Търсене в текстове за 'Смисъл'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 5

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 ,

Намерени са 6194 резултата от 1392 текста в 7 страници в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Смисъл'.
На страница 5: 1000 резултата в 221 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Така искаме и по-нататък да работим в смисъла на духовнонаучните импулси и да се опитаме да направим това, което успеем при тежките условия на сегашното време с убеждението, което можем да спечелим от правилното разбиране на духовната наука, че колкото и незначително да изглежда на фона на днешните трагични, опустошителни събития, ние вършим нещо извънредно важно и решително.
И тъй като тези времена са така сериозни, че ще става все по-трудно и по-трудно, като изхождам от принципите на духовната наука, искам да спомена с благодарност и обстоятелството, че въпреки такива неблагоприятни условия, нашите цюрихски приятели и този път ни приеха така мило и не пожалиха усилия, въпреки неблагоприятните условия, да намерят възможност за изнасяне на лекциите. Така чудесните намерения, които си поставиха цюрихските приятели, можаха да се реализират също и в това време, когато много трудно се намират възможности за изнасяне на лекции, поради нахлулите трудности на епохата. Искам специално да спомена, че тези трудности все повече ще зачестяват. И понеже през близкото бъдеще ще трябва да използваме времето, което още можем да си извоюваме за срещите ни, не искам да оставя неизговорена тази благодарност към нашите скъпи цюрихски приятели, които с големи усилия създадоха възможността да се проведат както откритите лекции, така и лекциите за членовете66. Когато по-късно си спомняме нещата, положително ще ни изглежда като нещо много значително, че точно в това време, в което се случват такива трагични световни събития, можахме да се съберем по този начин и да говорим, както го направихме. Така искаме и по-нататък да работим в смисъла на духовнонаучните импулси и да се опитаме да направим това, което успеем при тежките условия на сегашното време с убеждението, което можем да спечелим от правилното разбиране на духовната наука, че колкото и незначително да изглежда на фона на днешните трагични, опустошителни събития, ние вършим нещо извънредно важно и решително. Нещата, които можем да направим така, се вливат в потока на събитията и макар още да не са много видими днес, са от голямо значение. Проникнем ли се от тези мисли, те ще ни дават сила да продължим и сами ще станат силата, изпращаща по правилния начин лъчите си във времето. Времето трябва да възприеме такива мисли. Нека да живеем с това убеждение като в една духовна атмосфера! Тя може да се породи от духовната наука, ако правилно я разбираме.
към текста >>

В този смисъл, скъпи приятели, ние и в бъдеще оставаме заедно!
В този смисъл, скъпи приятели, ние и в бъдеще оставаме заедно!
към текста >>

2. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Може да се каже, че към психоанализата днес се чувстват привлечени хора, които сериозно търсят духовните основи на съществуването, душевността на човека и в известен смисъл за съвременната епоха е характерно, че много от нашите съвременници се интересуват от съвсем определени, своеобразни сили в човешката душа.
Във връзка с лекциите, които имам да изнасям сега в Цюрих67, отново установих, че почти не може да се влезе в контакт с духовния живот на този град, без вниманието да се спре на това, което днес се нарича аналитична психология или психоанализа68. Различни съображения, свързани с тази точна формулировка ми дават основание да започна с кратка забележка относно някои неща от аналитичната психология, от психоанализата. Към това ще прибавим и други забележки. Знаем колко е важно за антропософски ориентирания духовен изследовател да свързва разглежданията си с характерното за времето, с вълненията на съвремието. Може да се каже, че към психоанализата днес се чувстват привлечени хора, които сериозно търсят духовните основи на съществуването, душевността на човека и в известен смисъл за съвременната епоха е характерно, че много от нашите съвременници се интересуват от съвсем определени, своеобразни сили в човешката душа. И към онези, които поради импулсите на времето, бих казал, докосват с нос определени явления на душевния живот, принадлежат психоаналитиците.
към текста >>

Ако тогава се е случило нещо, което в известен смисъл не е напълно преработено душевно, може да остане заложба за импулси и по-късно да се активира чрез някакво шоково изживяване.
Ако тогава се е случило нещо, което в известен смисъл не е напълно преработено душевно, може да остане заложба за импулси и по-късно да се активира чрез някакво шоково изживяване.
към текста >>

Често се случва - в добър или в лош смисъл - пациентите да правят лекаря бог или дявол.
Често терапията, която психоаналитиците прилагат, се състои в това да отклонят нещата към себе си. Често се случва - в добър или в лош смисъл - пациентите да правят лекаря бог или дявол.
към текста >>

Грешките, които прави и в двата случая, се състоят в това, че лично си приписва смисъла на абсолютно несъзнаваното.
Но когато пациентът избягва Харидба, попада на Сцила, интроекцията на тези картини, което означава, че прехвърля техните качества не върху лекаря, а върху себе си.» Следователно тогава сам е дявол. Той смята, че сам е дяволът. «Тази опасност е също така лоша. При проекцията той се люшка между прекалено възторжено и болестно възвеличаване и изпълнено с омраза презиране на лекаря си. При интроекцията той изпада в смешно себеобожествяване или морално себеразкъсване. Грешките, които прави и в двата случая, се състоят в това, че лично си приписва смисъла на абсолютно несъзнаваното. Така сам се прави на бог или дявол. Тук лежи психологическото основание защо хората винаги се нуждаят от демони и никога не са могли да живеят без богове, с изключение на няколко особено умни Specimina des homo occidentalis от вчера и за-вчера, свръхчовеци, чийто бог е мъртъв, поради което сами стават богове и то рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» Виждате, че психоаналитикът стига дотам да каже: Човешката душа е така устроена, че се нуждае от боговете, има нужда от боговете и трябва да се разболее, ако няма богове. Поради това винаги е имало богове; хората се нуждаят от боговете. Той, психоаналитикът, дори се подиграва, че когато нямат богове, те сами трябва да станат богове, но само «рационалистични богове с дебели черепи и студени сърца.» «Понятието бог», казва психоаналитикът, «е именно чисто и просто необходима психологическа функция на ирационална-та природа... »
към текста >>

Искам да ви запитам дали има смисъл да се каже: «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек.» Тогава би имало смисъл да се запита: Би ли могъл отделният човек да прави нещо, без нациите да го правят?
Тези изречения отново показват колко деструктивно действат върху мисленето. Искам да ви запитам дали има смисъл да се каже: «Каквото правят нациите, прави го и всеки отделен човек.» Тогава би имало смисъл да се запита: Би ли могъл отделният човек да прави нещо, без нациите да го правят? Нали, абсолютна безсмислица е да се каже това? Безсмислицата е това, което днес действа поразяващо дори при изтъкнати, големи умове. А сега цялото това нещо, в което действа такова деструктивно мислене, трябва не само да представлява терапия, но и да навлезе в педагогиката. В основата отново лежи основателният копнеж да се внесе нов, духовен елемент в педагогиката. Би ли следвало да се внесе това, което се открива със съвсем незадоволителни познавателни средства?
към текста >>

Отново ще вникнем в нещата от гледната точка на антропософската наука, ще ги осветим в по-широк смисъл и ще видим как изобщо трябва да ги разглеждаме много по-обширно.
Отново ще вникнем в нещата от гледната точка на антропософската наука, ще ги осветим в по-широк смисъл и ще видим как изобщо трябва да ги разглеждаме много по-обширно. Но те трябва и конкретно да се наблюдават. Такива проблеми, които обикновено се третират още със старите незадоволителни познавателни средства, трябва преди всичко да се изместят в светлината на антропософското познание.
към текста >>

Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер.
Вагнеровото влияние дотогава не е по-различно от преди, когато е действало на Земята. Защото Вагнер е роден през 1813 г. През 1841 г. започва духовната борба. Но Вагнер умира през 1883 г. Духовният път на Ницше в определен смисъл поема странната си посока тогава, когато започва влиянието на Вагнер. Но Вагнер влиза в духовния свят, когато духовната борба горе е преминала и духовете вече са паднали от небето на Земята. Ницше се намира долу, когато духовете се намират наоколо на Земята, Вагнер е горе, когато те вече са паднали. Влиянието на Вагнер след смъртта му върху Ницше показва съвсем друга задача, не както влиянието на Шопенхауер върху Ницше. Тук започват надличните конкретни влияния, а не онези абстрактни демонични, за които говори психоанализата. Човечеството ще трябва да се реши да навлезе в този конкретен духовен свят, да схване нещата, които са така очевидни, когато се изследват фактите.
към текста >>

3. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Психоанализата не само иска да работи в областта на терапията, което може би е по-малко обезпокояващо, понеже засега там привидно почти не се отличава от други лечебни методи - казвам привидно, - но тя иска да се разпростре в областта на педагогическата практика, в известен смисъл да стане основата на педагогическата дейност.
Би могло да се каже: Да, тези неща се обсъждат в научните дискусии и би могло да се изчака, докато хората благоволят да преодолеят несъзнателните предубеждения срещу антропософски ориентираната духовна наука. Трудно е обаче човек да остане напълно безучастен, когато такива неща не остават само теории, а навлизат в практическия живот, в културното развитие. Психоанализата не само иска да работи в областта на терапията, което може би е по-малко обезпокояващо, понеже засега там привидно почти не се отличава от други лечебни методи - казвам привидно, - но тя иска да се разпростре в областта на педагогическата практика, в известен смисъл да стане основата на педагогическата дейност. Тогава става необходимо по-настойчиво да се посочи по-голямата опасност, съдържаща се в тези половинчати истини, отколкото в само теоретичните дискусии.
към текста >>

Тъкмо сред материализма се среща най-гротесктната мистика, най-отблъскващата мистика, ако понятието мистика може да се употреби в смисъла, че човек обича да плува във всевъзможни мъгляви понятия и не иска да доизработи своите възгледи до ясни, строго разграничени понятия.
Днес ще трябва да разширим нашите разглеждания, като хвърлим светлина върху един или друг аспект, имайки предвид, че всичко, отнасящо се до темата, може да се обсъди само в течение на времето. Първоначално искам да обърна внимание на фактите на психоанализата, подходящи да насочат към важна духовна област, в която съвременният човек би искал да пристъпи, но не съвсем точно, не екзактно, а като я остави забулена в мъгла. Защото съвременният начин на мислене, който даже и в такава област е заболял от материализма, все още предпочита - позволете ми парадокса - неясното, мистично боравене с всевъзможни недоузрели понятия. Тъкмо сред материализма се среща най-гротесктната мистика, най-отблъскващата мистика, ако понятието мистика може да се употреби в смисъла, че човек обича да плува във всевъзможни мъгляви понятия и не иска да доизработи своите възгледи до ясни, строго разграничени понятия. Областта, в която душевните факти карат психоаналитиците да бързат, е областта на извън-съзнателната разсъдъчна дейност, извънсъзнателната дейност на разума. Колко често не съм обсъждал изчерпателно нещата, а само съм ги посочвал - понеже за духовния изследовател те всъщност се разбират от само себе си, - колко често обаче съм насочвал вниманието ви към това, че разумната дейност, разсъдъчната дейност, интелигентността не се намира само в човешкото съзнание, а навсякъде; че сме обградени от ефективна разумна дейност, също както сме обградени с въздух; човекът и другите същества изцяло са потопени в градивна разумна дейност.
към текста >>

Вие ще намерите тази тайна на прага така обсъдена, че се показва как след прекрачването на прага и пристъпването в духовните светове, в известен смисъл става разделяне, диференциране на трите основни сили на душевния живот: мислене, чувстване и воля.
Десоар намира особено показателно103 в един случай, при който си позволява още една комбинация от обективни неистини и клевети, че в книгата «Духовното ръководство на човека и човечеството» соча важно, подсъзнателно влияние на духовни импулси, като показвам, че в детето, което изгражда мозъка си, действа по-интелигентна мъдрост от това, което по-късно става съзнателно, когато мозъкът вече е изграден. Познавате тази глава от «Духовното ръководство на човека и човечеството». Една здравословна наука би трябвало да започне при такива нормални влияния на подсъзнателното. Но тази наука се нуждае от още нещо. Ако разгледате книгата «Как се постигат познания за висшите светове», ще срещнете обсъдена там тайната на прага104. Вие ще намерите тази тайна на прага така обсъдена, че се показва как след прекрачването на прага и пристъпването в духовните светове, в известен смисъл става разделяне, диференциране на трите основни сили на душевния живот: мислене, чувстване и воля. Спомнете си само при обсъждането на пазача на прага в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» как е показано това, което в известен смисъл действа заедно в обикновеното съзнание, така че не може да бъде разделено - мислене, чувстване и воля, -как се разделя и всяка дейност става самостоятелна, така че когато описвам тези неща, мога да кажа: Ако тук (виж рис.) е границата между обикновеното съзнание и онези региони, в които душата живее вътре в духовния свят, би трябвало схематично да начертая, че това е областта на волята (червено), това обаче непосредствено граничи с областта на чувствата (зелено) и това граничи с областта на мисленето (жълто).
към текста >>

Спомнете си само при обсъждането на пазача на прага в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» как е показано това, което в известен смисъл действа заедно в обикновеното съзнание, така че не може да бъде разделено - мислене, чувстване и воля, -как се разделя и всяка дейност става самостоятелна, така че когато описвам тези неща, мога да кажа: Ако тук (виж рис.) е границата между обикновеното съзнание и онези региони, в които душата живее вътре в духовния свят, би трябвало схематично да начертая, че това е областта на волята (червено), това обаче непосредствено граничи с областта на чувствата (зелено) и това граничи с областта на мисленето (жълто).
Познавате тази глава от «Духовното ръководство на човека и човечеството». Една здравословна наука би трябвало да започне при такива нормални влияния на подсъзнателното. Но тази наука се нуждае от още нещо. Ако разгледате книгата «Как се постигат познания за висшите светове», ще срещнете обсъдена там тайната на прага104. Вие ще намерите тази тайна на прага така обсъдена, че се показва как след прекрачването на прага и пристъпването в духовните светове, в известен смисъл става разделяне, диференциране на трите основни сили на душевния живот: мислене, чувстване и воля. Спомнете си само при обсъждането на пазача на прага в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» как е показано това, което в известен смисъл действа заедно в обикновеното съзнание, така че не може да бъде разделено - мислене, чувстване и воля, -как се разделя и всяка дейност става самостоятелна, така че когато описвам тези неща, мога да кажа: Ако тук (виж рис.) е границата между обикновеното съзнание и онези региони, в които душата живее вътре в духовния свят, би трябвало схематично да начертая, че това е областта на волята (червено), това обаче непосредствено граничи с областта на чувствата (зелено) и това граничи с областта на мисленето (жълто).
към текста >>

Правилното действие на тези три сили, които тук действат поотделно, за да не се получи бъркотия, се дължи на това, че в известен смисъл прагът има определена широчина, в която живее нашият аз.
Това намирате описано с думи в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове». Правилното действие на тези три сили, които тук действат поотделно, за да не се получи бъркотия, се дължи на това, че в известен смисъл прагът има определена широчина, в която живее нашият аз. И ако азът е здрав, ако азът притежава цялото си душевно здраве, тогава безразборно действащите мислене, чувстване и воля се държат така, че да не се преплитат едно в друго, но въпреки това взаимно да се повлияват като граничат едно с друго. Това е същинската тайна на нашия аз, че мислене, чувстване и воля трябва да бъдат държани едно до друго, така че да се влияят взаимно по правилния начин, но да не могат да се преплитат едно в друго. Преминем ли през прага в духовния свят, те не могат да се преплитат, понеже веднага се разделят.
към текста >>

Тогава в известен смисъл прагът ще бъде прекрачен на обратната страна, тогава мисленето се отклонява (виж рис.
Тук имаме сега (виж рис. средата и дясната страна) съотношението на душевните сили, които действат в аза, заедно с аза и начина на тяхното действие от другата страна на прага на съзнанието вътре в духовния свят. Но може да настъпи и другият случай поради това, че азът е отслабен от нещо. Тогава в известен смисъл прагът ще бъде прекрачен на обратната страна, тогава мисленето се отклонява (виж рис. жълто, ляво), смесва се с чувстването (зелено, ляво) и с волята (червено, ляво), и в душевността имаме смесени мислене, чувстване и воля, там те се преплитат. Това обаче настъпва тогава, когато, да речем, мисленето е изложено на опасност да не се обхване напълно, а да се прояви в съзнанието самостоятелно. И понеже азът не действа правилно, мисленето се плъзва в сферата на чувствата или дори във волевата сфера. Вместо нещата да вървят едно до друго - мислене, чувстване и воля, - мисленето обхваща чувстването или дори волята, без азът да може да развие дейността си.
към текста >>

Там мисленето, чувстването и волята се отклоняват към обратната страна, в известен смисъл, от пра-вилната посока, която води в духовната област.
Това става в хистеричните или нервните случаи, описани от психоаналитиците. Там мисленето, чувстването и волята се отклоняват към обратната страна, в известен смисъл, от пра-вилната посока, която води в духовната област. Ако човек има истинските заложби, дарбата да проверява, може да види как протичат нещата, бих казал, просто да ги докосне. Вземете дамата, която стои до леглото на болния си баща106, с нейното силно азово съзнание, което е потиснато от бденето през многото нощи - може да се случи и най-дребното нещо и някоя мисъл няма да върви паралелно с чувството, а ще се претърколи в областта на чувствата.
към текста >>

В известен смисъл той идва в съвсем друга атмосфера.
Шопенхауер проявява, бих казал, трансцендентален егоизъм. Като душа, той стои в духовния свят, инспирира Ницше така, че да продължи мислите му. Това е траещо post mortem трансцендентно-егоистично основание. Егоистичното не е нужно винаги да е нещо лошо. Но когато Вагнер влиза в духовния свят, духовете на мрака вече са го напуснали. В известен смисъл той идва в съвсем друга атмосфера. Вагнер става - трябва да се кажат неща, които са парадоксални, но са истина - водач на Ницше от духовния свят по неегоистичен начин. Не го кара да продължи мислите му, а оставя Ницше да върви по пътя, подходящ за него, прави му добро, като в подходящия момент допринася за замъгляване на съзнанието му. Той го предпазва съзнателно да навлезе в опасни духовни области. Това изглежда много парадоксално, но е лежащият в основата неегоистичен начин, по който душата на Рихард Вагнер въздейства от по-чистите духовни области върху Ницше, когато върху него въздейства първоначално Шопенхауеровата душа, намирайки се сред борбата на духовете на мрака срещу духовете на светлината отвъд, в духовния свят. Това, което Вагнер наистина иска за Ницше, е, колкото е възможно да го предпази в кармата му от слезлите вече на Земята духове на мрака.
към текста >>

В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му.
Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента. Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното. Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно! Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му. Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота. В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му. Не е възможно това, което надхвърля индивида, да се лекува индивидуално. Лечението трябва да е генерално, общочовешко. Ние сме събрани заедно в определена епоха, следователно щом се надхвърли индивидуалното, трябва да действа нещо общо. Това означава, че не бива индивид да застане срещу друг индивид и да го лекува или педагогически да постъпва с него, както прави психоаналитикът, а трябва да се внесе нещо всеобщо. В културата на съвремието трябва да навлезе нещо, което насочва душата към това, което иначе остава подсъзнателно.
към текста >>

4. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Така между днешните изследователи има хора, които искат да виждат целия дух, но докато си го представят като несъзнателен, същевременно показват, че самите те са обхванати от налудничави идеи, като че ли би могло да има несъзнателен дух, дух без съзнание, когато в правилен смисъл прекрачим прага на съзнанието, както винаги сме описвали въз основа на духовнонаучното изследване, или в болестен анормален начин, както е винаги в случаите, описвани от психоаналитиците.
Те признават, че съществува нещо душевно и извън съзнанието. Търсят нещо душевно извън съзнанието, но не могат да се издигнат до опознаването на самия дух. Духът никога не може да се схване по някакъв начин чрез понятието за несъзнателното, защото един несъзнателен дух е като човек без глава. Обръщал съм вниманието ви на това114, че при някои хистерични състояния дори има хора, които виждат само телата на хората по улиците, но не главите. Това е болест, когато не се вижда ничия глава. Така между днешните изследователи има хора, които искат да виждат целия дух, но докато си го представят като несъзнателен, същевременно показват, че самите те са обхванати от налудничави идеи, като че ли би могло да има несъзнателен дух, дух без съзнание, когато в правилен смисъл прекрачим прага на съзнанието, както винаги сме описвали въз основа на духовнонаучното изследване, или в болестен анормален начин, както е винаги в случаите, описвани от психоаналитиците.
към текста >>

Изразът несъзнателен дух, както го употребяват психоаналитиците, няма никакъв смисъл, защото точно така добре бих могъл да кажа за цялото уважаемо събрание тук, ако не знаех за него, че то е моята несъзнателност, ако бих говорил, изхождайки само от самия себе си.
Именно чрез духовната наука човек трябва да има възможност да познае кой вид съзнание има определена духовност. Когато преди осем дни тук115 дадохме примера с дамата, която напуска едно общество, тича пред конете, за малко да скочи в реката, но я спасяват минувачи, занасят я обратно в къщата, откъдето е дошла, за да срещне домакина, понеже е влюбена по неясен, подсъзнателен начин в него, тогава не бива да се казва, че духът, който не принадлежи към съзнанието на тази дама, който я подтиква и води, е несъзнателен дух или че той е несъзнателна душевност. Той е много съзнателно нещо. Съзнателността на този демоничен дух, който завежда дамата до неправомерния любим, този демон е дори много по-хитър в своето съзнание, отколкото е дамата в дневното й съзнание. И когато човекът прекрачи прага на съзнанието си по някакъв начин, тези духове, които оживяват и започват да действат, не са несъзнателни духове, а са духове, които сами за себе си стават съзнателно подвижни, дейни. Изразът несъзнателен дух, както го употребяват психоаналитиците, няма никакъв смисъл, защото точно така добре бих могъл да кажа за цялото уважаемо събрание тук, ако не знаех за него, че то е моята несъзнателност, ако бих говорил, изхождайки само от самия себе си. Също толкова малко бива да наречем несъзнателни духове духовните същества, които се намират около нас и обхващат личността в един такъв случай, както в случая, който ви разказах преди осем дни. Те са под съзнанието, не се схващат от съзнанието, което имаме в нас, но за себе си са напълно съзнателни.
към текста >>

По-рано това се е знаело в смисъла на древното атавистично ясновидство.
Особено важно е - именно за задачата на духовната наука в нашето време - да се знае това, понеже знанието за лежащата отвъд прага на сетивния свят духовна област, знанието за действителните, съзнателни за себе си индивидуалности не е само постижение на днешната духовна наука, а е наистина древно знание. По-рано това се е знаело в смисъла на древното атавистично ясновидство. Днес се знае чрез други средства. учи се постепенно да се познава. Но знанието за действителните, намиращите се извън човешкото съзнание духове, живеещи в по-различни условия от тези на хората, но намиращи се в непрекъснати отношения с тях и от които човекът може да бъде повлиян в своето мислене, чувстване и воля, това знание винаги е съществувало. И това знание винаги се е смятало за тайна на някои братства, които го съхраняват в своите кръгове като строго езотерично. Защо те го пазят като строго езоте-рично?
към текста >>

Може да се разбере, че именно оповестяването на тази тайна за етерното появяване на Христос, за това ново отношение, в което Христос ще встъпи, ще предизвика неудоволствие и съпротива при онези хора, които, като принадлежащи към някои братства, искат да използват в техен смисъл това събитие през 20 век, това появяване на етерния Христос.
Ние живеем във времето на материализма и знаем, че от средата на 19 век досега материализмът достигна своята кулминация. Но противоположностите трябва да се появят в действителността едновременно. Точно в кулминацията на материализма човешкото развитие трябва, от друга страна, да съвпадне с онова овътрешняване на развитието на човечеството, което ще направи възможно Христос действително да се възприеме в етерния свят. Може да се разбере, че именно оповестяването на тази тайна за етерното появяване на Христос, за това ново отношение, в което Христос ще встъпи, ще предизвика неудоволствие и съпротива при онези хора, които, като принадлежащи към някои братства, искат да използват в техен смисъл това събитие през 20 век, това появяване на етерния Христос. Те не искат то да стане всеобщо благо за човешкото познание. Има братства и те винаги влияят на общественото мнение, като разпространяват различни неща чрез средства, на които най-малко се обръща внимание. Има окултни братства, които разпространяват, че времето на материализма скоро ще изтече, дори че в известна степен е изтекло. Бедните, достойни за съжаление «умни хора», умни, разбира се, в кавички, които в многобройни събрания, книги и сдружения разпространяват днес учението, че материализмът е изиграл ролята си, че вече се разбира нещо за духа! Те не могат да дадат на хората нищо повече от думата дух и отделни фрази.
към текста >>

Докато този, който възприеме духовни представи, навлиза правилно в духовния свят, другият, който се е съпротивлявал да възприеме духовни представи, в известен смисъл остава в земните условия - и това трае дълго време, - докато възприеме толкова духовни понятия, че чрез тях да може да бъде приет в духовния свят.
Такава нагласа е била спорна във всички времена, но тя ще бъде много фатална в тази пета културна епоха, в която живеем, защото става много актуална за човека поради господството на злото. Щом човекът премине през портата на смъртта при съвременните условия на развитието, внася отвъд съзнанието, което сам си е изградил между раждането и смъртта. Онзи човек, който при съвременните условия изцяло се е занимавал с представи, понятия и чувства, свързани само с материалния, със сетивния живот, при съвременните обстоятелства е осъден да живее след смъртта си само в област, към която имат отношение изработените понятия в земния му живот. Докато този, който възприеме духовни представи, навлиза правилно в духовния свят, другият, който се е съпротивлявал да възприеме духовни представи, в известен смисъл остава в земните условия - и това трае дълго време, - докато възприеме толкова духовни понятия, че чрез тях да може да бъде приет в духовния свят. Следователно дали тук възприемаме духовни понятия или не, това определя света, който ни заобикаля отвъд. Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера. И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната сфера, душата на човека става разрушителен център.
към текста >>

Има обаче много хора, които използват тази истина в много лош смисъл.
То не е нещо, което знам само аз; и други знаят, че това е така в съвремието. Има обаче много хора, които използват тази истина в много лош смисъл. Днес има заблудени материалисти, които вярват, че материалният живот е единствен. Но има също и посветени, които са материалисти и чрез някои братства разпространяват материалистически учения. За тези посветени не бива да вярвате, че стоят на смешната гледна точка, че няма дух или че човекът няма душа, която може да бъде независима от тялото и може да живее без него. Спокойно можете да допуснете, че този, който наистина е посветен в духовния свят, никога няма да бъде така глупав да вярва само на голата материя. Но има мнозина, които по определен начин имат интерес да разпространяват материализма, да оставят материализмът да се разпространява и взимат различни мерки голяма част от хората да вярва само на материализма и да остане изцяло под влиянието му.
към текста >>

Това наистина не лежи в смисъла на едно абстрактно духовно движение, а при нас трябва да залегне в смисъла на напълно конкретно схващаното духовно движение, което свързва някои индивидуалности с духовния живот.
Сега трябва да се опитаме да възприемем такива понятия, които още по-сериозно ще се свържат с отнасящото се до цялата действителност, до онази действителност, в която човешката душа живее според цялото си същество. И тази действителност метаморфозира по различни начини, но много зависи от човека как тя се променя. Важна метаморфоза вече е тази, когато човек осъзнае как човешките души, според това дали между раждането и смъртта възприемат материалистически или духовни понятия и представи, съответно биват заточени в земната сфера или се издигат в духовните сфери. За тези неща трябва да имаме все по-ясни понятия и представи. Тогава ще установим правилните съотношения към целостта и все повече ще трябва да ги изграждаме. Това наистина не лежи в смисъла на едно абстрактно духовно движение, а при нас трябва да залегне в смисъла на напълно конкретно схващаното духовно движение, което свързва някои индивидуалности с духовния живот.
към текста >>

5. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Това би станало, ако биха се осъществили намеренията на добронамерените членове на братствата, ако проявяващото се чрез такива медиуми се тълкува в смисъла, че човек има работа наоколо с духовен свят.
Така добронамерените духовни членове на братствата са на погрешното мнение, че чрез използване на медиуми хората биха се убедили в съществуването на духовен свят около тях и тогава въз основа на това убеждение биха могли да им се дадат и по-висши истини. Това би станало, ако биха се осъществили намеренията на добронамерените членове на братствата, ако проявяващото се чрез такива медиуми се тълкува в смисъла, че човек има работа наоколо с духовен свят. Случва се обаче съвсем друго нещо. Това, което се проявява чрез медиумите, се интерпретира от хората, взимащи участие в сеансите, като идващо от мъртвите. Поради това проявяващото се чрез спи-ритизма всъщност е разочарование за всички. Оставилите се да бъдат убедени, естествено, най-много съжаляват, че в спи-ритическите сеанси - отчасти с право - се говори само за появяване на духовете на умрелите. Добронамерените напредничави посветени също са разочаровани, понеже изобщо не са очаквали, че ще се говори за мъртвите, а не за общ елементарен свят.
към текста >>

Възможно е било на спиритическите сеанси да се появят души, с които левите братя са злоупотребили в известен смисъл.
Те постепенно си присвояват цялата област. Добронамерените посветени постепенно изгубват интерес към спиритизма, в известна степен се чувстват дори засрамени, понеже тези, които още от началото не са били съгласни със спиритизма, им казват, че от самото начало е трябвало да се знае, че сега нищо не може да се постигне чрез спиритизма. Поради това обаче спиритизмът остава в зоната на влияние, бих казал, на левите братя. Вчера говорих за такива леви братя, които преди всичко се чувстват разочаровани, понеже виждат, че чрез извикания на сцената спиритизъм е възможно да се разкрие това, което всъщност сами са поощрили, но те не искат да излезе наяве. Тъкмо в спиритическите сеанси, понеже участниците вярват да срещнат мъртвите, е възможно чрез мъртвите да се разкрие това, което някои леви братя правят с душите на умрелите. Възможно е било на спиритическите сеанси да се появят души, с които левите братя са злоупотребили в известен смисъл.
към текста >>

Трябва да си представим, че щом прекрачим прага на духовния свят, в определен смисъл ще срещнем високо развити отделни, независими индивидуалности.
Не е така и това, което ни заобикаля като световни явления, не произлиза от единен праизвор, а произлиза от различни една от друга духовни индивидуалности. Различни индивидуалности действат заедно за появата на явленията в света, който ни заобикаля. Така е първоначално. За това, което монотеизмът има право, ще говорим следващия път. Но първоначално е така. Трябва да си представим, че щом прекрачим прага на духовния свят, в определен смисъл ще срещнем високо развити отделни, независими индивидуалности. Но тогава не можем да очакваме, че това, което се появява, може да се обясни, като се опираме на единен принцип. Представете си схематично (виж рис., стр. 180), че тук имаме някакво събитие или, да речем, събитията от 1913 г. до 1918 г. Преживяванията на хората, естествено, продължават и в двете посоки.
към текста >>

Едва когато имате предвид, че в това, което в известен смисъл са талазите на събитията, различните индивидуалности работят заедно или едни срещу други, едва тогава ще разберете нещата по правилния начин.
до 1918 г. Преживяванията на хората, естествено, продължават и в двете посоки. Да, историкът винаги ще бъде изкушен да предположи общ принцип в цялото протичане на събитията. Така обаче не е, а щом прекрачим прага на духовния свят, който може да се прекрачи надолу и нагоре (виж рис., червено), все едно е, в тези събития действат заедно различни индивидуалности, които са независими едни от други (виж рис., стрели). И ако не се съобразите с това, ако навсякъде предполагате единна мирова основа, никога няма да разберете явленията. Едва когато имате предвид, че в това, което в известен смисъл са талазите на събитията, различните индивидуалности работят заедно или едни срещу други, едва тогава ще разберете нещата по правилния начин.
към текста >>

Не е така, а тези различни царства - гноми, ундини, силфи и саламандри - в определен смисъл са самостоятелни; работят не само като членове на една система, а и воюват едни с други.
В елементарния свят откриваме духове на Земята - гноми; духове на водата - ундини; духове на въздуха - силфи; духове на огъня - саламандри. Всички те са тук. Да, те не са такива, че всичките да биха могли да сформират единна рота. Не е така, а тези различни царства - гноми, ундини, силфи и саламандри - в определен смисъл са самостоятелни; работят не само като членове на една система, а и воюват едни с други. По начало техните намерения нямат нищо общо помежду си, а това, което се поражда, се поражда поради разнообразната общност на намеренията. Познаваме ли намеренията в това, което се представя пред нас, виждаме, че заедно работят например огнените духове и ундините. Но никога не бива да вярваме, че зад тях стои някой, който ги командва. Не е така. Това мнение е много разпространено в настоящето и философи като например Вилхелм Вунд - за когото Фриц Маутнер121 с право казва «Авторитет въз основа на благоволението на негова милост издателя», но преди войната той е бил авторитет почти за целия свят - смятат, че всичко намиращо се в човешката душа, представи, чувства и воля, може да се схване като цялост, понеже казват: Душата е единство, следователно всичко това принадлежи към една цялост, към една обща система.
към текста >>

В определен смисъл през петата следатлантска епоха човек трябва да направи усилие да обхване духовното чрез своя разум.
Без това не може да се навлезе в шестата следатлантска епоха, която ще има съвсем други задачи, а именно да предостави възможност на човечеството преди всичко да живее с духовни импулси, съзерцавайки духовния свят, въпреки че още ще е свързано със Земята. Точно с тази задача по отношение на злото през петата следатлантска епоха е свързано, че може да настъпи един вид лично затъмнение при хората. Знаем, че от 1879 г. най-близкостоящите до човека духове на мрака, принадлежащи към царството на ангелите, се подвизават в света на хората, понеже са отблъснати от духовния свят и действат вътре в човешките импулси, намират се вътре в тях. Вече казах, че точно затова, че така близкостоящи до човека същества по невидим начин действат между хората и заради намесващите се сили на злото човекът е възпрепятстван да признае духовното с разума си - понеже това е във връзка със задачата на петата следатлантска епоха, - поради това в тази пета следатлантска културна епоха ще има много възможности за мрачни заблуждения и др. В определен смисъл през петата следатлантска епоха човек трябва да направи усилие да обхване духовното чрез своя разум. Поради това, че духовете на мрака са победени през 1879 г., все повече духовна мъдрост ще може да протича от духовните светове надолу. Само ако духовете на мрака биха останали горе в духовните царства, щяха да са пречка за това протичане надолу, което занапред не могат да възпрепятстват, но могат да създават заблуждения, които да помрачават душите. А какво се използва за помрачаването, отчасти вече описахме. Описахме какво се е направило, за да се попречи на хората да възприемат духовния живот.
към текста >>

И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода.
Но за развитието на петия следатлантски период ще настъпи нещо още по-значително, в което човешките души ще разберат, че в лицето на Христос имат помощта, чрез която да преобразуват силите на злото в добро. Но има нещо, свързано с тази особеност на петия следатлантски период (1413 - 3573), което човекът всеки ден наново трябва да осъзнава и да не забравя, макар че е доста склонен да го забравя, т. е. че в това пето следатлантско време трябва да стане борец за духовността и да усети, че силите му отпадат, ако непрекъснато не държи юздите им и не ги пришпорва за завладяването на духовния свят. В този пети следатлантски период в най-висока степен се касае за човешката свобода. Човекът трябва да понесе това. И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода. Отслабнат ли силите на човека, всичко би могло да се превърне в зло. Той не бива да бъде воден като дете в този пети следатлантски период. Определени братства, които в известен смисъл си поставят за идеал да ръководят хората като деца, както са били ръководени в третия и четвъртия следатлантски културен период, не правят правилното. Те съвсем не правят това, което всъщност трябва да се прави за развитието на човечеството - хората да се насочват към духовния свят така, че приемането или отблъскването на духовния свят да бъде предоставено на човешката свободна воля. Това постоянно трябва да се осъзнава от всеки, който говори за духовния свят през петия следатлантски културен период.
към текста >>

Определени братства, които в известен смисъл си поставят за идеал да ръководят хората като деца, както са били ръководени в третия и четвъртия следатлантски културен период, не правят правилното.
В този пети следатлантски период в най-висока степен се касае за човешката свобода. Човекът трябва да понесе това. И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода. Отслабнат ли силите на човека, всичко би могло да се превърне в зло. Той не бива да бъде воден като дете в този пети следатлантски период. Определени братства, които в известен смисъл си поставят за идеал да ръководят хората като деца, както са били ръководени в третия и четвъртия следатлантски културен период, не правят правилното. Те съвсем не правят това, което всъщност трябва да се прави за развитието на човечеството - хората да се насочват към духовния свят така, че приемането или отблъскването на духовния свят да бъде предоставено на човешката свободна воля. Това постоянно трябва да се осъзнава от всеки, който говори за духовния свят през петия следатлантски културен период. Поради това определени неща в този пети следатлантски културен период могат само да бъдат казани, но казването сега е също толкова важно, както нещо друго е било важно в предишните епохи. За това искам да ви дам един пример. Споделянето на истини в нашето време, ако мога да говоря така тривиално, изнасянето на истини е най-важното.
към текста >>

Това се отнася и за нещата, които в определен смисъл могат да се насочват и ръководят единствено от самия духовен свят.
За това искам да ви дам един пример. Споделянето на истини в нашето време, ако мога да говоря така тривиално, изнасянето на истини е най-важното. Хората трябва да се съобразяват с тях, като изхождат от свободата си. По-далеч от лекцията, от споделянето на истините не бива всъщност да се отива. Останалото трябва да последва по свободно решение; така да последва, както следват нещата, които се взимат като решения въз основа на импулсите на физическия план. Това се отнася и за нещата, които в определен смисъл могат да се насочват и ръководят единствено от самия духовен свят. Ще се разберем по-добре, когато преминем към детайлите. Още през четвъртия следатлантски културен период е така, че други неща са се взимали под внимание, а не само простото слово, простото споделяне. Какво се е взимало тогава под внимание? Нека разгледаме един случай. Островът, който днес се нарича Ирландия, има доста своеобразности.
към текста >>

Ирландия не принадлежи в същия смисъл към останалата Земя, понеже преди Луцифер да влезе в рая, върху Земята било създадено отражение на рая и това отражение е Ирландия.
В Ирландия е така, че хората, които са я познавали в по-старите времена, описват цялото й своеобразие в приказки и легенди. Известна е една езотерична легенда, описваща същността на Ирландия в земния организъм. В нея се разказва, че някога човечеството е изгонено от рая, понеже Луцифер изкушил хората и сега те са разпръснати по целия останал свят. Но този останал свят съществува по времето, когато човечеството е изгонено от рая. Следователно раят с Луцифер в него се различава - така се казва в тази приказка, в това легендарно изложение - от останалата Земя, където е отишло човечеството. Ирландия не принадлежи в същия смисъл към останалата Земя, понеже преди Луцифер да влезе в рая, върху Земята било създадено отражение на рая и това отражение е Ирландия.
към текста >>

Един мъж, който повече се вслушва в двойника вместо в това, което трябва да се извоюва за човешката душевност в смисъла на напредъка на човечеството през петия следатлантски период, един такъв човек е Тейлър133.
Един мъж, който повече се вслушва в двойника вместо в това, което трябва да се извоюва за човешката душевност в смисъла на напредъка на човечеството през петия следатлантски период, един такъв човек е Тейлър133. Той пита първо фабрикантите, дали не мислят, че отделният работник може да натовари повече от 12,5 тона на ден. Фабрикантите мислят, че един работник би могъл да натовари най-много 18 тона.
към текста >>

При това ще бъде показано как може да се злоупотреби с тези истини, когато не се приложат в смисъла на правилните добри тенденции на петия следатлантски културен период, а когато предимно изпълняват условията на двойника и са представлявани чрез братства, искащи да поставят друго същество на мястото на Христос.
Исках да покажа такива взаимовръзки, каквито сега ви представих, за да видите как изглежда началото на обхващащи бъдещето намерения, и как тези неща трябва да се осветлят от определени по-висши гледни точки. Нашата бъдеща задача ще бъде следващия път да посочим три до четири истини, до които трябва да стигне петият следатлантски културен период. При това ще бъде показано как може да се злоупотреби с тези истини, когато не се приложат в смисъла на правилните добри тенденции на петия следатлантски културен период, а когато предимно изпълняват условията на двойника и са представлявани чрез братства, искащи да поставят друго същество на мястото на Христос.
към текста >>

6. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Касае се само за това, дали в хода на световното развитие те се поставят на сцената от хора, които по безкористен начин са запознати с големите цели на земното развитие и внасят тези неща за доброто на всички, или ги прилагат онези групи хора, които ги използват в егоистичен или групово-егоистичен смисъл.
На такива места е налице стремежът човешката сила да се обвърже с машинната сила. Тези неща не бива да се третират така, като че ли трябва да се оборват. Това е съвсем погрешен възглед. Те не могат да се предотвратят, те ще се появят. Касае се само за това, дали в хода на световното развитие те се поставят на сцената от хора, които по безкористен начин са запознати с големите цели на земното развитие и внасят тези неща за доброто на всички, или ги прилагат онези групи хора, които ги използват в егоистичен или групово-егоистичен смисъл. За това става въпрос. Не става въпрос за какво в този случай, защото то със сигурност ще дойде; става въпрос за това как ще дойде то, когато се приложат нещата. Защото то е необходимо в смисъла на земното развитие. Съединяването на човешката същност с машинната същност ще бъде голям, значителен проблем за бъдещото земно развитие.
към текста >>

Защото то е необходимо в смисъла на земното развитие.
Това е съвсем погрешен възглед. Те не могат да се предотвратят, те ще се появят. Касае се само за това, дали в хода на световното развитие те се поставят на сцената от хора, които по безкористен начин са запознати с големите цели на земното развитие и внасят тези неща за доброто на всички, или ги прилагат онези групи хора, които ги използват в егоистичен или групово-егоистичен смисъл. За това става въпрос. Не става въпрос за какво в този случай, защото то със сигурност ще дойде; става въпрос за това как ще дойде то, когато се приложат нещата. Защото то е необходимо в смисъла на земното развитие. Съединяването на човешката същност с машинната същност ще бъде голям, значителен проблем за бъдещото земно развитие.
към текста >>

Човекът ще може да вложи в определен смисъл своите намерения, своите мисли в машинните сили.
Базел казах140: В нервната система ние умираме. Тези сили, тези умиращи сили ще стават все по-могъщи. Ще се създаде връзка между умиращите сили в човека, които са сродни с електрическите и магнитните сили, и външните машинни сили. Човекът ще може да вложи в определен смисъл своите намерения, своите мисли в машинните сили. Ще бъдат открити още неоткрити сили в човешката природа, които действат върху електрическите и магнитните сили.
към текста >>

Отново се касае за това, че с този проблем ще се занимават хора във външен егоистичен или групово-егоистичен смисъл от онази страна, която посочих при другия проблем.
Другият проблем лежи в това, че на помощ ще се призоват духовните съотношения. Но това може да се направи само когато времето узрее и когато достатъчно голям брой хора бъдат подготвени по правилния начин за това. Но духовните сили трябва да се мобилизират за овладяването на живота по отношение на болестта и смърта. Медицината ще бъде одухотворена, много одухотворена. От всички тези неща от определена страна ще бъдат създадени карикатури, но карикатурите само показват какво наистина трябва да настъпи. Отново се касае за това, че с този проблем ще се занимават хора във външен егоистичен или групово-егоистичен смисъл от онази страна, която посочих при другия проблем.
към текста >>

Когато се разгледат нещата, стоящи зад тези три думи, се вижда, че те са същите, които днешният човек схваща повече абстрактно, докато до 14, 15 век са се схващали конкретно, но в древния атавистичен смисъл са се мислили и по-материално.
Три идеи постепенно кристализират в течение на развитието през последните столетия, които така, както се разпространяват между хората, са абстрактни идеи. Кант ги назовава по погрешен начин144, Гьоте - по правилен145. Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, добродетелност и безсмъртие. Когато се разгледат нещата, стоящи зад тези три думи, се вижда, че те са същите, които днешният човек схваща повече абстрактно, докато до 14, 15 век са се схващали конкретно, но в древния атавистичен смисъл са се мислили и по-материално. Правят се експерименти по древния начин, правят се опити в алхимичните експерименти да се наблюдават такива процеси, които да покажат действието на Бог в тях. Правят се опити да се създаде камъкът на мъдреците.
към текста >>

Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта.
Зад всички тези неща стои нещо конкретно. Този камък на мъдреците следва да постави хората в състоянието да станат добродетелни, но той се е мислел повече като материален. Би следвало хората да стигнат и до безсмъртие, в известен смисъл да се поставят в такива отношения с универсума, че да изживеят в себе си това, което води извън раждането и смъртта. Всички мъгляви идеи, с които днес се търси да се разберат тези древни неща, не се покриват повече с това, което някога се е искало. Нещата са станали абстрактни и съвременното човечество говори за абстрактни идеи. То иска да разбере Бог и добродетелността с абстрактни теории като само абстрактно нещо. Колкото по-абстрактно, толкова по-добре е за съвременния човек да се говори за тези неща; същото се отнася и за безсмъртието. Хората са спекулирали какво би могло да е безсмъртно в човека.
към текста >>

Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща. Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл. Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна.
към текста >>

Зад тайните на живота достига само този, който знае, че не съществува нищо материално в истинския смисъл на думата, а всичко е духовно.
Можете да си представите как проникнатите от групов егоизъм хора могат да използват тези неща за придобиване на власт! Нужно е само това знание да се скрие от другите, които не могат да взимат участие, и вече се притежава най-доброто средство да се владеят големи маси хора. Не е необходимо да се говори за тези неща, а само например да се произведе някакъв нов деликатес. Тогава за този нов деликатес, който е препариран по съответния начин, трябва само да се намери начин за пласирането му, когато тези неща се схващат материалистически. Но човек трябва да е наясно, че във всичко материално се крие духовно въздействие. Зад тайните на живота достига само този, който знае, че не съществува нищо материално в истинския смисъл на думата, а всичко е духовно.
към текста >>

Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
За всички тези неща виждате външни знаци. Не знам дали някои между вас са забелязали известната книга, идваща от Запад и носеща заглавието «Нелепостта на умирането»147. Всички тези неща протичат в тази посока. Те са само в началото, понеже това, което е по-далеч от началото, днес още се пази за груповия егоизъм, държи се езотерично. Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
към текста >>

мъгляво нарича «космическо чувство», от мнозина - за съжаление също и от мнозина в егоистичен смисъл - се проповядва на хората като космическо познание.
Това, което професор, д-р теол., д-р фил. мъгляво нарича «космическо чувство», от мнозина - за съжаление също и от мнозина в егоистичен смисъл - се проповядва на хората като космическо познание. Докато столетия наред науката поглежда само това, което действа едно до друго на Земята, не хвърля поглед към най-важното, което се проявява в процесите на извънземното, тъкмо през петия следатлантски период става въпрос за използване на силите, идващи от космоса. И също както за редовния професор по биология е от особена важност днес да има възможно най-силния микроскоп, възможно най-точните лабораторни методи и т. н., сега се касае дали определени процеси се извършват сутрин, на обяд или вечер, дали това, което е направено сутринта, бива излагано някак си на влиянието на вечерта или космическото влияние се изключва от сутринта до вечерта и се парализира. Такива процеси ще станат необходими в бъдеще и ще бъдат провеждани. Естествено, още доста вода ще трябва да изтече от
към текста >>

Тези, които следва да бъдат представители на старите импулси още от 18, 17, 16 век, ще бъдат обвързани чрез изкуствени средства със силите, произлизащи от определени братства, действащи в смисъла на груповия егоизъм.
Главно две сили стоят една срещу друга: представителите на принципа, преодолян в края на 18-то столетие, и представителите на новото време. Голям брой хора инстинктивно са представители на импулсите на новото време. Тези, които следва да бъдат представители на старите импулси още от 18, 17, 16 век, ще бъдат обвързани чрез изкуствени средства със силите, произлизащи от определени братства, действащи в смисъла на груповия егоизъм. Най-ефективното средство в по-новото време за разпростирането на властта над толкова хора, е принципът на икономиката, принципът на икономическата зависимост. Но той е само инструмент. За какво става въпрос, е нещо съвсем друго. За какво става въпрос, можете да разберете от сведенията, които ви дадох. Икономическият принцип е свързан с всичко това, за да направи в известен смисъл армия от голям брой хора по цялата Земя, защитаваща горните принципи.
към текста >>

Икономическият принцип е свързан с всичко това, за да направи в известен смисъл армия от голям брой хора по цялата Земя, защитаваща горните принципи.
Тези, които следва да бъдат представители на старите импулси още от 18, 17, 16 век, ще бъдат обвързани чрез изкуствени средства със силите, произлизащи от определени братства, действащи в смисъла на груповия егоизъм. Най-ефективното средство в по-новото време за разпростирането на властта над толкова хора, е принципът на икономиката, принципът на икономическата зависимост. Но той е само инструмент. За какво става въпрос, е нещо съвсем друго. За какво става въпрос, можете да разберете от сведенията, които ви дадох. Икономическият принцип е свързан с всичко това, за да направи в известен смисъл армия от голям брой хора по цялата Земя, защитаваща горните принципи.
към текста >>

Ако абстрактно и радикално трябва да кажа, не за да характеризирам току-що приведения случай - това не би ми хрумнало в такава неутрална страна, но независимо от това има един много важен възглед, - че ако за някой мозък се постави например въпросът дали е ценен поради това, че наистина е проникнат от особена духовна сила и е подтикнат да действа, дали поради това има духовна тежест в смисъла, в който говорих за духовна тежест в тези разглеждания, или този мозък всъщност не е много по-ценен от това, което ще произлезе, ако се постави на едната везна и се сложат тежести в другата.
Има много важен възглед. Ако абстрактно и радикално трябва да кажа, не за да характеризирам току-що приведения случай - това не би ми хрумнало в такава неутрална страна, но независимо от това има един много важен възглед, - че ако за някой мозък се постави например въпросът дали е ценен поради това, че наистина е проникнат от особена духовна сила и е подтикнат да действа, дали поради това има духовна тежест в смисъла, в който говорих за духовна тежест в тези разглеждания, или този мозък всъщност не е много по-ценен от това, което ще произлезе, ако се постави на едната везна и се сложат тежести в другата. Защото в момента, когато човек прозре всички тайни на двойника, когото ви представих последния път, може - не казвам нищо нереално - да разбере цената на някои мозъци, която е само тази на масата, поставена върху везната, понеже е възможно, ако следва те да бъдат оживени, да бъдат оживени само от двойника.
към текста >>

7. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

90. В «Тъй рече Заратустра», 1 част (1883 г.), «За презиращите тялото», буквално: «Тялото е голям разум, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир.
90. В «Тъй рече Заратустра», 1 част (1883 г.), «За презиращите тялото», буквално: «Тялото е голям разум, множество с един смисъл, война и мир, стадо и пастир. Инструмент на тялото ти е и твоят малък разум, братко, който наричаш дух, малка играчка на твоя голям разум.»
към текста >>

8. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

В известен смисъл продължавам разглежданията, които започнахме в една предишна лекция, защото са поредица от това, което съм убеден, че трябва да обсъдим именно днес.
В известен смисъл продължавам разглежданията, които започнахме в една предишна лекция, защото са поредица от това, което съм убеден, че трябва да обсъдим именно днес. Смятам, че в откритите лекции, които се изнасят от антропософска страна, сега е необходимо да се кажат, да достигнат до ушите на хората съвсем определени, предизвикани от предзнаменованията на нашето трудно време неща, и също така съм убеден, че сред самите нас трябва да се обсъдят съвсем конкретни духовнонаучни истини.
към текста >>

Преди всичко е необходимо да ни стане ясно, че животът между смъртта и ново раждане в известен смисъл трябва да се представи в картини, взети от сетивното, от физическия земен живот, от представите, които си изграждаме в този физически земен живот, но животът в сферата на мъртвите е такъв, че трудно може да се обхване с понятията и представите, които си изграждаме в земния живот.
Преди всичко е необходимо да ни стане ясно, че животът между смъртта и ново раждане в известен смисъл трябва да се представи в картини, взети от сетивното, от физическия земен живот, от представите, които си изграждаме в този физически земен живот, но животът в сферата на мъртвите е такъв, че трудно може да се обхване с понятията и представите, които си изграждаме в земния живот. Поради това трябва да се опитаме да се доближим до този живот от различни страни. Непосредствено преди избухването на тази световна катастрофа веднъж беше направен такъв опит във Виенския цикъл, в който говорих за живота между смъртта и едно ново раждане във връзка с вътрешните сили на душата. Днес искам преди всичко да изтъкна, че една сфера, която в известен смисъл е най-важната и трябва да бъде най-важната за хората в земния живот, една сфера от жизнените опитности, от преживяванията на преминалите през портата на смъртта души не съществува за нашето съзнание.
към текста >>

Днес искам преди всичко да изтъкна, че една сфера, която в известен смисъл е най-важната и трябва да бъде най-важната за хората в земния живот, една сфера от жизнените опитности, от преживяванията на преминалите през портата на смъртта души не съществува за нашето съзнание.
Преди всичко е необходимо да ни стане ясно, че животът между смъртта и ново раждане в известен смисъл трябва да се представи в картини, взети от сетивното, от физическия земен живот, от представите, които си изграждаме в този физически земен живот, но животът в сферата на мъртвите е такъв, че трудно може да се обхване с понятията и представите, които си изграждаме в земния живот. Поради това трябва да се опитаме да се доближим до този живот от различни страни. Непосредствено преди избухването на тази световна катастрофа веднъж беше направен такъв опит във Виенския цикъл, в който говорих за живота между смъртта и едно ново раждане във връзка с вътрешните сили на душата. Днес искам преди всичко да изтъкна, че една сфера, която в известен смисъл е най-важната и трябва да бъде най-важната за хората в земния живот, една сфера от жизнените опитности, от преживяванията на преминалите през портата на смъртта души не съществува за нашето съзнание.
към текста >>

Когато осъзнае взаимовръзките между мъртвото в известен смисъл царство и царството на така наречените живи, човек трябва да може да си представи, че в определена степен мъртвият действа и работи в своето царство.
Но съвсем не е така в царството, в което встъпва човекът, минавайки през портата на смъртта. Трябва да сме наясно, че и най-малкото, което правим там – трябва да си послужим с думите на нашия земен език, – когато например само докоснем нещо в това духовно царство, причиняваме удоволствие или страдание и предизвикваме симпатия или антипатия. Следователно трябва да си представите царството на мъртвите така, че когато макар и съвсем леко докоснете нещо, не можете да го направите без това, което докосвате, да изпита удоволствие или болка, но също известна симпатия или антипатия. Това е посочено още в моята книга „Теософия“, където се говори за душевното царство и където най-важните сили на това душевно царство трябва да се търсят в силите на симпатията и антипатията. Но човек трябва да приеме такива неща в своите живи представи. Когато осъзнае взаимовръзките между мъртвото в известен смисъл царство и царството на така наречените живи, човек трябва да може да си представи, че в определена степен мъртвият действа и работи в своето царство. В известна степен той винаги трябва да осъзнава, че предизвиква симпатия или антипатия, страдание или радост. Всичко, което върши, предизвиква, ако мога така да кажа, този резонанс, тези живи усещания. От другата страна отвъд портата на смъртта изобщо не е възможно нещо да се нарича нечувствително в смисъла на нашия растителен и животински свят.
към текста >>

От другата страна отвъд портата на смъртта изобщо не е възможно нещо да се нарича нечувствително в смисъла на нашия растителен и животински свят.
Това е посочено още в моята книга „Теософия“, където се говори за душевното царство и където най-важните сили на това душевно царство трябва да се търсят в силите на симпатията и антипатията. Но човек трябва да приеме такива неща в своите живи представи. Когато осъзнае взаимовръзките между мъртвото в известен смисъл царство и царството на така наречените живи, човек трябва да може да си представи, че в определена степен мъртвият действа и работи в своето царство. В известна степен той винаги трябва да осъзнава, че предизвиква симпатия или антипатия, страдание или радост. Всичко, което върши, предизвиква, ако мога така да кажа, този резонанс, тези живи усещания. От другата страна отвъд портата на смъртта изобщо не е възможно нещо да се нарича нечувствително в смисъла на нашия растителен и животински свят.
към текста >>

Това учение за развитието в голяма степен е навлязло и в популярното съзнание на човечеството, като в известен смисъл се е превърнало в религия на човечеството, и самите религии, самите вероизповедания се опитват да се съобразяват с учението за развитието.
Нещо, при което новото време не се интересува от обяснение, е принципът на развитието на намиращата се заедно с нас на Земята животинска същност. Искам само да обърна вниманието ви към всичко, появило се в по-новото време, за да утвърди това, което се нарича теория на развитието. За развитието на животинския свят се говори, като с известно право се приема, че несъвършените същества в този животински свят се развиват до по-съвършени. Поточно казано – същността на животинския свят се е развила от недиференцирана до все по-диференцирана, достигайки до човешката природа, доколкото човекът е физическо същество. Това учение за развитието в голяма степен е навлязло и в популярното съзнание на човечеството, като в известен смисъл се е превърнало в религия на човечеството, и самите религии, самите вероизповедания се опитват да се съобразяват с учението за развитието. Поне у най-важните им представители липсва смелост – която те имаха преди известно време – да се обявят срещу това учение за развитието. В известен смисъл те го признаха и се примириха с него.
към текста >>

В известен смисъл те го признаха и се примириха с него.
Искам само да обърна вниманието ви към всичко, появило се в по-новото време, за да утвърди това, което се нарича теория на развитието. За развитието на животинския свят се говори, като с известно право се приема, че несъвършените същества в този животински свят се развиват до по-съвършени. Поточно казано – същността на животинския свят се е развила от недиференцирана до все по-диференцирана, достигайки до човешката природа, доколкото човекът е физическо същество. Това учение за развитието в голяма степен е навлязло и в популярното съзнание на човечеството, като в известен смисъл се е превърнало в религия на човечеството, и самите религии, самите вероизповедания се опитват да се съобразяват с учението за развитието. Поне у най-важните им представители липсва смелост – която те имаха преди известно време – да се обявят срещу това учение за развитието. В известен смисъл те го признаха и се примириха с него.
към текста >>

По отношение на мъртвите трябва да си представим повече духовната животинска същност, като върху тази обща основа тогава всеки мъртъв изживява индивидуален кармичен свят в съвсем друг смисъл, отколкото тук в нашия земен свят, защото един човек стои в едни, а друг – в други взаимоотношения.
Това второ царство обхваща всички връзки, в които човекът е бил кармично заедно с онези, които са още на Земята, и с тези души, които също като него са преминали през портата на смъртта. Следователно то се разпростира върху свят, който е общ за живите и мъртвите, върху света на животинското битие, като при това не бива да си представяме земните животни. Подчертах, че тези земни животни отразяват това, което се намира в духовния свят – груповата душа на животното. По отношение на мъртвите трябва да си представим повече духовната животинска същност, като върху тази обща основа тогава всеки мъртъв изживява индивидуален кармичен свят в съвсем друг смисъл, отколкото тук в нашия земен свят, защото един човек стои в едни, а друг – в други взаимоотношения. И от човешкото царство за него съществува само това, с което си е изградил кармични връзки.
към текста >>

В известен смисъл човек става все по-богат на такива вътрешни изживявания, на такива събития, които са засилване и отслабване на волята, които ни карат да се вживеем в царството на мъртвите или на живите души, когато сами преминем през портата на смъртта.
Така че личността А има кармични връзки с личността В, но не с личността С. Там се вижда как мъртвият разпростира своите изживявания върху личността В, как живее с нея по описания начин. По-късно става така, че В става посредник към С. Личността А няма отношения с личността С, но тя влиза в отношения с нея посредством личността В, която има кармични връзки с С. Чрез това обаче този втори свят постепенно се разпростира върху много, много голямо пространство. В известен смисъл човек става все по-богат на такива вътрешни изживявания, на такива събития, които са засилване и отслабване на волята, които ни карат да се вживеем в царството на мъртвите или на живите души, когато сами преминем през портата на смъртта.
към текста >>

В откритата лекция вчера дори посочих как, когато човек пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си живот, се заточава в земния живот, в известен смисъл не може да излезе извън този земен живот, и така се превръща в разрушителен център.
За изключения говорих вече по отношение на минералното и растителното царство. Такива изключения важат особено за нашия период, за нашата епоха. За по-стари епохи те не са важали, но за това сега не е нужно да говорим. В нашето време, в което върху Земята по необходимост се разпространяват известни материалистически възгледи, хората много лесно могат да пропуснат да си създадат духовни представи през земния си живот. В откритата лекция вчера дори посочих как, когато човек пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си живот, се заточава в земния живот, в известен смисъл не може да излезе извън този земен живот, и така се превръща в разрушителен център. Много от разрушителните сили, действащи сред земната сфера, идват от такива заточени в тази земна сфера мъртви. Човек по-скоро трябва да изпитва съжаление към такива човешки души, отколкото критично да ги обвинява. Защото след смъртта не е особено леко изживяването човек да трябва да остане в свят, който не е подходящ за умрелите. В случая той представлява минералния и растителния свят, а също и онзи минерален свят, който носят в себе си животните, който самият човек носи в себе си. Защото тези същества са проникнати от минералния свят.
към текста >>

Прочути теолози казват, че не може и дума да става, че евангелията са автентични в обикновения исторически смисъл.
Но по отношение на Христовия импулс искам да изтъкна нещо, което много силно изпъква особено в днешно време. Това е, че хората вече трябва да разберат, че Христовият импулс трябва да бъде разглеждан по възможно най-интензивен начин, различно от други духовни импулси. Вие също разбирате това, но хората правят непрекъснато някакви компромиси. Те правят половинчати неща, нямат смелост за цялото. Това, което трябва да се прозре във връзка с Христовия импулс, е, че според методите на обикновената история изобщо е невъзможно да се каже нещо за Христовия импулс. Прочути теолози казват, че не може и дума да става, че евангелията са автентични в обикновения исторически смисъл. Известни теолози казват, че това, което се излага като историческо доказателство, че Христос е живял, може да се напише на четвърт страница. Следователно прочути теолози на съвремието днес вече признават, че не можем да се осланяме на евангелията, ако ги третираме като исторически извори. В никакъв случай няма доказателство, че те представят исторически факти. Това, разбира се, трябва да се констатира днес. А което може да се каже като историческо потвърждение, подобно на другите исторически документи, отнасящи се до други личности от световната история – както казват някои прочути теолози, – може да се напише на четвърт страница.
към текста >>

Интересното е, че намиращото се на тази четвърт страница също не е истина в обикновения исторически смисъл.
Известни теолози казват, че това, което се излага като историческо доказателство, че Христос е живял, може да се напише на четвърт страница. Следователно прочути теолози на съвремието днес вече признават, че не можем да се осланяме на евангелията, ако ги третираме като исторически извори. В никакъв случай няма доказателство, че те представят исторически факти. Това, разбира се, трябва да се констатира днес. А което може да се каже като историческо потвърждение, подобно на другите исторически документи, отнасящи се до други личности от световната история – както казват някои прочути теолози, – може да се напише на четвърт страница. Интересното е, че намиращото се на тази четвърт страница също не е истина в обикновения исторически смисъл.
към текста >>

Както от нашата епоха нататък човечеството трябва да се издигне до известна духовност, така то трябва да започне да разбира, че Мистерията на Голгота може да бъде схваната само по духовен начин, че в същността си християнството трябва да претърпи духовно, а не историческо развитие във външния смисъл на историческото изследване или традицията.
Така Мистерията на Голгота се намира в интимна връзка с необходимото извисяване на човечеството към духовността, започващо в нашата епоха. Както от нашата епоха нататък човечеството трябва да се издигне до известна духовност, така то трябва да започне да разбира, че Мистерията на Голгота може да бъде схваната само по духовен начин, че в същността си християнството трябва да претърпи духовно, а не историческо развитие във външния смисъл на историческото изследване или традицията. Но това, което казах сега, не бива да се схваща по абстрактен начин. Не бива да се смята, че вече всичко е направено за схващането на значението на Мистерията на Голгота, като се усвоят само няколко понятия, което много често се прави. Към тези неща трябва да се пристъпи напълно конкретно, трябва да се изграждат не само представи за Христос и за неговото влияние, а в известен смисъл трябва да може да се намери царството на Христос в нашето земно царство. Христос е слязъл в земното царство и неговата област трябва да може да се открие.
към текста >>

Към тези неща трябва да се пристъпи напълно конкретно, трябва да се изграждат не само представи за Христос и за неговото влияние, а в известен смисъл трябва да може да се намери царството на Христос в нашето земно царство.
Така Мистерията на Голгота се намира в интимна връзка с необходимото извисяване на човечеството към духовността, започващо в нашата епоха. Както от нашата епоха нататък човечеството трябва да се издигне до известна духовност, така то трябва да започне да разбира, че Мистерията на Голгота може да бъде схваната само по духовен начин, че в същността си християнството трябва да претърпи духовно, а не историческо развитие във външния смисъл на историческото изследване или традицията. Но това, което казах сега, не бива да се схваща по абстрактен начин. Не бива да се смята, че вече всичко е направено за схващането на значението на Мистерията на Голгота, като се усвоят само няколко понятия, което много често се прави. Към тези неща трябва да се пристъпи напълно конкретно, трябва да се изграждат не само представи за Христос и за неговото влияние, а в известен смисъл трябва да може да се намери царството на Христос в нашето земно царство. Христос е слязъл в земното царство и неговата област трябва да може да се открие.
към текста >>

Необходимостта от схващането на Мистерията на Голгота като духовен факт в известен смисъл ще бъде най-висшият връх за това съзнание.
Но става дума за това: Как да имаме не само една наука, а да можем да застанем вътре в духовния свят така, че да открием не само природа? Защото никога няма да намерим Христовия импулс в природата. Как да търсим не само знанието за това, но и да застанем в духовния свят? От казаното вече разбирате, че към съзнанието, което в съвременното и в бъдещето човечество наистина ще става само природно съзнание, трябва да се прибави и друго съзнание. Трябва да се прибави съвсем друго съзнание. Необходимостта от схващането на Мистерията на Голгота като духовен факт в известен смисъл ще бъде най-висшият връх за това съзнание. Но това, което е необходимо, за да се прозре Мистерията на Голгота като нещо духовно, ще трябва да се разпростре и върху останалия живот. Това обаче не означава нищо друго, а че освен чисто природното разглеждане, в човешкото съзнание ще трябва да се прибави едно съвсем друго разглеждане на нещата.
към текста >>

Оттук произтича необходимостта, независимо че всичко трябва да става в полза на търсеното езотерично развитие на нашите приятели, в бъдеще да се преустановят частните обсъждания в обичайния смисъл.
А сега бих искал да направя неприятната за мен забележка, която вече направих и в другите клонове. Тя е добре известна на повечето от скъпите ни приятели, но въпреки това трябва да обърна внимание на всички върху това. Не знам дали знаете, че се разпространяват неверни клевети, които са толкова отвратителни, че човек дори се учудва как някои хора могат да се поддадат на такива неща, като ги разпространяват по света, и че духовнонаучното движение трябва да се пази от тези – би могло наистина да се каже – злобни клевети. Оттук произтича необходимостта, независимо че всичко трябва да става в полза на търсеното езотерично развитие на нашите приятели, в бъдеще да се преустановят частните обсъждания в обичайния смисъл. Защото тези клевети се съчиняват именно въз основа на такива частни обсъждания. По необходимост трябва да помоля нашите приятели да разберат, че такива частни обсъждания засега няма да могат повече да се провеждат. Освен това трябва да допълня, че който иска – естествено само който иска, – може без задръжки да разкаже всичко, което някога се е казало или се е случило при такива частни обсъждания. Ако се казва истината, в нашето движение няма нищо, което да трябва да остане скрито.
към текста >>

И точно онези, които са честни и верни на нашето движение, разбират, че такива обсъждания не могат повече да се провеждат в обикновения смисъл и че, от друга страна, аз освобождавам всеки от каквото и да било обещание.
Принуден съм да взема тези мерки. По-късно ще се намерят други средства и пътища всеки да получи духовнонаучното, което му се полага. Но духовнонаучното движение не бива да бъде задържано чрез такива, нямащи нищо общо с него неща. И точно онези, които са честни и верни на нашето движение, разбират, че такива обсъждания не могат повече да се провеждат в обикновения смисъл и че, от друга страна, аз освобождавам всеки от каквото и да било обещание. Всеки може да разкаже каквото сам пожелае – естествено никой не е длъжен, – защото няма нищо, което да не бива да бъде казано, разбира се, когато то се разказва така, че да отговаря на истината. Съжалявам, че трябва да направя тази забележка, но знам, че точно тези приятели, които са най-свързани с нашето движение, напълно ще разберат необходимостта и ще се съгласят с това.
към текста >>

9. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

В духовния свят те не са такива, каквито са тук, в известен смисъл, безчувствени светове.
Човек трябва само истински да си го представи. Ние трябва да приемем мисълта, че животът между смъртта и ново раждане е устроен така, че там всичко предизвиква реакция на действията, че през цялото време, докато се намираме между смъртта и ново раждане, за нас е невъзможно да направим нещо, образно казано, не можем и да се помръднем, без да причиним удоволствие или болка в обкръжението си. Защото това, което имаме като минерално царство тук, на физическия план, не съществува за мъртвите. Също така не съществува и нашият обикновен растителен свят. Тези светове, както можете да видите в моята „Теософия“, се намират там под съвсем друга форма. В духовния свят те не са такива, каквито са тук, в известен смисъл, безчувствени светове. Първото от царствата, намиращи се тук, на физическия план, което има известно значение за мъртвия чрез това, че можем да го сравним със съществуващото в обкръжението му, е животинското царство. Но, естествено, не отделните животни, които са тук, на физическия план, а цялата околност е такава, че действа, както действат животните тук. Цялата околност реагира така, че се поражда удоволствие или страдание като реакция на това, което се прави. На физическия план стоим върху минерална почва; мъртвият стои върху основа, живее в обкръжение, което можем да наречем животинско и така още в началото той пристъпва в свят, отстоящ с две степени по-високо от нашия минерален свят. Целият живот между смъртта и ново раждане по отношение на неговите най-външни дейности се състои в опознаването на животинската природа, но не така, както тук опознаваме животинското царство – тук го изучаваме само външно, от външната му страна, – а целият живот между смъртта и ново раждане се състои във все поточното и по-задълбочено опознаване на животинския свят.
към текста >>

Защото в известен смисъл човек подготвя това физическо тяло от сумата на всичко животинско.
Как нашето тяло до най-дребните му подробности е организирано от космоса, се научава между смъртта и ново раждане. Защото в известен смисъл човек подготвя това физическо тяло от сумата на всичко животинско. Човек сам го изгражда.
към текста >>

Човекът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а само съзнанието е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава.
Как мъртвият отново може да ми стане близък, че да мога да живея в него? Вие можете да поставите този въпрос. Но да се отговори правилно на въпроса не е възможно, ако се употребяват обикновените понятия, усвоени във физическия свят. Тук, на физическото поле, имаме обикновеното си съзнание само от събуждането до заспиването. Но за цялостния човек тази част от съзнанието, която остава смътна, потисната в обикновения живот между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването. Човекът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а само съзнанието е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава. То е притъпено. Когато се разглеждат отношенията на човека с духовния свят, трябва да се вземе целият човек – будният и спящият.
към текста >>

Но трябва да имаме предвид, че това са само две различни точки и че следващото едно след друго, във висш смисъл всъщност е едновременно, както на физическия план две места съществуват едновременно.
Подсъзнателно непрекъснато говорим в душата си с мъртвите. При заспиване им задаваме въпроси. Ние им казваме това, което имаме да им кажем в дълбините на душата си. При събуждане мъртвите говорят с нас. Тогава те ни отговарят. Но трябва да имаме предвид, че това са само две различни точки и че следващото едно след друго, във висш смисъл всъщност е едновременно, както на физическия план две места съществуват едновременно. Само че по отношение на общуването с мъртвите едното е по-подходящо от другото.
към текста >>

Защото в известен смисъл според това може да се устрои службата за мъртвите.
Точно в такъв случай можем правилно да видим, че знанието за духовния свят има голямо значение. Защото в известен смисъл според това може да се устрои службата за мъртвите. Относно починалото дете няма да е напълно подходящо съвсем индивидуалното в службата за мъртвите, а понеже детето и без това продължава да живее в нас и остава в нас, добре е, ако поменът се оживи по такъв начин, че да бъде повече общ, да се даде нещо всеобщо на живеещото заедно с нас дете. Оттам например при помена за деца трябва да се предпочете церемонията при погребението пред речта за починалия. Бих желал да кажа, че двете вероизповедания, католическото и протестантското, си разделят най-доброто. Католицизмът няма същинската реч за починалия, а погребална служба, един ритуал. Това е нещо общо, еднакво за всички.
към текста >>

Целият исторически, социален и етичен живот включва взаимодействията между така наречените живи и така наречените мъртви и човекът може да изпита особено укрепване на цялото си същество, ако все повече се прониква не само от съзнанието, идващо от сигурната му позиция тук, във физическия свят, а и от съзнанието, че може да каже в правилния вътрешен смисъл нещо, засягащо близките му починали: Мъртвите са сред нас.
Не, тя не престава. Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува оживено общуване. И ние можем да кажем: Тези, които са преминали през портата на смъртта, не са престанали да бъдат тук, а само нашите очи са престанали да ги виждат, но те са тук. Мислите, чувствата и волевите ни импулси се намират във връзка с тях. Защото именно за мъртвите важи словото на Евангелието: „Не ги търсете във външните знаци, Царството Божие е сред вас.“ Не бива да търсим мъртвите чрез някакви външни неща, а трябва да осъзнаем, че те са непрекъснато тук. Целият исторически, социален и етичен живот включва взаимодействията между така наречените живи и така наречените мъртви и човекът може да изпита особено укрепване на цялото си същество, ако все повече се прониква не само от съзнанието, идващо от сигурната му позиция тук, във физическия свят, а и от съзнанието, че може да каже в правилния вътрешен смисъл нещо, засягащо близките му починали: Мъртвите са сред нас. Това принадлежи към правилното знание, към правилното познание за духовния свят, което се изгражда от различни части. Човек може да каже, че по правилен начин знаем за духовния свят, когато начинът по който мислим, по който говорим за него, произхожда от самия този духовен свят.
към текста >>

10. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

И би могло да се каже, че именно в настоящия цикъл от развитието на човечеството, до който то е достигнало и в чийто смисъл и в бъдеще ще се развива, именно в смисъла на това настояще и на бъдещето лежи, че в известен смисъл човекът спасява, освобождава живеещото като духовен принцип на тялото му, като духовен принцип на жизненото му развитие и на неговите способности, като духовен принцип на съдбата му.
Би могло може би да се вярва, че не е необходимо човекът да се занимава със своята духовно-душевна същност, понеже тази духовно-душевна същност ще намери пътя си в духовния свят. Но не е така. Това, което в нас е духовно-душевно, ни обхваща, прониква в нас, обвива се в известна степен с нашето тяло, отчасти с нашите способности, отчасти с нашата съдба. И би могло да се каже, че именно в настоящия цикъл от развитието на човечеството, до който то е достигнало и в чийто смисъл и в бъдеще ще се развива, именно в смисъла на това настояще и на бъдещето лежи, че в известен смисъл човекът спасява, освобождава живеещото като духовен принцип на тялото му, като духовен принцип на жизненото му развитие и на неговите способности, като духовен принцип на съдбата му. Ние не можем да се изплъзнем от духа. Духът живее в нас. Можем да не му обръщаме внимание, но въпреки това той живее в нас. Можем да погледнем най-мързеливия, най-ленивия, най-отпуснатия човек, който в живота си никога не е направил усилие самостоятелно да допринесе нещо за развитието на лежащите в душевността му религиозни или духовни заложби, който е останал в съвсем затъпяло състояние, и ще видим, че и той не е без дух. Няма хора без дух.
към текста >>

В известен смисъл можем да съгрешим спрямо него, като не искаме да го спасим.
В известен смисъл можем да съгрешим спрямо него, като не искаме да го спасим. Можем да искаме той само да се вмъкне в нас, да се скрие в нас. Тогава ще се намира в нас, но ние няма да сме го освободили в себе си, няма да сме го избавили.
към текста >>

И всеки път, когато се съпротивляваме срещу запознаването с духа, ние го задържаме и в известен смисъл той трябва да слезе по-надолу в материята, трябва да направи материята по-лоша, отколкото е.
Все повече ще се разбира, че материализмът не се състои просто в това, да не позволява да се изяви навън една друга теория или да остави една фалшива теория да се появи, а материализмът се състои в това, че оставя искащото да навлезе в познанието, в усещанията на човешката душа, да протича надолу и да избуява в грубата материя. Това е, за което в близко бъдеще човечеството ще трябва да се реши: дали иска да остави духът да избуява в материята и чрез това да дегенерира, да навлезе в дяволска, в сатанинска, в ариманическа лудост, или човечеството ще поиска да преобрази духа в мислите, чувствата и волевите си импулси. Тогава духът ще живее сред хората и ще постигне това, което иска, понеже той иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Защото духът иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Не бива да го задържаме. И всеки път, когато се съпротивляваме срещу запознаването с духа, ние го задържаме и в известен смисъл той трябва да слезе по-надолу в материята, трябва да направи материята по-лоша, отколкото е. Защото духът има възложената му задача да навлезе в земния живот чрез човешкото душевно развитие. Там той ще действа благодатно. Ако бъде отблъснат назад в материята, той ще действа опустошително в нея, ще действа катастрофално в материята.
към текста >>

Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си.
Нека първо да разгледаме представния живот, мисленето. Въпреки че мисленето, което чрез обикновената наука и чрез това, което от тази обикновена наука все повече прониква в детското възпитание и оттам в цялото развитие на човешките способности, е толкова важно за практическия живот, то не е творчески изграждащо. Това се проявява така крайно отскоро, само от преди няколко столетия и поради това днес хората не го забелязват. Но няма да трае дълго и това, което казвам сега, ще може да се забележи по най-разнообразни начини. Човекът може да възприема естественонаучни понятия, каквито днес се поднасят именно на най-младите хора, на децата през целия им живот, без чрез това възприемане на многото понятия в смисъла на днешната наука да е необходимо той да се промени по отношение на мисленето и представите си. Човекът си остава същият. Да, не само остава същият, но и не може да се отрече, че чрез обикновените научни понятия, които все повече преминават в общото образование, в интелектуално отношение той става все по-ограничен. Доколкото духът е мислещ, той изгубва подвижността си да се включва в жизнените условия, които са много по-сложни, отколкото човекът може да възприеме чрез обикновеното знание.
към текста >>

И през тези дни както тук, така и на други места казах: Съставят ли се парламенти и държавни представителства от хора, обучени в смисъла на днешния мироглед, ще видите само какви решения ще вземат тези учени, които мислят природонаучно!
Вижте, сърцето ни заболява, когато се вгледаме в живота. Който е свикнал напълно с понятията, които днес могат да дадат естествените науки, става все по-неспособен да разбере житейските социални взаимовръзки и необходимости. Той просто е отблъснат от истинския живот. И през тези дни както тук, така и на други места казах: Съставят ли се парламенти и държавни представителства от хора, обучени в смисъла на днешния мироглед, ще видите само какви решения ще вземат тези учени, които мислят природонаучно! Това съвсем сигурно е подходящо изцяло да поквари хората по отношение на социалните организации, понеже, когато се изхожда от природонаучните понятия, може да се мисли единствено безплодно за тази област на социалния живот. Така е в много отношения. Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание. Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука. Опитайте се да си изясните колко различно трябва да настроите духа си, когато искате да разберете това, което се предлага в духовната наука и предлаганото днес като образование във външния свят.
към текста >>

Вземете един ден като едно вдишване и издишване – в известен смисъл той наистина е едно вдишване и издишване и протича така, че сутрин нашето физическо и етерно тяло вдишват астралното тяло и нашия аз, а вечер при заспиване издишват аза и астралното тяло.
Това означава, че за едно денонощие правите толкова вдишвания, колкото земни години са необходими на Слънцето, за да премине през неговата собствена година. Същият ритъм, който във вас е вътрешен, е външен в хода на Слънцето. И отново нещо забележително. Вие преживявате един ден, като вдишвате 25 920 пъти. Вземете един ден като едно вдишване и издишване – в известен смисъл той наистина е едно вдишване и издишване и протича така, че сутрин нашето физическо и етерно тяло вдишват астралното тяло и нашия аз, а вечер при заспиване издишват аза и астралното тяло. Това наистина е едно вдишване и издишване. Колко често правим това в един слънчев ден, дълъг около 70-71 години? Ние правим това вдишване и издишване, което означава животът ни за един ден – можете сами да сметнете – почти 25 920 пъти. Толкова дни се съдържат именно в 71 години. Единичното вдишване и издишване се отнася към вдишването през целия 24-часов ден, както изместването на точката на пролетното равноденствие за една година спрямо изместването на Слънцето за през 25 920 години.
към текста >>

Малко хора са в състояние да направят нещо, което не е във връзка с това, което са изучавали в тесен смисъл.
Естествено, днес хората вярват в нещо друго, но който може да прозре дълбокия ход на човешкото развитие, вече забелязва, че нищо не е така разпространено в обикновения човешки живот в областта на волята – в по-ново време много повече, отколкото в стари времена, – както несръчността. Несръчността е нещо, което в бъдеще ще стане ужасно зло в човешкото развитие. Още днес съвсем ясно се забелязва, че днешните хора биват насочвани да вършат едно или друго по едностранчив начин. Опитат ли се да направят нещо, за което не са изучавали отделните похвати и манипулации, не могат да се ориентират. Колко малко хора днес могат – позволете ми да спомена за такива неща, – когато е необходимо, да зашият копчето на панталона си! Малко хора са в състояние да направят нещо, което не е във връзка с това, което са изучавали в тесен смисъл. Това не бива да се случва с човечеството. Хората ще оставят да закърнее това, което е било в тях като духовно наследство, когато чрез раждането са слезли от духовния свят в земното битие, ако станат така едностранчиви, както „благословената“ култура изисква. Който гледа на нещата само теоретично, не вижда взаимовръзките. Който обаче наистина живо усвои духовната наука, ще стане вътрешен враг на едностранчивостта, защото духовната наука изгражда душевна нагласа, която клони към многообразие. Ако не възприемате духовната наука само с главата, а се вживеете в нея, ще разберете, че тази духовна наука пулсира в душата ви, както кръвта в тялото.
към текста >>

11. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Бих искал да кажа: Нека отклоним погледа си от свързаното с най-близките човешки интереси също и в духовен смисъл, и да го насочим към всеобхватното, с което е свързано нашето движение.
Приятелите тук, в Улм, се събраха преди известно време, за да обменят мисли, стремежи и импулси, свързани с нашето духовно движение. Днес, скъпи приятели, идващи отдалеч, сме се събрали тук с приятелите ни от Улм, за да споменем събитието, състоящо се именно в това, че и в този град се обединиха приятели на нашето движение. Те се събраха в трудно време, в сериозно време, във време, което говори на човешката душевност чрез особени предзнаменования. В този случай нека си припомним по-общите взаимовръзки, духовните взаимовръзки в човешкото развитие, в които трябва да застане нашето духовно движение сега и в близко бъдеще. Бих искал да кажа: Нека отклоним погледа си от свързаното с най-близките човешки интереси също и в духовен смисъл, и да го насочим към всеобхватното, с което е свързано нашето движение.
към текста >>

То е свързано с това, към което човекът трябва да се стреми в нашето съвремие и в най-близко бъдеще в душевната област, ако иска да осъзнае човешката си същност в истинския смисъл на думата.
Знаем, че личностите от съвремието, които се обединяват в името на нашите духовни импулси, би трябвало дълбоко да чувстват в душите, в сърцата си, че искат да търсят нещо, което в настоящето не може да им даде друго духовно движение, друг духовен стремеж. То е свързано с това, към което човекът трябва да се стреми в нашето съвремие и в най-близко бъдеще в душевната област, ако иска да осъзнае човешката си същност в истинския смисъл на думата. При това търсене, точно както то се изразява в нашето движение, срещаме много противници. И нашите противници са тези, които вярват, че от една или друга гледна точка трябва да защитават истинските блага на човешкото развитие, трябва да ги защитават – както те мислят – от такова заблуждение на човешкия дух, каквото има в нашето движение. Много религиозно настроени или привидно религиозно настроени хора от настоящето вярват, че нашето движение е способно да отклони някои хора от това, от което се нуждаят за истинското религиозно задълбочаване.
към текста >>

Тези хора, които никога не искат да се учат от събитията, не научават нищо и от това, че от столетия, даже от хилядолетия религиозният живот се разгръща точно в техния смисъл и сега, въпреки това, въпреки този религиозен живот, бе възможно да избухне катастрофата.
Всъщност дори с повърхностен, но не с по-малко подходящ аргумент би могло да се отвърне на тези, които говорят така. Дали например представителите на християнската идея са разбирали през последните столетия как да издигнат човечеството до висота, която да може – не искам дори да кажа да предотврати – поне да смекчи настоящата ужасна катастрофа? Те не можаха да направят това! Тези хора, които никога не искат да се учат от събитията, не научават нищо и от това, че от столетия, даже от хилядолетия религиозният живот се разгръща точно в техния смисъл и сега, въпреки това, въпреки този религиозен живот, бе възможно да избухне катастрофата. Макар че е правилно да се запита по този начин, не искаме да насочваме мислите си точно в тази насока. Днес искаме да поставим друг въпрос, който може би много малко се взима под внимание, но е свързан с много дълбоки неща от съвремието.
към текста >>

Който вярва в противното, не мисли в смисъла на земното развитие на човечеството.
Можем да се съпротивляваме срещу стремежа да се даде нова духовност на Земята колкото си искаме, но истината ще трябва да се наложи при всички обстоятелства. Сега човечеството живее в ужасна катастрофа. Ако то не се реши наистина да внесе новата духовност, която имаме предвид тук, такива катастрофи периодично ще се повтарят и то може би на съвсем кратки периоди. Със средствата, които човечеството вече е познавало, още преди да избухне тази катастрофа, никога няма да бъдат излекувани последствията от нея. Който вярва в противното, не мисли в смисъла на земното развитие на човечеството. И това катастрофално време ще трае дотогава – ако и междувременно за няколко години привидно да изглежда, че всичко е преодоляно, – докато човечеството не започне да го интерпретира, да го тълкува по единствения правилен начин, именно когато разбере, че е предзнаменование, показващо, че човечеството трябва да се обърне към духа, който трябва да проникне в чисто физическия живот. Възможно е това да представлява горчива, неудобна истина за много хора, но то е истина.
към текста >>

Но в тази безсмислица има нещо вярно, а именно, че за много хора от настоящето единственият мост към духовния свят е, че в известен смисъл те или изпитват ужас пред смъртта, или, когато починат техни близки, не могат да понесат мисълта, че се намират в едно нищо.
Разбира се, такова изказване е абсолютна безсмислица, блестяща измислица, но когато се погледне духовният живот на настоящето, тя не е съвсем неоснователна. За да се разбере настоящето, да се изрази какво е то в духовно отношение, понякога би трябвало да се каже една безсмислица. Като характерна черта на нашето време в бъдеще ще се изтъква, че когато най-интелигентните хора от нашето съвремие, това ще рече времето в края на 19 и началото на 20 век, са търсели съвсем точно да опишат неговия характер, са били принудени да кажат безсмислица. Но в тази безсмислица има нещо вярно, а именно, че за много хора от настоящето единственият мост към духовния свят е, че в известен смисъл те или изпитват ужас пред смъртта, или, когато починат техни близки, не могат да понесат мисълта, че се намират в едно нищо. Разбира се, не бива да се отрича, че тези мисли все още са достатъчно значими, че все още са във връзка с дълбоките интереси на човешката душа. Но нито ужасът, нито каквото и да било друго усещане относно смъртта може да доведе до действителна връзка с духовния свят. Към това трябва да се прибави истинското познаване на духовния свят, да се прибави разбиране на действителността на духовния свят. Да се стигне до това разбиране на действителността на духовния свят днес не е възможно другояче, освен когато към естественонаучните възгледи се прибавят духовнонаучните.
към текста >>

Духът, който в предишните епохи на човешкото развитие в известен смисъл е идвал от само себе си, сега, чрез свободната си вътрешна дейност, човечеството трябва да го прибави към това, което се разкрива отвън.
Погледнем ли духовнонаучно назад във времето до 15-то столетие, виждаме как всичко, което хората са правили до 15-то столетие, е проникнато от определена духовност. Външната история не го споменава, понеже тя е fable convenue*, която учим в училищата и университетите. Изследвайте какво наистина хората са създали в ежедневието и ще видите, че то е проникнато от определена духовност. Характерното за нашата епоха е, че тази духовност се е отдръпнала и постепенно трябва да се изгуби напълно, ако към чисто външната материална култура човекът не прибави нова духовност. Само чрез външните условия земното развитие е осъдено да стане чисто материалистично. Духът, който в предишните епохи на човешкото развитие в известен смисъл е идвал от само себе си, сега, чрез свободната си вътрешна дейност, човечеството трябва да го прибави към това, което се разкрива отвън.
към текста >>

Когато човек се задълбочи в казаното от Тагор за духа на Япония, което в известен смисъл той искаше да каже на целия свят, се вижда, че Рабиндранат Тагор, заедно с всички интелигентни хора от Изток, знае, че Изтокът е запазил една древна духовна култура, спиритуална култура, която източните мъдреци грижливо са държали в тайна, не са допуснали да стане известна на обикновения народ.
Рабиндранат Тагор изнесе забележителна реч пред японците за духа на Япония. Той говорѝ като ориенталец, но ориенталецът днес говори така, че европеецът, стига само да пожелае, би могъл поне малко да го разбере. Когато човек се задълбочи в казаното от Тагор за духа на Япония, което в известен смисъл той искаше да каже на целия свят, се вижда, че Рабиндранат Тагор, заедно с всички интелигентни хора от Изток, знае, че Изтокът е запазил една древна духовна култура, спиритуална култура, която източните мъдреци грижливо са държали в тайна, не са допуснали да стане известна на обикновения народ. Но това е духовна култура, която те са вградили в социалните организации чак до съвременната епоха. Култура, която е изцяло духовна, но чието време е отминало. Оттам своеобразната неестественост, която се изправя пред нас чрез целия азиатски Ориент. Към техния древен духовен начин на чувстване хората си присвояват западните мисловни форми, западните културни форми. Чрез това всъщност се получава нещо ужасно, понеже духовното мислене, именно както е изградено при японците, е подвижно и проникващо в действителността.
към текста >>

