Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2241
резултата от
455
текста в
3
страници с корен от думите : '
Растение
'.
На страница
2
:
1000
резултата в
166
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
За да се развива живото
растение
, това предполага, че неживите вещества биват организирани нагоре, биват преработени нагоре до определена степен на организация, както в една жива лаборатория.
Растителното царство, като царство на живота, довежда неорганичните веществата, неживите вещества до определена организация.
За да се развива живото растение, това предполага, че неживите вещества биват организирани нагоре, биват преработени нагоре до определена степен на организация, както в една жива лаборатория.
Така че в растението ние имаме едно живо същество, което довежда неживите природни продукти до определена степенна организация. Но човекът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело растението и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато човекът организира по-нататък това, което растението е организирало до определена степен. Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато човекът откъсва една ябълка или един лист от дърво и го изяжда. Това е най-пълното продължение.
към текста >>
Така че в
растение
то ние имаме едно живо същество, което довежда неживите природни продукти до определена степенна организация.
Растителното царство, като царство на живота, довежда неорганичните веществата, неживите вещества до определена организация. За да се развива живото растение, това предполага, че неживите вещества биват организирани нагоре, биват преработени нагоре до определена степен на организация, както в една жива лаборатория.
Така че в растението ние имаме едно живо същество, което довежда неживите природни продукти до определена степенна организация.
Но човекът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело растението и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато човекът организира по-нататък това, което растението е организирало до определена степен. Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато човекът откъсва една ябълка или един лист от дърво и го изяжда. Това е най-пълното продължение.
към текста >>
Но човекът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело
растение
то и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато човекът организира по-нататък това, което
растение
то е организирало до определена степен.
Растителното царство, като царство на живота, довежда неорганичните веществата, неживите вещества до определена организация. За да се развива живото растение, това предполага, че неживите вещества биват организирани нагоре, биват преработени нагоре до определена степен на организация, както в една жива лаборатория. Така че в растението ние имаме едно живо същество, което довежда неживите природни продукти до определена степенна организация.
Но човекът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело растението и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато човекът организира по-нататък това, което растението е организирало до определена степен.
Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато човекът откъсва една ябълка или един лист от дърво и го изяжда. Това е най-пълното продължение.
към текста >>
Ако всички неща биха стояли така, че винаги би могло да бъде направено това, което най-много отговаря на природата, ние бихме могли да кажем: най-близко до природата би било, човекът просто да продължи организационния процес от там, където го е довело
растение
то, т. е.
Ако всички неща биха стояли така, че винаги би могло да бъде направено това, което най-много отговаря на природата, ние бихме могли да кажем: най-близко до природата би било, човекът просто да продължи организационния процес от там, където го е довело растението, т. е.
да приема органите на растенията така, както се предлагат външно, и от там ги организира по-нататък в самия себе си. Това би било една права линия на организацията, която не би била никъде прекъсната: от неживото вещество до растението, до определена точка на организацията, и от тази точка до човешкия организъм.
към текста >>
Това би било една права линия на организацията, която не би била никъде прекъсната: от неживото вещество до
растение
то, до определена точка на организацията, и от тази точка до човешкия организъм.
Ако всички неща биха стояли така, че винаги би могло да бъде направено това, което най-много отговаря на природата, ние бихме могли да кажем: най-близко до природата би било, човекът просто да продължи организационния процес от там, където го е довело растението, т. е. да приема органите на растенията така, както се предлагат външно, и от там ги организира по-нататък в самия себе си.
Това би било една права линия на организацията, която не би била никъде прекъсната: от неживото вещество до растението, до определена точка на организацията, и от тази точка до човешкия организъм.
към текста >>
В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото
растение
то процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация.
Нека вземем сега най-грубото положение: човекът яде животинска храна получена чрез убиването на животното.
В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация.
Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението. Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното. Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението. Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили. Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук.
към текста >>
Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на
растение
то.
Нека вземем сега най-грубото положение: човекът яде животинска храна получена чрез убиването на животното. В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация.
Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението.
Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното. Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението. Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили. Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук. Следователно можем да кажем: човекът не продължава организацията по-нататък от там, откъдето би могъл да я продължи, а оставя неизползваните сили, които се намират в него и продължава организацията по-късно; той оставя животното да поеме една част от работата, която той би трябвало да извърши, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при
растение
то.
Нека вземем сега най-грубото положение: човекът яде животинска храна получена чрез убиването на животното. В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация. Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението. Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното.
Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението.
Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили. Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук. Следователно можем да кажем: човекът не продължава организацията по-нататък от там, откъдето би могъл да я продължи, а оставя неизползваните сили, които се намират в него и продължава организацията по-късно; той оставя животното да поеме една част от работата, която той би трябвало да извърши, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло
растение
то, той би трябвало да приложи определено количество сили.
Нека вземем сега най-грубото положение: човекът яде животинска храна получена чрез убиването на животното. В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация. Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението. Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното. Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението.
Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили.
Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук. Следователно можем да кажем: човекът не продължава организацията по-нататък от там, откъдето би могъл да я продължи, а оставя неизползваните сили, които се намират в него и продължава организацията по-късно; той оставя животното да поеме една част от работата, която той би трябвало да извърши, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на
растение
то до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук.
В животното ние имаме пред нас едно живо същество което също води по-нататък, по-далече отколкото растението процеса на организирането, води го до определена точка над растителната организация. Така щото можем да кажем за животното: то продължава по-нататък организационния процес на растението. Да предположим сега, че човекът яде нещо от животното. Тогава се получава по определен начин следното: човекът няма нужда сега да приложи като външна сила това, което би трябвало да приложи при растението. Ако той би трябвало да организира хранителните средства от там, където е спряло растението, той би трябвало да приложи определено количество сили.
Тези сили остават сега неизползвани, когато той яде животно; защото животното е довело вече организацията на растението до определена по-висока точка; човекът трябва да започне сега едвам тук.
Следователно можем да кажем: човекът не продължава организацията по-нататък от там, откъдето би могъл да я продължи, а оставя неизползваните сили, които се намират в него и продължава организацията по-късно; той оставя животното да поеме една част от работата, която той би трябвало да извърши, ако би ял растителна храна.
към текста >>
Това, което другите растения си икономисват само за младия зародиш, цялата растежна сила, която иначе се икономисва само за младия зародиш и не се влиза в останалия организъм, при гроздето тази сила се влива също по определен начин в пулпа на плода, така че чрез така наречената ферментация, чрез превръщането на това, което се влива в гроздето, което е доведено до най-високо напрежение в гроздето, се създава нещо, което в действителност има в
растение
то една сила, която бихме могли да сравним окултно със силата, която Азът на човека има върху кръвта.
Алкохолът е нещо още по-особено в царствата на природата. Той се оказва като нещо, което произвежда не само едно бреме, един товар в човешкия организъм, а се оказва като противостояща сила, произвежда една противостояща сила в човешкия организъм до определена точка; с изключение на лозата, която превишава тази точка.
Това, което другите растения си икономисват само за младия зародиш, цялата растежна сила, която иначе се икономисва само за младия зародиш и не се влиза в останалия организъм, при гроздето тази сила се влива също по определен начин в пулпа на плода, така че чрез така наречената ферментация, чрез превръщането на това, което се влива в гроздето, което е доведено до най-високо напрежение в гроздето, се създава нещо, което в действителност има в растението една сила, която бихме могли да сравним окултно със силата, която Азът на човека има върху кръвта.
Следователно това, което се създава при производството на виното, което се образува винаги при производството на алкохола, е, че в едно друго природно царство се произвежда онова, когато човек трябва да произведе, когато той действува от своя Аз върху кръвта.
към текста >>
Това действие от Аза върху кръвта, което обаче съществува също иначе, е, окултно взето, напълно подобно на действието, което се ражда, когато растителният процес бива развит обратно, така че това, което се намира в плодовото месо на гроздето или което въобще идва от
растение
то бива превърнато в алкохол.
Ние познаваме вътрешната връзка между Аза и кръвта. Тя може вече да бъде външно охарактеризирана чрез това, че когато Азът чувствува срам, червенината на срама се качва в лицето на човека, а когато Азът изпитва страх, той побледнява.
Това действие от Аза върху кръвта, което обаче съществува също иначе, е, окултно взето, напълно подобно на действието, което се ражда, когато растителният процес бива развит обратно, така че това, което се намира в плодовото месо на гроздето или което въобще идва от растението бива превърнато в алкохол.
към текста >>
2.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Млякото,
растение
то и животното като хранителни средства ние можем да се научим да ги сравним по определен начин, когато сме станали по-чувствителни чрез езотеричното развитие, когато сме станали по-чувствителни за това, което изпитваме при тези хранителни средства.
Видите ли, интересно е да сравним три вида хранителни средства относно тяхното космическо значение: това са млякото и всичко, което е свързано с него, растителния свят и всичко, което е свързано с него, и животинската храна.
Млякото, растението и животното като хранителни средства ние можем да се научим да ги сравним по определен начин, когато сме станали по-чувствителни чрез езотеричното развитие, когато сме станали по-чувствителни за това, което изпитваме при тези хранителни средства.
И тогава ние ще се научим също да обгърнем по-лесно с поглед потвържденията, които се получават чрез разумното разглеждане на външния свят. Ако бихте изследвали окултно света, Вие не бихте намерили това, което на Земята е вещество на млякото, на никоя друга планета на нашата слънчева система Това, което е произвеждано в живите същества по същия начин на другите планети на нашата слънчева система, би Ви се представило като нещо съвършено различно от земното мляко. Млякото е нещо специфично земно.
към текста >>
Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на
растение
то на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е.
И ако бихме искали да генерализираме това, което е млякото, би трябвало да кажем: живите същества на всяка една планетна система имат тяхното собствено мляко.
Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е.
същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети. Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род. Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята.
към текста >>
същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в
растение
то съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система.
И ако бихме искали да генерализираме това, което е млякото, би трябвало да кажем: живите същества на всяка една планетна система имат тяхното собствено мляко. Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е.
същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система.
Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети. Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род. Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята. Млечната храна прави от него един гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно един гражданин на цялата слънчева система.
към текста >>
3.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Дали разглеждате някой камък,
растение
, облак или пък съзерцавате мълния, зад всичко това стоят духовни същества и духовни явления.
Дали вървите по улицата или пък преживявате нещо, което ви се струва случайно, то е инспирирано от духовния свят от вашия друг Аз. И така, съществува нещо като инспирация в духовния свят и тя се разкрива на физическия план и предизвиква фактите, които са вашата съдба в малките и големите неща. Съдбата на човека се инспирира от другия Аз от духовната област. Когато ясновиждащата душа влезе в тази духовна област, тя изживява като откровение в разговора на духове това, за което може да се каже: думите са дела. Но всичко, което се случва в духовния свят, дава своя отпечатък във физическия свят.
Дали разглеждате някой камък, растение, облак или пък съзерцавате мълния, зад всичко това стоят духовни същества и духовни явления.
Също и зад физическите процеси от вашата съдба стоят духовни същества и явления. Какви духовни същества и явления? Инспирации! Водене на разговор на духове в духовния свят. Мировото слово действа като вдъхновител на човешката съдба.
към текста >>
4.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Вторият вид етерни сили ни се откриват в момента, когато наблюдаваме един растителен зародиш и виждаме как той е обграден от онази растителна субстанция, от която ще възникне новото
растение
.
Вторият вид етерни сили ни се откриват в момента, когато наблюдаваме един растителен зародиш и виждаме как той е обграден от онази растителна субстанция, от която ще възникне новото растение.
Нещо сходно откриваме и в етерното тяло: там са налице сили, които са валидни само докато Земята не е навлязла в своята топлинна смърт. Но етерното тяло разполага и с други, младенчески сили, близки до всичко онова, което Земята носи в себе си като зародиш, като космически кълн, който ще бъде пренесен в следващата планетарна инкарнация на Земята. Обаче тази, така да се каже, потенциално-зародишна част на етерното тяло може да бъде видяна само тогава тук ние отново се докосваме до една от големите тайни на духовно-научното познание, когато сме изградили определено отношение към Христовото Същество, към Христовия Импулс. Защото тази част на етерното тяло е протъкана именно от Христовите сили, които чрез Мистерията на Голгота са навлезли в духовната сфера на Земята. Те са точно там, тъкмо в тази част на етерното тяло.
към текста >>
5.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно
растение
, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия.
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво.
За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия.
Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията.
към текста >>
Едно друго
растение
е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения.
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво. За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия. Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология.
Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения.
И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво. И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла.
към текста >>
И ако човек чувствува това, което изпълва характерно
растение
то като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно
растение
, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това
растение
, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята.
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво. За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия. Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения.
И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята.
Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво. И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла. Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи.
към текста >>
6.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Нека да разгърнем „Метаморфозите на
растение
то” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-
растение
”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-
растение
” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение.
„Формите”, те биха навлезли в един представен живот, намиращ се в непрекъснато движение, или с други думи, чрез своето мислене те биха навлезли в царството на по-горната йерархия, където господстват Духовете на Движението. Обаче повечето философи не се осмеляват да направят тази крачка. И ако един западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него.
Нека да разгърнем „Метаморфозите на растението” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-растение”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-растение” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение.
Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества. Гьоте приведе застиналите понятия и застиналите форми в непрекъснато движение. Това беше неговото основно, велико дело. Това беше неговият най-забележителен принос в природознанието на тогавашната епоха.
към текста >>
7.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Има разлика, когато сме погълнали сока на едно или друго
растение
, има разлика в нашите очаквания, относно това, какви ще са последиците за нашия организъм.
Мистикът също може да обиколи в кръг всички 12 знака на духовния Зодиак. Не е особено благоприятно, когато мистикът е същевремено и материалист, т.е. когато той вътрешно изживява не духовното, спиритуалното, а материалното. Защото мистикът в полето на материализма е човек, който притежава, например, изключително фино усещане за здравословното състояние, в което се оказваме, след като сме погълнали едно или друго вещество.
Има разлика, когато сме погълнали сока на едно или друго растение, има разлика в нашите очаквания, относно това, какви ще са последиците за нашия организъм.
Следователно, когато в своите вътрешни изживявания човек израства заедно с материята, той става мистик в полето на материята. Може да се случи дори така, че главната задача в живота да се свежда до следното: Човекът да изследва по какъв начин действа едно или друго растение в организма, защото едно растение действа главно върху един орган, друго растение – върху друг орган и т.н. И така, да си мистик в полето на материализма е едно предисловие, за да бъдат проучвани лечебните сили на отделните субстанции. – Да, човек може да е мистик в полето на материята, но може да е мистик и в полето на идеализма. Един обикновен мистик или един гностичен идеалист не може да бъде истински мистик в полето на идеализма.
към текста >>
Може да се случи дори така, че главната задача в живота да се свежда до следното: Човекът да изследва по какъв начин действа едно или друго
растение
в организма, защото едно
растение
действа главно върху един орган, друго
растение
– върху друг орган и т.н.
Не е особено благоприятно, когато мистикът е същевремено и материалист, т.е. когато той вътрешно изживява не духовното, спиритуалното, а материалното. Защото мистикът в полето на материализма е човек, който притежава, например, изключително фино усещане за здравословното състояние, в което се оказваме, след като сме погълнали едно или друго вещество. Има разлика, когато сме погълнали сока на едно или друго растение, има разлика в нашите очаквания, относно това, какви ще са последиците за нашия организъм. Следователно, когато в своите вътрешни изживявания човек израства заедно с материята, той става мистик в полето на материята.
Може да се случи дори така, че главната задача в живота да се свежда до следното: Човекът да изследва по какъв начин действа едно или друго растение в организма, защото едно растение действа главно върху един орган, друго растение – върху друг орган и т.н.
И така, да си мистик в полето на материализма е едно предисловие, за да бъдат проучвани лечебните сили на отделните субстанции. – Да, човек може да е мистик в полето на материята, но може да е мистик и в полето на идеализма. Един обикновен мистик или един гностичен идеалист не може да бъде истински мистик в полето на идеализма. Мистик в полето на идеализма е този, който има душевната способност да извлича от скритите извори на своя вътрешен живот не друго, а идеалите на цялото човечество, да ги вижда като цел на Боговете и като такива да ги държи неотклонно пред своята душа. Един от мистиците в полето на идеализма беше например Майстер Екхарт.
към текста >>
8.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в
растение
то лежи семето за следващата година.
Ето виждате, аз разгледах пред Вас четири страни на ядката на човешката душа. Това, което остава неродено от нашето чувство, живее в астралното тяло; това, което остава неродено от волята, живее в Аза. Следователно, когато възприемаме външния свят, ние имаме в нас нещо като един физически призрак-труп, който всъщност е огледалната настилка за нашето физически тяло, имаме в нас едно включване, едно протъмняване в нашето етерно тяло; имаме в нас нещо в астралното тяло, което не идва до раждане през времето между раждането и смъртта и имаме в нашата воля нещо, което също така остава неродено в този период. Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане.
Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година.
Виждате следователно, че не можем да говорим само въобще за една ядка на душата, а можем да обхванем тази ядки на душата в нейната четиричленност. Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства. Как може да бъде задържан този натиск? Ето, видите ли, обични мои приятели, този натиск е нещо, под опасността на което човекът всъщност постоянно стои; защото това, което сега Ви описах, доколкото то се отнася за чувството и за волята, които в смисъла на първата сказка съставляват всъщност нашия вътрешен душевен живот, това е, което ни довежда във вътрешна дисхармония. Ако между родената част на чувството и волята и онова, което остава зад прага на съзнанието, би царувала правилна хармония, правилно отношение, ние бихме вървели из този сетивен свят като задоволени и прилежни човеци.
към текста >>
9.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената;
растение
то, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената.
Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие. Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество.
Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената.
При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание. Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл. Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие. Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта.
към текста >>
10.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
“, а именно, че когато разглеждаме едно растително семе, ние можем да видим едно едва доловимо сияние около него, което е различно за различните семена; за хората от миналите векове това беше едно ежедневно, съвсем обикновено явление, така че на човека не беше нужно да изследва с микроскопа от кое
растение
е семето, а тогавашните хора лесно можеха да определят това направо от светлинната аура, която обгръща семето.
Естествено, в Средновековието все още съществуваха последни остатъци от едно дребно възприемане на света... но все пак дори и през 10 век хората гледаха по съвсем друг начин в очите на отсрещния човек. Когато гледаха физическите очи, те виждаха и нещо от аурата, нещо от етерното естество, виждаха, така да се каже, едно „предано“ око, едно „лъжливо“ око, обаче не по пътя на логиката, а чрез непосредственото въз приемане на аурата, която обгръщаше окото А така беше и с много други неща. Освен аурата около човека, те възприемаха при това в много по-голям размер също и аурата около животните и растенията. Онова, което днес може да бъде предизвикано изкуствено. Вие всички си спомняте за моите описания в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
“, а именно, че когато разглеждаме едно растително семе, ние можем да видим едно едва доловимо сияние около него, което е различно за различните семена; за хората от миналите векове това беше едно ежедневно, съвсем обикновено явление, така че на човека не беше нужно да изследва с микроскопа от кое растение е семето, а тогавашните хора лесно можеха да определят това направо от светлинната аура, която обгръща семето.
към текста >>
11.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Да, някое
растение
малко се подобрява, с друго нещата се влошават.
Виждате ли, този, който не признава такива духовни факти и си изгражда всевъзможни мисли и идеали за това, как може да се стимулира развитието на човечеството днес, прилича на човек, който има градина с много растения, които започват да линеят и съхнат, а той прави ту едно, ту друго, през цялото време полага грижи, но не постига нищо.
Да, някое растение малко се подобрява, с друго нещата се влошават.
Но като цяло нещата с растенията не се подобряват. Защо става така? Защото е възможно някаква болест да е поразила корените, които той не е проверил. Такова е положението със социалните стремежи на хора като Жорес. Те хвърлят извънредно много сили, полагат извънредно много грижи във връзка с повърхността, но забравят за корените, защото в корените на нашия съвременен човешки живот липсва признаването на един действителен духовен свят.
към текста >>
12.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Накарали всички твари и всички земни неща, но бил забравен един единствен дребен храст имелът, коледното
растение
.
За оногова, който дотогава не се бил докосвал до него, това наистина била своеобразна смърт, намерила израз в неговите сънища. По-нататък нещата се обрисуват така, че боговете уж били чули за тези сънища и се разтревожили. Разказва се, че когато след приключване на царстването си Балдур тук ние винаги можем да се сещаме за взаимовръзката между човешкото и божественото, както е било в древните Мистерии почувствал наближаването на това време и боговете, сиреч мистерийните жреци, се разтревожили, те на карали всички твари да положат клетва, че няма да наранят Балдур.
Накарали всички твари и всички земни неща, но бил забравен един единствен дребен храст имелът, коледното растение.
То обаче било издирено от врага на азите Локи, комуто се удало при вдигнатия от боговете празник, сиреч при докосването на бога Балдур с материалния свят, да се възползва от имела.
към текста >>
С тях замерят Балдур, целят се в него нищо: никое
растение
, никое животно, никоя болест, никоя отрова, нищо не може да го нарани.
Тук също имаме един старинен коледен празник, а имеловият обичай на този празник и днес още ни напомня за древния коледен обичай, свързан с това, че на мястото на предишния цар трябвало да дойде нов. Този допир с материалния свят пък се представя в сценката и в мита с това, че всички твари, положили клетва да не наранят Балдур, биват използвани от различните богове.
С тях замерят Балдур, целят се в него нищо: никое растение, никое животно, никоя болест, никоя отрова, нищо не може да го нарани.
Но Локи, дето бил издирил имела, го донесъл сред компанията на боговете, сиреч сред компанията на жреците, и го подал на слепия бог Хьодур или Хьод. Хьодур или Хьод рекъл: Какво да сторя с имела? Аз съм сляп, не виждам къде е Балдур и не мога да го замерям като другите богове. Локи обаче му показал посоката и той запокитил имеловата клонка към Балдур. Балдур бил наранен и умрял.
към текста >>
13.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И тъкмо това отравяне е актът на оплождане, точно както в растителния свят въздействието на веществото от етерното върху плодника актът на оплождане при
растение
то, е всъщност отровното въздействие на светлината.
И тъкмо това отравяне е актът на оплождане, точно както в растителния свят въздействието на веществото от етерното върху плодника актът на оплождане при растението, е всъщност отровното въздействие на светлината.
към текста >>
Това, че едно паразитно
растение
упражнява в определена степен отровно въздействие, личи по чудесен начин от факта за убийството на Балдур именно с имел; то свидетелства, че на света е съществувало съзнание за градация във величината на отровността че сокът на
растение
то имел е имал друга степен на отровност в сравнение с тази, която човекът може да понесе.
Докато нашите учени глави, изследващи легендите, не стигат по-далеч от твърдението, че в подобни митове се изявявала, както те казват, главно творческата фантазия на народа, в тях в действителност се съдържат дълбокомислени истини, които се проявяват най-вече в това, че те в буквалния смисъл са изпипани в подробности. Митът за Балдур например дава добра представа за градацията на отровното, както и за много други неща.
Това, че едно паразитно растение упражнява в определена степен отровно въздействие, личи по чудесен начин от факта за убийството на Балдур именно с имел; то свидетелства, че на света е съществувало съзнание за градация във величината на отровността че сокът на растението имел е имал друга степен на отровност в сравнение с тази, която човекът може да понесе.
Защото всяко нещо се различава по своята величина.
към текста >>
14.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
С други думи, когато наблюдаваме
растение
, ние наблюдаваме не нещо, включено само в едните земни взаимовръзки, но в целия кръгооборот на живота на растенията виждаме взаимодействието на силите на Земята и Слънцето.
Описах ви, в какво се състои действието на центробежната сила на Слънцето /на слънчевата енергия/ – в оплождането; семето е оплодено и остава оплодено до следващата година, когато отново ще бъде обхванато от силите на Слънцето. Малкото зрънце, в което става оплождането, това е съществото, в което става оплождането, това е съществото, в което е заложена възможността да се предаде на земното тази слънчева сила на узряването. Виждате, че тук имаме живо взаимодействие между земното и пространствено извънземното. Не трябва да си представяме, че растежът на растенията е възможен без този отпечатък /произведен от слънчевата енергия, от центробежната сила/, в който Слънцето ще може отново да встъпи през следващата година.
С други думи, когато наблюдаваме растение, ние наблюдаваме не нещо, включено само в едните земни взаимовръзки, но в целия кръгооборот на живота на растенията виждаме взаимодействието на силите на Земята и Слънцето.
Намесват се и други планетарни въздействия, но сега ги оставяме настрани. Искаме да обхванем процеса като цяло. Искаме да си изясним по какъв начин това, което виждаме тук на Земята, е продукт /производно/ не само на силите на Земята, но по какъв начин то е продукт /производно/ и на силите на Слънцето. Обстоятелството, че човек в своето съзнание обикновено се ограничава с това, което става на Земята или в Земята, му пречи да види фактите в тяхната действителност, да стигне до правилно познание за фактите. Тъй като само минералите се създават само от силите на Земята.
към текста >>
Материалистите все се надяват да създадат в лабораторни условия семе на
растение
, както създават други химични съединения.
Искаме да обхванем процеса като цяло. Искаме да си изясним по какъв начин това, което виждаме тук на Земята, е продукт /производно/ не само на силите на Земята, но по какъв начин то е продукт /производно/ и на силите на Слънцето. Обстоятелството, че човек в своето съзнание обикновено се ограничава с това, което става на Земята или в Земята, му пречи да види фактите в тяхната действителност, да стигне до правилно познание за фактите. Тъй като само минералите се създават само от силите на Земята. В момента, когато излизаме от пределите на чисто материалното и встъпваме в растителното, трябва да разберем, че се излиза от сферата на чисто земното.
Материалистите все се надяват да създадат в лабораторни условия семе на растение, както създават други химични съединения.
Обаче думата на противниците на материализма не е за това, а че когато се преминава от минерално към растително, от химическия продукт към живото, зараждането може да стане само чрез извънземни процеси.
към текста >>
В растящото, разлистващо се
растение
, виждаме сякаш в образ въздействието на целия огромен космос.
Когато гледам зеления лист на стъблото, аз осъзнавам: в този лист, как той се заражда, раззеленява, как е обкръжен от въздействията на Слънцето, това, което отначало е било заключено в малката земя, сега е откъснато от Земята, обхванато е от въздействието на Слънцето. След това слънчевите въздействия връщат малката земя към нейните вибрации, — след като е станало невъзможно да се съхранява разширено това, което е било в малката земя, тъй като то трябва да бъде отново концентрирано.
В растящото, разлистващо се растение, виждаме сякаш в образ въздействието на целия огромен космос.
Това, което се разкрива на нашите сетива, трябва да го разглеждаме като нещо, разкриващо ни всеки миг тайните, изпълващи и пронизващи целия космос.
към текста >>
15.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от
растение
то, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
Но стремежите на германския народ са веществени, конструктивни, устремени към същността на нещата. И това е, което отличава германския народ от френския и английския. Французинът търси красивия израз в словото, обхванат в красиво изграденото изречение – и тогава той е удовлетворен. Англичанинът търси полезност в знанията и във всичко друго.
Но за да израсте стремежа към знание като потребност на душата, като цвета от растението, без което човек не се чувства завършен, това не разбират нито французите, нито англосаксонците – става дума, разбира се, за народностите като такива, а не за отделните личности от тези народи.
към текста >>
16.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с
растение
.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка.
Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение.
С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това.
към текста >>
17.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Всяко животно, всяко
растение
в своите форми отразяват нещо тайнствено съзвучно с цялото творение.
Не е било необходимо способът ни на изобразяване, който имаме, да е именно такъв, той би могъл и да е съвсем различен. Но самото това явление е било необходимо в земната култура, против него въстават само реакционерите, но не и духовните изследователи. Това неизбежно е трябвало да настъпи. Но противовесът ще се появи. Духовната наука не смята отмяната на училищното образование за идеал, но противовес ще бъде създаден, децата ще получат обучение чрез образи, обучение, което ще съдържа указания за мировите тайни, което чрез всичко, на което ги учат, ще съединява душата с мировите тайни.
Всяко животно, всяко растение в своите форми отразяват нещо тайнствено съзвучно с цялото творение.
Но живата възприемчивост на душата, за да се възприеме всичко това, се добива само на определена възраст. На определена възраст трябва да се расте съвместно с творението.
към текста >>
Или в градината да се даде на детето да наблюдава едно и също
растение
през пролетта, лятото и есента, а след това да му се прочетат съответните места от "Метаморфози на растенията" на Гьоте.
Или в градината да се даде на детето да наблюдава едно и също растение през пролетта, лятото и есента, а след това да му се прочетат съответните места от "Метаморфози на растенията" на Гьоте.
Това дълбоко ще въведе детето в живота на природата.
към текста >>
18.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Статичният, моментен образ на
растение
то никога не съдържа цялата истина за него; защото по един тайнствен начин то винаги крие в себе си нещо, което все още не може да се види, нещо, до което очите ще стигнат едва през следващата година: развитието, метаморфозата.
Има известна аналогия между световните събития и това, което наблюдаваме при растенията.
Статичният, моментен образ на растението никога не съдържа цялата истина за него; защото по един тайнствен начин то винаги крие в себе си нещо, което все още не може да се види, нещо, до което очите ще стигнат едва през следващата година: развитието, метаморфозата.
Обаче тази скрита еволюционна способност, е вече там, вътре в растението, само че под невидима форма. По сходен начин изглежда и светът около нас. Вътре в него е спотаено невидимото бъдеще, цялото бъдеще. Там е спотаено и миналото, но то е вече повехнало, изсушено, мъртво; то е като един вид труп. Всеки естественик, всеки природоизследовател стига само до миналото, до образа на трупа.
към текста >>
Обаче тази скрита еволюционна способност, е вече там, вътре в
растение
то, само че под невидима форма.
Има известна аналогия между световните събития и това, което наблюдаваме при растенията. Статичният, моментен образ на растението никога не съдържа цялата истина за него; защото по един тайнствен начин то винаги крие в себе си нещо, което все още не може да се види, нещо, до което очите ще стигнат едва през следващата година: развитието, метаморфозата.
Обаче тази скрита еволюционна способност, е вече там, вътре в растението, само че под невидима форма.
По сходен начин изглежда и светът около нас. Вътре в него е спотаено невидимото бъдеще, цялото бъдеще. Там е спотаено и миналото, но то е вече повехнало, изсушено, мъртво; то е като един вид труп. Всеки естественик, всеки природоизследовател стига само до миналото, до образа на трупа. Несъмнено, когато човекът е обърнат към духовния свят, това минало може да му липсва, това е вярно.
към текста >>
Да, без древните митове ние бихме разполагали с една такава наука, която прилича на едно
растение
, съставено от стъбло, листа, цветове, но не и от корени!
Обаче всички, които разсъждават така, не знаят само едно: Че цялата тази днешна наука изобщо не би съществувала в сегашния си вид, ако не беше предхождана от митическото мислене.
Да, без древните митове ние бихме разполагали с една такава наука, която прилича на едно растение, съставено от стъбло, листа, цветове, но не и от корени!
Който говори за днешната наука като за нещо опиращо се единствено на самото себе си, той прилича на човек, според когото едно растение би могло да съществува само с онези свои части, които се издигат над почвата. Цялата днешна наука е израснала от митовете; митовете са нейните истински корени. И когато днешните извънредно умни професори се обръщат с такова високомерие към древните митологии, към древните митове, към всички прояви на древното "суеверие", и нямат никакво предчувствие, че с цялата си ученост те са израснали тъкмо от тези митове, че без тях те не биха имали в главите си нито една правилна мисъл, у известни елементарни Духове*42, които наблюдават нещата от други светове, това предизвиква пристъпи на гръмогласен и язвителен смях. И нещо друго предизвиква у същите елементарните Духове един гръмогласен, сатанински смях тук с пълно право можем да кажем, че гръмогласният смях идва от ада, защото за ариманическите Същества всеки подобен случай е добре дошъл -, а именно, когато хората вярват: сега ние имаме учението на Коперник, на Галилей, и този толкова съвършен закон за съхраняването на енергията! Тези постижения на разума никога няма да загубят своята валидност.
към текста >>
Който говори за днешната наука като за нещо опиращо се единствено на самото себе си, той прилича на човек, според когото едно
растение
би могло да съществува само с онези свои части, които се издигат над почвата.
Обаче всички, които разсъждават така, не знаят само едно: Че цялата тази днешна наука изобщо не би съществувала в сегашния си вид, ако не беше предхождана от митическото мислене. Да, без древните митове ние бихме разполагали с една такава наука, която прилича на едно растение, съставено от стъбло, листа, цветове, но не и от корени!
Който говори за днешната наука като за нещо опиращо се единствено на самото себе си, той прилича на човек, според когото едно растение би могло да съществува само с онези свои части, които се издигат над почвата.
Цялата днешна наука е израснала от митовете; митовете са нейните истински корени. И когато днешните извънредно умни професори се обръщат с такова високомерие към древните митологии, към древните митове, към всички прояви на древното "суеверие", и нямат никакво предчувствие, че с цялата си ученост те са израснали тъкмо от тези митове, че без тях те не биха имали в главите си нито една правилна мисъл, у известни елементарни Духове*42, които наблюдават нещата от други светове, това предизвиква пристъпи на гръмогласен и язвителен смях. И нещо друго предизвиква у същите елементарните Духове един гръмогласен, сатанински смях тук с пълно право можем да кажем, че гръмогласният смях идва от ада, защото за ариманическите Същества всеки подобен случай е добре дошъл -, а именно, когато хората вярват: сега ние имаме учението на Коперник, на Галилей, и този толкова съвършен закон за съхраняването на енергията! Тези постижения на разума никога няма да загубят своята валидност. Обаче подобни разсъждения са признак на истинско късогледство!
към текста >>
19.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Както се вижда какво се е породило в
растение
то чрез зародишните сили, така се вижда нещо, което не се поражда с нашето раждане или зачатие, а е произлязло от един духовен свят.
Това не само се твърди, а се посочва как силите се пораждат в душата и как може да се види в кои чувства, афекти и страсти живее човекът.
Както се вижда какво се е породило в растението чрез зародишните сили, така се вижда нещо, което не се поражда с нашето раждане или зачатие, а е произлязло от един духовен свят.
към текста >>
Хората, запознати с природонаучните възгледи, лесно ще кажат: «Да, той идва и по дилетантски начин описва, че тези членове на душата, които иска да прозре, произлизат от един духовен свят, описва особените конфигурации и багри на чувствата така, като че ли в тези чувства се намира, от една страна, доказателството за нашия живот преди раждането, а от друга страна, също и нещо друго, което било като зародиша на
растение
то, като това, което ще се намира в
растение
то през следващата година.
Много добре знам колко много доводи могат да се противопоставят на такава представа от днешния природонаучен мироглед.
Хората, запознати с природонаучните възгледи, лесно ще кажат: «Да, той идва и по дилетантски начин описва, че тези членове на душата, които иска да прозре, произлизат от един духовен свят, описва особените конфигурации и багри на чувствата така, като че ли в тези чувства се намира, от една страна, доказателството за нашия живот преди раждането, а от друга страна, също и нещо друго, което било като зародиша на растението, като това, което ще се намира в растението през следващата година.
Не познава ли този човек - ще кажат хората - чудесните закони на наследствеността, които показа природната наука? Не знае ли всичко, което знаят онези, които създадоха науката за наследствеността и показаха всичко това, което изясни знанието за наследствените качества? »
към текста >>
20.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
А такива индивидуалности като Колумбан и ученика му Галус, на когото се дължи основаването на града, носещ името му, са тези, които преди всичко разбират, че нежното
растение
на християнизирането може да вирее в Европа единствено ако в духовно отношение Европа е обградена с ограда.
Разбираемо е, че именно тук говорим за тези отношения. Защото Колумбан36 и ученикът му Галус37 (Гален) са изключително важни индивидуалности в онзи велик, значим мисионерски път, по който успехите в християнизирането на Европа се подсилват чрез това, че в онова време Европа се обгражда като с духовна стена и не се позволява да навлиза никакво влияние от страната, която описах.
А такива индивидуалности като Колумбан и ученика му Галус, на когото се дължи основаването на града, носещ името му, са тези, които преди всичко разбират, че нежното растение на християнизирането може да вирее в Европа единствено ако в духовно отношение Европа е обградена с ограда.
Да, зад процесите на световната история лежат дълбоки, значими тайни. Историята, която се изучава в училищата, в повечето случаи е само Fable convenue, защото към най-важните факти и разбирането на по-новото време в Европа принадлежи това, че от столетията, през които християнизирането на Европа тръгва от Ирландия, до 12 век същевременно се налага папските едикти постепенно да забранят корабоплаването между Европа и Америка, така че връзката с Америка напълно да бъде забравена в Европа. Това забравяне е било необходимо, за да могат по правилен начин да се развият първите подготвителни стъпки на петата следатлантска културна епоха в Европа. И чак след като настъпва материалистическото време, Америка отново е открита, както се разказва днес - от Запад на Изток. Америка е открита под влиянието на жаждата за злато, под влиянието на чисто материалистическата култура, с която човекът трябва да се съобразява и да изгради съответните отношения именно в петата следатлантска културна епоха.
към текста >>
21.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на
растение
то от тази година, оживява видимото
растение
от следващата година.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето. И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот. За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот. Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост.
Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година.
Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността. Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят. Тогава ние не бихме могли да бъдем свободни. Тогава за свобода не би могло и дума да става. Тогава не бидейки личности, ние бихме били включени в природния ред.
към текста >>
22.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Духовното, което заявява за себе си днес в голото мислене, също е зародиш на бъдещия природен ред, както малкото семенце на
растение
то, образувало се през тази година, е зародиш на
растение
то през идната година.
Наблюдавайки духовно тези неща, можем да кажем: всичко това, което в дадения момент принадлежи на миналото, произтича от духовното. То е стигнало до завършек. Бъдещето също произтича от духовното. Но то никога не би се фиксирало в природния ред, ако действаше законът за запазване на силата и веществото. Тази представа, че съществува закон за запазване на веществото и енергията е от най-силните от всички предразсъдъци, съществували някога.
Духовното, което заявява за себе си днес в голото мислене, също е зародиш на бъдещия природен ред, както малкото семенце на растението, образувало се през тази година, е зародиш на растението през идната година.
към текста >>
И както семето на
растение
то днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря. Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние. Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето.
И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността.
То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>
Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно
растение
.
Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние. Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек.
Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение.
Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>
Както семето на
растение
то – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на
растение
то към цялото
растение
.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало. Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това. И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо.
Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение.
Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>
Но това има и обратна страна: ние имаме интелект, който, собствено, не израства от нас; ние имаме примерно такъв интелект, който може да се сравни не с
растение
, което израства от почвата и след това развива семе, а с такова
растение
, което расте на друго
растение
, което произвежда не семе, а друго
растение
, именно, твърде съвършено
растение
.
В нашето мислене – и това мислене в еволюцията е невъзможно да си го представим без съучастието, например, на езиковия елемент – действа ариманическото. В нашата воля действа луциферическото. Пронизващото ни ариманическо, доколкото интелектът на съвременната степен на еволюция е още много слаб и е още дете, го издига на значителна висота.
Но това има и обратна страна: ние имаме интелект, който, собствено, не израства от нас; ние имаме примерно такъв интелект, който може да се сравни не с растение, което израства от почвата и след това развива семе, а с такова растение, което расте на друго растение, което произвежда не семе, а друго растение, именно, твърде съвършено растение.
към текста >>
23.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Тогава си казваме: „
Растение
то съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път.
Поетът Кристиан Моргенщерн[3] е дал ясна форма в красиви стихове (за които често съм говорил във връзка с една конкретна глава от Евангелието на Св. Йоан) на изживяването, което ни обзема, когато позволим на най-висшите царства в Природата да работят върху нашите умове.
Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път.
Измиването на нозете.] Но растението, което гледа отвисоко минерала, който му е подготвил почвата, трябва също да си каже: „Безспорно стоя над теб в йерархията на съществата, но именно на теб, тъй като израствам от теб, дължа моето съществуване. С благодарност се прекланям пред почвата, която се простира под мен.“
към текста >>
Измиването на нозете.] Но
растение
то, което гледа отвисоко минерала, който му е подготвил почвата, трябва също да си каже: „Безспорно стоя над теб в йерархията на съществата, но именно на теб, тъй като израствам от теб, дължа моето съществуване.
Поетът Кристиан Моргенщерн[3] е дал ясна форма в красиви стихове (за които често съм говорил във връзка с една конкретна глава от Евангелието на Св. Йоан) на изживяването, което ни обзема, когато позволим на най-висшите царства в Природата да работят върху нашите умове. Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път.
Измиването на нозете.] Но растението, което гледа отвисоко минерала, който му е подготвил почвата, трябва също да си каже: „Безспорно стоя над теб в йерархията на съществата, но именно на теб, тъй като израствам от теб, дължа моето съществуване.
С благодарност се прекланям пред почвата, която се простира под мен.“
към текста >>
24.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при
растение
то.
Когато днес заставате пред Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност пред тях с едно напълно материалистично съзнание. Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества.
Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението.
Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество. Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи.
към текста >>
Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на
растение
то, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество.
Когато днес заставате пред Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност пред тях с едно напълно материалистично съзнание. Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества. Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението.
Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество.
Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят.
към текста >>
25.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Тя образува постоянно зеления лист на
растение
то, превръща го след това във венечен лист, в обагрения цветен лист, в тичинка, в близалце.
Евтино е да се каже: нашето време е време на един преход. Всяко време е време на един преход, важното е да знаем, какво предхожда. Следователно аз не искам да кажа тази тривиалност, че нашето време е време на един преход, но бих искал да кажа другото: постоянно се говори, че природата и животът не правят скокове. Някой се представя за много мъдър, когато казва това: последователно развитие, никъде скокове! Но, природата постоянно прави скокове.
Тя образува постоянно зеления лист на растението, превръща го след това във венечен лист, в обагрения цветен лист, в тичинка, в близалце.
Природата постоянно прави скокове, като създава една отделна форма; по-великият живот постоянно прави преломи. Ние виждаме в човешкия живот, как със смяната на зъбите се установяват съвършено нови отношения, как с половата възраст се установяват съвършено нови отношения. И ако наблюдателната дарба на съвременните хора не беше така груба, тогава към 20-та година те биха доловили една трета епоха в човешкия живот и т.н. и т.н.
към текста >>
26.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
И тогава растящото
растение
, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин.
Има и една мъдрост, която се разпростира далеч отвъд всичко, което може да се открие във всички единични сфери на световното съществуване, мъдрост, която е способна да сграбчи света в своето единство, дори и в пространството и времето. Отново това е звездната мъдрост, която води до Христос. Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от Изтока, да намерят пътя към Христос. С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти.
И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин.
Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес. Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките. Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
към текста >>
27.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Както казва стихотворението на Варуна,
растение
то расте по планините.
В книги, в които се описва ориенталския живот ще на-мерите на много места указания за Сома-питие или Сома-сок. Всевъзможни остроумни обяснения са дадени, защото истинската Посветителна Мъдрост никога не казва каква е всъщност субстанцията на Сома-питието. Много книги казват, че не е известна субстанцията на Философския камък. Нито аз ще говоря за тези две субстанции. Искам само да посоча хумора на изказването, правено от учени, че никой не може да знае какво всъщност е Сома-сока, макар че много хора го пият с килограми дневно.
Както казва стихотворението на Варуна, растението расте по планините.
Също се казва, че Философският камък е някакво вещество, което съществува, но че всъщност не се знае какво учените алхимици са искали да изразят чрез Философския камък. Ала има хора в нашето съвремие, които консумират Философски камък с килограми. Въпросът е да се погледне на нещата през правилната светлина.
към текста >>
28.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както
растение
то преживява до следващата година в своя зародиш.
Преди всичко: за един ориенталец подобно светоусещане е невъзможно, и това се проявява дори в европейския Изток, в нежната философска душа на Соловьов. Макар и той да не го казва ясно поне толкова ясно, колкото занапред ще трябва да се изживее в съзнанието на всички хора ние трябва да посочим: един такъв дух като Соловьов има в себе си нещо от Изтока, той навсякъде вижда умиращия свят, разпадащият се и устремен към хаоса свят, но също и а то е много важно възникващия свят. Всичко което възприема ме с нашите сетива, цялата реалност, човека, всичко това един ден няма да го има. Нещата, които нашите очи виждат, а ушите чуват един ден тях няма да ги има.
Земя и Небе ще преминат защото и това, което нашите сетива ни донасят от звездите, е също преходно Земя и Небе ще преминат; обаче това, което вътрешното слово изгражда там във вътрешния хаос на човека, в огнището на разрушение, то ще продължи да живее, тъй както растението преживява до следващата година в своя зародиш.
В дълбоката същност на човека са вложени зародишите на бъдещия свят. И ако човеците приемат там Христос, тогава Земя и Небе могат да преминат, обаче Логосът, Христос няма да премине. Човекът носи в своята дълбока и съкровена същност така да се каже това, което някога той ще бъде, и тогава, когато целия видим свят няма да е вече тук.
към текста >>
29.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Всяко
растение
е едно спящо същество.
Ако слезем по-надолу, в растителното царство, там откриваме едно съзнание, което е различно от това на животното; в растителното царство срещаме едно съзнание, каквото самите ние имаме между заспиването и пробуждането.
Всяко растение е едно спящо същество.
Що се касае до нас, ние развиваме това съзнание между астралното тяло и Азът, във волята. Активният принцип в растителното царство е сроден с този на нашата воля. Строго погледнато макар и будни в нашата воля ние спим. В нашата воля цари онази активност, която властвува в цялото растително царство.
към текста >>
И когато търсим по-нататък съзнанието на растителния свят, ние също, както и при животните, не можем да го открием в отделното
растение
, и тогава всъщност трябва да го търсим в цялата душа на Земята, в Земната душа.
И когато търсим по-нататък съзнанието на растителния свят, ние също, както и при животните, не можем да го открием в отделното растение, и тогава всъщност трябва да го търсим в цялата душа на Земята, в Земната душа.
Цялата Земна душа живее в едно сънищно съзнание и тя го внася вътре в растителното съзнание. И само доколкото Земята участвува в космическата еволюция, тя се преобразява по такъв начин, че да развие едно пълно съзнание, каквото ние, хората имаме в будното състояние между раждането и смъртта. В периода на зимата например: тогава настъпва един вид пробуждане на Земята; докато през лятото Земята изпада в сън, в притъпено сънищно съзнание. Както вече изтъкнах в предишни лекции, погрешно е да се вярва, че през лятото Земята е будна, а че зиме тя спи. Точно обратно.
към текста >>
30.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Но този път е съвършено погрешен, защото структурата на
растение
то и изобщо на живата клетка се определя не от някакъв особен или комплициран състав, а от нахлуването на химическата структура в хаотичното, в един изцяло хаотичен свят.
В растителното царство обаче, нещата не стоят така. Вие добре знаете, че това, което науката постига в обяснението си за растителния свят, се свежда най-много до идеята за комплицирания състав на живите растителни клетки.
Но този път е съвършено погрешен, защото структурата на растението и изобщо на живата клетка се определя не от някакъв особен или комплициран състав, а от нахлуването на химическата структура в хаотичното, в един изцяло хаотичен свят.
Обаче със своите заимствувани от минералното царство понятия, човекът не може да проникне в този свят. А още по-малко би могъл да проникне той със своите ако мога така да се изразя минерални понятия, в животинското царство, или пък направо казано в себепознанието. Но всичко това може да се постигне в духовно-научното изследване. На човека обаче засега е присъщо едно минерално съзнание, едно съзнание твърде близко, свойствено и подобаващо на минералния свят.
към текста >>
31.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Преди и след него както вчера описах човек развива едно съзнание, което е по-близо до природата на
растение
то, едно съзнание, което е вече не минерално, а възниква поради обстоятелството, че човешкото същество се изпълва с растителни сили.
Преди и след него както вчера описах човек развива едно съзнание, което е по-близо до природата на растението, едно съзнание, което е вече не минерално, а възниква поради обстоятелството, че човешкото същество се изпълва с растителни сили.
Да, човекът взема и нещо друго от Космоса, той не остава само с това, което Земята му е дала. Към това, което му е дала Земята, Космосът прибавя и един вид по-висше съзнание; и за по-голяма нагледност, можем направо да кажем: тогава човек развива едно растително съзнание. И в този отрязък от време, той взаимодействува със Земята и Космоса чрез силите на растителното царство (рис.23). Една от тайните на Битието е точно тази: растителният свят на Земята, който ни показва външната си вегетираща природа, има и своята дълбока вътрешна страна. И естествено, тази вътрешна страна ние трябва да търсим не долу, в корените, а горе в цветовете.
към текста >>
Нека си представим едно разцъфнало
растение
в това което го обгръща по такъв астрален начин, в това, което така да се каже астрално живее в него, външният поглед открива само оплождащите процеси.
Да, човекът взема и нещо друго от Космоса, той не остава само с това, което Земята му е дала. Към това, което му е дала Земята, Космосът прибавя и един вид по-висше съзнание; и за по-голяма нагледност, можем направо да кажем: тогава човек развива едно растително съзнание. И в този отрязък от време, той взаимодействува със Земята и Космоса чрез силите на растителното царство (рис.23). Една от тайните на Битието е точно тази: растителният свят на Земята, който ни показва външната си вегетираща природа, има и своята дълбока вътрешна страна. И естествено, тази вътрешна страна ние трябва да търсим не долу, в корените, а горе в цветовете.
Нека си представим едно разцъфнало растение в това което го обгръща по такъв астрален начин, в това, което така да се каже астрално живее в него, външният поглед открива само оплождащите процеси.
Нека допълня: външната страна би била тази, ако самото растение се разглежда просто от корените до цветовете, а вътрешната страна бихме имали в това, което е над цветовете. И ако външната, сетивна страна ни се явява просто като растителната покривка на Земята, то с вътрешната страна ние навлизаме в сферата на онези сили, които отчасти имат своето начало в съзнанието на човешките същества, пребиваващи в средищната точка между смъртта и новото им раждане, около – преди и зад среднощния час на Битието. Така че в растителната покривка на Земята ние виждаме нещо, което ни позволява да кажем: В своето космическо битие, тя е нещо, което е в зависимост с цялото развитие на човека.
към текста >>
Нека допълня: външната страна би била тази, ако самото
растение
се разглежда просто от корените до цветовете, а вътрешната страна бихме имали в това, което е над цветовете.
Към това, което му е дала Земята, Космосът прибавя и един вид по-висше съзнание; и за по-голяма нагледност, можем направо да кажем: тогава човек развива едно растително съзнание. И в този отрязък от време, той взаимодействува със Земята и Космоса чрез силите на растителното царство (рис.23). Една от тайните на Битието е точно тази: растителният свят на Земята, който ни показва външната си вегетираща природа, има и своята дълбока вътрешна страна. И естествено, тази вътрешна страна ние трябва да търсим не долу, в корените, а горе в цветовете. Нека си представим едно разцъфнало растение в това което го обгръща по такъв астрален начин, в това, което така да се каже астрално живее в него, външният поглед открива само оплождащите процеси.
Нека допълня: външната страна би била тази, ако самото растение се разглежда просто от корените до цветовете, а вътрешната страна бихме имали в това, което е над цветовете.
И ако външната, сетивна страна ни се явява просто като растителната покривка на Земята, то с вътрешната страна ние навлизаме в сферата на онези сили, които отчасти имат своето начало в съзнанието на човешките същества, пребиваващи в средищната точка между смъртта и новото им раждане, около – преди и зад среднощния час на Битието. Така че в растителната покривка на Земята ние виждаме нещо, което ни позволява да кажем: В своето космическо битие, тя е нещо, което е в зависимост с цялото развитие на човека.
към текста >>
Оттук и неговото увлечение към метаморфозата на
растение
то, великата му идея за първообразите на растителния свят.
И ако проследим по-нататък неговия живот, в странното му обикаляне около Ваймар, в неговата недостъпност, в особеностите на боледуването му и т.н., ние навсякъде имаме основание да кажем: да, този човек не е навлязъл напълно в света. И това произлиза от факта, че той е взел със себе си твърде много от това, което в среднощния час на Битието се развива като растително съзнание.
Оттук и неговото увлечение към метаморфозата на растението, великата му идея за първообразите на растителния свят.
към текста >>
32.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В моята „Тайна Наука“ аз наричам тази следваща степен в еволюцията на Земята с името Юпитер, Бъдещият Юпитер: едно бъдещо, живо минерално царство, обединяващо в себе си растителния живот с пластичното минерално устройство, така че това, което се извършва днес материално като нахлуващи в
растение
то химически процеси, тогава ще действува като жив, а не като химически процес.
Замислете се само над минералния свят, който приема в себе си растителния свят, но не като мъртъв земен пласт, а като съучаствуващ в живота, като свят, осигуряващ растенията с всичко необходимо. Да, така си я представете тази наша Земя цялата жива, съставена не от едно мъртво минерално царство и от едно живо растително царство в него, а точно така: Представете си я като едно живо минерално царство и в него Вие ще видите бъдещето преображение на нашата Земя.
В моята „Тайна Наука“ аз наричам тази следваща степен в еволюцията на Земята с името Юпитер, Бъдещият Юпитер: едно бъдещо, живо минерално царство, обединяващо в себе си растителния живот с пластичното минерално устройство, така че това, което се извършва днес материално като нахлуващи в растението химически процеси, тогава ще действува като жив, а не като химически процес.
То е нещо като зародиш на ново растително царство, вложен още от сега в човешкото физическо тяло. Днешното човешко физическо тяло съдържа зародиша на едно бъдещо царство, на едно бъдещо природно царство.
към текста >>
33.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Понеже
растение
то също има физическо тяло, то носи в себе си тенденцията да се превръща в многостенник, но към нея то прибавя и една друга тенденция, а именно тенденцията да израства в една кълбовидна или сферична форма.
Понеже растението също има физическо тяло, то носи в себе си тенденцията да се превръща в многостенник, но към нея то прибавя и една друга тенденция, а именно тенденцията да израства в една кълбовидна или сферична форма.
При определени условия спомнете си например облите речни камъни минералът също може да изглежда сферичен, обаче сферичната форма не е характерна за него. Първичната форма на минерала е тази на многостенника (рис. 26). На растението е присъща сферичната форма и всяка негова клетка се стреми към нея. Този стремеж към сферичната форма при човека това става най-вече в негова та глава е нещо дълбоко присъщо на растителния свят. Човекът дължи сферичната форма на самата растителна същност.
към текста >>
На
растение
то е присъща сферичната форма и всяка негова клетка се стреми към нея.
Понеже растението също има физическо тяло, то носи в себе си тенденцията да се превръща в многостенник, но към нея то прибавя и една друга тенденция, а именно тенденцията да израства в една кълбовидна или сферична форма. При определени условия спомнете си например облите речни камъни минералът също може да изглежда сферичен, обаче сферичната форма не е характерна за него. Първичната форма на минерала е тази на многостенника (рис. 26).
На растението е присъща сферичната форма и всяка негова клетка се стреми към нея.
Този стремеж към сферичната форма при човека това става най-вече в негова та глава е нещо дълбоко присъщо на растителния свят. Човекът дължи сферичната форма на самата растителна същност. А фактът, че не всички растения са сферични или кълбовидни се дължи на обстоятелството, че сферичната форма в тях се бори срещу формата на многостенника, срещу полиедричната форма; и така се стига до една резултанта, която е от космическо-астрален произход. От предишната ми лекция Вие знаете, че върху растенията действува един невидим космическо-астрален свят. Той видоизменя сферичната форма.
към текста >>
В стремежа си към сферичната форма,
растение
то приема и формата на самата Земя.
В стремежа си към сферичната форма, растението приема и формата на самата Земя.
Както знаете, небесното тяло на нашата планета има сферична форма. Сферична е и всяка водна капка. Минералните части на Земята са полиедрични, но цялата Земя в своя космически вид е сферична. Да, сферичната форма създава една общност между растението и самата Земя. В своето израстване и в своя стремеж към сферична форма, растението всъщност копнее за формата на Земята.
към текста >>
Да, сферичната форма създава една общност между
растение
то и самата Земя.
В стремежа си към сферичната форма, растението приема и формата на самата Земя. Както знаете, небесното тяло на нашата планета има сферична форма. Сферична е и всяка водна капка. Минералните части на Земята са полиедрични, но цялата Земя в своя космически вид е сферична.
Да, сферичната форма създава една общност между растението и самата Земя.
В своето израстване и в своя стремеж към сферична форма, растението всъщност копнее за формата на Земята. За минералите е характерна полиедричната форма, а растенията се стремят да наподобяват самата Земя.
към текста >>
В своето израстване и в своя стремеж към сферична форма,
растение
то всъщност копнее за формата на Земята.
В стремежа си към сферичната форма, растението приема и формата на самата Земя. Както знаете, небесното тяло на нашата планета има сферична форма. Сферична е и всяка водна капка. Минералните части на Земята са полиедрични, но цялата Земя в своя космически вид е сферична. Да, сферичната форма създава една общност между растението и самата Земя.
В своето израстване и в своя стремеж към сферична форма, растението всъщност копнее за формата на Земята.
За минералите е характерна полиедричната форма, а растенията се стремят да наподобяват самата Земя.
към текста >>
34.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
При заспиването ние оставяме във физическото тяло нещо, което макар и на пръв поглед да няма свойствата на растителния свят, може да бъде приравнено с него, понеже, от своя страна
растение
то също притежава физическо и етерно тяло.
Нека да видим как Азът и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло по време на съня.
При заспиването ние оставяме във физическото тяло нещо, което макар и на пръв поглед да няма свойствата на растителния свят, може да бъде приравнено с него, понеже, от своя страна растението също притежава физическо и етерно тяло.
Животното, както знаем, има физическо, етерно и астрално тяло. От заспиването до пробуждането, Азът и астралното тяло са извън физическото и етерното тяло; за този период от време ние съвсем не можем да посочим някое от човешките или животинските качества като проявления съответно на Азът и астралното тяло; ние трябва да сме наясно, че за този период от време, Азът и астралното тяло нямат външни проявления и че изобщо на физическия свят между заспиването и пробуждането те не могат да бъдат регистрирани ни то по пътя на сетивата, нито по пътя на разума.
към текста >>
Когато разглеждаме едно
растение
, ние постъпваме по съвсем различен начин, отколкото ако разглеждаме един човек.
Азът и астралното тяло несъмнено внасят свръхсетивни елементи в човешкото същество.
Когато разглеждаме едно растение, ние постъпваме по съвсем различен начин, отколкото ако разглеждаме един човек.
Ако разглеждаме един човек, ние се интересуваме например и от неговата морална същност, от неговата добра или зла природа. Това обаче означава и друго че няма никакъв смисъл да се интересуваме от неговата добра или зла природа, в случай че този интерес е насочен към неговите физическо и етерно тяло в интервала между заспиването и пробуждането. Спрямо добрата и злата природа на човека, неговите физическо и етерно тяло са съвсем неутрални. В мига на пробуждането, нещо от свръхсетивния свят отново се „включва“ в човешкото същество, Азът и астралното тяло отново нахлуват във физическото тяло; едва тогава моралният облик на човека застава пред нас в своя истински вид.
към текста >>
35.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
"За растенията", казваше Гьоте, "трябва, например, да се постъпва по следния начин: ето, да речем, едно
растение
, което развива корени, после стебло /виж рис.№1/ и върху това стебло цветове и т.н.
Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията. Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа. Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по отношение на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга. "По такъв начин се гледат минералите, това, което се намира в минералната природа", си казваше Гьоте; "за растенията, трябва да се използва един друг начин на виждане ".
"За растенията", казваше Гьоте, "трябва, например, да се постъпва по следния начин: ето, да речем, едно растение, което развива корени, после стебло /виж рис.№1/ и върху това стебло цветове и т.н.
към текста >>
Не е необходимо, обаче, да е точно така и при това
растение
/рис.1/, си казва Гьоте, но нещата могат, например, да се развият също и така /рис. 2/.
Не е необходимо, обаче, да е точно така и при това растение /рис.1/, си казва Гьоте, но нещата могат, например, да се развият също и така /рис. 2/.
Ето коренът; но силата, която започва в тази растителна форма /рис. 1/ да се развива още от корена, остава тук още затворена в самата себе си и не развива едно слабо стебло, което се разделя веднага в цветове, а напротив, тя образува едно дебело стебло. От този факт, силата на листата преминава в това дебело стебло и остава само малко сила, за развиване на листните разпределения и може би, върху тях цвета. Но може също да стане така, че растението да развива много слабо своите корени. Продължава да развива още нещо от сила та на корена.
към текста >>
Но може също да стане така, че
растение
то да развива много слабо своите корени.
Не е необходимо, обаче, да е точно така и при това растение /рис.1/, си казва Гьоте, но нещата могат, например, да се развият също и така /рис. 2/. Ето коренът; но силата, която започва в тази растителна форма /рис. 1/ да се развива още от корена, остава тук още затворена в самата себе си и не развива едно слабо стебло, което се разделя веднага в цветове, а напротив, тя образува едно дебело стебло. От този факт, силата на листата преминава в това дебело стебло и остава само малко сила, за развиване на листните разпределения и може би, върху тях цвета.
Но може също да стане така, че растението да развива много слабо своите корени.
Продължава да развива още нещо от сила та на корена. Това се развива по следния начин /виж рис. № 3/ и после, се развиват слаби филизи на листа и стебла. Но, всичко това, е вътрешно същото нещо.
към текста >>
Казано с други думи, това означава, че Гьоте си казваше: когато гледам едно
растение
, това, което виж дам, изобщо не е физическото, което най-малко, предполагам да видя, а това физическо е станало невидимо и трябва да възприема това, което виждам с други идеи, различни от тези на минералното царство.
Казано с други думи, това означава, че Гьоте си казваше: когато гледам едно растение, това, което виж дам, изобщо не е физическото, което най-малко, предполагам да видя, а това физическо е станало невидимо и трябва да възприема това, което виждам с други идеи, различни от тези на минералното царство.
Изключително важно е да зачетем това! Защото ние можем да си кажем, ако поставим това по правилен на чин пред нашата душа: в минералното царство, физическата природа е видима външно около нас. В растителното царство, физическата природа е станала невидима. Естествено, притегателната сила упражнява своето действие, всичко, което е във физическата природа упражнява още своето действие върху растителното царство; но това е станало невидимо и това, което е станало видимо, е една висша природа, то е това, което е вътрешно постоянно подвижно, което е вътрешно живо. Това е етерната природа в растението, коя то е в действителност видима.
към текста >>
Това е етерната природа в
растение
то, коя то е в действителност видима.
Казано с други думи, това означава, че Гьоте си казваше: когато гледам едно растение, това, което виж дам, изобщо не е физическото, което най-малко, предполагам да видя, а това физическо е станало невидимо и трябва да възприема това, което виждам с други идеи, различни от тези на минералното царство. Изключително важно е да зачетем това! Защото ние можем да си кажем, ако поставим това по правилен на чин пред нашата душа: в минералното царство, физическата природа е видима външно около нас. В растителното царство, физическата природа е станала невидима. Естествено, притегателната сила упражнява своето действие, всичко, което е във физическата природа упражнява още своето действие върху растителното царство; но това е станало невидимо и това, което е станало видимо, е една висша природа, то е това, което е вътрешно постоянно подвижно, което е вътрешно живо.
Това е етерната природа в растението, коя то е в действителност видима.
Не е добре да казваме: физическото тяло на растението е видимо. Физическото тяло на растението е всъщност, станало невидимо; а това, което виждаме, е етерната форма.
към текста >>
Не е добре да казваме: физическото тяло на
растение
то е видимо.
Изключително важно е да зачетем това! Защото ние можем да си кажем, ако поставим това по правилен на чин пред нашата душа: в минералното царство, физическата природа е видима външно около нас. В растителното царство, физическата природа е станала невидима. Естествено, притегателната сила упражнява своето действие, всичко, което е във физическата природа упражнява още своето действие върху растителното царство; но това е станало невидимо и това, което е станало видимо, е една висша природа, то е това, което е вътрешно постоянно подвижно, което е вътрешно живо. Това е етерната природа в растението, коя то е в действителност видима.
Не е добре да казваме: физическото тяло на растението е видимо.
Физическото тяло на растението е всъщност, станало невидимо; а това, което виждаме, е етерната форма.
към текста >>
Физическото тяло на
растение
то е всъщност, станало невидимо; а това, което виждаме, е етерната форма.
Защото ние можем да си кажем, ако поставим това по правилен на чин пред нашата душа: в минералното царство, физическата природа е видима външно около нас. В растителното царство, физическата природа е станала невидима. Естествено, притегателната сила упражнява своето действие, всичко, което е във физическата природа упражнява още своето действие върху растителното царство; но това е станало невидимо и това, което е станало видимо, е една висша природа, то е това, което е вътрешно постоянно подвижно, което е вътрешно живо. Това е етерната природа в растението, коя то е в действителност видима. Не е добре да казваме: физическото тяло на растението е видимо.
Физическото тяло на растението е всъщност, станало невидимо; а това, което виждаме, е етерната форма.
към текста >>
Как се определя, в действителност, видимата реалност на
растение
то?
Как се определя, в действителност, видимата реалност на растението?
Е, добре, когато имате едно физическо тяло, например, планински кристал, виждате веднага физическото /рис. 4/.
към текста >>
Когато имате едно
растение
, не виждате физическото; вие виждате върху
растение
то етерната форма /рис. 5/.
Когато имате едно растение, не виждате физическото; вие виждате върху растението етерната форма /рис. 5/.
Но тази етерна форма е изпълнена от физическото, физически суб станции живеят там отвътре. Когато растението вече няма живот и става въглен продължава да съществува: той е в растението. Следователно, можем да кажем, че растението е изпълнено от физическото, но то разтваря физическото чрез етерното. Етерното е това, което, в действителност, е видимо в растителната форма. Физическото е невидимо.
към текста >>
Когато
растение
то вече няма живот и става въглен продължава да съществува: той е в
растение
то.
Когато имате едно растение, не виждате физическото; вие виждате върху растението етерната форма /рис. 5/. Но тази етерна форма е изпълнена от физическото, физически суб станции живеят там отвътре.
Когато растението вече няма живот и става въглен продължава да съществува: той е в растението.
Следователно, можем да кажем, че растението е изпълнено от физическото, но то разтваря физическото чрез етерното. Етерното е това, което, в действителност, е видимо в растителната форма. Физическото е невидимо.
към текста >>
Следователно, можем да кажем, че
растение
то е изпълнено от физическото, но то разтваря физическото чрез етерното.
Когато имате едно растение, не виждате физическото; вие виждате върху растението етерната форма /рис. 5/. Но тази етерна форма е изпълнена от физическото, физически суб станции живеят там отвътре. Когато растението вече няма живот и става въглен продължава да съществува: той е в растението.
Следователно, можем да кажем, че растението е изпълнено от физическото, но то разтваря физическото чрез етерното.
Етерното е това, което, в действителност, е видимо в растителната форма. Физическото е невидимо.
към текста >>
Така че, в действителност, етерната форма на
растение
то е един имагинативен пример, но на една имагинация, която е не е непосредствено видима в духовния свят, която е, напротив, видима чрез физически включвания.
Следователно, физическото става видимо за нас в минералната природа. В растителната природа, физическото става вече невидимо за нас, защото всичко, което виждаме е именно само етерното, станало видимо чрез физическото. Ние, естествено, не бихме видели растенията с обикновени очи, ако невидимото етерно тяло не носеше, казано грубо, малки физически зрънца. Чрез физическото, етерната форма става видима за нас; но това, което ние в действителност виждаме, е етерната форма, физическото е само, така да се каже, средство, чрез което виждаме етерното.
Така че, в действителност, етерната форма на растението е един имагинативен пример, но на една имагинация, която е не е непосредствено видима в духовния свят, която е, напротив, видима чрез физически включвания.
към текста >>
Но ако искаме да назовем нещата такива, каквито са, ние даже нямаме право, да казваме, че виждаме в
растение
то една физическа реалност.
Тогава, скъпи мои приятели, ако попитате: "какво са имагинациите? " може да ви се отговори, че всичките растения са имагинации. Естествено, според тяхната имагинативна природа, те са видими само за имагинативното съзнание. Че растенията са видими също и за физическото око, произлиза от това, че те са изпълнени от физически частици; от този факт, етерното става видимо за физическото око по един физически начин.
Но ако искаме да назовем нещата такива, каквито са, ние даже нямаме право, да казваме, че виждаме в растението една физическа реалност.
В растението, ние виждаме една истинска имагинация. Следователно, навсякъде около вас вие имате имагинации, във формите на растителния свят.
към текста >>
В
растение
то, ние виждаме една истинска имагинация.
Тогава, скъпи мои приятели, ако попитате: "какво са имагинациите? " може да ви се отговори, че всичките растения са имагинации. Естествено, според тяхната имагинативна природа, те са видими само за имагинативното съзнание. Че растенията са видими също и за физическото око, произлиза от това, че те са изпълнени от физически частици; от този факт, етерното става видимо за физическото око по един физически начин. Но ако искаме да назовем нещата такива, каквито са, ние даже нямаме право, да казваме, че виждаме в растението една физическа реалност.
В растението, ние виждаме една истинска имагинация.
Следователно, навсякъде около вас вие имате имагинации, във формите на растителния свят.
към текста >>
Виждате ли, за
растение
то, можем да кажем, че то "в своята същност" е етерно.
Ако сега се издигнем от света на растенията към света на животните, не е достатъчно вече да се обърнем към етерното. Нужно ни е да направим една стъпка повече.
Виждате ли, за растението, можем да кажем, че то "в своята същност" е етерно.
към текста >>
Растение
то: унищожава физическото
Растението: унищожава физическото
към текста >>
Така че, можем да кажем: животното унищожава физическото това, което вече върши
растение
то -, но то унищожава също етерното и неговата същност е в това, че то може тогава да развива своето действие, щом етерното е унищожено.
Ако се издигнем до животното, този път вече нямаме правото да се държим само за етерното; напротив, трябва ни тук да си представим животинската форма по такъв начин, че сега етерното също е унищожено.
Така че, можем да кажем: животното унищожава физическото това, което вече върши растението -, но то унищожава също етерното и неговата същност е в това, че то може тогава да развива своето действие, щом етерното е унищожено.
към текста >>
Когато физическото е унищожено от
растение
то, етерното може да развива своето действие.
Когато физическото е унищожено от растението, етерното може да развива своето действие.
Но когато етерното е, на свое място, грубо казано, само пълнеж, със структура на зърно, тогава това, което сега вече не е в обикновеното пространство, астралното, тогава може да бъде в своята същност. Следователно, нужно ни е да кажем, че в животното астралното е в своята същност.
към текста >>
В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото
растение
то тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят.
В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността.
То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо.
към текста >>
То живее във формата на
растение
то.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят. В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността.
То живее във формата на растението.
За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо. Това е астралното в животно то.
към текста >>
За
растение
то, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят. В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността. То живее във формата на растението.
За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността.
Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо. Това е астралното в животно то. Това е нещо, което не може да бъде схванато от единствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/.
към текста >>
Вече фактът, че
растение
то трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в
растение
то, което да не се показва видимо на повърхността.
И така, Гьоте се стремеше с цялата си енергия да постигне подвижни идеи, подвижни понятия, за да възприема тотално този подвижен живот в растителния свят. В растителния свят, имаме още пред себе си етерното, защото растението тласка, в определен смисъл, това етерно към повърхността. То живее във формата на растението. За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността.
Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността.
Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо. Това е астралното в животно то. Това е нещо, което не може да бъде схванато от единствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/. За астралното, това не е достатъчно.
към текста >>
За
растение
то, трябва винаги да се търси в това, което е отвън основанието, поради което формата става друга.
В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо. Това е астралното в животно то. Това е нещо, което не може да бъде схванато от единствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/. За астралното, това не е достатъчно. Ако искаме да схванем астралното, ни е нужно да отидем по-далеч, нужно ние да кажем: нещо влиза в етерното и това, което е отвътре, би могло, например, да направи нещо по такъв начин, че отвътре формата да се изпълни в луковица и да наедрява.
За растение то, трябва винаги да се търси в това, което е отвън основанието, поради което формата става друга.
Трябва идеята ви да бъде подвижна. Но за да се възприеме астралното, тази единствена подвижност не е достатъчна. Там, във вашите понятия, трябва да влезе ясно още нещо друго.
към текста >>
Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за животното различна от тази за
растение
то, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си.
Ако искате да видите ясно до каква степен понятийната активност трябва да бъде за животното различна от тази за растението, ви е нужно не само да имате едно подвижно понятие, което може да приеме различни форми, но понятието трябва да приема навътре нещо, което то няма в самото себе си.
Това се нарича испирация в образуването на понятия. Така както по време на вдишване /инспирация/, поемаме въздух отвън в нас докато, в остатъка на нашата органична активност, която е на обратната страна на дишането /респирацията/, ние оставаме в активност в самите себе си нужно ни е да имаме, ако искаме да разберем животното, не само подвижни понятия, но и да накараме да влезе отвън нещо повече в тези подвижни понятия.
към текста >>
Ако искам да се изразя по друг начин, бих казал това: ние можем да останем неподвижни, когато искаме да разберем точно
растение
то, можем също да се наблюдаваме мислено като едно неподвижно същество.
Ако искам да се изразя по друг начин, бих казал това: ние можем да останем неподвижни, когато искаме да разберем точно растението, можем също да се наблюдаваме мислено като едно неподвижно същество.
Е даже да останем неподвижни в продължение на целия си живот, ще можем, при това, да направим нашите понятия достатъчно подвижни, за да обхванат най-различните растителни форми; но не бихме никога формирали идеята, понятието на животното, ако не можем, самите трябва да можем да сновем насам и на там, ако искаме да образуваме понятие за животното. Защо?
към текста >>
Да речем, че имате това понятие за
растение
/виж рис.1/ и го трансформирайте в това второ понятие, тогава самите вие трансформирахте това понятие.
Да речем, че имате това понятие за растение /виж рис.1/ и го трансформирайте в това второ понятие, тогава самите вие трансформирахте това понятие.
Но ако бягате, вашето понятие става друго, от факта, че бягате. Трябва вие самите да въведете живот в понятието. Това е, което прави от едно понятие, което е само произлязло от имагинацията, едно инспирирано понятие. За растението, можете да си представите, че вие самите сте вътрешно тотално неподвижни и че се задоволявате да модифицирате понятията. Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот.
към текста >>
За
растение
то, можете да си представите, че вие самите сте вътрешно тотално неподвижни и че се задоволявате да модифицирате понятията.
Да речем, че имате това понятие за растение /виж рис.1/ и го трансформирайте в това второ понятие, тогава самите вие трансформирахте това понятие. Но ако бягате, вашето понятие става друго, от факта, че бягате. Трябва вие самите да въведете живот в понятието. Това е, което прави от едно понятие, което е само произлязло от имагинацията, едно инспирирано понятие.
За растението, можете да си представите, че вие самите сте вътрешно тотално неподвижни и че се задоволявате да модифицирате понятията.
Ако искате да си представите понятието за животното по-голямата част от хората не обичат да го правят, това е съвсем сигурно, защото е нужно понятието да стане вътрешно живо, това ви причинява сърбеж, сякаш имате мравки предизвиквате да влезе във вас инспирацията, движението на вътрешния живот, не само чувствената активност, която снове от форма във форма, а движението на вътрешния живот. Вие не можете да си представите едно животно в неговата цялост, без да въведете в понятието това движение на вътрешния живот.
към текста >>
Че имагинацията не живее в изолираното
растение
, можете да видите вече във факта, че когато
растение
то се намира в своята почва и пониква, то променя своята форма под влиянието на външните условия,но вътрешно, то не променя своята форма.
Това е нещо, което Гьоте не успя да направи. Той постигна това да може да каже: растителният свят е сбор от понятия, от имагинации. Но за животните, трябва да се въведе нещо в понятието, трябва да направим самото понятие вътрешно живо.
Че имагинацията не живее в изолираното растение, можете да видите вече във факта, че когато растението се намира в своята почва и пониква, то променя своята форма под влиянието на външните условия,но вътрешно, то не променя своята форма.
Животното е подвижното понятие, живото понятие и там, трябва да приемем в себе си инспирацията и само благодарение на инспирацията проникваме до астралното.
към текста >>
36.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Вчера говорих за необходимостта, която Гьоте изпитваше, когато изучаваше ботаниката на Линей, да си представи в душата си
растение
то чрез живи понятия.
Те се отделят в действителност от човешката еволюция по съвсем жив начин в противопоставянето между Гьоте и Шилер.
Вчера говорих за необходимостта, която Гьоте изпитваше, когато изучаваше ботаниката на Линей, да си представи в душата си растението чрез живи понятия.
Живи понятия, понятия, които могат да се трансформират, които, следователно, успяват да стигнат до областта на имагинацията. Но обърнах също внимание върху факта, че Гьоте изпада във временно безсилие, в момента, в който иска да се из дигне от това, което е чисто растително и дарено с живот. И към това, което е животно и дарено с чувствителност. Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти.
към текста >>
Не възприема също в абстрактни понятия и духовната реалност, намираща се над
растение
то.
И към това, което е животно и дарено с чувствителност. Той стига до имагинацията. Той вижда външните обекти. За минералите, нямаше подбуди да отива напред, до имагинацията, но за растенията го направи. Той не отива по-далеч; абстрактните понятия не са негова работа.
Не възприема също в абстрактни понятия и духовната реалност, намираща се над растението.
От този факт, неговите философски разсъждения в основата си не бяха такива като философските разсъждения от неговото време.
към текста >>
Основно, всичко, което се намира там, от друга страна, има постоянната тенденция да стане
растение
.
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна красота. Опитайте да се оставите да действа върху вас всичко, което в тази Приказка, пази стила на растителната имагинация, там, всичко е така прекрасно.
Основно, всичко, което се намира там, от друга страна, има постоянната тенденция да стане растение.
Женският персонаж, който, внася изключително много, той нарича Лилия. Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението. Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване.
към текста >>
Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на
растение
то.
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна красота. Опитайте да се оставите да действа върху вас всичко, което в тази Приказка, пази стила на растителната имагинация, там, всичко е така прекрасно. Основно, всичко, което се намира там, от друга страна, има постоянната тенденция да стане растение. Женският персонаж, който, внася изключително много, той нарича Лилия.
Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението.
Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване.
към текста >>
Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на
растение
; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване.
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна красота. Опитайте да се оставите да действа върху вас всичко, което в тази Приказка, пази стила на растителната имагинация, там, всичко е така прекрасно. Основно, всичко, което се намира там, от друга страна, има постоянната тенденция да стане растение. Женският персонаж, който, внася изключително много, той нарича Лилия. Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението.
Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване.
към текста >>
37.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при
растение
то, например, то е далеч по-приятно.
Предположете, че гледате нещо във външния свят, да речем, на пример, една машина. Имате образа на машината. В смисъла, в който Гьоте го описва, това поражда един последователен образ, който дава резонанс кратко, после престава да дава резонанс. Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс. Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм.
Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно.
То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта. Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после.
към текста >>
38.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално
растение
и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото
растение
, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
Е добре, когато човек разглежда минерала,
растение
то, животното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще време, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
Е добре, когато човек разглежда минерала, растението, животното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще време, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
Така че, когато гледаме човека от днешното време такъв, какъвто той е в своето вътрешно същество, един зрител на външния свят, трябва да си кажем: като човешко същество, каквото той е, той стига днес, най-точно, до развиването на минералното виждане. Но тогава трябва да се характеризира значението на тази минерална мисъл, както го направих аз малко преди това.
към текста >>
Той не отива по-далеч от животното; той излага само връзката между
растение
то и животното, той намира
растение
то спя що, животното в състояние на будност.
Така Освалд Шпенглер тръгва от фразеологията. Той намира, че растителното е "спящо", тази растителност представлява най-напред света, който спи за доброто около нас. Той намира, че светът "се пробужда" в животинското царство, че животното развива в самия него един вид микрокосмос.
Той не отива по-далеч от животното; той излага само връзката между растението и животното, той намира растението спя що, животното в състояние на будност.
към текста >>
" Така че, даже при човека, който бидейки, както знаем, животно, съдържа освен това растителното Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за ролята, която играе минералното в човека така че в човека ние намираме това: в кръга, в който той е
растение
, той живее във времето; той се помества в "кога?
Тези очи, обаче, въвеждат нещо в действителността. В съня, не се намира "къде? Нито "как? ", намира се само "кога? " И "защо?
" Така че, даже при човека, който бидейки, както знаем, животно, съдържа освен това растителното Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за ролята, която играе минералното в човека така че в човека ние намираме това: в кръга, в който той е растение, той живее във времето; той се помества в "кога?
" и в "защо? ".
към текста >>
Говори също, още от 9 страница, за
растение
то, което няма състояние на будност, защото той иска да възприеме, изучавайки го как трябва сега да напише историята и да достави, също едно описание на това, което хората правят, начиная от съня.
Би могло да се вярва, обаче, че целият този кипеж ще има здравия дух да избегне най-опасните грешки, които допуска мисълта в миналото; тя ще бъде, значи, тук по определен начин предана на самата себе си. Когато даже растителното състояние е считано и се простира в историята на човечеството, този бульонен кипеж ще си остане в растителното състояние. Но не би било изобщо възможно да се отдадем на историческите обсъждания на човека от растителното царство. Освалд Шпенглер, обаче, се отдава на исторически обсъждания, които са даже твърде духовни по повод това, което човечеството прави на растително ниво по време на своя сън, в течение на своята еволюция. Но за да има, все пак, нещо да каже по повод този сън на човечеството, той се ползва с най-лошата форма на мисълта, от която човек може да се ползва, а именно от антропоморфизма, която се състои в деформирането на всичко повърхностно във въвеждането навсякъде на човешкия елемент, извлечен от имагинацията.
Говори също, още от 9 страница, за растението, което няма състояние на будност, защото той иска да възприеме, изучавайки го как трябва сега да напише историята и да достави, също едно описание на това, което хората правят, начиная от съня.
към текста >>
"
Растение
то води съществуване без състояние на будност". Добре.
"Растението води съществуване без състояние на будност". Добре.
към текста >>
"
Растение
то познава само връзката с "кога?
"Растението познава само връзката с "кога?
" е със "защо? "* /*Ибид стр. 563/.
към текста >>
И ето, че
растение
то започва сега не само своя сън, а и да "познава" в своя блажен сън.
И ето, че растението започва сега не само своя сън, а и да "познава" в своя блажен сън.
Намираме се пред едно предположение, например, което би било долу-горе такова: този сън, който е смятан, че се разпространява в човешката еволюция като един продължителен прилив за историята би могъл също да започне сега да става пробуждане. Защото Освалд Шпенглер би имал точно толкова правото да напише историята, тогава труфи растението с едно познание на "кога? " и "защо? ". Още повече, състоянието на сън, в което е растението, има даже изключително интересни качества: "Напорът на първите малки зелени връхчета, излизащи от зимната земя, издуването на пъпките, цялата сила, предизвикваща растежа, разпръскването на аромата, проявяването, узряването: всичко това е желание да се изпълни една съдба и питане, стремящо се непрекъснато към "кога? "* /*Ибид/.
към текста >>
Защото Освалд Шпенглер би имал точно толкова правото да напише историята, тогава труфи
растение
то с едно познание на "кога?
И ето, че растението започва сега не само своя сън, а и да "познава" в своя блажен сън. Намираме се пред едно предположение, например, което би било долу-горе такова: този сън, който е смятан, че се разпространява в човешката еволюция като един продължителен прилив за историята би могъл също да започне сега да става пробуждане.
Защото Освалд Шпенглер би имал точно толкова правото да напише историята, тогава труфи растението с едно познание на "кога?
" и "защо? ". Още повече, състоянието на сън, в което е растението, има даже изключително интересни качества: "Напорът на първите малки зелени връхчета, излизащи от зимната земя, издуването на пъпките, цялата сила, предизвикваща растежа, разпръскването на аромата, проявяването, узряването: всичко това е желание да се изпълни една съдба и питане, стремящо се непрекъснато към "кога? "* /*Ибид/.
към текста >>
". Още повече, състоянието на сън, в което е
растение
то, има даже изключително интересни качества: "Напорът на първите малки зелени връхчета, излизащи от зимната земя, издуването на пъпките, цялата сила, предизвикваща растежа, разпръскването на аромата, проявяването, узряването: всичко това е желание да се изпълни една съдба и питане, стремящо се непрекъснато към "кога?
И ето, че растението започва сега не само своя сън, а и да "познава" в своя блажен сън. Намираме се пред едно предположение, например, което би било долу-горе такова: този сън, който е смятан, че се разпространява в човешката еволюция като един продължителен прилив за историята би могъл също да започне сега да става пробуждане. Защото Освалд Шпенглер би имал точно толкова правото да напише историята, тогава труфи растението с едно познание на "кога? " и "защо?
". Още повече, състоянието на сън, в което е растението, има даже изключително интересни качества: "Напорът на първите малки зелени връхчета, излизащи от зимната земя, издуването на пъпките, цялата сила, предизвикваща растежа, разпръскването на аромата, проявяването, узряването: всичко това е желание да се изпълни една съдба и питане, стремящо се непрекъснато към "кога?
"* /*Ибид/.
към текста >>
И затова,
растение
то е произведено, но то не ражда.
" не може да има никакъв смисъл за едно растително съществувание. Това е въпросът, с който човекът, който се пробужда, идва в съзна ние отново всеки ден, за света, в който се намира. Защото само пулсът на съществуванието ще се загуби, минавайки през всички поколения. Будното състояние започва от 9 за всеки микрокосмос: това е разликата между зараждането и раждането. Едното е гарант за продължителността, другото е едно начало.
И затова, растението е произведено, но то не ражда.
То е тук, но никакво пробуждане, никакъв първи ден не се разгръща от света на сетивата около нега* /*Ибид/.
към текста >>
Но виждате ли, от факта, че Освалд Шпенглер се нарежда по свой начин като метафизик от този род, една философия от този род, идва ред да кажем: тази действителност, която спи в човека, това, което в човека е като
растение
, то е, което прави историята.
Когато някой иска да мисли след него, мислите на Шпенглер, наистина трябва, едно такова премятане, да се обърне на глава, после да се преметне, за да мисли противоположно на това, което е мислено за право в човешки смисъл.
Но виждате ли, от факта, че Освалд Шпенглер се нарежда по свой начин като метафизик от този род, една философия от този род, идва ред да кажем: тази действителност, която спи в човека, това, което в човека е като растение, то е, което прави историята.
Коя е тази действителност в човека? Това е кръвта, кръвта, която, тече през поколенията.
към текста >>
39.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Човек не може да гледа вече едно
растение
, без да се потопи в неговото растене.
Това, което току-що ви разказах за способността да се въведат в етерното тяло на вашата глава формите, които позволяват после да видите вашето тяло на времето, вашето етерно тяло до раждането ви, ви полага вече, най-общо, в едно изцяло своеобразно разположение по отношение на космоса. Човек губи, така да се каже, своята собствена телесност, но се чувства влязъл в живота на космоса. Съзнанието се простира, така да се каже, в далечините на етера.
Човек не може да гледа вече едно растение, без да се потопи в неговото растене.
Той го проследява от корена до цвета. Той живее в соковете му, в развиването на цвета му, на плода му. Той може да се потопи в живота на животните, следвайки формата им и най-вече в живота на друго едно същество. Най-слабата черта, явяваща ви се у едно друго човешко същество, ще ви води, така да се каже, в целия живот на душата му, така че, човек усеща, че сега не е в себе си, а е вън то себе си, по време на това свръхсетивно опознаване.
към текста >>
40.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Представете си една ливада, на тази ливада растения, на всяко
растение
цвете и от тези цветя, които са върху дърветата се издига най-напред един вид спирала, която се устремява в пространството на световете.
Представете си една ливада, на тази ливада растения, на всяко растение цвете и от тези цветя, които са върху дърветата се издига най-напред един вид спирала, която се устремява в пространството на световете.
Тези спирали съдържат силите, чрез които космосът определя и произвежда нарастването на растенията на земята. Защото растенията не растат само от своите зародиши, растенията растат от космически те сили, намиращи се спираловидно около Земята. Но тези сили са тук даже когато тук няма растения. За да влезе в движенията на планетите, човекът трябва да си служи с тези спираловидни сили на растенията като със стълба. Той се издига, значи, до движението на планетарния свят чрез това, което образува една стълба в спираловидните сили на растенията.
към текста >>
И човешкото същество е отнесено във втората сфера, която описах, чрез тези сили, която
растение
то кара да расте нагоре от корена наистина е необходимо то да из ползва сила, ако иска да може да расте нагоре.
Тези спирали съдържат силите, чрез които космосът определя и произвежда нарастването на растенията на земята. Защото растенията не растат само от своите зародиши, растенията растат от космически те сили, намиращи се спираловидно около Земята. Но тези сили са тук даже когато тук няма растения. За да влезе в движенията на планетите, човекът трябва да си служи с тези спираловидни сили на растенията като със стълба. Той се издига, значи, до движението на планетарния свят чрез това, което образува една стълба в спираловидните сили на растенията.
И човешкото същество е отнесено във втората сфера, която описах, чрез тези сили, която растението кара да расте нагоре от корена наистина е необходимо то да из ползва сила, ако иска да може да расте нагоре.
към текста >>
41.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на
растение
то.
Първо, при тях се унищожава всяка следа от външния живот. Хората се хранят с месо. То е взето от външния свят, от животинското царство. При храненето хората изгонват навън точно чрез предварителното (в устата) и следващото храносмилане всичко, което това хранително средство представлява в животинските тела.
Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението.
Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво. То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно. Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така. В готвенето също извършваме един вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н.
към текста >>
В нашия човешки организъм не бихме могли да понесем навлизането на онзи живот, който се е намирал в животното или в
растение
то, от които сме взели храните.
Защото, стигайки до жлезистите органи, които провеждат храните от червата в лимфните и кръвоносните съдове, по този път трябва да стане отново оживяването им. Храните трябва първо да се умъртвят в нас и след това отново да бъдат оживени.
В нашия човешки организъм не бихме могли да понесем навлизането на онзи живот, който се е намирал в животното или в растението, от които сме взели храните.
Ние можем най-многото да приемем неорганичната природа така, както тя ни предлага своите собствени закони. Не можем да се нахраним, да речем, с една зелка, не можем да я допуснем при храносмилането до нашите чревни власинки така, както в нея се намират етерните сили, докато тя е принадлежала към цялото растение. Етерното и астралното, които храната притежава, трябва първо да бъдат отстранени. И след това трябва да бъде прието от нашето етерно тяло и отново да бъде оживено това, което приемаме. Животът на храните в нас трябва да дойде от самите нас.
към текста >>
Не можем да се нахраним, да речем, с една зелка, не можем да я допуснем при храносмилането до нашите чревни власинки така, както в нея се намират етерните сили, докато тя е принадлежала към цялото
растение
.
