Търсене в текстове за 'Растение'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 ,

Намерени са 2241 резултата от 455 текста в 3 страници с корен от думите : 'Растение'.
На страница 1: 1000 резултата в 248 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 00. УВОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”.
Тези думи се крие гледната точка, от която трябва да разглеждаме научните трудове на Гьоте. При него не се касае за откриването на нови факти, а за една нова гледна точка, за един определен начин да се разглежда природата. Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н. Обаче като душа оживяваща всички тези подробности ние трябва да разгледаме величествения възглед за природата, който носи тези открития, трябва да обгърнем с поглед в учението за организмите преди всичко едно велико откритие, поставящо в сянка всички открития: Откритието на същността на самия организъм. Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор. Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”. Обаче такива изказвания на Гьоте не са насочени против принципната възможност да познаем същността на нещата, а в него Гьоте проявява достатъчна предпазливост, като не иска да отсъжда прибързано върху физико-механическите условия, които стоят на основата на организма, тъй като знаеше добре, че такива въпроси могат да бъдат разрешени само в течение на времето.
към текста >>

Важното в метаморфозата на растението не се състои например в откриването на отделните факти, че лист, чашка, корона и т.н.
Важното в метаморфозата на растението не се състои например в откриването на отделните факти, че лист, чашка, корона и т.н. са тъждествени органи, а във величественото мисловно построение на едно живо цяло на действащи едни през други формиращи закони, което произтича от това и което построение определя от себе отделните степени на развитието. Величието на мисълта, която след това Гьоте се опитва да разпростре и върху животинския свят, минава някому през ума само тогава, когато той се опитва да я оживи в своя дух, когато се залови да я размисли. Тогава той забелязва, че преведената в идеята природа на растението е самата тази, която живее в нашия дух също така, както в обекта; той забелязва също, че оживява един организъм и до най-малките части, когато си го представи в себе си не като мъртъв, завършен предмет, а като нещо развиващо се, ставащо, намиращо се в постоянно безпокойство.
към текста >>

Тогава той забелязва, че преведената в идеята природа на растението е самата тази, която живее в нашия дух също така, както в обекта; той забелязва също, че оживява един организъм и до най-малките части, когато си го представи в себе си не като мъртъв, завършен предмет, а като нещо развиващо се, ставащо, намиращо се в постоянно безпокойство.
Важното в метаморфозата на растението не се състои например в откриването на отделните факти, че лист, чашка, корона и т.н. са тъждествени органи, а във величественото мисловно построение на едно живо цяло на действащи едни през други формиращи закони, което произтича от това и което построение определя от себе отделните степени на развитието. Величието на мисълта, която след това Гьоте се опитва да разпростре и върху животинския свят, минава някому през ума само тогава, когато той се опитва да я оживи в своя дух, когато се залови да я размисли. Тогава той забелязва, че преведената в идеята природа на растението е самата тази, която живее в нашия дух също така, както в обекта; той забелязва също, че оживява един организъм и до най-малките части, когато си го представи в себе си не като мъртъв, завършен предмет, а като нещо развиващо се, ставащо, намиращо се в постоянно безпокойство.
към текста >>

2. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

По-късно ще видим, че в безкрайното множество от растителни форми Гьоте търси едно първично растение (прарастение).
По-късно ще видим, че в безкрайното множество от растителни форми Гьоте търси едно първично растение (прарастение). И тази мисъл ние намираме отбелязана тук: “Всяко едно от нейните /на природата/ произведения има своя собствена същност, всяко едно от нейните явления най-изолираното понятие, и въпреки това всичко съставлява едно цяло”. Даже отношението, което той по-късно заема спрямо изключителни случаи, а именно да не ги счита просто като грешки на формирането, а да ги обяснява като произхождащи от природни закони, е съвсем ясно изразено вече тук: "И най-неестественото е природа" и "нейните изключения са рядки"* /*Рудолф Щайнер имаше намерението да напише за специалното издание на Гьотевите съчинения върху естествените науки,1.5.издание Дорнах Швейцария 1926 г. на това и на други 36 отбелязани от него места, носещи в предстоящия текст знака*, забележки. Той не може да осъществи това си намерение./
към текста >>

Трябваше да бъде намерено определено редуване, определена поредица, в която всяко растение да стои на определено място, така щото във всеки момент то да може лесно да се намери, за да има човек въобще едно средство за ориентиране в безграничното множество на подробностите.
Стремежите на Лине бяха да достави една систематична прегледност в познанието на растенията. Трябваше да бъде намерено определено редуване, определена поредица, в която всяко растение да стои на определено място, така щото във всеки момент то да може лесно да се намери, за да има човек въобще едно средство за ориентиране в безграничното множество на подробностите. За тази цел живите същества трябваше да бъдат изследвани по степента на тяхното родство и да бъдат съответно събрани в групи. Тъй като при това се касаеше преди всичко за да бъде познато всяко едно растение по-лесен начин, а също и неговото място в системата лесно да се намери, трябваше да се държи сметка особено за онези признаци, които различават растенията едни от други. За да се направи невъзможно смесването на едно растение с друго, търсеха се предимно тези различаващи признаци.
към текста >>

Тъй като при това се касаеше преди всичко за да бъде познато всяко едно растение по-лесен начин, а също и неговото място в системата лесно да се намери, трябваше да се държи сметка особено за онези признаци, които различават растенията едни от други.
Стремежите на Лине бяха да достави една систематична прегледност в познанието на растенията. Трябваше да бъде намерено определено редуване, определена поредица, в която всяко растение да стои на определено място, така щото във всеки момент то да може лесно да се намери, за да има човек въобще едно средство за ориентиране в безграничното множество на подробностите. За тази цел живите същества трябваше да бъдат изследвани по степента на тяхното родство и да бъдат съответно събрани в групи. Тъй като при това се касаеше преди всичко за да бъде познато всяко едно растение по-лесен начин, а също и неговото място в системата лесно да се намери, трябваше да се държи сметка особено за онези признаци, които различават растенията едни от други. За да се направи невъзможно смесването на едно растение с друго, търсеха се предимно тези различаващи признаци.
към текста >>

За да се направи невъзможно смесването на едно растение с друго, търсеха се предимно тези различаващи признаци.
Стремежите на Лине бяха да достави една систематична прегледност в познанието на растенията. Трябваше да бъде намерено определено редуване, определена поредица, в която всяко растение да стои на определено място, така щото във всеки момент то да може лесно да се намери, за да има човек въобще едно средство за ориентиране в безграничното множество на подробностите. За тази цел живите същества трябваше да бъдат изследвани по степента на тяхното родство и да бъдат съответно събрани в групи. Тъй като при това се касаеше преди всичко за да бъде познато всяко едно растение по-лесен начин, а също и неговото място в системата лесно да се намери, трябваше да се държи сметка особено за онези признаци, които различават растенията едни от други. За да се направи невъзможно смесването на едно растение с друго, търсеха се предимно тези различаващи признаци.
към текста >>

По този начин растенията бяха подредени в поредица, но така, както биха могли да бъдат подредени и известен брой неорганически тела: по признаци, които са взети отвъншния изглед, а не от вътрешната природа на растението.
При това Лине и неговите ученици считаха като характерни външните признаци, големина, брой и положение на отделните органи. По този начин растенията бяха подредени в поредица, но така, както биха могли да бъдат подредени и известен брой неорганически тела: по признаци, които са взети отвъншния изглед, а не от вътрешната природа на растението. Те се явяват външно подредени едно до друго, без вътрешна, необходима връзка. При важното понятие, което Гьоте имаше за природата на едно живо същество, този начин на разглеждане не можеше да го задоволи. Тук никъде не се изследваше същността на растението.
към текста >>

Тук никъде не се изследваше същността на растението.
При това Лине и неговите ученици считаха като характерни външните признаци, големина, брой и положение на отделните органи. По този начин растенията бяха подредени в поредица, но така, както биха могли да бъдат подредени и известен брой неорганически тела: по признаци, които са взети отвъншния изглед, а не от вътрешната природа на растението. Те се явяват външно подредени едно до друго, без вътрешна, необходима връзка. При важното понятие, което Гьоте имаше за природата на едно живо същество, този начин на разглеждане не можеше да го задоволи. Тук никъде не се изследваше същността на растението.
към текста >>

Гьоте трябваше да си зададе въпроса: в какво се състои онова “нещо”, което прави от определено същество на природата едно растение?
Гьоте трябваше да си зададе въпроса: в какво се състои онова “нещо”, което прави от определено същество на природата едно растение?
към текста >>

Изтъкването на номенклатурата произхожда от същността на растенията и отговаряща на тази същност, разглеждането на растението заради самото него, независимо от всички принципи на полезност, които срещаме у Русо, всичко това беше съвсем в смисъла на Гьоте.
Приблизително по същото време, както първото запознаване с Лине, става и запознаването с ботаническите стремежи на Русо. На 16 юни 1782 година Гьоте пише на Карл Август: “В съчиненията на Русо се намират много мили писма върху ботаниката, в които по най-разбираем и изящен начин той предава уроци върху тази наука на една дама. Това е наистина един образец, как трябва да се преподава и едно допълнение на неговото съчинение “Емил”. Ето защо използвам случая да препоръчам отново царството на цветята на моите красиви приятелки”. Стремежите на Русо в областта на ботаниката направиха дълбоко впечатления на Гьоте. Изтъкването на номенклатурата произхожда от същността на растенията и отговаряща на тази същност, разглеждането на растението заради самото него, независимо от всички принципи на полезност, които срещаме у Русо, всичко това беше съвсем в смисъла на Гьоте. И двамата също имаха общо това, че бяха стигнали до изучаване на растенията не чрез някакъв специален научен стремеж, а чрез общочовешките мотиви. Същият интерес ги обвързваше към същия обект.
към текста >>

При всички тези изследвания у Гьоте става дума за нещо отделно; целта на неговите стремежи да изследва същността на растението.
На 12 януари 1785 година той пише на госпожа фон Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с началото на пролетта изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”. През същата пролет бе проучена и природата на семето, както ни показва това едно писмо до Кнебел от 2 април 1785 г.: "Аз размислих материята на семето, доколкото достигат моите опитности”. При всички тези изследвания у Гьоте става дума за нещо отделно; целта на неговите стремежи да изследва същността на растението. За това той съобщава на 8 април 1785 година на Марк, че е "направил в ботаниката хубави открития и комбинации”.
към текста >>

Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година.
Изучаването на ботаниката се приближаваше бързо до определената цел. Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество. По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата. Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”. От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година. Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”. Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”. Писмо до Кнебел от 2 април 1785 г./. Ботаниката така много го привлича, че неговото пътуване за Карлсбад, което предприема на 20 юни 1785 година, за да прекара там лятото, се превръща в едно изследователско пътуване. Кнебел го придружава.
към текста >>

Той трябваше да наблюдава едно и също растение при различни условия и влияния защото само по този начин изменящото се изпъква по-добре.
Той трябваше да наблюдава едно и също растение при различни условия и влияния защото само по този начин изменящото се изпъква по-добре. Това по-малко изпъква при растенията от различните видове. Всичко това донесе щастливото пътуване в Италия, което той направи тръгвайки от Карлсбад на 3 септември. Още при флората на Алпите той направи някои наблюдения. Тук той намери не само нови, невиждани още от него растения, а и такива, които вече познаваше, но измемини. “Докато в по-дълбоките, в по-ниските места клоните и стеблото бяха по-мощни и по-тлъсти, очите разположени по-близо едни до други и листата бяха широки, по-високо в планината клоните и стеблото ставаха по-нежни, очите се отдалечаваха едни от други, така че имаше по-голямо разстояние между възлите и листата се образуваха по-копиеобразни.
към текста >>

Той намира там едно растение, което му изглеждаше като нашия "невинен подбел", “Тук обаче въоръжен с остри оръжия и листата като кожа, също и семенните кутийки, дръжките на листата, всичко беше дебело и тлъсто”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г./
“Докато в по-дълбоките, в по-ниските места клоните и стеблото бяха по-мощни и по-тлъсти, очите разположени по-близо едни до други и листата бяха широки, по-високо в планината клоните и стеблото ставаха по-нежни, очите се отдалечаваха едни от други, така че имаше по-голямо разстояние между възлите и листата се образуваха по-копиеобразни. Аз забелязах това при една върба и при една генциана и се убедих, че това не бяха различни видове. Също и при езерото Валхен забелязах по-дълги и по-тънки метли отколкото в ниските места”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г.). Подобни наблюдения се повтаряха. При морето във Венеция той открива растения, които му показваха свойства, които можеше да им даде само солта съдържаща се в песъчливите почви, повече обаче соленият въздух. Той намира там едно растение, което му изглеждаше като нашия "невинен подбел", “Тук обаче въоръжен с остри оръжия и листата като кожа, също и семенните кутийки, дръжките на листата, всичко беше дебело и тлъсто”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г./
към текста >>

Тук Гьоте видя всички външни признаци на растението, всичко, което принадлежеше навъншния изглед, непостоянно, променливо.
Тук Гьоте видя всички външни признаци на растението, всичко, което принадлежеше навъншния изглед, непостоянно, променливо. От това той извади заключението, че следователно същността на растението не се намира в тези свойства, а трябва да се търси по-дълбоко. От подобни наблюдения, както Гьоте тук, изходи и Дарвин, когато той изказа своето съмнение върху постоянството навъншните форми на рода и на вида. Обаче резултатите, които двамата извлякоха от това, са съвършено различни. Докато Дарвин считаше същността на организма вече за изчерпана в посочените свойства и от изменчивостта вади заключението; следователно в живота на растенията не съществува нищо постоянно, Гьоте отива по-дълбоко и извежда заключението: Щом тези свойства не са постоянни, тогава постоянното трябва да се търси в нещо друго, което лежи на основата на въпросните изменчиви външни признаци. Да развие това последното става цел на Гьоте, докато стремежите на Дарвин са насочени към това, да изследва и опише причините на посочената изменчивост.
към текста >>

От това той извади заключението, че следователно същността на растението не се намира в тези свойства, а трябва да се търси по-дълбоко.
Тук Гьоте видя всички външни признаци на растението, всичко, което принадлежеше навъншния изглед, непостоянно, променливо. От това той извади заключението, че следователно същността на растението не се намира в тези свойства, а трябва да се търси по-дълбоко. От подобни наблюдения, както Гьоте тук, изходи и Дарвин, когато той изказа своето съмнение върху постоянството навъншните форми на рода и на вида. Обаче резултатите, които двамата извлякоха от това, са съвършено различни. Докато Дарвин считаше същността на организма вече за изчерпана в посочените свойства и от изменчивостта вади заключението; следователно в живота на растенията не съществува нищо постоянно, Гьоте отива по-дълбоко и извежда заключението: Щом тези свойства не са постоянни, тогава постоянното трябва да се търси в нещо друго, което лежи на основата на въпросните изменчиви външни признаци. Да развие това последното става цел на Гьоте, докато стремежите на Дарвин са насочени към това, да изследва и опише причините на посочената изменчивост.
към текста >>

Мисълта за прарастението (първичното растение) се оформя все по-определено, все по-ясно в духа на Гьоте.
Мисълта за прарастението (първичното растение) се оформя все по-определено, все по-ясно в духа на Гьоте. В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”. На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”. На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”. На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението.
към текста >>

На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”.
В Ботаническата градина в Падова* (* Пътуване в Италия 27.09.1786 г.), където той се движи между една чужда нему растителност, в него “Все повече оживява мисълта, че вероятно човек може да развие всички форми на растенията от една форма”. На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”. На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”. На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”. Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
към текста >>

Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
На 17 ноември 1786 година той пише на Кнебел: “Моите скромни познания по ботаника ме радват твърде много в тази страна, където съществува една по-радостна, по-непрекъсната вегетация. Аз вече направих усърдни, простиращи се в областта на общото наблюдения, които после ще ти бъдат и на тебе приятни”. На 18 февруари 1787 година *(*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Рим, че е на път “Да открие нови, прекрасни отношения, как природата, това чудо на чудесата, което изглежда като нещо друго, развива такова разнообразие от нещо просто”. На 25 март той моли да кажат на Хердер, че вече е готов с прарастението. На 17 април * (*Пътуване в Италия, 27.09.1786 г./ той пише в Палермо и записва за прарастението думите: “Такова трябва все пак да съществува: по какво иначе бих познал аз, че тази или онази форма е едно растение, ако всички не биха били образувани по същия образец”. Той има предвид комплекса от законите на формирането, който организира растението, прави от него това, което то е, и чрез което при определен обект на природата ние стигаме до мисълта: това е едно растение това е прарастението.
към текста >>

Когато сме схванали тези формиращи закони, този първообраз на растението, ние сме задържали в идеята това, което природата поставя някакси на основата на всеки отделен растителен индивид и от който последствие същия и правим той да се роди от него.
Като такова то е нещо идейно, което може да бъде задържано само в мисълта; обаче то добива форма, добива определена форма, цвят, брой на своите органи и пр. Тази външна форма не е нещо сковано с онзи комплекс от формиращи закони, произхождат по необходимост от него. Когато сме схванали тези формиращи закони, този първообраз на растението, ние сме задържали в идеята това, което природата поставя някакси на основата на всеки отделен растителен индивид и от който последствие същия и правим той да се роди от него.
към текста >>

Даже ние можем да измислим растителни форми съобразно този закон, които да следват по необходимост от същността на растението и биха могли да съществуват, ако биха настъпили необходимите за това условия.
Даже ние можем да измислим растителни форми съобразно този закон, които да следват по необходимост от същността на растението и биха могли да съществуват, ако биха настъпили необходимите за това условия. По този начин Гьоте се стреми да си изобрази духом това, което природата извършва при образуването на нейните същества. Той пише на Хердер на 17 май 1787 година: “По-нататък трябва да ти поверя, че съм съвсем близо до тайната на създаването на растенията, и че това е най-простата работа, която можем да си представим прарастението става най-чудното създание на света, за което природата ще ми завиди. С този модел и с ключа за това ние можем след това да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логични т.е. такива, които макар и да не съществуват, все пак биха могли да съществуват и не са просто сянка и илюзии на живописец или на поет, а притежават една вътрешна истиност и необходимост. Същият закон ще може да се разпростре върху всичко живо.
към текста >>

Единствено тези последните са съставният принцип, творческият принцип в растението.
При Гьоте отделните изменения са проява на организма, който притежава при себе си способността да приеме разнообразните форми и в определен случай приема онази форма, която е най-съответстваща на условията на външния свят, които го заобикалят. Тези външни условия са само повод вътрешните формиращи сили да се изявят по един определен начин. Единствено тези последните са съставният принцип, творческият принцип в растението. Ето защо на 6 септември 1787 година*/*Пътуване в Италия) Гьоте го нарича също ev xainay /едно и всичко/ на растителния свят.
към текста >>

А когато сега пристъпим към това първично растение, върху него можем да кажем следното.
А когато сега пристъпим към това първично растение, върху него можем да кажем следното. Живият организъм е едно завършено в себе си цяло, което създава своите състояния от себе си. Както в разположението един до друг на членовете така и в редуването по време на състоянията на едно живо същество съществува едно взаимоотношение, което ни се явява обусловено от достъпните за сетивата свойства на членовете, на частите, нито от механично-причинната обусловеност на по-късното от по-ранното, а което се владее от един по-висш принцип, стоящ над частите и състоянията. Самата природа на цялото обуславя, защото определено състояние да се яви първо, друго някое последно; а също и редуването на средните състояния е определено в идеята на цялото; предишното е зависимо от следващото и обратно; накратко, в живия организъм има развитие на едното и другото, един преход от едно състояние в друго, никакъв завършек, никакво приключване на битието на отделната част, а постоянно ставане, развитие.
към текста >>

В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма. На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”. Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея.
към текста >>

На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма. На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”. Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места.
към текста >>

Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма. На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”. Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията.
към текста >>

Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма. На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”. Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/.
към текста >>

На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма. На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”. Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/. Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си.
към текста >>

Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея.
В растението тази обусловеност на всяка отделна част от цялото се явява дотолкова, доколкото всички органи са устроени от една основна форма. На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”. Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/. Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си. И за това беше станало вече необходимото.
към текста >>

Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места.
На 17 май 1787 година Гьоте пише тази мисъл на Хердер с думите: “На мене ми просветна мисълта че в онзи орган на растението, който обикновено наричаме лист, се крие истински протей, който може да се скрие и изяви във всички форми напред и назад. Растението е винаги само лист, така неразделно свързан с бъдещето семе, че не може да си представим единия без другото”. Докато при животното онзи по-висш принцип, който владее всяка отделна част, застава пред нас конкретно като онова нещо, което движи органите, употребява ги съобразно своите нужди и т.н., растението е още лишено от един такъв действителен жизнен принцип; при него този принцип се проявява само в по-неопределен начин, че всички органи са изградени според същия формиращ принцип, че даже във всички части се съдържа потенциално цялото растение и чрез благоприятни обстоятелства може да бъде произведено от тях. На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/. Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си. И за това беше станало вече необходимото. Видяхме, че още през пролетта на 1785 година Гьоте беше изследвал семена; от Италия той съобщава на Хердер на 17 май 1787 година, че е намерил съвсем ясно и недвусмислено точката, където се намира зародишът.
към текста >>

Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си.
На Гьоте това му стана особено ясно, когато при една разходка в Рим съветникът Райфенщайн вървейки заедно с него и откъсвайки тук и там по някоя клонка, твърдеше, че посадена в почвата тя може да израсне и да се развие в цяло растение. Следователно растението е едно същество, което в редуващите се периоди от време развива определени органи, които всички помежду си както и всеки един с цялото са изградени според една и съща идея. Всяко едно растение е едно хармонично цяло от растения*/*В какъв смисъл тези отделни части се отнасят към цялото, това ще имаме случай да покажем на различни места. Ако бихме искали да извлечем едно понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени понятие на днешната наука за едно такова съгласувано действие на оживени частични същества към едно цяло, това би било понятието за един "кошер" в зоологията. Това е един вид държава от живи същества, един индивид, който също се състои от самостоятелни индивиди, един индивид от по-висше естество/. Когато това стоеше ясно пред погледа на Гьоте, за него става още въпрос само за отделни наблюдения, които биха дали възможност да бъдат изразени в отделни случаи различните стадии на развитието, които растението проявява от себе си. И за това беше станало вече необходимото. Видяхме, че още през пролетта на 1785 година Гьоте беше изследвал семена; от Италия той съобщава на Хердер на 17 май 1787 година, че е намерил съвсем ясно и недвусмислено точката, където се намира зародишът.
към текста >>

Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми.
Но също така и единството на строежа на всички листа се показа скоро достатъчно нагледно. Наред с други примери Гьоте откри в това отношение особено при пресния копър разликата между долните и горните листа,които обаче въпреки това бяха един и същ орган. На 25 март */* Пътуване в Италия/ той моли да съобщят на Хердер, че неговото учение за котиледоните /семеделите/ е така сублимирано, че трудно би могло да се отиде по-далеч. Трябваше да се направи още една малка крачка, за да се открие, че и цветните листенца, тичинките и близалцето са също метаморфозирани листа. До това можаха да доведат изследванията на английския ботаник Хил, който по онова време бяха общоизвестни и имаха за обект превръщането на отделните цветни органи в други. Когато силите, които организират съществото на растението, се явяват в действителното съществуване, те приемат редица пространствени форми. Сега става вече въпрос за живото понятие, което свързва назад и напред тези форми.
към текста >>

В семето формата на растението е най-много свита /концентрирана/.
Когато разглеждаме учението за метаморфозите на Гьоте, както го имаме от 1790 година, ние намираме в него, че това понятие у Гьоте е понятието за сменяващото се разширение и свиване. В семето формата на растението е най-много свита /концентрирана/. По-нататък с листата следва първото разгръщане, разширение на формиращите сили. Това, което в семето е концентрирано в една точка, в листата то се явява разгърнато в пространството. В чашката силите отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване; плодът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето. Ние можем да проследим приблизително всички подробности на мисълта за метаморфозата до последното превръщане в излязлата в 1790 година статия; но това не може да сторим така лесно с понятието за разширението и свиването. Обаче не ще сгрешим, ако допуснем, че тази кореняща се дълбоко в духа на Гьоте мисъл е била свързана още в Италия с понятието за образуването на растението.
към текста >>

В чашката силите отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване; плодът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето.
Когато разглеждаме учението за метаморфозите на Гьоте, както го имаме от 1790 година, ние намираме в него, че това понятие у Гьоте е понятието за сменяващото се разширение и свиване. В семето формата на растението е най-много свита /концентрирана/. По-нататък с листата следва първото разгръщане, разширение на формиращите сили. Това, което в семето е концентрирано в една точка, в листата то се явява разгърнато в пространството. В чашката силите отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване; плодът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето. Ние можем да проследим приблизително всички подробности на мисълта за метаморфозата до последното превръщане в излязлата в 1790 година статия; но това не може да сторим така лесно с понятието за разширението и свиването. Обаче не ще сгрешим, ако допуснем, че тази кореняща се дълбоко в духа на Гьоте мисъл е била свързана още в Италия с понятието за образуването на растението. Тъй като съдържанието на тази мисъл е обусловеното от формиращите сили по-голямо или по-малко разгръщане в пространството.
към текста >>

Обаче не ще сгрешим, ако допуснем, че тази кореняща се дълбоко в духа на Гьоте мисъл е била свързана още в Италия с понятието за образуването на растението.
В семето формата на растението е най-много свита /концентрирана/. По-нататък с листата следва първото разгръщане, разширение на формиращите сили. Това, което в семето е концентрирано в една точка, в листата то се явява разгърнато в пространството. В чашката силите отново се свиват в една осова точка; короната се произвежда от следващото разширение /тук под корона трябва да се разбират венчелисчетата на цвета); тичинките и близалцето се раждат от следващото свиване; плодът чрез последното /трето/ разширение, след което цялата сила на живота на растението /ентелехичният принцип/ се скрива отново в най-високо свитото състояние на семето. Ние можем да проследим приблизително всички подробности на мисълта за метаморфозата до последното превръщане в излязлата в 1790 година статия; но това не може да сторим така лесно с понятието за разширението и свиването. Обаче не ще сгрешим, ако допуснем, че тази кореняща се дълбоко в духа на Гьоте мисъл е била свързана още в Италия с понятието за образуването на растението. Тъй като съдържанието на тази мисъл е обусловеното от формиращите сили по-голямо или по-малко разгръщане в пространството.
към текста >>

Следователно то се състои в това, което у растението непосредствено се показва на очите, това съдържа ние ще се роди най-лесно, когато се заловим да нарисуваме растението съобразно естественото образуване.
Следователно то се състои в това, което у растението непосредствено се показва на очите, това съдържа ние ще се роди най-лесно, когато се заловим да нарисуваме растението съобразно естественото образуване. В Рим Гьоте намери един корен карамфил подобен на букет, който му показа особено ясно метаморфозата. Върху това той пише сега: “Не виждайки през мене никакво средство да запазя тази чудесна форма, аз се залових да я нарисувам точно, при което се домогнах до все по-голямо разбиране на основното понятие на метаморфозата”. Може би подобни рисунки са били още често пъти правени и това е искало да доведе до въпросното понятие.
към текста >>

3. 03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ . GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787 година: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
Гьоте искаше сега да разработи явно последователно тази мисъл и се е занимавал много с нея през следващите години. На 1 май 1784 година госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”. До каква степен живееше в Гьоте мисълта, да изложи своите възгледи върху природата в един по-голям труд, това става за нас особено ясно, когато виждаме, че при всяко ново откритие, което успява да направи, той не може другояче, освен да изтъкне пред своите приятели, възможността на едно разширение на неговата мисъл върху цялата природа. В 1786 година той пише на госпожа фон Щайн, че иска да разпростре своите идеи относно начина, как природата играейки си един вид с една главна форма произвежда разнообразния живот, “върху всички царства на природата, върху цялото нейно царство”. И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787 година: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
към текста >>

В тези студии се съдържат основните възгледи на Гьоте върху образуването на животните, също както в неговото съчинение "Опит за обяснение метаморфозата на растението" се съдържат тези за образуването на растенията.
Уводните глави са били развити по-нататък в 1796 година* (*Естествени Науки I, 325 и следв.). В тези студии се съдържат основните възгледи на Гьоте върху образуването на животните, също както в неговото съчинение "Опит за обяснение метаморфозата на растението" се съдържат тези за образуването на растенията. В общението с Шилер от 1794 година настъпи една повратна точка в неговите възгледи, като от сега нататък той насочи своя поглед върху своя собствен начин на подхождане и изследване, при което неговият начин да разглежда нещата му се яви обективно. Сега след тези исторически разглеждания, искаме да се обърнем към същността и значението на Гьотевите възгледи върху образуването на организмите.
към текста >>

4. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Например за растението не може да се каже, че големината, формата, положението и т.н.
Но не така е стоял до Гьоте въпросът с явленията на органическия свят. При организма възприемаемите за сетивата отношения, например форма, големина, цвят, топлинни отношения на един орган, се явяват не обусловени от отношенията от същия род. Например за растението не може да се каже, че големината, формата, положението и т.н. на корена обуславят сетивно-възприемаемите отношения при листа или при цвета. Едно тяло, при което би бил този случаят, не би бил един организъм, а една машина. Напротив трябва да се признае, че всички сетивни отношения при едно живо същество не се явяват като последствие на други сетивно-възприемаеми отношения*/*Тази е именно противоположността на организма спрямо машината. При последната всичко е взаимодействие на частите. В самата машина не съществува нищо действително извън това взаимодействие.
към текста >>

С това ние обяснихме онзи вид действителност, която е присъща на Гьотевия първичен организъм (първично растение или първично животно).
Тя е добита по съществено различен начин отколкото понятието на един неорганичен процес. Това последното е отвлечено, абстрахирано от действително свята, не е действуващо в тази последната; обаче идеята на организма е действаща като ентелехия в организма; във формата, в която я схваща нашият разум, тя е само същността на самата ентелехия. Тя не обхваща опитността; тя произвежда това, което можем да имаме като опитност. Гьоте изразява това с думите: "Понятието е сбор, идеята резултат на опитността; за извличането на понятието се изисква ум, за схващането на идеята се изисква разум"* (*Сентенции и проза, Ест. Науки IV/2, стр.579). С това ние обяснихме онзи вид действителност, която е присъща на Гьотевия първичен организъм (първично растение или първично животно). Този Гьотев метод е явно единствено възможният, за да проникнем в същността на света на организмите.
към текста >>

Ние срещаме организма в природата в две главни форми: Като растение и като животно; и в двете по различен начин.
Ние срещаме организма в природата в две главни форми: Като растение и като животно; и в двете по различен начин. Растението се различава от животното чрез липсата на един действителен вътрешен живот. При животното този вътрешен живот се явява като усещане, волево движение и т.н. Растението няма един такъв душевен принцип. То се изразява напълно в неговата външност, във формата. Като определя някак си живота от една точка, принципът на ентелехията ни се явява в растението по такъв начин, че всички отделни органи са образувани според същия формиращ принцип.
към текста >>

Растението се различава от животното чрез липсата на един действителен вътрешен живот.
Ние срещаме организма в природата в две главни форми: Като растение и като животно; и в двете по различен начин. Растението се различава от животното чрез липсата на един действителен вътрешен живот. При животното този вътрешен живот се явява като усещане, волево движение и т.н. Растението няма един такъв душевен принцип. То се изразява напълно в неговата външност, във формата. Като определя някак си живота от една точка, принципът на ентелехията ни се явява в растението по такъв начин, че всички отделни органи са образувани според същия формиращ принцип. Тук ентелехията се явява като формираща сила на отделните органи.
към текста >>

Растението няма един такъв душевен принцип.
Ние срещаме организма в природата в две главни форми: Като растение и като животно; и в двете по различен начин. Растението се различава от животното чрез липсата на един действителен вътрешен живот. При животното този вътрешен живот се явява като усещане, волево движение и т.н. Растението няма един такъв душевен принцип. То се изразява напълно в неговата външност, във формата. Като определя някак си живота от една точка, принципът на ентелехията ни се явява в растението по такъв начин, че всички отделни органи са образувани според същия формиращ принцип. Тук ентелехията се явява като формираща сила на отделните органи.
към текста >>

Като определя някак си живота от една точка, принципът на ентелехията ни се явява в растението по такъв начин, че всички отделни органи са образувани според същия формиращ принцип.
Ние срещаме организма в природата в две главни форми: Като растение и като животно; и в двете по различен начин. Растението се различава от животното чрез липсата на един действителен вътрешен живот. При животното този вътрешен живот се явява като усещане, волево движение и т.н. Растението няма един такъв душевен принцип. То се изразява напълно в неговата външност, във формата. Като определя някак си живота от една точка, принципът на ентелехията ни се явява в растението по такъв начин, че всички отделни органи са образувани според същия формиращ принцип. Тук ентелехията се явява като формираща сила на отделните органи.
към текста >>

Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин.
Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието. Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин. Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е. еднакъв според формиращия принцип, различен във външната форма.
към текста >>

Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение.
Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието. Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин. Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е. еднакъв според формиращия принцип, различен във външната форма. При растението вътрешното единство се разпростира един вид в ширина, изявява своя живот в разнообразието, изгубва се в това разнообразие, така че то не добива, както ще видим това по-късно при животното, едно конкретно съществуване надарено с известна самостоятелност, което да стои като жизнен център срещу разнообразието на органите и да ги използува като посредници с външния свят.
към текста >>

Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми.
Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието. Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин. Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е. еднакъв според формиращия принцип, различен във външната форма. При растението вътрешното единство се разпростира един вид в ширина, изявява своя живот в разнообразието, изгубва се в това разнообразие, така че то не добива, както ще видим това по-късно при животното, едно конкретно съществуване надарено с известна самостоятелност, което да стои като жизнен център срещу разнообразието на органите и да ги използува като посредници с външния свят.
към текста >>

Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид.
Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието. Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин. Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е. еднакъв според формиращия принцип, различен във външната форма. При растението вътрешното единство се разпростира един вид в ширина, изявява своя живот в разнообразието, изгубва се в това разнообразие, така че то не добива, както ще видим това по-късно при животното, едно конкретно съществуване надарено с известна самостоятелност, което да стои като жизнен център срещу разнообразието на органите и да ги използува като посредници с външния свят.
към текста >>

Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е.
Тези последните са всички изградени според един и същ формен тип, те се явяват като изменения на един основен орган, като повторение на същия на различни степени на развитието. Това, което прави от растението едно растение, определена формираща сила, действа във всеки орган по същия начин. Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е. еднакъв според формиращия принцип, различен във външната форма. При растението вътрешното единство се разпростира един вид в ширина, изявява своя живот в разнообразието, изгубва се в това разнообразие, така че то не добива, както ще видим това по-късно при животното, едно конкретно съществуване надарено с известна самостоятелност, което да стои като жизнен център срещу разнообразието на органите и да ги използува като посредници с външния свят.
към текста >>

При растението вътрешното единство се разпростира един вид в ширина, изявява своя живот в разнообразието, изгубва се в това разнообразие, така че то не добива, както ще видим това по-късно при животното, едно конкретно съществуване надарено с известна самостоятелност, което да стои като жизнен център срещу разнообразието на органите и да ги използува като посредници с външния свят.
Така всеки орган се явява като тъждествен с всички други, а също и с цялото растение. Гьоте изразява това така: "Аз разбрах, че в онзи орган на растението, който наричаме обикновено лист, се крие истинският протей, който може да се скрие и изяви във всички форми. Напред и назад растението е винаги само лист, така тясно свързан с бъдещия зародиш, че не може да си представим единия без другия." Така растението се явява един вид съставено само от отделни растения, като един сложен индивид, който се състои на свой ред от по-прости индивид. Следователно образуването на растението напредва от степен на степен и образува органи; всеки орган е тъждествен с всеки друг, т.е. еднакъв според формиращия принцип, различен във външната форма. При растението вътрешното единство се разпростира един вид в ширина, изявява своя живот в разнообразието, изгубва се в това разнообразие, така че то не добива, както ще видим това по-късно при животното, едно конкретно съществуване надарено с известна самостоятелност, което да стои като жизнен център срещу разнообразието на органите и да ги използува като посредници с външния свят.
към текста >>

Сега възниква въпросът: Чрез какво се произвежда онова различие в явлението на тъждествените на вътрешния принцип органи на растението?
Сега възниква въпросът: Чрез какво се произвежда онова различие в явлението на тъждествените на вътрешния принцип органи на растението? Как е възможно на формиращите закони, които всички действат по един формиращ принцип, да произведат единият път един обикновен лист, другият път едно венчелистче?
към текста >>

При намиращия се напълно във вътрешността живот на растението разликата може да почива също навъншни, т.е.
При намиращия се напълно във вътрешността живот на растението разликата може да почива също навъншни, т.е. пространствени моменти. Като такива Гьоте вижда едно разширение сменящо се с едно свиване. Когато ентелехийния, действуващ от една точка принцип на растителния живот се явява в съществуването, той се проявява като пространствен, формиращите сили действат в пространството. Те създават органи с определена пространствена форма. Но тези сили или се концентрират, стремят се някакси към една единствена точка; и това е стадият на свиването; или те се разширяват, разгръщат се, стремят се един вид да се разделят едни от други, да се отдалечат: това е стадият на разширението.
към текста >>

В целия живот на растението се сменят три разширения с три свивания.
В целия живот на растението се сменят три разширения с три свивания. Всичко, което е тъждествените по същество формиращи сили на растението се явява като различие, иде от това сменящо се разширение и свиване. Първо растението се намира (виж рис.1) в потенциална форма като концентрирано в една точка в семето /а/.
към текста >>

Всичко, което е тъждествените по същество формиращи сили на растението се явява като различие, иде от това сменящо се разширение и свиване.
В целия живот на растението се сменят три разширения с три свивания. Всичко, което е тъждествените по същество формиращи сили на растението се явява като различие, иде от това сменящо се разширение и свиване. Първо растението се намира (виж рис.1) в потенциална форма като концентрирано в една точка в семето /а/.
към текста >>

Първо растението се намира (виж рис.1) в потенциална форма като концентрирано в една точка в семето /а/.
В целия живот на растението се сменят три разширения с три свивания. Всичко, което е тъждествените по същество формиращи сили на растението се явява като различие, иде от това сменящо се разширение и свиване. Първо растението се намира (виж рис.1) в потенциална форма като концентрирано в една точка в семето /а/.
към текста >>

В произлизащото от плода семе (а) отново цялото същество на растението се явява сбито в една точка*./*Плодът се ражда чрез едно израстване на плодника /на долната част на плодника/, така наречения възел на плода; той представлява един по-късен стадий на същия, следователно може да бъде показан само отделно.
Цветните листа (ц) са по-фини в сравнение с листата на чашката, по-нежни; нещо, което може да се получи само от една по-малка интензивност в една точка, следователно от по-голямото разширение на формиращите сили. В половите органи /тичинките т и близалцето у -) се явява следващото свиване, след което в образуването на плода (к) става едно ново разширение. В произлизащото от плода семе (а) отново цялото същество на растението се явява сбито в една точка*./*Плодът се ражда чрез едно израстване на плодника /на долната част на плодника/, така наречения възел на плода; той представлява един по-късен стадий на същия, следователно може да бъде показан само отделно.
към текста >>

Животът на растението се диференцира в един завършващ орган, същинския плод, и в семето; в първия се съединени един вид всички моменти на явлението, той е чисто явление, отчуждава се от живота, превръща се в мъртъв продукт.
В образуването на плода се явява последното разширение. Животът на растението се диференцира в един завършващ орган, същинския плод, и в семето; в първия се съединени един вид всички моменти на явлението, той е чисто явление, отчуждава се от живота, превръща се в мъртъв продукт. В семето всички вътрешни, съществени моменти на живота на растението са концентрирани. От него се ражда едно ново растение. То е станало почти напълно идейно, явлението у него е сведено до един минимум.
към текста >>

В семето всички вътрешни, съществени моменти на живота на растението са концентрирани.
В образуването на плода се явява последното разширение. Животът на растението се диференцира в един завършващ орган, същинския плод, и в семето; в първия се съединени един вид всички моменти на явлението, той е чисто явление, отчуждава се от живота, превръща се в мъртъв продукт. В семето всички вътрешни, съществени моменти на живота на растението са концентрирани. От него се ражда едно ново растение. То е станало почти напълно идейно, явлението у него е сведено до един минимум.
към текста >>

От него се ражда едно ново растение.
В образуването на плода се явява последното разширение. Животът на растението се диференцира в един завършващ орган, същинския плод, и в семето; в първия се съединени един вид всички моменти на явлението, той е чисто явление, отчуждава се от живота, превръща се в мъртъв продукт. В семето всички вътрешни, съществени моменти на живота на растението са концентрирани. От него се ражда едно ново растение. То е станало почти напълно идейно, явлението у него е сведено до един минимум.
към текста >>

Цялото растение представлява едно разгръщане, едно осъществяване на това, което се намира в потенциал на форма в пъпката или в семето.
Цялото растение представлява едно разгръщане, едно осъществяване на това, което се намира в потенциал на форма в пъпката или в семето. Пъпката в семето се нуждаят само от подходящи външни условия, за да се превърнат напълно в растителна форма. Разликата между пъпка и семе е само тази, че семето има като почва за своето развитие непосредствено земята, докато пъпката представлява общо взето едно растително образуване върху самото растение. Семето представлява един растителен индивид от по-висше естество, или, ако искаме, един цикъл от растителни форми. С всяко образуване на пъпка растението започва един вид един нов стадий на неговия живот, то се възобновява, концентрира своите сили, за да ги разгърне отново. Следователно образуването на пъпките е същевременно едно прекъсване на вегетацията.
към текста >>

Разликата между пъпка и семе е само тази, че семето има като почва за своето развитие непосредствено земята, докато пъпката представлява общо взето едно растително образуване върху самото растение.
Цялото растение представлява едно разгръщане, едно осъществяване на това, което се намира в потенциал на форма в пъпката или в семето. Пъпката в семето се нуждаят само от подходящи външни условия, за да се превърнат напълно в растителна форма. Разликата между пъпка и семе е само тази, че семето има като почва за своето развитие непосредствено земята, докато пъпката представлява общо взето едно растително образуване върху самото растение. Семето представлява един растителен индивид от по-висше естество, или, ако искаме, един цикъл от растителни форми. С всяко образуване на пъпка растението започва един вид един нов стадий на неговия живот, то се възобновява, концентрира своите сили, за да ги разгърне отново. Следователно образуването на пъпките е същевременно едно прекъсване на вегетацията. Животът на растението може да се свие до пъпка, когато липсват условията за същински действителен живот, за да се развие отново при настъпването на същите.
към текста >>

С всяко образуване на пъпка растението започва един вид един нов стадий на неговия живот, то се възобновява, концентрира своите сили, за да ги разгърне отново.
Цялото растение представлява едно разгръщане, едно осъществяване на това, което се намира в потенциал на форма в пъпката или в семето. Пъпката в семето се нуждаят само от подходящи външни условия, за да се превърнат напълно в растителна форма. Разликата между пъпка и семе е само тази, че семето има като почва за своето развитие непосредствено земята, докато пъпката представлява общо взето едно растително образуване върху самото растение. Семето представлява един растителен индивид от по-висше естество, или, ако искаме, един цикъл от растителни форми. С всяко образуване на пъпка растението започва един вид един нов стадий на неговия живот, то се възобновява, концентрира своите сили, за да ги разгърне отново. Следователно образуването на пъпките е същевременно едно прекъсване на вегетацията. Животът на растението може да се свие до пъпка, когато липсват условията за същински действителен живот, за да се развие отново при настъпването на същите.
към текста >>

Животът на растението може да се свие до пъпка, когато липсват условията за същински действителен живот, за да се развие отново при настъпването на същите.
Пъпката в семето се нуждаят само от подходящи външни условия, за да се превърнат напълно в растителна форма. Разликата между пъпка и семе е само тази, че семето има като почва за своето развитие непосредствено земята, докато пъпката представлява общо взето едно растително образуване върху самото растение. Семето представлява един растителен индивид от по-висше естество, или, ако искаме, един цикъл от растителни форми. С всяко образуване на пъпка растението започва един вид един нов стадий на неговия живот, то се възобновява, концентрира своите сили, за да ги разгърне отново. Следователно образуването на пъпките е същевременно едно прекъсване на вегетацията. Животът на растението може да се свие до пъпка, когато липсват условията за същински действителен живот, за да се развие отново при настъпването на същите.
към текста >>

Следователно това, което у нас почива скрито в пъпката, там то стои явно открито; следователно в пъпката се крие истинския живот на растението; само липсват условията за неговото развитие.
Върху това почива прекъсването на вегетацията през зимата. Гьоте казва върху това: "Интересно е даже да се отбележи, как действа една живо продължавана и непрекъсвана от студа вегетация: Тук няма никакви пъпки и едва при този случай ние се научаваме да разбираме, що е една пъпка”. Следователно това, което у нас почива скрито в пъпката, там то стои явно открито; следователно в пъпката се крие истинския живот на растението; само липсват условията за неговото развитие.
към текста >>

Счита се, че тези понятия имат валидност само тогава, когато за тях би се намерила една физическа причина, когато би искало да се докаже един начин на действие на работещите в растението закони, от които следва едно такова разширение и свиване.
Учените са се опълчили особено против Гьотевото понятие за разширението сменящо се със свиването. Обаче всички нападения в това отношение изхождат от едно криво разбиране. Счита се, че тези понятия имат валидност само тогава, когато за тях би се намерила една физическа причина, когато би искало да се докаже един начин на действие на работещите в растението закони, от които следва едно такова разширение и свиване. Това показва само, че нещата се поставят на върха вместо на основата. Не може да се предположи нищо, което да произвежда разширението или свиването; напротив: Всичко друго е последствие на тези два фактора, те произвеждат една напредваща метаморфоза от степен на степен.
към текста >>

Гьоте не вижда разширението и свиването така, като че те биха следвали от естеството на неорганичните процеси ставащи у растението, а ги разглежда като начин, как онзи вътрешен ентелехиен принцип си дава форма.
Учените не могат да си представят понятието в неговата собствена, интуитивна форма; те искат то да бъде резултат на един външен процес. Те могат да си представят разширението и свиването само като нещо произведено, а не като нещо произвеждащо. Гьоте не вижда разширението и свиването така, като че те биха следвали от естеството на неорганичните процеси ставащи у растението, а ги разглежда като начин, как онзи вътрешен ентелехиен принцип си дава форма. Следователно той не можеше да ги счита като сбор, като събрани сетивни процеси и да ги изведе от тях, а трябваше да ги изведе като едно последствие на самия вътрешен единен принцип.
към текста >>

Животът на растението се подържа чрез обмяната на веществата.
Животът на растението се подържа чрез обмяната на веществата. По отношение на тази обмяна на веществата се явява една съществена разлика между онези органи които са по-близко до корена, т.е. до органа, който способства за приемането на храната от земята, и онези, които приемат хранителните вещества минали вече през други органи. Първите се явяват като непосредствено зависими от заобикалящата ги външна неорганична среда, вторите напротив като зависими от предшестващите ги органични части. Ето защо всеки орган получава една, така да се каже, приготвена за себе си храна от предидущия.
към текста >>

Изложените тук идеи са вложени в същността на прарастението елементи, а именно само по един подходящ за самото него начин, а не така, както те се проявяват в определено растение, където вече не са първични, а нагодени към външните условия.
Изложените тук идеи са вложени в същността на прарастението елементи, а именно само по един подходящ за самото него начин, а не така, както те се проявяват в определено растение, където вече не са първични, а нагодени към външните условия.
към текста >>

Животното се явява като един затворен в себе си свят, като един микрокосмос до много по-висока степен отколкото растението.
Естествено при живота на животното се явява нещо различно. Тук животът не се изгубва, не се изчерпва във външната форма, а се отделя от телесната част и употребява тялото само като инструмент. Той не се проявява вече само като способност да изгради един организъм от вътре, а се проявява в един организъм като нещо, което е различно от организма и има власт над него. Животното се явява като един затворен в себе си свят, като един микрокосмос до много по-висока степен отколкото растението. То има един център, на който служи всеки орган.
към текста >>

При растението във всеки орган се съдържа цялото растение, обаче жизненият принцип никъде не съществува като определен център, тъждествеността на органите лежи в образуването им според същите закони.
При растението във всеки орган се съдържа цялото растение, обаче жизненият принцип никъде не съществува като определен център, тъждествеността на органите лежи в образуването им според същите закони.
към текста >>

Разликата, която се установява тук между растението и животното с тези възгледи на Гьоте, може да изглежда незначителна по отношение на това, че по-новата наука намира основания да се съмнява с право в някаква рязка граница между растение и животно.
Разликата, която се установява тук между растението и животното с тези възгледи на Гьоте, може да изглежда незначителна по отношение на това, че по-новата наука намира основания да се съмнява с право в някаква рязка граница между растение и животно. Обаче самият Гьоте имаше пълно съзнание за невъзможността да бъде установена една такава граница* (*Ест.Н., стр.11). Въпреки това той дава определени дефиниции за растението и животното. Това е свързано с целия негов възглед за природата. Той въобще не приема в явлението нещо постоянно, установено; защото в явлението всичко се колебае в постоянно движение.
към текста >>

Въпреки това той дава определени дефиниции за растението и животното.
Разликата, която се установява тук между растението и животното с тези възгледи на Гьоте, може да изглежда незначителна по отношение на това, че по-новата наука намира основания да се съмнява с право в някаква рязка граница между растение и животно. Обаче самият Гьоте имаше пълно съзнание за невъзможността да бъде установена една такава граница* (*Ест.Н., стр.11). Въпреки това той дава определени дефиниции за растението и животното. Това е свързано с целия негов възглед за природата. Той въобще не приема в явлението нещо постоянно, установено; защото в явлението всичко се колебае в постоянно движение.
към текста >>

Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад.
Великото дело, което бе извършено с това в науката, беше също многократно признато от по-дълбоко мислещи учени. Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>

Такава една форма трябва да ни предложи Гьотевото първично растение (прарастение).
Колкото повече външното влияние и органическият тип в определено същество се покриват, толкова по съвършено е това същество. Тази е обективната причина на една възходяща редица на развитието. Показването на това отношение при всяка форма на организмите е задача на едно систематично представяне. Обаче при установяването на типа, на организмите, това никак не може да се вземе под внимание; тук може да се касае само за това, да се намери една форма, която представлява най-съвършения израз на типа. Такава една форма трябва да ни предложи Гьотевото първично растение (прарастение). Гьоте е бил упрекнат в това, че при установяване на своя тип той не е взел никак под внимание света на криптограмите. Ние още по-рано обърнахме вниманието върху това, че това е искало да стане по напълно съзнателен начин, тъй като той се е занимавал и с изучаването на тези растения.
към текста >>

Криптограмите са именно онези растения, при които прарастението е изразено до най-висока сте пен едностранно; те представляват идеята за растението в една едностранчива сетивна форма.
Обаче той има своето обективно основание. Криптограмите са именно онези растения, при които прарастението е изразено до най-висока сте пен едностранно; те представляват идеята за растението в една едностранчива сетивна форма. За тях може да се съди според установената вече идея; обаче самата тази идея стига до своята пълна изява едва при семените растения /фанерогаме/.
към текста >>

Днес е определен емпиричният факт на тъждествеността на всички странични органи на растението, обаче защо те се наричат тъждествени?
Днес е определен емпиричният факт на тъждествеността на всички странични органи на растението, обаче защо те се наричат тъждествени? Според Шлайден те се наричат такива, защото всички се развиват по оста така, че са изтласкани като странични изпъквания, по такъв начин, щото страничното образуване на клетките остава само първоначалното тяло, а на образувания първо връх не се образуват никакви нови клетки. Това е едно чисто външно сродство и тъждествеността се разглежда като негово последствие.
към текста >>

Той разглеждаше растението още като еднавъншна, механична връзка на отделните неща.
Една друга подбуда дойде от страна на философа Волф*(*Фридрих Аугуст Волф 1759-1825 г./, който обърна вниманието на Гьоте върху своя едноименник Волф*/*Каспар Фридрих Волф 1733-1794 г.), който в своята "Теория генерационис" още в 1759 година беше изказал идеи, които бяха подобни на тези на Гьоте върху метаморфозата на растенията. Това даде повод на Гьоте да се занимае по-подробно с Волф, което стана през 1807 година*(*виж Гьотевите Анали от 1807 г.Естеств. Науки I, стр.5); впрочем той откри по-късно, че въпреки цялото свое остроумие Волф не беше още наясно с най-главните неща. Той не познаваше още типа като нещо не сетивно, развиващо своето съдържание от вътрешна необходимост. Той разглеждаше растението още като еднавъншна, механична връзка на отделните неща.
към текста >>

Марциус разглеждаше формата на растението определена в нейното развитие като съставена от една спирална и една вертикална тенденция.
Марциус разглеждаше формата на растението определена в нейното развитие като съставена от една спирална и една вертикална тенденция. Вертикалната тенденция произвеждаше растежа в посоката на корена и на стеблото; спиралната тенденция произвеждаше разширението на листатата, цветовете и т.н. Гьоте видя в тези мисли само едно вземане под внимание на развитието в пространствено отношение /вертикално, спирално/ на неговите идеи, които той беше написал в един труд върху метаморфозата още в 1790 година. Относно доказателството на това твърдение обръщаме внимание на читателите върху забележките към Гьотевата статия* /*Естеств.Н.I,стр.217 и следв./ върху спиралната тенденция в природата, и които се вижда, Гьоте не изнася нищо съществено ново в сравнение с неговите предишни идеи. Отправяме тази забележка особено към онези, които твърдят, че тук може да се забележи даже една отстъпка на Гьоте от предишни ясни възгледи и навлизане в "най-дълбоките области на мистиката". Вече в напреднала възраст /1830-1832/ Гьоте съчини две статии върху спора на двамата френски естествоизпитатели Кювие и Жьофроай дьо Сент-Илер.
към текста >>

5. 10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

От първия род е съждението: Никакво следствие без причина; от втория: Лалето е едно растение.
Едно научно съждение се ражда чрез това, че ние съединяваме или две понятия или едно понятие и едно възприятие помежду им. От първия род е съждението: Никакво следствие без причина; от втория: Лалето е едно растение. След това ежедневния живот познава още съждения, при които биват съединени възприятие с възприятие, например: Розата е червена. Когато произнасяме едно съждение, това става поради едно или друго основание. Но върху това основание може да има две различни мнения. Едното приема, че предметите /обективните/ основания, защо едно съждение, което произнасяме, е вярно, се намират отвъд онова, което ние дадено във възприятията и понятията влизащи в съждението.
към текста >>

6. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Той беше разглеждал растения, беше поставил на тяхната основа едно първично растение /прарастение/ и беше извел отделните форми от това прарастение.
Гьоте е бил несравнимо повече подпомогнат във философско отношение от Шилер отколкото от Кант. Чрез Шилер той бе доведен именно с една степен по-нататък в познанието на своя начин на мислене. До онзи знаменит разговор със Шилер Гьоте беше упражнил определен начин да гледа света. Той беше разглеждал растения, беше поставил на тяхната основа едно първично растение /прарастение/ и беше извел отделните форми от това прарастение. Това прарастение, /а също така и едно съответно първично животно/ се беше оформило в неговия дух, и му беше послужило при обяснението на съответните явления. Обаче той никога не беше размислил върху това, що е това прарастение в неговата същност. Шилер му отвори очите, като му каза: То е една идея. Едва от сега нататък Гьоте има съзнание за своя идеализъм. Ето защо дотогава той се наричаше прарастението една опитност, защото вярваше, че го вижда с очите си.
към текста >>

Обаче в увода, който прибави по-късно към студията върху метаморфозата на растението, той казва: "Така от сега нататък аз се стремях да намеря първичното животно, а това значи в последна сметка, понятието, идеята за животното".
Това прарастение, /а също така и едно съответно първично животно/ се беше оформило в неговия дух, и му беше послужило при обяснението на съответните явления. Обаче той никога не беше размислил върху това, що е това прарастение в неговата същност. Шилер му отвори очите, като му каза: То е една идея. Едва от сега нататък Гьоте има съзнание за своя идеализъм. Ето защо дотогава той се наричаше прарастението една опитност, защото вярваше, че го вижда с очите си. Обаче в увода, който прибави по-късно към студията върху метаморфозата на растението, той казва: "Така от сега нататък аз се стремях да намеря първичното животно, а това значи в последна сметка, понятието, идеята за животното". При това обаче трябва да се запомни, че Шилер не предаде на Гьоте нищо чуждо, а напротив сам тепърва чрез наблюдението на Гьотевия дух стигна до познанието на обективния идеализъм. Той само намери израза за начина на мислене, който позна у Гьоте и му се възхищаваше.
към текста >>

7. 16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Още в своите писма от Италия той беше изказал, че едно растение е растение само чрез това, че то носи в себе си "идеята на растението".
Трябва да си припомним състоянието на Гьотевия светоглед през това време. Тогава той вече беше замислил своята велика мисъл за метаморфозата на органическите същества. Още чрез откритието на междинната челюстна кост в него възникнал възгледът за единството на всяко природно съществуване. Отделните същества му се явиха като особено изменение на идейния принцип, който царува в цялостта на природата. Още в своите писма от Италия той беше изказал, че едно растение е растение само чрез това, че то носи в себе си "идеята на растението". Тази идея той считаше за нещо конкретно, за едно изпълнено с духовно съдържание единство във всички отделни растения. Тя не можеше да бъде обхваната с очите на тялото, но можеше да бъде обхваната с очите на духа. Който може да я види, той я вижда във всяко растение.
към текста >>

Който може да я види, той я вижда във всяко растение.
Още чрез откритието на междинната челюстна кост в него възникнал възгледът за единството на всяко природно съществуване. Отделните същества му се явиха като особено изменение на идейния принцип, който царува в цялостта на природата. Още в своите писма от Италия той беше изказал, че едно растение е растение само чрез това, че то носи в себе си "идеята на растението". Тази идея той считаше за нещо конкретно, за едно изпълнено с духовно съдържание единство във всички отделни растения. Тя не можеше да бъде обхваната с очите на тялото, но можеше да бъде обхваната с очите на духа. Който може да я види, той я вижда във всяко растение.
към текста >>

8. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, която въпреки това съдържа свръхсетивната същина на всички растения, така че изхождайки от нея човек да измисли всички растения, които е възможно да живеят, с такъв един духовен подход Гьоте стои на посочената тук почва.
Ние изживяваме със знание същността на човешката душа, когато я търсим по горехарактеризирания път. Развитието на философските светогледи през гръцката епоха е довело до раждането на мисълта в полето на тези светогледи. По-късно напредъкът на това развитие се състоеше в това, чрез изживяването на мисълта да насочи и доведе философското разглеждане до себесъзнателния Аз. Гьоте се стремеше в себе съзнателния Аз към такива изживявания, които, бидейки преработени от човешката душа, поставят същевременно душата в областта на онази действителност, която е недостъпна за сетивата. Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, която въпреки това съдържа свръхсетивната същина на всички растения, така че изхождайки от нея човек да измисли всички растения, които е възможно да живеят, с такъв един духовен подход Гьоте стои на посочената тук почва. След това Хегел виждаше в мислителното изживяване на самата човешка душа "пребиваването в истинската същност на света"; за него светът на истинските мисли стана вътрешна същност на света. Едно безпристрастно проследяване на философското развитие показва, че изживяването на мислите наистина е било елементът, чрез който себесъзнателния Аз трябваше да бъде поставен на собствената си основа, че трябва да се премине над изживяването на мислите към едно такова душевно изживяване, което води над обикновеното съзнание. Защото също и Хегеловото изживяване на мислите протича още в областта на това обикновено съзнание.
към текста >>

От друга страна духовно-душевното се явява като сборът от сили в растението, които след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие чрез листата и цветовете, се събират в зародиша /семето/, за да образуват заложбата за едно ново растение.
А това изживяване се изявява като нещо индивидуално. То се явява като един по-висш човек, който стои към физическия човек както към своя инструмент. Това, което човек чувствува чрез духовното изживяване на душата освободена от тялото, е едно духовно-душевно единно човешко същество, което принадлежи на един духовен свят така, както физическото тяло принадлежи на физическия свят. Когато душата изживява това свое духовно същество /същност/, тя познава също, че то стои в определено отношение към тялото. Тялото се явява от една страна като едно отделени е от духовно-душевното същество, приблизително така, че можем да си позволим сравнението с охлювата черупка, която обгръщайки охлюва, се получава като едно негово копие. От друга страна духовно-душевното се явява като сборът от сили в растението, които след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие чрез листата и цветовете, се събират в зародиша /семето/, за да образуват заложбата за едно ново растение. Ние не можем да изживеем /да почувстваме/ духовно-душевния човек, без същевременно чрез изживяването да знаем, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек. Да се оформи в един такъв физически човек, който чрез своя живот във физическото тяло си е събрал сили, които могат да се проявят в това настоящо физическо тяло.
към текста >>

И когато вижда да се ражда едно нова растение, той търси неговия произход в зародиша, който се е получил от едно друго растение.
Такива мисли могат да бъдат тук само бегло засегнати. Това, което те съдържат, открива перспективата за една духовна наука, която е нейната вътрешна същина е изградена по образеца на естествената наука. Този, който обработва една такава наука, ще постъпи както постъпва ботаникът. Този последният проследява растенията, как то пуска корен, развива стебло и листа, по-нататък развива цветове и плодове. В плода той намира зародиша на новия растителен живот. И когато вижда да се ражда едно нова растение, той търси неговия произход в зародиша, който се е получил от едно друго растение. Ученият на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, как външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението; но вътре той ще проследи духовно-душевната ядка, която подслонява в себе си заложбата за един нов човек. В човека, който влиза в живота чрез раждането, той ще види да идва отново в сетивния свят онова, което е излязло от него чрез смъртта. Той ще се научи да наблюдава, как онова, което е предадено на човека във физическото наследствено течение от предците, е само веществото, материалът, който духовно-душевният човек изгражда оформяйки го, за да доведе до физическото съществуване това, което се е образувало зародишно в един предхождащ живот.
към текста >>

Ученият на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, как външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението; но вътре той ще проследи духовно-душевната ядка, която подслонява в себе си заложбата за един нов човек.
Това, което те съдържат, открива перспективата за една духовна наука, която е нейната вътрешна същина е изградена по образеца на естествената наука. Този, който обработва една такава наука, ще постъпи както постъпва ботаникът. Този последният проследява растенията, как то пуска корен, развива стебло и листа, по-нататък развива цветове и плодове. В плода той намира зародиша на новия растителен живот. И когато вижда да се ражда едно нова растение, той търси неговия произход в зародиша, който се е получил от едно друго растение. Ученият на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, как външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението; но вътре той ще проследи духовно-душевната ядка, която подслонява в себе си заложбата за един нов човек. В човека, който влиза в живота чрез раждането, той ще види да идва отново в сетивния свят онова, което е излязло от него чрез смъртта. Той ще се научи да наблюдава, как онова, което е предадено на човека във физическото наследствено течение от предците, е само веществото, материалът, който духовно-душевният човек изгражда оформяйки го, за да доведе до физическото съществуване това, което се е образувало зародишно в един предхождащ живот.
към текста >>

Обаче вътре в човека живее като заложба зародишът, който иска да образува с добитото един нов човешки живот, както вътре в растението зародишът живее за едно ново растение.
Те стават самия човек. Те живеят в неговия "Аз". Но ние виждаме също, че през време на един живот това вътрешно нарастване на силата на по-висшия човек трябва да остане в духовно-душевна форма. И ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да се изяви в тялото. За да постигне това, пречка се явява телесната определеност в дадения живот. Обаче вътре в човека живее като заложба зародишът, който иска да образува с добитото един нов човешки живот, както вътре в растението зародишът живее за едно ново растение.
към текста >>

И това знание води до духовното обгръщане на един свят от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване; че тази истинска същност се запазва духовно след смъртта, както зародишът на растението се запазва физически след смъртта на това растение.
Към това се прибавя още, че вживяването на душата в независимия от тялото духовен свят позволява истински духовно-душевното да се яви в нейното съзнание по един подобен начин, както в спомена изплува миналото. Но това духовно-душевно естество се оказва надхвърлящо отделния живот. Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така и на душата минала през горепосочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особено оформяне на тялото, като образувано от духовно-душевното същество, което е предходило образуването на тялото. И този предхождащ образуването на тялото живот се явява като живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяло, преди тя да може да развие в един нов физически живот зародишните заложби на един минал физически живот. Човек трябва да се затвори пред толкова явната възможност, че силите на човешката душа са способни да се развият, когато той се възпротивява да признае, че истина говори една душа, която мимоходом изказва своята опитност, че чрез нейната работа тя действително е стигнала дотам, да знае за един духовен свят в едно съзнание отклоняващо се от обикновеното. И това знание води до духовното обгръщане на един свят от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване; че тази истинска същност се запазва духовно след смъртта, както зародишът на растението се запазва физически след смъртта на това растение. То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания има едно чисто духовно съществуване.
към текста >>

И от тази гледна точка не се говори за някаква мъглива душевна субстанция, а се показва една представа подобна на естественонаучните идеи, как душата продължава да съществува затова, защото в един живот се подготвя зародиш но следващият, подобно на растителния зародиш в растението.
С въплътяването във физическото тялото действа така силно върху душата, че тя не може да развие охарактеризираното съзнание /свръхсетивното съзнание/ в обикновения живот. Това става ясно, когато посочените в настоящата глава психически упражнения се правят с успех. Тогава душата трябва съзнателно да подтисне силите които, изхождайки от тялото, заличават свободното от тялото съзнание. Това заличаване /угасване/ не може да стане вече след разлагането на тялото. Следователно описаното друго съзнание е онова, което се запазва преминавайки през редуващите се съществувания на душата и в течение на чисто духовен живот между смъртта и раждането. И от тази гледна точка не се говори за някаква мъглива душевна субстанция, а се показва една представа подобна на естественонаучните идеи, как душата продължава да съществува затова, защото в един живот се подготвя зародиш но следващият, подобно на растителния зародиш в растението. В настоящия живот се намира основата на бъдещия. Показана е истината, която се продължава, когато тялото се разлага чрез смъртта.
към текста >>

С това съзерцание е както със зрънцето семе, което се развива в растението.
Чрез своите собствени пътища философията води до познанието, че от съзерцанието на света тя трябва да премине към едно изживяване на света, който търси. В съзерцанието на света душата изживява нещо, при което тя не може да спре, ако не иска да остане постоянно загадка за себе си. С това съзерцание е както със зрънцето семе, което се развива в растението. Когато е узряло, то може да намери своя път по два начина.
към текста >>

Когато го изследваме по отношение на тази негова използуваемост, тогава се вземат под внимание гледните точки различни от онези, които се получават от на предващия път на зърното, по който то минава, когато попада в почвата и става зародиш на едно ново растение.
То може да бъде използвано за храна на човека. Когато го изследваме по отношение на тази негова използуваемост, тогава се вземат под внимание гледните точки различни от онези, които се получават от на предващия път на зърното, по който то минава, когато попада в почвата и става зародиш на едно ново растение. Това, което човек изживява душевно, има по същия начин един двоен път. От една страна то се явява в съзерцанието на един външен свят. Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние ще създадем светогледи, които преди всичко питат за това: Как прониква познанието в същността на нещата? Такова изследване може да се сравни с онова за хранителната стойност на житното зърно. Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването.
към текста >>

Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение.
Такова изследване може да се сравни с онова за хранителната стойност на житното зърно. Но ние можем да разгледаме също душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължаващо да действа в душата и водещо я от една степен на друга на съществуването. Тогава ние схващаме това душевно изживяване във вложената в него двигателна сила. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия. Ние ще стигнем до разбирането, че този е основният импулс на душевното изживяване. Ще познаем също, че познанието се отнася към този основен импулс като използването на житното зърно като храна към напредващия път на това житно зърно, който прави от него зародиш за едно ново растение. Когато човек не взема под внимание това, той живее в измама че в същността на душевното изживяване може да търси същността на познанието. С това той изпада в една грешка, подобна на онази, която би възникнала, ако би изследвал житното зърно само химически по отношение на неговата хранителна стойност и би искал в резултата на това изследване да намери същината на житното зърно. Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама като иска да разкрие собствената вътрешна същина на душевното изживяване, което в своя път може да влезе също и в служба на познанието, без да има в това съзерцателно познание своята същинска първична природа.
към текста >>

9. 07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Следователно типът е идеята на организма: Животинското в животното, общото растение в специалното.
Един общ образ на организма, който обхваща в себе си всички негови особени форми. По примера на Гьоте ще наречем този общ организъм тип. Няма значение, че думата тип може да означава според своето езиково развитие каквото и да е друго; ние я употребяваме в този смисъл на Гьоте и при това никога не разбираме нищо друго освен даденото. Този тип не е развит в неговото съвършенство в никой отделен организъм. Само нашето разумно мислене е в състояние да го овладее, като го извлича като общ образ от явленията. Следователно типът е идеята на организма: Животинското в животното, общото растение в специалното. Под този тип не трябва да си представяме нещо сковано. Той няма абсолютно нищо общо с това, което Агасиз, забележителния противник на Дарвин, нарече една "въплътена творческа мисъл на Бога". Типът е нещо изцяло течно, от което могат да бъдат извлечени всички особени видове и родове, които можем да считаме като подтипове, като специализирани типове. Типът не изключва теорията на произхода. Той не противоречи на факта, че органическите форми се развиват една от друга.
към текста >>

10. 07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА GA_4 Философия на свободата

Нима светът не поражда мисленето в ума на човека със същата необходимост, както цъфтежът на растението?
Разсъждаващите по този начин трябва обаче да бъдат запитани: С какво право обявявате света за готов, без да включвате мисленето? Нима светът не поражда мисленето в ума на човека със същата необходимост, както цъфтежът на растението? Посадете едно семе в земята - то пуска корен и стъбло, покарват му листа и цветове. Застанете пред растението. В душата ви то се свързва с едно определено понятие. Защо това понятие принадлежи към цялото растение в по-малка степен, отколкото листата и цветовете? Ще кажете: листата и цветовете съществуват без възприемащ ги субект, а понятието се появява едва когато човекът застане пред растението.
към текста >>

Застанете пред растението.
Разсъждаващите по този начин трябва обаче да бъдат запитани: С какво право обявявате света за готов, без да включвате мисленето? Нима светът не поражда мисленето в ума на човека със същата необходимост, както цъфтежът на растението? Посадете едно семе в земята - то пуска корен и стъбло, покарват му листа и цветове. Застанете пред растението. В душата ви то се свързва с едно определено понятие. Защо това понятие принадлежи към цялото растение в по-малка степен, отколкото листата и цветовете? Ще кажете: листата и цветовете съществуват без възприемащ ги субект, а понятието се появява едва когато човекът застане пред растението. Точно така. Но цветовете и листата на растението също възникват само когато има земя, в която да се положи семето; когато има светлина и въздух, при които могат да се развият листата и цветовете.
към текста >>

Защо това понятие принадлежи към цялото растение в по-малка степен, отколкото листата и цветовете?
Разсъждаващите по този начин трябва обаче да бъдат запитани: С какво право обявявате света за готов, без да включвате мисленето? Нима светът не поражда мисленето в ума на човека със същата необходимост, както цъфтежът на растението? Посадете едно семе в земята - то пуска корен и стъбло, покарват му листа и цветове. Застанете пред растението. В душата ви то се свързва с едно определено понятие. Защо това понятие принадлежи към цялото растение в по-малка степен, отколкото листата и цветовете? Ще кажете: листата и цветовете съществуват без възприемащ ги субект, а понятието се появява едва когато човекът застане пред растението. Точно така. Но цветовете и листата на растението също възникват само когато има земя, в която да се положи семето; когато има светлина и въздух, при които могат да се развият листата и цветовете. По същия начин възниква и понятието „растение", когато едно мислещо съзнание влезе в съприкосновение с растението.
към текста >>

Ще кажете: листата и цветовете съществуват без възприемащ ги субект, а понятието се появява едва когато човекът застане пред растението.
Нима светът не поражда мисленето в ума на човека със същата необходимост, както цъфтежът на растението? Посадете едно семе в земята - то пуска корен и стъбло, покарват му листа и цветове. Застанете пред растението. В душата ви то се свързва с едно определено понятие. Защо това понятие принадлежи към цялото растение в по-малка степен, отколкото листата и цветовете? Ще кажете: листата и цветовете съществуват без възприемащ ги субект, а понятието се появява едва когато човекът застане пред растението. Точно така. Но цветовете и листата на растението също възникват само когато има земя, в която да се положи семето; когато има светлина и въздух, при които могат да се развият листата и цветовете. По същия начин възниква и понятието „растение", когато едно мислещо съзнание влезе в съприкосновение с растението.
към текста >>

Но цветовете и листата на растението също възникват само когато има земя, в която да се положи семето; когато има светлина и въздух, при които могат да се развият листата и цветовете.
Застанете пред растението. В душата ви то се свързва с едно определено понятие. Защо това понятие принадлежи към цялото растение в по-малка степен, отколкото листата и цветовете? Ще кажете: листата и цветовете съществуват без възприемащ ги субект, а понятието се появява едва когато човекът застане пред растението. Точно така. Но цветовете и листата на растението също възникват само когато има земя, в която да се положи семето; когато има светлина и въздух, при които могат да се развият листата и цветовете. По същия начин възниква и понятието „растение", когато едно мислещо съзнание влезе в съприкосновение с растението.
към текста >>

По същия начин възниква и понятието „растение", когато едно мислещо съзнание влезе в съприкосновение с растението.
В душата ви то се свързва с едно определено понятие. Защо това понятие принадлежи към цялото растение в по-малка степен, отколкото листата и цветовете? Ще кажете: листата и цветовете съществуват без възприемащ ги субект, а понятието се появява едва когато човекът застане пред растението. Точно така. Но цветовете и листата на растението също възникват само когато има земя, в която да се положи семето; когато има светлина и въздух, при които могат да се развият листата и цветовете. По същия начин възниква и понятието „растение", когато едно мислещо съзнание влезе в съприкосновение с растението.
към текста >>

11. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

В обекта на възприемане „човек" е дадена възможността за неговото преобразуване така, както в зародиша на растението е заложена възможността за превръщането му в растение.
В обекта на възприемане „човек" е дадена възможността за неговото преобразуване така, както в зародиша на растението е заложена възможността за превръщането му в растение. Растението ще се преобразува поради обективна закономерност, заложена в него; човекът остава в незавършеното си състояние, ако не подхване преобразуващата субстанция в самия себе си и не се преобразува със собствени сили.
към текста >>

Растението ще се преобразува поради обективна закономерност, заложена в него; човекът остава в незавършеното си състояние, ако не подхване преобразуващата субстанция в самия себе си и не се преобразува със собствени сили.
В обекта на възприемане „човек" е дадена възможността за неговото преобразуване така, както в зародиша на растението е заложена възможността за превръщането му в растение. Растението ще се преобразува поради обективна закономерност, заложена в него; човекът остава в незавършеното си състояние, ако не подхване преобразуващата субстанция в самия себе си и не се преобразува със собствени сили.
към текста >>

12. 13. ВСЕМИРНА ЦЕЛ И ЦЕЛ НА ЖИВОТА (ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА) GA_4 Философия на свободата

Както оформлението на един крайник на човешкото тяло не се определя и обуславя от някаква витаеща във въздуха идея за този крайник, а от взаимовръзката с по-голямото цяло - тялото, към което крайникът принадлежи, така и оформлението на всяко природно творение, било то растение, животно или човек, не се определя и обуславя от някаква витаеща във въздуха идея за него, а от принципа за формата на по-голямото, целесъобразно изявяващо се и оформящо се цяло на природата." И на стр.
Както оформлението на един крайник на човешкото тяло не се определя и обуславя от някаква витаеща във въздуха идея за този крайник, а от взаимовръзката с по-голямото цяло - тялото, към което крайникът принадлежи, така и оформлението на всяко природно творение, било то растение, животно или човек, не се определя и обуславя от някаква витаеща във въздуха идея за него, а от принципа за формата на по-голямото, целесъобразно изявяващо се и оформящо се цяло на природата." И на стр. 191 от същия том: „Теорията за целесъобразността твърди само, че - въпреки хилядите неудобства и мъки в живота на тварите - в природните образувания и еволюции несъмнено съществува голяма целесъобразност и планомерност, но целесъобразност и планомерност, които се осъществяват само в рамките на природните закони и които не могат да целят някакъв свят на безделието, където на живота да не противостои смъртта, нито на развитието - изчезването с всички негови повече или по-малко неприятни, но просто неизбежни междинни степени.
към текста >>

13. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Глупак е този, който къса пъпката от растението и вярва, че откъснатата пъпка ще се развие до плод.
Глупак е този, който къса пъпката от растението и вярва, че откъснатата пъпка ще се развие до плод. Глупак е също така този, който отделя духа от природата и вярва, че един такъв отделен дух може да твори.
към текста >>

14. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Моят мозък и растението са две различни същности.
Следователно сетивното възприятие не ми показва най-дълбоката същност на нещата; напротив то ме отделя от тази същност. Обаче духовното, идейното схващане отново ме свързва с тази същност. То ми показва, че в тяхната вътрешност нещата са от същото духовно естество, както аз самият чрез духовното схващане на света границата между мене и външния свят отпада. Аз съм отделен отвъншния свят дотолкова, доколкото съм една сетивна вещ между сетивни вещи. Моето око и цветът са две различни същности. Моят мозък и растението са две различни същности. Обаче идейното съдържание на растението и на цвета принадлежат заедно с идейното съдържание на моя мозък и на моето око на една единна идейна същност. Този възглед не трябва да бъде смесван с широко разпространения антропоморфозиращия /очовечаващия/ светоглед, който смята че обхваща нещата на външния свят чрез това, че им приписва свойства от психическо естество, които трябва да са подобни на свойствата на човешката душа. Този възглед казва: когато стоим срещу един друг човек, ние възприемаме у него само сетивни признаци. Аз не мога да погледна във вътрешността на моя себеподобен. От това, което виждам и чувам от него, аз заключавам за неговата вътрешност, за неговата душа.
към текста >>

Обаче идейното съдържание на растението и на цвета принадлежат заедно с идейното съдържание на моя мозък и на моето око на една единна идейна същност.
Обаче духовното, идейното схващане отново ме свързва с тази същност. То ми показва, че в тяхната вътрешност нещата са от същото духовно естество, както аз самият чрез духовното схващане на света границата между мене и външния свят отпада. Аз съм отделен отвъншния свят дотолкова, доколкото съм една сетивна вещ между сетивни вещи. Моето око и цветът са две различни същности. Моят мозък и растението са две различни същности. Обаче идейното съдържание на растението и на цвета принадлежат заедно с идейното съдържание на моя мозък и на моето око на една единна идейна същност. Този възглед не трябва да бъде смесван с широко разпространения антропоморфозиращия /очовечаващия/ светоглед, който смята че обхваща нещата на външния свят чрез това, че им приписва свойства от психическо естество, които трябва да са подобни на свойствата на човешката душа. Този възглед казва: когато стоим срещу един друг човек, ние възприемаме у него само сетивни признаци. Аз не мога да погледна във вътрешността на моя себеподобен. От това, което виждам и чувам от него, аз заключавам за неговата вътрешност, за неговата душа. Следователно никога душата не е нещо, което аз възприемам непосредствено.
към текста >>

Това, което възприемам външно от растението, трябва също така да бъде външната страна на една вътрешност, на една душа, която аз мислено трябва да прибавя към това, което възприемам.
Следователно никога душата не е нещо, което аз възприемам непосредствено. Аз възприемам една душа само в моята собствена вътрешност. Моите мисли, образите на моята фантазия, моите чувства не ги вижда никой друг човек. Но също както аз имам един такъв вътрешен живот наред с това, което може да се възприеме външно, такъв вътрешен живот трябва да имат всички други същества. Такъв извод прави този, който стои на почвата на антропоморфозиращия /очовечаващия/ светоглед. Това, което възприемам външно от растението, трябва също така да бъде външната страна на една вътрешност, на една душа, която аз мислено трябва да прибавя към това, което възприемам. И понеже за мене съществува само един единствен вътрешен свят, а именно моят собствен вътрешен свят, аз мога да си представя и вътрешния свят на другите същества подобен на моя вътрешен свят. Чрез това се стига до един вид всеобщо одушевяване на природата /панпсихизъм/. Този възглед представлява едно изопачаване на това, което развитото вътрешно сетиво действително предлага. Духовното съдържание на един външен предмет, което се появява в моята вътрешност, не е нещо мислено прибавено към външното възприятие. То не е подобно нещо, както не е подобно нещо и духът на един друг човек.
към текста >>

Пред тази духовна същност растението се явява непосредствено в неговата духовност.
Тази моя човешка душа аз не трябва да пренасям върху нещата. Аз бих искал да сторя това само тогава, ако бих намерил някъде една подобно организирана нервна система. Обаче моята индивидуална душа не е най-висшата духовна същност в мене. Тази най-висша духовна същност трябва да бъде тепърва пробудена в мене чрез вътрешното чувство. И тази пробудена духовна същност в мене е същевременно едно и също нещо със духовната същност във всички неща. Пред тази духовна същност растението се явява непосредствено в неговата духовност. Не е необходимо аз да го даря с една духовност, която да бъде подобна на моята собствена духовност. За този светоглед всяко говорене за непознатата "вещ в себе си" изгубва всякакъв смисъл. Защото именно "вещта в себе си" се разкрива на вътрешното сетиво. Всяко говорене върху непознатата "вещ в себе си" иде само оттам, че онези, които говорят така, не са в състояние да познаят отново "вещите в себе си" в духовните съдържания на тяхната вътрешност. Те смятат, че познават в своята вътрешност само недействителни сенки и схеми, "голи понятия и идеи" на нещата.
към текста >>

15. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Но аз върша това, когато тълкувам непосредствено духовно един процес на външния свят, когато например приписвам на растението една душа, която трябва да е отдалече аналогична на човешката душа.
Колкото е вярно, че накрая естествената наука трябва да бъде издигната в областта на духа, ако трябва да бъде превърната във висше познание, толкова вярно е също, че отначало тя трябва да остане в своето собствено поле, ако искаме даде истинската основа на една по-висша степен. "Духът в природата" може да бъде намерен само от духа. Колкото е сигурно, че в този смисъл природата е духовна, толкова сигурно е също, че нищо в природата не е непосредствено духовно, когато то е възприемано от органите на тялото. Не съществува нищо духовно, което да може да се яви като нещо духовно в моите очи. По този път аз не трябва да търся духа в природата. Но аз върша това, когато тълкувам непосредствено духовно един процес на външния свят, когато например приписвам на растението една душа, която трябва да е отдалече аналогична на човешката душа. Аз върша това също, когато приписвам на самия дух или на самата душа едно пространствено и временно съществуване, когато например казвам за вечната човешка душа, че тя продължава да живее във времето без тяло, но все пак по начина, по който живее едно тяло. Или когато вярвам, че духът на един умрял човек може да се яви по някакъв сетивно-възприемаем начин. Спиритизмът, който прави тази грешка, показва с това само, че той не се е издигнал до една истинска представа за духа, а иска да види духа по един груб сетивен начин. Той не познава нито същността на сетивното, нито тази на духовното. Той лишава от дух обикновените сетивни явления, за да счита направо като дух нещо рядко, изненадващо, необикновено.
към текста >>

Трябва ли да приписваме на растението една душа подобна на човешката, за да намерим духовното?
Но именно за това съществува висшето познание: Да покаже единството във всичко, което за човека, поради неговата телесна и духовна организация, се явява като множество в непосредственото изживяване. На степента на най-висшето познание Парацелзий се стреми да слее своя собствен дух с единното Първично същество на света. Но той знае, че човек може да познае природата в нейната духовност тогава, когато влезе в пряко отношение с нея. Човек разбира природата не чрез това, че я населява по своему с произволно приети духовни същества, а чрез това, че я приема и цени такава, каквато е природата. Ето защо Парацелзий не търси в природата Бога или Духа; но природата, такава, каквато тя стои пред неговите очи, е изцяло направо божествена. Трябва ли да приписваме на растението една душа подобна на човешката, за да намерим духовното? Ето защо Парацелзий си обяснява развитието на нещата, доколкото това е възможно с научните средства на неговата епоха, абсолютно така, че той схваща това развитие като един сетивен природен процес. Според него всички неща произхождат от първичната материя, от първичната вода. Като един по-нататъшен процес на природата той счита разделянето на първичната материя на четири елемента: Вода, земя, огън, въздух.
към текста >>

16. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Карнери/ в своята книга "Усещане и Съзнание", стр.15/ казва: "изречението: Никакъв дух без материя, но също и никаква материя без дух, би ни оправдало да разпрострем въпроса и върху растението, даже и върху близката скала, при която едва ли нещо би искало да говори в полза на тази връзка на понятията." Духовните процеси като факти са резултати от различните действия на един организъм; духът на света не съществува по материален начин, а само по духовен начин в света.
В действителност хората си представят и този нематериален дух не безтелесен, а невидим, газообразен. Така стигаме до парадоксалната представа за Бога като едно газообразно гръбначно животно". /Хекел, Мировите загадки, стр. 333/. В действителност едно сетивно-фактическо съществуване на нещо духовно може да бъде прието само там, където непосредствено сетивният опит показва духовното; и трябва да се предполага само такава степен на духовното, каквато може да бъде възприемана по този начин. Отличният мислител Б. Карнери/ в своята книга "Усещане и Съзнание", стр.15/ казва: "изречението: Никакъв дух без материя, но също и никаква материя без дух, би ни оправдало да разпрострем въпроса и върху растението, даже и върху близката скала, при която едва ли нещо би искало да говори в полза на тази връзка на понятията." Духовните процеси като факти са резултати от различните действия на един организъм; духът на света не съществува по материален начин, а само по духовен начин в света. Душата на човека е сбор от процеси, в които духът се явява като факт непосредствено. Обаче духът съществува само в човека под формата на такава душа. И да търсим духа в душевната форма другаде, освен в човека, да си представяме и други същества одушевени така, както човекът, то би значило да извършим най-големия грях против духа, това значи да сме разбрали криво духа. Който върши това, той показва само, че не е изживял духа и в самия себе си; той е изживял само царуващата в него външна форма на проява на духа, душата. Обаче това е все едно, както когато някой начертае с молив един кръг и счита този кръг за действителния, идеален математически кръг.
към текста >>

"Колкото и малко и незначителна да е една вещ, тя съдържа в себе си една част от духовната субстанция, която, когато намери подходяща основа, се стреми да стане едно растение, едно животно и се организира в едно тяло, което сме оправдани да считаме като одушевено.
Джордано Бруно, в когото беше проникнал Коперниковият начин на разглеждане природата, не може да схване по никой друг начин Духа на света, от който той беше прогонен в старата форма, освен като мирова душа. Когато се задълбочим в неговите съчинения /особено в неговата замислена с дълбочина книга: За причината, принципа и едното/, ние имаме впечатлението, че той си е представял нещата одушевени, макар и в различна степен. В действителност той не е изживял в себе си Духа, поради което си го представя подобен на човешката душа, в която форма единствено го е познал. Когато говори за дух, той го схваща именно по този начин. "Всемирният разум е най-вътрешната, най-действителната и свойствена способност и една потенциална част на мировата душа; той е нещо тъждествено, което изпълва вселената, озарява я и наставлява природата, да произвежда своите видове такива, каквито те трябва да бъдат." Вярно е,че в тези изречения духът не се описва като едно "газообразно гръбначно животно", но все пак той се описва като една същност, която е подобна на човешката душа. "Колкото и малко и незначителна да е една вещ, тя съдържа в себе си една част от духовната субстанция, която, когато намери подходяща основа, се стреми да стане едно растение, едно животно и се организира в едно тяло, което сме оправдани да считаме като одушевено. Защото духът се намира във всички неща и не съществува и най-малкото тяло, което да не съдържа една такава част в себе си и да не бъде оживено от нея."
към текста >>

17. ЕПИЛОГ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

За мене едно растение, едно животно не добиват нищо, когато ги населяваме с души, за които моите сетива не ми дават никакви сведения.
Аз чувствам нещо по-възвишено, по-величествено, когато оставам да действат върху мене откровенията на "Естествената история на сътворението", отколкото когато ми се предлагат свръхестествените разкази с чудеса на религиозни вероизповедания. Не познавам в нито една "свещена" книга нещо, което да ми разказва толкова възвишени неща, както "прозаичният" факт, че всеки човешки зародиш повтаря в утробата на майката поред и накратко онези форми на животните, през които са минали неговите животински прадеди. Ако изпълним душата си с величието на фактите, които нашите сетива виждат, тогава малко ще ни остане за "чудесата", които не се намират в кръга на природата. Когато изживяваме духа в нас, тогава ние не се нуждаем от никакъв такъв дух вън в природата. В моята книга "Философия на свободата" аз описах моя светоглед, според който духът не е прогонен от природата поради това, че човек гледа на природата така, както са гледали Дарвин и Хекел. За мене едно растение, едно животно не добиват нищо, когато ги населяваме с души, за които моите сетива не ми дават никакви сведения. Аз не търся във външния свят една "по-дълбока", "душевна" същност на нещата, даже не предполагам една такава, защото вярвам, че познанието, което проблясва в моята вътрешност, ме предпазва от това.
към текста >>

18. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Мъдростта на Мистериите прилича на оранжерийно растение, което трябва да се отглежда на затворено място.
Мъдростта на Мистериите прилича на оранжерийно растение, което трябва да се отглежда на затворено място. Който я изнася в атмосферата на всекидневието, и дава за живот такъв въздух, в който тя не може да вирее. Пред разяждащия разсъдък на съвременната наука и логика, тя се разтваря в нищото. Затова нека се освободим за известно време от всяко възпитание, което микроскопът, телескопът и естественонаучният начин на мислене са ни дали, нека очистим нашите загрубели ръце, които твърде много са били заети с дисекции и експерименти, за да можем да влезем в чистия храм на Мистериите. За тази цел е необходимо чисто безпристрастие.
към текста >>

С него е станало нещо както с растението, което първо има зелени листа и след това покарва от себе си един или друг обагрен цвят.
То е Духът, който се изявява в сетивния свят. Той няма нищо общо със сетивния свят. Той не възниква и не се разрушава както сетивните явления. Който живее в сетивния свят, той има скрит в себе си този Дух, който прониква с погледа в илюзорното естество на сетивния свят; той го има в себе си като изявяваща се действителност. Който стига до такова виждане, той е развил в себе си един нов орган. С него е станало нещо както с растението, което първо има зелени листа и след това покарва от себе си един или друг обагрен цвят. Несъмнено: Силите, от които се развива цветът, са лежали скрити в растението още преди възникването на цвета, но те стават действителност едва сега. Също и в човека, който живее само един сетивен живот, лежат скрити божествено-духовните сили, но те се проявяват едва в миста.
към текста >>

Несъмнено: Силите, от които се развива цветът, са лежали скрити в растението още преди възникването на цвета, но те стават действителност едва сега.
Той няма нищо общо със сетивния свят. Той не възниква и не се разрушава както сетивните явления. Който живее в сетивния свят, той има скрит в себе си този Дух, който прониква с погледа в илюзорното естество на сетивния свят; той го има в себе си като изявяваща се действителност. Който стига до такова виждане, той е развил в себе си един нов орган. С него е станало нещо както с растението, което първо има зелени листа и след това покарва от себе си един или друг обагрен цвят. Несъмнено: Силите, от които се развива цветът, са лежали скрити в растението още преди възникването на цвета, но те стават действителност едва сега. Също и в човека, който живее само един сетивен живот, лежат скрити божествено-духовните сили, но те се проявяват едва в миста.
към текста >>

Той вижда, че такъв съмняващ се човек прилича на едно растение, което би си казало: Моят чуден цвят е нищо, той е нещо празно, защото аз съм едно завършено същество с моите зелени листа; това, което прибавям към тях в образа на цветовете, им придава само една измамна илюзия.
Подобен възглед може да накара човека да се усъмни във всичко божествено. Той може да отхвърли съчиненията за Боговете и да признае за действителност само това, което неговите сетива му показват. Обаче такова съмнение е чуждо за миста. Той вижда, че такъв съмняващ се човек прилича на едно растение, което би си казало: Моят чуден цвят е нищо, той е нещо празно, защото аз съм едно завършено същество с моите зелени листа; това, което прибавям към тях в образа на цветовете, им придава само една измамна илюзия.
към текста >>

Ако растението можеше да мисли, то би видяло, че силите, които са създали зелените листа, са предназначени да създадат и цветовете.
Така и мистът не може да се задоволи със създадените Богове, с Боговете на народа. Ако растението можеше да мисли, то би видяло, че силите, които са създали зелените листа, са предназначени да създадат и цветовете. Обаче то не би престанало да изследва тези сили, за да ги види. По същия начин постъпва и мистът с народните Богове. Той не ги отрича, не ги счита за празна работа, но знае, че те са създадени от хората. Същите природни сили, същият божествен елемент, които творят в природата, творят също и в миста. И в него те създават представи за Боговете.
към текста >>

19. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Нека вземем едно растение, което внезапно би станало знаещо и би вникнало в законите на собствения си растеж, на собственото си развитие.
Мистът търсел в себе си сили и Същества, които остават скрити за човека дотогава, докато той запазвал обикновените възгледи за живота. Мистът сам си задавал въпроса за неговите собствени духовни сили и закони, които надвишават низшата му природа. Човекът с обикновен, сетивно-логически възглед за живота си създава Богове или, когато разбира техния произход, той ги отрича. Мистът знае, че той сам създава Боговете; той разбира защо ги създава. Той вижда, така да се каже, какво се крие зад това създаване и разбира неговата естествена закономерност. Нека вземем едно растение, което внезапно би станало знаещо и би вникнало в законите на собствения си растеж, на собственото си развитие. То се развива в една блажена безсъзнателност. Ако би знаело за своите закони, то би имало съвършено друго отношение спрямо себе си. Това, което лирикът чувствува, когато възпява растението; което ботаникът мисли, когато изучава неговите закони; всичко това би стояло от само себе си като идеал пред знаещото растение.
към текста >>

Това, което лирикът чувствува, когато възпява растението; което ботаникът мисли, когато изучава неговите закони; всичко това би стояло от само себе си като идеал пред знаещото растение.
Мистът знае, че той сам създава Боговете; той разбира защо ги създава. Той вижда, така да се каже, какво се крие зад това създаване и разбира неговата естествена закономерност. Нека вземем едно растение, което внезапно би станало знаещо и би вникнало в законите на собствения си растеж, на собственото си развитие. То се развива в една блажена безсъзнателност. Ако би знаело за своите закони, то би имало съвършено друго отношение спрямо себе си. Това, което лирикът чувствува, когато възпява растението; което ботаникът мисли, когато изучава неговите закони; всичко това би стояло от само себе си като идеал пред знаещото растение.
към текста >>

Той бил на ясно, че се поставя над това съзнание, както ботаникът се поставя над растящото растение.
Когато като мист човек търсел мъдрото съдържание на един мит, той имал съзнанието, че прибавя нещо към това, което вече съществувало в съзнанието на народа. Той бил на ясно, че се поставя над това съзнание, както ботаникът се поставя над растящото растение. Той казвал нещо съвършено друго от това, което съществувало в митичното съзнание, обаче считал това, което казва за една по-дълбока истина от тази, която била изразявана символично в мита. Човекът стои пред чувствения живот като пред едно чудовище. Той му принася в жертва плодовете на своята личност. Чувственият живот ги поглъща. Той върши това до тогава, докато в човека се пробуди победителят (Тезей).
към текста >>

20. АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА GA_8 Християнството като мистичен факт

Мъдростта на Мистериите е като едно нежно растение, което се открива на малцина узрели хора; християнската мъдрост е една Мистерия, която като познание не се открива никому, а като съдържание на вярата се открива на всички.
От познанието за вечността, което Мистериите скриваха от тълпата, християнската църква направи съдържание на вярата и го назова като нещо, което, по своето естество, е недостъпно за чистото познание. Мистът от предхристиянските епохи беше убеден: Познанието за вечността съществува за него, а за народа съществува опиращата се на образи вяра. В християнството се създава убеждението: Чрез своето откровение Бог откри на човека Мъдростта; чрез своето познание човек получава едно копие на божественото откровение. Мъдростта на Мистериите е като едно нежно растение, което се открива на малцина узрели хора; християнската мъдрост е една Мистерия, която като познание не се открива никому, а като съдържание на вярата се открива на всички. Съдържанието на Мистериите продължава да живее в християнството, но в изменена форма. Истината трябва да стане достояние не на отделния човек, а на всички. Но това трябваше да се осъществи така, че от определена точка да се признае неспособността на познанието за по-нататъшно развитие, като от този момент нататък човек можеше да се издигне до вярата. Християнството изнесе съдържанието на Мистериите от храмовия мрак в светлината на деня. Единият от посочените духовни импулси всред християнството породи представата, че това съдържание би трябвало да се запази под външния облик на вярата.
към текста >>

21. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

Във всяко растение, във всяко животно, освен физическата форма, той чувствува още и изпълнената с живот духовна форма.
Сега, за човека се открива един съвсем нов свят. Той възприема не само цветовете, уханията и т. н. на живите същества, а животът на тези живи същества сам по себе си. Във всяко растение, във всяко животно, освен физическата форма, той чувствува още и изпълнената с живот духовна форма. Нека да изразим тази духовна форма като я назовем етерно тяло или жизнено тяло*. (* Дълго време авторът на тази книга преработваше това, което нарече тук етерно или жизнено тяло и на което даде названието "тяло на строителните сили". Той бе принуден да стори това, поради чувството, че е изключително важно да се избегне смесването на това, което ние наричаме "етерно тяло", с "жизнената сила" на старата естествена наука. В известен смисъл, авторът е съгласен с модерните учени, които отхвърлят старото схващане, претендиращо да обясни особения начин, по който неорганичните сили действуват в организма. Но това, което действува в организма като "неорганично", не действува никъде другаде, освен в неорганичния свят.
към текста >>

Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория.
"Духът-Себе" в едно откровение на духовния свят вътре в "Азът", както от друга страна, сетивното усещане е откровение на физическия свят също в "Аза". В това, което е червено, зелено, светло, тъмно, твърдо, меко, топло, студено, се познават откровенията на физическия свят. Духовният свят ни се разкрива в това, което е истина и добро. В същия смисъл, в който откровенията на физическия свят наричаме усещания, откровението на Духа ще наречем интуиция. Най-обикновената мисъл съдържа вече интуицията, защото тя не може да се пипне с ръка, нито да се види с око: Нейното откровение трябва да се долови от духа чрез Азът. Когато един примитивен и един развит човек разглеждат едно растение, в Азът на първия оживява нещо съвсем различно, от това, което оживява в Азът на втория. Усещанията на двамата са предизвикани от един и същи предмет. Разликата се състои в това, че единият може да изгради много по-съвършени мисли за този предмет, отколкото другия. Ако проявлението на физическия свят се изчерпваше само с усещания, не би имало духовно развитие. Туземецът също усеща природата; но природните закони се разкриват едва от оплодените чрез интуицията мисли на по-високо развития човек. Детето усеща дразненията на външния свят като подтици за волята, но повелята на морално доброто, му се разкрива едва в хода на неговото развитие, когато заживява в Духа и се научава да разбира неговите откровения.
към текста >>

22. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ GA_9 Теософия

Както едно растение залинява в тъмната изба, така и душевните формации угасват без оживотворяващите душевни субстанции на висшите области.
Техният смътен живот в тъмнината се отваря навън и осветлява душевното пространство; инертно, тежко движение в душата, което досега се стремеше към изолация поради антипатия след като налице бяха само субстанциите на низшите области се превръща в сила и енергичност, които бликват от душата и се разливат във външния свят. Лесноподвижната възбудимост на втората област действуват само тогава, когато формациите се срещат. Тогава действително едната се влива в другата. Тук докосването е все още необходимо. В по-висшите области съществата свободно сияят и разливат навън своята същност, своите сили (С пълно право можем да употребим израза "сияние", понеже симпатията, която се развива тук, е близка до въздействията на светлината). Както едно растение залинява в тъмната изба, така и душевните формации угасват без оживотворяващите душевни субстанции на висшите области. Душевната светлина, душевната сила и същинския душевен живот принадлежат на тези области и от тях те се предават на душевните същества. Следователно, в света на душите се различават три низши и три висши области които са свързани чрез една четвърта област, така че се получава следното подразделение на душевния свят:
към текста >>

23. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Всеки кристал, всяко животно и растение, всичко което напира в областта на човешкото творчество, е само образ на целта, която Духът преследва чрез тях.
В още по-висшите области от "царството на духовете", човешкият Дух се освобождава от всякакви земни окови. Той се издига в чистото "царство на духовете", където разпознава целите и намеренията, които Духът сам поставя на себе си в земния живот. Всичко, което е вече осъществено в земния свят, не е друго, освен едно малко или много съвършено копие на висшите цели на Духа. Всеки кристал, всяко животно и растение, всичко което напира в областта на човешкото творчество, е само образ на целта, която Духът преследва чрез тях. И в хода на своите въплъщения, човекът може само да се приближи към този несъвършен образ на неговите съвършени цели и намерения. Това, което той всъщност представлява там, в "царството на духа", изпъква едва когато в междинното състояние между две прераждания той се издигне до петата област. Едва сега, човекът разбира своята истинска същност. Той представлява едно духовно същество, което периодически се въплъщава във видимия физически свят. Едва в тази пета област, истинският човешки аз може да изживее в себе си свободно и без никакви ограничения.
към текста >>

24. 5. ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ЦАРСТВОТО НА ДУШИТЕ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ GA_9 Теософия

Растението израства и възпроизвежда други, подобни нему, растения.
В растителното царство, към външните взаимодействия между физическите предмети се прибавят и явленията на растежа и размножението. Растението израства и възпроизвежда други, подобни нему, растения. Към всичко онова, което посреща човекът в минералното царство, сега се прибавя и живота. Ако дори накратко размислим върху този факт, ще се видим озарени от нова светлина. Растението притежава силата да възпроизвежда своята жива форма. Междинното място в сред безформените минерални вещества каквито са газовете и течностите от една страна, и живите форми на растителното царство от друга страна, се заема от кристалите. В лицето на кристалите ние виждаме прехода от безформения минерален свят към живата формообразуваща способност на растителното царство.
към текста >>

Растението притежава силата да възпроизвежда своята жива форма.
В растителното царство, към външните взаимодействия между физическите предмети се прибавят и явленията на растежа и размножението. Растението израства и възпроизвежда други, подобни нему, растения. Към всичко онова, което посреща човекът в минералното царство, сега се прибавя и живота. Ако дори накратко размислим върху този факт, ще се видим озарени от нова светлина. Растението притежава силата да възпроизвежда своята жива форма. Междинното място в сред безформените минерални вещества каквито са газовете и течностите от една страна, и живите форми на растителното царство от друга страна, се заема от кристалите. В лицето на кристалите ние виждаме прехода от безформения минерален свят към живата формообразуваща способност на растителното царство.
към текста >>

Следователно, растението е също една форма, както кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила.
Обаче в рамките на растителния живот, ние също откриваме един организиран духовен зародиш. Само че тук, растителният вид запазва в себе си живата формообразуваща способност. При кристала, духовният зародиш постигайки съответната форма изгубва своята формообразуваща способност. В растителния живот, свойствата на духовните зародиши от висшите области на Царството на Духовете остават непокътнати. Следователно, растението е също една форма, както кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила. Освен формата, която идва от първообразите, в растението работи и една друга форма, която носи отпечатъка на духовните Същества от висшите области. При растението, сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите, градивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата. Физическото око вижда лилията, която днес е малка, а след време пораства. Обаче градивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите сетива. За да се наместят в света на формите, духовните зародиши слизат една степен по долу.
към текста >>

Освен формата, която идва от първообразите, в растението работи и една друга форма, която носи отпечатъка на духовните Същества от висшите области.
Обаче в рамките на растителния живот, ние също откриваме един организиран духовен зародиш. Само че тук, растителният вид запазва в себе си живата формообразуваща способност. При кристала, духовният зародиш постигайки съответната форма изгубва своята формообразуваща способност. В растителния живот, свойствата на духовните зародиши от висшите области на Царството на Духовете остават непокътнати. Следователно, растението е също една форма, както кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила. Освен формата, която идва от първообразите, в растението работи и една друга форма, която носи отпечатъка на духовните Същества от висшите области. При растението, сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите, градивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата. Физическото око вижда лилията, която днес е малка, а след време пораства. Обаче градивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите сетива. За да се наместят в света на формите, духовните зародиши слизат една степен по долу. В този случай, Духовната Наука говори за елементарни царства.
към текста >>

При растението, сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите, градивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата.
Само че тук, растителният вид запазва в себе си живата формообразуваща способност. При кристала, духовният зародиш постигайки съответната форма изгубва своята формообразуваща способност. В растителния живот, свойствата на духовните зародиши от висшите области на Царството на Духовете остават непокътнати. Следователно, растението е също една форма, както кристала, но освен това то разполага с пластичната формообразуваща сила. Освен формата, която идва от първообразите, в растението работи и една друга форма, която носи отпечатъка на духовните Същества от висшите области. При растението, сетивно възприемаема е само завършената форма; формообразуващите, градивни същества, които оживотворяват завършената форма, остават скрити за сетивата. Физическото око вижда лилията, която днес е малка, а след време пораства. Обаче градивната сила, лежаща в основата на този растеж, остава невидима за физическите сетива. За да се наместят в света на формите, духовните зародиши слизат една степен по долу. В този случай, Духовната Наука говори за елементарни царства. Ако обозначим първичните Същества които все още нямат никаква форма, като първо елементарно царство, сетивно невъзприемаемите Същества, предизвикващи растежа на растенията, принадлежат към второто елементарно царство.
към текста >>

Дори може да се твърди, че променливата форма на растението се отнася към втвърдените форми на кристала така, както животът на усещането към устойчивата растителна форма.
В животинския свят, към растежните и размножителните способности, се прибавя усещането и инстинктът. Те вече са проявления на душевния свят. Всяко същество, надарено с тях, принадлежи към този свят, получава от него различни впечатления, и съответно, упражнява върху него определени въздействия. А всяко усещане, всеки инстинкт, които се пораждат у едно животно, идват от дълбините на животинската душа. Обаче формата е по-устойчива, отколкото усещането и инстинкта. Дори може да се твърди, че променливата форма на растението се отнася към втвърдените форми на кристала така, както животът на усещането към устойчивата растителна форма.
към текста >>

В известен смисъл, растението е изцяло погълнато от своите пластични, формообразуващи сили; през целия си живот то непрекъснато възпроизвежда нови и нови копия на съответната първоначална форма: най-напред корените, после листата, цветовете и т.н.
В известен смисъл, растението е изцяло погълнато от своите пластични, формообразуващи сили; през целия си живот то непрекъснато възпроизвежда нови и нови копия на съответната първоначална форма: най-напред корените, после листата, цветовете и т.н. Животното се развива до една завършена форма и се затваря в нея, отдавайки се на своя подвижен сетивен и инстинктивен живот Този живот се разиграва в душевния свят. Характерни за растението са растежа и размножението, а за животното усещането и инстинкта. За животното те са онази безформена сила, която непрекъснато търси нови форми. В крайна сметка, последните водят своето начало от първообразните процеси, разиграващи се в Царството на Духовете. Обаче те се проявяват именно в душевния свят.
към текста >>

Характерни за растението са растежа и размножението, а за животното усещането и инстинкта.
В известен смисъл, растението е изцяло погълнато от своите пластични, формообразуващи сили; през целия си живот то непрекъснато възпроизвежда нови и нови копия на съответната първоначална форма: най-напред корените, после листата, цветовете и т.н. Животното се развива до една завършена форма и се затваря в нея, отдавайки се на своя подвижен сетивен и инстинктивен живот Този живот се разиграва в душевния свят. Характерни за растението са растежа и размножението, а за животното усещането и инстинкта. За животното те са онази безформена сила, която непрекъснато търси нови форми. В крайна сметка, последните водят своето начало от първообразните процеси, разиграващи се в Царството на Духовете. Обаче те се проявяват именно в душевния свят. Към динамичните, градивни, физически-невидими Същества, които управляват растежа и размножението, в животинския свят се присъединя ват и други, които са слезли с една степен по-долу в душевния свят.
към текста >>

Докато при растението, мисълта се проявява като форма, при животното тя се проявява като душевна сила; в последния случай мисълта се проявява сама по себе си, в своята собствена форма.
Освен свойствата, присъщи на растенията и животните, човекът е надарен и със способността да преработва своите усещания в представи и в мисли, както и разумно да ръководи своите инстинкти. Докато при растението, мисълта се проявява като форма, при животното тя се проявява като душевна сила; в последния случай мисълта се проявява сама по себе си, в своята собствена форма. Животното е душа; човекът е дух. Духовната същност е слязла с една степен по-долу. При животното тя изгражда душата. При човека тя прониква в самия материален свят. Духът присъствува направо в човешкото физическо тяло.
към текста >>

Тъкмо мисълта е формата, която безформената духовна същност приема у човека, както при растението тази духовна същност приема "формата", а при животното "душата".
Обаче в замяна на това, Духът се превръща във вътрешна същност на човека. Тъкмо мисълта е формата, която безформената духовна същност приема у човека, както при растението тази духовна същност приема "формата", а при животното "душата". Следователно, доколкото човек е мислещо същество, извън него не съществува никакво елементарно царство, което да е ангажирано с неговото развитие. Неговото елементарно царство действува непосредствено в неговото сетивно тяло.
към текста >>

25. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

Ако си изградя погрешна представа за едно физическо явление или за формата на едно растение, тогава действителните факти сами ще коригират моето мислене.
Механикът може да влезе в своята работилница с крайно объркани представи; обаче законите на механиката неизбежно ще го насочат към правилните пропорции на неговата машина. В условията на сетивния свят, фактите непрекъснато упражнява контрол и коректура върху мислите. Ако си изградя погрешна представа за едно физическо явление или за формата на едно растение, тогава действителните факти сами ще коригират моето мислене.
към текста >>

Когато наблюдавам един камък, едно растение, едно животно, един човек, аз не бива да забравям, че всички те изразяват нещо непреходно, нещо вечно.
Окултният ученик трябва да установи тази връзка между своята вечна същност и вечния принцип на нещата. Още преди да се отдал на други упражнения, освен посочените, както и по време на самите тях, той трябва да насочва своите сетива към непреходната страна на нещата. Когато наблюдавам един камък, едно растение, едно животно, един човек, аз не бива да забравям, че всички те изразяват нещо непреходно, нещо вечно. Аз съм длъжен да задам въпроса: "как изглежда вечната страна на този преходен камък, на този преходен човек и как ще надживее тя видимите им сетивни форми? Не бива да смятаме, че подобно насочване на Духа към вечната страна на нещата ще заличи нашият усет за подробностите от всекидневието и ще ни отчужди от непосредствената действителност. Напротив. Всяко листо, всяко насекомо ще започнат да ни откриват неизброими тайни, ако ги наблюдаваме не само с физическите си очи, а и с помощта на устремения през очите човешки Дух. За живите сетивни възприятия няма да отпадне нито един нюанс от външната природа, било то светлина, цвят или звук; към тях обаче ще се прибавят безброй нови неща. И който не е способен да наблюдава дори най-незначителните подробности, ще стигне само до бледи, безжизнени мисли, а не до непосредствен поглед в духовния свят.
към текста >>

26. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ако върши обратното ще заприлича на растение, което не може вече да извлича хранителните вещества от околната среда.
Не трябва да подценяваме обстоятелството, че за окултният ученик тук се откриват необозрими източници на заблуждение. Той трябва да премине през много изкушения. Всички те се стремят да втвърдят неговия "Аз", така че той да се затвори в себе си. Обаче той трябва да отвори Аза за външния свят. Той е длъжен да търси насладата, защото само тя го свързва със сетивния свят. Ако върши обратното ще заприлича на растение, което не може вече да извлича хранителните вещества от околната среда. Но ако се придържа към насладата, той се капсулира в себе си и има значение единствено за себе си, а не за света. Колкото и интензивен да е неговия живот, колкото и силно да развива своя "Аз", светът ще го отдели от себе си. За света той е мъртъв.
към текста >>

27. 03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Подобен човек е като растение, което е принудено да се развива в пукнатината на една скала.
Сега ясно трябва да осмислим значението на всичко казано дотук. Нека да се замислим за непрекъснатото развитие на "висшия човек". То е възможно само ако протича в условията на описаните вече "вътрешно спокойствие" и "сигурност". Външните обстоятелства притискат външния човек от всички страни, ако той не овладее своя живот и му позволи да го насочва насам и натам. Подобен човек е като растение, което е принудено да се развива в пукнатината на една скала. То загива ако не си извоюва жизнено пространство. А пространство за вътрешния човек не могат да осигурят никакви външни сили; това може да постигне само вътрешното спокойствие. Външните условия могат да променят само външната страна на живота; те никога не могат да пробудят "духовния човек". Окултният ученик трябва сам да роди в себе си новия, висш човек.
към текста >>

28. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Цъфтящото растение, младото животно или умиращото дърво пораждат точно определени линии.
За подобна личност, растежът и повяхването престават да са вече предишните незначителни факти, а се изразяват в духовни линии и фигури, за които той по-рано не е подозирал нищо. За различните явления, тези линии и форми приемат различен облик. Цъфтящото растение, младото животно или умиращото дърво пораждат точно определени линии. Постепенно душевният свят (астралният план) се разгръща пред окултния ученик. В тези линии и фигури няма нищо произволно. Ако двама окултни ученици са на еднаква степен от своето обучение, при едно и също явление винаги ще видят едни и същи линии и фигури. Както двама души с нормално зрение виждат кръглата маса именно кръгла, и никога единият не я вижда кръгла, а другият четвъртита, така и пред две души, при вида на цъфтящото растение ще се появи един и същи духовен образ. Както естествената наука описва формите на растенията и животните, така и окултният изследовател описва и обрисува духовните образи на процесите, свързани с растежа или увяхването, подреждайки ги по родове и видове.
към текста >>

Както двама души с нормално зрение виждат кръглата маса именно кръгла, и никога единият не я вижда кръгла, а другият четвъртита, така и пред две души, при вида на цъфтящото растение ще се появи един и същи духовен образ.
За различните явления, тези линии и форми приемат различен облик. Цъфтящото растение, младото животно или умиращото дърво пораждат точно определени линии. Постепенно душевният свят (астралният план) се разгръща пред окултния ученик. В тези линии и фигури няма нищо произволно. Ако двама окултни ученици са на еднаква степен от своето обучение, при едно и също явление винаги ще видят едни и същи линии и фигури. Както двама души с нормално зрение виждат кръглата маса именно кръгла, и никога единият не я вижда кръгла, а другият четвъртита, така и пред две души, при вида на цъфтящото растение ще се появи един и същи духовен образ. Както естествената наука описва формите на растенията и животните, така и окултният изследовател описва и обрисува духовните образи на процесите, свързани с растежа или увяхването, подреждайки ги по родове и видове.
към текста >>

29. 06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

един прозрачен, красиво оформен кристал, едно растение, едно животно.
Просветлението води своето начало от съвсем обикновени изживявания. И тук нещата се свеждат до това, да се развият определени чувства и мисли, които дремят у всеки човек. Само онзи, който спазва посочените прости упражнения с търпение и постоянство, стига до възприемането на външните светлинни явления. В началото могат да се наблюдават по определен начин различни природни явления и царства, напр. един прозрачен, красиво оформен кристал, едно растение, едно животно. Сега ученикът трябва да насочи цялото си внимание, за да сравни минерала и животното приблизително по следния начин. Мислите, които възникват в този случай, трябва да завладеят душата и да се съпровождат от живи, подвижни чувства. Никаква друга мисъл, никакво друго чувство не бива да се намесват и да смущават съсредоточеното наблюдение. Окултният ученик разсъждава приблизително така: "Минералът има форма, животното също има форма. Камъкът обаче остава неподвижен и спокоен на своето място.
към текста >>

Ако към тези упражнения се прибави и наблюдението над едно растение, ще установим, че предизвиканото от него чувство, по своя характер и сила, заема едно място между чувствата, породени от минерала и животното.
Ако към тези упражнения се прибави и наблюдението над едно растение, ще установим, че предизвиканото от него чувство, по своя характер и сила, заема едно място между чувствата, породени от минерала и животното. Възприемателните органи, които се образуват по този начин, можем да определим като духовни очи. С тяхна помощ човек постепенно започва да различава неща като душевни и духовни цветове.
към текста >>

Цветът, идващ от растението, е "зелен", преливащ постепенно в светли, етерно-розови нюанси.
Тайната Наука определя това, което за ясновиждащите органи се излъчва от кристала, като "синьо" или "синьо-червено". А това, което те възприемат от животното като "червено" или "червено-жълто". В действителност, цветовете които се виждат по този начин, са цветове от "духовно естество". Цветът, идващ от растението, е "зелен", преливащ постепенно в светли, етерно-розови нюанси. Растението е тъкмо онова природно създание, чиито качества и във висшите светове остават донякъде близки с неговите физически измерения. Не такъв обаче е случая с минералите и животните. Трябва да сме наясно, че споменатите нюанси дават представа само за основните цветове в минералното, растителното и животинското царство. В действителност са налице всички междинни тонове. Всеки минерал, всяко растение, всяко животно има свой строго определен нюанс.
към текста >>

Растението е тъкмо онова природно създание, чиито качества и във висшите светове остават донякъде близки с неговите физически измерения.
Тайната Наука определя това, което за ясновиждащите органи се излъчва от кристала, като "синьо" или "синьо-червено". А това, което те възприемат от животното като "червено" или "червено-жълто". В действителност, цветовете които се виждат по този начин, са цветове от "духовно естество". Цветът, идващ от растението, е "зелен", преливащ постепенно в светли, етерно-розови нюанси. Растението е тъкмо онова природно създание, чиито качества и във висшите светове остават донякъде близки с неговите физически измерения. Не такъв обаче е случая с минералите и животните. Трябва да сме наясно, че споменатите нюанси дават представа само за основните цветове в минералното, растителното и животинското царство. В действителност са налице всички междинни тонове. Всеки минерал, всяко растение, всяко животно има свой строго определен нюанс. Към тях следва да се прибавят и Съществата от висшите светове, които никога не се въплъщават във физическо тяло, с често пъти великолепните си, но понякога и отблъскващи цветове.
към текста >>

Всеки минерал, всяко растение, всяко животно има свой строго определен нюанс.
Цветът, идващ от растението, е "зелен", преливащ постепенно в светли, етерно-розови нюанси. Растението е тъкмо онова природно създание, чиито качества и във висшите светове остават донякъде близки с неговите физически измерения. Не такъв обаче е случая с минералите и животните. Трябва да сме наясно, че споменатите нюанси дават представа само за основните цветове в минералното, растителното и животинското царство. В действителност са налице всички междинни тонове. Всеки минерал, всяко растение, всяко животно има свой строго определен нюанс. Към тях следва да се прибавят и Съществата от висшите светове, които никога не се въплъщават във физическо тяло, с често пъти великолепните си, но понякога и отблъскващи цветове. Всъщност богатството от багри във висшите светове е несравнимо по-голямо от багрите във физическия свят.
към текста >>

В какво се изразява Просветлението, след като човек мине през описаните упражнения, свързани с вътрешната природа на минерала, растението и животното, и как, след Просветлението, душата се свързва с духовния свят и намира пътя към посвещението: това ще обсъдим в следващите глави, доколкото за него може да се говори открито.
В какво се изразява Просветлението, след като човек мине през описаните упражнения, свързани с вътрешната природа на минерала, растението и животното, и как, след Просветлението, душата се свързва с духовния свят и намира пътя към посвещението: това ще обсъдим в следващите глави, доколкото за него може да се говори открито. В нашата епоха мнозина търсят пътя към окултните истини, и то по твърде различни начини, често опасни и осъдителни. Ето защо хората, които са наясно с тези неща, улесняват и другите в стремежа им да проникват в окултния свят. Тук ще изнесем само такива подробности, които могат да бъдат разбрани от обикновеното човешко мислене. Необходимо е да бъде споделена, макар и само част от истината, за да се избегне вредното въздействие на заблужденията. Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада.
към текста >>

30. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Поставете пред себе си семе от някакво растение.
Поставете пред себе си семе от някакво растение. Сега съсредоточете всичките си мисли към семето и направете така, че от тях да възникнат определени чувства. Преди всичко, представете си ясно, какво виждате с очите. Опишете за себе си формата, цвета и всички отличителни белези на семето. После преминете към следното размишление. Ако това семе бъде посадено в земята, от него ще поникне растение съвсем живо и нагледно, обрисувайте го подробно във вашето въображение и се замислете: "Това, което си представям сега в моето въображение, е нещо, което по-късно действително ще произлезе от това семе чрез силите на земята и светлината.
към текста >>

Ако това семе бъде посадено в земята, от него ще поникне растение съвсем живо и нагледно, обрисувайте го подробно във вашето въображение и се замислете: "Това, което си представям сега в моето въображение, е нещо, което по-късно действително ще произлезе от това семе чрез силите на земята и светлината.
Поставете пред себе си семе от някакво растение. Сега съсредоточете всичките си мисли към семето и направете така, че от тях да възникнат определени чувства. Преди всичко, представете си ясно, какво виждате с очите. Опишете за себе си формата, цвета и всички отличителни белези на семето. После преминете към следното размишление. Ако това семе бъде посадено в земята, от него ще поникне растение съвсем живо и нагледно, обрисувайте го подробно във вашето въображение и се замислете: "Това, което си представям сега в моето въображение, е нещо, което по-късно действително ще произлезе от това семе чрез силите на земята и светлината. Ако бих имал пред себе си един изкуствен предмет, колкото и да би приличал на семето, така че да не може да бъде различен от него, никакви сили на земята и светлината неща са в състояние да извлекат едно растение". Който си представя тази мисъл пределно ясно и я изживява вътрешно, той ще почувствува и още нещо; вътре в семето, макар и в скрита форма а именно като сила вече се намира онова, което ще израсне по-късно от него. В изкуствения предмет, наподобяващ семето, тази сила липсва, въпреки че за моите очи двете семена са еднакви. Следователно в истинското семе има нещо невидимо, което в изкуственото не съществува. Сега чувствата и мислите трябва да се насочат тъкмо към тази невидима същност*(*Ако някой възрази, че микроскопичното изследване ясно различава истинското семе от изкуственото, това само показва, че този човек не схваща основната цел на упражнението.
към текста >>

Ако бих имал пред себе си един изкуствен предмет, колкото и да би приличал на семето, така че да не може да бъде различен от него, никакви сили на земята и светлината неща са в състояние да извлекат едно растение".
Сега съсредоточете всичките си мисли към семето и направете така, че от тях да възникнат определени чувства. Преди всичко, представете си ясно, какво виждате с очите. Опишете за себе си формата, цвета и всички отличителни белези на семето. После преминете към следното размишление. Ако това семе бъде посадено в земята, от него ще поникне растение съвсем живо и нагледно, обрисувайте го подробно във вашето въображение и се замислете: "Това, което си представям сега в моето въображение, е нещо, което по-късно действително ще произлезе от това семе чрез силите на земята и светлината. Ако бих имал пред себе си един изкуствен предмет, колкото и да би приличал на семето, така че да не може да бъде различен от него, никакви сили на земята и светлината неща са в състояние да извлекат едно растение". Който си представя тази мисъл пределно ясно и я изживява вътрешно, той ще почувствува и още нещо; вътре в семето, макар и в скрита форма а именно като сила вече се намира онова, което ще израсне по-късно от него. В изкуствения предмет, наподобяващ семето, тази сила липсва, въпреки че за моите очи двете семена са еднакви. Следователно в истинското семе има нещо невидимо, което в изкуственото не съществува. Сега чувствата и мислите трябва да се насочат тъкмо към тази невидима същност*(*Ако някой възрази, че микроскопичното изследване ясно различава истинското семе от изкуственото, това само показва, че този човек не схваща основната цел на упражнението. Не става дума за достоверно проучване на сетивния предмет, а за развитието на определени душевно-духовни сили).
към текста >>

Следователно, тази невидима същност ще метаморфозира по-късно във видимото растение, чиито форми и цветове аз ще мога да възприемам.
Който си представя тази мисъл пределно ясно и я изживява вътрешно, той ще почувствува и още нещо; вътре в семето, макар и в скрита форма а именно като сила вече се намира онова, което ще израсне по-късно от него. В изкуствения предмет, наподобяващ семето, тази сила липсва, въпреки че за моите очи двете семена са еднакви. Следователно в истинското семе има нещо невидимо, което в изкуственото не съществува. Сега чувствата и мислите трябва да се насочат тъкмо към тази невидима същност*(*Ако някой възрази, че микроскопичното изследване ясно различава истинското семе от изкуственото, това само показва, че този човек не схваща основната цел на упражнението. Не става дума за достоверно проучване на сетивния предмет, а за развитието на определени душевно-духовни сили). Следователно, тази невидима същност ще метаморфозира по-късно във видимото растение, чиито форми и цветове аз ще мога да възприемам. Нека да се спрем на тази мисъл: Невидимото ще стане видимо. Ако аз можех да мисля, не бих могъл и да предвидя още сега това, което ще стане видимо по-късно. Налага се да подчертаем още веднъж: това, което мислим, трябва да го чувствуваме, и то особено силно. До изживяването на определена мисъл трябва да стигаме в пълно спокойствие, несмущавани от никакви други мисли. Наред с това, необходимо е да си осигурим достатъчно време, така че мисълта и свързаното с нея чувство да проникнат дълбоко в душата.
към текста >>

По един духовно-сетивен начин, сега се проявява това, което по-рано е било физически невидимо за нас, а именно растението; онова растение, което ще стане видимо едва по-късно.
Семето ще се появи като обвито в малък светлинен облак, всред който по сетивно-духовен път ще доловим един вид пламък. Средата на този пламък усещаме така, сякаш сме под впечатлението на лилавия цвят, а краищата му са като оцветени в синкаво. Тук се появява това, което по-рано е оставало невидимо за нас, и което е породено от силата на мисълта и на чувството. По един духовно-сетивен начин, сега се проявява това, което по-рано е било физически невидимо за нас, а именно растението; онова растение, което ще стане видимо едва по-късно.
към текста >>

Нека застанем пред едно растение, което е стигнало до степента на пълното си развитие и да се проникнем от мисълта, че наближава времето, когато това растение ще умре.
Непоколебимо вътрешно спокойствие и ясен поглед върху нещата ето какво трябва да извоюва за себе си. Разбира се, строго препоръчително е да не се отдава на празно мечтателство, както и на случайни упражнения. Обсъжданата тук дисциплина на мисленето се практикува в окултните школи от най-дълбока древност и тук става дума единствено за нея. Който иска да прилага други упражнения, измислени от самия него или пък случайно дочути тук или там, ще допусне фатална грешка и скоро ще затъне в мътните води на фантастиката. Към гореописаното упражнение може да се прибави и друго. Нека застанем пред едно растение, което е стигнало до степента на пълното си развитие и да се проникнем от мисълта, че наближава времето, когато това растение ще умре. Нищо няма да остане от това, което сега е пред моите очи. Обаче същото това растение ще образува семена и те ще дадат нови растения. Аз отново и отново се изпълвам с усещането: Ето, в това, което виждам, е скрито нещо, което аз не виждам. В мен нараства една точно определена мисъл: цялото това растение, с неговите форми и багри занапред няма да съществува. Обаче представата, че то дава семена, ми напомня, че все пак то няма да изчезне в нищото.
към текста >>

Обаче същото това растение ще образува семена и те ще дадат нови растения.
Обсъжданата тук дисциплина на мисленето се практикува в окултните школи от най-дълбока древност и тук става дума единствено за нея. Който иска да прилага други упражнения, измислени от самия него или пък случайно дочути тук или там, ще допусне фатална грешка и скоро ще затъне в мътните води на фантастиката. Към гореописаното упражнение може да се прибави и друго. Нека застанем пред едно растение, което е стигнало до степента на пълното си развитие и да се проникнем от мисълта, че наближава времето, когато това растение ще умре. Нищо няма да остане от това, което сега е пред моите очи. Обаче същото това растение ще образува семена и те ще дадат нови растения. Аз отново и отново се изпълвам с усещането: Ето, в това, което виждам, е скрито нещо, което аз не виждам. В мен нараства една точно определена мисъл: цялото това растение, с неговите форми и багри занапред няма да съществува. Обаче представата, че то дава семена, ми напомня, че все пак то няма да изчезне в нищото. Това, което го предпазва от унищожение, остава скрито за моя поглед, както беше скрито и самото растение в зародиша на семето. Следователно, в растението има нещо, което аз не виждам с очите си.
към текста >>

В мен нараства една точно определена мисъл: цялото това растение, с неговите форми и багри занапред няма да съществува.
Към гореописаното упражнение може да се прибави и друго. Нека застанем пред едно растение, което е стигнало до степента на пълното си развитие и да се проникнем от мисълта, че наближава времето, когато това растение ще умре. Нищо няма да остане от това, което сега е пред моите очи. Обаче същото това растение ще образува семена и те ще дадат нови растения. Аз отново и отново се изпълвам с усещането: Ето, в това, което виждам, е скрито нещо, което аз не виждам. В мен нараства една точно определена мисъл: цялото това растение, с неговите форми и багри занапред няма да съществува. Обаче представата, че то дава семена, ми напомня, че все пак то няма да изчезне в нищото. Това, което го предпазва от унищожение, остава скрито за моя поглед, както беше скрито и самото растение в зародиша на семето. Следователно, в растението има нещо, което аз не виждам с очите си. И ако приема тази мисъл в душата си и ако я свържа със съответното чувство след известно време тя ще пробуди в мен една сила, която ще ме издигне до нови възприятия. Сега от растението започва да израства разбира се в духовен смисъл един вид пламък.
към текста >>

Това, което го предпазва от унищожение, остава скрито за моя поглед, както беше скрито и самото растение в зародиша на семето.
Нищо няма да остане от това, което сега е пред моите очи. Обаче същото това растение ще образува семена и те ще дадат нови растения. Аз отново и отново се изпълвам с усещането: Ето, в това, което виждам, е скрито нещо, което аз не виждам. В мен нараства една точно определена мисъл: цялото това растение, с неговите форми и багри занапред няма да съществува. Обаче представата, че то дава семена, ми напомня, че все пак то няма да изчезне в нищото. Това, което го предпазва от унищожение, остава скрито за моя поглед, както беше скрито и самото растение в зародиша на семето. Следователно, в растението има нещо, което аз не виждам с очите си. И ако приема тази мисъл в душата си и ако я свържа със съответното чувство след известно време тя ще пробуди в мен една сила, която ще ме издигне до нови възприятия. Сега от растението започва да израства разбира се в духовен смисъл един вид пламък. Естествено този пламък е по-голям от описания преди малко. В средната си част той е синьо-зелен, а по краищата: Жълто-червен.
към текста >>

Следователно, в растението има нещо, което аз не виждам с очите си.
Обаче същото това растение ще образува семена и те ще дадат нови растения. Аз отново и отново се изпълвам с усещането: Ето, в това, което виждам, е скрито нещо, което аз не виждам. В мен нараства една точно определена мисъл: цялото това растение, с неговите форми и багри занапред няма да съществува. Обаче представата, че то дава семена, ми напомня, че все пак то няма да изчезне в нищото. Това, което го предпазва от унищожение, остава скрито за моя поглед, както беше скрито и самото растение в зародиша на семето. Следователно, в растението има нещо, което аз не виждам с очите си. И ако приема тази мисъл в душата си и ако я свържа със съответното чувство след известно време тя ще пробуди в мен една сила, която ще ме издигне до нови възприятия. Сега от растението започва да израства разбира се в духовен смисъл един вид пламък. Естествено този пламък е по-голям от описания преди малко. В средната си част той е синьо-зелен, а по краищата: Жълто-червен.
към текста >>

Сега от растението започва да израства разбира се в духовен смисъл един вид пламък.
В мен нараства една точно определена мисъл: цялото това растение, с неговите форми и багри занапред няма да съществува. Обаче представата, че то дава семена, ми напомня, че все пак то няма да изчезне в нищото. Това, което го предпазва от унищожение, остава скрито за моя поглед, както беше скрито и самото растение в зародиша на семето. Следователно, в растението има нещо, което аз не виждам с очите си. И ако приема тази мисъл в душата си и ако я свържа със съответното чувство след известно време тя ще пробуди в мен една сила, която ще ме издигне до нови възприятия. Сега от растението започва да израства разбира се в духовен смисъл един вид пламък. Естествено този пламък е по-голям от описания преди малко. В средната си част той е синьо-зелен, а по краищата: Жълто-червен.
към текста >>

Заблуждение с огромни последици би било, ако някой смята, че за по-удобно би могъл да стигне до целта, като чисто и просто си представя съответното семе или растение.
Заблуждение с огромни последици би било, ако някой смята, че за по-удобно би могъл да стигне до целта, като чисто и просто си представя съответното семе или растение. Този, който постъпва така, също може да стигне до целта, но не и с онази сигурност, която дава описаният тук път. В повечето случаи той и неговите постижения са по-близко до фантастичното. Защото нещата не се свеждат до това, аз произволно да си изградя нови възприятия, а самата действителност да ги изгради в мен самия. Истината трябва да бликне от дълбините на моята душа; но съвсем не моят обикновен аз и вълшебникът, който ще освободи истината; този вълшебник всъщност е скрит в съществата, чиято духовна същност аз искам да съзерцавам. Ако чрез подобни упражнения човек откликва в себе си първите признаци на духовни възприятия, той трябва да се извиси до съзерцанието на самото човешко същество.
към текста >>

31. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

И ако човек стигне до това състояние, тогава душевния живот на неговото обкръжение започва да му въздействува по такъв начин, че неговата душа се променя и израства, и израствайки се разклонява, както растението прави това всред светлината на Слънцето.
В подобни случаи окултният ученик долавя в себе си една точно определена мисъл и ако тя стане постоянна черта на неговия характер, той знае, че вече е на прав път. Ето тази мисъл: "Важното е, не че аз мисля различно от другия човек, а това, той сам да намери истинския отговор с помощта, която аз мога да му дам". След като подобни настроения облъхват душата, те все повече слагат върху характера и поведението на окултния ученик един отпечатък на мекота, която е основно средство при всяко окултно обучение. Твърдостта прогонва душевните сили около теб, които трябва да пробудят твоето душевно око; мекотата отстранява пречките и отваря твоите духовни възприемателни органи. А наред с мекотата ще се развие и една друга душевна способност: Спокойното внимание пред всички нюанси от душевния живот на околния свят при пълно вътрешно мълчание на нашите лични емоции. И ако човек стигне до това състояние, тогава душевния живот на неговото обкръжение започва да му въздействува по такъв начин, че неговата душа се променя и израства, и израствайки се разклонява, както растението прави това всред светлината на Слънцето. Мекота и дълбоко вътрешно мълчание: тези качества отвеждат душата в "светът на душите", а духът в "светът на духовете". "Потъни в спокойствие и тишина, затвори сетивата за всичко, което си научавал чрез тях преди твоето окултно обучение, накарал да замлъкнат всички мисли, които по-рано са нахлували в теб по силата на навика, бъди съвсем тих и мълчалив и очаквай с неизменно търпение; едва тогава висшите светове ще започнат да изграждат твоите душевни очи и твоите духовни уши. Не се надявай, че веднага ще "видиш" в света на душите и че веднага ще "чуеш" в света на духовете.
към текста >>

32. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Всяко живо същество, всяко растение и животно, притежава свое етерно тяло.
Всяко живо същество, всяко растение и животно, притежава свое етерно тяло. А внимателният наблюдател може да открие следи от него дори всред минералите. Първоначално споменатите течения и движения са напълно независими от волята и съзнанието на човека, какъвто е случаят с дейността на сърцето и стомаха във физическия организъм. Това положение на нещата се запазва до онзи момент, когато човек взема в свои ръце изграждането на свръхсетивните способности. До известен смисъл окултното развитие се състои в забележителния факт, че към независимите и неволни движения на етерното тяло, човек прибавя и такива, които той сам и съзнателно предизвиква.
към текста >>

33. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили.
Подобни сили тласкат растителните сокове в съдовете на растенията, причиняват цъфтежа, покълването на семената и т.н. За духовно- възприемателните органи всички тези сили приемат определени форми и цветове за физическите очи. В тази фаза на обучението си, окултния ученик вижда не само кристала или растението, но в кристала или растението, но и съответствуващите им духовни сили. Той вижда животинските и човешки инстинкти не само като отделни жизнени прояви, но и като конкретни процеси, като обекти, аналогични на масите и столовете във физическия свят. Цялата инстинктивна природа на едно животно или един човек се превръща в астрален облак, в аура, която го заобикаля отвсякъде. В хода на своето по-нататъшно развитие, ясновидецът започва да възприема неща, които са напълно недостъпни за физическите сетива. Той може например, ясно да долови астралната разлика между едно пространство, изпълнено с примитивни хора и друго, където преобладават по-високо издигнати индивиди. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази на балната зала.
към текста >>

34. НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Тази сила предизвиква от житното зърно да израсне цялото житно растение, стъбло, листа и клас.
Така атлантците можеха да владеят това, което се нарича жизнена сила. Както днес от каменните въглища се извлича силата на топлината, която се изполва като двигателна сила при нашите транспортни средства, така атлантците разбираха, как да поставят силата на семената в служба на техните технически уреди. Можем да си съставим представа за това, за което става дума тук чрез следното. Нека помислим за едно житно зърно. В него дреме определена сила. Тази сила предизвиква от житното зърно да израсне цялото житно растение, стъбло, листа и клас. Природата може да събуди намиращата се в зърното сила. Съвременният човек не може да стори това чрез своята воля. Той трябва да посее зърното в почвата и да остави на природните сили да предизвикат събуждането. Атлантецът можеше и нещо друго. Той знаеше какво да направи, за да превърне силата на куп зърна в техническа сила, както съвременният човек може да превърне силата на топлината от куп каменни въглища в двигателна сила.
към текста >>

35. ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА GA_11 Из Хрониката Акаша

Както при едно растение от безброй семена постоянно се развиват нови издънки, така и душевният живот се раждаше в безбройните форми, породени от непрестанното делене.
Тези тела имаха продълговата елипсовидна форма, но въпреки това чрез нежни оттенъци в материята бяха вече заложени крайниците и други органи, които трябваше да се развият по-късно. Целият процес в тази маса беше чисто физико-химически, но той беше регулиран и управляван от душата. Когато една такава материална форма достигаше определена големина, тя се разполовяваше, и всяка от двете половини беше подобна на първоначалната форма, от която беше произлязла и в нея се извършваха същите процеси. Всяка нова форма отново беше надарена с душа също както майчиното същество. Това се дължеше на факта, че върху Земната арена бяха слезли не само определен брой човешки души, а един вид душевно дърво, от чийто общ корен се отделяха безброй отделни души. Както при едно растение от безброй семена постоянно се развиват нови издънки, така и душевният живот се раждаше в безбройните форми, породени от непрестанното делене. (Но в началото съществуваше само ограничен брой видове души, за което ще говорим по-късно. Но сред тези видове развитието протичаше по описания начин. Всеки душевен вид пораждаше от себе си безброй издънки.)
към текста >>

36. НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние.
Защото това състояние беше предхождано от други, в които гореизброените природни царства съществуваха в много поразлични форми. Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния. Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното. Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние. Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове. То приема вещества от заобикалящия го свят и отново отделя от себе си такива вещества. Обаче всичко, което в него е вещества, форма и процеси изчезва, като остава само малкият зародиш. Минавайки през този зародиш се развива животът, за да се роди в следващите години отново в същата форма. Така всичко, което е съществувало в предишното състояние на нашата Земя, е изчезнало, за да се роди отново в настоящето състояние.
към текста >>

Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове.
Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния. Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното. Можем да си представим едно такова преобразуване като го сравним с преминаването на растението през зародишното състояние. Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове. То приема вещества от заобикалящия го свят и отново отделя от себе си такива вещества. Обаче всичко, което в него е вещества, форма и процеси изчезва, като остава само малкият зародиш. Минавайки през този зародиш се развива животът, за да се роди в следващите години отново в същата форма. Така всичко, което е съществувало в предишното състояние на нашата Земя, е изчезнало, за да се роди отново в настоящето състояние. Това, което за предишното състояние бихме могли да наречем минерал, растение, животно е преминало, както за растението са преминали, изчезнали коренът, стеблото и така нататък.
към текста >>

Това, което за предишното състояние бихме могли да наречем минерал, растение, животно е преминало, както за растението са преминали, изчезнали коренът, стеблото и така нататък.
Нека да си представим едно растение с корени, стебло, листа, цветове и плодове. То приема вещества от заобикалящия го свят и отново отделя от себе си такива вещества. Обаче всичко, което в него е вещества, форма и процеси изчезва, като остава само малкият зародиш. Минавайки през този зародиш се развива животът, за да се роди в следващите години отново в същата форма. Така всичко, което е съществувало в предишното състояние на нашата Земя, е изчезнало, за да се роди отново в настоящето състояние. Това, което за предишното състояние бихме могли да наречем минерал, растение, животно е преминало, както за растението са преминали, изчезнали коренът, стеблото и така нататък. И там както и тук е останало едно зародишно състояние, от което отново се изгражда старата форма. В зародиша се намират скрити силите, които произвеждат от себе си новата форма.
към текста >>

Обаче не трябва да си представяме този зародиш на Земята като нещо гъсто материално както този на едно днешно растение.
Следователно в момента, за който ще говорим тук, имаме работа с един вид зародиш на Земята. Този зародиш е съдържал в себе си силите, които са довели до днешната Земя. Тези сили са били придобити през предишните състояния. Обаче не трябва да си представяме този зародиш на Земята като нещо гъсто материално както този на едно днешно растение. Той беше по-скоро от душевно естество. Състоеше се от онази фина, пластична, подвижна субстанция, която в духовната литература се нарича “астрална” субстанция. – В този астрален зародиш на Земята отначало се намират само човешки заложби. Това са заложбите, принадлежащи на покъсните човешки души. Всичко, което иначе е съществувало в предишните състояния в минерална, растителна, животинска природа, е всмукано в тези човешки заложби, претопено е с тях.
към текста >>

37. ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Между Сатурновото и Слънчевото развитие, а също така и между следващите форми на човешкото небесно тяло има междинни състояния, които бихме могли да сравним с нощта между два дни, или с подобно на сън състояние, в което се намира един растителен зародиш, преди той да се развие отново до пълно растение.
По-скоро съществуват определени прекъсвания. Сатурновото състояние не преминава непосредствено в степента на Слънцето. Между Сатурновото и Слънчевото развитие, а също така и между следващите форми на човешкото небесно тяло има междинни състояния, които бихме могли да сравним с нощта между два дни, или с подобно на сън състояние, в което се намира един растителен зародиш, преди той да се развие отново до пълно растение. Позовавайки се на източни описания на състоянието на нещата, днешната теософия нарича едно състояние на развитието, в което животът се разгръща външно, манвантара, а намиращото се между две манвантари междинно състояние на почивка тя нарича пралая. В смисъла на европейската окултна наука за първото състояние можем да употребим думата “открит цикъл”, за второто думата “скрит или затворен цикъл”. Употребяват се също и други наименования. Сатурн, Слънце, Луна, Земя са следователно “открити цикли”, а намиращите се между тях състояния на почивка са “затворени”.
към текста >>

38. ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО GA_11 Из Хрониката Акаша

През време на този почивен период всичко, което се беше развило на Сатурн, приема характер, който се отнася към по-късно развиващия се Слънчев човек, както семето се отнася към растението, което израства от него.
Великата мирова епоха на Сатурн, която бе охарактеризирана в предишните изложения, е последвана от тази на Слънцето. Между двете се намира един почивен период (Пралайя). През време на този почивен период всичко, което се беше развило на Сатурн, приема характер, който се отнася към по-късно развиващия се Слънчев човек, както семето се отнася към растението, което израства от него. Сатурновият човек е оставил, така да се каже, своето семе, което минава през един вид сън, за да се развие след това като Слънчев човек.
към текста >>

Защото действително в растението имаме едно спящо същество.
Този Слънчев човек сега на Слънцето изминава своята втора степен на съзнанието. Тази степен на съзнанието прилича на онази, в която днес човекът изпада при спокоен сън без сънуване. Това състояние, което прекъсва днес будното състояние, е остатък, един вид възпоминание за времето на Слънчевото развитие. То може да бъде сравнено също с онова смътно състояние на съзнанието, в което се намира днес светът на растенията. Защото действително в растението имаме едно спящо същество.
към текста >>

Заложбата на по-късното физическо тяло на човека, която се беше развила постепенно на Сатурн, се появяви в началото на Слънчевия цикъл развивайки се като едно растение от семето.
На планетата Старото Слънце през 2-та велика космическа епоха човекът и споменатите при разглеждането на Сатурн същества изминаха една по-нататъшна степен от тяхното развитие. Заложбата на по-късното физическо тяло на човека, която се беше развила постепенно на Сатурн, се появяви в началото на Слънчевия цикъл развивайки се като едно растение от семето. Обаче тук тази заложба не остана такава, каквато беше по-рано. Тя беше проникната от едно второ, по-фино, но в себе си изпълнено със сили тяло, а именно от етерното тяло. Докато през времето на Сатурн тялото на човека беше един вид автомат (напълно безжизнено), сега чрез етерното тяло, което постепенното изцяло го проникна, то се превърна в живо същество. Благодарение на това човекът стана един вид растение. Неговият външен вид обаче не е онзи на днешните растения.
към текста >>

Благодарение на това човекът стана един вид растение.
На планетата Старото Слънце през 2-та велика космическа епоха човекът и споменатите при разглеждането на Сатурн същества изминаха една по-нататъшна степен от тяхното развитие. Заложбата на по-късното физическо тяло на човека, която се беше развила постепенно на Сатурн, се появяви в началото на Слънчевия цикъл развивайки се като едно растение от семето. Обаче тук тази заложба не остана такава, каквато беше по-рано. Тя беше проникната от едно второ, по-фино, но в себе си изпълнено със сили тяло, а именно от етерното тяло. Докато през времето на Сатурн тялото на човека беше един вид автомат (напълно безжизнено), сега чрез етерното тяло, което постепенното изцяло го проникна, то се превърна в живо същество. Благодарение на това човекът стана един вид растение. Неговият външен вид обаче не е онзи на днешните растения. Напротив в неговите форми той вече малко приличаше на съвременния човек. Само че заложбата за главата е обърната надолу към центъра на Старото Слънце, както коренът на днешните растения, а заложбите на краката са насочени нагоре както цветовете на днешните растения. Тази растително-човешка форма още не притежаваше едно собствено волево движение.*/*За един човек, който се придържа към съвременното сетивно възприятие ще бъде естествено трудно да си представи, че човекът е живял като растително същество на самото Слънце. Изглежда немислимо едно живо същество да може да съществува при такива физически условия, каквито трябва да бъдат приети за този факт.
към текста >>

Обаче само едно днешно растение е приспособено към условията на днешната физическа Земя.
Неговият външен вид обаче не е онзи на днешните растения. Напротив в неговите форми той вече малко приличаше на съвременния човек. Само че заложбата за главата е обърната надолу към центъра на Старото Слънце, както коренът на днешните растения, а заложбите на краката са насочени нагоре както цветовете на днешните растения. Тази растително-човешка форма още не притежаваше едно собствено волево движение.*/*За един човек, който се придържа към съвременното сетивно възприятие ще бъде естествено трудно да си представи, че човекът е живял като растително същество на самото Слънце. Изглежда немислимо едно живо същество да може да съществува при такива физически условия, каквито трябва да бъдат приети за този факт. Обаче само едно днешно растение е приспособено към условията на днешната физическа Земя. И то се е развило така само затова, защото се намира в съответната околна среда. Слънчевото растително същество имаше други жизнени условия, които отговаряха на тогавашните физически Слънчеви отношения./
към текста >>

Той стана човек-растение, човекът мина през растителното царство.
На планетата Слънце, както бе показано, този човек-минерал, който отново възникна от тъмнината на съня като от една зародишна заложба, беше оживен. Той стана човек-растение, човекът мина през растителното царство. Но не всички човеци-минерали бяха оживени по този начин. Това не би могло да стане, защото човекът-растение за своя живот се нуждаеше от минерална основа. Както днес не могат да съществуват никакви растения без едно минерално царство, от което те да извличат необходимите им вещества, така беше и на Слънцето с човека-растение. Ето защо този човек-растение трябваше да остави една част от човешките заложби на степента на минерала, за да може да се развива по-нататък. И понеже на Слънцето съществуваха съвършено други условия, отколкото на Сатурн, тези изхвърлени минерали приеха съвършено други форми в сравнение с тези, които имаха на Сатурн.
към текста >>

Това не би могло да стане, защото човекът-растение за своя живот се нуждаеше от минерална основа.
На планетата Слънце, както бе показано, този човек-минерал, който отново възникна от тъмнината на съня като от една зародишна заложба, беше оживен. Той стана човек-растение, човекът мина през растителното царство. Но не всички човеци-минерали бяха оживени по този начин. Това не би могло да стане, защото човекът-растение за своя живот се нуждаеше от минерална основа. Както днес не могат да съществуват никакви растения без едно минерално царство, от което те да извличат необходимите им вещества, така беше и на Слънцето с човека-растение. Ето защо този човек-растение трябваше да остави една част от човешките заложби на степента на минерала, за да може да се развива по-нататък. И понеже на Слънцето съществуваха съвършено други условия, отколкото на Сатурн, тези изхвърлени минерали приеха съвършено други форми в сравнение с тези, които имаха на Сатурн. Наред с царството на човека- растение се роди една втора област, едно особено минерално царство. Ние виждаме, че човекът се издига в едно по-висше царство, като изтласква надолу една част от своите другари в едно по-низше царство.
към текста >>

Както днес не могат да съществуват никакви растения без едно минерално царство, от което те да извличат необходимите им вещества, така беше и на Слънцето с човека-растение.
На планетата Слънце, както бе показано, този човек-минерал, който отново възникна от тъмнината на съня като от една зародишна заложба, беше оживен. Той стана човек-растение, човекът мина през растителното царство. Но не всички човеци-минерали бяха оживени по този начин. Това не би могло да стане, защото човекът-растение за своя живот се нуждаеше от минерална основа. Както днес не могат да съществуват никакви растения без едно минерално царство, от което те да извличат необходимите им вещества, така беше и на Слънцето с човека-растение. Ето защо този човек-растение трябваше да остави една част от човешките заложби на степента на минерала, за да може да се развива по-нататък. И понеже на Слънцето съществуваха съвършено други условия, отколкото на Сатурн, тези изхвърлени минерали приеха съвършено други форми в сравнение с тези, които имаха на Сатурн. Наред с царството на човека- растение се роди една втора област, едно особено минерално царство. Ние виждаме, че човекът се издига в едно по-висше царство, като изтласква надолу една част от своите другари в едно по-низше царство. Ние ще видим в следващите степени на развитието, че този процес се повтаря още често пъти.
към текста >>

Ето защо този човек-растение трябваше да остави една част от човешките заложби на степента на минерала, за да може да се развива по-нататък.
На планетата Слънце, както бе показано, този човек-минерал, който отново възникна от тъмнината на съня като от една зародишна заложба, беше оживен. Той стана човек-растение, човекът мина през растителното царство. Но не всички човеци-минерали бяха оживени по този начин. Това не би могло да стане, защото човекът-растение за своя живот се нуждаеше от минерална основа. Както днес не могат да съществуват никакви растения без едно минерално царство, от което те да извличат необходимите им вещества, така беше и на Слънцето с човека-растение. Ето защо този човек-растение трябваше да остави една част от човешките заложби на степента на минерала, за да може да се развива по-нататък. И понеже на Слънцето съществуваха съвършено други условия, отколкото на Сатурн, тези изхвърлени минерали приеха съвършено други форми в сравнение с тези, които имаха на Сатурн. Наред с царството на човека- растение се роди една втора област, едно особено минерално царство. Ние виждаме, че човекът се издига в едно по-висше царство, като изтласква надолу една част от своите другари в едно по-низше царство. Ние ще видим в следващите степени на развитието, че този процес се повтаря още често пъти. Това отговаря на един основен закон на развитието.
към текста >>

Наред с царството на човека- растение се роди една втора област, едно особено минерално царство.
Но не всички човеци-минерали бяха оживени по този начин. Това не би могло да стане, защото човекът-растение за своя живот се нуждаеше от минерална основа. Както днес не могат да съществуват никакви растения без едно минерално царство, от което те да извличат необходимите им вещества, така беше и на Слънцето с човека-растение. Ето защо този човек-растение трябваше да остави една част от човешките заложби на степента на минерала, за да може да се развива по-нататък. И понеже на Слънцето съществуваха съвършено други условия, отколкото на Сатурн, тези изхвърлени минерали приеха съвършено други форми в сравнение с тези, които имаха на Сатурн. Наред с царството на човека- растение се роди една втора област, едно особено минерално царство. Ние виждаме, че човекът се издига в едно по-висше царство, като изтласква надолу една част от своите другари в едно по-низше царство. Ние ще видим в следващите степени на развитието, че този процес се повтаря още често пъти. Това отговаря на един основен закон на развитието.
към текста >>

39. ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Ако така, както се беше развил на Слънцето, човекът бе наречен човек- растение, то човекът на Луната може да бъде наречен човек-животно.
Ако така, както се беше развил на Слънцето, човекът бе наречен човек- растение, то човекът на Луната може да бъде наречен човек-животно. За да се развие един такъв човек-животно, това предполага също да се измени и заобикалящият го свят. Ние показахме, че човекът-растение от Слънцето можа да се развие само благодарение на това, че наред с царството на човека-растение се разви едно самостоятелно минерално царство. През време на двата първи кръга на Луната се явяват първо тези две предишни царства, растителното царство и минералното царство. Те се явяват от тъмнината на Пралайя. Сега те се показват изменени само в това, че както едното, така и другото са станали по-груби, по-гъсти.
към текста >>

Ние показахме, че човекът-растение от Слънцето можа да се развие само благодарение на това, че наред с царството на човека-растение се разви едно самостоятелно минерално царство.
Ако така, както се беше развил на Слънцето, човекът бе наречен човек- растение, то човекът на Луната може да бъде наречен човек-животно. За да се развие един такъв човек-животно, това предполага също да се измени и заобикалящият го свят. Ние показахме, че човекът-растение от Слънцето можа да се развие само благодарение на това, че наред с царството на човека-растение се разви едно самостоятелно минерално царство. През време на двата първи кръга на Луната се явяват първо тези две предишни царства, растителното царство и минералното царство. Те се явяват от тъмнината на Пралайя. Сега те се показват изменени само в това, че както едното, така и другото са станали по-груби, по-гъсти. През време на третия кръг на Луната от растителното царство се отделя една част. Тя не минава през процеса на загрубяването.
към текста >>

Защото животинските същества предполагат за тяхното съществуване растението.
През време на третия кръг на Луната от растителното царство се отделя една част. Тя не минава през процеса на загрубяването. Благодарение на това тя доставя субстанцията, от която може да се образува животинската същност на човека. Именно тази животинска същност в единение с по-високо развитото етерно тяло и с новороденото астрално тяло представлява описаната по-горе тройна същност на човека. Не целият растителен свят, който се беше развил на Слънцето, можа да се развие до животинското. Защото животинските същества предполагат за тяхното съществуване растението. Един растителен свят е основата на един животински свят. Както Слънчевият човек можа да се развие до растение благодарение на това, че той изтласка една част от своите другари надолу в по-грубо минерално царство, такъв е случаят и сега при Лунния човек-животно. Той изостави една част от съществата, които на Слънцето още имаха еднакво с него растително естество, изостави ги назад на степента на по-грубата растителност. Но както Лунният човек-животно не е както съвременното животно, а е по средата между сегашното животно и сегашния човек, така и Лунният минерал се намира по средата между съвременния минерал и съвременното растение. Той притежава нещо растително.
към текста >>

Както Слънчевият човек можа да се развие до растение благодарение на това, че той изтласка една част от своите другари надолу в по-грубо минерално царство, такъв е случаят и сега при Лунния човек-животно.
Благодарение на това тя доставя субстанцията, от която може да се образува животинската същност на човека. Именно тази животинска същност в единение с по-високо развитото етерно тяло и с новороденото астрално тяло представлява описаната по-горе тройна същност на човека. Не целият растителен свят, който се беше развил на Слънцето, можа да се развие до животинското. Защото животинските същества предполагат за тяхното съществуване растението. Един растителен свят е основата на един животински свят. Както Слънчевият човек можа да се развие до растение благодарение на това, че той изтласка една част от своите другари надолу в по-грубо минерално царство, такъв е случаят и сега при Лунния човек-животно. Той изостави една част от съществата, които на Слънцето още имаха еднакво с него растително естество, изостави ги назад на степента на по-грубата растителност. Но както Лунният човек-животно не е както съвременното животно, а е по средата между сегашното животно и сегашния човек, така и Лунният минерал се намира по средата между съвременния минерал и съвременното растение. Той притежава нещо растително. Скалите на Луната не са камъни в днешния смисъл, те носят един оживен, покарващ, растящ характер. Също така Лунното растение е надарено е известен животински характер.
към текста >>

Но както Лунният човек-животно не е както съвременното животно, а е по средата между сегашното животно и сегашния човек, така и Лунният минерал се намира по средата между съвременния минерал и съвременното растение.
Не целият растителен свят, който се беше развил на Слънцето, можа да се развие до животинското. Защото животинските същества предполагат за тяхното съществуване растението. Един растителен свят е основата на един животински свят. Както Слънчевият човек можа да се развие до растение благодарение на това, че той изтласка една част от своите другари надолу в по-грубо минерално царство, такъв е случаят и сега при Лунния човек-животно. Той изостави една част от съществата, които на Слънцето още имаха еднакво с него растително естество, изостави ги назад на степента на по-грубата растителност. Но както Лунният човек-животно не е както съвременното животно, а е по средата между сегашното животно и сегашния човек, така и Лунният минерал се намира по средата между съвременния минерал и съвременното растение. Той притежава нещо растително. Скалите на Луната не са камъни в днешния смисъл, те носят един оживен, покарващ, растящ характер. Също така Лунното растение е надарено е известен животински характер.
към текста >>

Също така Лунното растение е надарено е известен животински характер.
Както Слънчевият човек можа да се развие до растение благодарение на това, че той изтласка една част от своите другари надолу в по-грубо минерално царство, такъв е случаят и сега при Лунния човек-животно. Той изостави една част от съществата, които на Слънцето още имаха еднакво с него растително естество, изостави ги назад на степента на по-грубата растителност. Но както Лунният човек-животно не е както съвременното животно, а е по средата между сегашното животно и сегашния човек, така и Лунният минерал се намира по средата между съвременния минерал и съвременното растение. Той притежава нещо растително. Скалите на Луната не са камъни в днешния смисъл, те носят един оживен, покарващ, растящ характер. Също така Лунното растение е надарено е известен животински характер.
към текста >>

40. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Всеки може да възрази, че когато упражним външно дразнение върху растението, то извършва определени движения, както и животното.
А по време на сън такива проявления не съществуват. В същия смисъл както физическото тяло е еднакво за човека и минералите, а етерното тяло е еднакво за човека и растенията, така и астралното тяло е еднакво за човека и животните. Растенията са в състояние на непрекъснат сън. Който не разсъждава върху тези неща, лесно може да изпадне в заблуждението да приписва някакъв вид съзнание и на растенията, каквото със съответните разлики животните и хората имат в будно състояние. Това обаче може да се случи само тогава, когато си изграждаме една съвсем неточна представа за съзнанието. Всеки може да възрази, че когато упражним външно дразнение върху растението, то извършва определени движения, както и животното. В научния свят се говори за чувствителност на някои растения, които например свиват листата си, ако върху тях се упражнят определени външни въздействия. Отличителната черта на съзнанието обаче е не тази, че едно същество реагира спрямо някакво външно действие, а че дадено същество може да изживее в себе си нещо, което идва като един нов елемент, допълващ обикновената реакция. В противен случай би могло да се говори за съзнание и тогава, когато едно парче желязо се разширява под въздействието на топлината. Съзнание може да има само тогава, когато например топлината причинява болка.
към текста >>

41. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

Както семето на едно растение е екстракт на цялото растение и може да израсне, само ако бъде положено в друг свят, в почвата, така сега и това, което Азът донася със себе си от сетивния свят като един кълн, като един зародиш, може да се развие, само ако бъде приет в духовното обкръжение на човека след смъртта.
Този остатък можем да сравним например с това, което извличаме като един екстракт от всички изживявания и опитности на човека по време на живота между раждането и смъртта. Това е духовната придобивка, духовният плод на живота. Този плод съдържа всичко онова, което Духът проявява чрез сетивата. Обаче без живота в сетивния свят, този духовен плод не би могъл да узрее. След смъртта, Азът усеща духовния плод на сетивния свят като един свой, вътрешен свят, и с него той пристъпва в новия свят, населен от духовни Същества; тези Същества се изявяват така, както само Азът може да изяви себе си в своите най-скрити дълбини. Както семето на едно растение е екстракт на цялото растение и може да израсне, само ако бъде положено в друг свят, в почвата, така сега и това, което Азът донася със себе си от сетивния свят като един кълн, като един зародиш, може да се развие, само ако бъде приет в духовното обкръжение на човека след смъртта.
към текста >>

Както това семе привлича различни вещества и сили от своята околна среда, за да се развие в едно ново растение, така и Азът израства и се развива в духовния свят.
След смъртта Азът е потопен в този свят заедно с духовния плод, който той носи със себе си от сетивния свят. Този плод е все още свързан с онази част от астралното тяло, която е останала след периода на пречистването. От астралното тяло отпада само онази част, която след смъртта насочва своите желания и страсти към физическия живот. Потопяването на Аза в духовния свят заедно с това, което той е извлякъл от сетивния свят може да се сравни със заравянето на едно семе в плодородната почва. Както това семе привлича различни вещества и сили от своята околна среда, за да се развие в едно ново растение, така и Азът израства и се развива в духовния свят. В това, което един сетивен орган възприема, е скрита и силата, чрез която е образуван този орган. Окото възприема светлината. Обаче без светлина не би съществувало никакво око. Същества, които живеят в тъмнина, не изграждат никакви зрителни органи. Така целият телесен човек е създаден от скритите сили на това, което неговите телесни органи са в състояние да възприемат, физическо то тяло е изградено от силите на физическия свят, етерното тяло от тези на етерния свят, астралното тяло от силите на астралния свят.
към текста >>

За свръхсетивното съзнание обаче, в светлинния лъч, който идва от Слънцето и пада върху растението, бушува силата на мъртвите хора.
Може да се каже, че по времето между смъртта и новото раждане, хората преобразяват Земята по такъв начин, че новите и условия да отговарят на това, което се е променило в самите тях. Когато разглеждаме определен ландшафт в даден момент и после отново след продължителен период от време, довел до коренни промени, установяваме, че силите които са предизвикали тези промени, се намират у мъртвите. По този начин мъртвите са свързани със Земята дори и по времето между смъртта и едно ново раждане. Във всеки физически процес, свръхсетивното съзнание се добира до едно или друго откровение на скрития духовен свят. Според обикновеното наблюдение, промените в земния ландшафт се дължат на климата, слънчевата светлина и т.н. За свръхсетивното съзнание обаче, в светлинния лъч, който идва от Слънцето и пада върху растението, бушува силата на мъртвите хора. Свръхсетивното наблюдение вижда как човешки души витаят над растенията, как те променят почвата и т.н. След смъртта човек не е ангажиран само със себе си и с подготовката за своето предстоящо земно съществувание. Не, той е призован да работи и да преизгражда в духовен смисъл външния свят, също как то в живота между раждането и смъртта е призован да променя физическия свят.
към текста >>

42. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Тези движения можем да сравним с движенията на соковете в едно днешно растение.
Само че този почивен период е много по-кратък от този между Сатурновото и Слънчево развитие, за който вече стана дума. След привършването на почивния период, „Духовете на Мъдростта" известно време продължават да работят върху двучленното човешко същество така, както по-рано работеха и върху едночленното. Тогава влизат в действие „Духовете на Движението". Те пронизват етерното тяло на човешкото същество с потоците на своето собствено астрално тяло. По този начин етерното тяло добива способността да осъществява определи вътрешни движения във физическото тяло. Тези движения можем да сравним с движенията на соковете в едно днешно растение.
към текста >>

Ето защо, ако отново прибегнем към сравнението с днешното растение, трябва да сме наясно, че в случая нямаме работа с някаква компактна растителна форма, а с една въздухообразна или газообразна форма, чиито движения наподобяват движението на соковете при днешните растения.
Първите наченки на подобно състояние се проявяват след като „Духовете на Движението" са започнали своите действия. Пред свръхсетивното съзнание се очертава следната гледка: Всред топлинната субстанция възникват фини формации, които чрез силите на етерното или жизнено тяло започват да извършват известни „правилни" и закономерни движения. Тези формации представляват физическото тяло на човешкото същество в съответствуващата му за момента степен на развитие. Те са изцяло проникнати от топлина и са обвити като в една топлинна капсула. От физическа гледна точка, сега човешкото същество се представлява от тези топлинни формации и присъединени към тях въздушни форми, като последните се намират в непрекъснато движение. Ето защо, ако отново прибегнем към сравнението с днешното растение, трябва да сме наясно, че в случая нямаме работа с някаква компактна растителна форма, а с една въздухообразна или газообразна форма, чиито движения наподобяват движението на соковете при днешните растения.
към текста >>

Напротив, то изглежда като растение с индивидуални прояви.
Напротив, то изглежда като растение с индивидуални прояви. Вече споменахме, че в края на Сатурновото развитие индивидуалността се проявява механично, проявява се като една машина. И както там се разви първоначалният зародиш на това, което и при днешния човек е само едва загатнато, а именно „Човекът-Дух" (Атма), така и тук се образува първоначалният зародиш на „Духа-Живот" (Будхи).
към текста >>

Всичко онова, което бе образувано на Слънцето, преминава в едно състояние, което може да се сравни с това на растението, когато неговите растежни сили почиват в семето.
След известно време настъпва такъв момент от развитието, когато свързаните със Слънчевата степен висши Същества трябва да преминат в други сфери, за да преработят това, което са добили чрез действията си върху самото човешко същество. Настъпва един огромен почивен период, подобен на този между Сатурновото и Слънчево развитие. Всичко онова, което бе образувано на Слънцето, преминава в едно състояние, което може да се сравни с това на растението, когато неговите растежни сили почиват в семето. И както тези растежни сили един ден се проявяват в новото растение, така след почивния период, всичко, което представляваше „живот" на Слънцето, отново излиза от „лоното на света" и така започва едно ново планетарно съществувание. Ако отправим духовен поглед към определен вид духовни Същества, например към
към текста >>

И както тези растежни сили един ден се проявяват в новото растение, така след почивния период, всичко, което представляваше „живот" на Слънцето, отново излиза от „лоното на света" и така започва едно ново планетарно съществувание.
След известно време настъпва такъв момент от развитието, когато свързаните със Слънчевата степен висши Същества трябва да преминат в други сфери, за да преработят това, което са добили чрез действията си върху самото човешко същество. Настъпва един огромен почивен период, подобен на този между Сатурновото и Слънчево развитие. Всичко онова, което бе образувано на Слънцето, преминава в едно състояние, което може да се сравни с това на растението, когато неговите растежни сили почиват в семето. И както тези растежни сили един ден се проявяват в новото растение, така след почивния период, всичко, което представляваше „живот" на Слънцето, отново излиза от „лоното на света" и така започва едно ново планетарно съществувание. Ако отправим духовен поглед към определен вид духовни Същества, например към
към текста >>

Както новото растение развива само това, което е вложено в семето от старото растение, така и в началото на новата еволюционна степен трите съставни части на човешката природа се явяват в такива органи и форми, с каквито те могат да проявят единствено образното съзнание.
Стоящите над човека Същества благодарение на своите предишни дейности бяха постигнали способността да го тласнат още по-напред в неговото развитие. А цел на това развитие е: през Земната епоха, която идва след Лунната епоха, да се развие нов вид съзнание, издигащо се с една степен над характерното за Луната образно съзнание. Само че преди това човекът трябваше да се подготви за всичко, което щеше да получи. По време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие той беше включил в себе си физическото, етерното и астралното тяло. Обаче тези съставни части съдържаха само онези способности и сили, които позволяваха функционирането на образното съзнание; на тях им липсваха предпоставките и органите, чрез които те биха могли да възприемат един свят от външно-сетивни предмети, който е характерен за Земната степен. Както новото растение развива само това, което е вложено в семето от старото растение, така и в началото на новата еволюционна степен трите съставни части на човешката природа се явяват в такива органи и форми, с каквито те могат да проявят единствено образното съзнание. За навлизане в една по-висока степен на съзнание, те трябва да бъдат предварително подготвени.
към текста >>

43. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Това може да стане по следния начин: Да си представим едно растение, както пуска своите корени в почвата, как покарва лист след лист, как израства и дава цвят.
Ще посочим пример, за да онагледим вътрешното вглъбяване в една символна представа. Най-напред подобна представа трябва да бъде изградена в самата душа. Това може да стане по следния начин: Да си представим едно растение, както пуска своите корени в почвата, как покарва лист след лист, как израства и дава цвят. А сега наред с това растение, да си представим и един човек. Да помислим, как неговите качества и способности са много по-съвършени от тези на растението. Да помислим, как той може да се придвижва тук или там, в зависимост от своите чувства и воля, докато растенето е приковано към почвата. Но да си припомним и друго: че несъмнено, човек е по-съвършен от растението, обаче в замяна на това аз виждам у него свойства, които не откривам при растението, и поради тяхното отсъствие, растението в известен смисъл може да се яви пред мен като по-съвършено от човека. Човекът е изпълнен от страсти и горещи желания; в своето поведение той се ръководи от тях.
към текста >>

А сега наред с това растение, да си представим и един човек.
Ще посочим пример, за да онагледим вътрешното вглъбяване в една символна представа. Най-напред подобна представа трябва да бъде изградена в самата душа. Това може да стане по следния начин: Да си представим едно растение, както пуска своите корени в почвата, как покарва лист след лист, как израства и дава цвят. А сега наред с това растение, да си представим и един човек. Да помислим, как неговите качества и способности са много по-съвършени от тези на растението. Да помислим, как той може да се придвижва тук или там, в зависимост от своите чувства и воля, докато растенето е приковано към почвата. Но да си припомним и друго: че несъмнено, човек е по-съвършен от растението, обаче в замяна на това аз виждам у него свойства, които не откривам при растението, и поради тяхното отсъствие, растението в известен смисъл може да се яви пред мен като по-съвършено от човека. Човекът е изпълнен от страсти и горещи желания; в своето поведение той се ръководи от тях. При него мога да говоря за заблуждения поради неговите страсти и инстинкти.
към текста >>

Да помислим, как неговите качества и способности са много по-съвършени от тези на растението.
Ще посочим пример, за да онагледим вътрешното вглъбяване в една символна представа. Най-напред подобна представа трябва да бъде изградена в самата душа. Това може да стане по следния начин: Да си представим едно растение, както пуска своите корени в почвата, как покарва лист след лист, как израства и дава цвят. А сега наред с това растение, да си представим и един човек. Да помислим, как неговите качества и способности са много по-съвършени от тези на растението. Да помислим, как той може да се придвижва тук или там, в зависимост от своите чувства и воля, докато растенето е приковано към почвата. Но да си припомним и друго: че несъмнено, човек е по-съвършен от растението, обаче в замяна на това аз виждам у него свойства, които не откривам при растението, и поради тяхното отсъствие, растението в известен смисъл може да се яви пред мен като по-съвършено от човека. Човекът е изпълнен от страсти и горещи желания; в своето поведение той се ръководи от тях. При него мога да говоря за заблуждения поради неговите страсти и инстинкти.
към текста >>

Но да си припомним и друго: че несъмнено, човек е по-съвършен от растението, обаче в замяна на това аз виждам у него свойства, които не откривам при растението, и поради тяхното отсъствие, растението в известен смисъл може да се яви пред мен като по-съвършено от човека.
Най-напред подобна представа трябва да бъде изградена в самата душа. Това може да стане по следния начин: Да си представим едно растение, както пуска своите корени в почвата, как покарва лист след лист, как израства и дава цвят. А сега наред с това растение, да си представим и един човек. Да помислим, как неговите качества и способности са много по-съвършени от тези на растението. Да помислим, как той може да се придвижва тук или там, в зависимост от своите чувства и воля, докато растенето е приковано към почвата. Но да си припомним и друго: че несъмнено, човек е по-съвършен от растението, обаче в замяна на това аз виждам у него свойства, които не откривам при растението, и поради тяхното отсъствие, растението в известен смисъл може да се яви пред мен като по-съвършено от човека. Човекът е изпълнен от страсти и горещи желания; в своето поведение той се ръководи от тях. При него мога да говоря за заблуждения поради неговите страсти и инстинкти.
към текста >>

При растението аз виждам както следва лист по лист чистите закони на растежа, как спокойно и безстрастно от варя своите цветове пред девствените слънчеви лъчи.
При растението аз виждам както следва лист по лист чистите закони на растежа, как спокойно и безстрастно от варя своите цветове пред девствените слънчеви лъчи. Тогава мога да си кажа: да, човекът има една по-голяма степен на съвършенство спрямо растението, обаче то е за сметка на това, че към явяващите ми се в такава чистота растителни сили, той е прибавил към своята същност инстинкти желания и страсти. Сега мога да си представя, как през растението тече неговият зелен сок и как той е израз на чистите и безстрастни закони на растежа. После си представи как червената кръв тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията. Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности.
към текста >>

Тогава мога да си кажа: да, човекът има една по-голяма степен на съвършенство спрямо растението, обаче то е за сметка на това, че към явяващите ми се в такава чистота растителни сили, той е прибавил към своята същност инстинкти желания и страсти.
При растението аз виждам както следва лист по лист чистите закони на растежа, как спокойно и безстрастно от варя своите цветове пред девствените слънчеви лъчи. Тогава мога да си кажа: да, човекът има една по-голяма степен на съвършенство спрямо растението, обаче то е за сметка на това, че към явяващите ми се в такава чистота растителни сили, той е прибавил към своята същност инстинкти желания и страсти. Сега мога да си представя, как през растението тече неговият зелен сок и как той е израз на чистите и безстрастни закони на растежа. После си представи как червената кръв тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията. Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен.
към текста >>

Сега мога да си представя, как през растението тече неговият зелен сок и как той е израз на чистите и безстрастни закони на растежа.
При растението аз виждам както следва лист по лист чистите закони на растежа, как спокойно и безстрастно от варя своите цветове пред девствените слънчеви лъчи. Тогава мога да си кажа: да, човекът има една по-голяма степен на съвършенство спрямо растението, обаче то е за сметка на това, че към явяващите ми се в такава чистота растителни сили, той е прибавил към своята същност инстинкти желания и страсти. Сега мога да си представя, как през растението тече неговият зелен сок и как той е израз на чистите и безстрастни закони на растежа. После си представи как червената кръв тече през артериите на човека, като израз на инстинктите, страстите и желанията. Всичко това аз оставям да изникне в душата ми като една жива мисъл. И тогава си представям по-нататък, как човекът е способен да се развива; как той може да пречиства своите инстинкти и страсти чрез своите по-висши духовни способности. Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти.
към текста >>

Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти.
Замислям се как по този начин се унищожава някаква низша сила в тези инстинкти и страсти, така че те се издигат на една по-висша степен. И тогава нека да си представим кръвта като израз на пречистените инстинкти и страсти. Сега например аз отправям духовен поглед към розата и си казвам: В червения розов лист аз виждам зеления растителен сок, само че преобразен в червено; и червената роза, също като зеления лист, следва чистите и безстрастни закони на растежа. Сега червеният цвят на розата би могъл да се превърне за мен в символ на такава кръв, която е израз на пречистените инстинкти и страсти; те са отхвърлили от себе си низшите качества, и в своята чистота приличат на силите, които действуват в червената роза. Аз се опитвам не само да преработват тези мисли в моя ум, но и да им вдъхна живот в моите усещания. Сега, когато си представям чистотата и спокойното безстрастие на поникващото растение, аз мога да изпитам едно блажено усещане; аз мога да породя в себе си чувството, как по-висшите качества трябва да бъдат изкупени чрез добиването на инстинкти и страсти. Това може да преобрази блаженството в едно сериозно чувство. И когато се отдавам на мисълта за червената кръв, която може да стане носител на вътрешно чисти изживявания, както червения сок на розата, в мен се пробужда чувството на озаряващо щастие. В случая важното е да не заставаме безчувствени пред мислите, които служат за изграждането на една символна представа. След като сме живели в подобни мисли и чувства, можем да ги превърнем в следната символна представа.
към текста >>

За щото става дума за развитието на такива мисли относно растението и човека, които, без никаква теория, могат да бъдат постигнати чрез едно просто и непосредствено съзерцание.
Тук не е важно, дали и доколко дадена естественонаучна представа намира горните мисли за оправдани. За щото става дума за развитието на такива мисли относно растението и човека, които, без никаква теория, могат да бъдат постигнати чрез едно просто и непосредствено съзерцание. Такива мисли наред с теоретичните представи за нещата от външния свят също имат своето значение, и то не по-малко важно. В случая мислите са тук не за научното потвърждение на даден факт, а за да послужат в изграждането на един символ, който променя и засилва душевната активност, независимо от възраженията, които биха хрумнали на една или друга личност при изграждането на този символ.
към текста >>

Не е без значение, че горният символ беше споменат тук не просто като една пробуждаща представа, а беше изграден върху определени представи, свързани с растението и човека.
Не е без значение, че горният символ беше споменат тук не просто като една пробуждаща представа, а беше изграден върху определени представи, свързани с растението и човека. Защото въздействието на такъв символ зависи от това, че сме го изградили по описания начин, преди още да сме си послужим с него за целите на вътрешното вглъбяване. Ако прибегнем към подобен символ, без предварителното изграждане в собствената си душа, той остава студен и с твърде ограничено въздействие, отколкото ако е получил озаряваща сила чрез съответната ду шевна подготовка. Обаче по време на вглъбяването не трябва да викаме в душата си всички подготвителни мисли, а да оставим да витае духом само образът, като наред с него призовем и онези усещания, които възникват чрез подготвителните мисли. Ето как символът, освен в чувствено изживяване, се превръща в знак. А силата на въздействието се крие тъкмо в пребиваването на душата в това изживяване.
към текста >>

Особено действени са описаните там медитации върху поникването и умирането на едно растение, върху дремещите в едно растително семе растежни сили, върху формите на кристалите и т.н.
Колкото по-дълго успее да се задържи човек в тази област, без да допусне намесата на друга, смущаваща представа, толкова по-действен е целият процес. И все пак добре е, ако извън времето, което посвещаваме на вглъбяването, често повтаряме изграждането на образа чрез съответни мисли и чувства по гореописания начин, за да не избледнее общото усещане. Колкото по-голямо търпение проявяваме за редовното обновяване на процеса, толкова по-значителен става образът за душата. (В моята книга „Как се добиват познания за висшите светове? " са дадени и други средства за вътрешно вглъбяване. Особено действени са описаните там медитации върху поникването и умирането на едно растение, върху дремещите в едно растително семе растежни сили, върху формите на кристалите и т.н. Тук в тази книга трябваше да покажем само с един пример същността на медитацията.)
към текста >>

В областта на физическия свят, човек вижда например как едно растение увяхва и умира.
Обаче към тази прилика между имагинативния и физическия свят, се прибавя и съществена разлика. В условията на физическия свят може да се прояви нещо, което в имагинативния свят да изглежда съвсем различно. Всред физическия свят може да се наблюдава едно непрекъснато възникване и умиране на нещата, смяна между живот и смърт. На мястото на тези явления, в имагинативния свят наблюдаваме непрекъснато преобразява не на едно нещо в друго. В областта на физическия свят, човек вижда например как едно растение увяхва и умира. В имагинативния свят наблюдаваме, как наред с увяхването на растението, възниква друга формация, в която то постепенно се преобразява. Тя не може да бъде възприета по физически път. И когато растението изчезне, на негово място идва тази напълно развита формация. Раждане и смърт са представи, които в имагинативния свят изгубват своето значение. Вместо тях на преден план идва понятието за превръщане, за преобразява не на едно нещо в друго.
към текста >>

В имагинативния свят наблюдаваме, как наред с увяхването на растението, възниква друга формация, в която то постепенно се преобразява.
Обаче към тази прилика между имагинативния и физическия свят, се прибавя и съществена разлика. В условията на физическия свят може да се прояви нещо, което в имагинативния свят да изглежда съвсем различно. Всред физическия свят може да се наблюдава едно непрекъснато възникване и умиране на нещата, смяна между живот и смърт. На мястото на тези явления, в имагинативния свят наблюдаваме непрекъснато преобразява не на едно нещо в друго. В областта на физическия свят, човек вижда например как едно растение увяхва и умира. В имагинативния свят наблюдаваме, как наред с увяхването на растението, възниква друга формация, в която то постепенно се преобразява. Тя не може да бъде възприета по физически път. И когато растението изчезне, на негово място идва тази напълно развита формация. Раждане и смърт са представи, които в имагинативния свят изгубват своето значение. Вместо тях на преден план идва понятието за превръщане, за преобразява не на едно нещо в друго.
към текста >>

И когато растението изчезне, на негово място идва тази напълно развита формация.
Всред физическия свят може да се наблюдава едно непрекъснато възникване и умиране на нещата, смяна между живот и смърт. На мястото на тези явления, в имагинативния свят наблюдаваме непрекъснато преобразява не на едно нещо в друго. В областта на физическия свят, човек вижда например как едно растение увяхва и умира. В имагинативния свят наблюдаваме, как наред с увяхването на растението, възниква друга формация, в която то постепенно се преобразява. Тя не може да бъде възприета по физически път. И когато растението изчезне, на негово място идва тази напълно развита формация. Раждане и смърт са представи, които в имагинативния свят изгубват своето значение. Вместо тях на преден план идва понятието за превръщане, за преобразява не на едно нещо в друго.
към текста >>

Когато например едно растение преминава от цъфтеж в плододаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като облак.
Който е непосветен в тези неща, може да попита: „За мен е важно само да узная съдбата на човешката душа след смъртта; достатъчно е да чуя подробности по този въпрос. Защо Духовната Наука трябва да ме занимава с толкова далечни неща като Сатурновото и Слънчевото състояние, като отделянето на Слънцето, Луната и т.н.? " Но който е добре запознат с тези неща, той е наясно, че истинското познание в тази област е недостижимо без вникването в това, което на пръв поглед изглежда толкова ненужно. Едно описание на човешките състояния след смъртта остава напълно неразбираемо и без всякаква стойност, ако не го обхванем с понятия, извлечени тъкмо от тези далечни епохи. Дори най-простото наблюдение на даден човек в свръхсетивния свят, подсказва колко необходимо е да се познават тези неща. Когато например едно растение преминава от цъфтеж в плододаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като облак. Ако оплождането не би станало, астралното Същество би приело съвършено друга форма. След като сме вникнали в онзи величествен процес, разиграл се със Земята и всички нейни обитатели, а именно отделянето на Слънцето, вече разбираме по свръхсетивен начин и всички подробности от живота на растенията. Преди оплождането, растението се намира в такова състояние, в каквото се е намирала цялата Земя преди отделянето на Слънцето. След оплождането растителният цвят изглежда така, както е изглеждала Земята, съхраняваща и Лунните сили след отделянето на Слънцето от нея. Ако вникнем в представите, които можем да извлечем от отделянето на Слънцето, ще вникнем и в самите процеси на оплождането.
към текста >>

Преди оплождането, растението се намира в такова състояние, в каквото се е намирала цялата Земя преди отделянето на Слънцето.
Едно описание на човешките състояния след смъртта остава напълно неразбираемо и без всякаква стойност, ако не го обхванем с понятия, извлечени тъкмо от тези далечни епохи. Дори най-простото наблюдение на даден човек в свръхсетивния свят, подсказва колко необходимо е да се познават тези неща. Когато например едно растение преминава от цъфтеж в плододаване, свръхсетивно наблюдаващият човек вижда, как пред него метаморфозира едно астрално Същество, което по време на цъфтежа обгръща растението отгоре като облак. Ако оплождането не би станало, астралното Същество би приело съвършено друга форма. След като сме вникнали в онзи величествен процес, разиграл се със Земята и всички нейни обитатели, а именно отделянето на Слънцето, вече разбираме по свръхсетивен начин и всички подробности от живота на растенията. Преди оплождането, растението се намира в такова състояние, в каквото се е намирала цялата Земя преди отделянето на Слънцето. След оплождането растителният цвят изглежда така, както е изглеждала Земята, съхраняваща и Лунните сили след отделянето на Слънцето от нея. Ако вникнем в представите, които можем да извлечем от отделянето на Слънцето, ще вникнем и в самите процеси на оплождането. И тогава ще сме сигурни: Преди оплождането, растението се намира в слънчево състояние, а след оплождането в лунно състояние. Нещата са поставени така, че дори най-незначителният процес в света може да бъде разбран само тогава, когато в него разпознаваме отражението на величествените космически процеси. Иначе той остава по своята същност така неразбран, както и Мадоната на Рафаел за онзи, който вижда от цялата картина само едно малко синьо петно, докато всичко друго остава скрито.
към текста >>

И тогава ще сме сигурни: Преди оплождането, растението се намира в слънчево състояние, а след оплождането в лунно състояние.
Ако оплождането не би станало, астралното Същество би приело съвършено друга форма. След като сме вникнали в онзи величествен процес, разиграл се със Земята и всички нейни обитатели, а именно отделянето на Слънцето, вече разбираме по свръхсетивен начин и всички подробности от живота на растенията. Преди оплождането, растението се намира в такова състояние, в каквото се е намирала цялата Земя преди отделянето на Слънцето. След оплождането растителният цвят изглежда така, както е изглеждала Земята, съхраняваща и Лунните сили след отделянето на Слънцето от нея. Ако вникнем в представите, които можем да извлечем от отделянето на Слънцето, ще вникнем и в самите процеси на оплождането. И тогава ще сме сигурни: Преди оплождането, растението се намира в слънчево състояние, а след оплождането в лунно състояние. Нещата са поставени така, че дори най-незначителният процес в света може да бъде разбран само тогава, когато в него разпознаваме отражението на величествените космически процеси. Иначе той остава по своята същност така неразбран, както и Мадоната на Рафаел за онзи, който вижда от цялата картина само едно малко синьо петно, докато всичко друго остава скрито.
към текста >>

Един друг пример: Нека се вглъбим в представата за едно израстващо и умиращо растение.
Един друг пример: Нека се вглъбим в представата за едно израстващо и умиращо растение. Нека вложим в душата си образа на постепенно израстващо растение: Както покълва от семето, как пуска лист след лист, как цъфти и дава плод. И след това по-нататък от увяхването до пълното разпадане. Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ. След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране. Ако обаче искаме да стигнем до съответната Инспирация, трябва да променим упражнението.
към текста >>

Нека вложим в душата си образа на постепенно израстващо растение: Както покълва от семето, как пуска лист след лист, как цъфти и дава плод.
Един друг пример: Нека се вглъбим в представата за едно израстващо и умиращо растение. Нека вложим в душата си образа на постепенно израстващо растение: Както покълва от семето, как пуска лист след лист, как цъфти и дава плод. И след това по-нататък от увяхването до пълното разпадане. Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ. След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране. Ако обаче искаме да стигнем до съответната Инспирация, трябва да променим упражнението. В този случай трябва да размислим върху собствената си душевна дейност, която от образа на растението извлича представата за раждане и умиране.
към текста >>

Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ.
Един друг пример: Нека се вглъбим в представата за едно израстващо и умиращо растение. Нека вложим в душата си образа на постепенно израстващо растение: Както покълва от семето, как пуска лист след лист, как цъфти и дава плод. И след това по-нататък от увяхването до пълното разпадане. Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ. След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране. Ако обаче искаме да стигнем до съответната Инспирация, трябва да променим упражнението. В този случай трябва да размислим върху собствената си душевна дейност, която от образа на растението извлича представата за раждане и умиране. Необходимо е напълно да отстраним растението от нашето съзнание и да се вглъбим само в това, което сме постигнали вътрешно. Единствено чрез такива упражнения е възможно издигането до Инспирацията.
към текста >>

В този случай трябва да размислим върху собствената си душевна дейност, която от образа на растението извлича представата за раждане и умиране.
Нека вложим в душата си образа на постепенно израстващо растение: Както покълва от семето, как пуска лист след лист, как цъфти и дава плод. И след това по-нататък от увяхването до пълното разпадане. Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ. След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране. Ако обаче искаме да стигнем до съответната Инспирация, трябва да променим упражнението. В този случай трябва да размислим върху собствената си душевна дейност, която от образа на растението извлича представата за раждане и умиране. Необходимо е напълно да отстраним растението от нашето съзнание и да се вглъбим само в това, което сме постигнали вътрешно. Единствено чрез такива упражнения е възможно издигането до Инспирацията.
към текста >>

Необходимо е напълно да отстраним растението от нашето съзнание и да се вглъбим само в това, което сме постигнали вътрешно.
И след това по-нататък от увяхването до пълното разпадане. Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ. След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране. Ако обаче искаме да стигнем до съответната Инспирация, трябва да променим упражнението. В този случай трябва да размислим върху собствената си душевна дейност, която от образа на растението извлича представата за раждане и умиране. Необходимо е напълно да отстраним растението от нашето съзнание и да се вглъбим само в това, което сме постигнали вътрешно. Единствено чрез такива упражнения е възможно издигането до Инспирацията.
към текста >>

Едно растение например в областта на сетивния свят, остава такова, каквото е, независимо какво чувствува или мисли човешката душа за него.
Едно растение например в областта на сетивния свят, остава такова, каквото е, независимо какво чувствува или мисли човешката душа за него. С образите от душевно-духовния свят, това съвсем не е така. Те непрекъснато се променят според това, което човек мисли или чувствува. По този начин човек им придава известен отпечатък, кой то зависи от неговата собствена личност.
към текста >>

44. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество.
И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз. Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой. Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността. Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл. На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство. И за да не изпадам във всевъзможни словоизлияния, искам само още да ти кажа: уверена съм, че мечтите, които споделяш с толкова много хора, ще могат да се осъществят само когато на хората се удаде да свържат това, което наричат действителност и живот, с по-дълбоките опитности, които толкова често си наричала фантазиране и мечтателство. Може да ти се вижда странно, ако ти призная, че голяма част от смятаното от тебе за истинско изкуство, за мен представлява само безплодна критика на живота. Защото не се задоволява никакъв глад, не се избърсват сълзи, не се пресушава изворът на моралната деградация, когато на сцената се показва само външната страна на глада, на просълзените лица, на пропадналите хора.
към текста >>

45. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

подобен на растение, нещастен,
подобен на растение, нещастен,
към текста >>

46. ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Независимо дали човек изгражда определено понятие, например, че растението не е просто това, което той възприема в сетивния свят, и дали изгражда подобно понятие за цялата Земя: и в двата случая понятията принадлежат към една и съща област на свръхсетивното изживяване.
Колко далеч можем да напреднем в свръхсетивния свят по този начин, зависи от енергията, с която укрепваме душевния си живот. Независимо дали човек изгражда определено понятие, например, че растението не е просто това, което той възприема в сетивния свят, и дали изгражда подобно понятие за цялата Земя: и в двата случая понятията принадлежат към една и съща област на свръхсетивното изживяване.
към текста >>

Ако човек е овладял способността да възприема вън от своето сетивно тяло и разглежда например едно растение, той може да долови освен сетивните възприятия и една друга, фина и нежна форма, която прониква цялото растение.
Ако човек е овладял способността да възприема вън от своето сетивно тяло и разглежда например едно растение, той може да долови освен сетивните възприятия и една друга, фина и нежна форма, която прониква цялото растение. Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от силите и субстанциите на сетивния свят. Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка. И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата. Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение. Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение.
към текста >>

Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от силите и субстанциите на сетивния свят.
Ако човек е овладял способността да възприема вън от своето сетивно тяло и разглежда например едно растение, той може да долови освен сетивните възприятия и една друга, фина и нежна форма, която прониква цялото растение. Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от силите и субстанциите на сетивния свят. Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка. И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата. Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение. Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение. Свръхсетивната силова форма е най- отчетлива, когато наблюдението е насочено към семето на растението.
към текста >>

Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка.
Ако човек е овладял способността да възприема вън от своето сетивно тяло и разглежда например едно растение, той може да долови освен сетивните възприятия и една друга, фина и нежна форма, която прониква цялото растение. Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от силите и субстанциите на сетивния свят. Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка. И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата. Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение. Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение. Свръхсетивната силова форма е най- отчетлива, когато наблюдението е насочено към семето на растението. Тук сетивната характеристика е в известен смисъл незначителна, но свръхсетивната е многообразна и сложна.
към текста >>

И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата.
Ако човек е овладял способността да възприема вън от своето сетивно тяло и разглежда например едно растение, той може да долови освен сетивните възприятия и една друга, фина и нежна форма, която прониква цялото растение. Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от силите и субстанциите на сетивния свят. Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка. И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата. Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение. Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение. Свръхсетивната силова форма е най- отчетлива, когато наблюдението е насочено към семето на растението. Тук сетивната характеристика е в известен смисъл незначителна, но свръхсетивната е многообразна и сложна. Тя съдържа всичко, което допринася за поникването и израстването на растението от свръхсетивния свят.
към текста >>

Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение.
Ако човек е овладял способността да възприема вън от своето сетивно тяло и разглежда например едно растение, той може да долови освен сетивните възприятия и една друга, фина и нежна форма, която прониква цялото растение. Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от силите и субстанциите на сетивния свят. Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка. И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата. Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение. Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение. Свръхсетивната силова форма е най- отчетлива, когато наблюдението е насочено към семето на растението. Тук сетивната характеристика е в известен смисъл незначителна, но свръхсетивната е многообразна и сложна. Тя съдържа всичко, което допринася за поникването и израстването на растението от свръхсетивния свят.
към текста >>

Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение.
Ако човек е овладял способността да възприема вън от своето сетивно тяло и разглежда например едно растение, той може да долови освен сетивните възприятия и една друга, фина и нежна форма, която прониква цялото растение. Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от силите и субстанциите на сетивния свят. Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка. И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата. Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение. Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение. Свръхсетивната силова форма е най- отчетлива, когато наблюдението е насочено към семето на растението. Тук сетивната характеристика е в известен смисъл незначителна, но свръхсетивната е многообразна и сложна. Тя съдържа всичко, което допринася за поникването и израстването на растението от свръхсетивния свят.
към текста >>

Свръхсетивната силова форма е най- отчетлива, когато наблюдението е насочено към семето на растението.
Тази форма му се представя като една силова същност и след време той започва да гледа на нея като на самата причина, която формира растението от силите и субстанциите на сетивния свят. Ако иска да си послужи с един приемлив, макар и не много сполучлив израз, той би казал: В растението се намира нещо, което раздвижва неговите сокове по същия начин, както душевните ми сили повдигат моята ръка. И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата. Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение. Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение. Свръхсетивната силова форма е най- отчетлива, когато наблюдението е насочено към семето на растението. Тук сетивната характеристика е в известен смисъл незначителна, но свръхсетивната е многообразна и сложна. Тя съдържа всичко, което допринася за поникването и израстването на растението от свръхсетивния свят.
към текста >>

Тя съдържа всичко, което допринася за поникването и израстването на растението от свръхсетивния свят.
И на тази вътрешна същност на растението той трябва да признае една пълна самостоятелност спрямо всичко, което регистрират сетивата. Той трябва да признае също, че тя съществува преди сетивното растение. Човек вече може да наблюдава как едно растение израства и увяхва, как покарват зародишните му кълнове и как от тях възниква новото растение. Свръхсетивната силова форма е най- отчетлива, когато наблюдението е насочено към семето на растението. Тук сетивната характеристика е в известен смисъл незначителна, но свръхсетивната е многообразна и сложна. Тя съдържа всичко, което допринася за поникването и израстването на растението от свръхсетивния свят.
към текста >>