Другата грешка е свързана с новото време, което в известен смисъл води към отмиране на културата на Земята, и донесе на хората несъзнателната необходимост да потърсят собствената си вътрешност.
И още една грешка се правеше. Другата грешка е свързана с новото време, което в известен смисъл води към отмиране на културата на Земята, и донесе на хората несъзнателната необходимост да потърсят собствената си вътрешност. Поривът да се потърси и да се намери собствената същност, този порив вече е налице. О, хората търсещи своята вътрешна същност, ще стават все повече и повече! Търсенето на собствената вътрешна същност дори се прикрива, маскира се с обожаването на Бог, което е обожаване на ангела или на своето собствено себе. Търсенето на вътрешната същност ще става все по-оживено в съвременното човечество. Колкото повече хората овладяват естествената наука и техниката в по-новото време, толкова по-живо ще се проявява противоположният порив на търсенето навътре.
към текста >>

Дори не беше поставен въпросът: Да бъде ли някой човек, който действа в духа на гьотеанството, който би могъл да действа за духовността в смисъла, който трябва да се мисли сега, сто години след Гьоте?
Вярвате ли, че тези хора са имали възможността наистина да разберат за какво става въпрос, какви духовни импулси съществуват в средноевропейския духовен живот? Те поглеждат насам и си казват: Гьоте е живял, дори беше създадено Гьотево общество за запазване на гьотеанството. Но какво е станало досега? В последните години се търсеше кой би могъл да ръководи Гьотевото общество, кой да застане на върха му. Дори не беше поставен въпросът: Да бъде ли някой човек, който действа в духа на гьотеанството, който би могъл да действа за духовността в смисъла, който трябва да се мисли сега, сто години след Гьоте? Не, на върха на Гьотевото общество бе поставен човек, който преди беше министър на финансите. Пред света той е поставен като управляващ Гьотевата духовност. Не се намира никой друг, който да управлява Гьотевата духовност, освен някогашен финансов министър!
към текста >>

12. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Но в известен смисъл самò ще настъпи времето, когато това, което искате да споделите с някой мъртъв, наистина стигне до него.
Дори и сам да не сте духовен изследовател, чрез това, което охарактеризирах, наистина можете да осъществите връзка с мъртвия по реален начин. Но в известен смисъл самò ще настъпи времето, когато това, което искате да споделите с някой мъртъв, наистина стигне до него. Поне за този, който не е съзнателно посветен, няма съзнателно отношение към духовния свят, нещата стоят така, че за осъществяване на връзката с мъртвия е особено важен моментът на заспиването. Моментът на преминаване от будност към сън е същевременно и този, в който това, което през деня сте отправили към мъртвия, както го описах, най-често наистина достига до него. Пътят, който при заспиването води самите вас отвъд в духовния свят, отвежда в царството на мъртвите и това, което сте отправили към мъртвия. Затова трябва да внимавате при тълкуването на сънищата. Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности.
към текста >>

Какъв човек е особено характерен в този смисъл за днешната епоха на материалистическо развитие?
По-рано възрастните са били уважавани, понеже се е знаело, че в тях се проявява нещо, което не може да се прояви през младостта. Казах, че човечеството става все по-младо. Ако се върнем в праиндийската култура, там хората са оставали способни за развитие до шестдесетте си години и нагоре. В персийската култура са могли да се развиват до петдесетте си години, в египетско-халдейската култура – до четиридесетте си години, в гръцко-латинската култура – до тридесет и петата си година. Когато през 15 век приключва гръцко-латинската култура, хората са били способни за развитие до двадесет и осмата си година, а днес – до двадесет и седмата. Какъв човек е особено характерен в този смисъл за днешната епоха на материалистическо развитие? Виждате ли, това е човек, който напълно отказва да остави душата си да се вдъхнови за духовно развитие и който възприема само това, което идва към него отвън, което му поднася настоящето.
към текста >>

Такива има в един или друг смисъл много.
Това е характерна фигура от съвремието. Такива има в един или друг смисъл много. Можете само да попитате: Какви хора са тези, които до двадесет и седмата си година – това днес е границата – са се развили така, че са възприели предлаганото им от обкръжението, и след това са встъпили в обществения живот и повече не са продължили развитието си?
към текста >>

В смисъла и духа на настоящето подсъзнателното би трябвало все повече да се издига до съзнанието.
Исках само да ви покажа как равномерно се изгражда развиващият се живот на Гьоте. С него може да се покаже как периодите на човешкото развитие от седем по седем години се простират чак до смъртта. В смисъла и духа на настоящето подсъзнателното би трябвало все повече да се издига до съзнанието. За това подсъзнателно се говори доста много, но то не се възприема по правилния начин, не се наблюдава достатъчно дълбоко.
към текста >>

В известен смисъл тя се домогва до несъзнателната духовно-душевна същност на човека, но с неправилните средства, защото правилните средства и методи са духовнонаучните.
Днес съществува нещо, което се нарича аналитична психология, психоанализа. В известен смисъл тя се домогва до несъзнателната духовно-душевна същност на човека, но с неправилните средства, защото правилните средства и методи са духовнонаучните. Примерът, който психоаналитиците постоянно привеждат, показва, че хората работят с неподходящите средства. Нека да представим пред душата си един пример, въз основа на който се развива психоанализата: Имаме една жена, тя познава един мъж. Мъжът е женен. Тя го познава така, както би било приятно на съпруга, но не и на съпругата. По различни причини – към които може би се числи и тази дама – съпругата се разболява, става нервна – днес хората често стават нервни, неврастенични, което не е за чудене.
към текста >>

Разбира се, това душевно настроение има определено значение в целия смисъл на световно-историческото явление.
И макар че Римската империя има сложна военна администрация, тя става все по-бедна на злато и пари. Това е външният израз, външната картина на вътрешните процеси. Споменавам тази външна картина – обедняването на злато и пари на Римската империя, – понеже тя е външен израз и на душевното настроение. Какво произлиза от това душевно настроение? Разбира се, това душевно настроение има определено значение в целия смисъл на световно-историческото явление. При това обедняване на метални парични средства би следвало да произлезе нещо от страна на римляните. И какво се получава? От това произлиза индивидуализмът, характерен за нашата епоха. Многократно се говори за изкуството да се прави злато. Откъде се появява това изкуство?
към текста >>

Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии.
В древните времена, в третата следатлантска културна епоха, от Изток на Запад, по цялото земно кълбо се появява един проникващ импулс, такъв импулс, който всъщност не идва както днешните импулси само от материалния живот, а от духовния. Тогава духовни импулси навлизат и в социалния живот. От Изток на Запад се разпространява определен импулс. Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат стремежа да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или лоши мистерии. Те искат да натрапят това, което имат, на другите хора. Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии. Според това се настройва и тогавашният социален живот. Това става в третата следатлантска – египетско-халдейската епоха. Исторически то е отбелязано оскъдно. Това обаче, което се случва тогава, се повтаря сега. Помислете за разпространяващия се по онова време стремеж от Изток към Запад, пренесен в чисто материалното през петата следатлантска епоха.
към текста >>

Не би трябвало да си кажете: Щайнер похвали Хертвиг, сега ще изследваме в този смисъл също и най-новата му книга, защото тогава ще останете разочаровани.
Оскар Хертвиг е посочил в нея различни негативни страни на дарвинизма. Тази книга много я похвалих. Но в нашето духовнонаучно движение трябва да отвикнете да се опирате на авторитета. Защото преди известно време се появи друга книга от същия този Оскар Хертвиг: „За отпора на етическия, социалния и политическия дарвинизъм“. Не би трябвало да си кажете: Щайнер похвали Хертвиг, сега ще изследваме в този смисъл също и най-новата му книга, защото тогава ще останете разочаровани. Разочаровани, понеже трябва да кажа, че докато едната книга е превъзходна, тази нова книга е най-дилетантското и безсмисленото, което изобщо може да бъде казано по въпроса. Ако просто кажете: Щайнер я похвали, сега можем да приемем казаното отново като евангелие, никога няма да сте сигурни, че няма да бъда принуден да дам противоположни определения на това, което израства на същата почва и основа. При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение. Но откъде произлиза всъщност това? То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот.
към текста >>

Тази ариманическа система в известен смисъл е в зависимост от лозунги, които в областта на педагогиката се наричат изпит на талантливите.
Ариманическата същност заема мястото на луциферическата. Лозунгът е произнесен: „Зелена улица за прилежните! “ Вече казах: Каква полза, когато се каже „Зелена улица за прилежните“ и въпреки това за най-прилежен се смята собственият племенник! Важното е да се разглежда конкретното, действителното, нали така? Но не това имам предвид сега, а че започва да се налага цялостна ариманическа система с много опасни последици. Тази ариманическа система в известен смисъл е в зависимост от лозунги, които в областта на педагогиката се наричат изпит на талантливите. Ще видите, че навсякъде се хвали този тест за талантливи. Хората са дяволски обсебени, когато говорят за това.
към текста >>

Но когато премисляте такива неща, ще разберете, че само духовната наука може да предложи по отговарящ на реалността начин възможността да се мисли в правилния смисъл също и в сегашната действителност.
Как всички, които може би щяха да заемат най-важните обществени постове, загинат по бойните полета! Когато си представите такива картини, ще достигнете до истинско разбиране за майа, за голямата илюзия на външния физически план. Такъв ли ще е този физически план през 1939 година, ако онези, които през 1913 година са били младежи, останат живи? Ще бъде съвсем различно. Да се премислят такива неща, не е без значение. Но когато премисляте такива неща, ще разберете, че само духовната наука може да предложи по отговарящ на реалността начин възможността да се мисли в правилния смисъл също и в сегашната действителност. Духовната наука внася понятия, които не идват само от физическия мозък.
към текста >>

Духовната наука трябва да се приеме като нещо изпълнено с живот и житейски смисъл.
Средството срещу ограничеността, филистерството и непохватността е духовната наука. Ние се нуждаем от епоха, която да изведе хората от ограничеността, теснотата, неумелостта и да ги доведе до обширни хоризонти, до великодушие, до сръчност. Духовната наука трябва да се приеме като нещо изпълнено с живот и житейски смисъл. Когато, изхождайки от духовната наука, човек днес си изясни най-простите понятия, отнасящи се до нашето време, ще види, че с нещастието, със страданието, с всички болки на нашето време, които все още не са достигнали до своята кулминация, наистина не са достигнали, е тясно свързана съпротивата на човечеството да разбере духа. Хората се отделиха от божествено-духовния живот, те отново трябва да намерят и реално да изживеят връзката с божествено-духовния живот.
към текста >>

13. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Като хора в духовнонаучен смисъл ние сме съставени, слизайки, така да се каже, отгоре надолу, от аза, астралното тяло, етерното тяло, което напоследък наричам тяло на градивните сили, и от физическото тяло.
Ако искаме да стигнем до определен възглед върху нещата, преди всичко трябва да се вгледаме още по-точно в истинската природа на човешкото същество. Като хора в духовнонаучен смисъл ние сме съставени, слизайки, така да се каже, отгоре надолу, от аза, астралното тяло, етерното тяло, което напоследък наричам тяло на градивните сили, и от физическото тяло. От тези съставни части на човешката природа всъщност само азът е този, в който засега живеем и творим духовно-душевно. Азът ни е предоставен в хода на земното ни развитие от управляващите го духове на формата. Фактически всичко, което навлиза в съзнанието ни, навлиза там чрез нашия аз. И ако азът не се развива по такъв начин, че да може да се намира – макар и чрез споменатите тела – във връзка с външния свят, ние не разполагаме с никакво съзнание, както нямаме съзнание от заспиването вечер до пробуждането сутрин. Азът е това, което ни свързва с обкръжението ни.
към текста >>

Всичко, свързано с медицината, ще претърпи небивал подем в материалистически смисъл.
Това е едното. Второто е, че тази работа – предизвикваща изменения за ангелите – ще има и друга последица за човечеството. Хората ще стигнат до инстинктивно познание за определени лечебни средства, до вредно познание за определени лечебни средства. Всичко, свързано с медицината, ще претърпи небивал подем в материалистически смисъл. Хората ще получат инстинктивен достъп до лечебната сила на определени субстанции и определени практики, с което ще предизвикат неописуеми увреждания, обаче ще ги квалифицират като полезни за здравето. Те ще наричат болния организъм „здрав“, понеже ще виждат, че съответният човек изпада в състояние, което му харесва. На хората просто ще им доставя удоволствие, че в резултат на определени практики някой може да изпадне в нездравословно състояние. Следователно в подем ще се окаже тъкмо познанието за лечебната сила на определени процеси, на определени практики, но всички те ще бъдат насочвани в крайно опасна посока. Защото благодарение на известни инстинкти хората преди всичко ще узнаят, че определени субстанции и определени практики предизвикват болести и съгласно напълно егоистичните си мотиви ще могат да предизвикват болести, ще могат и да не ги предизвикват.
към текста >>

В известен смисъл грозното ще изглежда красиво, а красивото – грозно и никой няма да забелязва нищо, понеже всичко ще се разглежда като природна необходимост.
Това е само малка част от конкретното разбиране за еволюцията на битието, само малка част от разбирането на живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата. Ако някога на преден план излязат примерно болестотворна медицина, ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми за използване на природните сили – разчитащи главно на човешките духовни способности, – тогава един бездуховен светоглед не ще може да проникне във всичко това, не ще може да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи, не може да види приближаващия се крадец, който иска да го ограби, а едва по-късно, пробуждайки се, разбира какво се е случило. Естествено това ще бъде твърде неприятно пробуждане за човека. Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, следвайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш израз на свръхчовека, стоящ над предразсъдъците и пристрастията. В известен смисъл грозното ще изглежда красиво, а красивото – грозно и никой няма да забелязва нищо, понеже всичко ще се разглежда като природна необходимост.
към текста >>

14. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата.
Срещат се много хора, които отричат Христос. Отричането на Христос се тълкува от духовната наука като нещо, което е въпрос на съдбата и засяга човешкия душевен живот. Да се отрича Христос трябва да бъде наречено нещастие от духовната наука. Да се отрича Бог Отец е болест, да се отрича Христос е нещастие. Да се намери Христос принадлежи към съдбата и това в известен смисъл е нещо, което трябва да се намира в кармата. Да нямаме никакво отношение към Христос е нещастие. Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух. Човекът се състои от тяло, душа и дух. Той може да има в себе си дефект по отношение на всяка от трите същности. При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото.
към текста >>

Да не можеш да намериш духа в собствената си душа, е затъпялост, в известен смисъл идиотизъм, дори фин и непризнат идиотизъм.
Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух. Човекът се състои от тяло, душа и дух. Той може да има в себе си дефект по отношение на всяка от трите същности. При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото. Да не намериш в живота онази връзка със света, която довежда до познаването на Христос, е по-скоро нещастие. Да не можеш да намериш духа в собствената си душа, е затъпялост, в известен смисъл идиотизъм, дори фин и непризнат идиотизъм.
към текста >>

В известен смисъл Мистерията на Голгота трябва да принуди човешката душа да намери пътя от всички сетивни доказателства до свръхсетивното.
Това обаче има своето основание. Мистерията на Голгота, бих искал да кажа, според решенията на божествената мъдрост, не трябва да се доказва външно материалистически по простата причина, че като най-важното събитие, случило се в земното развитие, Мистерията на Голгота може да се възприеме само по свръхсетивен начин. Този, който иска да намери някакво външно материалистическо доказателство, няма да го намери, а ще констатира, че няма такова. Човечеството трябва да бъде изправено пред решението да поеме задължението тъкмо по отношение на Мистерията на Голгота. Трябва да се обърнем към свръхсетивното или изобщо няма да можем да разберем нещо като Мистерията на Голгота. В известен смисъл Мистерията на Голгота трябва да принуди човешката душа да намери пътя от всички сетивни доказателства до свръхсетивното. Фактът, че Мистерията на Голгота не може да се докаже нито естественонаучно, нито исторически, има своите добри основания. Значимото на новата духовна наука ще бъде, че когато цялата външна наука, всички опиращи се само на сетивното науки ще трябва да си признаят, че нямат вече достъп до Мистерията на Голгота, когато дори и теологията, доколкото е критична, ще започне да се държи нехристиянски, духовната наука ще доведе хората до Мистерията на Голгота, но по свръхсетивен път, който често сме описвали.
към текста >>

Когато погледнем към Мистерията на Голгота и искаме да характеризираме това особено събитие, което дава смисъл на цялата Земя, установяваме, че има единствено свръхсетивен достъп до Мистерията на Голгота, че до нея може да се достигне само по свръхсетивен път.
Това съществено се променя чрез настъпването на Мистерията на Голгота. Случва се нещо много по-различно, отколкото би се случило, при това се случва нещо извънредно различно. Когато погледнем към Мистерията на Голгота и искаме да характеризираме това особено събитие, което дава смисъл на цялата Земя, установяваме, че има единствено свръхсетивен достъп до Мистерията на Голгота, че до нея може да се достигне само по свръхсетивен път.
към текста >>

Прочетете от тази гледна точка това, което се разкрива като инспирации в правилния смисъл и което през 2-то и 3-то столетие е написано за Исус Христос от така наречените църковни отци, и ще узнаете как да се разбира написаното от тях.
Прочетете от тази гледна точка това, което се разкрива като инспирации в правилния смисъл и което през 2-то и 3-то столетие е написано за Исус Христос от така наречените църковни отци, и ще узнаете как да се разбира написаното от тях. Каквото е било инспирирано от мъртвите съвременници на Исус Христос, е написано през 3-то столетие. Тези хора на 3-то столетие пишат за Исус Христос на особен език, който отчасти е неразбираем за днешните хора – за днешните хора ще говорим по-нататък.
към текста >>

Той ги предава така, както може да ги изрази чрез човешкия си мозък, първо, защото е живял в смъртно тяло и второ, защото в известен смисъл е бил страстен и фанатичен.
Когато се говори за Тертулиан, живял приблизително по времето, когато започват инспирациите отгоре от мъртвите съвременници на Исус Христос, и който, доколкото му е възможно като човек, е приел тези инспирации, когато човек наистина чете Тертулиан, добива специфично впечатление. Разбира се, той пише, както е трябвало да пише според своето човешко конституционно устройство. Някой би могъл да има инспирации, но те винаги да се показват по начин, по който само той може да ги възприеме. Така и Тертулиан не предава съвсем чисто инспирациите. Той ги предава така, както може да ги изрази чрез човешкия си мозък, първо, защото е живял в смъртно тяло и второ, защото в известен смисъл е бил страстен и фанатичен. Той пише, както може, но се получава нещо забележително, ако се разглежда от правилната гледна точка.
към текста >>

Тази природа в известен смисъл се е минерализирала, застинала е в развитието си, така че всички ние носим в себе си болестта, отричаща Бог.
Предразположение към този атеизъм има всеки човек, който принадлежи към модерната цивилизация, но става дума само за това, дали той ще се поддаде на това предразположение. Човекът носи в себе си болестта, която го подтиква да отрече божественото, докато от собствената му природа всъщност следва да го признае. Тази природа в известен смисъл се е минерализирала, застинала е в развитието си, така че всички ние носим в себе си болестта, отричаща Бог.
към текста >>

Смъртта, предопределена само за тялото, в известен смисъл е щяла да стане съдба също и на душата.
Човешката душа е щяла да се свърже със Земята повече, отколкото ѝ е било предопределено. Смъртта, предопределена само за тялото, в известен смисъл е щяла да стане съдба също и на душата. Срещу това се е въздействало чрез Мистерията на Голгота. Човекът би станал сродèн със смъртта, но чрез Мистерията на Голгота бива предпазен от това сродство със смъртта. Ако определено течение в световното развитие, от една страна, предизвика по-силно сродство на душата с човешкото тяло, отколкото е било предопределено на човека, то Христос, за да въведе равновесие, свързва душата с духа повече, отколкото ѝ е било предопределено. Така чрез Мистерията на Голгота човешката душа е доближена до духа повече, отколкото ѝ е било предопределено.
към текста >>

Христос в най-дълбокия истински смисъл на думата е спасителят за всички нас, лечителят на болестта, която кара човека да отрича Бог.
Казах, че отричащото Бога в човека е вид болест. Предразположението е вид болест, която всички ние в цивилизованото човечество носим в нас и я дължим на нашето тяло. Да се отрече Бог е болест, казва духовната наука, но тази болест я имаме в себе си. И разбирайки себе си правилно, ние не отричаме Бог само тогава, когато отново го намерим чрез Христос. Нашето тяло е болно, когато отрича Бог, но имайки Христовата сила в себе си като следствие от Мистерията на Голгота, ние имаме оздравителна, лечебна сила. Христос в най-дълбокия истински смисъл на думата е спасителят за всички нас, лечителят на болестта, която кара човека да отрича Бог. Христос е лекар. Той е лекар на скритата болест, която сега ви охарактеризирах.
към текста >>

В този смисъл, когато пространствено сме разделени едни от други, нека не забравяме, че като антропософи оставаме и искаме да останем душевно свързани, верни на духа на човечеството, който действа и ни изпълва.
Това исках да прибавя, мои скъпи приятели. Щастлив съм, че успях да го свържа с изложеното тук преди осем дни и че отново можах да ви говоря за тези неща, отнасящи се до всички нас, и се надявам, че след кратко време отново ще можем да продължим разглежданията тук, в Цюрих. В този смисъл, когато пространствено сме разделени едни от други, нека не забравяме, че като антропософи оставаме и искаме да останем душевно свързани, верни на духа на човечеството, който действа и ни изпълва.
към текста >>

15. Относно отпечатаните лекции GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

След като бяха изнесени лекционни курсове в смисъла на това искане, се прибави и нещо друго.
След като бяха изнесени лекционни курсове в смисъла на това искане, се прибави и нещо друго. На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с началната антропософска информация. Пред тях можеше да се говори като пред напреднали в областта на антропософията. Изнасянето на тези вътрешни лекции не можеше да прилича на написаните трудове, предназначени за всички хора.
към текста >>

16. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин.
И така, ако искаме да видим, какво място заема Августин в западния светоглед, трябва да се посочи основната точка в неговите възгледи, тази основна точка, която хвърля светлина върху всичко, което живее в Августин, и която също е основна точка на по-късния му, окончателен мироглед. Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа. Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа. И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит. И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда. Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство. Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирогледа на Августин.
към текста >>

Най-лесно ще ни бъде да си съставим представа за това, което е живеело в Огюст Конт и в известен смисъл също и в Сен-Симон, ако поне схематично набележим някои главни мисли на Огюст Конт.
Тук трябва да направим голям скок, за да характеризираме друга личност, както в залеза на четвъртия следатлантски период характеризирахме това, което се открива в личността на Августин. Сега ще опишем характерни, всеки в своето направление, личности от петия следатлантски период. Избрах две от тях. Едната от тези личности, обръщайки се към която можем в определена насока да характеризираме това, което е станало с човечеството в петия следатлантски период, е бил граф Сен-Симон[vi], живял от 1760 до 1825 г.. Другата личност – това е ученикът на Сен-Симон, Огюст Конт[vii], живял от 1798 до 1857 г.. Ако в Августин имаме личност, която с всички средства на познанието, с които е разполагал, се е старал да укрепи християнството, от другата страна, както в Сен-Симон, така и в Огюст Конт, имаме личности, които са стигнали до пълна заблуда по отношение на християнството. Най-лесно ще ни бъде да си съставим представа за това, което е живеело в Огюст Конт и в известен смисъл също и в Сен-Симон, ако поне схематично набележим някои главни мисли на Огюст Конт.
към текста >>

Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения.
Но този етап също бил прекрачен от човечеството. И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност. Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед. Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия. Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки. И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
към текста >>

Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората. Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu. Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век. Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството. Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия живот на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
към текста >>

17. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Това, в известен смисъл, е фундаментална истина, на която трябва да се обърне особено внимание.
Това, в известен смисъл, е фундаментална истина, на която трябва да се обърне особено внимание. По отношение на тази фундаментална истина днешните хора, в които действат силите на нашия днешен времеви цикъл, изпадат в заблуда, за която вече казах: струва ни се, че това, което изпитваме в нашите мисли и чувства, го получаваме от тялото си. Но човек естествено е подложен на тази заблуда, в своето днешно състояние на съзнанието той не може да се избави от тази заблуда. Както слънцето, залязвайки към хоризонта, ни се струва по-голямо, отколкото когато стои отгоре – ние знаем, че това е заблуда, но така ни се струва, – така и на човек трябва да му се струва, че той, като личност, се състои от плът и кръв. Това е заблуда на съзнанието. Но на тази заблуда на съзнанието, на която днес е подложен човек, той не винаги е бил подложен, тази заблуда на съзнанието, собствено, е съществена характерна черта на човечеството в християнската епоха след Мистерията на Голгота.
към текста >>

От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост.
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост. От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и следствието, следствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали. От друга страна, човек осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки човек, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред. Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или магнетизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред. Затова природният ред и идеалите му се явяват като стоящи едно до друго, и той не може да прехвърли мост между тях по причината, че нито през деня, нито през нощта той не вижда, къде в света би могъл да се намира този мост. Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
към текста >>

Причината за това е, че е съществувала измама за живота, състояща се в това, че човек, в известен смисъл, е трябвало да мисли някакъв вид лъжлив природен ред за божествен ред, както днес лъжливият възглед за тялото трябва да се разглежда като присъщ на човечеството ред.
До Мистерията на Голгота е имало нещо, което може, като човешка заблуда, да го наречем заблуда за живота; след Мистерията на Голгота се е появила заблуда, която може да се нарече заблуда за съзнанието. Знаейки това, много може да се разбере в развитието на човечеството. И, преди всичко, може да се разбере, защо преди Мистерията на Голгота хората, притежаващи атавистично ясновиждане, не са виждали това, което са съзерцавали, в истинския му вид, а са виждали духовните същества от висшите йерархии като демони. Затова древната митология се явява, всъщност, демонология. Боговете на древната митология са всъщност демони. Причината за това е, че е съществувала измама за живота, състояща се в това, че човек, в известен смисъл, е трябвало да мисли някакъв вид лъжлив природен ред за божествен ред, както днес лъжливият възглед за тялото трябва да се разглежда като присъщ на човечеството ред.
към текста >>

На практика, не би имало смисъл да се води война, ако предварително знаехме нейния изход, както ако в лаборатория провеждаме химически експеримент, и претегляйки всички обстоятелства, знаем, какво ще се получи в резултат; ако предварително знаехме как ще свърши войната, нямаше да водим войни.
Такова разбиране за истинност, което днес живее във всички души, тогава още действително не е съществувало. Този много важен факт обикновено не се дооценява. Господстващото тогава разбиране за истинност най-лесно може да се разбере, ако го приложим към представата за божественото провидение. Когато двама души излязат на дуел – няма да навлизаме във въпроса, как следва да се отнасяме към дуелите, само използвам това като пример, – не можем предварително да решим, кой от двамата ще победи, А или Б; иначе едва ли щеше да има дуел; но истината се изяснява едва в хода на самото събитие. Днес също се ориентираме към това разбиране на истината, когато водим война. На практика, не би имало смисъл да се води война, ако предварително знаехме нейния изход, както ако в лаборатория провеждаме химически експеримент, и претегляйки всички обстоятелства, знаем, какво ще се получи в резултат; ако предварително знаехме как ще свърши войната, нямаше да водим войни. Така че и днес още има придържане към древното разбиране за истинност, че истината се разкрива в хода на самото явление, и че не остава нищо друго, освен да се наблюдава, какво ще реши божият промисъл. Такова е било древното разбиране за истината.
към текста >>

Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика.
Това е свързано с много неща и много зависи от него. Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за истинност, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за истинност води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за истинност. Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури.
към текста >>

Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури.
Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност. Това е важно, макар и днес това да е неудобно. Но ако непредубедено застанем на гледната точка на истинското разбиране на действителността, трябва да приемем в себе си някои неудобни истини.
към текста >>

И с пълно право възгледът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по отношение на идеалния миров ред.
Но сега в живота на новото човечество става нещо много своеобразно. Да вземем друг факт, който трябва също да разгледаме съвсем непредубедено, без какъвто и да е неподобаващ ни национален шовинизъм. Във възгледите, които процъфтяват на почвата на новите народности, отличително е това, което се определя от характера на народа. И изхождайки от тази гледна точка, бих искал да ви посоча друг факт, да ви насоча към определящия тона английски философ, Бентам[ii]. Бентам можем да се смята за характерен за мисленето на своя народ. И с пълно право възгледът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по отношение на идеалния миров ред. Този принцип обикновено се нарича максимизация на човешкото щастие. Както Бентам го формулира, благото за хората се състои в това, за по-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята. Да разгледаме по-внимателно това положение: благото за хората се състои в това, за най-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята. Това положение за максимизация на щастието на земята, в действителност е основният нерв на философията на утилитаризма.
към текста >>

18. Трета лекция, 8 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тя представлява в известен смисъл основата и почвата, на която ние стоим, не физически, а с цялото си човешко същество.
Знаете, че нашето физическо тяло се състои от елементите на минералното царство. Благодарение на това ние в будно състояние се намираме в определена част на Земята. Ние имаме общо етерно тяло с растителното царство и така сме свързани с втория член на нашата земя. Ние имаме общо астрално тяло с животинското царство, а азът имаме само за себе си. По такъв начин се намираме във връзка с трите царства на Земята, и от тези три царства, собствено, се състои цялата наша Земя. Тя представлява в известен смисъл основата и почвата, на която ние стоим, не физически, а с цялото си човешко същество. Това не може да се види, това остава свръхсетивно. Но доколкото стоим на тази почва, неин най-долен член е минералното царство.
към текста >>

В известен смисъл образуването на минералната земя е трябвало да бъде предшествано от три състояния.
Спомнете си наученото от „Въведение в тайната наука“, че минералното царство при предишните въплъщения на Земята не е съществувало; на Луната още не е имало минерално царство, още по-малко на древното Слънце, и най-малко пък на древния Сатурн. Можете да прочетете за това във „Въведение в тайната наука“. Минералното царство се е появило едва на Земята, четвъртото въплъщение на нашата Земя. Моля ви ясно да запомните това. Това е трудно нещо, но е нещо от изключителна важност. В известен смисъл образуването на минералната земя е трябвало да бъде предшествано от три състояния. Наричаме тези три образувания елементарни царства, минералното царство е четвъртото. Можем да кажем следното по отношение на предишните въплъщения: на сатурновия стадий на въплъщение на нашата Земя се е образувало първото елементарно царство; на слънчевия стадий се е образувало второто елементарно царство – съществата, които са образували минералното царство, бяха предишното елементарно царство; на лунния стадий се е образувало третото елементарно царство. В хода на еволюцията до състоянието Земя се е образувало минералното царство, като четвърто царство. Него човек го носи в себе си.
към текста >>

Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното. Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот. И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот. Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие. Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия. Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>

19. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука.
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата. Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука. Това винаги сме го подчертавали. Човек се опитва да построи такъв мост, но това не му се отдава.
към текста >>

И така, ние знаем, – ако схематично изобразим космическото минало до днешния момент от времето (виолетовото) (след като толкова много говорихме за така наречения закон за запазване на силата или веществото, който не съществува!), в известен смисъл това, което от гледна точка на природата е реално в настояще време, прекратява съществуването си чак до ниво вещество.
И така, ние знаем, – ако схематично изобразим космическото минало до днешния момент от времето (виолетовото) (след като толкова много говорихме за така наречения закон за запазване на силата или веществото, който не съществува!), в известен смисъл това, което от гледна точка на природата е реално в настояще време, прекратява съществуването си чак до ниво вещество. Ние знаем: това, което днес е духовно видимо присъстващо, е зародиш за вещественото бъдеще (червеното). Наблюдавайки духовно тези неща, можем да кажем: всичко това, което в дадения момент принадлежи на миналото, произтича от духовното. То е стигнало до завършек. Бъдещето също произтича от духовното. Но то никога не би се фиксирало в природния ред, ако действаше законът за запазване на силата и веществото.
към текста >>

Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот.
Това, което се случва на определена възраст, винаги се подготвя дълго време. И следва да се изучава, собствено, само това, което особено характерно се проявява в определената възраст. И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе. Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот. В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един.
към текста >>

Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето.
Трите степени са: смътно предчувствие, преживяване на духа, което, естествено, има известен халюцинаторен характер, доколкото духът възприема в настоящето и не съзнава, че той е зародиш на бъдещето; това е мечтателно-предчувстващото преживяване на духа. Втората степен – това е пророческото видение, когато, например, в смисъла на древните юдейски пророци действително се види бъдещето, тоест когато се изпита нещо от това, което в духа носи зародиш за бъдещето. И третата степен, която е още по-малко разбираема, но която носи в себе си нещо по-дълбоко, това е апокалиптичното виждане на света. Но всички те представляват предварителни степени за духовнонаучното виждане, което, от друга страна, трябва да е свързано – доколкото иначе, образно казано, то би хвърчало във въздуха – с образното виждане на природата. Образното виждане на природата ни издига над илюзиите на естествознанието. Реалното отношение към това, което получаваме посредством смътното предчувствие на бъдещето, посредством пророческото виждане и апокалиптичното виждане, ни извежда от халюцинаторното съзерцание на духовния живот.
към текста >>

Също така нищо не би дало, ако в предишния смисъл осъществяваме политиката в религиозни съобщества.
Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v]. Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание. Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало. Също така нищо не би дало, ако в предишния смисъл осъществяваме политиката в религиозни съобщества. Както ръцете не могат да изпълняват това, което трябва да прави главата, не могат да го изпълняват и краката, така и пневматологията не може да осъществява това, което трябва да прави социализмът, или религията не може да осъществи това, което трябва да прави социализмът или пневматологията. Трябва да се стигне до диференциация на определени неща, но не чисто теоретически, а до диференциация на определени неща в самия живот. Това е, с което искам днес да завърша тези разглеждания, които ще продължа утре. Те ще носят, както беше казано, афористичен характер, но те трябва да добавят нещо ново към основните положения, които сега обсъждахме.
към текста >>

20. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на взаимоотношенията с другите хора.
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на човека по следния начин. Ще приведа резултат, до който те се надяват да стигнат. Те казват, примерно, така: когато човек се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява загадка. Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на взаимоотношенията с другите хора. Затова е необходимо да се приеме, – такова е мнението, към което се придържат тези мистици, – че човек в своето същество представлява нещо съвсем друго, различно от това, което той изглежда тук в своите земни появявания. Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
към текста >>

На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот.
Работата стои така, че може да се каже: в цялостния човек различни членове се намират във взаимодействие. Детето развива определена психическа дейност в периода до смяната на зъбите; и тази психическа дейност е изключително важна именно в тези първи години от живота. Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя живот, от дойката си, без съмнение, е научил за живота много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години. В това изказване се съдържа нещо много мъдро, много правилно. Трябва само правилно да се оценят тези неща. На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот. Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран. Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта. Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят.
към текста >>

Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал живот, ние живеем този живот така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по отношение на другите периоди.
Мога даже да си представя хората, които ще кажат: да, но ако човек в цялата си вътрешна закономерност е така ограничен, къде е свободната воля на човека? Къде му е свободата? Къде е съзнанието за принадлежност към човечеството? Разбира се, мога също да си представя и, че някой се чувства несвободен, защото не може едновременно да се намира в Европа и в Америка, някой се чувства несвободен, защото не може да свали луната от небето. Но фактите се градят не според човешките желания, и там, където става дума за това, човек да стигне до обяснение на самия себе си, също е необходимо да се имат предвид фактите. Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал живот, ние живеем този живот така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по отношение на другите периоди. И при това ние живеем, както беше казано, нормален живот, ако това ни бъде позволено, до шестдесет години, – за ранната смърт ще говорим от тази гледна точка утре, – и по някакъв начин едва във втората половина на живота ни става ясно това, което е ставало с нас през първата половина от живота.
към текста >>

Така едностранчивата мистика все повече и повече води до борби и кавги, а едностранчивото естествознание, в съвременния смисъл, води хората до вътрешна несвобода, до вътрешна скованост.
И така, може да се окаже, и така е в повечето случаи, – такава е тенденцията в развитието на човешката природа, – че когато благочестивият мистик иска да внесе в някаква секта вътрешна мистика, членовете на тази секта все повече се въвличат в кавги помежду си. Но също така малко подхожда да се предлага на хората едностранния естественонаучен мироглед. За придобиване на естественонаучни знания се изисква много проницателност, а и вие знаете, че изобщо не съм склонен да отстъпвам на някой в пълното признаване на естественонаучните истини. Но следва да се отбележи също и факта: ако светът се храни само с естественонаучни истини или естественонаучно оформени истини, тази проницателност, която трябва да се използва за разбирането на естественонаучните истини, ще внесе значителен принос в това, да потисне човека и да го направи несвободен. Така едностранчивата мистика все повече и повече води до борби и кавги, а едностранчивото естествознание, в съвременния смисъл, води хората до вътрешна несвобода, до вътрешна скованост. Виждате, че е напълно оправдано, че духовната наука се опитва да не бъде нито едностранчиво мистична, нито едностранчиво естественонаучна, а без надценяване или подценяване им предоставя еднакви права, но от дуалността преминава към троичност. Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука. Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ човек ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост. Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно естествознанието е допустимо само за този, който познава естествознанието. Тогава предметът, за който говори, ще бъде такъв, какъвто го говори, доколкото той правилно ще претегля това, което казва.
към текста >>

21. Шеста лекция, 15 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка.
Да разгледаме сега друг процес от човешкия духовно-душевен живот. Когато действаме, не безумстваме, а действаме, нашите действия са пронизани от намерения, от мисли. Но така, както това се описва в обикновения живот, както това си го представят в обикновения живот, е също гола илюзия. Когато действаме, ние също се преместваме в определена космическа област. Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка. Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение. Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба. Луциферическите същества встъпват в борба с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества. И така, това, което обикновено в обичайния говор и в обичайните представи описваме като воля, е само майя, това е само външна илюзия. Правилно описваме волята, ако кажем следното: като волящи хора, ние се намираме в област, в която вследствие дейността на луциферическите същества мировата равновесна линия се е изместила (виж рис.4, равновесната линия преминава през Телец и Скорпион), но това изместване става без нас.
към текста >>

В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин.
В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото.
към текста >>

И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н.
И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото. Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго. Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание. И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н. Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии.
към текста >>

Всичко, за което вчера говорихме, в строгия смисъл, беше изградено на времевите понятия.
Ако имате предвид това, което тук казах, ще можете да кажете, че вчера се опитах да ви опиша човешкото същество чисто във времето, и че времевите понятия във вчерашното описание на човешкото същество играят много важна роля; защото от времето зависи нашата способност за разбиране, а именно, до каква степен сме се състарили или още се намираме в детска възраст. Всичко, за което вчера говорихме, в строгия смисъл, беше изградено на времевите понятия. Там в светлината на духовното описахме, как телесно-душевното стои в основата на човешкото същество. Днес описах, как духовно-душевното стои в основата на човешкото същество. И това може да се опише, само описвайки го в областта на постоянно съществуващото, ако се опише така, – а това е доста трудно, – че върху тази област, където човек съществува като духовно-душевно същество, не се разпространяват времевите понятия.
към текста >>

Защото не е лесно човек да добие голямата сериозност, която е необходима за да се вживее по правилен начин във всичко това, което се изисква в смисъла на казаното по-горе.
Ако в древните времена инициацията е представлявала мислене, с което човек е бил даряван, в бъдеще по своя воля трябва да се обърне към това, което посредством инициацията идва в света. Но това противоречи на всевъзможните желания, на подсъзнателните желания. Защото не е лесно човек да добие голямата сериозност, която е необходима за да се вживее по правилен начин във всичко това, което се изисква в смисъла на казаното по-горе.
към текста >>

Но този, който действително е проникнал в смисъла на духовната наука, знае, че в бъдеще не може да има никакъв друг път за да се създаде душевната субстанция, която по правилен начин може да премине през портата на смъртта, по правилен начин да се впише в социалния живот на човечеството, освен изучаването на духовната наука, освен посвещението.
Доста трудно е да се убеди днешното човечеството в това, че днес е особено нужна добра воля, доколкото тази добра воля често се смята за безсърдечна воля. Но този, който действително е проникнал в смисъла на духовната наука, знае, че в бъдеще не може да има никакъв друг път за да се създаде душевната субстанция, която по правилен начин може да премине през портата на смъртта, по правилен начин да се впише в социалния живот на човечеството, освен изучаването на духовната наука, освен посвещението. И вживяването в това, може да доведе до противоположната мисъл: живее си човека, и по някаква причина той обича друг човек, който нищо не иска да знае за тези велики изисквания на времето, за необходимостта от обръщането към духовния живот. Тогава в него се ражда желание, този човек да бъде щастлив, и на него му се струва безсърдечно, ако му съобщи цялата истина. Но тези, които в тази област имат добра воля, знаят, че съвсем не е добра воля, когато се затварят очите и се казва: нищо не искаме да знаем за духовния живот, и без него можем да бъдем щастливи, – а когато се каже: трябва да се положат всички усилия, духовният живот да се утвърди на земята. Позитивна позиция заемат не тези, които прекалено се отдават на мисли, тясно свързани с желанията, на мисли, свойствени за тези, които нищо не иска да знаят за духовния живот, а тези, които с добра воля се отдават на духовния живот, опитвайки се да го внесат в света, за да, ако може да се употреби този израз, донесат на хората щастие.
към текста >>

Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта.
Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта. Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“. Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука.
към текста >>

22. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тази сграда е това, което в определен смисъл нагледно представя на хората, какво трябва да бъде едно такова Движение в света.
Даже ако тя не е готова, същественото е, че я има, и че от формите и е видно, от какъв дух е инспирирана. За нейното вътрешно устройство, за нейното същество често сме говорили. Това, че сградата я има, трябва да го отбележим като факт, който в известно отношение много ни задължава. Не е едно и също, дали в последните пет години Антропософското общество или духовнонаучното движение се е развивало без тази сграда, или при наличието на тази сграда. Тази сграда е преди всичко символ на това движение. Тази сграда е това, което в определен смисъл нагледно представя на хората, какво трябва да бъде едно такова Движение в света. Това, към което ни задължава Сградата, показва също отношението от външния свят към тази сграда. Външния свят доста по-малко би обръщал внимание на цялото ни движение, ако не беше тази сграда. В наше време, покрай всичко друго, видимите символи значат много за хората. Отчитайки обстоятелството, че значителен дял от дейността на духовнонаучното движение в последно време е насочена към борбата срещу враждебни на движението сили, ми идва на ум, че сградата като факт, немалко е повлияла да се усилят нападките от страна на тези враждебни движения. По-малко биха ни обръщали внимание, ако сградата я нямаше.
към текста >>

Да обърнем погледа си към тази праепоха, – за нея е нужно да се говори в по-образен смисъл, – когато божествените учители сами са обучавали хората на свещените тайни на битието.
Често съм ви говорил, как човешката душа се е преобразувала в хода на развитие на човечеството, и колко късогледо би било да се мисли, че душевното устройство може да бъде разбрано днес, ако не погледнем различните форми на преобразуване, през които е преминала човешката душа. Поглеждайки – не е необходимо да повтарям това тук – различните епохи от развитието на Земята, ние особено често разглеждаме следатлантската епоха, за да посочим, как душевното устройство на хората постоянно се е изменяло в течение на тази следатлантска епоха. Необходимо е, особено когато говорим за тези неща, да се премине от абстрактното към конкретното. Необходимо е все по-интензивно и по-интензивно да се опитваме да отговорим на въпроса: как всичко това е изглеждало в човешката душа в прадревните времена? Да обърнем погледа си към тази праепоха, – за нея е нужно да се говори в по-образен смисъл, – когато божествените учители сами са обучавали хората на свещените тайни на битието. И ние знаем, че, започвайки с тази праепоха, хората по различни начини са се запознавали с тайните на битието. И от епоха на епоха действително са се променяли също и представите на човешката душа. Представите, които имаме днес по такъв начин, че всички тях ги обозначаваме с думи, живеят в нас, и са живели също и в предишното устройство на нашата душа; но в предишното устройство на нашата душа те са живели по съвсем, съвсем друг начин. Много от нашите ежедневни понятия са живели по съвсем друг начин. И днес искам да ви говоря за две понятия, напълно обикновени понятия, които живеят в човешката душа.
към текста >>

Дясно и ляво се е усещало като мирова връзка между смисъл и облик, между мъдрост и форма.
При такива хора като Гьоте – достатъчно е само да се прочете неговият „Фауст“ – ще намерите остатъци от това усещане за горно и долно. И към това горно и долно човек е усещал още дясното и лявото. Когато днес говорим за дясно и ляво, ние употребяваме абстрактни понятия. За хората от древността преживяването на дясното и лявото е било действителен опит, може да се каже, действително наблюдение на света. Горно и долно – това е линия, разположена от безкрайност към безкрайност или от съзнателното към несъзнателното. Дясно и ляво се е усещало като мирова връзка между смисъл и облик, между мъдрост и форма. Нужно е само да прекарате оста на симетрия; това, което се намира отляво и отдясно на нея, съвместно дава формата, и не бихте могли да свържете помежду им дясно и ляво, без да подходите към това осмислено, без да разгледате отношенията им едно към друго.
към текста >>

Това преживяване на смисъла в облика, на мъдростта във формата, във всички възможни вариации, това усещане за своята вчлененост в това съзвучие от смисъл и облик, от мъдрост и форма, древният човек го е изпитвал като това, което днес ни е представено в абстрактното второ измерение.
Ако горното и долното сочат към тайнствените отношения на човека към духовния и материален светове, преживяването на дясно и ляво сочи към отношението на човека към изживяващия се във форми свят. И доколкото той във формата съотнася помежду им дясно и ляво, доколкото дава да се разгърне мъдростта в симетричните, разделени на дясно и ляво форми, той се усеща в този втори елемент на пространството. Това преживяване на смисъла в облика, на мъдростта във формата, във всички възможни вариации, това усещане за своята вчлененост в това съзвучие от смисъл и облик, от мъдрост и форма, древният човек го е изпитвал като това, което днес ни е представено в абстрактното второ измерение. Горно и долно, дясно и ляво се съединяват в плоскостта, в повърхността, в това, което още не е сетивно, което се нуждае и от дебелина, от предно и задно, ако иска да съществува като сетивно.
към текста >>

Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света.
Тази тройна противоположност на позицията на човека вътре в мирозданието е усещал древният човек: това неподвижно стоене по отношение на дясно и ляво, това ходене в света по отношение на предно и задно, това бавно движение отдолу нагоре по направлението горе – долу. Така е усещал древният човек. И когато той е изпитвал горе – долу, той е усещал, как във вселената е вплетено всичко това, което днес наричаме интелект, миров разум. Той е чувствал, че в пространството по направлението горе – долу е вплетено всичко това, което като интелект господства във вселената; и благодарение на това, че със своя растеж е можел да участва в този интелект на Вселената, той се е чувствал също надарен с интелект. Неговото участие в движението нагоре-надолу е било за него също участие в мировия интелект. Участието му по посока дясно-ляво, в сплитането на смисъл и облик, на мъдрост и форма, му е давало чувство за разгръщащото се в света. Отношението му към свободния стоеж, към съзерцаването на света, му е давало връзката на неговото собствено чувство с мировото чувство. А ходенето му в пространството в посока напред-назад, му е давало усещането за собствена воля, вплитането на собствената воля във вселенската, в мировата воля. Така той е усещал своето живо битие вплетено по направление горе – долу, дясно – ляво, предно – задно. Съзнателно – несъзнателно – това е горе – долу; мъдрост – форма – това е дясно – ляво; дух – материя – това е предно – задно. Така е усещал древният човек.
към текста >>

И както би могло да има неяснота в определен смисъл между горно и долно, дясно и ляво, предно и задно, така при определени обстоятелства се е усещала неяснота във взаимоотношенията Бог, Син и Дух.
И както би могло да има неяснота в определен смисъл между горно и долно, дясно и ляво, предно и задно, така при определени обстоятелства се е усещала неяснота във взаимоотношенията Бог, Син и Дух. Но когато в областта на преходното, в областта на пространственото човек не абстрактно, не геометрично, като нас, а конкретно е изпитвал как се изживява божественото в пространството, и когато, изпитвайки това, той е изпитвал също и преходното, тогава той е съотнасял това преходно с елементите на вечното и е усещал троичността на пространството като отражение на троичността на духовността.
към текста >>

В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението. В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното. И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото. „Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено. Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>

23. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Защото цялото ни днешно битие е основано на това, че в този смисъл, както е описано във „Въведение в тайната наука“, ние имаме зад себе си космическо минало; ние сме преминали през епохите Сатурн, Слънце и Луна.
Ако всичко беше така, както го искаха тези същества, ние бихме били откъснати от цялото наше космическо минало. Защото цялото ни днешно битие е основано на това, че в този смисъл, както е описано във „Въведение в тайната наука“, ние имаме зад себе си космическо минало; ние сме преминали през епохите Сатурн, Слънце и Луна. Според преминаването ни през епохите Сатурн, Слънце и Луна, съществата от висшите йерархии, – те са имали особен интерес за това, в Космоса да се появи човекът, – съществата, които са творци на човечеството, са ни развили и са ни довели до земното битие. В земното битие, съответно на единия от потоците, сме такива хора, които описахме по-горе. Това са сили, които биха искали да ни формират само като земни хора. Ако те биха победили, биха ни откъснали от нашето минало, свързано със Сатурн, Слънце и Луна. Те биха ни консервирали в земния живот, биха ни направили само земни хора.
към текста >>

Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение.
Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества. Към това се стремят луциферическите духове. Те се стремят да ни направят в известен смисъл чисти духове, такива, които нямат собствен интелект, а само космически интелект, които нямат собствена воля, а при които мисленето и действията протичат автоматично, както при йерархията на Ангелите и в много отношения и при йерархията на самите луциферически същества, но в друго отношение. Луциферическите същества искат да ни направят чисти духове; те искат да махнат земната обвивка. Затова те искат да преобразуват нашия интелект така, че да стане изцяло независим от мозъка, и в който не би имало никаква свободна воля.
към текста >>

И задача на човека в известен смисъл е, преминавайки в света своя жизнен път, да не се отклонява нито на страната на Ариман, нито на страната на Луцифер, а да поддържа равновесие между двата потока.
Макар и да би бил фантазьор на младини, той би станал много разумен като възрастен и много неща би разбирал благодарение на своя опит; обаче той не би получавал никакви откровения от духовния свят. Няма да крием това: всичко, благодарение на което на младини ставаме умни, ние го получаваме само от откровения, собственият опит се проявява едва на старини. И ариманическите същества искат да ни ограничат до този собствен опит. Ние бихме били същества със свободна воля, но като духовно-душевни същества бихме се раждали, в най-добрия случай, едва от двадесет и осем годишна възраст. Представете си сега, как ние, хората, стоим, собствено, между тези две волеви направления на духовния свят. И задача на човека в известен смисъл е, преминавайки в света своя жизнен път, да не се отклонява нито на страната на Ариман, нито на страната на Луцифер, а да поддържа равновесие между двата потока.
към текста >>

Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер.
Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер. И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото. Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството. Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света. Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората.
към текста >>

Ариманическото винаги ни ориентира, бих казал, също и в душевно-духовен смисъл, праволинейно; луциферическото ни води към вълнообразно или дъгообразно движение и ни води към многообразието.
Това е перспективата, която днес трябва да се посочи на хората, за да се научат те да разбират, как трябва да се намират в равновесно състояние между ариманическото и луциферическото. Ариманическото винаги ни ориентира, бих казал, също и в душевно-духовен смисъл, праволинейно; луциферическото ни води към вълнообразно или дъгообразно движение и ни води към многообразието. Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер. И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици.
към текста >>

Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер.
Може да се чувства в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено. Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква. Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние. Можете, ако имате часовник с махало, да искате да прекратите колебанията, да спрете махалото; но тогава няма да можете да ползвате часовника; за да показва времето, махалото трябва да се клати. Така и в живота махалото трябва да се клати.
към текста >>

24. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Ако сте проследили истинския смисъл на книгата ми „Въведение в тайната наука“, знаете, кога собствено, в земен смисъл се е появило на Земята това, което наричаме съвременно човечество.
Един от тези закони можете да поставите пред душата по следния начин. Ако сте проследили истинския смисъл на книгата ми „Въведение в тайната наука“, знаете, кога собствено, в земен смисъл се е появило на Земята това, което наричаме съвременно човечество. Това човечество, както казах вчера, има космическа предистория, историята на Сатурн, Слънце и Луна, но земната история е била отначало повторение и земното човечество се е появило едва в точно определено време. И ако препрочетете „Въведение в тайната наука“, ще намерите, че човечеството се е появило по времето, когато на Земята ясно и отчетливо е станало образуването на минералното царство. Защото вие знаете: това, което сега наричаме минерално царство, не е съществувало в такъв вид в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Съществували са три предшестващи минералното царство елементарни царства. Минералното царство се е появило едва в хода на земното развитие и едновременно с този макрокосмически факт на образуването на минералното царство, в земното развитие е встъпил човекът в неговата съвременна форма, във формата на днешното му тяло.
към текста >>

Така че човек, в определен смисъл, ставайки земен човек, е установил връзка между четвъртия член на своето същество, който след това се е преобразувал в негов аз, и минералното царство.
И ако препрочетете „Въведение в тайната наука“, ще намерите, че човечеството се е появило по времето, когато на Земята ясно и отчетливо е станало образуването на минералното царство. Защото вие знаете: това, което сега наричаме минерално царство, не е съществувало в такъв вид в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Съществували са три предшестващи минералното царство елементарни царства. Минералното царство се е появило едва в хода на земното развитие и едновременно с този макрокосмически факт на образуването на минералното царство, в земното развитие е встъпил човекът в неговата съвременна форма, във формата на днешното му тяло. И макар този телесен облик напълно да се е формирал едва с течение на времето, началото му е било положено едновременно с навлизането на минералното царство в земното развитие. Така че човек, в определен смисъл, ставайки земен човек, е установил връзка между четвъртия член на своето същество, който след това се е преобразувал в негов аз, и минералното царство. Можем също да кажем, че в човешкия микрокосмос азът съответства на макрокосмическото минерално царство.
към текста >>

Тези кристални форми в определен смисъл са вродени за минералното царство, това са неговите изконни форми.
Но ние знаем, – това ни го дава простото повърхностно съзерцание на природата, – че космическото минерално царство се формира кристално. Нашите ученици също трябва да изучават на занятията различните кристални форми, които приемат един или друг минерал: октоедър, куб и т. н. Когато разглеждаме приемащите геометрични форми образи на минералното царство, ние, всъщност, виждаме пред себе си изконните форми на минералното царство. Тези кристални форми в определен смисъл са вродени за минералното царство, това са неговите изконни форми. И Земята с включването на минералното царство в своето космическо развитие тутакси е приела тенденцията да кристализира своите минерални вещества, да ги кристализира във формите, в които кристализира минералното царство.
към текста >>

Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие. Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки. Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания.
към текста >>

И така, днес производството работи за пазара, без да се съобразява с потребителя, не в смисъла на това, което казах в моята статия „Духовната наука и социалния въпрос“[ii], а продукцията се трупа в складовете и се чака, колко ще бъде купено.
И така, днес производството работи за пазара, без да се съобразява с потребителя, не в смисъла на това, което казах в моята статия „Духовната наука и социалния въпрос“[ii], а продукцията се трупа в складовете и се чака, колко ще бъде купено. Тази тенденция все повече ще нараства, докато накрая – по-нататък ще разберете защо – не се самоунищожи.
към текста >>

Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив.
Това е факт, който вътре в съвременната тенденция не трябва да се изпуска от внимание. Защото съвременното човечество също е склонно да гледа не това, което следва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене. Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява. Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив. Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер. Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл. Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат. Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна. Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила.
към текста >>

Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл.
Това е факт, който вътре в съвременната тенденция не трябва да се изпуска от внимание. Защото съвременното човечество също е склонно да гледа не това, което следва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене. Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява. Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив. Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер. Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл. Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат. Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна. Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила. Но принципът на властта се състои именно в това, хората да се държат в неведение и да не им се казва, какво собствено става. Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става.
към текста >>

25. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания. В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание. В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред. Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм. Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н. Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>

И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирогледа на Гьоте, можем да кажем: доколкото човек чрез своите три члена се развива във времето, доколкото той преминава развитието, което може да се проследи от раждането до смъртта му, дотолкова той е свързан с определени духовни сили, които стоят зад неговото развитие.
И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирогледа на Гьоте, можем да кажем: доколкото човек чрез своите три члена се развива във времето, доколкото той преминава развитието, което може да се проследи от раждането до смъртта му, дотолкова той е свързан с определени духовни сили, които стоят зад неговото развитие. Опитах се да ви изясня това, като казах: ако разглеждаме това (виж рисунка 8) като съществото на днешния човек, в ретроспектива трябва да мислим за свързаните с неговото същество духовни сили, които познаваме като членове на висшите йерархии.
към текста >>

Можете да попитате: какви цели, собствено, преследват в нас тези луциферически сили, когато те препятстват развитието на търпимост в разумен смисъл, по отношение на човешката природа и интереса към нея?
Можете да попитате: какви цели, собствено, преследват в нас тези луциферически сили, когато те препятстват развитието на търпимост в разумен смисъл, по отношение на човешката природа и интереса към нея? Те напълно се оправдават в общото стопанство на Духа, ако ми бъде позволено да употребя този филистерски израз. Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки човек, бихме били опиянени от това познание за хората. Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си. Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си.
към текста >>

Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни.
Причината за това е, че такова луциферическо мислене носи перспективен характер, то гледа на всичко от висотата на птичия полет, оставяйки без внимание всичко, което мърда там долу, и мисли, че следвайки насоката на мислите, набелязани от висотата на птичия полет, светът може да се поправи. Такива идеи за всемирно щастие, основани на недостатъчно знание за човешката природа, носят луциферически характер. Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието. Да се вземе отделна област от човешкото битие и да се направи опит в тази отделна област да се обхване целия свят, това значи да се постъпи ариманически. Всичко, което е свързано с желанието на човека да властва над другите хора, всичко, което противоречи на здравите социални импулси, има ариманическа природа. Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни. Човек, обладан от Ариман, би искал да добие власт над възможно най-голямо количество хора; и ако е умен, той се старае да използва човешките слабости, за да овладее хората чрез тези слабости. Защото това е в стила на Ариман: в подземното, в подсъзнателното да изнамира човешките слабости, за да господства чрез тях над хората.
към текста >>

Да се говори за тях като за същества, живеещи във времето, може само в сравнителен смисъл; но да се смята, че е така и в действителност, би било глупаво.
На това царство на вечността принадлежат всички духовни сили на съществата на висшите йерархии, които познаваме, с изключение единствено на Духовете на Формата. Те се намесват в царството на времевото развитие. Те създават форми – доколкото провеждат своя живот по някакъв начин между непространственото и пространственото, – пренасяйки ги от непространственото в пространственото. Но това допуска времеви процеси, животът им протича във времето. Но другите същества, които в йерархията стоят над Духовете на Формата, са същества, принадлежащи на областта на постоянното съществуване. Да се говори за тях като за същества, живеещи във времето, може само в сравнителен смисъл; но да се смята, че е така и в действителност, би било глупаво. Много е трудно да се говори за тези неща по простата причина, че в съвременната епоха много малко хора, които имат живо усещане за понятията и идеите, които се развиват, излизат извън пределите на пространството и времето. Болшинството хора изобщо смятат непространственото само за фантазия.
към текста >>

Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната. Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта. По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма. Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл. Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче. Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека. Когато във всичките три царства под това се разбира прекратяване на дейността на органичните функции, понятието се генерализира.
към текста >>

Ако се изучава смъртта в човешката природа, – ние често сме говорили за това явление, – тя е такова нещо, че може да се разглежда в известен смисъл като балансираща сила за луциферическите сили.
Ако се изучава смъртта в човешката природа, – ние често сме говорили за това явление, – тя е такова нещо, че може да се разглежда в известен смисъл като балансираща сила за луциферическите сили. Смъртта не е еднократно явление, защото човек започва, собствено, да умира, още щом се роди, доколкото импулсите за умиране вече са заложени в него, а самата смърт идва в определен момент от времето. Всичко това, което като силови импулси води до смъртта, са в същото време тези сили, които установяват равновесие по отношение на луциферическите сили. Защото чрез смъртта човек се извежда от областта на времевото в областта на вечността.
към текста >>

И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирогледа на Гьоте – виж трите лекции на 27,28 и 29.09.1918 г.на том 2 на книгата „Духовнонаучни разяснения към Гьотевия Фауст – романтичната и класическа Валпургиева нощ“ GA273
И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирогледа на Гьоте – виж трите лекции на 27,28 и 29.09.1918 г.на том 2 на книгата „Духовнонаучни разяснения към Гьотевия Фауст – романтичната и класическа Валпургиева нощ“ GA273
към текста >>

26. Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие.
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие. В хода на развитие на човечеството е станало следното. Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски. Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така. Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното).
към текста >>

Мистерията на Голгота, която собствено даде смисъл на земното развитие, е станала незабелязано за римляните в малко ъгълче на света.
Мистерията на Голгота, която собствено даде смисъл на земното развитие, е станала незабелязано за римляните в малко ъгълче на света. Тацит[v], собствено, не е имал никакви верни сведения за Мистерията на Голгота, макар сто години след нея да е написал своето забележително разглеждане на римската история. Историята нищо не казва за Мистерията на Голгота, защото Евангелията не са исторически книги; те са написани така, както описах това в моята книга „Християнството като мистичен факт“[vi]: те са обърнати към живота мистични книги. И колкото и теолозите да се опитват да представят Мистерията на Голгота като събитие, подобно на кое да е друго историческо събитие, те никога няма да постигнат това. Характерно за Мистерията на Голгота е именно това, че исторически, по пътя на външната фактическа история, за нея е невъзможно да се научи нещо. Този, който иска да знае нещо за Мистерията на Голгота, трябва да вярва в свръхсетивното.
към текста >>

Имало е много хора, – доста повече, отколкото се смята, именно в епохата, когато се е приближавала Мистерията на Голгота, – в гръцкия, в римския свят, в Африка, в западна Азия, много хора, които в известен смисъл са били високомерни, надменни, които са вървели през света като – не може да се каже оригинали, но като високомерни, самотни хора, ценящи своята самота.
Имало е много хора, – доста повече, отколкото се смята, именно в епохата, когато се е приближавала Мистерията на Голгота, – в гръцкия, в римския свят, в Африка, в западна Азия, много хора, които в известен смисъл са били високомерни, надменни, които са вървели през света като – не може да се каже оригинали, но като високомерни, самотни хора, ценящи своята самота. Такива е имало много, имало е даже такива, които са правели от това философия, която е призовавала да не се безпокоиш за другите хора, а да се следва само това, което сам носиш в себе си. Това е било следствие от излизането на луциферическото от равновесното състояние.
към текста >>

27. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Чрез мъчения искат да ги принудят не да кажат истината – единственото, което би имало смисъл; тях искат да ги принудят да излъжат тогава, когато казват истината.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа. Чрез мъчения искат да ги принудят не да кажат истината – единственото, което би имало смисъл; тях искат да ги принудят да излъжат тогава, когато казват истината. И ако душата им изрича истината, на тях гледат като на злодеи.
към текста >>

Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство.
Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни! Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия? При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното. Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно! Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство. Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината. Но вие не искате да научите истината от демоните. Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света! Тертулиан апелира не само към свидетелствата на християните, но и към свидетелството на демоните, когато казва, че демоните се признават за демони, когато безстрашно ги попиташ, и точно както е описано в Евангелията, признават Исус Христос за истинския Исус Христос.
към текста >>

Такъв е бил истинският смисъл на техните думи.
Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер. Не е важно, как хората наричат едни или други неща, важно е какво действително стои зад техните представи. И така, имаме луциферически свят. Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни. Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер. Такъв е бил истинският смисъл на техните думи.
към текста >>

Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>

Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието.
От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>

И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл.
И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл. Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>

Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело.
Тези неща следва внимателно да се обмислят, – често съм говорил това и отново трябва да го повторя, че само посредством свръхсетивното познание те могат да се видят, – и ако се запитаме: до какво познание са можели да стигнат душите, които във II век са били инспирирани от същия дух, както и Тертулиан? – трябва да се обърнем към мъртвите, които е възможно да са били съвременници на Исус Христос и да са инспирирали Тертулиан. В света е имало много упадъчни знания, много неща са били извратени, затъмнени и са се проявили в едни или други замъглени нюанси. Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“. Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело. „Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено, Prorsus credibile est, quia ineptum est“. Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих. Той е бил погребан и е възкръснал. Това е несъмнено, защото е невъзможно, защото това не може да бъде за упадъчния възглед върху природата.
към текста >>

Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих.
Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“. Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело. „Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено, Prorsus credibile est, quia ineptum est“. Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих. Той е бил погребан и е възкръснал. Това е несъмнено, защото е невъзможно, защото това не може да бъде за упадъчния възглед върху природата.
към текста >>

Ако вземете думите на Тертулиан в свръхсетивен смисъл, като инспирирани от отдавна вече умрелите по онова време съвременници на Христос, може би ще кажете: да, разбира се, Тертулиан ги е възприел така, както това са му позволили неговите душевни качества!
Ако вземете думите на Тертулиан в свръхсетивен смисъл, като инспирирани от отдавна вече умрелите по онова време съвременници на Христос, може би ще кажете: да, разбира се, Тертулиан ги е възприел така, както това са му позволили неговите душевни качества! Но вие можете да почувствате техния инспиративен произход. Към такива извори може да се приближи само човек, който със своето вътрешно знание здраво стои в свръхсетивното, който говори за демоните като свидетели на божественото, както говори за човешките свидетелства; защото Тертулиан казва, че демоните сами себе си смятат за демони, и че те признават Христос. Това е било подготовка, Тертулиан изобщо да може да възприеме това, което е трябвало да го инспирира.
към текста >>

28. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но цялата работа е в това, такава истина като тази, че от XV век сме встъпили в епохата на съзнателната душа, да се възприема не теоретически, не абстрактно, а с пълна жизнена сериозност и в известен смисъл да имаме волята постоянно да се размишлява: как стои работата с нашата душевна настройка, какво трябва да направим за тази душевна настройка, за да удовлетворява тя факта, че сме встъпили в периода на развитие на съзнателната душа?
От най-различни страни научихте, че развитието на съвременното човечество е преминало през критична точка в XV век, в началото на петия следатлантски културен период. То, както знаете, се характеризира с това, че в този момент от времето е станало встъпването на човечеството в развитието през съзнателната душа, докато преди това, в гръко-римския период, развитието на човечеството е протичало предимно в района на разсъдъчната душа, или душата на характера. Но цялата работа е в това, такава истина като тази, че от XV век сме встъпили в епохата на съзнателната душа, да се възприема не теоретически, не абстрактно, а с пълна жизнена сериозност и в известен смисъл да имаме волята постоянно да се размишлява: как стои работата с нашата душевна настройка, какво трябва да направим за тази душевна настройка, за да удовлетворява тя факта, че сме встъпили в периода на развитие на съзнателната душа?
към текста >>

Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене.
С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука. Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене. И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е. съвсем не са неграмотни. Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора. А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива? Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света.
към текста >>

Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора.
С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука. Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене. И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е. съвсем не са неграмотни. Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора. А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива? Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света. Навсякъде във външния живот, в широките кръгове на днешното население, мисленето е ориентирано в естественонаучна насока. Религията днес за повечето хора, в по-голяма или по-малка степен е само придатък. Тоест вече може да се каже, че новата епоха на съзнателната душа е горда и даже арогантна със своите естественонаучни достижения и свързаната с това естественонаучна насока на своето мислене, и тази епоха гледа отвисоко към предишните епохи.
към текста >>

Но тази епоха е предшествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания преди малко период.
Вярно е, че ако хвърлим поглед към предшестващите епохи, към времето до и след Мистерията на Голгота и към още по-ранните времена, към третата следатлантска култура, ще открием, че основно хората са вярвали в духове и демони, както ви показах с примера за Тертулиан. Това е точно така. Но тази епоха е предшествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания преди малко период. Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят.
към текста >>

И макар много хора да са мислели, че човечеството не следва да се отказва от нищо, което може да му бъде дадено, все пак това не се е вписвало в духовен смисъл в развитието на човечеството и е трябвало да се предотврати.
Това е трябвало да бъде предотвратено. И макар много хора да са мислели, че човечеството не следва да се отказва от нищо, което може да му бъде дадено, все пак това не се е вписвало в духовен смисъл в развитието на човечеството и е трябвало да се предотврати. Това е можело да се възпрепятства, удържайки везните в равновесие. Има се предвид следното: 333 г. е била централната точка на четвъртия следатлантски период; 333 години по-късно с настъпването на 666 г., ариманическите сили мощно биха издигнали цялото материалистическо високомерие с помощта на силите на гениалността. Равновесието би могло да бъде запазено само от това, че 333 години по-рано, т.е. в началото на летоброенето, е трябвало да се изяви същество, което би вляло своята собствена субстанция в човешкото развитие за установяване на равновесие и би възпрепятствало появата след 333 години на съществото, за което говорих.
към текста >>

Ако би стигнал до това, в съответната епоха посредством първоначалните си сили да получи съдържанието на съзнателната душа, благодарение вече на това развитие, което той е получил в нормален смисъл, в него биха били заложени кълновете за развитие в насока към Дух-Себе и т.н.
Какво би било постигнато чрез това? Човек, при нормално развитие, би прогресирал в посока на Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух; но той би бил съвсем лишен от това. Той би останал при съзнателната душа, би запазил това, което му е дала Земята, но никога не би достигнал развитието на Юпитер, Венера и Вулкан. Ако би стигнал до това, в съответната епоха посредством първоначалните си сили да получи съдържанието на съзнателната душа, благодарение вече на това развитие, което той е получил в нормален смисъл, в него биха били заложени кълновете за развитие в насока към Дух-Себе и т.н. Но това би му било отнето и съдържанието на съзнателната душа би се вляло в душата. Тогава човек би спрял развитието си на стадия на съзнателната душа; тогава той би бил невъзприемчив към знанията, които би трябвало да му бъдат предоставени, започвайки от шестия период! И тогава би било свършено с него; той не би могъл да се развива по-нататък, би попил в съзнателната си душа всичко това, което с най-голям егоизъм би ѝ го предоставил да ѝ служи.
към текста >>

29. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие.
Такава е истинската гледна точка, за да се съди правилно за това, какво означава за човешкото развитие Събитието на Голгота. Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие. Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо. Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане. Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти.
към текста >>

Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята.
Такава е истинската гледна точка, за да се съди правилно за това, какво означава за човешкото развитие Събитието на Голгота. Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие. Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо. Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане. Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти. Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година. А сега да се обърнем към казаното от външната история за това: потвърждава ли тя някъде това, което е станало в действителност?
към текста >>

Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво. Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>

Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави.
Третото, свързано с предходните две, е истинската наука за природата. Какво представлява истинската наука за природата? Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича естествознанието, каквото то е днес, но тя знае, че това естествознание не представя истинската природа, а само нейния призрак. И работата съвсем не е борбата с този призрак. По силата на нашата човешка предразположеност ние трябва да допускаме съществуването на този призрак. Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави. Нужно е да се каже на тези учени: ако искате да докажете, че изследванията ви са правилни, можем напълно да се съгласим с вас, но в същото време вие трябва да се съгласите с това, че посредством тези правилни в смисъла на природните науки изследвания, вие стигате до представа само за призрака на природата, но не и до истинската природа. Това е нужно да се осъзнава. Задачата на епохата на съзнателната душа е нещата да се виждат именно в тяхната действителност.
към текста >>

Нужно е да се каже на тези учени: ако искате да докажете, че изследванията ви са правилни, можем напълно да се съгласим с вас, но в същото време вие трябва да се съгласите с това, че посредством тези правилни в смисъла на природните науки изследвания, вие стигате до представа само за призрака на природата, но не и до истинската природа.
Какво представлява истинската наука за природата? Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича естествознанието, каквото то е днес, но тя знае, че това естествознание не представя истинската природа, а само нейния призрак. И работата съвсем не е борбата с този призрак. По силата на нашата човешка предразположеност ние трябва да допускаме съществуването на този призрак. Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави. Нужно е да се каже на тези учени: ако искате да докажете, че изследванията ви са правилни, можем напълно да се съгласим с вас, но в същото време вие трябва да се съгласите с това, че посредством тези правилни в смисъла на природните науки изследвания, вие стигате до представа само за призрака на природата, но не и до истинската природа. Това е нужно да се осъзнава. Задачата на епохата на съзнателната душа е нещата да се виждат именно в тяхната действителност.
към текста >>

Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората.
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората. Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството.
към текста >>

Вие можете да направите Ариман невидим; но тогава вие трябва да събирате в днешен смисъл знания за природата, които не съдържат в себе си истината.
И трето трябва да бъде това, което съответства на моята първа точка, което съответства на познанието за тайната на раждането и смъртта. Тази тайна на раждането и смъртта по подобен начин предполага, че човечеството трябва да достигне определено състояние на зрялост; защото тя предполага, че човек действително може съзнателно да противостои на Ариман и Луцифер. Който е в състояние напълно да претегли това, което се разбира в тази точка, ще разбере следващото, което искам да ви дам в заключение на разглеждането; утре ще продължим това разглеждане. Той ще разбере следното: възможно е да се занимаваме с природните науки като чисто призрачно познание и да не се знае, че това е чисто призрачно познание; може да сме доволни от неистинското познание. На някого това може да помогне, защото така няма опасност от среща с Ариман. Вие можете да направите Ариман невидим; но тогава вие трябва да събирате в днешен смисъл знания за природата, които не съдържат в себе си истината. Такова познание за природата издига добра бариера срещу Ариман, но тогава изследователят не достига до истината. Имате избор – или искате да достигнете истината и тогава трябва да се запознаете с това, което като ариманически-свръхсетивно се влива в света, – или трябва да се примирите с неистината. Ако изповядвате неистината, тогава казвате: призрачното познание за природата ни дава знание за действителната природа, – добре, тогава оставате при това, което е угодно на Ариман, който желае лъжата и който живее с лъжата. Той може да живее само с тази тайна лъжа; и за него нищо не може да бъде по-приятно от това, лъжата, която се съдържа във възгледа, че призрачното познание за природата е истинското познание за природата, да се разпространява.
към текста >>

30. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Разбирането за това, в какъв смисъл той е бил важна, оказала решаващо влияние личност, не се е давало, отчасти преднамерено, а в по-голямата си част непреднамерено.
За тези неща е много трудно да се говори, защото историята, която самата има своя история, се е развивала по такъв начин, че именно историята въвежда човечеството в заблуда относно тези неща. Това, което е имало важни последствия за южните области на Европа, е било скрито и е останало неизвестно за хората. Например, в историята се описва личността на първия римски император Август. Разбирането за това, в какъв смисъл той е бил важна, оказала решаващо влияние личност, не се е давало, отчасти преднамерено, а в по-голямата си част непреднамерено. Защото император Август, който е стоял в центъра на римските инициативи, съвсем съзнателно се е опитвал да установи такова състояние на световната култура, което би трябвало да скрие от човечеството всичко, което е допринесло за развитие на разсъдъчната душа, да скрие всичко, което започвайки от 747 г. пр.Р.Х. е трябвало да бъде постигнато със собствена работа. Хората е трябвало да се ограничават с това, което са постигнали дотогава, до началото на епохата на разсъдъчната душа, с това, което са постигнали в епохата на сетивната душа, в египетско-халдейската епоха.
към текста >>

Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост. Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота. В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове. В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии. И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството. Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век.
към текста >>

Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него.
И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството. Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век. Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век. Можем да го наречем, ако правилно се разбират думите, новото пришествие на Исус Христос. Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще въздейства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло. Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него. Всичко, което ни предстои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
към текста >>

В известен смисъл това е душевна инвалидност.
Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма. Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения. Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм. Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид. Това пронизва всички митични книги на Шелер, които са доста духовни, всички митични статии на Херман Бар от последно време и т.н. В известен смисъл това е душевна инвалидност. Това е удобната позиция, която въпреки изискванията на времето не се опитва да извлече от дълбините на душата това, което в епохата на съзнателната душа трябва да бъде преработено в естествените науки, което вижда в цялата природа сакраменталното, което възприема цялата природа като отражение на божествено-духовния миров порядък.
към текста >>

Нямаме никакво право да разглеждаме тази сграда в тривиален смисъл, а тя трябва да се разбира в аспекта на великите изисквания на нашето време, както това е необходимо в навечерието на новото приближаване на Мистерията на Голгота.
От тази мисъл се появява произведението, което ще се намира в центъра на нашата сграда, дървената скулптура на Христос-Луцифер-Ариман; от тази мисъл, изразяваща във форми цялото, се създава това, което способства за развитието на човечеството, но така, че при съзерцанието на тези форми ни пронизва духовното. В основата на нашата сграда стои стремежът да се създадат такива форми[vii]. Нямаме никакво право да разглеждаме тази сграда в тривиален смисъл, а тя трябва да се разбира в аспекта на великите изисквания на нашето време, както това е необходимо в навечерието на новото приближаване на Мистерията на Голгота.
към текста >>

31. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Тук самият Гьоте в определен смисъл представлява продължението на нещо друго.
Гьоте много ясно показва, че иска да внесе Христовия импулс в глъбините на душата си, че не иска да го отъждестви с народностния импулс, с външните му проявления на физическия план. Той иска да потърси непосредствена духовна връзка между отделната човешка душа и Христовия импулс. Това е от голямо значение не само за разбирането на Гьоте, но и на гьотеанството. Защото, както ви казах през изминалите дни, Гьоте и цялото гьотеанство са изолирани от външната култура. Това не може да се каже за развиващата се еволюция, когато се взима пред вид интимният религиозен напредък на цивилизованото човечество. Тук самият Гьоте в определен смисъл представлява продължението на нещо друго. Ще можем да разберем контрастирането на Гьоте с всичко, което се проявява в средноевропейската църковност, едва когато вземем под внимание един трети импулс.
към текста >>

В определен смисъл те външно приеха това, което вътрешно им противоречеше – тъй като по-рано вътрешно и те са били ариани – вярата на Атанасий.
Те инстинктивно бяха ариани. Знаете, че Улфила е превел Библията; неговият превод ясно показва, че самият той е бил арианин. Готите, лангобардите и т.н. също бяха ариани при идването си в Италия. А едва след приемането на християнството от Хлодвиг франките също станаха християни. В определен смисъл те външно приеха това, което вътрешно им противоречеше – тъй като по-рано вътрешно и те са били ариани – вярата на Атанасий. И когато християнството премина под онези знамена, чийто основен носител беше Карл Велики, всичко беше подчинено на вероизповеданието на Атанасий и с това се осигури преминаването към римската Папска църква. И една голяма част от първоначалните народи, варварските народи, готите, лангобардите и т.н., бяха унищожени; това, което не беше унищожено като народ, тогава беше заличено от привържениците на Атанасий. Същинският арианизъм продължи да съществува под формата на секти, но изчезна като непосредствено действаща народностна религия.
към текста >>

Сега се случи следното: Христос, който беше Христос на Улфила, Христос на готите, който беше силно изживяван в смисъла на арианството, беше Христос за всички хора; за хора, които се чувстваха равни, за хора, които не правеха аристократични различия.
Сега се случи следното: Христос, който беше Христос на Улфила, Христос на готите, който беше силно изживяван в смисъла на арианството, беше Христос за всички хора; за хора, които се чувстваха равни, за хора, които не правеха аристократични различия. В същото време той беше един отзвук, един последен отзвук на онова, което в Ориента се чувстваше като взаимно действие на това, каквото човекът на Земята преживява с целия космос и с природата. Тя в определено отношение беше изхвърлена от социалното образувание, което живееше в келтското кралство.
към текста >>

В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха.
Ще проумеете от това, което казах, как това, което се надига като социализъм – сега да допълня в общи линии това, което казах миналата седмица във връзка с „Философия на Свободата“ – е едно обикновено, залегнало в човешката природа явление, което все по-силно обхваща човечеството. Днешните реакции срещу това явление са просто нещо ужасно за този, който прозира нещата. За човека, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката еволюция. В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха. И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори. Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс. Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви представих. Този стремеж на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното. Той преди всичко иска да вземе под внимание индивидуума, а не групите, които днес вече не са от значение и които посредством интернационалния социалистически елемент ще трябва да бъдат отстранени от света, тъй като това е пътят на развитието.
към текста >>

В този индивидуализъм, който може да достигне своята връхна точка само в една философия на свободата, лежи това, което по необходимост трябва да се стреми към това, социализмът така да се образува, че в определен смисъл да могат да се разпознаят два полюса: от едната страна – индивидуализмът, от друга страна – социализмът, към който човечеството се стреми през петата следатлантска епоха.
И по тази причина трябва да се каже следното: В гьотеанството, с целият негов индивидуализъм – как изведох индивидуализма от Гьотевия светоглед може да видите в първите ми трудове за Гьоте, можете да намерите и в книгата ми „Светогледът на Гьоте“, този индивидуализъм е едно закономерно следствие от гьотеанството. В този индивидуализъм, който може да достигне своята връхна точка само в една философия на свободата, лежи това, което по необходимост трябва да се стреми към това, социализмът така да се образува, че в определен смисъл да могат да се разпознаят два полюса: от едната страна – индивидуализмът, от друга страна – социализмът, към който човечеството се стреми през петата следатлантска епоха. Тези неща обаче трябва правилно да се разберат. И правилното разбиране е непременно свързано с това човек да проникне в това, което трябва да доведе до социализма, ако той наистина ще протича по направление на човешката еволюция.
към текста >>

Със сигурност Лутер е тръгнал от един импулс – това веднъж ви го представих – и той наистина е един дух, който с едното лице е обърнат към четвъртата, а с другото лице – към петата епоха, и в този смисъл неговият импулс е бил в съгласие с времето си.
Или помислете как се е развило лютеранството? Със сигурност Лутер е тръгнал от един импулс – това веднъж ви го представих – и той наистина е един дух, който с едното лице е обърнат към четвъртата, а с другото лице – към петата епоха, и в този смисъл неговият импулс е бил в съгласие с времето си. Той се появява, но какво става после? Тогава това, което Лутер е искал в областта на религията, се е свързало с интересите на някои немски князе. Един княз влиза в синода, става епископ и т.н. Тоест и там имаме обвързване на това, което не трябва да се свързва.Или пропиването на държавническото начало на външната държавническа организация с католическото религиозно начало, както беше в Австрия. В това именно пропиване лежи и цялото сегашно нещастие на Австрия.
към текста >>

32. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Това откровение, което трябва да настъпи и което в известен смисъл вече настъпило, идва чрез Духовете на Личността, които, ако мога така да се изразя, се издигнаха до достойнството на създатели, на творци, докато в досегашното развитие на човечеството ние има за творци онези Духове, които Библията нарича Елохими, а ние ги наричаме Духове на Формата.
Вие си спомняте, че наскоро аз изтъкнах: Най-същественото, най-важното в познанието на нашета епоха е, че човечеството е изправено пред едно ново откровение. Това откровение, което трябва да настъпи и което в известен смисъл вече настъпило, идва чрез Духовете на Личността, които, ако мога така да се изразя, се издигнаха до достойнството на създатели, на творци, докато в досегашното развитие на човечеството ние има за творци онези Духове, които Библията нарича Елохими, а ние ги наричаме Духове на Формата. Следователно една нова творческа сила възниква в рамките на онова, което човекът може да забележи, докато наблюдава външния свят.
към текста >>

И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич.
Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите. Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души.
към текста >>

Следователно, такива закони, които са логически необосновани, не могат да бъдат обсъждани в духовно-научен смисъл, такива закони съществуват.
Човечеството се примирява с всичко друго, но не и с това, че все някога ще трябва да прояви необходимата сериозност и да се съгласи с факта, че заради благото и спасението на човешкия род то трябва да признае духовния свят! Който проучва духовния свят и неговите връзки с физическия свят, знае, че съществуват известни закони, които нямат никакви логически следствия, защото логическите следствия се съдържат именно в аналитичното, разединяващото мислене, а не в образно-градивното мислене, за което аз говоря. Вие виждате, че също и във видимия свят тези закони не се проявяват като някаква точна математическа формула, но все пак те съществуват. Вземете например един такъв закон, който естествено има и своите изключения: Че – за доброто на човечеството – на Земята се раждат приблизително толкова мъже, колкото и жени. Чисто теоретично бихме могли да допуснем, че някога би могло да се получи следното: През някое от следващите столетия мъжете да са само една двадесета част от всички хора, а останалите да се родят като жени. Следователно, такива закони, които са логически необосновани, не могат да бъдат обсъждани в духовно-научен смисъл, такива закони съществуват. Обаче един такъв закон е също и този: Доколкото хората признават в душите си духовния свят, както описвам това днес, тоест доколкото духовните сили през една епоха си намират път към човешкото съзнание, дотолкова може и да се разгръща и обикновеният им съвместен живот, дотолкова те ще са в състояние да преодоляват антисоциалните инстинкти, да преодоляват всичко онова, което работи срещу социализирането.
към текста >>

33. Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Но в действителност сега до каква степен сме способни да добиваме познание или опит, или да проявяваме онова, което сме като човешки същества в най-висшия смисъл?
Относно този напълно верен мироглед изтъкнах още, че е много важно да се подчертае необходимостта от скромност у човека — че е съществено важно да си казваме отново и отново: „Да, ако съзнателно изживеем цялото си същество в неговата връзка с космоса и ако се проявим изцяло, тогава ще се изявим като микрокосмос! Но в действителност сега до каква степен сме способни да добиваме познание или опит, или да проявяваме онова, което сме като човешки същества в най-висшия смисъл? “ Всеки път, когато си дадем ясна сметка за нашата същност, ние се раздвояваме между гордостта и скромността.
към текста >>

Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение. Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване. Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>

Духовната наука не говори непрекъснато за „духа“, който е в основата на всичко — не и в пантеистичен смисъл.
А сега и трета гледна точка. Духовната наука не говори непрекъснато за „духа“, който е в основата на всичко — не и в пантеистичен смисъл. Не, Духовната наука не говори само за духовната реалност; целта ни е да позволим на тази реалност на духа да се влива директно във всичко — това е целта. Опитвам се да говоря по такъв начин, че за всеки, за когото Духовната наука е живо изживяване, да стане ясно, че щом мисленето ни се докосне до духа, самият дух оживява и се вплита дълбоко в нашите мисли. Всеки, който е одухотворен от импулса на Духовната наука — ако мога така да се изразя — няма просто да размишлява за духа: той ще позволи на самия дух да говори чрез неговите мисли. Непосредственото присъствие на духа, дейната сила на този дух — това са нещата, към които ни води Духовната наука.
към текста >>

Днес човешките същества в известен смисъл са разединени и се налага да търсят по-различна връзка помежду си.
Днес човешките същества в известен смисъл са разединени и се налага да търсят по-различна връзка помежду си. Но по-напред те трябва да научат следното. От чисто външна гледна точка също можете да се уверите навсякъде, че едно човешко същество знае съвсем малко за другите хора. Духовната наука едва започва да показва как трябва да разбираме човешката природа и човешката стойност в космически контекст. В ежедневния си живот човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат. Това е обичайното положение.
към текста >>

Обръщам специално внимание на това, скъпи приятели, така че от това описание на нашата епоха да можете да видите как един социален импулс в най-широк смисъл прониква и се разраства в нашето време.
Обръщам специално внимание на това, скъпи приятели, така че от това описание на нашата епоха да можете да видите как един социален импулс в най-широк смисъл прониква и се разраства в нашето време. Нима няма нещо дълбоко социално в следната необходимост… Необходимостта, според която животът дава своите плодове само когато напредналата възраст търси висшата си цел чрез дружбата си с младостта — дружба не само между този или онзи човек, а между стария и най-младия?
към текста >>

И в този смисъл Духовната наука — когато говори на хора, които са подготвени до някаква степен чрез знанията в другите духовно-научни области — може да доведе до по-дълбоко разбиране на социалния проблем.
Социалното съдружие се търси от най-вътрешната ни духовна потребност и от усета за нашето време. И в този смисъл Духовната наука — когато говори на хора, които са подготвени до някаква степен чрез знанията в другите духовно-научни области — може да доведе до по-дълбоко разбиране на социалния проблем. Като хора, оформени от знанията на Духовната наука, пред вас стои велика социална задача, стига да приемете живото чувство, което социалните въпроси задвижват във вас, и го поставите като основа за работа в полза на днешното човечество. Пренесете вашия ентусиазъм в социалните и обществените дискусии на нашето време, разпалете и задълбочете в себе си социалното чувство и разбирането за това, което трябва да възтържествува между човека и друг човек — тогава от вас ще се излива истинска антропософска дейност в социалната област.
към текста >>

34. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Миналата седмица говорих, че ние, които сме тук като антропософи, можем да разберем в много по-дълбок смисъл всичко, което е необходимо за правилната оценка на парливите въпроси в наши дни.
Миналата седмица говорих, че ние, които сме тук като антропософи, можем да разберем в много по-дълбок смисъл всичко, което е необходимо за правилната оценка на парливите въпроси в наши дни. Ние можем да направим много повече по този начин[1], отколкото е възможно в по-широк кръг. В известен смисъл можем да се разгледаме като квас — ако ми позволите да използвам библейската дума — подкваса, чрез която всеки според собствената си среда може да допринесе с нещо, ръководен от силата и топлината на импулса и съобразно нуждите на епохата.
към текста >>

В известен смисъл можем да се разгледаме като квас — ако ми позволите да използвам библейската дума — подкваса, чрез която всеки според собствената си среда може да допринесе с нещо, ръководен от силата и топлината на импулса и съобразно нуждите на епохата.
Миналата седмица говорих, че ние, които сме тук като антропософи, можем да разберем в много по-дълбок смисъл всичко, което е необходимо за правилната оценка на парливите въпроси в наши дни. Ние можем да направим много повече по този начин[1], отколкото е възможно в по-широк кръг. В известен смисъл можем да се разгледаме като квас — ако ми позволите да използвам библейската дума — подкваса, чрез която всеки според собствената си среда може да допринесе с нещо, ръководен от силата и топлината на импулса и съобразно нуждите на епохата.
към текста >>

Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „държава“.
Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „държава“. Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа] държава“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък. Такава е главната тенденция от последните четиристотин години. А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия живот, като го направят едно цяло с политическия живот. Тези две области обаче също трябва да се разделят. Политическата държава трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото.
към текста >>

Нека разгледаме най-напред онова, което в светски смисъл се нарича духовен живот.
Нека разгледаме най-напред онова, което в светски смисъл се нарича духовен живот. Духовният живот в този светски смисъл обхваща всичко, което по един или друг начин ни издига над личния егоизъм и ни довежда до общество с други човешки същества. Нека посочим за пример онзи аспект от духовния живот, който все още се явява най-важното проявление на земния духовен живот — който би трябвало да ни свърже със свръхземния духовен живот; имам предвид практикуването на религия, както се прави в различните църковни конгрегации.
към текста >>

Духовният живот в този светски смисъл обхваща всичко, което по един или друг начин ни издига над личния егоизъм и ни довежда до общество с други човешки същества.
Нека разгледаме най-напред онова, което в светски смисъл се нарича духовен живот. Духовният живот в този светски смисъл обхваща всичко, което по един или друг начин ни издига над личния егоизъм и ни довежда до общество с други човешки същества. Нека посочим за пример онзи аспект от духовния живот, който все още се явява най-важното проявление на земния духовен живот — който би трябвало да ни свърже със свръхземния духовен живот; имам предвид практикуването на религия, както се прави в различните църковни конгрегации.
към текста >>

Причината е, че от Мистерията на Голгота насам всичко, засягащо човешките братства, принадлежи в известен смисъл към Христовия импулс.
За всеки, който търси по-дълбоко разбиране, предлагам да запомни един факт — факт, който довежда всеки вид човешки братства в отношение към централното събитие на земната еволюция: Мистерията на Голгота. Причината е, че от Мистерията на Голгота насам всичко, засягащо човешките братства, принадлежи в известен смисъл към Христовия импулс.
към текста >>

Тук трябва да направим разлика между връзките, които правим заради личната съдба и кармата, и онези, които в този тесен смисъл не зависят от нашата карма.
Нека сега конкретно разгледаме този земен духовен живот — религията, образованието, изкуството и тъй нататък. С негова помощ придобиваме известна връзка с други човешки същества. Тук трябва да направим разлика между връзките, които правим заради личната съдба и кармата, и онези, които в този тесен смисъл не зависят от нашата карма. Някои от връзките, които осъществяваме в течение на живота, са пряко следствие от връзките, създадени в предишни животи; някои ще дадат кармичните си плодове в бъдещи животи. Човешките същества създават връзки едно с друго по най-различни начини.
към текста >>

Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят.
Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят. Тази връзка с живота преди новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение. Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с живота ни преди новото раждане!
към текста >>

Различно стоят нещата с онова, което в строго определен смисъл се нарича политически живот — животът на гражданските права, който носи административен ред в човешките връзки.
Различно стоят нещата с онова, което в строго определен смисъл се нарича политически живот — животът на гражданските права, който носи административен ред в човешките връзки. Забележете следното. Колкото и усилия да полагате, дори с най-точните методи на Духовната наука, по-дълбоките връзки на политическия живот… всъщност няма да намерите никаква връзка между политическия живот и свръхсетивното. Политическият живот е изцяло на земята! Трябва съвсем ясно да разберем значението на този факт.
към текста >>

Сборът от всички закони на общественото право, заедно с онова, което защитава обществото от външни намеси — това е всичко, което образува политическия живот в най-строг смисъл.
Например какво можем да вземем за основополагащ светски [земен] тип правни отношения? Това е правото на лична собственост, на имущество. Ако аз притежавам парцел земя, правото ми на изключителни права за владение на земята ми се дават изцяло по политически път. Това е правото, което ми позволява да не разрешавам на всички други да използват земята, да я застрояват и т.н. Същото се отнася и с всичко, което е свързано с общественото право. Сборът от всички закони на общественото право, заедно с онова, което защитава обществото от външни намеси — това е всичко, което образува политическия живот в най-строг смисъл.
към текста >>

Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната.
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта. Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната. Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят. Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>

И така, стигнахме до разбиране на втория „член“ на социалния организъм в смисъла на Духовната наука.
И така, стигнахме до разбиране на втория „член“ на социалния организъм в смисъла на Духовната наука. Това е онази област или царство, което се занимава с импулсите, включени само между живота между раждането на човека и смъртта.
към текста >>

И понеже личните интереси се подхранват — точно в тази област на човешките взаимоотношения можем да развием интереси, които в истинския смисъл на думата водят до братството.
Чрез икономическия живот ние сме поставени в центъра на човешките взаимоотношения. И понеже личните интереси се подхранват — точно в тази област на човешките взаимоотношения можем да развием интереси, които в истинския смисъл на думата водят до братството. В никоя друга област, освен тази на икономическия живот, не могат толкова лесно да възникнат братски отношения между хората.
към текста >>

В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения.
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона. Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек. Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата. В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения. Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания. В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
към текста >>

Същността на икономическата сфера в известен смисъл ни запраща в подчовешко ниво; но фактът е, че пак тя се явява и благословение, тъй като от братството в икономическия живот успяваме да пренесем отвъд портата на смъртта нещо, което се запазва у нас и там, след като влезем в свръхсетивния свят.
Тук, на земята, икономическият живот изглежда като най-низш измежду трите „члена“ на социалния организъм, но именно от него идва импулсът, който продължава да действа и в свръхсетивните светове след смъртта. По този начин ни се разкрива третият член на социалния организъм в светлината на Духовната наука. Същността на икономическата сфера в известен смисъл ни запраща в подчовешко ниво; но фактът е, че пак тя се явява и благословение, тъй като от братството в икономическия живот успяваме да пренесем отвъд портата на смъртта нещо, което се запазва у нас и там, след като влезем в свръхсетивния свят. Точно както земният духовен живот ни връща обратно, подобно на отразен образ, към свръхсетивния духовен живот преди новото раждане, така икономическият живот с всичко, което произлиза от неговото влияние върху хората — социални интереси, чувство на човешка дружба, братство — така икономическият живот ни насочва към свръхсетивния живот след смъртта.
към текста >>

И както е вярно, че в този смисъл човешкият живот е троичен, разгръща се на земята с две отражения в свръхсетивното, такъв трябва да бъде и здравият социален организъм — троичен, ако искаме да служи като стабилна основа за човешкия духовен живот като цяло.
Човешкото същество принадлежи не само на земния свят, но и на свръхсетивните светове. Човек носи със себе си плодовете, придобити от живота му в свръхсетивното преди новото раждане, а сега развива в себе си семената (ако мога да използвам този образ) на изживяванията, които ще има в живота след смъртта. И както е вярно, че в този смисъл човешкият живот е троичен, разгръща се на земята с две отражения в свръхсетивното, такъв трябва да бъде и здравият социален организъм — троичен, ако искаме да служи като стабилна основа за човешкия духовен живот като цяло.
към текста >>

В известен смисъл това беше оправдана вяра, тъй като Йехова, богът на този народ, го беше избрал за свой народ, а Йехова беше разглеждан като един единствен Бог.
Един прост факт ще ни покаже, че пътят не винаги се намира. Преди Христовият импулс да навлезе в земната еволюция чрез Мистерията на Голгота, народът, от който произлезе Христос Исус, гледаше на себе си като на богоизбран народ. И те вярваха, че щастието ще дойде в света само ако всички други народи измрат, а собственото им племе се разпростре върху цялото лице на земята. В известен смисъл това беше оправдана вяра, тъй като Йехова, богът на този народ, го беше избрал за свой народ, а Йехова беше разглеждан като един единствен Бог. Във времето преди Мистерията на Голгота това беше оправдана вяра на стария еврейски народ, тъй като от този стар еврейски народ трябваше да произлезе Христос Исус.
към текста >>

Ако някой вникне в онова, което тези хора проповядват за Христос, ще установи, че те не правят разлика между Христос и Бог като цяло — Бог-Отец в смисъла на Евангелията.
Това е много сериозен въпрос — преди също често съм говорил върху него от различни гледни точки пред тази публика — както се вижда от факта, че много от официалните проповедници на християнството също са изгубили Христос! Има много добре познати енорийски свещеници, пастори и т.н., които говорят за Христос. Проблемът на техните проповеди е, че хората могат да достигнат Христос чрез определено задълбочаване във вътрешния живот, определено вътрешно изживяване. Ако някой вникне в онова, което тези хора проповядват за Христос, ще установи, че те не правят разлика между Христос и Бог като цяло — Бог-Отец в смисъла на Евангелията.
към текста >>

Те никога не стигат до там, че да се замислят: „Ако зачеркнем думата „Христос“ от речта на пастора и я заменим с „Йехова“, само това и нищо друго няма да докара истинският смисъл!
Това е истина, за която днешните хора нямат почти никакъв усет. Думата „Христос“ се използва от безброй проповедници по света и хората им вярват само защото чуват думата „Христос“ — вярват, че проповедникът наистина говори за Христос. Те никога не стигат до там, че да се замислят: „Ако зачеркнем думата „Христос“ от речта на пастора и я заменим с „Йехова“, само това и нищо друго няма да докара истинският смисъл! “ Виждате как в корените на най-дълбоките болки на нашето време намираме точно определена неистина.
към текста >>

Да отричаш Бог, да бъдеш атеист — означава, че в известен смисъл си болен.
Импулсът за поемане на пътя към Христос — макар той да е често един импулс, идващ от подсъзнанието или от скрита област на чувствата — трябва да дойде от самите нас. Всеки човек, който е в нормално здраве, може да се приближи към Бога, когото свързваме с принципа на Йехова. Да не намираш бога Йехова не е нищо друго, освен болест в човечеството. Да отричаш Бог, да бъдеш атеист — означава, че в известен смисъл си болен. Всеки, който се е развил нормално и е здрав, не може да бъде отрицател на Бог, тъй като е просто смехотворно да се вярва, че здравият организъм може да има някакъв друг произход, а не божествен.
към текста >>

И затова ние не просто трябва да открием нашата човешка природа между раждането и смъртта — ние трябва да я преоткрием, ако искаме да сме християни в истинския смисъл и да сме способни да се свържем с Христос.
Ние се доближаваме до Христос — тук подчертавам, че това има специално значение за нашето настояще — само ако отидем отвъд обичайните добри условия, дадени ни по естеството на нашата природа. Ние знаем, че Мистерията на Голгота се осъществи на земята, защото човечеството нямаше да е способно да опази достойното си човешко положение без Мистерията на Голгота — без нея нямаше да се намери път към Христовия импулс. И затова ние не просто трябва да открием нашата човешка природа между раждането и смъртта — ние трябва да я преоткрием, ако искаме да сме християни в истинския смисъл и да сме способни да се свържем с Христос.
към текста >>

Хората даже се гордеят с това, което често се нарича „практичен подход“, макар този израз да се използва в тесен смисъл.
Другият път е на волята. Тук също хората са доста пристрастени към лъжовен път, който не води към Христос, а далече от Него. И в това друго царство [на волята] ние отново трябва да намерим пътя към Христос. Младите все още съхраняват някакъв идеализъм, но като цяло днешното човечество е сухо и прозаично. Хората даже се гордеят с това, което често се нарича „практичен подход“, макар този израз да се използва в тесен смисъл. Днешното човечество не харесва идеалите, които бликат от извора на духа. Младите все още имат тези идеали. Никога по-рано животът на по-възрастните не се e отличавал толкова рязко от живота на младите, както е това днес. Липсата на разбиране между човешките същества всъщност е главният белег на нашето време.
към текста >>

35. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън!
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност? Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите. И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън! Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
към текста >>

Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
Само помислете — в своите опити да разбере днешното време този човек е принуден да използва концепцията за илюзията и да си зададе въпроса: Нима реалността, която днес ни заобикаля, не е по-точно да се нарече лош сън, отколкото истинска реалност? Имаме забележителен случай — замислете се и колко е типичен — на изцяло съвременен човек, който се смяташе за вестител на новата епоха и който разглежда външната сетивна реалност като един сън, като една обикновена Майя (илюзия) – твърде подобно на философията на индусите. И този човек е принуден от отделни събития в наше време да повдигне въпроса — няма значение в какъв смисъл, все пак го повдига — дали тази реалност не е всъщност един сън! Да, общият смисъл на речта от Айзнер показва, че той използва нещо повече от голи фрази, когато казва, че съвременната реалност може да не е нищо друго, освен нещо причинено на човечеството от някакъв зъл дух.
към текста >>

Те наричат и двата обекта реални в един и същ смисъл.
Знам, че представите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели. Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи. По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект. Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект. Те наричат и двата обекта реални в един и същ смисъл.
към текста >>

За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни. Не можем да говорим за розата или за стъблото на розата като за реални обекти. За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
към текста >>

По този начин вие разбирате, че сетивната реалност включва обекти, които престават да бъдат реални в пълния смисъл на думата, ако се отделят от тяхната основа.
По този начин вие разбирате, че сетивната реалност включва обекти, които престават да бъдат реални в пълния смисъл на думата, ако се отделят от тяхната основа. Именно тук, в тази велика илюзия, в проявленията на външната реалност трябва да търсим онова, което е истинска реалност.
към текста >>

Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия предземен живот и в известен смисъл подготвя човечеството за живота в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят.
Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия предземен живот и в известен смисъл подготвя човечеството за живота в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят. Затова е толкова отвратително, когато някои хора предизвикват разколи в духовния живот, вместо да работят за единение — преди всичко в духовния живот. Остатъчните антипатии бушуват в дълбините на човешката душа и пречат за постигането на онова, което трябва да е основната цел: истинската духовна хармония, истинското духовно сътрудничество. Точно там, където това трябва да преобладава, откриваме възникването на секти. Разколите и сектантството в действителност са отражения на земята от антипатиите, които са свързани с произхода на целия духовен живот и за които духовният живот би трябвало да послужи като лекарство.
към текста >>

Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него. Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот. И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот. Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>

Няма смисъл тук да се питаме: „Кой е най-добрият начин да се уреди социалният организъм?
Виждате ли, ето защо е толкова трудно да се обясни на днешните хора кое е толкова необходимо — да им се обясни идеята за троичното разчленяване на социалния организъм и нуждата от този здрав троичен ред! Кое е това, което отличава мисленето, водещо към изискване за троичен социален ред, от другите начини на мислене? Другото мислене идва от опитите да се теоретизира кой би могъл да бъде най-добрият социален ред в света и какво трябва да се направи, за да се постигне. Сега забележете колко различен е начинът на мислене, който се основава на троичния ред на социалния организъм! Няма смисъл тук да се питаме: „Кой е най-добрият начин да се уреди социалният организъм? “ Ние започваме от реалността, като питаме: „Какви трябва да са взаимоотношенията на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и справедливо? “
към текста >>

От това настояще можем да извлечем и силите, с които да намерим дадено обяснение за смисъла от сегашното положение.
Безспорно една достойна за внимание изповед! Но нима не е възможно да е обратното? Не е ли възможно тази трагична, ужасяваща дреха, с която се разкрива съвременната реалност на човечеството, да е дело на един добър дух — дух, който ни дава образователен урок, като ни подканя да търсим в лошия кошмар всичко онова, което е истинската реалност и включва сетивното и свръхсетивното? Не трябва да приемаме изцяло песимистичен възглед за настоящето. От това настояще можем да извлечем и силите, с които да намерим дадено обяснение за смисъла от сегашното положение.
към текста >>

36. Съдържание GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Който чете тези частни печатни издания, може да ги вземе в пълния смисъл като нещо, което Антропософията има да каже.
Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да не е чист резултат на изграждащата се Антропософия. Който чете тези частни печатни издания, може да ги вземе в пълния смисъл като нещо, което Антропософията има да каже. Ето защо можа също да се изходи без колебание от нареждането тези печатни издания да се разпространяват само между членовете на Антропософското Общество. Ще трябва само да се приеме, че в непрегледаните от мене записи се намират грешки.
към текста >>

37. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ние ще разберем най-добре онова, което личността има да върши в света и което тя трябва да разбере от себе си като стойност, когато сме се освободили от личното в по-тесния смисъл.
Това, което съществува във физическия свят, може да бъде наблюдавано от всеки човек; това, което действува в духовния свят, служи тогава за това, да разрешаваме от духовния свят загадките, които физическият свят дава. Трябва само да чувствуваме по правилен начин загадките на физическия живот. При тези важни неща се касае именно за това, да бъдат схванати с цялата сериозност някои неща които бяха казани от мене във времето предхождащо тези сказки. Ние не можем да свържем личните схващания на света с едно действително разбиране на онова, което решително засяга не само човечеството, а и света. Ние трябва да се освободим от чисто личните интереси. Ние ще разберем най-добре онова, което личността има да върши в света и което тя трябва да разбере от себе си като стойност, когато сме се освободили от личното в по-тесния смисъл.
към текста >>

Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа.
Защо то от едната страна имаме всичко онова, което е луциферическо, а от другата страна всичко онова, което е ариманическо, а в средата е поставен човекът, който трябва да чувствува своето Божествено като в състояние на равновесие между двете. Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу. Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека. Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа. Така щото, говорейки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което представлява едното блюдо на везната, с ариманическото естество, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс.
към текста >>

И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на числото два да бъде противопоставено числото три.
Трябва да бъдем наясно върху факта, че в такива неща трябва да знаем да се издигнем над чистите имена. Когато, наричаме нещо Христос, това не значи, че сме назовали истинския Христос. Може да се попречи с името Христос да бъде налучкан самия Христос, когато на мястото на числото три поставим числото две. Ако някой би искал да отклони човека от това, да стигне до едно правилно понятие за Христос, тогава би било достатъчно само на мястото на числото три да постави числото две. И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на числото два да бъде противопоставено числото три. Не е нужно също да станем обявители на ерест наред с обявителите на ерес. Вие не трябва от днес нататък да обявявате "Изгубеният Рай" на Милтон или "Месиадата" на Клопщок за осъдени дяволски съчинения. От само себе си се разбира, че можете да се радвате по-нататък на красотата и на величието на тези съчинения. Но трябва да бъдете на ясно върху факта, че в такива съчинения, доколкото те са именно цветове на популярната нова цивилизация на човечеството, въобще не става дума за Христос, а такива съчинения произхождат от заблуждението, че всичко, онова, което не принадлежи на развитието на човечеството, може да бъде причислено от една страна към дяволското, и че от друга страна се получава божественото. И ако тогава някой напише един "Изгубен Рай", той описва в действителност изгонването на човека от царството на Луцифер в царството на Ариман, и описва копнежа на хората не за Божественото, а описва копнежа на хората за изгубения рай, което всъщност значи за царството на Луцифер.
към текста >>

38. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но главата е станала в определен смисъл наш орган на мисленето.
Но главата е станала в определен смисъл наш орган на мисленето. Следователно нашият орган на мисленето е станал именно онова, което има животински произход, ако можем да се изразим така. Само че то има един особен, странен животински произход. Ако вземете днес една човешка глава, Вие не ще видите може би веднага при нея това, което сочи в миналото към животинска форма. Обаче ако я разгледате по-внимателно ще познаете все пак, ако знаете само правилно да тълкувате формата на органите на главата, как те са преобразени органи на животинското.
към текста >>

Да, едвам чрез това Земното развитие получи своя смисъл.
След това в Земното развитие проникна Тайната на Голгота. И ние знаем добре, че Тайната на Голгота означава съединяването на едно свръхземно Същество с човешкото земно развитие чрез тялото на Исуса от Назарет, едно такова съединение, че чрез смъртта на Голгота това Същество, което ние наричаме Христово Същество, се съедини с човешкото земно същество. Какво стана чрез това в Земното развитие? Да, едвам чрез това Земното развитие получи своя смисъл. Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото. Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният човек е свързан със Земята. Спящият човек няма отначало съзнателна връзка с земното съществуване.
към текста >>

Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото.
След това в Земното развитие проникна Тайната на Голгота. И ние знаем добре, че Тайната на Голгота означава съединяването на едно свръхземно Същество с човешкото земно развитие чрез тялото на Исуса от Назарет, едно такова съединение, че чрез смъртта на Голгота това Същество, което ние наричаме Христово Същество, се съедини с човешкото земно същество. Какво стана чрез това в Земното развитие? Да, едвам чрез това Земното развитие получи своя смисъл. Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото. Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният човек е свързан със Земята. Спящият човек няма отначало съзнателна връзка с земното съществуване.
към текста >>

Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният човек е свързан със Земята.
След това в Земното развитие проникна Тайната на Голгота. И ние знаем добре, че Тайната на Голгота означава съединяването на едно свръхземно Същество с човешкото земно развитие чрез тялото на Исуса от Назарет, едно такова съединение, че чрез смъртта на Голгота това Същество, което ние наричаме Христово Същество, се съедини с човешкото земно същество. Какво стана чрез това в Земното развитие? Да, едвам чрез това Земното развитие получи своя смисъл. Земята не би имала своя смисъл, ако човекът би се развивал върху тази Земя, би стоял на нея със своите сетива и със своя свързан с главата ум, които имат първо един луциферически произход, външният земен свят, който би възприемал разливащия се върху Земята свят на светлината на Слънцето и на звездите, по който би трябвало да остане в състоянието на сън, за да възприе ма Божественото. Чрез това Земята никога не би получила нейния смисъл, защото будният човек е свързан със Земята. Спящият човек няма отначало съзнателна връзка с земното съществуване.
към текста >>

Всичко в това Земно развитие получи един нов смисъл.
Благодарение на това, че Христовото Същество живя в едно човешко тяло, което мина през смъртта, в земното развитие се получи като един вид тласък. Всичко в това Земно развитие получи един нов смисъл. Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е. в обикновеното състояние на съзнанието. Върху това днес все още царува погрешно разбиране поради това, защото времето изтекло от Тайната на Голгота насам не е довело още човека до там, да вижда и през време на дневната будност онзи свят, който той е чувствувал проникнат от откровенията на владетеля на нощта, Яхве, и на неговото Лице, Михаел. Имаше нужда от едно преходно време. Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опосредствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта.
към текста >>

Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност. Човекът се считаше също и телесно като едно единство. Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското. Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава. Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството. Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
към текста >>

Видите ли, в промеждутъчното време между Тайната на Голгота и нашите дни, което в определен смисъл беше една подготовка за разбирането на Тайната на Голгота, в това време, в което отстъпи на заден план древната езическа мъдрост, чрез която хората искаха да схванат също християнството, и в което не беше още узряло напълно духовното познание, в това време в развитието на човечеството се прокрадва постепенно ариманическият елемент.
Видите ли, в промеждутъчното време между Тайната на Голгота и нашите дни, което в определен смисъл беше една подготовка за разбирането на Тайната на Голгота, в това време, в което отстъпи на заден план древната езическа мъдрост, чрез която хората искаха да схванат също християнството, и в което не беше още узряло напълно духовното познание, в това време в развитието на човечеството се прокрадва постепенно ариманическият елемент. И непознавайки луциферическия елемент в човешката глава, хората не можаха също да познаят ариманическия елемент, с който Божественото се намираше в борба, в останалия човешки организъм. И така се роди чисто ариманическата измислица, че човекът произхожда от редицата на животните.
към текста >>

39. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Днес считаме за странно, когато говорим за това, че, също както ходим във въздуха, ние ходим в една сфера, която съдържа така да се каже условията за това, да бъдем сетивни същества, да бъдем интелигентни същества, на кратко казано, че всичко, което имаме на нас, което може да бъде изразено в символичен смисъл чрез това, че ние сме същество-глава.
Ние говорим без да мислим много за това, че като физически човеци се намираме в атмосферата. Но трябва също да разберем, че тази атмосфера принадлежи на нас самите. Защото, нали, онзи въздух, който е сега в нас, преди малко се намираше още вън от нас. Като човеци ние не сме никак мислими вън от тази атмосфера. Обаче ние сме свикнали даже като модерно човечество да вярваме, че и по-рано е било така какъвто не е случаят да говорим за тези неща като въздуха и други подобни само по модерен начин. Днес считаме за странно, когато говорим за това, че, също както ходим във въздуха, ние ходим в една сфера, която съдържа така да се каже условията за това, да бъдем сетивни същества, да бъдем интелигентни същества, на кратко казано, че всичко, което имаме на нас, което може да бъде изразено в символичен смисъл чрез това, че ние сме същество-глава. Но аз Ви казах, че това е само едната сфера, в която се намираме. Ние се намираме обаче в различни сфери и искаме сега да обгърнем с поглед, в какво живеем чрез това, че нашата Земя е била предхождана от три стадии на развитие и ние се намираме на четвъртия.
към текста >>

От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата.
Става дума за зова на Йоан Кръстител, който в Библията е преведен с думите: "Покайте се". Бележки на преводача/. Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от старото състояние, от старото устройство на душата. Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата. Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората. От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем. И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка. Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с философски светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е един симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус. Той още е знаел нещо за духовното, което действува през умиращата нерв на система на човека. Но същевременно е изказал изречението: "Аз мисля, следователно съм".
към текста >>

40. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Този център на тежестта е, както знаете, Тайната на Голгота, чрез която едвам цялото останало Земно развитие е получило своя смисъл, своето истинско вътрешно съдържание.
Когато си изясним, как е протекло Земното развитие, ние ще можем да сторим най-добре това като разглеждаме, бих могъл да кажа, събитията в отношение с центъра на тежестта на Земното развитие. Защото подреждайки по този начин събитията се получава определена структура във всичко онова, в което човекът стои в неговото собствено развитие чрез развитието на човечеството. Този център на тежестта е, както знаете, Тайната на Голгота, чрез която едвам цялото останало Земно развитие е получило своя смисъл, своето истинско вътрешно съдържание.
към текста >>

Той има някои мисли разбира не всички хегелови мисли са лишени от практически смисъл изразил е някои мисли върху природата, съставил ги е систематично.
Обаче същевременно се виждам във външния заобикалящ свят: моето мислене не съвпада с това, което съществува в заобикалящия външен свят. Този нюанс на чувствуването съществува вече днес при отделни хора. Те трябва да мислят в една посока, която им се явява така, като че външната природа изисква нещо съвършено друго от тях. Там където са се явили такива хора, които са почувствували това разногласие между това, което трябва да мислят, и това, което външната природа казва, те са били присмивани. Например Хегел представлява един класически случай за това. Той има някои мисли разбира не всички хегелови мисли са лишени от практически смисъл изразил е някои мисли върху природата, съставил ги е систематично. След това дойдоха еснафите и казаха: да, това са твоите идеи върху природата. Но я разгледай този или онзи процес в природата, те не отговарят на твоите мисли. Тогава Хегел казал: толкова по-зле за природата.
към текста >>

41. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот.
Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен живот. Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род. И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството. Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот. Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото. Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове. Опитайте се например да се запознаете със забележителното съчинение на Данте върху "монархията".
към текста >>

В тази книга, която в смисъла на Данте трябва да бъде една сериозна студия върху основите на правото, върху политическите основи на монархията.
В тази книга, която в смисъла на Данте трябва да бъде една сериозна студия върху основите на правото, върху политическите основи на монархията. Данте са опитва да обясни, че римляните са били най-превъзходния народ на Земята. Той се опитва да обясни, че римляните са имали едно първично право да завладеят цялото земно кълбо, доколкотото е било познато в тяхно време. Той се опитва да обясни, че това завладяване на цялото земно кълбо от римляните е било едно по-голямо право отколкото е било да речем правото на независимост на отделните малки народности, защото волята на Бога била, римляните да властвуват над отделните малки народности, за доброто на тези отделни малки народности. И Данте представя много доказателства, взети изцяло от духа на неговата епоха, за това право на римляните да владеят земното кълбо.
към текста >>

То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода.
А сега да обгърнем с поглед това естественонаучно ориентирано мислене по отношение на определено негово качество. Съществуват много такива качества, които могат да бъдат споменати за естественонаучно ориентираното мислене, но днес искаме да изтъкнем особено едно от тях. То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода. Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия. Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност.
към текста >>

Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния.
Нещо подобно е и с природната необходимост. Цялото това развитие от 4-то столетие до 16-то столетие изкрастилизира едно твърде особено понятие за Бога. Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният. Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния. Ние не проповядваме никакви катехизисни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко това са неща, които нямат нищо общо с действителностите. Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия. И когато хората са мислили за божественото Същество, те не са казвали на първо място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.
към текста >>

Аз споменах вече в едно явление, което в по-висок смисъл има напълно едно културно историческо значение.
Тези неща са много актуални! Аз споменах вече в едно явление, което в по-висок смисъл има напълно едно културно историческо значение. Днес ние четем така наречените оправдателни писания. Всевъзможни хора, започвайки от Теобалд Бетман и стигайки до Ягов, всички, всички пишат; по-късно към тях ще се прибавят също Клеменсо и Уилсън, те също ще пишат: всичко пиши. Достатъчно е да вземем само нещо отделно, например двата дебели тома написани от Тирпиц и Лудендорф. Из вън редно интересно е за един човек, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф. По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи.
към текста >>

42. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл.
Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност. И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили. За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили. Нещо такова, каквото ние различаваме между природна необходимост и човешка свобода, на него би му изглеждало като умопобърканост, защото за него не съществуваше тази двойственост човешка воля и природна необходимост.
към текста >>

Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите.
Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това. Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение.
към текста >>

43. 7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо, защото авторът няма никакво предчувствие за специфичното естество на Християнството.
И странно: когато за историята може да се каже първо, че историците, така наречените историци не намират никаква възможност да вместят Христовото Събитие в хода на историческото развитие, то официалните представители на вероизповеданията подивяват, когато чуят да се казва: тук съществува нещо като антропософски ориентирана Духовна наука, която говори за Христовото Събитие като за едно космическо събитие. Тогава хората, които са официални представители на вероизповеданията, започват ужасно да ругаят. От това Вие виждате, колко малко са склонни тези вероизповедания да изпълнят действително великите изисквания на нашето време, да доведат Христовото Събитие във връзка със събитията на света. Трябва да кажем: хора, които днес често говорят за Христос, даже богословите, те съвсем не говорят за този Христос по друг начин, освен така както древните юдеи или още днешните юдеи говорят за техния Яхве или Йехова. И аз наскоро Ви казах: можете да вземете книгата на Карнак "Същност на християнството" и навсякъде, където там е употребено името Христос, да заличите това име и на негово място да поставите общото име Бог. Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо, защото авторът няма никакво предчувствие за специфичното естество на Християнството. Да, книгата "Същност на християнстовото", написана от Карнак, е страница по страница една описание на противоположното на същността на Християнството, защото тя съвсем не третира за Християнството, а третира за едно общо учение на Яхве. Много е важно да се обърне внимание върху тези неща, защото тези неща са напълно свързани с най-необходимите изисквания на нашето настояще. И онова, което трябва да се влее в човешкото културно развитие, това е съзнанието на хората за съществуването не само на един общ, абстрактен духовен свят, а на конкретен духовен свят, в който ние живеем с това, което чувствуваме и за което проявяваме воля и вършим и от който излизаме навън само с онова, което мислим, от който изпъкваме навън само с нашата глава. Положението е вече такова, че фактически един нов вид светоглед е оправдан с това, че се стремим към едно действително проникване на онова, което чувствуваме, искаме, и вършим, с Христовия Импулс.
към текста >>

Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти.
Той цитира особено едно място от един алхимист, в което се намира всичко възможно: /живак/ меркурий, антимон и т.н. И сега този днешен писател който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си представя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава. Той действително не може да си представи нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н. Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм. Това е вътрешно познание на човека. Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл. Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат. Ето защо онзи, който чете литературата от преди 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена. При такива неща можем също да проучим и външно цялото преобразуване на душевното устройство на хората.
към текста >>

Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл.
И сега този днешен писател който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си представя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава. Той действително не може да си представи нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н. Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм. Това е вътрешно познание на човека. Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл. Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат. Ето защо онзи, който чете литературата от преди 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена. При такива неща можем също да проучим и външно цялото преобразуване на душевното устройство на хората. Днес ние живеем в една епоха, в която трябва да започнем да приписваме една висока стойност на такива неща, на които в течение на столетия човечеството не е приписвала никаква стойност.
към текста >>

Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл.
Той действително не може да си представи нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н. Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм. Това е вътрешно познание на човека. Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл. Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат. Ето защо онзи, който чете литературата от преди 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена. При такива неща можем също да проучим и външно цялото преобразуване на душевното устройство на хората. Днес ние живеем в една епоха, в която трябва да започнем да приписваме една висока стойност на такива неща, на които в течение на столетия човечеството не е приписвала никаква стойност.
към текста >>

Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат.
Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм. Това е вътрешно познание на човека. Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл. Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат. Ето защо онзи, който чете литературата от преди 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена. При такива неща можем също да проучим и външно цялото преобразуване на душевното устройство на хората. Днес ние живеем в една епоха, в която трябва да започнем да приписваме една висока стойност на такива неща, на които в течение на столетия човечеството не е приписвала никаква стойност.
към текста >>

44. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Без съмнение, в този смисъл човекът е едно полярно същество.
Това, което сега обясних, става по много различен начин за органите от сферата на сетивата и на интелигентността, напълно различно за органите от сферата на волята. Без съмнение, в този смисъл човекът е едно полярно същество. Обаче онова, което става в тези два полюса на човешкото полярно същество, няма много нещо общо с това, което се намира във външния свят.
към текста >>

Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
"Обаче това, което затъмнява слънцето за нашия род, за нашето поколение, е едно ново, по-светло и по-лъчезарно слънце, което изгрява на хоризонта. Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
към текста >>

Само когато бъде разбрано, че ние имаме работа с един въпрос засягащ целия свят, ще бъде разбран смисълът на това Движение.
Ето защо можем да кажем без да проявяваме нескромност: ако се намерят само достатъчно много хора, които на въпроса: "какво трябва да дойде на мястото на досегашните стари и остарели схващания? " да дадат отговор както д-р Колиско отговори на този Карл Полании във Виена, тогава можем да очакваме едно излизане от хаоса, в който е навлязло днешното човечество. Докато хората вярват, че благото на нашето Движение. Само когато бъде разбрано, че ние имаме работа с един въпрос засягащ целия свят, ще бъде разбран смисълът на това Движение.
към текста >>

Само онзи може да бъде един действителен носител на този светоглед, който не само познае по този начин неговия смисъл, а направи от него един вътрешен импулс на собствената воля.
Само онзи може да бъде един действителен носител на този светоглед, който не само познае по този начин неговия смисъл, а направи от него един вътрешен импулс на собствената воля. Аз не бих искал да украсявам с много думи онова, което бих искал да Ви кажа в тази сказка. Ние не след дълго време ще се срещнем отново тук, за да водим такива разговори. Съвсем не е нужно да се сбогуваме, защото този път нашата раз дяла не ще бъде за дълго време.
към текста >>

45. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Много, много се проповядва и съдържанието на това проповядване, то е в смисъла на днешното съзнание на човечеството нещо без съмнение ясно искано.
И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго. Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота. И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много. Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените. Много, много се проповядва и съдържанието на това проповядване, то е в смисъла на днешното съзнание на човечеството нещо без съмнение ясно искано. Обаче ако бяхме се запитали: къде се намира мостът между това, което проповядваме, и това, което външният живот строи в неговата практика, ние бихме могли да кажем: ако бихме искали да отговорим честно и съобразно с истината, ние не бихме могли да намерим един правилен отговор изхождайки от настоящето движение на времето.
към текста >>

Ако тук на този хълм бяхме действували в смисъла на тези стремежи на последните 3 до 4 столетия, тогава бихме се обърнали може би към един кой да е архитект, към един прочут архитект и бихме му възложили да построи тук една хубава сграда, която без съмнение би могла да бъде много красива и отговаряща на някой стил.
Въпросът, проблемът, върху който се обръща внимание с това, трябва да бъде уловен в неговия корен. Ако тук на този хълм бяхме действували в смисъла на тези стремежи на последните 3 до 4 столетия, тогава бихме се обърнали може би към един кой да е архитект, към един прочут архитект и бихме му възложили да построи тук една хубава сграда, която без съмнение би могла да бъде много красива и отговаряща на някой стил. За нещо подобно не можеше никога да става дума. Защото тогава бихме влезли в тази сграда, бихме били заобиколени от всевъзможни красиви неща отговарящи на този или онзи стил и бихме говорили вътре за нещата, които биха били приспособени към тази сграда, приблизително така, как то всички хубави речи, които се държат днес, са приспособени към външната практика на живота, която хората изпълняват. Това не можеше да бъде така, защото ние не разбирахме Духовната Наука така, която иска да се ориентира антропософски. Ние от самото начало разбрахме по друг начин тази Духовна Наука. Ние я разбрахме така, че не бе издигнато старото погрешно противоречие между дух и материя, при което след това за духа се говори в абстрактност и този дух няма никаква възможност да се потопи в същността и тъкането на материята.
към текста >>

Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора.
Същинските импулси на мисленето, които стоят на основата, са именно същите. Истинската противоположност е между Бога и Дявола, между рая и ада. Хората са сигурни в това: раят е доброто, и нещо ужасно е, че хората са излезли от рая; раят е нещо изгубено, той трябва да бъде потърсен отново, а дяволът е ужасният неприятел, противник, който се противопоставя на всички онези същества, които хората свързват с рая. Хора, които нямат никакво предчувствие за това, как противоположностите царуват в най-външните подлистници на нашите социални противоречия и изисквания, не могат даже да си представят, какво значение се крие в този дуализъм между небето и ада или между изгубения рай на Земята. Днес човек трябва да изкаже истински парадоксални неща, когато иска да каже истината, той едва ли може днес да каже истината върху някои неща, без тази истина да изглежда като една побърканост за нашите съвременници. Но както в смисъла на апостол Павла истината на хората може да бъде едно безумие пред Бога, така и мъдростта на днешните хора, или безумието на днешните хора, би могла да бъде побърканост за възгледа на бъдещите хора. Хората са изпаднали сънуващо в една такава противоположност между Земята и рая, те свързват рая с това, към което трябва да се стремят като към човешко-божественото, и не знаят, че стремежът към този рай е също така лош за човека, когато той го иска направо, както би бил стремежът към противоположното. Защото когато хората си представят строежа на света така, както той се намира като представа на основата на "Изгубения Рай" на Милтон, тогава те прекръстват едно вредно на човечеството същество, когато се стремят едностранно към доброто Божествено Същество, и му поставят срещу него една противоположност, която не е никаква противоположност: противоположността на дявола, противоположността на онова, което в човешката природа е стремящо то се против доброто.
към текста >>

Поради определени причини, за които може би ще говоря също още и тук, ние нарекохме тази сграда "Гьотеанум", като строейки в смисъла на схващането на Гьоте върху изкуството и познанието.
Новата цивилизация има толкова малко съзнание за тайната, която лежи на основата на гореказаното, че можем да кажем следното. Поради определени причини, за които може би ще говоря също още и тук, ние нарекохме тази сграда "Гьотеанум", като строейки в смисъла на схващането на Гьоте върху изкуството и познанието. Обаче същевременно трябва да кажем тук: в противоположността, която Гьоте е вложил в своя "Фауст" между добрите същества и Мефистофел, се крие същата грешка, както в "Изгубения Рай" на Милтон: от едната страна добрите същества, от другата страна злото същество, Мефистофел. В този Мефистофел Гьоте е смесил едно в друго луциферическото от едната страна, ариманическото от другата страна, така че в Гьотевата фигура на Мефистофел за този, който разбира нещата, са смесени една в друга две духовни индивидуалности, смесени са неорганически. Човекът трябва да познае, как неговото истинско същество може да бъде изразено само чрез образа на равновесието: как от едната страна човекът е изкусен, съблазнен така да се каже да иска да излезе вън над своята глава, над своя ум, иска да излезе навън и навлезе във фантастично-мечтателското, в погрешно мистичното, във всичко онова, което е фантастично. Това е едната сила, едното същество. Другото същество е това, което тегли така да се каже човека надолу в материалистичното, в прозаичното, в сухото, и т.н.
към текста >>

Бих искал да запитам, дали се говори в истинския смисъл за един Творец на света, когато се измислят такъв, че той е винаги един много интересен, красив Дух, но никога не би стигнал до сътворението на света?
Макар да казват, че чувствуват нещата, те говорят в абстрактни форми, в абстрактни възгледи върху всичко това. Другите говорят за една лишена от дух природа. Не се хвърля никакъв мост! След това в по-ново време имаме получени всякакви теософски възгледи, получили сме всякакви мистични възгледи. Да, тези мистични възгледи говорят върху всевъзможни чужди на живота неща, но не говорят за човешкия живот, защото нямат силата да се потопят в човешкия живот. Бих искал да запитам, дали се говори в истинския смисъл за един Творец на света, когато се измислят такъв, че той е винаги един много интересен, красив Дух, но никога не би стигнал до сътворението на света? Духовните същества, за които днес често пъти се говори, не биха могли никога да стигнат до сътворението на света, защото мислите, които развиваме върху тези същества, не са в състояние да влязат в действие в онова, което е наше знание върху природата или наше знание върху социалния живот на хората.
към текста >>

46. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И особена стойност трябва да се отдаде на това, че, така да се каже, може да се твърди, едно действително, доловено с чувствата разбиране на тези форми означава едно протичане на външния смисъл, който съществува в нашето Движение.
Вчера Ви говорих за отношенията на антропософски ориентираната Духовна Наука с формите на нашата сграда. Исках да обърна вниманието особено върху това, че отношенията на тази сграда към нашата Духовна Наука не са външни, а, така да се каже, духът, който царува в нашата Духовна Наука, се е влял в тези форми. И особена стойност трябва да се отдаде на това, че, така да се каже, може да се твърди, едно действително, доловено с чувствата разбиране на тези форми означава едно протичане на външния смисъл, който съществува в нашето Движение. Днес бих искал да се спра още на някои неща свързани с нашата сграда, за да мога после утре или в други ден да Ви изложа във връзка с това някои важни неща от Антропософията.
към текста >>

Даже някои по-нови историци, като например Лампрехт, са стигнали до там да разберат, че фактически душевното устройство и душевно то настроение на хората са били съвършено различни преди и след посочения период, че е лишено от смисъл да се мисли, какво те са били като днешните.
Ако почувствувате този план, тогава ще имате в тези два пресичащи се кръга нещо, което посочва развитието на човечеството обаче трябва да бъде схванато това с чувствата. Аз още вчера казах, че приблизително в средата на 15-то столетие трябва да бъде отбелязан един пълен със значение прелом в развитието на човечеството. Онова, което се нарича обикновено и външно "история", е само една условна басня, защото тя записва външните факти така, че при това бива предизвикана илюзията, като че вече в 8-то, 9-то столетие положението с човека е било такова, каквото е било в 18-то, 19-то столетие. Даже някои по-нови историци, като например Лампрехт, са стигнали до там да разберат, че фактически душевното устройство и душевно то настроение на хората са били съвършено различни преди и след посочения период, че е лишено от смисъл да се мисли, какво те са били като днешните. И в настоящето ние се намираме в едно развитие, което можем да разберем само ако осъзнаем, че се развиваме към бъдещето с особени душевни сили и че онези душевни сили, които са претърпели своето развитие до 15-то столетие, наистина и днес още се проявяват в човешките души те вече замират но те принадлежат вече към това, което загива, към това, което е осъдено да отпадат от еволюцията на човечеството. Върху този важен прелом в развитието на човечеството трябва да развием едно съзнание, ако въобще искаме да бъдем способни да говорим върху работите на човечеството в настоящето и в близкото бъдеще.
към текста >>

Ако си представите например целокупността на човешките души като съвместно стремящи се към всички земни небесни посоки, ще имате така да се каже човечеството на цялата Земя съединено на тази Земя като в един голям храм, който сега те не си представят готически, въпреки че би трябвало да има същия смисъл както готическия храм.
Ако си представите например целокупността на човешките души като съвместно стремящи се към всички земни небесни посоки, ще имате така да се каже човечеството на цялата Земя съединено на тази Земя като в един голям храм, който сега те не си представят готически, въпреки че би трябвало да има същия смисъл както готическия храм. В Средновековието такива неща бяха свързани с библейското съдържание. И когато хората си представят например, че 72-та ученици не трябва да насочваме мисълта си към физическата история, а към духовното, което в това време протъкаваше напълно физическия възглед на света ако си представите следователно, как хората мислят според духа на времето, че 72-та Христови ученици, се разпръснаха по всички небесни посоки и посаждаха в душите духа, който трябваше да се стреми съвместно в Тайната Христова: тогава във всичко това, което отново се отразяваше от онези, в душите на които учениците са внесли Христовия Дух, ще имате в лъчите, които идват от тези души от всички посоки на небето, онова, което човекът от ранното средновековие мислеше по един всеобхватен, универсален начин като стремящото се към тайната. Може би не е нужно да нарисувам всичките 72, но мога да загатна това/Виж рис. № 10/. Аз само загатвам това, но представете си, че това биха били 72 колони, 72 стълба.
към текста >>

Ако съдбата позволи и тази сграда ще бъде някога завършена, този, който седи вътре, ще има непосредствено пред себе си това, което му е близо, което се отнася за него самия, като насочва погледа към Съществото, което дава смисъла на Земното развитие: Христовото Същество.
Ако съдбата позволи и тази сграда ще бъде някога завършена, този, който седи вътре, ще има непосредствено пред себе си това, което му е близо, което се отнася за него самия, като насочва погледа към Съществото, което дава смисъла на Земното развитие: Христовото Същество. Обаче всичко това трябва да бъде чувствувано художествено. То не трябва да бъде интелектуално мислено мъдрувайки, че е Христос, а трябва да бъде чувствувано. Всичко е замислено художествено и това, което се изразява художествено във формите, то е най-важното. То трябва да действува именно на чувството, с изключение на всичко интелектуално, което трябва да бъде само ръководител към чувството, трябва да внушава на човека да поглед не към изток и да може да каже: "Това си ти", но сега не една абстрактна дефениция на човека, защото равновесието може да бъде постигнато по безкрайно много начини. Нашата сграда не съдържа в себе си един образ на богове защото за християните също е от значение, да не си правят никакъв образ на боговете, а съдържа онова, което от групово-душевното състояние на човека се е развило до силата на индивидуалното същество на всеки отделен човек.
към текста >>

47. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Когато разглеждате действителността, Вие не стигате до чисти понятия, които можете да включи те в системи, а едното е винаги същевременно в един смисъл другото.
Ние схванахме същността на мисленето. Обаче когато схваща ме тази същност на мисленето в нас, трябва същевременно да си кажем: това мислене не е само мислене, а в това мислене действува също силата на волята. Със същото вътрешно същество, с което мислим, ние проявяваме същевременно воля. Само главното е мислене, а то има един унтертон на волението, също така нашето воление /воля/ има един унтертон на мисленето. Всъщност ние имаме в нас две неща: нещо, което е главно мислене, което обаче има един унтертон на мисленето /Виж схемата/. Когато разглеждате действителността, Вие не стигате до чисти понятия, които можете да включи те в системи, а едното е винаги същевременно в един смисъл другото. Едвам когато проникнем тези неща, ние получаваме един поглед за определени връзки на човека със световете, които се намират вън от света, който виждаме с нашите очи и чуваме с нашите уши, в които обаче не по-малко се намираме, ние сме потопени в тези светове също както сме потопени във физическия свят. Не можем да кажем, че други светове освен сетивният свят не ни интересуват, защото сме потопени в тях. Трябва да ни бъде ясно, че като ходим върху тази земна почва, ние ходим и през духовните светове, също както минаваме през сетивния въздух.
към текста >>

Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо.
Имаме един морален, социален възглед; той е само едно продължение на Стария Завет. Християнството е било един епизод, който е бил разбран първо исторически, но днес то е така да се каже паднало през ситото на човешката култура. Всъщност Християнството не съществува. Защото при хората, които често пъти говорят за Христос, те могат да правят така, както Ви обясних книгата на Харнак "Същност на християнството". Вие можете да се отнесете с книгата на Адолф Харнак "Същност на християнството" така, че навсякъде, където е написана думата "Христос", можете да заличите думата "Христос" и на нейно място да поставите един чисто пантеистичен "Бог" и тем подобни. Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо. И там, където не се получава това, той говори безсмислици, предикати, които не принадлежат към субекта.
към текста >>

48. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ето защо Сократ все още казваше нещо, което познаваше на пълно като изживяване, когато говореше за своя демон /тук в смисъла на добър дух.
В човечеството се е запазило нещо от това, което е било открито, изявено тогава Но трябва да се помисли, че още гърците, тъкмо най-образованите личности между гърците бяха видели постепенното угасване на атавистичната дарба на ясновидството и че им беше останала мислителната способност. При римляните беше останала само мислителната способност. При гърците все още съществуваше съзнанието, че мислителната способност идва от същите извори, от които идваше старото атавистично ясновидство. Ето защо Сократ все още казваше нещо, което познаваше на пълно като изживяване, когато говореше за своя демон /тук в смисъла на добър дух. Бележка на преводача/, който му вдъхваше неговите действително само диалектични, интелигентни истини.
към текста >>

49. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Тези три основни потока, както повечето от вас напълно съзнават, са потокът на духовния живот (в пълния смисъл на думата духовен), на политическия правен живот и на външния живот на икономиката и индустрията.
Тези три основни потока, както повечето от вас напълно съзнават, са потокът на духовния живот (в пълния смисъл на думата духовен), на политическия правен живот и на външния живот на икономиката и индустрията.
към текста >>

От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност.
От тях произлезли Мистериите на Гърция. Затова можем да кажем: От Мистериите на Изтока по-късно тръгнал напред потокът на Духа, онази жива мъдрост с нейните живи практически импулси, за които точно говорих. В течение на времето тя преминала в Гърция. Нейното въздействие още може да се проследи в най-древната гръцка цивилизация. Но с напредъка на гръцката цивилизация въздействието отслабвало, водачите изгубили своето древно душевно виждане и разумът все повече се освобождавал от старото ясновидство. От това ръководството на тази цивилизация изгубило своя смисъл, защото това някога имало смисъл само докато водачите били надарени с духовно и душевно виждане, както и с интелигентност. Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството. В Гърция намираме разделение на господари и роби.
към текста >>

Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен.
Историята ни казва, че онова, което е имало значение в древни времена, се запазва и в много по-късна епоха. Така намираме човечеството в по-късната гръцка цивилизация все още групирано по начин, който е имал значение за онова древно време, когато водачите на Мистериите действително били пратеници на Боговете. Онова, което някога било мъдрост с импулс за живот, се преобразувало в гръцка логика и диалектика, в мъдростта на гърците, мъдрост която вече е принудено бледа, сравнена с нейния стар източен извор. В старите източни времена всеки е знаел защо има хора, които са се подчинявали, когато водачите им давали указания в стопанството. В Гърция намираме разделение на господари и роби. Разделението на човечеството още е там, но смисълът постепенно бил изгубен. И онова, което за гърците все още имало голямо значение, тъй като те поне знаели, че то идвало от древните Мистерии, било още по-отслабено като преминало в нашия съвременен образователен живот. В нашия съвременен образователен живот всичко е станало лишено от жива връзка. Днес преследваме една абстрактна наука. Ние вече не намираме връзка между тази отвлечена наука и външния живот. Потокът от Гърция е влязъл в нашите колежи, в нашите основни и средни училища, в целия обществен културен живот на съвременното човечеството.
към текста >>

Мъдростта изтичайки ставала по-малка, деленията които тя правила на групи от хора станали външна отвлеченост без смисъл за онези, чиито животи са въвлечени в нея.
Днес може да се наблюдава едно странно нещо. Ние срещаме сред хората, с които сме заобиколени някои, които наричаме "благородници", "аристократи". Напразно се опитваме да открием причината защо някоя личност е аристократ, а друга не е, защото човечеството отдавна се е лишило от онова, което разграничава аристократа от неаристократа. Аристократът бил водач в старите източни Мистерии на Светлината. Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела. Мъдростта изтичайки ставала по-малка, деленията които тя правила на групи от хора станали външна отвлеченост без смисъл за онези, чиито животи са въвлечени в нея. От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е. Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно. И когато съвременният ни духовен живот стана изцяло духовния живот на журналистическия свят, бе измислен един термин, който си е направо словесна жестокост. Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация".
към текста >>

Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно.
Аристократът бил водач в старите източни Мистерии на Светлината. Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела. Мъдростта изтичайки ставала по-малка, деленията които тя правила на групи от хора станали външна отвлеченост без смисъл за онези, чиито животи са въвлечени в нея. От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е. Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно. И когато съвременният ни духовен живот стана изцяло духовния живот на журналистическия свят, бе измислен един термин, който си е направо словесна жестокост. Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация". Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в Мистериите на Изтока имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение. И ако някой желае да опише нашия духовен живот, той трябва да си помисли за отчайващо заплетено парче вълна, където всички нишки са усукани заедно. По-специално има три преплетени нишки.
към текста >>

Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в Мистериите на Изтока имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение.
От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е. Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно. И когато съвременният ни духовен живот стана изцяло духовния живот на журналистическия свят, бе измислен един термин, който си е направо словесна жестокост. Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация". Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в Мистериите на Изтока имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение. И ако някой желае да опише нашия духовен живот, той трябва да си помисли за отчайващо заплетено парче вълна, където всички нишки са усукани заедно. По-специално има три преплетени нишки. Току-що ви описах едната от тях. Нашата основна задача е да разплетем възела.
към текста >>

В известен смисъл винаги е имало недоволство срещу тази плетеница, най-малкото на запад.
И така тук, във възела на т.н. цивилизация ние имаме трите нишки, работещи хаотично. В известен смисъл винаги е имало недоволство срещу тази плетеница, най-малкото на запад. В Америка, където икономическият живот е извлечен от Мистериите на Севера, ние намираме теории, изградени научно, но лишени от дух, чужди на Духа. Америка получи своя правно-политически живот от Рим. Духовните неща бяха взети от изтока. В централна Европа също е имало много недоволство, и бяха направени различни усилия да се схванат тези неща в простата им яснота; в духовния живот с най-голяма проницателност в онова, което трябва да нарека Гьотеанизъм. Гьоте, който се опитваше да се избави от правната система в сферата на естествената наука, е показателен за този бунт срещу чисто източния духовен живот.
към текста >>

Там, където още господства системата на кастите, намираме нещо в смисъла на онзи стар феодализъм, произлязал от Духа.
Особено в Източна Европа винаги е имало чувство на необходимост от правилно взаимодействие на тези три елемента на настоящия ни културен живот. От тези три потока най-отличителен в изразяването си е онзи, дошъл на запад от севера. На запад всичко е подчинено на икономическо-индустриалния живот. От правния елемент има много в Централна Европа, докато много от възникналото от Мистериите на Изтока, от Мистериите на Светлината, може да бъде намерено в Източна Европа и Азия. Там, където още господства системата на кастите, намираме нещо в смисъла на онзи стар феодализъм, произлязал от Духа. Животът, проникнат със законности е отгледал съвременната буржоазия. Буржоазията е резултатът на потока на правата. Тези неща трябва да се виждат сега с пълна яснота; и импулсът към това ясно разпознаване вече лежи в несъзнателната част на човека, но само Духовната Наука може да изведе този копнеж, този импулс до пълна яснота.
към текста >>

50. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Ако в тази книга името на Христос беше задраскано и заменено с името на един Бог, общо взето малко познат, един Бог който контролира и прониква в човешкия живот точно както контролира и прониква в природата; ако името на Христос беше задраскано и заменено с името на Яхве от Стария Завет, тази книга щеше да бъде по-близо до истината отколкото е сега, и тогава щеше да има някакъв смисъл.
Ако сред другите трудове хората изследват една книга считана от мнозина за диктуваща модата озаглавена "Das Wesen des Christentum" ("Същността на Християнството") от Адолф Харнак, те биха намерили отговор на този въпрос. Ако в тази книга името на Христос беше задраскано и заменено с името на един Бог, общо взето малко познат, един Бог който контролира и прониква в човешкия живот точно както контролира и прониква в природата; ако името на Христос беше задраскано и заменено с името на Яхве от Стария Завет, тази книга щеше да бъде по-близо до истината отколкото е сега, и тогава щеше да има някакъв смисъл.
към текста >>

Едва ли означава много за хилядите, за милионите хора в настоящето, когато те говорят за Коледния празник; защото те не знаят нищо за Христовото Същество в смисъла, който е толкова необходим на нашето време.
Едва ли означава много за хилядите, за милионите хора в настоящето, когато те говорят за Коледния празник; защото те не знаят нищо за Христовото Същество в смисъла, който е толкова необходим на нашето време. Трябва да се вгледаме в тези неща ако желаем да разберем истинските причини за падението в съвременните събития, и в живота на човечеството вътре в тези събития.
към текста >>

Те оставят тази истина незабелязана, защото е по-удобно да вземат Евангелията само в буквален смисъл, а това означава да се придържат към онова, което те смятат, че трябва да бъде буквалното тълкувание на Евангелията.
религиозни общества днес приемат Евангелията точно както са написани, и когато се отхвърля всяко ново разкритие, такава преданост към Евангелията, такъв начин за придържане към Християнството е наистина най-добрият начин да се подготви Аримановото появяване на Земята. Огромна част от представителите на т.н. днешни вероизповедания усилено работят за Ариман; те оставят незабелязана истината: "Аз съм с вас винаги, дори до края на Земната епоха" ("Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света." Мат. 28:20 бел. пр.), когато обявяват за еретично всичко, което произлиза от непосредственото виждане на Христос днес. Те оставят тази истина незабелязана, защото е по-удобно да вземат Евангелията само в буквален смисъл, а това означава да се придържат към онова, което те смятат, че трябва да бъде буквалното тълкувание на Евангелията.
към текста >>

Едва когато хората са способни още веднъж да разпознаят тази двойнственост луциферическото, което би ги отвело над самите тях и ариманическото, което би ги отвело долу под самите тях и да се обърнат от тези две към онова, което е наистина Христово, едва тогава те отново ще празнуват по правилния начин Коледното събитие, събитието чрез което трябва да си припомним как онова, което дава собственото си особено значение, своя истински смисъл на Земята, е навлязло в човешката еволюция.
Едва когато хората са способни още веднъж да разпознаят тази двойнственост луциферическото, което би ги отвело над самите тях и ариманическото, което би ги отвело долу под самите тях и да се обърнат от тези две към онова, което е наистина Христово, едва тогава те отново ще празнуват по правилния начин Коледното събитие, събитието чрез което трябва да си припомним как онова, което дава собственото си особено значение, своя истински смисъл на Земята, е навлязло в човешката еволюция.
към текста >>

51. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Взето в широк смисъл, къде лежат най-важните причини за външните събития в природата?
Всяка буква се появява само защото съм я написал, а не защото предишната буква е породила следващата. Ще бъде пълна безсмислица да кажем: От предходната буква възниква следващата. Изцяло непредубеденото изследване на същественото в процесите на природата ни убеждава в грешката, която правим, когато се предаваме на голямата илюзия на съвременната наука: Последствията са резултати от техните причини. Това не е така. Трябва да търсим другаде истинските причини, точно както трябва да търсим в нашия интелект причината за буквите, всяка следваща другата. Взето в широк смисъл, къде лежат най-важните причини за външните събития в природата? Това може да бъде определено само чрез духовно изследване; тези причини лежат в човечеството. Знаете ли къде трябва да гледате, ако желаете да проникнете в същината на наистина основните причини за развитието на природата на Земята? Вие трябва да изследвате как човешката воля, изцяло непозната на съвременното съзнание, може да бъде намерена в центъра на тежестта в човека, т.е в най-ниската част на неговото тяло. Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм. Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на човека към неговата несъзнателна воля.
към текста >>

В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека.
Само част от волята е активна в човешката глава; главната част от волята е центрирана в останалата част от неговия организъм. Онова, което възниква в развитието на външната природа, зависи от отношението на човека към неговата несъзнателна воля. До тук ние сме били способни да се позовем само на един значителен пример за пътя на природата, но той се отнася за пътя на природата като цяло. Често съм изтъквал, че през Атлантската епоха човекът се отдаде на един вид черна магия. Последствието от това бе заледяването на цивилизования свят. В широк смисъл, целият път на природата всъщност е резултат от дейността на волята, не в отделните индивиди, а в различните сили на волята, работещи в човечеството като цяло; сили, възникващи от центъра на тежестта на човека. Ако едно съответно развито същество, да кажем същество от Марс или Меркурий желаеше да изучи развитието на Земята, т.е желаеше да разбере какъв е бил пътят на природата, това същество нямаше да опише природата така, както биха го направили някои от учените мъже, а гледайки надолу към света, щеше да каже: Земята е там под мен; аз виждам много точки; в тези точки са центровани силите, от които произлиза развитието на природата. Но тези точки за него няма да лежат във външната природа, а винаги вътре в човека. То, гледайки отвън ще открие, че трябва да гледа в центъра на човека, ако желае да намери причината за случващото се в развитието на природата. Този поглед във връзката на човешката воля с хода на природата като цяло в бъдеще трябва да стане за човечеството неразделна част от естествената наука. С такава естествена наука човекът ще чувства своята отговорност по съвсем различен начин от този, по който прави това днес.
към текста >>

Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен.
Пряко нашето внимание е насочено към такива неща, познанието за които ни завладява. Това познание не работи по такъв неясен начин, както прави нашето интелектуално знание. То е взето далеч повече от реалности, и следователно работи по много по-жив начин. И понеже начинът, по който то работи е толкова по-реален от смътното знание на съвременния човек, е необходимо още повече той да вземе на сериозно онова, което му се разкрива чрез това познание. Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен. еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е. периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек. Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век. В същото време в човечеството трябва да се надигне друга етика, друг морален импулс, ако Науката на Посвещението ще навлиза наистина сериозно.
към текста >>

Смисълът е в това да изясним на останалото човечество какъв вид хора са те.
Много хора днес изживяват вътрешно чувство на удобство, затваряйки се за тези сериозни факти. Антропософите не трябва да се чувстват по този начин, напротив, те трябва да развият определен устрем да правят колкото се може повече, за да разпространят Духовната Наука сред човечеството. Напълно погрешно е да се мисли, както се прави често, че ние трябва да стигнем до разбиране с хора като онези, за които говорих. Глупаво е да се вярва, че можем да се разберем с тези хора, защото те не го желаят. Смисълът е в това да изясним на останалото човечество какъв вид хора са те. Ние трябва да говорим за такива хора. Всичко възможно е било направено, така че те могат да стигнат до разбирателство с нас. Нужно е само те да прочетат без предразсъдъци онова, което е тук, да му отдадат сериозното си внимание. Ние трябва строго да различаваме онези хора, които вредят на прогреса на човечеството от другите, при които трябва да отидем и да им кажем как се причинява подобна вреда. Опитът да стигнем до разбиране с първите изобщо няма смисъл и цел; защото тези хора външно ще бъдат склонни на съгласие, ако вече нямаха последователи, които да ги подкрепят.
към текста >>

Опитът да стигнем до разбиране с първите изобщо няма смисъл и цел; защото тези хора външно ще бъдат склонни на съгласие, ако вече нямаха последователи, които да ги подкрепят.
Смисълът е в това да изясним на останалото човечество какъв вид хора са те. Ние трябва да говорим за такива хора. Всичко възможно е било направено, така че те могат да стигнат до разбирателство с нас. Нужно е само те да прочетат без предразсъдъци онова, което е тук, да му отдадат сериозното си внимание. Ние трябва строго да различаваме онези хора, които вредят на прогреса на човечеството от другите, при които трябва да отидем и да им кажем как се причинява подобна вреда. Опитът да стигнем до разбиране с първите изобщо няма смисъл и цел; защото тези хора външно ще бъдат склонни на съгласие, ако вече нямаха последователи, които да ги подкрепят. Тогава те за себе си биха били готови да стигнат до разбиране. Спешната нужда пред нас е точно това, да отворим очите на хората. Само че, за съжаление, твърде често в нашия собствен кръг се правят усилия да се стигне до компромис в това отношение и липсва куражът, необходим за безусловно подвърждаване на истината. Не трябва да живеем с илюзията, че можем да стигнем до разбирателство с този или онзи, който не желае по никакъв начин да се разбере с нас. От нас се изисква решително да защитаваме истината докато сме способни.
към текста >>

52. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Тези откровения не са нищо по-малко от онова, което определено (в известен смисъл) отговаря за бъдещето на човечеството.
Съдържанието на този Аз е здрава опорна точка, но въпреки това е само точка. Сега обаче живеем в епоха, в която точката отново трябва да стане кръг, една епоха, в която Азът трябва отново да приеме съдържание. От последната третина на XIX век духовният свят прави мощно нахлуване в нашия сетивен свят, за да може Азът отново да приеме съдържание. Ето защо от 70-те години на XIX век духовният свят желае да навлезе отново в нашето физическо Битие посредством откровения по нов начин. Онова, към което се стремим в Антропософската Духовна Наука, е следното: С готовност да приемем всичко онова, което се опитва да навлезе чрез духовно откровение от един друг свят свят, който обаче носи в себе си нашия свят и да облечем тези откровения в термини, чрез които те да могат да бъдат съобщени на човека. Тези откровения не са нищо по-малко от онова, което определено (в известен смисъл) отговаря за бъдещето на човечеството. Това наистина не е бърз поглед зад огледалото, а е осигуряване за бъдещето, например, че когато като човешки същества ние бързаме да посрещнем бъдещето, т.е. бързаме да пристъпим зад огледалото което означава да се изправим пред бъдещето тогава онова, с което ще си имаме работа в бъдеще, ще може да се случи с пълна сила, ако първо сме проверили своите сили, ако първо сме ги укрепнали с онова, което чрез Духовната Наука ни се разкрива от духовния свят.
към текста >>

Трябва да имаме това в предвид с пълна сериозност, когато поглеждаме в огледалото, което така тайнствено показва миналото и скрива бъдещето макар и в известен смисъл огледалото да разкрива също и бъдещето по описания от мен начин.
Махнете религиозната опитност! " Виждате, отделно от факта, че Гогартен не знае, че той самият изобщо нямаше да може да говори за религия, ако в миналото нямаше атавистични религиозни интереси и религиозни опитности; отделно от факта, че той като официален представител на религията никога нямаше да може да намери публика, ако религията не бе навлязла в еволюцията на човечеството чрез религиозни интереси и религиозни опитности; настрани от всичко това, всичко казано ви току-що ви доказва казаното от мен преди това, че в настоящето самите хора, считащи себе си за истински представители на религиозния живот, работят за унищожаването на всичко онова, което е съществено в религията. Изгубили ли са тези хора всякаква способност за разбиране на онова, което е свойствено на човешката душа? Могат ли тези хора още да не разбират, че когато човекът отправя своето внимание към нещо, вниманието е водено от интерес, и че всичко навлизащо в човешкото съзнание е основано на опитности? Изглежда така, сякаш човешките същества вече изобщо не говорят от човешко съзнание, а само от дух на противоборство. Трябва да имаме това в предвид с пълна сериозност, когато поглеждаме в огледалото, което така тайнствено показва миналото и скрива бъдещето макар и в известен смисъл огледалото да разкрива също и бъдещето по описания от мен начин.
към текста >>

53. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Днес, във всеобхватен смисъл, там лежи всичко онова, което наричаме луциферически влияния в хода на човешката еволюция.
Какво тогава лежи зад всичко, към което се насочва вниманието ни, когато се споменава догмата на откровението? Днес, във всеобхватен смисъл, там лежи всичко онова, което наричаме луциферически влияния в хода на човешката еволюция. А зад догмата на опитността лежи всичко онова, което отново във всеобхватен смисъл наричаме ариманически влияния в човешката еволюция. В настоящата епоха онзи, който желае да води хората само под влияние на догмата на откровението, ги води в луциферическа посока; онзи, който желае вместо това да води хората, както правят учените, само според догмата на външната сетивна опитност, ги води в ариманическа посока. Не е ли подходящо новогодишно съзерцание в тези сериозни за нас времена да прегледаме последните 30 или 40 години и да изтъкнем колко е необходимо днес още да повтаряме повикът на онова време, да го надигаме отново, но много по-силно? Външният ход на събитията през тези последни 30 или 40 години ясно показа оправданието на този зов; защото онзи, който гледа на случвалото се без предубеждения, трябва да си каже: "Нямаше да ги има днешните бедност и мизерия, ако този зов бе станал реалност в сърцата на хората от Централна Европа по онова време." По онова време той звуча напразно. Днес Светото Римско Папство го посреща с декрета от 18 юли 1919 година, и висшите духовници заявяват от своите амвони, че Антропософията не трябва да се чете в моите книги, защото папата ги забранява.
към текста >>

А зад догмата на опитността лежи всичко онова, което отново във всеобхватен смисъл наричаме ариманически влияния в човешката еволюция.
Какво тогава лежи зад всичко, към което се насочва вниманието ни, когато се споменава догмата на откровението? Днес, във всеобхватен смисъл, там лежи всичко онова, което наричаме луциферически влияния в хода на човешката еволюция. А зад догмата на опитността лежи всичко онова, което отново във всеобхватен смисъл наричаме ариманически влияния в човешката еволюция. В настоящата епоха онзи, който желае да води хората само под влияние на догмата на откровението, ги води в луциферическа посока; онзи, който желае вместо това да води хората, както правят учените, само според догмата на външната сетивна опитност, ги води в ариманическа посока. Не е ли подходящо новогодишно съзерцание в тези сериозни за нас времена да прегледаме последните 30 или 40 години и да изтъкнем колко е необходимо днес още да повтаряме повикът на онова време, да го надигаме отново, но много по-силно? Външният ход на събитията през тези последни 30 или 40 години ясно показа оправданието на този зов; защото онзи, който гледа на случвалото се без предубеждения, трябва да си каже: "Нямаше да ги има днешните бедност и мизерия, ако този зов бе станал реалност в сърцата на хората от Централна Европа по онова време." По онова време той звуча напразно. Днес Светото Римско Папство го посреща с декрета от 18 юли 1919 година, и висшите духовници заявяват от своите амвони, че Антропософията не трябва да се чете в моите книги, защото папата ги забранява. Информация относно нея може да бъде получена от писанията на моите опоненти.
към текста >>

Но от друга страна чуваме личност като Ленин да казва: "Сред днешните хора такъв социален ред не може да бъде основан; възможно е само да се установи преходен социален ред; възможно е само да се установи нещо, което е несправедливост" разбира се в най-широкия смисъл на думата.
Нека преразгледаме този духовен знак на настоящето, опитащ се да стане социален и материален белег. Нека отново го обсъдим до някаква степен. Ние чуваме стария марксистки зов да се надига в Източна Европа: "Сред хората трябва да бъде установен такъв социален ред, където всеки може да живее според своите индивидуални способности и нужди; трябва да бъде създаден социален ред, където личните способности на всеки човек могат да бъдат напълно взети под внимание и където могат да бъдат задоволени оправданите нужди на всеки отделен човек." Взето абстрактно, към тези думи не може да се отправи каквото и да било възражение. Но от друга страна чуваме личност като Ленин да казва: "Сред днешните хора такъв социален ред не може да бъде основан; възможно е само да се установи преходен социален ред; възможно е само да се установи нещо, което е несправедливост" разбира се в най-широкия смисъл на думата. Несправедливостта наистина присъства до абсурдна степен във всичко, което основават Ленин и неговите последователи. Защото Ленин и последователите му вярват, че само посредством преминаване през преходен социален ред може да бъде произведена нова човешка раса, раса която още не съществува, и само когато я има расата ще бъде възможно да се въведе социалният ред, където всеки ще може да използва своите способности, където всеки ще може да живее според своите нужди. Тогава това е каквото те целят: формирането на раса от хора, която още не съществува, с цел да се реализира един идеал който, както казах, може да бъде оправдан в абстрактното.
към текста >>

54. Съдържание GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Никога нищо не е казано, което да не е до най-висока степен най-чист резултат на развиващата се Антропософия... Който чете тази частно издадена материя трябва да може да я възприеме в пълна смисъл съдържаща онова, което Антропософията има да каже.
Никога нищо не е казано, което да не е до най-висока степен най-чист резултат на развиващата се Антропософия... Който чете тази частно издадена материя трябва да може да я възприеме в пълна смисъл съдържаща онова, което Антропософията има да каже. Ето защо стана възможно без никакво колебание отпечатаните лекции само за разпространение всред членовете (на Антропософското Общество) да се четат и от други читатели, обаче, трябва да се примирим с факта, че може и грешки да има включени в тези бележки взети от записки, които аз допълнително не съм прегледал.
към текста >>

55. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Знаем, че я проникват божествени енергии и осъзнаваме своя произход от природата в истинския смисъл на думата, когато схванем божествения елемент, който тъче и работи вътре в нея.
Виждаме природата около себе си, а също виждаме, че човекът навлиза в своето физическо съществуване посредством енергиите на същата тази природа. Знаем чрез проучването ни на Духовната Наука, че не се отнасяме правилно към природата, ако обръщаме внимание само на нейните външни физически качества. Знаем, че я проникват божествени енергии и осъзнаваме своя произход от природата в истинския смисъл на думата, когато схванем божествения елемент, който тъче и работи вътре в нея. В това схващаме принципа Отец на природата. Всичко, което се просмуква в природата като Божествено е принципът Отец в смисъла на старите религии, а същото и в смисъла на правилното разбиране на Християнството независимо дали това са цветята на полето, които наблюдаваме как растат, или силният гръм на гръмотевицата и святкането на светкавицата, или пък когато наблюдаваме слънцето в неговия път по небето; или пък се взираме в светещите звезди; или когато се вслушваме в потоците и реките, бягащи напред когато осъзнаваме какво се разкрива така тайнствено във външното откровение на природата, като начало на всичко, което „става“, то по същото време схващаме онова, което ни поставя като човеци вътре в този свят посредством мистерията на физическото ни раждане.
към текста >>

Всичко, което се просмуква в природата като Божествено е принципът Отец в смисъла на старите религии, а същото и в смисъла на правилното разбиране на Християнството независимо дали това са цветята на полето, които наблюдаваме как растат, или силният гръм на гръмотевицата и святкането на светкавицата, или пък когато наблюдаваме слънцето в неговия път по небето; или пък се взираме в светещите звезди; или когато се вслушваме в потоците и реките, бягащи напред когато осъзнаваме какво се разкрива така тайнствено във външното откровение на природата, като начало на всичко, което „става“, то по същото време схващаме онова, което ни поставя като човеци вътре в този свят посредством мистерията на физическото ни раждане.
Виждаме природата около себе си, а също виждаме, че човекът навлиза в своето физическо съществуване посредством енергиите на същата тази природа. Знаем чрез проучването ни на Духовната Наука, че не се отнасяме правилно към природата, ако обръщаме внимание само на нейните външни физически качества. Знаем, че я проникват божествени енергии и осъзнаваме своя произход от природата в истинския смисъл на думата, когато схванем божествения елемент, който тъче и работи вътре в нея. В това схващаме принципа Отец на природата. Всичко, което се просмуква в природата като Божествено е принципът Отец в смисъла на старите религии, а същото и в смисъла на правилното разбиране на Християнството независимо дали това са цветята на полето, които наблюдаваме как растат, или силният гръм на гръмотевицата и святкането на светкавицата, или пък когато наблюдаваме слънцето в неговия път по небето; или пък се взираме в светещите звезди; или когато се вслушваме в потоците и реките, бягащи напред когато осъзнаваме какво се разкрива така тайнствено във външното откровение на природата, като начало на всичко, което „става“, то по същото време схващаме онова, което ни поставя като човеци вътре в този свят посредством мистерията на физическото ни раждане.
към текста >>

И когато гледаме това дете Исус, би трябвало да си кажем: „Само поради фактът, че това Същество слезе долу сред човеците в течение на човешката еволюция, за първи път стана възможно за човека да бъде наистина човек в пълния смисъл на думата, ще рече, да свърже това, което той получава чрез раждането с онова, което може да изживее горе над и отвъд себе си в резултат на чувството на предана любов към онова Същество, което слезе от духовните висини, за да може то чрез огромната си саможертва да се свърже с човешкото съществуване“.
И когато гледаме това дете Исус, би трябвало да си кажем: „Само поради фактът, че това Същество слезе долу сред човеците в течение на човешката еволюция, за първи път стана възможно за човека да бъде наистина човек в пълния смисъл на думата, ще рече, да свърже това, което той получава чрез раждането с онова, което може да изживее горе над и отвъд себе си в резултат на чувството на предана любов към онова Същество, което слезе от духовните висини, за да може то чрез огромната си саможертва да се свърже с човешкото съществуване“.
към текста >>

Нашето чувство се задълбочава, когато с правилен смисъл, с правилна любов разберем онова, което е обозначено чрез думите: „Трябва да се родим два пъти; първият път чрез енергиите на природата, вторият път да бъдем преродени чрез енергиите на Христос Исус.“
Защото за мнозина от ранните християнски векове бе велико прежияваване да наблюдават навлизането на Христовото Същество в земната еволюция. Това, така да се каже, им изясни двойствения произход на човека физическия и духовния му произход. Това е раждането, през което преминава Исус към малкото земно-родено детенце гледа християнинът, когато мисли за Исус през световната Свята Нощ. И той си казва: „Онова, което се ражда тук е нещо по-различно от останалото човечество, това е Съществото, чрез което останалото човечество може да получи онова, което то не може да получи само чрез физическото си раждане“. Нашето чувство се задълбочава, когато с правилен смисъл, с правилна любов разберем онова, което е обозначено чрез думите: „Трябва да се родим два пъти; първият път чрез енергиите на природата, вторият път да бъдем преродени чрез енергиите на Христос Исус.“
към текста >>

Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември.
Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие. Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас. Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември. Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус. Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция.
към текста >>

Живеем в сериозни времена и трябва ясно да видим, че имаме нужда да станем човеци в истински смисъл.
Всеки, който днес говори за Коледната Мистерия, трябва да отправи изискване към човечеството с оглед на бъдещето. Живеем в сериозни времена и трябва ясно да видим, че имаме нужда да станем човеци в истински смисъл. Още не сме достигнали до вътрешната мъдрост на Мъдреците, нито до благочестивостта, която потече от овчарите към външния свят. Социалният въпрос, който е застанал пред човечеството е ужасяващо спешен. Страховити неща са станали през последните години и социалният въпрос става все повече и повече заплашителен; само онези със заспали души може да не дооглеждат този факт. Европа, що се касае до нейната култура, заплашва да стане камара развалини. Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот.
към текста >>

56. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

От моята книга „Християнството като мистичен факт“ вече знаете как трябва да се разглеждат тези неща, но в смисъла, в който този факт може да се обясни, там можем да посочим духовното отношение между онова, което възниква в Християнството и древните езически Мистерии.
Девата държи дете то Исус и зад нея са облаците, които всъщност са детски личица. Можем да си представим, че детето Исус е слязло при Девата от облаците, чрез сгъстяване, така да се каже, на тънката облачна субстанция. Ала тази картина, която е възникнала напълно от Християнския дух, в края на краищата е повторение на онова, което е било почитано в Египетските Мистерии на Изис, които са изобразявали Изис да държи детето Хорус. Темата на тази по-ранна картина е напълно еднаква с Рафаеловата картина. Разбира се не трябва да се изкушим да тълкуваме това по повърхностния начин, по който това е правено от мнозина от 18 век през 19 век направо до наши дни да се разглежда историята на Христос Исус и всичко, което принадлежи на нея само като метаморфоза, като трансформация на древните езически Мистерии. От моята книга „Християнството като мистичен факт“ вече знаете как трябва да се разглеждат тези неща, но в смисъла, в който този факт може да се обясни, там можем да посочим духовното отношение между онова, което възниква в Християнството и древните езически Мистерии.
към текста >>

Само тогава ще изживеем в истинския смисъл тази свята Бъдни Вечер, която ни въвежда в Коледния ден.
Нека да си представим това картинно, по правилен начин, нека се потопим в тази нова Изисова легенда, която трябва да бъде изживяна и нека да изпълним душите си с нея. Само тогава ще изживеем в истинския смисъл тази свята Бъдни Вечер, която ни въвежда в Коледния ден. Денят на Христос. Мои мили приятели, това антропософско общество може да стане общество на човешки същества, свързани в обич, поради търсенето, което предприемат заедно. Нека да осъзнаем тази най-интимна и скъпа задача, нека в дух да отидем до яслата и да принесем на Детето нашата жертва и нашия дар със знанието, че нещо напълно ново трябва да изпълни душите ни, за да можем да предприемем задачите; които могат да изведат човечеството от варварството и да го въведат в една нова цивилизация.
към текста >>

57. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Когато става въпрос да се разбере Събитието на Голгота в смисъла на Коледната Мистерия, можем да погледнем в две направления: към звездните небеса с всички техни тайни, от една страна, и към вътрешното същество на човека с всички негови тайни, от друга страна.
Когато става въпрос да се разбере Събитието на Голгота в смисъла на Коледната Мистерия, можем да погледнем в две направления: към звездните небеса с всички техни тайни, от една страна, и към вътрешното същество на човека с всички негови тайни, от друга страна. В тези лекции съм говорил как Мъдреците от Изтока са разбрали, от звездните небеса за Идването на Христос Исус на земята, и как видението е също то възникнало във вътрешното същество на човека, как неуките овчари на полето са получили прокламацията на Спасителя на човечеството. И днес отново ще обърнем поглед към тези две направления откъдето, всъщност идва всяко знание в човека, откъдето трябваше да дойде и най-висшето от всички знания за значението на земята.
към текста >>

Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика.
И вие ще осъзнаете, че светът около гърка не е изглеждал такъв за него, какъвто изглежда за човечеството днес. За хората от древните времена заобикалящият ги свят още повече се различавал. След това от света виждан от хората в древността, се оттегля духовното оттеглило се от света на звездите, на минералите, на растенията. Живите, деятелни цветове станали по-матови, без блясък, замъглени и тогава от дълбините се появило онова, което се изживява като синьо. Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове. Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика.
към текста >>

Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма.
към текста >>

А онези, които стоят правилно в икономическия живот, в икономическите сдружения, ще разгънат в истински смисъл воля, която ще донесе социален ред, изпълнен с Христос.
Това ще бъде човешкото знание, проникнато от Христос: това ще бъде човешка воля за дела, проникната от Христос. И това знание не ще изрази себе си по друг начин освен, че старият идол за единна държава ще стане троичен. И онези, които правилно стоят в духовния живот ще разпознават, както това направиха овчарите на полето, какво преживява земята чрез Христос. А онези, които стоят правилно в икономическия живот, в икономическите сдружения, ще разгънат в истински смисъл воля, която ще донесе социален ред, изпълнен с Христос.
към текста >>

58. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават.
Онова, което стана силно едва в съвременния век, разкри себе си от 15 век насам и достигна своя връх в 19-то столетие, макар че то ясно присъстваше за последно през 18-то столетие, особено в Западна Европа за това подготовката стана през Гръцката култура. Древното изпълнено с духовно зрение на небесата ста на абстрактната математика и механика. Ние гледаме на небесата в смисъл на Галилей и Кеплер, като че ли те са разбираеми само като обекти на математиката и механиката и че онова, което наричаме възприятия са ограничени само до това, което сетивата ни предават. Силата на възприятието, родена от цялото същество на човека, което е било инстинктивно в примитивните времена, е станала недеятелна.
към текста >>

Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в който днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини.
Вие знаете, че в Антропософията въпросът се касае до напълно съзнателно разбиране на света, разбиране със съзнание, което другаде се случва само в математиката с нейното вътрешно проникновение в реалностите, така че положително не са касае до митологична поезия. Въпреки това, точно чрез Антропософията често сме дълбоко и вътрешно подтикнати да осъзнаем значението на древните митологии и на древните митологични картини. Тези древни митологии не са поезия в смисъла, в който днес мислим за поезията: те са резултат на наивни творчески Въображения за известно съдържание на света, Обаче това съдържание на света тогава бе изразено в картини. И ако позволим дълбокото значение на тези картини да заработи върху нас, то откриваме в тях чудесна сигурност за знание. Да ви припомня днес едно стихотворение от древна Индия, отнасящо се до Бог Варуна:
към текста >>

59. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Това изречение, тази мисъл, ще бъде многократно повтаряна, но истинския си смисъл тя ще намери именно в древните мистерийни колонии на Египет, Северна Африка и Ирландия: Като предупреждение и подготовка на посветените за изживяване на вътрешните човешки опитности.
Това изречение, тази мисъл, ще бъде многократно повтаряна, но истинския си смисъл тя ще намери именно в древните мистерийни колонии на Египет, Северна Африка и Ирландия: Като предупреждение и подготовка на посветените за изживяване на вътрешните човешки опитности. Тази формула гласи: Никой, който не е посветен в свещените Мистерии, не трябва да узнава тайните на вътрешната човешка същност, недопустимо е да се изнасят тези тайни пред непосветения; грях за устата, която изговаря тези тайни, грях за ухото, което ги чува! Пред ученика, подготвян от източната мъдрост, за да навлезе в човешкото себепознание при много по-земните европейски условия, тази формула се издигаше твърде често. Традицията я запази впрочем дълбоко неразбрана и днес, в тайните ордени и общества на Запада*3, които между другото неоправдано насочиха влиянията си навън, тази формула постоянно се повтаря. Но тя се повтаря тъкмо по един механичен, традиционален начин. Тя не се изговаря вече с необходимата тежест, защото отдавна е изгубила своя смисъл.
към текста >>

Тя не се изговаря вече с необходимата тежест, защото отдавна е изгубила своя смисъл.
Това изречение, тази мисъл, ще бъде многократно повтаряна, но истинския си смисъл тя ще намери именно в древните мистерийни колонии на Египет, Северна Африка и Ирландия: Като предупреждение и подготовка на посветените за изживяване на вътрешните човешки опитности. Тази формула гласи: Никой, който не е посветен в свещените Мистерии, не трябва да узнава тайните на вътрешната човешка същност, недопустимо е да се изнасят тези тайни пред непосветения; грях за устата, която изговаря тези тайни, грях за ухото, което ги чува! Пред ученика, подготвян от източната мъдрост, за да навлезе в човешкото себепознание при много по-земните европейски условия, тази формула се издигаше твърде често. Традицията я запази впрочем дълбоко неразбрана и днес, в тайните ордени и общества на Запада*3, които между другото неоправдано насочиха влиянията си навън, тази формула постоянно се повтаря. Но тя се повтаря тъкмо по един механичен, традиционален начин. Тя не се изговаря вече с необходимата тежест, защото отдавна е изгубила своя смисъл. Обаче дори и днес, нещата изглеждат така, че тайните ордени на Запада, за които често съм споменавал от това място, използуват тази мисъл като един девиз: Съществуват тайни за вътрешната човешка същност, които трябва да се разгласяват единствено в тайните общества, защото иначе в грях влиза устата, която ги изговаря, в грях влиза ухото, което ги чува.
към текста >>

Те го изучиха основно и разбраха, че вглеждането в човешката същност и то не в смисъла на една непочтена мъглява мистика, а в смисъла на честно и почтено усилие неизбежно поражда страх.
Това, което учениците чуваха най-напред в тези мистерийни колонии, което най-напред ги сполетяваше там, беше страхът. Него те изучиха основно. Те го изучиха основно и разбраха, че вглеждането в човешката същност и то не в смисъла на една непочтена мъглява мистика, а в смисъла на честно и почтено усилие неизбежно поражда страх. И в мистерийните колонии на Запада този страх беше прогонен само чрез това, че учениците бяха изправени пред истинското лице на този факт, пред цялата му тежест. Тогава те преодоляха това, което трябваше да поражда страх, преодоляха го чрез съзнанието.
към текста >>

В този смисъл, утре ще продължим нататък.
Скъпи мои приятели, тези въпроси не ще се решат на никаква конференция по земята, преди хората да разберат, че към икономиката принадлежи и доверието на човека към човека. А занапред това доверие ще може да се постига само по духовен път. Външната култура се нуждае от ново и мощно духовно задълбочаване. Днес аз говорих само че от по-друга гледна точка върху неща, които тук често са били изтъквани. В този смисъл, утре ще продължим нататък.
към текста >>

60. 2. Втора лекция, 24 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

На света не съществува нищо, което да няма своя благословен и висш смисъл.
Виждате колко комплициран е човешкия живот. Това, което вътре в човека има своите добри основания, това без което не можем да изградим своя Аз, то не трябва да се изнася навън. Лошият, злият човек го из нася навън, добрият човек го задържа в себе си. Изнесе ли се навън, то се превръща в престъпление, превръща се в злото. Остане ли вътре в човека, то се превръща в източник на истинска сила за човешкия Аз. На света не съществува нищо, което да няма своя благословен и висш смисъл. Ние бихме били ограничени и безразсъдни същества, ако не притежавахме това огнище в себе си. Защото в него ние изживяваме неща, които никога не можем да изживеем във външния свят. Там, във външния свят, ние виждаме нещата материално. Всичко, което виждаме там, е материално, и подражавайки днешната наука, ние говорим за съхранение на материята, за неразрушимост на същински – материалното.
към текста >>

В смисъла на тази теология, Христос е зачетен само като едно Същество, което някога е дошло на Земята, за да предостави на хората истинското учение за Бог Отец.
Обаче с това обикновено съзнание не може да се отиде по-далеч от този Бог Отец. До него може да се стигне с обикновеното съзнание, но по-нататък не може. Показателно е, че Адолф фон Харнак*8 един от забележителните теолози на новото време говореше че всъщност Христос, Синът, не принадлежи към Евангелията, че в тях звучи посланието на Отца и че Христос Исус е само дотолкова намесен в Евангелията, до колкото носи посланието на Отца. Вие съвсем ясно можете да видите, че това модерно мислене, дори и в днешната теология, води с една логична последователност до там, че се признава само Бог Отец, и че самите Евангелия се разглеждат така, сякаш съдържат само посланието на Бог Отец. В смисъла на тази теология, Христос е зачетен само като едно Същество, което някога е дошло на Земята, за да предостави на хората истинското учение за Бог Отец.
към текста >>