Защото, стигайки до жлезистите органи, които провеждат храните от червата в лимфните и кръвоносните съдове, по този път трябва да стане отново оживяването им. Храните трябва първо да се умъртвят в нас и след това отново да бъдат оживени. В нашия човешки организъм не бихме могли да понесем навлизането на онзи живот, който се е намирал в животното или в растението, от които сме взели храните. Ние можем най-многото да приемем неорганичната природа така, както тя ни предлага своите собствени закони.
Не можем да се нахраним, да речем, с една зелка, не можем да я допуснем при храносмилането до нашите чревни власинки така, както в нея се намират етерните сили, докато тя е принадлежала към цялото растение.
Етерното и астралното, които храната притежава, трябва първо да бъдат отстранени. И след това трябва да бъде прието от нашето етерно тяло и отново да бъде оживено това, което приемаме. Животът на храните в нас трябва да дойде от самите нас. И това става по пътя от чревната организация през лимфните и кръвоносните съдове до сърцето. Така че можем да кажем: Когато храните навлязат в кръвта, а кръвта проникне в сърцето, от нашето етерно тяло се поемат умъртвените хранителни вещества.
към текста >>
42.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Хората са си казвали: «Това
растение
цъфти през определено годишно време; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно време.
Това може да се направи, когато той се постави в отношения със заобикалящия го Космос, с външния небесен свят. Казвало се е: «Небето е човешкото отечество, преди той да дойде тук, на Земята. Той не пасва съвсем със Земята. Трябва да бъде лекуван, като бъде поставен в правилни отношения с Космоса.» Казвало се е и това: «Понеже в човека има твърде много земни влияния, понеже в известен смисъл в него е твърде много от силата на тежестта и от всичко, свързано с нея, той трябва да бъде облекчен, трябва да се внесат надсетивните сили в него.» Надсетивни сили действат в това или в онова цвете. Тогава са били преработвани цветове на растения, като се е получавал екстракт или отвари.
Хората са си казвали: «Това растение цъфти през определено годишно време; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно време.
Изследвало се е само доколко човекът бива повлиян именно от това годишно време.» За тази цел в по-старите времена са били търсени зависимостите на човека от небесните явления по един вид хороскопен начин. И като лекарства на човека е било давано това, което е довеждало етерното му тяло до едно общо вибриране. Хората са си казвали: «Ако това е човекът (виж рис. 12, червено), тогава това е етерното му тяло (светло) и той се е разболял от пневмония, защото етерното му тяло в областта на белите дробове твърде силно се накланя към Земята (синьо) и понеже земните сили упражняват твърде силно влияние върху него.» Донасят му сок от цветовете на растение, който действа вътре в него и преодолява тези сили (жълто). Въвеждали са в него следователно сили, които са го поставяли във връзка с Космоса.
към текста >>
12, червено), тогава това е етерното му тяло (светло) и той се е разболял от пневмония, защото етерното му тяло в областта на белите дробове твърде силно се накланя към Земята (синьо) и понеже земните сили упражняват твърде силно влияние върху него.» Донасят му сок от цветовете на
растение
, който действа вътре в него и преодолява тези сили (жълто).
Тогава са били преработвани цветове на растения, като се е получавал екстракт или отвари. Хората са си казвали: «Това растение цъфти през определено годишно време; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно време. Изследвало се е само доколко човекът бива повлиян именно от това годишно време.» За тази цел в по-старите времена са били търсени зависимостите на човека от небесните явления по един вид хороскопен начин. И като лекарства на човека е било давано това, което е довеждало етерното му тяло до едно общо вибриране. Хората са си казвали: «Ако това е човекът (виж рис.
12, червено), тогава това е етерното му тяло (светло) и той се е разболял от пневмония, защото етерното му тяло в областта на белите дробове твърде силно се накланя към Земята (синьо) и понеже земните сили упражняват твърде силно влияние върху него.» Донасят му сок от цветовете на растение, който действа вътре в него и преодолява тези сили (жълто).
Въвеждали са в него следователно сили, които са го поставяли във връзка с Космоса. Чрез това се е целяло да се постави цялото етерно тяло в правилните вибрации, за да се хармонизират неправилните отделни вибрации. Значи, хората винаги са се питали: «Какво трябва да се направи с етерното тяло? »
към текста >>
Древният човек се е чувствал свързан със своите дървета, с това, което е било подходящото за него
растение
.
За нас допълнението е станало главното. Древният човек е живеел в светлината, която са му давали цветята и дърветата в гората. За него това е било извор на вътрешно оживяване със светлината, с вътрешната жива светлина, а не с мъртвата светлина. Ние нямаме никаква представа за това с нашата абстрактна радост от гората, от цветята, с всичко, което всъщност, бих казал, в космически смисъл е филистерско. Може все още да е много хубаво, но то е филистерско в сравнение с това, което е съществувало при древните хора като вътрешно душевно ликуване при досег с гората, с поляната, изобщо с всичко, живеещо навън.
Древният човек се е чувствал свързан със своите дървета, с това, което е било подходящото за него растение.
Той е чувствал по най-жив начин симпатия и антипатия към това или онова растение. Ние вървим например през такива ливади, каквито имаме през есента около Гьотеанума. Обсъждаме филистерски, че есенният минзухар, Colchicum autumnale, е може би красив. Древният човек е минавал покрай тези растения така, че е бил тъжен, кожата му дори малко изсъхвала, когато минавал покрай Colchicum autumnale. Той чувствал дори нещо като отпускане на косата.
към текста >>
Той е чувствал по най-жив начин симпатия и антипатия към това или онова
растение
.
Древният човек е живеел в светлината, която са му давали цветята и дърветата в гората. За него това е било извор на вътрешно оживяване със светлината, с вътрешната жива светлина, а не с мъртвата светлина. Ние нямаме никаква представа за това с нашата абстрактна радост от гората, от цветята, с всичко, което всъщност, бих казал, в космически смисъл е филистерско. Може все още да е много хубаво, но то е филистерско в сравнение с това, което е съществувало при древните хора като вътрешно душевно ликуване при досег с гората, с поляната, изобщо с всичко, живеещо навън. Древният човек се е чувствал свързан със своите дървета, с това, което е било подходящото за него растение.
Той е чувствал по най-жив начин симпатия и антипатия към това или онова растение.
Ние вървим например през такива ливади, каквито имаме през есента около Гьотеанума. Обсъждаме филистерски, че есенният минзухар, Colchicum autumnale, е може би красив. Древният човек е минавал покрай тези растения така, че е бил тъжен, кожата му дори малко изсъхвала, когато минавал покрай Colchicum autumnale. Той чувствал дори нещо като отпускане на косата. Докато минавайки, да речем, покрай червени цъфнали растения като днешния мак, косата му ставала пухкава, мека.
към текста >>
Тогава чрез това заблестяване на растителните форми в
растение
то отново ще намерим лечебните средства.
Гьоте е поставил началото с неговото учение за метаморфозата. Той обаче е обхванал цялото също още интелектуално, абстрактно, в понятия. То трябва все повече да се превърне в картини. И ние трябва да сме наясно, че трябва да стигнем дотам да виждаме растителността в светещи картини. Докато човекът е блестял през предишната светла епоха, в бъдеще трябва природата около нас, доколкото е растителен свят, да заблести в най-разнообразни имагинации.
Тогава чрез това заблестяване на растителните форми в растението отново ще намерим лечебните средства.
Тази необходимост стои пред нас. Докато хората от предишната светла епоха са виждали вътрешната светлина, задължението на съвременното човечество е съзерцаването във външния свят отново да е свързано с възприемане на светлина, но светлината във външния свят.
към текста >>
Човешкият род стои днес пред тази необходимост и може би точно при медицинското знание и умение ще се види дали е намерен преходът от съзерцаването само на мрака във веществото - така че цветът на едно
растение
някак си да се разглежда, както това се прави днес - или до имагинативно-образното съзерцание чрез възпламеняването на кибритената клечка, за да се познае, изхождайки оттам, как действа това или онова в човека.
Човешкият род стои днес пред тази необходимост и може би точно при медицинското знание и умение ще се види дали е намерен преходът от съзерцаването само на мрака във веществото - така че цветът на едно растение някак си да се разглежда, както това се прави днес - или до имагинативно-образното съзерцание чрез възпламеняването на кибритената клечка, за да се познае, изхождайки оттам, как действа това или онова в човека.
А този, който премисли малко нещата сега, ще трябва да си каже, че пред днешното човечество стои възможността да пристъпи от мрака отново в светлината, да се научи да преценява ясновиждащо.
към текста >>
Когато
растение
то израства от Земята (виж рис., стр.
Така е.
Когато растението израства от Земята (виж рис., стр.
104), то развива, както ви показах, плодника горе със силите от предишната година, само цветните листчета израстват
към текста >>
Това, което
растение
то издърпва от Земята, е от предишната година.
от светлината на настоящата година.
Това, което растението издърпва от Земята, е от предишната година.
Така че сега е добре консервирана светлина това, което растенията някога в древната светла епоха са давали на човека. Ние трябва да намерим възможност да схванем мъртвата светлина с тази душевност в света, която се поражда в нас, когато приемем силата на Христос в живото съзерцание на Мистерията на Голгота. Тогава ще оживим светлината, както ви представих. Това обаче го можем само ако се опитаме да съзерцаваме всички неща, както се опитах да ви разясня в тези лекции.[7]
към текста >>
43.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Следователно, ако вземете в ръка един кристал, един минерал или едно
растение
, няма да забележите, че има кавга между тези два вида същества.
Следователно, ако вземете в ръка един кристал, един минерал или едно растение, няма да забележите, че има кавга между тези два вида същества.
Но в момента, в който съзрете проникването на човешкото тяло с душата, там ще видите, че тези същества се държат така едно с друго, че луциферичните същества казват на ариманичните: «Ние обещахме на Бог Отец да не се караме за минералите, растенията, животните и човека, докато той още е несъзнателно същество, което не мисли, а живее като животно, няма да се борим за тях, но за човека, който е постигнал своето самосъзнание, ще се борим на нож. И между въздушно-огнените и земноводните същества се развихря ужасна война за човека. Това трябва да се прозре. Днес човекът е пораснал по отношение на познанието на външната природа. Да, в нея луциферичните и ариманичните същества се понасят.
към текста >>
44.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Точно както отделното листо или отделният лист на цвета на едно
растение
се чувства като член на цялото
растение
и чувства страданието и радостта на цялото
растение
- казано образно, така трябва да дойде едно бъдеще на Земята, в което отделният човек да не иска да изпитва щастие за сметка на цялото, в което той се чувства член на цялото човечество.
Земята никога не би могла да достигне целта си, ако не настъпи това; никога иначе човечеството на Земята не би могло да бъде едно цяло. А това трябва да стане! За земното развитие трябва да дойде едно време за подготовка на бъдещите планетни състояния на Земята, в които ще е невъзможно отделният човек на Земята да се радва за сметка на другите.
Точно както отделното листо или отделният лист на цвета на едно растение се чувства като член на цялото растение и чувства страданието и радостта на цялото растение - казано образно, така трябва да дойде едно бъдеще на Земята, в което отделният човек да не иска да изпитва щастие за сметка на цялото, в което той се чувства член на цялото човечество.
То обаче има своя духовен еквивалент в това, че ние ще се научим да подготвяме физическото тяло за другите.
към текста >>
45.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато тук, във физическия свят, говорим за един зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо
растение
или голямо животно.
Когато тук, във физическия свят, говорим за един зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо растение или голямо животно.
Бих могъл да говоря и за един духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си. Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот. Това изработване не е повторение на земния живот, а включва занимания и същности, които естествено са по-велики и могъщи, от всичко, което може да се изживее на Земята. Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в духовния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот.
към текста >>
46.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не можем да оставим едно
растение
да расте така, че веднага да образува цветове.
Ако приемем, че човешкото времево тяло е организъм, в който всичко е свързано, тогава ще си кажем, че става въпрос по правилното време да правим правилното за детето.
Не можем да оставим едно растение да расте така, че веднага да образува цветове.
Цъфтежът следва по-късно. Първо трябва да се полагат грижи за корените на растението. Ако искате да превърнете корените в цветове, ще бъде една безсмислица. Ако между смяната на зъбите и половата зрялост искате да натрапите на детето интелектуално формулирани морални оценки, това би било същото, както ако искате да превърнете корените на растението в цветове. Първо трябва да се грижите за зародиша, за корените, това е моралност в чувствата.
към текста >>
Първо трябва да се полагат грижи за корените на
растение
то.
Ако приемем, че човешкото времево тяло е организъм, в който всичко е свързано, тогава ще си кажем, че става въпрос по правилното време да правим правилното за детето. Не можем да оставим едно растение да расте така, че веднага да образува цветове. Цъфтежът следва по-късно.
Първо трябва да се полагат грижи за корените на растението.
Ако искате да превърнете корените в цветове, ще бъде една безсмислица. Ако между смяната на зъбите и половата зрялост искате да натрапите на детето интелектуално формулирани морални оценки, това би било същото, както ако искате да превърнете корените на растението в цветове. Първо трябва да се грижите за зародиша, за корените, това е моралност в чувствата. Ако при детето е създадена моралност в чувствата, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в чувствата си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост. Тогава в самото него може да се събуди моралната интелектуална преценка.
към текста >>
Ако между смяната на зъбите и половата зрялост искате да натрапите на детето интелектуално формулирани морални оценки, това би било същото, както ако искате да превърнете корените на
растение
то в цветове.
Ако приемем, че човешкото времево тяло е организъм, в който всичко е свързано, тогава ще си кажем, че става въпрос по правилното време да правим правилното за детето. Не можем да оставим едно растение да расте така, че веднага да образува цветове. Цъфтежът следва по-късно. Първо трябва да се полагат грижи за корените на растението. Ако искате да превърнете корените в цветове, ще бъде една безсмислица.
Ако между смяната на зъбите и половата зрялост искате да натрапите на детето интелектуално формулирани морални оценки, това би било същото, както ако искате да превърнете корените на растението в цветове.
Първо трябва да се грижите за зародиша, за корените, това е моралност в чувствата. Ако при детето е създадена моралност в чувствата, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в чувствата си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост. Тогава в самото него може да се събуди моралната интелектуална преценка. А това е нещо толкова важно за живота, че всяко морално възпитание трябва да бъде изградено на тази основа! Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното.
към текста >>
Както не можете да превърнете корените на
растение
то в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая
растение
то стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното.
Ако между смяната на зъбите и половата зрялост искате да натрапите на детето интелектуално формулирани морални оценки, това би било същото, както ако искате да превърнете корените на растението в цветове. Първо трябва да се грижите за зародиша, за корените, това е моралност в чувствата. Ако при детето е създадена моралност в чувствата, след половата зрялост тя ще се събуди като интелигентност и тогава то само ще продължи по-нататък във вътрешното си развитие това, което е имало в чувствата си през годините между смяната на зъбите и половата зрялост. Тогава в самото него може да се събуди моралната интелектуална преценка. А това е нещо толкова важно за живота, че всяко морално възпитание трябва да бъде изградено на тази основа!
Както не можете да превърнете корените на растението в цветове, а трябва да чакате, докато те се развият и накрая растението стигне до цветовете, така в подобен смисъл трябва да се грижите за моралните корени в чувствените оценки, в симпатията към моралното.
И тогава трябва да оставите човека сам чрез собствената сила на човешката си същност да внесе своето чувство в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко задоволство, че в по-късния му живот в него няма да живеят само спомени какво му е казал възпитателят, че е правилно или неправилно морално, а в него ще живее вътрешна радост, изпълваща с вътрешна сила целия му душевен живот, защото сама свободно се е събудила като вътрешна сила по правилното време. И после трябва да оставите човекът чрез собствената сила на човешката си същност да внесе чувството си в интелекта. Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното време сам свободно се е събудил за моралната преценка. Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила.
към текста >>
Когато като градинар някой се грижи за
растение
то, също не насочва соковете, протичащи от корените нагоре към цветовете, а подготвя обкръжението му така, че соковете сами да се разгръщат.
И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само. Но тогава стоящ до детето дори по този начин, не бива да се чувствам неизмеримо надвишаващ го, а само като човек, който е няколко години по-възрастен. Човек не винаги е по-умен - взето относително, следователно не е необходимо винаги да се поставя над детето, а следва да бъде само помощник в развитието на детето.
Когато като градинар някой се грижи за растението, също не насочва соковете, протичащи от корените нагоре към цветовете, а подготвя обкръжението му така, че соковете сами да се разгръщат.
Възпитателят трябва да е толкова безкористен, че да могат да се разгърнат вътрешните сили на детето, тогава ще е добър възпитател и детето ще расте по правилния начин.
към текста >>
Ако моралността се развива в човека по такъв начин, тя ще се изгражда както при
растение
то се изгражда една част след другата.
Ако моралността се развива в човека по такъв начин, тя ще се изгражда както при растението се изгражда една част след другата.
Най-напред моралността, както отговаря на човешката природа, се проявява в подражаващия човешки организъм. След това тя се затвърждава в известна степен по описания начин, за да има човекът по-късно в живота необходимата вътрешна сила, поддържана и чрез физическия организъм, за да бъде стабилен и в моралността, иначе е възможно да отслабне чрез физическия организъм, да стане безсилен, да има добри морални преценки, но да не може да ги следва.
към текста >>
А през третата жизнена епоха в свободното човешко развитие се събужда в интелекта ориентираната в живота към духа морална преценка, както
растение
то се събужда в цвета и плода за слънчевата светлина.
Когато примерът в първата детска жизнена епоха е силен и действа интензивно, се изгражда морална стабилност. Когато от смяната на зъбите до половата зрялост симпатията към доброто и антипатията към злото са навлезли правилно в човека, тогава и по-късно, в някои случаи на депресия, които пречат да се постъпи морално, човекът ще има правилната морална преценка. Като подражателно същество той ще е изградил в своя организъм по правилния начин това, което е необходимо за душата му, но и моралното му чувство, усещанията, симпатиите и антипатиите са били правилно насочвани през втората човешка жизнена епоха.
А през третата жизнена епоха в свободното човешко развитие се събужда в интелекта ориентираната в живота към духа морална преценка, както растението се събужда в цвета и плода за слънчевата светлина.
Моралността се установява твърдо в духа само тогава, когато това, което е подготвено за моралността в тялото и душата, се събужда от живота свободно, както от слънчевата светлина свободно се събуждат цветът и плодът в растението.
към текста >>
Моралността се установява твърдо в духа само тогава, когато това, което е подготвено за моралността в тялото и душата, се събужда от живота свободно, както от слънчевата светлина свободно се събуждат цветът и плодът в
растение
то.
Когато примерът в първата детска жизнена епоха е силен и действа интензивно, се изгражда морална стабилност. Когато от смяната на зъбите до половата зрялост симпатията към доброто и антипатията към злото са навлезли правилно в човека, тогава и по-късно, в някои случаи на депресия, които пречат да се постъпи морално, човекът ще има правилната морална преценка. Като подражателно същество той ще е изградил в своя организъм по правилния начин това, което е необходимо за душата му, но и моралното му чувство, усещанията, симпатиите и антипатиите са били правилно насочвани през втората човешка жизнена епоха. А през третата жизнена епоха в свободното човешко развитие се събужда в интелекта ориентираната в живота към духа морална преценка, както растението се събужда в цвета и плода за слънчевата светлина.
Моралността се установява твърдо в духа само тогава, когато това, което е подготвено за моралността в тялото и душата, се събужда от живота свободно, както от слънчевата светлина свободно се събуждат цветът и плодът в растението.
към текста >>
47.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за
растение
то, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност
растение
то да се развива.
А това, което извлечете, когато всяко отделно движение произлезе от духа и душата, то прави духа и душата за целия живот владетели на душевното, на физическото. Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот.
Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива.
Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>
Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на
растение
то.
Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот. Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива.
Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението.
Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>
48.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново
растение
, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на
растение
то е важно.
Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя.
На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно.
Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите.
към текста >>
49.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
семето, носи в себе си онези сили, които по-късно ще се проявят в израстващото
растение
.
Да, скъпи приятели, тогава пред нас застава това, което сега са нашите вътрешни органи и системи. Нашето външно обкръжение това е самия човек, обаче с тази важна особеност, че всичко това, което е неговия външен свят, практически изгражда онзи духовен зародиш, от който трябва да се развие бъдещото физическо тяло на човека. Ние работим върху този духовен зародиш заедно със Съществата на висшите Йерархии*1. Да, този зародиш ясно може да бъде разграничен в определен момент от съществуванието между живота и смъртта и поредното ново раждане. Той носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло, също както и растителният зародиш, т.е.
семето, носи в себе си онези сили, които по-късно ще се проявят в израстващото растение.
Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а растението голямо; докато при човека е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
към текста >>
Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а
растение
то голямо; докато при човека е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
Нашето външно обкръжение това е самия човек, обаче с тази важна особеност, че всичко това, което е неговия външен свят, практически изгражда онзи духовен зародиш, от който трябва да се развие бъдещото физическо тяло на човека. Ние работим върху този духовен зародиш заедно със Съществата на висшите Йерархии*1. Да, този зародиш ясно може да бъде разграничен в определен момент от съществуванието между живота и смъртта и поредното ново раждане. Той носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло, също както и растителният зародиш, т.е. семето, носи в себе си онези сили, които по-късно ще се проявят в израстващото растение.
Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а растението голямо; докато при човека е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
към текста >>
50.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Така че, когато днес виждате едно
растение
, Вие трябва да сте наясно: То черпи сила от миналогодишното Слънце; то израства нагоре от Слънчевите сили, които преди това бяха приети от Земята.
В тях те заравят картофи и картофите се запазват чудесно; нещо, което не би станало, ако селяните ги бяха оставили в своите изби и мазета. Защо? Представете си за миг парче земя: Тази земя цяло лято е поглъщала светлина и топлина от Слънцето. Така че когато в сезона на зимата насочим нашето внимание към това, което е скрито под земната повърхност, ние ще намерим там лятото. По време на зимата, лятото е долу, в почвата. И точно това скрито под земята лято позволява на корените да се запазят и устоят през зимния студ.
Така че, когато днес виждате едно растение, Вие трябва да сте наясно: То черпи сила от миналогодишното Слънце; то израства нагоре от Слънчевите сили, които преди това бяха приети от Земята.
към текста >>
Вгледате ли се в плодните пъпки на едно
растение
, които се намират в средата на цвета, Вие трябва да кажете: Всички те са последица от зимата и още по-точно: последица от миналото лято, а тазгодишното лято то дава само цветовете.
Вгледайте се в корените, вгледайте се в част от листата и Вие ще откриете там миналогодишното Слънце. А тазгодишното Слънце, топлината и светлината на тазгодишното Слънце, Вие ще откриете в цветовете на растителния свят.
Вгледате ли се в плодните пъпки на едно растение, които се намират в средата на цвета, Вие трябва да кажете: Всички те са последица от зимата и още по-точно: последица от миналото лято, а тазгодишното лято то дава само цветовете.
Така годишните времена се вместват едно в друго; както по друг повод съм изтъквал, че в спящия човек времената се вместват едно в друго, така и тук времената се вместват едно в друго.
към текста >>
51.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко
растение
му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Това беше част от обучението на окултните кандидати в древните Мистерии. Обаче ръководителите на Посвещението не предлагаха тези неща на учениците като че ли ги четяха от някаква книга; те просто им поверяваха това, което узнаваха в инспирациите си от т.нар „Годишен Бог" за тайните на годишния цикъл и неговото значение за човешкия живот.
към текста >>
Учителите насочваха учениците към Слънчевата топлина и към Слънчевата светлина, които обгръщат едно или друго
растение
в зависимост от неговите закръглени или назъбени листа.
И ако днес искаме да си изградим една макар и приблизителна представа за това, което се разиграваше между инспирираните от „Годишния Бог" учители и техните ученици, ние трябва да знаем, общо взето, следното: Учителите насочваха учениците към силата, която бликаше в пролетното тайнство, към силата на Слънцето и на Земята. Те насочваха учениците към това, колко различни са космическите откровения на онези растения, които срещаме по огрените от слънце поляни и как съвсем други са космическите откровения, които идват от шепота на тревите във вековните сенчести гори.
Учителите насочваха учениците към Слънчевата топлина и към Слънчевата светлина, които обгръщат едно или друго растение в зависимост от неговите закръглени или назъбени листа.
към текста >>
52.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Защото от духовно-научна гледна точка
растение
то изглежда така че: ако тук долу имаме корените, в средата стъблото, а горе цветовете, то именно в цветната корона на едно устремено нагоре дърво например, това дърво се докосва до астралния свят; астралният свят не прониква в него, но все пак то се докосва до астралния свят.
Днес човекът е напреднал до такава степен, че той е в състояние да прибави елементарните сили на Азът и астралното тяло към физическо-етерния организъм. Минералният и растителен свят далеч нямат тези качества. Минералните качества на Земята така както ни се представят те се проявяват като нещо, кое то не допуска Духа вътре в себе си, а само се оставя да бъде обгърнато и залято от неговата творческа мощ. Растителната природа от своя страна също се проявява по такъв начин, че тя не допуска душевните сили в себе си, но все пак ако мога така да се изразя се докосва до тях в своите най-високо разположени части.
Защото от духовно-научна гледна точка растението изглежда така че: ако тук долу имаме корените, в средата стъблото, а горе цветовете, то именно в цветната корона на едно устремено нагоре дърво например, това дърво се докосва до астралния свят; астралният свят не прониква в него, но все пак то се докосва до астралния свят.
към текста >>
Аз често съм прибягвал до поетичното сравнение, че цветната одежда на
растение
то е като целувката, която то си разменя със Слънцето, със Слънчевата светлина.
По този начин възникват цветните корони на храсти и дървета, по този начин възниква целият пролетен цъфтеж, цялото пролетно обаяние на Земята а именно като едно съприкосновение между най-високо разположените части на растенията и самия астрален свят.
Аз често съм прибягвал до поетичното сравнение, че цветната одежда на растението е като целувката, която то си разменя със Слънцето, със Слънчевата светлина.
Макар и астрално действие, всичко това представлява един вид съприкосновение.
към текста >>
53.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
В това, което вие само външно виждате в кое да е
растение
, в това, което ви показва например външния вид на такова
растение
като есенния минзухар, вие няма да видите характерните за минзухара целителни сили.
Хората провеждали своите експерименти след това, за да , така да се каже, подслушат, как се изразяват съществата от елементарните царства, как се откриват в света на външните сетива при такива, например, процеси, като при превръщане на едно вещество в друго, когато едно вещество се съединява с друго или се отделя от друго; обръщали особено внимание на произтичащото при това изменение на цвета. Още Парацелз (1493-1541), когато описвал сярата, солта или живака, е говорил при това не за обикновени физически вещества, а за това, което е могъл да забележи като проявление на елементарните царства при превръщанията, които претърпявали тези вещества. Затова е невъзможно правилно да разберем Парацелз, ако приемаме неговите изрази така, както се използват в съвременния език, защото той навсякъде има в предвид това, което се изразява от елементарния свят. Но в това и са заключени целителните сили. Там се намират действителните целителни сили.
В това, което вие само външно виждате в кое да е растение, в това, което ви показва например външния вид на такова растение като есенния минзухар, вие няма да видите характерните за минзухара целителни сили.
Ако поискате да видите характерните за минзухара целителни сили, тогава вие трябва да наблюдавате минзухара при неговия цъфтеж, когато той прави това свое, толкова нахално изменение на цвета: защото тогава елементарното същество го оставя, маха се от него и предизвиква изменение на окраската чрез съответстващия процес. Е, вие знаете, че когато дяволът се омита, то той оставя след себе си зловоние. Елементарните същности изявяват себе си също и чрез наглостта си в изменението на цвета.
към текста >>
54.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ако действително се разбира учението на Гьоте за метаморфозата, то трябва да се каже: в корена вече действа цвета на
растение
то.
Ако действително се разбира учението на Гьоте за метаморфозата, то трябва да се каже: в корена вече действа цвета на растението.
Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли.
към текста >>
Но ето, че внезапно се натъкваме на отровно
растение
, например на татул или беладона.
Хайде днес да разгледаме една област. Ние виждаме около себе си растителния свят. Знаем за по-голямата част от растенията, че животните и хората могат да се хранят с тях. Те се преработват в тях с помощта на храносмилането и им служат за храна. Те могат, както обикновено се говори, да влязат в състава на организма на животните и човека, да се съединят с тях.
Но ето, че внезапно се натъкваме на отровно растение, например на татул или беладона.
И тук ни се налага да се запитаме: в какво се състои работата? Тук ние внезапно се натъкваме в растителния свят на нещо такова, което не се съединява с организма на животните и човека така, както всичко друго, действащо в живота на растенията.
към текста >>
Растение
то израства на тази повърхност.
Дайте да си изясним, какво стои в основата на растителното, на какво се основава то. Вече често съм говорил за това. Да си представим земната повърхност.
Растението израства на тази повърхност.
Знаем, че растението притежава физическо устройство и то е пронизано от своето етерно тяло. Но растението не би могло да се разкрие и да достигне пълното си развитие, ако, както често съм посочвал, не го докосне по повърхността на цвета му астралният елемент, който е разпространен навсякъде. Растението няма астрално тяло, но астралното навсякъде се докосва до растението. (Виж рис. лилаво)
към текста >>
Знаем, че
растение
то притежава физическо устройство и то е пронизано от своето етерно тяло.
Дайте да си изясним, какво стои в основата на растителното, на какво се основава то. Вече често съм говорил за това. Да си представим земната повърхност. Растението израства на тази повърхност.
Знаем, че растението притежава физическо устройство и то е пронизано от своето етерно тяло.
Но растението не би могло да се разкрие и да достигне пълното си развитие, ако, както често съм посочвал, не го докосне по повърхността на цвета му астралният елемент, който е разпространен навсякъде. Растението няма астрално тяло, но астралното навсякъде се докосва до растението. (Виж рис. лилаво)
към текста >>
Но
растение
то не би могло да се разкрие и да достигне пълното си развитие, ако, както често съм посочвал, не го докосне по повърхността на цвета му астралният елемент, който е разпространен навсякъде.
Дайте да си изясним, какво стои в основата на растителното, на какво се основава то. Вече често съм говорил за това. Да си представим земната повърхност. Растението израства на тази повърхност. Знаем, че растението притежава физическо устройство и то е пронизано от своето етерно тяло.
Но растението не би могло да се разкрие и да достигне пълното си развитие, ако, както често съм посочвал, не го докосне по повърхността на цвета му астралният елемент, който е разпространен навсякъде.
Растението няма астрално тяло, но астралното навсякъде се докосва до растението. (Виж рис. лилаво)
към текста >>
Растение
то няма астрално тяло, но астралното навсякъде се докосва до
растение
то.
Вече често съм говорил за това. Да си представим земната повърхност. Растението израства на тази повърхност. Знаем, че растението притежава физическо устройство и то е пронизано от своето етерно тяло. Но растението не би могло да се разкрие и да достигне пълното си развитие, ако, както често съм посочвал, не го докосне по повърхността на цвета му астралният елемент, който е разпространен навсякъде.
Растението няма астрално тяло, но астралното навсякъде се докосва до растението.
(Виж рис. лилаво)
към текста >>
Обикновено, като правило,
растение
то не приема в себе си, във вътрешността си астралното, то допуска само външно съприкосновение до себе си.
Обикновено, като правило, растението не приема в себе си, във вътрешността си астралното, то допуска само външно съприкосновение до себе си.
То не преработва в себе си астралното. То живее само в известно взаимодействие с него. То се намира в някакво взаимодействие с астралното в своята повърхностна част в областта на цветовете и плодовете. Като правило, астралното не се свързва в растението с неговото етерно или физическо тяло. А при отровните растения работата стои иначе.
към текста >>
Като правило, астралното не се свързва в
растение
то с неговото етерно или физическо тяло.
Обикновено, като правило, растението не приема в себе си, във вътрешността си астралното, то допуска само външно съприкосновение до себе си. То не преработва в себе си астралното. То живее само в известно взаимодействие с него. То се намира в някакво взаимодействие с астралното в своята повърхностна част в областта на цветовете и плодовете.
Като правило, астралното не се свързва в растението с неговото етерно или физическо тяло.
А при отровните растения работата стои иначе. В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното. Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно. Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно. Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние.
към текста >>
В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в
растение
то и се свързва с растителното.
То не преработва в себе си астралното. То живее само в известно взаимодействие с него. То се намира в някакво взаимодействие с астралното в своята повърхностна част в областта на цветовете и плодовете. Като правило, астралното не се свързва в растението с неговото етерно или физическо тяло. А при отровните растения работата стои иначе.
В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното.
Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно. Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно. Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние. Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение. Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот.
към текста >>
Защото, ако
растение
то носеше астралното закономерно, то би станало животно.
То се намира в някакво взаимодействие с астралното в своята повърхностна част в областта на цветовете и плодовете. Като правило, астралното не се свързва в растението с неговото етерно или физическо тяло. А при отровните растения работата стои иначе. В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното. Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно.
Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно.
Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние. Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение. Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот. Това е необходимо: за да се храни със живото, човек в самия себе си трябва напълно да го лиши от живот. Тоест той трябва в себе си да отстрани етерното от растителната храна.
към текста >>
Затова между такова
растение
, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение.
А при отровните растения работата стои иначе. В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното. Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно. Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно. Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние.
Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение.
Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот. Това е необходимо: за да се храни със живото, човек в самия себе си трябва напълно да го лиши от живот. Тоест той трябва в себе си да отстрани етерното от растителната храна.
към текста >>
Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от
растение
то не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от
растение
то не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот.
В случая с отровните растения характерно е това, че астралното се внедрява в растението и се свързва с растителното. Така, че ако имаме работа, например, с беладоната или с татула, то тези растения всмукват в себе си в по-голяма или по-малка степен астралното и носят в себе си това астрално, при това го носят, разбира се, някак незакономерно. Защото, ако растението носеше астралното закономерно, то би станало животно. Но то не става животно, а носи в себе си астралното някак в пресовано състояние. Затова между такова растение, наситено с астралност и животинския и човешки организми се установява своеобразно взаимоотношение.
Ако ядем растения, които не са отровни, то приемаме в себе си от растението не само това, което химик в лабораторията би могъл да извлече от него; ние вземаме от растението не само неговите вещества, но ние вземаме и етерното, неговите жизнени сили, наистина, както веднъж вече казах тук, ние трябва в процеса на усвояването му като наша храна да го лишим от собствения му живот.
Това е необходимо: за да се храни със живото, човек в самия себе си трябва напълно да го лиши от живот. Тоест той трябва в себе си да отстрани етерното от растителната храна.
към текста >>
В долния човек, в човека-веществообмяна имаме следния своеобразен процес: ние поглъщаме
растение
то, растителните вещества, това става и с варените растения, но когато ги ядем в суров вид, когато ядем круши, ябълки, ягоди, тогава като че ли изцеждаме етерното от тях и присвояваме в нашето собствено етерно тяло това силово образувание, което е заложено в основата на това
растение
.
В долния човек, в човека-веществообмяна имаме следния своеобразен процес: ние поглъщаме растението, растителните вещества, това става и с варените растения, но когато ги ядем в суров вид, когато ядем круши, ябълки, ягоди, тогава като че ли изцеждаме етерното от тях и присвояваме в нашето собствено етерно тяло това силово образувание, което е заложено в основата на това растение.
Нали растението има определена форма, определен облик. Този облик, който ние сме приели в себе си, става видим за свръхсетивното съзнание, той даже не винаги има същия вид както растението във външния свят. Той е различен. Този облик, като че ли набъбва и се разпространява в нас и по забележителен начин се приспособява към нашия човешки организъм. Но сега настъпва още нещо удивително.
към текста >>
Нали
растение
то има определена форма, определен облик.
В долния човек, в човека-веществообмяна имаме следния своеобразен процес: ние поглъщаме растението, растителните вещества, това става и с варените растения, но когато ги ядем в суров вид, когато ядем круши, ябълки, ягоди, тогава като че ли изцеждаме етерното от тях и присвояваме в нашето собствено етерно тяло това силово образувание, което е заложено в основата на това растение.
Нали растението има определена форма, определен облик.
Този облик, който ние сме приели в себе си, става видим за свръхсетивното съзнание, той даже не винаги има същия вид както растението във външния свят. Той е различен. Този облик, като че ли набъбва и се разпространява в нас и по забележителен начин се приспособява към нашия човешки организъм. Но сега настъпва още нещо удивително. Представете си, че ядете зеле (тук се налага да говоря, използвайки няколко парадоксални обрата, но в общи линии това е правилно), и ето тогава в долния човек избухва някакво съвсем определено светлинно образувание.
към текста >>
Този облик, който ние сме приели в себе си, става видим за свръхсетивното съзнание, той даже не винаги има същия вид както
растение
то във външния свят.
В долния човек, в човека-веществообмяна имаме следния своеобразен процес: ние поглъщаме растението, растителните вещества, това става и с варените растения, но когато ги ядем в суров вид, когато ядем круши, ябълки, ягоди, тогава като че ли изцеждаме етерното от тях и присвояваме в нашето собствено етерно тяло това силово образувание, което е заложено в основата на това растение. Нали растението има определена форма, определен облик.
Този облик, който ние сме приели в себе си, става видим за свръхсетивното съзнание, той даже не винаги има същия вид както растението във външния свят.
Той е различен. Този облик, като че ли набъбва и се разпространява в нас и по забележителен начин се приспособява към нашия човешки организъм. Но сега настъпва още нещо удивително. Представете си, че ядете зеле (тук се налага да говоря, използвайки няколко парадоксални обрата, но в общи линии това е правилно), и ето тогава в долния човек избухва някакво съвсем определено светлинно образувание.
към текста >>
Тук ние имаме
растение
, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност.
И така действат в нас всички ядливи растения. Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря. След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона.
Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност.
В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно. Представете си такъв случай: някакъв човек има мозък, недостатъчно здраво удържащ своята структура и е склонен към дремливост, защото астралното му тяло недостатъчно здраво се свързва с физическото тяло в мозъка. Дават му сок от татул. В следствие на това възниква интензивна растителна форма, образува се силен негатив. И по такъв начин у човека, чийто мозък е някак доста мек, е възможно с помощта на татула да се усили етерното тяло на неговата долна част на тялото по пътя на създаване в него на устойчиви форми, което ще извика в този човек по-отчетливи мисли и по-такъв начин ще бъде преодоляно дремливото му състояние.
към текста >>
Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното
растение
се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение. С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост.
Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното.
Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода.
към текста >>
Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно
растение
.
С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин.
Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение.
Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни.
към текста >>
55.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В своето покълване, в своя растеж,
растение
то вече съдържа духовното в себе си.
В своето покълване, в своя растеж, растението вече съдържа духовното в себе си.
Духовното е примесено със сетивното, те двете представляват едно цяло. После увяхващото растение губи листата си, но в същото време Духът се устремява нагоре: Следователно тук имаме Духа, невидимия, свръхсетивния Дух, и редом с него – загиващата материя! Или с други думи: Нека да си представим един съд, съдържащ хомогенна течност, в която е разтворено някакво вещество; после чрез определена химическа реакция става така, че се образува утайка, която пада на дъното. Първоначално двете субстанции са били свързани и са представлявали едно цяло, но после са се разделили.
към текста >>
После увяхващото
растение
губи листата си, но в същото време Духът се устремява нагоре: Следователно тук имаме Духа, невидимия, свръхсетивния Дух, и редом с него – загиващата материя!
В своето покълване, в своя растеж, растението вече съдържа духовното в себе си. Духовното е примесено със сетивното, те двете представляват едно цяло.
После увяхващото растение губи листата си, но в същото време Духът се устремява нагоре: Следователно тук имаме Духа, невидимия, свръхсетивния Дух, и редом с него – загиващата материя!
Или с други думи: Нека да си представим един съд, съдържащ хомогенна течност, в която е разтворено някакво вещество; после чрез определена химическа реакция става така, че се образува утайка, която пада на дъното. Първоначално двете субстанции са били свързани и са представлявали едно цяло, но после са се разделили.
към текста >>
56.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ние не можем да я намерим в един минерал, не можем да я намерим в едно
растение
, не можем да я намерим в едно животно, не можем също да я намерим в едно физическо човешко тяло.
Поглеждайки към тази противоположност между елементарната невинност на външната природа и обременената с вина човешка природа и към това как тази противоположност все още беше жива пред душевния поглед на човека от 18. столетие, сега ние трябва да си припомним и Дракона, който Михаил е свалил в този природен свят, понеже го намира за недостоен да остане в духовния свят. Никъде в света на минералите, в света на растенията, дори и в света на животните, никъде там Драконът, чиито образ противоречи на природата, не може да намери подходящата за него форма. И той приема онази форма, смятаната от нас за толкова фантастична “драконова” форма, която всъщност остава в свръхсетивния свят.
Ние не можем да я намерим в един минерал, не можем да я намерим в едно растение, не можем да я намерим в едно животно, не можем също да я намерим в едно физическо човешко тяло.
Обаче тази форма имаме в това, което днес идва от невинната външна природа и под формата на вина оживява в човешкото физическо тяло, разтърсвано от могъщите вълни на влеченията и нагоните. Ето защо до 18. столетие все още много хора си казваха: Да, старата Змия, Драконът е захвърлен от Небето към Земята.
към текста >>
57.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато наблюдаваме едно
растение
според общоприетия днес начин, ние просто не можем да предположим, че в това
растение
е спотаено едно елементарно Същество, че във всяко
растение
е спотаено нещо, което не остава безразлично, когато ние само го забелязваме и го свързваме с някакви абстрактни наши представи.
Когато наблюдаваме едно растение според общоприетия днес начин, ние просто не можем да предположим, че в това растение е спотаено едно елементарно Същество, че във всяко растение е спотаено нещо, което не остава безразлично, когато ние само го забелязваме и го свързваме с някакви абстрактни наши представи.
Защото във всяко растение наистина е спотаено едно елементарно духовно Същество и то по такъв начин, като че ли един вид е омагьосано в растението. И всъщност верен поглед към растенията има като онзи, който си казва: В цялата си красота те не са нищо друго, освен обвивката на определени духовни Същества, които са скрити и омагьосани там, в отделните растения. Разбира се, спрямо огромните мащаби на Космоса те са относително незначителни Същества, но въпреки това имат пряко отношение към човека.
към текста >>
Защото във всяко
растение
наистина е спотаено едно елементарно духовно Същество и то по такъв начин, като че ли един вид е омагьосано в
растение
то.
Когато наблюдаваме едно растение според общоприетия днес начин, ние просто не можем да предположим, че в това растение е спотаено едно елементарно Същество, че във всяко растение е спотаено нещо, което не остава безразлично, когато ние само го забелязваме и го свързваме с някакви абстрактни наши представи.
Защото във всяко растение наистина е спотаено едно елементарно духовно Същество и то по такъв начин, като че ли един вид е омагьосано в растението.
И всъщност верен поглед към растенията има като онзи, който си казва: В цялата си красота те не са нищо друго, освен обвивката на определени духовни Същества, които са скрити и омагьосани там, в отделните растения. Разбира се, спрямо огромните мащаби на Космоса те са относително незначителни Същества, но въпреки това имат пряко отношение към човека.
към текста >>
Той ще има чувството, че всеки поникващ цвят го прави свидетел на факта, че разлистеното
растение
е приютило едно или друго омагьосано елементарно Същество.
И ако човекът все повече и повече се изпълва с това доверие към Духа, тогава той, примерно, ще се окаже под въздействието на една инспирация, на една инспирация, която всъщност е очаквана от всички добри Духове на света. Човекът ще изживява пролетта, но ще я изживява така, че ще усеща цялата красота и прелест на растителния свят, ще изпитва най-дълбока радост от покълващия живот, но същевременно ще има и чувството, че вътре в целия този покълващ растителен свят са омагьосани и оковани елементарни Духове.
Той ще има чувството, че всеки поникващ цвят го прави свидетел на факта, че разлистеното растение е приютило едно или друго омагьосано елементарно Същество.
И накрая у човека ще се породи чувството, как това елементарно Същество живее с копнежа, че то ще бъде спасено тъкмо от него, че то няма да бъде предадено в ръцете на Дракона, с когото го сближава факта, че и двамата са невидими за човешките очи. А когато наесен цветята увяхват, човекът ще изпитва чувството: Ето, сега аз съм допринесъл поне малко за това, че светът отново е напреднал в своята духовност; а в сухите и твърди семена, в останките от цъфтежа, са преминали друг вид елементарни Същества. И според това, доколко е приел в себе си Михаиловата сила, човекът ще поведе тези елементарни Същества, вслушвайки се в техния собствен стремеж, нагоре към духовния свят.
към текста >>
Обаче, заставайки пред тази абстрактна мисъл, не си представяйте, че един ден бихте могли да изживеете всичко това, първо си представете, че приемате антропософията така, че антропософията Ви научава да виждате всяко
растение
, всеки камък по друг начин, различен от този, по който сте виждали
растение
то и камъка по-рано, първо си представете, че едва антропософията Ви е научила да виждате човешкия живот в неговата цялост и в неговото развитие.
И тук ние можем да добавим: Онова, което ще ни отведе до истинския Михаилов празник, всъщност е едно душевно събитие, едно сърдечно събитие, изразяващо се в това, че годишният кръговрат отново ще може да бъде изживяван напълно реално.
Обаче, заставайки пред тази абстрактна мисъл, не си представяйте, че един ден бихте могли да изживеете всичко това, първо си представете, че приемате антропософията така, че антропософията Ви научава да виждате всяко растение, всеки камък по друг начин, различен от този, по който сте виждали растението и камъка по-рано, първо си представете, че едва антропософията Ви е научила да виждате човешкия живот в неговата цялост и в неговото развитие.
към текста >>
58.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Да можеш да покълваш заедно с
растение
то, да можеш да цъфтиш заедно с
растение
то, да можеш да раждаш плодове заедно с
растение
то: това означава да излизаш от своя вътрешен свят и да навлизаш във външната природа.
Съзнанието за природата възниква едва тогава, когато човекът се научава да съучаствува и да се разгръща в нейния покълващ, бликащ живот.
Да можеш да покълваш заедно с растението, да можеш да цъфтиш заедно с растението, да можеш да раждаш плодове заедно с растението: това означава да излизаш от своя вътрешен свят и да навлизаш във външната природа.
Да развиваш духовност съвсем не означава да се абстрахираш от света. Да развиваш духовност означава: Да следваш Духа във всичките му стъпки. И когато през пролетта и лятото човекът, покълвайки с кълновете, цъфтейки с цветовете, давайки плод с плодовете, сам развие своите фини усещания за природата, по този начин тъкмо в разгара на лятото той се подготвя за едно пълно отдаване на живота си във Вселената, на живота си в звездното небе. И тогава всяка една светулка се превръща в тайнствено откровение на Космоса; тогава в разгара на лятото, бих казал, всеки полъх в атмосферата се превръща в едно космическо възвестяване, което отеква в земния свят.
към текста >>
59.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на
растение
то, първото нещо, което се ражда от зародиша.
Да вземем сега онези части, които са били поверени на Земята през времето, когато се роди третата метаморфоза, Лунната метаморфоза. Видите ли: тези зародиши дойдоха също така под влиянието на земното действие, под влиянието на течното земно-лунно действие, както зародишите на насекомите дойдоха само под влиянието на слънчевото действие и на това, което се намира над Слънцето. И чрез това, че зародишите дойдоха в областта на Земята-вода, в областта на действията на тази Земя-вода, те се превърнаха в зародиши на растения. И онези зародиши, които останаха в горната област, останаха зародиши на насекомите. И когато започна третата метаморфоза, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата метаморфоза на Земното развитие.
И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша.
И вместо гъсеницата да лази в силите, които изхождат от Марс, ражда се листото, което се издига нагоре разполагайки се в спирална форма. И листото е дошлата под земното влияние гъсеница. Погледнете лазещата гъсеница, тогава имате онова, което в горната област отговаря на долното, на листото на растението, което се метаморфозира от това, което е станало корен чрез семето, което семе е било пренесено от областта на Слънцето в областта на Земята.
към текста >>
Погледнете лазещата гъсеница, тогава имате онова, което в горната област отговаря на долното, на листото на
растение
то, което се метаморфозира от това, което е станало корен чрез семето, което семе е било пренесено от областта на Слънцето в областта на Земята.
И онези зародиши, които останаха в горната област, останаха зародиши на насекомите. И когато започна третата метаморфоза, чрез това, което тогава бе превърнато от слънчево в лунно-земно, се родиха зародишите на растенията в третата метаморфоза на Земното развитие. И това, което сега имате под влиянието на извънземния Космос, цялото това развитие минаващо от зародиша през гъсеница, през какавида до пеперудата, можете да го проследите: Когато семето става нещо земно, развива се не пеперудата, а когато семето става нещо земно, поверено бива на Земята сега не на Слънцето развива се коренът на растението, първото нещо, което се ражда от зародиша. И вместо гъсеницата да лази в силите, които изхождат от Марс, ражда се листото, което се издига нагоре разполагайки се в спирална форма. И листото е дошлата под земното влияние гъсеница.
Погледнете лазещата гъсеница, тогава имате онова, което в горната област отговаря на долното, на листото на растението, което се метаморфозира от това, което е станало корен чрез семето, което семе е било пренесено от областта на Слънцето в областта на Земята.
към текста >>
Както пеперудата снася своето яйце, така в цвета отново се развива семето на бъдещето
растение
.
И нека отидем по-нататък нагоре, тогава имате, свито все повече до горе, където е чашката, имате онова, което е какавида. И най-после се развива пеперудата в цвета, който е също така оцветен, както пеперудата горе във въздуха. Цикълът е приключен.
Както пеперудата снася своето яйце, така в цвета отново се развива семето на бъдещето растение.
И Вие виждате: ние поглеждаме нагоре към пеперудата, разбираме я като издигнато във въздуха растение. От яйцето до възрастното насекомо пеперудата е същото нещо намиращо се под влиянието на Слънцето с горните планети, каквото долу е растението под влиянието на Земята. Кога то това се развива до листото /виж рисунката/, имаме от Земята лунното влияние, след това влиянието на Венера и влиянието на Меркурий. След това то отново се връща под влиянието на Земята.
към текста >>
И Вие виждате: ние поглеждаме нагоре към пеперудата, разбираме я като издигнато във въздуха
растение
.
И нека отидем по-нататък нагоре, тогава имате, свито все повече до горе, където е чашката, имате онова, което е какавида. И най-после се развива пеперудата в цвета, който е също така оцветен, както пеперудата горе във въздуха. Цикълът е приключен. Както пеперудата снася своето яйце, така в цвета отново се развива семето на бъдещето растение.
И Вие виждате: ние поглеждаме нагоре към пеперудата, разбираме я като издигнато във въздуха растение.
От яйцето до възрастното насекомо пеперудата е същото нещо намиращо се под влиянието на Слънцето с горните планети, каквото долу е растението под влиянието на Земята. Кога то това се развива до листото /виж рисунката/, имаме от Земята лунното влияние, след това влиянието на Венера и влиянието на Меркурий. След това то отново се връща под влиянието на Земята.
към текста >>
От яйцето до възрастното насекомо пеперудата е същото нещо намиращо се под влиянието на Слънцето с горните планети, каквото долу е
растение
то под влиянието на Земята.
И нека отидем по-нататък нагоре, тогава имате, свито все повече до горе, където е чашката, имате онова, което е какавида. И най-после се развива пеперудата в цвета, който е също така оцветен, както пеперудата горе във въздуха. Цикълът е приключен. Както пеперудата снася своето яйце, така в цвета отново се развива семето на бъдещето растение. И Вие виждате: ние поглеждаме нагоре към пеперудата, разбираме я като издигнато във въздуха растение.
От яйцето до възрастното насекомо пеперудата е същото нещо намиращо се под влиянието на Слънцето с горните планети, каквото долу е растението под влиянието на Земята.
Кога то това се развива до листото /виж рисунката/, имаме от Земята лунното влияние, след това влиянието на Венера и влиянието на Меркурий. След това то отново се връща под влиянието на Земята.
към текста >>
Гледай
растение
то:
Гледай растението:
към текста >>
От Космоса
растение
.
Растение
то
От Космоса растение. Растението
към текста >>
освободеното от Земята чрез Космоса
растение
!
освободеното от Земята чрез Космоса растение!
към текста >>
Ако погледнем пеперудата, насекомото въобще, от зародиша до пърхащото насекомо: това е издигнато във въздуха, оформеното във въздуха от Космоса
растение
.
Ако погледнем пеперудата, насекомото въобще, от зародиша до пърхащото насекомо: това е издигнато във въздуха, оформеното във въздуха от Космоса растение.
Ако погледнем растението: това пеперудата, която е обвързана долу на Земята. Яйцето е ангажирано от Земята. Гъсеницата е метаморфозирана в образуването на листата. В това, което е свито, е метаморфозирано образуването на какавидата. И накрая това, което се развива в пеперуда, при растението се развива в цвят.
към текста >>
Ако погледнем
растение
то: това пеперудата, която е обвързана долу на Земята.
Ако погледнем пеперудата, насекомото въобще, от зародиша до пърхащото насекомо: това е издигнато във въздуха, оформеното във въздуха от Космоса растение.
Ако погледнем растението: това пеперудата, която е обвързана долу на Земята.
Яйцето е ангажирано от Земята. Гъсеницата е метаморфозирана в образуването на листата. В това, което е свито, е метаморфозирано образуването на какавидата. И накрая това, което се развива в пеперуда, при растението се развива в цвят. Нищо чудно, че съществува онова вътрешно отношение между пеперудите и света на насекомите въобще и света на растенията.
към текста >>
И накрая това, което се развива в пеперуда, при
растение
то се развива в цвят.
Ако погледнем пеперудата, насекомото въобще, от зародиша до пърхащото насекомо: това е издигнато във въздуха, оформеното във въздуха от Космоса растение. Ако погледнем растението: това пеперудата, която е обвързана долу на Земята. Яйцето е ангажирано от Земята. Гъсеницата е метаморфозирана в образуването на листата. В това, което е свито, е метаморфозирано образуването на какавидата.
И накрая това, което се развива в пеперуда, при растението се развива в цвят.
Нищо чудно, че съществува онова вътрешно отношение между пеперудите и света на насекомите въобще и света на растенията. Защото всъщност онези същества, които стоят на основата на насекомите, на пеперудите, трябва да си кажат: Тук долу са нашите сродници, с тях трябва да поддържаме връзка, с тях трябва да се свържем, трябва да се свържем с тях вкусвайки техните сокове и т.н., ние трябва да се свържем с тях, защото те са нашите братя. Те са нашите братя, които са слезли долу в областта на Земята, които са обвързани от Земята, които са добили другото съществуване.
към текста >>
И отново духовете, които одушевяват растенията, могат да насочат поглед нагоре към пеперудите и могат да кажат: те са небесните сродници на земното
растение
.
И отново духовете, които одушевяват растенията, могат да насочат поглед нагоре към пеперудите и могат да кажат: те са небесните сродници на земното растение.
към текста >>
Нещо твърде особено е, да виждаме насекомото седящо на
растение
то, и същевременно да видим след това, как над цвета на
растение
то царува астралното.
Нещо твърде особено е, да виждаме насекомото седящо на растението, и същевременно да видим след това, как над цвета на растението царува астралното.
Тук растението се стреми да излезе от земното. Копнежът на растението за небето царува над блестящите в цветове цветни листа. Самото растение не може да задоволи този копнеж. Тогава срещу него лъчезари /изпраща своите лъчи/ от Космоса онова, което е пеперудата. Гледайки я, то вижда в нея задоволяването на нейните собствени желания.
към текста >>
Тук
растение
то се стреми да излезе от земното.
Нещо твърде особено е, да виждаме насекомото седящо на растението, и същевременно да видим след това, как над цвета на растението царува астралното.
Тук растението се стреми да излезе от земното.
Копнежът на растението за небето царува над блестящите в цветове цветни листа. Самото растение не може да задоволи този копнеж. Тогава срещу него лъчезари /изпраща своите лъчи/ от Космоса онова, което е пеперудата. Гледайки я, то вижда в нея задоволяването на нейните собствени желания. И тази е онази чудесна връзка в околността на Земята, че копнежите на растителния свят биват успокоени при виждането на насекомите, и особено на света на пеперудите.
към текста >>
Копнежът на
растение
то за небето царува над блестящите в цветове цветни листа.
Нещо твърде особено е, да виждаме насекомото седящо на растението, и същевременно да видим след това, как над цвета на растението царува астралното. Тук растението се стреми да излезе от земното.
Копнежът на растението за небето царува над блестящите в цветове цветни листа.
Самото растение не може да задоволи този копнеж. Тогава срещу него лъчезари /изпраща своите лъчи/ от Космоса онова, което е пеперудата. Гледайки я, то вижда в нея задоволяването на нейните собствени желания. И тази е онази чудесна връзка в околността на Земята, че копнежите на растителния свят биват успокоени при виждането на насекомите, и особено на света на пеперудите. Това, за което копнее баграта на растителния цвят, като излъчва своята багра навън в мировото пространство, се превръща за него в едно познавателно изпълнение на неговия копнеж, когато срещу него идва пеперудата с нейния бляскав цвят.
към текста >>
Самото
растение
не може да задоволи този копнеж.
Нещо твърде особено е, да виждаме насекомото седящо на растението, и същевременно да видим след това, как над цвета на растението царува астралното. Тук растението се стреми да излезе от земното. Копнежът на растението за небето царува над блестящите в цветове цветни листа.
Самото растение не може да задоволи този копнеж.
Тогава срещу него лъчезари /изпраща своите лъчи/ от Космоса онова, което е пеперудата. Гледайки я, то вижда в нея задоволяването на нейните собствени желания. И тази е онази чудесна връзка в околността на Земята, че копнежите на растителния свят биват успокоени при виждането на насекомите, и особено на света на пеперудите. Това, за което копнее баграта на растителния цвят, като излъчва своята багра навън в мировото пространство, се превръща за него в едно познавателно изпълнение на неговия копнеж, когато срещу него идва пеперудата с нейния бляскав цвят. Излъчваща се, излъчващ топлина копнеж, а от небето влъчващо се задоволяване: това е общението на света на растителния цвят със света на пеперудите.
към текста >>
Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото
растение
на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до
растение
то.
И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до животните. Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя.
Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението.
Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение. Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни. С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем. Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
към текста >>
Земното
растение
е прикованата пеперуда.
И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до животните. Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя. Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението.
Земното растение е прикованата пеперуда.
Пеперудата е летящото растение. Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни. С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем. Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
към текста >>
Пеперудата е летящото
растение
.
И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до животните. Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя. Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда.
Пеперудата е летящото растение.
Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни. С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем. Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
към текста >>
Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята
растение
и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни.
И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до животните. Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя. Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение.
Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни.
С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем. Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
към текста >>
Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно
растение
то, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение. Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни. С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем.
Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
към текста >>
60.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва
растение
то отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него.
При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него.
С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре.
към текста >>
61.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обаче при
растение
то, което се явява в толкова разнообразни форми по лицето на Земята, което се развива по един толкова тайнствен начин от семето с помощта на Земята и с помощта на атмосферата, човекът трябва да чувствува, как трябва да съществува нещо друго, за да може да застане срещу него този свят на растенията именно във формата, в която той му се явява.
Растителното съществувание, което радва първо човека, израства и се развива от Земята и дава повод за нещо, което трябва да бъде чувствувано като пълно с тайнственост. При животното, макар и волята на животното, цялата вътрешна дейност на животното е вече нещо пълно с тайнственост, човекът все пак може да си каже: тази воля съществува и формата, външните прояви на животното са едно нейно последствие.
Обаче при растението, което се явява в толкова разнообразни форми по лицето на Земята, което се развива по един толкова тайнствен начин от семето с помощта на Земята и с помощта на атмосферата, човекът трябва да чувствува, как трябва да съществува нещо друго, за да може да застане срещу него този свят на растенията именно във формата, в която той му се явява.
към текста >>
Но в същия размер, в който на съществата, които свистят и тъкат около
растение
то не се приписва никаква действителност, в същия размер хората изгубват разбирането за света на растенията; това разбиране на света на растенията, което е например толкова необходимо за лечебното изкуство, е било изгубено всъщност напълно от съвременното човечество.
Когато насочим духовния поглед върху света на растенията, ние откриваме едно изобилие от същества, за които също са знаели хората от древните времена, когато още е съществувало старото инстинктивно ясно виждане, които обаче след това са били забравени и днес представляват само имена, които поетите употребяват, на които обаче съвременното човечество не приписва никаква действителност.
Но в същия размер, в който на съществата, които свистят и тъкат около растението не се приписва никаква действителност, в същия размер хората изгубват разбирането за света на растенията; това разбиране на света на растенията, което е например толкова необходимо за лечебното изкуство, е било изгубено всъщност напълно от съвременното човечество.
към текста >>
Растение
то простира своите корени в почвата.
Растението простира своите корени в почвата.
Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите. И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните. Ние можем да вникнем с нашия духовен поглед така да се каже в душата на тези духове на елементите, на този свят на духовете на корените.
към текста >>
Който може да проследи това, което
растение
то простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на
растение
то са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите.
Растението простира своите корени в почвата.
Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите.
И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните. Ние можем да вникнем с нашия духовен поглед така да се каже в душата на тези духове на елементите, на този свят на духовете на корените.
към текста >>
Видите ли, от почвата покарва
растение
то.
Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи.
Видите ли, от почвата покарва растението.
Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света.
към текста >>
Както ще покажа веднага по-нататък,
растение
то идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на
растение
то и отиват до корените, като се вливат в Земята.
Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението.
Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята.
И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух.
към текста >>
И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през
растение
то от горе надолу и отива в Земята.
Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята.
И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята.
И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух. Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък.
към текста >>
И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на
растение
то, което топлината на Слънцето е изпратила в
растение
то, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на
растение
то.
Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята.
И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението.
Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух. Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък.
към текста >>
Растение
то събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от
растение
то.
Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението.
Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението.
И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух. Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък.
към текста >>
Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си
растение
то.
Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена. Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни. И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята.
Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението.
Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.
към текста >>
Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя
растение
то в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват
растение
то от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.
Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена. Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни. И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята. Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението.
Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.
към текста >>
След това, когато
растение
то е израснало нагоре, то е изоставило царството на Гномите и е преминало в царството на влажно-земното в царството на влажно-въздушното, тогава
растение
то развива това, което приема своята външна форма в листата.
След това, когато растението е израснало нагоре, то е изоставило царството на Гномите и е преминало в царството на влажно-земното в царството на влажно-въздушното, тогава растението развива това, което приема своята външна форма в листата.
Обаче във всичко, което сега действува в листата, действуват отново други същества, водните същества, елементалните духове на водния елемент, които едно по-старо инстин-ктивно ясновидство е наричало Ундини. Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие стремежа нагоре, даден от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини.
към текста >>
Гномите изтласкват
растение
то нагоре.
Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре.
Гномите изтласкват растението нагоре.
Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия.
към текста >>
Растение
то би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки
растение
то, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици.
Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре.
Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици.
Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка.
към текста >>
И този сън, в който живеят растенията, в който
растение
то се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията.
Те сънуват своето собствено съществувание. И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре. Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата.
И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията.
Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване.
към текста >>
Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат
растение
то по-нататък в неговата форма,
растение
то, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите.
Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване.
Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите.
И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
към текста >>
И така
растение
то развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства
растение
то.
Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите.
И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението.
В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
към текста >>
В размера, в който
растение
то се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент.
В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците, които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението.
В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент.
Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.
към текста >>
Тя има задачата да донесе любовта, светлината при
растение
то.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача.
Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението.
И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината. Тя прониква растението със светлина внася в растението светлината.
към текста >>
И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за
растение
то носи тел на светлината.
Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението.
И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината.
Тя прониква растението със светлина внася в растението светлината.
към текста >>
Тя прониква
растение
то със светлина внася в
растение
то светлината.
И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината.
Тя прониква растението със светлина внася в растението светлината.
към текста >>
Чрез това, че Силфите внасят светлината в растенията, в
растение
то се създава нещо твърде особено.
Чрез това, че Силфите внасят светлината в растенията, в растението се създава нещо твърде особено.
Видите ли, Силфата внася постоянно светлината в растението. Светлината, т.е. силата на Силфите в растението, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията. Тук се получава съвместното действие на светлината на Силфите и химията на Ундините. Това е една чудна пластична дейност.
към текста >>
Видите ли, Силфата внася постоянно светлината в
растение
то.
Чрез това, че Силфите внасят светлината в растенията, в растението се създава нещо твърде особено.
Видите ли, Силфата внася постоянно светлината в растението.
Светлината, т.е. силата на Силфите в растението, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията. Тук се получава съвместното действие на светлината на Силфите и химията на Ундините. Това е една чудна пластична дейност. С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението.
към текста >>
силата на Силфите в
растение
то, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията.
Чрез това, че Силфите внасят светлината в растенията, в растението се създава нещо твърде особено. Видите ли, Силфата внася постоянно светлината в растението. Светлината, т.е.
силата на Силфите в растението, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията.
Тук се получава съвместното действие на светлината на Силфите и химията на Ундините. Това е една чудна пластична дейност. С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението. Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините. И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините.
към текста >>
С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на
растение
то.
Видите ли, Силфата внася постоянно светлината в растението. Светлината, т.е. силата на Силфите в растението, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията. Тук се получава съвместното действие на светлината на Силфите и химията на Ундините. Това е една чудна пластична дейност.
С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението.
Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините. И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините. Това възприемат /виждат/ Гномите. Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията. Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма.
към текста >>
Силфите изтъкават всъщност първичното
растение
в
растение
то от светлината и от химическата работа на Ундините.
Светлината, т.е. силата на Силфите в растението, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията. Тук се получава съвместното действие на светлината на Силфите и химията на Ундините. Това е една чудна пластична дейност. С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението.
Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините.
И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините. Това възприемат /виждат/ Гномите. Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията. Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма.
към текста >>
И когато
растение
то увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в
растение
то чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините.
силата на Силфите в растението, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията. Тук се получава съвместното действие на светлината на Силфите и химията на Ундините. Това е една чудна пластична дейност. С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението. Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините.
И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините.
Това възприемат /виждат/ Гномите. Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията. Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма.
към текста >>
Естествено за тази духовно-идейна форма не знаят нищо онези хора, които разглеждат
растение
то само като нещо материално.
Естествено за тази духовно-идейна форма не знаят нищо онези хора, които разглеждат растението само като нещо материално.
Ето защо тук на това място за материалното разглеждане на растенията се явява нещо, което не е нищо друго освен една огромна грешка, една ужасна грешка. Искам да Ви скицирам тази грешка.
към текста >>
Вие ще намерите навсякъде писано от материалистичната наука:
растение
то се корени в почвата, отгоре то развива своите листа, накрая цвета, в цвета тичинките, след това плодното коленце и след това по правило се получава прашец от тичинките на друго
растение
и плодното коленце бива оплодено.
Вие ще намерите навсякъде писано от материалистичната наука: растението се корени в почвата, отгоре то развива своите листа, накрая цвета, в цвета тичинките, след това плодното коленце и след това по правило се получава прашец от тичинките на друго растение и плодното коленце бива оплодено.
Чрез това се ражда семето на новото растение. Така е описано това навсякъде. Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението. И това не може да се счита по друг начин, докато хората остават в областта само на материалното, защото там наистина този процес изглежда действително като едно оплождане. Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е.
към текста >>
Чрез това се ражда семето на новото
растение
.
Вие ще намерите навсякъде писано от материалистичната наука: растението се корени в почвата, отгоре то развива своите листа, накрая цвета, в цвета тичинките, след това плодното коленце и след това по правило се получава прашец от тичинките на друго растение и плодното коленце бива оплодено.
Чрез това се ражда семето на новото растение.
Така е описано това навсякъде. Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението. И това не може да се счита по друг начин, докато хората остават в областта само на материалното, защото там наистина този процес изглежда действително като едно оплождане. Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е. размножението на растението, ние трябва да имаме съзнанието, че първо от това, което великите химици.
към текста >>
Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на
растение
то.
Вие ще намерите навсякъде писано от материалистичната наука: растението се корени в почвата, отгоре то развива своите листа, накрая цвета, в цвета тичинките, след това плодното коленце и след това по правило се получава прашец от тичинките на друго растение и плодното коленце бива оплодено. Чрез това се ражда семето на новото растение. Така е описано това навсякъде.
Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението.
И това не може да се счита по друг начин, докато хората остават в областта само на материалното, защото там наистина този процес изглежда действително като едно оплождане. Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е. размножението на растението, ние трябва да имаме съзнанието, че първо от това, което великите химици. Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на растението, идейната форма на растението, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите. Там долу се намира тази форма на растението.
към текста >>
размножението на
растение
то, ние трябва да имаме съзнанието, че първо от това, което великите химици.
Чрез това се ражда семето на новото растение. Така е описано това навсякъде. Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението. И това не може да се счита по друг начин, докато хората остават в областта само на материалното, защото там наистина този процес изглежда действително като едно оплождане. Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е.
размножението на растението, ние трябва да имаме съзнанието, че първо от това, което великите химици.
Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на растението, идейната форма на растението, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите. Там долу се намира тази форма на растението. И там в Земята тя е пазена от Гномите, след като те са я видели, след като са я гледали. И Земята става утроба на онова, което прокапва там долу. И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва.
към текста >>
Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на
растение
то, идейната форма на
растение
то, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите.
Така е описано това навсякъде. Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението. И това не може да се счита по друг начин, докато хората остават в областта само на материалното, защото там наистина този процес изглежда действително като едно оплождане. Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е. размножението на растението, ние трябва да имаме съзнанието, че първо от това, което великите химици.
Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на растението, идейната форма на растението, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите.
Там долу се намира тази форма на растението. И там в Земята тя е пазена от Гномите, след като те са я видели, след като са я гледали. И Земята става утроба на онова, което прокапва там долу. И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва.
към текста >>
Там долу се намира тази форма на
растение
то.
Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението. И това не може да се счита по друг начин, докато хората остават в областта само на материалното, защото там наистина този процес изглежда действително като едно оплождане. Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е. размножението на растението, ние трябва да имаме съзнанието, че първо от това, което великите химици. Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на растението, идейната форма на растението, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите.
Там долу се намира тази форма на растението.
И там в Земята тя е пазена от Гномите, след като те са я видели, след като са я гледали. И Земята става утроба на онова, което прокапва там долу. И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва.
към текста >>
Тук горе /виж схемата/ стига
растение
то, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните духове на огъня /Саламандрите/.
Тук горе /виж схемата/ стига растението, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните духове на огъня /Саламандрите/.
И духовете на огъня са обитатели на топлинно-светлинния елемент; когато земната топлина се е повишила най-много или е станала подходяща, те събират тази топлина. Също както Силфите съби-раха светлината, така духовете на огъня /Саламандрите/ събират топлината и я пренасят в цветовете на растението.
към текста >>
Също както Силфите съби-раха светлината, така духовете на огъня /Саламандрите/ събират топлината и я пренасят в цветовете на
растение
то.
Тук горе /виж схемата/ стига растението, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните духове на огъня /Саламандрите/. И духовете на огъня са обитатели на топлинно-светлинния елемент; когато земната топлина се е повишила най-много или е станала подходяща, те събират тази топлина.
Също както Силфите съби-раха светлината, така духовете на огъня /Саламандрите/ събират топлината и я пренасят в цветовете на растението.
към текста >>
Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на
растение
то.
И прашецът на растенията, прашецът от цвета на растенията, той представлява така да се каже малкото корабче, което служи на духовете на огъня за пренасяне на топлината в семето. Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце. И това, което се образува тук в плодното коленце, то е в цялост мъжкият принцип, който идва от Космоса. Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган! В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе.
Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението.
Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението. Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената.
към текста >>
Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на
растение
то се е потопил още по-рано в земната почва и почива там.
Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце. И това, което се образува тук в плодното коленце, то е в цялост мъжкият принцип, който идва от Космоса. Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган! В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе. Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението.
Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там.
За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението. Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената. Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението.
към текста >>
И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за
растение
то.
Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган! В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе. Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението. Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща.
И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението.
Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената. Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението. И онова, което се получава сега от съвместното действие на Гномите и на Саламандрите, това е оплождането. Всъщност Гномите са духовните акушерки на размножението на растенията.
към текста >>
Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на
растение
то се намира в плодното коленце.
В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе. Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението. Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението.
Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце.
Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената. Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението. И онова, което се получава сега от съвместното действие на Гномите и на Саламандрите, това е оплождането. Всъщност Гномите са духовните акушерки на размножението на растенията. И оплождането става през време на зимата долу в Земята, когато семето е паднало в земята и намира там идейните форми на растенията, които Гномите са приели от действията на Силфите и Ундините и ги пренасят там, където тези форми могат да срещнат оплождащото се семе.
към текста >>
Майчиният принцип се получава от камбиума на
растение
то, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на
растение
то и бива пренесен надолу като идейна форма на
растение
то.
Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението. Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената.
Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението.
И онова, което се получава сега от съвместното действие на Гномите и на Саламандрите, това е оплождането. Всъщност Гномите са духовните акушерки на размножението на растенията. И оплождането става през време на зимата долу в Земята, когато семето е паднало в земята и намира там идейните форми на растенията, които Гномите са приели от действията на Силфите и Ундините и ги пренасят там, където тези форми могат да срещнат оплождащото се семе.
към текста >>
И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на
растение
то.
И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на растението.
Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре. Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена. По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер. И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е живот.
към текста >>
Първо Гномите оживяват долу
растение
то с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре.
И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на растението.
Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре.
Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена. По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер. И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е живот. И така ние можем да разберем растението само тогава, когато го разглеждаме във връзка с всичко, което свисти, тъче и живее около него.
към текста >>
По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в
растение
то, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер.
И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на растението. Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре. Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена.
По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер.
И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е живот. И така ние можем да разберем растението само тогава, когато го разглеждаме във връзка с всичко, което свисти, тъче и живее около него. И даже можем да стигнем до правилното тълкуване на найважния процес при растението само тогава, когато вникнем по духовен начин в тези неща.
към текста >>
И така ние можем да разберем
растение
то само тогава, когато го разглеждаме във връзка с всичко, което свисти, тъче и живее около него.
Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре. Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена. По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер. И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е живот.
И така ние можем да разберем растението само тогава, когато го разглеждаме във връзка с всичко, което свисти, тъче и живее около него.
И даже можем да стигнем до правилното тълкуване на найважния процес при растението само тогава, когато вникнем по духовен начин в тези неща.
към текста >>
И даже можем да стигнем до правилното тълкуване на найважния процес при
растение
то само тогава, когато вникнем по духовен начин в тези неща.
Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена. По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер. И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е живот. И така ние можем да разберем растението само тогава, когато го разглеждаме във връзка с всичко, което свисти, тъче и живее около него.
И даже можем да стигнем до правилното тълкуване на найважния процес при растението само тогава, когато вникнем по духовен начин в тези неща.
към текста >>
И сега Вие познавате също вътрешната връзка между
растение
то и Земята от една страна.
И сега Вие познавате също вътрешната връзка между растението и Земята от една страна.
Но трябва да обгърнете с погледа още и нещо друго.
към текста >>
Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от
растение
на
растение
, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо?
Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите. И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце. За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо.
Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо?
Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня. Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня. Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото.
към текста >>
Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от
растение
на
растение
, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня.
За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня.
Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня.
Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото.
към текста >>
И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се
растение
става нещо особено,
растение
то се явява като едно такова пълно с тайнственост същество.
Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията.
И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество.
И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението. Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре. Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма. Този химизъм донасят Ундините. И светлината трябва да проникне това.
към текста >>
И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред
растение
то и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото
растение
, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на
растение
то.
Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията. И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество.
И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението.
Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре. Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма. Този химизъм донасят Ундините. И светлината трябва да проникне това.
към текста >>
Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват
растение
то нагоре.
Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията. И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество. И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението.
Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре.
Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма. Този химизъм донасят Ундините. И светлината трябва да проникне това.
към текста >>
И така ние виждаме отдолу нагоре, бих могъл да кажа, в синкаво-черния цвят гравитацията, на която Гномите дават тласъка нагоре, и заобикаляйки със свистене
растение
то, посочено в листата, силата на Ундини те, която размесва и разделя веществата, като
растение
то расте нагоре.
И така ние виждаме отдолу нагоре, бих могъл да кажа, в синкаво-черния цвят гравитацията, на която Гномите дават тласъка нагоре, и заобикаляйки със свистене растението, посочено в листата, силата на Ундини те, която размесва и разделя веществата, като растението расте нагоре.
Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот.
към текста >>
Отгоре надолу, от Силфите, пада в
растение
то светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот.
И така ние виждаме отдолу нагоре, бих могъл да кажа, в синкаво-черния цвят гравитацията, на която Гномите дават тласъка нагоре, и заобикаляйки със свистене растението, посочено в листата, силата на Ундини те, която размесва и разделя веществата, като растението расте нагоре.
Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот.
към текста >>
И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат,
растение
то, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
И Вие отново виждате, как Земята дължи нейната отблъскваща сила, нейната плътност на антипатията на Гномите и на Ундините против амфибиите и рибите. Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма. Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу. Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността.
И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.
към текста >>
Това, което става там, не е оплождане, а приготвянето на мъжкото небесно семе на
растение
то за онова, което се приготвя в лоното на Земята като бъдеще
растение
.
С това Вие видяхте, за какво се касае, когато насочваме нашия поглед върху очароващия ни, възвишаващия ни и затрогващия ни свят на растенията. Ние можем да прозрем този свят на растенията само тогава, когато сме в състояние да виждаме едновременно както сетивното така и свръхсетивното, духовното, което действува във физическото. Това дава същевременно възможност да коригираме огромната грешка на материалистичната ботаника, според която оплождането ставало там горе.
Това, което става там, не е оплождане, а приготвянето на мъжкото небесно семе на растението за онова, което се приготвя в лоното на Земята като бъдеще растение.
към текста >>
62.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И ако искате сега да проучите, какво става там, когато например Силфите донасят от горните области в долните области на водния и земен елемент това, което принадлежи на горните области, тогава насочете Вашето внимание към
растение
то Беладона /старо биле/.
И ако искате сега да проучите, какво става там, когато например Силфите донасят от горните области в долните области на водния и земен елемент това, което принадлежи на горните области, тогава насочете Вашето внимание към растението Беладона /старо биле/.
Беладоната е онова растение, което неговия цвят е било целунато, ако мога да се изразя така, от Силфата и което поради това е превърнало добрия сок в отровния сок на Беладоната.
към текста >>
Беладоната е онова
растение
, което неговия цвят е било целунато, ако мога да се изразя така, от Силфата и което поради това е превърнало добрия сок в отровния сок на Беладоната.
И ако искате сега да проучите, какво става там, когато например Силфите донасят от горните области в долните области на водния и земен елемент това, което принадлежи на горните области, тогава насочете Вашето внимание към растението Беладона /старо биле/.
Беладоната е онова растение, което неговия цвят е било целунато, ако мога да се изразя така, от Силфата и което поради това е превърнало добрия сок в отровния сок на Беладоната.
към текста >>
63.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Изравяме си ако щете едно
растение
с корените.
Да разгледаме света на растенията. Този свят на растенията има за човека нещо очарователно по най-разнообразен начин, когато човек започва да разглежда растителната покривка на Земята с очите на духа. Ние излизаме навън в ливадата или някъде в гората.
Изравяме си ако щете едно растение с корените.
Ако разгледаме това, което сме изровили, с очите на духа, ние имаме всъщност едно чудесно вълшебно съчетание. Коренът се разширява като нещо, за което можем в същност да кажем: то е преминало напълно в земното. О, един растителен корен, колкото по-брутално застава пред нас, той е всъщност нещо ужасно земно. Защото един растителен корен, особено, да речем, един цвеклов корен, ни напомня в същност винаги за един сит банкер. Да, така е, един растителен корен е така извънредно пълен, доволен от себе си.
към текста >>
Ако обгърнем с поглед това, тогава за нас ще стане особено важно да гледаме цветята на растенията, да сравним, как цветът е всъщност копнежът за светлите простори на Вселената, как цветът израства формено на горе, за да разлива желанията на Земята срещу светлите простори на Вселената, и как от друга страна снажният корен прави
растение
то да бъде обвързано за Земята; как коренът е този, който непрестанно извоюва от
растение
то неговите небесни желания и иска да го превърне в земна уютност.
Ако обгърнем с поглед това, тогава за нас ще стане особено важно да гледаме цветята на растенията, да сравним, как цветът е всъщност копнежът за светлите простори на Вселената, как цветът израства формено на горе, за да разлива желанията на Земята срещу светлите простори на Вселената, и как от друга страна снажният корен прави растението да бъде обвързано за Земята; как коренът е този, който непрестанно извоюва от растението неговите небесни желания и иска да го превърне в земна уютност.
към текста >>
И ние се научаваме да разбираме, защо това е така, когато в историята на еволюцията на Земята разберем, че онова, което се крие в корена на
растение
то, винаги е било заложено във времето, когато Луната още е била свързана със Земята.
И ние се научаваме да разбираме, защо това е така, когато в историята на еволюцията на Земята разберем, че онова, което се крие в корена на растението, винаги е било заложено във времето, когато Луната още е била свързана със Земята.
към текста >>
И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на
растение
то се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/.
Във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, закотвените в Луната сили действували в земното тяло така силно, че правеха растенията да се превърнат почти само в корен. Когато Луната още беше свързана със Земята и Земята имаше още едно съвършено друго вещество, кореновото естество се разпростираше мощно надолу.
И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/.
Бих могъл да кажа, растенията покарваха само като тънки косъмчета своите филизи навън към Вселената. Така че имаме чувството: през времето, когато Луната още беше свързана със Земята, тази Луна, нейните си ли обвързваха растителния свят към Земното. И онова, което бе създадено тогава в растенията, то остана тогава като заложба в естеството на корена.
към текста >>
А сега да разгледаме
растение
то.
А сега да разгледаме растението.
То носи в неговата форма живия спомен за еволюцията със себе си. В своето кореново естество то носи със себе си стремежа да се превърне в нещо земно, в нещо физическо материално. Ако разгледаме корена на растението, ние откриваме по-нататък, че той ни казва: аз съм станал възможен само благодарение на това, че от духовното се е развило земно-материалното. Обаче щом Земята бе напусната от Лунното естество, растението започна отново да се стреми нагоре към светлите простори.
към текста >>
Ако разгледаме корена на
растение
то, ние откриваме по-нататък, че той ни казва: аз съм станал възможен само благодарение на това, че от духовното се е развило земно-материалното.
А сега да разгледаме растението. То носи в неговата форма живия спомен за еволюцията със себе си. В своето кореново естество то носи със себе си стремежа да се превърне в нещо земно, в нещо физическо материално.
Ако разгледаме корена на растението, ние откриваме по-нататък, че той ни казва: аз съм станал възможен само благодарение на това, че от духовното се е развило земно-материалното.
Обаче щом Земята бе напусната от Лунното естество, растението започна отново да се стреми нагоре към светлите простори.
към текста >>
Обаче щом Земята бе напусната от Лунното естество,
растение
то започна отново да се стреми нагоре към светлите простори.
А сега да разгледаме растението. То носи в неговата форма живия спомен за еволюцията със себе си. В своето кореново естество то носи със себе си стремежа да се превърне в нещо земно, в нещо физическо материално. Ако разгледаме корена на растението, ние откриваме по-нататък, че той ни казва: аз съм станал възможен само благодарение на това, че от духовното се е развило земно-материалното.
Обаче щом Земята бе напусната от Лунното естество, растението започна отново да се стреми нагоре към светлите простори.
към текста >>
И когато приемаме сега растителното естество като храна, ние даваме на
растение
то случая и възможността, да продължи правилно това, което то е започнало вън в природата, да се стреми обратно не само към светлите простори на Вселената, а към духовните ширини на Космоса.
И когато приемаме сега растителното естество като храна, ние даваме на растението случая и възможността, да продължи правилно това, което то е започнало вън в природата, да се стреми обратно не само към светлите простори на Вселената, а към духовните ширини на Космоса.
От тук идва това, че ние трябва, както казах вчера, да превърнем растителното естество до въздухообразната форма, да газовата форма, за да може растението да следва своя копнеж към светлите ширини на духа.
към текста >>
От тук идва това, че ние трябва, както казах вчера, да превърнем растителното естество до въздухообразната форма, да газовата форма, за да може
растение
то да следва своя копнеж към светлите ширини на духа.
И когато приемаме сега растителното естество като храна, ние даваме на растението случая и възможността, да продължи правилно това, което то е започнало вън в природата, да се стреми обратно не само към светлите простори на Вселената, а към духовните ширини на Космоса.
От тук идва това, че ние трябва, както казах вчера, да превърнем растителното естество до въздухообразната форма, да газовата форма, за да може растението да следва своя копнеж към светлите ширини на духа.
към текста >>
Човекът консумира
растение
то.
Аз излизам навън в ливадата. Гледам цветята, които я покриват, как те се стремят към светлината.
Човекът консумира растението.
Той има в себе си един свят съвършено различен от този, който го заобикаля във външната среда. Той може да доведе до изпълнение това, което навън растението изразява като копнеж в своите цветове. Ние виждаме разпрострения в природата свят на копнежа, който живее в растенията. Ние тласкаме този копнеж срещу духовния свят в нас. За целта трябва да издигнем растението до състоянието на въздух, за да може то да има в по-лекото въздушно царство възможността, да се стреми към духовното.
към текста >>
Той може да доведе до изпълнение това, което навън
растение
то изразява като копнеж в своите цветове.
Аз излизам навън в ливадата. Гледам цветята, които я покриват, как те се стремят към светлината. Човекът консумира растението. Той има в себе си един свят съвършено различен от този, който го заобикаля във външната среда.
Той може да доведе до изпълнение това, което навън растението изразява като копнеж в своите цветове.
Ние виждаме разпрострения в природата свят на копнежа, който живее в растенията. Ние тласкаме този копнеж срещу духовния свят в нас. За целта трябва да издигнем растението до състоянието на въздух, за да може то да има в по-лекото въздушно царство възможността, да се стреми към духовното.
към текста >>
За целта трябва да издигнем
растение
то до състоянието на въздух, за да може то да има в по-лекото въздушно царство възможността, да се стреми към духовното.
Човекът консумира растението. Той има в себе си един свят съвършено различен от този, който го заобикаля във външната среда. Той може да доведе до изпълнение това, което навън растението изразява като копнеж в своите цветове. Ние виждаме разпрострения в природата свят на копнежа, който живее в растенията. Ние тласкаме този копнеж срещу духовния свят в нас.
За целта трябва да издигнем растението до състоянието на въздух, за да може то да има в по-лекото въздушно царство възможността, да се стреми към духовното.
към текста >>
Тук
растение
то минава през един странен процес.
Тук растението минава през един странен процес.
Това става, когато човекът консумира растението. Тогава става следното: Ако имаме тук схематично кореновото естество /нарисувано е/, тогава онова, което се стреми чрез листата към цвета, след това при това превръщане на растителното естество във въздухообразно състояние вътре в нас трябва да изживеем едно пълно преобръщане наопаки на растителното естество. Коренът, който именно благодарение на това, че живее в Земята, е обвързан за Земята, се стреми нагоре; той се стреми най-силно нагоре към духовното и изоставя назад след себе си стремежа на цветовете. Фактически положението е такова, като че бихте си представили растението развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно. Растението се обръща напълно.
към текста >>
Това става, когато човекът консумира
растение
то.
Тук растението минава през един странен процес.
Това става, когато човекът консумира растението.
Тогава става следното: Ако имаме тук схематично кореновото естество /нарисувано е/, тогава онова, което се стреми чрез листата към цвета, след това при това превръщане на растителното естество във въздухообразно състояние вътре в нас трябва да изживеем едно пълно преобръщане наопаки на растителното естество. Коренът, който именно благодарение на това, че живее в Земята, е обвързан за Земята, се стреми нагоре; той се стреми най-силно нагоре към духовното и изоставя назад след себе си стремежа на цветовете. Фактически положението е такова, като че бихте си представили растението развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно. Растението се обръща напълно. То се оформя в себе си така, че долното е горе, а горното долу.
към текста >>
Фактически положението е такова, като че бихте си представили
растение
то развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно.
Тук растението минава през един странен процес. Това става, когато човекът консумира растението. Тогава става следното: Ако имаме тук схематично кореновото естество /нарисувано е/, тогава онова, което се стреми чрез листата към цвета, след това при това превръщане на растителното естество във въздухообразно състояние вътре в нас трябва да изживеем едно пълно преобръщане наопаки на растителното естество. Коренът, който именно благодарение на това, че живее в Земята, е обвързан за Земята, се стреми нагоре; той се стреми най-силно нагоре към духовното и изоставя назад след себе си стремежа на цветовете.
Фактически положението е такова, като че бихте си представили растението развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно.
Растението се обръща напълно. То се оформя в себе си така, че долното е горе, а горното долу. Това, което е останало вече до цвета, то е консумирало така да се каже в материалния стремеж светлината, издигнало е материята до светлината. Чрез това наказание то трябва да претърпи положението, че сега трябва да остане също долу. Коренът е бил роб на земното естество; обаче, както можете да видите това от Гьотевото учение за метаморфозата на растенията, той носи същевременно в себе си цялата природа на растението.
към текста >>
Растение
то се обръща напълно.
Тук растението минава през един странен процес. Това става, когато човекът консумира растението. Тогава става следното: Ако имаме тук схематично кореновото естество /нарисувано е/, тогава онова, което се стреми чрез листата към цвета, след това при това превръщане на растителното естество във въздухообразно състояние вътре в нас трябва да изживеем едно пълно преобръщане наопаки на растителното естество. Коренът, който именно благодарение на това, че живее в Земята, е обвързан за Земята, се стреми нагоре; той се стреми най-силно нагоре към духовното и изоставя назад след себе си стремежа на цветовете. Фактически положението е такова, като че бихте си представили растението развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно.
Растението се обръща напълно.
То се оформя в себе си така, че долното е горе, а горното долу. Това, което е останало вече до цвета, то е консумирало така да се каже в материалния стремеж светлината, издигнало е материята до светлината. Чрез това наказание то трябва да претърпи положението, че сега трябва да остане също долу. Коренът е бил роб на земното естество; обаче, както можете да видите това от Гьотевото учение за метаморфозата на растенията, той носи същевременно в себе си цялата природа на растението. Той се стреми нагоре.
към текста >>
Коренът е бил роб на земното естество; обаче, както можете да видите това от Гьотевото учение за метаморфозата на растенията, той носи същевременно в себе си цялата природа на
растение
то.
Фактически положението е такова, като че бихте си представили растението развито по някакъв начин надолу и бихте могли да вкарате долното през вътрешността, така, че горното става нещо долно, а долното става нещо горно. Растението се обръща напълно. То се оформя в себе си така, че долното е горе, а горното долу. Това, което е останало вече до цвета, то е консумирало така да се каже в материалния стремеж светлината, издигнало е материята до светлината. Чрез това наказание то трябва да претърпи положението, че сега трябва да остане също долу.