Той може да говори за етерното тяло на растението, за етерното тяло на Земята.
Още в началото на свръхсетивната способност за наблюдение, наред със сетивните свойства на външните предмети и явления, човек може да говори и за тяхната етерна характеристика. Той може да говори за етерното тяло на растението, за етерното тяло на Земята. Все пак споменатите етерни характеристики не са единствените, които се предлагат на свръхсетивното изживяване. За етерното тяло на едно растение можем да кажем, че то формира силите и субстанциите на сетивния свят, като по този начин изживява самото себе си в едно сетивно тяло.
към текста >>

За етерното тяло на едно растение можем да кажем, че то формира силите и субстанциите на сетивния свят, като по този начин изживява самото себе си в едно сетивно тяло.
Още в началото на свръхсетивната способност за наблюдение, наред със сетивните свойства на външните предмети и явления, човек може да говори и за тяхната етерна характеристика. Той може да говори за етерното тяло на растението, за етерното тяло на Земята. Все пак споменатите етерни характеристики не са единствените, които се предлагат на свръхсетивното изживяване. За етерното тяло на едно растение можем да кажем, че то формира силите и субстанциите на сетивния свят, като по този начин изживява самото себе си в едно сетивно тяло.
към текста >>

47. ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Характерът на изживяването в този свят е такъв, че то се явява като нещо външно, както и в сетивния свят растението е нещо външно.
Характерът на изживяването в този свят е такъв, че то се явява като нещо външно, както и в сетивния свят растението е нещо външно. Този начин да съществуваме вън от това, с което през обикновения живот сме длъжни да бъдем свързани, е изключително болезнен, докато не се появи едно друго изживяване. При достатъчно интензивни душевни упражнения, водещи до укрепване и концентриране на душевния живот, болката не е толкова силна. Защото наред с навлизането в астралното тяло, настъпва и другото изживяване.
към текста >>

48. СЕДМА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Ние изследваме едно отровно растение според природните закони и не го обвиняваме, че е отровно.
Истинската и несмущавана подвижност на душата в по-висшите светове се подсилва от обстоятелството, че тя си изгражда определен възглед относно различията на отделните душевни качества, когато те се проявяват в сетивния или в духовния свят. Това изпъква особено ясно, когато спрем поглед върху моралните качества на душата. В рамките на сетивния свят природните закони се различават от моралните. Ако искаме да си обясним природните процеси, ние не сме длъжни да прибягваме до морални представи. Ние изследваме едно отровно растение според природните закони и не го обвиняваме, че е отровно. Трябва да сме наясно и за следното: В животинския свят можем да говорим най-много за далечно подобие на морален живот, защото в случая позоваването на истинска морална преценка означава цялостно объркване на нещата. В човешкия живот моралната преценка започва с размишлението върху стойността на битието. Тя е нещо, от което човек постоянно извежда своята собствена стойност, стига да е придобил точен и безпристрастен поглед върху самия себе си. Обаче в рамките на сетивния свят никому не би хрумнало да разглежда природните закони наравно с моралните.
към текста >>

49. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно.
И тя се държи като такава действаща същност също и в живота на човека. Тя завладява тялото и зародишния живот на човека. Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло. Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място. В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно. Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно. Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа. И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот.
към текста >>

Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа.
Тя завладява тялото и зародишния живот на човека. Докато при една вещ намираща се вън от душата идея и материя образуват едно неделимо единство, това не е така при човешката душа и нейното тяло. Тук самостоятелната човешка душа обхваща, завладява тялото, обезсилва действащата вече в тялото идея и сама застава на нейното място. В тялото, с което човешката душа се свързва, в смисъла на Аристотел вече живее нещо душевно. Защото той вижда в тялото на растението и в тялото на животното да действа нещо второстепенно душевно. Едно тяло, което носи в себе си душевното на растението и на животното, бива един вид оплодено от човешката душа. И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще.
към текста >>

50. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Гледайки толкова много нови и обновени форми, отново ми дойде старата мисъл, дали между това множество не бих могъл да открия първичното растение /прарастението/?
Който има такова мнение, той може само да полага усилия да изучава свойствата на отделните форми и грижливо да различава тези форми едни от други. Гьоте не можеше да се съгласи с едно такова разглеждане на природата. "Това, което Лине се стараеше да отделя насила едно от друго, то според най-вътрешната потребност на моето същество трябваше да се стреми към съединение". Той търсеше онова, което е общо на всички растения, на всички растителни видове. При неговото пътуване в Италия този общ първообраз във всички растителни форми му стана все по-ясен: "Многото растения, които иначе аз бях свикнал да виждам само в кофи и саксии, даже през по-голямата част на годината зад стъкла, тук стоят весели и свежи под свободното небе и изпълнявайки тяхното определение, те ни стават по-ясни. Гледайки толкова много нови и обновени форми, отново ми дойде старата мисъл, дали между това множество не бих могъл да открия първичното растение /прарастението/? такова първично растение трябва все пак да съществува; иначе по какво бих познал, че тази или онази форма е растение, ако всички те не бяха създадени по един образец? "
към текста >>

такова първично растение трябва все пак да съществува; иначе по какво бих познал, че тази или онази форма е растение, ако всички те не бяха създадени по един образец?
Гьоте не можеше да се съгласи с едно такова разглеждане на природата. "Това, което Лине се стараеше да отделя насила едно от друго, то според най-вътрешната потребност на моето същество трябваше да се стреми към съединение". Той търсеше онова, което е общо на всички растения, на всички растителни видове. При неговото пътуване в Италия този общ първообраз във всички растителни форми му стана все по-ясен: "Многото растения, които иначе аз бях свикнал да виждам само в кофи и саксии, даже през по-голямата част на годината зад стъкла, тук стоят весели и свежи под свободното небе и изпълнявайки тяхното определение, те ни стават по-ясни. Гледайки толкова много нови и обновени форми, отново ми дойде старата мисъл, дали между това множество не бих могъл да открия първичното растение /прарастението/? такова първично растение трябва все пак да съществува; иначе по какво бих познал, че тази или онази форма е растение, ако всички те не бяха създадени по един образец? "
към текста >>

Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното създание на света, за което самата природа трябва да ми завиди.
Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното създание на света, за което самата природа трябва да ми завиди. С този модел и ключа за него можем тогава да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които, макар и да не съществуват, въпреки това биха могли да съществуват и не само нещо като художествени или поетически сенки и схеми, а имат една вътрешна истинност и необходимост". Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите. Това, което Кант искаше да счита валидно само за неорганичната природа, че можем да разберем нейните явления според необходими закони, това Гьоте разпростря за своето откритие на прарастението, той прибавя: "Същият закон може да бъде приложен върху всичко останало живо". И Гьоте действително го приложи. Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение".
към текста >>

Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите.
Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното създание на света, за което самата природа трябва да ми завиди. С този модел и ключа за него можем тогава да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които, макар и да не съществуват, въпреки това биха могли да съществуват и не само нещо като художествени или поетически сенки и схеми, а имат една вътрешна истинност и необходимост". Извиква: "дайте ми материя; от нея аз ще ви изградя един свят", защото съзира закономерната връзка на този свят, така и Гьоте казва тук: - С помощта на първичното растение /прарастението/ можем да измислим способни да съществуват растения до безкрайност, защото сме разбрали закона на раждането и развитието на същите. Това, което Кант искаше да счита валидно само за неорганичната природа, че можем да разберем нейните явления според необходими закони, това Гьоте разпростря за своето откритие на прарастението, той прибавя: "Същият закон може да бъде приложен върху всичко останало живо". И Гьоте действително го приложи. Неговите усърдни проучвания върху животинския свят го доведоха в 1795 година дотам, "да може без колебание да твърди, че всички съвършени органически същества, между които виждаме рибите, земноводните, птиците, бозайниците и на върха на тези последните човека, всички са образувани според един първообраз, който само в неговите постоянни части клони повече или по-малко насам и нататък и ежедневно се развива и преобразява чрез размножение". Следователно и в схващането на природата Гьоте стои в пълна противоположност на Кант. Този последният нарече една рискована "авантюра на разума", ако този разум би искал да предприеме да обясни живите същества според тяхното раждане.
към текста >>

Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля.
Във вашата правилна интуиция се намира всичко и далече по-пълно това, което анализът търси с усилия, и само защото то се намира във вас като едно цяло, на вас ви е скрито вашето собствено богатство; защото за съжаление ние знаем само това, което разделяме. Ето защо духове от вашия род рядко знаят, колко далече са проникнали и колко малко имат те причина да заемат от философията, която може само да учи от тях". За светогледа на Гьоте и този на Шилер истината не съществува само сред науката, но също и сред изкуството. Мнението на Гьоте е това: "Мисля, че науката би могло да се нарече познанието на общото, отвлеченото знание; напротив изкуството би било науката приложена на дело; науката би била разум, а изкуството нейният механизъм, поради което то би могло да бъде наречено също практическа наука. И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата". Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля. Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата". Така и художественото творчество царува истината, защото според това схващане стилът на изкуството почива на "най-дълбоката основа на познанието, на същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и осезаеми форми".
към текста >>

51. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Ето защо той може също да каже: "- Поради това свободата се простира до там, до където се простира и животът.... Растението също си има своята свобода".
Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си. Една такава свобода, каквато Шлайермахер ни представя, е следователно много добре мислима в един необходим ред на света, в който всичко става с математическа необходимост. Ето защо той може също да каже: "- Поради това свободата се простира до там, до където се простира и животът.... Растението също си има своята свобода". Понеже Шлайермахер познавал е свободата само в този смисъл, поради това може да търси произхода на религията в най-несвободното чувство, в това на "най-непосредствената зависимост". Човекът чувства, че трябва да отнесе своето съществуване към едно друго същество, към Бога. И това чувство се корени неговото религиозно съзнание. Едно чувство като такова е винаги нещо, което трябва да се свърже с нещо друго. То има само едно съществуване от втора ръка.
към текста >>

Както растението произвежда на дадена степен на своето развитие цвета, така и вселената създава съдържанието на човешкото познание.
Хегеловата представа на познанието схваща това познание не като едно долавяне на едно съдържание, което без него съществува завършено някъде в света, не като една дейност, която създава изображения на действителните процеси. Това, което в смисъла на Хегел се създава в мислителното познание, то не съществува иначе никъде в света, а само в познанието. Както растението произвежда на дадена степен на своето развитие цвета, така и вселената създава съдържанието на човешкото познание. И както цветът не съществува преди неговото раждане, така и мислителното съдържание на света, което се ражда в човешкия дух, не съществува предварително. Един светоглед, който е на мнение, че в познанието трябва да се ражда само изображения, копия на вече съществуващото съдържание, прави от човека един ленив зрител на света, който и без него би бил напълно завършен в себе си. Напротив Хегел прави човека деен сътрудник на мировия процес, на който без него би му липсвал върхът.
към текста >>

Гьоте изисква от този, който иска да разбере същността на растителния организъм: "Разглеждай растението в развитие, както постепенно се развива, образува цветове и плод".
Това, което Гьоте предприемаше с отделни природни процеси, да ги обясни чрез тяхното ставане, чрез тяхното развитие, Хегел го приложи върху целия Космос. Гьоте изисква от този, който иска да разбере същността на растителния организъм: "Разглеждай растението в развитие, както постепенно се развива, образува цветове и плод". Хегел иска да разбере всички явления на света в поредицата от степени на тяхното развитие, от най-простото, тъпо действие на инертната материя до себесъзнателния дух нагоре. И в себесъзнателния дух той вижда изявата на първичното същество на света.
към текста >>

52. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

"Пъпката изчезва в разтварянето на цвета, и бихме могли да кажем, че цветът опровергава пъпката; също така плодът обявява цвета като едно погрешно съществуване на растението и плодът застава като негова истина на мястото на цвета.
"Пъпката изчезва в разтварянето на цвета, и бихме могли да кажем, че цветът опровергава пъпката; също така плодът обявява цвета като едно погрешно съществуване на растението и плодът застава като негова истина на мястото на цвета. Тези форми не само се различават, но и се изтласкват като непонасящи се едни други. Обаче тяхната тъчаща природа ги прави същевременно моменти на органическото единство, в което те не само не си противоречат, но са също така необходими едното и другото и една тази еднаква необходимост прави живота на цялото". В тези думи на Хегел е изразена една от най-важните характерни черти на неговия начин на мислене. Той вярваше в това, че нещата на действителността носят противоречието в себе си; и че именно в това стои подбудата на тяхното развитие, за тяхното живо движение, че те непрестанно се стремят да преодолеят това противоречие. Цветът никога не би станал плод, ако той би бил без противоречие.
към текста >>

53. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Да разгледаме едно растение, което се развива минавайки от корена през стеблото и листата и стигайки до цвета и плода.
От възприемането, от чувстването, от волението тя може да отиде до мисълта и да пита: - Какво се получава, когато аз мисля върху възприемането, върху чувстването, върху волението? Отначало тя не може да отиде по-нататък от мисленето; тя може само постоянно отново да мисли. За този, който проследява по-новото развитие на светогледите до епохата на Хегел може да се стори като най-важно при този философ това, че той проследява импулсите на това развитие до една точка, над която то не може да бъде изведено, ако се запази характерът, с който то се е явило до тази точка. Който долавя нещо подобно, той може след това да стигне до въпроса: Ако мисленето в смисъла на Хегел довежда първо до там, да се разпростре пред душата една мисловна картина в смисъла на един образ на света: Нима с това мисленето е развило действително от себе си всичко онова, което е затворено живо в него? Би искало все пак да бъде така, че в мисленето да се намери нещо повече от чистото мислене. Да разгледаме едно растение, което се развива минавайки от корена през стеблото и листата и стигайки до цвета и плода. Ние можем сега да завършим живота на това растение, като вземем от плода семената и ги използваме например за храна на човека. Но можем също така да поставим семената на растението при подходящи условия, така че те да се развият и дадат едно ново растение.
към текста >>

Ние можем сега да завършим живота на това растение, като вземем от плода семената и ги използваме например за храна на човека.
Отначало тя не може да отиде по-нататък от мисленето; тя може само постоянно отново да мисли. За този, който проследява по-новото развитие на светогледите до епохата на Хегел може да се стори като най-важно при този философ това, че той проследява импулсите на това развитие до една точка, над която то не може да бъде изведено, ако се запази характерът, с който то се е явило до тази точка. Който долавя нещо подобно, той може след това да стигне до въпроса: Ако мисленето в смисъла на Хегел довежда първо до там, да се разпростре пред душата една мисловна картина в смисъла на един образ на света: Нима с това мисленето е развило действително от себе си всичко онова, което е затворено живо в него? Би искало все пак да бъде така, че в мисленето да се намери нещо повече от чистото мислене. Да разгледаме едно растение, което се развива минавайки от корена през стеблото и листата и стигайки до цвета и плода. Ние можем сега да завършим живота на това растение, като вземем от плода семената и ги използваме например за храна на човека. Но можем също така да поставим семената на растението при подходящи условия, така че те да се развият и дадат едно ново растение.
към текста >>

Но можем също така да поставим семената на растението при подходящи условия, така че те да се развият и дадат едно ново растение.
За този, който проследява по-новото развитие на светогледите до епохата на Хегел може да се стори като най-важно при този философ това, че той проследява импулсите на това развитие до една точка, над която то не може да бъде изведено, ако се запази характерът, с който то се е явило до тази точка. Който долавя нещо подобно, той може след това да стигне до въпроса: Ако мисленето в смисъла на Хегел довежда първо до там, да се разпростре пред душата една мисловна картина в смисъла на един образ на света: Нима с това мисленето е развило действително от себе си всичко онова, което е затворено живо в него? Би искало все пак да бъде така, че в мисленето да се намери нещо повече от чистото мислене. Да разгледаме едно растение, което се развива минавайки от корена през стеблото и листата и стигайки до цвета и плода. Ние можем сега да завършим живота на това растение, като вземем от плода семената и ги използваме например за храна на човека. Но можем също така да поставим семената на растението при подходящи условия, така че те да се развият и дадат едно ново растение.
към текста >>

Който насочва погледа върху смисъла на Хегеловата философия, на него тя може да се яви така, че в тази философия целият образ, който човекът си съставя за света, може да се развие подобно на едно растение; че това развитие е доведено до семето, до мисълта, но след това се завършва както животът на едно растение, семето на което не се развива в смисъла на един растителен живот по-нататък, а се използува за нещо, което стои външно по отношение на този живот, както човешкото хранене.
Който насочва погледа върху смисъла на Хегеловата философия, на него тя може да се яви така, че в тази философия целият образ, който човекът си съставя за света, може да се развие подобно на едно растение; че това развитие е доведено до семето, до мисълта, но след това се завършва както животът на едно растение, семето на което не се развива в смисъла на един растителен живот по-нататък, а се използува за нещо, което стои външно по отношение на този живот, както човешкото хранене. Действително: Щом Хегел е стигнал до мисълта, той не продължава по-нататък пътя, който го е довел до мисълта. Той изхожда от възприятието на сетивата и развива сега всичко в човешката душа, което довежда накрая до мисълта. При тази мисъл спира той и показва на нея, как тя може да доведе до обяснението на мировите процеси и същества. Без съмнение мисълта може да служи за това; но същия начин, както растителното семе служи за храна на човека. Обаче не би ли искало от мисълта да се развие нещо живо?
към текста >>

Без съмнение растителното семе може да произведе от себе си само едно растение от същия вид.
При тази мисъл спира той и показва на нея, как тя може да доведе до обяснението на мировите процеси и същества. Без съмнение мисълта може да служи за това; но същия начин, както растителното семе служи за храна на човека. Обаче не би ли искало от мисълта да се развие нещо живо? Не би ли искало тя да не бъде отклонена от нейния собствен живот чрез използването в смисъла, в който Хегел е сторил това, както растителното семе се използва за храна на човека? В каква светлина трябва да се яви философията на Хегел, ако би било вярно, че мисълта наистина може да служи за изяснението, за обяснението на мировите процеси, както растителното семе служи за храна, че то обаче може това само поради обстоятелството, че е отклонено от неговия протичащ растеж? Без съмнение растителното семе може да произведе от себе си само едно растение от същия вид. Обаче мисълта като семе на познанието, когато тя е насочена към нейното живо развитие, ще произведе нещо съвършено ново в сравнение с образа на света, от който тя се е развила. Както в растителния живот царува повторение, така в познавателния живот може да стане повишение, възлизане. Нима не можем да си представим, че всяко използване на мисълта за обяснение на света в смисъла на официалната наука е някакси само едно използване на мисълта, която следва един страничен път на развитието, както в използуването на растителното семе за храна имаме един страничен път по отношение на продължаващото развитие? Напълно самопонятно е, че за такива ходове на мисълта може да се каже, те произлизат само от произвола и представляват само възможности лишени от стойност. Също така самопонятно е, че може да се възрази, че там, където мисълта се довежда по-нататък в посочения смисъл, там започва царството на произвола на фантастичните представи.
към текста >>

Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство. Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека. Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност". Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света. Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
към текста >>

В 1838 година ботаникът Шлайден откри значението на простата клетка за тялото на растението.
Към такива открития върху единния характер на неорганичните природни сили се прибавиха други, които изясняваха състава на света на организмите. В 1838 година ботаникът Шлайден откри значението на простата клетка за тялото на растението. Той показа, как тъканите на растението и самото растение са изградени от тези "елементарни организми". Шлайден беше познал този "елементарен организъм" като едно топче течна растителна слуз, която е обвита с една обвивка /клетъчна мембрана/ и съдържа една по-твърда ядка. Тези клетки се размножават и се нареждат една до друга така, че изграждат растителни същества. Скоро след това Шван откри същото и за животинския свят. В 1827 година гениалният Карл Ернст Баер откри човешкото яйце.
към текста >>

Той показа, как тъканите на растението и самото растение са изградени от тези "елементарни организми".
Към такива открития върху единния характер на неорганичните природни сили се прибавиха други, които изясняваха състава на света на организмите. В 1838 година ботаникът Шлайден откри значението на простата клетка за тялото на растението. Той показа, как тъканите на растението и самото растение са изградени от тези "елементарни организми". Шлайден беше познал този "елементарен организъм" като едно топче течна растителна слуз, която е обвита с една обвивка /клетъчна мембрана/ и съдържа една по-твърда ядка. Тези клетки се размножават и се нареждат една до друга така, че изграждат растителни същества. Скоро след това Шван откри същото и за животинския свят. В 1827 година гениалният Карл Ернст Баер откри човешкото яйце. Той проследи също процесите на развитие на по-висшите животни и на човека от яйцето.
към текста >>

54. ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

В камъка, който привлечен от земята пада върху нея, се изразява същото божество както в цвета на растението и в човешкия дух, който оформява драматично "Вилхелм Тел".
Стремежът на Хекел беше насочен в две направления, да направи всичко възможно за новия светоглед: Той обогати непрестанно знанието за фактите, които хвърлят светлина върху връзката на природните същества и природните сили; и с една желязна логика той извлече от тези факти идеите, които трябва да задоволят човешката потребност да си обясни нещата. Той е проникнат от непоколебимото убеждение, че човек може да получи от тези факти и от тези идеи пълно задоволяване на всички свои душевни потребности. Както за Гьоте беше ясно по негов начин, че природата действува според вечни, необходими, следователно божествени закони, така беше и за Ернст Хекел, но негов начин; и той както Гьоте считаше, че даже сам Бог не би искал да измени нищо от тези закони. И понеже това е ясно за него, той почита във вечните и необходими закони на природата и във веществата, в които действат тези закони, своето божество. Както хармонията на свързаните в себе си с необходимост закони на природата задоволява, според неговото мнение, разума, също така тази хармония предлага на чувстващото сърце, на настроената етически и религиозно душа това, за което тя жадува. В камъка, който привлечен от земята пада върху нея, се изразява същото божество както в цвета на растението и в човешкия дух, който оформява драматично "Вилхелм Тел".
към текста >>

Монистически размисъл" /1893 г./ той счита, че изречението: "Никакъв дух без материя, но също никаква материя без дух" би ни оправдало да разпрострем въпроса върху растението, даже върху най-близката и най-добра скала и да припишем и на тях дух.
Колко лесно може да бъде криво разбран в това направление Хекеловият монизъм, това показват възраженията, които остроумният Вартоломеус фон Карнери направи, който от другата страна създаде нещо непреходно за изграждане на една етика на този светоглед. В своята книга "Усещане и съзнание. Монистически размисъл" /1893 г./ той счита, че изречението: "Никакъв дух без материя, но също никаква материя без дух" би ни оправдало да разпрострем въпроса върху растението, даже върху най-близката и най-добра скала и да припишем и на тях дух. Обаче несъмнено е, според него, че с това ще се създаде едно объркване. Не трябва да се изпуска изпредвид, че само чрез дейността на клетките на сивата мозъчна кора се ражда съзнание. "Убеждението, че няма никакъв дух без материя, т.е. че всяка духовна дейност е свърза на с една материална дейност, с чийто свършек намира и тя своя край, се основава на опита, докато нищо в опита не говори за това, че с материята въобще е свързан дух". Който одушевява материята, която не издавани какъв дух, той прилича на онзи, който приписва способността да показва времето не на механизма на часовника, а още на метала, от който часовникът е направен.
към текста >>

55. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Той описва развитието, растежа на растението така: "Растението може да расте, да цъфти или да носи плодове, но това са винаги все същите органи, които изпълняват предписанието на природата в множество определения и често под изменени форми.
Без съмнение за сравнителната история на развитието на светогледите не е безинтересно наблюдението, че тук Спенсер стига от наблюдението на развитието на мировите явления до една мисъл подобна на тази, която и Гьоте е изказал въз основа на своите идеи върху развитието на живота. Той описва развитието, растежа на растението така: "Растението може да расте, да цъфти или да носи плодове, но това са винаги все същите органи, които изпълняват предписанието на природата в множество определения и често под изменени форми. Същият орган, който се е разширил на стеблото като лист и е приел една извънредно разнообразна форма, се свива сега в чашката, разширява се във венчелистчета отново, свива се в половите органи, за да се разшири за последен път като плод". Да си представим тази представа пренесена върху целия миров процес и ще стигнем до Спенсеровото свиване и разпръскване на веществото.
към текста >>

56. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

Ние можем да гледаме растението само отвън.
Защото двете съвсем не са различни същности; те са едно и също нещо. Те се представят като различни само тогава, когато са наблюдавани от различни становища. Фехнер вижда в човека едно тяло, което същевременно е дух. От тази гледна точка за Фехнер се получава възможността, да си представя цялата природа духовна, одушевена При самия себе си човекът е в положение да гледа телесното отвътре, следователно да познае вътрешната страна непосредствено като нещо духовно. Не е ли сега близко мисълта, че всичко телесно, когато то би искало да бъде гледано от вътре, би изглеждало като духовно? Ние можем да гледаме растението само отвън. Обаче не е ли възможно, щото и то да бъде гледано от вътре, да се окаже като душа? Тази представа прерасна във фантазия на Фехнер в убеждението: Всичко телесно е същевременно духовно. И най-малката материална частица е одушевена. И когато материалните части се сглобяват и образуват по-съвършени материални тела, този процес е нещо гледано само отвън; на него отговаря един вътрешен процес, кой то би се представил като съчетаване на отделни души в по-съвършени общи души, ако бихме искали да го наблюдаваме. Ако някой би бил в състояние да гледа от вътре телесното оживление върху нашата Земя с живеещите върху нея растения, с движещите се насам и нататък животни и хора, всичко това би му се представило като душа на Земята.
към текста >>

57. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

"Храносмилането при човека е един такъв /химически процес/ както и храненето на растението".
Задачата, която си поставя е, да намери отново едно съединение на Аза с майчината почва на природата, от която той се е откъснал. В своето схващане за света Карнери представлява една противоположност на онова схващане, на което светът се превърнал в една илюзия на представата и което чрез това се отказва за знанието от всяка връзка с мировото съществуване. Карнери отхвърля всеки морален възглед, който иска да даде на човека други морални заповеди освен тези, които се получават от собствената човешка природа. Според него трябва да мислим, че човекът не трябва да се схваща като едно особено същество покрай другите природни неща, а като едно такова, което постепенно се е развило от по-нисши същества според чисто природни закони. Карнери е убеден, че всеки живот е като един химически процес. "Храносмилането при човека е един такъв /химически процес/ както и храненето на растението". Обаче същевременно подчертава, че химическият процес трябва да се издигне до една по-висша форма на развитие, когато иска да стане растение или животно. "Животът е един химически процес от особен род, той е химическият процес, който е станал индивидуален. Химическият процес може да стигне именно до една точка, при която той може да се лиши от определени условия, от които до тогава се е нуждаел". вижда се, че Карнери проследява: Как по-нисши природни процеси се издигат до по-висши такива, как чрез усършенствуване на нейните начини на действие материята стига до по-висши форми на съществуване. "Ние схващаме като материя веществото, доколкото получаващите се от неговата делимост и движение явления действуват телесно, т.е.
към текста >>

Обаче същевременно подчертава, че химическият процес трябва да се издигне до една по-висша форма на развитие, когато иска да стане растение или животно.
В своето схващане за света Карнери представлява една противоположност на онова схващане, на което светът се превърнал в една илюзия на представата и което чрез това се отказва за знанието от всяка връзка с мировото съществуване. Карнери отхвърля всеки морален възглед, който иска да даде на човека други морални заповеди освен тези, които се получават от собствената човешка природа. Според него трябва да мислим, че човекът не трябва да се схваща като едно особено същество покрай другите природни неща, а като едно такова, което постепенно се е развило от по-нисши същества според чисто природни закони. Карнери е убеден, че всеки живот е като един химически процес. "Храносмилането при човека е един такъв /химически процес/ както и храненето на растението". Обаче същевременно подчертава, че химическият процес трябва да се издигне до една по-висша форма на развитие, когато иска да стане растение или животно. "Животът е един химически процес от особен род, той е химическият процес, който е станал индивидуален. Химическият процес може да стигне именно до една точка, при която той може да се лиши от определени условия, от които до тогава се е нуждаел". вижда се, че Карнери проследява: Как по-нисши природни процеси се издигат до по-висши такива, как чрез усършенствуване на нейните начини на действие материята стига до по-висши форми на съществуване. "Ние схващаме като материя веществото, доколкото получаващите се от неговата делимост и движение явления действуват телесно, т.е. като маса върху нашите сетива.
към текста >>

Ние разбираме хода на неговите мисли, когато преценим, че например едно растение наистина има в себе си процеси, които протичат по закони, които действуват също и в минералния свят, но че е невъзможно да си представим, че минералните закони предизвикват от тяхното собствено съдържание растителен живот.
Бутру взема като изходна точка една критика на новия начин на мислене, който иска да сведе всички процеси на света до естественонаучно разбираеми закони. Ние разбираме хода на неговите мисли, когато преценим, че например едно растение наистина има в себе си процеси, които протичат по закони, които действуват също и в минералния свят, но че е невъзможно да си представим, че минералните закони предизвикват от тяхното собствено съдържание растителен живот. Ако искаме да признаем, че съществуването на растенията се развива върху почвата на минералното действие, трябва да предположим, че на минералното му е съвсем безразлично, дали от него произлиза растителност. Напротив към минералното трябва да се роди растително естество. Ето защо навсякъде в реда на природата царува нещо творческо. Това творческо естество прави до произлезе от него растителното същество и го поставя върху почвата на минералното. И така е с всички сфери в реда на природата, отивайки нагоре до съзнателната човешка душа, даже чак до обществения процес.
към текста >>

Това, което още се роди, стана животно или растение...."
В споменатата книга можем да прочетем: "Би трябвало... да е вече време, да бъде създадено едно учение за възникването на органическите видове, което да се основава не само на едностранчиво изградени изречения от описателната естествена наука, а което да бъде в пълно съгласие и с останалите природни закони, които същевременно, което да бъде освободено от всякакво хипотетизиране и да почива в най-широкия смисъл върху строги заключения от естественонаучните наблюдения; едно учение, което да спаси по фактическа възможност понятието за вид, но същевременно да приеме в неговата област и да го оплодотвори създаденото от Дарвин понятие за развитието. Центърът на това ново учение е човекът, само веднъж повтарящият се върху нашата планета вид: Homo capiens. Странно е, че по-старите наблюдатели са започнали при природните предмети и след това така са се объркали, че не са искали да намерят пътя към човека, което също и Дарвин успя по най-оскъден и незадоволителен начин, като потърси господаря на сътворението между животните докато природоизследователят трябваше да започне при себе си като човек, за да се върне обратно към човечеството напредвайки така през цялата област на битието и на мисленето... фактът, че човешката природа е възникнала от земната природа, не е било случайност, а необходимост. Човекът е цел на всички земни процеси и всяка друга възникваща до него форма е взела своите черти от неговата форма. Човекът е първородното същество на цялата вселена... Когато се бяха родили неговите зародиши, останалият органически остатък нямаше вече необходимата сила, за да създаде по-нататъшни човешки зародиши. Това, което още се роди, стана животно или растение...."
към текста >>

58. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, но въпреки това съдържа в себе си свръхсетивната същност на всички растения така, че, изхождайки от нея, могат да бъдат измислени растения, които е възможно да съществуват, с един такъв духовен способ Гьоте стои на охарактеризираната тук почва.
Ние изживяваме със знание същността на човешката душа, когато я търсим по гореохарактеризирания път. Развитието на философските светогледи в гръцката епоха доведе до раждането на мисълта в полето на тези светогледи. Напредването на това развитие премина по-късно към това, да доведе философското разглеждане чрез изживяванията на мисълта до себесъзнателния Аз. Гьоте се стремеше в себесъзнателния Аз до такива изживявания, които, разработени от човешката душа, поставят същевременно тази душа в областта на онази действителност, която е недостъпна за сетивата. Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, но въпреки това съдържа в себе си свръхсетивната същност на всички растения така, че, изхождайки от нея, могат да бъдат измислени растения, които е възможно да съществуват, с един такъв духовен способ Гьоте стои на охарактеризираната тук почва.
към текста >>

От друга страна духовно-душевното се явява в тялото както сборът от сили на растението, които, след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие с листата и цветовете, се сгъстява в семето, в зародиша, за да образуват заложбата на едно ново растение.
И това изживяване се разкрива като нещо индивидуално. То се явява като един по-висш човек, който се отнася към физическия човек както към своя инструмент. Това, което чрез духовното виждане на душата се чувства свободно от физическото тяло, е една единна духовно-душевна човешка същност, която принадлежи на един духовен свят, както тялото принадлежи на физическия свят. Когато душата изживява тази нейна духовна същност, тя познава също, че тази същност се намира в определено отношение с тялото. Тялото се явява от една страна като едно отделяне, като едно излъчване от душевно-духовната същност, нещо подобно, както бихме могли да направим сравнение с черупката на един охлюв, която, обвивайки охлюва, е отделена от самия него като едно негово копие. От друга страна духовно-душевното се явява в тялото както сборът от сили на растението, които, след като растението се е развило, след като то е завършило своето развитие с листата и цветовете, се сгъстява в семето, в зародиша, за да образуват заложбата на едно ново растение. Ние не можем да изживеем духовно-душевния човек, без същевременно да знаем чрез това изживяване, че в този човек се съдържа нещо, което иска да се оформи в един нов физически човек, в един такъв физически човек, който чрез своя живот във физическото тяло си е събрал сили, които не могат да се проявяват в това настоящо физическо тяло. Това настоящо физическо тяло е дало на душата възможност да има изживявания във връзка с външния свят, които правят от духовно-душевния човек нещо различно от това, което той е бил, когато е започнал да живее в това физическо тяло; въпреки това, настоящето физическо тяло е вече определено оформено и духовно-душевният човек не може вече да го преобрази съобразно изживяванията, които е имал в него. Така в човека се намира една духовно-душевна същност, която съдържа заложбата за един нов човек.
към текста >>

Ботаникът проследява растението, как то пуска корени, развива стебло и листа, образува цветове и плод.
Такива мисли могат да бъдат само бегло засегнати тук. Това, което те съдържат, разкрива перспективата за една духовна наука, която в нейната вътрешна същност е изградена по образеца на естествената наука. Разработващият една такава наука на духа ще постъпи например ботаникът. Ботаникът проследява растението, как то пуска корени, развива стебло и листа, образува цветове и плод. В плода той вижда зародиша на един нов растителни живот. И когато вижда да се ражда едно растение, той търси неговия произход в зародиша, който произхожда от едно друго растение. Последователят на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, че външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението, но вътре в човека ще проследи духовно-душевната ядка, която крие в себе си заложбата на един нов човешки живот. В човека, който влиза чрез раждането и живота, той ще вижда, как отново идва в сетивния свят онова, което е излязло от него чрез смъртта. Той ще се научи да наблюдава, как онова, което е предадено на човека в наследственото течение от прадедите, е само вещество, материалът, който душевно-духовния човек изгражда давайки му форма, за да доведе във физическото съществуване това, което се беше образувало като зародиш в един предидущ живот.
към текста >>

И когато вижда да се ражда едно растение, той търси неговия произход в зародиша, който произхожда от едно друго растение.
Такива мисли могат да бъдат само бегло засегнати тук. Това, което те съдържат, разкрива перспективата за една духовна наука, която в нейната вътрешна същност е изградена по образеца на естествената наука. Разработващият една такава наука на духа ще постъпи например ботаникът. Ботаникът проследява растението, как то пуска корени, развива стебло и листа, образува цветове и плод. В плода той вижда зародиша на един нов растителни живот. И когато вижда да се ражда едно растение, той търси неговия произход в зародиша, който произхожда от едно друго растение. Последователят на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, че външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението, но вътре в човека ще проследи духовно-душевната ядка, която крие в себе си заложбата на един нов човешки живот. В човека, който влиза чрез раждането и живота, той ще вижда, как отново идва в сетивния свят онова, което е излязло от него чрез смъртта. Той ще се научи да наблюдава, как онова, което е предадено на човека в наследственото течение от прадедите, е само вещество, материалът, който душевно-духовния човек изгражда давайки му форма, за да доведе във физическото съществуване това, което се беше образувало като зародиш в един предидущ живот.
към текста >>

Последователят на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, че външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението, но вътре в човека ще проследи духовно-душевната ядка, която крие в себе си заложбата на един нов човешки живот.
Това, което те съдържат, разкрива перспективата за една духовна наука, която в нейната вътрешна същност е изградена по образеца на естествената наука. Разработващият една такава наука на духа ще постъпи например ботаникът. Ботаникът проследява растението, как то пуска корени, развива стебло и листа, образува цветове и плод. В плода той вижда зародиша на един нов растителни живот. И когато вижда да се ражда едно растение, той търси неговия произход в зародиша, който произхожда от едно друго растение. Последователят на духовната наука ще проследи, как един човешки живот, независимо от неговата външна страна, развива също и една вътрешна същност; той ще констатира, че външните изживявания умират подобно на листата и цветовете на растението, но вътре в човека ще проследи духовно-душевната ядка, която крие в себе си заложбата на един нов човешки живот. В човека, който влиза чрез раждането и живота, той ще вижда, как отново идва в сетивния свят онова, което е излязло от него чрез смъртта. Той ще се научи да наблюдава, как онова, което е предадено на човека в наследственото течение от прадедите, е само вещество, материалът, който душевно-духовния човек изгражда давайки му форма, за да доведе във физическото съществуване това, което се беше образувало като зародиш в един предидущ живот.
към текста >>

Обаче във вътрешността на човека живее като заложба зародишът, който с добитото иска да изгради един нов човешки живот, както вътре в растението живее зародишът за едно ново развитие.
Те живеят в неговия "Аз". Обаче ние виждаме също, че през време на единия живот това вътрешно укрепване на по-висшия човек трябва да остане в душевно-духовна форма./ То не може да се прояви в тялото, поради изтъкнатата причина тялото не се подава на преобразуване. Бележка на превод./. Но ние забелязваме също и другото, че този човек се стреми да стане достатъчно силен, за да може да се изяви в тялото. Да постигне това му пречи определеността на тялото в същия живот. Обаче във вътрешността на човека живее като заложба зародишът, който с добитото иска да изгради един нов човешки живот, както вътре в растението живее зародишът за едно ново развитие.
към текста >>

И това знание води до духовното схващане на един свят, от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване, че тази същност се запазва при смъртта, както растителният зародиш се запазва физически след умирането на растението.
Към това се прибавя още, че вживяването на душата в независими от тялото духовен живот донася до нейното съзнание духовно-душевното по един подобен начин, както в спомена изниква миналото. Обаче това духовно-душевно естество се показва като нещо, което надхвърля един отделен живот. Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така на душата минала през посочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особеното изграждане на тялото, като образувано от духовно-душевната същност, която е предшествала образуването на тялото. И този предхождащ изграждането на тялото живот се показва като един живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяла, преди тя да може да развие зародишните заложби на един минал физически живот в един нов физически живот. Човек трябва да си затвори очите пред една толкова очевидна възможност, че силите на човешката душа са способни да се развиват, ако не искат да признае, че истина говори една душа, която съобщава за своята опитност състояща се в това: Чрез вътрешната работа тя действително е стигнала да знае за един духовен свят благодарение на едно съзнание, което се отклонява от обикновеното. И това знание води до духовното схващане на един свят, от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване, че тази същност се запазва при смъртта, както растителният зародиш се запазва физически след умирането на растението. То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания и че между тези земни съществувания тя води едно чисто духовно съществуване.
към текста >>

От тази гледна точка не се говори вече за една мъглява субстанция на душата, а се показва с една представа подобна на идеите на естествената наука, как душата продължава да съществува и след смъртта, защото в единия живот се подготвя зародишно следващият, подобно на растителното семе в растението.
При въплътяването във физическото тялото действа така силно върху душата, че тя не може да развие в обикновения живот охарактеризираното друго съзнание. Това се установява, когато посочените в настоящата глава упражнения се правят с успех. Тогава душата трябва съзнателно да подтиска силите, които, изхождайки от тялото, заличават свободното от тялото съзнание. След разлагането на тялото това заличаване не може вече да се получи. Следователно описаното друго съзнание е онова, което се запазва през редуващите се едно след друго съществувания на душата и през време на чисто духовния живот между смъртта и едно ново раждане. От тази гледна точка не се говори вече за една мъглява субстанция на душата, а се показва с една представа подобна на идеите на естествената наука, как душата продължава да съществува и след смъртта, защото в единия живот се подготвя зародишно следващият, подобно на растителното семе в растението. Показва се истинската същност на душата, която продължава да съществува, когато смъртта разлага тялото.
към текста >>

С това разглеждане работата стои действително така, както със семето, което се развива в растението.
Философията води чрез нейните собствени пътища до познанието, че от едно разглеждане на света тя трябва да пристъпи към едно изживяване на света, който търси. В разглеждането на света душата изживява нещо, при което тя не може да спре, ако не иска да остане постоянно една загадка за себе си. С това разглеждане работата стои действително така, както със семето, което се развива в растението. Когато е узряло, това семе може да намери своя път по два начина. То може да бъде използвано за храна на човека. Когато го изследваме от тази гледна точка, ние имаме предвид нещо различно от това, което имаме предвид, когато го разглеждаме от гледна точка на неговото естествено предназначение, което то има, а именно да бъде посято в почвата и да стане зародиш на едно ново растение.
към текста >>

Когато го изследваме от тази гледна точка, ние имаме предвид нещо различно от това, което имаме предвид, когато го разглеждаме от гледна точка на неговото естествено предназначение, което то има, а именно да бъде посято в почвата и да стане зародиш на едно ново растение.
Философията води чрез нейните собствени пътища до познанието, че от едно разглеждане на света тя трябва да пристъпи към едно изживяване на света, който търси. В разглеждането на света душата изживява нещо, при което тя не може да спре, ако не иска да остане постоянно една загадка за себе си. С това разглеждане работата стои действително така, както със семето, което се развива в растението. Когато е узряло, това семе може да намери своя път по два начина. То може да бъде използвано за храна на човека. Когато го изследваме от тази гледна точка, ние имаме предвид нещо различно от това, което имаме предвид, когато го разглеждаме от гледна точка на неговото естествено предназначение, което то има, а именно да бъде посято в почвата и да стане зародиш на едно ново растение.
към текста >>

Тогава ще разберем също, че познанието се отнася към този основен импулс както използването на растителното семе за храна се отнася към естествения път на това семе, който прави от него зародиш на едно ново растение.
Когато изследваме душевното изживяване от тази гледна точка, ние изграждаме светогледите, които преди всичко питат за това: Как познанието прониква в същността на нещата; какво може да произведе разглеждането на нещата? Такова едно изследване може да се сравни с изследването на хранителната стойност на семето. Обаче ние можем също да насочим нашия поглед върху душевното изживяване, доколкото то не е отклонено навън, а продължавайки да действува вътре в душата, я води от една степен на друга на съществуването. Тогава ние обхващаме това душевно изживяване в двигателната сила, която му е всадена. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия, следващия. Тогава ще разберем също, че познанието се отнася към този основен импулс както използването на растителното семе за храна се отнася към естествения път на това семе, който прави от него зародиш на едно ново растение. Ако човек не взема под внимание това, той живее в измамата, че може да търси в същността на душевното изживяване същността на познанието. Чрез това той изпада в една грешка подобна на тази, която би възникнала, когато би изследвал растителното семе само химически по отношение на това изследва не вътрешната същност на семето. Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама, като иска да разкрие собствената вътрешна същност на душевното изживяване, което в неговия път може да се яви също и в служба на познанието, без да има в това наблюдаващо познание своята първична природа.
към текста >>

59. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята.
Но по-възрастният мъж изтъкна следното: все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата, който не се отнася така към нещата и който, въпреки че представлява една разновидност на познанието, на драго сърце стига до единството, до онова, което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат никаква връзка помежду си. И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята. По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което живее в така наречената жива природа. По-възрастният от двамата мъже не можа да разбере както трябва това възражение и отговори: „Ако това е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! " Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
към текста >>

" Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
Но по-възрастният мъж изтъкна следното: все пак може би има и друг подход за разглеждане на природата, който не се отнася така към нещата и който, въпреки че представлява една разновидност на познанието, на драго сърце стига до единството, до онова, което за външното сетивно наблюдение съществува само като отделни фрагменти, които нямат никаква връзка помежду си. И тогава този мъж извади от джоба си един молив и лист хартия, и веднага нарисува една странна форма, която наподобяваше растение, но не приличаше на нито едно от съществуващите растения, които възприемаме с нашите физически сетива/*3/, една форма, която не е напълно осъществена в нито един конкретен случай и не живее в нито едно от познатите ни растения, но въпреки това е олицетворение на самата растителна същност, на прарастението, на принципа, който обединява всички растения по лицето на Земята. По-младият мъж се вгледа в рисунката и отвърна: „Да, обаче това, което Вие нарисувахте, не е резултат на някакво наблюдение, на някакъв опит, а чисто и просто една идея" и после добави, че такива идеи могат да бъдат породени само от човешкия Дух, и че една такава идея няма никакво значение за всичко онова, което живее в така наречената жива природа. По-възрастният от двамата мъже не можа да разбере както трябва това възражение и отговори: „Ако това е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! " Той беше на мнение, че както отделното растение е видимо за зрителното сетиво и представлява една опитност, така и неговото пра- растение, макар и да остава скрито за външните сетива, е нещо обективно, нещо реално съществуващо във външния свят, а именно това, което живее във всички растения, първообразът или пра- растението, от който произлизат всички растителни видове.
към текста >>

И ако сега ние отново искаме да си представим отношението на Хегел към Гьоте, бихме могли да посочим само една подробност, а именно великолепното писмо/*8/, в което Хегел пише: Гьоте се стреми да обясни онези фактически, духовни явления, които са скрити зад световните; той ги нарича „пра- феномени", както и пра-растението е за него един „пра-феномен", лежащ в основата на целия растителен свят.
И нека накрая да разгледаме Хегел и Шопенхауер! Хегел е също труден за разбиране. Той, който се опитва да превърне фактическия свят на понятията в една всеобхватна, систематична органика, изисква от човека да се издигне до такова равнище, при което да борави с понятията като с факти, или казано с други думи, да ги изживява съвсем непосредствено. Но Шопенхауер намира това техническо боравене с понятията за нещо, което е напълно безсмислено; той смята, че в този случай всичко се свежда само до една празна игра с абстрактни думи и изрази. И ако сега ние отново искаме да си представим отношението на Хегел към Гьоте, бихме могли да посочим само една подробност, а именно великолепното писмо/*8/, в което Хегел пише: Гьоте се стреми да обясни онези фактически, духовни явления, които са скрити зад световните; той ги нарича „пра- феномени", както и пра-растението е за него един „пра-феномен", лежащ в основата на целия растителен свят. Докато Хегел, като философ, се обръща към нас от висотата на духовния свят, за да ни подскаже областите, в които ние можем да упражняваме нашето мислене, макар че от друга страна той се издига до онази точка, където влиза в съприкосновение с понятията, извлечени от духовния свят. Така Гьотевият пра-феномен се покрива с това, до което стига и чистата философия. Тук ние установяваме една голяма хармония между Хегел и Гьоте, каквато впрочем съществува също и между Гьоте и Шопенхауер. Да, Хегел и Шопенхауер се обединяват в Гьоте. И какво откриваме, ако от тези мина ли времена се пренесем в наши дни?
към текста >>

60. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Да си представим, примерно, че наблюдаваме дадено растение.
Нека тук да направим едно малко отклонение. Да си представим, примерно, че наблюдаваме дадено растение. Какво прави човекът? Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка.
към текста >>

Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък.
Нека тук да направим едно малко отклонение. Да си представим, примерно, че наблюдаваме дадено растение. Какво прави човекът? Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова. Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство.
към текста >>

Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята?
Нека тук да направим едно малко отклонение. Да си представим, примерно, че наблюдаваме дадено растение. Какво прави човекът? Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова. Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство. И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>

Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие!
Нека тук да направим едно малко отклонение. Да си представим, примерно, че наблюдаваме дадено растение. Какво прави човекът? Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова. Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство. И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>

Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка.
Да си представим, примерно, че наблюдаваме дадено растение. Какво прави човекът? Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова. Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство. И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>

Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство.
Той отправя поглед към растението, проучва неговите движения, неговата вътрешна подвижност, законите, според които то израства, и така нататък. Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова. Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство. И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>

И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
Обаче има ли право ботаникът, или някой друг, който не е никакъв ботаник, да си въобразява, че може да обхване идеята, според която растението е тук на Земята? Защото лесно бихме могли да му възразим: Растението не знае нищо от онова, което ти формулираш като „закони" на неговия растеж, на неговото развитие! Точно същата стойност би имало това възражение, което бихме отправили към ботаника или поета, пресъздаващ в своите стихове не друго, а своето собствено усещане за растението, ако го адресираме, примерно, към едно такова обяснение на Гьотевата приказка. Аз не бих искал нещата да се представят така, сякаш идвам тук и казвам: Ето, тук ние имаме една змия, тя означава това или онова, а тук имаме един златен, сребърен и бронзов Цар, които също означават това или онова. Аз далеч не бих желал да тълкувам приказката в този символично- алегоричен смисъл; аз бих желал това да става така, сякаш се потопяваме в състоянието, при което, както казах, растението расте според закони, за които то в своята безсъзнателност не знае абсолютно нищо, и също както ботаникът има пълното право да изследва законите на растителния свят, ние сме в правото си да заявим: Да, няма никаква нужда поетът Гьоте да осмисля в своето дневно съзнание това, което излага ме тук относно живота в растителното царство. И все пак, няма никакво съмнение: Закономерността, действителното, идейно съдържание на Приказката трябва да бъде разглеждано в същия смисъл, в който човешкият разум изследва законите на растителния свят, понеже тя се развива според същата закономерност, според която се развива и растението, макар че то съществува в пълна безсъзнателност.
към текста >>

Ето защо моля, това което ще си позволя да кажа, да се разбира като представяне на смисъла и духа на Гьотевото мислене, на Гьотевите представи; нещата тук са поставени така, че онзи, който се усеща, бих казал, призван да изложи пред Вас основните идеи на Гьотевия светоглед, да разполага с пълното право само и само да откриете пътя за разбирането на Гьоте да анализира Гьотевата фантазия, отделните персонажи от Приказката и техните взаимни връзки, по същия начин, както ботаникът показва, че растението се развива според откритите от него закони.
Ето защо моля, това което ще си позволя да кажа, да се разбира като представяне на смисъла и духа на Гьотевото мислене, на Гьотевите представи; нещата тук са поставени така, че онзи, който се усеща, бих казал, призван да изложи пред Вас основните идеи на Гьотевия светоглед, да разполага с пълното право само и само да откриете пътя за разбирането на Гьоте да анализира Гьотевата фантазия, отделните персонажи от Приказката и техните взаимни връзки, по същия начин, както ботаникът показва, че растението се развива според откритите от него закони.
към текста >>

Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място.
Ние знаем, че Гьоте създава идеята за прарастението. Какво представлява тя на пръв поглед? Нищо друго, освен едно абстрактно понятие. И ако Гьоте не беше прибавил нещо към него, то щеше да си остане едно празно понятие, което умъртвява всичко живо, също както разпиляното от Блуждаещите Светлини злато умъртвява мопса. Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението. Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място. И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока. После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма. Самият Гьоте, бих казал, се вмъква в нещата, също както Змията пропълзява в подземните пропасти. За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
към текста >>

И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока.
Какво представлява тя на пръв поглед? Нищо друго, освен едно абстрактно понятие. И ако Гьоте не беше прибавил нещо към него, то щеше да си остане едно празно понятие, което умъртвява всичко живо, също както разпиляното от Блуждаещите Светлини злато умъртвява мопса. Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението. Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място. И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока. После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма. Самият Гьоте, бих казал, се вмъква в нещата, също както Змията пропълзява в подземните пропасти. За Гьоте светът на понятията не е нищо друго, освен това, което човекът може да прибави към обективната действителност./*21/ За него Змията е представител на онази душевна сила, която не се стреми по един или друг егоистичен начин към по-висшите области на съществуванието, обладана от желанието да остави всичко под себе си, а търпеливо изследва понятията, които се потвърждават от самия живот, търпеливо напредва от една опитност към друга опитност, от едно изживяване към друго изживяване.
към текста >>

61. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма.
Човешкото същество не може да познае себе си и не може да познае в себе си дейностите, които имат своя източник в Космоса, освен чрез Инспирацията и Интуицията. Единствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде изградена една истинска Космология т.е. един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота. Същевременно и само благодарение на това човек познава силите, които през време на земното съществува не изработват неговото физическо тяло и неговия етерен организъм. Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма. Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта. Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни. Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията. Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание.
към текста >>

62. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация.
Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас. По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация. За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах. Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие. Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост.
към текста >>

63. 02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37 GA_26 Мистерията на Михаил

И в най-незначителното растение ние виждаме същността на извънземната Светлина, както в окото виждаме светещия предмет, който стои пред него.
Ние търсим тези връзки и ги намираме като съдържани е на природните закони. Но ние намира ме също, че чрез тези закони неживата природа съставлява едно цяло със Земята. Тогава можем да преминем от тази земна съвкупност, която царува във всичко неживо, към възгледа за живия растителен свят. Ние виждаме, как извънземния свят изпраща от далечините на пространството силите, които излъчват живото от лоното на неживото. В живото ние виждаме онази същност, която се изтръгва от чисто земната връзка и се превръща в изявително онова, което действува на Земята от далечините на мировото пространство. И в най-незначителното растение ние виждаме същността на извънземната Светлина, както в окото виждаме светещия предмет, който стои пред него. В това отношение на съзерцанието можем да видим разлика та между земно-физическото, което царува в неживото, и извънземното, което проявява своите сили в живото.
към текста >>

64. 38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса GA_26 Мистерията на Михаил

Тази божествено-духовна Същност действува и тече във всичко, което той вижда като раждане и умиране на животинските същества, което вижда в растението и разцъфтяването на растителния свят, в дейността на изворите и реките, в образуването на вятъра и на облаците.
И постепенно с това, как човешката душа изгубва възможността да живее заедно с божествено-духовните Същества, около нея изплува това, което днес се нарича "природа". Човекът не вижда вече същността на човека в божествено-духовния Космос; той вижда произведението на божествено-духовното в земната област. Първо той не го вижда в отвлечената форма, в която хората днес го виждат; сетивно-физическите същества, които се задържат с помощта на онези отвлечени идейни съдържания, които хората наричат "природни закони". Той ги вижда първо като божествено-духовна същност. Тази божествено-духовна Същност действува и тече във всичко, което той вижда като раждане и умиране на животинските същества, което вижда в растението и разцъфтяването на растителния свят, в дейността на изворите и реките, в образуването на вятъра и на облаците. Всички тези същества и процеси около него са за него жестове, деяния, те са говор на божествената Същност, която стои на основата на "природата".
към текста >>

65. 48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса? GA_26 Мистерията на Михаил

Както от зародиша на растението, който пространствено е толкова нищожно малък, отново се образува голямото растение, когато старото растение се разпада умирайки, така от "прашинката" Земя се създава един нов Макрокосмос, до като старият умрял Макрокосмос се разпада.
Така надареното с духовно познание съзнание вижда същността на Земното. Това земно естество стои сред умрелия космос като нещо, което отново оживява този космос. Както от зародиша на растението, който пространствено е толкова нищожно малък, отново се образува голямото растение, когато старото растение се разпада умирайки, така от "прашинката" Земя се създава един нов Макрокосмос, до като старият умрял Макрокосмос се разпада.
към текста >>

66. Съдържание GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

5. Растение, животно и човек
5. Растение, животно и човек
към текста >>

67. 3. Явленията на живота GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума.
То излиза от общността със земята. То бива включено в силите, които се влъчват в Земята от всички страни на извънземния свят. Когато виждаме едно вещество или един процес да се развиват като живот, ние трябва да си представим, че то се освобождава от силите, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност. Тези сили действуват от всички страни, като стремящи се към центъра на Земята. Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на силите не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането. Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума. В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия. Те се стремят да преминат в безформеното. Това преминаване в безформеното бива променено чрез действията на Слънцето и други подобни действия от мировото пространство. Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята. И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението.
към текста >>

В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия.
То бива включено в силите, които се влъчват в Земята от всички страни на извънземния свят. Когато виждаме едно вещество или един процес да се развиват като живот, ние трябва да си представим, че то се освобождава от силите, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност. Тези сили действуват от всички страни, като стремящи се към центъра на Земята. Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на силите не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането. Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума. В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия. Те се стремят да преминат в безформеното. Това преминаване в безформеното бива променено чрез действията на Слънцето и други подобни действия от мировото пространство. Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята. И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението. Ако обхванем областта на всичко това, което веществата развиват като действия на сили под влиянието на Земята, с названието физическо, тогава трябва да назовем с едно друго име изразяващо различното естество на съвършено различно устроените сили, които не се излъчват от Земята, а се влъчват в нея.
към текста >>

И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението.
Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума. В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия. Те се стремят да преминат в безформеното. Това преминаване в безформеното бива променено чрез действията на Слънцето и други подобни действия от мировото пространство. Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята. И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението. Ако обхванем областта на всичко това, което веществата развиват като действия на сили под влиянието на Земята, с названието физическо, тогава трябва да назовем с едно друго име изразяващо различното естество на съвършено различно устроените сили, които не се излъчват от Земята, а се влъчват в нея. Тук ние намираме от една друга страна онова от човешкия организъм, за което говорихме от една друга страна в предидущата глава. В съгласие с един стар навик, който под влиянието на физикално ориентирания начин на мислене е стигнал до объркване, ние нарекохме тази част на човешкия организъм етерно тяло. Ще трябва да кажем: в растението, т.е. в това, което се явява като живо, царува етерното.
към текста >>

Ще трябва да кажем: в растението, т.е.
Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята. И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението. Ако обхванем областта на всичко това, което веществата развиват като действия на сили под влиянието на Земята, с названието физическо, тогава трябва да назовем с едно друго име изразяващо различното естество на съвършено различно устроените сили, които не се излъчват от Земята, а се влъчват в нея. Тук ние намираме от една друга страна онова от човешкия организъм, за което говорихме от една друга страна в предидущата глава. В съгласие с един стар навик, който под влиянието на физикално ориентирания начин на мислене е стигнал до объркване, ние нарекохме тази част на човешкия организъм етерно тяло. Ще трябва да кажем: в растението, т.е. в това, което се явява като живо, царува етерното.
към текста >>

Обаче все пак при човека се явява по отношение на жизнените явления една важна разлика в сравнение с растението.
Доколкото човекът е едно живо същество, това етерно царува също и в него. Обаче все пак при човека се явява по отношение на жизнените явления една важна разлика в сравнение с растението. Растението оста вя да действува в него физическото, когато етерното от мировото пространство не развива вече своето действие, какъвто е случаят през нощта, когато слънчевият етер престава да действува. Човешкото същество оставя да действува в него физическото, т.е. в неговото тяло, едвам когато настъпва смъртта. През време на сън у човека изчезват явленията на съзнанието и на себесъзнанието; обаче явленията на живота продължават да съществуват, даже когато слънчевият етер от мировото пространство не действува вече. През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили.
към текста >>

Растението оста вя да действува в него физическото, когато етерното от мировото пространство не развива вече своето действие, какъвто е случаят през нощта, когато слънчевият етер престава да действува.
Доколкото човекът е едно живо същество, това етерно царува също и в него. Обаче все пак при човека се явява по отношение на жизнените явления една важна разлика в сравнение с растението. Растението оста вя да действува в него физическото, когато етерното от мировото пространство не развива вече своето действие, какъвто е случаят през нощта, когато слънчевият етер престава да действува. Човешкото същество оставя да действува в него физическото, т.е. в неговото тяло, едвам когато настъпва смъртта. През време на сън у човека изчезват явленията на съзнанието и на себесъзнанието; обаче явленията на живота продължават да съществуват, даже когато слънчевият етер от мировото пространство не действува вече. През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили. Обаче човекът ги носи индивидуализирани в себе си още от своето зародишно вре ме.
към текста >>

През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили.
Обаче все пак при човека се явява по отношение на жизнените явления една важна разлика в сравнение с растението. Растението оста вя да действува в него физическото, когато етерното от мировото пространство не развива вече своето действие, какъвто е случаят през нощта, когато слънчевият етер престава да действува. Човешкото същество оставя да действува в него физическото, т.е. в неговото тяло, едвам когато настъпва смъртта. През време на сън у човека изчезват явленията на съзнанието и на себесъзнанието; обаче явленията на живота продължават да съществуват, даже когато слънчевият етер от мировото пространство не действува вече. През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили. Обаче човекът ги носи индивидуализирани в себе си още от своето зародишно вре ме. Това, което растението получава така от света, човекът го взема през време на своя живот от себе си, защото го е получил още в тялото на майката за по-нататъшно развитие. Една сила, която всъщност е първоначално космическа, определена да действува влъчващо се върху Земята, действува от белите дробове или от черния дроб.
към текста >>

Това, което растението получава така от света, човекът го взема през време на своя живот от себе си, защото го е получил още в тялото на майката за по-нататъшно развитие.
Човешкото същество оставя да действува в него физическото, т.е. в неговото тяло, едвам когато настъпва смъртта. През време на сън у човека изчезват явленията на съзнанието и на себесъзнанието; обаче явленията на живота продължават да съществуват, даже когато слънчевият етер от мировото пространство не действува вече. През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили. Обаче човекът ги носи индивидуализирани в себе си още от своето зародишно вре ме. Това, което растението получава така от света, човекът го взема през време на своя живот от себе си, защото го е получил още в тялото на майката за по-нататъшно развитие. Една сила, която всъщност е първоначално космическа, определена да действува влъчващо се върху Земята, действува от белите дробове или от черния дроб.
към текста >>

68. 4. За същността на усещащия организъм GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите. Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>

Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите. Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>

Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите. Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>

Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях.
Но на растителното вещество му е безразлично и като живо, как неговите части са разположени, са били разположени или ще бъдат разположени по отношение на тяхната собствена дейност. Те се изоставят на действието на излъчващите се и влъчващите се външни сили. Животинското вещество попада в областта на действия, които са независими от тези сили. То се движи вътре в организма или се движи като цял организъм така, че тези движения не следват само от излъчващите се и влъчващите се сили. Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята. Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи. Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н. Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
към текста >>

Чрез това растението се разпада на две части.
Те се изоставят на действието на излъчващите се и влъчващите се външни сили. Животинското вещество попада в областта на действия, които са независими от тези сили. То се движи вътре в организма или се движи като цял организъм така, че тези движения не следват само от излъчващите се и влъчващите се сили. Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята. Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи. Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н. Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
към текста >>

Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята. Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи. Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н. Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
към текста >>

Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението.
При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили. Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях. Получават се взаимодействия между двете образования на органите. И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането. Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението.
към текста >>

Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението.
При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили. Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях. Получават се взаимодействия между двете образования на органите. И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането. Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението.
към текста >>

69. 5. Растение, животно и човек GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

5. РАСТЕНИЕ, ЖИВОТНО, ЧОВЕК
5. РАСТЕНИЕ, ЖИВОТНО, ЧОВЕК
към текста >>

В растението съществува веществото (материята), което е преобразено чрез влъчващите се в Земята сили.
В растението съществува веществото (материята), което е преобразено чрез влъчващите се в Земята сили. Това е живото вещество. То стои във взаимодействия с неживата материя. Трябва да си представим, че в растителното същество постоянно се отделя от неживата материя това живо вещество. В него формата на растението се явява като резултат на влъчващите се в Земята сили. Това дава един веществен поток.
към текста >>

В него формата на растението се явява като резултат на влъчващите се в Земята сили.
В растението съществува веществото (материята), което е преобразено чрез влъчващите се в Земята сили. Това е живото вещество. То стои във взаимодействия с неживата материя. Трябва да си представим, че в растителното същество постоянно се отделя от неживата материя това живо вещество. В него формата на растението се явява като резултат на влъчващите се в Земята сили. Това дава един веществен поток. Неживото се превръща в нещо живо; живото се превръща в нещо неживо. В този поток се раждат растителните органи.
към текста >>

При животното усещащото вещество се ражда от живото, както при растението живото се ражда от неживото.
При животното усещащото вещество се ражда от живото, както при растението живото се ражда от неживото. Тук има един двоен поток на веществата. В етерното животът не е доведен до оформения живот. Той е подържан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната организация в течащия живот.
към текста >>

При растението от неживата материя се отделя живото вещество.
Сега ние можем да проследим тази форма според нейната вещественост. При превръщането на веществото от една степен в друга веществото се явява като отделяне на горната степен от по-долната и едно изграждане на формата от отделното вещество. При растението от неживата материя се отделя живото вещество. В това отделено вещество действуват влъчващите се в Земята етерни сили като сили създаващи формата. Първо става не едно отделяне, а едно пълно превръщане на физическото вещество чрез етерните сили. Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм. Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване.
към текста >>

Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване.
При растението от неживата материя се отделя живото вещество. В това отделено вещество действуват влъчващите се в Земята етерни сили като сили създаващи формата. Първо става не едно отделяне, а едно пълно превръщане на физическото вещество чрез етерните сили. Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм. Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване. Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на живота, и такива, които се стремят към умиране. Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния организъм. В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример.
към текста >>

Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното.
При животното имаме едно двойно отделяне и също една двойна екскреция. Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на живото вещество в усещащо. Това усещащо вещество се отделя от просто живото. Имаме работа с едно вещество, което се стреми към усещащата същност, и едно такова, което се отдалечава от него и се стреми към само живото. Обаче в организма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове. Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното. Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането. То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне.
към текста >>

Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането.
Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на живото вещество в усещащо. Това усещащо вещество се отделя от просто живото. Имаме работа с едно вещество, което се стреми към усещащата същност, и едно такова, което се отдалечава от него и се стреми към само живото. Обаче в организма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове. Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното. Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането. То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне.
към текста >>

70. 7. Същността на лечебните действия GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта.
В този случай в появяващите се болки можем да забележим едно прекалено действие на астралното тяло. Тогава имаме работа с характерния случай за организма на червата. По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло? Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата. Това са калият и натрият. Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта. Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне. Сярата има именно свойството, че служи за спиране разлагането на белтъка; тя задържа така да се каже свързано организиращите сили на белтъчното вещество. Ако е внесена в кръвния поток така, че се свързва с калият или натрият, нейното действие настъпва там, където калият или натрият са особено привлечени към определени органи. Такъв е случаят при чревните органи.
към текста >>

71. 8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Като такива те са вещества, които развиват тяхната дейност в растението.
Необходимата на човека храна съдържа например въглехидрати. Тези въглехидрати са отчасти подобни на скорбялата. Като такива те са вещества, които развиват тяхната дейност в растението. В човешкото тяло те достигат в състоянието, което могат да постигнат в растението. В това състояние скорбялата е едно чуждо тяло.
към текста >>

В човешкото тяло те достигат в състоянието, което могат да постигнат в растението.
Необходимата на човека храна съдържа например въглехидрати. Тези въглехидрати са отчасти подобни на скорбялата. Като такива те са вещества, които развиват тяхната дейност в растението. В човешкото тяло те достигат в състоянието, което могат да постигнат в растението. В това състояние скорбялата е едно чуждо тяло.
към текста >>

72. 15. Метод на лечението GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Ако внесем в организма смолообразното вещество, което може да се извлече от растението levisticum officinalis (лечебен селим, левущян) под формата на чай, а още по-добре под една преработена в препарат форма, тогава неправилно изразходваната дейност на астралното тяло за кръвообращението се освобождава и настъпва подсилването за организма на мозъка.
Ако се намираме пред болестни състояния, които се проявяват в анормални сърцебиения, тогава една неправилна дейност на астралното тяло се упражнява върху хода на движението на кръвта. Тази дейност на астралното тяло отслабва тогава за процесите на мозъка. Настъпват епилептични състояния, защото една отслабнала дейност на астралния организъм в организма на главата води до едно напрежение на принадлежащите там етерни сили. Ако внесем в организма смолообразното вещество, което може да се извлече от растението levisticum officinalis (лечебен селим, левущян) под формата на чай, а още по-добре под една преработена в препарат форма, тогава неправилно изразходваната дейност на астралното тяло за кръвообращението се освобождава и настъпва подсилването за организма на мозъка. Във всички тези случаи трябва да установим посоката на действията на болестта чрез една съответна диагноза. Да вземем последния случай. Той може да стои така, че причината да изхожда от едно нарушено взаимодействие между етерното и астралното тяло в кръвообращението. Тогава последствията от това са явления в мозъка. В този случай с лечението трябва да се постъпи така, както бе описано по-горе.
към текста >>

73. 17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

В растението физическата дейност е проникната от етерната.
Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества. Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност. В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална. Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт. На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм. За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм.
към текста >>

74. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло.
Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло. Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв. Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма. Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм. Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло. Давахме също маков сок в слаби дози, за да накараме увредения собствен организъм да отстъпи пред лечебните действия.
към текста >>

Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на организма на шията и на главата.
Всичко това води до лечението по следния начин. Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на организма на шията и на главата. Ето защо даваме colchicum autumnale при всички онези болести, които имат техния най-важен симптом в струмата. Ето защо на пациентката давахме три пъти дневно по 5 капки от нашия препарат от colchicum, чрез което струмният тумор намаля и пациентката се почувствува облекчена. Когато сме подсилили астралното тяло по този начин, то става посредник също за едно по-добро функциониране на азовия организъм, чрез което средствата, които могат да действуват в храносмилателните и размножителните органи запазват тяхната сила в организма. Като такива средства приложихме клизми с пелин, които примесвахме с олио, защото олиото действува дразнещо в храносмилателния тракт. С това средство постигнахме значително подобрение.
към текста >>

За целта виждаме в корените на растението potentilla tormentilla (планински очеболец) в много силно разреждане нещо специфично.
Ние трябваше да свържем тези болки в главата с преставането на менструациите след извеждането на яйчниците, а повишението им безсъзнанието да го считаме като един компенсационен симптом на климактериума. Първо се опитахме да подобрим това състояние с антимон. Същият би трябвало да произведе подобрение, ако би трябвало да става въпрос за общата обмяна на веществата, стояща под регулиращото действие на азовия организъм. Но чрез това не постигнахме подобрение. Това бе едно доказателство, че относително самостоятелната част на азовия организъм, която регулира предимно органите на размножението, изисква върху тази част да упражни въздействие. За целта виждаме в корените на растението potentilla tormentilla (планински очеболец) в много силно разреждане нещо специфично. И действително това средство подействува.
към текста >>

75. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Чрез една сетивно-свръхсетивна форма то представлява растението като цяло, от което, възпроизвеждайки цялото в детайли, се оформят листата, цвета и т.н.
В това настроение на идейно усамотение, което тегнеше в душата ми, намирах вътрешно освобождение единствено като отново и отново препрочитах беседата между Гьоте и Шилер, когато двамата си тръгват заедно от едно събрание на обществото на естествоизпитателите в Йена. Те споделят мнението, че природата не трябва да се разглежда на части, както направил това ботаникът Бач в доклада, който току-що били чули. С няколко щриха Гьоте пресъздава пред очите на Шилер своето „прарастение“. Чрез една сетивно-свръхсетивна форма то представлява растението като цяло, от което, възпроизвеждайки цялото в детайли, се оформят листата, цвета и т.н. Поради своята тогава все още непреодоляна кантианска гледна точка Шилер може да види в това „цяло“ само една „идея“, която си изгражда човешкият разум чрез наблюдение на подробностите. Гьоте не позволява това да мине. Духовно той „вижда“ цялото, както вижда сетивно отделния детайл. И не признава принципна разлика между духовното и сетивното възприятие, а само преход от едното към другото. На него му е ясно, че двете имат право на място в действителността на опита.
към текста >>

76. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми.
В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата. В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества. Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми. Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение. Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин.
към текста >>

Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение.
В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата. В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества. Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми. Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение. Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин.
към текста >>

Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин.
В познаването на неорганичното едно понятие се прибавя последователно към друго, за да може да се обозре взаимовръзката от сили, които оказват влияние в природата. В случая на органичното е необходимо едно понятие да произлиза от другото така, че в непрекъснато живо преобразуване на понятията да възникнат образи на това, което се проявява в природата във вид на оформени същества. Гьоте се стреми да постигне това чрез опита си да задържи в духа си един идеален образ на листото на растението, който не е закостеняло, безжизнено понятие, а такова, което може да се представи в най-различни форми. Ако човек остави тези форми да се развият една от друга в неговия дух, той ще може да конструира цялото растение. Човек ще пресъздаде по идеален начин в душата си процеса, по който природата създава растението по действителен начин.
към текста >>

Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия.
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия. В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин. Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението. Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си.
към текста >>

Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението.
Опитвайки се да разбере същността на растението по този начин с духа си, човек се намира много по-близо до природата, отколкото с разбирането на неорганичното с помощта на безформени понятия. В неорганичното се постига само една духовна илюзия за това, което съществува в природата по един лишен от дух начин. Но в процеса на развитие на растението живее нещо, което има далечна прилика с възникващото в човешкия дух като образ на растението. Може да се забележи как, докато създава органичното, природата прилага в действие една духовна същност в самата себе си.
към текста >>

Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни.
Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни. В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми. Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване.
към текста >>

77. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

„Прарастението“ се съдържа във всяко растение, може да се получи от растителния свят чрез конструктивната сила на духа, но за никоя отделна, индивидуална форма не може да се говори като за типична.“
„Едно правилно разбиране на Гьотевия начин на мислене дава и възможността да се реши дали е съобразно с разбирането на Гьоте прарастението или праживотното да се идентифицират с някоя проявена или очакваща се да се прояви сетивно в определено време реална органична форма. На този въпрос може да се отговори единствено с категорично „не“. „Прарастението“ се съдържа във всяко растение, може да се получи от растителния свят чрез конструктивната сила на духа, но за никоя отделна, индивидуална форма не може да се говори като за типична.“
към текста >>

78. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

Но за мен не бяха важни отделните открития като такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата.
Във всичко, което бях работил във връзка с Гьоте, за мен най-важно беше да представя пред света съдържанието и направлението на неговия „светоглед“. Оттук като резултат трябваше да следва как с всеобхватните си и проникващи духовно в нещата изследвания и мисъл Гьоте стига до открития в отделни области на природата. Но за мен не бяха важни отделните открития като такива, а това, че те се бяха превърнали в цветовете на растението на духовния възглед за природата.
към текста >>

79. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Но тъй като появата на цветовете не е угасване и изчезване на битието на растението, а трансформиране на самото това битие, така и светът на идеите в човека, отнасящ се до сетивния свят, представлява трансформация на сетивното битие, а не мистично и тъмно влияние на нещо неопределено в душевния свят на човека.
Благодарение на това моето познание придоби все повече яснота също и по отношение на „мистиката“. Съпреживяването на световните събития от страна на човека беше извадено от неопределеното мистическо чувство и озарено от светлината, в която се разкриват идеите. Сетивният свят, разгледан изключително в неговото своеобразие, първоначално е лишен от идеи, както корените и стволът на дървото са лишени от цветове. Но тъй като появата на цветовете не е угасване и изчезване на битието на растението, а трансформиране на самото това битие, така и светът на идеите в човека, отнасящ се до сетивния свят, представлява трансформация на сетивното битие, а не мистично и тъмно влияние на нещо неопределено в душевния свят на човека. Подобно на това колко ясно проявени са физическите неща и процеси на светлината на слънцето, също толкова духовно ясно трябва да се прояви живеещото като познание в човешката душа.
към текста >>

80. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

Но това пресъздаване израства от естественонаучното, както цветът на растението от стеблото и листата.
Може да се види как в моята „Мистика“ и в „Християнството като мистичен факт“ понятието за мистика е изведено по посока на това обективно знание. Нека по-специално отбележим как е построена моята „Теософия“. При всяка крачка, която се прави в тази книга, на заден план стои духовното виждане. Не се казва нищо, което да не произхожда от това духовно виждане. В началото на книгата съзерцанието е облечено в естественонаучни идеи, но после, стъпка по стъпка, издигайки се в повисшите светове, то във все по-голяма степен участва в свободното пресъздаване на духовния свят. Но това пресъздаване израства от естественонаучното, както цветът на растението от стеблото и листата. Както растението не може да се види в неговата цялост, ако гледаме само неговия цвят, така и природата не може да се изживее в нейната пълнота, ако човек не се издигне от сетивното към духа.
към текста >>

Както растението не може да се види в неговата цялост, ако гледаме само неговия цвят, така и природата не може да се изживее в нейната пълнота, ако човек не се издигне от сетивното към духа.
Нека по-специално отбележим как е построена моята „Теософия“. При всяка крачка, която се прави в тази книга, на заден план стои духовното виждане. Не се казва нищо, което да не произхожда от това духовно виждане. В началото на книгата съзерцанието е облечено в естественонаучни идеи, но после, стъпка по стъпка, издигайки се в повисшите светове, то във все по-голяма степен участва в свободното пресъздаване на духовния свят. Но това пресъздаване израства от естественонаучното, както цветът на растението от стеблото и листата. Както растението не може да се види в неговата цялост, ако гледаме само неговия цвят, така и природата не може да се изживее в нейната пълнота, ако човек не се издигне от сетивното към духа.
към текста >>

81. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Изкачим ли се от минералния към растителния свят, ще стане ясно, че по този начин, от същия закон за планинския кристал не може да възникне едно растение.
Това не би ни изглеждало толкова парадоксално, ако помислим върху следното: Да вземем мъртвата материя, един планински кристал например. Той има правилна форма. Ако се разруши, от неговата форма не остава нищо, което да пребъде, което да може да премине в други планински кристали. Новият кристал не получава нищо от неговата форма. Изкачим ли се от минералния към растителния свят, ще стане ясно, че по този начин, от същия закон за планинския кристал не може да възникне едно растение. Едно растение може да възникне само ако произлезе от предшестващо растение. Тук формата се запазва и препредава на другото растение. Отидем ли по-нагоре към животинския свят, ще открием как се извършва еволюцията на видовете. Ще открием как тъкмо 19 век видя най-големите си постижения в откриването на еволюцията на видовете. Ще видим не само как от една форма се ражда друга, но и как всяко животно в утробата на майка си преминава наново през всички форми, през Нисшите фази от развитието на неговите предшественици.
към текста >>

Едно растение може да възникне само ако произлезе от предшестващо растение.
Това не би ни изглеждало толкова парадоксално, ако помислим върху следното: Да вземем мъртвата материя, един планински кристал например. Той има правилна форма. Ако се разруши, от неговата форма не остава нищо, което да пребъде, което да може да премине в други планински кристали. Новият кристал не получава нищо от неговата форма. Изкачим ли се от минералния към растителния свят, ще стане ясно, че по този начин, от същия закон за планинския кристал не може да възникне едно растение. Едно растение може да възникне само ако произлезе от предшестващо растение. Тук формата се запазва и препредава на другото растение. Отидем ли по-нагоре към животинския свят, ще открием как се извършва еволюцията на видовете. Ще открием как тъкмо 19 век видя най-големите си постижения в откриването на еволюцията на видовете. Ще видим не само как от една форма се ражда друга, но и как всяко животно в утробата на майка си преминава наново през всички форми, през Нисшите фази от развитието на неговите предшественици. При животните имаме сублимиране на вида.
към текста >>

Тук формата се запазва и препредава на другото растение.
Той има правилна форма. Ако се разруши, от неговата форма не остава нищо, което да пребъде, което да може да премине в други планински кристали. Новият кристал не получава нищо от неговата форма. Изкачим ли се от минералния към растителния свят, ще стане ясно, че по този начин, от същия закон за планинския кристал не може да възникне едно растение. Едно растение може да възникне само ако произлезе от предшестващо растение. Тук формата се запазва и препредава на другото растение. Отидем ли по-нагоре към животинския свят, ще открием как се извършва еволюцията на видовете. Ще открием как тъкмо 19 век видя най-големите си постижения в откриването на еволюцията на видовете. Ще видим не само как от една форма се ражда друга, но и как всяко животно в утробата на майка си преминава наново през всички форми, през Нисшите фази от развитието на неговите предшественици. При животните имаме сублимиране на вида. При човека имаме не само сублимиране на вида, развитие на рода, но и развитие на индивидуалността.
към текста >>

82. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Целият живот е като едно растение, което съдържа не само това, което разкрива пред очите, а носи и едно бъдещо състояние в скритите си дълбини.
Целият живот е като едно растение, което съдържа не само това, което разкрива пред очите, а носи и едно бъдещо състояние в скритите си дълбини. Който има едно растение пред себе си, което тепърва ще покарва листа, той добре знае, че на стеблото, на което поникват листа, ще се появят и цветове, и плодове. Но как някой би могъл да каже, как ще изглеждат тези органи, ако изследва само това, което понастоящем се разкрива пред очите. Само този, който се е запознал със същността на растението, може да направи това.
към текста >>

Който има едно растение пред себе си, което тепърва ще покарва листа, той добре знае, че на стеблото, на което поникват листа, ще се появят и цветове, и плодове.
Целият живот е като едно растение, което съдържа не само това, което разкрива пред очите, а носи и едно бъдещо състояние в скритите си дълбини. Който има едно растение пред себе си, което тепърва ще покарва листа, той добре знае, че на стеблото, на което поникват листа, ще се появят и цветове, и плодове. Но как някой би могъл да каже, как ще изглеждат тези органи, ако изследва само това, което понастоящем се разкрива пред очите. Само този, който се е запознал със същността на растението, може да направи това.
към текста >>

Само този, който се е запознал със същността на растението, може да направи това.
Целият живот е като едно растение, което съдържа не само това, което разкрива пред очите, а носи и едно бъдещо състояние в скритите си дълбини. Който има едно растение пред себе си, което тепърва ще покарва листа, той добре знае, че на стеблото, на което поникват листа, ще се появят и цветове, и плодове. Но как някой би могъл да каже, как ще изглеждат тези органи, ако изследва само това, което понастоящем се разкрива пред очите. Само този, който се е запознал със същността на растението, може да направи това.
към текста >>

При растението нещата са значително по-прости.
Така и целият човешки живот съдържа в себе си основите на бъдещето. За да може да се каже нещо за това бъдеще обаче, би трябвало да се проникне в скритата природа на човека. Нашето съвремие не проявява особено голяма склонност към това. То се занимава с всичко, което е на повърхността и си мисли, че ще изпадне в несигурност, ако се наложи да пристъпи към това, което се изплъзва на повърхностното наблюдение. При растението нещата са значително по-прости. Човек знае, че подобни нему дават толкова и толкова често цветове и плодове. Човешкият живот обаче е неповторим и цветовете, които трябва да даде, досега не са съществували. Въпреки това те са налични като заложба, също както и цветовете на едно понастоящем даващо листа растение.
към текста >>

Въпреки това те са налични като заложба, също както и цветовете на едно понастоящем даващо листа растение.
Нашето съвремие не проявява особено голяма склонност към това. То се занимава с всичко, което е на повърхността и си мисли, че ще изпадне в несигурност, ако се наложи да пристъпи към това, което се изплъзва на повърхностното наблюдение. При растението нещата са значително по-прости. Човек знае, че подобни нему дават толкова и толкова често цветове и плодове. Човешкият живот обаче е неповторим и цветовете, които трябва да даде, досега не са съществували. Въпреки това те са налични като заложба, също както и цветовете на едно понастоящем даващо листа растение.
към текста >>

Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането.
Но в края на 18. и първата половина на 19. век това вече не беше „ненаучно". Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм. Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена като „жизнена сила". Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането. По-късно материализмът отхвърли подобна представа. Официалната наука прие, че живият организъм се изгражда по същия начин, както и т. нар. неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание. В днешно време само най-закостенелите материалисти се придържат към това непризнаване на „жизнената сила". Много от естествениците се убедиха, че все пак трябва да се приеме подобна жизнена сила.
към текста >>

Растението на притежава усещане.
Третата съставна част на човешката природа е т. нар. сетивно или астрално тяло. То е носител на болката и удоволствието, на импулсите, копнежите, страстите и т.н. Всичко това, едно същество, което се състои само от физическо и етерно тяло, не притежава. Всичко назовано би могло да се обобщи с израза: усещане. Растението на притежава усещане. Ако в наше време някои учени изхождат от факта, че някои растения реагират на дразнение с движение или по друг начин и заключават, че растенията имат определена способност за усещане, с това те само показват, че не познават същността на усещането. Не става дума за това, че съответното същество реагира на дразнение, а по-скоро за това, че отражение на дразнението се явява един вътрешен процес, какъвто наблюдаваме при болката, удоволствието, желанието и т.н. Ако човек не се придържа към това схващане, би имал основание да каже, че синият лакмус изпитва усещане от определени субстанции, защото при допир с тях почервенява.
към текста >>

не бива да се задоволяваме само с това, просто да покажем растението, семето, цвета.
Представата за чисто сетивно - нагледния учебен час обаче също е материалистическа. Всички нагледи в този период трябва да бъдат одухотворени, т.е. не бива да се задоволяваме само с това, просто да покажем растението, семето, цвета. Всичко трябва да се опира на сравнения, взети от духовния свят. Семето не е само това, което очите възприемат. В него е скрито цялото растение. Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението. Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано.
към текста >>

В него е скрито цялото растение.
Представата за чисто сетивно - нагледния учебен час обаче също е материалистическа. Всички нагледи в този период трябва да бъдат одухотворени, т.е. не бива да се задоволяваме само с това, просто да покажем растението, семето, цвета. Всичко трябва да се опира на сравнения, взети от духовния свят. Семето не е само това, което очите възприемат. В него е скрито цялото растение. Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението. Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано. Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината. Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз. Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин.
към текста >>

83. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда.
Обаче колко много или колко малко от тази личност заслужава впрочем да продължава да съществува, това е вече друг въпрос и е една точка, която трябва да оставим на Бога. Предварително искам да отбележа първо само това: Аз приемам различни класи и разреди на последните първоначални съставни части на всички същества, един вид на началните точки на всички явления в природата, които бих могъл да нарека души, защото от тях изхожда одушевяването на цялото, или още по-добре монади нека запазим този израз на Лайбниц! Едва ли би имало друг такъв израз, който да може до изрази простотата на най-простото същество. Но както опитът ни показва, някои от тези монади или начални точки са така малки, така нищожни, че те са годни най-много само за една второстепенна служба и за едно второстепенно съществуване; други напротив са даже силни и мощни. Ето защо тези последните се стремят да увлекат в техния кръг всичко, което се приближава до тях и да го превърнат нещо, което им принадлежи, т.е. в едно тяло, в едно растение, в едно животно, или още по-нагоре, в една звезда. Те продължават това дотогава, докато малкият или големият свят, намерението на който се намира духовно в тях, се изяви и телесно навън. Само последните монади бих могъл аз да нарека души. От това следва, че съществуват мирови монади, мирови души, монади на мравките, души на мравките, и че в техния произход и двете, макар и да не са еднакви, все пак са сродни в първичното същество. Всяко слънце, всяка планета носи в себе си едно по-висше намерение, една по-висша задача, по силата на което техните развития трябва да протекат също така равномерно и по същите закони както развитията на един розов храст преминаващ през листа, стъбло и цвят. Можете да наречете това една идея или една монада, както искате, аз нямам нищо против това; достатъчно е, че това намерение съществува невидимо и от по-рано, отколкото видимото развитие, което ще се яви от него в природата.
към текста >>

Защо е необходимо да се говори за един "живот на други небесни тела" и т.н., когато може да се види, как при едно животно или при едно растение телата се изграждат чрез задружното действие на чисто материални сетивни клетки!
Нещата са се изменили и днес стават твърде трудни по отношение на науката. Трябва да се помисли, че след смъртта на Гьоте Шлайден и ШВАН са открили човешката и животинската клетка и че едва тогава се е представил по един сетивен начин един елементарен организъм. Защо е необходимо да се говори за един "живот на други небесни тела" и т.н., когато може да се види, как при едно животно или при едно растение телата се изграждат чрез задружното действие на чисто материални сетивни клетки!
към текста >>

84. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Когато някой установява понятието за противоположност между смъртта и живота и при това, както постоянно се случва, преди всичко забравя, че смъртта и животът са една противоположност, която винаги зависи от съществото, за което тя се отнася, трябва да имаме предвид, че не можем да говорим при едно по-точно разглеждане на въпроса по същия начин върху смъртта на растението, на животното или на човека.
Така може да се изкаже някой, който в смисъла на дадените преди осем дена обяснения, се намира под внушителното действие на някои представи на епохата, които са добити на почвата на естествената наука, и който би изпитал желание да проследи след смъртта всички движения на отделните вещества съставляващи човешкото тяло, който преди всичко вярва, че има право да запита: Какво правят след смъртта на човека кислородът, азотът, въглеродът и т.н., които са изграждали човешкото тяло? Независимо от това, че днес има много хора, които се намират под влиянието на думите "вечност на материята", има обаче други, които изгубват напълно възможността да си представят в безкрайно празното пространство нещо друго освен материята с нейните действия. Но че при обяснения от този род винаги се касае за това, да бъдат спазени преди всичко по възможно най-точен начин понятията и идеите, подобно нещо може да се види у някои, които разглеждат същността на смъртта. Когато някой установява понятието за противоположност между смъртта и живота и при това, както постоянно се случва, преди всичко забравя, че смъртта и животът са една противоположност, която винаги зависи от съществото, за което тя се отнася, трябва да имаме предвид, че не можем да говорим при едно по-точно разглеждане на въпроса по същия начин върху смъртта на растението, на животното или на човека. Следващите обяснения ще държат сметка именно за това положение. Но колко малко са на ясно хората върху думите, които се употребяват в тази област, можем да видим например от факта, че във Физиологията на великия естествоизпитател Хъксли се намира следното. Там се казва, че трябва да се прави разлика между локална, местна смърт и всеобщата смърт, смъртта на тъканите в един организъм, и след това изрично се казва, че животът на човека зависи от мозъка, белите дробове, сърцето. Но, казва Хъксли, това е една троица, която може да се сведе всъщност до една двойка, като например ако поддържаме по изкуствен начин дишането, можем да отнемем мозъка на един човек и все пак той да продължава да живее. А това значи, казва се, че животът продължава и когато мозъкът е отнет.
към текста >>

При растението обратният процес, процесът на умирането започва в момента, когато то е създало в себе си заложбата за едно ново растение.
Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя. Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества. Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към принципите на живота, докато животът е още налице. Казах, че не можем да говорим по същия начин за смъртта при животните, при растенията и при човека, защото в такъв случай не бихме взели под внимание едно важно явление. Това явление се среща и при нисшите животни, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото. При растението обратният процес, процесът на умирането започва в момента, когато то е създало в себе си заложбата за едно ново растение. Следователно за онези растения, при които можем да наблюдаваме това, можем със сигурност да кажем: Причината, която им е отнела живота, се крие в новото или в новите същества; те не са оставили нищо от този живот в старото същество.
към текста >>

За едно растение, което се заобикаля с една кора, което може да носи в себе си мъртвото и да живее по-нататък, съвсем оправдано трябва да кажем, че то има един излишък на живот.
Чрез едно просто разсъждение можем да се убедим, че това е така. Съществуват определени растения, които цъфтят многократно и дават плод, при които така да се каже върху старото стъбло постоянно се посаждат нови растителни форми, като паразити. Но тук можете да се убедите, че те изкупуват възможността да живеят по-нататък, като изтласкват определени части в неживо състояние, в смъртта, т.е. заобикалят се с една кора. За едно растение, което се заобикаля с една кора, което може да носи в себе си мъртвото и да живее по-нататък, съвсем оправдано трябва да кажем, че то има един излишък на живот. И понеже има този излишък, който не отдава то отдава само това, от което се нуждаят младите същества , то трябва да се осигури благодарение на това, че изтласква смъртта навън. Но също така можем да кажем, че всяко живо същество, което съдържа в себе си възможността да продължи да живее и след създаването на едно ново същество, е поставяне пред необходимостта постоянно да побеждава в себе си самия живот, като приема неорганичната материя, неживата материя. А това достатъчно може да се наблюдава при животното и при човека.
към текста >>

Всеки човек се стреми към развитието на индивидуалното, както растението се стреми към развитието на вида.
Който иска, може да стори това. Но той не трябва да го приеме като нещо действително, а като нещо символично, когато например на учениците се дава темата да напишат биографията на техния писец, както аз и моите колеги можахме да направим това на младини. Тогава бихме могли да говорим и за биографията на един писец. Обаче по отношение на действителността не се касае за това, да се занимаваме с аналогии и сравнения, а със същността на нещата. Това е при човека индивидуалното, което не прави от човека едно видово същество, а една съвсем определена индивидуалност, каквато е всеки човек. Всеки човек се стреми към развитието на индивидуалното, както растението се стреми към развитието на вида. И всяко развитие, всеки напредък във възпитанието както и в историческото развитие почива върху това, че в своето развитие над характерните черти на вида човекът притежава в индивидуалността един излишък. Ако във всеки човек не би съществувала една духовно-душевна, индивидуална ядка, която се развива духовно-душевно така, както животното се развива физически според своя вид, тогава не би съществувала никаква история. Тогава при човешкия род бихме могли да говорим само за един вид. Тогава също бихме могли да говорим за едно развитие, но не за една история и за едно развитие на културата. Ето защо естествената наука ще говори за едно родово или видово развитие на коня, но не за една история.
към текста >>

Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота.
Но когато проследим тези индивидуална ядка на човешкото същество, която така да се каже можем да видим, че се явява в съществуването с раждането, когато я проследим по-нататък в течение на живота, тя се показва някакси в двояко отношение, преди всичко в подрастващия човек, в младостта. Тя се показва там като нещо, което обуславя едно възходящо развитие на целия човек. И който действително може да наблюдава интимно живота на младостта, което е научил да наблюдава детето не само външно, но изцяло интимно, който сам си спомня това, което е изживял в това отношение, ще се съгласи, че това, което се намира в него, не е било още там в определен момент, че то се е явило едва по-късно като чувство на една сила, като чувство на живота, като съдържание на живота, което действува силно повдигащо. Това, което човек носи в себе си като индивидуална ядка на своето същество, действува не само във външното оформяне на живота, а простира своите действия чак до най-елементарните форми на живота и Функции на живота. И когато настъпва определена зрялост на човека и той има случай да приеме в себе си много неща от външния свят, тогава тази индивидуална ядка на неговото същество действува така, че тя се обогатява, приспособява се към външния свят, събира съдържание. Но когато наблюдаваме това взаимоотношение на индивидуалната ядка на човешкото същество с онова, което той в течение на живота не само учи и изпитва, но проявява като изживявания на удоволствие и страдание, скръб и радост, тогава на една по-висока степен в този душевно-духовен живот ще видим едно взаимодействие подобно това, което става между новия растителен зародиш, който се развива от цвета на стария, и старото растение, на което новият зародиш отнема живота.
към текста >>

Но да може да се роди нов живот, старото трябва постепенно да умре и да угасне напълно, както старото растение, когато то е едногодишно, трябва да умре, за да може новото растение да вземе своя живот от него.
Така ние можахме да проследим това, което е вечно в човека, което минава през живота и смъртта, което от живота преминава чрез смъртта в духовните светове и отново се явява в нови въплъщения. И фактът, как ние ще се развием по-нагоре в новите въплъщения, е свързан с това, как ще оползотворим плодовете от миналите съществувания. Днес трябваше да покажем отношенията на ядката на човешкото същество с тези две понятия. Когато имаме пред погледа си това, тогава при въпроса за същността на живота и смъртта не ще отговаряме: Ние познаваме същността на смъртта по това, че след нея остават мъртви трупове, а ще кажем: Ние потърсихме в най-вътрешната ядка на човешкото същество това, което трябва да произведе нов живот. Но да може да се роди нов живот, старото трябва постепенно да умре и да угасне напълно, както старото растение, когато то е едногодишно, трябва да умре, за да може новото растение да вземе своя живот от него. Който така разглежда света на смъртта, не ще насочи своя поглед към това, което остава като труп, а във всяко същество ще спре своя поглед на най-характерното на живота, което се пренася в един нов живот. Макар и Шекспир да поставя в устата на мрачния датски принц думите, които мнозина могат да считат за доказани от фактите на днешната наука:
към текста >>

85. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят.
Че през време на живота физическото тяло е изтръгнато от властта на тези химически и физически процеси, които веднага го завладяват, щом настъпи смъртта, това то дължи на етерното или жизнено тяло. С етерното тяло ние имаме дадено нещо, което изтръгва химическите и физическите вещества и сили от присъщата им дейност и ги предава отново на тази физическа дейност в момента на смъртта. Често пъти сме казвали, че против това може да се възрази, че това може да се направи много лесно. Но тези възражения са от такова естество, че те отпадат при едно по-задълбочено разбиране на въпроса. Съвсем независимо от това, че етерното тяло е един факт за духовния изследовател, и действителната логика показва, че е невъзможно да си представим един жив организъм без едно такова етерно или жизнено тяло. Ето защо в смисъла на Духовната наука ние приписваме едно такова етерно тяло също и на растенията и казваме: Докато човекът има още по-висши членове от свръхсетивно естество Астралното тяло и Азът -, растението е едно същество, което има само физическо тяло и етерно тяло, докато един минерал се състои само от физическо тяло, доколкото той ни се представя във външния свят. Ако пристъпим към животното, ние говорим за това, че у животното във физическото и в етерното тяло се присъединява Астралното тяло, като при тези думи не си представяме нищо друго, освен това, което казваме сега.
към текста >>

86. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото както всеки камък, всяко неживо тяло показва своята принадлежност към Земята, като може да пада върху Земята, където намира едно опорно положение, така и всяко растение показва своята принадлежност към Земята чрез това, че направлението на стъблото на растението е винаги едно такова, което минава през центъра на Земята.
Духовната наука не може да говори така. Тя може да говори само така, че всичко, което се намира на нашата Земя, което едно същество слязло, да речем, от мировото пространство на Земята би намерило като хора, животни, растения, камъни, всичко това трябва да принадлежи на целостта на Земята, както самите камъни принадлежат на Земята. Това ще рече, че не трябва да считаме Земята като една конструкция от камъни, от скали, а като нещо, което е едно живо в себе си цяло, което произвежда от себе си и растенията така, както човекът произвежда формациите на своята кожа, на своите сетивни органи и пр. С други думи: Ние не трябва да разглеждаме Земята без принадлежащата към нея растителна покривка. Даже едно външно обстоятелство би могло да обърне вниманието на хората, че както всеки камък принадлежи в известно отношение на Земята, така също към нея принадлежи и всичко растително. Защото както всеки камък, всяко неживо тяло показва своята принадлежност към Земята, като може да пада върху Земята, където намира едно опорно положение, така и всяко растение показва своята принадлежност към Земята чрез това, че направлението на стъблото на растението е винаги едно такова, което минава през центъра на Земята. Всички стъбла на растенията биха се пресекли в центъра на Земята, ако бихме ги продължили до центъра на Земята, т.е. Земята е в състояние да излъчи от своя център всички сили, които да направят да израснат растенията от нея. Иначе ние разглеждаме само нещо отвлечено, нещо измислено, когато разглеждаме царството на камъните, без да причислим към тях и растителната покривка. Към това се прибавя сега,че опиращата се само на материалното естествена наука говори за това, как всеки живот следователно също и растителният живот е трябвало да се роди някога от неживата материя, от минералите. За духовния изследовател този въпрос не съществува, защото никога подчиненото, вторичното, по-низшето не е предпоставка за по-висшето, а винаги по-висшето, оживеното е предпоставка за по-низшето, за неживото.
към текста >>

