но с течение на времето Вие ще видите, че именно това разделение е най-добрата основа за лекуването. Когато разгледаме онези органи, разтварящи себе си повече за метеорологичния процес, общо в човешкия организъм можем да видим, че това, което е разположено по към вътрешността, клони повече към метеорологичния процес. Към тези органи преди всичко можем да причислим черния дроб, и всичко онова, което е мехуресто, т.е.
към текста >>
Това пасивно отдаване на движението от страна на човека е нещото, което в известен
смисъл
деформира всички онези процеси, натрупващи се в сърцето.
Това пасивно отдаване на движението от страна на човека е нещото, което в известен смисъл деформира всички онези процеси, натрупващи се в сърцето.
Всичко, което по този начин протича в света на човека, е свързано с начина, по който човекът се отоплява. И тук виждате родството на сърдечната дейност с топлинния импулс в света, с който импулс човекът е свързан. От това виждате, че ако човекът чрез собствената си дейност, развие достатъчно топлина, тогава това количество от достатъчна топлина в жизнения процес, породено от собствената му дейност, представлява мярка за здравето на човешкото сърце. Ето защо при сърдечно болни винаги трябва да обръщаме внимание на извършването на собствено движение, осъществявано от самия човек. Аз съм убеден, че след 15-на години хората ще мислят по-трезво върху тези неща отколкото днес, когато казват: странно е, как чрез евритмията хората отново получават правилна сърдечна дейност тъй като именно евритмизирането съществено регулира одухотвореното собствено движение, и дори го регулира закономерно.
към текста >>
Особено важно е да обърнем внимание на третия орган, свързан в най-широк
смисъл
с външната метеорология черния дроб.
Особено важно е да обърнем внимание на третия орган, свързан в най-широк смисъл с външната метеорология черния дроб.
Макар привидно черният дроб да е затворен в човешкия организъм, въпреки това той в силна степен принадлежи на външния свят. И тази принадлежност към външния свят Вие можете да установите чрез това, че в известна степен живота на черния дроб е поставен в зависимост от характеристиката на водата в дадена местност. Всъщност винаги би трябвало да бъде изследван състава на водата на дадена местност, за да можем правилно да преценим състоянието на черния дроб на хората, населяващи тази местност. Стимулиращо значение за развитието на черния дроб има вкуса* (*вкуса липсва в стенограмата и е допълнено по смисъл), което има еднакво значение, когато става в излишък, с изграждането на черния дроб, едно твърде силно, твърде изявено наслаждение на храната е равнозначно на изграждането на черния дроб в човека. Вътрешното наслаждение бих желал да кажа продължението на това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което продължава приятното, симпатичното или антипатичното, или също така не приятното възприемане на храната по посока към вътрешността, това е, което води до израждане на черния дроб.
към текста >>
Стимулиращо значение за развитието на черния дроб има вкуса* (*вкуса липсва в стенограмата и е допълнено по
смисъл
), което има еднакво значение, когато става в излишък, с изграждането на черния дроб, едно твърде силно, твърде изявено наслаждение на храната е равнозначно на изграждането на черния дроб в човека.
Особено важно е да обърнем внимание на третия орган, свързан в най-широк смисъл с външната метеорология черния дроб. Макар привидно черният дроб да е затворен в човешкия организъм, въпреки това той в силна степен принадлежи на външния свят. И тази принадлежност към външния свят Вие можете да установите чрез това, че в известна степен живота на черния дроб е поставен в зависимост от характеристиката на водата в дадена местност. Всъщност винаги би трябвало да бъде изследван състава на водата на дадена местност, за да можем правилно да преценим състоянието на черния дроб на хората, населяващи тази местност.
Стимулиращо значение за развитието на черния дроб има вкуса* (*вкуса липсва в стенограмата и е допълнено по смисъл), което има еднакво значение, когато става в излишък, с изграждането на черния дроб, едно твърде силно, твърде изявено наслаждение на храната е равнозначно на изграждането на черния дроб в човека.
Вътрешното наслаждение бих желал да кажа продължението на това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което продължава приятното, симпатичното или антипатичното, или също така не приятното възприемане на храната по посока към вътрешността, това е, което води до израждане на черния дроб. Ето защо е необходимо да бъдат видени тези неща, и да бъде направен опит, хора, имащи някакви увреждания в състоянието на черния дроб нещо, което често е много трудно да бъде установено у такива хора да се създаде навик, бих желал да кажа, да изследват вкуса, в самия вкус като такъв да се опитват да открият нещо. Изключително трудно е, по-основно да бъде изследвана вътрешната връзка между състоянието на черния дроб и водната характеристика, състава на водата в дадена местност, тъй като зависимостите са много фини и трябва например да обърнем внимание на следното, че в местността където да кажем водата е силно варовита, състоянието на черния дроб е различно в сравнение с местности, където водата е по-слабо варовита. Бихте сторили добре, ако обърнем внимание на това и ако винаги насочваме вниманието си към факта, че чернодробните функции биват стимулирани, когато все пак, по възможност, отстраняваме варовика от водата. Разбира се, за да бъде осъществено това, трябва да бъдат намерени средства и пътища.
към текста >>
Това са взаимовръзки, които в най-широк
смисъл
ни отвеждат до зависимостта на органи като бял дроб, черен дроб, пикочен мехур и сърцето, които са вътрешни органи, отворени навън, по посока на метеорологичния процес.
Това са взаимовръзки, които в най-широк смисъл ни отвеждат до зависимостта на органи като бял дроб, черен дроб, пикочен мехур и сърцето, които са вътрешни органи, отворени навън, по посока на метеорологичния процес.
Ето защо винаги, когато са налице заболявания на тези органи ще трябва да правим опит по физикален път да постигаме нещо във връзка с лечението. Защото това, което при заболявания на тези органи бъде постигнато по физикален път, то бих желал да кажа е по определен начин трайно. И когато установим, че някой, склонен към някакъв вид слабост на белия дроб, никак не е подходящо за дадена местност, и му препоръчваме да промени местожителството си в друга местност, подходящо за него, тогава всъщност ние сме направили най-доброто за него, както често става тъкмо с онези органи, разположени над белия дроб, за които най-важното е направено когато настъпи пълна промяна на местоживеенето и на начина на живот. Чрез промяната на местоживеенето и на начина на живот можем да сторим сравнително малко затова, което е разположено под сърцето, но изключително много можем да сторим за всичко онова, което е разположено в белия дроб и над белия дроб, ако извършим такива промени в местоживеенето и в начина на живот. Разбира се, при това трябва да сме напълно наясно, че в организма всичко е взаимодействие и че когато нещо съществува, трябва да имаме представа, дали именно не съществува някакво скрито взаимодействие.
към текста >>
137.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Естествено е, че същинското духовно-научно изследване, поради това, че дава указания, може да открие много неща, които след това съвсем в
смисъл
а на изнесените от д-р Щ.
Естествено е, че същинското духовно-научно изследване, поради това, че дава указания, може да открие много неща, които след това съвсем в смисъла на изнесените от д-р Щ.
вчера доклад, могат да бъдат потвърдени. Но от друга страна навлезели веднъж човек в тези области, те могат да станат ръководна точка за много неща. И така, днес бих желал да Ви посоча няколко примера, които могат да бъдат показателни. Вие например виждате да останем сега на момент в областта на растенията как въздействуват върху човешкия организъм анасона (anisum vulgare).
към текста >>
Но в случай, когато въздействието се покрива, би могло да се направи опит с хора, които в известен
смисъл
са все още възприемчиви, чувствителни, хора, които обикновено не ядат ягоди.
Вие навсякъде откривате, че всичко, което е все още сродно с растителната същност, и което изразява себе си чрез екстратното вещество, то притежава родството с храносмилателния тракт, а онова, което в известна степен вече се е насочило към минералното царство, силициевата киселина, в известна степен се стреми да се придвижи от центъра на човека към неговата периферия, където също така действува целебно. Но бих желал да кажа, как нещо, много просто по отношение на своето въздействие, представляващо едно разкошно растение, при това и изключително поучително, е fragaria vesca (горска ягода). Нейното въздействие се наблюдава рядко, само защото тя се използува за храна на някои хора, които, поради своето устройство, покриват нейното въздействие.
Но в случай, когато въздействието се покрива, би могло да се направи опит с хора, които в известен смисъл са все още възприемчиви, чувствителни, хора, които обикновено не ядат ягоди.
Тогава именно ще се прояви чудното въздействие на горската ягода. От една страна горската ягода притежава особена способност да предизвиква нормализиране на кръвотворението. Тя осъществява всичко, което стимулира кръвотворението, така че можем да я прилагаме при хора, които не са станали имунни (невъзприемчиви бел. прев.) чрез хранителната консумация на ягоди дори при поява на диария, по причина, че при появата на диария неправилно проявяващите се сили в долната част на тялото биват поставени на правилното им място, повече по посока на кръвната система. И така от една страна имаме една значителна кръвотворна сила, а от друга страна в горската ягода отново срещаме силициевата киселина, т.е.
към текста >>
В известен
смисъл
можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното.
Това е, което непрекъснато трябва да подчертаваме, че когато му се противопоставя една по-мощна сила, човекът от своя страна също трябва да развие една по-мощна сила. На него положително му се противопоставя една по-мощна сила, когато трябва да асимилира и да преодолее в себе си минералния елемент, отколкото, ако трябва да асимилира само растителния елемент. Виждате ли, тъкмо в това се състои разликата аз Ви моля, подчертавам (казвам го само като нещо вметнато), че тук не правя пропаганда за някакъв вид на чин на хранене, не искам да се застъпвам за нищо, просто искам да представя нещата такива, каквито са, на това именно почива разликата между вегетарианския и месния начин на хранене. Ако се изхранваме само с растения, то ние самите, като хора, трябва да поемем целия процес, който иначе животното поема вместо нас, премествайки растителния елемент крачка напред.
В известен смисъл можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното.
Така този процес на формиране на животното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при растението той спира тук (червено, бяло). Този, който яде само месо, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него. Така той изобщо не развива в себе си
към текста >>
Нали въпросът се свежда до това, че ние, като хора, сме така устроени, че в периферията си в известен
смисъл
сме свързани с цялата природа, но в центъра си, към който преди всичко спада и храносмилането, там ние се отделяме от природата, индивидуализираме се.
Тъй както ми се струва, в лечебния процес има изключителна възможност въпроса за обработване, варена храна и за суровата храна. Отново не желая да защитавам едното и другото аз моля в тази област да не ме считате за агитатор но обективно трябва да изследваме, какво всъщност е налице тук. Виждате ли, когато човекът яде своята обичайна варена храна, когато асимилира нейните сили, тогава той външно осъществява нещо, което по определен начин организмът, приемащ сурова храна, сам би трябвало да осъществи. Още чрез вареното и т.н. човекът позволява да бъде отнето нещо, което той сам би трябвало да стори, приемайки сурова храна.
Нали въпросът се свежда до това, че ние, като хора, сме така устроени, че в периферията си в известен смисъл сме свързани с цялата природа, но в центъра си, към който преди всичко спада и храносмилането, там ние се отделяме от природата, индивидуализираме се.
към текста >>
Ето защо, в известен
смисъл
своенравно човекът поставя някакви изисквания за всичко, свързано с храносмилателния процес, и тази своенравност намира израз и в инстинкта за готвенето: това, което непосредствено е било извадено от природата, да бъде отново прието вътре.
В областта, която съм обозначил със зелено, тук действуват етерните сили на медта, меркурия и среброто (виж рис.19). Уравновесяването се осъществява от златото, силите, имащи своето местоположение най-вече в сърцето. Разказвайки, обаче по този начин за човека, ние говорим за него така, както бихме говорили за пръста, ако го разглеждаме като част от целия Космос. Да говорим така за човека, означава, всъщност да го разглеждаме, като член на целия свят, включен в целия свят. И ето тук в тази тракт (виж рис.19) е залегнало противоречието, че именно чрез храносмилането и чрез това, което е свързано с него, човекът напуска цялото, а също така и в обратния процес, в мисленето, в зрението е заложено нещо, чрез което той отново се индивидуализира от общия световен процес.
Ето защо, в известен смисъл своенравно човекът поставя някакви изисквания за всичко, свързано с храносмилателния процес, и тази своенравност намира израз и в инстинкта за готвенето: това, което непосредствено е било извадено от природата, да бъде отново прието вътре.
Защото, ако то бъде прието непосредствено, човекът най-малкото средно взето би се оказал твърде слаб, за да го преработи непосредствено. Тогава, ако мога да се изразя така парадоксално, храната би представлява ла един непрекъснат лечебен процес, ако не бихме варели хранителните продукти. Ето защо приемането на сурова храна в много по-силна степен представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна, което е по-скоро един обикновен хранителен процес. това, мисля, е изключително важно, че приемането на сурова храна в много по-подчертан смисъл представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна. Суровоядството много повече се доближава до същинското лечение, отколкото варената храна.
към текста >>
това, мисля, е изключително важно, че приемането на сурова храна в много по-подчертан
смисъл
представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна.
И ето тук в тази тракт (виж рис.19) е залегнало противоречието, че именно чрез храносмилането и чрез това, което е свързано с него, човекът напуска цялото, а също така и в обратния процес, в мисленето, в зрението е заложено нещо, чрез което той отново се индивидуализира от общия световен процес. Ето защо, в известен смисъл своенравно човекът поставя някакви изисквания за всичко, свързано с храносмилателния процес, и тази своенравност намира израз и в инстинкта за готвенето: това, което непосредствено е било извадено от природата, да бъде отново прието вътре. Защото, ако то бъде прието непосредствено, човекът най-малкото средно взето би се оказал твърде слаб, за да го преработи непосредствено. Тогава, ако мога да се изразя така парадоксално, храната би представлява ла един непрекъснат лечебен процес, ако не бихме варели хранителните продукти. Ето защо приемането на сурова храна в много по-силна степен представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна, което е по-скоро един обикновен хранителен процес.
това, мисля, е изключително важно, че приемането на сурова храна в много по-подчертан смисъл представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна.
Суровоядството много повече се доближава до същинското лечение, отколкото варената храна. Към това бих желал да прибавя, че всичко онова, което е сварено, е така да се каже парализирано в своето действие и остава в областта, отбелязана схематично с червено (виж рис.19); докато всичко онова, което бива въведено сурово в организма, т.е. плодове и други подобни, то излиза извън тракта и нахлува в периферията, изразява себе си много повече в периферията, и стимулира например кръвта, да изпраща в периферията своята изхранваща сили.
към текста >>
И така аз Ви моля, в този
смисъл
да приемате нещата, които аз се опитвам да дам.
В този случай отново не бих желал да пропусна да спомена, че вече нищо не можем да спечелим за това, което казвам, по пътя например на изследването на древните находки. Това, което казвам тук, е наистина изведено от самите факти; само понякога посочвам съответствието с древната мъдрост. Но това, което изнасям тук, не произхожда от древната мъдрост. Ето защо, когато човек проследява лекциите, които аз тук Ви характеризирам, на първи план изникват възгледите, отвеждащи ни обратно към елементи от древната мъдрост. Аз например никога не бих си представил, че моето занимание може да се състои в това да кажем да постигам нещо чрез изследването на Парацелзий, но понякога аз изпитвам силна нужда да проверя как Парацелзий представя нещо, което аз самият съм открил.
И така аз Ви моля, в този смисъл да приемате нещата, които аз се опитвам да дам.
Но наистина можем да установим факта, че когато духовно-научна гледна точка поглеждаме по-дълбоко в човешкото устройство, то достигаме до силно изразено почитание към древната мъдрост. Но това е въпрос, който разбира се, трябва да разглеждаме в област на познанието, различна от тази тук.
към текста >>
138.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ние не можем да тръгнем по онзи научен път, при който в известен
смисъл
започваме с аксиомите и след това се изкачваме към все по-сложното.
Тъй както вчера накрая се приземихме на място, съвсем различно от това, от което тръгнахме, така и днес изходната ни точка ще бъде една съвсем определена, конкретна субстанциалност, и ще се опитаме, да продължим изграждането на темата по-нататък. Виждате че е необходимо, някак си кръгообразно да се приближаваме към нашата задача отчасти тази необходимост произтича от самата тема, отчасти се дължи на краткото време, което ни е определено.
Ние не можем да тръгнем по онзи научен път, при който в известен смисъл започваме с аксиомите и след това се изкачваме към все по-сложното.
Днес моята задача по-скоро ще бъде, да Ви покажа онзи кръг на наблюдение, който по нашия път отново ще ни отведе крачка напред, при което ще тръгнем, нахождайки от carbo vecetabilis (растителния въглен бел. прев.). Тъй като вчера разгледахме cichorium intybus, горската ягода и други подобни, така и днес ще изследваме това, което се включва в това странно вещество, което всъщност се среща навсякъде, но което все пак принадлежи към най-странните вещества на света. При това, бих желал да кажа, най-добре виждаме, как, ако искаме да преминем към едно действително разглеждане на природата, ще бъдем принудени веднага да насочим погледите си към неща, по-далечни от това, което съвременната научност има навик да насочва своя поглед.
към текста >>
Единственото, което пречи на стридената черупка изцяло да бъде проникната от процеса на почвообразуване, това е фактът, че все още има отношение спрямо морето, спрямо водата и в известен
смисъл
е задържана на едно по-рано стъпало на почвообразуването, т.е.
Тук бих желал само да спомена нещо, защото може би ще бъде интересно за някои от Вас: нашата Земя би гъмжяла, би гъмжала от непрекъснати жизнени образования, от непрекъснати карциноми, ако на това гъмжене, от страна на извънземното, не би се противопоставял онзи процес, който на земята бива осъществяван от Меркурий, меркуриалния процес. Важно е човек поне веднъж да е мислил за тези неща. Това, което най-общо се разиграва във формирането на Земята, което можем да наречем и формиращ елемент в субстанциализирането него ние в известна степен, задържан на едно по-ранно стъпало, можем да видим във формирането на черупката на стридата.
Единственото, което пречи на стридената черупка изцяло да бъде проникната от процеса на почвообразуване, това е фактът, че все още има отношение спрямо морето, спрямо водата и в известен смисъл е задържана на едно по-рано стъпало на почвообразуването, т.е.
уплътнила се на едно по-ранно стъпало на почвообразуването. Дъждовните червеи не могат да сторят това, защото не притежават черупки; но все пак въздействията произхождат от тях. Ето защо е напълно валидна мисълта; ако нямаше дъждовни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята. Дъждовните червеи вземат значително участие във формообразуващия процес на Земята. Целият свят на дъждовните червеи, заедно, образуват някакси нещо, което излиза извън рамките на формирането на черупката на стридата, и което, тъй както и черупката на стридата, има отношение към цялата Земя.
към текста >>
На дейността във въздуха съответствува всичко онова, което в широк
смисъл
се включва към бъбречната система, и което е преди всичко свързано с всички функции на урината.
Ето така, днес приближавайки се някакси от другата страна към това, към което се приближихме и вчера, до стигаме до там, в лицето на бъбречната, на чернодробната, на белодробната дейност да виждаме нещо, което във вътрешността на човека протича като съответствие на външната въздушна дейност, съответно на дейността на водата, съответно на дейността на твърдата почва. Само че при вътрешното приближаване успяхме по-пълно да затворим кръга, отколкото ще можем да сторим това днес, но затварянето ще се осъществи през следващите дни.
На дейността във въздуха съответствува всичко онова, което в широк смисъл се включва към бъбречната система, и което е преди всичко свързано с всички функции на урината.
Сродното на системата, което имаме предвид, разглеждайки нейните най-дълбоко разположени части – бъбреците, то е, което при определени условия може да предизвика чувство на задух, нужда от дишане, което в силна степен, под формата на определени странични действия, можете да наблюдавате и при приемането на carbo vegetabilis. Така, че можем да кажем: всъщност по-дълбоките причини на нарушенията в дихателната система, за задуха, трябва да бъдат търсени в бъбречната система.
към текста >>
139.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Като си помислим, а през следващите дни такива неща ще бъдат характеризирани подробно, как в тази вода, по един съвсем чуден начин са уравновесени двете сили на медта и на желязото, и как след това, за да бъде поставено това уравновесяване на една по-широка основа, там вътре е налице и арсена, тогава човек си казва: ето тук във външния свят в истинския
смисъл
нещо е приготвено за определени състояния на човека.
За тези, чиято задача е лекуването, за тях би трябвало да вникне един вид основно усещане, чрез което да разглеждат понякога странно възникващата пред нас връзка между външния, т.е. извън човешки състояния и вътрешно човешки състояния; защото от това наблюдение произлизат интуиции с особено значение тъкмо по отношение на лечебните средства. За да спомена един близък пример, бих желал само да припомня, как например такава една субстанция като водата roncengo или водата levico[1] се приготвя тъкмо от един добър дух, казано само фигуративно като по този начин толкова много сили, които биха могли да играят в човешкия организъм благоприятна роля, при определени обстоятелства биват подготвени още в природата извън човека.
Като си помислим, а през следващите дни такива неща ще бъдат характеризирани подробно, как в тази вода, по един съвсем чуден начин са уравновесени двете сили на медта и на желязото, и как след това, за да бъде поставено това уравновесяване на една по-широка основа, там вътре е налице и арсена, тогава човек си казва: ето тук във външния свят в истинския смисъл нещо е приготвено за определени състояния на човека.
Напълно е възможно да се случи така, че при този или онзи човек такива неща да покажат изключително неблагоприятно въздействие. Но именно и чрез негативните случаи ще се прояви общата плодотворност на общия принцип. Когато говорим за такива неща, трябва, особено днес, да им обръщаме внимание, защото именно чрез разглеждането на подобни неща ще се появи възможността да бъдат посрещнати определени болестни прояви, които всъщност със своите симптоми в основата си се появяват едва днес. Само да не забравяме, как у действителното непредубедени те наблюдатели от всички страни възниква познанието, че днес, над определени части на Земното кълбо се установяват съвсем особени взаимодействия, предизвикващи съвсем особени форми на човешки заболявания. И да не забравяме също така, че в нашето съвремие съществува и друго едно явление от огромен интерес, а именно, едно заболяване като обикновения грип, което тъй както се проявява днес, без съмнение притежава едно крайно своеобра-зно свойство.
към текста >>
Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен
смисъл
, а с пробуждането те отново се връщат обратно.
Значителното тук е, че духовната наука ни показва, как с всяка една промяна на състава на въздуха, клоняща в посока да променя нормалното съотношение между кислород и азот в полза на едната или другата страна, как с тази промяна са свързани и нарушенията в съня на човека. Това ни позволява изобщо по-точно да изследваме отношението, криещо се зад този факт. Вие знаете, че в духовната наука сме принудени да кажем: човекът са състои от тези 4-ри части: от физическо тяло, от етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Вие знаете, че освен това сме принудени, изхождайки от фактите, да кажем, че в процеса на заспива не Азът и астралното тяло в известно отношение излизат навън, макар че това излизане трябва да се разбира повече в динамичен смисъл, а с пробуждането те отново се връщат обратно.
Така че Вие трябва да кажете: по време на сън астралното тяло остава свързано с Аза, етерното тяло остава свързано с физическото тяло, и по този причина и в будно състояние, ние трябва да разглеждаме една по-хлабава връзка между астралното тяло и Аза от една страна и етерното тяло и физическото от друга страна, в сравнение с връзката между Аза и астралното тяло и между етерното и физическото тяло. Тази по-хлабава връзка между двете части, между горната част на човека Аза и астралното тяло това отношение във вътрешността на човека представлява вярно отражение на хлабавата връзка между кислорода и азота във външния въздух. Двете си съответствуват по един много странно-чуден начин. Съставът на външния въздух е така устроен, че представлява същевременно числово съотношение, отразяващо съотношение, отразяващо степента на свързаност между астралното и етерното тяло, респ. между свързаните с тях физическо тяло и Аз.
към текста >>
Нещата стоят така, че в известен
смисъл
кислородът и азотът, в своето взаимодействие, за човешкия организъм представляват център на вещественото.
Тук, обаче, вие можете да навлезете още по-дълбоко във физиологията и можете да усетите това съответствие. Прегледайте всички вещества, познати днес на хората, които имат нещо общо с човешкия организъм, и Вие ще откриете, че всички тези вещества, имащи нещо общо с човешкия организъм са свързани с други вещества. По правило това са съединения и разтвори. Свободни сами за себе си в човешкия организъм срещаме само кислорода и азота. Така всичко, което съставя външния въздух, от своя страна играе съвсем особена роля в самия човешки организъм.
Нещата стоят така, че в известен смисъл кислородът и азотът, в своето взаимодействие, за човешкия организъм представляват център на вещественото.
Кислородът и азотът са свързани с функциите на човешкия организъм, и са свързани в качеството на единствените вещества, действуващи в свободни състояния, които не позволяват начинът им на действие да бъде модифициран от други фактори, свързани с тях в сферата, в която те действуват в човешкия организъм. От това виждате, че значение има не само това от извън човешката същност, което може да бъде проследено в човешкия организъм, но че трябва да проследим и как става това: дали активността остава свободна или активността е свързана и нещо друго. Защото своеобразното се състои в това, че в човешкия организъм веществата добиват особен афинитет помежду си и встъпват помежду си в особени родства. И така ако въведем дадено вещество, а друго вещество вече е налице в човешкия организъм, тогава този афинитет, това родство може да се прояви. Ако проследите по-нататък тази мисъл, тя ще Ви отведе до една определена интуиция, на която духовната наука трябва да обърне внимание.
към текста >>
Вие знаете, че в
смисъл
а на съвременната химия основните съставни части на белтъците представляват 4-те най-важни вещества в природата: въглерод, кислород, азот, водород; и че към тях се присъединяват сулфур или сяра, в ролята на фактор бих желал да кажа хомеопатизиращ това, което другите четири вещества изграждат.
От това виждате, че значение има не само това от извън човешката същност, което може да бъде проследено в човешкия организъм, но че трябва да проследим и как става това: дали активността остава свободна или активността е свързана и нещо друго. Защото своеобразното се състои в това, че в човешкия организъм веществата добиват особен афинитет помежду си и встъпват помежду си в особени родства. И така ако въведем дадено вещество, а друго вещество вече е налице в човешкия организъм, тогава този афинитет, това родство може да се прояви. Ако проследите по-нататък тази мисъл, тя ще Ви отведе до една определена интуиция, на която духовната наука трябва да обърне внимание. Вие знаете, че в основата на растителния свят, на животинския и на човешкия организъм са залегнали протеинните вещества, белтъците.
Вие знаете, че в смисъла на съвременната химия основните съставни части на белтъците представляват 4-те най-важни вещества в природата: въглерод, кислород, азот, водород; и че към тях се присъединяват сулфур или сяра, в ролята на фактор бих желал да кажа хомеопатизиращ това, което другите четири вещества изграждат.
към текста >>
В истинския
смисъл
белтъкът представлява резултатът от взаимодействието на тези 4-ри органни системи.
На молекулярно-атомистичните сили на белтъка трябва да изследваме, но ако искаме да се запитаме защо белтъка е това, което е, тогава трябва да възприемем вътрешното устройство на белтъка като сборен резултат на всичко онова, което изхожда от тези 4-ри органни системи.
В истинския смисъл белтъкът представлява резултатът от взаимодействието на тези 4-ри органни системи.
С това се казва и нещо за процеса на превръщане на външните влияния във вътрешни за човека. Това, което днешната химия търси в структурата на самите вещества, него ние трябва да си го представим вложено в органните системи. Ето защо човешкият бел-тък с неговата структура е напълно немислим в нашата земна сфера. Той не може да запази своята структура, ако не е под влиянието на тези 4-ри органни системи. В противен случай той непременно трябва да промени своята структура.
към текста >>
В известен
смисъл
тя е първото, което вътрешното виждане възприема.
Именно това са двете възприятия, излъчващото се и това, от което човек отново бива скован, в което се удрят лъченията на желязото, през което човек просто не може да премине и най-вече не е в състояние да напусне собствената си телесна повърхност. И човек постепенно забелязва, че това противоположно лъчение е именно силата на белтъка. По този начин чрез желязото в организма бива въведена една функционална взаимовръзка, на която се противопоставя всичко онова, изхождащо от 4-те органни системи, за които говорих преди. Те двете се сблъскват една с друга. В организма тази борба се осъществява непрекъснато.
В известен смисъл тя е първото, което вътрешното виждане възприема.
Нещата действително стоят така, че когато човек напредне в изучаването духовната история на човечеството, тогава той ясно забелязва, че хипократовата, а дори и галеновата медицина работят с остатъци от подобни вътрешни наблюдения. Сам Гален не е възприемал много от тези неща, но тогава са съществували всевъзможни традиции от едно по-старо време, които всъщност той е записал. Този, който може правилно да го чете, ще открие при Гален да проблясват много неща от старата атавистична медицина, започнала своя залез всъщност още при Хипократ, и по тази причина именно в галеновите ръкописи могат да бъдат открити толкова важни възгледи върху природо-лечебните процеси.
към текста >>
Ето защо, дори ако разглеждаме човешкото устройство в природонаучен
смисъл
, никога не бива да ограничаваме човека в рамките на неговата кожа.
Ето защо можем да кажем, че цялата система, проявяваща се в белодробния човек, който от своя страна се стреми да стане цял човек тази система е нещо, което е в здрава връзка с цялото отношение на човека спрямо универсалния природен живот. Трябва да сме наясно, че когато разглеждаме това, което виждаме с очите си, т.е. когато просто анатомизираме човека, тогава всъщност ние взимаме предвид само част от човека. Защото това именно не е целият човек, то е онова от човека, на което се противопоставя извън човешкото, принадлежащо на всеки един човек, което от своя страна се състои от влиянията на оловото, калая, мед-та и т.н. или от влиянията, разположени вън от човешката същност.
Ето защо, дори ако разглеждаме човешкото устройство в природонаучен смисъл, никога не бива да ограничаваме човека в рамките на неговата кожа.
към текста >>
140.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен
смисъл
определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира.
По друг начин стоят нещата при образуването на тумори, при различните видове туморни образования.
Тук въпросът се свежда до следното явление: определени процеси във физическото тяло вземат директно враждебно отношение спрямо дейността на етерното тяло, така че в известен смисъл определени процеси от физическото тяло просто се противопоставят на дейността на етерното тяло, при което в тези области на физическото тяло етерното тяло вече не е в състояние да функционира.
Етерното тяло обаче притежава силно изразено регенеративна способност, и с духовно-научни средства непрекъснато можем да наблюдаваме, как ако сме в състояние да отстраним пречката, да отстраним противника, противопоставящ дейността си в някаква определена област, как тогава все пак можем да се справим с положението. Така можем да кажем: при туморите става ду ма за следното: чрез природна дейност в известна степен да отстраним противопоставящите се на етерното тяло физически активности, та етерното тяло отново да достигне с дейността си до това място, до което иначе не може да достигне. Това ще добие голямо значение, да кажем, именно при лечението на карцинома. Без друго ако го разглеждаме безпристрастно карциномът, въпреки многообразните си форми, все пак представлява бунт на определени физически сили срещу силите на етерното тяло. Например чрез въздействието, наблюдавано по много характерен начин при вътрешните карцономни образования, разположени повече към повърхността чрез това въздействие можем да видим, как именно физическото образование надделява над онова етерно образование, което би трябвало да се намира на съответното място.
към текста >>
Не е съвсем правилно да обозначаваме туморните образования като "новообразования"; те са такива най-много в най-тривиалния
смисъл
на думата, в
смисъл
, че преди не са съществували, но не в
смисъл
, че възникват едва ли не върху основата на самия, покрит от кожата организъм.
При тези неща много често ни смущават едни не точно древни, но бих желал да кажа средновековни на именования, отнасящи се дори не до Средновековието, но отнасящи се до едно, разположено доста близо зад нас, минало време.
Не е съвсем правилно да обозначаваме туморните образования като "новообразования"; те са такива най-много в най-тривиалния смисъл на думата, в смисъл, че преди не са съществували, но не в смисъл, че възникват едва ли не върху основата на самия, покрит от кожата организъм.
Поради това, че в хода на даден процес физическото тяло влиза в остро противоречие с етерното тяло, външното тяло в известен смисъл се обръща към външната, враждебна на човека природа, и туморното образование открива свободен достъп на всички възможни външни влияния. Въпросът се свежда до следното, отново бих желал да кажа, да изследваме противоположния на всички тези неща образ. И тук аз Ви насочвам към изследване в областта на природата извън човека, насочвам Ви към изследването да кажем засега на развитието на viscum (viscum album бял имел бел. прев). За сега е необходимо да насочим вниманието си към начина, по който видовете бял имел се развиват върху другите растения. Но това дори не е най-същественото.
към текста >>
Поради това, че в хода на даден процес физическото тяло влиза в остро противоречие с етерното тяло, външното тяло в известен
смисъл
се обръща към външната, враждебна на човека природа, и туморното образование открива свободен достъп на всички възможни външни влияния.
При тези неща много често ни смущават едни не точно древни, но бих желал да кажа средновековни на именования, отнасящи се дори не до Средновековието, но отнасящи се до едно, разположено доста близо зад нас, минало време. Не е съвсем правилно да обозначаваме туморните образования като "новообразования"; те са такива най-много в най-тривиалния смисъл на думата, в смисъл, че преди не са съществували, но не в смисъл, че възникват едва ли не върху основата на самия, покрит от кожата организъм.
Поради това, че в хода на даден процес физическото тяло влиза в остро противоречие с етерното тяло, външното тяло в известен смисъл се обръща към външната, враждебна на човека природа, и туморното образование открива свободен достъп на всички възможни външни влияния.
Въпросът се свежда до следното, отново бих желал да кажа, да изследваме противоположния на всички тези неща образ. И тук аз Ви насочвам към изследване в областта на природата извън човека, насочвам Ви към изследването да кажем засега на развитието на viscum (viscum album бял имел бел. прев). За сега е необходимо да насочим вниманието си към начина, по който видовете бял имел се развиват върху другите растения. Но това дори не е най-същественото. Положително най-същественото за ботаниката е паразитната природа на белия имел.
към текста >>
белият имел е един вид зимно растение, което в известен
смисъл
не излага себе си на външната среда; този бял имел е едно растение, което, бих желал да кажа, се държи като аристократ, предпазвайки се с помощта на шумата на дърветата от твърде интензивно действуващите слънчеви лъчи и от светлинните влияния на лятото.
За сега е необходимо да насочим вниманието си към начина, по който видовете бял имел се развиват върху другите растения. Но това дори не е най-същественото. Положително най-същественото за ботаниката е паразитната природа на белия имел. Но за целта на изследването на връзката между природата извън човека с неговата собствена природа, в основата си е много по-важно, че поради обстоятелството, че расте върху други растения, върху дървета, белият имел е принуден да развива своята вегетация в един различен годишен ритъм. Белият имел е приключил с цветообразуването преди пролетта, когато дърветата, върху които расте, едва започват разлистването си, т.е.
белият имел е един вид зимно растение, което в известен смисъл не излага себе си на външната среда; този бял имел е едно растение, което, бих желал да кажа, се държи като аристократ, предпазвайки се с помощта на шумата на дърветата от твърде интензивно действуващите слънчеви лъчи и от светлинните влияния на лятото.
В съгласие с описаните онзи ден процеси би трябвало да разглеждаме Слънцето единствено като представител на светлинните влияния това би било предмет на едно физикално изследване и мястото му не е тук; не сме в състояние да избегнем съвсем нещо, което е нахлуло в нашия език, поради един не съвсем правилен възглед за природата. Но начинът, по който белият имел расти и вирее, благодарение на обстоятелството, че се всажда върху другите растения, ето това е особено важното. По този на чин белият имел си присвоява съвсем особени сили. Той си присвоява сили, които биха могли да бъдат описани приблизително по следния начин: в рамките на своите сили белият имел не желае именно всичко онова, което праволинейните устройствени сили, направо развива-щите се устройствени сили желаят; и белият имел желае тъкмо онова, което праволинейно развиващите се устройствени сили не желаят.
към текста >>
рис.24), съществува определено място от физическото тяло на човека, което чрез своите сили се възпротивява на цялостното въздействие на етерните сили, така че етерните сили в известен
смисъл
се натрупват и спират, поради което възниква нещо, приличащо на новообразувание, то в такъв случай белият имел е този, който може да противодействува но оформилото се хлътване.
И тук нещата ще добият яснота, ако, разглеждайки ги, кажем: ако тук, съвсем схематично нарисувано (вж.
рис.24), съществува определено място от физическото тяло на човека, което чрез своите сили се възпротивява на цялостното въздействие на етерните сили, така че етерните сили в известен смисъл се натрупват и спират, поради което възниква нещо, приличащо на новообразувание, то в такъв случай белият имел е този, който може да противодействува но оформилото се хлътване.
В известен смисъл белият имел го изтегля към онова място, което то не желае да заеме.
към текста >>
В известен
смисъл
белият имел го изтегля към онова място, което то не желае да заеме.
И тук нещата ще добият яснота, ако, разглеждайки ги, кажем: ако тук, съвсем схематично нарисувано (вж. рис.24), съществува определено място от физическото тяло на човека, което чрез своите сили се възпротивява на цялостното въздействие на етерните сили, така че етерните сили в известен смисъл се натрупват и спират, поради което възниква нещо, приличащо на новообразувание, то в такъв случай белият имел е този, който може да противодействува но оформилото се хлътване.
В известен смисъл белият имел го изтегля към онова място, което то не желае да заеме.
към текста >>
Белият имел кара природата да работи специално за него в
смисъл
, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през пролетта и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата.
И така, навсякъде можете да видите, така например и във връзка с възникването на епилепсията, че в себе си белият имел притежава способността да противодействува на човешкия организъм. Това обаче е много по-малко свързано с паразитната му същност, отколкото с обстоятелството, че белият имел кара цялата природа да работи специално за него (в оригинала идиоматичен израз, буквално: "кара природата да му опече специална наденица, ако ми позволите да употребя този тривиален израз, който виенчани ще разберат добре... " бел. прев.).
Белият имел кара природата да работи специално за него в смисъл, че той не желае да вирее в обичайния годишен ритъм, да цъфти през пролетта и след това да дава плод, но всички тези неща белият имел развива през различно време, именно през специален период от време, през зимата.
По този начин белият имел консервира тъкмо онези сили, които се противопоставят на обичайния ход на нещата. Ако не бихме предизвикали прекалено обосновани духовно-научни изследвания, но в мига, в който от друга страна започне практическия лечебен процес, започва и пълната зависимост от начина на обработване на имелната субстанция, за което всъщност почти не съществуват необходимите познания, за да бъде провеждан този процес по правилен начин.
към текста >>
Така например съществува нещо във връзка с определени заболявания, възникващи днес, което ще трябва да бъде изследвано; а именно, че във връзка с тези, в известен
смисъл
новопоявяващи се заболявания вчера аз обърнах внимание на това във връзка с лечебния им процес ще трябва да бъде проучено следното: за известно по-дълго време carbo vegetabilis просто трябва да бъде изложен на въздействието на метан, просто ще трябва да бъде оставен да стои сред метан и след това, когато достатъчно се е пропил с метан, едва тогава ще трябва да бъде стрит на прах.
И така, когато човек добие подобни представи, тогава пред него ще изпъкне и една характерна разлика, съществуваща между активността на средството отвън и на средството отвътре. Но преди да сме в състояние да вземем това под внимание, трябва да разгледаме още понятия, които едва, по правилен начин, ще ни отведат до тази разлика.
Така например съществува нещо във връзка с определени заболявания, възникващи днес, което ще трябва да бъде изследвано; а именно, че във връзка с тези, в известен смисъл новопоявяващи се заболявания вчера аз обърнах внимание на това във връзка с лечебния им процес ще трябва да бъде проучено следното: за известно по-дълго време carbo vegetabilis просто трябва да бъде изложен на въздействието на метан, просто ще трябва да бъде оставен да стои сред метан и след това, когато достатъчно се е пропил с метан, едва тогава ще трябва да бъде стрит на прах.
Ето така ще получим нещо, което по известен начин ще притежава външна активност, под формата на мехлем и други подобни, особено когато стриването стане с помощта на субстанции, способни да облагоприятствуват въздействието. Става дума за следното, просто да бъде открит технически метод за нещо подобно. Ако стриването се извърши чрез някакви технически методи, каквито съвсем сигурно могат да бъдат открити с помощта на талк, тогава в лицето на тези средства ще имаме нещо, което под формата на мехлем или нещо подобно, по определен начин, ще притежава външна активност; но става дума за следното, да вникнем дълбоко и в този процес. Няма да можем да вникнем в него, ако първоначално не заострим вниманието си върху необходимостта и в областта на психиатрията да се научим да разсъждаваме здраво и трезво.
към текста >>
Тъй като причината е в органните системи, затова понякога е тъй безутешна гледката, как именно чрез духовни (в
смисъл
на психологически бел.
Защото при такъв човек винаги вътрешният органен химизъм е този, който не функционира добре. Дори това, което в тривиалния живот сме свикнали да определяме като мозъчно размекване, всичко това са вторични неща. именно при тъй нар. душевни (на духа бел. прев.) заболявания първичното е заложено в органните системи, макар това понякога трудно да се установи.
Тъй като причината е в органните системи, затова понякога е тъй безутешна гледката, как именно чрез духовни (в смисъл на психологически бел.
прев.) методи на лечение най-зле се справяме с тези неща, и същевременно сме в състояние да постигнем някакъв успех чрез духовни методи на лечение, но по-скоро при действителните органически заболявания, отколкото при тъй наречените болести на духа. Ще трябва да свикнем, болестите на духа да ги лекуваме с лекарствени средства. Това е същественото и това именно е втората област, където външно (в смисъл на официалното бел. прев.) медицинско направление трябва да потърсим път, за да достигне до духовната наука.
към текста >>
Това е същественото и това именно е втората област, където външно (в
смисъл
на официалното бел.
душевни (на духа бел. прев.) заболявания първичното е заложено в органните системи, макар това понякога трудно да се установи. Тъй като причината е в органните системи, затова понякога е тъй безутешна гледката, как именно чрез духовни (в смисъл на психологически бел. прев.) методи на лечение най-зле се справяме с тези неща, и същевременно сме в състояние да постигнем някакъв успех чрез духовни методи на лечение, но по-скоро при действителните органически заболявания, отколкото при тъй наречените болести на духа. Ще трябва да свикнем, болестите на духа да ги лекуваме с лекарствени средства.
Това е същественото и това именно е втората област, където външно (в смисъл на официалното бел.
прев.) медицинско направление трябва да потърсим път, за да достигне до духовната наука.
към текста >>
Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в
смисъл
а болест на духа бел.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи. Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави. Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав.
Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел.
прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли. Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес. Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес. Другите неща са разположени някъде по средата.
към текста >>
Там, където имаме хранителни продукти и подправки, които, поне в обикновения
смисъл
на думата, не се употребяват като лечебни средства, там например можем да видим, как например кафето притежава ясно изразено действие върху целия симптоматичен процес на душевния живот това между другото, при възможност, аз често съм го споменавал и преди, най-малкото в определени кръгове.
И тези неща могат да бъдат изследвани в живота.
Там, където имаме хранителни продукти и подправки, които, поне в обикновения смисъл на думата, не се употребяват като лечебни средства, там например можем да видим, как например кафето притежава ясно изразено действие върху целия симптоматичен процес на душевния живот това между другото, при възможност, аз често съм го споменавал и преди, най-малкото в определени кръгове.