Коренът е бил роб на земното естество; обаче, както можете да видите това от Гьотевото учение за метаморфозата на растенията, той носи същевременно в себе си цялата природа на растението.
Той се стреми нагоре.
към текста >>
Коренът на
растение
то, който, докато е обвързан за Земята, прави впечатлението на един сит банкер, щом човекът го консумира той веднага се преобразява и се стреми нагоре, докато онова, което е издигнало материята до светлината, цветът, трябва да остане долу.
Да, когато човекът е един упорит грешник, той иска също да си остане такъв.
Коренът на растението, който, докато е обвързан за Земята, прави впечатлението на един сит банкер, щом човекът го консумира той веднага се преобразява и се стреми нагоре, докато онова, което е издигнало материята до светлината, цветът, трябва да остане долу.
Така щото в това, което е корен при растението, ние имаме нещо, което, когато е консумирано, се стреми всъщност чрез своята собствена природа към главата на човека, докато онова, което е цвят, остава в долните области; в общата обмяна на веществата то не отива до образуването на главата.
към текста >>
Така щото в това, което е корен при
растение
то, ние имаме нещо, което, когато е консумирано, се стреми всъщност чрез своята собствена природа към главата на човека, докато онова, което е цвят, остава в долните области; в общата обмяна на веществата то не отива до образуването на главата.
Да, когато човекът е един упорит грешник, той иска също да си остане такъв. Коренът на растението, който, докато е обвързан за Земята, прави впечатлението на един сит банкер, щом човекът го консумира той веднага се преобразява и се стреми нагоре, докато онова, което е издигнало материята до светлината, цветът, трябва да остане долу.
Така щото в това, което е корен при растението, ние имаме нещо, което, когато е консумирано, се стреми всъщност чрез своята собствена природа към главата на човека, докато онова, което е цвят, остава в долните области; в общата обмяна на веществата то не отива до образуването на главата.
към текста >>
И така ние имаме странното, чудното зрелище, че, когато човекът консумира
растение
то естествено не е необходимо той да консумира цялото
растение
, защото всяка отделна част на
растение
то съдържа цялото
растение
; както казах, разгледайте Гьотевото учение за метаморфозата, когато човекът консумира
растение
то, то се превръща в него във въздух, в един въздух, който пристъпва по-нататък отгоре надолу като расте ние, което цъфти някак си отгоре надолу.
И така ние имаме странното, чудното зрелище, че, когато човекът консумира растението естествено не е необходимо той да консумира цялото растение, защото всяка отделна част на растението съдържа цялото растение; както казах, разгледайте Гьотевото учение за метаморфозата, когато човекът консумира растението, то се превръща в него във въздух, в един въздух, който пристъпва по-нататък отгоре надолу като расте ние, което цъфти някак си отгоре надолу.
към текста >>
И човекът се разболява веднага, когато консумира и най-малкото количество
растение
, при което най-долната част не се обръща в най-горната и най-горната в най-долната в неговия организъм.
Видите ли, по този начин можем да предчувствуваме от това, което съществува в природата, отношението към човека и към това, което става в човека. Когато имаме духовната наука на посвещението, ние съвсем не знаем, как материалистичната наука се справя при човешкото храносмилане естествено при храносмилането на кравата положението е друго, за това ние още ще има да говорим как тя се справя с това, като мисли, че растенията биват просто приети в организма. Но нищо не се само приема в организма, то бива из цяло одухотворено. То бива оформено в себе си така, че най-долната част се връща към на горната и най-горната към най-долната. Не можем да си представим никакво по-голямо преобразуване.
И човекът се разболява веднага, когато консумира и най-малкото количество растение, при което най-долната част не се обръща в най-горната и най-горната в най-долната в неговия организъм.
към текста >>
Животното приема в себе си
растение
то.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения.
Животното приема в себе си растението.
Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане.
към текста >>
Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си
растение
то, животното не може да противопостави на
растение
то никаква човешка форма.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението.
Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма.
Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението.
към текста >>
Ето защо в животното
растение
то не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма.
Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу.
Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението. И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
към текста >>
При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в
растение
то.
Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане.
При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението.
И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява. Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>
Растение
то бива отново хвърлено към земята.
Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението. И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>
Обаче чрез това, че в животинския организъм
растение
то бива хвърлено обратно към земята, при животно то в
растение
то проникват веднага определени духове на елементите, докато в човека проникват отгоре ми ровите Духове с техните сили.
Обаче чрез това, че в животинския организъм растението бива хвърлено обратно към земята, при животно то в растението проникват веднага определени духове на елементите, докато в човека проникват отгоре ми ровите Духове с техните сили.
И тези духове на елементите са духове на страха, носители на страха. Така щото духовното виждане може да проследи този забележителен и странен процес: Самото животно консумира храната, консумира я с вътрешна приятност; и през време когато потокът на храната отива към едната страна, към другата страна отива един поток на страха идващ от елементалните духове на страха. Непрестанно в посоката на храносмилането през храносмилателния канал на животното тече приятността изпита на от приемането на храната, и противоположно на храносмилането тече един ужасен поток от страх идващ от елементалните духове.
към текста >>
64.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Там ние можем да видим нещо, което не предизвиква вече едно човешко съждение, едно морално съждение, също както
растение
то, камъкът не предизвикват едно морално човешко съждение.
Нека разгледаме мъртвия труп. Нека разгледаме с духовните очи етерния труп.
Там ние можем да видим нещо, което не предизвиква вече едно човешко съждение, едно морално съждение, също както растението, камъкът не предизвикват едно морално човешко съждение.
Това, което се крие там като морална природа, то се е превърнало в природни сили. Обаче човекът е всмукал много нещо от това през време на своя живот и той го взема със себе си когато преминава вратата на смъртта. И така Азът и астралното тяло се оттеглят /от физическото и от етерното тяло/ и като се оттеглят по този начин те вземат със себе си това което през време на живота е останало незабелязано, защото постоянно е било потопено във физическото тяло. Този Аз и това астрално тяло вземат със себе си в духовния свят всички импулси на човешката омраза и на студенината по отношение на хората, които са се настанили в душата. Аз казах, че може да се забележи колко много се е посадило в човека от човешкото неразбиране и от човешката омраза в нашата цивилизация от различни неща, за които ще има още да говорим, че това може да се забележи едвам когато виждаме човека да мине през вратата на смъртта.
към текста >>
Много неща от нашата цивилизация, които остават отделени от човека, които живеят, бих могъл да кажа, като имела /паразитно
растение
/ върху това, което човекът произвежда от първичните импулси на своята душа, на своето сърце, много от тези неща живеят така, че се проявяват като паразитно съществуване на нашата цивилизация.
Много неща от нашата цивилизация, които остават отделени от човека, които живеят, бих могъл да кажа, като имела /паразитно растение/ върху това, което човекът произвежда от първичните импулси на своята душа, на своето сърце, много от тези неща живеят така, че се проявяват като паразитно съществуване на нашата цивилизация.
И който гледа това с духовния поглед, който гледа нашата цивилизация така да се каже в астралната светлина, за него още в 1914 година съществуваше едно високостепенно раково образуване, едно карциномово образуване, за него цялата цивилизация беше проникната от нещо паразитно. Но сега към паразитното се прибавя нещо друго.
към текста >>
65.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Духовното става вътрешно подвижно в
растение
то и цъфтежът сякаш става говор.
Когато развиете това усещане, което, както беше казано, се развива не от мисленето (от мисленето не можеш да се приближиш до човека), а което може да бъде развито по указания начин от спомените, по-точно казано, от силата на спомените, тогава нещата, които дотогава сте възприемали само чрез физическите си сетивни органи, започват да приемат друг облик, те започват да стават духовно-душевно прозрачни. Защото макар и един път достигнали до чувството за следване на Слънцето, възприемайки силите на утринната заря, за да странствате заедно със Слънцето, започвате да виждате по друг начин всичките цветове на поляната. Цветята не само показват своите жълти или червени цветове, които са на повърхността, но те започват да говорят, по духовен начин да беседват с нашата душевност. Цветът става прозрачен.
Духовното става вътрешно подвижно в растението и цъфтежът сякаш става говор.
По такъв начин човек фактически съединява душата си също и с външното в природното битие. И по този начин се получава впечатление, че нещо стои зад природното битие, че светлината, с която се свързваме, е носена от духовни същества. И постепенно в тези духовни същества се съзират чертите на това, което се описва от Антропософията.
към текста >>
66.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Могат да се намерят камъни, да се вземат в ръце, да се разгледат и да се види вътре сякаш образ на
растение
.
И това, което сега го има повече на духовен план и което ви описах вчера, че пренасяйки се в плътните скални породи, се намират картини от Космоса, тогава е било тук съвсем нагледно, и при това така, че когато восъкоподобният силикат е започнал да кондензира, в него е можело да се различи нещо подобно на образ на растения. Този, който е наблюдавал природата, знае, че и днес могат да се намерят в минералното царство признаци за отминалите времена.
Могат да се намерят камъни, да се вземат в ръце, да се разгледат и да се види вътре сякаш образ на растение.
Тогава е било нещо съвсем обичайно, че влизащото в атмосферата, в тази белтъчна атмосфера, се е внасяло сякаш във вид на образи - не само видими, а като образи, отпечатващи се, фотографиращи се вътре в това восъчно тяло, но фотографиращи се телесно, - за да могат да се внесат по такъв начин тези образи от Космоса.
към текста >>
67.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и
растение
то в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово.
В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека. Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово.
Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>
Едно същество, в дадения случай животно, питало, друго същество, в дадения случай
растение
, му давало отговор.
Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване. Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване. Под формата на въпрос е възникнал животинският свят във варовиците. В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е поставял животинският свят. Самите същества се разгадавали взаимно едно друго.
Едно същество, в дадения случай животно, питало, друго същество, в дадения случай растение, му давало отговор.
И целият свят се превръща в реч.
към текста >>
68.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват
растение
то, когато искат да опишат същността на семето.
Човечеството, по тяхно убеждение, се е спуснало не веднага от небето на Земята, а напротив, имало е промеждутъчен стадий в развитието през древните времена.
В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват растението, когато искат да опишат същността на семето.
Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без познание за растението. Какво бихте направили със семе, ако не знаете как изглежда растението? Какво искате да направите с медта, намираща се в Земята - казвали древните, - ако не знаете как изглежда Венера духовно-душевно-телесно там горе, на небето?
към текста >>
Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без познание за
растение
то.
Човечеството, по тяхно убеждение, се е спуснало не веднага от небето на Земята, а напротив, имало е промеждутъчен стадий в развитието през древните времена. В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват растението, когато искат да опишат същността на семето.
Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без познание за растението.
Какво бихте направили със семе, ако не знаете как изглежда растението? Какво искате да направите с медта, намираща се в Земята - казвали древните, - ако не знаете как изглежда Венера духовно-душевно-телесно там горе, на небето?
към текста >>
Какво бихте направили със семе, ако не знаете как изглежда
растение
то?
Човечеството, по тяхно убеждение, се е спуснало не веднага от небето на Земята, а напротив, имало е промеждутъчен стадий в развитието през древните времена. В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват растението, когато искат да опишат същността на семето. Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без познание за растението.
Какво бихте направили със семе, ако не знаете как изглежда растението?
Какво искате да направите с медта, намираща се в Земята - казвали древните, - ако не знаете как изглежда Венера духовно-душевно-телесно там горе, на небето?
към текста >>
69.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Растение
то се нуждае от въглената киселина за своя живот.
Кой е противоположният полюс? Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока! Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода. И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода. Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода.
Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот.
Въглеродът има противоположно свойство по отношение на златото.
към текста >>
70.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Тези имагинации са имали форма на гигантски
растение
образен организъм, и от това, което е било, така да се каже, "имагинирано" в Земята по този начин, се развили по-късно - чрез поглъщане на атмосферната субстанция - растенията, тоест всичко това, което има
растение
образна природа.
Тези имагинации са имали форма на гигантски растениеобразен организъм, и от това, което е било, така да се каже, "имагинирано" в Земята по този начин, се развили по-късно - чрез поглъщане на атмосферната субстанция - растенията, тоест всичко това, което има растениеобразна природа.
Отначало това е било в обкръжението на Земята в летливо-флуидна форма и едва по-късно се потопило в почвата и станало това, което ни е известно като растения. Покрай силициевият диоксид в тази белтъчна атмосфера е било внедрено също и друго вещество – калциев оксид (вар) в крайно разредено състояние. От тази варна субстанция под влияние на сгъстяване на белтъка възникнало животинското царство. А човешкото същество се е възприемало вътре във всичко това. То се е усещало единно със Земята.
към текста >>
71.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
По отношение на
растение
то той е изпитвал близко и интимно родство.
По отношение на животинското царство той е чувствал, като че ли го е отхвърлил от себе си, за да се превърне в човек, не обременявайки се с животните, които в резултат са били задържани и преустановени в развитието си. Целият египетски култ към животните е свързан с такива възгледи. С това е свързано също и дълбокото чувство на състрадание към животните, което виждаме в Азия. Това е бил грандиозен възглед за природата, в който човек е чувствал своята връзка, от една страна с растителния свят, а от друга – със света на животните. По отношение на животното той е изпитвал чувство на освобождение.
По отношение на растението той е изпитвал близко и интимно родство.
Растителният свят е бил частица от него самия и той е изпитвал искрена любов към Земята, доколкото Земята е възприела в себе си частица от човечеството, дала живот на растенията, позволила им е да се вкоренят е нея и даже е споделила своите вещества, за да се облекат дърветата с кора. Моралният елемент винаги е присъствал, когато човек е съдил за заобикалящия физически свят. Гледайки растенията на поляната, той е възприемал не единствено само естествения им растеж. Той е възприемал и чувствал моралното отношение на човека към този растеж. Що се отнася до животните, човек все пак е чувствал към тях друго морално отношение: той си е проправял път в страни от тях.
към текста >>
72.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Вие помните, че най-важната субстанция, образуваща основата на всеки организъм, - било то
растение
, животно или човек, - се явява белтъкът.
Вие помните, че най-важната субстанция, образуваща основата на всеки организъм, - било то растение, животно или човек, - се явява белтъкът.
Белтъкът също така образува основата за зародиша на новото растение, животно или човешки организъм. От оплодената зародишна клетка възниква това, което се развива в организъм, и субстанция на зародиша се явява белтъкът. В наши дни вместо истинско изследване, започват да си фантазират и рисуват белтък, съставен от оплетена комбинация на химически вещества. Казват, че той се състои от въглерод, кислород, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание. Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация.
към текста >>
Белтъкът също така образува основата за зародиша на новото
растение
, животно или човешки организъм.
Вие помните, че най-важната субстанция, образуваща основата на всеки организъм, - било то растение, животно или човек, - се явява белтъкът.
Белтъкът също така образува основата за зародиша на новото растение, животно или човешки организъм.
От оплодената зародишна клетка възниква това, което се развива в организъм, и субстанция на зародиша се явява белтъкът. В наши дни вместо истинско изследване, започват да си фантазират и рисуват белтък, съставен от оплетена комбинация на химически вещества. Казват, че той се състои от въглерод, кислород, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание. Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация. Атомите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин.
към текста >>
И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или
растение
то; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследствеността.
От оплодената зародишна клетка възниква това, което се развива в организъм, и субстанция на зародиша се явява белтъкът. В наши дни вместо истинско изследване, започват да си фантазират и рисуват белтък, съставен от оплетена комбинация на химически вещества. Казват, че той се състои от въглерод, кислород, водород, азот, сяра, а също примеси от фосфор, - всичко в сложно съчетание. Така, че атомистът вижда в белтъка образ на химическа комбинация. Атомите и молекулите е прието да се представят устроени по най-сложен начин.
И тази сложна молекула на белтъка, или както ви е угодно да я наречете, възниква в майчиния организъм на животното или растението; тя се развива по-нататък, от нея се ражда ново животно, което възниква изключително благодарение на наследствеността.
към текста >>
Тя снася яйцето си в някаква част на
растение
то.
За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на действието на силите на целия Космос. Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос. Животното в разглеждания случай не може да образува белтъчна субстанция, способна за възпроизвеждане без по-нататъшна помощ. Така стои работата с осата-орехотворка. Какво прави тя?
Тя снася яйцето си в някаква част на растението.
Вие можете да намерите тези орехчета по дъбовете и по други дървета, на които орехотворката снася своите яйца. Например, в шумата вие можете да видите тези странни образувания, във всяко листо – яйце на орехотворка. Защо е така? Защо яйцето на орехотворката се снася в дъбовия лист, в резултат на което се образува нещо като малка ябълчица, съдържаща вътре яйце, което сега е способно да се развива? Причината за това е следната: листото на растението съдържа вътре в себе си етерно тяло, което е вписано в целия космически етер.
към текста >>
Причината за това е следната: листото на
растение
то съдържа вътре в себе си етерно тяло, което е вписано в целия космически етер.
Тя снася яйцето си в някаква част на растението. Вие можете да намерите тези орехчета по дъбовете и по други дървета, на които орехотворката снася своите яйца. Например, в шумата вие можете да видите тези странни образувания, във всяко листо – яйце на орехотворка. Защо е така? Защо яйцето на орехотворката се снася в дъбовия лист, в резултат на което се образува нещо като малка ябълчица, съдържаща вътре яйце, което сега е способно да се развива?
Причината за това е следната: листото на растението съдържа вътре в себе си етерно тяло, което е вписано в целия космически етер.
Той идва на помощ на яйцето на орехотворката. Оставено само на себе си яйцето на орехотворката е безпомощно. Затова орехотворката го снася в къс растение, което вече съдържа етерно тяло, включено в системата на космическия етер. Така, че орехотворката се обръща към дъба, за да получи помощ за разрушаването на нейния белтък, така, че световната периферия да може да му подейства чрез дъбовия лист, чрез дъба. Само по себе си яйцето на орехотворката би било обречено на гибел, защото то не може да бъде разрушено, то е твърде силно консолидирано.
към текста >>
Затова орехотворката го снася в къс
растение
, което вече съдържа етерно тяло, включено в системата на космическия етер.
Защо е така? Защо яйцето на орехотворката се снася в дъбовия лист, в резултат на което се образува нещо като малка ябълчица, съдържаща вътре яйце, което сега е способно да се развива? Причината за това е следната: листото на растението съдържа вътре в себе си етерно тяло, което е вписано в целия космически етер. Той идва на помощ на яйцето на орехотворката. Оставено само на себе си яйцето на орехотворката е безпомощно.
Затова орехотворката го снася в къс растение, което вече съдържа етерно тяло, включено в системата на космическия етер.
Така, че орехотворката се обръща към дъба, за да получи помощ за разрушаването на нейния белтък, така, че световната периферия да може да му подейства чрез дъбовия лист, чрез дъба. Само по себе си яйцето на орехотворката би било обречено на гибел, защото то не може да бъде разрушено, то е твърде силно консолидирано.
към текста >>
Тя може да яде само това, което
растение
то вече е приготвило за нея.
Тук можем да надникнем в удивителната дейност на природата. Но същата тази дейност я има в природата и на други места. Да допуснем, например, че животното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни средства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене. Да вземем пчелата, за да не търсим друг пример. Пчелата не може да яде какво да е.
Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея.
И тогава се наблюдава нещо много странно и поразително. Пчелата се приближава към растението, намира нектара, поглъща го, усвоява го вътрешно, а след това строи това, на което ние толкова се възхищаваме, - удивителната клетъчна структура на питата. Тук ние наблюдаваме двата най-странни и удивителни процеса: пчелата, стояща на повърхността на цвета и всмукваща сока, а след това пчелата в питата, строяща със съдействието на другите пчели стотици клетчици, които ще бъдат напълнени с мед. Какво в действителност става тук? Трябва внимателно да се вгледате във формата на клетките.
към текста >>
Пчелата се приближава към
растение
то, намира нектара, поглъща го, усвоява го вътрешно, а след това строи това, на което ние толкова се възхищаваме, - удивителната клетъчна структура на питата.
Да допуснем, например, че животното не просто е неспособно да се запаси със зародишна субстанция, която може да се отвори заради възпроизвеждането за космическия етер; да допуснем, че то даже е неспособно да преобразува някакви субстанции вътре в себе си във вътрешни средства за хранене, тоест да ги приспособи за своето вътрешно хранене. Да вземем пчелата, за да не търсим друг пример. Пчелата не може да яде какво да е. Тя може да яде само това, което растението вече е приготвило за нея. И тогава се наблюдава нещо много странно и поразително.
Пчелата се приближава към растението, намира нектара, поглъща го, усвоява го вътрешно, а след това строи това, на което ние толкова се възхищаваме, - удивителната клетъчна структура на питата.
Тук ние наблюдаваме двата най-странни и удивителни процеса: пчелата, стояща на повърхността на цвета и всмукваща сока, а след това пчелата в питата, строяща със съдействието на другите пчели стотици клетчици, които ще бъдат напълнени с мед. Какво в действителност става тук? Трябва внимателно да се вгледате във формата на клетките. Те са направени по такъв начин (виж рис., в дясно):
към текста >>
Човек гледа
растение
то и животното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непосредствена връзка със света и Вселената.
Периодът от XV столетие до наши дни може да бъде наречен безплоден период в развитието на човешкия дух. Той е принизил човека под собственото му ниво.
Човек гледа растението и животното, човешкото същество и минерала без каквото и да е истинско разбиране; той е изключен от непосредствена връзка със света и Вселената.
В наше време този безплоден период е потопил човека в хаос във всичко, което засяга неговите връзки с мировото цяло; човек живее, без да знае, че всичко се намира в определена връзка със заобикалящия го свят. В дните, когато човек е размишлявал и медитирал над подобни неща, е било известно, че всеки път, когато става размножаване, говори целият макрокосмос. В зародиша или семето, способни за размножение, се ражда миниатюрен образ на целия макрокосмос. Всичко заобикалящо представлява мировото цяло и в най-малкият зародиш присъства резултатът на влиянията, идващи към него от всички направления на мировото цяло. В човешкото същество можем да видим съвместната деятелност на първо място на сили, явяващи се физически, центростремителни сили на Земята; те действат във всички органи на човека.
към текста >>
73.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато истински изследваме едно
растение
, ние никога не ще констатираме, че сме в състояние да търсим действията, следствията, които се явяват в
растение
то, просто от причините, които се явяват в същото царство, следователно в растителното царство.
А сега да разгледаме растителното царство. Тук ние навлизаме в сферата на живото.
Когато истински изследваме едно растение, ние никога не ще констатираме, че сме в състояние да търсим действията, следствията, които се явяват в растението, просто от причините, които се явяват в същото царство, следователно в растителното царство.
Несъмнено, днес съществува наука, която се опитва да прави това. Обаче тази наука се намира на погрешен път, защото накрая стига дотам да казва: - Да, ние можем да изследваме действащите в растението физически сили и закони, можем да изследваме химически действащите сили и закони; но остава още нещо. - Тогава хората се разделят на две партии. Едните казват: - Това, което остава, е въобще само едно съчетание, един вид форма; действащото са само физическите и химически закони. Другите казват: - Не, тук има още нещо друго, само че науката още не го е изследвала; но тя ще стигне до това.
към текста >>
Обаче тази наука се намира на погрешен път, защото накрая стига дотам да казва: - Да, ние можем да изследваме действащите в
растение
то физически сили и закони, можем да изследваме химически действащите сили и закони; но остава още нещо.
А сега да разгледаме растителното царство. Тук ние навлизаме в сферата на живото. Когато истински изследваме едно растение, ние никога не ще констатираме, че сме в състояние да търсим действията, следствията, които се явяват в растението, просто от причините, които се явяват в същото царство, следователно в растителното царство. Несъмнено, днес съществува наука, която се опитва да прави това.
Обаче тази наука се намира на погрешен път, защото накрая стига дотам да казва: - Да, ние можем да изследваме действащите в растението физически сили и закони, можем да изследваме химически действащите сили и закони; но остава още нещо.
- Тогава хората се разделят на две партии. Едните казват: - Това, което остава, е въобще само едно съчетание, един вид форма; действащото са само физическите и химически закони. Другите казват: - Не, тук има още нещо друго, само че науката още не го е изследвала; но тя ще стигне до това. - Науката още дълго време ще казва това. Но нещата не стоят именно така, а когато искаме да изследваме растителното естество, ние не можем да го разберем, ако не вземем на помощ цялата Вселена, ако не погледнем на растенията така, че да си кажем: - Силите, които действат в растенията, се намират далеч във Вселената.
към текста >>
Необходимо е други сили да действат от далечната Вселена, за да получи
растение
то своята форма, за да може
растение
то да получи неговите двигателни сили и т.н..
Едните казват: - Това, което остава, е въобще само едно съчетание, един вид форма; действащото са само физическите и химически закони. Другите казват: - Не, тук има още нещо друго, само че науката още не го е изследвала; но тя ще стигне до това. - Науката още дълго време ще казва това. Но нещата не стоят именно така, а когато искаме да изследваме растителното естество, ние не можем да го разберем, ако не вземем на помощ цялата Вселена, ако не погледнем на растенията така, че да си кажем: - Силите, които действат в растенията, се намират далеч във Вселената. Нужно е първо Слънцето да застане в определено положение в далечната Вселена, за да се проявят някакви действия в растителното царство.
Необходимо е други сили да действат от далечната Вселена, за да получи растението своята форма, за да може растението да получи неговите двигателни сили и т.н..
към текста >>
Но в човекът участват същите сили, които участват в
растение
то.
Но в човекът участват същите сили, които участват в растението.
Онези сили, които от етерния свят действат в растенията, действат също и в човека. Човекът носи в себе си етерните сили и съвкупността от тези етерни сили, които той носи в себе си, ние наричаме етерно тяло. Аз вече изложих, как няколко дни след смъртта това етерно тяло става все по-голямо и по-голямо, и накрая се изгубва, така че човекът остава само в своето астрално тяло и в своето азово същество.
към текста >>
Но характерно е още нещо: Действащото върху растенията като причинни сили е непосредствено защото вчерашното Слънце няма много влияние върху
растение
то, което израства от почвата, получава цветове, получава плодове.
Но характерно е още нещо: Действащото върху растенията като причинни сили е непосредствено защото вчерашното Слънце няма много влияние върху растението, което израства от почвата, получава цветове, получава плодове.
Тук вчерашното Слънце не може да действа като причина. То трябва днес да грее; то действително трябва да грее днес. Това е важно. И в нашите следващи разглеждания вие ще видите, че е важно това да се запомни.
към текста >>
Когато етерното тяло се завръща там, откъдето идват растежните сили на
растение
то като етерни сили, ние можем да кажем: - Докато човекът живее в етера, неговата етерна дейност не е ограничена на Земята, тя е напуска Земята, но тя се разгръща по същото време.
Когато етерното тяло се завръща там, откъдето идват растежните сили на растението като етерни сили, ние можем да кажем: - Докато човекът живее в етера, неговата етерна дейност не е ограничена на Земята, тя е напуска Земята, но тя се разгръща по същото време.
към текста >>
Когато искам да обясня цвета на някое
растение
, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена.
Тук несъмнено настъпва нещо, спрямо което модерната естествена наука отново се намира в заблуждение. По отношение на много явления, които се явяват при животното - чувстване и движение, - тя ще трябва да си каже: - Когато в животното изследваме физическите и химическите сили, ние не намираме причините за усещането и движението. Но ние не намираме тези причини също и в ширините на Вселената, в етерните ширини на Вселената.
Когато искам да обясня цвета на някое растение, ще трябва да отида в обширната Вселена, в етерната Вселена и аз ще мога да обясня цвета от етерната Вселена.
Също и някои неща у животното, които са от растително естество, мога да ги обясня от космическия етер, но никога не мога да обясня оттам това, което се проявява у животното като движение, никога не мога да обясня това, което у животното се проявява като усещане.
към текста >>
Когато гледам едно
растение
, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена.
Това е особеното.
Когато гледам едно растение, аз трябва да изляза вън в това, което протича едновременно, тогава безсъмнено намирам причината в далечната Вселена.
Когато обаче искам да намеря причината за това, което действа като способност за усещане и движение в животното, аз не мога да отида в едновременността, а трябва да отида в онова, което предхожда живота; с други думи звездната констелация трябва да се е изменила, трябва да е станала друга. Не звездната констелация във Вселената, която съществува едновременно с животното, има своето влияние върху същинското животинско естество, а звездната констелация, която предхожда живота.
към текста >>
Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на
растение
то, т.е.
А сега да разгледаме човека, когато той е преминал през вратата на смъртта.
Когато е преминал през вратата на смъртта и е изоставил своето етерно тяло, което отива в космическите далечини на онова място, откъдето идват силите на растежа на растението, т.е.
етерните сили, човекът трябва да се върне, както ви описах, до своето раждане. Там в своето астрално тяло той е изпитал всичко онова, изпитал е в обратен ред всичко онова, през което е минал през времето на своя земен живот. С други думи: След смъртта човекът не трябва да отиде със своето астрално тяло в едновременността, той трябва да отиде назад до съществуването преди неговото раждане, трябва да отиде там, откъдето идват силите, които създават способността на животното да усеща и да се движи. Те не идват от царството на пространството, от констелациите на звездите, които са едновременни, те идват от предхождащите раждането констелации. Следователно, когато говорим за животинското царство, тогава не можем да говорим за едновременността на причините и следствията във физическото и свръхфизическото пространство, а тогава трябва да говорим за минали свръхфизически причини по отношение на настоящите следствия във физическата област.
към текста >>
Ако при това човекът би имал и едно етерно тяло, той би бил може би наистина едно красиво
растение
, но все пак само едно
растение
; ако човекът би имал още и едно астрално тяло, той би ходил на четирите си крайници, би имал може би рога и др.
И след това ние пристъпваме от минералното към растителното, през животинското царство и стигаме нагоре до същинското човешко царство. Вие ще кажете: - С това ние винаги се съобразявахме. -Да, но не напълно. Ние първо взехме под внимание човешкото царство, доколкото човекът има физическо тяло, след това доколкото той има етерно тяло, после доколкото той има астрално тяло. Но виждате ли, ако човекът би имал само своето физическо тяло, той би бил кристал, един сложен кристал, но въпреки това един кристал.
Ако при това човекът би имал и едно етерно тяло, той би бил може би наистина едно красиво растение, но все пак само едно растение; ако човекът би имал още и едно астрално тяло, той би ходил на четирите си крайници, би имал може би рога и др.
п., но той би бил именно едно животно. Всичко това човекът не е. Фигурата, която той има като ходещо изправено същество, тази фигура той има благодарение на това, че освен физическия, етерния и астралния организъм, той притежава още и азовия организъм. И едва за това същество, което притежава още и азова организация, ние можем да говорим като за човек, като за човешкото царство.
към текста >>
Там навън в етерните далечини, там горе се намира онова, което първопричинно дава началото на
растение
то, там е онова, към което отива моето етерно тяло, след като то е служило на моя живот.
Сега ни остава големият въпрос, който се поражда, когато разглеждаме трупа. Трупът е станал нещо безжизнено. Неживата природа се разпростира навън пред нас в нейните кристални форми, в различните форми. Пред нас стои важният въпрос: - Как се отнася неживата природа към мъртвия труп на човека? - Вие може би ще откриете, мили приятели, че за разбирането смисъла на този въпрос, ще допринесе, когато се спрете на втория етап на въпроса, когато кажете: - Гледайки растителния свят, който се намира около мен, аз виждам, как от далечините на етерната Вселена този растителен свят донася в себе си силите, към които се връща моето етерно тяло.
Там навън в етерните далечини, там горе се намира онова, което първопричинно дава началото на растението, там е онова, към което отива моето етерно тяло, след като то е служило на моя живот.
Аз отивам там, където от етерните далечини блика растителният живот. Аз отивам там; това означава, че аз съм сроден с него. Да, аз направо мога да кажа: - Там горе се намира нещо; моето етерно тяло отива там, оттам идва зеленеещият, разцъфтяващият, бликащият растителен свят. Обаче тук има една разлика: аз отдавам моето етерно тяло, растенията приемат етера, за да израснат. Те приемат етера за живота си, аз отдавам етерното си тяло при смъртта.
към текста >>
74.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Едно такова разглеждане просто не вижда цялото
растение
.
През последно време аз особено много подчертавах, че историческият живот на човечеството трябва да се разглежда в непосредствена връзка с разглеждането на самия човек. Целият наш стремеж е насочен към това, да поставим отново човека в центъра на разглеждането на света. С това се постига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, представлява само една част, една определена област от света. Едно разглеждане на света, което се ограничава до тази област на природата, изглежда също като едно разглеждане на растенията, което винаги остава само при наблюдаването на корените, зелените листа и стеблата и никога не стига дотам, да види цветовете и плодовете.
Едно такова разглеждане просто не вижда цялото растение.
Бихте ли могли да си представите едно същество, което винаги се ражда и живее във времето когато растенията израстват само до образуването на зелените листа, което никога не вижда цветовете и умира по времето, когато трябва да се покажат цветовете, и което отново се ражда, когато са се появили корените и листата? Едно такова същество никога не би могло да познае цялото растение, то би говорило за растението като за едно същество, което има само корени и листа.
към текста >>
Едно такова същество никога не би могло да познае цялото
растение
, то би говорило за
растение
то като за едно същество, което има само корени и листа.
Целият наш стремеж е насочен към това, да поставим отново човека в центъра на разглеждането на света. С това се постига нещо двустранно: Първо, благодарение на това изобщо става възможно едно разглеждане на света, защото онова, което е разпростряно в извънчовешката природа около човека, представлява само една част, една определена област от света. Едно разглеждане на света, което се ограничава до тази област на природата, изглежда също като едно разглеждане на растенията, което винаги остава само при наблюдаването на корените, зелените листа и стеблата и никога не стига дотам, да види цветовете и плодовете. Едно такова разглеждане просто не вижда цялото растение. Бихте ли могли да си представите едно същество, което винаги се ражда и живее във времето когато растенията израстват само до образуването на зелените листа, което никога не вижда цветовете и умира по времето, когато трябва да се покажат цветовете, и което отново се ражда, когато са се появили корените и листата?
Едно такова същество никога не би могло да познае цялото растение, то би говорило за растението като за едно същество, което има само корени и листа.
към текста >>
75.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ние не можем вече да имаме
растение
то, когато току-що се е показал само зародишът на
растение
то.
Такива неща изискват действително чакане, едно узряване. Човек със собствените си изживявания трябва да премине към това, което в действителност съществува също и в света.
Ние не можем вече да имаме растението, когато току-що се е показал само зародишът на растението.
Трябва да поставим зародиша при съответните условия, трябва да го накараме да израсне и трябва да чакаме, докато от зародиша се появи цветът и плодът. Така трябва да постъпваме също и с изживяванията, които имаме. Не трябва да застанем зад гледната точка: - Понеже имаме някакво изживяване, понеже то е тук, сензацията за него е налице; и след това го забравяме. Който постъпва с изживяванията по този начин, като иска да ги има само като настоящи, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят. В това отношение човек трябва да може да чака, трябва да може да остави изживяванията да узреят в душата му.
към текста >>
76.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Той навсякъде виждаше как действа фантазията:
Растение
то расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т.
Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип». Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5]. Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност. Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията.
Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т.
н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна.
към текста >>
77.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тя му се явяваше от всеки минерал, от всяко
растение
, от всяко животно, явяваше се от облаците, от планините, от изворите.
Тя беше метаморфоза на старата Прозерпина. Беше онази творяща богиня, с която по определен начин се свързваше търсещият познание.
Тя му се явяваше от всеки минерал, от всяко растение, от всяко животно, явяваше се от облаците, от планините, от изворите.
Хората чувстваха, че тази богиня, която твори през зимата под Земята, а през лятото над Земята, е помощникът на онова божество, за което говорят евангелията. Тя изпълняваше божествена сила, беше изпълняващото божествено същество.
към текста >>
78.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно
растение
, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин.
Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг. - Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие. И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят. Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят.
Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин.
към текста >>
79.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко
растение
.
Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство. Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог.
Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение.
Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога. Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало. Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
към текста >>
80.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно
растение
, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото.
- Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя. Този е смисъла на процесите в майчиния организъм - да се получи първо един пълен хаос.
Когато имате един кристал, Космосът не може да действа при кристала с неговите твърди ръбове; когато имате едно растение, то също има една твърда форма и при него Космосът също не може да действа; при животното положението е същото.
Смисълът на оплождането е, че яйцеклетката се превръща в хаос. Едва тогава върху този зародиш действа целият заобикалящ го Космос и тогава човекът действително бива образуван от Космоса, така че в него може да навлезе духовно-душевната му същност, която идва от минали земни съществувания.
към текста >>
81.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Виждали са, как
растение
то с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята.
И ако отидем далече, много далече в миналите времена, които са последвали непосредствено атлантската катастрофа, когато на Земята се явила сушата на онези места, където по-рано е било море, когато морето е възникнало там, където по-рано е била сушата, когато Земяа трябваше да мине през един период на заледяване, което последва непосредствено старата атлантска катастрофа, в която загинаха обширни древни култури, когато следователно насочим поглед назад в онова време, което отстои на около 8 до 10 хиляди години от нашето време, ние намираме едно човечество, което имаше три други състояния на съзнанието. Онова човечество, което надживя старата атлантска катастрофа, имаше също три състояния на съзнанието, но тези състояния на съзнанието се различаваха съществено от настоящите. Това трезво всекидневно съзнание от събуждането до заспиването, каквото има днешният човек, при което той вижда всеки друг човек в ясни очертания, при което той вижда също и другите същества на природата и процеси в природата в резки очертания, това будно дневно състояние на съзнанието не е съществувало в онези времена; а човекът е бил виждан без резки очертания простирайки се на всички страни в духовното, в ауричното и в това аурично е била виждана неговата душа. Също и животните са били виждани с една мощна аура. В тяхната аура хората са виждали техните процеси, храносмилането, дишането.
Виждали са, как растението с цветовете се простира в един вид облак, който постоянно е обвивал Земята.
За това съзнанието всичко е било потопено в една постепенно угасваща астрална светлина. И ние можем да говорим вече за това, че това дневно състояние на съзнанието беше за онова древно човечество, съществуващо непосредствено след атлантската катастрофа, беше съзнание на едно постепенно угасващо астрално виждане на физическия свят.
към текста >>
82.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на
растение
то и изгражда органите на неговото тяло.
Понеже тя е душевната творяща сила, която от душевността формира навън телесното. - Затова езотеричният ученик за кратко време трябва да се вживее в «Аз съм», тоест трябва да мисли това «Аз съм», при което обаче същевременно да изживява в себе си нещо като: «Радвам се, че като самостоятелно същество мога да съдействам на света.» Той трябва да изживява също и нещо като: «Аз искам моето съществувание, искам да се включа в цялата общност на света.» Ако човек събере всичко това в един единичен акт на съзнанието и същевременно пренесе цялата сила на съзнанието си в областта на челото и лежащите зад него вътрешни части на мозъка, той наистина се пренася в един по-висш свят, от който е изработена формата на неговото чело. Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре. По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл.
Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло.
- Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина. В това вътрешно излъчване на светлина човек се чувства весел, щастлив и жизнерадостен. Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески живот». И на волята се придава сила, като че ли посочената мисъл я прониква с топлина, която я прави енергична. Всичко това човек може да поеме от описаното правилно потъване в «Аз съм».
към текста >>
83.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Представа за едно израстващо
растение
; мислено пред себе си да се остави съвсем бавно да расте: лист по лист, цвят, плод.
Представа за едно израстващо растение; мислено пред себе си да се остави съвсем бавно да расте: лист по лист, цвят, плод.
Представя се силата: как тя въздейства на израстването. Представя се как тази сила протича в собственото сърце.
към текста >>
84.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко
растение
, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие.
Всичко физическо около нас възниква и отминава, само първообразите (прототипите) на нещата не възникват и не преминават; те не са сътворени и не умират, те са вечни. Физическата Земя възниква и преминава, но прототипът на Земята не възниква и не преминава. Първообразът на Земята е вечен. И в първообраза на Земята се съдържат всички други първообрази на физическия свят. Както първообразът на Земята и те не възникват и не умират, те също са вечни.
Както Земята има своя вечен първообраз, така също всеки минерал, всяко растение, всяко животно, всеки човек има своя първообраз , който сияе във вечността в красота и великолепие.
Човек трябва да се научи все повече да се съединява с първообразите на нещата; трябва да се извиси до тях. През живота си той се учи да се свързва с тях чрез спомена. Когато във вечерната ретроспекция ученикът отправя поглед към изминалия ден и си спомня сцените през деня, радостите и болките, които е изживял, но протичащи в обратен ред; когато си спомня радостите и болките, свързани със събитията на деня, и отново като спомен ги накара да преминат през душата, тогава той се поставя във връзка с този живот, който остава да съществува, който още е налице и без материалната действителност. Чрез своята фантазия човек трябва да извиква в обратен ред събитията (започвайки от настоящите и преминавайки към отминалите) на своя собствен живот и живота на другите, да накара да потекат през неговата душа радост и болка, които са били свързани с тези събития: по този начин той се учи да се извисява до съществата, които се въплътяват в радост и скръб, и се научава да живее съзнателно в душевния свят. Ние постоянно сме заобиколени от такива същества.
към текста >>
85.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Прочетете първите упражнения, които съм дал в «Как се постигат познания за висшите светове», където описвам как да бъде проследено покълването и израстването на едно
растение
.
Така обаче човек не го откъсва от ритъма изобщо, а го откъсва само от вътрешния ритъм. Но тогава човек постепенно свързва мисленето с един външен ритъм. С това, че мисленето се освобождава от дихателния ритъм - от това изхождат нашите днешни медитации - човек оставя мисленето в известна степен да се влее в ритъма на външния свят. Йога се връща назад към своя собствен ритъм. Днешният човек се отправя обратно към ритъма на външния свят.
Прочетете първите упражнения, които съм дал в «Как се постигат познания за висшите светове», където описвам как да бъде проследено покълването и израстването на едно растение.
към текста >>
Медитацията се насочва върху това, да се освободи от дишането представата, мисленето и да се остави да потъне в силите на растежа на самото
растение
.
Медитацията се насочва върху това, да се освободи от дишането представата, мисленето и да се остави да потъне в силите на растежа на самото растение.
към текста >>
Когато наблюдавате едно
растение
, виждате, че то е зелено, че цъфти червено.
Когато наблюдавате едно растение, виждате, че то е зелено, че цъфти червено.
Това казва вашето око. Върху него размишлява вашият ум. От това живее нашето обикновено съзнание. Едно друго съзнание развиваме, когато откъснем мисленето от дишането и го свържем с външния свят. Това мислене се научава да вибрира с растението - как то израства, как се разцъфтява, как розата например преминава от зелено в червено.
към текста >>
Това мислене се научава да вибрира с
растение
то - как то израства, как се разцъфтява, как розата например преминава от зелено в червено.
Когато наблюдавате едно растение, виждате, че то е зелено, че цъфти червено. Това казва вашето око. Върху него размишлява вашият ум. От това живее нашето обикновено съзнание. Едно друго съзнание развиваме, когато откъснем мисленето от дишането и го свържем с външния свят.
Това мислене се научава да вибрира с растението - как то израства, как се разцъфтява, как розата например преминава от зелено в червено.
То вибрира вътре в духовното, което лежи в основата на всички отделни неща във външния свят.
към текста >>
86.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Човек вече не може да погледне едно
растение
, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове.
Това, което ви разказах сега за способността на човека да внася в етерното тяло на своята глава форми, които му дават възможност да опознава времевото, етерното тяло чак до своето рождение, всичко това изобщо води до едно особено настроение спрямо Космоса. Човек, така да се каже, загубва собствената си телесност, но се чувства живеещ в Космоса. В известна степен съзнанието се разширява в просторите на етера.
Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове.
Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора. И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си.
към текста >>
87.
8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към
растение
то, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
В тази посока разчитането на символите бе изключително резултатно. Защото при разчитането на символите се изчерпват силите, които тези същества биха били способни да приложат, за да превърнат хората в служители на разрушението. И ходът на мислите на онези, които бяха за опазването в тайна на голяма част от езотеричното познание, беше следният. Те казваха: Ако ние направим безусловно достъпно за хората нашето познание и вида на знанието, съществуващо в тайните Ордени, така че те да си спестят собствените усилия при вникването в смисъла на символите, ние ще ги направим бунтовници срещу природата, ще ги направим носители на разрушителни сили. Те казваха: Ние притежаваме знание, което със сигурност ще причини това, следователно не можем да направим това знание екзотерично.
Ние трябва да се придържаме неизменно към правилото, че онези, които се доближават до нас, трябва най-напред да бъдат обучени да развиват непобедима любов към растението, животното и човека; ние следователно трябва да ги подложим първо на старателна подготовка и дисциплина.
към текста >>
88.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Така в неговия дух се роди първичното
растение
, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на
растение
то.
Без да я молим и без да ни предупреждава тя ни обхваща в кръговрата на нейния танц и продължава да действува с нас, докато се уморим и падаме от нейните ръце". И в книгата върху Винкелман: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло той се чувствува в света като в едно велико, достойно и ценно цяло, когато хармоничното чувство на удоволствие му осигурява едно чисто, свободно очарование: тогава вселената, ако тя би могла да чувствува себе си, достигнала до нейната цел, би възлекувала и би се удивлявала на достигнатия връх в нейното развитие и същество". Тук се съдържа истински Гьотевото излизане над непосредствената природа, без да се отдалечи ни най-малко от това, което съставлява същността на природата. На него му е чуждо това, което той самият намира при много особено надарени хора: "особеността да чувствува един вид боязън пред действителния живот, да се оттегли в самия себе си, да създаде в самия себе си един собствен свят и по този начин да върши най-превъзходното към вътрешността". Гьоте не бяга от действителността, за да си създаде един абстрактен свят на мислите, който няма нищо общо с тази действителност; не, той се задълбочава в нея, за да намери в нейните вечни промени, в нейното развитие и движение нейните непроменящи се закони, той застава срещу индивида, за да види в него първообраза.
Така в неговия дух се роди първичното растение, също първичното животно, които не са нищо друго освен идеите на животното, идеите на растението.
Това не са никакви празни общи понятия, които принадлежат на една пуста теория, с едно богато, конкретно съдържание, пълножизнени и ненагледни. Ненагледни /видими/ естествено не за външните сетива, а само за онази висша способност на виждането, за която Гьоте говори в статията върху "Съзерцателната разсъдъчна способност". В Гьотевия смисъл идеите са също така обективни както цветовете и формите на нещата, но те са възприемаеми само за онзи, чиято способност за схващане нещата е нагласена за тази цел, както цветовете и формите съществуват само за виждащия, но не за слепия. Ако ние не застанем срещу обективното именно с един възприемащ дух, то не ни се разкрива. Без инстинктивната способност да възприемаме идеи, тези идеи остават за нас винаги едно затворено поле.
към текста >>
Наред с едно
растение
тя създава едно второ, трето и т.н.
Неговото образуване в действителността е не само последствие на неговата собствена закономерност, а заобикалящата го действителност съдействува за определяне на неговата форма. Ако нещо би могло да се развие независимо и свободно, неповлияно от други неща, то би проявило само лежащата на неговата основа идея. Тази лежаща на основата на нещата, но възпрепятствувана да се развие свободно в действителността идея трябва да улови художникът и да я доведе до развитие. Той трябва да намери в обекта онази точка, от която предметът може да се развие в неговата най-съвършена форма, в която обаче той не може да се развие в природата. Природата остава именно във всеки неин отделен предмет зад своето намерение.
Наред с едно растение тя създава едно второ, трето и т.н.
Нито едно от тези растения не довежда до конкретен живот лежащата на неговата основа идея. Едното проявява едната страна, другото другата страна, доколкото позволяват обстоятелствата. Обаче художникът трябва да стигне до това, което му се явява като тенденция на природата. И това разбира Гьоте, когато изразява своето творчество с думите: "аз не спирах, докато не намерих една изпъкваща точка, от която можех да извлека много неща". При художника цялата външност на неговото творение трябва да изразява цялата вътрешност; при произведенията на природата външността остава зад вътрешността, вътрешността не е напълно изразена във външността, и изследващият човешки дух трябва тепърва да познае тази вътрешност.
към текста >>
И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете
растение
то се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/".
В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде. Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата".
И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/".
Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непосредствено закона във външното проявление. Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив. Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат". И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици". Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност.
към текста >>
Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на
растение
то, там природният предмет престава да бъде красив.
Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата". И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/". Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непосредствено закона във външното проявление.
Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив.
Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат". И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици". Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност. обаче би било един погрешен стремеж, илюзията да бъде осъществена дотогава, докато накрая остане само нещо общо действително".
към текста >>
89.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Гьотевото учение за метаморфозите, което изхожда от това, че например при
растение
то цветните листа са преобразени обикновени листа, което след това бе разпростряно върху всички природни форми, Гьотевото учение за метаморфозите, когато някога онова, което се крие в него, бъде извлечено от едно още по-обширно познание на природата отколкото е било възможно по времето на Гьоте съобразно с развитието на новата епоха, това Гьотево учение за метаморфозите има в себе си заложби да се прояви и да стане нещо много по-обширно, когато някога природата бъде разбулена чрез един широк възглед.
Искам да изкажа още по-точно именно върху това последното. При някои Гьотеви работи имаме нещо, което още не е било никак изтъкнато, имаме всъщност пълни със значение човешки истини.
Гьотевото учение за метаморфозите, което изхожда от това, че например при растението цветните листа са преобразени обикновени листа, което след това бе разпростряно върху всички природни форми, Гьотевото учение за метаморфозите, когато някога онова, което се крие в него, бъде извлечено от едно още по-обширно познание на природата отколкото е било възможно по времето на Гьоте съобразно с развитието на новата епоха, това Гьотево учение за метаморфозите има в себе си заложби да се прояви и да стане нещо много по-обширно, когато някога природата бъде разбулена чрез един широк възглед.
Бих могъл да кажа: при Гьоте това учение за метаморфозите е още твърде умствено ограничено. То може да бъде разширено.
към текста >>
90.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от
растение
то, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Искам да цитирам едно негово изказване, което се отнася за човешкото разглеждане на природата. Изказването е малко радикално. Този господин казва именно, че природата е тайнствена на всички страни и че човекът, когато той чувствува действително на всички страни тайнствеността на природата, не може да стори друго, освен да почувствува в душата си безкрайното нищожество на своето собствено същество. Природата се разпростира неизмеримо в нейната вечност и ние би трябвало всъщност да чувствуваме, че с нашите представи и идеи върху природата стоим пред нея само зяпайки! Аз цитирам, и можем да кажем, че изказването не е така напълно несполучливо, че фактически, когато разглеждаме природата, като хора чувствуваме много добре, колко малко отговаря това, което можем да схванем в нашите мисли, даже когато работим с най-остроумната естествена наука, колко малко отговаря то на великите, неизмерими тайни на природата.
И ако не бихме могли да чувствуваме, че мисълта която самата природа не произвежда, а която може да се роди само в човешката душа, че мисълта стои срещу природата, ако не бихме знаели, че тази мисъл отговаря на една човешка нужда, ако не бихме чувствували, че оставяйки мисълта да царува върху природата в това се крие цялото наше човешко определение и развитие на човечеството, от което царуване на мисълта ние се нуждаем както семето се нуждае от растението, то всъщност при едно по-зряло себепознание не бихме знаели, защо размишляваме върху природата.
Ние размишляваме върху природата заради самите нас и знаем, че когато стоим с мисълта срещу природата, се намираме всъщност далече от тази природа. Така се чувствува човек при разглеждането на природата.
към текста >>
91.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Съществува една голяма разлика в това, дали аз стоя пред едно
растение
, пред един минерал, пред едно животно, или дали стоя пред един друг човек.
Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството. Защото всичко, което е лъжливо ясновидство, клони за съжаление твърде много към една свръхсетивна еснафщина. Всичко, което не е виждано външно сетивно, не трябва да бъде обличано във визионерно виждане, защото това би било враг на изкуството. Обаче онова, което действително бива схващано чрез ясновиждащото съзнание от духовния свят, при него е вече така, че то е същото, което живее несъзнателно в художественото творчество и в художественото наслаждение, в естетическото чувство. Обикновено се мисли, че ясновиждането, което разбираме тук, е нещо, което е напълно чуждо но човека; но то стои на самия човешки живот, само че в една област, където хората не го забелязват.
Съществува една голяма разлика в това, дали аз стоя пред едно растение, пред един минерал, пред едно животно, или дали стоя пред един друг човек.
Външните неща действуват върху мене чрез това, което те са с помощта на моите сетивни органи. Когато един човек стои срещу един друг човек, сетивата действуват съвършено различно. Хората от нашето време не са никак склонни да схващат духовното. Те казват, че в някои области материализмът е победен даже хората говорят днес за това. Можете да намерите вече такива обяснения, но те казват: когато стоя срещу един човек, аз виждам, каква форма има неговият нос, и според една такава форма на носа аз заключвам, че това е един човек.
към текста >>
92.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна активност с движенията на едно
растение
или дърво, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс.
И само защото битието на Азът беше сходно с битието на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм! Ако Азът би могъл да съди за се бе си само според това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога не би имал правото да заяви: Аз съм! Само защото Азът е от звездно естество, той може да заяви: Аз съм! Са мо защото това, което живее в звездите, живее и в Азът, той може да заяви: Аз съм! Хората от онези древни епохи виждаха как реките текат и как вятърът раздвижва клоните на дърветата.
Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна активност с движенията на едно растение или дърво, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс.
към текста >>
93.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И на душата, за да не усеща тя себе си като някакво животно или
растение
, трябва да й бъдат предоставени обвивки, чиито източници се намират в свръхсетивния свят.
Това би я разкъсало. Напускайки тялото, душата иска да се разшири в мировото пространство, но не хаотично, а чрез съответните пространствени форми. Тя е наясно, че трябва да се сбогува и облича себе си във формите на художествените паметници. Тя не иска след раздялата си да се окаже в потоците на въздуха и вятъра, които се носят срещу нея, тя иска да се потопи в художествените форми, които архитектът дава на надгробния паметник. Оттам започват нейните пътища към мировите простори.
И на душата, за да не усеща тя себе си като някакво животно или растение, трябва да й бъдат предоставени обвивки, чиито източници се намират в свръхсетивния свят.
към текста >>
Нека да се обърнем към зелената окраска на едно
растение
.
Вгледаме ли се както трябва в душевните сили, тогава пъстрата палитра на цветовете се превръща в един свят сам по себе си. В този случай ние постепенно навлизаме в онова, което бих нарекъл астрално обхващане на света. Откровението на цветовете се превръща в откровение на душата.
Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение.
Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците. Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението. Защото не са нищо друго, освен една пълна абстракция. В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за растението без зеления цвят. Самото растение непрекъснато създава зеления цвят.
към текста >>
Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим
растение
то.
Вгледаме ли се както трябва в душевните сили, тогава пъстрата палитра на цветовете се превръща в един свят сам по себе си. В този случай ние постепенно навлизаме в онова, което бих нарекъл астрално обхващане на света. Откровението на цветовете се превръща в откровение на душата. Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение. Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците.
Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението.
Защото не са нищо друго, освен една пълна абстракция. В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за растението без зеления цвят. Самото растение непрекъснато създава зеления цвят. Добре, но как става това?
към текста >>
В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за
растение
то без зеления цвят.
Откровението на цветовете се превръща в откровение на душата. Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение. Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците. Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението. Защото не са нищо друго, освен една пълна абстракция.
В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за растението без зеления цвят.
Самото растение непрекъснато създава зеления цвят. Добре, но как става това?
към текста >>
Самото
растение
непрекъснато създава зеления цвят.
Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение. Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците. Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението. Защото не са нищо друго, освен една пълна абстракция. В действителност ни е никога не можем да стигнем до една жива представа за растението без зеления цвят.
Самото растение непрекъснато създава зеления цвят.
Добре, но как става това?
към текста >>
Виждате ли, мъртвите земни субстанции са включени в
растение
то.
Виждате ли, мъртвите земни субстанции са включени в растението.
Обаче тези мъртви земни субстанции непрекъснато биват оживотворявани. Растението съдържа и желязо, и въглерод, и силициева киселина, растението съдържа всички възможни земни вещества, които срещаме в минералното царство. Обаче в растението всички те биват непрекъснато оживотворявани. И вгледаме ли се в борбата, която животът води срещу мъртвите субстанции, в начина, по който чрез мъртвите субстанции той изгражда образа на растението, тогава у нас се пробужда усещането, че зеленото е не друго, а мъртвият образ на живота. Ние навсякъде сме потопени в зеленото обкръжение на нашия свят.
към текста >>
Растение
то съдържа и желязо, и въглерод, и силициева киселина,
растение
то съдържа всички възможни земни вещества, които срещаме в минералното царство.
Виждате ли, мъртвите земни субстанции са включени в растението. Обаче тези мъртви земни субстанции непрекъснато биват оживотворявани.
Растението съдържа и желязо, и въглерод, и силициева киселина, растението съдържа всички възможни земни вещества, които срещаме в минералното царство.
Обаче в растението всички те биват непрекъснато оживотворявани. И вгледаме ли се в борбата, която животът води срещу мъртвите субстанции, в начина, по който чрез мъртвите субстанции той изгражда образа на растението, тогава у нас се пробужда усещането, че зеленото е не друго, а мъртвият образ на живота. Ние навсякъде сме потопени в зеленото обкръжение на нашия свят. Ние знаем, че в растенията живеят мъртвите субстанции на Земята.
към текста >>
Обаче в
растение
то всички те биват непрекъснато оживотворявани.
Виждате ли, мъртвите земни субстанции са включени в растението. Обаче тези мъртви земни субстанции непрекъснато биват оживотворявани. Растението съдържа и желязо, и въглерод, и силициева киселина, растението съдържа всички възможни земни вещества, които срещаме в минералното царство.
Обаче в растението всички те биват непрекъснато оживотворявани.
И вгледаме ли се в борбата, която животът води срещу мъртвите субстанции, в начина, по който чрез мъртвите субстанции той изгражда образа на растението, тогава у нас се пробужда усещането, че зеленото е не друго, а мъртвият образ на живота. Ние навсякъде сме потопени в зеленото обкръжение на нашия свят. Ние знаем, че в растенията живеят мъртвите субстанции на Земята.
към текста >>
И вгледаме ли се в борбата, която животът води срещу мъртвите субстанции, в начина, по който чрез мъртвите субстанции той изгражда образа на
растение
то, тогава у нас се пробужда усещането, че зеленото е не друго, а мъртвият образ на живота.
Виждате ли, мъртвите земни субстанции са включени в растението. Обаче тези мъртви земни субстанции непрекъснато биват оживотворявани. Растението съдържа и желязо, и въглерод, и силициева киселина, растението съдържа всички възможни земни вещества, които срещаме в минералното царство. Обаче в растението всички те биват непрекъснато оживотворявани.
И вгледаме ли се в борбата, която животът води срещу мъртвите субстанции, в начина, по който чрез мъртвите субстанции той изгражда образа на растението, тогава у нас се пробужда усещането, че зеленото е не друго, а мъртвият образ на живота.
Ние навсякъде сме потопени в зеленото обкръжение на нашия свят. Ние знаем, че в растенията живеят мъртвите субстанции на Земята.
към текста >>
94.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно
растение
, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности.
Какви са обаче образците на музиката в духовния свят? Тук трябва отново да се занимаем с човешкото развитие в окултен смисъл. Как се осъществява това развитие, вече съм описвал по-рано и днес няма да се занимавам с него. И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят.
Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности.
Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението. Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество. Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят. Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.
към текста >>
Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща
растение
то.
Тук трябва отново да се занимаем с човешкото развитие в окултен смисъл. Как се осъществява това развитие, вече съм описвал по-рано и днес няма да се занимавам с него. И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят. Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности.
Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението.
Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество. Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят. Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.
към текста >>
95.
ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И както знаем, във всички стари представи за човека той е бил представян с образа на дърво или
растение
.
Този музикален инструмент е изграден въз основа на лунната същност на човека.
И както знаем, във всички стари представи за човека той е бил представян с образа на дърво или растение.
Достатъчно е само да си помислите за мировия ясен. Този начин на разглеждане има своя корен много назад във времето. Трябва само да си представите: петте звезди - Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий - се спускат на небосклона по посока Дървото на човека и опъват върху него лирата, така че то се превръща в музикален инструмент. Отгоре, спускайки се от духовния всемир, се носи акордьорът на този инструмент: птицата Феникс, безсмъртната човешка душа.
към текста >>
96.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Растение
то няма астрално тяло и следователно не изпитва радост и скръб, като човекът и животното.
Астралното тяло е третата съставна част на човека. То е носителят на радост и скръб и вътрешните опитности на човешката душа зависят от него.
Растението няма астрално тяло и следователно не изпитва радост и скръб, като човекът и животното.
Ако днес естественикът, изследвайки природата, говори за чувствителността на растението, то това, което той казва почива на абсолютното криво разбиране на естеството на чувствителността. Можем точно да си представим това астрално тяло, ако проследим развитието през което е преминало в течение на времето. Знаем, че човешкото физическо тяло е най-старата съставна част на неговото същество: етерното тяло е малко по-младо: астралното тяло е още по-младо: а най-младо от всички е неговото себе /Аз/. Физическото тяло има зад /гърба си/ себе си дълго развитие, което е протекло в течение на четири планетарни въплъщения. В началото на развитието му, нашата Земя се е намирала в едно ранно въплъщение, наричано Сатурново състояние.
към текста >>
Ако днес естественикът, изследвайки природата, говори за чувствителността на
растение
то, то това, което той казва почива на абсолютното криво разбиране на естеството на чувствителността.
Астралното тяло е третата съставна част на човека. То е носителят на радост и скръб и вътрешните опитности на човешката душа зависят от него. Растението няма астрално тяло и следователно не изпитва радост и скръб, като човекът и животното.
Ако днес естественикът, изследвайки природата, говори за чувствителността на растението, то това, което той казва почива на абсолютното криво разбиране на естеството на чувствителността.
Можем точно да си представим това астрално тяло, ако проследим развитието през което е преминало в течение на времето. Знаем, че човешкото физическо тяло е най-старата съставна част на неговото същество: етерното тяло е малко по-младо: астралното тяло е още по-младо: а най-младо от всички е неговото себе /Аз/. Физическото тяло има зад /гърба си/ себе си дълго развитие, което е протекло в течение на четири планетарни въплъщения. В началото на развитието му, нашата Земя се е намирала в едно ранно въплъщение, наричано Сатурново състояние. По онова време човекът още не е съществувал в настоящия си вид: само първият зародиш на физическото тяло е съществувало на Сатурн.
към текста >>
Така, както семето съдържа в себе си цялото
растение
, така астралното тяло съдържа в себе си семето на светлината.
Днес човекът има физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Себе. Когато Себето действува върху астралното тяло, облагородявайки го интелектуално, морално и духовно, тогава астралното тяло става Духовното Себе, или Манас. Това за сега едва е започнало, но когато в бъдеще този процес ще бъде завършен и когато човек ще е трансформирал цялото си астрално тяло, тогава неговото астрално тяло ще стане физически светящо.
Така, както семето съдържа в себе си цялото растение, така астралното тяло съдържа в себе си семето на светлината.
Тя ще потече в света на пространството, ще се развива и непрекъснато ще продължава своето формиране с непрекъснатото пречистване и облагородяване на астралното тяло. Нашата Земя ще се трансформира в други планети. Днес тя е тъмна. Ако човек я наблюдава от пространството ще забележи, че тя изглежда светла от отразената светлина на Слънцето. Някой ден, тя ще бъде блестяща, ще свети от това, че човешките същества ще са трансформирали своите астрални тела напълно.
към текста >>
97.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Да разгледаме едно
растение
, напълно развито
растение
, напълно развито
растение
с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр.
Онзи, който твърди, че тази двойственост е всичкото, също така не е прав. Нека да си изясним това с един пример. Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пълнота и завършеност. Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез инволюция и еволюция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема. Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават инволюция и еволиция.
Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр.
Това е една еволюция. Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне. Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен смисъл. То е скрито вътре в семето, обвито, защото семето е взето от цялото растение, които е внедрило всички свои сили в семето. Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в растение, еволюция, а другия процес чрез който растението се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето инволюция.
към текста >>
Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което
растение
то е произтекло, или може да възникне.
Дори в места, където се говори за Духовна наука, често се греши против това изказване на истинския Окултизъм, че ДВЕ е числото на проявлението, но не и число на пълнота и завършеност. Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез инволюция и еволюция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема. Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават инволюция и еволиция. Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр. Това е една еволюция.
Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне.
Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен смисъл. То е скрито вътре в семето, обвито, защото семето е взето от цялото растение, които е внедрило всички свои сили в семето. Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в растение, еволюция, а другия процес чрез който растението се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето инволюция.
към текста >>
Вътре в това дребничко семе се намира цялото
растение
в известен смисъл.
Често ще чуете да се говори в популярния Окултизъм от хора, които в действителност не знаят, че всяко развитие се провежда чрез инволюция и еволюция, но ние ще разгледаме сега направлението, което всъщност това твърдение поема. Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават инволюция и еволиция. Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр. Това е една еволюция. Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне.
Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен смисъл.
То е скрито вътре в семето, обвито, защото семето е взето от цялото растение, които е внедрило всички свои сили в семето. Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в растение, еволюция, а другия процес чрез който растението се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето инволюция.
към текста >>
То е скрито вътре в семето, обвито, защото семето е взето от цялото
растение
, които е внедрило всички свои сили в семето.
Първо, обаче, нека да проучим, какво всъщност означават инволюция и еволиция. Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр. Това е една еволюция. Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне. Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен смисъл.
То е скрито вътре в семето, обвито, защото семето е взето от цялото растение, които е внедрило всички свои сили в семето.
Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в растение, еволюция, а другия процес чрез който растението се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето инволюция.
към текста >>
Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в
растение
, еволюция, а другия процес чрез който
растение
то се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето инволюция.
Да разгледаме едно растение, напълно развито растение, напълно развито растение с корени, листа, клони, цветове и плодове и пр. Това е една еволюция. Но нека сега наблюдаваме малкото семе, от което растението е произтекло, или може да възникне. Вътре в това дребничко семе се намира цялото растение в известен смисъл. То е скрито вътре в семето, обвито, защото семето е взето от цялото растение, които е внедрило всички свои сили в семето.
Тук можем да направим разлика между два процеса единият, който в силите на семето са се разгърнали и са се развили в растение, еволюция, а другия процес чрез който растението се е сгънало, свило се е в себе си, така да се каже, е пропълзяло вътре в семето инволюция.
към текста >>
Това може да се проследи не само с
растение
то, а също така и в по-висшите царства на живота.
Процесът, който става когато едно същество, което има органи се формира така, че нищо от тези органи не остава видимо, така че се свиват в едно съвсем мъничко нещо, се нарича инволюция. Процесът на разгръщането и разширяването е еволюция. Навсякъде в живота тази двойнственост се редува, но винаги само в обсега на проявеното.
Това може да се проследи не само с растението, а също така и в по-висшите царства на живота.
Нека, например, мисловно да проследим развитието на Европейския духовен живот от Августин до Калвин, грубо казано през Средните Векове. В Августин Вие ще намерите някаква мистична същина. Никой не може да чете неговите "Изповеди", или пък другите му писания, без да почувствува дълбоката вътрешна същност в чувствата на този човек. Напредвайки, идваме до чудесни хора като Скот Еригена, един монах от Шотландия, наричан Шотландския Св. Йоан, който по-късно е живял в двора на Шарл Плешивия.
към текста >>
Интелектът с бил в инволюирано състояние, както е
растение
то в семето.
Има едно окултно изследване изказване, което твърди, че времето от Августин до Калвин е време на мистична /революция/ еволюция и на интелектуална инволюция, но от тогава ние живеем във времето на интелектуална еволюция и мистична инволюция. Какво всъщност означава това? От времето на Августин до 16-то столетие е имало външно разгръщане на мистичния живот, той е бил отвън. Но, съществувало е и нещо друго интелектуалният живот е скрит в зародишна форма. Той с бил, така да се каже, като Слънце, заровено в духовната земя, който се разгъва по-късно, след 16-ия век.
Интелектът с бил в инволюирано състояние, както е растението в семето.
Нищо не може да възникне в света, което преди това в такава инволюция. От 16-ти век, интелектът еволюира, мистичния живот се оттегля. Сега е дошло времето, когато този мистичен живот отново трябва да се появи, когато чрез Антропософското движение той ще бъде подтикнат към разгръщане, към еволюция. По този начин, еволюция и инволюция се явяват навсякъде в живота алтернативно.
към текста >>
Той не може, например, да образува едно
растение
от собственото си мислене.
Окултистът казва, че хората днес стоят в минералното царство. Какво всъщност означала това? Защото хората разбират само минералното царство, те могат да контролират само това царство. Като използвува минералите човека може да си построи къща, часовник и други неща, защото те са подчинени на минералните закони. Той няма същата тази способност за разни други дейности.
Той не може, например, да образува едно растение от собственото си мислене.
За да може да направи това, той самият ще трябва да съществува в растителното царство. Някога, в бъдещето, това ще стане. Днес, обаче, хората са творци на минералното царство. Три други царства, елементарни, първоначални царства, са предшествували това: минералното царство е четвъртото. А те всички са СЕДЕМ.
към текста >>
98.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Ако дълбоко проучите естеството на някакво
растение
ще откриете, че в човешкия организъм се съдържа нещо подобно, въпреки че може да се намира там в минимално количество.
Най-значимият от символите и знаците, които имаме и който е бил призван от окултистите на всички времена, е самият човек. Човешкото същество, винаги е било наричано един Микрокосмос, един малък свят и то с пълно право. Онези, които са се научили да познават човека, точно и интимно, осъзнават, че всичко разпръснато из останалата природа се съдържа в миниатюр в човека. Първоначално, това може да бъде трудно за разбиране, но като размислите по въпроса, ще схванете неговото значение. У човека се намира нещо като екстрат от всичко останало в природата, от всички материали и сили.
Ако дълбоко проучите естеството на някакво растение ще откриете, че в човешкия организъм се съдържа нещо подобно, въпреки че може да се намира там в минимално количество.
Ако проучите едно животно. Вие винаги ще можете да покажете нещо в него, което е от същото естество и у човешкия организъм. За да се разбере това правилно, разбира се, необходимо е да се разгледа развитието на света от окултна гледна точка. Например, окултистът знае, че хората не биха имали тези сърца, които имат днес, ако не съществуваше лъвът в природата извън тях. Нека да погледнем назад към едни по-ранни времена, когато още не е имало лъвове.
към текста >>
В противовес на
растение
то, което изпраща своите главоподобни корени към центъра на Земята, човек обръща своята глава към Слънцето.
В действителност, всяка материя е израз на духовност, вест от дейността на Бога. Хората ще разширят своите същности с течение на времето, като ще се индентифицирват повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека. Това можете да видите при четвъртия печат с неговата скала, море и колони. Онова, което сега минава през света като облаци ще предложи своята материя, така че тялото на човек ще може да се сформира от нея и силите, които днес са в Слънчевите Духове, в бъдеще ще снабдят хората с онова, което ще развие техните духовни /способности/ сили по много по-висш начин. Към тази Слънчева сила се стремят хората.
В противовес на растението, което изпраща своите главоподобни корени към центъра на Земята, човек обръща своята глава към Слънцето.
В края на краищата, той ще съедини главата си със Слънцето и ще получи по-висши сили. Това се вижда в четвъртия печат, в лицето на Слънцето, което е върху тялото на облаците, на скалата и колоните. В онова бъдеще време, човешкото същество ще стане себесъздаващо се. Дъгата, като символ на съвършеното творение, го заобикаля. В Откровението на Св.
към текста >>
99.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
През деня
растение
то е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода.
Да, какво би се получило, ако след поемането на кислорода и образуването на въглеродния двуокис, човек вътрешно премахне и елиминира кислорода, а се заеме с преработката на водорода? Отговорът е само един: Растителният свят! В човешкия организъм веднага би започнала една могъща вегетация. Замислете се какво правят всъщност растенията? При тях липсва равномерното вдишване на кислорода, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис.
През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода.
И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород. Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си. По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис. Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане.
към текста >>
Обаче
растение
то задържа въглеродния двуокис в себе си.
В човешкия организъм веднага би започнала една могъща вегетация. Замислете се какво правят всъщност растенията? При тях липсва равномерното вдишване на кислорода, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис. През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода. И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород.
Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си.
По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис. Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане. Растението също диша, само че по свой собствен начин. Да, повърхностното наблюдение показва, че растението също диша, най-вече през нощта.
към текста >>
Растение
то също диша, само че по свой собствен начин.
И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород. Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си. По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис. Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане.
Растението също диша, само че по свой собствен начин.
Да, повърхностното наблюдение показва, че растението също диша, най-вече през нощта. Но това е все едно да твърдим: Ето, тук има един бръснач и с него ще нарежа месото.
към текста >>
Да, повърхностното наблюдение показва, че
растение
то също диша, най-вече през нощта.
Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си. По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис. Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане. Растението също диша, само че по свой собствен начин.
Да, повърхностното наблюдение показва, че растението също диша, най-вече през нощта.
Но това е все едно да твърдим: Ето, тук има един бръснач и с него ще нарежа месото.
към текста >>
Тук ние стигаме до един забележителен момент, който обяснява връзката между „човекът-гърди" и околния сетивно-физически свят: Там навън е растителното царство, докато човекът непрекъснато е принуден за да не се превърне в
растение
да възпира бликащата от самия него вегетация и веднага да препраща растителните процеси във външния свят.
Тук ние стигаме до един забележителен момент, който обяснява връзката между „човекът-гърди" и околния сетивно-физически свят: Там навън е растителното царство, докато човекът непрекъснато е принуден за да не се превърне в растение да възпира бликащата от самия него вегетация и веднага да препраща растителните процеси във външния свят.
Следователно, по отношение на своята гръдна система, човекът е в състояние да създава обратната страна на растителния свят. Ако си представим растителното царство като нещо позитивно, човекът непрекъснато поражда в себе си неговия негатив. С други думи, той създава нещо обратно на растителното царство.
към текста >>
Следователно, същността на болестните процеси следва да търсим в обстоятелството, че намиращото се в човека
растение
, започва да расте.
Следователно, същността на болестните процеси следва да търсим в обстоятелството, че намиращото се в човека растение, започва да расте.
Разбира се, то не достига до видимите физически форми на едно или друго растение, понеже за лилията на пример, вътрешните органи на човека едва ли са подходящото място за нея. Обаче при известна слабост на гръдната система, у човека се създават благоприятни условия за „експанзия" на растителното царство и той се разболява.
към текста >>
Разбира се, то не достига до видимите физически форми на едно или друго
растение
, понеже за лилията на пример, вътрешните органи на човека едва ли са подходящото място за нея.
Следователно, същността на болестните процеси следва да търсим в обстоятелството, че намиращото се в човека растение, започва да расте.
Разбира се, то не достига до видимите физически форми на едно или друго растение, понеже за лилията на пример, вътрешните органи на човека едва ли са подходящото място за нея.
Обаче при известна слабост на гръдната система, у човека се създават благоприятни условия за „експанзия" на растителното царство и той се разболява.
към текста >>
Ето защо не бива да се очудваме, че когато
растение
то започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм.
Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси. Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид. Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят. Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм.
Ето защо не бива да се очудваме, че когато растението започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм.
Обаче тези неща са свързани и с нормалните-процеси на храненето.
към текста >>
100.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Гьоте разглежда едно ненормално
растение
, едно неправилно образувано
растение
и от вида на неправилното образуване, той изучава нормалното.
Ще направите добре, ако наблюдавате и крайностите на темпераментите. Изхождайки от своя светоглед, Гьоте изказва хубавата мисъл, че от ненормалното може да се изучи нормалното.
Гьоте разглежда едно ненормално растение, едно неправилно образувано растение и от вида на неправилното образуване, той изучава нормалното.
Така може да се прекара линията на свързване от нормалното към неправилното образуване на телесно-духовната същност и Вие сами ще откриете пътя от темпераментите към анормалната душевна същност.
към текста >>
101.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Това ще Ви се отдаде, ако се постараете да дадете примери, при които едно или друго
растение
се характеризира в часа по ботаника.
Вчера Ви помолих да помислите за тава, как ще проведете един урок за висшите и низши растения като давате на децата примери, подобни на тези, които Ви показах за медузата, мишката, коня и човека. Предварително искам само да Ви кажа, че целесъобразно в обучението е преди разглеждането на животните да се занимаете с естественото развитие на растенията.
Това ще Ви се отдаде, ако се постараете да дадете примери, при които едно или друго растение се характеризира в часа по ботаника.
към текста >>
По време на урока обърнете внимание на разликата между съзнателния живот на животните и човека и чистия стремеж на
растение
то към слънцето.
По време на урока обърнете внимание на разликата между съзнателния живот на животните и човека и чистия стремеж на растението към слънцето.
След това се изяснява на детето понятието за съществуването на растението между слънце и земя. При всяка възможност да се говори за връзката на растението със заобикалящата го среда, особено за противоположността между растение и човек, между растение и животно. Да се обсъди вдишването и издишването при растенията. Да се накара детето да почувствува, че онова, което със силата на слънцето растението отново изгражда от "разваления" въздух, след това служи за храна на човека. Когато се обсъжда зависимостта на човека от храната, може да се докаже значението на една добра реколта и т.н.
към текста >>
След това се изяснява на детето понятието за съществуването на
растение
то между слънце и земя.
По време на урока обърнете внимание на разликата между съзнателния живот на животните и човека и чистия стремеж на растението към слънцето.
След това се изяснява на детето понятието за съществуването на растението между слънце и земя.
При всяка възможност да се говори за връзката на растението със заобикалящата го среда, особено за противоположността между растение и човек, между растение и животно. Да се обсъди вдишването и издишването при растенията. Да се накара детето да почувствува, че онова, което със силата на слънцето растението отново изгражда от "разваления" въздух, след това служи за храна на човека. Когато се обсъжда зависимостта на човека от храната, може да се докаже значението на една добра реколта и т.н. Относно растителния процес: Всяко растение, дори листото, расте от основата, а не от върха.
към текста >>
При всяка възможност да се говори за връзката на
растение
то със заобикалящата го среда, особено за противоположността между
растение
и човек, между
растение
и животно.
По време на урока обърнете внимание на разликата между съзнателния живот на животните и човека и чистия стремеж на растението към слънцето. След това се изяснява на детето понятието за съществуването на растението между слънце и земя.
При всяка възможност да се говори за връзката на растението със заобикалящата го среда, особено за противоположността между растение и човек, между растение и животно.
Да се обсъди вдишването и издишването при растенията. Да се накара детето да почувствува, че онова, което със силата на слънцето растението отново изгражда от "разваления" въздух, след това служи за храна на човека. Когато се обсъжда зависимостта на човека от храната, може да се докаже значението на една добра реколта и т.н. Относно растителния процес: Всяко растение, дори листото, расте от основата, а не от върха. Растителният процес е скрит.
към текста >>
Да се накара детето да почувствува, че онова, което със силата на слънцето
растение
то отново изгражда от "разваления" въздух, след това служи за храна на човека.
По време на урока обърнете внимание на разликата между съзнателния живот на животните и човека и чистия стремеж на растението към слънцето. След това се изяснява на детето понятието за съществуването на растението между слънце и земя. При всяка възможност да се говори за връзката на растението със заобикалящата го среда, особено за противоположността между растение и човек, между растение и животно. Да се обсъди вдишването и издишването при растенията.
Да се накара детето да почувствува, че онова, което със силата на слънцето растението отново изгражда от "разваления" въздух, след това служи за храна на човека.
Когато се обсъжда зависимостта на човека от храната, може да се докаже значението на една добра реколта и т.н. Относно растителния процес: Всяко растение, дори листото, расте от основата, а не от върха. Растителният процес е скрит.
към текста >>
Относно растителния процес: Всяко
растение
, дори листото, расте от основата, а не от върха.
След това се изяснява на детето понятието за съществуването на растението между слънце и земя. При всяка възможност да се говори за връзката на растението със заобикалящата го среда, особено за противоположността между растение и човек, между растение и животно. Да се обсъди вдишването и издишването при растенията. Да се накара детето да почувствува, че онова, което със силата на слънцето растението отново изгражда от "разваления" въздух, след това служи за храна на човека. Когато се обсъжда зависимостта на човека от храната, може да се докаже значението на една добра реколта и т.н.
Относно растителния процес: Всяко растение, дори листото, расте от основата, а не от върха.
Растителният процес е скрит.
към текста >>
Р.Щ.: Вие казахте и хубави неща, но би могло да се желае в хода на едно такова представяне да запознаете учениците и с частите на
растение
то.
Р.Щ.: Вие казахте и хубави неща, но би могло да се желае в хода на едно такова представяне да запознаете учениците и с частите на растението.
Нужно е да говорите непрекъснато за частите на растението, за листо, цвят и т.н. Би било добре ученикът да бъде запознат с определени части на растението според принципа на човека? Например коренът с главата и т.н.
към текста >>
Нужно е да говорите непрекъснато за частите на
растение
то, за листо, цвят и т.н.
Р.Щ.: Вие казахте и хубави неща, но би могло да се желае в хода на едно такова представяне да запознаете учениците и с частите на растението.
Нужно е да говорите непрекъснато за частите на растението, за листо, цвят и т.н.
Би било добре ученикът да бъде запознат с определени части на растението според принципа на човека? Например коренът с главата и т.н.
към текста >>
Би било добре ученикът да бъде запознат с определени части на
растение
то според принципа на човека?
Р.Щ.: Вие казахте и хубави неща, но би могло да се желае в хода на едно такова представяне да запознаете учениците и с частите на растението. Нужно е да говорите непрекъснато за частите на растението, за листо, цвят и т.н.
Би било добре ученикът да бъде запознат с определени части на растението според принципа на човека?
Например коренът с главата и т.н.
към текста >>
Р.Щ.: описва как могат да се сравняват
растение
то и човека, например дървото и човека: Трупа = стебло; крайници = клони; глава = корен.
Р.Щ.: описва как могат да се сравняват растението и човека, например дървото и човека: Трупа = стебло; крайници = клони; глава = корен.
Когато ние се храним, храната при човека преминава отгоре надолу; при дървото отдолу нагоре. Различия: човекът и животното могат да се движат свободно, могат да изпитват радост и страдание, растението не може. Всеки растителен вид съответствува външно на някое качество от човешкия характер, дъб = гордост и т.н., мъховете и лишеите са скромни.
към текста >>
Различия: човекът и животното могат да се движат свободно, могат да изпитват радост и страдание,
растение
то не може.
Р.Щ.: описва как могат да се сравняват растението и човека, например дървото и човека: Трупа = стебло; крайници = клони; глава = корен. Когато ние се храним, храната при човека преминава отгоре надолу; при дървото отдолу нагоре.
Различия: човекът и животното могат да се движат свободно, могат да изпитват радост и страдание, растението не може.
Всеки растителен вид съответствува външно на някое качество от човешкия характер, дъб = гордост и т.н., мъховете и лишеите са скромни.
към текста >>
Р.Щ.: Отново беше казано много, но разбира се все още не беше направен опит да се доближи самото
растение
, чрез неговите форми до детето.
Р.Щ.: Отново беше казано много, но разбира се все още не беше направен опит да се доближи самото растение, чрез неговите форми до детето.
към текста >>
Това, което ние наблюдаваме през трите различни сезона е все едно и също
растение
, само че първо това е преди всичко зелено листо, след това е преди всичко цвят, а след това плод.
Това, което ние наблюдаваме през трите различни сезона е все едно и също растение, само че първо това е преди всичко зелено листо, след това е преди всичко цвят, а след това плод.
Защото това, което лети наоколо са плодовете. Цялото е глухарче. Първо се появяват листата, зелените, след това се показват цветовете и после плодовете.
към текста >>
Но топлината не отива направо в
растение
то, а отива в земята и след това обратно.
Но какво има около зелените листа? Вие го знаете. Това е нещо, което вие усещате само когато духа вятър, но то е винаги около вас: въздухът. Вие знаете, вече сме говорили за това. Въздухът изважда зелените листа и по-късно, когато той стане по-топъл, листата вече не остават листа,а по-горните листа се превръщат в цветове.
Но топлината не отива направо в растението, а отива в земята и след това обратно.
Вие бяхте тук, когато имаше парче ламарина. Забелязахте, че ламарината първо поема топлината от слънцето и след, това я излъчва обратно. Това прави всеки предмет. Топлината прави така: когато тя още се излъчва надолу, когато земята още не е станала толкова топла, се образува цвета. А когато топлината се излъчва обратно от земята към растението, чак тогава се образува плода.
към текста >>
А когато топлината се излъчва обратно от земята към
растение
то, чак тогава се образува плода.
Но топлината не отива направо в растението, а отива в земята и след това обратно. Вие бяхте тук, когато имаше парче ламарина. Забелязахте, че ламарината първо поема топлината от слънцето и след, това я излъчва обратно. Това прави всеки предмет. Топлината прави така: когато тя още се излъчва надолу, когато земята още не е станала толкова топла, се образува цвета.
А когато топлината се излъчва обратно от земята към растението, чак тогава се образува плода.
Затова плодът трябва да чака до есента."
към текста >>
Някой казва: "коренът служи за храненето на
растение
то".
Няколко учители правят по-дълги изложения.
Някой казва: "коренът служи за храненето на растението".
към текста >>
Но това, което
растение
то изсмуква от земята не е основната храна на
растение
то, тя е въглерода, който
растение
то получава отгоре, от въздуха.
Р.Щ. : Думата "служи" трябва да се избягва. Коренът не служи за храненето, а той е свързан с водата в почвата, със соковете, докато листата се развиват на въздух.
Но това, което растението изсмуква от земята не е основната храна на растението, тя е въглерода, който растението получава отгоре, от въздуха.
Растението взима храната отгоре.
към текста >>
Растение
то взима храната отгоре.
Р.Щ. : Думата "служи" трябва да се избягва. Коренът не служи за храненето, а той е свързан с водата в почвата, със соковете, докато листата се развиват на въздух. Но това, което растението изсмуква от земята не е основната храна на растението, тя е въглерода, който растението получава отгоре, от въздуха.
Растението взима храната отгоре.
към текста >>
Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и
растение
то расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес.
Процесът на оплождане при растенията не е нещо толкова особено забележително, колкото се възприема в днешното абстрактно природонаучно време. Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло. Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията. Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане.
Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес.
Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят. Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план. Искам да следвате насоката. Търсете правилната методика, правилния подход към растенията.
към текста >>
Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на
растение
то към околния свят.
Процесът на оплождане при растенията не е нещо толкова особено забележително, колкото се възприема в днешното абстрактно природонаучно време. Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло. Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията. Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане. Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес.
Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят.
Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план. Искам да следвате насоката. Търсете правилната методика, правилния подход към растенията.
към текста >>
Много по-важно а да определим как въздействат на
растение
то въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план.
Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло. Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията. Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане. Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес. Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят.
Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план.
Искам да следвате насоката. Търсете правилната методика, правилния подход към растенията.
към текста >>
Но външния сравнителен метод ще откаже скоро, ако се търси според сходството на
растение
то с човек.
Обръщам вниманието Ви върху това, че Вие лесно можете да попитате: Какво е сходството между животното и човек? Вие ще откриете различни възгледи.
Но външния сравнителен метод ще откаже скоро, ако се търси според сходството на растението с човек.
Но може също да се попита: Не търсим ли в грешна посока, ако търсим такива сравнения?
към текста >>
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с
растение
то, но има някои сходства.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства.
Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера. Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек. Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми.
към текста >>
Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с
растение
то във взаимоотношенията с човек.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства. Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера.
Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек.
Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>
Разгледайте различните области на земята, топла зона, умерена зона, студена зона в такава връзка с развитието на
растение
то, каквото значение имат различните сетивни области за човешката душа.
Разгледайте различните области на земята, топла зона, умерена зона, студена зона в такава връзка с развитието на растението, каквото значение имат различните сетивни области за човешката душа.
Опитайте да изясните как една цяла група растения може да се сравни със света на тоновете, които човек възприема с душата си, как друга група може да се сравни със света на светлината и т.н.
към текста >>
Как въздейства земята върху
растение
то?
Как въздейства земята върху растението?
Земята въздейства върху растението, както човешкото тяло действа върху душата. Навсякъде растителния свят е обратното на човек, така че когато стигнете до растителния свят, до човешкото тяло и земята сами ще направите извода трябва да се сравняват. Аз искам да дам само указания, за да можете за следващия път да откриете още неща. Тогава ще видите, че правите добро на децата, ако не им давате външни, а вътрешни сравнения.
към текста >>
Земята въздейства върху
растение
то, както човешкото тяло действа върху душата.
Как въздейства земята върху растението?
Земята въздейства върху растението, както човешкото тяло действа върху душата.
Навсякъде растителния свят е обратното на човек, така че когато стигнете до растителния свят, до човешкото тяло и земята сами ще направите извода трябва да се сравняват. Аз искам да дам само указания, за да можете за следващия път да откриете още неща. Тогава ще видите, че правите добро на децата, ако не им давате външни, а вътрешни сравнения.
към текста >>
102.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Когато
растение
то се развива най-силно, спи най-много.
Когато наближава лятото, още когато наближава пролетта, над земята се разстила дрямка. Тя става все по-силна и силна; това е само пространствено разпространение.
Когато растението се развива най-силно, спи най-много.
А през есента дрямката отминава, тогава растенията вече ги няма, а дрямката не се шири над земята. При човека чувства, страданията, афектите продължават и в съня, но там те ще изглеждат като растенията.
към текста >>
Вие трябва например да започнете с децата така: "Вижте например лютичето, едно
растение
, което можем да изровим от земята, което отдолу има корени, на което се развиват стебло, листа, цветове, а след това тичинки, плодници, от които се появява плодът".
Вие трябва например да започнете с децата така: "Вижте например лютичето, едно растение, което можем да изровим от земята, което отдолу има корени, на което се развиват стебло, листа, цветове, а след това тичинки, плодници, от които се появява плодът".
Такова растение се показва на детето.
към текста >>
Такова
растение
се показва на детето.
Вие трябва например да започнете с децата така: "Вижте например лютичето, едно растение, което можем да изровим от земята, което отдолу има корени, на което се развиват стебло, листа, цветове, а след това тичинки, плодници, от които се появява плодът".
Такова растение се показва на детето.
към текста >>
След това на детето се показва едно дърво и се казва: "Погледни, представи си до
растение
то това дърво.
След това на детето се показва едно дърво и се казва: "Погледни, представи си до растението това дърво.
Как е при него? Долу то също има корен, но стеблата се различават. След това се разпростират клоните; и на клоните; все едно се развиват растенията. Защото там има много листа и цветове; тогава растат малки растения. Ако искаме можем, да разглеждаме, ливадата така.
към текста >>
Сега ние имаме: дървото, сенникоцветните и обикновеното растения, стебленото
растение
.