От дълго време насам, ние можем да твърдим: тези тънки различия между Бог Отец и Бог Син, които под влиянието на източната мъдрост занимаваха първите следхристиянски столетия, нямат вече никакъв смисъл за модерния човек, за този модерен човек, който трябваше в описаните вчера от мен условия да развива и култивира егоизма, себелюбието.
От тук произлизат две неща: На първо място вярата, че посланието на Бог Отец може да бъде открито и с обикновеното проучване на света. Схоластиката приема, че Евангелията са тук, за да говорят за Сина, а не за Бог Отец. Че може да се застъпи мнение, по силата на което да се говори само за Бог Отец, това потвърждава: теологията също е навлязла в западния начин на мислене, в западния морал. Защото до третото, четвъртото столетие след Христос, когато източната мъдрост все още присъствуваше в християнството, хората дълбоко се вълнуваха от въпроса за различията между Бог Отец и Бог Син. От дълго време насам, ние можем да твърдим: тези тънки различия между Бог Отец и Бог Син, които под влиянието на източната мъдрост занимаваха първите следхристиянски столетия, нямат вече никакъв смисъл за модерния човек, за този модерен човек, който трябваше в описаните вчера от мен условия да развива и култивира егоизма, себелюбието.
към текста >>

В този смисъл му говорят Евангелията.
По този начин в модерното религиозно съзнание навлезе една неистина. Това което човек изживява вътрешно, до което достига в аналитично-синтезния си подход към света, то е Бог Отец. Но след това по традиция той има и Бог Син. В този смисъл му говорят Евангелията. В този смисъл му говори и традицията: Той има Христос, той трябва да изповядва Христос но практически в своите вътрешни изживявания, той няма Христос. И всъщност това, което трябва да се отнася само към Бог Отец, човек го отнася към Христос. Модерната теология не разполага с Христос, тя има само Бог Отец, обаче го нарича „Христос“ просто защото Христовото Същество ни е завещано от историята именно под това име. Иска ли да бъде правдив, днес човек няма право да се нарича християнин.
към текста >>

В този смисъл му говори и традицията: Той има Христос, той трябва да изповядва Христос но практически в своите вътрешни изживявания, той няма Христос.
По този начин в модерното религиозно съзнание навлезе една неистина. Това което човек изживява вътрешно, до което достига в аналитично-синтезния си подход към света, то е Бог Отец. Но след това по традиция той има и Бог Син. В този смисъл му говорят Евангелията. В този смисъл му говори и традицията: Той има Христос, той трябва да изповядва Христос но практически в своите вътрешни изживявания, той няма Христос. И всъщност това, което трябва да се отнася само към Бог Отец, човек го отнася към Христос. Модерната теология не разполага с Христос, тя има само Бог Отец, обаче го нарича „Христос“ просто защото Христовото Същество ни е завещано от историята именно под това име. Иска ли да бъде правдив, днес човек няма право да се нарича християнин.
към текста >>

Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“.
Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“. Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек. И обратно: щом говорите Вие, добре знаете, че изречената дума не е нещо субективно, а нещо, което обективно ще се вмъкне в света. Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност. С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово.
към текста >>

Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност.
Обаче наред с това, ние прекрачваме в една област, където няма повече никакъв смисъл, да се говори за „обективност“ и „субективност“. Когато слушате как един друг човек Ви говори думи, които Вие възприемате с Вашите слухови сетива, тогава знаете, че същността на другия човек остава извън Вас, обаче все пак Вие така да се каже трябва да си наложите, да отдадете нещо, за да възприемете в чутите думи същността на другия човек. И обратно: щом говорите Вие, добре знаете, че изречената дума не е нещо субективно, а нещо, което обективно ще се вмъкне в света. Така че няма никакъв смисъл, в думите които си разменяме с другия човек, да се търсят елементи на обективност и субективност. С нашата субективност, ние сме застанали вътре в самата обективност и в хода на сетивното възприемане, тази обективност работи в нас и чрез нас. Така е също и когато се спуснем надолу към вътрешното слово. То е не само думи, то е не що обективно. Тук говори не нашата дълбока същност, но от нейната арена говори самият свят.
към текста >>

Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
Бог Отец е в основата на света, който аз мога да възприемам със сетивата. Този видим свят е неговото откровение. Обаче този свят е един пропадащ свят и в своята гибел той ще повлече и човека, ако човек е потопен изцяло в него, ако е развил единствено съзнанието за Бог Отец. И човек би бил върнат обратно към Бог Отец, той не би изтърпял никакво по-нататъшно развитие. Но съществува и един друг свят, един идващ свят, чиито носител е именно човека. Ако чрез съзнанието за Христос, чрез Христовия Импулс човек облагороди своите нравствени идеали, ако ги формира според смисъла на Христовото идване на света, тогава в неговия вътрешен хаос ще се роди бъдещето, и то е не един загиващ, а един идващ свят.
към текста >>

И ако в известен смисъл ние бихме съчетали тези цветове, те биха приели в себе си самия живот.
Навън в природата ние различаваме цветовете, цветовете в целият им спектър, от наситено червеното до крайно виолетовото, с всички междинни нюанси. И ако в известен смисъл ние бихме съчетали тези цветове, те биха приели в себе си самия живот. Тогава те ще се превърнат именно в това, което е телесния свят на плътта, инкарната. Вгледаме ли се в природата, ние виждаме, образно казано, засводената цветна дъга, като знак на Бог Отец. Вгледаме ли се в човека, там вече ни говори инкарната; в него са проникнали всички цветове и той е приел живота в себе си. Вгледаме ли се само в мъртвия труп, живота ни убягва. В последния случай, това което представлява човека, отново поема към небесната дъга, към сферите на Бог Отец.
към текста >>

61. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Обаче сега, когато без да излизаме от периферията на тялото, го напускаме вътрешно, в духовен смисъл, ние стигаме до волята.
Обаче ако той може това, а то се получава именно чрез обучение в имагинативното познание, тогава той забелязва, че фактически волята е едно потопяване в същия елемент, в който ние се потопяваме когато заспим. Във волята ние практически се освобождаваме от нашата физическа организация. Ние се свързваме с реалния обективен свят. Както при събуждането ние минаваме през нашето етерно тяло, през нашето физическо тяло и стигаме до сетивната област, т.е. до периферията на тялото, за да станем с други думи притежатели на цялото тяло, за да проникнем в цялото тяло, по същия начин, прониквайки вътрешно в тялото, ние внасяме нашите сънища, от които после възникват именно нашите чувства. Обаче сега, когато без да излизаме от периферията на тялото, го напускаме вътрешно, в духовен смисъл, ние стигаме до волята. Така че фактически волята се разгръща независимо от тялото. Аз зная, че тези разкрития са извънредно важни, и съм длъжен да ги споделя с Вас, защото те са една реалност. И продължавайки да вникваме в нещата, които тази рисунка изобразява, (рис.7), ние можем да кажем: ако това тук е Азът (синьо), волята се разгръща между астралното тяло и Аз (виолетово).
към текста >>

В душевен смисъл, между физическото и етерното тяло се разиграва мисленето.
А сега нататък: ние разглеждаме човека така, както той е съставен от физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, астрално тяло и Аз. В душевен смисъл, между физическото и етерното тяло се разиграва мисленето. В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват чувствата. Пак в душевен смисъл, между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Стигайки до периферията на физическото тяло, ние имаме сетивните възприятия. И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
към текста >>

В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват чувствата.
А сега нататък: ние разглеждаме човека така, както той е съставен от физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, астрално тяло и Аз. В душевен смисъл, между физическото и етерното тяло се разиграва мисленето. В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват чувствата. Пак в душевен смисъл, между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Стигайки до периферията на физическото тяло, ние имаме сетивните възприятия. И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
към текста >>

Пак в душевен смисъл, между астралното тяло и Азът се разгръща волята.
А сега нататък: ние разглеждаме човека така, както той е съставен от физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, астрално тяло и Аз. В душевен смисъл, между физическото и етерното тяло се разиграва мисленето. В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват чувствата. Пак в душевен смисъл, между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Стигайки до периферията на физическото тяло, ние имаме сетивните възприятия. И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
към текста >>

62. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа.
В същия миг, когато мислите се изпълват с копнежа да се превърнат в човек, при волята настъпва обратното. Първоначално волята разгръща копнежа да се изгради новия човек в духовните елементи, познати ни от живота между смъртта и новото раждане. И обикновено волята постига този копнеж. Навън, между смъртта и новото раждане съществува, така да се каже, възможността да се изживее духовния образ на човека; сега обаче тук възниква копнежът да се изгради отново един нов свят. В известен смисъл, волята започва да се разширява, тя се превръща в свят, тя става космическа. Чрез това, че се разширява, волята успява да се доближи до природната наследствена линия, което после ще се манифестира в хода на поколенията. Така че това, което в духовно-физическия Космос действува като воля, за да стигне в „среднощния час на Битието“ до копнежа за превръщане в един нов свят, фактически то вече съществува във веригата на поколенията. Когато, следвайки другото направление което има копнежа да изгради новия човек ние се въплътим в определено физическо тяло, трябва да знаем, че волята, в порива си да стане свят, е минала преди нас. Тя вече живее и пулсира в размножението на поколенията, всред които ние после ще се потопим. В това, което получаваме от предците и родителите, вече пулсира волята, волята от „среднощния час на Битието“, устремената към света воля, и към тази воля се включват устремените към човека мисли.
към текста >>

Този земен живот получава своя дълбок смисъл тъкмо чрез това, че ние успяваме да се вмъкнем между това което се простира под нас и над нас.
Защото там към нашето истинско човешко същество, ние присъединяваме и това, което може да живее в свобода. Под нас и над нас няма свобода. Ние пренасяме свободата през Портата на смъртта благодарение на това, че вземаме най-важните съдържания от съзнанието, което развиваме между раждането и смъртта. Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание. След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост. Този земен живот получава своя дълбок смисъл тъкмо чрез това, че ние успяваме да се вмъкнем между това което се простира под нас и над нас. И така ние се доближаваме до истинското духовно разбиране на човека.
към текста >>

63. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

В известен смисъл, ние откриваме тази мисловна тъкан на същото място, където лежи и нашето субективно мислене, защото ние вплитаме нашите субективни мисли не другаде, а вътре в тази мисловна тъкан.
Аз моля, това което току-що казах да бъде внимателно осмислено. Защото неправилно е да си представим, че тази мисловна тъкан изгражда човека, така да се каже, еднолично; че, виждате ли, човекът бил изцяло изтъкан от нещо, което може да се нарече световни мисли. Това не е така, това не отговаря на истината, включително и по отношение на мисловната тъкан, намираща се между етерното и физическото тяло. Въздействията, изграждащи човека, идват от целия Космос и това, което описах като мисловна тъкан, има само своето спомагателно действие. В известен смисъл, ние откриваме тази мисловна тъкан на същото място, където лежи и нашето субективно мислене, защото ние вплитаме нашите субективни мисли не другаде, а вътре в тази мисловна тъкан. Обикновеното съзнание няма достъп до обективните мисли. Но когато субективните мисли, задвижвани от външния свят, изплитат тази тъкан, тогава съдържанието на нашите мисли става достояние на нашето съзнание.
към текста >>

Да, в известен смисъл човекът изглежда така.
Да, в известен смисъл човекът изглежда така. Но той изглежда така, само ако ги разглеждаме от едната страна, откъм страната на неговата кожа, доколкото там са включени почти всичките му сетива. Но когато днес се приближаваме до този сетивен свят, нещата изглеждат така, сякаш ние разглеждайки това което човек е получил при своето раждане така да се каже не достигаме до сетивата.
към текста >>

В известен смисъл, подобно обективно разглеждане ни открива неща, които ние субективно имаме в нашия душевен живот.
В известен смисъл, подобно обективно разглеждане ни открива неща, които ние субективно имаме в нашия душевен живот. Ние откриваме тези обективни подробности, след като вече сме установили, че от едната страна имаме мислите, а от другата страна волята. Между тях се намират чувствата, това, което ние субективно изживяваме като чувства.
към текста >>

Конкретното душевно настроение има своите тайни, но до тях, в известен смисъл, може да се стигне и биографически.
Възможно е да си поставим например задачата да изследваме по един фин психологичен начин душевното настроение на Гьоте, да кажем, през 1790 година. Най-напред ще трябва да опишем това ду шевно настроение възможно най-точно. И след като го опишем, ние ще бъдем принудени да се насочим в две направления извънредно важно е да запомним това да, ще бъдем насочени в две направления: към Гьотевия живот преди 1790 година и към живота му след 1790 година. И ако психологическият поглед обхване всичко, което е натрупано в Гьотевата душа преди 1790 година, наред с това, което после радва и мъчи душата му до смъртта ако си представим живо предшествуващите и последващи събития тогава пред нас ще се очертае забележителния факт, че всяко моментно душевно настроение на човека представлява взаимодействие между това, което е минало, което човек знае, и това което тепърва идва и още не е дадено като негова съзнателна опитност. Но под формата на един общ чувствен фон, несъзнаваното вече хвърля своята сянка върху арената на съзнанието. Конкретното душевно настроение има своите тайни, но до тях, в известен смисъл, може да се стигне и биографически. Тук обаче ние се докосваме до онези области от човекознанието, които хората обикновено пренебрегват. Какво ще му донесе бъдещето, това човек още не знае поне така си мисли. Но в своя чувствен живот, той знае!
към текста >>

64. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество.
Ние знаем преди осем дни също говорихме за това от определен духовен аспект че когато навлизаме в духовния свят, попадаме всред висшите Същества, които са разположени над човека по сходен начин, както под него са подредени животинското, растителното и минералното царство. Изкачвайки се нагоре, ние стигаме имената тук не са важни до Ангелой, Ангелските Същества; Архангелои, Архангелските Същества; и Архаи, Първичните Същества, Духовете на Времето. Ние вече охарактеризирахме от различни гледни точки тези Същества, които в известен смисъл образуват духовните сфери над човешкото същество. Съществата, които определяме като Ангелои или Ангели, са тези, които имат най-силна свързаност с отделния, индивидуалния човек. И всъщност отделният човек развива определено отношение към тази непосредствено разположена над него първа Йерархия това може и да е не съвсем точно изразено, но е популярно и е така: Човек развива определено отношение към тези Ангелски Същества.
към текста >>

Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня.
Тук можем още да добавим, че в живота между раждането и смъртта, човек се доближава най-плътно до Йерархията на Ангелои тогава, щом живее по такъв начин, че в него да се пораждат съновидения, имащи нещо твърде общо с неговата собствена същност, и които от една страна го отхвърлят, а от друга страна го утвърждават като минерално-мисловно същество. Човекът не би успял да намери своето несъзнавано отношение към Йерархията на Ангелои, ако минералното му съзнание не би било оцветено от тези състояния, които той в известен смисъл проспива, но които все пак се открояват над спането, за да се изявят в образния свят на съня. Въпреки че със своите контури, човешкият сън не се придържа към външната сетивна действителност, той е изтъкан от същата материя, от която е изтъкан и мисловния свят на човека между раждането и смъртта. Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася със себе си това, което той е развил в своето минерално съзнание, това което е изградил в себе си като отношение към своя Ангел.
към текста >>

Истинският смисъл на нещата нахлува в тях, само ако те се разглеждат духовно.
Това, което се разиграва външно в човечеството -доколкото то пребивава в духовния свят намира своето обяснение единствено от гледището на антропософската Духовна Наука, и всякакви днешни антропологии и тям подобни са просто една игра с терминологията. Всъщност това, което днес антрополози и други хора пишат за конфигурацията на човека върху Земята, за диференцирането на човечеството и т.н. то изобщо не предлага ориентиращи и насочващи гледни точки, защото това, което се изработва като понятие, се групира после по съвсем външни признаци. Това, което днес трябва да се направи, е да се прегрупират не понятията, а цялото. Истинският смисъл на нещата нахлува в тях, само ако те се разглеждат духовно. Ето защо ние не трябва да отстъпваме в страх пред необходимостта да се издигнем до една среща с реални и конкретни духовни Същества.
към текста >>

По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят.
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят. Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят. Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената. И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н. така и там, горе, ние можем да изразим космическите закони, според начина по който се отнасяме към съзвездията на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Дева, Везни и т.н.
към текста >>

Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената.
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят. Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят. Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената. И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н. така и там, горе, ние можем да изразим космическите закони, според начина по който се отнасяме към съзвездията на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Дева, Везни и т.н.
към текста >>

Ето защо не можем да си позволим да говорим за Космоса в смисъла на определена космическа закономерност, инспирирана от принуждаващите сили на една механична необходимост.
И ако там навън бихме търсили природните закони според начина, по който търсим съответствуващите им природни закони тук по време на земния живот, тогава би трябвало да спрем и разгледаме точно тези звездни констелации. Наистина, ние прекарваме твърде дълго време в сферите, където сме зависими от звездните констелации обаче не и повече, отколкото тук на Земята сме зависими от природните закони; тук, където нашата воля действува като нещо много по-висше от тези природни закони. Ето защо не можем да си позволим да говорим за Космоса в смисъла на определена космическа закономерност, инспирирана от принуждаващите сили на една механична необходимост. Обаче това, което откриваме в звездните констелации, то е, така да се каже,
към текста >>

По-скоро притежаваме това, което управлява животното в смисъла на неговите насочващи сили.
Нашата животинска природа е това, което първоначално формира нашите органи, и те според своя брой са нещо твърде сходно с органите на висшите животни. Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н. Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е. в силите на планетарната система, ние например не притежаваме посоката на изправения гръбначен стълб, според която главата е разположена в посока горе. По-скоро притежаваме това, което управлява животното в смисъла на неговите насочващи сили. Всичко което конструира например ръката като орган на нашата душевност, а не като я прави просто орган захващане, или орган за ходене, а я превръща именно в орган за свободно проявление на душевните импулси, всичко това ние дължим на планетарните въздействия. А всичко, което ни помага да бъдем човеци, дори и в най-долните степени на животинската организация, него ние дължим на констелацията на Луната спрямо останалите планети.
към текста >>

Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях.
Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои, Архаи. От там идваме и се приближаваме все повече и повече към земното раждане. Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях. Затова и ще бъдем включени в даден народ по един външен, механичен начин. Архангелът или Архангелите стават причина, за да се родим в един определен народ. Но в случая нашето особено място в този народ ще се определя всъщност от Архаите. Ние израстваме неодушевени и бездуховни, израстваме в нашия обкръжаващ свят формално, външно и механично.
към текста >>

И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело.
И когато чрез своето собствено възпитание, чрез своя живот и съдба, човек се извиси душевно и духовно, и стигне до един истински духовен светоглед, тогава в живота между смъртта и новото раждане, той ще пренесе не това, което смущава връзката му с неговия Ангел, не това, чрез което Архангелът го изпраща така трагично лишен от душевност в един определен народ и не това, което кара Архаите да го включат съвсем механично в дадена епоха: Тогава още в своята животинска организация, човек ще може да проумее това, за което после ще може да си каже: Има дълбок смисъл, че съм роден на това място, че точно тук се пробуди моето съзнание, че тук протече възпитанието ми, че точно тук ще се разгърне моето дело. Впрочем така и трябва да се реформира възпитанието, за да може човек отново да усети: от източниците и мястото на своето възпитание, той взема нещо, което после определя мисията му на този свят. И ако то се осъществи, след своята смърт човек среща не механичната и външна мощ на Архаите, а духовно изживява техните насочващи, формиращи сили, и в своя нов живот този човек ще бъде поставен по един съвършено различен начин.
към текста >>

Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
Естествено, в цялата област, която човек преброжда между смъртта и новото раждане, той влиза в близки отношения с Архангелои, Ангелои, Архаи, обаче меродавно и решаващо за изграждането на тези отношения е онова, което човек пренася през Портата на смъртта. Ако успее да проникне своето минерално съзна ние с издълбоко бликащата в него духовност, тогава той ще се приближи интимно до своя Ангел. Обаче благодарение на тази интимна близост с Ангела, човек израства по такъв начин в света на Архангелои, че в известен смисъл може да отвърне на техните сили с дълбок усет и съучастие, за да продължи нататък и се инкарнира в онова индивидуализирано същество, в онзи неповторим човек, какъвто е длъжен да стане, ако иска да се види в един израстващ, а не в един пропадащ свят.
към текста >>

При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
В живота между раждането и смъртта, нашият свят обхваща звездите и Слънцето, и Луната, и планетите, и планините, и долините, и реките, и растенията, и животните, и минералите, и всичко което живее вътре в нашите човешки очертания това сме ние. В живота между смъртта и новото раждане, нашият свят това е онази духовност, скрита зад Слънцето и Луната, зад звездите, зад планините и реките; и сега нашият свят обхваща вече не друго, а най-съкровената човешка същност. Светът и човекът се редуват и сменят ритмично, така че човек живее и физически, и духовно. За човека тук на Земята, за земния човек, светът е там вън. За човека между смъртта и новото раждане, светът е тук, вътре. При това става дума всъщност за такава смяна на времената, при която човек може да потвърди: да, така е в един най-висш смисъл наистина е така познанието за човека е познание за света и познанието за света е познание за човека.
към текста >>

65. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Така че външният минерален свят и Азовото развитие си принадлежат взаимно и образуват в известен смисъл едно цяло.
Ако обхванем човешкото същество в цялата му дълбочина, ще открием, че то има своя Аз единствено чрез връзката на човека със Земята. И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася своя Аз в духовния свят, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие. През Портата на смъртта ние пренасяме нещо, което принадлежи на Земното развитие. Но по време на Земното развитие ако помните от моята „Тайна Наука“ практически се стига до едно друго царство, до минералното царство. Така че външният минерален свят и Азовото развитие си принадлежат взаимно и образуват в известен смисъл едно цяло. Че Азът минава през Портата на смъртта със своето минерално съзнание, това зависи в основата си от всичко, което човекът е получил от Земята. Обаче неправилно е да разглеждаме нашата Земя просто като едно небесно тяло. Земята е едно живо Същество, което можем да сравним с една голяма капка в безкрайния океан на пространството. Но тази капка е така съставена, че съдържа в себе си вещества с различна тежест, с различна плътност.
към текста >>

Или с други думи: в духовния свят човек взема нещо, което не се изчерпва се неговия Аз, който продължава нататък, а нещо, което в известен смисъл е един астрален плод от Земята (рис.23).
Да продължим нататък: напускайки Земята, човек развива минералното съзнание. Обаче това минерално съзнание е проникнато от диференцираните земни елементи, от Земята, доколкото и тя е изградена от най-различни субстанции. Или с други думи: в духовния свят човек взема нещо, което не се изчерпва се неговия Аз, който продължава нататък, а нещо, което в известен смисъл е един астрален плод от Земята (рис.23).
към текста >>

И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък.
И ако тогава проследим как човек полага този астрален плод от Земята, как го отхвърля в смисъла на описаните от мен процеси в „Теософия“ ще видим, че за известно време след смъртта, душевният свят е преминат, и Азът продължава нататък. Обаче засега той е все още изтъкан от минералното съдържание. Отправим ли духовен поглед нагоре, където е сега човекът, ние ще открием минералното съзнание на мъртвите, т.е. ще открием един мисловен свят според неговото отнасяне към минералите (рис.23). И всъщност е точно така: този пренесен отвъд смъртта мисловен свят, започва да сътрудничи с това, което е минерално царство на Земята, но също и в Космоса (рис.23).
към текста >>

Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
Тази взаимна зависимост е изключително важна. Когато тук на Земята обхващаме с поглед нашите минерали, когато обхващаме с поглед цялото минерално царство защото то се разпростира и в облаците, които също са минерални въздействия и се запитаме: Какъв духовен екстракт действува вътре? ние трябва да си отговорим така: В тези минерални форми, които тук на Земята показват пред нашите сетива своите външни страни, в тези минерални форми и въздействия пулсира един мисловен свят, пулсира това, в което се превръщат човешките мисли след смъртта. Ако отправим един пълен с разбиране поглед върху минералното царство и после го извисим над това минерално царство, ще можем да си кажем: Дълбоко в минералната активност пулсира и работи това, което всъщност е съзнанието на мъртвите, и то едва в началото на тяхното следсмъртно пътешествие. Ние трябва да назоваваме минералното царство на Земята „безжизнено“ и „мъртво“ не само от външни съображения; ние трябва да го назоваваме „мъртво“ царство в смисъла на този духовен факт, че мислите които човек пренася и има след смъртта си, действуват вътре в минералното царство.
към текста >>

В стила на някои модерни критици би могло да се каже без да твърдя, че това е нещо добро Гьоте имаше заложбите да стане един слаб художник и той внесе тези художнически заложби в поетичното си творчество, така че в известен смисъл стана един живописващ поет.
В какво се изразява тази своеобразна природа на Гьоте? Тя се изразява например в това, че Гьоте постоянно правеше опити да стане график или художник. Но той наистина никога не достигна дотам, да стане действително график или художник; обаче всичко което остана от неговото художничество, от неговата живопис, то е фрапиращо и прекрасно. И ако обхванем, както наистина подобава, Гьотевите поетични творби а някои в това отношение са извънредно характерни тогава ще си кажем: да, така или иначе, Гьоте не можа да стане никакъв художник, но неговите поетични творби са заредени с една отклонена, с една проиграна живопис. Гьоте постоянно рисува в своите стихове. В стила на някои модерни критици би могло да се каже без да твърдя, че това е нещо добро Гьоте имаше заложбите да стане един слаб художник и той внесе тези художнически заложби в поетичното си творчество, така че в известен смисъл стана един живописващ поет.
към текста >>

Гьоте създаде такива драматични произведения, в които собствено диша един скулптор, един ваятел, и като драматични произведения, те далеч не са пронизани с интензивния вътрешен живот на Шекспировите драми; в известен смисъл, те са застинали в определени пластични форми.
Но нека продължим: изглежда някои хора донякъде имаха право да сравнят известни творби на Гьоте с гладкия и мъртъв мрамор творби като „Ифигения“, „Тасо“ и преди всичко „Извънбрачната дъщеря“. Гьоте създаде такива драматични произведения, в които собствено диша един скулптор, един ваятел, и като драматични произведения, те далеч не са пронизани с интензивния вътрешен живот на Шекспировите драми; в известен смисъл, те са застинали в определени пластични форми. Накратко Гьоте може да блесне като един особен гений, именно защото той не успя да дойде на света по един правилен начин. Той дойде на света като художник, но не можа да стане истински художник. Тогава той отново се насочи към поетичното творчество и в това полу-художническо поетично творчество, изобрази наистина всичко, което пожела. Гьоте не можа да се издигне до една драматична поезия; той беше предразположен към нея, но никога не можа да стане истински драматичен поет; той застина в една друга степен и тя намери израз в неговото пластично чувство. Ние бихме могли да кажем, и то е наистина нещо, което характеризира Гьоте, ако правилно разбираме нещата: Гьоте е един човек, който не беше роден както трябва на Земята.
към текста >>

Той създаде учението за цветовете*14, и въпреки това не беше физик в истинския смисъл на думата; занимаваше се с естествени науки, но не се издигна до професионализъм.
Той създаде учението за цветовете*14, и въпреки това не беше физик в истинския смисъл на думата; занимаваше се с естествени науки, но не се издигна до професионализъм. Накратко, в нито една област на света, той не се прояви изцяло и напълно. Да, Гьоте не дойде по един правилен начин на този свят.
към текста >>

свят, после започва да се свива и концентрира в себе си, и чрез животинското съзнание изгражда своите органи, като в известен смисъл ги обгръща с онази обвивка, която е изтъкана от мисловните елементи.
свят, после започва да се свива и концентрира в себе си, и чрез животинското съзнание изгражда своите органи, като в известен смисъл ги обгръща с онази обвивка, която е изтъкана от мисловните елементи. Така стоят нещата с човешкото същество, което иска да слезе долу във физическото битие.
към текста >>

Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово).
Виждате ли, аз и преди, а и вчера напомних, че хората очакват от днешната наука например следното: Все някога тя ще установи, че клетките имат твърде сложна химическа структура, така че тази сложна химическа структура би обяснила всичко, което се извършва в клетките. Но тази мисъл е съвършено неправилна. Нещата са устроени така (рис.22, бяло), че химическите връзки в живата клетка не са по-здрави от тези в неживата материя. Напротив: Химическите връзки стават най-хаотични тъкмо в оплодената зародишна клетка. Отнесена, към материалния свят, оплодената зародишна клетка е направо хаос, хаос който излъчва неизчерпаема и стопяваща сила. Но в този деструктивен хаос се излива това, което в антропософски смисъл аз Ви описах като себеизграждащият се човек (виолетово). И физическото тяло се образува не чрез самия зародиш, а с помощта на процеси, които се извършват в майчиното тяло между ембриона и неговото обкръжение. Така че практически това, което слиза от духовния свят, ще бъде вложено в една празнина и ще бъде пронизано от минералната субстанция. Вие разбирате, че този процес, както Ви го описвам тук, е един разбираем и, така да се каже, един прозрачен процес. Що се отнася до животинското съзнание, ние не можем да видим неговите обратни въздействия, и трябва да кажем, че то действува нагоре в посока на груповите животински души (рис.23, червената стрелка). А после, щом човек навлезе в планетарните сфери, той започва да изгражда своите органи първоначално само като силови съотношения в онази празнина, за която току-що споменах.
към текста >>

Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека.
Именно с помощта на антропософската Духовна Наука, човек започва да се чувствува една цяло с Вселената. Той чувствува света в себе си и себе си в света. Той усеща как животът на Макрокосмоса пулсира в него самия; той усеща как неговото вътрешно изживяване се излъчва навън из целия Космос. За този човек дишането се превръща в един символ на всеобхватното Битие: Поетият навътре въздушен стълб приема облика на човешкото тяло и става част от вътрешния живот: издишаният навън въздух се разпръсква из целия Космос. Но такива са и съотношенията между духовното и душевното: Целият Космос, така да се каже, бива вдишван, в духовно-душевен смисъл, и се превръща в човек; после това, което е в човека, ще бъде отново издишано, в духовно-душевен смисъл, и ще се разпръсне до периферията на Космоса, за да се върне пак в земните очертания на човека. В този човек ние можем да видим образа на света, а в света безкрайно финото и неуловимо присъствие на човешкото същество. И в следващите две изречения, ние можем да обобщим всеобхватното познание за света и за човека:
към текста >>

66. 8. Осма лекция, 9 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Всичко което днес имаме навън като минерално царство, в известен смисъл ще се претопи, и този процес ще означава гибелта на Земния свят.
И така, тук в етерното тяло ние имаме зародишния кълн на едно идващо царство, на животинско-растителното царство. Всичко което днес имаме навън като минерално царство, в известен смисъл ще се претопи, и този процес ще означава гибелта на Земния свят. Затова пък от това, което привидно се разпада в резултат на земните сили, от човешките физически тела, ще възникне най-долното царство на една нова мирова планета: минерално-растителното царство. А всичко, което след смъртта се разлива в Космоса, то ще се консолидира в едно второ царство на тази бъдеща планета, едно животинско-растително царство, което ще я обгръща като един вид жива етерна обвивка.
към текста >>

67. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа?
Нека вземем един човек, който тръгва от шестата си година на училище, онова училище, което с външните си методи изгражда в детето съвсем повърхностно отношение към външния свят. Да приемем, че после този човек ще премине през някои от нашите университети. Тогава той ще може да изучи нещо, ще добие добър образователен ценз, и приемайки тези знания в себе си, ще може да се издигне дори като духовен наставник на човечеството в някоя от областите на знанието. Но един такъв човек който в смисъла на днешното образование вече е получил своя предварително формиран душевен живот какво възприема всъщност този човек в своята душа? Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз. Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност. И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и волеви импулси той го има като отражение. Всичко останало, което той изживява, е отслабено, парализирано.
към текста >>

После тази пасивност нараства и се изместваобаче не и в смисъла на
B този случай далеч не е необходимо астралното тяло да се напряга. Достатъчно е само, ръководството да се предостави на Азът, на този Аз, който е формиран едва чрез Земния организъм. В този случай наистина не е необходимо никакво напрягане, никакво усилие. Изобретява се един микроскоп и под него се поставя препарат, изследва се този препарат, човекът наднича и подрежда мислите-сенки, след това прави нещо като счетоводна сметка, но какво може да се получи при сборуване на сенки? Така по отношение на вътрешното съизживяване на света, човек остава съвсем пасивен. После тази пасивност нараства и се изместваобаче не и в смисъла на
към текста >>

68. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Но ако не са развили в пълен смисъл свободата, за да получат чрез нея отново силата, която са имали някога в божествено-духовното си наследство, тези хора биха били изправени пред строгите изисквания на съвсем други духовни Същества.
Онези хора, които се оставят на природните влечения, т.е. на инстинктите и нагоните аз описах това от чисто философско гледище в моята „Философия на свободата“ те живеят в нещо, което е обречено на смърт. Разбира се, те също пренасят своите образи в духовния свят. Но ако не са развили в пълен смисъл свободата, за да получат чрез нея отново силата, която са имали някога в божествено-духовното си наследство, тези хора биха били изправени пред строгите изисквания на съвсем други духовни Същества.
към текста >>

69. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Тази илюзия ние пренасяме в нашето Азово същество, в нашите спомени, и в известен смисъл я превръщаме в наша собственост.
Когато в земния си живот между раждането и смъртта, насочим нашите сетива към обкръжаващия ни свят, той застава пред нас като едно външно явление, като една илюзия. Тази илюзия ние пренасяме в нашето Азово същество, в нашите спомени, и в известен смисъл я превръщаме в наша собственост. И така, докато разглеждаме и проучваме света, тя застава пред нас; една илюзия, една Майя, която след смъртта вчера Ви описах това изчезва и се появява под други форми, така че ние я изживяваме не вътре в нас, а пред нас и около нас.
към текста >>

В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен свят.
Обаче в нашата епоха е така, че на човека е разрешено да живее в Майя само между раждането и смъртта. Днес човек не стига до там, че по времето между смъртта и новото раждане да живее в Майя. Прекрачи ли през Портата на смъртта, ако мога така да се изразя, той пада в примките на необходимостта. Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода. В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен свят. И в този интервал от време, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно възприятие, сякаш е разкъсван от всяко сетивно възприятие до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
към текста >>

Защото човекът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края.
Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация. После от нея се развиват т.е. не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н. И в хода на времето, според днешните си материалистични представи, виждаме как човек издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис. 30, червено) отново една хипотеза. Защото човекът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края. За днешния човек, това начало и този край се губят като безконтурни и занемели образи.
към текста >>

За тях историята представляваше това, което става между възникването и умирането на Земята, това което има своя смисъл чрез представите за Земното начало и Земния край.
Но как стояха нещата с тези хора, които можеха да разбират историята? За тях историята представляваше това, което става между възникването и умирането на Земята, това което има своя смисъл чрез представите за Земното начало и Земния край. Вземете която и да е езическа космология и Вие ще можете да си представите историческия развой на човечеството. В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят. Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно.
към текста >>

Историята има своя дълбок смисъл.
Но как стояха нещата с тези хора, които можеха да разбират историята? За тях историята представляваше това, което става между възникването и умирането на Земята, това което има своя смисъл чрез представите за Земното начало и Земния край. Вземете която и да е езическа космология и Вие ще можете да си представите историческия развой на човечеството. В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят. Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл. Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>

Тя има своя смисъл също и след края на Земята.
Но как стояха нещата с тези хора, които можеха да разбират историята? За тях историята представляваше това, което става между възникването и умирането на Земята, това което има своя смисъл чрез представите за Земното начало и Земния край. Вземете която и да е езическа космология и Вие ще можете да си представите историческия развой на човечеството. В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят. Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл. Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>

И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история.
Вземете която и да е езическа космология и Вие ще можете да си представите историческия развой на човечеството. В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят. Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл. Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>

Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл.
В посока назад, Вие ще стигнете до времената, през които Земята възниква и изгрява в обкръжението на един божествено-духовен свят. Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл. Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>

Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
Историята има своя дълбок смисъл. Тя има своя смисъл също и след края на Земята. И ако в мисленето и религиозното чувство на последните столетия от нашата цивилизация се запази най-вече представата за Земния край, то историческото разглеждане на Земното начало изостана сериозно. И все пак дори и в такива съвременни съчинения като „История на света“ от Ротек*17, Вие ще откриете далечни въздействия от онези представи за началото на Земния свят, които придават смисъл на самата история. Макар „История“ на Ротек писана в началото на 19 век, да съдържа само далечна сянка от тази представа, фактът е многозначителен и придава на историческото развитие един нов смисъл. Своеобразното и същественото сега е, че в това време, когато човекът прекрачва в илюзорния сетивен свят, когато външната природа се изправя пред него като Майя, в същото време, поради отсъствие на истински представи за Земните начало и край, историята напълно изгубва своя смисъл и се изплъзва от непосредственото знание на човека.
към текста >>

Но днешният ден категорично изисква от човека да вложи един друг, един нов смисъл в историята.
Отделни хора предусетиха това доста отдавна. Прочетете например по какъв убедителен начин Шопенхауер извежда от западноевропейското светоусещане цялото безсмислие на историята и Вие ще видите, колко дълбоко прозря Шопенхауер в това безсмислие. Но днешният ден категорично изисква от човека да вложи един друг, един нов смисъл в историята. Ако се откажем от хипотезите и останем при феноменологията, т.е. в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят. В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят. Обаче в този случай, ние сме като затворени в прегръдката на Земята, без да виждаме нищо извън нея. Кант-Лапласовата теория и топлинната смърт напълно зазиждат пътищата ни към просторите на Космоса.
към текста >>

в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят.
Отделни хора предусетиха това доста отдавна. Прочетете например по какъв убедителен начин Шопенхауер извежда от западноевропейското светоусещане цялото безсмислие на историята и Вие ще видите, колко дълбоко прозря Шопенхауер в това безсмислие. Но днешният ден категорично изисква от човека да вложи един друг, един нов смисъл в историята. Ако се откажем от хипотезите и останем при феноменологията, т.е. в илюзорното описание на природните явления, ние все пак можем да извлечем от света на Майя и то именно в Гьотев смисъл едно твърде задоволително познание за природния свят. В естествознанието е възможно някакво удовлетворение, само ако сме запазили нещо от смущаващите хипотези за началото и края на Земния свят. Обаче в този случай, ние сме като затворени в прегръдката на Земята, без да виждаме нищо извън нея. Кант-Лапласовата теория и топлинната смърт напълно зазиждат пътищата ни към просторите на Космоса.
към текста >>

Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край.
към текста >>

Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода.
към текста >>

Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край.
Чрез Мистерията на Голгота ако човекът я изживее правилно той ще бъде, в известен смисъл, откъснат и освободен от света. И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека.
към текста >>

70. 1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен.
Днес ние отново бихме желали да спрем вниманието си върху дълбоката връзка, която съществува между човека в неговото телесно, душевно и духовно устройство и света. Вече видяхме, че в известен смисъл това, което между смъртта и своето раждане човек пpеживява в просторите на Универсума, в просторите на целия Космос, се намесва пряко в неговия душевен живот, в неговата физиология и веществообмен. Видяхме също, как това, което човек има преди раждането или преди зачатието под формата на външни изживявания, после се разгръща като едни или други действия в неговите органи, в неговата физиология. Днес бихме желали да погледнем човека от другата му страна, да засегнем определени съотношения между него и външния свят, и по-точно, да разгледаме как изживяванията му от раждането до смъртта минават през Портата на смъртта, за да се превърнат в основата на един съвсем друг живот, протичащ между смъртта и следващото ново раждане.
към текста >>

В известен смисъл, докато сме между смъртта и новото раждане, ние се намираме не извън Луната, а вътре в нея.
Докато сме между смъртта и новото раждане, нашият вътрешен свят се състои както вече казахме от нашите действия, доколкото те са продиктувани от волята; това е сферата на вътрешния свят, или с други думи: централното ядро, обкръжено от нашите чувства и мисли, които се излъчват навън в пространството. Обаче тук действуват и сили, които са близки до силите на Луната. Ако ми позволите, бих могъл да допълня: Тогава ние виждаме Луната от другата и страна. Самият живот в сферата, за която стана дума, е подчинен на други закони, на друга перспектива и по нищо не прилича на нашия земен живот, дори за някои от тези закони е невъзможно да се говори толкова различни са те. В известен смисъл, докато сме между смъртта и новото раждане, ние се намираме не извън Луната, а вътре в нея. Ние сме постоянно свързани с вътрешния лик на Луната. Както тук на Земята наблюдаваме отразената Слънчева светлина, така между смъртта и новото раждане ние наблюдаваме вътрешния лик на Луната.
към текста >>

Вие добре разбирате, че няма никакъв смисъл да боравим механично е окултната терминология и да повтаряме: „Земна епоха, Юпитерова епоха“ и т.н.
Ето колко реални са тези процеси. Това е истинският ход на еволюцията. Вие добре разбирате, че няма никакъв смисъл да боравим механично е окултната терминология и да повтаряме: „Земна епоха, Юпитерова епоха“ и т.н. Ние не трябва да се доближаваме до тези неща външно и абстрактно. Достатъчно е да обхванем човекът в неговата цялост, и тогава преходите в космическата еволюция ще бъдат описвани съвсем естествено. Трябва да изковаваме понятията си с размах, пластично и смело, така че да ни служат в овладяването на нови те и трудно достъпни истини: как например нашите чувства и мисли се разширяват, първоначално в планетарните, а после и в космическите пространства, където пребиваваме и самите ние; как носим в себе си онези хора, с които сме изградили един или друг вид отношения.
към текста >>

71. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

вътрешния смисъл на „gehen“, отколкото ако се потопите в спокойствието на двата звука „е“.
Ако замените звука „е“ със звука „а“ например в глагола „laufen“, „тичам“ Вие ще доловите нещо съвсем различно не бавното и спокойно движение, а нещо, което предявява много по-големи изисквания пред Вашето дишане. Сега Вие непременно ще усетите последиците от едно учестено дишане, които се съдържат в звука „а“. Вие едва ли бихте могли да изживеете по-добре. вътрешния смисъл на „gehen“, отколкото ако се потопите в спокойствието на двата звука „е“. По същия начин звуците „а“ определят положението в глагола „laufen“. Изобщо говорът има една подчертано духовна същност и аз многократно съм обръщал внимание на факта, че в говора на даден народ е скрит един вътрешен езиков гений.
към текста >>

Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията.
Но само ако слезем надолу до Ангелои, само тогава ще открием както си спомняте и от други мои лекции личното, индивидуалното отношение на човека към своя Ангел, това индивидуално отношение на човека към своя Ангел действува така да се каже по един двойнствен начин. От една страна то може да се отправи навътре. Ако човек се „предостави“ на своята вътрешна организация, така че тя да се устреми навън и да излезе стига да би могла вън от самия човек... Впрочем тук се докосваме до твърде интимни опитности, които несъмнено са обагрени от луциферически елемент; така или иначе: В строго интимен смисъл човек може да излезе вън от себе си и в същото време да стигне до една обективна и вътрешна опитност, каквато е фантазията. В много отношения фантазията има в себе си и нещо творческо, нещо индивидуално творческо, както езика; и общо взето, в основата на езика лежи именно дейността на фантазията. Обикновено човек изживява езика като нещо абстрактно. Той далеч не винаги усеща как геният на езика един Арх-Ангелои размахва крилете си в нашия говор. По същия начин човек пропуска да отбележи и как фантазията ако е с подчертан луциферически елемент неусетно се превръща във фантастика. Човекът дори не предполага как в неговата фантазия същност се промъква един истински Ангел.
към текста >>

Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си.
Ако обаче човек излиза вън от себе си не според описания начин, а в процесите на съня, и ако именно там той навлиза в зоната, където иначе възниква будната фантазия, тогава всички онези сили, които намират сдържан и благоразумен израз в нашата фантазия, ще се пренасочат изключително към подсъзнанието под формата на сънища. И точно както луциферическата фантазия може да се изроди в безогледна фантастика, така и сънищата могат да се изродят във всевъзможни абнормности, които човек вече под влиянието на Ариман започва да приема за неоспорими истини. Така или иначе в нашите сънища, в нашите невинни и чисто човешки сънища, практически пулсират същите онези сили, които наричаме Ангелос, същите онези Същества, които оживяват в нашата фантазия, ако се опитаме да излезем но в интровертен смисъл, вън от себе си. Сега обаче целият езиков свят, подвластен на Архангелои, се обособява в един свят, разположен „между“ чувствата и мислите: в света на представите; А би могло и да се допълни: в света на чувствените, емоционални представи (виж схемата), фантазията и сънищата се обособяват в света на чувствата чувствата и това, което живее в тях като воля; а бихме могли да употребим и друга дума: Волево оцветени чувства.
към текста >>

Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят. Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз.
към текста >>

Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение.
Докато сънуваме, ние сме извън себе си, но само в духовен смисъл. Докато действуваме, разбира се, ние не сме във физически смисъл вън от себе си, но чрез волевите импулси привеждаме нашето физическо тяло в движение. Азът обаче се опира тъкмо на волевите импулси. Така че нека обобщим: Във волевото действие живее именно волята, която е така да се каже вмъкната и „окопана“ в сетивния външен свят. Ние развиваме нашия самостоятелен Аз единствено в условията на физическия свят, единствено в осъществяването на едно или друго волево действие. А в сбора от нашите действия, в онова, което остава от тях след смъртта, в него продължава да живее нашият Аз. След смъртта ние сме вгледани в очертанията на този израстващ от нашите действия човешки Аз.
към текста >>

Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл.
Преди да продължа нататък, аз бих желал да Ви дам следната схематична рисунка. Нека тук схематично да представим обкръжаващия свят (рис. 7), а тук човека (рис. 8, червено, светло). Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл. Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия свят ето тук то продължава да живее у Вас като душевен свят. Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване. Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват волевите импулси. Ако обаче искаме да сме пределно точни, трябва да заявим: Това, което аз нося в душата си, целият душевен облик на моята вътрешна организация, е последица на моите опитности между раждането и смъртта, респективно между раждането и настоящия миг.
към текста >>

Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване.
Нека тук схематично да представим обкръжаващия свят (рис. 7), а тук човека (рис. 8, червено, светло). Обкръжаващият свят продължава да живее в човека, макар и в един душевен смисъл. Всичко онова, което Вие сте изживели заедно с обкръжаващия свят ето тук то продължава да живее у Вас като душевен свят. Нали разбирате, в известен смисъл това е едно твърде абстрактно изживяване. Обкръжаващият ни свят, който ние възприемаме единствено под формата на Майя, продължава да живее в абстрактните душевни изживявания, в мислите, чувствата, които на свой ред задвижват волевите импулси. Ако обаче искаме да сме пределно точни, трябва да заявим: Това, което аз нося в душата си, целият душевен облик на моята вътрешна организация, е последица на моите опитности между раждането и смъртта, респективно между раждането и настоящия миг.
към текста >>

72. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло.
Да, такъв беше характерът на човешкото познание през онези древни епохи. С помощта на своето образно познание, тогавашният човек можеше да си обясни в смисъла на вчерашната лекция и своето собствено физическо тяло. Вчера посочихме: съвременният човек възприема своето обкръжение по такъв начин, че го превръща в представи, в един вътрешен свят, за да извлече после от него и образът на своя живот между раждането и сегашния миг. Така че това, което носим в себе си като органи, като мозък, бели дробове, сърце, черен дроб, е израз на целия Космос. Както даден спомен съдържа в себе си един или друг процес, който може да бъде повторно изживян, така и в своите вътрешни органи, в белите дробове, сърцето и т.н. човек носи целия свят, целия Космос. И древната мъдрост се състоеше точно в това, че тези отделни органи загатваха за неща, които се отнасяха до целия Космос.
към текста >>

Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса. Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване. Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера. Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи.
към текста >>

Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание.
Обаче в строгия смисъл на думата не би могло да се твърди, че това беше едно истинско човешко познание. Истинското човешко познание е немислимо без интелигентността, която е нещо различно от така разпространения днес абстрактен и чист интелектуализъм. Обаче древната мъдрост съвсем не беше извоювана с участието на интелигентността и следователно не би могла да се отнесе към истинското човешко познание.
към текста >>

Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман.
Единствената сила, която можем да противопоставим срещу този ход на събитията след Ренесанса, е правилното разбиране на Христос. Ако материалистическата наука, индустрията и техниката на новото време които са от ариманическо естество завладеят света без правилното човешко разбиране на Христос, тогава човекът би останал прикован към Земята. Човекът не би могъл да стигне до Бъдещия Юпитер. Ако обаче вложим в сетивното познание на външния свят не друго, а Христовия Импулс, ако вложим там един нов духовен живот, ако пробудим в себе си имагинацията, инспирацията, интуицията, тогава ние ще спасим Ариман. Външният образ на това спасение ще откриете на много места в моите мистерийни драми. Ако Христовият Импулс в нас би действувал непълно и в смисъла на досегашната теология, това би означавало и едно непълно преодоляване на човека, едно преодоляване чрез Ариман. В този случай материалистическата наука, техниката и индустрията биха осъдили човека на планетарната смърт, която очаква нашата Земя, с други думи, те биха го превърнали в строителен елемент, в нещо като вкаменелост изобщо в материал за нуждите на Ариман. Другата възможност, както се досещате, е Христовият Импулс да проникне дълбоко в модерната материалистическа наука, в модерната техника и индустрия.
към текста >>

И тогава официалната материалистическа наука изведнъж се оказва лишена от основание и вътрешен смисъл; оказва се лишена от реалните сили на Духа.
Да, луциферическите Същества насърчават тази свръхземна и свръхчовешка мъдрост, но в същото време те отклоняват човешкия Дух от непосредствените земни задачи. И тогава официалната материалистическа наука изведнъж се оказва лишена от основание и вътрешен смисъл; оказва се лишена от реалните сили на Духа. Те вече не интересуват никого.
към текста >>

73. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот.
За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма. Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот. Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена. Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.
към текста >>

В известен смисъл нашето тяло става по-тежко.
Макар и да сме „човек“, ние започваме да се разпадаме, превръщаме се, така да се каже, в прах, в пепел. Ние добиваме съвсем нови, минерални свойства. И благодарение на тях ние отново се включваме във външния свят. Докато сме в категорията №5, ние сме изцяло потопени в нашия вътрешен свят. После, в процесите на вътрешния разпад, ние отново навлизаме в областта на минералите. В известен смисъл нашето тяло става по-тежко. С други думи на седмо място: Включване в неорганичния свят.
към текста >>

Латинската дума „канцер“ също има подобен смисъл.
По-нататък човек продължава да се обособява все по-категорично и недвусмислено от външния свят, „загражда се“ и ние определяме вече тази степен като „Себе-заграждане“: В сила е съзвездието Рак. Същественото тук е, че Ракът протяга своите щипци и прибира жертвата. Латинската дума „канцер“ също има подобен смисъл. Съзвездието Рак дава силата, с която човек се обособява от външния свят. Човек не само „докосва“ себе си, но започва да изгражда и своя „вътрешен свят“.
към текста >>

При Водолея разбира се в един духовен смисъл всичко се свежда до водата.
На земеделието съответствува Водолеят. При Водолея разбира се в един духовен смисъл всичко се свежда до водата. Вие си го представяте, нали: той крачи и носи в ръцете си две ведра, от които излива вода. Той на поява. Той е първообразът на градинаря, земеделеца и т.н.
към текста >>

После идва ред на неговата „вътрешна подвижност“, на трето място идва способността му да бъде „симетричен“, но ако разглеждаме влиянията на последните четири съзвездия върху формирането на човека, ние сме принудени да приемаме нещата в съвсем обратен смисъл.
Обаче ние можем да обхванем всичко това и от една друга страна. Ако разглеждаме нещата от гледната точка на древните гърци: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби, трябва да заявим следното: По отношение на своята глава припомнете си всичко, което вече казах човекът е формиран отвън, от Космоса. Да, според гръцкото светоусещане, нещата изглеждат точно така. По отношение на главата си и нейната форма, човекът е формиран от Космоса. После идва ред на неговата „вътрешна подвижност“, на трето място идва способността му да бъде „симетричен“, но ако разглеждаме влиянията на последните четири съзвездия върху формирането на човека, ние сме принудени да приемаме нещата в съвсем обратен смисъл. Сега върху човека започва да упражнява влияние самата Земя, или казано с други думи неговите собствени действия като „ловец“, „скотовъдец“ и т.н. Погледнете тази схематична рисунка (рис. 11). Нейната горна част е широка, а долната значително по-тясна. Ако човек развие в себе си силно това, което означаваме като Стрелец... имам предвид човешките бедра, той ще има необходимите предпоставки да стане „ловец“. Ако иска да стане „скотовъдец“ трябва да развие коленете; ако иска да стане „земеделец“ трябва да върви; а за символ на самия човек най-добре могат да ни послужат нозете.
към текста >>

През миналите епохи, когато Овенът все още беше на своето подходящо място и за животинския кръг можеше да се говори в стария смисъл, Вие бихте открили главно „професиите“ на Стрелец, Козирог, Водолей и риби, респективно „ловец“, „скотовъдец“, „земеделец“ и „търговец“.
Една съвсем друга последица от космическите събития и факти е тази, че за разлика от древните гърци, днес ние не започваме от Овена, а от знака Риби. От стотици години ние стоим под знака Риби, а именно в знака Риби се осъществява преходът към човешкия интелектуализъм. През миналите епохи, когато Овенът все още беше на своето подходящо място и за животинския кръг можеше да се говори в стария смисъл, Вие бихте открили главно „професиите“ на Стрелец, Козирог, Водолей и риби, респективно „ловец“, „скотовъдец“, „земеделец“ и „търговец“. Всичко, което се разви по-късно в областта на технологиите, индустрията и т.н., е при-също на Рибите и само по себе си, то е едно повторение. Помислете: Ние живеем в епохата на Рибите и всъщност през тази епоха възникна цялата днешна технокрация, цялата ни машинизирана култура и т.н. Ако се върнем назад към епохата на Овена, ще открием онези четири често срещани професии, които макар и непрекъснато модифицирани все още държаха човека в постоянна и здрава връзка с природата. Ако се върнем още по-назад в епохата на Телеца, в Третата, Втората и Първата следатлантска епоха, в последната, предпоследната атлантска епоха и т.н. отново до епохата на Рибите, ние бихме открили тогавашния човек като едно етерно същество, което никога още не е слизало във физическия свят.
към текста >>

Обаче в известен смисъл може да се допълни и нещо друго: Троичното устройство не се отнася единствено за предходната, сегашната и следващата инкарнация; то е валидно дори и само за сегашния, за настоящия човек.
Обаче в известен смисъл може да се допълни и нещо друго: Троичното устройство не се отнася единствено за предходната, сегашната и следващата инкарнация; то е валидно дори и само за сегашния, за настоящия човек. Вземете например „двигателно-веществообменния човек“: той е способен да възпроизведе нов човешки индивид. В лицето на човешкия ембрион така, както е поставен в майчиното тяло Вие имате такъв „двигателно-вещество-обменен човек“, който иска да развие самия себе си, в ущърб на „човека-глава“ и „човека-гърди“.
към текста >>

А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете.
А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете. Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“. Това са неща, които хората разбират едва след като остареят. Вие помните онази гатанка: Що е онова, което в началото върви на четири крака, после на два, и накрая на три... От този момент нататък ние сме вече стари. И така, спрямо главата човек винаги остава един вид резултат на своята последна инкарнация. В продължение на целия живот главата остава детска.
към текста >>

Всяка подробност от символите на животинския кръг е пропита с дълбок смисъл, всеки от жестовете на отделните знаци е пълен с дълбоко значение.
Затова пък днешните абстрактни хора втренчват поглед в зодиакалния образ на Овена, без изобщо да подозират, че същественото тук е в отметнатата назад глава; втренчват поглед в Телеца и не знаят: същественото тук е; че той гледа встрани и скача! Всяка подробност от символите на животинския кръг е пропита с дълбок смисъл, всеки от жестовете на отделните знаци е пълен с дълбоко значение. Естествено, в определени случаи не става дума за жестове; тогава както е при Лъва символът е така подбран, че съдържа всичко в самия себе си. Лъвът например е животното с най-могъщ сърдечен удар; тази е причината, за да бъде избран всред толкова много други животни.
към текста >>

74. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Нека да приемем, че тук в средата казано в Коперников смисъл се намира Слънцето, а около него без да смятаме астероидите кръжат Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн.
И сега за Вас съвсем не е нужно да влизате в спор с Коперниковата Слънчева система, за да се уверите в инстинктивната космическа мъдрост на древните, в мъдростта на тяхната космогония. Нека да приемем, че тук в средата казано в Коперников смисъл се намира Слънцето, а около него без да смятаме астероидите кръжат Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн.
към текста >>

В този смисъл, размножителният живот е свързан най-вече с Луната.
Лунният живот протича най-близо до условията на Земята. Обаче Лунните сили действуват твърде особено върху човека и върху начина, по който той се отнася към своя енергиен потенциал. Аз и другаде съм изтъквал същността на размножението: нещата там са поставени така, че в органичната материя се образува един вакуум, органичната материя така да се каже бива отблъсната встрани. И човешкият зародиш се образува след като органичната материя бива отблъсната встрани, така че ембрионът изгражда своята силова организация според законите на Космоса. В този смисъл, размножителният живот е свързан най-вече с Луната.
към текста >>

75. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото. Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>

И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото. Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>

Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот. Ето защо можем да обобщим: Ако човекът беше запазил своите животински форми, с други думи, ако неговата глава беше останала в принуждаващите сили на животинския кръг, в него щеше да клокочи онзи неудържимо вегетиращ живот, който е присъщ на животинската глава, и тогава в своята глава човекът щеше да представлява не друго, а една последица от своето космическо минало. В своята глава той щеше да носи непосредствените последици от цялото си досегашно космическо развитие. Обаче поради факта, че човекът се изтръгва и освобождава от силите на Зодиака, той разрушава, и в известен смисъл просто унищожава своето космическо минало.
към текста >>

И така, в материален смисъл Сикстинската Мадона би била разпиляна като прах в пространството, обаче всичко онова, което е вложено и нарисувано в тази материя, заедно с цветовете, нюансите и т.н., остане съхранено, макар в етерен вид, и някой, който може да възприеме този етерен образ въпреки че материалното е изгубило всякакво значение би могъл да се докосне до всяка подробност на това, което е останало в етерния свят.
Спомнете си например както казах, става дума за един образ, но наред с него и за изключително фините процеси, благодарение на които можем да приближим нещо до нашата душа спомнете си например една известна картина, да кажем Рафаеловата „Мадона“. Естествено, платното пред нас съществува в своя материален вид; иначе картината изобщо не би могла да възникне в нашия физически свят. Представете си обаче, че материални те съставки на Сикстинската Мадона биха били напълно разрушени и превърнати в прах, но около нея все пак остане един фин етерен облак. И така, в материален смисъл Сикстинската Мадона би била разпиляна като прах в пространството, обаче всичко онова, което е вложено и нарисувано в тази материя, заедно с цветовете, нюансите и т.н., остане съхранено, макар в етерен вид, и някой, който може да възприеме този етерен образ въпреки че материалното е изгубило всякакво значение би могъл да се докосне до всяка подробност на това, което е останало в етерния свят.
към текста >>

Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин.
Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите. По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план. Ако сериозно проучваме животинския кръг, ние трябва да си отговорим на въпроса, защо животните изграждат своята двигателно-веществообменна система точно по този начин. Човекът също изгражда своята двигателна система в съответствие с физическия земен план, дори и когато Земята за определено време се намира там, в северната хемисфера на животинския кръг. Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос. По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия.
към текста >>

И само благодарение на това могат да възникнат онези форми, описани от мен завчера „крайниците“, които в известен смисъл са противоположни на „главата“.
От друга страна обаче, той „отказва“ да приема образи. И само благодарение на това могат да възникнат онези форми, описани от мен завчера „крайниците“, които в известен смисъл са противоположни на „главата“. Да, развивайки своята външна деятелност, човекът се освобождава от макрокосмическите въздействия.
към текста >>

Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения.
Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа. Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот. Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята. Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята. Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо. Всяка отделна част на човека пронизва всички други части; в известен смисъл очите са ръце, доколкото те могат да се движат и опипват предметите; обаче в главата далеч не всичко е подвижно, главата е най-вече неподвижна, и мозъчните гънки например са лишени от всякакви произволни движения. Това е естестствено. Обаче главата е слабо подвижна дори и в своята външна повърхност, едно странно изключение е например човек да движи ушите си.
към текста >>

Обаче в душевен смисъл нещата стоят по друг начин.
Обаче в душевен смисъл нещата стоят по друг начин. От една страна ние имаме нашите изживявания, мисли и т.н. като нещо вътрешно, като нещо чисто етерно; обаче етерното тяло обхваща в своя живот и това, което наричаме „жлези“. Тези жлези отделят материя. Жлезите се свързват с етерното тяло по друг начин, а не като например мускулите. Впрочем мускулите принадлежат към двигателно-веществообменния човек.
към текста >>

Така в душевен смисъл ние стигаме до живота на чувствата (виж схемата).
В главата не е така; за да развива своята глава, човек трябва да разпилява, да разрушава материята, да я превръща образно казано в прах. Свободните етерни движения и пулсации се проявяват като мисловен живот. Доколкото етерното тяло „захваща“ жлезите, то се свързва с тях, обаче те не го понасят; обратно мускулите например го понасят добре. Мускулите с удоволствие поемат етерното тяло. Жлезите не го понасят; те отделят материя, те отблъскват етерното тяло обратно навън. Така в душевен смисъл ние стигаме до живота на чувствата (виж схемата).
към текста >>

И най-ужасното е, когато с незначителни изключения хората спекулират и се произнасят авторитетно както върху същността на тялото, така и върху същността на душата и Духа, когато си служат с най-елементарни думи от всекидневието, изменяйки произволно смисъла им с едно или друго окончание, какъвто е случаят с „психоидните“ феномени и т.н.
И най-ужасното е, когато с незначителни изключения хората спекулират и се произнасят авторитетно както върху същността на тялото, така и върху същността на душата и Духа, когато си служат с най-елементарни думи от всекидневието, изменяйки произволно смисъла им с едно или друго окончание, какъвто е случаят с „психоидните“ феномени и т.н. Днес има много хора, които просто нямат дори и далечното предчувствие, как се стига от думата до понятието. Днес в Германия има стотици нови и „свободни“ религиозни общности, стотици сдружения на монисти, които изобщо не разбират, че живеят от „отходните“ води на материалистическото естество знание, каквото го знаем от 60-те и 70-те години на 19 век. Навсякъде шум, навсякъде лекции нека вземем например тези на Артур Дрюс, от които е ясно: Някога той е проучил философията на Хартман от своите младежки години той постоянно танцува около Хартман проучил е философията на Хартман, обаче в общи линии от нея е взел само думите. В неговата глава тези думи се търкалят по няколко установени, вечно едни и същи коловози, и той също не знае какъв е собствено пътят от думата до понятието. И с тези няколко думи, механично заимствувани от философията на Хартман, той се опитва да критикува Антропософията.
към текста >>

За всеки здравомислещ човек подобни лекции за „психоидните феномени“ не са нищо друго, освен калейдоскоп от думи; всичко, което се изнася за Декарт, Спиноза и т.н., включително до Фехнер, е лишено от смисъл и не е нищо друго, освен калейдоскоп от думи.
Аз добре зная, че за официалните научни среди тези неща звучат съвсем неприемливо. Впрочем, така и трябва, защото представителите на официалната наука общо взето са вкарали всички понятия в своя словесен калейдоскоп и са изгубили всякакъв усет за действителността. За всеки здравомислещ човек подобни лекции за „психоидните феномени“ не са нищо друго, освен калейдоскоп от думи; всичко, което се изнася за Декарт, Спиноза и т.н., включително до Фехнер, е лишено от смисъл и не е нищо друго, освен калейдоскоп от думи. Единствено то, което може да свърже тези откъслечни и блуждаещи фрази, е основният антропософски възглед за Азът, астралното тяло, етерното тяло и т.н. Да се говори по този начин за съвременната епоха, може да причинява някому дори и болка; обаче там, където нещата опират до т. нар. духовен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин. Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията. Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съвременни естествоизпитатели.
към текста >>

Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията.
Впрочем, така и трябва, защото представителите на официалната наука общо взето са вкарали всички понятия в своя словесен калейдоскоп и са изгубили всякакъв усет за действителността. За всеки здравомислещ човек подобни лекции за „психоидните феномени“ не са нищо друго, освен калейдоскоп от думи; всичко, което се изнася за Декарт, Спиноза и т.н., включително до Фехнер, е лишено от смисъл и не е нищо друго, освен калейдоскоп от думи. Единствено то, което може да свърже тези откъслечни и блуждаещи фрази, е основният антропософски възглед за Азът, астралното тяло, етерното тяло и т.н. Да се говори по този начин за съвременната епоха, може да причинява някому дори и болка; обаче там, където нещата опират до т. нар. духовен живот, трябва да се говори тъкмо по този начин. Самите философи са вече безпомощни, понеже от десетки години насам те изгубиха вътрешния смисъл на думите и понятията. Днес впрочем се стига до там, че от университетските катедри по философия преподават не философията съвременни естествоизпитатели. И на тях се поверява устното разпространение на философията сред хората! Започна се с Мах, а днес главният представител на тази категория е Дриш. Естество изпитателите проповядват от философските катедри тъкмо защото философите изгубиха цялото съдържание от своите глави, а естествениците имаха поне един минимум от външни сетивни наблюдения. Но за философията, естествено, те говореха още по-безсъдържателно, отколкото философите.
към текста >>

76. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
Както вече знаем, чувственият живот представлява един вид сънуване в условията на будното човешко съзнание. Така че и тук, така да се каже, човек се люшка между будността и съня. Винаги, щом предприемем един волев акт, зад нашата будност прозира дълбокият сън, или ако мога така да се изразя „будният сън“. Будни сме само дотолкова, доколкото можем да облечем в представи нашата собствена активност. Обаче истинският смисъл на волевата активност остава за нас в пълен мрак, както впрочем и състоянията по време на сън.
към текста >>

77. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ако потърсим най-първичния елемент на минералното царство, ние ще се изправим пред кристала, пред многостенника; в известен смисъл минералът застава пред нас като многостенник.
Ако потърсим най-първичния елемент на минералното царство, ние ще се изправим пред кристала, пред многостенника; в известен смисъл минералът застава пред нас като многостенник. Тази многостенна фигура има един или друг външен облик при различните минерали, обаче нейната истинска същност ние можем да схванем само ако отправим поглед към онези външни и обективни сили, които макар да са вън от минералите, практически действуват вътре в тях. Да вземем един минерал с продълговата форма силите, които го формират, следователно, действуват така, че го изтеглят по дължина (рис. 25). Ако изобщо можем да говорим за минералите независимо дали тези сили работят навън или вътре в тях, ние трябва да си представим, че съответните сили стоят под определен ъгъл една спрямо друга, и преди всичко, че те присъствуват в Космоса, или поне в непосредственото обкръжение на Земята.
към текста >>

В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма.
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма. При човека това не е така. В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното. В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма. Животинският гръбнак е само част от тази сфера. Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг. Човекът изгражда своята сферична форма, преодолявайки планетарните сили.
към текста >>

Когато например преди няколко години изпратих мой ръкопис на чужд език до един известен анатом, с молбата да го коригира дори и само устно, той отбеляза в полето срещу горното изречение, че не разбира неговия смисъл.“
„Обаче за преобладаващата част от биолозите, този основен принцип в медицината е не само непознат, но и неразбираем. Когато например преди няколко години изпратих мой ръкопис на чужд език до един известен анатом, с молбата да го коригира дори и само устно, той отбеляза в полето срещу горното изречение, че не разбира неговия смисъл.“
към текста >>

И така, Бенедикт настоява да се съобразяваме и с това, което не знаем, а в същото време иска от един друг човек да му преведе на френски смисъла на изречението.
И така, Бенедикт настоява да се съобразяваме и с това, което не знаем, а в същото време иска от един друг човек да му преведе на френски смисъла на изречението.
към текста >>

78. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването.
А сега, ако мога така да се изразя, от морските бездни на човешката воля, в посока нагоре, пробива това, което наричаме чувства. Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването. Обаче все пак, те са по-светли и по-ясни от волята. Да, в своите чувства човек е малко по-светъл, малко по-просветлен. И в хода на това „просветляване“, двата полюса на волята както външната, така и вътрешната воля се издигат до обхвата на съзнанието.
към текста >>

“ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания.
Както различаваме два вида воля, вътрешната спяща воля и външната будна воля, така различаваме и два вида чувства. От една страна имаме тези чувства, които напират от спящата воля, от състоянието на дълбокия, лишен от образи и спомени човешки сън. Тези чувства са предимно антипатични; в тази област човек развива своите антипатии. От друга страна будната воля, която ни ръководи и насочва във външния свят, е по някакъв начин свързана, най-общо казано, с чувствата на симпатия; тук човек стига до онези чувствени изживявания, които му дават топлото усещане за симпатия. И ако се запитаме: „Къде се разиграва впрочем нашият душевен живот? “ отговорът може да се обобщи по следния начин: той се разиграва в съноподобните изживявания, които получаваме от чувствата, изразяващи се в симпатии и антипатии, които ни издигат до красотата, произведенията на изкуството и чудесата на природата, включително и в онези симпатии и антипатии вече по-скоро в биологичен смисъл чрез които стигаме до удоволствените и неудоволствени вкусови, мирисни и т.н. усещания. Откровенията на волята се манифестират в биологическите процеси, а откровенията на чувствата в душевните процеси на човешкото същество.
към текста >>

В душевен смисъл това чувство на задушаване се изживява от човека като недостатъчна защита, като нещо враждебно, което стимулирано от недостатъчния егоизъм иска да нахлуе вътре в него.
Обикновено ние не забелязваме как в нашия душевен живот става едно сливане и взаимопроникване на симпатии и антипатии. Обаче в някои абнормни състояния, т.е. когато е абнормна връзката ни с външния свят, тези взаимопроникващи се сили на симпатия и антипатия стават очевидни. В този случай има нещо нередно в нашата защита, в цялото „антипатизиране“, което човек развива най-вече по време на сън. Нека да си припомним онова чувство на задушаване, което най-често смущава нашия сън. В душевен смисъл това чувство на задушаване се изживява от човека като недостатъчна защита, като нещо враждебно, което стимулирано от недостатъчния егоизъм иска да нахлуе вътре в него.
към текста >>

В смисъла на вчерашната лекция, бих добавил: Волята пробива още по-нагоре, през чувствата, представите, и достига сетивната сфера.
Обаче всичко това е само една активност, една дейност от страна на абстрактния образен свят. В смисъла на вчерашната лекция, бих добавил: Волята пробива още по-нагоре, през чувствата, представите, и достига сетивната сфера. И щом негативните преценки нахлуят там, какво се получава? Тогава стигаме до определен момент, когато вече не възприемаме нищо. И ако впрегнем най-точните си и прецизни възприятия, ще се убедим:
към текста >>

В строг смисъл, това, което се разиграва между сетивата и външния свят, не ни принадлежи, тук по-скоро светът е този, който нахлува в нас.
Сега обаче възниква логичният въпрос: Чия дейност съответствува на тази сетивна сфера? Вече проследихме дейността на органите, после душевната дейност, и накрая духовната дейност. Духовната дейност е изцяло образна дейност; но доколкото протича в образи, тя е и наша, човешка дейност. В строг смисъл, това, което се разиграва между сетивата и външния свят, не ни принадлежи, тук по-скоро светът е този, който нахлува в нас. Вгледайте се в тази схематична рисунка.
към текста >>

В този смисъл Константин и Юлиян Апостат наистина застават пред нас като два символа.
В този смисъл Константин и Юлиян Апостат наистина застават пред нас като два символа. Юлиян Апостат искаше да задържи древната мъдрост и да я предаде на новото човечество, сякаш истинската Слънчева тайна би могла да го озари единствено от тази древна и инстинктивна мъдрост. През първите векове на нашето летоброене, Христос все още сияеше в златната аура на Аполон, на Слънцето.
към текста >>

Ако сърцето ни води по верния път, в смисъла, загатнат днес от мен, ние ще отговорим достойно и смело на онези импулси, в които е вложено и цялото бъдеще на Антропософията.
И ако сърцето ни води по верния път на световната и космическа еволюция, ние, скъпи мои приятели, можем да извлечем от него изгарящ и несломим ентусиазъм. Ако сърцето ни води по верния път, в смисъла, загатнат днес от мен, ние ще отговорим достойно и смело на онези импулси, в които е вложено и цялото бъдеще на Антропософията.
към текста >>

79. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Това обаче означава и друго че няма никакъв смисъл да се интересуваме от неговата добра или зла природа, в случай че този интерес е насочен към неговите физическо и етерно тяло в интервала между заспиването и пробуждането.
Азът и астралното тяло несъмнено внасят свръхсетивни елементи в човешкото същество. Когато разглеждаме едно растение, ние постъпваме по съвсем различен начин, отколкото ако разглеждаме един човек. Ако разглеждаме един човек, ние се интересуваме например и от неговата морална същност, от неговата добра или зла природа. Това обаче означава и друго че няма никакъв смисъл да се интересуваме от неговата добра или зла природа, в случай че този интерес е насочен към неговите физическо и етерно тяло в интервала между заспиването и пробуждането. Спрямо добрата и злата природа на човека, неговите физическо и етерно тяло са съвсем неутрални. В мига на пробуждането, нещо от свръхсетивния свят отново се „включва“ в човешкото същество, Азът и астралното тяло отново нахлуват във физическото тяло; едва тогава моралният облик на човека застава пред нас в своя истински вид.
към текста >>

И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света. Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят. И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>

Така че в природонаучен смисъл може да се обхване само спящият човек, не и будният.
Аз често съм споменавал пред Вас известния физиолог Дюбоа Раймон, и особено неговите възгледи върху границите на природознанието. Някъде той казва следното: Човекът, както застава пред нас в будния живот, този човек ние изобщо не можем да разберем. Само че ние, скъпи мои приятели, би трябвало внимателно да се за мислим над тези думи. Вероятно Дюбоа Раймон другаде е казал, че спящият човек все пак може да бъде разбран. В спящия човек са налице същите външни закономерности на физическия свят, само че в по-сложен вид. Така че в природонаучен смисъл може да се обхване само спящият човек, не и будният.
към текста >>

80. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Практически с излизането и връщането на астралното тяло, човек придобива разбира се в духовен смисъл предимно „летни“ или предимно „зимни“ качества.
Ето защо вчера аз трябваше да напомня: Когато Азът и астралното тяло се потопят в етерното тяло, човек има усещането за есен-зима, а когато етерното тяло е свободно от тях по време на съня той има усещането за пролет-лято. Практически с излизането и връщането на астралното тяло, човек придобива разбира се в духовен смисъл предимно „летни“ или предимно „зимни“ качества.
към текста >>

Изобщо, за астралното тяло можем да констатираме, че то се ръководи от един по-висш космически смисъл.
Аз бих онагледил това взаимодействие с помощта на противоположно насочените жълти и сини стрели (рис. 39). Бих желал да изтъкна още и обстоятелството, че това взаимодействие между астралните и етерните сили е особено подчертано при заспиване и пробуждане, но и че в определена степен то продължава както по време на бодърствуването, така и по време на съня. Изобщо, за астралното тяло можем да констатираме, че то се ръководи от един по-висш космически смисъл. Помислете си само, че в периода от заспиването до пробуждането както споменах вчера астралното тяло се нюансира или „оцветява“ според естеството на своите морални усещания. В мига на пробуждането то нахлува в космически изграденото етерно тяло. И там то трябва да се приспособи, да се нагоди според това етерно тяло. Накратко: космическо-астралните сили тук действуват върху човешко-астралните сили. Всичко това може да се потвърди по следния начин.
към текста >>

Представете си например, че човекът е лишен от живота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с животните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа.
Представете си например, че човекът е лишен от живота между смъртта и новото раждане какъвто е случаят с животните, а идва на света според възгледите на Аристотел: В смисъл, че слиза еднократно на този свят винаги като една новородена душа. Следователно, той не би носил никакви спомени от предишния земен живот, нито пък от живота между смъртта и новото раждане, В такъв случай погледът му щеше да се носи и блуждае съвсем безцелно, сетивата му щяха да блуждаят над външните впечатления и той никога не би успял да свърже тези външни впечатления с точните категории на геометрията и математиката. Аз посочих само един от онези случаи, при които това, което важи за Космоса, т.е. геометрията, встъпва в определено взаимодействие с това, което има стойност само за земното обкръжение. Ето как емпиричните земни опитности са пронизани от рационалната математика и геометрия. Обаче това взаимодействие се осъществява по такъв начин, че в него действува това, което наричаме „Духът-Себе“.
към текста >>

Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство.
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“. Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство. Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка. Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще.
към текста >>

81. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

Мистерията на Голгота е смисълът на цялото земно съществуване.
Мистерията на Голгота е смисълът на цялото земно съществуване. "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи е илюстрация за това. Разположението на човешката душа пред Христос. Принципът на Отца. Понятия за грях и болест. Лечители. Мистерийни учения за Христос, съобщението за неговата бъдеща поява.
към текста >>

82. ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо GA_214 Тайната на троицата

Антропософията иска, да допринесе за продължаването на правилното по-нататъшно развитие на християнството, в такъв смисъл, че тя не иска да стане нова религия, а да помогне на християнската религия, дошла в света чрез мистерията на голгота, да разгърне своята форма.
чрез един основен аспект: от 1920 г. и най-вече от пролетта на 1921 г., е на път да се образува, по инициатива на няколко студенти по теология, дирейки едно "религиозно обновление на антропософската ориентация" и с помощта, която Щайнер не им бе отмерил, движението, което ще стане на 16 септември "Общност на Християни". Но точно в навечерието на това основаване и в момента на закриване на цикъла от конференции "Философия, космогония и религия в Антропософията", Щайнер характеризира Антропософията като всеобщ извор на обновление, чиито води не могат да бъдат уловени от никаква религиозна форма. "Във всички области ние сме водени точно от модерната наука за посвещението, към едно задълбочено възприемане на христологията. Ето защо можем да говорим за едно обновление на религиозното съзнание чрез антропософията, точно така, както бе говорено през изтеклите дни за обновление на философията, която става тогава едно живо философско знание и както бе говорено за задълбочаване на космологията, до която се достига, правейки място на това което може да бъде възприето във висшите светове само в интуиция и инспирация Полза за цялото човечество може също да се роди от това задълбочаване в обновлението на религиозното съзнание, което само тогава става едно напълно осъзнато християнско съзнание. Антропософията иска, да допринесе за продължаването на правилното по-нататъшно развитие на християнството, в такъв смисъл, че тя не иска да стане нова религия, а да помогне на християнската религия, дошла в света чрез мистерията на голгота, да разгърне своята форма. Тази религия носи в себе си силата да продължава да еволюира: антропософията иска да се разбере това по правилен начин и да бъде за продължаването на тази еволюция".
към текста >>

83. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство. Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят. Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна.
към текста >>

И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие.
Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души. И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души. Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко. Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив. И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие. Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко. Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала. И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда. Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във физическия свят, се бяха посветили на ордена на Лебеда.
към текста >>

Затова е съвсем в реда на нещата, че Йохан Грегор Мендел бе признат много късно като велик учен: впрочем, той е такъв, но обагрен в католически смисъл.
Затова е съвсем в реда на нещата, че Йохан Грегор Мендел бе признат много късно като велик учен: впрочем, той е такъв, но обагрен в католически смисъл. За него, това имаше смисъл само да гледа кръстосването на малките грахови зърна, защото това е един католически принцип, защото, всичко що е свръхестествено, съвсем точно се съдържа в традицията и в книгите; за учените, това няма значение, няма ни най-малко значение, или още повече, ако се стигне до ignorabinus* /* т.е.: "Не зачитаме". Загатване за речта на немския физиолог Емил дьо Боа-Реймон, който през 1872 потвърждава съществуването на ограничения на познанието. Виж именно: Р.Щайнер, "Енигмите на философията" EAR 1991 г. том ІІ, стр.1165/ /т.е. "Ние няма да зачетем"/ и ако се допусне агностицизма.
към текста >>

За него, това имаше смисъл само да гледа кръстосването на малките грахови зърна, защото това е един католически принцип, защото, всичко що е свръхестествено, съвсем точно се съдържа в традицията и в книгите; за учените, това няма значение, няма ни най-малко значение, или още повече, ако се стигне до ignorabinus* /* т.е.: "Не зачитаме".
Затова е съвсем в реда на нещата, че Йохан Грегор Мендел бе признат много късно като велик учен: впрочем, той е такъв, но обагрен в католически смисъл. За него, това имаше смисъл само да гледа кръстосването на малките грахови зърна, защото това е един католически принцип, защото, всичко що е свръхестествено, съвсем точно се съдържа в традицията и в книгите; за учените, това няма значение, няма ни най-малко значение, или още повече, ако се стигне до ignorabinus* /* т.е.: "Не зачитаме". Загатване за речта на немския физиолог Емил дьо Боа-Реймон, който през 1872 потвърждава съществуването на ограничения на познанието. Виж именно: Р.Щайнер, "Енигмите на философията" EAR 1991 г. том ІІ, стр.1165/ /т.е. "Ние няма да зачетем"/ и ако се допусне агностицизма.
към текста >>

84. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят.
Видяхме вече, под форма, което беше чрез много аспекти, усложнена, че човекът, в действителност, може да бъде разбран само изхождайки от целия свят, от космоса. Днес ние ще поставим пред нашата душа тази, връзка на човека с космоса под една по-проста форма, за да накараме накрая нещата да стигнат кулминация; тези следващи дни, в една определена посока. Нужно ни е да определим като най-близко обкръжение на космоса, това, което ни се явява под формата на физическия свят. Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте. Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/.
към текста >>

В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят. В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността. То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо.
към текста >>

Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото.
В пълно съответствие на това е, че Светият Дух беше призован под формата на гълъб, от тези, които привличаха вниманието върху инспирацията. Когато днес се говори за Светия Дух под формата на гълъб, как трябва да се разбира това? Трябва да се разбира така, като кажем: тези, които говореха така, бяха хора инспирирани в смисъла на атавизма от миналото. В района, в който Светият Дух им се показваше в едно чисто духовно съществувание, те го виждаха под тави форма, чрез инспирацията. И как тези съвременници на Мистерията на Голгота, надарени с една атавистична инспирация, биха характеризирали Христос?
към текста >>

85. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна. Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото. В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
към текста >>

Скотус Ериген не се ограничи в смисъла на Готшалк, а в смисъла, че божествеността е включена в еволюцията на човечеството, че злото, всъщност, не може да бъде друго, освен нещо външно, иначе би трябвало, това е достатъчно ясно, злото да е съставна част на божествеността.
До Готшалк после се наредиха точно правоверните, затова доктрината на Готшалк остана доктрина на католическата правоверност. Дал вече своята позиция по отношение на Скотус Ериген, Шарл льо Шов се обърна очевидно към него, за да стигне, на свой ред, до решение. Скотус Ериген не се ограничи в смисъла на Готшалк, а в смисъла, че божествеността е включена в еволюцията на човечеството, че злото, всъщност, не може да бъде друго, освен нещо външно, иначе би трябвало, това е достатъчно ясно, злото да е съставна част на божествеността. Тъй като Бог не може да бъде друго, освен Доброто, трябва, по необходимост, злото да е едно нищо; но нищото не може да бъде нещо, за което хората да могат накрая да се обединят. Тъй че, Скотус Ериген се обяви против Готшалк.
към текста >>

Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен.
Да използва логиката не беше нещо, с което Гьоте се занимаваше. Дори да не се установяваше особено на католическите догми при това, по време на завършването на своя "Фауст", той прие тяхната необходимост за артистичната реализация дори да не се установяваше в своята младост на католическите догми, той се установяваше, все пак, на това, което минаваше достатъчно близко до свръхсетивния свят, колкото това му беше възможно. Да се говори на Гьоте за вярата, това го правеше в определен смисъл, гневен. Когато в неговата младост, Якоби му говори за вярата, той каза: установявам се в погледа, който вижда. За вярата, Гьоте не искаше да знае нищо.
към текста >>

Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените духове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието.
Виждаме религиозният смисъл върви заедно, най-вече за просветените духове с развиването на свръхсетивното, изхождайки от това, за което човек може да се направи опит в познанието. Следователно, ще трябва да се открие религиозния елемент, трансформирайки днешното чисто интелектуалното знание в духовно познание.
към текста >>

86. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет.
От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят. Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция. Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет.
към текста >>

И тези някогашни посветени знаеха, че тези, които се наричат християни, в точния смисъл на думата, които са постигнали вътрешно изпълване с принципа на Христос, можеха тогава да гледат долу своето тяло, което им е отнето от смъртта и да кажат: благодарение на това, че Христос избра да живее в нас, докато ние бяхме деца на Земята, бяхме излекували това физическо тяло до степента, в която то може да бъде погребано в Земята без да образува за самата Земя принцип за разрушаване.
И тези посветени знаеха, че Христос е влязъл в човечеството като лечител: той е великият лечител, този, който попречва на излагането на човешкото тяло на вредите от факта, че влизането на Аза в него го прави крехък. Защото какво би се получило, ако Христос не беше се явил като лечител? Ако Христос не беше се явил като лечител, когато умират хората, когато се освобождават от телата си, на път да се разрушат, от факта, че се освобождават от това тяло на път да се разруши, процесите на разрушаване биха избликнали отново върху душевния елемент, който те освобождават след смъртта. Мъртвите биха били обезпокоява ни, измъчвани от това, което представляваше в земното съществувание физическото тяло на път да се разруши. Тези души, които са минали през смъртта биха били задължени да виждат, че самата Земя претърпява щети от факта, че трябва да приеме в себе си едно тяло на път да се разруши. И тези някогашни посветени знаеха, че тези, които се наричат християни, в точния смисъл на думата, които са постигнали вътрешно изпълване с принципа на Христос, можеха тогава да гледат долу своето тяло, което им е отнето от смъртта и да кажат: благодарение на това, че Христос избра да живее в нас, докато ние бяхме деца на Земята, бяхме излекували това физическо тяло до степента, в която то може да бъде погребано в Земята без да образува за самата Земя принцип за разрушаване. Трябваше Земята да бъде лекувана от това, което човек трябваше да има, за да стане един Аз. Защото, за да можеше да стане Аз, на него му трябваше да има едно тяло на път да се разруши; но ако това тяло в разрушение беше продължило да съществува, Земята би претърпяла щети. И когато душите бяха гледали надолу своите физически тела, които Земята би прие ла в себе си, те биха били измъчвани след смъртта под влияние на чувството, че самата Земя би претърпя ла вреди от факта, на това физическо тяло на път да се разруши.
към текста >>

Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях.
Затова беше необходимо Христос като такъв да изчезне от директното виждане на хората, да остане, разбира се свързан със земното съществуване, но да изчезне от директния поглед на хората. Може да му се приложи тогава, този израз, който беше, всъщност, обичаен за този род неща в местата на древните Мистерии: когато едно същество, видимо физически, чието съществувание може да бъде проследено с поглед от тези, които виждат във физическия свят, престава да бъде видимо, се казва, че то е изпълнило своето възнесение. То е влязло именно в тези области, където физическата видимост не се провежда вече. Така, Христос след като извърши своето Възнесение, стана невидим. Защото той би останал, в определен смисъл, на пълно видим, ако беше избрал да обитава в хората и да изтрие Аза, така че те биха могли да бъдат добри само от факта, че, в действителност, Христос би действал в тях.
към текста >>

Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза.
Така, Светият Дух е в действителност това, което трябваше да бъде изпратено чрез Христос, за да може човекът да запази своето съзнание за аза и Христос да може да избере да обитава в човека, без той да има съзнание за това. Така че, човек трябва да си каже, щом се представя в своята истинска природа в пълния смисъл на думата: когато отправям погледа си назад, към това, което знаеха посветените от миналото, виждам, че живее в мен принципът на Отца, който изпълва Космоса, който се из явяваше в тези посветени от миналото и развиваше в тях Аза. Това е принципът,който живееше в нас преди да слезем във физическия свят. От факта, че този принцип на Отца имаше своята обител в тях, посветените от миналото си спомняха съвсем ясно за начина по който живееха преди да слязат във физическия свят. Тогава те търсеха божественото в това, което предшестваше раждането, в предварително съществуващото:"Ex Deo nascimur".
към текста >>

В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване.
В недрата на еволюиращото човечество, божественият принцип, действащ в смисъла на християнството, не може да бъде разбран без Троицата; и когато едно друго божествено известяване взема мястото на Троицата, тогава това съвсем не е, в основата си, християнско известяване. Трябва да се разберат Отец, Сина и Светия Дух, ако искаме конкретно да разберем по точен и правилен начин божественото известяване.
към текста >>

87. ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл.
Но съвсем не е такъв случая. Тъй като човек няма само глава, разбира се, а също и останалата част от своето тяло, което е нещо, съвсем различно от главата. Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието. Тя е много по-физическа, отколкото останалата част от организма. Останалата част от организма е развита по по-малко физически начин отколкото главата и бихме могли да кажем: в главата духовното присъства, в действителност, само под формата на образ, докато, останалата част на организма има силно изразени духовни качества. Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл. И имате организъм, който в своята физическа природа не е един така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и духовното е по-силно в останалата част от организма. В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, духовното е по-силно развито.
към текста >>

В смисъла, в който Гьоте го описва, това поражда един последователен образ, който дава резонанс кратко, после престава да дава резонанс.
Илюстрирах ви това чрез нещо конкретно. Предположете, че гледате нещо във външния свят, да речем, на пример, една машина. Имате образа на машината. В смисъла, в който Гьоте го описва, това поражда един последователен образ, който дава резонанс кратко, после престава да дава резонанс. Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс. Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм. Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно. То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите.
към текста >>

Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят. Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни. Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят. Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>

Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба. Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>

Може би се говори за падение в реален смисъл.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба. Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>

Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба. Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>

Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл.
Човекът от миналото считаше христовото събитие основно в смисъла на еволюция на волята, което е, разбира се, във връзка с Грехопадението; така модерният човек би трябвало да се научи да разглежда Христос във връзка с мисълта, но една мисъл, която ще изгуби неизбежно действителността, ако човек не е в състояние да и даде тежест така, че да може да открие действителността в живота на самата мисъл.
към текста >>

И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм.
Особено необходимо е да си казваме, че човекът преминава през еволюция. И както апостол Павел можа да говори с пълно право за стария Адам и новия Адам, за Христос, така модерният човек може с пълно право да го прави също, в определен смисъл; трябва само той ясно да вижда, че човекът, който имаше още в себе си съзнанието на миналото се чувстваше повдигнат от Христос и че модерният човек трябва да чувства, че Христос го предпазва от опасността да бъде хвърлен от високо в небитието /липса на живот/, от чистата абстракция, от чистия интелектуализъм. Модерният човек има нужда от Христос, за да направи от своя грях, който го заплашва да се изгуби в далечините, нещо, което може да стане отново, добро в него. И мисълта става добра от факта, че тя може да се свърже отново с истинската действителност, духовната действителност, а също, именно за този, който разбира мистериите на света, съществува възможността да постави Христос в най-модерната еволюция на съзнанието.
към текста >>