Всъщност човек не би трябвало да залага на подобни действия, защото ако разчита на тях, те просто правят душата му мудна, но тези въздействия все пак съществуват. Недостатъчна логичност човек може да замести чрез употребата на кафе, което означава, че чрез употребата на кафе човек наистина така може да предразположи организма си, че да изтегли от него повече сили за целите на логиката, отколкото ако човек не употребява кафе. Ето защо един от навиците на журналистите, носители на съвременния възглед, е да пият много кафе, за да не им се налага да дъвчат така дълго моливите си, докато успеят да свържат помежду им мислите си. Това е валидно в едно отношение.
към текста >>
141.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Вие ще добиете една в известен
смисъл
нагледна представа за този скелет при даден човек, ако просто психо-физически изследвате устройството на човешкото око.
Вие ще добиете една в известен смисъл нагледна представа за този скелет при даден човек, ако просто психо-физически изследвате устройството на човешкото око.
Защото всичко онова, което се разиграва между окото и външния свят, респективно което чрез окото се разиграва между душата и външния свят, всичко това в чист вид ни представя изграждането на подобен скелет и по такъв начин, че между двете, между същинския азов скелет и това, което възниква при взаимообмена на окото с околния свят, между тях съществува едно отношение, което аз многократно съм изследвал тъкмо при слепи и при ослепени хора. Ето тук много добре можем да сравним взаимното отношението на нормалния за повечето хора фантом, който бива заключен в организма просто чрез зрението и онзи фантом, представляващ същинската последица на азовата дейност в организма.
към текста >>
Трябва да го разгледаме в
смисъл
, че той се разраства, не защото Азът се отдалечава; защото разрастването или разпадът, и двете винаги са свързани с обстоятелството, че Азът не е разположен по правилен начин, в този скелет, и че Азът се отдалечава от скелета.
Скъпи приятели, за да изследвате правилно всичко това, извикайте на помощ следното; занимайте се отново с малко симптоматология и разгледайте хората, склонни към силно измършавяване, или такива, които са по-слабо склонни към това или които просто нямат склонност към отлагане на мазнини, в такъв случай вие имате пред себе си хора, при които Азът действува твърде мощно по посока навътре и подсилва този скелет. Но в сравнение с предишния, този скелет притежава друга една своеобразност; той има своеобразността вътрешно да се разраства. Докато първият скелет има склонност към разпад, към разцепване, то този скелет има склонността, вътрешно да се разраства. Това трябва да бъде разгледано особено добре в две посоки.
Трябва да го разгледаме в смисъл, че той се разраства, не защото Азът се отдалечава; защото разрастването или разпадът, и двете винаги са свързани с обстоятелството, че Азът не е разположен по правилен начин, в този скелет, и че Азът се отдалечава от скелета.
Когато Азът напусне скелета и се раздалечи от него, но ако е достатъчно силен, за да се задържи в организма, тогава възникват душевни и телесни последици; душевната последица е хипохондрията, телесната последица е запека или други подобни явления. Това е едната страна. Но може да се случи и така, че Азът да е твърде слаб да се задържи, след като е напуснал скелета и се е раздалечил от него и в известен смисъл да се разбие като Аз, т.е. да се разпадне не неговото съответствие физическия скелет, но самият Аз да създаде условия за своето разбиване. Помислете си, какво странно явление имате пред себе си?
към текста >>
Но може да се случи и така, че Азът да е твърде слаб да се задържи, след като е напуснал скелета и се е раздалечил от него и в известен
смисъл
да се разбие като Аз, т.е.
Докато първият скелет има склонност към разпад, към разцепване, то този скелет има склонността, вътрешно да се разраства. Това трябва да бъде разгледано особено добре в две посоки. Трябва да го разгледаме в смисъл, че той се разраства, не защото Азът се отдалечава; защото разрастването или разпадът, и двете винаги са свързани с обстоятелството, че Азът не е разположен по правилен начин, в този скелет, и че Азът се отдалечава от скелета. Когато Азът напусне скелета и се раздалечи от него, но ако е достатъчно силен, за да се задържи в организма, тогава възникват душевни и телесни последици; душевната последица е хипохондрията, телесната последица е запека или други подобни явления. Това е едната страна.
Но може да се случи и така, че Азът да е твърде слаб да се задържи, след като е напуснал скелета и се е раздалечил от него и в известен смисъл да се разбие като Аз, т.е.
да се разпадне не неговото съответствие физическия скелет, но самият Аз да създаде условия за своето разбиване. Помислете си, какво странно явление имате пред себе си? В известен смисъл тук имаме следното явление: Азът е толкова слаб, че отломъци от него се отлагат в организма. Или се отлагат отломъци, тъй като Азът е слаб. Тези отломъци се отлагат по причина, че когато човек устроен по подобен начин и заспи, тогава той не е в състояние да вземе напълно всичко със себе си, което се е отдалечило от скелета.
към текста >>
В известен
смисъл
тук имаме следното явление: Азът е толкова слаб, че отломъци от него се отлагат в организма.
Когато Азът напусне скелета и се раздалечи от него, но ако е достатъчно силен, за да се задържи в организма, тогава възникват душевни и телесни последици; душевната последица е хипохондрията, телесната последица е запека или други подобни явления. Това е едната страна. Но може да се случи и така, че Азът да е твърде слаб да се задържи, след като е напуснал скелета и се е раздалечил от него и в известен смисъл да се разбие като Аз, т.е. да се разпадне не неговото съответствие физическия скелет, но самият Аз да създаде условия за своето разбиване. Помислете си, какво странно явление имате пред себе си?
В известен смисъл тук имаме следното явление: Азът е толкова слаб, че отломъци от него се отлагат в организма.
Или се отлагат отломъци, тъй като Азът е слаб. Тези отломъци се отлагат по причина, че когато човек устроен по подобен начин и заспи, тогава той не е в състояние да вземе напълно всичко със себе си, което се е отдалечило от скелета. Това е, което остава в организма и което се разраства под формата на душевния Аз. Виждате ли, тези организми, носещи в себе си разрасналите се образования на душевния Аз, които от своя страна се проявяват особено силно в състояние на сън, това са хората, склонни към образуването на тумори. Това, което виждаме тук, представлява един безкрайно важен процес.
към текста >>
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен
смисъл
да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм.
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разбирате правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>
142.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо трябва да опитаме, да опознаем онези процеси, които са сродни с процесите, имащи нещо общо с нашия Аз, и които са сродни с него от областта на извън човешкото, така че да бъдем в състояние да преместим Аза в една сфера, от която Азът в известен
смисъл
да се научи да взима участие в извънземното, както би трябвало да бъде.
Сега става дума за следното, при подобно да си изясним, какво всъщност имаме пред себе си. Пред себе си имаме една отпуснатост на Аза. В човека Азът е сроден с най-извънземното, въздействуващо върху човека, т.е. с това, което спрямо Земята е разположено най-силно периферно. Всъщност всичко онова, което действува в нашия Аз, достига до нас от области, силно отдалечени от Земята.
Ето защо трябва да опитаме, да опознаем онези процеси, които са сродни с процесите, имащи нещо общо с нашия Аз, и които са сродни с него от областта на извън човешкото, така че да бъдем в състояние да преместим Аза в една сфера, от която Азът в известен смисъл да се научи да взима участие в извънземното, както би трябвало да бъде.
Но в земното е заложен същия онзи процес, изхождащ от извънземното, чрез който Азът бива подтикнат да работи в своето вътрешно устройство, в своето централно устройство, и който процес е разположен там, където същият този извън земен елемент подтиква Земята, минералната Земя или растителната Земя, да образува етерични масла, да образува изобщо масла. Това е пътя, по който трябва да тръгнем.
към текста >>
Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен
смисъл
разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации.
Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани. Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него.
Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации.
Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>
Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен
смисъл
извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент.
Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации.
Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент.
Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>
В известен
смисъл
животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността.
В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>
Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен
смисъл
бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли.
За да проследите този процес на потвърждение, наблюдавайте едно растение, което е изключително интересно в това отношение: betula albа бяла бреза. Тази бяла бреза всъщност по двоен начин се противопоставя на обикновения растителен формообразуващ процес. В себе си тя не провежда обикновения формообразуващ процес. Обикновеният растителен формообразуващ процес не би излязъл наяве, ако това, което протича в кората на брезата, бихте могли да го смесвате с това, което протича в листата на брезата, и по-точно в пролетните млади листа, притежаващи все още един кафеникав оттенък. Ако бихте смесили тези два отдалечени един от друг процеса, по такъв начин, че това, което действува в кората на брезата да действува на едно място заедно с онова, което е активно в листата на брезата, тогава вие бихте получили едно красиво разлистване и носещо върху себе си цветове, тревисто растение.
Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли.
Тези два процеса по такъв начин се смесват в другото растение, което не е бреза, но което остава тревисто, че още в самия корен прониква от онова, което лежи във формообразуващия процес на калиевите соли, заедно с белтъчния формообразуващ процес. Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото растение смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората. По тази причина, брезата се насочва да взаимодействува в две различни посоки в човешкия организъм: чрез кората, съдържаща съответно калиеви соли, тя се насочва да въздействува тогава, когато в този човек трябва да бъде осъществено обезсоляване, например кожните изриви, така че онова, което в брезата се насочва надолу към кората, при човека избива на вън и действува лечебно. Ако вземете листата, консервиращи белтъчните формообразуващи сили, то Вие ще получите онова от брезата, което се насочва най-вече към централния човек и повлиява централния човек, и може да бъде добро лечебно средство при подагра и при ревматизъм. И ако след това искате да засилите този процес, влезте в минералния елемент на формообразуването на брезата, вземете брезово дърво и пригответе от него вегетабилизиран въглен, а Вие ще получите силно активни лечебни сили за всичко онова, което бих желал да кажа по един вътрешно-външен начин въздействува върху външната страна на вътрешността, за червата и т.н.
към текста >>
143.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Само че тази работа естествено има и своята обратна страна, както и всичко, което засяга тези процеси в известен
смисъл
има своята обратна страна.
По този начин може да бъде повлияно това абнормно състояние на слезката. Това разпределение на хранителната дейност представлява един вътрешен масаж на слезката.
Само че тази работа естествено има и своята обратна страна, както и всичко, което засяга тези процеси в известен смисъл има своята обратна страна.
Защото виждате ли, в нашето припряно време, където хората, или най-малкото много хора са непрекъснато впримчени в една външна възбуждаща ги дейност, тогава функцията на слезката в изключително силна степен бива повлияна именно от тази външна възбуждаща дейност, защото човекът работи. Човекът не прави нещата тъй както определени животни, които запазват себе си здрави, като се излягат и не позволяват храносмилането им да бъде смущавано от никаква външна дейност; всъщност те наистина щадят дейността на своята слезка. Когато се занимава с някаква външна, нервна, припряна дейност, човекът не щади дейността на своята слезка. По тази причина всъщност в цялото културно човечество постепенно дейността на слезката е станала силно абнормен, и от обременяването на функциите на слезката чрез средствата, които именно посочих сега, добива особено значение. Когато обърнем внимание тъкмо на такива фини масажи, какъвто е външния и вътрешния масаж на слезката, ние много хубаво биваме насочени към отношението между органите в човека, опосредяващи несъзнателното и органите, опосредяващи съзнателното, и тогава достигаме до значението на масажа, или най-малкото по-лесно започваме да разбираме цялостното значение на масажа.
към текста >>
Астралното тяло действува в известен
смисъл
обгръщащо.
Помислете си за огромната разлика, съществуваща между ръцете и краката за човешкото устройство, но не за животинското, а за човешкото устройство. Ръцете на човека, които са освободени от участие в тежестта и които се движат свободно, тези човешки ръце са много по-хлабаво привързани със своето астрално тяло към физическото тяло, отколкото краката на човека. При краката на човека астралното тяло се намира в една много по-тясна връзка. Човек би казал: при ръцете астралното тяло действува много повече през кожата по посока отвън навътре. То обгръща ръцете и дланите, и действува отвън навътре.
Астралното тяло действува в известен смисъл обгръщащо.
При краката и при ходилата, чрез астралното тяло, изключително силно центробежно, изключително силно излъчващо отвън навътре, действува волята.
към текста >>
И тук бих желал да кажа, че би било много полезно за Вас, ако в известен
смисъл
разкрием един вид прафеномени.
Обратно на това, ще получим слабо изразено непосредствено субстанциално въздействие при такива субстанции, които са лесно разтворими под формата на твърди субстанции, ако не става дума директно за етерични субстанции, които са силно ароматни; при тях е налице нещо друго, при тях са налице субстанциални въздействия и при високи температури. При такива твърди субстанции не може да бъде предизвикано истинско лечебно въздействие, ако ги прилагаме чрез топли компреси или чрез топли бани. Обратно, субстанции, които имат серен характер, и които имат фосфорен характер, както самата сяра, когато се появяват като елементи на топлата баня, могат тъкмо в този случай да разгърнат съответните лечебни въздействия. И така, става дума за следното, да погледнем на тези отношения именно по този фин начин, както ги представих сега.
И тук бих желал да кажа, че би било много полезно за Вас, ако в известен смисъл разкрием един вид прафеномени.
Интересно е, че този метод на разкриване на един вид прафеномени е играл важна роля, тъкмо в онези времена, когато повечето от мистериите са взимали своето начало от практикуването на медицината. Тогава нещата не са били теоретически изразявани, но в известен смисъл са били изразявани чрез прафеномени. Така например се е казвало: "Ако приемаш вътрешно мед или вино, то ти отвътре укрепваш силите, които, изхождайки от космоса, действуват в теб". Бихме могли също така да кажем: по този начин ти укрепваш същинските азови сили защото това би било същото. Това е нещо, което бих желал да кажа прави нещата нагледни.
към текста >>
Тогава нещата не са били теоретически изразявани, но в известен
смисъл
са били изразявани чрез прафеномени.
При такива твърди субстанции не може да бъде предизвикано истинско лечебно въздействие, ако ги прилагаме чрез топли компреси или чрез топли бани. Обратно, субстанции, които имат серен характер, и които имат фосфорен характер, както самата сяра, когато се появяват като елементи на топлата баня, могат тъкмо в този случай да разгърнат съответните лечебни въздействия. И така, става дума за следното, да погледнем на тези отношения именно по този фин начин, както ги представих сега. И тук бих желал да кажа, че би било много полезно за Вас, ако в известен смисъл разкрием един вид прафеномени. Интересно е, че този метод на разкриване на един вид прафеномени е играл важна роля, тъкмо в онези времена, когато повечето от мистериите са взимали своето начало от практикуването на медицината.
Тогава нещата не са били теоретически изразявани, но в известен смисъл са били изразявани чрез прафеномени.
Така например се е казвало: "Ако приемаш вътрешно мед или вино, то ти отвътре укрепваш силите, които, изхождайки от космоса, действуват в теб". Бихме могли също така да кажем: по този начин ти укрепваш същинските азови сили защото това би било същото. Това е нещо, което бих желал да кажа прави нещата нагледни. "Но ако си намажеш тялото с маслено подобна субстанция, то ти отслабваш в себе си вредното влияние на същинските земни сили" т.е. силите, които в организма се противопоставят на азовото въздействие.
към текста >>
Когато изговарям нещо подобно, човекът присъствува в нещо; защото нещата естествено няма
смисъл
, ако при това не мисля за човека, и точно това има голямо значение при всички тези неща да мисля за човека.
Бих желал да Ви представя някои съвсем прости прафеномени. Ето един: "постави краката във вода, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще усилят кръвотворението". Ето тук имате един прафеномен, който много добре ни показва пътя. "измий си главата, и ще предизвикаш в долната част на тялото сили, които ще регулират отделянето". Това са прафеномени, които са наистина силно показателни, защото в себе си те съдържат закономерността, действителността.
Когато изговарям нещо подобно, човекът присъствува в нещо; защото нещата естествено няма смисъл, ако при това не мисля за човека, и точно това има голямо значение при всички тези неща да мисля за човека.
Това е нещо, което отново ни насочва повече към пространственото взаимодействие на силите в човешкия организъм. Но съществува и взаимодействие във времето, и това взаимодействие във времето силно изпъква пред нас, ако например наблюдаваме такъв случай при човека, когато същият като дете или в ранното си юношество бива така неправилно възпитаван, че през целия му живот нещо в него не може да бъде изградено; нещо, което е трябвало да бъде изградено в него тъкмо през юношеството и през детството, а вместо това в него се изгражда нещо, което би трябвало да се появи едва през старостта. Бих желал да се изразя по-точно. Виждате ли, човекът е така устроен че още през юношеството той разгръща в себе си сили, които след това изграждат организма му. Но не всичко, което се оформя през юношеството в организма, намира правилно приложение още през време на юношеството.
към текста >>
144.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Не е добре, ако разискванията като вчерашните бъдат взети в твърде материалистичен
смисъл
, защото в този случай действително става дума за следното в това, което външно се проявява да кажем в разрушаването на зъбите, да виждаме именно само външния симптом за един определен вътрешен процес, за един процес, който всъщност остава скрит за външното възприемане, и който има за последица външно проявеното.
Доколкото разглеждания материал може да бъде овладян, на базата на този материал от последния час аз трябва да обобщя някои неща, с което едва ще се осветли цялото и което всъщност ще направи цялото плодотворно. И затова ще бъде добре, макар че всичко това може да бъде само едно начало, ако сме в състояние да прибавим още два дни. Правейки връзката с казаното вчера, бих желал да кажа някои неща, именно по отношение на еволюцията и на инволюцията на същността на зъба, което обаче ще бъде в състояние да хвърли известна светлина върху здравия и върху болния човек.
Не е добре, ако разискванията като вчерашните бъдат взети в твърде материалистичен смисъл, защото в този случай действително става дума за следното в това, което външно се проявява да кажем в разрушаването на зъбите, да виждаме именно само външния симптом за един определен вътрешен процес, за един процес, който всъщност остава скрит за външното възприемане, и който има за последица външно проявеното.
Вие ще разберете целия формиращ зъбен процес, ако го разгледате заедно с други процеси в човешкия организъм, който в основата си са видимо силно отдалечени от този, формиращ зъбите процес, ако например го разгледате заедно с едно явление, което на Вас Ви е доволно познато, но чиято вярна оценка може да бъде извършено само ако това явление бъде правилно разгледано съвместно с процеса, формиращ зъбите. Това е явлението, че момичетата имат съвсем здрави зъби и след като минат през първото раждане, след това зъбите им се разрушават. Това е нещо, което изключително основно изяснява връзката между зъбобола, между зъбните увреждания и цялата конструкция на организма.
към текста >>
Там по един почти съвършен начин, намиращото се в зъбното покритие, в емайла представлява нещо завършено в хранителни процеси тук не се извършват, така че в известна
смисъл
тук имаме нещо налице, което е с напълно неорганична природа.
След това трябва да вземем в съображение изключително интересната връзка, именно между това, което протича в зъбите и склонността на човека към хемороидални страдания. Всичко това са взаимовръзки, доказващи как това, което в най-силна степен действува минерализиращо в човека защото образуването на зъбите е най-силно минерализиращия процес от друга страна е тясно свързано с цялостния устройствен процес в човека, и бих желал да кажа в своята зависимости в своето взаимоотношение разкрива себе си да другия край на човека. По отношение процеса, формиращ зъбите, човек бива силно повлиян от обстоятелството, че не можем да отречем, че в своя завършек, когато достигаме външната, намираща се извън венеца, зъбна обвивка, процесът, формиращ зъбите, представлява нещо, чрез което човешкото устройство наистина отдава себе си на външния свят под формата на нещо минерално.
Там по един почти съвършен начин, намиращото се в зъбното покритие, в емайла представлява нещо завършено в хранителни процеси тук не се извършват, така че в известна смисъл тук имаме нещо налице, което е с напълно неорганична природа.
Да, мисля, че още вчера обърнах внимание на обстоятелството, че нещата се свеждат много по-малко до този, в известен смисъл, възходящ процес, колкото до разградния процес, осъществяващ се непрекъснато в хода на формиране на зъбите през време на целия живот. И ако от една страна трябва да признаем, че на този периферен край на човешкото устройство се развива най-външната част на зъба, тъй като вътрешното устройство малко може да стори за това изграждане, то все пак не бива да забравяме, че това вътрешно устройство е свързано с разграждането, свързано е с разрушителния процес, и че в действителност един въпрос е много по-важен от всички други: как можем да забравим тази предразположеност в човека към разграждането на този процес? Защото би било пълно заблуждение, ако вярваме, че това разграждане произлиза изцяло и единствено от външни увреждания. Това е, което трябва да вземем под внимание. Освен това става дума за следното, че към това, което вчера казах за функциите на флуора по отношение на формирането на зъбите, в съответна степен се отнася до онзи период от детството, когато процесът, формиращ зъбите, протича отвътре навън и когато той всъщност едва се подготвя; защото той се подготвя дълбоко във вътрешността на организма, подготвя се в целия организъм, преди да се появят вторите (постоянните) зъби.
към текста >>
Да, мисля, че още вчера обърнах внимание на обстоятелството, че нещата се свеждат много по-малко до този, в известен
смисъл
, възходящ процес, колкото до разградния процес, осъществяващ се непрекъснато в хода на формиране на зъбите през време на целия живот.
След това трябва да вземем в съображение изключително интересната връзка, именно между това, което протича в зъбите и склонността на човека към хемороидални страдания. Всичко това са взаимовръзки, доказващи как това, което в най-силна степен действува минерализиращо в човека защото образуването на зъбите е най-силно минерализиращия процес от друга страна е тясно свързано с цялостния устройствен процес в човека, и бих желал да кажа в своята зависимости в своето взаимоотношение разкрива себе си да другия край на човека. По отношение процеса, формиращ зъбите, човек бива силно повлиян от обстоятелството, че не можем да отречем, че в своя завършек, когато достигаме външната, намираща се извън венеца, зъбна обвивка, процесът, формиращ зъбите, представлява нещо, чрез което човешкото устройство наистина отдава себе си на външния свят под формата на нещо минерално. Там по един почти съвършен начин, намиращото се в зъбното покритие, в емайла представлява нещо завършено в хранителни процеси тук не се извършват, така че в известна смисъл тук имаме нещо налице, което е с напълно неорганична природа.
Да, мисля, че още вчера обърнах внимание на обстоятелството, че нещата се свеждат много по-малко до този, в известен смисъл, възходящ процес, колкото до разградния процес, осъществяващ се непрекъснато в хода на формиране на зъбите през време на целия живот.
И ако от една страна трябва да признаем, че на този периферен край на човешкото устройство се развива най-външната част на зъба, тъй като вътрешното устройство малко може да стори за това изграждане, то все пак не бива да забравяме, че това вътрешно устройство е свързано с разграждането, свързано е с разрушителния процес, и че в действителност един въпрос е много по-важен от всички други: как можем да забравим тази предразположеност в човека към разграждането на този процес? Защото би било пълно заблуждение, ако вярваме, че това разграждане произлиза изцяло и единствено от външни увреждания. Това е, което трябва да вземем под внимание. Освен това става дума за следното, че към това, което вчера казах за функциите на флуора по отношение на формирането на зъбите, в съответна степен се отнася до онзи период от детството, когато процесът, формиращ зъбите, протича отвътре навън и когато той всъщност едва се подготвя; защото той се подготвя дълбоко във вътрешността на организма, подготвя се в целия организъм, преди да се появят вторите (постоянните) зъби. Този флуорообразуващ процес след това кулминира в следното, че в известен смисъл в субстанцията на зъбната повърхност е налице нещо, в което флуорът е достигнал да един вид стабилно равновесно състояние, където той е свързан със субстанцията и в известен смисъл почива.
към текста >>
Този флуорообразуващ процес след това кулминира в следното, че в известен
смисъл
в субстанцията на зъбната повърхност е налице нещо, в което флуорът е достигнал да един вид стабилно равновесно състояние, където той е свързан със субстанцията и в известен
смисъл
почива.
Да, мисля, че още вчера обърнах внимание на обстоятелството, че нещата се свеждат много по-малко до този, в известен смисъл, възходящ процес, колкото до разградния процес, осъществяващ се непрекъснато в хода на формиране на зъбите през време на целия живот. И ако от една страна трябва да признаем, че на този периферен край на човешкото устройство се развива най-външната част на зъба, тъй като вътрешното устройство малко може да стори за това изграждане, то все пак не бива да забравяме, че това вътрешно устройство е свързано с разграждането, свързано е с разрушителния процес, и че в действителност един въпрос е много по-важен от всички други: как можем да забравим тази предразположеност в човека към разграждането на този процес? Защото би било пълно заблуждение, ако вярваме, че това разграждане произлиза изцяло и единствено от външни увреждания. Това е, което трябва да вземем под внимание. Освен това става дума за следното, че към това, което вчера казах за функциите на флуора по отношение на формирането на зъбите, в съответна степен се отнася до онзи период от детството, когато процесът, формиращ зъбите, протича отвътре навън и когато той всъщност едва се подготвя; защото той се подготвя дълбоко във вътрешността на организма, подготвя се в целия организъм, преди да се появят вторите (постоянните) зъби.
Този флуорообразуващ процес след това кулминира в следното, че в известен смисъл в субстанцията на зъбната повърхност е налице нещо, в което флуорът е достигнал да един вид стабилно равновесно състояние, където той е свързан със субстанцията и в известен смисъл почива.
Но той бива разтърсен в своя покой, когато зъбите започват едно обратно развитие, противопоставяйки се на разрушителния процес. Тук е налице един фин процес, който изхожда от зъба и който е свързан с обусловения от флуора формообразуващ процес, изпълващ целия организъм, и който все пак се съхранява за целия живот на човека.
към текста >>
Естествено, с право бе възразено, че трудностите възникват поради обстоятел-ството, че този зъбообразуващ процес вече е подготвен, че в известен
смисъл
зъбната корона само бива изтласкана и е вече в готов вид.
Виждате ли, бих могъл да кажа например следното. Бих могъл да кажа: голяма част от това, което е въведено при нас в педагогиката на Валдорфското училище, освен всичко останало, насочено към здравото развитие на детето, цели да предотврати и ранното повреждане на зъбите на тези, които посещават Валдорфското училище. Защото странното е, че тъкмо по отношение на тези периферни обстоятелства изключително много неща зависят от правилното възпитание в детска възраст. Жалко е, че чрез Валдорфското училище имаме възможността да влияем върху един период от време, когато е вече твърде късно за същинския профилактичен процес, който би могъл да бъде проведен по отношение на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано. Но все пак, тъй като зъбите не се появяват изведнъж, а постепенно, и тъй като вътрешния процес има дълго последействие, то все пак още би могло да се направи нещо и когато децата идват при нас едва на 6 или на 7 годишна възраст, което обаче съвсем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; необходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите.
Естествено, с право бе възразено, че трудностите възникват поради обстоятел-ството, че този зъбообразуващ процес вече е подготвен, че в известен смисъл зъбната корона само бива изтласкана и е вече в готов вид.
Това е вярно, но състоянието на зъбообразуващия процес може да бъде проследено не само по самите зъби, но става дума за това, че можем да открием следното: когато в своята 4-та, 5-та, 6-та година детето несръчно борави с ръцете и дланите, с краката и ходилата си, т.е. не умее да борави сръчно с ръце и крака, с длани и ходила, тогава то е склонно да не провежда по правилен начин зъбообразуващия процес в себе си. Тъкмо в поведението на ръце и крака, на длани и ходила се показва целият онзи тип, който след това се появява в зъбообразуващия процес. Ето защо, ако отрано започнем да учим децата да имат изящна походка, така да се движат, че при това изящно да преместват краката си, т.е. да ги караме да ходят клекнали или по друг подобен начин, така ходейки, непрекъснато да придвижват единия крак покрай другия, или ако усвоят друга художествено-изящна походка, то с това ние в силна степен ще въздействуваме регулиращо върху зъбообразуващия процес.
към текста >>
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен
смисъл
много хлабаво е свързана с физическото устройство.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си.
Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство.
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие.
към текста >>
Тук това устройство в най-прекия
смисъл
се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си. Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство. Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло.
Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано.
С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение. Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>
Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия
смисъл
става по време на бременност, и както, в болестния
смисъл
става при болните но което и във втория
смисъл
представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в
смисъл
а на обратно развитие, на разрушение.
Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие.
Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение.
Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>
В случая въпросът се свежда до това, в известен
смисъл
профилактично да се намесим в организма.
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора. Ако обаче не действуват самостоятелно външните флуорни въздействия, за които разказах, тогава въпросът се свежда до това, дали можем да открием следното, човешкия организъм е така сложно устроен, че естествено на мястото на обикновеното възпитание трябва да застане лечението, дали, след това не можем да се справим единствено чрез възпитание, трябва да започнем вече с лечение. Защото не само зъбите ние забелязваме, че възпитанието е било лошо, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши.
В случая въпросът се свежда до това, в известен смисъл профилактично да се намесим в организма.
Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е. с извлек на ескулина, и ако дадем вътрешно силно разреден ескулин, тогава можем да упражним регулиращо въздействие върху зъбната консервация, върху зъбното консервиране, ако разбира се не сме започнали твърде късно с това. Това отново е една интересна взаимовръзка. В сока от кората на конския кестен действително се съдържа нещо от това, което изгражда нашите зъби. Винаги навън в макрокосмоса можем да открием нещо, което вътрешно притежава някакво организиращо въздействие.
към текста >>
Само че трябва да се опитаме в известен
смисъл
да извлечем хлорофила в етера, но тогава ще бъде необходимо не да прилагаме вътрешно, но да прилагаме външно чрез втриване в областта на долните части на тялото; така, ако втрием в долната част на тялото етеризирания хлорофил, тогава ние действуваме по подобен начин върху организма в
смисъл
на консервиране на зъбите, както действуваме, когато прилагаме ескулиновото въздействие вътрешно.
По подобен начин, само че чрез друг вид обработка, действува дори обикновеният хлорофил. Силата, заложена при конския кестен и при някои други растения в кората, малко по-различно формирана, е заложена всъщност в целия хлорофил.
Само че трябва да се опитаме в известен смисъл да извлечем хлорофила в етера, но тогава ще бъде необходимо не да прилагаме вътрешно, но да прилагаме външно чрез втриване в областта на долните части на тялото; така, ако втрием в долната част на тялото етеризирания хлорофил, тогава ние действуваме по подобен начин върху организма в смисъл на консервиране на зъбите, както действуваме, когато прилагаме ескулиновото въздействие вътрешно.
Това са неща, които трябва да бъдат изпробвани, и които, когато бъдат представени на външния свят чрез своите статистически резултати, положително биха направили значително впечатление. След като е умъртвена цялата зъбна пулпа, тогава трябва да се опита целия организъм да бъде подготвен да поема флуора. Това вече не е работа на общото зъболечение. И така, от всичко това виждате, как зъболечение то, доколкото изобщо зъбите могат да бъдат лекувани, е силно свързано с всички сили на растеж в човешкия организъм. Защото това, което казах за ескулина и за хлорофила, това ни отвежда към сили, съществено свързани с много фини процеси на растеж, с процеси на растеж, насочени в посока на минерализация.
към текста >>
За човека съвсем не е чак толкова важно, в този
смисъл
да обръща внимание на тези апетити и анти-апетити, както обикновено става това.
Колкото повече чувствуваме нужда да правим нещо специално за себе си по отношение на нашето хранене, и изобщо по отношение въздействието на външния свят върху нас, толкова повече ние се превръщаме в не социални същества. Значението на Тайната вечеря не се свежда до това, че Христос е дал всекиму от апостолите нещо специално, а до това, че на всички е дал едно и също. Създаването на възможността, хората като такива да могат да бъдат заедно в акта на хранене и на пиене, тази възможност има голямо социално значение. И всичко, което препятствува тази здрава природа на човека, всичко то бих желал да кажа би трябвало да бъде провеждано с известна предпазливост. Защото, ако човекът бъде предоставен на самия себе си, имам предвид не само по отношение на това, което е съзнателно в него, но по отношение на всичко, което органически действува в него, тогава в него всъщност биха възникнали всякакви възможни апетити и анти-апетити.
За човека съвсем не е чак толкова важно, в този смисъл да обръща внимание на тези апетити и анти-апетити, както обикновено става това.
Защото, ако човек успее, имам предвид не само спрямо субективния апетит, но по отношение на цялото телесно устройство нещо, което той всъщност не понася, да се научи да го понася, т.е. ако в по-широк смисъл преодолее даден анти-апетит имам предвид това, разширено изцяло върху дадена органна система тогава, той печели повече за своето телесно устройство отколкото, ако през всичкото това време Вие лишавате от това, което съответствува на неговия анти-апетит. В преодоляването на нещо, което ние не понасяме, в неговата преодоляност е заложено възстановяването на един или друг разрушен орган, или, ако имаме предвид етерната същност, дори на един нов орган казано не просто като сравнение, но в прекия смисъл, органообразуващата сила е заложена не в нещо друго, но в преодоляването на анти-апетита. От една известна точка нататък робуването на апетитите не служи на органите, но ги хипертрофира, води ги към израждане, така че, ако стигнем твърде далече спрямо това, което организмът чрез своето увреждане желае да държи настрана от себе си, в такъв случай ние увреждаме телесното устройство. Ако обаче опитаме да приучим човека постепенно към това, което сякаш му се струва неподходящо, тогава ние постоянно укрепваме неговото устройство.
към текста >>
ако в по-широк
смисъл
преодолее даден анти-апетит имам предвид това, разширено изцяло върху дадена органна система тогава, той печели повече за своето телесно устройство отколкото, ако през всичкото това време Вие лишавате от това, което съответствува на неговия анти-апетит.
Създаването на възможността, хората като такива да могат да бъдат заедно в акта на хранене и на пиене, тази възможност има голямо социално значение. И всичко, което препятствува тази здрава природа на човека, всичко то бих желал да кажа би трябвало да бъде провеждано с известна предпазливост. Защото, ако човекът бъде предоставен на самия себе си, имам предвид не само по отношение на това, което е съзнателно в него, но по отношение на всичко, което органически действува в него, тогава в него всъщност биха възникнали всякакви възможни апетити и анти-апетити. За човека съвсем не е чак толкова важно, в този смисъл да обръща внимание на тези апетити и анти-апетити, както обикновено става това. Защото, ако човек успее, имам предвид не само спрямо субективния апетит, но по отношение на цялото телесно устройство нещо, което той всъщност не понася, да се научи да го понася, т.е.
ако в по-широк смисъл преодолее даден анти-апетит имам предвид това, разширено изцяло върху дадена органна система тогава, той печели повече за своето телесно устройство отколкото, ако през всичкото това време Вие лишавате от това, което съответствува на неговия анти-апетит.
В преодоляването на нещо, което ние не понасяме, в неговата преодоляност е заложено възстановяването на един или друг разрушен орган, или, ако имаме предвид етерната същност, дори на един нов орган казано не просто като сравнение, но в прекия смисъл, органообразуващата сила е заложена не в нещо друго, но в преодоляването на анти-апетита. От една известна точка нататък робуването на апетитите не служи на органите, но ги хипертрофира, води ги към израждане, така че, ако стигнем твърде далече спрямо това, което организмът чрез своето увреждане желае да държи настрана от себе си, в такъв случай ние увреждаме телесното устройство. Ако обаче опитаме да приучим човека постепенно към това, което сякаш му се струва неподходящо, тогава ние постоянно укрепваме неговото устройство.
към текста >>
В преодоляването на нещо, което ние не понасяме, в неговата преодоляност е заложено възстановяването на един или друг разрушен орган, или, ако имаме предвид етерната същност, дори на един нов орган казано не просто като сравнение, но в прекия
смисъл
, органообразуващата сила е заложена не в нещо друго, но в преодоляването на анти-апетита.
И всичко, което препятствува тази здрава природа на човека, всичко то бих желал да кажа би трябвало да бъде провеждано с известна предпазливост. Защото, ако човекът бъде предоставен на самия себе си, имам предвид не само по отношение на това, което е съзнателно в него, но по отношение на всичко, което органически действува в него, тогава в него всъщност биха възникнали всякакви възможни апетити и анти-апетити. За човека съвсем не е чак толкова важно, в този смисъл да обръща внимание на тези апетити и анти-апетити, както обикновено става това. Защото, ако човек успее, имам предвид не само спрямо субективния апетит, но по отношение на цялото телесно устройство нещо, което той всъщност не понася, да се научи да го понася, т.е. ако в по-широк смисъл преодолее даден анти-апетит имам предвид това, разширено изцяло върху дадена органна система тогава, той печели повече за своето телесно устройство отколкото, ако през всичкото това време Вие лишавате от това, което съответствува на неговия анти-апетит.
В преодоляването на нещо, което ние не понасяме, в неговата преодоляност е заложено възстановяването на един или друг разрушен орган, или, ако имаме предвид етерната същност, дори на един нов орган казано не просто като сравнение, но в прекия смисъл, органообразуващата сила е заложена не в нещо друго, но в преодоляването на анти-апетита.
От една известна точка нататък робуването на апетитите не служи на органите, но ги хипертрофира, води ги към израждане, така че, ако стигнем твърде далече спрямо това, което организмът чрез своето увреждане желае да държи настрана от себе си, в такъв случай ние увреждаме телесното устройство. Ако обаче опитаме да приучим човека постепенно към това, което сякаш му се струва неподходящо, тогава ние постоянно укрепваме неговото устройство.
към текста >>
И в определен
смисъл
е вярно също така и това, което аз вече посочих вчера от една друга гледна точка, а именно, че онова, което през първата епоха на живота действува по определен начин в организма, в по-късните епохи на живота обръща своето действие, но че това, което действува в организма, може да бъде изместено.
Високата потенция има действие, противоположно на действието на ниската потенция. Това е свързано с цялата организираща сила.
И в определен смисъл е вярно също така и това, което аз вече посочих вчера от една друга гледна точка, а именно, че онова, което през първата епоха на живота действува по определен начин в организма, в по-късните епохи на живота обръща своето действие, но че това, което действува в организма, може да бъде изместено.
Както казах вчера, на това от една страна се дължи откриването на изолирани душевни области, които в по-късна възраст засягат телесното устройство, там, където те не би трябвало да се докосват.
към текста >>
145.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Трябва да го разгледаме в
смисъл
, че той се разраства, не защото Азът се отдалечава; защото разрастването или разпадът, и двете винаги са свързани с обстоятелството, че Азът не е разположен по правилен начин, в този скелет, и че Азът се отдалечава от скелета.
Скъпи приятели, за да изследвате правилно всичко това, извикайте на помощ следното; занимайте се отново с малко симптоматология и разгледайте хората, склонни към силно измършавяване, или такива, които са по-слабо склонни към това или които просто нямат склонност към отлагане на мазнини, в такъв случай вие имате пред себе си хора, при които Азът действува твърде мощно по посока навътре и подсилва този скелет. Но в сравнение с предишния, този скелет притежава друга една своеобразност; той има своеобразността вътрешно да се разраства. Докато първият скелет има склонност към разпад, към разцепване, то този скелет има склонността, вътрешно да се разраства. Това трябва да бъде разгледано особено добре в две посоки.
Трябва да го разгледаме в смисъл, че той се разраства, не защото Азът се отдалечава; защото разрастването или разпадът, и двете винаги са свързани с обстоятелството, че Азът не е разположен по правилен начин, в този скелет, и че Азът се отдалечава от скелета.
Когато Азът напусне скелета и се раздалечи от него, но ако е достатъчно силен, за да се задържи в организма, тогава възникват душевни и телесни последици; душевната последица е хипохондрията, телесната последица е запека или други подобни явления.
към текста >>
Но може да се случи и така, че Азът да е твърде слаб да се задържи, след като е напуснал скелета и се е раздалечил от него и в известен
смисъл
да се разбие като Аз, т.е.
Това е едната страна.
Но може да се случи и така, че Азът да е твърде слаб да се задържи, след като е напуснал скелета и се е раздалечил от него и в известен смисъл да се разбие като Аз, т.е.
да се разпадне не неговото съответствие физическия скелет, но самият Аз да създаде условия за своето разбиване. Помислете си, какво странно явление имате пред себе си? В известен смисъл тук имаме следното явление: Азът е толкова слаб, че отломъци от него се отлагат в организма.
към текста >>
В известен
смисъл
тук имаме следното явление: Азът е толкова слаб, че отломъци от него се отлагат в организма.
Това е едната страна. Но може да се случи и така, че Азът да е твърде слаб да се задържи, след като е напуснал скелета и се е раздалечил от него и в известен смисъл да се разбие като Аз, т.е. да се разпадне не неговото съответствие физическия скелет, но самият Аз да създаде условия за своето разбиване. Помислете си, какво странно явление имате пред себе си?
В известен смисъл тук имаме следното явление: Азът е толкова слаб, че отломъци от него се отлагат в организма.
към текста >>
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен
смисъл
да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм.
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разберете правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>
146.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И така, в едно общество, в което се полагат грижи за здравето на жените, в него се води борба срещу вредното влияние, изхождащо от земните сили по отношение процесите на унаследяването, защото по този начин се апелира към активността на хармонизиращите сили, изхождащи от извънземното, които в известен
смисъл
притежават своя земен акумулатор единствено в женския организъм.
И така съществува един изключителен важен въпрос: как можем да предпазим човека от опустошителните явления на унаследяването? Срещу тях не съществува друго средство, освен това първо да се грижим, светът на жените да бъде колкото се може в по-добро състояние на здраве, защото тогава чрез света на жените, в нашия земен процес бива въвлечено извънземното влияние, а освен това настъпва и едно явление, според което онези процеси, които непрекъснато дейст вуват в посока, чрез зародиша да предават уврежданията на наследяването, на тези процеси да се противопоставя женският организъм.
И така, в едно общество, в което се полагат грижи за здравето на жените, в него се води борба срещу вредното влияние, изхождащо от земните сили по отношение процесите на унаследяването, защото по този начин се апелира към активността на хармонизиращите сили, изхождащи от извънземното, които в известен смисъл притежават своя земен акумулатор единствено в женския организъм.
Това е нещо, за което е изключително важно да бъде взето под внимание. Това, което казах сега, е валидно за всички земни и извънземни сили, това е нещо силно универсално. Но то става очебийно явно тогава, когато имаме работа, че за явленията на унаследяване не може да се говори просто ей така, но тук трябва да бъде проведено изследване, къде конкретните факти очебийно сочат унаследяването. Изследвайте някой ден тези явления на унаследяването при хемофилици. Тогава ще откриете едно крайно своеобразно явление, известно на всички Вас, което е външен израз на това, което току що казах: ще откриете, че в кръвта на фамилията пренесената хемофилия се проявява само при мъжките индивиди, че противното на това, пренасяне то става само чрез женските индивиди, или че жена, която е дъщеря на хемофилик, носи в себе си склонността да предава това кръвно заболяване на своите наследници-мъже, дори когато тя самата няма това заболяване; тя го има разбира се само дотолкова, доколкото е член на фамилията.
към текста >>
В известен
смисъл
човекът извлича от извънземният елемент онова, което антимонът доставя в концентриран вид.
Ето тук при антимона виждаме, как едно тяло включва себе си в цялостния природен процес. Други субстанции не показват това по тъй очебиен начин. Това, което ни се показва чрез този нагледен случай в природата, може да бъде разбрано само ако изхождаме от обстоятелството, че силите, съществуващи в природата, действуват навсякъде; само че, когато субстанциите проявяват тези сили в особено силна степен, тогава тези сили са особено концентрирано локализирани във въпросните субстанции. Но това, което действува в антимона, то всъщност е налице навсякъде; навсякъде, ако мога да употребя този израз, навсякъде действува антимонизиращата сила. Тази антимонизираща сила е, която действува регулиращо в човека, но по такъв начин, че в нормално състояние човекът извлича тази антимонизираща сила от извънземния елемент.
В известен смисъл човекът извлича от извънземният елемент онова, което антимонът доставя в концентриран вид.