След това от дървото преминаваме към глухарчето или лайката. В земята има нещо кореновидно; от него израства нещо като стълбце, листа. Но горе има кошничка от цветове, едно до друго стоят малки цветчета.
Сега ние имаме: дървото, сенникоцветните и обикновеното растения, стебленото растение.
При дървото е така, все едно, че растенията растат там горе. При сенникоцветните цветът е горе, но тук няма листа на цветовете, това са безбройни, напълно развити цветя.
към текста >>
Когато това етерно
растение
излезе над земята, тогава то ще образува това, което избуява чрез действието на всички външни сили, това което са гъби, мъхове, лишеи.
По този начин Вие получавате онова, което е истинския душевен живот на земята, отразен в растенията, мъхове, лишеи, гъби разпространяват под земята всичко онова, което им липсва, остава само етерната субстанция, не физическата.
Когато това етерно растение излезе над земята, тогава то ще образува това, което избуява чрез действието на всички външни сили, това което са гъби, мъхове, лишеи.
Под една площ с мъхове или гъби има нещо като гигантско дърво и ако земята не можа да погълне това долу, не можа да го задържи, при себе си, то то пробива навън.
към текста >>
Това тя прави през лятото и желанието се изкачва като
растение
.
Така и в земята може да живее едно желание. Земята има потребност да остави желанието да потече в съня.
Това тя прави през лятото и желанието се изкачва като растение.
Чак отгоре то става видимо като водна лилия. Долу под земята то живее като желание, горе става.
към текста >>
Само от общото сравнение можа да се стигне до отделното
растение
.
Растителният свят е превърналия се във видим душевен свят на земята и оттам се сравнява с душата на човек. Но не трябва просто да се сравнява, а да се възприемат истинските форми на растенията.
Само от общото сравнение можа да се стигне до отделното растение.
към текста >>
103.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Най-напред Вие трябва да различите частите на
растение
то: корен, стебло, листа, цветове, плодове.
Най-напред Вие трябва да различите частите на растението: корен, стебло, листа, цветове, плодове.
Растенията са се разделили така, че при някои видове е изразен повече корена, другото е атрофирало. При други са изразени повече листата, при трети цветовете, те са почти само цвят. Нещата трябва да се приемат относително. Ние получаваме едно разделение на растенията, в което търсим кои системи от органи, корени, стебло, листо и т.н. преобладават, така растенията се различават едно от друго.
към текста >>
Целият растителен свят може да се разглежда като едно единствено
растение
.
Целият растителен свят може да се разглежда като едно единствено растение.
към текста >>
На него ще му стане ясно като му се покаже
растение
от семейството на иглолистните: "Виж, те още нямат цветове.
Твоите душевни качества на 4 5 години се доближават до това, което ще ти покажа сега." Ние трябва да представим на детето някои растения от иглолистните, които са по-завършени от папратите. След това ще кажем на детето: "Виж, в по-късния ти душевен живот, когато си на 6 7 години имаш това, което ти трябва, за да можеш да ходиш на училище, всички тези радости, които ти е донесло училището разцъфтяват в душата ти.
На него ще му стане ясно като му се покаже растение от семейството на иглолистните: "Виж, те още нямат цветове.
Така е било и с твоята душа преди да дойдеш в училище.
към текста >>
Сега, когато си дошъл в училище, в твоята душа влезе нещо, което може да се сравни само с цъфтящото
растение
.
Сега, когато си дошъл в училище, в твоята душа влезе нещо, което може да се сравни само с цъфтящото растение.
Първоначално, на 8 9 години, ти беше научил малко. Сега ти си вече съвсем разумно същество, вече си единадесет годишен, вече си научил много.
към текста >>
Вижте, аз ще ви покажа
растение
с листа, чиито жилки са разположени надлъжно /фиг.1/.
Вижте, аз ще ви покажа растение с листа, чиито жилки са разположени надлъжно /фиг.1/.
А тук ви показвам растение, което има по-сложни листа, с мрежовидно разположени жилки /фиг.2/.
към текста >>
А тук ви показвам
растение
, което има по-сложни листа, с мрежовидно разположени жилки /фиг.2/.
Вижте, аз ще ви покажа растение с листа, чиито жилки са разположени надлъжно /фиг.1/.
А тук ви показвам растение, което има по-сложни листа, с мрежовидно разположени жилки /фиг.2/.
към текста >>
Кажете "Тук имаш
растение
, където на цвета още не могат да се различат зелени листенца и цветни листенца, такива, при които не можеш да различиш листенцата под цвета, от тези, които цветът има отгоре.
След това преминете към такива растения, които имат отгоре прости цветове, така че все още нямат истински цветни листа.
Кажете "Тук имаш растение, където на цвета още не могат да се различат зелени листенца и цветни листенца, такива, при които не можеш да различиш листенцата под цвета, от тези, които цветът има отгоре.
Това си ти! Това си ти сега!
към текста >>
Оставете да разказва за малкия четиригодишен Вилхем и представяте папратите, оставете го да разкаже за седемгодишния Фриц и въвеждате съответното
растение
и т.н.
И така Вие имате чудесна възможност да покажете на детето 2 3 екземпляра мъхове, папрати, голосеменни, котиледони. Можете да накарате детето да си спомня.
Оставете да разказва за малкия четиригодишен Вилхем и представяте папратите, оставете го да разкаже за седемгодишния Фриц и въвеждате съответното растение и т.н.
Вие довеждате детето до там, то да осъзнае душевните качества на детето, което ще стане. И след това пренасяте целия растеж на бъдещата душа върху растението, използвате това, което вчера Ви разказах за дървото и тогава ще получите паралелно с душевните качества и съответстващите им растения.
към текста >>
И след това пренасяте целия растеж на бъдещата душа върху
растение
то, използвате това, което вчера Ви разказах за дървото и тогава ще получите паралелно с душевните качества и съответстващите им растения.
И така Вие имате чудесна възможност да покажете на детето 2 3 екземпляра мъхове, папрати, голосеменни, котиледони. Можете да накарате детето да си спомня. Оставете да разказва за малкия четиригодишен Вилхем и представяте папратите, оставете го да разкаже за седемгодишния Фриц и въвеждате съответното растение и т.н. Вие довеждате детето до там, то да осъзнае душевните качества на детето, което ще стане.
И след това пренасяте целия растеж на бъдещата душа върху растението, използвате това, което вчера Ви разказах за дървото и тогава ще получите паралелно с душевните качества и съответстващите им растения.
към текста >>
Вие разглеждате целия растителен свят с изключение на онова, което става в
растение
то, когато цвета дава плод.
Това е принцип!
Вие разглеждате целия растителен свят с изключение на онова, което става в растението, когато цвета дава плод.
Но Вие обръщате вниманието на детето върху това, че от цветовете на висшите растения се раждат плодове. Това може да се сравни с вашата душа, когато завършите училище. Всичко до появата на цвета може да се сравнява само с това, което става до половата зрелост. Процесът на оплождане не се разглежда с децата.
към текста >>
При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на
растение
то не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина.
Почти всичко, което имате от земята. Ние трябва да отидем в гората, ако искаме да ги опознаем. Те растат там, където е влажно, където е сенчесто. Те не се осмеляват да излязат на слънца. Също, както е била твоята душа, когато още не си играл, а си се задоволявал с мляко и биберон.
При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на растението не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина.
Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина. "Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.
към текста >>
След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното тяло, което
растение
то няма.
Следователно душевните качества до половата зрелост могат да се сравняват с растителния свят.
След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното тяло, което растението няма.
Но когато растението се развива до оплождането, може да се сравнява с душевните качества на 16 17 годишните. Но вниманието не трябва да се спира на процеса на оплождане, а на процеса на растежа, тъй като това съответства на реалността. Децата не могат да разберат процеса на оплождане, за разлика от процеса на растеж, защото той може да бъде сравнен с растителния процес на душата. Както душата на детето се различава през отделните периоди, така се различават растенията от гъбата до лютичето, което обикновено се причислява към високоразвитите растения. Наистина е така, когато през пролетта жълтите лютичета изчезнат на сочните ливади това напомня на душевното състояние, на душевното настроение на 14 15 годишни момчета и момичета.
към текста >>
Но когато
растение
то се развива до оплождането, може да се сравнява с душевните качества на 16 17 годишните.
Следователно душевните качества до половата зрелост могат да се сравняват с растителния свят. След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното тяло, което растението няма.
Но когато растението се развива до оплождането, може да се сравнява с душевните качества на 16 17 годишните.
Но вниманието не трябва да се спира на процеса на оплождане, а на процеса на растежа, тъй като това съответства на реалността. Децата не могат да разберат процеса на оплождане, за разлика от процеса на растеж, защото той може да бъде сравнен с растителния процес на душата. Както душата на детето се различава през отделните периоди, така се различават растенията от гъбата до лютичето, което обикновено се причислява към високоразвитите растения. Наистина е така, когато през пролетта жълтите лютичета изчезнат на сочните ливади това напомня на душевното състояние, на душевното настроение на 14 15 годишни момчета и момичета.
към текста >>
104.
12. ДВАНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 3. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате
растение
то сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане.
Ако обучението се организира на правилни педагого-дидактически основи, нещата ще са получат от само себе си. Ако Вие подходите така, че обясните на децата процеса на растеж във връзка със светлина, въздух, вода, земя и т.н., децата ще възприемат понятията така, че ще може бавно да преминат към процеса на оплождане при растенията, след това при животните и при човека.
Но Вие трябва да наблюдавате нещата цялостно, да разглеждате растението сред светлина, вода, земя, да подготвяте онази представа, която се изисква при възприемането от децата на сложните процеси на растеж и оплождане.
Прекалените безсмислени приказки при сексуалната просвета са доказателство за това, че методите на обучение днес не са на висота. Иначе елементите щяха, да бъдат извлечени още по-рано от такива чисти представи като обяснението на процеса на растеж свързан със, светлина, въздух, вода и т.н.
към текста >>
105.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
При
растение
то то не е по-малко.
Нека вземем това, което владее индустриализма машината. Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното. Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете. Зад това, което вие мислите за животното, винаги има нещо, което ще остане неизвестно за вас.
При растението то не е по-малко.
Дори ако вземете и кристала, вие ще трябва да си кажете: Със сигурност човек може да схване най-външното в света на кристала, във формите и така нататък, ако е обучен за това, но винаги ще има и още нещо по отношение на това, което човекът може да почита като такова, до което не може да достигне с непосредствен, неясновидски разум.
към текста >>
106.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново
растение
.
Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим? Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия? Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие.
Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение.
Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж. Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им.
към текста >>
107.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на
растение
то, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното прозрение. Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните. Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло. Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела.
Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем. За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът. А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото тяло атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време на египетско-халдейската епоха. Днес в човешкото тяло съществуват язвени образувания, които се дължат просто на това, че една част от тялото получава склонността да стане такава, каквото е било цялото тяло по време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Египтянинът още не го правеше, той носеше със себе си нещо подобно на
растение
.
И така, това, което казах се намира в съществена връзка с развитието на човечеството. Като съвременни хора ние значи разнасяме един труп.
Египтянинът още не го правеше, той носеше със себе си нещо подобно на растение.
Резултатът от това беше, че познанието му силно се различаваше от нашето познание, интелигентността му действаше различно от нашата. Представете си съвсем точно: какво всъщност познава човекът със средствата на това, което днес нарича своя наука, и с което толкова е толкова невероятно горд? Само мъртвото! Това винаги се е подчертавало в науката: животът не може да бъде проумян с обикновената интелигентност. Да, едни или други изследователи вярват, че експериментирайки неуморно с химията, един ден ще настъпи състоянието, в което посредством сложни комбинации на атомите, молекулите и техните взаимодействия ще бъде разбрана и играта на живота.
към текста >>
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на
растение
то.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението.
Това е Гьоте. Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало. Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист. Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>
Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на
растение
то", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на
растение
то, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист.
А сега, направете това прозрение на една дълбока връзка, помислете, кой е най-характерния човек, търсил прозрението на растението. Това е Гьоте. Защото преминавайки от цялата външна наука за мъртвото върху живото, върху метаморфозата, върху възникването на растенията, в той беше човекът на петата следатлантска епоха в своето най-елементарно начало.
Затова ако прочетете една малка студия от Гьоте от 1790 година: "Опит за обяснение на възникването на растението", то именно в нея вие ще откриете опита на Гьоте да обхване процеса на възникване на растението, не като нещо мъртво, затворено в себе си, а като нещо възникващо лист по лист.
Тук вие ще видите изгрева на онова прозрение, което трябва да се търси именно входа на петата следатлантска епоха.
към текста >>
108.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на
растение
то.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
109.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на
растение
то.
Чрез наблюдението на детския живот човек трябва да почувствува, че е необходимо духовно разбиране, духовен възглед, за да проследим последователно какво става от ден на ден с детето, с душата, с духа на детето. Ние трябва да помислим колко различен е детският живот в неговите най-първи дни и седмици в сравнение с по-късния живот на детето и особено с живота на възрастния. Трябва да си припомним от какъв продължителен сън се нуждае детето в своя първи жизнен период. Ние трябва да си поставим въпроса: какво става във взаимодействието между Дух и тяло, когато детето се нуждае почти от 22 часа сън в своя първи жизнен период?
За такива неща днешната философия и днешната житейска практика се изказват по следния начин: наистина, не можем да погледнем изцяло в душата на детето, както не можем да погледнем и в душата на едно животно, както не можем да погледнем и във вътрешния живот на растението.
Просто съществуват граници на човешкото познание.
към текста >>
110.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво
растение
в земята и се грижи за него.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи.
Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него.
Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението. Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили.
към текста >>
Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на
растение
то.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи. Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него.
Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението.
Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили.
към текста >>
Той само трябва да даде възможност на
растение
то да разгърне своите собствени сили.
Ако правилно разбираме това, си казваме: Да, възпитателят, преподавателят има преди всичко задачата, да изгражда здраво тяло на човека по такъв начин, по който това изобщо е възможно; следователно да се погрижи за всичко духовно в своите питомци, чрез което в по-късния живот, физическият организъм на човека ще бъде възможно най-малко препятствие за онова, което Духът иска да направи. Или от възпитателя трябва да се изисква в упражняването на своето изкуство да се отнася така, както градинарят, който посажда някакво растение в земята и се грижи за него. Градинарят не може да внесе нищо от своята собствена същност в растежните сили на растението.
Той само трябва да даде възможност на растението да разгърне своите собствени сили.
към текста >>
111.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Силите, които то предполага че носи в себе си, когато среща нещо неприятно и болезнено, същите тези сили то предполага, че се намират в Слънцето, в Луната, в дърветата и в
растение
то.
Ние трябва да имаме предвид, че във времето на своя първи жизнен период между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост детето все още не може да различава това, което човекът е вътрешно от онова, което е външно обкръжение, което е природа. За детето до към 9-10-та година и двете неща се сливат в едно. Вътрешно детето чувствува това или онова. Да кажем, външно то наблюдава даден процес, изгряването на Слънцето или нещо подобно.
Силите, които то предполага че носи в себе си, когато среща нещо неприятно и болезнено, същите тези сили то предполага, че се намират в Слънцето, в Луната, в дърветата и в растението.
Това ние не бива да опровергаваме в детето. Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във възпитателния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”. Това ние можем да постигнем само ако придадем на урока образност, ако оставим растенията да постъпват човешки, да разговарят помежду си, ако оставим Слънцето и Луната да говорят, ако навсякъде вложим човешкото. Днес хората изпитват истински страх от тъй наречения антропоморфизъм. Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е изживяло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така живо, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея.
към текста >>
Нещата стоят така, че – образно казано – преди този период просто не съществува никакво
растение
, а едно същество, което е зелено и има червени цветове, и вътре в него има един малък дух, тъй както и в детето има един малък дух.
Дори само външната разлика между момчетата и момичетата във възрастта между 9 и 10 години показва, че тук стигаме до един важен жизнен период. Той се изразява в това, че детето се научава да разграничава себе си от природата.
Нещата стоят така, че – образно казано – преди този период просто не съществува никакво растение, а едно същество, което е зелено и има червени цветове, и вътре в него има един малък дух, тъй както и в детето има един малък дух.
Това същество – растението, за детето то получава смисъл едва към10-та година. Само трябва да умеем да усетим това в детето. Ето защо едва около тази възраст урокът може да бъде така построен, че за заобикалящата среда да говорим като за един външен свят.
към текста >>
Това същество –
растение
то, за детето то получава смисъл едва към10-та година.
Дори само външната разлика между момчетата и момичетата във възрастта между 9 и 10 години показва, че тук стигаме до един важен жизнен период. Той се изразява в това, че детето се научава да разграничава себе си от природата. Нещата стоят така, че – образно казано – преди този период просто не съществува никакво растение, а едно същество, което е зелено и има червени цветове, и вътре в него има един малък дух, тъй както и в детето има един малък дух.
Това същество – растението, за детето то получава смисъл едва към10-та година.
Само трябва да умеем да усетим това в детето. Ето защо едва около тази възраст урокът може да бъде така построен, че за заобикалящата среда да говорим като за един външен свят.
към текста >>
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за
растение
то.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението.
И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание. Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива.
към текста >>
И тъкмо чрез учението за
растение
то в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението.
И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание.
Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива. Не е в природата на растението да бъде изтръгнато.
към текста >>
Поставяйки пред детето едно отделно
растение
, ние постъпваме неестествено, защото отделното
растение
не представлява нещо цялостно.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението. И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание.
Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно.
В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива. Не е в природата на растението да бъде изтръгнато. То представлява нещо единствено в почвата, единствено заедно с почвата.
към текста >>
Представлява ли отделното
растение
нещо цяло?
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението. И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание. Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет.
Представлява ли отделното растение нещо цяло?
Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива. Не е в природата на растението да бъде изтръгнато. То представлява нещо единствено в почвата, единствено заедно с почвата. Камъкът представлява нещо цяло за себе си; него аз мога да поставя навсякъде; той си остава един и същ. А едно растение аз не мога да поставя където си искам; то вече не е същото.
към текста >>
Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук,
растение
то загива.
Тогава можем да започнем с това, което обикновено наричаме учебни предмети, например учение за растението. И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание. Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло?
Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива.
Не е в природата на растението да бъде изтръгнато. То представлява нещо единствено в почвата, единствено заедно с почвата. Камъкът представлява нещо цяло за себе си; него аз мога да поставя навсякъде; той си остава един и същ. А едно растение аз не мога да поставя където си искам; то вече не е същото. То представлява непосредствено това, което е, само заедно с родната почва, заедно със силите, които бликат от почвата и заедно със всички Слънчеви сили, падащи тъкмо върху тази част на почвата.
към текста >>
Не е в природата на
растение
то да бъде изтръгнато.
И тъкмо чрез учението за растението в най-добрия смисъл на думата, аз реалистично мога да онагледя как трябва да постъпваме при творческото възпитание. Поставяйки пред детето едно отделно растение, ние постъпваме неестествено, защото отделното растение не представлява нещо цялостно. В нашето време на реализъм и материализъм хората имат слаб материален и натуралистичен усет. Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива.
Не е в природата на растението да бъде изтръгнато.
То представлява нещо единствено в почвата, единствено заедно с почвата. Камъкът представлява нещо цяло за себе си; него аз мога да поставя навсякъде; той си остава един и същ. А едно растение аз не мога да поставя където си искам; то вече не е същото. То представлява непосредствено това, което е, само заедно с родната почва, заедно със силите, които бликат от почвата и заедно със всички Слънчеви сили, падащи тъкмо върху тази част на почвата. Тук в нея, растението само за себе си е толкова абсурдно, както и ако откъснем един косъм и разгледаме косъма сам за себе си, сякаш той представлява нещо за себе си.
към текста >>
А едно
растение
аз не мога да поставя където си искам; то вече не е същото.
Представлява ли отделното растение нещо цяло? Не, след като сме го изтръгнали и сме го поставили ето тук, растението загива. Не е в природата на растението да бъде изтръгнато. То представлява нещо единствено в почвата, единствено заедно с почвата. Камъкът представлява нещо цяло за себе си; него аз мога да поставя навсякъде; той си остава един и същ.
А едно растение аз не мога да поставя където си искам; то вече не е същото.
То представлява непосредствено това, което е, само заедно с родната почва, заедно със силите, които бликат от почвата и заедно със всички Слънчеви сили, падащи тъкмо върху тази част на почвата. Тук в нея, растението само за себе си е толкова абсурдно, както и ако откъснем един косъм и разгледаме косъма сам за себе си, сякаш той представлява нещо за себе си. Косъмът не възниква по друг начин освен върху организма и може да бъде разбран единствено във връзка с организма. Това означава: В ученията за растенията ние не можем да изхождаме от отделното растение, и по-точно не от растителната същност, но от местността, от географския елемент, от това, което представлява Земята на едно определено място. Растителната същност трябва да бъде разглеждана във връзка с цялата Земя.
към текста >>
Тук в нея,
растение
то само за себе си е толкова абсурдно, както и ако откъснем един косъм и разгледаме косъма сам за себе си, сякаш той представлява нещо за себе си.
Не е в природата на растението да бъде изтръгнато. То представлява нещо единствено в почвата, единствено заедно с почвата. Камъкът представлява нещо цяло за себе си; него аз мога да поставя навсякъде; той си остава един и същ. А едно растение аз не мога да поставя където си искам; то вече не е същото. То представлява непосредствено това, което е, само заедно с родната почва, заедно със силите, които бликат от почвата и заедно със всички Слънчеви сили, падащи тъкмо върху тази част на почвата.
Тук в нея, растението само за себе си е толкова абсурдно, както и ако откъснем един косъм и разгледаме косъма сам за себе си, сякаш той представлява нещо за себе си.
Косъмът не възниква по друг начин освен върху организма и може да бъде разбран единствено във връзка с организма. Това означава: В ученията за растенията ние не можем да изхождаме от отделното растение, и по-точно не от растителната същност, но от местността, от географския елемент, от това, което представлява Земята на едно определено място. Растителната същност трябва да бъде разглеждана във връзка с цялата Земя.
към текста >>
Това означава: В ученията за растенията ние не можем да изхождаме от отделното
растение
, и по-точно не от растителната същност, но от местността, от географския елемент, от това, което представлява Земята на едно определено място.
Камъкът представлява нещо цяло за себе си; него аз мога да поставя навсякъде; той си остава един и същ. А едно растение аз не мога да поставя където си искам; то вече не е същото. То представлява непосредствено това, което е, само заедно с родната почва, заедно със силите, които бликат от почвата и заедно със всички Слънчеви сили, падащи тъкмо върху тази част на почвата. Тук в нея, растението само за себе си е толкова абсурдно, както и ако откъснем един косъм и разгледаме косъма сам за себе си, сякаш той представлява нещо за себе си. Косъмът не възниква по друг начин освен върху организма и може да бъде разбран единствено във връзка с организма.
Това означава: В ученията за растенията ние не можем да изхождаме от отделното растение, и по-точно не от растителната същност, но от местността, от географския елемент, от това, което представлява Земята на едно определено място.
Растителната същност трябва да бъде разглеждана във връзка с цялата Земя.
към текста >>
Ние си представяме следното: Земята представлява едно затворено цяло от физически сили и тя би могла да съществува дори ако върху нея нямаше нито едно
растение
, ако нямаше никакви животни и никакви хора.
Когато говорим за Земята, ние говорим за нея като физици, най-много като геолози.
Ние си представяме следното: Земята представлява едно затворено цяло от физически сили и тя би могла да съществува дори ако върху нея нямаше нито едно растение, ако нямаше никакви животни и никакви хора.
Но всичко това е нещо абстрактно. Земята, която имат пред погледа си физикът, геологът – тази Земя представлява нещо абстрактно. В действителност тя изобщо не съществува. Съществува само тази Земя, която навсякъде е покрита с растения. Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект.
към текста >>
Но въпреки това, изхождайки от цялата тази образност постепенно можем да събудим в детето това, което ни е необходимо, за да му обясним
растение
то.
Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект. Обаче не бива още в началото да учим детето на тази безсъдържателна абстрактност. Пред децата Земята трябва да бъде оживена като един организъм. Първоначално, естествено местността е тази, която детето познава; и тъй както показваме на детето дадено животно с козина, при което не бихме могли да му обясним косъма, ако то не знае нищо за животното, така трябва да можем да преподаваме учението за растенията, представяйки Земята като нещо живо, като един организъм – започвайки от отделната местност, която детето познава. По този начин, естествено, ние отново имаме нещо абстрактно, защото една местност не е възможна без друга местност на Земята, но в този случай учителят трябва да съзнава, че се налага да тръгне от нещо несъвършено.
Но въпреки това, изхождайки от цялата тази образност постепенно можем да събудим в детето това, което ни е необходимо, за да му обясним растението.
към текста >>
112.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Растежни метаморфози при
растение
то и при човека.
Свързване на патологията и терапията посредством диагнозата. Тричленния човек. Моторни и сензорни нерви. Внушение и хипноза. Отношение на лечебните средства към човека.
Растежни метаморфози при растението и при човека.
Приспособителни възможности и регенерация. Формообразуващи сили и духовно-душевни сили у човека. Основи за една психология, съобразена с действителността. Възходяща и низходяща еволюция. Кръвотворен процес и процес на образуване на млякото.
към текста >>
Отношение на
растение
то към човека.
Анамнезата като основа за оценка на свръхсетивния организъм. Човешко царство и природни царства. Разтворимост, образуване на соли. Мисловният процес в сферата извън човека. Минерален процес, меркуриален процес и фосфорен процес.
Отношение на растението към човека.
Формиране на дървото, бял имел. Формиране на корените, на листата, на цветовете и на плодовете и тяхното отношение спрямо минералния, меркуриалния и фосфорния процес и спрямо човека. По въпросите за серумната терапия.
към текста >>
Отношение на
растение
то спрямо човека.
Процес на формиране на растенията, спираловидна тенденция. Планетарно въздействие.
Отношение на растението спрямо човека.
Полярност между тежест (гравитация бел. прев.) и светлина. Полярността в човешкия организъм и болестта. Рахит, краниотабес. Солеви, фосфорен и меркуриален процес.
към текста >>
Тяхното отношение спрямо
растение
то.
прев.) и светлина. Полярността в човешкия организъм и болестта. Рахит, краниотабес. Солеви, фосфорен и меркуриален процес. Металите като планетарни процеси.
Тяхното отношение спрямо растението.
Изгаряне и опепеляване. По въпроса за потенцирането на лечебните средства. По въпроса за физикалния лечебен метод. Лечебни вещества от животински произход.
към текста >>
Процеса на ароматизиране в
растение
то и обонятелния процес.
Процеса на ароматизиране в растението и обонятелния процес.
Процеса на солеобразуване в растението и вкусовия процес. Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване. Сърцето като обединител.
към текста >>
Процеса на солеобразуване в
растение
то и вкусовия процес.
Процеса на ароматизиране в растението и обонятелния процес.
Процеса на солеобразуване в растението и вкусовия процес.
Метаморфоза на човешкия организъм: обоняние, вкус, зрение, мислене, асоциации, храносмилане, отделителни процеси през дебелото черво и през бъбреците, процеси на кръвотворение и на лимфообразуване. Сърцето като обединител.
към текста >>
113.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тук в силна степен се проявява нещо, което засега хипотетично ще наречем "сила", разположена в цялото
растение
, която сила се проявява когато попречим на
растение
то да използува своя нормално оформен орган за определените му функции.
Но появяващата се тук разлика има основно значение. Разгледайте например нещо, което ни е много близко, обикновената, тъй наречената бяла акация (popinia pseu doacacia). Ако на тази акация отрежете листата от листните им дръжки, то се появява нещо интересно, а именно, че листните дръжки търпят промени чрез метаморфоза и след това тези възлести листни дръжки поемат функциите на листата.
Тук в силна степен се проявява нещо, което засега хипотетично ще наречем "сила", разположена в цялото растение, която сила се проявява когато попречим на растението да използува своя нормално оформен орган за определените му функции.
Виждате ли тук бих желал да кажа все още съществува остатък от това, което в силна степен откриваме в обикновеното, развиващо се растение, проявяващо се в това, че ако, да кажем, даден човек е препятствуван да използува едната си ръка или едната си длан за някакви функции на другата ръка или длан стават по-силни, по-яки, а също и физически по-големи и т.н. Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до познание на възможностите на даден лечебен метод. И така, в природата извън човека нещата отиват много далече. Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити. Листата отсъствуват.
към текста >>
Виждате ли тук бих желал да кажа все още съществува остатък от това, което в силна степен откриваме в обикновеното, развиващо се
растение
, проявяващо се в това, че ако, да кажем, даден човек е препятствуван да използува едната си ръка или едната си длан за някакви функции на другата ръка или длан стават по-силни, по-яки, а също и физически по-големи и т.н.
Но появяващата се тук разлика има основно значение. Разгледайте например нещо, което ни е много близко, обикновената, тъй наречената бяла акация (popinia pseu doacacia). Ако на тази акация отрежете листата от листните им дръжки, то се появява нещо интересно, а именно, че листните дръжки търпят промени чрез метаморфоза и след това тези възлести листни дръжки поемат функциите на листата. Тук в силна степен се проявява нещо, което засега хипотетично ще наречем "сила", разположена в цялото растение, която сила се проявява когато попречим на растението да използува своя нормално оформен орган за определените му функции.
Виждате ли тук бих желал да кажа все още съществува остатък от това, което в силна степен откриваме в обикновеното, развиващо се растение, проявяващо се в това, че ако, да кажем, даден човек е препятствуван да използува едната си ръка или едната си длан за някакви функции на другата ръка или длан стават по-силни, по-яки, а също и физически по-големи и т.н.
Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до познание на възможностите на даден лечебен метод. И така, в природата извън човека нещата отиват много далече. Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити. Листата отсъствуват. От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган.
към текста >>
Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено
растение
расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити.
Ако на тази акация отрежете листата от листните им дръжки, то се появява нещо интересно, а именно, че листните дръжки търпят промени чрез метаморфоза и след това тези възлести листни дръжки поемат функциите на листата. Тук в силна степен се проявява нещо, което засега хипотетично ще наречем "сила", разположена в цялото растение, която сила се проявява когато попречим на растението да използува своя нормално оформен орган за определените му функции. Виждате ли тук бих желал да кажа все още съществува остатък от това, което в силна степен откриваме в обикновеното, развиващо се растение, проявяващо се в това, че ако, да кажем, даден човек е препятствуван да използува едната си ръка или едната си длан за някакви функции на другата ръка или длан стават по-силни, по-яки, а също и физически по-големи и т.н. Подобни неща трябва да бъдат свързвани, защото това е пътя, водещ до познание на възможностите на даден лечебен метод. И така, в природата извън човека нещата отиват много далече.
Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити.
Листата отсъствуват. От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган. Листата закърняват. Листните дръжки се извиват и се превръщат в подпорен орган, подпират се: растенията с видоизменени листни дръжки при които листата закърняват (виж рис. 6). Това насочва вниманието ни към вътрешните формообразуващи сили в растението, съдействуващи за това, растението по многообразен начин да може да се приспособява към определения от околната среда начин на живот.
към текста >>
Това насочва вниманието ни към вътрешните формообразуващи сили в
растение
то, съдействуващи за това,
растение
то по многообразен начин да може да се приспособява към определения от околната среда начин на живот.
Така например можем да наблюдаваме следното: да приемем, че дадено растение расте на планински склон, при което подобни растения разширяват такъв тип листни дръжки, че листата остават недоразвити. Листата отсъствуват. От друга страна дръжките се извиват и се превръщат в подпорен орган. Листата закърняват. Листните дръжки се извиват и се превръщат в подпорен орган, подпират се: растенията с видоизменени листни дръжки при които листата закърняват (виж рис. 6).
Това насочва вниманието ни към вътрешните формообразуващи сили в растението, съдействуващи за това, растението по многообразен начин да може да се приспособява към определения от околната среда начин на живот.
Само че именно при нисшите организми силите, действуващи там вътре, ни се представят по много интересен начин.
към текста >>
Или представете си, че тези формообразуващи сили, съществуващи в природата извън човека, които сили ние сме отнели от нашия организъм, тъй като ги използуваме за духовно душевна дейност, представете си, че прилагайки дадено
растение
или нещо подобно, под формата на лечебно средство, ние връщаме организма тези сили и го свързваме с това, което в момента му липсва.
А сега си представете, че по повод на нещо, което ние наричаме болест (по този въпрос ще говоря по-късно по един по-точен начин), въвеждаме в организма това, което сме му отнели.
Или представете си, че тези формообразуващи сили, съществуващи в природата извън човека, които сили ние сме отнели от нашия организъм, тъй като ги използуваме за духовно душевна дейност, представете си, че прилагайки дадено растение или нещо подобно, под формата на лечебно средство, ние връщаме организма тези сили и го свързваме с това, което в момента му липсва.
Ние помагаме на организма, като му даваме това, което първоначално сме му отнели, за да можем да бъдем хора. Тук вече виждате да просветлява нещо, което бихме могли да наречем лечебен процес: извикваме на помощ онези сили от външната природа, които ние, като нормални хора, нямаме, и които прилагаме, за да може нещо в нас да стане по-силно, отколкото е при нормалния човек. И така, за да говорим конкретно, да вземем, но само като пример, някакъв орган да кажем белия дроб или нещо подобно: при такива органи би се установило, че сме им отнели формообразуващи принципи, за да използуваме тези принципи за своята духовно-душевна дейност. Ако от растителното царство вземем именно онези сили, които сме отнели от белия дроб, и ако при някакво нарушение в белодробната система ги въведем в човека, то с това ние помагаме на белодробната дейност. Виждате, тук би възникнал въпросът: кои сили в природата извън човека са подобни на силите, залегнали в основата на човешките органи, които сили са били извлечени за целта на духовно-душевната дейност?
към текста >>
Човек може да се справи с тези въпрос, само ако си представи една еволюция, но не от минерала към
растение
то и през животното до човека, но ако вземе за изходна точка средата и си представи една еволюция, започваща от
растение
то, през животното до човека, и една друга еволюция, която слиза надолу към минерала; т.е.
В крайна сметка това води до там, да се появят всички тези странни въпроси за възникването на живота от минералното царство, за някаква, някога съществуваща обусловеност на събира нето на субстанциите от техния обикновен неорганичен сбор до органичния сбор. И това "generatia aeguivo ca" предизвиква много дискусии. Само че правилното в този възглед не подлежи на непосредствено разглеждане, но трябва да кажем: тъй както по определен начин можем да си представим един вид еволюция от растенията, през животните до човека, така можем да си представим и един вид еволюция на организмите, т.е. от растенията към минералите, при което на растенията е бил отнет живота. Както казах, днес искам само да набележа тези неща, а в следващите разглеждания всичко това ще стане по-ясно.
Човек може да се справи с тези въпрос, само ако си представи една еволюция, но не от минерала към растението и през животното до човека, но ако вземе за изходна точка средата и си представи една еволюция, започваща от растението, през животното до човека, и една друга еволюция, която слиза надолу към минерала; т.е.
ако поставяме началото не сред минералите, а някъде по средата на природата. Така, че едното да възниква чрез една възходяща, а другото чрез една низходяща еволюция. Но по този начин достигаме до виждането, че слизайки от растението към минерала, и по-точно, както ще видим до особено значителния минерал, метала, че тук, в тази низходяща еволюция могат да възникнат сили, имащи съвсем особено отношение към огледалния образ от възходящата еволюция.
към текста >>
Но по този начин достигаме до виждането, че слизайки от
растение
то към минерала, и по-точно, както ще видим до особено значителния минерал, метала, че тук, в тази низходяща еволюция могат да възникнат сили, имащи съвсем особено отношение към огледалния образ от възходящата еволюция.
от растенията към минералите, при което на растенията е бил отнет живота. Както казах, днес искам само да набележа тези неща, а в следващите разглеждания всичко това ще стане по-ясно. Човек може да се справи с тези въпрос, само ако си представи една еволюция, но не от минерала към растението и през животното до човека, но ако вземе за изходна точка средата и си представи една еволюция, започваща от растението, през животното до човека, и една друга еволюция, която слиза надолу към минерала; т.е. ако поставяме началото не сред минералите, а някъде по средата на природата. Така, че едното да възниква чрез една възходяща, а другото чрез една низходяща еволюция.
Но по този начин достигаме до виждането, че слизайки от растението към минерала, и по-точно, както ще видим до особено значителния минерал, метала, че тук, в тази низходяща еволюция могат да възникнат сили, имащи съвсем особено отношение към огледалния образ от възходящата еволюция.
към текста >>
114.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но и в самото
растение
ясно можем да различим три елемента.
Растителният елемент, както видяхме вчера от друга гледна точка, в известен смисъл представлява противоположност на това, което съществува като дейност в човешкия организъм.
Но и в самото растение ясно можем да различим три елемента.
Това разграничаване на трите елемента става особено ясно, когато от една страна разгледате онова, което под формата на корен се развива по посока на земята и онова, което под формата на семена и плодове, на цветове избуява нагоре. Бих желал да кажа, скъпи приятели, че дори от външна страна можете да видите тази противоположност между растителния елемент и човека но не и животното в този случай. Да, тук дори съществува нещо изключително важно и значимо. Растението със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е. с размножителните си органи се стреми нагоре.
към текста >>
Растение
то със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е.
Растителният елемент, както видяхме вчера от друга гледна точка, в известен смисъл представлява противоположност на това, което съществува като дейност в човешкия организъм. Но и в самото растение ясно можем да различим три елемента. Това разграничаване на трите елемента става особено ясно, когато от една страна разгледате онова, което под формата на корен се развива по посока на земята и онова, което под формата на семена и плодове, на цветове избуява нагоре. Бих желал да кажа, скъпи приятели, че дори от външна страна можете да видите тази противоположност между растителния елемент и човека но не и животното в този случай. Да, тук дори съществува нещо изключително важно и значимо.
Растението със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е.
с размножителните си органи се стреми нагоре. И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението. Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи. По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е.
към текста >>
И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на
растение
то.
Това разграничаване на трите елемента става особено ясно, когато от една страна разгледате онова, което под формата на корен се развива по посока на земята и онова, което под формата на семена и плодове, на цветове избуява нагоре. Бих желал да кажа, скъпи приятели, че дори от външна страна можете да видите тази противоположност между растителния елемент и човека но не и животното в този случай. Да, тук дори съществува нещо изключително важно и значимо. Растението със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е. с размножителните си органи се стреми нагоре.
И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението.
Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи. По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е. лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса. Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят.
към текста >>
Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно
растение
, почиващо в него, което
растение
се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи.
Бих желал да кажа, скъпи приятели, че дори от външна страна можете да видите тази противоположност между растителния елемент и човека но не и животното в този случай. Да, тук дори съществува нещо изключително важно и значимо. Растението със своите корени прониква в земята, а с цветовете си, т.е. с размножителните си органи се стреми нагоре. И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението.
Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи.
По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е. лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса. Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят. И ако нашите медици бяха обърнали повече внимание на такива макрокосмически факти, то те биха узнали и повече неща за силите, действуващи например в клетките, отколкото ако биха извършвали микроскопски изследвания.
към текста >>
лежи под прав ъгъл спрямо посоката на
растение
то, докато бих желал да кажа човекът спрямо
растение
то по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса.
с размножителните си органи се стреми нагоре. И по отношение на своето положение в Космоса човекът представлява пълна противоположност: с главата си той в известен смисъл се вкоренява по посока нагоре, а с размножителните си органи е устремен надолу, точно противоположно на растението. Така, че наистина никак няма да сгрешите, ако като образ на човека си представите едно растение, почиващо в него, което растение се вкоренява по посока нагоре, а развива своя цвят надолу, по посока на размножителните органи. По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е.
лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса.
Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят. И ако нашите медици бяха обърнали повече внимание на такива макрокосмически факти, то те биха узнали и повече неща за силите, действуващи например в клетките, отколкото ако биха извършвали микроскопски изследвания. Защото действително от микроскопирането проличават много малко неща, тъй като най-важните сили, действуващи в клетката, могат да бъдат наблюдавани и в макрокосмоса: при което съществува разлики в зависимост от това, дали въпросното същество е растение, животно или човек. Човешката душа може да бъде много по-добре изследвана, ако проследим взаимодействието между вертикалния по посока нагоре и вертикалния по посока надолу елемент и това, което лежи в равновесната точка между двете. Тези сили, които можем да наблюдаваме в макрокосмоса, действуват чак до клетъчно ниво.
към текста >>
Защото действително от микроскопирането проличават много малко неща, тъй като най-важните сили, действуващи в клетката, могат да бъдат наблюдавани и в макрокосмоса: при което съществува разлики в зависимост от това, дали въпросното същество е
растение
, животно или човек.
По този начин, чрез една особена форма, растителния елемент е включен в човека. И отново един отличителен белег на човека спрямо животното е този, че по правило растителния елемент, включен в животното, е хоризонтално разположен, т.е. лежи под прав ъгъл спрямо посоката на растението, докато бих желал да кажа човекът спрямо растението по отношение разположението му в Космоса е извършил едно пълно обръщане, обръщане на 180 градуса. Това е едно от най-поучителните неща, които изобщо можем да открием при разглеждането на отношението на човека спрямо външния свят. И ако нашите медици бяха обърнали повече внимание на такива макрокосмически факти, то те биха узнали и повече неща за силите, действуващи например в клетките, отколкото ако биха извършвали микроскопски изследвания.
Защото действително от микроскопирането проличават много малко неща, тъй като най-важните сили, действуващи в клетката, могат да бъдат наблюдавани и в макрокосмоса: при което съществува разлики в зависимост от това, дали въпросното същество е растение, животно или човек.
Човешката душа може да бъде много по-добре изследвана, ако проследим взаимодействието между вертикалния по посока нагоре и вертикалния по посока надолу елемент и това, което лежи в равновесната точка между двете. Тези сили, които можем да наблюдаваме в макрокосмоса, действуват чак до клетъчно ниво. А това, което действува в клетката, в основата си не е нищо друго освен отражение на това макро космическо въздействие.
към текста >>
Сега, обаче, когато разглеждате растителната същност на Земята, преди всичко трябва да разглеждате тази растителна същност не така, както обикновено бива разглеждана тя; сякаш може просто така да вървите по земята и да разглеждате едно
растение
след друго, прецизно да ги подреждате, да им измисляте названия от по две три имена, за да можете след това да включите това
растение
в някаква схема.
Сега, обаче, когато разглеждате растителната същност на Земята, преди всичко трябва да разглеждате тази растителна същност не така, както обикновено бива разглеждана тя; сякаш може просто така да вървите по земята и да разглеждате едно растение след друго, прецизно да ги подреждате, да им измисляте названия от по две три имена, за да можете след това да включите това растение в някаква схема.
Но трябва да помните, че цялата Земя представлява едно единствено същество, и макар не точно така, както е случая при косите, които поне в известно отношение са еднакви помежду си, докато растенията са различни по между си, но все пак целият растителен свят така принадлежи на организма на Земята, както косите ви принадлежат на вашия организъм. Тъй както не можете да разглеждате отделния косъм като организъм сам за себе си, така не можете да разглеждате и отделното растение като нещо само за себе си. Това че растенията са различни, почива единствено на обстоятелството, че в своето взаимодействие с останалия Космос Земята разгръща сили в най-различни посоки и по тази причина растенията са устроени различно. Но в основата на целия процес на нарастване на растенията лежи нещо единно за цялото земно устройство. Ето защо е особено важно да насочим вниманието си върху определени неща.
към текста >>
Тъй както не можете да разглеждате отделния косъм като организъм сам за себе си, така не можете да разглеждате и отделното
растение
като нещо само за себе си.
Сега, обаче, когато разглеждате растителната същност на Земята, преди всичко трябва да разглеждате тази растителна същност не така, както обикновено бива разглеждана тя; сякаш може просто така да вървите по земята и да разглеждате едно растение след друго, прецизно да ги подреждате, да им измисляте названия от по две три имена, за да можете след това да включите това растение в някаква схема. Но трябва да помните, че цялата Земя представлява едно единствено същество, и макар не точно така, както е случая при косите, които поне в известно отношение са еднакви помежду си, докато растенията са различни по между си, но все пак целият растителен свят така принадлежи на организма на Земята, както косите ви принадлежат на вашия организъм.
Тъй както не можете да разглеждате отделния косъм като организъм сам за себе си, така не можете да разглеждате и отделното растение като нещо само за себе си.
Това че растенията са различни, почива единствено на обстоятелството, че в своето взаимодействие с останалия Космос Земята разгръща сили в най-различни посоки и по тази причина растенията са устроени различно. Но в основата на целия процес на нарастване на растенията лежи нещо единно за цялото земно устройство. Ето защо е особено важно да насочим вниманието си върху определени неща. Засега да кажем ще откриете, разглеждайки гъбите, че за тях самата почва представлява вид среда, един вид родна земя. След това, преминавайки към по-висшите тревисти растения, ще откриете, че и за тях почвата е един вид род на земя, но че вече и това, което е извънземно, има определено влияние върху тези тревисти растения, например светлината и други влияят върху оформянето на цветовете, също така на листата и т.н.
към текста >>
Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на дървото, превръщаш дървото в многогодишно
растение
, имаме продължение на нещо, което за
растение
то, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя.
Това че растенията са различни, почива единствено на обстоятелството, че в своето взаимодействие с останалия Космос Земята разгръща сили в най-различни посоки и по тази причина растенията са устроени различно. Но в основата на целия процес на нарастване на растенията лежи нещо единно за цялото земно устройство. Ето защо е особено важно да насочим вниманието си върху определени неща. Засега да кажем ще откриете, разглеждайки гъбите, че за тях самата почва представлява вид среда, един вид родна земя. След това, преминавайки към по-висшите тревисти растения, ще откриете, че и за тях почвата е един вид род на земя, но че вече и това, което е извънземно, има определено влияние върху тези тревисти растения, например светлината и други влияят върху оформянето на цветовете, също така на листата и т.н.
Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на дървото, превръщаш дървото в многогодишно растение, имаме продължение на нещо, което за растението, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя.
Защото виждате ли, трябва да си представите нещата по следния начин: помислете си, ето тук е земята; от земята пониква растението. Тогава в самата земя можем да потърсим сили, залегнали в основата на растежа на растението, и влизащи във взаимодействие с това, което струи от Космоса. Сега Ви моля, да не бъдете така силно шокирани от това, което ще Ви кажа, защото това действително е така. Когато нараства едно дърво, земята по определен начин се източва над онова, което преди директно е преминало от земята в растението; това нахлува в ствола и в основата си всички стволове на дърветата представляват израстъци на Земята. Фактът, че нещата не се разглеждат по този начин, се дължи само на тази днешна, действително ужасна материалистична представа, че Земята е съставена единствено от минерали.
към текста >>
Защото виждате ли, трябва да си представите нещата по следния начин: помислете си, ето тук е земята; от земята пониква
растение
то.
Но в основата на целия процес на нарастване на растенията лежи нещо единно за цялото земно устройство. Ето защо е особено важно да насочим вниманието си върху определени неща. Засега да кажем ще откриете, разглеждайки гъбите, че за тях самата почва представлява вид среда, един вид родна земя. След това, преминавайки към по-висшите тревисти растения, ще откриете, че и за тях почвата е един вид род на земя, но че вече и това, което е извънземно, има определено влияние върху тези тревисти растения, например светлината и други влияят върху оформянето на цветовете, също така на листата и т.н. Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на дървото, превръщаш дървото в многогодишно растение, имаме продължение на нещо, което за растението, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя.
Защото виждате ли, трябва да си представите нещата по следния начин: помислете си, ето тук е земята; от земята пониква растението.
Тогава в самата земя можем да потърсим сили, залегнали в основата на растежа на растението, и влизащи във взаимодействие с това, което струи от Космоса. Сега Ви моля, да не бъдете така силно шокирани от това, което ще Ви кажа, защото това действително е така. Когато нараства едно дърво, земята по определен начин се източва над онова, което преди директно е преминало от земята в растението; това нахлува в ствола и в основата си всички стволове на дърветата представляват израстъци на Земята. Фактът, че нещата не се разглеждат по този начин, се дължи само на тази днешна, действително ужасна материалистична представа, че Земята е съставена единствено от минерали. Или науката изобщо не може да разбере, че тази минерална Земя е една невъзможна представа.
към текста >>
Тогава в самата земя можем да потърсим сили, залегнали в основата на растежа на
растение
то, и влизащи във взаимодействие с това, което струи от Космоса.
Ето защо е особено важно да насочим вниманието си върху определени неща. Засега да кажем ще откриете, разглеждайки гъбите, че за тях самата почва представлява вид среда, един вид родна земя. След това, преминавайки към по-висшите тревисти растения, ще откриете, че и за тях почвата е един вид род на земя, но че вече и това, което е извънземно, има определено влияние върху тези тревисти растения, например светлината и други влияят върху оформянето на цветовете, също така на листата и т.н. Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на дървото, превръщаш дървото в многогодишно растение, имаме продължение на нещо, което за растението, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя. Защото виждате ли, трябва да си представите нещата по следния начин: помислете си, ето тук е земята; от земята пониква растението.
Тогава в самата земя можем да потърсим сили, залегнали в основата на растежа на растението, и влизащи във взаимодействие с това, което струи от Космоса.
Сега Ви моля, да не бъдете така силно шокирани от това, което ще Ви кажа, защото това действително е така. Когато нараства едно дърво, земята по определен начин се източва над онова, което преди директно е преминало от земята в растението; това нахлува в ствола и в основата си всички стволове на дърветата представляват израстъци на Земята. Фактът, че нещата не се разглеждат по този начин, се дължи само на тази днешна, действително ужасна материалистична представа, че Земята е съставена единствено от минерали. Или науката изобщо не може да разбере, че тази минерална Земя е една невъзможна представа. Тази земя, освен това че отлага минералния елемент, съдържа в себе си и силите, реализиращи се в растителния елемент.
към текста >>
Когато нараства едно дърво, земята по определен начин се източва над онова, което преди директно е преминало от земята в
растение
то; това нахлува в ствола и в основата си всички стволове на дърветата представляват израстъци на Земята.
След това, преминавайки към по-висшите тревисти растения, ще откриете, че и за тях почвата е един вид род на земя, но че вече и това, което е извънземно, има определено влияние върху тези тревисти растения, например светлината и други влияят върху оформянето на цветовете, също така на листата и т.н. Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на дървото, превръщаш дървото в многогодишно растение, имаме продължение на нещо, което за растението, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя. Защото виждате ли, трябва да си представите нещата по следния начин: помислете си, ето тук е земята; от земята пониква растението. Тогава в самата земя можем да потърсим сили, залегнали в основата на растежа на растението, и влизащи във взаимодействие с това, което струи от Космоса. Сега Ви моля, да не бъдете така силно шокирани от това, което ще Ви кажа, защото това действително е така.
Когато нараства едно дърво, земята по определен начин се източва над онова, което преди директно е преминало от земята в растението; това нахлува в ствола и в основата си всички стволове на дърветата представляват израстъци на Земята.
Фактът, че нещата не се разглеждат по този начин, се дължи само на тази днешна, действително ужасна материалистична представа, че Земята е съставена единствено от минерали. Или науката изобщо не може да разбере, че тази минерална Земя е една невъзможна представа. Тази земя, освен това че отлага минералния елемент, съдържа в себе си и силите, реализиращи се в растителния елемент. Това се натрупва, източва се, и се превръща в ствол. А това, което впоследствие расте върху ствола, по отношение на ствола може да бъде сравнено с онова, което в лицето на по-нисшите и тревистите растения никне директно върху Земята.
към текста >>
От горното виждате, че е налице известна разлика, дали взимам даден цвят от дърво или взимам цвят от някакво тревисто
растение
.
Или науката изобщо не може да разбере, че тази минерална Земя е една невъзможна представа. Тази земя, освен това че отлага минералния елемент, съдържа в себе си и силите, реализиращи се в растителния елемент. Това се натрупва, източва се, и се превръща в ствол. А това, което впоследствие расте върху ствола, по отношение на ствола може да бъде сравнено с онова, което в лицето на по-нисшите и тревистите растения никне директно върху Земята. Бих желал да кажа: за нисшите и тревисти растения самата Земя представлява ствол; а растенията, които със своите цветове и семенни органи се разполагат върху ствола, те всъщност си съставят отделен, собствен ствол.
От горното виждате, че е налице известна разлика, дали взимам даден цвят от дърво или взимам цвят от някакво тревисто растение.
към текста >>
Ето тук виждате нещо, което иначе остава все още органически свързано с
растение
то разполагането на цветовите и семенни органи върху ствола, под формата на външно отделяне, като процес сам за себе си.
По-нататък, от тази гледна точка, разглеждайте паразитирането върху растенията, и по-точно развитието на белия имел.
Ето тук виждате нещо, което иначе остава все още органически свързано с растението разполагането на цветовите и семенни органи върху ствола, под формата на външно отделяне, като процес сам за себе си.
Така че в лицето на белия имел трябва да виждате възкачване на нещо, което иначе съществува в процеса на формиране на цветове и семена, свързано с един вид отделяне от земните сили. В известен смисъл именно в лицето на имела се еманципира онзи елемент от растението, който е неземен. Ето така виждаме, как онова, което се стреми да се издигне над земята, и което встъпва във взаимодействие с извън земното, постепенно, чрез формирането на цветове и семена, се отделя от Земята; а в лицето на белия имел го виждаме да достига до една особено силна индивидуализирана еманципация. Ако съчетаете всичко това с формите при растенията, то Вие ще си кажете: ето тук, по отношение на растителния свят трябва да съществува значителна разлика, в зависимост от това, дали растението е склонно да развива повече кореновата система, т.е. да дава израз на своите растежни възможности предимно чрез образуването на коренова система и при това да развива малки и незабележими цветове.
към текста >>
В известен смисъл именно в лицето на имела се еманципира онзи елемент от
растение
то, който е неземен.
По-нататък, от тази гледна точка, разглеждайте паразитирането върху растенията, и по-точно развитието на белия имел. Ето тук виждате нещо, което иначе остава все още органически свързано с растението разполагането на цветовите и семенни органи върху ствола, под формата на външно отделяне, като процес сам за себе си. Така че в лицето на белия имел трябва да виждате възкачване на нещо, което иначе съществува в процеса на формиране на цветове и семена, свързано с един вид отделяне от земните сили.
В известен смисъл именно в лицето на имела се еманципира онзи елемент от растението, който е неземен.
Ето така виждаме, как онова, което се стреми да се издигне над земята, и което встъпва във взаимодействие с извън земното, постепенно, чрез формирането на цветове и семена, се отделя от Земята; а в лицето на белия имел го виждаме да достига до една особено силна индивидуализирана еманципация. Ако съчетаете всичко това с формите при растенията, то Вие ще си кажете: ето тук, по отношение на растителния свят трябва да съществува значителна разлика, в зависимост от това, дали растението е склонно да развива повече кореновата система, т.е. да дава израз на своите растежни възможности предимно чрез образуването на коренова система и при това да развива малки и незабележими цветове. Такива растения са насочени повече към земния елемент. Растенията, еманципирани от земния елемент, са именно тези, които разтварят себе си в процеса на формиране на семена и цветове, и особено тези, които проявяват себе си като паразити в растителното царство.
към текста >>
Ако съчетаете всичко това с формите при растенията, то Вие ще си кажете: ето тук, по отношение на растителния свят трябва да съществува значителна разлика, в зависимост от това, дали
растение
то е склонно да развива повече кореновата система, т.е.
По-нататък, от тази гледна точка, разглеждайте паразитирането върху растенията, и по-точно развитието на белия имел. Ето тук виждате нещо, което иначе остава все още органически свързано с растението разполагането на цветовите и семенни органи върху ствола, под формата на външно отделяне, като процес сам за себе си. Така че в лицето на белия имел трябва да виждате възкачване на нещо, което иначе съществува в процеса на формиране на цветове и семена, свързано с един вид отделяне от земните сили. В известен смисъл именно в лицето на имела се еманципира онзи елемент от растението, който е неземен. Ето така виждаме, как онова, което се стреми да се издигне над земята, и което встъпва във взаимодействие с извън земното, постепенно, чрез формирането на цветове и семена, се отделя от Земята; а в лицето на белия имел го виждаме да достига до една особено силна индивидуализирана еманципация.
Ако съчетаете всичко това с формите при растенията, то Вие ще си кажете: ето тук, по отношение на растителния свят трябва да съществува значителна разлика, в зависимост от това, дали растението е склонно да развива повече кореновата система, т.е.
да дава израз на своите растежни възможности предимно чрез образуването на коренова система и при това да развива малки и незабележими цветове. Такива растения са насочени повече към земния елемент. Растенията, еманципирани от земния елемент, са именно тези, които разтварят себе си в процеса на формиране на семена и цветове, и особено тези, които проявяват себе си като паразити в растителното царство. Но растенията носят в себе си тенденцията, да превръщат всеки един от своите органи в нещо най-очебиещо.
към текста >>
Погледнете ананаса, как се стреми да превърне ствола в най-очебийното, или някое друго
растение
!
Погледнете ананаса, как се стреми да превърне ствола в най-очебийното, или някое друго растение!
Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове. Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло. Други растения имат стремежа да изживеят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.
към текста >>
Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на
растение
то, корен, стебло, листа, цветове, плодове.
Погледнете ананаса, как се стреми да превърне ствола в най-очебийното, или някое друго растение!
Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове.
Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло. Други растения имат стремежа да изживеят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.
към текста >>
Да вземем
растение
, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло.
Погледнете ананаса, как се стреми да превърне ствола в най-очебийното, или някое друго растение! Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове.
Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло.
Други растения имат стремежа да изживеят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.
към текста >>
Тук става ясно, че между тези различни тенденции в растежа на
растение
то и това, което днес описах като три типа минерална активност в природата извън човека, съществува известна паралелност.
Тук става ясно, че между тези различни тенденции в растежа на растението и това, което днес описах като три типа минерална активност в природата извън човека, съществува известна паралелност.
Когато обхванем с поглед особено силно заложеното в еманципираната растителна дейност, и това, което след това кулминира във вътрешна активност на паразитите, то пред себе си имаме нещо, което в силна степен е склонно да поеме вътре в себе си невеществени елементи. Това, което под формата на невеществени елементи струят от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция. Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни. И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли. Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности.
към текста >>
И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което
растение
то развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли.
Тук става ясно, че между тези различни тенденции в растежа на растението и това, което днес описах като три типа минерална активност в природата извън човека, съществува известна паралелност. Когато обхванем с поглед особено силно заложеното в еманципираната растителна дейност, и това, което след това кулминира във вътрешна активност на паразитите, то пред себе си имаме нещо, което в силна степен е склонно да поеме вътре в себе си невеществени елементи. Това, което под формата на невеществени елементи струят от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция. Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни.
И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли.
Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности. А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието. Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре.
към текста >>
Така че именно в
растение
то пред нас изпъкват тези две полярности.
Тук става ясно, че между тези различни тенденции в растежа на растението и това, което днес описах като три типа минерална активност в природата извън човека, съществува известна паралелност. Когато обхванем с поглед особено силно заложеното в еманципираната растителна дейност, и това, което след това кулминира във вътрешна активност на паразитите, то пред себе си имаме нещо, което в силна степен е склонно да поеме вътре в себе си невеществени елементи. Това, което под формата на невеществени елементи струят от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция. Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни. И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли.
Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности.
А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието. Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата.
към текста >>
А в лицето на посредническата роля на
растение
то, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието.
Когато обхванем с поглед особено силно заложеното в еманципираната растителна дейност, и това, което след това кулминира във вътрешна активност на паразитите, то пред себе си имаме нещо, което в силна степен е склонно да поеме вътре в себе си невеществени елементи. Това, което под формата на невеществени елементи струят от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция. Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни. И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли. Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности.
А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието.
Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно.
към текста >>
Така ако вземете предвид обратното разположение на
растение
то спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло.
Това, което под формата на невеществени елементи струят от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция. Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни. И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли. Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности. А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието.
Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло.
Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно. В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция.
към текста >>
Обратно на това, всичко в
растение
то, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре.
И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли. Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности. А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието. Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни.
Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре.
Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно. В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото.
към текста >>
Всичко онова в
растение
то, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е.
Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно. В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек.
Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е.
което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е. до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека. Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението. С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
към текста >>
Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на
растение
то.
И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е. което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е. до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека.
Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението.
С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
към текста >>
С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото
растение
, в зависимост от това, дали
растение
то развива предимно един или друг орган.
Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е. което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е. до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека. Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено бих желал да кажа с цялата конфигурация на растението.
С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
към текста >>
В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо
растение
то той е в ъгъл от 180 градуса.
Но това което днес, накрая трябва да споменем принципно, и което утре или в следващите дни ще разгледаме, е следното: вие видяхте, че непосредственото активните върху човека процеси от природата извън него са не тези процеси, разположени на повърхността, но това са процесите, които трябва да бъдат изведени едва от по-дълбоката същност. По определен начин човекът притежава родството с онова, което е изнесъл извън себе си, с фосфорния процес, със солевия процес, с цветовия процес, с плодовия процес, кореновия процес, с листовия процес, но по такъв начин, че той притежава с всичко това отношение на обмен, той носи в себе си тенденцията, всичко онова, което се проявява в тази природа извън него, да го разтваря, да го превръща в неговата противоположност. Не е така при животното. Защото до половината животното вече е извършило този процес. Не в същия смисъл човекът е противопоставен на животното.
В известен смисъл спрямо животното той заема положението на прав ъгъл, докато спрямо растението той е в ъгъл от 180 градуса.
И това е нещо, което в най-висша степен влиза в съображение, когато възникне въпроса за приложението на такива животински средства, като серума или други подобни.
към текста >>
115.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Днес преди всичко бих желал да започна със следното, да Ви представя процеса на формиране на
растение
то в неговата космическа взаимовръзка.
Всъщност съм загрижен във връзка с това, което днес трябва да изложа, защото дори да можех да отделя четвърт година, за да изложа тези неща, пак няма да бъде лесно да не бъдат приетите за фантазия. Но тъй като в известен смисъл трябва да Ви изясня нещо, което след това да бъде включено в специалните страници върху лечението, в днешния час то може да бъде разгледано в общи линии, и затова много неща изглеждат като не на мястото включени. И все пак ще се постарая, по начина, по който излагам нещата, да покажа, че всички тези неща са добре обосновани и дори по-добре, отколкото нещата, които днешната естествена наука е поставило за свои основи.
Днес преди всичко бих желал да започна със следното, да Ви представя процеса на формиране на растението в неговата космическа взаимовръзка.
към текста >>
Нали обърнахте внимание на факта, че функционално в човека, в известен смисъл протича процес, обратен на този, който се проявява във формирането на
растение
то.
Нали обърнахте внимание на факта, че функционално в човека, в известен смисъл протича процес, обратен на този, който се проявява във формирането на растението.
Ето защо, за да открием директната връзка между растителния свят и човека е необходимо, този процес на формиране на растението да бъде разгледан тук, макар и в общи линии. Разглеждайки растението, ще откриете, че в целия свой процес на изграждането категорично притежава две противоположни тенденции. Едната е насочена към земята. И още вчера набелязах, че при дървесните растителни видове, в лицето на ствола, земята в известен смисъл е изтеглена нагоре, така че при дървото цветовете с принадлежащите им листа така са вкоренени в ствола, както иначе обикновените тревисти растения или дори нисшите растения са вкоренени в земята. Това от една страна ни посочва тенденцията на растенията към Земята.
към текста >>
Ето защо, за да открием директната връзка между растителния свят и човека е необходимо, този процес на формиране на
растение
то да бъде разгледан тук, макар и в общи линии.
Нали обърнахте внимание на факта, че функционално в човека, в известен смисъл протича процес, обратен на този, който се проявява във формирането на растението.
Ето защо, за да открием директната връзка между растителния свят и човека е необходимо, този процес на формиране на растението да бъде разгледан тук, макар и в общи линии.
Разглеждайки растението, ще откриете, че в целия свой процес на изграждането категорично притежава две противоположни тенденции. Едната е насочена към земята. И още вчера набелязах, че при дървесните растителни видове, в лицето на ствола, земята в известен смисъл е изтеглена нагоре, така че при дървото цветовете с принадлежащите им листа така са вкоренени в ствола, както иначе обикновените тревисти растения или дори нисшите растения са вкоренени в земята. Това от една страна ни посочва тенденцията на растенията към Земята. Но от друга страна растението се стреми да напусне Земята.
към текста >>
Разглеждайки
растение
то, ще откриете, че в целия свой процес на изграждането категорично притежава две противоположни тенденции.
Нали обърнахте внимание на факта, че функционално в човека, в известен смисъл протича процес, обратен на този, който се проявява във формирането на растението. Ето защо, за да открием директната връзка между растителния свят и човека е необходимо, този процес на формиране на растението да бъде разгледан тук, макар и в общи линии.
Разглеждайки растението, ще откриете, че в целия свой процес на изграждането категорично притежава две противоположни тенденции.
Едната е насочена към земята. И още вчера набелязах, че при дървесните растителни видове, в лицето на ствола, земята в известен смисъл е изтеглена нагоре, така че при дървото цветовете с принадлежащите им листа така са вкоренени в ствола, както иначе обикновените тревисти растения или дори нисшите растения са вкоренени в земята. Това от една страна ни посочва тенденцията на растенията към Земята. Но от друга страна растението се стреми да напусне Земята. То се стреми да напусне Земята сякаш не само с помощта на някаква механична сила, противопоставяща се на притегателната сила на Земята, но то се стреми да напусне Земята с цялата си същност, също и с вътрешния процес на формообразуване.
към текста >>
Но от друга страна
растение
то се стреми да напусне Земята.
Ето защо, за да открием директната връзка между растителния свят и човека е необходимо, този процес на формиране на растението да бъде разгледан тук, макар и в общи линии. Разглеждайки растението, ще откриете, че в целия свой процес на изграждането категорично притежава две противоположни тенденции. Едната е насочена към земята. И още вчера набелязах, че при дървесните растителни видове, в лицето на ствола, земята в известен смисъл е изтеглена нагоре, така че при дървото цветовете с принадлежащите им листа така са вкоренени в ствола, както иначе обикновените тревисти растения или дори нисшите растения са вкоренени в земята. Това от една страна ни посочва тенденцията на растенията към Земята.
Но от друга страна растението се стреми да напусне Земята.
То се стреми да напусне Земята сякаш не само с помощта на някаква механична сила, противопоставяща се на притегателната сила на Земята, но то се стреми да напусне Земята с цялата си същност, също и с вътрешния процес на формообразуване. Процесите в цвета са различни от процесите в корена. Процесите в цвета стават много по-зависими от извънземното, от извънтелурическото, отколкото процесите в корена. И преди всичко трябва да погледнем именно на зависимостта на цветообразуването от тези, всъщност извънземни сили. Защото ще открием, че същите сили, от които растението се нуждае, за да въведе в цвета процеса на цвето и семеобразуването, с помощта на изложеното в предходните лекции функционално обръщане на процеса на формиране на растението в човека ние ще открием, че същите тези сили стават необходими и могат да бъдат открити в коремната област на човешкото тяло и във всичко, което се отнася до изпразването, отделянето и което представлява основа за сексуалността.
към текста >>
Защото ще открием, че същите сили, от които
растение
то се нуждае, за да въведе в цвета процеса на цвето и семеобразуването, с помощта на изложеното в предходните лекции функционално обръщане на процеса на формиране на
растение
то в човека ние ще открием, че същите тези сили стават необходими и могат да бъдат открити в коремната област на човешкото тяло и във всичко, което се отнася до изпразването, отделянето и което представлява основа за сексуалността.
Но от друга страна растението се стреми да напусне Земята. То се стреми да напусне Земята сякаш не само с помощта на някаква механична сила, противопоставяща се на притегателната сила на Земята, но то се стреми да напусне Земята с цялата си същност, също и с вътрешния процес на формообразуване. Процесите в цвета са различни от процесите в корена. Процесите в цвета стават много по-зависими от извънземното, от извънтелурическото, отколкото процесите в корена. И преди всичко трябва да погледнем именно на зависимостта на цветообразуването от тези, всъщност извънземни сили.
Защото ще открием, че същите сили, от които растението се нуждае, за да въведе в цвета процеса на цвето и семеобразуването, с помощта на изложеното в предходните лекции функционално обръщане на процеса на формиране на растението в човека ние ще открием, че същите тези сили стават необходими и могат да бъдат открити в коремната област на човешкото тяло и във всичко, което се отнася до изпразването, отделянето и което представлява основа за сексуалността.
По този начин, търсейки връзката на човека с растението, ние и в подробности се насочваме към извънтелурическия процес в растението, а така също и към телурическия. Не бих желал да пропусна да Ви обърна внимание на следното: това, което излагам тук, не произлиза от древни медицински трудове, но изцяло почива на едно съвременно научно изследване. Само по отношение на терминологията засега трябва да се опитаме да се върнем към древната литература, тъй като в тази насока новата литература все още не е изработила терминология. Но този, който мисли, че тук се преподават неща, взети от древните писания, такъв човек би бил в заблуждение. И така, ако проследите растежа на растението, започващ от земното по посока нагоре, то на първо място ще се насочите към спиралния ход на възникването, на формообразуващия процес на листата, а също така и на цвета.
към текста >>
По този начин, търсейки връзката на човека с
растение
то, ние и в подробности се насочваме към извънтелурическия процес в
растение
то, а така също и към телурическия.
То се стреми да напусне Земята сякаш не само с помощта на някаква механична сила, противопоставяща се на притегателната сила на Земята, но то се стреми да напусне Земята с цялата си същност, също и с вътрешния процес на формообразуване. Процесите в цвета са различни от процесите в корена. Процесите в цвета стават много по-зависими от извънземното, от извънтелурическото, отколкото процесите в корена. И преди всичко трябва да погледнем именно на зависимостта на цветообразуването от тези, всъщност извънземни сили. Защото ще открием, че същите сили, от които растението се нуждае, за да въведе в цвета процеса на цвето и семеобразуването, с помощта на изложеното в предходните лекции функционално обръщане на процеса на формиране на растението в човека ние ще открием, че същите тези сили стават необходими и могат да бъдат открити в коремната област на човешкото тяло и във всичко, което се отнася до изпразването, отделянето и което представлява основа за сексуалността.
По този начин, търсейки връзката на човека с растението, ние и в подробности се насочваме към извънтелурическия процес в растението, а така също и към телурическия.
Не бих желал да пропусна да Ви обърна внимание на следното: това, което излагам тук, не произлиза от древни медицински трудове, но изцяло почива на едно съвременно научно изследване. Само по отношение на терминологията засега трябва да се опитаме да се върнем към древната литература, тъй като в тази насока новата литература все още не е изработила терминология. Но този, който мисли, че тук се преподават неща, взети от древните писания, такъв човек би бил в заблуждение. И така, ако проследите растежа на растението, започващ от земното по посока нагоре, то на първо място ще се насочите към спиралния ход на възникването, на формообразуващия процес на листата, а също така и на цвета.
към текста >>
И така, ако проследите растежа на
растение
то, започващ от земното по посока нагоре, то на първо място ще се насочите към спиралния ход на възникването, на формообразуващия процес на листата, а също така и на цвета.
Защото ще открием, че същите сили, от които растението се нуждае, за да въведе в цвета процеса на цвето и семеобразуването, с помощта на изложеното в предходните лекции функционално обръщане на процеса на формиране на растението в човека ние ще открием, че същите тези сили стават необходими и могат да бъдат открити в коремната област на човешкото тяло и във всичко, което се отнася до изпразването, отделянето и което представлява основа за сексуалността. По този начин, търсейки връзката на човека с растението, ние и в подробности се насочваме към извънтелурическия процес в растението, а така също и към телурическия. Не бих желал да пропусна да Ви обърна внимание на следното: това, което излагам тук, не произлиза от древни медицински трудове, но изцяло почива на едно съвременно научно изследване. Само по отношение на терминологията засега трябва да се опитаме да се върнем към древната литература, тъй като в тази насока новата литература все още не е изработила терминология. Но този, който мисли, че тук се преподават неща, взети от древните писания, такъв човек би бил в заблуждение.
И така, ако проследите растежа на растението, започващ от земното по посока нагоре, то на първо място ще се насочите към спиралния ход на възникването, на формообразуващия процес на листата, а също така и на цвета.
към текста >>
В известен смисъл формообразуващите сили на
растение
то следват един спирален ход около стеблото.
В известен смисъл формообразуващите сили на растението следват един спирален ход около стеблото.
Този спирален ход не може да бъде изведен от вътрешните сили на напрежение на самото растение, но той се дължи на взаимодействието на извънтелурическото, и по-точно в основата си се дължи на въздействието да кажем на привидното движение на Земята спрямо Слънцето защото това трябва да се вземе относително, т.е. на привиден ход на Слънцето. В известно отношение, изхождайки от опорната точка, по-добра от математическата на Галилей, можем напълно да изследваме хода на звездите, правейки заключение от хода на формообразуващите процеси в растението. Защото това, което извършват звездите, на него растението вярно подражава. Но веднага ще сбъркаме пътя, ако повярваме, че растението действува само този, изхождащ от Земята нагоре и зависим от Слънцето, формообразуващ процес; там преди всичко действуват звездите, до една резултатна, заедно с повлияното от слънцето движение на нашата планетарна система и то така, че в известен смисъл слънчевата сила изцяло би си присвоила растението и би го продължила до безкрая (виж рис.9), ако от своя страна на тази слънчева сила не биха се противопоставили т.нар.
към текста >>
Този спирален ход не може да бъде изведен от вътрешните сили на напрежение на самото
растение
, но той се дължи на взаимодействието на извънтелурическото, и по-точно в основата си се дължи на въздействието да кажем на привидното движение на Земята спрямо Слънцето защото това трябва да се вземе относително, т.е.
В известен смисъл формообразуващите сили на растението следват един спирален ход около стеблото.
Този спирален ход не може да бъде изведен от вътрешните сили на напрежение на самото растение, но той се дължи на взаимодействието на извънтелурическото, и по-точно в основата си се дължи на въздействието да кажем на привидното движение на Земята спрямо Слънцето защото това трябва да се вземе относително, т.е.
на привиден ход на Слънцето. В известно отношение, изхождайки от опорната точка, по-добра от математическата на Галилей, можем напълно да изследваме хода на звездите, правейки заключение от хода на формообразуващите процеси в растението. Защото това, което извършват звездите, на него растението вярно подражава. Но веднага ще сбъркаме пътя, ако повярваме, че растението действува само този, изхождащ от Земята нагоре и зависим от Слънцето, формообразуващ процес; там преди всичко действуват звездите, до една резултатна, заедно с повлияното от слънцето движение на нашата планетарна система и то така, че в известен смисъл слънчевата сила изцяло би си присвоила растението и би го продължила до безкрая (виж рис.9), ако от своя страна на тази слънчева сила не биха се противопоставили т.нар. външни планетарни сили със своите спирали.
към текста >>
В известно отношение, изхождайки от опорната точка, по-добра от математическата на Галилей, можем напълно да изследваме хода на звездите, правейки заключение от хода на формообразуващите процеси в
растение
то.
В известен смисъл формообразуващите сили на растението следват един спирален ход около стеблото. Този спирален ход не може да бъде изведен от вътрешните сили на напрежение на самото растение, но той се дължи на взаимодействието на извънтелурическото, и по-точно в основата си се дължи на въздействието да кажем на привидното движение на Земята спрямо Слънцето защото това трябва да се вземе относително, т.е. на привиден ход на Слънцето.
В известно отношение, изхождайки от опорната точка, по-добра от математическата на Галилей, можем напълно да изследваме хода на звездите, правейки заключение от хода на формообразуващите процеси в растението.
Защото това, което извършват звездите, на него растението вярно подражава. Но веднага ще сбъркаме пътя, ако повярваме, че растението действува само този, изхождащ от Земята нагоре и зависим от Слънцето, формообразуващ процес; там преди всичко действуват звездите, до една резултатна, заедно с повлияното от слънцето движение на нашата планетарна система и то така, че в известен смисъл слънчевата сила изцяло би си присвоила растението и би го продължила до безкрая (виж рис.9), ако от своя страна на тази слънчева сила не биха се противопоставили т.нар. външни планетарни сили със своите спирали. Защото в действителност планетите се движат не по елипси, а по спирали.
към текста >>
Защото това, което извършват звездите, на него
растение
то вярно подражава.
В известен смисъл формообразуващите сили на растението следват един спирален ход около стеблото. Този спирален ход не може да бъде изведен от вътрешните сили на напрежение на самото растение, но той се дължи на взаимодействието на извънтелурическото, и по-точно в основата си се дължи на въздействието да кажем на привидното движение на Земята спрямо Слънцето защото това трябва да се вземе относително, т.е. на привиден ход на Слънцето. В известно отношение, изхождайки от опорната точка, по-добра от математическата на Галилей, можем напълно да изследваме хода на звездите, правейки заключение от хода на формообразуващите процеси в растението.
Защото това, което извършват звездите, на него растението вярно подражава.
Но веднага ще сбъркаме пътя, ако повярваме, че растението действува само този, изхождащ от Земята нагоре и зависим от Слънцето, формообразуващ процес; там преди всичко действуват звездите, до една резултатна, заедно с повлияното от слънцето движение на нашата планетарна система и то така, че в известен смисъл слънчевата сила изцяло би си присвоила растението и би го продължила до безкрая (виж рис.9), ако от своя страна на тази слънчева сила не биха се противопоставили т.нар. външни планетарни сили със своите спирали. Защото в действителност планетите се движат не по елипси, а по спирали.
към текста >>
Но веднага ще сбъркаме пътя, ако повярваме, че
растение
то действува само този, изхождащ от Земята нагоре и зависим от Слънцето, формообразуващ процес; там преди всичко действуват звездите, до една резултатна, заедно с повлияното от слънцето движение на нашата планетарна система и то така, че в известен смисъл слънчевата сила изцяло би си присвоила
растение
то и би го продължила до безкрая (виж рис.9), ако от своя страна на тази слънчева сила не биха се противопоставили т.нар.
В известен смисъл формообразуващите сили на растението следват един спирален ход около стеблото. Този спирален ход не може да бъде изведен от вътрешните сили на напрежение на самото растение, но той се дължи на взаимодействието на извънтелурическото, и по-точно в основата си се дължи на въздействието да кажем на привидното движение на Земята спрямо Слънцето защото това трябва да се вземе относително, т.е. на привиден ход на Слънцето. В известно отношение, изхождайки от опорната точка, по-добра от математическата на Галилей, можем напълно да изследваме хода на звездите, правейки заключение от хода на формообразуващите процеси в растението. Защото това, което извършват звездите, на него растението вярно подражава.
Но веднага ще сбъркаме пътя, ако повярваме, че растението действува само този, изхождащ от Земята нагоре и зависим от Слънцето, формообразуващ процес; там преди всичко действуват звездите, до една резултатна, заедно с повлияното от слънцето движение на нашата планетарна система и то така, че в известен смисъл слънчевата сила изцяло би си присвоила растението и би го продължила до безкрая (виж рис.9), ако от своя страна на тази слънчева сила не биха се противопоставили т.нар.
външни планетарни сили със своите спирали. Защото в действителност планетите се движат не по елипси, а по спирали.
към текста >>
И така, ако разглеждате развитието на
растение
то от формирането на листата нагоре, то произходът му ще трябва да отдадете на онези сили, които възникват от съвместната дейност на слънчевия елемент с марсовия, юпитеровия и сатурновия елемент.
Днес всъщност цялата коперниканска представа за света би трябвало да бъде проверена и да бъде заменена с друга. Тъй наречените външни планети, към които трябва да причислим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун само астрономически се числят към нашата система; те са навлезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен смисъл са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, поканени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости тези външни планетарни сили предизвикват обратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, което иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена.
И така, ако разглеждате развитието на растението от формирането на листата нагоре, то произходът му ще трябва да отдадете на онези сили, които възникват от съвместната дейност на слънчевия елемент с марсовия, юпитеровия и сатурновия елемент.
Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера. Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените. Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната. И така, в лицето на растението намира израз бих желал да кажа цялата принадлежаща ни планетарна система.
към текста >>
Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в
растение
то тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените.
Днес всъщност цялата коперниканска представа за света би трябвало да бъде проверена и да бъде заменена с друга. Тъй наречените външни планети, към които трябва да причислим Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун само астрономически се числят към нашата система; те са навлезли в нашата система поради това, че чужди тела, разположени вън от тази система, в известен смисъл са се присъединили към нея, така че вярно ще бъде, ако засега оставим настрана тези тела, поканени от нашата планетарна система, които ни придружават, и които всъщност са гости тези външни планетарни сили предизвикват обратен ход в насочената нагоре сила, при което отблъскват това, което иначе би изявило себе си само в листната спирала и спомагат за образуването на цветове и семена. И така, ако разглеждате развитието на растението от формирането на листата нагоре, то произходът му ще трябва да отдадете на онези сили, които възникват от съвместната дейност на слънчевия елемент с марсовия, юпитеровия и сатурновия елемент. Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера.
Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените.
Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната. И така, в лицето на растението намира израз бих желал да кажа цялата принадлежаща ни планетарна система. Не можем да вникнем във взаимовръзката между растителната система и човека, ако не разберем, как растението намира израз цялата принадлежаща ни планетарна система, и как от друга страна това се отразява върху човека.
към текста >>
И така, в лицето на
растение
то намира израз бих желал да кажа цялата принадлежаща ни планетарна система.
И така, ако разглеждате развитието на растението от формирането на листата нагоре, то произходът му ще трябва да отдадете на онези сили, които възникват от съвместната дейност на слънчевия елемент с марсовия, юпитеровия и сатурновия елемент. Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера. Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените. Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната.
И така, в лицето на растението намира израз бих желал да кажа цялата принадлежаща ни планетарна система.
Не можем да вникнем във взаимовръзката между растителната система и човека, ако не разберем, как растението намира израз цялата принадлежаща ни планетарна система, и как от друга страна това се отразява върху човека.
към текста >>
Не можем да вникнем във взаимовръзката между растителната система и човека, ако не разберем, как
растение
то намира израз цялата принадлежаща ни планетарна система, и как от друга страна това се отразява върху човека.
Само че тук действуват заедно не само тези два елемента, но на тях от своя страна противодействува нещо, произхождащо от Луната и от тъй нар. вътрешни планети, от Меркурий и Венера. Меркурий, Венера и Луната са тези, които създават в растението тенденцията по посока към Земята, надолу, нещо, намиращо най-красноречивия си израз в лицето на формирането на корените. Така всичко, което изглежда земно, всъщност бива едновременно, повлияно от подслънчевите планети, свързани с Луната. И така, в лицето на растението намира израз бих желал да кажа цялата принадлежаща ни планетарна система.
Не можем да вникнем във взаимовръзката между растителната система и човека, ако не разберем, как растението намира израз цялата принадлежаща ни планетарна система, и как от друга страна това се отразява върху човека.
към текста >>
Тогава в пепелта ще откриете желязо, манган, кварц, т.е съставки, представляващи преки лечебни средства и които се проявяват като лечебни средства, когато употребявате някаква част от
растение
то.
Необходимо е да погледнете само на следния факт: когато изгаряте растения, развити повече по посока на корена, т.е. растения, които в по-слаба степен преминават през процеса на цвето и семеобразуване, отколкото онези растения, които се развиват повече по посока на цветообразуването, ще видите, че първите съдържат значително повече пепелни съставки, отколкото когато изгаряте цветове, а също така и когато изгаряте и бял имел или дървовидни растения. Разликата се дължи на това, че под слънчевият елемент, лунният, меркуриевият, венериният елемент, действуват повече върху такива растения, които показват силна тенденция към образуването на корени.
Тогава в пепелта ще откриете желязо, манган, кварц, т.е съставки, представляващи преки лечебни средства и които се проявяват като лечебни средства, когато употребявате някаква част от растението.
За разлика от това, когато изгаряте противоположния вид растение, ще откриете малко пепеляви съставки. Това, което намира израз в процеса на изгаряне, е преди всичко нещо, което бих казал представлява истински външен документ за принадлежността на растението към целия Космос, а не само към това, което откриваме на Земята.
към текста >>
За разлика от това, когато изгаряте противоположния вид
растение
, ще откриете малко пепеляви съставки.
Необходимо е да погледнете само на следния факт: когато изгаряте растения, развити повече по посока на корена, т.е. растения, които в по-слаба степен преминават през процеса на цвето и семеобразуване, отколкото онези растения, които се развиват повече по посока на цветообразуването, ще видите, че първите съдържат значително повече пепелни съставки, отколкото когато изгаряте цветове, а също така и когато изгаряте и бял имел или дървовидни растения. Разликата се дължи на това, че под слънчевият елемент, лунният, меркуриевият, венериният елемент, действуват повече върху такива растения, които показват силна тенденция към образуването на корени. Тогава в пепелта ще откриете желязо, манган, кварц, т.е съставки, представляващи преки лечебни средства и които се проявяват като лечебни средства, когато употребявате някаква част от растението.
За разлика от това, когато изгаряте противоположния вид растение, ще откриете малко пепеляви съставки.
Това, което намира израз в процеса на изгаряне, е преди всичко нещо, което бих казал представлява истински външен документ за принадлежността на растението към целия Космос, а не само към това, което откриваме на Земята.
към текста >>
Това, което намира израз в процеса на изгаряне, е преди всичко нещо, което бих казал представлява истински външен документ за принадлежността на
растение
то към целия Космос, а не само към това, което откриваме на Земята.
Необходимо е да погледнете само на следния факт: когато изгаряте растения, развити повече по посока на корена, т.е. растения, които в по-слаба степен преминават през процеса на цвето и семеобразуване, отколкото онези растения, които се развиват повече по посока на цветообразуването, ще видите, че първите съдържат значително повече пепелни съставки, отколкото когато изгаряте цветове, а също така и когато изгаряте и бял имел или дървовидни растения. Разликата се дължи на това, че под слънчевият елемент, лунният, меркуриевият, венериният елемент, действуват повече върху такива растения, които показват силна тенденция към образуването на корени. Тогава в пепелта ще откриете желязо, манган, кварц, т.е съставки, представляващи преки лечебни средства и които се проявяват като лечебни средства, когато употребявате някаква част от растението. За разлика от това, когато изгаряте противоположния вид растение, ще откриете малко пепеляви съставки.
Това, което намира израз в процеса на изгаряне, е преди всичко нещо, което бих казал представлява истински външен документ за принадлежността на растението към целия Космос, а не само към това, което откриваме на Земята.
към текста >>
Така развитието на
растение
то можете да наблюдавате един странен ход.
А сега разгледайте още по-пълно растителния процес. Когато имаме работа с едногодишни растения, в определено годишно време, с образуването на семето, този процес в известен смисъл бива прекъснат. Това се ме образуване трябва да бъде отнесено най-вече към извънземния елемент. То обаче бива прекратено и бива предадено на земния елемент; и през следващата година, в известен смисъл на едно по-ниско стъпало, трябва да бъде продължено това, което в предходната година е достигнало до определена по-висока степен.
Така развитието на растението можете да наблюдавате един странен ход.
Представете си, че това е земната повърхност, и тогава цялото растение е израснало на земята, насреща на извънземния елемент. Обаче това, което е било създадено в извънземния елемент, бива обратно положено в Земята, и кръговратът започва отначало (виж рис.10 ).
към текста >>
Представете си, че това е земната повърхност, и тогава цялото
растение
е израснало на земята, насреща на извънземния елемент.
А сега разгледайте още по-пълно растителния процес. Когато имаме работа с едногодишни растения, в определено годишно време, с образуването на семето, този процес в известен смисъл бива прекъснат. Това се ме образуване трябва да бъде отнесено най-вече към извънземния елемент. То обаче бива прекратено и бива предадено на земния елемент; и през следващата година, в известен смисъл на едно по-ниско стъпало, трябва да бъде продължено това, което в предходната година е достигнало до определена по-висока степен. Така развитието на растението можете да наблюдавате един странен ход.
Представете си, че това е земната повърхност, и тогава цялото растение е израснало на земята, насреща на извънземния елемент.
Обаче това, което е било създадено в извънземния елемент, бива обратно положено в Земята, и кръговратът започва отначало (виж рис.10 ).
към текста >>
Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на
растение
то бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм.
Така, наблюдавайки цялостния растеж на растенията, всъщност всяка година небесните сили биват потопени под земята, за да се съединят със силите на Земята и да започне отново кръговратът. И така, всяка година вие спускате цветно-плодовия елемент в кореновия елемент чрез това постигате онези цикли, на които е подчинен целият растителен растеж. Виждате ли, това Ви навежда най-вече на мисълта, че в лицето на земната флора в действителност имаме нещо, което представлява взаимообмен на самата Земя, в нейната цялост, с извънтелурическия елемент. Това се простира не просто върху формата на Земята, но това се простира и върху външния химизъм, и върху цялата органна система.
Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на растението бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм.
И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира израз в пепелта, т.е. че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от живия елемент. И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината. Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта. И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня.
към текста >>
И по определен начин
растение
то е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня.
Защото тъй както в областта на механичното, на външния образ, земният елемент бива преодолян от космичното, така в известна степен и земният химизъм на растението бива преодолян от извънземното, и когато е преодолян да една определена степен, той трябва да бъде положен обратно в земното, за да представя земния химизъм. И тогава вече не сте далече от това да разберете, че външно земният химизъм се проявява във всичко, което намира израз в пепелта, т.е. че земният химизъм намира израз в това, което е отпаднало от живия елемент. И то е подвластно на тежестта, докато растителният растеж нагоре представлява едно постоянно преодоляване на тежестта и на другите, свързани със Земята сили, така че можем да говорим за полярна противоположност между тежестта и светлината. Светлината е тази, която непрекъснато преодолява тежестта.
И по определен начин растението е впрегнато в този процес, в тази борба между тежест и светлина, между това, което се стреми към пепелта и това, което е устремено към огъня.
И тук ние се насочваме към тази полярна противоположност между изпепеляването и това, което открива себе си в огъня, насочваме се към противоположността между вещественото и невещественото. И така, тук от една страна имаме растителния свят в неговата взаимовръзка с Космоса.
към текста >>
Защото от друга страна аз Ви показах, че това, което в
растение
то расте отдолу нагоре, при човека расте отгоре надолу, така че в пола и отделителните процеси при човека цветният и семенният елемент отиват надолу, до като принципът на вкореняването се насочва нагоре.
Наблюдавайки човека след разискванията от предходните дни, ще откриете, че не можете да се справите със същността му, ако не си го представите полярно ориентиран.
Защото от друга страна аз Ви показах, че това, което в растението расте отдолу нагоре, при човека расте отгоре надолу, така че в пола и отделителните процеси при човека цветният и семенният елемент отиват надолу, до като принципът на вкореняването се насочва нагоре.
Само че при човека всичко това е функционално; при растението това представлява материален процес. Оттук виждате, че в човека имаме нещо противоположно на това, което е налице в растението. Но в човека имаме не просто противоположното, но в негово лице имаме носителя на противоположното. Така че трябва да си кажете: в известен смисъл от една страна в човека, функционално, имаме растителен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока надолу, и около него неговата материалност, която от своя страна показва тенденция отдолу нагоре. Така че това, което при растението всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната сфера и полагането в долната сфера, при човека се извършва непрекъснато.