Щом това се допуска днес за каменните въглища, тогава не ще се счита също за смешно, когато чрез методите, които използува, Духовната наука установява, че всички скали, които съдържа нашата Земя, в крайна сметка са възникнали от растенията, че така да се каже първо растението е трябвало да се превърне в камък, така щото не минералите са предпоставка за растенията, а обратно растенията са предпоставка за минералите.
По-късно в сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света? " ние ще видим, как духовното изследване показва, че камъните, всичко минерално от гранита до почвената пръст е възникнало по един подобен начин, както днес естествената наука вярва това по отношение на каменните въглища. Защото каменните въглища са днес един минерал, ние ги изкопаваме от Земята. Какво са били те и според понятията на естествената наука преди милиони години? Големи, мощни гори така казва естествената наука са покривали в миналото голяма част от земната повърхност; по-късно поради земни катастрофи те са потънали в Земята, изменили са се химически по отношение на материалния състав и това, което днес изкопаваме от глъбините на Земята, това са растения превърнали се в камък. Щом това се допуска днес за каменните въглища, тогава не ще се счита също за смешно, когато чрез методите, които използува, Духовната наука установява, че всички скали, които съдържа нашата Земя, в крайна сметка са възникнали от растенията, че така да се каже първо растението е трябвало да се превърне в камък, така щото не минералите са предпоставка за растенията, а обратно растенията са предпоставка за минералите. Всичко минерално е първо едно втвърдяване, след това едно вкаменяване на нещо растително.
към текста >>

В размяна се образуват органите, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема.
Така схващани, растенията могат да бъдат сравнени с това, което за нас са нашите очи и уши, нашите сетива. Това са те за земния организъм. Обаче това, което възприема, което стига до едно съзнание, това е разливащият се от слънцето към земята надолу духовен свят. Този духовен свят не би могъл да стигне до едно съзнание, ако не би имал в растенията своите органи, които опосредствуват едно себесъзнание също така, както нашите очи, нашите уши и нерви опосредствуват нашето себесъзнание. Това насочва нашето внимание на факта, че всъщност ние говорим правилно само тогава, когато казваме: онези същества, които се разливат от слънцето към земята и разгръщат своята дейност, се срещат започвайки от пролетта и минавайки през лятото със съществото, което принадлежи на самата земя. В размяна се образуват органите, чрез които земята възприема тези същества, защото не растението възприема.
към текста >>

Суеверие е казах аз -, когато хората вярват, че растението като такова възприема или пък като отделно растение има един вид душа.
Духовните Същества, които принадлежат на действието на Земята и на Слънцето, те възприемат чрез органите на растенията и всички органи, от които се нуждаят, за да ги съберат към центъра на Земята, те ги насочват поради това към този център на Земята. Следователно, това, което трябва да виждаме зад растителната покривка, са духовните същества, които обкръжават земята и които имат своите органи в растенията. Твърде забележително е в нашата епоха, че именно Естествената наука се насочва към това, да признае те зи неща, изнесени от Духовната наука. Защото това не е нищо друго освен едно признание, че нашата физическа Земя е само една част от цялата Земя, че и съставеното от газове слънчево кълбо е само една част от цялото Слънце, и че нашето Слънце, така както то ни се явява физически, е само една част от духовно-душевните Същества, които влизат във взаимодействие с духовно-душевните Същества на Земята. Както човешкият свят се намира във връзка с окръжаващия свят и както човеците имат своите органи, за да живеят и се развиват, така и Съществата, който са действителни, си създават в растителната покривка един орган, за да възприемат самите себе си. Суеверие е казах аз -, когато хората вярват, че растението като такова възприема или пък като отделно растение има един вид душа. Това е едно също такова суеверие, както когато бихме говорили за душата на едно око. Въпреки че благодарение на едно чудно, но понятно за Духовната наука съчетание на фактите официалната наука през цялото 19-то столетие е насочвала учените да признаят това, което току що бе казано, в действителност работата стои така, че в тази област официалната наука е твърде малко ориентирана, тя се намира в такова положение и днес. Защото това, което науката е открила до сега върху сетивния живот на растенията, е без остатък едно потвърждение на това, което аз казах сега върху духа и неговото действие в растителното царство, но хората на официалната наука не могат да го разберат като такова. Това можем да видим от следния пример.
към текста >>

В 1804 година Зиденхам Едвардс откри чудното устройство на растението мухоловка, което има върху своите листа определени косми.
В 1804 година Зиденхам Едвардс откри чудното устройство на растението мухоловка, което има върху своите листа определени косми. Когато едно насекомо идва в близост с листа, така че става известно докосване с космите, то бива хванато от листа и изядено и храносмляно. Забележително беше, когато хората откриха, че растенията могат да ядат, че те могат да приемат вътре в себе си даже животни, че са месоядци! Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814 година, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 година и от Оудеманс в 1859 година. Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа!
към текста >>

Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото.
Когато едно насекомо идва в близост с листа, така че става известно докосване с космите, то бива хванато от листа и изядено и храносмляно. Забележително беше, когато хората откриха, че растенията могат да ядат, че те могат да приемат вътре в себе си даже животни, че са месоядци! Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814 година, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 година и от Оудеманс в 1859 година. Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа! Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото. Именно хора като Раул Франсе например са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните! Това показва следователно необходимостта, че именно в областта на Духовната наука не трябва да изпада във фантастичност, защото тук официалната наука е изпаднала във фантастичност, като иска да препише на растението "мухоловка" душа, която би могла да се сравни с човешката или животинската душа. Тогава би трябвало да препишем душа и на нещо друго, което превлича също други същества, превлича също малки животни, когато те се приближават до него и ги хваща със своите пипала, така че те трябва да останат затворени вътре. Защото, щом при мухоловката може да се говори за душа, тогава може да се говори за душа и при капана за мишки. Но ние не можем да говорим така.
към текста >>

Това показва следователно необходимостта, че именно в областта на Духовната наука не трябва да изпада във фантастичност, защото тук официалната наука е изпаднала във фантастичност, като иска да препише на растението "мухоловка" душа, която би могла да се сравни с човешката или животинската душа.
Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814 година, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 година и от Оудеманс в 1859 година. Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа! Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото. Именно хора като Раул Франсе например са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните! Това показва следователно необходимостта, че именно в областта на Духовната наука не трябва да изпада във фантастичност, защото тук официалната наука е изпаднала във фантастичност, като иска да препише на растението "мухоловка" душа, която би могла да се сравни с човешката или животинската душа. Тогава би трябвало да препишем душа и на нещо друго, което превлича също други същества, превлича също малки животни, когато те се приближават до него и ги хваща със своите пипала, така че те трябва да останат затворени вътре. Защото, щом при мухоловката може да се говори за душа, тогава може да се говори за душа и при капана за мишки. Но ние не можем да говорим така. Щом искаме да проникнем в духа, ние трябва да обгръщаме точно нещата с погледа и от нещо привидно външно подобно да не заключаваме, че и вътрешността се отнася по същия начин.
към текста >>

Ето защо трябва да кажем: Такива неща, каквито срещаме при мухоловката, ние не трябва да ги схващаме по друг начин, освен че цялото устройство на растението не съществува за това, за да обуслови една вътрешна душевна същност, а това, което става тук, се произвежда отвън.
Ето защо трябва да кажем: Такива неща, каквито срещаме при мухоловката, ние не трябва да ги схващаме по друг начин, освен че цялото устройство на растението не съществува за това, за да обуслови една вътрешна душевна същност, а това, което става тук, се произвежда отвън. И за нещо подобно растението служи като орган на целия земен организъм. Как растенията принадлежат от една страна на Аза на Земята, от друга страна на аурата на Земята на астралното тяло, на света на усещанията и на чувствата на Земята -, това показа по особен начин именно изследването на 19-то столетие. Ние сме действително благодарни на онези природоизпитатели какъвто е например Готлиб Хаберландт, които изнасят фактите сухо, факти които те са проучили, а не както Раул Франсе и други да правят от това чисто външни изводи. Ако един такъв човек би се задоволил само да изнесе нещата, такива каквито са, бихме могли действително да му бъдем благодарни; но ако иска да направи от това изводи относно душевния живот на едно отделно растение, той би могъл също така да направи извод за душевен живот и на отделния косъм или на отделния зъб. Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки органи.
към текста >>

И за нещо подобно растението служи като орган на целия земен организъм.
Ето защо трябва да кажем: Такива неща, каквито срещаме при мухоловката, ние не трябва да ги схващаме по друг начин, освен че цялото устройство на растението не съществува за това, за да обуслови една вътрешна душевна същност, а това, което става тук, се произвежда отвън. И за нещо подобно растението служи като орган на целия земен организъм. Как растенията принадлежат от една страна на Аза на Земята, от друга страна на аурата на Земята на астралното тяло, на света на усещанията и на чувствата на Земята -, това показа по особен начин именно изследването на 19-то столетие. Ние сме действително благодарни на онези природоизпитатели какъвто е например Готлиб Хаберландт, които изнасят фактите сухо, факти които те са проучили, а не както Раул Франсе и други да правят от това чисто външни изводи. Ако един такъв човек би се задоволил само да изнесе нещата, такива каквито са, бихме могли действително да му бъдем благодарни; но ако иска да направи от това изводи относно душевния живот на едно отделно растение, той би могъл също така да направи извод за душевен живот и на отделния косъм или на отделния зъб. Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки органи. Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки.
към текста >>

Ако един такъв човек би се задоволил само да изнесе нещата, такива каквито са, бихме могли действително да му бъдем благодарни; но ако иска да направи от това изводи относно душевния живот на едно отделно растение, той би могъл също така да направи извод за душевен живот и на отделния косъм или на отделния зъб.
Ето защо трябва да кажем: Такива неща, каквито срещаме при мухоловката, ние не трябва да ги схващаме по друг начин, освен че цялото устройство на растението не съществува за това, за да обуслови една вътрешна душевна същност, а това, което става тук, се произвежда отвън. И за нещо подобно растението служи като орган на целия земен организъм. Как растенията принадлежат от една страна на Аза на Земята, от друга страна на аурата на Земята на астралното тяло, на света на усещанията и на чувствата на Земята -, това показа по особен начин именно изследването на 19-то столетие. Ние сме действително благодарни на онези природоизпитатели какъвто е например Готлиб Хаберландт, които изнасят фактите сухо, факти които те са проучили, а не както Раул Франсе и други да правят от това чисто външни изводи. Ако един такъв човек би се задоволил само да изнесе нещата, такива каквито са, бихме могли действително да му бъдем благодарни; но ако иска да направи от това изводи относно душевния живот на едно отделно растение, той би могъл също така да направи извод за душевен живот и на отделния косъм или на отделния зъб. Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки органи. Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки. Тези клетки са чудно устроени, те са устроени така, че в тяхната вътрешност има като едно халтаво ядро. Особеното е, че клетъчната стена остава нечувствителна за ядрото само на едно място. Ако това ядро се придвижи някъде другаде, клетъчната стена е докосната от него и последствието от това е, че растението отново го връща на предишното положение.
към текста >>

Ако това ядро се придвижи някъде другаде, клетъчната стена е докосната от него и последствието от това е, че растението отново го връща на предишното положение.
Ако един такъв човек би се задоволил само да изнесе нещата, такива каквито са, бихме могли действително да му бъдем благодарни; но ако иска да направи от това изводи относно душевния живот на едно отделно растение, той би могъл също така да направи извод за душевен живот и на отделния косъм или на отделния зъб. Когато наблюдаваме онези растения, които са в действителност растения даващи клас, констатираме, че при всички тези растения съществуват чудни малки органи. Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки. Тези клетки са чудно устроени, те са устроени така, че в тяхната вътрешност има като едно халтаво ядро. Особеното е, че клетъчната стена остава нечувствителна за ядрото само на едно място. Ако това ядро се придвижи някъде другаде, клетъчната стена е докосната от него и последствието от това е, че растението отново го връща на предишното положение. Такива скорбялни клетки се намират при всички растения, които в тяхното главно направление сочат към центъра на Земята. По този начин растението има в себе си един орган, който винаги му дава възможност да се насочва в своето главно направление към центъра на Земята. Това е разбира се чудесно нещо, което е било открито от различни изследователи в течение на 19-то столетие и което се показва най-добре, когато нещата са изнесени просто. Когато например Хаберландт счита, че тук имаме работа с един вид сетивно усещане на растението, все пак той различава нещата така ясно, че ние трябва да му бъдем благодарни особено много именно за това сухо и трезво изложение.
към текста >>

По този начин растението има в себе си един орган, който винаги му дава възможност да се насочва в своето главно направление към центъра на Земята.
Констатирани са малки образувания от скорбялни клетки. Тези клетки са чудно устроени, те са устроени така, че в тяхната вътрешност има като едно халтаво ядро. Особеното е, че клетъчната стена остава нечувствителна за ядрото само на едно място. Ако това ядро се придвижи някъде другаде, клетъчната стена е докосната от него и последствието от това е, че растението отново го връща на предишното положение. Такива скорбялни клетки се намират при всички растения, които в тяхното главно направление сочат към центъра на Земята. По този начин растението има в себе си един орган, който винаги му дава възможност да се насочва в своето главно направление към центъра на Земята. Това е разбира се чудесно нещо, което е било открито от различни изследователи в течение на 19-то столетие и което се показва най-добре, когато нещата са изнесени просто. Когато например Хаберландт счита, че тук имаме работа с един вид сетивно усещане на растението, все пак той различава нещата така ясно, че ние трябва да му бъдем благодарни особено много именно за това сухо и трезво изложение.
към текста >>

Когато например Хаберландт счита, че тук имаме работа с един вид сетивно усещане на растението, все пак той различава нещата така ясно, че ние трябва да му бъдем благодарни особено много именно за това сухо и трезво изложение.
Особеното е, че клетъчната стена остава нечувствителна за ядрото само на едно място. Ако това ядро се придвижи някъде другаде, клетъчната стена е докосната от него и последствието от това е, че растението отново го връща на предишното положение. Такива скорбялни клетки се намират при всички растения, които в тяхното главно направление сочат към центъра на Земята. По този начин растението има в себе си един орган, който винаги му дава възможност да се насочва в своето главно направление към центъра на Земята. Това е разбира се чудесно нещо, което е било открито от различни изследователи в течение на 19-то столетие и което се показва най-добре, когато нещата са изнесени просто. Когато например Хаберландт счита, че тук имаме работа с един вид сетивно усещане на растението, все пак той различава нещата така ясно, че ние трябва да му бъдем благодарни особено много именно за това сухо и трезво изложение.
към текста >>

Когато разглеждаме един лист от растение, всъщност винаги външната повърхност е едно сглобение от малки лещообразни образувания, подобни на лещата на нашето око.
А сега нещо друго. Когато разглеждаме един лист от растение, всъщност винаги външната повърхност е едно сглобение от малки лещообразни образувания, подобни на лещата на нашето око. Тези лещи са така насочени, че светлината действува само тогава, когато тя пада върху повърхността на листа в една съвсем определена посока. Когато светлината е в друга посока, листът веднага получава подтик да се обърне така, че светлината да падне в средата на лещата, защото когато пада настрана, тя действува по друг начин. Следователно на повърхността на листата на растенията съществуват органи за светлината. Тези органи за светлината, които фактически могат да бъдат сравнени с един вид око, което е разпростряно върху растението, но чрез което не растението вижда, а чрез него слънчевото същество гледа земното същество, тези органи за светлината правят, щото растенията винаги да имат стремеж да насочват своите листа винаги перпендикулярно спрямо падащата върху тях светлината Слънцето. В това, как растението се отдава на действието на Слънцето през пролетта и лятото, ние имаме едно второ направление на растението.
към текста >>

Тези органи за светлината, които фактически могат да бъдат сравнени с един вид око, което е разпростряно върху растението, но чрез което не растението вижда, а чрез него слънчевото същество гледа земното същество, тези органи за светлината правят, щото растенията винаги да имат стремеж да насочват своите листа винаги перпендикулярно спрямо падащата върху тях светлината Слънцето.
А сега нещо друго. Когато разглеждаме един лист от растение, всъщност винаги външната повърхност е едно сглобение от малки лещообразни образувания, подобни на лещата на нашето око. Тези лещи са така насочени, че светлината действува само тогава, когато тя пада върху повърхността на листа в една съвсем определена посока. Когато светлината е в друга посока, листът веднага получава подтик да се обърне така, че светлината да падне в средата на лещата, защото когато пада настрана, тя действува по друг начин. Следователно на повърхността на листата на растенията съществуват органи за светлината. Тези органи за светлината, които фактически могат да бъдат сравнени с един вид око, което е разпростряно върху растението, но чрез което не растението вижда, а чрез него слънчевото същество гледа земното същество, тези органи за светлината правят, щото растенията винаги да имат стремеж да насочват своите листа винаги перпендикулярно спрямо падащата върху тях светлината Слънцето. В това, как растението се отдава на действието на Слънцето през пролетта и лятото, ние имаме едно второ направление на растението. Направлението на стъблото, чрез което растенията се показват като принадлежащи на земното себесъзнание, е едното; другото направление е това, чрез което растенията изразяват отдадеността на Земята на действието на слънчевите същества.
към текста >>

В това, как растението се отдава на действието на Слънцето през пролетта и лятото, ние имаме едно второ направление на растението.
Когато разглеждаме един лист от растение, всъщност винаги външната повърхност е едно сглобение от малки лещообразни образувания, подобни на лещата на нашето око. Тези лещи са така насочени, че светлината действува само тогава, когато тя пада върху повърхността на листа в една съвсем определена посока. Когато светлината е в друга посока, листът веднага получава подтик да се обърне така, че светлината да падне в средата на лещата, защото когато пада настрана, тя действува по друг начин. Следователно на повърхността на листата на растенията съществуват органи за светлината. Тези органи за светлината, които фактически могат да бъдат сравнени с един вид око, което е разпростряно върху растението, но чрез което не растението вижда, а чрез него слънчевото същество гледа земното същество, тези органи за светлината правят, щото растенията винаги да имат стремеж да насочват своите листа винаги перпендикулярно спрямо падащата върху тях светлината Слънцето. В това, как растението се отдава на действието на Слънцето през пролетта и лятото, ние имаме едно второ направление на растението. Направлението на стъблото, чрез което растенията се показват като принадлежащи на земното себесъзнание, е едното; другото направление е това, чрез което растенията изразяват отдадеността на Земята на действието на слънчевите същества.
към текста >>

Така например растението Hemerocallie fulva, червеният крин, цъфти само около пет часа, Nimpaea alba, водната роза, само към седем часа.
Ако искаме сега да отидем още по-далече, би трябвало, ако досегашните обяснения са правилни, да намерим, че чрез това отдаване на Земята на Слънцето растенията изразяват по някакъв начин, как чрез това, което произвежда, Земята действително живее във великия Макрокосмос. Би трябвало така да се каже да видим нещо в растенията, което би ни показало, че всъщност в растителния свят действува така, което навън се произвежда именно от слънчевите същества. Още Лине бе обърнал вниманието на това, че при определени растения цъфтенето става към пет часа сутринта и в никое друго време. Това значи: Земята е отдадена на Слънцето и това се изразява чрез факта, че при определени растения цъфтежът е възможен само в напълно определени часове на деня. Така например растението Hemerocallie fulva, червеният крин, цъфти само около пет часа, Nimpaea alba, водната роза, само към седем часа. Calendula, невенът само към девет часа. В това ние виждаме чудесно изразено отношението на Земята към Слънцето, което още Лине нарече "слънчев часовник". Даже и заспиването, затварянето на цветните листенца е ограничено само в определени часове на деня. В живота на растенията се крие една чудесна закономерност и правилност.
към текста >>

Но тогава ние разглеждаме растението като един физиономичен израз на земята, като израз на лицето на нашата земя.
Всичко това ни показва, как Земята подобно на човека през време на сън е отдадена на великия свят и живее с този свят. Как тя прави растенията да цъфтят и увяхват, ни показва цялата духовна същност и тъкане, което става между Земята и Слънцето. Когато разглеждаме нещата по този начин, ние трябва във всеки случай да кажем: тук ние проглеждаме в дълбоки, дълбоки тайни на окръжаващия ни свят. Тук за сериозния търсител на истината колкото и обайващи да са чисто материалните резултати на изследването престава възможността даже и да помисли, че Слънцето е едно газово кълбо движещо се в пространството, престава възможността, Земята да бъде разглеждана така, както днес я разглеждат астрономията и геологията. Тук съществуват наложителни причини, наложителни основания, на които трябва да се подчини и съвестният природомислител и да си каже: В това, което естествената наука разкрива, ти не трябва да виждаш вече нещо друго, освен един израз на духовния живот, който стои на основата на всичко! Но тогава ние разглеждаме растението като един физиономичен израз на земята, като израз на лицето на нашата земя. Така това, което наричаме наше естетическо чувство по отношение на растителния свят, се задълбочава именно чрез Духовната наука. Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни индивиди, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята! Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония. Тогава ние самите се чувствуваме тъчащи и живеещи в духа. А сега само за да покажем, как Духовната наука може фактически да бъде потвърдена от естествената наука на 19-то столетие, можем да споменем още следното.
към текста >>

Такова едно растение е например белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие.
Ние отиваме пред гигантските дървета на девствените гори, пред тихата теменужка или пред кокичето и ги разглеждаме наистина като отделни индивиди, но така, че казваме: тук ни говори духът, тук се изразява духът, който оживява пространството, Дух на Слънцето, Дух на Земята! Това, което виждаме у човека от израза на неговия дух, когато чуваме неговия глас и от това вадим заключение за кротостта или некротостта на неговата душа, така от това, което ни гледа от растенията, ние вадим заключение за това, което живее като Дух на Земята, като Дух на Слънцето, как те стоят в борба един с друг или във взаимна хармония. Тогава ние самите се чувствуваме тъчащи и живеещи в духа. А сега само за да покажем, как Духовната наука може фактически да бъде потвърдена от естествената наука на 19-то столетие, можем да споменем още следното. Онези слушатели, които по-рано са присъствували на държаните тук сказки, ще си спомнят за казаното, че в земния свят съществуват растения, които са неуместни, които не принадлежат на нашия земен свят. Такова едно растение е например белият ИМЕЛ, който играе такава забележителна роля в сказанията и митовете затова, защото принадлежи на едно минало планетарно състояние на нашата Земя и е останал като един остатък от едно предиземно развитие. Ето защо белият имел не може да расте в земята, а трябва да се корени в други растения. Естествената наука ни показва, че белият имел няма онези особени скорбелни клетки, които позволяват на растенията да се ориентират към центъра на Земята. Накратко казано, бих могъл сега да започна и да ви разяснявам част по част цялата ботаника на 19-то столетие, и вие ще намерите част по част доказателства за това, как растителната покривка на Земята е сетивният орган, чрез който се гледат Духът на Земята и Духът на Слънцето.
към текста >>

Вярно е, че през зимата и лятото човекът не минава през такива преобразувания, както растенията, обаче растението е това, което му дава възможност да има в себе си онази непроменливост.
Когато вземем под внимание това, ние добиваме именно една наука, която едновременно може да възвиси нашата душа и да я доведе по-близо до този свят на растенията, както трябва да подобава за този обичан от нас и радващ ни свят на растенията. Ние самите се чувствуваме с душа и дух принадлежащи на Земята и Слънцето, и чувствуваме, като че един вид би трябвало да гледаме на растителния свят като на нещо, което принадлежи на нашата майка Земя. Всъщност така и трябва да постъпваме. Защото всичко, което като животно или човек е привидно независимо от непосредственото действие на Слънцето, чрез растенията и поради това, че е заставено да използува растенията, то е косвено зависимо от Слънцето. Вярно е, че през зимата и лятото човекът не минава през такива преобразувания, както растенията, обаче растението е това, което му дава възможност да има в себе си онази непроменливост. Това, което растението развива като вещества, то може да го развие само под влияние на слънчевото действие, чрез взаимното отношение на земния
към текста >>

Това, което растението развива като вещества, то може да го развие само под влияние на слънчевото действие, чрез взаимното отношение на земния
Когато вземем под внимание това, ние добиваме именно една наука, която едновременно може да възвиси нашата душа и да я доведе по-близо до този свят на растенията, както трябва да подобава за този обичан от нас и радващ ни свят на растенията. Ние самите се чувствуваме с душа и дух принадлежащи на Земята и Слънцето, и чувствуваме, като че един вид би трябвало да гледаме на растителния свят като на нещо, което принадлежи на нашата майка Земя. Всъщност така и трябва да постъпваме. Защото всичко, което като животно или човек е привидно независимо от непосредственото действие на Слънцето, чрез растенията и поради това, че е заставено да използува растенията, то е косвено зависимо от Слънцето. Вярно е, че през зимата и лятото човекът не минава през такива преобразувания, както растенията, обаче растението е това, което му дава възможност да има в себе си онази непроменливост. Това, което растението развива като вещества, то може да го развие само под влияние на слънчевото действие, чрез взаимното отношение на земния
към текста >>

Това беше, което накара Гьоте да се занимава с растителния свят, което го доведе до едно занимание, което всъщност не се състои в нищо друго, освен че той показва, как духът действува в света на растенията и как листът се явява в растението ту в една форма, ту в друга, превръщан е от духа в най-различни форми.
Това беше, което накара Гьоте да се занимава с растителния свят, което го доведе до едно занимание, което всъщност не се състои в нищо друго, освен че той показва, как духът действува в света на растенията и как листът се явява в растението ту в една форма, ту в друга, превръщан е от духа в най-различни форми. Гьоте беше очарован, че духът формира листата в растенията, окръгля ги и ги развива в спирала около стъблото. И също така трябваше да остане достопаметно, когато един човек познаващ действително духа когато Гьоте проведе своя разговор със Шилер след излизане от сказката, която ботаникът Бач изнесе в природонаучното общество в Йена. Когато Шилер, когото сказката не задоволи, изказа своето мнение: Това е едно разглеждане на растенията, което е едностранчиво! Гьоте извади един лист хартия и с няколко щриха нарисува по свой начин, как за него духът действува в растението. Тогава Шилер, който не можеше да разбере такова конкретно схващане на духа на растенията, каза: но това, което нарисувахте тук, е само една идея!
към текста >>

Гьоте извади един лист хартия и с няколко щриха нарисува по свой начин, как за него духът действува в растението.
Това беше, което накара Гьоте да се занимава с растителния свят, което го доведе до едно занимание, което всъщност не се състои в нищо друго, освен че той показва, как духът действува в света на растенията и как листът се явява в растението ту в една форма, ту в друга, превръщан е от духа в най-различни форми. Гьоте беше очарован, че духът формира листата в растенията, окръгля ги и ги развива в спирала около стъблото. И също така трябваше да остане достопаметно, когато един човек познаващ действително духа когато Гьоте проведе своя разговор със Шилер след излизане от сказката, която ботаникът Бач изнесе в природонаучното общество в Йена. Когато Шилер, когото сказката не задоволи, изказа своето мнение: Това е едно разглеждане на растенията, което е едностранчиво! Гьоте извади един лист хартия и с няколко щриха нарисува по свой начин, как за него духът действува в растението. Тогава Шилер, който не можеше да разбере такова конкретно схващане на духа на растенията, каза: но това, което нарисувахте тук, е само една идея! На което Гьоте можа само да каже: "Ще ми бъде много приятно да имам идеи, без да зная това и да ги виждам даже с очите си! "
към текста >>

Който проследява растението така, как то израства от общия Дух на Земята, той намира Духа на Земята, който Гьоте е имал вече предвид, когато накара своя Фауст да призове Духа протъкаващ Земята и действуващ в нея, който Дух казва за себе си:
Точно начинът, как един такъв човек като Гьоте прави изследвания в света на растенията, когато минава над Бренер и гледа със съвършено други очи подбела, как той изглежда, как Духът на Земята действува и оформява листата, това ни показва, как можем да говорим за един общ дух на Земята, който само се изразява в разнообразните растения като в един свой особен орган. Това, което е физическо, е дух. Ние постоянно имаме задачата да проследим духа по един правилен начин. Който проследява растението така, как то израства от общия Дух на Земята, той намира Духа на Земята, който Гьоте е имал вече предвид, когато накара своя Фауст да призове Духа протъкаващ Земята и действуващ в нея, който Дух казва за себе си:
към текста >>

87. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода.
Какво трябва да ни каже този символ? Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв.
към текста >>

Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои.
Какво трябва да ни каже този символ? Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
към текста >>

Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено.
Какво трябва да ни каже този символ? Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво. И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>

Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони.
Какво трябва да ни каже този символ? Онзи, който правилно го остави да действува върху неговата душа, си представя при това: Аз разглеждам например едно растение; за това растение казвам, че то е едно несъвършено същество, и до него си представям един човек, който своего рода е едно по-съвършено същество, обаче само своего рода. Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв. Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво. И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>

Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище.
Тогава от Аза нашите чувства се разпростират над душата. Тогава можем да преминем към едно друго чувствуване, можем именно да усвоим онова красиво чувство, без което нашата душа не може да напредне в духовното познание, именно това, което бихме могли да наречем: чувството за това, че във всяко нещо, което срещаме, ни се разкрива някакси до нещо безкрайно. Това е чудесното чувство, най-чудесното от чувствата, когато отново и отново го оставяме да се явява пред душата. Това може да бъде там, където излизаме навън в природата и виждаме едно чудесно зрелище на природата: обгърнатите от облаци планини в гръмотевици и светкавици. Тогава това действува мощно и величествено върху нашата душа. Но тогава ние трябва да се научим да виждаме великото и мощното не само там, но и тогава, когато вземем един лист от растение, който наблюдаваме точно с всички негови жилки и всички чудесни неща, които се намират на него, трябва да доловим и почувствуваме също така великото и мощното, което ни се разкрива като нещо безкрайно от най-малкия лист, както и при най-голямото природно зрелище. Може да изглежда странно, но все пак е така, и след това трябва да се изразим гротескно: Може да направи голямо впечатление, когато човек вижда, как разгорената маса от лава блика от Земята. И тогава да си представим, че някой вижда топло мляко или най-обикновено кафе, гледа ги, вижда там нещо като малки формации под форма на кратери и му се представя в малък мащаб едно подобно зрелище. Навсякъде, в най-малкото както и в най-великото ни се разкрива достъпа до нещо безкрайно.
към текста >>

88. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

а той казваше: Укрепете познавателните способности така, че да можете да гледате навън всичко, което живее като растение и животно, което живее във въздуха и водата, в планинските височини и в дълбините на долините!
Заратустра е предал на своите ученици тайната, как могат да бъдат засилен, укрепени човешките познавателни сили, човешките познавателни способности, за да проникнат през булото на външния сетивен свят. Заратустра не учеше както Учителите на Индия: Отвърнете погледа от цветовете, от звуците, от външните сетивни впечатления и търсете пътя към духовното само чрез потопяване вътре във вашата душа! а той казваше: Укрепете познавателните способности така, че да можете да гледате навън всичко, което живее като растение и животно, което живее във въздуха и водата, в планинските височини и в дълбините на долините! Гледайте този свят! Както знаем, за ученика на индийската мистика този свят беше само майя, илюзия, за да насочи той своя поглед там, където ще намери Брахман. Заратустра учеше своите ученици, че те не трябва да отвръщат своя поглед от този свят, а да го проникнат, да си кажат: Навсякъде, където във външния свят виждаме сетивно-физически изяви, зад тях извън нас действува и тъче нещо духовно! Този е другият път. По един знаменателен начин през епохата на Гърция и двата пътя се съединяват.
към текста >>

89. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ето защо за Гьоте беше така важно да вижда в целия растителен свят една метаморфоза на първичното растение /на пра-растението/.
Така ние виждаме у Гьоте настроението, което за първи път намираме у Джордано Бруно, приложено вече от Гьоте към отделните органи на природните същества, виждаме, как Гьоте се старае практически да внесе във всяко мислене върху природата духа на Джордано Бруно до който той стои така близо и по отношение на думите. Ето защо за Гьоте беше така важно да вижда в целия растителен свят една метаморфоза на първичното растение /на пра-растението/. И наред с това, което е произвел Гьоте, художникът, стои велико и мощно това, което той е произвел като природоизпитател, защото в известно отношение същият дух, който беше слязъл от ясновиждащите степени до едно сетивно виждане, се е въплътил в Гьоте в една личност, която всеотдайно внасяше при наблюдението духа във всяка подробност. Какво виждаше Гьоте в отделното растение? Израза на пра-растението. И какво беше за него това прарастение? Духовното, духовното в отделните растителни форми.
към текста >>

Какво виждаше Гьоте в отделното растение?
Така ние виждаме у Гьоте настроението, което за първи път намираме у Джордано Бруно, приложено вече от Гьоте към отделните органи на природните същества, виждаме, как Гьоте се старае практически да внесе във всяко мислене върху природата духа на Джордано Бруно до който той стои така близо и по отношение на думите. Ето защо за Гьоте беше така важно да вижда в целия растителен свят една метаморфоза на първичното растение /на пра-растението/. И наред с това, което е произвел Гьоте, художникът, стои велико и мощно това, което той е произвел като природоизпитател, защото в известно отношение същият дух, който беше слязъл от ясновиждащите степени до едно сетивно виждане, се е въплътил в Гьоте в една личност, която всеотдайно внасяше при наблюдението духа във всяка подробност. Какво виждаше Гьоте в отделното растение? Израза на пра-растението. И какво беше за него това прарастение? Духовното, духовното в отделните растителни форми. Тук е важен онзи разговор между Шилер и Гьоте, когато и двамата бяха посетили заедно едно събрание на едно природоизследователско дружество. Шилер излезе от събранието и каза на Гьоте: Всичко, което се казва върху растенията, остава все пак така незадоволително, на което Гьоте отговори: Може би е възможно да сторим това и по друг начин, така че да виждаме не само това, което са частите, които остават в нашите ръце, но и това, което съставлява тяхната духовна връзка.
към текста >>

Израза на пра-растението.
Така ние виждаме у Гьоте настроението, което за първи път намираме у Джордано Бруно, приложено вече от Гьоте към отделните органи на природните същества, виждаме, как Гьоте се старае практически да внесе във всяко мислене върху природата духа на Джордано Бруно до който той стои така близо и по отношение на думите. Ето защо за Гьоте беше така важно да вижда в целия растителен свят една метаморфоза на първичното растение /на пра-растението/. И наред с това, което е произвел Гьоте, художникът, стои велико и мощно това, което той е произвел като природоизпитател, защото в известно отношение същият дух, който беше слязъл от ясновиждащите степени до едно сетивно виждане, се е въплътил в Гьоте в една личност, която всеотдайно внасяше при наблюдението духа във всяка подробност. Какво виждаше Гьоте в отделното растение? Израза на пра-растението. И какво беше за него това прарастение? Духовното, духовното в отделните растителни форми. Тук е важен онзи разговор между Шилер и Гьоте, когато и двамата бяха посетили заедно едно събрание на едно природоизследователско дружество. Шилер излезе от събранието и каза на Гьоте: Всичко, което се казва върху растенията, остава все пак така незадоволително, на което Гьоте отговори: Може би е възможно да сторим това и по друг начин, така че да виждаме не само това, което са частите, които остават в нашите ръце, но и това, което съставлява тяхната духовна връзка. Тогава Гьоте взе една лист хартия и нарисува с няколко черти една растителна форма пред Шилер.
към текста >>

Тогава Шилер, който не можеше до разбере тази форма на пра-растението, каза: Но това не е никаква действителност, това е само една идея!
Духовното, духовното в отделните растителни форми. Тук е важен онзи разговор между Шилер и Гьоте, когато и двамата бяха посетили заедно едно събрание на едно природоизследователско дружество. Шилер излезе от събранието и каза на Гьоте: Всичко, което се казва върху растенията, остава все пак така незадоволително, на което Гьоте отговори: Може би е възможно да сторим това и по друг начин, така че да виждаме не само това, което са частите, които остават в нашите ръце, но и това, което съставлява тяхната духовна връзка. Тогава Гьоте взе една лист хартия и нарисува с няколко черти една растителна форма пред Шилер. Той беше наясно върху факта: Това не съществува само в лилията, или в глухарчето или в ранункулуса, а във всички растения, но разнообразено, размножено в различните растения. Тогава Шилер, който не можеше до разбере тази форма на пра-растението, каза: Но това не е никаква действителност, това е само една идея! Гьоте остана крайно изненадан и само отговори: "Ще ми бъде много приятно да имам идеи, без да зная това и даже да ги виждам с очите си! " Защото Гьоте виждаше духовното, което се разпростира през всички растения, виждаше го така, че даже можеше да го нарисува. Също така беше и с пра-животното, с първичното животно във всички животни.
към текста >>

Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга.
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга. И интересно е, че Гьоте е бил малко разбран от неговото време, че неговите съвременници както и самият Шилер не знаеха това, което всъщност Гьоте искаше. Но постепенно Гьотевият дух ще се вживее и в мисленето върху природата. Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща. Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост. Духът е вечно движещото се, което формира отделните части на материята.
към текста >>

Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост.
Така Гьоте проследяваше Бога, който не тласка отвън, а движи всичко вътре, проследяваше божествения Дух, който тъче и живее във всичко съвсем конкретно от растение на растение, но също и от лист на лист от цвят на цвят, също така и от животно на животно, а също и от кост на кост, от една животинска форма в друга. И интересно е, че Гьоте е бил малко разбран от неговото време, че неговите съвременници както и самият Шилер не знаеха това, което всъщност Гьоте искаше. Но постепенно Гьотевият дух ще се вживее и в мисленето върху природата. Тогава хората ще познаят, че също Гьотевият Дух е бил с една степен над Джордано Бруно, че Джордано Бруно е говорил за Бога, който е пантеистично навсякъде, който може да бъде намерен навсякъде, в камъните и растенията и в животните, но че наистина и Гьоте търсеше Бога, който не тласка нещата отвън, но си казваше по-нататък: Ние не трябва да насочваме нашия поглед само върху всеобщото, а трябва да преминем към отделните явления и да търсим Духа в отделните неща. Защото по друг начин живее духът в растението, по друг начин в камъка, по друг начин в тази, по друг начин в онази кост. Духът е вечно движещото се, което формира отделните части на материята. Материята се подчинява на движещия Дух. Това може да бъде изказано от едно настроение на духа, както Джордано Бруно прави това; но човек може да го търси с отдайност и във всички подробности, както прави това Гьоте. Тогава човек постепенно стига до там, да пристъпи действително към това, което разпростреният килим на природата съдържа като Дух, така щото в този килим постепенно му се разкрива Духът.
към текста >>

90. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Със своята любов към съществуването, със своя начин на мислене и чувствуване, който му показваше, че във външното съществуване е втъкан Духът, от който произхожда човешкият дух, Гьоте търсеше спасение от мъките на теснотата, която например го обхвана през време на неговото първо пребиваване във Ваймар, той търсеше това спасение в съзерцанието на външния свят, като отиваше от едно растение към друго, от един минерал към друг, от едно произведение на изкуството към друго и като зад растението, зад минерала, зад произведението на изкуството търсеше Духа, от който произхожда човешкият дух.
В този случай би могло да има някои хора, на които Будизмът да допада повече, отколкото би могло да им допадне Християнството. А ние трябва да търсим същественото в импулсите, в усещанията и в чувствата, които дават смисъл на развитието на човечеството. И тогава ние можем да кажем: В нашата епоха съществува нещо, което може да вдъхне симпатия на голям брой духове за Будизма. Това е един вид нещо подобно като едно Будово настроение в голям брой от съвременните хора. Това Будово настроение не съществуваше още у Гьоте. Със своята любов към съществуването, със своя начин на мислене и чувствуване, който му показваше, че във външното съществуване е втъкан Духът, от който произхожда човешкият дух, Гьоте търсеше спасение от мъките на теснотата, която например го обхвана през време на неговото първо пребиваване във Ваймар, той търсеше това спасение в съзерцанието на външния свят, като отиваше от едно растение към друго, от един минерал към друг, от едно произведение на изкуството към друго и като зад растението, зад минерала, зад произведението на изкуството търсеше Духа, от който произхожда човешкият дух. Той се стараеше да се срасне с това, което се изявяваше като Дух във всички неща. И Шопенхауер, неговият ученик, за който самият Гьоте е казал по отношение на това, което Шопенхауер е научил от Гьоте;
към текста >>

91. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Нека си представим, що значи да обгърнем с мисълта една формация която изпълва пространството, да я изчислим: така се движат формите, малките и големите, така едната действува върху другата. Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение. Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм. Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения. Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове.
към текста >>

Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм.
Нека си представим, що значи да обгърнем с мисълта една формация която изпълва пространството, да я изчислим: така се движат формите, малките и големите, така едната действува върху другата. Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение. Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм. Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения. Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове. За този, който проследяваше теоретическата наука на 19-тия век, беше извънредно поучително да види, как най-изпъкващите духове на 19-тия век поеха пътища, които са предварително набелязани от горепосоченото пленяващо, омагьосващо чувство.
към текста >>

92. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет.
Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет. Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти. Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна.
към текста >>

Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението.
Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет. Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти. Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна. Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта.
към текста >>

Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти.
Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет. Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти. Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна. Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта. Онова, което в човека представлява живота на неговите страсти и инстинкти, сякаш в растението се изразява в цъфтежа. В замяна на това човекът доби своето себесъзнание. Сега помисли не само за човека на днешния ден, но и в духовен смисъл за човека на далечното бъдеще.
към текста >>

Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта.
Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти. Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна. Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта. Онова, което в човека представлява живота на неговите страсти и инстинкти, сякаш в растението се изразява в цъфтежа. В замяна на това човекът доби своето себесъзнание. Сега помисли не само за човека на днешния ден, но и в духовен смисъл за човека на далечното бъдеще. Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание. По този начин, духовно, можеш да видиш човек, който още веднъж е постигнал девствеността на растителната природа.
към текста >>

Онова, което в човека представлява живота на неговите страсти и инстинкти, сякаш в растението се изразява в цъфтежа.
Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти. Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна. Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта. Онова, което в човека представлява живота на неговите страсти и инстинкти, сякаш в растението се изразява в цъфтежа. В замяна на това човекът доби своето себесъзнание. Сега помисли не само за човека на днешния ден, но и в духовен смисъл за човека на далечното бъдеще. Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание. По този начин, духовно, можеш да видиш човек, който още веднъж е постигнал девствеността на растителната природа. Но това е защото той е достигнал по-високо ниво, на което неговото себесъзнание живее в това състояние на непорочност.
към текста >>

93. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

Това е неговата най-вътрешна същност, различавайки го от всички други същества, от минерала, растението и животното.
Накрая, има един принцип в човека, за който не може да се говори като за тяло. Това е неговата най-вътрешна същност, различавайки го от всички други същества, от минерала, растението и животното. Това е душата, божествената искра. Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за "неизразимото". Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, "Азът" на човека съществува в себе си и сам по себе си - "Аз съм Аз". Към този принцип другите се обръщат с "теб" или "ти"; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение.
към текста >>

94. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_92 Езотерична космология

Какво прави растението с въглеродния диоксид, който приема?
При Йога това има едновременно физическо и духовно значение. Човекът не може да вдишва въглероден диоксид за целите на изхранването на съществото си. Той би умрял, докато въглеродният диоксид поддържа растенията живи. Растенията снабдяват човека с кислород, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане. От друга страна, човекът и животните доставят на растенията въглероден диоксид чрез който те, на свой ред, се изхранват. Какво прави растението с въглеродния диоксид, който приема? То изгражда собственото си тяло. Знаем, че трупът на растението е въглен. Така въгленът е кристализирал въглероден диоксид.
към текста >>

Знаем, че трупът на растението е въглен.
Той би умрял, докато въглеродният диоксид поддържа растенията живи. Растенията снабдяват човека с кислород, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане. От друга страна, човекът и животните доставят на растенията въглероден диоксид чрез който те, на свой ред, се изхранват. Какво прави растението с въглеродния диоксид, който приема? То изгражда собственото си тяло. Знаем, че трупът на растението е въглен. Така въгленът е кристализирал въглероден диоксид.
към текста >>

В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма. Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото. В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>

Така ние виждаме, че силата на превръщане в Природата е представена във въглена, който е кристализирало растение.
Така ние виждаме, че силата на превръщане в Природата е представена във въглена, който е кристализирало растение. Философският Камък, в най-общия му смисъл, символизира силата на превръщане.
към текста >>

Той е остатък от паразитните растителни същества, живели някога на Земята като върху растение.
Има същества, чиито прогрес е спрян, същества, които остават на по-ниска степен на еволюция. Имелът, например, е знак за тази древна епоха. Той е остатък от паразитните растителни същества, живели някога на Земята като върху растение. Оттам са и неговите особени, окултни свойства, познати на Друидите, които говорят за него като за най-свещеното от всички растения. Имелът е останка от лунната епоха на Земята. Той е паразитен, защото не се е научил като другите растения да живее направо върху минералната субстанция.
към текста >>

Когато тази Земя-растение стана минерална, тя придоби, чрез металите, едно ново свойство - това да отразява светлината.
Когато тази Земя-растение стана минерална, тя придоби, чрез металите, едно ново свойство - това да отразява светлината.
към текста >>

Но има средно състояние на съществуване между човека и Боговете; точно както имелът е между растението и животното.
Царството на небесата се изхранва от излъчването на човешка любов. Древногръцката митология изразява тази истина, когато говори за нектара и амброзията. Боговете са толкова над човека, че тяхната естествена тенденция би била да го подчинят. Но има средно състояние на съществуване между човека и Боговете; точно както имелът е между растението и животното. Това е представено от Луцифер и луциферическия елемент.
към текста >>

95. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>

Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>

И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>

Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>

96. ХІ. Деваканичният свят (Небесата) GA_92 Езотерична космология

За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето.
Така човекът е обвързан с всички царства на Природата. Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата. За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето. Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока. Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст - Кръста на света.
към текста >>

Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст - Кръста на света.
Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата. За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето. Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока. Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст - Кръста на света.
към текста >>

97. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Душата на кристала, растението и животното се вижда като един вид излъчване, докато физическата субстанция се явява като празна обвивка.
Той вижда своето тяло проснато на леглото, но само като празна обвивка. Около тази празна форма блести лъчиста, яйцевидна форма - астралното тяло. То има вид на аура, от която тялото е било отстранено. Самото тяло изглежда като куха, празна форма. Това е виждане, в което всичко е обърнато като при фотографски негатив. Душата на кристала, растението и животното се вижда като един вид излъчване, докато физическата субстанция се явява като празна обвивка. Но само явленията на Природата са тези, които изглеждат така - не и нищо направено от човешка ръка. На първата степен на Девакана ние съзерцаваме астралните копия на явленията на физическия свят. За тази област се говори като за "континентите" на Девакана - "негативните" форми на долините, планините и физическите континенти.
към текста >>

98. ХІV. Логосът и Човека GA_92 Езотерична космология

Съзнанието на растението е винаги деваканично.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието. По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение "страда", страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>

Ако едно растение "страда", страданието причинява промяна в деваканичното съзнание.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието. По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение "страда", страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>

2. Съзнанието на растението – обикновения сън.
2. Съзнанието на растението – обикновения сън.
към текста >>

99. ХV. Еволюцията на планетите и Земята GA_92 Езотерична космология

Опитайте се да си представите едно растение в свръхсетивно съществуване, изгубило своята минерална субстанция - то би било невидимо за нашето физическо око.
Направо казано, във Вселената човекът познава само онова, което е минерално. Той не познава същностните закони, лежащи в основата на животинския живот на инстинкта и усещането, и на израстването на растенията. Той просто наблюдава техните физически проявления. Опитайте се да си представите едно растение в свръхсетивно съществуване, изгубило своята минерална субстанция - то би било невидимо за нашето физическо око.
към текста >>

Планетарното тяло бе съставено от субстанция, донякъде сродна с природата на дървото, тази субстанция бе нещо средно между минерала и растението.
А сега нека се запитаме за формата, в която Духът на човека живееше преди този Дух да влезе в него чрез дишането. Земята е превъплъщение на по-ранна планета - на Старата Луна. В този лунен период на еволюция чистият минерал още не съществуваше. Планетарното тяло бе съставено от субстанция, донякъде сродна с природата на дървото, тази субстанция бе нещо средно между минерала и растението. Нейната повърхност не бе твърда като минералната - всъщност тя наподобяваше торф. Тя пораждаше същества по природа полу-растения, полу-мекотели, и бе населявана от трето царство същества със степен на съществуване по средата между човешките същества и животните. Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание. Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните "тела", като помислим за нервната субстанция на рака. Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът.
към текста >>

100. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля GA_92 Езотерична космология

Бъдат ли растение или животно потопени в него, те веднага ще бъдат разрушени.
2. Вторият слой може да бъде разбран единствено ако си представим субстанция, която е самата противоположност на онова, което ни е познато. Това е негативният живот, отрицанието на живота. Там всеки живот бива заличен. Бъдат ли растение или животно потопени в него, те веднага ще бъдат разрушени. Те биха били нацяло разтворени. Тази втора обвивка - полу-течна - която обгръща Земята, е наистина една сфера на смъртта.
към текста >>

Ако някой вземе растение или кристал и се концентрира върху този слой, растението или кристалът биха се явили размножени до безкрайност.
8. В този слой всичко се явява разбито на части и размножено до безкрайност. Ако някой вземе растение или кристал и се концентрира върху този слой, растението или кристалът биха се явили размножени до безкрайност.
към текста >>

101. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно.
Говорейки за планетарното тяло, предшестващо нашата Земя - фазата на Старата Луна в еволюцията - ние различаваме три природни царства, много различни от тези, които познаваме днес. Нашето минерално царство тогава не съществуваше. То възникна като резултат на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително. Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно. По сходен начин животниският свят възникна от лунния човек-животно. Така ние виждаме, че на Земята всяко от тези лунни царства направи слизане в материалността. Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-висши от човека-животно: Духовете на Огъня. В онзи период човекът дишаше огън, точно както днес ние дишаме въздух. Ето защо легендите и митовете говорят за огъня като за първичното проявление на Боговете.
към текста >>

102. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'. GA_93 Легендата за храма

Човекът едновременно е минерал и растение, но съвременният човек не е в състояние да изпита онова, което изживяват елементарните вещества, и въпреки това желязната необходимост, ограничението в света се дължат на факта, че ние също сме минерални и растителни в нашата природа.
Степените. Първата стъпка е била човекът да бъде доведен пред "Трона на необходимостта". Човекът застава пред пропастта; той наистина преживява онова, което живее в нисшите царства на природата. Човекът едновременно е минерал и растение, но съвременният човек не е в състояние да изпита онова, което изживяват елементарните вещества, и въпреки това желязната необходимост, ограничението в света се дължат на факта, че ние също сме минерални и растителни в нашата природа.
към текста >>

103. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

Да вземем например как животът в едно растение – да речем една лилия преминава от форма на форма.
Трябва да го обясним като хармонизиране на живота с формата./*22/ Чрез какво животът се превръща във форма? Когато срещне противодействие, когато не се проявява изведнъж – в една форма. Да вземем например как животът в едно растение – да речем една лилия преминава от форма на форма. Животът на лилията е обособил, е изработил формата на лилията.
към текста >>

104. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

То може да се сравни с едно вкаменено растение, което вече не е същото като това, което формира растението, а е само черупка или обвивка, които са се образували от нещо друго.
Когато ви казвам, че само един свободен зидар би могъл да говори за онова, което Свободното масонство действително представлява в своята най-вътрешна сърцевина, ви моля да имате предвид, че по всяка вероятност не съществува такъв свободен масон в цяла Европа. Това може да ви учуди, ала е така. От 18-то столетие насам Свободното масонство е достигнало един своеобразен стадий на своето развитие и аз ви моля да считате всичко, което казах за него миналия път като приложимо към онова, което то по всяка вероятност би било, ако би останало, каквото беше в 16-то или 17-то столетие. Понеже не е така, то Свободното масонство сега е само един вид обвивка, лишена от своето истинско съдържание. То може да се сравни с едно вкаменено растение, което вече не е същото като това, което формира растението, а е само черупка или обвивка, които са се образували от нещо друго.
към текста >>

105. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат.
Растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат. Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота. И когато човекът ще е преодолял и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек. Така растителното, животинското и човешкото царство са трите веществени царства, през които човекът трябва да премине; те са неговото световно тяло, а душата ще е разпъната на това световно тяло.
към текста >>

Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота.
Растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат. Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота. И когато човекът ще е преодолял и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек. Така растителното, животинското и човешкото царство са трите веществени царства, през които човекът трябва да премине; те са неговото световно тяло, а душата ще е разпъната на това световно тяло.
към текста >>

Разберете противоположността между растение, животно и човек.
Разберете противоположността между растение, животно и човек. Растението е точно обратен образ на човека. Това има много дълбоко и важно значение, когато схванем растението като точен обратен образ на човека, а човекът като обратно обърнато растение. Външната наука не се занимава с такива въпроси; тя приема нещата такива, каквито те се представят на външните сетива. Науката обаче, свързана с теософията разглежда значението на нещата в тяхната връзка с цялата останала еволюция. Тъй както Гьоте казва/*5/, че "всяко нещо трябва да бъде видяно само като едно съответствие".
към текста >>

Растението е точно обратен образ на човека.
Разберете противоположността между растение, животно и човек. Растението е точно обратен образ на човека. Това има много дълбоко и важно значение, когато схванем растението като точен обратен образ на човека, а човекът като обратно обърнато растение. Външната наука не се занимава с такива въпроси; тя приема нещата такива, каквито те се представят на външните сетива. Науката обаче, свързана с теософията разглежда значението на нещата в тяхната връзка с цялата останала еволюция. Тъй както Гьоте казва/*5/, че "всяко нещо трябва да бъде видяно само като едно съответствие".
към текста >>

Това има много дълбоко и важно значение, когато схванем растението като точен обратен образ на човека, а човекът като обратно обърнато растение.
Разберете противоположността между растение, животно и човек. Растението е точно обратен образ на човека. Това има много дълбоко и важно значение, когато схванем растението като точен обратен образ на човека, а човекът като обратно обърнато растение. Външната наука не се занимава с такива въпроси; тя приема нещата такива, каквито те се представят на външните сетива. Науката обаче, свързана с теософията разглежда значението на нещата в тяхната връзка с цялата останала еволюция. Тъй както Гьоте казва/*5/, че "всяко нещо трябва да бъде видяно само като едно съответствие".
към текста >>

Растението има своите корени в Земята и разгъва своите листа и цветове към Слънцето.
Растението има своите корени в Земята и разгъва своите листа и цветове към Слънцето. Понастоящем Слънцето има в себе си силата, която някога беше съединена със Земята. Слънцето, разбира се, се е отделило от Земята. Цялата слънчева сила е нещо, с което нашата Земя някога е била проникната; тогава силата на Слънцето живееше в Земята.
към текста >>

Днес растението все още търси онези времена, когато слънчевата сила беше още съединена със Земята, като излага своите цветове отворени към тази сила.
Днес растението все още търси онези времена, когато слънчевата сила беше още съединена със Земята, като излага своите цветове отворени към тази сила. Слънчевата сила е етерната сила в растението. Като разтваря своите възпроизвеждащи органи срещу Слънцето, растението показва своето дълбоко сродство с него; неговият възпроизвеждащ принцип е окултно свързан със слънчевата сила. Главата на растението/коренът/, която е заровена в тъмнината на Земята, същевременно е сродна със Земята. Земята и Слънцето са две полярни противоположности в развитието.
към текста >>

Слънчевата сила е етерната сила в растението.
Днес растението все още търси онези времена, когато слънчевата сила беше още съединена със Земята, като излага своите цветове отворени към тази сила. Слънчевата сила е етерната сила в растението. Като разтваря своите възпроизвеждащи органи срещу Слънцето, растението показва своето дълбоко сродство с него; неговият възпроизвеждащ принцип е окултно свързан със слънчевата сила. Главата на растението/коренът/, която е заровена в тъмнината на Земята, същевременно е сродна със Земята. Земята и Слънцето са две полярни противоположности в развитието.
към текста >>

Като разтваря своите възпроизвеждащи органи срещу Слънцето, растението показва своето дълбоко сродство с него; неговият възпроизвеждащ принцип е окултно свързан със слънчевата сила.
Днес растението все още търси онези времена, когато слънчевата сила беше още съединена със Земята, като излага своите цветове отворени към тази сила. Слънчевата сила е етерната сила в растението. Като разтваря своите възпроизвеждащи органи срещу Слънцето, растението показва своето дълбоко сродство с него; неговият възпроизвеждащ принцип е окултно свързан със слънчевата сила. Главата на растението/коренът/, която е заровена в тъмнината на Земята, същевременно е сродна със Земята. Земята и Слънцето са две полярни противоположности в развитието.
към текста >>

Главата на растението/коренът/, която е заровена в тъмнината на Земята, същевременно е сродна със Земята.
Днес растението все още търси онези времена, когато слънчевата сила беше още съединена със Земята, като излага своите цветове отворени към тази сила. Слънчевата сила е етерната сила в растението. Като разтваря своите възпроизвеждащи органи срещу Слънцето, растението показва своето дълбоко сродство с него; неговият възпроизвеждащ принцип е окултно свързан със слънчевата сила. Главата на растението/коренът/, която е заровена в тъмнината на Земята, същевременно е сродна със Земята. Земята и Слънцето са две полярни противоположности в развитието.
към текста >>

Човекът е обърнато растение; растението обръща своите възпроизводителни органи към Слънцето; главата му сочи надолу.
Човекът е обърнато растение; растението обръща своите възпроизводителни органи към Слънцето; главата му сочи надолу. При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентирана към висшите светове, за да приеме духа, а възпроизводителни му органи са насочени надолу. Животното стои по средата между растение и човек. То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува кръст. Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство.
към текста >>

Животното стои по средата между растение и човек.
Човекът е обърнато растение; растението обръща своите възпроизводителни органи към Слънцето; главата му сочи надолу. При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентирана към висшите светове, за да приеме духа, а възпроизводителни му органи са насочени надолу. Животното стои по средата между растение и човек. То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува кръст. Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство.
към текста >>

То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека.
Човекът е обърнато растение; растението обръща своите възпроизводителни органи към Слънцето; главата му сочи надолу. При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентирана към висшите светове, за да приеме духа, а възпроизводителни му органи са насочени надолу. Животното стои по средата между растение и човек. То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува кръст. Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство.
към текста >>

Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува кръст.
Човекът е обърнато растение; растението обръща своите възпроизводителни органи към Слънцето; главата му сочи надолу. При човека е точно обратното; той носи главата си високо, ориентирана към висшите светове, за да приеме духа, а възпроизводителни му органи са насочени надолу. Животното стои по средата между растение и човек. То е направило половин обръщане, образувайки, така да се каже, напречната греда на линията на направлението, както на растението, така и на човека. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален, така прерязва линията, образувана от растение и човек, и така се образува кръст. Представете си растителното царство растящо надолу, човешкото царство нагоре, а животинското царство – хоризонтално; тогава сте си формирали кръста от растителното, животинското и човешкото царство.
към текста >>

Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека.
Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе. Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението.
към текста >>

С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението.
Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе. Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението. Животинското царство действа като бент, като връщане назад.
към текста >>

Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили.
Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението. Животинското царство действа като бент, като връщане назад. Оттам във формата на кръста то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново начало.
към текста >>

И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението.
Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението. Животинското царство действа като бент, като връщане назад. Оттам във формата на кръста то прекъсва процеса на развитието, за да започне ново начало.
към текста >>

Човекът и растението са противоположни едно на друго, но са сродни.
Човекът и растението са противоположни едно на друго, но са сродни. Докато животинското – а всичко, което се изразява в астралното тяло е животинско, – пресича двата принципа на живота. Човешкото етерно тяло на една по-висока степен ще даде основата на безсмъртния човек, който повече няма да подлежи на смъртта. Етерното тяло понастоящем се разпада при смъртта на човека. Но колкото повече човек се усъвършенства и пречиства отвътре, толкова по-стабилен става той и толкова по-малко ще загива. Всяка грижа за етерното тяло допринася за безсмъртието на човека.
към текста >>

106. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато следната клетка се ражда.
Когато Земята започва да се формира, тя все още е била свързана със Слънцето и с онова, което ние сега наричаме Луна. Заедно с тези две тела Земята е образувала едно общо цяло. Най-напред Слънцето се отделя от Земята. Целият земен живот става различен чрез това. Докато преди не е можело да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат живот, сега навлиза смъртта, както я познаваме при едно растително тяло, съставено от клетки. Докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато следната клетка се ражда. Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки. Този организъм се разпада на своите части и отделната част вече не е целият жив процес. Този вид смърт настава, когато Слънцето се отдели от Земята. Като резултат от отделянето на Луната се появява разделянето на половете в средата на лемурийската раса. Отделянето на Луната внася разделяне на едновременно мъжко-женското същество в същества, които са или само мъжки или само женски.
към текста >>

107. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Това е нещо, както когато едно растение започва да увяхва.
Това е нещо, както когато едно растение започва да увяхва. Физическото изчезва, всичко преминава в астралното. При преминаване в астралния свят физическото постепенно се свива, става една свиваща се ядка, обиколена от астралност, преминаваща нагоре в състоянието Рупа и след това в състоянието Арупа, докато изчезне в едно съноподобно състояние.
към текста >>

108. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Корените на растението са зарити в Земята и в цвета се отправят нагоре онези части, които при човек се отправят надолу.
Корените на растението са зарити в Земята и в цвета се отправят нагоре онези части, които при човек се отправят надолу. В цвета се проявява сексуалността, възпроизводителните органи на растението. Надолу обърнатата част, коренът е главата на растението, зарита в Земята. Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята. Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре.
към текста >>

В цвета се проявява сексуалността, възпроизводителните органи на растението.
Корените на растението са зарити в Земята и в цвета се отправят нагоре онези части, които при човек се отправят надолу. В цвета се проявява сексуалността, възпроизводителните органи на растението. Надолу обърнатата част, коренът е главата на растението, зарита в Земята. Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята. Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре.
към текста >>

Надолу обърнатата част, коренът е главата на растението, зарита в Земята.
Корените на растението са зарити в Земята и в цвета се отправят нагоре онези части, които при човек се отправят надолу. В цвета се проявява сексуалността, възпроизводителните органи на растението. Надолу обърнатата част, коренът е главата на растението, зарита в Земята. Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята. Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре.
към текста >>

Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята.
Корените на растението са зарити в Земята и в цвета се отправят нагоре онези части, които при човек се отправят надолу. В цвета се проявява сексуалността, възпроизводителните органи на растението. Надолу обърнатата част, коренът е главата на растението, зарита в Земята. Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята. Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре.
към текста >>

Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре.
Корените на растението са зарити в Земята и в цвета се отправят нагоре онези части, които при човек се отправят надолу. В цвета се проявява сексуалността, възпроизводителните органи на растението. Надолу обърнатата част, коренът е главата на растението, зарита в Земята. Животното е обърнато настрана растение и неговият гръбнак е хоризонтален по отношение на Земята. Човекът е напълно обърнато растение, чиято долна част е отправена нагоре.
към текста >>

"Световната душа е прикована на кръста на световното тяло."/*15/ Човешката душа е една искра от Световната душа, а човешкото същество, като физическо човешко същество, едновременно е растение, животно и физически човек.
Това лежи в основата на всички мистерии на кръста. И когато теософията ни показва как в течение на своята еволюция човек трябва да премине през различните царства на природата, през растителното, животинското и човешкото царство, това е същото, изразено от Платон в прекрасните думи. "Световната душа е прикована на кръста на световното тяло."/*15/ Човешката душа е една искра от Световната душа, а човешкото същество, като физическо човешко същество, едновременно е растение, животно и физически човек. Доколкото Световната душа е разделила себе си на индивидуални искри от човешки души, то тя е, така да се каже, закована на Световния кръст, закована към онова, което се изразява в трите царства, животинско, растително и човешко царство. В тези царства работят сили, които човекът не владее. Ако той иска да стане творец, трябва да създаде ново, свое собствено царство, което не е изразено в кръста.
към текста >>

Вие обаче не можете да кажете това, ако разгледате едно растение или животно.
Когато говоря на тази тема често ме запитват: – Къде остава минералното царство? Минералното царство не е символизирано в кръста, защото то е онова царство, в което човекът още днес може ясно да изрази себе си; където той се е научил да прилага изкуството на измерване и пресмятане, на геометрията и аритметиката; накратко казано, всички неща, принадлежащи към неорганичната природа към минералното царство. Ако разгледате един храм, вие знаете, че човекът го е издигнал с линия, пергел, триъгълник, отвес и др. и накрая с мисленето, което неорганичната природа е предала на архитекта в геометрията и механиката. И като продължите да размишлявате върху целия храм, вие ще откриете, че доколкото е един неодушевен предмет, той е роден от човешката свобода и работа на мозъка. Вие обаче не можете да кажете това, ако разгледате едно растение или животно.
към текста >>

Посредством това царско изкуство човек трябва да придобие нещо подобно на силата, която кара растението да пониква, на същата сила, която използва магьосникът, когато усилва растежа на едно растение.
Посредством това царско изкуство човек трябва да придобие нещо подобно на силата, която кара растението да пониква, на същата сила, която използва магьосникът, когато усилва растежа на едно растение. По същия начин част от тази сила трябва да бъде използвана за социално спасение. Тази сила, която се описва от онези, които знаят нещо за розенкройцерските мистерии – както например знаеше Булвер Литън в своята предсказвателна новела "Врил"/*25/ – понастоящем е все още в една елементарна зародишна степен. В Свободното масонство на бъдещето тази сила ще бъде истинското съдържание на висшите степени. Царското изкуство в бъдеще ще бъде социално изкуство.
към текста >>

Самата тази форма е незагиващото нещо, което занапред ще участва в напредващия еволюционен процес на човечеството, както живата сила в растението участва в еволюцията на природата!
Онова, което човекът отпечатва като форма, произтичаща от неговата душа върху материята на настоящия земен кръг, е вечно, то няма да премине. Дори когато оформената материя външно се разпадне, онова, на което от древни времена царското изкуство е давало форма, в пирамидите, храмовете и черквите, остава безсмъртно. Каквото човешкият дух е отпечатъл в материята остава като продължаваща да действа в света сила. Това е напълно ясно на онези, които са посветени в такива неща. Кьолнската готическа катедрала например ще се разруши, ала от огромно значение е, че атомите някога са били, са участвали в тази форма. Самата тази форма е незагиващото нещо, което занапред ще участва в напредващия еволюционен процес на човечеството, както живата сила в растението участва в еволюцията на природата! Художникът, който рисува една картина днес, който отпечатва върху мъртвата материя с кръвта на душата си, също така създава нещо, което рано или късно ще бъде разпръснато в хиляди атоми. Но че той е създал, че нещо от неговата душа е протекло в материята, че изобщо нещо е било формирано, това има неумираща трайна стойност, то е вечно.
към текста >>

Нито Луната, нито Слънцето биха светили; никакво животно, нито растение би се възпроизвеждало, ако всичко, което виждаме в Космоса не би било изработено от същества, ако нямаше такива същества, които са работили така, както ние работим днес върху новооформянето на Космоса.
Който днес обръща своя поглед към звездните небеса, вижда една чудесна хармония. Тази хармония е породена, тя не е била винаги там. Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос. Нито Луната, нито Слънцето биха светили; никакво животно, нито растение би се възпроизвеждало, ако всичко, което виждаме в Космоса не би било изработено от същества, ако нямаше такива същества, които са работили така, както ние работим днес върху новооформянето на Космоса. Така както ние работим днес върху Космоса чрез мъдрост, красота и сила, също така са работили същества, които не принадлежат на нашето съвременно човешко царство, и които някога са работили върху Космоса.
към текста >>

109. Бележки. GA_93 Легендата за храма

По тази причина това растение е събирано според зимното слънцестоене от друидите на Скандинавия, Галия и Британия с изкривен нож, чиято форма символизира онази част от Зодиакалния кръг, в който е станало убийството на Балдур.
Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита. Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества. За един експеримент и за игра боговете хвърляли върху Балдур всевъзможни метални оръжия, без да го наранят. Ходур, слепия /това ще рече съдбата/, не взима участие в забавлението; ала Локи /принципът на злото, тъмнината, зимния сезон/ поставя едно клонче в ръцете на Ходур и го скланя да го хвърли върху Балдур, който пада, прободен със смъртни рани. По тази причина това растение е събирано според зимното слънцестоене от друидите на Скандинавия, Галия и Британия с изкривен нож, чиято форма символизира онази част от Зодиакалния кръг, в който е станало убийството на Балдур. В Еда на Снорро ние имаме друга легенда за Один и Фрейа, скандинавската Изис или Венера, разказваща скитанията на последната в търсене на първия, което, разбира се, има същото астрономическо значение, както търсенето на Озирис от Изис или Церес от Прозерпина и др. Един от най-главните празници през годината, както при друидите, е бил зимното слънцестоене и тъй като това е най-дългата нощ в годината на нея скандинавците приписват формирането на света от първичната тъмнина и я наричат "Майка Нощ". Този празник, е провъзгласен за "Иуле" и е време за всемирно празненство".
към текста >>

Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин.
Когато вие сглобявате една машина или изграждате една къща, вие действате в унисон със законите на минералния свят. Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин. Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата. В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория. Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят.
към текста >>

Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата.
Когато вие сглобявате една машина или изграждате една къща, вие действате в унисон със законите на минералния свят. Една машина се конструира според законите на минералния свят, ала едно растение не може да бъде изградено по този начин. Ако желаете да имате едно растение, вие трябва да го оставите на ония същества, които се намират зад структурата на природата. В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория. Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят. По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство.
към текста >>

Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми.
Текст 4 има само: "Тау играе важна роля Тау не е нищо освен кръста. Ако производителната сила на растението.. "Значително е, че е бил нарисуван символът Тау, а не обратната форма, в един текст, който иначе дава най-голямото число диаграми.
към текста >>

110. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Това е неговата най-вътрешна същност, различавайки го от всички други същества, от минерала, растението и животното.
Накрая, има един принцип в човека, за който не може да се говори като за тяло. Това е неговата най-вътрешна същност, различавайки го от всички други същества, от минерала, растението и животното. Това е душата, божествената искра. Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за “неизразимото”. Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, “Азът” на човека съществува в себе си и сам по себе си “Аз съм Аз”. Към този принцип другите се обръщат с “теб” или “ти”; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение.
към текста >>

111. ІІІ. Бог, Човек, Природа GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Какво прави растението с въглеродния диоксид, който приема?
При Йога това има едновременно физическо и духовно значение. Човекът не може да вдишва въглероден диоксид за целите на изхранването на съществото си. Той би умрял, докато въглеродният диоксид поддържа растенията живи. Растенията снабдяват човека с кислород, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане. От друга страна, човекът и животните доставят на растенията въглероден диоксид чрез който те, на свой ред, се изхранват. Какво прави растението с въглеродния диоксид, който приема? То изгражда собственото си тяло. Знаем, че трупът на растението е въглен. Така въгленът е кристализирал въглероден диоксид.
към текста >>

Знаем, че трупът на растението е въглен.
Той би умрял, докато въглеродният диоксид поддържа растенията живи. Растенията снабдяват човека с кислород, който му дава живот; те освежават въздуха и го правят годен за дишане. От друга страна, човекът и животните доставят на растенията въглероден диоксид чрез който те, на свой ред, се изхранват. Какво прави растението с въглеродния диоксид, който приема? То изгражда собственото си тяло. Знаем, че трупът на растението е въглен. Така въгленът е кристализирал въглероден диоксид.
към текста >>

В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма. Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото. В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>

Така ние виждаме, че силата на превръщане в Природата е представена във въглена, който е кристализирало растение.
Така ние виждаме, че силата на превръщане в Природата е представена във въглена, който е кристализирало растение. Философският камък, в най-общия му смисъл, символизира силата на превръщане.
към текста >>

Той е остатък от паразитните растителни същества, живели някога на Земята като върху растение.
Има същества, чиито прогрес е спрян, същества, които остават на по-ниска степен на еволюция. Имелът, например, е знак за тази древна епоха. Той е остатък от паразитните растителни същества, живели някога на Земята като върху растение. Оттам са и неговите особени, окултни свойства, познати на Друидите, които говорят за него като за най-свещеното от всички растения. Имелът е останка от лунната епоха на Земята. Той е паразитен, защото не се е научил като другите растения да живее направо върху минералната субстанция.
към текста >>

Когато тази Земя-растение стана минерална, тя придоби, чрез металите, едно ново свойство това да отразява светлината.
Когато тази Земя-растение стана минерална, тя придоби, чрез металите, едно ново свойство това да отразява светлината.
към текста >>

Но има средно състояние на съществуване между човека и Боговете; точно както имелът е между растението и животното.
Царството на небесата се изхранва от излъчването на човешка любов. Древногръцката митология изразява тази истина, когато говори за нектара и амброзията. Боговете са толкова над човека, че тяхната естествена тенденция би била да го подчинят. Но има средно състояние на съществуване между човека и Боговете; точно както имелът е между растението и животното. Това е представено от Луцифер и луциферическия елемент.
към текста >>

112. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: - Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>

Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: - Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>

И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: - Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
към текста >>

Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>

113. ХІ. Деваканичният свят (Небесата). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето.
Така човекът е обвързан с всички царства на Природата. Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата. За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето. Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока. Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст Кръста на света.
към текста >>

Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст Кръста на света.
Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата. За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето. Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока. Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст Кръста на света.
към текста >>

114. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Душата на кристала, растението и животното се вижда като един вид излъчване, докато физическата субстанция се явява като празна обвивка.
Той вижда своето тяло проснато на леглото, но само като празна обвивка. Около тази празна форма блести лъчиста, яйцевидна форма астралното тяло. То има вид на аура, от която тялото е било отстранено. Самото тяло изглежда като куха, празна форма. Това е виждане, в което всичко е обърнато като при фотографски негатив. Душата на кристала, растението и животното се вижда като един вид излъчване, докато физическата субстанция се явява като празна обвивка. Но само явленията на Природата са тези, които изглеждат така не и нищо направено от човешка ръка. На първата степен на Девакана ние съзерцаваме астралните копия на явленията на физическия свят. За тази област се говори като за “континентите” на Девакана “негативните” форми на долините, планините и физическите континенти.
към текста >>

115. ХІV. Логосът и Човека. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Съзнанието на растението е винаги деваканично.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието. По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение “страда”, страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>

Ако едно растение “страда”, страданието причинява промяна в деваканичното съзнание.
Освен будното съзнание (съответстващо на физическия свят), човек преминава и през други състояния на съзнанието. По време на съня без сънища, неговото съзнание живее в деваканичния свят. Съзнанието на растението е винаги деваканично. Ако едно растение “страда”, страданието причинява промяна в деваканичното съзнание. Животното има астрално съзнание, съответстващо на сънищния живот на човека.
към текста >>

Съзнанието на растението – обикновения сън.
Съзнанието на растението – обикновения сън.
към текста >>

116. ХV. Еволюцията на планетите и Земята. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Опитайте се да си представите едно растение в свръхсетивно съществуване, изгубило своята минерална субстанция то би било невидимо за нашето физическо око.
Направо казано, във Вселената човекът познава само онова, което е минерално. Той не познава същностните закони, лежащи в основата на животинския живот на инстинкта и усещането, и на израстването на растенията. Той просто наблюдава техните физически проявления. Опитайте се да си представите едно растение в свръхсетивно съществуване, изгубило своята минерална субстанция то би било невидимо за нашето физическо око.
към текста >>

Планетарното тяло бе съставено от субстанция, донякъде сродна с природата на дървото, тази субстанция бе нещо средно между минерала и растението.
А сега нека се запитаме за формата, в която Духът на човека живееше преди този Дух да влезе в него чрез дишането. Земята е превъплъщение на по-ранна планета на Старата Луна. В този лунен период на еволюция чистият минерал още не съществуваше. Планетарното тяло бе съставено от субстанция, донякъде сродна с природата на дървото, тази субстанция бе нещо средно между минерала и растението. Нейната повърхност не бе твърда като минералната всъщност тя наподобяваше торф. Тя пораждаше същества по природа полу-растения, полу-мекотели, и бе населявана от трето царство същества със степен на съществуване по средата между човешките същества и животните. Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание. Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните “тела”, като помислим за нервната субстанция на рака. Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът.
към текста >>

117. ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Бъдат ли растение или животно потопени в него, те веднага ще бъдат разрушени.
2. Вторият слой може да бъде разбран единствено ако си представим субстанция, която е самата противоположност на онова, което ни е познато. Това е негативният живот, отрицанието на живота. Там всеки живот бива заличен. Бъдат ли растение или животно потопени в него, те веднага ще бъдат разрушени. Те биха били нацяло разтворени. Тази втора обвивка полу-течна която обгръща Земята, е наистина една сфера на смъртта.
към текста >>

Ако някой вземе растение или кристал и се концентрира върху този слой, растението или кристалът биха се явили размножени до безкрайност.
В този слой всичко се явява разбито на части и размножено до безкрайност. Ако някой вземе растение или кристал и се концентрира върху този слой, растението или кристалът биха се явили размножени до безкрайност.
към текста >>

118. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно.
Говорейки за планетарното тяло, предшестващо нашата Земя фазата на Старата Луна в еволюцията ние различаваме три природни царства, много различни от тези, които познаваме днес. Нашето минерално царство тогава не съществуваше. То възникна като резултат на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително. Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно. По сходен начин животниският свят възникна от лунния човек-животно. Така ние виждаме, че на Земята всяко от тези лунни царства направи слизане в материалността. Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-висши от човека-животно: Духовете на Огъня. В онзи период човекът дишаше огън, точно както днес ние дишаме въздух. Ето защо легендите и митовете говорят за огъня като за първичното проявление на Боговете.
към текста >>

119. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Нещо духовно не може да съществува, без тези, които са изостанали, както човекът не може да съществува, без животните да са изостанали, както животното не може без растението, а растението без минералите.
Физическият човек наистина е част от земния организъм, част от една цялост. А духовното и душевното са точно същото. Колко често съм подчертавал, че човечеството не би могло да живее, ако не се развиваше благодарение на другите царства. Също така високо развитият човек не може да се развива без нисшия. Нещо духовно не може да съществува, без тези, които са изостанали, както човекът не може да съществува, без животните да са изостанали, както животното не може без растението, а растението без минералите. Най-добре е изразено това в Евангелието на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за Христос Исус, те са неговата почва. Това е голямата истина. Ако погледнете в съдебна зала, виждате съдията да стои на съдийския стол и да се чувства по-нависоко от обвиняемия. Съдията би могъл обаче да помисли и да си каже, че може би в предишен живот е бил заедно с него и е пропуснал да изпълни дълга си към него, затова обвиняемият е станал такъв. Ако би се изследвала кармата му, може би е възможно да се види, че всъщност съдията би трябвало да е този, който седи на мястото на обвиняемия.
към текста >>

120. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но когато вземете растение, животно или човек, те ви изглеждат размножени в безброй екземпляри.
Когато духовният ученик достигне определена степен, която при християнското посвещение се постига едва след възкресението, тогава, за да получи изобщо представа, какво става тук, той трябва да направи следното. Например трябва да вземе едно цвете и да си го представи духовно съвсем точно, след което да се концентрира в това място в земната вътрешност, и то така, като че ли би погледнал това място през цветето. Тогава, гледайки през цветето, всичко се умножава стократно и хилядократно. Затова е и името раздробител. Ако вземете нещо безформено, например парче дърво, не е така. Но когато вземете растение, животно или човек, те ви изглеждат размножени в безброй екземпляри. По подобен начин ви изглежда някоя поляна или произведение на изкуството. Следователно не парче безформена материя, но произведение на изкуството, безразлично от какъв вид, само че да е материално. То изглежда размножено в безброй екземпляри. Това е свойство на този пласт. Затова се нарича именно раздробител или в школата на Питагор – създател на числата, понеже показва в многообразни числа това, което на Земята се намира като един единствен екземпляр.
към текста >>

121. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Другояче говори един минерал, другояче – едно растение, животно, човек, понеже всички тези същества са различни писмени знаци.
Правилният път да се влезе в духовния свят е да се задълбочим много смислено в обкръжаващия ни свят. Удобно е да се навлезе в духовния свят по друг начин, но по-сигурно е чрез изучаването на явленията, които ни обкръжават. Другояче говори един минерал, другояче – едно растение, животно, човек, понеже всички тези същества са различни писмени знаци. Ако ги разглеждате смислено, те ще ви донесат сведения от духовния свят. Поради това в розенкройцерските указания за окултно обучение на първо място ще намерите изучаването на нашия свят, всеотдайното и дълбокомислено разглеждане на света. Когато започна нашето теософско движение, някои казаха: «Каквото той ни разказва, може да се прочете във всяка природонаучна книга. Той говори за произход, борба за съществуване и т. н., но ние искаме да чуем за нещата, които протичат в духовния свят.» В тези неща може би стои много повече, отколкото хората, които го изискват, биха могли да понесат.
към текста >>

122. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако имате зелена повърхност, лист от растение и излезете извън себе си, за да го погледнете от другата страна, бихте видели астралната същност, която се намира зад зеления цвят, и се проявява чрез зеления цвят.
Докато в аурата се отпечатва астралната природа на човека, зад целия цветен и светлинен свят, зад света на зрението живее външната астрална природа. Никога нямаше да има багри в света, ако нещата не биха били изцяло и напълно проникнати от астрални същества. Каквото в света се проявява като багри, произлиза от астралните същества, които външно се афишират чрез цветовете. Чрез обръщането на вътрешното навън, същността слиза от по-висш план на по-нисш план. Това можете да постигнете чрез медитация. Ако имате зелена повърхност, лист от растение и излезете извън себе си, за да го погледнете от другата страна, бихте видели астралната същност, която се намира зад зеления цвят, и се проявява чрез зеления цвят. Трябва да си представяте така: Докато гледате навън в света и виждате този свят, плуващ в багри, зад багрите си представете астралните същества. Както цветовете на аурата ви се възприемат от ясновидеца, така и мировата цветна покривка е израз на космическата аура. Всичко цветно в света е преобърната аура. Ако бихте могли да обърнете аурата си като дреха, ще можете да я видите също физически на обратната страна. Това важи за зрението и така разбирате, че зрението стои във вътрешна връзка с астралния свят.
към текста >>

123. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Така минавате от предмет на предмет, от растение на растение, от животно на животно и ги разглеждате като символи за духовното.
При теменужката може да се види символът за тих, религиозен нрав. Така минавате от предмет на предмет, от растение на растение, от животно на животно и ги разглеждате като символи за духовното. Чрез това раздвижвате представите си и ги освобождавате от неподвижните контури на сетивното възприемане.
към текста >>

124. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Тя се състои в това, че човекът не минава през живота така, както се случва в ежедневието, а в смисъла на Гьотевите думи: «Всичко преходно е само подобие», така че нещо му прозира зад всяко животно и растение.
Между различните указания, които окултният учител дава на ученика, на второ място беше спомената имагинацията. Тя се състои в това, че човекът не минава през живота така, както се случва в ежедневието, а в смисъла на Гьотевите думи: «Всичко преходно е само подобие», така че нещо му прозира зад всяко животно и растение. В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция. Ако човекът живее в този смисъл, той се издига до имагинативното познание. Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят. Така ученикът се насочва да вижда неща, които му представят духовните същества от другите светове. Но вече беше казано, че ученикът трябва строго да следва окултния учител, понеже само той може да му каже кое е субективно, кое обективно.
към текста >>

Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят.
Между различните указания, които окултният учител дава на ученика, на второ място беше спомената имагинацията. Тя се състои в това, че човекът не минава през живота така, както се случва в ежедневието, а в смисъла на Гьотевите думи: «Всичко преходно е само подобие», така че нещо му прозира зад всяко животно и растение. В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция. Ако човекът живее в този смисъл, той се издига до имагинативното познание. Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят. Така ученикът се насочва да вижда неща, които му представят духовните същества от другите светове. Но вече беше казано, че ученикът трябва строго да следва окултния учител, понеже само той може да му каже кое е субективно, кое обективно. А окултният учител може да даде на ученика необходимата стабилност, която иначе сетивният свят дава, понеже постоянно коригира заблудите. Но в астралния свят е различно. Там човек е изложен на заблуждения; там някой опитен трябва да му оказва подкрепа.
към текста >>

Душата на растението се намира на плана рупа, в девахана62.
Душата на растението се намира на плана рупа, в девахана62. Когато човекът се научава да обхваща вида растения и получи определено отношение към груповата душа на растенията, той прониква до груповите души на растенията в девахана, рупа-план. Когато не отделната лилия, отделното лале е нещо особено за него, а отделните растения се групират до живи, сгъстени имагинации, които се превръщат в картинни представи, тогава човекът изживява нещо съвсем ново. Това е напълно конкретна, индивидуално изградена във фантазията картина. Тогава човекът узнава как растителната покривка на Земята, как някоя засята с цветя поляна му представя нещо съвсем ново, как за него цветята стават истинско откровение на духа на Земята. Това е откровението на различните групови души на растенията.
към текста >>

125. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Гьоте казва в този смисъл:71 «Наблюдавай я развиваща се, как растението постепенно, стъпка по стъпка се развива до образуването на цветове и плод.»
Днес наистина би било вече възможно да се основе лаборатория за хранителни средства и с това да се влияе върху храненето на народите. Но ще дойде времето, когато учениците на науката за духа ще работят химически в съзвучие с развиващата се природа, а не с вече готовата природа. Гьоте казва в този смисъл:71 «Наблюдавай я развиваща се, как растението постепенно, стъпка по стъпка се развива до образуването на цветове и плод.»
към текста >>

126. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение.
Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява. Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показван в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака. Те наблюдавали в скалистата пещера избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото.
към текста >>

127. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Този, който поглежда света в смисъла на тайното изследване, вижда във всеки минерал, всяко растение, животно и човек отразения Бог, израза и отпечатъка на божествеността.
Само че това царство отразява същността на божеството в безкрайно разнообразие. Разгледайте веднъж това царство във вашето обкръжение, доколкото то е нашето царство, нашето разнообразие, нашият Универсум; разгледайте го във видимата му част, в минералите, растенията, животните и хората. Във всяко едно от тези същества се манифестира царството и днес човек все още предчувства това в израза на нашия език, доколкото тези големи области от нашия Универсум ги наричаме царства – минерално царство, растително царство, животинско царство. Но когато се разгледат и подробностите, всички детайли са също с божествена природа. Божествената природата се отразява във всичко точно така, както центърът би се отразявал във вътрешността на огледалното празно кълбо. Този, който поглежда света в смисъла на тайното изследване, вижда във всеки минерал, всяко растение, животно и човек отразения Бог, израза и отпечатъка на божествеността.
към текста >>

Разгледате ли едно растение, то ви възхищава и вие не се нуждаете да знаете за големите универсални закони, които са го породили.
Сравняване на живеещото в душата на човека с разиграващото се в природата ще изясни това. Разгледате ли едно растение, то ви възхищава и вие не се нуждаете да знаете за големите универсални закони, които са го породили. Растението е тук и вие можете да се издигнете душевно чрез него. То не би могло да бъде създадено, ако в него не бяха се излели правечните закони. Наивният човек не се нуждае от разбирането на тези закони. Но ако трябва растението да се създаде, то трябва да произлезе от законите. Трябва ли молитвата да е действаща молитва, не може да бъде произволно измислена, а трябва да е произлязла от правечните закони на мъдростта.
към текста >>

Растението е тук и вие можете да се издигнете душевно чрез него.
Сравняване на живеещото в душата на човека с разиграващото се в природата ще изясни това. Разгледате ли едно растение, то ви възхищава и вие не се нуждаете да знаете за големите универсални закони, които са го породили. Растението е тук и вие можете да се издигнете душевно чрез него. То не би могло да бъде създадено, ако в него не бяха се излели правечните закони. Наивният човек не се нуждае от разбирането на тези закони. Но ако трябва растението да се създаде, то трябва да произлезе от законите. Трябва ли молитвата да е действаща молитва, не може да бъде произволно измислена, а трябва да е произлязла от правечните закони на мъдростта. Няма молитва с истинско значение за разбиращия и неразбиращия, ако не е произлязла от прамъдростта.
към текста >>

Но ако трябва растението да се създаде, то трябва да произлезе от законите.
Сравняване на живеещото в душата на човека с разиграващото се в природата ще изясни това. Разгледате ли едно растение, то ви възхищава и вие не се нуждаете да знаете за големите универсални закони, които са го породили. Растението е тук и вие можете да се издигнете душевно чрез него. То не би могло да бъде създадено, ако в него не бяха се излели правечните закони. Наивният човек не се нуждае от разбирането на тези закони. Но ако трябва растението да се създаде, то трябва да произлезе от законите. Трябва ли молитвата да е действаща молитва, не може да бъде произволно измислена, а трябва да е произлязла от правечните закони на мъдростта. Няма молитва с истинско значение за разбиращия и неразбиращия, ако не е произлязла от прамъдростта.
към текста >>

Днес за хората, които са наблюдавали растението толкова дълго и са му се радвали, е настъпила епохата, когато могат да бъдат поведени към изпълнените с мъдрост закони.
Днес за хората, които са наблюдавали растението толкова дълго и са му се радвали, е настъпила епохата, когато могат да бъдат поведени към изпълнените с мъдрост закони. В продължение на две хилядолетия християните са живели така, както наивният човек гледа растението. В бъдеще човекът ще опознае силата на молитвата, изхождайки от дълбоката прамъдрост, от която молитвата е произлязла. Всички молитви, особено централната молитва на християнския живот Отче наш, са израз на тази прамъдрост. И както светлината се проявява в света в седем багри, звукът – в седем тона, така седмократно издигащият се към своя Бог човешки живот се изразява в седемте молби на Отче наш в седем различни възвишени чувства, отнасящи се до седмочленната натура на човека.
към текста >>

В продължение на две хилядолетия християните са живели така, както наивният човек гледа растението.
Днес за хората, които са наблюдавали растението толкова дълго и са му се радвали, е настъпила епохата, когато могат да бъдат поведени към изпълнените с мъдрост закони. В продължение на две хилядолетия християните са живели така, както наивният човек гледа растението. В бъдеще човекът ще опознае силата на молитвата, изхождайки от дълбоката прамъдрост, от която молитвата е произлязла. Всички молитви, особено централната молитва на християнския живот Отче наш, са израз на тази прамъдрост. И както светлината се проявява в света в седем багри, звукът – в седем тона, така седмократно издигащият се към своя Бог човешки живот се изразява в седемте молби на Отче наш в седем различни възвишени чувства, отнасящи се до седмочленната натура на човека.
към текста >>

128. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и плод, виждаме животното, изразяващо своя воля, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията.
Но те не са така хаотични картини, както ги показва сънят. С картините от съня те имат само толкова общо, че непрекъснато се преобразяват. Масата и столът винаги показват един и същ образ. Растенията и хората, доколкото са външни същества, показват образа, който веднъж са получили. Но навлизаме ли повече в царството на съзнателното, срещаме преобразувания. Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и плод, виждаме животното, изразяващо своя воля, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията. Но всичко това е статично, сравнено с изживяното от човека в едно по-висше състояние в света на девахана. Там виждаме постоянно преобразяване. Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък. Той научава как багрите представляват издигащи се и слизащи форми в празното пространство. Той има истинско съзерцание, когато е в състояние да види багри, да чуе тонове сами за себе си и да ги свърже с определени същества.
към текста >>

Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък.
Растенията и хората, доколкото са външни същества, показват образа, който веднъж са получили. Но навлизаме ли повече в царството на съзнателното, срещаме преобразувания. Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и плод, виждаме животното, изразяващо своя воля, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията. Но всичко това е статично, сравнено с изживяното от човека в едно по-висше състояние в света на девахана. Там виждаме постоянно преобразяване. Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък. Той научава как багрите представляват издигащи се и слизащи форми в празното пространство. Той има истинско съзерцание, когато е в състояние да види багри, да чуе тонове сами за себе си и да ги свърже с определени същества. Такива същества са непрекъснато около нас. Ако бихте успели да изведете виолетовата багра на едно цвете така, че да се движи свободна в пространството, в нея имате израз за живота на духовния вътрешен свят на растението. Така действа също и човешката аура и това, което наричаме астрално тяло.
към текста >>

Ако бихте успели да изведете виолетовата багра на едно цвете така, че да се движи свободна в пространството, в нея имате израз за живота на духовния вътрешен свят на растението.
Там виждаме постоянно преобразяване. Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък. Той научава как багрите представляват издигащи се и слизащи форми в празното пространство. Той има истинско съзерцание, когато е в състояние да види багри, да чуе тонове сами за себе си и да ги свърже с определени същества. Такива същества са непрекъснато около нас. Ако бихте успели да изведете виолетовата багра на едно цвете така, че да се движи свободна в пространството, в нея имате израз за живота на духовния вътрешен свят на растението. Така действа също и човешката аура и това, което наричаме астрално тяло. Всички човешки склонности, чувства на суета и егоизъм, се проявяват чрез съвсем определени цветови течения, така че бихме могли да кажем: Вътрешното душевно изживяване се проявява в човешката аура. Аурата никога не е спокойна, там нищо не е статично като статичните неща в сетивния свят.
към текста >>

Когато е наблюдавал някое природно същество, например растение, той е можел да възприеме съвсем определено чувство в себе си.
Ако се върнем назад в прадалечни времена, стигаме до хора, които все по-малко са имали от това, което има човекът днес. Днешният човек може да брои и смята. В средата на атлантската епоха ще срещнете хора, които не са можели още да броят и смятат, при които не може да се говори за логика. В това отношение и най-слабият ученик може повече от който и да е атлантец. Но за това пък атлантецът е можел нещо друго. Когато е наблюдавал някое природно същество, например растение, той е можел да възприеме съвсем определено чувство в себе си. За него всяко растение е имало определена чувствена оценка.
към текста >>

За него всяко растение е имало определена чувствена оценка.
Днешният човек може да брои и смята. В средата на атлантската епоха ще срещнете хора, които не са можели още да броят и смятат, при които не може да се говори за логика. В това отношение и най-слабият ученик може повече от който и да е атлантец. Но за това пък атлантецът е можел нещо друго. Когато е наблюдавал някое природно същество, например растение, той е можел да възприеме съвсем определено чувство в себе си. За него всяко растение е имало определена чувствена оценка.
към текста >>

Приближавайки се до тези времена, идвате до прадревно минало, когато човекът изобщо не е виждал очертанията на друг човек, растение или животно.
Ако такъв атлантец би видял теменужка, нямаше да вижда как тя стои тук, а като че ли тук се издига мъгляво облаче. Също така не би видял червения цвят на розата, а червена аура около розата, червения цвят, свободно носещ се около нея. Когато видите някакъв кристал, ако е рубин, го виждате оцветен в червено. Първите атлантци не са виждали цвета в самия кристал. Той би им изглеждал като обграден от цветен лъчев венец, а рубинът би им изглеждал като един вид отрязък в този венец от багри. Приближавайки се до тези времена, идвате до прадревно минало, когато човекът изобщо не е виждал очертанията на друг човек, растение или животно. Когато се е доближавал до друг човек, който е бил приятелски настроен към него, той много повече е възприемал кафеникаво-червен цвят. Възприемал ли е красива синкава багра, е можел да си каже: Този човек е миролюбиво настроен към мен. Вътрешният живот на отсрещния човек му се е представял в такива цветове. Продължим ли още по-нататък в миналото, стигаме до прадревното време на древната Лемурия, която се е намирала между Азия, Австралия и Африка. Тогава не само съзнанието за познание е било съвсем различно, но е било различно всичко, което може да се нарече волев импулс.
към текста >>

Когато лемуриецът поставял ръка над някое растение и отправял волята си към него, е можел да го накара да расте по-бързо само чрез волята си.
Възприемал ли е красива синкава багра, е можел да си каже: Този човек е миролюбиво настроен към мен. Вътрешният живот на отсрещния човек му се е представял в такива цветове. Продължим ли още по-нататък в миналото, стигаме до прадревното време на древната Лемурия, която се е намирала между Азия, Австралия и Африка. Тогава не само съзнанието за познание е било съвсем различно, но е било различно всичко, което може да се нарече волев импулс. Волята е действала още магически, имала е власт над другите предмети; била е като природна сила, действаща върху другите предмети и същества. Когато лемуриецът поставял ръка над някое растение и отправял волята си към него, е можел да го накара да расте по-бързо само чрез волята си.
към текста >>

Но показвана или изчуквана в хипнотичния му сън, тя предизвиквала съвсем особени усещания, например как се развива едно растение до семето и как от семето се поражда ново растение.
С тях била замествана изгубената способност за просветление на тогавашния човек. Той можел да получава просветление по време на хипнотичен сън, така че ученикът получавал от напредналия си събрат изкуствено просветление, чрез което виждал как духовете работят в заобикалящия свят, както по времето преди човешката душа да е слязла в плътта. Това са изживявали учениците през туранската епоха, такива са били първите религиозни указания и така те са били обучавани в първите мирови закони. При онези просвещения са били получавани форми и рисунки, защото е можело да се въздейства и чрез рисунки, когато линията била подчинена на определени закономерности и е действала така, че е можела да укаже велики мирови тайни на човека. Когато са рисували спирала пред някой човек, той не виждал спиралата с отворените си очи. Но показвана или изчуквана в хипнотичния му сън, тя предизвиквала съвсем особени усещания, например как се развива едно растение до семето и как от семето се поражда ново растение. Такива форми и линии са произлизали някога от школите на адепти, а по-късно били давани на народите от основателите на различните религии.
към текста >>

129. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Върху нея растели същества, стоящи между растенията и животните, така да се каже – растениевидни животни.
Такива скали, почви и твърда основа, върху която днес стъпваме, не е имало на Старата Луна. Старата Луна е била мирово тяло като един вид полуживо същество. Представете си торфа, но още по оживен от днешния торф – като растителна каша, подобна на спанак. В тази каша е имало и дървесинни субстанции. Вместо нашите днешни скали, на Старата Луна имало един вид дървесинна основа и върху нея полурастителна, полукаменна маса. Върху нея растели същества, стоящи между растенията и животните, така да се каже – растениевидни животни. Днешните паразитни растения са подобия на тези растения, както те са съществували на Старата Луна, преди всичко белият имел. Той може да расте само върху други растения, понеже е изостанало лунно растение, растяло на Старата Луна върху един вид растителна основа. С това е свързано особеното значение на белия имел в народната поезия.
към текста >>

Той може да расте само върху други растения, понеже е изостанало лунно растение, растяло на Старата Луна върху един вид растителна основа.
Представете си торфа, но още по оживен от днешния торф – като растителна каша, подобна на спанак. В тази каша е имало и дървесинни субстанции. Вместо нашите днешни скали, на Старата Луна имало един вид дървесинна основа и върху нея полурастителна, полукаменна маса. Върху нея растели същества, стоящи между растенията и животните, така да се каже – растениевидни животни. Днешните паразитни растения са подобия на тези растения, както те са съществували на Старата Луна, преди всичко белият имел. Той може да расте само върху други растения, понеже е изостанало лунно растение, растяло на Старата Луна върху един вид растителна основа. С това е свързано особеното значение на белия имел в народната поезия.
към текста >>

Освен това притежава и етерно тяло, каквото има също и растението, астрално тяло, каквото има животното, и аз.
Както човекът стои пред вас, той се състои от физическо тяло, което има същите вещества, съдържащи се в целия минерален свят. Освен това притежава и етерно тяло, каквото има също и растението, астрално тяло, каквото има животното, и аз. Завърнем ли се назад до Стария Сатурн, човекът, тогавашният физически предшественик на човека, още е нямал заложбата на физическото тяло. Заложбата на етерното тяло той е получил първо на Старото Слънце, заложбата на астралното тяло – на Старата Луна, и азът се развива на Земята. Това е смисълът на следващите една след друга степени на развитието.
към текста >>

130. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението.
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>

131. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Растението, животното и човекът, изобразени в символа на кръста.
Омекване и втвърдяване. Рахит, туберколоза, калциране на артериите. Същност на теософското (антропософското) движение. Методи на ясновиждането. Несетивно мислене. Имагинация. Растението, животното и човекът, изобразени в символа на кръста. Сърцето и ларинксът като бъдещи органи. Сексуалните органи като дегенериращи органи. Свещеното любовно копие. Свещеният Граал. Лъжата и нейното въздействие.
към текста >>

Азът на растението.
Изживяването на природата в теософски смисъл. Самосъзнанието при човека, минерала и животното. Груповият аз на животните. Азът на растението. Удоволствие и болка при растителното царство. Миров дух (животинско царство) и мирова душа (растително царство). Топлото чувстване на природата като правдива теософия. Болка и удоволствие в света на камъните. Детска разрушителна воля.
към текста >>

Същност на минерала, растението, животното и човека.
Четирите царства на сетивния свят. Трите елементарни царства. Взаимовръзката им с по-висшите полета. Същност на минерала, растението, животното и човека. Четиричленният човек. Развитието на Стария Сатурн. Кръв, нерви, жлези и сетива. Спящият човек. Съзнателният аз в минералното царство днес и в бъдещото растително царство.
към текста >>

Минерал, растение, животно, човек.
Същност на антропософията и теософите. Минерал, растение, животно, човек. Груповите души на животните (миграцията на птиците). Удоволствие и болка в растителния свят. Същност на минерала. Болка и удоволствие в минералното царство. Съпреживяване на природата като плод на антропософията.
към текста >>

Същност на растението.
Същност на растението. За блещукащата светлина на растението. Груповите азове на животните. Болка и удоволствие в растителния и минералния свят. Образуване и разпадане на Земята. Изказване на апостол Павел за въздишащите същества.
към текста >>

За блещукащата светлина на растението.
Същност на растението. За блещукащата светлина на растението. Груповите азове на животните. Болка и удоволствие в растителния и минералния свят. Образуване и разпадане на Земята. Изказване на апостол Павел за въздишащите същества. Работата на умрелите върху Земята в миналото и в бъдеще.
към текста >>

Същността на растението.
Същността на растението. Разлика между астралното и етерното. Кислород и азот. За същността на планетите. Животът на Старото Слънце. Съществуването на Слънцето като постоянна звезда и развитието му до Зодиак.
към текста >>

132. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

В розенкройцерската школа учителят казва на ученика: «Погледни растението.
Как става превръщането на мислите в картини? В розенкройцерската школа учителят казва на ученика: «Погледни растението. То протяга корените си надолу в почвата, стъблото се издига право нагоре, а горе се намират цветът и плодът. Сравни сега растението с човека. При повърхностно мислене би казал, че цветът е подобен на главата на човека, а долната част на растението е подобна на краката на човека. В действителност главата на растението е коренът, а това, което растението непорочно разтваря към светлината, са органите на оплождането. Всичко това е обратно при човека.
към текста >>

Сравни сега растението с човека.
Как става превръщането на мислите в картини? В розенкройцерската школа учителят казва на ученика: «Погледни растението. То протяга корените си надолу в почвата, стъблото се издига право нагоре, а горе се намират цветът и плодът. Сравни сега растението с човека. При повърхностно мислене би казал, че цветът е подобен на главата на човека, а долната част на растението е подобна на краката на човека. В действителност главата на растението е коренът, а това, което растението непорочно разтваря към светлината, са органите на оплождането. Всичко това е обратно при човека. Цветът обръща тези органи към светлината. Представи си всичко съвсем ясно.
към текста >>

При повърхностно мислене би казал, че цветът е подобен на главата на човека, а долната част на растението е подобна на краката на човека.
Как става превръщането на мислите в картини? В розенкройцерската школа учителят казва на ученика: «Погледни растението. То протяга корените си надолу в почвата, стъблото се издига право нагоре, а горе се намират цветът и плодът. Сравни сега растението с човека. При повърхностно мислене би казал, че цветът е подобен на главата на човека, а долната част на растението е подобна на краката на човека. В действителност главата на растението е коренът, а това, което растението непорочно разтваря към светлината, са органите на оплождането. Всичко това е обратно при човека. Цветът обръща тези органи към светлината. Представи си всичко съвсем ясно. Ако растението не насочва оплождащите си органи нагоре, а към центъра на Земята, те биха се проникнали с копнежи и страсти.
към текста >>

В действителност главата на растението е коренът, а това, което растението непорочно разтваря към светлината, са органите на оплождането.
Как става превръщането на мислите в картини? В розенкройцерската школа учителят казва на ученика: «Погледни растението. То протяга корените си надолу в почвата, стъблото се издига право нагоре, а горе се намират цветът и плодът. Сравни сега растението с човека. При повърхностно мислене би казал, че цветът е подобен на главата на човека, а долната част на растението е подобна на краката на човека. В действителност главата на растението е коренът, а това, което растението непорочно разтваря към светлината, са органите на оплождането. Всичко това е обратно при човека. Цветът обръща тези органи към светлината. Представи си всичко съвсем ясно. Ако растението не насочва оплождащите си органи нагоре, а към центъра на Земята, те биха се проникнали с копнежи и страсти. Така в човека имаме обърнатото растение, което същевременно е пронизано от копнежи и страсти.
към текста >>

Ако растението не насочва оплождащите си органи нагоре, а към центъра на Земята, те биха се проникнали с копнежи и страсти.
При повърхностно мислене би казал, че цветът е подобен на главата на човека, а долната част на растението е подобна на краката на човека. В действителност главата на растението е коренът, а това, което растението непорочно разтваря към светлината, са органите на оплождането. Всичко това е обратно при човека. Цветът обръща тези органи към светлината. Представи си всичко съвсем ясно. Ако растението не насочва оплождащите си органи нагоре, а към центъра на Земята, те биха се проникнали с копнежи и страсти. Така в човека имаме обърнатото растение, което същевременно е пронизано от копнежи и страсти. Чрез това човешкото тяло е плът, а растителното тяло, непорочното, е още неразвило се до плът тяло.
към текста >>

Така в човека имаме обърнатото растение, което същевременно е пронизано от копнежи и страсти.
В действителност главата на растението е коренът, а това, което растението непорочно разтваря към светлината, са органите на оплождането. Всичко това е обратно при човека. Цветът обръща тези органи към светлината. Представи си всичко съвсем ясно. Ако растението не насочва оплождащите си органи нагоре, а към центъра на Земята, те биха се проникнали с копнежи и страсти. Така в човека имаме обърнатото растение, което същевременно е пронизано от копнежи и страсти. Чрез това човешкото тяло е плът, а растителното тяло, непорочното, е още неразвило се до плът тяло.
към текста >>

А сега погледни животното: То стои между растението и човека.
А сега погледни животното: То стои между растението и човека. Растението, животното и нагоре човекът образуват кръста, който преминава през цялата природа.» На ученика освен това се е казвало: «Виж при растението как то обръща цвета си нагоре и как е целувано от Слънцето, от лъча на светлината, наречен свещеното любовно копие. Човекът е трябвало да смени растителното тяло с пронизаната от страсти плът, но пред очите му стои един висш идеал.»
към текста >>

Растението, животното и нагоре човекът образуват кръста, който преминава през цялата природа.» На ученика освен това се е казвало: «Виж при растението как то обръща цвета си нагоре и как е целувано от Слънцето, от лъча на светлината, наречен свещеното любовно копие.
А сега погледни животното: То стои между растението и човека. Растението, животното и нагоре човекът образуват кръста, който преминава през цялата природа.» На ученика освен това се е казвало: «Виж при растението как то обръща цвета си нагоре и как е целувано от Слънцето, от лъча на светлината, наречен свещеното любовно копие. Човекът е трябвало да смени растителното тяло с пронизаната от страсти плът, но пред очите му стои един висш идеал.»
към текста >>

Цветната чашка на растението се е развила до изпълнената със страсти плътска форма, а ларинксът отново ще стане непорочния, пречистен съд, който ще се опложда от духа и ще трябва да се разтвори пред свещеното любовно копие.
Когато човекът е бил вече въплътен, те са останали още дълго време като растителни органи. Затова на различни картини могат да се видят хермафродити6 с растителни органи. Когато в Библията се разказва за смокиновите листа на Адам и Ева, под символите трябва да се разбира, че тези органи са били последните, които са се развили от плътта. Така трябва да се проникне в религиозните документи. Сексуалните органи са органи в упадък, а ларинксът се намира в пълно преобразуване и когато човекът стане отново непорочен, ларинксът ще се обърне отново към духовното Слънце. Цветната чашка на растението се е развила до изпълнената със страсти плътска форма, а ларинксът отново ще стане непорочния, пречистен съд, който ще се опложда от духа и ще трябва да се разтвори пред свещеното любовно копие. Това е и символът на Свещения Граал, неговият висш идеал.
към текста >>

133. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Учителят би казал следното: «Погледни как растението се стреми към Слънцето със своите листа и цветове, а с корените се враства в почвата, насочвайки се към центъра на Земята.
В школите на розенкройцерите, но също и още в по-ранни школи, е правен опит да се обясни принципът на развитието в различните царства. Днес се говори за развитие и при материалистическото мислене; също и антропософията говори за това, но е нещо друго понятието за развитието да се превърне в картинен образ, да се издигне до имагинация. Обикновено само разсъдъкът е зает с принципа на развитието. Към имагинацията стигаме, като в продължение на много седмици или месеци душата се преобразува чрез указанията на учителя по следния начин: Най-добре можем да покажем това под формата на диалог, което обаче никога не е ставало по този начин. Учителят би казал следното: «Погледни как растението се стреми към Слънцето със своите листа и цветове, а с корените се враства в почвата, насочвайки се към центъра на Земята. Сравниш ли го с човека, той е обърнат, трябва да се сравни цветът с неговата глава, а корените с неговите полови органи.» Дарвин15 правилно прави това сравнение. Той посочва, че корените на растението съответстват на главата на човека. Човекът е обърнато растение. Коренът, който растението впива в почвата, съответства на главата на човека. Това, което растението невинно разтваря към Слънцето – цветът и оплождащите органи, човекът го обръща към Земята.
към текста >>

Той посочва, че корените на растението съответстват на главата на човека.
Днес се говори за развитие и при материалистическото мислене; също и антропософията говори за това, но е нещо друго понятието за развитието да се превърне в картинен образ, да се издигне до имагинация. Обикновено само разсъдъкът е зает с принципа на развитието. Към имагинацията стигаме, като в продължение на много седмици или месеци душата се преобразува чрез указанията на учителя по следния начин: Най-добре можем да покажем това под формата на диалог, което обаче никога не е ставало по този начин. Учителят би казал следното: «Погледни как растението се стреми към Слънцето със своите листа и цветове, а с корените се враства в почвата, насочвайки се към центъра на Земята. Сравниш ли го с човека, той е обърнат, трябва да се сравни цветът с неговата глава, а корените с неговите полови органи.» Дарвин15 правилно прави това сравнение. Той посочва, че корените на растението съответстват на главата на човека. Човекът е обърнато растение. Коренът, който растението впива в почвата, съответства на главата на човека. Това, което растението невинно разтваря към Слънцето – цветът и оплождащите органи, човекът го обръща към Земята. Преобърне ли се растението изцяло, имаме човека, обърне ли се наполовина, имаме животното, което има хоризонтален гръбнак.
към текста >>

Човекът е обърнато растение.
Обикновено само разсъдъкът е зает с принципа на развитието. Към имагинацията стигаме, като в продължение на много седмици или месеци душата се преобразува чрез указанията на учителя по следния начин: Най-добре можем да покажем това под формата на диалог, което обаче никога не е ставало по този начин. Учителят би казал следното: «Погледни как растението се стреми към Слънцето със своите листа и цветове, а с корените се враства в почвата, насочвайки се към центъра на Земята. Сравниш ли го с човека, той е обърнат, трябва да се сравни цветът с неговата глава, а корените с неговите полови органи.» Дарвин15 правилно прави това сравнение. Той посочва, че корените на растението съответстват на главата на човека. Човекът е обърнато растение. Коренът, който растението впива в почвата, съответства на главата на човека. Това, което растението невинно разтваря към Слънцето – цветът и оплождащите органи, човекът го обръща към Земята. Преобърне ли се растението изцяло, имаме човека, обърне ли се наполовина, имаме животното, което има хоризонтален гръбнак.
към текста >>

Коренът, който растението впива в почвата, съответства на главата на човека.
Към имагинацията стигаме, като в продължение на много седмици или месеци душата се преобразува чрез указанията на учителя по следния начин: Най-добре можем да покажем това под формата на диалог, което обаче никога не е ставало по този начин. Учителят би казал следното: «Погледни как растението се стреми към Слънцето със своите листа и цветове, а с корените се враства в почвата, насочвайки се към центъра на Земята. Сравниш ли го с човека, той е обърнат, трябва да се сравни цветът с неговата глава, а корените с неговите полови органи.» Дарвин15 правилно прави това сравнение. Той посочва, че корените на растението съответстват на главата на човека. Човекът е обърнато растение. Коренът, който растението впива в почвата, съответства на главата на човека. Това, което растението невинно разтваря към Слънцето – цветът и оплождащите органи, човекът го обръща към Земята. Преобърне ли се растението изцяло, имаме човека, обърне ли се наполовина, имаме животното, което има хоризонтален гръбнак.
към текста >>

Това, което растението невинно разтваря към Слънцето – цветът и оплождащите органи, човекът го обръща към Земята.
Учителят би казал следното: «Погледни как растението се стреми към Слънцето със своите листа и цветове, а с корените се враства в почвата, насочвайки се към центъра на Земята. Сравниш ли го с човека, той е обърнат, трябва да се сравни цветът с неговата глава, а корените с неговите полови органи.» Дарвин15 правилно прави това сравнение. Той посочва, че корените на растението съответстват на главата на човека. Човекът е обърнато растение. Коренът, който растението впива в почвата, съответства на главата на човека. Това, което растението невинно разтваря към Слънцето – цветът и оплождащите органи, човекът го обръща към Земята. Преобърне ли се растението изцяло, имаме човека, обърне ли се наполовина, имаме животното, което има хоризонтален гръбнак.
към текста >>

Преобърне ли се растението изцяло, имаме човека, обърне ли се наполовина, имаме животното, което има хоризонтален гръбнак.
Сравниш ли го с човека, той е обърнат, трябва да се сравни цветът с неговата глава, а корените с неговите полови органи.» Дарвин15 правилно прави това сравнение. Той посочва, че корените на растението съответстват на главата на човека. Човекът е обърнато растение. Коренът, който растението впива в почвата, съответства на главата на човека. Това, което растението невинно разтваря към Слънцето – цветът и оплождащите органи, човекът го обръща към Земята. Преобърне ли се растението изцяло, имаме човека, обърне ли се наполовина, имаме животното, което има хоризонтален гръбнак.
към текста >>

Ние се научаваме да познаваме вътрешното съотношение между растение и човек.
Ако си представим тези неща имагинативно, не само нашите мисли, но и нашите чувства ще бъдат насочени навътре в заобикалящия ни свят. Ние се научаваме да познаваме вътрешното съотношение между растение и човек. Опознаваме чистата невинна растителна природа, която не е проникната още от страсти и копнежи, и природата на човека, при когото невинната растителна субстанция се е преобразувала в проникнатата от страсти, желания и копнежи плът. Но към това в неговото същество същевременно навлиза нещо висше и той постига своето ясно дневно съзнание. Растението спи, а човекът е постигнал своето ясно дневно съзнание чрез това, че е роден в плът, проникната от силни пориви, страсти и инстинкти. Заради това той е трябвало да направи пълното завъртане. Животното стои по средата.
към текста >>

Растението спи, а човекът е постигнал своето ясно дневно съзнание чрез това, че е роден в плът, проникната от силни пориви, страсти и инстинкти.
Ако си представим тези неща имагинативно, не само нашите мисли, но и нашите чувства ще бъдат насочени навътре в заобикалящия ни свят. Ние се научаваме да познаваме вътрешното съотношение между растение и човек. Опознаваме чистата невинна растителна природа, която не е проникната още от страсти и копнежи, и природата на човека, при когото невинната растителна субстанция се е преобразувала в проникнатата от страсти, желания и копнежи плът. Но към това в неговото същество същевременно навлиза нещо висше и той постига своето ясно дневно съзнание. Растението спи, а човекът е постигнал своето ясно дневно съзнание чрез това, че е роден в плът, проникната от силни пориви, страсти и инстинкти. Заради това той е трябвало да направи пълното завъртане. Животното стои по средата. То също има страсти и пориви, но не е достигнало до ясното дневно съзнание.
към текста >>

Растение, животно и човек, това е истинското дълбокомислено значение на кръста.
Учителят казва на ученика: «Когато почувстваш това, разбираш изказването на Платон,16 че мировата душа е разпъната на мировото тяло. Растение, животно и човек, това е истинското дълбокомислено значение на кръста. Каквото като всеобща душевност, като мирова душа преминава през природните царства, се представя чрез символа на кръста. Това се учи в тайните школи като най-дълбокото значение на кръста.»
към текста >>

След това учителят казва на ученика: «Погледни как растението невинно разтваря цветната си чашка към слънчевия лъч – свещеното любовно копие.
След това учителят казва на ученика: «Погледни как растението невинно разтваря цветната си чашка към слънчевия лъч – свещеното любовно копие. В невинната целувка на слънчевия лъч, свещеното любовно копие, към което се разтваря цветната чашка на растението, се посочва идеалът на бъдещето, когато човекът отново ще преобрази своите органи до невинността на растението. Сега човекът се е развил нагоре до степента, където е проникнат от страсти. По-нататък човекът ще се развие до онази степен, когато той ще преобрази своите страсти, когато отново ще бъде целунат от духовния слънчев лъч, когато отново ще създава себеподобни на по-висша степен и репродукционната сила бъде одухотворена. В тайните школи това се нарича Свещеният Граал. То е реалният идеал на Свещения Граал – един орган, който човекът ще има, когато се одухотвори неговата репродукционна сила.»
към текста >>

В невинната целувка на слънчевия лъч, свещеното любовно копие, към което се разтваря цветната чашка на растението, се посочва идеалът на бъдещето, когато човекът отново ще преобрази своите органи до невинността на растението.
След това учителят казва на ученика: «Погледни как растението невинно разтваря цветната си чашка към слънчевия лъч – свещеното любовно копие. В невинната целувка на слънчевия лъч, свещеното любовно копие, към което се разтваря цветната чашка на растението, се посочва идеалът на бъдещето, когато човекът отново ще преобрази своите органи до невинността на растението. Сега човекът се е развил нагоре до степента, където е проникнат от страсти. По-нататък човекът ще се развие до онази степен, когато той ще преобрази своите страсти, когато отново ще бъде целунат от духовния слънчев лъч, когато отново ще създава себеподобни на по-висша степен и репродукционната сила бъде одухотворена. В тайните школи това се нарича Свещеният Граал. То е реалният идеал на Свещения Граал – един орган, който човекът ще има, когато се одухотвори неговата репродукционна сила.»
към текста >>

Растението приема въглеродния двуокис, задържа въглерода и освобождава отново кислорода.
Растението приема въглеродния двуокис, задържа въглерода и освобождава отново кислорода. Така между хората и растенията протича обмен. Хора, животни и растения принадлежат едни към други и едните не могат да съществуват без другите.
към текста >>

В човешкото тяло развитието протича по следния начин: Това, което растението трябва да прави днес за човека, именно да произвежда въглена – в каменните въглища още могат да се познаят труповете на растенията, – по-късно, както може да ни покаже окултизмът, чрез по-нататъшното развитие на човека, чрез неговото по-късно преобразено сърце и дихателни органи, ще се прави от човека.
В човешкото тяло развитието протича по следния начин: Това, което растението трябва да прави днес за човека, именно да произвежда въглена – в каменните въглища още могат да се познаят труповете на растенията, – по-късно, както може да ни покаже окултизмът, чрез по-нататъшното развитие на човека, чрез неговото по-късно преобразено сърце и дихателни органи, ще се прави от човека. Пътят, по който човекът ще изгражда този растителен процес и сам съзнателно ще го извършва, е ритмизирането на дихателния процес, така че да не се отдава въглената киселина на растението, а човекът сам да гради с въглерода в своето тяло. Човекът ще се научи сам да изгражда своето тяло.
към текста >>

Пътят, по който човекът ще изгражда този растителен процес и сам съзнателно ще го извършва, е ритмизирането на дихателния процес, така че да не се отдава въглената киселина на растението, а човекът сам да гради с въглерода в своето тяло.
В човешкото тяло развитието протича по следния начин: Това, което растението трябва да прави днес за човека, именно да произвежда въглена – в каменните въглища още могат да се познаят труповете на растенията, – по-късно, както може да ни покаже окултизмът, чрез по-нататъшното развитие на човека, чрез неговото по-късно преобразено сърце и дихателни органи, ще се прави от човека. Пътят, по който човекът ще изгражда този растителен процес и сам съзнателно ще го извършва, е ритмизирането на дихателния процес, така че да не се отдава въглената киселина на растението, а човекът сам да гради с въглерода в своето тяло. Човекът ще се научи сам да изгражда своето тяло.
към текста >>

134. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Определени същества се въплъщават в цветчето, където животно и растение се докосват при контакта на пчелата с цветовете и там, където човекът влиза във връзка с животинското царство.
Навсякъде, където се докосват различните природни царства, съществува възможността да се проявят определени същества. Например в Земята, където се докосват скалите с металните жили, се намират особени същества. При изворите, където мъхът покрива камъните и с това растителното царство докосва минералното царство, също се намират такива същества. Определени същества се въплъщават в цветчето, където животно и растение се докосват при контакта на пчелата с цветовете и там, където човекът влиза във връзка с животинското царство. Не става въпрос за обикновеното докосване. Не когато например касапинът заколва телето, или човекът се храни с месото на животните, не в нормалното протичане на живота, там това не става. Съществата се въплъщават там, където в извъннормалното протичане, както при пчелите и цветето, природните царства се докосват като чрез излишък на живот. Такива същества се въплъщават особено там, където човешката душевност и човешкият интелект са свързани с чувствата на човека към животните, както например при овчаря и овцете.
към текста >>

Там, където животно и растение се докосват, действат силфите.
Въплъщаване на същества става също и при изворите. Където камъни и извори се докосват, там се въплъщават същества, които са свързани с елемента на водата – ундините. Там, където животно и растение се докосват, действат силфите. Силфите са свързани с въздуха, те водят пчелите до цветята. Почти всички практически познания за отглеждането на пчелите ги дължим на древните традиции и специално при отглеждането на пчелите29 ние можем много да учим от тях. Това, което днес съществува като наука за пчелите, е изцяло проникнато от заблуждения, и древната мъдрост, която се е предавала чрез традиции, е засегната от тях. Науката там се оказва нещо ненужно. От полза са само древните похвати, чийто произход вече не се познава, понеже човекът е бил ръководен някога от духовния свят.
към текста >>

135. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Растението има съзнание на сън без сънища.
За днешния човек през нощта настъпва съвсем различно състояние от това през деня. Можем да сравним съзнанието на днешния човек през нощта със съзнанието на растенията. Растението има съзнание на сън без сънища. По време на сън човекът се намира в духовния свят също в съзнание на сън без сънища.
към текста >>

Растението може да съществува без тях, понеже няма нервна система и кръв.
Човекът се държи извънредно пренебрежително към своето тяло. За да има инструменти за аза и астралното тяло, е било необходимо да бъдат създадени кръвта и нервната система. Сега през нощта той напуска кръвта и нервната система. Не е възможно едно физическо тяло с кръв и нервна система да съществува дори и секунда без астрално тяло и аз. Растението може да съществува без тях, понеже няма нервна система и кръв. Сутрин бихме намирали физическото тяло мъртво, ако през нощта се осланяме само на самите нас. Ние му отнемаме висшите сили – астралното тяло и аза, които трябва да обслужват физическото тяло. Това, което не правим, през нощта трябва да го правят други същества. Те навлизат нощем във физическото и етерното тяло, потъват в тях. Всяка нощ в човешкото физическо и етерно тяло навлизат висши духовни същества и извършват работата, която се върши през деня от собствения аз и астралното тяло.
към текста >>

136. За отношението на човека към заобикалящия го свят GA_98 Природни и духовни същества

Едва тогава сме приели антропософията правилно, когато сме се научили по друг начин да поглеждаме например някое растение, поле, планина или животно; когато ги погледнем, да чувстваме различно от преди да сме станали теософи.
Ако искаме да издигнем антропософията над това, което много хора познават като теория, като сбор от учения, до нещо, което има душа, което изпълва душата и просветлява всички наши чувства и вълнения и ги облагородява, ако искаме да я издигнем до съдържание на живота си, трябва наистина да изживеем това, което можем да узнаем чрез нея и да го приложим в ежедневния си живот. Едва тогава сме приели антропософията правилно, когато сме се научили по друг начин да поглеждаме например някое растение, поле, планина или животно; когато ги погледнем, да чувстваме различно от преди да сме станали теософи. И ние ще можем да се задълбочим в казаното, ако някога се задълбочим в същността на това, което наричаме самосъзнание.
към текста >>

Появява се въпросът: Как стоят нещата с животното, растението, минерала?
Този аз няма само възможността да знае нещо за околния свят, а да познава и себе си, да знае, че е самостоятелно същество. Продължите ли тази мисъл докрай, можете да разберете как да схващате самосъзнанието при човека. Появява се въпросът: Как стоят нещата с животното, растението, минерала? Можем ли да говорим в определен смисъл за самосъзнание при животното, растението и минерала? Някои хора просто казват: «Защо пък да не може и камъкът да има един аз, както човекът, само че човекът да не го възприема? » Те говорят без да познават нещата. Защото на това, което наричаме физически план, самосъзнание, един аз има само човекът, но не и животното, растението и минералът. Човекът се различава от животното, растението и минерала по това, че той има своя аз тук, в обикновения свят на физическия план.
към текста >>

Можем ли да говорим в определен смисъл за самосъзнание при животното, растението и минерала?
Този аз няма само възможността да знае нещо за околния свят, а да познава и себе си, да знае, че е самостоятелно същество. Продължите ли тази мисъл докрай, можете да разберете как да схващате самосъзнанието при човека. Появява се въпросът: Как стоят нещата с животното, растението, минерала? Можем ли да говорим в определен смисъл за самосъзнание при животното, растението и минерала? Някои хора просто казват: «Защо пък да не може и камъкът да има един аз, както човекът, само че човекът да не го възприема? » Те говорят без да познават нещата. Защото на това, което наричаме физически план, самосъзнание, един аз има само човекът, но не и животното, растението и минералът. Човекът се различава от животното, растението и минерала по това, че той има своя аз тук, в обикновения свят на физическия план.
към текста >>

Защото на това, което наричаме физически план, самосъзнание, един аз има само човекът, но не и животното, растението и минералът.
Продължите ли тази мисъл докрай, можете да разберете как да схващате самосъзнанието при човека. Появява се въпросът: Как стоят нещата с животното, растението, минерала? Можем ли да говорим в определен смисъл за самосъзнание при животното, растението и минерала? Някои хора просто казват: «Защо пък да не може и камъкът да има един аз, както човекът, само че човекът да не го възприема? » Те говорят без да познават нещата. Защото на това, което наричаме физически план, самосъзнание, един аз има само човекът, но не и животното, растението и минералът. Човекът се различава от животното, растението и минерала по това, че той има своя аз тук, в обикновения свят на физическия план.
към текста >>

Човекът се различава от животното, растението и минерала по това, че той има своя аз тук, в обикновения свят на физическия план.
Появява се въпросът: Как стоят нещата с животното, растението, минерала? Можем ли да говорим в определен смисъл за самосъзнание при животното, растението и минерала? Някои хора просто казват: «Защо пък да не може и камъкът да има един аз, както човекът, само че човекът да не го възприема? » Те говорят без да познават нещата. Защото на това, което наричаме физически план, самосъзнание, един аз има само човекът, но не и животното, растението и минералът. Човекът се различава от животното, растението и минерала по това, че той има своя аз тук, в обикновения свят на физическия план.
към текста >>

Това, което лежи в леглото, е равностойно на растението, растението изглежда непрекъснато така.
Как стоят нещата при растенията? Те имат само физическо и етерно тяло. Тук, на физическото поле, те нямат самостоятелно астрално тяло и самостоятелен аз. Ако можехте да се наблюдавате по време на сън, щяхте да видите как в леглото лежат физическото и етерното тяло. Това, което лежи в леглото, е равностойно на растението, растението изглежда непрекъснато така. Това, което се намира във вас, във физическото и етерното ви тяло през деня, по време на будното ви състояние е същото, което през нощта винаги изтегляте навън. С това излизане навън е свързано още нещо. Да допуснем, че ако всички вие заспите – което не е непременно желателно, – всички ваши азове и астрални тела ще се намират извън вас. Вие няма да сте така отделени, както сте отделени сега, намирайки се във физическото тяло. Повече ще се смесите, ще образувате обща маса, като че ли се реете едни в други.
към текста >>

Така става непрекъснато при растението.
С това излизане навън е свързано още нещо. Да допуснем, че ако всички вие заспите – което не е непременно желателно, – всички ваши азове и астрални тела ще се намират извън вас. Вие няма да сте така отделени, както сте отделени сега, намирайки се във физическото тяло. Повече ще се смесите, ще образувате обща маса, като че ли се реете едни в други. Ще се разтворите по някакъв начин в общото астрално тяло на Земята и от това общо астрално тяло на Земята, което е смесено със Слънцето, ще си донесете сила, за да отстраните умората. Така става непрекъснато при растението.
към текста >>

Каквото виждате като растение пред вас, е физическо и етерно тяло.
Каквото виждате като растение пред вас, е физическо и етерно тяло. Астралното тяло на растението е извън него. Цялата Земя има общо астрално тяло и то е астралното тяло на растенията. Земята има и общ аз и той е азът на растенията, така че азът на растенията трябва да го търсите в общия аз на цялата Земя. И сега всички растения на Земята ще ви изглеждат като вашите пръсти. Вие сте един организъм и пръстите ви израстват от него.
към текста >>

Астралното тяло на растението е извън него.
Каквото виждате като растение пред вас, е физическо и етерно тяло. Астралното тяло на растението е извън него. Цялата Земя има общо астрално тяло и то е астралното тяло на растенията. Земята има и общ аз и той е азът на растенията, така че азът на растенията трябва да го търсите в общия аз на цялата Земя. И сега всички растения на Земята ще ви изглеждат като вашите пръсти. Вие сте един организъм и пръстите ви израстват от него. Цялата Земя е един организъм и растенията са членове на Земята в буквален смисъл и заедно с нея имат общо съзнание.
към текста >>

Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете.
Следващото от това е буквално вярно: Ако някой ви рани, пореже плътта ви, чувствате болка. По подобнен начин цялата Земя може да чувства болка при известни обстоятелства. Но Земята не изпитва болка, ако например откъснете някое растение или цвете. Това няма да ѝ причини болка. Това, което причинява болка на Земята, можете да го разберете, ако знаете, че трябва да си представите Земята като общ организъм и всички растения като членове на този общ организъм.
към текста >>

Същото усещане изпитва цялата Земя, когато откъснете едно растение или цвете.
Растенията се отнасят към Земята приблизително така, както млякото към човека и животното. Когато животното, например телето бозае от кравата, това е приятно усещане за кравата. Същото усещане изпитва цялата Земя, когато откъснете едно растение или цвете. Защото това, което Земята изпраща към Слънцето, което тя извежда навън, е под друга форма същото, което се съдържа в млякото. Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му. Земята чувства по различен начин, когато се откъсне едно растение без корените – тогава тя изпитва приятно усещане – и когато растението се изтръгне заедно с корените. Не трябва да се преценява това морално, а по същество.
към текста >>

Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му.
Растенията се отнасят към Земята приблизително така, както млякото към човека и животното. Когато животното, например телето бозае от кравата, това е приятно усещане за кравата. Същото усещане изпитва цялата Земя, когато откъснете едно растение или цвете. Защото това, което Земята изпраща към Слънцето, което тя извежда навън, е под друга форма същото, което се съдържа в млякото. Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му. Земята чувства по различен начин, когато се откъсне едно растение без корените – тогава тя изпитва приятно усещане – и когато растението се изтръгне заедно с корените. Не трябва да се преценява това морално, а по същество.
към текста >>

Земята чувства по различен начин, когато се откъсне едно растение без корените – тогава тя изпитва приятно усещане – и когато растението се изтръгне заедно с корените.
Растенията се отнасят към Земята приблизително така, както млякото към човека и животното. Когато животното, например телето бозае от кравата, това е приятно усещане за кравата. Същото усещане изпитва цялата Земя, когато откъснете едно растение или цвете. Защото това, което Земята изпраща към Слънцето, което тя извежда навън, е под друга форма същото, което се съдържа в млякото. Изскубнете ли обаче едно растение с корените, това е точно същото, като ако изтръгнете някой орган от човека или порежете плътта му. Земята чувства по различен начин, когато се откъсне едно растение без корените – тогава тя изпитва приятно усещане – и когато растението се изтръгне заедно с корените. Не трябва да се преценява това морално, а по същество.
към текста >>

И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство.
Вижте, човекът чувства по следния начин: Излезем ли навън през есента и видим косачът да коси житата, знаем ли за какво става въпрос в астралното тяло на Земята при косенето на житата, ще почувстваме нещо като носещо се над Земята усещане за наслада, радост и удоволствие. Действително за цялата Земя е удоволствие, когато косачът коси житата при прибирането на реколтата. Така усещаме, когато знаем за какво става въпрос в животинската душа, в растителната земна душа, в груповия аз и земния аз. Така в прелитането на птичите ята чувстваме мъдростта, мъдрата организация на астралните същества, които предприемат тези действия. Чувстваме да се носи във въздуха полъхът на мъдростта. И когато знаем, че при растението става въпрос за земната душа, във всичко, което се случва с растението, възприемаме усещане и чувство. Казва се, че, когато тачим животинския аз, в обкръжението на Земята се усеща мировия дух, а когато взимаме под внимание растителния аз – чувствата на природата. И действително е така. Ако не приемаме ученията на антропософията само теоретично, а те изпълват цялата ни душа, тогава чувстваме Бога, който винаги витае в природата. И ако се случи човек да застане пред човека и да знае, че в гърдите му бие чувствително сърце, че подобни на неговите чувства се вълнуват под кожата на другия, че той не само премисля, а чувства с него, тогава постепенно се научаваме да възприемаме като сърдечен пулс топлото усещане на природата. Природата става за нас живо същество с дух и душа!
към текста >>

137. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Ако вземем сега растението, както се представя пред нас, на физическото поле, то има физическото и етерното си тяло.
Ако вземем сега растението, както се представя пред нас, на физическото поле, то има физическото и етерното си тяло. И двете тела са тук, но къде да търсим астралното тяло на растението? В астралния свят, а аза – в долните области на девахана. Да продължим към животното. Във физическо-сетивния свят животното има физическо, етерно и астрално тяло, но азът му е на астралното поле. Това означава, че както срещате тук човека като личност, като отделна, единична личност, така срещате и животинските азове на астралното поле като отделни личности.
към текста >>

И двете тела са тук, но къде да търсим астралното тяло на растението?
Ако вземем сега растението, както се представя пред нас, на физическото поле, то има физическото и етерното си тяло. И двете тела са тук, но къде да търсим астралното тяло на растението? В астралния свят, а аза – в долните области на девахана. Да продължим към животното. Във физическо-сетивния свят животното има физическо, етерно и астрално тяло, но азът му е на астралното поле. Това означава, че както срещате тук човека като личност, като отделна, единична личност, така срещате и животинските азове на астралното поле като отделни личности. Така трябва да ги разглеждаме: Всички групи, в които са обединени едни и същи форми и образи, имат един общ аз.
към текста >>

Човекът на физическото поле е равностоен на растението.
На астралното поле се намират лъвският аз, тигърският аз и т.н., там те са отделни същества. Отделните групови азове населяват астралния свят точно така, както хората – физическо-сетивния свят. За хората обаче важи, че физическото, етерното, астралното тяло и азът са слезли във физическия свят, но само в будно състояние; при спящия човек е различно. Тогава във физическия свят е физическото и етерното тяло, а на астралното поле е астралното тяло и азът. Така четиричленната човешка същност се разделя в спящо състояние на физическото поле и на съседното астрално поле. Човекът на физическото поле е равностоен на растението.
към текста >>

Така имаме една част, стояща вече на степента на растението, която е проникната от друга част, стояща още на степента на минерала, но и двете напълно се проникват (виж рис. 1).
Това етерно тяло по време на Старото Слънце е едночленно, а физическото тяло е двучленно. Във физическото тяло на Старото Слънце трябва да отличаваме една по-съвършена и една несъвършена част, такава, която още не е проникната от етерното тяло. При тази картина на физическото тяло на Старото Слънце трябва да си представим, че вътрешността не е получила нищо от етерното тяло. Тя е останала на същата степен, на която физическото тяло е било на Стария Сатурн. Така имаме една част, стояща вече на степента на растението, която е проникната от друга част, стояща още на степента на минерала, но и двете напълно се проникват (виж рис. 1).
към текста >>

Това е своеобразното за човека, че той не разбира дори растението, докато не вижда на астралното поле.
Можем да си създадем представа за тези същества по следния начин. Първо се запитваме: Къде живее човешкият аз, когато се намира тук, на физическото поле? В кое от трите царства? Трябва да запитате: Какво можем да узнаем, без да възприемаме ясновидски? Ние можем да опознаем само минералния свят. Това е своеобразното за човека, че той не разбира дори растението, докато не вижда на астралното поле. Поради това, че човекът опознава сега само минералното естество на растението, материалистите твърдят, че растението е само конгломерат от минерални процеси. Ако човекът е работил върху себе си толкова дълго, че да постигне първата степен на ясновидството, тогава животът на растенията, законите на живота ще му станат така ясни, както сега са ни ясни законите на минералния свят.
към текста >>

Поради това, че човекът опознава сега само минералното естество на растението, материалистите твърдят, че растението е само конгломерат от минерални процеси.
Първо се запитваме: Къде живее човешкият аз, когато се намира тук, на физическото поле? В кое от трите царства? Трябва да запитате: Какво можем да узнаем, без да възприемаме ясновидски? Ние можем да опознаем само минералния свят. Това е своеобразното за човека, че той не разбира дори растението, докато не вижда на астралното поле. Поради това, че човекът опознава сега само минералното естество на растението, материалистите твърдят, че растението е само конгломерат от минерални процеси. Ако човекът е работил върху себе си толкова дълго, че да постигне първата степен на ясновидството, тогава животът на растенията, законите на живота ще му станат така ясни, както сега са ни ясни законите на минералния свят.
към текста >>

Машината е конструирана според законите на минералния свят, но ние не можем да създадем едно растение по същия начин.
Конструирате ли машина, строите ли сграда, правите това според законите на минералния свят. Машината е конструирана според законите на минералния свят, но ние не можем да създадем едно растение по същия начин. Искате ли да имате някакво растение, трябва да предоставите работата на природните същества. По-късно растенията ще могат да се създават в лабораторията, но едва тогава, когато това стане тайнство, свещенодействие. Всяко създаване на живо същество ще бъде позволено на човека, когато той стане така сериозен и просветлен, че лабораторната маса да му служи като олтар. Преди това няма да бъде предадено и най-минималното за това, как се създават живите същества. С други думи: Азът като познаваща същност живее в минералното царство и ще се издигне до растителното царство и ще се учи също така да го разбира, както днес разбира минералното царство.
към текста >>

Искате ли да имате някакво растение, трябва да предоставите работата на природните същества.
Конструирате ли машина, строите ли сграда, правите това според законите на минералния свят. Машината е конструирана според законите на минералния свят, но ние не можем да създадем едно растение по същия начин. Искате ли да имате някакво растение, трябва да предоставите работата на природните същества. По-късно растенията ще могат да се създават в лабораторията, но едва тогава, когато това стане тайнство, свещенодействие. Всяко създаване на живо същество ще бъде позволено на човека, когато той стане така сериозен и просветлен, че лабораторната маса да му служи като олтар. Преди това няма да бъде предадено и най-минималното за това, как се създават живите същества. С други думи: Азът като познаваща същност живее в минералното царство и ще се издигне до растителното царство и ще се учи също така да го разбира, както днес разбира минералното царство. По-късно ще се научи да разбира закономерностите на животинското царство и след това на човешкото царство.
към текста >>

Всички хора ще се учат да разбират същността на растението, животното и човека, това са бъдещи перспективи.
По-късно растенията ще могат да се създават в лабораторията, но едва тогава, когато това стане тайнство, свещенодействие. Всяко създаване на живо същество ще бъде позволено на човека, когато той стане така сериозен и просветлен, че лабораторната маса да му служи като олтар. Преди това няма да бъде предадено и най-минималното за това, как се създават живите същества. С други думи: Азът като познаваща същност живее в минералното царство и ще се издигне до растителното царство и ще се учи също така да го разбира, както днес разбира минералното царство. По-късно ще се научи да разбира закономерностите на животинското царство и след това на човешкото царство. Всички хора ще се учат да разбират същността на растението, животното и човека, това са бъдещи перспективи. Каквото наистина ще разбираме, можем да го представим с примера за часовника. Днешният човек няма да може никога да създаде нещо от живата природа без помощта на съществата, стоящи зад нея, докато това не стане тайнство за него. Едва тогава той ще се издигне от минералното до растителното царство. Човекът днес е човек, но той разбира само минералното царство. Човешкият аз живее в човешки образ, но когато разглежда обкръжението, познава само минералното царство.
към текста >>

Какво става с растението ще разберете, когато съвсем точно премислите следното.
Какво прави растителният свят? Какво става с растението ще разберете, когато съвсем точно премислите следното. Винаги ви е казвано, че азът работи върху другите тела и преобразува астралното тяло в Дух-себе. В същата степен, в която това става, в нервната система на човека протичат законите на растителното царство. Достигне ли човекът следващата степен на ясновидството, законите на животинското царство се вливат в системата на жлезите му и когато човекът преобразува физическото тяло, тогава законите на човешкото царство се внасят в самото човешко тяло. Всичко това се отнася за будното състояние и за състоянията на висшето ясновидско съзнание. Човекът сега е достигнал до степента, когато азът внася законите на минералното царство в кръвта.
към текста >>

Силите на второто елементарно царство изграждат тялото на растението.
Зад тях е едно друго царство – второто елементарно царство. То действа и формира в един по-чист елемент, формира и разчленява формите на растенията; то действа и върху човека, върху неговите четири растителни елемента – нокти, коси и др. Те не са проникнати от астралното тяло, а само от етерното, затова не усещат така болката. Косите и ноктите са продукти, от които астралното тяло отново се е отдръпнало, можем да ги режем, без да причиняваме болка, преди астралното тяло също ги е прониквало. Много неща в човека са с растителна природа и в тази растителна природа действат съществата от второто елементарно царство. Силите на второто елементарно царство изграждат тялото на растението. В растенията действат заедно азът на растенията, който пронизва етерното и астралното тяло и тези същества на второто елементарно царство. Растителният аз в девахана е другар на съществата от второто елементарно царство. И докато растителният аз въздейства върху растението отвътре, тези същества му въздействат отвън, оформят го, довеждат го дотам да се разтвори и разцъфне. Цялото растение е проникнато от астралното тяло. То няма свое собствено астрално тяло, а астралното тяло на земната планета е общото астрално тяло на растенията.
към текста >>

И докато растителният аз въздейства върху растението отвътре, тези същества му въздействат отвън, оформят го, довеждат го дотам да се разтвори и разцъфне.
Косите и ноктите са продукти, от които астралното тяло отново се е отдръпнало, можем да ги режем, без да причиняваме болка, преди астралното тяло също ги е прониквало. Много неща в човека са с растителна природа и в тази растителна природа действат съществата от второто елементарно царство. Силите на второто елементарно царство изграждат тялото на растението. В растенията действат заедно азът на растенията, който пронизва етерното и астралното тяло и тези същества на второто елементарно царство. Растителният аз в девахана е другар на съществата от второто елементарно царство. И докато растителният аз въздейства върху растението отвътре, тези същества му въздействат отвън, оформят го, довеждат го дотам да се разтвори и разцъфне. Цялото растение е проникнато от астралното тяло. То няма свое собствено астрално тяло, а астралното тяло на земната планета е общото астрално тяло на растенията. Азът на растенията е в центъра на Земята за всички растения. Всички групови азове на растенията са централизирани в центъра на Земята. Поради това е така, че когато изтръгнете растението, причинявате болка на Земята, но ако откъснете едно цвете, причинявате наслада на Земята, както е за кравата, когато телето бозае.
към текста >>

Цялото растение е проникнато от астралното тяло.
Много неща в човека са с растителна природа и в тази растителна природа действат съществата от второто елементарно царство. Силите на второто елементарно царство изграждат тялото на растението. В растенията действат заедно азът на растенията, който пронизва етерното и астралното тяло и тези същества на второто елементарно царство. Растителният аз в девахана е другар на съществата от второто елементарно царство. И докато растителният аз въздейства върху растението отвътре, тези същества му въздействат отвън, оформят го, довеждат го дотам да се разтвори и разцъфне. Цялото растение е проникнато от астралното тяло. То няма свое собствено астрално тяло, а астралното тяло на земната планета е общото астрално тяло на растенията. Азът на растенията е в центъра на Земята за всички растения. Всички групови азове на растенията са централизирани в центъра на Земята. Поради това е така, че когато изтръгнете растението, причинявате болка на Земята, но ако откъснете едно цвете, причинявате наслада на Земята, както е за кравата, когато телето бозае. Чудесно впечатление се получава от коситбата на ливадите и житата през есента, когато големи потоци на приятни усещания се носят над Земята!
към текста >>

Поради това е така, че когато изтръгнете растението, причинявате болка на Земята, но ако откъснете едно цвете, причинявате наслада на Земята, както е за кравата, когато телето бозае.
И докато растителният аз въздейства върху растението отвътре, тези същества му въздействат отвън, оформят го, довеждат го дотам да се разтвори и разцъфне. Цялото растение е проникнато от астралното тяло. То няма свое собствено астрално тяло, а астралното тяло на земната планета е общото астрално тяло на растенията. Азът на растенията е в центъра на Земята за всички растения. Всички групови азове на растенията са централизирани в центъра на Земята. Поради това е така, че когато изтръгнете растението, причинявате болка на Земята, но ако откъснете едно цвете, причинявате наслада на Земята, както е за кравата, когато телето бозае. Чудесно впечатление се получава от коситбата на ливадите и житата през есента, когато големи потоци на приятни усещания се носят над Земята! Съществата от второто елементарно царство, които действат и карат растенията да избуяват, се носят към растението от всички страни като пеперуди. Те работят за израстването на листата, цветовете и др. Това е, което действа от страна на второто елементарно царство.
към текста >>

Съществата от второто елементарно царство, които действат и карат растенията да избуяват, се носят към растението от всички страни като пеперуди.
То няма свое собствено астрално тяло, а астралното тяло на земната планета е общото астрално тяло на растенията. Азът на растенията е в центъра на Земята за всички растения. Всички групови азове на растенията са централизирани в центъра на Земята. Поради това е така, че когато изтръгнете растението, причинявате болка на Земята, но ако откъснете едно цвете, причинявате наслада на Земята, както е за кравата, когато телето бозае. Чудесно впечатление се получава от коситбата на ливадите и житата през есента, когато големи потоци на приятни усещания се носят над Земята! Съществата от второто елементарно царство, които действат и карат растенията да избуяват, се носят към растението от всички страни като пеперуди. Те работят за израстването на листата, цветовете и др. Това е, което действа от страна на второто елементарно царство.
към текста >>

Растението е организирано чрез второто елементарно царство, иначе щеше да бъде кълбовидно.
Азът обаче може първо да проникне с познание минералния свят, останалите царства трябва да ги остави на съществата на елементарните царства. В минералното царство освен самото то, се намира и първото елементарно царство, поради това имаме едно оформено минерално царство. Растението е организирано чрез второто елементарно царство, иначе щеше да бъде кълбовидно. Животното е снабдено с инстинкти и в него работи третото елементарно царство. Нашият свят е нещо, вплетено едно в друго и само ако разчупим понятията си, постепенно ще можем да разбираме нещата.
към текста >>

Така можем да кажем на растението: «Ти си едно живо същество и дължиш това на растителния аз.
Тук се отваря една перспектива, където трябва да се потърсят действията на царствата в нашия свят. Но трябва съвсем точно да се занимаем с тези неща. Така можем да кажем на растението: «Ти си едно живо същество и дължиш това на растителния аз. Твоят облик обаче ти дават съществата на второто елементарно царство.» С това се обединяват всички различни царства. Те са седем. Първото елементарно царство е това, което дава форма на минералите, например на кристалите. Второто елементарно царство действа върху изграждането на растителните форми. Третото елементарно царство оживява кръвта по време на сън и същевременно формира инстинктивния живот на животните.
към текста >>

138. Отношението на човека към природата GA_98 Природни и духовни същества

За растението знаем, че има физическо и етерно тяло, за животното, че има и астрално тяло.
Около нас има безжизнени същества, които наричаме минерали, растения, животни и други хора. Знаем, че зад тези същества стоят духовни същности, изобщо че зад нашия физически свят се намира един духовен свят. Знаем, че дори от човека, който стои пред нас, можем да възприемем с нашите сетива само малка част – физическото тяло; че този човек, освен това физическо тяло, има своето етерно и астрално тяло и своя аз. Последните три съставни части на човека не можем да ги възприемем с обикновените сетива. Когато наблюдаваме един камък си казваме, че той се отличава от човека поради това, че като минерал, като камък няма етерно, астрално тяло и аз във физическия свят, а само физическо тяло. За растението знаем, че има физическо и етерно тяло, за животното, че има и астрално тяло. И едва човекът има четвъртата съставна част – аза. С това, че човекът има аз, той надвишава всички други същества, той е короната на нашия физически свят. Нещата са правилни, ако ги изговорим само по този начин. Изговорим ли ги малко по-различно, те стават погрешни. Когато някой каже: «Тук, във физическия свят, камъкът или минералът има само физическо тяло», е правилно.
към текста >>

Същото се отнася до растението и животното.
Това, което изглежда така педантично, трябва веднъж да се спомене, за да се почувства как съвсем точно трябва да се говори за тези фини разлики. И камъкът има своето етерно, астрално тяло и аз, но те не са във физическия свят. Същото се отнася до растението и животното. Добре е веднъж да разберем, че трябва да разглеждаме камъка от една по-висша гледна точка като същество, принадлежащо и към нещо друго, освен към това, което се изправя пред очите ни. Погледнете си веднъж ноктите. Представете си, че някакво съвсем малко същество наблюдава тези нокти и, понеже няма сетивни органи, не може да види пръстите ви. То би повярвало, че ноктите съществуват сами за себе си, а това съвсем не е истина. Тези нокти имат смисъл, когато са на пръстите.
към текста >>

Растението се различава от минерала с това, че на физическото поле има своите физическо и етерно тяло.
Растението се различава от минерала с това, че на физическото поле има своите физическо и етерно тяло. В астралния свят се намира астралното му тяло, а в девахана – неговият аз. Азът на растението се намира една степен по-долу от този на минерала, така че в долния девахан срещаме същества, чийто най-нисш член е растението. Животното има своите физическо, етерно и астрално тяло тук, във физическия свят, а неговият аз е в астралния свят. Всички животни, които принадлежат към един род, например всички лъвове нямат всеки за себе си отделен аз, а имат един общ аз. Този аз се нарича групов аз на животните.
към текста >>

Азът на растението се намира една степен по-долу от този на минерала, така че в долния девахан срещаме същества, чийто най-нисш член е растението.
Растението се различава от минерала с това, че на физическото поле има своите физическо и етерно тяло. В астралния свят се намира астралното му тяло, а в девахана – неговият аз. Азът на растението се намира една степен по-долу от този на минерала, така че в долния девахан срещаме същества, чийто най-нисш член е растението. Животното има своите физическо, етерно и астрално тяло тук, във физическия свят, а неговият аз е в астралния свят. Всички животни, които принадлежат към един род, например всички лъвове нямат всеки за себе си отделен аз, а имат един общ аз. Този аз се нарича групов аз на животните. Човекът се отличава от животните по това, че неговият аз се намира на физическото поле.
към текста >>

Това, което виждаме като външно растение, е физическо и етерно тяло.
Когато разгледаме растителния свят, виждаме нещо подобно. Това, което виждаме като външно растение, е физическо и етерно тяло. Издигнем ли се обаче до астралното поле, там имаме астралните тела на растенията, а в девахана имаме азовете на растенията. За нашия земен растителен свят има много такива азове на растенията. Но всички тези растителни азове се намират заедно на едно общо място; това е центърът на Земята. Всички растения се стремят със своята същност към центъра на Земята.
към текста >>

Отделното растение няма астрално тяло, всички растения обаче са потопени и обгърнати в едно астрално тяло, така че целият растителен свят на Земята можем да си го представим по следния начин: Към астралното тяло на Земята принадлежат всички растения и в центъра на Земята е азът на растенията.
Вижте какво става от самата Земя, когато я разглеждаме от тази гледна точка. Тя не е повече тялото, за което геологията представя Земята, а чрез това самата Земя става едно живо същество със собствен аз. Отделното растение няма астрално тяло, всички растения обаче са потопени и обгърнати в едно астрално тяло, така че целият растителен свят на Земята можем да си го представим по следния начин: Към астралното тяло на Земята принадлежат всички растения и в центъра на Земята е азът на растенията. Затова Земята е съзнателно същество за нас. Както вашият аз е във вашето тяло и излъчва лъчите си към пръстите ви, така Земята има своя аз в своя център и изпраща лъчите си към отделните растения. Растенията са органи на земния организъм, подобно на нашите коси. Всяко растение се стреми към центъра на Земята като към своя аз. В духовния свят безброй същества могат да са вплетени едно в друго на същото място.
към текста >>

Всяко растение се стреми към центъра на Земята като към своя аз.
Тя не е повече тялото, за което геологията представя Земята, а чрез това самата Земя става едно живо същество със собствен аз. Отделното растение няма астрално тяло, всички растения обаче са потопени и обгърнати в едно астрално тяло, така че целият растителен свят на Земята можем да си го представим по следния начин: Към астралното тяло на Земята принадлежат всички растения и в центъра на Земята е азът на растенията. Затова Земята е съзнателно същество за нас. Както вашият аз е във вашето тяло и излъчва лъчите си към пръстите ви, така Земята има своя аз в своя център и изпраща лъчите си към отделните растения. Растенията са органи на земния организъм, подобно на нашите коси. Всяко растение се стреми към центъра на Земята като към своя аз. В духовния свят безброй същества могат да са вплетени едно в друго на същото място. Там пространствените отношения се различават от тези на физическия свят. Всичките растителни азове могат да се срещнат в центъра на Земята. Плевелите имат различен аз от житата. Двата аза не се понасят, но и двата имат своя аз в центъра на Земята.
към текста >>

Ако сега разглеждаме нещата така, а не оставаме само при голото понятие, те получават живот, едва тогава ги схващаме по правилния начин, защото знаем, че каквото извършваме с растението, правим нещо подобно на това, което правим на хората.
Ако сега разглеждаме нещата така, а не оставаме само при голото понятие, те получават живот, едва тогава ги схващаме по правилния начин, защото знаем, че каквото извършваме с растението, правим нещо подобно на това, което правим на хората. Ако ударим един човек, него го боли, понеже има астрално тяло. Етерното тяло не може да изпитва радост и болка. Единичното растение не го боли, когато го смачкаме, защото отделните растения нямат астрално тяло. Земята обаче има общото астрално тяло на растенията, което усеща болката, която се причинява на растението.
към текста >>

Единичното растение не го боли, когато го смачкаме, защото отделните растения нямат астрално тяло.
Ако сега разглеждаме нещата така, а не оставаме само при голото понятие, те получават живот, едва тогава ги схващаме по правилния начин, защото знаем, че каквото извършваме с растението, правим нещо подобно на това, което правим на хората. Ако ударим един човек, него го боли, понеже има астрално тяло. Етерното тяло не може да изпитва радост и болка. Единичното растение не го боли, когато го смачкаме, защото отделните растения нямат астрално тяло. Земята обаче има общото астрално тяло на растенията, което усеща болката, която се причинява на растението.
към текста >>

Земята обаче има общото астрално тяло на растенията, което усеща болката, която се причинява на растението.
Ако сега разглеждаме нещата така, а не оставаме само при голото понятие, те получават живот, едва тогава ги схващаме по правилния начин, защото знаем, че каквото извършваме с растението, правим нещо подобно на това, което правим на хората. Ако ударим един човек, него го боли, понеже има астрално тяло. Етерното тяло не може да изпитва радост и болка. Единичното растение не го боли, когато го смачкаме, защото отделните растения нямат астрално тяло. Земята обаче има общото астрално тяло на растенията, което усеща болката, която се причинява на растението.
към текста >>

Там се осъзнава какво е причинено на растението.
А в центъра на Земята са азовете на растенията. Там се осъзнава какво е причинено на растението. Схванем ли това учение като нещо, което възприемаме в душата си с всичките си сили, ние вървим по друг начин по повърхността на Земята. Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка. Трябва само да чувстваме това по правилния начин. Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така.
към текста >>

Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята.
А в центъра на Земята са азовете на растенията. Там се осъзнава какво е причинено на растението. Схванем ли това учение като нещо, което възприемаме в душата си с всичките си сили, ние вървим по друг начин по повърхността на Земята. Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка. Трябва само да чувстваме това по правилния начин. Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята. Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата. Каквото Земята оставя да израсне като растения, може да се сравни със млякото на животното, така че можете да късате цветята и това причинява приятно чувство на Земята. Отскубнете ли обаче цветето с корените, причинявате болка на Земята, както ако вие се порежете.
към текста >>

Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала.
Всичко това показва, че разбирането на света е нещо съвсем различно от абстракцията. Когато се задълбочат понятията, тогава идваме до равнището на чувствата, чрез които вникваме в протичащите през света душевни процеси. За нас всичко става израз на душата под някаква форма. Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света. Само трябва да се ориентираме в различните начини, по които то се изживява. Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала. Така се учим да опознаваме душата на цял народ. Също и един цял народ има обща душа. Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално. Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости.
към текста >>

139. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Когато разглеждаме растенията, виждаме главата на растението, тоест корена, насочен към центъра на Земята, понеже там е неговият групов аз.
А азовете на растенията са в центъра на Земята. Те са същества, които се проникват едно в друго. В духовния свят цари законът на проникването едно в друго. Едно същество преминава през друго. Виждаме груповите азове на животните да се носят над Земята като пасатните ветрове и с мъдростта си да уреждат това, което ние възприемаме в действията на животните. Когато разглеждаме растенията, виждаме главата на растението, тоест корена, насочен към центъра на Земята, понеже там е неговият групов аз. Самата Земя е израз на душевно-духовни същества. Растението ни изглежда от духовна гледна точка така, както са ноктите на пръстите ни. Растенията принадлежат към Земята. Който наблюдава отделните растения, никога не ги вижда изцяло. Всяко растение принадлежи към сбор от същества, които образуват азовете на растенията.
към текста >>

Растението ни изглежда от духовна гледна точка така, както са ноктите на пръстите ни.
В духовния свят цари законът на проникването едно в друго. Едно същество преминава през друго. Виждаме груповите азове на животните да се носят над Земята като пасатните ветрове и с мъдростта си да уреждат това, което ние възприемаме в действията на животните. Когато разглеждаме растенията, виждаме главата на растението, тоест корена, насочен към центъра на Земята, понеже там е неговият групов аз. Самата Земя е израз на душевно-духовни същества. Растението ни изглежда от духовна гледна точка така, както са ноктите на пръстите ни. Растенията принадлежат към Земята. Който наблюдава отделните растения, никога не ги вижда изцяло. Всяко растение принадлежи към сбор от същества, които образуват азовете на растенията.
към текста >>

Всяко растение принадлежи към сбор от същества, които образуват азовете на растенията.
Когато разглеждаме растенията, виждаме главата на растението, тоест корена, насочен към центъра на Земята, понеже там е неговият групов аз. Самата Земя е израз на душевно-духовни същества. Растението ни изглежда от духовна гледна точка така, както са ноктите на пръстите ни. Растенията принадлежат към Земята. Който наблюдава отделните растения, никога не ги вижда изцяло. Всяко растение принадлежи към сбор от същества, които образуват азовете на растенията.
към текста >>

Ние можем да се вживеем в усещанията и чувствата на растението.
Ние можем да се вживеем в усещанията и чувствата на растението. Тази част от растението, която израства от Земята, което се стреми от вътрешността на Земята към повърхността, има по-друга същност от частта, която расте под почвата. Ако отрежем цветовете, стъблата и листата на растението, е съвсем различно от това да изскубнем корените. Ако го отрежем, причиняваме един вид приятно чувство, наслада на растителната душа. Насладата е подобна например на тази, която изпитва кравата, когато телето бозае. Частта от растението, която израства от почвата, наистина е нещо подобно на млякото на животните.
към текста >>

Тази част от растението, която израства от Земята, което се стреми от вътрешността на Земята към повърхността, има по-друга същност от частта, която расте под почвата.
Ние можем да се вживеем в усещанията и чувствата на растението. Тази част от растението, която израства от Земята, което се стреми от вътрешността на Земята към повърхността, има по-друга същност от частта, която расте под почвата. Ако отрежем цветовете, стъблата и листата на растението, е съвсем различно от това да изскубнем корените. Ако го отрежем, причиняваме един вид приятно чувство, наслада на растителната душа. Насладата е подобна например на тази, която изпитва кравата, когато телето бозае. Частта от растението, която израства от почвата, наистина е нещо подобно на млякото на животните. Вървим ли през есента през полята и виждаме стъблата на растенията да полягат, отрязани от сърпа на косача, когато косата коси снопите, над полята се носят, полъхват приятни чувства, чувства на удоволствие.
към текста >>

Ако отрежем цветовете, стъблата и листата на растението, е съвсем различно от това да изскубнем корените.
Ние можем да се вживеем в усещанията и чувствата на растението. Тази част от растението, която израства от Земята, което се стреми от вътрешността на Земята към повърхността, има по-друга същност от частта, която расте под почвата. Ако отрежем цветовете, стъблата и листата на растението, е съвсем различно от това да изскубнем корените. Ако го отрежем, причиняваме един вид приятно чувство, наслада на растителната душа. Насладата е подобна например на тази, която изпитва кравата, когато телето бозае. Частта от растението, която израства от почвата, наистина е нещо подобно на млякото на животните. Вървим ли през есента през полята и виждаме стъблата на растенията да полягат, отрязани от сърпа на косача, когато косата коси снопите, над полята се носят, полъхват приятни чувства, чувства на удоволствие.
към текста >>

Частта от растението, която израства от почвата, наистина е нещо подобно на млякото на животните.
Ние можем да се вживеем в усещанията и чувствата на растението. Тази част от растението, която израства от Земята, което се стреми от вътрешността на Земята към повърхността, има по-друга същност от частта, която расте под почвата. Ако отрежем цветовете, стъблата и листата на растението, е съвсем различно от това да изскубнем корените. Ако го отрежем, причиняваме един вид приятно чувство, наслада на растителната душа. Насладата е подобна например на тази, която изпитва кравата, когато телето бозае. Частта от растението, която израства от почвата, наистина е нещо подобно на млякото на животните. Вървим ли през есента през полята и виждаме стъблата на растенията да полягат, отрязани от сърпа на косача, когато косата коси снопите, над полята се носят, полъхват приятни чувства, чувства на удоволствие.
към текста >>

Ако ги изскубнем с корените, може да изглежда подредено и по-хубаво, но въпреки това растението изпитва болка.
Във висшите светове няма същата закономерност, както във физическия свят. Проникнем ли в духовните светове, ние стигаме до други представи. И тук, във физическия свят, принципът на красотата е понякога противоположен на принципа на болката или удоволствието. Ако някой, желаещ да е красив, си изскубне белите косми, ще изпита болка. Така е и при растенията. Ако ги изскубнем с корените, може да изглежда подредено и по-хубаво, но въпреки това растението изпитва болка.
към текста >>

140. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

На физическия свят можем да видим при минерала, дори с развитите очи на ясновидеца, само физическо тяло, при растението, освен него, и етерно тяло, при животното се прибавя и астралното тяло, а при човека – «аз съм».
Когато казваме, че минералът има физическо тяло заедно с цялата нежива природа, растенията имат още и етерно тяло, а животното и астрално тяло, а човекът притежава това «аз съм», такова обяснение се отнася до физическия свят. На физическия свят можем да видим при минерала, дори с развитите очи на ясновидеца, само физическо тяло, при растението, освен него, и етерно тяло, при животното се прибавя и астралното тяло, а при човека – «аз съм». Разгледаме ли тези същества във висшите светове, не е така, че растението има само физическо и етерно тяло, а то се представя като много сложно същество. Когато първоначално разглеждаме растението, го виждаме първо вкоренено в Земята, протягащо стъбло нагоре, от което израстват листо след листо. Ако с очите на ясновидеца разгледаме астралния свят, свързан с растението, виждаме над него трептяща астрална светлина, обвиваща цвета на растението. Ако можем да проверим и в света на девахана, виждаме нещо особено. Там растението е обвито като в ножница, тя се простира до центъра на Земята и там има своя връх.
към текста >>

Разгледаме ли тези същества във висшите светове, не е така, че растението има само физическо и етерно тяло, а то се представя като много сложно същество.
Когато казваме, че минералът има физическо тяло заедно с цялата нежива природа, растенията имат още и етерно тяло, а животното и астрално тяло, а човекът притежава това «аз съм», такова обяснение се отнася до физическия свят. На физическия свят можем да видим при минерала, дори с развитите очи на ясновидеца, само физическо тяло, при растението, освен него, и етерно тяло, при животното се прибавя и астралното тяло, а при човека – «аз съм». Разгледаме ли тези същества във висшите светове, не е така, че растението има само физическо и етерно тяло, а то се представя като много сложно същество. Когато първоначално разглеждаме растението, го виждаме първо вкоренено в Земята, протягащо стъбло нагоре, от което израстват листо след листо. Ако с очите на ясновидеца разгледаме астралния свят, свързан с растението, виждаме над него трептяща астрална светлина, обвиваща цвета на растението. Ако можем да проверим и в света на девахана, виждаме нещо особено. Там растението е обвито като в ножница, тя се простира до центъра на Земята и там има своя връх. Едва това е реалното растение.
към текста >>

Когато първоначално разглеждаме растението, го виждаме първо вкоренено в Земята, протягащо стъбло нагоре, от което израстват листо след листо.
Когато казваме, че минералът има физическо тяло заедно с цялата нежива природа, растенията имат още и етерно тяло, а животното и астрално тяло, а човекът притежава това «аз съм», такова обяснение се отнася до физическия свят. На физическия свят можем да видим при минерала, дори с развитите очи на ясновидеца, само физическо тяло, при растението, освен него, и етерно тяло, при животното се прибавя и астралното тяло, а при човека – «аз съм». Разгледаме ли тези същества във висшите светове, не е така, че растението има само физическо и етерно тяло, а то се представя като много сложно същество. Когато първоначално разглеждаме растението, го виждаме първо вкоренено в Земята, протягащо стъбло нагоре, от което израстват листо след листо. Ако с очите на ясновидеца разгледаме астралния свят, свързан с растението, виждаме над него трептяща астрална светлина, обвиваща цвета на растението. Ако можем да проверим и в света на девахана, виждаме нещо особено. Там растението е обвито като в ножница, тя се простира до центъра на Земята и там има своя връх. Едва това е реалното растение.
към текста >>

Ако с очите на ясновидеца разгледаме астралния свят, свързан с растението, виждаме над него трептяща астрална светлина, обвиваща цвета на растението.
Когато казваме, че минералът има физическо тяло заедно с цялата нежива природа, растенията имат още и етерно тяло, а животното и астрално тяло, а човекът притежава това «аз съм», такова обяснение се отнася до физическия свят. На физическия свят можем да видим при минерала, дори с развитите очи на ясновидеца, само физическо тяло, при растението, освен него, и етерно тяло, при животното се прибавя и астралното тяло, а при човека – «аз съм». Разгледаме ли тези същества във висшите светове, не е така, че растението има само физическо и етерно тяло, а то се представя като много сложно същество. Когато първоначално разглеждаме растението, го виждаме първо вкоренено в Земята, протягащо стъбло нагоре, от което израстват листо след листо. Ако с очите на ясновидеца разгледаме астралния свят, свързан с растението, виждаме над него трептяща астрална светлина, обвиваща цвета на растението. Ако можем да проверим и в света на девахана, виждаме нещо особено. Там растението е обвито като в ножница, тя се простира до центъра на Земята и там има своя връх. Едва това е реалното растение.
към текста >>

Там растението е обвито като в ножница, тя се простира до центъра на Земята и там има своя връх.
На физическия свят можем да видим при минерала, дори с развитите очи на ясновидеца, само физическо тяло, при растението, освен него, и етерно тяло, при животното се прибавя и астралното тяло, а при човека – «аз съм». Разгледаме ли тези същества във висшите светове, не е така, че растението има само физическо и етерно тяло, а то се представя като много сложно същество. Когато първоначално разглеждаме растението, го виждаме първо вкоренено в Земята, протягащо стъбло нагоре, от което израстват листо след листо. Ако с очите на ясновидеца разгледаме астралния свят, свързан с растението, виждаме над него трептяща астрална светлина, обвиваща цвета на растението. Ако можем да проверим и в света на девахана, виждаме нещо особено. Там растението е обвито като в ножница, тя се простира до центъра на Земята и там има своя връх. Едва това е реалното растение.
към текста >>

Едва това е реалното растение.
Разгледаме ли тези същества във висшите светове, не е така, че растението има само физическо и етерно тяло, а то се представя като много сложно същество. Когато първоначално разглеждаме растението, го виждаме първо вкоренено в Земята, протягащо стъбло нагоре, от което израстват листо след листо. Ако с очите на ясновидеца разгледаме астралния свят, свързан с растението, виждаме над него трептяща астрална светлина, обвиваща цвета на растението. Ако можем да проверим и в света на девахана, виждаме нещо особено. Там растението е обвито като в ножница, тя се простира до центъра на Земята и там има своя връх. Едва това е реалното растение.
към текста >>

Етерното тяло на растението е силово тяло.
Етерното тяло на растението е силово тяло. То има съвсем определена задача в растителния живот. Задачата му е да предизвика израстването на листо след листо като един вид повторение. Ако съществуваше само етерното тяло в растението, то никога нямаше да развие цвят, а само листа. Етерното тяло е принципът на повторението. Можем да наблюдаваме това и при човека.
към текста >>

Ако съществуваше само етерното тяло в растението, то никога нямаше да развие цвят, а само листа.
Етерното тяло на растението е силово тяло. То има съвсем определена задача в растителния живот. Задачата му е да предизвика израстването на листо след листо като един вид повторение. Ако съществуваше само етерното тяло в растението, то никога нямаше да развие цвят, а само листа. Етерното тяло е принципът на повторението. Можем да наблюдаваме това и при човека. Човекът се състои от физическо, етерно, астрално тяло и аз. Не всички части на човека участват равностойно в тези четири члена. Има части, от които астралното тяло отново се е оттеглило.
към текста >>

Трептящата светлина над растението също е астрална субстанция, която обаче тук трябва да е проникната от духовната сила на слънчевите лъчи.
Трептящата светлина над растението също е астрална субстанция, която обаче тук трябва да е проникната от духовната сила на слънчевите лъчи. Силата, която тук обгръща и обгражда растението, се импулсира от духовните сили на слънчевата светлина и превръща принципа на повторението на етерното тяло – листата – в листата на цвета чрез принципа на астралността. Такова намесване на астралното е пречка, задръжка, спънка. Ако след това проследим ножницата на растението до вътрешността на Земята, там имаме аза на растението. Не бива никой да възразява, че там, в центъра на Земята, нямат място всички растителни азове. В духовността важи принципът на проникването.
към текста >>

Силата, която тук обгръща и обгражда растението, се импулсира от духовните сили на слънчевата светлина и превръща принципа на повторението на етерното тяло – листата – в листата на цвета чрез принципа на астралността.
Трептящата светлина над растението също е астрална субстанция, която обаче тук трябва да е проникната от духовната сила на слънчевите лъчи. Силата, която тук обгръща и обгражда растението, се импулсира от духовните сили на слънчевата светлина и превръща принципа на повторението на етерното тяло – листата – в листата на цвета чрез принципа на астралността. Такова намесване на астралното е пречка, задръжка, спънка. Ако след това проследим ножницата на растението до вътрешността на Земята, там имаме аза на растението. Не бива никой да възразява, че там, в центъра на Земята, нямат място всички растителни азове. В духовността важи принципът на проникването. Всички растителни азове са заедно в центъра на Земята.
към текста >>

Ако след това проследим ножницата на растението до вътрешността на Земята, там имаме аза на растението.
Трептящата светлина над растението също е астрална субстанция, която обаче тук трябва да е проникната от духовната сила на слънчевите лъчи. Силата, която тук обгръща и обгражда растението, се импулсира от духовните сили на слънчевата светлина и превръща принципа на повторението на етерното тяло – листата – в листата на цвета чрез принципа на астралността. Такова намесване на астралното е пречка, задръжка, спънка. Ако след това проследим ножницата на растението до вътрешността на Земята, там имаме аза на растението. Не бива никой да възразява, че там, в центъра на Земята, нямат място всички растителни азове. В духовността важи принципът на проникването. Всички растителни азове са заедно в центъра на Земята. Разглеждаме ли Земята от тази гледна точка, тя ни изглежда не като едно кълбо във Всемира, а одушевена. Отделните растения израстват от Земята така, както ноктите от нашия организъм.
към текста >>

Не всяко растение обаче има един аз, а цели групи растения имат общ аз.
В духовността важи принципът на проникването. Всички растителни азове са заедно в центъра на Земята. Разглеждаме ли Земята от тази гледна точка, тя ни изглежда не като едно кълбо във Всемира, а одушевена. Отделните растения израстват от Земята така, както ноктите от нашия организъм. Само че в Земята са заедно много растителни азове. Не всяко растение обаче има един аз, а цели групи растения имат общ аз.
към текста >>

Ако ги потърсим, научаваме за радостта и болката на растението.
Отделният бобър не е умен, но груповият аз на бобъра е мъдър. Навлезем ли в астралния свят между тези отделни същества, ние пристъпваме в един свят на мъдрост и интелигентност. Всъщност е много хубаво да се разговаря с тези същества. Те владеят много повече от нас мъдростта на света. Растителните азове са локализирани в центъра на Земята. Ако ги потърсим, научаваме за радостта и болката на растението. Това, което растението изпраща над повърхността на Земята, макар да е зелено и твърдо, може да се сравни с млякото на животните. Действително е така, като че ли целият земен организъм изпраща от недрата на Земята нещо подобно на млякото, идващо от животните. Когато откъснем растението, причиняваме един вид удоволствие на растителната душа, каквото изпитва и кравата, когато телето бозае. Ако човекът се постави на мястото на растителната душа, се научава да знае и чувства заедно с цялата природа. А станем ли съучастници в знанието на цялата природа, душата ни ще се настрои така, че да чувства заедно и с другите хора.
към текста >>

Това, което растението изпраща над повърхността на Земята, макар да е зелено и твърдо, може да се сравни с млякото на животните.
Навлезем ли в астралния свят между тези отделни същества, ние пристъпваме в един свят на мъдрост и интелигентност. Всъщност е много хубаво да се разговаря с тези същества. Те владеят много повече от нас мъдростта на света. Растителните азове са локализирани в центъра на Земята. Ако ги потърсим, научаваме за радостта и болката на растението. Това, което растението изпраща над повърхността на Земята, макар да е зелено и твърдо, може да се сравни с млякото на животните. Действително е така, като че ли целият земен организъм изпраща от недрата на Земята нещо подобно на млякото, идващо от животните. Когато откъснем растението, причиняваме един вид удоволствие на растителната душа, каквото изпитва и кравата, когато телето бозае. Ако човекът се постави на мястото на растителната душа, се научава да знае и чувства заедно с цялата природа. А станем ли съучастници в знанието на цялата природа, душата ни ще се настрои така, че да чувства заедно и с другите хора.
към текста >>

Когато откъснем растението, причиняваме един вид удоволствие на растителната душа, каквото изпитва и кравата, когато телето бозае.
Те владеят много повече от нас мъдростта на света. Растителните азове са локализирани в центъра на Земята. Ако ги потърсим, научаваме за радостта и болката на растението. Това, което растението изпраща над повърхността на Земята, макар да е зелено и твърдо, може да се сравни с млякото на животните. Действително е така, като че ли целият земен организъм изпраща от недрата на Земята нещо подобно на млякото, идващо от животните. Когато откъснем растението, причиняваме един вид удоволствие на растителната душа, каквото изпитва и кравата, когато телето бозае. Ако човекът се постави на мястото на растителната душа, се научава да знае и чувства заедно с цялата природа. А станем ли съучастници в знанието на цялата природа, душата ни ще се настрои така, че да чувства заедно и с другите хора.
към текста >>

Така и растителната душа изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно.
Когато през есента косачът коси в нивята стъбло по стъбло, сноп след сноп, ние възприемаме полъх от приятни чувства да се носи над тях. Чудесно е да се знае, че когато земеделецът коси, полъх от чувства на удоволствие се носи над Земята. Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява болка на растителната душа. Каквото важи за нашия физически план, не важи и за другите светове. Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва болка. Така и растителната душа изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно. Не бива да вярваме, че ако някъде в природата се причинява болка, можем да я избегнем.
към текста >>

141. Относно някои свръхсетивни факти и същества GA_98 Природни и духовни същества

Видяхте, че трябва да приемаме корените на растението за тяхната глава, която е в Земята; израства стъблото, развива се лист по лист и т.н.
За разширяване на казаното бих искал да направя една забележка. Видяхте, че трябва да приемаме корените на растението за тяхната глава, която е в Земята; израства стъблото, развива се лист по лист и т.н.
към текста >>

Това от растението, което виждаме с очите си, е физическото тяло на растението.
В центъра на Земята, представено схематично, бихме търсили груповите азове на растенията. Това от растението, което виждаме с очите си, е физическото тяло на растението. То е положено в етерното тяло на растението. Какво свойство има това етерно тяло на растението? Всичко, което познаваме като етерно тяло, се проявява като повторение. Където етерното тяло действа, цари принципът на повторението. При растението виждаме как се повтаря лист след лист. Защо?
към текста >>

То е положено в етерното тяло на растението.
В центъра на Земята, представено схематично, бихме търсили груповите азове на растенията. Това от растението, което виждаме с очите си, е физическото тяло на растението. То е положено в етерното тяло на растението. Какво свойство има това етерно тяло на растението? Всичко, което познаваме като етерно тяло, се проявява като повторение. Където етерното тяло действа, цари принципът на повторението. При растението виждаме как се повтаря лист след лист. Защо? Защото това повторение лежи в основата на етерното тяло.
към текста >>

Какво свойство има това етерно тяло на растението?
В центъра на Земята, представено схематично, бихме търсили груповите азове на растенията. Това от растението, което виждаме с очите си, е физическото тяло на растението. То е положено в етерното тяло на растението. Какво свойство има това етерно тяло на растението? Всичко, което познаваме като етерно тяло, се проявява като повторение. Където етерното тяло действа, цари принципът на повторението. При растението виждаме как се повтаря лист след лист. Защо? Защото това повторение лежи в основата на етерното тяло. Също и в човека цари този принцип на етерното тяло.
към текста >>

При растението виждаме как се повтаря лист след лист. Защо?
Това от растението, което виждаме с очите си, е физическото тяло на растението. То е положено в етерното тяло на растението. Какво свойство има това етерно тяло на растението? Всичко, което познаваме като етерно тяло, се проявява като повторение. Където етерното тяло действа, цари принципът на повторението. При растението виждаме как се повтаря лист след лист. Защо? Защото това повторение лежи в основата на етерното тяло. Също и в човека цари този принцип на етерното тяло. Ние го срещаме например в гръбначния стълб, където се нареждат прешлен върху прешлен. Наблюдава ли ясновидецът растението в неговата общност, той вижда при растението и етерното тяло, но горе то е загърнато като с обвивка от астрални облаци, така че физическото тяло на растението, състоящо се от корени, листа и т.н., го виждаме проникнато с етерното тяло и горе обвито от един вид трептяща светлина, астрална светлина. Тази астралност, въздействаща на растението, предизвиква неговия завършек в цвета и плода.
към текста >>

Наблюдава ли ясновидецът растението в неговата общност, той вижда при растението и етерното тяло, но горе то е загърнато като с обвивка от астрални облаци, така че физическото тяло на растението, състоящо се от корени, листа и т.н., го виждаме проникнато с етерното тяло и горе обвито от един вид трептяща светлина, астрална светлина.
Където етерното тяло действа, цари принципът на повторението. При растението виждаме как се повтаря лист след лист. Защо? Защото това повторение лежи в основата на етерното тяло. Също и в човека цари този принцип на етерното тяло. Ние го срещаме например в гръбначния стълб, където се нареждат прешлен върху прешлен. Наблюдава ли ясновидецът растението в неговата общност, той вижда при растението и етерното тяло, но горе то е загърнато като с обвивка от астрални облаци, така че физическото тяло на растението, състоящо се от корени, листа и т.н., го виждаме проникнато с етерното тяло и горе обвито от един вид трептяща светлина, астрална светлина. Тази астралност, въздействаща на растението, предизвиква неговия завършек в цвета и плода. Ако действа само етерното тяло, растението безкрайно ще развива листо след листо, докато чрез астралното тяло то стига до завършек. Може да се каже, че етерното тяло се потиска от астралността. Аза на растението можем да го видим като ножница,43 насочена към центъра на Земята.
към текста >>

Тази астралност, въздействаща на растението, предизвиква неговия завършек в цвета и плода.
При растението виждаме как се повтаря лист след лист. Защо? Защото това повторение лежи в основата на етерното тяло. Също и в човека цари този принцип на етерното тяло. Ние го срещаме например в гръбначния стълб, където се нареждат прешлен върху прешлен. Наблюдава ли ясновидецът растението в неговата общност, той вижда при растението и етерното тяло, но горе то е загърнато като с обвивка от астрални облаци, така че физическото тяло на растението, състоящо се от корени, листа и т.н., го виждаме проникнато с етерното тяло и горе обвито от един вид трептяща светлина, астрална светлина. Тази астралност, въздействаща на растението, предизвиква неговия завършек в цвета и плода. Ако действа само етерното тяло, растението безкрайно ще развива листо след листо, докато чрез астралното тяло то стига до завършек. Може да се каже, че етерното тяло се потиска от астралността. Аза на растението можем да го видим като ножница,43 насочена към центъра на Земята.
към текста >>

Ако действа само етерното тяло, растението безкрайно ще развива листо след листо, докато чрез астралното тяло то стига до завършек.
Защото това повторение лежи в основата на етерното тяло. Също и в човека цари този принцип на етерното тяло. Ние го срещаме например в гръбначния стълб, където се нареждат прешлен върху прешлен. Наблюдава ли ясновидецът растението в неговата общност, той вижда при растението и етерното тяло, но горе то е загърнато като с обвивка от астрални облаци, така че физическото тяло на растението, състоящо се от корени, листа и т.н., го виждаме проникнато с етерното тяло и горе обвито от един вид трептяща светлина, астрална светлина. Тази астралност, въздействаща на растението, предизвиква неговия завършек в цвета и плода. Ако действа само етерното тяло, растението безкрайно ще развива листо след листо, докато чрез астралното тяло то стига до завършек. Може да се каже, че етерното тяло се потиска от астралността. Аза на растението можем да го видим като ножница,43 насочена към центъра на Земята.
към текста >>

Аза на растението можем да го видим като ножница,43 насочена към центъра на Земята.
Ние го срещаме например в гръбначния стълб, където се нареждат прешлен върху прешлен. Наблюдава ли ясновидецът растението в неговата общност, той вижда при растението и етерното тяло, но горе то е загърнато като с обвивка от астрални облаци, така че физическото тяло на растението, състоящо се от корени, листа и т.н., го виждаме проникнато с етерното тяло и горе обвито от един вид трептяща светлина, астрална светлина. Тази астралност, въздействаща на растението, предизвиква неговия завършек в цвета и плода. Ако действа само етерното тяло, растението безкрайно ще развива листо след листо, докато чрез астралното тяло то стига до завършек. Може да се каже, че етерното тяло се потиска от астралността. Аза на растението можем да го видим като ножница,43 насочена към центъра на Земята.
към текста >>

Разгледате ли растението отвън, първо имате физическото и етерното тяло.
Разгледате ли растението отвън, първо имате физическото и етерното тяло. Това, което обгръща растението, принадлежи към астралната атмосфера на цялата Земя. Следователно виждате как духовността обвива нашето земно кълбо. Това, което сами притежавате като действие на принципа на етерното тяло, е последователното изграждане на прешлените на гръбначния стълб. То стига до завършек чрез това, че гръбначният стълб мощно се обхваща от астралността. С разгръщането на астралното тяло изграждането на прешлените на гръбначния стълб стига до черепа.
към текста >>

Това, което обгръща растението, принадлежи към астралната атмосфера на цялата Земя.
Разгледате ли растението отвън, първо имате физическото и етерното тяло. Това, което обгръща растението, принадлежи към астралната атмосфера на цялата Земя. Следователно виждате как духовността обвива нашето земно кълбо. Това, което сами притежавате като действие на принципа на етерното тяло, е последователното изграждане на прешлените на гръбначния стълб. То стига до завършек чрез това, че гръбначният стълб мощно се обхваща от астралността. С разгръщането на астралното тяло изграждането на прешлените на гръбначния стълб стига до черепа.
към текста >>

Една представа как е изглеждало физическото ви тяло ще получите, ако си го представите подобно на днешното растение; тогава не е имало плът в днешния смисъл на думата.
Ако искате да си представите живота на Старото Слънце, представете си, че всички вие изведнъж заспивате. Тогава на стола ще останат физическото и етерното тяло, а над вас ще се носят астралното тяло и вашият аз. Това е било трайното състояние на Старото Слънце. Вие, вашият аз и астралното ви тяло са се носили наоколо на Старото Слънце и са насочвали и управлявали отгоре останалото долу. Естествено вашето физическо тяло не е било като днешното. Една представа как е изглеждало физическото ви тяло ще получите, ако си го представите подобно на днешното растение; тогава не е имало плът в днешния смисъл на думата. Там сте имали един вид растителен живот. Не е било възможно това Старо Слънце да задържи този си образ, тогава е нямало да възникне такава Земя с хора, каквито са днес.
към текста >>

142. Приложение: За съществата, които влияят на човека GA_98 Природни и духовни същества

Всяко растение расте само при особени условия, така че според почвата и областта могат да се образуват обособени човешки типове, общности и народи.
Лицето им отразява висш морал, но има и такива с хищнически страсти, както и най-различни междинни степени от нежни до диви. Когато земните жители приемат християнството и все по-голям кръг обхваща Земята като братски съюз, тогава се приближават венерините същества. Те действат върху нашите хранителни сокове. Яденето не е само химическа продукция, а през хранопровода същевременно протича духовна сила. Отразява се дейността на тези тайнствени същества и сили, които повлияват растенията. Всяко растение расте само при особени условия, така че според почвата и областта могат да се образуват обособени човешки типове, общности и народи.
към текста >>

143. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

Указанието му за съответствието на човешката глава с корените на растението се намира в произведението му «Способността за движение на растенията», превод от английски от Виктор Карус, том 13 от Събрани съчинения, Щутгарт 1881 г., 12-та глава Обобщение и заключения, стр.
15. Чарлс Дарвин, 1809–1882, английски прородоизпитател. Указанието му за съответствието на човешката глава с корените на растението се намира в произведението му «Способността за движение на растенията», превод от английски от Виктор Карус, том 13 от Събрани съчинения, Щутгарт 1881 г., 12-та глава Обобщение и заключения, стр. 492: «Едва ли е преувеличение да се каже, че оборудваният по този начин връх на коренчето, което управлява способността да предава движението на съседните части, действа като мозъка на низшето животно; мозъкът стои в предната част на главата, приема впечатления от сетивните органи и управлява различните движения.»
към текста >>

144. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Да погледнем растението, което се храни със слънчева светлина: то попива не само физическата светлина, а също толкова реално и дейността на духовните същества, сред които се намират и тези човешки души.
Ако ние притежаваме ясновиждане и възприемаме светлината не само по сетивен път, то когато ние се обръщаме към тези хора, откриваме, че вътре в светлината се намират починалите хора. Светлината, която ни обкръжава, образува телата на мъртвите, които са с тяло изтъкана от светлина. Светлината изливаща се на Земята, е материал за съществата живеещи в Девакан. Да погледнем растението, което се храни със слънчева светлина: то попива не само физическата светлина, а също толкова реално и дейността на духовните същества, сред които се намират и тези човешки души. Тези души с лъчите на светлината се изливат върху растенията, летят над нас като духове. Ако ние погледнем растението с духовен поглед, то ще кажем: растението се наслаждава на въздействието на починалите хора, летящи около нас и извършващи над тях в светлината своята работа. И ако ние проследим, как се изменя растителната покривка на Земята, и попитаме: кой е направил това? отговорът ще е този: в светлината, която облива нашата Земя работят починалите хора, това е истинския Девакан. В това царство на светлината ние виждаме след времето изминало в Камалока.
към текста >>

Ако ние погледнем растението с духовен поглед, то ще кажем: растението се наслаждава на въздействието на починалите хора, летящи около нас и извършващи над тях в светлината своята работа.
Ако ние притежаваме ясновиждане и възприемаме светлината не само по сетивен път, то когато ние се обръщаме към тези хора, откриваме, че вътре в светлината се намират починалите хора. Светлината, която ни обкръжава, образува телата на мъртвите, които са с тяло изтъкана от светлина. Светлината изливаща се на Земята, е материал за съществата живеещи в Девакан. Да погледнем растението, което се храни със слънчева светлина: то попива не само физическата светлина, а също толкова реално и дейността на духовните същества, сред които се намират и тези човешки души. Тези души с лъчите на светлината се изливат върху растенията, летят над нас като духове. Ако ние погледнем растението с духовен поглед, то ще кажем: растението се наслаждава на въздействието на починалите хора, летящи около нас и извършващи над тях в светлината своята работа. И ако ние проследим, как се изменя растителната покривка на Земята, и попитаме: кой е направил това? отговорът ще е този: в светлината, която облива нашата Земя работят починалите хора, това е истинския Девакан. В това царство на светлината ние виждаме след времето изминало в Камалока. Това е конкретната истина. Само този познава Девакан в разбирането на розенкройцерската теософия, който може да посочи, къде всъщност могат да се открият починалите хора.
към текста >>

145. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Неговото тяло, проникнато от етерното тяло, правило същото, което прави днес растението със слънчевата светлина: то възприема слънчевата светлина, прониква се от нея, а след това я отдава.
Неговото тяло, проникнато от етерното тяло, правило същото, което прави днес растението със слънчевата светлина: то възприема слънчевата светлина, прониква се от нея, а след това я отдава. Ако поставим растение на тъмно, то загубва цвета си и увяхва. Без светлина няма зелен цвят. Така е било с вашите собствени тела на Слънцето: те се прониквали от светлината, но и от другите съставки, и както растението отразява светлината, получавайки сила от него, точно така и Слънцето някога отразявало светлината, преработвайки я вътре в себе си. Но то се прониквало не само от светлината, а и от вкус, мирис, топлина и т.н., а след това излъчвало всичко това обратно.
към текста >>

Ако поставим растение на тъмно, то загубва цвета си и увяхва.
Неговото тяло, проникнато от етерното тяло, правило същото, което прави днес растението със слънчевата светлина: то възприема слънчевата светлина, прониква се от нея, а след това я отдава. Ако поставим растение на тъмно, то загубва цвета си и увяхва. Без светлина няма зелен цвят. Така е било с вашите собствени тела на Слънцето: те се прониквали от светлината, но и от другите съставки, и както растението отразява светлината, получавайки сила от него, точно така и Слънцето някога отразявало светлината, преработвайки я вътре в себе си. Но то се прониквало не само от светлината, а и от вкус, мирис, топлина и т.н., а след това излъчвало всичко това обратно.
към текста >>

Така е било с вашите собствени тела на Слънцето: те се прониквали от светлината, но и от другите съставки, и както растението отразява светлината, получавайки сила от него, точно така и Слънцето някога отразявало светлината, преработвайки я вътре в себе си.
Неговото тяло, проникнато от етерното тяло, правило същото, което прави днес растението със слънчевата светлина: то възприема слънчевата светлина, прониква се от нея, а след това я отдава. Ако поставим растение на тъмно, то загубва цвета си и увяхва. Без светлина няма зелен цвят. Така е било с вашите собствени тела на Слънцето: те се прониквали от светлината, но и от другите съставки, и както растението отразява светлината, получавайки сила от него, точно така и Слънцето някога отразявало светлината, преработвайки я вътре в себе си. Но то се прониквало не само от светлината, а и от вкус, мирис, топлина и т.н., а след това излъчвало всичко това обратно.
към текста >>

Тялото на човека расте тук, пред нас, като растение.
Единственото царство на Сатурн преминава на Слънцето към един вид растително съществуване. Тялото на човека расте тук, пред нас, като растение. Това, което останало като сатурново царство, е един вид минералното царство на Слънцето. То има вид на залинели органи на царствата, които не успели да достигнат своята цел. Но всички тези същества на Слънцето, каквито били човешките тела в процеса на създаване, още не притежавали нервна система. Едва на Луната астралното тяло трябвало да я даде на човека. Растенията също не притежават нервна система и за това не могат да усещат.
към текста >>

146. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Да припомня накратко, на планетата Слънце, предшественицата на нашата планета Земя, човек се е организирал на ниво, на което имал физическо и етерно тяло, издигайки се по този начин до нивото на развитие на растението.
Вчера ние говорихме за различните въплъщения на нашата планета за сатурновото и слънчево въплъщение. Да припомня накратко, на планетата Слънце, предшественицата на нашата планета Земя, човек се е организирал на ниво, на което имал физическо и етерно тяло, издигайки се по този начин до нивото на развитие на растението. Аз също ви разказах, доколко се различава това растително битие от това, което вие знаете за растителния свят, който ви обкръжава. В последствие видяхме, че растенията, които ни обкръжават тук, са възникнали едва на нашата планета Земя. Също научихме, че предците на хората, на Слънцето, благодарение на това, че притежавали етерно тяло, развили във физическото тяло предимно тези органи, които ние сега наричаме жлези, органи на растеж, за продължаване на рода и храненето. Всичко това изглеждало на Слънцето подобно на нашите скали, камъни и растения. Наред с това там съществувало царство, което ние можем да наречем остатък от царството на Сатурн, и тук се намирали предшествениците на тези минерали, които трябвало да възникнат в последствие. Т.е.
към текста >>

Но някъде много надалече имало едно безвредно растение, имел, от което Фриг не взела клетва и казала за това на Локи.
Всичките се заклели, и затова им се сторило, че е невъзможно Балдур някога да умре. Веднъж когато боговете играели, по време на игрите хвърляли на Балдур всевъзможни предмети, но не можели да го наранят. Те знаели, че той е неуязвим. Но Локи, противник на ръководителите, бог на мрака, мислил как да убие Балдур. Чул той от Фриг, че тя получила клетва от всички същества, че те няма да убият Балдур. Но някъде много надалече имало едно безвредно растение, имел, от което Фриг не взела клетва и казала за това на Локи. Лукавият Локи взел имела и го занесъл на слепия бог Хед, който не виждайки, какво прави убил Балдур с имела. Така с помощта на имела лошият сън се сбъднал. В народните обичаи имела винаги е играел специална роля. Нещо зловещо и призрачно се изразявало с него. Това, което говорили за имела в древните мистерии на тротите и друидите, преминало в народа под формата на притчи и обичаи.
към текста >>

147. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Човекът още притежавал тогава известна магическа власт над растежа на растението, то можел с волево въздействие да го накара да расте по-бързо.
Магическото влияние, което имаха хората върху огненото море, при земните процеси, постепенно изчезнаха. За това пък в началото на атлантската епоха се съхранила друга връзка. Човекът още притежавал тогава известна магическа власт над растежа на растението, то можел с волево въздействие да го накара да расте по-бързо. Човекът бил още тясно свързан с природните същества. Целият живот на атланта бил свързан с природата.
към текста >>

148. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

И храненето действително ставало по такъв начин, че човекът смучел тези млечни сокове от растението, както сега детето бозае майчиното мляко.
Постоянният обмен на минерални вещества в сегашното физическо тяло на човека е можел да започне само когато възникнали сегашните минерали. Дотогава съществувала съвършенно различна форма на хранене на организма. При Слънчевата епоха на Земята, всички растения били проникнати от млечни сокове. И храненето действително ставало по такъв начин, че човекът смучел тези млечни сокове от растението, както сега детето бозае майчиното мляко. Растенията, които днес имат още млечен сок,това са последните остатъци от това време, когато всички растения в изобилие давали такива сокове. И само по-късно настъпило време, когато храненето на организма приело днешния вид.
към текста >>

149. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Представи си как растението израства от почвата.
Християнският път е път на развитие на чувствата. Седем степени на чувствата се пробуждат за живот. Към това се добавят лично и са предназначени за определения характер. Обаче във всеки случай е необходимо да се преживее 13-та глава на Евангелието на Йоан, да се преживее така, както аз сега ще опиша. Учителят казва на ученика: ти трябва да развиеш в себе си определени чувства. Представи си как растението израства от почвата. То е над минералната почва, върху която расте, но тази почва му е необходима. То, висшето, не може да се справи без низшето. И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея. Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното. И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша.
към текста >>

И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея.
Обаче във всеки случай е необходимо да се преживее 13-та глава на Евангелието на Йоан, да се преживее така, както аз сега ще опиша. Учителят казва на ученика: ти трябва да развиеш в себе си определени чувства. Представи си как растението израства от почвата. То е над минералната почва, върху която расте, но тази почва му е необходима. То, висшето, не може да се справи без низшето. И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея. Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното. И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша. И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува. Ни едно същество на света не би могло да съществува без низшето, на което е длъжно да бъде благодарно. Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици.
към текста >>

Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното.
Учителят казва на ученика: ти трябва да развиеш в себе си определени чувства. Представи си как растението израства от почвата. То е над минералната почва, върху която расте, но тази почва му е необходима. То, висшето, не може да се справи без низшето. И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея. Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното. И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша. И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува. Ни едно същество на света не би могло да съществува без низшето, на което е длъжно да бъде благодарно. Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици.
към текста >>

Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята.
Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух. Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно". Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие. Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята. Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята. Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята. Неговото олицетворение, което говори с човек. И всичко преходно ще стане за този човек подобие на изразеното вечно в него.
към текста >>

Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение.
Така трябва да се чувства търсещият Граала и розенкройцерът. Казват му: Погледни на чашката на цветето, която приема в себе си слънчевия лъч. Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение. За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество.
към текста >>

той е по-висш от растението.
Така трябва да се чувства търсещият Граала и розенкройцерът. Казват му: Погледни на чашката на цветето, която приема в себе си слънчевия лъч. Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение. За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека.
към текста >>

Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот.
Така трябва да се чувства търсещият Граала и розенкройцерът. Казват му: Погледни на чашката на цветето, която приема в себе си слънчевия лъч. Той пробужда чисти плодоносни сили, които дремят в това растение. За това слънчевият лъч се нарича "свещено копие на Любовта": Погледни сега човека. той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот.
към текста >>

Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека.
той е по-висш от растението. Вътре в него също има органи, но това, което в растението е съвършенно чисто и целомъдрено, в човека е проникнато от нецеломъдрени желания и похот. Бъдещето човешко развитие се състои в това, че човекът отново чисто и целомъдрено ще създава в света себеподобни с помощта на словото, с помощта на различен орган, който ще стане негов преобразен орган на размножение. Девствено и непорочно като цветето, без влечение и страсти, ще се издига срещу да посрещне свещеното копие на Любовта ще се използва нов орган духовния орган на мъдростта, и той ще оплодява човека за създаване на себеподобно същество. Този орган ще бъде ларинксът. Ученикът, търсачът на Граала посочват: растението на своята нисша степен на развитие притежава тази целомъдрена чашка, която изгубил човека. Човекът в своето развитие се е впуснал в нецеломъдрена похот. От одухотворения слънчев лъч той ще може да възстанови отново тази чаша. В целомъдрие той трябва да развие в себе си това, че да създаде Светия Граал на бъдещето.
към текста >>

Ако човек диша, както му предписва този естествен процес, то за да може да диша, на него е необходимо растение.
Към четвъртата степен "изработване камък от мъдрите" -, човек достига, упражнявайки се в дихателния процес. Ако човек диша, както му предписва този естествен процес, то за да може да диша, на него е необходимо растение. Ако не би имало растение, човек не би могъл да живее, понеже растението му дава кислород и усвоява въглерода, който човекът издишва. От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя кислород, така че благодарение на растителния свят кислородът непрекъснато се възражда за хората. Човечеството не би успяло да съществува само по себе си изключете растителния свят и хората скоро ще умрат. Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате кислорода, който издишват растенията. Вие издишвате въглерод, който се вдишва от растението и от който то изгражда своето тяло.
към текста >>

Ако не би имало растение, човек не би могъл да живее, понеже растението му дава кислород и усвоява въглерода, който човекът издишва.
Към четвъртата степен "изработване камък от мъдрите" -, човек достига, упражнявайки се в дихателния процес. Ако човек диша, както му предписва този естествен процес, то за да може да диша, на него е необходимо растение. Ако не би имало растение, човек не би могъл да живее, понеже растението му дава кислород и усвоява въглерода, който човекът издишва. От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя кислород, така че благодарение на растителния свят кислородът непрекъснато се възражда за хората. Човечеството не би успяло да съществува само по себе си изключете растителния свят и хората скоро ще умрат. Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате кислорода, който издишват растенията. Вие издишвате въглерод, който се вдишва от растението и от който то изгражда своето тяло. Така растението е приобщено към мен, то е инструмент за съхранение на моя живот.
към текста >>

От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя кислород, така че благодарение на растителния свят кислородът непрекъснато се възражда за хората.
Към четвъртата степен "изработване камък от мъдрите" -, човек достига, упражнявайки се в дихателния процес. Ако човек диша, както му предписва този естествен процес, то за да може да диша, на него е необходимо растение. Ако не би имало растение, човек не би могъл да живее, понеже растението му дава кислород и усвоява въглерода, който човекът издишва. От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя кислород, така че благодарение на растителния свят кислородът непрекъснато се възражда за хората. Човечеството не би успяло да съществува само по себе си изключете растителния свят и хората скоро ще умрат. Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате кислорода, който издишват растенията. Вие издишвате въглерод, който се вдишва от растението и от който то изгражда своето тяло. Така растението е приобщено към мен, то е инструмент за съхранение на моя живот. Това, че растението изгражда своето тяло от въглерода, вие можете да видите в каменните въглища, понеже не са нещо друго от трупове на растения.
към текста >>

Вие издишвате въглерод, който се вдишва от растението и от който то изгражда своето тяло.
Ако човек диша, както му предписва този естествен процес, то за да може да диша, на него е необходимо растение. Ако не би имало растение, човек не би могъл да живее, понеже растението му дава кислород и усвоява въглерода, който човекът издишва. От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя кислород, така че благодарение на растителния свят кислородът непрекъснато се възражда за хората. Човечеството не би успяло да съществува само по себе си изключете растителния свят и хората скоро ще умрат. Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате кислорода, който издишват растенията. Вие издишвате въглерод, който се вдишва от растението и от който то изгражда своето тяло. Така растението е приобщено към мен, то е инструмент за съхранение на моя живот. Това, че растението изгражда своето тяло от въглерода, вие можете да видите в каменните въглища, понеже не са нещо друго от трупове на растения.
към текста >>

Така растението е приобщено към мен, то е инструмент за съхранение на моя живот.
Ако не би имало растение, човек не би могъл да живее, понеже растението му дава кислород и усвоява въглерода, който човекът издишва. От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя кислород, така че благодарение на растителния свят кислородът непрекъснато се възражда за хората. Човечеството не би успяло да съществува само по себе си изключете растителния свят и хората скоро ще умрат. Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате кислорода, който издишват растенията. Вие издишвате въглерод, който се вдишва от растението и от който то изгражда своето тяло. Така растението е приобщено към мен, то е инструмент за съхранение на моя живот. Това, че растението изгражда своето тяло от въглерода, вие можете да видите в каменните въглища, понеже не са нещо друго от трупове на растения.
към текста >>

Това, че растението изгражда своето тяло от въглерода, вие можете да видите в каменните въглища, понеже не са нещо друго от трупове на растения.
От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя кислород, така че благодарение на растителния свят кислородът непрекъснато се възражда за хората. Човечеството не би успяло да съществува само по себе си изключете растителния свят и хората скоро ще умрат. Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате кислорода, който издишват растенията. Вие издишвате въглерод, който се вдишва от растението и от който то изгражда своето тяло. Така растението е приобщено към мен, то е инструмент за съхранение на моя живот. Това, че растението изгражда своето тяло от въглерода, вие можете да видите в каменните въглища, понеже не са нещо друго от трупове на растения.
към текста >>

Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си.
Изминавайки пътя на розенкройцерското ученичество, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек. Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си. Този орган се създава бавно. Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на кислород. Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло. за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта.
към текста >>

Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението.
Изминавайки пътя на розенкройцерското ученичество, човекът се учи по определен начин да хармонизира своя дихателен процес и посредством това да се създаде орган, способен да превръща въглерода в кислород вътре в самия човек. Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си. Този орган се създава бавно. Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на кислород. Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло. за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта. Цялото човечество тогава ще притежава съзнанието, което сега се придобива от посветения, издигайки се във висшите светове. Това се нарича преобразяване на човешката субстанция в такава, за чиято основа ще служи самият въглерод. Това е и алхимията, водеща към това, че човекът ще изгражда своето тяло така, както това прави сега растението.
към текста >>

за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта.
Това, което сега извършва растението извън човека, в последствие ще се извършва от един бъдещ орган, който ученикът сега вече в самия себе си. Този орган се създава бавно. Но благодарение на правилния процес на дишане човекът ще има вътре в себе си истински инструмент за създаване на кислород. Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло. за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта. Цялото човечество тогава ще притежава съзнанието, което сега се придобива от посветения, издигайки се във висшите светове. Това се нарича преобразяване на човешката субстанция в такава, за чиято основа ще служи самият въглерод. Това е и алхимията, водеща към това, че човекът ще изгражда своето тяло така, както това прави сега растението. Това се нарича изработване "камъка на мъдрите", а въглищата са негов външен символ. Но само тогава въглищата ще станат "философски камък", когато човекът се научи сам да го произвежда слагайки в ред регулирайки своя дихателен процес.
към текста >>

Това е и алхимията, водеща към това, че човекът ще изгражда своето тяло така, както това прави сега растението.
Сега човек по природа е минерален, по-късно той ще стане по същност еднакъв с растението. Задържайки в себе си въглерода, той на тази основа ще изгражда своето тяло. за това в последствие неговото тяло ще стане много приличащо на растение, тогава той ще може да се слее със свещеното копие на Любовта. Цялото човечество тогава ще притежава съзнанието, което сега се придобива от посветения, издигайки се във висшите светове. Това се нарича преобразяване на човешката субстанция в такава, за чиято основа ще служи самият въглерод. Това е и алхимията, водеща към това, че човекът ще изгражда своето тяло така, както това прави сега растението. Това се нарича изработване "камъка на мъдрите", а въглищата са негов външен символ. Но само тогава въглищата ще станат "философски камък", когато човекът се научи сам да го произвежда слагайки в ред регулирайки своя дихателен процес. Учението за това може да се предава само от човек на човек, то е обвито в дълбока тайна, и само след като ученикът напълно се изчисти, той ще успее да възприема тази мистерия. Ако тази тайна би разгласена днес, то хората в своя егоизъм ще започнат да задоволяват с помощта на тази висша тайна своите най-ниски потребности.
към текста >>

150. 15. ПРИЛОЖЕНИЕ За недрата на Земята. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Например, растението там ще се превърне в безкрайно множество елементали, и също и също ще се случи със всеки предмет.
Осми слой отпечатване. Пред онзи, който се съсредоточи върху него с прилагане на окултно развита сила, ще се появи нещо напълно необичайно. Например, растението там ще се превърне в безкрайно множество елементали, и също и също ще се случи със всеки предмет. Силата, която се излъчва на повърхността на Земята от този слой, има вина за това, че изобщо на земята съществува вражда и дисхармония. Хората трябва да действат хармонично, за да преодоляват разделящата сили на този слой. Тази сила и беше заложена в Земята, за да могат хората самостоятелно да установяват хармонията. Тук се подготвя и организира в своята си същност всичкото зло. Инициатор на раздора така са устроени, че върху тях този слой оказва особенно въздействие.
към текста >>

151. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Така те носят тяло, което прилича на растение и от което израства една човешка глава, или тяло на риба отново с човешка глава.
Съществува и трети вид същества. Те са така многобройни, че е невъзможно да се опишат така добре с примери от животинския или човешкия свят, а по-скоро техните тела могат да се оприличат на форми от царството на растенията или на по-нисшите животински форми, а главите им на човешките глави. Така те носят тяло, което прилича на растение и от което израства една човешка глава, или тяло на риба отново с човешка глава. Всичко това ни дава една приблизителна представа за съществата, които живеят в астрала.
към текста >>

152. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

На това място в тялото, къде то днес се намират сексуалните органи, могат да се видят извити, наподобяващи растение органи, които са проникнати само от етерното тяло, а астралното отсъствува.
Духовната наука поглежда назад към пра древните времена, когато човечеството все още не знаеше нищо за сексуалните сили. В древните мистерии се почиташе един образ, който представя човека в неговото без полово състояние, при когото сексуалните органи още не са преобразувани. На това място в тялото, къде то днес се намират сексуалните органи, могат да се видят извити, наподобяващи растение органи, които са проникнати само от етерното тяло, а астралното отсъствува. Хермафродитът, познат ни от античното изкуство изглежда по същия начин. той се изобразява така както благодарение на Духовната наука бихме описали човека в ранния му стадии. Вместо днешните възпроизведителни органи той има растителни, а от гърба му също изникват растителни органи. Сега вече можем да разберем не в детинския смисъл, в кой то това се разбира обикновено защо древните митове и библейската история за смокиновото листо казват: не за да се прикрие нещо, не за да се предпази, а за да намекне за един действителен факт в развитието на човечеството, за едно пра древно свято състояние, за което древните знаеха че човекът се е намирал на по-високо стъпало и тези негови органи са били все още растителни по природата си.
към текста >>

153. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тази всеобща праоснова, от която според техните възгледи е произлязло всичко, всичко, което е минерал, растение, животно и човек, но и всичко, което е по-висша духовност, доколкото е възприемаемо за човека.
При всяка от тези народности митовете и сказанията се образуват във всевъзможни видове и форми, но във всички тях образите, за които те разказваха не бяха нищо друго освен това, което само единици може ха да наблюдават непрестанно или само в особени състояния, със своето слабо, но все още съществуващо ясновидство. Хората виждаха това, което разказват митовете и сказанията. Позовавайки се на тези астрални наблюдения, хората, принадлежащи към тази народност, която заемаше земите на днешна Персия, разказваха видяното и това, което великият религиозен водач Заратустра беше облякъл в определена форма и довел до завършек. Нека опишем накратко това, което хората разказваха. Те свързваха произхода на всичко съществуващо с една обща световна основа, която наричаха "Заруана Акарана". Тази всеобща праоснова, от която според техните възгледи е произлязло всичко, всичко, което е минерал, растение, животно и човек, но и всичко, което е по-висша духовност, доколкото е възприемаемо за човека. Ако желаем да преведем израза "Заруана Акарана", трябва да го наречем "светеща праоснова" или "светеща подоснова". От тази "светеща праоснова" излезе едно божество носещо качествата на добротата, качествата на интелектуалното духовно съвършенство, едно добро, духовно същество, Ормузд, и едно друго същество, кое то се противопоставяше на добрия дух Ормузд. Това друго духовно същество обикновено се нарича Ариман. Така в рамките на персийските митове и легенди имаме тези две духовни същества: Ормузд и Ариман, едно добро божество и едно лошо, противопоставящо се божество. Ариман може да се преведе с израза "оказващият съпротива" или"противно настроеният", такъв би бил смисълът на израза.
към текста >>

Непосредствено след отделянето на луната от земята, човешкото същество водеше битието на растение.
Когато луната се отдели, човекът не присъствуваше на земята в днешния си вид. Той още не бе надарен с душа, доколкото изобщо присъствуваше като физическа форма. Непосредствено след отделянето на луната от земята, човешкото същество водеше битието на растение. В тази си форма, която имаше той на напусната от луната земя, той не беше нищо друго освен приложение към днешното физическо тяло и днешно то етерно тяло. Това, което днес е налице в човека като астрално тяло, тогава още не беше съединено със земния елемент. Така, както днес в небето се носят облаците, така витаеха из въздуха астралните тела, които по-късно се спуснаха в човешките физически тела. А човешките тела, които се превърнаха във физически предшественици на днешните хора се намираха в едно постоянно спящо състояние. Както растенията се намират в спящо състояние, така и тогавашният човек се намираше в един вид сън, той беше дарен само с физическото и етерното тела.
към текста >>

Това, което днес е вашето физическо и етерно тяло, което тогава водеше съществуване на растение, то израсна бавно от земята, то беше най-древния пра плод на земята.
Нека сега си представим собственото ви възникване по това време от космическо-универсалната му страна. Това, което днес е вашето физическо и етерно тяло, което тогава водеше съществуване на растение, то израсна бавно от земята, то беше най-древния пра плод на земята. А това, което днес живее във вас като душа и дух, дойде от заобикалящата земята атмосфера, то постепенно пропи вашето физическо и вашето етерно тяло. Подготовката за това се осъществи в една обща аура на земята, която трябва да си представим изключително телесно като една обща топлина, просветлена от изпълнената с дух слънчева светлина. Така вие сте приели топлината, която първоначално заобикаляше земята. Това, което днес живее във вашата топла кръв, е част от този заобикалял земята първичен огън. Ако днес извадим цялата вътрешна топлина от телата на животните и хората, то ние ще можем да възстановим първичното състояние на праогъня.
към текста >>

154. 6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Днешният човек, когато наблюдава растението трябва да си каже: Растението му онагледява съзнанието, което той самият има, когато спи.
Нашето настоящо дневно съзнание, което възприема с инструментите на външните сетива, още не съществуваше. Кои състояния на съзнанието освен дневното познаваме? Вие познавате съзнанието, което е за повечето съвременни хора подсъзнание, съзнанието по време на дълбок сън. Както знаете, освен хората това съзнание притежават и растенията на около. Растенията се намират постоянно в това съзнание, а човекът само, когато спи. Днешният човек, когато наблюдава растението трябва да си каже: Растението му онагледява съзнанието, което той самият има, когато спи. Та нали човекът по време на съня си също е едно растениеподобно същество, би могъл да си каже той. Растението има само физическо и етерно тяло. И човекът има физическо и етерно тела, които лежат в леглото. Но сега идва разликата: човекът, който лежи в леглото, има и едно принадлежащо към него астрално тяло и един Аз, те са отделени от физическото и етерното тела по определен начин. Но отделното астрално тяло принадлежи към физическото и етерното, които лежат в леглото.
към текста >>

Та нали човекът по време на съня си също е едно растениеподобно същество, би могъл да си каже той.
Кои състояния на съзнанието освен дневното познаваме? Вие познавате съзнанието, което е за повечето съвременни хора подсъзнание, съзнанието по време на дълбок сън. Както знаете, освен хората това съзнание притежават и растенията на около. Растенията се намират постоянно в това съзнание, а човекът само, когато спи. Днешният човек, когато наблюдава растението трябва да си каже: Растението му онагледява съзнанието, което той самият има, когато спи. Та нали човекът по време на съня си също е едно растениеподобно същество, би могъл да си каже той. Растението има само физическо и етерно тяло. И човекът има физическо и етерно тела, които лежат в леглото. Но сега идва разликата: човекът, който лежи в леглото, има и едно принадлежащо към него астрално тяло и един Аз, те са отделени от физическото и етерното тела по определен начин. Но отделното астрално тяло принадлежи към физическото и етерното, които лежат в леглото. Към всяко отделно растение не принадлежи астрално тяло, а цялата земя има астрално тяло и вие трябва да разглеждате отделните растения като повити, като включени в това общо астрално тяло на земята.
към текста >>

Растението има само физическо и етерно тяло.
Вие познавате съзнанието, което е за повечето съвременни хора подсъзнание, съзнанието по време на дълбок сън. Както знаете, освен хората това съзнание притежават и растенията на около. Растенията се намират постоянно в това съзнание, а човекът само, когато спи. Днешният човек, когато наблюдава растението трябва да си каже: Растението му онагледява съзнанието, което той самият има, когато спи. Та нали човекът по време на съня си също е едно растениеподобно същество, би могъл да си каже той. Растението има само физическо и етерно тяло. И човекът има физическо и етерно тела, които лежат в леглото. Но сега идва разликата: човекът, който лежи в леглото, има и едно принадлежащо към него астрално тяло и един Аз, те са отделени от физическото и етерното тела по определен начин. Но отделното астрално тяло принадлежи към физическото и етерното, които лежат в леглото. Към всяко отделно растение не принадлежи астрално тяло, а цялата земя има астрално тяло и вие трябва да разглеждате отделните растения като повити, като включени в това общо астрално тяло на земята. Вярно е, че когато нараните едно отделно растение, или причините нещо на едно отделно растение, то не го усеща, а земята като цяло го чувства в общото астрално тяло.
към текста >>

Към всяко отделно растение не принадлежи астрално тяло, а цялата земя има астрално тяло и вие трябва да разглеждате отделните растения като повити, като включени в това общо астрално тяло на земята.
Та нали човекът по време на съня си също е едно растениеподобно същество, би могъл да си каже той. Растението има само физическо и етерно тяло. И човекът има физическо и етерно тела, които лежат в леглото. Но сега идва разликата: човекът, който лежи в леглото, има и едно принадлежащо към него астрално тяло и един Аз, те са отделени от физическото и етерното тела по определен начин. Но отделното астрално тяло принадлежи към физическото и етерното, които лежат в леглото. Към всяко отделно растение не принадлежи астрално тяло, а цялата земя има астрално тяло и вие трябва да разглеждате отделните растения като повити, като включени в това общо астрално тяло на земята. Вярно е, че когато нараните едно отделно растение, или причините нещо на едно отделно растение, то не го усеща, а земята като цяло го чувства в общото астрално тяло. Вече съм ви обръщал внимание върху това, че виждащият знае: когато откъснете цвете, когато вземете семето на едно цвете и когато мелите зърното през есента, то това е все едно да вземете млякото на кравата, или телето и да го изпие. За астралното тяло на земята това е едно приятно усещане. Усещане за болка настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче месо. Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията.
към текста >>

Вярно е, че когато нараните едно отделно растение, или причините нещо на едно отделно растение, то не го усеща, а земята като цяло го чувства в общото астрално тяло.
Растението има само физическо и етерно тяло. И човекът има физическо и етерно тела, които лежат в леглото. Но сега идва разликата: човекът, който лежи в леглото, има и едно принадлежащо към него астрално тяло и един Аз, те са отделени от физическото и етерното тела по определен начин. Но отделното астрално тяло принадлежи към физическото и етерното, които лежат в леглото. Към всяко отделно растение не принадлежи астрално тяло, а цялата земя има астрално тяло и вие трябва да разглеждате отделните растения като повити, като включени в това общо астрално тяло на земята. Вярно е, че когато нараните едно отделно растение, или причините нещо на едно отделно растение, то не го усеща, а земята като цяло го чувства в общото астрално тяло. Вече съм ви обръщал внимание върху това, че виждащият знае: когато откъснете цвете, когато вземете семето на едно цвете и когато мелите зърното през есента, то това е все едно да вземете млякото на кравата, или телето и да го изпие. За астралното тяло на земята това е едно приятно усещане. Усещане за болка настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче месо. Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията. Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото.
към текста >>

Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото.
Вярно е, че когато нараните едно отделно растение, или причините нещо на едно отделно растение, то не го усеща, а земята като цяло го чувства в общото астрално тяло. Вече съм ви обръщал внимание върху това, че виждащият знае: когато откъснете цвете, когато вземете семето на едно цвете и когато мелите зърното през есента, то това е все едно да вземете млякото на кравата, или телето и да го изпие. За астралното тяло на земята това е едно приятно усещане. Усещане за болка настъпва само когато откъснете цветето с корена, това е подобно на това да откъснете от тялото на някое животно парче месо. Трябва да сте наясно за това, че за земята също съществуват състояния подобни на спящото и будното, че това не се отнася само за растенията. Отделното растение познава само това състояние на съзнанието, което и вие имате, когато физическото и етерното ви тела лежат в леглото. Между тези две състояния на спане и будуване, съществува и едно трето, което е малко известно на съвременните хора. Това е състоянието, от което само като един последен спомен, атавизъм, наследство ни е останал изпълненият със сънища сън, в което спящото състояние се изпълва с най-разнообразни символични картини, които често сме описвали. По-голямата част от животинския свят има такова съзнание. Всеки, който е запознат се тези отношения може да ви каже, че по-голямата част от животинския свят се намира в един вид сънуващо съзнание. Пълна безсмислица е да се поставя въпроса, дали животните нямат подобно азово съзнание като това на хората.
към текста >>

Днес някои хора се подвеждат когато на растението например се приписва любовен живот.
Случвало се е да се обяснява на хората съвсем точно през какво трябва да премине човек във времето между смъртта и новото раждане и да се появи някой и да попита: А не е ли възможно човек да прекара това време на някоя съвсем различна планета? -, или пита: Не може ли да е така, или иначе? Всичко "може да е" в света. Никога не става дума за това, какво би могло да бъде, а за това какво е. това трябва да се помни непрекъснато. Днес някои хора се подвеждат когато на растението например се приписва любовен живот. От такива неща стават най-добрите сензации, и когато нещата въобще не се наричат "наука" те включват всичко, за което обществото няма добро мнение.
към текста >>

Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ.
Като трето състояние на съзнанието имаме едно картинно съзнание, което присъства под формата на смътни образи по време на съня, и което беше по-застъпено у хората в началото на земното съществуване. Когато човекът встъпи в съществуването си като земен жител, той още нямаше очи, с които да вижда, не можеше да се ползва с уши като днешните за да възприема сетивно външния свят, въпреки че всичко съществуваше в зародиш. Тогавашният човек не възприемаше физически форми и цветове като тези, които ние възприемаме със сетивата си, съзнанието му беше картинно съзнание, което приемаше преди всичко духовни състояния. Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази роза. Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа. Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ. Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия свят, а само подчертават, че става дума за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека. Ако например човекът се приближеше до едно благо настроено към него същество от животинския свят, то пред него изникваха определени цветове, изразяващи симпатията, която животното изпитва към него. Ако се приближеше до животно, което иска да го изяде, то това се изразяваше в друг цветен образ. Приятелството между две същества се изразяваше в цветове и форми.
към текста >>

155. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Растението няма астрално тяло, така че не познава удоволствие и болка като човека и животното.
Този образ на светлината от своя страна отново има едно много, много дълбоко значение, той е едни духовен факт. За да разберем това нека повторно се обърнем към човешкото същество. Знаем, че третият член на човешкото същество е астралното тяло, което е носител на удоволствието и страданието, на радостта и болката, на подтика, на желанието и похотта, на всичко, което човек притежава като вътрешни духовни изживявания. Растението няма астрално тяло, така че не познава удоволствие и болка като човека и животното. Ако естествоизпитателят днес говори за усещанията на растенията, то това се базира на пълно отричане на всичко, което е същността на усещането. Действителна представа за това астрално тяло ще добием едва, когато проследим развитието, което то е претърпяло през времето. Ние сме разглеждали и преди развитието на човека във връзката му с развитието на голямата вселена и разбрахме, че физическото тяло на човека е най-древната и комплицирана част от човешкото същество, че етерното тяло е по-малко древно, че астралното е още по-младо, и че всъщност Азът е най-младия член на човешкото същество. Причината за това е, че физическото тяло е преминало в развитието си през четири планетарни състояния на земята. То вече присъствуваше като заложба още, когато нашата земя се намираше в едно ранно въплъщение, което се обозначава като Стария Сатурн.
към текста >>

Така както в растението се съдържа семето на новия живот, така астралното тяло съдържа в себе си семето на една светлина, която ще се прояви в световното пространство, когато човек ще е облагородил и изчистил астралното си тяло.
Нека сега отново се спрем на днешния човек, който има физическо, етерно, астрално тяло и Аз. Ако Азът непрестанно работи върху астралното тяло и го облагородява в интелектуално, морално и духовно отношение, то астралното тяло ще се преобрази в Дух-Себе или Манас. Когато в далечно бъдеще този процес, който днес едва е започнал, бъде завършен, когато човекът ще е преобразил изцяло своето астрално тяло, то астралното тяло ще е "физически" светещо. Така както в растението се съдържа семето на новия живот, така астралното тяло съдържа в себе си семето на една светлина, която ще се прояви в световното пространство, когато човек ще е облагородил и изчистил астралното си тяло. Нашата земя ще се преобрази в друга планета. Днес тя е тъмна. Ако някой би могъл да я наблюдава отстрани, той ще види, че тя изглежда свет ла единствено поради хвърляната от слънцето светлина. Но някога тя ще бъде светла сама по себе си, ще свети от хората, които ще са преобразили изцяло астралните си тела. Сборът от всички астрални тела ще се излъчва като светлина във вселената.
към текста >>

156. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение.
Много често, когато се заговори за теософия, истинския окултизъм се упреква заради изречението, че числото две е число на откровението, но не и на пълнотата, на изпълнеността. Така в популярния окултизъм, често бихте могли да чуете от хора, които не са запознати с фактите, да говорят, че всяко развитие протича в еволюция и инволюция. Ние ще видим как протичат нещата действително. Но нека най-напред проследим какво означават понятията инволюция и еволюция. Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение. Това е първото. А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението. Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре. Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили.
към текста >>

А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението.
Така в популярния окултизъм, често бихте могли да чуете от хора, които не са запознати с фактите, да говорят, че всяко развитие протича в еволюция и инволюция. Ние ще видим как протичат нещата действително. Но нека най-напред проследим какво означават понятията инволюция и еволюция. Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение. Това е първото. А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението. Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре. Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили. Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса: първият се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение еволюция, а другият в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето инволюция. Така че ако някое същество, което има много органи, се обособява така, че от тези органи вече нищо не е видимо, че се свива в една малка част, то това се нарича инволюция, а разтварянето, разгръщането еволюция.
към текста >>

Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре.
Ние ще видим как протичат нещата действително. Но нека най-напред проследим какво означават понятията инволюция и еволюция. Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение. Това е първото. А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението. Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре. Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили. Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса: първият се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение еволюция, а другият в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето инволюция. Така че ако някое същество, което има много органи, се обособява така, че от тези органи вече нищо не е видимо, че се свива в една малка част, то това се нарича инволюция, а разтварянето, разгръщането еволюция. Тази двоичност се сменя непрестанно в света, но винаги в откровение.
към текста >>

Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили.
Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение. Това е първото. А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението. Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре. Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили. Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса: първият се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение еволюция, а другият в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето инволюция. Така че ако някое същество, което има много органи, се обособява така, че от тези органи вече нищо не е видимо, че се свива в една малка част, то това се нарича инволюция, а разтварянето, разгръщането еволюция. Тази двоичност се сменя непрестанно в света, но винаги в откровение. Вие можете да го наблюдавате не само при растенията, а и по-висшите сфери на живота.
към текста >>

Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса: първият се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение еволюция, а другият в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето инволюция.
Това е първото. А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението. Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре. Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили. Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса: първият се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение еволюция, а другият в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето инволюция. Така че ако някое същество, което има много органи, се обособява така, че от тези органи вече нищо не е видимо, че се свива в една малка част, то това се нарича инволюция, а разтварянето, разгръщането еволюция. Тази двоичност се сменя непрестанно в света, но винаги в откровение. Вие можете да го наблюдавате не само при растенията, а и по-висшите сфери на живота.
към текста >>

Интелектуалният живот преживяваше тогава инволюция, така както растението се намира във семето.
Във времето между Августин и Калвин беше епохата на мистичната еволюция и на интелектуалната инволюция, а от там насетне ние живеем във време на интелектуална еволюция и мистична инволюция. Какво означава това? От Августин до 16 век беше епохата на външното развитие на мистичния живот, той беше изнесен навън. Но тогава съществуваше само във вид на семе нещо друго: интелектуалният живот. Той беше скрит като семе в духовната земя, за да се развие постепенно след 16 век. Интелектуалният живот преживяваше тогава инволюция, така както растението се намира във семето. Нищо на света не може да възникне, ако преди това не е преминало през такава инволюция. След 16 век интелектуалността на намира в еволюция, мистичният живот е отстъпил на заден план, той е в инволюция. А сега е настъпил моментът, в който този мистичен живот трябва отново да излезе навън, където трябва да бъде разгърнат, доведен до еволюция от нашето теософско движение.
към текста >>

Той например не е способен да сътвори едно растение по силата на собствените си размишления, затова той самият трябва да се намира в растителното царство.
В окултизма се казва: Човекът днес е в минералното царство. Какво означава това? Днес човекът разбира единствено минералното царство, и той може да владее само него. Посредством събиране на минерални вещества той може да си построи къща, да конструира часовник и други неща, тъй като те са подчинени на законите на минералното царство. Друго той не е в състояние да направи. Той например не е способен да сътвори едно растение по силата на собствените си размишления, затова той самият трябва да се намира в растителното царство. Това ще се случи по-късно. Днес човекът е творец в сферата на минералното царство. То се предхожда от три други, наречени елементарни царства, минералното царство е четвъртото подред. Като цяло съществуват седем такива природни царства. Така човекът се намира днес в четвъртото си царство, в него той постига същинското си съзнание навън.
към текста >>

157. 11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако изследвате едно растение по отношение на съществото му и успеете да вникнете достатъчно дълбоко в него, то вие ще разберете, че в човека се съдържа нещо от това същото същество, дори и в много малка степен.
Най-важният сред символите и сетивните образи, който изобщо съществува и е признат от всички окултисти във всички времена, това е самият човек. Той винаги е бил наричан микрокосмос, един малък свят. И с право, тъй като този, който се запознае точно и интимно с човека, винаги ще е наясно, че в него се съдържа едно, бихме могли да кажем, умаление на всичко, което е разпространено навън в останалата природа. На първо време това е трудноразбираемо, но ако помислите върху него, ще разберете, какво се има предвид: в човека се открива като един вид екстракт, като едно извлечение от останалата природа, всички вещества и сили. Ако изследвате едно растение по отношение на съществото му и успеете да вникнете достатъчно дълбоко в него, то вие ще разберете, че в човека се съдържа нещо от това същото същество, дори и в много малка степен. Ако вземете едно животно: винаги ще можете да откриете по нещо в човешкия организъм, което съществува в тялото му, сякаш е взето от организма на човека.
към текста >>

За разлика от растението, което насочва главата си, корена, към центъра на земята, човекът насочва своята към Слънцето.
В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните. Това, което днес преминава през света под формата на облаци, ще дари материя та си за изработването на човешкото тяло. Силите, които днес са у духовете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие духовните му сили по безкрайно по-висш начин. Тази слънчева сила е силата, към която се стреми човекът. За разлика от растението, което насочва главата си, корена, към центъра на земята, човекът насочва своята към Слънцето. Той ще я обедини със него и ще приеме по-висши сили. Това виждате показано в слънчевото лице, което почива върху тяло от облаци, върху скалите, върху колоните. Себе творящ ще стане тогава човекът. А като символ на това съвършено творчество човекът е заобиколен от дъгата. В апокалипсиса на Йоан също можете да срещнете подобен печат.
към текста >>

158. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува плодът.
Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува плодът. Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека. Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението.
към текста >>

Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека.
Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува плодът. Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека. Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената.
към текста >>

Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените.
Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува плодът. Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека. Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си.
към текста >>

В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението.
Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува плодът. Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека. Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си. За това в окултизма се казва: човекът е едно обърнато растение. растението се явява като един обърнат надолу с главата човек, растението е по средата.
към текста >>

Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението.
Ако наблюдавате растенията трябва да насочите вниманието си преди всичко към това, че растението развива корените си в почвата, че със стеблото си се стреми нагоре, разгръща листата си нагоре, постепенно ги подрежда в потир от листа и в корона, в която след това се образува плодът. Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека. Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си. За това в окултизма се казва: човекът е едно обърнато растение. растението се явява като един обърнат надолу с главата човек, растението е по средата.
към текста >>

както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената.
Важно е, че не можем да сравняваме растението с човека. Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си. За това в окултизма се казва: човекът е едно обърнато растение. растението се явява като един обърнат надолу с главата човек, растението е по средата.
към текста >>

И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си.
Човекът не бива да се сравнява с растението, така че например да сравним главата на човека с короната на растението и краката му с корените. Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си. За това в окултизма се казва: човекът е едно обърнато растение. растението се явява като един обърнат надолу с главата човек, растението е по средата.
към текста >>

За това в окултизма се казва: човекът е едно обърнато растение.
Това е съвсем погрешно. В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си. За това в окултизма се казва: човекът е едно обърнато растение. растението се явява като един обърнат надолу с главата човек, растението е по средата.
към текста >>

растението се явява като един обърнат надолу с главата човек, растението е по средата.
В окултните школи това винаги се е подчертавало и се казва следното: вие трябва да сравнявате човека с растението. Но трябва да го сравнявате така, че да оприличите главата на човека с корена на растението. както растението се стреми с корена си към центъра на земята, така човекът обръща главата си към вселената. И както растението срамежливо насочва към слънцето своя цвят и органите на оплождането, така човекът изпълнен със срам обръща органите си надолу, точно накъдето растението е насочило корена си. За това в окултизма се казва: човекът е едно обърнато растение. растението се явява като един обърнат надолу с главата човек, растението е по средата.
към текста >>

В това, което обикновено се нарича растение се съдържат единствено физическото и етерното тяло.
В това, което обикновено се нарича растение се съдържат единствено физическото и етерното тяло. Но растението също има астрално тяло и Аз. Къде са астралното тяло и Азът на растението? Можем да питаме за това място, тъй като когато се казва, че груповият Аз се намира в долния Девакан това е само една обща дефиниция. Бихме могли съвсем точно да посочим къде се намират астралното тяло и Азът. Астралното тяло на растенията, и то на всички растения, които съществуват на земята, е същото, като астралното тяло на самата земя, така че растенията са потопени в астралното тяло на земята.
към текста >>

Но растението също има астрално тяло и Аз.
В това, което обикновено се нарича растение се съдържат единствено физическото и етерното тяло. Но растението също има астрално тяло и Аз. Къде са астралното тяло и Азът на растението? Можем да питаме за това място, тъй като когато се казва, че груповият Аз се намира в долния Девакан това е само една обща дефиниция. Бихме могли съвсем точно да посочим къде се намират астралното тяло и Азът. Астралното тяло на растенията, и то на всички растения, които съществуват на земята, е същото, като астралното тяло на самата земя, така че растенията са потопени в астралното тяло на земята. По отношение на мястото растителните Азове са в центъра на земята.
към текста >>

Къде са астралното тяло и Азът на растението?
В това, което обикновено се нарича растение се съдържат единствено физическото и етерното тяло. Но растението също има астрално тяло и Аз. Къде са астралното тяло и Азът на растението? Можем да питаме за това място, тъй като когато се казва, че груповият Аз се намира в долния Девакан това е само една обща дефиниция. Бихме могли съвсем точно да посочим къде се намират астралното тяло и Азът. Астралното тяло на растенията, и то на всички растения, които съществуват на земята, е същото, като астралното тяло на самата земя, така че растенията са потопени в астралното тяло на земята. По отношение на мястото растителните Азове са в центъра на земята. От окултна гладна точка можем да обхванем земята като един голям организъм, като едно същество, което има астрално тяло.
към текста >>

В отделното растение, в отделната лилия, в отделното лале и т.н.
Астралното тяло на растенията, и то на всички растения, които съществуват на земята, е същото, като астралното тяло на самата земя, така че растенията са потопени в астралното тяло на земята. По отношение на мястото растителните Азове са в центъра на земята. От окултна гладна точка можем да обхванем земята като един голям организъм, като едно същество, което има астрално тяло. А отделните растения на земята са членовете. Индивидуално, самостоятелно, те притежават оформено единствено физическо и етерно тела. В отделното растение, в отделната лилия, в отделното лале и т.н. съзнанието отсъствува. Земята има своето съзнание, своето астрално тяло и своя Аз. В него обаче не се съдържат единствено Азовете на растенията, освен тях там са и други духовни същества. Не бива да подхвърляте въпроса, дали за всички има място. Те са едно в друго, и много добре се разбират там.
към текста >>

Ако например разглеждате отделното растение вие можете да му приписвате свойствата единствено на физическото е етерното тела, но не и съзнанието, присъщо на отделните същества.
съзнанието отсъствува. Земята има своето съзнание, своето астрално тяло и своя Аз. В него обаче не се съдържат единствено Азовете на растенията, освен тях там са и други духовни същества. Не бива да подхвърляте въпроса, дали за всички има място. Те са едно в друго, и много добре се разбират там. Ако например разглеждате отделното растение вие можете да му приписвате свойствата единствено на физическото е етерното тела, но не и съзнанието, присъщо на отделните същества. Въпреки това растенията имат съзнание, което е свързано със съзнание то на земята, то е част от това съзнание на земята. Така както ние хората имаме съзнание, което обхваща радост и тъга, което взаимно се прониква, така отделните астрални тела на растенията проникват в астралното тяло на земята, а растителните Азове проникват центъра и. Живото растение заема същото положение в организма на земята ни както млякото в организма на животното. Когато растението се покаже от почвата, зеленее и цъфти, в основата лежат астрални сили от същия тип както когато кравата дава мляко. Ако откъснете едно цвете със цвета, за земята усещането няма да е неприятно.
към текста >>

Живото растение заема същото положение в организма на земята ни както млякото в организма на животното.
Не бива да подхвърляте въпроса, дали за всички има място. Те са едно в друго, и много добре се разбират там. Ако например разглеждате отделното растение вие можете да му приписвате свойствата единствено на физическото е етерното тела, но не и съзнанието, присъщо на отделните същества. Въпреки това растенията имат съзнание, което е свързано със съзнание то на земята, то е част от това съзнание на земята. Така както ние хората имаме съзнание, което обхваща радост и тъга, което взаимно се прониква, така отделните астрални тела на растенията проникват в астралното тяло на земята, а растителните Азове проникват центъра и. Живото растение заема същото положение в организма на земята ни както млякото в организма на животното. Когато растението се покаже от почвата, зеленее и цъфти, в основата лежат астрални сили от същия тип както когато кравата дава мляко. Ако откъснете едно цвете със цвета, за земята усещането няма да е неприятно. Земята е там с астралното тяло и с усещанията си и когато откъсвате растението, усеща същото, както когато телето суче млякото на кравата, тя изпитва един вид приятно усещане. Ако отстраните това, което е поникнало в почвата, тогава земята не отделното растение изпитва приятно усещане. Ако обаче отскубнете растението с корена, това за земята е същото каквото би било за животното да му откъснете парче плът, тя усеща един вид болка.
към текста >>

Когато растението се покаже от почвата, зеленее и цъфти, в основата лежат астрални сили от същия тип както когато кравата дава мляко.
Те са едно в друго, и много добре се разбират там. Ако например разглеждате отделното растение вие можете да му приписвате свойствата единствено на физическото е етерното тела, но не и съзнанието, присъщо на отделните същества. Въпреки това растенията имат съзнание, което е свързано със съзнание то на земята, то е част от това съзнание на земята. Така както ние хората имаме съзнание, което обхваща радост и тъга, което взаимно се прониква, така отделните астрални тела на растенията проникват в астралното тяло на земята, а растителните Азове проникват центъра и. Живото растение заема същото положение в организма на земята ни както млякото в организма на животното. Когато растението се покаже от почвата, зеленее и цъфти, в основата лежат астрални сили от същия тип както когато кравата дава мляко. Ако откъснете едно цвете със цвета, за земята усещането няма да е неприятно. Земята е там с астралното тяло и с усещанията си и когато откъсвате растението, усеща същото, както когато телето суче млякото на кравата, тя изпитва един вид приятно усещане. Ако отстраните това, което е поникнало в почвата, тогава земята не отделното растение изпитва приятно усещане. Ако обаче отскубнете растението с корена, това за земята е същото каквото би било за животното да му откъснете парче плът, тя усеща един вид болка.
към текста >>

Земята е там с астралното тяло и с усещанията си и когато откъсвате растението, усеща същото, както когато телето суче млякото на кравата, тя изпитва един вид приятно усещане.
Въпреки това растенията имат съзнание, което е свързано със съзнание то на земята, то е част от това съзнание на земята. Така както ние хората имаме съзнание, което обхваща радост и тъга, което взаимно се прониква, така отделните астрални тела на растенията проникват в астралното тяло на земята, а растителните Азове проникват центъра и. Живото растение заема същото положение в организма на земята ни както млякото в организма на животното. Когато растението се покаже от почвата, зеленее и цъфти, в основата лежат астрални сили от същия тип както когато кравата дава мляко. Ако откъснете едно цвете със цвета, за земята усещането няма да е неприятно. Земята е там с астралното тяло и с усещанията си и когато откъсвате растението, усеща същото, както когато телето суче млякото на кравата, тя изпитва един вид приятно усещане. Ако отстраните това, което е поникнало в почвата, тогава земята не отделното растение изпитва приятно усещане. Ако обаче отскубнете растението с корена, това за земята е същото каквото би било за животното да му откъснете парче плът, тя усеща един вид болка.
към текста >>

Ако отстраните това, което е поникнало в почвата, тогава земята не отделното растение изпитва приятно усещане.
Така както ние хората имаме съзнание, което обхваща радост и тъга, което взаимно се прониква, така отделните астрални тела на растенията проникват в астралното тяло на земята, а растителните Азове проникват центъра и. Живото растение заема същото положение в организма на земята ни както млякото в организма на животното. Когато растението се покаже от почвата, зеленее и цъфти, в основата лежат астрални сили от същия тип както когато кравата дава мляко. Ако откъснете едно цвете със цвета, за земята усещането няма да е неприятно. Земята е там с астралното тяло и с усещанията си и когато откъсвате растението, усеща същото, както когато телето суче млякото на кравата, тя изпитва един вид приятно усещане. Ако отстраните това, което е поникнало в почвата, тогава земята не отделното растение изпитва приятно усещане. Ако обаче отскубнете растението с корена, това за земята е същото каквото би било за животното да му откъснете парче плът, тя усеща един вид болка.
към текста >>

Ако обаче отскубнете растението с корена, това за земята е същото каквото би било за животното да му откъснете парче плът, тя усеща един вид болка.
Живото растение заема същото положение в организма на земята ни както млякото в организма на животното. Когато растението се покаже от почвата, зеленее и цъфти, в основата лежат астрални сили от същия тип както когато кравата дава мляко. Ако откъснете едно цвете със цвета, за земята усещането няма да е неприятно. Земята е там с астралното тяло и с усещанията си и когато откъсвате растението, усеща същото, както когато телето суче млякото на кравата, тя изпитва един вид приятно усещане. Ако отстраните това, което е поникнало в почвата, тогава земята не отделното растение изпитва приятно усещане. Ако обаче отскубнете растението с корена, това за земята е същото каквото би било за животното да му откъснете парче плът, тя усеща един вид болка.
към текста >>

Съществуват и други гледни точки, когато казваме: брането на цветовете предизвиква приятно усещане в земята, а ако растението бъде отскубнато, това и причинява болка.
Другояче е когато ралото преравя почвата и преработва корените на растенията. Това причинява болка на земята, ние виждаме излизащите от земята усещания за болка. Против гореказаното може много лесно да се възрази, че при определени обстоятелства би било по-добре растенията да се изкореняват и да се пресаждат, отколкото безсмислено да се берат всевъзможни цветя в полето. Такова възражение може да е оправдано от гледна точка на морала, но тук гледната точка е съвсем различна. При определени обстоятелства за човек, чиито коси са започнали да посивяват може да е по-добре да отскубне първите си бели коси, ако намира това за правилно от гледна точка на естетиката, но все пак ще го боли. Съществуват и други гледни точки, когато казваме: брането на цветовете предизвиква приятно усещане в земята, а ако растението бъде отскубнато, това и причинява болка. [Празнини в записките.] Принципно животът се ражда от болката. Раждащото се дете причинява болка на майката. Това е пример за това, че трябва да се учим не само да различаваме нещата в света, а и да ги усещаме.
към текста >>

159. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Когато спите нощем и астралното ви тяло е отделено, вашето физическо и етерно тяло се потапят в лишен от сънища сън, това е състоянието, което при растението е постоянно.
Ако запомните това, вие ще достигнете до възгледа, до прозрението,че едва физическото тяло на човека е действителния човек, то се намира на нивото на човечеството. Човешкото етерно тяло още не се намира на това стъпало, а на стъпалото на животинството, а астралното тяло се намира на стъпалото на растителността. Когато спите нощем и астралното ви тяло е отделено, вашето физическо и етерно тяло се потапят в лишен от сънища сън, това е състоянието, което при растението е постоянно. Астралното тяло на човека е поставено във връзка със състоянието му на съзнание на нивото на растителността. Азът се намира едва на стъпалото на царството на минералите. Състоянието на съзнанието на Азовия човек действително е на стъпалото на минералите. Опитайте се, според тази истина да проверите, какви познания бихте могли да имате, опитайте се да проверите това истински. Какво може да разбере човекът?
към текста >>

Някога ще настъпи времето, когато човекът ще разбере растенията, точно както днес разбира минералите, той ще може да построи растение, както днес строи катедрали и къщи, и машини според законите на минералното царство.
Опитайте се, според тази истина да проверите, какви познания бихте могли да имате, опитайте се да проверите това истински. Какво може да разбере човекът? Той може да разбере физическите закони на минералното царство, според които да създаде машини и фабрики, да построи заводи и т.н. Всичко това се случва според физическите закони на минералното царство. Когато стигне до растенията, човекът с право казва, че той самият не може да схване живота с интелекта си. Някога ще настъпи времето, когато човекът ще разбере растенията, точно както днес разбира минералите, той ще може да построи растение, както днес строи катедрали и къщи, и машини според законите на минералното царство. Азът е пропит от всички закони на минералното царство.
към текста >>

Астралното ни тяло, в което е включена Чувстващата душа това е първия орган на душата ни е на височината на растението.
Нека сега разгледаме отношението, в което душата ни, това означава Чувстващата ни душа, Разсъдъчната ни душа, Съзнаващата ни душа и включения в нея Дух-Себе или Манас, се намира към етерното тяло. Самото ни етерно тяло се намира на нивото на животното. Долу (пише на дъската виж схемата: от долу нагоре) на височината на човека имаме физическото тяло. Първоначално ще пропуснем етерното тяло (виж точките в схемата). Астралното ни тяло, в което е включена Чувстващата душа това е първия орган на душата ни е на височината на растението. Следва Разсъдъчната душа. Всичко това се намира на нивото на растението. По-нататък имаме Азът или Съзнаващата душа, в който е включен Духът-Себе или Манас, доколкото днес може да се открие у човека.
към текста >>

Всичко това се намира на нивото на растението.
Самото ни етерно тяло се намира на нивото на животното. Долу (пише на дъската виж схемата: от долу нагоре) на височината на човека имаме физическото тяло. Първоначално ще пропуснем етерното тяло (виж точките в схемата). Астралното ни тяло, в което е включена Чувстващата душа това е първия орган на душата ни е на височината на растението. Следва Разсъдъчната душа. Всичко това се намира на нивото на растението. По-нататък имаме Азът или Съзнаващата душа, в който е включен Духът-Себе или Манас, доколкото днес може да се открие у човека.
към текста >>

160. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

И когато земята премине през сегашното си развитие и Пралайа, и се въплъти отново като Юпитер, тогава тази форма ще изникне от земята като един вид растение.
Когато човекът днес строи с помощта на природните сили, то той формира природните продукти на бъдещето. Когато той например строи една готическа катедрала, то той най-напред я съставя по силата на минералните закони. Вярно е, че веществото, материята, тухлите и камъните, от които е съставена катедралата, се разпадат. Но че формата е присъствувала някога това не е без значение. Формата, която е била отпечата на от хората в материята остава, тя става част от етерното и астралното тяло на земята и се развива като сила наред със земята. И когато земята премине през сегашното си развитие и Пралайа, и се въплъти отново като Юпитер, тогава тази форма ще изникне от земята като един вид растение. Днес ние строим творбите на изкуството и на красотата, ние оформяме творбите на мъдростта не напразно на нашата земя. Ние ги създаваме за да се появят по-късно като природни продукти на земята. И така като днес строим катедрали и къщи, чиито форми се съхраняват, които се свързват със земята и в бъдеще отново ще се явят като растения, по същия начин днешните ни растения и кристали са се оформили според това, което предходните богове и духове са построили в предишния свят. Всичко, което човекът прибавя към света от глед на точка на познанието, на мъдростта и на красотата и на истинския социален живот, всичко, което той вписва като символи във външния свят, дори и само в мислите си, се превръща във велика и благотворна сила за развитието на земята. То става реални сили и форми на бъдещето.
към текста >>

161. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Учителят каза на ученика: Погледни това растение, как е насочило корена си в земята, как със стъблото и цвета си се стреми към слънцето, и разгръща възпроизведителните си органи.
Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания. Учителят каза на ученика: Погледни това растение, как е насочило корена си в земята, как със стъблото и цвета си се стреми към слънцето, и разгръща възпроизведителните си органи. А сега си представи срещу него човека. Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението. Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек. Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център. Животното се намира по средата.
към текста >>

Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението.
Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания. Учителят каза на ученика: Погледни това растение, как е насочило корена си в земята, как със стъблото и цвета си се стреми към слънцето, и разгръща възпроизведителните си органи. А сега си представи срещу него човека. Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението. Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек. Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център. Животното се намира по средата.
към текста >>

Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек.
Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания. Учителят каза на ученика: Погледни това растение, как е насочило корена си в земята, как със стъблото и цвета си се стреми към слънцето, и разгръща възпроизведителните си органи. А сега си представи срещу него човека. Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението. Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек. Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център. Животното се намира по средата.
към текста >>

Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център.
Ако обобщим този похват, който например се преподава в Розенкройцерските школи, в един диалог между учител и ученик, то ние бихме могли да го изразим така: В действителност такъв диалог никога не се е състоял, ние само можем да го представим в тази форма, за да покажем през какво ученикът е трябвало да премине през дълъг, дълъг период на изживявания. Учителят каза на ученика: Погледни това растение, как е насочило корена си в земята, как със стъблото и цвета си се стреми към слънцето, и разгръща възпроизведителните си органи. А сега си представи срещу него човека. Не е добре човекът да се сравнява с растението, когато вземем главата му за цвета на растението, а възпроизводителните му органи сравним с корена на растението. Дори Дарвин, великият естествоизпитател, е използвал правилно това сравнение, като е обозначил с корена на растението човешката глава, така че дори за Дарвин растението е поставен надолу с главата човек. Това, което растението благонравно насочва към слънцето, възпроизводителните си органи, човекът е насочил към центъра на земята така, че можем да си го представим като едно обърнато растение, тъй като той свободно устремява към изпълненият със слънце космос всички сили, които при растението са ориентирани към земята, а органите, които растението свенливо подлага на слънцето, той насочва изпълнен със срам към земния център. Животното се намира по средата.
към текста >>

Едната силова посока слиза надолу: растението бива дирижирано от тази сила.
Така че ако желаем да нарисуваме реалните, съществуващи в света силови посоки, можем да направим това по следния начин: Истинското езотерично значение на кръстния знак е един сбор от сили. Едната силова посока слиза надолу: растението бива дирижирано от тази сила. При човека тя е насочена в противоположната посока. Животното е ориентирало
към текста >>

Това означава, че душата на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на кръст в силите на трите царства: растителното, животинското и човешкото.
гръбначния си стълб хоризонтално, при него силата се явява обикаляща хоризонтално земята. Душевният принцип се изкачва от растителното съществуване към животинското съществуване, към човешкото съществуване. А Платон, който толкова често довежда нещата до израз, изказа красиво то изречение: Душата на света се кръстосва в тялото на света. Това означава, че душата на растението преминава през растението, животното и човека, тя е разпъната на кръст в силите на трите царства: растителното, животинското и човешкото. И когато впишем такъв кръст в трите природни царства, кръстът се превръща за нас в знак на посоката на развитието.
към текста >>

И така учителят каза на ученика: ти трябва да си представиш, как растението протяга венчелистчето си към слънчевия лъч, как възпроизводителните му органи узряват когато бъдат целунати от него.
И така учителят каза на ученика: ти трябва да си представиш, как растението протяга венчелистчето си към слънчевия лъч, как възпроизводителните му органи узряват когато бъдат целунати от него. Развитие то до нивото на човека се осъществява поради това, че чистата и девствена субстанция на растението бива пресечена от желания, инстинкти и страсти. Така, когато човекът преминава през животинската природа, той постига съзнанието си, така той става човек. Чрез това, че човекът втъка в чистата природа на растението по-нисшата природа на желанията, той от другата страна се изкачи от сумрачното растително съзнание до светлото дневно съзнание.
към текста >>

Развитие то до нивото на човека се осъществява поради това, че чистата и девствена субстанция на растението бива пресечена от желания, инстинкти и страсти.
И така учителят каза на ученика: ти трябва да си представиш, как растението протяга венчелистчето си към слънчевия лъч, как възпроизводителните му органи узряват когато бъдат целунати от него. Развитие то до нивото на човека се осъществява поради това, че чистата и девствена субстанция на растението бива пресечена от желания, инстинкти и страсти. Така, когато човекът преминава през животинската природа, той постига съзнанието си, така той става човек. Чрез това, че човекът втъка в чистата природа на растението по-нисшата природа на желанията, той от другата страна се изкачи от сумрачното растително съзнание до светлото дневно съзнание.
към текста >>

Чрез това, че човекът втъка в чистата природа на растението по-нисшата природа на желанията, той от другата страна се изкачи от сумрачното растително съзнание до светлото дневно съзнание.
И така учителят каза на ученика: ти трябва да си представиш, как растението протяга венчелистчето си към слънчевия лъч, как възпроизводителните му органи узряват когато бъдат целунати от него. Развитие то до нивото на човека се осъществява поради това, че чистата и девствена субстанция на растението бива пресечена от желания, инстинкти и страсти. Така, когато човекът преминава през животинската природа, той постига съзнанието си, така той става човек. Чрез това, че човекът втъка в чистата природа на растението по-нисшата природа на желанията, той от другата страна се изкачи от сумрачното растително съзнание до светлото дневно съзнание.
към текста >>

Така както човекът се беше развил от едно състояние, като това на растението, така той ще се пречисти на свой ред и от инстинктите и желанията си и ще се изкачи на едно по-високо стъпало на девствеността.
От това стъпало на съвременния човек учителят насочи ученика към едно по-високо. Така както човекът се беше развил от едно състояние, като това на растението, така той ще се пречисти на свой ред и от инстинктите и желанията си и ще се изкачи на едно по-високо стъпало на девствеността. Учителят посочи на ученика зачатъците във физическото тяло на човека, чрез които ще могат да бъдат извоювани по-висшите степени на съзнание и човешката субстанция отново ще се превърне в растително подобна. Всяко същество трябва да използва физическо тяло, ако желае да се яви на земята. Но човешкото тяло в бъде ще се променя все повече и повече. По отношение на човешките органи ние можем да различим такива във възходящо и в низходящо развитие. Една част от човешките органи е в низходящо развитие, и в хода на времето, което между другото се пресмята в хилядолетия, човекът ще ги отхвърли.
към текста >>

Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи.
Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето. Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч. Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал. Това е един реален идеал. Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството.
към текста >>

Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч.
Така както учителят посочи на ученика девственото венчелистче на растението, и както той му посочи човека, който беше осъществил едно понижаване на растителната си субстанция посредством по-нисшата природа на страстите, желанията и инстинктите, но за сметка на това беше постигнал светлото дневно съзнание, така учителят му показа и как съвременния човек ще се издигне към по-висши състояния на съзнанието, и как бъдещият човек ще преобразува изпълнената със страсти субстанция в чисти и девствени органи. Той посочи на ученика миналото, настоящето и бъдещето. Както чашката на растението срамежливо се протяга към слънцето и оплодителните му органи растат към него, същото ще се повтори на по-високо ниво, когато човекът ще подложи ларинкса си като потир на духовния слънчев лъч. Този духовен потир, преустроеният говорен орган, се наричаше Светия Граал. Това е един реален идеал. Началото, средата и края на развитието на човечеството, тук вие виждате преобразуваните в образ мисли за развитието на човечеството.
към текста >>

Ако разглеждаме растението в неговата първоначално девствена субстанция, ние ще открием, че зеленото е цвят на живота на растението.
Ако разглеждаме растението в неговата първоначално девствена субстанция, ние ще открием, че зеленото е цвят на живота на растението. В онези свои части, в които етерното тяло проявява живителното си въздействие, то е проникнато от растителната зеленина, която се нарича хлорофил. Етерното тяло има един основен принцип и това е принципът на повторението. Ако в растението действуваше единствено етерното тяло, то винаги щеше да повтаря една и съща форма, то подрежда лист по лист. Когато обаче върху растението започне да проявява въздействието си и астралното тяло на земята, то завършва растежа и поставя цвета. Влиянието на етерното тяло се разкрива в повторението.
към текста >>

Ако в растението действуваше единствено етерното тяло, то винаги щеше да повтаря една и съща форма, то подрежда лист по лист.
Ако разглеждаме растението в неговата първоначално девствена субстанция, ние ще открием, че зеленото е цвят на живота на растението. В онези свои части, в които етерното тяло проявява живителното си въздействие, то е проникнато от растителната зеленина, която се нарича хлорофил. Етерното тяло има един основен принцип и това е принципът на повторението. Ако в растението действуваше единствено етерното тяло, то винаги щеше да повтаря една и съща форма, то подрежда лист по лист. Когато обаче върху растението започне да проявява въздействието си и астралното тяло на земята, то завършва растежа и поставя цвета. Влиянието на етерното тяло се разкрива в повторението. Този принцип важи и за растежа на човека. Етерното тяло разкрива действието си в образуването на гръбначния стълб, но краят на това въздействие е там, където встъпва в действие астралното тяло и черепът започне да се затваря. Така ние можем да въздействуваме на етерното тяло единствено посредством принципа на повторението.
към текста >>

Когато обаче върху растението започне да проявява въздействието си и астралното тяло на земята, то завършва растежа и поставя цвета.
Ако разглеждаме растението в неговата първоначално девствена субстанция, ние ще открием, че зеленото е цвят на живота на растението. В онези свои части, в които етерното тяло проявява живителното си въздействие, то е проникнато от растителната зеленина, която се нарича хлорофил. Етерното тяло има един основен принцип и това е принципът на повторението. Ако в растението действуваше единствено етерното тяло, то винаги щеше да повтаря една и съща форма, то подрежда лист по лист. Когато обаче върху растението започне да проявява въздействието си и астралното тяло на земята, то завършва растежа и поставя цвета. Влиянието на етерното тяло се разкрива в повторението. Този принцип важи и за растежа на човека. Етерното тяло разкрива действието си в образуването на гръбначния стълб, но краят на това въздействие е там, където встъпва в действие астралното тяло и черепът започне да се затваря. Така ние можем да въздействуваме на етерното тяло единствено посредством принципа на повторението. Когато разсъждавате и разбирате това въздействува единствено на астралното тяло.
към текста >>

Първоначално имаме чистата девствена растителна субстанция, при което растението, подчинено на закона на етерното тяло, се обкичва с лист след лист.
Първоначално имаме чистата девствена растителна субстанция, при което растението, подчинено на закона на етерното тяло, се обкичва с лист след лист. Сега тази чиста девствена растителна субстанция все повече се прониква от това, което в теософията си нарича Кама, природата на инстинктите и усещанията, царството на желанията, до самите представи. На това място в човека трябва на свой ред отново да бъде превъзмогнато това, което го е изтласкало нагоре в развитието му след растителното му съществуване. С развитието си нагоре, човекът прие в себе си червената кръв. Червената кръв предизвиква в него това, което го прави себеосъзнат. Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението.
към текста >>

Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението.
Първоначално имаме чистата девствена растителна субстанция, при което растението, подчинено на закона на етерното тяло, се обкичва с лист след лист. Сега тази чиста девствена растителна субстанция все повече се прониква от това, което в теософията си нарича Кама, природата на инстинктите и усещанията, царството на желанията, до самите представи. На това място в човека трябва на свой ред отново да бъде превъзмогнато това, което го е изтласкало нагоре в развитието му след растителното му съществуване. С развитието си нагоре, човекът прие в себе си червената кръв. Червената кръв предизвиква в него това, което го прави себеосъзнат. Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението. Ако можехте отново да проникнете зелената растителна субстанция с Аза и астралната субстанция, вие бихте получили червената кръв. Помислете за образа на кръста. В него вие също имате нещо, което сочи към бъдещето на човека. Къде се намира бъдещето на човека? Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал.
към текста >>

Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал.
Тя е преобразувания проникнат от астралното тяло и Аза хлорофил в растението. Ако можехте отново да проникнете зелената растителна субстанция с Аза и астралната субстанция, вие бихте получили червената кръв. Помислете за образа на кръста. В него вие също имате нещо, което сочи към бъдещето на човека. Къде се намира бъдещето на човека? Той трябва повторно да се сдобие с природата на растението, но свързана с по-високото ниво на съзнанието, което днешният човек вече е извоювал. Червените рози на Розенкройц обозначават това, което беше извоювано посредством червената кръв, но също и растителната природа, която човекът притежаваше, и отново трябва да притежава. Това е вложено в розата. Тя е растителна по природа, но притежава и червения цвят на кръвта. В зелените листа действува етерното тяло, в червената корона, където е завършека, действува астралното тяло. Короната на розата дължи червения си цвят на интензивните влияния на астралното тяло на земята.
към текста >>

Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек.
Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата. Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек. Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека. В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека. А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи. А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ.
към текста >>

А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи.
Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата. Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек. Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека. В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека. А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи. А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ.
към текста >>

Така се преподаваше значението на тройката, като се казваше: Ако обгърнем с поглед развитието на растението, ние трябва да съобразим три неща.
В окултните школи съществуваха указания за постепенното запознаване със стойностите на числата. Така се преподаваше значението на тройката, като се казваше: Ако обгърнем с поглед развитието на растението, ние трябва да съобразим три неща. Нека започнем с растителното семе. Имаме едно невероятно малко семенце, от което постепенно се развива растението. Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и плодовете. От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце. Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето.
към текста >>

Имаме едно невероятно малко семенце, от което постепенно се развива растението.
В окултните школи съществуваха указания за постепенното запознаване със стойностите на числата. Така се преподаваше значението на тройката, като се казваше: Ако обгърнем с поглед развитието на растението, ние трябва да съобразим три неща. Нека започнем с растителното семе. Имаме едно невероятно малко семенце, от което постепенно се развива растението. Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и плодовете. От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце. Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето. У едно развито растение всичко е проявено сетивно. След това сетивно проявеното се побира в нещо съвсем миниатюрно, в семенцето.
към текста >>

От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце.
В окултните школи съществуваха указания за постепенното запознаване със стойностите на числата. Така се преподаваше значението на тройката, като се казваше: Ако обгърнем с поглед развитието на растението, ние трябва да съобразим три неща. Нека започнем с растителното семе. Имаме едно невероятно малко семенце, от което постепенно се развива растението. Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и плодовете. От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце. Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето. У едно развито растение всичко е проявено сетивно. След това сетивно проявеното се побира в нещо съвсем миниатюрно, в семенцето. Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а духовното най-увеличено.
към текста >>

Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето.
Така се преподаваше значението на тройката, като се казваше: Ако обгърнем с поглед развитието на растението, ние трябва да съобразим три неща. Нека започнем с растителното семе. Имаме едно невероятно малко семенце, от което постепенно се развива растението. Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и плодовете. От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце. Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето. У едно развито растение всичко е проявено сетивно. След това сетивно проявеното се побира в нещо съвсем миниатюрно, в семенцето. Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а духовното най-увеличено.
към текста >>

У едно развито растение всичко е проявено сетивно.
Нека започнем с растителното семе. Имаме едно невероятно малко семенце, от което постепенно се развива растението. Можем да нарисуваме това така, че да изобразим семенцето като изпращащо лъчи към листата, цветовете и плодовете. От семенцето става растение, а растението на свой ред отново се превръща в семенце. Това, което растението разгръща като листа, цвят и плод, всичко това е сгънато в семето, то сякаш е заченато в семенцето. У едно развито растение всичко е проявено сетивно. След това сетивно проявеното се побира в нещо съвсем миниатюрно, в семенцето. Така в зрънцето имаме сетивното възможно най-умалено, а духовното най-увеличено.
към текста >>

Докато от растението се образува семенцето, а от семенцето отново растение, отвън непрестанно въздействуват елементарните сили на обкръжаващата растението среда.
Но се осъществява и нещо трето. Докато от растението се образува семенцето, а от семенцето отново растение, отвън непрестанно въздействуват елементарните сили на обкръжаващата растението среда. Семенцето, от което се роди растението е тук, а от растението отново ще възникне растение, но третото идва от целия заобикалящ ги свят. Третото е, че всяко растение променя нещо. Колкото по-високо се намира едно същество, толкова по-променящо действува влиянието на третото.
към текста >>

Семенцето, от което се роди растението е тук, а от растението отново ще възникне растение, но третото идва от целия заобикалящ ги свят.
Но се осъществява и нещо трето. Докато от растението се образува семенцето, а от семенцето отново растение, отвън непрестанно въздействуват елементарните сили на обкръжаващата растението среда. Семенцето, от което се роди растението е тук, а от растението отново ще възникне растение, но третото идва от целия заобикалящ ги свят. Третото е, че всяко растение променя нещо. Колкото по-високо се намира едно същество, толкова по-променящо действува влиянието на третото.
към текста >>

Третото е, че всяко растение променя нещо.
Но се осъществява и нещо трето. Докато от растението се образува семенцето, а от семенцето отново растение, отвън непрестанно въздействуват елементарните сили на обкръжаващата растението среда. Семенцето, от което се роди растението е тук, а от растението отново ще възникне растение, но третото идва от целия заобикалящ ги свят. Третото е, че всяко растение променя нещо. Колкото по-високо се намира едно същество, толкова по-променящо действува влиянието на третото.
към текста >>

Така както върху несъзнателното растение действуват външни влияния, така и човекът в живота между раждане и смърт също приема безбройни влияния отвън.
Нека сега отново се спрем на човешката душа и на живота и между раждането и смъртта. Тогава тя разгръща това, което е донесла като плодове от миналите си въплъщения. Така както върху несъзнателното растение действуват външни влияния, така и човекът в живота между раждане и смърт също приема безбройни влияния отвън. Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение. Това, което беше заложено в старото растение продължава действието си в новото растение. Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в старото.
към текста >>

Това, което беше заложено в старото растение продължава действието си в новото растение.
Нека сега отново се спрем на човешката душа и на живота и между раждането и смъртта. Тогава тя разгръща това, което е донесла като плодове от миналите си въплъщения. Така както върху несъзнателното растение действуват външни влияния, така и човекът в живота между раждане и смърт също приема безбройни влияния отвън. Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение. Това, което беше заложено в старото растение продължава действието си в новото растение. Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в старото.
към текста >>

Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в старото.
Нека сега отново се спрем на човешката душа и на живота и между раждането и смъртта. Тогава тя разгръща това, което е донесла като плодове от миналите си въплъщения. Така както върху несъзнателното растение действуват външни влияния, така и човекът в живота между раждане и смърт също приема безбройни влияния отвън. Всичко, което той получава по този начин не беше заложено в зрънцето, то е нещо съвсем ново, едно обогатяване, чиито плодове човекът пренася в един следващ живот, в следващо въплъщение. Това, което беше заложено в старото растение продължава действието си в новото растение. Но в разгръщането на новото растение се проявява още нещо, което не се е съдържало в старото.
към текста >>

Еволюция и инволюция не са противоположности, тъй като винаги биха протичали по един и същи начин от семенце в растение и от растението отново в семенце ако не съществуваше третото.
Светлина и тъмнина, добро и зло и т.н. Всичко проявено в света се управлява от двоичността. Затова двойката е числото на откровението. Противоположностите се съединяват единствено в областта на окултното, в намиращото се под откровеното. Оттук числото едно е число на единството. Еволюция и инволюция не са противоположности, тъй като винаги биха протичали по един и същи начин от семенце в растение и от растението отново в семенце ако не съществуваше третото. Едва в присъединяването на третото, на сътворяването от нищото, възниква новото, което се изразява посредством троичността.
към текста >>

162. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Този, който може да наблюдава нещата, знае, че когато нараним едно растение доколкото нараняването засяга горните му части, това нараняване не е свързано с усещане на болка от страна на земния организъм.
Нужно е само да си припомним казаното преди няколко седмици във връзка с болката и удоволствието в растителния свят. Този, който може да наблюдава нещата, знае, че когато нараним едно растение доколкото нараняването засяга горните му части, това нараняване не е свързано с усещане на болка от страна на земния организъм. То е същото, както когато телето суче от кравата, което е свързано с изпитване на удоволствие. Тъй като това, което изниква от земята, когато е твърдо, тази избуяваща от земята зеленина може да се сравни за земния организъм с млякото в животинския организъм. И когато през есента косачът отрязва със сърпа класовете, това не е просто един абстрактен процес, за този, който съумее да задълбочи идеите на духовната наука в душевни усещания, а косенето със сърпа означава за него един полъх от удовлетворение, който преминава през нивята, и цялото ожънване на зърното облъхва полето с чувство на удоволствие.
към текста >>

Ние се научаваме да разбираме болката на земята, когато знаем, че земята усеща болка веднага щом отскубнем растението с корена.
Така ние съусещаме земния организъм, както усещаме приятелската гръд. Ние се научаваме да разбираме болката на земята, когато знаем, че земята усеща болка веднага щом отскубнем растението с корена. Тук не бива да се възразява, че при определени обстоятелства е по-добре растението да се пресади с корена, отколкото да откъснем цвета му. Такива обстоятелства тук нямат никакъв смисъл. Когато косите на човек започнат да сивеят, и той, за да остане по-красив, отскубне първите си сиви коси, то това все пак му причинява болка.
към текста >>

Тук не бива да се възразява, че при определени обстоятелства е по-добре растението да се пресади с корена, отколкото да откъснем цвета му.
Така ние съусещаме земния организъм, както усещаме приятелската гръд. Ние се научаваме да разбираме болката на земята, когато знаем, че земята усеща болка веднага щом отскубнем растението с корена. Тук не бива да се възразява, че при определени обстоятелства е по-добре растението да се пресади с корена, отколкото да откъснем цвета му. Такива обстоятелства тук нямат никакъв смисъл. Когато косите на човек започнат да сивеят, и той, за да остане по-красив, отскубне първите си сиви коси, то това все пак му причинява болка.
към текста >>

163. Съдържание GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Човек като първороден преди животното, растението и минерала.
Мировото развитие чрез Сатурн, Слънцето и Земята. Повторение на предишните състояния в началото на земното развитие. Човек като първороден преди животното, растението и минерала. Земята като топлинен организъм. Циклопен топлинен орган. Установяване на светлината и въздуха. Въздушна система и нервна субстанция. Водните образувания посредством тона, музиката на сферите.
към текста >>

164. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Тук вие започвате да виждате от по-висока гледна точка в сравнение с тази, която ви бе дадена в предишните лекции, доколкото е важно да се разбере човешката храна от духовна гледна точка, за да се знае под какви влияния е едно или друго растение, на какви въздействия е подложено едно или друго животно.
Тук вие започвате да виждате от по-висока гледна точка в сравнение с тази, която ви бе дадена в предишните лекции, доколкото е важно да се разбере човешката храна от духовна гледна точка, за да се знае под какви влияния е едно или друго растение, на какви въздействия е подложено едно или друго животно. И който знае, че в някаква страна особено се развиват тези или онези растения и животни, намиращи се под тези или онези небесни влияния, той ще разбере, как по необходимост може да се образува напълно определен народен характер, благодарение на това, че във всяка приемана от него храна, получена от неговото обкръжение, човек поглъща не само тези вещества, каквито показва химията, но приема в себе си заедно с това и определени духове,и те веднага влизат чрез устата в жлъчката и се разпространява в неговото същество. Така ни се открива възможност, която позволява от географски особености на страната да се разбере характера на живеещия в нея народ.
към текста >>

165. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

По времето, когато се е отделил Юпитер, постепенно са възникнали предшестващите на съвременното човечество, т.е., съвременните хора се появили тогава отново, както новото растение се появява от семето.
Следващото, което се е случило, е било отделянето на нова планета, която е трябвало да стане арена за същества в определена степен на развитие. Това бил “Юпитер”, третата планета, която се е отделила от общата маса на мъглявината, явяваща се за нас Земя. При отделянето на Юпитер и на другите планети, както вече ги знаем, Слънцето и Луната са били още съединени със Земята. Тези планети са били вече отделени от хаоса, когато със Земята е ставало това, което сега става със Слънцето, когато нашата Земя е било още съединена със Слънцето и Луната. По времето, когато се е отделил Юпитер, постепенно са възникнали предшестващите на съвременното човечество, т.е., съвременните хора се появили тогава отново, както новото растение се появява от семето. Тези човешки семена са се образували постепенно по времето на Стария Сатурн, на Старото Слънце и Старата Луна. Сега, когато Слънцето е било още свързано със Земята, тези човешки семена са се появили отново.
към текста >>

166. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И когато сме поразени от това, че всяка кост, че сърцето и мозъка; че всеки лист от растението са пронизани и проникнати от тази мъдрост, то ние знаем, че тази мъдрост е била излята от груповите души, които са се намирали в атмосферата на Старата Луна – както облаците сега изливат дъжд върху Земята; и че тя е проникнала във всички същества, които я възприели за своя основа и я проявяват в себе си, когато след Пралайя те са се явили, отново на Земята.
И когато сме поразени от това, че всяка кост, че сърцето и мозъка; че всеки лист от растението са пронизани и проникнати от тази мъдрост, то ние знаем, че тази мъдрост е била излята от груповите души, които са се намирали в атмосферата на Старата Луна – както облаците сега изливат дъжд върху Земята; и че тя е проникнала във всички същества, които я възприели за своя основа и я проявяват в себе си, когато след Пралайя те са се явили, отново на Земята. И така, мъдри и велики групови души са пребивавали на Старата Луна.
към текста >>

167. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ако вие бихте имали случай да разгледате известни места, например, в източниците, където отдолу лежат камъните, и отгоре върху тях расте мъх, и там се образува един вид граница,плоскост, между растението и камъка и над това капе вода – това също е необходимо – тогава вие бихте видели, че това, което се нарича нимфи и ундини е нещо напълно реално, това се проявява тук с особена сила.
Ако вие бихте имали случай да разгледате известни места, например, в източниците, където отдолу лежат камъните, и отгоре върху тях расте мъх, и там се образува един вид граница,плоскост, между растението и камъка и над това капе вода – това също е необходимо – тогава вие бихте видели, че това, което се нарича нимфи и ундини е нещо напълно реално, това се проявява тук с особена сила. Там където се допират метали и други образувания на земното царство, лежат цели снопове от съществата наречени гноми. Четвъртата група се представя от саламандрите. Тя като че ли е най-младата вид в редицата на всички елементарни същества; но не е по-малко многочислен. В голямата си част, това всъщност са същества, които произхождат от обособяването на маймуните от тяхната групова душа. Тези същества също търсят за себе си храна и я намират там, където човешкото царство влиза не в нормално, а в отклоняващо се от нормите отношение към животинското царство.
към текста >>

168. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества.
В последните лекции ние се занимахме главно с наличието на всевъзможни духовни същества, които се намират, така да се каже, между обкръжаващите ни сетивно-физическите царства на природата. И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване. По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
към текста >>

Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението.
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия живот, как лъжата, клеветата, лошите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение. И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние. Но, разбира се, в сравнение с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение. Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан. Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението. Че растенията имат само физическо и етерно тяло, а човекът в спящо състояние има към това още астрално тяло и Аз, с това нищо не се променя по отношение на неговата растителна природа. Макар човекът по време на сън да се издига в духовния свят, в астралния свят, той не достига със своя Аз тази висота, от която би могъл да поддържа в себе си в състояние на сън.
към текста >>

Но растението има при това свой Аз в Девакан.
Тук ние виждаме, какви фини последствия имат духовните събития в нашия живот, как лъжата, клеветата, лошите социални основи отлагат свои създания сред нас, в нашето земно обкръжение. И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние. Но, разбира се, в сравнение с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение. Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан. Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението. Че растенията имат само физическо и етерно тяло, а човекът в спящо състояние има към това още астрално тяло и Аз, с това нищо не се променя по отношение на неговата растителна природа. Макар човекът по време на сън да се издига в духовния свят, в астралния свят, той не достига със своя Аз тази висота, от която би могъл да поддържа в себе си в състояние на сън. В следствие на това, също в астралното тяло на спящия човек трябва да влизат духовни същества.
към текста >>

Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението.
И сега вие можете също така да разберете, че когато в нормалния човешки дневен живот физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза са свързани заедно, и физическото и етерно тяло, така да се каже, допуснат в себе си други същества или позволяват нещо да се прави с тях то тогава и астралното тяло и Аза се намират в ненормално състояние. Но, разбира се, в сравнение с физическото и етерно тяло те се намират в малко по-друго положение. Физическото и етерно тяло, когато човекът спи, имат същото съзнание като растението. Но растението има при това свой Аз в Девакан. За това физическото и етерното тяло на спящия човек трябва да се поддържат от съществата, които развиват своето съзнание от висотата на Девакан. Астралното тяло и Аза на човека сега се намират в един свят по-горе; човекът спи без видения, подобно на растението. Че растенията имат само физическо и етерно тяло, а човекът в спящо състояние има към това още астрално тяло и Аз, с това нищо не се променя по отношение на неговата растителна природа. Макар човекът по време на сън да се издига в духовния свят, в астралния свят, той не достига със своя Аз тази висота, от която би могъл да поддържа в себе си в състояние на сън. В следствие на това, също в астралното тяло на спящия човек трябва да влизат духовни същества. Така и става: в астралното тяло на човека непрекъснато проникват въздействията от света на Девакан. Тези въздействия изобщо не би трябвало да са нещо ненормално, това могат да бъдат въздействия, изходящи от това, което ние наричаме висш Аз на човека.
към текста >>

169. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение.
Те бяха в семето. В него беше скрита самата възможност за появата на цветето. Без нея то не би могло да израсне. А откъде идва семето? То също идва от едно такова цвете. Цветето предхожда семето; и както цветът предхожда плода, така и семето, от което възниква този цвят, се развива от същото растение. Ето как последователят на учението за Логоса разглеждал човека и си казвал: Ако тръгнем назад в развитието, ще открием през древните епохи безсловесния, немия човек; обаче както семето произхожда от цвета, така и безсловесният човек произхожда от говорещия, от надарения с Логос Бог в праначалото на световете. Както майските цветенца на момината сълза пораждат семената, а от семената отново възникват момини сълзи, така и божественото съзидателно Слово създава немия човекзародиш; и когато божественото съзидателно Слово нахлува в немия човек-зародиш, за да израсне в него, тогава от човека-зародиш прозвучава първоначалното божествено и съзидателно Слово. Когато се пренасяме назад в развитието на човечеството, ние стигаме до едно несъвършено човешко същество и развитието има този смисъл, че накрая да процъфти Логосът или Словото, което разбулва вътрешната същност на душата. В началото виждаме безсловесния, ням човек като семе на бъдещия надарен с Логос човек, а той произлиза от надарения с Логос Бог. Днешният човек произлиза от безсловесния, от немия човек, но преди всичко в началото беше Логосът или Словото.
към текста >>

170. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Само че там звуците бяха скрити в зародишите, те израснаха от тях, както израства и растението от своите семена.
Ако обобщим всичко, което разгледахме днес, трябва да повторим: Цялостното развитие е така замислено, че говорната способност, словото, първо-начално се намира в лоното на Бога и най-напред Бог създава предварителните условия, позволяващи на физическия апарат да затвърди говорната способност, способността да поражда словото отвътре. Всичко беше замислено и насочвано към постигането на тази цел. Както цветето е предварително в семето, така и надареният със Слово, с Логос човек е в своето заро-дишно състояние още на Стария Сатурн. Само че там звуците бяха скрити в зародишите, те израснаха от тях, както израства и растението от своите семена.
към текста >>

171. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

При нея учителят казва на ученика: Погледни растението.
Първата степен е тази, която наричаме „измиването на нозете”. При нея учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата; минералната почва е на по-ниско стъпало от растението. Ако растението би искало да си представи своята собствена същност, то би трябвало да се обърне към почвата с думите: Наистина, аз стоя по-горе от теб, обаче без теб, аз не бих могло да съществувам: защото най-вече от теб аз извличам моята храна. И ако растението можеше да изрази всичко това с чувства, то би трябвало да се поклони пред камъните и да каже: Прекланям се пред вас, макар и да сте на по-долно стъпало, защото на вас дължа моето съществуване!
към текста >>

То пуска своите корени в почвата; минералната почва е на по-ниско стъпало от растението.
Първата степен е тази, която наричаме „измиването на нозете”. При нея учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата; минералната почва е на по-ниско стъпало от растението. Ако растението би искало да си представи своята собствена същност, то би трябвало да се обърне към почвата с думите: Наистина, аз стоя по-горе от теб, обаче без теб, аз не бих могло да съществувам: защото най-вече от теб аз извличам моята храна. И ако растението можеше да изрази всичко това с чувства, то би трябвало да се поклони пред камъните и да каже: Прекланям се пред вас, макар и да сте на по-долно стъпало, защото на вас дължа моето съществуване!
към текста >>

Ако растението би искало да си представи своята собствена същност, то би трябвало да се обърне към почвата с думите: Наистина, аз стоя по-горе от теб, обаче без теб, аз не бих могло да съществувам: защото най-вече от теб аз извличам моята храна.
Първата степен е тази, която наричаме „измиването на нозете”. При нея учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата; минералната почва е на по-ниско стъпало от растението. Ако растението би искало да си представи своята собствена същност, то би трябвало да се обърне към почвата с думите: Наистина, аз стоя по-горе от теб, обаче без теб, аз не бих могло да съществувам: защото най-вече от теб аз извличам моята храна. И ако растението можеше да изрази всичко това с чувства, то би трябвало да се поклони пред камъните и да каже: Прекланям се пред вас, макар и да сте на по-долно стъпало, защото на вас дължа моето съществуване!
към текста >>

И ако растението можеше да изрази всичко това с чувства, то би трябвало да се поклони пред камъните и да каже: Прекланям се пред вас, макар и да сте на по-долно стъпало, защото на вас дължа моето съществуване!
Първата степен е тази, която наричаме „измиването на нозете”. При нея учителят казва на ученика: Погледни растението. То пуска своите корени в почвата; минералната почва е на по-ниско стъпало от растението. Ако растението би искало да си представи своята собствена същност, то би трябвало да се обърне към почвата с думите: Наистина, аз стоя по-горе от теб, обаче без теб, аз не бих могло да съществувам: защото най-вече от теб аз извличам моята храна. И ако растението можеше да изрази всичко това с чувства, то би трябвало да се поклони пред камъните и да каже: Прекланям се пред вас, макар и да сте на по-долно стъпало, защото на вас дължа моето съществуване!
към текста >>

Дванадесетте, които Го заобикалят, са на една степен по-ниско от Него; обаче както растението израства от почвата, така и Христос Исус израства от дванадесетте.
И всичко това продължава нагоре до Христос Исус. Дванадесетте, които Го заобикалят, са на една степен по-ниско от Него; обаче както растението израства от почвата, така и Христос Исус израства от дванадесетте. Той се прекланя пред тях и казва: На вас Аз дължа Моето съществувание.
към текста >>

172. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Камъкът не може да каже "Аз Съм", растението не може да каже "Аз Съм", животното също не може да каже "Аз Съм".
Тогава Мойсей отговаря: как ще ми повярват хората, как ще мога да ги убедя аз в това? Какво да им кажа, когато ме запитат: "кой те изпрати? " И отговори му се: "Кажи, че, Аз съм те изпратил." Прочетете това и сравнете го колкото можете по-добре, по-точно с първичния, с оригиналния текст. Вие ще разберете тогава, за какво става дума тук. Какво значи това име "Аз Съм" е името на божественото Същество, на Христовия Принцип в човека, на Съществото, от което човекът долавя само една капка, една искра, когато може да каже "Аз Съм". Камъкът не може да каже "Аз Съм", растението не може да каже "Аз Съм", животното също не може да каже "Аз Съм". Човекът е венецът на сътворението чрез това, че може да каже на себе си "Аз Съм", че може да изговори едно име, което не важи за никой друг освен за него, което изразява само него. Вие можете да наречете "Аз" само себе си. Никой друг не може да ви нарече "Аз". Тук душата говори със самата себе си в онази дума, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до душата чрез никакви външни сетива, по никакъв външен път. Ето защо името "Аз Съм" бе дадено на Съществото, което изпълва света.
към текста >>

173. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Растението може да съществува без астралното тяло и без Аз, защото то няма никаква кръв и никаква нервна система.
Само едно физическо тяло, в което не тече никаква кръв и няма никаква нервна система, може да съществува без астрално тяло и без Аз. Растението може да съществува без астралното тяло и без Аз, защото то няма никаква кръв и никаква нервна система. Защото нервната система е свързана с астралното тяло, а кръвта с Аза. Никое същество няма в своето тяло нервна система, ако то не е проникнато от астралното тяло. И никое същество няма в своето физическо тяло кръвоносна система, ако в него не е проникнал Азът. Помислете, какво вършите вие всяка нощ.
към текста >>

Ето защо състоянието на сън е несъзнателно за човека, каквото и постоянното състояние на растението.
Това, което го подържа и го свързва с цялата космическа Вселена, то се явява в този момент на посвещението. Той вижда това, което е изградило двата члена на неговото същество, физическото тяло и етерното тяло, което всяка нощ подържа техния живот. Но самият той няма още никакво участие в това, защото не може още да работи в тези два члена на своето същество. Ако би останало на човека, физическото и етерното тела, които нощем остават да лежат в леглото, биха били осъдени на едно растително съществуване. Защото той ги изоставя и двете на самите себе си. Ето защо състоянието на сън е несъзнателно за човека, каквото и постоянното състояние на растението.
към текста >>

174. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Чрез появяването на водния елемент човекът, който отново се развива както растението от семето, може да получи астралното тяло.
Сега отново настъпва един вид междинно състояние, когато светещата планета Слънце постепенно угасва за външното наблюдение /ако и такова да би съществувало тогава/, но тя изчезва също и за определено ясновидско наблюдение и съществува само за най-висшите форми на ясновидското наблюдение. След това отново се явява една нова форма на съществуване, едно трето планетарно състояние, което наричаме Лунно състояние. Това е третото въплъщение на нашата планета Земя, старата Луна. Сега тя е толкова напреднала в развитието на своята материя, щото това, което на Слънцето беше само газообразно, сега се сгъстява до течност. Чрез появяването на водния елемент човекът, който отново се развива както растението от семето, може да получи астралното тяло. Така щото сега човекът се състои от 3 части физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Той още не е същински човек, защото в тези 3 тела няма още никакъв Аз. Но винаги на всяка степен на развитието изостават назад същества. Съществата, които бяха изостанали назад на Слънцето, които не можаха да достигнат Лунната степен и трябва да догонят своята Слънчева степен върху Луната, нямат сега никаква възможност да получат астрално тяло и на Луната те се състоят само от физическо и етерно тяло. Това са именно такива същества, които и на Слънцето бяха изостанали назад, но които междувременно бяха се развили достатъчно, за да могат да получат етерно тяло.
към текста >>

Имелът е едно такова растение.
Именно митовете и легендите са запазили чудесно тези неща. Една германска легенда е запазила много добре тази тайна, която се крие зад всичко това. Винаги определени същества изостават назад в тяхното развитие. Също и тези същества, които стояха между днешните растения и днешните животни и които можеха да пускат своите корени само в една почва, каквато беше лунната почва, са изостанали назад и затова те не могат да виреят на нашето земно образуване върху мъртвата минерална почва. На тази почва могат да виреят нашите днешни растения, обаче онези, които бяха между растенията и животните и се нуждаеха от една жива почва, не могат, когато са изостанали назад в тяхното развитие на Лунната степен, да растат върху минералната почва. Имелът е едно такова растение. Ето защо той трябва да бъде паразитно растение в днешния растителен свят, защото е едно изостанало в своето развитие същество. Но Имелът не притежава вече и никакво усещане, въпреки че астралното тяло, което обгръща Имела, е съвсем различно от това на останалите растения. А това е чувствувал германският мит, той е чувствувал, че всъщност Имелът не принадлежи на нашето земно същество, че той е чужд на Земята.
към текста >>

Ето защо той трябва да бъде паразитно растение в днешния растителен свят, защото е едно изостанало в своето развитие същество.
Една германска легенда е запазила много добре тази тайна, която се крие зад всичко това. Винаги определени същества изостават назад в тяхното развитие. Също и тези същества, които стояха между днешните растения и днешните животни и които можеха да пускат своите корени само в една почва, каквато беше лунната почва, са изостанали назад и затова те не могат да виреят на нашето земно образуване върху мъртвата минерална почва. На тази почва могат да виреят нашите днешни растения, обаче онези, които бяха между растенията и животните и се нуждаеха от една жива почва, не могат, когато са изостанали назад в тяхното развитие на Лунната степен, да растат върху минералната почва. Имелът е едно такова растение. Ето защо той трябва да бъде паразитно растение в днешния растителен свят, защото е едно изостанало в своето развитие същество. Но Имелът не притежава вече и никакво усещане, въпреки че астралното тяло, което обгръща Имела, е съвсем различно от това на останалите растения. А това е чувствувал германският мит, той е чувствувал, че всъщност Имелът не принадлежи на нашето земно същество, че той е чужд на Земята.
към текста >>

175. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

С тези 3 члена на тяхното същество те се явиха отново из така наречената Пралая, както едно растение из своето семе.
Но също и другите същества, с които се запознахме едвам на Слънцето, бяха свързани с тази първична мъглявина. И тези Същества, целият хор, който се намираше там, който проникваше тази първична мъглявина, те са, които предизвикаха движеният. Защото Съществата са тези, които създават за себе си една арена на тяхното действие. Там се намираха, например, същества, които се нуждаеха от едно обиталище съвършено различно от това на човеците, ако биха искали да вървят по съответното за тях развитие. Съществата, които живееха на старата Луна като прадеди на сегашния човек, имаха отначало физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. С тези 3 члена на тяхното същество те се явиха отново из така наречената Пралая, както едно растение из своето семе. Но така, както беше отначало цялата тази система, тя беше най-подходяща за Съществата, които бяха донесли заложбите на днешния човек. Ако би се запазила онази скорост на развитието, която нашата слънчева система имаше отначало, когато тя възниква из космическия сумрак, човекът не би могъл да намери своето правилно развитие. Би имало едно такова развитие, че бихте се родили, например, сега и след много кратко време бихте били старци. Ако би се запазила тази скорост на развитието, която беше свойствена на Слънцето, всички вие бихте остарели много скоро; вие не бихте могли да имате онзи бавен ход в течение на десетилетия, както е сега; след кратко време бихте имали бели коси, въпреки че едвам сте били дете, скоро бихте били старци. Следователно в тази първична мъглявина имаше Същества, които се нуждаеха от по-бързо темпо на развитието.
към текста >>

176. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията.
Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия. Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога. Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие. Той и днес продължава да се намира в това спящо състояние. Но то беше необходимо.
към текста >>

177. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Обаче ние бихме се заблудили, ако повярваме, че този образ е напълно еднакъв с бъдещото растение.
Какво вижда този, който го разглежда? Той вижда едно малко тяло, и ако не знае предварително какво следва, никога не би могъл да узнае как от това семе ще израстне една роза. От формата на семето не могат да се правят никакви по-нататъшни предвиждания. Обаче този, който има известни ясновидски дарби, ще може да изживее следното. Постепенно семето ще изчезне от зрителното му поле, обаче пред ясновиждащия му поглед ще се появи един образ, подобен на цвете, който духовно израства от семето. Обаче ние бихме се заблудили, ако повярваме, че този образ е напълно еднакъв с бъдещото растение. Образът съвсем не съвпада с растението. Ясновидецът вижда един чуден образ от светлина, съдържащ в себе си определени потоци и сложни конфигурации, и би могло да се каже, че това, което по-късно израства от семето, е само една сянка от този чуден светлинен образ.
към текста >>

Образът съвсем не съвпада с растението.
Той вижда едно малко тяло, и ако не знае предварително какво следва, никога не би могъл да узнае как от това семе ще израстне една роза. От формата на семето не могат да се правят никакви по-нататъшни предвиждания. Обаче този, който има известни ясновидски дарби, ще може да изживее следното. Постепенно семето ще изчезне от зрителното му поле, обаче пред ясновиждащия му поглед ще се появи един образ, подобен на цвете, който духовно израства от семето. Обаче ние бихме се заблудили, ако повярваме, че този образ е напълно еднакъв с бъдещото растение. Образът съвсем не съвпада с растението. Ясновидецът вижда един чуден образ от светлина, съдържащ в себе си определени потоци и сложни конфигурации, и би могло да се каже, че това, което по-късно израства от семето, е само една сянка от този чуден светлинен образ.
към текста >>