В нормалното състояние човекът не прибягва към земната антимонизираща сила и към това, което е концентрирано в антимона, в нормално състояние човекът прибягва към външната извънземна сила на антимона. Тук разбира се е естествено да запитаме: какво всъщност представлява тази антимонизираща сила от сферата на извънземното?
към текста >>
Антимонизиращите сили са онези, които в известен
смисъл
, въздействувайки отвън, представляват пластичните ваятели, даващи форма на органообразуващата субстанция.
Защото това, което пречи на съсирването на кръвта, това са белтък-образуващите сили. По такъв начин стигаме до познание за отношението между антимонизиращия и албуминизиращия елемент на човешкия организъм. Бих желал да кажа, вярвам, че ако хората биха изследвали това взаимодействие между антимонизиращия и албуминизиращия елемент, то тогава човек би придобил основни познания за процесите на болестта и на лечението. Защото какво всъщност представляват албуминизиращите процеси? Това са онези процеси, чрез които всички пластични сили в природата, всички формообразуващи сили в природата добиват плът за образуването на субстанции в човешкия, а също и в животинския организъм.
Антимонизиращите сили са онези, които в известен смисъл, въздействувайки отвън, представляват пластичните ваятели, даващи форма на органообразуващата субстанция.
Ето така антимоновите сили имат известно отношение към вътрешните организиращи сили на органите. И така, аз Ви моля, разгледайте сега един орган, например хранопровода. Хранопроводът е вътрешно организиран. В известна степен Вие можете да проследите неговата вътрешна структура, като на първо време не вземете предвид процеса, който протича в него начина, по който храносмилателната каша преминава по хода на хранопровода. Тук хранопроводът влиза в допир с онова, което нахлува в човешкия организъм.
към текста >>
От това виждате, как в минералното царство, в лицето на антимона, ни е дадено нещо, притежаващо вътрешно родство с човешката воля, в
смисъл
, че човешката воля, колкото е по-осъзната, толкова по-силно чувствува себе си призвана да се противопоставя на действието на антимона.
Противоположно на това действието е различно и бива постигнато когато вземем антимона в по-ниски потенции, или когато по приложим външно чрез мехлеми и други подобно. Естествено може да се наложи, при определени обстоятелства, и за външни цели да прибегнем към силата на разредения антимон. Но обикновено външното въздействие се постига като общо прилагаме ниски потенции. От това виждате, че подобно лечебно средство, е включен в нещо, което аз нарекох закономерен ход, който ход, обаче в същото време показва непрекъснато своите колебания, и по тази причина ще трябва да се придържаме към правилото, вътрешно да прилагаме антимон предимно в тези случаи, когато имаме работа със силно волеви хора, а външно да прилагаме антимон, когато имаме работа с по-слабоволеви хора. Трябва да се насочим по този начин.
От това виждате, как в минералното царство, в лицето на антимона, ни е дадено нещо, притежаващо вътрешно родство с човешката воля, в смисъл, че човешката воля, колкото е по-осъзната, толкова по-силно чувствува себе си призвана да се противопоставя на действието на антимона.
Човешката воля действува разрушително върху всички онези сили, които Ви описах преди това, и които характеризират своеобразното поведение на антимона, докато всичко онова, което действува в човека организиращо, под влияние на мисловните сили, и по-точно под влияние на неосъзнатите мисловни сили, а също така под влияние на мисловните сили, които в детето например действуват все още неосъзнато, всичко това бива подкрепено от антимоновите сили; с него антимоновите сили действуват заедно. И така, когато внесем антимона в човешкия организъм, по какъвто и да е начин, при което той има възможност да действува мощно чрез собствените си свойства, тогава той води до образуването на един мощен фантом в човека. При това биват стимулирани вътрешните органи и сили, и тази работа заедно с въведеното в човешкия организъм не води до нищо друго, освен до повръщане, диария което почива на обстоятелството, че това въздействие е насочено върху органите и не може да се разпростре върху съседните на органите области. Същото се проявява и при противодействието. Ако Вие сте, за целта по благоприятен начин устроени, то Вие можете да се противопоставите на вредното въздействие на антимона с едно средство, което хората, изхождайки от определен инстинкт, с удоволствие прилагат върху себе си; тези хора, които обичат да регулират всички свои циркулационни, всички свои ритмични процеси.
към текста >>
В известен
смисъл
човекът изпразва главата си.
По този начин в човека бива стимулирано всичко онова, което води до тифните явления. Това бива стимулирано. Яденето на стриди е един изключително интересен процес. Яденето на стриди стимулира формообразуващата и албуминизиращата сила в долната част на човешкото тяло. Чрез това обаче бива отбременена главата, определени сили биват изтеглени от главата, и тогава, след като човек е ял стриди, субективно той усеща себе си не така силно обременен от силите, стремящи се към активност в неговата глава.
В известен смисъл човекът изпразва главата си.
към текста >>
Значението на всичко това се проявява когато изследвате връзката с нещо от природата, възникващо благодарение на обстоятелството че същото в известен
смисъл
се отбранява срещу непосредствените земни сили.
Виждате че тук ние се опитваме да поставяме човека непрекъснато в цялата, универсална, заобикаляща ни среда.
Значението на всичко това се проявява когато изследвате връзката с нещо от природата, възникващо благодарение на обстоятелството че същото в известен смисъл се отбранява срещу непосредствените земни сили.
Растенията могат да се отбранява срещу непосредствените земни сили. В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената. Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението. Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство. Тук растението проявява жажда за възприятия.
към текста >>
И така, ако желаете да отбремените тялото от вътрешните албунизиращи процеси, ако желаете така да му повлияете, че да отнемете от твърде силно действуващите албуминизиращи процеси, в известен
смисъл
да отведете телесния елемент по посока на душевния, тъй както при обикновени обстоятелства това става в телесните субстанции под формата на халюцинации: тогава трябва да дадете потенцирана беладона; по този начин вие влагате в душата нещо, от което желаете да освободите тялото.
Тъй както вече характеризирах, превръщането на растенията в лудо биле представлява един бесен стремеж към превръщане в човек; така бихме могли да кажем: пробуждането на човека има в себе си нещо от процеса на превръщане в лудо биле, това е само един смекчен процес на превръщане в лудо биле, един овладян процес на превръщане в лудо биле, процес, ограничил се именно само в момента на пробуждането.
И така, ако желаете да отбремените тялото от вътрешните албунизиращи процеси, ако желаете така да му повлияете, че да отнемете от твърде силно действуващите албуминизиращи процеси, в известен смисъл да отведете телесния елемент по посока на душевния, тъй както при обикновени обстоятелства това става в телесните субстанции под формата на халюцинации: тогава трябва да дадете потенцирана беладона; по този начин вие влагате в душата нещо, от което желаете да освободите тялото.
Това е, което се проявява и при обикновеното микроскопско действие на беладоната само че тогава то става по един объркан начин и е пропито с илюзии както вече казах в началото на тази лекция. Разбира се, ако Вие тласнете човека по посока, в която той няма да премине от състоянието на пробуждане към състояние на будност, при който той остава в състоянието на пробуждане, тогава Вие просто го убивате. Когато се пробужда, човекът винаги е в състояние на жизнена опасност. Само че той така бързо се пробужда, че преодолява тази жизнена опасност. Това са интересните взаимовръзки на онова, което тъй да се каже е нормално, тъй като е доведено до правилната мярка и което в мига, когато премине отвъд правилната мярка, става антинормално.
към текста >>
147.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен
смисъл
да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят.
Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека. Защото по този начин бива хвърлен мост между природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и стремежа да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции.
Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят.
Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото. Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре. Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност. До онова място, където храносмилателните вещества биват предадени на чревната дейност на лимфо-кръвотворната дейност, до това място в основата си всичко, което води до тази преходна точка, всичко то в основата си представлява метаморфозирала, преобразена сетивна дейност, която дейност, колкото по-ниско е разположена, толкова по-силно проявява органично действие. Така всъщност в лицето на храносмилателния процес, чак до току що характеризираната точка, ние трябва да виждаме един удължен вкусово сетивен процес.
към текста >>
По този начин Вие поглеждате директно в процеса на отделяне на пот, в известен
смисъл
и в процеса на отделяне на урина, ако сте в състояние да възприемете тази първа част от храносмилателната дейност на човека като продължение на вкусовия процес.
Само че цялата тази нервна система, която би трябвало да бъде моторна, представлява една нелепост. Както вече достатъчно подчертах, не съществува разлика между сетивната и между моторните нерви. Цялото това схващане представлява една нелепост. Това, за което става дума, е нещо съществено по-различно. Това, за което става дума, е следното: докато амонячните соли продължават своето въздействие да кажем в рамките на областта, простираща се от вкусовия процес до кръвотворния процес, до тогава във вътрешността е налице едно продължение на вкусовото въздействие, и това продължение на вкусовото въздействие представлява същевременно и процес в астралното тяло, която например се изразява в отделянето на пот.
По този начин Вие поглеждате директно в процеса на отделяне на пот, в известен смисъл и в процеса на отделяне на урина, ако сте в състояние да възприемете тази първа част от храносмилателната дейност на човека като продължение на вкусовия процес.
Защото моля Ви, нещата нали стоят така: когато погледнем на това, което се осъществява предимно в тази област, то в съществената си част тук става дума за приемане на поднесените хранителни вещества чрез вътрешните телесни течни отделяния. Това е същественото. Всичко, което тук влиза в съображение, по-малко или повече всъщност се свежда до това разтварящо действие на телесната течност върху хранителните вещества. Това разтварящо действие има и своето противодействие. Противодействието е заключено в чернодробната дейност и в дейността на слезката.
към текста >>
Можем да кажем: ако този процес на движение на червата протича по-бързо, по-интензивно, отколкото това би трябвало да става според индивидуалността на даден човек, тогава това ще въздействува обратно в
смисъл
на разрушаване на зъбите, и по-точно върху всичко онова, което нормално флуорът би трябвало да извършва в човешкия организъм.
Но ако разгледате нещата по този начин, Вие също така ще видите, че в човека има и един друг процес, полярно противоположен на процеса на движение на зъбите, имащ посока обратна навътре, и в действителност този процес има много общо с изтласкването на зъбите. Това е перисталтичното движение на червата. Това са два процеса, тясно свързани помежду си. Или всичко, което принадлежи на пересталтичното движение, е тясно свързано с другото, което в другата посока осигурява формирането на зъбите. Този процес на движение на червата е тясно свързан с оползотворяването на флуора в човешкия организъм.
Можем да кажем: ако този процес на движение на червата протича по-бързо, по-интензивно, отколкото това би трябвало да става според индивидуалността на даден човек, тогава това ще въздействува обратно в смисъл на разрушаване на зъбите, и по-точно върху всичко онова, което нормално флуорът би трябвало да извършва в човешкия организъм.
За това е необходимо, когато зъболекарят забележи, че зъбите се увредени, да даде съвет, цялостната храносмилателно-двигателна дейност на човека да бъде намалена по интензивност, било чрез това, че предпише външно механична почивка, ако професията на човека позволява това, било чрез това, че внесе в храносмилането успокояващи средства, с които малко, немного да намали интензивността на движението на червата.
към текста >>
За сега желязото е най-важния за човека метал, действуващ в неговия организъм, който метал действува уравновесяващо в посока да нормализира всичко онова, което в
смисъл
на излишество преминава от единия процес в другия.
Човек изобщо е непрекъснато изложен на тази възможност. Долната част на организма спи непрекъснато, така че човекът е непрестанно изложен на възможността, кръвта му да заболее чрез долната част на организма. Тук човекът носи сам в себе си лечебното средство, което обаче е съобразено с нормалния човешки организъм. Този нормален човешки организъм има в себе си стремежа, непрекъснато да разболява себе си чрез съня. Само, че този стремеж бива изцяло уравновесен чрез желязното съдържание на кръвта.
За сега желязото е най-важния за човека метал, действуващ в неговия организъм, който метал действува уравновесяващо в посока да нормализира всичко онова, което в смисъл на излишество преминава от единия процес в другия.
Тъй като Вие си обяснявате някои заболявания чрез определен недостиг на кръвта, с помощта на това, което току що казах, така Вие от друга страна, ако прилагате желязото в достатъчно разреждане, така че да бъде действително сродно с постоянно протичащия процес на хомеопатизиране в горния човек, така Вие винаги ще помагате на организма да преодолява разрушителните процеси, насочващи се отдолу нагоре. Другите метални процеси, идващи в съображение при човека, са, както вече видяхме, заместени от човешките дейности.
към текста >>
Тъй както вътрешния лимфо-кръвотворен процес е сроден на медта, така и всичко онова, което стои на прехода, което в известен
смисъл
пренася външния храносмилателен процес във вътрешния кръвотворен и лимфотворен храносмилателен процес, е сродно с черния дроб и преди всичко с живака; тъй както единият процес е сроден на медта, така и този процес е сроден на живака, само че при живака трябва да имаме предвид, че в себе си той всъщност носи нещо окръглено, нещо уравновесяващо, т.е.
Тъй както вътрешния лимфо-кръвотворен процес е сроден на медта, така и всичко онова, което стои на прехода, което в известен смисъл пренася външния храносмилателен процес във вътрешния кръвотворен и лимфотворен храносмилателен процес, е сродно с черния дроб и преди всичко с живака; тъй както единият процес е сроден на медта, така и този процес е сроден на живака, само че при живака трябва да имаме предвид, че в себе си той всъщност носи нещо окръглено, нещо уравновесяващо, т.е.
в известен смисъл свързано с взаимообмена между двата процеса. Тези процеси обаче, които човекът трябва да изработи, за да не преминава твърде много неща в кръвта и които биват осъществявани чрез действието на nux vomica, и биват преодолени от въздействието на tnuja, тези процеси биват регулирани чрез въздействието на среброто.
към текста >>
в известен
смисъл
свързано с взаимообмена между двата процеса.
Тъй както вътрешния лимфо-кръвотворен процес е сроден на медта, така и всичко онова, което стои на прехода, което в известен смисъл пренася външния храносмилателен процес във вътрешния кръвотворен и лимфотворен храносмилателен процес, е сродно с черния дроб и преди всичко с живака; тъй както единият процес е сроден на медта, така и този процес е сроден на живака, само че при живака трябва да имаме предвид, че в себе си той всъщност носи нещо окръглено, нещо уравновесяващо, т.е.
в известен смисъл свързано с взаимообмена между двата процеса.
Тези процеси обаче, които човекът трябва да изработи, за да не преминава твърде много неща в кръвта и които биват осъществявани чрез действието на nux vomica, и биват преодолени от въздействието на tnuja, тези процеси биват регулирани чрез въздействието на среброто.
към текста >>
В известен
смисъл
човекът представлява един седем елементен метал.
Тук се открива възможността външната природа да бъде изследвана по отношение на тези съставни части и да разгледаме тези елементи като един разчленен човек, за да можем по този начин напълно да включим човека с неговите състояния на здраве и на болест в заобикалящата го среда, с която той е тясно свързан тъкмо чрез своята долна част. И така, това, което с помощта на преобразените от медта процеси, се изкачва от долния човек по посока на горния, това именно бива регулирано, бива уравновесено чрез противоположно стоящото желязо. От това виждате, че човекът има нужда от желязо, необходимо е в него да съществува постоянен извлек на железни процеси, химически изразено: излишък на железни процеси; всички останали метални процеси съществуват в човека именно като процеси.
В известен смисъл човекът представлява един седем елементен метал.
Единствено желязото е налице именно под формата на желязо; другите метали са налице под формата на процеси. тъй както всичко, което в органите взаимодействува с лимфо-кръвотворната дейност, е сродно с медта, така и всичко, което изхожда от белия дроб и което се отваря навън чак до гръкляна и т.н., Е сродно с желязото. А от своя страна онези части, които имат общо с частите на мозъка и които служат повече на вътрешната дейност, които бих желал да кажа са подобни на храносмилателната дейност на мозъка, или които посменно съответствуват на преходния процес от червото към лимфата и към кръвоносните съдове, тези дейности са сродни с калай-образуващия процес. Калай-образуващите процеси въздействуват по такъв начин, че в областта, която аз току що характеризирах, те одухотворяват храносмилателния процес и по този начин го регулират. Обратно на това, всичко, свързано повече с нишките на нервите, с органите, представляващи продължение на сетивата във вътрешността на горния човек това е сродно с оловото, и това е, което от своя страна съответствува на всичко, представляващо отделяния под формата на пот и на урина.
към текста >>
Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен
смисъл
черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло.
До обикновените физически хронични заболявания се достига тогава, когато целия процес може по такъв начин да бъде задържан в органа, че астралното и етерното тяло да вземат правилно участие в дейността на органа и в степен, в която това е необходимо.
Ако болният е така конституиран, че може, по обходния път през етерното тяло, да понесе хаотичното въздействие на астралното тяло върху своя орган, то болният е по такъв начин устроен, че до една определена критична точка той успява да понесе ненормалното взаимоотношение на астралното тяло с не-говия черен дроб, така че в известен смисъл черният дроб не забелязва, че астралното му тяло не въздействува правилно върху него; в такъв случай черният дроб се съвзема, ала той привиква към неправилното въздействие на астралното тяло.
Необходимо е само това да продължи достатъчно дълго време, и то поема обратния път към душевното; това, което черният дроб изтласква по посока на душевното, и пред себе си ние имаме картината на депресията. И така, по причина, че човекът е в състояние да преодолее хроничните заболявания до една определена точка на ненормалното отношение спрямо астралното тяло, по тази причина се създава предпоставка за тъй нареченото душевно заболяване.
към текста >>
В известен
смисъл
той е общ за всички течения.
Защото в действителност те почиват на взаимодействието между земния и извънземния елемент. И природолечението е принудено да не се доверява твърде много на материализма. Днес ние наистина можем да наблюдаваме как всички течения са поели пътя към материализма.
В известен смисъл той е общ за всички течения.
Ето защо нещата се свеждат до одухотворяването на цялата тази област. Ала виждате ли, нещата са стигнали до там, че светът днес се противопоставя на тези неща в доста силна степен. И това което ние тук се опитваме да направим и в чието начало може би стоим, не бива да бъде смесено с някакъв опит за стимулиране на дилетантството. Това е, на което отдавам най-голямо внимание, тези, които могат да видят тук старанието да се работи истински научно, тези хора да съдействуват за опровергаването на онзи предразсъдък, който може да бъде много вреден, а именно, че тук ние стимулираме в определена посока дилетантството. Тук ние прибягваме до помощта и взимане под внимание всичко онова, което тъкмо модерната наука може да предложи.
към текста >>
148.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Лечението на затрудненията в храносмилането, предизвикани от затруднения в развитието в горния
смисъл
; разлики между момичетата и момчетата.
Заспиване и събуждане. Суровоядство. Степените в човешкото индивидуално развитие. Азът и приемането на храната. Развитието на азовата дейност с нейната полярност в детската възраст.
Лечението на затрудненията в храносмилането, предизвикани от затруднения в развитието в горния смисъл; разлики между момичетата и момчетата.
Азът в обмяната на веществата, отношение към процеса, свързан с вкуса. Лечение на нередовностите на азовото разитие. Азът и топлинните съотношения. Неговото биполярно проявление. Азовата дейност в храненето и обмяната на веществата в развитието на детето.
към текста >>
149.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
17) означих като организация на дихателния ритъм в широк
смисъл
, е първо-начално отпечатък на аза и астралното тяло.
За да дойдем до цялостна представа, бих искал веднага да кажа, че когато преминем към втория член на човешкия организъм - грубо казано гръдния кош, като го локализираме, - който е онази част в човешкия организъм, която обхваща главно ритмическия човек, трябва схематично да го разделим на дихателния и циркулационния ритъм. Искаме ли да обхванем като цялост този втори член на човешкото същество, трябва да кажем, че всичко, което тук (виж рис.2, стр.
17) означих като организация на дихателния ритъм в широк смисъл, е първо-начално отпечатък на аза и астралното тяло.
към текста >>
Бихме могли да го кажем и в обратен
смисъл
: Относно това, което разглеждаме като процес, стигнал до покой в силициевия диоксид, можем да кажем, че в организацията на човешката глава този процес действа най-често веществено, като вещество.
Бихме могли да го кажем и в обратен смисъл: Относно това, което разглеждаме като процес, стигнал до покой в силициевия диоксид, можем да кажем, че в организацията на човешката глава този процес действа най-често веществено, като вещество.
Той действа най-слабо като сила по отношение на динамичното. Но там, където действа най-слабо като сила, той действа най-силно, когато се приближава до покоя във веществото. Схванем ли кварца като намиращо се пред нас вещество, трябва да кажем, че неговото въздействие е най-силно в главата. Разгледаме ли го като външен знак на даден процес, тогава трябва да кажем, че действа най-слабо в главата. Там, където е най-силното веществено действие, е слабото динамично действие.
към текста >>
И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен
смисъл
е другият полюс на въпросното.
Лежащото по-малко навън, по-малко периферно, повече вътре в човека, т.е. организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното тяло, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес. Поне обикновено няма подобно нещо. Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем. Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата.
И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното.
Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм. В процеса на дишането пепелта от растенията съответства на това, което характеризира действащите процеси. Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4). Трябва да присъединим, да включим растителната пепел, т.е силите й, в циркулационния ритъм, за да предизвикаме полярното й противодействие в процеса на дихателния ритъм.
към текста >>
В известен
смисъл
това е борба в процеса на дишането, постоянна борба срещу образуването на растителната пепел, но борба, която води до проникване в организма на противоположното, действително предизвикващо този процес.
Тези взаимовръзки се представят пред съзерцанието така, че се вижда как те са изключително важни за разбирането на човешкия организъм. Защото сега ние получаваме това, което се намира в процеса на шистообразуването и което има нещо общо с целия човек, и когато го приложим тук върху изгарянето на растението и получаването на пепелта, имаме една представа за средния човек, който също се разделя на две - дишане и циркулационен ритъм. Можем да си изградим представа като си кажем, имайки предвид дихателния ритъм, че строежът на органите там се дължи главно на един процес, полярно противоположен на процеса, който се появява, когато изгорим растителност и получим пепелта.
В известен смисъл това е борба в процеса на дишането, постоянна борба срещу образуването на растителната пепел, но борба, която води до проникване в организма на противоположното, действително предизвикващо този процес.
Като хора ние сме поставени на Земята, където протичат силициеви и калциеви процеси. Нямаше да сме хора, ако тези процеси ни изпълваха. Ние сме хора поради това, че носим в себе си полярно противоположните процеси, че можем да противодействаме на образуващия кварца процес и да носим в нас противоположния полюс, също така да противодействаме на образуването на варовика и да носим в нас противоположния полюс. Тези полюси ги носим в нас в изграждането на главата ни и освен това в целия човек в онова степенуване, което представих. Чрез нашия дихателен ритъм носим в нас борбата срещу образуването на растителната пепел.
към текста >>
Всичко, което представлява същия процес, но по отношение на силите е възможно по-слаб процес на образуването на кварца, действа в противоположен
смисъл
(виж рис.5, жълто), то действа диференциращо, излъчващо.
Всичко, което представлява същия процес, но по отношение на силите е възможно по-слаб процес на образуването на кварца, действа в противоположен смисъл (виж рис.5, жълто), то действа диференциращо, излъчващо.
От долу нагоре чрез силиция човекът бива обобщен, недиференциран, от горе надолу той бива диференциран, разграничен. По отношение на човека това означава, че органично наличните сили в главата биват диференцирани в тяхното въздействие върху отделните органи. Те биват, така да се каже, импулсирани чрез своеобразния кварцов процес в главовия организъм да действат правилно в своите органи, да се разпределят правилно в сърцето, черния дроб и т.н.
към текста >>
150.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Те са там като отпечатъци, в известен
смисъл
като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности.
Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата. Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло. Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата. В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека. Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци.
Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности.
Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота. Поради това физическото тяло има, бих казал, чисто физическо действие в главата. В другите членове на човешката природа няма чисто физическо действие.
към текста >>
Азът си създава отпечатък - това е изречение, което ще се разбере правилно, ако не се тълкува в обикновения физически
смисъл
.
Казаното вчера, че азът си създава отпечатък, не е разбрано от някои слушатели.
Азът си създава отпечатък - това е изречение, което ще се разбере правилно, ако не се тълкува в обикновения физически смисъл.
Разбира се, това, което азът си създава като отпечатък, когато е още свободно, както то е в двигателно-веществообменната система, не може да се изследва, като се използва сравнението с гипсов отпечатък, а отпечатъкът, който си създава азът, е много подвижен. Ще го разберете дори по-добре, когато вървите, отколкото когато стоите. Отпечатъкът, който си създава азът, е отпечатък в една силова система, който се вижда, когато се вникне в цялата взаимовръзка от сили, също и в изправения стоеж. Вътре се намира физическият отпечатък на аза. Не бива да търсите отпечатъка на аза като нещо, което може да се сравни с гипсов отпечатък, а тук става въпрос за отпечатък в една силова система.
към текста >>
В това отношение например ме заинтересува нещо, което сега само ще загатна, в известен
смисъл
ще поставя пред вас като въпрос, на който обаче ще бъде отговорено в течение на лекциите.
Където няма други въздействия върху човешкия организъм, там той си създава един чисто механичен силов отпечатък. По отношение на двигателно-веществообменната система азът си създава динамичен уравновесяващ силов отпечатък. Но този факт трябва да го имаме предвид, понеже човекът действително е различен според това дали стои или върви, или дори плува. Това, за съжаление, рядко се взима под внимание. И за нещо, за което се вижда, че твърде малко се взима под внимание, от гледната точка на науката за духа трябва да се каже: От границите, поставени от съвременната наука, много ясно се вижда къде тя не достига, но там все още се намират факти.
В това отношение например ме заинтересува нещо, което сега само ще загатна, в известен смисъл ще поставя пред вас като въпрос, на който обаче ще бъде отговорено в течение на лекциите.
Проследих обичайната литература до определена точка и почти навсякъде срещнах израза: «Количеството на вдишания и издишания азот не се различава особено.» Това изречение можете да го срещнете навсякъде. Само че то не е истина. Числовите показания веднага показват, че не е вярно, че се издишва повече азот, отколкото се вдишва. И понеже материализмът нищо не може да направи с тази разлика, затова я игнорира. Той просто махва с ръка.
към текста >>
Понеже окото, разглеждано като същност в истинския Гьотев
смисъл
, е рожба на светлината,[2] затова то е пропускливо за светлината.
Разбира се, то пронизва целия организъм. За течното ще трябва да нарисувам останалото (виж рис.7, жълто). То е организирано, диференцирано така, че водното съдържание е отпечатък на това, което е с етерна природа. Винаги, когато нещо е отпечатък, то е пропускливо.
Понеже окото, разглеждано като същност в истинския Гьотев смисъл, е рожба на светлината,[2] затова то е пропускливо за светлината.
Това, че окото е родено от светлината, не е само образ, а дълбока истина. Също и ембрионално може да се проследи, че окото всъщност е организирано отвън навътре и затова, понеже е организирано от светлината, то я пропуска. Като цяло главата на човека е пропусклива за етерното чрез своята водна организация, понеже тя е отпечатък, създаден от етерното, така че можем да кажем: Тук етерното може да преминава през главата (виж рис.8, стр. 35, червена стрелка), изобщо без да се задържа по някакъв начин, без някъде то да е възпрепятствано и може да прониква в останалия човешки организъм.
към текста >>
Дори да има прекалено добро храносмилане, няма непременно да се касае до прехранване в
смисъл
а, че храносмилателният процес е увреден и нещата не се преработват.
Това е постоянно взаимодействие, като, от една страна, от горе надолу и от периферията непрекъснато протичат светлинният и топлинният етер, а от друга страна, жизненият и химичният етер се насочват от долу нагоре, така да се каже, действат центробежно навън. Така се поражда образуването на етерния човек, което всъщност е преустройство на вихровото, спираловидното движение, което се образува от сблъсъка на тези два вида етер. Образът, който се поражда пред вас, трябва да бъде разбран от взаимодействието на двата вида етер. Важно е да се изградят представи за здравия и болния човек, именно изхождайки от още малко забелязваните процеси като недохранването и прехранването. При органичното прехранване обаче човек още не е прехранен, ако само си препълва стомаха.
Дори да има прекалено добро храносмилане, няма непременно да се касае до прехранване в смисъла, че храносмилателният процес е увреден и нещата не се преработват.
Трябва да се опитаме да изходим от това, което наблюдаваме при началните процеси, които са изцяло присъщи на нормалния човек. Трябва също да се каже: Ако не бихме могли да се разболяваме, не бихме могли изобщо да бъдем хора, защото болестта е само продължение на процесите, от които се нуждаем, които непременно трябва да имаме, но надхвърлящи мярката. Здравето всъщност е състояние на човека, в което разболяващите и лечебните процеси се намират в съответното равновесие. Човекът не е застрашен само когато се проявяват разболяващите процеси, а и когато лекуващите процеси надхвърлят целта си. Тогава също е застрашен.
към текста >>
Когато се прозре, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен
смисъл
силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите.
Можем и да кажем: С простите правила за единия или другия полюс не е направено нищо, защото нередовността в едната част на човека веднага има противоположното действие и продължава в противоположната нередовност в другата част на човешкия организъм. Нередовността в горния човек скоро се проявява и като нередовност в долния човек. И това взаимодействие на две нередовности е нещо - извинете, сега ще употребя един израз не за живота, а, бих казал, за клиничното разглеждане, - което принадлежи към най-интересното; това нередовно взаимодействие, където двете дейности не се обединяват, а едно прекалено слабо силово действие горе предизвиква прекалено силно долу, или обратното, много силно долу предизвиква много слабо горе. Нещата са не само полярно противоположни по отношение на положението и посоката, но също и по отношение на интензивността. Това е сложното в човешката природа, това взаимодействие.
Когато се прозре, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен смисъл силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите.
И за това можем да помогнем с антимона. Въздействието на антимона, което повече или по-малко, както вярвам, съвсем е забравено от обикновената външна медицина - в древните времена са го знаели, - действа по начин, който хората днес не го разбират напълно, който почива главно в това, че въздействията му се преместват много активно вътре в човека и се създава един вид равновесие. Действително е много интересно да се наблюдава противоположното въздействие на фосфора, арсена и антимона по отношение на ставащото чрез тях в човека. Също и това, което стига във външния свят до определен покой във веществото, показва своята истинска природа тогава, когато действа в човека. Защото едва там виждаме какво още живее, докато навън виждаме само това, което, бих казал, е създадено от мировия процес.
към текста >>
151.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Една много по-важна промяна се извършва при другия процес, който протича между смяната на зъбите и половата зрялост, който лежи непосредствено в средата и се състои в това, че същинският аз, който се ражда едва през 21-та година в
смисъл
а, както обикновено го споменавам, т.е.
Това са процесите, които при детето трябва грижливо да се наблюдават. Паралелно с научаването на детето да говори, винаги протича изменение и в останалия организъм. Добре е, както казах, да се наблюдават и промените още от раждането, да се върнем назад от радикалната промяна по времето на смяната на зъбите към говоренето. Но има още една вътрешна, също така важна промяна, както при израстването на вторите зъби и усвояването на говора - това всеки може да го наблюдава, защото се проявява външно. Промяна става и при човешкото здраве и болест, почти по-важна промяна, отколкото другите, при които инстинктивно е правено много още във възпитанието, понеже нещата се проявяват външно.
Една много по-важна промяна се извършва при другия процес, който протича между смяната на зъбите и половата зрялост, който лежи непосредствено в средата и се състои в това, че същинският аз, който се ражда едва през 21-та година в смисъла, както обикновено го споменавам, т.е.
в екзотеричното, в напълно екзотеричното, че този аз се ражда и навътре, също както астралното тяло в говоренето. Кулминацията е в деветдесет годишната възраст.
към текста >>
Тя се проявява едва по-късно, но е усилване на това, което в предишна възраст не е било забелязано в този
смисъл
.
От страна на дихателната система и от системата на главата женският пол е още по-склонен за това своеобразно лабилно равновесие. По отношение на гръдната си организация мъжкият пол е не по-стабилен, но все още по-груб, по-малко чувствителен. Същите смущения могат да се появят и при него, но по-слабо. Женският пол е по-чувствителен към всичко, което се появява там, и това, което описах като стремеж за правилното свързване на аза (от горната и долната система), довежда или до здравия човек или до туберкулозата[4]. Туберкулозата е прякото продължение на всичко, което става неправилно по този начин след седмата година.
Тя се проявява едва по-късно, но е усилване на това, което в предишна възраст не е било забелязано в този смисъл.
към текста >>
152.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Когато вземете това арсенизиране - бих могъл да кажа и астрализиране - на човешкия организъм, ще забележите, че ако то стане много силно, се проявява като известно затопляне в стомашната област, дори се появява известна лекота при храненето и храносмилането се облекчава, но ако то стане много лесно, в известен
смисъл
е съмнително, понеже всяко такова улеснение в човека отново предизвиква реакции, затруднения, понеже всичко това е свързано с определено минерализиране на човека.
Наистина има сродство между човека и неговото земно-космично обкръжение, като в човека протичат някои процеси, които навън стигат до своя завършек например при металите. Когато се говори за арсенизиране на човешкото същество, не бива да се мисли, че там арсенът въздейства непосредствено, а че човешкото същество действа така в себе си, както навън действа арсенът. Чрез това ще се стигне до разбиране как може да се помогне при такива въздействия в човека.
Когато вземете това арсенизиране - бих могъл да кажа и астрализиране - на човешкия организъм, ще забележите, че ако то стане много силно, се проявява като известно затопляне в стомашната област, дори се появява известна лекота при храненето и храносмилането се облекчава, но ако то стане много лесно, в известен смисъл е съмнително, понеже всяко такова улеснение в човека отново предизвиква реакции, затруднения, понеже всичко това е свързано с определено минерализиране на човека.
И тук наистина имаме насока как да се правят изследванията. Те трябва да се правят по правилния начин, да се вземат под внимание всички останали неща, така че при хора, които силно астрализират, т.е. в органичните им процеси протича арсенизиране, в случай на смърт труповете не се подават лесно на изгниване, за разлика от хора, при които астралното тяло е било слабо свързано с органите. Това действително е нещо, което би трябвало да се наблюдава. То се вижда в екстремни ситуации, където трупове на отровени с арсеник хора имат склонността да се мумифицират.
към текста >>
И макар за човек с днешното образование да звучи ужасно отблъскващо, не бих искал да избегна някои изрази, имащи дълбок
смисъл
за науката за духа, които, ако правилно се разберат, могат да въведат човека дълбоко в същността на нещата.
Вярвам, че представите на човека могат извънредно да се обогатят, да станат по-интензивни по отношение на такива неща, когато си изясним, че за всичко, протичащо в човека, има съответни процеси във външния свят.
И макар за човек с днешното образование да звучи ужасно отблъскващо, не бих искал да избегна някои изрази, имащи дълбок смисъл за науката за духа, които, ако правилно се разберат, могат да въведат човека дълбоко в същността на нещата.
към текста >>
Навсякъде, където Земята образува скалите, тя е в известен
смисъл
отровена с арсеник,[2] или се намира в началото на отравянето с арсеник.
Това, което може да се наблюдава в човека при арсенизирането, при астрализирането - бих казал втвърдяването, мумифицирането на физическия организъм, - всъщност е точно същият процес, който протича при образуването на скалите на Земята.
Навсякъде, където Земята образува скалите, тя е в известен смисъл отровена с арсеник,[2] или се намира в началото на отравянето с арсеник.
Противно на това сега си представете, че на външната астралност, заобикаляща навсякъде Земята, се удаде - това го загатнах в последния цикъл лекции - в известен смисъл като избягва земната повърхност, избягва това, което външната астралност трябва да извърши при пораждането на цветовете на растенията, при израстването на растенията от Земята към горния свят, следователно удаде се на външната астралност да проникне под почвата, да игнорира Земята и да стигне до водата, тогава в такива области Земята получава дизентерия. Когато външната космическа астралност въздейства върху подземните води, или може да въздейства, в такъв случай Земята получава дизентерия. И наистина това, което описвам, действително е един процес, който има реални основания, много реални основания и трябва да се вземе под внимание. Защото той обяснява взаимовръзката на това, което протича под Земята с проявления, каквото е например дизентерията, която често трябва да се изучава и наблюдава върху човека така, че в нея да се вижда един вид въздействие на подземното, именно на лежащото във водата. Най-същественото ще е да се вземе под внимание, че астралното тяло е много ангажирано в случая и при лечението ще е необходимо да се приложат средни дози, средни потенции, понеже астралното тяло в своето въздействие е зависимо от средната част на човешкия организъм.[3]
към текста >>
Противно на това сега си представете, че на външната астралност, заобикаляща навсякъде Земята, се удаде - това го загатнах в последния цикъл лекции - в известен
смисъл
като избягва земната повърхност, избягва това, което външната астралност трябва да извърши при пораждането на цветовете на растенията, при израстването на растенията от Земята към горния свят, следователно удаде се на външната астралност да проникне под почвата, да игнорира Земята и да стигне до водата, тогава в такива области Земята получава дизентерия.
Това, което може да се наблюдава в човека при арсенизирането, при астрализирането - бих казал втвърдяването, мумифицирането на физическия организъм, - всъщност е точно същият процес, който протича при образуването на скалите на Земята. Навсякъде, където Земята образува скалите, тя е в известен смисъл отровена с арсеник,[2] или се намира в началото на отравянето с арсеник.
Противно на това сега си представете, че на външната астралност, заобикаляща навсякъде Земята, се удаде - това го загатнах в последния цикъл лекции - в известен смисъл като избягва земната повърхност, избягва това, което външната астралност трябва да извърши при пораждането на цветовете на растенията, при израстването на растенията от Земята към горния свят, следователно удаде се на външната астралност да проникне под почвата, да игнорира Земята и да стигне до водата, тогава в такива области Земята получава дизентерия.
Когато външната космическа астралност въздейства върху подземните води, или може да въздейства, в такъв случай Земята получава дизентерия. И наистина това, което описвам, действително е един процес, който има реални основания, много реални основания и трябва да се вземе под внимание. Защото той обяснява взаимовръзката на това, което протича под Земята с проявления, каквото е например дизентерията, която често трябва да се изучава и наблюдава върху човека така, че в нея да се вижда един вид въздействие на подземното, именно на лежащото във водата. Най-същественото ще е да се вземе под внимание, че астралното тяло е много ангажирано в случая и при лечението ще е необходимо да се приложат средни дози, средни потенции, понеже астралното тяло в своето въздействие е зависимо от средната част на човешкия организъм.[3]
към текста >>
Анализирането до желязото е в зависимост с желязното съдържание на кръвта, в много отношения то е полярната противоположност спрямо анализирането при другите метали, където винаги трябва да се стигне в определен
смисъл
до задържане на анализирането.
Анализирането до желязото е в зависимост с желязното съдържание на кръвта, в много отношения то е полярната противоположност спрямо анализирането при другите метали, където винаги трябва да се стигне в определен смисъл до задържане на анализирането.
към текста >>
153.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Вчера казах, че ще се насочим към разглеждането и обясненията на същността на предложените тук от нас лечебни средства и че ще изградим разглеждането в този
смисъл
.
Вчера казах, че ще се насочим към разглеждането и обясненията на същността на предложените тук от нас лечебни средства и че ще изградим разглеждането в този смисъл.
Бих искал да направя една забележка, която може би ще ви насочи към някои неща в методично отношение.
към текста >>
154.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В известен
смисъл
бих желал възгледът, който трябва да се изгради относно определена субстанция, ако тя следва да има лечебна стойност, да може да се оформи в собствената душа.
Относно учението за лечебните средства бих искал да отбележа, че трябва да обсъдим и това, което вече се опитахме да внесем като лекарства. И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат мислите в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да прозрете употребата на определена субстанция като лекарство.
В известен смисъл бих желал възгледът, който трябва да се изгради относно определена субстанция, ако тя следва да има лечебна стойност, да може да се оформи в собствената душа.
Затова днес бих искал първоначално да устроим обсъждането така, че да изложим съображенията как се стига до схващането, че нещо може да бъде лекарство. Естествено предварително трябва да отбележим, че основата за това е да се познават главните принципи на антропософското човекознание. Защото правилната интерпретация на лекарството ще се породи само тогава, когато човек отвътре е подтикнат да изложи всички съображения в антропософски смисъл. Затова и ще видите, че изнесеното от мен през последните дни, ще се влее в това, което днес ще изложим като примерни съображения.
към текста >>
Защото правилната интерпретация на лекарството ще се породи само тогава, когато човек отвътре е подтикнат да изложи всички съображения в антропософски
смисъл
.
Относно учението за лечебните средства бих искал да отбележа, че трябва да обсъдим и това, което вече се опитахме да внесем като лекарства. И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат мислите в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да прозрете употребата на определена субстанция като лекарство. В известен смисъл бих желал възгледът, който трябва да се изгради относно определена субстанция, ако тя следва да има лечебна стойност, да може да се оформи в собствената душа. Затова днес бих искал първоначално да устроим обсъждането така, че да изложим съображенията как се стига до схващането, че нещо може да бъде лекарство. Естествено предварително трябва да отбележим, че основата за това е да се познават главните принципи на антропософското човекознание.
Защото правилната интерпретация на лекарството ще се породи само тогава, когато човек отвътре е подтикнат да изложи всички съображения в антропософски смисъл.
Затова и ще видите, че изнесеното от мен през последните дни, ще се влее в това, което днес ще изложим като примерни съображения.
към текста >>
И понеже в организма винаги има полярно действие, трябва да си представим, че когато се употребят корените на жълтата тинтява, храносмилателните органи стигат до усилено дишане във вчера изложения
смисъл
.
Нека да разгледаме корените на жълтата тинтява, Gentiana lutea L., и да си кажем следното: Жълтата тинтява е растение, което навън се изявява в много цветове. Следователно в корените ще имаме сили, които много силно са насочени към цъфтежоподобното, с други думи самите коренови сили са малко слаби. Жълтата тинтява се изразходва в цветовете и листата. Въпреки това цялото оформяне на цветовете показва, че кореновите сили са все още налице. Няма да можем да разчитаме, че жълтата тинтява ще упражни силно въздействие на това, което в човешкия организъм произхожда от организацията на главата, като непосредствено идващо от главовата система въздействие, именно като физически външни въздействия, а ще очакваме от него, че ще действа предимно върху това, което от страна на главата поощрява дишането.
И понеже в организма винаги има полярно действие, трябва да си представим, че когато се употребят корените на жълтата тинтява, храносмилателните органи стигат до усилено дишане във вчера изложения смисъл.
Ние поощряваме стомаха и червата към засилено дишане, но сега трябва да помислим, че в тези лекции узнахме как за поощряването на дихателната дейност трябва да преработим растителната субстанция, това означава да сварим корените. За отварата трябва да употребим корените. Виждате, че цялото може правилно да се проследи. Първоначално се разглежда външното. Човек си казва, че корените на жълтата тинтява имат горчив вкус, силен аромат, това е нещо, което въздейства силно на астралното.
към текста >>
Всичко, което клони повече към среброто, в известен
смисъл
като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото.
Но трябва да сме наясно, че когато го предпишем, действаме така, че чрез дейността на храносмилателните органи, които се импулсират, предизвикваме реакцията на горния човек. Когато в горния човек приложим някакви предпазливо приготвени мехлеми с олово, ние действаме директно върху тази горна система. И когато имаме именно хора, които страдат от слабост на главата, следователно горният човек при тях не развива правилна нервно-сетивна дейност и няма правилно дишане, можем да постигнем много с такова лечение с олово, като внимаваме да не доведем до натравяне. При всичките неща, които в известна степен можем да почерпим от това, което разгледахме през последните дни и също през последния семинар, става въпрос да сме наясно за следното. Тук преди всичко има една голяма противоположност.
Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото.
По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи. Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени. Среброто и оловото са полярни поради това, че среброто въздейства непосредствено на веществообменно-двигателната система и то напълно периферно, силно въздейства върху това от веществообменно-двигателната система, което е разположено навън. Също и оловото въздейства върху това от главовия организъм, което е разположено навън. Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган.
към текста >>
155.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен
смисъл
човекът се довежда до изграждането на човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието на оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите на изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното тяло сили, най-вече изхождащите от аза сили.
След това отклонение, като отново се върна към едно лекарство, при което се цели да се постигне нещо чрез определено преработване на олово и пчелен мед, можете да видите как, изхождайки отдолу, в силно разреждане, чрез оловото се противодейства на разрушаващата човешкия образ сила. Това лежи в действието на оловото и ние ще се опитаме да засилим тази изграждаща азова сила в човека. Тогава ще преместим азовата дейност във физическия организъм и ако, от една страна, човекът бива излекуван телесно, от друга страна, той бива отслабен душевно във всичко, което също следва да действа от долу нагоре, да действа и органично.
И това отслабване може да отиде така далеч, че докато, от една страна, в известен смисъл човекът се довежда до изграждането на човешкия му образ, когато именно при определени болестотворни процеси лекарят е принуден да приложи действието на оловото, понеже липсват изграждащите процеси, може лесно да се случи, ако човекът се доведе дотам отново да развие процесите на изграждането, да се подкопаят изхождащите от аза и астралното тяло сили, най-вече изхождащите от аза сили.
Може да се каже: Лекува се това, което човекът си е спечелил или всъщност недостатъчно спечелил, навлизайки в живота, но човекът бива отслабен по отношение на това, което той следва да изработва за себе си органично, докато се намира в живота. Срещу последното се действа обаче, т.е. усилват се излъчващите се от аза сили чрез това, което се прибавя като въздействия от страна на пчелния мед. Както виждате, и при приготвянето на такова лекарство става въпрос главно да се прозре това, което става всъщност с човека.
към текста >>
Особено интересно е да се разгледат в този
смисъл
отделните метали, като с това разглеждане се стигне до гледните точки, показани на тази таблица, като важещи за нашите минерални лекарства.
Особено интересно е да се разгледат в този смисъл отделните метали, като с това разглеждане се стигне до гледните точки, показани на тази таблица, като важещи за нашите минерални лекарства.
Нещата са такива, че се налага да се каже: Трябваше да се обобщи всичко, което се получава от такава правилна интерпретация на наблюдението, за да се стигне до този резултат, и вие можете да бъдете сигурни, защото първоначално е направено само това, което почива на такава всеобхватна интерпретация на наблюдението. Можем и тук да вземем на помощ тази интерпретация. Защото за мен е важно не по някакъв начин да ви покажа още веднъж таблицата; а това в нея, което ще трябва да се допълни, може и трябва да стане при писменото излагане на нещата. За мен не е важно да покажа пак таблицата, а да насоча мисленето ви в тази посока, в която се появи нещо именно като тази таблица. [3]
към текста >>
Искаме ли да упражняваме еволюционна теория във външен
смисъл
, трябва да го правим така, че да се придържаме към външната еволюционна теория, само че съответно да я преобразуваме и т.н.
Ех, ако би могла поне веднъж да се прозре ужасната тирания, която представлява създаването на теории в науката! Човек трябва да има волята да създава теории. Защото ако не е възможно да се създават теории, не би могла да се обхване никаква област от явленията. Но човек трябва да има и волята винаги да напуска теорията на правилното място и да проникне дотам, където теорията повече не важи. Това трябва да се има предвид и при естествената наука.
Искаме ли да упражняваме еволюционна теория във външен смисъл, трябва да го правим така, че да се придържаме към външната еволюционна теория, само че съответно да я преобразуваме и т.н.
Искаме ли да разберем човека отвътре, трябва да се придържаме към това, което дава антропософията. Но нито една антропософска теория, нито една антроположка теория не може да се приложи по друг начин, освен тя да бъде изоставена в правилния момент и да се премине в друга област. Разбира се, че е естествено при това, което наричаме антропософия тук, да преминаваме в духовно-душевната област и оттам да се връщаме към сетивно-външните явления. Вие можете да видите как в моите ранни и малко по-късни произведения аз следвах този път, започвайки го като разбиращ се от само себе си път, и как сега се опитвам да обхвана и другите области. Глупците, разбира се, откриват вътре само противоречия и оттам конструират своите глупави атаки.
към текста >>
Да се търси генетична връзка между костите и мускулите, дори между хрущялите и костите няма
смисъл
и с право някои хора посочват трудностите, които се появяват, ако някой иска да намери генетична връзка.
Запитан бях как се отнасят силите в мускулите към силите на костите. Относно това, за което бях запитан във връзка с хомеопатията, искам да вярвам, че вече изложеното ще доведе до отговора на поставения въпрос. Има и други въпроси, на които искам да отговоря. Мускулните и костните сили се проявяват така, че това може да се характеризира, като се каже: Дейността в мускулните сили се разгръща изцяло в движението, а костните сили стигат до спокойствие и умиране, понеже костите са - сега не генетично, а идеално - всъщност преобразени мускули, не генетично, но идеално те са изцяло преобразени мускули.
Да се търси генетична връзка между костите и мускулите, дори между хрущялите и костите няма смисъл и с право някои хора посочват трудностите, които се появяват, ако някой иска да намери генетична връзка.
Например Бунге[9] показва трудностите, които се появяват, ако се търси връзката между хрущяли и кости, но той естествено не посочва откъде идва тази връзка, тази трудност. Тя идва оттам, че съществува една метаморфоза. Помислете обаче, че ако през времето, когато цялото мускуло-образуване още не е преминало в органично видимото (виж рис.22, червено) - и всъщност е така, само че е много слабо и при образуването на хрущяла, където образуването на костите е още недиференцирано (светло), - когато в това състояние на недиференциране, този процес същевременно се обхване при диференцирането от полярността, естествено тогава трудно констатирате метаморфозата.
към текста >>
И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен
смисъл
това наистина може да стане.
Искам накратко да засегна още един въпрос - други въпроси, които бяха поставени, опирайки се на този въпрос, ще бъдат по-добре обсъдени накрая на следващия час, - един въпрос, който има известно принципно значение: «Възможно ли е човек да произвежда от самия себе си бром, морфин, йод, хинин, арсен и други лекарства (вещества), без да ги е взимал отвън? » Вижте, това е въпрос, който води до много дълбоките основи на цялата човешка организация. Не е възможно да се произведат веществата, но могат да бъдат произведени процесите. Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна на етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото тяло.
И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане.
Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността. Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща. Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия. Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек. Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно.
към текста >>
[2] Entwerden, в
смисъл
а на горната бележка, не само разграждането на отделните химични вещества, а връщане назад на процеса на всеобщото изграждане, на всеобщата еволюция в широк
смисъл
.
[2] Entwerden, в смисъла на горната бележка, не само разграждането на отделните химични вещества, а връщане назад на процеса на всеобщото изграждане, на всеобщата еволюция в широк смисъл.
– Бел. пр.
към текста >>
156.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И между тези два процеса вътре лежи само това, което посредничи, следователно отделителните процеси, отново приемане на отделеното от другото и т.н., това, което в широк
смисъл
може да се нарече отделителни, разпределящи процеси; защото в края на краищата също и поемането почива върху едно отделяне навътре, което отново се резорбира.
И между тези два процеса вътре лежи само това, което посредничи, следователно отделителните процеси, отново приемане на отделеното от другото и т.н., това, което в широк смисъл може да се нарече отделителни, разпределящи процеси; защото в края на краищата също и поемането почива върху едно отделяне навътре, което отново се резорбира.
Следователно там (между двата процеса) лежи това, което най-добре може да се нарече сортиращи, разпределящи процеси
към текста >>
То винаги е хубаво, външно във формален
смисъл
е винаги хубаво.
Той въздейства отвъд на несъзнателните имагинации и целият процес, където тази област започва да свети така, е същият процес, който описах като стоящ под влиянието на медта, Cuprum, това е същият процес. И тук може да се каже именно на лекаря, че съществуват хора, които имат такива болести. Вчера отново ми бяха показани тези болестни форми, като от известна страна ми донесоха извънредно харесвани рисунки, за които бях запитан дали са особено окултни. Те наистина са окултни по определен начин, но е извънредно трудно да се говори на хората за тези неща, защото те са обективно фиксирани бъбречни излъчвания, обективно фиксиран отделителен процес. При този процес на уриноотделянето при някои заболели хора по абнормен начин се стига до светенето, когато има спиране, прекъсване, застой в отделянето на урината - чисто веществообменна болест, -бъбреците започват да светят и когато това особено, обърнато навътре светене настъпи, хората започват да рисуват.
То винаги е хубаво, външно във формален смисъл е винаги хубаво.
Нанесените бои са винаги хубави. Естествено хората не са доволни, когато им се каже: «Да, тук си нарисувал нещо много хубаво, това е именно твоето задържано уриноотделяне.» Мога да ви уверя, че задържаното отделяне на урината и сдържаните полови копнежи, които също се вливат по определен начин в нередовности на веществообмяната, се представят от особено мистични природи като дълбоко мистични рисунки и художествени изображения и че при много неща, които се появяват в света, трябва да се виждат символи за поносими още болестни аномалии в човека.
към текста >>
Виждате, че антропософски ориентираната наука за духа не е мистика в този
смисъл
, както много хора си мислят, защото тя не се поддава на илюзии относно нещата, които бяха характеризирани сега.
Виждате, че антропософски ориентираната наука за духа не е мистика в този смисъл, както много хора си мислят, защото тя не се поддава на илюзии относно нещата, които бяха характеризирани сега.
Напротив, тя изследва точно такива неща. Хората обаче се сърдят. Те ми се сърдят, че в откритите лекции загатнах, че например - макар нещата да не са нарисувани, а да се изживяват поетично - хубавата поезия на Матилда от Магдебург или Света Тереза са образи, т.е. инспирационни рефлекси на процеси, пораждащи се чрез сдържаната сексуалност. Естествено на хората не им е приятно, когато им се описва една Матилда от Магдебург или Света Тереза.
към текста >>
Феноменът, разглеждан в един висш
смисъл
, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването.
Те ми се сърдят, че в откритите лекции загатнах, че например - макар нещата да не са нарисувани, а да се изживяват поетично - хубавата поезия на Матилда от Магдебург или Света Тереза са образи, т.е. инспирационни рефлекси на процеси, пораждащи се чрез сдържаната сексуалност. Естествено на хората не им е приятно, когато им се описва една Матилда от Магдебург или Света Тереза. Да, това са личности със силна сексуалност, която те са сдържали, точно защото е била твърде силна. Поради това се пораждат определени веществообменни циркулационни процеси, на които отговарят реакции, представящи се така, че могат да се фиксират в много хубави стихове.
Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването.
Но човек трябва да се издигне до такова схващане. Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене. И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция. Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън.
към текста >>
157.
Относно записките на лекциите
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
След като се проведоха вътрешни курсове в
смисъл
а на това изискване, се прибави и нещо друго.
След като се проведоха вътрешни курсове в смисъла на това изискване, се прибави и нещо друго.
На тези лекции присъстваха само членове на Обществото. Те бяха запознати с началните сведения от антропософията. Пред тях беше въз-можно да се говори така, както към напреднали в областта на антропософията. Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната общественост.
към текста >>
158.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Обаче ние можем да погледнем също и една друга крайност на патологичния организъм, и да се уверим как в известен
смисъл
там настъпва едно интензивно разрастване на нормалната физиологична дейност и как тя също прераства в нещо абнормно.
Обаче ние можем да погледнем също и една друга крайност на патологичния организъм, и да се уверим как в известен смисъл там настъпва едно интензивно разрастване на нормалната физиологична дейност и как тя също прераства в нещо абнормно.
Аз далеч не бих искал да си играя с изразите "нормален" и "абнормен", обаче в началната част на тези лекции, това просто е необходимо. Защото по-нататък ако тези проучвания бъдат продължени, ще се окаже, че "нормалното" не може току така да участвува и в т.н.
към текста >>
Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен
смисъл
, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно.
Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли.
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили.
към текста >>
159.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Разбира се, в областта на техниката ние постоянно създаваме нещо ново, но то далеч не е в
смисъл
а на Шелинг, а по-скоро като едно съчетание и подреждане на природните сили, което дава възможност на самата природа да се изяви в една или друга посока.
Всъщност те са образец на смелост. Шелинг просто казваше: да познаваш природата, означава да твориш природата. Но първото нещо, което хрумва на човек след като чуе такъв афоризъм. Макар и да е изречен от гениална личност, е че този афоризъм е напълно абсурден. Защото никой не може сериозно да приеме, че като обикновен земен човек в своето физическо тяло, той е в състояние чрез познанието си за природата да се извиси до един истински творчески акт.
Разбира се, в областта на техниката ние постоянно създаваме нещо ново, но то далеч не е в смисъла на Шелинг, а по-скоро като едно съчетание и подреждане на природните сили, което дава възможност на самата природа да се изяви в една или друга посока.
И така, ние имаме работа с един абсурд, определящ цялото мислене на гениалния човек Шелинг. Да познаваш природата, означава да твориш природата.
към текста >>
160.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен
смисъл
душевни заболявания.
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е. това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле. В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма. От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм. В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност.
Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания.
Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм. От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси.
към текста >>
Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски
смисъл
, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен
смисъл
превръща целия човек отново в глава.
От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси. Обаче на това троично устройство в душевната сфера напълно съответствува и едно троично устройство в телесната сфера под формата на нервно-сетивна система (или системата – глава), ритмичната система и системата веществообмен крайници. Аз настойчиво моля да се отбележи, че тази подялба на човешкия организъм е не интелектуална, а по-скоро пластична, образна и жива. Защото ако под системата глава, един човек би подразбрал например това, което се простира до гърлото, под ритмичната система това, което е вложено в средната част на човешкия организъм; и под системата веществообмен крайници: съответните смилателни процеси, метаболизма и половата система, тогава от една такава външна подялба той не би извлякъл същественото. Защото тук става дума за това, че нервно-сетивната система е локализирана предимно в главата, обаче тя носи в себе си стремежа да се разшири в целия останал организъм.
Така че ако тук ние говорим за нервно-сетивната система в антропософски смисъл, тогава трябва да я определим като онази система от функции в човешкия организъм защото ще дефинираме нещата не според техните пространствени съотношения, а според техните функции която е локализирана предимно в главата и която се стреми да разшири дейността на главата върху целия човек, така че в известен смисъл превръща целия човек отново в глава.
Така стоят нещата и с останалите системи. И когато един лекомислен професор по медицина, който изобщо няма сериозното намерение да навлиза в тези неща, а само да ги оклеветява пред света, когато с т.н. "стомашна система" той иска да дискредитира това, което ние определяме като система на вещество обмена, тогава той постъпва съвсем нелепо. По този начин той доказва, че няма разбирането за истинския функционален замисъл на тази подялба, а че се ограничава само във видимите пространствени съотношения.
към текста >>
Обаче тези две системи, нервно-сетивната система и системата веществообмен-крайници, са в известен
смисъл
коренно противоположни.
Сега вече идва момента, когато е наложително да си изградите представа за връзката между веществообмена и крайниците. Разбира се, това никак не е лесно. Засега се помъчете да вникнете в действието на подвижните крайници върху веществообмена. Това действие е много по-голямо, отколкото обикновеното съзнание допуска.
Обаче тези две системи, нервно-сетивната система и системата веществообмен-крайници, са в известен смисъл коренно противоположни.
И за целите на една разумна и логична патология, която естествено прелива и в терапия, тази коренна противоположност трябва да бъде разбрана основно; неизброимите детайли, които биха могли да се прибавят, трябва да се изучават основно и грижливо. Защото когато се навлезе в детайлите, се установява следното. Установява се например това, което изтъкнах още вчера: Че в нервно-сетивната система се разиграват предимно разградни процеси, че цялата ни възприятно-представна дейност в будно състояние е свързана не с растежните и градивни процеси, а с разградните процеси, с процесите на отделяне. Но този извод можем да стигнем и от това което предлага днешна емпирична физиология, стига да разсъждаваме здраво и логично. Общо взето, дори и днес съществуват достатъчно емпирични доказателства, или подобре казано емпирични потвърждения за същите истини, до които Антропософията се добира с помощта на своите специфични средства.
към текста >>
Сега аз не мога да се впускам в честотата и ритъма на тези прекъсвания те имат своя дълбок
смисъл
, важното е че тук ние навсякъде се срещаме с едно специализиране на тази ритмусова крива, която аз бих означил по следния начин (рис.6).
градивните процеси в разградните и обратно. И ако изследваме нещата още по-нататък, не външно и механично, а според дълбоката същност на кръвната циркулация, според дишането, ние навсякъде ще открием особени процеси, особени протичания които са непостоянни, а малко или много прекъснати, ритмични.
Сега аз не мога да се впускам в честотата и ритъма на тези прекъсвания те имат своя дълбок смисъл, важното е че тук ние навсякъде се срещаме с едно специализиране на тази ритмусова крива, която аз бих означил по следния начин (рис.6).
Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес. Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин. Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи. Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм. Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече.
към текста >>
ако е в състояние да обхване тази природа в духовнонаучен
смисъл
.
Или обратно да смекчим разградните процеси на главата, ако те започнат да действуват прекалено интоксикиращо в системата на веществообмена. И все пак до едно съвършено вникване в тази област може да се стигне само ако човек разшири наблюдението си над цялата природа, т.е.
ако е в състояние да обхване тази природа в духовнонаучен смисъл.
Ако насочите поглед към растението, към процеса на неговото формиране, Вие ясно долавяте, че в макрокосмически смисъл става едно устремяване нагоре, едно извисяване над Земния център, и Вие можете да изучите тази растителна метаморфоза, поне в общи линии, именно в произведението на Гьоте "Метаморфози на растението".
към текста >>
Ако насочите поглед към растението, към процеса на неговото формиране, Вие ясно долавяте, че в макрокосмически
смисъл
става едно устремяване нагоре, едно извисяване над Земния център, и Вие можете да изучите тази растителна метаморфоза, поне в общи линии, именно в произведението на Гьоте "Метаморфози на растението".
Или обратно да смекчим разградните процеси на главата, ако те започнат да действуват прекалено интоксикиращо в системата на веществообмена. И все пак до едно съвършено вникване в тази област може да се стигне само ако човек разшири наблюдението си над цялата природа, т.е. ако е в състояние да обхване тази природа в духовнонаучен смисъл.
Ако насочите поглед към растението, към процеса на неговото формиране, Вие ясно долавяте, че в макрокосмически смисъл става едно устремяване нагоре, едно извисяване над Земния център, и Вие можете да изучите тази растителна метаморфоза, поне в общи линии, именно в произведението на Гьоте "Метаморфози на растението".
към текста >>
С други думи, ние стигаме до едно израстване на медицинската и терапевтичната емпирия, до това, което Гьоте нарече не в интелектуален, а в един чисто свой
смисъл
"рационална степен на науката", ние стигаме до науката като терапия, до науката, която действително вниква в съотношенията между организма и природата.
По този начин ние подробно можем да изучим как се развиват растителните процес, минералните процеси, и така да получим представа както за силите, които действуват във външната природа, така и за тези, които действуват в човешкия организъм.
С други думи, ние стигаме до едно израстване на медицинската и терапевтичната емпирия, до това, което Гьоте нарече не в интелектуален, а в един чисто свой смисъл "рационална степен на науката", ние стигаме до науката като терапия, до науката, която действително вниква в съотношенията между организма и природата.
Разбира се, нещата не са толкова лесни, защото те трябва да се изучават в зависимост от отделните типове човешки личности, и едва тогава може да се пристъпи към изучаването на отделните тайни в природния свят. И далеч не трябва да се вярва, че ако например изследваме процесите в Ветула алба, ние вече сме проникнали в тайните на света. В други растителни видове, например при дивия кестен, растителните процеси са от съвършено друг порядък, и те в никакъв случай не позволяват такова общо третиране, каквото вършим сега; те изискват много посериозно и задълбочено изследване. Обаче тук аз бих искал да прибавя нещо, и то се отнася за уважаемите студенти по медицина. Този род изследвания не трябва да ги довежда до един ужас пред необхватното.
към текста >>
Той е длъжен да навлезе в специалните области, а това изисква една индивидуална преценка, и в този
смисъл
е наложително следното: наложително е от лаическите представи за медицинските принципи да израсне едно истинско познание за задачите на лекаря.
Половин час по-късно, аз отново ще Ви дам редица други примери, от които ще се убедите как това интуитивно обхващане на външните природни влияния и на вътрешните процеси в човешкия организъм ни води към истинската терапевтика и към вникване в патологията. Тогава ще дам и примери с отделни вещества. В краткото време, което можахме да отделим за тази цел, аз посочих само принципите, които са залегнали във Ветула алба. Тази вечер ще дам и други примери, без да забравям, че трябва да се държи сметка за едно общо и цялостно разбиране на човешкото същество. И в стремежа си да продължи своите специални изследвания медикът трябва да тръгва точно от тук.
Той е длъжен да навлезе в специалните области, а това изисква една индивидуална преценка, и в този смисъл е наложително следното: наложително е от лаическите представи за медицинските принципи да израсне едно истинско познание за задачите на лекаря.
И ако Вие правилно схванете посоката, в която антропософски ориентираната Духовна наука иска да тласне днешната медицина тази вечер отново ще говоря на тази тема тогава неизбежно ще си кажете: Да, тази антропософски ориентирана Духовна наука съвсем не се стреми да вкара човека в дилетанство, преди всичко тя се стреми да излекува и оздрави истинската наука, сериозната наука, която едва тогава ще може да изпълнява отново своите важни социални функции.
към текста >>
161.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен
смисъл
, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система.
Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие. Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена.
Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система.
Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство.
към текста >>
Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев
смисъл
медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество.
Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата. С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф.
Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество.
Обаче ние трябва да се научим да преминаваме от физиологията и патологията към терапията по един нов начин; вчера преди обяд аз ви загатнах, че ние не трябва да изследваме само онова, което се извършва в човешкото същество, а трябва постоянно да го свързваме с това, което се извършва във външната природа. Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
към текста >>
Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен
смисъл
растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф. Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество. Обаче ние трябва да се научим да преминаваме от физиологията и патологията към терапията по един нов начин; вчера преди обяд аз ви загатнах, че ние не трябва да изследваме само онова, което се извършва в човешкото същество, а трябва постоянно да го свързваме с това, което се извършва във външната природа.
Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
към текста >>
А в един по-дълбок
смисъл
фосфорът изобщо е лечебно средство против всичко онова, което се явява като Азов скелет, като физически Азов скелет (рис.7, жълто), който чрез боледуването е постигнал еманципация от истинската душевна дейност, така че сега той отново може да се върне към тази душевна дейност, т.е.
И точно това включване редуцира неговата активност до определен минимум, разрежда го, и в това разреждане той действува по такъв начин, че задържания рахит на главата може вече да се превърне в носител на онези душевно-духовни процеси, които занапред ще трябва да се осъществяват чрез посредничеството на човешката глава. И сега, своеобразието изпъква именно в този момент, че ако вместо обичайните дози фосфор дадем на човека малки дози фосфор, ние постигаме нещо съвсем друго по отношение на фосфорните функции. Ако дадем на човешкия организъм тези малки дози, те започват да действуват в човека така, както действува фосфора в човешкия мозък; т.е. те действуват задържащо по отношение на рахита, в случай че той се появи, в детската възраст. И тогава в съвсем малки дози фосфора идва като едно лечебно средство против рахита.
А в един по-дълбок смисъл фосфорът изобщо е лечебно средство против всичко онова, което се явява като Азов скелет, като физически Азов скелет (рис.7, жълто), който чрез боледуването е постигнал еманципация от истинската душевна дейност, така че сега той отново може да се върне към тази душевна дейност, т.е.
отново да се вгради в сферата на нормалното.
към текста >>
Ако искаме да разберем тези неща в духовно-научен
смисъл
, ние трябва да се спрем на едно забележително явление, а именно на хемофилията.
Ако искаме да разберем тези неща в духовно-научен смисъл, ние трябва да се спрем на едно забележително явление, а именно на хемофилията.
В този случай наистина изпъква забележителния факт, че съществуват хора, които страдат от едно намалено съсирване на кръвта; при най-незначителните, а често и при недоказуеми телесни наранявания, те започват да кървят. Но това кръвно заболяване има нещо във висша степен своеобразно: Мъжете, които произхождат от семейства на хемофилици не получават хемофилия, ако те са родени от жени, в чиито семейства няма хемофилия. Ако жените имат потомство с хемофилия, самите те не се заразяват; т.е. боледуват мъжете, а жените пренасят болестта. Кръвната болест преминава през жените, но не ги засяга.
към текста >>
162.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И тогава говорим за наследствени качества в истинския
смисъл
на тази дума.
Нека сега, преди да преминем към отделните практически случаи, още веднъж да насочим поглед към детския душевен живот. От една страна, ние видяхме, че през първите 7 години тялото представлява един модел, по който индивидуалността изгражда второто тяло, което функционира през периода между смяната на зъбите и половата зрялост. Ако индивидуалността е по-силна от вложените в нея наследствени качества, тогава, сменяйки зъбите си, детето малко или много ги преодолява и се проявява – дори и външно – като индивидуалност в цялата си същност. Ако обаче индивидуалността на детето е слаба, тя ще бъде подтисната от наследствените качества, тя ще следва модела по такъв начин, че телесните черти ще се манифестират като една заробваща отливка на модела.
И тогава говорим за наследствени качества в истинския смисъл на тази дума.
Защото през периода между смяната на зъбите и половата зрялост всичко зависи от индивидуалността. Наследствените качества изпъкват дотолкова, доколкото индивидуалността е твърде слаба, за да ги преодолее и да работи според намерението си и в съответствие с кармата. Ето защо в този случай същинският кармически импулс изглежда заглушен от наследствените качества.
към текста >>
– И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк
смисъл
и нашата нервно-сетивна система.
И така, ако аз отново нарисувам вчерашната схема (Рис. 4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите.
– И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система.
Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
към текста >>
Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен
смисъл
третира материята по следния начин.
И така, ако аз отново нарисувам вчерашната схема (Рис. 4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите. – И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система.
Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
към текста >>
163.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от
смисъл
.
Всеки път, когато настъпи гърч, ние установяваме един вътрешен застой под повърхността на някой орган. Такъв застой се получава предимно в някоя от частите на мозъка – а ние знаем как те се отнасят помежду си –, но застой може да се получи, примерно, в черния дроб или в белия дроб, а мозъчният застой да е само негова проекция, негово слабо отражение. При всеки гърч е налице един застой на Азовата организация и на астралното тяло вътре в някой орган. Едва сега ние стигаме до истинската причина на епилептичните гърчове, която обикновено се свежда до едно външно описание. Ние никога няма истински да вникнем в тези състояния, ако не съумеем да преминем от физическото и етерното тяло към Аза и астралното тяло.
Ако не знаем, че астралното тяло и Азовата организация са ужасно притиснати към повърхността на даден орган, всичко обяснения за гърчовете ще са лишени от смисъл.
Астралното тяло и Азовата организация се стремят да излязат навън, но биват задържани и притиснати към органите.
към текста >>
А това означава, че сега ние сме изправени пред нещо много важно: Сега, слизайки аморални от духовния свят, ние сме длъжни да развиваме в нашата воля усета за
смисъл
; ние навлизаме в органите с нашата воля, в нашата воля ние сме длъжни да развиваме усета за това, което ни пресреща във външния свят като морал.
Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност. Моралността е нещо, което ние трябва да постигнем постепенно. Това, което е било моралност в нашата предишна инкарнация, ние сме го изразходвали между смъртта и новото раждане, когато сме били ангажирани с мъдрото изграждане на нашето бъдещо тяло; тази моралност отдавна се е изпарила; ние винаги трябва отново да постигаме морала във всеки следващ земен живот.
А това означава, че сега ние сме изправени пред нещо много важно: Сега, слизайки аморални от духовния свят, ние сме длъжни да развиваме в нашата воля усета за смисъл; ние навлизаме в органите с нашата воля, в нашата воля ние сме длъжни да развиваме усета за това, което ни пресреща във външния свят като морал.
към текста >>
Сега всъщност става дума за това, Вие внимателно да наблюдавате, за да разберете дали при клептоманията не сме изправени пред един кармическо-морален дефект, и с оглед на моите вчерашни обяснения да се обърнете към детето с правилната душевна нагласа и да го възпитавате в морален
смисъл
, но с извънредна вътрешна оживеност, а не вяло и отпуснато.
А патологията започва та, където се прекрачи определена мярка. Филистерството е присъщо на мнозина, но все пак без достатъчно основания е трудно да се определи, доколко е нормално да се събират различни вещи и предмети. Можеш да си голям филистер и да събираш пощенски марки, и тогава страстта към събиране е съвсем безвредна. Ако обаче я срещнем у едно дете като израз на подражание, това означава, че тенденцията за присвояване се е спуснала надолу в сферата на волята.
Сега всъщност става дума за това, Вие внимателно да наблюдавате, за да разберете дали при клептоманията не сме изправени пред един кармическо-морален дефект, и с оглед на моите вчерашни обяснения да се обърнете към детето с правилната душевна нагласа и да го възпитавате в морален смисъл, но с извънредна вътрешна оживеност, а не вяло и отпуснато.
Вътрешно оживени и развълнувани, търсете такива житейски истории, в които това, което детето върши, стига до пълен абсурд. Разказвайте му случки, свързани с кражби и го правете непрекъснато. Всичко това води до едно повлияване на кармата.
към текста >>
164.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
– естествено също и при други случаи, в много поточен
смисъл
– става въпрос за кармически връзки, проявяващи се в хода на болестта.
– естествено също и при други случаи, в много поточен смисъл – става въпрос за кармически връзки, проявяващи се в хода на болестта.
към текста >>
И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен
смисъл
в живота.
После възникват и представи, причиняващи болка. В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него. Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi. Но човек се стреми да я подтиска. Всичко това протича много интензивно.
И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен смисъл в живота.
Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот. То с ужас те отдръпва от самото себе си. Или, ако не става дума за действие, а за маскирано действие, скрито в живота на представите – тук се намесва също и волята – ако става дума за действие в областта на представите, ако представите трябва да се развиват, може да се получи така, че при определени форми на заболяване представите не могат да възникнат в подходящия зародишен момент и вместо представи, възниква страх. Всяка такава представа, която в момента, когато трябва да бъде осъзната, в момента на своето възникване предизвиква страх, всяка такава представа същевременно предизвиква и това, че под нея се разгръща един силен живот на чувствата. Чувствата врят и кипят, и в този момент винаги можем да констатираме началото на едно депресивно състояние.
към текста >>
Ето защо в
смисъл
а на Духовната наука главното се свежда до това, че ние – именно като възпитатели – трябва преди всичко да се погрижим за нашето самовъзпитание.
Ето защо в смисъла на Духовната наука главното се свежда до това, че ние – именно като възпитатели – трябва преди всичко да се погрижим за нашето самовъзпитание.
към текста >>
165.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И ние сме длъжни да ги освободим, да ги изкараме на повърхността не психоаналитично в днешния
смисъл
на думата, а психоаналитично в истинския
смисъл
.
А сега, нека да си представим една такава огнебълваща планина, едно сяросъдържащо дете, което – бих казал – просто засмуква впечатленията в своя волеви организъм, така че те се загнездват там и не могат да мръднат навън. Ние много скоро ще забележим тази особеност при детето. Детето вероятно ще бъде подложено на депресивни, на меланхолни състояния. Тези скрити в него впечатления ще го измъчват.
И ние сме длъжни да ги освободим, да ги изкараме на повърхността не психоаналитично в днешния смисъл на думата, а психоаналитично в истинския смисъл.
Ние можем да постигнем това, ако установим, дали детските впечатления изчезват в по-силна или по-слаба степен. И ако от една страна имаме вътрешна възбудимост, а от друга страна външна апатия, ние трябва да сме наясно: Кои неща си спомня детето най-лесно, кои неща потъват и изчезват навътре в него? Ако то не може да задържа достатъчно впечатления, ние можем да му помогнем с една ритмична последователност. В това отношение, скъпи мои приятели, можем да постигнем много. И това е много по-лесно, отколкото си мислим; защото лечението и възпитанието – а те са сродни помежду си – не се основават на това, да прилагаме всевъзможни сложни микстури, независимо дали за физически, или душевни, а да знаем какво точно помага в конкретния случай.
към текста >>
166.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Има
смисъл
да предлагате на детето такива занимания, които от една страна са механични и свързани с някакво движение, а от друга страна заострят вниманието му; защото при плетенето могат да се пропуснат и бримки.
Нещата от външния свят вече будеха у него удивление. Тук става дума за това, че интелектуалното внимание няма терапевтична стойност, а по отношение на вниманието към външния свят трябва да бъдат ангажирани по-скоро чувствата и волята. Детето стана по-доверчиво към хората и ако преди се отнасяше напълно безучастно към тях, сега нещата се промениха. Все още е трудно да го подтикнем към някаква дейност. Каквото и да прави, го върши с неудоволствие, въпреки че през Януари донякъде се научи да плете.
Има смисъл да предлагате на детето такива занимания, които от една страна са механични и свързани с някакво движение, а от друга страна заострят вниманието му; защото при плетенето могат да се пропуснат и бримки.
Любимите му играчки са една кола и една шейна. То може часове наред да не говори за нищо друго, освен за своята кола; и това е нещо, което има връзка с вчерашната тема. То бързо се научи да говори и разбира немски. Ето накратко най-общите данни.
към текста >>
В известен
смисъл
този избор е труден.
Вие можете да ми вярвате или не, обаче това дете е гений! Както имам предвид? – то не го разбира – имам предвид, че според предшестващите кармически обстоятелства то наистина би могло да бъде гений. Но тук имаме една абнормност поради факта, че в сегашните условия, при които все пак е трябвало да се роди, то не е могло да изгради онези качества, с които би разполагало, ако бяха в сила предшестващите кармически обстоятелства. Всичко е предопределено от избора на родителите.
В известен смисъл този избор е труден.
И така, детето гледа на света според тежките условия, идващи от едно тяло, чиито сили – имам предвид силите на горния и силите на долния човек – не са в хармония, водят до втвърдяване. Имаме работа с едно втвърдяване на организма. Когато то се пробужда сутрин, астралното тяло и Азовата организация не могат да се потопят по правилния начин в етерно-физическия организъм. Там те сякаш се натъкват на някаква скала. И сега цялото внимание, с което ние се обръщаме към света, зависи от това, доколко правилно се включваме с нашата духовно-душевна същност в телесно-физическия организъм.
към текста >>
167.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Педагогическият
смисъл
е в това, което то самичко върши.
И сега, веднага след като сме станали свидетели на днешното поведение на детето, първото нещо, което трябва да направим е да му отнемем играчките! Защото за него играчките са истинска душевна отрова. Неговата фантазия трябва да се насърчава от природата, а не от готови изделия. Нека стимулираме рисуването и най-вече изнамирането на различни форми, обработката на дърво и така нататък. Дайте му парче дърво и го накарайте да издялка от него една човешка фигура.
Педагогическият смисъл е в това, което то самичко върши.
Избягвайте да му давате готови предмети. Накарайте го да прави различни неща, така че да се ангажират крайниците му. Ние още не сме прилагали тези мерки, но като цяло, именно те са необходими в този случай.
към текста >>
168.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И за да не бъдем погрешно разбрани от повърхностното мислене на мнозина наши съвременници, бихме могли да кажем: Там, където Земята престава да съществува, където Вие навлизате в свръхсетивния свят, там вече няма морални преценки в общоприетия земен
смисъл
, понеже там моралното се разбира от само себе си.
Вие си спомняте вчерашния случай, едно 12-годишно момче, което аз трябваше да Ви представя като клептоман. От духовна гледна точка, нещата при един такъв клептоман се свеждат до това, което вчера аз принципно охарактеризирах, а именно, че поради различни препятствия, намиращи се в астралното тяло, то не може да намери достъп до това, което във външния свят съществува като способност за преценяване. Сега си представете, че всичко, което се отнася до моралността, което включва в своите понятийни формации морални импулси, всичко то се проявява единствено в хода на земното съществувание.
И за да не бъдем погрешно разбрани от повърхностното мислене на мнозина наши съвременници, бихме могли да кажем: Там, където Земята престава да съществува, където Вие навлизате в свръхсетивния свят, там вече няма морални преценки в общоприетия земен смисъл, понеже там моралното се разбира от само себе си.
Моралните преценки започват едва там, където трябва да се избира между доброто и злото. Напротив, за духовния свят доброто и злото са просто една характерова особеност. Има добри същества, има и лоши същества. Както при лъва няма смисъл да се разсъждава дали той трябва да има „лъвски качества”, така и – отдалечавайки се от Земята – няма никакъв смисъл да говорим за „добро” и „зло”. Становището за „да” или „не” има смисъл само в моралното обкръжение на живите човешки същества.
към текста >>
Както при лъва няма
смисъл
да се разсъждава дали той трябва да има „лъвски качества”, така и – отдалечавайки се от Земята – няма никакъв
смисъл
да говорим за „добро” и „зло”.
Сега си представете, че всичко, което се отнася до моралността, което включва в своите понятийни формации морални импулси, всичко то се проявява единствено в хода на земното съществувание. И за да не бъдем погрешно разбрани от повърхностното мислене на мнозина наши съвременници, бихме могли да кажем: Там, където Земята престава да съществува, където Вие навлизате в свръхсетивния свят, там вече няма морални преценки в общоприетия земен смисъл, понеже там моралното се разбира от само себе си. Моралните преценки започват едва там, където трябва да се избира между доброто и злото. Напротив, за духовния свят доброто и злото са просто една характерова особеност. Има добри същества, има и лоши същества.
Както при лъва няма смисъл да се разсъждава дали той трябва да има „лъвски качества”, така и – отдалечавайки се от Земята – няма никакъв смисъл да говорим за „добро” и „зло”.
Становището за „да” или „не” има смисъл само в моралното обкръжение на живите човешки същества. При едно такова заболяване, каквото е клептоманията, съответният човек не може да напредва в развитието на своето астрално тяло, понеже то има споменатите вече дефекти, така че се затруднява и изграждането на моралните преценки. Ето защо, когато едно такова дете съзре нещо, което предизвиква особен интерес у него, то не вижда никаква причина, за да не си го присвои. То просто не разбира, че даден предмет може да принадлежи някому, че съждението: „Аз притежавам” изобщо има някакъв смисъл. То далеч не навлиза със свето астрално тяло във физическия свят до такава степен, че моралните преценки да имат някакъв смисъл за него.
към текста >>
Становището за „да” или „не” има
смисъл
само в моралното обкръжение на живите човешки същества.
И за да не бъдем погрешно разбрани от повърхностното мислене на мнозина наши съвременници, бихме могли да кажем: Там, където Земята престава да съществува, където Вие навлизате в свръхсетивния свят, там вече няма морални преценки в общоприетия земен смисъл, понеже там моралното се разбира от само себе си. Моралните преценки започват едва там, където трябва да се избира между доброто и злото. Напротив, за духовния свят доброто и злото са просто една характерова особеност. Има добри същества, има и лоши същества. Както при лъва няма смисъл да се разсъждава дали той трябва да има „лъвски качества”, така и – отдалечавайки се от Земята – няма никакъв смисъл да говорим за „добро” и „зло”.
Становището за „да” или „не” има смисъл само в моралното обкръжение на живите човешки същества.
При едно такова заболяване, каквото е клептоманията, съответният човек не може да напредва в развитието на своето астрално тяло, понеже то има споменатите вече дефекти, така че се затруднява и изграждането на моралните преценки. Ето защо, когато едно такова дете съзре нещо, което предизвиква особен интерес у него, то не вижда никаква причина, за да не си го присвои. То просто не разбира, че даден предмет може да принадлежи някому, че съждението: „Аз притежавам” изобщо има някакъв смисъл. То далеч не навлиза със свето астрално тяло във физическия свят до такава степен, че моралните преценки да имат някакъв смисъл за него.
към текста >>
То просто не разбира, че даден предмет може да принадлежи някому, че съждението: „Аз притежавам” изобщо има някакъв
смисъл
.
Има добри същества, има и лоши същества. Както при лъва няма смисъл да се разсъждава дали той трябва да има „лъвски качества”, така и – отдалечавайки се от Земята – няма никакъв смисъл да говорим за „добро” и „зло”. Становището за „да” или „не” има смисъл само в моралното обкръжение на живите човешки същества. При едно такова заболяване, каквото е клептоманията, съответният човек не може да напредва в развитието на своето астрално тяло, понеже то има споменатите вече дефекти, така че се затруднява и изграждането на моралните преценки. Ето защо, когато едно такова дете съзре нещо, което предизвиква особен интерес у него, то не вижда никаква причина, за да не си го присвои.
То просто не разбира, че даден предмет може да принадлежи някому, че съждението: „Аз притежавам” изобщо има някакъв смисъл.
То далеч не навлиза със свето астрално тяло във физическия свят до такава степен, че моралните преценки да имат някакъв смисъл за него.
към текста >>
То далеч не навлиза със свето астрално тяло във физическия свят до такава степен, че моралните преценки да имат някакъв
смисъл
за него.
Както при лъва няма смисъл да се разсъждава дали той трябва да има „лъвски качества”, така и – отдалечавайки се от Земята – няма никакъв смисъл да говорим за „добро” и „зло”. Становището за „да” или „не” има смисъл само в моралното обкръжение на живите човешки същества. При едно такова заболяване, каквото е клептоманията, съответният човек не може да напредва в развитието на своето астрално тяло, понеже то има споменатите вече дефекти, така че се затруднява и изграждането на моралните преценки. Ето защо, когато едно такова дете съзре нещо, което предизвиква особен интерес у него, то не вижда никаква причина, за да не си го присвои. То просто не разбира, че даден предмет може да принадлежи някому, че съждението: „Аз притежавам” изобщо има някакъв смисъл.
То далеч не навлиза със свето астрално тяло във физическия свят до такава степен, че моралните преценки да имат някакъв смисъл за него.
към текста >>
Както при далтонизма няма
смисъл
да се говори за цветове, така и във висшите светове няма
смисъл
да се говори за притежание и непритежание.
Това е съвсем същото, както, ако някой не различава синия или червения цвят: тогава той няма усещането за синьо и червено, и за него целият свят ще бъде лишен от тези два цвята. Следователно, ако Вие виждате една зелена повърхност, там далтонистът по отношение на червения цвят ще вижда една синя повърхност. Далтонистът по отношение на синия цвят ще нарисува гората с червени дървета.
Както при далтонизма няма смисъл да се говори за цветове, така и във висшите светове няма смисъл да се говори за притежание и непритежание.
Едно такова момче не може да навлезе във физическия свят до такава степен, че да е в състояние да свърже своите представи с това, което лежи в основите на собствеността. За него най-съществен е актът на откривателството, на изнамирането; за него найважно е усещането: „Това ме изненадва, това ме интересува.” И тук размахът на неговите представи свършва. Неговото астрално тяло не е проникнало навътре във волевата област, а малко или много е останало във интелектуалната сфера, което се изразява в това, че органите на волята остават недоразвити. Последицата е тази, че то насочва и прилага във волята това, което е добро само в областта на интелекта. Ако този недостатък се прояви само в областта на интелекта, децата стават малоумни; ако същият недостатък се прояви в областта на волята, децата стават клептомани.