към текста >>
Само че при човека всичко това е функционално; при
растение
то това представлява материален процес.
Наблюдавайки човека след разискванията от предходните дни, ще откриете, че не можете да се справите със същността му, ако не си го представите полярно ориентиран. Защото от друга страна аз Ви показах, че това, което в растението расте отдолу нагоре, при човека расте отгоре надолу, така че в пола и отделителните процеси при човека цветният и семенният елемент отиват надолу, до като принципът на вкореняването се насочва нагоре.
Само че при човека всичко това е функционално; при растението това представлява материален процес.
Оттук виждате, че в човека имаме нещо противоположно на това, което е налице в растението. Но в човека имаме не просто противоположното, но в негово лице имаме носителя на противоположното. Така че трябва да си кажете: в известен смисъл от една страна в човека, функционално, имаме растителен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока надолу, и около него неговата материалност, която от своя страна показва тенденция отдолу нагоре. Така че това, което при растението всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната сфера и полагането в долната сфера, при човека се извършва непрекъснато. Тук процесите непрекъснато действува една тенденция отгоре надолу и отдолу нагоре.
към текста >>
Оттук виждате, че в човека имаме нещо противоположно на това, което е налице в
растение
то.
Наблюдавайки човека след разискванията от предходните дни, ще откриете, че не можете да се справите със същността му, ако не си го представите полярно ориентиран. Защото от друга страна аз Ви показах, че това, което в растението расте отдолу нагоре, при човека расте отгоре надолу, така че в пола и отделителните процеси при човека цветният и семенният елемент отиват надолу, до като принципът на вкореняването се насочва нагоре. Само че при човека всичко това е функционално; при растението това представлява материален процес.
Оттук виждате, че в човека имаме нещо противоположно на това, което е налице в растението.
Но в човека имаме не просто противоположното, но в негово лице имаме носителя на противоположното. Така че трябва да си кажете: в известен смисъл от една страна в човека, функционално, имаме растителен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока надолу, и около него неговата материалност, която от своя страна показва тенденция отдолу нагоре. Така че това, което при растението всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната сфера и полагането в долната сфера, при човека се извършва непрекъснато. Тук процесите непрекъснато действува една тенденция отгоре надолу и отдолу нагоре. И в този обмен всъщност е залегнал здравият и болният човешки живот.
към текста >>
Така че това, което при
растение
то всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната сфера и полагането в долната сфера, при човека се извършва непрекъснато.
Защото от друга страна аз Ви показах, че това, което в растението расте отдолу нагоре, при човека расте отгоре надолу, така че в пола и отделителните процеси при човека цветният и семенният елемент отиват надолу, до като принципът на вкореняването се насочва нагоре. Само че при човека всичко това е функционално; при растението това представлява материален процес. Оттук виждате, че в човека имаме нещо противоположно на това, което е налице в растението. Но в човека имаме не просто противоположното, но в негово лице имаме носителя на противоположното. Така че трябва да си кажете: в известен смисъл от една страна в човека, функционално, имаме растителен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока надолу, и около него неговата материалност, която от своя страна показва тенденция отдолу нагоре.
Така че това, което при растението всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната сфера и полагането в долната сфера, при човека се извършва непрекъснато.
Тук процесите непрекъснато действува една тенденция отгоре надолу и отдолу нагоре. И в този обмен всъщност е залегнал здравият и болният човешки живот. И виждате ли, действително изобщо не можем да разберем сложните процеси в човека, ако не прозрем, че нещата наистина стоят така, както току що ги изложих, че от една страна е налице един носител, действуващ от Земята по посока нагоре, а от друга страна нещо се вмества в този носител, нещо, което действува отгоре надолу.
към текста >>
Сега обаче става дума за следното, добре да разберем това, което при
растение
то в известен смисъл се явява отделно, и което при човека съставлява само едната страна на неговото устройство.
Сега обаче става дума за следното, добре да разберем това, което при растението в известен смисъл се явява отделно, и което при човека съставлява само едната страна на неговото устройство.
Вчера насочих вниманието Ви към трите, в известен смисъл присъщи на извън човешката природа, формообразуващи импулса, солевия формообразуващ импулс на меркуриалния формообразуващ импулс и формообразуващия импулс, състоящ се в това, че определени тела като фосфор или сяра съхраняват в себе си силите на невещественото, представляват носители на невещественото.
към текста >>
И това, което се разиграва в
растение
то, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения.
в уравновесяването между двете. Само че виждате ли, в тази пълна противоположност по странен начин е вместена цялата сърдечна дейност при човека. Това бих казал е ужасното в съвременния природонаучен светоглед, че независимо от онази помпена система, с която сравняват сърцето и чиято несъстоятелност аз вече Ви изложих, днес всички бива така представено, като че ли сърцето се изчерпва с една дейност, в известен смисъл ограничена от кожата на съответното същество. Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото. Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес.
И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения.
Когато разглеждате сърцето на човека, то в него бих казал взет в основата си, се отразява целия световен процес. Човекът всъщност е индивидуализиран само като духовно-душевно същество. Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява израз не само на това, което става в човека, но е израз и на онази борба, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.
към текста >>
С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на
растение
то.
Наистина е много мило, когато в днешната литература четем, че в древни времена родството на среброто с Луната било установено чрез това, че Луната блести сребристо, и че хората са се ръководили според това чисто вътрешно свойство. Който обаче знае, колко старателни са били по своя характер изследванията върху отделните метали, извършвани тогава, той не може да изпадне в подобно заблуждение. Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед, живак и сребро, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н. По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия.
С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението.
Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението. Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване. Защото виждате ли, живачният елемент представлява изравняване между телурическото и в известен смисъл между надтелурическото. Но в действителност цялата ни Вселена е проникната от Дух. И тук бих желал да кажа, се установява един друг вид полярност.
към текста >>
Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у
растение
то.
Който обаче знае, колко старателни са били по своя характер изследванията върху отделните метали, извършвани тогава, той не може да изпадне в подобно заблуждение. Дори само от това виждате, че съществува богата възможност за други субстанции, защото това, което ви назовах олово, калай, желязо, мед, живак и сребро, представляват само най-изтъкнатите субстанции съществува богата възможност за други субстанции, поради това, че всякакви други планетарни въздействия встъпват със споменатите във взаимодействие, така че в линията на сатурновото въздействие попадат линиите на марсовото въздействие и т.н. По този начин възникват по-малко представителните метали. Но във всеки случай в света на металите на Земята трябва да виждаме резултата на извънтелурически силови въздействия. С това обаче, по определен начин обединихме това, което подчертахме в металното въздействие с това, което виждате във формирането на растението.
Защото вземете това, което е заложено в агентите олово, калай, желязо и ще имате почти всичко, свързано с цвето и семеобразуването у растенията, доколкото то протича извън земния елемент, над повърхността на Земята; и всичко, което е с меден, живачен и сребрист характер трябва да е свързано с коренообразуването у растението.
Докато от една страна живачният елемент осъществява известно изравняване, естествено идва мисълта, от друга страна да търсим друго изравняване. Защото виждате ли, живачният елемент представлява изравняване между телурическото и в известен смисъл между надтелурическото. Но в действителност цялата ни Вселена е проникната от Дух. И тук бих желал да кажа, се установява един друг вид полярност. Ако тек си представите земното, а там извънземното, то в извънземното и земното имате противоположността между светлината и гравитационната сила.
към текста >>
116.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая
растение
то, представляват вътре в себе си.
Обонянието се осъществява повече по повърхността. Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е. които сами са свързани със субстанциалността.
Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си.
И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в растението. По този начин растението се съпротивлява срещу процеса на втвърдяване. За нас това става ясно чрез онова, което растението ни дава да помирисваме. Ето защо вие всъщност не бихте могли да се съмнявате, че вкусът представлява процес, свързан с отношенията между етерния и физическия елемент.
към текста >>
И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в
растение
то.
Обонянието взема участие в процеси от сферата извън човека, които процеси се разпространяват, разпространяват се в пространството. Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е. които сами са свързани със субстанциалността. Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си.
И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в растението.
По този начин растението се съпротивлява срещу процеса на втвърдяване. За нас това става ясно чрез онова, което растението ни дава да помирисваме. Ето защо вие всъщност не бихте могли да се съмнявате, че вкусът представлява процес, свързан с отношенията между етерния и физическия елемент.
към текста >>
По този начин
растение
то се съпротивлява срещу процеса на втвърдяване.
Но не така стоят нещата при вкусването. Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е. които сами са свързани със субстанциалността. Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си. И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в растението.
По този начин растението се съпротивлява срещу процеса на втвърдяване.
За нас това става ясно чрез онова, което растението ни дава да помирисваме. Ето защо вие всъщност не бихте могли да се съмнявате, че вкусът представлява процес, свързан с отношенията между етерния и физическия елемент.
към текста >>
За нас това става ясно чрез онова, което
растение
то ни дава да помирисваме.
Чрез процеса на вкусване Вие в по-силна степен достигате до свойствата, заложени вътре в субстанциите, т.е. които сами са свързани със субстанциалността. Чрез вкусването Вие, по-добре отколкото чрез помирисването, ще достигнете до това, което нещата, в случая растението, представляват вътре в себе си. И просто е нужно да извикате малко на помощ своята интуиция и ще кажете, че всичко онова, което е свързано с втвърдяването на растенията, което представляват органичните процеси на втвърдяване, то разкрива себе си в процеса на вкусване на онова, което е в растението. По този начин растението се съпротивлява срещу процеса на втвърдяване.
За нас това става ясно чрез онова, което растението ни дава да помирисваме.
Ето защо вие всъщност не бихте могли да се съмнявате, че вкусът представлява процес, свързан с отношенията между етерния и физическия елемент.
към текста >>
Да насочим сетивото си към ароматното във флората, към всичко онова, чрез което флората в известен смисъл спасява себе си от процеса на втвърдяване, чрез което флората се стреми да преодолее в себе си растителния елемент и чрез което
растение
то, в известен смисъл простете ми лаическия израз все още се стреми да изнесе своята духовност в атмосферата, така че чрез ароматното вещество атмосферата да носи в себе си нещо от растителната същност.
Но в природата един процес винаги преминава в друг.
Да насочим сетивото си към ароматното във флората, към всичко онова, чрез което флората в известен смисъл спасява себе си от процеса на втвърдяване, чрез което флората се стреми да преодолее в себе си растителния елемент и чрез което растението, в известен смисъл простете ми лаическия израз все още се стреми да изнесе своята духовност в атмосферата, така че чрез ароматното вещество атмосферата да носи в себе си нещо от растителната същност.
В известен смисъл в това, навън ухае, в него се съдържат схемите на самите растения. Вземете това, какво всъщност се извършва там навън, когато растението разпраща своите ароматични схеми, не позволявайки да се достигне до напълно плътни растителни форми, когато излъчва от цвета нещо, което цветът наистина би желал да бъде, но което се изплъзва от този цветен процес, което съхранява себе си в едно ефирно състояние. Това именно не е нищо друго освен един задържан процес на изгаряне. Когато си представите това ароматизиране метаморфозирано, ще стигнете до там, да кажете: това ароматизиране представлява всъщност един задържан процес на изгаряне. От една страна имате изгарянето, а от друга страна имате ароматизирането на растителния свят: тогава в това виждате две метаморфози на едно нещо.
към текста >>
Вземете това, какво всъщност се извършва там навън, когато
растение
то разпраща своите ароматични схеми, не позволявайки да се достигне до напълно плътни растителни форми, когато излъчва от цвета нещо, което цветът наистина би желал да бъде, но което се изплъзва от този цветен процес, което съхранява себе си в едно ефирно състояние.
Но в природата един процес винаги преминава в друг. Да насочим сетивото си към ароматното във флората, към всичко онова, чрез което флората в известен смисъл спасява себе си от процеса на втвърдяване, чрез което флората се стреми да преодолее в себе си растителния елемент и чрез което растението, в известен смисъл простете ми лаическия израз все още се стреми да изнесе своята духовност в атмосферата, така че чрез ароматното вещество атмосферата да носи в себе си нещо от растителната същност. В известен смисъл в това, навън ухае, в него се съдържат схемите на самите растения.
Вземете това, какво всъщност се извършва там навън, когато растението разпраща своите ароматични схеми, не позволявайки да се достигне до напълно плътни растителни форми, когато излъчва от цвета нещо, което цветът наистина би желал да бъде, но което се изплъзва от този цветен процес, което съхранява себе си в едно ефирно състояние.
Това именно не е нищо друго освен един задържан процес на изгаряне. Когато си представите това ароматизиране метаморфозирано, ще стигнете до там, да кажете: това ароматизиране представлява всъщност един задържан процес на изгаряне. От една страна имате изгарянето, а от друга страна имате ароматизирането на растителния свят: тогава в това виждате две метаморфози на едно нещо. Бих желал да кажа: в процеса на ароматизиране просто ни е даден процеса на изгаряне на едно различно стъпало.
към текста >>
А сега да погледнем но онова в
растение
то, което дава стимули за вкусване, т.е.
А сега да погледнем но онова в растението, което дава стимули за вкусване, т.е.
което е разположено по-дълбоко в растението, което в растението създава основа, сега вече не да изтласква от себе си своята растителна формообразуваща сила под формата на схема в околността, но да я задържа в себе си и да я употребява за вътрешни образования. И тъй като чрез вкусването Вие участвувате в това вътрешно формообразуване, то Вие достигате до същия процес, който е разположен под уплът-няването на растението, който обаче, на това различно стъпало, представлява метаморфоза към процеса на образуване на сол но разбира се към процеса на образуване на сол от растението, защото става дума за флората (вж. рис.16).
към текста >>
което е разположено по-дълбоко в
растение
то, което в
растение
то създава основа, сега вече не да изтласква от себе си своята растителна формообразуваща сила под формата на схема в околността, но да я задържа в себе си и да я употребява за вътрешни образования.
А сега да погледнем но онова в растението, което дава стимули за вкусване, т.е.
което е разположено по-дълбоко в растението, което в растението създава основа, сега вече не да изтласква от себе си своята растителна формообразуваща сила под формата на схема в околността, но да я задържа в себе си и да я употребява за вътрешни образования.
И тъй като чрез вкусването Вие участвувате в това вътрешно формообразуване, то Вие достигате до същия процес, който е разположен под уплът-няването на растението, който обаче, на това различно стъпало, представлява метаморфоза към процеса на образуване на сол но разбира се към процеса на образуване на сол от растението, защото става дума за флората (вж. рис.16).
към текста >>
И тъй като чрез вкусването Вие участвувате в това вътрешно формообразуване, то Вие достигате до същия процес, който е разположен под уплът-няването на
растение
то, който обаче, на това различно стъпало, представлява метаморфоза към процеса на образуване на сол но разбира се към процеса на образуване на сол от
растение
то, защото става дума за флората (вж. рис.16).
А сега да погледнем но онова в растението, което дава стимули за вкусване, т.е. което е разположено по-дълбоко в растението, което в растението създава основа, сега вече не да изтласква от себе си своята растителна формообразуваща сила под формата на схема в околността, но да я задържа в себе си и да я употребява за вътрешни образования.
И тъй като чрез вкусването Вие участвувате в това вътрешно формообразуване, то Вие достигате до същия процес, който е разположен под уплът-няването на растението, който обаче, на това различно стъпало, представлява метаморфоза към процеса на образуване на сол но разбира се към процеса на образуване на сол от растението, защото става дума за флората (вж. рис.16).
към текста >>
Сега си представете, че в лицето на
растение
то Ви е дадена една странна метаморфоза.
Сега си представете, че в лицето на растението Ви е дадена една странна метаморфоза.
В растението по посока нагоре Ви е дадено ароматизирането, което в известен смисъл представлява един задържащ процес на изгаряне и който би могъл да Ви отведе до началото на процеса на изгаряне; защото процесите на цъфтеж са именно просто процеси на изгаряне, т.е. те се включват там. По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол. А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол. Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е.
към текста >>
В
растение
то по посока нагоре Ви е дадено ароматизирането, което в известен смисъл представлява един задържащ процес на изгаряне и който би могъл да Ви отведе до началото на процеса на изгаряне; защото процесите на цъфтеж са именно просто процеси на изгаряне, т.е.
Сега си представете, че в лицето на растението Ви е дадена една странна метаморфоза.
В растението по посока нагоре Ви е дадено ароматизирането, което в известен смисъл представлява един задържащ процес на изгаряне и който би могъл да Ви отведе до началото на процеса на изгаряне; защото процесите на цъфтеж са именно просто процеси на изгаряне, т.е.
те се включват там. По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол. А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол. Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е. когато тези растения съдържат соли, то същите представляват нещо, което в самото растение е прекрачило прага на растителната същност, където растението е отпечатало собствените си схеми в собствената си същност.
към текста >>
А което вкусвате в
растение
то, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол.
Сега си представете, че в лицето на растението Ви е дадена една странна метаморфоза. В растението по посока нагоре Ви е дадено ароматизирането, което в известен смисъл представлява един задържащ процес на изгаряне и който би могъл да Ви отведе до началото на процеса на изгаряне; защото процесите на цъфтеж са именно просто процеси на изгаряне, т.е. те се включват там. По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол.
А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол.
Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е. когато тези растения съдържат соли, то същите представляват нещо, което в самото растение е прекрачило прага на растителната същност, където растението е отпечатало собствените си схеми в собствената си същност. Ето тук имате рацио по отношение на лечебните средства; ето тук, бих желал да кажа в известен смисъл започва да просветлява по отношение на флората, защото вникваме в това, което тук става. И винаги трябва да подчертавам, че нещата се свеждат именно до това конкретно вникване.
към текста >>
Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото
растение
, т.е.
Сега си представете, че в лицето на растението Ви е дадена една странна метаморфоза. В растението по посока нагоре Ви е дадено ароматизирането, което в известен смисъл представлява един задържащ процес на изгаряне и който би могъл да Ви отведе до началото на процеса на изгаряне; защото процесите на цъфтеж са именно просто процеси на изгаряне, т.е. те се включват там. По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол. А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол.
Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е.
когато тези растения съдържат соли, то същите представляват нещо, което в самото растение е прекрачило прага на растителната същност, където растението е отпечатало собствените си схеми в собствената си същност. Ето тук имате рацио по отношение на лечебните средства; ето тук, бих желал да кажа в известен смисъл започва да просветлява по отношение на флората, защото вникваме в това, което тук става. И винаги трябва да подчертавам, че нещата се свеждат именно до това конкретно вникване.
към текста >>
когато тези растения съдържат соли, то същите представляват нещо, което в самото
растение
е прекрачило прага на растителната същност, където
растение
то е отпечатало собствените си схеми в собствената си същност.
В растението по посока нагоре Ви е дадено ароматизирането, което в известен смисъл представлява един задържащ процес на изгаряне и който би могъл да Ви отведе до началото на процеса на изгаряне; защото процесите на цъфтеж са именно просто процеси на изгаряне, т.е. те се включват там. По посока надолу имате уплътняването, образуването на сол. А което вкусвате в растението, е това, което все още е задържан процес на образуване на сол. Но когато тук се включи солта и когато откриете солта в самото растение, т.е.
когато тези растения съдържат соли, то същите представляват нещо, което в самото растение е прекрачило прага на растителната същност, където растението е отпечатало собствените си схеми в собствената си същност.
Ето тук имате рацио по отношение на лечебните средства; ето тук, бих желал да кажа в известен смисъл започва да просветлява по отношение на флората, защото вникваме в това, което тук става. И винаги трябва да подчертавам, че нещата се свеждат именно до това конкретно вникване.
към текста >>
И ако сега се върнем обратно към онова, което наблюдавахме преди малко, че уханието представлява задържано изгаряне, а втвърдяването на
растение
то един задържан процес на солеобразуване, то така ние отново ще хвърлим светлина върху това, което протича във вътрешността.
И това е: храносмилателния процес получава своето продължение в лицето на отделителния процес (вж. рис. 16), който с това се превръща в обратен образ на представите. Ето така, от една по-интимна гледна точка видяхте това, което преди няколко дни Ви посочих повече с помощта на сравнителната анатомия, когато насочих вниманието Ви и към това, как просто устройството на човека и по-точно появата на чревната флора по определен начин ни сочи, какво вътрешно родство съществува между тъй наречените духовни способности на човека и неговия регулиран или не регулиран отделителен процес. Ето това сега го имате представено от една друга негова страна. И така, тъй както в лицето на мисловния процес имаме продължение на зрителния процес по посока навътре, така по посока навън в лицето на отделителния процес имаме едно продължение на храносмилателния процес.
И ако сега се върнем обратно към онова, което наблюдавахме преди малко, че уханието представлява задържано изгаряне, а втвърдяването на растението един задържан процес на солеобразуване, то така ние отново ще хвърлим светлина върху това, което протича във вътрешността.
към текста >>
Ако това, което в
растение
то е призвано да задържи солевия процес или в
растение
то да го отведе по посока навътре, ако това го отведете в горния човек, то Вие ще подпомогнете процесите в горния човек.
Само че трябва да сме наясно, че се извършва обръщане. Тук става едно обръщане на зрението навътре, а тук (долу) става обръщане навън. Ето защо тук (горе) ще трябва да признаем родството на процесите със солеобразуването, а тук (долу!) родството на процесите с превръщането в огън или с изгарянето, с огъня (вж. рис.16). И така, ако отведете онова, което е подходящо аромата и задържания процес на изгаряне в растенията в долната част на тялото, то Вие ще помогнете на долната част на тялото.
Ако това, което в растението е призвано да задържи солевия процес или в растението да го отведе по посока навътре, ако това го отведете в горния човек, то Вие ще подпомогнете процесите в горния човек.
Всичко това ще трябва да бъде разгледано поотделно. Тук виждате, как всичко външно, в известен смисъл може отново да се появи във вътрешността. И колкото по-дълбоко навлизаме в човек, толкова повече трябва да търсим външното във вътрешността на човека. Именно в това, което се разиграва в храносмилателните органи, и по-точно в бъбреците, трябва да търсим нещо, което е много, много сродно с ароматния процес и процеса на изгаряне, само че представлява противоположния полюс. И не това, което се разиграва в устройството на човека започвайки от белия дроб, горе през гръкляна и главата, трябва да търсим нещо, което вътрешно е сродно с всичко онова, което в растението клони към солевия процес, което изобщо в човешката природа клони към солевия процес.
към текста >>
И не това, което се разиграва в устройството на човека започвайки от белия дроб, горе през гръкляна и главата, трябва да търсим нещо, което вътрешно е сродно с всичко онова, което в
растение
то клони към солевия процес, което изобщо в човешката природа клони към солевия процес.
Ако това, което в растението е призвано да задържи солевия процес или в растението да го отведе по посока навътре, ако това го отведете в горния човек, то Вие ще подпомогнете процесите в горния човек. Всичко това ще трябва да бъде разгледано поотделно. Тук виждате, как всичко външно, в известен смисъл може отново да се появи във вътрешността. И колкото по-дълбоко навлизаме в човек, толкова повече трябва да търсим външното във вътрешността на човека. Именно в това, което се разиграва в храносмилателните органи, и по-точно в бъбреците, трябва да търсим нещо, което е много, много сродно с ароматния процес и процеса на изгаряне, само че представлява противоположния полюс.
И не това, което се разиграва в устройството на човека започвайки от белия дроб, горе през гръкляна и главата, трябва да търсим нещо, което вътрешно е сродно с всичко онова, което в растението клони към солевия процес, което изобщо в човешката природа клони към солевия процес.
И човек би желал да каже, това не означава, че човек би желал да каже, но човек може да каже: ако познаваме различните начини, според които растенията натрупват в себе си соли, тогава само е необходимо да потърсим съответствуващото в човешкото устройство. В общи линии днес ние го потърсихме, в подробностите му ще го потърсим в следващите лекции.
към текста >>
Вземе те например тези миризми, които бих желал да кажа дори като миризми се приближават повече към свойството на вкуса, така че в същност едва като дъвчем съответното
растение
, ние достигаме до действителната миризма и всъщност възприемаме синтеза между мирис и вкус, както е при маточината или при урбаличето, където откриваме, че там вътре съществува взаимодействие между солеобразуването и ароматизирането.
Тук в известна степен, засега принципно, виждате характеризирана цялата наука за лечебните растения. Бих желал да кажа: вие поглеждате в целия реален процес, протичащ във взаимодействието му между вътрешното и външното; но вие виждате и някои съвсем специални неща.
Вземе те например тези миризми, които бих желал да кажа дори като миризми се приближават повече към свойството на вкуса, така че в същност едва като дъвчем съответното растение, ние достигаме до действителната миризма и всъщност възприемаме синтеза между мирис и вкус, както е при маточината или при урбаличето, където откриваме, че там вътре съществува взаимодействие между солеобразуването и ароматизирането.
Това сочи, че органите, с които трябва да е сродна маточината и т.н., ще са разположени повече навън и повече към гръдния кош, докато органите, които трябва да са сродни с онова, което е силно ароматно, като да кажем липата или розата, те трябва да са сродни с онова, което е погребано в долната част на тялото, или което направо лежи в долната част на тялото.
към текста >>
117.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И тъй като връзката на всичко това, което външно е в
растение
то и в камъка, с онова, което в човека и разположеното зад белия дроб, черния дроб и т.н.
С всичко това поне посочихме, какво представляват връзките на човека с метерологичния процес. Едва зад метеорологичния процес, разположен във външния свят и сякаш скрит от нас чрез него, лежи астрономическият процес, и във вътрешността на човека също е разположен астрономическия процес. Разположеното зад всичко това, което Вие установявате като метеорологично във вътрешността и във външността на човека защото метеорологичното във вътрешността на човека се изчерпва с това, което носи характера на белия дроб, на черния дроб, на пикочния мехур и на сърцето; във външния свят то се изчерпва в твърдата почва, във въздушния, воден и топлинен елемент разположеното зад всичко това това са формообразуващите процеси в растенията и в минералния свят. И тези формообразуващи процеси в растителния и в минералния свят, тъй близко стоящи до извънтелурическото, до астрономическото, те са в известна степен винаги полярно противоположни на онова, което в човека лежи зад този метеорологичен процес, т.е. което е повече навътре разположено, отколкото споменатите 4-ри орган ни системи.
И тъй като връзката на всичко това, което външно е в растението и в камъка, с онова, което в човека и разположеното зад белия дроб, черния дроб и т.н.
не е така близка, то по тази причина изследването на лечебните процеси, произхождащи от тази област, естествено значително по-трудно. Но рационален път откриваме именно, когато си изясним, че по един определен начин, вътре в себе си, човекът непрекъснато носи склонността да извежда органичната тенденция, противоположното от това, което протича външно. Да вземем конкретния пример. Да вземем за пример процесите на силициевата киселина. Първо силициево киселинните процеси се осъществяват съвсем обичайно навсякъде там, където се образуват силикати, т.е.
към текста >>
Но тези процеси са залегнали също така в основата на определени други процеси, които днес за съжаление се вземат все още много слабо под внимание, процеси в орната земя и във всичко онова, което протича между орната земя, между почвата въобще, имаща кварцов характер и онези органи на
растение
то, които се спускат в почвата органите с характер на корени.
Да вземем конкретния пример. Да вземем за пример процесите на силициевата киселина. Първо силициево киселинните процеси се осъществяват съвсем обичайно навсякъде там, където се образуват силикати, т.е. където се образува кварц и други подобни минерали. Тези процеси, протичащи тук, имат своя обратен образ в човешкия организъм.
Но тези процеси са залегнали също така в основата на определени други процеси, които днес за съжаление се вземат все още много слабо под внимание, процеси в орната земя и във всичко онова, което протича между орната земя, между почвата въобще, имаща кварцов характер и онези органи на растението, които се спускат в почвата органите с характер на корени.
И всичко онова, което ние получаваме от растенията, използувайки пепелта, то от своя страна е в тясно родство със кварцовия процес във външната среда. Само че този кварцов процес във външната среда има своя обратен образ във вътрешността на човека. При това той има своя обратен образ в онези органи, които ако мога така да се изразя са разположени над сърдечната дейност по посока на белодробната дейност, във вътрешноорганната формообразуваща дейност, т.е. в онази дейност, която формира белия дроб и се разполага по посока на главата. Там вътре, във всичко онова, което, ако мога така да кажа протича над сърдечната дейност, там вътре е заложена полярната противоположност на целия процес на кварцообразуване в условията на външния свят.
към текста >>
118.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Именно при това
растение
ще открием, че активността му е свързана с наличните в него, фино раздробени железни съставки, или желязно-солеви съставки.
Ще открием, че най-характерните му въздействия се състоят в това, че той усилва отделянето, т.е. усилва отделянето на урина, стимулира секрецията на мляко, а така също и на пот, и ние се опитваме, с какво може да е свързано това.
Именно при това растение ще открием, че активността му е свързана с наличните в него, фино раздробени железни съставки, или желязно-солеви съставки.
Така ясно можем да усетим, че въздействието на анасона почива на факта, че в известна степен това, което обикновено протича в кръвта с помощта на желязото, то бива изнесено извън кръвта и за известно време бива изтласкано в областта под кръвта. Но тъй като определени растения в силна степен насочват своите въздействия към средните области, т.е. между вътрешността и външността, между повърхността на тялото и сърцето, то именно при тях можем добре да изследваме, по какъв начин простират въздействията си върху различните области и в това можем да открием ръководни мотиви за нещата, които по един рационален път ще търсим в учението за лечебните средства.
към текста >>
Да разгледаме например едно
растение
, което именно в това отношение е учител самата природа това е cichorium ihtybus .
Да разгледаме например едно растение, което именно в това отношение е учител самата природа това е cichorium ihtybus .
То е нещо, с помощта на което, бих желал да кажа стига да искаме, можем да изследваме всичко възможно във връзка с човешкия организъм. Защото при cichorium intybus (синя жлъчка бел. прев.) можем да открием, че то представлява средство против слабост в храносмилането, т.е. срещу нещо, което изразява себе си чрез органите, разположени непосредствено срещу днешния свят; второто е, че cichorium ihtybus въздействува и върху самата кръв и не и позволява да не извършва нужните и процеси, не позволява да възникнат нарушения в самата кръвна течност. И накрая особено значимо при cichorium ihtybus е, че в своето лечебно въздействие достига до най-периферните процеси, и че при определени обстоятелства проявява активност спрямо органите на главата, а така също и спрямо органите на шията и тези в гръдния кош белите дробове.
към текста >>
Именно защото cichorium intybus показва тъй силни въздействия върху всички възможни части на човека, затова е така интересно да бъде изследвано това
растение
.
То е нещо, с помощта на което, бих желал да кажа стига да искаме, можем да изследваме всичко възможно във връзка с човешкия организъм. Защото при cichorium intybus (синя жлъчка бел. прев.) можем да открием, че то представлява средство против слабост в храносмилането, т.е. срещу нещо, което изразява себе си чрез органите, разположени непосредствено срещу днешния свят; второто е, че cichorium ihtybus въздействува и върху самата кръв и не и позволява да не извършва нужните и процеси, не позволява да възникнат нарушения в самата кръвна течност. И накрая особено значимо при cichorium ihtybus е, че в своето лечебно въздействие достига до най-периферните процеси, и че при определени обстоятелства проявява активност спрямо органите на главата, а така също и спрямо органите на шията и тези в гръдния кош белите дробове.
Именно защото cichorium intybus показва тъй силни въздействия върху всички възможни части на човека, затова е така интересно да бъде изследвано това растение.
В известна степен тези въздействия виждаме да се разпространяват групирано. И се питаме: на какво почива активността срещу храносмилателната слабост? И откриваме, че тя почива на наличното в синята жлъчка горчиво екстратно вещество, изразяващо себе си чрез силното въздействуващия вкус. Тези горчиви екстратни вещества, притежаващи все още силно изразен растителен субстанциален характер, те притежават силно родство с това в човека, което в него все още не е обработено, което в известна степен все още има вид, подобен на този във външния свят. Нали трябва да сме наясно, че веществата от външния свят първоначално попадат в областите до стомаха в слабо преработен вид, че след това те биват преработени от червата, в кръвта се появяват съществено променени, и най-силно преработени те се появяват в периферията, в костната система, в нервната система, в мускулната система.
към текста >>
Но бих желал да кажа, как нещо, много просто по отношение на своето въздействие, представляващо едно разкошно
растение
, при това и изключително поучително, е fragaria vesca (горска ягода).
Вие навсякъде откривате, че всичко, което е все още сродно с растителната същност, и което изразява себе си чрез екстратното вещество, то притежава родството с храносмилателния тракт, а онова, което в известна степен вече се е насочило към минералното царство, силициевата киселина, в известна степен се стреми да се придвижи от центъра на човека към неговата периферия, където също така действува целебно.
Но бих желал да кажа, как нещо, много просто по отношение на своето въздействие, представляващо едно разкошно растение, при това и изключително поучително, е fragaria vesca (горска ягода).
Нейното въздействие се наблюдава рядко, само защото тя се използува за храна на някои хора, които, поради своето устройство, покриват нейното въздействие. Но в случай, когато въздействието се покрива, би могло да се направи опит с хора, които в известен смисъл са все още възприемчиви, чувствителни, хора, които обикновено не ядат ягоди. Тогава именно ще се прояви чудното въздействие на горската ягода. От една страна горската ягода притежава особена способност да предизвиква нормализиране на кръвотворението. Тя осъществява всичко, което стимулира кръвотворението, така че можем да я прилагаме при хора, които не са станали имунни (невъзприемчиви бел.
към текста >>
Изследвайки твърде всеобхватното въздействие, което притежава такова
растение
, като например лавандулата.
От тази гледна точка ще насочим вниманието Ви към още нещо.
Изследвайки твърде всеобхватното въздействие, което притежава такова растение, като например лавандулата.
Тук ще откриете, че от една това, което откривате в лавандулата, притежава изявена лечебна сила спрямо всичко, което бих желал да кажа се изразява с душевна слабост, безсъние, нервна слабост, парализи, така че лавандулата действува по посока на периферията на човешкия организъм, изгонва астралното тяло, което по този начин губи властта си над физическото тяло. При такива растения, и изобщо при такива субстанции, при които установяваме въздействието срещу негативни състояния на нервната система, ако можем така да ги наречем винаги би трябвало да поставяме въпроса и за противоположните негативни състояния на нервната система, дали например е налице слаба менструация, и Вие винаги ще откриете, че субстанцията действува, както в едната, така и в другата посока.
към текста >>
Едно
растение
, което действува особено силно в двете посоки, е например отново маточината, която действува силно, както при главозамайване, припадъци, но така също в силна степен усилва и менструацията.
Едно растение, което действува особено силно в двете посоки, е например отново маточината, която действува силно, както при главозамайване, припадъци, но така също в силна степен усилва и менструацията.
към текста >>
Сега обаче трябва да сме наясно за следното, че
растение
то е действително сродно само с една част на човешката същност.
Споменах примери, за да Ви покажа, как можем да проследим външния растителен процес в неговото подобие спрямо процеса, протичащ в самия човек.
Сега обаче трябва да сме наясно за следното, че растението е действително сродно само с една част на човешката същност.
Ще помоля да запомнят това всички онези, които доста фанатично искат да разчитат единствено на лечебните растения, нещо което наблюдаваме и в наше време. Човекът наистина е така устроен, че съдържа в себе си всичките природни царства. И освен човешкото царство, което той самият представлява в своите формообразуващи процеси, в своите стадии на развитие, той е бил сроден с всички останали природни царства, по определен начин е изнесъл извън себе си всички останали природни царства и в определени случаи обратно приема в себе си това от тези природни царства, което е изнесъл навън. Да, съществува такова едно обратно приемане в себе си. И това дори е много важно, че съществува такова обратно приемане в себе си.
към текста >>
Но въпреки това растителното царство остава поучително за нас, защото в крайна сметка и
растение
то, когато лекува, лекува именно не само чрез своята растителна същност, но лекува и чрез наличното в него присъствие на минералното царство.
Но въпреки това растителното царство остава поучително за нас, защото в крайна сметка и растението, когато лекува, лекува именно не само чрез своята растителна същност, но лекува и чрез наличното в него присъствие на минералното царство.
Ето защо остава поучително. Само че трябва да сме наясно, че и растението от своя страна обработва една част от това, което съществува в минералното царство, обработва го наново, и това, което е преработено от растението, не представлява в същата висока степен лечебно средство, както това, което все още не е преработено. И така силициевата киселина, която отново е преодоляна от растението и която е включена в растителния процес, вече не представлява едно тъй силно лечебно средство, каквото представлява силициевата киселина, включена в минерала, при която организмът трябва да напрегне себе си значително повече, за да я асимилира, за да я обедини, отколкото ако има работа просто със силициева киселина, взета от растителното царство.
към текста >>
Само че трябва да сме наясно, че и
растение
то от своя страна обработва една част от това, което съществува в минералното царство, обработва го наново, и това, което е преработено от
растение
то, не представлява в същата висока степен лечебно средство, както това, което все още не е преработено.
Но въпреки това растителното царство остава поучително за нас, защото в крайна сметка и растението, когато лекува, лекува именно не само чрез своята растителна същност, но лекува и чрез наличното в него присъствие на минералното царство. Ето защо остава поучително.
Само че трябва да сме наясно, че и растението от своя страна обработва една част от това, което съществува в минералното царство, обработва го наново, и това, което е преработено от растението, не представлява в същата висока степен лечебно средство, както това, което все още не е преработено.
И така силициевата киселина, която отново е преодоляна от растението и която е включена в растителния процес, вече не представлява едно тъй силно лечебно средство, каквото представлява силициевата киселина, включена в минерала, при която организмът трябва да напрегне себе си значително повече, за да я асимилира, за да я обедини, отколкото ако има работа просто със силициева киселина, взета от растителното царство.
към текста >>
И така силициевата киселина, която отново е преодоляна от
растение
то и която е включена в растителния процес, вече не представлява едно тъй силно лечебно средство, каквото представлява силициевата киселина, включена в минерала, при която организмът трябва да напрегне себе си значително повече, за да я асимилира, за да я обедини, отколкото ако има работа просто със силициева киселина, взета от растителното царство.
Но въпреки това растителното царство остава поучително за нас, защото в крайна сметка и растението, когато лекува, лекува именно не само чрез своята растителна същност, но лекува и чрез наличното в него присъствие на минералното царство. Ето защо остава поучително. Само че трябва да сме наясно, че и растението от своя страна обработва една част от това, което съществува в минералното царство, обработва го наново, и това, което е преработено от растението, не представлява в същата висока степен лечебно средство, както това, което все още не е преработено.
И така силициевата киселина, която отново е преодоляна от растението и която е включена в растителния процес, вече не представлява едно тъй силно лечебно средство, каквото представлява силициевата киселина, включена в минерала, при която организмът трябва да напрегне себе си значително повече, за да я асимилира, за да я обедини, отколкото ако има работа просто със силициева киселина, взета от растителното царство.
към текста >>
В известен смисъл можем да кажем: процесът който
растение
то е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното.
Това е, което непрекъснато трябва да подчертаваме, че когато му се противопоставя една по-мощна сила, човекът от своя страна също трябва да развие една по-мощна сила. На него положително му се противопоставя една по-мощна сила, когато трябва да асимилира и да преодолее в себе си минералния елемент, отколкото, ако трябва да асимилира само растителния елемент. Виждате ли, тъкмо в това се състои разликата аз Ви моля, подчертавам (казвам го само като нещо вметнато), че тук не правя пропаганда за някакъв вид на чин на хранене, не искам да се застъпвам за нищо, просто искам да представя нещата такива, каквито са, на това именно почива разликата между вегетарианския и месния начин на хранене. Ако се изхранваме само с растения, то ние самите, като хора, трябва да поемем целия процес, който иначе животното поема вместо нас, премествайки растителния елемент крачка напред.
В известен смисъл можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното.
Така този процес на формиране на животното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при растението той спира тук (червено, бяло). Този, който яде само месо, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него. Така той изобщо не развива в себе си
към текста >>
Така този процес на формиране на животното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при
растение
то той спира тук (червено, бяло).
Това е, което непрекъснато трябва да подчертаваме, че когато му се противопоставя една по-мощна сила, човекът от своя страна също трябва да развие една по-мощна сила. На него положително му се противопоставя една по-мощна сила, когато трябва да асимилира и да преодолее в себе си минералния елемент, отколкото, ако трябва да асимилира само растителния елемент. Виждате ли, тъкмо в това се състои разликата аз Ви моля, подчертавам (казвам го само като нещо вметнато), че тук не правя пропаганда за някакъв вид на чин на хранене, не искам да се застъпвам за нищо, просто искам да представя нещата такива, каквито са, на това именно почива разликата между вегетарианския и месния начин на хранене. Ако се изхранваме само с растения, то ние самите, като хора, трябва да поемем целия процес, който иначе животното поема вместо нас, премествайки растителния елемент крачка напред. В известен смисъл можем да кажем: процесът който растението е извършило до една определена точка, бива продължен по-нататък от животното.
Така този процес на формиране на животното, идващ в съображение, спира ето до тук (виж рис.18), докато при растението той спира тук (червено, бяло).
Този, който яде само месо, той не извършва този процес тук, процеса, осъществяван от животното: този процес той го предоставя да го извърши животното вместо него. Така той изобщо не развива в себе си
към текста >>
119.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
белият имел е един вид зимно
растение
, което в известен смисъл не излага себе си на външната среда; този бял имел е едно
растение
, което, бих желал да кажа, се държи като аристократ, предпазвайки се с помощта на шумата на дърветата от твърде интензивно действуващите слънчеви лъчи и от светлинните влияния на лятото.
За сега е необходимо да насочим вниманието си към начина, по който видовете бял имел се развиват върху другите растения. Но това дори не е най-същественото. Положително най-същественото за ботаниката е паразитната природа на белия имел. Но за целта на изследването на връзката между природата извън човека с неговата собствена природа, в основата си е много по-важно, че поради обстоятелството, че расте върху други растения, върху дървета, белият имел е принуден да развива своята вегетация в един различен годишен ритъм. Белият имел е приключил с цветообразуването преди пролетта, когато дърветата, върху които расте, едва започват разлистването си, т.е.
белият имел е един вид зимно растение, което в известен смисъл не излага себе си на външната среда; този бял имел е едно растение, което, бих желал да кажа, се държи като аристократ, предпазвайки се с помощта на шумата на дърветата от твърде интензивно действуващите слънчеви лъчи и от светлинните влияния на лятото.
В съгласие с описаните онзи ден процеси би трябвало да разглеждаме Слънцето единствено като представител на светлинните влияния това би било предмет на едно физикално изследване и мястото му не е тук; не сме в състояние да избегнем съвсем нещо, което е нахлуло в нашия език, поради един не съвсем правилен възглед за природата. Но начинът, по който белият имел расти и вирее, благодарение на обстоятелството, че се всажда върху другите растения, ето това е особено важното. По този на чин белият имел си присвоява съвсем особени сили. Той си присвоява сили, които биха могли да бъдат описани приблизително по следния начин: в рамките на своите сили белият имел не желае именно всичко онова, което праволинейните устройствени сили, направо развива-щите се устройствени сили желаят; и белият имел желае тъкмо онова, което праволинейно развиващите се устройствени сили не желаят.
към текста >>
При работа по този начин наистина трябва да се обръща внимание на обстоятелството, дали едно
растение
вирее през зимата или през лятото, дали получава активността чрез това, че в по-силна степен се стреми към земята, отколкото имела.
и нормалната тенденция към разгръщане на болестните процеси, тогава ще можем да очакваме, че растения, които по отношение на себе си намират за добре да разтварят цветовете си през зимата, такива растения би трябвало да имат подобни въздействия. Тогава ще е необходимо само да бъде разширена поредицата от опити и върху растения като helleboris higer (вид невиреещ у нас кукуряк бел. прев.) и ще открием, че могат да бъдат постигнати подобни въздействия. Само че трябва да вземем предвид цялата противоположност, както поне засега вече Ви характеризирах тази между мъжкото и женското. Така с helleboris higer надали бихме могли да постигнем ясно видими въздействия при жени, но уловими въздействия бихме постигнали върху мъжката природа, когато са налице туморни образования, особено ако по подобен начин опитаме да постигнем едно по-високо потенциране, тъй като посочих това за имела.
При работа по този начин наистина трябва да се обръща внимание на обстоятелството, дали едно растение вирее през зимата или през лятото, дали получава активността чрез това, че в по-силна степен се стреми към земята, отколкото имела.
Имелът не обича земята; helleborus higer обича земята, и по тази причина е в по-силна степен сродно с мъжката силова система, сродна от своя страна повече със земната същност, както разглеждах това преди няколко дни, докато женската силова система е сродна повече с извънземния елемент; тези неща трябва изцяло да бъдат взети предвид. И по-точно ще става дума за следното, да добием известен поглед върху самите природни процеси. Ето защо се опитах, по начина, по който сторихме това, да харакеризирам, в известна степен да покажа, какво представляват тези сили навън, и се опитах да извикам на помощ морални понятия, които обаче могат добре да послужат за целта: като бохемство, аристократизъм, безумие и т.н., тъй като в действителност те не са съвсем неподходящи за всичко, влизащо тук в съображение.
към текста >>
120.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И тогава птицата се отправя към съответното
растение
, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина
растение
то е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност.
На тази вплетеност в подобни извънземни процеси се дължи цялото оформяне на крайниците на паяка, а също така и знака върху гърба на паяка-кръстоносец; по този начин ако мога така да кажа паякът-кръстоносец има в себе си много планетарен живот; в себе си паякът-кръстоносец носи извънземен планетарен живот. Птицата е изостанала от съпреживяването на планетарното изживяване; него тя е преместила повече към вътрешността на своя организъм. Когато птицата изяде паяка-кръстоносец, в нея се проявяват планетарни сили. Тогава тези планетарни сили, които все още имат в себе си тенденцията, да се въплъщават, се опитват да проникнат в птицата, и срещу това тя трябва да се бори. В мига, в който птицата изяде паяка-кръстоносец, със своята вътрешна воля тя се превръща в отражение на извънземния живот.
И тогава птицата се отправя към съответното растение, което поради това, че се отделило от земята, и дори поради това, че бидейки под планетарното влияние, не е в състояние да разгради нещо докрай, но задържа това нещо под формата на отрова, по тази причина растението е станало подобно на противоположното на планетарната същност, а именно станало е подобно на земната същност.
Ето към това се отправя животното и там то търси помощ.
към текста >>
Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си
растение
то крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент.
Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации.
Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент.
Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>
Бих ме могли да кажем:
растение
то расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче
растение
то не може да достигне.
Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест. От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент.
Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне.
Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне. Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>
Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който
растение
то се стреми, но не може да го достигне.
От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо. Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне.
Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне.
Този процес, чието протичане наблюдаваме над разцъфналия растителен свят, и който спрямо цялата Земя притежава характера на кръг, навсякъде целият този процес е централизиран в самото животно; при него той е положен във вътрешността. В известен смисъл животните отделят това, което протича над растенията, полагат го в своята вътрешност, и органите, които животните имат в повече от растенията, всъщност не са нищо друго, освен нещо, което животните са взели за себе си и са го разгърнали като активност от една централна точка, което върху растенията въздействува периферно, от вън.
към текста >>
Само че човекът притежава нещо в повече от животното, което почива на обстоятелството, че човекът осъществява не само онзи обменен процес, който осъществява животното между
растение
то и Астрала, но че той осъществява също така обменен процес между минерала и онова, което е надраснало, тоест, което е разположено още по-периферно от чисто астралното.
Същият този процес, животинският формообразуващ процес, той е налице и при човека; но при човека той е разположен повече към центъра на цялото физическо устройство. Той е раз положен повече по посока на онова, което протича между храносмилането, кръвотворението, дишането. Тук човекът, по отношение на своя човешки формообразуващ процес, най-много наподобява на съвременния животински формообразуващ процес. Ето защо този вътрешен човек, този физически вътрешен човек е най-силно сроден с всичко онова, което представляват жизнените тенденции на растителния елемент и ние винаги можем да разчитаме, че ще помогнем на този вътрешен човек тъкмо с онова, което проявява се бе си под формата на жизнени тенденции в растителното царство.
Само че човекът притежава нещо в повече от животното, което почива на обстоятелството, че човекът осъществява не само онзи обменен процес, който осъществява животното между растението и Астрала, но че той осъществява също така обменен процес между минерала и онова, което е надраснало, тоест, което е разположено още по-периферно от чисто астралното.
Така ние можем да кажем: за човека от съвременното земно развитие е характер но тъкмо обстоятелството, че той взима участие в минералния формообразуващ процес. Така, както в животните се осъществява преобразуване на белтъка, така тук непрекъснато протича един процес, на който науката всъщност не обръща никакво внимание, който притежава една по-периферна тенденция от животинското преобразуване на белтъчния формообразуващ процес, и който, ако можем така да се изразим протича между небето и минералното царство. Ако искаме да имаме обозначение за него, в съответствие с най-характерното от него ние можем да го наречем: процес на обезсоляване. Виждате ли, в нашият организъм, тоест в нашия човешки организъм, съществува един постоянно действащ процес на обезсоляване, една тенденция солеобразуването да бъде превърнато в своята противоположност, и всъщност на това се дължи нашето човешко битие, и преди всичко нашето издигащо се над животинския елемент човешко мислене. В качеството си на периферен човек не на централен човек, който е подобен именно на животинското формообразуване ние се съпротивляваме на солеобразуването.
към текста >>
За да проследите този процес на потвърждение, наблюдавайте едно
растение
, което е изключително интересно в това отношение: betula albа бяла бреза.
Виждате ли, това отново са неща, спадащи към инсултния и защитния инстинкт на древното човечество. Когато древният човек забелязвал, че мисленето му отслабва, тогава той се обръщал към нещо минерално, което приемал и в процеса на разбиване, в процеса на вътрешно взривяване на това минерално той отново при добивал способността да постави себе си в хармония със силно отдалечения от Земята извънземен елемент. И така, можем по такъв начин да проследим природата извън човека, че да стане очевидно, колко обосновани са такива неща. Чрез наблюдение те всъщност добре могат да бъдат потвърдени.
За да проследите този процес на потвърждение, наблюдавайте едно растение, което е изключително интересно в това отношение: betula albа бяла бреза.
Тази бяла бреза всъщност по двоен начин се противопоставя на обикновения растителен формообразуващ процес. В себе си тя не провежда обикновения формообразуващ процес. Обикновеният растителен формообразуващ процес не би излязъл наяве, ако това, което протича в кората на брезата, бихте могли да го смесвате с това, което протича в листата на брезата, и по-точно в пролетните млади листа, притежаващи все още един кафеникав оттенък. Ако бихте смесили тези два отдалечени един от друг процеса, по такъв начин, че това, което действува в кората на брезата да действува на едно място заедно с онова, което е активно в листата на брезата, тогава вие бихте получили едно красиво разлистване и носещо върху себе си цветове, тревисто растение. Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли.
към текста >>
Ако бихте смесили тези два отдалечени един от друг процеса, по такъв начин, че това, което действува в кората на брезата да действува на едно място заедно с онова, което е активно в листата на брезата, тогава вие бихте получили едно красиво разлистване и носещо върху себе си цветове, тревисто
растение
.
Чрез наблюдение те всъщност добре могат да бъдат потвърдени. За да проследите този процес на потвърждение, наблюдавайте едно растение, което е изключително интересно в това отношение: betula albа бяла бреза. Тази бяла бреза всъщност по двоен начин се противопоставя на обикновения растителен формообразуващ процес. В себе си тя не провежда обикновения формообразуващ процес. Обикновеният растителен формообразуващ процес не би излязъл наяве, ако това, което протича в кората на брезата, бихте могли да го смесвате с това, което протича в листата на брезата, и по-точно в пролетните млади листа, притежаващи все още един кафеникав оттенък.
Ако бихте смесили тези два отдалечени един от друг процеса, по такъв начин, че това, което действува в кората на брезата да действува на едно място заедно с онова, което е активно в листата на брезата, тогава вие бихте получили едно красиво разлистване и носещо върху себе си цветове, тревисто растение.
Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли. Тези два процеса по такъв начин се смесват в другото растение, което не е бреза, но което остава тревисто, че още в самия корен прониква от онова, което лежи във формообразуващия процес на калиевите соли, заедно с белтъчния формообразуващ процес. Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото растение смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората. По тази причина, брезата се насочва да взаимодействува в две различни посоки в човешкия организъм: чрез кората, съдържаща съответно калиеви соли, тя се насочва да въздействува тогава, когато в този човек трябва да бъде осъществено обезсоляване, например кожните изриви, така че онова, което в брезата се насочва надолу към кората, при човека избива на вън и действува лечебно. Ако вземете листата, консервиращи белтъчните формообразуващи сили, то Вие ще получите онова от брезата, което се насочва най-вече към централния човек и повлиява централния човек, и може да бъде добро лечебно средство при подагра и при ревматизъм.
към текста >>
Тези два процеса по такъв начин се смесват в другото
растение
, което не е бреза, но което остава тревисто, че още в самия корен прониква от онова, което лежи във формообразуващия процес на калиевите соли, заедно с белтъчния формообразуващ процес.
Тази бяла бреза всъщност по двоен начин се противопоставя на обикновения растителен формообразуващ процес. В себе си тя не провежда обикновения формообразуващ процес. Обикновеният растителен формообразуващ процес не би излязъл наяве, ако това, което протича в кората на брезата, бихте могли да го смесвате с това, което протича в листата на брезата, и по-точно в пролетните млади листа, притежаващи все още един кафеникав оттенък. Ако бихте смесили тези два отдалечени един от друг процеса, по такъв начин, че това, което действува в кората на брезата да действува на едно място заедно с онова, което е активно в листата на брезата, тогава вие бихте получили едно красиво разлистване и носещо върху себе си цветове, тревисто растение. Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли.
Тези два процеса по такъв начин се смесват в другото растение, което не е бреза, но което остава тревисто, че още в самия корен прониква от онова, което лежи във формообразуващия процес на калиевите соли, заедно с белтъчния формообразуващ процес.
Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото растение смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората. По тази причина, брезата се насочва да взаимодействува в две различни посоки в човешкия организъм: чрез кората, съдържаща съответно калиеви соли, тя се насочва да въздействува тогава, когато в този човек трябва да бъде осъществено обезсоляване, например кожните изриви, така че онова, което в брезата се насочва надолу към кората, при човека избива на вън и действува лечебно. Ако вземете листата, консервиращи белтъчните формообразуващи сили, то Вие ще получите онова от брезата, което се насочва най-вече към централния човек и повлиява централния човек, и може да бъде добро лечебно средство при подагра и при ревматизъм. И ако след това искате да засилите този процес, влезте в минералния елемент на формообразуването на брезата, вземете брезово дърво и пригответе от него вегетабилизиран въглен, а Вие ще получите силно активни лечебни сили за всичко онова, което бих желал да кажа по един вътрешно-външен начин въздействува върху външната страна на вътрешността, за червата и т.н.
към текста >>
Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото
растение
смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората.
В себе си тя не провежда обикновения формообразуващ процес. Обикновеният растителен формообразуващ процес не би излязъл наяве, ако това, което протича в кората на брезата, бихте могли да го смесвате с това, което протича в листата на брезата, и по-точно в пролетните млади листа, притежаващи все още един кафеникав оттенък. Ако бихте смесили тези два отдалечени един от друг процеса, по такъв начин, че това, което действува в кората на брезата да действува на едно място заедно с онова, което е активно в листата на брезата, тогава вие бихте получили едно красиво разлистване и носещо върху себе си цветове, тревисто растение. Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли. Тези два процеса по такъв начин се смесват в другото растение, което не е бреза, но което остава тревисто, че още в самия корен прониква от онова, което лежи във формообразуващия процес на калиевите соли, заедно с белтъчния формообразуващ процес.
Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото растение смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората.
По тази причина, брезата се насочва да взаимодействува в две различни посоки в човешкия организъм: чрез кората, съдържаща съответно калиеви соли, тя се насочва да въздействува тогава, когато в този човек трябва да бъде осъществено обезсоляване, например кожните изриви, така че онова, което в брезата се насочва надолу към кората, при човека избива на вън и действува лечебно. Ако вземете листата, консервиращи белтъчните формообразуващи сили, то Вие ще получите онова от брезата, което се насочва най-вече към централния човек и повлиява централния човек, и може да бъде добро лечебно средство при подагра и при ревматизъм. И ако след това искате да засилите този процес, влезте в минералния елемент на формообразуването на брезата, вземете брезово дърво и пригответе от него вегетабилизиран въглен, а Вие ще получите силно активни лечебни сили за всичко онова, което бих желал да кажа по един вътрешно-външен начин въздействува върху външната страна на вътрешността, за червата и т.н.
към текста >>
Трябва да се научим по външната форма на
растение
то да съдим, как то би действувало върху човека.
Трябва да се научим по външната форма на растението да съдим, как то би действувало върху човека.
Ако изследвате вetula alba, то Вие всъщност бихте могли да си кажете: тази бреза е така устроена, че ако искахме да я преобразим в човека, така че да оздрави целия човек, образно погледнато, ние би трябвало да я обърнем, та тези нейни сили, които се стремят към дървесината и към кората, да бъдат въплътени в кожата на човека, в периферията на човека, а това, което тя насочва навън, да го преобърнем по посока на вътрешността; след това ние така ще втикнем цялата бреза в човека като образ, това трябва да бъде един образ така че този образ на брезата да можем да проследим: ето това е лечебно за човека.
към текста >>
които в силна степен са развили кореновите сили, така че кореновите сили да отложат в тях калиеви и натриеви соли, тогава в тенденцията да бъдат задържани в тревистото
растение
корените, Вие ще откриете друга една тенденция, която действува лечебно при кръвоизливи, но същото така и при пясъчни отлагания, при пясъчни отлагания в бъбреците и т.н.
Когато откриете растения, които бих желал да кажа силно са разгърнали коренообразуването, т.е.
които в силна степен са развили кореновите сили, така че кореновите сили да отложат в тях калиеви и натриеви соли, тогава в тенденцията да бъдат задържани в тревистото растение корените, Вие ще откриете друга една тенденция, която действува лечебно при кръвоизливи, но същото така и при пясъчни отлагания, при пясъчни отлагания в бъбреците и т.н.
Такова растение, което по този начин би било полезно при кръвоизливи, при вътрешни кръвоизливи, при кръвоизливи от бъбреците, поради наличия на пясък и при всичко друго, разположено между тези неща, такова растение би било capsella bursaepastons овчарската торбичка. И така, опитайте се веднъж да вникнете в едно растение, каквото е например обикновения хрен, cochlearia officinalis. Това растение е също така интересно за изследване; това растение съдържа в себе си сяроподобни, сяросъдържащи масла.
към текста >>
Такова
растение
, което по този начин би било полезно при кръвоизливи, при вътрешни кръвоизливи, при кръвоизливи от бъбреците, поради наличия на пясък и при всичко друго, разположено между тези неща, такова
растение
би било capsella bursaepastons овчарската торбичка.
Когато откриете растения, които бих желал да кажа силно са разгърнали коренообразуването, т.е. които в силна степен са развили кореновите сили, така че кореновите сили да отложат в тях калиеви и натриеви соли, тогава в тенденцията да бъдат задържани в тревистото растение корените, Вие ще откриете друга една тенденция, която действува лечебно при кръвоизливи, но същото така и при пясъчни отлагания, при пясъчни отлагания в бъбреците и т.н.
Такова растение, което по този начин би било полезно при кръвоизливи, при вътрешни кръвоизливи, при кръвоизливи от бъбреците, поради наличия на пясък и при всичко друго, разположено между тези неща, такова растение би било capsella bursaepastons овчарската торбичка.
И така, опитайте се веднъж да вникнете в едно растение, каквото е например обикновения хрен, cochlearia officinalis. Това растение е също така интересно за изследване; това растение съдържа в себе си сяроподобни, сяросъдържащи масла.
към текста >>
И така, опитайте се веднъж да вникнете в едно
растение
, каквото е например обикновения хрен, cochlearia officinalis.
Когато откриете растения, които бих желал да кажа силно са разгърнали коренообразуването, т.е. които в силна степен са развили кореновите сили, така че кореновите сили да отложат в тях калиеви и натриеви соли, тогава в тенденцията да бъдат задържани в тревистото растение корените, Вие ще откриете друга една тенденция, която действува лечебно при кръвоизливи, но същото така и при пясъчни отлагания, при пясъчни отлагания в бъбреците и т.н. Такова растение, което по този начин би било полезно при кръвоизливи, при вътрешни кръвоизливи, при кръвоизливи от бъбреците, поради наличия на пясък и при всичко друго, разположено между тези неща, такова растение би било capsella bursaepastons овчарската торбичка.
И така, опитайте се веднъж да вникнете в едно растение, каквото е например обикновения хрен, cochlearia officinalis.
Това растение е също така интересно за изследване; това растение съдържа в себе си сяроподобни, сяросъдържащи масла.
към текста >>
Това
растение
е също така интересно за изследване; това
растение
съдържа в себе си сяроподобни, сяросъдържащи масла.
Когато откриете растения, които бих желал да кажа силно са разгърнали коренообразуването, т.е. които в силна степен са развили кореновите сили, така че кореновите сили да отложат в тях калиеви и натриеви соли, тогава в тенденцията да бъдат задържани в тревистото растение корените, Вие ще откриете друга една тенденция, която действува лечебно при кръвоизливи, но същото така и при пясъчни отлагания, при пясъчни отлагания в бъбреците и т.н. Такова растение, което по този начин би било полезно при кръвоизливи, при вътрешни кръвоизливи, при кръвоизливи от бъбреците, поради наличия на пясък и при всичко друго, разположено между тези неща, такова растение би било capsella bursaepastons овчарската торбичка. И така, опитайте се веднъж да вникнете в едно растение, каквото е например обикновения хрен, cochlearia officinalis.
Това растение е също така интересно за изследване; това растение съдържа в себе си сяроподобни, сяросъдържащи масла.
към текста >>
Това е най-същественото, което
растение
като хрена органично образува в себе си.
Поради това, че съдържа в себе си сяроподобни масла, чрез сярата то въздействува директно в себе си върху собствения си белтък. В областта на минералното сярата е нещо, което така въздействува върху белтъка, че стимулира силите му, стимулира неговите формообразуващи сили. Когато протича твърде мудно, белтъчният формообразуващ процес бива ускорен от прибавения серен процес.
Това е най-същественото, което растение като хрена органично образува в себе си.
Чрез това, че хрена вирее на определени места, чрез това, че е включен в природата по един съвсем определен начин, чрез всичко това хрянът е осъден да образува в себе си твърде мудни белтъчни процеси и чрез един чуден природен инстинкт, с помощта на съдържащи те се вътре сяроподобни масла, които се противопоставят на тези мудно действуващи процеси, се създава едно равновесие. И така един ускорен белтъчен процес представлява нещо различно от белтъчния процес, който поради своята природа протича бързо. Това винаги трябва да се има предвид. Разбира се при многобройните растения Вие може да откриете белтъкообразуващи процеси, които протичат също така бързо, както при хрена; но те не са предизвикани поради обстоятелството, че мудният принцип е влязъл в взаимообмен с ускорения принцип. Това непрекъснато съвместно действие на мудният принцип и на ускореният принцип в растежа на хрена, прави хрена, поради неговото вътрешно родство, изключително подходящ за приложение, по съответния начин, при такива заболявания като например скорбут; защото процесът, протичащ при скорбута, е изключително подобен на процеса, който описах сега.
към текста >>
121.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на
растение
то.
Виждате че тук ние се опитваме да поставяме човека непрекъснато в цялата, универсална, заобикаляща ни среда. Значението на всичко това се проявява когато изследвате връзката с нещо от природата, възникващо благодарение на обстоятелството че същото в известен смисъл се отбранява срещу непосредствените земни сили. Растенията могат да се отбранява срещу непосредствените земни сили. В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената.
Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението.
Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство. Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око. Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло. Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона.
към текста >>
Ако
растение
то се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно
растение
, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство.
Виждате че тук ние се опитваме да поставяме човека непрекъснато в цялата, универсална, заобикаляща ни среда. Значението на всичко това се проявява когато изследвате връзката с нещо от природата, възникващо благодарение на обстоятелството че същото в известен смисъл се отбранява срещу непосредствените земни сили. Растенията могат да се отбранява срещу непосредствените земни сили. В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената. Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението.
Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство.
Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око. Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло. Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле.
към текста >>
Тук
растение
то проявява жажда за възприятия.
Значението на всичко това се проявява когато изследвате връзката с нещо от природата, възникващо благодарение на обстоятелството че същото в известен смисъл се отбранява срещу непосредствените земни сили. Растенията могат да се отбранява срещу непосредствените земни сили. В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената. Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението. Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство.
Тук растението проявява жажда за възприятия.
Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око. Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло. Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива.
към текста >>
Но
растение
то няма устройство, с което да възприема; то си остава
растение
, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око.
Растенията могат да се отбранява срещу непосредствените земни сили. В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената. Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението. Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство. Тук растението проявява жажда за възприятия.
Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око.
Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло. Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища.
към текста >>
Но
растение
то не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло.
В такъв случай те запазват много от своите формообразуващи сили за времето, в което се осъществява оформянето на цветовете и семената. Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението. Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство. Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око.
Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло.
Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано.
към текста >>
Ето защо
растение
то се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона.
Обичайното формиране на растенията, залегнали в основата на ядливите растения, почива тъкмо на обстоятелството, че една съвсем определена сума от земни сили бива употребена за образуването на растението. Ако растението се съпротивлява на тези земни сили, тогава то се излага на извънземните сили, в периода, когато се достига до завършека на семе образуването, на плодообразуването, и така то се превръща в едно растение, което всъщност би желало така да погледне света, както гледат на света по-висшите същества, разположени над растителното царство. Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око. Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло.
Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона.
Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано. В акта на пробуждане, когато човек все още няма сетивни възприятия и когато сетивното възприемане е все още вътрешно настроено за пропиване на съзнанието със сънища, ето тогава в човека всъщност винаги е налице такъв вид въздействие, подобен на въздействието на лудото биле.
към текста >>
Растение
то се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава
растение
то е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава
растение
то се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или
растение
то издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива.
Тук растението проявява жажда за възприятия. Но растението няма устройство, с което да възприема; то си остава растение, което обаче желае да развие нещо подобно на това, което е разположено в човешкото око. Но растението не може да образува око, тъй като притежава растително тяло, а не човешко или животинско тяло. Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле.
Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива.
Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано. В акта на пробуждане, когато човек все още няма сетивни възприятия и когато сетивното възприемане е все още вътрешно настроено за пропиване на съзнанието със сънища, ето тогава в човека всъщност винаги е налице такъв вид въздействие, подобен на въздействието на лудото биле. И отравянията с лудо биле почиват на обстоятелството, че същия този процес, осъществяващ се у човека по време на пробуждане, когато пробуждането е пропито със сънища, същият този процес бива предизвикан в човека чрез отровата на лудото биле, при което обаче този процес става продължителен, не бива поет от съзнанието, но в този случай преходните явления се задържат продължително време. Това е интересното, което виждаме: процесите, предизвикани и чрез явленията на отравяне, са така устроени, че ако бъдат предизвикани в човека в правилно време, тогава те всъщност принадлежат към цялостното човешко устройство.
към текста >>
122.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Изграждането на
растение
то.
Астралното тяло и гръдният организъм. Физическото и етерното тяло.
Изграждането на растението.
Ритмичният хармонизиращ процес между действието на лечебните и болестотворните сили. Дишане. Въглерод и кислород. Заспиване и събуждане. Значение на душевния живот за ритмичните процеси. Процеси в гръдния организъм, като резултати на процесите в горния и долния човек, и във външния свят.
към текста >>
Връзка на
растение
то с човешкия организъм; силите на корена в терапевтично отношение, жълта тинтява, омайниче, Geum urbanum, ирис.
Широкообхватно антропософско познание за света като основа на терапевтичната преценка.
Връзка на растението с човешкия организъм; силите на корена в терапевтично отношение, жълта тинтява, омайниче, Geum urbanum, ирис.
Листа, треви - майоран. Цвят - бъз. Семена - ким Carum carvi. Метаморфоза на сетивния процес във веществообмяната и следващите от това терапевтични възгледи. Принципите на металотерапията.
към текста >>
123.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Защото сега ние получаваме това, което се намира в процеса на шистообразуването и което има нещо общо с целия човек, и когато го приложим тук върху изгарянето на
растение
то и получаването на пепелта, имаме една представа за средния човек, който също се разделя на две - дишане и циркулационен ритъм.
Тези взаимовръзки се представят пред съзерцанието така, че се вижда как те са изключително важни за разбирането на човешкия организъм.
Защото сега ние получаваме това, което се намира в процеса на шистообразуването и което има нещо общо с целия човек, и когато го приложим тук върху изгарянето на растението и получаването на пепелта, имаме една представа за средния човек, който също се разделя на две - дишане и циркулационен ритъм.
Можем да си изградим представа като си кажем, имайки предвид дихателния ритъм, че строежът на органите там се дължи главно на един процес, полярно противоположен на процеса, който се появява, когато изгорим растителност и получим пепелта. В известен смисъл това е борба в процеса на дишането, постоянна борба срещу образуването на растителната пепел, но борба, която води до проникване в организма на противоположното, действително предизвикващо този процес. Като хора ние сме поставени на Земята, където протичат силициеви и калциеви процеси. Нямаше да сме хора, ако тези процеси ни изпълваха. Ние сме хора поради това, че носим в себе си полярно противоположните процеси, че можем да противодействаме на образуващия кварца процес и да носим в нас противоположния полюс, също така да противодействаме на образуването на варовика и да носим в нас противоположния полюс.
към текста >>
124.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
не сварени растения, особено това, което в
растение
то отива повече надолу към корените, има съвсем определено следствие за целия човешки организъм, и то е, че в организацията бавно се действа срещу здравето на дихателната система.
Виждате, че точно в тази област на човешкото здраве и болест има важни основания за обща диета, понеже съществува един, бих казал, субтилен преход от въздействия, които са повече от динамичен вид и се прилагат отвън върху човека, както и влияния, които идват от приготвените от самия човек, първо изменените растителни вещества. Понеже се намираме в областта, където всичко почива всъщност на ритъма, на ритмичното функциониране в човешкия организъм, ще разберете, че там има нещо, което при преценката на болния или здравия човек не може достатъчно да се види, и то е, че в такова лечение трябва да липсва всякакъв фанатизъм. В лекарското изкуство действително трябва да липсва всякакъв фанатизъм. А при онзи фанатизъм, който например се проявява във фанатичното придържане към суровоядството, да се яде само сурова храна като диета, трябва да имате предвид следното. Суровата храна, т.е.
не сварени растения, особено това, което в растението отива повече надолу към корените, има съвсем определено следствие за целия човешки организъм, и то е, че в организацията бавно се действа срещу здравето на дихателната система.
Чрез такъв фанатизъм като суровоядството може дълго време незабелязано да се разрушава в човека, понеже човешкият организъм не се разрушава така лесно, но с времето фанатичното суровоядство ще се прояви в ясно изразен задух или нещо подобно.
към текста >>
125.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
При
растение
, което, бих казал, се държи почтено спрямо Космоса, Земята участва в
Нека да разгледаме и външния земен процес, имащ известно сродство с процеса, който току-що описах. Представете си, че това е земната повърхност (виж рис.11).
При растение, което, бих казал, се държи почтено спрямо Космоса, Земята участва в
към текста >>
Но ако това, което при правилното развитие на
растение
то става винаги малко над повърхността на Земята, където се развива цветът, изведнъж стане на повърхността на Земята (виж рис.11, червено долу), тогава се пораждат гъбите.
образуването на корените му, след което нейното действие отслабва и все повече се засилва извънземното въздействие, но то особено се разгръща при цвета (червено). Това, което се разгръща в цвета, е един вид извънземно астрализиране на цвета, водещо до образуването на плода. Извърши ли се това, което тук (виж рис.11, червено горе) следва да се случи в нормалното протичане на световните процеси, именно долу, то може да се премести само във водата и ние имаме това, което преди малко нарекох дизентерията на Земята.
Но ако това, което при правилното развитие на растението става винаги малко над повърхността на Земята, където се развива цветът, изведнъж стане на повърхността на Земята (виж рис.11, червено долу), тогава се пораждат гъбите.
Това е основанието за пораждането на гъбите.
към текста >>
126.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Нека да изходим оттам, че особено при
растение
то можем да изследваме какви са взаимодействията между обкръжението на човека и самия човек.
Нека да изходим оттам, че особено при растението можем да изследваме какви са взаимодействията между обкръжението на човека и самия човек.
Ако разберем процесите първо при разглеждането на растението, ще можем да стигнем и до правилното разбиране на минерализиращите процеси, продължаващи вътре в човека. Когато правим такова обсъждане - и то естествено произлиза от всичко, което разгледахме през последните дни, - трябва да сме наясно, че в целия изграждащ растителен процес, във формообразуването на корени, листа, цветове, семена и т.н. лежи нещо, което се изгражда от страна на целия Космос и че този процес, който в частност се стреми към формообразуването на растението също и при вътрешното растително изграждане, не може да се замести с изкуствена синтеза, с химическа изкуствена синтеза. Поне само в изключително малко случаи може да се замести по този начин. Трябва да сме наясно например относно следното: Ако имаме работа с корените на растението, тогава работим с това, което в растителнообразуващия процес е свързано повече или по-малко с вътрешните сили на повърхността на Земята.
към текста >>
Ако разберем процесите първо при разглеждането на
растение
то, ще можем да стигнем и до правилното разбиране на минерализиращите процеси, продължаващи вътре в човека.
Нека да изходим оттам, че особено при растението можем да изследваме какви са взаимодействията между обкръжението на човека и самия човек.
Ако разберем процесите първо при разглеждането на растението, ще можем да стигнем и до правилното разбиране на минерализиращите процеси, продължаващи вътре в човека.
Когато правим такова обсъждане - и то естествено произлиза от всичко, което разгледахме през последните дни, - трябва да сме наясно, че в целия изграждащ растителен процес, във формообразуването на корени, листа, цветове, семена и т.н. лежи нещо, което се изгражда от страна на целия Космос и че този процес, който в частност се стреми към формообразуването на растението също и при вътрешното растително изграждане, не може да се замести с изкуствена синтеза, с химическа изкуствена синтеза. Поне само в изключително малко случаи може да се замести по този начин. Трябва да сме наясно например относно следното: Ако имаме работа с корените на растението, тогава работим с това, което в растителнообразуващия процес е свързано повече или по-малко с вътрешните сили на повърхността на Земята. Духовно-душевно човекът е същество, което израства растителноподобно от горе надолу.
към текста >>
лежи нещо, което се изгражда от страна на целия Космос и че този процес, който в частност се стреми към формообразуването на
растение
то също и при вътрешното растително изграждане, не може да се замести с изкуствена синтеза, с химическа изкуствена синтеза.
Нека да изходим оттам, че особено при растението можем да изследваме какви са взаимодействията между обкръжението на човека и самия човек. Ако разберем процесите първо при разглеждането на растението, ще можем да стигнем и до правилното разбиране на минерализиращите процеси, продължаващи вътре в човека. Когато правим такова обсъждане - и то естествено произлиза от всичко, което разгледахме през последните дни, - трябва да сме наясно, че в целия изграждащ растителен процес, във формообразуването на корени, листа, цветове, семена и т.н.
лежи нещо, което се изгражда от страна на целия Космос и че този процес, който в частност се стреми към формообразуването на растението също и при вътрешното растително изграждане, не може да се замести с изкуствена синтеза, с химическа изкуствена синтеза.
Поне само в изключително малко случаи може да се замести по този начин. Трябва да сме наясно например относно следното: Ако имаме работа с корените на растението, тогава работим с това, което в растителнообразуващия процес е свързано повече или по-малко с вътрешните сили на повърхността на Земята. Духовно-душевно човекът е същество, което израства растителноподобно от горе надолу. Главата му съдържа много от онези сили, които взаимодействат със самите земни сили и има дълбоко сродство между силите на човешката глава и това, което се изгражда в корените на растението.
към текста >>
Трябва да сме наясно например относно следното: Ако имаме работа с корените на
растение
то, тогава работим с това, което в растителнообразуващия процес е свързано повече или по-малко с вътрешните сили на повърхността на Земята.
Нека да изходим оттам, че особено при растението можем да изследваме какви са взаимодействията между обкръжението на човека и самия човек. Ако разберем процесите първо при разглеждането на растението, ще можем да стигнем и до правилното разбиране на минерализиращите процеси, продължаващи вътре в човека. Когато правим такова обсъждане - и то естествено произлиза от всичко, което разгледахме през последните дни, - трябва да сме наясно, че в целия изграждащ растителен процес, във формообразуването на корени, листа, цветове, семена и т.н. лежи нещо, което се изгражда от страна на целия Космос и че този процес, който в частност се стреми към формообразуването на растението също и при вътрешното растително изграждане, не може да се замести с изкуствена синтеза, с химическа изкуствена синтеза. Поне само в изключително малко случаи може да се замести по този начин.
Трябва да сме наясно например относно следното: Ако имаме работа с корените на растението, тогава работим с това, което в растителнообразуващия процес е свързано повече или по-малко с вътрешните сили на повърхността на Земята.
Духовно-душевно човекът е същество, което израства растителноподобно от горе надолу. Главата му съдържа много от онези сили, които взаимодействат със самите земни сили и има дълбоко сродство между силите на човешката глава и това, което се изгражда в корените на растението.
към текста >>
Главата му съдържа много от онези сили, които взаимодействат със самите земни сили и има дълбоко сродство между силите на човешката глава и това, което се изгражда в корените на
растение
то.
Когато правим такова обсъждане - и то естествено произлиза от всичко, което разгледахме през последните дни, - трябва да сме наясно, че в целия изграждащ растителен процес, във формообразуването на корени, листа, цветове, семена и т.н. лежи нещо, което се изгражда от страна на целия Космос и че този процес, който в частност се стреми към формообразуването на растението също и при вътрешното растително изграждане, не може да се замести с изкуствена синтеза, с химическа изкуствена синтеза. Поне само в изключително малко случаи може да се замести по този начин. Трябва да сме наясно например относно следното: Ако имаме работа с корените на растението, тогава работим с това, което в растителнообразуващия процес е свързано повече или по-малко с вътрешните сили на повърхността на Земята. Духовно-душевно човекът е същество, което израства растителноподобно от горе надолу.
Главата му съдържа много от онези сили, които взаимодействат със самите земни сили и има дълбоко сродство между силите на човешката глава и това, което се изгражда в корените на растението.
към текста >>
Винаги, когато си изясняваме процеса, протичащ в корените на
растение
то, ще трябва да мислим, че този процес стои във взаимна връзка с човешката глава.
Винаги, когато си изясняваме процеса, протичащ в корените на растението, ще трябва да мислим, че този процес стои във взаимна връзка с човешката глава.
Нека да изложим в детайли съображенията, за да видите как се стига до тях. Нека да разгледаме корените на жълтата тинтява, Gentiana lutea L., и да си кажем следното: Жълтата тинтява е растение, което навън се изявява в много цветове. Следователно в корените ще имаме сили, които много силно са насочени към цъфтежоподобното, с други думи самите коренови сили са малко слаби. Жълтата тинтява се изразходва в цветовете и листата. Въпреки това цялото оформяне на цветовете показва, че кореновите сили са все още налице.
към текста >>
Нека да разгледаме корените на жълтата тинтява, Gentiana lutea L., и да си кажем следното: Жълтата тинтява е
растение
, което навън се изявява в много цветове.
Винаги, когато си изясняваме процеса, протичащ в корените на растението, ще трябва да мислим, че този процес стои във взаимна връзка с човешката глава. Нека да изложим в детайли съображенията, за да видите как се стига до тях.
Нека да разгледаме корените на жълтата тинтява, Gentiana lutea L., и да си кажем следното: Жълтата тинтява е растение, което навън се изявява в много цветове.
Следователно в корените ще имаме сили, които много силно са насочени към цъфтежоподобното, с други думи самите коренови сили са малко слаби. Жълтата тинтява се изразходва в цветовете и листата. Въпреки това цялото оформяне на цветовете показва, че кореновите сили са все още налице. Няма да можем да разчитаме, че жълтата тинтява ще упражни силно въздействие на това, което в човешкия организъм произхожда от организацията на главата, като непосредствено идващо от главовата система въздействие, именно като физически външни въздействия, а ще очакваме от него, че ще действа предимно върху това, което от страна на главата поощрява дишането. И понеже в организма винаги има полярно действие, трябва да си представим, че когато се употребят корените на жълтата тинтява, храносмилателните органи стигат до усилено дишане във вчера изложения смисъл.
към текста >>
Да разгледаме от тази гледна точка едно извънредно поучително
растение
- омайничето, Geum urbanum L.[2], и да вземем отново корените.
Да разгледаме от тази гледна точка едно извънредно поучително растение - омайничето, Geum urbanum L.[2], и да вземем отново корените.
Да направим също отвара от корените. Извънредно интересно е това, което казах за корените на жълтата тинтява. Естествено пак трябва да се има предвид, че понеже имаме работа с корените, имаме и взаимодействие със силите на главата. Само че при корените на омайничето имаме тръпчиво-горчив вкус. Вкусът е извънредно остър.
към текста >>
Нека сега, издигайки се нагоре в
растение
то, да разгледаме например листата, шумата, тревистата част и да вземем едно характерно
растение
като майораната, Origanum majorana, Majorana hortensis L.
Така виждате начина на преценяване на това, което трябва да направим.
Нека сега, издигайки се нагоре в растението, да разгледаме например листата, шумата, тревистата част и да вземем едно характерно растение като майораната, Origanum majorana, Majorana hortensis L.
Но нека да сме наясно, че когато се издигаме към тревистата част на растението, самата природа вече извършва определени процеси, които ние първо трябва да извършим при корените. Вземем ли тревистата част, не е добре да я сваряваме, а понеже се нуждаем от по-фините й сили, ние ги извличаме като направим заливка, запарка. Силите, от които се нуждаем, преминават в запарката.
към текста >>
Но нека да сме наясно, че когато се издигаме към тревистата част на
растение
то, самата природа вече извършва определени процеси, които ние първо трябва да извършим при корените.
Така виждате начина на преценяване на това, което трябва да направим. Нека сега, издигайки се нагоре в растението, да разгледаме например листата, шумата, тревистата част и да вземем едно характерно растение като майораната, Origanum majorana, Majorana hortensis L.
Но нека да сме наясно, че когато се издигаме към тревистата част на растението, самата природа вече извършва определени процеси, които ние първо трябва да извършим при корените.
Вземем ли тревистата част, не е добре да я сваряваме, а понеже се нуждаем от по-фините й сили, ние ги извличаме като направим заливка, запарка. Силите, от които се нуждаем, преминават в запарката.
към текста >>
Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в
растение
то, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L.
Всичко това ще стане още по-ясно, когато преминем към действието на цветовете.
Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в растението, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L.
Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи. Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане. Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот.
към текста >>
Нека да сме наясно, че там в
растение
то се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения.
Всичко това ще стане още по-ясно, когато преминем към действието на цветовете. Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в растението, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L.
Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения.
Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи. Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане. Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот. И така, дихателните органи се импулсират.
към текста >>
Там особено лесно ще можем да прозрем това, което вече научихме от действието на
растение
то.
Това са наблюденията, които трябва да се направят, ако искате да разглеждате външното с неговите веществени действия вътре в организма. Нека да разгледаме минерално-металните лекарства.
Там особено лесно ще можем да прозрем това, което вече научихме от действието на растението.
Но ще трябва да си кажем, че с минералното става нещо, когато то продължава да действа в растителния процес. А това, което е станало в минерализирането и е минало през вегетабилизирането, е преформиране на минералните сили. Нещо в лечебния процес почива на преформирането на минералните сили. Да допуснем, че изграждаме една лечебница, обградена с поля и наторяваме земята с различни минерални торове, като подготвяме така една част от почвата, за която знаем какво съдържа. Там засаждаме различни растения, за които знаем, че ще употребим корените, тревистата част, плодовете и т.н.
към текста >>
Така разполагаме с процеса, който се състои в това, че
растение
то преработва за нас минерала в лекарство.
Но ще трябва да си кажем, че с минералното става нещо, когато то продължава да действа в растителния процес. А това, което е станало в минерализирането и е минало през вегетабилизирането, е преформиране на минералните сили. Нещо в лечебния процес почива на преформирането на минералните сили. Да допуснем, че изграждаме една лечебница, обградена с поля и наторяваме земята с различни минерални торове, като подготвяме така една част от почвата, за която знаем какво съдържа. Там засаждаме различни растения, за които знаем, че ще употребим корените, тревистата част, плодовете и т.н.
Така разполагаме с процеса, който се състои в това, че растението преработва за нас минерала в лекарство.
Можем да усилим това, като отново засадим такива растения и ги третираме по начина, както сега обсъдихме. Това искаме да го направим в Щутгарския ни институт.[3] Но можем да направим още нещо. Това, което сме получили от растението като лекарство, можем да го употребим като един вид тор и още да увеличим силата. Тогава ще получим нещо, което в определена степен засилва обикновеното физическо стриване, т.е. превръща го в нещо, действащо в по-силна степен, като, така да се каже, формирането, приготвянето го предаваме на самата природа и на действащите в нея сили.
към текста >>
Това, което сме получили от
растение
то като лекарство, можем да го употребим като един вид тор и още да увеличим силата.
Да допуснем, че изграждаме една лечебница, обградена с поля и наторяваме земята с различни минерални торове, като подготвяме така една част от почвата, за която знаем какво съдържа. Там засаждаме различни растения, за които знаем, че ще употребим корените, тревистата част, плодовете и т.н. Така разполагаме с процеса, който се състои в това, че растението преработва за нас минерала в лекарство. Можем да усилим това, като отново засадим такива растения и ги третираме по начина, както сега обсъдихме. Това искаме да го направим в Щутгарския ни институт.[3] Но можем да направим още нещо.
Това, което сме получили от растението като лекарство, можем да го употребим като един вид тор и още да увеличим силата.
Тогава ще получим нещо, което в определена степен засилва обикновеното физическо стриване, т.е. превръща го в нещо, действащо в по-силна степен, като, така да се каже, формирането, приготвянето го предаваме на самата природа и на действащите в нея сили. Естествено трябва да имаме предвид следното. Например ще си кажем: Как трябва да действа някое минерално-метално средство? Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека.
към текста >>
Името се отнася до слабия, наподобяващ карамфила аромат, от което произлиза и немското име на цялото
растение
.
[2] Nelkenwurzel: Rhizoma caryophyllata, корен на Geum urbanum, наречен още Nardenwurzel, Nageleinwurzel, Weinwurzel.
Името се отнася до слабия, наподобяващ карамфила аромат, от което произлиза и немското име на цялото растение.
Коренът е горчив на вкус, стипчив и действа запичащо.
към текста >>
127.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Възгледите, които трябва да си създадем, ще са по-сложни поради това, че когато преминем към минералите, нямаме работа както при
растение
то и човека със стоящи насреща ни обособени, завършени същества, а с нещо, при което едното преминава повече директно в другото и оттам различаването е по-трудно.
Тази лекция ще бъде смесица от различни теми, които искам да прибавя, и допълнение към това, което вече ви казах относно нашите лечебни средства. Най-напред искам да започна с изказването, че както направихме вчера по отношение на растенията, така и относно минералите можем да интерпретираме по подобен начин процесите, които действат върху хората.
Възгледите, които трябва да си създадем, ще са по-сложни поради това, че когато преминем към минералите, нямаме работа както при растението и човека със стоящи насреща ни обособени, завършени същества, а с нещо, при което едното преминава повече директно в другото и оттам различаването е по-трудно.
към текста >>
Представете си, че силите действат по-силно от горе надолу, което се проявява именно в менструацията и тогава имате засилените сили в човека, които действат насреща на силите на цъфтежа на
растение
то.
Тук е необходимо равновесие и това равновесие е налице при нормалния човек.
Представете си, че силите действат по-силно от горе надолу, което се проявява именно в менструацията и тогава имате засилените сили в човека, които действат насреща на силите на цъфтежа на растението.
Ако разберете фактическите взаимовръзки, ще видите това забележително взаимодействие, което е налице и което се прозира, ако се постъпва така, и което се е запазило в народната мъдрост от древни инстинктивни прозрения.
към текста >>
128.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ако насочите поглед към
растение
то, към процеса на неговото формиране, Вие ясно долавяте, че в макрокосмически смисъл става едно устремяване нагоре, едно извисяване над Земния център, и Вие можете да изучите тази растителна метаморфоза, поне в общи линии, именно в произведението на Гьоте "Метаморфози на
растение
то".
Или обратно да смекчим разградните процеси на главата, ако те започнат да действуват прекалено интоксикиращо в системата на веществообмена. И все пак до едно съвършено вникване в тази област може да се стигне само ако човек разшири наблюдението си над цялата природа, т.е. ако е в състояние да обхване тази природа в духовнонаучен смисъл.
Ако насочите поглед към растението, към процеса на неговото формиране, Вие ясно долавяте, че в макрокосмически смисъл става едно устремяване нагоре, едно извисяване над Земния център, и Вие можете да изучите тази растителна метаморфоза, поне в общи линии, именно в произведението на Гьоте "Метаморфози на растението".
към текста >>
В това съчинение на Гьоте са описани само най-първичните елементи на
растение
то.
В това съчинение на Гьоте са описани само най-първичните елементи на растението.
Обаче тяхното изследване трябва постоянно да се задълбочава, и ако спазваме определени принципи в това изследване, ние стигаме до едно живо съзерцание над всички процеси, които осигуряват израстването; а вкоренявайки се в почвата, растението ни показва едно израстване в обратна, в негативна посока, и чак после то започва да расте нагоре, преодолявайки притегателната сила на земята, за да стигне накрая до цветове, плод и семеобразуване. По този начин човек може да постигне много. По този начин той може например отново да се доближи до една противоположна сила. И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на обикновената бреза. Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата.
към текста >>
Обаче тяхното изследване трябва постоянно да се задълбочава, и ако спазваме определени принципи в това изследване, ние стигаме до едно живо съзерцание над всички процеси, които осигуряват израстването; а вкоренявайки се в почвата,
растение
то ни показва едно израстване в обратна, в негативна посока, и чак после то започва да расте нагоре, преодолявайки притегателната сила на земята, за да стигне накрая до цветове, плод и семеобразуване.
В това съчинение на Гьоте са описани само най-първичните елементи на растението.
Обаче тяхното изследване трябва постоянно да се задълбочава, и ако спазваме определени принципи в това изследване, ние стигаме до едно живо съзерцание над всички процеси, които осигуряват израстването; а вкоренявайки се в почвата, растението ни показва едно израстване в обратна, в негативна посока, и чак после то започва да расте нагоре, преодолявайки притегателната сила на земята, за да стигне накрая до цветове, плод и семеобразуване.