Вие виждате, съзнанието за Христос има именно за интелектуализма една твърде реална важност, една важност за нашето съществувание в смисъла на една истинска доктрина на изкуплението изкуплението на построяването на картонени кули след като сме преминали прага на смъртта.
Вие виждате, съзнанието за Христос има именно за интелектуализма една твърде реална важност, една важност за нашето съществувание в смисъла на една истинска доктрина на изкуплението изкуплението на построяването на картонени кули след като сме преминали прага на смъртта.
към текста >>

88. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Можеше да се види как един човек като Шпенглер нямаше ни най-малко усет за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния свят, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес.
Можеше да се види как един човек като Шпенглер нямаше ни най-малко усет за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния свят, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес. Освалд Шпенглер нямаше ни най-малко усет за една нова сила от този род, която, естествено, трябва да бъде една духовна сила,която трябва да почива върху изработване на това, което е духовно.
към текста >>

Този втори том е също изпълнен от смисъл, разбира се.
Този втори том е също изпълнен от смисъл, разбира се. Но въпреки изпълнените от смисъл впечатления, намиращи се тук, той не предлага, всъщност, нищо друго, освен ужасната стерилност на една крайно абстрактна и интелектуална мисъл. Нещата са толкова по-крайно забележителни, когато се види в тях до какво особено устройство на ума стига една личност от днешното време, която има, все пак размах.
към текста >>

Но въпреки изпълнените от смисъл впечатления, намиращи се тук, той не предлага, всъщност, нищо друго, освен ужасната стерилност на една крайно абстрактна и интелектуална мисъл.
Този втори том е също изпълнен от смисъл, разбира се. Но въпреки изпълнените от смисъл впечатления, намиращи се тук, той не предлага, всъщност, нищо друго, освен ужасната стерилност на една крайно абстрактна и интелектуална мисъл. Нещата са толкова по-крайно забележителни, когато се види в тях до какво особено устройство на ума стига една личност от днешното време, която има, все пак размах.
към текста >>

Първата задача на този, който в най-интимен смисъл иска да каже днес своята дума за това, което се отнася до външното устройство на нашия културен живот е, значи, да отбележи върху какво почива, всъщност, силата на днешната мисъл, най-точно.
Първата задача на този, който в най-интимен смисъл иска да каже днес своята дума за това, което се отнася до външното устройство на нашия културен живот е, значи, да отбележи върху какво почива, всъщност, силата на днешната мисъл, най-точно.
към текста >>

Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед. Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>

Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика. И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото време, края на тази книга.
към текста >>

През ХVІІІ век той загуби във всички езици своя презрян смисъл.
От мускулната сила на негрите, наети в организираните предприятия се премина към органичните резерви на земната обвивка, където беше акумулирана, под формата на въглища, жизнената сила на цели хилядолетия; и днес погледът се обръща към неорганичната природа, където се вкарват в участие хидравлични те сили в помощ за въглищата. С милионите и милиардите парни конски сили, цифрата на населението нараства до степен, каквото никоя друга култура не би вярвала никога, че е възможна. Това нарастване е продукт на машината, която иска да бъде накарана да работи и да бъде управлявана и която заменя стократно силите на всеки индивид. Човешкият живот става много скъп, по причина на машината. Трудът става голя мата дума на етичното разсъждение. През ХVІІІ век той загуби във всички езици своя презрян смисъл. Ма шината работи и заставя човека да свързва труда си с нейната работа. Цялата култура се намира стигнала до една степен на активност, от която земята потреперва.
към текста >>

" не може да има никакъв смисъл за едно растително съществувание.
И защото всичко, това е така, Освалд Шпенглер продължава: Това "къде? " не може да има никакъв смисъл за едно растително съществувание. Това е въпросът, с който човекът, който се пробужда, идва в съзна ние отново всеки ден, за света, в който се намира. Защото само пулсът на съществуванието ще се загуби, минавайки през всички поколения. Будното състояние започва от 9 за всеки микрокосмос: това е разликата между зараждането и раждането. Едното е гарант за продължителността, другото е едно начало. И затова, растението е произведено, но то не ражда.
към текста >>

Когато някой иска да мисли след него, мислите на Шпенглер, наистина трябва, едно такова премятане, да се обърне на глава, после да се преметне, за да мисли противоположно на това, което е мислено за право в човешки смисъл.
Когато някой иска да мисли след него, мислите на Шпенглер, наистина трябва, едно такова премятане, да се обърне на глава, после да се преметне, за да мисли противоположно на това, което е мислено за право в човешки смисъл. Но виждате ли, от факта, че Освалд Шпенглер се нарежда по свой начин като метафизик от този род, една философия от този род, идва ред да кажем: тази действителност, която спи в човека, това, което в човека е като растение, то е, което прави историята. Коя е тази действителност в човека? Това е кръвта, кръвта, която, тече през поколенията.
към текста >>

Тук, един саблен удар има повече стойност от един добър силогизъм и има смисъл в презрението, с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които смятат, че световната история е там заради духа, заради науката, даже изкуството* /* Ибид стр. 576/.
Защото само действащият човек, човекът на съдбата значи, този, на когото мислите са безразлични живее, в крайна сметка, в реалния свят, светът на политически, военни и икономически решения, където възгледите и системите не струват. Тук, един саблен удар има повече стойност от един добър силогизъм и има смисъл в презрението, с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които смятат, че световната история е там заради духа, заради науката, даже изкуството* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>

89. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но, както вече казах, той може да мине в смисъла на Централна Европа, съвсем за духовен човек.
Комбинациите от мисли, които, той прави са често смайващи. Той е в най-висока степен това, което в Централна Европа се нарича духовен човек не във Франция а, в Централна Европа. За западния възглед, френския, за това, което е един духовен човек, мислите на Освалд Шпенглер са наистина, твърде тежки и твърде компактни. Но, както вече казах, той може да мине в смисъла на Централна Европа, съвсем за духовен човек. Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е един елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки духовния му характер, нещо ужасно педантично. На много места, може да се види филистерско око да поглежда нахално през дупките на мрежата на изтъканите от този духовен човек изрази. Но във всички случаи, в самите мисли има нещо грубо.
към текста >>

Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е един елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки духовния му характер, нещо ужасно педантично.
Комбинациите от мисли, които, той прави са често смайващи. Той е в най-висока степен това, което в Централна Европа се нарича духовен човек не във Франция а, в Централна Европа. За западния възглед, френския, за това, което е един духовен човек, мислите на Освалд Шпенглер са наистина, твърде тежки и твърде компактни. Но, както вече казах, той може да мине в смисъла на Централна Европа, съвсем за духовен човек. Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е един елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки духовния му характер, нещо ужасно педантично. На много места, може да се види филистерско око да поглежда нахално през дупките на мрежата на изтъканите от този духовен човек изрази. Но във всички случаи, в самите мисли има нещо грубо.
към текста >>

В определен смисъл, така наречените действащи хора, бяха тогава именно инструментите, които реализираха великите духовни творения, чиято ориентация беше позната в недрата на духовните търсения на Мистериите.
В определен смисъл, така наречените действащи хора, бяха тогава именно инструментите, които реализираха великите духовни творения, чиято ориентация беше позната в недрата на духовните търсения на Мистериите. И, наистина, виждаме Мистериите да дават отзвук дълго време навсякъде в гръцката история, в римската история; но ги виждаме също да играят напълно роля по време на първите времена на Средновековието.
към текста >>

Когато се изкачваме в древните времена, намираме, наистина, че хората са в широк смисъл зависими от изследването на духовния свят, когато искат да направят нещо.
Когато се изкачваме в древните времена, намираме, наистина, че хората са в широк смисъл зависими от изследването на духовния свят, когато искат да направят нещо. Тогава трябва да се изучат намеренията на Боговете, ако е позволено едно такова изразяване. И това отношение на зависимост от Боговете, което установяваме, предизвикваше едно такова състояние на хората в древните времена, че те не бяха свободни. Мислите на хората имаха изцяло една такава ориентация, че те бяха, така да се каже, третирани като приемници, в които Боговете изливаха своите субстанции, духовните субстанции, под влиянието на които хората действаха.
към текста >>

Това абсолютно не го казвам, за да обвиня някого, който и да е, а даже, по-скоро, може би, за да извиня и в смисъла, в който може да се изпита много милост за тези мозъци, превърнати в "кълцани глави".
Нали, една голяма част от човечеството днес има вместо мозък ако мога да си позволя да употребя тук един израз от Централна Европа /versulzt/, който, може би, много от вас не познават "кълцана глава". "Кълцана глава" е нещо, което когато се коли прасе, се прави от всички късове на прасето, които не могат да се използват за нищо друго и се смесват в желирани части, от тях не могат дори кренвирши да се направят, и се прави кълцана глава, нали. И бих казал, на драго сърце, че между различните, нарушаващи реда на възпитанието действия, съществува фактът, че мозъкът е трансформиран в "кълцана глава" при по-голямата част от хората. Те, хората, те не могат да направят нищо с него. Това абсолютно не го казвам, за да обвиня някого, който и да е, а даже, по-скоро, може би, за да извиня и в смисъла, в който може да се изпита много милост за тези мозъци, превърнати в "кълцани глави".
към текста >>

Но от това не би се получило нищо, в смисъла на една еволюция на човечеството.
И именно това би могло да се научи от Шпенглер: че човечеството трябва да се пробуди; иначе…иначе това ще продължава винаги, иначе ще има все повече и повече хора, които в действителност, говорят на сън и казват прекрасни неща в своя сън. Но от това не би се получило нищо, в смисъла на една еволюция на човечеството. Единственото, което може да излезе от всичко това е да продължим да развиваме нашата западна цивилизация с нейния американски израстък и да я водим в тези приюти, където хората не искат вече да се събудят, а искат да продължават да спят и където говорят на сън, произнасят прекрасни речи, които после са приветствани от другите; но това приветстване, това одобрение не е нищо друго, освен също един сън. Това, което одобрява, спи и това, което е одобрено, спи.
към текста >>

90. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа.
Което ще бъде съобщено тук е, всъщност, предметът на това, което се нарича познание чрез посвещение; това познание беше развивано в древните времена от човешката еволюция под една малко по-различна форма от тази, която ние днес трябва да развиваме в нашата епоха. Тук не става въпрос да изваждаме древни нещо вече наблюдавахме тези неща в другите конференции -, тук става въпрос да заимстваме, в смисъла на мисленето и усещането на нашата епоха, пътя на изследване, който води по отношение на познанието чрез посвещение, важното е човек да бъде в състояние да извърши коренна промяна на ориентацията в разположението на цялата човешка душа.
към текста >>

Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл.
По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по един лек начин. Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание. Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот.
към текста >>

Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение.
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение. В обикновения живот, ние има ме опитност със самите себе си. Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало.
към текста >>

91. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И когато после, през ХVІІ век, един по-малко далечен дядо е обикнал една по-малко далечна баба, отново вие сте били, в определен смисъл посредникът.
Един от вашите далечни деди се е влюбил през ХVІ век в една далечна баба; те са усещали импулса да вървят един до друг. Там в този техен импулс да се свържат, сте действали вече вие от духовните светове. И когато после, през ХVІІ век, един по-малко далечен дядо е обикнал една по-малко далечна баба, отново вие сте били, в определен смисъл посредникът. Вие сте събрали цялата последователност от поколения, за да може накрая да излязат от нея тези, които са можели да бъдат вашите майка и баща.
към текста >>

И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят. И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта. За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник. Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>

92. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота. Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното. Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл. И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят. В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
към текста >>

Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл.
Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ. Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл. Но моето дълбоко убеждение, почерпено от познанието за земната еволюция е, че едно такова същество, даже да идва от Марс или от Юпитер, би било дълбоко разочаровано от "Тайната вечеря" но Леонардо да Винчи. Защото едно същество от този род би намерило в тази картина нещо, което му казва: един дълбок смисъл е свързан със Земята и с нейната еволюция. И от този смисъл, който обхваща Мистерията на Голгота, едно същество от всеки друг свят би могло да разбере Земята с другите нейни процеси.
към текста >>

Защото едно същество от този род би намерило в тази картина нещо, което му казва: един дълбок смисъл е свързан със Земята и с нейната еволюция.
Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ. Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл. Но моето дълбоко убеждение, почерпено от познанието за земната еволюция е, че едно такова същество, даже да идва от Марс или от Юпитер, би било дълбоко разочаровано от "Тайната вечеря" но Леонардо да Винчи. Защото едно същество от този род би намерило в тази картина нещо, което му казва: един дълбок смисъл е свързан със Земята и с нейната еволюция. И от този смисъл, който обхваща Мистерията на Голгота, едно същество от всеки друг свят би могло да разбере Земята с другите нейни процеси.
към текста >>

И от този смисъл, който обхваща Мистерията на Голгота, едно същество от всеки друг свят би могло да разбере Земята с другите нейни процеси.
Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ. Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл. Но моето дълбоко убеждение, почерпено от познанието за земната еволюция е, че едно такова същество, даже да идва от Марс или от Юпитер, би било дълбоко разочаровано от "Тайната вечеря" но Леонардо да Винчи. Защото едно същество от този род би намерило в тази картина нещо, което му казва: един дълбок смисъл е свързан със Земята и с нейната еволюция. И от този смисъл, който обхваща Мистерията на Голгота, едно същество от всеки друг свят би могло да разбере Земята с другите нейни процеси.
към текста >>

Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята.
Ето защо не можем да бъдем наясно за душите на хората живели малко преди Мистерията на Голгота. Тези човешки души бяха съвсем различни от днешните човешки души. Историята на човечеството всъщност се прави от представи, твърде подобни на процесите, които се провеждат днес. Но душите на хората преминали една еволюция имаща голям принос и във времената, предшестваща Мистерията на Голгота, те бяха такива, че всички хора даже тези, чиито души бяха останали примитивни възприемаха в самите себе си нещо, което беше една душевна същност, която може да бъде наречена спомен от времето, когато човешката душа живя преди да слезе в едно физическо тяло. Така както днес в обикновения живот, ние си спомняме за това, което сме изживели, да речем, от нашата трета, четвърта, пета година нататък, така човешката душа имаше някога спомен за своя живот преди раждането си, за живота си в света на душата и духа. Човекът беше в определен смисъл прозрачен за самия себе си от гледна точка на душата, той знаеше това: аз съм душа и бях душа преди да сляза на земята. Той знаеше също, особено в древните времена, определени детайли от живота на душата си и на духа си, преди да слезе на земята. Той имаше опитност със самия себе си в космични образи. Той вдигаше поглед към звездите и не виждаше звездите само в абстрактната конфигурация, в която ние ги виждаме днес, той ги виждаше в имагинации, имащи естеството на сън. Той виждаше целия свят обходен от сънищни имагинации и можеше да си каже: това е последната светлина от този духовен свят, от който съм слязъл и докато бях една слизаща от този духовен свят душа, влязох в едно човешко тяло. И никога този човек от древните времена не се свързваше със своето човешко тяло с една интензивност, такава, с която той нямаше да може да има опитност със своето душевно същество.
към текста >>

Цялото човечество усещаше в определен смисъл болестта на Лазар.
Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода. Защото, за да постигне човекът тази вътрешна свобода, трябваше да заеме място в човешките същества това, което беше смятано за болест по отношение на това, което ставаше някога преди. Цялото човечество усещаше в определен смисъл болестта на Лазар. Но това беше именно болестта, която не води към смъртта, която води към освобождаването и към едно ново опознаване на това, което е вечно в човека.
към текста >>

И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата.
Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното? И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата. Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество. Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло. Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус?
към текста >>

Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото.
Това естествено не беше изразено с думите, които тук аз произнасям, но от гледна точка на смисъла, точно това Христос предаде на тези, които бяха близко до него след смъртта на тялото. В самото начало на човечеството, хората всъщност не познаваха смъртта, защото от момента, в който те постигнаха съзнанието, те имаха едно вътрешно познание за своето душевно същество; те имаха познание за това, което не може да умира. Те може да виждаха да умират хора навсякъде около тях смъртта беше за тях само една възможност между фактите, които се развиваха навсякъде около тях. Хората не усещаха смъртта. Само кога то Мистерията на Голгота приближи, хората усетиха факта на смъртта, защото тяхната душевност беше така прогресивно свързана с телесното, че можеха тогава да имат съмнения върху възможността душата да продължава да живее, когато тялото се разрушава. В най-древните времена, за това абсолютно не би станало въпрос, защото хората познаваха душата.
към текста >>

Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко. Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>

Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата.
Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>

Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата.
Но ако ние като модерни посветени, можем да се проникваме от Христос такъв, какъвто той живя в Мистерията на Голгота, ако разбиваме в техния най-дълбок, най-интимен смисъл думите на Павел: "Не аз, а Христос в мен", тогава Христос ще ни води през тази смърт също; тогава ще проникваме чрез нашите мисли в природата, но Христос ще върви духовно с нас и ще накара нашите мисли да слязат в гроба на природата. Защото, когато носим от друга страна мъртвите мисли, природата става гроб. Но ако приближаваме с тези мисли минералите, животните, звездния свят, света на облаците, планините, реките, ако ги приближаваме с тези мъртви мисли но придружени с Христос, според думите "Не аз, а Христос в мен", тогава в модерното посвещение, ако влезем изцяло в кварцовия кристал ще имаме опитността, че мисълта се издига сега жива от природата, от кварцовия кристал. Като от минерален гроб, мисълта се издига жива. Минералния свят кара да се издигне в нас духът. И когато Христос ни води навсякъде през растителната природа и на излизане от мястото, където биха живели иначе само мъртвите мисли, тогава се раждат живите мисли.
към текста >>

Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>

93. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но Мистериите на подземния свят, в буквален смисъл, гъркът искаше също да ги опознае.
В Гърция, започва познаването на това, което зависи от самата Земя: Уранос и Гейа. Гейа, Земята, е в изходна точка на гръцката митология. И гъркът се стремеше винаги да опознае Мистериите на самата Земя, които са естествено също космични Мистерии, действащи през Земята. Но Мистериите на подземния свят, в буквален смисъл, гъркът искаше също да ги опознае. И така, в Гърция се разви една истинска космология.
към текста >>

Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност.
Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот. Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
към текста >>

94. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

И под душевна яснота имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата.
Най-напред бих искал да кажа няколко приветствени думи, за да изразя чувствата, които породи у мен вашето събиране. Вашият говорител описа по чудесен начин импулсите, които ни събраха заедно тук. Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви. И под душевна яснота имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата.
към текста >>

А третото е следното: в хода на XIX век човечеството на Средна Европа стана наистина слабохарактерно - слабохарактерно в смисъл, че мисълта вече не разгръща своята сила за да кали волята по такъв начин, че да направи човека, който е мислещо същество, способен да оформя света, изхождайки от своите мисли.
А третото е следното: в хода на XIX век човечеството на Средна Европа стана наистина слабохарактерно - слабохарактерно в смисъл, че мисълта вече не разгръща своята сила за да кали волята по такъв начин, че да направи човека, който е мислещо същество, способен да оформя света, изхождайки от своите мисли.
към текста >>

95. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание.
Можете да бъдете сигурни, че е правилно да чувствате връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. В Антропософията не дойдоха млади хора само защото са искали да пробват също и това, след като вече бяха опитали много други неща – те дойдоха до нея чрез съдбата. И това ми дава увереността, че ние ще можем да работим заедно. Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание. В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години. Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него.
към текста >>

96. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
към текста >>

Смисъл на духовнонаучното познание.
Смисъл на духовнонаучното познание. Духовнонаучното изследване. Разбиране на резултатите на свръхсетивното изследване. Ново съзнание за жизнените задачи. Погледът навътре и навън в земния живот и в живота след смъртта. Самосъзнание в следсмъртния живот чрез ритмичната смяна на изживяването на йерархиите и на самия себе си.
към текста >>

97. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание. От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>

Човекът днес съвсем не е наясно защо в древните астрономии Слънцето е важало като планета и също в известен смисъл като неподвижна звезда.
От този стадий на съня, който сега описах, човекът пристъпва в това, което сега мога да означа по по-прост начин, отколкото предишните, понеже едва ли ще ми се разсърдите, ако говоря за такива неща, след като достатъчно се спрях при планетното изживяване. След него човекът изживява неподвижните звезди. След като през втория стадий на съня той е живял в отражението на планетните движения, сега живее в констелациите на неподвижните звезди, предимно в отражението на констелациите на неподвижните звезди в Зодиака. Това изживяване на констелациите на неподвижните звезди на Зодиака е много реален факт по време на третия стадий в нощния живот. Тогава човекът започва да изживява и разликата между Слънцето като планета и като неподвижна звезда. Човекът днес съвсем не е наясно защо в древните астрономии Слънцето е важало като планета и също в известен смисъл като неподвижна звезда. По времето на втория стадий на съня Слънцето наистина има планетни свойства за това изживяване. Човек узнава неговото съвсем особено отлично отношение към изживяването на човека на Земята. Слънцето се опознава в неговата констелация към другите констелации на зодиите, на Зодиака. Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня. Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения.
към текста >>

Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят.
Истинското опознаване на човешкото същество е възможно само ако в широк смисъл съзнаваме факта, че човекът не живее само в кожата на своето физическо тяло, а в целия свят. Животът в целия свят се забулва от обикновеното съзнание, понеже е много смекчен за будното състояние. Ние усещаме евентуално в общото изживяване на светлината нещо като отзвук от нашето участие в битието на всеобщия Космос. Може би и в други, много смътни чувства между събуждането и заспиването човекът изпитва нещо като усещане, че се намира в Космоса. Но всичко дадено мълчи така, за да може човекът да развива своето индивидуално съзнание между събуждането и заспиването, да не е обезпокояван в неговото изживяване от навлизащото от Космоса.
към текста >>

В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока.
Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ. Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие. В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока. Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание. Човек се нуждае от посока. Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава. Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес.
към текста >>

98. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот.
Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява. Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>

И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>

В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест. Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>

Земята преди двадесет-тридесет години, така някой човек от древните епохи си е спомнял в известен смисъл за преживяното в предземното си съществуване и това, което днес ви описах, изхождайки от науката за духа.
Земята преди двадесет-тридесет години, така някой човек от древните епохи си е спомнял в известен смисъл за преживяното в предземното си съществуване и това, което днес ви описах, изхождайки от науката за духа. Както днешният човек е сигурен от спомените си, че не е роден днес сутринта, а преди тази сутрин вече е бил тук, така човекът от по-древните епохи е знаел за своето предземно съществуване чрез изживяванията в душата си. Оттам за него се е пораждала сигурността, че това, което е изживял, се е намирало в един духовно-душевен свят преди слизането му във физическото земно съществуване, че то преминава през портата на смъртта и не е зависимо от физическия организъм и че точно както то изгражда физическия организъм за земното съществуване, така ще продължи и по-нататъшното си съществуване, когато прекрачи портата на смъртта.
към текста >>

Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание.
И за това ясновидското съзнание на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите духовно-душевни сили. Прачовечеството е можело да говори за това чрез присъщите му естествени елементарни сили. Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите. Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание. Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване. То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето. То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера. Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин. «Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето».
към текста >>

За днешния човек не е както за прачовека или още за човека в древната египетска епоха, че той си донася известна светлина през портата на смъртта - ако мога да се изразя така, казаното е само образно, че пространството на свръхсетивния свят може да се проясни и в известен смисъл той може да пристъпи към висшето Слънчево същество, дошло, за да го изведе от лунната сфера.
Но земният прогрес на хората се състои в това, че хората са изгубили по естествен път съзерцанието на своята вечна същност. Човечеството придобива своето интелектуално съзнание, свързано напълно с физическото тяло, зависимо от него, и според организацията на физическото тяло ние имаме земното си съзнание. Това земно съзнание ни затъмнява духовния свят преди да се родим и след като умрем. За днешния човек не е както за прачовека или още за човека в древната египетска епоха, че той си донася известна светлина през портата на смъртта - ако мога да се изразя така, казаното е само образно, че пространството на свръхсетивния свят може да се проясни и в известен смисъл той може да пристъпи към висшето Слънчево същество, дошло, за да го изведе от лунната сфера. Чрез душевното си съдържание между раждането и смъртта той е можел да познае това висше Слънчево същество.
към текста >>

Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество. Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта. Оттам могат да се приемат напълно сериозно думите на апостол Павел: „Ако Христос не беше дошъл на Земята - което означава, ако Той не беше преодолял смъртта, на хората не би помогнало нищо от тяхната вяра.“ Древните посветени са казвали на хората: «Едно надсетивно същество ще се свърже с вашето съзнание, което имате тук от цялата си човешка природа, и ще ви изведе от лунното битие в чистото космично мирово битие.» По-новите посветени би трябвало да кажат на хората: «Погледнете това, което се е случило чрез Христос в Мистерията на Голгота, поемете с цялата си сила в съзнанието си субстанционалността на Христос! Тя ще премине с вас през смъртта и ще ви доведе в тези светове, през които трябва да преминете между смъртта и новото си раждане.
към текста >>

[3] След лекцията Рудолф Щайнер казва следните думи на слушателите: «Разрешете ми скъпи приятели да споделя нещо необходимо, което често трябваше да го правя в Щутгарт - това, което ще кажа не е свързано с лекцията, - че при сегашните ми престои в Щутгарт за съжаление не ми е възможно да правя това, което преди в известен смисъл принадлежеше към такива Щутгартски посещения, а именно да разговарям частно с някои хора.
[3] След лекцията Рудолф Щайнер казва следните думи на слушателите: «Разрешете ми скъпи приятели да споделя нещо необходимо, което често трябваше да го правя в Щутгарт - това, което ще кажа не е свързано с лекцията, - че при сегашните ми престои в Щутгарт за съжаление не ми е възможно да правя това, което преди в известен смисъл принадлежеше към такива Щутгартски посещения, а именно да разговарям частно с някои хора. Щутгартските семинари станаха такива, че те напълно разкъсват моята дейност и моята сила. Това се налага, не защото чрез увеличаването на работата ми се прибавя нещо необхватно ново, но че редом с нейното увеличаване същевременно се налага нещо необходимо за това увеличаване а именно да правя само това, което зависи от мен. Затова трябва да ме извините, скъпи приятели, че тази лекция трябваше да я изнеса с такова изтощение и умора, които иначе не са ми присъщи, които все повече се увеличават, колкото често и да съм тук чрез това, че за съжаление заедно с увеличаването на работата тук, в Щутгарт, не нараства и необходимата помощ. При това мое посещение трябва да се откажа от всеки частен разговор, от всяко частно обсъждане. Ако нещата някога се променят, ще бъдат възможни и такива индивидуални обсъждания, но ако нещата се развиват така, че с все по-голямото увеличение на работата от мен се изискват неща несвързани с нея, тогава денят е изпълнен от сутринта до вечерта и никой всъщност не може да се сърди, а само да ме извини, че не съм в състояние да водя разговори с отделни личности.»
към текста >>

99. ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И така, днес бих искал да прибавя към това, което преди известно време трябваше да покаже общи исторически перспективи, едно разглеждане за самия човек, за да могат тези две разглеждания да се обединят в известен смисъл през следващите дни.
При разглежданията, които направихме тук преди известно време, ставаше въпрос, че, от една страна, имаме големите събития на историята, изобщо на човешкото развитие, от друга страна, отделния човек. Всъщност нещата стоят така, че едната страна може да се разглежда с истинско разбиране, ако се вземе под внимание и втората. И така, днес бих искал да прибавя към това, което преди известно време трябваше да покаже общи исторически перспективи, едно разглеждане за самия човек, за да могат тези две разглеждания да се обединят в известен смисъл през следващите дни. Когато описваме човека, както често сме го поставяли пред душата от гледната точка на антропософския мироглед, първо имаме физическия човешки организъм, след това виждаме, че този физически организъм е проникнат от етерния организъм и в системата от физическия и етерния организъм се включват астралният организъм и азът. От начина, по който човекът преминава от състоянието на сън към будното си състояние, можем да разберем, че, от една страна, физическият и етерният организъм, от друга - астралният организъм и азът са по-силно свързани един с друг. Защото, макар в будното състояние на човека тези четири съставни същности на човешката природа да са свързани, по време на сън те се разделят така, че, от една страна, азът и астралният организъм са повече свързани един с друг, от друга страна - физическият и етерният организъм. Така че астралният и етерният организъм не са така здраво свързани, както азът и астралният организъм или физическият и етерният организъм.
към текста >>

Тази течност, която в известен смисъл се излъчва в целия организъм от бъбречната система, стига и навлиза в очите, изобщо не е мъртва течност, а е жива течност.
Тази течност, която в известен смисъл се излъчва в целия организъм от бъбречната система, стига и навлиза в очите, изобщо не е мъртва течност, а е жива течност. Бихте получили напълно погрешна представа за това, което в човека е течащото, водното, ако си представите, че вътре в живия човешки организъм (виж рис. 1, синьо) имаме работа със същата вода, както тя тече в реката. Не е обаче така. В реката имате мъртва вода, в човешкия организъм имате жива течност. Не само плазмата е жива, всичко течно в човешкия организъм е живо.
към текста >>

И в това течно навсякъде са фино разтворени вече споменатите твърди съставни частици, които в известен смисъл се носят по вълните на течното и стигат чак в очите.
Бихте получили напълно погрешна представа за това, което в човека е течащото, водното, ако си представите, че вътре в живия човешки организъм (виж рис. 1, синьо) имаме работа със същата вода, както тя тече в реката. Не е обаче така. В реката имате мъртва вода, в човешкия организъм имате жива течност. Не само плазмата е жива, всичко течно в човешкия организъм е живо. И в това течно навсякъде са фино разтворени вече споменатите твърди съставни частици, които в известен смисъл се носят по вълните на течното и стигат чак в очите. Също и етерният организъм на човека се излъчва и се носи по вълните на вътрешните течности, като стига до очите. В очите сега се срещат две неща. Етерният организъм на човека изпълва окото, от окото нататък зрителния нерв, и това, което сега навлиза в тази, изпълнена от етерния организъм течност, е астралният образ, който се поражда в човешкото астрално тяло (червено). А жълтото тук е това, което се поражда чрез аза. То се влива тук и протича и по-нататък.
към текста >>

Изобщо при гледането имаме работа със среща на разигралото се там по извънредно сложен начин в аза и в астралното тяло с това, което в известен смисъл нахлува от вътрешността на организма като физическо и етерно тяло, но като физическо тяло в минералните съставки, а като етерно тяло с вълните на живата течност.
Само че всичко това не остава при очите, а това, за което очите са посредници, навлиза в останалия организъм. Изобщо при гледането имаме работа със среща на разигралото се там по извънредно сложен начин в аза и в астралното тяло с това, което в известен смисъл нахлува от вътрешността на организма като физическо и етерно тяло, но като физическо тяло в минералните съставки, а като етерно тяло с вълните на живата течност.
към текста >>

Преди всичко то иска така да формира нервите, нервната система, че в известен смисъл вътре в човека да стане един вид отпечатък от външното впечатление.
Следователно това, което произлиза от главата, изцяло е само пластично образуваща сила. И ако в главата проникне нещо като идващото от виждането, то веднага се приема така, че се образува една сила, която иска да изгражда. Навлизащото навътре през очите иска вътрешно да приеме форма в човека. Преди всичко то иска така да формира нервите, нервната система, че в известен смисъл вътре в човека да стане един вид отпечатък от външното впечатление. Може да се каже, че в тази посока (виж рис. 2, стрели отгоре надолу), от сетивата навътре отива една формираща сила. Тази сила в известен смисъл иска по фин начин да превърне човека в статуя. Наистина е така, че всичко, което видим, иска да ни превърне по определен фин начин в статуя.
към текста >>

Тази сила в известен смисъл иска по фин начин да превърне човека в статуя.
И ако в главата проникне нещо като идващото от виждането, то веднага се приема така, че се образува една сила, която иска да изгражда. Навлизащото навътре през очите иска вътрешно да приеме форма в човека. Преди всичко то иска така да формира нервите, нервната система, че в известен смисъл вътре в човека да стане един вид отпечатък от външното впечатление. Може да се каже, че в тази посока (виж рис. 2, стрели отгоре надолу), от сетивата навътре отива една формираща сила. Тази сила в известен смисъл иска по фин начин да превърне човека в статуя. Наистина е така, че всичко, което видим, иска да ни превърне по определен фин начин в статуя.
към текста >>

Точно в окото всъщност артерията протича така, че кръвта в известен смисъл изтича и отново се всмуква от вената; така че там се поражда леко преливане и отново всмукване в окото.
Не е така грубо, както обикновено си го представяме, но е наистина така, че артериите на окото имат собствена посока, а се включват и вените (виж рис. червено), така че едното се свързва с другото. Точно в окото всъщност артерията протича така, че кръвта в известен смисъл изтича и отново се всмуква от вената; така че там се поражда леко преливане и отново всмукване в окото. Погрешно и грубо схващане е вярата, че артериалната кръв непосредствено преминава във венозната кръв. Не е така. Там се поражда фино преливане и отново изсмукване. И в това, което се поражда там като такова преливане, там вибрира циркулационният ритъм, а в нерва, който е на границата, в него вибрира дихателният ритъм и те се преплитат в окото. Така че виждането всъщност се състои в сблъсъка на тези два ритъма в окото.
към текста >>

Изобщо е възможно да се прозре вътре в човешкия организъм само ако такива съотношения наистина се вземат под внимание, ако се знае, че човекът спи не само в абстрактен смисъл с астралното си тяло и своя аз извън физическото и етерното тяло, но и като се знае, че в това, което през нощта се намира извън физическото и етерното тяло има импулси за една много по-забавена жизнена дейност, отколкото в това, което остава в леглото през нощта.
Изобщо е възможно да се прозре вътре в човешкия организъм само ако такива съотношения наистина се вземат под внимание, ако се знае, че човекът спи не само в абстрактен смисъл с астралното си тяло и своя аз извън физическото и етерното тяло, но и като се знае, че в това, което през нощта се намира извън физическото и етерното тяло има импулси за една много по-забавена жизнена дейност, отколкото в това, което остава в леглото през нощта. Като спящ човекът е изцяло двигателно-веществообменен човек, чак вътре в мозъка, защото всичко там се извършва под влиянието на двигателно-веществообменния човек.
към текста >>

100. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Да оставим сега настрана другите неща, които са дори по-важни, например светлината, която също получаваме от обкръжението първо непроменена, но храните и въздухът трябва да претърпят в организма огромна промяна, за да могат да го изпълнят, да станат в нашия организъм в известен смисъл човешки.
За да съществува, човекът трябва да се храни. Той трябва да приема в своя собствен организъм това от природата, от животинското, растителното и отчасти от минералното царство, което обикновено наричаме вещества. Но приетото от външното обкръжение претърпява огромна промяна в човешкия организъм. Първоначално, когато приемаме хранителни средства по обикновения начин, ние ги приемаме в нашия организъм така, както са първо вън в обкръжаващата ни природа, може би малко приготвени, най-многото сварени. Освен това чрез дишането получаваме въздух също в състоянието, в което се намира вън в обкръжението. Да оставим сега настрана другите неща, които са дори по-важни, например светлината, която също получаваме от обкръжението първо непроменена, но храните и въздухът трябва да претърпят в организма огромна промяна, за да могат да го изпълнят, да станат в нашия организъм в известен смисъл човешки.
към текста >>

Тогава е необходимо да се приложи топлина отвън, в известен смисъл външно да се обвие тумора с топлина, така че постепенно той да бъде излекуван отвън (виж рис.
Или пък може да се случи пластичната, скулптурната дейност на главата (нервно-сетивната система), която се насочва срещу бъбречната дейност, да бъде прекалено силна. Тогава се пораждат туморните образувания. При тях пластичната, закръглящата дейност е твърде силна. Тогава е необходимо да се приложи топлина отвън, в известен смисъл външно да се обвие тумора с топлина, така че постепенно той да бъде излекуван отвън (виж рис. 10, жълто, червено). Всички тумори се лекуват всъщност отвън, необходимо е само, да речем, чрез инжекции с вещества, които работят по определен начин, в организма да се предизвика възможността чрез определено вещество по някакъв път да се стигне до облъчване на тумора (червено).
към текста >>

Без него всичко останало няма смисъл да се разглежда и дефинира.
За тази цел трябва да се познават висшите същности на човешката природа. Не е възможно изобщо да се говори за бъбреците, когато човекът просто се положи на масата за аутопсия и се разрязва, след като е починал. Тогава бъбреците лежат, да речем, до черния дроб, но какво друго се знае за тях, освен че и двата органа се състоят от клетки, че са изградени по различен начин от клетки. Докато бъбреците са тясно свързани с астралното тяло, а черният дроб с аза. Едва това им дава специфичния характер. Без него всичко останало няма смисъл да се разглежда и дефинира.
към текста >>

101. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Първоначално бих искал с един пример да изясня каква е разликата на разбиращата се в този смисъл светла епоха и една мрачна епоха.
Колкото и малко да можем да кажем, виждайки събитията на съвремието от външната им страна, че като човечество, именно като цивилизовано европейско човечество ние преминаваме от по-лоши в по-добри условия, толкова, от друга страна, е истина това, което още древната мъдрост е имала предвид с преминаването в светлата епоха и което ние днес отново трябва да потвърдим. Само трябва да разбираме нещата по правилния начин. Първоначално бих искал с един пример да изясня каква е разликата на разбиращата се в този смисъл светла епоха и една мрачна епоха.
към текста >>

Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така.
Искам да изясня това с един пример, отнасящ се до лечението. Примерът с лечението е много добре приложим, защото от него може много да се прозре. В онази древна светла или светлинна епоха не се е лекувало така, че да се разглежда физическото човешко тяло. За него изобщо не се е мислило. Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така. В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека». Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен. Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта. А оздравяването се е приемало като победа и изгонване на смъртта. Всъщност се е говорило за живота и смъртта.
към текста >>

Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта.
В онази древна светла или светлинна епоха не се е лекувало така, че да се разглежда физическото човешко тяло. За него изобщо не се е мислило. Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така. В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека». Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен. Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта. А оздравяването се е приемало като победа и изгонване на смъртта. Всъщност се е говорило за живота и смъртта. А болестта е била само специален случай смърт, бих казал, малко умиране, докато здравето е било животът.
към текста >>

Трябва да бъде лекуван, като бъде поставен в правилни отношения с Космоса.» Казвало се е и това: «Понеже в човека има твърде много земни влияния, понеже в известен смисъл в него е твърде много от силата на тежестта и от всичко, свързано с нея, той трябва да бъде облекчен, трябва да се внесат надсетивните сили в него.» Надсетивни сили действат в това или в онова цвете.
Ако искам да изобразя това, би изглеждало така (виж рис. 11). Ако си представим Земята тук, си казваме, че когато човекът живее там, той е силно зависим от земното си местоживеене и трябва да го лекуваме, като го освободим вътрешно от външната зависимост с това място. Това може да се направи, когато той се постави в отношения със заобикалящия го Космос, с външния небесен свят. Казвало се е: «Небето е човешкото отечество, преди той да дойде тук, на Земята. Той не пасва съвсем със Земята. Трябва да бъде лекуван, като бъде поставен в правилни отношения с Космоса.» Казвало се е и това: «Понеже в човека има твърде много земни влияния, понеже в известен смисъл в него е твърде много от силата на тежестта и от всичко, свързано с нея, той трябва да бъде облекчен, трябва да се внесат надсетивните сили в него.» Надсетивни сили действат в това или в онова цвете. Тогава са били преработвани цветове на растения, като се е получавал екстракт или отвари. Хората са си казвали: «Това растение цъфти през определено годишно време; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно време. Изследвало се е само доколко човекът бива повлиян именно от това годишно време.» За тази цел в по-старите времена са били търсени зависимостите на човека от небесните явления по един вид хороскопен начин. И като лекарства на човека е било давано това, което е довеждало етерното му тяло до едно общо вибриране. Хората са си казвали: «Ако това е човекът (виж рис.
към текста >>

Ние нямаме никаква представа за това с нашата абстрактна радост от гората, от цветята, с всичко, което всъщност, бих казал, в космически смисъл е филистерско.
Древният човек се е радвал, когато е вървял по поляната и през гората, понеже чрез кожата си е всмуквал светлината в себе си, която първо гората е всмукала, оживила я е както и поляната я е оживила. А другата, мъртвата светлина е била само допълнение. За нас допълнението е станало главното. Древният човек е живеел в светлината, която са му давали цветята и дърветата в гората. За него това е било извор на вътрешно оживяване със светлината, с вътрешната жива светлина, а не с мъртвата светлина. Ние нямаме никаква представа за това с нашата абстрактна радост от гората, от цветята, с всичко, което всъщност, бих казал, в космически смисъл е филистерско. Може все още да е много хубаво, но то е филистерско в сравнение с това, което е съществувало при древните хора като вътрешно душевно ликуване при досег с гората, с поляната, изобщо с всичко, живеещо навън. Древният човек се е чувствал свързан със своите дървета, с това, което е било подходящото за него растение. Той е чувствал по най-жив начин симпатия и антипатия към това или онова растение. Ние вървим например през такива ливади, каквито имаме през есента около Гьотеанума. Обсъждаме филистерски, че есенният минзухар, Colchicum autumnale, е може би красив.
към текста >>

Растенията са пиели в известен смисъл космическата светлина, а човекът е пиел светлината от чашата, която са му поднасяли растенията.
Казах ви обаче, че хората на по-древната светла епоха са възприемали предимно светлината на растителния свят. Растенията са пиели в известен смисъл космическата светлина, а човекът е пиел светлината от чашата, която са му поднасяли растенията.
към текста >>

102. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако би било така, човекът би останал безсилен в един по-висш смисъл.
Може би бихме могли, ако мога така да се изразя, да се оплачем от боговете, че са скрили най-ценното за човека в скритите страни на живота му, че не му поднасят открито най-ценното за него. Ако би било така, човекът би останал безсилен в един по-висш смисъл. Точно поради това, че трябва първо да постигнем нашето истинско човешко достойнство и да опознаем човешката си същност, че трябва да направим нещо духовно-душевно, за да станем изобщо хора в правилния смисъл, ние получаваме духовно-душевни сили, които могат да проникнат в цялото ни битие. А в това преодоляване, в тази необходимост да направим нещо, за да станем хора, е заложено това, което ни прави силни, което може да ни проникне със сили именно във вътрешността на нашето същество.
към текста >>

Точно поради това, че трябва първо да постигнем нашето истинско човешко достойнство и да опознаем човешката си същност, че трябва да направим нещо духовно-душевно, за да станем изобщо хора в правилния смисъл, ние получаваме духовно-душевни сили, които могат да проникнат в цялото ни битие.
Може би бихме могли, ако мога така да се изразя, да се оплачем от боговете, че са скрили най-ценното за човека в скритите страни на живота му, че не му поднасят открито най-ценното за него. Ако би било така, човекът би останал безсилен в един по-висш смисъл. Точно поради това, че трябва първо да постигнем нашето истинско човешко достойнство и да опознаем човешката си същност, че трябва да направим нещо духовно-душевно, за да станем изобщо хора в правилния смисъл, ние получаваме духовно-душевни сили, които могат да проникнат в цялото ни битие. А в това преодоляване, в тази необходимост да направим нещо, за да станем хора, е заложено това, което ни прави силни, което може да ни проникне със сили именно във вътрешността на нашето същество.
към текста >>

В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото. Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня. В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>

Развива ли се религията в будния дневен живот - а в древни времена тя е била развивана чрез посветените, това отново се отразява върху втория стадий след заспиването: душата се чувства достатъчно силна чрез ехото от религиозното настроение в известен смисъл да понесе своето разкъсване, изобщо да устои сред множеството.
Вие виждате смяната между спане и будност! От една страна, в първия стадий на спането в копнежа си към Бога човекът изживява нещо, което, когато е буден, го настройва да развива религия. Развива ли се религията в будния дневен живот - а в древни времена тя е била развивана чрез посветените, това отново се отразява върху втория стадий след заспиването: душата се чувства достатъчно силна чрез ехото от религиозното настроение в известен смисъл да понесе своето разкъсване, изобщо да устои сред множеството.
към текста >>

В средата между смъртта и новото раждане човекът в известен смисъл работи върху духовния зародиш на физическото си тяло, изхождайки от едно по-дълбоко вътрешно удовлетворение.
В средата между смъртта и новото раждане човекът в известен смисъл работи върху духовния зародиш на физическото си тяло, изхождайки от едно по-дълбоко вътрешно удовлетворение. Той поглежда целта си като свое физическо тяло в следващия земен живот, но не е проникнат от желание, а само, бих казал, от удивление пред това физическо тяло, взето универсално. В момента, когато човекът не живее повече в божествените светове, а само в откровенията на божествените светове, в него се събужда желанието отново да се въплъти на Земята. Точно когато се засилва азовото съзнание, се събужда желанието за въплътяване на Земята. В известен смисъл човек се отдалечава от божествените светове и се приближава към това, което ще стане като земен човек. Това желание постоянно се засилва и това, което външно се съзерцава, също се променя.
към текста >>

В известен смисъл човек се отдалечава от божествените светове и се приближава към това, което ще стане като земен човек.
В средата между смъртта и новото раждане човекът в известен смисъл работи върху духовния зародиш на физическото си тяло, изхождайки от едно по-дълбоко вътрешно удовлетворение. Той поглежда целта си като свое физическо тяло в следващия земен живот, но не е проникнат от желание, а само, бих казал, от удивление пред това физическо тяло, взето универсално. В момента, когато човекът не живее повече в божествените светове, а само в откровенията на божествените светове, в него се събужда желанието отново да се въплъти на Земята. Точно когато се засилва азовото съзнание, се събужда желанието за въплътяване на Земята. В известен смисъл човек се отдалечава от божествените светове и се приближава към това, което ще стане като земен човек. Това желание постоянно се засилва и това, което външно се съзерцава, също се променя. Преди човекът е живял сред много същества, сред божествено-духовните йерархии, усещал се е едно с тези божествени йерархии. Когато е чувствал своята вътрешност, това е бил Космосът, но Космосът са съществата, с които живее, намиращи се на висши степени на съзнанието. Сега тук се намира един външен блясък и в този външен блясък постепенно се появяват първите образи на това, което ще са физическите отражения на божествено-духовните същества. От съществото, което оттатък човек е опознал като висшето Слънчево същество, остава блясъкът и в този блясък постепенно изплува Слънцето, виждано отвън, от страна на света.
към текста >>

Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята. Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>

Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не въздействат върху него в смисъла на мъж или жена, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих.
Сега говоря всъщност още за етерния Космос; имам по-малко предвид физическите звезди, също и физическото на Луната. Същественият момент, когато човекът взима решението да слезе на Земята, зависи, както описах, от лунния стадий, от лунните условия. При това слизане надолу човекът често е изложен на влиянието на пълнолунието или новолунието и е възможно да се изложи на влиянието на определено решаващо новолуние, за да стане мъж или на едно решаващо пълнолуние, за да стане жена. Но тогава - слизането не става така бързо, той остава по-дълго време експониран - може някак си да реши, когато през новолунието слиза като мъж, въпреки това да се изложи на влиянието на идващото пълнолуние. Така че той е решил да слезе като мъж, използвал е за това силите на новолунието, но по време на слизането използва по-нататъшната промяна на Луната, пълнолунието. Тогава той се изпълва с лунните сили така, че те не въздействат върху него в смисъла на мъж или жена, а предимно върху организацията на главата му и върху това, което е свързано отвън, от Космоса с организацията на главата, когато се появи констелацията, за която говорих. Когато човекът е решил: «Аз ще стана мъж по времето на новолунието» - и още продължи да живее в Космоса, така че не е напълно преминал през лунното влияние, а е под влиянието на следващото пълнолуние, тогава чрез въздействието на лунните сили в това състояние той получава например кафяви очи и черни коси. Така че можем да кажем, че чрез начина, по който човекът минава покрай Луната, се определя не само неговият пол, но и цвета на косите и очите. Ако човекът например е минал като жена покрай пълнолунието и се остави след това под влиянието на новолунието, може като жена да има сини очи и руси коси.
към текста >>

В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
Ясновиждането всъщност не добавя нищо към това, което чрез духовното познание можем да представляваме за света. То задоволява само нашето познание и трябва някога да се появи. Естествено, трябва да има хора, които да изследват състава на месото, но за яденето това познание не е необходимо. Така през новото време трябва да има и ясновидци, които могат да изследват каква е връзката на човека с духовния свят, но за да се върши това, от което човечеството се нуждае, е необходимо да има здравомислещи човешки души. Те ще имат душевна храносмилателна сила, когато им се говори за науката за духовността, те ще приемат тази духовност, ще я смелят, ще я включат в своята дейност. В целия цивилизован свят днес се нуждаем от външна човешка дейност, одухотворена в истинския правилен смисъл.
към текста >>

103. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Когато от чисто духовния свят навлезем в звездната сфера, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите.
Когато напуснем чисто духовния свят, първоначално преминаваме през сферата на неподвижните звезди, за която ще говоря следващия път. След това преминаваме през сферите на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Меркурий, Венера, Луната и постепенно слизаме на Земята. Когато от чисто духовния свят навлезем в звездната сфера, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите. Тук, на Земята, виждаме например Юпитер от определена страна. Ако едно човешко същество, което слиза от духовния свят през звездната сфера, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна. В известен смисъл съществото идва отзад до звездите, вижда винаги противоположното на това, което физически хората виждат от Земята. Но човешкото същество, което идва от духовния свят на Земята, не вижда така, както виждаме ние. То още няма очи, които получава едва чрез физическото тяло.
към текста >>

В известен смисъл съществото идва отзад до звездите, вижда винаги противоположното на това, което физически хората виждат от Земята.
Когато напуснем чисто духовния свят, първоначално преминаваме през сферата на неподвижните звезди, за която ще говоря следващия път. След това преминаваме през сферите на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Меркурий, Венера, Луната и постепенно слизаме на Земята. Когато от чисто духовния свят навлезем в звездната сфера, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите. Тук, на Земята, виждаме например Юпитер от определена страна. Ако едно човешко същество, което слиза от духовния свят през звездната сфера, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна. В известен смисъл съществото идва отзад до звездите, вижда винаги противоположното на това, което физически хората виждат от Земята. Но човешкото същество, което идва от духовния свят на Земята, не вижда така, както виждаме ние. То още няма очи, които получава едва чрез физическото тяло. То вижда духовното на Сатурн, Юпитер, Слънцето, Венера, Меркурий, Луната. Според това дали съществото преминава през различните сфери със симпатия или антипатия, то приема при слизането си силите на Сатурн, Юпитер и т.н.
към текста >>

В съня ние имаме само слабо отражение, в известен смисъл, един космически спомен за духовните и звездните изживявания, които сме имали между смъртта и последното раждане.
Но споменът, както знаете, е винаги по-слаб и блед от изживяването. Помислете си как, ако сте изгубили близък човек, след известно време мъката отслабва. Така отслабва в съня това живо присъствие в духовния и звездния свят. И затова именно в съня човекът е изложен на всичко, за което ви разказах в началото на днешните разисквания. В съня ние имаме само слабо отражение, в известен смисъл, един космически спомен за духовните и звездните изживявания, които сме имали между смъртта и последното раждане.
към текста >>

104. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Каквото имаме като природа около нас, зад нея в определен смисъл има една втора природа, но духовна, надсетивна природа.
Като хора, около нас имаме природата с нейните различни царства - минералното, растителното, животинското царство и физическото човешко царство. Каквото имаме като природа около нас, зад нея в определен смисъл има една втора природа, но духовна, надсетивна природа. Човекът възприема обикновената природа със сетивата си. Надсетивната природа, която е отзад, той не я възприема. Но въпреки това тя има голямо влияние върху земното му съществуване.
към текста >>

Те придърпват в известен смисъл тази инстинктивна природа към себе си.
Докато луциферичните духове строят своите крепости във въздуха и се борят срещу земното за моралното, тези същества се борят да втвърдят човека, да го направят подобен на тях. Чрез това той би станал безкрайно умен в материалното, би станал безкрайно находчив, интелигентен. Те не могат директно да постигнат това, а искат да го постигнат индиректно. Затова при техните хилядолетни усилия в земния живот действително им се е удало да образуват цял род от такива подчовешки същества. Те го правят, като завладяват инстинктивната природа на човека, когато тази природа е особено пуста и груба. Те придърпват в известен смисъл тази инстинктивна природа към себе си. Тогава по време на живота си човекът изпада под влиянието на тези ариманични власти.
към текста >>

Така че в духовния Всемир ние имаме в известен смисъл съюз между Луната, Яхве-същността в Луната и всичко, което обитава Луната заедно с Яхве, и съществата от Меркурий и Венера.
Така че в духовния Всемир ние имаме в известен смисъл съюз между Луната, Яхве-същността в Луната и всичко, което обитава Луната заедно с Яхве, и съществата от Меркурий и Венера. Съществата, които са в този съюз, искат всъщност да владеят от Луната, от Меркурий и от Венера всичко в плътта и кръвта на човека. Човекът не е само земно същество, а в него се разиграват въздействията от Космоса.
към текста >>

И понеже болестите, които ви описах, са изворите на големите разочарования на Ариман и Луцифер, понеже Луцифер и Ариман в известен смисъл са парализирани, упоени в своите разочарования - колкото и невероятно умни и морални същества да са ариманичните и луциферичните същества, понеже тяхното съзнание е особено ясно и светло, те толкова повече изпадат тогава в замъгляване, и божиите посланици могат необезпокоявани от Ариман и Луцифер да намерят лечебните средства, както ви казах последния път, че с лунните средства могат да се лекуват сатурновите увреждания и др.п.
Бог Отец. И понеже болестите, които ви описах, са изворите на големите разочарования на Ариман и Луцифер, понеже Луцифер и Ариман в известен смисъл са парализирани, упоени в своите разочарования - колкото и невероятно умни и морални същества да са ариманичните и луциферичните същества, понеже тяхното съзнание е особено ясно и светло, те толкова повече изпадат тогава в замъгляване, и божиите посланици могат необезпокоявани от Ариман и Луцифер да намерят лечебните средства, както ви казах последния път, че с лунните средства могат да се лекуват сатурновите увреждания и др.п.
към текста >>

Макар да остава черен диск, Слънцето се превръща в известен смисъл в такова същество, което ни прави способни да чуем Христос, когато сме си изработили истинско душевно отношение към него.
Ние сме насочени към Христос, който като духовно същество, свързано с Мистерията на Голгота, стои там и казва: «Не се отчайвай, че Слънцето е станало черно. То е почерняло, защото аз, Слънчевият бог, не съм на него, а съм слязъл и съм се свързал със Земята.» И ако тогава с цялата си вътрешна отдаденост, с изостреното познание за това, което идва именно от Мистерията на Голгота, пристъпим към Христос, тогава Слънцето не се просветлява - то остава черен диск, но започва да прави доловимо това, което Христос ни казва и ние узнаваме за родството на Христос със Слънцето. Макар да остава черен диск, Слънцето се превръща в известен смисъл в такова същество, което ни прави способни да чуем Христос, когато сме си изработили истинско душевно отношение към него.
към текста >>

105. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Инициационното познание показва, че това трае само няколко дни, понеже чрез него човек стига дотам, в известен смисъл изкуствено да съзерцава етерното тяло в земния живот.
Инициационното познание показва, че това трае само няколко дни, понеже чрез него човек стига дотам, в известен смисъл изкуствено да съзерцава етерното тяло в земния живот. То остава във физическото тяло, но бива използвано от посветения, без да се зачита физическото тяло, и тогава се съзерцава ретроспективната панорама на земния живот. Когато съзерцаваме ретроспективната панорама на своя земен живот, в това етерно тяло същевременно проблясва отражението на целия Всемир. Цялото звездно небе се намира в етерното тяло. Вие изобщо не можете да съзерцавате отделеното от физическото тяло етерно тяло, без то навсякъде да ви показва звездния свят, планетите и постоянните звезди. И тези планети и постоянни звезди накрая поемат етерното тяло.
към текста >>

Човекът преминава през своите етерни и астрални изживявания и навлиза в духовния свят, но тук, на Земята, от физическото тяло се отделя нещо духовно, което в известен смисъл произхожда от човешкото тяло.
И така, човешкото физическо тяло се поема от земните сили. То е напуснато от човешкото същество. Какво всъщност означава, че физическото тяло е напуснато от човешкото същество и е преминало в състояние на разрушение? Това е така: при раждането и преди него, по време на ембрионалното си развитие, когато човекът вече принадлежи на Земята телесно в тялото на майката, той притежава детските растежни сили. Те са същите сили, които при смъртта се изправят като разрушителни сили пред нас, същите сили, които напускат човешкото физическо тяло при смъртта, същите, които се появяват при смъртта, понеже физическото тяло се разпада, същите сили, които изграждат това физическо тяло. Човекът преминава през своите етерни и астрални изживявания и навлиза в духовния свят, но тук, на Земята, от физическото тяло се отделя нещо духовно, което в известен смисъл произхожда от човешкото тяло. Бихме могли да кажем: от една страна, истинският човек отива в една посока, от друга страна, едно друго същество излиза от човека. Физическото тяло на човека остава да лежи там след смъртта, човекът го напуска, но същевременно го напуска и едно друго същество. Това друго същество, друга същност, са именно живеещите на Земята лунни сили. Защото лунните сили, ако мога така да кажа, са концентрирани в космическата Луна, но те разпростират дейността си надалеко. На човек му се иска да каже, че истинският човек отива в една посока, в друга посока отива едно друго същество, излязло от човека.
към текста >>

И ако се вземат всички хора, които умират в следващи едно след друго времена, е така, че от всеки човек в известен смисъл излиза образът на смъртта и отново се съединява с духовната атмосфера, която обгръща Земята като въздушната атмосфера и която съдържа това, което смъртта отдава и което раждането отново получава.
Защото лунните сили са, така да се каже, концентрирани в космическата Луна, но те разпростират дейността си нашироко. На Земята това се вижда в силите на смъртта. Тези сили са същевременно и силите на раждането. Те въвеждат човека в живота и се появяват, когато човекът напуска живота. По този начин се получава разбиране на взаимовръзката между раждането и смъртта. И ако се вземат всички хора, които умират в следващи едно след друго времена, е така, че от всеки човек в известен смисъл излиза образът на смъртта и отново се съединява с духовната атмосфера, която обгръща Земята като въздушната атмосфера и която съдържа това, което смъртта отдава и което раждането отново получава. От силите, които в известен смисъл се издигат от труповете на хората, хората отново се раждат. Да, нашите растежни сили духовно са тясно свързани със силите на смъртта, обгръщащи Земята.
към текста >>

От силите, които в известен смисъл се издигат от труповете на хората, хората отново се раждат.
На Земята това се вижда в силите на смъртта. Тези сили са същевременно и силите на раждането. Те въвеждат човека в живота и се появяват, когато човекът напуска живота. По този начин се получава разбиране на взаимовръзката между раждането и смъртта. И ако се вземат всички хора, които умират в следващи едно след друго времена, е така, че от всеки човек в известен смисъл излиза образът на смъртта и отново се съединява с духовната атмосфера, която обгръща Земята като въздушната атмосфера и която съдържа това, което смъртта отдава и което раждането отново получава. От силите, които в известен смисъл се издигат от труповете на хората, хората отново се раждат. Да, нашите растежни сили духовно са тясно свързани със силите на смъртта, обгръщащи Земята.
към текста >>

Ако човек е бил добър в някое отношение, то в сферата на лунните смъртни сили в известен смисъл се намира едно същество, което има в себе си една сила, останала от нашата доброта.
Нека да разгледаме следното: тези смъртни сили, които са и сили на раждането, са лунни сили. В лунните сили е вложено всичко, което човекът е събрал като морални мирови сили от своето раждане до смъртта си. Ако човек е бил добър в някое отношение, то в сферата на лунните смъртни сили в известен смисъл се намира едно същество, което има в себе си една сила, останала от нашата доброта. Това същество има в себе си и всичко това, което е останало от нашата лошотия. И докато живеем на Земята, ние изграждаме това същество. Обикновеното съзнание не знае нищо за това, но ние го носим в себе си. Ние го носим в нас така, че всяка нощ, когато спим, го напускаме. Когато излезем от нашето физическо тяло, това същество остава вътре във физическото ни тяло.
към текста >>

По времето преди Мистерията на Голгота посветените от мистерийните центрове са можели да казват на своите ученици: «Когато по правилния начин сте изпратили своите жертвени сили в духовния свят, ще можете да срещнете висшето Слънчево същество, което ви придружава от момента, когато напускате слънчевата сфера, придружава ви обаче със своята духовна същност към другата страна, където Слънцето в известен смисъл свети духовно във всемирното пространство, както физически свети надолу към Земята.
Вече съм обръщал вниманието ви към този помощник. По времето преди Мистерията на Голгота посветените от мистерийните центрове са можели да казват на своите ученици: «Когато по правилния начин сте изпратили своите жертвени сили в духовния свят, ще можете да срещнете висшето Слънчево същество, което ви придружава от момента, когато напускате слънчевата сфера, придружава ви обаче със своята духовна същност към другата страна, където Слънцето в известен смисъл свети духовно във всемирното пространство, както физически свети надолу към Земята. Това висше Слънчево същество ще ви придружава, ще ви доведе до сатурновата сфера и ще ви изведе към звездната сфера. В известен смисъл духовното Слънце ще ви свети, за да можете да преминете от душевния в духовния свят.
към текста >>

В известен смисъл духовното Слънце ще ви свети, за да можете да преминете от душевния в духовния свят.
Вече съм обръщал вниманието ви към този помощник. По времето преди Мистерията на Голгота посветените от мистерийните центрове са можели да казват на своите ученици: «Когато по правилния начин сте изпратили своите жертвени сили в духовния свят, ще можете да срещнете висшето Слънчево същество, което ви придружава от момента, когато напускате слънчевата сфера, придружава ви обаче със своята духовна същност към другата страна, където Слънцето в известен смисъл свети духовно във всемирното пространство, както физически свети надолу към Земята. Това висше Слънчево същество ще ви придружава, ще ви доведе до сатурновата сфера и ще ви изведе към звездната сфера. В известен смисъл духовното Слънце ще ви свети, за да можете да преминете от душевния в духовния свят.
към текста >>

Следователно там работите за цялото човечество в много по-висш смисъл, отколкото сте го правили тук, на Земята.
Ако мислите, че тук, на Земята, имаме интересна работа, можем да изграждаме културата, да работим за другите хора и т.н., а това, което правим горе, като създаваме нашето собствено тяло, е еднообразно, тогава напълно грешите. Защото всичко, което можете да вършите на Земята, не може да достигне величието и разнообразието на това, което извършвате, когато от звездните светове формирате човешкото тяло, «храма на боговете». Това е много по-разнообразна, величествена работа. А вие не просто формирате своето тяло, вие го формирате така, че това тяло всъщност принадлежи на цялото човечество, като според това, че вашата карма ви е свързала с този или онзи човек, формирате новото тяло така, че то получава тенденцията отново да срещнете по правилен начин тези хора, за да поправите с тях своята карма. Следователно там работите за цялото човечество в много по-висш смисъл, отколкото сте го правили тук, на Земята. А как работите? Искам да ви го опиша в подробности, само моля да обърнете внимание, че трябва да се изразявам символично, когато говоря за тези възвишени светове, защото човешките понятия днес не са така оформени, че човек да може да се изрази без картинни образи.
към текста >>

Там започва началото на стремежа, на порива отново да слезем на Земята, в известен смисъл да стигнем до решението между Сатурн и Луната.
Там започва началото на стремежа, на порива отново да слезем на Земята, в известен смисъл да стигнем до решението между Сатурн и Луната. Отново следваме просветващите лунни сили, за да поемем пътя обратно към Земята, при човек, който е станал възрастен в предишния си живот, именно след столетия.
към текста >>

В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
Това означава, че по това време Михаил е действал в силите на Яхве. Той е бил служител на Яхве. Той се е борил срещу това, което е трябвало да бъде победено като ариманична мощ, за което говорих през последните дни. В нашата епоха Михаил е определен все повече и повече да става служещо на Христос същество. Така че казаното, че Михаиловото господство настъпва регулиращо в съдбата на хората, същевременно означава, че следва да станат истина думите: «Христовото Господство следва да се разпространи по Земята. В известен смисъл Михаил носи отпред светлината на духовното познание, а Христос носи изискванията за всеобщата човешка любов.» Чрез това обаче се променя не само нещо за Земята, а също някои неща за живота, който човекът изживява между смъртта и новото раждане.
към текста >>

В известен смисъл като хора ние ще сме в състояние да разменим физическите си тела.
Ние ще бъдем в състояние да навлезем в едно тяло, което е трябвало да бъде подготвено от един друг човек, който ние особено сме увредили, а другият ще може да навлезе в подготвеното за нас тяло. Така това, което можем да извършим на Земята, ще може да се поправи кармично по друг начин, отколкото обикновено. В известен смисъл като хора ние ще сме в състояние да разменим физическите си тела.
към текста >>

Като хора ние излизаме от една епоха, в която в известен смисъл всеки е имал приемственост относно физическото си тяло и пристъпваме в една епоха, в която чрез Михаиловото господство ще стане възможно да работим един за друг и върху физическия духовен зародиш на човешките тела.
Като хора ние излизаме от една епоха, в която в известен смисъл всеки е имал приемственост относно физическото си тяло и пристъпваме в една епоха, в която чрез Михаиловото господство ще стане възможно да работим един за друг и върху физическия духовен зародиш на човешките тела. И в хода на земната инкарнация ще последва, че чрез тази взаимна работа в духовното ние ще подготвим една по-късна бъдеща епоха - ако се спомене нейната същност, тя ще изглежда като пълен парадокс, но е така, когато хората също и на Земята ще могат да навлизат с душите си в онези тела, които особено са увредили и ще приемат душите в своето тяло. Това ще настъпи, когато самата Земя премине в други състояния. Но казаното днес като една действителност, която чрез Михаиловото господство настъпва в духовния свят, ще бъде подготовката за това.
към текста >>

И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството.
Така исках да ви насоча към този важен момент, който в настоящия момент от развитието на човечеството е навлязъл в хода на човешкото развитие. Не бива да се плашим, когато става въпрос да разкрием факти на духовния свят, които навлизат в човешкия живот. Защото бъдещето на човечеството зависи от това, човекът да се научи да живее с духовния свят също така, както той живее тук, на Земята, с физическия свят. И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството. Тогава в истинския смисъл ще разбирате Христовото слово: «Моето царство не е от този свят». Но той е именно слязъл на Земята, обединил се е с човечеството. Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят? »[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в духовно състояние. Неговото царство не е такова, каквото е било до Мистерията на Голгота и каквото се е задържало в известен смисъл по инерция по-нататък.
към текста >>

Тогава в истинския смисъл ще разбирате Христовото слово: «Моето царство не е от този свят».
Така исках да ви насоча към този важен момент, който в настоящия момент от развитието на човечеството е навлязъл в хода на човешкото развитие. Не бива да се плашим, когато става въпрос да разкрием факти на духовния свят, които навлизат в човешкия живот. Защото бъдещето на човечеството зависи от това, човекът да се научи да живее с духовния свят също така, както той живее тук, на Земята, с физическия свят. И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството. Тогава в истинския смисъл ще разбирате Христовото слово: «Моето царство не е от този свят». Но той е именно слязъл на Земята, обединил се е с човечеството. Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят? »[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в духовно състояние. Неговото царство не е такова, каквото е било до Мистерията на Голгота и каквото се е задържало в известен смисъл по инерция по-нататък. Неговото царство е такова, че духът ще господства тук, на Земята.
към текста >>

Неговото царство не е такова, каквото е било до Мистерията на Голгота и каквото се е задържало в известен смисъл по инерция по-нататък.
И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството. Тогава в истинския смисъл ще разбирате Христовото слово: «Моето царство не е от този свят». Но той е именно слязъл на Земята, обединил се е с човечеството. Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят? »[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в духовно състояние. Неговото царство не е такова, каквото е било до Мистерията на Голгота и каквото се е задържало в известен смисъл по инерция по-нататък. Неговото царство е такова, че духът ще господства тук, на Земята. А това ще стане, когато човечеството разбере по правилния начин господството на Михаил. То обаче ще бъде разбрано по правилния начин, когато се потърси духовното просвещение и Христовата човешка любов, както ви посочих.*(*В края на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции в Лондон Рудолф Щайнер казва следното: «И така, скъпи приятели, за сбогуване съм длъжен да направя няколко забележки и ви моля да ги приемете като съобщения за клона.)
към текста >>

106. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

ЕКЗАКТНО ПОЗНАНИЕ ЗА НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ В СМИСЪЛА НА АНТРОПОСОФСКАТА НАУКА ЗА ДУХА
ЕКЗАКТНО ПОЗНАНИЕ ЗА НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ В СМИСЪЛА НА АНТРОПОСОФСКАТА НАУКА ЗА ДУХА
към текста >>

Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в обикновената наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука.
Противоположно на това антропософската наука за духа, за която ще си позволя да говоря днес и през следващите дни, се стреми към екзактно понятие за надсетивния свят. Не че се правят експерименти в същия смисъл, както при науката за външния свят, а като се развиват вътрешните способности на душата, които в обикновения живот и в обикновената наука само дремят в човека по начин, при който развитието на човешката разсъдливост се запазва така, както това става в екзактната наука. Докато в екзактната, точната наука човек запазва своето съзнание така, както го има в обикновения живот и в методите си се държи както при изследванията на външния свят, в антропософската наука за духа човек стига до, бих казал, интелектуална скромност, като си казва: «Някога си бил дете, имал си способности, които ни най-малко не се равняват на сегашните ти способности, които имаш като възрастен човек и които си усвоил чрез възпитанието, чрез живота. Точно така, както от детството нататък човек е развил определени способности, които преди не е имал, той и сега може да си каже, че вероятно и при възрастния човек има способности, които само дремят в душата му, както сегашните му способности са дремели в душата на детето. И тези способности могат да се извлекат от душата чрез определени методи.
към текста >>

Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
Тогава чувстваме следното: гледаме ли навън, е необходимо Слънцето или друг източник на светлина да хвърли лъчите си върху предметите около нас. Чрез светлината извън нас виждаме предметите в обкръжението ни. Ако станем съзнателни в това второ битие в чистите мисловни процеси, което е съзерцателен процес така цветен и интензивен, както иначе сетивното възприемане, тогава чувстваме - само че чувстването трябва да се има предвид в духовен смисъл - вътрешна светлина, чрез която осветяваме в собствената си душевност така, както иначе предметите са осветени от външната светлина.
към текста >>

Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той чувства необходимостта да премине в друго съзнание, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество.
Два до три дни след смъртта човекът има едно живеещо в етерното тяло съзнание за етерния свят. След това той изоставя това съзнание. Той изживява как етерното тяло в известен смисъл отпада от него, както първо е отпаднало физическото тяло, и той чувства необходимостта да премине в друго съзнание, за да продължи да живее след смъртта като съзнателно човешко същество.
към текста >>

Чрез това в обикновения дневен живот в известен смисъл можем да си спомним за изживяното извън тялото всеки път между заспиването и събуждането.
Това обаче, което душата изживява всеки път между заспиването и събуждането, застава като по-интензивен спомен пред съзнанието, което е събудено така, че човекът може да живее с него извън своето тяло. Чрез това настъпва втората степен на познанието на надсетивните светове и ние първоначално можем да съзрем какво прекарваме като душа, когато нашето физическо тяло спокойно, като без душа, без възприятия и волеви прояви остава, спейки в спокойствие. Чрез това в обикновения дневен живот в известен смисъл можем да си спомним за изживяното извън тялото всеки път между заспиването и събуждането.
към текста >>

Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането.
Необходимо е обаче да сме наясно, че това, което се появява, трябва да се прецени от нас по правилен начин. Ние се научаваме да познаваме, че това, което душата изживява от заспиването до събуждането, се изживява извън тялото. Ние можем само да го съзерцаваме, ако постигнем съзнание, едно жизнено състояние извън тялото. Сега не само се научаваме да познаваме нещо, което в известен смисъл е осветено от вътрешна светлина, както нашето собствено етерно тяло, а се учим в дневния спомен, издигнал се до това екзактно ясновидство от висш вид, да познаваме това, което всеки път наистина изживяваме между заспиването и събуждането. Само че това изживяване първоначално е малко фрапиращо. Както през деня живеем с обикновеното си съзнание в нашето физическо тяло, имаме в нас бели дробове, сърце и т.н. Във времето между заспиването и събуждането имаме не лично човешко съзнание, а космическо съзнание. Имаме съзнание, като че ли в нас - колкото и парадоксално да звучи, но за съзерцателното познание е възприемаемо - биха живели отраженията на планетите и звездните светове. Ние се чувстваме в общия живот на Космоса.
към текста >>

Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си.
Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня. Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е. Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят. Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание.
към текста >>

Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги. Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот.
към текста >>

Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги. Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот. Човек вижда как живее, като преминава през духовния свят също така, както преминава през физическия свят с физическия си земен живот. Човек се опознава като чист дух в духовния свят, както тук, на физическата Земя, той се познава като физическо тяло във физическия свят. Става възможно и да се прецени колко дълго трае този живот според времето на моралната оценка, което вече описах.
към текста >>

107. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Разбира се, има хора, които мислят, че човешкият говор се е развил в следствие развитието на животните в смисъла на Дарвиновата теория.
Сигурно ще кажете, че това обяснява произхода на човешката мъдрост от надсетивните светове. Тук докосваме една област, където дори днес, ако вземем за пример обясненията относно езика, хората не са наясно за произхода на тази област. Разбира се, има хора, които мислят, че човешкият говор се е развил в следствие развитието на животните в смисъла на Дарвиновата теория. Но преди не много време е имало и още има хора, които са приписвали божествен произход на говора.
към текста >>

Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове.
към текста >>

Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност.
Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове. Стихът е трябвало да се изговори така, че неговото човешко съдържание да е без значение, но в него да се влее това, което живее като божественост в света и в човека. Така чрез мислите, които са ставали прозрачни за него, ученикът е следвало да съзре божественото. При рецитирането чрез мантричните стихове е следвало той не да чуе тяхното съдържание, а нахлуващата чрез тях божествена сила е трябвало да доведе до действия чрез това, което е лежало в жертвата. Чрез лежащото в жертвата (чрез смисъла на жертвата) е трябвало той да насочи към божественото волята си, цялата си личност. Жертвените действия са били свързани с това. И днес можете да ги видите в позата на Буда. Можете да видите, че човешките крайници не са поставени така, както са подходящи за земните условия, а в положение да не са подходящи за земните условия, така че още чрез стойката си, чрез положението на крайниците си човекът да бъде напълно изтръгнат от земното и със своите извършващи се в духа действия да бъде насочен към божественото.
към текста >>

А това, че тези ученици от своя страна са учили другите хора в смисъла, в който сами са били възпитани в тези мистерии, е било съдържанието на цивилизацията в онези древни времена.
Следвало е душевността, душата на ученика да издигне чрез трикратно-то си обръщане към божественото това, което на Земята се извършва от хората като зло, като грешно, като отпаднало от божественото, да го влее в надсетивните светове, които вчера ви описах. Вчера ви описах, че и с по-новата инициационна наука може да се проникне в онези светове, в които човекът живее като духовно-душевно същество и от които слиза надолу преди да встъпи в земното си битие, за да се свърже с тялото, дадено му от родителите. Той отново се завръща в тях, когато премине през портата на смъртта, за да подготви там, както вчера описах, следващото си земно съществуване. Така че не само съзерцаващият поглед на ученика да бъде насочен към надсетивните светове, а да се породи в него една сила, силата на молитвеното мислене, силата на мантричния речитатив, в който се влива божественото, сила на отдаденост на жертвените действия. Целта на божествените учители с техните ученици в древните мистерии е била да се породи в ученика голяма мощ, за да се насочи това, което тук, на Земята, е грешно, в тези надсетивни светове. А това, че тези ученици от своя страна са учили другите хора в смисъла, в който сами са били възпитани в тези мистерии, е било съдържанието на цивилизацията в онези древни времена.
към текста >>

Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители.
А когато настъпва Мистерията от Голгота, древната мистерийна мъдрост вече се е намирала в упадък. Малко е било останало от нея, но са останали традиции, остатъци от нея. Имало е посветени в древния смисъл, които са се придържали още със същата отдаденост, със същото благоговение и вяра към божествения Отец, който някога като Бог Отец е изпращал на Земята божествените пратеници, от които са учили първите гуру, първите учители. Те са знаели, че голямата утеха на живота в древните времена е била давана на мистерийните ученици чрез това, че им е било казвано: «След смъртта ще срещнете висшето Слънчево същество, което ще ви помогне да преобразите всичко несъвършено на Земята в съвършено, което ще поеме потискащото съзнание, че всъщност сте отпаднали от божествено-духовния мирови порядък. Това висше Слънчево същество обаче е трябвало да слезе на Земята, да стане човек в Исус от Назарет и след смъртта на Исус Христос на Голгота то не е в надсетивните светове, а ще го търсите между хората.»
към текста >>

В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото. В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение. И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет. Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>

И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет.
Така от отношението, което ученикът е имал към своя учител, от това почитание и отдаване хората постепенно се научават да издигат поглед към божественото. В лицето на учителя, на гуруто, се е виждал посредникът към божественото, който в известен смисъл остава да протече божественото надолу към Земята и насочва благочестивостта и благоговението, които човекът иска да изпрати нагоре в духовния свят. Така е имало чувства и усещания, които са се предавали на човешката душевност, на човешката душа от поколение на поколение. И това почитание от страна на хората, които са слушали първите християнски учители - за чиято задушевност, благочестие и благоговение днес малко хора си имат понятие, е било насочвано от първите християнски учители не към водачите в древния смисъл, а към Христос, който е слязъл от духовните светове и е станал човек, станал е плът в Исус от Назарет. Тези чувства се разпространяват през столетията и насочват към този, за когото външната християнска история оповестява, че е преминал през Мистерията на Голгота, преминал е през смъртта заради хората, за да може човечеството от сега нататък да го намира на Земята.
към текста >>

Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос.
Когато така е постигнал вътрешното разбиране на духовния свят, човек отново насочва поглед към Христос, към това, което между земните събития се появява като Мистерията на Голгота, и тогава той не остава както някои съвременни теолози при човека Исус от Назарет. Тогава човек разбира не само в материалистически смисъл това, което се е случило с Мистерията на Голгота, а понеже е развил способността да възприема духовното, разбира, че човекът Исус от Назарет е проникнат с божествения Христос. С тази способност за възприемане на духовността се стига дотам да се съзерцава духовно-божествената същност на Христос. Така тази съвременна теософия, понеже стига до божествено духовното в непосредственото познание, достига с това познание на духовността и до опознаването на Исус от Назарет, и в него Христос, който може да бъде опознат само като духовна същност. С познанието за надсетивното, което човек е постигнал, се стига до Христос, за да се прозре в Христос надсетивното, божественото в божествения човек.
към текста >>

Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си.
Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост. Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята. И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек. Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си. Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят. Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота.
към текста >>

Когато обаче антропософската наука за духа донесе познанието за надсетивното и чрез това истинското познаване на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее - сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс.
Така е възможно обикновените благочестиви хора да се научат не да казват: «На нашия път - който искаме да го вървим само с проста благочестивост - ни пречи познанието, към което се стреми антропософската наука за духа.» Не! Чрез продължаването на чисто външната природна наука тази благочестивост постепенно ще залезе и помрачнее напълно. Когато обаче антропософската наука за духа донесе познанието за надсетивното и чрез това истинското познаване на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее - сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс. Това, за което именно благочестивият копнее, става сигурно знание чрез антропософската наука за духа. Затова тя казва, че не пречи на истински благочестивия да върви по пътя си, тя не отклонява хората от Христос. Тя може да каже: «Не срещу съвременната наука се влиза в духовния свят, а с нея и с нейното уважение! Не без Христос следва човечеството да навлезе в бъдещето, а с Христос, с наистина опознатия, почувствания и желания Христос и действайки в света с неговата същност.»
към текста >>

108. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл.
Ако той е дорасъл за тази жизнена ситуация, така че да е в състояние да постъпи правилно, може да си спомни, че някога, може би като дванадесетгодишен или като осемгодишен е научил най-важното от това, което му предлага възможността сега лесно да се справи в тази ситуация. И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и. Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган. Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл. Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство. При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата. Така духовната наука, както се има предвид тук, антропософската наука за духа е това, което може да даде основата за истинското, действително изкуство за възпитанието. Тя е такава и в едно друго отношение. Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин.
към текста >>

Можем да кажем, че учителят, възпитателят трябва да е пример през първата жизнена епоха, авторитет в най-благороден смисъл, саморазбиращ се чрез своята същност, чрез своя характер авторитет през втората жизнена епоха.
Това е принципът на човешкото развитие приблизително между седмата и четиринадесетата година. Така можем да кажем, че през първия си жизнен период детето е проникнато като от едно преместено във физическото религиозно отдаване на обкръжението му. От смяната на зъбите до половата му зрялост детето е проникнато от едно естетическо схващане на обкръжението, от едно проникнато от любов естетическо схващане на обкръжението. То иска да му харесва това, което представя учителят, възпитателят, и да не му харесва това, което той иска да не допуска до него. Във вътрешно съзерцание трябва да навлезе това, което действа възпитателно в тази възраст. Можем да кажем, че учителят, възпитателят трябва да е пример през първата жизнена епоха, авторитет в най-благороден смисъл, саморазбиращ се чрез своята същност, чрез своя характер авторитет през втората жизнена епоха. Тогава като учители носим вече това в нас, чрез което детето до нас, бих казал, само се възпитава по правилния начин. Най-важното в самовъзпитанието е моралното възпитание. За него ще говоря веднага щом първата част бъде преведена.
към текста >>

Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното.
Ако между смяната на зъбите и половата зрялост искате да натрапите на детето интелектуално формулирани морални оценки, това би било същото, както ако искате да превърнете корените на растението в цветове. Първо трябва да се грижите за зародиша, за корените, това е моралност в чувствата. Ако при детето е създадена моралност в чувствата, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в чувствата си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост. Тогава в самото него може да се събуди моралната интелектуална преценка. А това е нещо толкова важно за живота, че всяко морално възпитание трябва да бъде изградено на тази основа! Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното. И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време. И после трябва да оставите човекът чрез собствената сила на човешката си същност да внесе чувството си в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното време сам свободно се е събудил за моралната преценка. Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила.
към текста >>

Ако това се схване в духовен смисъл, почувства се и премине във волята, тогава ще бъде най-силният импулс и в социалния живот.
Тогава той вижда проникващото света добро как действа и в него, както вижда природните сили като действащи в тялото му. И той разбира оформеното като подкова желязо, когато му се каже образно, че на пътя лежи една подкова. Някой казва: «Тази подкова може да се използва като магнит, защото има вътрешни сили.» Друг казва:«Ах, желязото си е желязо, аз използвам подковата за копитата на моя кон.» Виждате ли, вторият човек е някой, който през различните епохи на развитието си не е стигнал дотам да вижда в целия човек духовността на живота. Който от двамата вижда само външното, а не това, което витае и тъче духовно в човека, той просто употребява извитото като подкова магнитно желязо само като подкова за коня си. Това означава да се възпита човека не за правилния поглед в живота, не за разгръщането на правилните сили в живота. Ако това се схване в духовен смисъл, почувства се и премине във волята, тогава ще бъде най-силният импулс и в социалния живот.
към текста >>

Който наблюдава живота в цялата му взаимовръзка, трябва да си каже: «Моралният въпрос е като светлината, която трябва да освети социалния живот, ако той следва в човешки правилен смисъл да достигне до това, което се нарича религиозност.» Затова преди всичко е необходимо и в социално отношение човекът да вземе днес отношение към моралния въпрос.
Социалният въпрос може да бъде изместен в полето на правилната преценка едва чрез истинското разбиране на моралния въпрос. Който наблюдава живота в цялата му взаимовръзка, трябва да си каже: «Моралният въпрос е като светлината, която трябва да освети социалния живот, ако той следва в човешки правилен смисъл да достигне до това, което се нарича религиозност.» Затова преди всичко е необходимо и в социално отношение човекът да вземе днес отношение към моралния въпрос. Аз мисля, че е възможно да се покаже, че това, което наричам тук духовна наука, антропософска наука за духа, в този смисъл честно стига до големите епохални въпроси на настоящето и че тя сериозно се отнася към моралния въпрос и възпитанието на моралния човек.
към текста >>

Аз мисля, че е възможно да се покаже, че това, което наричам тук духовна наука, антропософска наука за духа, в този смисъл честно стига до големите епохални въпроси на настоящето и че тя сериозно се отнася към моралния въпрос и възпитанието на моралния човек.
Социалният въпрос може да бъде изместен в полето на правилната преценка едва чрез истинското разбиране на моралния въпрос. Който наблюдава живота в цялата му взаимовръзка, трябва да си каже: «Моралният въпрос е като светлината, която трябва да освети социалния живот, ако той следва в човешки правилен смисъл да достигне до това, което се нарича религиозност.» Затова преди всичко е необходимо и в социално отношение човекът да вземе днес отношение към моралния въпрос. Аз мисля, че е възможно да се покаже, че това, което наричам тук духовна наука, антропософска наука за духа, в този смисъл честно стига до големите епохални въпроси на настоящето и че тя сериозно се отнася към моралния въпрос и възпитанието на моралния човек.
към текста >>

109. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И така можем да кажем, че както до късна възраст човекът крачи в живота с по-силен или по-слаб физически организъм, доколко той може да се опре на него, го дължи в положителен или отрицателен смисъл на въздействието, което са упражнили върху него впечатленията от обкръжението, докато е бил съвсем малкото дете.
И така можем да кажем, че както до късна възраст човекът крачи в живота с по-силен или по-слаб физически организъм, доколко той може да се опре на него, го дължи в положителен или отрицателен смисъл на въздействието, което са упражнили върху него впечатленията от обкръжението, докато е бил съвсем малкото дете.
към текста >>

Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот. Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>

110. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Само когато се разгледат нещата в смисъла на този образ, се изгражда правилна представа за духовността и ролята на тялото при човешкото мислене.
Само когато се разгледат нещата в смисъла на този образ, се изгражда правилна представа за духовността и ролята на тялото при човешкото мислене. Накратко, в земното битие няма нищо в човека, което да не се опира на телесното съществуване. По отношение на телесното си битие ние имаме в нас нашите органи - бели дробове, сърце, мозък и т.н. В обикновения здравословен живот нашето съзнание не е изпълнено с възприятията от вътрешните органи. Всъщност ние ги осъзнаваме, когато някой орган се разболее, и то по много несъвършен начин. Не можем никога да кажем, че узнаваме за някой вътрешен орган от непосредствено наблюдение, ако не изучаваме анатомията, но тогава имаме представа за мъртвия, а не за живия орган.
към текста >>

Защото ние се чувстваме самотни, когато в известен смисъл издишваме.
Как самоотвержено се отнасяме към другия човек, това означава как можем да бъдем морални в любовта, това е главно отзвук от взаимния живот с духовните същества в духовния свят между смъртта и новото раждане. А какво ни остава от, бих казал, самотното изживяване - защото то изглежда така, от самотното изживяване на себе си в духовния свят? Защото ние се чувстваме самотни, когато в известен смисъл издишваме. Вдишването е като изживяване на духовните същества, издишването е като изживяване на самите нас. Но чувството на самотност, отзвукът на това чувство на самотност тук, на Земята, е способността на паметта, на спомнянето. Ние не бихме имали памет, ако тя не би била отзвук от това чувство на самотност. Всъщност ние сме хора в духовния свят поради това, че, не мога да кажа, се отдръпваме в самите нас, а че можем да се освободим от това, което е в нас като висши духове. Поради това сме хора, самостоятелни хора в духовния свят.
към текста >>

Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее.
Сега стигаме до една извънредно деликатна представа. Представете си, че трябва още веднъж външно да изживеем нашите дела с нашия аз и с астралното тяло. Способността да го направим я усвояваме толкова повече, колкото повече можем да разгърнем любовта. Това е тайната на живота по отношение на любовта. Ако в любовта човекът може истински да излезе извън себе си, в известен смисъл да обича ближния си като самия себе си, тогава той научава това, от което се нуждае в съня, за да изживява ретроспективно без мъка това, което трябва да изживее. Защото там той трябва да се намира изцяло извън себе си. Ако човекът е същество, което не може да обича, това създава напрежение, когато той отново трябва да изживее извън себе си своите извършени в безлюбие дела. Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота.
към текста >>

Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня.
Това го притеснява. Хора, които не обичат, спят, ако мога образно да се изразя, тесногръдо, астматично. Когато спим, за нас, хората, става особено плодоносно това, което чрез любовта сме всадили в нас по време на живота. И в протичащото между заспиването и събуждането - то се вижда от току-що описаното - имаме това, което преминава през портата на смъртта и продължава да живее в духовния свят. Взаимният живот с духовните същества на висшите светове се изгубва в състоянията между смъртта и новото раждане, но чрез любовта ние отново го постигаме като зародиш по време на земния си живот. Защото любовта разкрива своя смисъл, когато със своя аз и с астралното си тяло човекът е извън физическото и етерното си тяло по време на съня. Между заспиването и събуждането човешката същност се разширява, ако е любвеобилна, и добре се подготвя за това, което следва да се случи с нея. Същността на човека се стеснява, когато не обича, и той се подготвя зле за това, което следва да се случи с него след смъртта. В разгръщането на обичта лежи предимно зародишът за случващото се след смъртта.
към текста >>

В определен смисъл в нашето дишане и в това, което е свързано с него, в говора и пеенето, в процесите при говорене и пеене, можем да опознаем отражението на това дишане в духовния свят.
Но аз трябваше да сравня изживяването на човека заедно с висшите същества на духовния свят, сменяйки го със своето самоизживяване в духовния свят, с дишането - вдишване и издишване. В определен смисъл в нашето дишане и в това, което е свързано с него, в говора и пеенето, в процесите при говорене и пеене, можем да опознаем отражението на това дишане в духовния свят. И то по следния начин. Нали животът ни в духовния свят между смъртта и новото раждане протича по следния начин. Разглеждане на собствената вътрешност, сливане със същността на висшите йерархии; поглед навън от нашата собствена вътрешност, сливане със самите нас. Това протича като вдишване и издишване. Там ние вдишваме само навътре в самите нас и издишваме себе си навън, а дишането е духовност.
към текста >>