Нека да съхраним в себе си представата за това, как ясновидецът вижда първообраза на растението, и сега отново да се обърнем назад към нашата първична Земя с нейните отделни етерни точки.
Нека да съхраним в себе си представата за това, как ясновидецът вижда първообраза на растението, и сега отново да се обърнем назад към нашата първична Земя с нейните отделни етерни точки. Ако сега ясновидецът, също застане срещу една такава етерна точка, срещу такива етерни частици, от които е съставена първичната субстанция на Земята, тогава от тези етерни точки, като от етерни семенца, също както при растителното семе, за него би израснала една светлинна форма, една великолепна форма, която в действителност не съществува, но дреме в тези етерни точки. И тогава какво е това, което ясновидецът вижда, насочвайки погледа си назад към тези атоми на първичната Земя? Какво е това, което израства пред него? Това е една форма, която отново е различна - също както първообразът на растението е различен от сетивното растение - и това е формата на физическия човек: това е не друго, а първообразът на днешната човешка форма. Следователно, още тогава човешката форма, чисто духовно, дремеше в етерните прашинки, и беше необходимо цялото Земно развитие, за да може това, което дремеше там, да се развие до степента на днешния човек.
към текста >>

Това е една форма, която отново е различна - също както първообразът на растението е различен от сетивното растение - и това е формата на физическия човек: това е не друго, а първообразът на днешната човешка форма.
Нека да съхраним в себе си представата за това, как ясновидецът вижда първообраза на растението, и сега отново да се обърнем назад към нашата първична Земя с нейните отделни етерни точки. Ако сега ясновидецът, също застане срещу една такава етерна точка, срещу такива етерни частици, от които е съставена първичната субстанция на Земята, тогава от тези етерни точки, като от етерни семенца, също както при растителното семе, за него би израснала една светлинна форма, една великолепна форма, която в действителност не съществува, но дреме в тези етерни точки. И тогава какво е това, което ясновидецът вижда, насочвайки погледа си назад към тези атоми на първичната Земя? Какво е това, което израства пред него? Това е една форма, която отново е различна - също както първообразът на растението е различен от сетивното растение - и това е формата на физическия човек: това е не друго, а първообразът на днешната човешка форма. Следователно, още тогава човешката форма, чисто духовно, дремеше в етерните прашинки, и беше необходимо цялото Земно развитие, за да може това, което дремеше там, да се развие до степента на днешния човек. За тази цел бяха необходими много, много условия, също както и за растителното семе са необходими много условия: да бъде заровено в почвата, да получава топлина от Слънчевите лъчи и т.н. Ние постепенно ще разберем как се стигна до днешната човешка форма, ако си изясним какво точно се е случило в големия междинен период от време.
към текста >>

Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни.
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни. В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества. Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите. Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени. Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище.
към текста >>

178. Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон. GA_106 Египетски митове и мистерии

Едно общо мирово лоно беше това, в което тогава живееше светлинният човек-растение, усещайки се като едно неразделно цяло със светлинната мантия на Земята.
Ние трябва да си представим Земята като едно пронизано от светлина кълбо, обгърнато от лъчезарящи облаци, пораждащо приказни светлинни явления с вълшебна игра на цветовете. Ако някой би могъл да протегне чувствителната си ръка в тази Земя, той би възприел само топлинни усещания. Сгорещени и просветващи маси политаха нагоре и надолу, а вътре в тях се намираха всички днешни човешки същества, обгърнати и приютени от всички духовни Същества, които с безкрайно разнообразие разпращаха навън потоци от светлина! Отвън Космосът в неговото безкрайно разнообразие; а вътре - залятият от светлина човек, свързан с божествено-духовните Същества, черпейки от тях потоците светлина, които насочваше към външната светлинна сфера! Човекът, бих казал, висеше в цялата тази маса, свързан с нея като че ли с една пъпна връв, идваща от божествения свят, висеше там, в лоното на светлината, в мировото лоно на нашата Земя. Едно общо мирово лоно беше това, в което тогава живееше светлинният човек-растение, усещайки се като едно неразделно цяло със светлинната мантия на Земята. Така в тази нежна растителна форма от подвижни изпарения човекът висеше, свързан като с пъпна връв с майката Земя, обгърнат и приютен от цялата майка Земя. Както днес, в един по-груб смисъл, детският зародиш е обгърнат и приютен в майчината утроба, така през онези времена човешкият зародиш беше обгърнат и приютен от майката Земя.
към текста >>

Следователно, настъпи онзи момент, когато Слънцето се отдели от Земята и човекът-растение постепенно трябваше да се потопи във физическата водна Земя.
Следователно, настъпи онзи момент, когато Слънцето се отдели от Земята и човекът-растение постепенно трябваше да се потопи във физическата водна Земя. Това е степента, която човекът беше постигнал в своето тяло, степента, чиято дегенерирала форма днес наблюдаваме в рибите. Когато днес виждаме стрелкащите се във водата риби, трябва да знаем, че тези риби са останките - разбира се в изродена форма - от тогавашните човеци. Нека да си представим приблизително следното: една златна риба с фантастични растителни форми, изключително подвижна, но много тъжна, понеже светлината беше отнета от водата. У този предшественик на човека възникна един дълбок, много дълбок копнеж. Светлината вече не беше там; и желанието за светлина породи копнежа.
към текста >>

179. Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма. GA_106 Египетски митове и мистерии

Първото, което възникна от този човешки зародиш, още докато Слънцето беше съединено със Земята, всъщност представляваше един вид растение, чиято чаша се отваряше нагоре.
Нека да повторим това, което вече споменахме в предишните лекции, а именно, че когато Земята се намираше в началото на своето развитие, тя се състоеше, така да се каже, изцяло от човешки зародиши, които образуваха първичната Земна мъглявина. Както индийският, така и египетският ясновидец можеше по духовен път да види как от този човешки зародиш израства цялата по-късна човешка форма. Всичко онова, което по-късно се разви от този човешки зародиш, можеше да бъде видяно още тогава. Първото, което възникна от този човешки зародиш, още докато Слънцето беше съединено със Земята, всъщност представляваше един вид растение, чиято чаша се отваряше нагоре. Тези форми изпълваха цялата Земя и от тях се образуваше споменатата първична мъглявина. Обаче в самото начало, когато възникваше тази цветна корона, отваряща се нагоре към мировото пространство, тя беше едва доловима и по-скоро би могла да бъде възприета, ако човек - в днешния му вид - доближавайки се до нея, би усетил нещо като едно чашообразно топлинно тяло. Следователно, там първоначално съществуваше едно топлинно тяло. Още докато Земята беше съединена със Слънцето, вътрешността на тази човешка форма започна да свети и да озарява с лъчите си мировото пространство. Ако един човек притежаващ днешните очи би се приближил към една такава светлинна форма, той би видял нещо като искрящо, светещо кълбо, нещо като блестящо Слънце, просветващо с правилните си форми в мировото пространство.
към текста >>

180. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Човекът, който спи, се състои само от физическо и етерно тяло; той се намира в едно състояние аналогично на това на растението.
Знаем, че човекът, така както той ни се представя обикновено, се състои от четири главни члена: физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло /или тяло на усещанията/ и Азът. В обикновения живот, през деня, тези четири принципа са органично свързани помежду си. Но нощно време, през време на съня, астралното тяло и Азът се излъчват от физическото и етерното тела. Човекът, който спи, се състои само от физическо и етерно тяло; той се намира в едно състояние аналогично на това на растението. Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека. Защото астралното тяло се явява заедно с животното, а Азът с човека. И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло. Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз. Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-висш елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени.
към текста >>

Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека.
Знаем, че човекът, така както той ни се представя обикновено, се състои от четири главни члена: физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло /или тяло на усещанията/ и Азът. В обикновения живот, през деня, тези четири принципа са органично свързани помежду си. Но нощно време, през време на съня, астралното тяло и Азът се излъчват от физическото и етерното тела. Човекът, който спи, се състои само от физическо и етерно тяло; той се намира в едно състояние аналогично на това на растението. Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека. Защото астралното тяло се явява заедно с животното, а Азът с човека. И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло. Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз. Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-висш елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени. Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението.
към текста >>

И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло.
В обикновения живот, през деня, тези четири принципа са органично свързани помежду си. Но нощно време, през време на съня, астралното тяло и Азът се излъчват от физическото и етерното тела. Човекът, който спи, се състои само от физическо и етерно тяло; той се намира в едно състояние аналогично на това на растението. Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека. Защото астралното тяло се явява заедно с животното, а Азът с човека. И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло. Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз. Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-висш елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени. Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението. Ето защо, ако се намираме пред едно същество, което, както човекът, притежава не само физическо тяло, но съдържа и повисши, свръхсетивни елементи, тези елементи намират своя израз и в нисшата природа. Както Вашата душа се изразява чрез физиономията, така и физическото тяло е един израз на работата на астралното тяло и на Аза; ние не виждаме в него само това физическо тяло, но също и един физически израз на невидимите членове на човешкото същество.
към текста >>

Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз.
Но нощно време, през време на съня, астралното тяло и Азът се излъчват от физическото и етерното тела. Човекът, който спи, се състои само от физическо и етерно тяло; той се намира в едно състояние аналогично на това на растението. Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека. Защото астралното тяло се явява заедно с животното, а Азът с човека. И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло. Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз. Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-висш елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени. Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението. Ето защо, ако се намираме пред едно същество, което, както човекът, притежава не само физическо тяло, но съдържа и повисши, свръхсетивни елементи, тези елементи намират своя израз и в нисшата природа. Както Вашата душа се изразява чрез физиономията, така и физическото тяло е един израз на работата на астралното тяло и на Аза; ние не виждаме в него само това физическо тяло, но също и един физически израз на невидимите членове на човешкото същество. По същия начин системата на жлезите в човешкото физическо тяло е израз на етерното тяло.
към текста >>

Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението.
Защото така, както ние го виждаме във физическия свят, растението е съставено само от физическо и етерно тяло; то няма нито астрално тяло, нито Аз; това именно го различава от животното и човека. Защото астралното тяло се явява заедно с животното, а Азът с човека. И така, ако през време на съня човекът прилича на растение, това значи, че той се състои тогава само от физическо тяло и етерно тяло. Въпреки това, даже и спящият човек е нещо повече от едно растение, защото в течение на развитието към своите физическо и етерно тела той е придобил и едно астрално тяло, носител на неговите радости и страдания, на желанията, инстинктите, страстите, а също така и един Аз. Но винаги, когато към по-нисшите елементи се прибави един по-висш елемент, самите по-нисши елементи биват преобразени. Ако едно астрално тяло би се прибавило към едно растение, така както то съществува днес в природата, това астрално тяло не би само обгърнало растението в неговата горна част, но би проникнало в него и тогава би трябвало да се яви нещо подобно на месото на животното; и би се получило едно друго преобразуване, ако освен това би се прибавил един Аз, който би проникнал растението. Ето защо, ако се намираме пред едно същество, което, както човекът, притежава не само физическо тяло, но съдържа и повисши, свръхсетивни елементи, тези елементи намират своя израз и в нисшата природа. Както Вашата душа се изразява чрез физиономията, така и физическото тяло е един израз на работата на астралното тяло и на Аза; ние не виждаме в него само това физическо тяло, но също и един физически израз на невидимите членове на човешкото същество. По същия начин системата на жлезите в човешкото физическо тяло е израз на етерното тяло. Всичко, което е съставна част на нервната система, е израз на астралното тяло, а цялата система на кръвообращението е израз на Аза. По този начин във физическото тяло ние трябва да различаваме една четворна организация и само един груб материализъм би могъл да постави на същата плоскост различните вещества на човешкото физическо тяло.
към текста >>

Защото едно растение не притежава едно вещество, което да е израз на астралното тяло /нервната система/ , то не съдържа също така и никакъв израз на Аза /кръвоносната система/.
Всичко, което е съставна част на нервната система, е израз на астралното тяло, а цялата система на кръвообращението е израз на Аза. По този начин във физическото тяло ние трябва да различаваме една четворна организация и само един груб материализъм би могъл да постави на същата плоскост различните вещества на човешкото физическо тяло. Кръвта, която се движи в нашите кръвоносни съдове, е станала това, което тя е, защото Азът е проникнал в човека. Нервната система е получила своето днешно устройство затова, защото в човека работи астралното тяло; а системата на жлезите дължи своето съществувание на етерното тяло. Тогава Вие лесно ще разберете, че от момента на заспиването и до момента на събуждането си човекът е едно същество пълно с противоречия. Защото едно растение не притежава едно вещество, което да е израз на астралното тяло /нервната система/ , то не съдържа също така и никакъв израз на Аза /кръвоносната система/.
към текста >>

Също както растението се ражда от семето, така на старото Слънце се появява отново човешкото физическо тяло.
Но там съществуваше човешкото физическо тяло в своя първоначален зачатък. То беше съставено съвършено различно от това, което е днес. То съществуваше в зародишно състояние. Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния свят, преди да може да се прероди. Сатурн се преражда също и става "Старото Слънце". Също както растението се ражда от семето, така на старото Слънце се появява отново човешкото физическо тяло. Човекът не беше растение, но беше стигнал до степента на растение. Той беше съставен от физическо тяло и етерно тяло и неговото съзнание приличаше в онова време на дълбоко съзнание, което днешният човек има, когато спи без сънуване, което днес има цялото растително царство, което ни заобикаля.
към текста >>

Човекът не беше растение, но беше стигнал до степента на растение.
То беше съставено съвършено различно от това, което е днес. То съществуваше в зародишно състояние. Когато Сатурн завърши своето развитие, той навлезе в космическата нощ, също както след смъртта човек минава през духовния свят, преди да може да се прероди. Сатурн се преражда също и става "Старото Слънце". Също както растението се ражда от семето, така на старото Слънце се появява отново човешкото физическо тяло. Човекът не беше растение, но беше стигнал до степента на растение. Той беше съставен от физическо тяло и етерно тяло и неговото съзнание приличаше в онова време на дълбоко съзнание, което днешният човек има, когато спи без сънуване, което днес има цялото растително царство, което ни заобикаля.
към текста >>

181. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Докато днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
Но как действуваха те на старото Слънце? Те не бяха в състояние да създадат едно същество състоящо се от физическо и етерно тяло. Ето защо към тях трябваше да се присъединят Духовете на Огъня. Тези изостанали назад Духове на Личността не можеха да направят на Слънцето друго, освен да възпроизведат това, което бяха създали на стария Сатурн: един физически зачатък със стойност на минерал. Чрез тяхното действие на старото Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните животни. Докато днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
към текста >>

А съществата, които през време на Слънчевото развитие бяха с една степен по-ниско от човека, сега на старата Луна достигна степента на растение.
Така ние виждаме, че измежду земните същества човекът е най-старото същество, първородният на сътворението. Другите същества се родиха поради това, че някои от силите на развитието, свързани с човечеството, изостанаха на определена точка, създавайки по този начин по-нисши същества. Ако изостаналите назад Духове на Личността биха завършили на Сатурн своята предначертана работа и не би се наложило да я довършват на старото Слънце, животинското царство не би се родило. Същото се отнася и за Лунното развитие: човекът напредна в своето развитие, защото съществата, които наричаме Ангели, в съюз със други по-възвишени същества, наричани Духове на Движението /според езотеричното Християнство "Динамис", "Сили"/, го надариха с астрално тяло, което го издигна на степента на животно. А съществата, които през време на Слънчевото развитие бяха с една степен по-ниско от човека, сега на старата Луна достигна степента на растение. Това са прадедите на животните. После под действието на изостаналите назад същества се появиха създания, които са прадеди на съвременните растения. Следователно на старото Слънце не съществуваше още растително царство. То се появи едва на старата Луна. Що се отнася за минералното царство, така както ние го намираме днес в твърдо състояние, от него на старата Луна нямаше даже и следа.
към текста >>

През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва.
През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва. Това, което радва очите през пролетта, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо. Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията.
към текста >>

Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете.
През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва. Това, което радва очите през пролетта, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо. Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията. Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия живот. През пролетта то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън.
към текста >>

Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята.
През пролетта от нищожното семе пониква растението, което расте и цъфти, дава плодове, които узряват и след това през есента увяхва. Това, което радва очите през пролетта, през лятото, умира през есента, и привидно не остава нищо. Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията. Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия живот. През пролетта то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън. През есента то се връща на Слънцето и оставя след себе си само семето, като един залог, който ще му помогне отново да намери своя път към физическата природа.
към текста >>

През пролетта то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън.
Но ако мислите, че през зимата наистина не съществува нищо от растението, или ако мислите, че то продължава да съществува само във физическото семе, Вие се лъжете. Растението е съставено от физическо тяло и етерно тяло; но за ясновидеца то е заобиколено в своята горна част от астрално вещество; това астрално вещество получава своята сила от слънцето, от духовното естество на Слънцето, което се разлива към Земята. Така ясновидецът може да види, как всеки цвят е обкръжен от един сияещ облак, през който преминава животът, който се разменя между Слънцето и Земята. През пролетта и лятото, когато растенията се развиват и разцъфтяват, слънчевото същество се доближава и обгръща растенията. Когато идва есента, астралното вещество се оттегля в лоното на слънчевия живот. През пролетта то бе търсило физическото тяло на растението, за да може, ако не да се въплъти, поне да го обгърне от вън. През есента то се връща на Слънцето и оставя след себе си само семето, като един залог, който ще му помогне отново да намери своя път към физическата природа.
към текста >>

182. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението.
Когато човекът имаше още съзнание за духовния свят, той не виждаше още ясно животните, растенията, но виждаше тяхната духовна аура; той не би могъл да различи ясно формата на един слон, но добре различаваше етерната форма, която преливаше над физическата. Това ясновиждащо съзнание постепенно изчезна, чрез съвпадането на физическото и етерното тела Азът се пробуди и човекът видя как пред неговия поглед се разкри един съвършено нов свят физическият. Ако нещо не би се случило, от този момент нататък той би възприемал един външен свят, но същевременно би възприемал и духовните същества и сили, които участвуват в този външен свят. Той би виждал физическата форма на едно растение, както ние вършим това днес, но същевременно би виждал и духовното естество на растението. Как стана, че в течение на развитието смътното ясновидство не можа да бъде заменено с едно ясно съзнание за нещата, без за това човек да изгуби своето духовно зрение?
към текста >>

183. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Видяхте, че току що почерпената от извора вода беше съвършено различна от такава, която би стояла вече известно време в една делва, както едно текущо откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва в една ваза от няколко дена.
Следователно това, което е станало в Кана от Галилея, трябваше да бъ-де извършено под действието на един посветен, който беше надминал петата степен на посвещение. Авторът на Евангелието на Йоана под готвя по един чудесен начин събитията, които описва. Видяхте, че току що почерпената от извора вода беше съвършено различна от такава, която би стояла вече известно време в една делва, както едно текущо откъснато растение е съвършено различно от едно цвете, което увяхва в една ваза от няколко дена. И свързвайки се със силите на Земята чрез водата, която е прясно извадена, посветеният се свързва с духовната връзка, съществуваща между Христа и неговата майка. Той продължава действието, което самата Земя извършва за един по-продължителен период. В лозата Земята може да превърне водата във вино. Христос, който се е доближил до Земята, който е станал Дух на Земята, действува в целия земен организъм; ако той е Христос, той трябва да може да направи това, което земята прави в лозата, да превърне водата във вино.
към текста >>

184. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Както от семето израства растението, така и смъртта не разрушава, но тя е семе на живот.
Смъртта на невинния на Голгота е дала едно доказателство, което по-степенно ще стане явно за всички хора, а именно, че всъщност смъртта е тъждествена с Отца, с вечно живия Отец. Когато чрез събитието на Голгота ще сме разбрали, че външната смърт няма смисъл, че в тялото на Исуса от Назарет е живял Христос, с който ние можем да се съединим; когато ще сме признали, че признакът на смъртта на кръста е само външен и че животът на Христа в неговото етерно тяло след смъртта е същият както и преди смъртта, че следователно тази смърт не е засегнала живота, но че самата тя е живот ние ще видим, че този, който бе окачен на кръста от сега нататък е символът на тази истина: смъртта действително раздава живота. Както от семето израства растението, така и смъртта не разрушава, но тя е семе на живот. Семето на смъртта е било положено във физическия свят, за да може този свят да бъде приет в лоното на живота. Опровержението не смъртта е било даде но на кръста чрез тази смърт която е в противоречие с човешките закони, смъртта на невинния.
към текста >>

185. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е.
Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е. да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят. Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята. Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход. Същото е и по отношение на човека.
към текста >>

да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят.
Те не искат нищо друго освен да подържат всичко, което живее на Земя-та, най-гъстата форма не физическата материя. Когато, например, едно растение покарва, развива лист след лист до цъфтежа, стремежът на Луцифер-Ариман би бил да продължат до безкрайност този растеж, т.е. да запазят това растение във физическата форма, която то е достигнало, а чрез това да го откъсват от духовния свят. Резултатът би бил тогава фиксирането на небето върху Земята. Същият стремеж съществува и по отношение на животните които Луцифер и Ариман искат да отъждествят с телата, в които те живеят, за да ги накарат да забравят в лоното на материята своя духовен произход. Същото е и по отношение на човека.
към текста >>

Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване. И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала.
към текста >>

И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота. Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване. И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние? Нека запитаме това растенията, който са наша радост. Те ни радват със своите величествени цветя, но за няколко месеца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала. Помислете за едно животно, което Ви е било може би вярно и което за кратко вре ме изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, така както го познаваме във физическия свят, след няколко години също не съществува вече; смъртта го е засегнала.
към текста >>

Какво казва той подавайки им гроздовия сок, който иде от сока на едно растение?
Вземете кое да е земно вещество; кога ще го познаете истински? Когато кажете: това е част от тялото Христово! Какво можеш да каже Христос на онези, които искаха да го познаят? Той взе хляба, който е направен от житото на Земята, и каза: това е моето тяло! Какво казва той подавайки им гроздовия сок, който иде от сока на едно растение? Това е моята кръв! Той беше станал Дух на Земята.
към текста >>

Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам!
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам! ” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му.
към текста >>

” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея!
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам! ” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало.
към текста >>

" Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката".
При първата степен той съзерцава растенията, как те израстват от минералната почва, растат и цъфтят. Ако растението би имало едно съзнание като това на човека, то би трябвало да се обърне към минералното царство, върху което расте, и да каже: "О, ти, камък, между съществата на природата ти си едно създание по-нисше от мене; аз стоя над тебе, но без тебе не бих могло да съществувам! ” По същия начин, когато животното би погледнал към растението, то би могло да почувствува, че растението е основа на неговия живот и да си каже: "Аз съм по-висше създание от тебе, растение; но без тебе не бих могло да живея! В пълна смиреност казвам, че ти дължа моето съществувание! " Същото би трябвало да бъде и в човешкото царство: “Всеки човек би трябвало да насочи духовния си поглед към този, който стои по-ниско от него и да каже: "ти принадлежиш на по-нисшия свят; но както растението се прекланя пред камъка, животното пред растението, аз се прекланям пред тебе, комуто дължа моето съществуване." Ако в течение на седмици, месеци, а може би и години човек се потопява в тези чувства на всемирно смирение, той ще разбере, какво значи "миенето на краката". Пред ученик се разкрива едно духовно видение, което му показва Христа, висшето Същество пред дванадесетте апостоли и измивайки им краката. Същевременно той ще почувствува, като че вода облива краката му. И целият смисъл на това събитие се разкрива на ученика в едно видение, който му по казва, че това събитие наистина е станало. Нишката на познанието го довежда до точката, където всяко доказателство е излишно. Защото той вижда направо в духовния свят сцената, в която Христос измива краката на учениците.
към текста >>

186. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

О, тази Любов и това Братство между хората е едно нежно, макар и много важно растение.
Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото дело. Това, което става после като посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща. Главното са слушателите и зрителите. И главното е, че през душите и през сърцата на слушателите преминава един общ живот, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония. Сред нашето движение ние говорим за основаването на една ядка на човечеството, в която да живее Любовта и братството между хората, като за първия наш принцип. О, тази Любов и това Братство между хората е едно нежно, макар и много важно растение. И то цъфти само там, където душите съзвучат в хармония; т.е. там, където трепти един общ духовен живот в душите по един общ начин. Това имах ме именно вчера. Нашето движение трябва да бъде един инструмент да укрепи нашите души по този начин и същевременно да ги разтвори така, щото заедно да оставим да се влее в нас нещо духовно, което трябва да се влее. Един общ полъх трябва да минава през душите.
към текста >>

187. 4. СКАЗКА ТРЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие.
Не съществуваше още нищо от това, което е вътрешен глас на съвестта. Всичко в света, включително и вътрешния душевен живот, е подчинено на развитието. Така се е развило и това, което наричаме съвест. И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление. Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо. Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие. Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове. В решаващите точки стават постоянно скокове. Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест. С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на духовете на съвестта, на Ериниите. Тези духовни същества са такива, че пред тях се изпъчва нашето вътрешно изживяване на съвестта, както пред духовете на огъня се изпречва външният израз на огъня.
към текста >>

Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест.
И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление. Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо. Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие. Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове. В решаващите точки стават постоянно скокове. Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест. С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на духовете на съвестта, на Ериниите. Тези духовни същества са такива, че пред тях се изпъчва нашето вътрешно изживяване на съвестта, както пред духовете на огъня се изпречва външният израз на огъня.
към текста >>

188. 5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята.
От много неща може да се види, че ученията, които днес могат да бъдат открити по един оригинален първичен начин, могат да се намерят по съответен начин в древни времена, стига само да можем да разчетем изразите. Все пак бива да изпускате изпредвид, че би било съвършено погрешно да помислим, какво сме изчерпили нещата, когато днес се опитваме да хвърлим светлина върху източната мъдрост чрез това, което днес можем да добием в западния свят, като кажем: ние намираме на изток това или онова като мнение за развитието на света; и така говорим ние днес. Но ние намираме това по същия начин и у Ферекид от Сирос, според мене, намираме го и в египетската епоха, в епохата на халдейските маги, в древно-индийската епоха. Ако бихме считали това за единствено възможното, тогава бихме могли да кажем: "следователно днес ние намираме една мъдрост, която е съществувала в най-различни форми навсякъде, където хората са се стремили към една мъдрост: една и съща мъдрост навсякъде! " Срещу това твърдение в неговата абстрактна форма не би могло ни най-малко да се възрази, защото фактически нещата стоят така; но трябва да кажем, че това е само една част от истината. Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята. Ако е напълно правилно да се каже, че постоянно едни и същи мъдрости се явяват в най-различни форми, съществува обаче едно развитие на тези мъдрости; и просто казано не е правилно да се каже, че още през древно-индийската епоха е съществувало същото онова, което днес съществува. Това би било също така неправилно да се каже, както не би било правилна да се каже, че когато растението образува своите цветове, това е едно и също нещо, както когато то развива своя корен. Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството.
към текста >>

Това би било също така неправилно да се каже, както не би било правилна да се каже, че когато растението образува своите цветове, това е едно и също нещо, както когато то развива своя корен.
Но ние намираме това по същия начин и у Ферекид от Сирос, според мене, намираме го и в египетската епоха, в епохата на халдейските маги, в древно-индийската епоха. Ако бихме считали това за единствено възможното, тогава бихме могли да кажем: "следователно днес ние намираме една мъдрост, която е съществувала в най-различни форми навсякъде, където хората са се стремили към една мъдрост: една и съща мъдрост навсякъде! " Срещу това твърдение в неговата абстрактна форма не би могло ни най-малко да се възрази, защото фактически нещата стоят така; но трябва да кажем, че това е само една част от истината. Както развитието на растението не се състои в това, растението да произвежда от долу от най-долната точка на своя корен до плода винаги едни и същи органи, а в това, че то произвежда зелените листа, оцветените листа, цветове, тичинки, близалцето и т.н., както растението изменя формата на своите произведения, води ги до все висши форми, така е и с напредъка на човешкия живот върху Земята. Ако е напълно правилно да се каже, че постоянно едни и същи мъдрости се явяват в най-различни форми, съществува обаче едно развитие на тези мъдрости; и просто казано не е правилно да се каже, че още през древно-индийската епоха е съществувало същото онова, което днес съществува. Това би било също така неправилно да се каже, както не би било правилна да се каже, че когато растението образува своите цветове, това е едно и също нещо, както когато то развива своя корен. Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството. С това в развитието на човечеството е навлязло нещо, с което нищо друго подобно не може да се сравни, нещо, което стои като съвършено единствено събитие в развитието на човечеството. Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо?
към текста >>

189. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи.
В друго положение се намира човек по отношение на собствения вътрешен свят. Как човек усеща и чувствува, как проявява своята воля, как мисли, как образува чувствата на своята съвест, това зависи от обстоятелството, дали човек е по-малко или повече съвършен, дали е работил повече или по-малко над своя душевен живот. Човекът не може, така да се каже, да предизвиква един лош червен или зелен цвят при утринната зора или при едно растение; но вследствие на това, че покваря своя собствен живот, той може да създаде в себе си противни на разума чувства, лоши морални съждения; човекът може да се отдаде повече или по-малко на гласа на своята съвест; по отношение на своите представи той може да се отдаде на красивото или на грозното, на истински или лъжливи мисловни образи. Следователно чрез своето собствено поведение човекът променя булото, което нашата душа разпростира върху духовния свят. И понеже в край на сметка това, което виждаме зад булото на нашия собствен душевен живот, зависи от това, дали това було е изправно или покварено, лесно може да се разбере, че при един покварен, несъвършен, малко развит вътрешен душевен живот и при възлизането в духовния свят или при слизането при долните духовни същества могат да бъдат създадени карикатури, погрешни, противни на здравия смисъл, противоприродни представи и сили. Ето защо през всички времена се е правело разлика между възлизането при горните богове и слизането при долните богове. Слизането се е считало като нещо съществено по-опасно отколкото възлизането при горните богове. Ето защо в пътя за слизането при долните богове на учениците на мистериите са били поставяни особено високи изисквания.
към текста >>

Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н.
Хората трябваше да минат през тази степен на живота на физическото поле. Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща.
към текста >>

Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка.
Но не би било възможно цялото развитие на човечеството да бъде ръководено от духовния свят просто така, че да се изпрати един поток от човечество от старата Атлантида през областите на Европа и Африка към Азия и всичко да се развива, така да се каже линейно. Никога развитието не се състои просто само в това, от един зародиш да се образува нещо и след това да прогресира по права линия, а навсякъде, където съществува развитие, трябва да настъпи и нещо друго. От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода.
към текста >>

Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред.
От един много обикновен пример можете да си изясните, че никога развитието не е напредване в права линия, така че едно нещо да произвежда друго, но към развитието предналежи и нещо друго. Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние.
към текста >>

Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот.
Погледнете растенията! Вие хвърляте семето в земята и виждате, как от това семе се развиват органи на растението, листата, как по-късно се явяват чашечните листенца, тичинките, близалцето и т.н. Но при днешния нормален живот на растението, ако развитието трябва да напредва, е необходимо нещо друго, нещо, което, така да се каже, не стои в правата линия на напредъка. За образуването на плода е необходимо оплодяването. Оплодяващите вещества трябва да се прелеят от едно растение в друго, за да може цветът да се развие в плод; а не би било възможно от цвета да се образува плодът в права линия; трябва да дойде един поток от влияние отвън и се прибави, за да може чрез това влияние, което идва от страни, развитието да върви напред. Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното.
към текста >>

Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното.
Това, което можете да видите при растението, е един образ на цялостния миров живот; и това ви дава едно указание, как стоят, как стават работите в духовния живот. Съвсем погрешно е да се мисли, че в духовния живот се стига до целта, когато се смята, че някъде се явява едно културно течение и че от това културно течение се раждат все нови и нови неща. Известно време това може да върви така, но то не би било достатъчно, то не би произвело това, което трябва да стане, както цветът без оплодяването не би произвел плода. Винаги в определена точка на развитието трябва да дойде едно странично влияние в развитието на човечеството, да дойде един вид духовно оплодяване. Когато едно културно течение се е движело известно време праволинейно напред, тогава от страни трябва да дойде някакво влияние. Както в живота на растението женският и мъжкият елемент се развиват отделно един от друг, така и в напредващото развитие на човеците от Атлантида насам трябваше да се образува не само един единен поток, който да върви от запад на изток; но от древна Атлантида на изток трябваше да се насочат предимно две главни течения, които известно време се развиват разделени едно от друго и после след определено време се срещат и се оплодяват взаимно, за да може да се създаде правилното. И ние можем да проследим тези две течения на развитието на човечеството, когато изпитаме по един правилен начин документите на духовното виждане. Така ние имаме едно течение на развитието на човечеството, което се ражда чрез това, че определени народи от древна Атланти да преминават и се настаняват повече към северните области, стигайки до областите, които днес обхващат Англия, северна Франция, после до днешна Скандинавия, Русия чак до Азия и до Индия. В тази посока се движи един поток от народи от най-различно естество, което течени е носи един определен духовен живот. Друго едно течение на развитието на човечеството минава по един друг път; то минава повече на юг. То върви така, че днес бихме могли да търсим неговия път от Атлантическия океан през Южна Испания, през Африка, чак до Египет, после до Арабия.
към текста >>

Отначало разделени, както оплодяващите се мъжки и женски органи на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно.
Можем да охарактеризираме разликата между двете течения на народите като кажем: че вярното течение на народите работи, за да ни представи един човек, който в своето външно тяло ни показва един образ и подобие на духа; за другото течение на народите беше важно да развият невидимо показващата се душа, следователно онова, което може да бъде почувствувано само, когато насочим погледа на вътре. Така северното течение на народите създаде образа и подобието на божеството, както този образ и подобие се явяват външно; а южното течение на народите създаде душевния образ и подобие на божеството, душевният образ и подобие на божеството, който работи и тъче невидимо във вътрешността. Отначало разделени, както оплодяващите се мъжки и женски органи на растението, тези две течения на народите се развиваха известно време отделно едно от друго; едното течение на народите се разви до най-висока степен вътрешно, другото до най-висока степен в изразяването на духа външно. И после, когато настъпи подходящият момент, двете тези течения трябваше да се оплодят взаимно. Можем да разгледаме едното или другото течение на народите, навсякъде ще намерим потвърдено това, което току що бе казано, ще намерим това потвърдено и външно, исторически.
към текста >>

190. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Аз Ви дадох примера с растението, което израства, но не би могло да даде плод, ако развитието не би получило еди нов тласък.
От това виждаме, че развитието на човечеството никак не е праволинейно, че то протича подобно на всичко друго в природата. Аз Ви дадох примера с растението, което израства, но не би могло да даде плод, ако развитието не би получило еди нов тласък. Тук Вие имате един образ, който Ви показах, че от страни трябва да дойдат други влияния. Не съществува едно праволинейно развитие. Така трябваше да преминат един над друг луциферическият и Христовият Принцип, който търси само развитието в права линия, той никога не ще може да разбере действителното развитие на света. Само който обгръща отделните течения и след това вижда, как теченията се оплодяват взаимно, само той може да разбере действително развитието. През епохата, когато при древната индийска култура хората бяха в известно отношение различно устроени в сравнени е с по-късно, това човешко виждане беше различно.
към текста >>

191. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Както някой правилно описва един лист от растение, като веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип.
Изтъкнахме, как чрез явяването на Христа на Земята това положение бе изменено така, че двете царства преминаха едно над друго и човечеството отива към една епоха, когато Христос трябва да бъде търсен вътре в душата, а Луцифер навън в света. За да съгласуваме казаното с някои неща, които по-голяма част от Вас са слушали вече върху луциферическите Същества, днес отново трябва да се върнем с няколко думи към същността на луциферическия принцип. Нещата в света са сложни и всичко може да бъде разглеждано от най-различни страни, от най-различни гледища. И понеже някои неща се разглеждат един път от една страна, друг път от друга страна, чрез това понякога може да изглежда, че нещата не се съгласуват. И въпреки това те са в съгласие едни с други. Както някой правилно описва един лист от растение, като веднъж го описва от предната страна, друг път от задната страна, и въпреки това той е същият лист, така и луциферическият принцип е правилно описан от онзи, както сторихме това в изминалите часове, който проследява пътя, който трябва да поеме душата към този луциферически принцип. Но естествено ние можем да разглеждаме, така да се каже, повече от една извънземна гледна точка, от едно извънземно място развитието на нашата Земя и на света и тогава да охарактеризираме положението на луциферическите Същества от една друга гледна точка. Сега нека сторим това с няколко думи.
към текста >>

192. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>

Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>

Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>

С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
Имагинативният свят е приблизително така устроен, че ние добиваме представа за него примерно по следния начин. Нека да си представим, че пред нас стои едно растение и че ние сме в състояние да извлечем от него всичко, което нашите очи възприемат като цвят, като багри, но по такъв начин, че те сякаш свободно плуват във въздуха. Ако спрем до този момент, с други думи, ако извлечем присъщите на дадено растение багри и ги оставим да плуват свободно пред нас, тогава ние бихме имали пред себе си една мъртва цветна форма. Обаче за ясновиждащия човек тази цветна форма, този цветен образ съвсем не остава мъртъв. Напротив, когато той извлича цветовете и багрите от едно растение разбира се, след съответната медитативна подготовка тогава този цветен образ просто оживява, благодарение на една вътрешна духовна сила, така че човек има пред себе си не един мъртъв образ, носещ физическата характеристика на растителните субстанции, а нещо живо: една свободно носеща се из въздуха оцветена светлина, блестяща по всевъзможни начини, една вътрешно оживена светлина, така че сега всеки отделен цвят става непосредствен израз на едно духовно-душевно Същество, което не може да бъде възприето във физическия свят. С други думи, за ясновидеца видимите физически багри на растението се превръщат в непосредствен израз на конкретни душевно-духовни Същества.
към текста >>

193. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Нека да разгледаме например, как се развива зародишът на растението.
За тази цел, налага се най-напред окончателно да скъсаме с един друг широко разпространен предразсъдък, към който мнозина се придържат, най-вече поради леност и стремеж към удобство. Става дума за предразсъдъка, според който природата не прави никакви скокове в своята еволюция. Няма по-погрешна постановка от тази, дори да разглеждаме нещата откъм най-елементарната им страна. Природата непрекъснато прави скокове! Ето кое е същественото. Нека да разгледаме например, как се развива зародишът на растението. Когато пониква първото листенце, това е един забележителен скок. Друг забележителен скок настъпва, когато растението цъфне, и после идва един друг, много съществен скок, свързан с образуването на плода. Непрекъснато се извършват скокове, и който не се съобразява с този факт, просто не е в състояние да разбере природата. Разглеждайки еволюцията на човечеството, той ще повярва, че в дадено столетие тя напредва със скоростта на охлюв, а в следващите епохи скоростта не се променя значително. Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява първият цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове.
към текста >>

Друг забележителен скок настъпва, когато растението цъфне, и после идва един друг, много съществен скок, свързан с образуването на плода.
Няма по-погрешна постановка от тази, дори да разглеждаме нещата откъм най-елементарната им страна. Природата непрекъснато прави скокове! Ето кое е същественото. Нека да разгледаме например, как се развива зародишът на растението. Когато пониква първото листенце, това е един забележителен скок. Друг забележителен скок настъпва, когато растението цъфне, и после идва един друг, много съществен скок, свързан с образуването на плода. Непрекъснато се извършват скокове, и който не се съобразява с този факт, просто не е в състояние да разбере природата. Разглеждайки еволюцията на човечеството, той ще повярва, че в дадено столетие тя напредва със скоростта на охлюв, а в следващите епохи скоростта не се променя значително. Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява първият цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове.
към текста >>

Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява първият цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове.
Нека да разгледаме например, как се развива зародишът на растението. Когато пониква първото листенце, това е един забележителен скок. Друг забележителен скок настъпва, когато растението цъфне, и после идва един друг, много съществен скок, свързан с образуването на плода. Непрекъснато се извършват скокове, и който не се съобразява с този факт, просто не е в състояние да разбере природата. Разглеждайки еволюцията на човечеството, той ще повярва, че в дадено столетие тя напредва със скоростта на охлюв, а в следващите епохи скоростта не се променя значително. Обаче напълно е възможно, в дадена епоха развитието да напредва бавно, както при растението, което се разлиства; но както при растението настъпва един скок, когато след последния зелен лист се появява първият цвят и растението в един миг цъфва, така и в развитието на човечеството непрекъснато стават скокове.
към текста >>

194. 10. Десета лекция, 26 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ако учението за Кармата и реинкарнацията беше оповестено през първите столетия на християнството по такъв начин, както става днес, това би означавало да изискваме от човечеството същото, което бихме искали от растението, настоявайки от семето да поникнат направо цветовете, а после зелените листа.
Ако човек вече е проникнат от способностите, които може да получи с помощта на Антропософията, и се потопи днес в собствената си душа, ще намери учението за Кармата и реинкарнацията, като нещо естествено и необходимо. Но забележете, че практически едва в наше време душите отново са достатъчно зрели, за да намерят в самите себе си това, което наричаме учение за Кармата и реинкарнацията. Не би било добре, ако това учение се прокламираше по екзотеричен начин примерно преди няколко столетия; да, с оглед на общочовешката еволюция съвсем не би било добре, ако съдържанието на днешната Антропософия, за което копнеят толкова много човешки души, и с която по необходимост е свързано всяко истинско и задълбочено проучване на Евангелията, беше оповестено преди няколко столетия. Защото за тази цел беше необходимо човешките души да са развили такива способности, чрез които да приемат в себе си учението за Кармата и реинкарнацията. Наложително беше, тези души да са минали и през по-ранни инкарнации, включително и през епохата след идването на Христос, изживявайки съответните опитности, преди да са узрели за учението, обясняващо законите на Кармата и реинкарнацията. Ако учението за Кармата и реинкарнацията беше оповестено през първите столетия на християнството по такъв начин, както става днес, това би означавало да изискваме от човечеството същото, което бихме искали от растението, настоявайки от семето да поникнат направо цветовете, а после зелените листа.
към текста >>

195. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Ако апелирахме към съвестта на човека, към неговото мислене преди в него да се е появила съвестта, преди да е възникнало логическото мислене, това би било все едно да се обръщаме към камък или към растение.
Ако апелирахме към съвестта на човека, към неговото мислене преди в него да се е появила съвестта, преди да е възникнало логическото мислене, това би било все едно да се обръщаме към камък или към растение.
към текста >>

Когато наблюдаваме растение в процес на растеж, първо виждаме зародиша, след това израства стъбло, после покарват лист след лист, и, накрая – се появява цвят.
Под развитие обикновено се разбира, че нещо, което следва, винаги става от предходното. Но развитието не става така. Развитието се осъществява от съвсем други предпоставки. Когато наблюдаваме растение в процес на растеж, първо виждаме зародиша, след това израства стъбло, после покарват лист след лист, и, накрая – се появява цвят. Сега настъпва момент от развитието, когато вече не просто постепенно се развива следващото от предходното, но става оплождане. Трябва да проникне нещо друго, зрънце от прашеца на друго растение. Така и в духовния живот сега е трябвало да се слеят най-различни жизнени условия и течения.
към текста >>

Трябва да проникне нещо друго, зрънце от прашеца на друго растение.
Под развитие обикновено се разбира, че нещо, което следва, винаги става от предходното. Но развитието не става така. Развитието се осъществява от съвсем други предпоставки. Когато наблюдаваме растение в процес на растеж, първо виждаме зародиша, след това израства стъбло, после покарват лист след лист, и, накрая – се появява цвят. Сега настъпва момент от развитието, когато вече не просто постепенно се развива следващото от предходното, но става оплождане. Трябва да проникне нещо друго, зрънце от прашеца на друго растение. Така и в духовния живот сега е трябвало да се слеят най-различни жизнени условия и течения.
към текста >>

196. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

За спазващите особено строго инструкциите, било необходимо да избягват всичко свързано с грозде, тъй като може да се каже, че в гроздето растителнообразуващият принцип прекрачва известна граница, а именно точката, която определя, че в растението действат само слънчеви сили.
Първото, което се е изисквало от назореите, е пълен отказ от всякакви алкохолни напитки. Било най-строго забранено да се вкусва каквото и да е приготвено с оцет. За спазващите особено строго инструкциите, било необходимо да избягват всичко свързано с грозде, тъй като може да се каже, че в гроздето растителнообразуващият принцип прекрачва известна граница, а именно точката, която определя, че в растението действат само слънчеви сили. Но в лозата действат не само слънчеви сили, но и нещо, развиващо се вътре, узряващо вече при ежегодно отслабващата слънчева сила, която властва през есента. Затова лозата е давала напитка на тези хора, които не искали да стават ясновидци в по-висш смисъл, а почитали само бог Дионис и позволявали на способностите си да се издигнат от Земята.
към текста >>

197. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Хайделберг, 27. 1. 1910 г. Духвната Наука като подготовка за нова етерно зрение. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ако проследите развитието на едно растение, вие ще откриете, че има скок винаги когато нещо ново се появява в течението на неговото развитие.
Има и едно изказване, което е взето като нещо естествено от официалната наука, но което антропософите би трябвало да се научат да осъзнават, че е без никакво значение: "Природата не прави скокове". Това звучи обективно, обаче е безсмислено, защото природата непрекъснато прави скокове. Ако проследите развитието на едно растение, вие ще откриете, че има скок винаги когато нещо ново се появява в течението на неговото развитие. Скок се прави от листната формация към цвета, от чашката към венчелистчетата, от венчелистчетата към тичинките и т.н. След като природата се развива постепенно за известно време, тя прави по-нататъшни скокове, всъщност цялото съществувание прави скокове. Тук лежи същината на еволюцията, че стават кризи и скокове. Една от онези баналности, произтичащи от ужасната мързеливост на човешкото мислене е, когато човешките същества казват, че "Природата не прави скокове"; всъщност тя прави много скокове. Духовният живот специално напредва в скокове.
към текста >>

198. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ние вярвахме, че виждаме животното, растението и минералните царства; това бе нашата грешка.
Буда търсеше спасение в един свят, в който нищо от този свят на сетивата не оставаше. Павел казваше, че човек би трябвало да прочисти своите енергии, своята жажда за съществувание, защото той самият ги е замърсил. Човекът би трябвало да разбере воала, който закрива истината и, като прочисти от себе си отново да види истината, която самият той се бе заблудил. На мястото на воала, който скрива растителния свят например, човек ще види божествено-духовните енергии, които работят зад растенията. Раздерете воала и светът на сетивата става прозрачен; накрая виждаме областта на духа. Ние вярвахме, че виждаме животното, растението и минералните царства; това бе нашата грешка. Всъщност ние видяхме йерархиите, протичащи към нас.
към текста >>

Растението отправя своя корен към центъра на земята, а неговата горна част стои в отношение към слънцето.
Как фактически това ще стане? Трябва да се попитаме например как сега виждаме нашата планета. Земята е описана механично, химично и физически от науката според теорията на Кант-Лаплас и тем подобни. Обаче ние приближаваме към едно преобръщане в тези области. Ще възникне концепция, която ще вижда земята не в термини на чисто минерални енергии, но в термини на растителни или на онова, което може да се нарече етерни енергии. Растението отправя своя корен към центъра на земята, а неговата горна част стои в отношение към слънцето. Това са енергиите, които правят земята това, което е тя; гравитацията е само вторична. Растенията предшествували минералите, така както въглищата някога са били растителен живот; това скоро ще бъде открито. Растенията дават формата на планетата и тогава те изхвърлят субстанцията, от която нейните минерални основи произхождат. Наченките на тази идея са дадени чрез Гьоте в неговата растителна морфология, ала той не бе разбран. Човек постепенно ще започне да вижда етерната област, защото тя е, която е характерна за растителното царство.
към текста >>

199. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Следователно трябва да кажем, че ако човек се състоеше само от онези членове, които остават лежащи в леглото през нощта, при пробуждането той нямаше да може да знае за минали изживявания в душевния живот като удоволствие, страдание и т.н., защото онова, което лежи там, е в най-верния смисъл в същото състояние като едно растение.
А сега нека помислим за момента на събуждането. В мига на събуждането човек започва отново да чувства удоволствие, болка и всякакви подтици и желания, които е изживял наскоро. Това е първото изживяване. Второто изживяване е, че аз-съзнанието му се завръща. Душевните изживявания и Азът се надигат отново от неясния мрак на съня. Следователно трябва да кажем, че ако човек се състоеше само от онези членове, които остават лежащи в леглото през нощта, при пробуждането той нямаше да може да знае за минали изживявания в душевния живот като удоволствие, страдание и т.н., защото онова, което лежи там, е в най-верния смисъл в същото състояние като едно растение. То няма душевни изживявания. Но през съня го няма и "вътрешния човек", макар че този вътрешен човек е носителят на такива изживявания. От това можем да осъзнаем, че в обикновения живот, преди страданието, удоволствието, симпатията, антипатията и т.н. да могат да бъдат изживявани, трябва астралното тяло да се пъхне в обвивките на човека, останал лежащ в леглото; в противен случай той не може да чувства никакви такива изживявания. Следователно можем да кажем: Частта от нашето същество състояща се от астрално тяло и Аз която поражда нашите вътрешни изживявания и която нощем е излята в Макрокосмоса, става забележима за нас в нормалния живот само чрез факта, че при събуждане ние слизаме в обвивките, останали лежащи в леглото.
към текста >>

200. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

На него може да се каже: Погледни едно растение.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам. Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение. На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло. Животното също дължи своето съществуване на растителното царство, и ако съзнаваше своето място в света, то щеше в смирение да признае своята задълженост към низшето царство. А човекът, достигнал определена висота, би казал: Аз не бих могъл да постигна тази степен, ако не се беше развило съответно всичко под мен.
към текста >>

Растението има корени в почвата.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам. Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение. На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло. Животното също дължи своето съществуване на растителното царство, и ако съзнаваше своето място в света, то щеше в смирение да признае своята задълженост към низшето царство. А човекът, достигнал определена висота, би казал: Аз не бих могъл да постигна тази степен, ако не се беше развило съответно всичко под мен.
към текста >>

Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам. Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение. На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло. Животното също дължи своето съществуване на растителното царство, и ако съзнаваше своето място в света, то щеше в смирение да признае своята задълженост към низшето царство. А човекът, достигнал определена висота, би казал: Аз не бих могъл да постигна тази степен, ако не се беше развило съответно всичко под мен.
към текста >>

Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло.
Мистикът подготвя себе си, концентрирайки се върху следната мисъл: "Когато видя какво съм аз и го сравня с онова, което мъдрото ръководство на Вселената е направило от мен, срамът който чувствам е като поглъщащ огън." Това чувство поражда външно изблика на срам. Това чувство би се усилило до такава степен, че би станало като обгарящ огън в душата, ако мистикът няма силата да си каже: "Да, аз се чувствам крайно нищожен в сравнение с онова, което мога да стана, но ще се опитам да развия силата, която ще ме направи способен да разбера какво мъдростта на Вселената е изградила в моята телесна природа и да направя себе си духовно достоен за него." Мистикът е каран да разбере от своя духовен учител, че трябва да има безгранично смирение. На него може да се каже: Погледни едно растение. Растението има корени в почвата. Почвата предоставя на растението едно царство, по-низше от самото него, но без което то не може да съществува. Растението може да се поклони на минералното царство, казвайки: Аз дължа своето съществуване на това низше царство, от което съм израсло. Животното също дължи своето съществуване на растителното царство, и ако съзнаваше своето място в света, то щеше в смирение да признае своята задълженост към низшето царство. А човекът, достигнал определена висота, би казал: Аз не бих могъл да постигна тази степен, ако не се беше развило съответно всичко под мен.
към текста >>

201. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Всеки, който мисли правилно ще осъзнае, че обикновеният въглен е нещо, дошло от растението; първо той е бил подобен на растение и после е станал минерален.
Може да кажете: Да, но това минерално царство не съществуваше ли по-рано от растителното и животинското царство? Всеки, който мисли правилно ще осъзнае, че обикновеният въглен е нещо, дошло от растението; първо той е бил подобен на растение и после е станал минерален. При условия, различни от тези днес, растителното царство можеше да съществува преди да има минерално царство. Минералното царство бе по-късно образувание. При различни условия растителното царство вече съществуваше, преди да има някакво минерално царство. Минералното царство бе продукт на втвърдяване втвърдяване на растителното царство. И по времето на образуването на минералното царство на Земята човекът имаше своето първо земно въплъщение.
към текста >>

202. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако в човека бе изработено само етерното тяло, той щеше да бъде като растение, защото едно растение има физическо и етерно тяло.
На какъв свят принадлежат по-дълбоко скритите, невидими членове на човешката природа? Всички те принадлежат на висшите светове. Точно както ние с физически очи виждаме само материалната страна на човека, така също и от големия външен свят ние виждаме онова, което възприемат сетивата; ние не виждаме онези свръхсетивни светове, два от които бяха описани Елементарния Свят и Света на Духа. Но човекът, с вътрешното си устройство, е произлязъл от тези висши светове. Цялото човешко същество, също и неговата външна, телесна природа, е станало възможно само защото определени невидими духовни Същества са работили върху него. Ако в човека бе изработено само етерното тяло, той щеше да бъде като растение, защото едно растение има физическо и етерно тяло. Човекът има освен тях и астрално тяло; но него го има също и животното. Ако човекът имаше само тези три члена (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло), той щеше да бъде като животно. Това не е така, защото човекът има също и свой Аз, и стои по-високо от тези по-низши създания на минералното, растителното и животинското природни царства. Всички висши членове на човека работят върху неговото физическо тяло; физическото тяло не би могло да бъде онова, което е, ако човекът не притежаваше тези по-висши членове. Едно растение би било минерал, ако нямаше етерно тяло.
към текста >>

Едно растение би било минерал, ако нямаше етерно тяло.
Ако в човека бе изработено само етерното тяло, той щеше да бъде като растение, защото едно растение има физическо и етерно тяло. Човекът има освен тях и астрално тяло; но него го има също и животното. Ако човекът имаше само тези три члена (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло), той щеше да бъде като животно. Това не е така, защото човекът има също и свой Аз, и стои по-високо от тези по-низши създания на минералното, растителното и животинското природни царства. Всички висши членове на човека работят върху неговото физическо тяло; физическото тяло не би могло да бъде онова, което е, ако човекът не притежаваше тези по-висши членове. Едно растение би било минерал, ако нямаше етерно тяло. Човекът не би имал нервна система ако нямаше астрално тяло; той нямаше да има сегашното си устройство, изправения си вървеж, своето арковидно чело, ако нямаше Аз. Ако нямаше своите невидими членове във висшите светове, той нямаше да се изправя пред нас като фигурата, която е.
към текста >>

203. 8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод.
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението.
към текста >>

А сега сравнете това растение с човешкото същество.
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа.
към текста >>

През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението.
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват.
към текста >>

Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно.
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека.
към текста >>

Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението.
На ученика, който се стреми да бъде отведен до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител да съзерцава, като начало, как едно растение израства от почвата, как то оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека. Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.
към текста >>

Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши.
През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека. Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.
към текста >>

Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа.
А сега сравнете това растение с човешкото същество. През човешкото същество тече кръв и тя е външния израз на импулси, желания и страсти; понеже човекът е надарен с Аз, той се явява пред нас като същество, по-висше от растението. Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека. Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.
към текста >>

Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека.
Само един чудноват ум макар че има много такива може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека, и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека. Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.
към текста >>

Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.
Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление бива отразено вътрешно, и това е способен да направи човекът а не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем добре да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека. Със своята червена кръв човекът съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.
към текста >>

Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н.
Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата. И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа. Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв.
към текста >>

Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата.
Всичко това щеше да бъде изяснено на кандидата за висше познание. Учителят щеше да му каже, че сега той трябва да постигне онова, което, на една по-ниска степен, му разкриваше растението; той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа е спечелила победа над нисшата, когато червената му кръв е станала така целомъдрена, както сокът на растението, когато той почервенява в розата. И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа. Ние виждаме розата като емблема, символ на изчистената кръв.
към текста >>

И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата.
И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света.
към текста >>

В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа.
И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света. Това не е абстрактна представа, а нещо, което може да се почувства и изживее като действително развитие.
към текста >>

Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи.
И ако свържем венеца на розата с мъртвия, черен, дървен кръст, с онова, което растението оставя когато умира, тогава в Розовия Кръст ние имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. В човека, за разлика от растението, трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде емблема в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст ние следователно имаме емблема на преодоляването на нисшата природа, а в розите емблема на развитието на висшата природа. Розовият Кръст е емблема на човешкото развитие, каквото то напредва в света. Това не е абстрактна представа, а нещо, което може да се почувства и изживее като действително развитие. Душата може да се изпълва с топлина при картината на развитието, представена в символа на Розовия Кръст.
към текста >>

Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в Розовия Кръст.
Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт. Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст? Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво? Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност на душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение. Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в Розовия Кръст. Тогава ние вписваме този символ в нашия свят на мисловни картини и идеи. Същото би могло да се направи и с други символи.
към текста >>

Следното ще бъде пример за прост символ: Ако се съсредоточим в едно растение, растящо докато се образува семето, и след това постепенно увяхващо, докато всичко освен семето изчезне, ние можем да онагледим това като съвсем прост символ на растежа и упадъка.
Ние можем да направим и сложни, и прости символи. Следното ще бъде пример за прост символ: Ако се съсредоточим в едно растение, растящо докато се образува семето, и след това постепенно увяхващо, докато всичко освен семето изчезне, ние можем да онагледим това като съвсем прост символ на растежа и упадъка.
към текста >>

Във формирането на картината на Розовия Кръст ние вземаме под внимание растението и човека, и едва след това изграждаме символа.
Първият етап се състои в изработването на голямо количество символични мисловни картини които се дават във всяка школа за истинско духовно обучение и варират съгласно човешката индивидуалност, така че да може да се развият висшите сетивните органи с търпение и издръжливост. На следващия етап, след като човекът е придобил определено умение в представянето на такива символи, той трябва да стигне до там да бъде способен да изключи картините от съзнанието си и да се съсредоточи само върху силата вътре в него, която ги е създала. Във формирането на картината на Розовия Кръст ние вземаме под внимание растението и човека, и едва след това изграждаме символа. Сега ние отстраняваме от съзнанието си този символ, също и онзи на Жезъла на Меркурий, съсредоточавайки се върху дейността, която самите ние сме упражнили в изграждането на картините. Това означава, че ние насочваме вниманието си към своята собствена дейност, игнорирайки произведението и. Това е дори по-трудно. След като сме създали някой символ, ние си казваме: Как ти направи това? Повечето хора ще се нуждаят да направят много, много опити за да преминат от самия символ към дейността, която го е създала.
към текста >>

204. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Растението ни се разкрива като същество което, като човека, не е подложено изцяло на физични и химични закони; то ги следва само когато загине.
Ние знаем, че човешкото физическо тяло се подчинява на съвсем различни закони веднага щом етерното тяло го остави при смъртта. Тогава то се подчинява на чисто физичните и химични закони и накрая се разлага. Верният боец, който от раждането до смъртта поддържа физическото тяло цяло по време на сън, е етерното или жизнено тяло. Но човекът притежава онова, което наричаме негов жизнен принцип, не само съвместно с животните, но също и с растителния свят като цяло. Когато погледнем в своето обкръжение, ние виждаме растителния свят навсякъде около нас. Растението ни се разкрива като същество което, като човека, не е подложено изцяло на физични и химични закони; то ги следва само когато загине. Само минералното царство следва физичните и химичните закони изцяло. На човешкото физическо тяло се приписват главно законите на минералното царство. Но това тяло е проникнато от по-висша система от закони, принадлежащи на етерното тяло, което изоставя физическото тяло при смъртта; последното тогава става подчинено на чисто физични и химични закони.
към текста >>

Но въпреки това има основна разлика между физическото тяло на човека и физическото тяло на растението; защото в човека двете тела физическо и етерно са проникнати от астралното тяло и Аза, докато растението има само физическото и етерното тяло.
Външната част на човека, която остава във физическия свят по време на сън, се състои от физическо и етерно тяло. Растенията също се състоят от физически и етерни тела. Следователно човекът има етерното тяло, също както и растенията. Но въпреки това има основна разлика между физическото тяло на човека и физическото тяло на растението; защото в човека двете тела физическо и етерно са проникнати от астралното тяло и Аза, докато растението има само физическото и етерното тяло. Затова дори външно човекът трябва да застава пред нас като принципно различно същество, защото в него тези тела са проникнати от Аза и от астралното тяло.
към текста >>

В своята човешка природа ние сме следователно сродни с растението само доколкото растението е развило двата нисши члена.
Така човек стои сред съществата на растителния свят, сходен с тях в своите нисши членове, физическото и етерното тяло, и издигащ се до по-високо ниво благодарение на своите астрално тяло и Аз. В своята човешка природа ние сме следователно сродни с растението само доколкото растението е развило двата нисши члена. Но в земния свят ние сме зависими от растителния свят. Физически човекът не може да не усети тази зависимост. Доколкото е засегнато физическото тяло, той може да мине без животинската природа; той няма нужда, освен ако не е избрал това, да се изхранва с животинска субстанция, но той се нуждае от растенията за да може неговото физическо тяло да живее в този свят. Човешкото физическото тяло предполага съществуването на физическото тяло на растението. Физическото тяло на човека, каквото е то днес, не може да съществува без околната среда на растителното царство, осигурено за него от сегашната планета.
към текста >>

Човешкото физическото тяло предполага съществуването на физическото тяло на растението.
Така човек стои сред съществата на растителния свят, сходен с тях в своите нисши членове, физическото и етерното тяло, и издигащ се до по-високо ниво благодарение на своите астрално тяло и Аз. В своята човешка природа ние сме следователно сродни с растението само доколкото растението е развило двата нисши члена. Но в земния свят ние сме зависими от растителния свят. Физически човекът не може да не усети тази зависимост. Доколкото е засегнато физическото тяло, той може да мине без животинската природа; той няма нужда, освен ако не е избрал това, да се изхранва с животинска субстанция, но той се нуждае от растенията за да може неговото физическо тяло да живее в този свят. Човешкото физическото тяло предполага съществуването на физическото тяло на растението. Физическото тяло на човека, каквото е то днес, не може да съществува без околната среда на растителното царство, осигурено за него от сегашната планета.
към текста >>

Растението не може да прави това.
Нека сега се осведомим за съответния процес в растителния свят. Там нещата са различни. Човекът може да поддържа връзката между физическото и етерното тяло независимо от въздействието на слънчевите лъчи и от относителното положение на Слънцето спрямо Земята. Растението не може да прави това. Растението е зависимо в определено отношение от положението на Земята спрямо Слънцето. Наистина, има целогодишни растения, но те също, заедно с умиращата природа, губят нещо от съществените характеристики на растителния живот през есента и получават нови сили напролет. Когато напролет лъчите на Слънцето възстановят своята даряваща топлина сила, растителният живот се събужда; когато наесен Слънцето започва да губи своята сила, растителният живот преминава в един вид покой. Дори многогодишните растения се приближават до минерално състояние през зимата; те запазват своя живот, но в своите дървесни части те се приближават до умиращо състояние. Същинският живот на растението умира през зимата и се пробужда отново през пролетта, за да достигне най-високата си точка на разгръщане през лятото.
към текста >>

Растението е зависимо в определено отношение от положението на Земята спрямо Слънцето.
Нека сега се осведомим за съответния процес в растителния свят. Там нещата са различни. Човекът може да поддържа връзката между физическото и етерното тяло независимо от въздействието на слънчевите лъчи и от относителното положение на Слънцето спрямо Земята. Растението не може да прави това. Растението е зависимо в определено отношение от положението на Земята спрямо Слънцето. Наистина, има целогодишни растения, но те също, заедно с умиращата природа, губят нещо от съществените характеристики на растителния живот през есента и получават нови сили напролет. Когато напролет лъчите на Слънцето възстановят своята даряваща топлина сила, растителният живот се събужда; когато наесен Слънцето започва да губи своята сила, растителният живот преминава в един вид покой. Дори многогодишните растения се приближават до минерално състояние през зимата; те запазват своя живот, но в своите дървесни части те се приближават до умиращо състояние. Същинският живот на растението умира през зимата и се пробужда отново през пролетта, за да достигне най-високата си точка на разгръщане през лятото. На есен растението трябва да остави своето етерно тяло да излезе извън самото него, нещо което се получава в случая на човек при наближаването на смъртта.
към текста >>

Същинският живот на растението умира през зимата и се пробужда отново през пролетта, за да достигне най-високата си точка на разгръщане през лятото.
Растението не може да прави това. Растението е зависимо в определено отношение от положението на Земята спрямо Слънцето. Наистина, има целогодишни растения, но те също, заедно с умиращата природа, губят нещо от съществените характеристики на растителния живот през есента и получават нови сили напролет. Когато напролет лъчите на Слънцето възстановят своята даряваща топлина сила, растителният живот се събужда; когато наесен Слънцето започва да губи своята сила, растителният живот преминава в един вид покой. Дори многогодишните растения се приближават до минерално състояние през зимата; те запазват своя живот, но в своите дървесни части те се приближават до умиращо състояние. Същинският живот на растението умира през зимата и се пробужда отново през пролетта, за да достигне най-високата си точка на разгръщане през лятото. На есен растението трябва да остави своето етерно тяло да излезе извън самото него, нещо което се получава в случая на човек при наближаването на смъртта.
към текста >>

На есен растението трябва да остави своето етерно тяло да излезе извън самото него, нещо което се получава в случая на човек при наближаването на смъртта.
Растението е зависимо в определено отношение от положението на Земята спрямо Слънцето. Наистина, има целогодишни растения, но те също, заедно с умиращата природа, губят нещо от съществените характеристики на растителния живот през есента и получават нови сили напролет. Когато напролет лъчите на Слънцето възстановят своята даряваща топлина сила, растителният живот се събужда; когато наесен Слънцето започва да губи своята сила, растителният живот преминава в един вид покой. Дори многогодишните растения се приближават до минерално състояние през зимата; те запазват своя живот, но в своите дървесни части те се приближават до умиращо състояние. Същинският живот на растението умира през зимата и се пробужда отново през пролетта, за да достигне най-високата си точка на разгръщане през лятото. На есен растението трябва да остави своето етерно тяло да излезе извън самото него, нещо което се получава в случая на човек при наближаването на смъртта.
към текста >>

Връзката между физическото и етерното тяло е различна в растението и в човека.
Връзката между физическото и етерното тяло е различна в растението и в човека. Растението е зависимо от отношението на Слънцето към Земята; човекът е направил себе си независим от това. Помнейки, че една част от неговото същество е устроена като растението, и че тази част е налице нощем, когато човек спи и Слънцето се е оттеглило, ние не можем да не осъзнаем, че растението е пример за това какво щяхме да бъдем като човешки същества, ако не бяхме успели в допълването на нашата растителна природа с астрално тяло и Аз. Растението ни се представя като част от собственото ни същество, която иначе не можем да възприемем; дори спящият човек не функционира като растение, защото астралното тяло и Азът работят върху него. Растението е един пример, илюстрация на същество, което се състои само от физическо и етерно тяло. Оттук трябва да ни бъде ясно, че има не само физическо родство между човека и растителния свят, но също и морално и духовно.
към текста >>

Растението е зависимо от отношението на Слънцето към Земята; човекът е направил себе си независим от това.
Връзката между физическото и етерното тяло е различна в растението и в човека. Растението е зависимо от отношението на Слънцето към Земята; човекът е направил себе си независим от това. Помнейки, че една част от неговото същество е устроена като растението, и че тази част е налице нощем, когато човек спи и Слънцето се е оттеглило, ние не можем да не осъзнаем, че растението е пример за това какво щяхме да бъдем като човешки същества, ако не бяхме успели в допълването на нашата растителна природа с астрално тяло и Аз. Растението ни се представя като част от собственото ни същество, която иначе не можем да възприемем; дори спящият човек не функционира като растение, защото астралното тяло и Азът работят върху него. Растението е един пример, илюстрация на същество, което се състои само от физическо и етерно тяло. Оттук трябва да ни бъде ясно, че има не само физическо родство между човека и растителния свят, но също и морално и духовно.
към текста >>

Помнейки, че една част от неговото същество е устроена като растението, и че тази част е налице нощем, когато човек спи и Слънцето се е оттеглило, ние не можем да не осъзнаем, че растението е пример за това какво щяхме да бъдем като човешки същества, ако не бяхме успели в допълването на нашата растителна природа с астрално тяло и Аз.
Връзката между физическото и етерното тяло е различна в растението и в човека. Растението е зависимо от отношението на Слънцето към Земята; човекът е направил себе си независим от това. Помнейки, че една част от неговото същество е устроена като растението, и че тази част е налице нощем, когато човек спи и Слънцето се е оттеглило, ние не можем да не осъзнаем, че растението е пример за това какво щяхме да бъдем като човешки същества, ако не бяхме успели в допълването на нашата растителна природа с астрално тяло и Аз. Растението ни се представя като част от собственото ни същество, която иначе не можем да възприемем; дори спящият човек не функционира като растение, защото астралното тяло и Азът работят върху него. Растението е един пример, илюстрация на същество, което се състои само от физическо и етерно тяло. Оттук трябва да ни бъде ясно, че има не само физическо родство между човека и растителния свят, но също и морално и духовно.
към текста >>

Растението ни се представя като част от собственото ни същество, която иначе не можем да възприемем; дори спящият човек не функционира като растение, защото астралното тяло и Азът работят върху него.
Връзката между физическото и етерното тяло е различна в растението и в човека. Растението е зависимо от отношението на Слънцето към Земята; човекът е направил себе си независим от това. Помнейки, че една част от неговото същество е устроена като растението, и че тази част е налице нощем, когато човек спи и Слънцето се е оттеглило, ние не можем да не осъзнаем, че растението е пример за това какво щяхме да бъдем като човешки същества, ако не бяхме успели в допълването на нашата растителна природа с астрално тяло и Аз. Растението ни се представя като част от собственото ни същество, която иначе не можем да възприемем; дори спящият човек не функционира като растение, защото астралното тяло и Азът работят върху него. Растението е един пример, илюстрация на същество, което се състои само от физическо и етерно тяло. Оттук трябва да ни бъде ясно, че има не само физическо родство между човека и растителния свят, но също и морално и духовно.
към текста >>

Растението е един пример, илюстрация на същество, което се състои само от физическо и етерно тяло.
Връзката между физическото и етерното тяло е различна в растението и в човека. Растението е зависимо от отношението на Слънцето към Земята; човекът е направил себе си независим от това. Помнейки, че една част от неговото същество е устроена като растението, и че тази част е налице нощем, когато човек спи и Слънцето се е оттеглило, ние не можем да не осъзнаем, че растението е пример за това какво щяхме да бъдем като човешки същества, ако не бяхме успели в допълването на нашата растителна природа с астрално тяло и Аз. Растението ни се представя като част от собственото ни същество, която иначе не можем да възприемем; дори спящият човек не функционира като растение, защото астралното тяло и Азът работят върху него. Растението е един пример, илюстрация на същество, което се състои само от физическо и етерно тяло. Оттук трябва да ни бъде ясно, че има не само физическо родство между човека и растителния свят, но също и морално и духовно.
към текста >>

Той се нуждае от растението не само за храна, но също и за своя вътрешен живот, за да подхранва вътре в себе си чувствата и изживяванията, необходими за душевния му живот.
Човек може много лесно да узнае за това морално и духовно родство с растителния свят, давайки пълна свобода на своето природно чувство. Той се нуждае от растението не само за храна, но също и за своя вътрешен живот, за да подхранва вътре в себе си чувствата и изживяванията, необходими за душевния му живот. Той се нуждае от впечатленията на растителния свят на физическия план, за да бъде душевният му живот свеж и здрав. Това е нещо, което трябва да бъде отново подчертано. В човешката душа скоро става видим един недостиг, ако тя бъде откъсната от свежото, оживотворяващо въздействие на растенията. В човек, който в градския живот е практически откъснат от непосредствения допир с растителния свят, някой, притежаващ дълбок усет, винаги ще забележи определен вътрешен недостиг. Абсолютно вярно е, че душата понася вреда от загубата на спонтанната радост и възхищение, възникващи от прекия контакт с растителния свят.
към текста >>

Мисълта ни следователно е обърната към много по-ранна епоха, когато човекът се е развивал от Макрокосмоса като подобно на растение същество.
Човекът е трябвало първо да се развие един вид до растително съществуване, преди да стане възможно за неговите астрално тяло и Аз да се развиват. Мисълта ни следователно е обърната към много по-ранна епоха, когато човекът се е развивал от Макрокосмоса като подобно на растение същество. Днес единственото правилно отношение към растенията е да се мисли следното: Тези растения пред нас, зелени и цъфтящи, илюстрират в непосредственото настояще естеството, която някога е било наше, преди в нас да я е имало възможността за правене на грешки и за обръщане към злото. Те ни показват нашето човешко естество в една прастара епоха, когато то още не е било изпълнено с импулси и желания, когато то още е било в своята първична чистота.
към текста >>

При настоящите условия на нашата Слънчева система Земята не причинява връзката на физическото и етерното тяло, която съществува в човека, а само онази, съществуваща в растението.
При настоящите условия на нашата Слънчева система Земята не причинява връзката на физическото и етерното тяло, която съществува в човека, а само онази, съществуваща в растението. Днес връзката в човека трябва да се получава косвено, но за да може изобщо да съществува, човекът има нужда от Слънцето, което е натрупано и концентрирано в Земята. Така ще намерим за разбираемо, че в една минала епоха не само е станало възможно за човешкото физическо и етерно тяло да съществуват, но и че тази възможност е дошла от Земята, че тези тела са се развили от планетарно съществуване, какъвто е случаят с растението днес. Също както днес растението е дете на Земята, така и човекът и неговото физическо и етерно тяло са деца на едно предишно планетарно състояние на Земята.
към текста >>

Така ще намерим за разбираемо, че в една минала епоха не само е станало възможно за човешкото физическо и етерно тяло да съществуват, но и че тази възможност е дошла от Земята, че тези тела са се развили от планетарно съществуване, какъвто е случаят с растението днес.
При настоящите условия на нашата Слънчева система Земята не причинява връзката на физическото и етерното тяло, която съществува в човека, а само онази, съществуваща в растението. Днес връзката в човека трябва да се получава косвено, но за да може изобщо да съществува, човекът има нужда от Слънцето, което е натрупано и концентрирано в Земята. Така ще намерим за разбираемо, че в една минала епоха не само е станало възможно за човешкото физическо и етерно тяло да съществуват, но и че тази възможност е дошла от Земята, че тези тела са се развили от планетарно съществуване, какъвто е случаят с растението днес. Също както днес растението е дете на Земята, така и човекът и неговото физическо и етерно тяло са деца на едно предишно планетарно състояние на Земята.
към текста >>

Също както днес растението е дете на Земята, така и човекът и неговото физическо и етерно тяло са деца на едно предишно планетарно състояние на Земята.
При настоящите условия на нашата Слънчева система Земята не причинява връзката на физическото и етерното тяло, която съществува в човека, а само онази, съществуваща в растението. Днес връзката в човека трябва да се получава косвено, но за да може изобщо да съществува, човекът има нужда от Слънцето, което е натрупано и концентрирано в Земята. Така ще намерим за разбираемо, че в една минала епоха не само е станало възможно за човешкото физическо и етерно тяло да съществуват, но и че тази възможност е дошла от Земята, че тези тела са се развили от планетарно съществуване, какъвто е случаят с растението днес. Също както днес растението е дете на Земята, така и човекът и неговото физическо и етерно тяло са деца на едно предишно планетарно състояние на Земята.
към текста >>

205. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

И така, растението според начина, по който то застава пред нас във външния свят е същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло.
И така, растението според начина, по който то застава пред нас във външния свят е същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло. В същото време, ако мога така да се изразя, то подчертава важния факт, че едно същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло, по принцип е винаги здраво и се разболява само в резултат на външни увреждания. Да, този факт напълно съвпада с антропософското разбиране на нещата. Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на болния индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни въздействия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението. Антропософията напълно потвърждава общото заключение: В съставните части на растението а именно във физическото му и етерно тяло е заложено един вид първично здраве. Нещо съвсем друго е, когато растението успее да се защити от външните заплахи и когато в борбата си срещу тях мобилизира всичките си сили под формата на усилен растеж, така че накрая да излекува самото себе си.
към текста >>

Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на болния индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни въздействия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението.
И така, растението според начина, по който то застава пред нас във външния свят е същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло. В същото време, ако мога така да се изразя, то подчертава важния факт, че едно същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло, по принцип е винаги здраво и се разболява само в резултат на външни увреждания. Да, този факт напълно съвпада с антропософското разбиране на нещата. Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на болния индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни въздействия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението. Антропософията напълно потвърждава общото заключение: В съставните части на растението а именно във физическото му и етерно тяло е заложено един вид първично здраве. Нещо съвсем друго е, когато растението успее да се защити от външните заплахи и когато в борбата си срещу тях мобилизира всичките си сили под формата на усилен растеж, така че накрая да излекува самото себе си. Наблюдавайте само, как всяко растение ако сте отрязали част от него се опитва да замести засегнатото място и как търси нови пътища и форми, за да компенсира външната пречка. Вън от всяко съмнение е, че когато трябва да преодолява външни препятствия и пречки, у растението се пробужда една вътрешна защита, една могъща лечебна сила.
към текста >>

Антропософията напълно потвърждава общото заключение: В съставните части на растението а именно във физическото му и етерно тяло е заложено един вид първично здраве.
И така, растението според начина, по който то застава пред нас във външния свят е същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло. В същото време, ако мога така да се изразя, то подчертава важния факт, че едно същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло, по принцип е винаги здраво и се разболява само в резултат на външни увреждания. Да, този факт напълно съвпада с антропософското разбиране на нещата. Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на болния индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни въздействия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението. Антропософията напълно потвърждава общото заключение: В съставните части на растението а именно във физическото му и етерно тяло е заложено един вид първично здраве. Нещо съвсем друго е, когато растението успее да се защити от външните заплахи и когато в борбата си срещу тях мобилизира всичките си сили под формата на усилен растеж, така че накрая да излекува самото себе си. Наблюдавайте само, как всяко растение ако сте отрязали част от него се опитва да замести засегнатото място и как търси нови пътища и форми, за да компенсира външната пречка. Вън от всяко съмнение е, че когато трябва да преодолява външни препятствия и пречки, у растението се пробужда една вътрешна защита, една могъща лечебна сила.
към текста >>

Нещо съвсем друго е, когато растението успее да се защити от външните заплахи и когато в борбата си срещу тях мобилизира всичките си сили под формата на усилен растеж, така че накрая да излекува самото себе си.
И така, растението според начина, по който то застава пред нас във външния свят е същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло. В същото време, ако мога така да се изразя, то подчертава важния факт, че едно същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло, по принцип е винаги здраво и се разболява само в резултат на външни увреждания. Да, този факт напълно съвпада с антропософското разбиране на нещата. Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на болния индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни въздействия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението. Антропософията напълно потвърждава общото заключение: В съставните части на растението а именно във физическото му и етерно тяло е заложено един вид първично здраве. Нещо съвсем друго е, когато растението успее да се защити от външните заплахи и когато в борбата си срещу тях мобилизира всичките си сили под формата на усилен растеж, така че накрая да излекува самото себе си. Наблюдавайте само, как всяко растение ако сте отрязали част от него се опитва да замести засегнатото място и как търси нови пътища и форми, за да компенсира външната пречка. Вън от всяко съмнение е, че когато трябва да преодолява външни препятствия и пречки, у растението се пробужда една вътрешна защита, една могъща лечебна сила.
към текста >>

Наблюдавайте само, как всяко растение ако сте отрязали част от него се опитва да замести засегнатото място и как търси нови пътища и форми, за да компенсира външната пречка.
В същото време, ако мога така да се изразя, то подчертава важния факт, че едно същество, изградено от физическо тяло и от етерно тяло, по принцип е винаги здраво и се разболява само в резултат на външни увреждания. Да, този факт напълно съвпада с антропософското разбиране на нещата. Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на болния индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни въздействия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението. Антропософията напълно потвърждава общото заключение: В съставните части на растението а именно във физическото му и етерно тяло е заложено един вид първично здраве. Нещо съвсем друго е, когато растението успее да се защити от външните заплахи и когато в борбата си срещу тях мобилизира всичките си сили под формата на усилен растеж, така че накрая да излекува самото себе си. Наблюдавайте само, как всяко растение ако сте отрязали част от него се опитва да замести засегнатото място и как търси нови пътища и форми, за да компенсира външната пречка. Вън от всяко съмнение е, че когато трябва да преодолява външни препятствия и пречки, у растението се пробужда една вътрешна защита, една могъща лечебна сила.
към текста >>

Вън от всяко съмнение е, че когато трябва да преодолява външни препятствия и пречки, у растението се пробужда една вътрешна защита, една могъща лечебна сила.
Да, този факт напълно съвпада с антропософското разбиране на нещата. Докато с методите на окултното изследване, що се отнася до болестите в животинското и човешкото царство, винаги ще открием промени във вътрешните свръхсетивни части на болния индивид, при болното растение никога не можем да говорим за първични промени в етерното му тяло, а единствено за всевъзможни външни смущения и вредни въздействия, засягащи физическото тяло, а от там и етерното тяло на растението. Антропософията напълно потвърждава общото заключение: В съставните части на растението а именно във физическото му и етерно тяло е заложено един вид първично здраве. Нещо съвсем друго е, когато растението успее да се защити от външните заплахи и когато в борбата си срещу тях мобилизира всичките си сили под формата на усилен растеж, така че накрая да излекува самото себе си. Наблюдавайте само, как всяко растение ако сте отрязали част от него се опитва да замести засегнатото място и как търси нови пътища и форми, за да компенсира външната пречка. Вън от всяко съмнение е, че когато трябва да преодолява външни препятствия и пречки, у растението се пробужда една вътрешна защита, една могъща лечебна сила.
към текста >>

И така, в лицето на етерното и физическото тяло на растението, ние имаме пред себе си нещо, което може да отговори на външните увреждащи фактори с вътрешна лечебна сила.
И така, в лицето на етерното и физическото тяло на растението, ние имаме пред себе си нещо, което може да отговори на външните увреждащи фактори с вътрешна лечебна сила. Да, пред нас е един изключително важен факт. Следователно, растението, със своето физическо и етерно тяло ни се представя не само като един организъм, чието етерно тяло носи в себе си основните принципи на здравето, доколкото те са необходими за израстването и развитието, а като организъм с подчертан излишък от такива сили, които веднага метаморфозират в неудържими лечебни сили, в случай че се появят външни увреждащи фактори. Откъде всъщност идват тези лечебни сили?
към текста >>

Следователно, растението, със своето физическо и етерно тяло ни се представя не само като един организъм, чието етерно тяло носи в себе си основните принципи на здравето, доколкото те са необходими за израстването и развитието, а като организъм с подчертан излишък от такива сили, които веднага метаморфозират в неудържими лечебни сили, в случай че се появят външни увреждащи фактори.
И така, в лицето на етерното и физическото тяло на растението, ние имаме пред себе си нещо, което може да отговори на външните увреждащи фактори с вътрешна лечебна сила. Да, пред нас е един изключително важен факт. Следователно, растението, със своето физическо и етерно тяло ни се представя не само като един организъм, чието етерно тяло носи в себе си основните принципи на здравето, доколкото те са необходими за израстването и развитието, а като организъм с подчертан излишък от такива сили, които веднага метаморфозират в неудържими лечебни сили, в случай че се появят външни увреждащи фактори. Откъде всъщност идват тези лечебни сили?
към текста >>

До този извод стигаме, ако наблюдаваме проявите на една болест в дадено растение.
Ако Вие нараните едно физическо тяло, следите от нараняването ще останат; от самото себе си то не може да породи необходимите лечебни сили. Ето защо немислимо е да приписваме лечебни сили на самото физическо тяло, а още по-малко да смятаме, че болестта и лечението се разиграват в рамките на физическото тяло. До този извод стигаме, ако наблюдаваме проявите на една болест в дадено растение. Принципът на вътрешните лечебни сили можем да търсим единствено в етерното тяло. Всичко това се потвърждава от духовнонаучното изследване по неоспорим начин.
към текста >>

Около наранените части на едно растение ясновидецът вижда как етерното тяло на растението разгръща един изключително подвижен живот и сега то е много по-активно, отколкото преди нараняването.
Около наранените части на едно растение ясновидецът вижда как етерното тяло на растението разгръща един изключително подвижен живот и сега то е много по-активно, отколкото преди нараняването. Сега етерното тяло поражда от себе си съвсем други форми, от него бликват съвсем други потоци. Извънредно интересно е, че наранявайки физическото тяло на растението, ние предизвикваме повишена активност от страна на неговото етерно тяло.
към текста >>

Извънредно интересно е, че наранявайки физическото тяло на растението, ние предизвикваме повишена активност от страна на неговото етерно тяло.
Около наранените части на едно растение ясновидецът вижда как етерното тяло на растението разгръща един изключително подвижен живот и сега то е много по-активно, отколкото преди нараняването. Сега етерното тяло поражда от себе си съвсем други форми, от него бликват съвсем други потоци. Извънредно интересно е, че наранявайки физическото тяло на растението, ние предизвикваме повишена активност от страна на неговото етерно тяло.
към текста >>

Ако причиним грубо нараняване на един бозайник, ако да кажем, отрежем кракът на едно куче, ще видим, че етерното тяло на кучето съвсем няма да реагира с онази лечебна сила, с която реагира етерното тяло на едно растение, ако например, отсечем клона на едно дърво.
Нека сега продължим още по-нататък и се опитаме следвайки неотклонно ръководната нишка на ясновиждащо то познание да проникнем във видимите явления на външния свят. Нека да пристъпим от раните, които нанасяме на растенията, към раните, които причиняваме на животните, т.е. на съществата, разполагащи със свое астрално тяло. В общи линии, лесно ще установим, че колкото по-висш е един животински вид, толкова по-слабо е застъпено универсалното качество на растителния свят, а именно: Отговорът на етерното тяло спрямо увреждащите въздействия на външния свят. Ако причиним грубо нараняване на един бозайник, ако да кажем, отрежем кракът на едно куче, ще видим, че етерното тяло на кучето съвсем няма да реагира с онази лечебна сила, с която реагира етерното тяло на едно растение, ако например, отсечем клона на едно дърво.
към текста >>

В мига, когато отстраним дадена част от едно растение или от едно низше животно, етерното тяло веднага е готово да я възстанови напълно.
И така, същността на етерното тяло е в бурната деятелност на неговите елементи, в растежа, в непрекъснатото възпроизвеждане. То стимулира растежа до определена граница. В мига, когато отстраним дадена част от едно растение или от едно низше животно, етерното тяло веднага е готово да я възстанови напълно. А какво би попречило тази етерна деятелност да се разгърне в пълния си вид?
към текста >>

Едно същество като растението, притежаващо само физическо тяло и етерно тяло, не възприема външния свят; външните дразнения не навлизат във вътрешните процеси на растението.
Едно същество като растението, притежаващо само физическо тяло и етерно тяло, не възприема външния свят; външните дразнения не навлизат във вътрешните процеси на растението. Но там, където действува едно астрално тяло, външните дразнения се отразяват по един или друг начин във вътрешните процеси. Едно същество, чието астрално тяло е бездейно, винаги показва признаци на вътрешна изолираност от външния свят. Колкото астралната активност е по-изразена, толкова повече съществото се отваря към външния свят. Следователно, астралното тяло свързва вътрешната същност на едно същество с външния свят. Колкото повече нараства астралната активност, толкова по-могъщи сили трябва да употреби етерното тяло, за да възстанови получените увреждания.
към текста >>

Растението не притежава астрално тяло, следователно при него не съществуват вътрешни предпоставки за боледуване; в случая болестта е нещо външно, а и лечебните сили на етерното тяло са все още незасегнати.
Растението не притежава астрално тяло, следователно при него не съществуват вътрешни предпоставки за боледуване; в случая болестта е нещо външно, а и лечебните сили на етерното тяло са все още незасегнати. При низшите животински видове етерното тяло донякъде запазва своите лечебни сили, така че след евентуалното им отстраняване, отделни части и органи на тези животни могат да бъдат напълно възстановени; обаче колкото по-нагоре се издигаме в животинското царство, толкова повече астралното тяло ограничава лечебните сили на етерното тяло. И понеже животните не се прераждат, т.е. не влизат от една инкарнация в друга инкарнация, свойствата на тяхното етерно тяло не зависят от каквито и да е морални, интелектуални или индивидуални, качества, а само от общата характеристика на съответния животински вид. Докато при човекът не е така: в неговото етерно тяло действуват Азовите изживявания, които той има от раждането до смъртта.
към текста >>

206. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Едно същество, извадено само от физическо тяло и етерно тяло, е днешното растение.
Достатъчно е само да си припомним, че като човешки същества, такива каквито сме днес, в сегашното планетарно състояние на нашата Земя, ние непрекъснато въплъщаваме Азът в астралното, етерното и физическото тяло. Обаче в предишните епохи от еволюцията, ние сме били човешки същества, изградени само от физическо тяло и етерно тяло. Едно същество, извадено само от физическо тяло и етерно тяло, е днешното растение. При растенията ние стигаме до една трета степен на съзнание, до едно много, много по-смътно съзнание, което не може да се приближи дори до степента на днешното сънищно съзнание. Огромна заблуда е да вярваме, че докато спи, човекът е лишен от каквото и да е съзнание. Напротив, той има съзнание, само че то е твърде слабо и той не може да породи спомен за него в своя Аз. Растението притежава точно този вид съзнание, характерен за дълбокия сън, лишен от всякакви съновидения, следователно намиращ се на една степен по-долу от астралното съзнание. Ето че стигаме до една още по-низша форма на човешкото съзнание.
към текста >>

Растението притежава точно този вид съзнание, характерен за дълбокия сън, лишен от всякакви съновидения, следователно намиращ се на една степен по-долу от астралното съзнание.
Обаче в предишните епохи от еволюцията, ние сме били човешки същества, изградени само от физическо тяло и етерно тяло. Едно същество, извадено само от физическо тяло и етерно тяло, е днешното растение. При растенията ние стигаме до една трета степен на съзнание, до едно много, много по-смътно съзнание, което не може да се приближи дори до степента на днешното сънищно съзнание. Огромна заблуда е да вярваме, че докато спи, човекът е лишен от каквото и да е съзнание. Напротив, той има съзнание, само че то е твърде слабо и той не може да породи спомен за него в своя Аз. Растението притежава точно този вид съзнание, характерен за дълбокия сън, лишен от всякакви съновидения, следователно намиращ се на една степен по-долу от астралното съзнание. Ето че стигаме до една още по-низша форма на човешкото съзнание.
към текста >>

207. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 г. Кармата на висшите Същества. GA_120 Откровенията на Кармата

Растението е непрекъснато потънало в един вид спящо съзнание.
Този вид съзнание е характерен за растителния свят, който е съставен, както знаем, само от физическо и етерно тяло. Растението е непрекъснато потънало в един вид спящо съзнание. Последният път стана дума, че в будно състояние ние също разполагаме с едно „съзнание на етерното тяло" и респективно, „съзнание на физическото тяло", макар и да не стигаме до съответни възприятия. Едно от доказателствата, че можем да проявяваме активност в рамките на „спящото" съзнание, са сомнамбулните действия, които човек извършва без да има никакъв спомен за тях. Тези действия се ръководят именно от спящото съзнание. Обикновеното Азово съзнание, както и астралното съзнание, изобщо не достигат до „инстанцията", която ръководи тези действия.
към текста >>

208. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Следователно в духовната област ние не трябва да търсим за всяко отделно растение никакво духовно същество, а трябва да търсим груповите души отговарящи на видовете.
Днес то въобще не може да съществува физически. Формата на действие, която тогава е съществувала и физически, за днешния човек съществува само тогава, когато ясновидската възприемателна способност се насочва в областта на свръхсетивния свят, там където се намират основните духовни същности на нашите физически растения, това, което ние в течение на годините познавахме като групови души на растенията. Ние знаем, че на основата на тази физическа растителност, която се представя на физическите сетива, стои нещо, което можем да наречем групови души. Днес те могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание в духовната област. Там тези групови души на растенията не съществуват в отделни растителни индивиди, а за всеки вид, за вида на розата, за вида на теменужките, за вида на дъба съществува една групова душа. Следователно в духовната област ние не трябва да търсим за всяко отделно растение никакво духовно същество, а трябва да търсим груповите души отговарящи на видовете. За днешното мислене, това бедно, отвлечено съвременно мислене, тези видове на растенията са отвлечености, понятия. Такива бяха те и през Средновековието и понеже и тогава хората не знаеха вече нищо за това, което тъче и живее като духовно естество на основата на физическото, възникна знаменитата борба между реализма и номинализма, с която се спореше: това, което съществува като видове, е само име или нещо действително духовно. За ясновидското съзнание целият този спор няма никакъв смисъл, защото когато се насочва върху растителната покривка на нашата Земя, то прониква през външната физическа форма на растенията в една духовна област. И в тази духовна област живеят като действителни същества груповите души на растенията. Тези групови души имат една и съща действителност както това, което наричаме видове на растенията.
към текста >>

Той не беше в състояние да събуди в себе си като представи, като състояния на съзнанието това, което ставаше около него, както и днес растението не може да събуди в състояния на съзнанието това, което става около него.
И в тази духовна област живеят като действителни същества груповите души на растенията. Тези групови души имат една и съща действителност както това, което наричаме видове на растенията. По времето, когато кълбото на старото Слънце, съставено от въздух, топлина и светлина, се намираше в своя пълен разцвет, когато действуващата там светлина изкарваше на повърхността на газовете светлоискрящите цветни форми на растителното съществувание, тогава тези форми бяха същото нещо, а именно във физическа форма, което и днес можем да намерим в духовната област като видове на растенията. Нека добре запомним това, че тогава, през време на старото Слънчево съществуване видовете на растенията, видовете на това, което покрива нашата Земя като зеленина, като цъфтяща растителност, като дървета и храсти, изпълваха и проникваха старото Слънце, изцяло в смисъла на груповите души, в смисъла на видовете. Доколкото човекът съществуваше тогава, той се намираше в едно растително състояние. Той не беше в състояние да събуди в себе си като представи, като състояния на съзнанието това, което ставаше около него, както и днес растението не може да събуди в състояния на съзнанието това, което става около него. Самият човек беше в едно растително състояние, и към възникващите и изчезващи светлинни форми, които се явяваха в газовото Слънчево кълбо, принадлежеше и тялото на тогавашния човек. За да се роди и най-първобитната форма на съзнанието в Космоса е необходимо нещо твърде особено. Докато нашата Земя беше още свързана със Слънцето, следователно докато грубо казано светлината на Слънцето не падаше върху земното кълбо отвън, това, което може да се нарече съзнание, не можеше още да се образува сред земното съществувание. Дотогава не можеше също едно астрално тяло, което е основа на съзнанието, да проникне физическото и етерно тяло. Ако трябва да се яви нещо съзнателно, тогава трябва да стане едно отделяне, едно отцепване, тогава от слънчевото естество трябва да се отдели нещо друго.
към текста >>

209. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/.
Тук трябва да се обърне внимание на едно нещо. Там, където започва да се говори за човешкото развитие, Генезисът говори за Адам и в известен смисъл в древния свещенически език на Евреите изразът "Адам" съвпада с нашия израз "Човекът". Но ние трябва да разбираме по-точно този израз "Адам". В душата на един древноеврейски мъдрец той е предизвиквал една представа, която на наш език бихме могли да предадем приблизително с думата "земният". Следователно човекът като такъв е едно земно същество, той е увенчанието на цялото Земно развитие, това, което накрая се получава като плод на Земното развитие. Но всичко, което накрая се събира и проявява в плода, съществува още от по-рано в цялото същество на растението /ако искаме да говорим образно/. Ние не ще намерим човека в предидущите дни на сътворението, ако не си изясним, че в действителност не физическото естество на човека предхожда духовно-душевното, а обратно, духовно-душевното предхожда физическото. Това, което днес имаме като физически земен човек пред нас, което наричаме първо човек, трябва да си го представим приблизително така, като че бихме имали малко количество вода, което чрез изстудяване правим да се превърне в лед. Както водата се втвърдява и превръща в лед, така приблизително трябва да си представим в шестия ден на сътворението душевно-духовния човек втвърдяващ се, един вид сгъстяващ се и превръщаш се в земния човек чрез действието на Елохимите. Следователно преминаването към шестия ден на сътворението е един вид втвърдяване на духовно-душевния човек и превръщането му в твърдия земен човек. Много естествено, ние не ще намерим човека в предидущите така наречени дни на сътворението в областта на онова, което първо се изразява свръхсетивно като физически отпадъци или като закони на физическите отпадъци, но ние трябва да търсим по-рано човека в едно духовно-душевно състояние.
към текста >>

210. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е.
Нека сега да разгледаме развитието на отделния човешки индивид. Впрочем ние говорим за човека в пълно съгласие с онези, които черпеха верните си изводи за неговата природа от древните Мистерии. Но тъкмо по този начин трябваше да гледат на човека също и апостолите: А това те можеха да постигнат само благодарение на поучаващите, животворни сили, които се изливаха върху тях от Христос Исус. И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа. Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>

Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове.
Нека сега да разгледаме развитието на отделния човешки индивид. Впрочем ние говорим за човека в пълно съгласие с онези, които черпеха верните си изводи за неговата природа от древните Мистерии. Но тъкмо по този начин трябваше да гледат на човека също и апостолите: А това те можеха да постигнат само благодарение на поучаващите, животворни сили, които се изливаха върху тях от Христос Исус. И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа. Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>

Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар.
Впрочем ние говорим за човека в пълно съгласие с онези, които черпеха верните си изводи за неговата природа от древните Мистерии. Но тъкмо по този начин трябваше да гледат на човека също и апостолите: А това те можеха да постигнат само благодарение на поучаващите, животворни сили, които се изливаха върху тях от Христос Исус. И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа. Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>

Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа. Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
към текста >>

Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове.
И как назоваваха в Мистериите онзи вътрешен цъфтеж на човешкото същество, който се подготвяше като естествен резултат от неговото развитие? И как трябваше да бъде назован той в обкръжението на Христос Исус, ако учениците му действително искаха да напредват по своя път? Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове. Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения плод в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „Сина човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха. Между предводителите на човечеството задължително трябваше да има и такива, които през Четвъртата следатлантска епоха когато за нормално се смяташе да бъде развивана само Разсъдъчната Душа въпреки че външно изглеждаха като останалите хора, все пак вътрешно бяха готови със своята Съзнателна Душа, озарена от Духа-Себе.
към текста >>

Това напредващо развитие на човека може да представим графично като един вид растение.
Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „Син човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„Син на живия Бог". Какво означава „Син на живия Бог" и по какво се различава той от „Сина човешки"? За да разберем това понятие, ние трябва да добавим още някои подробности към фактите, за които вече стана дума. Ние посочихме: напредвайки в своето развитие, човекът разгръща своята Съзнателна Душа, в която може да се прояви Духът-Себе. Но след като е изградил Съзнателната душа, към човека веднага се спускат Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух, за да може разтворената като цвете Съзнателна Душа да приеме тази висша троичност. Това напредващо развитие на човека може да представим графично като един вид растение.
към текста >>

Ако човек е възпитан в материалистическо мислене, той казва: Ето, сега растението цъфти и ако приемем, че този цвят ще даде плодове след време ще се появят семената.
Когато ясновидските способности нараснат и човек стигне до непосредствени и живи представи за духовния свят, той научава неща, които по-рано са били недостъпни за него; той научава например, връзката между отделните фази в растежа на растенията. Ако човек е възпитан в материалистическо мислене, той казва: Ето, сега растението цъфти и ако приемем, че този цвят ще даде плодове след време ще се появят семената. После ще вземем семената и ще ги заровим в земята, така че след още време ще израсне ново растение, което на свой ред също носи семената в себе си. И така, според материалистическите възгледи, част от семето се разлага в земята и след време ще се появи като ново растение. Да, материалистическите възгледи не допускат друго обяснение, освен че една материална част от растението, колкото и малка да е тя, все пак преминава в новото растение. Обаче това не е така. В действителност що се отнася до материалния състав цялото старо растение е разрушено.
към текста >>

После ще вземем семената и ще ги заровим в земята, така че след още време ще израсне ново растение, което на свой ред също носи семената в себе си.
Когато ясновидските способности нараснат и човек стигне до непосредствени и живи представи за духовния свят, той научава неща, които по-рано са били недостъпни за него; той научава например, връзката между отделните фази в растежа на растенията. Ако човек е възпитан в материалистическо мислене, той казва: Ето, сега растението цъфти и ако приемем, че този цвят ще даде плодове след време ще се появят семената. После ще вземем семената и ще ги заровим в земята, така че след още време ще израсне ново растение, което на свой ред също носи семената в себе си. И така, според материалистическите възгледи, част от семето се разлага в земята и след време ще се появи като ново растение. Да, материалистическите възгледи не допускат друго обяснение, освен че една материална част от растението, колкото и малка да е тя, все пак преминава в новото растение. Обаче това не е така. В действителност що се отнася до материалния състав цялото старо растение е разрушено. Що се отнася до материалния състав, настъпва един скок и фактически новото растение представлява нещо съвършено ново.
към текста >>

И така, според материалистическите възгледи, част от семето се разлага в земята и след време ще се появи като ново растение.
Когато ясновидските способности нараснат и човек стигне до непосредствени и живи представи за духовния свят, той научава неща, които по-рано са били недостъпни за него; той научава например, връзката между отделните фази в растежа на растенията. Ако човек е възпитан в материалистическо мислене, той казва: Ето, сега растението цъфти и ако приемем, че този цвят ще даде плодове след време ще се появят семената. После ще вземем семената и ще ги заровим в земята, така че след още време ще израсне ново растение, което на свой ред също носи семената в себе си. И така, според материалистическите възгледи, част от семето се разлага в земята и след време ще се появи като ново растение. Да, материалистическите възгледи не допускат друго обяснение, освен че една материална част от растението, колкото и малка да е тя, все пак преминава в новото растение. Обаче това не е така. В действителност що се отнася до материалния състав цялото старо растение е разрушено. Що се отнася до материалния състав, настъпва един скок и фактически новото растение представлява нещо съвършено ново. Тук ние сме изправени пред едно новообразувание.
към текста >>

Да, материалистическите възгледи не допускат друго обяснение, освен че една материална част от растението, колкото и малка да е тя, все пак преминава в новото растение.
Когато ясновидските способности нараснат и човек стигне до непосредствени и живи представи за духовния свят, той научава неща, които по-рано са били недостъпни за него; той научава например, връзката между отделните фази в растежа на растенията. Ако човек е възпитан в материалистическо мислене, той казва: Ето, сега растението цъфти и ако приемем, че този цвят ще даде плодове след време ще се появят семената. После ще вземем семената и ще ги заровим в земята, така че след още време ще израсне ново растение, което на свой ред също носи семената в себе си. И така, според материалистическите възгледи, част от семето се разлага в земята и след време ще се появи като ново растение. Да, материалистическите възгледи не допускат друго обяснение, освен че една материална част от растението, колкото и малка да е тя, все пак преминава в новото растение. Обаче това не е така. В действителност що се отнася до материалния състав цялото старо растение е разрушено. Що се отнася до материалния състав, настъпва един скок и фактически новото растение представлява нещо съвършено ново. Тук ние сме изправени пред едно новообразувание.
към текста >>

В действителност що се отнася до материалния състав цялото старо растение е разрушено.
Ако човек е възпитан в материалистическо мислене, той казва: Ето, сега растението цъфти и ако приемем, че този цвят ще даде плодове след време ще се появят семената. После ще вземем семената и ще ги заровим в земята, така че след още време ще израсне ново растение, което на свой ред също носи семената в себе си. И така, според материалистическите възгледи, част от семето се разлага в земята и след време ще се появи като ново растение. Да, материалистическите възгледи не допускат друго обяснение, освен че една материална част от растението, колкото и малка да е тя, все пак преминава в новото растение. Обаче това не е така. В действителност що се отнася до материалния състав цялото старо растение е разрушено. Що се отнася до материалния състав, настъпва един скок и фактически новото растение представлява нещо съвършено ново. Тук ние сме изправени пред едно новообразувание.
към текста >>

Що се отнася до материалния състав, настъпва един скок и фактически новото растение представлява нещо съвършено ново.
После ще вземем семената и ще ги заровим в земята, така че след още време ще израсне ново растение, което на свой ред също носи семената в себе си. И така, според материалистическите възгледи, част от семето се разлага в земята и след време ще се появи като ново растение. Да, материалистическите възгледи не допускат друго обяснение, освен че една материална част от растението, колкото и малка да е тя, все пак преминава в новото растение. Обаче това не е така. В действителност що се отнася до материалния състав цялото старо растение е разрушено. Що се отнася до материалния състав, настъпва един скок и фактически новото растение представлява нещо съвършено ново. Тук ние сме изправени пред едно новообразувание.
към текста >>

211. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът.
Ако разгледаме гръбначния мозък от една страна и главния от друга, то лесно ще открием една истина, на която мислещи природоизследователи са обърнали внимание преди повече от 100 години. Има известна истина, ако кажем: разгледаме ли главния мозък, то същият започва да прилича на преобразен гръбначен мозък. Това става още по-разбираемо, ако си припомним, че Гьоте, Оукен и други мислещи изследователи са обърнали внимание на факта, че във формата си костите на черепа показват известно сходство с прешлените на гръбначния стълб. Гьоте например, изучавайки сходството във формата на органите, в своите наблюдения рано забелязал, че ако си представим преобразувани отделните прешлени сплескани и сферично оформени, то чрез подобно преустройство на прешлените можем да получим костите на черепа и ако по този начин вземем един прешлен и го раздуем на всички страни, той ще добие кон тури, ще стане плосък в разширението си и постепенно от прешлена бихме могли да изведем формата на черепните кости. Така в известно отношение черепните кости бихме могли да наречем преобразувани прешлени. Както можем да разглеждаме черепните кости, обхващащи главния мозък, като преобразувани прешлени, като преобразувани кости, в първичната си форма обгръщащи гръбначния мозък, така можем да си представим и масата на гръбначния мозък, раздута по разнообразен начин, диференцирана и усложнени; и така, чрез преобразуване от гръбначен мозък получаваме главния, тъй като, по сходен начин, можем да си представим как от едно растение, имащо първоначално само листа, израства след това цветът. Така можем да си представим, че след преобразуване на гръбначния мозък, чрез издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще издигането му на едно по-високо стъпало, може да се образува целият главен мозък. По-късно ще разберем как трябва да си представим нещата научно. И така, можем да си представим главният мозък като диференциран гръбначен мозък.
към текста >>

212. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло. Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението. И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло. И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система. Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е.
към текста >>

213. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене.
Знаем вече, че нашият Аз, такъв, какъвто е, е възможен само защото е изграден върху основата на физическото тяло, на етерно и на астрално тяло. Не е мислим Аз, свободно витаещ из света като човешки Аз. Човешкият Аз в рамките на света, в рамките на нашия свят, предполага като основа астрално, етерно и физическо тяло. Тъй както Азът в духовно отношение изисква като предпоставка назованите три тела на човека, така и физическия орган, кръвната система, представляваща отражение на Аза, в известен смисъл, физически, изисква като предпоставка отраженията на астралното и на етерното тяло. Т.е. кръвната система може да се развие само върху основа та на нещо друго. Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене. Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят.
към текста >>

214. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

След като вече сме наясно, че тези органи, чрез съответните им силови системи са предназначени за това, да продължат обработката на хранителните вещества, то по отношение на смисъла на това преобразяване ще можем да кажем: ако хранителният поток биваше обработен само до такава степен, до каквото може да постигне това храносмилателният канал, то човекът щеше да е принуден да води съществувание на растение; защото той не би успял да формира такива органи във физическия свят, които да бъдат инструменти за неговите по-висши способности. Т.е.
След като тези хранителни вещества са преобразени до такава степен, че да са поети вече от жизнения процес, трябва да ни е ясно, че те, съвсем в смисъла и в стила, както описах ме това в предходните лекции, биват преработени по-нататък, за да продължи тяхното приспособяване към човешкия организъм. При това те така трябва да бъдат преработени, че постепенно да могат да служат на онези органи в човешкия организъм, които са израз на по-висшите, свръхсетивни принципи на човешкия организъм: на астралното тяло, на Аза. Накратко, трябва да сме наясно, че по-висшите процеси трябва да изпращат по посока надолу своеобразния вид на своята вътрешна подвижност до тези преобразени хранителни вещества, получени с помощта на храносмилателния канал, на стомаха, червата и т.н. Тук на хранителния поток, доколкото е преобразен от обикновения храносмилателен канал, се противопоставят именно тези органи, които са познатите ни вече 7 вътрешни органа, представляващи сякаш една вътрешна планетарна система в човека. Схематично бихме казали: хранителните вещества биват приети, още в храносмилателния канал биват обработени по разнообразен начин и на тях се противопоставят черния дроб, бъбреците, жлъчката, слезката, сърцето, белия дроб и т.н. След като вече сме наясно, че тези органи, чрез съответните им силови системи са предназначени за това, да продължат обработката на хранителните вещества, то по отношение на смисъла на това преобразяване ще можем да кажем: ако хранителният поток биваше обработен само до такава степен, до каквото може да постигне това храносмилателният канал, то човекът щеше да е принуден да води съществувание на растение; защото той не би успял да формира такива органи във физическия свят, които да бъдат инструменти за неговите по-висши способности. Т.е. 7-те органа продължават да преобразяват хранителния поток, и това, което те правят, бива задържано от симпатиковата нервна система, за да не постъпва в човешкото съзнание. По тази причина общото между симпатиковата нервна система и 7-те органа е това, което се противопоставя на хранителния поток. Така, тръгвайки отвън, ние вече в силна степен проникнахме във вътрешността на човешкия организъм. Защото това, което става вътре като обща дейност на 7-те органа, това е нещо, което никъде другаде по нашия земен свят не може да протече така, както там вътре, и което протича по този начин само благодарение на това, че тази вътрешност е затворена от външния свят и тази дейност на вътрешността бива подготвена от храносмилателния канал. Т.е. с това ние вече се намираме в самата вътрешност на човешкия организъм.
към текста >>

След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят.
Тъкан, определен вид най-проста организация, това пронизва всички отделни части на човешкото същество. И чрез тъкан от своя страна се формират най-различни органи. Определени видове тъкан например така се преобразяват, че впоследствие, след като отложат в себе си особен вид клетки, се превръщат в мускули напр. освен това някои особени видове тъкан така се променят, че се втвърдяват и при това се отлагат костни клетки, натрупващи в себе си съответните субстанции; така че в отделните, изпълващи цялостната форма на човешкия организъм, трябва да си представим нещо общо, залегнало в основата им и то така, че тялото бива пронизано от тъкани, действуващи във всички направления и раждащи от себе си отделни органи. Тази тъкан обаче, до ри така да нараства, дори така да излъчва от себе си отделните органи, все пак не би представлявала в осно вата си нищо друго, освен нещо с растителен характер; защото тъкмо това е същественото в растителния свят, че растителните същества, образуват от себе си органи и други подобни. След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят. Едно същество издига себе си над растителния свят едва чрез това, че носи в себе си не само живот, но отразява и съпреживява този живот. Първоначално това е едно вътрешно изживяване, изживяване на вътрешни процеси.
към текста >>

Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека.
Така ни става понятно, че чрез такива процеси, които развиват твърде силна вътрешна подвижност, чрез образуване на топлина, представляваща външен израз на волевия импулс, ние усещаме възбуда в целия организъм. Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен израз на мисловното. Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи. От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека. Но е възможно растителният характер така да бъде поет от човешкия организъм, че със свойствата си да продължи да действува като растение; това означава, че вътрешната растителна подвижност продължава да действува като вътрешна подвижност, така, както е действувала в растението. В такъв случай онзи процес, който се разиграва на границата между физическите хранителни вещества и етерното тяло, не може да действува, защото етерното тяло е сродно на растението, и растението е растение именно поради това, че притежава етерно тяло. Растителната същност просто бива възприета там, където хранителния поток бива заловен от етерното тяло, така че това от растителната природа, което нахлува с действието си в човешкия организъм, в храносмилателния канал все още не влиза в съображение, а едва в онези органи, в които са разположени процесите, към които етерното тяло вече има отношение и в които нахлува и астралната същност на човека. По тази причина растителната природа, външно подвижното, започва да действува едва върху вътрешната планетарна система със симпатиковата нервна система и доколкото е свързана с нея, с лимфната система.
към текста >>

Но е възможно растителният характер така да бъде поет от човешкия организъм, че със свойствата си да продължи да действува като растение; това означава, че вътрешната растителна подвижност продължава да действува като вътрешна подвижност, така, както е действувала в растението.
Не е такъв случаят, когато насочим вниманието си към онези процеси, които са органичен израз на мисловното. Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи. От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека. Но е възможно растителният характер така да бъде поет от човешкия организъм, че със свойствата си да продължи да действува като растение; това означава, че вътрешната растителна подвижност продължава да действува като вътрешна подвижност, така, както е действувала в растението. В такъв случай онзи процес, който се разиграва на границата между физическите хранителни вещества и етерното тяло, не може да действува, защото етерното тяло е сродно на растението, и растението е растение именно поради това, че притежава етерно тяло. Растителната същност просто бива възприета там, където хранителния поток бива заловен от етерното тяло, така че това от растителната природа, което нахлува с действието си в човешкия организъм, в храносмилателния канал все още не влиза в съображение, а едва в онези органи, в които са разположени процесите, към които етерното тяло вече има отношение и в които нахлува и астралната същност на човека. По тази причина растителната природа, външно подвижното, започва да действува едва върху вътрешната планетарна система със симпатиковата нервна система и доколкото е свързана с нея, с лимфната система.
към текста >>

В такъв случай онзи процес, който се разиграва на границата между физическите хранителни вещества и етерното тяло, не може да действува, защото етерното тяло е сродно на растението, и растението е растение именно поради това, че притежава етерно тяло.
Тук ние усеща ме, че въздействията, които вчера свързахме със солите, могат да възникнат само в определени органи. От това виждате, какъв сложен апарат представлява човешкия организъм, но и колко сложно е взаимоотношението му с външния свят; и виждате, че едва сега на човешкия организъм с неговите вътрешни подвижности с минерална, неорганична, неодушевена природа можем да противопоставим това, което представляват солите, което е изпаряваща се метална природа, и което са лесно горимите вещества. Такова едно противоречие съществува и между човешкия организъм и подвижните сили на външния растителен свят. Когато поемем дадено растение така, че то просто ни отдава някакво вещество, което вещество бива възприето от нас и действува в нас като такова, тогава растителния му характер не влиза в съображение при човека. Но е възможно растителният характер така да бъде поет от човешкия организъм, че със свойствата си да продължи да действува като растение; това означава, че вътрешната растителна подвижност продължава да действува като вътрешна подвижност, така, както е действувала в растението. В такъв случай онзи процес, който се разиграва на границата между физическите хранителни вещества и етерното тяло, не може да действува, защото етерното тяло е сродно на растението, и растението е растение именно поради това, че притежава етерно тяло. Растителната същност просто бива възприета там, където хранителния поток бива заловен от етерното тяло, така че това от растителната природа, което нахлува с действието си в човешкия организъм, в храносмилателния канал все още не влиза в съображение, а едва в онези органи, в които са разположени процесите, към които етерното тяло вече има отношение и в които нахлува и астралната същност на човека. По тази причина растителната природа, външно подвижното, започва да действува едва върху вътрешната планетарна система със симпатиковата нервна система и доколкото е свързана с нея, с лимфната система.
към текста >>

215. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Всичко това може да изглежда сухо и абстрактно, обаче в действителност то не остава някаква теория, а се превръща в един вид семе, което ние заравяме в земята; там то израства и живее, отправяйки силите си във всички посоки, за да се превърне накрая в растение, в дърво.
Всичко това може да изглежда сухо и абстрактно, обаче в действителност то не остава някаква теория, а се превръща в един вид семе, което ние заравяме в земята; там то израства и живее, отправяйки силите си във всички посоки, за да се превърне накрая в растение, в дърво. Така стоят нещата. Благодарение на чувствата, които развиваме в Духовната наука, ние сме в състояние да пресъздадем себе си: “Създай себе си от волевите Същества! ” Ето как антропософията се превръща в еликсир на живота. И когато разширяваме нашия поглед в духовните светове, когато извличаме от там необходимите за живота сили, тогава ние познаваме себе си в нашите дълбини. Едва когато внесем мировото познание в себе си, ние разбираме себе си и постепенно се отдалечаваме от по-малко умното Същество, което ни отделя от Пазача на прага, и се приближаваме към по-умното Същество: то е скрито в човека, който все още не е достатъчно силен, но може да стане такъв именно чрез антропософията.
към текста >>

216. Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Както растението е проникнато и пропито от водата, така и в древни времена вътре в нас е действувало етерното тяло.
Защо се нуждаем от Духовна наука? Като същества, живеещи на физическото поле ние също се намираме в един процес на слизане. Нашето тяло не е същото, каквото е било в древни времена, нашите тела са по-малко проникнати от душата, по-малко поддържани от Духа. Както растението е проникнато и пропито от водата, така и в древни времена вътре в нас е действувало етерното тяло. То проникваше със своите градивни сили физическото тяло. Днес то е изгубило своята сила, която някога е упражнявало върху тялото. Спасение е възможно само, ако направим духовното в нас по-силно. Когато астралното тяло се проникне с духовното, тогава и човешкият род ще стане по-здрав. Фактът, че човешкото физическо тяло се разпада, това е съдба, но етерното тяло може да стане по-силно и да действува обратно върху него.
към текста >>

217. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Аз често съм прибягвал до примера с растението, което израства от минералната почва, което се изхранва от веществата на минералното царство и въпреки това се издига над него като едно по-висше същество, отколкото е минералът.
Ако си припомните съответните лекционни цикли, Вие ще се убедите, че тук, в християнското посвещение, нещата не протичат така, както в онова неправилно посвещение, за което стана дума в първата лекция от този цикъл; тук на първо място се акцентира върху всеобщите човешки чувства, които след време довеждат до имагинацията, представляваща „Измиването на нозете“. Следователно, ученикът не започва с интензивни имагинации върху образи от Евангелието на Йоан, а се стреми, и то за продължително време, да живее с определени чувства и усещания. Аз често съм прибягвал до примера с растението, което израства от минералната почва, което се изхранва от веществата на минералното царство и въпреки това се издига над него като едно по-висше същество, отколкото е минералът. И ако сега това растение би могло да говори и да усеща, то би трябвало да се преклони пред минералното царство и да каже: Наистина в рамките на мировата закономерност аз съм било предопределено за една по-висша степен от твоята, братко минерале, обаче самата възможност да съществувам, аз дължа на теб. Наистина в градацията на съществата ти заемаш по-ниско място, но именно на теб, по-низшето същество, аз дължа моето съществувание и затова смирено се прекланям пред теб. По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях. И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация.
към текста >>

И ако сега това растение би могло да говори и да усеща, то би трябвало да се преклони пред минералното царство и да каже: Наистина в рамките на мировата закономерност аз съм било предопределено за една по-висша степен от твоята, братко минерале, обаче самата възможност да съществувам, аз дължа на теб.
Ако си припомните съответните лекционни цикли, Вие ще се убедите, че тук, в християнското посвещение, нещата не протичат така, както в онова неправилно посвещение, за което стана дума в първата лекция от този цикъл; тук на първо място се акцентира върху всеобщите човешки чувства, които след време довеждат до имагинацията, представляваща „Измиването на нозете“. Следователно, ученикът не започва с интензивни имагинации върху образи от Евангелието на Йоан, а се стреми, и то за продължително време, да живее с определени чувства и усещания. Аз често съм прибягвал до примера с растението, което израства от минералната почва, което се изхранва от веществата на минералното царство и въпреки това се издига над него като едно по-висше същество, отколкото е минералът. И ако сега това растение би могло да говори и да усеща, то би трябвало да се преклони пред минералното царство и да каже: Наистина в рамките на мировата закономерност аз съм било предопределено за една по-висша степен от твоята, братко минерале, обаче самата възможност да съществувам, аз дължа на теб. Наистина в градацията на съществата ти заемаш по-ниско място, но именно на теб, по-низшето същество, аз дължа моето съществувание и затова смирено се прекланям пред теб. По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях. И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация. И тази имагинация се състои именно в Измива нето на нозете, т.е.
към текста >>

По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб!
Ако си припомните съответните лекционни цикли, Вие ще се убедите, че тук, в християнското посвещение, нещата не протичат така, както в онова неправилно посвещение, за което стана дума в първата лекция от този цикъл; тук на първо място се акцентира върху всеобщите човешки чувства, които след време довеждат до имагинацията, представляваща „Измиването на нозете“. Следователно, ученикът не започва с интензивни имагинации върху образи от Евангелието на Йоан, а се стреми, и то за продължително време, да живее с определени чувства и усещания. Аз често съм прибягвал до примера с растението, което израства от минералната почва, което се изхранва от веществата на минералното царство и въпреки това се издига над него като едно по-висше същество, отколкото е минералът. И ако сега това растение би могло да говори и да усеща, то би трябвало да се преклони пред минералното царство и да каже: Наистина в рамките на мировата закономерност аз съм било предопределено за една по-висша степен от твоята, братко минерале, обаче самата възможност да съществувам, аз дължа на теб. Наистина в градацията на съществата ти заемаш по-ниско място, но именно на теб, по-низшето същество, аз дължа моето съществувание и затова смирено се прекланям пред теб. По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях. И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация. И тази имагинация се състои именно в Измива нето на нозете, т.е. онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия свят стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както животното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия свят. Всеки човек, който изпълва себе си с това чувство, стига не само до имагинацията за Измиването на нозете, но изпитва и едно съвсем определено чувство, чувството, като че ли вода облива нозете му.
към текста >>

онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия свят стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както животното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия свят.
Наистина в градацията на съществата ти заемаш по-ниско място, но именно на теб, по-низшето същество, аз дължа моето съществувание и затова смирено се прекланям пред теб. По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях. И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация. И тази имагинация се състои именно в Измива нето на нозете, т.е. онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия свят стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както животното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия свят. Всеки човек, който изпълва себе си с това чувство, стига не само до имагинацията за Измиването на нозете, но изпитва и едно съвсем определено чувство, чувството, като че ли вода облива нозете му. Ученикът може да изпитва това усещане седмици наред и в този случай то би представлявало един външен признак, колко дълбоко се отпечатват в нашите тела такива общочовешки чувства, които в същото време извисяват човека високо над самия него.
към текста >>

218. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм.
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм. Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът. Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя. Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята. Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира". Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
към текста >>

Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът.
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм. Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът. Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя. Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята. Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира". Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
към текста >>

Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя.
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм. Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът. Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя. Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята. Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира". Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
към текста >>

219. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека.
Видяхме и доколко преобразяващо могат да се намесят в живота тези идеи. Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота. Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така. И така всичките ни разсъждения бяха направени под въздействието на идеите за прераждането и кармата. Важното в близкото бъдеще ще е това, че не само психологията ще изпита влиянието на идеите за прераждането и кармата, но също така и другите науки. Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека. Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система. Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване. При животните е различно. При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н.
към текста >>

Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението.
Основната част на нашите разсъждения беше заета с това да разгледаме тези фундаментални идеи и тяхното влияние в живота. Макар и не винаги, но чрез идеите за прераждането и кармата се променя значението, което се дава на душевните качества, или на съвестта, характера, молитвата, така че да си кажем: ако приемем прераждането и кармата, се получава така и така. И така всичките ни разсъждения бяха направени под въздействието на идеите за прераждането и кармата. Важното в близкото бъдеще ще е това, че не само психологията ще изпита влиянието на идеите за прераждането и кармата, но също така и другите науки. Ако проследите една такава лекция като последната публична, озаглавена „Смъртта при човека, животното и растението“, ще видите, че ставаше въпрос за това да се покаже как ще се научат да мислят за смъртта при растението, животното и човека хората, ако видят в самите себе си това, което преминава отвъд отделния живот на човека. Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система. Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване. При животните е различно. При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н. Ала едва при човека, който сам е причина за своето прераждане, установихме, че смъртта е гаранция за безсмъртието и че думата смърт може да се използва в това си значение само за човека; или пък че когато използваме думата смърт в общия смисъл, трябва да подчертаваме как умира човекът, как – животното и растението, и че по отношение на животното и растението би трябвало да използваме някоя съвсем нова дума.
към текста >>

Ала едва при човека, който сам е причина за своето прераждане, установихме, че смъртта е гаранция за безсмъртието и че думата смърт може да се използва в това си значение само за човека; или пък че когато използваме думата смърт в общия смисъл, трябва да подчертаваме как умира човекът, как – животното и растението, и че по отношение на животното и растението би трябвало да използваме някоя съвсем нова дума.
Стигнахме до значението на смъртта при човека, животното и растението с помощта на това, че си изяснихме: себесъщността (das Selbst) живее по различен начин у човека, по различен начин при животното и отново по друг начин при растението. При човека това е индивидуалният Аз, при животните е груповата душа, а при растенията си имаме работа с една част от цялата планетна душевна система. Така при растенията установихме едно просто заспиване и събуждане, което външно се проявява като смърт и поникване. При животните е различно. При тях е подобно на случващото се при нас самите, тъй като себесъщността напредва в дадена инкарнация, преодолява определени инстинкти и т. н. Ала едва при човека, който сам е причина за своето прераждане, установихме, че смъртта е гаранция за безсмъртието и че думата смърт може да се използва в това си значение само за човека; или пък че когато използваме думата смърт в общия смисъл, трябва да подчертаваме как умира човекът, как – животното и растението, и че по отношение на животното и растението би трябвало да използваме някоя съвсем нова дума.
към текста >>

220. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

Ако проследите една такава лекция като последната публична: "Смъртта при човека, животното и растението", лекция от 29-ти февруари 1912 г., в "История на човека в светлината на духовното изследване", 16 лекции, 1911/12 г., Събр.
Ако проследите една такава лекция като последната публична: "Смъртта при човека, животното и растението", лекция от 29-ти февруари 1912 г., в "История на човека в светлината на духовното изследване", 16 лекции, 1911/12 г., Събр. съч. №61.
към текста >>

221. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата.
Обаче като окултисти ние се запознаваме именно с тези същества още и по друг начин. Когато наблюдаваме растения, как те през време на пролетта поникват, покарват от Земята вземете си добра бележка, кога то растенията покарват техните първи зелени издънки, не по-късно когато се приготвят да носят плодове -, тогава окултният поглед чувствува, че същите същества, които беше открил в разпръскващата се вода и в образуващите се мъгли, обгръщат като че ги оплакват /умиват/ напълващите растения. Така щото можем да кажем, че когато тук на Земята виждаме да покарват растенията, ние ги виждаме навсякъде като обмивани от такива метаморфозиращи се същества. И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата. Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят.
към текста >>

Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре.
Обаче като окултисти ние се запознаваме именно с тези същества още и по друг начин. Когато наблюдаваме растения, как те през време на пролетта поникват, покарват от Земята вземете си добра бележка, кога то растенията покарват техните първи зелени издънки, не по-късно когато се приготвят да носят плодове -, тогава окултният поглед чувствува, че същите същества, които беше открил в разпръскващата се вода и в образуващите се мъгли, обгръщат като че ги оплакват /умиват/ напълващите растения. Така щото можем да кажем, че когато тук на Земята виждаме да покарват растенията, ние ги виждаме навсякъде като обмивани от такива метаморфозиращи се същества. И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата. Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят. Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода.
към текста >>

Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение.
Когато наблюдаваме растения, как те през време на пролетта поникват, покарват от Земята вземете си добра бележка, кога то растенията покарват техните първи зелени издънки, не по-късно когато се приготвят да носят плодове -, тогава окултният поглед чувствува, че същите същества, които беше открил в разпръскващата се вода и в образуващите се мъгли, обгръщат като че ги оплакват /умиват/ напълващите растения. Така щото можем да кажем, че когато тук на Земята виждаме да покарват растенията, ние ги виждаме навсякъде като обмивани от такива метаморфозиращи се същества. И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата. Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят. Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода. Тази е втората класа, да речем, природни сили и природни същества.
към текста >>

Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата.
Така щото можем да кажем, че когато тук на Земята виждаме да покарват растенията, ние ги виждаме навсякъде като обмивани от такива метаморфозиращи се същества. И така на окултният поглед чувствува, като че това, което тъче и живее невидимо там отгоре над напълващите растения, има нещо общо с това, което прави растението да израства от почвата, да покарва нагоре от почвата. Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата. Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят. Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода. Тази е втората класа, да речем, природни сили и природни същества.
към текста >>

Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода.
Да, видите ли, обични приятели, обикновената физическа наука познава само растежа на растенията, тя знае само, че растението има една покарваща сила, която прави то да израства отдолу нагоре. Обаче окултистът познава: при цъфтежа на растенията нещата се представят различно. Да предположим, че имаме тук пред нас един млад филиз на растение. Окултистът познава около младия филиз на растението метаморфозиращи се същества, които са пускани така да се каже от околността и проникват надолу, които не отиват само отдолу нагоре, както прави това физическият растежен принцип, а спускайки се отгоре надолу изтеглят растенията от почвата. Така щото през пролетта, когато Земята се покрива със зеленина, окултният поглед чувствува, как от Вселената слизат надолу природни сили, които правят да покара това, което се намира в почвата на Земята, за да може вътрешността на Земята да вижда небето, заобикалящия външен свят. Над растенията има нещо постоянно движещо се, и това е характерното, че окултният поглед добива именно усещание за това, че онова, което обгръща по този начин растението, е едно и също нещо с онова, което съществува също в изпаряващата се и превръщащата се в дъжд вода. Тази е втората класа, да речем, природни сили и природни същества.
към текста >>

222. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Окултният поглед може да се запознае с тази четвърта категория, когато изчака докато цветовете на растенията образуват плодовете и зародишите и наблюдава тогава, как зародишът постепенно израства в едно растение.
Втората категория, която описахме вчера, ние ги намерихме в свиващата се и разпръскващата се вода; ето защо можем да свържем тези същества с това, което окултизмът нарича от най-древни времена течен или воден елемент или накратко вода. В този течен елемент се метаморфозират те, поемат същевременно ролята да изтеглят от земната почва всичко, което расте, което покарва и се развива от земната почва. С елемента на възможно най-свободния от вода въздух стоят във връзка онези същества, за които можахме да говорим днес. Така че можем да говорим за природни духове на Земята, на Водата и на Въздуха в древния смисъл. Но ние можем да обгърнем с погледа още една четвърта категория такива духовни същества. Окултният поглед може да се запознае с тази четвърта категория, когато изчака докато цветовете на растенията образуват плодовете и зародишите и наблюдава тогава, как зародишът постепенно израства в едно растение. Само по този начин можем да наблюдаваме този четвърти род същества иначе е трудно, защото този четвърти род природни същества са съхранителите на зародишите, на семената във всички природен царства. Като пазители на семената те пренасят тези семена от едно поколение растения или други природни същества в следващото поколение. И ние можем да наблюдаваме, че тези същества, които са съхранители на семената или на зародишите и чрез това правят възможно, щото винаги на Земята да се явяват отново същите същества, можем да наблюдаваме, че тези същества живеят заедно с топлината на нашата планета, с това, което от най-древни времена хората са наричали елемент на Огъня или елемент на Топлината. Ето защо силите на семената са свързани също с определен градус топлина, с определена температура. И когато окултният поглед наблюдава съвсем точно, той открива именно, че необходимото превръщане на топлината от околната среда в такава топлина, от която се нуждае семе то или зародишът за да узрее, че това превръщане на неживата топлина в жива топлина се извършва от такива същества.
към текста >>

223. 4. ТРЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества.
Ние намираме тези Същества на третата йерархия в заобикаляния ни духовен свят така, както те бяха описани днес, в най-близкия до нас заобикалят ни духовен свят. Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества. Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество. Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата.
към текста >>

Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия.
Ние намираме тези Същества на третата йерархия в заобикаляния ни духовен свят така, както те бяха описани днес, в най-близкия до нас заобикалят ни духовен свят. Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества. Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество. Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата. А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха.
към текста >>

Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид.
Ние намираме тези Същества на третата йерархия в заобикаляния ни духовен свят така, както те бяха описани днес, в най-близкия до нас заобикалят ни духовен свят. Но ако бихме се върнали назад в развитието на нашата планета до определен момент, с който ще се запознаем в следващите сказки, ние бихме намери ли все повече и повече, че тези същества, които живеят всъщност само в културния процес на човечеството, произвеждат постоянно от себе си други същества, точно така, както едно растение изхвърля едно семе от себе си, така съществата на третата йерархия, които Ви описах, произвеждат други същества. Съществува само определена разлика между това, което растението произвежда като семе ако вземем това като сравнение и между тези същества, които се отделят от Съществата на третата йерархия. Когато растението произвежда едно семе, това семе има толкова стойност колкото и самото растение, защото от него може да израсне отново едно цяло растение от същия вид. Тези Същества произвеждат също така други, които се откъс ват така да се каже, както семената се отделят от растенията; те получават така да се каже потомци, които обаче сега са в известно отношение от по-нисше естество отколкото самите тях. Те трябва да бъдат от по-нисше естество, защото получават други задачи, които могат да изпълнят само тогава, когато са от по-нисше естество. Това, което както бе описано имаме в заобикалящия ни свят духовно като Ангели, Архангели и Духове на времето, то отделя от себе си определени съ-щества, които слизат от заобикалящия, човека свят в природните царства, и окултният поглед ни учи, че съществата с които се запознахме вчера и завчера като природни духове, са такива отделени същества от Съществата на третата йерархия, с които се запознахме днес; те са потомци, които са определени за една друга служба, а не за служене на човечеството, определени са били именно да бъдат в служба на природата. А именно определени потомци на Архаите са онези същества, с които ние се запознахме като с природни духове на Земята; онези, които се отделят от Архангелите и са изпратени долу в природата, това са природните духове на водата; и такива, които се отделят от Ангелите, ние трябва да считаме като природни духове на въздуха. Ние ще се запознаем по-нататък с природните духове на Огъня или на Топлината.
към текста >>

224. 5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Когато, да речем, стои пред едно растение, пред едно животно, или също пред един друг човек, той чувствува, като че една част от самия него би била вътре в това друго същество; чувствува се като потопен в другото същество.
Но човек не трябва да спира и остава при това, да възприема само своето собствено етерно тяло, а когато се издига до тази втора степен на ясновидството, той има една напълно определена опитност. Той има именно опитността, като че е излязъл вън от себе си, като че един вид не се чувствува вече вътре в своята кожа. Когато, да речем, стои пред едно растение, пред едно животно, или също пред един друг човек, той чувствува, като че една част от самия него би била вътре в това друго същество; чувствува се като потопен в другото същество. В нормалното съзнание или когато се намираме в първата степен на ясновиждането, тогава можем все още да кажем по определен начин: "аз съм тук, съществото, което виждам, е там." Ние не можем да кажем така на втората степен на ясновиждането, а тогава можем да кажем само: ''там, където е съществото, което възприемаме, там сме ние самите." Ние сме един вид така, като че простираме на всички страни нашето собствено етерно тяло като пипала и се всмукваме в съществата, в които потопяваме, следователно възприемайки, нашето собствено същество.
към текста >>

Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода.
Форми имат растенията, форми имат животните, форма има човекът. Когато ясновиждащият поглед се насочи с всички качества, които описахме днес, върху всичко, което има форма в заобикаля щата ни природа, и когато се абстрахира от всичко друго при същества и вижда само формите, когато разглежда следователно при растенията разнообразието от форми, също при животните и при човека, тогава този ясновиждащ поглед възприема от общността на съществата на втората йерархия онези, които наричаме Духове на Формата, Ексузиаи. Но при съществата на заобикалящата ни природа можем да обгърнем с поглед също и нещо друго освен формата. Ние знаем, че всичко, което живее, изменя своята форма в определено отношение, като расте. Това изменение, тази смяна на формата изпъква за нас най-много при растителния свят, той подлежи най-много на метаморфози. Като насочваме не обикновения поглед на ясновиждащия поглед на втората степен върху развиващия се растителен свят, ние наблюдаваме, как растението постепенно добива своята форма, как от формата на корена то преминава към формата на листата, към формата на цветовете, към формата на плода. Ние наблюдаваме растящото животно, растящия човек, накратко казано, наблюдаваме не само формата, каквато тя е в даден момент, а наблюдаваме развитието на живото същество. Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива метаморфоза..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис. По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата. Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение.
към текста >>

Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/.
Обаче това не може да стане моля Ви да вземете под внимание това, което ще кажа сега това не може да стане, ако спрем само при това, да наблюдаваме жестовете, израза на лицето на човека, неговата физиономия; с това всъщност се постига малко нещо. Трябва да преминем след това така окултното обучение на тази степен е най-рационално ние трябва да преминем след това към растенията. Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този свят на растенията да се възпитаме по-нататък. Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/. Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата. Всичко това започва да говори така живо, както физиономията на един човек.
към текста >>

Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата.
Обаче това не може да стане моля Ви да вземете под внимание това, което ще кажа сега това не може да стане, ако спрем само при това, да наблюдаваме жестовете, израза на лицето на човека, неговата физиономия; с това всъщност се постига малко нещо. Трябва да преминем след това така окултното обучение на тази степен е най-рационално ние трябва да преминем след това към растенията. Можем да прескочим животните, това не е особено важно, да се възпитаваме при животните; но важно е, след като сме се възпитали малко ясновидски, от израза на лицето, от физиономията, от жеста на човека да се вживяваме във вътрешността на душата след като сме се възпитали така при човека, да се обърнем към света на растенията и при този свят на растенията да се възпитаме по-нататък. Тогава ясновидски обученият човек може да има твърде интересни изживявания: Тогава ясновидски обученият човек ще може да почувствува дълбоко разликата между един лист на растение, който да речем расте изострено /рисунката а/, и един лист на растение, който има тази форма /б/; Между един цвят, който израства нагоре по този начин /в/, и един цвят, който се разтваря навън приблизително по този начин /г/. Получават се цели светове от разлики във вътрешните изживявания, когато насочваме окултния поглед на втората степен върху цвета на една лилия или върху цвета на едно лале, когато оставяме да действува върху нас метлицата на едно овесено растение или сламката на ечемика или на пшеницата. Всичко това започва да говори така живо, както физиономията на един човек.
към текста >>

225. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението.
Приликата между един човешки труп след смъртта и цялостта на луните е все пак нещо фрапиращо относно окултното впечатление. Тази прилика съществува също, изразено при впечатленията, които растителният свят и неподвижната звезда правят върху човека. Приликата явно съществува, но тя не е вече толкова голяма както между мъртвото човешко физическо тяло и цялостта на луните. Обаче приликата става по-голяма, ако сега предложим на окултния поглед още нещо особено, ако именно, след като сме получили впечатлението от определен брой растения в техни те форми, сега се абстрахираме също от тези растения, които сме наблюдавали с окултния поглед, от физическите растителни тела, и приложим онези средства, които практическият окултист прилага, когато той разглежда етерните тела на растенията. Следователно правим едно допълнително наблюдение. Ние сме си от белязали впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, след това търсим подобното, но все пак незадоволително впечатление, което получаваме от определен растения; ние отиваме по-нататък, абстрахираме се от външните форми на растенията и оставяме да действува върху нас само етерното тяло, което се намира в растението. Тогава приликата се повишава и става почти толкова голяма, както приликата между мъртвия физически труп на човека и цялостта на луните. От това за окултното познание се получава, че насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние сме обхванали като действуващо в неподвижната звезда това, което е етерното тяло на планетната система; защото ние получаваме фактически впечатлението на едно етерно тяло. Ние разбираме впечатлението, което получаваме от неподвижната звезда, когато наблюдаваме етерното тяло при растенията, там, където етерното тяло действува още несмесено, където то действува не заедно с едно астрално тяло, където то действува само като етерно тяло заедно с физическото тяло. Следователно от това се получава познанието, че, насочвайки погледа върху неподвижната звезда, ние имаме фактически лъчезарящо от неподвижната звезда етерното тяло на планетната система.
към текста >>

Ние имаме постоянно работа с жизнени сили, както в живото растително и животинско тяло, жизнени сили, които са приблизително центрира ни така, аз казвам сега това сравнително които са центрирани в неподвижната звезда така, както животът на животното е центриран да речем в сърцето или както животът на растението е центриран в различните органи, които регулират възлизащото и слизащо движение на соковете; накратко казано, ние имаме работа с един център на планетната система, който трябва да търсим в неподвижната звезда.
Сега можем да кажем: на Луната имаме мъртвия труп на планетната система, в съвкупността на планетите имаме тялото, а именно физическото тяло, в самата неподвижна звезда, лъчезарещо от нея, имаме етерното тяло на планетната система. Действително за окултния поглед престава твърде скоро възможността, да запази мъртва форма бих могъл да кажа онази форма на папие-маше /изработен от книжна каша предмет/, за която говори всяка астрономия, защото окултният поглед вижда навсякъде, как цялата планетна система е проникната от живот, как тя е един жив организъм. А именно от неподвижната звезда непрестанно излиза едно течение на етерен живот, което стига до най-външния край на планетната система и отново се връща обратно. Ние имаме постоянно работа с жизнени сили, както в живото растително и животинско тяло, жизнени сили, които са приблизително центрира ни така, аз казвам сега това сравнително които са центрирани в неподвижната звезда така, както животът на животното е центриран да речем в сърцето или както животът на растението е центриран в различните органи, които регулират възлизащото и слизащо движение на соковете; накратко казано, ние имаме работа с един център на планетната система, който трябва да търсим в неподвижната звезда.
към текста >>

226. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Докато например растението не издава никакъв вик, когато получава от вън едно впечатление, животното издава такъв вик, т.е.
Тогава физическото тяло на човека е останало само за себе си във физическия свят, тогава то се разлага, тогава то е изоставено на неговите собствени сили. През време, когато човекът е жив, в него трябва да съществува един постоянен борец против разлагането на физическото тяло, а това е етерното тяло, което само окултното съзнание вижда действително. Същото отношение съществува и при животното, така че трябва да му припишем едно етерно тяло във физическия свят. Понеже сме наясно, че фактите и нещата упражняват не само въздействия върху човека, а те се отразяват вътре в него, че те произвеждат нещо в него, което можем да наречем едно вътрешно отражение, затова приписваме на човека едно астрално тяло, окултният поглед възприема това астрално тяло. Обаче точно същият е случаят и при животното. Докато например растението не издава никакъв вик, когато получава от вън едно впечатление, животното издава такъв вик, т.е. едно такова външно впечатление се явява също като едно вътрешно изживяване. Окултният поглед ни учи, че това вътрешно изживяване е възможно само тогава, когато е на лице едно астрално тяло. Обаче да се говори за един Аз при животното, когато оставаме сред явленията на физическия свят, това има най-много смисъл за определени модерни натурфилософи, които разсъждават чисто по аналогии. Обаче когато човек разсъждава само по аналогии, той може да твърди всичко възможно. Днес съществуват даже теософи, на които внушава особено уважение, когато един природоизследовател, който е станал известен в света, а именно Раул Франсе, приписва душа на растенията и тогава не прави разлика между това, което се нарича душа при животното и при растенията.
към текста >>

Той също привлича малки същества и когато човек постъпва по начина на натурфилософите, той трябва да припише една душа също и на капана за мишки, както приписва такава на растението Дрозера /Мухоловка/; Защото капанът привлича мишките, когато е добре зареден с шпек.
Днес съществуват даже теософи, на които внушава особено уважение, когато един природоизследовател, който е станал известен в света, а именно Раул Франсе, приписва душа на растенията и тогава не прави разлика между това, което се нарича душа при животното и при растенията. Той намира именно, което е правилно, че съществуват определени растения, които, когато в близост до тях идва някое малко насекомо, така съединяват своите листа, че хващат и изяждат това насекомо. Един такъв повърхностен наблюдател си казва следователно: "Там, където в природата се явява външно фактът, който изглежда аналогичен на поглъщането на хранителни средства и на тяхното консумиране, там трябва да има нещо подобно както при съществата, които по вътрешен душевен подтик поглъщат тези неща и ги консумират. "Но аз познавам нещо, което също привлича малки същества, на което обаче не можем да припишем душа по начина на модерните натурфилософи. Това е един зареден с шпек капан за мишки. Той също привлича малки същества и когато човек постъпва по начина на натурфилософите, той трябва да припише една душа също и на капана за мишки, както приписва такава на растението Дрозера /Мухоловка/; Защото капанът привлича мишките, когато е добре зареден с шпек. Всички тези наблюдатели, които не се спират само на външността на нещата, не би трябвало да изгубват никак копнежа, който съществува при мнозина духовно настроени, с духовни убеждения, и да се задоволяват, само като се говори малко за духовното.
към текста >>

Както при мухоловката /дрозерата/ или при някое друго растение не може да се говори за една душа подобна на тази на животните, също така при един без пристрастен поглед не може да се говори при някое животно, че то има един аз.
Именно в това отношение в немската литература са изнесени, както някои казват, "много хубави неща"; както окултистът би казал: Изнесени са много глупости. Както при мухоловката /дрозерата/ или при някое друго растение не може да се говори за една душа подобна на тази на животните, също така при един без пристрастен поглед не може да се говори при някое животно, че то има един аз. В това, с което животното се явява пред нас на физическото поле, няма никакъв аз.
към текста >>

Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло!
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме! Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм.
към текста >>

Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме!
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме! Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот.
към текста >>

Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло.
Що се отнася сега за растението, едно подобно разглеждане ще доведе до там, да не намерим във физическия свят при растението нищо друго освен физическото тяло и етерното тяло! Именно затова, че в този физически свят растението има само физическо и етерно тяло, то не вика когато го нараняваме! Така щото трябва да кажем: от растението във физическия свят съществуват само физическото тяло и етерното тяло. Когато изследваме с окултния поглед онзи свят, т.е. когато просто се пренесем в него, в света, в който трябваше да поставим груповите азове на животните, там ще намерим по отношение на растителния свят нещо твърде характерно: ние ще открием, че и за растителния свят съществуват болки, а именно тогава, когато из тръгваме растенията с корените от земята. Тогава за целия земен организъм съществува една болка подобна на тази, която съществува, когато изтръгваме един косъм от човешкия организъм. Но с растежа на растенията е свързан също един друг живот, един съзнателен живот. Опитайте се да си представите покарването, поникването аз приведох това вече през време на тези сказки по един друг случай опитайте се да си представите покарването на растителните издънки от земята през пролетта: това покарване, то е нещо, което отговаря на едно усещание в определени духовни същества, които принадлежат на Земята, които съставляват Земята в нейната духовна атмосфера.
към текста >>

227. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

От растението на физическото поле имаме физическото тяло и етерното тяло.
Това ни довежда отново обратно до действителния факт, който се показва на окултния поглед, че за растенията не само в груповия аз, а и вече в астралното тяло действуват сили, които сега идват от вън от планетната система, от звездите. Следователно докато при животното Духовете на Движението действуват само в груповите сили, в силите, които създават груповите форми, при растенията още в астралното тяло действува това, което принадлежи на сферата на Духовете на Движението. Това са също потомци на Духовете на Движението, само че те се различават от другите потомци чрез това, че са се образували по друго време, но действуват също като потомци на Духовете на Движението върху астралното тяло на растенията, не само върху аза. Ние отново можем да кажем именно, че върху астралното тяло на растенията действуват от планетите на нашата план нетна система силите на Духовете на Движението или на техните потомци. Именно астралното тяло при всяко същество е онова, което дава импулса за движението. От растението на физическото поле имаме физическото тяло и етерното тяло.
към текста >>

Ако върху растенията биха действували някакви сили от сферата на Духовете на Движението, понеже астралното тяло не се намира вътре в растенията, а ги обгръща от вън, тези сили биха поставили растенията в движение, обаче сега не така, както се движат хората и животните, а така, че те извличат растението от земята, както то се ражда.
Ако върху растенията биха действували някакви сили от сферата на Духовете на Движението, понеже астралното тяло не се намира вътре в растенията, а ги обгръща от вън, тези сили биха поставили растенията в движение, обаче сега не така, както се движат хората и животните, а така, че те извличат растението от земята, както то се ражда. Когато видите, как при едно растение силите се развиват по-нататък като в спирали от изходното място на един лист до изходното място на друг лист, тогава имате дейността на тези сили, които действуват от планетите. И според това, дали силите на потомците на Духовете на Движението действуват от една или друга планета, тази особена линия, която образуват изходните места на листата, става друга.
към текста >>

Когато видите, как при едно растение силите се развиват по-нататък като в спирали от изходното място на един лист до изходното място на друг лист, тогава имате дейността на тези сили, които действуват от планетите.
Ако върху растенията биха действували някакви сили от сферата на Духовете на Движението, понеже астралното тяло не се намира вътре в растенията, а ги обгръща от вън, тези сили биха поставили растенията в движение, обаче сега не така, както се движат хората и животните, а така, че те извличат растението от земята, както то се ражда. Когато видите, как при едно растение силите се развиват по-нататък като в спирали от изходното място на един лист до изходното място на друг лист, тогава имате дейността на тези сили, които действуват от планетите. И според това, дали силите на потомците на Духовете на Движението действуват от една или друга планета, тази особена линия, която образуват изходните места на листата, става друга.
към текста >>

От там действуват тези сили върху растенията на Земята и според това, дали действуват от една или от друга от планетите, те предават на растението движението изразяващото се в спиралите образувани от неговите листа: същото движение, което планетата прави, абсолютното движение на съответната планета, което тя прави в небесното пространство.
Съществува определено средство за изследване действителните пътища на отделните планети в техните изображения; И когато някога официалната наука познае този факт, тогава някои неща от досегашните астрономически системи ще бъдат коригирани. Определени растения са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Марс; други са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Венера, други пък към тези, които действуват от планетата Меркурий. От там действуват тези сили върху растенията на Земята и според това, дали действуват от една или от друга от планетите, те предават на растението движението изразяващото се в спиралите образувани от неговите листа: същото движение, което планетата прави, абсолютното движение на съответната планета, което тя прави в небесното пространство. Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението. Там, където стъблото стои здраво, там в изходните места на листата имате изображения на онези сили, които произхождат от Духовете на Движението от планетите на планетната система. Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята. Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте към Слънцето или към центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите. Обаче на това отговаря действителният факт, че ние трябва да търсим непосредствените действени импулси за груповите азове на растенията в посоката от Земята към Слънцето.
към текста >>

Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята.
Съществува определено средство за изследване действителните пътища на отделните планети в техните изображения; И когато някога официалната наука познае този факт, тогава някои неща от досегашните астрономически системи ще бъдат коригирани. Определени растения са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Марс; други са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Венера, други пък към тези, които действуват от планетата Меркурий. От там действуват тези сили върху растенията на Земята и според това, дали действуват от една или от друга от планетите, те предават на растението движението изразяващото се в спиралите образувани от неговите листа: същото движение, което планетата прави, абсолютното движение на съответната планета, което тя прави в небесното пространство. Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението. Там, където стъблото стои здраво, там в изходните места на листата имате изображения на онези сили, които произхождат от Духовете на Движението от планетите на планетната система. Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята. Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте към Слънцето или към центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите. Обаче на това отговаря действителният факт, че ние трябва да търсим непосредствените действени импулси за груповите азове на растенията в посоката от Земята към Слънцето. Това значи; Ако насочим сега окултния поглед не към планетите, а към Слънцето, ние получаваме отделните групови азове на растенията. Тези групови азове на растенията са също така потомци на Духовете на Мъдростта, както груповите азове на животните са потомци на Духовете на Движението. Следователно в груповите азове на растенията имаме потомци на Духовете на Мъдростта.
към текста >>

Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте към Слънцето или към центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите.
Определени растения са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Марс; други са причислени към силите на Духовете на Движението, които действуват от планетата Венера, други пък към тези, които действуват от планетата Меркурий. От там действуват тези сили върху растенията на Земята и според това, дали действуват от една или от друга от планетите, те предават на растението движението изразяващото се в спиралите образувани от неговите листа: същото движение, което планетата прави, абсолютното движение на съответната планета, което тя прави в небесното пространство. Ако вземете една обикновена полска поветица и разгледате, как нейното стъбло се обвива, Вие ще имате в спиралните движения на това стъбло подражавани даже планетните движения, които произхождат от Духовете на Движението. Там, където стъблото стои здраво, там в изходните места на листата имате изображения на онези сили, които произхождат от Духовете на Движението от планетите на планетната система. Тези сили действуват при растенията съвместно със същинските групови азове и тези групови азове на растенията действуват всички така, че можем да намерим посоката на техните сили, ако свържем просто Слънцето с центъра на Земята; това значи, че съвместно със силите, които идват от Духовете на Движението, действуват други сили, които отиват в посоката на стъблото на растението, което винаги е насочено към центъра на Земята. Следователно трябва да съставим цялото растение от това, което расте към Слънцето или към центъра на Земята, и от това, което се обвива и подражава в изходните точки на листата движенията на планетите. Обаче на това отговаря действителният факт, че ние трябва да търсим непосредствените действени импулси за груповите азове на растенията в посоката от Земята към Слънцето. Това значи; Ако насочим сега окултния поглед не към планетите, а към Слънцето, ние получаваме отделните групови азове на растенията. Тези групови азове на растенията са също така потомци на Духовете на Мъдростта, както груповите азове на животните са потомци на Духовете на Движението. Следователно в груповите азове на растенията имаме потомци на Духовете на Мъдростта.
към текста >>

Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото.
В течение на тези сказки аз изнесох, че трябва да считаме природните духове като потомци на третата йерархия, а груповите азове трябва да считаме като потомци на втората йерархия. Към това се прибавят сега Духовете на Циклите на Времената, които регулират времената. Тук ние се намираме на едно място, където можем да обърнем вниманието върху функцията на определена категория на такива Духове на циклите на времената; именно на това място можем да обърнем вниманието върху това, че определени Духове на циклите на времената свързват за растенията действията на произхождащите от планетите сили на движението, които действуват спирално, заедно със силите, които произхождат от Слънцето. Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото. Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението. Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е. когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени. Растежът на растението е завършен, като към двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
към текста >>

Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението.
В течение на тези сказки аз изнесох, че трябва да считаме природните духове като потомци на третата йерархия, а груповите азове трябва да считаме като потомци на втората йерархия. Към това се прибавят сега Духовете на Циклите на Времената, които регулират времената. Тук ние се намираме на едно място, където можем да обърнем вниманието върху функцията на определена категория на такива Духове на циклите на времената; именно на това място можем да обърнем вниманието върху това, че определени Духове на циклите на времената свързват за растенията действията на произхождащите от планетите сили на движението, които действуват спирално, заедно със силите, които произхождат от Слънцето. Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото. Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението. Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е. когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени. Растежът на растението е завършен, като към двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
към текста >>

Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е.
В течение на тези сказки аз изнесох, че трябва да считаме природните духове като потомци на третата йерархия, а груповите азове трябва да считаме като потомци на втората йерархия. Към това се прибавят сега Духовете на Циклите на Времената, които регулират времената. Тук ние се намираме на едно място, където можем да обърнем вниманието върху функцията на определена категория на такива Духове на циклите на времената; именно на това място можем да обърнем вниманието върху това, че определени Духове на циклите на времената свързват за растенията действията на произхождащите от планетите сили на движението, които действуват спирално, заедно със силите, които произхождат от Слънцето. Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото. Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението. Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е. когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени. Растежът на растението е завършен, като към двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
към текста >>

когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени.
Към това се прибавят сега Духовете на Циклите на Времената, които регулират времената. Тук ние се намираме на едно място, където можем да обърнем вниманието върху функцията на определена категория на такива Духове на циклите на времената; именно на това място можем да обърнем вниманието върху това, че определени Духове на циклите на времената свързват за растенията действията на произхождащите от планетите сили на движението, които действуват спирално, заедно със силите, които произхождат от Слънцето. Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото. Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението. Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е. когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени. Растежът на растението е завършен, като към двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
към текста >>

Растежът на растението е завършен, като към двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
Тук ние се намираме на едно място, където можем да обърнем вниманието върху функцията на определена категория на такива Духове на циклите на времената; именно на това място можем да обърнем вниманието върху това, че определени Духове на циклите на времената свързват за растенията действията на произхождащите от планетите сили на движението, които действуват спирално, заедно със силите, които произхождат от Слънцето. Тези сили би ват свързани в определено време чрез Духовете на циклите на времената, а именно когато настъпи онзи момент на годината, когато растението пристъпва към образуването на неговите плодове; тогава спиралният принцип на движението се свързва с принципа, който расте в стъблото. Тук ние също имаме принципа, който действува спирално, в тичинките на растението и принципа, който е прякото продължение на стъблото, в плодното коленце в средата на растението. Когато кръгообращението на растението е изтекло, т.е. когато Духовете на циклите на времената свързват дейността на планетните Духове с дейността на Слънчевите Духове, тогава при растението, което вече е завършено, се подреждат онези органи, които до тогава са следвали спирално планетите, те се подреждат красиво в един кръг наоколо като тичинки, а стъблото расте и завършва в плодното коленце: и двете биват съединени. Растежът на растението е завършен, като към двете духовни дейности на Духовете на Движението и на Духовете на Мъдростта се прибавя дейността на Духовете на циклите на времената, които свързват двата вида духовни същества в един вид брак.
към текста >>

Ние можем да различим това, което във формата на растението произхожда от Духовете, които имат тяхното обиталище на планетите, но във вертикалата, в отвесната се слива онова, което чувствуваме да произхожда от Духовете на Мъдростта.
Съобразно с целия дух на досегашните разглеждания ние трябва да ги търсим на Слънцето. Трябва да ги търсим на Слънцето в същия смисъл, както трябва да търсим нормалните Духове на Движението като действуващи от планетите, макар и да имат тяхното същинско обиталище на Слънцето. Ние трябва да търсим импулсите на нормално развитите Духове на Мъдростта изхождащи непосредствено от Слънцето. Но тук ние се натъкваме на нещо особено. Наистина ние трябва да различаваме за растенията диференцирания, когато подхождаме истински окултно; обаче когато разглеждаме растенията на Земята в тяхното отношение с Духовете на Мъдростта, тогава всички техни движения ни се явяват повече в ответна връзка от Слънцето към центъра на Земята. Ние можем да различим това, което във формата на растението произхожда от Духовете, които имат тяхното обиталище на планетите, но във вертикалата, в отвесната се слива онова, което чувствуваме да произхожда от Духовете на Мъдростта. По един подобен начин се отнася и за това всеки, който познава окултните факти в тази област, може да Ви даде точно същото сведение по един подобен на чин се отнася фактът, че в областта, в която навлизаме, когато насочим погледа към Слънцето защото там трябва да търсим нормалните Духове на Мъдростта не можем вече да различим диференцирания. Там ние чувствуваме едно единство, това, което изхожда от нормалните Духове на Мъдростта, се слива за нас в едно единство. И ако запитаме сега: къде се показва това, което произхожда от това единство на Духовете на Мъдростта, които имат тяхното обиталище непосредствено на Слънцето, къде се показва това в неговия ефект върху Земята, тогава стигаме до една още по-обширна сфера.
към текста >>

228. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните.
Именно защото застъпва навсякъде действителността и търси, от къде произхожда това или онова, наименованията в него се дават така, че самото име сочи към нещо характерно. И наименованието "Духове на Формата" бе избрано поради това, защото в царството, което на Земята наричаме минерално царство, се оказват действуващи Духовете на Формата и по-нататък преди всичко действуват потомците на Духовете на Формата, в смисъла, в който в тези сказки говорихме за потомци на Духовете на висшите йерархии. Ако искаме да разберем природата на минерала, ние трябва сега да бъдем наясно върху това, че за физическото възприятие от минерала съществуват главно тези форми; след това обаче определени сили, които се проявяват в минералното царство, например силите на електричеството, на магнетизма, сили, които правят, минералите да ни се явяват в определени цветове; накратко казано трябва да бъдем наясно върху това, че всъщност от минералното царство на физическото поле можем да наблюдаваме главно формата. Нека отначало не обръщаме внимание на другите качества и да разгледаме формата, която срещаме поне при голяма част на минералното царство и нека бъдем наясно, че тази чиста форма произхожда първо от начина на действие на Духовете на Формата или от техните потомци. Сега стигаме до това, което трябва да считаме като втори член на едно същество на минералното царство, до така нареченото етерно тяло. Окултният изследовател намира това, което трябва да счита като етерно тяло при един минерал, не във физическия свят; той го намира в същата област, в която трябва да търси, когато например иска да намери астралното тяло на растението или груповия аз на животните. И вчера ние видяхме: той няма нужда да предприема нещо друго със своята душа, освен онова, което е необходимо, за да намери груповите азове на животните. Със същите състояния на съзнанието, с които възприема груповите азове на животните, той намира също астралните те ла на растенията и това, което стои като етерно тяло на основата на минерала. Ние видяхме, че за целта трябва да се издигнем с нашето наблюдение до областта на планетите на нашата планетна система; следователно при нашата планетна система до онези планети, които съществуват вън от Земята. И ние показахме, как така да се каже непосредствено от тези планети, от местата на тези планети действуват съответните сили, които се проявяват в груповите азове на животните, в астралните тела на растенията.
към текста >>

229. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Аз вярвам, че всеки един човек може да си каже: тъй както в своята външна форма, едно растение е израз на своята същност и тази външна форма съответствува на неговата вътрешна същност; тъй както един кристал е формиран според своето вътрешно устройство; тъй както всяко животно е оформено в съответствие със своята вътрешна същност, така и човешката форма неизбежно трябва да е израз на човешкия Аз.
Замислете се над тази дума и тя ще Ви помогне в този труден момент, изискващ да обхванете "човешката фигура" в нейния непомрачен и истински вид (а това е необходимо, за да развием днешната тема докрай). Аз вярвам, че всеки един човек може да си каже: тъй както в своята външна форма, едно растение е израз на своята същност и тази външна форма съответствува на неговата вътрешна същност; тъй както един кристал е формиран според своето вътрешно устройство; тъй както всяко животно е оформено в съответствие със своята вътрешна същност, така и човешката форма неизбежно трябва да е израз на човешкия Аз. Или с други думи: от невъобразимо обширния арсенал на човешките опитности, не друго, а човешката форма, човешката фигура се явява като израз на човешкото същество. Това кратко изречение изглежда направо тривиално, но то е едно от най-важните изречения, които изобщо човек може да извика пред погледа на съзерцаващата си душа.
към текста >>

230. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

растението има само да преработи храната, която му се доставя отвън.
Предмишницата означаваме по същия начин, както и подбедрицата, а именно с "Водолей"; и накрая дланите също както ходилата с израза "Риби". Ето как от тези 7 части, начело с главата и раменете, изградихме т.н. горен човек. Това е изключително важно. Ако по-нататък се замислите, как този завършен седемчленен човек се изхранва от останалата човешка природа, как в действителност само получава храната, тогава няма вече да сте под въздействието на ужасно-гротескната мисъл, че (приемете това преди всичко като идея, като мисъл) този току-що описан седемчленен човек се изхранва отвън, както напр. растението има само да преработи храната, която му се доставя отвън. Да, тази възможност би могла добре да се обмисли: Храната се подготвя отвън, в света, и този седемчленен човек доколкото се нуждае от нея за поддържането на мозъка и т.н. я получаване от останалия човешки организъм, а директно от външния свят. Така този човек би бил непосредствено включен във външния свят.
към текста >>

231. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Когато човек си изясни хода на развитието и как едното преминава в другото, как зародишът на растението се преобразява и се превръща в листа, цвят и плод, може да си каже: Човешката личност също намира нещо, което е и което може да стане чрез средствата, дадени в „Как се постигат познания за висшите светове“ и които са първите стъпки към това, което води нагоре и до най-висшите области на инициацията.
Когато се изкачват първите стъпки към висините на инициацията, настъпва пълно преобразяване на това, което човек изживява в себе си, и е необходимо той да осъзнае, че схваща това като вътрешно преобразяване на човешката личност, както впрочем е също и принципът на развитието в света, така че едно нещо преминава в друго и човек – макар и може би не напълно съобразно – нарича по-късното по-ранно по отношение на по-съвършеното. Когато човек си изясни хода на развитието и как едното преминава в другото, как зародишът на растението се преобразява и се превръща в листа, цвят и плод, може да си каже: Човешката личност също намира нещо, което е и което може да стане чрез средствата, дадени в „Как се постигат познания за висшите светове“ и които са първите стъпки към това, което води нагоре и до най-висшите области на инициацията. Добре е – и ще видите, че е добре – да извикате пред себе си една такава жива представа за това как хората, които трябва да бъдат водачи в духовното в течение на епохите, се преобразяват вътрешно, как това, което първо се изисква в човека и което изглежда толкова несъвършено като ръцете по отношение на другите органи, се преобразява, което не се забелязва външно; затова пък вътрешно той става значително по-друг. Така в света се съдържа нещо, по начина, по който е на разположение за този, който е сляп и не може да вижда това, което иначе се вижда с очите, което се проявява, едва когато е налице окото. По същия начин е наличен около нас и светът на духовното. Но трябва да му дадем това, което ние самите можем да му дадем, за да се прояви пред нас това, което се съдържа като духовно в света.
към текста >>

Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
Самовъзпитанието трябва грижливо да бди над това в душата вече да няма нищо, което би могло да дава предпочитание на една религия пред друга. Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието. Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка. Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част. Така за едно окултно наблюдение е напълно естествено да се стои по безпристрастен начин по отношение на всички различни влияния и импулси от инициациите. Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
към текста >>

232. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Когато обясняваме едно растение – да приемем, че имаме пред нас едно отровно растение, – ние го обясняваме чрез природните сили, чрез природните закони.
Една двойка понятия, бих казал, две понятийни системи са особено решаващи. Те стоят една до друга за нашето сетивно битие, действат една до друга. Едната е всичко, което си изграждаме като представи за природния свят, за природните закони и природните сили. До всичко, което си изграждаме като представи, стои за нашия обикновен живот в сетивното битие онова, което наричаме морален миров ред, сумата на нашите морални представи, понятия и идеи. При едно правилно обмисляне човек бързо ще разбере, че за сетивното битие той би трябвало да държи разделени тези две понятийни системи – природен ред и морален миров ред. Когато обясняваме едно растение – да приемем, че имаме пред нас едно отровно растение, – ние го обясняваме чрез природните сили, чрез природните закони. И бих искал да кажа, че не разваляме обяснението за растението поради това, че не го правим морално отговорно за това, че е отровно растение. Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния свят при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи. Знаем, че трябва още да упражняваме този начин на абстрахиране, ако искаме да достигнем до свободни, обективни представи в животинското царство. Не би имало никакъв смисъл да правим лъва отговорен за жестокостта му, както правим отговорен някой човек за неговата жестокост. И ако мнозина днешни природоизследователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано.
към текста >>

И бих искал да кажа, че не разваляме обяснението за растението поради това, че не го правим морално отговорно за това, че е отровно растение.
Те стоят една до друга за нашето сетивно битие, действат една до друга. Едната е всичко, което си изграждаме като представи за природния свят, за природните закони и природните сили. До всичко, което си изграждаме като представи, стои за нашия обикновен живот в сетивното битие онова, което наричаме морален миров ред, сумата на нашите морални представи, понятия и идеи. При едно правилно обмисляне човек бързо ще разбере, че за сетивното битие той би трябвало да държи разделени тези две понятийни системи – природен ред и морален миров ред. Когато обясняваме едно растение – да приемем, че имаме пред нас едно отровно растение, – ние го обясняваме чрез природните сили, чрез природните закони. И бих искал да кажа, че не разваляме обяснението за растението поради това, че не го правим морално отговорно за това, че е отровно растение. Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния свят при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи. Знаем, че трябва още да упражняваме този начин на абстрахиране, ако искаме да достигнем до свободни, обективни представи в животинското царство. Не би имало никакъв смисъл да правим лъва отговорен за жестокостта му, както правим отговорен някой човек за неговата жестокост. И ако мнозина днешни природоизследователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано. Но човек само може да говори за отзвук на морални представи при това, което правят животните, което се случва в животинското царство.
към текста >>

233. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, гледам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно чувство, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените.
Това себенадскачане, да бъдеш свой собствен наблюдател и да се разбираш, представлява преходът към битието в астралното тяло. Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, гледам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно чувство, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените. Това е усещането: сега съм в свръхсетивния свят, той се разширява до безкрайност. Не може да се каже „във всички посоки“, тъй като той има много повече посоки, а също и съвсем други измерения, отколкото обикновеният свят. Човек със своя живот е вътре в астралното тяло – и навсякъде светът, безкрайно разширяване, никъде някое същество, а самият човек – сам! И той бива завладян от нещо, което може да се нарече така: засиленото в най-висока степен душевно чувство за самота.
към текста >>

234. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Но в същото време ние не бива да я отъждествяваме с едно отделно растение, а да я разглеждаме като най-висшето и най-чистото във формата; така че навсякъде ние сме изправени не само пред това, което е същността, а пред факта, че тази същност се проявява в най-чистата, най-благородната, най-висшата форма.
Следователно, в смисъла на този цитат, навсякъде, където проникваме зад нещата и търсим истинската същност на нещата, ние стигаме до същността на Кришна. Нека да вземем известен брой растения от един и същ вид. В този случай ние търсим основното и определящото, което е невидимо, обаче стои в основата на видимите растителни форми. И какво стои зад „есенцията“ на тези растения? Кришна! Но в същото време ние не бива да я отъждествяваме с едно отделно растение, а да я разглеждаме като най-висшето и най-чистото във формата; така че навсякъде ние сме изправени не само пред това, което е същността, а пред факта, че тази същност се проявява в най-чистата, най-благородната, най-висшата форма.
към текста >>

235. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Ние не можем да кажем: както растението се повтаря в растението, така и човекът би трябвало да повтори своя първи седемгодишен период във втория си седемгодишен период и така нататък.
Ние различаваме, примерно, периода от раждането до смяната на зъбите, с други думи, приблизително до седмата година, после идва периодът от седмата до четиринадесетата година, до половата зрялост, а после идва периодът от четиринадесетата до двадесет и първата година и така нататък. Накратко, в рамките на отделния човешки живот ние различаваме съответните седемгодишни периоди. Можем още да добавим, че през тези седемгодишни периоди определени неща се повтарят. Обаче много по-съществено е не простото повторение, а нещо друго, а именно напредващите промени, самият напредък. Защото през втория седемгодишен период човешкото същество е коренно различно от първия, както и от третия седемгодишен период. Ние не можем да кажем: както растението се повтаря в растението, така и човекът би трябвало да повтори своя първи седемгодишен период във втория си седемгодишен период и така нататък. И така, ние виждаме как в своето протичане времето играе една важна роля. То има своето значение.
към текста >>

236. 2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса.
Сега именно след известно време ние се чувствуваме като жители на Марс. След като сме се чувствували като жители на Слънцето, ние постепенно забелязваме, че така както по-рано сме оставили Земята зад нас, сега оставаме зад нас Слънцето и се чувствуваме по отношение на нашата космическа действителност като жители на Марс. И за живота който изминаваме сега, ни се струва фактически така, че Христос ни е дал всичко минало което стои зад нас, а Луцифер ни подготвя за нашето бъдещо въплъщение, за нашето бъдещо прераждане. Когато изживяваме съзнателно този живот на планетите Марс и по-късно на Земята можем да си спомним за него, не като преживявания от земното съществувание, че не всичко което имаме от Земята ни дава Луцифер. Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен. Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса. Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите. Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от окръжността на Космоса. Но то звучи от Космоса така, като че бихме слушали само хармония, а не както звуците на физическия свят. Душата стига до една точка на изживяването, при която чувствува самата себе си като в центъра на Космоса и чува как от всички страни мировите факти звучат чрез тази музика на сферите. Сега ние сме оставили зад себе си също Марсовото съществувание и окултистът говори за това, че сме стигнали в Юпитеровото съществувание, в сферата на Юпитер.
към текста >>

237. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Растението изгубва нещо когато то е разнищено от ботаника: звездният свят не изгубва нищо, когато се издигаме над него в мировото пространство и когато познаем, как Духът е свързан с него.
Цветето ни радва повече, когато го гледаме, отколкото когато ботаникът го разнищва. Далечният звезден свят може да развие в нас едно чувство на предчувствието, обаче това, което живее в нас и в този звезден свят и се проявява в него, изгрява за нас само тогава, когато можем да се издигнем с душата си в космическите сфери. Растението изгубва нещо когато то е разнищено от ботаника: звездният свят не изгубва нищо, когато се издигаме над него в мировото пространство и когато познаем, как Духът е свързан с него.
към текста >>

238. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато човек спи той е едно живо същество, което е подобно на растението.
Когато човек спи той е едно живо същество, което е подобно на растението. Вие си спомняте за това, че един представител на науката Раул Франсе, пише, че растението има чувство, че то може да обича, но в растението няма нищо душевно, то няма душа, а само живот. Същата стойност, както растението има спящия човешки организъм. За да живее растението, крайно необходимо е слънчевите лъчи да падат върху не го. Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце?
към текста >>

Вие си спомняте за това, че един представител на науката Раул Франсе, пише, че растението има чувство, че то може да обича, но в растението няма нищо душевно, то няма душа, а само живот.
Когато човек спи той е едно живо същество, което е подобно на растението. Вие си спомняте за това, че един представител на науката Раул Франсе, пише, че растението има чувство, че то може да обича, но в растението няма нищо душевно, то няма душа, а само живот. Същата стойност, както растението има спящия човешки организъм. За да живее растението, крайно необходимо е слънчевите лъчи да падат върху не го. Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце.
към текста >>

Същата стойност, както растението има спящия човешки организъм.
Когато човек спи той е едно живо същество, което е подобно на растението. Вие си спомняте за това, че един представител на науката Раул Франсе, пише, че растението има чувство, че то може да обича, но в растението няма нищо душевно, то няма душа, а само живот. Същата стойност, както растението има спящия човешки организъм. За да живее растението, крайно необходимо е слънчевите лъчи да падат върху не го. Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението.
към текста >>

За да живее растението, крайно необходимо е слънчевите лъчи да падат върху не го.
Когато човек спи той е едно живо същество, което е подобно на растението. Вие си спомняте за това, че един представител на науката Раул Франсе, пише, че растението има чувство, че то може да обича, но в растението няма нищо душевно, то няма душа, а само живот. Същата стойност, както растението има спящия човешки организъм. За да живее растението, крайно необходимо е слънчевите лъчи да падат върху не го. Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението. В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението.
към текста >>

Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението.
Същата стойност, както растението има спящия човешки организъм. За да живее растението, крайно необходимо е слънчевите лъчи да падат върху не го. Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението. В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението. Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението. Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната. Целият космос участвува в растежа на растенията. А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението.
към текста >>

В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението.
За да живее растението, крайно необходимо е слънчевите лъчи да падат върху не го. Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението. В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението. Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението. Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната. Целият космос участвува в растежа на растенията. А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действува както Луната.
към текста >>

Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението.
Ние виждаме Земята покрита с растения, защото Слънцето ги извиква на живот, Земята не би била покрита с растения не би била обраснала с растения без Слънце, през време на зимата растенията не могат да се развиват. Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението. В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението. Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението. Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната. Целият космос участвува в растежа на растенията. А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действува както Луната. Тук имаме същото отношение.
към текста >>

Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната.
Когато човекът спи къде се намира неговото Слънце? Това, което лежи в леглото през време на съня, ние също не можем да си го представим без Слънце. Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението. В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението. Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението. Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната. Целият космос участвува в растежа на растенията. А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действува както Луната. Тук имаме същото отношение. Азът е Слънцето на физическото тяло, астралното тяло е неговата Луна, обаче една духовна Луна.
към текста >>

А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението.
Това слънце трябва да го виждаме в Аза на човека, който през време на съня се намира вън от физическия и етерен организъм: Азът има задачата да работи върху спящия организъм, както слънцето работи върху растението. В произвеждането и съществуването на растението участвува не само Слънцето, но и Луната, без развитието на Луната не би имало растеж на растението. Но учените не вземат под внимание, че действието на Светлината на Луната действува върху растението. Влиянието на Луната има връзка с ширината на растението, едно растение което расте тънко нагоре то има малко влияние на Луната. Целият космос участвува в растежа на растенията. А Азът действува върху физическото и етерното тяло, както Слънцето върху растежа на растението. Астралното тяло действува както Луната. Тук имаме същото отношение. Азът е Слънцето на физическото тяло, астралното тяло е неговата Луна, обаче една духовна Луна. Вие виждаме, че нашият Аз е един заместител на Слънцето в неговото действие, а астралното тяло замества Луната за човешкият организъм. В това се крие оправданието на това, което ясновидеца казва: Човекът се е образувал и развил като екстракт от Космоса.
към текста >>

Върху него свети Слънцето неговият Аз и без този Аз, той не би могъл през време на сън да бъде като едно растение.
Ние носим нашето действие: това, което живее в човека като астрално тяло е един екстракт на лунното действие. Така през време на съня ние не сме зависещи от Слънцето, от космическото действие на Слънцето, нашият Аз върши, което иначе Слънцето върши. Ние сме осветлявани от нашият собствен Аз и от нашето собствено астрално тяло. До тези истини проникват само древни окултни възгледи. Духовната наука ни дава този образ, тази картина на спящия човек. Върху него свети Слънцето неговият Аз и без този Аз, той не би могъл през време на сън да бъде като едно растение. Върху него свети Луната неговото собствено астрално тяло. Сега нека си представим, че с настъпването на есента Слънцето постепенно изгубва своето действие, растенията престават да растат и умират. При будният човек Азът и астралното тяло са вътре във физическото и етерното тяло така да се каже, при влизането на Аза и астралното тяло във физическото и етерното тяло имаме залез на Слънцето и Луната: тогава представа всъщност истинския растителен живот. В човека през време на съня растителният живот е деен за възстановяване на неговите изчерпани през деня сили. Той не е така деен при събуждането.
към текста >>

239. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял.
Ние можем да обгърнем с поглед също противоположното. Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят. И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития. Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия. И както казахме, потресаващо е човек да вижда душите, които са минали през смъртта и за определено време са същества служещи за болест и смърт, за лоша Карма в човешкият живот. И все пак именно тогава, когато правим едно такова наблюдение и от една страна ни завладява едно мрачно чувство, виждайки душите минали през вратата на смъртта да стават слуги на злите духове на болестите и на смъртта, когато от една страна изпитваме болка, ние чувствуваме обаче едно задоволство като след това проследим тези души в миналото и търсим причините, поради които са станали такива във физическият свят, във физическият живот. Тогава откриваме, че такива души са били в техният минал земен живот, по определен начин безсъвестни.
към текста >>

240. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато например изследваме едно цвете с обикновените помощни научни средства, ние се запознаваме с физическите и химически закони, които действуват върху растението.
Науката, която тук във физическия свят се занимава със физическите неща стига до всякакви закони, до всякакви връзки на съществуванието в този физически свят. Онова, което може да бъде намерено с тези закони при физическите същества и явления, които ни заобикалят, не е все пак нищо друго, освен закономерност на външната сетивна действителност. Когато например изследваме едно цвете с обикновените помощни научни средства, ние се запознаваме с физическите и химически закони, които действуват върху растението. Обаче винаги остава нещо, което избягва на науката, а именно самият живот. Без съмнение в последно време, отделни особено надарени с фантазия учени се заловиха да разработят всякакви хипотези, според които растителният живот би могъл да бъде разбран от чисто неживите вещества. Обаче всичко това ще бъде скоро познато като една грешка, защото за физическата наука остава само като един идеал да разбере тя живота. Хората се запознават все повече и повече с химическите закони, обаче те не познават живота. Така за физическите познавателни способности изследването на живота е един идеал, обаче с тези познавателни способности животът никога не ще може да бъде изследван, защото той е нещо което се влива във физическия свят от над физическия свят и не може да разкрие своята собствена закономерност във физическия свят.
към текста >>

241. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си представим, че в основата на цялата тази еволюция при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение.
Следователно, в хода на времето ние трябва да си представяме тъкмо този ред на възникване: Първичното течение, Будхи, Ахамкара, Манас, субстанциите на сетивата, по-фините елементи. Във външния свят, в царството на природата, тези по-фини елементи се намират под формата на етерно или жизнено тяло също и при растенията. Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си представим, че в основата на цялата тази еволюция при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение. Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които живеят в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и принципи се превръщат в Манас, изявявайки се физически. Отделните сетивни органи биват проявени външно и при растението се получава онази по-късна формация, която възниква, когато по-фините елементи се обособяват от сгъстяването на субстанцията на сетивата, образувайки етерните елементи. А от по-нататъшното сгъстяване на етерните елементи възникват грубите елементи, от които са съставени всички физически предмети, които наблюдаваме във физическия свят.
към текста >>

Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които живеят в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и принципи се превръщат в Манас, изявявайки се физически.
Следователно, в хода на времето ние трябва да си представяме тъкмо този ред на възникване: Първичното течение, Будхи, Ахамкара, Манас, субстанциите на сетивата, по-фините елементи. Във външния свят, в царството на природата, тези по-фини елементи се намират под формата на етерно или жизнено тяло също и при растенията. Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си представим, че в основата на цялата тази еволюция при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение. Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които живеят в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и принципи се превръщат в Манас, изявявайки се физически. Отделните сетивни органи биват проявени външно и при растението се получава онази по-късна формация, която възниква, когато по-фините елементи се обособяват от сгъстяването на субстанцията на сетивата, образувайки етерните елементи. А от по-нататъшното сгъстяване на етерните елементи възникват грубите елементи, от които са съставени всички физически предмети, които наблюдаваме във физическия свят.
към текста >>

Отделните сетивни органи биват проявени външно и при растението се получава онази по-късна формация, която възниква, когато по-фините елементи се обособяват от сгъстяването на субстанцията на сетивата, образувайки етерните елементи.
Следователно, в хода на времето ние трябва да си представяме тъкмо този ред на възникване: Първичното течение, Будхи, Ахамкара, Манас, субстанциите на сетивата, по-фините елементи. Във външния свят, в царството на природата, тези по-фини елементи се намират под формата на етерно или жизнено тяло също и при растенията. Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си представим, че в основата на цялата тази еволюция при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение. Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които живеят в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и принципи се превръщат в Манас, изявявайки се физически. Отделните сетивни органи биват проявени външно и при растението се получава онази по-късна формация, която възниква, когато по-фините елементи се обособяват от сгъстяването на субстанцията на сетивата, образувайки етерните елементи. А от по-нататъшното сгъстяване на етерните елементи възникват грубите елементи, от които са съставени всички физически предмети, които наблюдаваме във физическия свят.
към текста >>

242. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Той прилича на един човек, който е застанал пред едно разцъфнало растение, с неговите прекрасни цветове, а до него нека да предположим това е поставено едно малко семе от същото растение, и сега този човек казва: Когато имам пред себе си разцъфналото растение с неговите прекрасни цветове, то несъмнено е много по-красиво от малкото и незначително растително семе.
Току-що направената характеристика на двете духовни откровения показва колко трудно е те да бъдат сравнени едно с друго, и този, който ги сравнява само външно, той несъмнено ще постави Бхагавад Гита като има предвид нейната чистота, спокойствие и мъдрост много по-високо от Посланията на апостол Павел. Обаче какво прави всъщност този, който сравнява нещата само външно? Той прилича на един човек, който е застанал пред едно разцъфнало растение, с неговите прекрасни цветове, а до него нека да предположим това е поставено едно малко семе от същото растение, и сега този човек казва: Когато имам пред себе си разцъфналото растение с неговите прекрасни цветове, то несъмнено е много по-красиво от малкото и незначително растително семе. И въпреки това, нещата стоят така, че един ден от това незначително семе израства едно приказно красиво растение с чудни цветове и багри. Когато съпоставяме непосредствено и чисто външно едно цъфнало растение и неговото семе, ние не стигаме до едно истинско сравнение. Такова е положението и когато сравняваме Бхагавад Гита с Посланията на апостол Павел.
към текста >>

И въпреки това, нещата стоят така, че един ден от това незначително семе израства едно приказно красиво растение с чудни цветове и багри.
Току-що направената характеристика на двете духовни откровения показва колко трудно е те да бъдат сравнени едно с друго, и този, който ги сравнява само външно, той несъмнено ще постави Бхагавад Гита като има предвид нейната чистота, спокойствие и мъдрост много по-високо от Посланията на апостол Павел. Обаче какво прави всъщност този, който сравнява нещата само външно? Той прилича на един човек, който е застанал пред едно разцъфнало растение, с неговите прекрасни цветове, а до него нека да предположим това е поставено едно малко семе от същото растение, и сега този човек казва: Когато имам пред себе си разцъфналото растение с неговите прекрасни цветове, то несъмнено е много по-красиво от малкото и незначително растително семе. И въпреки това, нещата стоят така, че един ден от това незначително семе израства едно приказно красиво растение с чудни цветове и багри. Когато съпоставяме непосредствено и чисто външно едно цъфнало растение и неговото семе, ние не стигаме до едно истинско сравнение. Такова е положението и когато сравняваме Бхагавад Гита с Посланията на апостол Павел.
към текста >>

Когато съпоставяме непосредствено и чисто външно едно цъфнало растение и неговото семе, ние не стигаме до едно истинско сравнение.
Току-що направената характеристика на двете духовни откровения показва колко трудно е те да бъдат сравнени едно с друго, и този, който ги сравнява само външно, той несъмнено ще постави Бхагавад Гита като има предвид нейната чистота, спокойствие и мъдрост много по-високо от Посланията на апостол Павел. Обаче какво прави всъщност този, който сравнява нещата само външно? Той прилича на един човек, който е застанал пред едно разцъфнало растение, с неговите прекрасни цветове, а до него нека да предположим това е поставено едно малко семе от същото растение, и сега този човек казва: Когато имам пред себе си разцъфналото растение с неговите прекрасни цветове, то несъмнено е много по-красиво от малкото и незначително растително семе. И въпреки това, нещата стоят така, че един ден от това незначително семе израства едно приказно красиво растение с чудни цветове и багри. Когато съпоставяме непосредствено и чисто външно едно цъфнало растение и неговото семе, ние не стигаме до едно истинско сравнение. Такова е положението и когато сравняваме Бхагавад Гита с Посланията на апостол Павел.
към текста >>

Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки.
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу! Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас. Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>

243. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Да предположим, че вземем някакво растение.
Чрез структурата на същността на тези десет Божии заповеди ни се показва това, което е съществена основна черта на морала в сетивния свят, че моралните импулси могат да се противопоставят на онова, което човекът би направил, ако следва само подтиците на физическия свят. Относно пътя на познанието, който трябва да бъде изграден по образеца на моралните импулси, ясно се казва: По пътя на окултното познание ние трябва да направим цялото наше познание морално, нашите чисто теоретични познавателни закони трябва да се превърнат във вътрешни морални закони. Следователно, когато с вътрешното познание на нещата човек застане пред това, което се отнася предимно до физическия план, трябва да се получи така, че той да изтрие онова, което се простира непосредствено пред него, като си каже: Аз го премахвам така, както низшите склонности се изтриват, когато моралното „Не прави това“ призовава. В действителност на това основание във всяко отговарящо на истината описание на познавателния път се посочва, че чрез облагородяване на моралните импулси познавателните сили най-сигурно се въздигат до висшите светове. Това се отразява във всички детайли. Да предположим, че вземем някакво растение. Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено.
към текста >>

Да вземем лист от растение.
Следователно, когато с вътрешното познание на нещата човек застане пред това, което се отнася предимно до физическия план, трябва да се получи така, че той да изтрие онова, което се простира непосредствено пред него, като си каже: Аз го премахвам така, както низшите склонности се изтриват, когато моралното „Не прави това“ призовава. В действителност на това основание във всяко отговарящо на истината описание на познавателния път се посочва, че чрез облагородяване на моралните импулси познавателните сили най-сигурно се въздигат до висшите светове. Това се отразява във всички детайли. Да предположим, че вземем някакво растение. Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено. Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила. И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото.
към текста >>

Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено.
Да предположим, че вземем някакво растение. Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено. Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила. И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото. И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното.
към текста >>

244. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи.
Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин. Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление пред него? За този факт няма никакво друго обяснение освен това, че щом ние въпреки всичко изпитваме удивление, би трябвало някога в едно друго състояние да сме го видели другояче, отколкото сега в този живот. Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото. Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи. Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят. Той смътно усеща, че всичко изглежда другояче, а не както го е виждал по-рано. Това е било и е могло да бъде само преди раждането. Тези неща ни принуждават да признаем, че изобщо не е възможно някакво познание, ако човек не пристъпва в този живот, идвайки от едно предишно надсетивно съществуване. Иначе няма обяснение за удивлението и обусловеното от него познание.
към текста >>

245. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Също както ако едно растение расте в избата, когато може да се развива само на слънчева светлина, така и суетният не може да вирее.
Или да си представим как някой навлиза в Девахана с изключителна суетност, която не е могъл да преодолее. В Девахана тази суетност намира своя израз в изключително зловонни изпарения и определени духовни същества бягат от такава индивидуалност, която разпространява около себе си такива зловонни изпарения от суета или самодоволство. Това не е само картинно казано. Суета и самодоволство в Девахана представляват изключително зловонни изпарения и поради това благотворното влияние на дадени същества, които се отдръпват, не се осъществява. Също както ако едно растение расте в избата, когато може да се развива само на слънчева светлина, така и суетният не може да вирее. И той съзрява под въздействието на това качество. Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния. Вместо да си изработи дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи. Що за хора ще бъдем в живота зависи не само от нашите физически условия, а също и от нашите морални и интелектуални качества. Когато вече се намираме извън духовния план, тогава природните и духовните закони застават един до друг.
към текста >>

246. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Той вижда това животно, онова растение и си представя, че те са неща, които наистина са там.
Човекът възприема това, което вижда редом до себе си в минералното, в растителното и в животинското царство като една действителност на физическия план, като нещо, което се намира там. Той вижда това животно, онова растение и си представя, че те са неща, които наистина са там. Той вижда процеси във въздуха и водата и си представя, че това са процеси, които наистина са там. Това обаче не е така. Защото всички тези процеси в природата около нас, всичко, което се разиграва във въздуха и водата, не е нищо друго, освен процеси в духовния свят, които се проявяват чрез това, което става във физическото. Те са откровения на духовни процеси, които са истинската действителност, реалността. Нищо не е реално, освен духовния свят и чак когато във всички неща и процеси ние можем да познаем духовното, тогава наистина сме познали реалността.
към текста >>

Когато например изследваме как са поставени дръжките на листата при всяко растение, когато проследим линията, която се вие около стеблото, където се редуват лист след лист, ще намерим, че получаваме една спирала.
В Тихо Брахе обаче виждаме отново да просветва старата египетска мъдрост. Тя трябва да просветне в нашата епоха, която е повторение на египетското време. Днес отново трябва да потърсим взаимовръзката на земното с божественото. Тук обаче не трябва само да се вглеждаме в земното пространство, а трябва да изследваме отраженията, подобията, сравненията с божествените светове, които намираме във физическия свят. Ние можем да ги намерим и в малкото, и в голямото. Когато например изследваме как са поставени дръжките на листата при всяко растение, когато проследим линията, която се вие около стеблото, където се редуват лист след лист, ще намерим, че получаваме една спирала. Ние виждаме как листата израстват ритмично като спирала около изправеното стъбло. При други растения, както например при поветицата, виждаме как самото стъбло описва тази спираловидна линия. Хората не обръщат внимание на такива неща. Ако биха ги изучавали, биха открили нещо ново. Те биха видели, че това спирално движение зависи от сили, които изобщо не се намират на Земята, които действат от планетите отгоре надолу.
към текста >>

247. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Може да се наблюдава, че обичта към жизнената мъдрост идва, както разцъфтяването при растението, когато то е узряло за това.
Духовната наука първоначално може да стане дори изкусителка, щом човекът узнае, че следващият живот е зависим от постигането на знание и мъдрост през този живот. От духовната наука може да се породи егоизъм, който се простира извън границите на този живот и в това лежи една опасност. Може да се случи така, че неправилно разбраната от душата духовна наука да стане изкусителка; това е едно примамване от страна на духовната наука. То се намира в нейната същност. Може да се наблюдава, че обичта към жизнената мъдрост идва, както разцъфтяването при растението, когато то е узряло за това. Така че ние можем да забележим, че обичта пристъпва към нещо, което е в самите нас. Човекът многократно се е опитвал да преодолее импулсът на обич към нещо, което лежи в самия него, в един висш смисъл да го преодолее. Ние виждаме например при мистиците стремеж да развият нагона на самолюбието в смисъл на обич към познанието и да оставят тази обич да просветне в прекрасна светлина. Чрез задълбочаване в собствения си душевен живот те се опитват да намерят в себе си божествената искра, да почувстват тяхното висше себе като тази божествена искра. Всъщност като жизнена мъдрост, човек изгражда само зародиша на своя следващ живот.
към текста >>

Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата година.
Така че ние можем да забележим, че обичта пристъпва към нещо, което е в самите нас. Човекът многократно се е опитвал да преодолее импулсът на обич към нещо, което лежи в самия него, в един висш смисъл да го преодолее. Ние виждаме например при мистиците стремеж да развият нагона на самолюбието в смисъл на обич към познанието и да оставят тази обич да просветне в прекрасна светлина. Чрез задълбочаване в собствения си душевен живот те се опитват да намерят в себе си божествената искра, да почувстват тяхното висше себе като тази божествена искра. Всъщност като жизнена мъдрост, човек изгражда само зародиша на своя следващ живот. Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата година. Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот. Човекът усеща това, той може да стане мистик и да вземе за божествената искра, за нещо абсолютно това, което е само семе за следващия живот. И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това духовно семе е само самият той. Майстор Екхарт и Йоханес Таулер51 се обръщат към него като към Бога в самите нас, понеже не знаят нищо за реинкарнацията. Обхванем ли, разберем ли закона на прераждането, ще опознаем значението на любовта в света както в детайлите, така и в цялото.
към текста >>

Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот.
Човекът многократно се е опитвал да преодолее импулсът на обич към нещо, което лежи в самия него, в един висш смисъл да го преодолее. Ние виждаме например при мистиците стремеж да развият нагона на самолюбието в смисъл на обич към познанието и да оставят тази обич да просветне в прекрасна светлина. Чрез задълбочаване в собствения си душевен живот те се опитват да намерят в себе си божествената искра, да почувстват тяхното висше себе като тази божествена искра. Всъщност като жизнена мъдрост, човек изгражда само зародиша на своя следващ живот. Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата година. Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот. Човекът усеща това, той може да стане мистик и да вземе за божествената искра, за нещо абсолютно това, което е само семе за следващия живот. И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това духовно семе е само самият той. Майстор Екхарт и Йоханес Таулер51 се обръщат към него като към Бога в самите нас, понеже не знаят нищо за реинкарнацията. Обхванем ли, разберем ли закона на прераждането, ще опознаем значението на любовта в света както в детайлите, така и в цялото. Под карма разбираме това, което в един живот е причина и което има своите последици в следващия живот.
към текста >>

248. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда.
62. В деня на погребението на Виланд, на 23. Януари 1813, Гьоте се изказва в разговор с Йоханес Даниел Фалк (Фалк, Гьоте, представен въз основа на лични контакти; в „Разговори с Гьоте“, Цюрих 1969, 2 том, стр. 771): „... аз допускам различните видове и степени на последните прасъставни части на всички същества, същевременно и като началните точки на всички явления в природата, които искам да нарека души, понеже от тях произлиза одушевяването на цялото, или по-скоро монади нека да запазим този израз на Лайбниц. Само че някои от тези монади или начални точки, както ни показва опита, са така малки, така незначителни, че могат най-много да имат подчинена роля и съществуване. Други, напротив, са силни и мощни. Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда. Те извършват това толкова продължително, докато малкият или големият свят, чиито интенции лежат духовно в него, се проявява също и телесно навън. Аз бих могъл да нарека души само последните. От това следва, че има световни монади, световни души, като монади на мравките, мравешки души и че те в техния произход, където не всичко е напълно единно, въпреки това като прасъщества са сродни. „
към текста >>

НАГОРЕ

4.9971139431