По този начин човек може да постигне много. По този начин той може например отново да се доближи до една противоположна сила. И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на обикновената бреза. Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата. Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза.
към текста >>
И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на
растение
то.
По този начин човек може да постигне много. По този начин той може например отново да се доближи до една противоположна сила. И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на обикновената бреза. Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата. Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза.
И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението.
От една страна ние ще получим усещането, че в процесите които формират растението, действува едно силово направление в посока отдолу нагоре. Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването. И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес.
към текста >>
От една страна ние ще получим усещането, че в процесите които формират
растение
то, действува едно силово направление в посока отдолу нагоре.
По този начин той може например отново да се доближи до една противоположна сила. И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на обикновената бреза. Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата. Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза. И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението.
От една страна ние ще получим усещането, че в процесите които формират растението, действува едно силово направление в посока отдолу нагоре.
Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването. И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес. И Вие виждате, че ние навлизаме в този процес по такъв начин, че си изграждаме една жива представа, за това как се натрупват калиевите соли в кората на Ватула алба, как после от насочените надолу сили нещо се освобождава примерно както определени соли кристализират в един наситен разтвор, и накрая стигаме до онзи процес, който сякаш освобождава разтвора от солите; да, когато живо обхващаме всички тези неща, ние стигаме до образуването на белтъка, до процеса, който аз бих нарекъл албуминизиращ процес.
към текста >>
Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като
растение
то се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването.
И Вие сте в състоя ние да наблюдавате тази противоположна сила, ако изследвате процесът това е само един от възможните примери на обикновената бреза. Вегула алба, а по-точно процесът, който напредва от формирането на корените, през формирането на стеблото, кората, за да се стигне най-после чрез взаимодействието между процесите на стеблото и кората до образуването на листата. Всичко това ние можем да изследваме добре в пролетните седмици, когато се появяват кафеникаво оцветените млади листа на бялата бреза. И ако добре изследваме всички тези неща, ние ще получим един пластичен и жив усет за една метаморфоза на силите, които се разиграват и действуват във вътрешността на растението. От една страна ние ще получим усещането, че в процесите които формират растението, действува едно силово направление в посока отдолу нагоре.
Но от друга страна ние ще установим и едно друго действие, едно забавено действие, което първоначално е локализирано в корените като сила на тежестта, като гравитация, и което едва после след като растението се изтръгне от земната субстанция и развие формите си във въздуха започва да взаимодействува със силите на израстването.
И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес. И Вие виждате, че ние навлизаме в този процес по такъв начин, че си изграждаме една жива представа, за това как се натрупват калиевите соли в кората на Ватула алба, как после от насочените надолу сили нещо се освобождава примерно както определени соли кристализират в един наситен разтвор, и накрая стигаме до онзи процес, който сякаш освобождава разтвора от солите; да, когато живо обхващаме всички тези неща, ние стигаме до образуването на белтъка, до процеса, който аз бих нарекъл албуминизиращ процес. Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека.
към текста >>
И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при
растение
то действуват отдолу нагоре.
И тогава ние стигаме до един интересен и много съществен момент: Ние виждаме как устремените нагоре растежни процеси водят до едно натрупване на определени соли, на калиеви соли в кората на бялата бреза, които всъщност са последица от действуващите надолу сили. Тези последни сили влизат във взаимодействие с устремените нагоре сили, които са особено склонни към образуването на белтък, и които бих могъл да нарека албуминизиращи сили. Да, тук аз само загатвам за един определен начин да се навлезе в сложния растителен процес. И Вие виждате, че ние навлизаме в този процес по такъв начин, че си изграждаме една жива представа, за това как се натрупват калиевите соли в кората на Ватула алба, как после от насочените надолу сили нещо се освобождава примерно както определени соли кристализират в един наситен разтвор, и накрая стигаме до онзи процес, който сякаш освобождава разтвора от солите; да, когато живо обхващаме всички тези неща, ние стигаме до образуването на белтъка, до процеса, който аз бих нарекъл албуминизиращ процес. Така ние тръгваме по един определен път на познание, на живо и нагледно вникваме във външния свят, който обкръжава човека.
И сега, ако отново обърнем поглед към човека, ние ще видим как общо взето, неговият действуващ в посока надолу разграден процес, носи в себе си формата на онези сили, които при растението действуват отдолу нагоре.
Ние потапяме поглед, така да се каже, в това което действува от нервно-сетивната система надолу към системата веществообмен-крайници, и установяваме че в него действува един обратно обърнат растителен свят, така че в действителност растежните и устремени нагоре сили на растителния свят, тук действуват надолу. И ако човек задържи по един неправилен начин този действуващ вътре в него растителен процес, така че попречи на това, което действува на главата като астрална и Азова същност да проникне в целия физически организъм, тогава ние имаме пред себе си процеси, които е трябвало да се разиграват в целия човешки организъм, но които сега са задържани, така че пред нас застава едно патологично явление, каквото е например подаграта, или ревматичния пристъп. Ако изследваме по този начин онази част от градивния процес, която е малко или много задържана в своето развитие, ние ще установим, че в човешкия организъм тя ще причини процесите на ревматизма, на подаграта и т.н. Но ако сега отново преместим погледа си от вътрешността на организма към растителния процес според неговото развитие при Ветула алба, сега ние ще установим следното. От една страна ние вникваме в това, което се разиграва при образуването на соли, от друга в това, което се разиграва при образуването на белтък.
към текста >>
И ако отново се обърнем към нашето
растение
, към Ветула алба, тогава ние откриваме противоположния процес в натрупването на калиеви соли в брезовата кора, което ни позволява да копира ме този свръхконсидация в кожния обрив именно с екстракт от брезова кора.
И ако ние правилно разбираме този процес на белтъчното образуване, тогава в него ще открием противоположния процес на онзи, за който става дума, че е задържан в човешкия организъм. В организма се задържа такъв процес, какъвто по правило се разиграва в листата на бялата бреза като албуминизиращ процес; по този начин стигаме до една връзка между процесите, като например се разиграват в брезовите листа и процесите на организма; в резултат на което ние можем да подготвим от брезовите листа такива лечебни средства, каквито бихме могли да приложим при човека, защото те са в състояние да се противопоставят и да действуват лечебно по отношение на онзи застоен процес, който се явява при подаграта, ревматизма и т.н. С други думи, ние можем да обхванем както това, което се разиграва навън в природата, така и това, което се разиграва във вътрешността на организма, и по този начин добиваме истинска представа за това как може да направляваме лечебните сили и въздействия. От друга страна ние виждаме, че ако разградните процеси протичат по такъв начин, че организма не може да ги задържи, и че ако те се разпространяват и надолу, без правилното посредничество на ритмичната система, тогава те се насочват към периферията на тялото и, така да се каже, "избиват" като кожни обриви. Така стигаме до определени възпалителни състояния на кожата, до обриви и т.н.
И ако отново се обърнем към нашето растение, към Ветула алба, тогава ние откриваме противоположния процес в натрупването на калиеви соли в брезовата кора, което ни позволява да копира ме този свръхконсидация в кожния обрив именно с екстракт от брезова кора.
към текста >>
129.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на
растение
то действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф. Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество. Обаче ние трябва да се научим да преминаваме от физиологията и патологията към терапията по един нов начин; вчера преди обяд аз ви загатнах, че ние не трябва да изследваме само онова, което се извършва в човешкото същество, а трябва постоянно да го свързваме с това, което се извършва във външната природа.
Във външна природа се извършват такива процеси които ако ги разберем правилно могат да бъдат пренесени в човешкия организъм с помощта на съответните вещества, и то така, че на това ново място те да проявят определени въздействия; например знаем, че в известен смисъл растежните сили на растението действуват обратно спрямо албуминообразуващите сили на човешкото същество, и по този начин те могат да възстановят нарушеното равновесие между трите системи, което би възникнало, ако определени процеси бъдат задържани в своето естествено развитие.
към текста >>
Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на
растение
то.
Тогава се задвижват такива абнормни процеси на отделяне, които са присъщи на диабетика. В този случай ние имаме пред себе си, така да се каже, една прекалено усилена Азова дейност в самия организъм; т.е. Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в органичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика. А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу.
Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението.
И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре. Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло. Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност. То израства, така да се каже, срещу Азовата дейност, срещу астралната дейност. Това, което растението разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
към текста >>
И ако ние успеем да открием в израстващото
растение
едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при
растение
то действува в посока нагоре.
В този случай ние имаме пред себе си, така да се каже, една прекалено усилена Азова дейност в самия организъм; т.е. Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в органичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика. А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу. Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението.
И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре.
Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло. Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност. То израства, така да се каже, срещу Азовата дейност, срещу астралната дейност. Това, което растението разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
към текста >>
Само че ние трябва да схванем
растение
то така, че да си кажем:
Растение
то е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло.
Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлуване в органичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са характерни за диабетика. А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу. Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението. И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре.
Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло.
Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност. То израства, така да се каже, срещу Азовата дейност, срещу астралната дейност. Това, което растението разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
към текста >>
Обаче
растение
то не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност.
А сега ние отново можем да изместим погледа си от човека и да го насочим към външния свят. Тази сутрин видяхме как там има растения, които по определен начин развиват отдолу нагоре един процес какъвто човека развива в посока отгоре надолу. Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението. И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре. Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло.
Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност.
То израства, така да се каже, срещу Азовата дейност, срещу астралната дейност. Това, което растението разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
към текста >>
Това, което
растение
то разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
Всъщност това, което бих нарекъл хипертрофична Азова дейност, в организма на диабетика то протича в обрат на посока спрямо израстването на растението. И ако ние успеем да открием в израстващото растение едно особено свойство, тогава ще можем да изградим и едно отношение между това, което при диабетика действува в посока надолу, и това, което при растението действува в посока нагоре. Само че ние трябва да схванем растението така, че да си кажем: Растението е едно същество, което наред със физическото тяло от духовнонаучна гледна точка има и своето етерно тяло. Обаче растението не притежава душевност, то няма астрално тяло, както и Азова дейност. То израства, така да се каже, срещу Азовата дейност, срещу астралната дейност.
Това, което растението разгръща нагоре, човекът го разгръща надолу.
към текста >>
И ако ние можем истински да наблюдаваме какво става в
растение
то което расте в посока обратна на човека и изгражда своя Аз отгоре надолу тогава ще открием, как в
растение
то възниква нещо, което чрез близостта си до процесите на горенето, може да се окаже във връзка тъкмо с тази вътрешна Азова дейност.
И ако ние можем истински да наблюдаваме какво става в растението което расте в посока обратна на човека и изгражда своя Аз отгоре надолу тогава ще открием, как в растението възниква нещо, което чрез близостта си до процесите на горенето, може да се окаже във връзка тъкмо с тази вътрешна Азова дейност.
Аз и преди съм обръщал вниманието Ви върху веществата, които могат да горят. И сега под формата на етеричните масла, Вие трябва да си представите такива субстанции, които могат да се извлекат от растението, те са летливи и могат да горят. Ако ние проучим как се получават етерични масла от определени растения, ще установим че тук имаме обратната дейност на тези, която се упражнява например от вмъкнатата дълбоко навътре в човешкия организъм Азова дейност, чрез която човек става диабетик. И ако ние дадем на човека по един правилен начин това, което се намира навън в света като нещо обратно на човека, тогава ще сме в състояние да се противопоставим на захарната болест. И в този случай ние трябва да препоръчаме бани с етерични масла или с определени растения, които сами създават етерични масла.
към текста >>
И сега под формата на етеричните масла, Вие трябва да си представите такива субстанции, които могат да се извлекат от
растение
то, те са летливи и могат да горят.
И ако ние можем истински да наблюдаваме какво става в растението което расте в посока обратна на човека и изгражда своя Аз отгоре надолу тогава ще открием, как в растението възниква нещо, което чрез близостта си до процесите на горенето, може да се окаже във връзка тъкмо с тази вътрешна Азова дейност. Аз и преди съм обръщал вниманието Ви върху веществата, които могат да горят.
И сега под формата на етеричните масла, Вие трябва да си представите такива субстанции, които могат да се извлекат от растението, те са летливи и могат да горят.
Ако ние проучим как се получават етерични масла от определени растения, ще установим че тук имаме обратната дейност на тези, която се упражнява например от вмъкнатата дълбоко навътре в човешкия организъм Азова дейност, чрез която човек става диабетик. И ако ние дадем на човека по един правилен начин това, което се намира навън в света като нещо обратно на човека, тогава ще сме в състояние да се противопоставим на захарната болест. И в този случай ние трябва да препоръчаме бани с етерични масла или с определени растения, които сами създават етерични масла. По този начин силите, които растението разгръща в етеричните масла, започват да действуват отвън навътре срещу силите, които причиняват захарната болест. Така че с такива бани, ние наистина можем да помогнем на човека.
към текста >>
По този начин силите, които
растение
то разгръща в етеричните масла, започват да действуват отвън навътре срещу силите, които причиняват захарната болест.
Аз и преди съм обръщал вниманието Ви върху веществата, които могат да горят. И сега под формата на етеричните масла, Вие трябва да си представите такива субстанции, които могат да се извлекат от растението, те са летливи и могат да горят. Ако ние проучим как се получават етерични масла от определени растения, ще установим че тук имаме обратната дейност на тези, която се упражнява например от вмъкнатата дълбоко навътре в човешкия организъм Азова дейност, чрез която човек става диабетик. И ако ние дадем на човека по един правилен начин това, което се намира навън в света като нещо обратно на човека, тогава ще сме в състояние да се противопоставим на захарната болест. И в този случай ние трябва да препоръчаме бани с етерични масла или с определени растения, които сами създават етерични масла.
По този начин силите, които растението разгръща в етеричните масла, започват да действуват отвън навътре срещу силите, които причиняват захарната болест.
Така че с такива бани, ние наистина можем да помогнем на човека.
към текста >>
130.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Нещата стоят така, че ако например разглеждаме едно
растение
, неговите корени ще действуват главно в организацията на главата, а листата ще действуват главно в ритмичната система (Рис. 16).
Нещата стоят така, че ако например разглеждаме едно растение, неговите корени ще действуват главно в организацията на главата, а листата ще действуват главно в ритмичната система (Рис. 16).
Онова, което се развива като плод или цвят, ще действува главно в областта на червата и храносмилането. Следователно, няма никакво сродство между слабо развитата храносмилателна организация и всичко онова, което се развива в горния човек. Напротив, Вие добре разбирате, че това астрално тяло, което е съсредоточено в коремната област, фактически не се включва в храносмилането, остава свободно, така че това астрално тяло, като такова, ще показва голямо сродство с месото и ще поражда предпочитание към месната храна. Отвращението от киселото също е разбираемо. Киселинността действува особено силно върху астралното тяло.
към текста >>
131.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
При водораслите ние имаме едно
растение
, което няма нито силно развити корени, нито дава цветове.
Ние все още не сме обсъждали терапията, нали така? Уместно е то да приема водорасли и беладона. Тази би могла да бъде терапевтичната намеса в случая. Защо точно инжекции с водорасли, Вие ще разберете, ако се съсредоточите върху вътрешната същност на момчето и ще бъде добре, ако размишлявате по-дълбоко върху тези неща, понеже занапред ще ги прилагате самостоятелно в отделните случаи. Защо тук е уместно да се приложат инжекции с определени субстанции, извлечени от водорасли?
При водораслите ние имаме едно растение, което няма нито силно развити корени, нито дава цветове.
При тях корените и цветовете са преплетени едно в друго. Тъй като тук преобладава листната маса, липсва и свързаност със Земята. От друга страна, тук липсва също и интензивна свързаност с Космоса. При водораслите съществуват отношения главно към онова, което протича във водния и въздушния елемент, и то непосредствено в земната повърхност. Водораслите и гъбите са такива растения, които изцяло са потопени във взаимодействията между въздуха и водния елемент.
към текста >>
132.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Защото той знае: идеята, която лежи зад формата на
растение
то, се проявява особено ясно именно в такива аномалии; така че наблюдавайки системно растителния свят – естествено, необходимо е да се наблюдават различни растителни видове – наблюдавайки как възникват аномалиите при корените, стъблата, цветовете или плодовете, тогава зад аномалиите ние съзираме пра
растение
то.
От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина. Ние все още не сме настигнали Гьоте, който разглеждаше растителния свят и самия растеж на растенията по своя неповторим, донякъде елементарен начин. Гьоте се вглеждаше с особена радост в отклоненията и деформациите, които възникват в растителния свят. Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място. Тъкмо в обстоятелството, че в растителния свят са възможни такива аномалии, Гьоте вижда най-добрата изходна точка, която го доведе до неговата идея за прарастението.
Защото той знае: идеята, която лежи зад формата на растението, се проявява особено ясно именно в такива аномалии; така че наблюдавайки системно растителния свят – естествено, необходимо е да се наблюдават различни растителни видове – наблюдавайки как възникват аномалиите при корените, стъблата, цветовете или плодовете, тогава зад аномалиите ние съзираме прарастението.
към текста >>
И така, в майчиното мляко ние все още имаме астрални формиращи сили с непосредствено духовно действие и трябва да се замислим каква отговорност поемаме върху себе си, когато препоръчваме спиране на кърменето и преминаване към друг вид захранване, като се има предвид, че днес вече никой не осъзнава, как точно духовните сили пронизват целия видим свят: как, издигайки се от корените към цветовете и плодовете,
растение
то – съответно неговото въздействие върху човешкия организъм – става все по-духовно и по-духовно.
И така, в майчиното мляко ние все още имаме астрални формиращи сили с непосредствено духовно действие и трябва да се замислим каква отговорност поемаме върху себе си, когато препоръчваме спиране на кърменето и преминаване към друг вид захранване, като се има предвид, че днес вече никой не осъзнава, как точно духовните сили пронизват целия видим свят: как, издигайки се от корените към цветовете и плодовете, растението – съответно неговото въздействие върху човешкия организъм – става все по-духовно и по-духовно.
Това, което действува в корените, е възможно най-недуховно. Корените имат сравнително силна физическа и етерна връзка с цялото ни обкръжение, докато в цветовете започва един нов живот, изпълнен с копнеж към астралния свят. Израствайки нагоре, растението се одухотворява все повече и повече. И сега идва ред на въпроса: Какви са отношенията между корените и мировите закономерности?
към текста >>
Израствайки нагоре,
растение
то се одухотворява все повече и повече.
И така, в майчиното мляко ние все още имаме астрални формиращи сили с непосредствено духовно действие и трябва да се замислим каква отговорност поемаме върху себе си, когато препоръчваме спиране на кърменето и преминаване към друг вид захранване, като се има предвид, че днес вече никой не осъзнава, как точно духовните сили пронизват целия видим свят: как, издигайки се от корените към цветовете и плодовете, растението – съответно неговото въздействие върху човешкия организъм – става все по-духовно и по-духовно. Това, което действува в корените, е възможно най-недуховно. Корените имат сравнително силна физическа и етерна връзка с цялото ни обкръжение, докато в цветовете започва един нов живот, изпълнен с копнеж към астралния свят.
Израствайки нагоре, растението се одухотворява все повече и повече.
И сега идва ред на въпроса: Какви са отношенията между корените и мировите закономерности?
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на
растение
то, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на
растение
то ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25).
Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва.
Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25).
В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници. И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят. Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система. Всъщност тези неща, бих казал, трябва да се усвояват само в хода на теоретичната подготовка.
към текста >>
В горната част на
растение
то имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници.
Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва. Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25).
В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници.
И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят. Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система. Всъщност тези неща, бих казал, трябва да се усвояват само в хода на теоретичната подготовка. После идва ред на практиката, където те трябва да се влеят по един духовен начин.
към текста >>
И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над
растение
то като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят.
Отношенията са такива, че навлизайки в мировите закономерности, корените пробиват надолу в земната почва. Да, скъпи мои приятели, корените се врастват в земната почва, също както и ние с нашите глави се врастваме в свободния въздух и в светлината, така че бихме могли да кажем: Тук долу, където са корените на растението, ние имаме възприемането, имаме нещо, което отговаря на главата, докато тук в горната част на растението ние имаме храносмилането, имаме нещо, което отговаря на изхранването (Рис. 25). В горната част на растението имаме нещо, което съдържа в себе си една духовност, устремена към системата веществообмен-крайници и поради тази причина то има сродство с човешката система веществообмен-крайници.
И ако от една страна разглеждаме майчиното мляко, а от друга страна разглеждаме онова, което се носи над растението като една устремена към него астралност, тогава ясновидецът установява едно необичайно близко сродство – но не и пълна идентичност – между тази астралност, която идва от майката чрез майчиното мляко, и онази астралност, която струи от Космоса и се носи над разцъфналия растителен свят.
Споменавам всичко това не с теоретична цел, а за да почувствуваме онова, което се намира в обкръжението на човека и което оттам навлиза в сферата на неговите действия. Ето как ние ще се погрижим детето постепенно да премине към растителна храна, като чрез съдържанието на плодовете и цветовете ще стимулираме неговата веществообмяна, а чрез фини примеси, взети от корените, ще стимулираме нервно-сетивната система. Всъщност тези неща, бих казал, трябва да се усвояват само в хода на теоретичната подготовка. После идва ред на практиката, където те трябва да се влеят по един духовен начин.
към текста >>
133.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Сили на Вселената: слънчево, лунно въздействие върху
растение
то и планетарните влияния.
Сили на Вселената: слънчево, лунно въздействие върху растението и планетарните влияния.
Опознаване на слънчевия живот в отношение спрямо човешкото същество; нахлуваща и изтичаща карма. Слънчеви и Лунни въздействия в тяхната взаимовръзка. Целебните действия, изхождащи от това познание.
към текста >>
134.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Виждаме, да кажем, как едно
растение
израства от почвата на земята.
Помислете само, скъпи мои приятели, по какъв многообразен начин се насочват към човека закотвените във Вселената сили.
Виждаме, да кажем, как едно растение израства от почвата на земята.
Ние проследяваме израстването на растението от почвата в посока: стебло нагоре и корени надолу. С това са ни дадени две тенденции в рамките на растението. Стремежът нагоре, стремежът надолу. И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изследване на природата, за да приложим изследователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос. Защото ние бихме видели, че всичко, което е свързано с растежа на стеблото нагоре, в определено отношение е свързано с разгръщането на слънчевите лъчи на годината, на деня, и дори извън годината; че всичко, което е свързано с разгръщането на кореновите сили, е свързано с Луната, с лунните сили, така че когато разглеждаме едно растение по правилен начин, дори още по неговото устройство ние трябва да достигнем до отношението между Слънце и Луна.
към текста >>
Ние проследяваме израстването на
растение
то от почвата в посока: стебло нагоре и корени надолу.
Помислете само, скъпи мои приятели, по какъв многообразен начин се насочват към човека закотвените във Вселената сили. Виждаме, да кажем, как едно растение израства от почвата на земята.
Ние проследяваме израстването на растението от почвата в посока: стебло нагоре и корени надолу.
С това са ни дадени две тенденции в рамките на растението. Стремежът нагоре, стремежът надолу. И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изследване на природата, за да приложим изследователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос. Защото ние бихме видели, че всичко, което е свързано с растежа на стеблото нагоре, в определено отношение е свързано с разгръщането на слънчевите лъчи на годината, на деня, и дори извън годината; че всичко, което е свързано с разгръщането на кореновите сили, е свързано с Луната, с лунните сили, така че когато разглеждаме едно растение по правилен начин, дори още по неговото устройство ние трябва да достигнем до отношението между Слънце и Луна. Във Вселената и в нейните сили ние трябва да видим най-простия, най-примитивния образ на растението.
към текста >>
С това са ни дадени две тенденции в рамките на
растение
то.
Помислете само, скъпи мои приятели, по какъв многообразен начин се насочват към човека закотвените във Вселената сили. Виждаме, да кажем, как едно растение израства от почвата на земята. Ние проследяваме израстването на растението от почвата в посока: стебло нагоре и корени надолу.
С това са ни дадени две тенденции в рамките на растението.
Стремежът нагоре, стремежът надолу. И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изследване на природата, за да приложим изследователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос. Защото ние бихме видели, че всичко, което е свързано с растежа на стеблото нагоре, в определено отношение е свързано с разгръщането на слънчевите лъчи на годината, на деня, и дори извън годината; че всичко, което е свързано с разгръщането на кореновите сили, е свързано с Луната, с лунните сили, така че когато разглеждаме едно растение по правилен начин, дори още по неговото устройство ние трябва да достигнем до отношението между Слънце и Луна. Във Вселената и в нейните сили ние трябва да видим най-простия, най-примитивния образ на растението. Този, който умее да гледа, той никога няма да види корена по друг начин, освен като устремен надолу към Земята към почвата, и ще го види същевременно окръглящ се.
към текста >>
Защото ние бихме видели, че всичко, което е свързано с растежа на стеблото нагоре, в определено отношение е свързано с разгръщането на слънчевите лъчи на годината, на деня, и дори извън годината; че всичко, което е свързано с разгръщането на кореновите сили, е свързано с Луната, с лунните сили, така че когато разглеждаме едно
растение
по правилен начин, дори още по неговото устройство ние трябва да достигнем до отношението между Слънце и Луна.
Виждаме, да кажем, как едно растение израства от почвата на земята. Ние проследяваме израстването на растението от почвата в посока: стебло нагоре и корени надолу. С това са ни дадени две тенденции в рамките на растението. Стремежът нагоре, стремежът надолу. И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изследване на природата, за да приложим изследователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос.
Защото ние бихме видели, че всичко, което е свързано с растежа на стеблото нагоре, в определено отношение е свързано с разгръщането на слънчевите лъчи на годината, на деня, и дори извън годината; че всичко, което е свързано с разгръщането на кореновите сили, е свързано с Луната, с лунните сили, така че когато разглеждаме едно растение по правилен начин, дори още по неговото устройство ние трябва да достигнем до отношението между Слънце и Луна.
Във Вселената и в нейните сили ние трябва да видим най-простия, най-примитивния образ на растението. Този, който умее да гледа, той никога няма да види корена по друг начин, освен като устремен надолу към Земята към почвата, и ще го види същевременно окръглящ се. Закръглящия се в почвата корен, това е образът, който трябва да видим в корена. Този закръглящ се в почвата образ /Виж рис. №5, ляво/.
към текста >>
Във Вселената и в нейните сили ние трябва да видим най-простия, най-примитивния образ на
растение
то.
Ние проследяваме израстването на растението от почвата в посока: стебло нагоре и корени надолу. С това са ни дадени две тенденции в рамките на растението. Стремежът нагоре, стремежът надолу. И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изследване на природата, за да приложим изследователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос. Защото ние бихме видели, че всичко, което е свързано с растежа на стеблото нагоре, в определено отношение е свързано с разгръщането на слънчевите лъчи на годината, на деня, и дори извън годината; че всичко, което е свързано с разгръщането на кореновите сили, е свързано с Луната, с лунните сили, така че когато разглеждаме едно растение по правилен начин, дори още по неговото устройство ние трябва да достигнем до отношението между Слънце и Луна.
Във Вселената и в нейните сили ние трябва да видим най-простия, най-примитивния образ на растението.
Този, който умее да гледа, той никога няма да види корена по друг начин, освен като устремен надолу към Земята към почвата, и ще го види същевременно окръглящ се. Закръглящия се в почвата корен, това е образът, който трябва да видим в корена. Този закръглящ се в почвата образ /Виж рис. №5, ляво/.
към текста >>
Казваме си: Слънцето е навсякъде, където
растение
то се е устремило лъчезарно нагоре към висините.
Сега да погледнем по-нататък.
Казваме си: Слънцето е навсякъде, където растението се е устремило лъчезарно нагоре към висините.
Нагоре то отново се разширява, разгръща се на ширина, образува периферия. В това, което произхожда от излъчващия се нагоре стремеж, ние виждаме да действува първоначално непосредствено на горе в света, виждаме да действува онова, в което съвместно се изявяват слънчевите сили и силите на Венера, а там, където цветовете се развиват надолу, превръщайки се в листа, въздействувайки отвън, ние откриваме Меркуриевите сили. Ако искаме да разберем устройството на растението в неговата принадлежност към лъчеобразната слънчева посока, тогава ние трябва да разберем, че на помощ на силите на Слънцето идват силите на Венера, силите на Меркурий. Това е от едната страна.
към текста >>
Ако искаме да разберем устройството на
растение
то в неговата принадлежност към лъчеобразната слънчева посока, тогава ние трябва да разберем, че на помощ на силите на Слънцето идват силите на Венера, силите на Меркурий.
Сега да погледнем по-нататък. Казваме си: Слънцето е навсякъде, където растението се е устремило лъчезарно нагоре към висините. Нагоре то отново се разширява, разгръща се на ширина, образува периферия. В това, което произхожда от излъчващия се нагоре стремеж, ние виждаме да действува първоначално непосредствено на горе в света, виждаме да действува онова, в което съвместно се изявяват слънчевите сили и силите на Венера, а там, където цветовете се развиват надолу, превръщайки се в листа, въздействувайки отвън, ние откриваме Меркуриевите сили.
Ако искаме да разберем устройството на растението в неговата принадлежност към лъчеобразната слънчева посока, тогава ние трябва да разберем, че на помощ на силите на Слънцето идват силите на Венера, силите на Меркурий.
Това е от едната страна.
към текста >>
От другата страна, трябва да сме наясно, че сами тези сили не биха били в състояние да формират
растение
то.
От другата страна, трябва да сме наясно, че сами тези сили не биха били в състояние да формират растението.
Тогава в известен смисъл същността на растението би се насочила единствено в посока да се събере в едно. За да се разгърне, тъй както виждаме това в крайния му случай при разгръщането на дървото, на тези сили Венера и Меркурий непрекъснато се противопоставят силите на Марс, на Сатурн, на Юпитер. Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите планетни въздействия на Вселената /Виж рис. № 5, ляво/.
към текста >>
Тогава в известен смисъл същността на
растение
то би се насочила единствено в посока да се събере в едно.
От другата страна, трябва да сме наясно, че сами тези сили не биха били в състояние да формират растението.
Тогава в известен смисъл същността на растението би се насочила единствено в посока да се събере в едно.
За да се разгърне, тъй както виждаме това в крайния му случай при разгръщането на дървото, на тези сили Венера и Меркурий непрекъснато се противопоставят силите на Марс, на Сатурн, на Юпитер. Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите планетни въздействия на Вселената /Виж рис. № 5, ляво/.
към текста >>
С това засега аз само искам да кажа: разгледайте, скъпи мои приятели, едно
растение
.
С това засега аз само искам да кажа: разгледайте, скъпи мои приятели, едно растение.
Тук имате цялата планетна система на растението. То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него. Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с растението човек изяжда цялото небе. Ето така многообразно е устроен светът, че всъщност навсякъде в непосредственото ни обкръжение ние имаме силите на Макрокосмоса в лицето на растежа, на подреждането, във всичко.
към текста >>
Тук имате цялата планетна система на
растение
то.
С това засега аз само искам да кажа: разгледайте, скъпи мои приятели, едно растение.
Тук имате цялата планетна система на растението.
То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него. Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с растението човек изяжда цялото небе. Ето така многообразно е устроен светът, че всъщност навсякъде в непосредственото ни обкръжение ние имаме силите на Макрокосмоса в лицето на растежа, на подреждането, във всичко.
към текста >>
То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно
растение
, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него.
С това засега аз само искам да кажа: разгледайте, скъпи мои приятели, едно растение. Тук имате цялата планетна система на растението.
То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него.
Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с растението човек изяжда цялото небе. Ето така многообразно е устроен светът, че всъщност навсякъде в непосредственото ни обкръжение ние имаме силите на Макрокосмоса в лицето на растежа, на подреждането, във всичко.
към текста >>
Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с
растение
то човек изяжда цялото небе.
С това засега аз само искам да кажа: разгледайте, скъпи мои приятели, едно растение. Тук имате цялата планетна система на растението. То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него.
Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с растението човек изяжда цялото небе.
Ето така многообразно е устроен светът, че всъщност навсякъде в непосредственото ни обкръжение ние имаме силите на Макрокосмоса в лицето на растежа, на подреждането, във всичко.
към текста >>
135.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в
растение
то.
Като навън, в минералната среда потърсим тази част от Аза, която на не го му липсва, която в него е потънала в сън, която е един, продължаващ и в будното състояние сън. Тогава ние имаме в ръцете си лекарството. И ако го дадете на човека, ако е налице афинитета спрямо съответния орган, тогава това, което липсва на болния орган, Азовата сила, чрез това тя бива дадена на болния орган. Виждате ли, това е процесът, залегнал в основата на цялото наше търсене на лечебни средства за физическото тяло на болния човек в областта на неорганичната природа. Тук ние трябва да открием съответното, което притежава Азовата сила, тогава тя действува целебно.
Или преходът от патологията към терапията почива на точното вникване във взаимовръзките между процесите на човешкото физическо тяло и процесите във външния минерален свят от една страна, но също така и между човешкото етерно тяло и външния свят, действуващ в растението.
Тук нещата стоят по същия начин. Ако забележим, че в етерното тяло неща се разраства благодарение на самото етерно тяло, тогава ще открием: тук на етерното тяло липсва съответното въздействие от страна на астралното тяло; в този случай някъде из растителното царство трябва да потърсим и откриваме съответното лечебно средство. Това е ориентиращото.
към текста >>
136.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Обаче, така както в природата всичко се променя, както
растение
то развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се!
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се!
Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет. Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
към текста >>
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху
растение
то, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология.
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
137.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на
растение
то се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено предпочитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките.
Напълно в смисъла на Гьотеанизма е да срещупоставим по този начин едното, което води до най-висшето, което въобще можем да постигнем като земни човеци, на онова, което води в патологическите низини. Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото учение за метаморфозата и ще видим това.
Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на растението се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено предпочитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките.
Гьоте е наясно върху въпроса, че насочвайки своя поглед върху патологичното, на този, който правилно гледа нещата, може да му се разкрие именно истинската същност на здравото. И ние можем да вървим по един правилен път в духовния свят само тогава, когато знаем, в какво се състои действително същността на човешката природа, по какъв сложен начин може да се прояви тази сложна същност на човешката природа.
към текста >>
138.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Природните царства: камък,
растение
, животно, човек и идеалната им среда.
Следване на Земята относно Слънцето и съвпадане на орбитите им. Уговорка относно приказката, че тук се извършва революция в астрономията. Става дума за включване на човешката форма в системата на движение на звездите. Трудностите на съвместното осмисляне на наблюдаваните и изчислените звездни орбити. Идеята за трите Слънца.
Природните царства: камък, растение, животно, човек и идеалната им среда.
Емил Зеленка.
към текста >>
Противоположност на горни и долни спрямо Слънцето планети и противоположностите човек-животно и
растение
-минерал.
Отношение към човешката организация над и под сърцето. Значение на птолемеевата система в историческото развитие на човечеството. Кеплер и привидното му връщане към хелиоцентричната система на египтяните. Характеристика на древната хелиоцентрична система и птолемеевата система. Процесът на абстрахиране във възгледите на Нютон.
Противоположност на горни и долни спрямо Слънцето планети и противоположностите човек-животно и растение-минерал.
към текста >>
Идеалният център между човек-животно и
растение
-минерал във връзка със Слънцето, Луната и Земята.
Земята и Луната заедно като единна организация. Различните субстанциалности на небесните тела и изражението им във формирането на човешката организация. Математическия проблем на трите тела: Слънце, Луна, Земя. Задържането на човешкото формиране на ранната степен и неговият космически корелат във въздействието на Луната. Процесът на минерализация на растенията като земно-слънчево действие.
Идеалният център между човек-животно и растение-минерал във връзка със Слънцето, Луната и Земята.
Решение на проблема на трите тела във всеки отделен човек.
към текста >>
Полярност между
растение
и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека.
Лемниската в повърхнина и като ротационна лемниската. Промени в обмяната на веществата по време на сън и будност като реакция на движенията на Земята и Слънцето. Направление на растежа на растенията и човека като свързваща линия на Земята и Слънцето, но с противоположно значение.
Полярност между растение и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека.
Взаимните движения на Слънцето и Земята по ротационна лемниската. Слънцето и Земята във връзка с другите планети. Те, собствено, сменят местата си. Гравитацията като принцип „влачи след себе си“. Движенията на вътрешните и външните планети по лемниската.
към текста >>
139.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Как трябва да преобразуваме нашите представи, ако преминем от животното към
растение
то?
Сега оставаме в областта на някакъв вид качествена математика.
Как трябва да преобразуваме нашите представи, ако преминем от животното към растението?
От двете приведени сега направления, не можем да използваме нито едното. Може, разбира се, да ви се стори, че вертикалната ориентация на растенията се намира в същото положение, както и вертикалната посока на човешкия гръбнак. За евклидовото пространство това е валидно, разбира се за евклидовото пространство не в неговата фигуративност (Figuralität), а в неговата неподвижност. И така, за евклидовото пространство това е валидно, затова не може да бъде валидно за пространство, което не е застинало в себе си, а подвижно, чиито измерения са подвижни примерно така, че, да кажем, не можем просто еднакво, от вътрешна равнозначност да напишем в уравненията посока x и посока y, а трябва да определим посоката y като вертикална посока и едновременно като функция на посоката x: у = . Даже не можем да напишем уравнението по друг начин.
към текста >>
140.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вземете едногодишното
растение
в неговото развитие и ще видите определен кръгооборот.
И така, ние се вглеждаме във Вселената, когато гледаме към това, което се е утвърдило в човека като следствие от връзките му с мировите явления. Човекът за нас трябва да се явява реагент за оценка на небесните явления. Но трябва да се обърнем на помощ и към други природни същества, ако искаме да постигнем определена пълнота. И тук искам да насоча вниманието ви към нещо, което, разбира се, всеки вижда, но обикновено не се разглежда в съответствие с неговата важност.
Вземете едногодишното растение в неговото развитие и ще видите определен кръгооборот.
В растението с неговото едногодишно развитие може съвсем явно да се види това, за което говорих вчера: разликата между прякото слънчево влияние и косвеното слънчево влияние. То ту е подложено на прякото слънчево въздействие – образуването на цвета, ту слънчевото въздействие е такова, че помежду им се намира Земята – образуването на корена. Значи и в растението имаме това, което вчера развихме за животното, и това, което после в известен смисъл приложихме към човека.
към текста >>
В
растение
то с неговото едногодишно развитие може съвсем явно да се види това, за което говорих вчера: разликата между прякото слънчево влияние и косвеното слънчево влияние.
И така, ние се вглеждаме във Вселената, когато гледаме към това, което се е утвърдило в човека като следствие от връзките му с мировите явления. Човекът за нас трябва да се явява реагент за оценка на небесните явления. Но трябва да се обърнем на помощ и към други природни същества, ако искаме да постигнем определена пълнота. И тук искам да насоча вниманието ви към нещо, което, разбира се, всеки вижда, но обикновено не се разглежда в съответствие с неговата важност. Вземете едногодишното растение в неговото развитие и ще видите определен кръгооборот.
В растението с неговото едногодишно развитие може съвсем явно да се види това, за което говорих вчера: разликата между прякото слънчево влияние и косвеното слънчево влияние.
То ту е подложено на прякото слънчево въздействие – образуването на цвета, ту слънчевото въздействие е такова, че помежду им се намира Земята – образуването на корена. Значи и в растението имаме това, което вчера развихме за животното, и това, което после в известен смисъл приложихме към човека.
към текста >>
Значи и в
растение
то имаме това, което вчера развихме за животното, и това, което после в известен смисъл приложихме към човека.
Но трябва да се обърнем на помощ и към други природни същества, ако искаме да постигнем определена пълнота. И тук искам да насоча вниманието ви към нещо, което, разбира се, всеки вижда, но обикновено не се разглежда в съответствие с неговата важност. Вземете едногодишното растение в неговото развитие и ще видите определен кръгооборот. В растението с неговото едногодишно развитие може съвсем явно да се види това, за което говорих вчера: разликата между прякото слънчево влияние и косвеното слънчево влияние. То ту е подложено на прякото слънчево въздействие – образуването на цвета, ту слънчевото въздействие е такова, че помежду им се намира Земята – образуването на корена.
Значи и в растението имаме това, което вчера развихме за животното, и това, което после в известен смисъл приложихме към човека.
към текста >>
Как многогодишното
растение
се отнася към едногодишното
растение
по отношение на единството на развитието на растенията на Земята?
Но такъв факт можем да оценим правилно само когато го съпоставим с друг – с факта на съществуването също и на многогодишните растения.
Как многогодишното растение се отнася към едногодишното растение по отношение на единството на развитието на растенията на Земята?
Многогодишното растение запазва ствола си и в действителност на ствола всяка година, може да се каже, израства нов растителен свят. На ствола израства, естествено, модифициран, видоизменен растителен свят – на ствола, който израства от Земята. И за този, който притежава морфологично чувство, съвсем естествено ще бъде да каже: от една страна имам тук повърхността на земята, от която израстват растенията; освен това имам ствола на многогодишното растение, който всяка година обраства. Тогава трябва да си представя нещо – засега казвам само „нещо“, – продължаващо от земята в ствола на растението. Това, върху което (рис.
към текста >>
Многогодишното
растение
запазва ствола си и в действителност на ствола всяка година, може да се каже, израства нов растителен свят.
Но такъв факт можем да оценим правилно само когато го съпоставим с друг – с факта на съществуването също и на многогодишните растения. Как многогодишното растение се отнася към едногодишното растение по отношение на единството на развитието на растенията на Земята?
Многогодишното растение запазва ствола си и в действителност на ствола всяка година, може да се каже, израства нов растителен свят.
На ствола израства, естествено, модифициран, видоизменен растителен свят – на ствола, който израства от Земята. И за този, който притежава морфологично чувство, съвсем естествено ще бъде да каже: от една страна имам тук повърхността на земята, от която израстват растенията; освен това имам ствола на многогодишното растение, който всяка година обраства. Тогава трябва да си представя нещо – засега казвам само „нещо“, – продължаващо от земята в ствола на растението. Това, върху което (рис. 2, вляво) расте растението, трябва да се намира тук в ствола също (рис.
към текста >>
И за този, който притежава морфологично чувство, съвсем естествено ще бъде да каже: от една страна имам тук повърхността на земята, от която израстват растенията; освен това имам ствола на многогодишното
растение
, който всяка година обраства.
Но такъв факт можем да оценим правилно само когато го съпоставим с друг – с факта на съществуването също и на многогодишните растения. Как многогодишното растение се отнася към едногодишното растение по отношение на единството на развитието на растенията на Земята? Многогодишното растение запазва ствола си и в действителност на ствола всяка година, може да се каже, израства нов растителен свят. На ствола израства, естествено, модифициран, видоизменен растителен свят – на ствола, който израства от Земята.
И за този, който притежава морфологично чувство, съвсем естествено ще бъде да каже: от една страна имам тук повърхността на земята, от която израстват растенията; освен това имам ствола на многогодишното растение, който всяка година обраства.
Тогава трябва да си представя нещо – засега казвам само „нещо“, – продължаващо от земята в ствола на растението. Това, върху което (рис. 2, вляво) расте растението, трябва да се намира тук в ствола също (рис. 2, вдясно).
към текста >>
Тогава трябва да си представя нещо – засега казвам само „нещо“, – продължаващо от земята в ствола на
растение
то.
Но такъв факт можем да оценим правилно само когато го съпоставим с друг – с факта на съществуването също и на многогодишните растения. Как многогодишното растение се отнася към едногодишното растение по отношение на единството на развитието на растенията на Земята? Многогодишното растение запазва ствола си и в действителност на ствола всяка година, може да се каже, израства нов растителен свят. На ствола израства, естествено, модифициран, видоизменен растителен свят – на ствола, който израства от Земята. И за този, който притежава морфологично чувство, съвсем естествено ще бъде да каже: от една страна имам тук повърхността на земята, от която израстват растенията; освен това имам ствола на многогодишното растение, който всяка година обраства.
Тогава трябва да си представя нещо – засега казвам само „нещо“, – продължаващо от земята в ствола на растението.
Това, върху което (рис. 2, вляво) расте растението, трябва да се намира тук в ствола също (рис. 2, вдясно).
към текста >>
2, вляво) расте
растение
то, трябва да се намира тук в ствола също (рис.
Многогодишното растение запазва ствола си и в действителност на ствола всяка година, може да се каже, израства нов растителен свят. На ствола израства, естествено, модифициран, видоизменен растителен свят – на ствола, който израства от Земята. И за този, който притежава морфологично чувство, съвсем естествено ще бъде да каже: от една страна имам тук повърхността на земята, от която израстват растенията; освен това имам ствола на многогодишното растение, който всяка година обраства. Тогава трябва да си представя нещо – засега казвам само „нещо“, – продължаващо от земята в ствола на растението. Това, върху което (рис.
2, вляво) расте растението, трябва да се намира тук в ствола също (рис.
2, вдясно).
към текста >>
Нямам никакво право да разглеждам растителния ствол на многогодишното
растение
като нещо, съвсем непринадлежащо на земята, а трябва да го разглеждам като модифицирана част на самата земя.
Това значи, че нещо от земята трябва в известна степен да влиза в ствола.
Нямам никакво право да разглеждам растителния ствол на многогодишното растение като нещо, съвсем непринадлежащо на земята, а трябва да го разглеждам като модифицирана част на самата земя.
Само в този случай ще го разглеждам правилно. Само в този случай наистина ще видя съществуващите тук връзки. Тоест в растението присъства нещо, което обикновено присъства само в земята, и благодарение на което растението става многогодишно. Благодарение на това, че самото то приема в себе си нещо от земята, се изтръгва от зависимостта от годишното движение на Слънцето. И така, можем да кажем: многогодишното растение се изтръгва от зависимостта си от годишното движение на Слънцето.
към текста >>
Тоест в
растение
то присъства нещо, което обикновено присъства само в земята, и благодарение на което
растение
то става многогодишно.
Това значи, че нещо от земята трябва в известна степен да влиза в ствола. Нямам никакво право да разглеждам растителния ствол на многогодишното растение като нещо, съвсем непринадлежащо на земята, а трябва да го разглеждам като модифицирана част на самата земя. Само в този случай ще го разглеждам правилно. Само в този случай наистина ще видя съществуващите тук връзки.
Тоест в растението присъства нещо, което обикновено присъства само в земята, и благодарение на което растението става многогодишно.
Благодарение на това, че самото то приема в себе си нещо от земята, се изтръгва от зависимостта от годишното движение на Слънцето. И така, можем да кажем: многогодишното растение се изтръгва от зависимостта си от годишното движение на Слънцето. Благодарение на това, че то се е еманципирало от годишното движение на Слънцето, доколкото има ствол, благодарение на това сега самото то до известна степен може това, което преди се е осъществявало само под влияние на космическия обкръжаващ свят. То приема това в своята собствена природа.
към текста >>
И така, можем да кажем: многогодишното
растение
се изтръгва от зависимостта си от годишното движение на Слънцето.
Нямам никакво право да разглеждам растителния ствол на многогодишното растение като нещо, съвсем непринадлежащо на земята, а трябва да го разглеждам като модифицирана част на самата земя. Само в този случай ще го разглеждам правилно. Само в този случай наистина ще видя съществуващите тук връзки. Тоест в растението присъства нещо, което обикновено присъства само в земята, и благодарение на което растението става многогодишно. Благодарение на това, че самото то приема в себе си нещо от земята, се изтръгва от зависимостта от годишното движение на Слънцето.
И така, можем да кажем: многогодишното растение се изтръгва от зависимостта си от годишното движение на Слънцето.
Благодарение на това, че то се е еманципирало от годишното движение на Слънцето, доколкото има ствол, благодарение на това сега самото то до известна степен може това, което преди се е осъществявало само под влияние на космическия обкръжаващ свят. То приема това в своята собствена природа.
към текста >>
При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното
растение
на многогодишното.
Нима в растенията тук вече нямаме предварително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период? Разясних, че именно ритъмът на живота на представите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят. Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот.
При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното растение на многогодишното.
И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят. Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може. Тогава то ежегодно поражда нови растителни израстъци. Това е изключително важен факт за разбиране на мировите връзки. Няма да стигнем до разбиране на мировите явления, ако винаги разглеждаме само разположените едно до друго неща или ги поставяме на стъклото на микроскопа.
към текста >>
Разбирайки многогодишното
растение
, трябва да кажем, че многогодишното
растение
по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може.
Нима в растенията тук вече нямаме предварително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период? Разясних, че именно ритъмът на живота на представите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят. Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот. При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното растение на многогодишното. И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят.
Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може.
Тогава то ежегодно поражда нови растителни израстъци. Това е изключително важен факт за разбиране на мировите връзки. Няма да стигнем до разбиране на мировите явления, ако винаги разглеждаме само разположените едно до друго неща или ги поставяме на стъклото на микроскопа. Ще стигнем до разбиране на мировите явления тогава, когато успеем да разберем детайлите наистина свързано, изхождайки от великото цяло.
към текста >>
Имаме едногодишното
растение
, подчинено в течение на годината на взаимоотношението с космоса; освен това имаме изчезващото влияние на космоса в многогодишното
растение
.
Но сега се вглеждаме в нещата, просто съзерцавайки ги.
Имаме едногодишното растение, подчинено в течение на годината на взаимоотношението с космоса; освен това имаме изчезващото влияние на космоса в многогодишното растение.
В многогодишното растение в известна степен е запазено това, което обикновено изчезва в течение на една година. В известна степен виждаме в ствола, израснал от земята, това, което представлява въздействието на годината и което се запазва. Този преход към вътрешен начин на действие на това, което обикновено е свързано с външния свят, можем да го наблюдаваме в цялото течение на природните явления, доколкото тези природни явления по същество са космически. Затова при определени явления винаги трябва да търсим връзките на нашата Земя с космоса, а при други явления трябва да кажем, че тези космически влияния са скрити. Следователно работата е там, че откриваме именно това, което ни довежда до космическите влияния и което за тях е истинския реагент.
към текста >>
В многогодишното
растение
в известна степен е запазено това, което обикновено изчезва в течение на една година.
Но сега се вглеждаме в нещата, просто съзерцавайки ги. Имаме едногодишното растение, подчинено в течение на годината на взаимоотношението с космоса; освен това имаме изчезващото влияние на космоса в многогодишното растение.
В многогодишното растение в известна степен е запазено това, което обикновено изчезва в течение на една година.
В известна степен виждаме в ствола, израснал от земята, това, което представлява въздействието на годината и което се запазва. Този преход към вътрешен начин на действие на това, което обикновено е свързано с външния свят, можем да го наблюдаваме в цялото течение на природните явления, доколкото тези природни явления по същество са космически. Затова при определени явления винаги трябва да търсим връзките на нашата Земя с космоса, а при други явления трябва да кажем, че тези космически влияния са скрити. Следователно работата е там, че откриваме именно това, което ни довежда до космическите влияния и което за тях е истинския реагент. Едногодишното растение ни казва нещо за връзките на Земята с космоса; многогодишното растение вече не може много да ни разкаже за това.
към текста >>
Едногодишното
растение
ни казва нещо за връзките на Земята с космоса; многогодишното
растение
вече не може много да ни разкаже за това.
В многогодишното растение в известна степен е запазено това, което обикновено изчезва в течение на една година. В известна степен виждаме в ствола, израснал от земята, това, което представлява въздействието на годината и което се запазва. Този преход към вътрешен начин на действие на това, което обикновено е свързано с външния свят, можем да го наблюдаваме в цялото течение на природните явления, доколкото тези природни явления по същество са космически. Затова при определени явления винаги трябва да търсим връзките на нашата Земя с космоса, а при други явления трябва да кажем, че тези космически влияния са скрити. Следователно работата е там, че откриваме именно това, което ни довежда до космическите влияния и което за тях е истинския реагент.
Едногодишното растение ни казва нещо за връзките на Земята с космоса; многогодишното растение вече не може много да ни разкаже за това.
към текста >>
Засега той се развива от раждането до половата зрелост, но след това, когато човек е надраснал половата зрелост, то се еманципира от космическото точно както става в многогодишното
растение
.
Би било много прискърбно за човека, ако подобно на животното той завършваше развитието си с настъпването на половата зрелост. Човек продължава по-нататък и притежава някакъв фонд, който го придвижва по-нататък и го извежда на особени пътища, които не са свързани с половата зрелост. Можем да кажем, че тук е налице нещо подобно на потапянето навътре на годишния процес при многогодишните растения в сравнение с едногодишните растения. Това, което при животното е представено при половата зрелост, при човека, започвайки от половата зрелост, го виждаме потопено навътре. И така, нещо трябва да ни сочи към космическото в човека.
Засега той се развива от раждането до половата зрелост, но след това, когато човек е надраснал половата зрелост, то се еманципира от космическото точно както става в многогодишното растение.
към текста >>
141.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си представим продължението му в многогодишното
растение
.
Ако сравните, преди всичко, растителното същество с животното, ако съпоставите помежду им всички неща, които предлага наблюдението, ще откриете, че в животното няма изобщо нищо, което може да се разглежда като продължение на растителното образувание.
Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си представим продължението му в многогодишното растение.
Обаче е невъзможно от органичните формиращи принципи да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание. Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание. Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис.
към текста >>
Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между
растение
то и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода.
Ако сравните, преди всичко, растителното същество с животното, ако съпоставите помежду им всички неща, които предлага наблюдението, ще откриете, че в животното няма изобщо нищо, което може да се разглежда като продължение на растителното образувание. Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си представим продължението му в многогодишното растение. Обаче е невъзможно от органичните формиращи принципи да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание. Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание.
Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода.
Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис. Тези неща не са толкова прости. Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода. Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува.
към текста >>
Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а
растение
то сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис.
Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си представим продължението му в многогодишното растение. Обаче е невъзможно от органичните формиращи принципи да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание. Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание. Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно.
Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис.
Тези неща не са толкова прости. Въпреки това, в цялото растително образувание относно органичния живот съществува полярна противоположност (спрямо животното) по отношение на кислорода и въглерода. Ставащото тук най-лесно може да се изрази така: това, което става при животното вследствие на свързването на кислорода с въглерода и отделянето на въглена киселина, е, собствено, процес на деформиране, процес на деформиране в смисъл, че това трябва да се отделя, ако животното иска да съществува. С човека работата стои по същия начин. Но при растенията това трябва да служи на формирането.
към текста >>
Не можете да си представите процеса на формиране на
растение
то продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното.
Представете си, че това, което тук в определено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес. Тук наистина е налице очевидна противоположност.
Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното.
Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението. Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението. Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното. Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>
Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на
растение
то.
Представете си, че това, което тук в определено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес. Тук наистина е налице очевидна противоположност. Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното.
Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението.
Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението. Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното. Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>
Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на
растение
то.
Представете си, че това, което тук в определено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес. Тук наистина е налице очевидна противоположност. Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното. Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението.
Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението.
Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното. Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>
Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от
растение
то към животното.
Представете си, че това, което тук в определено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес. Тук наистина е налице очевидна противоположност. Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното. Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението. Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението.
Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното.
Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>
Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на
растение
то, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
Тук наистина е налице очевидна противоположност. Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното. Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението. Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението. Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното.
Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>
Намиращото се в средата ни се представя, преди всичко като идеалната среда, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на
растение
то, бихме стигнали до многогодишното
растение
, а не до животното.
Намиращото се в средата ни се представя, преди всичко като идеалната среда, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на растението, бихме стигнали до многогодишното растение, а не до животното.
Но ако стигаме до многогодишното растение, тутакси ни се представя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо. Ако си представите многогодишното растение, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация. Тук имате път към минерализация и с право може да се каже: в прякото продължение на процеса на образуване на растенията получаваме път към минерализацията. Ако търсим полярната противоположност при другия клон, при клона на образуването на животното, естествено е всеки продължаващ да върви схематично, да каже, че и тук трябва да се продължи другата страна, другият клон на разклонението. Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си.
към текста >>
Но ако стигаме до многогодишното
растение
, тутакси ни се представя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо.
Намиращото се в средата ни се представя, преди всичко като идеалната среда, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на растението, бихме стигнали до многогодишното растение, а не до животното.
Но ако стигаме до многогодишното растение, тутакси ни се представя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо.
Ако си представите многогодишното растение, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация. Тук имате път към минерализация и с право може да се каже: в прякото продължение на процеса на образуване на растенията получаваме път към минерализацията. Ако търсим полярната противоположност при другия клон, при клона на образуването на животното, естествено е всеки продължаващ да върви схематично, да каже, че и тук трябва да се продължи другата страна, другият клон на разклонението. Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си.
към текста >>
Ако си представите многогодишното
растение
, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното
растение
като път към минерализация.
Намиращото се в средата ни се представя, преди всичко като идеалната среда, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на растението, бихме стигнали до многогодишното растение, а не до животното. Но ако стигаме до многогодишното растение, тутакси ни се представя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо.
Ако си представите многогодишното растение, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация.
Тук имате път към минерализация и с право може да се каже: в прякото продължение на процеса на образуване на растенията получаваме път към минерализацията. Ако търсим полярната противоположност при другия клон, при клона на образуването на животното, естествено е всеки продължаващ да върви схематично, да каже, че и тук трябва да се продължи другата страна, другият клон на разклонението. Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си.
към текста >>
Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на
растение
то имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си.
Намиращото се в средата ни се представя, преди всичко като идеалната среда, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на растението, бихме стигнали до многогодишното растение, а не до животното. Но ако стигаме до многогодишното растение, тутакси ни се представя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо. Ако си представите многогодишното растение, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация. Тук имате път към минерализация и с право може да се каже: в прякото продължение на процеса на образуване на растенията получаваме път към минерализацията. Ако търсим полярната противоположност при другия клон, при клона на образуването на животното, естествено е всеки продължаващ да върви схематично, да каже, че и тук трябва да се продължи другата страна, другият клон на разклонението.
Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си.
към текста >>
Така че, разглеждайки тези три царства съвсем външно, извън хипотезите, сме принудени да прокараме тук наистина забележителна математическа линия, а именно такава, която при продължаването ѝ изчезва, когато от животното преминаваме към човека, а тук – линия (при
растение
то), която продължава (рис. 8).
Вижте някога това, което е известно в зоологията, имам предвид, благодарение на изследванията на Зеленка[6] за разликите между човека и животното в ембрионалното развитие, как това формиране след това се проявява при раждането на човека, как се проявява то при висшите животни и тогава ще можете да свържете с това изоставане една представа. Всъщност ние сме задължени за своето човешко формиране на обстоятелството, че по време на своето ембрионално формиране не сме се придвижили толкова далеч като животните, а сме изостанали.
Така че, разглеждайки тези три царства съвсем външно, извън хипотезите, сме принудени да прокараме тук наистина забележителна математическа линия, а именно такава, която при продължаването ѝ изчезва, когато от животното преминаваме към човека, а тук – линия (при растението), която продължава (рис. 8).
Отново разширение на математиката!
към текста >>
142.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
По също толкова забележителен начин намираме някакъв вид противоположност, за която говорихме вчера, между минерала и
растение
то, стоящи на единия клон, на едната страна, и животното и човека – на другия клон, на другата страна.
Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа. Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята.
По също толкова забележителен начин намираме някакъв вид противоположност, за която говорихме вчера, между минерала и растението, стоящи на единия клон, на едната страна, и животното и човека – на другия клон, на другата страна.
Рисувайки разклонението, трябва да рисуваме растението и минерала като продължение едно на друго; животното и човека трябва да ги рисуваме така, че формированието да се връща само в себе си (рис. 3).
към текста >>
Рисувайки разклонението, трябва да рисуваме
растение
то и минерала като продължение едно на друго; животното и човека трябва да ги рисуваме така, че формированието да се връща само в себе си (рис. 3).
Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа. Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята. По също толкова забележителен начин намираме някакъв вид противоположност, за която говорихме вчера, между минерала и растението, стоящи на единия клон, на едната страна, и животното и човека – на другия клон, на другата страна.
Рисувайки разклонението, трябва да рисуваме растението и минерала като продължение едно на друго; животното и човека трябва да ги рисуваме така, че формированието да се връща само в себе си (рис. 3).
към текста >>
143.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Да проследим сега на другия клон
растение
то в неговото формиране и да си представим слънчевото въздействие в
растение
то – очевидно е, че тук има въздействие на Слънцето, – и това, че то не може да се проявява в определено време.
Да проследим сега на другия клон растението в неговото формиране и да си представим слънчевото въздействие в растението – очевидно е, че тук има въздействие на Слънцето, – и това, че то не може да се проявява в определено време.
Защото по време на зимата не може да се проявява възходящият, израстващ живот. Разликата в развитието на растението вече се вижда, когато просто се погледне разликата между деня и нощта. Да си представим сега това действие, което винаги протича ритмично, бих казал, повтаряйки се неограничено. Какво, собствено, имаме в този случай? Имаме действието на Слънцето и собственото действие на Земята, когато Слънцето, следователно, действа непряко, а заслонено от Земята.
към текста >>
Разликата в развитието на
растение
то вече се вижда, когато просто се погледне разликата между деня и нощта.
Да проследим сега на другия клон растението в неговото формиране и да си представим слънчевото въздействие в растението – очевидно е, че тук има въздействие на Слънцето, – и това, че то не може да се проявява в определено време. Защото по време на зимата не може да се проявява възходящият, израстващ живот.
Разликата в развитието на растението вече се вижда, когато просто се погледне разликата между деня и нощта.
Да си представим сега това действие, което винаги протича ритмично, бих казал, повтаряйки се неограничено. Какво, собствено, имаме в този случай? Имаме действието на Слънцето и собственото действие на Земята, когато Слънцето, следователно, действа непряко, а заслонено от Земята. Действа Слънцето; отново действа не Слънцето, а Земята, и когато Слънцето действа отдолу, Земята му противостои. И така, имаме ритъм: преобладаващо действие на Слънцето, преобладаващо действие на Земята.
към текста >>
В последния случай имаме съществено усилване на това, което в
растение
то действа като слънчево, и това усилване на слънчевото посредством другото, земното, се изразява в постепенния преход на
растение
то към процеса на минерализация.
Имаме действието на Слънцето и собственото действие на Земята, когато Слънцето, следователно, действа непряко, а заслонено от Земята. Действа Слънцето; отново действа не Слънцето, а Земята, и когато Слънцето действа отдолу, Земята му противостои. И така, имаме ритъм: преобладаващо действие на Слънцето, преобладаващо действие на Земята. Имаме растителното, което последователно ту е изложено на Слънцето, ту, образно казано, отново е въвлечено в земното, по определен начин земното въвлечено в себе си. Тук имаме нещо друго.
В последния случай имаме съществено усилване на това, което в растението действа като слънчево, и това усилване на слънчевото посредством другото, земното, се изразява в постепенния преход на растението към процеса на минерализация.
Така че, разбира се, трябва да кажем: ние се раздвояваме така, че по отношение на растението виждаме слънчевото действие, продължено посредством Земята до минерализация; слънчевото действие в животното, е прието в себе си обратно благодарение на лунното въздействие в човека (рис. 7). Бих могъл да нарисувам малко по-иначе тази рисунка и тогава тя би получила следния вид (рис. 8): тук – връщайки се към човешкото; тук – придвижвайки се към минералното, което, естествено, трябва да бъде в друга форма.
към текста >>
Така че, разбира се, трябва да кажем: ние се раздвояваме така, че по отношение на
растение
то виждаме слънчевото действие, продължено посредством Земята до минерализация; слънчевото действие в животното, е прието в себе си обратно благодарение на лунното въздействие в човека (рис. 7).
Действа Слънцето; отново действа не Слънцето, а Земята, и когато Слънцето действа отдолу, Земята му противостои. И така, имаме ритъм: преобладаващо действие на Слънцето, преобладаващо действие на Земята. Имаме растителното, което последователно ту е изложено на Слънцето, ту, образно казано, отново е въвлечено в земното, по определен начин земното въвлечено в себе си. Тук имаме нещо друго. В последния случай имаме съществено усилване на това, което в растението действа като слънчево, и това усилване на слънчевото посредством другото, земното, се изразява в постепенния преход на растението към процеса на минерализация.
Така че, разбира се, трябва да кажем: ние се раздвояваме така, че по отношение на растението виждаме слънчевото действие, продължено посредством Земята до минерализация; слънчевото действие в животното, е прието в себе си обратно благодарение на лунното въздействие в човека (рис. 7).
Бих могъл да нарисувам малко по-иначе тази рисунка и тогава тя би получила следния вид (рис. 8): тук – връщайки се към човешкото; тук – придвижвайки се към минералното, което, естествено, трябва да бъде в друга форма.
към текста >>
Ако се изходи от такава представа, несъмнено няма да се стигне до някаква generatio aequivoca, към някаква абиогенеза, а към тази идеална централна точка, която стои някъде между животното и
растение
то, която изобщо не може да се намери във физическото, но която несъмнено е свързана с проблема за трите тела: Земята, Слънцето и Луната.
Това е, преди всичко, само символична рисунка, но това, което бих нарекъл разклонение между минералното и растителното царство от една страна, и човешкото и животинското царство от друга страна, тази символична рисунка по определен начин ни изразява по-ясно, отколкото първата рисунка, състояща се само от линии. Никога няма да се справите със систематиката на природните същества, ако си я представяте само праволинейно, ако не поставите в основата тази представа. Затова винаги всички природни системи, които започвайки от минералното, праволинейно преминават към растителното и след това към животното и човека, ще дават неудовлетворителни резултати. Става дума, че представяйки тази четворност, трябва да имаме работа с доста по-сложна взаимовръзка, отколкото тази, която се разполага само в праволинейния поток на развитие.
Ако се изходи от такава представа, несъмнено няма да се стигне до някаква generatio aequivoca, към някаква абиогенеза, а към тази идеална централна точка, която стои някъде между животното и растението, която изобщо не може да се намери във физическото, но която несъмнено е свързана с проблема за трите тела: Земята, Слънцето и Луната.
По такъв начин, ако за вас, може би, даже математически е немислимо това, което може да се представи като някакъв вид идеален център на тежестта на трите тела: Слънце, Луна и Земя, и ако с това не можете добре да решите проблема за трите тела – в човека той е разрешен! С това, че човек преработва в себе си минералното, животинското и растителното, в него наистина е създадена своеобразна форма на идеалната точка на пресичане на трите въздействия. Това е вписано в него, това несъмнено се намира в него. И доколкото това присъства, можете да се съгласите, че това, което го има в човека, емпирично несъмнено съществува в различните места, доколкото това го има във всеки отделен човек, във всички хора, които са разселени по цялата Земя, така че те трябва да се намират в определени отношения към Слънцето, Луната и Земята. И ако би се удало по определен начин да се намери някакъв вид идеална точка на пресичане на слънчевото, лунното и земното въздействие, и се намери придвижването на тази точка за всеки отделен човек, то това би ни придвижило съществено напред в разбирането на това, което видимо можем да наречем движения по отношение на Слънцето, Луната и Земята.
към текста >>
144.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Виждаме
растение
то, което поддържа вертикално направление.
Оттук можем да отидем към другите природни същества.
Виждаме растението, което поддържа вертикално направление.
Това е същото направление, което като хора имаме в будно състояние. Трябва само да си изясним, че сравнявайки нашето вертикално направление с вертикалното направление на растежа на растенията, не трябва да ги обозначаваме с едни и същи знак, а трябва да ги обозначаваме с противоположни знаци. Има много причини, които ни карат да смятаме вертикалното направление при човека за противоположно на вертикалното направление на растежа на растенията. За това има много причини. Искам още един път да посоча това, което вече споменах[3], а именно, че процесът на растежа на растенията, който завършва с отлагането на въглерод, в човека е отменен, и че до известна степен в човека той трябва да се извършва отрицателно.
към текста >>
Това, което
растение
то консолидира в себе си, човек трябва да го отделя.
Това е същото направление, което като хора имаме в будно състояние. Трябва само да си изясним, че сравнявайки нашето вертикално направление с вертикалното направление на растежа на растенията, не трябва да ги обозначаваме с едни и същи знак, а трябва да ги обозначаваме с противоположни знаци. Има много причини, които ни карат да смятаме вертикалното направление при човека за противоположно на вертикалното направление на растежа на растенията. За това има много причини. Искам още един път да посоча това, което вече споменах[3], а именно, че процесът на растежа на растенията, който завършва с отлагането на въглерод, в човека е отменен, и че до известна степен в човека той трябва да се извършва отрицателно.
Това, което растението консолидира в себе си, човек трябва да го отделя.
Това и други подобни съображения ни принуждават да кажем: ако представим направлението на растежа на растенията така, съответното направление при човека ще изглежда така (рис. 2).
към текста >>
Но ще бъдем прави, само ако си го представим така:
растение
то расте от Земята нагоре в радиално направление по посока на мировото пространство; но самите себе си трябва да си се представяме така, че на нашия физически видим растеж противостои свръхфизически невидимият, който по определен начин враства в нас отгоре надолу.
Сега възниква въпросът: какво, собствено, имаме в това направление? В това направление имаме нещо, което от година в година е свързано с нашия растеж, докато изобщо растем – процесът в нас е подобен на това, което съществува при растенията.
Но ще бъдем прави, само ако си го представим така: растението расте от Земята нагоре в радиално направление по посока на мировото пространство; но самите себе си трябва да си се представяме така, че на нашия физически видим растеж противостои свръхфизически невидимият, който по определен начин враства в нас отгоре надолу.
Можем да се опитваме да разберем човешката форма, ориентирана във вертикално направление, до известна степен представяйки си следното: човек расте нагоре, но срещу него прораства някакъв вид невидимо растително образувание, развиващо своите корени нагоре, по направление на главата, а своите цветове развива надолу. Това е отрицателен процес на формиране на растението, който е противопоставен на физическия процес на формиране на човека. В това направление (двете стрелки) трябва да търсим еднородни движения. Както растението израства от Земята, трябва да си представяме също, че от мировото пространство, от Слънцето, насреща – към центъра на Земята – расте това свръхфизическо човешко растение в направление към центъра на Земята. В двете еднакво насочени линии тук имаме линията на растежа, – както беше казано, сега мога да дам само направлението, а вие напълно можете да проследите това по-нататък на основата на емпиричните явления – но само в единия случай устремена към положителното, а в другия случай стремяща се назад към отрицателното, и в това трябва да търсим свързващата линия между Земята и Слънцето.
към текста >>
Това е отрицателен процес на формиране на
растение
то, който е противопоставен на физическия процес на формиране на човека.
Сега възниква въпросът: какво, собствено, имаме в това направление? В това направление имаме нещо, което от година в година е свързано с нашия растеж, докато изобщо растем – процесът в нас е подобен на това, което съществува при растенията. Но ще бъдем прави, само ако си го представим така: растението расте от Земята нагоре в радиално направление по посока на мировото пространство; но самите себе си трябва да си се представяме така, че на нашия физически видим растеж противостои свръхфизически невидимият, който по определен начин враства в нас отгоре надолу. Можем да се опитваме да разберем човешката форма, ориентирана във вертикално направление, до известна степен представяйки си следното: човек расте нагоре, но срещу него прораства някакъв вид невидимо растително образувание, развиващо своите корени нагоре, по направление на главата, а своите цветове развива надолу.
Това е отрицателен процес на формиране на растението, който е противопоставен на физическия процес на формиране на човека.
В това направление (двете стрелки) трябва да търсим еднородни движения. Както растението израства от Земята, трябва да си представяме също, че от мировото пространство, от Слънцето, насреща – към центъра на Земята – расте това свръхфизическо човешко растение в направление към центъра на Земята. В двете еднакво насочени линии тук имаме линията на растежа, – както беше казано, сега мога да дам само направлението, а вие напълно можете да проследите това по-нататък на основата на емпиричните явления – но само в единия случай устремена към положителното, а в другия случай стремяща се назад към отрицателното, и в това трябва да търсим свързващата линия между Земята и Слънцето. Няма да можете да си представите това по друг начин – впрочем, тази представа е доста обикновена, – освен да виждате в тях едновременно линии на движението както за Земята, така и за Слънцето. И така, линиите на движението за Земята и Слънцето трябва да ги търсим в съединяването на двете линии, но така, че тази линия да бъде насочена перпендикулярно на повърхността на Земята.
към текста >>
Както
растение
то израства от Земята, трябва да си представяме също, че от мировото пространство, от Слънцето, насреща – към центъра на Земята – расте това свръхфизическо човешко
растение
в направление към центъра на Земята.
В това направление имаме нещо, което от година в година е свързано с нашия растеж, докато изобщо растем – процесът в нас е подобен на това, което съществува при растенията. Но ще бъдем прави, само ако си го представим така: растението расте от Земята нагоре в радиално направление по посока на мировото пространство; но самите себе си трябва да си се представяме така, че на нашия физически видим растеж противостои свръхфизически невидимият, който по определен начин враства в нас отгоре надолу. Можем да се опитваме да разберем човешката форма, ориентирана във вертикално направление, до известна степен представяйки си следното: човек расте нагоре, но срещу него прораства някакъв вид невидимо растително образувание, развиващо своите корени нагоре, по направление на главата, а своите цветове развива надолу. Това е отрицателен процес на формиране на растението, който е противопоставен на физическия процес на формиране на човека. В това направление (двете стрелки) трябва да търсим еднородни движения.
Както растението израства от Земята, трябва да си представяме също, че от мировото пространство, от Слънцето, насреща – към центъра на Земята – расте това свръхфизическо човешко растение в направление към центъра на Земята.
В двете еднакво насочени линии тук имаме линията на растежа, – както беше казано, сега мога да дам само направлението, а вие напълно можете да проследите това по-нататък на основата на емпиричните явления – но само в единия случай устремена към положителното, а в другия случай стремяща се назад към отрицателното, и в това трябва да търсим свързващата линия между Земята и Слънцето. Няма да можете да си представите това по друг начин – впрочем, тази представа е доста обикновена, – освен да виждате в тях едновременно линии на движението както за Земята, така и за Слънцето. И така, линиите на движението за Земята и Слънцето трябва да ги търсим в съединяването на двете линии, но така, че тази линия да бъде насочена перпендикулярно на повърхността на Земята.
към текста >>
145.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Доколкото човекът, като буден човек, намирайки се във физическо тяло има своите отношения към земната материя, в смисъла на предишните разсъждения можем да сравним тези отношения към земната материя с вертикалното направление на
растение
то.
Сега отново получавате връзка на това, което сега изведох, със самия човек. Можете да кажете следното: несъмнено е, че физическото тяло на човека има своите отношения с тежащата земна материя.
Доколкото човекът, като буден човек, намирайки се във физическо тяло има своите отношения към земната материя, в смисъла на предишните разсъждения можем да сравним тези отношения към земната материя с вертикалното направление на растението.
Но вчера видяхме, че в човека, в неговото направление, трябва да си представяме растението като противоположно насочено, че външно растението по определен начин трябва да си го представяме растящо отдолу нагоре, а растението, което трябва да си представяме в човека, трябва да бъде насочено отгоре надолу (рис. 2).
към текста >>
Но вчера видяхме, че в човека, в неговото направление, трябва да си представяме
растение
то като противоположно насочено, че външно
растение
то по определен начин трябва да си го представяме растящо отдолу нагоре, а
растение
то, което трябва да си представяме в човека, трябва да бъде насочено отгоре надолу (рис. 2).
Сега отново получавате връзка на това, което сега изведох, със самия човек. Можете да кажете следното: несъмнено е, че физическото тяло на човека има своите отношения с тежащата земна материя. Доколкото човекът, като буден човек, намирайки се във физическо тяло има своите отношения към земната материя, в смисъла на предишните разсъждения можем да сравним тези отношения към земната материя с вертикалното направление на растението.
Но вчера видяхме, че в човека, в неговото направление, трябва да си представяме растението като противоположно насочено, че външно растението по определен начин трябва да си го представяме растящо отдолу нагоре, а растението, което трябва да си представяме в човека, трябва да бъде насочено отгоре надолу (рис. 2).
към текста >>
Тъй като привеждаме това във връзка със Слънцето, ако свързваме силите на растежа на
растение
то с орбитата Слънце-Земя така, че си ги представяме насочени от Земята към Слънцето, трябва да си представяме, че в човека растящото в неговото етерно тяло расте в противоположно направление.
Да, но какво расте тук отгоре надолу? Разбира се, нещо невидимо, нещо свръхсетивно.
Тъй като привеждаме това във връзка със Слънцето, ако свързваме силите на растежа на растението с орбитата Слънце-Земя така, че си ги представяме насочени от Земята към Слънцето, трябва да си представяме, че в човека растящото в неговото етерно тяло расте в противоположно направление.
И така, това, което изхожда от Слънцето, тази всмукваща сила, действа в човека, пронизвайки неговото етерно тяло отгоре надолу. Така че в човека, ако вземете тялото му, действат две противоположни една на друга същности: слънчевата същност и земната същност. Трябва да можем в частност да докажем, че това е така, и ако можем правилно да интерпретираме нещата, ще можем и да го докажем.
към текста >>
146.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
От нашата етика, от нашия морал, родени те самите от физическия свят на привидностите, ще се родят бъдещи физически светове, както
растение
то се ражда от своето семе.
Необходимо е хората да се отворят за тези истини. Тогава те ще разберат, че се касае да се намери отново същността под привидността, също както трябва да намерим отново скоростта на движението. Тогава хората ще познаят истинската природа на тази привидност: тя ще се разкрие на погледите като един начален стадий на всичко, което съществува. Човекът живее вътрешно тази привидност, той самият е привидност в нея; от тази привидност той изработва зародиша на бъдещите светове.
От нашата етика, от нашия морал, родени те самите от физическия свят на привидностите, ще се родят бъдещи физически светове, както растението се ражда от своето семе.
Тук се намира началния стадий на самата същност на нещата.
към текста >>
147.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Азбуката на цялостното развитие на
растение
то.
Топлината на цветовете и топлината на корените. – Кристализиращата сила. Живеещата във времето индивидуалност. Хаосът в семето. -Естественото образуване на хумуса.
Азбуката на цялостното развитие на растението.
Действието на Слънцето. Голямото преобразуване вътре в природата. Космически качествен анализ. Устройство на животното по форма и цвят. Структура и консистенция на неговата субстанция
към текста >>
Варта и кварцът като основа на
растение
то.
Кислородът под и над земята. Кислородът, носителят на живия етер. Азотът над и във земята Азотът, носителят на усещането. Водородът като носител в далечините на Вселената. Елементите на белтъка и хаосът в семето.
Варта и кварцът като основа на растението.
Пеперудоцветните растения – Глината.
към текста >>
Същност на дървото в сравнение с едногодишното
растение
.
Торенето и домакинството на природата. Начин на действие на веществата и на силите, и начин на действие на Духа.
Същност на дървото в сравнение с едногодишното растение.
Купчина земя същността на наторената земя. Лично отношение към тора. Действие на силите в органичното вещество. Съживяване на самото земно вещество. Компост формиране на рогата формиране на рогата на елена.
към текста >>
148.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Там има извънредно интересни отрасли
растение
въдство, животновъдство, горско стопанство, зеленчукопроизводство и т.н.
При селскостопанския курс тогава стана дума за това, най-напред да се разясни, кои са условията за развитието на различните отрасли при земеделието.
Там има извънредно интересни отрасли растениевъдство, животновъдство, горско стопанство, зеленчукопроизводство и т.н.
Към най-интересното принадлежат тайните на торенето. Те действително са истински тайни.
към текста >>
Днес всеки си мисли така: за развитието на
растение
то е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
Помислете само, мои мили приятели, днес никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата не знае, какво всъщност означава торенето за нивата и как трябва да се прави, защо за определена местност то е наложително и необходимо. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения.
Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азот и азот, между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
Също така детинско е, когато се вярва, че това, което днешната наука констатира в непосредствената близост до
растение
то, или в непосредственото обкръжение, че от него зависи това, което там се наблюдава.
Също така детинско е, когато се вярва, че това, което днешната наука констатира в непосредствената близост до растението, или в непосредственото обкръжение, че от него зависи това, което там се наблюдава.
В израстването и развитието на растението участва цялото небе със своите звезди. Това трябва да се знае. Това трябва най-после действително да влезе в главите. Човек трябва да си каже, че е също така детинско да се прилага ботаника по днешния начин, както е детински наивно да се говори за стрелката така, както вече казах.
към текста >>
В израстването и развитието на
растение
то участва цялото небе със своите звезди.
Също така детинско е, когато се вярва, че това, което днешната наука констатира в непосредствената близост до растението, или в непосредственото обкръжение, че от него зависи това, което там се наблюдава.
В израстването и развитието на растението участва цялото небе със своите звезди.
Това трябва да се знае. Това трябва най-после действително да влезе в главите. Човек трябва да си каже, че е също така детинско да се прилага ботаника по днешния начин, както е детински наивно да се говори за стрелката така, както вече казах.
към текста >>
Хората дори не знаят как се хранят човекът и животното, камо ли
растение
то.
Хората дори не знаят как се хранят човекът и животното, камо ли растението.
Хората вярват, че храненето се състои в това, че човек просто яде субстанциите от своето обкръжение, поема ги в устата си, след което те преминават в стомаха и там една част се отлага, а друга се изхвърля навън. И отложената част се употребява и изразходва, след което поема същия път и се замества с друга. Човек си представя храненето по съвсем външен начин. Не е истина, че с поетите през стомаха хранителни вещества се изграждат костите, мускулите и другите тъкани, това важи изключително само за човешката глава. Всичко онова, което се разпространява по околните пътища на храносмилателните органи за по-нататъшна обработка, образува веществения материал за главата и за всичко, което се отлага в нервно-сетивната система и в това, което и принадлежи.
към текста >>
149.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Сега нека да тръгнем не от химико-физичните съставни части, а от нещо, което стои зад химико-физичните съставки, и е от особена важност от една страна за живота на
растение
то, и от друга страна за живота на животното.
Като въведение в материята бих желал да започна, като се насоча към най-важното в нашия земен живот относно селското стопанство. Днес съществува навикът, когато се говори нещо, главното ударение да се поставя върху химико-физичните съставки.
Сега нека да тръгнем не от химико-физичните съставни части, а от нещо, което стои зад химико-физичните съставки, и е от особена важност от една страна за живота на растението, и от друга страна за живота на животното.
Вижте, когато разглеждаме живота на човека и в известна степен също и живота на животното, ние забелязваме голяма еманципация на човешкия и животинския живот от външния свят. Колкото повече идваме към човека, толкова еманципацията е по-голяма. В човешкия и в животинския живот намираме явления, които на пръв поглед днес изглеждат съвсем независими от извънземните, а също и от непосредствено заобикалящите Земята атмосферни и други подобни влияния. Това не само изглежда така, то е съвсем вярно по отношение на голяма част от човешкия живот. Разбира се ние знаем, че под известни атмосферни влияния при някои заболявания се усилват болките.
към текста >>
Тази еманципация в Космоса е почти осъществена за човешкия живот, за животинския по-малко, а животът на
растение
то във висока степен е включен в общата природа и външния земен живот.
Тази еманципация в Космоса е почти осъществена за човешкия живот, за животинския по-малко, а животът на растението във висока степен е включен в общата природа и външния земен живот.
По тази причина животът на растението не може да бъде разбран, без да се вземе под внимание, как всичко на Земята всъщност е само един отблясък на това, което става в Космоса. При човека това става скрито, защото той се е еманципирал. В себе си той носи само вътрешния ритъм. При растението има пълно съответствие. Към това сега искам да насоча вниманието с тези встъпителни думи.
към текста >>
По тази причина животът на
растение
то не може да бъде разбран, без да се вземе под внимание, как всичко на Земята всъщност е само един отблясък на това, което става в Космоса.
Тази еманципация в Космоса е почти осъществена за човешкия живот, за животинския по-малко, а животът на растението във висока степен е включен в общата природа и външния земен живот.
По тази причина животът на растението не може да бъде разбран, без да се вземе под внимание, как всичко на Земята всъщност е само един отблясък на това, което става в Космоса.
При човека това става скрито, защото той се е еманципирал. В себе си той носи само вътрешния ритъм. При растението има пълно съответствие. Към това сега искам да насоча вниманието с тези встъпителни думи.
към текста >>
При
растение
то има пълно съответствие.
Тази еманципация в Космоса е почти осъществена за човешкия живот, за животинския по-малко, а животът на растението във висока степен е включен в общата природа и външния земен живот. По тази причина животът на растението не може да бъде разбран, без да се вземе под внимание, как всичко на Земята всъщност е само един отблясък на това, което става в Космоса. При човека това става скрито, защото той се е еманципирал. В себе си той носи само вътрешния ритъм.
При растението има пълно съответствие.
Към това сега искам да насоча вниманието с тези встъпителни думи.
към текста >>
Сега да се вгледаме в самото
растение
.
Сега да се вгледаме в самото растение.
Трябва да го наблюдаваме от две страни. Първо, самата същност на растението, както и всеки отделен растителен вид, съдържа в себе си силата за възпроизвеждане, развива силата за размножаване, следователно може да възпроизведе себеподобно растение и т.н. Това от една страна. От друга страна, растението като по-нискостоящо природно царство служи за храна на съществата от по-висшите природни царства. Тези две течения в развитието на растението на пръв поглед имат много малко общо помежду си.
към текста >>
Първо, самата същност на
растение
то, както и всеки отделен растителен вид, съдържа в себе си силата за възпроизвеждане, развива силата за размножаване, следователно може да възпроизведе себеподобно
растение
и т.н.
Сега да се вгледаме в самото растение. Трябва да го наблюдаваме от две страни.
Първо, самата същност на растението, както и всеки отделен растителен вид, съдържа в себе си силата за възпроизвеждане, развива силата за размножаване, следователно може да възпроизведе себеподобно растение и т.н.
Това от една страна. От друга страна, растението като по-нискостоящо природно царство служи за храна на съществата от по-висшите природни царства. Тези две течения в развитието на растението на пръв поглед имат много малко общо помежду си. Тъй като по отношение на развитието от растението-майка към растението-щерка, внучка и т.н. на градивните природни сили може да е съвсем без различно дали ние ядем растението, дали се храним с него или не.
към текста >>
От друга страна,
растение
то като по-нискостоящо природно царство служи за храна на съществата от по-висшите природни царства.
Сега да се вгледаме в самото растение. Трябва да го наблюдаваме от две страни. Първо, самата същност на растението, както и всеки отделен растителен вид, съдържа в себе си силата за възпроизвеждане, развива силата за размножаване, следователно може да възпроизведе себеподобно растение и т.н. Това от една страна.
От друга страна, растението като по-нискостоящо природно царство служи за храна на съществата от по-висшите природни царства.
Тези две течения в развитието на растението на пръв поглед имат много малко общо помежду си. Тъй като по отношение на развитието от растението-майка към растението-щерка, внучка и т.н. на градивните природни сили може да е съвсем без различно дали ние ядем растението, дали се храним с него или не. Два съвсем различни интереса се изявяват вътре в растенията и въпреки това във взаимовръзките на природните сили нещата стоят така, че всичко свързано с вътрешната сила на възпроизвеждане, с израстването, което допринася за продължаване на рода на растението от поколение към поколение, във всичко това от Космоса върху Земята действат Луната, Венера, Меркурий посредством варовика. Ако гледаме само това, което става в растенията, които не ядем, които само се възпроизвеждат и обновяват, като че ли се интересуваме само от това тяхно свойство, тогава ще видим космическото действие в тях чрез силите на Венера, Меркурий, Луната.
към текста >>
Тези две течения в развитието на
растение
то на пръв поглед имат много малко общо помежду си.
Сега да се вгледаме в самото растение. Трябва да го наблюдаваме от две страни. Първо, самата същност на растението, както и всеки отделен растителен вид, съдържа в себе си силата за възпроизвеждане, развива силата за размножаване, следователно може да възпроизведе себеподобно растение и т.н. Това от една страна. От друга страна, растението като по-нискостоящо природно царство служи за храна на съществата от по-висшите природни царства.
Тези две течения в развитието на растението на пръв поглед имат много малко общо помежду си.
Тъй като по отношение на развитието от растението-майка към растението-щерка, внучка и т.н. на градивните природни сили може да е съвсем без различно дали ние ядем растението, дали се храним с него или не. Два съвсем различни интереса се изявяват вътре в растенията и въпреки това във взаимовръзките на природните сили нещата стоят така, че всичко свързано с вътрешната сила на възпроизвеждане, с израстването, което допринася за продължаване на рода на растението от поколение към поколение, във всичко това от Космоса върху Земята действат Луната, Венера, Меркурий посредством варовика. Ако гледаме само това, което става в растенията, които не ядем, които само се възпроизвеждат и обновяват, като че ли се интересуваме само от това тяхно свойство, тогава ще видим космическото действие в тях чрез силите на Венера, Меркурий, Луната. Те вземат участие в това, което се възпроизвежда в растението на Земята.
към текста >>
Тъй като по отношение на развитието от
растение
то-майка към
растение
то-щерка, внучка и т.н.
Трябва да го наблюдаваме от две страни. Първо, самата същност на растението, както и всеки отделен растителен вид, съдържа в себе си силата за възпроизвеждане, развива силата за размножаване, следователно може да възпроизведе себеподобно растение и т.н. Това от една страна. От друга страна, растението като по-нискостоящо природно царство служи за храна на съществата от по-висшите природни царства. Тези две течения в развитието на растението на пръв поглед имат много малко общо помежду си.
Тъй като по отношение на развитието от растението-майка към растението-щерка, внучка и т.н.
на градивните природни сили може да е съвсем без различно дали ние ядем растението, дали се храним с него или не. Два съвсем различни интереса се изявяват вътре в растенията и въпреки това във взаимовръзките на природните сили нещата стоят така, че всичко свързано с вътрешната сила на възпроизвеждане, с израстването, което допринася за продължаване на рода на растението от поколение към поколение, във всичко това от Космоса върху Земята действат Луната, Венера, Меркурий посредством варовика. Ако гледаме само това, което става в растенията, които не ядем, които само се възпроизвеждат и обновяват, като че ли се интересуваме само от това тяхно свойство, тогава ще видим космическото действие в тях чрез силите на Венера, Меркурий, Луната. Те вземат участие в това, което се възпроизвежда в растението на Земята.
към текста >>
на градивните природни сили може да е съвсем без различно дали ние ядем
растение
то, дали се храним с него или не.
Първо, самата същност на растението, както и всеки отделен растителен вид, съдържа в себе си силата за възпроизвеждане, развива силата за размножаване, следователно може да възпроизведе себеподобно растение и т.н. Това от една страна. От друга страна, растението като по-нискостоящо природно царство служи за храна на съществата от по-висшите природни царства. Тези две течения в развитието на растението на пръв поглед имат много малко общо помежду си. Тъй като по отношение на развитието от растението-майка към растението-щерка, внучка и т.н.
на градивните природни сили може да е съвсем без различно дали ние ядем растението, дали се храним с него или не.
Два съвсем различни интереса се изявяват вътре в растенията и въпреки това във взаимовръзките на природните сили нещата стоят така, че всичко свързано с вътрешната сила на възпроизвеждане, с израстването, което допринася за продължаване на рода на растението от поколение към поколение, във всичко това от Космоса върху Земята действат Луната, Венера, Меркурий посредством варовика. Ако гледаме само това, което става в растенията, които не ядем, които само се възпроизвеждат и обновяват, като че ли се интересуваме само от това тяхно свойство, тогава ще видим космическото действие в тях чрез силите на Венера, Меркурий, Луната. Те вземат участие в това, което се възпроизвежда в растението на Земята.