към текста >>
169.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Там аз изнасях лекциите си по такъв начин, че първо ги питах какво биха искали да чуят, и в известен
смисъл
темите бяха посочвани от самите тях.
Доколкото разбрах от това, което чух тази сутрин, Вие искате да обсъдим още неща, които излизат извън съдържанието на лекциите, понеже те са замислени по-скоро в духа на „преклонение пред малките неща”; и аз бих искал да откликна на това желание, като си послужа с методът, приложен от мен при лекциите пред работниците.
Там аз изнасях лекциите си по такъв начин, че първо ги питах какво биха искали да чуят, и в известен смисъл темите бяха посочвани от самите тях.
Ето защо сега те не ме упрекват, че им говоря за неща, които не представляват интерес за тях.
към текста >>
170.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
дойде при мен и сподели, че всред участниците от Лауенщайн има известни очаквания, в
смисъл
, че в рамките на антропософското движение те биха искали да предприемат някаква мисионерска мисия, която изисква преди всичко обсъждането на кармичните връзки между хората, ангажирани с тези неща.
Не се налага да губим време за изясняване на тези неща; всичко е много по-просто. Д-р Л.
дойде при мен и сподели, че всред участниците от Лауенщайн има известни очаквания, в смисъл, че в рамките на антропософското движение те биха искали да предприемат някаква мисионерска мисия, която изисква преди всичко обсъждането на кармичните връзки между хората, ангажирани с тези неща.
към текста >>
В духовен
смисъл
аз можах да видя, че той е схванал тази връзка.
Вземете Гьотевото учение за метаморфозата и се замислете, как то е могло да бъде създадено от Гьоте, който е бил един умен човек. Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости. Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща. Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион?
В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка.
И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило. Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му следната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион. – Това беше отпечатано чак през деветдесетте години благодарение на моите усилия. През деветдесетте години внезапно се появи един напълно нов писател: Гьоте, така да се каже, стана най-плодотворния писател в края на 19. век.
към текста >>
171.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И доколкото виждаха, в един много повисш
смисъл
, че в хода на своя земен живот човекът стига до равновесието едва чрез възпитанието, дотолкова и в детето те откриваха нещо абнормно, което в известен
смисъл
е направо болестно и трябва да бъде лекувано, така че първоначалните думи за „лекувам” и „възпитавам” навремето би трябвало да са имали едно и също значение.
Общо взето, така стоят нещата с всичко живо, както впрочем и с живота в духовния свят. Ето как ние все повече и повече се убеждаваме, че онова, което живее зад фасадата на човешкия род и намира израз в една или друга патология, фактически представлява част от същинската, външно проявена, духовност на човешкия род. Разглеждайки нещата по този начин, ние стигаме и до разбирането, до схващанията на древните, които във възпитанието са виждали нещо, което извънредно близко до лечението. В лечението те са виждали едно приближаване на луциферическите и ариманически сили към това, което поддържа равновесието между тях и осигурява напредъка на добрите Богове. В лечението те виждаха уравновесяване между Луцифер и Ариман.
И доколкото виждаха, в един много повисш смисъл, че в хода на своя земен живот човекът стига до равновесието едва чрез възпитанието, дотолкова и в детето те откриваха нещо абнормно, което в известен смисъл е направо болестно и трябва да бъде лекувано, така че първоначалните думи за „лекувам” и „възпитавам” навремето би трябвало да са имали едно и също значение.
Възпитанието лекува така наречените нормални хора, а лечението е неговата специализирана разновидност, предназначена за така наречените абнормни хора.
към текста >>
Там като препятствие за едно такова развитие е посочен човешкия организъм, в
смисъл
, че човек съсредоточава своите преценки изключително в сферата на своя Аз.
Там като препятствие за едно такова развитие е посочен човешкия организъм, в смисъл, че човек съсредоточава своите преценки изключително в сферата на своя Аз.
Замислете се какво всъщност означава концентрацията върху собствения Аз. Ние имаме нашето физическо тяло, което произлиза от Стария Сатурн и което е художествено формирано в продължение на четири величествени епохи. Ние имаме етерното тяло, художествено формирано в продължение на три епохи и астралното тяло, което е формирано в продължение на две епохи. Всички те не попадат в областта на земното съзнание, в областта на земното съзнание попада единствено Азът. Обаче в действителност това е само един отблясък на Аза, защото истинският Аз може да бъде видян единствено чрез ретроспекцията, насочена към една от предишните инкарнации.
към текста >>
172.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ето защо още днес ще бъде необходимо, чрез съдържанието на този курс, да постигнем разбиране по отношение
смисъл
а на това обединяване.
Скъпи приятели! В този курс за първи път обединихме членовете на два духовни кръга на действие, и това обединяване означава нещо много особено.
Ето защо още днес ще бъде необходимо, чрез съдържанието на този курс, да постигнем разбиране по отношение смисъла на това обединяване.
Засега бих желал да обърна вниманието Ви само на обстоятелството, че този курс, може би както никой друг, ще бъде пример за това, как чрез особеното изграждане на духовния живот в наше време трябва да бъдат обновени старите предания, старото наследство, защото това, което се е практикувало под названието пасторска медицина, в основа та са всъщност вече е изгубило съдържанието си. Ние ще видим това в хода на нашите разглеждания. И обратно, тъкмо от основите на нашето време ще произлезе една особена значима задача, която от своя страна, обобщена в едно разглеждане, вече може да носи названието пасторска медицина. Ние внимавахме строго, в този курс в съществената си част да бъдат обединени действителни теолози и такива личности, които са истински лекари, или ще станат такива, лекари в смисъла, че според задачите на медицинската секция на Гьотеанума ние да можем да отговаряме за това тяхно име. Как ще бъде изграден този смисъл, всичко това ще бъде обсъдено в този курс.
към текста >>
Ние внимавахме строго, в този курс в съществената си част да бъдат обединени действителни теолози и такива личности, които са истински лекари, или ще станат такива, лекари в
смисъл
а, че според задачите на медицинската секция на Гьотеанума ние да можем да отговаряме за това тяхно име.
В този курс за първи път обединихме членовете на два духовни кръга на действие, и това обединяване означава нещо много особено. Ето защо още днес ще бъде необходимо, чрез съдържанието на този курс, да постигнем разбиране по отношение смисъла на това обединяване. Засега бих желал да обърна вниманието Ви само на обстоятелството, че този курс, може би както никой друг, ще бъде пример за това, как чрез особеното изграждане на духовния живот в наше време трябва да бъдат обновени старите предания, старото наследство, защото това, което се е практикувало под названието пасторска медицина, в основа та са всъщност вече е изгубило съдържанието си. Ние ще видим това в хода на нашите разглеждания. И обратно, тъкмо от основите на нашето време ще произлезе една особена значима задача, която от своя страна, обобщена в едно разглеждане, вече може да носи названието пасторска медицина.
Ние внимавахме строго, в този курс в съществената си част да бъдат обединени действителни теолози и такива личности, които са истински лекари, или ще станат такива, лекари в смисъла, че според задачите на медицинската секция на Гьотеанума ние да можем да отговаряме за това тяхно име.
Как ще бъде изграден този смисъл, всичко това ще бъде обсъдено в този курс. Ала допуснахме и някои изключения, но само малко, и те са добре обоснова ни в рамките на това, което са убежденията на медицинската секция на Гьотеанума. Преди всичко ще става дума за това, Вие, скъпи мои приятели, както от теологическа, така и от медицинска страна, да имате напълно ясни представи за това, което в смисъла на една нова пасторска медицина прави възможна съвместната работа на теолози и медици. За подобна съвместна работа често се е говорило, и се обръщало внимание, че тъкмо антропософското движение трябва да разчита на тази съвместна работа. Но при това все пак възникнаха неща, които тъкмо в рамките на този курс ще трябва да намерят своето потвърждение.
към текста >>
Как ще бъде изграден този
смисъл
, всичко това ще бъде обсъдено в този курс.
Ето защо още днес ще бъде необходимо, чрез съдържанието на този курс, да постигнем разбиране по отношение смисъла на това обединяване. Засега бих желал да обърна вниманието Ви само на обстоятелството, че този курс, може би както никой друг, ще бъде пример за това, как чрез особеното изграждане на духовния живот в наше време трябва да бъдат обновени старите предания, старото наследство, защото това, което се е практикувало под названието пасторска медицина, в основа та са всъщност вече е изгубило съдържанието си. Ние ще видим това в хода на нашите разглеждания. И обратно, тъкмо от основите на нашето време ще произлезе една особена значима задача, която от своя страна, обобщена в едно разглеждане, вече може да носи названието пасторска медицина. Ние внимавахме строго, в този курс в съществената си част да бъдат обединени действителни теолози и такива личности, които са истински лекари, или ще станат такива, лекари в смисъла, че според задачите на медицинската секция на Гьотеанума ние да можем да отговаряме за това тяхно име.
Как ще бъде изграден този смисъл, всичко това ще бъде обсъдено в този курс.
Ала допуснахме и някои изключения, но само малко, и те са добре обоснова ни в рамките на това, което са убежденията на медицинската секция на Гьотеанума. Преди всичко ще става дума за това, Вие, скъпи мои приятели, както от теологическа, така и от медицинска страна, да имате напълно ясни представи за това, което в смисъла на една нова пасторска медицина прави възможна съвместната работа на теолози и медици. За подобна съвместна работа често се е говорило, и се обръщало внимание, че тъкмо антропософското движение трябва да разчита на тази съвместна работа. Но при това все пак възникнаха неща, които тъкмо в рамките на този курс ще трябва да намерят своето потвърждение. Съвместната работа, на която обръщаме внимание, в никакъв случай, скъпи мои приятели, не бива да бъде разбрана в смисъла на внасяне на дилетантство от едната страна в другата.
към текста >>
Преди всичко ще става дума за това, Вие, скъпи мои приятели, както от теологическа, така и от медицинска страна, да имате напълно ясни представи за това, което в
смисъл
а на една нова пасторска медицина прави възможна съвместната работа на теолози и медици.
Ние ще видим това в хода на нашите разглеждания. И обратно, тъкмо от основите на нашето време ще произлезе една особена значима задача, която от своя страна, обобщена в едно разглеждане, вече може да носи названието пасторска медицина. Ние внимавахме строго, в този курс в съществената си част да бъдат обединени действителни теолози и такива личности, които са истински лекари, или ще станат такива, лекари в смисъла, че според задачите на медицинската секция на Гьотеанума ние да можем да отговаряме за това тяхно име. Как ще бъде изграден този смисъл, всичко това ще бъде обсъдено в този курс. Ала допуснахме и някои изключения, но само малко, и те са добре обоснова ни в рамките на това, което са убежденията на медицинската секция на Гьотеанума.
Преди всичко ще става дума за това, Вие, скъпи мои приятели, както от теологическа, така и от медицинска страна, да имате напълно ясни представи за това, което в смисъла на една нова пасторска медицина прави възможна съвместната работа на теолози и медици.
За подобна съвместна работа често се е говорило, и се обръщало внимание, че тъкмо антропософското движение трябва да разчита на тази съвместна работа. Но при това все пак възникнаха неща, които тъкмо в рамките на този курс ще трябва да намерят своето потвърждение. Съвместната работа, на която обръщаме внимание, в никакъв случай, скъпи мои приятели, не бива да бъде разбрана в смисъла на внасяне на дилетантство от едната страна в другата. В никакъв случай не може да става дума за това, теолозите да станат лечители, или по някакъв начин лечителите да станат теолози. Разбира се и двете, доколкото са лечители или теолози.
към текста >>
Съвместната работа, на която обръщаме внимание, в никакъв случай, скъпи мои приятели, не бива да бъде разбрана в
смисъл
а на внасяне на дилетантство от едната страна в другата.
Как ще бъде изграден този смисъл, всичко това ще бъде обсъдено в този курс. Ала допуснахме и някои изключения, но само малко, и те са добре обоснова ни в рамките на това, което са убежденията на медицинската секция на Гьотеанума. Преди всичко ще става дума за това, Вие, скъпи мои приятели, както от теологическа, така и от медицинска страна, да имате напълно ясни представи за това, което в смисъла на една нова пасторска медицина прави възможна съвместната работа на теолози и медици. За подобна съвместна работа често се е говорило, и се обръщало внимание, че тъкмо антропософското движение трябва да разчита на тази съвместна работа. Но при това все пак възникнаха неща, които тъкмо в рамките на този курс ще трябва да намерят своето потвърждение.
Съвместната работа, на която обръщаме внимание, в никакъв случай, скъпи мои приятели, не бива да бъде разбрана в смисъла на внасяне на дилетантство от едната страна в другата.
В никакъв случай не може да става дума за това, теолозите да станат лечители, или по някакъв начин лечителите да станат теолози. Разбира се и двете, доколкото са лечители или теолози. Става дума за съвместната работа, за взаимопроникване на работата. И тъкмо този курс ще трябва да отдаде голямото внимание на обстоятелството, в никакъв случай да не изпадне всичко в хаос, по причина, че теологът, не зная по каква причина, би могъл да се опита да дилетанствува в някакви медицински сфери, които не биха могли да застанат на пътя му. И обратно, в този наш смисъл лекарят трябва да осъзнае, какво място трябва да заеме спрямо теолога.
към текста >>
И обратно, в този наш
смисъл
лекарят трябва да осъзнае, какво място трябва да заеме спрямо теолога.
Съвместната работа, на която обръщаме внимание, в никакъв случай, скъпи мои приятели, не бива да бъде разбрана в смисъла на внасяне на дилетантство от едната страна в другата. В никакъв случай не може да става дума за това, теолозите да станат лечители, или по някакъв начин лечителите да станат теолози. Разбира се и двете, доколкото са лечители или теолози. Става дума за съвместната работа, за взаимопроникване на работата. И тъкмо този курс ще трябва да отдаде голямото внимание на обстоятелството, в никакъв случай да не изпадне всичко в хаос, по причина, че теологът, не зная по каква причина, би могъл да се опита да дилетанствува в някакви медицински сфери, които не биха могли да застанат на пътя му.
И обратно, в този наш смисъл лекарят трябва да осъзнае, какво място трябва да заеме спрямо теолога.
Да бъде напълно прозряно всичко това и от двете страни, от теологическа и от медицинска, от това ще зависи изключително много. Ето, стана ясно, че съществува например и следното мнение: да, теологът трябва да притежава медицински познания. Човек винаги може да придобие познания в дадена област, дори е винаги добре, човек да придобива знание. Но това, за което тук става дума, е наистина да стане кристално ясно: според мисленето, чувствуването и волята на човека, на лекаря, на лечителя съответствува предварителното, специфично лекарско образование; и никой не бива да вярва, че без да има това специфично предварително медицинско образование има право да се намесва в света с медицинските си познания, дори ако е теолог. И обратно, лекарят трябва да развие едно особено понятие за своята професия и чрез пасторската медицина ще трябва да се на учи да разбира, че в следните казани думи има нещо съществено: на пастора принадлежи жертвения огън, на лекаря, жезъла на Меркурий.
към текста >>
Това трябва да бъде изложено по съвсем ясен начин; и така, това, което ще изхожда от медицинската секция на Гьотеанума, с най-строга сериозност ще трябва да борави с нещата, които в антропософски
смисъл
могат да покажат на света човека като лечител; но това трябва да се превърне в една реална институция, и ще бъде необходимо, по еднозначен начин да бъде определено мястото в тази секция на онзи лекар, който желае да работи в
смисъл
а на медицинската секция.
Нашето антропософско движение не бива да се превръща в почва за хаотично размесване на неща, защото от това ще пострада сериозността, тази сериозност, за която ние така строго би трябвало да се грижим тъкмо в рамките на антропософското движение. Ако си послужа с един драстичен пример: човек може приблизително да знае какво става, когато се извършва операция на крака; но човек не бива да вярва, че веднага би могъл да извърши тази операция на крака. И това трябва да бъде отношението ни към всичко медицинско. Преди всичко Антропософията по никакъв начин не бива да се превръща в пропагандиране на шарлатанщина в лечителството. И тя не бива да се превръща в такава чрез това, че теолозите биха станали подобни лечители, шарлатани.
Това трябва да бъде изложено по съвсем ясен начин; и така, това, което ще изхожда от медицинската секция на Гьотеанума, с най-строга сериозност ще трябва да борави с нещата, които в антропософски смисъл могат да покажат на света човека като лечител; но това трябва да се превърне в една реална институция, и ще бъде необходимо, по еднозначен начин да бъде определено мястото в тази секция на онзи лекар, който желае да работи в смисъла на медицинската секция.
Няма да е възможен друг начин, освен тази институция да стане съвсем реална, така че наистина може да стигне до там, в бъдеще, в определен смисъл, лекар да може да бъде този, който именно е лекар в направлението на медицинската секция на Гьотеанума. И така, скъпи мои приятели, с това е и оправдано, че избягнахме да допуснем до този курс лечители, които не са лекари. Така, че тези, които днес тук са седнали като лекари, напълно в смисъла на света, могат да ангажират лекарско то съсловие, в съществената му част, само с малки изключения.
към текста >>
Няма да е възможен друг начин, освен тази институция да стане съвсем реална, така че наистина може да стигне до там, в бъдеще, в определен
смисъл
, лекар да може да бъде този, който именно е лекар в направлението на медицинската секция на Гьотеанума.
Ако си послужа с един драстичен пример: човек може приблизително да знае какво става, когато се извършва операция на крака; но човек не бива да вярва, че веднага би могъл да извърши тази операция на крака. И това трябва да бъде отношението ни към всичко медицинско. Преди всичко Антропософията по никакъв начин не бива да се превръща в пропагандиране на шарлатанщина в лечителството. И тя не бива да се превръща в такава чрез това, че теолозите биха станали подобни лечители, шарлатани. Това трябва да бъде изложено по съвсем ясен начин; и така, това, което ще изхожда от медицинската секция на Гьотеанума, с най-строга сериозност ще трябва да борави с нещата, които в антропософски смисъл могат да покажат на света човека като лечител; но това трябва да се превърне в една реална институция, и ще бъде необходимо, по еднозначен начин да бъде определено мястото в тази секция на онзи лекар, който желае да работи в смисъла на медицинската секция.
Няма да е възможен друг начин, освен тази институция да стане съвсем реална, така че наистина може да стигне до там, в бъдеще, в определен смисъл, лекар да може да бъде този, който именно е лекар в направлението на медицинската секция на Гьотеанума.
И така, скъпи мои приятели, с това е и оправдано, че избягнахме да допуснем до този курс лечители, които не са лекари. Така, че тези, които днес тук са седнали като лекари, напълно в смисъла на света, могат да ангажират лекарско то съсловие, в съществената му част, само с малки изключения.
към текста >>
Така, че тези, които днес тук са седнали като лекари, напълно в
смисъл
а на света, могат да ангажират лекарско то съсловие, в съществената му част, само с малки изключения.
Преди всичко Антропософията по никакъв начин не бива да се превръща в пропагандиране на шарлатанщина в лечителството. И тя не бива да се превръща в такава чрез това, че теолозите биха станали подобни лечители, шарлатани. Това трябва да бъде изложено по съвсем ясен начин; и така, това, което ще изхожда от медицинската секция на Гьотеанума, с най-строга сериозност ще трябва да борави с нещата, които в антропософски смисъл могат да покажат на света човека като лечител; но това трябва да се превърне в една реална институция, и ще бъде необходимо, по еднозначен начин да бъде определено мястото в тази секция на онзи лекар, който желае да работи в смисъла на медицинската секция. Няма да е възможен друг начин, освен тази институция да стане съвсем реална, така че наистина може да стигне до там, в бъдеще, в определен смисъл, лекар да може да бъде този, който именно е лекар в направлението на медицинската секция на Гьотеанума. И така, скъпи мои приятели, с това е и оправдано, че избягнахме да допуснем до този курс лечители, които не са лекари.
Така, че тези, които днес тук са седнали като лекари, напълно в смисъла на света, могат да ангажират лекарско то съсловие, в съществената му част, само с малки изключения.
към текста >>
Свещенодействието, култът в правилния
смисъл
никога не бива да съдържа в себе си елемент на внушение; но в толкова по-силна степен той съдържа в себе си духовното.
Тези външни процеси включват в себе си, носят в себе си нещо, което не се изчерпва в химическия или в биологичния елемент, това, което става; но то включва в себе си ориентации, направления, които биват въплътени в сферата на физическото, на биологическото, и които имат своето първично седалище в областта на духовното. Ние извършваме сетивни процеси, в които, в акта на себеосъществявлението, нахлува духовният елемент. В култа духовно-същественото се извършва по сетивен начин. И това, което се осъществява пред вярващите, се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява нищо друго, освен това, което се осъществява пред съзнанието. В противен случай това не култ, това не е тайнство, но е внушения /сугестия/.
Свещенодействието, култът в правилния смисъл никога не бива да съдържа в себе си елемент на внушение; но в толкова по-силна степен той съдържа в себе си духовното.
Той се разиграва пред съзнанието, действува обаче навътре в живота.
към текста >>
Но и двамата, в определен
смисъл
, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа.
Но тъкмо поради обстоятелството, че се осъществява подобна съвместна работа, за културата се получава нещо изключително важно – непрекъснато, благодарение на този осъществен взаимен обмен да възникне истинското разбиране у лекаря спрямо пастора, у пастора спрямо лекаря, и чрез това пасторът да знае толкова от лекуването, колкото му е необходимо, а лекарят да знае толкова от професията и мисията на пастора, колкото от своя страна на него му е необходимо. По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата, лекар и пастор, в съвместната си работа заедно с педагогика, могат да сторят нещо целебно за човечеството. Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако педагогиката наистина е нещо, което може да бъде разгледано от една друга гледна точка. Пасторът не може да стане лекар, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са лекар или пастор.
Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа.
Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи. Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския лекар, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство. Това ще принадлежи на неговите задачи. А лекарят ще трябва да извърши различни неща, именно край леглото на болния, за да при даде правилно значение на пасторската дейност, там, където тя често се намесва по най-различен начин в живота. Край леглото на болния.
към текста >>
173.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен
смисъл
, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа.
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква. Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село. Когато го срещнем в някакъв ранен стадий на живота, лекарят днес казва: психопатологична малоценност.
Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа.
И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски смисъл. Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
към текста >>
И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски
смисъл
.
Виждате ли, трудно е сега, когато имаме такъв човек пред себе си, а ние можем да го имаме в някакъв вариант пред себе си в най-многообразни положения в живота: можем да го имаме пред себе си, бидейки лекари, можем да го имаме пред себе си, бидейки пастори, можем да го имаме пред себе си дори в ролята на цялата църква. Този човек се изправя пред нас в някаква форма, да кажем в някакво село. Когато го срещнем в някакъв ранен стадий на живота, лекарят днес казва: психопатологична малоценност. Пасторът, и по-точно ако е добре образован, ако е един добре образован бенедиктанец -светските пастори на католическата църква в момента не са така добре образовани, но ако той е един добре образован бенедиктанец, йезуит или барнабит или друг подобен, тогава той по езотеричен път знае, че от нещата, които разказва такъв един човек, за модерния лекар това е една психопатологична малоценност, че от тези неща, които биват разказвани, ако бъдат правилно интерпретирани, въпреки че имаме пред себе си човек, който твърдо е застанал на границата между здраве и болест, чиято нервна система например може изцяло да бъде възприета в патологичен смисъл, когато имаме пред себе си един такъв човек с подчертано лабилно равновесие в проявяващите се душевни сили, действуващи по начин, съвсем различен отколкото при тъй наречения норма лен човек, тогава пасторът знае, че от тези неща, ако бъдат правилно интерпретирани, човек може да получи истински откровения от духовния свят, както в край на сметка и от самия безумец, само че безумният не е призван да ги интерпретира , но е призван този, кой то вниква в цялата тази работа.
И така ние можем да имаме този човек пред себе си в ролята на лекари, и ние ще видим как трябва да го разглеждаме като лекари в антропософски смисъл.
Можем да имаме този човек пред себе си и в ролята на пастори, можем да го имаме пред себе си и в ролята на църква.
към текста >>
Такъв човек в известен
смисъл
влачи физическото си устройство след себе си.
Ако си послужим с днешните материалистични изрази, нещо, от което ще се откажем в хода на този час, най-често ще възприемем такъв един човек като един във висока степен слабоумен човек, който в никаква насока, дори не и в посока на волята, изхождайки от духовно-душевното, не може да владее физическите си части.
Такъв човек в известен смисъл влачи физическото си устройство след себе си.
Ако такъв човек е предварително така устроен, тогава ние наистина го възприемаме като слабоумен, тъй като в съвременния стадий на Земното развитие, когато всичко това: азово устройство, астрално устройство и етерно тяло е така изолирано, и по такъв самотен начин физическото тяло бива въвлечено отзад, човек не може да възприема, не може да бъде активен, не може да просветли себе си чрез азовото устройство, чрез астралното тяло и чрез етерното тяло; така това, което той изживява, остава в мрак, и той се разхожда като замаян в своето физическо тяло. Налице е в силна степен слабоумие и човек би трябвало да си помисли, по какъв начин, в този стадий би могъл да намести другите тела обратно във физическото устройство. При това могат да влязат в съображение педагогически правила, но също така може да стане дума и за външни лечебни мерки. Пасторът обаче може да изпадне в положение да бъде силно изненадан от това, което тъкмо такъв един човек му изповядва. Пасторът може да счита себе си за много умен, ала образованите пастори, наистина в католицизма има такива; човек не бива да подценява католицизма, тези образовани пастори са бдителни, когато при тях дойде такъв, тъй наречен болен и им каже: това, което проповядваш от амвона, не казва нищо особено.
към текста >>
Тук човек трябва да има едно фино разбиране за това, как патологичното се отразява във всякакви области, които правят човека неспособен да намери правилните пътища във физически-сетивния свят, които области го правят да бъде неспособен в нещо, което външния живот изисква от всички нас; и по отношение на външния свят всички ние, така трябва да бъде, сме в известен
смисъл
филистери.
Тук човек трябва да има едно фино разбиране за това, как патологичното се отразява във всякакви области, които правят човека неспособен да намери правилните пътища във физически-сетивния свят, които области го правят да бъде неспособен в нещо, което външния живот изисква от всички нас; и по отношение на външния свят всички ние, така трябва да бъде, сме в известен смисъл филистери.
Но такива хора нямат в себе си способността да виреят в пътя на филистера, те винаги вървят по други пътища. Като пастор човек трябва да може да направи връзка между онова, което човек сам трябва да даде, и това, което другия изживява; много често това са хората, за които се казва "ей ония там". Това е, което изисква разбиране на финия преход от болния към духовното.
към текста >>
Когато лекарят се изправи пред такъв човек, предопределен да премине през всичките четири стадия, първият в случая малко ненормално, другите обаче в
смисъл
а, в който ги нарисувахме схематично тук, когато лекарят се изправи пред такъв човек, той ще открие налице едно изключително лабилно равновесие, тук нещо трябва да бъде закрепено.
В една определена възраст той е в това състояние /рис. №1,2/, когато сама Азовото устройство се е откъснало от другите части. В една по-късна възраст той преминава в това състояние /рис. №1,3/, в една следваща, по-късна възраст, в това /рис. №2/. Този човек преминава през тези състояния, само ако още първото състояние, което е все още нормално, може би още в детството, покаже склонност да премине в една лабилно, вместо в една стабилно равновесие между частите на човешкото същество.
Когато лекарят се изправи пред такъв човек, предопределен да премине през всичките четири стадия, първият в случая малко ненормално, другите обаче в смисъла, в който ги нарисувахме схематично тук, когато лекарят се изправи пред такъв човек, той ще открие налице едно изключително лабилно равновесие, тук нещо трябва да бъде закрепено.
По правило тук нищо не може да бъде закрепено. Понякога пътят е предначертан по един изключително мощен начин; нищо не може да бъде закрепено. Може би, когато лекарят по-късно се изправи пред този пациент, той ще открие, че първото лабилно състояние се е преобразило в другото състояние, което аз описах чрез замъгляването на сетивните усещания и чрез силно обагрените мисли. По-късно той ще открие едно усилено съзнание за греховност, което лекарят разбира се не обича да отбелязва, тъй като сега нещата започват да се отразяват силно в областта на душевното. Сега вече по правило животът на такава личност се отклонява към пастора, и по-точно когато се стигне до четвъртия стадий.
към текста >>
Те поглеждат назад към първия си стадий и това, което възприемат, те наричат: първото обиталище на Бога тъй като поради това, че със своя Аз те не потъват напълно в останалите части, те разглеждат себе си в известен
смисъл
отвътре, не само отвън.
Например като съвсем млади хора, когато възниква лабилният стадий на 17 или 19 години, те казват: човек трябва да опознае себе си. И интензивно, във всички посоки, те изискват от себе си себепознание. Тогава, когато Азовото устройство излиза навън, те сами достигат до активния медитативен живот. Често те го наричат "активна молитва", което представлява едно активно медитиране, и те са благодарни, когато някой образован пастор им даде съвети относно молитвата. Тогава те изцяло се разтварят в молитвата си, но в тази молитва те изживяват същевременно и онова, което сега те започват да описват в една чудна терминология.
Те поглеждат назад към първия си стадий и това, което възприемат, те наричат: първото обиталище на Бога тъй като поради това, че със своя Аз те не потъват напълно в останалите части, те разглеждат себе си в известен смисъл отвътре, не само отвън.
Всичко това нараства; когато го разглеждаме отвътре, то става като едно обширно пространство: първото обиталище на Бога.
към текста >>
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя
смисъл
.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл.
Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна. Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо. Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите.
към текста >>
Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш
смисъл
няма да може да бъде сторено нищо.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл. Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна. Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии!
Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо.
Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично. Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>
Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш
смисъл
, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл. Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна. Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо.
Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите.
По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично. Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>
Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен
смисъл
патологично.
Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят. Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо. Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий.
Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично.
Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>
Тогава човек трябва да надрасне обикновените категории на понятията, които губят своя
смисъл
, защото в противен случай не можем да отличим светеца от глупака, безумеца от гения, не можем да отличаваме никого другиго, освен този, който е един нормален среден гражданин от всички останали.
Виждате ли, скъпи мои приятели, човек трябва да се обучи в тези неща, ако иска да работи за това, което чрез разбирателството между медицина и теология да доведе до едно познание за човешкото същество.
Тогава човек трябва да надрасне обикновените категории на понятията, които губят своя смисъл, защото в противен случай не можем да отличим светеца от глупака, безумеца от гения, не можем да отличаваме никого другиго, освен този, който е един нормален среден гражданин от всички останали.
към текста >>
174.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен
смисъл
във всички посоки се сблъсква с физическото устройство.
Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси. По този начин настъпва нещо особено. Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре. След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието. Така е например и при окото.
Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство.
В това сблъскване е заложено съзнателното изживяване /изживяване в областта на съзнанието/. Това и точният процес.
към текста >>
175.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Зъбите в най-пълния
смисъл
принадлежат на човека.
Има нещо съвсем вярно в това, но е необходимо да разгледаме единствено самата смяна на зъбите и ще открием, че трябва да си представим нещо модифицирано. Защото ако нещата бяха верни в тази абстрактност, то на всеки 7 години на нас би трябвало да ни никнат нови зъби. Но това не става така. Те поникват само веднъж. И зъбите спадат тъкмо към онова в човека, което след еднократна смяна вече не подлежи на подмяна.
Зъбите в най-пълния смисъл принадлежат на човека.
Но изобщо човешкото развитие на Земята протича така, че колкото по-стар става човек, все повече и повече той задържа нещо от старата физическа материя в себе си. Наистина, на 7-8 годишни интервали се осъществява подмяна на повечето части на физическата материя, но в човека ние трябва да се отличаваме това, което въпреки всичко остава; на 7 години това са само зъбите, които поникват и след това остават, но след последващите ритмични повторения на преходните периоди в човешкото същество, непрекъснато остават части от материалното, които не биват подменяни, макар между 7 и 8 години по-голяма част от човека да подменя изцяло своята материя. Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби. С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години. Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители.
към текста >>
Така унаследяване то в строгия
смисъл
на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен.
Когато изследваме такава една индивидуалност, като тук често позованата Св. Терезия, то поради споменатата вчера силна индивидуалност тъкмо при такива натури ще открием, как през първите 7 години от живо та те наистина много приличат на своите родители, но как през 9-та и 10-та година от живота те приемат форми, които озадачават, защото едва тук същинската индивидуалност оформя себе си.
Така унаследяване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен.
Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела. Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези. Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване. Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно. Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността.
към текста >>
Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния
смисъл
на думата, за изработването на второто тяло.
Етерното тяло е, което изцяло се занимава с това през първите 7 години от живота; ето защото спокойно развива онези способности, които притежава през вторите 7 години от живота, самостоятелни способности на етерното тяло, и клонящите повече към интелекта паметови способности. Който има очи за това, той вижда голямото преобразяване на духовния живот когато първият жизнен период от 7 години започва да преминава във втория.
Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто тяло.
Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща. Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло. Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно. Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества. Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно.
към текста >>
През първите 7 години от живота на човека, в пълния
смисъл
на думата, ние виждаме как духовното действува в тялото.
Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно. Това, което остава, което в първите 7 години от живота се е вляло във физическото развитие, то сега изостава от физическото развитие, действува само душевно, както всъщност и отговаря на същността му. С помощта на способностите, към които Вие, като учители се обръщате в училището, за да ги развиете, с тях детето трябва да осъществи голямото превръщане на млечните зъби в постоянни и много други неща. Със силите, които детето си спестява, защото няма нужда да формира тези зъби, с тези сили то започва да развива способностите на своята душа. Това се извършва в дълбините на човешката природа, така че през първите 7 години от живота, душевното е разположено изцяло вътре във физическото развитие, което развитие ние трябва да възприемаме както като духовно-душевно, така и като физически-телесно.
През първите 7 години от живота на човека, в пълния смисъл на думата, ние виждаме как духовното действува в тялото.
към текста >>
С това ние поглеждаме в дълбините на човешкото развитие, и се отучаваме да говорим за наследствеността в този
смисъл
, в който прави това грубата естествена наука, но с това поглеждаме и към другата страна, към това, което живее в детските действия на човека.
С това ние поглеждаме в дълбините на човешкото развитие, и се отучаваме да говорим за наследствеността в този смисъл, в който прави това грубата естествена наука, но с това поглеждаме и към другата страна, към това, което живее в детските действия на човека.
В детското човешкото действие и в детското човешко мислене живее Слънцето. Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина. Това природоизследователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели. Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили. Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце.
към текста >>
Но реално призвани да преценяват във финия
смисъл
всичко това са лекарят и пасторът, които трябва да знаят, че развитието на човека може така да бъде преценено, че приблизително, на това ние ще се спираме още, защото към пасторска та медицина спада и една дълбока физиогномия, изхождайки от фигурата на човека, ние ще можем да кажем дали той живее в равновесие, и дали неговият жизнен хипомохлион е разположен на правилно място, това означава в правилната точка от времето, дали тази точка не е настъпила по-рано или по-късно.
Но реално призвани да преценяват във финия смисъл всичко това са лекарят и пасторът, които трябва да знаят, че развитието на човека може така да бъде преценено, че приблизително, на това ние ще се спираме още, защото към пасторска та медицина спада и една дълбока физиогномия, изхождайки от фигурата на човека, ние ще можем да кажем дали той живее в равновесие, и дали неговият жизнен хипомохлион е разположен на правилно място, това означава в правилната точка от времето, дали тази точка не е настъпила по-рано или по-късно.
към текста >>
Това са неща, които древната мистерийна мъдрост е разглеждала като много важни при преценката на живота, това са неща, които са били забравени, но които отново трябва да навлязат в човекознанието, ако това човекознание трябва да упражнява влияние във всеобхватния
смисъл
на думата и ако трябва да действува по един правилен начин в лекарската и в пасторската област.
Това са неща, които древната мистерийна мъдрост е разглеждала като много важни при преценката на живота, това са неща, които са били забравени, но които отново трябва да навлязат в човекознанието, ако това човекознание трябва да упражнява влияние във всеобхватния смисъл на думата и ако трябва да действува по един правилен начин в лекарската и в пасторската област.
към текста >>
176.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен
смисъл
, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство.
Когато наблюдаваме тези състояния, в първия стадий ние виждаме пред себе си отпадането на Азовото устройство от цялостното човешко устройство.
След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство.
Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние. Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние. Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят. Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят.
към текста >>
Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок
смисъл
.
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго. Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа. Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение.
Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл.
Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща. И сега забелязваме, че той се радва когато отново произнасяме тези звукосъчетания. Накратко, забелязваме, че тук става дума за едно завръщане към езика, който бива задържан паметово, изключвайки мислите, не с пълното изключване на мислите, но все пак с изключване на мислите.
към текста >>
Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен
смисъл
сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното.
Сега имаме второто. Имаме пред себе си привличането на Аза и на астралното тяло от страна на етерното тяло. Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи. Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите.
Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното.
Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите. Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него. Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина.
към текста >>
В истинския
смисъл
на думата бива всадено това, което ни се представя в първите стадии на патологичното, тъй както Ви го описах днес.
Скъпи мои приятели, видяхме, как в педагогиката от предишните десетилетия са нахлули много неща, тъкмо които ние оборваме от гледната точка на една здрава педагогика, каквато се стреми да бъде педагогика та на Валдорфското училище; неща, които са станали много скъпи хора. Точно това, понякога със страшна твърдост, трябва да подчертаваме в нашата Валдорфска педагогика, както например, аз посочих вече, тези, изведени от интелекта занимания на, които се провеждат в детските градини при смяната на зъбите, и които не представляват подражание на живота, но които са измислени неща. Ето така, в детската възраст между раждането и смяната на зъбите бива прието нещо, което трябва да се появи едва във втората епоха от живота между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост.
В истинския смисъл на думата бива всадено това, което ни се представя в първите стадии на патологичното, тъй както Ви го описах днес.
Така се всажда едно слабо болестно състояние, което често дори не бива разглеждано като патологично, и което е по-добре да не бъде определяно като патологично, за да не ни се струва всичко наоколо патологично, но в което, като явление на цивилизацията, трябва да бъде вникнато и което трябва да бъде разбрано. То трябва не просто да бъде критикувано, но трябва да бъде разбрано, за да имаме правилно отношение към него.
към текста >>
Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски
смисъл
, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло.
Юга, защото съществува афинитет между това, което в този вид е леко патологично и това, което Кали Юга създава. Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разгледаме от тези два аспекта. Ако разгледаме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах. Това намира ясен израз в скиталческите стремежи, но в един краен стадий. Вслушайте се само в разговорите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо.
Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло.
Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н. Това е родството.
към текста >>
177.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния
смисъл
, той бил един инквизитор на животните.
Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните. Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните. В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни.
Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните.
Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята. При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област. Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните. И по-точно той измъчвал животните, които имал в собствения си дом, отначало при своите близки, по-късно бидейки сам земеделец.
към текста >>
Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк
смисъл
на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета.
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек.
Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета.
Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население. В него това се превръща не само в чувство и усещане, но в него това се превръща в жизнена практика.
към текста >>
Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк
смисъл
намира най-вече израз в устройството на главата.
Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание. Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо. Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание.
Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата.
Това е, което донасяме със себе си като дарба. Това той донася със себе си в изобилие. Но тук изживява себе си и нещо, което се проявява в ритмичната система, и по-точно в горната ритмична система, в дихателната система. Защото човекът е устроен така, ако си представите човека схематично /Виж рис. №10/: веществообменно-двигателна система, ритмична система, нервно-сетивна система.
към текста >>
Човек формено вижда как тези демони на страха се стремят към едно въздействие, стремят се към едно болестотворно въздействие в
смисъл
а на Кармата.
Но тези елементарни духове на страха не са просто само елементарни духове на страха, но, ако човек същевременно е донесъл със себе си и това, което Фердинанд Раймунд е донесъл в главата си под формата на душевно-духовни възгледи от предишни земни съществувания, които правят драмите му така интересни, тогава човек вижда как чрез въздействието на тези демони на страха, дошли по този начин, Кармата протича в една съвсем определена посока.
Човек формено вижда как тези демони на страха се стремят към едно въздействие, стремят се към едно болестотворно въздействие в смисъла на Кармата.
Те се изливат, бих желал да кажа, във фантастични имагинации, в достигащите до ясновидство имагинации, защото в основата на драмите на Раймунд е залегнало ясновидство, те се изливат в ясновидството и са причина за това, че и в живота си човек развива нещо фантастично. И по този начин в Кармата нахлува едно течение, една невероятно гениална дарба, която изживява себе си. Едното течение изживява себе си в особен вид духовно творчество, другото течение живее паралелно в един вид житейско фантазиране, което не се изразява външно, но което се насочва навътре, защото е заложено в ритмичната система, която е наполовина вътрешна и която с долуразположените свои органи изживява себе си отново по такъв начин, че се простира върху външния живот, и после отново отскача назад към вътрешността, поради което гениалната индивидуалност на Фердинанд Раймунд се съпровожда от една наистина патологична черта. И тази черта, тази патологична черта, изживяваща себе си в демоните на страха, тази черта се превръща в посредник за изживяването на Кармата.
към текста >>
Виждате ли, има
смисъл
, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие.
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие.
Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството. Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност. Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси. Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение. Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е.
към текста >>
това танцуване около Златния телец, казано в хебрейския
смисъл
на думата, чрез един правилен антропософски възглед всички тези неща могат да бъдат превърнати в богослужение.
Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството. Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност. Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси. Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение. Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е.
това танцуване около Златния телец, казано в хебрейския смисъл на думата, чрез един правилен антропософски възглед всички тези неща могат да бъдат превърнати в богослужение.
към текста >>
178.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Никъде, в нито една точка, не съм се решавал да извърша някаква отрицателна критика в тривиалния
смисъл
на думата, както често става, да възразя срещу това, което съществува като естествена наука, било в областта на външно химико-механично-физикалното, било в областта на медицината.
Виждате ли, можете да ми вярвате, през цялото ми развитие продължава една нишка, която може да бъде определена само по този начин, това Вие виждате по описанието на "Моя жизнен път": най-висш респект от съвременната естествена наука! Този респект винаги е съществувал.
Никъде, в нито една точка, не съм се решавал да извърша някаква отрицателна критика в тривиалния смисъл на думата, както често става, да възразя срещу това, което съществува като естествена наука, било в областта на външно химико-механично-физикалното, било в областта на медицината.
Но при това пред очите ми бе еволюцията и като духовен образ. И възникна стремежът, това, което разкрива себе си духовно, да кажем аз нещо каквото е атлантското време или лемурийското време или още по-назад или по-напред, то да бъде приведено в съзвучие с това, което ни дава естествената наука. Това се оказва задоволително възможно за нещата, които естествената наука казва по отношение на нашето непосредствено съвремие. Но в мига, когато естествената наука се развихря и започва да строи хипотези, напускащи съвремието и отиващи назад в едно отдавна изминало време, тогава човек, опитвайки се да постави в съзвучие духовното видяното с това, което казва естествената наука, тогава човек изпада в най-тежки конфликти. И тъкмо, когато искаме да живеем в съгласие с естествената наука, с тази естествена наука, срещу духовната наука никога не би желал да се възправя, тогава изпадаме в конфликти, защото нали не бихме желали да бъдем така неблагоразумни, че да възразяваме с нещо срещу фактите.
към текста >>
Но виждате ли, човек трябва да се въздигне до там, това, което ни се представя външно в човека под формата на процеси, да бъде в известен
смисъл
уловено от духовното, да бъде вплетено в духовното.