Но от главата произлиза същата способност, която вътрешно душевно дава спомените, навлизащи в определен смисъл в звука и в тона.
Нашата физиология днес още не е стигнала дотам да опише точно подробностите на сега споменатия процес. Духовната наука го може и физиологията сигурно ще я последва, защото нещата могат да се узнаят и с пълното точно наблюдение на човешката природа. Когато произнесем някакъв звук или тон, можем да кажем, че най-напред работи главата. Но от главата произлиза същата способност, която вътрешно душевно дава спомените, навлизащи в определен смисъл в звука и в тона. Това идва отгоре. И сигурно не можете да си представите някое същество да говори без да може да си спомня. Ако постоянно бихме забравяли какво се намира в звука или в тона никога не бихме могли да говорим или да пеем. Именно въплътеният спомен е това, което лежи в тона или в звука. Какво участие има любовта, също и физиологично в това, което в дишането се превръща в говорене и пеене, ясно свидетелства, че през втората жизнена епоха, когато любовта се проявява физиологично, при мъжкия пол дори най-напред се появява вътрешната пълнота на тона (тембъра); това идва отдолу.
към текста >>

Ние не само издишваме и вдишваме висшите същества, но във времето между смъртта и едно ново раждане в известен смисъл ние говорим в тази взаимовръзка, между сливането с духовните същества на висшите светове и вглъбяването в себе си, със съществата на висшите йерархии, макар това говорене да е същевременно пеене.
Ние не само издишваме и вдишваме висшите същества, но във времето между смъртта и едно ново раждане в известен смисъл ние говорим в тази взаимовръзка, между сливането с духовните същества на висшите светове и вглъбяването в себе си, със съществата на висшите йерархии, макар това говорене да е същевременно пеене. Защото то е същевременно едно духовно говорене. Когато сме в състояние да се слеем със съществата на духовния свят, ние ги съзерцаваме макар и в самите нас. Когато се отделим от тях и се вглъбим в себе си, имаме ехото, тогава сме самите ние. Там те отпечатват своята собствена същност в нас, казват ни какво представляват, там Логосът живее в нас. Когато на Земята се вглъбим в нас, е обратното.
към текста >>

В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта.
Ние си създаваме правилна представа, като си кажем: «Преди да слезеш на тази Земя, ти беше в духовния свят, живя там така, както е описано по-горе. Премина през голямото забравяне. В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта. И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа. Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще.
към текста >>

И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа.
Ние си създаваме правилна представа, като си кажем: «Преди да слезеш на тази Земя, ти беше в духовния свят, живя там така, както е описано по-горе. Премина през голямото забравяне. В това, което изразява твоята уста, ти познаваш какво си спомня твоята душа, как тя обича, как живее, а не отзвука от това, което си бил в духовния свят.» Но в изкуството ние пристъпваме в известен смисъл няколко крачки назад от живота и се приближаваме към това, което сме били преди раждането си и което ще бъдем в живота си след смъртта. И ако можем да познаем как споменът е отзвук на това, което сме имали в живота си преди раждането, как разгръщането на любовта е зародишът на това, което ще имаме след смъртта, когато в известен смисъл чрез духовното познание осъзнаем миналото и бъдещето на човешкото съществуване, то в изкуството - доколкото е възможно за човека, намиращ се в своята физическа организация - ние извикваме в настоящето това, което ни свързва с духа. Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е.
към текста >>

любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството.
Това, че по наивен начин то ни пренася през непосредственото настояще в духовния свят, придава същинския блясък на изкуството. Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е. любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство. И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях.
към текста >>

Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство.
Този, който успява да прозре вътрешния човешки живот, си казва: «Човекът обикновено си спомня само нещата, които е преживял в непосредствения си преминал земен живот. Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е. любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство. И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях. И изкуството никога не се проявява в пълното си значение, ако в определен смисъл няма някаква връзка с религиозността.
към текста >>

Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност.
Но силата, чрез която той си спомня за земните си преживявания, тази сила е само отслабената сила на неговото същинско съществуване в предземния му живот. А любовта, която човекът може да разгърне тук като общочовешка обич, е отслабената зародишна сила на това, което напълно ще разцъфти след смъртта: минало, бъдеще. И както например в пеенето и в рецитирането трябва истински да се свърже това, което представлява човека, да се свърже именно споменът с това, как човекът се отдава на света, т.е. любовта, то във всяко изкуство е така, че човекът изживява в настоящето съзвучието на своя аз с външното обкръжение и без той да е способен да прояви своята вътрешност - било звука, било тоновете, умението да рисува или каквото и да било друго изкуство, без човекът да е способен да изнесе на повърхността това, което е, което животът е направил от него, което всъщност е съдържанието на спомените му, той не може в определен смисъл да бъде човек на изкуството. Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство. И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях. И изкуството никога не се проявява в пълното си значение, ако в определен смисъл няма някаква връзка с религиозността. Не че трябва да е благочестиво религиозно, едно весело изкуство също може да има наклонност, усещане за нещо религиозно.
към текста >>

И изкуството никога не се проявява в пълното си значение, ако в определен смисъл няма някаква връзка с религиозността.
Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство. И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях. И изкуството никога не се проявява в пълното си значение, ако в определен смисъл няма някаква връзка с религиозността. Не че трябва да е благочестиво религиозно, едно весело изкуство също може да има наклонност, усещане за нещо религиозно.
към текста >>

111. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло.
Вие знаете, което се узнава от духовнонаучното разглеждане, как по време на земното битие човешкият живот се разделя на две състояния: съзнателното будно състояние и съня. Знаете също, че по време на съня членовете на човешката същност, които означаваме като физическо и етерно тяло, или тялото на изграждащите сили, астралното тяло и аза са разделени, така че в земното съществуване в известен смисъл човекът изоставя физическото и етерното си тяло, а със своето астрално тяло и своя аз води първоначално несъзнателно съществуване извън физическото и етерното тяло. Когато се издигнем до по-висши познания, печелим толкова малко чрез самото издигане, чрез знанието за човешката същност, колкото малко печелим нещо за нашето храносмилане чрез теоретичното знание относно това храносмилане или поне относно непосредствената същност на храносмилането, както то протича в нормално организираното човешко същество. Можем да кажем, че висшето познание не внася нищо ново в човека. Всичко, което дава висшето познание, вече се намира в човека. Но е така, че това, за което определено можем да кажем, че не внася нищо ново в човека, ни насочва към нещо, което остава непознато за човека с обикновеното съзнание, и щом не само се познае, но с цялата душа, с всички душевни сили се изживее, то внася нещо висше в човешкото същество - не самото познание като такова, а изживяването на това познание. Така обаче посочих това, което искам да представя като нещо трикратно в антропософския стремеж.
към текста >>

И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една фаза, само временна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
И третото е, че това, което от ясновидското изследване се превръща в понятия, което може да се осмисли, трябва да стане вътрешно жизнено съдържание, за да може човекът да разбере: «Аз съм същество, което не само е свързано със земното съществуване между раждането и смъртта, но за което земното битие е само една фаза, само временна метаморфоза.» И в душата трябва да навлезе всичко, което може да стигне до човешката душевност така, че в този смисъл антропософията да и стане жизнено съдържание.
към текста >>

Той възприема в определен смисъл своето мислене, чувстване и воля, когато поглежда в себе си.
Човекът, който живее тук, на Земята, отваря своите сетива за физическия свят. Той възприема в определен смисъл своето мислене, чувстване и воля, когато поглежда в себе си. Това, което той възприема чрез сетивата си и което го прави съдържание на душата си, той го нарича свое земно обкръжение. Забележете, че когато като земни хора стоим в това физическо обкръжение, ние много добре опознаваме външния естествен свят, доколкото той се простира в нашия хоризонт, но много малко познаваме чрез непосредствено осъзнаване - дори често физически - лежащото в нашата собствена същност. Човекът се учи да познава своите вътрешни органи чрез една външна наука, но едва тогава, когато той е превърнал тези вътрешни органи във външни същности на масата за сециране. Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н. с обикновеното познание, гледайки в себе си.
към текста >>

Но точно когато живее в себе си, в известен смисъл се самосъзнава, той не възприема така, както външния свят, който не е самият той.
Човекът не може да опознае своите бели дробове, сърце и т.н. с обикновеното познание, гледайки в себе си. Ние познаваме своите вътрешни органи, най-многото като ги чувстваме, когато са болни. Когато са здрави, не ги усещаме. Човекът живее в себе си, действа в себе си. Но точно когато живее в себе си, в известен смисъл се самосъзнава, той не възприема така, както външния свят, който не е самият той.
към текста >>

Но тук не виждаме същите същества, а в известен смисъл обиталищата на тези същества и това е - понеже тези същества са общности - звездният свят около нас.
Това обаче, което там съзираме в нас като един вътрешен напълно съдържателен свят от духовни същества, тук, по време на земното съществуване, ни се представя в неговото отражение, представя се така, че ние виждаме сетивните образи на онези същества, които иначе възприемаме в нашата вътрешност между смъртта и новото раждане. Но тук не виждаме същите същества, а в известен смисъл обиталищата на тези същества и това е - понеже тези същества са общности - звездният свят около нас. Какво описваме ние от звездите, например относно Слънцето с пълното познание, не с онова къртично познание между раждането и смъртта, присъщо на обикновеното съзнание? Сетивно ние виждаме в Слънцето определена картина. Това обаче, което тук ни се представя като образ на Слънцето, между смъртта и новото раждане го изживяваме като един свят от духовни същества. Тогава не виждаме Слънцето, както го виждаме тук, а като царство от духовни същества. Тук, в земното битие, имаме нещо като един вид спомен, чрез което знаем, че това царство на духовни същества, виждано от страна на Земята, съответства на Слънцето.
към текста >>

Когато говорим от гледната точка на земния живот, ние сме свикнали да наричаме зародиш това, което в началото е малко и след това става голямо във физически смисъл.
Когато говорим от гледната точка на земния живот, ние сме свикнали да наричаме зародиш това, което в началото е малко и след това става голямо във физически смисъл. Когато това, което човекът изработва между смъртта и новото раждане го наричаме духовен зародиш на физическото тяло, трябва да кажем, че този духовен зародиш е толкова голям, колкото Космоса, и като преминава през ембрионалния живот на човека, той става «малък» във физическия живот. В малкия човешки зародиш се съдържа образът на големия духовен зародиш, който е изработен от човека заедно с висшите същества. Така че, когато ясновидски поглеждаме в света, в който човекът живее между смъртта и новото раждане, всъщност виждаме как от задачите на Макрокосмоса се формира микрокосмосът, човешкото тяло в различни нови екземпляри. Това е по-възвишена задача от всякаква цивилизаторска дейност, която човекът извършва между раждането и смъртта. И животът, който човекът изживява, работейки от Всемира върху човешкия зародиш, този живот е по-многостранен, по-богат от това, което правим на Земята, когато произвеждаме обувки, дрехи, учим деца, управляваме държави и т.н., бих могъл дълго да изброявам.
към текста >>

В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества.
Така човекът стои в духовния свят между смъртта и новото раждане. Като външен свят той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си. Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот. В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества. Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди. Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията.
към текста >>

Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии.
Като външен свят той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си. Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот. В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества. Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди. Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят. След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот. Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот.
към текста >>

Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена.
Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате. Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества. Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната сфера, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние. Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна. Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена. Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека. Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена.
към текста >>

Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна.
Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества. Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната сфера, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние. Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна. Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена. Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека. Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена. Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>

Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят.
Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност. Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят. Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода. Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило. Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи. Той трябва да го направи чрез това, което в настоящето може да му бъде разкрито в тази насока.
към текста >>

Следователно той е известно време там, където човекът вече е предал този физически зародиш на земния живот, където в определен смисъл той гледа надолу към Земята - «това следва да стане човек, към когото аз принадлежа» - където обаче човекът сам остава да живее още кратко време в Космоса.
Този духовен зародиш на физическото тяло слиза долу по-рано от самия човек, той бива предаден на една родителска двойка, потапя се в оплодения човешки зародиш, образува там растежния елемент преди човекът сам да е слязъл. Следователно той е известно време там, където човекът вече е предал този физически зародиш на земния живот, където в определен смисъл той гледа надолу към Земята - «това следва да стане човек, към когото аз принадлежа» - където обаче човекът сам остава да живее още кратко време в Космоса. Тогава човекът извлича от етерния свят на Космоса силите за своето етерно тяло, така че според своята същност той се състои от азовата същност, астралното тяло и етерното тяло. И след като така е получил своето етерно тяло, той се съединява с това, което е станал неговият физически зародиш, който той сам е изпратил предварително долу.
към текста >>

Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
Това е знание, което трябва да проникне в човечеството. Сега, когато старото инстинктивно съзерцание на духовността напълно е потиснато, на човечеството трябва да му стане ясно, че по пътя, по който се стреми да се движи антропософското движение, отново трябва да бъдат придобити органи за духовния живот. Не става въпрос да си кажем: «Ние ще чакаме смъртта, за да разберем духовните светове, сега още не ни трябва да се напрягаме, защото след смъртта ще видим какви са те.» Сигурно ще ги видим след смъртта, но душата ще се намира като в тъмен затвор, ако тук, в живота между раждането и смъртта, не си изградим очите за живота в духовните светове. От това можете да разберете колко неправилно е, когато човекът си повтаря като догма, че не се нуждае да се погрижи за надсетивното битие още в земния си живот. Защото ние все повече ще живеем във време, когато своя надсетивен дълг към мирозданието изпълнява в истинския смисъл на думата този човек, който казва: «Тук, в живота между раждането и смъртта, трябва да изградиш духовните си очи, за да не е тъмно около теб в духовния свят след смъртта, а да можеш да изживееш също и светлината, която ще е наоколо.
към текста >>

112. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии.
Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че един кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото. Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят. Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката. Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост». С това обаче човек се отдава на една илюзия. Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии. Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия. И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш. Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която човекът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества. И затова можем да кажем, че когато разглеждаме човешкото око, не бива да твърдим, че то е разбираемо както кристалът на солта от това, което можем да възприемем сетивно около нас, или също, че ухото е разбираемо от сетивно-възприемаемото, намиращо се около нас. А трябва да кажем: «Искаме ли да разберем човешкото око, искаме ли да разберем човешкото ухо, трябва да се обърнем към онези тайни, които можем да изследваме в надсетивния свят, трябва да сме наясно, че човешкото ухо например - нека да останем при него - е образувано от страна на надсетивния свят и едва когато е формирано, неговата сетивна задача да чува тонове и звуци по физичен начин започва във въздушната сфера, изобщо в земната сфера.
към текста >>

Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия.
Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят. Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката. Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост». С това обаче човек се отдава на една илюзия. Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии. Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия. И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш. Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която човекът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества. И затова можем да кажем, че когато разглеждаме човешкото око, не бива да твърдим, че то е разбираемо както кристалът на солта от това, което можем да възприемем сетивно около нас, или също, че ухото е разбираемо от сетивно-възприемаемото, намиращо се около нас. А трябва да кажем: «Искаме ли да разберем човешкото око, искаме ли да разберем човешкото ухо, трябва да се обърнем към онези тайни, които можем да изследваме в надсетивния свят, трябва да сме наясно, че човешкото ухо например - нека да останем при него - е образувано от страна на надсетивния свят и едва когато е формирано, неговата сетивна задача да чува тонове и звуци по физичен начин започва във въздушната сфера, изобщо в земната сфера. Ние можем да кажем, че в това отношение човекът е отражение на процесите и същностите на сетивния свят.
към текста >>

Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си.
В тази посока можем да изложим още конкретни неща. Последния път, когато говорих тук пред вас, казах, че във времето между смъртта и новото раждане човекът изживява състоянието, че в своята вътрешност той изцяло става едно със съществата на висшите йерархии. Там той всъщност забравя себе си. Той сам е висшите йерархии. Но той не би се завърнал никога към себе си, ако не би могъл да угаси в себе си това чувстване на висшите йерархии. Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас. Между смъртта и новото раждане се връщаме към себе си, когато се абстрахираме от това, което е в нас - именно висшите йерархии - и тогава се връщаме към самите нас. А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта. Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество. Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
към текста >>

Така дишаме в известен смисъл духовно в света между смъртта и новото раждане.
Още последния път посочих, че това е нещо подобно на дишането. Ние трябва да вдишваме, да се оживим, ние издишваме, така да се каже, смъртен въздух, защото в това, което се издишва, не може да се живее. Така дишаме в известен смисъл духовно в света между смъртта и новото раждане. Ние се сливаме със съществата на висшите йерархии и отново ги напускаме. Тук, на тази Земя, имаме един отзвук на това, бих казал, небесно дишане. В това, че на Земята можем да вървим, ние се нагаждаме към гравитационната земна сила. Това е тежестта, преобразуваното ухо, както казах. По подобен начин чувстваме, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване.
към текста >>

Можете сами да изговорите думата «дърво» и свързвате някакъв смисъл с нея.
Да речем, вие чувате някаква дума: «дърво». Можете сами да изговорите думата «дърво» и свързвате някакъв смисъл с нея. Какво означава, че чувате думата «дърво»? Това означава, че във вашите уши, в органите, които са отразени небесни дейности, живее по начина, както описах, това, което изговаряте с простата дума «дърво». Вие можете да кажете думата «дърво». Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»? Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «дърво» може да се прояви.
към текста >>

Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена.
Виждате как чудесно се преплитат нещата в човешкия организъм. Но с това е свързано още нещо и то е следното. Представете си, че имате намерението да опознаете човека по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре. Вие си казвате, че науката е напреднала грандиозно и този напредък на науката днес струва малко скъпо, но може да се купи, когато човек има необходимите пари. Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите. Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология. Вашата душевност остава студена, не се ангажира. В това отношение нещата са съвсем обективни. Но когато аз ви опиша нещата, както описах сега как се получава разбирането на думата «дърво», как ухото е копие на небесната дейност, бих искал да видя тази душа, която при това не се вълнува, не чувства прекрасното в това, не усеща нищо при такова изложение.
към текста >>

113. Рудолф Щайнер за записките на лекциите. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

След като се проведоха вътрешни курсове в смисъла на това изискване, се прибави и нещо друго.
След като се проведоха вътрешни курсове в смисъла на това изискване, се прибави и нещо друго. На тези лекции присъстваха само членове на Обществото. Те бяха запознати с началните сведения от антропософията. Пред тях беше възможно да се говори така, както към напреднали в областта на антропософията. Изложението в тези вътрешни лекции беше такова, каквото не би могло да бъде в публикациите, които бяха предназначени за външната общественост.
към текста >>

114. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако обаче живеем в света между смърт та и новото раждане, тогава ние съвсем няма да можем да се изразим в същия смисъл за нашето тяло.
Около нас е разположен онзи свят, с който ние се чувстваме здраво свързани било то с нашите сетива, било то с нашето дишане, било то с процесите на нашето хранене. Ако обаче живеем в света между смърт та и новото раждане, тогава ние съвсем няма да можем да се изразим в същия смисъл за нашето тяло. Защото в мига, когато минаваме през Портата на смъртта, както впрочем и в мига, когато потъваме в съня, нашето обикновено съзнание се променя и ние се оказваме в такова положение, че сме в правото си да заявим: Сега целият свят, целият Космос е мое тяло.
към текста >>

Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а растението голямо; докато при човека е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
Нашето външно обкръжение това е самия човек, обаче с тази важна особеност, че всичко това, което е неговия външен свят, практически изгражда онзи духовен зародиш, от който трябва да се развие бъдещото физическо тяло на човека. Ние работим върху този духовен зародиш заедно със Съществата на висшите Йерархии*1. Да, този зародиш ясно може да бъде разграничен в определен момент от съществуванието между живота и смъртта и поредното ново раждане. Той носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло, също както и растителният зародиш, т.е. семето, носи в себе си онези сили, които по-късно ще се проявят в израстващото растение. Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а растението голямо; докато при човека е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
към текста >>

В известен смисъл ние разширяваме и излъчваме нашето същество по всички посоки.
Така нашето по-висше съзнание се свива, после то отново се разширява. Както тук на Земята по време на съня ние потъваме в себе си, така и между смъртта и новото раждане ние също потъваме в себе си, макар и по друг начин. После обаче ние отново се „разширяваме". Тук на физическия план ние обръщаме очите и останалите сетива към Универсума. Там в духовния свят ние насочваме нашите духовни възприемателни органи навън към висшите Йерархии. В известен смисъл ние разширяваме и излъчваме нашето същество по всички посоки. После отново го прибираме.
към текста >>

в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса.
Така ние сме участници в един духовен процес на вдишване и издишване. Обаче този дихателен процес протича по такъв начин, че бихме могли да допълним: Ако трябва да представим нещата в духовния свят с помощта на представи, взети от земния живот, ще се получи примерно следната картина: Като човек в духовния свят аз върша едно или друго действие. Аз имам съзнанието за това благодарение на онези възприемателни възможности, които са ми присъщи в духовния свят между смъртта и новото раждане. Аз усещам себе си като една определена индивидуалност. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса. Тук на Земята аз вдишвам; там обаче аз приемам в себе си всичко онова, което съм изживял в моето „разширено" съзнание. И тези процеси постоянно се разиграват в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>

Мировите мисли също просветват в смисъла на едно морално съзнание.
Етерните сили пулсират от край до край в планетарните и звездните сфери. Обаче в мига, когато небесните заложби се трансформират в земни заложби, в този миг човекът изгубва изживяването за своя космически морал. Духовната ориентация всред Съществата на висшите Йерархии се изживява от човека не като събитие подчинено на някакви природни закони, а като събитие, подчинено на морални закони. Там всичко е морално. Логосът не говори на човека с езика на природните явления (защото техният език е аморален, не антиморален, а аморален), Логосът говори с езика на моралното съзнание. Мировите мисли също просветват в смисъла на едно морално съзнание.
към текста >>

Там навън в Космоса ние вдишваме и издишваме в духовен смисъл; там ние сме включени в един друг космически ритъм.
Този процес също протича в един ритъм, в един ритъм, който се определя от звездите. Там навън също цари един определен ритъм. Тук на Земята, като земни хора, ние сме включени в дихателния ритъм, който стои в определено съотношение с циркулаторния ритъм на кръвоносната система. Това съотношение е 1:4, т.е. на всяко вдишване се падат четири пулсови удара. Там навън в Космоса ние вдишваме и издишваме в духовен смисъл; там ние сме включени в един друг космически ритъм. Тук ние живеем благодарение на обстоятелството, че за една минута имаме определен брой вдишвания и определен брой пулсации.
към текста >>

115. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година.
Разбира се, в съвременната епоха всички ние, скъпи мои приятели, постепенно свикваме да се отнасяме към човешкото познание филистерски, трезво и непоетично. Но в известен смисъл, висшите Същества си остават „поети", и затова човек не може да стигне до истинската им същност, ако ги описва с разсъдъчни и студени думи; ето защо той често трябва да търси думи, подобни на тези, които употребих току-що: По време на Рождество Христово, по време на Коледната седмица, Земята отваря своите прозорци, и сега Ангелои надничат през тези прозорци, за да видят как се подготвят хората за цялата следваща година. Дори и когато мислят, Съществата от висшите Йерархии, остават поети и художници. Логиката според начина по който сме свикнали да я развиваме е само една далечна последица от Земната тежест; естествено това не означава, че тук на Земята логиката е излишна напротив, тя е необходима в най-висша степен.
към текста >>

116. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Бихме могли да кажем, и то не символично, а в най-конкретен смисъл: Денем човекът е свързан със субстанциите на Земята, нощем човекът приема в себе си това, което му дават звездите.
Бихме могли да кажем, и то не символично, а в най-конкретен смисъл: Денем човекът е свързан със субстанциите на Земята, нощем човекът приема в себе си това, което му дават звездите. Така че доколкото е буден, човекът е свързан със Земята; а нощем по време на съня той е, ако мога така да се изразя откъснат от Земята и в неговото физическо и етерно тяло се разиграват не земни, а небесни процеси.
към текста >>

В известен смисъл, когато съзерцаваме Луната, ние можем да сме напълно уверени: Там са законните и легални сили на Яхве; Луната е само външния и физически образ на всичко, което взема законно и правилно участие в космическия ред под формата на Яхве.
Обаче имаше и такива Същества, които само наблюдаваха отделянето на Луната от Земята. Те отказваха да се присъединят към ако ми позволите този израз - „екскорта" на Яхве, който го придружаваше при отделянето на Луната. Тези Същества останаха на Земята. Другите Същества, чиито обобщен представител е Яхве, се свързаха с отделената Луна. В известен смисъл, когато съзерцаваме Луната, ние можем да сме напълно уверени: Там са законните и легални сили на Яхве; Луната е само външния и физически образ на всичко, което взема законно и правилно участие в космическия ред под формата на Яхве. Обаче когато се научим да познаваме онова, което се разиграва в Земната повърхност както в твърдия земен елемент, така и в течния воден елемент, тогава ние всъщност ще се направим пред онези свръхсетивни Същества, които тъй да се каже отказаха да приемат Луната за свое обиталище, и останаха, макар и по един неправилен начин, свързани със Земята.
към текста >>

Днешният човек впрочем трябва да се устреми към духовното познание напълно съзнателно; защото той е човек в истинския смисъл на думата само поради обстоятелството, че за него спорят и воюват силите на духовния свят.
Днешният човек впрочем трябва да се устреми към духовното познание напълно съзнателно; защото той е човек в истинския смисъл на думата само поради обстоятелството, че за него спорят и воюват силите на духовния свят. Днешният човек трябва да изгради най-после представа за своето истинско достойнство, за своето космическо достойнство.
към текста >>

117. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако живеехме единствено в това състояние.
Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако живеехме единствено в това състояние. Да, по време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане, ние не бихме могли да понесем това състояние, също както тук на Земята не бихме могли да понесем едно безкрайно вдишване, без да го прекъсваме с ритмичния процес на издишването. Да, това състояние трябва да се замени с едно друго състояние. И това друго състояние възниква само поради обстоятелството, че в нашето космическо съзнание ние заличаваме всяка представа, всяко чувство за Съществата от висшите Йерархии, както и всяка воля, която тези Същества упражняват върху нас.
към текста >>

Впрочем в известен смисъл целият земен живот е една логическа последица от това, което сме изживели между смъртта и новото раждане.
Впрочем в известен смисъл целият земен живот е една логическа последица от това, което сме изживели между смъртта и новото раждане. Вие си спомняте моите описания за това как такива извоювани при земните условия човешки качества, като ходене, говор и мислене са всъщност преображения на определени опитности от духовния свят. Днес бих желал да се спрем по-скоро на душевните качества.
към текста >>

Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност. Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове.
към текста >>

Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията.
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си. Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано. Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията. В този случай ние отново трябва да се спрем на един съвсем друг свят.
към текста >>

В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето.
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е. вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва. Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе. С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения. По сходен начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия живот между раждането и смъртта.
към текста >>

118. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност.
Обаче самите мисли тук на физическия план не притежават каквато и да е реалност. Представете си за миг, скъпи мои приятели, че се натъквате на Вашите мисли по същия начин, по който се натъквате на Вашия мозък или Вашето сърце в този случай мислите биха имали някаква реалност. Но това не е така. С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност. Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност. В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност. Ако от друга страна размислим за доброто, веднага ще установим, че това, което става чрез физическата действителност, не може да се разглежда като едно добро. Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество един съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план. Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да постигне доброто. Когато разглеждате една статуя, скъпи мои приятели, Вие не стигате до мисълта, че бихте могли да разговаряте с нея. Тя е само един образ.
към текста >>

Впрочем, макар и да се отблъскват взаимно, в известен смисъл те принадлежа на едно и също царство.
Преди малко стана дума за Съществата от категорията на Гномите и за това как те презират Духовете-Глупци. Впрочем, макар и да се отблъскват взаимно, в известен смисъл те принадлежа на едно и също царство. Между войнството на Гномите и войнството на Духовете-Глупци се води постоянна битка. Вие помни те, че човешката мъдрост става възможна едва с помощта на Духовете-Глупци, в противен случай мъдростта би била твърде мимолетна, би отлитала още в мига на своето възникване и изобщо не би могла да се задържи тук на физическия свят. Отново повтарям: Извънредно трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те моментално изчезват зад ариманическите Същества. И все пак те могат да бъдат открити как то вече казах ако вникнем в аурата на един умен човек. Там са притаени цели тълпи от тези свръхсетивни Същества.
към текста >>

Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес. Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена.
към текста >>

119. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче всичко онова, което позволи на човека да основе Гръцко-римската културна епоха, в известен смисъл също беше едно наследство от космическия живот между смъртта и новото раждане.
Обаче всичко онова, което позволи на човека да основе Гръцко-римската културна епоха, в известен смисъл също беше едно наследство от космическия живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>

Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел?
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел? Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот. И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе. За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>

Обаче когато днешният човек вземе една оптическа леща и означи фокусната точка и после лъчите, които се пречупват и т.н., той говори на един пространствен език, който не може да бъде разбран от никакъв Бог; този език е не-божествен и анти-божествен, за Боговете той няма никакъв смисъл.
В тази връзка трябва да сме наясно, че в светлината например в персийската култура това е особено под чертано живее нещо божествено. Обаче когато днешният човек вземе една оптическа леща и означи фокусната точка и после лъчите, които се пречупват и т.н., той говори на един пространствен език, който не може да бъде разбран от никакъв Бог; този език е не-божествен и анти-божествен, за Боговете той няма никакъв смисъл. И всичко това трябва да се промени из основи, душевната нагласа на човека трябва да се промени из основи, иначе мостът към духовния свят едва ли ще може да бъде намерен. Бездуховните понятия трябва да бъдат преобразени. Тази е една от главните задачи на съвременната епоха.
към текста >>

Ако си зададем въпроса: Какъв смисъл имаше впрочем това, че ако мога така да се изразя Гавраил предаде скиптъра на Михаил?
Обаче човекът трябва да влезе в епохата на Михаил, понеже тази епоха има една много важна особеност. Ако си зададем въпроса: Какъв смисъл имаше впрочем това, че ако мога така да се изразя Гавраил предаде скиптъра на Михаил? ние трябва да си отговорим: Смисълът е този, че от всички свръхсетивни Същества, Михаил е Духът, който в най-голяма степен се намесва в еманципираното познание на Земния човек след първата третина на 15 век.
към текста >>

ние трябва да си отговорим: Смисълът е този, че от всички свръхсетивни Същества, Михаил е Духът, който в най-голяма степен се намесва в еманципираното познание на Земния човек след първата третина на 15 век.
Обаче човекът трябва да влезе в епохата на Михаил, понеже тази епоха има една много важна особеност. Ако си зададем въпроса: Какъв смисъл имаше впрочем това, че ако мога така да се изразя Гавраил предаде скиптъра на Михаил? ние трябва да си отговорим: Смисълът е този, че от всички свръхсетивни Същества, Михаил е Духът, който в най-голяма степен се намесва в еманципираното познание на Земния човек след първата третина на 15 век.
към текста >>

Да, ако хората минат по етапите на своето правилно развитие, на Михаил не ще се наложи да говори пред Боговете: За съжаление, хората свикнаха да се вторачват в света, да го приемат в абстрактно-пространствен смисъл, и да презират всичко, което живее единствено във времето.
Да, ако хората минат по етапите на своето правилно развитие, на Михаил не ще се наложи да говори пред Боговете: За съжаление, хората свикнаха да се вторачват в света, да го приемат в абстрактно-пространствен смисъл, и да презират всичко, което живее единствено във времето.
към текста >>

120. 8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тези летни Мистерии имаха своя смисъл само дотолкова, доколкото хората гледаха на своите мисли като на откровения от духовния свят.
В общи линии, такова беше тържественото настроение, което цареше по време на летните Мистерии. Тези летни Мистерии имаха своя смисъл само дотолкова, доколкото хората гледаха на своите мисли като на откровения от духовния свят.
към текста >>

В известен смисъл ако мога така да се изразя древните Мистерии имаха един подчертано аристократичен характер и общо взето, самият аристократизъм води началото си от тези древни Мистерии, защото отделните мистерийни свещенослужители принасяха жертвите от името на всички останали.
В известен смисъл ако мога така да се изразя древните Мистерии имаха един подчертано аристократичен характер и общо взето, самият аристократизъм води началото си от тези древни Мистерии, защото отделните мистерийни свещенослужители принасяха жертвите от името на всички останали.
към текста >>

Той е „Човек" в най-пълния смисъл на тази дума тогава, когато е свързан със Земята; тогава, когато се бори за тази свързаност в онази част от годината, за която споменахме, че самата Земя е откъсната от духовния Космос, т.е.
Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, човек ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че един ден той няма да напуска своето тяло, за да се „разлива" в духовния Космос, а ще осъществява човешкото си достойнство вътре в самия себе си. Той е „Човек" в най-пълния смисъл на тази дума тогава, когато е свързан със Земята; тогава, когато се бори за тази свързаност в онази част от годината, за която споменахме, че самата Земя е откъсната от духовния Космос, т.е. в сезона на дълбоката зима.
към текста >>

И едва тогава ще можем да празнуваме Коледата като честни хора; едва тогава ще има смисъл стремежът ни към пълно християнизиране на нашия мисловен свят, който сега усещаме като гореща кръв в нашето тяло, за разлика от древните мисли, които усещахме като вдишване и издишване.
А всички ние се нуждаем от такова обновление, защото иначе е невъзможно да станем истински хора, истински човеци; невъзможно е да открием космическия източник на нашите духовни сили. Да, ние се нуждаем от една космическа Коледа, от едно ново раждане на духовния живот. И едва тогава ще можем да празнуваме Коледата като честни хора; едва тогава ще има смисъл стремежът ни към пълно християнизиране на нашия мисловен свят, който сега усещаме като гореща кръв в нашето тяло, за разлика от древните мисли, които усещахме като вдишване и издишване.
към текста >>

121. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ние не трябва да забравяме, че най-важната част на Коледния импулс се основава на факта, че през една далечна нощ нощта на 24 Декември Христовата светлина озари цялото човечество и неговото развитие, като по този начин Христовото Събитие се включи в планетарния живот на Земята, която едва сега а това важи и за човечеството получи своя истински смисъл.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели! Ако искаме да задълбочим нашите мисли в съответствие с днешния празник, най-добре е да постъпим по начина, за който стана дума вчера: Да насочим поглед към миналите епохи от развитието на човечеството, тъй като в противен случай едва ли бихме стигнали до истинското духовно ръководство на човечеството и до задачите, които то поставя пред съвременния човек. Ние не трябва да забравяме, че най-важната част на Коледния импулс се основава на факта, че през една далечна нощ нощта на 24 Декември Христовата светлина озари цялото човечество и неговото развитие, като по този начин Христовото Събитие се включи в планетарния живот на Земята, която едва сега а това важи и за човечеството получи своя истински смисъл.
към текста >>

Само че в предхристиянските епохи Коледният импулс имаше по-друг смисъл, отколкото днес.
Обаче Коледният импулс играеше известна роля дори и през онези древни епохи, когато все още в сила бяха летните Мистерии. Само че в предхристиянските епохи Коледният импулс имаше по-друг смисъл, отколкото днес. Висшият Слънчев Дух принадлежеше все още на Космоса и не беше слязъл на Земята. По време на зимата положението на човека беше съвсем различно, отколкото е то днес. Както Земята, така и той, се оказваха в една пълна космическа самотност. И ние можем да вникнем в тогавашното му положение най-добре, когато отправим поглед към онези древни Мистерии, които бяха; широко разпространени преди Мистерията на Голгота. В тези Мистерии се пазеше науката за Посвещението, разбира се в нейната тогавашна разновидност.
към текста >>

С наближаването на есента обаче, буквите на Мировия Логос отново добиваха друг смисъл, Слънцето прибираше своята топлина и светлина, а растенията търсеха закрила в това, с което лятното Слънце даряваше Земята.
С наближаването на есента обаче, буквите на Мировия Логос отново добиваха друг смисъл, Слънцето прибираше своята топлина и светлина, а растенията търсеха закрила в това, с което лятното Слънце даряваше Земята. Буйният летен живот замираше, но растенията притежаваха вече онези сили, които бяха вложени в семената. Отново се оповестяваше всичко, което Мировият Логос сам беше вписал в Земния лик с помощта на цветята и растенията; отново се оповестяваше всичко, което криеха в себе си животинските видове. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат по полета на птиците. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в поведението на най-незначителните представители на животинския свят, дори в поведението на насекомите. През есента те също търсеха закрила, променяха своите форми и т.н.
към текста >>

Глашатаите на това събитие го изобразяваха в съответните символи, но истинският смисъл беше този: Духовните сили на Слънцето ще напуснат космическите простори и ще слязат долу при човека, и всички хора ще станат свидетели как древният празник на болката и страданието се преобразява в празник на тиха душевна радост.
Глашатаите на това събитие го изобразяваха в съответните символи, но истинският смисъл беше този: Духовните сили на Слънцето ще напуснат космическите простори и ще слязат долу при човека, и всички хора ще станат свидетели как древният празник на болката и страданието се преобразява в празник на тиха душевна радост. Затова и чистите пастирски сърца можаха да чуят думите: „Слава на Бога във висините, и на Земята мир между човеците, в които е моето благоволение". Да, чистите пастирски сърца наистина чуха тези думи.
към текста >>

122. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони.
И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго. И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение. Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели. Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения. И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля. Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони. В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони. За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода. Днешните натуралисти си въобразяват, че човешките действия се ръководят от природната необходимост. Древните обаче знаеха: Човешките действия се ръководят от божествено-духовните сили!
към текста >>

Само тя може да вникне в целия смисъл на този дълбок и разтърсващ душата проблем.
И все пак в космическата еволюция доколкото от една страна тя е природен процес, а от друга: Откровение на Духа може да се вникне и то твърде дълбоко. Това може да стане само с помощта на Антропософията. Само тя може да вникне в целия смисъл на този дълбок и разтърсващ душата проблем.
към текста >>

Да, в известен смисъл те действуват и вън от него.
Ето, пред нас е цялостният образ на човешкия организъм. В него действуват определени природни сили и закони. А дали те действуват и в пространството около човека? Да, в известен смисъл те действуват и вън от него. Моля да не бъда разбран погрешно. Нещата винаги са относителни. Ако вникнем в процесите на човешкото ухо, ще установим, че те представляват едно относително цяло. Но в случай, че разгледаме слуховия орган като продължение на ухото в посока към мозъка, ние също стигаме до едно относително цяло. Ако съединим външното и вътрешното ухо, ние отново стигаме до едно по-голямо относително цяло, което вече принадлежи към главата, а тя на свой ред принадлежи на целия организъм.
към текста >>

И когато спрем душевния си поглед върху един такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си фаза, която, общо взето, повтаря старата фаза, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост.
И когато спрем душевния си поглед върху един такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си фаза, която, общо взето, повтаря старата фаза, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост. И ние, хората, малко или много, участвуваме в тази природна необходимост. А ако сме изцяло включени в нея, тогава ние бихме попаднали в безусловно подчинение пред тази природна необходимост. В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат отношение към нас, хората, доколкото сме жители на Земята. Впрочем Земята не се променя толкова бързо. Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
към текста >>

Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято. Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса. Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>

Да, в известен смисъл ние трябва да гледаме на света и от художествена гледна точка.
И тогава вече настъпва един момент, когато научната методология се слива с художественото светоусещане, когато наука и изкуство не застават като две враждебни сили нещо характерно за натуралистическата епоха, а като две сили, за които Гьоте можа да каже: Работата е там, че изкуството разбулва определен вид природни тайни, без които природата никога не може да бъде разбрана докрай. Да, в известен смисъл ние трябва да гледаме на света и от художествена гледна точка. И ако веднъж направим крачката от повърхностното научно мислене към художественото светоусещане, следва да направим и крачката към религиозното изживяване.
към текста >>

123. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И с оглед на обстоятелството, че Антропософското Движение остава в рамките на това, което то трябваше да бъде, аз споделих с част от тези личности моето становище за духовния смисъл на една бъдеща теология, за култовото съдържание на една нова християнска общност.
И с оглед на обстоятелството, че Антропософското Движение остава в рамките на това, което то трябваше да бъде, аз споделих с част от тези личности моето становище за духовния смисъл на една бъдеща теология, за култовото съдържание на една нова християнска общност. В това отношение аз действувах независимо от Антропософското Движение. Подбудите за религиозно обновление бяха техни, а не мои.
към текста >>

Аз отново приканвам в най-строгия смисъл на тази дума да се разбере нещо просто: че покрай Антропософското Движение възниква едно друго движение, чиито корени се намираха в самото него.
Аз отново приканвам в най-строгия смисъл на тази дума да се разбере нещо просто: че покрай Антропософското Движение възниква едно друго движение, чиито корени се намираха в самото него. То не беше замислено като „филиал" на Антропософското Движение. То възникна, тъй като извън Антропософското Общество съществуват много хора, които сами не са в състояние да намерят пътя към Антропософското Движение, макар че след време е напълно възможно да влязат в това Антропософското Движение.
към текста >>

Хората, които разбират истинската същност на Антропософското Общество не си въобразяват, че е наложително да се присъединят към някакво друго движение а то безспорно има свой собствен смисъл или с други думи: не Антропософията основа това ново религиозно Движение, обаче то, което носеше зародишните сили в себе си, взе своето съдържание от Антропософията.
Обаче светът копнее за религиозно обновление и тъкмо защото то представлява една дълбока необходимост, от наша страна беше оказана известна помощ при основаването на това Движение. Занапред нещата ще се развиват правилно само ако Антропософското Общество остане в своите собствени рамки. Хората, които разбират истинската същност на Антропософското Общество не си въобразяват, че е наложително да се присъединят към някакво друго движение а то безспорно има свой собствен смисъл или с други думи: не Антропософията основа това ново религиозно Движение, обаче то, което носеше зародишните сили в себе си, взе своето съдържание от Антропософията.
към текста >>

Не трябва да се стига до там, че религиозните общности да се преобразуват в един или друг вид антропософски клонове и дружества, нито в материален, нито в духовен смисъл.
Това обаче не е вярно. Самият духовен свят се застъпи за това Движение, така че то можа само да положи своите здрави основи. Тук антропософите трябва да са наясно: Религиозното Движение само основа себе си, то само изгради външната страна на своя култ не и съдържанието на култа, влагайки тук всичките си сили и цялата си инициатива. Защото нека пак да повторя същността на Антропософското Движение няма нищо общо с Движението за религиозно обновление. Едва ли някой желае това по-силно от мен: А именно, Движението за религиозно обновление да устои във всички бъдещи изпитания, само че при спазване на първоначалните условия. Не трябва да се стига до там, че религиозните общности да се преобразуват в един или друг вид антропософски клонове и дружества, нито в материален, нито в духовен смисъл.
към текста >>

В този смисъл днешната ми лекция беше едно малко отклонение от основната тема на цикъла.
Да, днес аз трябваше да говоря за тези неща, да дам указания за един нов култ, чието бъдеще е твърде скъпо за мен. За да не възникнат някакви недоразумения, утре подробно ще се спра на истинския култов живот в духовния свят, на най-важните условия за такъв култов живот. В този смисъл днешната ми лекция беше едно малко отклонение от основната тема на цикъла.
към текста >>

124. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче в известен смисъл погледнато функционално целият човек се стреми да стане „глава".
Вземете приложението на моята книга „Върху загадките на душата". Ако някой правилно осмисли всичко, което разкривам там за троичното устройство*10 на човека днес това рядко може да се срещне той ще стигне до твърде интересни изводи. Ние разграничаваме в човека три системи: нервно-сетивна, ритмична, и система веществообмен-крайници. Тези три системи си взаимодействуват непрекъснато. Свикнали сме да казваме: нервно-сетивната система действува предимно в главата. Обаче в известен смисъл погледнато функционално целият човек се стреми да стане „глава". Същото важи и за другите системи, за ритмичната система, за системата веществообмен-крайници.
към текста >>

Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие. Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн. С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят. И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето. Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>

Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове".
Това, което успях да изнеса днес пред Вас, е само едно начало. Следващият петък ще продължа темата и ще засегна съотношенията между космическия култ и човешкото естественонаучно мислене. Да, днешната лекция е към своя край. Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове". Тук е стаена една дълбока истина. Но вярно е и другото: Че всяка Нова Година залюлява и нови люлки. Което докосва миналото, то не отминава и бъдещето. За днешните хора най-важно от всичко е да разберат това бъдеще, да проумеят, че неудържимо бликащият външен живот е спотаил в себе си и смъртта, и то не за друго, а за да се обърнем към онзи живот, чиито източници се коренят в нашите собствени импулси за действие. Ето защо и всяка Нова Година е едно напомняне, един символ на обновлението.
към текста >>

125. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства.
От вчерашните разглеждания вие можахте да видите, че ако искаме да разберем човешките съдби, а също съвместния живот на хората, то ние не трябва да се занимаваме с разглеждане на абстрактните природни сили (само за които се говори в обичайната наука ), а трябва, както вие видяхте това вчера, да се обръщаме към тези духовни сили, към тези духовни същества, които в някакъв смисъл образуват продължение на това, което ние наричаме в света на външните сетива, природни царства. Ние говорим за природните царства: за минералното царство, за растителното царство, за животинското царство, и ние трябва да причислим към тях като четвърто царство също и човека доколкото той се явява физическо същество; но ние трябва да се издигнем още по-високо и над човека да признаем царството на Ангелите, а над тях царството на Архангелите, царството на Началата и т.н.
към текста >>

126. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да усетят смисъл само в думите: «Аз живея в създадената от Божествата музика».
За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да усетят смисъл само в думите: «Аз живея в създадената от Божествата музика». Макар и в доста отслабена степен, подобно преживяване на музиката се е съхранило и в следатлантското време, в тези времена, когато са живели все още основно в интервалите на квинтите. Ние не трябва да сравняваме това със съвременното усещане на хората на квинтите. Днес човек усеща квинтата, например като впечатление от нещо външно, с нищо незапълнено. Квинтата за него е някаква празнота. Макар и в най-добрият смисъл на тази дума, но все пак - празнота.
към текста >>

Макар и в най-добрият смисъл на тази дума, но все пак - празнота.
За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да усетят смисъл само в думите: «Аз живея в създадената от Божествата музика». Макар и в доста отслабена степен, подобно преживяване на музиката се е съхранило и в следатлантското време, в тези времена, когато са живели все още основно в интервалите на квинтите. Ние не трябва да сравняваме това със съвременното усещане на хората на квинтите. Днес човек усеща квинтата, например като впечатление от нещо външно, с нищо незапълнено. Квинтата за него е някаква празнота. Макар и в най-добрият смисъл на тази дума, но все пак - празнота. Квинтата е станала празна, защото Боговете са отстъпили от човека.
към текста >>

127. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Това, освен другото, се разпределя по Земята, можем да кажем, в известен смисъл географски.
Следствие на този свръхсетивен факт, който ви описах, се явяват всички тези стълкновения на отделни индивидуални личности, възникващи по това време, края на античността и започващото Средновековие, а също и теченията от мисли, които обхващали цели групи хора. Това, освен другото, се разпределя по Земята, можем да кажем, в известен смисъл географски. Импулсите, излизащи от Началата, като мисловни импулси, са били отначало прихванати от известните духовни личности на предна Азия, принадлежащи към арабската култура. И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа. Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе. Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др.
към текста >>

Но ако разглеждаме тази душевна борба като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно действие, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството.
Това произтича от обстоятелството, че те имат своите мисли от Духовете на Формата. А след това ги сменя една личност, която стои сред обкръжаващите я битки между стъпилите на правилния път Духове на Личността и станалите неправомерни Духове на Формата. Личността, въвлечена с душата си в тази битка е Августин, католическият църковен отец. Вече съм ви описвал неговата душевна борба от различни гледни точки. Но ако разглеждаме тази душевна борба като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно действие, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството. Августин клони към манихейството по времето, когато е бил още свързан с душата си с импулсите, излизащи от Духовете на Формата. Те носеха за душата му всичкото добро от изминалите времена, но това вече не подхождаше за новото време. Но всички забележителни съкровища на културата, които получил от изостаналите Духове на Формата, станали препятствие за това, той с пълно разкриване на своята личност да се отдаде на новата форма на мислене, тази която би могла да бъде предадена от Духовете на Личността, Началата, намиращи се в правилно отношение към мислите. И той могъл напълно да се отдаде само на църковните догми.
към текста >>

И благодарение на това се стига до изясняване на конкретни импулси от мировата история, излизащи от Духовни Същества: ако се говори само за някакво абстрактно-Божествено, то няма да може да се стигне в този смисъл до нещо ясно.
Но това, което се разиграва в мировата история, може да ни стане разбираемо само тогава, когато се изхожда от разбирането на свръхсетивните действия, стоящи в неговата основа. И благодарение на това се стига до изясняване на конкретни импулси от мировата история, излизащи от Духовни Същества: ако се говори само за някакво абстрактно-Божествено, то няма да може да се стигне в този смисъл до нещо ясно.
към текста >>

128. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа.
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата). Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли.
към текста >>

В този смисъл може да има двояк подход към националността.
В този смисъл може да има двояк подход към националността. Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните Архаи и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността. И тогава, израствайки в тази националност, шовинистично се кичат с това, което се е родило, произхождайки от кръвта на своята националност. Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с езика на тази националност, в съответствие с особената форма на този език получават също и формата на своите мисли. Израстват, произхождайки от това, което Духовете на Формата са направили от националността.
към текста >>

И в този смисъл най-важни се явяват правилните ориентири към подрастващите днес деца, за да се дойде до истинското възпитателно изкуство.
И в този смисъл най-важни се явяват правилните ориентири към подрастващите днес деца, за да се дойде до истинското възпитателно изкуство. Защото днес навсякъде най-страшен недостатък на възпитателната работа е това, което изостаналите Духове на Формата са направили от човека в хода на историческото развитие – да счита, че е съвършено правилно, че човек е такъв, какъвто е сега. Но против това въстава, може да се каже, слава Богу, детската натура. Тя не иска да се примири с това. По-възрастният човек - той охотно се примирява с това, а детската натура въстава против това. Особено революционно се противи на това юношеската натура.
към текста >>

129. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане.
Необичайно важен е периодът от 28 до 35 години. Този период от човешкия живот, от 28 до 35 години, по своето съдържание съществено се е изменил, започвайки от 15-то столетие. До настъпването на 15-то столетие хората все още са възприемали в тази възраст влияния от заобикалящия ги миров етер. Днес е трудно да си представим това, защото сега съвсем не знаят, какво е това, да получаваш въздействия от обкръжаващия миров етер. Но тогава хората са ги имали. Хората на възраст от 28 до 35 години са изпитвали в някакъв смисъл ново възраждане. Те са усещали, че в тях нещо се оживява. В тази връзка е и това, че в стари времена човек са го допускали до званието майстор в коя да е професия само след достигане на 28 годишна възраст. Защото той тогава отново, в някаква степен, макар, разбира се, и не силно, но все пак, до някаква степен отново се оживявал. Той получавал нов импулс. Това е било възможно, защото целият универсален миров етер, обкръжаващ ни покрай обкръжаващия ни физически свят, е въздействал тогава върху човека.
към текста >>

Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея.
Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея. Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите.
към текста >>

И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят.
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи. И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят. Значи, човек трябва да оживи вътрешно сам себе си. Мъртвите мисли той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма. Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да съди за заобикалящите го неща. И за възможностите на този начин вие нееднократно сте чували тук.
към текста >>

Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително).
Това е наистина така: зелето образува в нас определена форма, а в нашата глава възниква нейното обръщане, нейния негатив. И ето в това негативно ние възприемаме външния свят. Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително). И така действат в нас всички ядливи растения. Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря. След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона.
към текста >>

130. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек.
Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>

(не искам да го кажа в лошия смисъл, но това е ужасно).
Но все пак, при това, което се е изчислявало, е имало нещо неземно и макар и чрез тези изчисления, човек е навлизал в областта на извънземното. Изчисленията при египтяните и халдейците не са били така абстрактни както сега при нас; това, което се е изчислявало, в същото време и дълбоко се е чувствало. Сега всичко изчислено бива само премислено, а бива даже и не премислено, а само подложено на обработка посредством математически методи. Днес често при изчисленията забравят за съдържанието, а се грижат само за прилагането на тези методи. И това, което в математиката понякога се достига с откъсване от съдържанието, само с помощта на прилагането на съответни методи, това, по мое мнение, е ужасно! (не искам да го кажа в лошия смисъл, но това е ужасно). По време на египетско-халдейската епоха в изчисленията все пак се е съдържало нещо определено свързано с човешкото битие.
към текста >>

Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще почувстваме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас.
Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще почувстваме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас. В египетско-халдейските времена са изчислявали, как стои работата с човека на Земята; тогава все пак с помощта на изчисленията са свързвали човека със заобикалящия го свят на небесните светила. Днес ще разгледаме това в исторически аспект, изхождайки от човека. И отправна точка за нашето разглеждане, основите на което ще намерите в моята «Тайна наука», ще бъде човекът. Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени мисли в космическите простори. Всичко гореописано показва: важно, дълбоко значение има това, че човек е дошъл до мъртвите мисли, че той, така да се каже, се е подложил на опасността напълно да се окаже свързан със Земята.
към текста >>

131. Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Изхождайки от духовните съотношения в света, добре е сега, когато пред душата ни се задават големите празнични дни на годината, отново да отправим поглед към смисъла на годишните празници и днес аз бих искал да сторя това като изложа пред Вас как разбирането на годишните празници и тяхното утвърждаване произтичат от самия организъм на Земята.
Изхождайки от духовните съотношения в света, добре е сега, когато пред душата ни се задават големите празнични дни на годината, отново да отправим поглед към смисъла на годишните празници и днес аз бих искал да сторя това като изложа пред Вас как разбирането на годишните празници и тяхното утвърждаване произтичат от самия организъм на Земята. Когато обсъждаме такива духовни съотношения, отнасящи се до Земята и земните факти добре е да сме наясно, че не бива да си представяме Земята като механична сплав от минерали и скали, каквато е тя според минералогията и геологията, а следва да разглеждаме Земята като един жив, одушевен организъм, чиито вътрешни сили са тези, които тласкат напред растителния, животинския и физическо-човешкия свят. Така че, когато говорим за Земята от една специална гледна точка, както ще сторим това днес, ние трябва да имаме предвид цялостния жив свят на Земята, както и нейната одушевена материя, за да стигнем после до това, което аз ще изложа сега пред Вас.
към текста >>

И смисълът на тези откровения – макар и по един по-скоро външен начин – става достъпен според констелациите на Луната спрямо неподвижните звезди и спрямо планетите.
Тези посветени казваха приблизително следното: В далечното минало, през Халдейската, през Египетската културна епоха, нашите мистерийни центрове се изграждаха от висшия Слънчев Дух и посветените искаха да знаят какво иска да каже той на земните хора. И за да имат известна представа за това, как Слънчевият Дух говори на земните хора, посветените си казваха следното. Ето, ние наблюдаваме духовната същност на Слънчевата светлина, обаче това не става директно; ние наблюдаваме Слънчевата светлина според начина, по който тя бива отразявана на Луната. Отправяйки поглед нагоре към Луната, ние виждаме с помощта на древното ясновидство, как с приливите на Лунната светлина идват и откровенията на всемирния Дух. И смисълът на тези откровения – макар и по един по-скоро външен начин – става достъпен според констелациите на Луната спрямо неподвижните звезди и спрямо планетите.
към текста >>

Както днешните хора извличат смисъла на един текст от буквите, които имат пред себе си, така и древните стигаха до смисъла на нещата, наблюдавайки как примерно Овенът или Телецът са поставени спрямо прииждащата Лунна светлина, как са поставени Венера или самото Слънце.
Да, в епохата на халдейските и египетските Мистерии хората изчакваха нощните часове и проследяваха положението на звездите спрямо прииждащата Лунна светлина. Както днешните хора извличат смисъла на един текст от буквите, които имат пред себе си, така и древните стигаха до смисъла на нещата, наблюдавайки как примерно Овенът или Телецът са поставени спрямо прииждащата Лунна светлина, как са поставени Венера или самото Слънце. И от констелациите на съзвездията и звездите, от това, как те са разположени спрямо прииждащата Лунна светлина, древните разчитаха това, което Небето искаше да каже на Земята. То беше обличано в думи. И древните посветени търсеха смисъла на това, което се криеше в думите. Те търсеха онова, което Слънчевият Дух, наречен по-късно Христос, имаше да каже на земните хора. Погледите на древните посветени бяха насочени към онова, което звездите, в техните констелации спрямо Луната, искаха да кажат на Земята.
към текста >>

И древните посветени търсеха смисъла на това, което се криеше в думите.
Да, в епохата на халдейските и египетските Мистерии хората изчакваха нощните часове и проследяваха положението на звездите спрямо прииждащата Лунна светлина. Както днешните хора извличат смисъла на един текст от буквите, които имат пред себе си, така и древните стигаха до смисъла на нещата, наблюдавайки как примерно Овенът или Телецът са поставени спрямо прииждащата Лунна светлина, как са поставени Венера или самото Слънце. И от констелациите на съзвездията и звездите, от това, как те са разположени спрямо прииждащата Лунна светлина, древните разчитаха това, което Небето искаше да каже на Земята. То беше обличано в думи. И древните посветени търсеха смисъла на това, което се криеше в думите. Те търсеха онова, което Слънчевият Дух, наречен по-късно Христос, имаше да каже на земните хора. Погледите на древните посветени бяха насочени към онова, което звездите, в техните констелации спрямо Луната, искаха да кажат на Земята.
към текста >>

Те започнаха да разбират вътрешния смисъл на това, което става със Земята през последната третина на Декември.
И тези посветени обясняваха Мистерията на Голгота тъкмо от тази гледна точка. Обаче те допълваха: Сега в Земната история трябва да се случи нещо, което да предизвика този преход от Лунните действия към Слънчевите действия – И така те стигаха до космическото значение на Исусовото раждане. В раждането на Исус те виждаха нещо като един импулс, идващ от Земята, който занапред щеше да превърне в универсален Регент на небесните явления именно Слънцето, а не Луната. Обаче събитието, което предстоеше, сигурно щеше да бъде от особен вид – тъй си казваха посветените. И тази особеност им се откриваше в следното. Те започнаха да разбират вътрешния смисъл на това, което става със Земята през последната третина на Декември. Те започнаха да разбират смисъла на Земните процеси през онова време от годината, което днес ние наричаме Рождество Христово. Те си казваха: Сега вече всичко зависи от Слънцето. Обаче по отношение на Земята, когато тя е издишала своите сили, Слънцето може да упражнява само своето превъзходство. В края на Декември, Земята вдишва своите собствени сили и ги задържа в себе си. И ако Исус трябваше да бъде роден, това следваше да се случи в тази част от годината, когато, тъй да се каже, Земята разговаря не с Небето, а със самата себе си.
към текста >>

Те започнаха да разбират смисъла на Земните процеси през онова време от годината, което днес ние наричаме Рождество Христово.
Обаче те допълваха: Сега в Земната история трябва да се случи нещо, което да предизвика този преход от Лунните действия към Слънчевите действия – И така те стигаха до космическото значение на Исусовото раждане. В раждането на Исус те виждаха нещо като един импулс, идващ от Земята, който занапред щеше да превърне в универсален Регент на небесните явления именно Слънцето, а не Луната. Обаче събитието, което предстоеше, сигурно щеше да бъде от особен вид – тъй си казваха посветените. И тази особеност им се откриваше в следното. Те започнаха да разбират вътрешния смисъл на това, което става със Земята през последната третина на Декември. Те започнаха да разбират смисъла на Земните процеси през онова време от годината, което днес ние наричаме Рождество Христово. Те си казваха: Сега вече всичко зависи от Слънцето. Обаче по отношение на Земята, когато тя е издишала своите сили, Слънцето може да упражнява само своето превъзходство. В края на Декември, Земята вдишва своите собствени сили и ги задържа в себе си. И ако Исус трябваше да бъде роден, това следваше да се случи в тази част от годината, когато, тъй да се каже, Земята разговаря не с Небето, а със самата себе си. Исус трябваше да бъде роден в тази част от годината, когато Земята самотно кръжи всред космическото пространство, сдържайки своето дихание дълбоко в себе си, тъй че това дихание да бъде протъкано от Слънчевата сила, от Слънчевата светлина.
към текста >>

За да утвърдят празниците, хората разгадаваха смисъла, който Логосът беше вложил в пространствения свят.
Когато през онези времена, когато най-важните събития на Земята – както и празниците бяха свързани с Лунната светлина, тогава всички те бяха определяни в зависимост от това, което хората наблюдаваха в пространството: Какво беше разположението на Луната спрямо звездите. За да утвърдят празниците, хората разгадаваха смисъла, който Логосът беше вложил в пространствения свят.
към текста >>

Древните посветени, особено в северните области на Европа, имаха извънредно жив усет за вътрешния смисъл и Дух на тази част от годината, която днес отбелязваме с месеца Юни.
Древните посветени, особено в северните области на Европа, имаха извънредно жив усет за вътрешния смисъл и Дух на тази част от годината, която днес отбелязваме с месеца Юни. Точно тогава те усещаха как собствената им душа – заедно със Земната душа – се отдава на Космоса. И преди всичко, те си казваха приблизително следното: С нашата душа ние живеем в космическите простори. Ние живеем заедно със Слънцето, ние живеем заедно със звездите. И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл. Обаче всичко онова, което се проявява в Космоса като идващо от Земята и покълващо в хиляди и в хиляди багри, е от същия вид.
към текста >>

И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл.
Древните посветени, особено в северните области на Европа, имаха извънредно жив усет за вътрешния смисъл и Дух на тази част от годината, която днес отбелязваме с месеца Юни. Точно тогава те усещаха как собствената им душа – заедно със Земната душа – се отдава на Космоса. И преди всичко, те си казваха приблизително следното: С нашата душа ние живеем в космическите простори. Ние живеем заедно със Слънцето, ние живеем заедно със звездите. И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл. Обаче всичко онова, което се проявява в Космоса като идващо от Земята и покълващо в хиляди и в хиляди багри, е от същия вид. Само че то е отговор, рефлексия, възвратна сила, докато в нашите човешки души ние носим директната сила. – Ето в какво се изразяваше себеусещането на онези хора, които бяха инспирирани в центровете за посвещение, особено в онези, които можеха да разбират по-добре празниците, свързани с лятното Слънце. Така ние виждаме празника Еньовден: Като разположен в планетарното Земно издихание всред мировите простори.
към текста >>

Обаче с навлизането си в годишния кръговрат Михаиловият ден се оказва от важно значение също и за онези, които искат да вникнат в дълбокия смисъл на нашата съвременна епоха.
Обаче с навлизането си в годишния кръговрат Михаиловият ден се оказва от важно значение също и за онези, които искат да вникнат в дълбокия смисъл на нашата съвременна епоха. И ако човек обхваща тази съвременна епоха с ясно съзнание, той ще проумее, как през последната третина на 19. век Михаиловата сила, такава каквато тя трябваше да бъде именно с оглед на нашето време, продължи битката срещу Дракона, битката срещу ариманическата мощ. За да се включим с нашето собствено съзнание в тази духовно-икономическа битка, наложително е да разберем смисъла на Земното и общочовешко развитие.
към текста >>

За да се включим с нашето собствено съзнание в тази духовно-икономическа битка, наложително е да разберем смисъла на Земното и общочовешко развитие.
Обаче с навлизането си в годишния кръговрат Михаиловият ден се оказва от важно значение също и за онези, които искат да вникнат в дълбокия смисъл на нашата съвременна епоха. И ако човек обхваща тази съвременна епоха с ясно съзнание, той ще проумее, как през последната третина на 19. век Михаиловата сила, такава каквато тя трябваше да бъде именно с оглед на нашето време, продължи битката срещу Дракона, битката срещу ариманическата мощ. За да се включим с нашето собствено съзнание в тази духовно-икономическа битка, наложително е да разберем смисъла на Земното и общочовешко развитие.
към текста >>

Вие се досещате какъв смисъл влагам в тези думи: един празник на обикновените хора.
Досега Михаиловият ден беше един селски празник. Вие се досещате какъв смисъл влагам в тези думи: един празник на обикновените хора. Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Великден. Ето как занапред ще бъде честван този празник от човечеството, което отново ще открие духовния смисъл на земния живот.
към текста >>

Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Великден.
Досега Михаиловият ден беше един селски празник. Вие се досещате какъв смисъл влагам в тези думи: един празник на обикновените хора. Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Великден. Ето как занапред ще бъде честван този празник от човечеството, което отново ще открие духовния смисъл на земния живот.
към текста >>

Ето как занапред ще бъде честван този празник от човечеството, което отново ще открие духовния смисъл на земния живот.
Досега Михаиловият ден беше един селски празник. Вие се досещате какъв смисъл влагам в тези думи: един празник на обикновените хора. Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Великден. Ето как занапред ще бъде честван този празник от човечеството, което отново ще открие духовния смисъл на земния живот.
към текста >>

И ако човек има верен поглед върху смисъла на нашата съвременна епоха и правилно разбира какво точно го свързва със Земята, той си казва: Да, сега за нас започва онази епоха, през която ние ще виждаме Христовия Импулс в неговата истинска светлина, и заедно с Михаиловата сила, ще го
А после всичко отново се отправя навън към Космоса. Тогава Христос взема със себе си и Михаил, защото само така, черпейки от Космоса, Михаил ще може да възстанови онези сили, които той употребил в битката си със земно-ариманическото. С настъпването на Великдена също и Михаил отново навлиза в Космоса и бива протъкан от космическите сили най-вече по времето на Еньовден. И ако човек има верен поглед върху смисъла на нашата съвременна епоха и правилно разбира какво точно го свързва със Земята, той си казва: Да, сега за нас започва онази епоха, през която ние ще виждаме Христовия Импулс в неговата истинска светлина, и заедно с Михаиловата сила, ще го
към текста >>

Великденската идея ще бъде обхваната в нейния истински и съответстващ на нашата епоха смисъл, ако човекът разбере: Към онзи грандиозен образ, внасящ неземна светлина в цялото Земно битие, към образа на издигащия се от гроба Христос, победителя над смъртта, той трябва да прибави Съществото Михаил, десницата на Христос Исус, за да може в хода на годината дихателната сила на Земята да се свърже със силата на Христос.
Великденската идея ще бъде обхваната в нейния истински и съответстващ на нашата епоха смисъл, ако човекът разбере: Към онзи грандиозен образ, внасящ неземна светлина в цялото Земно битие, към образа на издигащия се от гроба Христос, победителя над смъртта, той трябва да прибави Съществото Михаил, десницата на Христос Исус, за да може в хода на годината дихателната сила на Земята да се свърже със силата на Христос.
към текста >>

Задължението да се проникнем с Христовия Импулс именно в смисъла на Михаил, това задължение нараства у нас особено в днешни дни.
Задължението да се проникнем с Христовия Импулс именно в смисъла на Михаил, това задължение нараства у нас особено в днешни дни. И ние действително се проникваме с Христовия Импулс, когато знаем как да свържем мисълта за Възкресението с действената Михаилова мисъл, такава, каквато тя е вложена в общочовешкото развитие, нещо, което аз често съм обсъждал пред Вас.
към текста >>

132. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл.
Вие знаете, че около седмата си година детето се променя и външен израз на тази промяна е смяната на зъбите; около неговата четиринадесета година външен израз на промяната е половата зрялост. Това са телесни промени. Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл. Така те чувствуваха, че се издигат на една по-висока степен от живота.
към текста >>

При това Коледно посвещение възникваше нещо, което в известен смисъл беше усещано като заплаха за човешкото същество.
Коледното посвещение беше усещано като едно слизане в дълбините на Земния свят. Обаче с това Коледно посвещение беше свързано и нещо друго. При това Коледно посвещение възникваше нещо, което в известен смисъл беше усещано като заплаха за човешкото същество. Хората си казваха: Ако гледаш на света с обич и изпълваш своето съзнание с това, което през Коледния период живее в Земята като Лунни сили, тогава ти навлизаш в такъв вид съзнание, при което трябва да си вътрешно много силен, за да устоиш срещу връхлитащите отвсякъде ариманически Същества, които са намерили подслон в Земните недра поради факта, че Земята е приела в себе си Лунните сили. И само душевно-духовната сила, която човек сам развива в себе си, за да преодолее атаките на тези Същества, ще му позволи да продължи своя живот на Земята.
към текста >>

133. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността.
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността. Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци. Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността. Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност. Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
към текста >>

И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил. Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>

134. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Те бяха подканвани да се занимават с нещо, което днес бихме нарекли отгатване на гатанки, отговаряне на въпроси, които им бяха задавани под прикрита форма, така че от загадките и символите те трябваше да извлекат някакъв смисъл.
И тъкмо тогава хората, намиращи се отново под ръководството на Мистериите, започваха да се подготвят за онези духовни практики, на които през лятото те не можеха да се посветят. Много трудно е да назовем с днешни думи онова, което занимаваше тогавашните хора през времето от нашите месеци Септември, Октомври до нашата Коледа, понеже – естествено – нещата са се променили много. Те бяха подканвани да се занимават с нещо, което днес бихме нарекли отгатване на гатанки, отговаряне на въпроси, които им бяха задавани под прикрита форма, така че от загадките и символите те трябваше да извлекат някакъв смисъл. Например, предводителите на Мистериите даваха на тези, които искаха да научат нещо, някакъв символичен образ, и учениците трябваше да го разтълкуват. Или те им даваха някаква загадка, която учениците трябваше да разрешат. Или им даваха някакво магическо заклинание, което те трябваше да свържат с природата и да открият неговия смисъл. При различните народи тази подготовка протичаше различно, като например по-късно представителите на северните народи започнаха да се занимават с руническите знаци и да отгатват техните съчетания. На тези занимания хората се отдаваха през зимните месеци, когато – макар и в най-примитивни форми – възникнаха първите наченки на пластичното изкуство.
към текста >>

Или им даваха някакво магическо заклинание, което те трябваше да свържат с природата и да открият неговия смисъл.
И тъкмо тогава хората, намиращи се отново под ръководството на Мистериите, започваха да се подготвят за онези духовни практики, на които през лятото те не можеха да се посветят. Много трудно е да назовем с днешни думи онова, което занимаваше тогавашните хора през времето от нашите месеци Септември, Октомври до нашата Коледа, понеже – естествено – нещата са се променили много. Те бяха подканвани да се занимават с нещо, което днес бихме нарекли отгатване на гатанки, отговаряне на въпроси, които им бяха задавани под прикрита форма, така че от загадките и символите те трябваше да извлекат някакъв смисъл. Например, предводителите на Мистериите даваха на тези, които искаха да научат нещо, някакъв символичен образ, и учениците трябваше да го разтълкуват. Или те им даваха някаква загадка, която учениците трябваше да разрешат. Или им даваха някакво магическо заклинание, което те трябваше да свържат с природата и да открият неговия смисъл. При различните народи тази подготовка протичаше различно, като например по-късно представителите на северните народи започнаха да се занимават с руническите знаци и да отгатват техните съчетания. На тези занимания хората се отдаваха през зимните месеци, когато – макар и в най-примитивни форми – възникнаха първите наченки на пластичното изкуство.
към текста >>

135. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И това, което човекът искаше да получи като отговор от Небето чрез своите музикални, поетични и танцови ритуали, това което очакваше, то му се откриваше от Небето с цялата си сериозност и представляваше това, което в морален смисъл Небето изискваше от човека.
Обаче това, което човекът главно усещаше спрямо този Аз и неговите връзки със света, не беше “натуралистично”, ако ни е позволено да си послужим с тази днешна дума, то не беше нещо, за което можем да съдим по външните му проявления, но то беше нещо, което представляваше един вид средищната точка на прадревния морален светоглед. Никакви големи природни тайни не са се откривали на човека през тази епоха. Но спрямо такива природни тайни, за каквито стана дума вчера, човекът имаше усещането, че това, което той трябва да приеме в себе си като морални импулси, му се откриваше именно в разгара на лятото, когато светлината и топлината постигнаха своята връхна точка. И това беше време, което човекът усещаше като едно божествено-морално просветление. И това, което човекът искаше да получи като отговор от Небето чрез своите музикални, поетични и танцови ритуали, това което очакваше, то му се откриваше от Небето с цялата си сериозност и представляваше това, което в морален смисъл Небето изискваше от човека.
към текста >>

Тъкмо в този период от време човекът не трябваше да развива онзи усет за мъдростта, който се изискваше от него в смисъла на древните Мистерии.
Тъкмо през тази част от годината човекът трябваше да развива това, което и бездруго съществуваше в него като природни дейности: Хитростта, лукавството, стремежът към разбиране и към търсене на полезното. Всичко това беше свързано и с качества като сдържаност, умереност, благоразумие. Тъкмо в този период от време човекът не трябваше да развива онзи усет за мъдростта, който се изискваше от него в смисъла на древните Мистерии. Именно сега, когато Злото се изявяваше под споменатите форми, човекът можеше да усети в себе си и съпротивата срещу Злото: Той трябваше да става все по-сдържан, умерен, благоразумен.
към текста >>

Михаиловият празник трябва да получи своя нов смисъл.
Да, трябва да настъпи един пълен обрат. Михаиловият празник трябва да получи своя нов смисъл. А смисълът се получава тогава, когато можем да усетим следното: Естествените науки доведоха хората дотам, че те опознаха едната страна на мировото развитие, например, че в хода на времето от низшите животински организми произлизат по-висши, по-съвършени и така нататък докато се стигне до човека, или че в хода на вътреутробното си развитие човекът последователно минава през формите на другите животински видове. Обаче това е само едната страна. Другата страна застава пред нашата душа тогава, когато си казваме: Да, човекът трябваше да започне своето развитие от първоначалните божествено-човешки заложби. Ако това тук са първоначалните божествено-духовни заложби (Рис. 16, светло защрихованата част), напредвайки все повече и повече, човекът трябваше да стигне своето днешно равнище.
към текста >>

А смисълът се получава тогава, когато можем да усетим следното: Естествените науки доведоха хората дотам, че те опознаха едната страна на мировото развитие, например, че в хода на времето от низшите животински организми произлизат по-висши, по-съвършени и така нататък докато се стигне до човека, или че в хода на вътреутробното си развитие човекът последователно минава през формите на другите животински видове.
Да, трябва да настъпи един пълен обрат. Михаиловият празник трябва да получи своя нов смисъл. А смисълът се получава тогава, когато можем да усетим следното: Естествените науки доведоха хората дотам, че те опознаха едната страна на мировото развитие, например, че в хода на времето от низшите животински организми произлизат по-висши, по-съвършени и така нататък докато се стигне до човека, или че в хода на вътреутробното си развитие човекът последователно минава през формите на другите животински видове. Обаче това е само едната страна. Другата страна застава пред нашата душа тогава, когато си казваме: Да, човекът трябваше да започне своето развитие от първоначалните божествено-човешки заложби. Ако това тук са първоначалните божествено-духовни заложби (Рис. 16, светло защрихованата част), напредвайки все повече и повече, човекът трябваше да стигне своето днешно равнище. Но всъщност той непрекъснато трябваше да отхвърля нещо от себе си – първоначално низшите животни, а после непрекъснато да отхвърля и всичко онова, което представляват животинските форми.
към текста >>

Само че по този начин ние изобщо не стигаме до истинския смисъл на съвременното познание за природата?
Ето как изпълни той своята предопределена задача. Същото се отнася и за неговото ембрионално развитие. Човекът непрекъснато отхвърля от себе си всичко, което не бива да се съдържа в него. Само че по този начин ние изобщо не стигаме до истинския смисъл на съвременното познание за природата? Той лежи в изречението: В познанието за природата ти виждаш това, което ти трябва да изключиш от познанието за човека! – И какво означава това? Това означава: Човекът трябва да изследва естествените науки. Защо? Когато работи с микроскопа, той знае, че там вътре му се открива нещо, което не е Дух. Когато се взира с телескопа в далечините на мировото пространство, там също му се открива нещо, което не е Дух.
към текста >>

И тогава от този празник на смелостта, от празника на смелата човешка душа ще изгрее това, което ще придаде истинския смисъл и на другите годишни празници.
Човекът иска пасивно да възприема всичко, което става около него, той иска да застане пред света като пред едно огромно кино и всичко да му се открие с помощта на микроскопа и телескопа. Никаква активност не бива да смущава изследователските заложби на неговия собствен Дух, на неговата собствена душа. Той отказва да бъде последовател на Михаил. За това се изисква вътрешна смелост. И тази вътрешна смелост, тя трябва да получи своя празник именно в лицето на Михаиловия празник. И тогава от този празник на смелостта, от празника на смелата човешка душа ще изгрее това, което ще придаде истинския смисъл и на другите годишни празници.
към текста >>

Но Вие пак, макар и, бих казал, в един метаморфозирал смисъл, честването на празниците отново се превръща в една необходимост.
Да, ние трябва да прокараме пътя още по-нататък: ние трябва да включим в човешката природа онова, което по-рано се намираше във външния свят. Днес положението на човека не е такова, че той да развива познанието си за природата само през есента. Днес положението е вече такова, че за човека нещата се наслагват и преплитат. И само така той може да разгърне своята свобода. Но Вие пак, макар и, бих казал, в един метаморфозирал смисъл, честването на празниците отново се превръща в една необходимост. Ако някога празниците се устройваха в чест на даровете, които Боговете даваха на хората, ако някога по време на празниците хората непосредствено получаваха даровете от страна на небесните сили, днес метаморфозирането на празничното настроение и на празничната идея се състои в това, че празниците станаха празници на спомените. И тогава човекът сам ще записва в душата си онова, което той трябва да извърши в себе си.
към текста >>

136. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Днес ние искаме да поговорим – бих казал, под формата на един вид исторически спомен – за това, как в по-древните периоди от общочовешкото развитие тази човешка душа също имаше познавателни възможности, как в случаите, когато човекът искаше да се включи в самото мирово развитие, в Космоса, в хода на времето, пред човешката душа се разгръщаха могъщи, величествени образи, които му проясняваха смисъла на нещата.
Днес ние искаме да поговорим – бих казал, под формата на един вид исторически спомен – за това, как в по-древните периоди от общочовешкото развитие тази човешка душа също имаше познавателни възможности, как в случаите, когато човекът искаше да се включи в самото мирово развитие, в Космоса, в хода на времето, пред човешката душа се разгръщаха могъщи, величествени образи, които му проясняваха смисъла на нещата. Общо взето, през епохите, когато човешката душа все още притежаваше познавателни възможности, тези образи изграждаха най-съществената част от нейните светогледи. Те изобразяваха величествените, всеобхватни мирови закономерности и поставяха човека всред тези величествени, всеобхватни закономерности.
към текста >>

Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума.
Когато през 18. столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек. Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума. Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция. В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека. Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин. Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло. Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>

Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума. Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция. В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека. Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин. Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло. Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>

В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои, Архаи – не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека.
В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои, Архаи – не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека. Волята на тези Същества не беше изживявана от тях, така сякаш те биха могли да имат онова своеобразно чувство, което ние изразяваме с думите: Ето, ние съзнателно се стремим към това или онова!
към текста >>

Той се взира в нея така като че ли някогашният божествен свят се е оттеглил извън себе си, също както човешкият труп – разбира се в по-друг смисъл – след смъртта се оттегля от живия човек.
Тя представляваше продължението, а и днес още е продължението на онова, което най-висшите съзидателни сили имаха като дългосрочен план за развитието на света. Но когато изживява тази природа в душата си, когато се вглежда във външната природа, човекът може да съзерцава, примерно, минералите заедно с всичко онова, което е свързано с минералния свят, може да се взира в чудните кристални форми, в планините, в облаците и в другите форми, но взирайки се във външната природа, фактически той се взира в нейното умъртвено тяло, в нейната безжизненост. Той се взира в нея така като че ли някогашният божествен свят се е оттеглил извън себе си, също както човешкият труп – разбира се в по-друг смисъл – след смъртта се оттегля от живия човек. Ето защо в известен смисъл човекът може да разглежда природата като един труп на божествения свят, като труп на една по-висока степен, възникващ в условията на минералното царство, като нещо, в чиито очертания и форми се оглежда първоначалния жив, но безформен божествен свят. Също и в това, което по-късно прерасна в по-висшите природни царства хората виждат по-нататъшното отражение на онова, което първоначално съществуваше като един безформен духовен свят. Ето как човекът може да обхваща с поглед цялата природа и да усеща как тази извънчовешка природа е едно земно отражение на божествения свят.
към текста >>

Ето защо в известен смисъл човекът може да разглежда природата като един труп на божествения свят, като труп на една по-висока степен, възникващ в условията на минералното царство, като нещо, в чиито очертания и форми се оглежда първоначалния жив, но безформен божествен свят.
Тя представляваше продължението, а и днес още е продължението на онова, което най-висшите съзидателни сили имаха като дългосрочен план за развитието на света. Но когато изживява тази природа в душата си, когато се вглежда във външната природа, човекът може да съзерцава, примерно, минералите заедно с всичко онова, което е свързано с минералния свят, може да се взира в чудните кристални форми, в планините, в облаците и в другите форми, но взирайки се във външната природа, фактически той се взира в нейното умъртвено тяло, в нейната безжизненост. Той се взира в нея така като че ли някогашният божествен свят се е оттеглил извън себе си, също както човешкият труп – разбира се в по-друг смисъл – след смъртта се оттегля от живия човек. Ето защо в известен смисъл човекът може да разглежда природата като един труп на божествения свят, като труп на една по-висока степен, възникващ в условията на минералното царство, като нещо, в чиито очертания и форми се оглежда първоначалния жив, но безформен божествен свят. Също и в това, което по-късно прерасна в по-висшите природни царства хората виждат по-нататъшното отражение на онова, което първоначално съществуваше като един безформен духовен свят. Ето как човекът може да обхваща с поглед цялата природа и да усеща как тази извънчовешка природа е едно земно отражение на божествения свят.
към текста >>

Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл. И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса. И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже. И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност. Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>

Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл. И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса. И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже. И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност. Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>

137. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И това повторно намиране на Духа трябва да бъде постигнато чрез онази сила, която се пробужда у човека, когато той се доближава до идеята за Михаил и я обхваща в нейния истински образ, в нейния истински смисъл.
Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята. Това е едното, което превръща днешния човек в един вид космически отшелник, а именно, че той не съзнава как Земното му съществуване се допълва от едно съществувание в духовния свят. Другото е, че когато днешният човек отправя своя поглед към просторите на Космоса, към външните очертания на звездите и съзвездията, той не изпитва вече никакво вътрешно духовно сродство с духовните сили на Космоса. Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят. Обаче тази еволюционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която позволява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества. И това повторно намиране на Духа трябва да бъде постигнато чрез онази сила, която се пробужда у човека, когато той се доближава до идеята за Михаил и я обхваща в нейния истински образ, в нейния истински смисъл.
към текста >>

Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история.
Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления? – Естествено нещата не стоят така. За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>

И тъкмо тогава, обхваната в нейния правилен духовен смисъл, тя може да бъде почувствувана и в светлината на пълната отговорност, която човекът има спрямо целия Космос.
Една такава идея може да бъде почувствувана в нейната пълна красота. И тъкмо тогава, обхваната в нейния правилен духовен смисъл, тя може да бъде почувствувана и в светлината на пълната отговорност, която човекът има спрямо целия Космос. И начинът, по който съвременният човек, живеещ в епохата на свободата, се отнася към цветята, е всъщност като първата малка глътка от онова, от което той занапред ще пие с пълни шепи. Той отпива тази първа глътка, доколкото си изгражда съответните понятия и идеи, но занапред той ще пие с пълни шепи, доколкото отваря сърцето си за елементарните Духове, обитаващи нещата и Съществата в обкръжаващия го свят.
към текста >>

То е същото, което – вчера аз го обсъдих в смисъла на външните представи – струи към човека от огледалото на външната природа като един непрекъснат божествено-духовен поток.
Аз казах: Не е нужно да мислим за онези лилии, върху които никога не пада човешки поглед, но е нужно да мислим за тези, които поемат човешкия поглед, понеже тъкмо те се нуждаят от сърдечния повик на човека, който ги среща по пътя си. Обаче определени въздействия тръгват също и от самата лилия. Многообразни, величествени и могъщи са духовните въздействия, които природата непрекъснато отправя към човека, докато той върви през нея. Онзи, който има очи за тези неща, фактически непрекъснато вижда колко безкрайно разнообразно и величествено е всичко онова, което елементарните Духове на природата отправят към човека. То е същото, което – вчера аз го обсъдих в смисъла на външните представи – струи към човека от огледалото на външната природа като един непрекъснат божествено-духовен поток.
към текста >>

138. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения.
Днешните възможности на човека да почувствува своята свързаност с Космоса са крайно ограничени. Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения. Впрочем съзнанието за една такава свързаност далеч не е вдъхновяващо за човека. Ето защо всички външни признаци за тази свързаност са останали недооценени. За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки чувства. Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
към текста >>

Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум.
Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”. Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна! И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял. Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот. И всичко това понякога се оказваше до такава степен извън неговия съзнателен живот, че той се питаше: Добре, но кои ще да са тези, които пишат?
към текста >>

И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот.
И колкото повече чрез изгряващата Духовна наука се вглеждаме в това, което по-рано се откриваше на хората с тяхното полуосъзнавано, сънищно ясновидство, толкова по-голям респект изпитваме към него. Ние действително изпитваме удивление към древните култури, ако успеем да вникнем в тях, ако дълбоко навлезем в тях и открием как например култът на Митра позволяваше на жреците, докато те се потопяваха в годишния кръговрат, да съобщават на хората онова, което трябваше да се върши през всеки един от дните на годината. Култът на Митра позволяваше да се издири на Небето онова, което трябваше да се върши долу на Земята. Помислете само колко различен е бил онзи ентусиазъм, колко различна е била онази импулсивност, които са карали човека да се чувствува като извършител на такива действия, чиито импулси са можели да бъдат разчетени не другаде, а във великата космическа писменост, можели са да бъдат извлечени направо от Космоса, като в същото време те са били и указания за всички жизненоважни човешки дейности. Колкото и неприемливо да изглежда това – и то с пълно право – според днешните представи, за старите времена то е било нещо правилно и добро. И въпреки цялата си резервираност към миналото, нека да отбележим колко различно е да извличаш мотивите за своите действия от небето, от това, в смисъла на Адам Смит или Карл Маркс, да се дискутира за един или друг принцип в социалния живот. Само този, който може да вникне в тази противоположност, е в състояние да проумее от какво естество трябва да бъдат новите импулси за социалния живот.
към текста >>

Обаче във вътрешността на Луната има един затворен свят, един свят, до който днес може да се добере само този, който в известен смисъл се е издигнал до виждането в духовния свят.
На пръв поглед външният облик на Луната е такъв, какъвто се представя на нашите сетива. Но особено когато преминем от имагинация към инспирация, Луната веднага показва своята духовна същност. Тази духовна същност, това духовно съдържание не е нещо, което може да бъде разбрано абстрактно, защото тук действително става дума за един вид Лунно население, и в този случай духовно-научният поглед възприема Луната като един вид крепост в Космоса. От Луната в посока към Земята тръгват не само светлинните лъчи на Слънцето, но и изобщо външните въздействия на Универсума. Обаче във вътрешността на Луната има един затворен свят, един свят, до който днес може да се добере само този, който в известен смисъл се е издигнал до виждането в духовния свят. Ако проучите някои древни предания за отношенията между Луната и другите Същества в Космоса, Вие бихте могли да ги сравните с това, което днес може да се каже за Луната от антропософска гледна точка.
към текста >>

Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция от една страна се обособява, в абстрактен смисъл, доброто и злото, а от друга страна, като един вид утайка, се обособяват по-грубите анималистични качества.
Те са там и продължават своето по-нататъшно съществуване. А на Земята остана утайката, и по-точно: Сегашната разновидност на размножителните сили. Там тези размножителни сили не съществуват в днешната си форма, а като един вид утайка. Аз не искам да кажа, че те бяха нещо лошо, но все пак представляваха един вид утайка. А това, което остана горе като по-светла течност, е днешната абстрактна мъдрост. Ние виждаме как в хода на общочовешката еволюция от една страна се обособява, в абстрактен смисъл, доброто и злото, а от друга страна, като един вид утайка, се обособяват по-грубите анималистични качества. По този начин ние постепенно стигаме до една представа за духовното съдържание на Луната. И една такава наука беше налице още през епохата на инстинктивното ясновидство, като тогава тя имаше по-скоро пророчески характер.
към текста >>

139. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

В този смисъл аз говорих както за Луната, така и за Сатурн.
Последният път аз говорих за това, как истинският духовен светоглед ни показва, че планетите от нашата планетарна система не са само онези физически тела, за които ни говори днешната астрономия и че те трябва да бъдат разбирани от нас като откровения на определени духовни Същества. В този смисъл аз говорих както за Луната, така и за Сатурн. В кратката си лекция, естествено аз не бих могъл да се спра върху всички отделни планети, но с оглед на нашата непосредствена цел това е без значение. Аз исках само да посоча, как целият поглед върху човешката душа може да бъде разширен далеч извън пределите на Земята. Едва по този начин е възможно да разглеждаме външния свят като принадлежащ към самите нас, също както разглеждаме като наша принадлежност всичко онова, което се разиграва в рамките на нашето тяло, например дишането, кръвообращението и т.н.
към текста >>

Първоначално чрез имагинацията ние разбираме как в известен смисъл Земната духовност се различава от човешката духовност.
Първоначално чрез имагинацията ние разбираме как в известен смисъл Земната духовност се различава от човешката духовност. Ако един човек застане пред мен, аз виждам многообразни проявления на неговата същност. Аз виждам, как той върви, чувам как говори, виждам неговата физиономия, жестовете на ръцете му. Всичко това ме насочва къде да търся преобладаващото в него душевно-духовно единство. Но точно както тук е в сила инстинктът за откриване на споменатото душевно-духовно единство в конкретния човешки индивид, така и, от друга страна, когато имагинативното познание разглежда Земята, то далеч не открива някакво единство в Земната духовност, а там то открива една множественост, едно многообразие. Ето защо не бива, по аналогия с духовността на човека да правим изводи за духовната цялост на Земята, понеже според верния поглед върху нещата съществува не цялост, а множественост и разнообразие от духовни Същества, живеещи в природните царства на Земята.
към текста >>