към текста >>
Два съвсем различни интереса се изявяват вътре в растенията и въпреки това във взаимовръзките на природните сили нещата стоят така, че всичко свързано с вътрешната сила на възпроизвеждане, с израстването, което допринася за продължаване на рода на
растение
то от поколение към поколение, във всичко това от Космоса върху Земята действат Луната, Венера, Меркурий посредством варовика.
Това от една страна. От друга страна, растението като по-нискостоящо природно царство служи за храна на съществата от по-висшите природни царства. Тези две течения в развитието на растението на пръв поглед имат много малко общо помежду си. Тъй като по отношение на развитието от растението-майка към растението-щерка, внучка и т.н. на градивните природни сили може да е съвсем без различно дали ние ядем растението, дали се храним с него или не.
Два съвсем различни интереса се изявяват вътре в растенията и въпреки това във взаимовръзките на природните сили нещата стоят така, че всичко свързано с вътрешната сила на възпроизвеждане, с израстването, което допринася за продължаване на рода на растението от поколение към поколение, във всичко това от Космоса върху Земята действат Луната, Венера, Меркурий посредством варовика.
Ако гледаме само това, което става в растенията, които не ядем, които само се възпроизвеждат и обновяват, като че ли се интересуваме само от това тяхно свойство, тогава ще видим космическото действие в тях чрез силите на Венера, Меркурий, Луната. Те вземат участие в това, което се възпроизвежда в растението на Земята.
към текста >>
Те вземат участие в това, което се възпроизвежда в
растение
то на Земята.
Тези две течения в развитието на растението на пръв поглед имат много малко общо помежду си. Тъй като по отношение на развитието от растението-майка към растението-щерка, внучка и т.н. на градивните природни сили може да е съвсем без различно дали ние ядем растението, дали се храним с него или не. Два съвсем различни интереса се изявяват вътре в растенията и въпреки това във взаимовръзките на природните сили нещата стоят така, че всичко свързано с вътрешната сила на възпроизвеждане, с израстването, което допринася за продължаване на рода на растението от поколение към поколение, във всичко това от Космоса върху Земята действат Луната, Венера, Меркурий посредством варовика. Ако гледаме само това, което става в растенията, които не ядем, които само се възпроизвеждат и обновяват, като че ли се интересуваме само от това тяхно свойство, тогава ще видим космическото действие в тях чрез силите на Венера, Меркурий, Луната.
Те вземат участие в това, което се възпроизвежда в растението на Земята.
към текста >>
Но, ако на
растение
то става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца.
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца.
Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн. От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава. На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
към текста >>
Силицият отваря
растение
то към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн.
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца.
Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн.
От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава. На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
към текста >>
От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които
растение
то се размножава.
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца. Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн.
От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава.
На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
към текста >>
Сега трябва да запитаме:от Луната, Венера, Меркурий постъпват на Земята сили и тези сили действат в
растение
то.
Сега трябва да запитаме:от Луната, Венера, Меркурий постъпват на Земята сили и тези сили действат в растението.
Кое ги улеснява и кое има пречи малко или много, кое благоприятства в растението да действуват силите на Луната или Сатурн и кое ги спъва, кое им противодейства?
към текста >>
Кое ги улеснява и кое има пречи малко или много, кое благоприятства в
растение
то да действуват силите на Луната или Сатурн и кое ги спъва, кое им противодейства?
Сега трябва да запитаме:от Луната, Венера, Меркурий постъпват на Земята сили и тези сили действат в растението.
Кое ги улеснява и кое има пречи малко или много, кое благоприятства в растението да действуват силите на Луната или Сатурн и кое ги спъва, кое им противодейства?
към текста >>
Те избуяват в цялостното израстване на
растение
то.
Водата е напълно пригодена в областите на Земята да очертава пътя и да насочва силите, които идват например от Луната. Тя разпределя лунните сили в областта на Земята. Между Луната и водата на Земята съществува определено отношение. Да приемем, че тъкмо са преминали дъждовни дни и е настъпило пълнолуние. Да, със силите, които идват на Земята при пълнолуние, става нещо колосално.
Те избуяват в цялостното израстване на растението.
Те не биха могли да предизвикат този буен растеж, ако не са предшествани от дъждовните дни. Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези условия. Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние? Защото това, което пълнолунието трябва да направи, при известни растения става мощно и силно след дъждовни дни и слабо и оскъдно след слънчеви дни. Такива правила се намираха в ръководствата на древното земеделие.
към текста >>
В какво се състои действието на тези сили в
растение
то?
време; но това място и в останалото време се влияе и обработва от него през Земята. Колко силно сатурновите сили ще въздействат върху живота на растенията, зависи винаги от топлинното състояние на въздуха. При студен въздух те не достигат растенията, при топъл въздух те успяват да ги достигнат.
В какво се състои действието на тези сили в растението?
към текста >>
Така е, защото едногодишният живот на
растение
то и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период.
Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период.
Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от планетите с дълъг период на обиколка при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години. Оттук има значение да се познават периодите на Марс, когато някой иска да засади дъб. Тъй като дъб, засаден в подходящ период на Марс, ще расте другояче, отколкото ако го засадите без да се съобразявате с това, когато Ви е удобно. Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се получи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период. Който има поглед в тази материя, може с точност да каже, кога едно растение се развива добре или зле, дали нещата са направени с разбиране на връзката с тези сили или не, тъй като това, което не е явно за очите, излиза на бял свят в по-интимните връзки на живота.
към текста >>
Който има поглед в тази материя, може с точност да каже, кога едно
растение
се развива добре или зле, дали нещата са направени с разбиране на връзката с тези сили или не, тъй като това, което не е явно за очите, излиза на бял свят в по-интимните връзки на живота.
Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период. Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от планетите с дълъг период на обиколка при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години. Оттук има значение да се познават периодите на Марс, когато някой иска да засади дъб. Тъй като дъб, засаден в подходящ период на Марс, ще расте другояче, отколкото ако го засадите без да се съобразявате с това, когато Ви е удобно. Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се получи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период.
Който има поглед в тази материя, може с точност да каже, кога едно растение се развива добре или зле, дали нещата са направени с разбиране на връзката с тези сили или не, тъй като това, което не е явно за очите, излиза на бял свят в по-интимните връзки на живота.
към текста >>
150.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Така че по отношение живота на
растение
то, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата.
Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
към текста >>
Следователно благотворно то или вредното въздействие върху отглеждането на
растение
то, което идва отдолу, всъщност е отражение на космическото облъчване.
Силите от далечните на Космоса действат не пряко върху растенията, не чрез непосредственото лъчение, а се поемат първо от Земята и се излъчват обратно от Земята нагоре.
Следователно благотворно то или вредното въздействие върху отглеждането на растението, което идва отдолу, всъщност е отражение на космическото облъчване.
Непосредственото въздействие върху надземния въздух и вода се наслоява в тях и действа оттам. От това зависи как почвата непосредствено въздействува върху растежа на растенията с нейните вътрешни свойства. По-късно това наблюдение трябва да го разширим и върху животните.
към текста >>
Камъните и пясъкът, които пропускат водата, без да я поемат в себе си, за които се казва, че не съдържат хранителни вещества, имат изключително важно значение за разгръщане живота на
растение
то и това зависи от действието на далечните космически сили.
Като разглеждаме земната почва, трябва да имаме предвид, че в нея се намират всички въздействия на далечния Космос, които имат някакво значение за развитието на земята. Тези въздействия са в камъните и пясъка.
Камъните и пясъкът, които пропускат водата, без да я поемат в себе си, за които се казва, че не съдържат хранителни вещества, имат изключително важно значение за разгръщане живота на растението и това зависи от действието на далечните космически сили.
Колкото и невероятно да изглежда, предимно по заобиколен път през съдържащият кварц пясък, в почвата навлиза онова, което при обратното си излъчване навън въздействува като отразено и което можем да означим като жизнено-етерно и химическо действие на почвата. Доколко самата почва бива вътрешно оживена и как тя упражнява своя собствен химизъм, това изцяло зависи от пясъчния и състав. И това, което корените на растението изживяват в почвата, в немалка степен зависи от това, доколко космичният химизъм по заобиколен път през скалите и камънаците, независимо на каква дълбочина те се намират в земята, са обхванати и отразени от тях. За да изучим живота на едно растение, трябва да сме наясно от носно геологичната основа, на която то расте и в никакъв случай не бива да оставим без внимание обстоятелството, че при отглеждането на кореноплодни растения и изобщо на растения, при които корените са от особено значение, в почвата не трябва да липсва кварц, макар и той да се намира надълбоко.
към текста >>
И това, което корените на
растение
то изживяват в почвата, в немалка степен зависи от това, доколко космичният химизъм по заобиколен път през скалите и камънаците, независимо на каква дълбочина те се намират в земята, са обхванати и отразени от тях.
Като разглеждаме земната почва, трябва да имаме предвид, че в нея се намират всички въздействия на далечния Космос, които имат някакво значение за развитието на земята. Тези въздействия са в камъните и пясъка. Камъните и пясъкът, които пропускат водата, без да я поемат в себе си, за които се казва, че не съдържат хранителни вещества, имат изключително важно значение за разгръщане живота на растението и това зависи от действието на далечните космически сили. Колкото и невероятно да изглежда, предимно по заобиколен път през съдържащият кварц пясък, в почвата навлиза онова, което при обратното си излъчване навън въздействува като отразено и което можем да означим като жизнено-етерно и химическо действие на почвата. Доколко самата почва бива вътрешно оживена и как тя упражнява своя собствен химизъм, това изцяло зависи от пясъчния и състав.
И това, което корените на растението изживяват в почвата, в немалка степен зависи от това, доколко космичният химизъм по заобиколен път през скалите и камънаците, независимо на каква дълбочина те се намират в земята, са обхванати и отразени от тях.
За да изучим живота на едно растение, трябва да сме наясно от носно геологичната основа, на която то расте и в никакъв случай не бива да оставим без внимание обстоятелството, че при отглеждането на кореноплодни растения и изобщо на растения, при които корените са от особено значение, в почвата не трябва да липсва кварц, макар и той да се намира надълбоко.
към текста >>
За да изучим живота на едно
растение
, трябва да сме наясно от носно геологичната основа, на която то расте и в никакъв случай не бива да оставим без внимание обстоятелството, че при отглеждането на кореноплодни растения и изобщо на растения, при които корените са от особено значение, в почвата не трябва да липсва кварц, макар и той да се намира надълбоко.
Тези въздействия са в камъните и пясъка. Камъните и пясъкът, които пропускат водата, без да я поемат в себе си, за които се казва, че не съдържат хранителни вещества, имат изключително важно значение за разгръщане живота на растението и това зависи от действието на далечните космически сили. Колкото и невероятно да изглежда, предимно по заобиколен път през съдържащият кварц пясък, в почвата навлиза онова, което при обратното си излъчване навън въздействува като отразено и което можем да означим като жизнено-етерно и химическо действие на почвата. Доколко самата почва бива вътрешно оживена и как тя упражнява своя собствен химизъм, това изцяло зависи от пясъчния и състав. И това, което корените на растението изживяват в почвата, в немалка степен зависи от това, доколко космичният химизъм по заобиколен път през скалите и камънаците, независимо на каква дълбочина те се намират в земята, са обхванати и отразени от тях.
За да изучим живота на едно растение, трябва да сме наясно от носно геологичната основа, на която то расте и в никакъв случай не бива да оставим без внимание обстоятелството, че при отглеждането на кореноплодни растения и изобщо на растения, при които корените са от особено значение, в почвата не трябва да липсва кварц, макар и той да се намира надълбоко.
към текста >>
Касае се обаче за още нещо, а именно, да може да се проведе нагоре през
растение
то това, което чрез силиция е свързано с корените на
растение
то.
Може да се каже: слава Богу, че под формата на силициева киселина и други силициеви съединения кварцът е разпространен от 47 до 48% и човек може навсякъде да разчита на действието на силиция в количества, от които се нуждае.
Касае се обаче за още нещо, а именно, да може да се проведе нагоре през растението това, което чрез силиция е свързано с корените на растението.
То трябва да протече нагоре, трябва да има непрекъснато взаимодействие и обмяна между приетото от Космоса чрез силиция, и действащото горе извинете в „корема“, с което трябва да бъде снабдена „главата“ долу, тъй като главата трябва да се намира в истинско взаимодействие с процесите, които стават горе над земя та, в корема. Идващото от Космоса, хваното долу, трябва непрекъснато да тече нагоре. И за да може то да тече нагоре, в почвата се намира глина. Глината и транспортното средство за действието на космическите същности в земната почва отдолу нагоре.
към текста >>
Когато преминем към практическата работа, това ще ни даде насока, как да се отнасяме спрямо глинестата или спрямо песъчливата почва, според това какъв вид
растение
искаме да засадим в съответната подходяща почва.
Когато преминем към практическата работа, това ще ни даде насока, как да се отнасяме спрямо глинестата или спрямо песъчливата почва, според това какъв вид растение искаме да засадим в съответната подходяща почва.
Но на първо място човек трябва да знае, какво става там. Как глинестата почва трябва да бъде обработвана, за да стане плодородна, е особено важно да се знае, но най-напред трябва да се знае, че глината е средата, в която протича стремящият се нагоре космически поток.
към текста >>
Необходимо е също да става и обратното, което аз наричам земното, а именно: всичко онова, което още в корема е подложено на определен вид външно храносмилане също и всичко това, което през лятото и зимата става във въздуха над земята, за растежа на
растение
то е един вид храносмилане всичко това, след като е преминало през един вид храносмилане, трябва да бъде привлечено отново в почвата, така че по този начин фактически става взаимодействие, обмяна.
Не е достатъчно обаче само наличието на това възходящо протичане на космическото.
Необходимо е също да става и обратното, което аз наричам земното, а именно: всичко онова, което още в корема е подложено на определен вид външно храносмилане също и всичко това, което през лятото и зимата става във въздуха над земята, за растежа на растението е един вид храносмилане всичко това, след като е преминало през един вид храносмилане, трябва да бъде привлечено отново в почвата, така че по този начин фактически става взаимодействие, обмяна.
Това, което чрез въздуха и водата, които се намират над земята, се превръща в сили, както и във фини хомеопатично изградени субстанции, бива привлечено в почвата чрез по-голямото или по-малкото съдържание на калций, на варовик. Варовиковото съдържание на почвата и разпръснатите в хомеопатични дози непосредствено над почвата варовикови субстанции затова се намират там, за да докарат в почвата този непосредствен земен елемент.
към текста >>
Тези два вида топлина, които можем да обозначим едната като цветна и листна топлина за
растение
то, другата като коренна топлина за
растение
то, тези два вида са съвсем различни един от друг и то така различни, че ние напълно основателно можем да наречем надпочвената топлина мъртва топлина, а подпочвената жива топлина.
Когато човек ще притежава истинска наука, а не просто днешните научни фантазии, тези неща ще бъдат възприемани по друг начин. Тогава ще бъдат давани точни сведения. Ще се знае например, че съществува грамадна разлика между топлината над почвата, която се намира в обсега на Слънцето, Меркурий, Венера и Луната, и топлината вътре в почвата, която е под влиянието на Юпитер, Сатурн и Марс.
Тези два вида топлина, които можем да обозначим едната като цветна и листна топлина за растението, другата като коренна топлина за растението, тези два вида са съвсем различни един от друг и то така различни, че ние напълно основателно можем да наречем надпочвената топлина мъртва топлина, а подпочвената жива топлина.
Подземната топлина притежава една особеност, която се проявява особено през зимата. Тя е проникната от вътрешен жизнен принцип, тя е нещо живо. Ако същата тази топлина, която действа в земята, трябваше да се изживява от нас, хората, всички ние бихме били съвсем глупави, тъй като за да сме умни, достъп до нашите тела трябва да има само мъртвата топлина. В мига, в който чрез варовиковото съдържание на почвата топлината навлезе в земята, където се пое ма от други субстанции на земята, където външната топлина преминава във вътрешна, тя преминава в известно състояние на леко оживяване. Днес се знае, че съществува разлика между въздуха под земята.
към текста >>
Това, което става с кристалите, не се отразява на живота на
растение
то.
Случва се следното:в края на Януари минералните вещества на Земята имат най-силен стремеж да кристализират и колкото по-надълбоко се отива, толкова този стремеж да станат чисти кристали в домакинството на природата става по-силен.
Това, което става с кристалите, не се отразява на живота на растението.
Тогава растенията са най-много отдадени на себе си и най-малко са изложени на минералните вещества. Обратно, известно време преди и след този период, особено преди него, когато минералите се подготвят да преминат във формиране, в кристализиране, те са от особена важност за развитието на растенията. Тогава те излъчват силите, които са от особена важност за растежа на растенията. Следователно можем да кажем: към Ноември до Декември настъпва времето, в което процесите под повърхността на Земята оказват особено въздействие върху развитието на растенията. Оттук следва изискването, действително да оползотворим това за живота на растението, тъй като един ден ще се разбере, колко особено важно е използуването на такива неща, за да може да се управлява развитието на растенията.
към текста >>
Оттук следва изискването, действително да оползотворим това за живота на
растение
то, тъй като един ден ще се разбере, колко особено важно е използуването на такива неща, за да може да се управлява развитието на растенията.
Това, което става с кристалите, не се отразява на живота на растението. Тогава растенията са най-много отдадени на себе си и най-малко са изложени на минералните вещества. Обратно, известно време преди и след този период, особено преди него, когато минералите се подготвят да преминат във формиране, в кристализиране, те са от особена важност за развитието на растенията. Тогава те излъчват силите, които са от особена важност за растежа на растенията. Следователно можем да кажем: към Ноември до Декември настъпва времето, в което процесите под повърхността на Земята оказват особено въздействие върху развитието на растенията.
Оттук следва изискването, действително да оползотворим това за живота на растението, тъй като един ден ще се разбере, колко особено важно е използуването на такива неща, за да може да се управлява развитието на растенията.
към текста >>
Семето, от което се развива зародишът на
растение
то, обикновено се разглежда като едно извънредно сложно молекулярно устройство.
Относно обработката на земята трябва да прозрем нещо много важно. Този много важен въпрос често съм го споменавал между антропософи се състои в това, да се знае при какви условия мировото пространство със своите сили може да действа върху Земята. За да вникнем в това, нека тръгнем от образуването на семето.
Семето, от което се развива зародишът на растението, обикновено се разглежда като едно извънредно сложно молекулярно устройство.
към текста >>
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното
растение
на
растение
то-дете или от майчиното животно на рожбата на животното.
Тъй като организмът не произлиза по този начин от семето, че това, което се е изградило като семе, да се предава от майчиното растение на растението-дете или от майчиното животно на рожбата на животното.
Тъкмо това съвсем не е вярно. Много по-вярно е, че доведе ли се тази сложност на изграждането до крайност, тя се разпада и накрая от това, което в границите на земното е доведено до най-голяма та сложност, се получава малък хаос. То се разпада, би могло да се каже, в космичен прах и когато се е разпаднало в космичен прах, когато семето е достигнало до най-голяма сложност и се е установил малкият хаос, тогава върху семето започва да действа цялата околна Вселена. Тя се отпечатва върху него и изгражда от малкия хаос това, което може да бъде изградено чрез въздействията на Вселената, идващи от всички страни. И от семето получаваме едно отражение на Вселената /Рис.3/.
към текста >>
Образът, който се изгражда в отделното
растение
, винаги е отражение на някаква космична констелация, винаги се изгражда от Космоса.
Образът, който се изгражда в отделното растение, винаги е отражение на някаква космична констелация, винаги се изгражда от Космоса.
Ако искаме да въвлечем действието на Космоса в нашите земни граници, необходимо е да вкараме земното по възможност в най-съвършен хаос. Навсякъде, където искаме да предизвикаме въздействието на Космоса, трябва възможно най-силно да приведем земното в хаос. За развитието на растението в известно отношение се грижи самата природа. Понеже новият организъм се изгражда от Космоса, във всеки случай е необходимо да задържим космичното действие в организма дотогава, докато отново се образува семе.
към текста >>
За развитието на
растение
то в известно отношение се грижи самата природа.
Образът, който се изгражда в отделното растение, винаги е отражение на някаква космична констелация, винаги се изгражда от Космоса. Ако искаме да въвлечем действието на Космоса в нашите земни граници, необходимо е да вкараме земното по възможност в най-съвършен хаос. Навсякъде, където искаме да предизвикаме въздействието на Космоса, трябва възможно най-силно да приведем земното в хаос.
За развитието на растението в известно отношение се грижи самата природа.
Понеже новият организъм се изгражда от Космоса, във всеки случай е необходимо да задържим космичното действие в организма дотогава, докато отново се образува семе.
към текста >>
Засадим ли в земята семе на някакво
растение
, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света.
Засадим ли в земята семе на някакво растение, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света.
В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то получава своята определена форма, своя вид, своя образ. В мига, в който семето се посее в земята, върху него започва много силно да действа външното обкръжение на Земята и в този миг семето се прониква от копнеж да противодейства, да се противопоставя на космичното, да започне буйно да расте, да се разраства във всички възможни посоки, понеже това, което действа над Земята, не иска да задържи тази форма, този образ. Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето. Ние трябва да приобщим растението с неговия растеж към земята. Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването.
към текста >>
Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото
растение
и следващите кълнове, се налага в
растение
то да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на
растение
то живее вътре в семето.
Засадим ли в земята семе на някакво растение, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света. В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то получава своята определена форма, своя вид, своя образ. В мига, в който семето се посее в земята, върху него започва много силно да действа външното обкръжение на Земята и в този миг семето се прониква от копнеж да противодейства, да се противопоставя на космичното, да започне буйно да расте, да се разраства във всички възможни посоки, понеже това, което действа над Земята, не иска да задържи тази форма, този образ.
Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето.
Ние трябва да приобщим растението с неговия растеж към земята. Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването. Този намиращ се върху земята живот трябва да внесем в живота на самото расте ние. В това отношение за хората са особено благоприятни местностите богати на хумус, тъй като това, което може да доведе до плодородие на земята чрез естествен хумус, може да се замести по изкуствен начин само незадоволително.
към текста >>
Ние трябва да приобщим
растение
то с неговия растеж към земята.
Засадим ли в земята семе на някакво растение, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света. В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то получава своята определена форма, своя вид, своя образ. В мига, в който семето се посее в земята, върху него започва много силно да действа външното обкръжение на Земята и в този миг семето се прониква от копнеж да противодейства, да се противопоставя на космичното, да започне буйно да расте, да се разраства във всички възможни посоки, понеже това, което действа над Земята, не иска да задържи тази форма, този образ. Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето.
Ние трябва да приобщим растението с неговия растеж към земята.
Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването. Този намиращ се върху земята живот трябва да внесем в живота на самото расте ние. В това отношение за хората са особено благоприятни местностите богати на хумус, тъй като това, което може да доведе до плодородие на земята чрез естествен хумус, може да се замести по изкуствен начин само незадоволително.
към текста >>
Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на
растение
то внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на
растение
то е застинал преди да достигне семеобразуването.
Засадим ли в земята семе на някакво растение, то в това семе имаме отпечатъка, характеристиката на целия Космос откъм някаква посока на света. В него започва да действа констелацията, звездното съотношение и по този начин то получава своята определена форма, своя вид, своя образ. В мига, в който семето се посее в земята, върху него започва много силно да действа външното обкръжение на Земята и в този миг семето се прониква от копнеж да противодейства, да се противопоставя на космичното, да започне буйно да расте, да се разраства във всички възможни посоки, понеже това, което действа над Земята, не иска да задържи тази форма, този образ. Като противоположност на вкарването на семето в хаоса семето трябва да бъде доведено до хаос щом от него вече се появят първите наченки на новото растение и следващите кълнове, се налага в растението да внесем земното, като противес на космичното, което като форма на растението живее вътре в семето. Ние трябва да приобщим растението с неговия растеж към земята.
Това обаче може да стане само когато в действителност в живота на растението внесем намиращия се над земята живот, който още не е достигнал до пълния хаос, който не се е издигнал до семеобразуването, а в организацията на растението е застинал преди да достигне семеобразуването.
Този намиращ се върху земята живот трябва да внесем в живота на самото расте ние. В това отношение за хората са особено благоприятни местностите богати на хумус, тъй като това, което може да доведе до плодородие на земята чрез естествен хумус, може да се замести по изкуствен начин само незадоволително.
към текста >>
Бъде ли и то приложено върху развитието на
растение
то, ние задържа ме вътре в живота на
растение
то земния елемент, и тогава космичният елемент действа само в потока, който води отново до семеобразуване.
Но на какво почива това образуване на хумус? То почива на факта, че това, което идва от растителния живот, се поема от природния процес. Това, което още не е преминало в хаос, отблъсква по определен начин космичното въздействие.
Бъде ли и то приложено върху развитието на растението, ние задържа ме вътре в живота на растението земния елемент, и тогава космичният елемент действа само в потока, който води отново до семеобразуване.
Обратно, земният елемент действа върху растението на листа та и цветовете и т.н. Във всичко това космичното само изпраща своите действия. Това може да се проследи съвсем точно.
към текста >>
Обратно, земният елемент действа върху
растение
то на листа та и цветовете и т.н.
Но на какво почива това образуване на хумус? То почива на факта, че това, което идва от растителния живот, се поема от природния процес. Това, което още не е преминало в хаос, отблъсква по определен начин космичното въздействие. Бъде ли и то приложено върху развитието на растението, ние задържа ме вътре в живота на растението земния елемент, и тогава космичният елемент действа само в потока, който води отново до семеобразуване.
Обратно, земният елемент действа върху растението на листа та и цветовете и т.н.
Във всичко това космичното само изпраща своите действия. Това може да се проследи съвсем точно.
към текста >>
Да вземем едно
растение
, което израства от корена нагоре.
Да вземем едно растение, което израства от корена нагоре.
На края на стеблото се образуват семенцата. Развиват се и се разпростират листата и цветовете. В листа и цвета е това земно, което дава оформлението, което е едно изпълнение със земна материя. Причината листата и семето да надебеляват и да поемат субстанциалност се крие в това, че ние доставяме на растението земното, което още не е достигнало до хаос.
към текста >>
Причината листата и семето да надебеляват и да поемат субстанциалност се крие в това, че ние доставяме на
растение
то земното, което още не е достигнало до хаос.
Да вземем едно растение, което израства от корена нагоре. На края на стеблото се образуват семенцата. Развиват се и се разпростират листата и цветовете. В листа и цвета е това земно, което дава оформлението, което е едно изпълнение със земна материя.
Причината листата и семето да надебеляват и да поемат субстанциалност се крие в това, че ние доставяме на растението земното, което още не е достигнало до хаос.
към текста >>
В багрите на цветовете на
растение
то живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето.
В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>
Ако растежът на
растение
то се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят.
Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>
Навсякъде нещата стоят така, че трябва да си кажем: ако изскубнем едно
растение
от земята, отдолу в корена имаме космичното, в цвета имаме най-много земен елемент и само във финото му обагряне се намира космическият елемент.
Това, което се проявява като обагряне при цветовете, същото то действа особено силно в корените. Там, вътре в почвата действа това, което като източник на сила живее в далечните планети.
Навсякъде нещата стоят така, че трябва да си кажем: ако изскубнем едно растение от земята, отдолу в корена имаме космичното, в цвета имаме най-много земен елемент и само във финото му обагряне се намира космическият елемент.
към текста >>
Обратно, когато земното би трябвало да живее в корена и силно да действа в него, тогава той избуява във формата, тъй като
растение
то има своята форма от това, което може да произлезе в областта на Земята.
Обратно, когато земното би трябвало да живее в корена и силно да действа в него, тогава той избуява във формата, тъй като растението има своята форма от това, което може да произлезе в областта на Земята.
Това, което разпростира, разклонява и изгражда като коренище, тогава както в багрите космичните сили действат нагоре, така върху него земните сили действат надолу. Така че космични са онези корени, които са цялостни, неразклонени и обратно при разклонените корени имаме навлизане на земните сили навътре в почвата, както в цветовете имаме действие на космичните сили отдолу нагоре, в слънчевото действие стои по средата. Слънчевите сили действат предимно в зелените листа, във взаимодействието между цветовете и корена и във всичко, което е между тях. Слънчевото действие е това, което като диафрагма е причислено към вътрешността на Земята и действа в растението отдолу нагоре. Земното, което се намира над почвата действа и надолу, като с помощта на калция, на варовика, се привлича надолу в растението.
към текста >>
Слънчевото действие е това, което като диафрагма е причислено към вътрешността на Земята и действа в
растение
то отдолу нагоре.
Обратно, когато земното би трябвало да живее в корена и силно да действа в него, тогава той избуява във формата, тъй като растението има своята форма от това, което може да произлезе в областта на Земята. Това, което разпростира, разклонява и изгражда като коренище, тогава както в багрите космичните сили действат нагоре, така върху него земните сили действат надолу. Така че космични са онези корени, които са цялостни, неразклонени и обратно при разклонените корени имаме навлизане на земните сили навътре в почвата, както в цветовете имаме действие на космичните сили отдолу нагоре, в слънчевото действие стои по средата. Слънчевите сили действат предимно в зелените листа, във взаимодействието между цветовете и корена и във всичко, което е между тях.
Слънчевото действие е това, което като диафрагма е причислено към вътрешността на Земята и действа в растението отдолу нагоре.
Земното, което се намира над почвата действа и надолу, като с помощта на калция, на варовика, се привлича надолу в растението. Наблюдавайте растенията, при които чрез варовика земното силно е привлечено надолу до корените. Това са растения, които разпростират разклонените си на всички страни корени, както и при фуражните растения, например еспарзетата не цвеклото. За да разбере едно растение, човек трябва да разгледа формата и багрите на цветовете му докъде в него действа космично то и докъде земното.
към текста >>
Земното, което се намира над почвата действа и надолу, като с помощта на калция, на варовика, се привлича надолу в
растение
то.
Обратно, когато земното би трябвало да живее в корена и силно да действа в него, тогава той избуява във формата, тъй като растението има своята форма от това, което може да произлезе в областта на Земята. Това, което разпростира, разклонява и изгражда като коренище, тогава както в багрите космичните сили действат нагоре, така върху него земните сили действат надолу. Така че космични са онези корени, които са цялостни, неразклонени и обратно при разклонените корени имаме навлизане на земните сили навътре в почвата, както в цветовете имаме действие на космичните сили отдолу нагоре, в слънчевото действие стои по средата. Слънчевите сили действат предимно в зелените листа, във взаимодействието между цветовете и корена и във всичко, което е между тях. Слънчевото действие е това, което като диафрагма е причислено към вътрешността на Земята и действа в растението отдолу нагоре.
Земното, което се намира над почвата действа и надолу, като с помощта на калция, на варовика, се привлича надолу в растението.
Наблюдавайте растенията, при които чрез варовика земното силно е привлечено надолу до корените. Това са растения, които разпростират разклонените си на всички страни корени, както и при фуражните растения, например еспарзетата не цвеклото. За да разбере едно растение, човек трябва да разгледа формата и багрите на цветовете му докъде в него действа космично то и докъде земното.
към текста >>
За да разбере едно
растение
, човек трябва да разгледа формата и багрите на цветовете му докъде в него действа космично то и докъде земното.
Слънчевите сили действат предимно в зелените листа, във взаимодействието между цветовете и корена и във всичко, което е между тях. Слънчевото действие е това, което като диафрагма е причислено към вътрешността на Земята и действа в растението отдолу нагоре. Земното, което се намира над почвата действа и надолу, като с помощта на калция, на варовика, се привлича надолу в растението. Наблюдавайте растенията, при които чрез варовика земното силно е привлечено надолу до корените. Това са растения, които разпростират разклонените си на всички страни корени, както и при фуражните растения, например еспарзетата не цвеклото.
За да разбере едно растение, човек трябва да разгледа формата и багрите на цветовете му докъде в него действа космично то и докъде земното.
към текста >>
Да допуснем, че чрез нещо в максимална степен успеем да спрем и задържим космичното в
растение
то, тогава то няма да бъде изпратено нагоре и няма да се прояви в цветове, а ще се изживее в стъблената част.
Да допуснем, че чрез нещо в максимална степен успеем да спрем и задържим космичното в растението, тогава то няма да бъде изпратено нагоре и няма да се прояви в цветове, а ще се изживее в стъблената част.
Да, в какво, според досега изложените сведения, живее космичното вътре в растението? То живее в кварца. Сега да разгледаме хвоща, еквизетум. Това растение има свойството да привлича в себе си космичното, да се прониква с кварц, със силиций. Той съдържа в себе си 90% силициева кисилина.
към текста >>
Да, в какво, според досега изложените сведения, живее космичното вътре в
растение
то?
Да допуснем, че чрез нещо в максимална степен успеем да спрем и задържим космичното в растението, тогава то няма да бъде изпратено нагоре и няма да се прояви в цветове, а ще се изживее в стъблената част.
Да, в какво, според досега изложените сведения, живее космичното вътре в растението?
То живее в кварца. Сега да разгледаме хвоща, еквизетум. Това растение има свойството да привлича в себе си космичното, да се прониква с кварц, със силиций. Той съдържа в себе си 90% силициева кисилина. В хвощовете космичното е в огромно изобилие, но не се разкрива в цветовете, а се изявява в долната част на растението.
към текста >>
Това
растение
има свойството да привлича в себе си космичното, да се прониква с кварц, със силиций.
Да допуснем, че чрез нещо в максимална степен успеем да спрем и задържим космичното в растението, тогава то няма да бъде изпратено нагоре и няма да се прояви в цветове, а ще се изживее в стъблената част. Да, в какво, според досега изложените сведения, живее космичното вътре в растението? То живее в кварца. Сега да разгледаме хвоща, еквизетум.
Това растение има свойството да привлича в себе си космичното, да се прониква с кварц, със силиций.
Той съдържа в себе си 90% силициева кисилина. В хвощовете космичното е в огромно изобилие, но не се разкрива в цветовете, а се изявява в долната част на растението. Да вземем нещо друго.
към текста >>
В хвощовете космичното е в огромно изобилие, но не се разкрива в цветовете, а се изявява в долната част на
растение
то.
Да, в какво, според досега изложените сведения, живее космичното вътре в растението? То живее в кварца. Сега да разгледаме хвоща, еквизетум. Това растение има свойството да привлича в себе си космичното, да се прониква с кварц, със силиций. Той съдържа в себе си 90% силициева кисилина.
В хвощовете космичното е в огромно изобилие, но не се разкрива в цветовете, а се изявява в долната част на растението.
Да вземем нещо друго.
към текста >>
Тогава човек с лекота е могъл да превръща едно
растение
в друго.
Да приемем, че искаме да задържим в корените това което се стреми да премине през стъблото нагоре към листата. В днешно време този въпрос не привлича толкова силно вниманието, тъй като вече сме установили видовете растения според различни критерии. Другояче е било в древни времена.
Тогава човек с лекота е могъл да превръща едно растение в друго.
Някога това много се е прилагало. Днес също е от значение, тъй като трябва да се търсят условията, благоприятни за дадено растение.
към текста >>
Днес също е от значение, тъй като трябва да се търсят условията, благоприятни за дадено
растение
.
Да приемем, че искаме да задържим в корените това което се стреми да премине през стъблото нагоре към листата. В днешно време този въпрос не привлича толкова силно вниманието, тъй като вече сме установили видовете растения според различни критерии. Другояче е било в древни времена. Тогава човек с лекота е могъл да превръща едно растение в друго. Някога това много се е прилагало.
Днес също е от значение, тъй като трябва да се търсят условията, благоприятни за дадено растение.
към текста >>
Как трябва да се отнесем към едно
растение
, какво трябва да направим, когато искаме космичната сила да не отива изцяло в цветовете и в плодовете, а да остане долу, когато в известна степен това, което се изчерпва в образуване на стъбла и листа, задържим в образуването на корените.
Как трябва да се отнесем към едно растение, какво трябва да направим, когато искаме космичната сила да не отива изцяло в цветовете и в плодовете, а да остане долу, когато в известна степен това, което се изчерпва в образуване на стъбла и листа, задържим в образуването на корените.
Какво трябва да направим? Трябва да засадим това растение в песъчлива почва, тъй като космичните сили се задържат в кварцовата почва. Такова растение са картофите. Те са коренов зеленчук, при който силата, която образува листата и стъблата се задържа в клубените, тъй като самите картофи не са корени, а надебелени стъбла. Тях трябва да ги засадим в песъчлива почва, за да задържим процеса на цветообразуването т.е.
към текста >>
Трябва да засадим това
растение
в песъчлива почва, тъй като космичните сили се задържат в кварцовата почва.
Как трябва да се отнесем към едно растение, какво трябва да направим, когато искаме космичната сила да не отива изцяло в цветовете и в плодовете, а да остане долу, когато в известна степен това, което се изчерпва в образуване на стъбла и листа, задържим в образуването на корените. Какво трябва да направим?
Трябва да засадим това растение в песъчлива почва, тъй като космичните сили се задържат в кварцовата почва.
Такова растение са картофите. Те са коренов зеленчук, при който силата, която образува листата и стъблата се задържа в клубените, тъй като самите картофи не са корени, а надебелени стъбла. Тях трябва да ги засадим в песъчлива почва, за да задържим процеса на цветообразуването т.е. космичната сила в самите клубени.
към текста >>
Такова
растение
са картофите.
Как трябва да се отнесем към едно растение, какво трябва да направим, когато искаме космичната сила да не отива изцяло в цветовете и в плодовете, а да остане долу, когато в известна степен това, което се изчерпва в образуване на стъбла и листа, задържим в образуването на корените. Какво трябва да направим? Трябва да засадим това растение в песъчлива почва, тъй като космичните сили се задържат в кварцовата почва.
Такова растение са картофите.
Те са коренов зеленчук, при който силата, която образува листата и стъблата се задържа в клубените, тъй като самите картофи не са корени, а надебелени стъбла. Тях трябва да ги засадим в песъчлива почва, за да задържим процеса на цветообразуването т.е. космичната сила в самите клубени.
към текста >>
От всичко това се вижда, че преценката на правилния подход при отглеждането на
растение
то, така да се каже неговата азбука, е: винаги да може да се каже, кое при дадено
растение
е космично и кое в него е земно.
От всичко това се вижда, че преценката на правилния подход при отглеждането на растението, така да се каже неговата азбука, е: винаги да може да се каже, кое при дадено растение е космично и кое в него е земно.
Как особените свойства на почвата да бъдат насочени така, че космичното действие да бъде, тъй да се каже, уплътнено и задържано в корените и листата. Или как може то да се направи по-тънко, по-фино, за да бъде изтеглено нагоре и да обагри цветовете, или да направи плодовете по-вкусни и по-хранителни. Когато кайсиите или сливите имат фин вкус, този фин вкус е всъщност вложеното в тях космично действие, както е при багрите на цветовете в ябълката. Вие фактически ядете Юпитер, в сливата Вие фактически ядете Сатурн. И ако човечеството с днешното познание бъде поставено пред необходимостта да произведе от някои растения, останали от предисторическо време, разнообразието на нашите плодови сортове, той няма да постигне много, ако формите на нашите овощни сортове не се наследяваха и не са били произведени във времето, когато човечеството още е съзнавало инстинктивната прамъдрост относно производството на овощните сортове от примитивни сортове.
към текста >>
Защото трябва да знаете, че космичните влияния, които се проявяват в дадено
растение
, които идват от вътрешността на земята, се провеждат нагоре.
По този начин от вида и формата на животното имат възможност да установите съотношението между доставяния от животното тор и нуждата от тор на земята, чиито растения животното яде.
Защото трябва да знаете, че космичните влияния, които се проявяват в дадено растение, които идват от вътрешността на земята, се провеждат нагоре.
Ако дадено растение е особено богато на такива космични въздействия и бъде изядено от едно животно, то от своя страна от тази храна ще достави особено подходящ тор на почвата, на която растението расте.
към текста >>
Ако дадено
растение
е особено богато на такива космични въздействия и бъде изядено от едно животно, то от своя страна от тази храна ще достави особено подходящ тор на почвата, на която
растение
то расте.
По този начин от вида и формата на животното имат възможност да установите съотношението между доставяния от животното тор и нуждата от тор на земята, чиито растения животното яде. Защото трябва да знаете, че космичните влияния, които се проявяват в дадено растение, които идват от вътрешността на земята, се провеждат нагоре.
Ако дадено растение е особено богато на такива космични въздействия и бъде изядено от едно животно, то от своя страна от тази храна ще достави особено подходящ тор на почвата, на която растението расте.
към текста >>
151.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не
растение
, защото може веднага да унищожи току-що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина.
Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата. Каквото трябва да бъде изградено дали сравнително краткотрайния образ на животинския организъм там навсякъде големият скулптор е въглерода. В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, той навсякъде в себе си носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата. Един траен скулптор твори във въглерода и докато изгражда различните форми в природата, този траен скулптор си служи със сярата.
Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току-що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина.
Понеже въглерода в човешкото тяло прави човека твърде корав, прекалено втвърден, както прави твърда палмата, затова дишането веднага откъсва и отстранява този въглерод и свързан с кислорода го изхвърля навън. Така ние се оказваме в една подвижност, от която като хора се нуждаем.
към текста >>
В
растение
то обаче той остава вътре и по този начин в определена степен задържа твърдата форма също и в едногодишните растения.
В растението обаче той остава вътре и по този начин в определена степен задържа твърдата форма също и в едногодишните растения.
По отношение на човек един древен израз гласи: „Кръвта е съвсем особена течност“. И с право трябва да се каже, че човешкият Аз пулсира в кръвта и така той се изявява физически. Казано по-точно: това е тъчащият, управляващия, формиращият се и веднага разрушаващ своята форма въглерод, по чийто път в кръвта, оросена със сярата се движи духовната същност на човека, която наричаме Аз, като същинския дух на човека, живее във въглерода, така в известна степен световният Аз е световният Дух, който чрез сярата живее във формиращия се и винаги отново разпадащ се въглерод.
към текста >>
Растение
то не би могло да цъфти, ако астралността не го облива отвън.
Виждате следователно, че азотът играе важна роля чак в духовната област и това ще Ви позволи да си представите, че този азотът трябва да е необходим за живота на растенията. Както ги виждаме да израстват от земята, растенията имат само физическо и етерно тяло. Но астралността отвън трябва да ги за обикаля отвсякъде.
Растението не би могло да цъфти, ако астралността не го облива отвън.
Самото то не я поема в себе си като животното или човека, но отвън трябва да бъде в контакт с астралността.
към текста >>
Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на
растение
то.
Варовикът и кварцът са основата също и за развитието на растението.
Сега трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното и кварцовото изграждане. Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да пропълзим дотам и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано, как сияе формообразуването на въглерода във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под която има варовик и кварц. В човека не може да се проникне, обаче там може да се получи това познание, там може да се види как кислородът се хваща от азота и бива пренесен във въглерода, но доколкото въглеродът се опира на варовика и кварца. Можем също да кажем: кислородът само преминава през въглерода.
към текста >>
Човек трябва да гледа на отделното
растение
като на част от едно цяло.
Ние имаме задачата да се научим да виждаме, че всеки растителен вид е поставен в цялостния организъм на растителния свят, както отделният човешки орган е поставен в цялостния организъм на човека.
Човек трябва да гледа на отделното растение като на част от едно цяло.
Когато нещата се разглеждат по този начин, тогава ще се види голямото значение на пеперудоцветните растения разбира се, тези неща се знаят, но е необходимо да се опознаят от духовна гледна точка, тъй като съществува голяма опасност в скоро време, особено където са загубени традициите, новото да бъде приложено по съвсем погрешни начини.
към текста >>
Човек има чувството, че всичко, което има характер на желание, е разпространено навсякъде, където има варовик и то привлича и
растение
то.
Варовикът, докато е още калций, няма спокойствие, навсякъде иска да се осъществи, да стане варовик, да се свърже с кислорода; но и тогава не е доволен, и има желание да поеме всяка възможна метална киселина. Той иска всичко да привлече към себе си. В почвата той развива истински характер на силно желаещ. Който е по-внимателен, ще види разликата между него и другите вещества. Варовикът изсмуква всичко, което е различно от него.
Човек има чувството, че всичко, което има характер на желание, е разпространено навсякъде, където има варовик и то привлича и растението.
И понеже всичко, което варовикът иска да има, живее в растението, той го притегля и го изсмуква оттам. Затова се налага то да му бъде постоянно изтръгвано. Как да бъде изтръгвано? Чрез големия благородник, който не иска нищо за себе си.
към текста >>
И понеже всичко, което варовикът иска да има, живее в
растение
то, той го притегля и го изсмуква оттам.
Той иска всичко да привлече към себе си. В почвата той развива истински характер на силно желаещ. Който е по-внимателен, ще види разликата между него и другите вещества. Варовикът изсмуква всичко, което е различно от него. Човек има чувството, че всичко, което има характер на желание, е разпространено навсякъде, където има варовик и то привлича и растението.
И понеже всичко, което варовикът иска да има, живее в растението, той го притегля и го изсмуква оттам.
Затова се налага то да му бъде постоянно изтръгвано. Как да бъде изтръгвано? Чрез големия благородник, който не иска нищо за себе си.
към текста >>
Как прочее в такава обстановка живее едно
растение
?
Въглеродът е истинският строител във всички растения, скулпторът на скелетообразните опори. В течение на земното развитие обаче това му става трудно. Въглеродът би могъл да формира всички растения само ако под него би имало вода. Тогава всичко би растяло, обаче сега отдолу се намира варовикът, който му пречи. Затова той се свързва с кварца и така кварц и въглерод заедно и в съюз с глината пак строят, като преодоляват съпротивата на варовика.
Как прочее в такава обстановка живее едно растение?
към текста >>
Отдолу варовикът иска да обхване
растение
то с пипала; горе кварцът иска да го направи съвсем тънко, фино, стройно, влакнесто, каквито са водораслите; но между тях се намира нашият истински строител на растителните форми въглеродът, който подрежда всичко.
Отдолу варовикът иска да обхване растението с пипала; горе кварцът иска да го направи съвсем тънко, фино, стройно, влакнесто, каквито са водораслите; но между тях се намира нашият истински строител на растителните форми въглеродът, който подрежда всичко.
И точно както нашето астрално тяло създава ред между Аза и етерното тяло, така азотът като астрална същност действа посреднически. Трябва да се научим да разбираме как азотът действа между варовика, глината и кварца, между всичко онова, което варовикът постоянно дърпа надолу и това, което кварцът би желал да излъчи нагоре.
към текста >>
152.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Дървото се различава от едно обикновено едногодишно
растение
, което остава просто тревисто
растение
.
Да разгледаме едно дърво, за да си изградим представа за него.
Дървото се различава от едно обикновено едногодишно растение, което остава просто тревисто растение.
Дървото се обгражда с кора. Каква е неговата същност в сравнение с едногодишното растение? Да сравним едно дърво с куп натрупана земя, който е богат на хумус и съдържа в себе си извънредно много, повече или по-малко разлагащи се растителни вещества, а може би и разложени животински вещества.
към текста >>
Каква е неговата същност в сравнение с едногодишното
растение
?
Да разгледаме едно дърво, за да си изградим представа за него. Дървото се различава от едно обикновено едногодишно растение, което остава просто тревисто растение. Дървото се обгражда с кора.
Каква е неговата същност в сравнение с едногодишното растение?
Да сравним едно дърво с куп натрупана земя, който е богат на хумус и съдържа в себе си извънредно много, повече или по-малко разлагащи се растителни вещества, а може би и разложени животински вещества.
към текста >>
Ако имаме такова земно устройство, което по своята особена направа разкрива, че съдържа етерно-жизнени сили, то всъщност е на път да стане обвивка на
растение
.
Ако имаме такова земно устройство, което по своята особена направа разкрива, че съдържа етерно-жизнени сили, то всъщност е на път да стане обвивка на растение.
Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на дърво. И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам. Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци.
към текста >>
Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на
растение
, да се превърне в кора на дърво.
Ако имаме такова земно устройство, което по своята особена направа разкрива, че съдържа етерно-жизнени сили, то всъщност е на път да стане обвивка на растение.
Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на дърво.
И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам. Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци. Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение.
към текста >>
Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около
растение
то.
Ако имаме такова земно устройство, което по своята особена направа разкрива, че съдържа етерно-жизнени сили, то всъщност е на път да стане обвивка на растение. Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на дърво. И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам.
Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението.
Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци. Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение. Същият този процес се осъществява при образуване на дървото. Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
към текста >>
Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на
растение
.
Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на дърво. И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам. Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци.
Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение.
Същият този процес се осъществява при образуване на дървото. Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
към текста >>
Земята се издига, обвива
растение
то, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци. Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение. Същият този процес се осъществява при образуване на дървото.
Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
към текста >>
Казвам Ви всичко това, главно за да събудя у Вас представата, че съществува сродство между това, което е заключено в контурите на
растение
то и почвата около
растение
то.
Казвам Ви всичко това, главно за да събудя у Вас представата, че съществува сродство между това, което е заключено в контурите на растението и почвата около растението.
към текста >>
Съвсем не е вярно, че с контурите на
растение
то животът престава.
Съвсем не е вярно, че с контурите на растението животът престава.
Животът като такъв продължава извън очертанията на растението, именно от корените продължава навън в почвата и за много растения не съществува рязка граница между живота вътре в растението и живота около него в околността, където то живее. Преди всичко човек трябва да бъде проникнат от този факт и основно да го схване, за да може да разбере същността на една на торена земя или на земя, обработвана по друг подобен начин.
към текста >>
Животът като такъв продължава извън очертанията на
растение
то, именно от корените продължава навън в почвата и за много растения не съществува рязка граница между живота вътре в
растение
то и живота около него в околността, където то живее.
Съвсем не е вярно, че с контурите на растението животът престава.
Животът като такъв продължава извън очертанията на растението, именно от корените продължава навън в почвата и за много растения не съществува рязка граница между живота вътре в растението и живота около него в околността, където то живее.
Преди всичко човек трябва да бъде проникнат от този факт и основно да го схване, за да може да разбере същността на една на торена земя или на земя, обработвана по друг подобен начин.
към текста >>
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та
растение
то да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост.
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост.
То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот. Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо. Необходимо е да бъде така. Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот. В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване.
към текста >>
Общо взето всяко развитие на каквото и да е
растение
има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо.
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост. То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот.
Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо.
Необходимо е да бъде така. Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот. В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване. Това е нужно в най-малка степен в областите с чернозем, защото при тях самата природа се грижи почвата да е оживена.
към текста >>
Тя е това, което сега отвън действа върху
растение
то.
Така е защото организмът, именно растителният организъм, е предопределен да не излъчва миризма, а да поема. И ако се осъзнае освежаващото въздействие на една ароматно ухаеща ливада, осеяна с ухаещи ароматни растения, ще се забележи взаимното подкрепяне в живота. Тази ухаеща сила, която там е разпространена и която е различна от простото ухание на живота, ухае поради причини, които ще имаме възможност да разясним.
Тя е това, което сега отвън действа върху растението.
Към всички тези неща човек трябва да има живо лично отношение, тогава се навлиза вътре в истинската природа.
към текста >>
Затова
растение
, което се намира под влияние на минерални вещества, ще Ви покаже такова израстване, такова развитие, което издава както е подпомогнато само от стимулираната водна съставна част на земята, а не от оживената земя.
Едно солидно указание може да даде обстоятелството, че ако за наторяване употребите едно чисто минерално вещество, то Вие в действителност никога няма да повлияете земната маса, а в краен случай само воднистата част на земята. С минерални торове можете да въздействате върху водната част на почвата, но не можете да постигнете оживяване на самата почва.
Затова растение, което се намира под влияние на минерални вещества, ще Ви покаже такова израстване, такова развитие, което издава както е подпомогнато само от стимулираната водна съставна част на земята, а не от оживената земя.
към текста >>
Когато поръсите леко самото
растение
, не до намокряне, ще видите какво подсилващо действие има, което от друга страна се подкрепя от тора на кравешкия рог, който действа отдолу от земята.
Отново се взема рог на крава, обаче той се напълване с тор, а със смлян на брашно кварц или силиций, или също ортоклас или фелдшпат, прави се каша гъста като меко тесто, и с нея се напълва рога. Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия на чин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество. В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка. Сместа трябва да се бърка в продължение на един час.
Когато поръсите леко самото растение, не до намокряне, ще видите какво подсилващо действие има, което от друга страна се подкрепя от тора на кравешкия рог, който действа отдолу от земята.
Така се получава особено добър резултат при зеленчуците и при подобни на тях растения.
към текста >>
Тогава ще видите как торът на кравешкия рог тласка
растение
то от долу, а другият, кварцовият тор го изтегля отгоре нито много слабо, нито много силно.
И когато трябва да се напръскат големи площи, защо да не се използват машини, които могат лесно да се произведат те просто ще поръсят целите поля съвсем слабо, от каквото слабо шприцоване се нуждаем.
Тогава ще видите как торът на кравешкия рог тласка растението от долу, а другият, кварцовият тор го изтегля отгоре нито много слабо, нито много силно.
И това би могло да действа чудесно точно при узряване на семената.
към текста >>
153.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Не е ли необходимо да се направи нещо за космичните сили, които трябва да се задържат за образуване на новото
растение
?
Колко големи трябва бъдат опитните площи?
Не е ли необходимо да се направи нещо за космичните сили, които трябва да се задържат за образуване на новото растение?
към текста >>
Тогава ще имате възможност да видите увреждането на семеобразуването при едно
растение
, което според собствената си наклонност лесно развива образуването на семена пшеницата постоянно има тази тенденция.
По този въпрос могат да се правят опити по следния начин. При тези неща винаги е сравнително лесно да се дават директиви, обаче целесъобразността на една работа човек трябва сам да изпробва. Сравнително лесно могат да се назначат опити по тези въпроси. Да кажем, насаждате на две лехи една до друга жито и еспарезета.
Тогава ще имате възможност да видите увреждането на семеобразуването при едно растение, което според собствената си наклонност лесно развива образуването на семена пшеницата постоянно има тази тенденция.
Ако приложите силиций, ще спънете образуването на семена. При еспарзетата образуването на семе напълно ще се потисне или много ще се забави. Когато човек иска да изследва тези неща, винаги може да вземе за сравнение присъщите свойства на зърнените растения, на житото, от една страна, и от друга страна, подобните свойства на еспарезета та, на бобовите растения, и по този начин могат да се направят интересни опити със семеобразуването.
към текста >>
154.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която
растение
то пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-живото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното.
Видяхме как етерно-живото, силите на живота, никога не бива да напускат областта, сферата на растежа.
Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която растението пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-живото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното.
Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща дървото и го затваря, отделя го от външния свят. Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия живот в земята и растението, как този общ живот продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен живот. Този възглед постепенно беше забравен.
към текста >>
Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия живот в земята и
растение
то, как този общ живот продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен живот.
Видяхме как етерно-живото, силите на живота, никога не бива да напускат областта, сферата на растежа. Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която растението пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-живото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното. Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща дървото и го затваря, отделя го от външния свят.
Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия живот в земята и растението, как този общ живот продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен живот.
Този възглед постепенно беше забравен.
към текста >>
Човек трябва да е наясно, че ако иска да облагороди, да подобри тора минерално, с това само въздейства оживително на течността, на водата, докато за доброто изграждане на
растение
то е необходимо да се оживи не само водата, тъй като от водата, която се процежда през земята, не произлиза никакво по-нататъшно оживяване.
На второ място: предизвикано от материалистично нюансираното разбиране, се препоръчва торът да се обработва по всевъзможни начини, с всевъзможни неорганични елементи или съединения. Хората от опит се убеждават, че това няма трайна стойност.
Човек трябва да е наясно, че ако иска да облагороди, да подобри тора минерално, с това само въздейства оживително на течността, на водата, докато за доброто изграждане на растението е необходимо да се оживи не само водата, тъй като от водата, която се процежда през земята, не произлиза никакво по-нататъшно оживяване.
Водата не може да придава живот от своя страна.
към текста >>
То трябва да бъде поето от
растение
то, което да формира своето тяло чрез въглерода, с помощта именно на това, което във фини дози идва от световните простори и което
растение
то поема посредством почвата.
Ние, хората, можем напълно да попречим по правилен път в почвата да проникне[1] онова от световното обкръжение, от което растенията се нуждаят. Като продължаваме да наторяваме без план, ние можем постепенно да попречим на почвата да поеме това, което идва от световните простори и като силициева киселина, олово, живак действа в най-фини хомеопатични дози.
То трябва да бъде поето от растението, което да формира своето тяло чрез въглерода, с помощта именно на това, което във фини дози идва от световните простори и което растението поема посредством почвата.
към текста >>
Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в
растение
то, а да прибавим живи сили.
Поради това ние трябва и по-нататък редовно да обработваме тора, не само както беше казано вчера.
Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим живи сили.
Защото за растението са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите. Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата. Касае се точно за това.
към текста >>
Защото за
растение
то са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите.
Поради това ние трябва и по-нататък редовно да обработваме тора, не само както беше казано вчера. Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим живи сили.
Защото за растението са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите.
Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата. Касае се точно за това.
към текста >>
Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за
растение
то, ако чрез торенето не предадем на
растение
то способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата.
Поради това ние трябва и по-нататък редовно да обработваме тора, не само както беше казано вчера. Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим живи сили. Защото за растението са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите.
Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата.
Касае се точно за това.
към текста >>
Само в един единствен случай не може да се намери заместител, защото това е толкова характерно, че едва ли може да се намери по същия начин в друг вид
растение
.
При торенето никак няма да ни е трудно да прилагаме така минималните количества. Ние видяхме, как с препаратите от кравешките рога, употребени било преди торенето, било след него, ние прибавяме въздействия към тора,използван отделно от това хомеопатично торене, като регулираме и подпомагаме по правилен начин действието му. По разнообразни начини трябва да се опитва да се придаде на тора съответният живот, да му се даде консистентността, та той от само себе си да задържи необходимото му количество азот, както и другите вещества, от които се нуждае; да му се даде жизнената тенденция, която ще го направи способен да достави на земята съответната жизненост. И днес бих желал да дам указания, как и какво да се добави към тора свръх прибавения тор от кравешкия рог, как той да бъде оживен така, че от своя страна да може да пренесе в земята, на която расте дадена култура, своята животворност. Ще изброя различни неща, но изрично подчертавам, че ако в една или друга област нещо е трудно да се набави, то може да се замени с друго.
Само в един единствен случай не може да се намери заместител, защото това е толкова характерно, че едва ли може да се намери по същия начин в друг вид растение.
към текста >>
Специално за калиевите соли относно израстването на
растение
то се знаят някои неща.
В органическата област на първо място трябва да се има предвид, че въглеродът, водородът, азотът, сярата трябва по правилен начин да се свържат с другите вещества и особено с калиевите соли.
Специално за калиевите соли относно израстването на растението се знаят някои неща.
Да вземем количеството на калиевите соли, които растението използва за своя растеж. Знае се, че калиевите соли, изобщо калият внася растежа повече в онези области на растителния организъм, които по-късно в повечето случаи стават негов скелет, които образуват твърдото, стъблообразното. Чрез калия растежът се задържа в стъблото. Става дума така да се вгради калиевото съдържание в това, което става между земята и растението, че в органичния процес той правилно да действа в същинското тяло, в белтъчините на растението. Там се постига нещо, ако се направи следното:
към текста >>
Да вземем количеството на калиевите соли, които
растение
то използва за своя растеж.
В органическата област на първо място трябва да се има предвид, че въглеродът, водородът, азотът, сярата трябва по правилен начин да се свържат с другите вещества и особено с калиевите соли. Специално за калиевите соли относно израстването на растението се знаят някои неща.
Да вземем количеството на калиевите соли, които растението използва за своя растеж.
Знае се, че калиевите соли, изобщо калият внася растежа повече в онези области на растителния организъм, които по-късно в повечето случаи стават негов скелет, които образуват твърдото, стъблообразното. Чрез калия растежът се задържа в стъблото. Става дума така да се вгради калиевото съдържание в това, което става между земята и растението, че в органичния процес той правилно да действа в същинското тяло, в белтъчините на растението. Там се постига нещо, ако се направи следното:
към текста >>
Става дума така да се вгради калиевото съдържание в това, което става между земята и
растение
то, че в органичния процес той правилно да действа в същинското тяло, в белтъчините на
растение
то.
В органическата област на първо място трябва да се има предвид, че въглеродът, водородът, азотът, сярата трябва по правилен начин да се свържат с другите вещества и особено с калиевите соли. Специално за калиевите соли относно израстването на растението се знаят някои неща. Да вземем количеството на калиевите соли, които растението използва за своя растеж. Знае се, че калиевите соли, изобщо калият внася растежа повече в онези области на растителния организъм, които по-късно в повечето случаи стават негов скелет, които образуват твърдото, стъблообразното. Чрез калия растежът се задържа в стъблото.
Става дума така да се вгради калиевото съдържание в това, което става между земята и растението, че в органичния процес той правилно да действа в същинското тяло, в белтъчините на растението.
Там се постига нещо, ако се направи следното:
към текста >>
Взема се бял равнец,
растение
, което може да се намери в изобилие.
Взема се бял равнец, растение, което може да се намери в изобилие.
Може да се употреби също и като дрога. Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо. То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр. Белият равнец се представя в природата така, като че ли някакъв творец на растения го е имал за модел, по който да постави по правилен начин сярата в правилно-съотношение спрямо другите растителни субстанции. Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец.
към текста >>
Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко
растение
, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо.
Взема се бял равнец, растение, което може да се намери в изобилие. Може да се употреби също и като дрога.
Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо.
То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр. Белият равнец се представя в природата така, като че ли някакъв творец на растения го е имал за модел, по който да постави по правилен начин сярата в правилно-съотношение спрямо другите растителни субстанции. Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец. И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие. Той е голям благодетел на дадена област, когато расте по синорите или по пътищата, където се отглеждат житни растения, картофи или каквито и да било други култури.
към текста >>
Може да се каже: при никое друго
растение
природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец.
Взема се бял равнец, растение, което може да се намери в изобилие. Може да се употреби също и като дрога. Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо. То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр. Белият равнец се представя в природата така, като че ли някакъв творец на растения го е имал за модел, по който да постави по правилен начин сярата в правилно-съотношение спрямо другите растителни субстанции.
Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец.
И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие. Той е голям благодетел на дадена област, когато расте по синорите или по пътищата, където се отглеждат житни растения, картофи или каквито и да било други култури. Белият равнец не трябва в никакъв случай да се премахва. Разбира се, трябва да се попречи да се развъжда там, където пречи. Той никъде не е вреден, но може да стане досаден.
към текста >>
И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това
растение
с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие.
Може да се употреби също и като дрога. Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо. То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр. Белият равнец се представя в природата така, като че ли някакъв творец на растения го е имал за модел, по който да постави по правилен начин сярата в правилно-съотношение спрямо другите растителни субстанции. Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец.
И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие.
Той е голям благодетел на дадена област, когато расте по синорите или по пътищата, където се отглеждат житни растения, картофи или каквито и да било други култури. Белият равнец не трябва в никакъв случай да се премахва. Разбира се, трябва да се попречи да се развъжда там, където пречи. Той никъде не е вреден, но може да стане досаден.
към текста >>
Да вземем друг пример относно случая, когато искаме да придадем на тора толкова живот, че той да го пренесе в земята, от която израства
растение
то; да направим тора способен още повече да свърже веществата, необходими на
растение
то, освен калия също калция и калциевите съединения.
Да вземем друг пример относно случая, когато искаме да придадем на тора толкова живот, че той да го пренесе в земята, от която израства растението; да направим тора способен още повече да свърже веществата, необходими на растението, освен калия също калция и калциевите съединения.
При белия равнец имаме работа предимно с калия. Ако искаме да уловим действието на калция, тогава се нуждаем от едно растение, което не предизвиква такова възхищение както белият равнец, но което също съдържа сяра в хомеопатични дози и чрез нея привлича в органичния процес останалите вещества, необходими за растението. Това е лайката, Chamomilla officinalis.
към текста >>
Ако искаме да уловим действието на калция, тогава се нуждаем от едно
растение
, което не предизвиква такова възхищение както белият равнец, но което също съдържа сяра в хомеопатични дози и чрез нея привлича в органичния процес останалите вещества, необходими за
растение
то.
Да вземем друг пример относно случая, когато искаме да придадем на тора толкова живот, че той да го пренесе в земята, от която израства растението; да направим тора способен още повече да свърже веществата, необходими на растението, освен калия също калция и калциевите съединения. При белия равнец имаме работа предимно с калия.
Ако искаме да уловим действието на калция, тогава се нуждаем от едно растение, което не предизвиква такова възхищение както белият равнец, но което също съдържа сяра в хомеопатични дози и чрез нея привлича в органичния процес останалите вещества, необходими за растението.
Това е лайката, Chamomilla officinalis.
към текста >>
Лайката обаче плюс това преработва калция и така съществено може да допринесе да се изключат от
растение
то вредните за оплождането влияния и да поддържа
растение
то здраво.
Не е достатъчно да се каже само, че лайката се отличава с това, че съдържа много калий и калций. Разликата е, че белият равнец развива своята сярна сила предимно в изграждащия процес на калия. Той има сяра точно в количество, необходимо да преработи калия.
Лайката обаче плюс това преработва калция и така съществено може да допринесе да се изключат от растението вредните за оплождането влияния и да поддържа растението здраво.
Удивително е, че лайката също съдържа сяра, но в друго количество, защото с нея тя трябва да преработва и калция. Трябва отново да се учи. Това, което постъпва от Духовната наука, се отнася винаги за големи, за далечни взаимовръзки или както се казва, за макрокосмичните, а не за микрокосмичните отношения. Сега трябва да се проследи процесът, който лайката извършва в човешкия и в животинския организъм. За всичко, което лайката извършва, пикочният мехур е почти без значение; обратно, от голямо значение са стените на червата.
към текста >>
И обратно, с оглед на неговото добро въздействие, мъчно може да бъде заместено едно
растение
, което хората често не го обичат; не го обичат в смисъл, че това, което човек обича, той го милва.
И обратно, с оглед на неговото добро въздействие, мъчно може да бъде заместено едно растение, което хората често не го обичат; не го обичат в смисъл, че това, което човек обича, той го милва.
А това растение човек не може да го погали, това растение е копривата. Тя действително е голямата благодетелка в живота на растенията и едва ли може да бъде заместена от друго растение. Ако някъде не може да се намери, може да се замести с дрога, с изсушена коприва. Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа.
към текста >>
А това
растение
човек не може да го погали, това
растение
е копривата.
И обратно, с оглед на неговото добро въздействие, мъчно може да бъде заместено едно растение, което хората често не го обичат; не го обичат в смисъл, че това, което човек обича, той го милва.
А това растение човек не може да го погали, това растение е копривата.
Тя действително е голямата благодетелка в живота на растенията и едва ли може да бъде заместена от друго растение. Ако някъде не може да се намери, може да се замести с дрога, с изсушена коприва. Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа. Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта.
към текста >>
Тя действително е голямата благодетелка в живота на растенията и едва ли може да бъде заместена от друго
растение
.
И обратно, с оглед на неговото добро въздействие, мъчно може да бъде заместено едно растение, което хората често не го обичат; не го обичат в смисъл, че това, което човек обича, той го милва. А това растение човек не може да го погали, това растение е копривата.
Тя действително е голямата благодетелка в живота на растенията и едва ли може да бъде заместена от друго растение.
Ако някъде не може да се намери, може да се замести с дрога, с изсушена коприва. Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа. Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта. Поради своите ценни свойства копривата съвсем не заслужава да бъде пренебрегвана, което често се случва там, където тя расте навън в природата.
към текста >>
Ако не желязото, то действието на желязото върху развитието на
растение
то се неутрализира.
Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа. Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта. Поради своите ценни свойства копривата съвсем не заслужава да бъде пренебрегвана, което често се случва там, където тя расте навън в природата. Всъщност тя би трябвало да се врастне в сърцето на човека, тъй като поради своето великолепно вътрешно действие и вътрешна организация, вън в природата тя наистина е подобна на това, което е сърцето в човешкия организъм. На първо място става дума за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си.
Ако не желязото, то действието на желязото върху развитието на растението се неутрализира.
Засяването на коприва в такава местност ще има голямо значение. Но това исках да спомена само мимоходом. Искам да обърна внимание, че самото наличие на коприва в дадена околност е от голямо значение за развитието на растенията.
към текста >>
И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при
растение
то може да протече по-общо.
При лекуването влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта. Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува. Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа.
И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо.
При растението може да се приложи универсално лечебно средство. Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций.
към текста >>
При
растение
то може да се приложи универсално лечебно средство.
Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува. Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо.
При растението може да се приложи универсално лечебно средство.
Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли. Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо. Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот.
към текста >>
Животното и
растение
то не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо.
Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо. При растението може да се приложи универсално лечебно средство. Ако това не можеше, човек фактически би бил наистина в лошо положение спрямо растителния свят, в каквото той често изпада при лекуването на животните. При лекуването на човека не е така, човекът може да каже какво го боли.
Животното и растението не могат, но затова пък при тях лекуването протича по-общо.
Не всички, но голям брой болести по растенията могат да бъдат отстранени, щом като бъдат забелязани, чрез рационално приготвяне на тора и то по следния начин: Чрез торенето на почвата трябва да се прибави калций. Той обаче няма да помогне, ако в него няма живот. Ако е предназначен за лекуване, калцият трябва да остане в областта на живото. Не трябва да се напуска областта на живота. Нищо не можете да предприемете с обикновения варовик и подобни.
към текста >>
Има едно
растение
, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция[3] съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения.
Има едно растение, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция[3] съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения.
Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората. Калциевата структура на дъбовата кора е най-идеалната проява на калция. Калцият, когато е още жив, а не мъртъв в мъртво състояние също действа, но по друг начин има онова свойство, което Ви разясних. Живият калций създава съответен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма. Тогава калцият потиска, задушава етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се получава при всеки калций.
към текста >>
Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между
растение
то и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората.
Има едно растение, богато на калций, което в растителната пепелна субстанция[3] съдържа 77%, калций, но в най-фини съединения.
Това е дъбът, особено кората на дъба, която вече представлява междинен продукт между растението и живата част на почвата, както Ви изложих относно сродството на живата почва с кората.
Калциевата структура на дъбовата кора е най-идеалната проява на калция. Калцият, когато е още жив, а не мъртъв в мъртво състояние също действа, но по друг начин има онова свойство, което Ви разясних. Живият калций създава съответен порядък, когато етерното тяло действа прекалено силно, така че астралните сили не могат да обхванат организма. Тогава калцият потиска, задушава етерното тяло и с това освобождава действието на астралното тяло; това се получава при всеки калций. Но когато искаме не да произведем шок в организма, а да свием по правилен начин буйно разрастващото се етерно тяло, тогава трябва да приложим калция в структурата, в която той се на мира в дъбовата кора.
към текста >>
Защото тази силициева киселина трябва да я имаме вътре в
растение
то.
Ние обаче се нуждаем от още нещо, което по правилен начин привлича силициевата киселина от цялото космическо пространство.
Защото тази силициева киселина трябва да я имаме вътре в растението.
И точно по отношение на поемането на силициевата киселина с течение на времето земята губи своята мощ. Губи я бавно и затова не се забелязва особено от тези, които още гледат само микрокосмичното, а не макрокосмичното. Те не се интересуват от тази загуба на силициевата киселина, защото вярват, че това няма никакво значение за развитието на растението. То обаче има извънредно голямо значение. За тези неща човек трябва да има известно знание.
към текста >>
Те не се интересуват от тази загуба на силициевата киселина, защото вярват, че това няма никакво значение за развитието на
растение
то.
Ние обаче се нуждаем от още нещо, което по правилен начин привлича силициевата киселина от цялото космическо пространство. Защото тази силициева киселина трябва да я имаме вътре в растението. И точно по отношение на поемането на силициевата киселина с течение на времето земята губи своята мощ. Губи я бавно и затова не се забелязва особено от тези, които още гледат само микрокосмичното, а не макрокосмичното.
Те не се интересуват от тази загуба на силициевата киселина, защото вярват, че това няма никакво значение за развитието на растението.
То обаче има извънредно голямо значение. За тези неща човек трябва да има известно знание. Съвсем сигурно днес това незнание не поставя учените в такова конфузно положение, както би било в миналото, защото днес се говори без стеснение за превръщането на елементите. В тази насока наблюдението на най-различни елементи опитоми материалистичните лъвове.
към текста >>
В живота на
растение
то участват тези четири елемента, за които говорих.
Хората нищо не знаят за известни неща, които непрекъснато стават около нас. Ако ги познаваха, те по -лесно биха могли да приемат такива неща, които сега изложих. Знам много добре, че рутинираните в днешния начин на мислене ще кажат: но ти нищо не казваш как да се подобри азотното съдържание на тора. Аз непрекъснато говорих именно за това, особено когато говорих за белия равнец, лайката, копривата, защото в органическия процес действа една тайна алхимия, която например наистина превръща калия в азот, когато той работи вътре в тора по правилен начин.
В живота на растението участват тези четири елемента, за които говорих.
Наред със сярата се намира също и водород. Аз Ви посочих значението на водорода. Между калция и водорода има взаимно качествено съотношение, аналогично на отношението между кислорода и азота във въздуха. Вече и по чисто външен начин, както е при количествения химически анализ, би могло да се установи, че съществува сродство между връзката на кислорода и азота във въздуха и връзката на варта с водорода в органичните процеси. Под въздействието на водорода калцият и калият непрекъснато се превръщат в азотоподобна субстанция и в края на краищата в истински азот.
към текста >>
И азотът, получен по този начин, е от огромна полза за развитието на
растение
то, но той трябва да бъде произведен по тези методи, които описах.
Наред със сярата се намира също и водород. Аз Ви посочих значението на водорода. Между калция и водорода има взаимно качествено съотношение, аналогично на отношението между кислорода и азота във въздуха. Вече и по чисто външен начин, както е при количествения химически анализ, би могло да се установи, че съществува сродство между връзката на кислорода и азота във въздуха и връзката на варта с водорода в органичните процеси. Под въздействието на водорода калцият и калият непрекъснато се превръщат в азотоподобна субстанция и в края на краищата в истински азот.
И азотът, получен по този начин, е от огромна полза за развитието на растението, но той трябва да бъде произведен по тези методи, които описах.
към текста >>
И така, в
растение
то трябва да се установи правилно взаимодействие между силициевата киселина и калия, не калция.
Силициевата киселина съдържа силиций. Силицият пък в организма се превръща в едно вещество от извънредна важност, което изобщо не се изброява сред химическите елементи. Силициевата киселина е нужна на човека, за да привлича космичните сили.
И така, в растението трябва да се установи правилно взаимодействие между силициевата киселина и калия, не калция.
Чрез торенето трябва да оживим почвата, като изградим това правилно съотношение.Трябва да потърсим растение, което чрез съдържащото се в самото него съотношение между калия и силициевата киселина да е в състояние, като се прибави пак в хомеопатична доза към тора, да му придаде съответната сила. Ние наистина можем да намерим това растение. Със самото си присъствие всред нашите селскостопански области то действа благотворно.
към текста >>
Чрез торенето трябва да оживим почвата, като изградим това правилно съотношение.Трябва да потърсим
растение
, което чрез съдържащото се в самото него съотношение между калия и силициевата киселина да е в състояние, като се прибави пак в хомеопатична доза към тора, да му придаде съответната сила.
Силициевата киселина съдържа силиций. Силицият пък в организма се превръща в едно вещество от извънредна важност, което изобщо не се изброява сред химическите елементи. Силициевата киселина е нужна на човека, за да привлича космичните сили. И така, в растението трябва да се установи правилно взаимодействие между силициевата киселина и калия, не калция.
Чрез торенето трябва да оживим почвата, като изградим това правилно съотношение.Трябва да потърсим растение, което чрез съдържащото се в самото него съотношение между калия и силициевата киселина да е в състояние, като се прибави пак в хомеопатична доза към тора, да му придаде съответната сила.
Ние наистина можем да намерим това растение. Със самото си присъствие всред нашите селскостопански области то действа благотворно.
към текста >>
Ние наистина можем да намерим това
растение
.
Силициевата киселина съдържа силиций. Силицият пък в организма се превръща в едно вещество от извънредна важност, което изобщо не се изброява сред химическите елементи. Силициевата киселина е нужна на човека, за да привлича космичните сили. И така, в растението трябва да се установи правилно взаимодействие между силициевата киселина и калия, не калция. Чрез торенето трябва да оживим почвата, като изградим това правилно съотношение.Трябва да потърсим растение, което чрез съдържащото се в самото него съотношение между калия и силициевата киселина да е в състояние, като се прибави пак в хомеопатична доза към тора, да му придаде съответната сила.
Ние наистина можем да намерим това растение.
Със самото си присъствие всред нашите селскостопански области то действа благотворно.
към текста >>
Това
растение
е Taraxacum, радиката, глухарчето.
Това растение е Taraxacum, радиката, глухарчето.
Невинното жълто глухарче е истинско благодеяние за областта, в която расте, тъй като то е посредникът между фино хомеопатично разпределената в Космоса силициева киселина и това, което в цялата област се нуждае от силициевата киселина. Глухарчето е наистина един вид небесен пратеник. Но ако иска да направи глухарчето активно в тора, човек трябва правилно да го приложи. Там трябва да го постави под въздействието на Земята и то през зимата. С това глухарчето приема заобикалящите го сили, ако се обработи така, както се обработват другите съставки, които посочих, а именно:
към текста >>
Получената субстанция се прибавя към тора по същия начин и тя ще да де на почвата способността да привлече от атмосферата и от космоса толкова силициева киселина, колкото е нужно на
растение
то, за да бъде то чувствително към всичко, което се намира в неговото обкръжение и самото то да привлича всичко, от което има нужда.
Набират се жълтите главички на глухарчето, оставят се да увехнат малко, притискат се, зашиват се в булото, в мезентерия на говедо и се заравят в земята за през зимата. Когато през пролетта се извади от земята, тогава този препарат е изцяло проникнат от космичното въздействие. Може да се остави настрана, докогато ще се употреби.
Получената субстанция се прибавя към тора по същия начин и тя ще да де на почвата способността да привлече от атмосферата и от космоса толкова силициева киселина, колкото е нужно на растението, за да бъде то чувствително към всичко, което се намира в неговото обкръжение и самото то да привлича всичко, от което има нужда.
към текста >>
За да може наистина да расте и да се развива,
растение
то трябва да притежава известна чувствителност.
За да може наистина да расте и да се развива, растението трябва да притежава известна чувствителност.
Както един безчувствен човек не чувства това, което се случва край него, така всичко, което се случва във и над почвата, не се забелязва от едно безчувствено растение, то не го чувства и не може да си послужи с него за своето развитие. Ако обаче растението бъде проникнато и оживено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно. Растението може лесно да се доведе до положение да използва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае. Естествено това не е добре. Ако почвата се обработи така, както описах, растението се подготвя да привлича нещата от широката околност.
към текста >>
Както един безчувствен човек не чувства това, което се случва край него, така всичко, което се случва във и над почвата, не се забелязва от едно безчувствено
растение
, то не го чувства и не може да си послужи с него за своето развитие.
За да може наистина да расте и да се развива, растението трябва да притежава известна чувствителност.
Както един безчувствен човек не чувства това, което се случва край него, така всичко, което се случва във и над почвата, не се забелязва от едно безчувствено растение, то не го чувства и не може да си послужи с него за своето развитие.
Ако обаче растението бъде проникнато и оживено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно. Растението може лесно да се доведе до положение да използва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае. Естествено това не е добре. Ако почвата се обработи така, както описах, растението се подготвя да привлича нещата от широката околност. На растението може да се помогне да използва нужните му сили и вещества не само от дадената нива, но и от близките ливади, както и от горските площи.
към текста >>
Ако обаче
растение
то бъде проникнато и оживено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно.
За да може наистина да расте и да се развива, растението трябва да притежава известна чувствителност. Както един безчувствен човек не чувства това, което се случва край него, така всичко, което се случва във и над почвата, не се забелязва от едно безчувствено растение, то не го чувства и не може да си послужи с него за своето развитие.
Ако обаче растението бъде проникнато и оживено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно.
Растението може лесно да се доведе до положение да използва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае. Естествено това не е добре. Ако почвата се обработи така, както описах, растението се подготвя да привлича нещата от широката околност. На растението може да се помогне да използва нужните му сили и вещества не само от дадената нива, но и от близките ливади, както и от горските площи. Така, когато по описания начин чрез глухарчето предоставим на растенията силите, от които се нуждаят, можем да постигнем обменните взаимодействия в природата.
към текста >>
Растение
то може лесно да се доведе до положение да използва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае.
За да може наистина да расте и да се развива, растението трябва да притежава известна чувствителност. Както един безчувствен човек не чувства това, което се случва край него, така всичко, което се случва във и над почвата, не се забелязва от едно безчувствено растение, то не го чувства и не може да си послужи с него за своето развитие. Ако обаче растението бъде проникнато и оживено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно.
Растението може лесно да се доведе до положение да използва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае.
Естествено това не е добре. Ако почвата се обработи така, както описах, растението се подготвя да привлича нещата от широката околност. На растението може да се помогне да използва нужните му сили и вещества не само от дадената нива, но и от близките ливади, както и от горските площи. Така, когато по описания начин чрез глухарчето предоставим на растенията силите, от които се нуждаят, можем да постигнем обменните взаимодействия в природата.
към текста >>
Ако почвата се обработи така, както описах,
растение
то се подготвя да привлича нещата от широката околност.
За да може наистина да расте и да се развива, растението трябва да притежава известна чувствителност. Както един безчувствен човек не чувства това, което се случва край него, така всичко, което се случва във и над почвата, не се забелязва от едно безчувствено растение, то не го чувства и не може да си послужи с него за своето развитие. Ако обаче растението бъде проникнато и оживено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно. Растението може лесно да се доведе до положение да използва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае. Естествено това не е добре.
Ако почвата се обработи така, както описах, растението се подготвя да привлича нещата от широката околност.
На растението може да се помогне да използва нужните му сили и вещества не само от дадената нива, но и от близките ливади, както и от горските площи. Така, когато по описания начин чрез глухарчето предоставим на растенията силите, от които се нуждаят, можем да постигнем обменните взаимодействия в природата.
към текста >>
На
растение
то може да се помогне да използва нужните му сили и вещества не само от дадената нива, но и от близките ливади, както и от горските площи.
Както един безчувствен човек не чувства това, което се случва край него, така всичко, което се случва във и над почвата, не се забелязва от едно безчувствено растение, то не го чувства и не може да си послужи с него за своето развитие. Ако обаче растението бъде проникнато и оживено от силициева кисели на по описания начин, тогава то става чувствително към всичко и привлича всичко, което му е нужно. Растението може лесно да се доведе до положение да използва съвсем малка част от почвата около него, за да привлича това, от което се нуждае. Естествено това не е добре. Ако почвата се обработи така, както описах, растението се подготвя да привлича нещата от широката околност.
На растението може да се помогне да използва нужните му сили и вещества не само от дадената нива, но и от близките ливади, както и от горските площи.
Така, когато по описания начин чрез глухарчето предоставим на растенията силите, от които се нуждаят, можем да постигнем обменните взаимодействия в природата.
към текста >>
Ако се направи още едно усилие и към така приготвения тор се прибави още една съставка, а именно силно разреден сок от валериана, торът добива още една способност: подбужда
растение
то да се отнася по правилен начин с фосфорната субстанция.
Ако се направи още едно усилие и към така приготвения тор се прибави още една съставка, а именно силно разреден сок от валериана, торът добива още една способност: подбужда растението да се отнася по правилен начин с фосфорната субстанция.
Тази съставка се приготвя по следния начин: пресова се, изстисква се сок от цветовете на валериана и се разрежда в топла вода. Това може да се направи по всяко време, разтворът да се запази до неговата употреба, когато се прибавя към тора. С тези шест съставки ще може да се произведе превъзходен тор както от течен и твърд оборски материал, така и от компост.
към текста >>
155.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато
растение
то, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата.
Става дума не толкова да получим дефиниция за плевелите, а да разберем как от определена площ на земеделското стопанство могат да бъдат отстранени онези растения, които са нежелани там. Понякога човек има някои странни пориви, останали още от студентското време. Макар и с неголямо желание опитах се да последвам един такъв порив, и потърсих в някои книги, каква дефиниция се дава за плевела. И там намерих, че повечето автори, които искат да дадат дефиниция за това, какво представлява плевелът, казват: „Плевел е всичко онова, което расте на място, където не го искат.“ Виждате, че това е определение, което не навлиза непременно в същността на нещата. И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за полезни.
Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато растението, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата.
На този въпрос не може да се отговори другояче, освен като се вземе под внимание това, което разгледахме през изминалите дни.
към текста >>
Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото
растение
, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията.
Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията.
Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък. И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин. В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция. При това, когато силициевото действие също произлиза от самата Земя, то все пак опосредява това, което се излъчва от Юпитер, Марс, Сатурн, а не това, което се излъчва от Луната, Меркурий, Венера.
към текста >>
Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от
растение
то-майка да произлезе
растение
то-дъщеря и така нататък.
Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията.
Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък.
И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин. В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция. При това, когато силициевото действие също произлиза от самата Земя, то все пак опосредява това, което се излъчва от Юпитер, Марс, Сатурн, а не това, което се излъчва от Луната, Меркурий, Венера.
към текста >>
И обратно, във всичко, което
растение
то пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху
растение
то на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които
растение
то поема по този начин.
Ние посочихме, че строго трябва да се разграничават силите, които са в самото растение, и силите, които идват от Космоса, но първо се поемат от Земята и тогава от Земята действат върху живота на растенията. Тези сили, които по същество произлизат от космически влияния, както казах, от Меркурий, Венера и Луната, но не действат пряко от тези планети, а действат по околен път през Земята, тези сили трябва да се вземат под внимание, когато трябва да се проследи това, което предизвиква от растението-майка да произлезе растението-дъщеря и така нататък.
И обратно, във всичко, което растението пряко поема от своето обкръжение над Земята, трябва да виждаме въздействията върху растението на по-далечните планети, които те предават на въздуха, и които растението поема по този начин.
В по-широк смисъл може да се каже, че силите, които от близките планети действат върху Земята, много се влияят от калциевите процеси на Земята, докато силите, които идват от далечните планети и действат направо от обкръжението на Земята, се влияят от действието на силиция. При това, когато силициевото действие също произлиза от самата Земя, то все пак опосредява това, което се излъчва от Юпитер, Марс, Сатурн, а не това, което се излъчва от Луната, Меркурий, Венера.
към текста >>
От семето отново идва новото
растение
, третото
растение
и т.н.. Всичко това, което идва по този път, се влива във възпроизводителната сила, в следващите генерации.
Представете си сега искам да го представя схематично (Рис. 13), че това е нивото на земната почва, а тук всичко това, което пристига от Космоса като въздействия от Венера, Меркурий и Луната и се отразява така, че се излъчва и действа отдолу нагоре. Това, което по този начин се задейства в земята – искам също да го начертая схематично, задейства растенията така, че те изграждат всичко, което израства за една година и тогава образува семена.
От семето отново идва новото растение, третото растение и т.н.. Всичко това, което идва по този път, се влива във възпроизводителната сила, в следващите генерации.
към текста >>
То може схематично така да се начертае, че мога да кажа: това тук е същото, което навлиза в
растение
то и се преобразува, разклонява се нашироко, прави
растение
то да изглежда дебело и месесто, а ние го употребяваме за храна, понеже един непрекъснат поток отново го създава.
И обратно, всичко онова, което идва по друг път, който лежи над нивото на почвата, то произлиза от другите сили, от силите на външните планети.
То може схематично така да се начертае, че мога да кажа: това тук е същото, което навлиза в растението и се преобразува, разклонява се нашироко, прави растението да изглежда дебело и месесто, а ние го употребяваме за храна, понеже един непрекъснат поток отново го създава.
Това, което вземаме например от ябълката, от прасковата и го ядем като месо на плода, всичкото то произхожда от далечните на Земята планетни сили. От тези възгледи произлиза начинът, по който могат да се използват тези сили, ако искаме да повлияем върху развитието на растението, защото човек може да повлияе върху развитието на растението само като вземе под внимание тези различни сили.
към текста >>
От тези възгледи произлиза начинът, по който могат да се използват тези сили, ако искаме да повлияем върху развитието на
растение
то, защото човек може да повлияе върху развитието на
растение
то само като вземе под внимание тези различни сили.
И обратно, всичко онова, което идва по друг път, който лежи над нивото на почвата, то произлиза от другите сили, от силите на външните планети. То може схематично така да се начертае, че мога да кажа: това тук е същото, което навлиза в растението и се преобразува, разклонява се нашироко, прави растението да изглежда дебело и месесто, а ние го употребяваме за храна, понеже един непрекъснат поток отново го създава. Това, което вземаме например от ябълката, от прасковата и го ядем като месо на плода, всичкото то произхожда от далечните на Земята планетни сили.
От тези възгледи произлиза начинът, по който могат да се използват тези сили, ако искаме да повлияем върху развитието на растението, защото човек може да повлияе върху развитието на растението само като вземе под внимание тези различни сили.
към текста >>
Оттук се вижда колко много може да се постигне, ако се знае, как да се използва Луната, да кажем при сеитбата, когато
растение
то покълва както са правели индусите чак до деветнадесети век, които са засявали според фазите на Луната.
За дадена местност на Земята обаче това става, само когато там е пълнолуние. Ако там е новолуние, тази местност не се радва на благодатното лунно въздействие. По време на новолуние в растенията се запазва само онова, което те са поели по време на пълнолунието.
Оттук се вижда колко много може да се постигне, ако се знае, как да се използва Луната, да кажем при сеитбата, когато растението покълва както са правели индусите чак до деветнадесети век, които са засявали според фазите на Луната.
Природата обаче не е така жестока, та да наказва човека поради проявеното от него невнимание и не учтивост към Луната при сеитба и при жътва. В годината имаме дванадесет пълнолуния и това стига, за да има достатъчно въздействия от пълната Луна, това са силите, необходими за плодообразуването. И ако нещо, предназначено да даде плод, се постави в земята при новолуние, вместо при пълнолуние, то изчаква там до новото пълнолуние, пренебрегва човешките грешки и се съобразява с природата. По този начин човек пак използва силите на Луната, но без да има понятие за това. Това обаче не води по-нататък.
към текста >>
Той трябва да навлезе в тези сили и трябва да знае, че с действието на пълната лунна сила се задейства възпроизвеждането, размножението на всяко
растение
; въздейства се на това, което от корена прониква нагоре в семеобразуването.
При такова третиране от страна на хората, също и плевелите държат на своето право така, както и културните растения, и човек безразборно размесва всичко, тъй като не прониква в силите, които управляват израстването.