Защото виждате ли, тази наука просто не може да се приближи до човека, защото човекът е поставен в света така също и със своя душевен, така също и със своя духовен елемент, и в неговите процеси изживява се бе си не само това, което бива външно изследвано чак до явленията на аеродинамиката или на аеромеханиката и нагоре до калориката, но в неговите явления изживява себе си например и това, което, изхождайки от предишни земни съществувания, е навлязло в неговата Карма. Вчера ние видяхме, че при един такъв човек като Фердинанд Раймунд това може да бъде формирано пипнато с пръст. При това липсва всякаква възможност за преход, ако вземем в съображение единствено средствата на днешната естествена наука.
Но виждате ли, човек трябва да се въздигне до там, това, което ни се представя външно в човека под формата на процеси, да бъде в известен смисъл уловено от духовното, да бъде вплетено в духовното.
И тогава наистина можем добре да се справим, именно когато сме стъпили здраво върху физиологията на дихателния процес, върху физиологията на кръвообращението, по отношение на това, което можем да научим и със средствата на днешната естествена наука, ако опитаме, изхождайки именно от процесите на дишането и кръвообращението, да разберем, как физическият живот е свързан с духовното.
към текста >>
Включвайки други органични процеси въглеродният двуокис в известен
смисъл
бива натрупан за целта на издишването.
Ала виждате ли, сега ние отново издишваме. Ние издишваме и в съществената си част ние издишваме въглероден двуокис.
Включвайки други органични процеси въглеродният двуокис в известен смисъл бива натрупан за целта на издишването.
Това човекът си го представя отново като някакъв вид пасивни реактивни процеси или нещо подобно. Хората изобщо нямат ясна представа за тези неща. Те просто изследват това, което може да бъде изследвано в тази насока с физически средства, но при това не си изграждат ясни представи. Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един пасивен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното тяло. Всичко това протича в елемента на течното, в онзи елемент, който имен но преди е бил наричан вода, когато всичко течно е било вода.
към текста >>
За физика всичко това е лишено от
смисъл
, защото той разглежда топлинните разлики само като състояния на материя.
Виждате ли, дихателният процес е относително по-груб. Ние вдишваме въздухообразен елемент, и издишваме въздухообразен елемент. Целият дихателен процес съдържа нещо друго, ако го сравним с всички процеси, които струят както в нас, така и във външния Макрокосмос, а ако го сравним с процесите на флуктуацията на светлината, в самия топлинен елемент вътре у човека и вън от него. Нали във вътрешността на човека има топлинни разлики, и навън има топлинни разлики. Можем мислено да отстраним въздуха, водата, земята, можем да си представим само тези топлинни разлики.
За физика всичко това е лишено от смисъл, защото той разглежда топлинните разлики само като състояния на материя.
към текста >>
Тук не е така; тук наистина нещо навлиза навътре, но не в същия
смисъл
излиза навън както при обикновеното дишане, но издишването навлиза в самия човек, превръща се в един вътрешен процес.
И така в целия човешки живот срещу дихателния процес е разположен един по-фин процес на приемане чрез топлинния елемент. И ние можем да кажем: когато достигнем до белодробната област на човека, но това, което аз казвам грубо външно, вие трябва да възприемате по един доста вътрешен начин, когато достигнем до белодробното устройство, тогава ние имаме работа с грубия дихателен процес във въздуха. Но когато се качим нагоре в областите, които би ват регулирани предимно от главата, но които в един отслабен вид са налице в целия човек, там ние имаме по-фин дихателен процес, който обаче протичане във въздушния, а във топлинния елемент. Така че можем да кажем: нагоре ние достигаме до един по-фин процес, състоящ се в едно изключително фино приемане на топлина от макрокосмоса, вдишване на топлина и издишване на топлина. Но нещата стоят така, че когато проследяваме грубото вдишване и издишване, тогава човек се намира във взаимодействие с външния свят: вдишване, издишване, вдишване, издишване, навътре, навън, навътре, навън, такъв е процесът.
Тук не е така; тук наистина нещо навлиза навътре, но не в същия смисъл излиза навън както при обикновеното дишане, но издишването навлиза в самия човек, превръща се в един вътрешен процес.
Това, което бива издишано от нервно-сетивната система, се свързва с процеса на вдишване, с опосреденото чрез белия дроб вдишване. Така че по посока на сетивно-нервната система имаме един процес, който можем да определим като един фин дихателен процес, и който във фазата си на вдишване представлява само истинско приемане отвън; но това, което навлиза, не бива отделено отново навън, но то бива пренесено към по-грубия дихателен процес, то преминава във вдишването, по пътя на вдишването то продължава навлизането си в организма.
към текста >>
Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му
смисъл
, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот. По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването.
Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло.
Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува.
към текста >>
179.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Тогава в известен
смисъл
същността на растението би се насочила единствено в посока да се събере в едно.
От другата страна, трябва да сме наясно, че сами тези сили не биха били в състояние да формират растението.
Тогава в известен смисъл същността на растението би се насочила единствено в посока да се събере в едно.
За да се разгърне, тъй както виждаме това в крайния му случай при разгръщането на дървото, на тези сили Венера и Меркурий непрекъснато се противопоставят силите на Марс, на Сатурн, на Юпитер. Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите планетни въздействия на Вселената /Виж рис. № 5, ляво/.
към текста >>
Тогава човекът вижда това, което в един друг
смисъл
е макрокосмично.
Да погледнем към другата страна. Нали ние можем да изнасяме и лунните сили на горе, и тогава ще възникне противоположното, тогава не бива създаден човека отново в човека, но тогава в човека вътре бива изграден Слънчевият Макрокосмос.
Тогава човекът вижда това, което в един друг смисъл е макрокосмично.
Кога то се формира ембрионът, в човека възниква физическия свят, който трябва да излезе навън от него. Когато от другата страна действуват лунните сили със своята страстна природа, нали те се стремят да притеглят или да заловят слънчевите сили, тогава в човека възниква Духът на Вселената. Възниква Духът на Вселената, възниква духовно-ембрионалното. И така, какво имате тук пред себе си? Тук пред Вас е възможността за формирането на това, което трябва да нахлуе от духовния свят, което преди земното съществуване е било в духовния свят и което тук въплъщава себе си по един духовно-ембрионален път.
към текста >>
180.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен
смисъл
са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице.
Когато правим такива общи изявления, като: сънят е здраве, то това са естествено изявления, които в известен смисъл са напълно верни, но те са верни при определени условия и не бива да ни пречат да разглеждаме обективно това, което е налице.
Физическите процеси във физическото тяло на човека могат да протичат целебно за човека само ако в това физическо тяло са потопени Азът и астралното устройство, което става в акта на пробуждането и което така трябва да протича, че непрекъснато трябва да бъде прекъсвано от състоянието на сън, тъй като това състояние на сън във физическия човек бива осъществено разграждането, което в човека е непрекъснато налице и което трябва да бъде, за да може изобщо душевният живот, духовният живот да разгърне себе си в човека. Защото с процесите на изграждане не е свързан никакъв духовен живот, той е свързан само с процесите на разграждане. Или чрез съня трябва да бъдат обезпечени толкова разградни процеси, та в това количество от разградни процеси да разгърне себе си будното състояние от пробуждането до заспиването. Ако чрез нездравословността на съня бъдат осъществени повече разградни процеси, тогава в човешкия организъм остава един остатък от разградни процеси. Тогава в лицето на този разграден процес ние имаме една вътрешна болестотворна причина.
към текста >>
От това виждате, че е необходимо в най-широк
смисъл
на Вселената да познаваме Духа на природата, Духа на минералното и Духа на растителното царство.
От това виждате, че е необходимо в най-широк смисъл на Вселената да познаваме Духа на природата, Духа на минералното и Духа на растителното царство.
Трябва да познаваме Духа, а не субстанцията, защото в действителност човекът трябва да бъде лекуван чрез Духа на минералната и на растителната природа. Вие притежавате субстанцията само в това състояние, в което тя не е правилно духовно овладяна, но съдържа в себе си Духа. И който желае да лекува без да познава Духа на камъните и на растенията, той всъщност само опипва в тъмното, ръководен от едни традиционни предания, той само опитва дали това или онова помага, но той никога няма да разбере, защо нещо помага, защото никога няма да знае, къде в даден минерал седи Духът, или как е разположен там; така че за да бъде човек лечител, това предварително изисква присъствието в него на духовен светоглед, и вероятно най-голямата аномалия на нашето време се състои в това, че тъкмо в медицината властвува тази ужасна болест материализъм. Защото в медицината материализмът е една истинска болест. Тази слепота означава заспиване, означава в науката да бъдат произвеждани вредни душевни вещества и това всъщност би трябвало да бъде лекувано.
към текста >>
Има хора, които не са в този
смисъл
психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести.
Да разгледаме сега нещата още по-точно.
Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести.
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане. Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как?
към текста >>
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния
смисъл
на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане.
Да разгледаме сега нещата още по-точно. Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести.
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане.
Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня.
към текста >>
Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в учен, а в това няма
смисъл
.
Това води до там, че все повече и повече лекарят трябва да се превърне в истински практик, от своя страна отново един обратен ход по отношение на постигнатото от развитието в ново време под влиянието на материализма.
Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в учен, а в това няма смисъл.
Лекарят има своя смисъл само ако е в състояние по един жив и подвижен начин да борави с природните закони, а не само да ги познава в абстрактния им смисъл. Чрез опознаване в абстрактния смисъл на думата все още не можем да достигнем до боравене с природните закони. Тук имате нещата разгледани от едната страна. А сега ги разгледай те от другата страна.
към текста >>
Лекарят има своя
смисъл
само ако е в състояние по един жив и подвижен начин да борави с природните закони, а не само да ги познава в абстрактния им
смисъл
.
Това води до там, че все повече и повече лекарят трябва да се превърне в истински практик, от своя страна отново един обратен ход по отношение на постигнатото от развитието в ново време под влиянието на материализма. Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в учен, а в това няма смисъл.
Лекарят има своя смисъл само ако е в състояние по един жив и подвижен начин да борави с природните закони, а не само да ги познава в абстрактния им смисъл.
Чрез опознаване в абстрактния смисъл на думата все още не можем да достигнем до боравене с природните закони. Тук имате нещата разгледани от едната страна. А сега ги разгледай те от другата страна.
към текста >>
Чрез опознаване в абстрактния
смисъл
на думата все още не можем да достигнем до боравене с природните закони.
Това води до там, че все повече и повече лекарят трябва да се превърне в истински практик, от своя страна отново един обратен ход по отношение на постигнатото от развитието в ново време под влиянието на материализма. Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в учен, а в това няма смисъл. Лекарят има своя смисъл само ако е в състояние по един жив и подвижен начин да борави с природните закони, а не само да ги познава в абстрактния им смисъл.
Чрез опознаване в абстрактния смисъл на думата все още не можем да достигнем до боравене с природните закони.
Тук имате нещата разгледани от едната страна. А сега ги разгледай те от другата страна.
към текста >>
Или да бъдем материалист във финия
смисъл
на думата, означава да си болен.
Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии. Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите. Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист.
Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен.
И това познание трябва да проникне в нас. Да си материалист означава да си болен. Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
към текста >>
И стигаме до там, да разберем, че в най-широк
смисъл
болният живот се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирогледа, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е.
От подобно лекарско виждане произлиза и моста, който трябва да бъде хвърлен към пасторското виждане, изхождащо от противоположната страна, пасторското виждане, проникващо в болестните духовни явления на човека, които той формира изхождайки от своите потребности, от своите емоции. Това е случаят и при спиритизма.
И стигаме до там, да разберем, че в най-широк смисъл болният живот се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирогледа, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е.
в действителност изживява себе си така, както би трябвало да действува във вътрешността на човека в действително болестотворното състояние.
към текста >>
Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния
смисъл
е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин.
Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния смисъл е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин.
Ние обръщаме внимание на това само в редки случаи, в отделни случаи, случаи, представляващи междинни стъпала между същинските болести и греха. Те от своя страна отново преминават в състояния, които само граничат с болестното. Но грехът и същинското боледуване, за днешната епоха на развитие те са така поставени, че са разделени едно от друго чрез две инкарнации. Нещата са били така поставени, че в един по-ранни епохи в развитието на човечеството понякога в границите на едно прераждане, под формата на причини и следствие, са могли да бъдат свързани грехът и болестта, които вече, поради напредналия процес на развитие на човечеството, бива разделено от преражданията: грях и болест. Грях в едното прераждане, болест, в другото.
към текста >>
181.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Така ние проглеждаме в космическите широти и тук ние, с нашите мисли, в известен
смисъл
се сблъскваме с нещо, от което числата, които ние развихме, отскачат.
Така ние проглеждаме в космическите широти и тук ние, с нашите мисли, в известен смисъл се сблъскваме с нещо, от което числата, които ние развихме, отскачат.
към текста >>
И сега продължаваме да изчисляваме как в известен
смисъл
излизаме от дишането и навлизаме в света.
Ала с това ние достигаме до деня, до деня, състоящ се от 24 часа, достигаме до човешкия ден, състоящ се от 24 часа.
И сега продължаваме да изчисляваме как в известен смисъл излизаме от дишането и навлизаме в света.
Нека изчислим как навлизаме в това, с което се срещаме в хода на макрокосмическия ден, по какъв начин сме поставени в него. Виждате ли, тук можем да изчислим: тук имаме един ден, да вземем, да кажем, годината с 360 дни, нещата могат да бъдат приблизителни, и така имаме 360 дни. Сега да изчислим човешкия живот с приблизително 72 години, патриархалната възраст, както е била приета, и така ние получаваме 25920 дни. Имаме един човешки живот, представляващ със своите 72 години нещо цяло, и представляващ един ритъм, чрез който той поставя себе си в света, и който е същият ритъм на платоническата слънчева година.
към текста >>
182.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива
смисъл
, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане. Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
към текста >>
Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш
смисъл
се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили. Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане.
Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
към текста >>
За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен
смисъл
ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания.
Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от духовните светове във физически-сетивното. Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството.
За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания.
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
към текста >>
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този
смисъл
, в който става това.
Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от духовните светове във физически-сетивното. Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството. За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания.
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това.
Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
към текста >>
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен
смисъл
медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца.
към текста >>
Да вземем другото, което в
смисъл
а на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън.
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън.
Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове. И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/.
към текста >>
Това доказва, че това определение, горни и долни богове, не може да бъде възприемано в
смисъл
а на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка.
кръга по-голям, получаваме това, ако го нарисуваме още по-голям, тогава получаваме това, още по-голям, получаваме това, и ако го правим все по-голям, то накрая ще получим една права. Тук имаме един участък от кръга, който продължава, но след като е навлязъл в областта на безкрайното, той се завръща от другата страна.
Това доказва, че това определение, горни и долни богове, не може да бъде възприемано в смисъла на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка.
Ето защо в древни времена всичко, което е представлявало болест и ясновидство, е било разглеждано така, че ако човек е успял да вникне в него, той е успял да вникне в духовния свят. Един начин да се вникне в духовния свят е този: човек истински да опознае болестта и ясновидството.
към текста >>
Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш
смисъл
принадлежи на Подприродата.
Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в съзнанието на хората, да го внесем в нашето по-ново време. Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните Богове?
Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата.
Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец?
към текста >>
Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в
смисъл
а на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец?
Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в съзнанието на хората, да го внесем в нашето по-ново време. Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните Богове? Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата.
Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец?
към текста >>
Ако възприемате медицината в
смисъл
а, който имаме предвид в този курс върху пасторална медицина, тогава Вие, крачка по крачка, ще напредвате.
Ако възприемате медицината в смисъла, който имаме предвид в този курс върху пасторална медицина, тогава Вие, крачка по крачка, ще напредвате.
И това, което накрая ще Ви се представи като резултат, скъпи мои приятели, то няма да бъде нищо по-малко от това да можете да си кажете: сега, когато имам зад себе си цялото медицинско познание, аз разбирам това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, чак до този момент, в който Христос преминава през портата на смъртта на Голгота. Вие ще разберете пътя на Христа от Отца до смъртта на Голгота. Това е Мистерията. Човек отначало не вярва, че едното е свързано с другото, но то е свързано. То е така свързано, че тъкмо чрез вникването в лечебните методи Вие ще разберете, какво се е случило в Космоса, че Отец е изпратил Си на, за да премине Той през смъртта на Голгота; и в лицето на това, което се е случило чрез смъртта на Голгота, скъпи мои приятели, вие виждате не смъртта, но вие виждате взаимодействието на всичко онова, което се е случило в смъртта, която не е смърт, но е преодоляване на смъртта и е изцеление на цялата човешка същност.
към текста >>
Но когато говорим в
смисъл
а на едно обновление на мистериите, тогава към тях се включва и Събитието на Голгота, Мистерията на Голгота, и тогава ние можем да изречем старата формула, която посветения имал за своя път на посвещение, и която гласяла: ръководен, аз преминавам през елементите, и след това към долните и към горните Богове, за модерния посветен тази формула трябва да гласи: ръководен съм от това, което разтваря елементите в техните процеси, днес елементите са химическите елементи, 80-те, те се разтварят в процеси, и ме отвеждат по-нататък, и аз вървя надолу към Отца, нагоре към Духа и в двата пътя аз възприемам действието на Христа.
Отново, и то на мнозина теолози от по-ново време им се струва, че тези две неща не си принадлежат едно на друго. Та нали днес съществуват теолози, които не желаят да знаят нищо относно възкръсналия Дух и пребъдващия Христос.
Но когато говорим в смисъла на едно обновление на мистериите, тогава към тях се включва и Събитието на Голгота, Мистерията на Голгота, и тогава ние можем да изречем старата формула, която посветения имал за своя път на посвещение, и която гласяла: ръководен, аз преминавам през елементите, и след това към долните и към горните Богове, за модерния посветен тази формула трябва да гласи: ръководен съм от това, което разтваря елементите в техните процеси, днес елементите са химическите елементи, 80-те, те се разтварят в процеси, и ме отвеждат по-нататък, и аз вървя надолу към Отца, нагоре към Духа и в двата пътя аз възприемам действието на Христа.
към текста >>
183.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Не трябва да има никаква наука, която да не бъде проследена до най-вътрешната същност на човека, където, когато е проследена до там, тя добива своя истински
смисъл
”.
Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество. Социалните напрежения и вълнения на последните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизследването. Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек. Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са благодат за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще. Не трябва да съществува никаква наука, която да не бъде поставена в някакво отношение с човека.
Не трябва да има никаква наука, която да не бъде проследена до най-вътрешната същност на човека, където, когато е проследена до там, тя добива своя истински смисъл”.
към текста >>
184.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния
смисъл
на думата.
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата. По този начин ние стигаме до ясни, рязко очерта ни понятия. Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото съзнание не би се пробудило. Следователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата. Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е.
към текста >>
Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния
смисъл
на думата, т. е.
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата. Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата. По този начин ние стигаме до ясни, рязко очерта ни понятия. Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото съзнание не би се пробудило. Следователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата.
Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е.
да не искаме да се пробудим.
към текста >>
185.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Зад това, от което вчера аз изходих като модерен стремеж към един механистичен-математически светоглед и зад разрушаването на този светоглед, зад това, което после достига своя връх в знаменитата реч на физиолога Дю Боа Реймонд в 1872 година върху границите на природопознанието, зад всичко това стои обаче нещо още по-важно; нещо по-важно, което се натрапва на нашето наблюдение, когато искаме именно да говорим в живия
смисъл
върху границите на природопознанието.
Зад това, от което вчера аз изходих като модерен стремеж към един механистичен-математически светоглед и зад разрушаването на този светоглед, зад това, което после достига своя връх в знаменитата реч на физиолога Дю Боа Реймонд в 1872 година върху границите на природопознанието, зад всичко това стои обаче нещо още по-важно; нещо по-важно, което се натрапва на нашето наблюдение, когато искаме именно да говорим в живия смисъл върху границите на природопознанието.
към текста >>
186.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в
смисъл
а на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н.
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н.
Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна. Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика.
към текста >>
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в
смисъл
а на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика?
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика?
За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента.
към текста >>
Паралелограмът на движението принадлежи в строгия
смисъл
към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава.
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика? За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите.
Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава.
Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента. Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма. Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика. Както виждате ние можем строго да теглим границата между това, което в същинския смисъл е още математическо, така както днес още трябва да се схваща математиката, и това, което ни пренася в обикновения емпиризъм на сетивата. /Виж рис.
към текста >>
Както виждате ние можем строго да теглим границата между това, което в същинския
смисъл
е още математическо, така както днес още трябва да се схваща математиката, и това, което ни пренася в обикновения емпиризъм на сетивата.
Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента. Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма. Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика.
Както виждате ние можем строго да теглим границата между това, което в същинския смисъл е още математическо, така както днес още трябва да се схваща математиката, и това, което ни пренася в обикновения емпиризъм на сетивата.
/Виж рис. №2 /.
към текста >>
Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия
смисъл
на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука.
Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области.
Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука.
Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници. На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв.
към текста >>
Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в
смисъл
а на новата наука.
Не, то не е винаги налице. Математизирането първо се пробужда. Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето.
Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука.
И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна.
към текста >>
И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия
смисъл
.
Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека.
И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл.
Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския
смисъл
в областта на Духовната наука.
И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския смисъл в областта на Духовната наука.
Ето видите ли, трябва да кажем, че това, което изработваме от нашата вътрешност, това математизиране, накрая се превръща в една абстракция. Обаче то не трябва да остане една абстракция за нашето изживяване. Несъмнено в нашата епоха не съществува достатъчно възможност да виждаме изживяването на математическото в една истинска светлина. Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката. Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо обучение.
към текста >>
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен
смисъл
за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие.
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
към текста >>
/Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения
смисъл
.
То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте. /Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област.
/Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл.
Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте? Той изисква едно такова преминаване, едно такова отиване до първичното явление, каквото математикът упражнява, когато преминава от по-сложните форми на външното разглеждане към аксиомата. Първичните явления трябва да бъдат емпирическата аксиома, достъпната за опита аксиома.
към текста >>
И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия
смисъл
и според неговото разбиране.
Така Гьоте изисква с истински математически дух едно вътрешно пренасяне на математиката в явленията.
И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране.
Следователно това, което Гьоте търси, то е едно изменено, едно метаморфозирано математизиране, едно внасяне на математизирането в явленията. Това изисква той като една естественонаучна дейност.
към текста >>
След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия
смисъл
сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние.
След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
към текста >>
187.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания
смисъл
по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука.
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното.
към текста >>
Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия
смисъл
резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън.
За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън.
И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство.
към текста >>
Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния
смисъл
, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта.
Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене.
Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта.
Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете .
към текста >>
Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен
смисъл
.
И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука.
Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл.
Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално.
към текста >>
Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия
смисъл
, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това.
Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално.
Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това.
Трябва да имаме смелостта да разберем, че днес трябва да се върви по противоположния път. Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви. Западният човек няма вече този път. Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало.
към текста >>
188.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Даже той е духовен изследовател в истинския
смисъл
на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване.
Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят.
Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване.
Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения
смисъл
, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация.
И, мои много уважаеми слушатели, най-блестящия пример на един човек, който в по-ново време навлезе не напълно подготвен в тази област, най-блестящият пример е Фридрих Ницше. Фридрих Ницше е една особена личност. Той съвсем не е един обикновен човек на науката. Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи.
Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация.
Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука. И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация.
към текста >>
189.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния
смисъл
външното върху вътрешното.
Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология.
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
190.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно
смисъл
а на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта.
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие.
Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта.
Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията. Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията. И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни източни мъдреци. Само че предварително трябва да забележа, че този път съвсем не може вече да бъде път на нашата западна цивилизация, защото човечеството се намира в процес на развитие, то напредва в своето развитие. И както мнозина са направили това – онзи, който иска отново да се върне към древните указания на източната мъдрост, за да тръгне в пътя на висшето развитие, той иска всъщност да завинти обратно развитието на човечеството или също показва, че няма никакво разбиране за напредъка на човечеството.
към текста >>
Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения
смисъл
.
Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше. Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот.
Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл.
Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото.
към текста >>
Напълно в
смисъл
а на Гьотеанизма е да срещупоставим по този начин едното, което води до най-висшето, което въобще можем да постигнем като земни човеци, на онова, което води в патологическите низини.
Напълно в смисъла на Гьотеанизма е да срещупоставим по този начин едното, което води до най-висшето, което въобще можем да постигнем като земни човеци, на онова, което води в патологическите низини.
Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото учение за метаморфозата и ще видим това. Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на растението се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено предпочитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките. Гьоте е наясно върху въпроса, че насочвайки своя поглед върху патологичното, на този, който правилно гледа нещата, може да му се разкрие именно истинската същност на здравото. И ние можем да вървим по един правилен път в духовния свят само тогава, когато знаем, в какво се състои действително същността на човешката природа, по какъв сложен начин може да се прояви тази сложна същност на човешката природа.
към текста >>
191.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен
смисъл
бихме могли да наречем състояние на Инспирация.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза. И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото. Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията.
И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация.
Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие.
към текста >>
Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв
смисъл
се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”.
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот. Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката.
Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
към текста >>
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския
смисъл
.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия
смисъл
, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество.
Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие.
към текста >>
Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния
смисъл
възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения
смисъл
тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи.
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи.
Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия. И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия
смисъл
за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията.
и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова.
Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията.
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия. И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия
смисъл
.
Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас.
Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл.
Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух.
към текста >>
Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия
смисъл
.
Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл.
Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл.
Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух.
към текста >>
Те говорят за едно вкусване на вътрешността, за едно вкусване по отношение на онова, което живее като духовно-душевно естество вътре в човека; те говорят също за едно мирисане и в известен
смисъл
говорят също и за едно осезание.
Без съмнение, аз съм далече, твърде далече от това да не призная поетичното, красивото, изобилието на фантазията, които някои мистици проявяват. Аз се удивлявам на онова, което например са. Тереза е поднесла, което са поднесли Мехтхилд от Магдебург и други, даже и Майстер Екардт и Йоханес Таулер; обаче за онзи, който е един истински духовен изследовател, се разкрива всичко това. Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на обонянието, на вкуса, на осезанието. Прочетете у някои отделни хора, които са описали ясно това, което са изживели по този начин.
Те говорят за едно вкусване на вътрешността, за едно вкусване по отношение на онова, което живее като духовно-душевно естество вътре в човека; те говорят също за едно мирисане и в известен смисъл говорят също и за едно осезание.
И онзи, който знае да чете правилно, ще види съвсем ясно при една Мехтхилд от Магдебург например или при една св. Тереза: те вървят по този път към вътрешността, но не могат да преминат през областта на обонянието, на вкуса и на осезанието и описват в красиви поетически образи, но все пак описват само онова, което се нарича да мирише човек себе си вътрешно, да вкусва себе си вътрешно, да се осезава вътрешно.
към текста >>
192.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Конкретният
смисъл
на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд.
Съвременната математика не е насочена към действителността. Отсъствието на основа за обществената наука. Необходимост от прехвърляне на мост между астрономия и ембриология. Същност на клетката като отражение на космоса. Яйцеклетка и сперматозоид.
Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд.
Взаимодействието между ембриология и астрономия е предварително условие за обединение на социалните и природните науки.
към текста >>
193.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Затова всичко, което имаме освен математиката, механиката и астрономията в тесния
смисъл
на думата, днес трябва да се обозначи като ненаучно.
В не много отдавнашни времена, това даже е било идеал за някои. Сега вече сме се отказали от такива идеали. Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес. Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската математика извънредно слабо. Тоест, може би, с него още може да се говори за необходимостта от астрономическо познание, но съвсем нищо не може да се направи, ако стане дума да се вкарат математическите идеи в неговата област.
Затова всичко, което имаме освен математиката, механиката и астрономията в тесния смисъл на думата, днес трябва да се обозначи като ненаучно.
Но това, естествено, не се прави. Другите науки също се определят като точни и в това отново може да се види непоследователност. Характерно за съвременността е това, че стана възможно да се издигне общото изискване всичко да се разбира по образец на астрономията.
към текста >>
То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в
смисъл
а на някаква специална сила.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка.
То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила.
Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой.
към текста >>
Да кажем, мъжката полова клетка в
смисъл
а именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила.
Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой.
Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението.
към текста >>
И ако нищо не разбирате от ембриология, никога няма да разберете
смисъл
а на въздействията, стоящи в основата на астрономическите явления.
Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията. От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка. Двата феномена принадлежат един на друг, доколкото едното е само отражение на другото. Ако нищо не разбирате от астрономия, никога няма да разберете силите, действащи в ембриона.
И ако нищо не разбирате от ембриология, никога няма да разберете смисъла на въздействията, стоящи в основата на астрономическите явления.
Защото тези въздействия се проявяват в малкото в процесите на ембриологията.
към текста >>
Защото такова изучаване на звездите няма никакъв по-нататъшен
смисъл
, ако не знаеш, че от големия свят тук наистина се образува най-малкият свят.
И ако предложите на някого от днешните ембриолози да изучава астрономия, за да разбере явленията в своята област, това ще бъде възприето като дрънканици на луд. И все пак това е така. Това прави необходимо пълното прегрупиране на науките. Невъзможно е да се стане ембриолог, без да се изучава астрономия. Невъзможно е да се усъвършенстват хора, които насочват очите и телескопите си само към звездите.
Защото такова изучаване на звездите няма никакъв по-нататъшен смисъл, ако не знаеш, че от големия свят тук наистина се образува най-малкият свят.
към текста >>
Това е, което трябва да разглеждаме по такъв начин, че поне малко да си спомним, че трябва отново съзнателно да стигнем към това, да обновим нещо, което в предишните времена в определен
смисъл
действително е съществувало.
Това е, което трябва да разглеждаме по такъв начин, че поне малко да си спомним, че трябва отново съзнателно да стигнем към това, да обновим нещо, което в предишните времена в определен смисъл действително е съществувало.
Ако се върнем към египетските мистерии, в тях ще намерим астрономически наблюдения, каквито са били възможни по това време. Но тези наблюдения са служили не само за изчисляване на времето за настъпване на слънчевото или лунното затъмнение, но и за определяне на това, което трябва да стане в социалното развитие. В съответствие с това, което са виждали на небето, се е определяло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие. И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно. Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот.
към текста >>
[4] в постскриптума стои „изследвания“ вместо „последствия“, което дава по-правилен
смисъл
на изречението
[4] в постскриптума стои „изследвания“ вместо „последствия“, което дава по-правилен смисъл на изречението
към текста >>
194.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Как можем да си обясним
смисъл
а и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този
смисъл
и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях?
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик. И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия. И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти. Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион.
Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях?
към текста >>
Благодарение на това в определен
смисъл
се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката.
Третият принцип, който е провъзгласил Коперник, гласи, че става не само въртенето на Земята около оста север-юг, и не само въртенето около оста на еклиптиката, но съществува и трето въртене, което представлява ретроградно движение на оста север-юг около самата ос на еклиптиката.
Благодарение на това в определен смисъл се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката.
Вследствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда). В противен случай, въртейки се около Слънцето, тя би описвала кръг или елипса около полюса на еклиптиката, но тя винаги сочи Северния полюс благодарение на своето собствено противоположно насочено въртене – всеки път, когато Земята се измества на някоя крачка, земната ос се обръща обратно. Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото посредством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене. Така че в течение на годината това въртене нищо не значи, доколкото постоянно се компенсира.
към текста >>
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен
смисъл
сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното.
В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците. Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот. И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот. В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата. В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>
Когато говорим за денонощния цикъл, ние, в
смисъл
а на астрономията, говорим за въртене на Земята около своята ос.
Когато говорим за денонощния цикъл, ние, в смисъла на астрономията, говорим за въртене на Земята около своята ос.
Обаче в началото тук се открива, разбира се, нещо друго. Открива се съществената независимост на човека от денонощния цикъл. Зависимостта на човечеството от годишния цикъл, а именно от това, което е свързано с годишния цикъл, образуването на формата на човека в различните местности на Земята, ни показва много голямата зависимост на човека от слънчевия живот, от измененията, ставащи на Земята под влияние на слънчевия живот. Денонощният цикъл сочи за по-малка зависимост. Разбира се, можем да кажем, че по отношение на денонощния цикъл също се откриват доста интересни неща, но това няма сравнително голямо значение във връзка с общия живот на човека.
към текста >>
Но все пак можем да бъдем уверени в това, че хората в определен
смисъл
са независими от денонощния слънчев цикъл.
Съществуват и големи разлики между отделните човешки индивиди. Гьоте, който в края на краищата в определено отношение може да се разглежда като определен вид нормален човек, като някакво нормално същество, е чувствал, че е най-продуктивен сутрин, а Шилер – по-скоро вечер. Това показва, че денонощният цикъл все пак има определено влияние върху някои фини неща в човешката природа. И този, който чувства такива неща, ще потвърди факта, че е срещал в живота много хора, които са му доверили, че най-съществените мисли, които са ги посетили, са се пораждали в здрача, тоест в умерения период на денонощния цикъл – нито по пладне, нито в полунощ, а в умерения период от денонощния цикъл.
Но все пак можем да бъдем уверени в това, че хората в определен смисъл са независими от денонощния слънчев цикъл.
По-подробно ще се спрем на значението на тази независимост и ще покажем, в какво все пак има зависимост.
към текста >>
В
смисъл
а на предлагания курс може да се каже, че той дава това излизащо извън рамките, когато, например, прехвърля мост от астрономията към човешката форма.
Без това практикът на математическата апроксимация би бил като боец, на когото оръжието е избито от ръцете му. Обаче, количеството като критерий за същественост представлява опасност само за станалото, но не за намиращото се в процес на ставане. Нужно е нещо излизащо извън тези рамки, за да се намерят характерните ефекти в морето от малки ефекти.
В смисъла на предлагания курс може да се каже, че той дава това излизащо извън рамките, когато, например, прехвърля мост от астрономията към човешката форма.
към текста >>
195.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен
смисъл
сетивен орган за това, което идва тук от космоса.
Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък.
Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса.
В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление. А в друг случай, когато взаимодействието между Земята и космоса е по-малко интензивно, вегетацията отстъпва, вегетацията сякаш се затваря по отношение на космоса, подобно на затварянето на очите. Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията определена територия отваря очи към космоса през пролетта и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата. И както чрез отварянето и затварянето на очите се обясняваме с външния свят, така и по отношение на космоса трябва да се търси обяснение посредством земното отваряне и затваряне на вегетацията.
към текста >>
Тук (виж рис.) имаме в известен
смисъл
човешки череп със съдържащия се в него мозък.
Но ако проследим във всички подробности растежа на детето, а именно до седемгодишна възраст, до смяната на зъбите, ще открием, как в действителност всяка година това, което се нарича смяна на годишните времена, има значение за растежа на човека по същия начин, както разгръщането и прибирането на вегетацията. Това е особено забележимо в първите години от развитието на детето – колкото е по-голямо, толкова по-малко забележимо става това. Ако искаме схематично да представим, как наистина става това, ако, например, старателно, но и разумно, изучаваме хода на развитие на човешкия мозък в първите години, именно година след година, изобразявайки го схематично, ще намерим следното.
Тук (виж рис.) имаме в известен смисъл човешки череп със съдържащия се в него мозък.
Той се преобразува и може да се проследи, как той се преобразува благодарение на това, което става в течение на смяната на годишните времена.
към текста >>
В по-фин
смисъл
физиологически наистина няма разлика между ставащото в тялото при появата на спомена по отношение на преживяването, към което води този спомен, и ставащото в тялото по време на месечните менструации при жените по отношение на това, което някога е изпитвал женският организъм съвместно с лунните фази.
И сега преминаваме към лунните влияния, към лунния живот. Това, което ви описах като първо, е, разбира се, духовно-душевното. То обаче много дълбоко се е скрило в тялото.
В по-фин смисъл физиологически наистина няма разлика между ставащото в тялото при появата на спомена по отношение на преживяването, към което води този спомен, и ставащото в тялото по време на месечните менструации при жените по отношение на това, което някога е изпитвал женският организъм съвместно с лунните фази.
Едното от тях само е по-силно, по-интензивно духовно-душевно преживяване, което е по-силно скрито в тялото. И така, за лунният живот:
към текста >>
Само тогава ще можем да свържем някакъв
смисъл
с това, което казва външната астрономия, когато сме в състояние да извлечем предпоставките от човека, за да проследим след това на базата на тези предпоставки схематично изразяваното от външната астрономия.
Тук виждате, как поставяме човека, поставяме го правилно в целия космос и преставаме да говорим за Слънце и Луна, така, сякаш се намираме в изолация тук на Земята и само чрез очите си или чрез телескопи виждаме отвън Слънцето и Луната. Ние говорим за Слънцето и Луната като за нещо вътрешно свързано с нашия живот, и самата тази връзка я възприемаме също както особените конфигурации на нашия живот във времето. Докато отново не се постави човекът в това, което вършат Слънцето и Луната, няма да може да се постави здрава основа за истинската астрономия. Виждате, че новата астрономическа наука трябва да се гради на основата на духовната наука. И тя трябва да бъде извлечена от по-интимното познание за самия човек.
Само тогава ще можем да свържем някакъв смисъл с това, което казва външната астрономия, когато сме в състояние да извлечем предпоставките от човека, за да проследим след това на базата на тези предпоставки схематично изразяваното от външната астрономия.
И благодарение на това ще успеем да внесем поправки в същественото в тази външна астрономия.
към текста >>
Ако планетата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв израз, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен
смисъл
мъкне зад себе си своя шлейф.
Тук имаме преход от линията към равнината. Моля да обърнете внимание на това! Докато просто ни се описва елипса, се намираме на линията, на кривата. Преминавайки на пътя, който описва радиус-векторът, преминаваме към плоскостта. В това се откриват повече интензивни отношения за движенията на планетите.
Ако планетата се търкаля по такъв начин, – ще си позволя да употребя такъв израз, – то тя изразява нещо, заложено не само в нея, но тя в известен смисъл мъкне зад себе си своя шлейф.
На нея духовно и принадлежи цялата равнина, която описва радиус-векторът. И по-нататък трябва да характеризираме така: в равни интервали от време тя има равни площи, – трябва да се подчертае нейния характер, ако човек иска да характеризира, какво става с планетата.
към текста >>
Пак ще се върнем към това[6], какъв
смисъл
има да се каже – времето на квадрат.
Тук имате квадрата на времето. Попълнете тази caput mortuum[5] на силата на притегляне на Нютон, която изглежда чисто външна, с това, което е квадрата на времето, и веднага ще изпълните с вътрешен живот понятието сила на притегляне, което при Нютон наистина е трупът на тази идея. Защото това, което има работа с времето, е вътрешно живо. И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат!
Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат.
Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно. Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на душата. Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
към текста >>
Обърнете внимание на това, че в
смисъл
а на Кеплер тази първа формула се отнася също и за Земята.
Да разгледаме сега предмета от друга гледна точка.
Обърнете внимание на това, че в смисъла на Кеплер тази първа формула се отнася също и за Земята.
Тогава не само Земята описва елипса, но също и вие, намирайки се на Земята, описвате заедно с нея елипси. И това, което става отвън, става вътре във вас във вътрешния процес. Тоест вие трябва да казвате, че този жив произход на елипсата от кръга (казах вече, че това го е получил още Кеплер) съответства на някакъв вътрешен процес във вашия собствен вътрешен организъм. И доколкото се движите по линии, преминаващи така, че радиус-векторът за равни интервали от време описва равни сектори, вие, разбира се, постоянно имате връзка с централното Слънце, определяте своето отношение към собственото Слънце. Да, вие описвате заедно с кривата във времето такъв отрязък, че постоянно се намирате във връзка със Слънцето.
към текста >>
[5] caput mortuum – дословно “мъртва глава”, днес се употребява в
смисъл
на нещо безполезно, несъществено
[5] caput mortuum – дословно “мъртва глава”, днес се употребява в смисъл на нещо безполезно, несъществено
към текста >>
196.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в
смисъл
а на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък.
Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме предвид. Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци.
И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък.
Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре.
към текста >>
В този
смисъл
следващото обстоятелство е наистина забележително.
Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения? Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа? Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми? Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост.
В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително.
Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма. Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми. Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
към текста >>
При това „вцепеняване“ частично трябва да се разбира в
смисъл
а на динамично вцепеняване, както то съществува при свързаното собствено въртене на Луната, спътника на Земята, и луните, спътници на другите планети.
(виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S. 307ff.) – Последните резултати позволяват да се говори за „практическа несъизмеримост“ в планетната система, например, когато в уравнението сборът на целочислените кратности на времената на въртене между тези периоди е по-голям или равен на 4. Нестабилност при малки кратности се открива, например, във връзката на Юпитер с празнините на Киркууд в планетоидния пояс. Тук по определен начин господства „изпълнената безкрайност“, както е наречена в текста.
При това „вцепеняване“ частично трябва да се разбира в смисъла на динамично вцепеняване, както то съществува при свързаното собствено въртене на Луната, спътника на Земята, и луните, спътници на другите планети.
Това отново се казва на с. 64 и по-нататък. – В изданието на курса от 1983 г. в бележките подробно са се спрели, както се оказа необосновано, на една от съвременните теории (KAMTheorie). Юрген Мозер (Jurgen Moser), един от основателите на тази теория, в 1975 г.
към текста >>
“Панспермия” според съдържанието – това, примерно, в
смисъл
а на Сванте Арениус е разпределение и блуждаене на жизнени зародиши във вселената.
[8] панспермията – тук се има предвид въведеното от Дарвин понятие „пангенезис“ (Charles Darwin, „Das Variieren der Tiere und Pflanzen im Zustande der Domestikation“) с приложението („Vorlaufige Hypothese der Pangenesis“, 1868).
“Панспермия” според съдържанието – това, примерно, в смисъла на Сванте Арениус е разпределение и блуждаене на жизнени зародиши във вселената.
към текста >>
197.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
От друга страна, вчера видяхме, как от района на неопределеността и хаоса изплува това, което от определен момент можем да представим образно, тоест в известен
смисъл
даже геометрично, а именно появяващото се пред нас в ембриологията.
Първо трябва да ви представя негативното, преди да стигнем до позитивното, защото тук е изключително важно да се придвижваме към съвсем ясни понятия.
От друга страна, вчера видяхме, как от района на неопределеността и хаоса изплува това, което от определен момент можем да представим образно, тоест в известен смисъл даже геометрично, а именно появяващото се пред нас в ембриологията.
Може да се каже: когато в процеса на познание – вчера вече говорих за това – се проследяват небесните явления, се стига до момент, когато трябва да си кажеш, че светът е устроен различно от този, който би могъл да се тълкува с помощта на този процес на познание; и когато се разглеждат ембриологичните явления, трябва да кажа, че е необходимо да се предположи нещо предшестващо фактите от действителността, които все още можем да обхванем.
към текста >>
В дихателния процес имаме в известен
смисъл
междинен процес.
Какво сочи навътре? – вие няма да намерите такива ясни разлики, както между вътрешната обмяна на веществата и оплождането или възприятието и представата, а по-скоро ще намерите в качеството на този процес нещо протичащо едно в друго при вдишването и издишването. Това е повече единен процес. Тук по подобен начин няма ясна разлика, обаче, все пак, може да се каже (рис. 1): както тук отвън намираме възприятието, а оплождането е насочено навън, така във вдишването и издишването можем да признаем вървящото навътре и излизащото навън.
В дихателния процес имаме в известен смисъл междинен процес.
към текста >>
Това изобщо не е казано в някакъв сравнителен
смисъл
, а е открито изцяло теоретико-познавателно.
Той се явява, собствено, само на нашето сетивно възприятие. В началото той, разбира се, не се открива на нашето разсъдъчно познание. От една страна го имаме, този подреден космос, но не можем да влезем с него в човека. Ние си казваме, че сетивното възприятие ни изпраща във вътрешното на човека, но с този космос ние не можем да влезем в човека. Значи, астрономията представлява нещо, което не ни влиза в главата.