Обаче какво означава в духовен смисъл този умиращ живот на зимата?
Нека да проверим какво ни показва тази имагинация, подкрепена от инспирацията, относно годишния кръговрат на Земята. Нека най-напред да отправим душевния си поглед към зимата. Външно погледнато, Земята се покрива със скреж и сняг, зародишите на растенията се прибират навътре в почвата. Ако сега се абстрахираме от животинския и човешкия свят, можем да кажем, че тъкмо това, което – покълвайки – е свързано със Земята, ú позволява тя да се прибере навътре в себе си. В израстващия, избуяващ растителен живот на пролетта и лятото ние се научаваме да разпознаваме умиращия живот на зимата. Обаче какво означава в духовен смисъл този умиращ живот на зимата? Той означава, че онези духовни Същества, които ние наричаме елементарни духовни Същества, и които са същинските оживотворители на растенията, се прибират навътре в самата Земя, свързват се интимно със самата Земя. Имагинативно погледнато, през зимата става така, че Земята, така да се каже, прибира своите духовни елементарни Същества в техните тела, скрива ги в своето тяло. През зимата Земята е най-духовна, или с други думи, проникната в най-голяма степен от своите елементарни духовни Същества.
към текста >>

Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя.
И човекът усещаше това още в най-ранните епохи от своето развитие, когато все още разполагаше с един вид инстинктивно ясновидство. Той усещаше Земните процеси, съответствуващи на зимния обрат на Слънцето, именно в лицето на Коледния празник. Когато Земята ставаше най-духовна, тя трябваше да приюти човека в тайната на Коледния празник. И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност. Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси. И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса. Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>

Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба.
Днешният човек не е твърде склонен да се замисля върху това вдишване и издишване на Земята. Човешкото дишане е по скоро физически процес, Земното дишане е по скоро духовен процес, едно излизане на елементарните Същества в мировите пространства и по-късно тяхното завръщане в Земята. Но както човекът изживява своето кръвообращение като нещо, протичащо в собственото му тяло, така той – напредвайки в своето развитие – изживява и целия годишен кръговрат. Както движението на кръвта е нещо основно за неговото съществувание, така и – в един по-широк смисъл – движението на елементарните Същества от Земята към Небето и после обратно към Земята е нещо съществено за човешката съдба. И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота.
към текста >>

Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи.
И само несъвършенството на усещанията не позволява на днешния човек да предположи до каква голяма степен той зависи от това външно придвижване на елементарните Същества в хода на годината. И докато с времето човекът полага усилия и вниква в идеите на Духовната наука, на свръхсетивното познание, докато развива онази вътрешна активност, от която се нуждае, за да онагледи и конкретизира поверените му духовно-научни изводи, цялостното обхващане на тези духовно-научни изводи изостря неговата чувствителност. И всъщност тъкмо това трябваше да очаквате всички Вие от онова свръхсетивно познание, към което се стреми антропософията. Ако четете една антропософска книга, да кажем един лекционен цикъл, и я четете така абстрактно както четете всякакви други книги, тогава Вие изобщо нямате нужда от антропософска литература. В такъв случай аз бих ви посъветвал да четете готварски книги или техническа литература, или някакво ръководство, свързано с практическата страна на живота. Да четеш антропософски книги, или да слушаш антропософски лекции има смисъл само тогава, когато забелязваш: Да, за да приема в себе си тези изводи, аз трябва да се настроя по съвсем различен начин, отколкото за всякакъв друг вид изводи. И това произтича от факта, че хората, имащи себе си за особено умни, смятат тази антропософска литература за пълна лудост. Но те трябва да имат и основания, за да твърдят, че тя е лудост. И основанията им се свеждат до следното: Всички останали казват друго, всички те ни представят света по друг начин. Ние просто не можем да допуснем, че антропософите идват и ни показват една друга картина за света!
към текста >>

Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят.
Ето как антропософските истини, антропософското познание трябва да се влеят като една реална сила в човешкото сърце. И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето живо познание отново ни изправя пред това, което някога беше толкова живо представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона. Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия. И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество. Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането. Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят. Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света. Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задоволяваме с твърдението: Човекът има Дух. – Какво означава за нас твърдението: Човекът има Дух?
към текста >>

Философските спекулации за някакъв пантеистичен дух нямат никакъв смисъл.
За нас “Духът” се изпълва със значение едва тогава, когато Духът започне да ни говори в конкретните подробности, когато всеки миг Духът конкретно се открива за нас, когато той може да ни дари с утеха, надежда и радост. Философските спекулации за някакъв пантеистичен дух нямат никакъв смисъл. Живият Дух, който ни говори от природата, също както човешката душа ни говори от човека – тъкмо той е, който със своята оживотворяваща сила може да навлезе в човешкото сърце.
към текста >>

В един по-дълбок смисъл, от решаващо значение е не разбирането на социалния проблем, а фактът, че достатъчно голям брой хора могат да приемат в душите си именно такива духовни импулси.
И сега, когато човечеството е изправено пред големите проблеми на социалния хаос, то би искало да ги разрешава по чисто интелектуален път. Обаче единственото, до което хората стигат, вървейки по този път, са химерите. Защото да се намесва в социалната област може само едно чисто и всестранно развито човешко сърце. Обаче това е невъзможно, преди човекът да е изградил своето отношение към Космоса и най-вече към духовното съдържание на Космоса. Актуалните социални проблеми ще намерят своето разрешение в онзи миг, в който човешките сърца се отворят пред съзнанието за Духа, онова съзнание за Духа, което е разновидност на природното съзнание в посока от пролетно-лятно съзнание към есенно-зимно съзнание, към себесъзнание. В един по-дълбок смисъл, от решаващо значение е не разбирането на социалния проблем, а фактът, че достатъчно голям брой хора могат да приемат в душите си именно такива духовни импулси.
към текста >>

140. Съдържание GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да не е чист, най-чист резултат на изграждащата се Антропософия.... Който чете тези частни издания, може да ги счита в най-пълния смисъл като това, което Антропософията има да каже.
Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да не е чист, най-чист резултат на изграждащата се Антропософия.... Който чете тези частни издания, може да ги счита в най-пълния смисъл като това, което Антропософията има да каже. Ето защо без колебание можахме да изходим от решението... тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското Общество. Трябва да се има обаче предвид, че в непрегледаните от мене издания се намират грешки.
към текста >>

Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логически, а в един смисъл, който не може да бъде никога постигнат без едно пренасяне на интелектуализма в художественото на света.
Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логически, а в един смисъл, който не може да бъде никога постигнат без едно пренасяне на интелектуализма в художественото на света.
към текста >>

141. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логично, а в един смисъл, който не може да бъде постигнат никога без пренасянето на интелектуализма в художествеността на света.
Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логично, а в един смисъл, който не може да бъде постигнат никога без пренасянето на интелектуализма в художествеността на света. Обаче тогава, когато можете да извършите метаморфозата от интелектуалистичното в художественото и можете да развиете художественото като принцип на познанието, Вие ще намерите това, тогава ще намерите това, което живее в човека по човешки начин, а не по природосъобразен начин, ще го намерите навън в Макрокосмоса, във великия свят. Тогава ще намерите родството на човека с великия свят в един истински смисъл.
към текста >>

Тогава ще намерите родството на човека с великия свят в един истински смисъл.
Ние трябва да можем да разглеждаме човека не само логично, а в един смисъл, който не може да бъде постигнат никога без пренасянето на интелектуализма в художествеността на света. Обаче тогава, когато можете да извършите метаморфозата от интелектуалистичното в художественото и можете да развиете художественото като принцип на познанието, Вие ще намерите това, тогава ще намерите това, което живее в човека по човешки начин, а не по природосъобразен начин, ще го намерите навън в Макрокосмоса, във великия свят. Тогава ще намерите родството на човека с великия свят в един истински смисъл.
към текста >>

142. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Лъвът е представител на онези животни, които са в истинския смисъл слънчеви животни, в които Слънцето разгръща така да се каже своята собствена сила.
Лъвът е представител на онези животни, които са в истинския смисъл слънчеви животни, в които Слънцето разгръща така да се каже своята собствена сила. Лъвът вирее най-добре, когато звездите под Слънцето и звездите над Слънцето се намират в такова съчетание, че имат и упражняват най-малко влияние върху Слънцето. Тогава се ражда онази особеност, която аз Ви описах вчера, че силите на самото Слънце, които проникват въздуха, възбуждат в лъва онази дихателна система, че в нейния ритъм тази дихателна система се намира в съвършено равновесие с ритъма на кръвообращението, не по отношение на броя, а по отношение на динамиката. Това се уравновесява чудесно при лъва. Лъвът поставя кръвообращението срещу дишането, като дишането служи като един вид препятствие, и кръвообращението непрестанно подбужда течението на дишането. Аз Ви казах, че при лъва това може да се види даже във формата на неговата муцуна.
към текста >>

Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези животни, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са доведени до Земята чрез силите на близките до Земята планети.
По този начин ние поставихме човека в цялата Вселена. Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези животни, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са доведени до Земята чрез силите на близките до Земята планети. Когато всички тези сили действуват тогава, когато не само проникват въздуха, а пронизват по различен начин повърхността на Земята, тогава тези сили действуват нагоре от дълбочините на Земята. И това, което действува така на горе от дълбочините на Земята, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена именно в организма на кравата.
към текста >>

Ето защо за последователя на индийската религия кравата е както казах вчера обект на такова голямо почитание, защото такъв последовател може да си каже: Кравата живее тук на Земята; но като живее тук на Земята, тя изобразява във физическата тежка материя, можем да кажем, нещо свръхземно, ако говорим в смисъла на последователя на индийската религия.
Ето защо за последователя на индийската религия кравата е както казах вчера обект на такова голямо почитание, защото такъв последовател може да си каже: Кравата живее тук на Земята; но като живее тук на Земята, тя изобразява във физическата тежка материя, можем да кажем, нещо свръхземно, ако говорим в смисъла на последователя на индийската религия. И положението е напълно такова, че човешката природа има нейната нормална организация, когато човекът може да доведе в хармония тези три съединени в орела, лъва и кравата космически действия, когато следователно той е действително едно хармонично сливане на действията на орела, лъва и кравата или бика.
към текста >>

Това, което прониква с трептения въздуха, бих могъл да кажа, в смисъла на лъва, което иска да направи едностранчива собствената ритмична система на човека, това говори следователно днес съблазняващо на подсъзнанието на човека:
И съществува един втори съблазнителен зов. Това е онзи зов, който идва от средната област, там, където силите на Космоса формират природата на лъва, там, където силите на Космоса произвеждат от сливането на Слънцето и въздуха онази равномерност на ритмите, на дишането и кръвообращението, които съставляват природата на лъва. Това, което прониква с трептения въздуха, бих могъл да кажа, в смисъла на лъва, което иска да направи едностранчива собствената ритмична система на човека, това говори следователно днес съблазняващо на подсъзнанието на човека:
към текста >>

И така човекът трябва да противопостави своята троична сентенция на едностранните съблазнителни зовове, онази троична сентенция, смисълът на която може да доведе до хармонично съгласуване на едностранностите.
И така човекът трябва да противопостави своята троична сентенция на едностранните съблазнителни зовове, онази троична сентенция, смисълът на която може да доведе до хармонично съгласуване на едностранностите. Той трябва да се научи да насочва поглед към кравата, но след като е почувствувал основно нейната същност, да насочи поглед нагоре към това, което езикът на звездите изявява. Той трябва да се научи да насочва поглед нагоре към орела и след като е почувствувал основно природата на орела в себе си, да насочи погледа въоръжен с това, което природата на орела му е дала, да насочи този поглед надолу върху това, което покълва и се разцъфтява в Земята и действува от долу нагоре също в организма на човека. И той трябва да се научи да гледа лъва така, че от лъва да му се разкрие това, което подухва във вятъра, което просветва в светкавицата, което проехтява около него в гръмотевицата, което вятърът и бурята произвеждат в течение на годината в целия земен живот, в който е впрегнат човекът. Следователно когато човекът с физически поглед насочен нагоре и с духовния поглед насочен надолу, с физическия поглед насочен на долу и с духовния поглед насочен нагоре, с физическия поглед насочен направо към изток и с духовния поглед насочен противоположно към запад, следователно когато човекът е в състояние да направи, щото духовният поглед и физическият поглед да се проникнат един друг нагоре и надолу, напред и назад, тогава той може да чуе действителните, даващите му сила, а не отслабващите го зовове на орела от висините, на лъва от околността, на кравата от вътрешността на Земята.
към текста >>

143. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света.
Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо. Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света. Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък. Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло.
към текста >>

Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък.
Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо. Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света. Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък. Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло.
към текста >>

Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло.
Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо. Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света. Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък. Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло.
към текста >>

Обаче ако не искаме да отидем по-далече, ние не стоим на равнището, където може да се яви един смисъл на света.
Обаче ако не искаме да отидем по-далече, ние не стоим на равнището, където може да се яви един смисъл на света. Ние трябва да преминем именно към духовното, към нещо духовно, към това, което духовното, което науката на посвещението може да каже някому върху света. Тогава ще намерим вече смисъла на света, като открием чудесни тайни даже във всяко съществувание, такива тайни, каквато е онази, която се проявява с умиращия орел и с умиращата крава, между които стои умиращият лъв, който отново държи в себе си в равновесие духовното вещество и физическото вещество чрез съзвучието на своя ритъм на дишането и на кръвообращението. Ние ще констатираме при него, че чрез своята групова душа той регулира, колко орли са необходими и колко крави са необходими, за да направят да протича правилният процес нагоре и надолу, както аз Ви го описах.
към текста >>

Тогава ще намерим вече смисъла на света, като открием чудесни тайни даже във всяко съществувание, такива тайни, каквато е онази, която се проявява с умиращия орел и с умиращата крава, между които стои умиращият лъв, който отново държи в себе си в равновесие духовното вещество и физическото вещество чрез съзвучието на своя ритъм на дишането и на кръвообращението.
Обаче ако не искаме да отидем по-далече, ние не стоим на равнището, където може да се яви един смисъл на света. Ние трябва да преминем именно към духовното, към нещо духовно, към това, което духовното, което науката на посвещението може да каже някому върху света. Тогава ще намерим вече смисъла на света, като открием чудесни тайни даже във всяко съществувание, такива тайни, каквато е онази, която се проявява с умиращия орел и с умиращата крава, между които стои умиращият лъв, който отново държи в себе си в равновесие духовното вещество и физическото вещество чрез съзвучието на своя ритъм на дишането и на кръвообращението. Ние ще констатираме при него, че чрез своята групова душа той регулира, колко орли са необходими и колко крави са необходими, за да направят да протича правилният процес нагоре и надолу, както аз Ви го описах.
към текста >>

Космосът изгражда всичко според закони, които задоволяват в дълбокия смисъл художественото чувство.
Това, което действува в Космоса, е вече най-великата художничка. Космосът изгражда всичко според закони, които задоволяват в дълбокия смисъл художественото чувство.
към текста >>

144. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Тя има една вещественост съвършено различна от тази на Земята, но е оставила в Земята това, което в по-далечен смисъл можем да наречем земен магнетизъм; силите на Земята, а именно силите на притеглянето, действията, които наричаме тегловни действия, са останали от Луната.
Самата тя се е отделила от Земята. Луната е онази колония в мировото пространство, за която аз Ви говорих от духовния аспект през неотдавнашните дни. Тя има една вещественост съвършено различна от тази на Земята, но е оставила в Земята това, което в по-далечен смисъл можем да наречем земен магнетизъм; силите на Земята, а именно силите на притеглянето, действията, които наричаме тегловни действия, са останали от Луната. И така ние можем да кажем: Тук имаме /Сатурново и Слънчево състояние/ главно топлинната, проникнатата от светлината метаморфоза, ако вземем и двете заедно; тук имаме /Лунно и Земно състояние/ носената от Луната, течната метаморфоза, която се образува през време на Лунната метаморфоза и остава след това през време на Земната метаморфоза; твърдата материя е предизвикана именно чрез силите на притеглянето, чрез силите на тежестта.
към текста >>

Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата Марсова сфера и когато гъсеницата лази, тя лази в смисъла на Марсовата сфера.
Ако си представите Земята и около нея въртяща се планетата Марс, тогава навсякъде горе се намират теченията на Марс и също остават там. Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата Марсова сфера и когато гъсеницата лази, тя лази в смисъла на Марсовата сфера. След това гъсеницата какавидира, образува около себе си един пашкул. Ние получаваме един пашкул. Аз Ви описах, как това е едно отдаване на гъсеницата на Слънцето, как нишката, която бива изпредена, бива изпредена в линията на светлината. Гъсеницата е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък. Всичко това е всъщност космическа слънчева светлина, слънчева светлина, която е проникната с материя.
към текста >>

Космосът изгражда всичко според закони, които задоволяват в най-дълбокия смисъл художественото чувство.
Видите ли, ние можем вече да кажем: Разбиране на света не може да се получи, да се роди с абстракции, защото абстракциите не стигат до разбирането. Защото това, което действува в Космоса, е вече най-великата художничка. Космосът изгражда всичко според закони, които задоволяват в най-дълбокия смисъл художественото чувство. И никой не може да разбере потопената в Земята пеперуда по друг начин, освен като метаморфозира в художественото чувство това, което са абстрактните мисли. Никой не може да разбере издигнатото от светлината и от космическите сили във въздуха съдържание на растителния цвят и превърнато в пеперуда, ако той отново не може да преведе в художествено движение абстрактните мисли. Обаче все таки остава нещо извънредно възвисяващо, когато обгърнем с поглед родството на природните неща и на природните същества.
към текста >>

145. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Дали това са пеперуди, дали са птици или прилепи, всичко стои в света с определен смисъл.
Съществата съществуват за нещо добро или за нещо лошо, където и да съществуват те всичко стои във връзката на света така, че може да познаем, как то е свързано с другите същества. За материалистично настроения човек пеперудите пърхат, птиците летят, пърхат прилепите. Но тук положението е почти такова, както е понякога при един не много чувствителен към изкуството човек, когато окачва в стаята си всички възможни художествени картини, които нямат никаква връзка, никаква вътрешна връзка. Така за обикновения наблюдател на света това, което лети през света, няма също никаква вътрешна връзка, защото той не вижда никаква такава връзка. Обаче всичко в Космоса стои на своето място, защото именно от това място то има една вътрешна връзка с целостта на Космоса. Дали това са пеперуди, дали са птици или прилепи, всичко стои в света с определен смисъл.
към текста >>

146. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

В този смисъл човекът е един малък свят, един микрокосмос по отношение на големия свят, на макрокосмоса.
В този смисъл човекът е един малък свят, един микрокосмос по отношение на големия свят, на макрокосмоса. Но той съдържа всички чудеса и тайни на този макрокосмос, само че именно в противоположна посока на развитието.
към текста >>

147. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Поради това, че Гномите същевременно знаят това, което виждат, те имат в сравнение с човека едно наистина еднакво устроено знание; те са същества на ума в превъзходния смисъл, те изцяло ум.
Ние насочваме поглед в дълбочините на Земята, като не търсим там абстрактни идеи за някакви само механично действуващи природни закони, а гледаме надолу в дълбочините на Земята и виждаме пътуващите и странствуващи Гноми, които са пълносветлите съхранители на мировия Ум вътре в Земята. Поради това, че Гномите същевременно знаят това, което виждат, те имат в сравнение с човека едно наистина еднакво устроено знание; те са същества на ума в превъзходния смисъл, те изцяло ум. Всичко при тях е ум, обаче един ум, който е универсален, който поради това гледа към човешкия ум надолу като към нещо несъвършено. Светът на Гномите ни се присмива всъщност заради нашия задушаващ се, воюващ ум, с който схващаме по някога това или онова, докато Гномите съвсем нямат нужда да размишляват. Те виждат това, което е разбираемо в света, и са особено иронични тогава, когато забелязват, че човекът трябва да полага усилия, за да разбере първо това или онова. Как може някой да върши това? казват Гномите, как може някой да полага първо усилия, да размишлява?
към текста >>

Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината.
към текста >>

Този е случаят в пълния буквален смисъл на думата.
Вие виждате как поради това, че хората не познават духовното, че не знаят, как тъкат и живеят съвместно с растенията Гномите, Ундините, Силфите и духовете на огъня които по-рано са били наричани Саламандри как чрез това съвременните учени са изпаднали в пълна неяснота относно процеса на оплождането на растенията. Там вън от Земята не става именно никакво оплождане, а Земята е майка на растителния свят, небето е баща на растителния свят. Този е случаят в пълния буквален смисъл на думата. И оплождането на растенията става чрез това, че Гномите приемат от духовете на огъня онова, което тези духове на огъня са внесли в плодното коленце върху малкото корабче на тичинковия прашец като концентрирана космическа топлина. Така Духовете на Огъня са носители на топлината.
към текста >>

148. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И когато човекът успее да бъде напълно в будното дневно съзнание и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е.
По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото съновидение, той може да проникне също будния дневен живот. Тук обаче човек си служи по един много здрав, силен начин със своето физическо тяло. Аз изложих също и това в статиите напечатани в списанието "Гьотеанум". Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния живот съществата на огъня, защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с мислите на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата. И когато човекът успее да бъде напълно в будното дневно съзнание и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е. да бъде напълно разсъдлив, да стои здраво с двата крака на Земята, и същевременно да бъде вън от себе си /да бъде излъчен/ следователно да бъде той самият и сам да стои срещу себе си, т.е. да може да наблюдава самия себе си като същество-мисъл: тогава той възприема, вижда, как съществата на огъня образуват в света онзи елемент, който, когато го възприемаме, когато го виждаме, прави нашите мисли възприемаеми към другата страна.
към текста >>

149. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Както се научаваме да познаваме съществата на сетивния свят, когато ги наблюдаваме в техния живот и в тяхното действие, такъв е също случаят при онези същества, за които Ви говорих и Ви говоря сега в тези сказки, при природните духове на елементите, които се намират невидимо, свръхсетивно зад сетивния физически свят и участвуват също така във всичко, което става в света, или участвуват всъщност в един по-висок смисъл отколкото сетивните физически същества.
Както се научаваме да познаваме съществата на сетивния свят, когато ги наблюдаваме в техния живот и в тяхното действие, такъв е също случаят при онези същества, за които Ви говорих и Ви говоря сега в тези сказки, при природните духове на елементите, които се намират невидимо, свръхсетивно зад сетивния физически свят и участвуват също така във всичко, което става в света, или участвуват всъщност в един по-висок смисъл отколкото сетивните физически същества.
към текста >>

Ето защо аз изразявам това с думата "храносмилане", но за да не звучи като думата "храносмилане" в материалния смисъл това е едно огнено кон сумиране казвам: смилам.
И съществата на огъня /Саламандрите/ тук е много трудно да намерим земна дума за това, което те вършат, защото те стоят далече от земния живот и от земната работа. Ето защо аз изразявам това с думата "храносмилане", но за да не звучи като думата "храносмилане" в материалния смисъл това е едно огнено кон сумиране казвам: смилам. /Трудно е също да се предаде смисълът на немската дума на български. Храносмилане на немския език е "Verdauen", от която Р. Щайнер образува думата
към текста >>

/Трудно е също да се предаде смисълът на немската дума на български.
И съществата на огъня /Саламандрите/ тук е много трудно да намерим земна дума за това, което те вършат, защото те стоят далече от земния живот и от земната работа. Ето защо аз изразявам това с думата "храносмилане", но за да не звучи като думата "храносмилане" в материалния смисъл това е едно огнено кон сумиране казвам: смилам. /Трудно е също да се предаде смисълът на немската дума на български. Храносмилане на немския език е "Verdauen", от която Р. Щайнер образува думата
към текста >>

150. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Но нека бъдем наясно върху това, какво дължи в същност човекът на Земното развитие в тесния смисъл, на това Земно развитие, което е последвало Лунното развитие.
Трябва да бъдем наясно върху факта, че онова, което днес стои пред нас като човек, е резултат на онова дълго космическо развитие, което аз постоянно съм излагал като Сатурново, Слънчево, Лунно и Земно развитие. Земното развитие не е още завършено. Но нека бъдем наясно върху това, какво дължи в същност човекът на Земното развитие в тесния смисъл, на това Земно развитие, което е последвало Лунното развитие.
към текста >>

и силите за такива човешки прояви отиват в най-вътрешните части на човешкия организъм, всичко това е дарено на човека чрез Земното развитие в тесния смисъл на думата.
Видите ли, когато разгръщате и движите Вашите ръце, когато движите пръстите, когато извършвате някакво външно движение; всичко, което във Вашия организъм е необходимо за това, че Вие можете да движите Вашите ръце, крака, глава, устни и т.н. и силите за такива човешки прояви отиват в най-вътрешните части на човешкия организъм, всичко това е дарено на човека чрез Земното развитие в тесния смисъл на думата. Напротив насочете поглед във всичко, което е развитие на обмяната на веществата, в пространството, което е затворено от външната човешка кожа, насочете поглед върху всичко, което става във физическия телесен вътрешен човек като развитие на обмяната на веществата, тогава във всичко гореизброено имате един образ на това, което човекът дължи на Лунното развитие. И Вие имате един образ на това, което човекът дължи на старото Слънчево развитие, когато насочите поглед върху всичко, което в човека е по някакъв начин ритмичен процес. Процесът на дишането, процесите на кръвообращението са най-важните ритмични процеси; всички тези ритмични процеси човекът дължи на старото Слънчево развитие. И всичко, което е развитие на нервите и на сетивата, разпространено отново в цялото тяло на днешния човек, човекът го дължи на старото Сатурново развитие.
към текста >>

А сега нека оставим настрана онова по-нататъшното разглеждане ще стори това в още по-изобилна форма, нека оставим настрана онова, което човекът има от Земята, и да вземем това, което в човека е организъм на обмяната на веществата, което без съмнение той преобразува през време на земния организъм, но го има като заложба от старата Лунна епоха да вземем следователно това, което вътре в човека в границите на неговата кожа става като обмяна на веществата в тесния смисъл на думата, при което причисляваме към обмяната на вещества също изпражненията.
А сега нека оставим настрана онова по-нататъшното разглеждане ще стори това в още по-изобилна форма, нека оставим настрана онова, което човекът има от Земята, и да вземем това, което в човека е организъм на обмяната на веществата, което без съмнение той преобразува през време на земния организъм, но го има като заложба от старата Лунна епоха да вземем следователно това, което вътре в човека в границите на неговата кожа става като обмяна на веществата в тесния смисъл на думата, при което причисляваме към обмяната на вещества също изпражненията. Всичко това бива изменено чрез приемането на хранителните вещества. Хранителните вещества, които първо се намират вън от човека, влизат в човека и се присъединя ват първо към тази система на обмяната на веществата.
към текста >>

Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл.
Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси. Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие. През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар. Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас. Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н. И това, което трябва да познаваме, за да можем да вникнем с погледа в същинските лечителни процеси на човека, то е това, какво произвежда в човека всяко отделно вещество на заобикалящия човека свят по отношение измененията на кръвообращението. Така щото можем да кажем: Кръвообращението е един непрестанен лечителен процес. Можете, бих могъл да кажа, да изчисли това, ако искате.
към текста >>

То трябва да води от процесите на храненето през процесите на лечението до човешката педагогика и мировата педагогика в най-широкия смисъл, бихме могли да кажем: от храненето през лечението до цивилизацията и културата.
Действителното познание на човека трябва да бъде търсено така, както посочихме това. То трябва да води от процесите на храненето през процесите на лечението до човешката педагогика и мировата педагогика в най-широкия смисъл, бихме могли да кажем: от храненето през лечението до цивилизацията и културата. Защото всичко е една долна основа на физическите процеси, които в човека са концентрирани в хранене то, в процесите на лечението, които произлизат от това, което винаги се движи в кръг, което в човека е кон центрирано в ритмичните процеси; и от това, което в човека е концентрирано чрез нервно-сетивните процеси. Светът е устроен по този начин тристепенно.
към текста >>

151. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Следователно представете си ако назовем в древния смисъл топлината с името огън, ние можем да кажем: Това, което човекът приема в себе си като минерално вещество, то бива повдигнато в него до огненото естество.
Следователно представете си ако назовем в древния смисъл топлината с името огън, ние можем да кажем: Това, което човекът приема в себе си като минерално вещество, то бива повдигнато в него до огненото естество. Огненото естество е склонно да приеме в себе си влиянията на висшите йерархии и този огън се влива след това отново във всички вътрешни области на човека и като се втвърдява отново образува онова, което в човека е материалната основа на отделните органи. Нищо, което човекът приема в себе си, не остава така, както то е, нищо не остава земно. Всичко се превръща, именно от минералното царство, превръща се до там, че може да приеме в себе си космическото духовно естество и след това с помощта на космическото духовно естество бива отново втвърдено в земната форма.
към текста >>

152. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Това, което то развива в своята глава, в своето сърце, когато трябва да изучава буквите а, б, в, г, то е паразит в човешката душа, в духовен смисъл.
Напълно ясно е, че днес човечеството се нуждае от нещо за една цивилизация, нуждае се от такава цивилизация, която да стига много близо до човешката душа и до човешкото сърце, която да произлиза непосре-дствено от човешката душа и от човешкото сърце. Когато днес при неговото встъпване в народното учили ще детето бива доведено до тези форми на буквите принадлежащи на една висока цивилизация, които форми на буквите то трябва да изучава като а, б, в, г, те не говорят нищо на неговата душа, на неговото сърце. То няма никакво отношение към тях. Това, което то развива в своята глава, в своето сърце, когато трябва да изучава буквите а, б, в, г, то е паразит в човешката душа, в духовен смисъл.
към текста >>

153. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Изпълнявайки упражнения за самоосъзнаване в голям, всеобемащ смисъл, ние стигаме до определено укрепване на душевния живот.
Изпълнявайки упражнения за самоосъзнаване в голям, всеобемащ смисъл, ние стигаме до определено укрепване на душевния живот. Самоосъзнаването започва с това, че ние позволяваме на външния свят да въздейства върху нас - нещо. което правим от детството си, - и тогава се образува работещото в нас като вътрешен свят, което се проявява като мисъл. Нали ни прави хора тъкмо фактът, че оставяме впечатленията от външния свят да продължават да живеят в мислите ни, да придобиват вътрешен живот, като създават в мислите ни свят на представи, който в определен смисъл отразява действащото отвън върху нас.
към текста >>

Нали ни прави хора тъкмо фактът, че оставяме впечатленията от външния свят да продължават да живеят в мислите ни, да придобиват вътрешен живот, като създават в мислите ни свят на представи, който в определен смисъл отразява действащото отвън върху нас.
Изпълнявайки упражнения за самоосъзнаване в голям, всеобемащ смисъл, ние стигаме до определено укрепване на душевния живот. Самоосъзнаването започва с това, че ние позволяваме на външния свят да въздейства върху нас - нещо. което правим от детството си, - и тогава се образува работещото в нас като вътрешен свят, което се проявява като мисъл. Нали ни прави хора тъкмо фактът, че оставяме впечатленията от външния свят да продължават да живеят в мислите ни, да придобиват вътрешен живот, като създават в мислите ни свят на представи, който в определен смисъл отразява действащото отвън върху нас.
към текста >>

И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в мислите. В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва. Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин. Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в мислите. И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
към текста >>

Ще започнете да възприемате утринната заря като нещо изпълнено с духовна сила и ще успеете да свържете вътрешния смисъл с тази изпълнена с пророчество сила тогава, когато добиете чувството - отначало може би ще го сметнете за илюзия, - че утринната заря има нещо родствено с вас самите.
Но ако очаквате, че ще стане достатъчно само да погледнете вляво или вдясно, за да видите там мъгливата фигура на вашето астрално тяло, грешите; работата съвсем не стои така. Трябва с цялата сериозност да се отнесете към това, което става в действителност. Това, което действително настъпва в такъв случай, се заключава например в следното: постепенно ще започнете да възприемате сутрешното зазоряване по съвсем друг начин, ще започнете съвсем различно да възприемате възхода на Слънцето. По този път постепенно ще стигнете до това, че ще започнете да възприемате топлината на утринната заря като нещо възвестяващо, като нещо пророкуващо, съдържащо в себе си природна пророческа сила. Ще започнете да възприемате утринната заря като нещо изпълнено с духовна сила и ще успеете да свържете вътрешния смисъл с тази изпълнена с пророчество сила тогава, когато добиете чувството - отначало може би ще го сметнете за илюзия, - че утринната заря има нещо родствено с вас самите. И именно чрез такива преживявания, каквито ви описах, ще можете да дойдете до състояние, че гледайки към утринната заря, да чувствате: Да, тази утринна заря не ме оставя сам. Работата не е просто, че тя е там, а аз - тук. Аз вътрешно съм свързан с нея. Това е свойство на душата ми; в тази минута аз сам съм утринна заря. И свързвайки се по такъв начин с утринната заря, вие вече така изживявате колоритното сияние и блясък, раждането на Слънцето от колоритното сияние и блясък, че във вашето сърце в живо изживяване изгрява Слънцето от утринната заря и тогава добивате представата, че заедно със Слънцето се движите по небосвода, че Слънцето не е там, а вие - тук, а че вашето битие някак си се простира до слънчевото битие, че вие странствате заедно със светлината през деня.
към текста >>

Който е гледал с художествен усет живописта на малкия купол на изравнения със земята Гьотеанум, е можел да види как там това беше навсякъде: долната част на лицето - като нещо, в определен смисъл, израснало от човека, горната част на главата - като нещо, дадено от Космоса.
Нашето чело, горната част на главата ни, собствено, винаги идва отгоре. Който е гледал с художествен усет живописта на малкия купол на изравнения със земята Гьотеанум, е можел да види как там това беше навсякъде: долната част на лицето - като нещо, в определен смисъл, израснало от човека, горната част на главата - като нещо, дадено от Космоса. Във времето, когато хората са имали усещане за тези неща, това е било особено действено. Вие никога няма действително да разберете гръцката пластична форма на главата, без да можете да внесете в нея това чувство, защото гърците винаги са творили на основата на подобни усещания.
към текста >>

Ние влизаме например с цялото си битие в цветето и получаваме това, което аз, освен мисловно изживяване и изживяване на спомени, бих могъл да нарека изживяване на жеста в най-добрия смисъл на думата.
Ние влизаме например с цялото си битие в цветето и получаваме това, което аз, освен мисловно изживяване и изживяване на спомени, бих могъл да нарека изживяване на жеста в най-добрия смисъл на думата. И благодарение на това, ние стигаме до представата как духовното навсякъде и непосредствено действа във физическото.
към текста >>

154. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

В някакъв смисъл те принадлежат към населението на Луната.
Тези същества са намерили своя път нагоре в лунното битие и сега са свързани с лунното битие. В някакъв смисъл те принадлежат към населението на Луната.
към текста >>

И ще разберем какво всъщност става тук, ако достигнем до истинския смисъл на обитаването на лунната колония в Космоса от древните мъдри учители.
И ето, преминавайки през портата на смъртта, човек пристига в областта на Луната. Тогава този, който пренася злото през портата на смъртта, попада в обкръжение на свръх-сетивни, свръхфизически същества, които са подобни на него физиогномично, следователно в обкръжение на ариманични същества. Това преминаване на някои хора през ариманическия свят има съвсем определено значение за всички взаимовръзки за ставащото в света. И ще разберем какво всъщност става тук, ако достигнем до истинския смисъл на обитаването на лунната колония в Космоса от древните мъдри учители.
към текста >>

Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие.
Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие. Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека. И влиянието се изразява в това, че стана възможна наследствеността. Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта.
към текста >>

155. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Говорих ви и за това, как човек е подложен на въздействието на външния свят, приспособяването към външния свят и как това, което се съдържа в наследствеността, е свързано с ариманическото, а явяващото се в широк смисъл приспособяване към външния свят - с лу-циферическото.
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост. Говорих ви и за това, как човек е подложен на въздействието на външния свят, приспособяването към външния свят и как това, което се съдържа в наследствеността, е свързано с ариманическото, а явяващото се в широк смисъл приспособяване към външния свят - с лу-циферическото. Разказах как във Вселената, т. е. вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот. Днес ще прибавим още няколко разсъждения по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера.
към текста >>

Но от друга страна, това, за което ви разказах, разбира се, действа в някакъв смисъл плашещо, защото човек по време на сън през цялото време създава отпечатъци на своето най-вътрешно същество.
Но от друга страна, това, за което ви разказах, разбира се, действа в някакъв смисъл плашещо, защото човек по време на сън през цялото време създава отпечатъци на своето най-вътрешно същество. Зад природните явления, зад цветята в полето, чак до етерния свят, се намират отражения на нашите добри и безполезни спомени. Земята навсякъде гъмжи от това, което живее в човешките души. И в действителността човешкият живот извънредно силно е свързан с такива неща.
към текста >>

156. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Но в известен смисъл те се извеждат от този източник.
След това може да се разкаже за Слънчевия период, когато в образуванията, описани във «Въведение в тайната наука» във връзка с този период, се появяват други същества, показващи чудни преобразувания, метаморфози. И при съзерцанието на тези метаморфозиращи същества човек получава впечатлението, че например метаморфозите, описани от класици като Овидий, имат нещо общо със съобщенията от металите; разбира се, има се предвид не пряка, непосредствена връзка. Със сигурност самият Овидий не е бил в състояние пряко да разбира езика на металите и това, което той описва в неговите «Метаморфози», не отговаря съвсем на впечатлението, което човек получава от металите. Но в известен смисъл те се извеждат от този източник. И даже можем до голяма степен да посочим процеса, стоящ в основата на това.
към текста >>

157. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Там не е имало химически елементи в сегашния смисъл, обаче в него са възниквали образувания, напомнящи със своите въздействия днешните химически елементи.
На едно място е възниквало голямо образувание, в което би могло да се задушиш; на друго място е възниквало образувание, в което човек би могъл да живее по особено активен начин и т. н. Там не е имало химически елементи в сегашния смисъл, обаче в него са възниквали образувания, напомнящи със своите въздействия днешните химически елементи. Освен това всичко е било пронизано със светлинни отражения, светлинни избухвания, светлинни сияния, светлинни искри. И накрая, мировият етер е пронизвал с топлина всичко това.
към текста >>

158. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И как този смисъл се съотнася със слабото, незначително в сравнение с величието на Вселената човешко слово?
Обаче ние знаем, че Евангелието от Йоан започва с многозначителните думи: «В началото бе Словото-Логос. И Словото бе у Бога. И Словото беше Бог». И този, който се замисли над това многозначително встъпление на Евангелието от Йоан, трябва да се запита: За какво става дума тук, когато в началото на всички неща се поставя Словото? Какво се подразбира под Логос, под Слово? И как този смисъл се съотнася със слабото, незначително в сравнение с величието на Вселената човешко слово?
към текста >>

«Познай себе си», това изречение е получавало свещен смисъл, защото не само теоретически се е произнасяло, но е могло да бъде вътрешно тържествено преживяно и почувствано.
Това се давало на ученика като подготовка за още по-дълбоката тайна, защото по този начин ученикът се привеждал в състояние да знае, че неговото собствено човешко същество е вътрешно свързано с мировата тайна. «Познай себе си», това изречение е получавало свещен смисъл, защото не само теоретически се е произнасяло, но е могло да бъде вътрешно тържествено преживяно и почувствано.
към текста >>

Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Можем да си припомним това, което говорихме вчера: варовиковото предшества кремъчното, което се проявява в кварца. В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека. Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране. Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово. Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>

Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека. Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране. Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово. Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>

Защото именно това, което стоеше тук на възвишението на Дорнах като Гьотеанум, в определен, съвсем пряк смисъл стана център на антропософската дейност.
И наистина е било така, че в това, което са учили за Прасловото в ефеските Мистерии, се съдържа всичко, което после е довело до началото на Евангелието от Йоан. Трябва да кажем, че обръщането на антропософите към тези тайни, лежащи в недрата на времената, е съвсем навременно днес. Защото именно това, което стоеше тук на възвишението на Дорнах като Гьотеанум, в определен, съвсем пряк смисъл стана център на антропософската дейност. Това, което живее в нас днес като скръб, трябва и занапред да живее като скръб в нас, и така ще бъде за всеки, който е в състояние да почувства какво би трябвало да бъде Гьотеанумът. Обаче за този, който в своето познание се стреми да се извиси до духовното, всичко това, което става във физическия свят, трябва едновременно да стане външно откровение, образ на по-дълбоко духовното. И ако, от една страна, ние трябва да приемем скръбта, именно като хора, стремящи се към духовно познание, трябва да превърнем това, което е станало в скръбта, в повод да стигнем до съзерцание на откровението, отиващо все по-дълбоко и по-дълбоко. Защото Гьотеанумът беше място, където се възнамеряваше да се говори, а често и действително се говореше за тези неща, които са свързани с началото на Евангелието от Йоан: «В началото беше Словото. И Словото беше у Бога.
към текста >>

Ние проникваме в тази мирова тайна, която се съдържа в първите три стиха на Евангелието от Йоан, когато в истински смисъл възприемем това, в което, наред и с много друго, се уплътнява като в писмени знаци пламъкът на Гьотеанума:
Човек е Микрокосмос по отношение на света, който се явява Макрокосмос; обаче той също носи мировите тайни в себе си. Ние проникваме в тази мирова тайна, която се съдържа в първите три стиха на Евангелието от Йоан, когато в истински смисъл възприемем това, в което, наред и с много друго, се уплътнява като в писмени знаци пламъкът на Гьотеанума:
към текста >>

159. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Той е бил готов за това, когато е възприемал излизащото от устата на жреца, което се явявало сякаш статуята е била буква, която представяла на ученика смисъла, съдържащ се в тези четири реда.
Благодарение на подготвеното в ученика като отношение към трудностите по обикновения път на познание, той е бил също подготвен, до някаква степен, да възприеме този образ в качеството на това, което го освобождавало от тези трудности, макар и да не можел да победи в себе си съмненията в познанието. И той стигал до усещането, че не може да победи тези съмнения в познанието. След преминаване на всичко това през душата, той бил вътрешно готов да се хване с цялата си душа за този образ, да живее с това, което е било Мирова Сила, символизирана в този образ, тъй да кажем, да й се предаде. Той е бил готов за това, когато е възприемал излизащото от устата на жреца, което се явявало сякаш статуята е била буква, която представяла на ученика смисъла, съдържащ се в тези четири реда.
към текста >>

И сега, след всички подготовки, след като ученикът стигал дотам, да тъгува по вътрешното щастие, по вътрешната пълнота - вместо щастие, по-добре би било да кажем: изпълнена с радост вътрешна пълнота, доколкото думата щастие в немския не съдържа точно необходимия смисъл, - сега, достигнал след всичко преживяно да чувства необходимост от тази радостна, вътрешна пълнота, сега ученикът бил отново готов, вслушвайки се във втората статуя, бил не само почти готов, а е бил действително готов да разглежда Мировата Сила, говореща чрез втората статуя, като нещо, на което той е искал да се отдаде.
И сега, след всички подготовки, след като ученикът стигал дотам, да тъгува по вътрешното щастие, по вътрешната пълнота - вместо щастие, по-добре би било да кажем: изпълнена с радост вътрешна пълнота, доколкото думата щастие в немския не съдържа точно необходимия смисъл, - сега, достигнал след всичко преживяно да чувства необходимост от тази радостна, вътрешна пълнота, сега ученикът бил отново готов, вслушвайки се във втората статуя, бил не само почти готов, а е бил действително готов да разглежда Мировата Сила, говореща чрез втората статуя, като нещо, на което той е искал да се отдаде.
към текста >>

Не смисълът на приведените по-горе изречения трябва да бъде оповестен в качеството му на истина, а това, което в момента на инициация са преживявали учениците в Мистериите на Хиберния - ето това именно би трябвало да бъде зафиксирано.
Моля ви да разберете това правилно. Работата не е в даването на догми, не е и в изказването на истини или познания, а в предаването на преживяванията на учениците от светилищата на Хиберния. Работата е в това, да се предадат преживяванията на тези ученици. Не смисълът на приведените по-горе изречения трябва да бъде оповестен в качеството му на истина, а това, което в момента на инициация са преживявали учениците в Мистериите на Хиберния - ето това именно би трябвало да бъде зафиксирано.
към текста >>

160. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Какво място е заемало това посвещение в историческите взаимовръзки на човечеството, в цялото развитие на човечеството, какво значение е имало то за това човешко развитие и какъв още много по-дълбок смисъл е имало именно на този етап, с който завърших вчерашната лекция, където се появяваше сякаш някакво съзерцание на Христос в ученика от Хиберния - за всичко това ще говоря утре.
Моля заострете вниманието си върху думите, употребени от мен, защото върху това отношение между съзерцаване-то на доземното и преживяването на следземното, между сънуването и съзерцанието, върху това отношение се основава колосалната разлика, съдържаща се в тези две преживявания на посвещавания в Мистериите на Хиберния. Какво място е заемало това посвещение в историческите взаимовръзки на човечеството, в цялото развитие на човечеството, какво значение е имало то за това човешко развитие и какъв още много по-дълбок смисъл е имало именно на този етап, с който завърших вчерашната лекция, където се появяваше сякаш някакво съзерцание на Христос в ученика от Хиберния - за всичко това ще говоря утре.
към текста >>

161. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Днес ние се чувстваме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа.
Трябва да си изясните разликата между преживяването в тогавашното време и преживяването днес. Днес ние се чувстваме в определен смисъл ограничени в нашата кожа и казваме, че като хора сме това, което се намира вътре в нашата кожа. Разбира се, това е голяма грешка, защото само докато се приближим до въздухообразното в човека, тутакси се разкрива безсмислеността на това, да се чувстваме ограничени вътре в своята кожа. Често съм казвал: въздушната маса, която имам сега в мен, току-що е била вън от мен, а въздушната маса, която след минутка ще бъде в мен, се намира отвън. Така че само тогава ще бъдем правилно усещащи себе си хора, ако по отношение на нашата въздушна формация не се считаме за отрязани от външния свят. Ние сме навсякъде, където е външният въздух. Няма разлика между това, да имате бучка захар в устата си, която в следващия момент ще бъде в стомаха ви, а след това ще извърви определен път, и това, намира ли се някаква въздушна маса в един момент навън, а в следващия -във вашите дробове.
към текста >>

И все пак това не е било минерално в смисъла, в който са такива днешните смарагди, корундът или елмазът, но това е било нещо твърдо, рогово.
И всичко това се изправяло пред съзнанието на хибернийския ученик. Той получавал тогава също и впечатление, че това желеобразно течно е само временно състояние на организацията на Луната, каквото е било в определени епохи в тази древна организация на Луната, където вътре в желеобразното се показвало нещо, биващо физически значително по-твърдо, отколкото днешните твърди предмети. И все пак това не е било минерално в смисъла, в който са такива днешните смарагди, корундът или елмазът, но това е било нещо твърдо, рогово. Минералното в днешния смисъл на думата, кристалообразно и т.н. тогава не е съществувало; а това, което е било минералоподобно, твърдо, рогообразно, е имало форми, показващи, че то е било отделено от органичната дейност, както днес говорят не за кристализиране на рогата на кравата, а се знае, че те са израснали от нейния организъм, или пък рогата на елена или други подобни. Впрочем не по различно е и с костите; но те са минерални. Следователно тогава е съществувало минералоподобното, образувало се от органичното.
към текста >>

Минералното в днешния смисъл на думата, кристалообразно и т.н.
И всичко това се изправяло пред съзнанието на хибернийския ученик. Той получавал тогава също и впечатление, че това желеобразно течно е само временно състояние на организацията на Луната, каквото е било в определени епохи в тази древна организация на Луната, където вътре в желеобразното се показвало нещо, биващо физически значително по-твърдо, отколкото днешните твърди предмети. И все пак това не е било минерално в смисъла, в който са такива днешните смарагди, корундът или елмазът, но това е било нещо твърдо, рогово. Минералното в днешния смисъл на думата, кристалообразно и т.н. тогава не е съществувало; а това, което е било минералоподобно, твърдо, рогообразно, е имало форми, показващи, че то е било отделено от органичната дейност, както днес говорят не за кристализиране на рогата на кравата, а се знае, че те са израснали от нейния организъм, или пък рогата на елена или други подобни. Впрочем не по различно е и с костите; но те са минерални. Следователно тогава е съществувало минералоподобното, образувало се от органичното.
към текста >>

После настанало време, когато настъпило в определен смисъл затъмнение на спиритуалния живот, когато хората разчитали само на мисленето и сетивата, основавали философии, които трябвало да покажат как мисленето и сетивата биха могли някак да разберат живота или да достигнат до истината.
После настанало време, когато настъпило в определен смисъл затъмнение на спиритуалния живот, когато хората разчитали само на мисленето и сетивата, основавали философии, които трябвало да покажат как мисленето и сетивата биха могли някак да разберат живота или да достигнат до истината.
към текста >>

Млад човек, едва завършил училище, записва такива неща, като «Организация на света», «Химическата сватба на Християн Розенкройц», и ни струва голямо усилие да схванем вътрешния смисъл на тези трудове.
Валентин Андреа[2] е физическият писател на тази «Химическа сватба»; година преди да се разрази тридесетгодишната война е била написана тази «Химическа сватба» от Валентин Андреа. Обаче никой, който познава биографията му, не би се усъмнил, че този Валентин Андреа, който впоследствие станал филистерски пастор и написал разни елейни книги, не е писал «Химическата сватба». Безсмислено е да се вярва, че Валентин Андреа е написал «Химическата сватба». Само сравнете «Химическата сватба», или «Организация на света», или другите трудове на Валентин Андреа - физически това е една и съща личност - с всичко сантиментално сладко, твърде елейно, което е написал в по-късния си живот пастор Валентин Андреа, носещ само същото име. Имаме във висша степен забележителен феномен! Млад човек, едва завършил училище, записва такива неща, като «Организация на света», «Химическата сватба на Християн Розенкройц», и ни струва голямо усилие да схванем вътрешния смисъл на тези трудове. Самият той съвсем нищо не разбира от това, за което по-къс-но си и признава: той се превръща в елейно-мазен пастор! И това - същият този човек! Достатъчно е да вземем само този факт, за да се повярва в това, което казах тогава: «Химическата сватба» не е написана от човек, или само дотолкова е написана от човек, доколкото изпълненият със страх таен секретар на Наполеон е писал писмата му. Обаче Наполеон все пак е бил човек, здраво стоящ на земята, бил е физическа личност. Писалият «Химическата сватба» не е бил физическа личност, той е използвал този «секретар», превърнал се впоследствие в мазния пастор Валентин Андреа.
към текста >>

162. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед.
Да поставим още един път пред душата си значението на факта, че истината и познанието, съдържащи се в Мистериите на Хиберния, в определен смисъл са били притъпени, което значи, че те не са имали по-нататъшно въздействие по своя път от Запад, от средата на Европа, на Изток и че на мястото на спиритуалното, също и в религиозния култ, се проявил външен, близък до сетивното възглед, най-малкото традиция, предание за подобен сетивен възглед. Образа, открил ни се в края на последната лекция, ще поставим отново пред душата си. Насочихме вниманието си към съществото на Христос в Мистериите на Хиберния, а също и по времето, когато се е разигравала Мистерията на Голгота. Тук, в Хиберния, са били посветителите и техните ученици, които - макар сред тях за сетивното възприятие и да не се е извършвала Мистерията на Голгота и до тях да не е могла да достигне никаква вест за това - едновременно, с универсална тържественост извършвали тази Мистерия, защото благодарение на проницателността им било ясно, че тази Мистерия на Голгота протича сега едновременно и външно.
към текста >>

163. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тогава човекът е бил включван в природата в най-широк смисъл и това се е правило благодарение на факта, че и в природата се е търсил Духът, защото не се е одобрявало да се разглежда човекът като бездушно и бездуховно същество.
Когато в онези времена се е говорело за природата, под природа се разбирало не това, което разбира днешното естествознание - само земните явления, по които след това по външен начин се правят заключения за извънземни, небесни явления. Тогава човекът е бил включван в природата в най-широк смисъл и това се е правило благодарение на факта, че и в природата се е търсил Духът, защото не се е одобрявало да се разглежда човекът като бездушно и бездуховно същество. При мистерийното обучение работата се състояла в това, да се разшири природата в космическите простори дотолкова, доколкото космосът е бил достъпен за човека благодарение на родството му с него.
към текста >>

В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност.
Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око. В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност. Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността. Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн.
към текста >>

Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със студено-водното.
Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със студено-водното. По времето на Аристотел човекът се разглеждал по отношение на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия студено-водно. С това, което се изработвало в душата по такъв начин, се разглеждал човекът и постепенно се е учило да се гледа така на цялата природа. Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
към текста >>

Какво, в истинския смисъл на думата, огромно историческо значение е имало това за развитието на целия запад, ще разясня по-късно в лекциите, които ще изнеса пред събранието на делегатите за окултната основа на историческия живот на човека на Земята.
Какво, в истинския смисъл на думата, огромно историческо значение е имало това за развитието на целия запад, ще разясня по-късно в лекциите, които ще изнеса пред събранието на делегатите за окултната основа на историческия живот на човека на Земята.
към текста >>

164. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
към текста >>

Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека.
към текста >>

Само живакът в днешен смисъл е останал на тази степен.
Всички метали са Меркурий, доколкото в тях действа Космосът. А действителният сегашен живак, който на Земята приема формата на капка, какво тогава е той? Виждате ли: другите метали, да кажем, олово, мед, калай, желязо, са произлезли от формата на капката. Когато цялата Земя още се е намирала под въздействието на сферичния Космос, всички метали са били Меркурий. Те произлезли от меркуриевата форма; сега са кристализирали в други форми. Само живакът в днешен смисъл е останал на тази степен.
към текста >>

165. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>

Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
Говоря за този отрязък от време не защото той е затворен в себе си, а защото в определена степен можем да се възползваме от него, за да покажем какво състояние е приел тогава човешкият душевен стремеж в цивилизованите страни. Често това, което тогава е било духовен стремеж, го обозначават като розенкройцерска същност на Мистериите. Такова обозначаване в определен смисъл е съвсем оправдано, обаче тогава зад това познание ние не трябва да търсим всякакъв вид шарлатанство, за което става дума в литературата - често без да се обръща внимание на факта, колко шарлатански са нещата, за които там се разказва, - а трябва да обърнем погледа си към дълбокия, сериозен познавателен стремеж, който има място именно в тези столетия почти във всички страни от Централна, Западна и Южна Европа. Трябва да ни е ясно, че Фауст, за когото Гьоте ни разказва, с целия му дълбок душевен устрем, с целия му сериозен стремеж, е фигура от по-късно-то време, която вече не така дълбоко се потапяла в душата, като някои изследователи, които в средновековните лаборатории - за тях исторически малко се разказва - са работели във времето между десети и петнадесети век. Вчера споменах, че именно при задълбочените изследователи от това време е преобладавала трагическата черта. Защото чувството е било особено: че трябва да се стремиш към най-висшето, към това, което е творчески дейно в човека, но че в определен смисъл не само не можеш да се стремиш към това най-висше, а че от определена гледна точка е опасно да се стремиш към това най-висше.
към текста >>

Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от деня виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина.
Бих искал да ви опиша един аспект от това, което се е възприемало в най-древните Мистерии, когато са вдигали поглед към Слънцето. Съществували са такива мистерийни места, които са били така устроени, че в тях е имало особено изработено осветление отгоре, така че в определено време от деня, през отслабената светлина са вдигали поглед към Слънцето. Следователно вие трябва да си представите, че най-важните помещения в някои от прадревните Мистерии на Слънцето са били тези, на които в тавана е имало нещо като оберлихт. Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от деня виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина. Ученикът се подготвял за това, да възприеме този поглед към слънчевия диск с правилно душевно настроение. Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи.
към текста >>

166. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>

Целият смисъл на този древен и свързан с Мистериите празник беше да разбули тайната на смъртта.
С други думи, под формата на съответния есенен празник, древните Мистерии показваха самата тайна на смъртта. От една страна култът съвпадаше наполовина с умирането, със смъртта на природата, от друга страна обаче той сочеше към диаметралната противоположност, към най-съкровената част на човешкото същество. Нещата бяха така замислени, че човекът да се вгледа в смъртта на природата и да забележи как според външните сетива той умира, но как в същото време той възкръсва в духовния свят. Целият смисъл на този древен и свързан с Мистериите празник беше да разбули тайната на смъртта.
към текста >>

Познавачите на Мистериите и преди всичко ръководителите на ритуала за Посвещение бяха хората, които най-добре разбраха значението и смисъла на Голгота.
Познавачите на Мистериите и преди всичко ръководителите на ритуала за Посвещение бяха хората, които най-добре разбраха значението и смисъла на Голгота. И какво можеха да си кажат те? Те можеха да си кажат примерно следното: Хилядолетия наред хората бяха приобщавани към тайните на духовния свят чрез смъртта и възкресението на техните души. По време на ритуала за Посвещение, душата беше откъсвана от тялото. Душата навлизаше във Вечността едва след своята смърт. Но сега вече, всичко, което след Кръщението в Йордан, когато Слънчевият Христос проникна в тялото на Исус от Назарет, всичко което някога можеше да бъде изживяно от определени привилегировани избраници, стана достояние на Христос Исус.
към текста >>

Ето едната година, втората, третата /в пространствен смисъл Земята е винаги тази, но по отношение на времето неща представим нещата по следния начин/.
Искам ли да продължа тази схематична рисунка, позволете ми да отбележа и развитието на следващите епохи, с други думи на времето. Ето едната година, втората, третата /в пространствен смисъл Земята е винаги тази, но по отношение на времето неща представим нещата по следния начин/. Сега тук се разиграва Мистерията на Голгота. Нека приемем, че един човек живее, да кажем, в осмото столетие. За да стигне до Христос, той не трябва да прибягва до Мистериите и до извисяването към Слънцето. За да стигне до Христос, той трябва да отправи поглед към повратния миг на времето, към началото на християнското летоброене, или с други думи към времето, когато стана Събитието на Голгота /рис.1 стрелката/.
към текста >>

167. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

В известен смисъл дори е логично, че с днешните познавателни средства просто не могат да се установят някакви други отношения със света.
В известен смисъл дори е логично, че с днешните познавателни средства просто не могат да се установят някакви други отношения със света. И ако в предхристиянските епохи или пък в първите столетия на християнството някой, който беше запознат с Мистериите и ако с тогавашното си душевно устройство би могъл да вникне в нашето днешно познание, той направо би се изумил: нима човекът е в състояние да живее без никаква признателност, без никакво съзнание за своето извънземно, за своето космическо отечество!
към текста >>

Например това, което в душевен смисъл се извършва с човека в неговата 30-та година, за преобладаващата част от днешните хора то остава в подсъзнанието.
Практически през последните 2000 години всички ние се развиваме по такъв начин, че просто не можем да забележим огромната пропаст, която ни дели от по-ранните епохи. Да, тази пропаст ние наистина не можем да видим. Например това, което в душевен смисъл се извършва с човека в неговата 30-та година, за преобладаващата част от днешните хора то остава в подсъзнанието. Но за човечеството, което живееше в осмото или деветото столетие преди основаването на християнството, тези неща бяха съвършено различни. Тогава беше така, че до към своята 30-та година, човекът се развиваше по такъв начин, щото неговото развитие протичаше като един непрекъснат процес. Обаче с настъпването на 30-та година, с човека ставаше една мощна промяна, една метаморфоза. Тази метаморфоза трябва да бъде описана сега смело и решително.
към текста >>

Изобщо, щом тези хора започваха да съзнават: ами да, след моя 30 рожден ден аз станах съвсем друг, аз трябва първо „да се обадя в регистратурата" или пък в отдел „справки" /естествено един модерен израз/, за да узная моите предишни изживявания, тогава те започваха да разбират и смисъла на учението, което им говореше: в първите 30 години от живота ви, върху вас действуват предимно силите на Луната; след 30-та година в развитието на вашия земен живот се включват силите на Слънцето.
И ние трябва да сме сигурни, че в онези древни епохи съществуваха такива направления свързани с Мистериите -, които поддържаха определени малки общности, и тези общности, така да се каже, „регистрираха" живота на младите хора, защото самите те забравяха какви са били по-рано, преди метаморфозата, преди голямата промяна в 30-та година, така че трябваше отново да учат и да си припомнят своите предишни изживявания и срещи. Изобщо, щом тези хора започваха да съзнават: ами да, след моя 30 рожден ден аз станах съвсем друг, аз трябва първо „да се обадя в регистратурата" или пък в отдел „справки" /естествено един модерен израз/, за да узная моите предишни изживявания, тогава те започваха да разбират и смисъла на учението, което им говореше: в първите 30 години от живота ви, върху вас действуват предимно силите на Луната; след 30-та година в развитието на вашия земен живот се включват силите на Слънцето.
към текста >>

В този смисъл беше изграден и един още по-древен светоглед.
Да, на човека предстоеше да получи и могъщите Сатурнови сили, които тогава пулсираха в самия край на планетарната система. Защото след неговата трета метаморфоза, точно тези сили поемаха човека, под крепяха го и го отвеждаха навън в духовния свят; те правеха от човека едно космическо цяло. В този смисъл беше изграден и един още по-древен светоглед.
към текста >>

Вярно е, че в известен смисъл аз съм формиран като физически човек именно от тях.
Извън всяко съмнение, ние стигаме до извода, че днешния Великденски празник е само част от историята на Мистериите. Стига само отново да съживим тази забележителна част от живота на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Великденския празник. И ако поне малко се приближим до изживяванията на един древен посветен а това е предмет на следващите лекции ние лесно ще можем да си представим как той се обръща към себе си и казва: Едва сега, едва след Посвещението, ми стана ясно как действуват в мен диаметрално противоположните сили на Слънцето и Луната. Вярно е, че в известен смисъл аз съм формиран като физически човек именно от тях. Например моите изпъкнали или вдлъбнати очи, моя правилен или извит нос, всичките ми телесни форми и органи, както и тяхната способност да растат, да растат дори и днес чрез процесите на изхранването, всичко това зависи от силите на Луната. От тези сили зависи всяка една необходимост в моя живот. А това, че вътре в моето тяло, аз мога да се обособя като едно свободно същество, че мога да се преизградя сам и да се взема в ръцете си, всичко то зависи от силите ни Слънцето, от силите на Христос. И ако съзнателно искам да пробудя в себе си всичко онова, което Слънчевите сили влагаха в мен все пак по силата на една необходимост, аз трябва да раз движа в себе си именно тези Христови сили.
към текста >>

168. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924 GA_233a Великденският празник

Този е космическият смисъл на нещата.
Ако пък човек иска сам да говори с тези Лунни тайни, той може да го направи под една съвсем друга форма: Тогава от езика ще трябва да израсне евритмията. Евритмията наистина израства от езика, и то след като към неговите тайни се подходи приблизително по следния начин: ето, сега Лунните Същества вече са отправили взор към Марс и техните наблюдения са готови, но по-нататък ще трябва да се проследи как тези наблюдения се изменят след като Лунните Същества са отклонили своя взор към Меркурий. Говорната способност на човека се превръща в евритмична способност, едва след като Марсовите опитности на Лунните Същества се трансформират в Меркуриеви опитности. Този е космическият смисъл на нещата.
към текста >>

169. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите.
И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение. И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите. Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието.
към текста >>

Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество. И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес. Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
към текста >>

Тогава човекът беше човек в един общ смисъл; той се превърна в „мъж" и „жена" едва след слизането си на Земята.
Тогава човекът беше човек в един общ смисъл; той се превърна в „мъж" и „жена" едва след слизането си на Земята. И той все още се чувствуваше като изнесен нагоре в сферата на пред-Земното си съществува ние, макар и твърде близо до предстоящата инкарнация. Ефеските ученици изживяваха това обитаване в сферата на Луната по един особено дълбок и затрогващ начин. След това те отнасяха в сърцата и душите си могъщи космически впечатления. И за ефеският ученик тези впечатления биха могли да се предадат със следните думи: Да, всеки ефески посветен беше изпълнен с това незабравимо впечатление и то непрекъснато пулсираше в него:
към текста >>

с други думи, без да използуват буквите, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел.
В логиката на преподаването, т.е. в училищната логика, особено с напредването на интелектуалистичната епоха настъпи нещо странно. Представете си само, че едно училище има задължението да учи хората не да четат, а да фабрикуват книги, в които се използуват всевъзможните комбинации на а б в г : аб, ав, аг, и т.н. с други думи, без да използуват буквите, за да вникнат в богатия смисъл на света: тогава те биха навлезли в онзи свят, който е типичен за логиката на Аристотел. За всички логици е характерно, че те си служат с определени категории. Те ги научават наизуст, обаче не знаят откъде да започнат. То е все едно, ако един човек научи наизуст а б в г д, но му липсва всякакво умение да продължи нататък. Само четенето и вникването в космическия почерк, само то ни връща към онова елементарно съдържание на Фауст, което имаме под формата на а б в г д. И голяма част от това, което Антропософията някога ще може да доведе до край, се състои в следното: Тя изпълва тези понятия с живот!
към текста >>

Смисълът на тези елементарни десет понятия е дълбоко езотеричен.
Виждате ли, в хода на световното развитие и особено след Александър, настъпи нещо, което рязко се различаваше от непосредственото душевно изживяване в Ефес, нещо което продължи и през Средновековие то, нещо скрито, нещо дълбоко езотерично. Смисълът на тези елементарни десет понятия е дълбоко езотеричен. Обаче ние трябва да се научим все по-добре да вникваме и живеем в тези елементарни понятия, да ги изживяваме в душите си, както непосредствено изживяваме а б в г, стига те да са изпълнени с богат и духовен смисъл.
към текста >>

Обаче ние трябва да се научим все по-добре да вникваме и живеем в тези елементарни понятия, да ги изживяваме в душите си, както непосредствено изживяваме а б в г, стига те да са изпълнени с богат и духовен смисъл.
Виждате ли, в хода на световното развитие и особено след Александър, настъпи нещо, което рязко се различаваше от непосредственото душевно изживяване в Ефес, нещо което продължи и през Средновековие то, нещо скрито, нещо дълбоко езотерично. Смисълът на тези елементарни десет понятия е дълбоко езотеричен. Обаче ние трябва да се научим все по-добре да вникваме и живеем в тези елементарни понятия, да ги изживяваме в душите си, както непосредствено изживяваме а б в г, стига те да са изпълнени с богат и духовен смисъл.
към текста >>

170. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл.
Съвременната епоха обаче, е крайно пристрастна относно еволюцията на човека и човечеството. Преди всичко се смята, че човек за цялото време, което наричаме история, - ако вземем живота на душата и духа му, - е оставал в общи линии такъв, какъвто е сега. По отношение на нивото на познание е прието да се смята, че в древни времена човешките същества са били като деца, че са вярвали във всевъзможни фантазии и че едва сега човек е добил разум в научен смисъл. Но ако не отчитаме количеството натрупани знания, в останалото е прието да се смята, че душевното устройство, свойствено на съвременния човек, са имали и в Древна Гърция и в Древния Изток. Дори и да се допускат отделни видоизменения в детайлите, то като цяло се предполага, че за целия исторически период в живота на душата нищо не се е изменило. След това преминават към доисторическия живот на човека и казват, че там нищо автентично не е известно. Задълбочавайки се по-нататък, обрисуват човека в образа на някакво животно. По такъв начин, поначало, когато задълбават в историческото минало, виждат душевният живот претърпяващ сравнително неголеми изменения.
към текста >>

Ако по-нататък разглеждаме обкръжението на Земята и включим в нашия обзор обкръжаващия Земята въздух, проникнат от слънчева светлина и топлина, то в някакъв смисъл можем да кажем: "Слънцето живее в атмосферата на Земята".
Ако по-нататък разглеждаме обкръжението на Земята и включим в нашия обзор обкръжаващия Земята въздух, проникнат от слънчева светлина и топлина, то в някакъв смисъл можем да кажем: "Слънцето живее в атмосферата на Земята". Земята се отваря за Вселената; тя внася дейността си в обкръжаващата атмосфера и се отваря за възприемане дейността на Слънцето. Затова всеки човек в тези древни времена е възприемал областта на Земята, в която е живеел, като особено важна. Древният човек на Изтока е възприемал коя да е част от земната повърхност като част от самия себе си, - под него долу е Земята, а над него – атмосферата, обърната към Слънцето. Останалата Земя, - в дясно и в ляво, отзад и отпред, - цялата останала Земя се е разтваряла в нещо всеобщо (виж. рис. – лявата част).
към текста >>

171. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия.
В този град съществували мистерии, мистерии на някаква богиня, и тези мистерии пазили твърде много тайни на Космоса. Но това са били в смисъла на онези времена, може да се каже, синкретични мистерии, тоест в тези мистерии са били събрани откровения от различни мистерии на Азия. И съдържанието на тези мистерии се е култивирало и преподавало там по различни и изменящи се, съобразно момента, способи. Но това е било трудно постижимо за личността, която в епоса носи името Гилгамеш, и той изказал обвинение против мистериите, смятайки, че учението им е противоречиво. И тъй като двете личности, за които говорим, са държали в ръцете си на практика реда в града, така, че възражението срещу мистериите е излязло от самия връх на социалната стълбица, възникналите трудности довели до това, че мистерийните жреци призовали тези сили, които в предишните времена са били достъпни за човека в мистериите. Няма ли да се удивите, ако чуете, че в древните мистерии човек е можел наистина да се обръща към духовните същества от висшите йерархии, защото, както ви казах вчера, за Древния Изток, Азия е била не нещо друго, а низше небе и на това низше небе човек е съзнавал присъствието на божествено-духовните същества и е общувал с тях. Особено се е култивирало такова общение в мистериите.
към текста >>

Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега.
Това, което ви представих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена. Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега. Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му. Всичките му усилия са били насочени към това, с едни или други средства да проникне в самата сърцевина на този проблем.
към текста >>

Затова импулсът за странстване по Земята, за да се придобие чрез това нещо, което би помогнало да се реши проблема с безсмъртието, е имал за Гилгамеш дълбок смисъл.
Всъщност, няма по-повърхностно описание, от разказите за това, как Питагор и другите* се скитали надолу-нагоре в търсене на знание. /*Виж Диоген Лаерций "Животът на философите", том II, книга 8, "Питагор"; виж също "Платон"и др./ Човек е странствал по Земята, за да възприема това, което се е разкривало в тези многообразни конфигурации, в това, което е можел да наблюдава в различните форми и очертания на Земята в различни места, и не само Земята в нейния физически аспект, а също Земята като душа и дух. В наши дни човек може да се отправи към Африка или Италия, - и все пак, за сметка на външните подробности, които привличат вниманието и се набиват на очи, преживяванията му в тези места могат малко да се отличат от преживяванията му в къщи. Защото човешката възприемчивост за дълбоките различия, които съществуват между различните места на Земята, се е изгубила. А в този период, с който сега се занимаваме, тя още не е отмряла. Затова импулсът за странстване по Земята, за да се придобие чрез това нещо, което би помогнало да се реши проблема с безсмъртието, е имал за Гилгамеш дълбок смисъл.
към текста >>

Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис.
Но подобно духовно видение, отнасящо се до първичните състояния на Земята и човечеството,* се е достигало от ефеските ученици, когато те се отъждествявали с образа на богинята. /*Виж. "Въведение в тайната наука", а също "Еволюцията от гледна точка на истината" (GA 132) и лекция от 01. 12. 1923 г. във "Форми на Мистериите" (GA 232)./ Те стигали до виждане на това, че преди обкръжението на Земята (сегашната атмосфера) е било не такова: на мястото на днешната атмосфера като обкръжение на Земята е имало крайно разреден белтък, летливо-течно белтъчно вещество. И те виждали, как всичко живо на Земята е черпело сили за своето съществуване от това летливо-течно белтъчно вещество, което било разпространено над Земята; и също, всичко живеело в това вещество. Те виждали, как това, което вече съществувало в някакъв смисъл вътре във веществото, - фино разпределено, навсякъде стремящо се към кристализация (виж рис. на стр. 35, червеното), - как това, което съществувало в необичайно разредено състояние във вид на силициев диоксид било всъщност нещо като сетивен орган за Земята и е могъл да възприема в себе си от всички страни имагинации и влияния от обкръжаващия Космос. И по такъв начин, в силициевия диоксид, съдържащ се в земната белтъчна атмосфера, е имало навсякъде имагинации, - конкретно, външно откриваеми.
към текста >>

Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр.
Дадох този пример, защото тези две личности са се появили в края на период, който е имал необичайно значение в историята на човечеството. Аз обърнах внимание на това в лекциите в Щутгарт преди тринадесет години; фактически съм разгледал това от определена гледна точка. Тези личности, които отначало, в египетско-халдейската епоха, преминали през това, което мога да нарека широкомащабен космически живот, а след това задълбочили този космически опит вътрешно, в смисъл на определено уплътняване на душите си, сега, в последващата инкарнация, живели като Аристотел и Александър Велики*./*Аристотел, 384-322 пр. Р.X.; Александър Велики, 356-323 пр. Р.X. от 336 македонски цар, умрял във Вавилон./ Когато се разберат скритите дълбини на душите на Аристотел и Александър Велики, тогава започват да се прояснява, както обяснявах в Щутгарт, всичко, което се е проявило толкова проблематично в тези две личности, чийто живот е протекъл във времената, когато гръцката култура е клоняла към упадък и е започвало да преобладава римското владичество.
към текста >>

172. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Той можел да възприема, как космическото Слово привежда в движение летливо-течния елемент, придавайки му движение, пълно със смисъл и важност; той виждал също, как Словото възлиза нагоре - към творческата космическа мисъл, и надолу - към зараждащите се земни сили.
Величествено и мощно е било впечатлението, което човешкото същество е получавало в Ефес, когато му показвали, как в собствената му реч живее микрокосмически отзвук на това, което някога е било макрокосмическо. И когато ученикът в Ефес говорел, той чувствал идващото при него чрез преживяване на речта проникновение в дейността на космическото Слово. Той можел да възприема, как космическото Слово привежда в движение летливо-течния елемент, придавайки му движение, пълно със смисъл и важност; той виждал също, как Словото възлиза нагоре - към творческата космическа мисъл, и надолу - към зараждащите се земни сили.
към текста >>

Но за Аристотел "Земя" в този смисъл се простира до Луната.
Говорим в наше време за земни стихии: воден, въздушен, огнен или топлинен елемент, а след това за етер. Как Аристотел изобразява всичко това? Той описва Земята, твърдата, здрава Земя (виж рис., светлото ядро); течната Земя, водата (светло-червено); след това въздуха (синьо); и всичко е пронизано и обкръжено от огън (ярко-червено). Но за Аристотел "Земя" в този смисъл се простира до Луната. А от Космоса, простирайки се от звездите до Луната, - не в сферата на Земята, както е казано, а само до Луната, - идва към нас, като че от Зодиака, от звездите - етер, изпълващ космическото пространство (светлото по периферията). Етерът се простира надолу чак до Луната.
към текста >>

173. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И сега виждаме, че Александър, осъществявайки тази експедиция, съвсем не смята да покорява съществуващите култури, не се старае да присади елинизма на Изток в какъвто и да е външен смисъл.
И сега виждаме, че Александър, осъществявайки тази експедиция, съвсем не смята да покорява съществуващите култури, не се старае да присади елинизма на Изток в какъвто и да е външен смисъл. Навсякъде, където и да пристигал, Александър Велики не само приемал обичаите на страната, но е можел също непосредствено да изхожда от помислите и копнежите на хората, обитаващи завзетата територия, можел е да се проникне с техните мисли. Когато той пристига в Египет, в Мемфис, го възприемат като спасител и освободител от духовната лутаница, сковаваща местното население. Той дарява персийското царство с култура и цивилизация, каквито самите перси никога не биха могли да произведат. Той прониква даже в Индия. Замисля план да доведе до равновесие, до хармония елинската и източната цивилизация.
към текста >>

174. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В някакъв смисъл можем да кажем, че съчиненията на Аристотел се разбират правилно само тогава, когато се разглеждат като книги за медитация.
С Аристотел у вас никога няма да възникне чувство, че излизате от тялото си. Когато вие четете Аристотел, след като сте се подготвили медитативно, ще откриете, че той работи непосредствено във физическия човек. Вашата физическа природа прави крачка напред чрез четене на Аристотел. Неговата логика е действена; това не е логиката на простото наблюдение и разглеждане, това е логика, която действа във вътрешното същество. Сам Аристотел е с глава над всички педанти, които дошли след него и развили логиката, изхождайки от него. В някакъв смисъл можем да кажем, че съчиненията на Аристотел се разбират правилно само тогава, когато се разглеждат като книги за медитация. Така забележително стои работата. Помислете, какво би станало, ако естественонаучните съчинения на Аристотел биха преминали на Запад и пристигнали в Средна и Южна Европа. Несъмнено, те биха дали много, но по вреден начин. Защото естествознанието, което Аристотел е могъл да предаде на Александър, е изисквало за разбирането си такива души, които все още били в съприкосновение с духа на Ефеската ера, - с времето, което предшества изгарянето на Ефес. Такива души е можело да се намерят само в Азия или в Египет; и именно тук това природознание, проникващо в съществото на природата, е било донесено с походите на Александър (рисунка: оранжево вдясно).
към текста >>

Не вярвам, скъпи мои приятели, че можем да постигнем това в пълен всемирно-исторически смисъл, ако не съумеем, гледайки пламъка, издигащ се със страшни, огромни езици над Гьотеанума, който ни беше толкова скъп, да се вгледаме в същото това време в другото престъпно изгаряне на храма в Ефес, когато Херострат, воден от демоничните сили, хвърлил в храма горящия факел.
Не вярвам, скъпи мои приятели, че можем да постигнем това в пълен всемирно-исторически смисъл, ако не съумеем, гледайки пламъка, издигащ се със страшни, огромни езици над Гьотеанума, който ни беше толкова скъп, да се вгледаме в същото това време в другото престъпно изгаряне на храма в Ефес, когато Херострат, воден от демоничните сили, хвърлил в храма горящия факел. Когато ние сложим тези две събития заедно, поставяйки едното на преден, а другото на заден план, то тогава бихме имали картина, която, може би, би ни дала достатъчно сили, за да запечатаме в сърцата си това, което изгубихме преди година и което трябва да се стремим да построим отново.
към текста >>

175. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи.
Последният велик пробив в историческото развитие на човечеството станал в първата третина на XV век – за това често сме говорили; това е преходът от разсъдъчна към съзнателна душа: живеем в епоха, когато човечеството развива преимуществено съзнателната душа. И в тази епоха напълно е изгубено истинското проникване в самия дух на природата, изгубена е взаимовръзката на човешкото същество с по-дълбоките импулси и сили на природата. В наши дни, когато разглеждаме човека в смисъла на физическото му устройство, ние говорим, например, за химически вещества, наричайки ги, като химици, елементи. Но за човек е също тъй безполезно да знае, че храната съдържа въглерод и азот, както на часовникарят да знае, че часовникът в ръцете му се състои от стъкло и, да кажем, сребро и някакви други материали. Всяко знание от подобен род, свеждащо истинските субстанции до тези материалистични абстракции, - водород, кислород и т.н., - не дава никакво реално знание на човешкото същество. Механизмът на часовника става понятен при наблюдаване на свързаната система от сили в него; и аналогично, ако искаме да разберем природата и съществото на човека, ние трябва да достигнем до дейността на различните импулси, които се откриват във всички царства на природата, да разберем тяхното действие именно в човешкото същество, защото тук те се проявяват различно, отколкото в другите природни царства. Но в новите времена вече не остана никакво истинско разбиране за връзките на човека с Вселената. Чак до XIV и XV век, виждането и знанието за това още се е съхранявало; постепенно отивайки към упадък, то, въпреки това, продължавало в по-голяма или по-малка степен да съществува и надарените личности все още инстинктивно са се ползвали от него.
към текста >>

В стените на червата белтъчната субстанция, приета от вас отвън, престава в някакъв смисъл да бъде белтък и става напълно минерална по характер.
Те разрушават вътре във вас белтъка, който сте приели в организма си с яйцето. Самото яйце сега е станало вътре във вас съвсем минерално. То е разрушено и унищожено. Всичко живо е изгонено от него. То е разрушено вътре във вас. В стените на червата белтъчната субстанция, приета от вас отвън, престава в някакъв смисъл да бъде белтък и става напълно минерална по характер. И тогава тя преминава към аза; от този момент минерализираният белтък се възприема от аза. По такъв начин азът се занимава само с това, което се явява минерално. И всички минерални субстанции се изменят под неговото въздействие; в човешкия организъм те стават различни, от това, което са били извън него. Нито едно минерално вещество не може да остане същото вътре в човешкия организъм, както извън него. Азът следи за това най-строго.
към текста >>

176. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото.
И когато гледаме към миналите времена, които толкова често ни се показват като времена на мрак, а след това обърнем взор към нашето собствено време, дълбоко, страстно желание се ражда в нашите сърца. От духовните откровения, достъпни за човека от последната третина на XIX век, се ражда страстно желание отново да се говори с хората по духовен начин. Но за това е недостатъчно да се говори с абстрактни думи: да се говори духовно, значи да се ползват многобройни знаци и символи; нашият език би трябвало всестранно да се разшири. Такъв език, скъпи мои приятели, тази форма на речта, която трябва да се намери, за да могат духовните същества да говорят на съвременния човек, ни беше дадена в очертанията на Гьотеанума, който беше разрушен от огън преди година. Наистина, формите се строиха и моделираха за тази цел, - за да продължава в тях това, което се е говорило от катедрата в понятия. Затова в определен смисъл можем да кажем, че в Гьотеанума ние имахме нещо такова, което можеше да пробуди в съвсем нова форма възпоменание за миналото.
към текста >>

177. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън.
Подобни наставления са очаквали от Пазача на прага в продължение на всичките хилядолетни стремежи на човека към духовния свят. Но започвайки от последната третина на XIX век крайно рядко е можело да бъде видян човек, който е достигал Пазача на прага в будно състояние. В наше време, когато на цялото човечество исторически е наложено задължението в каквато и да е форма да отиде до Пазача на прага, толкова повече могат да се намерят при пътешествията из духовния свят, как при Пазача на прага идват именно спящи души – под формата на аз и астрално тяло. Ето изпълнената със смисъл картина, която може да се наблюдава днес: сериозният Пазач на прага, около който са се събрали групи спящи човешки души, които нямат сили да дойдат при него в будно състояние и затова идват при него по време на сън.
към текста >>

178. Съдържание GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
към текста >>

179. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Въпреки това нещата са такива, че действително даже и хората, често мислещи в смисъла на съвременната естествена наука стигат до убеждението, че трябва действително да говорим за нещо подобно, как «светът е закован с дъски».
Да разгледаме сега още веднъж това, което вече разглеждахме. Когато искаме да намерим причините за физическото, ние можем да останем вътре във физическото. Когато трябва да търсим причините за растителното, ние трябва да излезем навън в далечините на етерното пространство, но все още можем да останем в пространството, само че, както казахме, тук пространството става нещо хипотетично, защото трябва да прибегнем до изрази от приказките - «там където светът е закован с дъски». Въпреки това нещата са такива, че действително даже и хората, често мислещи в смисъла на съвременната естествена наука стигат до убеждението, че трябва действително да говорим за нещо подобно, как «светът е закован с дъски». Естествено това е един тривиален, груб израз. Достатъчно е само да помислим, как хората мислят по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрайността.
към текста >>

- Вие може би ще откриете, мили приятели, че за разбирането смисъла на този въпрос, ще допринесе, когато се спрете на втория етап на въпроса, когато кажете: - Гледайки растителния свят, който се намира около мен, аз виждам, как от далечините на етерната Вселена този растителен свят донася в себе си силите, към които се връща моето етерно тяло.
Сега ни остава големият въпрос, който се поражда, когато разглеждаме трупа. Трупът е станал нещо безжизнено. Неживата природа се разпростира навън пред нас в нейните кристални форми, в различните форми. Пред нас стои важният въпрос: - Как се отнася неживата природа към мъртвия труп на човека? - Вие може би ще откриете, мили приятели, че за разбирането смисъла на този въпрос, ще допринесе, когато се спрете на втория етап на въпроса, когато кажете: - Гледайки растителния свят, който се намира около мен, аз виждам, как от далечините на етерната Вселена този растителен свят донася в себе си силите, към които се връща моето етерно тяло. Там навън в етерните далечини, там горе се намира онова, което първопричинно дава началото на растението, там е онова, към което отива моето етерно тяло, след като то е служило на моя живот. Аз отивам там, където от етерните далечини блика растителният живот. Аз отивам там; това означава, че аз съм сроден с него. Да, аз направо мога да кажа: - Там горе се намира нещо; моето етерно тяло отива там, оттам идва зеленеещият, разцъфтяващият, бликащият растителен свят. Обаче тук има една разлика: аз отдавам моето етерно тяло, растенията приемат етера, за да израснат.
към текста >>

180. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Човекът принадлежи на целия свят в много по-широк смисъл, отколкото обикновено се мисли.
Човекът принадлежи на целия свят в много по-широк смисъл, отколкото обикновено се мисли. Човекът е именно един член на света и без света всъщност той е нищо. Аз често пъти съм употребявал сравнението с някой член на човека, например с един пръст. Пръстът е пръст, докато той е част от човешкия организъм. Той не е вече никакъв пръст в момента, когато е отрязан от човешкия организъм. Външно-физически като пръст той е същият, но всъщност не е вече никакъв пръст, когато е отрязан от човешкия организъм.
към текста >>

Но когато растем, - помислете само, мои мили приятели, - в нас се развива нещо, което в известен смисъл твърде дълбоко е свързано с нашата съдба.
Не е вече така с нашето етерно тяло. С нашето етерно тяло ние сме сродни с растителния свят. Но когато растем, - помислете само, мои мили приятели, - в нас се развива нещо, което в известен смисъл твърде дълбоко е свързано с нашата съдба. Ако вземем гротескни, крайни примери, ние можем да израстнем дребни или дебели, едри или слаби, можем за израстнем, като добием тази или онази форма на носа. Накратко казано, начинът, по който израстваме, има определено влияние върху нашата външност. Това отново е свързано с нашата съдба, макар и отначало само слабо. Но растежът не се изразява само в тези груби неща. Ако инструментите, които хората притежават за метода на изследването биха били достатъчно фини, те биха открили, че всеки човек всъщност има различен състав на черния дроб, на далака, друг състав на мозъка.
към текста >>

181. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Следователно, касае се за това, само да признаем, че в днешната земна епоха между раждането и смъртта човекът живее в своето физическо тяло, в целия свой организъм така, че този организъм му дава съзнанието, чрез което той в известен смисъл е изолиран от определен свят на причини, който обаче въпреки това действа в това физическо земно съществуване.
Всички тези неща именно са просто безсмислица, както всеки спор върху понятия е често безсмислица. Не се касае да се впускаме именно в тези неща, а се касае само да обърнем внимание върху тях. Защото също както за онзи, който не познава въздуха, въздухът не съществува, а е нещо отвъдно, така и за онези, които не познават още духовния свят, който е навсякъде, също така както въздуха, духовният свят е нещо отвъдно. За този който познава нещата, той е нещо отсамно. Следователно, касае се за това, само да признаем, че в днешната земна епоха между раждането и смъртта човекът живее в своето физическо тяло, в целия свой организъм така, че този организъм му дава съзнанието, чрез което той в известен смисъл е изолиран от определен свят на причини, който обаче въпреки това действа в това физическо земно съществуване.
към текста >>

Така че в повтарящите се земни съществувания ние имаме този живот, ограничен между външни граници, които след това ще ни доведат до едно съвършено различно устроено съществуване на човека, където не ще има вече никакъв смисъл да се говори за повтарящи се земни съществувания, защото именно разликата между земния живот и духовния живот не ще бъде така голяма, каквато е тя сега.
Следователно, повтарящите се земни съществувания имат своя предел, своята граница, когато отидем назад в далечното минало. Когато насочим поглед напред в бъдещето, ние виждаме, че те също така ще имат една граница. Защото това, което за човека напълно съзнателно започва с духовното познание, това, че в обикновеното съзнание трябва да проникне духовният свят, ще има като последствие, че в света, който живеем между смъртта и едно ново раждане, отново ще прониква този земен свят, но въпреки това съзнанието не ще стане съноподобно, а ще става все по-ясно и по-ясно. Разликата ще става все по-малка. Така че в повтарящите се земни съществувания ние имаме този живот, ограничен между външни граници, които след това ще ни доведат до едно съвършено различно устроено съществуване на човека, където не ще има вече никакъв смисъл да се говори за повтарящи се земни съществувания, защото именно разликата между земния живот и духовния живот не ще бъде така голяма, каквато е тя сега.
към текста >>

Именно в моята «Философия на свободата» вие ще намерите идеята за свобода, която е много важно да бъде схваната в правилния смисъл.
Именно в моята «Философия на свободата» вие ще намерите идеята за свобода, която е много важно да бъде схваната в правилния смисъл. Касае се именно за това, човек да развие първо свободата в мислите. Изворът на свободата блика в мисълта. Човекът просто има непосредствено съзнание за това, че в мисълта той е свободно същество.
към текста >>

Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано.
Човек никога не ще изживее случай да не бъде съгласен с тази карма при едно действително разбиране на кармата. Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света. И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново. Защото всъщност ние сме самата наша карма. Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано. Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е. И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек. Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите. Но това не може да стане.
към текста >>

Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е.
Човек никога не ще изживее случай да не бъде съгласен с тази карма при едно действително разбиране на кармата. Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света. И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново. Защото всъщност ние сме самата наша карма. Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано. Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е. И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек. Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите. Но това не може да стане.
към текста >>

Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата.
Следователно нито преди, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата. Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата. Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща. - Така и онзи, който е въоръжен с науката на посвещението. когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е. влиза в къщата, която си е построил в предишните земни съществувания.
към текста >>

182. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник.
А сега, преди да започнем да разглеждаме подробностите на кармата, пред нашата душа трябва да бъде поставен още един въпрос. Кой е човекът, по отношение на когото поне малко можете да знаете, че се намирате в кармическа връзка? Аз трябва да употребя един израз, който днес често пъти се употребява в малко ироничен смисъл: Такъв човек е един съвременник. Той по същото време се намира с нас на Земята.
към текста >>

183. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

На своите млади години Фридрих Теодор Фишер се залавя с една велика задача - да напише естетика в смисъла на философията на Хегел.
На своите млади години Фридрих Теодор Фишер се залавя с една велика задача - да напише естетика в смисъла на философията на Хегел. И тези пет тома, които той е написал, фактически са една забележителна творба. В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции. Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма. Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т.
към текста >>

По времето, когато този труд излиза от печат и хегелианството още беше господстващо в известен смисъл, той намира голямо признание; естествено има и противници, но все пак той намира голямо признание.
По времето, когато този труд излиза от печат и хегелианството още беше господстващо в известен смисъл, той намира голямо признание; естествено има и противници, но все пак той намира голямо признание. Но с течение на времето израства един голям противник на това съчинение, - един противник, който го критикува унищожително, който не намира «нищо добро» в него, който го критикува по един много умен начин, критикува го образцово - това беше самият Фридрих Теодор Фишер в неговите по-късни години!
към текста >>

Тези неопределени понятия за безкрайност завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрайност всъщност няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни атоми или молекули, все пак те трябва да са определено число, което да може да се преброи.
Тези неопределени понятия за безкрайност завладяват младия Дюринг и той действително твърде остроумно говори върху това, че това говорене с понятия за безкрайност всъщност няма никакъв смисъл и че дори да трябва да говорим за колкото и да е голям брхой, примерно от световни атоми или молекули, все пак те трябва да са определено число, което да може да се преброи. Колкото и голямо да си представяме мировото пространство, все пак то би трябвало да бъде една измерима величина, също както и световното време трябва да бъде измерима величина - както казах, всичко това е изложено с голямо остроумие.
към текста >>

184. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

При шваба Фишер ние биваме доведени в миналото до най-близкото меродавно въплъщение - помежду може да има едно или друго несъществено, може да има дори по-кратко земно съществуване, но това сега не е важно, - в което е бил подготвен неговият настоящ земен живот, настоящ в по-широк смисъл, понеже той е починал още в края на 80-те години, - бил е подготвен кармически неговият последен земен живот.
При шваба Фишер ние биваме доведени в миналото до най-близкото меродавно въплъщение - помежду може да има едно или друго несъществено, може да има дори по-кратко земно съществуване, но това сега не е важно, - в което е бил подготвен неговият настоящ земен живот, настоящ в по-широк смисъл, понеже той е починал още в края на 80-те години, - бил е подготвен кармически неговият последен земен живот. Това въплъщение се намира в осмото столетие след Р. Хр.. В това въплъщение ние го виждаме като принадлежащ към онези мавърско-арабски хора, които в това време са дошли от Африка в Сицилия, влезли са в боеве също и с онези хора, които от Север са дошли в Сицилия.
към текста >>

И можем да кажем, че тя е била една гениална личност, гениална в смисъла, както тогава се е схващало гениалното.
Тази индивидуалност, която след това живя в 19-то столетие като Фридрих Теодор Фишер, тази индивидуалност в 8-то столетие е търсила връзка с много хора, принадлежащи към същата арабска народност и към същата арабска култура, които тогава бяха дошли вече в тесен контакт с Европа, тя е правила постоянни опити да се установи в Сицилия и е трябвало да води остри борби, т.е. всъщност европейците е трябвало да водят остри борби с арабите. Тази индивидуалност беше взела активно участие в такива борби. И можем да кажем, че тя е била една гениална личност, гениална в смисъла, както тогава се е схващало гениалното.
към текста >>

Затова пък, когато се намира още в предземното съществуване, за него е съществувала възможност да получи импулси от онези духовни ръководители на човечеството, които повече или по-малко са стояли близо до християнството, но бяха развили своя светоглед в един не същински вътрешен християнски смисъл.
Затова пък, когато се намира още в предземното съществуване, за него е съществувала възможност да получи импулси от онези духовни ръководители на човечеството, които повече или по-малко са стояли близо до християнството, но бяха развили своя светоглед в един не същински вътрешен християнски смисъл.
към текста >>

Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед. Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма. Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
към текста >>

Тогава барон фон Шпаун е бил принц от Кастилия, който е минавал за извънредно мъдър, занимавал се е с астрология и астрономия в смисъла на тогавашното време, даже е реформирал и съставил нови астрономически таблици.
Противно на това все пак е сравнително лесно да се намерят следите на барон фон Шпаун. И тази линия води назад също във времето на 8-и, 9-и век, но в Испания. Тогава барон фон Шпаун е бил принц от Кастилия, който е минавал за извънредно мъдър, занимавал се е с астрология и астрономия в смисъла на тогавашното време, даже е реформирал и съставил нови астрономически таблици. В даден момент от своя живот той е трябвало да избяга от своето отечество и намира убежище точно при най-големите врагове на кастилското население от онова време, при маврите.
към текста >>

Първо си представих онова, което ми беше най-симпатично у него: неговото механистично-материалистично схващане на света, което все пак в определен смисъл е най-малкото интелектуално духовно схващане.
Тогава направих следното. Първо си представих онова, което ми беше най-симпатично у него: неговото механистично-материалистично схващане на света, което все пак в определен смисъл е най-малкото интелектуално духовно схващане. Аз размислих, как всичко това има работа с един краен пространствен свят, с един краен времеви свят, построих следователно целия светоглед на Дюринг. Това лесно може да се направи. Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди. Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността.
към текста >>

185. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света.
Преди десетилетия философът Едуард Фон Хартман беше за мен една извънредно интересна личност, както по отношение на вътрешния си духовен живот, така и по отношение на външния си живот. Към този философ аз проявих много дълбок интерес. Но когато разглеждам неговия живот така, че това разглеждане да насочи към едно кармическо наблюдение, трябва да поставя пред душата си това, което е ценно, по следния начин. Трябва да си кажа, че Едуард фон Хартман, философът на несъзнателното, е действал всъщност първо по един експлозивен начин във философията. Действително е така. Едно такова експлозивно действане в духовната област - простете ми, като критикувам, но не вземам нещата в най-лошия им смисъл, - е било прието с голяма флегматичност, с голямо безразличие от хората на 19-то столетие, естествено също и от тези в започващото 20-то столетие, не е могло лесно те да бъдат изкарани от тяхната флегматичност, от тяхното безразличие по отношение на това, което всъщност вътрешно движи света. В това наше духовно флегматично столетие едва ли може да се намери действително дълбок ентусиазъм.
към текста >>

Когато човек види подобно нещо, това в най-дълбокия смисъл може да възбуди вниманието към кармическите взаимовръзки.
Когато човек види подобно нещо, това в най-дълбокия смисъл може да възбуди вниманието към кармическите взаимовръзки. Но тук в кармическите връзки то бе осветено с една друга светлина. Тук не можеше да се изходи от някой отделен орган или нещо подобно, а аз бях насочен към цялата индивидуалност на Фридрих Ницше.
към текста >>

Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм.
Ницше, който в неговите първи съчинения до 1876 година беше идеалист в най-висшия смисъл и искаше да издигне всичко до идеал, в тази втора епоха на своя живот казва сбогом на всякакъв идеализъм. Той осмива идеалите. Той си изяснява, че когато хората си поставят идеали, те вършат това, защото са слаби в живота. Когато някой не може да направи нищо в живота, казва, че животът няма никаква стойност, трябва да се преследва един идеал. И така Ницше взима на прицел отделните идеали, поставя ги, както той казва, върху лед, като схваща онова, което представлява божественото в природата, като нещо прекалено човешко, именно като нещо дребнаво. Тук Ницше е волтерианец, той посвети също една книга на Волтер.
към текста >>

Когато обаче намерим правилното, то в най-висшия смисъл хвърля светлина върху живота.
Ето виждате ли, такива са кармическите характеристики в характерни случаи. Можем също да кажем: - Те всъщност се различават от това, което обикновено си представяме. Върху редуващите се земни съществувания не може да се спекулира. Тогава по правило грешим. Когато обаче намерим правилното, то в най-висшия смисъл хвърля светлина върху живота.
към текста >>

186. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

И след това по начин, който протича напълно от характера на Лесинг, той казва: - Трябва ли тази идея за повтарящите се земни съществувания - той не употребява този израз, но по смисъл той се съдържа в книгата му, - да бъде така абсурдна, само защото се е появила у хората в древните времена, когато те още не бяха покварени от училищната мъдрост?
След това обаче книгата завършва с едно кратко изложение, в което се обяснява, че човекът живее в повтарящи се прераждания на Земята. И след това по начин, който протича напълно от характера на Лесинг, той казва: - Трябва ли тази идея за повтарящите се земни съществувания - той не употребява този израз, но по смисъл той се съдържа в книгата му, - да бъде така абсурдна, само защото се е появила у хората в древните времена, когато те още не бяха покварени от училищната мъдрост? - След това показвайки как човекът минава от един земен живот в друг земен живот, книгата завършва с хвалебствено слово за повтарящите се земни съществувания с думите: «Нима цялата вечност не е моя? »
към текста >>

187. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това.
Сега аз се връщам към въпроса: - Къде са предишните посветени? Защото човек ще каже, че ги няма сега. Да, мои мили приятели, ако днес би била дадена по-голяма възможност хората да се раждат направо на 17, 18 години - в това отношение аз трябва да кажа нещо парадоксално, - да се раждат 17, 18-годишни, т.е. да слизат от духовния свят и по някакъв начин да си намират 17, 18-годишни тела - естествено сега аз казвам нещо парадоксално, - или поне ако на хората би било спестено да минат през устроеното по днешния начин училище, тогава вие бихте открили, че сред днешните хора биха могли да се появят някогашните посветени. Но също както на посветените не им е възможно да се нахранят при обикновените земни условия с парче лед, когато те се нуждаят от хляб, така също не е възможно мъдростта на древното време непосредствено да се прояви във формата, както хората очакват това, да се манифестира в едно тяло, което е възпитано до 17-та, 18-та година в смисъла, в който днешната цивилизация изисква това. Това е невъзможно в целия свят, не е възможно там, където царува цивилизацията. Тук се касае за неща, които въобще се намират абсолютно вън от зрителния кръг на днешния образован човек.
към текста >>

За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл.
Интересен е животът при двете личности, за които говорих вчера накрая, Лорд Байрон от една страна и - извинете, че тук засягам нещо лично, - моят учител по геометрия от друга страна. Те имаха нещо общо само по отношение устройството на крака си, но това устройство на крака заслужава особено да се вземе под внимание. Когато по окултен начин разгледаме това устройство на крака, виждаме, как чрез това наблюдение достигаме до едно особено устройство на главата в един минал земен живот, както обясних това за Едуард фон Хартман. И без съмнение, такива неща, могат да бъдат разказвани само така, както те се представят пред ясновиждането. За тези неща не могат да съществуват външни логически доказателства в обикновения смисъл. Когато проследим живота на тези две личности, фактически земният живот на двамата през 19-то столетие, той ни изглежда като изместен. Защото тук има едно противоречие по отношение на нещо, което аз изнесох преди няколко седмици, - че тези, които веднъж са били съвременници, се прераждат отново като съвременници в определени цикли. Естествено при всичко има изключения. Да третираме всички неща според «Схемата Ф», това не бива да става и на физическото поле, ако сами не искаме да станем Ф в схемата. Но по отношение на духовния свят, мили приятели, това съвсем не върви.
към текста >>

188. Съдържание GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Биография в смисъла на духовната наука.
Чувството на отговорност спрямо съобщенията от духовния свят. Биография в смисъла на духовната наука. В какво се изразява кармата на човека за висшето виждане? Превръщането на извършените през деня дела в кармата през време на съня. Потопяването на човека във възпоминателните изживявания на индивидуалния земен живот през време на съня. Зад мировите мисли живеят йерархиите, както зад мислите на спомените живее нашият отделен човек. Кармата се състои в това, което виждаме като част на Космоса, отредена чрез света на йерархиите, които оглеждат нашите минали земни съществувания.
към текста >>

Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
към текста >>

189. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото когато искаме да бъдем научни в обикновения смисъл на думата, както за съжаление мнозина искаха да бъдат, тогава се предполага, че е възможно да се спори с противниците.
Но сега във всичко това, което се случи на полето на антропософията от Коледното събрание насам, трябва да се влее едно съвсем ново течение. И онези, които забелязаха начина, по който тук сега се представя антропософията, по който тя беше представена в Прага, по който тя бе представена в Щутгарт, те ще са разбрали, че отсега нататък са налице импулси, които също и по отношение на противниците предизвикват нещо съвсем ново. Защото когато искаме да бъдем научни в обикновения смисъл на думата, както за съжаление мнозина искаха да бъдат, тогава се предполага, че е възможно да се спори с противниците. Но ако вземете сега лекциите, които бяха държани тук, лекциите, които бяха държани в Прага, лекцията, която бе държана в Щутгарт, можете ли да повярвате за момент, че е възможно да се касае само за това, да се спори с противниците? Самопонятно е, че не може да се спори с противниците, когато се говори за тези неща, защото как може да се спори с някого от днешната цивилизация върху това, че душата на Муавия се е преродила отново в Уодроу Уилсън! [3]
към текста >>

190. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Той става писател, става подражател на този стил - естествено не педантичен подражател, а художествен подражател в най-добрия смисъл на думата, става подражател на този стил в естетично-художествен смисъл.
Той става писател, става подражател на този стил - естествено не педантичен подражател, а художествен подражател в най-добрия смисъл на думата, става подражател на този стил в естетично-художествен смисъл.
към текста >>

Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става.
И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения». Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става. Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество». И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи. Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък. Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно. Антропософското общество изцяло трябва да приеме антропософските задачи за свои.
към текста >>

191. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за човечеството онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го предаде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че наред с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос.
Той знаеше, че Юлиан Отстъпникът до известна степен беше посветен в древните мистерии, че той искаше по духовен начин да запази по-нататък за човечеството онова, което се култивираше в древните мистерии и живееше там, искаше да го предаде по-нататък, че той искаше да съедини християнството с древната мъдрост на мистериите, че проповядваше в смисъла на древната мъдрост на мистериите, че наред с физическото Слънце съществува едно духовно Слънце, и който познава духовното Слънце, той познава Христос. Обаче това беше нещо, което се считаше за извънредно лошо във времето, когато живееше Юлиан Отстъпникът и което доведе дотам, Юлиан Отстъпникът злодейски да бъде убит точно в своя поход за Персия. Това преживя онзи посветен, този извънредно важен симптом на световната история.
към текста >>

И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея. Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание. Нещо странно чувствително беше проникнало в тази личност.
към текста >>

Той искаше да приложи това, което с такъв подем изживяваше в душата си, върху разбирането на пълните с дълбок смисъл легенди за боговете и героите.
Той не по-малко беше склонен да насочва своя поглед към вечните идеи, за които така живо се говореше в Платоновата школа. Можеше също напълно да се възнесе, но нямаше онзи силен сърдечен интерес към другите хора, който имаше първият. Напротив, той по най-интензивен начин се интересуваше за старите митове, за старите легенди за боговете, които живееха в народа и с които се запознаваше. Той дълбоко се интересуваше за това, което днес наричаме гръцка митология, за образите на Зевс, Атина Палада и т. н.. Повече или по-малко той минаваше покрай живите хора без да им обръща внимание, но безкрайно дълбоко се интересуваше от боговете, които според неговия възглед някога бяха живели на Земята и които трябваше да бъдат считани за прародители на живеещите сега хора. Той искаше да приложи това, което с такъв подем изживяваше в душата си, върху разбирането на пълните с дълбок смисъл легенди за боговете и героите. Естествено отношението към легендите за боговете и героите в Гърция, където още живееше всичко това, където то съществуваше не само в книги, а и в традициите, беше съвършено различно от днешното.
към текста >>

192. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

- Когато не питаме за това, определени исторически събития се явяват напълно безсмислени, безсмислени, защото не се реализират, защото изгубват своя смисъл, ако не могат да бъдат изживени, ако в един следващ земен живот не се преврънат в душевни импулси, ако не намират компенсация и не се реализират в следващи земни съществувания.
Но човешкият живот остава безсмислен, само когато го разглеждаме така, че насочваме погледа си към едно историческо събитие и не питаме: - Как в това историческо събитие изпъкват напред определени човешки характери, как те се проявяват, когато се появят в едно по-късно прераждане? - Когато не питаме за това, определени исторически събития се явяват напълно безсмислени, безсмислени, защото не се реализират, защото изгубват своя смисъл, ако не могат да бъдат изживени, ако в един следващ земен живот не се преврънат в душевни импулси, ако не намират компенсация и не се реализират в следващи земни съществувания.
към текста >>

Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл.
Тя гледа в природата и в природата вижда, че всъщност не всички потребности на зрението са задоволени. Остават незадоволени още потребности на зрението. И всъщност това важи въобще за цялото възприемане, чуване, докосване и т. н.; и за тях положението е същото: Остават незадоволени някои остатъци от възприемането, когато човек само гледа в природата. И виждането само навън в природата е приблизително такова, като че човек би искал да живее през целия си живот във физическото, без да яде достатъчно. Когато човек би искал да живее, без да яде достатъчно, той естествено все повече и повече ще западне във физическия смисъл. Обаче когато човек постоянно само гледа навън в природата, той запада душевно по отношение на възприемането. Той започва да слабее душевно за своя сетивен свят. Това, че човек започва да слабее за сетивния свят, знаеха притежателите на мистерийната мъдрост.
към текста >>

Обаче враговете на това, което в истинския смисъл възпитава човека какво е необходимо за цивилизацията, което трябва да проникне в модерната цивилизация, бяха естествено заинтересовани то да изгори.
Обаче враговете на това, което в истинския смисъл възпитава човека какво е необходимо за цивилизацията, което трябва да проникне в модерната цивилизация, бяха естествено заинтересовани то да изгори. По този начин е възможно и тук да проникнем в по-дълбоките връзки. Но нека се надяваме, че скоро на същото място пред нас отново ще стоят форми, събуждащи виждането на кармата!
към текста >>

193. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Аз съвсем не искам сега да изкажа това в един укоряващ смисъл, не искам да го изкажа даже и с най-малката отсенка на укор, а искам да го поставя просто като един факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си, че всъщност неговият егоизъм се е увеличил.
Но след като човек е направил такъв преглед на своя живот, ако размисли по-нататък върху това, какво е заменило предишното съдържание на неговия живот, той много лесно ще открие, че всъщност неговият егоизъм не е намалял. Аз съвсем не искам сега да изкажа това в един укоряващ смисъл, не искам да го изкажа даже и с най-малката отсенка на укор, а искам да го поставя просто като един факт, който човек много лесно може да наблюдава върху самия себе си, че всъщност неговият егоизъм се е увеличил. Всъщност той сега обръща много повече внимание върху начина, по който е устроена неговата душевност. Всъщност сега той много повече пита, отколкото е питал по-рано: - Какво впечатление ми прави другият? -
към текста >>

Следователно във физическия свят, колкото и хората да са близки един с друг, в известен смисъл могат да се затворят вътре в самите себе си.
Сега той живее вътре в духовния свят. Но в духовния свят не е както във физическия свят. Във физическия свят вие стоите извън другите хора. Вие стоите вън и по отношение на тези, с които човешки сте близки. Винаги между двама души във физическия свят се намира най-малкото въздух, а при всеки един човек и неговата кожа. Следователно във физическия свят, колкото и хората да са близки един с друг, в известен смисъл могат да се затворят вътре в самите себе си.
към текста >>

Защото животът става реалност в съвършено друг смисъл, когато с пълна сериозност се задълбочим в кармическите разглеждания.
Виждате ли, човек може да погледне към минали земни съществувания на един човек. В дадени моменти те хвърлят забележителна светлина върху настоящия му живот. Но човек не може да се ориентира в тези неща, когато вземе обикновените условия за разбирането, за схващането на живота. Защото животът става реалност в съвършено друг смисъл, когато с пълна сериозност се задълбочим в кармическите разглеждания.
към текста >>

То се явява едва тогава, когато в определен смисъл човекът става прозрачен.
На едно такова обръщане на вниманието обаче човек ще привикне особено много, когато се задълбочи във всички неща, които днес споменах, и които ще спомена и по-нататък като важни за разглеждането на живота, когато става въпрос да насочим вниманието си върху кармически връзки, било върху кармически връзки на собствения ни живот, било върху кармически връзки, които са ни също важни, при близки до нас хора. Виждате ли, в случай когато искаме да разглеждаме кармата, по определен начин се касае действително да можем да прозираме през човека. Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране. То се явява едва тогава, когато в определен смисъл човекът става прозрачен.
към текста >>

Вземете това в най-широк смисъл.
Разберете ме правилно, мои мили приятели. В обикновения живот за някого е много важно какво човек върши с краката и с ръцете си. Но когато искаме да разгледаме по-дълбоката страна на човека, то изгубва своето значение. Вземете това в най-широк смисъл. Ако можете да се абстрахирате от това, което човек върши със своите ръце и крака, ако го виждате някак си да се носи във въздуха - моля ви да си представите това не образно-пространствено, а повече съобразно с живота, - ако го виждате, така да се каже, носейки се, - не придавайте никаква стойност на пътуванията, които той е направил, а на ходовете, които е направил, на това, което той върши със своите кракал Не придавайте никаква стойност на външната работа, която той върши със своите ръце, а насочете поглед върху това как той е настроен, какъв е неговият темперамент, какво е всичко това, в което неговите ръце и крака нямат никакво участие, - това тогава е първата прозрачност, която можете да постигнете относно човека. Представете си, че тук имате някакъв предмет, че първо не виждате нищо друго, освен този предмет. /Чертае се./ Добре. После обаче тук се начертава нещо. Сега отново го заличаваме.
към текста >>

194. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има той.
Но нали за такива неща могат да се дадат различни тълкувания. Може да се каже, че човекът има много висока духовност и когато се намира именно в такова положение, за него е твърде незначително да обръща внимание на такива неща. Но това не е истинска проникновена духовност. Той може да бъде високо духовен човек, но важното е не само висотата, а именно тази духовност да бъде проникновена, а не повърхностна. Духовността на този човек съвсем не е така проникновена, защото е много важно, какво облекло използва човек и в определен смисъл е също така важно, например какъв нос има някой или каква уста има той. Има хора, които обръщат внимание именно на всичко това в живота. Те съдят за света по това, което узнават от него. Други хора минават така през живота, като че нищо не ги интересува. Те приемат всичко, което срещат като сън, който веднага отлетява.
към текста >>

Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщност няма никакъв смисъл.
Но аз не казвам тези неща, за да правим нашите наблюдения именно върху тях. Всички наблюдения, които ви съобщих като подготовка за разглеждане на кармата, са възникнали не по външен начин, а напълно по вътрешен начин, чрез методите на духовната наука. Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия. Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщност няма никакъв смисъл. Защото човекът е една картина, един образ. Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него. Защото главата например има много по-голяма връзка с миналия земен живот, отколкото с тялото, което човек има в този земен живот.
към текста >>

Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него.
Но аз не казвам тези неща, за да правим нашите наблюдения именно върху тях. Всички наблюдения, които ви съобщих като подготовка за разглеждане на кармата, са възникнали не по външен начин, а напълно по вътрешен начин, чрез методите на духовната наука. Именно тези духовнонаучни методи показват, че човекът по никакъв начин не трябва да бъде разглеждан всъщност така външно, както го разглеждат днешната физиология и анатомия. Да се изучават просто органите и техните взаимни връзки, това всъщност няма никакъв смисъл. Защото човекът е една картина, един образ. Отчасти той е отражение на това, което са силите между смъртта и едно ново раждане, отчасти е отражение на неговия минал земен живот и няма никакъв смисъл в това физиологията и анатомията да се развиват така, както те се развиват днес - да разглеждат човека, само такъв, какъвто той се представя пред тях външно и след това да разглждат едно след друго всичко, което е в него. Защото главата например има много по-голяма връзка с миналия земен живот, отколкото с тялото, което човек има в този земен живот.
към текста >>

195. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Това обаче беше само едно сравнение, защото Раймундус Лулус не е разбирал в смисъл на една мъртва рулетка, а духовната глава, която трябва да съчетае в себе си тези понятия едно с друго.
Това обаче беше само едно сравнение, защото Раймундус Лулус не е разбирал в смисъл на една мъртва рулетка, а духовната глава, която трябва да съчетае в себе си тези понятия едно с друго. Обаче онези, които чули нещо за това, взели сериозно тази история и оттогава насам се смеят над нея. Философите намират, че това е било твърде детинско разбиране от страна на Раймундус Лулус. Обаче то е детинско само от страна на по-новата философия, която не знае, за какво се касае.
към текста >>

Може например да се стигне до един възглед, мои мили приятели, когато разглеждаме двама човека, умрели в по-ново време и минали по този начин през обратното изживяване на земния си живот след смъртта, които в определен смисъл са живели изцяло в модерното образование на епохата и въпреки това се различават до висока степен един от друг.
Върху тези неща извънредно трудно могат да се изградят схващания, защото наблюдаването на това, което става с хората, не е особено лесно. Но в характерни случаи все пак могат да се изградят определени схващания. Може например да се стигне до един възглед, мои мили приятели, когато разглеждаме двама човека, умрели в по-ново време и минали по този начин през обратното изживяване на земния си живот след смъртта, които в определен смисъл са живели изцяло в модерното образование на епохата и въпреки това се различават до висока степен един от друг.
към текста >>

Така понятията на тази личност в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд.
Така понятията на тази личност в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд. И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази сфера на Луната наистина е едно истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира. Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен ред.
към текста >>

Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията.
Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип». Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5]. Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност. Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т. н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна.
към текста >>

196. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

- Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот.
Ние трябва да забелязваме това в най-различните области на живота. Можем например да попитаме: - Какво би станало, ако, когато приемаме храна, станем зависими от това, което знаем за въздействието на хранителни средства върху човешкия организъм? - Ние не можем да чакаме, докато узнаем нещо за това, защото нас ни движи отношението към заобикалящия земен свят, което е напълно независимо от нашето знание, както и в известен смисъл от нашия душевен живот. Но помислете само за пълната противоположност на земния свят спрямо света на звездите. Не може и да става дума за влияние на звездния свят по същия инстинктивен начин, който е характерен за влиянието на земните царства. Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него. Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот.
към текста >>

Все пак, когато след смъртта изминаваме пътищата, водещи през сферите в известен смисъл покрай планетите и първо навлезем в областта на лунните същества, в лунната област ние същевременно се намираме и в областта на Ангелите.
Все пак, когато след смъртта изминаваме пътищата, водещи през сферите в известен смисъл покрай планетите и първо навлезем в областта на лунните същества, в лунната област ние същевременно се намираме и в областта на Ангелите. Така че фактически още във времето, когато живеем заедно с праучителите на човечеството, станали лунни жители, по определен начин ние живеем заедно и с ангелските същества. След това преминаваме по-нататък. Така стигаме до сферата, която във всяка духовна наука, която някога е съществувала, се нарича сфера на Меркурий. В тази сфера не живеят вече същества, които някога са били на Земята. Тук живеят същества, които никога не са били на Земята.
към текста >>

А тази духовна същност при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, е в най-висшия смисъл обиталище на онези същества, които в поредицата същества от висшите йерархии нарекохме Ексусиаи, Динамис, Криотетес /Власти, Сили, Господства/.
Преминавайки по този начин през областта на третата йерархия, ние се приближаваме всъщност до това, което е духовната същност на Слънцето. А тази духовна същност при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, е в най-висшия смисъл обиталище на онези същества, които в поредицата същества от висшите йерархии нарекохме Ексусиаи, Динамис, Криотетес /Власти, Сили, Господства/. Следователно втората йерархия е тази, която е душата и духът на слънчевия живот. Ние навлизаме в тази сфера. В тази сфера прекарваме най-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

188/; понеже, дори и да излезем над звездната област, Слънцето остава да свети не във физическия смисъл, но то остава да свети, когато минаваме през живота между смъртта и едно ново раждане.
Когато още от началото на времето, което ви описах, насочим поглед върху преминаването ни през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава с нашето разглеждане навлизаме в един свят, в който живеят съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес и вместо земното съществуване имаме слънчевото съществуване, /виж рис. стр. 188/; понеже, дори и да излезем над звездната област, Слънцето остава да свети не във физическия смисъл, но то остава да свети, когато минаваме през живота между смъртта и едно ново раждане. Докато Слънцето въздейства физически надолу към Земята, в живота между смъртта и едно ново раждане Слънцето свети, така да се каже, нагоре към нас, нас ни носят съществата на Слънцето - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Обаче в света, в който се намираме тогава, природните закони, които царуват в земния живот, нямат вече никакъв смисъл. Там всичко става в смисъла на духовните закони, в смисъла на закони, които изцяло са духовно-душевни. Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно.
към текста >>

Обаче в света, в който се намираме тогава, природните закони, които царуват в земния живот, нямат вече никакъв смисъл.
Когато още от началото на времето, което ви описах, насочим поглед върху преминаването ни през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава с нашето разглеждане навлизаме в един свят, в който живеят съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес и вместо земното съществуване имаме слънчевото съществуване, /виж рис. стр. 188/; понеже, дори и да излезем над звездната област, Слънцето остава да свети не във физическия смисъл, но то остава да свети, когато минаваме през живота между смъртта и едно ново раждане. Докато Слънцето въздейства физически надолу към Земята, в живота между смъртта и едно ново раждане Слънцето свети, така да се каже, нагоре към нас, нас ни носят съществата на Слънцето - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Обаче в света, в който се намираме тогава, природните закони, които царуват в земния живот, нямат вече никакъв смисъл. Там всичко става в смисъла на духовните закони, в смисъла на закони, които изцяло са духовно-душевни. Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно. И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие. Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила.
към текста >>

Там всичко става в смисъла на духовните закони, в смисъла на закони, които изцяло са духовно-душевни.
Когато още от началото на времето, което ви описах, насочим поглед върху преминаването ни през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава с нашето разглеждане навлизаме в един свят, в който живеят съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес и вместо земното съществуване имаме слънчевото съществуване, /виж рис. стр. 188/; понеже, дори и да излезем над звездната област, Слънцето остава да свети не във физическия смисъл, но то остава да свети, когато минаваме през живота между смъртта и едно ново раждане. Докато Слънцето въздейства физически надолу към Земята, в живота между смъртта и едно ново раждане Слънцето свети, така да се каже, нагоре към нас, нас ни носят съществата на Слънцето - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Обаче в света, в който се намираме тогава, природните закони, които царуват в земния живот, нямат вече никакъв смисъл. Там всичко става в смисъла на духовните закони, в смисъла на закони, които изцяло са духовно-душевни. Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно. И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие. Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила. По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т.е.
към текста >>

Всички хора в определен смисъл са поне малко добри.
Но такива пълни злодеи всъщност не съществуват. Всички хора в определен смисъл са поне малко добри. Ето защо всички хора навлизат поне за известно време в слънчевото съществуване. Но според това, доколко човек се е осакатил сам като духовно-душевно същество, той навлиза наблизо или надалеч в слънчевото съществуване и именно от него придобива силата да изгради своя следващ земен живот, да го поправи, защото това, което човекът носи в себе си, може да бъде поправено само от слънчевото съществуване.
към текста >>

А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ.
Трябва да бъдем съвсем наясно, че човешкото не идва от земното, а само от слънчевото естество. А земното в човека, в смисъла, в който това е представено в «Ръководните принципи», е само картина, само един образ. Човекът носи в себе си слънчевото естество. При човека земното е само образ.
към текста >>

Другата част, онази, която в земния живот зависи от съществуването на Луната, Меркурий и Венера, е онази част в човека, която, естествено в най-широк смисъл е свързана с живота на размножението, а не с живота на главата.
Другата част, онази, която в земния живот зависи от съществуването на Луната, Меркурий и Венера, е онази част в човека, която, естествено в най-широк смисъл е свързана с живота на размножението, а не с живота на главата.
към текста >>

197. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Имаше една личност във времето, когато вече действаше мохамеданството, когато мохамеданството беше изпратило лъчите на своята цивилизация през Азия, Северна Африка чак до Испания, една личност премина тогава своето духовно развитие в една школа в Северна Африка, подобна на тази, през която много по-рано премина свети Августин - която обаче вече беше в упадък; - една личност, която учеше в същия смисъл и в същия стил в Северна Африка.
Имаше една личност във времето, когато вече действаше мохамеданството, когато мохамеданството беше изпратило лъчите на своята цивилизация през Азия, Северна Африка чак до Испания, една личност премина тогава своето духовно развитие в една школа в Северна Африка, подобна на тази, през която много по-рано премина свети Августин - която обаче вече беше в упадък; - една личност, която учеше в същия смисъл и в същия стил в Северна Африка.
към текста >>

198. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Той не е нито едно от тези тела, понеже в истинския смисъл той е азът.
Когато разглеждаме как действа кармата, трябва да имаме предвид, че човешкият аз, който всъщност представлява истинската същност, най-интимната същност на човека разполага с три инструмента, чрез които се изявява в света: физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло. Човекът всъщност носи със себе си физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло. Той не е нито едно от тези тела, понеже в истинския смисъл той е азът. И азът е този, който изстрадва кармата и който създава карма.
към текста >>

Но когато човек е изпитал това, когато вътрешно се е изпълнил с него, тогава може да си спомни за истините относно смисъла на Земята, които е разбрал чрез антропософията.
Но когато човек е изпитал това, когато вътрешно се е изпълнил с него, тогава може да си спомни за истините относно смисъла на Земята, които е разбрал чрез антропософията. Това дете, към което поглеждаме, е външната обвивка на роденото в онзи момент в пространството. И от какво произхожда то, за да се роди в пространството? Според досегашните ни изложения, това може да бъде само времето. То се ражда от времето.
към текста >>

199. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят.
Естествено в условията, за които говоря тук, не са включени съвсем поверителни съобщения, но и при тях съответният, който ги предава, трябва да има пълно съзнание за своята отговорност. Защото в момента, когато се говори така, както се говори сега от това място, в най-висшия смисъл започва да действа чувството за отговорност по отношение на съобщенията от духовния свят. И без това е трудно да се говори върху тези неща дори и тук. Но ограничеността на нашите условия не позволява нищо друго, освен това, което именно се прави. Трудно е да се говори върху тези неща, защото всъщност тези лекции би трябвало да се изнасят само пред слушатели, които присъстват от началото до края на една серия от лекции. Самопонятно е, че всеки, който идва по-късно, среща трудности в разбирането.
към текста >>

Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщност през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в определен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека.
Нека да разгледаме сега заспиващия човек. Това, което нарисувах тук, остава да лежи в леглото. Какво става с астралното тяло и с аза? Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщност през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в определен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека. Така че можем да кажем, като първоначално се абстрахираме от аза: - При заспиването астралното тяло напуска човека през главата. - Всъщност то го напуска през всичко, което е сетивен орган. Тъй като сетивните органи са концентрирани предимно в главата, главната маса на астралното тяло излиза през главата. Но в известен смисъл - понеже сетивото на топлината например е разпределено навсякъде, а също и сетивото на осезанието – навсякъде се разпространяват лъчи, които слабо се излъчват, но се създава впечатлението, че при заспиване астралното тяло се излъчва през човешката главата. Също и азът, който - ако се изразя сега пространствено - е по-голям от астралното тяло и не е напълно затворен вътре, излиза от човека.
към текста >>

Но в известен смисъл - понеже сетивото на топлината например е разпределено навсякъде, а също и сетивото на осезанието – навсякъде се разпространяват лъчи, които слабо се излъчват, но се създава впечатлението, че при заспиване астралното тяло се излъчва през човешката главата.
Какво става с астралното тяло и с аза? Астралното тяло и азът, които искам да отбележа отново схематично, излизат през главата на човека и всъщност през всичко, което е човешката сетивна система, следователно в определен смисъл през цялото тяло, но главно през главата, и тогава те се намират извън човека. Така че можем да кажем, като първоначално се абстрахираме от аза: - При заспиването астралното тяло напуска човека през главата. - Всъщност то го напуска през всичко, което е сетивен орган. Тъй като сетивните органи са концентрирани предимно в главата, главната маса на астралното тяло излиза през главата. Но в известен смисъл - понеже сетивото на топлината например е разпределено навсякъде, а също и сетивото на осезанието – навсякъде се разпространяват лъчи, които слабо се излъчват, но се създава впечатлението, че при заспиване астралното тяло се излъчва през човешката главата. Също и азът, който - ако се изразя сега пространствено - е по-голям от астралното тяло и не е напълно затворен вътре, излиза от човека. Това е заспиващият човек.
към текста >>

200. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И нека си представим, че този сетивен свят сам по себе си има също толкова малко смисъл, колкото формата на един човешки труп.
През време на дневния буден живот ние виждаме Слънцето над нас. В нощните часове наблюдаваме светенето на Луната, светенето на звездите. Нека си представим, мои мили приятели, как ние гледаме в света, във външния свят, как оставяме върху нашите сетива да действа онова, което е над нас и онова, което на Земята е около нас в природните царства. И нека си представим, че този сетивен свят сам по себе си има също толкова малко смисъл, колкото формата на един човешки труп. Когато в обкръжението си насочим поглед към онова, което съществува на Земята като сили извън човека, ние наистина намираме всичките сили, които са в един мъртъв труп, но не намираме силите на живия човек. Мъртвият труп, който лежи пред нас, е едно безсмислие; той има смисъл само като остатък от живия човек. И никой не може да бъде считан за разумен, ако той вярва, че трупът може да съществува сам за себе си като някаква взаимовръзка от факти, която е обоснована в себе си. Той може да съществува само като остатък; той може да покаже именно само една форма, която е останала от нещо, което вече не е видимо в него. Също както от мъртвия труп по един разумен начин трябва да бъдем доведени до живия човек, точно така от всичко онова, което виждаме в кръга на физическо-сетивното съществуване, трябва да бъдем доведени до духовния свят.
към текста >>

Мъртвият труп, който лежи пред нас, е едно безсмислие; той има смисъл само като остатък от живия човек.
През време на дневния буден живот ние виждаме Слънцето над нас. В нощните часове наблюдаваме светенето на Луната, светенето на звездите. Нека си представим, мои мили приятели, как ние гледаме в света, във външния свят, как оставяме върху нашите сетива да действа онова, което е над нас и онова, което на Земята е около нас в природните царства. И нека си представим, че този сетивен свят сам по себе си има също толкова малко смисъл, колкото формата на един човешки труп. Когато в обкръжението си насочим поглед към онова, което съществува на Земята като сили извън човека, ние наистина намираме всичките сили, които са в един мъртъв труп, но не намираме силите на живия човек. Мъртвият труп, който лежи пред нас, е едно безсмислие; той има смисъл само като остатък от живия човек. И никой не може да бъде считан за разумен, ако той вярва, че трупът може да съществува сам за себе си като някаква взаимовръзка от факти, която е обоснована в себе си. Той може да съществува само като остатък; той може да покаже именно само една форма, която е останала от нещо, което вече не е видимо в него. Също както от мъртвия труп по един разумен начин трябва да бъдем доведени до живия човек, точно така от всичко онова, което виждаме в кръга на физическо-сетивното съществуване, трябва да бъдем доведени до духовния свят. Защото само по себе си това физическо-сетивно съществуване има също толкова малко смисъл, колкото един човешки труп.
към текста >>

Защото само по себе си това физическо-сетивно съществуване има също толкова малко смисъл, колкото един човешки труп.
Когато в обкръжението си насочим поглед към онова, което съществува на Земята като сили извън човека, ние наистина намираме всичките сили, които са в един мъртъв труп, но не намираме силите на живия човек. Мъртвият труп, който лежи пред нас, е едно безсмислие; той има смисъл само като остатък от живия човек. И никой не може да бъде считан за разумен, ако той вярва, че трупът може да съществува сам за себе си като някаква взаимовръзка от факти, която е обоснована в себе си. Той може да съществува само като остатък; той може да покаже именно само една форма, която е останала от нещо, което вече не е видимо в него. Също както от мъртвия труп по един разумен начин трябва да бъдем доведени до живия човек, точно така от всичко онова, което виждаме в кръга на физическо-сетивното съществуване, трябва да бъдем доведени до духовния свят. Защото само по себе си това физическо-сетивно съществуване има също толкова малко смисъл, колкото един човешки труп.
към текста >>

Така че в известен смисъл говорим правилно, когато кажем, че в, чрез и зад действието на Слънцето в обкръжението на нашето физическосетивно съществуване стои свръхсетивният свят на втората йерархия.
От лъчите, които са дела на втората йерархия, са носени всички сетивни впечатления, които могат да се упражняват върху човека, всички впечатления, които през време на деня в будно състояние достигат до нашите сетива. Така че в известен смисъл говорим правилно, когато кажем, че в, чрез и зад действието на Слънцето в обкръжението на нашето физическосетивно съществуване стои свръхсетивният свят на втората йерархия.
към текста >>

Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност?
Ако ми позволите да дам един пример, бих могъл да кажа, че наред с този култ, който представлява най-обхватната страна на едно свещенодействие, което сега не искам да изяснявам, искам да взема само един малък откъс от култа, който вече е внедрен в Общността за християнско обновление, Християнската общност[3], и който по-голяма част от вас, вече познава; нека поставя пред вас спомена за онова, което сте виждали като култ за умрелите - като култ при изгаряне на човешките останки, на което по-голяма част от вас са присъствали, или при едно погребално тържество, - какво представлява този култ, изграден в смисъла на нашата Християнска общност?
към текста >>

[3] този култ .. в смисъл на нашата Християнска общност: «Християнската общност» като Движение за религиозно обновление, със седалище в Щутгарт, беше основана през септември 1922 година.
[3] този култ .. в смисъл на нашата Християнска общност: «Християнската общност» като Движение за религиозно обновление, със седалище в Щутгарт, беше основана през септември 1922 година. Първосвещенник беше д-р Фридрих Рителмайер. Относно погребалния ритуал виж д-р Рудолф Щайнер, «Лекции и курсове за християнско-религиозни действия», том II, 24-та лекция, Събр. съч. 343.
към текста >>

201. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови.
Наистина днес в света стават неща, които засягат отблизо вече и обикновеното съзнание, бих искал да кажа, сърцето, което е свързано с обикновеното съзнание. Над цивилизацията на Европа виси тежък облак и в определен смисъл е учудващо, колко малко общо взето човечеството иска да го почувства, да то долови.
към текста >>

- Пред обикновеното съзнание именно при цивилизационните катастрофи не изниква въпросът за човешката съдба в по-широк смисъл.
Тук се намира една от точките, мои мили приятели, където инициационната наука действително дълбоко прониква в човешкия чувствен и душевен живот. За обикновеното съзнание не възникват въпросите: - Как нещо такова се отразява в поредните земни животи на човека? - Пред обикновеното съзнание именно при цивилизационните катастрофи не изниква въпросът за човешката съдба в по-широк смисъл. Това е така, защото обикновеното съзнание счита, че съдбата на един загинал от катастрофа човек е приключена.
към текста >>

Тогава се показва, как съдбата на човека е поставена в съдбата на боговете, как в определен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да предприемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена борба.
Едва когато насочим поглед върху нещо подобно, едва тогава светът, който се намира зад човека, идва съвсем близко до нас. Защото тогава ни се показва нещо, което можем да разглеждаме с най-дълбоко съучастие. Тогава се показва, как съдбата на човека е поставена в съдбата на боговете, как в определен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да предприемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена борба. И приближавайки се до такива представи, ние се връщаме обратно с тях към това, което е навлязло в света чрез мистериите от древните времена на ясновидството.
към текста >>

И когато говорим за кармата в истинския смисъл на думата, дълбоко в нас ние трябва да почувстваме връзката на божествения свят с човешкия свят.
Тогава без съмнение има моменти, които също трябва да съществуват при неповърхностния човек, в които кармата може тежко да подтиска някого. Но всички тези моменти отново ще бъдат изравнени чрез други моменти, в които кармата ще му даде крила така, че той да се издигне със своята душа от земните царства в божественото царство. И когато говорим за кармата в истинския смисъл на думата, дълбоко в нас ние трябва да почувстваме връзката на божествения свят с човешкия свят.
към текста >>

202. Съдържание GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Напредване в смисъла на Михаил значи човек да не се оставя отклонен от никакви съображения, да върви в посока на водещите антропософски сили.
Времето на великата криза. Решаващият фактор на импулса на Михаил. Духовното се подготвя да стане една сила, създаваща раси. Наблюдение на по-интимните връзки на съдбата; те се простират до най-близкото царство на йерархиите. Раждането на едно двуразделно царство на Ангелите, докато тук се образува общността на Михаил. Напредване в смисъла на Михаил значи човек да не се оставя отклонен от никакви съображения, да върви в посока на водещите антропософски сили. Разпространеният навсякъде в нашето време интелектуализъм е духовна храна за ариманическите същества. Възможностите за намеса на Ариман в цивилизацията стават все по-големи. Размътването и отклонението на съзнанието му дават възможност да се всели. Сега е времето на великите решения.
към текста >>

Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
към текста >>

203. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Да, тогава би се проявило в пълния смисъл на думата това, което трябва да се прояви в течение на земното развитие - именно Съзнателната душа.
Да, тогава би се проявило в пълния смисъл на думата това, което трябва да се прояви в течение на земното развитие - именно Съзнателната душа. Онези хора, за които говоря тук, се намираха, така да се каже, в последния стадий от развитието на Разсъдъчната душа. В 14-то и 15-то столетие трябваше да изгрее, да се роди Съзнателната душа, която ако се проявеше в своята крайност пренасяше в интелектуализма всичко от цивилизацията.
към текста >>

Те ги донасяха с едно интелектуално оцветяване, но са чувствували цялото като едно упадъчно течение и са изпитвали угризения на съвестта пред пробуждащото се течение, което се стремеше към индивидуалност, докато тогава дойдоха онези философи, които стояха под определено влияние, което унищожи всъщност всякакъв смисъл.
Такива души често са донасяли със себе си величие и мощ от техните минали земни въплъщения. Те ги донасяха с едно интелектуално оцветяване, но са чувствували цялото като едно упадъчно течение и са изпитвали угризения на съвестта пред пробуждащото се течение, което се стремеше към индивидуалност, докато тогава дойдоха онези философи, които стояха под определено влияние, което унищожи всъщност всякакъв смисъл. Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието на Декарт[6], на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на мислене на Картезиус. Аз не казвам, че те са станали философи. Тези неща се преобразяваха и когато хората започнаха да мислят в тези направления, тогава неща, които представляват забележителна безсмислица, се превръщаха в нещо, разбиращо се от само себе си; защото именно от Декарт произхожда изречението: - Сogito, ergo sum - Аз мисля, следователно съм.
към текста >>

204. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И ние отново мислим по правилен начин, ако изграждайки мислите си употребим в същинския смисъл думата, която обикновено се употребява за обозначаване на отвяване, преминаване, увяхване, унищожение.
И ние отново мислим по правилен начин, ако изграждайки мислите си употребим в същинския смисъл думата, която обикновено се употребява за обозначаване на отвяване, преминаване, увяхване, унищожение. Ние имаме думата «Wesen» /същност, същество/, имаме думата «Geben» /даване/. Когато казваме: «Vergeben» това означава «Hingeben» /прощаване, отдаване/. Само при играта на карти значението е друго, но в естествения говор тази дума означава «прощаване, отдаване». Когато казваме «Verwesen», това означава, че отвеждаме същността, насочваме я нанякъде. С това съзнание ние създаваме изречението:
към текста >>

205. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И когато вземете в истинския смисъл, в неговия дълбок смисъл всичко това, което е било казано в течение на тези лекции върху кармата и което произтича също и от други взаимовръзки, които са били разглеждани тук, тогава ще констатирате, мои мили приятели, че някои неща, които стават тук, когато определен брой хора чрез тяхната карма са доведени в Антропософското общество, са предхождани от други събития, които са станали с тези хора, преди те да встъпят в земното съществуване, а това отново е следствие от събития, които са станали в минали земни съществувания.
Ето защо с онази отговорност, която произлезе от Коледното събрание, също можем да говорим за кармата на Антропософското общество, тази твърде сложна карма; защото това е една обща карма, която се ражда от кармическото сливане на множество отделни хора. И когато вземете в истинския смисъл, в неговия дълбок смисъл всичко това, което е било казано в течение на тези лекции върху кармата и което произтича също и от други взаимовръзки, които са били разглеждани тук, тогава ще констатирате, мои мили приятели, че някои неща, които стават тук, когато определен брой хора чрез тяхната карма са доведени в Антропософското общество, са предхождани от други събития, които са станали с тези хора, преди те да встъпят в земното съществуване, а това отново е следствие от събития, които са станали в минали земни съществувания.
към текста >>

206. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

В душите на тези хора като антропософи живее копнежът да могат да се нарекат християни в правилния смисъл на думата, както те схващат това.
Трябва да различаваме едната група, която по отношение на християнството се характеризира с една особено силна и сърцата връзка и принадлежност към него. В душите на тези хора като антропософи живее копнежът да могат да се нарекат християни в правилния смисъл на думата, както те схващат това. За тази група е много важно да може да се каже: - Антропософското движение представлява едно такова движение, което признава импулса на Христос и го носи в себе си. И хората от тази група биха имали угризения на съвестта, ако това не е така.
към текста >>

И онези души, които в края на 19-то и в началото на 20-то столетие или по-точно при прехода от 19-то към 20-то столетие, се готвеха да слязат в едно земно съществуване, носеха, без съмнение в тяхното подсъзнание, определен копнеж - да знаят нещо и от космологията и други подобни неща, да гледат света в смисъла на антропософията.
И онези души, които в края на 19-то и в началото на 20-то столетие или по-точно при прехода от 19-то към 20-то столетие, се готвеха да слязат в едно земно съществуване, носеха, без съмнение в тяхното подсъзнание, определен копнеж - да знаят нещо и от космологията и други подобни неща, да гледат света в смисъла на антропософията. Но преди всичко в душата им горяха силни чувства към Христос и поради това те щяха да изпитват угризения на съвестта, ако това, към което се чувстваха привлечени в предземното си съществуване като антропософски възглед, след това не бъде пропито от импулса на Христос. Това е едната група, естествено разгледана в нейната цялост.
към текста >>

н., ако по своята същност това учение би било подобно нещо, антропософията наистина не би била това, което трябва да бъде в смисъла на онези, които стоят в основата на нейния произход.
На това трябва да бъде даден един напълно определен отговор. Отговорът, който трябва да бъде даден, е този: - Ако Антропософското общество е само нещо, което носи в себе си едно теоретично учение, или към него се присъединяват тези или онези идеи на космологията, христологията и т. н., ако по своята същност това учение би било подобно нещо, антропософията наистина не би била това, което трябва да бъде в смисъла на онези, които стоят в основата на нейния произход. Антропософията трябва да бъде нещо, което може да преобрази живота на истинските антропософи, което може да пренесе в духовното онова, което човек може да изживее днес само в неговите недуховни преживявания.
към текста >>

При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в живота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение.
При всички обстоятелства, дори ако понякога това представлява като изследване на съвестта и на характера, трябва да имаме възможност да задълбочим антропософското движение в живота ни в този смисъл, че когато пристъпваме към тези неща да си създадем представи според нашата свръхсетивна природа, по какъв начин ние принадлежим на това антропософско движение. Благодарение на това постепенно ще се роди едно все по-силно одухотворено схващане за антропософското движение. Онова, което защитаваме като теория и което не е особено задълбочено, когато го защитаваме само по този начин, ще го прилагаме тогава и в живота си. Така получаваме възможност за едно силно приложение в живота, когато ние самите застанем в него съобразно тези неща. Това, че някой много говори за кармата, че едно се възнаграждава, друго се наказва от един живот в друг - не трябва да предизвиква особена болка в някого. Но когато се врязва в собствената плът и става въпрос настоящото въплъщение в живота ни да бъде разглеждано заедно с едно напълно определено свръхсетивно качество, което стои в неговата основа, то вече по-отблизо засяга собственото ни същество.
към текста >>

207. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Той по свой начин съчини книгата «Против еретиците», в която се беше обърнал срещу еретиците в християнския смисъл, като изхождаше от старото съзерцание, именно от съзерцанието на духовния свят.
Нещо друго се случи с всички онези, които бяха действали в Шартр, когато те минаха през вратата на смъртта и влязоха в духовния свят. Това беше един значителен духовен живот, който Петър от Компостела, Бернардус от Шартр, Бернардус Силвестрис, Йоханес от Шарт-Салисбъри, Хенрик д, Андели, съчинил «Битката на седемте изкуства» бяха водили, но особено се отличаваше този на Аланус от Лил. Той по свой начин съчини книгата «Против еретиците», в която се беше обърнал срещу еретиците в християнския смисъл, като изхождаше от старото съзерцание, именно от съзерцанието на духовния свят.
към текста >>

Всички тези души-индивидуалности, които бяха действали като последни отзвуци на древната съзерцавана мъдрост, влязоха в духовния свят, в онзи духовен свят, където подготвяйки се за земното съществуване се намираха много значителни души и те скоро трябваше да слязат в земното съществуване, за да действат в смисъла, на поврата, който настъпи в 14-то и 15-то столетие.
Всички тези души-индивидуалности, които бяха действали като последни отзвуци на древната съзерцавана мъдрост, влязоха в духовния свят, в онзи духовен свят, където подготвяйки се за земното съществуване се намираха много значителни души и те скоро трябваше да слязат в земното съществуване, за да действат в смисъла, на поврата, който настъпи в 14-то и 15-то столетие.
към текста >>

208. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен».
Същевременно се явяваше и нещо друго. Можем да преценим това по един правилен начин само тогава, когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не можеха да размишляват и техните мисли не извираха отвътре. При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен». Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т. н.. Това не съществуваше в миналото. В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли. Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят. Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че мислите бяха свързани с него.
към текста >>

Сега тя беше на Земята и хората трябваше да постигнат яснота относно нейния смисъл.
Сега тя беше на Земята и хората трябваше да постигнат яснота относно нейния смисъл. Погледнато от духовния свят, на Земята можеше да се види, как онова, което принадлежи на областта на Михаил, сега се развиваше долу, извън неговата власт, и то именно при започващото господство на Гавраил. Мъдростта на посвещението, розенкройцерската мъдрост, както тя се разпространяваше тогава, се състоеше в това, че нейните притежатели имаха известна яснота относно тези отношения. Именно в онова време е важно да насочим поглед върху начина, по който земното е свързано със свръхсетивното. Защото изглежда, че земното сякаш е откъснато от свръхсетивното, - но то е свързано с него! И от това, което изложих в последните часове, виждате, как земното всъщност е свързано със свръхсетивното.
към текста >>

Онези, които с огнено слово бяха преподавали древни учения в Шартр, и онези, които в най-студената, но в най-сърдечно предана работа мъчително се бяха стремили към овладяване смисъла на интелигентността в схоластиката.
След това всички тези души отново се събраха. Онези, които с огнено слово бяха преподавали древни учения в Шартр, и онези, които в най-студената, но в най-сърдечно предана работа мъчително се бяха стремили към овладяване смисъла на интелигентността в схоластиката. Всички те принадлежаха към отрядите на Михаил, които се учеха в посочената школа. И към тях се прибавиха души, които ви описах в двете групи. Ние имаме школата на Михаил. Имаме имагинативния култ, чиито действия в началото на 19-то столетие ви показах. Имаме значителното събитие, че от края на 70-те години на 19-и век отново започва царуването на Михаил и той се подготвя да приеме долу на Земята интелигентността, която междувременно беше изтръгната от неговата власт.
към текста >>

И ние трябва да разберем смисъла на новата епоха на Михаил.
И към тях се прибавиха души, които ви описах в двете групи. Ние имаме школата на Михаил. Имаме имагинативния култ, чиито действия в началото на 19-то столетие ви показах. Имаме значителното събитие, че от края на 70-те години на 19-и век отново започва царуването на Михаил и той се подготвя да приеме долу на Земята интелигентността, която междувременно беше изтръгната от неговата власт. Тази интелигентност трябва да стане Михаилова. И ние трябва да разберем смисъла на новата епоха на Михаил.
към текста >>

209. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Вземете смисъла, който се съдържа в моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот».
Вземете смисъла, който се съдържа в моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот». На последната страница в тази книга ще видите - само че във формата, в която тогава можах да я напиша и трябваше да я напиша, - че въпросът се касае за това, антропософското движение да бъде ръководено в такава насока, че хората отново да могат да четат не само «Книгата на откровението», за която ви казах, че още Яков Бьоме[4] е чел, но също и «Книгата на природата». Неумелите, недостатъчните, често пъти ужасните начала на новата естествена наука, трябва да бъдат преобразени, метаморфозирани чрез един духовен светоглед в едно действително живо четене на книгата на природата. Също, мисля, че в края на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот» е употребен изразът «Книга на природата». Още от самото начало антропософското движение имаше този «шиболет»[5]. Още от самото начало това беше един апел към онези хора, които трябваше да се вслушат в гласа на своята карма, повече или по-малко подсъзнателно и смътно трябваше да чуят зова: - Моята карма е засегната и обхваната от това, което прозвучава тук в света като вест на Михаил; чрез моята карма аз имам нещо общо с това.
към текста >>

В крайна сметка има хора, които бяха тук, които винаги са тук, които дойдоха, които постоянно и постоянно ще идват, които са готови да напуснат в известен смисъл света и да се съберат в името на това, което е обхванато в Антропософското общество.
В крайна сметка има хора, които бяха тук, които винаги са тук, които дойдоха, които постоянно и постоянно ще идват, които са готови да напуснат в известен смисъл света и да се съберат в името на това, което е обхванато в Антропософското общество. В какъв смисъл това повече или по-малко напускане на света трябва да се схваща като действително, като формално и т. н., това е отделен въпрос, но все пак то е един вид напускане на света за отделните души и отиване при нещо, което е различно от онова, от което те са израснали. Отделният човек е засегнат от най-разнообразни кармически последствия. Той изживява това или онова благодарение на факта, че трябва да се изтръгне от определени връзки, да се съедини с тези, които искат да последват призива на Михаил. Има хора, които чувстват това следване на Михаиловия призив като един вид освобождение, като един вид спасение.
към текста >>

В какъв смисъл това повече или по-малко напускане на света трябва да се схваща като действително, като формално и т.
В крайна сметка има хора, които бяха тук, които винаги са тук, които дойдоха, които постоянно и постоянно ще идват, които са готови да напуснат в известен смисъл света и да се съберат в името на това, което е обхванато в Антропософското общество. В какъв смисъл това повече или по-малко напускане на света трябва да се схваща като действително, като формално и т. н., това е отделен въпрос, но все пак то е един вид напускане на света за отделните души и отиване при нещо, което е различно от онова, от което те са израснали. Отделният човек е засегнат от най-разнообразни кармически последствия. Той изживява това или онова благодарение на факта, че трябва да се изтръгне от определени връзки, да се съедини с тези, които искат да последват призива на Михаил. Има хора, които чувстват това следване на Михаиловия призив като един вид освобождение, като един вид спасение. Но има и такива, които го чувстват по друг начин, като този например: - От една страна съм привлечен от Михаил, а от друга страна - към ариманизма; не мога да избера, в това състояние съм заседнал в живота!
към текста >>

210. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Обаче от това следва, така да се каже, че или се действа върху неантропософи в смисъл, те да дойдат в общността на Михаил, или пък се действа така, че онези, които не принадлежат на общността на Михаил, се избягват от нея.
Да предположим, че един антропософ е близък с един неантропософ. В такъв случай може да се касае за това, антропософът да има да разрешава стари кармически връзки с неантропософа, или може да се касае за другото, неантропософът да завърже с антропософа кармически връзки за бъдещето. Поне тези два случая са единствените - естествено различно устроени, - които можах да наблюдавам; вън от тях няма никакъв друг случай. Обаче от това следва, така да се каже, че или се действа върху неантропософи в смисъл, те да дойдат в общността на Михаил, или пък се действа така, че онези, които не принадлежат на общността на Михаил, се избягват от нея. Това е времето на великите решения, онази велика криза, за която всъщност говорят свещените книги на всички времена и която се отнася всъщност за нашето време. Защото това е именно особеното на импулсите на Михаил, че те се решаващи и че те стават решаващи точно в нашата епоха. Хората, които в тяхното настоящо въплъщение приемат чрез антропософията импулсите на Михаил, променят цялото тяхно същество като приемат в себе си импулсите на Михаил, така че това разпростира своето влияние далеч извън онези сили, които иначе се определят само чрез расови и народностни връзки.
към текста >>

н.. При тези, който днес действително приемат антропософията като тяхна най-дълбока жизнена сила, които я приемат действително с вътрешна душевна сила, с импулсивност на сърцето, такива разлики не ще имат вече никакъв смисъл, когато те отново ще слязат на Земята.
Помислете само, колко силно може да се говори за това: - Тук имаме принадлежащ към даден народ човек - русин, французин, англичанин, германец. Ние поставяме хората на определено място когато размисляме, когато ги виждаме, къде може да принадлежат. Ние ще считаме за важно, когато погледнем един човек, че той е турчин, руснак и т. н.. При тези, който днес действително приемат антропософията като тяхна най-дълбока жизнена сила, които я приемат действително с вътрешна душевна сила, с импулсивност на сърцето, такива разлики не ще имат вече никакъв смисъл, когато те отново ще слязат на Земята. Хората ще кажат: - Откъде е този човек? Той не е от един народ, не е от една раса, той е такъв, като че е израснал от всички раси и народи.
към текста >>

И ще дойде времето, когато хората не ще могат вече да казват: - Човекът изглежда така, следователно той принадлежи на еди кой си народ, на еди коя си раса, той е турчин, арабин, англичанин, руснак или германец; - а те ще трябва да казват: - В един минал живот човекът е изпитал силен стремеж към духовното в смисъла на Михаил.
Чрез походите на Александър Велики тогава станаха извънредно много неща за изравняването на хората, за разпространението на нещо общо. Но това не можеше още да проникне съвсем дълбоко, понеже Михаил още управляваше космическата интелигентност. Сега интелигентността е на Земята. Сега това е дълбоко проникващо, то засяга също и земното естество на човека. За първи път се подготвя духовното да стане сила, образуваща раса. И ще дойде времето, когато хората не ще могат вече да казват: - Човекът изглежда така, следователно той принадлежи на еди кой си народ, на еди коя си раса, той е турчин, арабин, англичанин, руснак или германец; - а те ще трябва да казват: - В един минал живот човекът е изпитал силен стремеж към духовното в смисъла на Михаил. Така че онова, което е повлияно от Михаил, се явява като непосредствено физически творящо, като даващо физическа форма. Това обаче тогава е нещо, което се внедрява дълбоко, дълбоко в кармата на отделния човек. Оттук идва и съдбата на онези, които са честни антропософи: да не могат да се справят добре със света - и въпреки това необходимостта да пристъпват сериозно, в пълна сериозност към света.
към текста >>

Да вземем случая, когато кармата е такава, че някоя личност е обхваната в най-превъзходния смисъл от антропософските импулси, обзета е със сърце и ум, бих искал да кажа, с дух и душа.
Да вземем случая, когато кармата е такава, че някоя личност е обхваната в най-превъзходния смисъл от антропософските импулси, обзета е със сърце и ум, бих искал да кажа, с дух и душа. Но тогава е необходимо нещо, което изказано звучи странно, парадоксално; но то е необходимо: Тогава неговият Ангел трябва да научи нещо. И това, виждате ли, е нещо извънредно важно. Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на Ангелите. Това води чак до едно разделяне на духовете в света на Ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото можеше да стори това по-рано.
към текста >>

Защото когато повече езически устроените души проявяват техните сили, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и които при някои хора трудно успяват да се изявят, - когато тези души проявят техните сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на напредък напълно в смисъла на Михаил.
Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите. Само тогава ще бъде възможен един действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия. Защото когато повече езически устроените души проявяват техните сили, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и които при някои хора трудно успяват да се изявят, - когато тези души проявят техните сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на напредък напълно в смисъла на Михаил.
към текста >>

211. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Следователно помислете само: Ние просто можем да не знаем определени неща, които трябва да знаем, ако не ги прочетем във вестника; ние не можем да научим определени неща, които трябва да научим, ако не ги учим в смисъла на материализма.
Следователно помислете само: Ние просто можем да не знаем определени неща, които трябва да знаем, ако не ги прочетем във вестника; ние не можем да научим определени неща, които трябва да научим, ако не ги учим в смисъла на материализма. Как някой днес може да стане лекар, ако при това не иска «да консумира» материализма! Той не може другояче, освен да приеме материализма; разбира се, че трябва да стори това. И ако не иска да приеме материализма, той не може да бъде действителен лекар в смисъла на днешното време. Следователно ние сме постоянно изложени на това. Но това действа необикновено силно в кармата.
към текста >>

И ако не иска да приеме материализма, той не може да бъде действителен лекар в смисъла на днешното време.
Следователно помислете само: Ние просто можем да не знаем определени неща, които трябва да знаем, ако не ги прочетем във вестника; ние не можем да научим определени неща, които трябва да научим, ако не ги учим в смисъла на материализма. Как някой днес може да стане лекар, ако при това не иска «да консумира» материализма! Той не може другояче, освен да приеме материализма; разбира се, че трябва да стори това. И ако не иска да приеме материализма, той не може да бъде действителен лекар в смисъла на днешното време. Следователно ние сме постоянно изложени на това. Но това действа необикновено силно в кармата.
към текста >>

И това стоене до недуховни хора не трябва да предизвиква само симпатия и антипатия в обикновения смисъл, но то трябва да има в себе си нещо потресаващо.
вдясно, светло/. Обаче това, което Михаил управляваше като космическа интелигентност, отново откъсваше душата от това физическо тяло /жълто/. Днес ние живеем до хора, свързани сме често пъти кармически с тях, в които положението е следното: Те имат физическото тяло; но понеже космическата интелигентност е отпаднала от властта на Михаил и, така да се каже, живее лично, индивидуално в човека, азът, цялото духовно-душевно същество на човека остава вътре във физическото тяло /виж рис.8 вляво/. Те стоят до нас, като тяхното духовно-душевно същество е дълбоко потопено в тяхното физическо тяло. Така ние трябва да гледаме на това съобразно истината, когато стоим до недуховни хора. И това стоене до недуховни хора не трябва да предизвиква само симпатия и антипатия в обикновения смисъл, но то трябва да има в себе си нещо потресаващо. И то може да има в себе си нещо потресаващо, мои мили приятели! Ние биваме разтърсени, когато насочим поглед върху онези материалисти, които често пъти са високо надарени, които от определени инстинкти също могат да имат много добри подтици, но не могат да дойдат до духовното.
към текста >>

212. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека. В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те? Важното не са думите, но ако те биха били запитани и биха отговорили според християнската терминология, те биха казали: - Нашата душа е приета от Михаил и ние продължаваме да живеем в общение с Михаил. - Или те биха изразили това космологично; именно от една такава общност, каквато беше тази на Александър или на Аристотел, би било казано и е било казано космологически: -Душата на човека е интелигентна на Земята, но тази интелигентност е една капка от пълнотата на това, което Михаил разлива като интелигентен дъжд, който облива хората. И този дъжд идва от Слънцето, Слънцето отново приема обратно в неговата собствена същност душата на човека и душата на човека, която съществува между раждането и смъртта, се излъчва от Слънцето надолу към Земята. Господството на Михаил би било търсено на Слънцето.
към текста >>

213. Забележки към текста GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Поставените в квадратните скоби думи са от издателя, понеже иначе не може да се разбере смисъла на дадените места.
Поставените в квадратните скоби думи са от издателя, понеже иначе не може да се разбере смисъла на дадените места.
към текста >>

Нашето понятие, нашето културно понятие в света в който живее Исус няма никакъв смисъл.
Буквалният текст на цитатите гласи: «Господин Ренан, този Ханс-салам в психологията, употреби две от най-неподходящите понятия, които можеше да даде за неговото обяснение на типа Исус. Понятието гений и понятието герой. ... Да направи от Исус един герой! И що за недоразумение е думата ! Нашето понятие, нашето културно понятие в света в който живее Исус няма никакъв смисъл. Казано със строгоста на психолога, тук по-скоро би била на място една съвсем друга дума, думата - Идиот.» (откъс 29).
към текста >>

214. Съдържание GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Вдъхновяващи действия в смисъла на течението на Михаил чрез индивидуалността на Тихо де Брахе.
Индивидуалността на Юлиан Отстъпника Херцелоида Тихо де Брахе. Демоничните идоли на Бейко от Верулам. Свръхсетивният култ около прехода от 18-ия в 19-ия век. Вдъхновяващи действия в смисъла на течението на Михаил чрез индивидуалността на Тихо де Брахе. Шелинг и Якоб Фрошамер.
към текста >>

Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
към текста >>

215. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Единствено действителните човешки отношения могат да основат и да подържат в езотеричен смисъл Антропософското общество.
За целта е необходимо признаването на онези реални сили, които трябва да свържат обединените в обществото отделни личности. Тези сили не могат да стоят под някаква програма или теза, обхванати чрез абстрактни правила. Единствено действителните човешки отношения могат да основат и да подържат в езотеричен смисъл Антропософското общество. Така за в бъдеще в най-широк смисъл всичко трябва да бъде основано върху действителните човешки отношения в конкретния, а не в абстрактния духовен живот. Трябва да бъдем само в състояние да схващаме този конкретен духовен живот и да го виждаме и в най-малките подробности на живота. Бих искал да приведа една много малка подробност. Когато приехме този импулс, ние решихме да дадем на всеки член една нова членска карта. Тъй като междувременно Антропософското общество нарасна до 12 хиляди членове, касаеше се сега да бъдат изготвени тези 12 хиляди членски карти и въпреки възражението, което мнозина повдигнаха, аз трябваше да се реша лично да подпиша всяка членска карта.
към текста >>

Така за в бъдеще в най-широк смисъл всичко трябва да бъде основано върху действителните човешки отношения в конкретния, а не в абстрактния духовен живот.
За целта е необходимо признаването на онези реални сили, които трябва да свържат обединените в обществото отделни личности. Тези сили не могат да стоят под някаква програма или теза, обхванати чрез абстрактни правила. Единствено действителните човешки отношения могат да основат и да подържат в езотеричен смисъл Антропософското общество. Така за в бъдеще в най-широк смисъл всичко трябва да бъде основано върху действителните човешки отношения в конкретния, а не в абстрактния духовен живот. Трябва да бъдем само в състояние да схващаме този конкретен духовен живот и да го виждаме и в най-малките подробности на живота. Бих искал да приведа една много малка подробност. Когато приехме този импулс, ние решихме да дадем на всеки член една нова членска карта. Тъй като междувременно Антропософското общество нарасна до 12 хиляди членове, касаеше се сега да бъдат изготвени тези 12 хиляди членски карти и въпреки възражението, което мнозина повдигнаха, аз трябваше да се реша лично да подпиша всяка членска карта. Естествено това представлява работа от няколко седмици.
към текста >>

С това в известен смисъл се връщаме към изходната точка.
С това в известен смисъл се връщаме към изходната точка. Това, което днес трябва да стане действителност, тогава беше намерение. Тъй като от Коледното събрание насам много от нашите приятели се намират за първи път тук, в следващите дни аз ще разгледам пред вас въпроса за кармата. За целта днес ще си позволя само да дам един вид увод, като говоря за онези неща, за които се загатва макар и под формата на очерк в «Съобщения»[4] от тази седмица.
към текста >>

Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>

216. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

ако не разглеждаме самия живот в смисъла на кармата и на повтарящите се земни съществувания.
Завчера аз говорих за това, че теоретическото обяснение на кармата и на повтарящите се земни съществувания трябва да остане само нещо неживо, ако не въведем действително ориентираното в тази насока разглеждане, също и в практическото схващане за живота, т. е. ако не разглеждаме самия живот в смисъла на кармата и на повтарящите се земни съществувания. Разглеждането, което имаме предвид обаче, трябва да бъде извършено с най-голяма сериозност.
към текста >>

- И в тази насока ние действително можем да предприемем едно изследване, само когато духовният свят в известен смисъл е вече отворен за изследователя, благодарение на неговото душевно развитие.
Защото вече можем да кажем: - Изкушението на хората да си съставят идеи за всевъзможни кармически връзки, за всевъзможни неща, които са свързани с повтарящите се земни съществувания, това изкушение е твърде голямо и източникът на илюзии в тази област е извънредно голям. - И в тази насока ние действително можем да предприемем едно изследване, само когато духовният свят в известен смисъл е вече отворен за изследователя, благодарение на неговото душевно развитие.
към текста >>

За да бъдат виждани в правилния смисъл тези неща, - които стана възможно да обясняваме от Коледното събрание насам, - те изискват истинска сериозност, у слушателите; сериозна нагласа и сериозно участие в антропософското движение, защото те могат лесно да доведат до всевъзможни лекомислия.
Мои мили приятели, когато обяснявам такива неща, освен обяснението в мен се поражда и едно чувство. За да бъдат виждани в правилния смисъл тези неща, - които стана възможно да обясняваме от Коледното събрание насам, - те изискват истинска сериозност, у слушателите; сериозна нагласа и сериозно участие в антропософското движение, защото те могат лесно да доведат до всевъзможни лекомислия. Но те се изнасят днес, защото в наше време това е необходимо. Необходимо е Антропософското общество да застане на основата на сериозността и да осъзнае своята собствена задача сред модерната цивилизация.
към текста >>

Ето защо, след като по този начин поставих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което представляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен живот според неговия по-дълбок смисъл.
Ето защо, след като по този начин поставих основата, върху която следващия час, който ще бъде осем и половина часа в сряда, бих искал да говоря за кармата на Антропософското общество и после в следващите часове, които ще оповестя, да премина към онова, което представляват такива разглеждания на кармата за човека, който иска да разбере своя собствен живот според неговия по-дълбок смисъл.
към текста >>

И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл.
След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>

217. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Обаче това господство на Михаил е отново свързано с онова, което в най-дълбокия смисъл също иска и антропософското движение, а именно с това, което то трябва да извършва.
Бих искал сега с няколко примера да ви покажа, как трябва да включим в тези събития духовните процеси, за да получим един действителен образ на това, което стои в основата на събитията. В духовно отношение настоящото време е свързано с това, което в духовния живот можем да наречем господство на Михаил. Обаче това господство на Михаил е отново свързано с онова, което в най-дълбокия смисъл също иска и антропософското движение, а именно с това, което то трябва да извършва. Така че със събитията, за които ще говоря, е свързана също съдбата, кармата на Антропософското общество и с това кармата на по-голяма част от отделните личности, които се намират в това Антропософско общество, както ще видим това следващия път. Отделни неща от това, което ще засегна тази вечер, са вече известни на мнозина от вас от лекциите, които изнесох досега. Но днес бих искал от една определена гледна точка да разгледам познати и непознати неща.
към текста >>

Ние трябва да схващаме мохамеданството в по-широк смисъл на думата.
Ако вземем определено време, например 8-то и началото на 9-то столетие, ние ще видим, как една такава личност като Карл Велики е разнесъл християнството навсякъде между живеещите в онова време в Европа нехристиянски хора, по един начин, с който ние не можем да бъдем съгласни въз основа на нашите хуманитарни понятия. Обаче между тези нехристиянски хора особено изпъкват много от онези, които са били повлияни от онези течения, които са дошли от Азия през Северна Америка в Европа и които изхождат от арабизма, от мохамеданството. Ние трябва да схващаме мохамеданството в по-широк смисъл на думата. Повече от половин хилядолетие след Тайната на Голгота ние виждаме от арабизма да се раждат в мохамеданството всички стари светогледни елементи на арабизма, много неща, които са свързани с това, много неща именно от една богата, но изградена по нехристиянски начин ученост. Ние виждаме, как тази ученост се разпространява чрез ударни военни походи от Азия през Северна Африка към Западна и Южна Европа. Ние виждаме, как това течение постепенно пресъхва повече за външния свят, но то не пресъхва вътре в развитието на духовния живот. Когато вече пресъхва повече външният начин на разпространение на арабизма в Европа, ние виждаме - и тук имаме един от случаите, където от външната история сега трябва да погледнем към духовните основи, - как арабизмът се разпространява по един вътрешен начин. И при последното разглеждане на кармата, което направих тук, аз ви казах, че когато разглеждаме редуващите се земни съществувания на отделните хора, ние не можем да направим никакви изводи от външното, от външното положение, как е бил изграден един минал земен живот, понеже се касае за много по-вътрешни импулси.
към текста >>

Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите.
Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите. Обаче усилията не се увенчаха с успех. Горепосочените индивидуалности не се подадоха на техните увещания. Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари. И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
към текста >>

И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
Там искащите да действат в смисъла на християнството Аристотел и Александър положиха големи усилия, за да победят арабизма, който живееше в индивидуалностите на Харун ал Рашид и на другите. Обаче усилията не се увенчаха с успех. Горепосочените индивидуалности не се подадоха на техните увещания. Получи се обаче другото: Древното космическо християнство проникна още по-дълбоко в хората произхождащи от кръглата маса на Артур, отколкото това ставаше по-рано на Земята в по-суровото поведение на артуровите рицари. И при този събор в свръхсетивния свят, при съдействието на Михаил, Александър и Аристотел взеха, така да се каже, решение по отношение на това, което ще стане в бъдеще и което предвиждаше, как духовният живот в Европа трябва да получи нови импулси в смисъла на един християнизиран александризъм, на един християнизиран аристотелизъм.
към текста >>

Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени.
Срещу него сега действа другият полюс, полюсът, който бяха приели за християнството александризмът и аристотелизмът. Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот. Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас. Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един величествен духовен елемент. Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени. Книгите, които произхождат от тях, изглеждат като каталози от думи. Но онова, което тогава хората искаха да дадат на пълния живот, не беше възможно да бъде предадено в книги по друг начин, освен като реторика, като един вид каталог от думи. Обаче който разбира да чете, той точно в тези книги чете онова, което великите учители от Шартр са преподавали на многобройни ученици по един блестящ, чудесно духовно проникнат начин.
към текста >>

Тогава можем да прозрем, какъва е целта на антропософското движение в смисъла на течението на Михаил - за това искаме да говорим следващия път.
Тогава можем да прозрем, какъва е целта на антропософското движение в смисъла на течението на Михаил - за това искаме да говорим следващия път.
към текста >>

218. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е.
Ние започваме да разглеждаме онова духовно-свръхсетивно течение, за което аз исках да кажа, че е свързано с нашето настоящо течение на Михаил, в служба на което се е поставила антропософията. С това ние тръгнахме по пътя, който в известен смисъл трябва да стигне до кармата на антропософското движение и с това също до кармата на отделните личности, които могат да свържат по един честен начин, т. е. изхождайки от един самопонятен подтик на тяхното вътрешно същество, живота на тяхната душа, на техния дух с антропософското движение.
към текста >>

След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен живот с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл.
След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен живот с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл. И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност.
към текста >>

И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност.
След това обърнах вниманието върху това, как Харун ал Рашид отново се прероди - пренасяйки в Европа източен духовен живот с едно станало нехристиянско аристотелско учение, - как Харун ал Рашид отново се прероди в лицето на лорд Бейкън, като Бейко от Варулам, който упражни голямо влияние върху духовния живот на Европа, влияние, което се движи напълно в материалистическия смисъл. И аз обърнах вниманието върху това, как съветникът на Харун ал Рашид, който охарактеризирах, се прероди отново като Амос Комениус, за който с право се говори в един добър смисъл, който обаче в стремежа си да внесе в обучението нагледна образност подпомогна с това материализма, че всъщност той остро подчерта непосредствената сетивна нагледност.
към текста >>

Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън.
Онова, което духовното течение, за което говоря, прие от природата в душата, беше нещо напълно духовно-съобразно, то беше такова, че неговите представители навсякъде в природата виждаха не само отвлечени, мъртви, изразими в понятия природни закони, а едно живо действие и тъкане. Все още те малко обръщаха внимание на онова, което по-късно будеше възхищението на хората - нашите днешни химически елементи. Но толкова повече те обръщаха внимание на онова, което в стария смисъл наричаха елементи: земя, вода, въздух, огън. Обаче в момента, когато човек познава тези елементи не само чрез традиция в думи, а чрез една традиция, която е още пропита от най-древните мистерии, в същия момент той вижда онова, което наистина не съществува в нашите 70 до 80 химически елемента, но което съществува именно в онези четири елемента - светът на елементарните духове, светът на определени елементарни същества, в който човек се задълбочава веднага, когато се вживява в тези елементи.
към текста >>

Сега ние отново намираме онези, които действаха в този повече аристотелски оцветен смисъл, сред ордена на доминиканците[1], виждаме ги да действат там по най-разнообразен начин.
Сега ние отново намираме онези, които действаха в този повече аристотелски оцветен смисъл, сред ордена на доминиканците[1], виждаме ги да действат там по най-разнообразен начин. Душите на аристотелиците замениха, така да се каже, за земното действие душите на платониците и се разви онова, което днес може да бъде действително ценено всъщност само сред антропософското движение - аз веднъж изнесох тук един цикъл от лекции върху схоластиката[2] и нейната истинска форма и произход, - разви се схоластиката на Средновековието, онова учение, което в една клоняща вече към материализма епоха искаше да запази онова, което можеше да бъде запазено като духовност в човешките възгледи.
към текста >>

Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл.
Ние виждаме аристотелските души, как първо те действат вдъхновяващо от свръхсетивния свят върху учителите, които като платонически души живеят на Земята, как те действат, обучават на Земята развивайки науката в земния ум. Ние вникваме в тази дейност, виждаме, как учителите от Шартр ходят по Земята, провеждат техните проникнати от съзерцания проучвания и как вдъхновяващите лъчи, идващи от аристотелските души от свръхсетивния свят ги проникват и насочват в правилните пътища онова, което е оцветено платонически. Тогава се получава един съвършено друг възглед за живота в сравнение с този, който много често съществува. Защото във външния живот хората така драговолно различават платониците и аристотелиците като противоположности. Но в действителност това съвсем не е така. Епохите на Земята изискват да се говори ту в платонически, ту в аристотелски смисъл. Но когато обгръщаме с поглед свръхсетивния живот на задния фон на сетивния живот, едното оплодява другото, едното действа в другото.
към текста >>

219. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот.
Аз накарах да окачат тук картините, които съставляват част от един подарък, който получих през последните дни в резултат на честото говорене за толкова важната за западния вътрешен духовен живот школа от Шартр. На тези картини вие виждате - следващия вторник аз ще накарам да поставят и други от сбирката, - какви чудесни архитектурни произведения, какви чудесни в смисъла на средновековната пластика скулптори са били създадени на мястото, където някога е разцъфтявал онзи живот, за който аз често говорих също и тук като важен за западния свят духовен живот.
към текста >>

И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони. И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте. Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>

Тези индивидуалности от Шартр взеха широко участие в онези свръхсетивни учения, които бяха дадени в смисъла, в който аз говорих за тях в последно време, под покровителството на самия Михаил, за да разлеят импулсите, имащи значение и валидност за духовния живот в следващите столетия, под влиянието на които трябва да стои по необходимост днес онзи, които иска да се посвети на култивирането на духовния живот.
Можем да кажем, че четейки по знаменията на времето индивидуалностите от Шартр стигнаха до възгледа, че сред земния живот за тях ще дойде отново времето едва тогава, когато елементът на Михаил, който трябваше да започне в края на 19-то столетие, ще започне отново да действа известно време на Земята. Тези индивидуалности от Шартр взеха широко участие в онези свръхсетивни учения, които бяха дадени в смисъла, в който аз говорих за тях в последно време, под покровителството на самия Михаил, за да разлеят импулсите, имащи значение и валидност за духовния живот в следващите столетия, под влиянието на които трябва да стои по необходимост днес онзи, които иска да се посвети на култивирането на духовния живот.
към текста >>

Именно между тези, които са дошли в антропософското движение по този начин, се намират такива души, които не търсят Христос в един абстрактен смисъл.
Други души са онези, които не са минали непосредствено през това християнско развитие; те са минали или през по-късното християнско развитие, когато не съществуваше вече онова вътрешно задълбочаване както при сектите, но които преди всичко в основата на душите си имат много от онова, което можеше да се изживее като езическа мъдрост на мистериите в предхристиянско време, носеха го незаличимо, живо в своите души. Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху онези други души, защото в тях бяха останали живи впечатленията и учението, култовите упражнения и т. н. на древните мистерии. Именно между тези, които са дошли в антропософското движение по този начин, се намират такива души, които не търсят Христос в един абстрактен смисъл. Първата категория души са така да се каже радостни, че отново намират християнството в антропософското движение. Но между другите са онези, които обхващат с вътрешно разбиране това, което в антропософията е космическо християнство. Христос като космически дух на Слънцето е схващан преди всичко от онези намиращи се в голям брой в антропософското движение души, които са запазили в основите на своята душа в една жива форма много от онова, което те са донесли от древните езически мистерии. С всичко това са свързани течения от целия духовен живот на човечеството в настоящето; с това аз разбирам едно широко настояще, което се простира през десетилетия и столетия.
към текста >>

Но ние виждаме - естествено не в словесния смисъл, а като се абстрахираме от по-големи периоди време, - ние виждаме наред с Константин да стои Юлиан Апостата - Отстъпникът, наистина една личност, за която знаем, че в нея живееше мъдростта на мистериите.
Виждате ли, за този, който разглежда историята дълбокомислено, едно събитие именно в първите столетия на християнството се явява заобиколено от една странна тайнственост. Ние виждаме там една личност, която намираме може би вътрешно малко подходяща за целта, виждаме споменатия вече император Константин да приема християнството, за да направи от него това, което то е станало като официалното християнство на Запад. Но ние виждаме - естествено не в словесния смисъл, а като се абстрахираме от по-големи периоди време, - ние виждаме наред с Константин да стои Юлиан Апостата - Отстъпникът, наистина една личност, за която знаем, че в нея живееше мъдростта на мистериите. Юлиан Отстъпникът можеше да говори за троичното Слънце. И той изгуби своя живот, защото поради това беше считан за издайник на мистериите, тъй като беше говорил за троичното Слънце. Това не трябваше да бъде сторено в онова време; а в още по-ранни времена още по-малко.
към текста >>

В определен смисъл можем често пъти да се чудим, че този фин, гениален ум е бил така малко възприемчив за християнството; но това идва оттам, че той виждаше около себе си малко от онази вътрешна честност, както той я схващаше.
Обаче Юлиан Отстъпникът се намираше в едно особено положение по отношение на християнството. В определен смисъл можем често пъти да се чудим, че този фин, гениален ум е бил така малко възприемчив за християнството; но това идва оттам, че той виждаше около себе си малко от онази вътрешна честност, както той я схващаше. А между онези, които го въведоха в древните мистерии, той още намираше много честност, положителна, активна честност.
към текста >>

220. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Ето защо ние виждаме, как по отношение на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света.
Към това не можеше да се присъедини охарактеризираната индивидуалност, която сега се намираше в Тихо де Брахе, тя не можеше да се съгласи с такъв възглед за света. Ето защо ние виждаме, как по отношение на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света. И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия живот, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този живот на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието. Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете. И тук се показва нещо от най-висока степен знаменателно - това се съдържа също и в неговата биография.
към текста >>

Така ние стоим днес тук с антропософското движение, което се вля в настъпилото междувременно господство на Михаил, призвани да разберем именно същността на това господство на Михаил, призвани за това, именно в смисъла на действието на Михаил през столетията и хилядолетията, сега когато той отново пое в ръцете си ръководството на земното човечество, призвани да действаме в тази насока.
Така ние стоим днес тук с антропософското движение, което се вля в настъпилото междувременно господство на Михаил, призвани да разберем именно същността на това господство на Михаил, призвани за това, именно в смисъла на действието на Михаил през столетията и хилядолетията, сега когато той отново пое в ръцете си ръководството на земното човечество, призвани да действаме в тази насока. Присъщо на вътрешната езотеричност на това течение на Михаил е, че по един напълно определен начин предварително е набелязано първо за това столетие, онова, което ще стане.
към текста >>

И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там.
И вие виждате, че, когато днес насочим поглед нагоре към това, което действа всъщност в свръхсетивния свят и знаем в какво отношение стои антропософията към него, това ни служи отлично когато в един напълно конкретен смисъл в конкретния духовен живот разширим изследването относно историята,: Тук на Земята се намират определен брой души, които честно се стремят към антропософията, които винаги са стояли близо до теченията на Михаил; отвъд в свръхсетивния свят се намират определен брой души, именно учителите от Шартр, които са се задържали там. Между тези, които се намират тук в сетивния свят и онези, които са горе в духовния свят, съществува най-решителната тенденция да обединят тяхната дейност.
към текста >>

221. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот.
Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот. И личността на Щрадер има един вид образец, който е изживял развитието на последната третина на 19-то столетие и е стигнал в известен смисъл до един вид рационалистично християнство. Една личност, която след извънредно трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
към текста >>

И личността на Щрадер има един вид образец, който е изживял развитието на последната третина на 19-то столетие и е стигнал в известен смисъл до един вид рационалистично християнство.
Доколкото това може да бъде случаят при една поетична творба, този образ на Щрадер е обрисуван в известен смисъл от самия живот. И личността на Щрадер има един вид образец, който е изживял развитието на последната третина на 19-то столетие и е стигнал в известен смисъл до един вид рационалистично християнство. Една личност, която след извънредно трудна младост - нещо подобно проличава при обрисуването на Щрадер - е станал монах във францисканския орден, но не е могла да издържи в църквата и е намерила след това пътя си като професор.
към текста >>

И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл.
Когато наблюдаваме напълно правилно, когато наблюдаваме проницателно, ние виждаме, как в този протичащ в обратен ред живот след смъртта, който трае приблизително една трета от земния живот, умрелият иска да пристъпи към подготвителното изработване на неговата карма. Той вижда всичко онова, през което е минал във времето на земния живот, вижда го при това обратно изживяване. Ако е обидил някой човек, той отново изживява това. Ако съм умрял на 73 години и в моята 60-та година съм обидил някого, аз отново изживявам това при обратното преминаване на земния живот; но го изживявам така, че не изпитвам чувствата, които съм имал при обиждането, а чувствата на другия, които той е имал от моята обида. С моето изживяване аз напълно се пренасям в другия. И така аз живея всъщност с моите изживявания в онези хора, които са били засегнати от тези изживявания в добър или в лош смисъл. И тогава в мен самия се поражда стремежът да създам кармическото изравняване.
към текста >>

НАГОРЕ

5.3934578895569