Той трябва да навлезе в тези сили и трябва да знае, че с действието на пълната лунна сила се задейства възпроизвеждането, размножението на всяко растение; въздейства се на това, което от корена прониква нагоре в семеобразуването.
Ще получим най-добрите плевели, ако оставим благодетелната Луна да въздейства върху тях, ако не задържим нейното въздействие. Плевелите се размножават и умножават чрез силите на Луната и действието на тези сили е по-голямо при влажна, отколкото при сушава година. Като се съобразява с тези космични сили, човек ще си каже:
към текста >>
Трябва да е ясно, че тези посредници листата, които тук претърпяват промяна – поемат космичните сили от въздуха, докато корените поемат силите, които от Космоса навлизат в Земята и оттам се отразяват към
растение
то.
Сега бих желал да стъпя на тънък лед, бих желал да засегна един деликатен въпрос. Като продължение на това, което беше разяснено за полската мишка, бих желал да дам като пример цвекловата нематода, за да имаме нещо, което актуално ни засяга. Началото на заболяването се открива в познатото подуване на влакнестите корени, а така също сутрин листата остават завехнали и отпуснати. Това са външните признаци.
Трябва да е ясно, че тези посредници листата, които тук претърпяват промяна – поемат космичните сили от въздуха, докато корените поемат силите, които от Космоса навлизат в Земята и оттам се отразяват към растението.
Какво става, когато се появи нематодата? Когато тя се появи, процесът на възприемане на космичните сили,което при нормални условия трябва да става в областта на листата, се сваля в областта на корените.
към текста >>
Схематично представено (Рис.14): ако това е нивото на земята и това е
растение
то, космичните сили, които трябва да действат горе над земята, когато
растение
то е нападнато от нематодата, действат долу под земята.
Схематично представено (Рис.14): ако това е нивото на земята и това е растението, космичните сили, които трябва да действат горе над земята, когато растението е нападнато от нематодата, действат долу под земята.
Това е същинското явление, за което тук става дума. Определени космични сили се свличат твърде надолу, плъзват се твърде дълбоко. Това предизвиква съответната промяна на външния вид на растението. По този начин обаче на това животно се дава възможност да получава космичните сили, с които то трябва да живее. Иначе то би трябвало да живее в листата, а то не може да живее там, защото е нишковиден червей и неговата жизнена среда е почвата.
към текста >>
Това предизвиква съответната промяна на външния вид на
растение
то.
Схематично представено (Рис.14): ако това е нивото на земята и това е растението, космичните сили, които трябва да действат горе над земята, когато растението е нападнато от нематодата, действат долу под земята. Това е същинското явление, за което тук става дума. Определени космични сили се свличат твърде надолу, плъзват се твърде дълбоко.
Това предизвиква съответната промяна на външния вид на растението.
По този начин обаче на това животно се дава възможност да получава космичните сили, с които то трябва да живее. Иначе то би трябвало да живее в листата, а то не може да живее там, защото е нишковиден червей и неговата жизнена среда е почвата.
към текста >>
Това обаче, което се намира в
растение
то, което е вложено във всяко живо същество, то носи в себе си зародиша на своето собствено унищожение.
Виждате, че по този начин имаме възможност да отстраним животните-паразити и е важно да поддържаме такова отношение със земята, че да знаем, как чрез въздействието на Луната и на водата, тя да може да произвежда растенията. Това от една страна.
Това обаче, което се намира в растението, което е вложено във всяко живо същество, то носи в себе си зародиша на своето собствено унищожение.
Както водата, от една страна, е необходимо условие за плодородие, така, от друга страна, огънят е разрушител на плодородието, на плодовитостта. Той унищожава плодовитостта. Ако по съответния начин обработите чрез огън същото това, което носи плодородие, когато е обработено с вода, т.е. растежното Вие създавате в природата унищожение. Това трябва да се има предвид.
към текста >>
Растение
то няма свое собствено астрално тяло.
Нормална е точно определен вид връзка. Когато астралното тяло е свързано по-интензивно с физическото тяло или с някой орган на физическото тяло, отколкото е необходимата нормална връзка, когато следователно етерното тяло не е достатъчен буфер между тях, а астралното тяло прониква по-силно във физическото тяло, тогава по тази причина произлиза най-голямата част от болестите.
Растението няма свое собствено астрално тяло.
Оттук следва, че при растенията нямаме този специфичен начин на заболяване, както е при животните и хората. Този факт трябва напълно да бъде осъзнат.
към текста >>
Касае се сега за това, да разберем какво всъщност причинява заболяването на
растение
то.
Касае се сега за това, да разберем какво всъщност причинява заболяването на растението.
От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
към текста >>
От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около
растение
то почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около
растение
то се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на
растение
то, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
Касае се сега за това, да разберем какво всъщност причинява заболяването на растението.
От цялото мое изложение видяхте следното: намиращата се около растението почва има определен живот и заедно с този живот в почвата около растението се намират още, макар не с интензивност необходима за формирането на растението, но все пак с известна интензивност, всевъзможни сили на растежа, леко загатнати размножителни сили, а също така и всичко, което по този начин действа на Земята под влиянието на силите на пълната Луна, опосредени от водата.
към текста >>
ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея
растение
то щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена.
Представете си една доста влажна зима, последвана от твърде кишава пролет. Тогава лунното влияние твърде силно ще проникне в почвата и прекалено силно ще я оживи. Имаме прекалено силно оживена почва. Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено оживена (Рис.15). Ако ги нямаше червените чертички, т.е.
ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена.
Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се получи точно това семе.
към текста >>
Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в
растение
то, а със своята интензивност действа по-долу.
Да приемем, че действието на Луната е много силно, че земята е прекалено силно оживена, тогава действието отдолу нагоре е прекалено силно и това, което трябва да настъпи едва при образуването на семена, се явява по-рано.
Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в растението, а със своята интензивност действа по-долу.
Тогава лунното действие не достига догоре и не дава достатъчно сила на семеобразуването. Семето отслабва, линее, в себе си получава нещо от умиращия живот и чрез този умиращ живот над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво. Наистина това не е земя, но там се пренасят същите въздействия. Последствието от това е, че семето на растението, неговата надземна част става един вид почва за други организми. Появяват се паразити, гъбички.
към текста >>
Последствието от това е, че семето на
растение
то, неговата надземна част става един вид почва за други организми.
Да приемем, че действието на Луната е много силно, че земята е прекалено силно оживена, тогава действието отдолу нагоре е прекалено силно и това, което трябва да настъпи едва при образуването на семена, се явява по-рано. Когато е много силно, то не изчаква съответното време и не успява да стигне нагоре в растението, а със своята интензивност действа по-долу. Тогава лунното действие не достига догоре и не дава достатъчно сила на семеобразуването. Семето отслабва, линее, в себе си получава нещо от умиращия живот и чрез този умиращ живот над нивото на почвата в известна степен се образува второ ниво. Наистина това не е земя, но там се пренасят същите въздействия.
Последствието от това е, че семето на растението, неговата надземна част става един вид почва за други организми.
Появяват се паразити, гъбички. Появяват се всякакви гъбични образувания. По този начин се образуват болести по растенията като ръжда, чернилка, главня и др. Чрез едно прекалено силно действие на лунните сили се препятства да достигне необходимата височина, да се изкачи в горната част на растението това, което трябва да се издигне от почвата нагоре, за да образува семена. Плододайната сила зависи изцяло от нормалното действие на Луната, то не трябва да е много силно.
към текста >>
Чрез едно прекалено силно действие на лунните сили се препятства да достигне необходимата височина, да се изкачи в горната част на
растение
то това, което трябва да се издигне от почвата нагоре, за да образува семена.
Наистина това не е земя, но там се пренасят същите въздействия. Последствието от това е, че семето на растението, неговата надземна част става един вид почва за други организми. Появяват се паразити, гъбички. Появяват се всякакви гъбични образувания. По този начин се образуват болести по растенията като ръжда, чернилка, главня и др.
Чрез едно прекалено силно действие на лунните сили се препятства да достигне необходимата височина, да се изкачи в горната част на растението това, което трябва да се издигне от почвата нагоре, за да образува семена.
Плододайната сила зависи изцяло от нормалното действие на Луната, то не трябва да е много силно. Странно е, но е така, че това се получава не поради отслабване, а поради засилване на лунното действие. Ако човек се задоволи да разсъждава, да спекулира, а не да съзерцава, той би дошъл до противоположни заключения. Те обаче са неверни. Съзерцанието, духовното виждане води до резултатите, каквито ги представих.
към текста >>
Както за да се обясни свойството на магнитната стрелка, трябва да се извика на помощ цялата Земя с нейните два полюса, също така, когато човек изучава растенията, не е достатъчно да вижда само
растение
то, животното, човека, а трябва да извлече съвет от цялата Вселена.
Както за да се обясни свойството на магнитната стрелка, трябва да се извика на помощ цялата Земя с нейните два полюса, също така, когато човек изучава растенията, не е достатъчно да вижда само растението, животното, човека, а трябва да извлече съвет от цялата Вселена.
Защото всеобхватният живот идва от целия Универсум, а не само от това, което Земята ни предоставя.
към текста >>
156.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Днес хората са свикнали да разглеждат дадено
растение
само за себе си, по същия начин един вид растения отделен сам за себе си, друг вид растения също сам за себе си.
Ще Ви помоля днес, заедно с мен да се опитате да проследите нещата, които стоят далеч от Вашите занимания, защото те, макар че някога са били добре известни и широко прилагани от едно инстинктивно селскостопанско разбиране, днес са истинска тера инкогнита, съвсем непозната земя. Намиращите се в природата същества, минерали, растения, животни сега оставяме човека настрана често са разглеждани отделно едно от друго, без връзка помежду си.
Днес хората са свикнали да разглеждат дадено растение само за себе си, по същия начин един вид растения отделен сам за себе си, друг вид растения също сам за себе си.
Така класифицирани по видове и породи, ги нареждат хубавичко в кутии, т.е. в това, което после трябва да се изучава и да се знае. В природата обаче тези неща не стоят така. В природата, в света, всичко се намира във взаимодействие едно с друго. Винаги едното действа на другото.
към текста >>
Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и
растение
то, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Освен тези груби взаимодействия, непрекъснато се извършват и други взаимодействия чрез по-фини сили и по-фини субстанции чрез топлината, чрез постоянно действащия в атмосферата химически и жизнен етер. Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство.
Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Не става дума само за тези животни, които като говеда, коне, овце и др. безспорно са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед и към, да кажем за пример, разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство.
към текста >>
Всяко дърво всъщност е нещо, най-напред външно, съвсем различно от едно тревисто или житно
растение
.
Ако разгледате едно овощно дърво, едно крушово, ябълково, сливово дърво, ще видите, че то е нещо съвсем различно.
Всяко дърво всъщност е нещо, най-напред външно, съвсем различно от едно тревисто или житно растение.
И човек трябва съответстващо на обекта да види докъде се простира това различие, иначе никога няма да разбере функцията на дървото в домакинството на природата. Естествено, сега аз на първо място говоря за овощните дървета.
към текста >>
Ако го разгледаме с разбиране, при дървото ще можем да сметнем като същинско
растение
само това, което израства като тънки леторасти, като зелени носители на листата, цветовете, плодовете.
Да погледнем дървото. Какво представлява то в цялото домакинство на природата?
Ако го разгледаме с разбиране, при дървото ще можем да сметнем като същинско растение само това, което израства като тънки леторасти, като зелени носители на листата, цветовете, плодовете.
Те израстват от дървото, както тревистите растения израстват от земята, от почвата. За това, което расте по клоните, дървото в действителност е почва. Дървото е издигнала се в хълм земя, само че малко по-жива отколкото земята, от която израстват тревистите и житните растения.
към текста >>
Оттам израства същинското
растение
, оттам растат листа, цветове.
Искаме ли да го разберем, трябва да кажем: дървото е дебелото стъбло, към което принадлежат и клоните.
Оттам израства същинското растение, оттам растат листа, цветове.
Това е растението, което се вкоренява в клоните така, както тревистите и житните растения се вкореняват в почвата, в земята. Веднага възниква въпросът: паразитните растения по дърветата също ли са така вкоренени в дърветата?
към текста >>
Това е
растение
то, което се вкоренява в клоните така, както тревистите и житните растения се вкореняват в почвата, в земята.
Искаме ли да го разберем, трябва да кажем: дървото е дебелото стъбло, към което принадлежат и клоните. Оттам израства същинското растение, оттам растат листа, цветове.
Това е растението, което се вкоренява в клоните така, както тревистите и житните растения се вкореняват в почвата, в земята.
Веднага възниква въпросът: паразитните растения по дърветата също ли са така вкоренени в дърветата?
към текста >>
Едно
растение
обаче не е цяло, ако няма корен, не може да има
растение
без корени.
При паразитните растения не можем да открием истински корени в дървото. И ако искаме правилно да разберем това явление, трябва да си кажем: да, тези растения, които растат по дървото, които развиват своите цветове и листа, също своите стебла, те са загубили корените, когато са се настанили на дървото.
Едно растение обаче не е цяло, ако няма корен, не може да има растение без корени.
То се нуждае от корен. Следва да се запитаме: къде се намира в действителност коренът на това паразитно растение? Вижте сега, корен има, само че той е невидим за грубото външно наблюдение. В този случай човек не трябва само да иска да види корена, но трябва да го разбере. Какво значи това да го разбере?
към текста >>
Следва да се запитаме: къде се намира в действителност коренът на това паразитно
растение
?
При паразитните растения не можем да открием истински корени в дървото. И ако искаме правилно да разберем това явление, трябва да си кажем: да, тези растения, които растат по дървото, които развиват своите цветове и листа, също своите стебла, те са загубили корените, когато са се настанили на дървото. Едно растение обаче не е цяло, ако няма корен, не може да има растение без корени. То се нуждае от корен.
Следва да се запитаме: къде се намира в действителност коренът на това паразитно растение?
Вижте сега, корен има, само че той е невидим за грубото външно наблюдение. В този случай човек не трябва само да иска да види корена, но трябва да го разбере. Какво значи това да го разбере? Нека да продължим, като си послужим с един конкретен пример. Представете си, че в почвата едно до друго засаждаме тревисти растения, така че при развитието си корените им се вплитат и увиват един в друг и образуват едно смесено коренище.
към текста >>
Растение
то, което расте на дървото, е загубило своите корени, то даже относително се е отделило от тях и с тях има, бих искал да кажа, повече етерна връзка.
Такова нещо не е необходимо наистина да съществува, но то може да ни направи разбираемо това, което следва. Ето тук би била земната почва. Засадя ли сега всички мои растения така, то там долу всичките корени се врастват един в друг и се образува един плоско разстлан пласт корени. Къде завършват едните и къде започват другите, не се знае. Сега това, което хипотетично ви начертах тук, фактически е налице вътре, в дървото.
Растението, което расте на дървото, е загубило своите корени, то даже относително се е отделило от тях и с тях има, бих искал да кажа, повече етерна връзка.
И това, което тук хипотетично означих, е камбийният пласт вътре в дървото, камбиумът, така че не можем да разглеждаме корените на това растение иначе, освен че те биват заменени с камбиума.
към текста >>
И това, което тук хипотетично означих, е камбийният пласт вътре в дървото, камбиумът, така че не можем да разглеждаме корените на това
растение
иначе, освен че те биват заменени с камбиума.
Ето тук би била земната почва. Засадя ли сега всички мои растения така, то там долу всичките корени се врастват един в друг и се образува един плоско разстлан пласт корени. Къде завършват едните и къде започват другите, не се знае. Сега това, което хипотетично ви начертах тук, фактически е налице вътре, в дървото. Растението, което расте на дървото, е загубило своите корени, то даже относително се е отделило от тях и с тях има, бих искал да кажа, повече етерна връзка.
И това, което тук хипотетично означих, е камбийният пласт вътре в дървото, камбиумът, така че не можем да разглеждаме корените на това растение иначе, освен че те биват заменени с камбиума.
към текста >>
Той е онзи пласт на дървото, който постоянно образува нови клетки и от тях се разгръща самото израстване, както от корена долу се развива нагоре едно тревисто
растение
.
Камбият не прилича на корените.
Той е онзи пласт на дървото, който постоянно образува нови клетки и от тях се разгръща самото израстване, както от корена долу се развива нагоре едно тревисто растение.
Направо можем да видим, как вътре в дървото с неговия камбиен слой, който всъщност е формиращият слой, който може да произвежда растителни клетки другите слоеве на дървото не могат да произвеждат пресни клетки как фактически земното се издига и се враства във въздухообразното. Поради това там то има нужда от по-голямо съсредоточаване на живота навътре, от колкото обикновено самата земя, когато в себе си има още обикновените корени. Така ние започваме да разбираме дървото. На първо място разбираме дървото като особено същество, което стои там, за да разделя растящите на него „растения“: стъбла, цветове, плодове и техните корени, да ги отдалечава едно от друго и да ги свързва само чрез Духа, съответно да ги свързва чрез етерното.
към текста >>
Необходимо е да вникваме в
растение
то по този начин с макрокосмично разбиране.
Необходимо е да вникваме в растението по този начин с макрокосмично разбиране.
Това обаче отива още по-далече. Какво се случва чрез това, че се появява дървото. Случва се следното: това, което расте горе на дървото, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства също във въздуха и топлината, но непосредствено от земята и тогава изгражда растящо от земята тревисто растение (Рис.19). Това е един друг растителен свят, растителен свят, който има много по-близки, много по-интимни отношения със заобикалящата го астралност, която се е отделила от въздуха и топлината, за да могат въздухът и топлината да се материализират, което пък е необходимо за хората и животните. Ако разгледаме растението, което никне от почвата, ще видим как то е обгърнато като от облак и около него витае астралното.
към текста >>
Случва се следното: това, което расте горе на дървото, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства също във въздуха и топлината, но непосредствено от земята и тогава изгражда растящо от земята тревисто
растение
(Рис.19).
Необходимо е да вникваме в растението по този начин с макрокосмично разбиране. Това обаче отива още по-далече. Какво се случва чрез това, че се появява дървото.
Случва се следното: това, което расте горе на дървото, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства също във въздуха и топлината, но непосредствено от земята и тогава изгражда растящо от земята тревисто растение (Рис.19).
Това е един друг растителен свят, растителен свят, който има много по-близки, много по-интимни отношения със заобикалящата го астралност, която се е отделила от въздуха и топлината, за да могат въздухът и топлината да се материализират, което пък е необходимо за хората и животните. Ако разгледаме растението, което никне от почвата, ще видим как то е обгърнато като от облак и около него витае астралното. Тук обаче, при дървото, тази астралност е много по-плътна. При него тя е по-гъста, така че нашите дървета представляват купчинки астрална субстанция. Нашите дървета безспорно са събирачи на астрална субстанция.
към текста >>
Ако разгледаме
растение
то, което никне от почвата, ще видим как то е обгърнато като от облак и около него витае астралното.
Необходимо е да вникваме в растението по този начин с макрокосмично разбиране. Това обаче отива още по-далече. Какво се случва чрез това, че се появява дървото. Случва се следното: това, което расте горе на дървото, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства също във въздуха и топлината, но непосредствено от земята и тогава изгражда растящо от земята тревисто растение (Рис.19). Това е един друг растителен свят, растителен свят, който има много по-близки, много по-интимни отношения със заобикалящата го астралност, която се е отделила от въздуха и топлината, за да могат въздухът и топлината да се материализират, което пък е необходимо за хората и животните.
Ако разгледаме растението, което никне от почвата, ще видим как то е обгърнато като от облак и около него витае астралното.
Тук обаче, при дървото, тази астралност е много по-плътна. При него тя е по-гъста, така че нашите дървета представляват купчинки астрална субстанция. Нашите дървета безспорно са събирачи на астрална субстанция.
към текста >>
Добиете ли по този начин навик да различавате и определяте специфичната миризма, да индивидуализирате и различавате миризмата на земното
растение
от миризмата на дървото, тогава имате ясномирисане на по-тънка астралност в първия случай и ясномирисане на по-плътна астралност във втория случай.
Всъщност в тази област човек, бих желал да кажа, най-лесно би могъл да достигне до едно по-високо развитие. Ако положи съответни усилия, той много лесно може да стане езотерик именно в тези области. Може да не стане направо ясновиждащ, но твърде лесно може да стане ясномиришещ, именно когато придобие определено обоняние да различава различните аромати тези, които идват от растенията, поникнали от земята, и другите, които идват от овощните дървета, когато цъфтят; също и от горите. Тогава, когато вдишва това, което така приятно ухае от короните на дърветата, човек ще може да усети разликата, как мирише една астрално по-бедна растителна атмосфера на тревистите растения, които растат на земята и как мирише един астрално богат растителен свят.
Добиете ли по този начин навик да различавате и определяте специфичната миризма, да индивидуализирате и различавате миризмата на земното растение от миризмата на дървото, тогава имате ясномирисане на по-тънка астралност в първия случай и ясномирисане на по-плътна астралност във втория случай.
Виждате, че земеделецът лесно може да стане ясномиришещ. В последните епохи той не използва тази си способност така, както е било в старите ясновидски времена. Земеделецът може да стане ясно миришещ, както казах.
към текста >>
Какво става, когато тревистото
растение
расте горе на дървото?
Широко около себе си дървото прави духовната атмосфера астрално по-богата.
Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото?
Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили. Там в себе си то разгръща известен силен живот. А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно. В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност. Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност.
към текста >>
Обратно на
растение
то горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност.
Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото? Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили. Там в себе си то разгръща известен силен живот. А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно. В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност.
Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност.
Вследствие на това, че чрез действието на камбия настъпва етерно обедняване, коренът също се повлиява. Коренът на дървото става минерал, много по-минерален, отколкото са корените на тревистите растения.
към текста >>
Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко
растение
живее нещо, което се стреми да стане дърво.
Виждате, че това ни дава допълнително указание за едно по-интимно вътрешно отношение на кореновата същност с подземния животински свят. Защото във връзка с дървото, бих желал да кажа, може особено ясно да се изучи това, което изнесохме сега. Там всичко става ясно.
Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво.
Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста. Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение. Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата. Обаче това сродство се разширява към целия животински свят. Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
към текста >>
Всъщност във всяко
растение
коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на
растение
то, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста.
Виждате, че това ни дава допълнително указание за едно по-интимно вътрешно отношение на кореновата същност с подземния животински свят. Защото във връзка с дървото, бих желал да кажа, може особено ясно да се изучи това, което изнесохме сега. Там всичко става ясно. Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво.
Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста.
Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение. Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата. Обаче това сродство се разширява към целия животински свят. Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
към текста >>
Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко
растение
.
Виждате, че това ни дава допълнително указание за едно по-интимно вътрешно отношение на кореновата същност с подземния животински свят. Защото във връзка с дървото, бих желал да кажа, може особено ясно да се изучи това, което изнесохме сега. Там всичко става ясно. Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво. Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста.
Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение.
Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата. Обаче това сродство се разширява към целия животински свят. Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
към текста >>
Ето защо при всяко
растение
се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата.
Защото във връзка с дървото, бих желал да кажа, може особено ясно да се изучи това, което изнесохме сега. Там всичко става ясно. Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво. Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста. Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение.
Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата.
Обаче това сродство се разширява към целия животински свят. Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
към текста >>
С всичко, което още не е станало дърво, но и не остава малко
растение
, с храстите, например с храстите на леската, вътрешно сродство имат бозайниците и затова е добре в областта на едно земеделско стопанство за подобряване на животновъдството да се засаждат храстови растения.
И тогава той ще види, че светът на птиците става вреден, когато няма в близост иглолистна гора, която да превръща в полезен принос извършеното от тези птици. И ако изостри своя поглед още повече, пред човека ще се появи нова родствена връзка. Ако той опознае това забележително сродство на птиците точно с иглолистните гори, тогава изпъква едно друго сродство, което ясно се проявява. То първоначално е едно деликатно сродство, с такъв финес, както този, за който споменах, но който може да се промени и да се прояви даже много осезаемо.
С всичко, което още не е станало дърво, но и не остава малко растение, с храстите, например с храстите на леската, вътрешно сродство имат бозайниците и затова е добре в областта на едно земеделско стопанство за подобряване на животновъдството да се засаждат храстови растения.
Със самия факт, че храстите растат там, те упражняват своето благотворно влияние. В природата всичко си взаимодейства.
към текста >>
Какво представлява в действителност едно животно и какво е всъщност
растение
то?
Време е вече пред погледа на душата да поставим гледните точки, които ни разкриват отношенията изобщо на растенията към животните и обратно, на животните към растенията.
Какво представлява в действителност едно животно и какво е всъщност растението?
към текста >>
Какво е всъщност едно животно и какво е
растение
то?
За растителния свят трябва да се говори преди всичко общо, за растителен свят като цяло.
Какво е всъщност едно животно и какво е растението?
Ако трябва да се потърси връзката, която ги обединява, тя не може да се намери, без да се разбере в какво се състои храненето на животните. Човек не може да храни едно животно правилно, без да се съобразява с истинската връзка на растението с животното. Какво е животното?
към текста >>
Човек не може да храни едно животно правилно, без да се съобразява с истинската връзка на
растение
то с животното.
За растителния свят трябва да се говори преди всичко общо, за растителен свят като цяло. Какво е всъщност едно животно и какво е растението? Ако трябва да се потърси връзката, която ги обединява, тя не може да се намери, без да се разбере в какво се състои храненето на животните.
Човек не може да храни едно животно правилно, без да се съобразява с истинската връзка на растението с животното.
Какво е животното?
към текста >>
С оглед на това да се запитаме сега, какво е
растение
то?
С тази си част дихателната система преминава във веществообменната система. То преработва земята и водата с част от своята веществообменна система и с част от своята дихателна система. Животното трябва вече да е формирано чрез въздух и топлина, преди да преработва земята и водата. По този начин то живее в областта на земята и в областта на водата. Преработването, както го представих, съвсем естествено става повече в силов, отколкото във веществен смисъл.
С оглед на това да се запитаме сега, какво е растението?
към текста >>
Растение
то има такава непосредствена връзка със земята и водата, каквато животното има с въздуха и топлината.
Растението има такава непосредствена връзка със земята и водата, каквато животното има с въздуха и топлината.
При растението става обратното. Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система, растението непосредствено поема земя и вода, както животното непосредствено поема въздух и топлина. Следователно растението живее непосредствено със земя и вода.
към текста >>
При
растение
то става обратното.
Растението има такава непосредствена връзка със земята и водата, каквато животното има с въздуха и топлината.
При растението става обратното.
Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система, растението непосредствено поема земя и вода, както животното непосредствено поема въздух и топлина. Следователно растението живее непосредствено със земя и вода.
към текста >>
Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система,
растение
то непосредствено поема земя и вода, както животното непосредствено поема въздух и топлина.
Растението има такава непосредствена връзка със земята и водата, каквато животното има с въздуха и топлината. При растението става обратното.
Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система, растението непосредствено поема земя и вода, както животното непосредствено поема въздух и топлина.
Следователно растението живее непосредствено със земя и вода.
към текста >>
Следователно
растение
то живее непосредствено със земя и вода.
Растението има такава непосредствена връзка със земята и водата, каквато животното има с въздуха и топлината. При растението става обратното. Чрез един вид дишане и чрез нещо, което е далечно подобие на сетивна система, растението непосредствено поема земя и вода, както животното непосредствено поема въздух и топлина.
Следователно растението живее непосредствено със земя и вода.
към текста >>
Вие ще кажете: добре, ние вече знаем как нещата ще продължат по-нататък, а именно, щом като знаем, че
растение
то живее непосредствено със земя и вода, така както животното с въздух и топлина, тогава би трябвало сега пък
растение
то да преработва въздух и топлина, както животното преработва земя и вода.
Вие ще кажете: добре, ние вече знаем как нещата ще продължат по-нататък, а именно, щом като знаем, че растението живее непосредствено със земя и вода, така както животното с въздух и топлина, тогава би трябвало сега пък растението да преработва въздух и топлина, както животното преработва земя и вода.
към текста >>
И в случая нещата стоят така: докато животното поема земен и воден елемент и ги преработва в себе си,
растение
то не поема, а обратно то отделя въздух и топлина, като заедно с почвата то ги изживява.
Да, но случаят не е такъв. Не може от това, което веднъж се знае, да се прави заключение по аналогия, когато човек иска да постигне духовната истина; духовната истина не се постига по този път.
И в случая нещата стоят така: докато животното поема земен и воден елемент и ги преработва в себе си, растението не поема, а обратно то отделя въздух и топлина, като заедно с почвата то ги изживява.
Следователно въздухът и топлината не проникват в растението и ако проникнат, те не се поемат дълбоко от него, а напротив, излизат навън и вместо да бъдат консумирани от растението, то ги отделя.
към текста >>
Следователно въздухът и топлината не проникват в
растение
то и ако проникнат, те не се поемат дълбоко от него, а напротив, излизат навън и вместо да бъдат консумирани от
растение
то, то ги отделя.
Да, но случаят не е такъв. Не може от това, което веднъж се знае, да се прави заключение по аналогия, когато човек иска да постигне духовната истина; духовната истина не се постига по този път. И в случая нещата стоят така: докато животното поема земен и воден елемент и ги преработва в себе си, растението не поема, а обратно то отделя въздух и топлина, като заедно с почвата то ги изживява.
Следователно въздухът и топлината не проникват в растението и ако проникнат, те не се поемат дълбоко от него, а напротив, излизат навън и вместо да бъдат консумирани от растението, то ги отделя.
към текста >>
По отношение на органичната материя
растение
то във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес.
По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност.
Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина. Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина. Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее. Растението дава и от даването живее.
към текста >>
Докато при животното важното е поемането на храна, то при
растение
то важното е отделянето на въздух и топлина.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес. По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност.
Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина.
Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина. Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее. Растението дава и от даването живее.
към текста >>
Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл
растение
то живее от отделянето на въздух и топлина.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес. По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност. Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина.
Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина.
Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее. Растението дава и от даването живее.
към текста >>
Девственото при
растение
то е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес. По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност. Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина. Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина.
Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее.
Растението дава и от даването живее.
към текста >>
Растение
то дава и от даването живее.
И сега нас ни интересува именно този отделителен процес. По отношение на органичната материя растението във всяко отношение е обратно на животното, то е истинска негова противоположност. Докато при животното важното е поемането на храна, то при растението важното е отделянето на въздух и топлина. Както животното живее от поемането и абсорбирането на храната, така в същия смисъл растението живее от отделянето на въздух и топлина. Девственото при растението е това, че то нищо не желае да вземе за себе си, а всъщност дава това, което животното взема от света, за да живее.
Растението дава и от даването живее.
към текста >>
Изречението, което извличам от антропософското разглеждане, а именно: „В стопанството на природата
растение
то дава, животното взема“, е било широко разпространено при инстинктивния ясновидски възглед за природата.
Ако напълно обхванете с поглед това даване и вземане, тогава ще осъзнаете нещо, което е играло голяма роля в едно древно инстинктивно познание за тези неща.
Изречението, което извличам от антропософското разглеждане, а именно: „В стопанството на природата растението дава, животното взема“, е било широко разпространено при инстинктивния ясновидски възглед за природата.
И при хора, особено сензитивни за тези неща, е останало нещо от това ясновидство и до по-късни времена. И точно при Гьоте ще намерите честата употреба на това изречение: „В природата всичко живее чрез даване и вземане”[1]. Ако прелистите Гьотевите съчинения, ще го намерите. Той не е разбирал вече неговото истинско значение, а го е възприел от древната употреба и традицията, като е чувствал, че това изречение характеризира една природна истина. Хората след него вече нищо не са разбирали от това и сега също не разбират какво има предвид Гьоте, когато говори за даване и вземане.
към текста >>
157.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Вчера споменахме, че
растение
то има физическо и етерно тяло, и в горната си част е обгърнато от астралност, от астрална субстанция и астрални сили.
Вчера споменахме, че растението има физическо и етерно тяло, и в горната си част е обгърнато от астралност, от астрална субстанция и астрални сили.
Растението няма астрално тяло, но то е обгърнато от витае ща около него астралност. Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете, растението произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в животинския и в човешкия организъм. Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм. Смятам, че трябва да се разгледа и противоположния полюс. Там именно се намира нещо извънредно важно.
към текста >>
Растение
то няма астрално тяло, но то е обгърнато от витае ща около него астралност.
Вчера споменахме, че растението има физическо и етерно тяло, и в горната си част е обгърнато от астралност, от астрална субстанция и астрални сили.
Растението няма астрално тяло, но то е обгърнато от витае ща около него астралност.
Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете, растението произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в животинския и в човешкия организъм. Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм. Смятам, че трябва да се разгледа и противоположния полюс. Там именно се намира нещо извънредно важно. Аз вече го засегнах, но тук, където ще трябва да бъдат създадени основите за изхранването на животните, то трябва още веднъж особено да бъде изтъкнато.
към текста >>
Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете,
растение
то произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в животинския и в човешкия организъм.
Вчера споменахме, че растението има физическо и етерно тяло, и в горната си част е обгърнато от астралност, от астрална субстанция и астрални сили. Растението няма астрално тяло, но то е обгърнато от витае ща около него астралност.
Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете, растението произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в животинския и в човешкия организъм.
Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм. Смятам, че трябва да се разгледа и противоположния полюс. Там именно се намира нещо извънредно важно. Аз вече го засегнах, но тук, където ще трябва да бъдат създадени основите за изхранването на животните, то трябва още веднъж особено да бъде изтъкнато.
към текста >>
Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко
растение
или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм.
Вчера споменахме, че растението има физическо и етерно тяло, и в горната си част е обгърнато от астралност, от астрална субстанция и астрални сили. Растението няма астрално тяло, но то е обгърнато от витае ща около него астралност. Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете, растението произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в животинския и в човешкия организъм.
Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм.
Смятам, че трябва да се разгледа и противоположния полюс. Там именно се намира нещо извънредно важно. Аз вече го засегнах, но тук, където ще трябва да бъдат създадени основите за изхранването на животните, то трябва още веднъж особено да бъде изтъкнато.
към текста >>
И когато наторяваме с животински тор когато отвън слагаме до корена животински тор, с това ние донасяме Аза до корена, до
растение
то.
Торът е това, което чрез присъщия си органичен процес се превръща в благородното вещество на мозъка и там става основа за развитието на Аза. При човека възможно повече от коремния тор се превръща в мозъчен тор, защото на земята човекът носи своя Аз; при животното се превръща по-малко и затова в коремния му тор остава повече вещество, което тогава се употребява като истински тор, за истинското наторяване. В него остава повече Аз като заложба, като зачатък. Затова животинският тор и човешкият тор са две съвсем различни неща. Животинският тор съдържа още зародиша на Аза.
И когато наторяваме с животински тор когато отвън слагаме до корена животински тор, с това ние донасяме Аза до корена, до растението.
Ако нарисуваме цялото растение, /Рис.22 / тук долу имаме корена, горе развиващите се листа и цветове и около тях астралното, което прониква в тях чрез контакта с въздуха. Тук, долу, чрез взаимодействие с тора се развива потенциалното азово устройство при растението.
към текста >>
Ако нарисуваме цялото
растение
, /Рис.22 / тук долу имаме корена, горе развиващите се листа и цветове и около тях астралното, което прониква в тях чрез контакта с въздуха.
При човека възможно повече от коремния тор се превръща в мозъчен тор, защото на земята човекът носи своя Аз; при животното се превръща по-малко и затова в коремния му тор остава повече вещество, което тогава се употребява като истински тор, за истинското наторяване. В него остава повече Аз като заложба, като зачатък. Затова животинският тор и човешкият тор са две съвсем различни неща. Животинският тор съдържа още зародиша на Аза. И когато наторяваме с животински тор когато отвън слагаме до корена животински тор, с това ние донасяме Аза до корена, до растението.
Ако нарисуваме цялото растение, /Рис.22 / тук долу имаме корена, горе развиващите се листа и цветове и около тях астралното, което прониква в тях чрез контакта с въздуха.
Тук, долу, чрез взаимодействие с тора се развива потенциалното азово устройство при растението.
към текста >>
Тук, долу, чрез взаимодействие с тора се развива потенциалното азово устройство при
растение
то.
В него остава повече Аз като заложба, като зачатък. Затова животинският тор и човешкият тор са две съвсем различни неща. Животинският тор съдържа още зародиша на Аза. И когато наторяваме с животински тор когато отвън слагаме до корена животински тор, с това ние донасяме Аза до корена, до растението. Ако нарисуваме цялото растение, /Рис.22 / тук долу имаме корена, горе развиващите се листа и цветове и около тях астралното, което прониква в тях чрез контакта с въздуха.
Тук, долу, чрез взаимодействие с тора се развива потенциалното азово устройство при растението.
към текста >>
Когато животните се хранят правилно с това, което расте над земята, те развиват в отделения от тях тор истински азови сили, които от своя страна подпомагат развитието на
растение
то по правилен начин от корена нагоре по оста на земното притегляне.
Такова земеделско стопанство действително е един организъм. Този организъм развива своята астралност в горната си част и наличието на гори и овощни градини стимулират тази астралност.
Когато животните се хранят правилно с това, което расте над земята, те развиват в отделения от тях тор истински азови сили, които от своя страна подпомагат развитието на растението по правилен начин от корена нагоре по оста на земното притегляне.
Това взаимодействие е чудесно. Но то трябва да се разбере в неговата последователност.
към текста >>
Да разгледаме корена на
растение
то: По принцип той се развива в земята и посредством тора се прониква от азова сила, намираща се в процес на формиране.
Да разгледаме корена на растението: По принцип той се развива в земята и посредством тора се прониква от азова сила, намираща се в процес на формиране.
Коренът абсорбира формиращата се азова сила и в абсорбирането на тази азова сила растението бива подкрепено, само ако в почвата се намира съответното правилно количество соли.
към текста >>
Коренът абсорбира формиращата се азова сила и в абсорбирането на тази азова сила
растение
то бива подкрепено, само ако в почвата се намира съответното правилно количество соли.
Да разгледаме корена на растението: По принцип той се развива в земята и посредством тора се прониква от азова сила, намираща се в процес на формиране.
Коренът абсорбира формиращата се азова сила и в абсорбирането на тази азова сила растението бива подкрепено, само ако в почвата се намира съответното правилно количество соли.
към текста >>
Към морковите трябва да прибавя като втора храна нещо, което в
растение
то преминава в лъчи и концентрира отново тази облъчваща сила.
Ето, аз дадох моркови. Сега искам тялото по правилен начин да бъде проникнато от силите, които могат да се развият от главата. За тази цел ми трябва нещо, което в природата има лъчевидна форма или което правилно съсредоточава тази лъчевидна форма, да кажем, в една концентрирана структура. И какво трябва да направя тогава?
Към морковите трябва да прибавя като втора храна нещо, което в растението преминава в лъчи и концентрира отново тази облъчваща сила.
Сега погледът се насочва към лененото семе и негови подобни. И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на животното, към които то е предразположено. Така че трябва да опитаме да даваме на младото животно такава храна, която, от една страна, подпомага азовата сила и от друга страна, съдейства на това, което преминава отгоре надолу, съдейства за изпълване с астрална субстанция и астрална сила. Такъв е случаят при дългостеблените растения (Рис.23), развитието на които се състои в образуването на дълго стъбло и от които става сеното. Така трябва да се разглежда храненето на животните, а също и земеделското стопанство като цяло.
към текста >>
Трябва да се знае какво става с всяко нещо по неговия път от животното към почвата и от
растение
то към животното.
Сега погледът се насочва към лененото семе и негови подобни. И ако храните младо добиче с моркови и ленено семе или нещо, което се допълва помежду си както, да кажем, прясно сено и моркови, тогава постигате чудесни процеси в цялото тяло на животното, към които то е предразположено. Така че трябва да опитаме да даваме на младото животно такава храна, която, от една страна, подпомага азовата сила и от друга страна, съдейства на това, което преминава отгоре надолу, съдейства за изпълване с астрална субстанция и астрална сила. Такъв е случаят при дългостеблените растения (Рис.23), развитието на които се състои в образуването на дълго стъбло и от които става сеното. Така трябва да се разглежда храненето на животните, а също и земеделското стопанство като цяло.
Трябва да се знае какво става с всяко нещо по неговия път от животното към почвата и от растението към животното.
към текста >>
Трябва обаче да отидем още по-далече и да видим този плодообразуващ елемент в останалата част на
растение
то.
Трябва обаче да отидем още по-далече и да видим този плодообразуващ елемент в останалата част на растението.
Растението притежава нещо, заради което Гьоте така много го харесва. В цялото си тяло растението има заложба за това, което другаде се явява специализирано. При повечето растения поставяме в земята това, което се явява в цвета като заложба за плод, за да получим ново растение. При картофите не правим това. При тях употребяваме очичките, пъпките на грудките.
към текста >>
Растение
то притежава нещо, заради което Гьоте така много го харесва.
Трябва обаче да отидем още по-далече и да видим този плодообразуващ елемент в останалата част на растението.
Растението притежава нещо, заради което Гьоте така много го харесва.
В цялото си тяло растението има заложба за това, което другаде се явява специализирано. При повечето растения поставяме в земята това, което се явява в цвета като заложба за плод, за да получим ново растение. При картофите не правим това. При тях употребяваме очичките, пъпките на грудките. При много растения не постъпваме така, защото плодният елемент си е в тях.
към текста >>
В цялото си тяло
растение
то има заложба за това, което другаде се явява специализирано.
Трябва обаче да отидем още по-далече и да видим този плодообразуващ елемент в останалата част на растението. Растението притежава нещо, заради което Гьоте така много го харесва.
В цялото си тяло растението има заложба за това, което другаде се явява специализирано.
При повечето растения поставяме в земята това, което се явява в цвета като заложба за плод, за да получим ново растение. При картофите не правим това. При тях употребяваме очичките, пъпките на грудките. При много растения не постъпваме така, защото плодният елемент си е в тях. И сега тенденцията за плодообразуване, която не е достигнала своя краен стадий в природата защото в природата не всичко успява да до стигне последната си фаза ние можем да повишим чрез процеси, които в известна степен външно са подобни на горенето вън.
към текста >>
При повечето растения поставяме в земята това, което се явява в цвета като заложба за плод, за да получим ново
растение
.
Трябва обаче да отидем още по-далече и да видим този плодообразуващ елемент в останалата част на растението. Растението притежава нещо, заради което Гьоте така много го харесва. В цялото си тяло растението има заложба за това, което другаде се явява специализирано.
При повечето растения поставяме в земята това, което се явява в цвета като заложба за плод, за да получим ново растение.
При картофите не правим това. При тях употребяваме очичките, пъпките на грудките. При много растения не постъпваме така, защото плодният елемент си е в тях. И сега тенденцията за плодообразуване, която не е достигнала своя краен стадий в природата защото в природата не всичко успява да до стигне последната си фаза ние можем да повишим чрез процеси, които в известна степен външно са подобни на горенето вън.
към текста >>
Това, което от свежо
растение
преминава в сух фураж, повишава своето действие, ако бъде изсушено за известно време на слънце.
Това, което от свежо растение преминава в сух фураж, повишава своето действие, ако бъде изсушено за известно време на слънце.
Тогава заложеният в него процес се насочва в посока на плодообразуването. В основата на това явление наистина лежи един чудесен инстинкт. Ако човек разглежда света с разбиране, навярно ще се запита: Защо хората са възприели готвенето на храната? Важен въпрос. Само че човек обикновено не задава въпроси за неща, които вижда всеки ден.
към текста >>
А именно процесите на горене, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на
растение
то, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на животното.
Важен въпрос. Само че човек обикновено не задава въпроси за неща, които вижда всеки ден. А този въпрос е важен. Защо хората си готвят храната? Те са пристъпили към готвене на храната, защото постепенно са открили, че процесите лежащи в готвенето играят определена роля във всичко, което действа плодообразуващо.
А именно процесите на горене, на затопляне, на изсушаване, на изпаряване, всички тези процеси въздействат предимно върху елементите на цъфтене и образуване на семената, но също непряко и върху останалите части на растението, особено върху горните негови части, и ги докарват до състояние да развият по особено силен начин силите, които трябва да бъдат развити във веществообменната система на животното.
Да вземем цветовете, да вземем семената, те действат върху веществообменната система, върху храносмилателната система на животното предимно чрез развитието на своите сили, а не чрез своите вещества. Ето защо веществообменната система и крайниците се нуждаят от земни сили и трябва да ги получат толкова, колкото са им необходими.
към текста >>
Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на
растение
то, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод.
Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове. Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята. Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване. В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр.
Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на растението, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод.
към текста >>
Виждате, че тук се прониква до връзката между
растение
то и животното.
Виждате, че тук се прониква до връзката между растението и животното.
Оттук следва вторият извод: трябва това искам да кажа в скоби на човек, страдащ от карценом, който карценом поначало образува известна самостоятелна област в човешкия организъм или в животинския организъм, на такъв човек, който страда от карценом, веднага трябва да се забрани яденето на домати. Но сега се поставя въпросът: В каква връзка доматите действат съвсем особено на това, което е самостоятелно в организма, което се е обособило в организма?
към текста >>
158.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
При определена температура имаме влиянието, от което
растение
то се нуждае.
Ако искате доматите да станат големи и хубави, трябва да се държат на топло. Те страдат много от студа. Що се отнася до студа, до мраза изобщо, трябва само да си изясните какво намира израз в действието на студа. Действията при замръзването са винаги съществено засилване на космическото влияние върху Земята. Това космическо влияние се поддържа посредством определена температура.
При определена температура имаме влиянието, от което растението се нуждае.
И когато имаме трайно и интензивно застудяване, въздействието на небето върху Земята е прекалено силно, растението добива склонност да се превръща в стебло, да образува нишки, да изтънява и понякога, понеже е станало тънко, студът го обзема отвън и го унищожава, така че в прекалено силния студ имаме явление, което може да бъде извънредно вредно за живота на растението, именно защото в почвата навлиза твърде много небе.
към текста >>
И когато имаме трайно и интензивно застудяване, въздействието на небето върху Земята е прекалено силно,
растение
то добива склонност да се превръща в стебло, да образува нишки, да изтънява и понякога, понеже е станало тънко, студът го обзема отвън и го унищожава, така че в прекалено силния студ имаме явление, което може да бъде извънредно вредно за живота на
растение
то, именно защото в почвата навлиза твърде много небе.
Те страдат много от студа. Що се отнася до студа, до мраза изобщо, трябва само да си изясните какво намира израз в действието на студа. Действията при замръзването са винаги съществено засилване на космическото влияние върху Земята. Това космическо влияние се поддържа посредством определена температура. При определена температура имаме влиянието, от което растението се нуждае.
И когато имаме трайно и интензивно застудяване, въздействието на небето върху Земята е прекалено силно, растението добива склонност да се превръща в стебло, да образува нишки, да изтънява и понякога, понеже е станало тънко, студът го обзема отвън и го унищожава, така че в прекалено силния студ имаме явление, което може да бъде извънредно вредно за живота на растението, именно защото в почвата навлиза твърде много небе.
към текста >>
Щом като това
растение
прониква в почвата и израства оттам, тогава човек може да се бори с него.
Щом пиреят, както казвате, се увеличава по такъв начин, че не дава семена, с това той сам се премахва. Щом като не се добиват семена, тогава в действителност го няма и самия него.
Щом като това растение прониква в почвата и израства оттам, тогава човек може да се бори с него.
Колкото до семената, такива винаги могат да се намерят достатъчно, защото количеството, необходимо за това, е съвсем малко. Нали се намира и четирилистна детелина.
към текста >>
159.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Всичко това трябваше да бъде съобразено, за да се осъществят посочените в Кобервитц цели, а именно: заздравяване на
растение
въдството и произвеждане на храни с възможно най-добро качество.
С дадените в Кобервитц указания, в центъра на тежестта на поставените цели бяха задачите за развитие живота на почвата тя да се направи трайно плодородна и да се изгради един хармонично устроен стопански организъм. Затова земеделците с особено голямо старание трябваше да се заемат с мероприятията за осъществяване на тези задачи и биодинамичното движение много скоро беше признато като пионер за осъществяването на тези цели и на тези съдействащи методи. Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни.
Всичко това трябваше да бъде съобразено, за да се осъществят посочените в Кобервитц цели, а именно: заздравяване на растениевъдството и произвеждане на храни с възможно най-добро качество.
към текста >>
Доказа се преди всичко, че с регулиране на мероприятията за наторяване и за развитие на общия живот на почвата и растителния свят в стопанството, а също и в интензивното стимулиране на овощарството и зеленчукопроизводството, могат да се създадат основите на здраво
растение
въдство и производство на растителна храна с най-високо за здравето качество.
И в това сътрудничество между развитието в стопанствата и изследователската работа в институтите можаха да бъдат потвърдени и утвърдени много от дадените от Рудолф Щайнер указания.
Доказа се преди всичко, че с регулиране на мероприятията за наторяване и за развитие на общия живот на почвата и растителния свят в стопанството, а също и в интензивното стимулиране на овощарството и зеленчукопроизводството, могат да се създадат основите на здраво растениевъдство и производство на растителна храна с най-високо за здравето качество.
Задачи, чието значение след времето на Курса нарастваше от десетилетие на десетилетие.
към текста >>
160.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Ясно е, че на организмите от този вид липсва завършеното устройство, каквото притежава едно
растение
, едно животно, един човек.
Ясно е, че на организмите от този вид липсва завършеното устройство, каквото притежава едно растение, едно животно, един човек.
Екосистемите не възникват също както отделните организми от една определена клетка (обикновено от оплодената яйчна клетка). Както се знае, това води до факта, че всички клетки имат еднаква генетична екипировка. При екосистемите е различно, т.е. много видове с огромно генетично разнообразие и много индивиди заедно изграждат такъв „физиологичен организъм от по-висок порядък“2. Следователно изразите се употребяват повече в образен, в преносен смисъл.
към текста >>
Потърси ли се как Щайнер обяснява произхода на отровата в
растение
то именно чрез по-дълбокото навлизане на сили в жизнените процеси, които той означава като „астрални“6 (виж по-нататък долу), тогава може да се предположи, че в тези разговори с Щрайхер лежи началото на идеята и по-нататъшното развитие на препаратите от четвърта и пета лекция.
Щайнер спонтанно отговаря, че калий трябва да се дава само като сулфат и във връзка с магнезиев сулфат. Когато се употребяват минерални торове, допълнително трябва да се прилага растителната отрова - дигиталис. Тези две неща много изненадали специалиста. Че острият недостиг на магнезий при ливадната тетания на млечните крави, която в някои области е разпространена почти като епидемия, трябва да се свърже с едностранчивото наторяване само с калий, се установи от природната наука през 60-те години. Следователно десетилетия по-късно.
Потърси ли се как Щайнер обяснява произхода на отровата в растението именно чрез по-дълбокото навлизане на сили в жизнените процеси, които той означава като „астрални“6 (виж по-нататък долу), тогава може да се предположи, че в тези разговори с Щрайхер лежи началото на идеята и по-нататъшното развитие на препаратите от четвърта и пета лекция.
към текста >>
Също и при едно
растение
виждаме само това, което вече е израсло, което вече се е случило, дори и когато има форми, багри и т.н., които говорят за това, че растежът тук още не е приключил, а други че е дошъл вече до края.
Така както нещата и особено живите същества се представят пред нашите сетива, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото. Това особено важи за израстването и за процесите на живота. Сетивата ни дават сведения за станалото.
Също и при едно растение виждаме само това, което вече е израсло, което вече се е случило, дори и когато има форми, багри и т.н., които говорят за това, че растежът тук още не е приключил, а други че е дошъл вече до края.
Обикновено ние не виждаме самите жизнени процеси, израстването и т.н., ние трябва да правим заключение за това от наблюденията, направени едно след друго във времето, и можем добре да ги опознаем с помощта на мисленето.
към текста >>
С индустриалното получаване на съединения на азота от въздуха по метода Хабер-Бош, от края на войната беше поставено на разположение неограничено и сравнително евтино това подхранващо
растение
то минерално вещество, с което по един единствен по рода си начин можеше изкуствено да бъде подтиквано израстването.
Първата световна война имаше за последица хаотични отношения в Европа. В Германия бушуваше инфлация. Материалният аспект на веществата, след дългогодишна предимно научна подготовка насила беше наложен в широката практика при селското стопанство. Торенето с водоразтворими соли прости неорганични съединения, се смяташе от науката, съвещателните съвети и индустрията за истинското решение на проблемите с изхранването, и това силно беше пропагандирано. Индустриалните производители на средствата очакваха най-големите печалби на столетието.
С индустриалното получаване на съединения на азота от въздуха по метода Хабер-Бош, от края на войната беше поставено на разположение неограничено и сравнително евтино това подхранващо растението минерално вещество, с което по един единствен по рода си начин можеше изкуствено да бъде подтиквано израстването.
към текста >>
По време на израстване на
растение
то действат надслънчевите сили, отразени от кварцовия състав на земята преди всичко отдолу.
2. Индивидуалността на земеделското стопанство. При всяко отделно местоположение има едно вертикално разчленено действие на тези сили.
По време на израстване на растението действат надслънчевите сили, отразени от кварцовия състав на земята преди всичко отдолу.
Подслънчевите сили действат направо отгоре през влажната атмосфера. В живото същество се стига до съвместно действие - горното действа надолу, а долното нагоре. Към това принадлежи едно подходящо и приспособено животновъдство и цялото това изгражда едно висше физиологично единство.
към текста >>
За поемане на минералните вещества на земята в живота на
растение
то е необходима растителна активност.
5. Препаратите за компост.
За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност.
Тя може да бъде повишена. За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези животински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично. Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината. Получените по този начин препарати се поставят в тора. С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.
към текста >>
При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на
растение
то
8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността.
При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението
към текста >>
161.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Ето защо е необходимо да преминем към едно силно разширено разглеждане на живота на
растение
то, на животните, но също и живота на самата Земя в посока към космичната страна“.
„Когато се говори от антропософска гледна точка, тогава действително става дума не да се връщаме към древните инстинкти, а от едно дълбоко духовно вникване да намираме това, което станалите днес несигурни инстинкти все по-малко могат да ни дадат.
Ето защо е необходимо да преминем към едно силно разширено разглеждане на живота на растението, на животните, но също и живота на самата Земя в посока към космичната страна“.
към текста >>
За разлика от животното и човека
растение
то непосредствено се определя само от етерно тяло.
За разлика от животното и човека растението непосредствено се определя само от етерно тяло.
Щайнер го нарича „жизнено тяло“ и „тяло на създаващите сили“. Геологичното развитие на растителното царство протича в посока на увеличаващата се връзка с околния свят. Висшите растения много точно се ориентират по гравитацията на Земята със своите издънки и корени, вкореняват се дълбоко в минералното царство и пускат филизи нагоре обратно на гравитацията, образуват цветове (спорофити) от влагата на земята към формиращото въздействие на Слънцето. Жизнените процеси са непосредствен резултат от светлината и топлината на Слънцето и се регулират от състоянието на почвата. Въпреки запазване на вида, всяко индивидуално растение във всеки миг е жив израз на отношенията с околната среда.
към текста >>
Въпреки запазване на вида, всяко индивидуално
растение
във всеки миг е жив израз на отношенията с околната среда.
За разлика от животното и човека растението непосредствено се определя само от етерно тяло. Щайнер го нарича „жизнено тяло“ и „тяло на създаващите сили“. Геологичното развитие на растителното царство протича в посока на увеличаващата се връзка с околния свят. Висшите растения много точно се ориентират по гравитацията на Земята със своите издънки и корени, вкореняват се дълбоко в минералното царство и пускат филизи нагоре обратно на гравитацията, образуват цветове (спорофити) от влагата на земята към формиращото въздействие на Слънцето. Жизнените процеси са непосредствен резултат от светлината и топлината на Слънцето и се регулират от състоянието на почвата.
Въпреки запазване на вида, всяко индивидуално растение във всеки миг е жив израз на отношенията с околната среда.
към текста >>
Описанието на противоположните промени в образа на
растение
то (1, 36) може да се разбере само когато се схване, че
растение
то произлиза от едновременното действие на сили, които имат противоположни въздействия върху вида на образуване на растителната форма.
Описанието на противоположните промени в образа на растението (1, 36) може да се разбере само когато се схване, че растението произлиза от едновременното действие на сили, които имат противоположни въздействия върху вида на образуване на растителната форма.
Затова според Щайнер, ако хипотетично допуснем, че в нашето земно обкръжение имахме само половината от намиращия се сега на земята силиций, щеше да намалее действието на надслънчевите сили, да се промени съотношението в полза на подслънчевите сили, от което би настъпила промяна във формата на растенията. По този начин трябва да се мисли за противоположните тенденции при оформянето облика на растението. Щайнер не казва какво би станало, ако кварцовото или варовиковото вещество съвсем изчезне, вероятно защото тогава не би могло да се появи никакво растение.
към текста >>
По този начин трябва да се мисли за противоположните тенденции при оформянето облика на
растение
то.
Описанието на противоположните промени в образа на растението (1, 36) може да се разбере само когато се схване, че растението произлиза от едновременното действие на сили, които имат противоположни въздействия върху вида на образуване на растителната форма. Затова според Щайнер, ако хипотетично допуснем, че в нашето земно обкръжение имахме само половината от намиращия се сега на земята силиций, щеше да намалее действието на надслънчевите сили, да се промени съотношението в полза на подслънчевите сили, от което би настъпила промяна във формата на растенията.
По този начин трябва да се мисли за противоположните тенденции при оформянето облика на растението.
Щайнер не казва какво би станало, ако кварцовото или варовиковото вещество съвсем изчезне, вероятно защото тогава не би могло да се появи никакво растение.
към текста >>
Щайнер не казва какво би станало, ако кварцовото или варовиковото вещество съвсем изчезне, вероятно защото тогава не би могло да се появи никакво
растение
.
Описанието на противоположните промени в образа на растението (1, 36) може да се разбере само когато се схване, че растението произлиза от едновременното действие на сили, които имат противоположни въздействия върху вида на образуване на растителната форма. Затова според Щайнер, ако хипотетично допуснем, че в нашето земно обкръжение имахме само половината от намиращия се сега на земята силиций, щеше да намалее действието на надслънчевите сили, да се промени съотношението в полза на подслънчевите сили, от което би настъпила промяна във формата на растенията. По този начин трябва да се мисли за противоположните тенденции при оформянето облика на растението.
Щайнер не казва какво би станало, ако кварцовото или варовиковото вещество съвсем изчезне, вероятно защото тогава не би могло да се появи никакво растение.
към текста >>
От яйцеклетката и покълващото семе по-нататък през разлистването и цъфтежа на
растение
то чак до новото семе - всичките тези образи принадлежат на един и същ организъм.
Това важи също и за променящите се във времето явления в един организъм.
От яйцеклетката и покълващото семе по-нататък през разлистването и цъфтежа на растението чак до новото семе - всичките тези образи принадлежат на един и същ организъм.
Съответното важи и за животното и за човека.
към текста >>
Когато едно
растение
свръх своите потребности да съхрани индивида и вида (възпроизводството) складира и натрупва субстанции в плода, това мъчно може да се разбере от гледната точка на обичайната дарвинистка теория.
Когато едно растение свръх своите потребности да съхрани индивида и вида (възпроизводството) складира и натрупва субстанции в плода, това мъчно може да се разбере от гледната точка на обичайната дарвинистка теория.
Тази способност обаче е характерна за културните растения, които вследствие човешките мероприятия са се развили в това направление (хранителна способност). Процесът на отлагане на новообразуваните субстанции, който се наблюдава при истинските плодове, дълго време се задържа в това състояние при узряването на семето при житото, както особено ясно показват това брашнените тела на житните растения. При зеленчуците това допълнително обогатяване със субстанции става на мястото на цветовете (главесто зеле, брюкселско зеле), в корените (моркови, ряпа, репички) или в стръковете (колраби, алабаш).
към текста >>
Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на
растение
то почива на полярността.
[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел.
Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на полярността.
Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
към текста >>
162.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Дванадесетте сетива на човека в известен смисъл са портите, през които Азът на човека поглежда във физическия свят.[6] И в тази връзка също трябва да се има предвид съществената разлика, когато се сравнява с мястото, където вирее
растение
то и обитава животното.
Както астралността притежава вътрешно интимно отношение към етерността, така и човешкият Аз - към физическото тяло.
Дванадесетте сетива на човека в известен смисъл са портите, през които Азът на човека поглежда във физическия свят.[6] И в тази връзка също трябва да се има предвид съществената разлика, когато се сравнява с мястото, където вирее растението и обитава животното.
Въпреки това Щайнер говори за дейността на найвисшата духовност, достъпна за нас на Земята във въглеродния скелет - за човешкия Аз, или за действащата в растенията световна духовност (3, 92), и за Аза или азовата организация във връзка с тора (8, 240 и сл.), на който въпрос ще се върнем отново. Обаче за друг индивидуален Аз на отделното земеделско стопанство не става дума в Селскостопанския курс, нито другаде у Щайнер. Оттук не трябва да приемаме, че е имал предвид нещо такова. Това съществува само при човека (един индивидуален „Аз“).
към текста >>
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху
растение
то изкуствени торове.
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
На всички степени на образованието беше проникнало учението, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества. Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това учение. Това обаче не беше неговата цел. Без съмнение, той искаше да допълни разглеждането също и откъм духовната страна, да разшири и задълбочи разбирането, а не просто да противоречи. (виж неговия писмен отчет).
към текста >>
Извор на този живот е винаги
растение
то, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените.
Тези знания са довели до ученията за разнообразните видове почви.
Извор на този живот е винаги растението, което асимилира при слънчевата светлина и изпраща част от новообразуваната в листата органична субстанция в непрекъснатото новообразуване на корените.
Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени. Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване.
към текста >>
Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо
растение
ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени. Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване.
Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
към текста >>
Той зависи от това, което се създава в зелените части на
растение
то под въздействието на светлината.
Но този живот на почвата се изтощава и отслабва.
Той зависи от това, което се създава в зелените части на растението под въздействието на светлината.
Той постоянно се изразходва. В този смисъл той е не повече от един съхранен, достигнал своя край умиращ живот, намиращ се постоянно на път да стане минерал, и в това отношение той може да се сравни с човешката глава, казано по-добре с нервната система, особено с мозъка. Понеже мозъкът отдава своята етерна субстанция на съзнателната страна на астралното тяло, неговите клетки не могат да се делят. Те могат само да погиват. Обаче те се поддържат живи от органите на тялото.
към текста >>
Почвата и
растение
то също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината. Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата.
Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой.
Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване. Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност. Отнася се до „едно съвсем живо взаимодействие между надземното и подземното“.
към текста >>
Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от
растение
то, се изпарява от листата.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината. Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой.
Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата.
В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване. Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност. Отнася се до „едно съвсем живо взаимодействие между надземното и подземното“.
към текста >>
Там споменава това подреждане на силите в обратна насока.[17] Протичането на годината и на стадиите в развитието на
растение
то преобразуват отношението към Космоса.
Да вмъкнем тук, че във втората лекция Щайнер пак говори за развитието на растенията.[16] В шестата лекция отново говори за вертикалното разчленяване, но под друг аспект: как да бъде възпрепятствано покълването и израстването.
Там споменава това подреждане на силите в обратна насока.[17] Протичането на годината и на стадиите в развитието на растението преобразуват отношението към Космоса.
Отново ще подемем темата при обсъждане на шестата лекция.
към текста >>
Кварцово и варовиково вещество: За количествата, които са нужни, навсякъде може да се разчита на действието на кварца (2, 66) На него не може да се разчита например при едно планинско тресавище, което е извънреден случай; и което по отношение строежа на
растение
то реагира положително като се прибави смес от чакъл или пясък.
Кварцово и варовиково вещество: За количествата, които са нужни, навсякъде може да се разчита на действието на кварца (2, 66) На него не може да се разчита например при едно планинско тресавище, което е извънреден случай; и което по отношение строежа на растението реагира положително като се прибави смес от чакъл или пясък.
Това не важи по същия начин, както за съжаление много примери показват, за варовика и „варовитите“ вещества като калций, магнезий, калий, натрий. Как стоят нещата в това отношение трябва да се изпитва на място и в течение на годините да се контролира!
към текста >>
В
растение
то не става по същия начин.
Основанието е в това, че в животното, в процесите на неговите вътрешни органи астралното и етерното тяло са здраво свързани. Каквото се разиграва при веществообменните процеси и при формирането на животното, се определя на първо място от астралното тяло. То е причината за еманципацията.
В растението не става по същия начин.
При него астралното тяло действа отвън, ограничаващо, и предизвикващо метаморфозата.[20] Инкарнираното астрално тяло обуславя животното да се нагажда по- малко непосредствено към жизнените отношения, а опосредено, като ги надвива в себе си, когато ги усвоява като храна, въздух и топлина.[21]
към текста >>
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от
растение
то до човека.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
(При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
към текста >>
Има обаче основна разлика между етерното тяло на
растение
то от една страна, и на животното и човека от друга страна.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека. (При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване).
Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна.
При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма.
към текста >>
Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито
растение
то не притежава.
(При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава.
На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност. При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81). Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26]
към текста >>
При
растение
то астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81).
Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност.
При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81).
Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26]
към текста >>
[13] Ханс/Шофер, Петер Мор 1992: „Физиология на
растение
то„, четвърто напълно новопреработено и актуализирано издание, издателство Шпрингер, Берлин.
[13] Ханс/Шофер, Петер Мор 1992: „Физиология на растението„, четвърто напълно новопреработено и актуализирано издание, издателство Шпрингер, Берлин.
към текста >>
163.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако загреем някакъв организъм, едно
растение
или част от
растение
в херметически затворено въздушно пространство, то се овъглява, става черно.
Така например за всички живи същества въглеродът става носител на тяхното физическо формообразуване. Изобилието на неговите възможности в известна степен се намира на разположение на структурните потребности на вида и екземпляра. Тоест той обслужва действителните биологични изисквания.
Ако загреем някакъв организъм, едно растение или част от растение в херметически затворено въздушно пространство, то се овъглява, става черно.
При това фигурата му се запазва по много фин начин. Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината. Фигурата става съвсем нееластична. Ако се остави да падне издава металически звук. Азотът, кислородът, сярата и водородът са излетели във формата на газ, останал е почти само въглеродът и нелетливите минерални съставки.
към текста >>
Теглото му намалява; също и когато преди това частта от
растение
то е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината.
Така например за всички живи същества въглеродът става носител на тяхното физическо формообразуване. Изобилието на неговите възможности в известна степен се намира на разположение на структурните потребности на вида и екземпляра. Тоест той обслужва действителните биологични изисквания. Ако загреем някакъв организъм, едно растение или част от растение в херметически затворено въздушно пространство, то се овъглява, става черно. При това фигурата му се запазва по много фин начин.
Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината.
Фигурата става съвсем нееластична. Ако се остави да падне издава металически звук. Азотът, кислородът, сярата и водородът са излетели във формата на газ, останал е почти само въглеродът и нелетливите минерални съставки. Всичко се превръща на пепел, когато образуваният въглен бъде изгорен. Каквото и растение да сме взели, неговата фигура се запазва, следователно не се получава еднообразна въглищна форма, а се запазва „черният юначага“, който служи като градивен материал за построяване на най-различните фигури.
към текста >>
Каквото и
растение
да сме взели, неговата фигура се запазва, следователно не се получава еднообразна въглищна форма, а се запазва „черният юначага“, който служи като градивен материал за построяване на най-различните фигури.
Теглото му намалява; също и когато преди това частта от растението е била силно изсушена, теглото остава найчесто малко повече от половината. Фигурата става съвсем нееластична. Ако се остави да падне издава металически звук. Азотът, кислородът, сярата и водородът са излетели във формата на газ, останал е почти само въглеродът и нелетливите минерални съставки. Всичко се превръща на пепел, когато образуваният въглен бъде изгорен.
Каквото и растение да сме взели, неговата фигура се запазва, следователно не се получава еднообразна въглищна форма, а се запазва „черният юначага“, който служи като градивен материал за построяване на най-различните фигури.
към текста >>
Каквото трябва да бъде изграждано - дали сравнително краткотрайният образ на
растение
то или вечно променящият се образ на животинския организъм - там навсякъде големият скулптор е въглеродът.
„Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата.
Каквото трябва да бъде изграждано - дали сравнително краткотрайният образ на растението или вечно променящият се образ на животинския организъм - там навсякъде големият скулптор е въглеродът.
В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, навсякъде в себе си той носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата.“
към текста >>
„Варовикът и кварцът обаче намираме също и като основа за развитието на
растение
то.
„Варовикът и кварцът обаче намираме също и като основа за развитието на растението.
И ние трябва да добием познание за онова, което въглеродът развива в процесите на храносмилането, дишането и в циркулационния процес по отношение на костното изграждане и кварцовото изграждане. Трябва да добием познание за това, което става вътре в организма, което до известна степен бихме видели, ако можехме да се промъкнем, да пропълзим дотам, и от циркулационния процес би могло да ни бъде показано как формообразуването на въглерода се излъчва във варовиковото и кварцовото вещество. Този поглед трябва да отправим, когато разглеждаме площ, покрита с растения, под които има варовик и кварц.“ (3, 102)
към текста >>
Той тръгва от едно мнение, което заварва в своето време, че образуването на семето произлиза от доведената докрай сложност на белтъка на
растение
то-майка, и обяснява, че това схващане е погрешно.
Във втората и третата лекция Щайнер навлиза в проблема за образуването на семето,[2] представянето на което не е лесно разбираемо, затова тук ще се обсъди. Отнася се най-напред до общия въпрос как Космосът може да действа на Земята, а семеобразуването служи като пример за това.
Той тръгва от едно мнение, което заварва в своето време, че образуването на семето произлиза от доведената докрай сложност на белтъка на растението-майка, и обяснява, че това схващане е погрешно.
Старото растение докарва веществата в устройството на семето до висока степен на земно-жизнена сложност, която обаче след това довежда до разпадане на връзките между веществата. Градивните дотогава земни сили биват оттеглени и отстранени от устройството на семето. Така субстанцията в семето на растението става податлива на формиращата дейност на Космоса. Това състояние Щайнер нарича хаос. Днес никой повече не вярва, че размножаването почива на свръхсложност на семенното устройство, защото физическите процеси са обяснени много по-добре от генетиката.
към текста >>
Старото
растение
докарва веществата в устройството на семето до висока степен на земно-жизнена сложност, която обаче след това довежда до разпадане на връзките между веществата.
Във втората и третата лекция Щайнер навлиза в проблема за образуването на семето,[2] представянето на което не е лесно разбираемо, затова тук ще се обсъди. Отнася се най-напред до общия въпрос как Космосът може да действа на Земята, а семеобразуването служи като пример за това. Той тръгва от едно мнение, което заварва в своето време, че образуването на семето произлиза от доведената докрай сложност на белтъка на растението-майка, и обяснява, че това схващане е погрешно.
Старото растение докарва веществата в устройството на семето до висока степен на земно-жизнена сложност, която обаче след това довежда до разпадане на връзките между веществата.
Градивните дотогава земни сили биват оттеглени и отстранени от устройството на семето. Така субстанцията в семето на растението става податлива на формиращата дейност на Космоса. Това състояние Щайнер нарича хаос. Днес никой повече не вярва, че размножаването почива на свръхсложност на семенното устройство, защото физическите процеси са обяснени много по-добре от генетиката. В 1924 още не можеше да се разчита на генетиката, ако човек сам не участваше в изследванията, понеже тази наука се намираше още в своето начало на развитие от школата на Морган в САЩ.
към текста >>
Така субстанцията в семето на
растение
то става податлива на формиращата дейност на Космоса.
Във втората и третата лекция Щайнер навлиза в проблема за образуването на семето,[2] представянето на което не е лесно разбираемо, затова тук ще се обсъди. Отнася се най-напред до общия въпрос как Космосът може да действа на Земята, а семеобразуването служи като пример за това. Той тръгва от едно мнение, което заварва в своето време, че образуването на семето произлиза от доведената докрай сложност на белтъка на растението-майка, и обяснява, че това схващане е погрешно. Старото растение докарва веществата в устройството на семето до висока степен на земно-жизнена сложност, която обаче след това довежда до разпадане на връзките между веществата. Градивните дотогава земни сили биват оттеглени и отстранени от устройството на семето.
Така субстанцията в семето на растението става податлива на формиращата дейност на Космоса.
Това състояние Щайнер нарича хаос. Днес никой повече не вярва, че размножаването почива на свръхсложност на семенното устройство, защото физическите процеси са обяснени много по-добре от генетиката. В 1924 още не можеше да се разчита на генетиката, ако човек сам не участваше в изследванията, понеже тази наука се намираше още в своето начало на развитие от школата на Морган в САЩ. Днес обаче тя обстойно и съвсем ясно показва, че всяко живо същество, което произлиза от оплождане, както семето, е нещо съвсем ново, а не просто продължение на старото. По този въпрос не съществува никакво противоречие спрямо мненията на всички днешни биолози.
към текста >>
По случай стогодишнината от рождението на Грегор Мендел на 22.07.1922 Щайнер говори за духовното определяне на формата, израстването и обмяната на веществата в
растение
то, животното и човека.
По случай стогодишнината от рождението на Грегор Мендел на 22.07.1922 Щайнер говори за духовното определяне на формата, израстването и обмяната на веществата в растението, животното и човека.
И казва, че обмяната на веществата се извършва от силите на Земята, израстването от движението на планетите, формите от небето на неподвижните звезди, и обяснява, че това са сложни процеси, които трудно се откриват. Той нарича Мендел забележителен изследовател, но това, което в средата на 19 столетие Мендел формулира като закони на наследствеността, го представя като атомизъм и като „последната фаза, последното издихание на интелектуализма.“[4] Издирването на най-малките физически носители на наследствеността безспорно трябва да се причисли към интелектуализма и атомизма в смисъла, който им придава Щайнер. Главният проблем на атомизма и генетиката е в това, че тези най-малки частици се приемат да са цялото. От Щайнеровото изложение обаче не се получава впечатлението, че той правилно е предвидил развитието на генетиката. Ако днес искаме да обхванем семеобразуването, можем да направим това само във връзка с генетиката.
към текста >>
До цъфтежа израстващото
растение
като че ли достига до един край, при който настъпва нова по-висока духовна намеса, която дава определена насоченост на семето.
Знанията на генетиката изискват точно онази страна на действителността, която задно с Щайнер можем да наречем „управляваща мъдрост“.[5] У Щайнер това още повече се диференцира, например в горепосочения доклад по повод стогодишнината от рождението на Георг Мендел. От това възниква въпросът как духовното и материалното могат да действат заедно. Така е винаги в живия организъм; в семеобразуването обаче то става по особен начин.
До цъфтежа израстващото растение като че ли достига до един край, при който настъпва нова по-висока духовна намеса, която дава определена насоченост на семето.
И тази насоченост предпоставя, че действащите дотогава сили се оттеглят от материята. По този начин материята става способна да поеме силите от Космоса. Това състояние на нова насоченост на формирането Щайнер нарича хаос.
към текста >>
Според неговото изложение мъдрост действа безспорно и в това, което той нарича „земно“, например в обмяната на веществата в майчиното
растение
.
Според неговото изложение мъдрост действа безспорно и в това, което той нарича „земно“, например в обмяната на веществата в майчиното растение.
Тогава семедаващото растение в цвета се подготвя за оплождането. В сложни процеси наследственият материал на клетъчните ядра във всяка полова клетка се смесва и след това се дели на две (степените на делене при процеса на узряване или меиозе, геномът става хиплоиден).[6] Това важи за устройството на семето и на прашеца по съвсем подобен начин. В това хиплоидно състояние възпроизвеждащите клетки са готови да се слеят с комплементарни (допълващи) също така хиплоидни клетки. Това сливане става като последствие от опрашването на цветовете. По този начин се получава оплодена клетка и от нея едно действително ново растение, което не е просто продължение на растението-майка.
към текста >>
Тогава семедаващото
растение
в цвета се подготвя за оплождането.
Според неговото изложение мъдрост действа безспорно и в това, което той нарича „земно“, например в обмяната на веществата в майчиното растение.
Тогава семедаващото растение в цвета се подготвя за оплождането.
В сложни процеси наследственият материал на клетъчните ядра във всяка полова клетка се смесва и след това се дели на две (степените на делене при процеса на узряване или меиозе, геномът става хиплоиден).[6] Това важи за устройството на семето и на прашеца по съвсем подобен начин. В това хиплоидно състояние възпроизвеждащите клетки са готови да се слеят с комплементарни (допълващи) също така хиплоидни клетки. Това сливане става като последствие от опрашването на цветовете. По този начин се получава оплодена клетка и от нея едно действително ново растение, което не е просто продължение на растението-майка. Неоплодените хиплоидни клетки се разпадат, нямат по-нататъшно развитие.
към текста >>
По този начин се получава оплодена клетка и от нея едно действително ново
растение
, което не е просто продължение на
растение
то-майка.
Според неговото изложение мъдрост действа безспорно и в това, което той нарича „земно“, например в обмяната на веществата в майчиното растение. Тогава семедаващото растение в цвета се подготвя за оплождането. В сложни процеси наследственият материал на клетъчните ядра във всяка полова клетка се смесва и след това се дели на две (степените на делене при процеса на узряване или меиозе, геномът става хиплоиден).[6] Това важи за устройството на семето и на прашеца по съвсем подобен начин. В това хиплоидно състояние възпроизвеждащите клетки са готови да се слеят с комплементарни (допълващи) също така хиплоидни клетки. Това сливане става като последствие от опрашването на цветовете.
По този начин се получава оплодена клетка и от нея едно действително ново растение, което не е просто продължение на растението-майка.
Неоплодените хиплоидни клетки се разпадат, нямат по-нататъшно развитие. Белтъкът на растението и с това неговите ензими сега се определят от ново комбинираните гени. Това важи за сперматофитите, за растенията, които се развъждат чрез семена, и за които става дума при Щайнер. Доколкото при низшите растения процесът е малко по-друг, това не променя казания тук аспект. Зрелите, способни за оплождане хиплоидни клетки според застъпеното тук схващане съответстват следователно на хаотичното състояние според терминологията на Щайнер.
към текста >>
Белтъкът на
растение
то и с това неговите ензими сега се определят от ново комбинираните гени.
В сложни процеси наследственият материал на клетъчните ядра във всяка полова клетка се смесва и след това се дели на две (степените на делене при процеса на узряване или меиозе, геномът става хиплоиден).[6] Това важи за устройството на семето и на прашеца по съвсем подобен начин. В това хиплоидно състояние възпроизвеждащите клетки са готови да се слеят с комплементарни (допълващи) също така хиплоидни клетки. Това сливане става като последствие от опрашването на цветовете. По този начин се получава оплодена клетка и от нея едно действително ново растение, което не е просто продължение на растението-майка. Неоплодените хиплоидни клетки се разпадат, нямат по-нататъшно развитие.
Белтъкът на растението и с това неговите ензими сега се определят от ново комбинираните гени.
Това важи за сперматофитите, за растенията, които се развъждат чрез семена, и за които става дума при Щайнер. Доколкото при низшите растения процесът е малко по-друг, това не променя казания тук аспект. Зрелите, способни за оплождане хиплоидни клетки според застъпеното тук схващане съответстват следователно на хаотичното състояние според терминологията на Щайнер.
към текста >>
Тъй като във всяко семе вече се намира едно обособено малко ново
растение
.
Щайнер говори за семе, което се разпада на световен прах.[10] Но самото семе всъщност е резултат от процеса.
Тъй като във всяко семе вече се намира едно обособено малко ново растение.
Тук може да става въпрос само до устройството на семето и до цветния прашец, тоест за органи на цвета, които водят до изграждане на семето.
към текста >>
Впрочем генетично той носи само половината на това, което съставлява новото
растение
.
При тези предпоставки хиплоидният прашец би могъл да се приеме за носител на космичните действия, за които говори Щайнер.
Впрочем генетично той носи само половината на това, което съставлява новото растение.
към текста >>
Следователно говори се за въздействия на веществата, без тези вещества да навлизат във физическото тяло на
растение
то.
Когато говорим за вещества, съвсем естествено мислим за тяхната наличност във веществена връзка като например в белтъка на едно семе или в устройството на семето, както сме учили по химия. Тук се мисли нещо друго, нещо изненадващо - че от веществата в атмосферата произлизат етерно-астрални въздействия, от кислорода, азота, водорода, въглерода, чиито функции се опосредяват в растенията от сярата.
Следователно говори се за въздействия на веществата, без тези вещества да навлизат във физическото тяло на растението.
към текста >>
Вещественото, което намираме в него, се е развило от малкия хаос, тоест от годното за изграждане и отворено за това външно въздействие устройство на семето във физическото тяло на
растение
то.
Вероятно този е начинът на въздействие върху растенията, който Щайнер свързва с големия хаос и разпадането на миров прах. Хаотично разпръснатите в атмосферата вещества дават на космичните сили основата, за да действат те специфично в образуването на семената, тъкмо защото в атмосферата самите вещества не са подредени. Във взаимодействията в семето обаче ние не намираме тези вещества.
Вещественото, което намираме в него, се е развило от малкия хаос, тоест от годното за изграждане и отворено за това външно въздействие устройство на семето във физическото тяло на растението.
към текста >>
Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на думата действат върху физиката на
растение
то.
Впрочем това са само указания за това, което Щайнер е имал предвид, предполагаеми аналогии. Чрез тях ние възбуждаме своето мислене и се освобождаваме от привичките.
Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на думата действат върху физиката на растението.
Астралните сили в светлината спират растежа на живия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове. Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно животно. Това продължава до образуването на семе. За възникването на семето навлизат още по-висши сили. За тях се отнася при Щайнеровите изложения относно хаоса в семето.[16]
към текста >>
Надземната част на
растение
то като противоположен процес пък богато се снабдява с азот чрез симбиозните процеси в корена.
Бобовите растения (наричани още шушулкови със семейството на мимозите и на пеперудоцветните) са в състояние да свързват азота на въздуха в азотни съединения. Това става с помощта на почвени бактерии, които се заселват в коренните власинки и тогава образуват в корена колонии от подобни на бактерии (бактероиди) малки организми, които се намират във видимите коренови грудки. Биологичният процес на синтезиране на азота от въздуха в тези грудчици е енергоемен процес, който е възможен поради потока от захарни вещества от страна на културните растения, които те образуват в листата под въздействието на светлината.
Надземната част на растението като противоположен процес пък богато се снабдява с азот чрез симбиозните процеси в корена.
Още преди да загине растението, могат да загинат колониите в грудките. Това води до загуба на азот в почвата и с това до снабдяване с азот на съседните растения, чиито корени също проникват същата почва. Без такива съседни растения може да се дойде до загуба на азот в дълбочината на почвата.
към текста >>
Още преди да загине
растение
то, могат да загинат колониите в грудките.
Бобовите растения (наричани още шушулкови със семейството на мимозите и на пеперудоцветните) са в състояние да свързват азота на въздуха в азотни съединения. Това става с помощта на почвени бактерии, които се заселват в коренните власинки и тогава образуват в корена колонии от подобни на бактерии (бактероиди) малки организми, които се намират във видимите коренови грудки. Биологичният процес на синтезиране на азота от въздуха в тези грудчици е енергоемен процес, който е възможен поради потока от захарни вещества от страна на културните растения, които те образуват в листата под въздействието на светлината. Надземната част на растението като противоположен процес пък богато се снабдява с азот чрез симбиозните процеси в корена.
Още преди да загине растението, могат да загинат колониите в грудките.
Това води до загуба на азот в почвата и с това до снабдяване с азот на съседните растения, чиито корени също проникват същата почва. Без такива съседни растения може да се дойде до загуба на азот в дълбочината на почвата.
към текста >>
164.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Днес всеки си мисли така: за развитието на
растение
то е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщност никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения.
Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
Тези сили стават действащи, когато така обогатените субстанции се приложат в
растение
въдството.
Четвъртата лекция дава отговор на въпроса как чрез торенето почвата и растенията могат да се снабдят и проникнат по-обилно със сили на живота. Един обобщен отговор може да гласи: субстанции (тор, кварц, растителни отпадъци), които силно са свързани с определени етерни и астрални сили, се опаковат за дълго време в животински обвивки, които привличат тези сили. Когато тези обвивки със съдържанието се поставят през определени годишни времена на места, които тогава са проникнати особено силно от свойствените им жизнени сили за даденото годишно време, се стига до обогатяване на субстанциите в обвивките с желаните сили. Винаги се касае за слънчеви сили.
Тези сили стават действащи, когато така обогатените субстанции се приложат в растениевъдството.
към текста >>
При говедото
растение
то на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога.
Там те нямат повече способност да се делят, но са издръжливи на външни механични и химични въздействия. Също и там царува умиращ и съхранен живот, тоест горнослънчево действие[9] в изграждането на същинския рогов слой. За разлика от еленовия рог, който след своето образуване напълно умира, тук този процес на умиране спира до образуването на кожата по този начин. В неговия вътрешен слой новообразуването никога не спира. При елена новообразуването и умирането са един строго ритмичен процес с оглед на годишните времена.
При говедото растението на рога продължава при настъпване на млекодаването, но с по-малка дебелина при основата на рога.
Така се получават така наречените телешки пръстени, които всъщност трябва да се наричат пръстени на лактацията; те изглеждат подобни на шнур, обвит около целия рог. Тъй като при всяко ново раждане имаме нов млекодаващ период, на рогата имаме отпечатък от плодовитостта на кравата. Разстоянието между тези изтънявания се дължи на времето между две отелвания. Че чрез рогообразуването, което навън завършва с окончанията на крайниците, рога и копита, се получава една преграда за пропускането на етерни и астрални сили, може добре да се разбере от наблюдението на сетивното изграждане на формата.
към текста >>
[13] Някой може да помисли, че в бъдеще селското стопанство може да използва потенцирани средства в
растение
въдството.
[13] Някой може да помисли, че в бъдеще селското стопанство може да използва потенцирани средства в растениевъдството.
При това трябва да се има предвид, че напълно безобидни вещества в потенцирано състояние получават терапевтично въздействие, например готварската сол или калциевия карбонат. Възможно е при опити върху растенията да не се установи нищо или само да се установи желаното, но в следващата сеитба от семената на обработените растения да се получат неочаквани въздействия. Тук става въпрос не за нещо, което би могло да се развие без необходимата научна подготовка и отговорност.
към текста >>
165.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
Земната почва е един вид продължение на израстването на
растение
то в почвата, следователно тя е нещо живо.
Земната почва е един вид продължение на израстването на растението в почвата, следователно тя е нещо живо.
Загубени са прозренията на миналото как отпадъчните продукти на живота продължават живота в почвата. Почвеният живот се подхранва от отделните вещества от корените и от растителните отпадъци.
към текста >>
оловото съдейства
растение
то да усвои тора добре,
оловото съдейства растението да усвои тора добре,
към текста >>
Човек трябва да подпомогне способността на
растение
то да поеме в собственото си тяло това, което действа в почвата.
Живите сили са много по-важни от просто субстанциалните.
Човек трябва да подпомогне способността на растението да поеме в собственото си тяло това, което действа в почвата.
към текста >>
Разгледани са най-важните за растенията минерали и е потърсен видът лечебно
растение
, което има най-голямата способност да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за
растение
то да го използва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве.
Разгледани са най-важните за растенията минерали и е потърсен видът лечебно растение, което има най-голямата способност да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за растението да го използва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве.
Или другояче казано: да се намери видът растение и неговият орган, който най-ярко развива онези сили, които свързват растенията с въпросното минерално вещество, за да могат те здравословно да се развиват.
към текста >>
Или другояче казано: да се намери видът
растение
и неговият орган, който най-ярко развива онези сили, които свързват растенията с въпросното минерално вещество, за да могат те здравословно да се развиват.
Разгледани са най-важните за растенията минерали и е потърсен видът лечебно растение, което има най-голямата способност да разтваря в почвата и поема в себе си определено минерално вещество и специфично за растението да го използва в смисъла на неговото правилно развитие и здраве.
Или другояче казано: да се намери видът растение и неговият орган, който най-ярко развива онези сили, които свързват растенията с въпросното минерално вещество, за да могат те здравословно да се развиват.
към текста >>
Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно
растение
или дрогата от него, когато се приложи върху човека.
Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека.
Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се използва като обвивка. Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето. По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата. Така полученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията. Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста.
към текста >>
Дрогата от лечебното
растение
по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето.
Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека. Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се използва като обвивка.
Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето.
По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата. Така полученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията. Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста.
към текста >>
Лайка: Лайката така преработва калция, че да бъдат изключени от
растение
то вредните въздействия върху плодообразуването и
растение
то да остане здраво.
Лайка: Лайката така преработва калция, че да бъдат изключени от растението вредните въздействия върху плодообразуването и растението да остане здраво.
към текста >>
...да прави тора годен още по-добре да свързва онези вещества, които са необходими за израстване на
растение
то.
...да прави тора годен още по-добре да свързва онези вещества, които са необходими за израстване на растението.
към текста >>
Субстанцията на глухарчето придава на почвата способността да привлича от атмосферата и от Космоса толкова силициева киселина, колкото е необходима на
растение
то, за да стане
растение
то чувствително за всичко, което действа в обкръжението му, и да привлече това, от което има нужда.
Глухарче: То е посредникът на хомеопатично разпръснатата в Космоса силициева киселина към това, което се нуждае от силициева киселина, навред по цялата околност.
Субстанцията на глухарчето придава на почвата способността да привлича от атмосферата и от Космоса толкова силициева киселина, колкото е необходима на растението, за да стане растението чувствително за всичко, което действа в обкръжението му, и да привлече това, от което има нужда.
към текста >>
166.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху
растение
то, след като първо е поето от почвата.
Лекцията съдържа, също и описания от основно значение, а не само такива за обезвреждане на вредителите за целта на селското стопанство. Така Рудолф Щайнер сега описва вертикалното разчленяване на планетните сили на земеделското стопанство в ред обратен на реда, посочен във втора лекция.
Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата.
Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин. Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>
Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на
растение
то.
Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>
Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в
растение
то и образуването на белтък.
Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по полярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето. Там обаче ставаше дума за духовни сили от неподвижните звезди.
Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък.
Това е съвсем правилно. Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален. Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие. Азотът около Земята трябва да е мъртъв. Чрез това астралността може да се намира около растението и да действа върху него отвън, като задържа растежа му и действа в образуването на цветове.
към текста >>
Чрез това астралността може да се намира около
растение
то и да действа върху него отвън, като задържа растежа му и действа в образуването на цветове.
Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък. Това е съвсем правилно. Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален. Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие. Азотът около Земята трябва да е мъртъв.
Чрез това астралността може да се намира около растението и да действа върху него отвън, като задържа растежа му и действа в образуването на цветове.
Този мъртъв азот в нервната система е носителят на усещанията. Медитиращият постепенно навлиза в изживяване на азота около себе си.[6] „Той осведомява човека за онова, което правят Меркурий, Венера и т.н.“ Това е мъртвият азот.
към текста >>
НАГОРЕ