Това изобщо не е казано в някакъв сравнителен смисъл, а е открито изцяло теоретико-познавателно.
Астрономия е нещо, което не ни влиза в главата. Тя не ѝ подхожда.
към текста >>
2) и тук се спусна във външния свят, в известен
смисъл
напусна астрономията, къде ще ме доведе това?
Какво се намира от другата страна, където имаме неподреден космос? Сега ще разгледаме само фактите, няма да градим никакви теории, няма да търсим никакви хипотези, а само ще си изясним фактите. Виждате ли, ако търсите в света противоположността на астрономическото, основавайки се единствено на фактите, и противоположността в човека на това, което стои в процеса на възприятието и представата (като продължение на външния свят, на подредения космос), това в човека ще ви доведе до процеса на обмяна на веществата и оплождането, ще ви изведе до неподреденото. Ако тук също започна своето разглеждане (рис.
2) и тук се спусна във външния свят, в известен смисъл напусна астрономията, къде ще ме доведе това?
Това ще ме доведе при метеорологията, към всичко това, което също се изправя срещу мен във външните явления и е предмет на метеорологията. А именно, ако възприемате метеорологичните явления и се опитвате да установите някаква закономерност, ще се окаже, че това, което можете да внесете тук като закономерност, се отнася към подредения космос в астрономията по същия начин, както всичко, което е изменчиво тук долу в системата на обмяната на веществата и оплождането, се отнася към това, което там горе възниква преди всичко във възприятията, в което свети цялото звездно небе, и което само вътре в нас, в представите ни, започва да става неподреденото.
към текста >>
Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв
смисъл
, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство.
Добавих днес това описание, изхождайки от съвсем определени причини.
Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство.
Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък. Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни. Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес. Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат. Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
към текста >>
Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок
смисъл
за външни.
Добавих днес това описание, изхождайки от съвсем определени причини. Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство. Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък.
Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни.
Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес. Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат. Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
към текста >>
От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое познание, в известен
смисъл
всичко се свежда само до разговори около факти, касаещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие.
Астрономията, ако продължаваме да се занимаваме с нея както преди, никога няма да ни доведе до разбиране на реалността, а само до едни образи; ембриологията, макар и да ни води към разбиране на реалността, никога няма да даде възможност да се прониже реалността с някакви образни представи. На астрономическите мирови образи не им достига реалност; ембриологичните образи са бедни на представи, не можем да пронижем фактите с представи. Също и в теоретико-познавателно отношение трябва да се занимаваме с целия човек, а не само да фантазираме чрез някаква философско-психологическа теория на познанието около сетивните възприятия; необходимо е да се занимаваме с човека като цяло. И трябва да сме в състояние да включим целия този човек в света. От една страна е очевидно, как в астрономията се губи почва за познанието.
От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое познание, в известен смисъл всичко се свежда само до разговори около факти, касаещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие.
Може съвсем ясно да се забележи, че и от двете страни имаме нещо нуждаещо се от разширение.
към текста >>
не за ембриологията в естественонаучен
смисъл
. Е.П.
[6] да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти – казано е, че става дума за традицията, т.е.
не за ембриологията в естественонаучен смисъл. Е.П.
Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между ембрионалното и космическото развитие, но не посочва конкретна литература. Относно съкровената ембриология в алхимическите съчинения виж бележките на Рудолф Щайнер в първа лекция на GA 233a “Мистерийни центрове на средновековието“.
към текста >>
198.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин
смисъл
човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент.
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент.
Винаги съм отбелязвал XV век като най-важен пункт в последната фаза от развитието на човечеството. Това, естествено, е само приблизително определение. Подразбира се епохата в средата на Средновековието. И, разбира се, разглеждаме преди всичко само това в развитието на човечеството, което се проявява в цивилизованото човечество.
към текста >>
В известен
смисъл
дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората.
И така, ако изцяло емпирично вземем просто фактите, – в науката обикновено също се вземат, само дето не се простират в толкова широки територии, – самият ни поглед се разширява до връзката, която описахме.
В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората.
Вече говорихме в тези лекции и отбелязахме, че в екваториалната зона днес съществува също по-различна духовна конфигурация, отколкото в полярните области. Когато се изследва, какво, собствено, действа тук, се открива, че действа особеното положение на Земята по отношение на Слънцето. То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм. Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен живот.
към текста >>
Ако сега вземете оскъдните остатъци, които след преминаването на ледниковия период са били спасени от културата на предишните времена, ако вземете това, което го е имало там, ще видите: съвсем определено тогава е било време, когато по днешните умерени ширини е била разпространена „поляризацията“ – моля ви само да приемете този израз в правилния
смисъл
, – в които е ставало нещо такова, каквото става в днешните полярни области.
Ако сега вземете оскъдните остатъци, които след преминаването на ледниковия период са били спасени от културата на предишните времена, ако вземете това, което го е имало там, ще видите: съвсем определено тогава е било време, когато по днешните умерени ширини е била разпространена „поляризацията“ – моля ви само да приемете този израз в правилния смисъл, – в които е ставало нещо такова, каквото става в днешните полярни области.
Там на голяма част от Земята просто се е било разпространило това, което сега е отблъснато към северния полюс.
към текста >>
199.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Няма никакъв
смисъл
да се формулират понятия за обстоятелства, в които е невъзможно да се съществува.
И така, тази склонност към количественото, при която се пренебрегва качественото, доведе до определена мания към абстракции, която в някои слоеве на научния живот става извънредно вредна, защото тя води вън от реалността. Днес даже се изчислява, при какви условия в случай на два източника на звук, издаващи звука последователно, може да се чуе по-късно прозвучалият звук преди прозвучалия по-рано. За това е необходим дребния детайл, самите ние да се движим със скорост по-голяма от скоростта на звука[1]. Този, чиито понятия са вътре в реалността, който не излиза от реалността със своите понятия, ще престане да формира концепции в момента, когато стане дума за несъвместими условия за съществуване на човека в обкръжаващата го среда.
Няма никакъв смисъл да се формулират понятия за обстоятелства, в които е невъзможно да се съществува.
Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността. Цялата вреда от формирането на хипотези в новото време е основана, по същество, на тази недостатъчност на чувството за връзка с реалността. Бихме стигнали доста по-рано до свободното от хипотези разбиране на света – към което непременно трябва да се стремим – ако се пронижем с това чувство за реалност. Наистина, тогава е нужно всъщност да се стремим да наблюдаваме това, което е дадено в света на явленията. Днес това не се прави.
към текста >>
Ако просто сравним помежду им явленията в
смисъл
а на Гьоте – или също в
смисъл
а, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата.
Ако просто сравним помежду им явленията в смисъла на Гьоте – или също в смисъла, в който по-късно в по-абстрактна форма се е изказал Кирхоф[3], – ще го видим по следния начин – обаче първо пътьом трябва да направя тук една забележка: днес е обичайно да се говори за някаква физиология на сетивата и на нейна основе да се градят даже различни психологии на сетивата.
Който детайлно се спре на реалните факти, няма да намери нищо съответстващо на действителността нито във физиологията на сетивата, нито в психологията на сетивата, защото сетивата ни толкова радикално се различават помежду си, че във физиологията на сетивата, обединяваща ги в единна същност, имаме пример за висша степен на абстрактно образувание. В крайна сметка всичко, което се получава е повече от оскъдната и много съмнителна физиология и психология на осезателното сетиво, което по аналогия се пренася към другите сетива. Който търси в тази област съответстващото на действителността, трябва да има особена физиология и особена психология за всяко отделно сетиво.
към текста >>
200.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Значи и в растението имаме това, което вчера развихме за животното, и това, което после в известен
смисъл
приложихме към човека.
Но трябва да се обърнем на помощ и към други природни същества, ако искаме да постигнем определена пълнота. И тук искам да насоча вниманието ви към нещо, което, разбира се, всеки вижда, но обикновено не се разглежда в съответствие с неговата важност. Вземете едногодишното растение в неговото развитие и ще видите определен кръгооборот. В растението с неговото едногодишно развитие може съвсем явно да се види това, за което говорих вчера: разликата между прякото слънчево влияние и косвеното слънчево влияние. То ту е подложено на прякото слънчево въздействие – образуването на цвета, ту слънчевото въздействие е такова, че помежду им се намира Земята – образуването на корена.
Значи и в растението имаме това, което вчера развихме за животното, и това, което после в известен смисъл приложихме към човека.
към текста >>
201.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вчера, изхождайки от определени формални разглеждания, посочих как следва да се разбират връзките между това, което може да се нарече процеси в човешката система на обмяна на веществата, и процесите в човешката главова система, в нервно-сетивната система, или я наречете както искате в
смисъл
а на указанията, посочени в книгата ми „За загадките на душата“[1].
Вчера, изхождайки от определени формални разглеждания, посочих как следва да се разбират връзките между това, което може да се нарече процеси в човешката система на обмяна на веществата, и процесите в човешката главова система, в нервно-сетивната система, или я наречете както искате в смисъла на указанията, посочени в книгата ми „За загадките на душата“[1].
към текста >>
Тогава стигаш до това, че в
смисъл
а на морфологията вътрешната повърхност на тръбната кост съответства на външната повърхност на черепната кост, и че всичко е основано на това, че черепната кост може да се изведе от тръбната кост, ако си я представим обърната, на принципа на обърнатата наопаки ръкавица.
Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост. Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис. 1), и които са нужни, за да се констатира морфологичната връзка.
Тогава стигаш до това, че в смисъла на морфологията вътрешната повърхност на тръбната кост съответства на външната повърхност на черепната кост, и че всичко е основано на това, че черепната кост може да се изведе от тръбната кост, ако си я представим обърната, на принципа на обърнатата наопаки ръкавица.
към текста >>
При костите това се проявява за нас в определен
смисъл
особено отчетливо.
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата. Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността. Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм.
При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо.
Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре. Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята. Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си представяте тази линия (рис. 2). Получавате в определена степен линията, от която изхожда това, което действа тук перпендикулярно на съответстващите повърхности (рис. 3).
към текста >>
Ще получите в резултат тази противоположност, ако вземете собственото си чувство, което всъщност е основано на това, че спокойно можете да се доверите на своята телесност в нормалния живот и че не ви се вие свят, а е установена връзка със силата на привличане, и след това сравните това в определен
смисъл
ваше собствено чувство с всичко това, което присъства във вашето съзнание по отношение на възприеманото около вас посредством сетивата чак до звездите.
По този начин в резултат ще получите същата противоположност, която в действителност, ако обръщате внимание на самочувствието на своя организъм и в същото време на външния опит, ще усетите като съдържаща се във вас самите.
Ще получите в резултат тази противоположност, ако вземете собственото си чувство, което всъщност е основано на това, че спокойно можете да се доверите на своята телесност в нормалния живот и че не ви се вие свят, а е установена връзка със силата на привличане, и след това сравните това в определен смисъл ваше собствено чувство с всичко това, което присъства във вашето съзнание по отношение на възприеманото около вас посредством сетивата чак до звездите.
към текста >>
По този начин ние посочихме връзката на това, което може да се нарече, на първо място, земно въздействие върху човека, с характер, действащ в
смисъл
на радиуса на Земята, с това, което може да се нарече проявяване в обема на нашето съзнание чрез действието, което трябва да търсим в сферата, в същото това, което е вътрешната преграда, вътрешната повърхност на сферичната обвивка.
Ако вземете всичко това, ще можете да кажете: между това вътрешно чувство и чувството на осъзнаване при възприемането на външния свят, съществува същото отношение, както между строежа на нашето тяло и строежа на черепа ни.
По този начин ние посочихме връзката на това, което може да се нарече, на първо място, земно въздействие върху човека, с характер, действащ в смисъл на радиуса на Земята, с това, което може да се нарече проявяване в обема на нашето съзнание чрез действието, което трябва да търсим в сферата, в същото това, което е вътрешната преграда, вътрешната повърхност на сферичната обвивка.
За нашето нормално дневно съзнание съществува тази противоположност, която, ако пропуснем това, което се съдържа в съзнанието ни като резултат от наблюдението на земното ни обкръжение, можем, грубо разгледано, да разберем като противоположност на земното съзнание, на усещането на себе си като земни, на земния импулс, живеещ в нас, с това, което е звездната сфера. Ако съпоставим този земен импулс, този радиален земен импулс с нашето съзнание от сферата, тази противоположност, когато я погледнем в себе си, в обикновеното ни дневно съзнание, по същество е нещо такова, което става в нас именно в нашето съзнание. И ние живеем в тази противоположност в по-голяма степен, отколкото обикновено предполагаме. Собствено, тази противоположност винаги присъства и ние живеем в нея. По същество можем да изучаваме отношението на представите към волята не по друг начин, а като разгледаме тази противоположност между сферата и радиуса.
към текста >>
За нея в определен
смисъл
трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята.
Тук имаме не това, което ни изпълва с действието на образите, когато само осъзнаваме, а тук имаме това, което в нашето преживяване на самите себе си се проявява като реалност. Винаги, когато наистина преживяваме тази противоположност, навлизаме в това, което ни представя минералното царство. До известна степен от това, което е организирано за образа, сме доведени до това, което е организирано за реалността. С други думи: във връзка с причината, която стои в основата на нашето познание, сме доведени до всеобхватната сфера, която преди всичко схващаме като сфера; от друга страна, проследявайки всички излизащи от сферата радиуси и как те влизат в центъра на Земята, ние се насочваме към центъра на Земята като към полярна противоположност. Ако обмислим това в детайли, ще стигнем до мисленето, което е сътворило системата на Птолемей: там, навън, се намира синята сфера, на която има точка (рис. 5).
За нея в определен смисъл трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята.
Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята. Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно. Звездите, например, ще бъдат тук (рис. 6, външните точки a, b, c). И ако трябва да си представяме самата сфера като имаща център в центъра на Земята, противоположният полюс, разбира се, ще го създадем така, че ще кажем: противоположният полюс за тази звезда се намира тук, а за тази звезда противоположният полюс е тук, и така нататък.
към текста >>
Представете си, по този начин ще получа закона за площта на повърхността, която, обаче, сама по себе си във всички свои точки в математически
смисъл
е качествено различна.
Какво правя тогава? В такъв случай конструирам така, че създавам система, но непрекъсната, непрекъснато продължаваща система от криви на Касини, преминаваща в лемниската, преминавайки в прекъснатото, но не произволно, а така, че в основата залагам изменчивост от втори порядък, привеждайки в едното уравнение във връзка само постоянните за една крива, така че а е функция от b, а = φ(b). От самосебе си се разбира, че математически това е напълно осъществимо нещо. Но какво ще получим по този начин?
Представете си, по този начин ще получа закона за площта на повърхността, която, обаче, сама по себе си във всички свои точки в математически смисъл е качествено различна.
Във всяка точка е налице друго качество. Повърхността, която получавам благодарение на това, не мога да я разглеждам като, примерно, абстрактната евклидова равнина, а като диференцирана в себе си повърхност. И ако чрез въртене образувам от нея тяло, това ще бъде диференцирано в себе си тяло.
към текста >>
202.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако съберем за следващите времена преместванията, които можем да констатираме, тоест ако предположим – което е напълно достоверно допускане, – че тези премествания в същия
смисъл
, или поне примерно в същия
смисъл
ще стават и по-нататък, тогава след около 50000 години съзвездието ще изглежда примерно така (рис. 3).
Ако съберем за следващите времена преместванията, които можем да констатираме, тоест ако предположим – което е напълно достоверно допускане, – че тези премествания в същия смисъл, или поне примерно в същия смисъл ще стават и по-нататък, тогава след около 50000 години съзвездието ще изглежда примерно така (рис. 3).
И така, както в течение на времето се изменя това съзвездие, което избрахме само като пример, се изменят и другите съзвездия. Изобразявайки днешния вид на зодиака, трябва съвсем ясно да разбираме, че цялото това фигурално изображение на зодиака в течение на времето приема, собствено, друг вид, доколкото изчислявайки ние интерпретираме и изобщо в изчисленията си включваме времето. Виждаме, че е необходимо да разглеждаме сферата така, че тя до известна степен вътрешно се изменя, че тя непрекъснато открива различна конфигурация по отношение на аспектите на звездното небе, което го виждаме във фиксираните звезди, макар това „непрекъснато“, разбира се, да не може да се наблюдава в течение на кратки периоди от време. От самосебе си се разбира, че тук наблюденията не могат да бъдат отиващи твърде далеч по отношение на това, което можем да правим за интерпретацията им, макар, както някои от вас знаят, са създадени нови физически устройства за опити, даващи също възможност да се констатират движенията на звездите по линии на визирането, тоест движенията от и към нас. Но все пак, разбираемо е, че винаги си остава много трудно за интерпретация това, което тук, собствено, ни се представя като непрекъснатия аспект на звездното небе.
към текста >>
Сега се пита, как, с оглед на обстоятелствата, този принцип може да се модифицира, отчитайки, че в човешката организация имаме действителна полярност: в радиален
смисъл
, ако можем да се изразим така, ние сме организирани като човек на обмяната на веществата, а в
смисъл
а на сферата ние сме ориентирани като главов човек.
Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят. Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение. Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления. Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в определена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение. Този принцип е широко използван.
Сега се пита, как, с оглед на обстоятелствата, този принцип може да се модифицира, отчитайки, че в човешката организация имаме действителна полярност: в радиален смисъл, ако можем да се изразим така, ние сме организирани като човек на обмяната на веществата, а в смисъла на сферата ние сме ориентирани като главов човек.
Ако сега в основата на нашето собствено движение се постави това, че се държим по различен начин по отношение на радиуса и по отношение на сферата, това трябва да се забележи в появяващото ни се във външния свят.
към текста >>
Следователно, ако разбираме във висш
смисъл
морфологичния начин на разглеждане, не можем да направим нищо друго, освен да придадем човешка форма на планетната система.
останалата траектория на движение на планетата.
Следователно, ако разбираме във висш смисъл морфологичния начин на разглеждане, не можем да направим нищо друго, освен да придадем човешка форма на планетната система.
към текста >>
Когато на една от евритмичните репетиции Рудолф Щайнер го попитали за
смисъл
а на това обръщане, той отговорил, че така трябва да бъде, защото тук имаме работа с отражение (според съобщение на Илона Шуберт).
[3] Рисунки 4-7: формата на примката, която може да ви се стори непозната, тутакси ще премине в добре позната форма, ако се замени дясното с ляво. Тогава и стрелките показват в посока на дясно въртене. За основанието защо е променена посоката на въртене, нищо не се казва. Тази промяна съществува и в евритмията при представлението „Дванадесет настроения“, където Слънцето във всяка от 12-те строфи преминава целия зодиак. Зодиакът е разположен по посока на часовниковата стрелка, и също се движи на сцената на Слънцето (виж „Възникване и развитие на евритмията“, GA277а).
Когато на една от евритмичните репетиции Рудолф Щайнер го попитали за смисъла на това обръщане, той отговорил, че така трябва да бъде, защото тук имаме работа с отражение (според съобщение на Илона Шуберт).
В тази връзка трябва да се посочи и отражението, в което астралния свят показва всички неща и процеси, виж например, „Пред прага на теософията“ GA95.
към текста >>
203.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Пита се, има ли изобщо
смисъл
такова разположение?
Но ние няма да успеем да доведем до по-голяма определеност това, което досега сме имали предвид, бих казал, в общите представи за траекториите на планетите, ако не се придвижим по-нататък в разглеждането на самите земни същества. Тук вече е необходимо без предубеждение да погледнем, как се отнасят в определено отношение едно към друго, собствено, природните царства. Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство. Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така.
Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение?
Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното. Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека.
към текста >>
Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в
смисъл
, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува.
Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис. Тези неща не са толкова прости. Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода.
Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува.
С човека работата стои по същия начин. Но при растенията това трябва да служи на формирането.
към текста >>
204.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Виждате ли, ако изцяло в
смисъл
а на системата на Птолемей, тоест полагайки в основата птолемеевата теория за движението на Слънцето се проследи видимото движение на Слънцето, както го наричаме, видимите движения на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, може да се каже, че ъглите на движение винаги показват определена величина.
Виждате ли, ако изцяло в смисъла на системата на Птолемей, тоест полагайки в основата птолемеевата теория за движението на Слънцето се проследи видимото движение на Слънцето, както го наричаме, видимите движения на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, може да се каже, че ъглите на движение винаги показват определена величина.
Затова можем да сравняваме движенията, които показват местата на съответните небесни тела на небето. Слънцето няма епициклично движение. Затова можем да кажем, че ежедневното му движение по епицикъл е равно на нула. Напротив, ако сравним с това ежедневното движение по епицикъл на Меркурий, трябва да го изразим с някакво число, което ще наречем х1, на Венера – х2, на Марс – хз, на Юпитер – х4, и на Сатурн – х5. А сега да разгледаме движенията, които извършват в смисъла на птолемеевата система центровете на епициклите по деферентите.
към текста >>
А сега да разгледаме движенията, които извършват в
смисъл
а на птолемеевата система центровете на епициклите по деферентите.
Виждате ли, ако изцяло в смисъла на системата на Птолемей, тоест полагайки в основата птолемеевата теория за движението на Слънцето се проследи видимото движение на Слънцето, както го наричаме, видимите движения на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, може да се каже, че ъглите на движение винаги показват определена величина. Затова можем да сравняваме движенията, които показват местата на съответните небесни тела на небето. Слънцето няма епициклично движение. Затова можем да кажем, че ежедневното му движение по епицикъл е равно на нула. Напротив, ако сравним с това ежедневното движение по епицикъл на Меркурий, трябва да го изразим с някакво число, което ще наречем х1, на Венера – х2, на Марс – хз, на Юпитер – х4, и на Сатурн – х5.
А сега да разгледаме движенията, които извършват в смисъла на птолемеевата система центровете на епициклите по деферентите.
Приемаме за Слънцето стойност y, и по-нататък удивително следва, че ако намерим стойност за движението на центъра на епицикъла за Меркурий, тя ще бъде равна на тази за движението на Слънцето. Отново трябва да напишем y. За Венера също ще получим y. Това означава, че за Меркурий и Венера е еднакво валидно, че центровете на епициклите им се движат по траектории, които напълно съвпадат с траекторията на Слънцето, съответстват на траекторията на Слънцето, следователно са паралелни. Затова пък, движенията на центровете на епициклите за Марс, Юпитер и Сатурн са различни, да кажем: хʼ, хʼʼ, хʼʼʼ.
към текста >>
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш
смисъл
математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света.
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно средство за човешкото възпитание, стигаме до нейната истинска същност. Тя е представлявала велика школа за самоеманципация на човешките представи от сетивното възприятие.
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света.
Защото тя е била начертана на основата на тези резултати. По такъв начин, това е било новото връщане от абстрактно постижимите представи към външната, физически-сетивна действителност.
към текста >>
И ако си представим това, се появява възможност да оценим по правилен начин също и способа, по който отново, вече в по-широк
смисъл
, трябва да се върнем назад.
Изключително интересно е да си представим, как човечеството именно в астрономическата картина се откъсва от външната действителност.
И ако си представим това, се появява възможност да оценим по правилен начин също и способа, по който отново, вече в по-широк смисъл, трябва да се върнем назад.
Но как да се върнем назад? В това отношение Кеплер[9] още е имал известно чувство. Често съм цитирал неговото изречение, което звучи много патетично и където той казва примерно следното: „Аз похитих свещените съдове на египтяните от техните храмове, за да ги поднеса отново на съвременния човек“. – В своята планетна система, която при него се е появила вследствие на извънредно романтичното възприемане на мирозданието, той е усещал нещо подобно на обновяване на древната хелиоцентрична система със своята собствена система. Но тази древна хелиоцентрична система е била създадена не от зрителното възприятие, а от способността да се почувства това, което живее в звездите.
към текста >>
Слънцето изразява своето действие относително просто чрез сърцето; Юпитер вече, преминава като колело в главата, в което се проявява епицикълът; и в друг
смисъл
, характеризиран тук (рис.
Това, че от Слънцето може нещо да се възприема със сърцето, да се възприема нещо от Юпитер с носа – всичко това, естествено, за съвременните хора е чисто безумие. Обаче точно както може да се смята за безумие нещо, така и може да се разбере. Това интензивно съпреживяване на вселената е било изгубено с течение на времето. И Птолемей е формирал преди всичко математически образ на света, който още е носил в себе си нещо от предишното чувство, но вече го е отделил, може да се каже, като качество. Последователите на Птолемей са чувствали в древните времена, а по-късно вече съвсем слабо, че със Слънцето става нещо различно, отколкото, например, с Юпитер.
Слънцето изразява своето действие относително просто чрез сърцето; Юпитер вече, преминава като колело в главата, в което се проявява епицикълът; и в друг смисъл, характеризиран тук (рис.
1), Венера преминава под сърцето. От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация. Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти.
към текста >>
205.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Какво все пак правим, когато в
смисъл
а на днешната коперникова мирова система, си обясняваме тази мирова система като пресмятаме и геометризираме?
Какво все пак правим, когато в смисъла на днешната коперникова мирова система, си обясняваме тази мирова система като пресмятаме и геометризираме?
Ние наблюдаваме. Наблюдаваме в небесното пространство тела, които просто по вид можем да ги разглеждаме като идентични. Виждате, че се изразявам много внимателно. Пък и не можем да кажем повече от това, че тези тела ги разглеждаме по вид като идентични. Някои съвсем прости експерименти могат да ви накарат да бъдете по-предпазливи в начина си на изразяване по отношение на външния свят.
към текста >>
И така, виждате, че мога не само да предизвикам видимост на движенията в перспективен
смисъл
, но мога също да предизвикам видимост на движенията напълно качествено.
И така, виждате, че мога не само да предизвикам видимост на движенията в перспективен смисъл, но мога също да предизвикам видимост на движенията напълно качествено.
Не всичко, което изглежда като движение, действително е движение. Затова този, който се стреми да говори внимателно и иска да се приближава към истината само след щателни изследвания, първо трябва да каже, колкото удивително и парадоксално да звучи това за нашите толкова умни съвременници: да, три последователни положения на това, което наричам небесно тяло, ги наблюдавам така, че ги смятам за идентични на стоящото в основата им. Това значи, че проследявам Луната в нейната траектория като в началото хипотетично слагам в основата това, което винаги е една и съща Луна. Това е абсолютно вярно, но само по отношение на така проявяващото се явление. И така, какво правим?
към текста >>
С такава големина е била Луната в
смисъл
а на птолемеевата система, както първоначално е била формирана.
Това е Земята, а цялото това – Луната, която е значително по-голяма от Земята. Големината на нейния радиус е равна на това, което наричаме разстояние до Луната – не мога да кажа до центъра на Луната – от центъра на Земята.
С такава големина е била Луната в смисъла на птолемеевата система, както първоначално е била формирана.
И това тяло, което навсякъде обикновено е невидимо, развива на единия край процес, благодарение на който става видимо това малко парченце (топчето в горния външен край). Всичко останало е невидимо и, освен това, произлиза от такава субстанциалност, че вътре може да се живее, и тялото те пронизва. Само в този край то е видимо. По отношение на Земята се върти цялата тази сфера, която, впрочем, е не сфера, а елипсоида, затова се върти и това, което тук е видимата част, тоест видимата Луна. Но това е само част от цялата действителност, с която имаме работа тук.
към текста >>
Така че може да се каже: в
смисъл
а на птолемеевото разбиране за света съществува съвсем друга действителност, различна от тази, която се съдържа само в светлинния образ на Луната.
По такъв начин, ексцентрично, периферийно се образува център, от който след това произлиза останалото образувание. Ако сравните това мъничко телце с представата, която стои в основата на системата на Птолемей, например представата за Луната, ще добиете представа, че тук се мисли абсолютно аналогично.
Така че може да се каже: в смисъла на птолемеевото разбиране за света съществува съвсем друга действителност, различна от тази, която се съдържа само в светлинния образ на Луната.
към текста >>
В
смисъл
а на другата представа, би трябвало да се каже, че Луната пронизва също и Земята, и докато пронизва водната сфера на Земята, тук, в това място става издигане на водата; на друго място лунната сфера се проявява като светлинно явление.
Следователно виждате, че трябва да мислим по различен начин за цялата конфигурация на диференцираното изпълване на мировото пространство, отколкото сме свикнали. Днес сме ориентирани според представата за гравитацията, като, например, казваме, че приливите и отливите са свързани с определени изхождащи от Луната гравитационни сили. Казваме, че тук от мировото тяло изхожда гравитационна сила и повдига водата.
В смисъла на другата представа, би трябвало да се каже, че Луната пронизва също и Земята, и докато пронизва водната сфера на Земята, тук, в това място става издигане на водата; на друго място лунната сфера се проявява като светлинно явление.
Не следва да се мисли, че тук съществува някаква особена сила на притегляне, а че тази пронизваща Земята лунна сфера заедно със Земята образува единна организация, и в тези два процеса виждаме само двете страни на единен процес.
към текста >>
Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в
смисъл
а на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце?
Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното. Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира. Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното. Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето.
Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце?
Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина. Тук до известна степен космически се създава възможност, да ни осветява слънчевата светлина. Разбира се, всъщност това става по време на развитието на човека, в зародишния период, – и тогава, на ранните стадии на Земята, е съществувало пряко въздействие. Това, което тук днес е отглас от станалото, е просто унаследено.
към текста >>
да си представим, че животинското формиране се е придвижвало все по-далеч в
смисъл
а на това пряко слънчево излъчване (рис.5), и животното толкова повече е ставало животно, колкото повече му е въздействало Слънцето.
да си представим, че животинското формиране се е придвижвало все по-далеч в смисъла на това пряко слънчево излъчване (рис.5), и животното толкова повече е ставало животно, колкото повече му е въздействало Слънцето.
Но когато от противоположната страна противодейства Луната, или по-скоро Слънцето по околния път на Луната, животинското развитие отстъпва, то се отвежда в себе си (рис. 6). Това съответства на скъсяването на втория клон на разклонението, това е изместване назад (рис. 7). И така, виждате, че получихме космически корелат за това, което ви дадох като определена характеристика за разликата между човека и животното.
към текста >>
206.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Особено подчертавахме, как се проявява връзката между човешката форма и това, което ни се представя в небесните явления, без значение дали изобразяваме движенията на мировите тела в
смисъл
а на древните системи или в
смисъл
а на теорията на Коперник.
Днес бих искал да се занимаем с нещата, които, може би ви затрудняват в разбирането на това, което сме разглеждали досега. Те ще ви покажат, как в разбирането на мировите явления не може да се мине с това, което толкова охотно – разбира се, в съответствие с удобството на навиците на човешкото мислене – искат да поставят в основата му. Разгледахме мировите явления във връзка с човека в най-различни направления.
Особено подчертавахме, как се проявява връзката между човешката форма и това, което ни се представя в небесните явления, без значение дали изобразяваме движенията на мировите тела в смисъла на древните системи или в смисъла на теорията на Коперник.
Видяхме как картината всеки път по различен начин трябва да бъде приведена във връзка с човека, обаче в истинската наука не можем да избегнем приемането на тази връзка.
към текста >>
Обикновеното пространство има място там, където образувам обем в обикновения
смисъл
.
И така, трябва да си изясним, че ако в системата на обмяната на веществата имаме нещо в качеството му на орган, например черен дроб или някакъв друг орган, явно принадлежащ на системата на обмяната на веществата – винаги можем да кажем само „явно принадлежащ“, защото тези неща на свой ред се преплитат, – ако имаме такъв орган и търсим съответния орган, който, преобразувайки се чрез преобръщане е свързан с него в главовата организация, естествено, ще трябва да констатираме мощна деформация на споменатия орган, ако искаме да разберем неговата форма. Затова е толкова трудно математически да се разбира този въпрос. Но без да се приближим математически, изобщо няма да се справим. И като си помислиш – вземете това само като образа, – че при осъзнаване на човешката форма се получава нещо, сочещо към движенията на небесните тела, трябва да кажем, че ако искаш да събереш заедно всичко срещащо се в движенията на небесните тела, то трябва да бъде разбирано по подобен начин; и че това не се разиграва, както ако фактите ставаха по начин, към който се подхожда с геометрията, която обикновено взема предвид обикновеното пространство, и която, щом постъпва така, просто не може да взема предвид никакво обръщане наопаки. Още щом се заговори за такова обръщане наопаки, което направих, повече не може да се слага в сметките обикновеното пространство.
Обикновеното пространство има място там, където образувам обем в обикновения смисъл.
Но ако съм принуден вътрешното да превръщам във външно, вече няма възможност да се придвижа напред в изчисленията с представите, които имам в обикновеното пространство.
към текста >>
И така, ако трябва да си представям човешката форма така, че за това използвам обръщания в съответния
смисъл
, то и движенията на небесните тела също трябва да си представям така, че за това да са ми необходими обръщания.
И така, ако трябва да си представям човешката форма така, че за това използвам обръщания в съответния смисъл, то и движенията на небесните тела също трябва да си представям така, че за това да са ми необходими обръщания.
Тоест не мога да действам така, както прави това обикновената астрономия, която за разбиране на небесните явления чисто и просто използва само обикновеното твърдо пространство. Ако първо просто вземете главовата организация и организацията на обмяната на веществата на човека, за прехода от едната към другата трябва да си представите такова обръщане и при това с вариации на формите. Да се опитаме първо да намерим възможност да си представим нещо такова образно.
към текста >>
И така, сега имам пространство, което макар външно да показва две измерения, вътрешно трябва да си го представя като притежаващо две трети измерения, положително и отрицателно; отрицателното измерение изхожда от нещо, което не може да съществува в моето триизмерно пространство и което, разбира се, не трябва да си го представям като четвърто измерение в обикновения
смисъл
, а като нещо, което се отнася към третото измерение, както отрицателното към положителното (рис. 6).
И така, сега имам пространство, което макар външно да показва две измерения, вътрешно трябва да си го представя като притежаващо две трети измерения, положително и отрицателно; отрицателното измерение изхожда от нещо, което не може да съществува в моето триизмерно пространство и което, разбира се, не трябва да си го представям като четвърто измерение в обикновения смисъл, а като нещо, което се отнася към третото измерение, както отрицателното към положителното (рис. 6).
Да допуснем сега, че към това, което образувахме тук, добавя нещо такова (рис. 7); това някак съществува в реалността, но така, както в действителността са реални най-често нещата; така че това, което тук начертах, ги отразява приблизително, а не с педантична точност. Но това е нещо, на което не трябва особено да се учудваме. Защото във външната сетивна действителност намирате математическите фигури не по друг начин, а приблизително. Значи не би трябвало да искате, когато зад този образ търся
към текста >>
207.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тогава задължително се поставя въпросът: каква познаваема връзка съществува между движенията, които трябва да се разбират в относителен
смисъл
, и движенията, които могат да се разбират не съвсем в относителен
смисъл
?
И така, работата е да се намери първо преход от това, което откриваш тук по определен начин в своя собствен човешки организъм, към това, което съществува вън в мировото пространство, по отношение на което, обаче, поначало ни се струва, че то се държи само като евклидово пространство, че съществува като твърдо пространство. Но нагледна представа за това се получава само тогава, когато се продължи с така получения метод наистина да се търси връзка между ставащото в самия човек, и ставащото във външното мирово пространство в движението на небесните тела.
Тогава задължително се поставя въпросът: каква познаваема връзка съществува между движенията, които трябва да се разбират в относителен смисъл, и движенията, които могат да се разбират не съвсем в относителен смисъл?
Ясно разбираме, че сред формообразуващите сили на човешкия организъм има такива, които действат радиално, и такива, които трябва да си представяме сферично (рис. 1).
към текста >>
Вече съм ви казвал, че трябва да правим разлика между такива движения, които могат да бъдат именно относителни, и такива движения, които, бидейки въртеливи, срязващи и деформиращи, сочат, че могат да не бъдат разбирани в относителен
смисъл
.
Но сега работата е да се установи, дали при този начин на действие, който включва в цялото мироздание и човека, имаме възможност да научим нещо за това – преди всичко искам да се изразя много внимателно, – може ли някое движение да бъде само привидно, или това движение някак трябва да бъде действително и показва ли нещо, че движението е действително.
Вече съм ви казвал, че трябва да правим разлика между такива движения, които могат да бъдат именно относителни, и такива движения, които, бидейки въртеливи, срязващи и деформиращи, сочат, че могат да не бъдат разбирани в относителен смисъл.
Тук трябва да се търси съответствието на критерия за реални движения. Този критерий за реални движения може да се получи само внимателно вглеждайки се във вътрешните отношения на движещия се обект. Никога не трябва да се ограничаваме само с разглеждане на външните отношения на местоположението.
към текста >>
Тук не може напълно да се говори за наследственост в
смисъл
а, който е приет, доколкото всъщност нищо не е „наследено“, а трябва да си представяме подобен процес като оставане на някои същности от преден период на развитие.
Сега трябва да погледнем към предмета отново от съвсем друга страна. Виждате ли, разглеждайки днес формирането на човешкия организъм, засега, разбира се, можем да получим по същество, само някакъв вид нагледна връзка с това, което се намира във външното мирово пространство. Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непосредствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен живот, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен живот по отношение на това, което е преживявал. Можем само да се позоваваме на ембрионалния период, когато формирането наистина става в съзвучие с мировите сили. И това, което после остава от, така да се каже, имплантираното в него в ембрионалния период, до известна степен продължава да се съхранява вътре в човешката организация.
Тук не може напълно да се говори за наследственост в смисъла, който е приет, доколкото всъщност нищо не е „наследено“, а трябва да си представяме подобен процес като оставане на някои същности от преден период на развитие.
към текста >>
Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в
смисъл
а на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване.
Може да се каже, че за да се да стигне до съответстващи представи, днес вече има емпиричен материал в излишък. Сега не ни достига не емпиричен материал, а възможности за обхващането му, за обобщаване, което в същото време е възможност действително да се обясняват едни феномени чрез други. Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид.
Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване.
Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин. Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг. Наистина здраво трябва да работим. Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
към текста >>
И така, проследяваме процеси на Земята в
смисъл
а на една линия, вървяща от центъра навън.
Работата е там, просто да се опитаме да си представим някакъв процес, който протича в земния живот. Проследяваме протичането му в посока от центъра навън, тоест по посока на радиуса. Избираме някакъв процес, например определено изригване, изригване на вулкан или посоката на някаква деформация при земетресение и така нататък.
И така, проследяваме процеси на Земята в смисъла на една линия, вървяща от центъра навън.
А сега можете също да си представите: природата на така нареченото вътрешно Слънце е такава, че явленията му се придвижват не от центъра навън, а от короната през хромосферата, атмосферата и фотосферата – сега вместо отвътре навън, протичат отвън навътре. Така че процесите (рис. 2), ако тук са фотосферата, атмосферата, хромосферата и тук е короната, протичат навътре и по определен начин се губят в центъра, към който имат тенденция, докато изхождащите от Земята явления, се губят разширявайки се по повърхността.
към текста >>
Само ако по такъв начин качествено се навлезе в нещата, ако наистина се заемем да намерим някакъв вид качествена математика в най-широкия
смисъл
на думата, можем да се придвижим по-нататък.
Виждате, че работата е първо да се вникне в наблюдаваните феномени, да се разберат, за да се обяснят след това един чрез друг.
Само ако по такъв начин качествено се навлезе в нещата, ако наистина се заемем да намерим някакъв вид качествена математика в най-широкия смисъл на думата, можем да се придвижим по-нататък.
За това ще продължим да говорим утре. Днес бих искал само да напомня, че именно за математиците още има възможност, изхождайки от математическото, да намерят преход към качествено разглеждане, към качествена математика. Такава възможност е много силна даже в наше време, когато просто се опитваме да разглеждаме аналитичната геометрия и нейните резултати във връзка със синтетичната геометрия, с вътрешното преживяване на проективната геометрия. Вярно, това е само начало, но много добро начало. Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената математика, посредством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го представя като еднакво насочено.
към текста >>
208.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
А именно, казах ви, че работата няма да потръгне, ако не си представим строежа на Слънцето – слънчево ядро, фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона – така, че в същия
смисъл
, в който на Земята определени изходящи течения за образуването на кратери, даже за приливи и отливи, вървят отвътре навън, на Слънцето вървят отвън навътре, така че Слънцето изпраща своите изходящи потоци от периферията навътре към слънчевото ядро.
Това, което ви излагам тук, се съдържа в много лекции, но все пак бих искал да ви дам нещо субстанциално, което да можете да проследите по-нататък, и бих искал да ви доближа до определен резултат, който, разбира се, малко неочаквано трябва да бъде добавен сега към по-методически построените разглеждания: и така, стигаме до това, че трябва да си представим, че в действителност Земята и Слънцето по определен начин се движат по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак противоположно едно на друго. За този факт можете до известна степен субстанциално да получите представа благодарение на това, което изложих вчера.
А именно, казах ви, че работата няма да потръгне, ако не си представим строежа на Слънцето – слънчево ядро, фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона – така, че в същия смисъл, в който на Земята определени изходящи течения за образуването на кратери, даже за приливи и отливи, вървят отвътре навън, на Слънцето вървят отвън навътре, така че Слънцето изпраща своите изходящи потоци от периферията навътре към слънчевото ядро.
Следователно виждаме нещата в околностите на Слънцето до определена степен така, както бихме виждали нещата на Земята, ако се намирахме в центъра на Земята и поглеждахме навън, като така бихме превърнали нещата от изпъкнали във вдлъбнати. Когато гледаме Слънцето, виждаме до известна степен земните процеси, но така, сякаш се намираме в центъра на Земята и вътрешната повърхност на Земята от вдлъбната е станала изпъкнала, така че вътрешността на Земята е станала външен облик на Слънцето. Ако положите в основата именно тази представа, ще успеете много добре да видите полярно противоположната природа на Земята и Слънцето. Важно е и това, че добивате някаква представа, как строежът на Слънцето се получава от строежа на Земята също чрез такова обръщане наопаки, както ви показах в отношението на организма на крайниците и обмяната на веществата с тръбната кост и нервно-сетивния организъм с черепната кост. Така още повече получавате връзката на човека с космоса.
към текста >>
Едва сега следващите думи получават истинския си
смисъл
.
Едва сега следващите думи получават истинския си смисъл.
Но как може по-точно да се разберат тези неща? Беше казано, че въпросът може да се изясни само в полярните координати. Ако при измерване на всички дължини се приеме за единица най-дългият радиус-вектор на лемнискатата, уравнението ѝ в полярни координати се изписва така: r = (cos2φ)½. Тук r става мнимо, т.е. излиза от пространството, когато cos2φ става отрицателно.
към текста >>
209.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Доколкото човекът, като буден човек, намирайки се във физическо тяло има своите отношения към земната материя, в
смисъл
а на предишните разсъждения можем да сравним тези отношения към земната материя с вертикалното направление на растението.
Сега отново получавате връзка на това, което сега изведох, със самия човек. Можете да кажете следното: несъмнено е, че физическото тяло на човека има своите отношения с тежащата земна материя.
Доколкото човекът, като буден човек, намирайки се във физическо тяло има своите отношения към земната материя, в смисъла на предишните разсъждения можем да сравним тези отношения към земната материя с вертикалното направление на растението.
Но вчера видяхме, че в човека, в неговото направление, трябва да си представяме растението като противоположно насочено, че външно растението по определен начин трябва да си го представяме растящо отдолу нагоре, а растението, което трябва да си представяме в човека, трябва да бъде насочено отгоре надолу (рис. 2).
към текста >>
Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия
смисъл
, както и солният кристал.
Винаги в това е работата – да се търси в съответстващата всеобщност. На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната определяща всеобщност, преди нещо да започне да се решава. Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност. Той представлява сякаш затворена в себе си същност. Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност.
Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал.
Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност. Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст. Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност. По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем. Ако продължим по такъв начин разглеждането, можем да стигнем до това, да свържем някакво дълбоко чувство с явленията, които ни се явяват и които можем да овладеем в познанието.
към текста >>
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия
смисъл
, в какъвто е планетата.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата.
– Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
към текста >>
Тя не е тяло в същия
смисъл
, както планетата.
всички налични емпирични факти. Представете си, че в това направление (рис. 6) – може да се каже в направление към Слънцето – постоянно се появява комета. Тя движи своето ядро, своето видимо ядро, напред: отзад обектът изчезва. И така, тя се придвижва, от една страна, отново и отново появявайки се, а от друга страна, изчезвайки.
Тя не е тяло в същия смисъл, както планетата.
Това е нещо, постоянно възникващо и изчезващо, което отпред добавя новото, а отзад губи старото. Тя се движи само като светлинно сияние, но не казвам, че е само такова.
към текста >>
По същество те са появяващи се явления, непрекъснато появяващи се явления и непрекъснато изчезващи явления, и не трябва да си представяме, когато теоретично рисуваме планетната ни система в
смисъл
а на коперниковата система, разполагайки тук Слънцето, Уран и Сатурн, че след това отдалеч пристига кометата и отново заминава надалеч (рис. 8).
Те са не само това, което тук се движи по лемниската, и което се намира там в тази точка, но точката е само по особен начин отделена част; казах ви, че това е като плодната зона в яйцеклетката на човешкия ембрион. Ако погледнете това, ще си кажете: разглеждам Земята, разглеждам и Слънцето, но тук една в друга проникват две сфери, и тези сфери се проявяват в това, че до известна степен те произхождат от противоположно ориентирана материя: от центъра на Слънцето, чиято тенденция е към отрицателната материя, и от центъра на Земята, от който се излъчва положителната материя. Тук взаимно се проникват положителната и отрицателната материалност. Естествено, това проникване не става навсякъде хомогенно, еднородно – така не се проникват един друг даже два облака, когато преминават един през друг – проникването е абсолютно нехомогенно. Представете си сега в това проникване сблъсъка на различните плътности – с това са зададени условията, благодарение просто на една субстанциалност, която пронизва друга, да възникват такива явления, като кометите.
По същество те са появяващи се явления, непрекъснато появяващи се явления и непрекъснато изчезващи явления, и не трябва да си представяме, когато теоретично рисуваме планетната ни система в смисъла на коперниковата система, разполагайки тук Слънцето, Уран и Сатурн, че след това отдалеч пристига кометата и отново заминава надалеч (рис. 8).
към текста >>
Вземете, например, въздуха и светлината, която преминава с определена сила през въздуха и се разпространява хомогенно; ако светлината недостатъчно бързо се приспособява към разпространението във въздуха, по някакъв начин се получава – моля ви да възприемете това не в механичния
смисъл
, а като нещо вътрешно, – някакво вътрешно триене между тежащата и безтегловната материя (рис. 9).
Тук, навън, изобщо не трябва да си я представяме, тя възниква, в перихелий променя своя облик, който непрекъснато е във формиране, и отново се губи в далечината. Тя е нещо възникващо и изчезващо, затова при известни условия може даже да се възприемат видими орбити, които не са затворени, параболични или хиперболични орбити, доколкото не става дума, че тук наоколо обикаля нещо, имащо нужда от затворена орбита, а за това, че нещо възниква и напълно може да възниква в някакво параболично направление, и тук изчезва – него вече го няма. Кометите непременно трябва да ги разглеждаме като нещо мимолетно, като някакво уравновесяване, ако вземаме предвид Слънцето и Земята, между тежащата материя и безтегловната материя; някаква среща на тежащата и безтегловната материя, които се уравновесяват, както се уравновесяват при разпространението на светлината във въздуха, където също се срещат тежащото и безтегловното, но тук те се разпространяват непрекъснато, до известна степен хомогенно и не се сблъскват. При кометите имаме взаимно стълкновение, доколкото те не се приспособяват.
Вземете, например, въздуха и светлината, която преминава с определена сила през въздуха и се разпространява хомогенно; ако светлината недостатъчно бързо се приспособява към разпространението във въздуха, по някакъв начин се получава – моля ви да възприемете това не в механичния смисъл, а като нещо вътрешно, – някакво вътрешно триене между тежащата и безтегловната материя (рис. 9).
към текста >>
Тази дума може да се подразбира в такъв
смисъл
.
В стенографския запис това място е фиксирано, за съжаление, много кратко и не дават обяснение по въпроса. Обаче, може би, думата “мнимо” наистина се е подразбирала: преди чисто училищната забележка на с. 68 тази дума преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място. Тя дава съвършено нов, духовнонаучен аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус. – Ако векторът а-b трябва да образува наклонена съставляваща, действието трябва да стане активно напречно на направлението му.
Тази дума може да се подразбира в такъв смисъл.
Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните слушатели. Отнасящото се тук изказване на страница 144 тук напълно може да се вземе предвид: „Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото...“.
към текста >>
Това, че той завършва предлагания курс с това описание, му придава особен
смисъл
.
[6] …добре известния модел – има се предвид така наречения опит на Плато,(Йозеф Антоан Фердинанд Плато 1801-1883). Този опит и характерните забележки към него Рудолф Щайнер използва в много от своите лекции.
Това, че той завършва предлагания курс с това описание, му придава особен смисъл.
То съдържа главното възражение против хипотезата за първичната мъглявина, а именно, че абстрактната формулировка се натъква на закон за запазване на импулса на въртене. Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение. Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”. Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие. Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно.
към текста >>
210.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
Вътрешният
смисъл
на трите измерения на пространството, някога жив, е станал отвлечен.
Математическата мисъл.
Вътрешният смисъл на трите измерения на пространството, някога жив, е станал отвлечен.
Модерното математическо схващане няма вече своята изходна точка във вътрешната опитност на човека.
към текста >>
Вътрешният
смисъл
на трите измерения на пространството, някога жив, е станал отвлечен.
Математическата мисъл.
Вътрешният смисъл на трите измерения на пространството, някога жив, е станал отвлечен.
Модерното математическо схващане няма вече своята изходна точка във вътрешната опитност на човек.
към текста >>
211.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически
смисъл
, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне.
Без съмнение, образът, който науката приема по този начин, е различен от този, който тя беше запазила в течение на няколко столетия. Съвременните теории не почиват вече напълно върху дуализма на материята и енергията, който в миналото беше нещо основно.
Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне.
Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В. Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици. Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената.
към текста >>
То беше поставено на Земята, за да расте върху нея и развива първичните способности, които му идваха от божествения подтик; то не би изпълнило своята задача, ако би останало с поглед привързан към своето първоначално отечество; необходимо беше то да вземе под внимание материята, с която от сега нататък беше свързана неговата съдба, да изучи тази материя, да се научи да я ползува, да въплъти в нея своите възможности, да стане в пълния
смисъл
на думата едно земно човечество.
Все пак не може да се отрече, че това построение, изградено от 500 години насам от експерименталните науки, е чудесно и величествено във всички точки с изключение на принципните изводи, които те правят от него. Няма по-голяма чест за човешкия дух от това упорито и търпеливо изработване на научните закони; той се насочва към една величествена синтеза, която, без той да знае, го приближава въпреки всичко до целите и плановете на творящото божество. Неговото усилие не е било напразно; то трябваше да бъде опитано. Рудолф Щайнер не веднъж е настоявал върху тази точка: древното човечество беше останало твърде близо до своя духовен произход.
То беше поставено на Земята, за да расте върху нея и развива първичните способности, които му идваха от божествения подтик; то не би изпълнило своята задача, ако би останало с поглед привързан към своето първоначално отечество; необходимо беше то да вземе под внимание материята, с която от сега нататък беше свързана неговата съдба, да изучи тази материя, да се научи да я ползува, да въплъти в нея своите възможности, да стане в пълния смисъл на думата едно земно човечество.
То бе работило чудесно; неговата работа беше толкова производителна, че създаде тази техника, не по-малко чудесно приложение на научните завоювания, които започват да объркват нашата епоха; някои духове изказват даже желание да се сложи спирачка на този прогрес. Науката направи нещо повече: тя предизвика явяването на една философия, която някои мислители, след Ренан, който написа "Бъдещето на науката", подеха и развиха и която, искайки да донесе едно ясно разрешение на всички метафизически проблеми, които човечеството си поставя, се стреми да замени всяка духовно схващане чрез една религия на науката.
към текста >>
Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия
смисъл
на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие. Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука.
Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
212.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
В известен
смисъл
"братята на общия живот" бяха мистични революционери.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери.
Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
към текста >>
Когато знанието се преобразява в най-благородния
смисъл
на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество.
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество.
Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение.
към текста >>
213.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Най-близкият до човека образ на духа беше неговото тяло, този фрагмент от природата; образ на духа в същия
смисъл
както и един обект на природата.
Най-близкият до човека образ на духа беше неговото тяло, този фрагмент от природата; образ на духа в същия смисъл както и един обект на природата.
към текста >>
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния
смисъл
на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми.
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми.
Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
към текста >>
Но това има
смисъл
само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми.
Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
Това се проявява даже в историята на
смисъл
а на думите; защото в миналото в "природата" хората са чувствували още "раждането /латинската дума "Natira" значи "Раждане"/, докато днес за нас тази дума означава само един свят от неодушевени тела.
Между "De Docta Ignorantia" от 1440 година и "De Revolutionbus Orbium Celestium" и изтекъл, казах аз, един век. Коперник опитва да разреши от външната страна, да сведе до формули проблемата, която Николай Кузански искаше да разглежда служейки с математически символи. Човекът се опитва да разбере природата с помощта на математиката в момента, когато изгубва живото чувство за нея.
Това се проявява даже в историята на смисъла на думите; защото в миналото в "природата" хората са чувствували още "раждането /латинската дума "Natira" значи "Раждане"/, докато днес за нас тази дума означава само един свят от неодушевени тела.
Разбира се, самата природа е винаги живот и дух; тя е станала нещо мъртво само за човека, което той не би могъл да разбере освен с помощта на най-непогрешимия инструмент на познанието, математическото разсъждение.
към текста >>
Втората е мистична, в най-широкия
смисъл
на думата; третата е математическа.
Първата епоха би могла да бъде наречена пневматологическа; тя търси духа в неговата първична форма.
Втората е мистична, в най-широкия смисъл на думата; третата е математическа.
Първата е траела до момента, когато е живял древният мъдрец на Южна Европа, за който говорихме по-горе; втората стига до Екхардт и Николай Кузански; там започва ерата на науките основани на математиката, в която живее и тя ще продължи и след нас.
към текста >>
214.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Ние видяхме, в кой момент са се родили научните схващания, в
смисъл
а, който ние даваме днес на тези думи.
Ние видяхме, в кой момент са се родили научните схващания, в смисъла, който ние даваме днес на тези думи.
Тази нова форма на мисълта се проявява за първи път с яснота в начина, по който един Коперник е схванал астрономията; тя е резултат на новия допир, който се установява между математическия дух и външния свят. Тази промяна, бихме могли почти да кажем тази революция в ролята играна от математиката, има най-големи отражения върху развитието на модерната наука. Днес хората имат явен стремеж да виждат в нашата модерна мисъл нещо абсолютно, окончателно, без да държат сметка за метаморфозите, през които тя е минала.
към текста >>
Помислете например за числото "две", чийто звук и
смисъл
намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност.
Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност.
Числото е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно. Мистика, Матезис, Математика, са съединени. За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото. Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отпред назад, отгоре надолу.
към текста >>
215.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя
смисъл
а, който всеки обикновен човек им дава.
Да вземем например Нютон. Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той предполага за познатите понятията за време, пространство, място, движение.
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава.
към текста >>
Едно от понятията използувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в
смисъл
а, в който го взема човекът от улицата.
Едно от понятията използувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в смисъла, в който го взема човекът от улицата.
И тук още има един остатък от вътрешната опитност. Пространството на Декарт произвежда у този, който иска да си го представи, да проникне в него със своята мисъл, един вид водовъртеж, един вид "въртоглавие". Това пространство, чийто център може да бъде поставен по воля където и да е, има нещо мъгляво, неопределено. Без съмнение, можем да спорим много остроумно, за да знаем, дали то е безкрайно или не; без разбира се от това да се получи нещо особено. Докато едно живо, човешко чувство на пространството малко се интересува от крайното или безкрайното което впрочем няма никакво значение в едно наистина живо схващане на света.
към текста >>
Бъркли, който живя по-късно от Нютон, но който още принадлежи на периода на борбите, които се разиграха около раждащата се научна мисъл, Бъркли, както видяхме, е напълно съгласен с Нютон, когато този последният взема идеите за пространство, място, време, движение, в техния обикновен
смисъл
; напротив, новите теории, и особено начинът, по който ще бъдат изтълкувани природните явления, не го задоволяват никак.
Бъркли, който живя по-късно от Нютон, но който още принадлежи на периода на борбите, които се разиграха около раждащата се научна мисъл, Бъркли, както видяхме, е напълно съгласен с Нютон, когато този последният взема идеите за пространство, място, време, движение, в техния обикновен смисъл; напротив, новите теории, и особено начинът, по който ще бъдат изтълкувани природните явления, не го задоволяват никак.
Защото той схваща ясно, че човешкото същество, изолирано напълно от природата, не може вече да има за нея едно живо чувство, вътрешната опитност, и че да се вярва противното, значи да се залъгваме.
към текста >>
Следователно Бъркли е по същество спиритуалист, в
смисъл
а, в който германската философия употребява тази дума* /* Историците на френската философия наричат системата на Бъркли абсолютен идеализъм. Бел.
Следователно Бъркли е по същество спиритуалист, в смисъла, в който германската философия употребява тази дума* /* Историците на френската философия наричат системата на Бъркли абсолютен идеализъм. Бел.
на френск. преводач./. Ето защо опирайки се на догмата без съмнение, обаче все пак с известно право, той повдига множество възражения против това схващане на природата, върху която биха могли да се приложат математическите закони вън от всякакво вътрешно чувство. Разглеждайки целия Космос като нещо духовно, Бъркли вижда в математиките нещо, което, както и Космосът, се е родило от духа; той мисли следователно, че човек може да почувствува вътрешно духовните намерения на космоса, доколкото те се изразяват чрез математически формули, но че е невъзможно математическите закони да се приложат към тела по един съвършено външен начин.
към текста >>
Той е противник на всичко, което не се изживява вътрешно и в този
смисъл
неговото чувство го кара да вижда по-правилно отколкото неговата мисъл.
Следователно Бъркли не беше привърженик на изчислението на най-малките величини под формата, в която то беше познато в неговата епоха.
Той е противник на всичко, което не се изживява вътрешно и в този смисъл неговото чувство го кара да вижда по-правилно отколкото неговата мисъл.
Има повече тънкост в неговите впечатления, в неговите чувства, отколкото в неговите мисли. Той чувствува, че инфинитезималното изчисление /изчислението на най-малките величини/ поставя наред с величините, които духът схваща, други величини, а именно диференциалните изчисления, които стигат до известна точност, до известна сигурност в техните частни, но накрая избягват на мисълта.
към текста >>
Наистина, научната мисъл се е родила, защото тя трябваше да се роди и който би искал да отрече на инфинетизимално то изчисление всякакъв
смисъл
на съществуване, би бил побъркан, а не учен.
Понеже чувствува нещата по този начин, Бъркли, бихме могли да кажем, не е от своето време.
Наистина, научната мисъл се е родила, защото тя трябваше да се роди и който би искал да отрече на инфинетизимално то изчисление всякакъв смисъл на съществуване, би бил побъркан, а не учен.
Но въпреки това ние разбираме чувството на един Бъркли, поставен, както той е бил, в епохата, когато се ражда едно ново схващане на света.
към текста >>
216.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Без съмнение, ако човек не може вече да участвува чрез едно вътрешно движение в живота на организма, той изгубва също и
смисъл
а на смъртта, което е в него; за да видим този
смисъл
, необходим е един външен признак.
Без съмнение, ако човек не може вече да участвува чрез едно вътрешно движение в живота на организма, той изгубва също и смисъла на смъртта, което е в него; за да видим този смисъл, необходим е един външен признак.
Това показва, че нашите идеи са станали чужди на действителността на фактите.
към текста >>
Говорейки в духовен
смисъл
, той се задушава, ако продължава да вярва твърде дълго време в непреривността на материята; тогава, за да диша лесно, той става атомист.
По този начин постепенно се стига до идеята, че човек оформява своите теории според смяната на неговите нужди; че преминава от непреривността към атомизма, както сменя вдишването с издишването.
Говорейки в духовен смисъл, той се задушава, ако продължава да вярва твърде дълго време в непреривността на материята; тогава, за да диша лесно, той става атомист.
към текста >>
217.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен
смисъл
.
Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате. Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават. Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта. Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон.
Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл.
Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност. Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
към текста >>
218.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече
смисъл
а, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират
смисъл
а на такива думи като "природа" например.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата.
Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например.
Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>
В 12-то и 14-то столетие техният
смисъл
изчезна почти напълно; тогава именно се явява една нова форма на мислене, тази на Коперник и Галилей, за която говорихме в предидущите сказки.
Тази характерна черта: идеи, които хората на древността са разбирали напълно, са повтаряни, преглеждани са непрестанно, но не са истински разбрани.
В 12-то и 14-то столетие техният смисъл изчезна почти напълно; тогава именно се явява една нова форма на мислене, тази на Коперник и Галилей, за която говорихме в предидущите сказки.
към текста >>
Трябва да проследим с поглед всички течения, които го носят, за да стигнем да намерим отново сред тях
смисъл
а на неговото развитие.
Човечеството не се развива по една права линия, по една проста линия.
Трябва да проследим с поглед всички течения, които го носят, за да стигнем да намерим отново сред тях смисъла на неговото развитие.
към текста >>
219.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в
смисъл
а на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област.
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото. Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите. За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва.
Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област.
Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл. Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
към текста >>
Днес човекът е заобиколен отвсякъде от нея; но той вижда в нея една област, в която не обитава никакъв дух, в точния
смисъл
на думата.
Днес на нашите погледи се предлага един внушителен свят, роден именно от изучаването на мъртвата природа: това е светът на техниката, чието име издава вече самото и значение. Защото на гръцки "техника" значи изкуство. Благодарение на това, че добихме познанието на неживото, ние проникнахме в царството на техниката.
Днес човекът е заобиколен отвсякъде от нея; но той вижда в нея една област, в която не обитава никакъв дух, в точния смисъл на думата.
Важно е именно да из питаме, що се отнася за духа на техниката, нещо, което отговаря почти на болезненото впечатление, което смъртта на едно човешко същество причинява. Трябва да можем да примесим към студеното, безлично, от влечено познание, чувството, впечатлението, причинено от едно същество, което е престанало да съществува като живо, един организъм превърнал се в мъртъв труп. Това чувство ще се роди, когато ще сме разбрали добре, че техниката е практическата наука на неживото. Това чувство именно ще тласне хората да търсят духа по други пътища.
към текста >>
Аз не исках да Ви дам тук едно документално проучване на развитието на науката; опитах се главно да ви покажа, как едно човешко същество, което разбира
смисъл
а на това развитие, може да вземе вътрешното отношение, което е днес подходящо, в критичната точка, до която сме стигнали в човешкото развитие.
Аз не исках да Ви дам тук едно документално проучване на развитието на науката; опитах се главно да ви покажа, как едно човешко същество, което разбира смисъла на това развитие, може да вземе вътрешното отношение, което е днес подходящо, в критичната точка, до която сме стигнали в човешкото развитие.
към текста >>
220.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Неговите органи нямат вече
смисъл
; поради това именно те се разлагат.
И, ако размислим добре, можем даже да кажем, че това е отрицателният аспект на един човек. Кое прави, кое съставлява действителността на едно човешко същество? Това е животът, който се движи в него и към който се приспособени неговите кости, неговите мускули и пр. Това, което съставлява интимната истинност на едно живо същество, е че то притежава своята собствена костна, мускулна, нервна структура, притежава свое сърце, свои бели дробове и пр.. Напротив един мъртъв труп не отговаря вече действително на човека. Когато го гледам така, без живот, аз не виждам всъщност, за каква цел той би имал бели дробове, сърце и мускулна система.
Неговите органи нямат вече смисъл; поради това именно те се разлагат.
Те запазват за момент формата, която им е била наложена от живота; но всъщност един мъртъв труп не отговаря на тази истина; така както е той не може да съществува повече, той се разлага. Също така в земните пластове, където слиза геологът, не съществува една жива действителност, както не съществува такава и в мъртвия труп на човека.
към текста >>
221.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Със задоволство трябва да се отбележи, че това беше прием в изключително антропософски
смисъл
.
Със задоволство трябва да се отбележи, че това беше прием в изключително антропософски смисъл.
Защото не беше дребна работа на място, до което от Бреслау (Вроцлав) се пътува три четвърти часа с кола, да се доведат толкова хора, като им се осигурят не само места за слушане на лекциите, но и богато да бъдат гощавани. Участниците бяха повече от сто и всеки ден те трябваше да бъдат гощавани.
към текста >>
Следователно става дума за въпрос, който, бих казал, в изключително дълбок
смисъл
е един космическо-земен въпрос.
Следователно става дума за въпрос, който, бих казал, в изключително дълбок смисъл е един космическо-земен въпрос.
Тъкмо при селското стопанство се вижда, че от Духа трябва да бъдат поети си ли, които днес са съвсем непознати и които са от значение не само малко да бъде подобрено селското стопанство, но главно, да може да продължи изобщо и във физически смисъл животът на хората нали човек трябва да живее от това, което ражда Земята.
към текста >>
Тъкмо при селското стопанство се вижда, че от Духа трябва да бъдат поети си ли, които днес са съвсем непознати и които са от значение не само малко да бъде подобрено селското стопанство, но главно, да може да продължи изобщо и във физически
смисъл
животът на хората нали човек трябва да живее от това, което ражда Земята.
Следователно става дума за въпрос, който, бих казал, в изключително дълбок смисъл е един космическо-земен въпрос.
Тъкмо при селското стопанство се вижда, че от Духа трябва да бъдат поети си ли, които днес са съвсем непознати и които са от значение не само малко да бъде подобрено селското стопанство, но главно, да може да продължи изобщо и във физически смисъл животът на хората нали човек трябва да живее от това, което ражда Земята.
към текста >>
През това време практическите указания няма да излязат от кръга на селскостопанското общество, защото няма
смисъл
само да се говори за нещата.
Условието за успеха обаче се състои в следното и то беше подчертавано и винаги отново и отново повтаряно, а именно, че съдържанието на този курс на първо време остава духовно притежание на земеделците от кръга, притежание на практикуващите земеделци. Там имаше също и интересуващи се от земеделие хора, които не можеха да влязат в този кръг. На тях изрично беше възложено, всичко да не бъде веднага преразказано на всеки по обичайния антропософски начин, тъй като нещата могат да достигнат своето практическо значение само тогава, когато съдържанието на курса най-напред остане в кръга на специалисти и бъде изпробвано от земеделци. Някои неща изискват изпробване в продължение на четири години.
През това време практическите указания няма да излязат от кръга на селскостопанското общество, защото няма смисъл само да се говори за нещата.
Те трябва действително да се приложат в практическия живот. Прави грешка всеки един, който там е чул нещата и после ги из бъбря по някакъв начин.
към текста >>
Тогава то става практично в най-висок
смисъл
.
Обаче това, което идва от Духа, престава да бъде непрактично, ако то действително идва от Духа.
Тогава то става практично в най-висок смисъл.
към текста >>
222.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Но, ако на растението става хранително средство в същинския
смисъл
на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца.
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца.
Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн. От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава. На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
към текста >>
223.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тук важи правилото на практика това е трудно достижимо, обаче в идеалния
смисъл
, като идеал то е правилно че когато стане нужда да се внесе тор отвън, той трябва да се употреби и да се използва само като лечебно средство за едно вече заболяло стопанство.
Съществува особеното свойство и аз се радвам, ако нещата бъдат проверени, тъй като проверката сигурно ще ги потвърди съществува съотношението, че когато в едно стопанство има правилно количество крави, коне и други животни, тези животни заедно дават толкова тор, колкото е необходимо на стопанството, колкото е необходимо да се попълни това, което е изпаднало в хаос. И то ако конете, кравите, свинете и пр. са в подходящ брой, торът също ще е смесен по подходящ начин. Нещата са свързани: животните изяждат правилното количество от това, което има дава от растителността, защото изяждат точно това, което може да им даде земята с отглежданите на нея растения. По тази причина, чрез своите органични процесите отделят толкова тор, колкото е нужно отново да се даде на земята.
Тук важи правилото на практика това е трудно достижимо, обаче в идеалния смисъл, като идеал то е правилно че когато стане нужда да се внесе тор отвън, той трябва да се употреби и да се използва само като лечебно средство за едно вече заболяло стопанство.
Стопанството е здраво дотогава, докато самото то си набавя тор от своите животни. Естествено, това изисква да се развие правилна наука относно въпроса колко животни от даден вид трябва да има определено стопанство.
към текста >>
224.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Така дихателният процес добива своя
смисъл
.
Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата.
Така дихателният процес добива своя смисъл.
Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент.
към текста >>
По този начин той става чувствителен за откровенията на азота и може да упражнява земеделие в съвсем друг стил и в съвсем друг
смисъл
отколкото онези, които не правят това.
Тъй като той е много умен момък, който осведомява човека за това, какво правят Меркурий, Венера и т.н., защото той знае това, направо го усеща. Всички тези неща почиват на напълно реални процеси. И тук е точката, където за това ще кажа още някои неща по-точно всъщност духовното във вътрешната дейност започва да оформя определено отношение към селското стопанство. Там се намира това, което постоянно възбужда особения интерес на скъпия ни приятел Щегеман, а именно взаимодействието на душевно-духовното с нещата около нас. Вече разбирате, че никак не е лошо, ако този, който се занимава със земеделие, може да медитира.
По този начин той става чувствителен за откровенията на азота и може да упражнява земеделие в съвсем друг стил и в съвсем друг смисъл отколкото онези, които не правят това.
Такъв човек добива всякакви знания внезапно. Те сами се появяват. Той започва да разбира тайните, които царят в имотите и в селскостопанския двор.
към текста >>
225.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Колко много науката, в сегашния общоприет
смисъл
или в този от преди няколко години, трябва да коригира самата себе си, следва от научните заблуди, които преди известно време господстваха например по отношение на храненето на човека.
Колко много науката, в сегашния общоприет смисъл или в този от преди няколко години, трябва да коригира самата себе си, следва от научните заблуди, които преди известно време господстваха например по отношение на храненето на човека.
Нещата бяха съвсем научни и също научно се доказваха, така че срещу доказателството не можеше нищо да се възрази, ако човек се опира само на това, което там беше изложено. Научно беше доказано, че човек със средно тегло от 70 75 килограма се нуждае на ден от 120 грама белтъчини в храната. Както казах, това беше, така да се каже, научно доказано. Днес никой човек с научно виждане не вярва на това твърдение, тъй като науката сама се коригира. Днес почти всеки знае, че 120 грама белтъчини в храната не само че не са необходими, но направо са вредни, и че човек остава най-здрав, когато дневно поема само 50 грама белтъчини.
към текста >>
Науката сама се коригира в този
смисъл
.
Нещата бяха съвсем научни и също научно се доказваха, така че срещу доказателството не можеше нищо да се възрази, ако човек се опира само на това, което там беше изложено. Научно беше доказано, че човек със средно тегло от 70 75 килограма се нуждае на ден от 120 грама белтъчини в храната. Както казах, това беше, така да се каже, научно доказано. Днес никой човек с научно виждане не вярва на това твърдение, тъй като науката сама се коригира. Днес почти всеки знае, че 120 грама белтъчини в храната не само че не са необходими, но направо са вредни, и че човек остава най-здрав, когато дневно поема само 50 грама белтъчини.
Науката сама се коригира в този смисъл.
Днес се знае истината, че ако се приема излишен белтък, той произвежда в червата междинни продукти, които имат отровно действие. И ако се изследва не само периода от живота на човека, в който му е препоръчано да взема толкова много белтък, а целия негов живот, тогава се узнава, че главно от това отровно действие на излишния белтък произтича калцирането на артериите артериосклерозата при възрастния човек. Научните изследвания например по отношение на човека често са погрешни, защото те гледат само това, което става в момента. Един човешки живот, ако е нормален, трае повече от десет години и вредните въздействия от привидно изглеждащите благоприятни причини често се проявяват много късно.
към текста >>
226.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тези неща обаче не са вече селскостопански в строгия
смисъл
на думата.
При семеобразуването те не могат да направят нищо особено, за това се грижи самата природа. Мисля, че въпросът не е особено актуален. Днес обаче въпросът се поставя така: как може да се свърши работата без машини? Трябва само да се обърне внимание на това, че един земеделец няма нужда да култивира в себе си такава голяма привързаност към машините. Съвсем сигурно ще се види, че ако някой някъде е обзет от такава мания към машините при упражняване на земеделието, ще постъпи много по-зле, ако прибягва все до нови машини, макар те да са по-усъвършенствани, отколкото ако продължи да използва старата си машина, докато тя може да върши работа.
Тези неща обаче не са вече селскостопански в строгия смисъл на думата.
към текста >>
227.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И обратно, с оглед на неговото добро въздействие, мъчно може да бъде заместено едно растение, което хората често не го обичат; не го обичат в
смисъл
, че това, което човек обича, той го милва.
И обратно, с оглед на неговото добро въздействие, мъчно може да бъде заместено едно растение, което хората често не го обичат; не го обичат в смисъл, че това, което човек обича, той го милва.
А това растение човек не може да го погали, това растение е копривата. Тя действително е голямата благодетелка в живота на растенията и едва ли може да бъде заместена от друго растение. Ако някъде не може да се намери, може да се замести с дрога, с изсушена коприва. Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа.
към текста >>
228.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В действителност в известен
смисъл
дъждовната вода е необходима на тора.
В действителност в известен смисъл дъждовната вода е необходима на тора.
Може да се помисли, дали ще е добре за предпазване от дъжда върху тора да се разстеле торфен пласт. Неправилно ще бъде, ако над тора се постави покрив за предпазване от дъжда. От това сигурно ще се влоши качеството на тора.
към текста >>
229.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В по-широк
смисъл
може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция.
Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията. Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък. И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин.
В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция.
При това, когато силициевото действие също произлиза от самата Земя, то все пак опосредява това, което се излъчва от Юпитер, Марс, Сатурн, а не това, което се излъчва от Луната, Меркурий, Венера.
към текста >>
Тогава не само Земята не е склонна да поема действието на Луната, но и самите растения, тези плевели в известен
смисъл
получават боязън да растат на така обработена почва.
Пресече ли се цялостното действие на Луната върху плевелите и те се оставят само под действието на останалите сили, които не идват от Луната, тогава се слага граница на тяхното размножаване. Тогава те не могат да се размножават. Това може да стане, като почвата се обработва така, че да загуби склонността да възприема въздействието на Луната, тъй като не можем да премахнем самата Луна.
Тогава не само Земята не е склонна да поема действието на Луната, но и самите растения, тези плевели в известен смисъл получават боязън да растат на така обработена почва.
Постигнем ли това, вече имаме каквото искаме.
към текста >>
Той не без
смисъл
е назован зодиакален, животински кръг и е представен от животни.
Представете си, хваща се една съвсем млада полска мишка, на която се взема кожата и се одира. Кожата на полската мишка се взема по времето, когато Венера се намира в знака на Скорпион. Виждате, че древните хора на инстинктивната наука не са били глупави. Когато преминаваме от растенията към животните, вече идваме до зодиакалния кръг.
Той не без смисъл е назован зодиакален, животински кръг и е представен от животни.
Ако искаме да постигнем нещо при растенията, оставаме при планетите. При животните това не е достатъчно. При тях са нужни представи, които вземат под внимание неподвижните звезди, именно тези неподвижни звезди, които се намират в Зодиака.
към текста >>
Стигаме до раздел, където може да се каже, че в истинския
смисъл
на думата всъщност не може да се говори за болести по растенията.
Сега остава да разгледаме така наречените растителни болести, болести по растенията.
Стигаме до раздел, където може да се каже, че в истинския смисъл на думата всъщност не може да се говори за болести по растенията.
Ненормалните природни процеси, които се явяват като растителни болести, не са болести в същия смисъл, както са те при животните. Когато разглеждаме животинското царство, ще схванем още по-точно тази разлика. Преди всичко те не са такива процеси, каквито са в болния човек. Защото без наличието на астрално тяло не е възможна същинска болест. При човека и при животното астралното тяло е свързано с физическото тяло посредством етерното тяло.
към текста >>
Ненормалните природни процеси, които се явяват като растителни болести, не са болести в същия
смисъл
, както са те при животните.
Сега остава да разгледаме така наречените растителни болести, болести по растенията. Стигаме до раздел, където може да се каже, че в истинския смисъл на думата всъщност не може да се говори за болести по растенията.
Ненормалните природни процеси, които се явяват като растителни болести, не са болести в същия смисъл, както са те при животните.
Когато разглеждаме животинското царство, ще схванем още по-точно тази разлика. Преди всичко те не са такива процеси, каквито са в болния човек. Защото без наличието на астрално тяло не е възможна същинска болест. При човека и при животното астралното тяло е свързано с физическото тяло посредством етерното тяло. И между тях съществува определена нормална връзка.
към текста >>
230.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Преработването, както го представих, съвсем естествено става повече в силов, отколкото във веществен
смисъл
.
То преработва земния и водния елемент със своята веществообменна система и с част от дихателната система. С тази си част дихателната система преминава във веществообменната система. То преработва земята и водата с част от своята веществообменна система и с част от своята дихателна система. Животното трябва вече да е формирано чрез въздух и топлина, преди да преработва земята и водата. По този начин то живее в областта на земята и в областта на водата.
Преработването, както го представих, съвсем естествено става повече в силов, отколкото във веществен смисъл.
С оглед на това да се запитаме сега, какво е растението?
към текста >>
Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия
смисъл
растението живее от отделянето на въздух и топлина.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес. По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност. Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина.
Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина.
Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее. Растението дава и от даването живее.
към текста >>
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш
смисъл
чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
[1] Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване": буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте." Spreche in Proza, № 461, том 5, Goethes Naturwissenschaftliche Schriften", Kbrschners „Deutsche National-Literatur", 1884 до 1897, 5 тома Nachdruck Dornach 1975, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер Събр. Съч.
1а е.
към текста >>
231.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Затова в известен
смисъл
природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили.
Поради това, че тези неща стават по описания начин, земеделското стопанство се явява един вид индивидуалност. Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място.
Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили.
С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си. В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях. И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>
Едно обективно разглеждане в духовно-научен
смисъл
никога не прави човека фанатик.
Опитите се усложняват от това, че те са индивидуални и варират при отделните случаи. Касае се обаче за това, да се дадат насоките, по които да се правят тези опити. Много неща ще трябва да бъдат изпробвани. В резултат ще последват приложни правила, но тези правила не трябва да се отклоня ват от принципите, че земеделското стопанство трябва да е затворено в себе си, да зависи само от себе си. Обаче не съвсем. Защо?
Едно обективно разглеждане в духовно-научен смисъл никога не прави човека фанатик.
При днешния икономически ред не може да се постигне напълно затворено в себе си земеделско стопанство. Човек обаче трябва да прави всичко възможно и да търси да го постигне.
към текста >>
В известно отношение в споменатия
смисъл
сродни на доматите са картофите.
В известно отношение в споменатия смисъл сродни на доматите са картофите.
Те също действат силно самостоятелно, но така самостоятелно, че много лесно преминават през целия храносмилателен процес, проникват в мозъка, правят мозъка самостоятелен и независим дори от действието на останалите човешки органи. И след пренасяне на картофите в Европа между факторите, които направиха хората и животните материалистични, се намира тъкмо яденето на много картофи. Картофи може да се ядат само за възбуждане на мозъка, на главата. С яденето на картофи не трябва да се прекалява. В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот.
към текста >>
232.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако в този процес, взет в неговия широк
смисъл
, се прилагат соли изобщо, няма голяма разлика дали осоляването се прави при непосредственото хранене или солта се слага предварително във фуража.
Ако в този процес, взет в неговия широк смисъл, се прилагат соли изобщо, няма голяма разлика дали осоляването се прави при непосредственото хранене или солта се слага предварително във фуража.
Ако фуржът има съвсем малко съдържание на соли, за да бъде доставен на различни места в организма, където трябва да действа, тогава неговото подквасване е правилно. Да кажем, че в дадена област имаме цвекло, видяхме също, че на него му е присъщо да действа точно на организацията на главата; за определени животни, за младия добитък например, то е предпочитаната храна. Ако в някоя област бъде забелязано, че животните, хранени с цвекло линеят, космите им опадват твърде рано и твърде много, тогава към фуража трябва да се прибави сол, като се знае, че храната не се отлага достатъчно в организма, където трябва да отиде, тя не достига там. Солта е веществото, което действа необикновено силно, така че храната да стигне до местата в организма, където е нужно.
към текста >>
233.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Вие ще се убедите, че от Дорнах се дават само един вид насоки, указания, които изискват от всеки човек на съответното свое място, ако иска да сътрудничи, да бъде сътрудник в пълния
смисъл
на думата.
Земеделското професионално общество иска да се прикрепи към основаната в Дорнах Природонаучна секция. Тази Природонаучна секция както и другите, които сега се формират, води своето начало от Коледното събрание. Следователно от Дорнах ще произлиза вече това, което трябва да възниква и да се осъществява. Вече от самата Антропософия ще откриваме различни най-точни научни методи и направления. Само че не мога да се съглася с граф Кайзерлинг, че посоченото професионално общество трябва да бъде само изпълни телен орган.
Вие ще се убедите, че от Дорнах се дават само един вид насоки, указания, които изискват от всеки човек на съответното свое място, ако иска да сътрудничи, да бъде сътрудник в пълния смисъл на думата.
Даже ние трябва да получим от Вас основните положения на първоначалната работа, която трябва да извършим в Дорнах, и това ще се установи в края на моите лекции, в края на лекциите аз ще дам първите насоки. Насоките трябва да дадем въз основа на Вашите отговори, които ще получим. Следователно от самото начало имаме нужда от активни, от най-активни сътрудници, а не само от изпълнителни органи. Тъй като тези дни този въпрос беше многократно разискван с граф Кайзерлинг едно имение винаги е една индивидуалност и никога не е напълно еднакво с друго имение.
към текста >>
Какъв
смисъл
има да говорим само общо по такъв практически въпрос, какъвто е въпросът за стопанствата.
Климатът, почвата и други условия дават най-дълбоките основи за индивидуалността на един имот. Един имот в Силезия не е като имот в Тюрингия или в Южна Германия. Те са наистина отделни индивидуалности. Тъкмо от антропософския възглед обобщенията, абстракциите нямат абсолютно никаква стойност и те имат най-малка стойност, когато се навлезе в практиката.
Какъв смисъл има да говорим само общо по такъв практически въпрос, какъвто е въпросът за стопанствата.
към текста >>
И в този
смисъл
не искам съвсем да се съглася и с другото.
Но това са истински дреболии. Моят произход не е селски, но аз растях в селска, в земеделска среда и по дух, по начин на мислене си оставам там. Аз съм садил картофи това съм отбелязал в моята автобиография макар и не в такъв голям имот като този тук, а на по-малка площ, помагах и в отглеждането не точно на коне, а на свине, участвах също в отглеждането на крави в едно съседно стопанство. Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда. Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора.
И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото.
Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство. Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал. Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието. Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това.
към текста >>
234.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия
смисъл
на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция.
Успоредно на това от съществена помощ се оказа, че чрез дадените от Рудолф Щайнер идеи се даде ново разбиране за дълбокия смисъл на много мероприятия в земеделието и градинарството, прилагани по традиция.
Иначе много от тези мероприятия като приготвяне на компост, запазване на храстите по синорите, хранене на животните с листа и ароматни билки и пр. бяха от поколения насам обречени на изчезване и на забрава. По-младите поколения, които са възприели мисловния начин на земеделската химия, не бяха повече в състояние да схващат значението на тези мероприятия. Биологично-динамичният стопански метод, както сега беше наречен, все повече влезе в контакт с отделните практики на земеделско-градинарските традиции, така че вече от 1930 година нарастващо число земеделци и едри собственици, търсейки пътища за оздравяване на своите стопанства, се присъединяваха към работата на Изследователския кръг и самите те се включваха в него. Тези лица още от своята младост, прекарана на село и в земеделското стопанство, са могли да възприемат много от тези традиции, които като спомени и опит могат в променен вид да бъдат плодоносни в развитието на това ново земеделско движение.
към текста >>
235.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Ето защо биодинамично земеделие в пълния
смисъл
на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните. Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена. И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос.
Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
към текста >>
236.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
*16. Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване“: буквално „Метаморфоза във висш
смисъл
чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте.“
*16. Гьотевото изречение: „В природата всичко съществува чрез вземане и даване“: буквално „Метаморфоза във висш смисъл чрез вземане и даване, печелене и губене сполучливо описва още Данте.“
към текста >>
237.
Предговор
GA_327 Биодинамично земеделие
Към това Рудолф Щайнер добавя: «Тъкмо при земеделието се разкрива, че от Духа трябва да се поемат сили, които днес са съвсем непознати и които имат значение не само че с тях в известна степен се подобрява земеделското стопанство, но тяхното значение е и в това, изобщо да може да продължи животът на човека на Земята във физически
смисъл
– нали човекът трябва да живее от това, което земята му доставя.»
По Петдесетница 1924 по настойчивата молба на земеделци и градинари д-р Рудолф Щайнер (1861-1925) изнася осем лекции относно ,,Духовнонаучните основи за развитието на селското стопанство“ (т. нар. Селскостопански курс) в Кобервиц до Бреслау (Вроцлав). При това той разглежда материята не само от природонаучните гледни точки, а също и от наблюдаваните от него нематериални сили от различен вид, които идват от Космоса и играят важна роля във всички явления на живота. Те трябва да бъдат засилени чрез описаните в курса препарати, които земеделецът сам може да си произведе.
Към това Рудолф Щайнер добавя: «Тъкмо при земеделието се разкрива, че от Духа трябва да се поемат сили, които днес са съвсем непознати и които имат значение не само че с тях в известна степен се подобрява земеделското стопанство, но тяхното значение е и в това, изобщо да може да продължи животът на човека на Земята във физически смисъл – нали човекът трябва да живее от това, което земята му доставя.»
към текста >>
238.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Следователно изразите се употребяват повече в образен, в преносен
смисъл
.
Ясно е, че на организмите от този вид липсва завършеното устройство, каквото притежава едно растение, едно животно, един човек. Екосистемите не възникват също както отделните организми от една определена клетка (обикновено от оплодената яйчна клетка). Както се знае, това води до факта, че всички клетки имат еднаква генетична екипировка. При екосистемите е различно, т.е. много видове с огромно генетично разнообразие и много индивиди заедно изграждат такъв „физиологичен организъм от по-висок порядък“2.
Следователно изразите се употребяват повече в образен, в преносен смисъл.
За една научна дефиниция това може би е недостатъчно. Те обаче насочват вниманието към това, което следва и което е от централно значение за Селскостопанския курс.
към текста >>
Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем
смисъл
е възможно тази духовност да се достигне и опознае.
Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от повисш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята. Поради това съществува живот и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен.
Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем смисъл е възможно тази духовност да се достигне и опознае.
към текста >>
НАГОРЕ